Нов украински прехващач порази „Шахед“ при изпитание

🇺🇦🛩️ Украински прехващач е поразил реактивна версия на руския дрон камикадзе „Геран“ по време на изпитание, но управлението му се нуждае от доработка. Това съобщи Володимир Зеленски на 15 септември след доклад на главнокомандващия на Въоръжените сили Михайло Драпатий. Същия ден президентът, Драпатий и министърът на отбраната генерал-майор Йевгени Хмара са определили и следващите приоритетни цели за далекобойните удари.

Зеленски не назова модела на прехващача, а украинските медии съобщиха за изпитанието, без да посочват конкретен вид. По думите му прехващането е успешно, но работата по управлението продължава и изисква още време. В същото изявление президентът свърза успехите на далекобойните удари по руската петролна промишленост с възможностите пред дипломацията: според него осезаемият ефект върху този източник на средства за войната засилва дипломатическите позиции на Украйна.

Един от основните проблеми при новото поколение украински прехващачи е разликата в скоростта спрямо реактивните ударни дронове. LITAVR на компанията F-Drones, един от използваните украински прехващачи, развива до 350 км/ч. Обявените му спецификации включват таван на полета до 9 км и работен радиус около 40 км. Подразделение на Силите за безпилотни системи (СБС) отчете полет на повече от 80 км разстояние от точката на пуск, но това не е равнозначно на обявения работен радиус.

Разработката на LITAVR започва през есента на 2024 г. На следващото лято дронът преминава изпитания и получава кодификация – официално вписване в номенклатурата на въоръжение, което позволява неговото закупуване от държавата. Серийните доставки за въоръжените сили започват през есента на 2025 г. Този прехващач има дневна и термовизионна камера и навигация, независима от сателитен сигнал. След като операторът захване целта, автоматичната система го насочва към нея в последния етап на прехващането.

Реактивните дронове „Геран-4“ и „Геран-5“ достигат скорости от съответно около 500 и до 600 км/ч – с 40–70% над максималната скорост на LITAVR. За „Геран-5“ се съобщават бойна част от 90 кг, до 950 км обсег и до 6 км таван на полета. Тези характеристики го доближават по профил на заплахата до крилата ракета и го отличават от „Шахед-136“ с бутален двигател, срещу който беше изградена украинската мрежа от мобилни огневи групи.

По-бавният прехващач все пак може да порази по-бърза цел. През април подразделение на 42-ра отделна механизирана бригада съобщи, че е свалило реактивен „Шахед“ с LITAVR, и публикува кадри. Прехващането беше описано като извършено на насрещен курс. При такова съотношение на скоростите възможностите за догонване са ограничени, а навременното откриване на целта и извеждането на прехващача на подходяща позиция имат ключово значение.

По оценка на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна руската военна промишленост вече произвежда по около 3000 реактивни дрона „Геран-4“ и „Геран-5“ месечно, в сравнение с 2800 с бутален двигател „Геран-2“. През август ведомството съобщи, че производството на по-ранния вариант „Геран-3“ е било прекратено, а линиите са пренастроени за двата реактивни модела. Ако тези оценки се окажат точни, то реактивните дронове придобиват все по-голяма тежест в руското производство. Самите производствени количества обаче не установяват точния им дял в атаките.

Сведенията за бойната употреба също показват нарастваща роля на реактивните модели. За юли е посочен брой от около 1500 изстреляни реактивни дрона, а към края на август се съобщава за над 2500. Обявената руска цел, разкрита от украинското военно разузнаване още през май, е реактивните модели да достигнат половината от всички дронове от типа „Шахед“.

Мащабът на въздушните удари поставя все по-сериозни изисквания към отбраната. За седмицата преди изпитанието беше съобщено за около 2100 дрона, близо 1700 планиращи бомби и 78 ракети, използвани в ударите по украинските градове. Броят на дроновете включва и евтини имитатори, които участват в същите вълни, за да претоварват ПВО мрежата. Атаките и въздушните тревоги вече не се ограничават до часовете през нощта.

Преминаването към реактивни двигатели ограничава възможностите на един от най-евтините компоненти на украинската ПВО – мобилните огневи групи. Оценки, публикувани в началото на годината, докладват за успеваемост до 96% срещу дронове с бутални двигатели и приписват ключовия принос на групите с тежки картечници и прожектори. По-високата скорост на реактивните варианти съкращава времето за реакция, а полетът на по-голяма височина може да ги изведе извън обсега на тези оръжия.

С оглед на развиващата се заплаха се разработват прехващачи като Sting на Wild Hornets, ZIRKA и P1-SUN. На 21 август беше съобщено за кодифицирането и приемането на въоръжение на Alexa Spatium, представен като първия украински прехващач с турбореактивен двигател. Той бива изстрелван от подвижна катапултна установка, има 600 км/ч обявен таван на скоростта и може да се върне за повторно използване, ако не бъде изразходван при поразяването на цел.

Все по-сериозните предизвикателства пред отбраната на Украйна включват както техническата доработка, така и мащабиране на производството. На съвещание на 3 септември Зеленски каза, че има производители и разработени прототипи, и отправи призив към частния бизнес да участва в производството и доставките на компоненти. Той добави, че разузнаването е разкрило руски план за увеличаване на производството на високоскоростни ударни средства. По думите му украинският отговор няма да бъде само отбранителен, а съответните операции вече са одобрени.

Седмица по-късно, на съвместна пресконференция с канадския премиер Марк Карни в Калгари, Зеленски очерта по-конкретно ограниченията. Над 60 компании работят по прехващачи, но само 3-5 демонстрират осезаеми резултати. Според него проблемът е не само технологичен: за производство на хиляди единици дневно е нужно е съответното финансиране. Именно с тази потребност е свързано и настояването му за полагане на основите на съвместно производство и изграждане на производствени линии в чужбина.

Обявеният същия ден канадски пакет предвижда 350 млн. канадски долара по многонационална програма JUMPSTART за ракети-прехващачи. Зеленски свърза обявената подкрепа със зенитно-ракетните комплекси MIM-104 Patriot и тактическата авиация на страната. Дроновете-прехващачи, разработвани и произвеждани в Украйна, трябва да осигурят по-евтин начин за защита от масираните безпилотни атаки. При хиляди цели седмично цената на изразходваните средства се превръща във фундаментален критерий за устойчивостта на отбраната.

На 14 септември президентът съобщи, че средствата за ускоряване на разработките и изпитанията вече са осигурени. Ден по-късно последва докладът на Драпатий за успешното поразяване. Само по себе си това не позволява категорични заключения. Според изявлението на Зеленски дронът е поразил въздушната цел при конкретните условия на теста. Това не установява вероятността за успешно прехващане при масирана атака, цената на брой и готовността за производство в нужните количества. Не показва и дали посочената цел е била догонена, или прехваната на насрещен курс.

Уговорката за управлението показва, че по конкретния образец все още предстои да се изпълни техническа работа. Осигуреното финансиране може да подпомогне доработката и производството, но само по себе си не доказва, че инженерните проблеми са решени.

Публикуваните оценки за други прехващачи дават ориентир за разходите: 2000 долара за LITAVR и 10 000 долара за турбореактивния Griffen на британско-украинската компания Firebolt Engineering, който извърши първо прехващане на „Шахед“ в реални бойни условия на 8 юли, след което беше започнато разширяване на производството. По данни на отраслови издания около 20 украински компании работят конкретно по високоскоростни прехващачи.

Затова следващият съществен показател е съчетанието между доказана бойна ефективност и достатъчен обем на производство. Оценката от 3000 произведени руски реактивни дрона месечно показва мащаба на задачата, но не може да директно да се превърне в необходим брой украински прехващачи. Значение имат и както тяхната успеваемост, така и разходът срещу единична цел и приносът на останалите ПВО средства.

Кодификацията и обявяването на серийни доставки на изпитания образец биха могли да покажат напредък към въвеждането му на въоръжение. Данните за поразени с него реактивни дронове „Геран“ в реални бойни условия биха позволили да бъде оценена и неговата пригодност срещу по-бързолетящи цели. Поредица от успешни изпитания без последващи доставки обаче може да означава, че преходът от прототип към реална отбранителна способност още не е завършен.

Гърция подписва договорите за израелски противовъздушен щит за 3,1 млрд. евро

`🇬🇷🛡️ Гърция подменя горния ешелон на своята ПВО мрежа, поверявайки го изцяло на произведена в Израел техника. В понеделник, 31 август, в Тел Авив ще бъдат подписани договорите по програмата „Щитът на Ахил“ – мрежа от ракети, радари и командни средства за защита срещу самолети, крилати и балистични ракети и дронове. Според гръцки медии стойността на сделката достига 3,1 млрд. евро. Документите ще подпишат Генералната дирекция за отбранителни инвестиции и въоръжение към Министерство на националната отбрана на Гърция и Дирекцията за международно сътрудничество в отбраната (SIBAT) в Министерство на отбраната на Израел. Съветът за външна политика и национална отбрана, който взема решенията за въоръжаването в Атина, одобри поръчката на 23 юли.

Програмата се основава на три израелски комплекса с различен обхват. Най-горният ешелон се поверява на David's Sling – противоракетен комплекс на израелската Rafael и американската RTX, проектиран изцяло за прехващане на балистични ракети със среден обсег и крилати ракети. Гръцки медии споменават 150 км работна дистанция. Средният ешелон ще бъде изграден около Barak MX на Israel Aerospace Industries. Данни на производителя сочат, че семейството му от прехващачи покрива до 35, 70 и 150 км и е предназначено да защитава летища, пристанища и енергийни съоръжения. Долният ешелон ще стъпва върху SPYDER на Rafael с обхват в диапазона 10-25 км и ще бъде разгърнат по островите на Егейско море и корабните съединения. Трите комплекса ще бъдат допълнени от местната антидрон разработка „Кентавър“.

Отделните ракети обаче не са същността на поръчката. Преди всичко Гърция ще придобие обща оперативна картина. Сензорите на военноморски, военновъздушни и сухопътни сили ще са свързани в обща командна мрежа, която ще събира и обработва данни от различни източници, за да визуализира заплахите по техния приоритет. Новите радари с вградената активна електронно фазирана решетка (AESA) ще могат да засичат цели на разстояния над 400 км, а софтуер, задвижван от изкуствен интелект (AI) ще подпомага процедурата по откриване и класифициране на приближаващата заплаха и ще предлага на оператора най-подходящото средство за прехващане. Досега гръцките комплекси функционираха поотделно – всеки със свой собствен радар и собствен обхват. Министърът на отбраната Никос Дендиас определи нововъведения замисъл като холистична система за командване и контрол.

