Показват се публикациите с етикет Човешки права. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Човешки права. Показване на всички публикации

петък, 30 октомври 2026 г.

Отзивите за мъже, отведени от улицата в омския „Сириус-55“, изчезнаха от 2ГИС

🇷🇺⛓️ Повечето отзиви, в които жители на Омск разказват как техни близки са прибирани на улицата и принуждавани да подпишат договор с армията за участие във войната срещу Украйна, изчезнаха на 28 октомври от профила на местния център „Сириус-55“ в 2ГИС, руска услуга с карти и отзиви като Google Maps. „Сириус-55“ е пункт, в който се набират военнослужещи по договор. Това стана ден след като историята обиколи независимите руски медии. Към вечерта на 28 октомври страницата на пункта показва 13 записа: видими са само 2, а другите 11 са преместени в раздела „Непотвърдени“, който не влиза в рейтинга. Колко отзива е имало преди изтриването, не е известно. Омското гражданско обединение (ОГО), местна гражданска група, публикува екранните снимки на оплакванията на 27 октомври, а на следващия ден съобщи, че са изчезнали.

Част от разказите са изтрити изцяло. Няма го вече отзивът, според който на 25 октомври свекърът на авторката е прибран на улицата, докаран в „Сириус-55“ и пребит, след което е имал нужда от болнична помощ. Изчезнал е и разказът от 9 септември за двама познати, принудени да подпишат. В скрития раздел е останал разказът на жена, чийто брат пристигнал в Омск на работа от Кемеровска област. На 18 октомври вечерта той отишъл до магазина и не се върнал. Пунктът се намира на улица „Марьяновская“, затова сестрата пише: „На 19 октомври в полицията беше подадено заявление за изчезване. Същия ден се обадиха и казаха, че е на Марьяновская в пункта за подбор и е подписал договор. А го взеха без документи и телефон.“ До него стоят още две оплаквания. Едното гласи: „Отвличат хора от улицата, бият ги, докарват ги на това място и ги държат незаконно! Принуждават ги да подписват договор. Едва измъкнахме оттам близък човек.“ Другото е от две думи: „Изтриват отзиви.“

Не е известно кой е скрил записите. Според самата 2ГИС в раздела „Непотвърдени“ попадат отзивите на нови автори до проверката им, тези без потвърдено посещение и онези, които са „временно скрити заради аномална активност“. Наплив наистина има: според „Медуза“ новата вълна оплаквания е от септември и октомври, а след медийния отзвук на 27 октомври на страницата се появиха и записи, които осмиват оплакващите се: „Дегустатор на майонеза“, „Тук можеш да станеш истински бос на фитнеса“. ОГО е намерило и коментари за „иноагенти“, както руските власти наричат критиците си, вписани като „чуждестранни агенти“, и за хора „в синьо-жълти шалвари“, подигравка с украинците.

Историята излезе извън Омск на 27 октомври, когато я подхванаха шест независими рускоезични медии, повечето от които работят от чужбина: „Медуза“, „Радио Свобода“, „Важные истории“, „Новая газета Европа“, „Дождь“ и „Эхо“. Според „Важные истории“, цитирани от „Радио Свобода“, първите оплаквания за отвличания се появяват още през март, а през последните два месеца стават забележимо повече. Част от тях са писани от профили, които от години оценяват заведения и услуги в картите. На 28 октомври провластният проект „Война с фейками“ обяви публикациите за фалшива новина. Това са Telegram канал и сайт, регистрирани на 23 февруари 2022 г., в навечерието на нахлуването в Украйна, които обявяват за „фейк“ неудобни за Кремъл новини. Според проекта първоизточникът е „иноагент“, отзивите са с маркировка „непотвърдени“, профилите са фалшиви или отдавна неактивни, а реакциите под тях са подозрително много. Последните две твърдения не са подкрепени с проверка на конкретни профили. Проектът не цитира нито военния комисариат, нито областните власти или прокуратурата и не оспорва нито един конкретен случай. Към вечерта на 28 октомври официален коментар по същество няма.

Движението на съзнателните отказници, руска организация, която помага на мъже да откажат военна служба и е вписана от властите като „чуждестранен агент“, го описва по публикувани данни като център, който обслужва кандидатите на едно гише. В него едновременно могат да бъдат настанени поне 150 души. С кандидатите работят служители на областното министерство на регионалната сигурност, на МВР и на банка. Пак според тези данни в центъра помагат на кандидата да възстанови изгубените си лични книжа за денонощие. В 2ГИС пунктът е вписан в категорията „Частни учители / Помощ в обучението“, сякаш е школа за частни уроци.

Каналът „Мобилизация“, независим Telegram канал, който следи набирането на войници, пише за пункта от пролетта. През април той показа 58-годишния бездомен Максим Берегови, приет в омската военна част 95383 по договор, сключен в „Сириус“. Мъжът няма нито един пръст на двете ръце, а са му казали, че ще служи като санитар. Първият случай на отвеждане от улица, за който двата канала публикуват дата и подробности, е от 30 юли. Тогава 56-годишен жител на Омска област излязъл с приятел да купи алкохол и не се прибрал. Според източник на ОГО двамата били отведени в „Сириус“, където продължили да им дават алкохол и ги принудили да подпишат. Още същия ден ги качили на автобус към Новосибирск. На 940-ия километър на пътя Челябинск – Новосибирск мъжът поискал да слезе до тоалетна, излязъл на платното и бил блъснат от тир. Загинал е на място. По данни на ОГО полицията съобщила за пешеходец, излязъл на пътя, и посочила лошата видимост сред възможните причини.

През следващите седмици случаите се натрупват. На 8 август 31-годишният Дмитрий седял на пейка с бутилка бира, когато мъже в цивилни дрехи го качили в кола, уж за да му съставят протокол за пиене на обществено място. Озовал се в „Сириус-55“. „Той разказа, че са му издали документи и банкови карти. Насила са го накарали да подпише договора. Паспортът и военната му книжка са вкъщи“, казват близките му. На 10 август 55-годишният Канат, баща на четири деца, изчезнал, докато работел като чистач. Съпругата му и работодателят го открили в същия пункт, където ѝ казали, че е подписал доброволно. По-късно, от влака към полигона, Канат успял да се свърже със семейството: телефонът му бил взет, а самият той нищо не бил подписвал. На 16 октомври полицаи задържали жител на Омск насред града. Сестра му твърди, че в „Сириус-55“ бил бит, докато подпише, и че там му издали нови документи вместо оставените у дома. Същия ден го откарали в Юрга в Кемеровска област, а след тридневно обучение го изпратили към Новосибирск и оттам към Ростов на Дон, през който минава пътят към фронта в Украйна.

Формално нищо от това не е мобилизация. По закон службата по контракт е доброволна и платена, и именно с този аргумент полицията отговорила на съпругата на Канат: договорът бил подписан доброволно, а мъжът ѝ вече бил на полигона. Прокуратурата казала на семейството на Дмитрий да събере още документи и да дойде по-късно. Мобилизацията е друг механизъм. Указ № 647 от 21 септември 2022 г., с който Путин обяви частичната мобилизация, не е отменян и позволява на областните власти да призовават толкова хора и в такива срокове, колкото определи Министерството на отбраната. Нова вълна по него не е обявявана, а мъжете от тези разкази влизат в армията като доброволци. Според преброяване на изданието „Вёрстка“, цитирано от „Радио Свобода“ на 27 октомври, сведения за насилствени задържания с цел подпис идват от поне 33 руски региона и от анексирания Крим, а първите, както напомня „Новая газета Европа“, дойдоха през юни от Пенза.

Изтриването не заличава случаите, защото повечето от описаните тук никога не са били в 2ГИС. Историите за загиналия на 30 юли, за Дмитрий, Канат и мъжа от 16 октомври са стигнали до ОГО, „Мобилизация“ и независимия канал „Осторожно, новости“ направо от близките им. Нито един от тези случаи не е потвърден от институция, а ОГО и Движението на съзнателните отказници сами пишат, че не могат независимо да проверят всяка история. Разказите обаче идват от различни семейства и от лятото насам повтарят една и съща последователност: задържане на улицата, често под претекст за дребно нарушение или пиянство; докарване в „Сириус-55“; подпис въпреки оставения у дома паспорт; бързо изпращане във военна част. Детайлът с новите документи съвпада и с публикуваното описание на центъра.

Обяснението на 2ГИС допуска автоматичният филтър сам да е скрил оплакванията при внезапния наплив, без някой да го е поискал. То обаче обяснява само какво се вижда в 2ГИС, не откъде идват свидетелствата. Затова е по-вероятно пунктът редовно да приема мъже, задържани навън, отколкото случаите да са единични, макар колко са те да не е известно. Следващият официален отговор ще дойде по двете заявления от октомври: това за работника от Кемеровска област, изчезнал на 18 октомври, и това на семейството на мъжа, задържан на 16 октомври. Ако прокуратурата провери „Сириус-55“, това ще е институционално потвърждение на свидетелствата. Ако отговорът отново е „доброволно подписан“, какъвто съпругата на Канат получи още през август, те ще останат там, където са и сега: при близките и в раздел, до който се стига само ако човек превърти страницата до края.

понеделник, 26 октомври 2026 г.

„Норд-Ост“, 24 години по-късно: съдът посочва пропуски в подготовката, Патрушев вини спасителите

🇷🇺⚖️ Преди 24 години, на 26 октомври 2002 г. рано сутринта, руските сили пуснаха обездвижващ газ през вентилацията на театралната сграда на Дубровка в Москва и щурмуваха комплекса, в пределите на който група чеченски сепаратисти държа заложници от 3 денонощия насам. Нападателите, които пазеха взривните устройства, загубиха съзнание, преди да ги задействат, но след щурма загинаха 125 от над 900 души в залата. Заедно с петимата убити от похитителите по време на самата обсада, официалният брой на жертвите е 130.

Пред Европейския съд по правата на човека (ECHR) руското правителство твърди, че медици и спасители са разполагали с всичко необходимо и при обстоятелствата тогава са действали възможно най-ефективно, а част от загубите са били неизбежни. През юни 2026 г. съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който при щурма ръководеше Федералната служба за сигурност (ФСБ), заяви в интервю обратното: жертвите можело да бъдат избегнати, а хората са загинали, защото спасителите са се объркали. Съдът в Страсбург, който се през 2011 г. произнесе окончателно, вижда в объркването на място последица от пропуски още в плановете на спасителната акция. Планът предвижда помощ за ранени от куршуми и експлозия, а за газа не са знаели дори лекарите.

На годишнината днес близките на загиналите и оцелелите запалиха 130 червени лампади пред театъра на улица „Мелникова“, съобщи московският сайт MSK1.RU. „Дъщеря ми и досега е на 14 години“, каза Дмитрий Миловидов, председател на обществената организация „Норд-Ост“. „Но някой реши да размени живота им срещу своите политически амбиции.“ Близките са подали искане до Следствения комитет да изясни защо „една силова структура стоварва цялата вина за гибелта на заложниците върху друга“.

Похитителите, над 40 въоръжени души, водени от Мовсар Бараев, нахлуха в театралния център вечерта на 23 октомври, по време на мюзикъла „Норд-Ост“. В решението на ECHR по делото „Финогенов и други срещу Русия“ се твърди, че те минират сградата и разположиха 18 атентатора-самоубийци сред зрителите, искаха изтегляне на руските войски от Чечения и преки преговори между федералната власт и сепаратистите.

През следващите 2 дни при тях влизат посредници, включващи депутатът Йосиф Кобзон, политикът Борис Немцов, хирургът Леонид Рошал и журналистката Анна Политковская. Групата пуска няколко десетки души и приема храна и вода за останалите, но не отстъпва от своите искания. Докато трае обсадата, нападатели убиха петима души. Трима от тях са дошли отвън, четвъртият е застрелян при опит за съпротива, а петият е улучен случайно, установява руското разследване.

