🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.
Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.
По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.
🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство ще достави 150 000 дрона и над 350 ракети земя-въздух и радарни системи на Украйна в рамките на нов пакет от военна помощ на обща стойност 752 млн паунда. Финансирането е осигурено от приходите от замразени руски суверенни активи, съобщи Министерството на отбраната на Обединеното кралство на 18 юни.
Британският министър на отбраната Дан Джарвис заяви, че помощта ще помогне за защитата на украинските граждани от руските ракетни атаки и удари с дронове, като в същото време ще подсили способностите на Киев да продължи борбата си срещу руската инвазия.
Пакетът беше представен по време на 35-ата среща на Контактната група за защита на Украйна, известна като групата „Рамщайн“, която се проведе днес в Брюксел с участието на близо 50 страни, които споделят военната подкрепа за Киев.
Пакетът акцентира върху дронове и зенитно-ракетни комплекси – според британското правителство ще включва 150 000 дрона, произведени в Украйна, които трябва да бъдат доставени до края на годината, заедно с повече от 350 ракети за ПВО и радарни системи, сред които леки многоцелеви ракети (LMM) и наземно базирано радарно оборудване.
Британски официални лицаа заявиха, че пакетът цели да укрепи способността на Украйна да противодейства на ежедневните ракетни и безпилотни удари, с които руската армия тероризира украинските градове и които бяха засилени още повече през последните няколко месеца.
Финансирането на пакета идва от заем по механизма за Извънредно ускоряване на приходите (ERA) на стойност 2,26 милиарда лири, отпуснат от Обединеното кралство и обезпечен с приходи от блокираните руски суверенни активи.
Подкрепа, обвързана с местната отбранителна индустрия на Украйна
Един от компонентите на пакета, посветен на безпилотните летателни апарати, ще окаже подкрепа на местното производство в този сегмент, отразявайки нарастващата тенденция сред съюзниците на Украйна да инвестират директно в нейната отбранително-промишлена база, вместо да разчитат само на чуждестранно оборудване.
Украйна бързо разшири своето производство на дронове след пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. и превърна безпилотните системи в основен елемент на своите операции на бойното поле, както и на кампанията си за удари на дълбочина в руския тил.
Великобритания обещава постоянен натиск върху Русия
Джарвис обяви пакета по време на своето участие в разговорите с украинския президент Володимир Зеленски и министрите на отбраната на съюзническите държави, които се проведоха в Брюксел днес. Днешното обявление беше предшествано от дълга поредица от мерки, представени на „Даунинг стрийт 10“ през тази седмица, сред които допълнително засилване на санкциите срещу „сенчестия флот“ от танкери, мрежи за военни доставки и финансови канали.
Британия поема по-голяма роля в усилията за подкрепа на Украйна
Обединеното кралство обяви още, че поеме командването на щаба на Многонационалните сили в Украйна, който провежда координация на международната подкрепа и дългосрочното планиране за развитието на Въоръжените сили на Украйна.
Британският генерал-майор Том Бейтман ще поеме командването още следващия месец, в рамките на което ще ръководи международните усилия за координиране на помощта и подпомагане на бъдещото възстановяване на украинската армия.
Последният пакет допълва вече установения модел на мащабни западни усилия за укрепване на споособностите за отбрана на украинското небе, докато Русия продължава широкомащабните си ракетни и дронови атаки срещу градове, енергийна мрежа, промишлени и граждански цели в цялата страна.
🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.
Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.
В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.
Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.
Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.
Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.
Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.
Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.
Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.
През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.
🇺🇦🤝🇺🇸 САЩ и европейските страни от Г7 ще предоставят на Украйна лиценз за производство на системи за противовъздушна отбрана и далекобойни ракети, съобщи преди малко La Parisien, позовавайки се на източник от сферата на дипломацията по време на срещата на върха на Г7 в Евиан.
„Ще произвеждаме под лиценз не само системи за ПВО, но и средства за дълбоки удари, т.е. далекобойни ракети“, заяви източникът в кулоарите на срещата на Г7, която тази година се провежда във Франция.
В съвместно изявление държавните ръководители на страните от Г7 се договориха да увеличат доставките на средства за противовъздушна отбрана, системи и прехващачи, както и на способности за далекобойни удари. Освен това те заявиха готовност да предоставят на Украйна лицензи, които да ѝ дадат възможност да увеличи собственото си военно производство.
Американските компании ще могат да предоставят лицензи за целта на европейски производители, съобщава пред пресата германският канцлер Фридрих Мерц, изразявайки голяма „благодарност към президента Тръмп за огромното му желание за сътрудничество“.
„В момента всички ние произвеждаме твърде малко и това може да бъде компенсирано чрез лицензиране на компании, разполагащи с производствени мощности, включително европейски и украински дружества“, заяви той.
Ключовото решение идва само ден след като САЩ обявиха възстановяване на част от санкциите върху руския петрол, които бяха временно преустановени за справяне със скока в цените на суровия петрол, предизвикан от войната срещу Иран.
Страните от Г7 са „единни“ срещу Русия
Тръмп, който през последните седмици беше изцяло погълнат от конфликта срещу Иран, също така обеща да направи „всичко възможно“, за да помогне за спирането на огъня в Украйна. Мирните преговори с посредник САЩ, които не успяха да постигнат пробив, бяха замразени в началото на конфликта в Близкия изток в края на февруари.
Изправена пред масирани руски удари и недостиг на средства за противодействие, Украйна редовно изисква допълнителни доставки от своите партньори, специално американски ракети Patriot, финансирани от нейните европейски съюзници. Доставките обаче остават сложни, а запасите се изчерпват. „В общи линии, при всяка масирана атака от страна на Русия, украинците трябва да изстрелват около 20 ракети от системата Patriot“, разкри дипломатически източник в Г7, визирайки „наличието на запаси в Близкия изток и несъмнено в САЩ“.
Единството на Г7 в подкрепата за Украйна беше отразено в съвместната декларация на всички членове, която потвърди непоколебимата позиция в защита на страната и нейната териториална цялост, успокои украинския президент Володимир Зеленски. Той действа изключително предпазливо с Тръмп след срещата им в Овалния кабинет през февруари 2025 г.
Украинският лидер приветства „важните резултати за Украйна“ от срещата на върха на седемте големи. „Най-важното: договорихме се за по-нататъшно укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна“, написа той днес сутринта.
Световните лидери са „единни“ и „отчитат, че на терен има динамика“ в полза на Украйна, поради което са съгласни да „засилят натиска“ върху Русия и да доставят повече средства за противовъздушна отбрана на Киев, очерта източник от френската дипломация.
„Страхотно е, че всички разбират, че Русия няма да спечели и че трябва да окажем натиск върху Путин, за да сложи край на тази война“, реагира Зеленски, който беше поканен от Еманюел Макрон да остане до края на срещата на върха в сряда.
🇺🇸 Lockheed Martin обяви премиерата на HIMARS FLEX – модулна еволюция на артилерийската ракетна система с висока мобилност M142 HIMARS. Новата модификация въвежда конфигурация с двоен пусков контейнер, която позволява пренос на два пъти повече боеприпаси спрямо стандартния контейнер.
Системата добавя и възможност за изстрелване на прехващачи за противовъздушна и ракетна отбрана, сред които ракети PAC-3 от същото шаси, и интегрира опции за автономно управление с технологична екосистема на компанията, наречена FLEXFires. При всичко това машината запазва съвместимост с боеприпаси на НАТО и възможността за трансфер с тактически военно-транспортни самолети C-130 Hercules.
Стандартният вариант на HIMARS включва 1 пусков контейнер, който съдържа 6 управляеми ракети за залпов огън (GMLRS) – GPS-насочвани боеприпаси с обсег до 70 км – или 1 армейска тактическа балистична ракета ATACMS с обсег над 300 км. Системата се обслужва от 3-членен екипаж в бронирана кабина, която се намира върху колесно шаси от фамилията средни тактически превозни средства M1140 (FMTV).
Оперативно съвместима като отделна опция за боеприпас е ракетата за прецизен удар (PrSM) с обсег над 400 км. От Lockheed Martin заявяват, че вече са доставени 750 пускови установки HIMARS, а над 540 системи са на въоръжение в армията на САЩ и международните съюзници. Това осигурява готова клиентска база на HIMARS FLEX, предоставяйки на настоящите потребители потенциален път към способности според конфигурацията и решенията за придобиване.
