ООН преизбра Тюрк 144–10; Франция обяви САЩ за изолирани

🇺🇸🇫🇷🇺🇳 Постоянната мисия на Франция към ООН в Женева публично разкритикува САЩ, след като те се оказаха сред 10-те гласа „против“ при преизбирането на върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк.

„Някога САЩ бяха пътеводна светлина за правата на човека. Вече не“, написа мисията в X, изброявайки компанията, в която е попаднала свръхсилата: „Днес стои редом със Северна Корея, Никарагуа, Мали и Русия, изолирана. И светът вече не я слуша.“ Публикацията завършва с хаштаг #AmericaAlone – необичайно остра по тона си реплика на близък съюзник, отправена не зад затворени врати, а от официалния акаунт на мисията.

Поводът е гласуване от предната вечер. На 24 юли Общото събрание на ООН потвърди Тюрк за втори 4-годишен мандат начело на Службата на върховния комисар по правата на човека (OHCHR) със 144 гласа „за“, 10 „против“ и 13 „въздържали се“. Около три четвърти от всичките 193 държави членки подкрепиха австрийския юрист, а блокът на несъгласните се сви до 5% от състава. Кандидатурата за нов мандат до 2030 г. беше издигната от генералния секретар Антониу Гутериш; първият мандат на Тюрк, дългогодишен служител на ООН с назначения в Женева и на терен, включително в Косово, изтича на 11 октомври.

Гласуването е в Общото събрание, където правото на вето на петимата постоянни членове на Съвета за сигурност, включително това на САЩ, не важи, така че американският глас така или иначе не можеше да спре преизбирането. Постът е най-високият глас на ООН по правата на човека: Службата документира нарушения по света и назовава правителства поименно, което обяснява защо мнозина от гласувалите „против“ са точно сред наблюдаваните от нея.

Пълният състав на „против“ е по-широк от четирите имена, които Париж подбра. Освен САЩ, Русия, КНДР, Никарагуа и Мали, срещу Тюрк гласуваха още Израел, Аржентина, Нигер, Буркина Фасо и Тринидад и Тобаго. Франция подреди в изречението си най-тежко натоварените с репутация на пария, а подмина, че сред несъгласните е и самият Израел, близък американски съюзник, и две държави от Западна Африка Сахел. Реториката на #AmericaAlone е толкова дипломатическо оръжие, колкото и констатация: изолацията е математически безспорна, но подборът на компанията е реторичен ход. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност и традиционен защитник на многостранния ред, а мисията ѝ в Женева стои в самото седалище на Съвета по правата на човека. Рядко съюзник от такъв ранг осмива публично друг по име.

Самият блок на „против“ е разнороден по мотиви. Мали, Нигер и Буркина Фасо, трите военни хунти от Алианса на сахелските държави, скъсаха със западните си партньори, изгониха френските войски и се обърнаха към Москва; Буркина Фасо вече обяви, че ще затвори офиса на OHCHR на своя територия до половин година. Русия и Северна Корея отхвърлят самата рамка за правата на човека. За САЩ и Израел мотивът е друг и по-конкретен: какво Тюрк е казал за Газа. Единственото общо между десетте е гласът, не каузата.

Американската мисия поднесе резултата не като поражение, а като победа. „Системата на ООН за правата на човека от десетилетия губи доверие. Волкер Тюрк я доведе до смъртен одър. Днешният вот я довърши“, написа мисията, цитирайки своя посланик по реформата на ООН. Уверението обаче се сблъсква със самото число, върху което стъпва: гласуване, при което 144 страни потвърждават комисаря и едва 10 го отхвърлят, трудно се представя за негов край. Заместник-посланикът Джеф Бартос вложи възражението в процедурен ключ, като обвини, че кандидатурата е „вкарана тихомълком в дневния ред в последната минута, за да заобиколи същинско разглеждане“, и предупреди, че „ако това събрание толерира процедурни своеволия, задкулисни сделки и злоупотреба с постове на ООН, ще има последствия“.

Процедурният довод не е изцяло без основание. Мандатът на Гутериш като генерален секретар изтича в края на годината, а преназначаване на върховния комисар за 4 години напред обвързва избора на неговия приемник, довод, който противниците на удължаването изтъкваха и преди вота. Русия дори предложи компромис, мандат само до края на 2026 г., който Общото събрание отхвърли. Отделно организацията UN Watch поиска оставката на Тюрк по-рано тази година след собствено разследване, така че критиката към Службата не идва единствено от правителства с интерес да я отслабят.

Съпротивата обаче не е процедурна по същество. Тюрк си спечели враговете си с две линии на публична критика: към войната на Русия срещу Украйна и към поведението на Израел в Газа. По данни на Reuters трима дипломати описват как именно противопоставянето на Израел и САЩ превърнаха очаквано консенсусно преназначаване в оспорван вот. Израел описа преизбирането като „морален провал“. Руският заместник-постоянен представител Дмитрий Чумаков упрекна комисаря и Службата му в „политическа пристрастност“ и в обслужване на „западни геополитически интереси под предлог за защита на правата на човека“ – обвинение, огледално на американското, но отправено от противоположния лагер. Европейският съюз, чрез Ирландия, заяви обратното: „безрезервна подкрепа“ за Тюрк. Когато едната страна говори за „морален провал“, а другата за „безрезервна подкрепа“, става ясно, че спорът не е за реда на дневния ред, а за това какво комисарят е казал за Газа и за Украйна. Преизбирането осигурява на Тюрк 4 години начело на Службата, а с това и продължаване на нейните доклади за Газа и за Украйна, тоест точно изхода, който Вашингтон и Йерусалим искаха да предотвратят.

Гласът „против“ от САЩ се разчита идва на фона на две години последователно отдръпване от институциите по правата на човека. През февруари 2025 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за оттегляне на САЩ от Съвета на ООН по правата на човека и за спиране на финансирането за агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Това не е първото американско излизане от Съвета: Вашингтон го напусна и през 2018 г. при първия мандат на Тръмп, върна се при Джо Байдън през 2021 г. и излезе отново през 2025 г. Тази люлка сама по себе си подкопава ролята на САЩ като устойчив глас по правата на човека. Дни по-късно, на годишнината от руското нахлуване, Вашингтон гласува заедно с Русия, Северна Корея и още 15 държави срещу резолюция на Общото събрание, осъждаща руската агресия в Украйна – първият път, в който САЩ застанаха срещу собствените си европейски съюзници по този въпрос. В началото на 2026 г. администрацията обяви и напускане на 61 международни организации, 31 от които в системата на ООН. Съкращаването на вноските изостри финансовата криза на организацията дотам, че през януари Гутериш предупреди за риск от „неизбежен финансов колапс“. Вотът за Тюрк не е изолиран епизод, а поредната точка в тази линия.

100 удара с камшик на площад в Сабха – Либия разследва показното изпълнение.

