Египет задейства конституционния ред за военна мисия в Саудитска Арабия

🇪🇬🛡️🇸🇦 Египет направи решителна крачка към участие във войната между Саудитска Арабия и Ансар Аллах, движението на йеменските бунтовници хути, след като президентът Абдел Фатах ас-Сиси ръководи заседание на Съвета за национална отбрана в двореца „Итихадия“, на което беше обявена „пълна солидарност“ с кралството и бяха обещани „всички нужни и възможни форми на подкрепа“ за отбраната, стабилността, териториалната му цялост и за светите места на исляма. Няколко часа по-късно депутатите се събраха на извънредно заседание, свикано по искане на президента, за да решат дали армията може да бъде изпратена в Саудитска Арабия.

В заседанието участваха премиерът, председателят на парламента, министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб, ръководителите на Общото и на военното разузнаване и командващите всички родове войски. Официалното изявление на говорителя на президентството не назовава военна мисия. Депутатът и журналист Мостафа Бакри, известен със своята близост до властта, обяви в X веднага след заседанието, че Съветът е одобрил изпращането на египетски сили „в отбранителна мисия“ в кралството, а парламентът ще разгледа решението още същия ден.

Тази последователност спазва точно конституционния ред. Според чл. 152 президентът не може да изпрати армията в бойна мисия зад граница, без да се допита до Съвета за национална отбрана и без одобрение на 2/3 от депутатите. По същия ред след заседание на 20 юли 2020 г. армията беше упълномощена да участва в операции „в западна посока“ към съседна Либия. Тогава решението беше прието на закрито заседание с единодушно одобрение на присъстващите.

Ас-Сиси поиска пълномощията в събота по време на церемонията по дипломиране във Военната академия. Той обеща, че Египет ще вземе всички мерки, поискани от Рияд за защита на сигурността и суверенитета си, и сам очерта границата: „Не говоря за това да воюваме с някого или да нападаме някого. Говорим само за отбрана.“ Той определи като „немислимо“ Египет да допусне сигурността или стабилността на Саудитска Арабия да бъдат накърнени и ще следва насоките на крал Салман и принц Мохамед бин Салман. Условието „ако бъде поискано“ обвързва изпращането на сили с официално саудитско искане, каквото публично няма, поне на този етап.

С решението Египет се нарежда сред държавите, обединяващи се около кралството. Ескалацията започна на 13 юли с удар по летището в Сана, за който хутите обвиняват саудитската авиация. На 20 юли те обявиха морско ембарго срещу Саудитска Арабия, а от септември ракетите им стигат до Рияд, Таиф и Янбу. В дните преди решението хутите нанесоха удари по международното летище на Рияд и обекти на Aramco. В събота хутите заявиха, че са свалили саудитски щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache край Наджран. Генерал-майор Турки ал-Малики, официален говорител на коалицията, потвърди за двама загинали от членовете на екипажа, но според него на саудитска територия е паднал разузнавателен вертолет AH-6i на Министерство на Националната гвардия в резултат на техническа неизправност. През август Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за взаимна отбрана. Пакистан вече е доставил техника в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи, по данни на Reuters от 8 октомври. Египет не е член на споразумението.

Кайро е заставал на същата страна и преди. През март 2015 г. Египет се включи в коалицията, оглавявана от Саудитска Арабия, и изпрати авиация, както и два разрушителя и още два кораба в пролива Баб ел-Мандеб, но армията му опроверга твърденията за сухопътни войски в Йемен. Мотивът тогава и сега е един: протокът е южният вход към Червено море и към Суецкия канал. Приходите от канала спаднаха от рекордните 10,25 млрд. долара през 2023 г. до около 4 млрд. през 2024 г. според данни на Управлението на Суецкия канал. Външният министър Бадр Абделати изчислява загубите от ударите на хутите по търговското корабоплаване след октомври 2023 г. на около 11 млрд. долара. Войната между САЩ и Иран блокира почти изцяло трафика през Ормузкия проток, затова саудитският петрол, отклонен по тръбопровода Изток–Запад към Янбу, стига до азиатските пазари именно през Баб ел-Мандеб.

Хутите вече отговориха на решението. Яхя Али ар-Раи, председател на контролирания от хутите парламент в столицата Санаа, изпрати писмо до Бадауи в събота, съдържащо призив Египет да не се намесва военно и да подкрепи политическо уреждане, и предупреди, че участието му ще усложни конфликта. Ако депутатите гласуват с нужните две трети, а Саудитска Арабия отправи искането, което ас-Сиси постави като условие за мисия, египетски войски ще застанат срещу хутите на саудитска земя, а не само във водите край Йемен, както през 2015 г.

Балистична ракета на хутите уби поне 12 души на летището в Рияд

🇾🇪🚀🇸🇦 Балистична ракета, изстреляна от йеменските хути, уби най-малко 12 души и рани 50 в събота на международно летище „Крал Халид“ в Рияд. The New York Times обяви броя загинали и ранени по данни на трима служители, запознати с удара – двама западни и един арабски. Изданието определя атаката като най-смъртоносната в арабска държава от Персийския залив от началото на конфликта в региона на 28 февруари. Ракетата е попаднала в терминали 3 и 4, които обслужват вътрешни полети, каза пред AP регионален служител.

Ракетата е ударила летището около 15:00 ч. местно време, сподели дипломатически източник пред AFP. Свидетел, който е чакал на изход 403 във вътрешния терминал, разказа пред агенцията, че е видял как е ударен съседният изход 401. Двама лекари посочиха, че сред ранените има поклонници, които са чакали полет за Мека, а роднина на един от пострадалите описа рани от счупено стъкло по раменете и ръцете му. Здравното министерство извика лекарите от спешните отделения във всички болници в столицата, а AFP цитира източник от места болница, според когото 5 души са в интензивно отделение. Репортер на NYT се натъкна на 6 линейки на път към аерогарата, чиито входове полицията беше блокирала.

Саудитската администрация за гражданска авиация (GACA) потвърди, че при удара има ранени, и временно прекрати полетите, докато извърши оценка на щетите и провери безопасността на обектите. Случаят беше описан като поредното в серията от продължаващи нападения срещу гражданската авиация в страната, а с известие до пилотите (NOTAM) спирането на полетите беше удължено до полунощ. Саудитските власти не са обявявали броя на жертвите; Държавният департамент на САЩ обяви за „множество ранени и загинали“. AFP научи от медицински и официални източници самоличността на двама от убитите: египетска стюардеса на саудитска авиокомпания и палестинец с египетски документи за пътуване.

Движението „Ансар Аллах“, което контролира Сана от 2014 г. и което САЩ отново обявиха за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. след идването на Тръмп в Белия дом, до 10 октомври вечерта не беше съобщило за удара по военния си говорител Яхя Сари. Отговорност пое членът на политическото бюро на движението Мохамед ал-Бухайти, който каза пред NYT, че хутите отвръщат на саудитските удари, включително по гражданска инфраструктура в Йемен. По думите му, ударът е бил нанесен „за да разбере светът, че летищата, пристанищата, залите за сватби, траурните зали, болниците и пазарите в Йемен също са цивилни обекти, които не бива да бъдат обстрелвани или увреждани, и че същите правила, които важат за тези обекти в Йемен, трябва да важат и за подобните им навсякъде другаде“. Пред France 24 ал-Бухайти посъветва световните авиокомпании да не използват саудитски летища, но направи изключение за полети с поклонници до Мека, и заяви, че намесата на американския президент няма да промени нищо в операциите и целите на хутите.

През седмицата хутите предупредиха превозвачите „за последен път“, че въздушното пространство на кралството е зона на военните операции на групировката. По-рано днес тяхната телевизия „Ал-Масира“ съобщи за 4 саудитски въздушни удара по международно летище Сана и за 3 удара по мрежата на местен телеком в Ал-Махабиша, провинция Хаджа; към момента няма коментар от саудитска страна.

Съботният удар дойде след седмица на атаки срещу летищата на кралството. На 6 октомври при нападение срещу това в Абха, в южната част на кралството, загинаха две жени (мароканка и алжирка) и 28 са ранени, а на 7 октомври атака срещу „Крал Халид“ уби гражданин на Судан и рани 8 души. На 8 октомври военният говорител заяви, че хутските сили са поразили „Крал Халид“ по обед с балистична ракета, която твърди, че е улучила целта. Службата за гражданска авиация уточни на другия ден, че са убити трима саудитци, сред тях пилотът на Saudia капитан Хамуд Али ал-Калтами. Националният превозвач посочи, че един от неговите самолети е повреден на земята без пътници на борда, а двама служители от региона споделиха пред AP, че ударът е засегнал 3 самолета. Така още преди 10 октомври атаките срещу столичната аерогара бяха отнели живота на 4 души, отбелязва Reuters.