Въвеждането на конфигурация с два контейнера в HIMARS FLEX е най-значимият от оперативна гледна точка елемент в анонса, тъй като адресира едно от най-често изтъкваните ограничения на стандартния вариант: нуждата от връщане до пункт за презареждане с боеприпаси след пуск на един контейнер, преди машината да може да поразява нови цели. Пускова установка с два контейнера може да поразява двойно повече цели в рамките на един изход, да поддържа огън по-дълго време преди презареждане или да раздели боекомплекта си между нападателни ракетни боеприпаси в единия контейнер и отбранителни ракети-прехващачи в другия.
HIMARS FLEX добавя евентуални роли за ПВО и ПРО, включително с боеприпаси PAC-3 и IFPC. Така се създава единна машина, способна както да атакува наземни цели на големи разстояния, така и да се отбранява срещу приближаващи ракети и самолети по начин, който сегашната конфигурация не позволяваше.
Обявеният от компанията производител списък на съвместими боеприпаси обхваща целия набор от HIMARS и MLRS на НАТО, сред които GMLRS, ER GMLRS, PrSM и ATACMS. Към тях се добавят е прехващачите Patriot PAC-3 MSE и боеприпасите по програмата за способности за защита от индиректен огън (IFPC) за нуждите на ПВО и ПРО. PAC-3 MSE е най-модерният вариант от серията зенитни ракети, произвеждан от Lockheed Martin. Той представлява прехващач с кинетично поразяване (hit-to-kill), способен да унищожава балистични и крилати ракети, както и самолети, а бойните му характеристики го превръщат в едно от най-ефективните оръжия за точкова отбрана в арсенала на САЩ.
Интегрирането на стартови възможности за PAC-3 в колесна машина с размерите на HIMARS, която може да се транспортира с C-130, да се разполага бързо на предни позиции и да бъде обслужвана от малък екипаж, ще даде на съюзническите армии способност за противоракетна отбрана с висока мобилност. Настоящите конфигурации на батареите Patriot не могат да осигурят подобно удобство, тъй като изискват множество големи превозни средства и значително време за разгръщане.
Тим Кейхил, президент на Lockheed Martin Missiles and Fire Control, очерта значението на технологичния пакет FLEXFires с оглед на неговата мащабируемост и потенциал за автономни функции. „HIMARS FLEX ще промени правилата на играта в бъдещето на нападателния и отбранителния огън“, заяви Кейхил. „Технологичният пакет FLEXFires ще позволи на операторите да мащабират боекомплекта и да добавят автономни способности, без да жертват скоростта или точността.“
От Lockheed Martin допълват, че FLEXFires може да осигури автономни функции на пускова установка, въпреки че точната степен на автономност не е уточнена публично извън описанието на компанията за „разпределен, жизнеспособен огън в оспорвана среда“ и способността да се усложни прицелването на противника с бърза смяна на позициите.
Гейлия Кембъл, вицепрезидент и главен мениджър на Lockheed Martin Tactical Missiles, позиционира HIMARS FLEX в рамките на възпирането на съюзническо ниво, което все по-силно движи решенията за отбранителни поръчки в Европа. „Гъвкавостта, оперативната съвместимост и доказаната ефективност са трите стълба, които дефинират днешните най-ефективни способности за възпиране“, каза Кембъл. „HIMARS FLEX предоставя на съюзниците ни възможност да приспособят нападателната и отбранителната си огнева мощ към специфични нужди, като в същото време остават свързани с обща, доказана в реални боеве екосистема.“
Моментът на обявяване на HIMARS FLEX по време на изложението Eurosatory 2026 е умишлен и целенасочен от търговска гледна точка. Той идва в момент, когато европейските държави-членки на НАТО вземат едни от най-мащабните решения за покупка на прецизна артилерия от десетилетия насам. Няколко страни наскоро избраха HIMARS, южнокорейската Chunmoo или израелската PULS, а Франция разработва местна алтернатива по програмата си за сухопътни далекобойни удари. Това създава конкурентен пазар, на който представянето на значително по-мощна модификация на HIMARS от страна на Lockheed Martin е ясно разчетено да повлияе на текущите решения за обществени поръчки на континента.
Система, която предлага повече огнева мощ, способности за ПВО/ПРО и опции за автономно управление в сравнение със стандартния HIMARS, докато в същото време запазва пълна съвместимост с наличната верига за доставки на боеприпаси в НАТО, е изключително силен аргумент за всяко министерство на отбраната на европейска държава, което в момента претегля дали да закупи HIMARS, или да потърси алтернативи.
Философията на модулния дизайн, която Lockheed Martin е заложила в HIMARS FLEX, отчита и икономическата реалност – не всяка съюзна държава има нужда и може да си позволи пълна конфигурация с два контейнера с ПВО възможности от ден 1. Компанията отбелязва, че клиентите могат да стартират с базовия вариант с един контейнер и да добавят капацитет за два и автономните функции поетапно, според бюджета и оперативните изисквания. Този подход на поетапно навлизане вече се е доказал като ефективен в маркетинга на HIMARS, където относително умерената цена на брой спрямо по-сложни ракетни системи помогна за привличане на клиенти, които иначе биха избрали по-слабо ефективни, но по-евтини алтернативи.
Lockheed Martin представя HIMARS FLEX като нова модулна еволюция на фамилията HIMARS, а не като замяна на системите, които вече са в експлоатация. Това значи, че хилядите пускови установки, използвани от силите на САЩ и техните съюзници по света, ще продължат да изпълняват мисиите за прецизни удари – роля, която остава определяща за платформата, откакто Украйна демонстрира нейното оперативно въздействие още през 2022 година.
🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство предоставя на Украйна 6000 леки зенитни ракети Martlet за неутрализиране на дронове и други въздушни заплахи, добавяйки нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на страната, която продължава да е изправена пред масирани атаки.
Според военния експерт и бивш военнослужещ от британската армия Уес О'Донъл, пакетът включва общо 5000 зенитни ракети Martlet, обявени през март 2025 г. и нови 1000 бройки, одобрени през февруари 2026 г. Ракетите имат за цел да помогнат за защитата на критична инфраструктура, логистични центрове, летища и други обекти с висока стойност от руските камикадзе дронове.
Martlet, известна още като Lightweight Multirole Missile (LMM), е оръжие с лазерно насочване, разработено от британската компания Thales. Със своето тегло от близо 13 кг и способност да поразява цели на разстояния над 6 км, тя може да се изстрелва от наземни, въздушни и морски платформи.
Една от ключовите ѝ характеристики е нейното лазерно насочване (водене по лазерен лъч), което ѝ позволява да поразява цели с ограничена топлинна сигнатура. За разлика от обикновените ракети с топлинно насочване, Martlet не разчита на откриване на топлината от двигателя, което я прави изключително подходяща за сваляне на дронове и други малки въздушни цели.
Ракетата вече е интегрирана в системите за противовъздушна отбрана RapidRanger, доставени на Украйна през март. Според О'Донъл британските военни са използвали Martlet в реални операции срещу вражески дронове в Близкия изток, където ракетата има на своята сметка над 100 успешни прехващания.
Производството ѝ се разшири значително през последните няколко години. Thales произвежда ракетите Martlet в завода в Белфаст и увеличи производството на няколко пъти от 2022 г. насам в отговор на все по-засиленото търсене. Министерството на отбраната на Обединеното кралство подписа допълнителни договори с компанията през април и май 2026 г. в подкрепа на по-нататъшното производство.
Анализатори уточняват, че Martlet няма за цел да замени зенитно-ракетните комплекси с голям обсег като MIM-104 Patriot, NASAMS или IRIS-T. Вместо това тя е проектирана да ги допълва, осигурявайки по-евтин прехващач за дронове и други въздушни заплахи с малък обсег, което помага за съхраняването на напредналите ракети за въздушни цели с по-висок приоритет.
🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Обединеното кралство обяви най-големия пакет с дронове за Украйна до момента, поемайки ангажимент за най-малко 120 000 единици до края на годината. Според Министерство на отбраната по-голямата част от инвестициите ще отидат в британски компании, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics, подкрепяйки както нуждите на Украйна на бойното поле, така и растежа на отбранителната индустрия на острова.
📽️ Видео: Архивно видео от юни 2022 г. показва сваляне на руски хеликоптер Ка-52 „Алигатор“ от украински военнослужещи с британска зенитна ракета Martlet.
🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия извърши най-мащабната въздушна атака срещу Украйна от седмици насам, чиято основна мишена беше Киев, където балистични и крилати ракети, както и ударни дронове, предизвикаха пожари в почти всички райони на града. 5 души загинаха, а 35 са ранени, сред които и 2 деца, съобщиха кметът Виталий Кличко и шефът на градската военна администрация Тимур Ткаченко.
