Турската зенитна ракета SİPER Ürün-2 смени целта си в полет

🇹🇷🚀 Турската зенитна ракета с голям обсег SİPER Ürün-2 беше подложена на изпитание, в рамките на което тя беше изстреляна срещу една цел, а по време на полета получи нова, която успя да унищожи. За това съобщиха директорът на Председателството на отбранителната промишленост (SSB) Халук Гьоргюн и двете частни компании, разработващи системата – ASELSAN и ROKETSAN. Нейният трети разработчик е TÜBİTAK SAGE, институт за изследвания в сферата на отбраната към Съвета за научни и технологични изследвания на Турция. Мястото на провеждане не се уточнява.

Ракетата е вторият модел от серията SİPER – далекобойна система за ПВО/ПРО от местното производство. Нейното официално обозначение е Ürün-2, а турските медии я наричат още Blok-2. Гьоргюн описа успешно проведения тест и публикува кадри от него в платформата Х: „След като беше изстреляна към определена цел, SİPER Ürün-2 унищожи новата си цел, зададена по време на полета, и така още един път демонстрира успешно своята маневреност и ефективност.“ ROKETSAN уточни, че ракетата за първи път показва своята способност да сменя целта в полет.

Генералният директор на ASELSAN Ахмет Акйол уточни, че целите са няколко и са прелитали над морската повърхност. Според него при изпитанието на SİPER 2 са проверени откриването, следенето, поразяването и прехващането на такива цели. Той добави: „След изстрелване ракетата промени набелязаната цел и порази успешно новата.“ В изявлението на компанията, цитирано от Anadolu, са изброени и останалите проверени елементи: поразяване на първата цел, пренасочване на вече изстреляната ракета към втора, средният и крайният участък на насочване.

Нисколетящата заплаха е една от най-сложните цели за всяка ПВО. Тя излиза над радиохоризонта едва на близко разстояние и се губи в отраженията от вълните, а именно по такъв профил летят противокорабните крилати ракети. Разработчиците описват ползата по-общо: Гьоргюн отбелязва, че изпитанието е повишило способността на страната да реагира на променящи се заплахи, а ROKETSAN – че повишава оперативната гъвкавост. Онлайн изданието TurDef посочва още едно приложение. Ракета, насочена срещу примамка или фалшива радарна цел, не се изразходва напразно, ако след пуск операторът я пренасочи към истинската.

Според техническия лист на ASELSAN от май 2025 г. системата поддържа двупосочна връзка с ракетите в полет, докато в крайния участък се насочва от активна радарна глава – собствен радар в носа на ракетата. Преди това, по описанието на SavunmaSanayiST, тя получава корекции от наземния радар за управление на огъня. В техническия лист за SİPER 2 са посочени максимален обсег на прехващане над 150 км и височина 30 км. Системата може да проследява до 100 различни цели, а една батарея поразява едновременно до 10 от тях и насочва до 20 отделни ракети. Всяка пускова установка пренася 6 ракети. Сред целите са изброени самолети, хеликоптери, ракети въздух–земя, крилати ракети, стратегически и тактически дронове. TurDef пише, че Ürün-2 има изцяло нова едностепенна конструкция и двигател с голям диаметър. Тя не произлиза от двустепенната Ürün-1, изградена върху зенитната ракета среден обсег HİSAR-O.

Проведеното изпитание продължава дълга поредица, започнала още през август 2023 г. с първата стрелба на Ürün-2 на полигона в Синоп. На 16 юни 2026 г. порази маневрираща цел на повече от 150 км разстояние. По-малката Ürün-1 постъпи на въоръжение през октомври 2024 г. Серийното производство на Ürün-2 беше договорено на 29 октомври 2025 г. Според Гьоргюн тя трябва да постъпи на въоръжение в турските ВВС в периода 2027-2032 г. Според него новит тест укрепва далекобойния слой на „Стоманения купол“ (Çelik Kubbe) – многослойната ПВО/ПРО система на Турция. Министърът на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър нарече ракетата далекобойния щит на тази система.

TurDef свързва стрелбата по морски цели също с корабния вариант SİPER-2D. Изданието Army Recognition посочва, че вариантите Ürün-1D и Ürün-2D са сред ракетите, предвидени за 96-те клетки на вертикалните пускови установки MİDLAS на разрушителя TF-2000. Изграждането на първия от тези бойни кораби беше започнато през 2025 г. в Истанбулския военноморски корабостроителен завод.

Балистичните ракети не са сред целите, посочени от Ürün-2. През май Гьоргюн определи нейната роля като отбрана срещу въздушни цели, крилати ракети и боеприпаси въздух–земя. Защитата на „Стоманения купол“ от балистични ракети той разпредели между два нови проекта. За долния слой в атмосферата е предвиден SİPER-A с активна радарна глава с фазирана решетка (AESA). За горния слой е предвиден SİPER-4, който се очаква да покрие нуждата на ВВС от прехващач за поразяване на балистични ракети на голяма височина. Към 28 октомври обсегът, височината на прехващане и сроковете на двата проекта не са обявени публично.

Киев поставя автоматични картечни турели срещу реактивните дронове

🇺🇦🛡️ В Киев вече са поставени над 12 автоматични бойни модула за картечници с калибър 12,7 мм срещу руските реактивни дронове, а още 8 ще бъдат монтирани в Киевска област, съобщи Ukrinform, позовавайки се на думите на украинския президент Володимир Зеленски от 4 октомври. Във видеото от съвместния брифинг с германския канцлер Фридрих Мерц президентът не дава числа. Според него програмата „Турели“ тепърва започва да се развива пълноценно и ще има „десетки такива турели на различни обекти“.

Реактивните дронове са ударни дронове от типа „Шахед“ с турбореактивен двигател, като „Геран-3“ и „Геран-4“. Те летят по-бързо от витловите и оставят на отбраната по-малко време. Зеленски очаква, според Укринформ, при руските удари да се премине от количество към качество, от обикновените „Шахеди“ към възможно най-широко използване на тези апарати. По думите му само за седмицата реактивните дронове са около 900, към които се прибавят още хиляди обикновени. Сутринта на 4 октомври дрон удари пътното платно на Северния мост в Киев, докато Мерц беше в града, а кметът Виталий Кличко съобщи за двама ранени. На 3 октомври руското външно министерство призова чужденците и дипломатите да напуснат столицата и предупреди за нови масирани удари. Мерц заяви, че въпреки заплахите е дошъл.

Модулите са един от няколкото слоя на по-широката отбранителна система. Зеленски оцени дяла свалени реактивни дронове на около 50–55%, понякога 60%, и го отдаде на авиацията: F-16 помагат много, а 20 мм боеприпаси се справят добре. Обикновените „Шахеди“ се неутрализират в 85-92% от случаите. Дроновете-прехващачи „Барс“, които според него са почти ракети с далечен обсег, постигат успеваемост от около 30% и резултатът се подобрява, а 2000 от тях Украйна ще получи с финансиране от Германия. Резултат от програмата за малки ракети, включваща няколко вида, той очаква през втората половина на октомври.

Германският пакет е за над 1,3 млрд. евро, по данни на Reuters: около 1 млрд. за военна помощ и 350 млн. за ремонт на енергийната мрежа. Украйна и Германия подписаха 15 споразумения и документа за над 8,5 млрд. евро, сред тях и договор за сътрудничество срещу дронове, чрез който Берлин ще използва опита на Украйна, отбеляза Мерц. Reuters свързва визитата с бързото производство на прехващачи срещу реактивни дронове, изпитани от германската Quantum Systems.

Зеленски не назовава нито модела, нито производителя на турелите. Полският автор Thorkill посочва с 99% сигурност Sky Sentinel, автоматична зенитна турела с картечница M2 Browning върху поставка с механично задвижване, която сама засича и следи целта, но не публикува основание за идентификацията. Описанието обаче отговаря и на други украински разработки: Mechatronics предлага мобилна зенитна станция с изкуствен интелект и компютърно зрение, в която се монтира M2, а Dron ZP изпита през януари 2025 г. при Националната гвардия 12,7-мм турела с елементи на невронна мрежа.

Разработчиците на Sky Sentinel твърдят от първото ѝ представяне през май 2025 г., че системата поразява малки и бързи цели. Скоростите, които посочват, са 200, 400 и дори 800 км/ч, според UNITED24 Media. Максималният ѝ обсег е засекретен; 1500 м е ефективният обсег на M2 по въздушни цели, посочва Militarnyi. Частната фирма Carmine Sky ползва Sky Sentinel на кули за частна противовъздушна отбрана и съобщи пред украинската редакция на Deutsche Welle през април, че ефективността е 85%, а операторът, който понякога е на стотици километри, само потвърждава откриването на огън. Публикуваното не обяснява как е изчислен процентът, а говорител на фирмата заяви, че преди репортажа е бил свален реактивен „Шахед“. Частната противовъздушна отбрана действа в единната система за командване на ВВС, съобщи през март тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров. Офицер от 636-и отделен зенитно-картечен батальон описва турелата като напълно автономна от откриването на целта до началото на стрелбата. В системата за обществени поръчки Prozorro като доставчик фигурира киевската фирма „Скай Фортрес“, например в поръчката на Черкаската областна администрация от 3 март за две турели по 7,67 млн. гривни.

Публичният опит със системата е противоречив. Генералният щаб съобщи на 1 август, че при учения Sky Sentinel е показала висока ефективност срещу „Геран-3“ и „Геран-4“, а 636-и батальон в Сумска област получи 5 модула за около 40 млн. гривни, към които към края на август се добавиха още 5, общо 10. Командирът на батальона обясни, че турелата работи най-ефективно срещу реактивните, защото на войник му е трудно да порази цел, летяща с 300 км/ч. Друга картина дават определения на Галицкия районен съд във Лвов от 8 юли. На полигонен тест през февруари 2026 г. Sky Sentinel не е могла да поразява въздушни цели с всички заявени от производителя възможности: сензорите и далекомерите откривали целите със закъснение, стрелбата била неточна, а условната цел не била унищожена. Доставчикът все пак предал два комплекта и получил плащане, а следствието твърди, че фирмата е доставила продукция с лошо качество и е присвоила над 1 млн. гривни. Zaxid.net не цитира позиция на фирмата.

Заявените 800 км/ч надвишават всеки посочен максимум за конкретен реактивен дрон. Главно управление на разузнаването (ГУР) дава за „Геран-3“ скорост от 300-370 км/ч. UNITED24 Media посочва до 500 км/ч за „Геран-4“ и 650 км/ч за ракетата-дрон „Бандерол“. Генералният щаб на ВСУ описва „Геран-3“ и „Геран-4“ като дронове, които могат да надхвърлят 300 км/ч. Затова числото няма значение; решаващо е времето. Обикновеният „Шахед“ прекосява зона с радиус 1500 м за около 30 секунди при скорост около 180 км/ч. Дрон със скорост 450–500 км/ч я прекосява за 11–12 секунди, ако лети право към турелата. „Геран-3“ достига максималната си скорост в крайното пикиране към целта, според ГУР. Прозорецът за стрелба се скъсява около два и половина пъти още преди потвърждение на оператора, ако системата работи в такъв режим. Много вероятно е затова една турела да сваля реактивен дрон при едно преминаване по-рядко, отколкото обикновен „Шахед“, а 85% не могат да се пренесат върху него. На този извод се противопоставят твърдението на разработчиците, че за един град са нужни 10 до 30 турели, които получават данни от радар, и добрите резултати от учения, отчетени от Генералния щаб: няколко модула удължават общото време за стрелба. Процентите, които Зеленски публикува за такива цели, са 50–60% за авиацията със самолети F-16 и 20 мм боеприпаси и около 30% за прехващачите „Барс“. За турелите не е посочен процент, а сметката за времето ги поставя по-скоро в ролята на последен слой около отделни обекти, отколкото на щит над града.