Според NYT повтарящите се смъртоносни удари засягат ключовата амбиция на Мохамед бин Салман: да превърне Рияд в световен център за пътувания и бизнес. Организаторите на Световния петролен конгрес, който трябваше да събере водещи ръководители и министри от сектора от неделя до четвъртък, писаха на делегатите, че форумът ще се проведе по план, и им предложиха заобиколни маршрути, сред които 4 часа с кола от Дамам на източния бряг. Италианският министър на енергетиката Джилберто Пикето Фратин каза още в петък, че няма да лети до Рияд и ще участва в срещата на министрите към Международния енергиен форум с видеовръзка. Късно вечерта на 10 октомври водената от Саудитска Арабия коалиция посочи, че в района на международното летище „Крал Фахд“ в Дамам е паднал снаряд.

Инвестиционният форум Future Investment Initiative (FII), който тъкмо бин Салман основа преди десетилетие, остава насрочен за 26–29 октомври. „Ще бъдат въведени цялостни мерки за сигурност на летищата в Рияд, на местата, където ще се провежда конференцията, и официалните хотели“, се увери изявление, приписано на изпълнителния директор Маха Ал Сауд. Сред очакваните гости са Джейми Даймън от JPMorgan и Джейн Фрейзър от Citi. Според FlightAware за 24 часа в Рияд са отменени поне 291 полета. Lufthansa спря полетите си до Рияд до 16 октомври, Etihad Airways и Flydubai отмениха полетите от и до столицата, насрочени за 10 октомври, а посолствата на САЩ, Великобритания, Германия, Австралия и Канада призоваха гражданите си да стоят далеч от летището. Агенцията на ЕС за авиационна безопасност (EASA) разшири своите указания за саудитското въздушно пространство и предупреди, че ракетите, дроновете и опитите за прехващане им създават „повишен риск от погрешно разпознаване на граждански самолети“.

Служители от региона споделиха пред AP през септември, че Саудитска Арабия изчерпва своите запаси от ракети прехващачи и е поискала от Франция, Великобритания, Пакистан и Египет да разположат в региона средства за ПВО. Един от тях посочи, че по време на войната с Иран са намалели и американските запаси. Помощта на Вашингтон, по думите на служители, цитирани от AP, включва споделяне на разузнавателни данни, определяне на цели и планиране на офанзивата в Йемен. Коалиционният говорител генерал-майор Турки ал-Малики говори за „широкомащабна операция“ и 136 унищожени военни цели на територията на Йемен, а Рияд съобщи, че е прехванал много от изстреляните срещу кралството балистични ракети. През седмицата властите предупредиха, че „заснемане, публикуване и споделяне на информация, свързана с противодействието на ракети и дронове и с местата на попаденията им, ви излага на правна отговорност“.

В Белия дом президентът Доналд Тръмп каза, че обмисля да се присъедини към саудитските удари срещу хутите: „Възможно е. Ще го разгледаме.“ И допълни: „Току-що научихме за последното нападение. Така че ще вземем решение. Действаме много бързо.“ Държавният департамент осъди „терористичните нападения на хутите срещу гражданска инфраструктура и летища“ и заяви, че „твърдо застава до Кралство Саудитска Арабия срещу тероризма на хутите“. През 2025 г. Тръмп вече проведе въздушна кампания срещу тях и обяви бърза победа, след като по данни на NYT само през първия месец САЩ изразходваха оръжия и боеприпаси за около 1 млрд. долара. Отделно на 10 октомври саудитският министър на външните работи и оманският му колега проведоха разговор по телефона, в който обсъдиха значението на „подкрепата за дипломатически решения за намаляване на напрежението“.

Примирието в Йемен от 2022 г. се разпадна през юли, когато хутите обвиниха Рияд за удар срещу летището в Сана. Отговорност за бомбардировката пое международно признатото правителство на Йемен: то заяви, че е действало, за да предотврати кацането на ирански самолет без разрешение. Движението провъзгласи политика „блокада срещу блокада“ и ембарго срещу саудитското корабоплаване в Червено море. Морето се превърна във важен алтернативен маршрут за износа на саудитски петрол, след като войната срещу Иран наруши трафика през Ормузкия проток. През септември движението овладя целия йеменски бряг на Червено море, а на 4 октомври Рашад ал-Алими, председател на Президентския ръководен съвет, висшия орган на легитимното правителство на Йемен, обяви офанзива за връщане на всички територии, превзети от бунтовниците, със саудитска въздушна подкрепа. На 10 октомври военни източници казаха пред AFP, че силите му напредват около протока Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив, но още не са поели контрола над него. Хутите твърдят, че са отблъснали атаката.

Ал-Шараа обмисля да изпрати до 20 000 войници в Йемен срещу хутите

🇸🇾🤝🇸🇦 Саудитска Арабия е поискала от Сирия да изпрати войски за сухопътна офанзива срещу хутите в Йемен, а президентът Ахмед ал-Шараа обмисля сериозно да отвърне на молбата и според източник на Axios е „много вероятно“ да я приеме. Axios се позова на трима официални лица от САЩ, а Reuters – на американски служител и сирийски военен, запознати с въпроса. Окончателно решение все още не е взето. Министерство на информацията на Сирия отрече твърденията, че се включва във войната и уточни, че военните споразумения с партньорите ще се сключват само по официалните канали.

Саудитците са поискали сирийски войски, които да подсилят правителствените сили, които са по-слабо обучени от противника. Въпросът е повдигнат при срещата на ал-Шараа със саудитския принц Мохамед бин Салман в Рияд във вторник, 6 октомври. Вашингтон е консултиран и от двете страни и по принцип не възразява: по думите на един от източниците на изданието участието на Дамаск би засилило подкрепата за саудитската операция, без САЩ да се въвличат дълбоко, а в администрацията на Тръмп смятат, че то ще сближи двама американски съюзници. Двама служители казват, че с Централното командване на САЩ (CENTCOM) е обсъждано как биха могли да бъдат разположени войските. Белият дом и CENTCOM отказаха коментар.

Данните за възможния брой военнослужещи идват от втори източник на изданието, запознат с разговорите: сирийската армия може да изпрати между 10 000 и 20 000 души. Обсъждат се две военни съединения: 90-а дивизия край Дамаск и 84-та дивизия, която според изданието е разположена в южна Сирия край друзкия град Сувейда, където през юли 2025 г. правителствените сили се намесиха в сблъсъците между бедуински кланове и друзки бойци и се стигна до кланета на цивилни. В 84-та дивизия служат хиляди чуждестранни ислямисти, дошли в Сирия по време на гражданската война, за да се бият с режима на Башар ал-Асад под общото ръководство на Хаят Тахрир аш-Шам (HTS). Ал-Шараа беше лидер на коалицията, наследила клона на „Ал-Кайда“ в Сирия, известен като „Джабхат ал-Нусра“, и години по-късно поведе настъплението, което свали Асад на 8 декември 2024 г. САЩ отмениха нейния статут на чуждестранна терористична организация през юли 2025 г.

Чуждестранните бойци бяха интегрирани в новата сирийска армия със съгласието на САЩ: на 2 юни 2025 г. Reuters съобщи, че е налице одобрен план, по който около 3500 от тях, главно уйгури от Китай и съседните страни, влизат в новата 84-та дивизия заедно със сирийци. Попитан тогава дали Вашингтон одобрява това, пратеникът на Белия дом за Сирия Том Барак отговори: „Бих казал, че има разбирателство, при условие че има прозрачност.“

Reuters описва два варианта, разглеждани от Дамаск: помощ за отбрана на кралството от атаки или участие в настъплението заедно с подкрепяните от него йеменски войски. Американският източник на Axios посочи, че Саудитска Арабия е поискала съдействие от Сирия, а ал-Шараа е обсъдил темата с престолонаследника Мохамед бин Салман. Министърът на отбраната Халид бин Салман, брат на държавния глава и отговорен за политиката във връзка с Йемен, изпрати сирийския президент до самолета, кадри от което бяха излъчени в ефира на сирийските държавни медии. Според агенцията Рияд търси подкрепа навсякъде, от САЩ и Европа до Близкия изток, и за отбрана, и за настъпление.

Публичната позиция на Дамаск е видимо по-предпазлива. Дипломат от министерство на външните работи отговори на запитване на Reuters, че страната му застава твърдо до Саудитска Арабия срещу нападенията на хутите, но неин приоритет е реконструкцията след гражданската война. „Ако Саудитска Арабия поиска военно сътрудничество или обмен на опит, това ще стане единствено по официалните канали в рамките на двустранните договорки, които уреждат отношенията между братските ни страни“, отбеляза той. Вечерта отделът за външни медии на Министерството на информацията, цитиран от държавния канал „Ал-Ихбария“, отговори на „твърденията за присъединяване на Сирия към войната в Йемен“.