Командването на ВВС на Украйна обяви, че противовъздушната отбрана е успяла да прехване 632 от общо 681 заплахи, сред които 50 ракети и 582 дрона. Останалите 20 балистични ракети и 27 ударни дрона са поразили 42 локации, а отломки от свалени безпилотни апарати са паднали на още 12 места.
За периода на цялата атака са регистрирани общо 681 ударни средства: 70 ракети и 611 дрона от различни видове. Разбивката по видове е следната:
6 противокорабни ракети Циркон, изстреляни от окупирания от Русия Крим;
34 балистични ракети Искандер-М/С-400 от Брянска и Курска област;
30 крилати ракети Х-101/Искандер-К от Вологодска и Курска област;
611 безпилотни системи от тип "Шахед", "Гербера", "Италмас" и "Бандерол" и дронове-примамки "Пародия", изстреляни от Брянск, Курск, Орел, Милерово, Приморско-Ахтарск и окупирания Крим.
В отразяването на атаката са участвали тактическа авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски, звена за електронна война, разчети на безпилотни апарати и мобилни огневи групи на Силите за отбрана на Украйна, уточниха от Командването на ВВС.
С какво този удар се различава от предишните?
Това е третата най-масирана въздушна атака срещу Украйна за близо 4 години и половина от началото на пълномащабната инвазия. Тя беше много сходна с нападението от 2 юни, но с една разлика: изстрелваните от Черно море крилати ракети "Калибър" този път бяха заменени с крилати ракети "Искандер-К", съобщи Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на ВВС, по време на националния телемаратон на 15 юни.
"Вероятно разликата е в това, че нямаше крилати ракети 'Калибър', а вместо тях използваха крилати ракети 'Искандер-К'. Общо 70 ракети и 611 БПЛА от различен тип. Сред тях са вече добре известните противокорабни ракети 'Циркон', които атакуваха от Крим, и 34 балистични ракети 'Искандер-М'", заяви Игнат.
Балистичните ракети остават най-трудната за противодействие заплаха. От 34 ракети "Искандер-М" и С-400, които летят по балистична траектория, ПВО е свалила 15 – резултат, който той Игнат посочи като сравнително висок за удар от подобен характер. 5 от 6 ракети "Циркон", които също имат балистичен профил на полета, са били прехванати, което Игнат нарече един от най-добрите резултати, регистрирани срещу посочената ракета. Всички 30 крилати ракети са били унищожени: "Към сутринта е известно, че Силите за отбрана успяха да свалят 100% от крилатите ракети, които врагът изстреля по Украйна."
Пожари във всички райони на Киев
Атаката засегна жилищни сгради, културни учреждения и инфраструктура във всички части на столицата. В Оболонски район беше ударена 10-етажна жилищна сграда и изгоряха около 30 автомобила. В Соломенски район беше поразена 10-етажна жилищна сграда; пожарникарите евакуираха 15 души, включително 2 деца, като имаше съобщения и за повредена училищна сграда. В Деснянски район беше опожарена 10-етажна сграда, 3 частни къщи бяха унищожени от отломки, а дворът на детска градина се запали.
В Печерски район беше ударена 17-етажна жилищна сграда. Последва пожар на покрива на Успенския събор в Киевско-Печерската лавра – една от люлките на православното християнство в Източна Европа и духовната люлка на украинския народ. Пожарът беше потушен до 08:35 часа, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Докато огнеборците са работили в манастира, втори удар е паднал наблизо, поразявайки Националния културно-художествен и музеен комплекс "Мистецкий арсенал", добавят от ДСНС.
Поражения имаше и по зеленчуков пазар и 8-етажна жилищна сграда в Шевченковски район, многоетажна жилищна сграда и складови бази в Голосеевски район, жилищна застройка в Святошински район и частни къщи в Дарницки и Днепровски район.
Четирима загинали при атаката бяха регистрирани в Оболонски, Голосеевски и Соломенски район, съобщиха от ДСНС. От там уточняват, че на територията на Киев са били мобилизирани над 1200 спасители и полицаи и са били извикани подкрепления от отрядите за бързо реагиране. За борба с мащабните пожари е използвана и авиацията на ДСНС. В столицата са повредени общо 26 жилищни сгради, обобщиха от службата.
"Щети и пожари са регистрирани в почти всички райони на града", написа Кличко.
Инфраструктурни и културни щети
Вицепремиерът по хуманитарната политика и министър на културата на Украйна Тетяна Бережна съобщи, че една от производствените бази на Национално филмово студио "Олександър Довженко" е изцяло унищожена, както и неговата колекция от костюми.
Около 2:00 часа през нощта на мястото е избухнала силна експлозия, която е последвана от огромен пожар, който аварийните служби са гасили цяла нощ, а персоналът е успял да влезе в помещенията едва около 5:00 часа сутринта. Директорът на студиото заяви пред Киев24, че ударът е причинен от директно попадание на ракета. Огънят е изпепелил шивашкото ателие за костюми – сграда на два етажа с площ над 2500 кв. метра, препълнена от пода до тавана с облекла, съхранявани плътно едно до друго, предава телевизионният канал.
В столицата са пострадали още една академия и детска градина. Спешните служби регистрираха 26 пожара на обща площ от близо 6000 кв. метра. Към момента на публикуване на сутрешната сводка е продължавала работата на 6 обекта.
При атаката беше унищожен и най-големият и технологично напреднал терминал за сортиране на пратки на "Нова поща" – водещата куриерска компания в страната. Обектът беше първият в Украйна, оборудван с нова технология за автоматизирано сортиране от нидерландската компания Vanderlande, която е сред световните лидери в логистичната автоматизация, по думите на оперативния директор на "Нова поща" Йевхен Тафийчук, който увери, че целият персонал се намира в безопасност, като вече са задействани резервни маршрути за доставка.
Сградата на Висшия антикорупционен съд (ВАС) на булевард "Берестейски" също понесе щети при атаката. Прозорците са избити, а служители оценяват пълния размер на пораженията, докато на място продължават дейностите по разчистване и възстановяване, се казва в изявление на съда. От институцията подчертаха, че всички насрочени заседания ще се проведат по план.
Пътната полиция блокира участъци от пътища в Соломенски, Оболонски, Печерски и Деснянски район след атаката, а градският транспорт в засегнатите райони беше пренасочен, съобщиха заместник-началникът на Департамента на патрулната полиция Олексий Билошицки и общинският оператор за обществен транспорт "Киевпастранс".
🇷🇺🚀🇺🇦 Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна. В небето над страната вече летят стотици дронове „Шахед“, стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М изстреляха десетки крилати ракети Х-101 и Х-555М.
Според доклади на мониторинг канали, руските сили вече са изстреляли балистични ракети „Искандер“, както и хиперзвукови ракети „Циркон“. Не се изключва и пуск на крилати ракети „Калибър“ от Черноморския флот.
Няколко многоетажни жилищни сгради са били поразени в столицата, става ясно от публикации на местните власти. Удар порази и катедрален храм в Киевско-Печорската лавра, считана за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.
ВВС на Украйна съобщиха, че десетки руски дронове наближават украинската столица на фона на активни действия на средства за ПВО. Освен това беше обявена заплаха от балистични ракети за по-голямата част от страната, а сирените за въздушна тревога се задействаха в централните и източните региони.
Журналисти на Kyiv Independent на място съобщиха, че първите експлозии в Киев са отекнали около 1:00 ч. местно време, а втора вълна е последвала по време на ракетната заплаха около 1:30 ч.
Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че над няколко района на града са били свалени дронове. Съобщава се за прекъсвания на електричеството в различни квартали на столицата.
Ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко съобщи за пожар в триетажна жилищна сграда в Подолския район на града. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват и множество горящи автомобили пред града.
В предходните дни украински официални лица предупредиха за подновена заплаха от мащабни атаки.
На 12 юни ВВС на Украйна заявиха, че е много вероятно в следващите 24 часа да бъде използвана балистична ракета със среден обсег „Орешник“, въпреки че тогава атаката не се осъществи. За последно беше използвана на 24 май, когато беше изстреляна по гаражи в град Бяла Църква в Киевска област.
Поредната мащабна атака следва продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин за установяване на примирие в Украйна. На 5 юни той отхвърли отворено писмо на украинския президент Володимир Зеленски, в което той призовава за незабавно подновяване на мирните преговори.
🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна разгърнаха нова масирана вълна от далекобойни ударни дронове срещу цели, разположени дълбоко на руска територия. Според местните мониторинг канали, във въздушното пространство на Руската федерация в момента са навлезли най-малко 280 апарата – както далекобойни витлови апарати (от типа на познатите украински „Лютий“ и „Бобър“), така и бързи реактивни дронове.
