Край на „безопасния“ маршрут през Беларус за руските наборници.

🇷🇺🔐🇧🇾 Жител на Санкт Петербург е бил спрян при опит за напускане на Русия през границата с Беларус, след което два пъти не е бил допуснат до международни полети от летище Минск, заради повиквателна за военна служба, съобщи правозащитната група „Движение на отказалите се по съвест“.

Групата е научила за историята от самия наборник, чието име не беше разкрито от съображения за сигурност. По думите на мъжа, в началото на месеца е получил призовка за явяване на медицински преглед на 29 април. Едновременно с това в електронния регистър се е появила забрана за напускане на страната.

Наборникът е опитал да излезе от страната през Беларус. При първия опит е пътувал с наземен транспорт. На границата всички мъже са били проверени, при което той е бил свален от автобуса и устно е бил уведомен за забраната за пътуване.

При втория опит мъжът е успял да стигне до Минск с влак през Смоленск, където не е имало проверки. На 23 април на летището в Минск той не е бил допуснат до полет за Тбилиси, а два дни по-късно му е бил отказан изход към Ереван по вътрешен паспорт. „Във всички случаи не са издадени писмени документи, а само устни обяснения“, отбелязват активистите.

В тази история има няколко уникални практики, които не са били регистрирани до момента. Първо, прилагане на ограничение за излизане на сухопътната граница между Русия и Беларус, която традиционно се считаше за безопасен маршрут. Второ, налагане на забрана за полети от летището в Минск на руски гражданин, което е доказателство за започналия обмен на данни от електронния регистър за военен отчет и регистъра за призовки между граничните служби на двете държави.

Регистърът на призовките в Руската федерация стартира в тестов режим през септември 2024 г. По-късно той премина в пълноценна експлоатация през май 2025 г. По силата на руското законодателство повиквателната се счита за връчена седем дни след появата ѝ в регистъра.

От момента на публикуване на повиквателната съответното лице получава забрана за напускане на страната. 20 дни по-късно влизат в сила и други ограничения: забрана за шофиране, регистрация на моторни превозни средства, разпореждане с недвижими имоти и теглене на кредити.

Двама руски войници от 126-и мотострелкови полк прекараха 48 часа съблечени в яма без храна.

🇷🇺 Видео, публикувано от руски военен блогър, документира жестоко наказание на двама войници от 4-та мотострелкова рота на 126-и мотострелкови полк (в/ч 50526) на Сухопътните войски на Руската федерация. Двамата бойни другари с позивни „Степанич" и „Децел" са били съблечени и хвърлени в изкопана яма, където са прекарали около три седмици, след като отказват да се подчинят на заповед да тръгнат на самоубийствен щурм.

На кадрите се чува глас, вероятно на командир с позивна „Парашют", който се гаври със своите подчинени и ги принуждава да ловят хвърлени трохи хляб, като им крещи с нецензурни обиди. Останалото време двамата очевидно са били лишавани от храна. Дали са били освободени от ямата преди изпращането им на фронта, остава неясно.

Според допълнителна информация, публикувана след първоначалния запис, двамата са били изпратени на бойна задача на Харковска област на 19 март, където два дни по-късно са се предали доброволно в плен на украинската армия. Ако тази хронология е вярна, двамата са преминали от „наказателната яма" на своите командири в украински плен за по-малко от месец.

Подобни гледки не са изолиран случай. Практиката на извънсъдебни наказания, хвърляне в ями, съблечени и бити, е документирана многократно в руските сили от пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. През ноември InformNapalm публикува видео, на което се виждат четирима войници от 247-и десантно-щурмови полк в Запорожка област, отказали да изпълнят заповед, които са съблечени, пребити и натикани в яма пред останалата част от бойните си другари.

Британската LBC прегледа поредица записи от различни руски части, показващи вързване на войници в ями, пълни със сняг, привързване голи към дървета при минусови температури и смъртни заплахи за отказ да се подчини на самоубийствена заповед за тръгване на щурм.

Подобни практики са директен резултат от системната традиция на „дедовщина" – насилие над по-младши военнослужещи, което съществува от десетилетия в руските въоръжени сили. Според Human Rights Watch десетки наборници загиват годишно, а хиляди получават сериозни физически и психически увреждания. В условията на войната тази система се е мутирала – от ритуал на „старшините" към инструмент за принуда на войници, отказващи да участват в щурмови операции с висока смъртност, оценява Foreign Policy.

Вътрешното насилие се проектира и върху отношението на руснаците към пленниците. Мониторинг мисията на ООН за правата на човека в Украйна документира „достоверни твърдения” за систематични изтезания на украински военнопленници – почти всеки разпитан е описал многократни побои, мъчения с електричество, заплахи с екзекуция, продължителни стресови пози и симулирани разстрели, съобщи UN News. Комисията за разследване на ООН квалифицира изтезанията от руските въоръжени сили като „престъпления срещу човечеството с решение от октомври 2024 г.

Историята на „Степанич" и „Децел", от ямата на собствения си командир до доброволното им предаване в украински плен, илюстрира двоен проблем за руското командване: системното насилие над личния състав, което не просто не подсилва дисциплината, но и тласка войниците към предаване при първа възможност.

Камерун потвърди за 16 загинали свои граждани, воювали за Русия в Украйна

🇨🇲 Камерун потвърди, че 16 негови граждани са загинали, докато воюват в редиците на руската армия срещу Украйна, отбелязвайки първото официално потвърждение от властите в африканската държава за участието на нейни граждани в конфликта, съобщи Ройтерс.

В изявление, излъчено в ефира на държавните медии вечерта на 6 април, министерство на външните работи на Камерун обяви, че руските власти са потвърдили смъртните случаи и призова семействата на загиналите да се свържат с официалните лица в столицата Яунде.

В дипломатическа нота от същия ден, цитирана от Reuters, лицата са описани като „военни контрактори с камерунско гражданство“, действащи в „зоната на специалната военна операция“ – термин, използван от Русия за нейната военна агресия срещу Украйна.

В изявлението не се дават подробности за начина, по който мъжете са вербувани или разположени, нито се уточняват обстоятелства, време или място на тяхната смърт. Потвърждението идва на фона на засилващо се внимание към отношението към чуждестранните бойци от страна на руските полеви командири.

Антон Геращенко, бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна, сподели видео в профила си в X, на което може да бъде видян руски войник, който унижава тъмнокож мъж, облечен в камуфлажни дрехи, като прикрепва противотанкова мина към лицето като форма на наказание.

Според Геращенко впоследствие боецът е бил изпратен в щурм, в рамките на който е трябвало да изпълни индивидуално поставените му „специални задачи“ с предупреждение, че украинските войски ще встъпват в бой с всеки подобен участник.

Инцидентът отразява широките опасения на наблюдатели на човешките права за отношението към личния състав в руските военни структури. Изследователи на военните конфликти и по-рано са изготвяли подробни доклади за повсеместното разпространение на феномена „дедовщина“ – традиционна система за тормоз и малтретиране в руската армия, при която новобранци и други по-уязвими военнослужещи са подложени на злоупотреби, принуда и унизително отношение от страна на своите по-старши.

Въпросът за чуждите граждани, подмамени с лъжливи оферти за работа и в крайна сметка озовали се на бойното поле в Донбас, доведе до остра реакция от множество африкански държави. Наскоро Кения и Русия постигнаха формално съгласие, според което гражданите на страната в Източна Африка вече нямат право да сключват договор с руското министерство на отбраната, след съобщения за огромен брой вербувани, които в крайна сметка намират смъртта си на фронта.

Решението беше обявено, след като кенийският външен министър Мусалия Мудавади проведе разговори с руския си колега Сергей Лавров в Москва, за които той обясни, че са засегнали положението на кенийските граждани в Русия, сред които тези, замесени във войната.

„Искам ясно да заявя, че вече постигнахме съгласие: кенийци няма да бъдат записвани чрез Министерство на отбраната – те вече няма да подлежат на мобилизация“, каза Мудавади на съвместна пресконференция с Лавров. „Повече вербуване няма да има.“

Иранските власти отказват да предадат тялото на екзекутиран 18-годишен протестиращ

🇮🇷 Иранските сили за сигурност отказват да върнат тялото на 18-годишния протестиращ Амирхосеин Хатами на семейството му, четири дни след неговата екзекуция. Източници от репресивния апарат са описали това като допълнителен натиск върху роднините, които вече са съкрушени от смъртта му.

Информация, получена от Iran International, показва, че Хатами, който беше екзекутиран на 2 април, остава непогребан, тъй като властите продължават да задържат тялото му.

Хатами беше един от подсъдимите по дело, свързано с пожар в базата на „Махмуд Кавех“ на паравоенната милиция „Басидж“ в източен Техеран по време на протестите срещу режима през януари. Други обвиняеми по същото дело бяха Мохамадамин Биглари, Шахин Вахедпараст Калур, Аболфазл Салехи Сиавашани и Али Фахим – всички те осъдени на смърт.

Биглари и Вахедпараст бяха екзекутирани на 5 април,  екзекуцията на Фахим беше изпълнена в понеделник, 6 април.

Информирани източници заявиха пред Iran International, че тялото на Хатами не е освободено, тъй като името му се е появило в уебсайт, свързан с организацията Моджахедин-е Халк – твърдение, което семейството му категорично отхвърля.

Познати на жертвата споделят, че Хатами е бил студент по индустриален дизайн в Техеранския университет, като е владеел отлично три езика. Източник, запознат със събитията от 8 януари, отбелязва, че обвиняеми по делото са били общо седем души, нито един от които не е имал роля в запалването на пожара.

Според тях, Хатами и останалите са влезли в базата на „Басидж“ заедно с още около 50 души едва след като пожарът вече е бил избухнал. Минути по-късно започнал нов пожар. Мнозина успели да избягат, но седем души, сред които самият Хатами, не успели да се спасят. Те се качили на покрива, където били задържани от силите на „Басидж“ и жестоко пребити.

По-късно съдебните власти ги обвиниха в опит за достъп до оръжейната зала. След ареста задържаните са били подложени на тежки разпити, а след това прехвърлени в затвора „Гезел Хесар“. По време на целия им престой в затвора са им били отказвани посещения на живо, а са им разрешили само телефонни разговори.

Процесът срещу тях беше ръководен от съдия Аболгасем Салавати, а категорично им беше отказан достъп до адвокати по техен избор. Смъртните присъди бяха издадени на 7 февруари.

Самопризнания по делото са изтръгнати под натиск и принуда, а съдебният процес е завършил с екзекуции, извършени без подсъдимите и техните семейства да имат пълна представа за хода на производството, става ясно от публикации на правозащитни групи.

По същото дело на 5 април беше екзекутиран и 28-годишният Шахин Вахедпараст. Неговото тяло все още не е върнато на семейството му, твърдят информирани източници. Според тях съпругата на Вахедпараст е била бременна в четвъртия месец по време на екзекуцията му. Близките му споделят, че той е мечтаел да отвори ресторант заедно с нея.

Amnesty International изрази своето възмущение от това, което нарече „произволна екзекуция на тийнейджър протестиращ“, описвайки процеса му като „крайно несправедлив“. От там добавиха, че „докато населението е изправено пред масови жертви от бомбардировки, властите продължават да използват смъртната присъда като оръжие, за да заглушат несъгласните“.

„Екзекуцията на трима протестиращи и четирима политически затворници само за две седмици е сигнал, че режимът засилва войната си срещу иранския народ“, заявиха от Iran Human Rights.

📽️ Видео: Хатами беше тийнейджър музикант, известен със страстта си към свиренето на китара. Приятели и поддръжници го описваха като талантлив млад артист със силен интерес към музиката и пеенето.

Иран екзекутира трима мъже за убийството на полицаи по време на протестите

🇮🇷 Иранският режим екзекутира днес трима мъже, осъдени за убийство на двама полицейски служители по време на протестите през първата половина на януари, съобщи Ройтерс, цитирайки държавни медии в страната.

Екзекуциите бяха потвърдени от съдебната власт на Ислямската република, която заяви, че присъдите са били потвърдени от Върховния съд. Мъжете са признати за виновни в убийство и „Мохаребе“ (война срещу Бога) и в действия, които според властите са били извършени в интерес на Израел и САЩ.

Смъртните присъди са били изпълнени в град Кум. Представители на режима заявиха, че лицата са участвали в нападения с ножове и друго въоръжение по време на размириците на 8 януари, което е довело до смъртта на двама полицаи. Tasnim News съобщи, че осъдените са признали за убийствата, макар да не бяха предоставени други подробности относно твърденията за външно участие.

В по-ранни изявления от страна на режима се твърдеше, че не се планират екзекуции на участници в протеста. В средата на януари външният министър Абас Арагчи заяви: „Нито днес, нито утре ще има обесвания. Мога да ви кажа, че съм уверен, че изобщо няма план за обесване на протестиращи. Обесването е изключено.“

Протестите започнаха в края на декември 2025 г. като знак на недоволство от влошаването на икономическата ситуация в страната и бързо прераснаха в мащабни демонстрации срещу ислямския режим. Според различни оценки, цитирани от международни наблюдатели, броят на загиналите в потушаването на протестите възлиза на десетки хиляди цивилни.

Ислямският режим в Техерн оспорва цифрите и обвинява Израел и САЩ в подбуждане към безредици.

ООН настоява за предстояща екзекуция на иранска жена

🇮🇷🇺🇳 Експерти по правата на човека към ООН настояват Иран незабавно да отмени насрочена екзекуция на жена по обвинение в убийството на съпруга си след години на жестоко домашно насилие. Голи Кухкан е била омъжена насила за братовчед си, когато е била едва 12-годишна.

25-годишната Голи Кухкан, балучка без документи за самоличност, може да бъде обесена още този месец, предупредиха в съвместно изявление вчера осем независими експерти на ООН.

„Случаят на Кухкан е ярък пример за системната полова дискриминация, пред която са изправени жените – жертви на детски бракове и домашно насилие – в иранската наказателно-правна система“, посочват експертите. „Изпълнението на смъртната присъда би представлявало грубо нарушение на международното право в областта на правата на човека.“

Експертите уточняват, че на 12-годишна възраст Голи е била принудена да се омъжи за братовчед си, от когото година по-късно ражда момче – в домашни условия и без никаква медицинска помощ. През следващите години, докато работи като селскостопанска работничка, тя е обект на постоянно физическо и психологическо насилие.

През май 2018 г., когато е на 18 години, мъжът ѝ за пореден път я пребива, след което прави същото с петгодишния им син. След като се обажда на роднина за помощ, избухва свада, която завършва със смъртта на мъжа.

„Голи Кухкан е оцеляла след домашно насилие и същевременно е жертва на правосъдната система“, подчертават експертите, сред които са специалният докладчик за Иран и членове на работната група за дискриминация на жени и момичета. Те са назначени от Съвета на ООН по правата на човека, но не говорят от името на организацията.

Експертите отбелязват, че неграмотната Голи, която никога не е имала достъп до адвокат, е била принудена да поеме пълна отговорност за смъртта на съпруга си, без да осъзнае последствията от това.

Семейството на убития е заявило, че ще се откаже от изпълнението на смъртната присъда срещу т.нар. „кръвнина“ – практика, разрешена от шериата в Ислямската република. Изискваната сума обаче е еквивалентна на 90 000 долара – значително над обичайната ставка и абсолютно непосилна за нея.

Според експертите близо половината от 241-те жени в Ислямска република Иран, екзекутирани в периода 2010-2024 г., са били осъдени за убийство именно на съпрузи или интимни партньори.

Данни от правозащитни организации като Amnestry International сочат, че Иран е втората страна в света с най-голям брой екзекуции след Китай.

Незаконната икономика подхранва въоръжени групи и нестабилност в Източна Африка

Бойци от движението M23 стоят на стража по време на митинг, организиран от Корней Нангаа, конгоански бунтовнически лидер и координатор на движението AFC-M23, в Букаву, провинция Южно Киву, Демократична република Конго, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

💰💥🌍 Въоръжените милиции в Източна Африка получават все по-сериозен дял от финансирането си от нелегална търговия, включително добив на полезни изкопаеми, трафик, контрабанда и търговия с ежедневни стоки. Експерти предупреждават, че ръстът на сенчестата икономика не просто подкопава правителствата в региона, но също подхранва насилието и удължава конфликтите.

В Демократична република Конго десетки милиции печелят до 1,3 милиарда долара годишно от незаконна търговия с минерални ресурси, която им дава възможност да поддържат операциите си и да се прегрупират при поражения. В Сомалия Ал-Шабаб печели от облагане с данъци на търговията с дървени въглища, генерирайки до 10 милиона долара годишно. Групировката печели още милиони от контрабанда на захар в Кения и от контрол над търговските пътища за горива и храни.

Трафикът на хора и наркотици също се превърнаха в основен източник на финансиране. Ал-Шабаб и други екстремистки групи облагат с данъци или улесняват пратките с хероин през пристанищата в Източна Африка, докато милициите в Либия и Дарфур печелят от контрабандни мрежи. Съвместен доклад на Интерпол изчисли, че 7 големи африкански въоръжени групи генерират до 1,39 милиарда долара годишно от тези незаконни дейности.

Цена за местното население е наистина тежка – детски труд изтезания, сексуално насилие и масови нарушения на човешките права. Тези групировки често действат като „де факто“ власти в обширни отдалечени райони, събирайки данъци и налагайки своите правила с насилие.

Регионални експерти и международни групи призовават за по-силно трансгранично партньорство за ограничаване на незаконната търговия, подобряване на местното управление и спиране на бъдещата дестабилизация на Източна Африка от нелегалната икономика. Без решителни и колективни усилия тези подземни мрежи ще продължат да използват насилието като инструмент за укрепване на своята власт.

САЩ наложи санкции на кубинския лидер Мигел Диас-Канел за „сериозни нарушения на човешките права“.

Шествие на кубински мигранти в подкрепа на многохилядните протести срещу комунистическия режим в островната държава, по улиците на Маями, Флорида, 11 юли 2021 г.
📸 Снимка: Chandan Khanna/Getty Images

🇺🇸🚫🇨🇺 Съединените щати наложиха санкции на кубинския президент Мигел Диас-Канел за участие в „сериозни нарушения на човешките права“, според официално изявление на Държавния департамент на САЩ, публикувано на четвъртата годишнина от общонационалните протести в островната държава на 11 юли 2021 г.

Това е първият случай, когато американското правителство налага санкции на президента на Куба и ръководител на комунистическата партия – цивилна фигура, която беше пропусната в поредица от санкции срещу служители на кубинския режим, наложени както при първия мандат на Доналд Тръмп, така и по време на президента Джо Байдън.

Държавният департамент също така наложи санкции на министъра на отбраната Алваро Лопес Миера и министъра на вътрешните работи Ласаро Алберто Алварес Касас, което означава, че тримата, както и най-близките членове на семействата им, ще получат забрана за пътуване до Съединените щати.

Публичното обявление е извършено съгласно раздел от акта за бюджетни кредити на Държавния департамент за фискалната 2025 г., който гласи, че служителите на чуждестранни правителства, участвали в значителни случаи на корупция или нарушения на човешките права, нямат право да влизат в Съединените щати.

„Съединените щати никога няма да забравят упоритостта на кубинския народ преди четири години, когато той поиска свобода и бъдеще без тирания“, заяви висш служител на Държавния департамент пред Miami Herald. „Администрацията на Тръмп остава твърда в своя ангажимент да държи кубинския режим отговорен за неговите репресивни действия и необузданите му актове на корупция.“

В допълнение, Държавният департамент налага визови ограничения на няколко неуточнени „кубински съдебни и затворнически служители, отговорни за или съучастници в несправедливи арести и изтезания на протестиращите от юли 2021 г.“ Тъй като описаните санкции се наложени според различни правомощия, предвидени от миграционните закони, установяващи поверителност по визови въпроси, администрацията не може да разкрие публично тези, срещу които са насочени санкциите.

Решението на Държавния департамент добавя 11 хотела към списъка му с ограничения за Куба и списъка със забранени места за настаняване в Куба, включващи компании и имоти, свързани с кубинското правителство и военния конгломерат GAESA. Последно санкционираните включват някои луксозни хотели, наскоро построени в Хавана, като „Torre K“.

През 2019 г. при първата администрация на Тръмп, Държавният департамент се позова на подобни правомощия съгласно Закона за бюджета, за да наложи визови ограничения на кубинския лидер Раул Кастро и неговите синове и дъщери. Въпреки това Диас-Канел е действащ президент, което означава, че санкциите ще му попречат да присъства на Общото събрание на ООН, което е правил на няколко пъти през 2018 и 2023 г. заедно със съпругата си Луис Куеста. Мандатът му начело на Куба изтича през 2028 г.

Генерал Лопес Миера, който ръководи Министерството на революционните въоръжени сили на Куба, не можеше да пътува до Съединените щати и преди последните санкции, тъй като през 2021 г. президентът Байдън го добави към списък със „специално определени граждани“ заради ролята му в „масовите арести и фиктивни процеси“ в отговор на протестите на 11 юли същата година.

Дни преди да напусне поста си през януари 2021 г. президентът Тръмп също наложи санкции на Алварес Касас съгласно Закона за отчетност на правата на човека Global Magnitsky и го добави към списъка със специално определени граждани.

ООН призова за независимо разследване на масовите гробове в либийски арести

Членове на 444-та бригада на либийската армия, подчинена на Правителството на националното единство (GNU) на премиера Абдулхамид ал-Дбейба, стоят на пост в Триполи, Либия, 13 май 2025 г.📸 Снимка: REUTERS/Ayman al-Sahili

🇺🇳🇱🇾 Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) призова за провеждането на независимо и прозрачно разследване на откритите масови гробове в центрове за задържане в либийската столица Триполи.

В изявление на OHCHR се посочва, че институцията е шокирана от тежките нарушения на правата на човека, разкрити в официални и неофициални арести, извършени от служители на т.нар. Апарат за подкрепа на стабилността – мощна паравоенна структура, формално подчинена на Президентския съвет на Правителството на националното единство, оглавявано от Абдулхамид Дбейба.

Въпросният апарат беше създаден през 2021 г. като част от подкрепения от ООН преходен процес към редовна власт в Либия. Вместо стабилност обаче страната беше потопена в хаос и беззаконие, което продължава откакто през 2011 г. диктаторът Муамар Кадафи беше свален след намесата на НАТО.

Изтезания и тела в нелегални центрове

OHCHR посочва, че откриването на десетки тела, заедно с подозрителни инструменти за изтезания, потвърждава дългогодишните оценки на ООН за систематични злоупотреби в либийските арести. Това включва внезапни изчезвания, изтезания, сексуално насилие и извънсъдебни екзекуции.

„Призоваваме либийските власти да проведат независимо, безпристрастно и прозрачно разследване на направените открития,“ се призовава в позицията на OHCHR. ООН също настоява за запазване на доказателствата и безпрепятстван достъп на местните съдебни медици и международни наблюдатели до местата на престъпленията.

Крахът на правовия ред

Основен износител на петрол в Средиземноморския регион, Либия е разделена от близо 13 години между две конкуриращи се фракции. След примирието от 2020 г. мащабните сражения затихнаха, но политическата криза остава неразрешена. Периодично възникват сблъсъци между въоръжени групи, които се борят за контрол над ресурсите и столицата Триполи.

Такъв е и последният инцидент от понеделник вечерта, когато избухнаха боеве в центъра и други райони на Триполи. Според трима очевидци, цитирани от Reuters, в столицата са чули интензивни престрелки, след като се появи информация за убийството на командир от влиятелна паравоенна група.

Масови протести на студенти в Техеранския университет след убийството на техен състудент.

Ирански вестници със снимки на Амир Мохамад Халеки, ирански студент, който според държавните медии беше убит по време на обир, в будка в столицата Техеран, Иран, 16 февруари 2025 г.
📸 Снимка: Majid Asgaripour/West Asia News Agency via REUTERS

🇮🇷 Множество студенти излязоха на протест в Техеранския университет, за да изразят своя гняв срещу ръководството на учебното заведение след убийството на техен състудент по-рано тази седмица, съобщават активисти.

Според съобщения в медиите студентите са недоволни от липсата на сигурност на територията на университета въпреки многократни призиви за взимане на мерки след убийството на 19-годишния студент по бизнес Амир Мохамад Калеги, извършено от крадец тази сряда.

Базираната в САЩ Информационна агенция за активисти на човешките права (HRANA) публикува кадри на шествие на студенти в кампуса, огласян от скандирания срещу ръководството на учебното заведение.

След като протестите продължиха късно снощи, се появиха сведения за най-малко двама арестувани студенти от силите за сигурност.

Бюлетинът на Amir Kabir в социалните платформи X и Telegram, който информира за случващото се в иранските университети, каза, че студентите са излезли от общежитията си, за да организират седяща демонстрация във вечерните часове.

В бюлетина се посочва още, че демонстрацията е била белязана от скандирания против ислямската република и върховния лидер аятолах Али Хаменей.

В опит да заглуши недоволството и да успокои ситуацията, ректорът на университета е разговарял с част от участниците, като се посочва, че се е забелязвало силно присъствие на силите за сигурност, които са използвали прекомерна сила срещу някои студенти.

По непотвърдени сведения, убитият студент е станал жертва на двама крадци на мотоциклети.

Фатеме Мохаджерани, говорител на режима в Техеран, засегна въпроса с пост в X: „Сигурността на учениците и спокойствието на техните семейства е дълг и приоритет за правителството. Апелираме всички да поддържат пътя на диалога отворен, като поддържат мира.“

Държавната информационна агенция IRNA съобщи, че временният ръководител на университета Хосеин Хосейни е изразил съпричастност към недоволството на студентите, като е присъствал в петък вечерта.

„В момента всички сме в емоционална атмосфера, но от утре трябва внимателно да разгледаме исканията в експертна атмосфера и с присъствието на представители на студентите“, каза той, цитиран от пресслужбата.

Иранските власти се опасяват от повторение на националните демонстрации, които избухнаха през 2022 г. след смъртта на Махса Амини, млада жена от кюрдски произход, гибелта на която разтърси из основи иранското общество.

Университетите по традиция са били център на народно недоволство в Иран, като студенти участват във въстанието от 1979 г., довело до свалянето на шаха, вълна от антиправителствени демонстрации през 1999 г. и в по-ново време – протестното движение, предизвикано от смъртта на Амини.