„Позицията на Сирия е ясна: стоим твърдо до Саудитска Арабия срещу заплахите за нейната сигурност и стабилност“, гласи изявлението, според което сирийската политика в региона стъпва върху „стабилността, мира и сътрудничеството, а не на отварянето на нови фронтове“, абсолютен приоритет е възстановяването на самата Сирия, а всяко военно сътрудничество с партньорски държави ще става „само по официалните канали в съществуващите двустранни рамки“. Изявлението не отрича, че разговори са водени.

Според турското издание Türkiye Today Дамаск вече веднъж е отклонил същата молба, въпреки че засега няма независимо потвърждение за това. На 18 септември изданието цитира сирийски източници, според които официално искане е отправено няколко месеца по-рано, а Сирия „учтиво“ е отказала с обяснението, че преустройва своята армия и не планира да влиза в конфликт като трета страна. „Въпросът е изчерпан и приключен“, каза един от източниците. Според тях Дамаск не пречи на отделни свои граждани да заминат да воюват, но не поема отговорност за тях. Оттогава ударите се насочиха към столицата на кралството. На 19 септември коалицията обяви, че е прехванала балистична ракета, насочена към Рияд – според France 24 първата, насочена към столицата от началото на ескалацията. На 3 октомври хутите заявиха, че са нанесли удар по Aramco в Рияд, докато над рафинерията на компанията на юг от града се издигаха дим и пламъци; причината за пожара не е обявена.

На 4 октомври Рашад ал-Алими обяви офанзивата, която саудитците искат да подсилят. Той е председател на Президентския ръководен съвет – висшия орган на международно признатото правителство на Йемен. Нейната цел е да върне териториите, контролирани от хутите, включително столицата Сана и крайбрежието и островите в пролива Баб ел-Мандеб. Reuters съобщи на 2 октомври, позовавайки се на шест души, че биха могли да бъдат мобилизирани над 100 000 йеменски войници със саудитска въздушна подкрепа; към сряда агенцията отчита ограничен напредък. Движението „Ансар Аллах“, както се наричат хутите, продължава да обстрелва кралството: на 7 октомври коалицията обяви, че е свалила балистична ракета северно от Рияд.

Всяко разполагане носи рискове за сирийската страна, пише Reuters. Новата власт в Дамаск се въздържа от участие в чуждестранни военни конфликти, включително във войната с Иран, за да се концентрира върху възстановяването след 14-годишната гражданска война. Армията ѝ все още се формира от групировките на бившата бунтовническа коалиция, в които присъстват много сунитски ислямисти с екстремистки възгледи и чуждестранни бойци, а управляващите се опитват да овладеят напрежението с малцинствата, включително алауитите. Хутите изповядват заидитския клон на шиитския ислям, затова война между тях и такава армия би придобила сектантско измерение, което по думите на американския източник и Дамаск, и западните му партньори искат да избегнат. По същата причина сирийското ръководство по-рано е отклонило молба на Вашингтон да помогне в борбата срещу ливанската Хизбула. Участие на сирийски войски срещу движение, подкрепяно от Техеран, може да се възприеме като враждебен акт от него и шиитските му милиции в Ирак и Ливан, съседни на Сирия държави. Бившите бунтовници, които днес са начело на държавата, са влизали в сблъсъци с тях и преди.

От друга страна, значение имат отношенията с Мохамед бин Салман. Саудитският лидер изигра решаваща роля за международното признание на бившия джихадист ал-Шараа, включително като посредничи, за да бъде проведена първата му среща с президента Доналд Тръмп в Рияд през май 2025 г. припомня Reuters. Кралството вече подпомага финансово Сирия, а по думите на същия източник открита подкрепа от Дамаск може да увеличи тази помощ.

Хронологията показва, че саудитската молба остава предмет на обсъждане след отказа през септември, но вече стигна до разговор на най-високо ниво, на който е присъствал и министърът, отговорен за политиката към Йемен. Официалната сирийска позиция също е формулирана по-тясно от тази, предадена от източници на Türkiye Today през септември: тогава Сирия не желаеше да влиза в конфликта като трета страна, но сега вече изключва „нови фронтове“, но изрично допуска военни договорки по двустранни канали. Сравнението показва, че Дамаск вероятно ще приеме саудитската молба под една или друга форма.

Х. А. Хелиър, анализатор в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, очертава по-тясна граница: малобройна отбранителна сила около „най-светите места на ислямския свят“ и техническа помощ срещу дроновете биха имали „огромна положителна символика“, но сирийски сухопътни войски в Йемен са „съвсем друго нещо“, с което според него ал-Шараа предпочита да се размине.

Американски държавен служител обвинен в опит да подобри свързочната техника на хутите

🇺🇸⚖️🇾🇪 ФБР арестува на 1 октомври в Ричланд, щата Вашингтон, 51-годишния Аштън Хамед Елабуди, служител на Министерство на енергетиката на САЩ, по обвинение в опит за оказване на материална подкрепа на хутите от Йемен. Според наказателната жалба инженерът е изпитвал и преработвал соларни генератори и радиостанции, които е смятал за предназначени за мобилен свързочен център на хутите, и чертал схеми за свързване. Министерството на правосъдието обяви ареста в съобщение до пресата същия ден. Елабуди се яви за първи път пред федерален съдия в Ричланд на 2 октомври. Прокуратурата поиска да остане задържан, а заседанието по искането е насрочено за 6 октомври. При осъдителна присъда максималното наказание по повдигнатото обвинение е до 20 години затвор.

„Както се твърди, служител на правителството на САЩ е пътувал в чужбина и използвал специализираните си знания в опит да помогне на хутите, обявени за чуждестранна терористична организация и подкрепяни от Иран“, заяви помощник-главният прокурор Джон Айзенбърг, ръководещ отдела за национална сигурност. Той добави, че Елабуди „се е сдобил с материали за изработка на взривни вещества и дронове, способни да доставят тези взривни вещества“, и определи обвиненията като „толкова дълбоко смущаващи, че почти надхвърлят въображението“. Джарод Браун, помощник-директор на ФБР, отговорен за борба с тероризма, каза: „Този човек, както се твърди, е предал САЩ и се е опитал да помогне на хутите“.

Елабуди привлича вниманието на ФБР, когато са получени сведения, че купува прекурсори (изходни химикали) и компоненти, които обичайно се използват за самоделни взривни устройства. Разследването установява, че е купувал и части за дронове и дистанционно управлявани летателни апарати. По данни на The Center Square, което цитира документа, клетвената декларация към жалбата, подадена в съда на 30 септември, изброява покупките от ноември 2024 до февруари 2025 г.: азотна и сярна киселина, амониев и калиев нитрат, водороден пероксид, алуминиев прах, сяра и части за запалители на фойерверки. През декември 2024 г. ФБР научи, че Елабуди е излязъл в болничен отпуск и е обяснил отсъствието си с излагане на силно концентрирана азотна киселина. Азотната киселина е и сред покупките, изброени в документа.

На заседанието от 2 октомври прокуратурата заяви, че при претърсване на навес в имота на Елабуди са открити 50 грама триацетон трипероксид (TATP) – взривно вещество, съобщи Tri-City Herald в репортаж на Анет Кери. Това е ново публично съобщено обстоятелство, отделно от първоначалните данни за покупки на химикали. Самото съобщение за находката не установява, че веществото е било предназначено за хутите.

През септември 2025 г. Елабуди отлетя от Ричланд през Лос Анджелис и Доха до Салала в Южен Оман. Пътуваше със служебен паспорт, какъвто получават държавните служители за задгранични командировки. Документът му беше издаден, докато е работил в Инженерния корпус на армията на САЩ. Според данни на Министерство на правосъдието Елабуди влиза с него в Йемен с намерението да стигне до Сана, столицата, която бунтовниците държат от 2014 г. По-късно следователите установиха, че телефонът му е бил близо до оманско-йеменската граница. В записан разговор от октомври 2025 г. самият Елабуди посочва, че е платил около 1400 долара, за да бъде прекаран тайно през нея. При завръщането си той заяви пред служителите на Агенцията за митническа и гранична защита, че е пътувал по служба. Началникът му в Министерството на енергетиката по-късно каза на следователите, че Елабуди не е имал разрешение за служебно пътуване до региона и че на самия началник не му е известна причина, която би наложила такова пътуване.