Векторите на атаката се разгръщат паралелно към пет направления – от Московска област до Поволжието – и по един обособен фланг над северозападната акватория на Черно море. Наблюдаваната дисперсия отново подлага на изпитание цялата архитектура на руската противовъздушна отбрана.
Червените вектори (витлови дронове от класа на „Шахед“, летящи с бавна скорост на ниска височина) съставят пет отделни оси дълбоко в руския тил, докато сините вектори (реактивни дронове, които развиват няколко пъти по-висока скорост и голяма височина на полета) са концентрирани почти изцяло по южния морски фланг, Крим и крайбрежието на Черно море. Това насочване само по себе си представлява доктринално изказване: по-скъп и бърз, реактивният дрон е хвърлен точно там, където прозорецът за реакция е най-кратък, докато целите биват най-плътно защитавани и подвижни: Черноморския флот и наситения пояс от ПВО в окупирания Крим. В същото време по дългите маршрути над сушата препускат масирани вълни с евтини витлови дронове, чието предимство започва да се откроява в нарастване на тяхното количество и ширината на фронта.
💡 Следващият списък е базиран на посоката на векторите и анализ на публично известните съоръжения, които се намират в съответните райони. Те маркират потенциални цели, а не потвърдени такива или – още по-малко – потвърдени попадения, за каквито на този етап изглежда е равно да се говори.
Москва и Твер: Най-плътният сноп стрелки тръгва от пространството Смоленск–Калуга и се насочва на север и североизток, към Московска и Тверска област. В обсега на тази ос попадат военните летища от пръстена около столицата – Кубинка, Чкаловски и Остафьево – както и транспортно-авиационният възел Мигалово при Твер; в същия коридор се намира и Московската рафинерия в Капотня, която многократна беше мишена на предишни атаки. Стойността на този вектор е колкото военна, толкова и политическа: въздушен натиск към столицата би принудил руското командване да задържи модерни зенитно-ракетни комплекси, с които да брани небето над Москва, вместо да ги изнесе напред.
Тула: Обособен вектор сочи в източна поска право към един от 2-3 стълба на военно-промишления комплекс на Руската федерация. Тук се намират Конструкторско бюро по приборостроене „Шипунов“ (КБП), което проектира ЗРК (Панцир-С1, Панцир-М, Тунгуска-М1) и ПТРК (Корнет, Метис-М, Вихър); НПО „Сплав“ – абсолютен хегемон в производството на РСЗО (БМ-21 Град, БМ-27 Ураган, БМ-30 Смерч, ТОС-1А Солнцепек и други) – и Тулски завод за патрони. Удар по тази ос е насочен не към техниката на фронта, а към способностите за производството ѝ.
Брянск: Снопът около Брянск се разгръща на север и североизток. Градът е типичен логистичен възел от първа величина – пресечен жп пункт, през който минава логистиката за бойното поле, и зона със складове за гориво и боеприпаси, обслужващи групировките. Тук векторът сочи към прекъсване на потока, а не към унищожаване на крайния потребител.
Воронеж и заход към Поволжието. Отделна група се насочва на изток-североизток, препускайки в небето над Воронежка област, към индустриално-енергийния пояс на Поволжието. Наблизо са разположени Воронежкото авиостроително обединение (ВАСО) и военно летище Балтимор; продължилият на изток вектор е съвместим със заход към авиобаза Енгелс – дом на руската далечна авиация и част от нейните стратегически бомбардировачи, която беше многократно атакувана от украински дронове в миналото.
Ростовска област и тила на Донбас: От небето над Белгородска и Донецка области голяма група дронове се разгръща на изток-югоизток към Ростовска област. Това е посоката с най-висока концентрация на тактическа авиация в близкия тил: летище Морозовск (база на изтребители-бомбардировачи Су-34) и летище Милерово, командните и логистични възли около Ростов на Дон, авиационния завод в Таганрог. Тук са инфраструктура и машини, които ежедневно поддържат руския натиск на южния фронт, поради което евентуални попадения ще имат пряко отражение върху операциите на фронта.
Южен морски фланг: В акваторията на Черно море и конкретно в нейната северозападна част оперативната картинка изглежда най-сложна за интерпретация. Червените вектори между Одеса и Крим гледат на югоизток към полуострова и отвъд него – Новоросийск и крайбрежието на Краснодарския край, т.е. към пристанища на Черноморския флот и съоръжения от нефтената инфраструктура (военноморската база и петролния терминал „Шесхарис“ в Новоросийск, летища на морската авиация в Крим, Керченския мост). Сините вектори в рамките на същия сектор се отличават по цветово кодиране от червените; на този етап не разполагам с потвърждение дали маркират морски безпилотни платформи, отделен клас апарати или прехващащи трасета на руската ПВО, затова ги отчитам като самостоятелна ос, без да им приписвам еднозначна функция.
В обобщение, геометрията на полет тази вечер очертава не един, а два отделни замисъла. По петте направления над сушата действат голям брой витлови дронове, които прилагат метода на насищането – разпиляване на огъня в толкова много паралелни посоки, че ограниченият ресурс от модерни комплекси С-300/400 и Панцир може да се окаже изправен пред избор кое да защити и кое – не. Крайните точки на маршрутите от своя страна издават каква би могла да бъде целта зад насищането – класове обекти, обикновено защитени именно от дълбочината: стратегическа и фронтова авиация, производствени бази, петролни рафинерии и логистични възли. Черно море от своя страна предлага коренно различна оперативна картина, тъй като там се концентрира скъпият реактивен ресурс, който надали ще бъде изразходен с лека ръка. Това ми дава основание да смятам, че точно срещу това направление ще има същинска оперативна тежест, вместо показна демонстрация или заблуждаващ маньовър.
🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна и Франция взеха решение да задълбочат двустранното военно сътрудничество във връзка със спешните нужди на Киев от укрепване на противовъздушната му отбрана още тази година.
Украински официални лица проведоха разговори на високо равнище с френския министър на въоръжените сили и ветераните Катрин Вотрен. Фокусът на тези дискусии беше изместен към спешното придобиване на модерни радарни комплекси и ракети-прехващачи, обяви днес украинският министър на отбраната Михайло Федоров.
Тези средства имат жизненоважно значение за подобряване на способностите за засичане и противодействие на въздушни заплахи, което би осигурило по-надежден щит за украинските градове в лицето на продължаващи въздушни атаки.
Централно място в преговорите заемаше доставката на ракети Aster-30, които остават основен приоритет за отбранителните нужди на Украйна. Двете страни отделиха сериозно внимание и на укрепването на защитата срещу балистични ракети.
Оптимизирайки съвместните усилия Украйна се стреми да постигне максимална ефективност при използването на международни ресурси, гарантирайки, че са насочени към решения, които осигуряват най-непосредствените и осезаеми резултати за нейните въоръжени сили и защитата на цивилното население.
Извън непосредствения трансфер на военно оборудване, разговорът засегна още дългосрочното индустриално синергично партньорство. Като ключови цели бяха посочени евентуални планове за локализирано производство на френско оръжие на територията на Украйна, както и стартирането на съвместни проекти в отбранителната индустрия.
Украинското ръководство изрази своите благодарности към Франция за непоколебимата подкрепа за отбраната на Украйна, както и за проактивната позиция в борбата срещу руския „сенчест флот“, използвна за заобикаляне на международния санкционен режим и поддържане на финансирането на нейните военни операции.
След разговорите в Лондон на 7 юни президентът Володимир Зеленски осигури споразумения с Обединеното кралство, Франция и Германия, предназначени за укрепване на антибалистичната отбрана на Украйна. По време на срещата с премиера Кийр Стармър, канцлера Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон, темата относно спешната необходимост от ракети-прехващачи беше повдигната от президента Зеленски, който предложи трите нации да обединят финансовите и индустриални ресурси, за да създадат общоевропейска програма за ракетни прехващачи, с цел намаляване на зависимостта от американското производство.
🇮🇱🇾🇪 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че дрон, изстрелян срещу Израел от терористичната групировка на хутите в Йемен, е бил прехванат преди броени минути от противовъздушната отбрана над пристанищния град Ейлат.
По време на инцидента в града са прозвучали сирените за въздушна тревога. Рано сутрин в понеделник хутите изстреляха две балистични ракети по посока на Израел. От IDF заявиха, че едната е била прехваната, а втората не е успяла да достигне територията на страната.