Подмяната засяга най-напред съветското наследство. Горният ешелон на гръцката отбрана до ден-днешен се опира на зенитно-ракетните комплекси С-300ПМУ1 на остров Крит, ТОР-М1 и ОСА-АКМ. Но през 2023 г. Атина прекрати договора за поддръжката им с руския производител, оценяван на 102 млн. евро за срок от 10 години. При отсъствието на резервни части и функционираща ремонтна база ресурсът и оперативната пригодност на тези комплекси постепенно намаляват, а мястото им трябва да бъде заето от David's Sling. Системите MIM-104 Patriot ще останат на въоръжение: Гърция разполага с 6 батареи, модернизирани до конфигурация PAC-3, които трябва да бъдат включени в общата оперативна картина на новата мрежа.

Гръцкото планиране изхожда от турския арсенал, който се разраства паралелно в областта на безпилотните технологии, крилатите и балистичните ракети. Разузнавателни и ударни дронове се произвеждат от години серийно. Крилатата ракета SOM може да бъде изстрелвана от изтребители F-16 и няколко модела дронове. Балистичната ракета Bora, чийто експортен вариант Roketsan предлага под името Khan, поразява цели на 80-280 км разстояние, а Анкара я произвежда серийно.

Задачите за противодействие на тези заплахи са разпределени между отделните ешелони: SPYDER трябва да се справи с дроновете над островите, Barak MX – с крилати ракети, насочени към летища и пристанища, а David's Sling – с балистични ракети. Разполагането на ПВО/ПРО системи по островите обаче се сблъсква с най-старото гръцко-турско разногласие. Анкара оспорва правото на Атина да държи войски по източните егейски острови, като се позовава на Лозанския договор от 1923 г. и Парижкия договор от 1947 г. Това може да превърне всяка нова батарея по островите в повод за ново изостряне на двустранните отношения.

При заплахите от по-висок клас съответствието вече не е така очевидно. David's Sling е прехващач в среден ешелон на балистичната отбрана, а не такъв за екзоатмосферно прехващане. В израелския комплекс ракети с голям обсег се поемат от Arrow-3, който Гърция няма да придобива. Междувременно обаче през юли 2025 г. Roketsan представи Tayfun Block 4 с 1000-1500 км деклариран обсег. Ракета от този клас влиза повторно в атмосферата с по-висока скорост, отколкото средният ешелон на ПРО е проектиран да посрещне. С оглед на това „Щитът на Ахил“ покрива сравнително добре днешния турски арсенал, но вероятно ще започне да му става значително по-трудно предвид средствата, които Анкара тепърва ще въвежда на въоръжение.

Условията по договора са необичайни за гръцка поръчка от подобен мащаб. Около 25% от труда, или поне 700 млн. евро, ще останат в местната гръцка индустрия. В програмата участват 12 дружества, сред които Metlen, Hellenic Aerospace Industry, Hellenic Defence Systems, Scytalys и Uni Systems.

Още по-ключова е клаузата за достъп до изходния код на софтуера за управление. Тя трябва да позволи на гръцките въоръжени сили да интегрират свои собствени сензори, да променят праговете за реакцията и да поддържат мрежата, без да се налага при всяка потенциална промяна да се обръщат към доставчик. Точно от практическото приложение на тази клауза ще зависи дали купувачът действително получава автономно управляема система, или дългосрочна зависимост, наподобяваща абонамент.

Турски експерти тълкуват сделката по обратния начин. Институтът SETA в Анкара твърди, че извеждането на руските комплекси и паралелното внедряване на израелски системи ще оставят гръцката ПВО зависима от един-единствен доставчик. Достъпът до изходния код е отговорът, който Атина противопоставя на този довод, но реалната му стойност ще стане ясна едва при първата съществена модификация, извършена без израелско участие.

Сроковете се различават според това какво се приема за готовност. Дендиас посочи период от 35 месеца след подписването за пълното разгръщане, чийто доставки ще бъдат извършени поетапно. Местната преса публикува подробен график, който още не е потвърден от ведомството. Според него началната оперативна готовност трябва да бъде постигната в рамките на 18-24 месеца, а към 2029 г. се очаква да функционират около 80% от системата. Пълната готовност според съобщенията се измества до 2034 г. Официален срок очевидно отчита момента, в който първите батареи ще заемат позиции, а по-дългият включва завършване на цялата структура.

Различават се и публикуваните оценки за общата стойност на проекта. Отделни издания посочват 2,8, 3, 3,1 или 3,5 млрд. евро, докато в англоезични публикации одобрената от Атина сума се представя като 3,4 млрд. долара. Част от разминаването идва от различния обхват на сметките. „Щитът на Ахил“ е ядро на по-широк пакет на стойност от 4,2 млрд. евро, който включва допълнителни дронове, спътници и средства за нощно виждане. Останалите различия вероятно ще се изяснят едва след сключването на договорите и отделното обявяване на стойността им.

Сделката е сключена след договора за 750 млн. долара, който Гърция подписа през април с Elbit Systems за реактивни системи за залпов огън PULS, и нарежда страната сред водещите европейски клиенти на оръжие от Израел, чиито производители вече разполагат с непоклатим аргумент, какъвто просто нямаха година по-рано. Войната, започнала на 28 февруари 2026 г. със съвместния американско-израелски удар срещу Иран, подложи израелската ПВО/ПРО мрежа на безпрецедентно изпитание. Само за първите четири дни Техеран изстреля над 500 балистични ракети по цели в целия регион. Според израелски данни, огласени на 20 март, са били прехванати над 90% от ракетите, навлезли във въздушното пространство на страната – около 270 от общо 285.

Същата война очерта и пределите на този вид отбрана, а те имат директно отношение спрямо поръчката на Атина. Вечерта на 21 март David's Sling беше задействана от две ирански балистични ракети, насочени към Димона и Арад, но не успя да ги свали. На 23 март израелската армия потвърди двата неуспешни прехвата, описа причините за тях като несвързани и отрече да има на системен дефект. В Димона и Арад бяха ранени над 120 души.

Другото ключово ограничение е размерът на наличния боекомплект. В пика на размяна на въздушни удари независими оценки допуснаха, че Израел е изразходвал около 80% от своите запаси на прехващачи Arrow, докато IDF отрекоха да са изправени пред остър недостиг. През април Министерство на отбраната одобри съществено разширяване на производството заедно с Israel Aerospace Industries, надграждайки договора от декември 2025 г. Войната приключи на 5 май, а гръцката поръчка ще се изпълни от същата производствена база, която дотогава трябва да попълва израелските запаси.

Военният баланс в Егейско море обаче се променя бавно и не зависи от характеристиките на този или онзи ракетен комплекс. Гърция няма да получи защита срещу всичко, което Турция разработва, нито ще я получи скоро. Тя обаче ще изгради единна картина на въздушното пространство над островите и континенталната част на страната, при която цел, засечена на едно място, може да предизвика реакция от друго.

Ако графикът бъде спазен, до края на десетилетието Турция ще трябва да планира действията си в Егейско море спрямо интегрирана мрежа за отбрана, а не отделни батареи, всяка със собствен радиус и собствена сляпа зона. Голямата неизвестна обаче е друга. При съсед, който произвежда серийно балистични ракети и от когото не ви дели океан, решаващ е не обсегът на дадения модел прехващач, а количеството прехващачи зад всяка установка. Обявената стойност от 3,1 млрд. евро не дава отговор именно на този въпрос.

Италия ще презареди украинските SAMP/T с прехващачи от собствената си армия

🇮🇹🛡️🇺🇦 Италия ще прехвърли на Украйна прехващачи Aster 30 от запасите на собствените си въоръжени сили и е поела ангажимент доставката да бъде извършена до октомври. Ракетите са предназначени за две батареи SAMP/T, които остават без боекомплект от лятото на 2025 г. За решението съобщи la Repubblica на 26 август. По данни на изданието правителството на Джорджа Мелони го е взело преди седмици и вече е уточнило параметрите му, а предстои да го оформи в тринадесетия „декрет за помощ“. Същевременно публично Рим съобщава единствено за изпращането на електрогенератори за украинското население.

Двете батареи в Украйна са дарени от Рим и Париж, като едната е изцяло италианска. Досега те са показали висока ефективност: върху един от пусковите контейнери са изрисувани силуетите на поразените цели – два руски изтребителя-бомбардировача Су, една хиперзвукова ракета и десетки дронове и крилати ракети. През лятото на 2025 г. обаче Париж и Рим спряха доставките на Aster 30, тъй като националните им запаси бяха достигнали критичния минимум. Оттогава Украйна разполага с радарите, командните пунктове и пусковите установки на два комплекса, но няма боеприпаси за тях.

Пробивът в ПВО, който тези комплекси трябваше да покриват, се разшири рязко през лятото. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна отчете 437 загинали и 2610 ранени цивилни през юли. Това е най-тежкият месец от март 2022 г. насам, като броят на жертвите е с 30% по-висок спрямо юни. Отделно Министерството на отбраната в Киев съобщи, че от 195 балистични ракети, изстреляни през същия месец, ПВО е свалила 29, докато от 265 крилати ракети са прехванати 187.

Разликата се дължи на характеристиките на двата вида цели. Балистичната ракета се спуска по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и може да бъде поразена само от няколко системи в света. Ведомството определи юли като месец на „критичен недостиг на прехващачи срещу балистичния терор“, а Зеленски заяви, че Украйна разполага с три пъти по-малко противобалистични ракети, отколкото през 2025 г. Една от системите, способни да противодействат на такива цели, е Patriot. Другата е SAMP/T.

Декрет № 13 не се изчерпва с ракетите от италианските складове. Според описанието на la Repubblica той предвижда и продажбата на четири батареи SAMP/T NG – най-новата версия на комплекса, финансирана със заеми от Европейския съюз. Пакетът включва и седем радара с голям обсег на откриване: шест на френската Thales и един на италианската Leonardo. Италианският дял включва още радар Kronos и произведени в страната компоненти за четирите батареи.

Общата стойност се доближава до 3 млрд. евро и се покрива от Ukraine Support Loan – заемът от 90 млрд. евро, който ЕС финансира чрез емисии на капиталовите пазари и който Киев ще изплаща от бъдещи руски репарации.

Графикът за доставка обаче е по-бавен от първоначално обявеното. Украйна поръча четирите SAMP/T NG през юли и ще стане първият им оператор в бойни условия, но финансирането преминава през траншовете по заема за 2026 и 2027 г., а цялото оборудване трябва да бъде доставено до 2027 г.

За да не остане Киев без тези способности дотогава, Елисейският дворец отделя две батареи от френската армия и ги предоставя предварително. Те ще бъдат върнати, след като новите комплекси излязат от заводите. Володимир Зеленски уточни на 23 август, че тази есен ще пристигне една такава система заедно с нови радари, а доставката на втората зависи от темпа на производство. В окончателния си вид украинският щит от италиански и френски системи ще включва шест батареи SAMP/T.

Основните разлики между наличната версия и NG са в прехващача и радара. Прехващачът Aster 30 B1NT използва активна радиолокационна глава в Ka-обхвата вместо досегашната глава в Ku-обхвата, което подобрява самонасочването в заключителната фаза при противодействие на балистични цели.

Радарът Ground Fire 300 на Thales работи с активна електронно сканирана решетка, осигурява 360-градусово покритие и открива цели на разстояние до 350 км. Френската армия получи първия екземпляр едва на 20 февруари 2026 г., когато комплексът постъпи в Центъра за въздушни бойни действия. Това означава, че Украйна ще го въведе на въоръжение почти едновременно с държавата, която го е поръчала. Графикът за радарите е разделен: един Ground Fire 300 се очаква до края на 2026 г., а пет далекообхватни радара GM400 на Thales – до края на 2027 г.

Отделно Париж и Рим ще разрешат производството на Aster 30 B1NT в Украйна. Еманюел Макрон обяви предоставянето на лиценза през юли след заседание на „коалицията на желаещите“ в Париж с аргумента, че локализацията ще ускори доставките на фона на ограничения капацитет на европейските заводи. Зеленски очаква договорите да бъдат подписани до края на септември и добави, че още тази година страната ще получи лицензи за три вида въоръжение.

La Repubblica посочва и две предимства, произтичащи от самата форма на междуведомствения декрет. От процедурна гледна точка тя позволява да бъде заобиколен бавният разрешителен режим за износ на въоръжение. В политически план декретът позволява съдържанието му да остане засекретено и помага да бъде избегнат сблъсък с „Лига“, която се противопоставя на военните доставки за Киев. Това се случва в момент на предизборно напрежение и засилваща се конкуренция отдясно от страна на генерал Роберто Ваначи.

Декретът преминава първо през парламентарния Комитет за сигурността на републиката (Copasir), а Министерският съвет се очаква да го приеме през септември. Дванадесетте предишни пакета са преминали по същата процедура от март 2022 г. насам.

Рим има и промишлен интерес, който заявява открито. Украинското небе дава възможност единственият европейски противоракетен щит да бъде изпитан в бойни условия. Той е в основата на проекта „Купол Микеланджело“ на Leonardo – интегрирана система за въздушна отбрана, от която компанията очаква оборот от около 20 млрд. евро през следващото десетилетие.

През май 2026 г. Leonardo регистрира и дъщерно дружество в Украйна, което работи по оптични и навигационни системи и използва натрупания от страната боен опит с безпилотни апарати.

Основното ограничение в цялата сделка не е броят на пусковите установки, а наличието на ракети. Комплексите в Украйна останаха една година без боекомплект не защото нямаха достатъчно пускови контейнери, а защото европейските производствени линии не осигуряваха достатъчно Aster 30 дори за собствените си армии.

Мащабът на недостига личи от една съпоставка. През март 2025 г. Франция, Италия и Великобритания поръчаха общо около 218 ракети от семейството Aster за своите флотове и наземна ПВО, като ускореният производствен график обхваща 134 ракети за период от две години. Само през юли Русия изстреля по Украйна 195 балистични ракети. Не за всяка от тях е необходим именно прехващач Aster, но съотношението обяснява защо европейските запаси достигнаха минимални равнища след четири и половина години война.

Следователно изваждането на прехващачи от италианските складове премества недостига, вместо да го преодолее. Рим намалява собствените си запаси и ще може да ги възстанови само с темпа, с който заводите успяват да увеличат производството.

Зимата на 2026/27 г. вероятно ще премине със заети френски батареи и ракети от италианските складови наличности, а не с новата техника, чийто срок за доставка е 2027 г. Най-близките проверими срокове предстоят: подписването на договорите за Aster 30 до края на септември, приемането на декрета през същия месец и пристигането на прехващачите в Украйна до октомври биха потвърдили обявения график. Ако подписването, приемането на декрета или доставката се забавят, основното ограничение ще бъде темпът на производство, а не политическата воля в Рим.

Украйна отговаря на реактивните „Герани“ с прехващача Alexa Spatium

🇺🇦 Министерство на отбраната на Украйна кодифицира и допусна за употреба Alexa Spatium – първия по рода си реактивен прехващач на дронове в арсенала на украинската армия. Той беше разработен от украински инженери, предназначен за сваляне на ударни дронове с висока скорост, с които Русия постепенно допълва и измества витловите „Герани“. Ведомството обяви кодификацията на 21 август.

Според описанието на министерството апаратът е оборудван с турбореактивен двигател и е предназначен за действие на малки и средни височини. Той съчетава значителен височинен таван и голям боен радиус с висока маневреност. Задачите му са формулирани широко: дронът е проектиран да поразява малки цели, въздушни, наземни и надводни, включително ударни и разузнавателни дронове, а също така хеликоптери.

Диапазонът на скоростта му също е обширен. Alexa Spatium може да лети по-бавно, за да пести гориво, и да ускорява, когато обстановката или целта го изискват. Насочването се извършва по предварително зададени координати или с пряко управление, а търсенето и захващането на целите – с телевизионен и инфрачервен канал.

Размерите на апарата възлизат на 1,5 × 1,7 метра. Пускът се извършва само за няколко минути от подвижен катапулт, а корпусът е изработен от лек и здрав композитен материал, който според ведомството позволява извършването на резки маневри без загуба на контрол. Цялата система може да бъде превозвана с пикап и изисква минимална подготовка на позицията.

В зависимост от задачата прехващачът може да носи осколочно-фугасна, кумулативна или термобарична бойна глава. Ако не открие и порази целта, той може да се върне към мястото на пуск и да бъде използван повторно. Министерството представя системата като модулна и до голяма степен автоматична, с акцент в бързата реакция, подвижността и устойчивостта при работа в тежки условия.

В официалното съобщение обаче не се посочват конкретни данни за скоростта, височинния таван, бойния радиус и цената на дрона. Не е назован и производителят. Украинските военни издания, препечатали тази информация, също не разкриват кой стои зад разработката.

Списъкът с потенциални цели все пак подсказва повече за предназначението на Alexa Spatium от нейните спецификации. Министерството изброява „Геран-3“, „Геран-4“, „Геран-5“ и „Шахед-131“, но не и витловия „Геран-2“, който украинската ПВО вече се научи да сваля масово. Макар „Шахед-131“ също да е такъв вид дрон, акцентът очевидно пада върху новите реактивни представители на семейството. „Геран-3“ е руският аналог на иранския „Шахед-238“ и първият реактивен модел от тази линия. Разузнавателните данни, които обясняват този избор, бяха публикувани 10 дни по-рано.

Генерал-майор Вадим Скибицки, заместник-началник на Главно управление на разузнаването (ГУР), обяви, че се наблюдава спад в интензитета на руските удари през юли, което обясни с преоборудване на линиите за производство на турбореактивните „Геран-4“ и „Геран-5“. За август ГУР очакваше от руската страна да произведе около 11 000 ударни дрона от всички видове, а оцени месечния капацитет само за реактивните версии на около 3000 броя.

По същата оценка причината за промяната е нарастващата ефективност на украинските прехващачи срещу „Геран-2“. „Сега са необходими други прехващачи със съответната скорост или зенитна отбрана на малка височина“, заяви Скибицки.

Разликата между поколенията се забелязва най-ясно в двигатели, скорост и далечина на полет. „Геран-4“ използва китайски турбореактивен двигател с тяга от около 160 кгс. По приведените данни скоростта на реактивните модели се вдига от 280–330 до 350–500 км/ч, а далечината – от 600 до 850 км. Работният височинен диапазон е между 100 и 5000 метра, продължителността на полета достига до около два часа и половина, а бойната глава тежи поне 50 кг.

„Геран-5“ е аналог на иранския „Карар“. Той достига скорост от 600 км/ч и е значително по-голям – около 6 метра дължина и 5,5 метра размах на крилото. Сглобяването се извършва в Елабуга, в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан.

Скибицки посочи и цената на ключовия дефицитен компонент. Китайският турбореактивен двигател струва между 35 000 и 40 000 долара, а Русия се опитва да организира собственото му производство.

Какво означава тази промяна за защитата на украинския тил, стана ясно три дни преди съобщението за Alexa Spatium. На 18 август, според отчета на украинските Военновъздушни сили, Русия изстреля 76 реактивни „Шахеда“ в рамките на едно денонощие. Част от тях за първи път достигнаха Западна Украйна.

Апаратите преминаха над Виницка, Тернополска, Ривненска и Волинска област, като изминаха между 850 и 920 км от местата за изстрелване в Крим. Дотогава максималният им обсег беше оценяван на около 500 км. В 17:55 ч. украинските ВВС съобщиха за дрон над Виница, летящ към Хмелницки, а половин час по-късно втори апарат прекоси Тернополска област в посока Волин. Посочената им скорост беше между 400 и 600 км/ч, което на практика обезсмисля опитите за поразяване със стрелково оръжие. Украинската противовъздушна отбрана унищожи една от целите край южната граница на Ривненска област, съобщи началникът на областната военна администрация Олександър Ковал.

Дотогава украинската антидрон отбрана разчиташе основно на витлови прехващачи и на благоприятното икономическо съотношение, което осигуряват те. През май украинската страна отчете 8150 руски атаки с барражиращи боеприпаси от всички типове и 7476 свалени – малко под 92%. Само прехващачите Sting на Wild Hornets са унищожили над 3000 дрона „Шахед“ и „Гербера“ през същия месец.

Octopus се произвежда в Обединеното кралство от януари. От февруари производството чукна близо 1000 дрона месечно при заявена цел от 2000, а конструкцията се обновява на всеки шест седмици. Прехващач от този клас струва около 1000 долара, а според британските данни цената на един Octopus е под 1/10 от стойността на целта, която унищожава.

Реактивният прехващач променя това икономическо съотношение. Турбореактивният двигател е скъп дори в своя китайски вариант, а композитен корпус с телевизионна и инфрачервена система са за насочване, не може да бъде произведен срещу цената на обикновен витлов прехващач.

Вероятно с това са свързани и две от най-странните свойства в описанието на ведомството – възможността за връщане в точката на изстрелване и използването на сменяеми бойни глави. Машина, която многократно струва повече от витловия предшественик, трябва или да бъде запазена при полет без извършен прехват, или да може да изпълнява повече от една задача.

Оттук следва и ограничение, което официалният текст не назовава: дрон с подобна себестойност едва ли ще е изпращан срещу всяка цел в масиран рояк. По-вероятно е той да е използван срещу дронове, които по-евтините витлови прехващачи не могат да настигнат.

Alexa Spatium е част от широк процес, чиито мащаби украинското министерство измерва с точни числа. От началото на 2026 г. ведомството е кодифицирало и допуснало за употреба 413 безпилотни системи, всички украинско производство.

Три дни преди кодификацията на прехващача към този списък е добавен и наземен апарат. Разработчикът Trident Tech съобщи пред изданието „Милитарний“, че товароносимостта на робота „Пластун“ е удвоена от 50 на 100 кг. Самата платформа тежи 35 кг и постъпва на въоръжение през 2023 г.

Кодификацията обаче е разрешение за употреба, а не свидетелство за извършена доставка. Съобщението не уточни колко прехващача Alexa Spatium са произведени и дали серийно вече започна. Кодифицирането на 413 системи за 7 месеца показва мащаба на процедурата, а самото това допускане не говори за масово производство или реално присъствие във войските.

ГУР очерта две възможни реакции на реактивните „Герани“, а не един: прехващачи с нужната скорост или зенитна отбрана на малка височина. Alexa Spatium покрива първото направление. Второто изисква оръдия, боеприпаси и зенитни ракети – т.е. външни доставки и производствени срокове, върху които Украйна няма същия контрол, както над собственото си производство на дронове.

Поради това значителна част от отговора пада върху системите, които Украйна може да произвежда сама. Всяко забавяне на серийното производство оставя по-уязвими градовете, попаднали на пътя на руските дронове.

Реалният ефект може да стане видим до есента, ако месечните отчети продължат да се публикуват в същия вид. Основният проверим показател ще е дали делът на свалените цели ще се задържи около 92%, докато реактивните модели се доближат към прогнозирания дял от 50% от руските дронове. Този праг вече беше достигнат при отделна атака. Отворен остава въпросът дали и кога ще се превърне в устойчива тенденция.

В ефира на Соловьов: отряди БАРС да приемат жени, болни и инвалиди

🇷🇺📺 Доброволческите отряди БАРС (Боен армейски резерв на страната) да бъдат отворени за всеки желаещ, независимо от пол и здравословно състояние, включително за „ранени, болни и инвалиди“. За това призова руският сенатор Алексей Кондратиев във „Вечер с Владимир Соловьов“ – основното политическо предаване в ефира на държавния канал „Россия 1“ – по време на дискусия за отбраната срещу украинските дронове.

„Хората имат право да защитават родината си. Няма значение дали си ранен, болен, инвалид и дали имаш каквито и да било други здравословни проблеми“, заяви Кондратиев. Той бе категоричен, че всеки желаещ трябва да получи правото да се присъедини към доброволческите формирования и да участва в бойните действия без оглед на пол и здраве. Темата за жените той разви чрез примера на родния си регион:

„Колкото до жените – просто започнах със споменаването на Тамбов. По време на Великата отечествена война 737-и зенитно-артилерийски полк, сформиран от млади комсомолки в Тамбовска област, започва бойния си път, отбранявайки небето над Тамбов, Мичуринск и Моршанск. Този полк стига чак до Берлин.“

Зад думите на Кондратиев стои биография на човек с военна кариера. 54-годишният полковник е ветеран от специалните части на ГРУ с опит от двете чеченски войни и Косово. Той е и бивш заместник-командир на 16-а отделна бригада със специално предназначение – съединение на военното разузнаване с гарнизон именно в Тамбов. След военната служба той преминава през кметството на Тамбов (2010–2015 г.) и Съвета на федерацията, а през 2022 г. заминава като доброволец на фронта в Украйна. Година по-късно към двата си ордена „За мъжество“ добавя трети и четвърти. Според разследване на „Украинска правда“ от октомври 2023 г. полковникът е сочен и за един от основните куратори на „доброволческите“ звена под егидата на военното разузнаване – мрежата около ЧВК „Редут“, прикриваща наемнически структури зад доброволна фасада. От септември 2025 г. Кондратиев отново представлява Тамбовска област в Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) – оттук е и уточението му, че „просто е започнал с Тамбов“.

Темата в студиото обаче беше повдигната от водещия. Соловьов, позовавайки се на исторически снимки на жени в съветската ПВО, се оплака, че много млади рускини искат да подпишат договор с БАРС, но законът ги спира. Причината е, че договорът за резерва изисква премината отбита военна служба – условие, което огромната част от жените в Русия не покриват. БАРС е система от договорни резервисти, изграждана от 2021 г. Тя е съставена от цивилни граждани, които поддържат готовност и периодично преминават военни сборове срещу месечно възнаграждение. От есента на 2025 г. именно те са гръбнакът на местните отряди за борба с дронове. Официални съобщения потвърждават съществуването на бариерата, за която говори водещият: обявите за набиране на кадри в „БАРС-Белгород“, публикувани от градската администрация, изрично търсят мъже на възраст от 18 до 65 години със статут на военнослужещи на договор – за борба с безпилотни летателни апарати, охрана на инфраструктура, издирване на диверсионни групи и евакуация на цивилни.

Зад репликата в ефира обаче вече стои работеща държавна машина. През есента на 2025 г. – под натиска на украинските дронове и крилати ракети, чийто обхват беше разширен до цели на стотици, дори хиляди километри от границата (рафинерии, петролни депа, авиобази и оръжейни заводи), Москва отвори резерва за служба в тила. През октомври Министерството на отбраната внесе законопроект, позволяващ резервисти да се свикват на „специални сборове“ за охрана на енергийна, транспортна и петролна инфраструктура. В началото на ноември Путин го подписа с изричната уговорка, че става дума за доброволци и то единствено в собствения им регион, а ведомството обяви хиляди привлечени. Към средата на ноември сформирането на отряди (първият от които бе „БАРС-47“ в Ленинградска област) вече протичаше в най-малко 19 региона. Генералният щаб задължи предприятията да съставят мобилизационен резерв от собствените си служители до 4 март 2026 г., а върху заводите, които не запълваха квотите, започнаха да се налагат глоби. През април предписанията стигнаха и до частния бизнес: собствениците на рафинерии бе разпоредено да въоръжат охраната си и сами да поемат отбраната на въздушното пространство над обектите си. През май „БАРС-Воронеж“ обяви набор на „ловци на дронове“.

Историческата основа зад примера на Кондратиев е съвсем реална. С постановление на Държавен комитет за отбрана от 25 март 1942 г. в съветската ПВО са мобилизирани 100 000 комсомолки. До 10 април броят им надхвърля 120 000, а до края на войната през този род войски преминават около 177 000 жени – в оръдейни разчети, картечни и прожекторни постове, аеростатни части, наблюдение и свръзки. Мобилизацията през 1942 г. обаче има ясно обявена логика: жените заемат тиловите постове, за да освободят мъжете за фронта. Точно тази аритметика движи и днешната система – тиловата ПВО, разположена на стотици уязвими обекти в дълбочина, се конкурира за мъжки ресурс с фронта, който не престава да поглъща жива сила. Схемата на резерва съществува именно за да не бъдат отклонявани хора от щурмови части. Затова колкото по-широка е географията на украинските удари, толкова по-голям кръг от хора се търси за тази цел.

Единично изявление в токшоу не е равносилно на държавна политика: Кондратиев защити принцип, а не внесе законопроект. Освен това формулата му отива по-далеч от тиловата охрана – правото да „участваш в бойните действия“ не прави разлика между зенитния пост край рафинерията и предната линия, а уточнение в ефира така и не последва. За девет месеца обаче кръгът на привличаните към тиловата отбрана вече се разшири – от договорни резервисти, през заводски работници, до изговореното днес публично желание за включване на жени, болни и инвалиди. При запазване темпа на украинските удари бъдещото разширяване на този обхват е повече от вероятно. Под каква правна форма ще стане това – чрез облекчени изисквания за договора с БАРС, отделни формирования или тихо администриране по места – наличните данни все още не позволяват да се каже.

На този етап сигурна е само посоката: в петата година от „специалната военна операция“ на централната трибуна на руската държавна телевизия се обсъжда не дали жените, болните и инвалидите да застанат в противовъздушната отбрана, а как да им бъде разрешено.

Украйна си осигури мащабен договор за ракети Patriot и купува 16 изтребителя Gripen E от Швеция.

🇺🇦🤝🇩🇪 Украйна си осигури мащабен договор, подкрепен от Германия, за доставката на стотици зенитни ракети PAC-2 и PAC-3, която се очаква да започне през следващата година. В същото време се полагат усилия за получаване на допълнителни ракети от партньорски нации, както и за разработване на свои собствени антибалистични способности.

Анонсът беше направен от украинския министър на отбраната Михайло Федоров по време на съвместна пресконференция с шведския му колега Пол Йонсон, предава кореспондентът на Укринформ.

„Във връзка с PAC-2 или PAC-3, които са противоракетни системи, на първо място, благодарение на Германия сключихме голям договор за стотици такива ракети, чиито доставки ще започнат догодина. В същото време се опитваме временно да заемем такива ракети от някои страни, за да ги върнем по-късно“, заяви Федоров.

Министърът добави, че по време на първите срещи във формата „Рамщайн“ Киев е положил подобни усилия за получаване на ракети от запасите на Европейския съюз. Той призна, че процесът се е оказал изключително сложен, тъй като от всяка страна са били изисквани едва по една или две ракети. В крайна сметка, по думите му, Украйна е получила няколко десетки ракети, които са помогнали на страната да отблъсне руските атаки през февруари и март.

Федоров посочи, че Украйна работи също така по сключване на директни договори за покупка на ракети PAC-3, продължава да получава доставки от САЩ и проучва нови механизми за осигуряване на помощ от държави, които досега не са предоставяли такива системи.

„В момента работим по директно договаряне на покупката на PAC-3, нещо, което не е правено досега. Уверен съм, че това ще е постигнато скоро. Продължаваме да получаваме тези ракети от американските партньори, макар и в недостатъчни количества за пълното поддържане на нашата система за противовъздушна отбрана. Имаме обаче конкретен план за осигуряване на допълнителни ракети и ще водим борба за всяка една от тях. Вчера обсъдихме това с президента и шведския министър на отбраната. Разполагаме с някои нетрадиционни решения за това как да включим партньори, които никога досега не са ни доставяли PAC-3. Работим по темата денонощно“, каза той.

Според Федоров ключов стратегически приоритет е разработка на украинска ПРО система, която да намали зависимостта от чуждестранни доставки и да засили капацитета на вътрешното производство. Той също така разкри, че въпросът вече е бил обсъден със Saab и министъра на отбраната на Швеция, в т.ч. евентуален тест на радарни системи Saab като част от бъдеща интегрирана архитектура за отбрана. Федеоров не разкри още подробности, но увери, че работата продължава с прякото участие на президента на Украйна.

Успоредно с придобиването на средства за ПВО, Украйна разширява сътрудничеството с Швеция в сферата на бойната авиация. Президентът Зеленски обяви, че двете страни са формализирали сделка за закупуване на 16 модерни изтребителя Gripen E.

„Заедно с Швеция продължаваме укрепването на украинската бойна авиация. Днес страните ни сключиха сделка за закупуване на 16 изтребителя Gripen E. Важно е, че заедно със самолетите ще бъде предоставен и пакет от съответното оборудване, техническа помощ и поддръжка“, поясни Зеленски.

Договорената рамка за обществени поръчки стъпва върху предишни ангажименти в отбраната между Киев и Стокхолм, съгласно които първите 16 изтребителя Gripen C/D се очаква да бъдат доставени на украинските ВВС още към началото на 2027 г.

Паралелно с текущите усилия за придобиване на военно оборудване, Украйна призовава своите партньори да засилят подкрепата за развитието на отбранителните технологии. Киев отправи призив към международните съюзници да предоставят допълнителна военна помощ, насочена към ускоряване на иновациите в сферата на отбраната, укрепване на военните му възможности и поддържане на натиска върху руските сили.

По думите на Федоров Киев настоява съюзниците да се възползват от това, което той определи като „бързо отминаваща възможност“, като инвестират в ново поколение дронове, ракети и други технологии в отбраната, проектирани да нарушат руските военни операции и да затвърдят последните успехи на Украйна на бойното поле.

Дронове на „Спартан“ поразиха два пускови на руски С-300 край Волноваха.

🇺🇦🎯🇷🇺 Пилоти на дронове от батальон „Black Sky“ към 3-та бригада оперативно назначение „Спартан“ на Националната гвардия на Украйна унищожиха две пускови установки от руски зенитно-ракетен комплекс С-300, разположен край Волноваха в окупираната Донецка област. Това съобщи бригадата в официално изявление, придружено от кадри на удара, унищожил техника на стойност от около 50 млн. долара.

Значението на удара обаче не се изчерпва само с цената. Поразените установки са компоненти от състава на С-300, която все по-често се използва от руските сили за нанасяне на удари земя-земя по предните позиции в Донецка област, вместо за борба с въздушни заплахи. Прехвърлянето на тежките зенитни ракети на С-300 към режим на удар земя-земя превърна комплекса в средство за тормоз над украинските позиции и прифронтовите селища; всяка свалена пускова пряко свива този обстрел.

Установките са били разположени в дълбочина на окупираната територия край магистралата Донецк–Мариупол, която играе на основна логистична ос на руската групировка войски. „Продължаваме да работим по дълбокия руски тил. Очаквайте още“, заяви бригадата, описвайки не отделен епизод, а методичен лов на руските активи отвъд непосредствената бойна линия.

Ударът край Волноваха стъпва на по-широка картина. Няколко дни преди това Силите за отбрана поразиха два радара край Керч в окупирания Крим – „Небо“ и „Скала-М“ – част от мрежата за бойно разузнаване и контрол на въздушното пространство над полуострова, обяви Генералният щаб. Логиката е обща: руските способности се демонтира звено по звено – в Крим през радарите, а в Донецка област през пусковите установки.

Поражението при Волноваха маркира разширение на украинската кампания на удари срещу руската ПВО отвъд кримския театър, където се фокусира най-интензивно от 2023 г. насам, към окупираната част на континентална Украйна. Прицелът все по-често е двойната употреба на С-300, създадена да пази небето, но трансформирана в оръжие за нанасяне на удари по наземни цели и тъкмо затова все по-ценна мишена за украинските дронове.

 

Хронология на украинските удари по ПВО в Крим

 

2023 – фаза „Нептун“

• 23/08/2023 – нос Тарханкут/Оленивка: С-400 – радар „Подлет“ (48Я6-К1) + ПУ
• 14/09/2023 – Евпатория: С-400 – радар + ПУ
• 30/10/2023 – Оленивка: дивизион С-300
• 05/12/2023 – Багерово: радар „Небо-М“
• 05/12/2023 – Стрелково (Арабатска коса): радар П-18 „Терек“ + ПУ „Байкал-1М“

2024 – фаза ATACMS

• 04/01/2024 – Саки/Новофедоровка: ПВО позиции
• 30/01/2024 – Раздолное: 1 радар
• 19/03/2024 – Армянск: 1 повредена ПУ на С-400
• 17/04/2024 – летище Джанкой: 4 ПУ С-400 + 3 радара + команден пункт + „Фундамент-М“
• 29/04/2024 – Джанкой: ПУ С-300/С-400 + радар
• 15/05/2024 – Белбек: радар 92Н6 на С-400 (+ заявени 2 „Небо-СВУ“ и „Панцир-С“)
• 10/06/2024 – Велике (Евпатория): радар „Подлет“ (48Я6-К1) + 2 ПУ С-400 + КП 5Н63С + радар 30Н6
• 10/06/2024 – Черноморское: дивизион С-300
• 10/06/2024 – Евпатория: дивизион С-300
• 10/06/2024 – Джанкой: дивизион С-400
• 12/06/2024 – Белбек: дивизион С-300
• Севастопол:2 дивизиона С-400 + ≥2 унищожени радара
• 12/06/2024 – нос Фиолент: 1 повреден радар
• 15/07/2024 – нос Фиолент/Куш-Кая (Севастопол): С-400/С-300 – 1 ПУ унищожена + 1 повредена + 1 радар
• 21/07/2024 – Новостепово (Джанкой): С-300В – радар 9С19 „Имбир“ + радари + 3 ПУ 9А84 + 1 9А83
• 26/07/2024 – Шовковичне (Саки): радарна станция (1–2 радара) + С-300
• 02/08/2024 – Севастопол (Кая-Баш/Куш-Кая): С-400 – 1 ПУ унищожена + 1 повредена (заявени 4 ПУ + радар 92Н6 + заявката за С-500 при Керч – съмнителна)
• 22/09/2024 – летище Джанкой–Перемозне: 2 С-300
• 02/10/2024 – Крим (неуточнено): радар „Небо-М“
• 10/10/2024 – Черноморск: мобилен радар повреден
• 28/10/2024 – Русаковка (Белогорск): позиция С-300/С-400
• 30/10/2024 – Оленивка: дивизион С-300
• 27/11/2024 – Белбек/Севастопол: заявени С-300/С-400 – без чисто потвърждение на поражение
• 29/11/2024 – Курганне (Симферопол): С-400 – ≥2 ПУ 5П85

2025 – дронова фаза

• 19/03/2025 – Крим: 2 „Подлет“ + 2 „Ниобий-СВ“ + 3 „Каста-2Е2“ + „Имбир“ 9С19 + повредени „Небо-М“/„Противник-ГЕ“ + 1 ПУ С-300В + 3 „Панцир-С1“
• 02/05/2025 – Углове-Саки/Кача/Гвардейское/Джанкой: ≥4 радара за насочване + 2 ПУ С-300В
• 26/06/2025 – Крим (необявено): С-400 – 2 радара 92Н2Е + 2 радара 91Н6Е + 1 ПУ
• 28/06/2025 – летище Кировско: „Панцир-С1“ + 3 хеликоптера (Ми-8 + Ми-26 + Ми-28)
• 28/08/2025 – Крим: радар 91Н6Е на С-400
• 30/08/2025 – Саки/Новофедоровка: радар на С-300
• 21/09/2025 – авиобаза в Крим: радар „Небо-У“ (55Ж6У) + 3 Ми-8
• 30/09/2025 – Феодосия (Ленински район): радар на С-400
• 06/10/2025 – Уютне (Евпатория): мобилна ПУ за С-400 + склад за боеприпаси
• 25/10/2025 – Крим: радари 96Л6 + П-18 „Терек“ + „Небо-У“ + катер БК-16
• 02/11/2025 – Крим: КП на дивизион С-400 – радар 92Н6Е + захранване + радар АОРЛ-1АС + П-18 „Терек“
• 21/11/2025 – Крим: хеликоптер Ка-27 + радар „Лира-А10“ + „Небо-У“ + „Небо-СВ“ + П-18 „Терек“
• 04/12/2025 – Кача: МиГ-29
• 04/12/2025 – Симферопол: радар „Иртиш“
• 11/12/2025 – Кача: Ан-26
• 11/12/2025 – Крим: радар „Небо-М“ (55Ж6М) + радар 64Н6Е „Надгробок“
• 15/12/2025 – Крим: радар „Каста-2Е2“ (39Н6) + радар 96Л6
• 18/12/2025 – летище Белбек: 2 радара „Небо-СВУ“ + радар 92Н6 + „Панцир-С2“ + МиГ-31
• 26/12/2025 – Крим: радар „Небо-СВУ“ + бойна лодка
• 28/12/2025 – Черноморское: анти-дрон радар „Валдай“ + радарно-разузнавателен център + база за морски дронове

2026 – непрекъсната кампания

• 17/01/2026 – Евпатория: радар „Небо-У“ (55Ж6У) + „Панцир-С1“
• 12/02/2026 – Евпатория: радар „Небо-У“ (55Ж6У)
• 25/02/2026 – Крим: ПУ С-400 + радар 92Н6Е + „Панцир-С1“
• 05/03/2026 – Орловка: С-400
• 10/03/2026 – Приморско: радар „Валдай“
• 13/03/2026 – Крим: радар „Небо“ (55Ж6)
• 15/03/2026 – Любкнехивка: радари „Противник-Г“ (59Н6-Е) + „Парол“ (73Е6) + Далне: ПУ С-400
• 15/05/2026 – Крим: „Панцир-С1“
• 23/06/2026 – Керч: радар „Небо-У“ + Багерово: „Панцир-С1“ + Курортне: ПУ С-300 + ЗУ-23
• 25/06/2026 – Керч: радар „Небо“ + радар „Скала-М“

Кадри от Москва: Руски войник взриви собствена петролна база при опит да свали дрон с ПЗРК.

🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.

Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.

По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.

Обединеното кралство ще достави 150 000 дрона и 350 ракети за ПВО на Украйна, финансирани от замразени руски активи.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство ще достави 150 000 дрона и над 350 ракети земя-въздух и радарни системи на Украйна в рамките на нов пакет от военна помощ на обща стойност 752 млн паунда. Финансирането е осигурено от приходите от замразени руски суверенни активи, съобщи Министерството на отбраната на Обединеното кралство на 18 юни.

Британският министър на отбраната Дан Джарвис заяви, че помощта ще помогне за защитата на украинските граждани от руските ракетни атаки и удари с дронове, като в същото време ще подсили способностите на Киев да продължи борбата си срещу руската инвазия.

Пакетът беше представен по време на 35-ата среща на Контактната група за защита на Украйна, известна като групата „Рамщайн“, която се проведе днес в Брюксел с участието на близо 50 страни, които споделят военната подкрепа за Киев.

Пакетът акцентира върху дронове и зенитно-ракетни комплекси – според британското правителство ще включва 150 000 дрона, произведени в Украйна, които трябва да бъдат доставени до края на годината, заедно с повече от 350 ракети за ПВО и радарни системи, сред които леки многоцелеви ракети (LMM) и наземно базирано радарно оборудване.

Британски официални лицаа заявиха, че пакетът цели да укрепи способността на Украйна да противодейства на ежедневните ракетни и безпилотни удари, с които руската армия тероризира украинските градове и които бяха засилени още повече през последните няколко месеца.

Финансирането на пакета идва от заем по механизма за Извънредно ускоряване на приходите (ERA) на стойност 2,26 милиарда лири, отпуснат от Обединеното кралство и обезпечен с приходи от блокираните руски суверенни активи.

Подкрепа, обвързана с местната отбранителна индустрия на Украйна

Един от компонентите на пакета, посветен на безпилотните летателни апарати, ще окаже подкрепа на местното производство в този сегмент, отразявайки нарастващата тенденция сред съюзниците на Украйна да инвестират директно в нейната отбранително-промишлена база, вместо да разчитат само на чуждестранно оборудване.

Украйна бързо разшири своето производство на дронове след пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. и превърна безпилотните системи в основен елемент на своите операции на бойното поле, както и на кампанията си за удари на дълбочина в руския тил.

Великобритания обещава постоянен натиск върху Русия

Джарвис обяви пакета по време на своето участие в разговорите с украинския президент Володимир Зеленски и министрите на отбраната на съюзническите държави, които се проведоха в Брюксел днес. Днешното обявление беше предшествано от дълга поредица от мерки, представени на „Даунинг стрийт 10“ през тази седмица, сред които допълнително засилване на санкциите срещу „сенчестия флот“ от танкери, мрежи за военни доставки и финансови канали.

Британия поема по-голяма роля в усилията за подкрепа на Украйна

Обединеното кралство обяви още, че поеме командването на щаба на Многонационалните сили в Украйна, който провежда координация на международната подкрепа и дългосрочното планиране за развитието на Въоръжените сили на Украйна.

Британският генерал-майор Том Бейтман ще поеме командването още следващия месец, в рамките на което ще ръководи международните усилия за координиране на помощта и подпомагане на бъдещото възстановяване на украинската армия.

Последният пакет допълва вече установения модел на мащабни западни усилия за укрепване на споособностите за отбрана на украинското небе, докато Русия продължава широкомащабните си ракетни и дронови атаки срещу градове, енергийна мрежа, промишлени и граждански цели в цялата страна.

Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.

Украйна ще получи лиценз за производство на далекобойни ракети и ПВО от западните партньори.

🇺🇦🤝🇺🇸 САЩ и европейските страни от Г7 ще предоставят на Украйна лиценз за производство на системи за противовъздушна отбрана и далекобойни ракети, съобщи преди малко La Parisien, позовавайки се на източник от сферата на дипломацията по време на срещата на върха на Г7 в Евиан.

„Ще произвеждаме под лиценз не само системи за ПВО, но и средства за дълбоки удари, т.е. далекобойни ракети“, заяви източникът в кулоарите на срещата на Г7, която тази година се провежда във Франция.

В съвместно изявление държавните ръководители на страните от Г7 се договориха да увеличат доставките на средства за противовъздушна отбрана, системи и прехващачи, както и на способности за далекобойни удари. Освен това те заявиха готовност да предоставят на Украйна лицензи, които да ѝ дадат възможност да увеличи собственото си военно производство.

Американските компании ще могат да предоставят лицензи за целта на европейски производители, съобщава пред пресата германският канцлер Фридрих Мерц, изразявайки голяма „благодарност към президента Тръмп за огромното му желание за сътрудничество“.

„В момента всички ние произвеждаме твърде малко и това може да бъде компенсирано чрез лицензиране на компании, разполагащи с производствени мощности, включително европейски и украински дружества“, заяви той.

Ключовото решение идва само ден след като САЩ обявиха възстановяване на част от санкциите върху руския петрол, които бяха временно преустановени за справяне със скока в цените на суровия петрол, предизвикан от войната срещу Иран.

Страните от Г7 са „единни“ срещу Русия

Тръмп, който през последните седмици беше изцяло погълнат от конфликта срещу Иран, също така обеща да направи „всичко възможно“, за да помогне за спирането на огъня в Украйна. Мирните преговори с посредник САЩ, които не успяха да постигнат пробив, бяха замразени в началото на конфликта в Близкия изток в края на февруари.

Изправена пред масирани руски удари и недостиг на средства за противодействие, Украйна редовно изисква допълнителни доставки от своите партньори, специално американски ракети Patriot, финансирани от нейните европейски съюзници. Доставките обаче остават сложни, а запасите се изчерпват. „В общи линии, при всяка масирана атака от страна на Русия, украинците трябва да изстрелват около 20 ракети от системата Patriot“, разкри дипломатически източник в Г7, визирайки „наличието на запаси в Близкия изток и несъмнено в САЩ“.

Единството на Г7 в подкрепата за Украйна беше отразено в съвместната декларация на всички членове, която потвърди непоколебимата позиция в защита на страната и нейната териториална цялост, успокои украинския президент Володимир Зеленски. Той действа изключително предпазливо с Тръмп след срещата им в Овалния кабинет през февруари 2025 г.

Украинският лидер приветства „важните резултати за Украйна“ от срещата на върха на седемте големи. „Най-важното: договорихме се за по-нататъшно укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна“, написа той днес сутринта.

Световните лидери са „единни“ и „отчитат, че на терен има динамика“ в полза на Украйна, поради което са съгласни да „засилят натиска“ върху Русия и да доставят повече средства за противовъздушна отбрана на Киев, очерта източник от френската дипломация.

„Страхотно е, че всички разбират, че Русия няма да спечели и че трябва да окажем натиск върху Путин, за да сложи край на тази война“, реагира Зеленски, който беше поканен от Еманюел Макрон да остане до края на срещата на върха в сряда.

Lockheed Martin представи HIMARS FLEX: Модулна еволюция с двоен контейнер, ПВО и автономност.

🇺🇸 Lockheed Martin обяви премиерата на HIMARS FLEX – модулна еволюция на артилерийската ракетна система с висока мобилност M142 HIMARS. Новата модификация въвежда конфигурация с двоен пусков контейнер, която позволява пренос на два пъти повече боеприпаси спрямо стандартния контейнер.

Системата добавя и възможност за изстрелване на прехващачи за противовъздушна и ракетна отбрана, сред които ракети PAC-3 от същото шаси, и интегрира опции за автономно управление с технологична екосистема на компанията, наречена FLEXFires. При всичко това машината запазва съвместимост с боеприпаси на НАТО и възможността за трансфер с тактически военно-транспортни самолети C-130 Hercules.

Стандартният вариант на HIMARS включва 1 пусков контейнер, който съдържа 6 управляеми ракети за залпов огън (GMLRS) – GPS-насочвани боеприпаси с обсег до 70 км – или 1 армейска тактическа балистична ракета ATACMS с обсег над 300 км. Системата се обслужва от 3-членен екипаж в бронирана кабина, която се намира върху колесно шаси от фамилията средни тактически превозни средства M1140 (FMTV).

Оперативно съвместима като отделна опция за боеприпас е ракетата за прецизен удар (PrSM) с обсег над 400 км. От Lockheed Martin заявяват, че вече са доставени 750 пускови установки HIMARS, а над 540 системи са на въоръжение в армията на САЩ и международните съюзници. Това осигурява готова клиентска база на HIMARS FLEX, предоставяйки на настоящите потребители потенциален път към способности според конфигурацията и решенията за придобиване.

Въвеждането на конфигурация с два контейнера в HIMARS FLEX е най-значимият от оперативна гледна точка елемент в анонса, тъй като адресира едно от най-често изтъкваните ограничения на стандартния вариант: нуждата от връщане до пункт за презареждане с боеприпаси след пуск на един контейнер, преди машината да може да поразява нови цели. Пускова установка с два контейнера може да поразява двойно повече цели в рамките на един изход, да поддържа огън по-дълго време преди презареждане или да раздели боекомплекта си между нападателни ракетни боеприпаси в единия контейнер и отбранителни ракети-прехващачи в другия.

HIMARS FLEX добавя евентуални роли за ПВО и ПРО, включително с боеприпаси PAC-3 и IFPC. Така се създава единна машина, способна както да атакува наземни цели на големи разстояния, така и да се отбранява срещу приближаващи ракети и самолети по начин, който сегашната конфигурация не позволяваше.

Обявеният от компанията производител списък на съвместими боеприпаси обхваща целия набор от HIMARS и MLRS на НАТО, сред които GMLRS, ER GMLRS, PrSM и ATACMS. Към тях се добавят е прехващачите Patriot PAC-3 MSE и боеприпасите по програмата за способности за защита от индиректен огън (IFPC) за нуждите на ПВО и ПРО. PAC-3 MSE е най-модерният вариант от серията зенитни ракети, произвеждан от Lockheed Martin. Той представлява прехващач с кинетично поразяване (hit-to-kill), способен да унищожава балистични и крилати ракети, както и самолети, а бойните му характеристики го превръщат в едно от най-ефективните оръжия за точкова отбрана в арсенала на САЩ.

Интегрирането на стартови възможности за PAC-3 в колесна машина с размерите на HIMARS, която може да се транспортира с C-130, да се разполага бързо на предни позиции и да бъде обслужвана от малък екипаж, ще даде на съюзническите армии способност за противоракетна отбрана с висока мобилност. Настоящите конфигурации на батареите Patriot не могат да осигурят подобно удобство, тъй като изискват множество големи превозни средства и значително време за разгръщане.

Тим Кейхил, президент на Lockheed Martin Missiles and Fire Control, очерта значението на технологичния пакет FLEXFires с оглед на неговата мащабируемост и потенциал за автономни функции. „HIMARS FLEX ще промени правилата на играта в бъдещето на нападателния и отбранителния огън“, заяви Кейхил. „Технологичният пакет FLEXFires ще позволи на операторите да мащабират боекомплекта и да добавят автономни способности, без да жертват скоростта или точността.“

От Lockheed Martin допълват, че FLEXFires може да осигури автономни функции на пускова установка, въпреки че точната степен на автономност не е уточнена публично извън описанието на компанията за „разпределен, жизнеспособен огън в оспорвана среда“ и способността да се усложни прицелването на противника с бърза смяна на позициите.

Гейлия Кембъл, вицепрезидент и главен мениджър на Lockheed Martin Tactical Missiles, позиционира HIMARS FLEX в рамките на възпирането на съюзническо ниво, което все по-силно движи решенията за отбранителни поръчки в Европа. „Гъвкавостта, оперативната съвместимост и доказаната ефективност са трите стълба, които дефинират днешните най-ефективни способности за възпиране“, каза Кембъл. „HIMARS FLEX предоставя на съюзниците ни възможност да приспособят нападателната и отбранителната си огнева мощ към специфични нужди, като в същото време остават свързани с обща, доказана в реални боеве екосистема.“

Моментът на обявяване на HIMARS FLEX по време на изложението Eurosatory 2026 е умишлен и целенасочен от търговска гледна точка. Той идва в момент, когато европейските държави-членки на НАТО вземат едни от най-мащабните решения за покупка на прецизна артилерия от десетилетия насам. Няколко страни наскоро избраха HIMARS, южнокорейската Chunmoo или израелската PULS, а Франция разработва местна алтернатива по програмата си за сухопътни далекобойни удари. Това създава конкурентен пазар, на който представянето на значително по-мощна модификация на HIMARS от страна на Lockheed Martin е ясно разчетено да повлияе на текущите решения за обществени поръчки на континента.

Система, която предлага повече огнева мощ, способности за ПВО/ПРО и опции за автономно управление в сравнение със стандартния HIMARS, докато в същото време запазва пълна съвместимост с наличната верига за доставки на боеприпаси в НАТО, е изключително силен аргумент за всяко министерство на отбраната на европейска държава, което в момента претегля дали да закупи HIMARS, или да потърси алтернативи.

Философията на модулния дизайн, която Lockheed Martin е заложила в HIMARS FLEX, отчита и икономическата реалност – не всяка съюзна държава има нужда и може да си позволи пълна конфигурация с два контейнера с ПВО възможности от ден 1. Компанията отбелязва, че клиентите могат да стартират с базовия вариант с един контейнер и да добавят капацитет за два и автономните функции поетапно, според бюджета и оперативните изисквания. Този подход на поетапно навлизане вече се е доказал като ефективен в маркетинга на HIMARS, където относително умерената цена на брой спрямо по-сложни ракетни системи помогна за привличане на клиенти, които иначе биха избрали по-слабо ефективни, но по-евтини алтернативи.

Lockheed Martin представя HIMARS FLEX като нова модулна еволюция на фамилията HIMARS, а не като замяна на системите, които вече са в експлоатация. Това значи, че хилядите пускови установки, използвани от силите на САЩ и техните съюзници по света, ще продължат да изпълняват мисиите за прецизни удари – роля, която остава определяща за платформата, откакто Украйна демонстрира нейното оперативно въздействие още през 2022 година.

Обединеното кралство доставя 6000 ракети Martlet на Украйна за защита от руските дронове.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство предоставя на Украйна 6000 леки зенитни ракети Martlet за неутрализиране на дронове и други въздушни заплахи, добавяйки нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на страната, която продължава да е изправена пред масирани атаки.

Според военния експерт и бивш военнослужещ от британската армия Уес О'Донъл, пакетът включва общо 5000 зенитни ракети Martlet, обявени през март 2025 г. и нови 1000 бройки, одобрени през февруари 2026 г. Ракетите имат за цел да помогнат за защитата на критична инфраструктура, логистични центрове, летища и други обекти с висока стойност от руските камикадзе дронове.

Martlet, известна още като Lightweight Multirole Missile (LMM), е оръжие с лазерно насочване, разработено от британската компания Thales. Със своето тегло от близо 13 кг и способност да поразява цели на разстояния над 6 км, тя може да се изстрелва от наземни, въздушни и морски платформи.

Една от ключовите ѝ характеристики е нейното лазерно насочване (водене по лазерен лъч), което ѝ позволява да поразява цели с ограничена топлинна сигнатура. За разлика от обикновените ракети с топлинно насочване, Martlet не разчита на откриване на топлината от двигателя, което я прави изключително подходяща за сваляне на дронове и други малки въздушни цели.

Ракетата вече е интегрирана в системите за противовъздушна отбрана RapidRanger, доставени на Украйна през март. Според О'Донъл британските военни са използвали Martlet в реални операции срещу вражески дронове в Близкия изток, където ракетата има на своята сметка над 100 успешни прехващания.

Производството ѝ се разшири значително през последните няколко години. Thales произвежда ракетите Martlet в завода в Белфаст и увеличи производството на няколко пъти от 2022 г. насам в отговор на все по-засиленото търсене. Министерството на отбраната на Обединеното кралство подписа допълнителни договори с компанията през април и май 2026 г. в подкрепа на по-нататъшното производство.

Анализатори уточняват, че Martlet няма за цел да замени зенитно-ракетните комплекси с голям обсег като MIM-104 Patriot, NASAMS или IRIS-T. Вместо това тя е проектирана да ги допълва, осигурявайки по-евтин прехващач за дронове и други въздушни заплахи с малък обсег, което помага за съхраняването на напредналите ракети за въздушни цели с по-висок приоритет.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Обединеното кралство обяви най-големия пакет с дронове за Украйна до момента, поемайки ангажимент за най-малко 120 000 единици до края на годината. Според Министерство на отбраната по-голямата част от инвестициите ще отидат в британски компании, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics, подкрепяйки както нуждите на Украйна на бойното поле, така и растежа на отбранителната индустрия на острова.

📽️ Видео: Архивно видео от юни 2022 г. показва сваляне на руски хеликоптер Ка-52 „Алигатор“ от украински военнослужещи с британска зенитна ракета Martlet.

Русия извършу третата най-мащабна въздушна атака срещу Украйна: Масови разрушения и пожари в целия Киев.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия извърши най-мащабната въздушна атака срещу Украйна от седмици насам, чиято основна мишена беше Киев, където балистични и крилати ракети, както и ударни дронове, предизвикаха пожари в почти всички райони на града. 5 души загинаха, а 35 са ранени, сред които и 2 деца, съобщиха кметът Виталий Кличко и шефът на градската военна администрация Тимур Ткаченко.

Командването на ВВС на Украйна обяви, че противовъздушната отбрана е успяла да прехване 632 от общо 681 заплахи, сред които 50 ракети и 582 дрона. Останалите 20 балистични ракети и 27 ударни дрона са поразили 42 локации, а отломки от свалени безпилотни апарати са паднали на още 12 места.

За периода на цялата атака са регистрирани общо 681 ударни средства: 70 ракети и 611 дрона от различни видове. Разбивката по видове е следната:

• 6 противокорабни ракети Циркон, изстреляни от окупирания от Русия Крим;
• 34 балистични ракети Искандер-М/С-400 от Брянска и Курска област;
• 30 крилати ракети Х-101/Искандер-К от Вологодска и Курска област;
• 611 безпилотни системи от тип "Шахед", "Гербера", "Италмас" и "Бандерол" и дронове-примамки "Пародия", изстреляни от Брянск, Курск, Орел, Милерово, Приморско-Ахтарск и окупирания Крим.

В отразяването на атаката са участвали тактическа авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски, звена за електронна война, разчети на безпилотни апарати и мобилни огневи групи на Силите за отбрана на Украйна, уточниха от Командването на ВВС.

С какво този удар се различава от предишните?

Това е третата най-масирана въздушна атака срещу Украйна за близо 4 години и половина от началото на пълномащабната инвазия. Тя беше много сходна с нападението от 2 юни, но с една разлика: изстрелваните от Черно море крилати ракети "Калибър" този път бяха заменени с крилати ракети "Искандер-К", съобщи Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на ВВС, по време на националния телемаратон на 15 юни.

"Вероятно разликата е в това, че нямаше крилати ракети 'Калибър', а вместо тях използваха крилати ракети 'Искандер-К'. Общо 70 ракети и 611 БПЛА от различен тип. Сред тях са вече добре известните противокорабни ракети 'Циркон', които атакуваха от Крим, и 34 балистични ракети 'Искандер-М'", заяви Игнат.

Балистичните ракети остават най-трудната за противодействие заплаха. От 34 ракети "Искандер-М" и С-400, които летят по балистична траектория, ПВО е свалила 15 – резултат, който той Игнат посочи като сравнително висок за удар от подобен характер. 5 от 6 ракети "Циркон", които също имат балистичен профил на полета, са били прехванати, което Игнат нарече един от най-добрите резултати, регистрирани срещу посочената ракета. Всички 30 крилати ракети са били унищожени: "Към сутринта е известно, че Силите за отбрана успяха да свалят 100% от крилатите ракети, които врагът изстреля по Украйна."

Пожари във всички райони на Киев

Атаката засегна жилищни сгради, културни учреждения и инфраструктура във всички части на столицата. В Оболонски район беше ударена 10-етажна жилищна сграда и изгоряха около 30 автомобила. В Соломенски район беше поразена 10-етажна жилищна сграда; пожарникарите евакуираха 15 души, включително 2 деца, като имаше съобщения и за повредена училищна сграда. В Деснянски район беше опожарена 10-етажна сграда, 3 частни къщи бяха унищожени от отломки, а дворът на детска градина се запали.

В Печерски район беше ударена 17-етажна жилищна сграда. Последва пожар на покрива на Успенския събор в Киевско-Печерската лавра – една от люлките на православното християнство в Източна Европа и духовната люлка на украинския народ. Пожарът беше потушен до 08:35 часа, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Докато огнеборците са работили в манастира, втори удар е паднал наблизо, поразявайки Националния културно-художествен и музеен комплекс "Мистецкий арсенал", добавят от ДСНС.

Поражения имаше и по зеленчуков пазар и 8-етажна жилищна сграда в Шевченковски район, многоетажна жилищна сграда и складови бази в Голосеевски район, жилищна застройка в Святошински район и частни къщи в Дарницки и Днепровски район.

Четирима загинали при атаката бяха регистрирани в Оболонски, Голосеевски и Соломенски район, съобщиха от ДСНС. От там уточняват, че на територията на Киев са били мобилизирани над 1200 спасители и полицаи и са били извикани подкрепления от отрядите за бързо реагиране. За борба с мащабните пожари е използвана и авиацията на ДСНС. В столицата са повредени общо 26 жилищни сгради, обобщиха от службата.

"Щети и пожари са регистрирани в почти всички райони на града", написа Кличко.

Инфраструктурни и културни щети

Вицепремиерът по хуманитарната политика и министър на културата на Украйна Тетяна Бережна съобщи, че една от производствените бази на Национално филмово студио "Олександър Довженко" е изцяло унищожена, както и неговата колекция от костюми.

Около 2:00 часа през нощта на мястото е избухнала силна експлозия, която е последвана от огромен пожар, който аварийните служби са гасили цяла нощ, а персоналът е успял да влезе в помещенията едва около 5:00 часа сутринта. Директорът на студиото заяви пред Киев24, че ударът е причинен от директно попадание на ракета. Огънят е изпепелил шивашкото ателие за костюми – сграда на два етажа с площ над 2500 кв. метра, препълнена от пода до тавана с облекла, съхранявани плътно едно до друго, предава телевизионният канал.

В столицата са пострадали още една академия и детска градина. Спешните служби регистрираха 26 пожара на обща площ от близо 6000 кв. метра. Към момента на публикуване на сутрешната сводка е продължавала работата на 6 обекта.

При атаката беше унищожен и най-големият и технологично напреднал терминал за сортиране на пратки на "Нова поща" – водещата куриерска компания в страната. Обектът беше първият в Украйна, оборудван с нова технология за автоматизирано сортиране от нидерландската компания Vanderlande, която е сред световните лидери в логистичната автоматизация, по думите на оперативния директор на "Нова поща" Йевхен Тафийчук, който увери, че целият персонал се намира в безопасност, като вече са задействани резервни маршрути за доставка.

Сградата на Висшия антикорупционен съд (ВАС) на булевард "Берестейски" също понесе щети при атаката. Прозорците са избити, а служители оценяват пълния размер на пораженията, докато на място продължават дейностите по разчистване и възстановяване, се казва в изявление на съда. От институцията подчертаха, че всички насрочени заседания ще се проведат по план.

Пътната полиция блокира участъци от пътища в Соломенски, Оболонски, Печерски и Деснянски район след атаката, а градският транспорт в засегнатите райони беше пренасочен, съобщиха заместник-началникът на Департамента на патрулната полиция Олексий Билошицки и общинският оператор за обществен транспорт "Киевпастранс".

Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна. В небето над страната вече летят стотици дронове „Шахед“, стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М изстреляха десетки крилати ракети Х-101 и Х-555М.

Според доклади на мониторинг канали, руските сили вече са изстреляли балистични ракети „Искандер“, както и хиперзвукови ракети „Циркон“. Не се изключва и пуск на крилати ракети „Калибър“ от Черноморския флот.

Няколко многоетажни жилищни сгради са били поразени в столицата, става ясно от публикации на местните власти. Удар порази и катедрален храм в Киевско-Печорската лавра, считана за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

ВВС на Украйна съобщиха, че десетки руски дронове наближават украинската столица на фона на активни действия на средства за ПВО. Освен това беше обявена заплаха от балистични ракети за по-голямата част от страната, а сирените за въздушна тревога се задействаха в централните и източните региони.

Журналисти на Kyiv Independent на място съобщиха, че първите експлозии в Киев са отекнали около 1:00 ч. местно време, а втора вълна е последвала по време на ракетната заплаха около 1:30 ч.

Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че над няколко района на града са били свалени дронове. Съобщава се за прекъсвания на електричеството в различни квартали на столицата.

Ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко съобщи за пожар в триетажна жилищна сграда в Подолския район на града. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват и множество горящи автомобили пред града.

В предходните дни украински официални лица предупредиха за подновена заплаха от мащабни атаки.

На 12 юни ВВС на Украйна заявиха, че е много вероятно в следващите 24 часа да бъде използвана балистична ракета със среден обсег „Орешник“, въпреки че тогава атаката не се осъществи. За последно беше използвана на 24 май, когато беше изстреляна по гаражи в град Бяла Църква в Киевска област.

Поредната мащабна атака следва продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин за установяване на примирие в Украйна. На 5 юни той отхвърли отворено писмо на украинския президент Володимир Зеленски, в което той призовава за незабавно подновяване на мирните преговори.

Близо 280 дрона над Русия: какво ни показва геометрията на безпилотните вълни?

🇺🇦 Въоръжените сили на Украйна разгърнаха нова масирана вълна от далекобойни ударни дронове срещу цели, разположени дълбоко на руска територия. Според местните мониторинг канали, във въздушното пространство на Руската федерация в момента са навлезли най-малко 280 апарата – както далекобойни витлови апарати (от типа на познатите украински „Лютий“ и „Бобър“), така и бързи реактивни дронове.

Векторите на атаката се разгръщат паралелно към пет направления – от Московска област до Поволжието – и по един обособен фланг над северозападната акватория на Черно море. Наблюдаваната дисперсия отново подлага на изпитание цялата архитектура на руската противовъздушна отбрана.

Червените вектори (витлови дронове от класа на „Шахед“, летящи с бавна скорост на ниска височина) съставят пет отделни оси дълбоко в руския тил, докато сините вектори (реактивни дронове, които развиват няколко пъти по-висока скорост и голяма височина на полета) са концентрирани почти изцяло по южния морски фланг, Крим и крайбрежието на Черно море. Това насочване само по себе си представлява доктринално изказване: по-скъп и бърз, реактивният дрон е хвърлен точно там, където прозорецът за реакция е най-кратък, докато целите биват най-плътно защитавани и подвижни: Черноморския флот и наситения пояс от ПВО в окупирания Крим. В същото време по дългите маршрути над сушата препускат масирани вълни с евтини витлови дронове, чието предимство започва да се откроява в нарастване на тяхното количество и ширината на фронта.

💡 Следващият списък е базиран на посоката на векторите и анализ на публично известните съоръжения, които се намират в съответните райони. Те маркират потенциални цели, а не потвърдени такива или – още по-малко – потвърдени попадения, за каквито на този етап изглежда е равно да се говори.

Москва и Твер: Най-плътният сноп стрелки тръгва от пространството Смоленск–Калуга и се насочва на север и североизток, към Московска и Тверска област. В обсега на тази ос попадат военните летища от пръстена около столицата – Кубинка, Чкаловски и Остафьево – както и транспортно-авиационният възел Мигалово при Твер; в същия коридор се намира и Московската рафинерия в Капотня, която многократна беше мишена на предишни атаки. Стойността на този вектор е колкото военна, толкова и политическа: въздушен натиск към столицата би принудил руското командване да задържи модерни зенитно-ракетни комплекси, с които да брани небето над Москва, вместо да ги изнесе напред.

Тула: Обособен вектор сочи в източна поска право към един от 2-3 стълба на военно-промишления комплекс на Руската федерация. Тук се намират Конструкторско бюро по приборостроене „Шипунов“ (КБП), което проектира ЗРК (Панцир-С1, Панцир-М, Тунгуска-М1) и ПТРК (Корнет, Метис-М, Вихър); НПО „Сплав“ – абсолютен хегемон в производството на РСЗО (БМ-21 Град, БМ-27 Ураган, БМ-30 Смерч, ТОС-1А Солнцепек и други) – и Тулски завод за патрони. Удар по тази ос е насочен не към техниката на фронта, а към способностите за производството ѝ.

Брянск: Снопът около Брянск се разгръща на север и североизток. Градът е типичен логистичен възел от първа величина – пресечен жп пункт, през който минава логистиката за бойното поле, и зона със складове за гориво и боеприпаси, обслужващи групировките. Тук векторът сочи към прекъсване на потока, а не към унищожаване на крайния потребител.

Воронеж и заход към Поволжието. Отделна група се насочва на изток-североизток, препускайки в небето над Воронежка област, към индустриално-енергийния пояс на Поволжието. Наблизо са разположени Воронежкото авиостроително обединение (ВАСО) и военно летище Балтимор; продължилият на изток вектор е съвместим със заход към авиобаза Енгелс – дом на руската далечна авиация и част от нейните стратегически бомбардировачи, която беше многократно атакувана от украински дронове в миналото.

Ростовска област и тила на Донбас: От небето над Белгородска и Донецка области голяма група дронове се разгръща на изток-югоизток към Ростовска област. Това е посоката с най-висока концентрация на тактическа авиация в близкия тил: летище Морозовск (база на изтребители-бомбардировачи Су-34) и летище Милерово, командните и логистични възли около Ростов на Дон, авиационния завод в Таганрог. Тук са инфраструктура и машини, които ежедневно поддържат руския натиск на южния фронт, поради което евентуални попадения ще имат пряко отражение върху операциите на фронта.

Южен морски фланг: В акваторията на Черно море и конкретно в нейната северозападна част оперативната картинка изглежда най-сложна за интерпретация. Червените вектори между Одеса и Крим гледат на югоизток към полуострова и отвъд него – Новоросийск и крайбрежието на Краснодарския край, т.е. към пристанища на Черноморския флот и съоръжения от нефтената инфраструктура (военноморската база и петролния терминал „Шесхарис“ в Новоросийск, летища на морската авиация в Крим, Керченския мост). Сините вектори в рамките на същия сектор се отличават по цветово кодиране от червените; на този етап не разполагам с потвърждение дали маркират морски безпилотни платформи, отделен клас апарати или прехващащи трасета на руската ПВО, затова ги отчитам като самостоятелна ос, без да им приписвам еднозначна функция.

В обобщение, геометрията на полет тази вечер очертава не един, а два отделни замисъла. По петте направления над сушата действат голям брой витлови дронове, които прилагат метода на насищането – разпиляване на огъня в толкова много паралелни посоки, че ограниченият ресурс от модерни комплекси С-300/400 и Панцир може да се окаже изправен пред избор кое да защити и кое – не. Крайните точки на маршрутите от своя страна издават каква би могла да бъде целта зад насищането – класове обекти, обикновено защитени именно от дълбочината: стратегическа и фронтова авиация, производствени бази, петролни рафинерии и логистични възли. Черно море от своя страна предлага коренно различна оперативна картина, тъй като там се концентрира скъпият реактивен ресурс, който надали ще бъде изразходен с лека ръка. Това ми дава основание да смятам, че точно срещу това направление ще има същинска оперативна тежест, вместо показна демонстрация или заблуждаващ маньовър.

Украйна и Франция засилват сътрудничеството в сферата на противовъздушната отбрана.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна и Франция взеха решение да задълбочат двустранното военно сътрудничество във връзка със спешните нужди на Киев от укрепване на противовъздушната му отбрана още тази година.

Украински официални лица проведоха разговори на високо равнище с френския министър на въоръжените сили и ветераните Катрин Вотрен. Фокусът на тези дискусии беше изместен към спешното придобиване на модерни радарни комплекси и ракети-прехващачи, обяви днес украинският министър на отбраната Михайло Федоров.

Тези средства имат жизненоважно значение за подобряване на способностите за засичане и противодействие на въздушни заплахи, което би осигурило по-надежден щит за украинските градове в лицето на продължаващи въздушни атаки.

Централно място в преговорите заемаше доставката на ракети Aster-30, които остават основен приоритет за отбранителните нужди на Украйна. Двете страни отделиха сериозно внимание и на укрепването на защитата срещу балистични ракети.

Оптимизирайки съвместните усилия Украйна се стреми да постигне максимална ефективност при използването на международни ресурси, гарантирайки, че са насочени към решения, които осигуряват най-непосредствените и осезаеми резултати за нейните въоръжени сили и защитата на цивилното население.

Извън непосредствения трансфер на военно оборудване, разговорът засегна още дългосрочното индустриално синергично партньорство. Като ключови цели бяха посочени евентуални планове за локализирано производство на френско оръжие на територията на Украйна, както и стартирането на съвместни проекти в отбранителната индустрия.

Украинското ръководство изрази своите благодарности към Франция за непоколебимата подкрепа за отбраната на Украйна, както и за проактивната позиция в борбата срещу руския „сенчест флот“, използвна за заобикаляне на международния санкционен режим и поддържане на финансирането на нейните военни операции.

След разговорите в Лондон на 7 юни президентът Володимир Зеленски осигури споразумения с Обединеното кралство, Франция и Германия, предназначени за укрепване на антибалистичната отбрана на Украйна. По време на срещата с премиера Кийр Стармър, канцлера Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон, темата относно спешната необходимост от ракети-прехващачи беше повдигната от президента Зеленски, който предложи трите нации да обединят финансовите и индустриални ресурси, за да създадат общоевропейска програма за ракетни прехващачи, с цел намаляване на зависимостта от американското производство.