Белгия постави три задължителни условия за репарационния заем.

🇧🇪🇪🇺 Белгия постави своите три ключови условия, които Европейският съюз е необходимо да изпълни, за да се възползва от нейната подкрепа по предложения „репарационен заем“ за Украйна, финансиран от печалбите от замразените руски активи.

Белгийският премиер Барт Де Вевер изложи своята позиция в публикация в X, като предупреди, че използването на замразените руски средства, държани от белгийската клирингова къща Euroclear, може да има потенциално сериозни последици както за Белгия, така и за целия ЕС.

Де Вевер подчерта, че въпреки твърдата подкрепа на страната му за Украйна, сегашното предложение на ЕС трябва да бъде подобрено, за да бъдат намалени финансовите и правните рискове.

Премиерът настоява за „пълна взаимна отговорност за всички рискове“, като отбеляза, че по силата на двустранни инвестиционни договори претенциите за обезщетение при незаконно отчуждаване могат да надхвърлят значително реалната стойност на активите – включително лихви и пропуснати ползи.

„От наша гледна точка гаранциите трябва да покриват всички потенциални финансови задължения още от първия ден“, заяви той.

Белгия иска да се гарантира, че Euroclear ще разполага с достатъчно средства в случай на ответните мерки – било то съдебни искове, санкции, арбитраж и дори споразумение с руската централна банка.

Освен това тя настоява за пропорционален и справедлив принос от всички страни-членки, в които се съхраняват руски активи. Де Вевер изтъкна, че финансовата отговорност трябва да бъде споделена не само в Европа, а в идеалния случай и между всички членове на по-широката коалиция в подкрепа на Украйна.

„Логично е всички държави членки с руски активи да вземат участие в тази операция“, предположи той.

Де Вевер призна, че планът на Европейската комисия върви в правилната посока, но за момента все още не покрива минималните изисквания на Белгия. Все пак той потвърди силната подкрепа за Киев от страна на родината си:

„Ние сме лоялни към Украйна. Винаги ще избираме мира, свободата и демокрацията. Готови сме да правим жертви – но не може да се изисква от нашата държава невъзможното. Такава е позицията на правителството и се надявам да имам подкрепата на парламента.“

По-рано белгийският премиер заяви, че Русия няма да загуби войната в Украйна, описвайки подобни очаквания като „приказка и пълна илюзия“. По думите му именно поради тази причина замразените активи в крайна сметка ще трябва да бъдат върнати на Кремъл, след като войната приключи.

Белгийският премиер: Планът за репарации с руски активи е фундаментално порочен.

🇧🇪🇪🇺 Белгийският премиер Барт Де Вевер предупреди, че планът на ЕС да използва печалбите от замразените активи на Руската федерация за финансиране на голям „репарационен заем“ за Украйна е фундаментално порочен и може да остави Белгия да понесе по-голямата част от рисковете, съобщи Euractiv на 28 ноември.

В писмо от 4 страници до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирано от Euractiv, Де Вевер заявява, че предложението може да нанесе сериозни вреди върху репутацията на клиринговата къща Euroclear, чието седалище е Белгия. Тя разполага с около 214 млрд. долара от руските държавни активи, а ползите ще се разпределят между всички страни в ЕС. Той подчертава, че не е нито справедливо, нито устойчиво Белгия сама да носи правните и финансовите рискове.

Де Вевер се оплака и че Европейската комисия все още не е представила конкретен правен текст, а вътрешният „документ с варианти“ не решава притесненията на Белгия. Той повтори условията на Брюксел: държавите от ЕС трябва съвместно да гарантират ликвидност в случай на вдигане на санкциите срещу Русия, да поемат заедно отговорност за евентуални съдебни дела и да настояват други западни страни с руски активи да въведат подобни схеми.

В тон с предупрежденията на Европейската централна банка, белгийският премиер заяви, че планът може да накара инвеститорите да изтеглят средства от Euroclear и от пазарите в еврозоната, което ще засили системните рискове за еврото. Като алтернатива той призова правителствата в ЕС да дадат приоритет на неизползваните средства от сегашния бюджет за помощ на Украйна.

Де Вевер алармира, че прибързаното отпускане на обезпечен с активи заем, е възможно да усложни бъдещите преговори за мир – ЕС трябва да избере дали да остави активите замразени за следвоената реконструкция на Украйна, или да ги използва сега за подкрепа на военните ѝ усилия, но не и да се опитва да прави и двете едновременно.

По-рано стана ясно, че лидерите на Европейския съюз са отложили окончателното решение дали печалбите от замразените активи на руската централна банка да се ползват за помощ на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден отново през декември, след като Белгия изрази опасения за потенциална финансова отговорност по плана за заем от 163 милиарда долара.

ЕС с нова военна помощ за Украйна от печалбите на руски активи.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз обяви, че подготвя нов пакет военна помощ за Украйна в размер на 92,7 милиона долара, финансиран изцяло с печалбата от замразени руски активи, с прогнозно изплащане в началото на следващата година, съобщи висш представител на ЕС, предпочел да остане анонимен.