🇺🇦🛡️ 30 компании се включиха в пилотен проект, насочен към интеграция на частния сектор в системата за противовъздушна отбрана на Украйна. Правителството на страната предостави оторизиран статут на тези дружества за извършване на дейности по ПВО, съобщи Министерството на отбраната на Украйна.
Пилотният проект стартира по инициатива на ведомството с цел да бъде повишена защитата на личен състав, производствени мощности и обекти на компании, които редовно са мишена на атаки от вражески безпилотни летателни апарати.
От началото на проекта 43 фирми, представляващи различни сектори, видове собственост и области в цялата страна, са подали заявления за създаване на собствени ПВО отряди. Сред кандидатите, които вече получиха оторизация, близо половината са оператори и предприятия в състава на критичната инфраструктура, докато другата половина са компании от частния сектор.
Отрядите за ПВО на няколко фирми вече изпълняват поставените бойни задачи. Те са свалили над 20 ударни дрона от типа „Шахед“ и разузнавателни дронове „Зала“. Според украинското военно командване една от тях дори е свалила модернизирана версия на „Шахед“ с реактивен двигател.
Частните отряди вече са ключов компонент от многослойната ПВО мрежа на Украйна. Те не действат напълно автономно, а в рамките на цялостната структура, подчинена на Командването на ВВС на Украйна, докладваха от Министерство на отбраната.
Министър Михайло Федоров подчерта, че поставената цел до края на годината е засичане на 100% въздушни заплахи и елиминирането на 95% от тях. Поддържайки собствени отряди за ПВО, частният бизнес предоставя важни способности за постигането на тази цел.
Тази интеграция на частната сигурност отразява международните усилия за борба с нарастващите въздушни заплахи в цяла Европа. По-рано върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Кая Калас потвърди, че блокът работи в тясно сътрудничество с НАТО за засилване на анти-дрон щита и задълбочаване на връзките с отбранителната индустрия на Украйна.
Усилията по източния фланг следват серия от гранични инциденти. Руски дрон „Шахед“ порази жилищен блок в Галац, Румъния, ранявайки двама цивилни. По-рано украински дрон беше отклонен от първоначалния курс от руските средства за електронна война и навлезе във въздушното пространство на Латвия, където бе свален от френски изтребители на НАТО.
🇮🇷🚀🇰🇼 Генералният щаб на Въоръжените сили на Кувейт съобщи в официално изявление преди минути, че системите за противовъздушна отбрана на страната отразяват „враждебни ракетни атаки и нападения с дронове“.
В изявлението се посочва, че експлозиите, които се чуват в страната, са резултат от прехващане на въздушни цели от ПВО системите. Властите призоваха гражданите да спазват инструкциите за безопасност и сигурност.
Местни жители докладваха за активирането на сирените за въздушна тревога в продължение на 10 минути без прекъсване, след което са били чути най-малко 4-5 силни експлозии.
В социалните мрежи бяха разпространени кадри от района на град Шираз в Западен Иран, които показват пуск на поне три балистични ракети. По непотвърдени сведения са регистрирани попадения в близост до авиобаза „Али Ал-Салем“.
Местен източник твърди, че част от експлозиите са чути в южната част на Кувейт, което предполага, че целите може да включват „Кемп Арифджан“, съоръжение на Централното командване на САЩ. До момента няма данни за пострадали и материални щети, нито официално потвърждение за удара.
Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stringer
Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stringer
Талибански бойци с преносим ракетна установка, след размяна на огън с пакистанската армия близо до границата между двете страни край Торкхам, 27 февруари 2026 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stringer
🇦🇫🤝🇷🇺 Завръщайки се от своето посещение в Москва, изпълняващият длъжността министър на отбраната мула Мохамад Якуб обяви пред репортери на летището в Кабул, че правителството на талибаните работи за това Пакистан да не посмее отново да нанася въздушни удари по афганистанска земя.
Зад думите му стои събитие с ключово значение за региона: The Moscow Times разкри, че на 28 май секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу и Якуб са подписали споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество в хода на международен форум по сигурността в Москва, събрал официални лица от близо 100 държави. Конкретното съдържание на документа остава неясно – и именно около това какво е договорено се заформиха разминавания между спекулации от анонимни източници, медийни публикации и собствените думи на министъра.
Според източник, описан от BBC World Service като надежден, Якуб е успял да убеди Кремъл да предостави на талибаните модерна система за противовъздушна отбрана, а постигнатата договорка включвала както системи за ПВО, така и обучение и поддръжка на сухопътно военно оборудване. По непотвърдени данни въпросът вече е обсъждан с руската страна, а посещението е придало практически ход на по-ранни уверения. Някои регионални издания стигнаха още по-далеч, съобщавайки за конкретни доставки на преносими зенитно-ракетни комплекси – твърдение, което по-силните източници не подкрепят: The Moscow Times изрично посочва, че параметрите на споразумението не са разгласени публично.
При завръщането си в Афганистан самият Якуб беше лаконичен по отношение на мащаба на договореното. Той определи документа като военно-техническо споразумение, касаещо основно ремонта и поддръжката на руско оръжие, с каквото армията на талибаните вече разполага, и наблегна, че не става дума за отбранителен пакт.
„Това е военно-техническо споразумение, а не е споразумение за отбрана или гаранции за сигурността, което да тревожи когото и да било. То ще бъде единствено в полза на Афганистан“, заяви министърът, според когото в страната му преобладава руската военна техника – хеликоптери, оборудване и въоръжение, които се нуждаят от ремонт и развитие – и затова Кабул е принуден да търси договорки със страни, които притежават съответната производствена база, за да може „да използва наличното оръжие по-добре“. Показателно е, че Якуб споменава самата система за ПВО като напълно отделна нужда в бъдеще време: Афганистан има нужда от ПВО и по-късно щял да прецени от кои конкретни държави да си я набави.
Това разминаване между анонимното твърдение за доставка на готов зенитно-ракетен комплекс и официалното свеждане на сделката до поддръжка не е просто въпрос на дипломатическа сдържаност. Руслан Сюлейманов от Центъра за нови евразийски стратегии определи споразумението по-скоро като символично формализиране на вече съществуващи отношения, а не дълбоко партньорство, тъй като „реално няма да видим пълноценен военен съюз или коалиция за взаимна отбрана“. Оценката му очертава по-предпазлив прочит от заглавията за „модерна ПВО“: подписаното на 28 май е документ с необявени параметри, а най-амбициозната му интерпретация почива на единствен анонимен източник, който министърът публично коригира.
Каквато и да е истинската дълбочина на сделката, мотивът зад желанието на талибаните за придобиване на ПВО е недвусмислено. През октомври 2025 г. Пакистан нанесе серия от въздушни удари по афганистанска територия на 9 октомври в операция „Khyber Storm“ с обявена цел ръководството на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), при която бяха поразени цели в Кабул, Хост, Джалалабад и Пактика. След опит за примирие битките се подновиха и на 15 и 17 октомври пакистански изтребители нанесоха нови удари в провинциите Кандахар, Кабул и Пактика. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) трансграничното насилие е отнело живота на 37 цивилни, а други 425 са били ранени, преди на 19 октомври в Доха, с посредничеството на Катар и Турция, да бъде формализирано примирие. Именно безнаказаността на пакистанските бойни самолети в афганистанското небе изведе на дневен ред в правителството на талибаните проблема с пълното отсъствие на противовъздушен щит в страната.
Споразумението се вписва в ускорено сближаване по оста Москва-Кабул, което вече има своя институционална история. През 2025 г. Кремъл премахна движението на талибаните от своя списък със забранени терористични организации, а през юли 2025 г. стана първата държава, признала формално Ислямския емират Афганистан за легитимно правителство на страната. Още през 2024 г. президентът Владимир Путин определи талибаните като „съюзници в борбата срещу тероризма“. С оглед на това споразумението от миналия четвъртък се явява логично продължение на двустранните отношения, но и стъпка, чиято тежест засега се измерва предимно в политически сигнали, а не толкова в доставки на военно оборудване.
Стратегически погледнато, събитието поставя една до друга две различни тенденции. От военно-оперативната гледна точка ахилесовата пета на талибанската власт е именно липсата на каквато и да било въздушна отбрана – уязвимост, която Пакистан демонстративно експлоатира от октомври 2025 г. насам и която дори и ограничен арсенал от преносими зенитно-ракетни комплекси би могъл частично да компенсира. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да твърдим, че такъв арсенал вече е договорен: най-силният източник говори за необявени параметри, а министърът свежда сделката до поддръжка и изнася казуса за ПВО в бъдещето. По-обоснованият прочит към момента е, че двете страни формализират военно-техническа зависимост, която фактически вече е налице – афганистанската армия използва предимно съветска и руска техника. Междувременно самият въпрос за доставки на ПВО продължава да е отворен. Дали това стъпало ще прерасне в реални доставки на оборудване, което да промени баланса между Афганистан и Пакистан в небето, ще проличи не от реториката, а от появата на конкретни системи на афганистанска земя.