Кой е доставил и кой обслужва киевските модули, не е съобщено. Ролята им като реален слой на отбраната би се потвърдила, ако бъде публикуван броят на реактивните дронове, свалени от модулите над киевски обекти, и бъде назован доставчикът в поръчките. Обратното би показала липсата на такъв брой и в края на октомври, когато Зеленски очаква резултат от малките ракети.

Анализ: руски дрон засне от въздуха удара по бизнес център „Инком“ в Киев

🇷🇺✈️🇺🇦 Руски дрон с камера засне от въздуха как друг дрон поразява киевския бизнес център „Инком“ (Compass FM) следобед на 25 септември. Два дни по-късно видеото беше споделено прокремълски канали, сред които блогърът Борис Рожин и военният кореспондент Юрий Котенок, с обозначенията на 50-а отделна бригада „Варяг“. Кадрите показват не просто приближаването на ударния дрон към целта, а самата експлозия след попадението – индикация, че поне при тази операция Русия е успяла да получи изображение от небето над Киев и след удара.

Ударът около 14:43 ч. е второто попадение за деня по седеметажната офисна сграда в квартал Шулявка, Соломенски район; при сутрешната атака е засегнат покривът. При следобедния удар загиват четирима души – двама на улицата до сградата, един вътре и един в автомобил на паркинга. Най-малко десет души са ранени.

Сред загиналите е 29-годишната журналистка Мария Ивженко, която повече от пет години работи за NV и пише за отбранителни технологии, IT и телекомуникации, преди да премине в корпоративния сектор. За целия ден кметът Виталий Кличко съобщава за седем загинали и 59 пострадали при руските удари по Киев.

В сградата се помещава дата-център на Datagroup – един от големите телекомуникационни оператори в Украйна. Компанията съобщава, че съоръжението е повредено, служителите ѝ не са пострадали, данните на клиентите са запазени, а услугите продължават да се предоставят от резервни площадки.

Руското Министерство на отбраната обявява удара още същия ден и твърди, че дата-центърът осигурявал „обработката и предаването на разузнавателни данни“ за украинските въоръжени сили. Ведомството не публикува доказателства в подкрепа на твърдението.

Украинските власти представят атаките в по-широк контекст. Президентът Володимир Зеленски посочва сред засегнатите американски и други компании, дата-центрове и интернет доставчици и заявява, че за Русия „целият обикновен живот“ е мишена. Министърът на външните работи Андрий Сибиха свързва ударите по центрове за данни и телекомуникационна инфраструктура с опит да бъде нарушена включително системата за оповестяване при въздушна опасност.

През същата седмица руски атаки засягат и други елементи на телекомуникационната инфраструктура в столицата. На 23 септември са повредени обекти на доставчиците UTELS и „Павутина“, а около 100 000 домакинства в Киев и Киевска област временно имат проблеми с интернет, по данни на Министерството на дигиталната трансформация.

На 27 септември руски дрон поврежда и централния офис на „Киевстар“ в Шевченковски район. През същия период руски военни канали публикуват подборки от удари срещу телекомуникационни и сървърни обекти в Киев, представяни като част от действията на бригада „Варяг“.

„Варяг“ и далекобойните дронове

Руски източници представят 50-а бригада „Варяг“ като едно от първите големи съединения на Войските за безпилотни системи. Сред използваните от нея платформи са разузнавателните дронове „Орлан-10“ и Supercam, по-тежки Forpost и „Орион“, както и далекобойни ударни дронове от семейството „Геран“.

Бригадата е създадена върху основата на „ГРОМ Каскад“ – звено, което през 2025 г. започва да използва „Геран“ при далекобойни удари. Defense Express пише, цитирайки открити източници, че командването на „Варяг“ е подчинено непосредствено на Генералния щаб, като структурата вече е сравнявана с Центъра за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“.

Същественото е съчетаването на различни функции в едно формирование: разузнаване, комуникационно осигуряване и ударни средства. Това позволява отделните дронове да бъдат използвани не просто като автономни боеприпаси, летящи към предварително зададени координати, а като части от една свързана система.

Какво показва видеото

Самият публикуван клип е около три секунди. Камерата гледа косо отвисоко към голям офисен комплекс до широка улица с интензивно движение. По средата на записа по фасадата избухва огнено кълбо, след което камерата продължава да снима издигащия се дим. Местоположението и характерът на удара съвпадат със следобедното попадение по „Инком“, а не със сутрешния удар по покрива.

Украинските власти определят ударното средство като дрон. Сергей Бескрестнов, известен като „Флеш“ и съветник на украинския президент по отбранителни технологии, разпозна дрона като реактивен „Геран-5“.

Според технически анализ, публикуван през януари на Главното управление на разузнаването на Украйна „Геран-5“ е реактивен далекобоен дрон с конструктивно сходство с иранския Karrar и крейсерска скорост приблизително 450–600 км/ч. Сред откритото оборудване са MESH комуникационен модем, компютърен модул и 3G/LTE модеми.

Вторият дрон

Първоначално от самия клип не можеше да бъде установено какво точно е заснело попадението и дали изображението е било предавано в реално време. Записът се появява публично едва два дни след атаката – монтиран, с обозначенията на „Варяг“.

На 28 септември Бескрестнов публикува техническа реконструкция на операцията. Според него „Геран-5“ е нанесъл удара срещу сградата, докато втори реактивен дрон е преминал край района на височина около 3 км. Този втори дрон едновременно е действал като MESH ретранслатор за атакуващия дрон и е снимал района на целта, като според Бескрестнов е предавал изображението на живо по време на операцията.

След това вторият дрон е продължил полета си към собствена цел. Това значи, че снимащият апарат не е бил специализиран разузнавателен дрон, оставен да кръжи в небето над Киев, а второ далекобойно ударно средство, използвано едновременно като комуникационен ретранслатор и платформа за наблюдение.

Твърдението е експертна реконструкция на украинския специалист, а не независимо потвърдено описание на руската операция. То обаче съответства на известните технически възможности на по-новите версии на „Геран“, в които украинското разузнаване вече е откривало MESH и клетъчни комуникационни компоненти.

Проблемът с връзката

Дълго време именно комуникационният канал ограничава възможността руските сили да получават видео от далечния украински тил. Класическите разузнавателни дронове като „Орлан“, Supercam и ZALA предават обикновено изображението по директна радиовръзка. Това ги превръща в ефективни над фронтовата линия и близкия тил, но усложнява значително употребата им стотици километри навътре в украинска територия.

Киев е на близо 300 км от най-близките участъци, от които руските войски биха могли да изградят наземна пряка връзка. Простото поставяне на камера върху дрон не решава този проблем – изображението трябва и да достигне до оператор.

Един от начините е MESH мрежа, при която отделни апарати ретранслират сигнала един към друг. Друг е използването на украинските мобилни мрежи чрез 3G/LTE модеми. Технически анализи на украинското разузнаване показват, че руските инженери експериментират и с двата подхода.

Бескрестнов по-рано е допускал и трети вариант при други операции: наземен MESH ретранслатор с интернет връзка, временно активиран близо до целта. След удара по „Инком“ той обаче изрично описва различна схема – ретранслаторът според него е бил вторият дрон във въздуха.

Това би позволило атакуващият апарат да поддържа връзка далеч отвъд нормалния радиохоризонт, докато вторият дрон едновременно предава видеокартина от района.

От ударен дрон към свързана система

Руски дронове с камери вече са показвали собственото си приближаване към цели в Киев. При подобен тип запис обаче камерата изчезва заедно с атакуващия дрон в момента на попадението. Кадрите от „Инком“ са различни, тъй като кадрите продължават след експлозията да наблюдават резултата от удара. Именно тази разлика е важна.

Наблюдението на резултата позволява да бъде оценено дали попадението е постигнало търсения ефект. При достатъчно бърз обмен на информация командването би могло да реши дали е необходим повторен удар. Самият факт, че една цел е поразена два пъти, не доказва такъв цикъл. Два дрона могат да бъдат изпратени предварително към едни и същи координати и да ударят последователно, без никакво междинно решение.

Разликата е във времето на решението. При предварително зададената двойка и двата удара са планирани още преди излитането. При работещо наблюдение на резултата решението за следващо попадение може теоретично да бъде взето след първия удар.

Няма публични данни, които да показват, че второто попадение по „Инком“ е било поръчано именно след визуална оценка на първото.

Следващата стъпка би била по-опасна. Край фронта подобен цикъл е стандартна част от бойните действия. Разузнавателни дронове откриват цели, предават координати, наблюдават удара и проверяват резултата.

Ако подобна възможност бъде пренесена устойчиво над Киев, потенциалните цели вече няма да бъдат само неподвижни сгради с предварително известни координати.

Мобилните огневи групи, радарите и пусковите установки на ПВО се издават именно когато започнат да действат. Наблюдение от въздуха би могло теоретично да помогне за локализирането им и за насочването на последващ удар.

Това е логиката зад потискане и унищожаване на ПВО – SEAD и DEAD: откриване, идентифициране, удар, оценка на резултата и при необходимост повторна атака. Руските примамки вече могат да дават данни за маршрутите и районите, в които украинската ПВО реагира. Картината добавя друго измерение: възможност да се види какво конкретно се намира в дадения район.

Но между демонстрацията над „Инком“ и постоянна способност за лов на украинска ПВО над Киев остава голяма технологична и оперативна дистанция.

„Инком“ е неподвижна сграда с известни координати. Проследяването на мобилна пускова установка или огнева група изисква продължително наблюдение, достатъчно широко поле на търсене, надеждна връзка и възможност ударното средство бързо да бъде пренасочено към новооткрита цел. Нищо в споделения кадър от няколко секунди видео не сочи, че Русия вече разполага с такава устойчива способност над украинската столица.

Какво всъщност е доказано

Наличните данни позволяват по-тесен, но важен извод. Русия вече е демонстрирала способност поне при отделни операции да получава видеокартина от въздуха над Киев. Според техническата реконструкция на Бескрестнов при удара по „Инком“ това е постигнато с втори далекобоен реактивен дрон, който паралелно е служил като въздушен MESH ретранслатор и платформа за наблюдение.

Това не е доказателство за постоянно руско въздушно разузнаване над Киев и не показва, че Москва може системно да издирва и проследява подвижни цели в столицата. Показва обаче нещо по-конкретно: отделни руски далекобойни дронове вече могат да се използват като елементи на свързана система, в която един дрон нанася удара, а друг подпомага връзката и наблюдава резултата.

Следващият важен индикатор ще е дали подобни записи ще започнат да се появяват регулярно – особено при атаки срещу мобилни цели, радари, огневи позиции или зенитно-ракетни комплекси. Именно това би показало преминаване от единично демонстрирана възможност към устойчив разузнавателно-ударен цикъл над далечния украински тил.

