Панцир-С1М беше видяна да се придвижва в окупирания Крим.

🇷🇺 Рядко срещаната версия на зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1М беше забелязана да се придвижва през окупирания Крим, което разпали предположения за евентуалното изтегляне на системата, въоръжена с един от най-новите руски хиперзвукови прехващачи, от задачата по охрана на Керченския мост, съобщи специализираното издание Defense Express.

Кадри, разпространени онлайн, показват модернизирания комплекс Панцир-С1М да се движи по магистрала, очевидно в посока към Евпатория или Саки.

Системата е експортен вариант на Панцир-СМ и се отличава от по-старите модели като Панцир-С1 със шасито КамАЗ-53958 и характерния правоъгълен радар за проследяване. По-рано идентичен вариант беше разположен в района на Керченския мост.

Имайки предвид колко малко бройки от тези модернизирани системи изобщи са произведени досега, експерти смятат, че забелязаният сега комплекс може да е същият, който преди охраняваше моста – макар засега това да не е потвърдено.

На снимките се виждат контейнери за ракети с различен диаметър, което предполага, че комплексът носи два различни типа прехващачи.

По-тесните тръби вероятно съдържат стандартните ракети 57Е6-Е, докато широките отговарят на по-новата 57Е6М-Е, която според наличните сведения може да развие скорост до 1700 м/с или около Мах 5, има обсег на действие 30 км, използвайки принципа hit-to-kill. По-старата 57Е6-Е достига до 20 км и максимална скорост около 1300 м/с.

За да постигне по-високата си скорост, 57Е6М-Е има по-малка бойна част и уголемен значително ускорител. В резултат двете ракети притежават почти еднаква обща дължина, но по-новата от двете изисква по-широк пусков контейнер.

Ако Панцир-С1М наистина е изтеглен от района на Керченския мост, това би било сериозен сигнал за влошаване на руската противовъздушна отбрана в Крим.

След многобройните удари с дронове и загубата на различни ПВО системи руските сили очевидно са принудени да преразпределят част от най-модерната техника – дори на цената на видимо намаляване на защитата около един от най-укрепените си обекти.

Панцир-С1М е проектиран да използва и противодронна ракета ТКБ-1055 (19Я6), но сякаш нейното производство изглежда е спряно и досега такива ракети не са забелязвани на руски комплекси.

🔙 Frontline Monitor припомня: началникът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк разкри нови подробности относно състоянието на мрежата за противовъздупна отбрана на Москва, заявявайки, че от началото на 2025 г. са унищожени близо половината от всички системи Панцир-С1.

Мерц сигнализира, че Украйна може да използва ракети Taurus за удари по Керченския мост

🇩🇪🤝🇺🇦 Бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц заяви, че крилатите ракети с голям обсег Taurus могат да се използват за атака срещу стратегическа военна инфраструктура в окупирания Крим, включително Керченския мост, в случай че бъдат доставени на Украйна.

19-километровият Кримски (Керченски) мост, построен след незаконната окупация на Крим от Русия през 2014 г. и завършен през 2018 г., служи като основен маршрут за снабдяване на руските войски. Мостът беше обект на многократни украински атаки и претърпя тежки щети при удари през октомври 2022 г. и юли 2023 г.

В интервю за Карен Миосга от ARD, Мерц подчерта нуждата за оказване на подкрепа на Украйна в преминаването от реактивна към проактивна позиция на бойното поле, като каза, че Киев трябва да бъде подготвен да „оформя събитията“ и „изпреварва ситуацията“.

„Ако нещата продължат така, както са, ако например най-важната сухопътна връзка между Русия и Крим бъде унищожена или ако нещо се случи в самия Крим, където е разположена по-голямата част от руската военна логистика, тогава това ще бъде възможност тази страна най-накрая да се върне стратегически обратно в картината“, заяви той.

Докато отиващият си канцлер Олаф Шолц последователно блокира доставката на крилати ракети Taurus поради опасенията си за ескалация, Мерц отдавна критикува тази позиция. Тъй като Мерц е готов да поеме поста след изборната победа на неговите християндемократи, решението за доставка на Taurus може скоро да се върне отново в политическия дневен ред. Въпреки това остава неясно дали бъдещите му коалиционни партньори от социалдемократите ще подкрепят подобен ход.

Мерц също така поясни, че не призовава за пряко участие на Германия във войната, а по-скоро за въоръжаване на Украйна със способността да поеме инициативата. Германският политик по-рано изрази подкрепа за доставката на ракети Taurus на Украйна и подчерта, че подобна стъпка трябва да бъде съгласувана с европейските съюзници.

„Нашите европейски партньори вече доставят крилати ракети“, повтори той на 13 април, цитирайки усилията на Обединеното кралство, Франция и САЩ. „Ако е координиран, тогава Германия трябва да участва в него.“

Украйна вече получи американските ATACMS, както и крилатите ракети SCALP/Storm Shadow от Франция и Обединеното кралство. Както Вашингтон, така и Лондон разрешиха на Киев да използва тези ракетни системи за удари по цели в окупираната от Русия територия, включително Крим.

Предишната администрация на Байдън и Обединеното кралство разрешиха и удари с ракети с голям обсег срещу военни цели на руска територия в края на 2024 г., а именно в руските гранични Курска и Брянска области. Сегашният президент на САЩ Доналд Тръмп разкритикува този ход.

В своето интервю Мерц осъди вчерашната руска атака срещу украинския град Суми, при която загинаха най-малко 34 цивилни, а други повече от 100 бяха ранени, като я нарече „умишлено и преднамерено сериозно военно престъпление“.

