Операция „Молочка“ свали 75% от фериботния капацитет през Керченския пролив.

🇺🇦⚓🇷🇺 Фериботната връзка през Керченския пролив – резервната логистична артерия между руския Краснодарски край и окупирания Крим – е загубила около 75% от превозния си капацитет. Това се случва, след като в рамките на две седмици украински дронове извадиха от строя обслужващите я плавателни съдове.

Данните бяха оповестени на 19 юли от командващия Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди (с позивна „Мадяр“). Той е бивш командир на ударното звено „Птиците на Мадяр“, оглавил новия род войски през юни 2025 г. Според него, 3 от общо 5-те ферибота по тази линия не подлежат на възстановяване, а останалите два са загубили способността си да се придвижват на собствен ход.

Линията свързва пристанище „Кавказ“ на косата Чушка в Краснодарския край с пристанище „Крим“ в покрайнините на Керч, служейки като алтернативен логистичен коридор на Кримския мост. Тя пое основния трафик след взрива през октомври 2022 г., когато горивните цистерни бяха премахнати от моста и месеци наред пресичаха пролива чрез фериботи. Оттогава маршрутът остава основен резервен вариант при всяка нова атака срещу моста. Самият трафик е предимно с военно предназначение – около 80% е разпределен по квоти за нуждите на Министерството на отбраната на Руската федерация.

Преди началото на операцията логистиката се осъществяваше основно от четири действащи кораба – „Лаврентий“, „Панагия“, „Ейск“ и „Мария“, които редовно пренасяха техника и товари между двата бряга. Пети съд, SKS One, се намираше в резерв в керченското пристанище. Според размера и теглото им, всеки ферибот е транспортирал между 8 и 15 превозни средства на курс. Според данните на командващия, общият им дневен капацитет в нормални, небойни условия е достигал от 180 до 250 машини.

Операция „Молочка“ – съвместна инициатива на СБС и Службата за сигурност на Украйна (СБУ), започнала на 6 юли – неутрализира тази логистична мрежа кораб по кораб.

• „Ейск“ е ударен на 12 и 13 юли и изтеглен на буксир в Керч; според Бровди той не подлежи на ремонт и излиза от експлоатация.
• „SKS One“, атакуван на 7, 12 и 13 юли, е потопен в керченското пристанище Камиш-Бурун.
• „Мария“ претърпява многократни удари през юли, също е изтеглена в Керч и е трайно изведена от линията.

Някои от тези плавателни съдове са били обект на атаки от Главното управление на разузнаването (ГУР) и преди. Ударите са нанасяни през интервал от няколко дни (SKS One е атакуван в три отделни нощи), без руската страна да успее да ги предотврати или да изтегли корабите извън обсега на дроновете.

Оцелелите „Лаврентий“ и „Панагия“ остават на вода, но са неспособни за самостоятелно плаване. Те функционират като несамоходни шлепове, придвижвани от влекачи между двата бряга – режим, който според командващия намалява транспортните им възможности наполовина.

Статистиката, представена от Бровди, ясно очертава мащаба на загубите за руската логистика. Прилагайки посочения военен дял от 80% към общия капацитет от 180–250 превозни средства дневно, линията е осигурявала прехвърлянето на грубо 140 до 200 машини на ден за нуждите на армията. Оттук нататък този поток е ограничен до капацитета на двата теглени шлепа и до Кримския мост, който е нееднократно атакуван от 2022 г. насам и остава единствената постоянна сухопътна връзка на полуострова с руския бряг.

В своето изявление Бровди постави атаките срещу фериботите в контекста на по-широката кампания на СБС през юли. Успоредно с нарушаването на превоза през пролива, ударите засягат танкери и товарни съдове в Черно море, както и енергийната мрежа на окупирания полуостров. Само в денонощието преди неговото изявление са поразени 13 подстанции и 4 плавателни съда, сред които и 2 танкера.

Охраната на самата акватория също е подложена на системен натиск. В нощта срещу 17 юли Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на Граничната служба на ФСБ в пристанище Керч. По данни на командването ударът е нанесен с дронове FP-2, а сателитната система за засичане на пожари на НАСА (FIRMS) регистрира огнище край керченското крайбрежие същата нощ. На следващия ден в порта е ударен втори кораб от същия клас. Седмица по-рано, на 14 юли, Военноморските сили на Украйна потопиха край Новоросийск граничния кораб от втори ранг „Изумруд“ с помощта на морския дрон „Сарган-3000“. Според украинския флот именно „Изумруд“ е участвал в атаката срещу украинските катери в Керченския пролив на 25 ноември 2018 г., когато Русия плени 3 съда и 24 моряци.