Засега кадрите от „Инком“ доказват по-малко, но достатъчно значимо: руски оператори вече са успели да видят от въздуха не само как дрон се приближава към цел в Киев, а и какво се случва след попадението.

Франция праща войници и ПВО да пазят саудитския петролен терминал Янбу

🇫🇷🤝🇸🇦 Франция ще разположи войници, радари и системи за противовъздушна отбрана в саудитското пристанище Янбу на Червено море, през което минаваше основната част от доставките на петрол от кралството, откакто транзитът през Ормузкият проток е де факто блокиран. Президентът Еманюел Макрон обяви решението в четвъртък вечерта, в интервю за TF1 и France 2, и подчерта, че френски военни няма да участват в бойни действия.

„Днес приключихме разговора със саудитците. Ще изпратим военни средства, т.е. войски, радари, системи за отбрана, за да защитим този обект. Не за да се въвлечем в конфликт, а за да защитим този обект“, посочи Макрон. Според него пристанището, през което ежедневно минават милиони барели петрол, е много тежко повредено в резултат на нападение от хутите. Дали към контингента ще бъдат добавени изтребители Rafale, ще зависи от развитието на ситуацията и от нуждите, каза Макрон и напомни, че Франция вече има такива в региона. Президентът не посочи колко военни заминават, какви системи ще бъдат разположени и кога.

Голяма част от интервюто беше посветена на цените на горивата във Франция, като Макрон даде уверение, че държавата прави всичко възможно да предотврати недостиг. Суровият петрол, натоварван в Янбу, отива главно в рафинериите на Средиземно море и Северозападна Европа, сочи оценка на анализатори от Kpler.

Янбу е крайната точка на тръбопровода Изток–Запад, 1200-километрова тръба, която пренася петрол от находището Абкайк край Персийския залив до Червено море. Откакто САЩ и Израел започнаха да нанасят въздушни удари срещу Иран, а той блокира Ормузкия проток, това остава единственият маршрут, по който Саудитска Арабия изнася суровина, без да зависи от транзит през залива. Допреди няколко седмици оттам излизаха над 5 млн. барела дневно, припомни Макрон. Kpler изчислява потока по тръбата на около 5,5 млн. барела на ден, а износа през Янбу на около 4,5 млн. или 4-5% от световното предлагане, според Al Jazeera.

Хутите, които контролират йеменския бряг на Червено море, през юли действително поразиха терминала в Янбу и рафинерията в Джазан. Износът през пристанището обаче беше прекратено от удар, дошъл от друга посока. На 10 септември саудитското министерство на енергетиката съобщи, че сутринта тръбопроводът е бил атакуван многократно в областите Рияд и Медина от дронове, изстреляни от провинция Майсан в Ирак. Сведенията бяха потвърдени от кабинета на иракския премиер, който отстрани командващия операциите в провинцията. Сателитни кадри показват щети южно от Медина, далеч навътре в сушата от пристанището. Никоя група не пое отговорност, а нито Рияд, нито Багдад назоваха публично извършителите, въпреки че в Ирак действат редица въоръжени групировки, подкрепяни от Иран. Рияд затвори тръбата като предпазна мярка, но се въздържа от ответен удар, за да даде време на правителството на Ирак да прекрати ударите от своя територия.

Ударите извадиха от строя няколко помпени станции, а самата тръба е останала цяла в по-голямата си част. От 11 септември в Янбу не е натоварен нито един танкер със суров петрол, а запасите в терминала достигат за 3-5 дни нормално товарене, изчислява Kpler. Aramco строи обходна връзка около повредените участъци. Пълният ремонт ще отнеме 4-6 седмици, като по непотвърдени данни половината от потока, между 2 и 2,5 милиона барела на ден, може да се възстанови в рамките на месец. Щетите са по-тежки от нанесените при удара през април, когато потокът падна до 700 000 барела на ден, но беше възстановен за 3 денонощия.

Така Янбу се оказва уязвим от две посоки: откъм Ирак по сушата, където минава тръбата, и откъм Йемен по крайбрежието.

Цената на сорта Брент надхвърли 104 долара за барел в средата на септември. До началото на войната тя беше около 72 долара, т.е. петролът е поскъпнал с близо 45%.

Франция се обвърза с отбраната на кралството още преди удара от 10 септември. На 25 август Мохамед бин Салман пътува до Париж за официална визита, където двете страни приеха декларация за укрепване на сътрудничеството в сферата на отбраната, включително в оръжието и обучението. В съвместното изявление Франция заяви „пълната си подкрепа“ за Саудитска Арабия и отхвърли всички удари по нейната територия. Двамата държавни глави осъдиха ударите на хутите по гражданската инфраструктура и критични обекти на кралството и настояха морския трафик в Ормузкия проток да бъде върнат в състоянието до 28 февруари.

На 22 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Макрон предложи на американския президент Доналд Тръмп Франция да вземе участие в усилията за защита на саудитската енергийна инфраструктура при „строго отбранителен подход“, наред с резолюция на Съвета за сигурност, гарантираща свободата на корабоплаване през Ормузкия проток. Според швейцарското издание Blick той е предложил двоен мандат на ООН, който да обхване и Баб ел-Мандеб, протока между Аденския залив и Червено море.

Франция поддържа военно присъствие в Близкия изток, което веднъж вече попадна под обстрел. На 1 март камикадзе дрон порази хангар на територията на френската военна база в Абу Даби, където са разгърнати стотици френски военнослужещи от сухопътните войски, флота и авиацията. След това тя подсили бойните патрули на изтребителите Rafale от базата Ал Дафра. На 12 март при пореден удар срещу Махмур в района на Ербил в Иракски Кюрдистан загина френски военнослужещ, а шестима бяха ранени. Военните бяха там като инструктори на части за борба с тероризма на Пешмерга. Това беше първата френска военна загуба в конфликта. Франция подсили европейската военноморска мисия в Червено море с две фрегати, способни да свалят дронове, по данни на The National.

Радарите и зенитните батареи в Янбу ще пазят терминала, но не помпените станции по трасето с дължина 1200 км, където бяха нанесени ударите на 10 септември. Затова разполагането вероятно ще намали риска за пристанището от дронове и ракети на хутите, без да реши проблема с потока, който зависи от ремонта на тръбата и от това дали Багдад ще сложи край на ударите от подкрепяните от Техеран шиитски милиции. Обратният сценарий също е възможен: присъствието на френски войски покачва цената на всяко следващо нападение, тъй като потенциален удар с жертви сред тях би въвлякъл държава членка на НАТО и постоянен член на Съвета за сигурност. Опитът от Абу Даби и Ербил обаче сочи, че това възпиране често се проваля.

Дали формулата на Макрон ще издържи, ще стане ясно по три показателя: дали Париж ще обяви състава и въоръжението на контингента, дали товаренето в Янбу ще бъде подновено в срока, даден от анализаторите на Kpler, и дали следващият дрон ще бъде свален от френски, а не от саудитски прехващач. Последното ще превърне обещанието за защита без участие от изявление в действителен ангажимент.

Полша сваля изискването пилотът да види целта, преди да стреля

🇵🇱✈️ Полша подготвя промяна в процедурите, която позволява на изтребителите да използват оръжие срещу враждебна цел без наличие на задължително визуално разпознаване. Заместник-министърът на националната отбрана Цезари Томчик заяви в собственото интервю за Wirtualna Polska, че е нужна „положителна идентификация, не непременно визуална“ – т.е. обектът да бъде надеждно определен като враждебен. По думите му армията преработва документи и инструкции. Радарно разпознаване, съчетано например с навлизане в забранена зона, може според него да даде достатъчно основание на оперативния командир да разреши, а на пилота – да използва оръжие.

„Оперативният командир трябва да е сигурен, че това е враждебен обект“, обясни Томчик. Правомощията да разпореди сваляне в полското въздушно пространство законът е възложил на оперативния командир на видовете въоръжени сили – пост, който заема генерал Иренеуш Новак. За дроновете Законът за охрана на държавната граница позволява той да делегира това правомощие на подчинени командири.

Изискването за визуално разпознаване произлиза от процедура за прехващане на чужд пилотиран военен самолет, която предвижда пилотът на прехващача да идентифицира самолета, да установи радиовръзка и визуален контакт с него, преди да го отклони от курса, да го принуди да кацне или, в краен случай, да бъде свален. Подполковникът от резерва Мариуш Павелец, бивш пилот на F-16, обяснява пред Полската агенция по печата (PAP), че разпознаването не е задължително с невъоръжено око: може да се използва и камерата на прицелния контейнер Sniper. И в този случай обаче летецът трябва да се приближи достатъчно, за да различи силуета на обекта.

Това приближаване отнема време – ключово ограничение при прехващане на реактивни дронове. Руският камикадзе дрон „Геран-5“ разполага с турбореактивен двигател и достига скорост от 450 до 600 км/ч. Това е между 2,5 и 3,3 пъти над скоростта на „Геран-2“ – основната руска версия на иранския „Шахед-136“, която се движи с около 180 км/ч.

При 600 км/ч реактивният дрон прелита 4 км за 24 секунди, а „Геран-2“ с бутален двигател – за 80 секунди. Сравнението не определя цялото време за прехват, защото засичането и насочването на изтребителя могат да започнат по-рано, но то показва колко по-бързо реактивният апарат преодолява оставащото разстояние, докато протичат разпознаването и докладването до командването.

Анатолий Храпчински, офицер от резерва на ВВС на Украйна, изчислява, че времето при реактивни модели, през което наземните мобилни огневи групи могат да водят огън, намалява от около минута до близо шест секунди. Това е отделна оценка за наземната отбрана, а не за прехвата с изтребител. Посочените свойства на „Геран-5“ идват от данни, публикувани от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна. Ако се окажат точни, дори долната граница на скоростта означава съществено по-малко време за реакция от „Геран-2“ при еднакви други условия.

6 дни преди интервюто за Wirtualna Polska Томчик постави акцент върху необходимостта от идентификация. На 17 септември руски удар по Западна Украйна предизвика излитане на полски изтребители. Жителите на части от Люблинско и Подкарпатско войводство получиха известия за въздушна тревога, докато летищата в Люблин и Жешув временно спряха работа. Реактивен дрон падна край Ягодин, на около 4 км от границата, срещу полския граничен пункт Дорохуск.

Същия следобед Томчик обясни пред журналисти в Сейма, че оперативният командир е дал предварително разрешение за сваляне на нарушители на границата. Така пилотът вече не се налага да изчаква още веднъж потвърждение от командира, че целта се намира в обсег и може да бъде обстрелван, а след засичане може да свали такъв дрон или ракета.

На въпрос дали скоростта на реактивните дронове не обезсмисля изискването целта първо да бъде видяна, Томчик отговори отрицателно: „Идентификацията в мирно време е нещо абсолютно нужно.“ Като причината посочи големия риск от грешка, включително сваляне на лек граждански самолет. Този отговор защитава нуждата от разпознаване на целта, но сам по себе си не изяснява дали то винаги трябва да бъде визуално.

Според описанието на Томчик заповедта от 17 септември елиминира нуждата от повторно разрешение за стрелба. Обявената на 23 септември промяна засегна и друг етап: начина, по който обектът може да бъде определен като враждебен. Ако инструкциите допуснат това да се случва без визуално разпознаване, ще нарасне значението на общата въздушна картина, с която разполага командването.