🇺🇦🤝🇺🇸 Украинският президент Володимир Зеленски призова САЩ да дадат лиценз за производство на прехващачи за зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot на Киев. Той предупреди, че настоящите нива на производство са твърди ниски с оглед на засиленото руско производство на балистични ракети и зачестилите тестове на ПВО на НАТО с дронове, изпратени към съюзнически държави.
В интервю за предаването „Face the Nation“ по CBS News на 31 май Зеленски разкри, че е изпратил официално запитване до Белия дом и Конгреса на САЩ с искане за лицензи, които да позволят на Украйна да разгърне собствено производство на ракети Patriot PAC-3.
„Производството на антибалистични ракети в САЩ не е достатъчно и това може да доведе до криза в различни части на света. Русия увеличава вътрешното си производство на балистични ракети. Изпратих писмо до Белия дом и до Конгреса на САЩ. Надявам се, че те ще разберат и ще реагират“, каза той.
Президентът подчерта, че настоящите темпове на производство далеч не покриват нуждите на днешната среда за сигурност.
„60–65 антибалистични ракети на месец са нищо на фона на настоящите предизвикателства. Това не е тайна и Русия го знае. Трябва да разширим производството. Поисках от предишната администрация на САЩ, искам и от сегашната администрация да даде на Украйна лицензи за производство на ракети Patriot“, каза Зеленски.
Той аргументира своето искане с това, че даването на зелена светлина за производство в Украйна ще помогне не само на Киев, но и на партньорите на САЩ в други региони, включително Близкия изток.
„Можем да увеличим производството на ракети Patriot. Това ще помогне на нас. Това ще помогне на Близкия изток и всяка друга страна, на която САЩ решат да помогнат. Докато не създадем европейска система срещу балистични ракети, ще имаме нужда от подкрепата на САЩ“, посочи той.
По-рано Украйна получи допълнителна пускова установка за зенитно-ракетни комплекси IRIS-T от Германия и продължава да търси още ракети и ПВО комплекси, за да отговори на непрестанните руски въздушни удари.
🇷🇺 Властите в Руската федерация утвърдиха механизъм, предоставящ официално разрешение на частни компании и предприятия да притежават едрокалибрено оръжие в отговор на продължаващата заплаха от украинските дронове.
Оборудването може да включва оръжейни кули, зенитно-артилерийски комплекси, радарни системи, средства за електронна война и автомобилен транспорт, съобщи РБК, цитирайки неназован източник от Министерството на отбраната.
„С цел оперативно осигуряване на формираните мобилни огневи групи с всичко необходимо, съвсем наскоро на държавно ниво бяха взети съответните решения“, заяви един от събеседниците на РБК.
Друг източник внесе уточнение, според което взетите решения „определят механизма за придобиване от частни компании и предприятия на едрокалибрено оръжие“.
Източник на РБК, запознат с организацията на ПВО на гражданската инфраструктура, заяви, че тя се осигурява както от зенитно-ракетни комплекси в рамките на централната система за ПВО, така и от мобилни огневи групи, съставени от резервисти.
„И едните, и другите са напълно осигурени и управлявани от Министерството на отбраната“, отбеляза той.
Зачестилите въздушни удари във вътрешността на страната наложиха увеличаване на броя на мобилните огневи групи, обясни източникът, според когото те „демонстрират висока ефективност при прехващането на дронове от самолетен тип“. Той разкри, че в повечето региони от европейската част на Русия в момента тече формиране на нови мобилни отряди. „Те се комплектоват не само от резервисти, но и от доброволци от регионалните звена на БАРС, както и от служители на частни предприятия и компании“, заключи той.
За да се съкратят сроковете за осигуряване на сформираните отряди с необходимото въоръжение, транспорт и специални средства, закупените от частните компании оръжия и техника ще се предават незабавно на военните поделения за ПВО на съответния регион и неговата промишлена и гражданска инфраструктура.
Частните компании отдавна могат да придобиват средства за пасивна защита на обекти на свободния пазар или от отбранителни компании през Министерство на промишлеността и търговията. В тези случаи Министерство на отбраната консултира купувачите и при поискване провежда тестове на поръчаните оръжия. В резултат на тази дейност в Министерството на промишлеността и търговията е изготвен каталог със средства за пасивна защита, препоръчани за закупуване. За осигуряването на персонала на охранителните фирми с леко стрелково оръжие покупките се извършват чрез Росгвардия. Сега вече е утвърден редът за покупка на едрокалибрено оръжие за ПВО от страна на бизнеса, посочва източникът на РБК.
Темата за инсталацията на едрокалибрено оръжие от частни компании за техните обекти беше повдигната на 26 май по време на разговори с президента Владимир Путин от Александър Шохин, ръководител на Руския съюз на индустриалците и предприемачите (РСПП) и бъдещ бизнес омбудсман.
„Големите предприятия се грижат както за защитата на обектите си, така и на териториите, където компаниите присъстват. Но някои въпроси изискват регулиране. Те са свързани с механизмите за осигуряване на оръжие – не само леко оръжие с калибър 7,62, но и по-голям. Това са и различни системи за електронна война, и лазерни инсталации, и други калибри, както вече казах. Освен това бизнесът е готов да финансира цялата тази дейност, но е нужен някакъв механизъм, при който да има ясни схеми за финансиране. Дали това може да бъде някакъв фонд, или друг вид целево финансиране. Освен това имаме проблем, свързан с привличането на резервисти за охраната на тези обекти. Съответното решение е взето. Но често се случва тези резервисти днес да са на едно място, утре – на друго. Тъкмо започнат да поемат обекта, и възникват нови задачи, което е съвсем разбираемо“, обърна внимание Шохин.
Още през 2023 г. ръководителят на комисията по отбрана в Държавната дума генерал Андрей Картаполов заяви, че корпорациите могат самостоятелно да закупуват и поставят на своите обекти средства за борба с дронове.
„В крайна сметка има достатъчно евтини средства за борба с безпилотни летателни апарати, които в общи линии се произвеждат и които, според мен, всяка уважаваща себе си корпорация може напълно спокойно да закупи и постави на своите обекти, като по този начин гарантира тяхната надеждност и функциониране дори на постоянна основа“, каза той.
🇾🇪⚔️🇺🇸 Йеменското движение „Ансар Аллах“ обяви, че е свалило MQ-9 Reaper, разузнавателно-ударен дрон на ВВС на САЩ, в небето над провинция Мариб. Кадри от мястото на събитието, пуснати онлайн, показват отломки, които приличат на ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, както и характерен външен резервоар за гориво.
Това поставя апарата във версия Reaper Extended Range с разширен обхват и продължителност на полета, която се използва за дълги мисии над спорното въздушно пространство на Йемен. Към момента на тази публикация Пентагонът не е потвърдил инцидента официално.
Мариб се намира под контрола на международно признатото правителство и от години служи като опорна зона за коалиционни и западни разузнавателни полети над териториите под контрола на хутите. Свалянето му точно там показва, че въздушната отбрана на хутите достига отвъд северозападните си бастиони и поразява дронове над провинции, считани за по-безопасни. Документираният товар с Hellfire в момента на удара потвърждава, че Reaper е изпълнявал не просто наблюдателна, а пълноценна разузнавателно-ударна мисия, характерен профил на MQ-9 над Йемен. Външният резервоар сочи към ER конфигурацията с автономност близо 34 часа и разчетен радиус, който позволява навлизане дълбоко във вътрешността от стартови точки в Персийския залив и Червено море.
ПВО на хутите разчита на смесен арсенал. Доставените от Иран средства включват ракети земя-въздух Saqr-358 от серията кръжащи боеприпаси, чийто обсег на поразяване достига 150 км, а работен таван – до 9000 м, както и радарно-управляваните Barq-1 и Barq-2 (с таван на полета от 15 000 и 20 000 метра), достатъчно за достигане на MQ-9, чийто оперативен таван е 15 200 м. Към тях добавяме преработените съветски ракети въздух-въздух Р-27T, Р-73 и Р-77 в наземна конфигурация (серията Thaqib), както и местно произведената Fater-1, копие на ракетата за комплекса 2К12 „Куб“. Тази мрежа е недостатъчна за ефективно противодействие на пилотирана бойна авиация в плътна формация, но е оптимална срещу единични, бавнолетящи дронове в ISR режим.
Свалянето на дрона в Мариб е поредния случай от серия, започнала преди над три години. Първият потвърден случай датира от 8 ноември 2023 г. Тогава хутите свалиха MQ-9 над Червено море в началото на ескалацията около войната в Газа. През февруари 2024 г. над Ходейда последва втори дрон; през април беше третият над Саада; през май дойде и четвърти. Към септември 2024 г. говорителят на хутите Яхия Сарея обяви осми дрон за унищожен. Темпото се ускори драматично с началото на американските удари срещу хутите през пролетта на 2025 г. Пентагонът призна за седем загубени MQ-9 над Йемен, шест от тях за период от шест седмици. До средата на годинта хутите обявиха над 20 свалени дрона, при около 12-17 броя, потвърдени от американска страна.
Понесените загуби принудиха ВВС на САЩ да преразгледат цялостната си политика по отношение на MQ-9. Към днешна дата флотът се е свил до 135 единици след бойните загуби по време на операцията срещу Иран, в рамките на която бяха унищожени 11 броя Reaper за под две седмици, според американски официални лица. Успоредно с това ВВС одобриха изисквания за наследник на MQ-9 с акцент върху „достъпна маса“ по-евтини и многобройни апарати, чиято загуба е финансово и оперативно поносима. Единичната цена на MQ-9 възлиза на около 30 милиона долара в стандартна конфигурация, докато вариантът ER, какъвто изглежда е свален в Мариб, струва близо 56,5 милиона.
Днешният епизод в Йемен не е изолирано явление. През ноември 2019 г. американски и италиански MQ-9 бяха свалени над Либия от Панцир-С1, управляван от Либийската национална армия или ЧВК „Вагнер“. През януари 2024 г. Ислямска съпротива в Ирак свали друг в Мукдадия със зенитно-ракетен комплекс, доставен от Техеран. Поредицата от загуби в Иран през тази пролет се случи срещу противник с ешелонирана (макар и силно деградирана) ПВО, съставена от С-300, Тор и Панцир – съвсем различен порядък от пъстрата колекция на хутите, но със същия резултат. Това дискредитира тезата, че MQ-9 е способен да действа в плътно покрито небе без подкрепа от електронна война и водещи пилотирани машини.
Непосредствените последици за американската мисия над Йемен са две. Първо, всеки следващ свален дрон освобождава ценен материал за хутите – сензори, оптика, радарни сегменти и софтуерни модули, достъпни за проучване от Иран и евентуално Русия и Китай. Атлантическият съвет предсказа въпросната заплаха още през 2024 г. В Мариб тя се повтаря с външен резервоар и пускова установка М299, която дори сама по себе си би представлявала интерес.
Второ, инцидентът се случва 12 месеца след устната „договорка“ от 6 май 2025 г. с посредничество от Оман в края на продължилата седем седмици операция Rough Rider. Тя има тесен обхват: спира американските удари по инфраструктура на хутите в замяна на спиране на атаките им срещу американски кораби в Червено море и пролива Баб ел-Мандеб. Разузнавателните полети в небето над Йемен не попадат в нейния обхват, а ударите по израелски кораби и такива на трети страни са изрично изключени от самите хути. Договорката обаче няма подписан текст, няма публикувани клаузи и няма механизъм за верификация. Освен това движението „Ансар Аллах“ беше повторно обозначено за чуждестранна терористична организация на 4 март 2025 г. – факт, който изключва формализирането на каквато и да е договорка от страна на Белия дом.
В по-широк план поредицата от сваляния на MQ-9 маркира оперативно изместване, което вече не може да се чете като инцидентно. Дронът е проектиран за условия с пълно въздушно превъзходство. Афганистан, Йемен до 2023 г. и Сахел са примери за такова. Когато един средно развит технологично противник получи достъп до иранско-руски пакет със средства за ПВО с обхват до 70 км и таван 20 000 м, американският дрон губи своето единствено тактическо предимство – безнаказаното присъствие във вражеското небе.
Кампанията на хутите срещу Reaper-ите действа едновременно като спирачка на американската доминация в ISR областта над западен Йемен и като полигон за иранската доктрина за ПВО срещу безпилотни системи на малка и средна височина, която Техеран вече е прехвърлил към Хизбула и милициите в Ирак. Същата зенитна ракета 358 свали израелски дрон Hermes 900 над южен Ливан и беше документирана в арсенала на иракската „Катаиб Хизбула" край Туз Хурмату.
🇺🇦💥🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) проведе рано сутринта днес най-масираната далекобойна операция от началото на войната – координирани удари с дронове по военни и стратегически обекти в Московска област и окупирания Крим.
Според СБУ в рамките на атаката са поразени производствено предприятие „Ангстрем“ в закрития район Зеленоград – един от двата основни центъра на руската военна микроелектроника – петролна рафинерия в Капотня, нефтени помпени станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област, както и авиобаза „Белбек“ близо до Севастопол.
Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи, че е прехванало 556 безпилотни летателни апарата в 14 региона на страната – неуспешен опит за нормализиране на инцидента. Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди, че при нощната вълна са загинали най-малко 3 души, а още 16 са ранени.
В Крим комбинацията от цели включваше подавяне на противовъздушната отбрана и разузнавателната авиация. По данни на СБУ при удара са поразени зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“, хангар, в който е разположен радарът на ЗРК С-400, системи за управление на дронове „Орион“ и „Форпост“, релейна точка за комуникация земя–въздух, контролната кула и един от хангарите на летището. Това е третата голяма поразена конфигурация на Белбек от началото на годината – част от методична украинска кампания за изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания полуостров. Загубата на радара на С-400 и на „Панцир-С2“ намалява директно плътността на руския щит над Севастопол, в който Черноморският флот търпи системна деградация от 2023 г.
Атаката срещу Московската рафинерия в Капотня – основният източник на бензин и дизел за столичния регион, експлоатиран от „Газпром нефт“ – е поредният удар във веригата срещу сектора за преработка на нефт в Русия, която Украйна засили от началото на 2026 г. Само през последните седмици бяха ударени рафинериите в Рязан (15 май), Перм (през април и началото на май), Ухта в Република Коми (рекорд по разстояние), както и помпени станции на „Транснефт“ в Татарстан и Брянска област. Помпените станции „Солнечногорская“ и „Володарское“ в Московска област са възли на тръбопроводната мрежа за доставка на горива към столицата и към западните региони – пряка цел в кампанията срещу руските логистични вериги. Тяхното едновременно поражение в една нощ натиска краткосрочния резерв на московския пазар на горива.
Ударът по „Ангстрем“ в Зеленоград засяга ключов възел на руското производство на военна микроелектроника. Заводът, основан през 1962 г. като част от съветската програма за полупроводници, е под американски санкции от 2016 г. (заради участието си в производство за окупираните територии) и 2022 г. (заради войната в Украйна), но продължава да произвежда дискретни транзистори, микроконтролери и микропроцесори за Министерството на отбраната и държавните оборонителни корпорации.
Зеленоград, руската „Силициева долина“, обхваща технопарк „Елма“ – над 150 предприятия на 60 000 кв. метра, специализирани в електронни компоненти, контролно-измервателни системи, IT-маршрутизация и военна оптика. Ударите от тази сутрин поразяват едновременно и двата обекта. Декларираният подбор показва ясна цел – нарушаване на руските вериги за снабдяване с военна електроника от собствено производство в условия на ограничен внос на западни и азиатски чипове по линията на санкциите.
Числото от 556 прехванати дрона, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация, илюстрират едновременно интензитета на украинската атака и оперативната пробиваемост на руското ПВО над западната част на страната. По исторически данни от последните две години дори при високи декларирани проценти на прехващане винаги част от далекобойните дронове достига целите си – а през изминалата нощ пораженията по критични индустриални обекти в самата столица потвърждават, че защитният периметър около Москва е силно компрометиран. Това е особено чувствително предвид 3-степенната отбрана, разположена в Московска област – С-400, „Панцир“ и електронно-оптично прехващане – която вече втора година не справя с насищане от ниско летящи композитни безпилотни апарати с увеличен радиус.
Кампанията на украинските далекобойни удари през 2026 г. се характеризира с три отличителни оси: насочване срещу руския сектор за преработка на нефт с цел създаване на вътрешен дефицит на горива, за който вече се появиха ограничения по бензиновата дистрибуция в редица региони през април–май; удар по производството на микроелектроника и отбранително оборудване като реакция на руските удари по украинската енергетика, парализирана от серия пробиви в края на миналата година; и системно изтощаване на руските активи за ПВО и разузнаване в окупирания Крим в подготовка за по-нататъшна морска и въздушна операция. Сред ключовите инструменти се отличава безпилотният апарат „Лютий“ с радиус над 1500 км, използван последователно срещу рафинерии в Перм, Ухта и Татарстан в предходните седмици.
Систематичното разрушаване на ПВО активите на руската армия в Крим следва модел, утвърден от 2023 г. насетне – последователно поражение на С-400 и С-300 батареи, унищожаване на радари и ликвидиране на МиГ-31, Су-34 и Су-27 на летищата. През декември 2025 г. СБУ удари МиГ-31, С-400 и Панцир-С2 на Белбек; през април 2026 г. – 3 кораба и МиГ-31 в Севастопол и инфраструктура на авиобазата; сегашната операция от 17 май е третото голямо поразяване на летището за под 6 месеца. Загубата на специализирани радарни хангари, контролни системи за безпилотни апарати и комуникационни релета не само намалява текущата плътност на ПВО, но и създава условия за по-нататъшни украински операции над западната част на Черно море.
Ударите от изминалата нощ не са инцидентен залп и представляват системно прилагане на стратегията на украинското командване – преместване на тежестта на войната от позиционна отбрана към нанасяне на удари по ключови икономически, индустриални и военни цели в руския тил. Едновременното поразяване на военно производство, преработка на нефт, помпена логистика и противовъздушна отбрана в една нощ илюстрира както технологичното съзряване на украинските удари, така и съзнателния избор да се размива границата между фронт и тил – стратегия, която постепенно превръща Московска област и цяла Европейска Русия в де факто зона на постоянен риск.
🇷🇺⚖️ Карачевският районен съд в Брянска област на Руската федерация установи, че 62-годишна жена, обявена от руските власти за жертва на „украинска терористична атака“ през януари 2025 г. е загинала от руска зенитно-управляема ракета на комплекса „Панцир-С1“, отклонила се от установена траектория и попаднала в жилищния сектор.
Решението е получено и публикувано от украинската група „Кибер Борошно“, потвърждаваща автентичността му чрез процедурни маркери и регистрационни номера в текста. То е постановено по граждански иск, подаден от сина на загиналата срещу Министерство на отбраната на Руската федерация.
Според установените от съда обстоятелства, на 12 януари 2025 г. между 10 и 12 часа теренът в село Согласие е подложен на атака с дрон на украинските въоръжени сили. Бойната машина на ЗРПК „Панцир-С1“, обслужваща пункт №2 на нестратегическа противовъздушна отбрана под командването на Влезко Д.П. (в/ч 43306), захваща четири въздушни цели и изстрелва четири ракети в щатен режим. Една от тях – с фабричен номер 016, партида 0-17 – се отклонява от установената траектория и попада в дом на ул. „Победа“ №48, където по това време се намира загиналата. Последствията, фиксирани в решението: срутена покривна конструкция, повредена фасада, разрушена ограда. Причината за смъртта, изведена от съдебно-медицинска експертиза на Брянското областно бюро – тежко черепно увреждане от поражение с взривове и осколки.
Хронологията разкрива системно разминаване между публичните изявления и процедурно установените факти. Още на същия ден губернаторът на Брянска област Александър Богомаз публикува изявление за „поредна атака на украински терористи срещу мирни жители“ и изрази съболезнования в своя канал в Telegram. Още на същия ден администрацията на Карачевски район издаде постановление №8 за въвеждане на „извънредна ситуация“ поради „взривове на взривоопасни предмети“, при които „под отломките на жилищна сграда е загинала жена от 1962 г.“; в същия документ са фиксирани повреди по две къщи на ул. „Победа“ № 48 и 50, и осколъчни рани на жена (родена през 2004 г.) на близка автобусна спирка.
На 15 декември 2025 г. с решение по дело №2-3133/2025 районен съд в Брянск установи факта за смъртта на Артамонова „в резултат на обстрел от страна на въоръжени формирования на Украйна“ – формулировка, която бива директно отхвърлена чрез решение на Карачевския съд.
Техническа идентификация на боеприпаса е извършена в рамките на процесуалната проверка. С постановление на следовател на Фокинския МСО на гр. Брянск е назначена съдебна експертиза, на която са дадени металните фрагменти, иззети при огледа на имота. Заключение №195э от 4 февруари 2025 г. определя фрагментите като части от боеприпас от промишлено производство – зенитна ракета към ЗРПК „Панцир-С1“. С постановление от 21 юли 2025 г. старши следовател на СО на СК на РФ по Брянския гарнизон отказва образуване на наказателно дело срещу военнослужещия Влезко Д.П. по чл. 340 от НК на РФ – „поради отсъствие в деянието на състав на престъпление“.
В гражданския процес ответникът – Министерството на отбраната на Руската федерация – не се явява въпреки надлежното уведомяване. Отсъстват още служители на войскова част 79222, на производителя на „Панцир-С1“ и боеприпасите към него, на Департамента по регионална сигурност на Брянска област и военна прокуратура на Брянския гарнизон. Войсковата част заявява в писмен отзив, че Влезко Д.П. не служи при тях. Ищецът, синът на загиналата Николай Кровелщиков, иска 1 500 000 рубли обезщетение за неимуществени вреди, отбелязвайки факта, че ракетата е държавна собственост на Руската федерация, а Министерството на отбраната е собственик на „източник на повишена опасност“ по смисъла на Гражданския кодекс.
Съдът под председателството на съдия Сенина В.В. приема, че между неправилната работа на разчета на ЗРПК „Панцир-С1“ и смъртта на Артамонова е налице директна причинно-следствена връзка, и установява изрично, че отказ от образуване на наказателно дело срещу военнослужещ не освобождава Министерство на отбраната от гражданско-правна отговорност. Исковите претенции се приемат за частично подлежащи на удовлетворение на основание чл. 15, чл. 151 и чл. 1064 от Гражданския кодекс на Руската федерация. Конкретният размер на присъденото обезщетение не е видим в публикуваните страници от решението.
Случаят с Артамонова е пример за процедурно потвърждение на онова, което в продължение на войната е често документирано с OSINT, сателитни анализи и видео и снимки: голяма част от пораженията в руските погранични региони идват от собствените зенитни системи на ПВО, действащи срещу украински дронове в гъсто застроена среда. Особено в конкретния случай е, че опровержение на публичния наратив идва не отвън, а от собствените съдебни актове на Руската федерация, използвани от ищеца за претендиране на обезщетение срещу държавата.
🇷🇺 Московските летища преживяват най-тежкия срив в авиацията от началото на годината, предизвикан от масираните украински атаки с дронове и въведените ограничения на полетите, съобщи „Агентство“, според което най-малко 450 полета са били забавени, а много други са отменени или пренасочени към алтернативни летища.
Украйна поднови атаките с дронове срещу руска територия в отговор на отказа на Москва от предложението за дългосрочно примирие, отправено от украинския президент Володимир Зеленски. На 6 май, първия ден от очакваното примирие, Русия извърши над 1800 нарушения и атакува детска градина в Суми, убивайки една жена.
Най-тежка остава ситуацията на международно летище „Внуково“, където ограничения за полети са активни от 18 часа насам. Някои пътници чакаха в продължение на над 12 часа за своите полети и бяха принудени да нощуват по пода на терминалите. Междувременно въздушният транспорт в Украйна е напълно преустановен от началото на руската инвазия през февруари 2022 г.
Пресслужбата на „Внуково“ отправи призив към пътниците да са „готови за по-дълго чакане, включително на борда на самолетите“. По време на фактическата парализа на аеродрома бяха планирани 173 заминаващи и още 158 пристигащи полета, част от които бяха пренасочени към летищата „Шереметиево“ и „Домодедово“.
Десетки дронове в небето над руската столица предизвикаха най-тежкия хаос в руската гражданска авиация от началото на годината. Кметът на Москва Сергей Собянин твърди, че руското ПВО уж е свалило 54 дрона през нощта срещу 7 май, които са приближавали руската столица. В същото време прокуратурата започна проверки заради масовите закъснения на полети и транспортния колапс, засегнал столичните летища.
Авиационната система на Москва се оказва неспособна да се върне обратно към нормален режим на работа от три дни насам. На летище „Шереметиево“ най-малко 24 излитания имат закъснения, докато 8 полета бяха отменени. Над 160 допълнителни полета пристигнаха със закъснение или се очаква да закъснеят в близките часове. Летище „Домодедово“ е засегнато от системен колапс с десетки отменени полети. Хаосът в руската летищна система ескалира на 5 май, когато в рамките на денонощие бяха отменени над 200 редовни полета.