На 25 октомври директорът на ФСБ Николай Патрушев излезе в национален ефир след среща с президента Владимир Путин и обеща, че похитителите ще останат живи, ако пуснат заложниците. Решението за щурма беше взето още същата вечер, пише „Медуза“.

Газът беше подаден в салона около 5:00–5:30 ч. Броени минути по-късно, когато нападатели при взривните устройства и атентатори сред зрителите загубиха съзнание, специалният отряд влезе в сградата. Повечето атентатори са застреляни в безсъзнание, а общо са убити 40 души от групата. Няма задействано нито едно взривно устройство. Малко след това говорителят на оперативния щаб съобщава пред репортери, че двама души са били разстреляни от терористите, в отговор на което спецчасти щурмуват сградата. Газът не беше споменат с нищо.

Лекарите също не знаят за него. Планът предвижда помощ за ранени от огнестрелно оръжие и експлозия, поради което болниците са подсилени главно с хирурзи, не с токсиколози. Тежките камиони и булдозерите край театъра, докарани в случай на срутване, пречат на линейките. Масовото изнасяне на хората от салона започва поне 1 ч. и 20 мин. след пускането на газа. Изпадналите в безсъзнание са оставяни на земята пред входа по гръб – положение, в което човек може да се задуши от повърнатото или от собствения си език. По сведения, представени от семействата в Страсбург, навън температурата е била 1,8 градуса.

Пострадалите са откарвани с линейки и градски автобуси, в които по думите на свидетели понякога имаше по един медик за 22 души в критично състояние, а понякога нито един. Шофьорите не знаят къде да откарат пострадалите и 4–5 автобуса последват линейките до една и съща болница: в градска болница № 13 идват 213 души за 30 минути. Болницата за ветерани от войната, на 20 метра от театъра, приема значително по-малко пострадали от планираното. Часът на смъртта е записан само в част от документите, а най-голямата група с отбелязан час на смъртта, 24 души, е починала между 8:00 и 8:29 ч. Следователят регистрира 114 жертви в сградата, но съдът стига до заключение, че немалко от загиналите са живи, когато са ги изнесли. В доклади от аутопсията на 58 от тях пише, че няма сведения за оказана медицинска помощ.

Съставът на газа и 24 години по-късно не е обявен официално. На 30 октомври 2002 г. здравният министър Юрий Шевченко отбеляза, че е използвано вещество на основата на производни на фентанила, синтетичен опиоид, и че само по себе си то не е смъртоносно. ФСБ повтори същото твърдение в свой писмен отговор от 3 ноември 2003 г. Точният състав остана тайна дори за разследващия орган. През 2012 г. британската държавна лаборатория в Портън Даун откри по дрехите на двама оцелели британци две от производните, карфентанил и ремифентанил, в урината на трети – метаболит на карфентанила. Основното средство срещу газа е бил налоксонът, лекарство, което възстановява дишането и сърдечната дейност.

На 16 октомври 2003 г. Московската градска прокуратура реши да прекрати разследването на подготовката и провеждането на спасителната операция. Според заключението всички 125 души са починали от „фатално съчетание“ на продължителен стрес, недостиг на кислород, обезводняване, неподвижност и действието на неустановено химично вещество, а връзката между газа и гибелта им е „само косвена“. Прокуратурата даде отказ да образува наказателно производство срещу представители на държавата: щурмът е оправдан, за да бъде предотвратен взрив, който е да убие 912 заложници и да доведе до „подкопаване на престижа на Русия на международната арена“.

ECHR се произнесе единодушно на 20 декември 2011 г. като прие, че положението е било много тревожно и че нито щурмът, нито употребата на островни вещества нарушават правото на живот. Газът, отбелязва той, вероятно не е бил предназначен да убива и се оказва по-близък по действие до несмъртоносните средства за обездвижване, отколкото до огнестрелното оръжие. Съдът обаче отхвърля официалното обяснение за смъртните случаи. „Немислимо е 125 души на различна възраст и в различно физическо състояние да са починали почти едновременно и на едно и също място заради различни предшестващи здравословни проблеми“, пише в съдебния акт. Газът, заключава Страсбург, е останал основна причина за смъртта на голяма част от жертвите.

Съдът установява нарушение на правото на живот при спасяването на заложниците. Операцията „не е била достатъчно подготвена“ заради недостатъчния обмен на сведения между службите, закъснялото начало на евакуация, ограничената координация на място, липсата на подходящо лечение и оборудване и логистика. Второто нарушение е свързано с разследването, което „не е било нито задълбочено, нито независимо“. В следствения екип влизат агенти на ФСБ, която според съда е „пряко отговорна за планиране и провеждане на спасителната операция“. На семействата и на оцелелите Страсбург присъди обезщетения между 8800 и 66 000 евро, общо около 1,25 млн. евро. Решението е окончателно от 4 юни 2012 г.

Съдът описва и двойните дози, но ги свързва с плана. Той не съдържа правила как службите да си предават сведения за пострадалите, а хората, получили инжекция, не са били обозначавани по никакъв начин. Затова мнозина не са получили никакво лечение, а според съда е възможно други да са инжектирани над веднъж, което само по себе си може да е опасно. Всичко показва, че медиците са научили едва когато евакуацията е почти приключила. Съдът допуска, че ФСБ се е опасявала от изтичане на информация, и не я упреква, че не е разкрила детайли за щурма предварително. Секретността обаче е „единственият ясен аргумент“ да не бъде информиран медицинският персонал, а след пускането на газа властите са имали поне 90 минути да се подготвят допълнително, да осигурят лекарства или да дадат указания, но „нищо не беше направено“.

В Страсбург руското правителство защитава тъкмо обратното: евакуацията е бърза и добре организирана, а смъртта на хората от залата не може да се припише на погрешна медицинска помощ. Правителството каза, че налоксонът в залата е инжектиран от служители на специалния отряд, които после съобщават на медици кой вече го е получил. Разследването, добавя Москва, е установило, че спасителните служби са действали законно и обосновано.

Патрушев представя точно противоположна версия в интервю за „Российская газета“ от 15 юни 2026 г. На въпроса дали жертвите е можело да бъдат избегнати той отговори: „Да, загуби не е трябвало да има.“ думите му оперативният щаб е създаден незабавно, а за действията му той е докладвал на президента. Той обясни загубите по друг начин: „Подчертавам: звената на ФСБ се справиха професионално. А при другите служби такава съгласуваност нямаше. След унищожаването на терористите всички заложници трябваше да получат нужната помощ. Трябва да им я окажат спасителни служби, влезли в залата след специалния отряд. Но те се объркват. В резултат антидотът не е инжектиран на всички пострадали, а някои заложници поемат двойна доза. Именно това доведе до загубите.“

Патрушев не уточнява за кои точно спасители говори, но веднага допълва, че „днес МЧС под ръководството на министъра Куренков работи много по-ефективно и професионално“. През 2002 г. Сергей Шойгу е начело Министерство на извънредните ситуации (МЧС). От май 2024 г. той е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – позиция, която дотогава заемат от Патрушев. „Новая газета“, „Медиазона“ и „Радио Свобода“ изтълкуваха интервюто като прехвърляне на вината върху ведомството на Шойгу.

Думите на Патрушев не противоречат изцяло на констатациите на съда. И съдебният акт описва липса на координация на място, хора, които не са получили инжекция, и възможни двойни дози, а за изнасянето на пострадалите наистина е отговаряла Федералната спасителна служба. Медицинската помощ е била задача на здравните служби на Москва и на Министерството на здравеопазването. Констатациите на Страсбург обаче не се ограничават до действията на изпълнителите: координацията е липсвала още в първоначалния план, пострадалите не са били обозначавани, защото такова правило не е имало, а лекарите не са знаели какво лекуват, защото информацията е била задържана. Оперативният щаб, подготвил този план, по описанието на съда е бил под командването на заместник-директор на ФСБ.

Близките не приемат и официалната равносметка. По различни оценки загиналите са между 130 и 174. Още през март 2005 г. адвокатката Каринна Москаленко, която представлява част от семействата в Страсбург, заяви пред „Комерсант“, че по-големият брой се установява от материалите по делото; прокуратурата го отрече. Разминаването си личи в съдебния акт: в края на 2002 г. разследването брои 129 загинали, а съдът отбелязва, че ведомствата са броили по различни методи и че в болниците и моргите не винаги е записвано кога и от какво е настъпила смъртта.

Светлана Губарева, която беше в залата и загуби там 13-годишната си дъщеря и годеника си, американеца Санди Букър, оспорва постановления на следствието в съда. „Отговаряха ми, че делото още не е завършило и има време тези противоречия да бъдат отстранени. Но никой не се занимава с това“, каза тя пред „Москва онлайн“ на 26 октомври.

Решението от Страсбург не доведе до ново разследване в Руската федерация: нов процес по трагедията не е започван, отбелязва „Новая газета“. Русия беше изключена от Съвета на Европа на 16 март 2022 г. и на 16 септември престана да е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека. Задължението ѝ да изпълни вече постановени решения обаче остава и Комитетът на министрите продължава да следи за тяхното изпълнение.

Официалният извод за причините и 24 години по-късно е онова от 2003 г.: фатално съчетание на фактори, за което следствието не намери виновни длъжностни лица. Патрушев не го оспорва формално и по време на интервю насочва вината към спасителите. Нито правителството пред съда в Страсбург, нито Патрушев посочват отговорност на ФСБ, която според съда е отговаряла пряко за плана и от която е зависело кога лекарите ще научат за газа. Отговорът на Следствения комитет на искането на близките ще покаже дали думите на помощника на президента могат да доведат до проверка, каквато прокуратурата отказа през 2003 г. Проверка, която да стигне до решенията на оперативния щаб, е много малко вероятна: Русия не я започна и след решението от Страсбург, а от 2022 г. е извън Съвета на Европа. Без нея за гибелта на 125 души продължава да не отговаря нито едно длъжностно лице, макар че човекът, ръководил ФСБ по време на щурма, вече казва, че загуби не е трябвало да има.

четвъртък, 8 октомври 2026 г.

Росфинмониторинг вписа 14-годишна от Самара в списъка на терористите и екстремистите

🇷🇺📋 Росфинмониторинг, федералната служба за финансов мониторинг, добави 14-годишната Софя Моисеева към списъка на терористи и екстремисти. Това направи родената на 23 юни 2012 г. жителка на Самара, най-младият човек в регистъра. Нейното име е отбелязано със звездичка, която службата използва, за да обозначи хората, срещу които е образувано наказателно дело по член за тероризъм. Защо е включена, не е известно: независимото издание The Insider не откри сведения за дело срещу нея нито в изявленията на правоохранителните органи, нито в руските медии. Telegram канал, който препечатва всяко обновление на официалния списък, публикува записа същия ден, а руското радио Business FM го потвърди по данните на сайта на регулатора.

За тероризъм и диверсия наказателната отговорност в страната започва на 14-годишна възраст, въпреки че за повечето от останалите престъпления тя е 16. Именно до тази граница е стигнала службата. Мястото на най-младия в списъка смени притежателя си 4 пъти за 10 седмици. На 30 юли то беше на Виктор Калинин от Санкт Петербург, роден на 29 април 2012 г. На 19 август беше добавен Иван Малцев от Барнаул, роден на 13 юни, а на 22 септември – Мирон Павлов от Томск, роден само два дни след него. Моисеева е родена още осем дни по-късно. И четиримата са отбелязани със звездичка.

Възрастта им при включването е почти една и съща. Малцев попадна в базата данни два месеца след 14-ия си рожден ден, Калинин и Павлов – три месеца след него, Моисеева – три месеца и половина. Сравнението  на датите показва, че възрастта на най-младите вече не пада: тя остава на 14 години и няколко месеца, а се мени само рождената дата на поредното дете.

Правозащитният проект „Първи отдел“ определи същото към началото на август, след като Калинин беше добавен към списъка: практиката на преследване „слезе до долната граница на наказателната отговорност – 14 години“. В изследване на проекта и аналитичния център Parubets Analytics, представено през юли, бяха установени най-малко 779 души, попаднали в регистъра преди навършване на пълнолетна възраст. 754 от тях са включени след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. До началото ѝ службата е добавяла по най-много 15 подрастващи на година. През 2023 г. те са 44, а през 2024 г. вече са 141. През 2025 г. броят им достига 354, а само за първите пет месеца на 2026 г. са добавени още 200.

Изследването изчислява, че 88,8% от непълнолетните попадат именно в терористичната част на списъка. Авторите свързват това с начина, по който след 2022 г. се квалифицират палежите на военни комисариати и релейни шкафове, в които е апаратурата за сигнализацията по железниците: като терористичен акт или диверсия. Това са именно онези престъпления, за които се отговаря още от 14-годишна възраст. Към 7 юни 63 души са вписани на минималните години. Всички освен един са добавени през 2024–2026 г.

Месец преди Моисеева, на 10 септември,със звездичка в списъка беше включена и Мария Батура от село Черлак в Омска област, родена през януари 2012 г. През лятото картината е друга: сред добавените до юни подрастващи изследването на „Първи отдел“ отчита 49 момичета, а най-младото от тях е било на 17 години към момента на вписването.

Шест дни преди Моисеева, на 1 октомври, беше добавен и роденият на 19 октомври 2011 г. Алберт Закиров, също от Самара и също под звездичка. Записите посочват мястото на раждане, не адреса, затова общият град не доказва, че делата на двамата са свързани. The Insider не намира в открити източници сведения и за неговото дело.

Там, където делата зад вписванията са известни, става дума за палежи. Калинин, по данни на „Медиазона“, е обвинен, че през юли е подпалил релеен шкаф на железницата. Съдът не го изпраща в следствения арест, а му забранява да излиза от дома. Срещу Малцев се води дело за опит да подпали полицейска кола. Баща му заяви пред същото издание, че нищо не е било подпалено и синът му е действал под външен натиск: „Може да се каже, че са го вербували. Писали са му, заплашвали са го. Плашели са го, че родителите му ще бъдат обвинени“. Според бащата съобщенията, заради които момчето е задържано, са разменени в самото начало на лятото, преди то да навърши 14 години. За Павлов се знае само записът в регистъра. През април в Томска област бяха задържани тийнейджъри по подозрение, че са подпалили жп оборудване, но дали той е сред тях, не е известно.

Последиците от вписването не чакат окончателната присъда. Средствата по банковите сметки се блокират, а разпореждането със средствата се ограничава. От декември 2025 г. операциите на хората от регистъра минават през специални сметки и изискват съгласието на Росфинмониторинг. Законът, който беше одобрен на 10 декември 2025 г. от Съвета на федерацията, допуска такива операции само по заявление до службата и само през онези банки, които тя определи. Какви доходи и в какъв размер би могъл да ползва вписаният, решава правителството. Пред Business FM адвокатът Александър Забейда сравни механизма с „инструмент за финансов контрол, с който държавата има възможност да ограничи правата на потенциалния заподозрян или обвиняем, докато вината му не бъде установена с присъда“.

Списъкът нараства бързо във всички възрастови групи. По данни на руската медийна група РБК от началото на октомври в него са вписани 23 000 души и 900 организации, а сред хората – над 500 непълнолетни. The Insider преброи 518 подрастващи към 24 септември срещу 465 към 7 юни. Междувременно 100 от тези през юни са навършили 18 години, което значи около 150 новодобавени младежи за три месеца и половина. Проектът „Подкрепа за политзатворниците. Мемориал“ определя преследването на 156 непълнолетни от списъка за политически мотивирано.

Разказът на бащата на Малцев показва и друга страна на делата срещу подрастващи: зад деянието на дете може да стои непознат от мрежата, който го е принудил със заплахи. Подобна схема би обяснила защо тези случаи се множат толкова бързо, но не и защо отговорът на държавата е един и същ за възрастни и за деца. Вписването идва преди присъдата, а за 14-годишната от Самара не е известно дори какво ѝ се вменява.

Каквото и да стои зад отделните дела, датите показват едно. Регистърът вече не слиза по възраст, защото по-надолу законът не допуска наказателно дело: стигнал е долната граница и оттук нататък следва усърдно календара. Почти сигурно тази тенденция ще се запази и мястото на най-младия ще смени притежателя си още преди края на годината, с дете, родено след 23 юни 2012 г. Ако до 31 декември няма такова вписване, това ще е първото прекъсване на ритъма, установен от юли насам.

сряда, 7 октомври 2026 г.

Русия и Уганда прокараха в ООН подновяване на мандата за санкциите

🇷🇺⚖️🇺🇳 Съветът на ООН по правата на човека поднови за допълнителни 3 години мандата на специален докладчик за негативното въздействие на едностранните принудителни мерки върху правата на човека. С този термин привържениците на мандата обозначават санкциите, които отделни държави или Европейският съюз налагат без решение на Съвета за сигурност. Проектът е внесен от Русия и Уганда, която действа от името на Движението на необвързаните държави. Той мина с 27 гласа „за“, 16 „против“ и 4 „въздържал се“, а България гласува против заедно с всички останали членки на ЕС в Съвета.

На следващия ден женевската неправителствена организация UN Watch, наблюдаваща Съвета и системно критикуваща неговите решения, представи гласуването в X с думите „Няма шега“. Съветът прие „внесена от Русия“ резолюция, която изисква от западните демокрации да спрат своите санкции срещу потиснически режими „в името на правата на човека“.

Приетият текст е по-тесен от горното описание. Резолюцията от 5 октомври съдържа 8 точки: подновява мандата, приветства работата на докладчика и призовава правителствата да му съдействат и да приемат исканията му за посещения. Специалният докладчик е независим експерт, който изследва темата, пътува до различни страни и докладва пред Съвета. Призивът за спиране на санкциите се намира в друг документ, резолюция 61/6 от 27 март. С нея Съветът „настоятелно призовава всички държави да спрат да приемат, поддържат, прилагат и спазват“ едностранни принудителни мерки, които не отговарят на международното право и Устава на ООН. Текстът сега потвърждава този от март в преамбюла си и подчертава, че подобни мерки „противоречат на международното право“, но не повтаря искането. Описанието на UN Watch събира двата документа в един.

Русия не членува в Съвета и не участва в гласуванията. Общото събрание на ООН прекрати членството ѝ през април 2022 г., след нахлуването в Украйна, а през октомври 2023 г. опитът ѝ да се върне се провали. Източноевропейската група разполага с две места, за които се бориха три страни: България получи 160 гласа, Албания 123. Русия събра 83 при нужни 97. България и Албания сега се обявиха против внесения от Русия и Уганда текста. Членството на България в Съвета изтича в края на 2026 г.

В залата Русия не взе думата. Проекта представи делегатът на Уганда, която е председател на Движението на необвързаните държави и обяви, че няма допълнителни съвносители. Уганда също не е член на Съвета. По същата схема мина през 2023 г. и предишното подновяване, внесено от Русия и Азербайджан, който по това време беше председател на движението. ЕС налага санкции на Русия от март 2014 г. заради войната в Украйна и досега прие 21 пакета. Мандатът вече се занимава с Русия: първият докладчик Идрис Джазаири посети страната в периода 24-28 април 2017 г. и описа мерките, „наложени срещу и от Руската федерация“.

Уганда представи проекта като съкратен текст, посветен единствено на подновяването. Делегатът ѝ заяви, че икономическите и вторичните санкции засягат несъразмерно най-бедните и уязвимите. Египет, Куба и Етиопия призоваха за подкрепа. Позицията на България изложи Естония от името на държавите-членки на ЕС в Съвета, тя поиска и поименно гласуване. ЕС оцени, че вносителят е съкратил текста до подновяване, но „продължава да се противопоставя на основното допускане“ на резолюцията, че всички самостоятелни санкции вредят на правата на човека, и не приема временните, целеви и пропорционални ограничителни мерки да се поставят наравно с незаконната икономическа принуда. „В международното право няма обща забрана на едностранните ограничителни мерки“, заяви естонският представител. Обединеното кралство от своя страна посочи, че не може да подкрепи подновяването, докато мандатът стъпва на „подвеждащо и неточно“ описание на британските санкции. Япония възрази, че текстът не разграничава законните от незаконните санкции. Според Исландия терминът „едностранни принудителни мерки“ няма общоприето определение в международното право.

Куба насочи вниманието към последния доклад по мандата. Алена Дуган, която заемаше поста до март, посети острова на 11-21 ноември 2025 г. Тя стигна до заключение, че санкциите на САЩ и прекомерната предпазливост на банки и доставчици, които отказват и законни сделки, за да не рискуват наказания, имат „опустошително въздействие“ върху цялото население. Докладът отправя призив към САЩ да вдигнат или спрат всички такива ограничения срещу Куба, да отменят обявеното заради нея национално извънредно положение и да премахнат пречките пред паричните преводи към кубинските семейства. Делегацията на Куба поиска изпълнение на препоръките и допълни искане островът да бъде изваден от списъка на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. САЩ не са член на Съвета и не участваха във вота.

От тази сесия постът се заема от Зейна Джалад от Палестина, преподавател по международно право и директор на Центъра за палестински поземлени изследвания в Американския университет в Бейрут. Съветът я назначи на 31 март. 5-членната консултативна група, преглеждаща кандидатите, беше поставила на първо място испанската професорка Клара Портела, авторка на изследвания върху санкциите, а Джалад на второ. Според Times of Israel кандидатурата на Джалад е предложена от председателството на Съвета, което през 2026 г. се заема от индонезийския посланик Сидхарто Реза Суриодипуро. Изданието посочи, че тя е наричала Хамас „съпротивително движение“. В първия си доклад от 30 юли Джалад направи обещание за „диференциран, основан на доказателства анализ“. Така тя отговаря на страни, които искат всеобхватни търговски и финансови ограничения да се разглеждат отделно от вписването на конкретни организации и лица в санкционни списъци. Исландия се позова на това обещание, когато обясняваше отрицателния си вот.

Разпределението на гласовете почти повтаря онова от март. Текста подкрепиха Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия и всички 13 членуващи африкански държави. Срещу него застанаха 9-те членки на ЕС, Обединеното кралство, Швейцария, Исландия, Албания, Северна Македония, Япония и Южна Корея. Спрямо март промяна има в Латинска Америка – Колумбия, която подкрепи резолюцията, и Еквадор, който се обяви против, този път се въздържаха, както и Боливия, която през март не взе участие във вота. Никоя от трите не обясни решението си в залата. При предишното подновяване, на 11 октомври 2023 г., текстът мина с 32 на 13 гласа, но съставът на Съвета се обновява с 1/3 всяка година. От 17 членки, които са в Съвета и тогава, и сега, позицията си промениха само Боливия, от „за“ към въздържане, и Мексико, в обратната посока.

Подновеният мандат стига до 2029 г. Спорът около него се свежда до въпроса дали целева санкция срещу конкретен човек и пълното търговско ембарго са едно и също нещо. ЕС заяви в залата, че остава готов да преговаря с необвързаните и докладчика, а Исландия призова вносителите да отразят разграничението в бъдещите текстове. Първата проверка ще бъде тематичната резолюция на пролетната сесия през 2027 г. Ако в нея влезе изключение за целевите санкции, несъгласните ще получат разграничението, чиято липса посочиха като причина за вота си. Ако призивът да се спрат всички такива мерки остане без уговорки, разделението от 5 октомври вероятно ще се повтори.

събота, 3 октомври 2026 г.

Ижевчанин подписал договор с армията под заплаха от затвор, разказва сестра му

🇷🇺📝 Александър К., 26-годишен жител на Ижевск, е подписал договор с Министерство на отбраната на Руската федерация, след като на 15 септември е отведен от улицата и откаран към близкия военен комисариат, където му казват, че затворът няма да го спаси от фронта. Това разказва неговат сестра Виктория Пестерева пред „Осторожно, новости“; каналът я публикува на 3 октомври, а на същия ден беше споделена и от „Новая газета Европа“, и „НЕ ЖДИ хорошие новости“. Близките са подали жалби до Следствения комитет, основния разследващ орган в страната, и до прокуратурата, а последното обаждане на Александър е от 20 септември, от учебен полигон в Ростовска област.

На 15 септември сутринта Александър излиза до близия хранителен магазин на ул. „Майская“. На връщане, пред кафене Mama Pizza, към него се приближава непознат мъж, който му казва, че военният комисариат го търси и го кани до спрял зад ъгъла автомобил. Мъжете в нея взимат паспорта му и го питат има ли жена и деца и работи ли официално. Александър е неженен, отбива наборна служба на 18 години и напоследък работи като товарач, разказва Виктория. Паспортът и телефонът са му отнети, а самият той е откаран във военен комисариат на улица „Зенитная“. В публикацията на „НЕ ЖДИ хорошие новости“ тя казва: „Това се случи на 15 септември 2026 г. в Ижевск. По думите на брат ми, против волята му са го качили в тъмносиня Лада Гранта и са го откарали във военния комисариат.“

На вечерта Александър се обажда на сестра си, която по гласа му разбира колко много е изплашен. Казва ѝ, че е бил принуден да подпише: в комисариата му обясняват, че затворът не е изход, тъй като на фронта изпращат хора и от там. Виктория не знае за какво точно е заплашван с наказателна отговорност. После Александър споделя, че е бил качен в автобус. Роднините, вече тръгнали към комисариата, настигат рейса на светофар и молят военните да им позволят да се сбогуват с него, но вратата не се отваря. На следващия ден той се обажда от Самара, без да може да назове номера на частта. Последното обаждане, в месинджър приложение, е от 20 септември: Александър споделя, че се намира на учебен полигон и мобилна връзка не е достъпна. Според Виктория близките разполагат със запис на разговор с него, със снимки и с преписка и са поискали от различни инстанции да проверят обстоятелствата и законността на сключения договор.

Отговор от военния комисариат, от Министерството на отбраната или от прокуратурата няма в нито една от публикациите, а записът и преписката не са цитирани. Първата от тях събра около 170 хиляди прегледа към 3 октомври.

На същата улица, в сграда 2а, е пунктът за набиране на военнослужещи по договор, назован в предишен разказ на същия канал. Във вечерните часове на 8 юли жена от комисариата се обажда на семейството на инженер-геофизик на име Дмитрий А. и им съобщава, че той се намира в пункта, и добавя, че да се опитват да го измъкнат е безполезно: оттам не пускат, а на другия ден хората тръгват с автобус към фронта. Самият пункт отказва да сподели на журналиста дали Дмитрий е при тях, като се позовали на защитата на личните данни, а автобусът е обявен за 9 юли след 18:00 ч.

Това е най-малко шестият разказ за принуда при подписване на договор от Ижевск и Удмуртия, получил висока популярност онлайн от юли насам. Според съобщение от средата на юли каналът „Удмуртия против коррупции“ описва мъж, задържан от четирима в цивилни дрехи: в сборния пункт му разбиват носа, докато го убеждават, а неговият баща му помага да избяга през оградата. В периода 10-18 август проектът „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат участие във войната, получава общо 14 сигнала за незаконно задържане и принудителен натиск, сред тях поне два от Ижевск и Удмуртия: за мъж, задържан на улицата на 10 август и три дни по-късно превозван към част в Ростовска област, и за друг, който е бил регистриран при психиатър, заличен от регистъра и изпратен в окупираната част на Донецка област. На 30 август трима мъже, по разказа на дъщеря му, отвеждат жител на Ижевск в близост до магазин, казват му, че го водят към полицията, и го откарват в пункта за набиране на военнослужещи. Той отстъпва, след като вижда пред себе си как друг задържан, отказал да подпише, е изведен от кабинета и върнат оплискан в кръв. На 2 октомври изданието „7x7“ цитира твърдение на анонимен източник на „Удмуртия против коррупции“ за организирана група, която има връзки с военните комисариати на Ижевск, Воткинск и Сарапул. За всеки доведен човек, според същия източник, плащали 400 хиляди рубли през 2026 г. срещу 30 хиляди през 2025 г.

Маршрутът на Александър през Самара до учебен полигон в Ростовска област съвпада със сведения от юли на разследващото издание „Идите лесом“ за мъже от Пенза, изпратени от града директно към военна част в Самара, оттам до Ростов на Дон за разполагане на фронта в Донецк. Пенза е мястото, където жени пред пункт за набиране на военнослужещи заснеха как мъже са качвани насила в микробус, което органите на реда нарекоха „невярно“, а видеото беше свалено от руската социална мрежа ВКонтакте.

Само за август изданието „Идите лесом“ е получило 26 сигнала за арести и принуда от различни региони и други 51 от наборници и роднини; „Радио Свобода“ отбелязва, че цифрите не са пълна статистика, тъй като отчита само случаите, станали известни на конкретни правозащитни организации. Financial Times съобщава на 10 август, че Кремъл и Министерство на отбраната са възложили на регионалните власти да наберат 409 000 военнослужещи по договор до края на годината, а местни служители, според същите данни, използват информацията, която имат за дълговете и правните проблеми на мъжете, за да ги склонят към подпис.

На 27 април министерство на отбраната обяви гореща линия и електронен канал за подаване на сигнали за случаи на принуда и подчерта, че договорите се сключват доброволно и всеки сигнал ще бъде разглеждан поотделно. Конкретният повод за това беше набирането на студенти във войските за безпилотни системи. На 3 септември Путин нарече слуховете за нова мобилизация „информационна атака“, каза: „Днес няма сценарий, който да изисква мобилизация“, и добави, че хората подписват доброволно. На 18 септември Песков заяви, че до края на годината не се планира призоваването на допълнителни 300 хил. войници.

Отричането на мобилизацията и разкази като този не си противоречат в буквалния смисъл: мобилизацията е извънредно призоваване на запасняци, а при описаните случаи хората се записват като военнослужещи по договор, макар правозащитни групи да наричат това „скрита“ или „втора“ мобилизация заради методите и мащаба. Противоречието е друго: с позицията на министерство на отбраната и самия Путин, че подписът е доброволен, и с обещанието за проверка на всеки сигнал за принуда. Сред инстанциите, които Виктория назовава пред журналистите, горещата линия не фигурира.

Юристите, цитирани от пензенския портал PNZ.RU, съветват да се подаде писмена жалба до военната прокуратура, командването на военния окръг и Следствения комитет, като препоръчват силно добавянето на гласови и видеозаписи и данни за свидетели. Сключен под натиск договор може по съдебен ред да бъде обявен за недействителен. Два опита, описани от „Радио Свобода“, обаче не довеждат до резултат. Мъж с психиатрична диагноза, принуден да подпише под заплаха от наказателно дело, пише рапорт, че е сторено под натиск, и писмено отказва да воюва; вместо до съд го връщат обратно на фронта, по разказ на негови близки. По думите на роднина на наборник, завел дело срещу подписан под изтезания договор, съдебният състав приема, че договорът е доброволен, и не призовава свидетелите. Иван Чувиляев от „Идите лесом“ казва, че договор понякога може да се оспори при фрапиращи нарушения, например при заболяване, което не позволява приемане на военна служба, и тогава може да се поиска поне преглед от военномедицинска комисия, но дори това „далеч не винаги“ дава резултат.

Разказът за Александър засега се основава на думите на сестра му: съдържанието на записа не е публично достъпно, а отговор от институциите засега няма. Случаят попада в серия, която от юли насам се повтаря в различни семейства и издания, а маршрутът през Самара се среща в разказа на „7x7“. Твърде вероятно да излязат нови разкази от Ижевск през октомври, защото само за 3 месеца те са поне 6. Оповестяването на съдържанието на записа, започването на проверка по жалбите или нови разкази, в които е назован пунктът на „Зенитная“ 2а, би потвърдило разказа; официален отговор с документи за доброволното подписване, който семейството не оспорва, би го отслабил.

четвъртък, 1 октомври 2026 г.

Венецуела започна операция за задържането на водача на колектива „Ла Пиедрита“

🇻🇪🚔 Корпусът за научни, наказателни и криминални разследвания (CICPC) на Венецуела започна акция по издирване и задържане на Валентин Сантана, ръководител на чавистката народна милиция „Ла Пиедрита“ в квартал „23 януари“ на столицата Каракас. Срещу него има заповеди за задържане във връзка с четири убийства, поискани през 2014 г. За операцията съобщи бившият прокурор Зайр Мундарай. Още на 28 септември Сантана разпространи аудиозапис, в което заявява, че корпусът го държи под обсада от три дни, а групата му ще се сражава и няма да се предаде.

Колективите са въоръжени милиции, съставени от цивилни, които се наричат защитници на Боливарската революция. Записът на Сантана е с продължителност 37 секунди. В него той се обръща към „другарите от групата“ и се представя като отговорник за колектива. „Вече 3 дни сме обсадени от PTJ“, казва Сантана и споменава „убийство и тероризъм“. PTJ е съкращение за техническата съдебна полиция, по-известна със своето предишно название CICPC. Той заявява, че другарите му трябва да знаят: ще се бият и няма да се предадат на „наемниците“. Моли ги да разпространят съобщението до всички. Завършва с думите, че „Ла Пиедрита“ няма да се предаде.

Сантана основава „Ла Пиедрита“ през 1985 г. В интервю от февруари 2009 г. той поема лична отговорност за атаки със сълзотворен газ срещу телевизия „Глобовисион“, апостолическата нунциатура и домовете на ръководителя на RCTV Марсел Граниер и на журналистката Марта Коломина. Тогавашният президент Уго Чавес поиска той да бъде задържан, припомня InsightCrime. Колективът оспорва интервюто в комюнике. През същата година прокуратурата в Каракас потвърждава публично 3 заповеди за арест, поискани между 2007 г. и януари 2009 г. Сантана не е задържан по нито една от тях. Заповедите във връзка с 4-те убийства са по-нови: Мундарай, който обяви акцията в X, твърди, че са били поискани през 2014 г. и че тогавашните разследвания на прокуратурата са установили пряката отговорност на Сантана. Според него прокурорите, поискали заповедите, са напуснали страната заради заплахи от членове на организацията.

Конфликтът с CICPC предхожда настоящото издирване. През юли 2017 г. Сантана заплашва корпуса, като го обявява за отговорен за всичко, което му се случи. Според Infobae той е заплашил да запали Каракас, ако го заловят. През юни 2019 г. в квартала е убит 24-годишният детектив Хосе Грегорио Алтуве Моралес, докато преследва издирван престъпник. Сантана се появява на място и започва да използва злепоставящи изрази по адрес на институцията. Хората му призовават местните жители да излязат от домовете си, за да осуетят действията на полицията. Междувременно висши държавни представители се появяват публично с него. В клип от края на февруари 2018 г. Сантана прегръща кмета на столичната община Либертадор Ерика Фариас, министъра на културата Ернесто Вилегас и генерал Фабио Саварсе Пабон, който командва националната гвардия и армията в столичния окръг, според InsightCrime. През юли 2023 г. Боливарианското общество на Венецуела, което съхранява репликата на меча на Симон Боливар, му я връчва.

Обстановката прави рязък завой на 3 януари, когато в съвместна операция на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), Делта Форс и ЦРУ беше арестуван тогавашния президент Николас Мадуро. Часове по-късно Сантана заяви във видеоклип, че тези, които са го предали, ще платят. Той предупреди и американците, че ако дойдат, ще си тръгнат в черни чували. Делси Родригес пое функциите на временен президент, тъй като Върховният съд я определи за поста. През февруари тя издаде указ за закриване на редица фондации към президентството, сред които „Пропатрия 2000“ и „Роберт Серра“, които са описвани като ключови за някои колективи. На 13 май Общинският съвет на Каракас връчи на Сантана „признание“ в присъствието на кмета Кармен Мелендес. През юни „Координадора Симон Боливар“, формирование от същия квартал, съобщи за предполагаем план на силите за сигурност за мащабна репресивна операция, насочена срещу квартала, и заплаши, че операцията ще срещне „народна стена от стомана“. Кварталът се намира на няколко пресечки от президентския дворец и в него действат някои от най-силните колективи в страната, пише InsightCrime.

Журналистката Себастиана Барраес, която през 2009 г. интервюира Сантана, потвърди, че има заповед за ареста му. По думите ѝ „Ла Пиедрита“ е задействала своите протоколи за сигурност в квартал „23 януари“ заради сведения за възможно задържане. Тя посочи, че конфронтацията между Сантана и CICPC не е нова, тъй като органите на реда многократно са опитвали да го заловят, но без успех. Според нея разликата сега е, че заповедта идва от високо ниво: „Без съмнение има заповед от по-високо ниво. Т.е. издадена е заповед той да бъде изведен от действие, а тези организации да бъдат разпуснати“. Тя не разполага с данни САЩ да са поискали ареста именно на Сантана и предупреждава, че това няма да е лесно: групите в квартала имат отделни зони на влияние, системи за наблюдение и способност да реагират на външна заплаха.

Докладът на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите във Венецуела, който беше огласен на 16 септември, твърди, че колективите са упражнявали политическо насилие към опоненти „с почти пълна безнаказаност“. С течение на времето те се превръщат в „ключов компонент на репресивния апарат на държавата“. Мисията не установява мерки за разоръжаване или разпускането им. Сантана е сред най-публично известните водачи, а връзките на такива формирования с ръководствата на правителството и управляващата партия са „публични и общоизвестни“. Сред доказателствата докладът отбелязва видеото от 2018 г. и други кадри от 30 ноември 2024 г. с министъра на вътрешните работи Диосдадо Кабейо и Сантана. Източници на мисията описват и връзките на Мелендес с водачите на историческите колективи, сред които Сантана. По различно време тя е министър на отбраната, министър на вътрешните работи, правосъдието и мира и кмет на столичната община Либертадор. Според доклада Кабейо многократно изразява публично своята подкрепа за колективите: защитава ги от критики, насърчава организирането им и участва в техни прояви заедно с членовете им. Един източник, пряко запознат със случая, твърди още, че ръководители на „Ла Пиедрита“ поддържат връзка с Родригес и Кабейо и са готови да посредничат за предотвратяване на сблъсъци между колективите и властта.

CICPC е сред органите, подчинени на Министерство на вътрешните работи, правосъдието и мира, които Кабейо ръководи. На 3 януари, броени часове след американската операция, Кабейо отправи призив, който гласи: „Тревога, тревога, мотористите в готовност“. Infobae тълкува думите му като призив към въоръжените милиции. Ведомство, чийто министър докладът свързва с подобни групи, сега опитва да изпълни заповедта за задържане, останала неизпълнена почти две десетилетия. Затова изходът от операцията ще покаже дали временното правителство е готово да насочи държавния апарат срещу водач на милиция, която този апарат не е задържал почти две десетилетия.

Това още не означава поврат. Досегашните мерки на временната власт засягат финансирането на групите, но не и тяхното оръжие: указът от февруари закрива фондации, а мисията на ООН не установява нито една мярка за демилитаризация. Операцията може да е насочена към един човек, а не структурата. Контактите между ръководители на „Ла Пиедрита“ и високите етажи на властта, споменати в доклада, не изключват това.

Дали Сантана ще бъде задържан в близките седмици е остава отворен въпрос: заповедите за ареста му не са изпълнени близо две десетилетия, организацията му е въоръжена и действа в квартал до президентския дворец, самият той заяви, че ще се сражава, а Барраес предупреди, че арестът му няма да е лесен. Тезата за обрат може да получи допълнителна тежест, ако се появят сведения за натиск от страна на САЩ или ако временното правителство обяви мерки за предаване на оръжие. Тя би отслабнала, в случай че и тази акция завърши без арест, а Сантана се появи отново публично, както правеше години наред. Това би означавало и излизането на въоръжени групи от квартала в негова защита, за което през юни предупреди „Координадора Симон Боливар“.

събота, 26 септември 2026 г.

Медии: Съдът в Кум потвърди 74 удара с камшик за певицата Парасту Ахмади

🇮🇷⚖️ Апелативният съд на провинция Кум е потвърдил присъдата на певицата Парасту Ахмади от 74 удара с камшик, съобщиха иранският вестник „Хам-Михан“ и телевизия Iran International. Медиите уточняват, че решението е окончателно и наказанието подлежи на изпълнение. Ахмади е осъдена за концерт без хиджаб, който записа в исторически кервансарай и публикува в YouTube през декември 2024 г. Освен ударите наказанието включва две години забрана за всякаква музикална дейност и две години забрана да напуска пределите на страната. Решението засяга и 7 музиканти и организатори, осъдени заедно с нея.

Решението е на 16-и състав на апелативния съд в Кум, който отхвърли жалбите на 8-те осъдени и оставил в сила присъдата на 122-ри състав на градския наказателен съд от юни. Новината съобщи на 25 септември техеранският вестник „Хам-Михан“, а опозиционният канал Iran International показа снимка на съдебния акт. Апелативните съдии приемат, че първоначалната присъда отговаря на „шериатските и законовите норми“ и се позовават на материалите по делото, на полицейския доклад и „изявленията и признанията на осъдени“. По думите на адвоката Абузар Заман, предадени от иранския сайт Rooziato, съставът е потвърдил дословно решението на първа инстанция, без да проведе заседание, на което да изслуша защитата.

На първа инстанция бяха осъдени 9 души, но последният не е обжалвал. Според Iran International присъдата му е задочна и при произнасянето той има право да възрази пред съда, който я е издал. Остава неясно дали се е възползвал от това право.

Според текста на присъдата, публикуван от адвоката, обвиненията са три. Първото е „накърняване на обществената нравственост чрез нормализиране на порицаното и нарушаване на обичайните и моралните правила, основани на ислямските ценности“. Второто е „демонстративно пропагандиране на западни модели в иранско-ислямската култура“. Третото е „участие в производство, изпращане, разпространение и публикуване на непристойни и вулгарни произведения чрез компютърни и телекомуникационни системи“. Като основания съдът на първа инстанция е посочил соловото пеене на Ахмади без „шериатски хиджаб“, мястото на записа, присъствие на мъже музиканти и широка популярност на видеото в интернет и чужди медии. Според Radio Farda, персийската служба на Radio Free Europe/Radio Liberty, съдията е написал, че предмет на производството не е певица без покривало в частна обстановка, а произведение, създадено и публикувано за публичен достъп. Доводите на защитата, че записът е художествено произведение и липсва престъпен умисъл, както и че ролята на част от подсъдимите не е установена, са отхвърлени още тогава.

Записът е качен в канала на Ахмади в YouTube вечерта на 11 декември 2024 г. Към момента той има над 3,2 милиона гледания. Заснет е в Дейр-е Гачин, на историческия път от Рей към Исфахан, един от персийските кервансараи, вписани в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Ахмади пее в дълга черна рокля с презрамки и без забрадка, придружена от четирима мъже музиканти, на сцена в празния двор. Самата тя нарича изпълнението „въображаем концерт“. Записът започва с надпис от нейно име: „Аз съм Парасту, момиче, което иска да пее за хората, които обича. Това е право, от което не можех да се откажа: да пея за земята, която страстно обичам“.

Репертоарът е от 7 песни и всичките са ирански. Сред тях са мазендеранската народна песен „Азиз джун“ (Ахмади е родом от Ноушахр в Мазандеран), „Мара бебус“ („Целуни ме“), „Камар барик“ по текст на поета Аболкасем Лахути и две композиции на китариста Сохейл Факих-Насири по стихове на Мехди Ахаван-Салес и Хушанг Ебтехадж. Концертът завършва с „Аз хун-е джаванан“ („От кръвта на младите“), песента на поета и музиканта Ареф Казвини, написана в памет на първите загинали в Конституционната революция от началото на XX век. В репертоара няма западни песни. Според изложените мотиви на съда обвинението за „западни модели“ обаче засяга и начина на представяне на концерта.

Режимът реагира веднага. На 12 декември 2024 г. съдебната власт обяви, че концертът е проведен без да има законово разрешение и нарушава шериатските норми, с което обеща мерки срещу певицата и екипа. Кервансараят беше запечатан, управителят му беше изправен пред съда, като министърът на културното наследство съобщи за уволнение на двама ръководители на обекта заради „небрежност“. На 14 декември, три дни след публикуването, Ахмади беше задържана в Мазандеран, а същия ден бяха задържани и двама музиканти от групата, сред тях Факих-Насири. И тримата бяха освободени до сутринта на следващия ден. Записът вече имаше над 1,5 милиона гледания, макар достъпът до YouTube на територията на страната да е ограничен. На 23 декември певицата се яви с адвокатите си в прокуратурата за нравствена сигурност в Техеран, където ѝ бяха повдигнати обвинения, и беше пусната под гаранция от 3 милиарда тумана.

Концертът излезе 2 дни преди 13 декември 2024 г. – денят, в който трябваше да влезе в сила новият закон за хиджаба и целомъдрието. Той предвиждаше тежки глоби, затвор и бичуване за жените, които не спазват въведените изисквания за покривало. След силна обществена и международна реакция Върховният съвет за национална сигурност поиска на 14 декември с писмо от парламента да спре прилагането му. Към септември 2026 г. законът все още не се прилага.

По цитираните сведения делото срещу Ахмади стъпва на вече влезли в сила разпоредби. Съдът е приложил чл. 638 от ислямския наказателен кодекс и чл. 743 от разпоредби за компютърните престъпления. Чл. 638 е в сила от 1996 г. и наказва със затвор до 2 месеца или с до 74 удара с камшик всяко публично деяние, което „накърнява обществената нравственост“. Бележката към същия член урежда покривалото: за жена, появила се на публично място без „шериатски хиджаб“, тя предвижда затвор или глоба, но без камшик. Според тази правна обосновка бичуването е наложено по общия текст за нравствеността, а не съгласно разпоредбата за покривалото; 74 удара са максималното предвидено телесно наказание.

Тази присъда е изпълнявана и преди. На 3 януари 2024 г. в Техеран Роя Хешмати, кюрдска активистка от Сенендедж, получи 74 удара по същото обвинение в накърняване на обществената нравственост, заради своя снимка с непокрита глава в социалните мрежи. Тя влезе в залата без забрадка, а после описа стаята, в която я бичуваха, като средновековна камера за изтезания.

Правозащитни групи реагираха още на първата присъда. На 23 юни Amnesty International поиска незабавна отмяна: „Присъдите с камшик открояват безчовечността и бруталността на иранското правосъдие и ролята му в посегателството срещу правата на жените.“ Махмуд Амири-Могадам, директор на Iran Human Rights, определи наказанието като „нечовешко и унизително“ и предупреди, че режимът, „окуражен от мирното споразумение със САЩ“, може да засили репресиите срещу жените. Меморандумът от 17 юни, за който говореше, се разпадна през юли.

На 25 септември, в деня, в който стана ясно потвърждението, прокуратурата в Техеран съобщи, че започва наказателно преследване срещу екипа на пиесата „Техеран Париж Техеран / Мост“ за „поведение, противно на обичая и благоприличието“ на двама актьори на сцената. В кадрите от представлението актриса на име Фатеме Масудифар доближава глава до гърдите на колегата си Мехрдад Седигиян, а според описанието на кадрите той докосва главата ѝ. Трупата отговори, че физически контакт няма, а героите в сцената са брат и сестра.

Спирането на новия закон за хиджаба не е попречило на съда да приложи действащите разпоредби срещу участниците в концерта. В същото време Iran International описа на 23 септември, първия учебен ден, майки с непокрити коси, които водят дъщерите си до училище със задължителните за тях покривала. Предстои да се изясни дали осъдените за концерта ще бъдат призовани за изпълнение на телесното наказание и дали делото срещу театралната трупа ще се основава на същия чл. 638. Тези развития биха показали доколко разпоредбата продължава да се използва срещу публични артистични изяви.

четвъртък, 27 август 2026 г.