В Центъра за въздушни операции във Варшава дежурният командир на ПВО следи въздушната обстановка за оперативното командване. Още в парламента Томчик поясни, че особеностите на земната повърхност и разпространението на радиовълните не позволява на полските наземни радари да откриват целите. Затова командването използва и данни от украински, американски и натовски системи, което позволяват по-ранна идентификация.

Около 17 септември над Люблинско войводство летеше самолет за ранно предупреждение с радар над фюзелажа Saab 340 AEW. Радарът на няколко километра височина може да открива ниско летящи обекти отвъд видимостта на наземните станции, ограничена от кривината на Земята. Данните от такива средства могат да помогнат за по-ранно проследяване на целта. При какви условия тази информация ще бъде достатъчна за стрелба без визуално разпознаване трябва да определят преработените инструкции.

В интервюто за Wirtualna Polska Томчик свърза промяната и с приет през декември 2025 г. закон, който го е оставил почти незабелязан. По думите той дава възможност и предварително разрешение за използване на полуавтоматични системи като Patriot. Томчик определи механизъм, при който оперативното командване се привежда батареите в бойна готовност, а след получаването на сведения за ракета, летяща срещу Варшава, системата може да реагира автоматично в рамките на предварително издадено разрешение. Изказването не уточнява всички условия за такава реакция.

Военната логика на тази промяна е да съкрати процедурата при бързо приближаваща заплаха. Прехватът на пилотиран самолет допуска предупреждение по радиото, отклоняване от курса и принудително кацане на посочено летище. При дрон камикадзе на борда не се намира пилот, който да изпълни такива указания, а реактивният двигател допълнително съкращава времето за решение.

В описаните случаи Полша използва изтребители, докато очаква поръчаните наземни средства за борба с дронове. Първите три огневи взвода на системата SAN, съчетаваща оръдия, дронове прехващачи и ракети APKWS, трябва да постъпят във войската до края на годината. Завършването на доставките беше очаквано до януари 2028 г. Този график обяснява значението на авиацията в настоящия отговор, но не доказва сам по себе си, че тя ще остане основното средство срещу реактивните дронове през целия период.

Използването на изтребители има и висока цена. По оценки, цитирани от генерал Новак, ракета Sidewinder струва между 400 и 500 хил. долара, а AMRAAM – около 1 млн. долара, срещу цел близо от 100 хил. долара. Съкращаването на процедурата може да увеличи възможността за навременен изстрел, а не може да реши въпроса за разходите.

Другият значим риск е този, за който Томчик предупреди на 17 септември: погрешното разпознаване. Край източната граница летят и украинска бойна авиация, а над Полша – леки граждански самолети. Радарната следа сама по себе си не установява принадлежността и намерението на обекта.

Затова в обяснението на Томчик радарно разпознаване се съчетава с някои обстоятелства като навлизане в забранена зона. Подобно поведение може да участва в оценката, но не е достатъчно само по себе си, за да разграничи ударен дрон от граждански самолет, отклонил се по погрешка. Изискване да бъде командирът че обектът е враждебен, остава съществената уговорка.

Томчик посочи и кой носи отговорността за решението: „Риска и отговорността поема онзи, който има най-много знание. Поема ги пилотът, поема ги оперативният командир“, заяви той в Сейма. Решаващи ще бъдат окончателните инструкции и условия, поставени за използване на оръжие без визуално разпознаване. Сред важните въпроси са какви данни и признаци ще бъдат достатъчни, кой ще ги оценява и кога ще бъде нужно допълнително потвърждение.

Евентуално сваляне над полска територия без визуален контакт би показало практическо прилагане на тази промяна, ако бъдат установени конкретните обстоятелства. Обратното обаче не следва автоматично: ако по време на следващите удари срещу Западна Украйна полските пилоти отново се приближават до обектите, това може да означава, че наличните данни не са достатъчни за друго решение. Същественият казус е при какви условия Полша ще допуска по-бърз прехват, като запазва изискването за надеждно разпознаване на целта.

САЩ одобриха за Украйна копия на ракетите за С-300 и противодронови радари

🇺🇸🤝🇺🇦 Държавният департамент на САЩ одобри възможна продажба на средства за противовъздушна отбрана на Украйна за близо 2,68 млрд. долара. Пакетът не включва прехващачи за зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot. Вместо тях са предвидени ракети, обозначени като S-300 Clone, GAM-67, системи с лазерно насочвани ракети с разширен обсег, импровизирани пускови установки и радари за откриване на дронове.

Уведомлението до Конгреса беше публикувано в петък, 18 септември, и носи заглавието „Надграждане на противовъздушната отбрана“ (Air Defense Development Upgrade). Ако продажбата бъде одобрена, Украйна ще я финансира с европейски вноски и средства от програмата за чуждестранно военно финансиране на Пентагона (Foreign Military Financing), отпуснати от бившия президент Джо Байдън.

Одобрението е задължителна стъпка, но не е равнозначно на сключена сделка. Конгресът разполага с 30 дни, за да я блокира чрез съвместна резолюция. Количествата, сроковете и окончателната цена ще бъдат договорени на следващ етап. Не са известни и производителите: главните изпълнители ще бъдат избрани чрез конкурсни процедури съгласно федералните правила за възлагане. За сравнение, в уведомление от май за украинските комплекси HAWK изпълнителят беше посочен поименно – Sierra Nevada Corporation.

В официалния документ се отбелязва, че пакетът не съдържа основна отбранителна техника (Major Defense Equipment, MDE) по смисъла на американското законодателство. Това е правна и експортна класификация, а не оценка за военното значение на самите изделия. Категория MDE обхваща определена значима военна техника, за която разходите за научно-изследователска и развойна дейност надхвърлят 50 млн. долара или общите производствени разходи са над 200 млн. долара.

Украинското искане включва ракети S-300 Clone и GAM-67; системи с лазерно насочвани ракети с увеличен обсег; импровизирана транспортно-пускова установка (версия 1.5), комплекти за преустройство на пускови системи; и радари RPS 202 за борба с дронове. Предвидени са още ремаркета с издигаеми мачти, основни модификации и поддръжка, резервни части и консумативи, софтуер, транспорт и инженерно-техническо съдействие от правителството на САЩ и изпълнителите.

Най-необичайната позиция са ракетите, обозначени като S-300 Clone. Украйна наследи пускови установки и радари от семейството С-300 от съветската армия, но производството на техните ракети 5В55 и 48Н6 бе концентрирано в Русия. Ограничени количества могат да бъдат търсени в стари запаси извън нея, но Киев не разполага с редовен източник за тяхното попълване. Поради това технически годните пускови установки и радари постепенно останаха без боеприпаси.

Украинската отбранителна индустрия работи самостоятелно върху решение на проблема. През декември 2025 г. главният конструктор на Fire Point Денис Щилерман показа копие на четвъртия отсек на ракета за С-300 и С-400 заедно с механизми за управление и обяви, че компанията разработва нов ракетен двигател. Уведомлението от Държавния департамент на САЩ не уточнява кой ще произвежда S-300 Clone и дали тази програма е свързана с разработката на украинската компания. Не е известно също дали под „копие“ се има предвид възпроизвеждане на съветска ракета, или ново изделие, съвместимо с наличните комплекси.

Втората ракетна позиция също остава необяснена. Обозначението GAM-67 съвпада с това на американска противорадарна ракета от 50-те години, по-известна като Crossbow, чиято програма е прекратена през юли 1957 г. след произвеждането на едва 14 единици. Уведомлението не предлага описание на новото изделие и не уточнява дали то има нещо общо с Crossbow извън обозначението.

Останалата част от пакета е насочена към относително евтиния и мобилен ешелон на украинската ПВО. При системите с лазерно насочвани ракети от този клас обичайното решение е към 70-мм неуправляема ракета да се добави глава за самонасочване към осветена с лазер цел. Американският представител на този клас (APKWS) през последните години се използва и срещу дронове, тъй като един изстрел струва значително по-малко от специализиран зенитен прехващач. Уведомлението обаче не посочва конкретен модел.

Импровизираната пускова установка и комплектите за преустройство следват логиката на програма, която неформално остана известна с името FrankenSAM. При нея западни и съветски ракети, пускови установки и сензори се съчетават в действащи комплекси, без да чака разработката и производството на напълно нова система.

Част от формулировките съвпадат дословно с майското уведомление за 108,1 млн. долара за поддръжка на зенитно-ракетните комплекси HAWK. И двата документа включват ремаркета с издигаеми мачти, основни модификации и поддръжка, резервни части и консумативи. Наблюдаваното сходство може да показва обща инфраструктура или стандартизирано описание на поддържащо оборудване, но само по себе си не доказва обща програма.

Продажбата върви паралелно с две решения за ограничени доставки на ракети Patriot от същата седмица. На 15 септември Държавният департамент на САЩ уведоми Конгреса, че е готов да разреши на Германия да прехвърли на Украйна 10 ракети MIM-104E GEM-T с първоначална стойност 29,6 млн. долара. Подобно разрешение е нужно, защото Законът за контрол върху износа на оръжие предвижда преглед от Конгреса при препредаване на американско оръжие над съответния законов праг – в този случай 14 млн. долара.

В публикация на Rzeczpospolita от 16 септември оперативният командир на Въоръжените сили на Полша генерал Ирениуш Новак потвърди, че страната му също ще предостави на Украйна малък брой ракети за Patriot. Количеството остава класифицирана информация, а решението е описано като ограничен трансфер, а не като мащабно дарение.

Стойността на пакета от 2,68 млрд. долара е около 90 пъти по-голяма от тази на германския трансфер, но в същото време не съдържа нито един прехващач за Patriot. Именно тези ценни ракети Украйна трудно може да замени с други налични средства при посрещането на масираните руски удари с балистични ракети.

По данни от Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, цитирани от Defense Express през юни, Русия произвежда около 113 ракети месечно от типовете, срещу които Украйна разчита на Patriot. Сред тях са 9М723 за комплекса „Искандер-М“ и преработените учебни мишени РМ-48У.

Lockheed Martin е произвела 620 ракети PAC-3 MSE за цялата 2025 г. или средно 52 месечно. За настоящата 2026 г. компанията очаква производство на между 700 и 750. Това количество е предназначено за всички купувачи, включително държавите от Персийския залив, които също изразходвали голяма част от запасите си през пролетта в лицето на масираните ирански ракетни удари.

Двете производствени числа не са пряко съпоставими. Не всяка произведена руска ракета непременно се изстрелва срещу Украйна, а при реално прехващане могат да се използват и повече от една ракета Patriot. Въпреки това подобно сравнение е показателно за мащабите на натиска върху ограничено производство, което трябва да обслужва паралелно САЩ, Украйна и останалите оператори на американските комплекси. Дори цялото годишно производство на PAC-3 MSE да бъде концентрирано към Украйна, което е нереален сценарий – темпът на руското производство за посочените нападателни ракети би останал по-висок.

Уведомлението предвижда още средствата по FMF да бъдат отчетени като американска капиталова вноска в Американско-украинския инвестиционен фонд за възстановяване чрез схема за възстановяване 1 към 1. Фондът беше създаден със споразумението, подписано на 30 април 2025 г. от министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт и тогавашния украински премиер Юлия Свириденко.