🇱🇾⚖️ Жена, осъдена за прелюбодейство, получи 100 удара с камшик на площад в южния либийския град Сабха. Присъдата, произнесена от наказателното отделение на Апелативния съд в града, беше приведена в изпълнение на 21 юли сутринта от служител на съдебната полиция, а видео на самия акт за броени часове обиколи социалните мрежи. Публично изпълнение на съдебна присъда от категория худуд, фиксирани в шариата телесни наказания, няма известен аналог в историята на съвременната либийска държава: стоте удара за прелюбодейство стоят в кодексите от половин век, но досега не са били прилаган показно, пред очите на улицата.

По описанието на либийски издания служителите покрили лицето на жената, преди ударите да започнат; всичко се е разиграло на открито, посред бял ден, пред събрали се минувачи. Изпълнителят е служител на съдебната полиция – орган, който в Либия отговаря за затворите и привеждане на присъдите в изпълнение. Основанието е влязла в сила присъда за зина, както ислямското право назовава извънбрачните отношения; престъплението фигурира и в либийския наказателен кодекс. Изданието „Ас-Сияси“ съобщи, че по същото дело е осъден и млад мъж; сведения за показно наказание спрямо него няма, а местни коментатори казват, че пред тълпата е изведена само жената, докато другата страна по делото остава необявена.

Самото наказание не е импровизация на съда. Закон № 70 от 1973 г., приет в годините, когато режимът на Муамар Кадафи вгражда шариатски норми в модерния наказателен кодекс, предвижда в член 2 точно 100 удара с камшик за прелюбодейство; текстът остава в сила и днес, изменян последно през 2016 г. Същият закон обаче разписва не по-малко подробно самата процедура. Член 7 изисква присъдата да се изпълни вътре в полицейско управление, в присъствието на прокурор и лекар, с „умерен кожен камшик с един връх и без възли“, а също така с „умерени удари“, които заобикалят опасните за живота места; жената се наказва седнала и облечена, ударите се нанасят само по гърба и раменете, а лекарят прекъсва процедурата при опасност за здравето и я отлага при бременност.

Изведена на площада, присъдата нарушава тъкмо закона, на който стъпва. Вместо в полицейски участък, тя е изпълнена пред тълпа; вместо под надзор на прокурор и лекар – пред камерите на минувачите. Показното изпълнение превърна наказание, разписано като закрита процедура, в публичен спектакъл, какъвто самият текст от 1973 г. не допуска.

Реакциите в дните след разпространението на видеото очертаха къде според институциите има проблем. Висшият съдебен съвет, който оглавява единната либийска съдебна система от столицата Триполи, възложи на инспекцията по съдебните органи да провери дали законовите процедури са били спазени, но подчерта, че „заснемането на процедурите по изпълнение на присъдите и разпространението им в социалните мрежи не е сред изискванията на изпълнението“, призова компетентните органи да пазят „човешкото достойнство и достойнството на правосъдието“. Съдебната полиция от своя страна отстрани от длъжност отговорниците за заснемането и публикуването на записа, предаде ги на разследване и сформира комисия, която трябва да изясни обстоятелствата в 72-часов срок.

Никоя от двете институции не постави под въпрос самото наказание; проверките са насочени към неговата процедура и най-вече към видимостта. По-остро говорят правозащитниците. Националната институция за правата на човека в Либия поиска спешно разследване на случилото се, а God News определи показния акт като заплаха за стабилността на правосъдието и върховенството на закона. Либийски юристи, цитирани от същото издание, напомнят изискванията на член 7 и настояват отговорността да стигне до онези, които са разпоредили изнасянето на процедурата на открито.

Сабха, главният град на историческата област Фезан, на повече от 600 км южно от Триполи, е под контрола на Либийската национална армия (LNA) на фелдмаршал Халифа Хафтар от януари 2019 г., когато силите му поеха юга в хода на кампанията за Фезан. Страната остава разделена между съперничещи си правителства в Триполи и на изток, а югът се управлява от структурите, свързани с Хафтар; съдът и прокуратурата обаче останаха формално общи за двете половини. Значителна роля в структурата на LNA изиграха мадхалистки салафитски милиции; регионални анализатори описват течението като едно от най-боеспособните ядра на армията на Хафтар, а мадхалистки имами водят джамии из районите под контрола на Хафтар. Присъдата в обаче не идва от военните: тя е издадена от редовен съд, подчинен на единната съдебна система на Либия, като е изпълнена от държавен орган. Тъкмо това я отличава от публичните бичувания, които страната вижда след 2011 г. Ислямска държава налагаше камшика показно в Сирт, докато владееше града през 2015–2016 г. Нейната религиозна полиция, документира Human Rights Watch, бичуваше мъже дори заради облеклото на съпругите им; всичко това обаче ставаше извън всякакъв съд. В Сабха камшикът дойде с държавен печат.

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.

Германска журналистка, изчезнала в Сирия през януари, е освободена.

🇩🇪🇸🇾 Германската журналистка Ева Мария Михелман, която беше задържана в Сирия от попадането си в плен в град Ракка на 18 януари, е била освободена и е пристигнала от Йордания в петък. Това потвърди нейното семейство за информационна агенция dpa.

Нейният брат сподели, че тя се чувства добре предвид обстоятелствата, в които се е намирала, но е прекарала дълъг период от време в единична килия.

По-рано Министерството на информацията на Сирия заяви, че журналистката, която е родом от Кьолн, е била арестувана на 18 януари в град Ракка по време на военна операция. По същото време е арестуван кюрдският журналист Ахмед Полад, който е гражданин на Турция. От този колега все още няма и следа, заяви Антониус Михелман.

Семейството ѝ посочи, че Ева Мария Михелман е работила в Сирия като журналист на свободна практика от 2002 г. насам. Миналия месец Министерство на информацията обяви, че Михелман е била арестувана през януари при акция в сграда, принадлежаща на група, свързана със Сирийските демократични сили (SDF).

По това време беше съобщено, че след като кюрдски бойци са се барикадирали вътре, всички присъстващи в сградата са били арестувани. При операцията са задържани и двама чужди граждани, се казва в изявление на министерството.

В периода от изтласкването на Ислямска държава през 2017 г. до януари 2026 г. Град Ракка и по-голямата част от неговата провинция бяха управлявани от Демократична автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES) и намираха под контрола на ръководените от кюрди Сирийски демократично сили (SDF). През януари властта беше предадена на правителствените сили на Дамаск, водени от президента Ахмед ал-Шараа.

Според тогавашното съобщение на Министерството на информацията, първоначално Михелман е твърдяла, че е испанска гражданка, която работи за организация, свързана с ООН, но запитване до организацията е показало, че в района няма липсващи служители. По време на разследването е установено, че е германска журналистка, уточни министерството и допълни, че тя и нейният придружител са направили опит да избягат от ареста.

Германската медия Der Spiegel съобщи, че германското посолство в Дамаск е предоставило консулска помощ на Михелман и съвместно с германското посолство в Бейрут е лобирало пред правителството в Дамаск, за да бъде освободена.

Иран изпълни нови две екзекуции на участници в протестите през януари.

🇮🇷⚖️ Режимът в Ислямска република Иран изпълни смъртната присъда на Джавад Замани и Аболфазъл Саеди – двама мъже, арестувани в Шахруд по време на мащабните демонстрации през януари срещу режима в Техеран, съобщи свързаната с правосъдието информационна агенция „Мизан“.