За руската военна групировка в Крим последствията от тези две седмици са преди всичко логистични. Въпреки че ударите не променят директно позициите на сушата, всеки от тях намалява пропускателната способност на тила, от който тези позиции зависят. Потопеният кораб и трите изведени от експлоатация ферибота не могат да бъдат ремонтирани лесно – заместването им изисква нови плавателни съдове. Москва ще трябва да ги осигури, прехвърли и защити в акватория, където украинските дронове вече доказано поразяват както закотвени, така и движещи се цели. Поради това бързото възстановяване на логистичния капацитет през следващите седмици изглежда малко вероятно. По-реалистичният сценарий е тежестта на снабдяването да се прехвърли още по-плътно към Кримския мост и към сухопътния коридор през окупираните южни области на Украйна.

Украйна порази втори патрулен кораб „Светляк“ в Керч за два дни

🇺🇦⚓🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна поразиха втори руски граничен патрулен кораб от проект 10410 „Светляк“ на пристанище Керч в окупирания Крим – удар, затегнал още повече широката украинска кампания срещу военноморската и снабдителна инфраструктура, поддържаща руската групировка на полуострова.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна от 18 юли поразеният съд е вторият кораб от същия клас, ударен в същото пристанище за последните две денонощия, след аналогична атака, съобщена ден по-рано, на 17 юли.

В същата оперативна сводка Генералният щаб отчита поредица от удари по морската логистична верига на врага в Черно и Азовско море – 2 танкера, 2 плаващи крана и 1 влекач. По думите на военното командване танкерите са превозвали суров петрол, петролни продукти и втечнен газ в нарушение на международните санкции, както и гориво за нуждите на руската армия, а крановете и влекачът са обслужвали обработката на военни товари и пристанищната логистика. Извън морето същата нощ украинските удари са засегнали петролна база в Московска област и железопътен мост в окупираната Луганска област, по който руските части придвижват подкрепления и снабдяване към фронта.

Корабите от клас „Светляк“ се експлоатират от Граничната служба на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за морско патрулиране, ескорт и охранителни задачи около окупирания Крим. С всяко изтласкване на едрите бойни единици на Черноморския флот на изток Москва все по-осезаемо се обляга именно на такива малки съдове, за да прикрива Керченския проток, Кримския мост и близките пристанища – възлите, където минава голяма част от снабдяването на руската армия на юг. Тъкмо тези катери стоят на първа линия срещу морските дронове, с които Киев пренесе войната навътре в акваторията и принуди руския боен флот да се отдръпне от западното крайбрежие; загубата на два от тях за два дни изтънява именно охранителния пояс, който Русия се опитва да опъне около протока и моста.

Проект 10410 „Светляк“ влиза в експлоатация в края на 80-те години на миналия век като замяна на старите съветски гранични катери. Плавателните съдове имат пълна водоизместимост от около 375 тона, екипаж от 28 души и максимална скорост над 30 възела. Според модификацията носят 76,2 или 30-мм оръдие, тежки картечници, преносими зенитно-ракетни комплекси и противодиверсионни гранатохвъргачки: въоръжение, скроено за охрана на крайбрежие и вътрешни води, а не за морски двубой срещу равностоен противник. Именно този профил на бърз, леко въоръжен патрулен кораб превръща този клас в основния работен кон на пограничната охрана около Крим, но в същото време и уязвима цел, когато ударът дойде от посока, за която корабът не е проектиран да се брани.

Последната атака идва непосредствено след поразения на 17 юли друг кораб от същия клас „Светляк“ на същото пристанище и според данни на украинското командване е втори удар срещу класа за толкова дни. Тя се вписва в по-широк модел, в който Киев методично разширява обхвата на далекобойните операции: от бойните и спомагателните кораби в Черно и Азовско море, през петролните бази и рафинериите дълбоко в руския тил, до жп мостовете, крепящи фронтовата логистика. Ударите по керченските патрулни съдове и по снабдителната верига в двете морета имат една обща цел: да бъде повишена максимално цената на руското присъствие в Крим и да се разстрои тъкмо онази морска и пристанищна инфраструктура, от която зависи изхранването на групировката на юг.

Анализ: Щабна игра за украински десант в Крим остави руската страна в отбрана

🇷🇺⚓ Двама известни руски военни експерти разказаха за участието си в командно-щабна игра, посветена на хипотетичен украински десант в Крим. И в двата им разказа руската отбрана се оказва поставена под силен натиск от противник, който използва най-съвременни средства за разузнаване и прецизни удари.

Играта, озаглавена „Крымская побудка“ („Кримско събуждане“), вероятно е проведена около 29 юни 2026 г., ако се съди по датата на публикуваните кадри. Първи за нея съобщи запасният полковник Виктор Мураховский – главен редактор на списание „Арсенал Отечества“ и член на експертния съвет към Военно-промишлената комисия – чрез своя Telegram канал.