По време на разследването Елабуди започва да общува с информатор на ФБР, представял се за човек на „полковник“ на хутите и търси свързочна техника за мобилен център в Йемен. Според декларацията Елабуди сам разпознава соларното оборудване и радиотехниката, които информаторът му показва, и сам предложи да ги изпита, защото е работил със соларни системи. По данни на прокуратурата след това той изпитва и преработва соларни генератори и свързочна техника, обяснява как захранването и системата работят заедно, начертава схеми и диаграми за правилния им монтаж и проучва какво допълнително оборудване би подобрило радиовръзката на бунтовниците.

NonStop Local, което цитира клетвената декларация, съобщава и за предложения на Елабуди да се прикрият антените и да премахне обозначението Motorola от оборудването. Според същата публикация той изпраща файл „Solar Config.pdf“ и информация за свързочна техника, предлага да ремонтира или сглобява системи и да ги изпраща, и е обсъждал бъдещи покупки на оборудване от Китай с прехвърляне през други държави преди достигането до крайната дестинация.

В основата на първоначалното обвинение е тази свързочна помощ, а не доставка на взривни вещества. Декларацията изброява четири форми на подкрепа, които Елабуди се е опитал да окаже на „Ансар Аллах“ – официалното име на движението: личен състав, услуги, експертни съвети и помощ, електронни компоненти. Американският закон за материалната подкрепа на терористи включва експертния съвет в същия списък като парите и оръжието и го определя като съвет или помощ, основани на научни, технически или друг вид специализирани знания. В понятието „личен състав“ законът включва и самия извършител. Взривните вещества са отделна позиция в същия списък, но не са сред четирите изброени форми на подкрепа. Химикалите привличат вниманието на ФБР, а частите за дронове са установени в хода на разследването. Нито първоначалното прессъобщение, нито цитираните откъси от декларацията посочват за какво са били предназначени химикалите и частите или че са свързани с движението. Оборудването и съветите стигат до информатор на ФБР, а не до хутски офицер, и затова делото е за опит.

Елабуди е служител на Министерството на енергетиката в Ричланд, откъдето се управлява Ханфорд. Комплексът е построен през 40-те години на миналия век за проекта „Манхатън“, а днес там се извършва дългогодишно и скъпо почистване на ядрените отпадъци от оръжейно производство. „Случаят не е свързан с опит да се навреди на обекта Ханфорд или на работещите там и в нито един момент не е имало заплаха за безопасността или сигурността на обекта“, заяви Рей Геймър, ръководител на офиса на ведомството в Ханфорд. На 1 октомври ФБР претърси жилище в Ричланд, съобщи The Center Square. Случаят е разследван от съвместна група на ФБР за борба с тероризма във Вътрешния северозапад, а обвинението се поддържа от федералната прокуратура за Източния окръг на Вашингтон и от юристи на отдела за национална сигурност.

Хутите, на които Елабуди е искал да помогне, бяха върнати в списък на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. Именно това вписване превръща материалната подкрепа за движението в престъпление по федералния закон. На 6 август 2026 г. движението започна офанзива срещу силите на международно признатото правителство на Йемен. На 10 септември бунтовниците превзеха пристанищния град Моха, а на следващия ден – и останалата част от крайбрежието на Червено море и остров Перим в средата на Баб ел-Мандеб, протока на южния вход на Червено море. Превзеха и архипелага Ханиш. На 13 септември силите на международно признатото правителство обявиха, че са си върнали част от земите край протока. В цитираните при подготовката на материала сведения движението обстрелва и Саудитска Арабия с дронове и балистични ракети. По данни на The Hill кралството е поискало от Тръмп удари срещу хутите, но към момента на тази публикация той не се е съгласил.

Елабуди е обвинен с наказателна жалба – първоначалния обвинителен документ, въз основа на който съдия разрешава ареста, преди делото да стигне до голямо жури, което решава дали има основание за процес. Законът за бърз съдебен процес изисква обвинителният акт да бъде внесен до 30 дни от ареста и допуска част от този период да не се включва в срока по изрично изброени основания. Обвиненията остават само твърдения, докато не бъдат доказани пред съда.

Според The Center Square, което цитира съдебните документи, заседанието по искането на прокуратурата за задържане е насрочено за 6 октомври от 11:00 ч. местно време в Ричланд. За 8 октомври от 11:00 ч. е насрочено заседание за хода на делото, а за 16 октомври от 11:00 ч. – предварително изслушване. Tri-City Herald съобщава, че Елабуди остава задържан поне до заседанието на 6 октомври.

CENTCOM събра тайно израелски и арабски военни началници в Германия

🇮🇱🌍🇺🇸 Висши военни представители от Израел и 7 арабски държави са участвали в необявена среща, организирана от началника на Централното командване (CENTCOM) адмирал Брад Купър в уединен ски курорт в Баварските Алпи миналата седмица. Това съобщи Барак Равид в Axios на 15 септември, позовавайки се на израелски официални лица. Според публикацията са участвали официални лица от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Египет. Изданието описва срещата като първата в такъв състав, откакто САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари. Преди публикацията нито една от участващите държави не я е обявила публично.

CENTCOM потвърди събитието след излизането на публикацията, но даде малко подробности. Официалният говорител капитан Тим Хокинс заяви, че то е било домакин на „висши военни представители от 8 държави“ на „планирана конференция в Германия“. По думите му те са обсъдили възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в сфеата на сигурността в Близкия изток. Изявлението не посочва държавите участнички, конкретното място на срещата или отделните теми. Сведенията за състава и съдържанието на разговорите идват от израелските източници на Axios. Израелските отбранителни сили (IDF) отказаха коментар пред The Times of Israel.

Купър е уверил участниците, че американските военни няма да напуснат региона въпреки иранските удари по базите им. Той ги е запознал с плановете на Вашингтон за увеличаване на търговското корабоплаване в Ормузкия пролив. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир е представил данни за израелските операции „на различни фронтове“.

Уверението на Купър идва с оглед на тежки щети, понесени от военната инфраструктура на САЩ в Близкия изток. Анализ на сателитни изображения от The Washington Post показва, че иранските удари са засегнали най-малко 15 американски военни съоръжения в региона. Най-тежки са пораженията по щаба на Пети флот в Бахрейн, които принудиха командването да реорганизира логистиката си в района на Персийския залив. На 28 август Купър обяви международно признатите коридори през Ормуз за разчистени от ирански мини. По думите му Техеран не е изнасял петрол от собствените си брегове, откакто в средата на юли блокадата на пристанищата му беше подновена.

Друг въпрос в регионалните разговори засяга Червено море. Според Axios Израел и Саудитска Арабия са в интензивни дискусии с посредничество от CENTCOM за потенциална израелска военна интервенция срещу сухопътното настъпление към пролива Баб ел-Мандеб, започнато от хутите – йеменското движение „Ансар Аллах“, което получава военна и финансова подкрепа от Ислямската република Иран. Обсъжданата помощ попада в сферата на разузнаването, наблюдението и рекогносцировката (ISR): събиране на информация за противника с въздушни, космически и електронни средства.

По данни на The Media Line помощта би била подобна на тази, която Израел вече оказва на ОАЕ. Източникът на изданието смята за малко вероятно Израел да предприеме настъпателни операции. The Jerusalem Post също потвърждава за тези контакти, позовавайки се на дипломати от региона. Според тези сведения Рияд се е обърнал към Израел през американското командване в търсене на пълна разузнавателна информация за разположението на хутите и бъдещите им оперативни планове. Саудитска Арабия и Израел официално не поддържат дипломатически отношения. Властите в нито една от двете държави не са дали официално потвърждение на контактите.

Разговорите се провеждат в период на тежки загуби на бойното поле в западен Йемен, понесени от силите на международно признатото правителство на страната, подкрепяно от Саудитска Арабия. На 10 септември хутите превзеха пристанищния град Моха и остров Зукар. На следващия ден превзеха останалите острови в района извън техен контрол: Голям и Малък Ханиш и Перим, известен на арабски като Маюн, в пролива Баб ел-Мандеб. „Всичко, което беше под наш контрол по западния бряг, падна“, заяви военнослужещ от силите на правителството, цитиран от The Times of Israel. Международната организация по миграция предупреди, че офанзивата е отнела живота на най-малко 500 души, а други 46 хил. са били принудително разселени. Саудитска Арабия отговори с въздушни удари и прехвърли подкрепления от Аден.

По същото време беше прекъснат и основният саудитски маршрут за износ на петрол, заобикалящ Ормуз. Дронове удариха тръбопровода Изток–Запад в районите на Рияд и Медина, съобщи външно министерство. На 11 септември министерство на енергетиката потвърди, че преносът по тръбите е спрян като предпазна мярка. Преди спирането тръбопроводът доставяше между 4 и 5 млн. барела дневно до пристанище Янбу на Червено море. При ограниченията за морския трафик през Ормузкия пролив той е основният алтернативен маршрут за саудитския петрол. Според Associated Press тръбопроводът ще остане до голяма степен извън строя седмици наред.