Това ще бъде четвъртото плащане със средства от замразени руски активи. Предишните три транша възлизат общо на 214,4 милиона долара годишно, които бяха разделени на две плащания. Средствата ще отидат предимно за подкрепа на отбранителната индустрия на Украйна, особено за закупуване на дронове, средства за противовъздушна отбрана и евентуално боеприпаси.

Европейската комисия ще представи на страните членки варианти как точно да бъдат оползотворени руските пари, като основната цел е осъществяване на тясна интеграция на украинския отбранителен сектор в европейската военна индустрия.

Наскоро Европейският парламент одобри законовия акт за Европейската програма за отбранителна индустрия (EDIP), който предвижда именно включването на украинската отбранителна индустрия в европейския военно-промишлен комплекс. Програмата ще бъде внесена за окончателно одобрение в Съвета на ЕС, а нейното изпълнение е планирано да започне не по-късно от 2027 г.

Междувременно полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му е най-големият бенефициент на европейската програма SAFE (Действия за сигурност на Европа), предназначена за подкрепа към местната отбранителна индустрия и полската икономика като цяло, съобщи Кабинетът на премиера.

Програмата разполага с близо 51 милиарда долара за финансиране на проекти като „Източен щит“, както и за развитие на отбранителни технологии и национални инфраструктурни обекти, свързани със сигурността.

ЕС и Г-7 със съвместно изявление в отговор на мирния план на Тръмп за Украйна.

🇪🇺🤝🇺🇦 Лидерите на ЕС и Г-7 публикуваха съвместно изявление в отговор на мирния план за Украйна в 28 точки, подкрепен от американския президент Доналд Тръмп, като определиха предложението като възможна отправна точка, но с уговорката, че са необходими сериозни корекции.

В декларацията, публикувана от Европейския съвет в събота, се приветстват усилията на САЩ за постигане на мир в Украйна, но в същото време изразяват сериозни резерви относно ключови елементи от проекта.

Държавните глави изтъкват, че „границите не бива да се променят със сила“ и отхвърлят идеята за ограничаване на военния капацитет на Украйна, тъй като тези мерки биха я оставили уязвима пред бъдещи агресии.

Съвместното изявление беше подписано от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и държавните и правителствените ръководители на Канада, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство, Германия и Норвегия.

„Смятаме проектоплана за основа, която ще изисква допълнителна работа. Готови сме да се включим в тази работа, за да гарантираме устойчив мир в бъдеще“, се казва в документа.

Лидерите настояват всякакви разпоредби, засягащи ЕС или НАТО, да се одобряват от страните членки на тези организации, а не да се решават едностранно от САЩ, Русия или Украйна.

Мирната инициатива, за която първо съобщи Axios, предвижда официално признаване на руския контрол върху части от Донецка и Луганска област, ограничения върху военната сила на Киев и изтегляне на оръжия с голям обсег. В замяна на това на Украйна и ЕС се предлагат дългосрочни гаранции за сигурност.

Според информацията САЩ са призовали Киев да приеме плана до 27 ноември. The Wall Street Journal съобщава, че Вашингтон е отправил предупреждение, според което евентуален отказ ще доведе до спиране на разузнавателната и военна помощ за украинската отбрана.

Макар планът да има подкрепата на Тръмп, той беше посрещнат от остри критики в Украйна, ЕС и Конгреса на САЩ. Анализатори, цитирани от WSJ, алармират, че на практика предложението легализира руската окупация и отслабва способностите на Украйна да се защитава.

Западни медии забелязаха и езикови странности в текста на проекта – някои пасажи изглеждат предварително написани на руски език, което поражда допълнителни въпроси за авторството и истинските намерения зад документа.

В своето изявление лидерите на ЕС и Г-7 потвърждават непоколебимия си ангажимент към суверенитета на Украйна и продължаващата координация както с Киев, така и с Вашингтон.

„Използваме случая, за да подчертаем непоколебимата си подкрепа за Украйна. В идните дни ще продължим тясното сътрудничество с Украйна и Съединените щати“, подчертава съвместната декларация.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано европейски чиновници отправиха остри критики срещу специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф заради изявленията му във връзка със замразени руски активи. Служител на ЕС заяви пред POLITICO, че Уиткоф „трябва да посети психиатър“. Реакцията дойде в отговор на съобщения, че САЩ предлагат използването на средствата, които са държани в ЕС, а от Брюксел веднага напомниха, че Вашингтон „няма право да размразява активи, съхранявани в Европа“.

Бивш шеф на НАТО предупреди, че Украйна е изправена пред „вечна война“, освен ако ЕС не отпусне 160 милиарда долара помощ

🇩🇰🤝🇺🇦 Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен предупреди, че Украйна е застрашена от „безкрайна война“, освен ако европейските държави не увеличат рязко натиска върху Русия и военната помощ за Киев.

В интервю за The Guardian той заяви, че Европа трябва да премине отвъд обикновената реторика и да предприеме решителни стъпки, сред които отключване на замразените руски активи и укрепване на собствените си отбранителни способности.

„Ако не извършим сериозни промени в стратегията, ще се сблъскаме с безкрайна война“, каза той.

Расмусен призова европейските правителства да създадат щит от ракети и дронове на територията на НАТО, граничеща с Украйна, и да подготвят европейски сили за защита, които да се разположат след примирие или мирен договор.