От магазин в Пенза до Донецк за три-четири дни

🇷🇺⛓️ Александър Степанов излязъл вечерта на 19 август от магазин в квартал Заря, в покрайнините на Пенза. Бил по шорти, тениска и джапанки и не носел документи. 3-4 дни по-късно се обадил на майка си от окупирания Донецк.

Това е нейният разказ. Тамара Степанова го сподели пред регионалното издание „7х7“ и Telegram канала „Осторожно, новости“, чиято публикация беше препечатана от „Новая газета Европа“. Двете версии се разминават с един ден относно пристигането му в Донецк, но съвпадат по всички останали обстоятелства от вечерта на 19 август до прекъсването на връзката.

По думите на Степанова непознати мъже сложили белезници на 33-годишния ѝ син и го качили насила в лек автомобил. Отвели го в местния военен комисариат — институция, която води военния отчет и оформя договорите с Министерството на отбраната. „Биха го, разкъсаха тениската му. Докато не подписа договор“, написа тя. Няма медицинско освидетелстване, поради което твърдението за побоя се основава единствено на разказа на майката за казаното ѝ от нейния син по телефона.

Степанов не носел нито паспорт, нито военна книжка. „Всичко ми е вкъщи. Но там направиха всичко ново за 20 минути“, каза майка му. Сведенията за подобно принудително подписване не са нови за Пенза. През юни товарач от региона разказа пред „Медиазона“, че е бил заловен на улицата, измамен и изпратен на война.

Степанова посочи още две обстоятелства: синът ѝ е служил в армията в Кавказ и Армения, а при ареста си не е бил пиян. Според местни жители вербовчиците чакат с микробуси до магазините за алкохол, тъй като хората в нетрезво състояние най-лесно могат да бъдат принудени да подпишат.

Сутринта на 20 август Степанов бил откаран заедно с още двама души от Пензенска област в селището Рощино, Самарска област. На следващия ден се обадил от Милерово в Ростовска област, а по-късно — и от Донецк. „Осторожно, новости“ посочва 22 август като дата на последното обаждане, докато „7х7“ цитира майката, според която то е било вечерта на 23 август. След това връзката прекъснала. По думите ѝ нейният син бил изпратен нататък само по потник, шорти и джапанки.

Тамара Степанова е подала сигнали до военната прокуратура и омбудсмана, както и чрез сайтовете на Министерство на отбраната и приемната на председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин. До 26 август не е получила отговор.

„Аз нямам никого от семейството. Преди 4 години почина дъщеря ми, преди 2 почина мъжът ми. Ходя с бастун, с опериран крак съм. Останах съвсем сама“, споделя тя.

Документът, който синът ѝ е подписал, е договор за военна служба, а не мобилизационна повиквателна. Разликата има решаващо практическо значение. В Русия няма указ за нова мобилизация, а подписаният договор представя отведения против волята му човек като доброволец пред всяка следваща институция. Затова правозащитни групи свеждат съвета си до едно изречение: каквото и да се случва, договор не бива да се подписва. След полагането на подписа става почти невъзможно за доказване, че човек е бил отведен против волята си.

Случаят е поредният от серия подобни сигнали от Пензенска област, започнала в средата на юни. Тогава полицаи и служители на военните комисариати започнаха да спират автомобили и градски транспорт и да обхождат жилищни блокове. Областният военен комисар Андрей Сурков нарече първия разпространил се видеозапис с плачещи жени „постановка“. Той допусна и че журналистът на „Медиазона“, който го потърси за коментар, работи за украинското разузнаване. Пензенската дирекция на Министерство на вътрешните работи определи акциите като „масови събития“ и отрече някой да е бил принуждаван да подписва.

На 27 август същата дирекция публикува ново изявление, което подкопава собственото ѝ обяснение. В него тя обвини жители на Пензенска област, че пречат на задържанията: „Хората все по-често застават в защита на правонарушителите, като възпрепятстват задържането им от служителите на полицията.“

Същевременно в текста се твърди, че полицаите „не участват в подобни действия и не откарват граждани във военните комисариати“. Според дирекцията задържанията се извършвали от неуточнени „лица“, които се представят за служители на Министерството на вътрешните работи.

Жителите отговарят със самоорганизация. В Башмаково, на 130 километра от Пенза, местни създадоха доброволна дружина, която дежури на смени. Блогърът Станислав Морозов, срещу когото ФСБ образува дело за подбуждане към екстремизъм, създаде чат, в който хората взаимно се предупреждават за появата на вербовчици. Към него започнаха да се присъединяват и жители на други части на страната, които следят опита на хората в Пензенска област.

Географският обхват на сигналите бързо се разшири. През юли и август правозащитните проекти „Школа призывника“, „Идите лесом“ и „Призыв к совести“ са получили сведения за договори, подписани под принуда, от най-малко 17 региона – от Удмуртия и Приморския край до Архангелска област и Бурятия.

Използваните методи се различават. На жител на Новоросийск били подхвърлени наркотици в районното полицейско управление, докато не подпише. Мъж от Омск бил отведен направо от работното си място, а договорът бил подписан от негово име. Във Велск човек, задържан по обвинение в кражба, бил изведен от следствения арест и зачислен в доброволческо подразделение.

Профилът на набелязваните хора обаче се повтаря. „Натискът по-скоро е начин да се принудят такива хора, отколкото основен инструмент за вербовка“, обяснява юристът Тимофей Васкин. Под удар попадат самотни мъже, хора със зависимости към алкохол или наркотици, болни, длъжници и лица с предишни присъди, т.е. онези, за които е най-трудно да защитят правата си. Германският изследовател Янис Клюге установи същия модел при анализа на документи на регионалните власти.

Зад засилващия се натиск стои и количествен проблем. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев съобщи на 28 юли, че през първото полугодие на 2026 г. около 200 000 души са сключили договор за военна служба. За същия период година по-рано броят им е бил над 210 000. Това количество е достатъчно в най-добрия случай за попълване на загубите.

„На властите им става все по-трудно да намират доброволци, затова засилват натиска върху потенциални договорници“, казва Григорий Свердлин, който ръководи проекта „Идите лесом“.

На 23 август The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници от разузнаването, че през юли руските военни са проверявали мобилизационната готовност на Калининградска област. Подобни проверки се извършвали и в други региони. По-рано изданието писа, че Кремъл обсъжда нова мобилизационна вълна след изборите за Държавната дума през септември.

Руслан Пухов от Център за анализ на стратегии и технологии със седалище в Москва допуска, че ако президентът Владимир Путин не отстъпи от искането си за целия Донбас, „може да не му остане друг избор, освен да обяви мобилизация“.

Едновременно с това военните комисариати в страната викат мъже за уточняване на данните им. Сред тях има хора, които не са служили, имат здравословни ограничения или са на възраст над 40 години. Това има връзка с Единния регистър за военен отчет – цифровата база, която трябва да обедини сведенията за около 25 млн. военнослужещи и военнообвързани. Системата трябва да позволи автоматично издаване на електронни повиквателни и налагане на ограничения върху хората, които не се явят.

Основното ограничение е забраната за напускане на страната. Тя влиза в сила от момента, в който се появи повиквателна в регистъра. През октомври 2026 г. трябва да приключи сертифицирането на софтуера, който ще свърже регистъра с базите данни на граничната служба на ФСБ.

Публично решение за нова открита мобилизация няма. Наблюдават се обаче три едновременни процеса: сигналите за договори, подписани под принуда, се умножават; военните комисариати обновяват данните за военнообвързани; а държавата довършва системата, която ще ѝ позволи да открива конкретни хора и да им забранява да напускат страната.

Алексей Табалов, основател на „Школа призывника“, смята, че при наличието на подобна инфраструктура следващата мобилизационна вълна може изобщо да не прилича на тази от есента на 2022 г. Вместо масово разпращане на повиквателни хората могат да бъдат отвеждани от домовете им, от улицата или направо от работните им места.

Именно такъв случай описва разказът от Пенза през август.

сряда, 26 август 2026 г.

Пенсионерка от Бердянск получи 14 години затвор за превод от 1500 гривни

🇺🇦⚖️🇷🇺 74-годишна жена от окупирания Бердянск ще излежи 14 години заради 1500 гривни, преведени в подкрепа на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Присъдата произнесе т.нар. Запорожки областен съд, създаден от окупационната власт, който определи превода като държавна измяна по чл. 275 от наказателния кодекс на Руската федерация. Сумата се равнява на около 3383 рубли, или 34 долара. За наказанието съобщи пресслужбата на съда, а случая описаха „Медиазона“ и „Крим.Реалии“.

Осъдената е родена през 1952 г. Тя получава руско гражданство през октомври 2023 г., а през лятото на следващата година извършва превода с мобилното приложение на украинска банка. Следствието твърди, че след началото на пълномащабната инвазия у нея се е формирало „устойчиво негативно отношение към представителите на руските държавни органи“, а самият превод е нанесъл вреда на сигурността на Руската федерация. Наказанието трябва да бъде изтърпяно в колония с общ режим.

Гражданството е правният ключ към присъдата. Според руското законодателство държавна измяна може да извърши само руски гражданин, а от 2022 г. насам Русия раздава паспорти на жителите на окупираните области. Без такъв документ те на практика не могат да започнат работа, да получават пенсия и дори да имат нормален достъп до лекар. Впоследствие същият паспорт превръща подкрепата за собствената им армия в престъпление срещу държавата, която е превзела града им с военна сила. Хагският правилник забранява на окупиращата сила да принуждава населението на завзета територия да ѝ се заклева във вярност, а Четвъртата Женевска конвенция защитава правата на цивилните под окупация. Изследователи от Йейлския университет определят поредицата укази за паспортизация като нарушение на двете конвенции.

Руската армия влиза в Бердянск на 27 февруари 2022 г. – четвъртия ден от инвазията. Пристанищният град на Азовско море е сред първите окупирани градове в Запорожка област в резултат на настъплението от юг. Още същата вечер руските военни заемат административните сгради, а градският транспорт е спрян. Още на следващия ден полицейското управление е разпуснато, след като градските власти отказват да оказват съдействие на окупаторите. Оттогава Бердянск не е бил под украински контрол нито за ден.

Присъдата от 26 август не е изключение, а част от системна практика. През февруари пред същия съд беше изпратена 70-годишната Светлана Лой от Запорожка област, която беше осъдена на 15 години лишаване от свобода. Според обвинението между януари и ноември 2024 г. тя е извършила 24 парични превода на обща стойност 63 420 рубли. Лой има издаден руски паспорт, но не се е отказала от украинското си гражданство и продължава да получава украинска пенсия. Тя отбеляза 70-ия си рожден ден на 10 юни в симферополския следствен арест, известен като СИЗО-1.

Обвинението често не прави разлика между дарение и превод за лични нужди. „Новая газета Европа“ пише, че част от осъдените просто са изпращали пари на свои внуци в Украйна, докато следствието тълкува всяко движение по украинска сметка като финансиране на армията. Делата се разглеждат при закрити врата, а имената на подсъдимите обикновено се заличават от съдебните актове. От съдилищата на окупационните власти в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, единствено тези в Донецк публикуват своите присъди. Правозащитни групи посочват и обратния правен абсурд: украинци без руско гражданство също биват обвинявани в държавна измяна, въпреки че руското законодателство не допуска това.

Останалите случаи излизат наяве по косвен път. Правозащитничката Даря Костромина разпозна Светлана Лой в кратко видео, публикувано от Запорожкия съд в неговия канал, след което ѝ пише на адреса на самия арест. По същия начин тя открива следващата осъдена. Галина Бехтер от мелитополското село Плодородно е на 68 години и страда от прогресираща деменция. На 5 март съдът ѝ наложи 11 години в колония с общ режим и още 12 месеца ограничение на свободата. Апелативната инстанция увеличи срока на 12 години и половина. Обвинението се основава на един превод от 1240 рубли.

Бехтер е задържана на 29 юли 2025 г., няколко месеца след като военни претърсват дома ѝ, уж за да търсят оръжие, и изземат украинските паспорти, телефоните и банкови карти, по които двамата съпрузи получават пенсиите си. Маршрутът ѝ след ареста е разкрит по откъслечни сведения. През септември тя е преместена в запорожкото село Якимовка, където точното място на задържане остава неизвестно. Следва Донецк, а през януари 2026 г. Бехтер е отведена в ареста в Симферопол.

Според организацията „Нумо, сестри!“, която проследява случая въз основа на сведения от близките, повод за преследването е донос от съседка. Семейство Бехтер никога не е криело своята позиция в подкрепа на Украйна. Дъщерята напуска окупирания Мелитополски район през лятото на 2022 г., а родителите ѝ остават в дома си. След пореден спор Галина Бехтер казва на съседката, че скоро „нашите ще се върнат“. Съпругът ѝ почива по време на окупацията през януари 2026 г. – месец след отвеждането ѝ в Симферопол.

В ареста Бехтер се намира в състояние, което не ѝ позволява сама да води кореспонденция. Нейните писма се пишат от съкилийнички, които освен това я хранят и преобличат. При 176 см ръст и 50 кг тегло, развива мускулна дистрофия и не може да контролира физиологичните функции. В писмо от средата на юли жените молят правозащитници да им изпратят памперси за възрастни. В килията са настанени 7 души, 6 от които са над 60-годишни. По думите на една от съкилийничките именно такива хора са представяни като опасни за държавата.

През същата юлска седмица „Нумо, сестри!“ научава, че няколко украински гражданки са били изведени от ареста в Симферопол и отправени към Краснодарския край. Дали Бехтер е една от тях, остава неизвестно. Маршрутите за етапиране не се оповестяват и близките са принудени да им правят възстановка по оскъдни сведения.

В същия арест се настанени и други хора, осъдени по същата разпоредба. Лариса Беляева е 66-годишна лекарка от село Любимовка, получила 14 години през април заради 102 украински военни облигации, които купила чрез украинско мобилно приложение между октомври 2023 и юни 2024 г. Общата им стойност е 270 080 рубли. Иван Чорний е 71-годишен пенсионер от Токмак. През юли съдът му наложи 13 години в колония със строг режим заради 27 превода на обща стойност около 9315 рубли, извършени между ноември 2023 и май 2025 г.

Моделът се повтаря и извън Запорожка област. В Херсонска област жителка на окупираните територии на левия бряг получи 12 години за преводи към украинската армия. Людмила Колесникова, бивша служителка на Министерство на вътрешните работи на Украйна, живее в Ирландия от 2022 г. През лятото на 2024 г. тя се връща в Ялта, за да се прости с починалата си майка, но служители на ФСБ я задържат на гробището. На 5 юни 2025 г. съд в Крим ѝ наложи 17 години затвор заради две дигитални пощенски марки с надпис „Руски военен кораб“, купени за 25 евро две години по-рано. Приходите от продажбата им са били предназначени за украински дронове. По думите на Колесникова единственото доказателство по делото е извлечение от онлайн банкирането ѝ. Апелативната инстанция остави присъдата в сила.

Присъдите не са по-леки и в самата Русия. Руслан Шадиев, инженер-изследовател във федералния ядрен център в Саров, беше осъден на 18 години лишаване от свобода на 8 октомври 2025 г. Съдът го призна за виновен в държавна измяна и финансиране на тероризъм заради общо 1200 рубли, преведени през 2023 г. на легион „Свобода на Русия“, Руския доброволчески корпус (РДК) и проекта „Идите лесом“, който помага на руснаци да избегнат мобилизация. Първите 4 години от наказанието той трябва да прекара в затвор, а останалите 14 – в колония със строг режим.

Броят на делата продължава да расте. През 2025 г. руските съдилища са осъдили 468 души по обвинения в държавна измяна, шпионаж, тайно сътрудничество с чужда държава и оказване на помощ на врага. Това е най-високият брой от влизането в сила на руския наказателен кодекс през 1997 г. За сравнение, година по-рано осъдените са 385. Данните са изчислени от правозащитния проект „Первый отдел“ съвместно с Parubets Analytics. Повечето дела – 364, или 78% – са по чл. 275. „Мемориал“ отчита най-малко 478 души за същия период.

В окупираните украински територии съдилищата са произнесли поне 190 присъди за държавна измяна и шпионаж от юли 2022 г. до края на 2025 г. Изданието „Важни истории“ изчислява средна продължителност на наказанието от 13,5 години и средна възраст на подсъдимите от 39 години. Жените са 28% от осъдените в окупираните региони срещу 6% в самата Русия. Възрастовата граница обаче опира до другата крайност: изданието е установило най-малко 8 осъдени на възраст до 19 години, двама от които са непълнолетни. Наложените им наказания са между 6 и 9 години. Между юли и септември 2025 г. темпът достига средно една присъда на всеки три дни. Според оценка на правозащитници броят на политическите дела на глава от населението в окупираните области е два пъти и половина по-висок, отколкото на територията на Русия.

Горната граница на наказанието беше увеличена в разгара на войната. От април 2023 г. чл. 275 позволява налагането на доживотен затвор. Дотогава максималното наказание беше 20 години, а минималното – 12. Изменението беше прието от Държавната дума на 18 април и влезе в сила със закон от 28 април същата година.

Някои арестувани изобщо не стигат до съд. Владислав Есипенко, кореспондент на Радио Свобода, излежа присъда в симферополския арест и керченската колония, след което беше освободен през юни 2025 г. По думите му на отделни етажи в СИЗО-2 в Симферопол хора са държани в пълна изолация в продължение на месеци и години – без обвинение и съдебен процес. Той ги нарича „хора-призраци“. Ресурсният център на Кримските татари описва 20 такива килии на третия етаж, във всяка от които са настанени между двама и четирима души. Поетът Костянтин Ширинг, осъден на 12 години за шпионаж, почина в руски затвор през 2023 г., след като не получи нужната медицинска помощ.

След произнасянето на присъдата Светлана Лой пише на Костромина, че е открила собствените си думи преобърнати в протокола. Тя подава жалба не с искане за намаляване на наказанието, а за пълна отмяна на присъдата, макар да допуска, че резултатът ще бъде нулев. „Това също е резултат“, пише Лой – нужен като доказателство, че е направила всичко възможно.

понеделник, 17 август 2026 г.

Протест в Алепо след смъртта на задържан в полицейски участък в Латакия.

🇸🇾⚖️🕯️ Жители на Алепо излязоха на 17 август на централния площад „Саадала ал-Джабири“ с искане да бъдат разкрити обстоятелствата около смъртта на 29-годишният Мохамад Гамира и виновните да понесат отговорност. Мъжът почина ден по-рано в университетска болница „Тишрин“ в град Латакия, след като беше задържан в полицейския участък в градчето Ал-Хафа. Протестът, отразен от агенция ANHA, близка до бившата кюрдска администрация в североизточна Сирия, беше насочен и като цяло към нарушенията в местата за задържане и затворите на преходната власт на Ахмед Ал-Шараа.

Гамира е бил извикан в участъка във връзка с жалба за кражба на пари и е останал там около 3 денонощия. Той е страдал от хемофилия – заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и всяка травма носи риск от продължителен кръвоизлив. Семейството му е предупредило началника на участъка за диагнозата и поискало спрямо него да не се упражнява насилие, разказа пред държавната агенция SANA неговия чичо д-р Исам Гамира, директор на общата болница в Ал-Хафа. Въпреки предупреждението неговият племенник е бил бит. Състоянието му се влошава заради мозъчен кръвоизлив и неврологични симптоми, последвани от кома, бъбречна недостатъчност, спадане на кръвното налягане и недостиг на кислород. Гамира е пуснат и откаран към болницата в Латакия, където е починал в неделя. На следващия ден е погребан в родния си град.

Представител на преходното правителство посочи публично причина за смъртта. Раед ал-Салех, министър на извънредните ситуации и управлението на бедствията, заяви в X, че Гамира е починал от усложнения при мозъчен и стомашно-чревен кръвоизлив – „последица от побой, който е получил, след като беше задържан в полицейския участък в Ал-Хафа“. Ал-Салех оглавяваше „Белите каски“ – сирийската гражданска защита, а Гамира е бил доброволец в организацията и служител в ръководеното от него ведомство. Роден е през 1997 г. в град Дума, източно предградие на столицата Дамаск, където е израснал. По-късно участва в спасителни операции по изваждането на стотици хора изпод развалините след бомбардировките на предишния режим и неговите съюзници. Оставя две деца сирачета.

Институционалната реакция започна още преди смъртта му и се разшири за по-малко от денонощие след нея. На 14 август Командването за вътрешна сигурност на провинция Латакия обяви, че извършва проверка на обстоятелствата около ареста и дали приложените спрямо него процедури са отговаряли на законовите правила предвид здравословното му състояние. На 16 август то съобщи, че 7 души, намирали се в ареста по време на престоя му, са задържани. Сред тях е началникът на полицейския участък.

На същия ден министърът на вътрешните работи Анас Хатаб издаде административна заповед №471, която разпорежда създаване на комисия, оглавявана от генерал-майор Ахмад Латуф. В нея влизат съветникът на министъра по правните въпроси и правата на човека бригаден генерал Самер Махмуд ал-Хусейн, директора на дирекция „Дисциплинарни дела и преследвания“ бригаден генерал Муаз Халед ал-Джамал и директора на криминална полиция бригаден генерал Хусейн Алауи ал-Хамади. Комисията разполага със 72 часа срок от издаването на заповедта, за да представи своите заключения.

Тя започна работа в Латакия в понеделник, след което посети Ал-Хафа, за да изслуша семейството и местни жители. Говорителят на министерството Нур ал-Дин ал-Баба съобщи, че ще бъде сформирана и независима група по съдебна медицина, която предстои да извърши аутопсия на тялото. По думите му проверката няма да се ограничи до конкретния случай, а ще обхване работата на полицейските управления в цялата страна. Пред журналисти той призна, че в някои от тях има „пропуски и недостатъци“, макар според него други да се справят отлично. Хатаб поднесе съболезнования на близките и заяви, че всяко нарушение и провинение от служители на ведомството ще се преследва с цялата строгост на закона, независимо от длъжността им.

Оценката за по-широкия мащаб на проблема зависи от методиката на броене. Сирийската обсерватория за правата на човека (SOHR) публикува доклад на 15 август, според който в местата за задържане и затворите на преходното правителство са починали най-малко 75 души след падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. Разпределени по години както следва: 61 през 2025 г. и 14 през 2026 г. Случаите от тази година са регистрирани в провинциите Алепо, Хомс, Дейр ез-Зор, Ракка, Риф Димашк, Сувейда и Дараа.

ANHA твърди за 76 души, починали при изтезания, включително 15 случая през 2026 г. Двете статистики се разминават с 1 случай, но и по начина, по който квалифицират смъртните случаи: Обсерваторията докладва починали в ареста, докато кюрдската агенция говори за хора, загинали вследствие на изтезания.

Два независими прегледа, публикувани тази година, описват широко разпространена практика, не отделни случаи. Международната анкетна комисия на ООН за Сирия обяви през март, че е документирала изтезания и малтретиране в рамките на 18 официални и 12 импровизирани места за лишаване от свобода в периода от януари до октомври 2025 г. Описаните методи включват побоища с приклади, тояги, тръби, пръти и кабели, електрошок, инсценирани екзекуции и сексуално насилие.

На 13 август правозащитната организация „Сирийци за истина и справедливост“ публикува свое разширено разследване, което се основава на 19 свидетелства и 14 случая от юни 2025 до юни 2026 г. В него се твърди, че тежките побои, електрошокове, унижения, лишаване от най-необходимото и смъртта в арестите остават обичайна практика в няколко силови структури. Изпълнителният директор Басам ал-Ахмад формулира това разграничението пред Associated Press: „Донякъде е широко разпространено, но не е структурно.“ Групата не е открила доказателства, че заповедите идват от висшето командване, но подчертава, че властта, която задържа хора, носи отговорност да прекрати тези практики.

Оттук произтича и въпросът, който SOHR постави ден преди смъртта на Гамира. В доклада си тя отбелязва все по-силното усещане сред сирийците, че официалното и медийното внимание към смъртните случаи в ареста е неравномерно: някои случаи разпалват обществен натиск и получават широка гласност, но други остават невидими. Избирателното правосъдие, добавя организацията, не може да бъде основа на държава, управлявана от закона.

Случаят на Гамира попада във видимата част на разграничението. Жертвата е бивш доброволец на „Белите каски“ и служител на министерство, чийто ръководител също произлиза от организацията. Снимките му от интензивното отделение обиколиха социалните мрежи още преди държавата да се произнесе.

Реакцията на властите е бърза и публична по начин, който би бил немислим при Асад. Тогава държавата на практика не търсеше отговорност от служители, заподозрени в изтезания над затворници, въпреки масовия характер на подобни престъпления. Но същата бързина сега се превръща в критерий, по който ще се оцени следващият случай – онзи без снимки и без министър, готов публично да назове побоя.

Случаят не е първият. The National посочва побоя над съдия в полицейски участък в Алепо от март 2025 г. и смъртта под стража в Дамаск на бежанец 4 месеца след неговото завръщане от Германия, като най-широко отразените случаи досега.

Първите резултати от проверката се очаква да излезат съвсем скоро. Комисията на Латуф трябва да покаже своите заключения около 19 август, групата по съдебна медицина тепърва ще се произнесе за състоянието на тялото, а за вторник са обявени протести в цялата страна.

Три показателя ще покажат дали случаят ще създаде прецедент, или ще остане само пример за обществена реакция: дали заключенията ще се обявят публично, вместо само да бъдат предоставени в министерството; дали обвиненията ще достигнат до шефа на участъка, а не само до подчинените, извършили побоя; и дали обещаният преглед на полицейските управления ще доведе до публично обявени мерки и извън Латакия.

сряда, 12 август 2026 г.

Военнолекарските комисии в Украйна обявяват за годни недееспособни и тежко болни

🇺🇦 Мъж с диагноза шизофрения преминава подготовка на полигон на украинска военна част, а екип на омбудсмана пътува към частта, за да го разпита. За случая съобщи омбудсманът Дмитро Лубинец, който веднага го обвърза с една вече произнесена присъда: „А после всички се чудят как става така, че в наш център за подготовка човек разстреля трима инструктори. Двама загинали, един ранен.“ Според закона лица с такива диагнози не могат дори теоретично да влезат в Силите за отбрана, каза той, но попадат, защото системата работи на отметки: набира се кой да е, за да се затвори числото.

Стрелбата, която припомня, е от 16 юли 2025 г. По време на занятие по огнева подготовка на полигона на учебен център в Черниговска област призован мъж открил прицелен огън по трима инструктори. Двама загинали на място от раните си, а третият оцелял, защото бронежилетката спряла куршума; други войници го обезвредили и той бил задържан. Според обвинението на областната специализирана прокуратура той решил да отмъсти на инструкторите заради взискателността им към дисциплината и учебния процес. На 9 юни 2026 г. Черниговският районен съд призна 27-годишния Богдан Кошел за виновен по два състава на умишлено убийство и по опит за трето и му наложи доживотен затвор. Призован е през юни 2025 г., а по собствения му разказ, предаден от „Главком“, в дните преди стрелбата е бил в тежко психическо състояние.

Психиатричните експертизи потвърдиха вменяемостта му и способността му да разбира своите действия и да ги ръководи. Вменяемостта обаче е категория на наказателното право, не на медицинския подбор: тя отговаря на въпроса дали човек носи отговорност за стореното, не на въпроса дали изобщо е трябвало да получи автомат. Три дни след присъдата Лубинец се обърна към Главната прокуратура, към полицейските органи и към командването на Сухопътните войски. По предварителните данни, които изнесе, Кошел е имал потвърдено психично разстройство, но е бил мобилизиран, минал е военнолекарска комисия, признат е за напълно годен за военна служба, получил е оръжие и бил изпратен на полигона. „Съдът произнесе присъда над прекия извършител“, заяви омбудсманът. „Но обществото трябва да получи отговор и на други въпроси: къде е отговорността на онези, които мобилизираха този човек и които го признаха за напълно годен за служба?“

Същия ден служители на офиса му приключиха мониторингова визита в районния и градския териториален център за комплектуване (ТЦК) в Тернопил. В помещенията се намирали около 28 души, 17 от които подали писмени жалби. Петима били освободени и заличени от военния отчет: мъж с безсрочно призната втора група инвалидност от детството, двама души с психични разстройства, чиито диагнози не се уточняват от етични съображения, и още двама, на които оставали около шест месеца до навършването на 60 години. Служителят, който надзиравал мобилизираните, бил в нетрезво състояние – концентрацията на алкохол в кръвта му е била близо 7 пъти над допустимата норма. Същата вечер областната прокуратура образува производство за възможно незаконно лишаване от свобода или отвличане.

На 1 юли Лубинец изброи на брифинг още няколко случая. От районния ТЦК в Чорткив на 3 юни е призован мъж с диабет тип 2, хипертонична болест във втори стадий, затлъстяване четвърта степен и псориазис. Два дни след пристигането си на полигона той бил хоспитализиран с хипертонична криза и оттогава се лекува като военнослужещ за сметка на държавата, а според документите на комисията се води напълно здрав.

При друга проверка представители на омбудсмана заварили на полигон военнослужещ с ХИВ в 3-ти стадий, сифилис, вирусен хепатит B и C и гноен сепсис, разпределен в наряд по кухнята. Мъжът разказал, че всяка сутрин при застъпване съобщавал за заболяванията си и за забраната да докосва предмети, с които може да зарази други хора, но реакция така и не последвала. В заключението на лекарската комисия той също е записан като здрав.

В Николаев пък бил открит мъж, вече вписан в списъчния състав на военна част, но все още не бил изпратен физически в нея, защото ребрата, счупени при самата му мобилизация, не били зараснали. В Закарпатието към онзи момент били установени десетки хора, държани без правно основание, единият – близо 50 дни. Сред тях имало и демобилизиран участник в бойни действия с удостоверение за това.

На 17 юли омбудсманът публикува в „Украинска правда“ колонка, в която описа шест случая на системни нарушения. Един от тях е от Днепропетровска област: призован е мъж с втора група инвалидност от детство и диагноза параноидна шизофрения, когото съдът е признал за недееспособен още през 2020 г. Въпреки това от май 2026 г. той служи във военна част в областта.

4 дни по-късно, пред Novyny.LIVE, Лубинец даде и общата си оценка: според него процедурите се спазват едва в около 10% от случаите, докато останалите 90% са пряко нарушение на правата на гражданите. Още през юни, пред Радио Свобода, той съобщи, че само за първите пет месеца на 2026 г. офисът му е получил над 3000 жалби срещу действията на ТЦК, при 6127 за цялата 2025 г. Според него реалният им брой е поне три пъти по-голям, тъй като това са само сигналите, постъпили директно от гражданите.

Нагръдните камери на служители редовно се оказват изключени, разредени или забравени, а видеозаписи по конкретни сигнали не се предоставят. По думите на Лубинец офисът му работи и по случая със смъртта на новобранец, настъпила на следващия ден след призоваването му. Близките били уведомени едва 12 дни по-късно. В медицинското заключение пише епилепсия, но роднините, допуснати до тялото, видели синини и натъртвания.

Проверката в районния ТЦК на Берегове, оповестена на 8 август, разшири картината отвъд медицинския подбор. Стотици военнозадължени от цялата страна били държани там въпреки валидните си отсрочки и не били допускани да напуснат територията. Отсрочките се отменяли без заседания на съответните комисии и без протоколи, началникът на структурата въвеждал в държавната информационна система заведомо неверни данни, а като основание служели подправени рапорти.

На сборния пункт представителят на омбудсмана в областта Андрий Крючков установил неизправни санитарни възли, недостиг на питейна вода, липса на спално бельо, одеяла и хигиенни средства и един-единствен летен душ. За един ден Крючков освободил оттам 11 незаконно държани мъже, а по време на самата визита – още двама. Действията на служителите се квалифицират по четири текста от наказателния кодекс, сред които незаконно лишаване от свобода и служебен подлог.

Ден по-късно омбудсманът заяви, че след мониторинговите визити срещу него, офиса му и регионалните му представители се водят кампании за дискредитация. Той поиска мащабни проверки на центровете в Закарпатието и правна оценка на работата на областния им ръководител. По думите на Лубинец през декември 2025 г. Службата за сигурност е извършила обиск при този служител и е открила значителни средства с неизяснен произход. След освобождаването му от длъжност той бил назначен за временно изпълняващ същата длъжност за 30 дни, а впоследствие срокът бил удължаван многократно.

На 11 август последва случаят от Коломия. 56-годишен мъж с втора група инвалидност, който от 38 години е на отчет в психиатрично отделение, бил признат за годен и изпратен първо в едно поделение, а след това в друго. Военните медици в Днепър и Павлоград отказали да го приемат заради състоянието му. На 2 август той постъпил в реанимацията на военна болница, а след стабилизирането му бил преместен в психиатрична болница в Днепър. „На Въоръжените сили вредят не онези, които говорят за нарушенията“, каза тогава Лубинец. „Вредят им онези, които изпращат във войската тежко болни и хора, които по здравословно състояние не са в състояние да носят службата.“

Установяването на подобна диагноза обаче не води автоматично до освобождаване от служба, а съдебната практика показва колко бавна и сложна може да бъде процедурата за отстраняване на последиците. В дело, разгледано от Втория апелативен административен съд на 3 юни 2025 г., мъж с установена през май 2024 г. параноидна шизофрения е преминал медицински преглед на 3 септември същата година. Съдът приема, че комисията, в чийто състав е имало и психиатър, не е оценила медицинските му документи и не е изяснила дали състоянието му изключва военната служба. Дотогава военната част вече го е уволнила по собствена инициатива.

Върховният съд пък е постановил, че признаването на самото призоваване за противоправно не води автоматично до уволнение и не възстановява предишното положение на човека. Затова в тернополското дело, при което мъж, признат за недееспособен още през май 2024 г., е мобилизиран през септември 2025 г., съдът е трябвало отделно да отмени заключението на лекарската комисия и отделно да задължи военната част да го изключи от списъчния си състав.

Реформата, която трябваше да пресече тези практики, се бави. През януари 2026 г. президентът Володимир Зеленски възложи на тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров системно преустройство на ТЦК със срок от 100 дни, който по-късно беше удължен, припомня „Телеграф“. Федоров напусна ведомството на 16 юли, а от 20 юли начело на него е генерал-майор Йевгени Хмара като временно изпълняващ длъжността. На 24 юли Зеленски подписа 20-ото поред удължаване на военното положение и общата мобилизация – с още 90 дни, до 31 октомври 2026 г. Самият Лубинец свързва установеното в Закарпатието с нехайството и бездействието на предното ръководство на ведомството и с незаконните указания на областния началник.

Общото в документираните случаи не е, че диагнозата е неизвестна. В Чортков, в случая с военнослужещия с ХИВ и в Коломия медицинското досие казва едно, а справката на комисията – обратното: напълно годен. Заключението се изготвя отделно от медицинското досие, вместо въз основа на него.

Документирана е обаче и обратната грешка. В Мукачево бивш ръководител на районния ТЦК и подчинен бяха задържани по дело за схема, при която над 1500 военнозадължени са били признати за негодни без основание, а при обиска на закарпатския областен началник са открити средства с неизяснен произход.

Една и съща система допуска и двете напълно насрещни отклонения – изпраща в казармата недееспособни и изважда от военния отчет здрави. Това подкрепя хипотезата, че основен дефект е откъсването на решение от медицинската документация, а не само натискът за изпълнение на конкретна бройка. Когато решението се взима независимо от медицинските данни, то може еднакво лесно да бъде изкривено и от разнарядката, и от подкупа.