Никой не пое отговорност за удара. Анализаторът по сигурността Волфганг Пущай посочва пред Al Jazeera иракските шиитски милиции, подкрепяни от Техерана, като най-вероятния извършител. При отделни удари на хутите по Хамис Мушаит, Абха и Таиф са ранени 13 цивилни, съобщава The Jerusalem Post. На този фон цената на петрола премина 100 долара за барел.

Рияд търси подкрепа и от други партньори, но публично гарантираните ангажименти засега са ограничени. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви пред Geo News на 8 септември, че ако войната в Йемен се пренесе върху Саудитска Арабия, споразумението от Мека „определено ще влезе в действие“. Става въпрос за договора за взаимна отбрана между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, подписан на 7 август. Говорителят на пакистанското външно министерство Саджад Хайдер Хан обаче отбеляза, че преки военни действия срещу йеменските бунтовници не се планират.

По непотвърдени сведения, Исламабад е отклонил саудитската молба с аргумент, че договорът не обхваща война, започнала преди неговото подписване. В същото време Обединеното кралство одобри изпращането на военни съветници към Саудитска Арабия, но остави без отговор молба за оперативна подкрепа, съобщи Bloomberg на 14 септември.

Така в рамките на една седмица се появиха сведения за саудитски искания за помощ в три посоки. Лондон е одобрил изпращането на съветници, Исламабад е заявил готовност да изпълни ангажименти в сферата на отбраната при определени условия, а Израел обмисля да предостави разузнавателна помощ. Последният контакт е политически чувствителен заради липсата на дипломатически отношения между двете държави.

Огласяването също има различни последици за участниците. Публикацията представя Израел като военен събеседник на Саудитска Арабия и Катар, докато арабските участници не коментират срещата публично. За Рияд тя означава публично обвързване с израелското разузнаване в момент, когато ирански съюзници атакуват саудитска територия. Андреас Криг от King's College London посочва допълнително затруднение: според него в столиците на Персийския залив Купър е считан за фигура, прекалено близка към Израел и привърженик на силови действия срещу Ислямската република със съмнителна стратегическа полза.

Съществуват и някои основания срещата да се разглежда като продължение на вече установени контакти. CENTCOM потвърди конференцията в Германия, въпреки че не е назовал участниците. The Jerusalem Post припомня, че такива събирания е имало и преди войната, включително в египетския курорт Шарм ел-Шейх през март 2022 г. В този смисъл сегашните сведения могат да отразяват продължаване на сътрудничество, което съществува от години, без непременно да означават политически пробив.

Наличните сведения показват възможност двустранното сътрудничество между Израл и Саудитска Арабия да остане косвено с посредник CENTCOM и ограничено до предоставянето на разузнавателна информация. Докато тръбопроводът е спрян, а хутите са завзели ключови крайбрежни и островни позиции в близост до пролива Баб ел-Мандеб, Саудитска Арабия се намира под безпрецедентен натиск да търси допълнителна подкрепа в сферата на отбраната и сигурността. Публичното мълчание не гарантира поверителност, тъй като на 15 септември данните за израелско участие изтекоха в публичното пространство от Axios.

📸 Снимка: Ръководителят на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър по време на изслушване в Комисията по въоръжените сили на Сената, Вашингтон, окръг Колумбия, на 14 май 2026 г. (Win McNamee/Getty Images)

Твърдение за мини в Баб ел-Мандеб сочи към брега, не към коридора

Сателитно изображение от Copernicus Sentinel Data от 10 септември 2016 г. сочи черен дим, издигащ се над пустинята югоизточно от Медина по протежение на маршрут на тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия. (2026 Copernicus Sentinel Data)

Йеменски рибари минават покрай търговски кораб в стратегическия проток Баб ел-Мандеб, 5 април 2026 г. (AP Photo/Abdulnasser Alseddik)

🇾🇪💣 Хутите са поставили морски мини в Баб ел-Мандеб и са изкопали окопи в планините над протока, твърди анонимен военен източник от Йемен пред германската агенция dpa във вторник. Според него мерките имат за цел да попречат на правителствените сили да си върнат териториите, изгубени през последната седмица, а не да прекъснат международното корабоплаване. Източникът не уточнява за конкретни места, брой или видове мини. До края на деня нямаше независимо потвърждение нито за минирането, нито за изграждането на окопите.

Съобщението идва след серия от загуби на правителствените сили по бреговете на Червено море. Новото настъпление на хутите стартира на 3 септември по 3 различни направления. На 10 септември те превзеха Хайс и ал-Хоха в южната част на провинция Ходейда, пристанищния град Моха, както и остров Зукар. Още на следващия ден те установиха контрол върху Дубаб и остров Перим в самия проток, а на 14 септември – над островите Голям и Малък Ханиш след изтеглянето на гарнизона.

Саудитска Арабия ограничава намесата си. Според Axios Мохамед бин Салман е поискал от президента на САЩ Доналд Тръмп да бъдат нанесени въздушни удари, но е получил отказ.

Предишно твърдение за морски мини беше свързано със силите на Тарик Салех. На 22 август източник от военните среди заяви пред местната агенция Saba, че морските отряди на Националните съпротивителни сили са обезвредили мина в „жизненоважен участък от международния коридор“ и са унищожили лодка, натоварена с експлозиви. По това време те все още контролираха позиции по крайбрежието, които бяха загубени на по-късен етап.

Вариантите за миниране зависят предимно от релефа на дъното, дълбочината и използваните боеприпаси. Баб ел-Мандеб е широк около 30 км в най-тясната си част. Вулканичният остров Перим, с площ 13 кв.км, го разделя на два неравни канала. Западният, Дакт ел-Маюн, е широк около 26 км и достига дълбочина от 310 метра. През него преминава основният маршрут за международно корабоплаване между Червено море и Аденския залив. Източният, Баб Искендер, минава непосредствено до йеменския бряг, широк е около 3 км и има дълбочина около 30 метра.

Според аналитичното издание Covert Shores хутите разполагат с контактни мини местно производство KS-1 и KS-2 („Мерсад“), боеприпаси по ирански образец, магнитни мини за прикрепване към корабни корпуси и импровизирани плаващи взривни устройства от газови бутилки. Котвените мини се задържат под водната повърхност чрез въже, свързано с котва на дъното. Без данни за конкретния модел и начина на поставяне обаче дълбочината сама по себе си не позволява да се определи къде могат да бъдат използвани.

Плиткият източен канал и крайбрежните подстъпи са възможни места за миниране с цел възпрепятстване на морски десант към Дубаб, Моха или Перим. Такава хипотеза отговаря на целта, посочена от анонимния източник, но наличните данни не установяват местоположението на евентуалните минни заграждения и не изключват опасност за западния канал.

Рискът не се ограничава непременно до мястото на поставяне. Котвени мини могат да се откъснат от силно вълнение, а плаващите взривни устройства се носят от теченията. Групата на експертите на ООН за Йемен отчете 44 морски мини, открити за 2017 г. в Червено море и Аденския залив – 4 от тях поразиха търговски кораби.

Съобщението за миниране засяга маршрут, чието значение за енергийните доставки нараства. По оценка на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през Баб ел-Мандеб са преминавали 5,4 млн. барела петрол и течни горива дневно през последното тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. потокът достига 8,1 млн. барела дневно, от които 6,1 млн. суров петрол и кондензат. Увеличението е свързано с пренасочването на саудитския износ по тръбопровода изток–запад към Янбу на Червено море.

Между същите две тримесечия потокът през Ормузкия проток е спаднал от 21,6 на 4,9 млн. барела дневно. Скокът в обемите на транзит през Баб ел-Мандеб не компенсира въпросния спад, но значи, че евентуално прекъсване на корабоплаването би засегнало по-голям обем енергийни доставки.

Контролираните от хутите власти в Сана обявиха плаването през пролива за безопасно. Още същия вторник т.нар. „министерство на външните работи“ на Ансар Аллах обяви, че опитите да бъде внушено обратното са „подвеждащи международната общност“. ТАСС предаде позицията часове преди появата на самата новина за мините. Ден по-рано Зейд ал-Уашли, председател на управителния съвет на пристанищното дружество в Червено море под контрола на хутите, съобщи за 85 кораба, преминали в протока за 72 часа. Той определи това като „близо 96%“ от обичайния обем.

Другите налични данни използват различни показатели и периоди, което ограничава прякото им сравнение. Според Kpler, в понеделник са преминали 21 кораба за превоз на товари срещу 28 предния ден и 50 дневно преди началото на войната през февруари.