„И казвам на всички онези в Германия, които наивно призовават Путин да седне на масата за преговори – това е отговорът. Това прави Путин с онези, които му говорят за прекратяване на огъня“, каза той.

Мерц предупреди, че Москва тълкува призивите за мир като признак на слабост.

„Той очевидно тълкува желанието ни да говорим не като сериозно предложение за улесняване на мира, а като слабост“, обясни той, имайки предвид посещението на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва миналата година, последвано дни по-късно от ракетен удар по детска болница в Киев.

Западната дипломатическа изолация, наложена на Путин след началото на пълномащабната война, изглежда се разпада, след като Тръмп поднови директния дипломатически контакт с Москва в опит да постигне прекратяване на огъня.

Тези усилия до голяма степен са в застой, след като Кремъл отхвърли предложението на Вашингтон и Киев за пълно 30-дневно примирие и продължи смъртоносните си атаки срещу украински градове и инфраструктура въпреки частичното прекратяване на огъня, договорено на 25 март.

Русия е разгърнала рядка версия на „Панцир“ на Кримския мост

📸 Снимка: Рособоронэкспорт

🇷🇺 Русия разположи рядка модификация на системата за противовъздушна отбрана Панцир директно на Кримския мост, наричан още Керченски мост, който свързва континентална Русия с анексирания Кримски полуостров.

Това внедряване наскоро беше подчертано в изображения, публикувани от канала на Telegram „Крымский ветер“, показващи разположението на системата в критичната инфраструктура.

Сателитните изображения потвърждават, че системата „Панцир“ присъства на моста от поне месец, което показва дългосрочна стратегия за защита на този жизненоважен маршрут от потенциални украински удари.

Конкретният разгърнат вариант е експортен модел с бронирана кабина, монтирана на шаси КамАЗ-53958 и е боядисан в пустинен камуфлаж. Трябва да се отбележи, че тази версия изглежда е била уникален прототип, представен преди това на Парада на победата в Тула и изложен на форума „Армия“.

Този модел „Панцир“, обозначен като „Панцир-С1М“, може да се похвали с няколко подобрени тактически и технически спецификации спрямо стандартните модели, включително увеличен обхват и възможности за височина за поразяване на въздушни цели. Той може да използва два типа ракети, 57Е6М-Е и 57Е6-Е, и двете неразделна част от системите "Панцир-С1".

„Панцир-С1М“ е предназначен за противовъздушна отбрана на малки военни, включително мобилни и административно-промишлени обекти и райони срещу самолети, хеликоптери, крилати ракети, тактически балистични ракети и високоточно оръжие. Той също така служи за подсилване на единиците за противовъздушна отбрана при масови въздушни атаки.

Русия използва баржи, за да защити кримския мост от дронове

🇷🇺🛡️🇺🇦 През последния месец и половина Русия е разположила най-малко 25 баржи по протежение на Кримския мост, за да изпълняват функцията на бариера срещу потенциални атаки от украински военноморски дронове.

Този ход подчертава продължаващите усилия на руската страна за осигуряване на периметъра около моста. издигащ се над водите на Керченския пролив и свързващ Таманския полуостров на руския Краснодарски край с Керченския полуостров в окупирания Крим.

Кримският мост, построен от Русия след анексирането на Крим през март 2014 г., е най-дългият мост в Европа с дължина от 19 км и цена, възлизаща на приблизително 3,7 милиарда щатски долара. Съоръжението включва самостоятелни паралелни структури за четирилентов автомобилен път и двурелсова железопътна линия.

Според Андрий Юсов, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна, руската армия е активизирала усилията си за защита на моста от потенциални украински военни операции.

„Врагът наистина засилва мерките за сигурност и защита на моста, изграждайки нови укрепления и укрепвайки морската защита“, отбеляза Юсов, добавяйки, че отбранителните мерки включват както внедряването на класически конвенционални системи, така и импровизирани средства за противодействие, каквото се явява поставянето на баржи.

Юсов допълни, че въпросната тактика далеч не е нова, тъй като Русия е използвала подобни методи за защита и в миналото. Той също напомни за поредицата от успешни операции, извършени от украинската армия и специални сили в Крим, включително унищожаването на съществена част от плавателния състав на руския Черноморски флот.

Украински официални лица многократно са обявявали Керченския мост за легитимна цел, подчертавайки продължаващите усилия на украинската държава да предотврати използването му.

България е отказала да съдейства на Русия в разследването за Кримския мост

📸 Снимка: Информационна агенция ТАСС

България е отказала на Русия да й съдейства в разследването на терористичния акт срещу Кримския мост на 8 октомври 2022 г., мотивирайки се с общоевропейска позиция, изразена от една от институциите на ЕС.

Това става ясно от публикация в руския в. „Ведомости“, посветена на темата колко държави по света са съдействали на Русия или не при нейните разследвания на различни престъпления и са й предали или не издирваните лица.

В отговор на запитване от вестника пресслужбата на руската Генерална прокуратура обяснила позицията на страната ни по случая. При оценката за приемливостта на изпълнение на руската молба, отбелязват от Генералната прокуратура, компетентните органи на Република България са взели предвид общото становище, изразено на 3 и 4 март 2022 г. на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (на ЕС), че:

Действията на Русия представляват такова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че то оправдава избора на много държави да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно-правни въпроси, като си запазват правото да ги решават във всеки конкретен случай.

„Ведомости“ припомня и мнението на тогавашния ни главен прокурор Иван Гешев, изразено в Туитър, че България няма никакво отношение към взривяването на Кримския мост. Обвиненията в причастност към терористичния акт той окачестви като „поредната руска хибридна атака срещу европейската общност“, добавя още вестникът.

Източник:  БГНЕС