Бившият шеф на Алианса настоя Европейският съюз да освободи 160 милиарда долара замразени активи на руската централна банка, държани в Euroclear в Белгия, за финансиране на отбраната на Украйна и нейното възстановяване след войната.

„Трябва да действаме сега. Правните дебати могат да дойдат по-късно“, каза той, предупреждавайки, че продължаващите забавяния само укрепват позициите на Москва.

Расмусен смята, че руският президент Владимир Путин ще обмисли преговори само при ясно военно превъзходство срещу него. Той също така предупреди, че Европа не може да разчита безкрайно на американското финансиране и доставки на оръжия, тъй като ангажиментът на Белия дом при нова администрация остава несигурен.

Расмусен обобщи, че без по-силно европейско лидерство – повече оръжия, ракети с голям обсег и незабавна финансова подкрепа – Украйна може да бъде принудена да води продължителна война с ниска интензивност, която постепенно изчерпва ресурсите ѝ.

Сделката на ЕС за замразените активи е спряна от Белгия, ново гласуване през декември

🇺🇦💰🇪🇺 Лидерите на Европейския съюз отложиха окончателното си решение за използването на печалбите от замразените активи на Централната банка на Руската федерация, с които да бъде финансирана помощ за Украйна.

Въпросът ще бъде разгледан още веднъж през декември, след като Белгия изрази опасения относно потенциална финансова отговорност, свързана с плана за заем от 163 милиарда долара, съобщи Bloomberg.

Според официални лица, запознати с дискусиите, лидерите на ЕС са възложили на Европейската комисия да подготви конкретни предложения, които да бъдат разгледани на следващата среща на върха. Съюзът се стреми да постигне споразумение до края на годината.

Белгия, където се намира клиринговата къща Euroclear, съхраняваща по-голямата част от замразените руски активи, настоява за по-стабилни гаранции, че няма да понесе правни или финансови рискове, свързани с инициативата.

По-рано беше съобщено, че ЕС се подготвя да възложи на Европейската комисия да изготви правно предложение за голям заем за Киев, подкрепен от печалбите от замразените руски държавни активи на територията на ЕС, след като Белгия даде сигнал, че няма да блокира схемата.

Преди това Украйна получи транш от 4,6 милиарда долара макроикономическа помощ, осигурена от замразени руски активи, в рамките на механизма за заеми ERA, съобщи украинският премиер Юлия Свириденко.

Върховният съд на Нидерландия отхвърли последния опит на Русия да избегне плащане по делото "Юкос"

⚖️ Върховният съд на Нидерландия отхвърли последния правен опит на Руската федерация да отмени решения на по-долни инстанции отпреди над десетилетие, които я осъждат да плати обезщетение на бившите мажоритарни акционери на „Юкос“ – някога един от най-големите частни петролни производители, чиито активи бяха брутално прехвърлени към държавната корпорация „Роснефт“.

В съобщение до пресата съдът заяви: „С това решение Върховният съд окончателно приключва производството на Руската федерация за отмяна на арбитражните решения.“

Бившият мажоритарен акционер на компанията, известният олигарх Михаил Ходорковски, е сред първите крупни бизнесмени, изпаднали в немилост пред Владимир Путин в ранните години на неговото президентство. Ходорковски беше хвърлен в затвора, а бизнес империята му беше унищожена от руските власти.

След като прекара повече от десет години зад решетките, Ходорковски беше освободен в края на 2013 г. Той не е участвал пряко в съдебните процеси, тъй като престана да бъде акционер в „Юкос“ през 2004 г. Като цяло, правната битка продължи 20 години. Коментирайки решението, Ходорковски го нарече „най-мощният правен удар срещу режима на Путин досега“.

„За мен това решение носи и дълбок смисъл. Независим, уважаван съд, признат от Русия, която избра да участва и по този начин призна неговата юрисдикция, официално потвърди: Юкос е действал законно“, написа Ходорковски.

Обезщетението надхвърля 65 милиарда

Компанията GML, представляваща интересите на бившите акционери, също приветства взетото решение. В съобщението си тя посочи, че тъй като не остават други правни пътища за обжалване, най-голямото арбитражно решение в историята, което вече надхвърля 65 милиарда щатски долара с лихвите, е окончателно, неотменимо и подлежи на изпълнение срещу руски държавни активи по цял свят.

„Днешното окончателно и историческо решение на Върховния съд на Нидерландия е не само победа за акционерите, но и утвърждаване на основен принцип на правосъдието: никоя държава, дори такава като Русия, не е над закона“, заяви Тим Озбърн, изпълнителен директор на GML.

Засега руски държавни служители не са коментирали съдебното решение. Все пак, още през 2020 г. Конституционният съд на Руската федерация издаде решение, което на практика ѝ дава възможност да игнорира решенията на международния арбитраж в Хага. Въпреки участието си в производството, е изключително малко вероятно Москва да плати доброволно най-голямото арбитражно обезщетение в историята – особено предвид естеството на случая и мащаба на компенсацията.

GML обявява принудително изпълнение

„Истинското правосъдие идва само чрез изпълнението. Сега ще съсредоточим всичките си усилия върху принудителното възстановяване на активите на Руската федерация по целия свят, докато не бъде платена всяка стотинка от присъдените над 65 милиарда“, каза Озбърн.

От компанията уточниха, че процесът включва откриване на руски държавни активи в чужбина, като търговски имоти, банкови сметки или дялови участия. и подаване на петиции пред местните съдилища за признаване на арбитражните решения и разрешаване на запорирането на активите.

Ако бъдат успешни, тези активи могат да бъдат замразени и продадени, като приходите ще бъдат използвани за покриване на присъденото обезщетение.

„Истинското правосъдие се крие в изпълнението – то показва, че пренебрежението към закона носи реални последици“, подчерта Озбърн.

Последици за руския бизнес в чужбина

Предвид факта, че много руски държавни корпорации оперират международно чрез съвместни предприятия, дялови участия и финансови институции, решението на нидерландския Върховен съд дава на бившите акционери на Юкос реалистичен път за възстановяване на щетите. В същото време, то значително усложнява инвестиционните проекти на Кремъл в чужбина, много от които служат като инструменти за политическо влияние. Отсега нататък, всеки руски държавен бизнес в развити юрисдикции е изправен пред екстремни рискове от загуба на активи.

В свой коментар Министерството на външните работи на Украйна призова правителствата и отговорните бизнеси по света „да не работят с руснаци, нито в Русия, нито където и да било другаде“.

„Това е не само защото всяка печалба, спечелена от Русия, в крайна сметка финансира руските военни престъпления в Украйна, но и защото сътрудничеството с руското правителство или руските компании носи както репутационни, така и чисто търговски рискове“, заяви ведомството.

„Тези рискове съществуваха дори преди решението по делото Юкос. Например, украинската компания Нафтогаз вече спечели две международни арбитражни дела срещу Русия и Газпромна обща стойност около $7 милиарда. Нафтогаз вече работи за изпълнение на тези решения чрез запор върху руски активи в чужди юрисдикции. След решението за Юкос, и те ще започнат да търсят руски активи. За световната бизнес общност това означава само едно – по същество, всеки бизнес, включващ руски пари, вече е в зона с висок риск. Призоваваме всички да диверсифицират рисковете си разумно и да откажат сътрудничество с руснаци“, апелираха от министерството.

Украйна и ЕС подготвят мирен план в 12 точки за прекратяване на огъня с Русия

🇺🇦🕊️🇪🇺 Украйна, заедно с европейските си партньори, работи върху всеобхватен мирен план в 12 точки, насочен към постигане на примирие по фронтовата линия с Руската федерация, разкри Bloomberg на 21 октомври, позовавайки се на добре информирани източници.

Проектът на плана включва ключови хуманитарни и геополитически елементи. Основни приоритети са връщането на всички депортирани украински деца и размяната на военнопленници, като те могат да се случат при съгласие от страна на Русия за пълно прекратяване на огъня.

В замяна Украйна ще получи гаранции за сигурност, финансова подкрепа за възстановяване от войната и ускорен път към членство в Европейския съюз, се посочва в доклада.

Като част от компромиса санкциите срещу Русия ще бъдат постепенно отменяни, но в същото време 300 милиарда долара от замразените руски активи остават блокирани. Те ще бъдат освободени само ако Москва се съгласи да допринесе за следвоенното възстановяване на Украйна.

Според Bloomberg един особено сложен пункт от плана включва преговори между Киев и Москва за управлението на окупираните територии. Въпреки че дискусиите могат да започнат, нито Украйна, нито европейските държави ще признаят каквато и да било руска власт над окупираните украински земи.

Изпълнението и надзорът над предложената пътна карта за мир ще са под егидата на новосъздаден Съвет за мир, който според съобщенията ще бъде ръководен от президента на САЩ Доналд Тръмп. Очаква се европейски дипломати да заминат за Вашингтон по-късно тази седмица, за да договорят окончателна версия на рамката.

Както съобщихме по-рано днес, САЩ и Русия прекратиха подготовката за планираната среща на върха между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща.

ЕС очаква Украйна да инвестира 2 милиарда евро в производството на дронове.

🇪🇺💰🇺🇦 Европейският съюз очаква половината от 4 милиарда евро, които бяха преведени на Украйна миналата сряда, да бъдат вложени в производство на дронове.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е убедена, че Киев трябва да насочи 2 милиарда евро към производството на дронове.

„Когато става въпрос за Украйна, ако всички сме съгласни, че тя е нашата първа линия на отбрана, трябва да засилим военната подкрепа за нея. Това е причината днес да отпускаме 4 милиарда евро за Украйна“, заяви Фон дер Лайен преди неформалната среща на върха на Европейския съвет.

„2 милиарда евро от тях ще бъдат вложени в дронове“, уточни тя и подчерта, че неформалната среща на Европейския съвет в Копенхаген ще обсъди две основни теми: отбрана и Украйна.

Както съобщи „Европейска правда“, на 1 октомври Украйна получи транш от 4 милиарда евро от ЕС в рамките на Механизма за ускоряване на извънредните приходи за Украйна (ERA), започнат от страните от Г7. Инициативата дава до 50 милиарда щатски долара под формата на заеми за Украйна, които ще бъдат изплатени с печалбите от замразените руски държавни активи.

През 2024–2025 г. страните от Г7 и ЕС са предоставили на Украйна близо 28 милиарда щатски долара финансиране именно чрез този механизъм. Украйна получи предишния транш от макро-финансова помощ от ЕС в размер на 1 милиард евро по програмата ERA на 10 септември.

Междувременно ЕС обмисля ново решение за военно финансиране за Украйна, базирано на замразените руски активи.

Медведев заплаши Обединеното кралство заради замразените руски активи.

🇷🇺💰🇬🇧 Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заплаши Обединеното кралство заради решението му да прехвърли на Киев печалбите от използването на замразени руски активи, блокирани като отговор на агресията срещу Украйна.

В публикация в своя канал в Telegram Медведев заяви, че Москва може да „върне заграбеното в натура – тоест с украинска земя и друго недвижимо и движимо имущество, намиращо се върху нея“. Освен това той спомена и за „изземване на ценностите на Британската корона“ като ответна мярка.

По време на визитата си в Киев вчера британският министър на отбраната Джон Хийли съобщи, че ще бъде предоставен пакет военна помощ, финансиран с печалбите от замразените руски активи. По данни на правителството в Лондон средствата на стойност над 1 милиард паунда са били използвани за закупуване на оръжия, стотици хиляди артилерийски снаряди, стотици зенитни ракети, резервни части, както и за нови договори за поддръжка и ремонт на техника и военен транспорт.

В Европа и страните от Г-7 има блокирани руски активи за около 210–220 милиарда евро, основната част от които са държавни резерви, държани предимно в белгийската платформа Euroclear.

Франция е замразила 19 милиарда евро, а Германия – около 210 милиона евро суверенни средства. Освен това под санкции попадат и частни активи на руски олигарси и компании в размер на близо 24 милиарда евро.

Приходите от управлението на тези активи от ЕС се прехвърлят частично на Украйна. През първата половина на 2025 г. Киев е получил над 10 милиарда евро от тези постъпления.

На 30 август върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви, че Русия няма да си върне замразените активи, докато не изплати репарации на Украйна.

Военно-промишленото производство на Украйна за първи път надмина това на САЩ.

🔍 Източник: Kiel Institute for the World Economy

🇪🇺🇺🇸🇺🇦 За първи път от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. европейското военно-промишлено производство за Украйна (35,1 милиарда евро) надмина това на Съединените щати (30,7 милиарда евро).

През май и юни 2025 г. европейските държави запазиха високото си ниво на подкрепа за Украйна, особено по отношение на военната помощ. Значителна част от доставеното оръжие вече не идва от складови запаси, а се поръчва директно от отбранителната индустрия. Това означава, че Европа вече изпреварва САЩ по общ обем на военна помощ, предоставена по индустриални канали от началото на войната. По данни от последната актуализация на индекса Ukraine Support Tracker, към юни 2025 г. Г-7 е отпуснала около 6,3 млрд. евро финансова подкрепа, основно чрез механизма за заеми ERA.

За първи път от началото на втория мандат на Доналд Тръмп, през май САЩ одобриха значителен износ на оръжие за Украйна, но не като военна помощ, а като продажби, които Киев трябва да финансира сам. В същото време европейските държави продължиха подкрепата си: Германия обяви пакет на стойност 5 млрд. евро – най-голямата двустранна помощ в настоящия отчет. Норвегия отпусна 1,5 млрд. евро, а Белгия – 1,2 млрд. евро. Нидерландия, Обединеното кралство и Дания предоставиха между 500 и 600 млн. евро всяка.

Европа залага на индустриални поръчки

От отпуснатите 10,5 млрд. евро европейска военна помощ през май и юни 2025 г., поне 4,6 млрд. евро ще бъдат насочени към договори с отбранителни компании, вместо да се използват налични запаси. Повечето от тези договори са възложени на фирми в Европа и Украйна – категоричен знак за нарастващата роля на производството във военната подкрепа.

От началото на войната до юни 2025 г. Европа е отпуснала поне 35,1 млрд. евро военна помощ чрез индустриални поръчки – с 4,4 млрд. евро повече от САЩ.

„Военната помощ за Украйна все повече зависи от капацитета на отбранителната индустрия“, заяви Таро Нишикава, ръководител на проекта Ukraine Support Tracker. „Европа вече е осигурила повече с нови индустриални договори, отколкото САЩ, което сочи преход от използване на складови запаси към производство. За да гарантира навременна и ефективна доставка на обещаната помощ, Европа се нуждае от силна и устойчива отбранителна индустрия.“

Механизмът ERA – финансова „въздушна възглавница“

Финансовата подкрепа за Украйна вече в голяма степен се базира на механизма ERA (Extraordinary Revenue Acceleration) – инициатива на Г-7 и Европейската комисия, която осигурява общо 45 млрд. евро под формата на заеми, финансирани от приходите от замразени руски активи. През май и юни ЕС е превел 2 млрд. евро, Канада – 1,5 млрд. евро, а Япония – около 2,8 млрд. евро.

„Механизмът ERA е ключов инструмент за запазване на финансовата стабилност на Украйна на фона на растящите разходи за възстановяване и икономическия натиск от войната“, подчертава Нишикава. „Но тъй като помощта, обещана през октомври 2024 г., постепенно се изразходва, а наличните средства намаляват, остава неясно дали донорите ще могат да поддържат това ниво на подкрепа в дългосрочен план.“

ЕС отпусна още 1,6 млрд. евро на Украйна от замразени руски активи

🇺🇦💰🇪🇺 Европейският съюз преведе на Украйна допълнителни 1,6 милиарда евро в рамките на изключителна макрофинансова помощ, осигурена от приходите от замразените руски активи. Това беше обявено на 11 август 2025 г. на уебсайта на Европейската комисия (ЕК).

Сумата е получена в предишния банков ден под формата на „неочаквани печалби, генерирани от лихви върху замразените активи на Централната банка на Русия, съхранявани в депозитарии“, се уточнява в съобщението.

В ЕК отбелязаха, че 90% от първите два транша са използвани за подкрепа на Украйна във водената от нея отбранителна война чрез средства от Европейския фонд за мир (EPF). Останалата част беше преведена чрез Механизма за кредитно сътрудничество с Украйна (ULCM), създаден през октомври миналата година.

„От този трети транш нататък 95% от постъпленията ще бъдат използвани за подкрепа на Украйна чрез ULCM, а 5% – чрез EPF“, се посочва в съобщението. „Тази мярка е част от ангажимента на ЕС да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“, подчертаха от ЕК.

Вторият транш на ЕС за Украйна в размер на 1 млрд евро беше преведен през пролетта на 2025 г. а първият – през 2024 г. Общата одобрена сума за макрофинансова помощ възлиза на 18,1 млрд евро, което представлява „дял на ЕС в кредитна програма на Г-7, насочена към предоставяне на Украйна на 45 милиарда евро, които трябва да бъдат изплатени за сметка на приходите от замразените руски активи“, се отбелязва на сайта на ЕК.

Както съобщи през март тогавашният премиер-министър Денис Шмигал, средствата на Евросъюза се дават на Украйна под формата на заеми, които ще бъдат изплатени за сметка на лихвите от руски активи.

Европа планира да подкрепи военно-промишления комплекс на Украйна вместо доставки на оръжие

🇪🇺🤝🇺🇦 Европейските страни обмислят увеличаване на подкрепата за отбранителната индустрия на Украйна вместо директни доставки на оръжие, съобщи Washington Post, позовавайки се на европейски служител.

Според източника на изданието все повече страни клонят към модела на финансиране на украинския военно-промишлен комплекс, тъй като собствените им оръжейни запаси са намалели значително от дългогодишната помощ на Киев.

Изданието отбелязва, че с изчерпването на доставките, извършени по време на администрацията на Джо Байдън, са довели до нарастване на съмненията относно способността на Европа да компенсира евентуалния край на американската подкрепа, особено в ключови области като противовъздушната отбрана.

Източникът на Washington Post нарича този подход изгоден и за двете страни: за Европа е по-евтино, а Украйна ще може да развива собствено производство. Освен това страната може да се превърне в полигон за изпитания на нови видове оръжия, в производството на които страните от НАТО нямат такъв опит, например дронове.

Изданието посочва като пример производството на Богдана, първата самоходна украинска гаубица от калибър на НАТО. По време на войната производството им се е увеличило над три пъти, от шест броя на месец през 2023 г. до повече от 20 през 2025 г.

На 9 април ЕС обяви допълнителен транш от един милиард евро за производството на артилерия на Киев. Средствата за него ще дойдат от печалбите от замразени руски активи. Това е най-голямата европейска инвестиция в украинската отбранителна индустрия и част от план за усвояването на над 20 милиарда евро годишно за производство на оръжие в Украйна в замяна на директните доставки.

ЕС отпусна нови 2,1 милиарда евро за Украйна от замразените руски активи.

🇪🇺🇺🇦 Европейският съюз отпусна допълнителни 2,1 милиарда евро от печалбите от замразени руски активи в подкрепа на Украйна, съобщава Европейската комисия. По-рано днес ЕС вече прехвърли 1 милиард евро на Украйна от тези печалби.

Тази седмица Европейският съюз поиска 2,1 милиарда евро неочаквани печалби от замразени активи на Руската централна банка, държани в централни депозитари. Тази сума е вторият такъв трансфер след първоначалния транш, разпределен през юли 2024 г. Предоставената сума покрива приходите, натрупани през втората половина на 2024 г.

„Благодарни сме на нашите партньори за подкрепата на икономиката и бързото възстановяване на страната ни“, заяви украинският министър-председател Денис Шмихал след среща с еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис в Брюксел.

Западните държави замразиха около 300 милиарда долара руски активи, след като Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Приблизително две трети от тях се намират в Европа.

Киев призова чуждестранните си партньори да конфискуват активите и да ги насочат към усилията за отбрана и възстановяване на Украйна, но западните лидери се колебаят да извършат тази стъпка, страхувайки се от правни, политически и икономически капани.

Вместо това членовете на Г-7 се съгласиха да предоставят на Киев заем от 50 милиарда долара за извънредно ускоряване на приходите, който ще се изплати с постъпления от замразените активи. ЕС предостави около 20 милиарда долара като част от заема, докато други 20 милиарда долара са поети от САЩ, а останалите от Обединеното кралство, Канада и Япония.

„Ние изпълняваме обещанието си да подкрепим Украйна“, каза Домбровскис. „Помощта предоставя решаващо финансиране на Украйна и кара Русия да плати за своята агресия.

Украйна получи 970 милиона долара, обезпечени от руски активи.

🇺🇦💰🇬🇧 Украйна получи 970 милиона долара като първа вноска от приноса на Обединеното кралство към заема на Г-7, обезпечен със замразени руски активи, съобщи украинският министър-председател Денис Шмихал на 7 март 2025 г.

Обединеното кралство обеща да отпусне общо 2,9 милиарда долара на три равни вноски като част от схемата за извънредно ускоряване на приходите на Г-7 на обща стойност 50 милиарда долара.

„Средствата ще отидат за укрепване на отбранителните способности на Украйна“, гласи публикация на Шмихал в X. „Благодарен съм на Кийр Стармър, правителството на Обединеното кралство и нашите партньори от Г-7 за механизма, чрез който руските пари да работят за Украйна.“

В началото на пълномащабната война през пролетта на 2022 г. държавите от „Групата на седемте“ блокираха близо 300 милиарда долара руски суверенни активи. Заемът от 50 милиарда долара, поет главно от САЩ и ЕС, ще бъде насочен към нуждите на отбраната и възстановяването на страната и изплатен от приходите от замразените активи.

„Очакваме всички суверенни активи на Руската федерация да бъдат конфискувани и прехвърлени в полза на страната ни в бъдеще“, отбеляза още Шмихал.

Обединеното кралство ще предостави на Украйна заем от 2,26 милиарда британски лири

📸 Снимка: Ben Birchall/PA

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство ще предостави на Украйна заем от 2,26 милиарда британски лири за закупуване на оръжия и друга подкрепа за борба с инвазията на Русия, като парите ще бъдат изплатени ефективно на британския данъкоплатец от Москва.

Министърът на финансите Рейчъл Рийвс и този на отбраната Джон Хийли конкретизираха британския принос към обещанието, направено през юни от групата на развитите икономики от Г7, според което ще отпуснат на Киев общо 50 милиарда долара за нуждите на неговата армия, бюджет и възстановяване.

Вместо да очаква Украйна да върне и стотинка, целият заем – след като бъде финализиран – ще бъде покрит от печалбите, направени от руски суверенни активи на стойност стотици милиарди долари, които западните нации замразиха от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Този механизъм се разглежда като начин да се принуди Владимир Путин да започне да отговаря за щетите, нанесени от неговата инвазия в Украйна - но такъв, който има по-малък риск от правно оспорване, отколкото простото даване на замразените руски активи директно на украинското правителство.

„Като използваме парите, генерирани от тези санкционирани руски активи, можем да помогнем да обърнем масата на военната машина на Путин“, каза министърът на отбраната. „Това спешно финансиране ще подкрепи пряко отбраната на Украйна, използвайки приходите от активи, които са помогнали за подхранването на агресията на Путин.“

Финансовият министър отказа да даде график за това кога британският заем, който ще бъде изплащан на вноски, ще започне да пристига в украинската хазна, но каза, че допълнителни подробности ще бъдат включени в бюджета за следващата седмица.

„Ключовото нещо е, че искаме да измъкнем парите от вратата, но искаме Русия да плати, защото в крайна сметка те са отговорни за това, което се случва в Украйна“, заяви Рийвс.

Европейският съюз, включително членовете на Г-7 Франция, Германия и Италия, сигнализираха, че ще предоставят по-голямата част от руския заем, обезпечен с активи - до 39 милиарда долара, докато Канада обеща да отпусне 5 милиарда долара.

Но планът остава несигурен.

Около две трети от замразените руски активи на стойност 210 милиарда евро се държат в ЕС, но европейските санкции срещу Русия трябва да се подновяват на всеки шест месеца - решение, изискващо подкрепата на всички 27 държави-членки.

Това поражда правен риск от това страни като Унгария и Словакия да блокират подновяването, размразявайки активите и затруднявайки съществено изплащането на заеми. Министърът на финансите обаче е уверена, че заемите ще бъдат възстановени от печалбите, направени чрез замразените руски активи.

Съединените щати и Япония все още не са определили ролята, която ще играят в заемите за Украйна, но повече подробности се очакват тази седмица, тъй като финансовите министри и ръководители на централните банки от цял ​​свят се събират във Вашингтон за ежегодната среща на Международния валутен фонд (МВФ).

Приносът на Обединеното кралство се добавя към съществуващия ангажимент за предоставяне на Украйна на военна помощ на стойност 3 милиарда британски лири годишно - въпреки че това покрива всичко - от обучение и транспорт до оръжия.

Други държави от Г-7 може да поставят условия за това как точно може да бъде изразходван техния заем, но Обединеното кралство заяви, че е щастливо Украйна да използва британското предложение за всичко, от което най-спешно се нуждае - изискване, за което се смята, че е насочено към оръжия, като дронове и ракети.

Г-7 се готви да даде на Украйна 50 милиарда долара през лятото, обезпечени с печалби от руски резерви

🇺🇸🇪🇺⚔️🇷🇺 Европа и САЩ "да застанат заедно срещу руската агресия и иранската подкрепа за тероризма", включително и чрез използването на на замразените руски активи за подпомагане на Украйна.

За това ще призове във вторник министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън, съобщава "Ройтерс". Подкрепата на САЩ и Европа за Украйна е от съществено значение за съпротивата ѝ, настоява тя.

Това се казва в откъси от планираната ѝ реч, която ще бъде изнесена във Франкфуртското училище по финанси и мениджмънт, където тя ще получи почетна степен по икономика. Тя също така ще се срещне във вторник с лидери на европейски банки, за да обсъдят макроикономическите тенденции и борбата с незаконното финансиране.

"Нека бъда ясна: това също е критично за сигурността на американския и европейския народ, каза Йелън в откъсите. Ако стоим отстрани, докато диктаторите нарушават териториалната цялост и пренебрегват международния ред, основан на правила, те нямат причина да спрат при първоначалните си цели. Те ще продължат."

САЩ и Европа трябва да покажат, че Русия не може да надживее решимостта им да защитят основан на правила ред, който им отне десетилетия, за да оформят.

Това изисква да се предприемат мерки срещу укриването на руските санкции и да се предостави на Украйна финансиране за оборудване на нейната армия, финансиране на критични държавни услуги и в крайна сметка възстановяване след края на конфликта, каза Йелън.

"Ето защо смятам, че е жизненоважно и спешно колективно да намерим път напред, за да отключим стойността на руските суверенни активи, имобилизирани в нашите юрисдикции в полза на Украйна", каза Йелън.

Припомняме, че това ще бъде ключова тема за разговор по време на срещите на Г-7 тази седмица. Финансовите лидери от „Групата на Седемте“, включваща САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада, се срещат в Стреза, Италия по-късно тази седмица.

Йелън настоява да се споразумеят за план за използване на активи на стойност около 300 милиарда долара, за да подкрепят по-голям заем към Украйна.

Поддръжниците на плана казват, че това може да осигури до 50 милиарда долара предварително за Украйна без конфискация на активите, вместо около 3,5 милиарда долара годишно приходи от лихви.

Конгресът на САЩ прие закон, за да разреши пълната конфискация на замразените руски активи, които до голяма степен се държат в Европа.

Русия предупреди, че е готова да отговори със същото, ако Западът конфискува замразените ѝ активи.

Европа и САЩ са действали "решително" за налагане санкции на Иран за неговата "подкрепа за тероризма" в Близкия изток и Украйна и трябва да продължат да го правят.

"Също така сме съвместно ангажирани с предоставянето на критична хуманитарна помощ на палестинците в Газа", каза тя.

В нейните откъси не се споменава смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер в неделя.

Печалбите от замразените руски активи ще се използват за Украйна, реши ЕС

Европейският съюз (ЕС) прие закон за заделяне на печалбите от замразените активи на руската централна банка. Това е първата конкретна стъпка към използването на парите за финансиране на възстановяването на Украйна.

ЕС и Г-7 замразиха около 323 млрд. долара активи на руската централна банка, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.

Новината идва на фона на заявка на Москва, че всеки опит за използване на замразени руски активи като обезпечение за Украйна ще бъде незаконен и тя ще го оспори. По-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че отговорът на Москва ще бъде "изключително твърд, тъй като усещането на Русия по същество е, че си има вземане-даване с крадци".

Решението, прието в понеделник от Съвета на ЕС, проправя пътя за първата възможна вноска в бюджета на евросъюза от печалбите от руските активи.

Законът ще се прилага за институции, които притежават повече от 1 млн. евро (1,1 млн. долара) от активите на Централната банка на Русия.

Той изисква от централните депозитари на ценни книжа да отчитат отделно извънредните парични салда, натрупани в резултат на ограничителната мярка на ЕС. Освен това им се забранява да използват нетните печалби, генерирани от замразените активи.

"С днешното решение, в съответствие с позицията на Г-7, се изяснява правният статут на приходите, генерирани от централните депозитари на ценни книжа във връзка с [държането на] руски обездвижени активи, и се установяват ясни правила за субектите, които ги държат", каза законодателният орган на ЕС.

Две трети от замразените руски активи се държат в ЕС, основно от белгийската Клирингова къща Euroclear. Досега само данъците върху тях са заделяни в специален фонд за Украйна, с който се занимава белгийското правителство.

ЕС и Г-7 обсъждат как парите могат да бъдат използвани за подпомагане на Украйна. Съединените щати лансираха идеята за директна конфискация на активите, но представители на ЕС сметнаха това за твърде рисковано от правна гледна точка.

Според ЕС изчислява през следващите четири години за Украйна могат да бъдат заделени 16 млрд. долара от печалбите от руските активи.

Украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба приветства решението в социалната мрежа Екс.

"Насърчаваме по-нататъшните стъпки, които да позволят практическото им използване в полза на Украйна. Тези стъпки трябва да бъдат амбициозни и бързи", написа той.

Кремъл не е коментирал решението.

След като Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., ЕС реши да забрани всякакви операции, свързани с управлението на резервите и активите на Централната банка на Русия.

Заради ръста на инфлацията и лихвените проценти в ЕС тези фондове започнаха да генерират значително по-високи печалби от преди. Euroclear заяви, че замразените руски активи, които държи, са генерирали 3 млрд. евро печалба само за деветте месеца на 2023 г.

Източник: Свободна Европа