Звеното за анализ на открити източници на „Ал Джазира“ отчита според данни на MarineTraffic общо 116 транзита в двете посоки от 11 септември до сутринта на 14 септември. Средният дневен поток от началото на месеца е около 38 преминавания.

Обявените от ал-Уашли 85 кораба за 72 часа означават близо 28 дневно – по-ниска стойност от данните на MarineTraffic за приблизително същия период. Без еднакви времеви граници и яснота кои категории кораби са включени обаче разликата не доказва възникнало противоречие. Ал-Уашли не посочва и базата, спрямо която изчислява своите „96%“. Единственото изрично сравнение с предвоенното ниво в посочените данни е на Kpler и то показва по-нисък трафик.

Опитът от Ормузкия пролив показва, че предупрежденията за мини могат да имат икономически последици още преди самата заплаха да бъде напълно изяснена. На 28 август началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър обяви, че силите са разминирали схемата за разделно движение – определените коридори за корабите в двете посоки. Съобщението не се отнасяше за целия проток.

Съвместният център за морска информация (JMIC) и Морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) продължиха да алармират за дрейфуващи мини и такива с необозначено местоположение в тези коридори и около тях. Съвместният комитет по военните рискове на застрахователния пазар „Лойдс“ пази категорията на риска до независимо потвърждение на разминирането. Според оценките на брокера Marsh застрахователната премия за военен риск при преминаване през Ормуз беше между 3 и 8% от стойността на корабния корпус спрямо 0,25% преди войната.

Съобщенията за отделни инциденти също остават предмет на спор. В понеделник флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заяви, че танкерът „Ел Гая“, плаващ под панамски флаг, е попаднал на мина южно от Ормуз. Централното командване на САЩ отхвърли тази версия като невярна. Според него корабът е бил изваден от строя от иранска ракета още предишния месец, а през уикенда е бил поразен с дрон край Оман. Подобна несигурност може да поддържа високата оценка на риска, без причината за конкретния инцидент да е установена.

Ако наличието на мини във водите на пролива Баб ел-Мандеб бъде потвърдено, разминирането ще постави въпроса за наличните специализирани средства. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от състава си още четирите миночистача от клас Avenger, базирани в Бахрейн – Devastator, Dextrous, Gladiator и Sentry. Задачите им бяха прехвърлени на бойни кораби за крайбрежни води от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции.

Последните 4 миночистача от клас Avenger са базирани в Сасебо, Япония, далеч от двата протока в Близкия изток. Започналото през април разминиране на Ормуз вече изисква противоминни средства. От наличната информация обаче не може да се определи какъв допълнителен ресурс би могъл да бъде насочен към Баб ел-Мандеб.

На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН вчера помощник генералният секретар Халед Хиари предупреди, че ескалацията по западното крайбрежие на Йемен застрашава корабоплаването през Баб ел-Мандеб и може да засегне енергийните пазари и продоволствената сигурност. По неговата оценка транзита на стоки през Червено море засега изглежда до голяма степен незасегнат, но боевете ескалират тревогата на пазарите с оглед на продължаващите затруднения в Ормуз. Йеменският дипломат Абдула Али Фадел ас-Саади поиска осъждане на нападенията на хутите, налагане на действащото оръжейно ембарго и подкрепа за възстановяване на правителствения контрол върху крайбрежието, пристанища и териториални води. Хиари призова за сдържаност и възобновяване на политическия диалог под егидата на ООН.

Междувременно саудитската коалиция обеща „твърд“ отговор, след като в понеделник ракети и дронове на хутите раниха 13 цивилни в Хамис Мушаит, Абха и Таиф.

Видео на хутите показва ракетен удар по събрание на полеви командири в Йемен.

🇾🇪💥 Видео, публикувано от медийния апарат на йеменските хути, показва дрон, който държи в кадър 4 леки бронирани машини и лица, застанали около тях, до момента на единичен удар, който обхваща близкия периметър. Групировката представи кадрите като запис от прецизен ракетен удар по среща на командири от въоръжените сили на международно признатото правителство на Йемен и заяви, че е използвала местно произведена балистична ракета с малък обсег, без да уточни конкретен модел. Записът носи водния знак на военната медия на движението и впоследствие беше разпространено от редица специализирани канали, които проследяват военните конфликти в региона.

Дронът кръжи над района преди момента на удара, държи площадката в центъра на кадъра и остава там и след разсейване на облака от прах и дим, когато машините вече се виждат обгорели в пустинния пейзаж. Наблюдението и поразяването изглеждат като части от един непрекъснат процес: групата е наблюдавана до момента на удара, а хората все още са събрани около машините. Ракетният удар е последната видима стъпка в този процес – и вероятно не най-трудната.

По-трудният етап е преди самия пуск. Подобно полево съвещание на командири в открита пустиня може да продължи дълго, но няма фиксирани координати като стационарна цел, които просто предварително да се въведат в полетно задание. За да се порази в такъв кратък времеви интервал, някой трябва да знае кога и приблизително къде ще се състои, да насочи наблюдателна платформа над района навреме и да предаде координатите на огневия разчет, така че пускът да бъде произведен, докато целта все още е на мястото. Хуситското съобщение говори за „точна разузнавателна работа по мястото на срещата“ и по същество описва именно връзката между наблюдението и огневото средство, а не далекобойността на ракетата.

Платформата, от която е извършено наблюдението, също не е назована, а по кадрите не може надеждно да бъде установен конкретният модел. Известният безпилотен арсенал на хутите обаче предлага ориентир за възможните платформи. В оценка на д-р Майкъл Найтс за Washington Institute от април 2021 г. използваните от хутите безпилотни платформи вече включват ударните Qasef-2K и разузнавателно-ударния Sammad-4 – т.е. съчетава апаратура за наблюдение и бойна глава. Дрон от подобен клас може да остане над ограничен район достатъчно дълго време, за да изчака пристигането на автомобилна колона, което е съвместимо с поведението, видимо в кадрите.

Обявеното оръжие остава неустановено. Видеото показва мощна детонация и пораженията след нея, но не позволява да се установят траектория или вид боеприпас. Ако показаната точност е постигната с наземна пускова установка, най-добре на известните възможности съответства семейството Badr, което западните справочници класифицират като артилерийски реактивни снаряди, а движението описва като балистични ракети. Изходният Badr-1 е ненасочван снаряд с калибър 210 мм, а управляемият Badr-1P е показан през октомври 2018 г. Вариантът Badr-F е представен публично на 16 април 2019 г. с обявен обсег от 160 км. По данни на Janes бойната му глава детонира на около 20 метра височина и разпръсква близо 1400 фрагмента в кръг с диаметър до 350 метра. Оценката на Knights приписва на управляемите варианти заявено вероятно кръгово отклонение от 3 метра – това е радиусът, в който се очаква да попадне половината от изстрелите – и включва в същата линия по-новите Sair, Qasim и Nakal.

Въздушният взрив е ключов детайл, тъй като срещу хора и техника на открито може да обхване значително по-голяма зона от директно попадение. Този радиус на поражение изменя и смисъла на думата „прецизен“ в описанието на хутите: за да бъдат обхванати четирите машини и хората около тях, не е задължително той да попадне директно върху групата, а да се взриви в рамките на около 100 метра. Това поставя значително по-ниско изискване към точността от заявеното кръгово вероятно отклонение от три метра. Разстоянията по направленията в Мариб и Джауф попадат в този обсег с голям запас. На 6 август 8 ракети, изстреляни от Джауф, поразиха лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха над 30 военнослужещи – един от най-тежките дни за правителствените сили през последните 4 години. Сам по себе си този епизод не идентифицира оръжието от текущия запис на хутите, но показва, че тези дистанции са оперативно достижими за ракетните им сили.

Твърденията за резултата не са потвърдени извън източника им. Съобщението не посочва местоположение, дата на самия удар, военно подразделение, нито име или звание на някой от предполагаемите командири. За загубите е посочено единствено „убити и ранени“, без конкретно число. Към 6 септември няма публично потвърждение или опровержение от страна на правителствените сили. Дюнният терен прави крайбрежните участъци в Таиз и Ходейда по-малко вероятни и предполага вътрешните пустинни сектори, но и това остава визуална интерпретация на кадрите при отсъствие на други сведения.