Украйна трябва да внася във фонда половината от приходите от бъдещи лицензи за природни ресурси. През септември 2025 г. управителният му съвет обсъди правилата за оценка, по които военната помощ от САЩ за Украйна покачва американското участие с привилегировани дялове. Съобразно заложената схема средства, отпуснати като помощ от администрацията на Джо Байдън, ще бъдат отчетени като американска вноска във фонда. Останалата част от продажбата ще бъде покрита с европейски средства, чийто размер не е оповестен.

Списъкът е изготвен по украинско искане и показва какви средства за ПВО Украйна би могла да закупи при сегашните условия от Америка. Те са предназначени за борба с дронове, самолети и крилати ракети, както и за поддържане в действие на съветските комплекси и за изграждане на импровизирани системи. Липсват обаче прехващачите, на които Украйна разчита най-силно в лицето на заплахата от балистични ракети.

Едно от възможните обяснения е състоянието на запасите на Пентагона след месеци на война срещу Иран. Марк Кансиан и Крис Парк от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисляват, че в периода февруари-юли са били изразходвани количества, възлизащи на 65% от американските запаси до началото на войната на 28 февруари 2026 г. Тази оценка не доказва версията, че дефицитът е причината за отсъствието на Patriot от украинския пакет, но я прави най-правдоподобна. Ракетите, предвидени по силата на решенията от 15 и 16 септември, идват не от американски, а от германски и полски складове.

Следователно пакетът не решава най-тежкия недостиг на украинската ПВО. Той може обаче да го облекчи косвено, като разшири възможностите за по-евтино унищожаване на дронове, самолети и крилати ракети. Всяка такава цел, свалена с друг тип боеприпас, позволява ограничените ракети Patriot да бъдат запазени за заплахите, срещу които замяната им е най-трудна.

Нов украински прехващач порази „Шахед“ при изпитание

🇺🇦🛩️ Украински прехващач е поразил реактивна версия на руския дрон камикадзе „Геран“ по време на изпитание, но управлението му се нуждае от доработка. Това съобщи Володимир Зеленски на 15 септември след доклад на главнокомандващия на Въоръжените сили Михайло Драпатий. Същия ден президентът, Драпатий и министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара са определили и следващите приоритетни цели за далекобойните удари.

Зеленски не назова модела на прехващача, а украинските медии съобщиха за изпитанието, без да посочват конкретен вид. По думите му прехващането е успешно, но работата по управлението продължава и изисква още време. В същото изявление президентът свърза успехите на далекобойните удари по руската петролна промишленост с възможностите пред дипломацията: според него осезаемият ефект върху този източник на средства за войната засилва дипломатическите позиции на Украйна.

Един от основните проблеми при новото поколение украински прехващачи е разликата в скоростта спрямо реактивните ударни дронове. LITAVR на компанията F-Drones, един от използваните украински прехващачи, развива до 350 км/ч. Обявените му спецификации включват таван на полета до 9 км и работен радиус около 40 км. Подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС) отчете полет на повече от 80 км разстояние от точката на пуск, но това не е равнозначно на обявения работен радиус.

Разработката на LITAVR започва през есента на 2024 г. На следващото лято дронът преминава изпитания и получава кодификация – официално вписване в номенклатурата на въоръжение, което позволява неговото закупуване от държавата. Серийните доставки за въоръжените сили започват през есента на 2025 г. Този прехващач има дневна и термовизионна камера и навигация, независима от сателитен сигнал. След като операторът захване целта, автоматичната система го насочва към нея в последния етап на прехващането.

Реактивните дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ достигат скорости от съответно около 500 и до 600 км/ч – с 40–70% над максималната скорост на LITAVR. За „Геран-5“ се съобщават бойна част от 90 кг, до 950 км обсег и до 6 км таван на полета. Тези характеристики го доближават по профил на заплахата до крилата ракета и го отличават от „Шахед-136“ с бутален двигател, срещу който беше изградена украинската мрежа от мобилни огневи групи.

По-бавният прехващач все пак може да порази по-бърза цел. През април подразделение на 42-ра отделна механизирана бригада съобщи, че е свалило реактивен „Шахед“ с LITAVR, и публикува кадри. Прехващането беше описано като извършено на насрещен курс. При такова съотношение на скоростите възможностите за догонване са ограничени, а навременното откриване на целта и извеждането на прехващача на подходяща позиция имат ключово значение.

По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна руската военна промишленост вече произвежда по около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно, в сравнение с 2800 с бутален двигател „Геран-2“. През август ведомството съобщи, че производството на по-ранния вариант „Геран-3“ е било прекратено, а линиите са пренастроени за двата реактивни модела. Ако тези оценки се окажат точни, то реактивните дронове придобиват все по-голяма тежест в руското производство. Самите производствени количества обаче не установяват точния им дял в атаките.

Сведенията за бойната употреба също показват нарастваща роля на реактивните модели. За юли е посочен брой от около 1500 изстреляни реактивни дрона, а към края на август се съобщава за над 2500. Обявената руска цел, разкрита от украинското военно разузнаване още през май, е реактивните модели да достигнат половината от всички дронове от типа „Шахед“.

Мащабът на въздушните удари поставя все по-сериозни изисквания към отбраната. За седмицата преди изпитанието беше съобщено за около 2100 дрона, близо 1700 планиращи бомби и 78 ракети, използвани в ударите по украинските градове. Броят на дроновете включва и евтини имитатори, които участват в същите вълни, за да претоварват ПВО мрежата. Атаките и въздушните тревоги вече не се ограничават до часовете през нощта.

Преминаването към реактивни двигатели ограничава възможностите на един от най-евтините компоненти на украинската ПВО – мобилните огневи групи. Оценки, публикувани в началото на годината, докладват за успеваемост до 96% срещу дронове с бутални двигатели и приписват ключовия принос на групите с тежки картечници и прожектори. По-високата скорост на реактивните варианти съкращава времето за реакция, а полетът на по-голяма височина може да ги изведе извън обсега на тези оръжия.

С оглед на развиващата се заплаха се разработват прехващачи като Sting на Wild Hornets, ZIRKA и P1-SUN. На 21 август беше съобщено за кодифицирането и приемането на въоръжение на Alexa Spatium, представен като първия украински прехващач с турбореактивен двигател. Той бива изстрелван от подвижна катапултна установка, има 600 км/ч обявен таван на скоростта и може да се върне за повторно използване, ако не бъде изразходван при поразяването на цел.

Все по-сериозните предизвикателства пред отбраната на Украйна включват както техническата доработка, така и мащабиране на производството. На съвещание на 3 септември Зеленски каза, че има производители и разработени прототипи, и отправи призив към частния бизнес да участва в производството и доставките на компоненти. Той добави, че разузнаването е разкрило руски план за увеличаване на производството на високоскоростни ударни средства. По думите му украинският отговор няма да бъде само отбранителен, а съответните операции вече са одобрени.

Седмица по-късно, на съвместна пресконференция с канадския премиер Марк Карни в Калгари, Зеленски очерта по-конкретно ограниченията. Над 60 компании работят по прехващачи, но само 3-5 демонстрират осезаеми резултати. Според него проблемът е не само технологичен: за производство на хиляди единици дневно е нужно е съответното финансиране. Именно с тази потребност е свързано и настояването му за полагане на основите на съвместно производство и изграждане на производствени линии в чужбина.

Обявеният същия ден канадски пакет предвижда 350 млн. канадски долара по многонационална програма JUMPSTART за ракети-прехващачи. Зеленски свърза обявената подкрепа със зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot и тактическата авиация на страната. Дроновете-прехващачи, разработвани и произвеждани в Украйна, трябва да осигурят по-евтин начин за защита от масираните безпилотни атаки. При хиляди цели седмично цената на изразходваните средства се превръща във фундаментален критерий за устойчивостта на отбраната.

На 14 септември президентът съобщи, че средствата за ускоряване на разработките и изпитанията вече са осигурени. Ден по-късно последва докладът на Драпатий за успешното поразяване. Само по себе си това не позволява категорични заключения. Според изявлението на Зеленски дронът е поразил въздушната цел при конкретните условия на теста. Това не установява вероятността за успешно прехващане при масирана атака, цената на брой и готовността за производство в нужните количества. Не показва и дали посочената цел е била догонена, или прехваната на насрещен курс.

Уговорката за управлението показва, че по конкретния образец все още предстои да се изпълни техническа работа. Осигуреното финансиране може да подпомогне доработката и производството, но само по себе си не доказва, че инженерните проблеми са решени.

Публикуваните оценки за други прехващачи дават ориентир за разходите: 2000 долара за LITAVR и 10 000 долара за турбореактивния Griffen на британско-украинската компания Firebolt Engineering, който извърши първо прехващане на „Шахед“ в реални бойни условия на 8 юли, след което беше започнато разширяване на производството. По данни на отраслови издания около 20 украински компании работят конкретно по високоскоростни прехващачи.

Затова следващият съществен показател е съчетанието между доказана бойна ефективност и достатъчен обем на производство. Оценката от 3000 произведени руски реактивни дрона месечно показва мащаба на задачата, но не може да директно да се превърне в необходим брой украински прехващачи. Значение имат и както тяхната успеваемост, така и разходът срещу единична цел и приносът на останалите ПВО средства.

Кодификацията и обявяването на серийни доставки на изпитания образец биха могли да покажат напредък към въвеждането му на въоръжение. Данните за поразени с него реактивни дронове „Геран“ в реални бойни условия биха позволили да бъде оценена и неговата пригодност срещу по-бързолетящи цели. Поредица от успешни изпитания без последващи доставки обаче може да означава, че преходът от прототип към реална отбранителна способност още не е завършен.

Гърция подписва договорите за израелски противовъздушен щит за 3,1 млрд. евро

`🇬🇷🛡️ Гърция подменя горния ешелон на своята ПВО мрежа, поверявайки го изцяло на произведена в Израел техника. В понеделник, 31 август, в Тел Авив ще бъдат подписани договорите по програмата „Щитът на Ахил“ – мрежа от ракети, радари и командни средства за защита срещу самолети, крилати и балистични ракети и дронове. Според гръцки медии стойността на сделката достига 3,1 млрд. евро. Документите ще подпишат Генералната дирекция за отбранителни инвестиции и въоръжение към Министерство на националната отбрана на Гърция и Дирекцията за международно сътрудничество в отбраната (SIBAT) в Министерство на отбраната на Израел. Съветът за външна политика и национална отбрана, който взема решенията за въоръжаването в Атина, одобри поръчката на 23 юли.

Програмата се основава на три израелски комплекса с различен обхват. Най-горният ешелон се поверява на David's Sling – противоракетен комплекс на израелската Rafael и американската RTX, проектиран изцяло за прехващане на балистични ракети със среден обсег и крилати ракети. Гръцки медии споменават 150 км работна дистанция. Средният ешелон ще бъде изграден около Barak MX на Israel Aerospace Industries. Данни на производителя сочат, че семейството му от прехващачи покрива до 35, 70 и 150 км и е предназначено да защитава летища, пристанища и енергийни съоръжения. Долният ешелон ще стъпва върху SPYDER на Rafael с обхват в диапазона 10-25 км и ще бъде разгърнат по островите на Егейско море и корабните съединения. Трите комплекса ще бъдат допълнени от местната антидрон разработка „Кентавър“.

Отделните ракети обаче не са същността на поръчката. Преди всичко Гърция ще придобие обща оперативна картина. Сензорите на военноморски, военновъздушни и сухопътни сили ще са свързани в обща командна мрежа, която ще събира и обработва данни от различни източници, за да визуализира заплахите по техния приоритет. Новите радари с вградената активна електронно фазирана решетка (AESA) ще могат да засичат цели на разстояния над 400 км, а софтуер, задвижван от изкуствен интелект (AI) ще подпомага процедурата по откриване и класифициране на приближаващата заплаха и ще предлага на оператора най-подходящото средство за прехващане. Досега гръцките комплекси функционираха поотделно – всеки със свой собствен радар и собствен обхват. Министърът на отбраната Никос Дендиас определи нововъведения замисъл като холистична система за командване и контрол.

Подмяната засяга най-напред съветското наследство. Горният ешелон на гръцката отбрана до ден-днешен се опира на зенитно-ракетните комплекси С-300ПМУ1 на остров Крит, ТОР-М1 и ОСА-АКМ. Но през 2023 г. Атина прекрати договора за поддръжката им с руския производител, оценяван на 102 млн. евро за срок от 10 години. При отсъствието на резервни части и функционираща ремонтна база ресурсът и оперативната пригодност на тези комплекси постепенно намаляват, а мястото им трябва да бъде заето от David's Sling. Системите MIM-104 Patriot ще останат на въоръжение: Гърция разполага с 6 батареи, модернизирани до конфигурация PAC-3, които трябва да бъдат включени в общата оперативна картина на новата мрежа.

Гръцкото планиране изхожда от турския арсенал, който се разраства паралелно в областта на безпилотните технологии, крилатите и балистичните ракети. Разузнавателни и ударни дронове се произвеждат от години серийно. Крилатата ракета SOM може да бъде изстрелвана от изтребители F-16 и няколко модела дронове. Балистичната ракета Bora, чийто експортен вариант Roketsan предлага под името Khan, поразява цели на 80-280 км разстояние, а Анкара я произвежда серийно.

Задачите за противодействие на тези заплахи са разпределени между отделните ешелони: SPYDER трябва да се справи с дроновете над островите, Barak MX – с крилати ракети, насочени към летища и пристанища, а David's Sling – с балистични ракети. Разполагането на ПВО/ПРО системи по островите обаче се сблъсква с най-старото гръцко-турско разногласие. Анкара оспорва правото на Атина да държи войски по източните егейски острови, като се позовава на Лозанския договор от 1923 г. и Парижкия договор от 1947 г. Това може да превърне всяка нова батарея по островите в повод за ново изостряне на двустранните отношения.

При заплахите от по-висок клас съответствието вече не е така очевидно. David's Sling е прехващач в среден ешелон на балистичната отбрана, а не такъв за екзоатмосферно прехващане. В израелския комплекс ракети с голям обсег се поемат от Arrow-3, който Гърция няма да придобива. Междувременно обаче през юли 2025 г. Roketsan представи Tayfun Block 4 с 1000-1500 км деклариран обсег. Ракета от този клас влиза повторно в атмосферата с по-висока скорост, отколкото средният ешелон на ПРО е проектиран да посрещне. С оглед на това „Щитът на Ахил“ покрива сравнително добре днешния турски арсенал, но вероятно ще започне да му става значително по-трудно предвид средствата, които Анкара тепърва ще въвежда на въоръжение.

Условията по договора са необичайни за гръцка поръчка от подобен мащаб. Около 25% от труда, или поне 700 млн. евро, ще останат в местната гръцка индустрия. В програмата участват 12 дружества, сред които Metlen, Hellenic Aerospace Industry, Hellenic Defence Systems, Scytalys и Uni Systems.

Още по-ключова е клаузата за достъп до изходния код на софтуера за управление. Тя трябва да позволи на гръцките въоръжени сили да интегрират свои собствени сензори, да променят праговете за реакцията и да поддържат мрежата, без да се налага при всяка потенциална промяна да се обръщат към доставчик. Точно от практическото приложение на тази клауза ще зависи дали купувачът действително получава автономно управляема система, или дългосрочна зависимост, наподобяваща абонамент.

Турски експерти тълкуват сделката по обратния начин. Институтът SETA в Анкара твърди, че извеждането на руските комплекси и паралелното внедряване на израелски системи ще оставят гръцката ПВО зависима от един-единствен доставчик. Достъпът до изходния код е отговорът, който Атина противопоставя на този довод, но реалната му стойност ще стане ясна едва при първата съществена модификация, извършена без израелско участие.

Сроковете се различават според това какво се приема за готовност. Дендиас посочи период от 35 месеца след подписването за пълното разгръщане, чийто доставки ще бъдат извършени поетапно. Местната преса публикува подробен график, който още не е потвърден от ведомството. Според него началната оперативна готовност трябва да бъде постигната в рамките на 18-24 месеца, а към 2029 г. се очаква да функционират около 80% от системата. Пълната готовност според съобщенията се измества до 2034 г. Официален срок очевидно отчита момента, в който първите батареи ще заемат позиции, а по-дългият включва завършване на цялата структура.

Различават се и публикуваните оценки за общата стойност на проекта. Отделни издания посочват 2,8, 3, 3,1 или 3,5 млрд. евро, докато в англоезични публикации одобрената от Атина сума се представя като 3,4 млрд. долара. Част от разминаването идва от различния обхват на сметките. „Щитът на Ахил“ е ядро на по-широк пакет на стойност от 4,2 млрд. евро, който включва допълнителни дронове, спътници и средства за нощно виждане. Останалите различия вероятно ще се изяснят едва след сключването на договорите и отделното обявяване на стойността им.

Сделката е сключена след договора за 750 млн. долара, който Гърция подписа през април с Elbit Systems за реактивни системи за залпов огън PULS, и нарежда страната сред водещите европейски клиенти на оръжие от Израел, чиито производители вече разполагат с непоклатим аргумент, какъвто просто нямаха година по-рано. Войната, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместния американско-израелски удар срещу Иран, подложи израелската ПВО/ПРО мрежа на безпрецедентно изпитание. Само за първите четири дни Техеран изстреля над 500 балистични ракети по цели в целия регион. Според израелски данни, огласени на 20 март, са били прехванати над 90% от ракетите, навлезли във въздушното пространство на страната – около 270 от общо 285.

Същата война очерта и пределите на този вид отбрана, а те имат директно отношение спрямо поръчката на Атина. Вечерта на 21 март David's Sling беше задействана от две ирански балистични ракети, насочени към Димона и Арад, но не успя да ги свали. На 23 март израелската армия потвърди двата неуспешни прехвата, описа причините за тях като несвързани и отрече да има на системен дефект. В Димона и Арад бяха ранени над 120 души.

Другото ключово ограничение е размерът на наличния боекомплект. В пика на размяна на въздушни удари независими оценки допуснаха, че Израел е изразходвал около 80% от своите запаси на прехващачи Arrow, докато IDF отрекоха да са изправени пред остър недостиг. През април Министерство на отбраната одобри съществено разширяване на производството заедно с Israel Aerospace Industries, надграждайки договора от декември 2025 г. Войната приключи на 5 май, а гръцката поръчка ще се изпълни от същата производствена база, която дотогава трябва да попълва израелските запаси.

Военният баланс в Егейско море обаче се променя бавно и не зависи от характеристиките на този или онзи ракетен комплекс. Гърция няма да получи защита срещу всичко, което Турция разработва, нито ще я получи скоро. Тя обаче ще изгради единна картина на въздушното пространство над островите и континенталната част на страната, при която цел, засечена на едно място, може да предизвика реакция от друго.

Ако графикът бъде спазен, до края на десетилетието Турция ще трябва да планира действията си в Егейско море спрямо интегрирана мрежа за отбрана, а не отделни батареи, всяка със собствен радиус и собствена сляпа зона. Голямата неизвестна обаче е друга. При съсед, който произвежда серийно балистични ракети и от когото не ви дели океан, решаващ е не обсегът на дадения модел прехващач, а количеството прехващачи зад всяка установка. Обявената стойност от 3,1 млрд. евро не дава отговор именно на този въпрос.

Италия ще презареди украинските SAMP/T с прехващачи от собствената си армия

🇮🇹🛡️🇺🇦 Италия ще прехвърли на Украйна прехващачи Aster 30 от запасите на собствените си въоръжени сили и е поела ангажимент доставката да бъде извършена до октомври. Ракетите са предназначени за две батареи SAMP/T, които остават без боекомплект от лятото на 2025 г. За решението съобщи la Repubblica на 26 август. По данни на изданието правителството на Джорджа Мелони го е взело преди седмици и вече е уточнило параметрите му, а предстои да го оформи в тринадесетия „декрет за помощ“. Същевременно публично Рим съобщава единствено за изпращането на електрогенератори за украинското население.

Двете батареи в Украйна са дарени от Рим и Париж, като едната е изцяло италианска. Досега те са показали висока ефективност: върху един от пусковите контейнери са изрисувани силуетите на поразените цели – два руски изтребителя-бомбардировача Су, една хиперзвукова ракета и десетки дронове и крилати ракети. През лятото на 2025 г. обаче Париж и Рим спряха доставките на Aster 30, тъй като националните им запаси бяха достигнали критичния минимум. Оттогава Украйна разполага с радарите, командните пунктове и пусковите установки на два комплекса, но няма боеприпаси за тях.

Пробивът в ПВО, който тези комплекси трябваше да покриват, се разшири рязко през лятото. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отчете 437 загинали и 2610 ранени цивилни през юли. Това е най-тежкият месец от март 2022 г. насам, като броят на жертвите е с 30% по-висок спрямо юни. Отделно Министерството на отбраната в Киев съобщи, че от 195 балистични ракети, изстреляни през същия месец, ПВО е свалила 29, докато от 265 крилати ракети са прехванати 187.

Разликата се дължи на характеристиките на двата вида цели. Балистичната ракета се спуска по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и може да бъде поразена само от няколко системи в света. Ведомството определи юли като месец на „критичен недостиг на прехващачи срещу балистичния терор“, а Зеленски заяви, че Украйна разполага с три пъти по-малко противобалистични ракети, отколкото през 2025 г. Една от системите, способни да противодействат на такива цели, е Patriot. Другата е SAMP/T.

Декрет № 13 не се изчерпва с ракетите от италианските складове. Според описанието на la Repubblica той предвижда и продажбата на четири батареи SAMP/T NG – най-новата версия на комплекса, финансирана със заеми от Европейския съюз. Пакетът включва и седем радара с голям обсег на откриване: шест на френската Thales и един на италианската Leonardo. Италианският дял включва още радар Kronos и произведени в страната компоненти за четирите батареи.

Общата стойност се доближава до 3 млрд. евро и се покрива от Ukraine Support Loan – заемът от 90 млрд. евро, който ЕС финансира чрез емисии на капиталовите пазари и който Киев ще изплаща от бъдещи руски репарации.

Графикът за доставка обаче е по-бавен от първоначално обявеното. Украйна поръча четирите SAMP/T NG през юли и ще стане първият им оператор в бойни условия, но финансирането преминава през траншовете по заема за 2026 и 2027 г., а цялото оборудване трябва да бъде доставено до 2027 г.

За да не остане Киев без тези способности дотогава, Елисейският дворец отделя две батареи от френската армия и ги предоставя предварително. Те ще бъдат върнати, след като новите комплекси излязат от заводите. Володимир Зеленски уточни на 23 август, че тази есен ще пристигне една такава система заедно с нови радари, а доставката на втората зависи от темпа на производство. В окончателния си вид украинският щит от италиански и френски системи ще включва шест батареи SAMP/T.

Основните разлики между наличната версия и NG са в прехващача и радара. Прехващачът Aster 30 B1NT използва активна радиолокационна глава в Ka-обхвата вместо досегашната глава в Ku-обхвата, което подобрява самонасочването в заключителната фаза при противодействие на балистични цели.

Радарът Ground Fire 300 на Thales работи с активна електронно сканирана решетка, осигурява 360-градусово покритие и открива цели на разстояние до 350 км. Френската армия получи първия екземпляр едва на 20 февруари 2026 г., когато комплексът постъпи в Центъра за въздушни бойни действия. Това означава, че Украйна ще го въведе на въоръжение почти едновременно с държавата, която го е поръчала. Графикът за радарите е разделен: един Ground Fire 300 се очаква до края на 2026 г., а пет далекообхватни радара GM400 на Thales – до края на 2027 г.

Отделно Париж и Рим ще разрешат производството на Aster 30 B1NT в Украйна. Еманюел Макрон обяви предоставянето на лиценза през юли след заседание на „коалицията на желаещите“ в Париж с аргумента, че локализацията ще ускори доставките на фона на ограничения капацитет на европейските заводи. Зеленски очаква договорите да бъдат подписани до края на септември и добави, че още тази година страната ще получи лицензи за три вида въоръжение.

La Repubblica посочва и две предимства, произтичащи от самата форма на междуведомствения декрет. От процедурна гледна точка тя позволява да бъде заобиколен бавният разрешителен режим за износ на въоръжение. В политически план декретът позволява съдържанието му да остане засекретено и помага да бъде избегнат сблъсък с „Лига“, която се противопоставя на военните доставки за Киев. Това се случва в момент на предизборно напрежение и засилваща се конкуренция отдясно от страна на генерал Роберто Ваначи.

Декретът преминава първо през парламентарния Комитет за сигурността на републиката (Copasir), а Министерският съвет се очаква да го приеме през септември. Дванадесетте предишни пакета са преминали по същата процедура от март 2022 г. насам.

Рим има и промишлен интерес, който заявява открито. Украинското небе дава възможност единственият европейски противоракетен щит да бъде изпитан в бойни условия. Той е в основата на проекта „Купол Микеланджело“ на Leonardo – интегрирана система за въздушна отбрана, от която компанията очаква оборот от около 20 млрд. евро през следващото десетилетие.

През май 2026 г. Leonardo регистрира и дъщерно дружество в Украйна, което работи по оптични и навигационни системи и използва натрупания от страната боен опит с безпилотни апарати.

Основното ограничение в цялата сделка не е броят на пусковите установки, а наличието на ракети. Комплексите в Украйна останаха една година без боекомплект не защото нямаха достатъчно пускови контейнери, а защото европейските производствени линии не осигуряваха достатъчно Aster 30 дори за собствените си армии.

Мащабът на недостига личи от една съпоставка. През март 2025 г. Франция, Италия и Великобритания поръчаха общо около 218 ракети от семейството Aster за своите флотове и наземна ПВО, като ускореният производствен график обхваща 134 ракети за период от две години. Само през юли Русия изстреля по Украйна 195 балистични ракети. Не за всяка от тях е необходим именно прехващач Aster, но съотношението обяснява защо европейските запаси достигнаха минимални равнища след четири и половина години война.

Следователно изваждането на прехващачи от италианските складове премества недостига, вместо да го преодолее. Рим намалява собствените си запаси и ще може да ги възстанови само с темпа, с който заводите успяват да увеличат производството.

Зимата на 2026/27 г. вероятно ще премине със заети френски батареи и ракети от италианските складови наличности, а не с новата техника, чийто срок за доставка е 2027 г. Най-близките проверими срокове предстоят: подписването на договорите за Aster 30 до края на септември, приемането на декрета през същия месец и пристигането на прехващачите в Украйна до октомври биха потвърдили обявения график. Ако подписването, приемането на декрета или доставката се забавят, основното ограничение ще бъде темпът на производство, а не политическата воля в Рим.

Украйна отговаря на реактивните „Герани“ с прехващача Alexa Spatium

🇺🇦 Министерство на отбраната на Украйна кодифицира и допусна за употреба Alexa Spatium – първия по рода си реактивен прехващач на дронове в арсенала на украинската армия. Той беше разработен от украински инженери, предназначен за сваляне на ударни дронове с висока скорост, с които Русия постепенно допълва и измества витловите „Герани“. Ведомството обяви кодификацията на 21 август.

Според описанието на министерството апаратът е оборудван с турбореактивен двигател и е предназначен за действие на малки и средни височини. Той съчетава значителен височинен таван и голям боен радиус с висока маневреност. Задачите му са формулирани широко: дронът е проектиран да поразява малки цели, въздушни, наземни и надводни, включително ударни и разузнавателни дронове, а също така хеликоптери.

Диапазонът на скоростта му също е обширен. Alexa Spatium може да лети по-бавно, за да пести гориво, и да ускорява, когато обстановката или целта го изискват. Насочването се извършва по предварително зададени координати или с пряко управление, а търсенето и захващането на целите – с телевизионен и инфрачервен канал.

Размерите на апарата възлизат на 1,5 × 1,7 метра. Пускът се извършва само за няколко минути от подвижен катапулт, а корпусът е изработен от лек и здрав композитен материал, който според ведомството позволява извършването на резки маневри без загуба на контрол. Цялата система може да бъде превозвана с пикап и изисква минимална подготовка на позицията.

В зависимост от задачата прехващачът може да носи осколочно-фугасна, кумулативна или термобарична бойна глава. Ако не открие и порази целта, той може да се върне към мястото на пуск и да бъде използван повторно. Министерството представя системата като модулна и до голяма степен автоматична, с акцент в бързата реакция, подвижността и устойчивостта при работа в тежки условия.

В официалното съобщение обаче не се посочват конкретни данни за скоростта, височинния таван, бойния радиус и цената на дрона. Не е назован и производителят. Украинските военни издания, препечатали тази информация, също не разкриват кой стои зад разработката.

Списъкът с потенциални цели все пак подсказва повече за предназначението на Alexa Spatium от нейните спецификации. Министерството изброява „Геран-3“, „Геран-4“, „Геран-5“ и „Шахед-131“, но не и витловия „Геран-2“, който украинската ПВО вече се научи да сваля масово. Макар „Шахед-131“ също да е такъв вид дрон, акцентът очевидно пада върху новите реактивни представители на семейството. „Геран-3“ е руският аналог на иранския „Шахед-238“ и първият реактивен модел от тази линия. Разузнавателните данни, които обясняват този избор, бяха публикувани 10 дни по-рано.

Генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главно управление на разузнаването (ГУР), обяви, че се наблюдава спад в интензитета на руските удари през юли, което обясни с преоборудване на линиите за производство на турбореактивните „Геран-4“ и „Геран-5“. За август ГУР очакваше от руската страна да произведе около 11 000 ударни дрона от всички видове, а оцени месечния капацитет само за реактивните версии на около 3000 броя.

По същата оценка причината за промяната е нарастващата ефективност на украинските прехващачи срещу „Геран-2“. „Сега са необходими други прехващачи със съответната скорост или зенитна отбрана на малка височина“, заяви Скибицки.

Разликата между поколенията се забелязва най-ясно в двигатели, скорост и далечина на полет. „Геран-4“ използва китайски турбореактивен двигател с тяга от около 160 кгс. По приведените данни скоростта на реактивните модели се вдига от 280–330 до 350–500 км/ч, а далечината – от 600 до 850 км. Работният височинен диапазон е между 100 и 5000 метра, продължителността на полета достига до около два часа и половина, а бойната глава тежи поне 50 кг.

„Геран-5“ е аналог на иранския „Карар“. Той достига скорост от 600 км/ч и е значително по-голям – около 6 метра дължина и 5,5 метра размах на крилото. Сглобяването се извършва в Елабуга, в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан.

Скибицки посочи и цената на ключовия дефицитен компонент. Китайският турбореактивен двигател струва между 35 000 и 40 000 долара, а Русия се опитва да организира собственото му производство.

Какво означава тази промяна за защитата на украинския тил, стана ясно три дни преди съобщението за Alexa Spatium. На 18 август, според отчета на украинските Военновъздушни сили, Русия изстреля 76 реактивни „Шахеда“ в рамките на едно денонощие. Част от тях за първи път достигнаха Западна Украйна.

Апаратите преминаха над Виницка, Тернополска, Ривненска и Волинска област, като изминаха между 850 и 920 км от местата за изстрелване в Крим. Дотогава максималният им обсег беше оценяван на около 500 км. В 17:55 ч. украинските ВВС съобщиха за дрон над Виница, летящ към Хмелницки, а половин час по-късно втори апарат прекоси Тернополска област в посока Волин. Посочената им скорост беше между 400 и 600 км/ч, което на практика обезсмисля опитите за поразяване със стрелково оръжие. Украинската противовъздушна отбрана унищожи една от целите край южната граница на Ривненска област, съобщи началникът на областната военна администрация Олександър Ковал.

Дотогава украинската антидрон отбрана разчиташе основно на витлови прехващачи и на благоприятното икономическо съотношение, което осигуряват те. През май украинската страна отчете 8150 руски атаки с барражиращи боеприпаси от всички типове и 7476 свалени – малко под 92%. Само прехващачите Sting на Wild Hornets са унищожили над 3000 дрона „Шахед“ и „Гербера“ през същия месец.

Octopus се произвежда в Обединеното кралство от януари. От февруари производството чукна близо 1000 дрона месечно при заявена цел от 2000, а конструкцията се обновява на всеки шест седмици. Прехващач от този клас струва около 1000 долара, а според британските данни цената на един Octopus е под 1/10 от стойността на целта, която унищожава.

Реактивният прехващач променя това икономическо съотношение. Турбореактивният двигател е скъп дори в своя китайски вариант, а композитен корпус с телевизионна и инфрачервена система са за насочване, не може да бъде произведен срещу цената на обикновен витлов прехващач.

Вероятно с това са свързани и две от най-странните свойства в описанието на ведомството – възможността за връщане в точката на изстрелване и използването на сменяеми бойни глави. Машина, която многократно струва повече от витловия предшественик, трябва или да бъде запазена при полет без извършен прехват, или да може да изпълнява повече от една задача.

Оттук следва и ограничение, което официалният текст не назовава: дрон с подобна себестойност едва ли ще е изпращан срещу всяка цел в масиран рояк. По-вероятно е той да е използван срещу дронове, които по-евтините витлови прехващачи не могат да настигнат.

Alexa Spatium е част от широк процес, чиито мащаби украинското министерство измерва с точни числа. От началото на 2026 г. ведомството е кодифицирало и допуснало за употреба 413 безпилотни системи, всички украинско производство.

Три дни преди кодификацията на прехващача към този списък е добавен и наземен апарат. Разработчикът Trident Tech съобщи пред изданието „Милитарний“, че товароносимостта на робота „Пластун“ е удвоена от 50 на 100 кг. Самата платформа тежи 35 кг и постъпва на въоръжение през 2023 г.

Кодификацията обаче е разрешение за употреба, а не свидетелство за извършена доставка. Съобщението не уточни колко прехващача Alexa Spatium са произведени и дали серийно вече започна. Кодифицирането на 413 системи за 7 месеца показва мащаба на процедурата, а самото това допускане не говори за масово производство или реално присъствие във войските.

ГУР очерта две възможни реакции на реактивните „Герани“, а не един: прехващачи с нужната скорост или зенитна отбрана на малка височина. Alexa Spatium покрива първото направление. Второто изисква оръдия, боеприпаси и зенитни ракети – т.е. външни доставки и производствени срокове, върху които Украйна няма същия контрол, както над собственото си производство на дронове.

Поради това значителна част от отговора пада върху системите, които Украйна може да произвежда сама. Всяко забавяне на серийното производство оставя по-уязвими градовете, попаднали на пътя на руските дронове.

Реалният ефект може да стане видим до есента, ако месечните отчети продължат да се публикуват в същия вид. Основният проверим показател ще е дали делът на свалените цели ще се задържи около 92%, докато реактивните модели се доближат към прогнозирания дял от 50% от руските дронове. Този праг вече беше достигнат при отделна атака. Отворен остава въпросът дали и кога ще се превърне в устойчива тенденция.

В ефира на Соловьов: отряди БАРС да приемат жени, болни и инвалиди

🇷🇺📺 Доброволческите отряди БАРС (Боен армейски резерв на страната) да бъдат отворени за всеки желаещ, независимо от пол и здравословно състояние, включително за „ранени, болни и инвалиди“. За това призова руският сенатор Алексей Кондратиев във „Вечер с Владимир Соловьов“ – основното политическо предаване в ефира на държавния канал „Россия 1“ – по време на дискусия за отбраната срещу украинските дронове.

„Хората имат право да защитават родината си. Няма значение дали си ранен, болен, инвалид и дали имаш каквито и да било други здравословни проблеми“, заяви Кондратиев. Той бе категоричен, че всеки желаещ трябва да получи правото да се присъедини към доброволческите формирования и да участва в бойните действия без оглед на пол и здраве. Темата за жените той разви чрез примера на родния си регион:

„Колкото до жените – просто започнах със споменаването на Тамбов. По време на Великата отечествена война 737-и зенитно-артилерийски полк, сформиран от млади комсомолки в Тамбовска област, започва бойния си път, отбранявайки небето над Тамбов, Мичуринск и Моршанск. Този полк стига чак до Берлин.“

Зад думите на Кондратиев стои биография на човек с военна кариера. 54-годишният полковник е ветеран от специалните части на ГРУ с опит от двете чеченски войни и Косово. Той е и бивш заместник-командир на 16-а отделна бригада със специално предназначение – съединение на военното разузнаване с гарнизон именно в Тамбов. След военната служба той преминава през кметството на Тамбов (2010–2015 г.) и Съвета на федерацията, а през 2022 г. заминава като доброволец на фронта в Украйна. Година по-късно към двата си ордена „За мъжество“ добавя трети и четвърти. Според разследване на „Украинска правда“ от октомври 2023 г. полковникът е сочен и за един от основните куратори на „доброволческите“ звена под егидата на военното разузнаване – мрежата около ЧВК „Редут“, прикриваща наемнически структури зад доброволна фасада. От септември 2025 г. Кондратиев отново представлява Тамбовска област в Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) – оттук е и уточението му, че „просто е започнал с Тамбов“.

Темата в студиото обаче беше повдигната от водещия. Соловьов, позовавайки се на исторически снимки на жени в съветската ПВО, се оплака, че много млади рускини искат да подпишат договор с БАРС, но законът ги спира. Причината е, че договорът за резерва изисква премината отбита военна служба – условие, което огромната част от жените в Русия не покриват. БАРС е система от договорни резервисти, изграждана от 2021 г. Тя е съставена от цивилни граждани, които поддържат готовност и периодично преминават военни сборове срещу месечно възнаграждение. От есента на 2025 г. именно те са гръбнакът на местните отряди за борба с дронове. Официални съобщения потвърждават съществуването на бариерата, за която говори водещият: обявите за набиране на кадри в „БАРС-Белгород“, публикувани от градската администрация, изрично търсят мъже на възраст от 18 до 65 години със статут на военнослужещи на договор – за борба с безпилотни летателни апарати, охрана на инфраструктура, издирване на диверсионни групи и евакуация на цивилни.

Зад репликата в ефира обаче вече стои работеща държавна машина. През есента на 2025 г. – под натиска на украинските дронове и крилати ракети, чийто обхват беше разширен до цели на стотици, дори хиляди километри от границата (рафинерии, петролни депа, авиобази и оръжейни заводи), Москва отвори резерва за служба в тила. През октомври Министерството на отбраната внесе законопроект, позволяващ резервисти да се свикват на „специални сборове“ за охрана на енергийна, транспортна и петролна инфраструктура. В началото на ноември Путин го подписа с изричната уговорка, че става дума за доброволци и то единствено в собствения им регион, а ведомството обяви хиляди привлечени. Към средата на ноември сформирането на отряди (първият от които бе „БАРС-47“ в Ленинградска област) вече протичаше в най-малко 19 региона. Генералният щаб задължи предприятията да съставят мобилизационен резерв от собствените си служители до 4 март 2026 г., а върху заводите, които не запълваха квотите, започнаха да се налагат глоби. През април предписанията стигнаха и до частния бизнес: собствениците на рафинерии бе разпоредено да въоръжат охраната си и сами да поемат отбраната на въздушното пространство над обектите си. През май „БАРС-Воронеж“ обяви набор на „ловци на дронове“.

Историческата основа зад примера на Кондратиев е съвсем реална. С постановление на Държавен комитет за отбрана от 25 март 1942 г. в съветската ПВО са мобилизирани 100 000 комсомолки. До 10 април броят им надхвърля 120 000, а до края на войната през този род войски преминават около 177 000 жени – в оръдейни разчети, картечни и прожекторни постове, аеростатни части, наблюдение и свръзки. Мобилизацията през 1942 г. обаче има ясно обявена логика: жените заемат тиловите постове, за да освободят мъжете за фронта. Точно тази аритметика движи и днешната система – тиловата ПВО, разположена на стотици уязвими обекти в дълбочина, се конкурира за мъжки ресурс с фронта, който не престава да поглъща жива сила. Схемата на резерва съществува именно за да не бъдат отклонявани хора от щурмови части. Затова колкото по-широка е географията на украинските удари, толкова по-голям кръг от хора се търси за тази цел.

Единично изявление в токшоу не е равносилно на държавна политика: Кондратиев защити принцип, а не внесе законопроект. Освен това формулата му отива по-далеч от тиловата охрана – правото да „участваш в бойните действия“ не прави разлика между зенитния пост край рафинерията и предната линия, а уточнение в ефира така и не последва. За девет месеца обаче кръгът на привличаните към тиловата отбрана вече се разшири – от договорни резервисти, през заводски работници, до изговореното днес публично желание за включване на жени, болни и инвалиди. При запазване темпа на украинските удари бъдещото разширяване на този обхват е повече от вероятно. Под каква правна форма ще стане това – чрез облекчени изисквания за договора с БАРС, отделни формирования или тихо администриране по места – наличните данни все още не позволяват да се каже.

На този етап сигурна е само посоката: в петата година от „специалната военна операция“ на централната трибуна на руската държавна телевизия се обсъжда не дали жените, болните и инвалидите да застанат в противовъздушната отбрана, а как да им бъде разрешено.

Украйна си осигури мащабен договор за ракети Patriot и купува 16 изтребителя Gripen E от Швеция.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украйна си осигури мащабен договор, подкрепен от Германия, за доставката на стотици зенитни ракети PAC-2 и PAC-3, която се очаква да започне през следващата година. В същото време се полагат усилия за получаване на допълнителни ракети от партньорски нации, както и за разработване на свои собствени антибалистични способности.

Анонсът беше направен от украинския министър на отбраната Михайло Федоров по време на съвместна пресконференция с шведския му колега Пол Йонсон, предава кореспондентът на Укринформ.

„Във връзка с PAC-2 или PAC-3, които са противоракетни системи, на първо място, благодарение на Германия сключихме голям договор за стотици такива ракети, чиито доставки ще започнат догодина. В същото време се опитваме временно да заемем такива ракети от някои страни, за да ги върнем по-късно“, заяви Федоров.

Министърът добави, че по време на първите срещи във формата „Рамщайн“ Киев е положил подобни усилия за получаване на ракети от запасите на Европейския съюз. Той призна, че процесът се е оказал изключително сложен, тъй като от всяка страна са били изисквани едва по една или две ракети. В крайна сметка, по думите му, Украйна е получила няколко десетки ракети, които са помогнали на страната да отблъсне руските атаки през февруари и март.

Федоров посочи, че Украйна работи също така по сключване на директни договори за покупка на ракети PAC-3, продължава да получава доставки от САЩ и проучва нови механизми за осигуряване на помощ от държави, които досега не са предоставяли такива системи.

„В момента работим по директно договаряне на покупката на PAC-3, нещо, което не е правено досега. Уверен съм, че това ще е постигнато скоро. Продължаваме да получаваме тези ракети от американските партньори, макар и в недостатъчни количества за пълното поддържане на нашата система за противовъздушна отбрана. Имаме обаче конкретен план за осигуряване на допълнителни ракети и ще водим борба за всяка една от тях. Вчера обсъдихме това с президента и шведския министър на отбраната. Разполагаме с някои нетрадиционни решения за това как да включим партньори, които никога досега не са ни доставяли PAC-3. Работим по темата денонощно“, каза той.

Според Федоров ключов стратегически приоритет е разработка на украинска ПРО система, която да намали зависимостта от чуждестранни доставки и да засили капацитета на вътрешното производство. Той също така разкри, че въпросът вече е бил обсъден със Saab и министъра на отбраната на Швеция, в т.ч. евентуален тест на радарни системи Saab като част от бъдеща интегрирана архитектура за отбрана. Федеоров не разкри още подробности, но увери, че работата продължава с прякото участие на президента на Украйна.

Успоредно с придобиването на средства за ПВО, Украйна разширява сътрудничеството с Швеция в сферата на бойната авиация. Президентът Зеленски обяви, че двете страни са формализирали сделка за закупуване на 16 модерни изтребителя Gripen E.

„Заедно с Швеция продължаваме укрепването на украинската бойна авиация. Днес страните ни сключиха сделка за закупуване на 16 изтребителя Gripen E. Важно е, че заедно със самолетите ще бъде предоставен и пакет от съответното оборудване, техническа помощ и поддръжка“, поясни Зеленски.

Договорената рамка за обществени поръчки стъпва върху предишни ангажименти в отбраната между Киев и Стокхолм, съгласно които първите 16 изтребителя Gripen C/D се очаква да бъдат доставени на украинските ВВС още към началото на 2027 г.

Паралелно с текущите усилия за придобиване на военно оборудване, Украйна призовава своите партньори да засилят подкрепата за развитието на отбранителните технологии. Киев отправи призив към международните съюзници да предоставят допълнителна военна помощ, насочена към ускоряване на иновациите в сферата на отбраната, укрепване на военните му възможности и поддържане на натиска върху руските сили.

По думите на Федоров Киев настоява съюзниците да се възползват от това, което той определи като „бързо отминаваща възможност“, като инвестират в ново поколение дронове, ракети и други технологии в отбраната, проектирани да нарушат руските военни операции и да затвърдят последните успехи на Украйна на бойното поле.