По думите му щабовете са били съставени от офицери от резерва и в оставка, а симулацията е проведена чрез автоматизирана щабна система. На публикуваните изображения се вижда руският комплекс „Равелин МП“ с топографска карта на Крим и Херсонска област в мащаб 1:500 000.

„Синята“ страна, условният противник, т.е. украинските сили, е действала нестандартно, като е използвала широко най-новите средства за разузнаване и поразяване на цели. „Червената“ страна, представляваща Русия, е била принудена да води отбранителни действия. Според Мураховский самата игра е преминала организирано и на високо професионално ниво.

Тази официална версия обаче почти веднага беше оспорена от далеч по-критичен разказ. Максим Климов – автор на канала „Минная дивизия“ и военноморски експерт, известен с критиките си към състоянието на руския флот – препубликува съобщението на Мураховский, като добави свои впечатления от симулацията. Според него планирането на „червената“ страна се е оказало напълно погрешно – оценката за намеренията на противника не съответствала на реалното развитие на играта. Това принудило организаторите да въведат допълнително условие, за да върнат сценария към предварително заложения ход.

Климов твърди още, че „синята“ страна изобщо не е разглеждала Кримския мост като цел за унищожаване, а като обект за превземане. Четири часа след началото на първата десантна вълна, две от чиито части вече били притиснати към морето, целият състав от големи надводни кораби на Черноморския флот, изтеглен в пристанище Новоросийск, вече лежал на дъното, поразен от тактически балистични ракети ATACMS.

Двата разказа се различават съществено. Мураховский представя играта като добре организирано професионално упражнение, докато Климов акцентира върху тревожния резултат – сценарий, при който отбраната на Крим се срива само за няколко часа, а базата в Новоросийск, смятана доскоро за сравнително безопасно убежище, се превръща в капан.

И в двата случая става дума за свидетелства на участници в едно и също закрито учение. Най-впечатляващите детайли – унищожаването на флота за четири часа и ударите по Новоросийск – са част от симулацията, а не описание на реални събития. Освен това стандартните ракети ATACMS имат обсег около 300 километра, което поставя Новоросийск извън техния стандартен радиус на действие.

Под „средства за откриване и поражение“ щабовете очевидно разбират изграждането на единна разузнавателно-ударна верига. Спътници и дронове откриват целите, информацията се предава в реално време, а след това ракети, планиращи авиобомби или морски дронове нанасят удара, преди целта да успее да се изтегли. Именно тази интегрирана система, а не отделните оръжия сами по себе си, променя баланса по крайбрежието, превръщайки всеки кораб, склад или мост в потенциална мишена, чийто живот се измерва в минутите между откриването и унищожаването.

Значението на подобна симулация произтича от факта, че тя разглежда напълно реален проблем. През 2026 г. украинското разузнавателно-ударно превъзходство в Черно море вече не е хипотеза. Морските дронове, с които Киев постепенно изтласка руския флот от западната част на морето, се превърнаха в платформи за ударни FPV-дронове, разширявайки украинския обсег далеч отвъд бреговата линия. През април серия далекобойни удари засегна десантни кораби в Севастопол, включително два последователни удара по десантния кораб „Ямал“, а през май бяха поразени железопътни фериботи в Керч, използвани от Русия за снабдяване на Крим с гориво и боеприпаси.

Именно натрупването на тези загуби принуди руското командване да прехвърли част от корабния си състав към Новоросийск в Краснодарския край – същата база, която симулацията определя като уязвима. С други думи, сценарият не измисля нова заплаха, а развива вече съществуваща тенденция – от постепенното изтощаване на флота към евентуална десантна операция, прикрита от същото разузнавателно-ударно превъзходство.

Именно тук обаче идва най-важната уговорка. Провеждането на мащабен морски десант изисква десантен капацитет, с който Украйна към момента не разполага. Реалните украински операции в Крим досега се ограничаваха до действия на диверсионни групи, прехвърляни с бързоходни катери и морски дронове, а не до класически десант с множество десантни кораби. Именно затова играта проиграва не най-вероятния, а най-тежкия възможен сценарий – нещо, което може да се разглежда както като нейно предимство, така и като ограничение. Освен това тя не представлява официално учение на руския Генерален щаб, а симулация с участието на запасни и пенсионирани офицери, при която резултатът неизбежно зависи и от предварително зададения сценарий.

Самият Климов признава, че организаторите са били принудени да въведат допълнително условие, за да върнат играта към планирания сценарий. Това подсказва, че упражнението е било съзнателно конструирано така, че максимално да натовари отбраната, а не да ѝ осигури лесна победа. Затова тежкият резултат за „червената“ страна следва да се разглежда както като индикация за възможните уязвимости на полуострова, така и като следствие от обучителния замисъл, чиято цел е да открои слабостите, а не да предскаже изхода от реална военна операция.

Независимо от резултатите на симулацията, самият факт, че двама от най-разпознаваемите представители на руската военно-експертна общност публично обсъждат сценарий, при който отбраната на Крим се пропуква, а Кримският мост е разглеждан като обект за превземане, а не просто за унищожаване, показва колко сериозно подобна заплаха се възприема в самата Русия. Това подсказва, че руското военно планиране вече отчита не само риска от отделни удари срещу кораби и инфраструктура, а и възможността за комбинирана операция, при която разузнаването и прецизният огън първо обезсилват отбраната, а едва след това се предприема десант. Самото допускане на подобен сценарий измества фокуса от постепенното губене на отделни кораби към далеч по-сериозната перспектива – риск за контрола над самия Крим.

Керченският възел гори: Украйна затваря и последните вратички към Крим

🔥 Обстановката в окупирания Крим продължава да се изостря, при което най-малко 700 леки автомобила образуваха колона, опитвайки се да напуснат полуострова, докато огнена стихия продължава да бушува в петролно депо, разположено в непосредствена близост до Кримския мост, наред с трите ферибота, които също са обхванати от пламъци.

Самият мост, който е единствената постоянна връзка на полуострова с континентална Русия през Керченския проток, беше затворен за часове, а след повторното му отваряне всяко превозно средство трябваше да изчака два часа на опашка за индивидуална проверка от служители по сигурността, преди да бъде допуснато. Зад тази моментна картина се откроява нещо по-методично от поредния среднощен удар: руснаците изграждаха в Крим няколко успоредни линии за снабдяване, за да застраховат полуострова срещу точно такъв сценарий, и една по една тези линии се затварят.

Ударът по фериботната връзка

Решаващото събитие в тази верига е комбинираният удар в нощта на 20 срещу 21 юни, нанесен от двете страни на Керченския проток от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО). На нос Чушка, пристанище „Кавказ“ в Краснодарския край, беше поразен комплекс за претоварване на петрол – резервоарният парк и нефтобазата пламнаха, а геолокирани кадри северно от пристанището фиксираха най-малко 3 горящи ферибота. От другата страна на пролива в окупирания Керч, удар отнесе и нефтобаза „ТЕС-Терминал-1“, разположена на под 1 км от моста – съоръжение, през което руските сили претоварват мазут, втечнен газ и леки петролни продукти, а също така зареждат фериботната връзка с Краснодарския край.

В основата на тази мрежа е фериботът „Панагия“, който беше поразен в хода на атаката. Според данни на ТАСС, има един загинал и един ранен; превозът през протока беше временно спрян от 21 юни. „Панагия“ не е случайна цел: това е плавателният съд по маршрута, който Москва използваше, за да прехвърля камиони, гориво и военни товари, след като тежкият транспорт беше изтласкан от моста.

Защо фериботът беше толкова важен

Зависимостта от ферибота не пада от небето, а беше предизвикана стъпка по стъпка. За първи път транзитното преминаване на товарни камиони по Кримския мост беше ограничено броени дни след украинския удар по него през 2022 г. Решаващата забрана влезе в сила през януари 2026 г. и оттогава насам той е достъпен само за леки автомобили, мотоциклети и микробуси, докато превозните средства над 1,5 тона, закритите товарни фургони и преоборудваните за търговски превоз микробуси са забранени. Потокът на тежки товари се пренасочи именно към фериботите – резервната линия, която сега гори. С други думи, Украйна удари не просто поредния кораб, а извади от строя единствената алтернатива на моста, изградена специално за да поеме онова, което той вече не може да носи.

Сухопътният коридор под обстрел

Остава третата опция – сухопътният маршрут по федералната магистрала Р-280 „Новороссия“ от Ростов на Дон през Мариупол и Мелитопол, и именно по него руснаците разчитат да компенсират спряната фериботна връзка. Но камионите, които осигуряват логистиката по тази артерия, са подложени на систематично унищожение. По украински мониторингови данни от началото на май по маршрута са поразени поне 415 камиона и са повредени 6 моста.

OSINT групата „Oko Gora“ документира над 60 изгорели камиона и цистерни по магистрали М14 и Н20 в рамките на само 3 седмици, а оценките за май като цяло сочат около 125 поразени тежкотоварни машини. Към загубите по пътното платно се добавят и ключови мостове: в началото на юни тежко повреден беше Чонгарският мост над Сиваш по М18, а по-рано точни попадения бяха отчетени върху прелезите при Чонгар и Геническ, които вече и без това бяха стеснили броя на работещите транспортни артерии от Крим до окупираните части на Херсонска и Запорожка област.