Съобщението идва в една от най-интензивните седмици за гражданската война в Йемен от няколко години насам. На 4 септември хутите стартираха нова настъпателна операция по няколко направления в западен Таиз и южна Ходейда, насочена към пристанището ал-Маха и височините над протока Баб ел-Мандеб. По данни на Al Jazeera, актуални към 5 септември, сраженията са отнели живота на най-малко 120 бойци. Ден по-рано правителствените сили докладваха за 14 балистични ракети, изстреляни срещу техните позиции в Ходейда и Таиз, придружени от удари с дронове. На 5 септември правителството нанесе поне 15 въздушни удара по позиции и техника на хутите – значително по-активно използване на собствената авиация вместо тази на коалицията, ръководена от Саудитска Арабия.

Примирието от април 2022 г., чийто срок формално изтече шест месеца по-късно, поддържаше фронтовете сравнително стабилни почти четири години, но тази система се разпадна през лятото. След нанесения удар от правителствените сили по летището в Сана през юли последва нова вълна от ескалация. Още на 7 август специалният пратеник на ООН Ханс Грундберг определи обстановката като период с най-сериозен риск от мащабно подновяване на гражданската война след примирието и предупреди, че насилието заплашва да въвлече Йемен още по-дълбоко в регионален конфликт.

Ако кадрите действително показват това, което се твърди в изявлението на хутите, най-значимата промяна е съкращаването на времевия интервал между откриване, наблюдение и поразяване на целта. Движението показва, според публикуваното видео, способност да поразява временна цел, докато все още е събрана на едно място. При такъв кратък интервал особено уязвими стават командни пунктове и временни дислокации на командния състав в моментите, когато се планират операции и се извършва координация на силите.

Правителството обяви, че е започнало подготовка за сухопътна кампания. Ако ударът реално е нанесен по съвещание на командири, участващи в тази подготовка, той би могъл да я наруши по-сериозно от обстрел по обикновен лагер. На тактическо ниво загубата на цяла група командири може да бъде компенсирана за няколко дни. Ако обаче този механизъм бъде повторен няколко пъти в рамките на едно настъпление, всяко събиране на команден състав на терен се превръща в рисковано начинение и ефектът вече не се измерва единствено в убити и ранени, но и разреждане на срещите между командири, изтегляне на щабове в назад в тила и по-бавна координация между отделните части.

Рекордът е в дизела, а върхът на суровия петрол остана в април

🇺🇸🛢️ Финансовият министър на САЩ Скот Бесент определи украинската кампания срещу руската петролна промишленост като източник на глобален енергиен шок. „В момента преживяваме енергиен шок. Украйна е решила, че иска да унищожи руските енергийни съоръжения. Това създава натиск върху цените в световен мащаб“, каза той пред Fox News на 2 септември, като посочи войната в Иран като съпътстващ фактор. Изказването дойде ден след като печалбата на американските рафинерии от преработката на дизел постави абсолютен рекорд.

Рекордът е реален и внушителен. На 1 септември крекът за дизел – разликата между цената на барел суров петрол и цената на произведеното от него гориво – премина 106 долара. Обичайното равнище на този показател е около една пета от тази стойност. Границата от 100 долара беше премината за пръв път през август, а маржовете от преработката в Атлантическия басейн достигнаха върховете си още през юли.

При суровия петрол обаче картината е различна. Брент се търгува по 94,86 долара за барел на 2 септември. Върхът от 126,41 долара беше достигнат в рамките на сесията на 30 април и остава с над 30 долара над текущата котировка. В навечерието на съвместната офанзива на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари барелът струваше около 72 долара. Цялото поскъпване се вмести между края на февруари и края на април, когато пазарът оценяваше риска от прекъсване на доставките през Ормузкия пролив; оттогава котировката върви надолу.

Вторият фактор, който Бесент спомена само мимоходом, се влоши рязко в последния месец. Примирието между Вашингтон и Техеран от април и меморандумът от юни доведоха до 60-дневно споразумение, чийто срок изтече на 17 август. Същия ден иранска група се качи на продуктовоза Amara край остров Кешм и го задържа, като чрез държавните медии се позова на неплатена такса и липсващо разрешение за транзит. Предишното задържане беше на 22 юни, когато Техеран отведе два контейнеровоза. В нощта на 18 август снаряд с неустановен произход порази машинното отделение на товарния кораб Minoan Dignity по време на неговото излизане от протока и уби главния механик.

Резултатът се вижда в трафика. Ормузкият проток е фактически затворен за търговско корабоплаване от 1 септември. Между 15 юли и 23 август през него преминават средно около 5 съда дневно, спад от близо 95% от предвоенния трафик. Останалото движение се извършва под военен ескорт и с изключени транспондери. Износът на суров петрол от Залива е спаднал с 47% – от около 17 млн. барела дневно през 2025 г. до близо 9 млн. през август. Директно през протока минават едва 2,2 млн. барела дневно по изчисления на Kpler.

Тъкмо тук се вижда ключовото разграничение. Дизеловите потоци от Персийския залив са с 80% под тези от миналата година, докато спадът при суровия петрол е 48%, показват данните на Kpler. Даан Стрейвен от Goldman Sachs посочва, че затварянето се оказва по-разрушително за горивата – и особено за дизела – отколкото за суровината, а световните запаси вече са под петгодишния си минимум. Jefferies формулира същия извод в едно изречение: напрежението на световния пазар се проявява в крековете, а не в суровия петрол.

Украинската част от сметката не е малка и заслужава собствените си числа. През юли руските заводи преработиха 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Сезонната норма, около която преработката се движи между 2020 и 2025 г., е между 5,3 и 5,6 млн. барела дневно, тоест липсва близо една трета от обичайния обем. През същия месец бяха ударени 18 рафинерии при общо 30 нападения срещу заводи, танкери, пристанищни съоръжения и тръбопроводи. S&P Global оценява засегнатия преработвателен капацитет на около 40%.

На фона на световния баланс това тежи осезаемо. Международната агенция по енергетика (IEA) отчита през юли преработка от 80,9 млн. барела дневно – с близо 5 млн. под миналата година – и понижи прогнозата си за третото тримесечие с 370 000 барела дневно, като се позова както на ударите по руските заводи, така и на смущенията в Близкия изток. Световното предлагане се е свило с 4,3 млн. барела дневно за година, а през третото тримесечие се очертава дефицит от 1,8 млн. Руският дял в липсващата преработка е близо една трета. Дотук Бесент описва реално съществуващ механизъм.

При суровия петрол обаче същият механизъм действа в обратна посока. Ударът по рафинерия не намалява добива, а преработката, и част от непреработената суровина се насочва към износ с танкери. Морският износ на руски суров петрол от началото на 2026 г. се движи около 9% над най-високата годишна средна стойност, регистрирана след началото на пълномащабното нашествие. Спадът до 3,46 млн. барела дневно, отчетен като средна стойност за четириседмичния период към 23 август, дойде не от ударите по заводите, а от нападенията срещу танкери и черноморски пристанища. Кампанията, която Бесент сочи, изважда от световния пазар рафинирани горива, но едновременно с това добавя суровина.

Насрещният прочит има сериозни основания и не бива да бъде отхвърлян: отраслови анализатори свързват именно свиването на руската преработка с поскъпването на горивата в световен мащаб и с пренареждането на търговските потоци. Москва действително извади значителни обеми от пазара, като удължи забраната за износ на бензин и дизел от 1 август до 31 януари 2027 г. Още от септември обаче забраната допуска изключения, които позволяват на самите заводи – за разлика от търговците на дребно – да изнасят дизел, корабно гориво и газьол.

Практически тест на тази теза дойде още през лятото. През втората половина на юли ударите спряха за няколко седмици, операторите извършиха ремонти и увеличиха натоварването, а руският морски износ падна под 4 млн. барела дневно за първи път от шест седмици именно защото повече суровина влезе в заводите. Дизеловият крек обаче не се успокои: през август премина 100 долара, а на 1 септември постави нов рекорд. Паузата в украинската кампания не свали цената.

Има и трети източник на натиск, който Бесент не спомена. На 25 юли хутите обявиха атаки срещу енергийни обекти в Янбу и Джазан, след което Saudi Aramco спря рафинерията в Джазан с капацитет 400 хиляди барела дневно – един от най-големите производители на горива в региона. На 27 юли дронове поразиха източните саудитски съоръжения, сред които стабилизационния завод в Абкайк, най-големия в света. Джазан беше атакуван отново на 9 и 18 август. Тези обекти произвеждат именно дизела, чийто недостиг стои зад рекордния крек.

Изявлението на американския финансов министър е вярно по посока, но спорно по йерархия на причините. Много вероятно е основната тежест върху световните цени на горивата да идва от Ормуз, а украинската кампания да е втори по значение фактор, чието действие е концентрирано предимно в рафинираните продукти. Потвърждение на този прочит би било понижаване на дизеловия крек при отваряне на протока, докато ударите по руските рафинерии продължават; аргумент срещу него би било задържането на крека на рекордни равнища и след възстановяването на движението през Ормуз. Дотогава сметката, която американският потребител плаща на колонката, се определя от горивото, което не достига – а по изложените данни причината за този недостиг изглежда в много по-голяма степен свързана с Иран и Ормуз, отколкото с Русия.