Новинарската агенция определи двамата мъже като „вражески пехотинци“ и „въоръжени лидери на преврата през януари“ в Шахруд и заяви, че участниците в протеста са създали т.нар. предлог и условия за враждебни действия от страна на враговете на Иран.

Мохамад-Садег Акбари, ръководител на съдебната власт в провинция Семнан, отправи обвинения към Замани и Саеди за предполагаемо участие в безредици, нанасяне на щети по клон на банкова институция, нарушение на обществения ред пред сградата на губернатора, обръщане и запалване на полицейски автомобил, но също така в нападения срещу домове и коли.

Според „Мизан“ обвиненията срещу тях съдържат твърдения за подстрекаване на гражданите към участие в протести, сдружаване и таен заговор срещу вътрешната и външната сигурност, „мохаребе“ (или „водене на война срещу Бога“) и „корупция на земята“.

Властите и държавните медии в Иран многократно се опитват да дискредитират протестите срещу режима и неговата икономическа политика, определяйки ги като „бунтове“, „безредици“ или „преврат“ и свързвайки ги с чуждестранни фактори, предимно САЩ и Израел.

„Мизан“ публикува 50-секундно видео, за което твърди, че показва самопризнания на задържаните лица, при което лицата им остават замъглени за цялата дължина на видеото. Правозащитни организации и потърпевши от произволни арести многократно алармираха, че режимът често подлага на натиск задържани да направят самопризнания, изтезания и сурови условия за центровете за задържане на Ислямската република.

Иран увеличи рязко броя на изпълнените екзекуции през последните няколко месеца, много от които бяха на политически затворници, обвинени участие в януарските протести или изправени пред скалъпени обвинения, свързани с шпионаж.

В началото на юни иранският режим екзекутира Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки – двама участници в протестите от началото на годината, които получиха обвинения, че са подпалили джамия в Техеран.

Полемика в израелското общество отнонсо лечението на заловени терористи в цивилни болници.

🇮🇱🏥🇱🇧 Поне трима терористи от Хизбула, заловени по време на последния цикъл от сражения на Израел с шиитската групировка на територията на южен Ливан, са били настанени в медицинския център „Зив“ в северния израелски град Сафед, където са били настанени под охрана от Израелските отбранителни сили (IDF), докато са получавали медицински грижи. Това съобщи The Times of Israel, позовавайки се на двама източници, пряко запознати със случая.

В същата болница в северната част на страната наскоро е лекувана и млада сирийска гражданка от друзката общност на село Хадер, разположено в провинция Кунейтра близо до Голанските възвишения. По време на престоя си в болницата тя е била придружавана от майка си, според друг независим източник, с контакти в медицинското заведение.

Случаите, които не бяха отречени от военните и ръководството на болницата, повдигат въпроси, свързани с политиката на Израел по отношение на военните и хуманитарните медицински услуги, наред с вътрешните противоречия по отношение на грижите за вражески бойци в цивилни лечебни заведения. Според сведенията, бойците на Хизбула са лекувани преди около две седмици, като са били държани с белезници и вързани очи в стая, охранявана от войници на IDF.

Лечението на оперативни фигури от терористична групировка в гражданска болница изглежда е извършено в нарушение на решение, прието от Министерство на здравеопазването малко след бруталната атака на Хамас от 7 октомври 2023 г. Тогава беше взето решение заловените терористи да бъдат лекувани само в медицински заведения на IDF или Затворническата служба на Израел, въпреки че по-късно беше съобщено, че в миналото това решение е било нарушавано многократно, както и че е фокусирано основно върху терористите от Хамас непосредствено след клането.

Пресслужбата на IDF не опроверга твърденията на източниците. В писмен отговор до Тhe Times of Israel тя заяви, че през изминалата година армията е задържала лица по подозрение в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни или военнослужещи, и че задържаните, които се нуждаят от медицински грижи, са ги получили от медици на IDF или, при необходимост, са били прехвърлени в болници.

Медицинският център „Зив“ също отказа да потвърди подробностите пред Тhe Times of Israel, позовавайки се на медицинската тайна, поверителността и мерки за сигурност, но не отрече, че подобни пациенти са били лекувани там. От болницата заявиха, че действат съгласно закона, държавните директиви и медицинската етика, като дават грижи на всеки доведен пациент, чието състояние изисква форма на лечение.

Лекувани според нуждите, охранявани „24/7“

В своя отговор IDF заяви, че „като част от усилията на армията за поддържане на сигурността“ през миналата година са проведени различни операции, „сред които арести на лица, заподозрени в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни и сили на IDF“. Такива заподозрени се отвеждат за „допълнителен разпит, проверка и задържане в специализирано съоръжение на територията на Израел“. Оттам добавят, че арестите на терен и задържането в Израел са регламентирани от държавното законодателство и заповедите на IDF.

Законът за лишаване от свобода на незаконни бойци позволява дадено лице да бъде задържано, когато има разумни основания да се вярва, че е участвало пряко или косвено във враждебни действия срещу Израел или членува във въоръжена групировка, която е провеждала такива действия, и когато неговото освобождаване би могло да застраши националната сигурност.

„През целия период на задържане се осигурява медицинско наблюдение според нуждите и съгласно закона, като се провеждат редовни медицински прегледи“, заявиха от IDF и допълниха, че „задържаните, нуждаещи се от болнично лечение, получават грижи от сертифициран медицински персонал в рамките на IDF, а в конкретни случаи, когато това се налага по медицински причини, те се прехвърлят в болница за последващо лечение“.

В такива случаи се прилагат „механизми за денонощна охрана и надзор, за да се гарантира, че арестуваните не представляват риск за сигурността“ на околните цивилни лица, отбелязват от IDF. По отношение на случая със сирийската гражданка, IDF заяви, че „доставя животоспасяваща медицинска помощ на сирийски цивилни граждани съгласно политика, приета предварително от политическото ръководство и координирана с всички съответни органи“.

С това изявление IDF визира дългогодишната, одобрена от политическия ешелон практика на израелската държава за осигуряване на хуманитарна и медицинска помощ на сирийски цивилни в изключителни случаи. Тази практика започна в рамките на операция „Добър съсед“ по време на гражданската война в страната, но беше официално прекратена през 2018 г. Въпреки това тя се появи отново в по-ограничена форма в отговор на последните прояви на сектантско насилие срещу друзкото малцинство от другата страна на сирийската граница.

Хадер, друзкото село в сирийската част на Голанските възвишения, от което се твърди, че произлизат младата жена и нейната майка, се наблюдава отблизо от наброяващата 150 000 души друзка общност в Израел, която оказва натиск върху своите управляващи да защитят тамошните сирийски друзи.

В някои случаи Израел използва медицинската помощ като инструмент за хуманитарно сътрудничество със съседните страни. През декември The Times of Israel разкри, че страната напредва с план за изграждане на болница на своя територия за лечение на йордански пациенти като част от съвместен израелско-йордански индустриален парк по границата между двете страни.

Болницата акцентира върху „медицинската етика“

Медицинският център „Зив“ в Сафед е основната болница, обслужваща голяма част от регионите на Галилея и Голан. В писмения си отговор от лечебното заведение заявиха, че „работят съгласно закона, директивите на държавните органи и принципите на медицинската етика, които обвързват всяка медицинска институция в Израел“.

„Болницата дава медицински грижи на всяко лице, доведено в нея, когато медицинското му състояние го изисква, независимо от неговия произход, религия, националност и обстоятелствата, при които е ранено“, подчертава се в позицията на лечебното заведение, откъдето отказаха да внесат подробности за лекуваните пациенти „поради съображения за медицинска тайна, защита на личния живот на пациентите и сигурност“.

Болницата не отговори директно на въпросите дали членове на персонала са възразили срещу лечението на терористи от Хизбула, дали настанените наоколо пациенти са били информирани или дали е имало искания за преместване на тези лица във военна болница.

Запитани конкретно дали цивилният медицински персонал е длъжен да лекува вражески бойци, от IDF и „Зив“ заявиха, че въпросът трябва да бъде пренасочен към Министерство на здравеопазването, което се занимава с упражняване на контрол над цивилните болници. Ведомството не изпрати отговор до момента на публикуване на материала.

Въпреки това Израелската медицинска асоциация изрично е подчертавала, че нейните лекари дават лечение на всички човешки същества, независимо от действията им, и дори заловените терористи от Хамас получават нужните грижи според медицинските нужди. Подобна политика има и международно измерение, тъй като израелски официални лица неведнъж са посочвали лечението на заловени или ранени вражески бойци като красноречиво доказателство за това, че действията на израелската държава са съобразени със законите на войната, дори срещу терористични организации, които умишлено вземат на прицел цивилни граждани.

ЕП одобри нов строг закон за миграцията с депортационни центрове извън ЕС и претърсвания на домове.

🇪🇺 Европейският парламент даде окончателна зелена светлина с 418 гласа „ЗА“ на нови закони на ЕС, които позволяват създаването на центрове за депортация на мигранти извън територията на съюза и претърсвания на домове.

В сряда Европейският парламент одобри закон, насочен към ускоряване на депортацията на мигранти без законно право да останат в ЕС, благодарение на подкрепата от дясноцентристки и десни политически групи.

„Регламентът за връщане“ е най-строгият обрат в миграционната политика на блока от десетилетия насам. Той се смята за спорен, тъй като ще позволи на страните от ЕС да създават депортационни центрове извън блока, известни като „центрове за връщане“, чрез споразумения с държави извън ЕС.

Тези центрове биха могли да служат или като транзитни обекти, където хората чакат завръщане в страната си на произход, или като места, където мигранти остават за дълъг период от време, евентуално без ограничение в периода и гаранция за последващо връщане. Единствено непридружените непълнолетни са изключени от мярката, докато семействата с деца ще могат да бъдат прехвърляни в тези центрове.

Законът беше одобрен с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“. След обявяването на резултата поддръжниците на закона аплодираха, докато някои евродепутати в дясната част на залата скандираха „върнете ги обратно“ по адрес на незаконните мигранти. Депутатите от другата страна на залата отвърнаха със възгласи „позор за вас“.

Гласуването потвърди появата на мнозинство с дясна ориентация по въпросите на миграцията. Европейската народна партия (ЕНП) отново се съюзи с Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и крайнодесните „Патриоти за Европа“ (ПзЕ) и „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). Няколко депутати от либералната група „Обнови Европа“ също подкрепиха законопроекта.

ЕНП продължава да изключва официално партньорство с партии, считани от нея за твърде екстремни, като немската „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и френския „Национален сбор“. Лидерът на ЕНП Манфред Вебер многократно е отхвърлял перспективата за официални съюзи с тези две и други подобни сили.

В същото време обаче ЕНП вижда гласовете им като решаващи за по-строгото миграционно законодателство, създавайки алтернативно мнозинство спрямо традиционната центристка коалиция на ЕНП, Социалистите и демократите (С&Д) и „Обнови Европа“.

Социалистите и левите евродепутати до голяма степен се обявиха против закона, като аргументираха това с риска то да накърни основните права на мигрантите.

„Този регламент крие риск от нормализиране на съмнителни юридически практики, които бяха немислими в ЕС само преди няколко години“, каза в изявление Ана Катарина Мендеш, заместник-председател на групата на Социалистите и демократите (С&Д).

Освен пунктовете за връщане, новият закон включва разпоредба за претърсване на „местоживеене или други подходящи помещения“ на незаконни мигранти, което правозащитни групи и гражданско общество сравняват с акциите, провеждани от Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE).

Други разпоредби включват по-дълги периоди на задържане, строги забрани за влизане и нови правомощия за локализиране на незаконни мигранти. Повишава се максималния законен срок за задържане на незаконни мигранти, чакащи връщане, от 6 месеца на 2 години, с възможно удължаване от още 6 месеца и неограничен период за лица, считани за заплаха за сигурността.

Забраните за влизане на територията на ЕС също стават значително по-строги, нараствайки от 5 на 10 години в повечето случаи, с възможност за доживотни забрани за тези, които се считат за риск за сигурността.

Законът ще промени и процеса на обжалване. Според текущите правила депортациите спират автоматично, докато се разглеждат съдебни жалби. Новият закон ще сложи край на тази автоматична защита, оставяйки съдилищата да решават за всеки конкретен случай дали заповедта за връщане трябва да бъде спряна.

Иран екзекутира политическия затворник Ерфан Шакурзаде по обвинения в шпионаж за САЩ и Израел.

🇮🇷 Режимът в Иран изпълни смъртната присъда на политическия затворник Ерфан Шакурзаде, след като го призна за виновен в шпионаж за САЩ и Израел, съобщи близката до съдебната власт агенция Mizan в понеделник, докато правозащитни групи предупреждават за рязък скок на екзекуциите по политически обвинения.

Шакурзаде е бил нает в голяма научна организация, работеща в сателитния сектор, заради своите експертни познания, но агенцията не назова институцията и не предостави доказателства в подкрепа на обвиненията в шпионаж. Изданието обвини 29-годишния мъж в предаване на класифицирани данни на „вражески служби“.

Шакурзаде, магистър по аерокосмическо инженерство и възпитаник на Иранския университет за наука и технологии, беше арестуван през 2025 г. от разузнаването на Революционната гвардия. Правозащитни групи съобщиха, че той е прекарал 9 месеца в изолация в строг тъмничен затвор преди екзекуцията си.

Правозащитници предупредиха за предстоящата екзекуция

Образователната инициатива Tavana съобщи на 8 май, че Шакурзаде е бил преместен от техеранския затвор „Евин“ в затвора „Гезъл Хесар“ в Карадж за изпълнение на смъртната му присъда. Новинарската агенция на правозащитните активисти (HRANA) и правозащитната група Iran Human Rights със седалище в Норвегия също предупредиха, че екзекуцията е неизбежна, след като Върховният съд потвърди решението.

На 9 май Iran Human Rights призова за незабавно спиране на екзекуцията, отбелязвайки, че Шакурзаде е бил приведен в „Гезъл Хесар“ на 7 май. Съдебната власт не разкри подробности за съдебния процес или неговата правна защита.

Екзекуциите се ускоряват след войната

Iran International съобщи на 7 май, че най-малко 28 политически затворници са били екзекутирани за период от 48 дни от 18 март насам. Центърът „Абдорахман Боруманд“ посочи, че Ислямската република е извършила най-малко 612 екзекуции през първите четири месеца на 2026 г. – средно по 5 на ден за период от 117 дни.

Според наблюдатели поне 21 протестиращи и политически затворници са били екзекутирани през последния месец, сред които няколко, арестувани по време на протестите от януари 2026 г. Сред последните случаи са затворникът от малцинството на белуджите Амер Рамеш, протестиращият Ерфан Киани и Солтенали Ширзади Факхр.

Мехди Фарид, посочен от иранските медии като мениджър в комисията по пасивна отбрана на чувствителна държавна организация, беше екзекутиран на 22 април по обвинения в шпионаж за Израел. Акил Кешаварз, Джавад Наеми и други също бяха сред екзекутираните през последната година по подобни обвинения.

Годишният отчет показва рязък ръст

В съвместен доклад на Iran Human Rights и групата „Заедно срещу смъртното наказание“ се посочва, че екзекуциите в Иран са се увеличили с 68% през 2025 г. През същата година са екзекутирани най-малко 1639 души, в сравнение с 975 през 2024 г.

Правозащитните организации твърдят, че властите са засилили репресиите срещу политически и граждански активисти от избухването на войната на 28 февруари и са ускорили екзекуциите след примирието. Според активисти това е целенасочен опит за всяване на страх и потушаване на всяко инакомислие.

Край на „безопасния“ маршрут през Беларус за руските наборници.

🇷🇺🔐🇧🇾 Жител на Санкт Петербург е бил спрян при опит за напускане на Русия през границата с Беларус, след което два пъти не е бил допуснат до международни полети от летище Минск, заради повиквателна за военна служба, съобщи правозащитната група „Движение на отказалите се по съвест“.

Групата е научила за историята от самия наборник, чието име не беше разкрито от съображения за сигурност. По думите на мъжа, в началото на месеца е получил призовка за явяване на медицински преглед на 29 април. Едновременно с това в електронния регистър се е появила забрана за напускане на страната.

Наборникът е опитал да излезе от страната през Беларус. При първия опит е пътувал с наземен транспорт. На границата всички мъже са били проверени, при което той е бил свален от автобуса и устно е бил уведомен за забраната за пътуване.

При втория опит мъжът е успял да стигне до Минск с влак през Смоленск, където не е имало проверки. На 23 април на летището в Минск той не е бил допуснат до полет за Тбилиси, а два дни по-късно му е бил отказан изход към Ереван по вътрешен паспорт. „Във всички случаи не са издадени писмени документи, а само устни обяснения“, отбелязват активистите.

В тази история има няколко уникални практики, които не са били регистрирани до момента. Първо, прилагане на ограничение за излизане на сухопътната граница между Русия и Беларус, която традиционно се считаше за безопасен маршрут. Второ, налагане на забрана за полети от летището в Минск на руски гражданин, което е доказателство за започналия обмен на данни от електронния регистър за военен отчет и регистъра за призовки между граничните служби на двете държави.

Регистърът на призовките в Руската федерация стартира в тестов режим през септември 2024 г. По-късно той премина в пълноценна експлоатация през май 2025 г. По силата на руското законодателство повиквателната се счита за връчена седем дни след появата ѝ в регистъра.

От момента на публикуване на повиквателната съответното лице получава забрана за напускане на страната. 20 дни по-късно влизат в сила и други ограничения: забрана за шофиране, регистрация на моторни превозни средства, разпореждане с недвижими имоти и теглене на кредити.

Двама руски войници от 126-и мотострелкови полк прекараха 48 часа съблечени в яма без храна.

🇷🇺 Видео, публикувано от руски военен блогър, документира жестоко наказание на двама войници от 4-та мотострелкова рота на 126-и мотострелкови полк (в/ч 50526) на Сухопътните войски на Руската федерация. Двамата бойни другари с позивни „Степанич" и „Децел" са били съблечени и хвърлени в изкопана яма, където са прекарали около три седмици, след като отказват да се подчинят на заповед да тръгнат на самоубийствен щурм.

На кадрите се чува глас, вероятно на командир с позивна „Парашют", който се гаври със своите подчинени и ги принуждава да ловят хвърлени трохи хляб, като им крещи с нецензурни обиди. Останалото време двамата очевидно са били лишавани от храна. Дали са били освободени от ямата преди изпращането им на фронта, остава неясно.

Според допълнителна информация, публикувана след първоначалния запис, двамата са били изпратени на бойна задача на Харковска област на 19 март, където два дни по-късно са се предали доброволно в плен на украинската армия. Ако тази хронология е вярна, двамата са преминали от „наказателната яма" на своите командири в украински плен за по-малко от месец.

Подобни гледки не са изолиран случай. Практиката на извънсъдебни наказания, хвърляне в ями, съблечени и бити, е документирана многократно в руските сили от пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. През ноември InformNapalm публикува видео, на което се виждат четирима войници от 247-и десантно-щурмови полк в Запорожка област, отказали да изпълнят заповед, които са съблечени, пребити и натикани в яма пред останалата част от бойните си другари.

Британската LBC прегледа поредица записи от различни руски части, показващи вързване на войници в ями, пълни със сняг, привързване голи към дървета при минусови температури и смъртни заплахи за отказ да се подчини на самоубийствена заповед за тръгване на щурм.

Подобни практики са директен резултат от системната традиция на „дедовщина" – насилие над по-младши военнослужещи, което съществува от десетилетия в руските въоръжени сили. Според Human Rights Watch десетки наборници загиват годишно, а хиляди получават сериозни физически и психически увреждания. В условията на войната тази система се е мутирала – от ритуал на „старшините" към инструмент за принуда на войници, отказващи да участват в щурмови операции с висока смъртност, оценява Foreign Policy.

Вътрешното насилие се проектира и върху отношението на руснаците към пленниците. Мониторинг мисията на ООН за правата на човека в Украйна документира „достоверни твърдения” за систематични изтезания на украински военнопленници – почти всеки разпитан е описал многократни побои, мъчения с електричество, заплахи с екзекуция, продължителни стресови пози и симулирани разстрели, съобщи UN News. Комисията за разследване на ООН квалифицира изтезанията от руските въоръжени сили като „престъпления срещу човечеството с решение от октомври 2024 г.

Историята на „Степанич" и „Децел", от ямата на собствения си командир до доброволното им предаване в украински плен, илюстрира двоен проблем за руското командване: системното насилие над личния състав, което не просто не подсилва дисциплината, но и тласка войниците към предаване при първа възможност.

Камерун потвърди за 16 загинали свои граждани, воювали за Русия в Украйна

🇨🇲 Камерун потвърди, че 16 негови граждани са загинали, докато воюват в редиците на руската армия срещу Украйна, отбелязвайки първото официално потвърждение от властите в африканската държава за участието на нейни граждани в конфликта, съобщи Ройтерс.

В изявление, излъчено в ефира на държавните медии вечерта на 6 април, министерство на външните работи на Камерун обяви, че руските власти са потвърдили смъртните случаи и призова семействата на загиналите да се свържат с официалните лица в столицата Яунде.

В дипломатическа нота от същия ден, цитирана от Reuters, лицата са описани като „военни контрактори с камерунско гражданство“, действащи в „зоната на специалната военна операция“ – термин, използван от Русия за нейната военна агресия срещу Украйна.

В изявлението не се дават подробности за начина, по който мъжете са вербувани или разположени, нито се уточняват обстоятелства, време или място на тяхната смърт. Потвърждението идва на фона на засилващо се внимание към отношението към чуждестранните бойци от страна на руските полеви командири.

Антон Геращенко, бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна, сподели видео в профила си в X, на което може да бъде видян руски войник, който унижава тъмнокож мъж, облечен в камуфлажни дрехи, като прикрепва противотанкова мина към лицето като форма на наказание.

Според Геращенко впоследствие боецът е бил изпратен в щурм, в рамките на който е трябвало да изпълни индивидуално поставените му „специални задачи“ с предупреждение, че украинските войски ще встъпват в бой с всеки подобен участник.

Инцидентът отразява широките опасения на наблюдатели на човешките права за отношението към личния състав в руските военни структури. Изследователи на военните конфликти и по-рано са изготвяли подробни доклади за повсеместното разпространение на феномена „дедовщина“ – традиционна система за тормоз и малтретиране в руската армия, при която новобранци и други по-уязвими военнослужещи са подложени на злоупотреби, принуда и унизително отношение от страна на своите по-старши.

Въпросът за чуждите граждани, подмамени с лъжливи оферти за работа и в крайна сметка озовали се на бойното поле в Донбас, доведе до остра реакция от множество африкански държави. Наскоро Кения и Русия постигнаха формално съгласие, според което гражданите на страната в Източна Африка вече нямат право да сключват договор с руското министерство на отбраната, след съобщения за огромен брой вербувани, които в крайна сметка намират смъртта си на фронта.

Решението беше обявено, след като кенийският външен министър Мусалия Мудавади проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров в Москва, за които той обясни, че са засегнали положението на кенийските граждани в Русия, сред които тези, замесени във войната.

„Искам ясно да заявя, че вече постигнахме съгласие: кенийци няма да бъдат записвани чрез Министерство на отбраната – те вече няма да подлежат на мобилизация“, каза Мудавади на съвместна пресконференция с Лавров. „Повече вербуване няма да има.“

Иранските власти отказват да предадат тялото на екзекутиран 18-годишен протестиращ

🇮🇷 Иранските сили за сигурност отказват да върнат тялото на 18-годишния протестиращ Амирхосеин Хатами на семейството му, четири дни след неговата екзекуция. Източници от репресивния апарат са описали това като допълнителен натиск върху роднините, които вече са съкрушени от смъртта му.

Информация, получена от Iran International, показва, че Хатами, който беше екзекутиран на 2 април, остава непогребан, тъй като властите продължават да задържат тялото му.

Хатами беше един от подсъдимите по дело, свързано с пожар в базата на „Махмуд Кавех“ на паравоенната милиция „Басидж“ в източен Техеран по време на протестите срещу режима през януари. Други обвиняеми по същото дело бяха Мохамадамин Биглари, Шахин Вахедпараст Калур, Аболфазл Салехи Сиавашани и Али Фахим – всички те осъдени на смърт.

Биглари и Вахедпараст бяха екзекутирани на 5 април,  екзекуцията на Фахим беше изпълнена в понеделник, 6 април.

Информирани източници заявиха пред Iran International, че тялото на Хатами не е освободено, тъй като името му се е появило в уебсайт, свързан с организацията Моджахедин-е Халк – твърдение, което семейството му категорично отхвърля.

Познати на жертвата споделят, че Хатами е бил студент по индустриален дизайн в Техеранския университет, като е владеел отлично три езика. Източник, запознат със събитията от 8 януари, отбелязва, че обвиняеми по делото са били общо седем души, нито един от които не е имал роля в запалването на пожара.

Според тях, Хатами и останалите са влезли в базата на „Басидж“ заедно с още около 50 души едва след като пожарът вече е бил избухнал. Минути по-късно започнал нов пожар. Мнозина успели да избягат, но седем души, сред които самият Хатами, не успели да се спасят. Те се качили на покрива, където били задържани от силите на „Басидж“ и жестоко пребити.

По-късно съдебните власти ги обвиниха в опит за достъп до оръжейната зала. След ареста задържаните са били подложени на тежки разпити, а след това прехвърлени в затвора „Гезел Хесар“. По време на целия им престой в затвора са им били отказвани посещения на живо, а са им разрешили само телефонни разговори.

Процесът срещу тях беше ръководен от съдия Аболгасем Салавати, а категорично им беше отказан достъп до адвокати по техен избор. Смъртните присъди бяха издадени на 7 февруари.

Самопризнания по делото са изтръгнати под натиск и принуда, а съдебният процес е завършил с екзекуции, извършени без подсъдимите и техните семейства да имат пълна представа за хода на производството, става ясно от публикации на правозащитни групи.

По същото дело на 5 април беше екзекутиран и 28-годишният Шахин Вахедпараст. Неговото тяло все още не е върнато на семейството му, твърдят информирани източници. Според тях съпругата на Вахедпараст е била бременна в четвъртия месец по време на екзекуцията му. Близките му споделят, че той е мечтаел да отвори ресторант заедно с нея.

Amnesty International изрази своето възмущение от това, което нарече „произволна екзекуция на тийнейджър протестиращ“, описвайки процеса му като „крайно несправедлив“. От там добавиха, че „докато населението е изправено пред масови жертви от бомбардировки, властите продължават да използват смъртната присъда като оръжие, за да заглушат несъгласните“.

„Екзекуцията на трима протестиращи и четирима политически затворници само за две седмици е сигнал, че режимът засилва войната си срещу иранския народ“, заявиха от Iran Human Rights.

📽️ Видео: Хатами беше тийнейджър музикант, известен със страстта си към свиренето на китара. Приятели и поддръжници го описваха като талантлив млад артист със силен интерес към музиката и пеенето.

Иран екзекутира трима мъже за убийството на полицаи по време на протестите

🇮🇷 Иранският режим екзекутира днес трима мъже, осъдени за убийство на двама полицейски служители по време на протестите през първата половина на януари, съобщи Ройтерс, цитирайки държавни медии в страната.

Екзекуциите бяха потвърдени от съдебната власт на Ислямската република, която заяви, че присъдите са били потвърдени от Върховния съд. Мъжете са признати за виновни в убийство и „Мохаребе“ (война срещу Бога) и в действия, които според властите са били извършени в интерес на Израел и САЩ.

Смъртните присъди са били изпълнени в град Кум. Представители на режима заявиха, че лицата са участвали в нападения с ножове и друго въоръжение по време на размириците на 8 януари, което е довело до смъртта на двама полицаи. Tasnim News съобщи, че осъдените са признали за убийствата, макар да не бяха предоставени други подробности относно твърденията за външно участие.

В по-ранни изявления от страна на режима се твърдеше, че не се планират екзекуции на участници в протеста. В средата на януари външният министър Абас Арагчи заяви: „Нито днес, нито утре ще има обесвания. Мога да ви кажа, че съм уверен, че изобщо няма план за обесване на протестиращи. Обесването е изключено.“

Протестите започнаха в края на декември 2025 г. като знак на недоволство от влошаването на икономическата ситуация в страната и бързо прераснаха в мащабни демонстрации срещу ислямския режим. Според различни оценки, цитирани от международни наблюдатели, броят на загиналите в потушаването на протестите възлиза на десетки хиляди цивилни.

Ислямският режим в Техерн оспорва цифрите и обвинява Израел и САЩ в подбуждане към безредици.

ООН настоява за предстояща екзекуция на иранска жена

🇮🇷🇺🇳 Експерти по правата на човека към ООН настояват Иран незабавно да отмени насрочена екзекуция на жена по обвинение в убийството на съпруга си след години на жестоко домашно насилие. Голи Кухкан е била омъжена насила за братовчед си, когато е била едва 12-годишна.

25-годишната Голи Кухкан, балучка без документи за самоличност, може да бъде обесена още този месец, предупредиха в съвместно изявление вчера осем независими експерти на ООН.

„Случаят на Кухкан е ярък пример за системната полова дискриминация, пред която са изправени жените – жертви на детски бракове и домашно насилие – в иранската наказателно-правна система“, посочват експертите. „Изпълнението на смъртната присъда би представлявало грубо нарушение на международното право в областта на правата на човека.“

Експертите уточняват, че на 12-годишна възраст Голи е била принудена да се омъжи за братовчед си, от когото година по-късно ражда момче – в домашни условия и без никаква медицинска помощ. През следващите години, докато работи като селскостопанска работничка, тя е обект на постоянно физическо и психологическо насилие.

През май 2018 г., когато е на 18 години, мъжът ѝ за пореден път я пребива, след което прави същото с петгодишния им син. След като се обажда на роднина за помощ, избухва свада, която завършва със смъртта на мъжа.

„Голи Кухкан е оцеляла след домашно насилие и същевременно е жертва на правосъдната система“, подчертават експертите, сред които са специалният докладчик за Иран и членове на работната група за дискриминация на жени и момичета. Те са назначени от Съвета на ООН по правата на човека, но не говорят от името на организацията.

Експертите отбелязват, че неграмотната Голи, която никога не е имала достъп до адвокат, е била принудена да поеме пълна отговорност за смъртта на съпруга си, без да осъзнае последствията от това.

Семейството на убития е заявило, че ще се откаже от изпълнението на смъртната присъда срещу т.нар. „кръвнина“ – практика, разрешена от шериата в Ислямската република. Изискваната сума обаче е еквивалентна на 90 000 долара – значително над обичайната ставка и абсолютно непосилна за нея.

Според експертите близо половината от 241-те жени в Ислямска република Иран, екзекутирани в периода 2010-2024 г., са били осъдени за убийство именно на съпрузи или интимни партньори.

Данни от правозащитни организации като Amnestry International сочат, че Иран е втората страна в света с най-голям брой екзекуции след Китай.

Незаконната икономика подхранва въоръжени групи и нестабилност в Източна Африка

Бойци от движението M23 стоят на стража по време на митинг, организиран от Корней Нангаа, конгоански бунтовнически лидер и координатор на движението AFC-M23, в Букаву, провинция Южно Киву, Демократична република Конго, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

💰💥🌍 Въоръжените милиции в Източна Африка получават все по-сериозен дял от финансирането си от нелегална търговия, включително добив на полезни изкопаеми, трафик, контрабанда и търговия с ежедневни стоки. Експерти предупреждават, че ръстът на сенчестата икономика не просто подкопава правителствата в региона, но също подхранва насилието и удължава конфликтите.

В Демократична република Конго десетки милиции печелят до 1,3 милиарда долара годишно от незаконна търговия с минерални ресурси, която им дава възможност да поддържат операциите си и да се прегрупират при поражения. В Сомалия Ал-Шабаб печели от облагане с данъци на търговията с дървени въглища, генерирайки до 10 милиона долара годишно. Групировката печели още милиони от контрабанда на захар в Кения и от контрол над търговските пътища за горива и храни.

Трафикът на хора и наркотици също се превърнаха в основен източник на финансиране. Ал-Шабаб и други екстремистки групи облагат с данъци или улесняват пратките с хероин през пристанищата в Източна Африка, докато милициите в Либия и Дарфур печелят от контрабандни мрежи. Съвместен доклад на Интерпол изчисли, че 7 големи африкански въоръжени групи генерират до 1,39 милиарда долара годишно от тези незаконни дейности.

Цена за местното население е наистина тежка – детски труд изтезания, сексуално насилие и масови нарушения на човешките права. Тези групировки често действат като „де факто“ власти в обширни отдалечени райони, събирайки данъци и налагайки своите правила с насилие.

Регионални експерти и международни групи призовават за по-силно трансгранично партньорство за ограничаване на незаконната търговия, подобряване на местното управление и спиране на бъдещата дестабилизация на Източна Африка от нелегалната икономика. Без решителни и колективни усилия тези подземни мрежи ще продължат да използват насилието като инструмент за укрепване на своята власт.

САЩ наложи санкции на кубинския лидер Мигел Диас-Канел за „сериозни нарушения на човешките права“.

Шествие на кубински мигранти в подкрепа на многохилядните протести срещу комунистическия режим в островната държава, по улиците на Маями, Флорида, 11 юли 2021 г.
📸 Снимка: Chandan Khanna/Getty Images

🇺🇸🚫🇨🇺 Съединените щати наложиха санкции на кубинския президент Мигел Диас-Канел за участие в „сериозни нарушения на човешките права“, според официално изявление на Държавния департамент на САЩ, публикувано на четвъртата годишнина от общонационалните протести в островната държава на 11 юли 2021 г.

Това е първият случай, когато американското правителство налага санкции на президента на Куба и ръководител на комунистическата партия – цивилна фигура, която беше пропусната в поредица от санкции срещу служители на кубинския режим, наложени както при първия мандат на Доналд Тръмп, така и по време на президента Джо Байдън.

Държавният департамент също така наложи санкции на министъра на отбраната Алваро Лопес Миера и министъра на вътрешните работи Ласаро Алберто Алварес Касас, което означава, че тримата, както и най-близките членове на семействата им, ще получат забрана за пътуване до Съединените щати.

Публичното обявление е извършено съгласно раздел от акта за бюджетни кредити на Държавния департамент за фискалната 2025 г., който гласи, че служителите на чуждестранни правителства, участвали в значителни случаи на корупция или нарушения на човешките права, нямат право да влизат в Съединените щати.

„Съединените щати никога няма да забравят упоритостта на кубинския народ преди четири години, когато той поиска свобода и бъдеще без тирания“, заяви висш служител на Държавния департамент пред Miami Herald. „Администрацията на Тръмп остава твърда в своя ангажимент да държи кубинския режим отговорен за неговите репресивни действия и необузданите му актове на корупция.“

В допълнение, Държавният департамент налага визови ограничения на няколко неуточнени „кубински съдебни и затворнически служители, отговорни за или съучастници в несправедливи арести и изтезания на протестиращите от юли 2021 г.“ Тъй като описаните санкции се наложени според различни правомощия, предвидени от миграционните закони, установяващи поверителност по визови въпроси, администрацията не може да разкрие публично тези, срещу които са насочени санкциите.

Решението на Държавния департамент добавя 11 хотела към списъка му с ограничения за Куба и списъка със забранени места за настаняване в Куба, включващи компании и имоти, свързани с кубинското правителство и военния конгломерат GAESA. Последно санкционираните включват някои луксозни хотели, наскоро построени в Хавана, като „Torre K“.

През 2019 г. при първата администрация на Тръмп, Държавният департамент се позова на подобни правомощия съгласно Закона за бюджета, за да наложи визови ограничения на кубинския лидер Раул Кастро и неговите синове и дъщери. Въпреки това Диас-Канел е действащ президент, което означава, че санкциите ще му попречат да присъства на Общото събрание на ООН, което е правил на няколко пъти през 2018 и 2023 г. заедно със съпругата си Луис Куеста. Мандатът му начело на Куба изтича през 2028 г.

Генерал Лопес Миера, който ръководи Министерството на революционните въоръжени сили на Куба, не можеше да пътува до Съединените щати и преди последните санкции, тъй като през 2021 г. президентът Байдън го добави към списък със „специално определени граждани“ заради ролята му в „масовите арести и фиктивни процеси“ в отговор на протестите на 11 юли същата година.

Дни преди да напусне поста си през януари 2021 г. президентът Тръмп също наложи санкции на Алварес Касас съгласно Закона за отчетност на правата на човека Global Magnitsky и го добави към списъка със специално определени граждани.

ООН призова за независимо разследване на масовите гробове в либийски арести

Членове на 444-та бригада на либийската армия, подчинена на Правителството на националното единство (GNU) на премиера Абдулхамид ал-Дбейба, стоят на пост в Триполи, Либия, 13 май 2025 г.📸 Снимка: REUTERS/Ayman al-Sahili

🇺🇳🇱🇾 Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) призова за провеждането на независимо и прозрачно разследване на откритите масови гробове в центрове за задържане в либийската столица Триполи.

В изявление на OHCHR се посочва, че институцията е шокирана от тежките нарушения на правата на човека, разкрити в официални и неофициални арести, извършени от служители на т.нар. Апарат за подкрепа на стабилността – мощна паравоенна структура, формално подчинена на Президентския съвет на Правителството на националното единство, оглавявано от Абдулхамид Дбейба.

Въпросният апарат беше създаден през 2021 г. като част от подкрепения от ООН преходен процес към редовна власт в Либия. Вместо стабилност обаче страната беше потопена в хаос и беззаконие, което продължава откакто през 2011 г. диктаторът Муамар Кадафи беше свален след намесата на НАТО.

Изтезания и тела в нелегални центрове

OHCHR посочва, че откриването на десетки тела, заедно с подозрителни инструменти за изтезания, потвърждава дългогодишните оценки на ООН за систематични злоупотреби в либийските арести. Това включва внезапни изчезвания, изтезания, сексуално насилие и извънсъдебни екзекуции.

„Призоваваме либийските власти да проведат независимо, безпристрастно и прозрачно разследване на направените открития,“ се призовава в позицията на OHCHR. ООН също настоява за запазване на доказателствата и безпрепятстван достъп на местните съдебни медици и международни наблюдатели до местата на престъпленията.

Крахът на правовия ред

Основен износител на петрол в Средиземноморския регион, Либия е разделена от близо 13 години между две конкуриращи се фракции. След примирието от 2020 г. мащабните сражения затихнаха, но политическата криза остава неразрешена. Периодично възникват сблъсъци между въоръжени групи, които се борят за контрол над ресурсите и столицата Триполи.

Такъв е и последният инцидент от понеделник вечерта, когато избухнаха боеве в центъра и други райони на Триполи. Според трима очевидци, цитирани от Reuters, в столицата са чули интензивни престрелки, след като се появи информация за убийството на командир от влиятелна паравоенна група.

Масови протести на студенти в Техеранския университет след убийството на техен състудент.

Ирански вестници със снимки на Амир Мохамад Халеки, ирански студент, който според държавните медии беше убит по време на обир, в будка в столицата Техеран, Иран, 16 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency via REUTERS

🇮🇷 Множество студенти излязоха на протест в Техеранския университет, за да изразят своя гняв срещу ръководството на учебното заведение след убийството на техен състудент по-рано тази седмица, съобщават активисти.

Според съобщения в медиите студентите са недоволни от липсата на сигурност на територията на университета въпреки многократни призиви за взимане на мерки след убийството на 19-годишния студент по бизнес Амир Мохамад Калеги, извършено от крадец тази сряда.

Базираната в САЩ Информационна агенция за активисти на човешките права (HRANA) публикува кадри на шествие на студенти в кампуса, огласян от скандирания срещу ръководството на учебното заведение.

След като протестите продължиха късно снощи, се появиха сведения за най-малко двама арестувани студенти от силите за сигурност.

Бюлетинът на Amir Kabir в социалните платформи X и Telegram, който информира за случващото се в иранските университети, каза, че студентите са излезли от общежитията си, за да организират седяща демонстрация във вечерните часове.

В бюлетина се посочва още, че демонстрацията е била белязана от скандирания против ислямската република и върховния лидер аятолах Али Хаменей.

В опит да заглуши недоволството и да успокои ситуацията, ректорът на университета е разговарял с част от участниците, като се посочва, че се е забелязвало силно присъствие на силите за сигурност, които са използвали прекомерна сила срещу някои студенти.

По непотвърдени сведения, убитият студент е станал жертва на двама крадци на мотоциклети.

Фатеме Мохаджерани, говорител на режима в Техеран, засегна въпроса с пост в X: „Сигурността на учениците и спокойствието на техните семейства е дълг и приоритет за правителството. Апелираме всички да поддържат пътя на диалога отворен, като поддържат мира.“

Държавната информационна агенция IRNA съобщи, че временният ръководител на университета Хосеин Хосейни е изразил съпричастност към недоволството на студентите, като е присъствал в петък вечерта.

„В момента всички сме в емоционална атмосфера, но от утре трябва внимателно да разгледаме исканията в експертна атмосфера и с присъствието на представители на студентите“, каза той, цитиран от пресслужбата.

Иранските власти се опасяват от повторение на националните демонстрации, които избухнаха през 2022 г. след смъртта на Махса Амини, млада жена от кюрдски произход, гибелта на която разтърси из основи иранското общество.

Университетите по традиция са били център на народно недоволство в Иран, като студенти участват във въстанието от 1979 г., довело до свалянето на шаха, вълна от антиправителствени демонстрации през 1999 г. и в по-ново време – протестното движение, предизвикано от смъртта на Амини.