Кумулативният ефект е най-осезаем не в украинските сводки, а сред руските бензиностанции. Назначеният от Москва губернатор на Севастопол съобщи още на 29 май, че в града е свършил бензинът от марки А-92 и А-95; оттогава ограниченията ескалираха от режим на купуване до пълна забрана за гражданска продажба на гориво в целия полуостров. Това е лакмусът на логистичното задушаване: когато полуостров с население с численост над 2 млн души започне да рационира бензина, причината е, че всичките входни вентили са затегнати едновременно.

Стратегическата логика на изолацията

Институтът за изследване на войната (ISW) определя ударите по Керченския проток като част от последователен план за изолиране на Крим – не еднократна акция, а доктрина. Тезата е проста по замисъл и трудна за оборване по изпълнение: полуостровът се захранва по три линии (мост, ферибот и сухопътен коридор) и всяка една от тях бива деградирана поотделно, докато в крайна сметка общата пропускателна способност падне под прага, нужен за поддръжка на военното и цивилно присъствие. Президентът Володимир Зеленски формулира капацитета зад тази доктрина още на 1 юни, заявявайки, че украинските сили вече могат да поразяват руската военна логистика на практика във всички временно окупирани територии.

Скептицизмът тук е уместен, тъй като Русия е доказала способността си да адаптира маршрути, да възстановява мостове с понтони и да извършва доставки на гориво нощем на по-малки партиди; нито един от трите канала не е затворен необратимо. В същото време твърденията за опашка от 700 автомобила и 415-те поразени камиона на този етап не могат да бъдат категорично потвърдени в пълния си обем, което налага да се възприемат леко резервирано. Но дори консервативният прочит на проверимите факти – три горящи ферибота, закрит коридор през протока, поразени петролни бази от двете му страни и мостове по сухопътния коридор и изчерпан запас от гориво в Севастопол и голяма част от полуострова – описва една и съща крива.

Ключовият момент тук не е отделният удар, а трансформацията в логиката на целите. Доскоро Кримският мост беше символичната мишена, чието поразяване предлагаше несравним пропаганден ефект. От известно време насам обаче Киев спря да преследва зрелищни успехи, а вместо това полага системни усилия за постигане на своите стратегически цели – изолиране на Крим с неутрализиране на петролни терминали, фериботни връзки и мостове – три елемента, благодарение на които години наред полуостровът беше в ролята на действаща тилова база.

Ако тази крива бъде запазена, в даден момент Кремъл неизбежно ще се изправи пред труден избор, какъвто до момента не е трябвало да прави – да продължи да поддържа Крим в условията на трайно стеснени артерии или да прехвърли инженерни ресурси и ПВО комплекси за защита на логистиката, отнемайки ги от фронтови части, които имат отчаяна нужда от тях. Каквото и да избере тогава, полуостровът вече ще е престанал да е сигурният тил, какъвто беше оригиналният замисъл, и се превръща в постоянно изтичащ резервоар, който трябва да бъде пълнен отново и отново – и то под непрекъснат обстрел.

Украинските удари затегнаха допълнително логистичната примка около Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха координирани удари по всички основни мостови съоръжения, свързващи северните подстъпи на Крим с окупираните територии на Херсонска област, точно на прага на Перекопския провлак.

Поразени бяха два моста над Северно-Кримския канал в района на Преображенка и Мирне, автомобилният мост по маршрута Перекоп–Армянск, както и инфраструктурен обект в района на село Ставки. Назначеният от Кремъл губернатор на окупационната власт Владимир Салдо потвърди атаката, която първоначално беше сведена от него до три обекта, и докладва за свалянето на 45 украински дрона над региона през изминалата нощ. Самото признание е от негова страна е показателно: то изважда инцидента от рамката на пропагандното отразяване и го фиксира като потвърден факт дори за най-отявлените скептици, въпреки че засега не разполагаме с пълната картина на пораженията.

Значението на операцията може да бъде разчетено правилно единствено през географските особености на провлака. Кримският полуостров е свързан с континенталнта част на Украйна по три основни коридора: Перекопския провлак на запад, в района на Армянск и Перекоп; централния чонгарски маршрут през Сиваш; и източния обход по Арабатската коса при Геническ, като и трите артерии за изключително тесни. От две седмици насам украинските удари се фокусират последователно над всяка от тези оси. Чонгарският мост беше поразен два пъти (7 и 9 юни), след което движението през пункта при Джанкой беше спряно, а руските власти наложиха ограничения за използването и на трасето при Геническ. Така Салдо беше принуден да пренасочи трафика към западния обход през Армянск и Перекоп – маршрут, който удължава разстонието с приблизително 130 км. Настоящият удар засяга именно този последен резервен коридор – мостовете над Северно-Кримския канал и шосейния мост Перекоп–Армянск, който съвсем доскоро се считаше за устойчива алтернатива на останалите пътни артерии.

Подборът на цели следва ясна оперативна логика. Северно-Кримският канал не е просто хидротехническо съоръжение, а ключов воден ресурс, който осигурява около 85% от прясната вода на полуострова. Ударите, поразили мостовете над него, създават паралелно логистичен и психологически натиск. По украински данни, които следва да се тълкуват консервативно, тъй като не подлежат на независимо потвърждение, товарният трафик по основните сухопътни артерии към Крим е спаднал с 71% само за последните две седмици, докато руското командване е принудено да ограничи движението на военни доставки. Отчетени са затруднения при снабдяването с гориво, което при нарушена проходимост на ключови мостове се превръща в ключов фактор на натиск. Както руски, така и украински източници съобщават за пълен хаос и срив на логистиката.

Важно е да се отбележи, че Чонгарският мост беше поразяван на няколко пъти от 2023 г. насам. Въпреки това във всеки един от случаите окупационните власти успяваха да възстановят движението по него в рамките на няколко дни. Руските инженерни звена разполагат със значителен капацитет за бърз ремонт и разгръщане на временни съоръжения, докато ударите с ограничен заряд по-скоро нарушават ритъма на движение, отколкото да причинят трайно прекъсване на пътни артерии. В този смисъл за момента „островизацията“ на окупирания Крим остава оперативна цел, вместо наложено фактическо състояние. По-реалистичен, а вероятно и удобен, сценарий за украинската страна е този на пермаментно влошена логистика – по-дълги маршрути, повишени разходи и невъзможност за предоставяне на каквато и да е форма на гаранция за оцеляване на логистичните доставки към Крим.

Именно в кумулативния ефект се съдържа стратегическото значение на тези удари. Системната деградация на трите водещи сухопътни коридора – Чонгар, Геническ и вече Перекоп–Армянск – заедно с мостовете над канала. Сухопътният коридор, изграден през първите седмици на инвазията през 2022 г. като демонстрация на устойчива връзка между Крим и континента, бавно и необратимо се превръща в пълна противоположност на първоначалния замисъл. Вместо стабилен и сигурен маршрут – такъв под непрекъсната уязвимост, който ежедневно поглъща ресурси без възвръщаемост. Дали този процес в един момент ще доведе до повторение на сценария от ноември 2022 г. в Херсон – само времето ще покаже. Украинското командване не търси бърз резултат, а трайно налагане на непосилна цена за снабдяване на Крим, което в дългосрочен план неизбежно ще постави въпроса, доколко е рационално изобщо поддържането на окупацията на полуострова, който отдавна изгуби първоначалната си роля.

Панцир-С1М беше видяна да се придвижва в окупирания Крим.

🇷🇺 Рядко срещаната версия на зенитно-ракетен комплекс Панцир-С1М беше забелязана да се придвижва през окупирания Крим, което разпали предположения за евентуалното изтегляне на системата, въоръжена с един от най-новите руски хиперзвукови прехващачи, от задачата по охрана на Керченския мост, съобщи специализираното издание Defense Express.

Кадри, разпространени онлайн, показват модернизирания комплекс Панцир-С1М да се движи по магистрала, очевидно в посока към Евпатория или Саки.

Системата е експортен вариант на Панцир-СМ и се отличава от по-старите модели като Панцир-С1 със шасито КамАЗ-53958 и характерния правоъгълен радар за проследяване. По-рано идентичен вариант беше разположен в района на Керченския мост.

Имайки предвид колко малко бройки от тези модернизирани системи изобщи са произведени досега, експерти смятат, че забелязаният сега комплекс може да е същият, който преди охраняваше моста – макар засега това да не е потвърдено.

На снимките се виждат контейнери за ракети с различен диаметър, което предполага, че комплексът носи два различни типа прехващачи.

По-тесните тръби вероятно съдържат стандартните ракети 57Е6-Е, докато широките отговарят на по-новата 57Е6М-Е, която според наличните сведения може да развие скорост до 1700 м/с или около Мах 5, има обсег на действие 30 км, използвайки принципа hit-to-kill. По-старата 57Е6-Е достига до 20 км и максимална скорост около 1300 м/с.

За да постигне по-високата си скорост, 57Е6М-Е има по-малка бойна част и уголемен значително ускорител. В резултат двете ракети притежават почти еднаква обща дължина, но по-новата от двете изисква по-широк пусков контейнер.

Ако Панцир-С1М наистина е изтеглен от района на Керченския мост, това би било сериозен сигнал за влошаване на руската противовъздушна отбрана в Крим.