Анализ: Йеменската „Ал-Каида“ и хусите преминаха към полево партньорство

🇾🇪🤝🏴 Бойци на „Ал-Каида на Арабския полуостров“ (AQAP) се сражават рамо до рамо с хутите срещу правителството на Йемен и получават от тях военно оборудване, до което досега не са имали достъп. Това се посочва в доклад на наблюдателната група към санкционния комитет на Съвета за сигурност на ООН, публикуван на 10 август. Документът обхваща периода от 16 декември 2025 г. до 9 юни 2026 г.

AQAP и движението на хутите „Ансар Аллах“ съществуват паралелно от години, но по-ранни оценки описват отношенията им по-скоро като опортюнистично примирие между съседи, избягващи да си пречат взаимно. Наблюдателната група отчита качествена промяна от януари насам: партньорството вече има оперативно измерение на терен и се основава на обмен на разузнавателни данни. Идеологически този съюз изглежда противоестествен, тъй като салафитската джихадистка организация и зайдитското шиитско движение се смятат взаимно за еретици, а местният клон на „Ал-Каида“ десетилетия наред гради легитимност именно върху съпротивата срещу шиитската експанзия. На практика обаче сътрудничеството решава по един ключов проблем и за двете страни: хутите получават допълнителен натиск над правителствените сили в собствения им тил, а AQAP – достъп до складове, които не може да превземе сама.

Трето звено в тази мрежа е Сомалия. През отчетния период бойци на „Аш-Шабаб“ са влезли в Йемен по крайбрежни маршрути и са се придвижили до Шабва и Мариб, където са се срещнали с представители на йеменската организация, за да обменят опит и да съгласуват логистиката. Част от тях по-късно са провели разговори и с представители на хутите за придвижването на хора и взаимната подкрепа. Между 150 и 400 сомалийски кадри са преминали обучение при инструктори на хутите. Ударът срещу Абдул Кадир Яхя Али Ахмед ал-Забиди, който е отговарял за логистичното снабдяване на сомалийската групировка, в Ал-Гайда в средата на февруари прекъсна за кратко това сътрудничество, но по-късно то беше възстановено.

Условията за тази трансформация се появиха в началото на годината. Докладът посочва три едновременно действащи фактора: промените в средата за сигурност в Южен Йемен от началото на годината, динамиката в региона около конфликта с Иран и отслабването на усилията за борба с тероризма заради прехвърлянето на ресурси другаде. Какво означава първият фактор, личи от хронологията на събитията на юг. През януари Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да напусне Аден по море. През август, вече извън отчетния период на доклада, балистични ракети и дронове на хутите поразиха правителствени лагери в Мариб и Хадрамаут и убиха десетки войници. От януари до август структурите, които трябваше да преследват джихадистите на юг, воюваха помежду си или се разпадаха.

Числеността на AQAP е останала непроменена – около 2000 бойци със смесено гражданство, действащи в малки клетки в Абян, Мариб, Байда, Шабва и Уади Хадрамаут. Променил се е обаче начинът им на действие. Организацията използва по-малко самоделни взривни устройства и вместо това използва самоубийствени атентати и по-малки по мащаб, но стратегически подбрани удари по силите за сигурност. Най-неочаквана констатация в документа е, че при тази численост и за близо 6 месеца групировката е поела отговорност за под 5 нападения. Няколко държави-членки тълкуват тази ниска активност като стратегия на изчакване, а не като признак на изтощение.

Успоредно със спада в оперативната активност военните ѝ способности нарастват. Възползвайки се от вакуума на юг, от януари насам йеменският клон е заграбил значителни количества оръжие и оборудване: апаратура за електронно заглушаване, ракети с инфрачервено насочване, комплекси за ПВО, снайперски пушки, минохвъргачки и тежки картечници. Докладът не посочва произхода на заграбеното. Отклоняването на оръжие в Йемен обаче има документирана история. Разследване на CNN от февруари 2019 г. установи, че американско оръжие, продадено на Саудитска Арабия и ОАЕ, е достигнало до свързани с „Ал-Каида“ групировки и до салафитски милиции в нарушение на договорите и клаузите за крайния потребител.

Три направления, по които AQAP работи, сочат отвъд йеменския фронт. Организацията опитва да подобри способностите с дронове, носещи бойна глава до 1 кг. Разширява и морските си способности, като според доклада може да се възползва от излаза на Абян към Арабско море. Освен това се е сдобила с машина за отпечатване на национални документи за самоличност, което поражда въпроса дали няма да се използва за придвижване на чуждестранни бойци.

Във финансово отношение организацията вече не е под предишния натиск. Още през февруари Колин Смит, координатор на мониторинг групата на ООН, формулира обрата пределно ясно пред института RUSI: през 2024 г. групировката не е можела да плаща заплатите на хората си, а сега това вече не е проблем. Според доклада подобрението се дължи отчасти на финансиране от „Аш-Шабаб“ и вероятно от клона на „Ал-Каида“ в Ислямския Магреб, а според оценката на някои държави-членки – и на частична финансова и логистична подкрепа от „Ансар Аллах“. Вътрешните приходи се генерират чрез подставени лица без известни връзки с тероризма, които участват в сделки с недвижими имоти и автомобили, за да останат извън полезрението на властите.

Начело на тази трансформация стои Саад бин Атиф ал-Аулаки. Самата AQAP е включена в санкции на ООН с означение QDe.129, но емирът ѝ не фигурира в него. Той пренасочи стратегията към работа с племената с брачни съюзи и участие в помирителни срещи. Най-близкият му съветник Ибрахим ал-Куси, който също не попада в списъка, използва мрежите си в Африканския рог, за да разшири външните връзки на йеменския клон. Докладът го описва като идеологически лидер на цялата „Ал-Каида“, запазил влияние в глобалната мрежа, а част от държавите-членки го оценяват като претендент срещу Сайф ал-Адл за водеща позиция в ръководството ѝ. Това е белег, че йеменската структура става по-малко зависима от влиянието на ал-Адл. Външните удари продължават и през отчетния период са поразили няколко командири от средното ниво. Висшите ръководители са ограничили движенията си, а според доклада понякога пътуват с деца в своите автомобили, за да възпрат нанасянето на удари с дронове.

Сравнението с местния клон на „Ислямска държава“ показва, че вакуумът на юг не облагодетелства всички еднакво. Организацията също се възползва от разпада в началото на годината, но остана слаба и наброява около 150 бойци, предимно йеменци и хора от Източна Африка. Отговорността за нея дори бе прехвърлена към структура в Източна Африка, която насочва членовете ѝ към Сахел. Едната групировка направи наскоро отворилото се пространство в достъп до арсенали и нови съюзи, докато другата остана по-скоро източник на кадри за чужди фронтове.

Съперничеството се пренесе и в пропагандата. „Ислямска държава“ обвини „Ал-Каида“, че се е продала на Иран, и призова разочарованите ѝ последователи да преминат към нея. Докладът отбелязва и че опитите на мрежата да се възползва от конфликта с Иран са били критикувани от част от собствените ѝ симпатизанти. Сближаването с движение, подкрепяно от Техеран, има своята репутационна цена.

Именно способността за операции извън региона прави тази картина особено тревожна за САЩ. Няколко държави-членки оценяват AQAP като онази част от мрежата, която има най-ясно изразено намерение да действа далеч от собствения си театър, а нейните усилия все по-често се насочват към подпомагане на атентати, извършвани от съмишленици в чужбина. Медийното крило „Ал-Малахем“ е сред най-активните пропагандни инструменти на „Ал-Каида“ и призовава към самостоятелни атентати по целия свят. Страните-членки препоръчват медийните структури да бъдат санкционирани отделно като начин за ограничаване на тази дейност.

Продукцията на „Ал-Малахем“ обаче показва и признаци на изчерпване. През март йеменският клон пусна своя наръчник №12 от поредицата Inspire, който според доклада се концентрира над атаката на Бонди Бийч, въпреки че тя беше извършена в името на „Ислямска държава“, и рециклира текст на Ибрахим ал-Асири – дългогодишния конструктор на бомби на йеменския клон, за когото се съобщава, че е убит през 2017 г. Наблюдателите тълкуват това като признак за липса на ново съдържание.

Реториката обаче остава без промяна. В първото си видеообръщение като емир през юни 2025 г. ал-Аулаки призова американски мюсюлмани да убият Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс, Марко Рубио, