ООН настоява за предстояща екзекуция на иранска жена

🇮🇷🇺🇳 Експерти по правата на човека към ООН настояват Иран незабавно да отмени насрочена екзекуция на жена по обвинение в убийството на съпруга си след години на жестоко домашно насилие. Голи Кухкан е била омъжена насила за братовчед си, когато е била едва 12-годишна.

25-годишната Голи Кухкан, балучка без документи за самоличност, може да бъде обесена още този месец, предупредиха в съвместно изявление вчера осем независими експерти на ООН.

„Случаят на Кухкан е ярък пример за системната полова дискриминация, пред която са изправени жените – жертви на детски бракове и домашно насилие – в иранската наказателно-правна система“, посочват експертите. „Изпълнението на смъртната присъда би представлявало грубо нарушение на международното право в областта на правата на човека.“

Експертите уточняват, че на 12-годишна възраст Голи е била принудена да се омъжи за братовчед си, от когото година по-късно ражда момче – в домашни условия и без никаква медицинска помощ. През следващите години, докато работи като селскостопанска работничка, тя е обект на постоянно физическо и психологическо насилие.

През май 2018 г., когато е на 18 години, мъжът ѝ за пореден път я пребива, след което прави същото с петгодишния им син. След като се обажда на роднина за помощ, избухва свада, която завършва със смъртта на мъжа.

„Голи Кухкан е оцеляла след домашно насилие и същевременно е жертва на правосъдната система“, подчертават експертите, сред които са специалният докладчик за Иран и членове на работната група за дискриминация на жени и момичета. Те са назначени от Съвета на ООН по правата на човека, но не говорят от името на организацията.

Експертите отбелязват, че неграмотната Голи, която никога не е имала достъп до адвокат, е била принудена да поеме пълна отговорност за смъртта на съпруга си, без да осъзнае последствията от това.

Семейството на убития е заявило, че ще се откаже от изпълнението на смъртната присъда срещу т.нар. „кръвнина“ – практика, разрешена от шериата в Ислямската република. Изискваната сума обаче е еквивалентна на 90 000 долара – значително над обичайната ставка и абсолютно непосилна за нея.

Според експертите близо половината от 241-те жени в Ислямска република Иран, екзекутирани в периода 2010-2024 г., са били осъдени за убийство именно на съпрузи или интимни партньори.

Данни от правозащитни организации като Amnestry International сочат, че Иран е втората страна в света с най-голям брой екзекуции след Китай.

Незаконната икономика подхранва въоръжени групи и нестабилност в Източна Африка

Бойци от движението M23 стоят на стража по време на митинг, организиран от Корней Нангаа, конгоански бунтовнически лидер и координатор на движението AFC-M23, в Букаву, провинция Южно Киву, Демократична република Конго, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

💰💥🌍 Въоръжените милиции в Източна Африка получават все по-сериозен дял от финансирането си от нелегална търговия, включително добив на полезни изкопаеми, трафик, контрабанда и търговия с ежедневни стоки. Експерти предупреждават, че ръстът на сенчестата икономика не просто подкопава правителствата в региона, но също подхранва насилието и удължава конфликтите.

В Демократична република Конго десетки милиции печелят до 1,3 милиарда долара годишно от незаконна търговия с минерални ресурси, която им дава възможност да поддържат операциите си и да се прегрупират при поражения. В Сомалия Ал-Шабаб печели от облагане с данъци на търговията с дървени въглища, генерирайки до 10 милиона долара годишно. Групировката печели още милиони от контрабанда на захар в Кения и от контрол над търговските пътища за горива и храни.

Трафикът на хора и наркотици също се превърнаха в основен източник на финансиране. Ал-Шабаб и други екстремистки групи облагат с данъци или улесняват пратките с хероин през пристанищата в Източна Африка, докато милициите в Либия и Дарфур печелят от контрабандни мрежи. Съвместен доклад на Интерпол изчисли, че 7 големи африкански въоръжени групи генерират до 1,39 милиарда долара годишно от тези незаконни дейности.

Цена за местното население е наистина тежка – детски труд изтезания, сексуално насилие и масови нарушения на човешките права. Тези групировки често действат като „де факто“ власти в обширни отдалечени райони, събирайки данъци и налагайки своите правила с насилие.

Регионални експерти и международни групи призовават за по-силно трансгранично партньорство за ограничаване на незаконната търговия, подобряване на местното управление и спиране на бъдещата дестабилизация на Източна Африка от нелегалната икономика. Без решителни и колективни усилия тези подземни мрежи ще продължат да използват насилието като инструмент за укрепване на своята власт.

САЩ наложи санкции на кубинския лидер Мигел Диас-Канел за „сериозни нарушения на човешките права“.

Шествие на кубински мигранти в подкрепа на многохилядните протести срещу комунистическия режим в островната държава, по улиците на Маями, Флорида, 11 юли 2021 г.
📸 Снимка: Chandan Khanna/Getty Images

🇺🇸🚫🇨🇺 Съединените щати наложиха санкции на кубинския президент Мигел Диас-Канел за участие в „сериозни нарушения на човешките права“, според официално изявление на Държавния департамент на САЩ, публикувано на четвъртата годишнина от общонационалните протести в островната държава на 11 юли 2021 г.

Това е първият случай, когато американското правителство налага санкции на президента на Куба и ръководител на комунистическата партия – цивилна фигура, която беше пропусната в поредица от санкции срещу служители на кубинския режим, наложени както при първия мандат на Доналд Тръмп, така и по време на президента Джо Байдън.

Държавният департамент също така наложи санкции на министъра на отбраната Алваро Лопес Миера и министъра на вътрешните работи Ласаро Алберто Алварес Касас, което означава, че тримата, както и най-близките членове на семействата им, ще получат забрана за пътуване до Съединените щати.

Публичното обявление е извършено съгласно раздел от акта за бюджетни кредити на Държавния департамент за фискалната 2025 г., който гласи, че служителите на чуждестранни правителства, участвали в значителни случаи на корупция или нарушения на човешките права, нямат право да влизат в Съединените щати.

„Съединените щати никога няма да забравят упоритостта на кубинския народ преди четири години, когато той поиска свобода и бъдеще без тирания“, заяви висш служител на Държавния департамент пред Miami Herald. „Администрацията на Тръмп остава твърда в своя ангажимент да държи кубинския режим отговорен за неговите репресивни действия и необузданите му актове на корупция.“

В допълнение, Държавният департамент налага визови ограничения на няколко неуточнени „кубински съдебни и затворнически служители, отговорни за или съучастници в несправедливи арести и изтезания на протестиращите от юли 2021 г.“ Тъй като описаните санкции се наложени според различни правомощия, предвидени от миграционните закони, установяващи поверителност по визови въпроси, администрацията не може да разкрие публично тези, срещу които са насочени санкциите.

Решението на Държавния департамент добавя 11 хотела към списъка му с ограничения за Куба и списъка със забранени места за настаняване в Куба, включващи компании и имоти, свързани с кубинското правителство и военния конгломерат GAESA. Последно санкционираните включват някои луксозни хотели, наскоро построени в Хавана, като „Torre K“.

През 2019 г. при първата администрация на Тръмп, Държавният департамент се позова на подобни правомощия съгласно Закона за бюджета, за да наложи визови ограничения на кубинския лидер Раул Кастро и неговите синове и дъщери. Въпреки това Диас-Канел е действащ президент, което означава, че санкциите ще му попречат да присъства на Общото събрание на ООН, което е правил на няколко пъти през 2018 и 2023 г. заедно със съпругата си Луис Куеста. Мандатът му начело на Куба изтича през 2028 г.

Генерал Лопес Миера, който ръководи Министерството на революционните въоръжени сили на Куба, не можеше да пътува до Съединените щати и преди последните санкции, тъй като през 2021 г. президентът Байдън го добави към списък със „специално определени граждани“ заради ролята му в „масовите арести и фиктивни процеси“ в отговор на протестите на 11 юли същата година.

Дни преди да напусне поста си през януари 2021 г. президентът Тръмп също наложи санкции на Алварес Касас съгласно Закона за отчетност на правата на човека Global Magnitsky и го добави към списъка със специално определени граждани.

ООН призова за независимо разследване на масовите гробове в либийски арести

Членове на 444-та бригада на либийската армия, подчинена на Правителството на националното единство (GNU) на премиера Абдулхамид ал-Дбейба, стоят на пост в Триполи, Либия, 13 май 2025 г.📸 Снимка: REUTERS/Ayman al-Sahili

🇺🇳🇱🇾 Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) призова за провеждането на независимо и прозрачно разследване на откритите масови гробове в центрове за задържане в либийската столица Триполи.

В изявление на OHCHR се посочва, че институцията е шокирана от тежките нарушения на правата на човека, разкрити в официални и неофициални арести, извършени от служители на т.нар. Апарат за подкрепа на стабилността – мощна паравоенна структура, формално подчинена на Президентския съвет на Правителството на националното единство, оглавявано от Абдулхамид Дбейба.

Въпросният апарат беше създаден през 2021 г. като част от подкрепения от ООН преходен процес към редовна власт в Либия. Вместо стабилност обаче страната беше потопена в хаос и беззаконие, което продължава откакто през 2011 г. диктаторът Муамар Кадафи беше свален след намесата на НАТО.

Изтезания и тела в нелегални центрове

OHCHR посочва, че откриването на десетки тела, заедно с подозрителни инструменти за изтезания, потвърждава дългогодишните оценки на ООН за систематични злоупотреби в либийските арести. Това включва внезапни изчезвания, изтезания, сексуално насилие и извънсъдебни екзекуции.

„Призоваваме либийските власти да проведат независимо, безпристрастно и прозрачно разследване на направените открития,“ се призовава в позицията на OHCHR. ООН също настоява за запазване на доказателствата и безпрепятстван достъп на местните съдебни медици и международни наблюдатели до местата на престъпленията.

Крахът на правовия ред

Основен износител на петрол в Средиземноморския регион, Либия е разделена от близо 13 години между две конкуриращи се фракции. След примирието от 2020 г. мащабните сражения затихнаха, но политическата криза остава неразрешена. Периодично възникват сблъсъци между въоръжени групи, които се борят за контрол над ресурсите и столицата Триполи.

Такъв е и последният инцидент от понеделник вечерта, когато избухнаха боеве в центъра и други райони на Триполи. Според трима очевидци, цитирани от Reuters, в столицата са чули интензивни престрелки, след като се появи информация за убийството на командир от влиятелна паравоенна група.

Масови протести на студенти в Техеранския университет след убийството на техен състудент.

Ирански вестници със снимки на Амир Мохамад Халеки, ирански студент, който според държавните медии беше убит по време на обир, в будка в столицата Техеран, Иран, 16 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency via REUTERS

🇮🇷 Множество студенти излязоха на протест в Техеранския университет, за да изразят своя гняв срещу ръководството на учебното заведение след убийството на техен състудент по-рано тази седмица, съобщават активисти.

Според съобщения в медиите студентите са недоволни от липсата на сигурност на територията на университета въпреки многократни призиви за взимане на мерки след убийството на 19-годишния студент по бизнес Амир Мохамад Калеги, извършено от крадец тази сряда.

Базираната в САЩ Информационна агенция за активисти на човешките права (HRANA) публикува кадри на шествие на студенти в кампуса, огласян от скандирания срещу ръководството на учебното заведение.

След като протестите продължиха късно снощи, се появиха сведения за най-малко двама арестувани студенти от силите за сигурност.

Бюлетинът на Amir Kabir в социалните платформи X и Telegram, който информира за случващото се в иранските университети, каза, че студентите са излезли от общежитията си, за да организират седяща демонстрация във вечерните часове.

В бюлетина се посочва още, че демонстрацията е била белязана от скандирания против ислямската република и върховния лидер аятолах Али Хаменей.

В опит да заглуши недоволството и да успокои ситуацията, ректорът на университета е разговарял с част от участниците, като се посочва, че се е забелязвало силно присъствие на силите за сигурност, които са използвали прекомерна сила срещу някои студенти.

По непотвърдени сведения, убитият студент е станал жертва на двама крадци на мотоциклети.

Фатеме Мохаджерани, говорител на режима в Техеран, засегна въпроса с пост в X: „Сигурността на учениците и спокойствието на техните семейства е дълг и приоритет за правителството. Апелираме всички да поддържат пътя на диалога отворен, като поддържат мира.“

Държавната информационна агенция IRNA съобщи, че временният ръководител на университета Хосеин Хосейни е изразил съпричастност към недоволството на студентите, като е присъствал в петък вечерта.

„В момента всички сме в емоционална атмосфера, но от утре трябва внимателно да разгледаме исканията в експертна атмосфера и с присъствието на представители на студентите“, каза той, цитиран от пресслужбата.

Иранските власти се опасяват от повторение на националните демонстрации, които избухнаха през 2022 г. след смъртта на Махса Амини, млада жена от кюрдски произход, гибелта на която разтърси из основи иранското общество.

Университетите по традиция са били център на народно недоволство в Иран, като студенти участват във въстанието от 1979 г., довело до свалянето на шаха, вълна от антиправителствени демонстрации през 1999 г. и в по-ново време – протестното движение, предизвикано от смъртта на Амини.