След многобройните удари с дронове и загубата на различни ПВО системи руските сили очевидно са принудени да преразпределят част от най-модерната техника – дори на цената на видимо намаляване на защитата около един от най-укрепените си обекти.

Панцир-С1М е проектиран да използва и противодронна ракета ТКБ-1055 (19Я6), но сякаш нейното производство изглежда е спряно и досега такива ракети не са забелязвани на руски комплекси.

🔙 Frontline Monitor припомня: началникът на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Васил Малюк разкри нови подробности относно състоянието на мрежата за противовъздупна отбрана на Москва, заявявайки, че от началото на 2025 г. са унищожени близо половината от всички системи Панцир-С1.

Мерц сигнализира, че Украйна може да използва ракети Taurus за удари по Керченския мост

🇩🇪🤝🇺🇦 Бъдещият канцлер на Германия Фридрих Мерц заяви, че крилатите ракети с голям обсег Taurus могат да се използват за атака срещу стратегическа военна инфраструктура в окупирания Крим, включително Керченския мост, в случай че бъдат доставени на Украйна.

19-километровият Кримски (Керченски) мост, построен след незаконната окупация на Крим от Русия през 2014 г. и завършен през 2018 г., служи като основен маршрут за снабдяване на руските войски. Мостът беше обект на многократни украински атаки и претърпя тежки щети при удари през октомври 2022 г. и юли 2023 г.

В интервю за Карен Миосга от ARD, Мерц подчерта нуждата за оказване на подкрепа на Украйна в преминаването от реактивна към проактивна позиция на бойното поле, като каза, че Киев трябва да бъде подготвен да „оформя събитията“ и „изпреварва ситуацията“.

„Ако нещата продължат така, както са, ако например най-важната сухопътна връзка между Русия и Крим бъде унищожена или ако нещо се случи в самия Крим, където е разположена по-голямата част от руската военна логистика, тогава това ще бъде възможност тази страна най-накрая да се върне стратегически обратно в картината“, заяви той.

Докато отиващият си канцлер Олаф Шолц последователно блокира доставката на крилати ракети Taurus поради опасенията си за ескалация, Мерц отдавна критикува тази позиция. Тъй като Мерц е готов да поеме поста след изборната победа на неговите християндемократи, решението за доставка на Taurus може скоро да се върне отново в политическия дневен ред. Въпреки това остава неясно дали бъдещите му коалиционни партньори от социалдемократите ще подкрепят подобен ход.

Мерц също така поясни, че не призовава за пряко участие на Германия във войната, а по-скоро за въоръжаване на Украйна със способността да поеме инициативата. Германският политик по-рано изрази подкрепа за доставката на ракети Taurus на Украйна и подчерта, че подобна стъпка трябва да бъде съгласувана с европейските съюзници.

„Нашите европейски партньори вече доставят крилати ракети“, повтори той на 13 април, цитирайки усилията на Обединеното кралство, Франция и САЩ. „Ако е координиран, тогава Германия трябва да участва в него.“

Украйна вече получи американските ATACMS, както и крилатите ракети SCALP/Storm Shadow от Франция и Обединеното кралство. Както Вашингтон, така и Лондон разрешиха на Киев да използва тези ракетни системи за удари по цели в окупираната от Русия територия, включително Крим.

Предишната администрация на Байдън и Обединеното кралство разрешиха и удари с ракети с голям обсег срещу военни цели на руска територия в края на 2024 г., а именно в руските гранични Курска и Брянска области. Сегашният президент на САЩ Доналд Тръмп разкритикува този ход.

В своето интервю Мерц осъди вчерашната руска атака срещу украинския град Суми, при която загинаха най-малко 34 цивилни, а други повече от 100 бяха ранени, като я нарече „умишлено и преднамерено сериозно военно престъпление“.

„И казвам на всички онези в Германия, които наивно призовават Путин да седне на масата за преговори – това е отговорът. Това прави Путин с онези, които му говорят за прекратяване на огъня“, каза той.

Мерц предупреди, че Москва тълкува призивите за мир като признак на слабост.

„Той очевидно тълкува желанието ни да говорим не като сериозно предложение за улесняване на мира, а като слабост“, обясни той, имайки предвид посещението на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва миналата година, последвано дни по-късно от ракетен удар по детска болница в Киев.

Западната дипломатическа изолация, наложена на Путин след началото на пълномащабната война, изглежда се разпада, след като Тръмп поднови директния дипломатически контакт с Москва в опит да постигне прекратяване на огъня.

Тези усилия до голяма степен са в застой, след като Кремъл отхвърли предложението на Вашингтон и Киев за пълно 30-дневно примирие и продължи смъртоносните си атаки срещу украински градове и инфраструктура въпреки частичното прекратяване на огъня, договорено на 25 март.

Русия е разгърнала рядка версия на „Панцир“ на Кримския мост

📸 Снимка: Рособоронэкспорт

🇷🇺 Русия разположи рядка модификация на системата за противовъздушна отбрана Панцир директно на Кримския мост, наричан още Керченски мост, който свързва континентална Русия с анексирания Кримски полуостров.

Това внедряване наскоро беше подчертано в изображения, публикувани от канала на Telegram „Крымский ветер“, показващи разположението на системата в критичната инфраструктура.

Сателитните изображения потвърждават, че системата „Панцир“ присъства на моста от поне месец, което показва дългосрочна стратегия за защита на този жизненоважен маршрут от потенциални украински удари.

Конкретният разгърнат вариант е експортен модел с бронирана кабина, монтирана на шаси КамАЗ-53958 и е боядисан в пустинен камуфлаж. Трябва да се отбележи, че тази версия изглежда е била уникален прототип, представен преди това на Парада на победата в Тула и изложен на форума „Армия“.

Този модел „Панцир“, обозначен като „Панцир-С1М“, може да се похвали с няколко подобрени тактически и технически спецификации спрямо стандартните модели, включително увеличен обхват и възможности за височина за поразяване на въздушни цели. Той може да използва два типа ракети, 57Е6М-Е и 57Е6-Е, и двете неразделна част от системите "Панцир-С1".

„Панцир-С1М“ е предназначен за противовъздушна отбрана на малки военни, включително мобилни и административно-промишлени обекти и райони срещу самолети, хеликоптери, крилати ракети, тактически балистични ракети и високоточно оръжие. Той също така служи за подсилване на единиците за противовъздушна отбрана при масови въздушни атаки.

Русия използва баржи, за да защити кримския мост от дронове

🇷🇺🛡️🇺🇦 През последния месец и половина Русия е разположила най-малко 25 баржи по протежение на Кримския мост, за да изпълняват функцията на бариера срещу потенциални атаки от украински военноморски дронове.

Този ход подчертава продължаващите усилия на руската страна за осигуряване на периметъра около моста. издигащ се над водите на Керченския пролив и свързващ Таманския полуостров на руския Краснодарски край с Керченския полуостров в окупирания Крим.

Кримският мост, построен от Русия след анексирането на Крим през март 2014 г., е най-дългият мост в Европа с дължина от 19 км и цена, възлизаща на приблизително 3,7 милиарда щатски долара. Съоръжението включва самостоятелни паралелни структури за четирилентов автомобилен път и двурелсова железопътна линия.

Според Андрий Юсов, представител на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна, руската армия е активизирала усилията си за защита на моста от потенциални украински военни операции.

„Врагът наистина засилва мерките за сигурност и защита на моста, изграждайки нови укрепления и укрепвайки морската защита“, отбеляза Юсов, добавяйки, че отбранителните мерки включват както внедряването на класически конвенционални системи, така и импровизирани средства за противодействие, каквото се явява поставянето на баржи.

Юсов допълни, че въпросната тактика далеч не е нова, тъй като Русия е използвала подобни методи за защита и в миналото. Той също напомни за поредицата от успешни операции, извършени от украинската армия и специални сили в Крим, включително унищожаването на съществена част от плавателния състав на руския Черноморски флот.

Украински официални лица многократно са обявявали Керченския мост за легитимна цел, подчертавайки продължаващите усилия на украинската държава да предотврати използването му.

България е отказала да съдейства на Русия в разследването за Кримския мост

📸 Снимка: Информационна агенция ТАСС

България е отказала на Русия да й съдейства в разследването на терористичния акт срещу Кримския мост на 8 октомври 2022 г., мотивирайки се с общоевропейска позиция, изразена от една от институциите на ЕС.

Това става ясно от публикация в руския в. „Ведомости“, посветена на темата колко държави по света са съдействали на Русия или не при нейните разследвания на различни престъпления и са й предали или не издирваните лица.

В отговор на запитване от вестника пресслужбата на руската Генерална прокуратура обяснила позицията на страната ни по случая. При оценката за приемливостта на изпълнение на руската молба, отбелязват от Генералната прокуратура, компетентните органи на Република България са взели предвид общото становище, изразено на 3 и 4 март 2022 г. на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (на ЕС), че:

Действията на Русия представляват такова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че то оправдава избора на много държави да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателно-правни въпроси, като си запазват правото да ги решават във всеки конкретен случай.

„Ведомости“ припомня и мнението на тогавашния ни главен прокурор Иван Гешев, изразено в Туитър, че България няма никакво отношение към взривяването на Кримския мост. Обвиненията в причастност към терористичния акт той окачестви като „поредната руска хибридна атака срещу европейската общност“, добавя още вестникът.

Източник:  БГНЕС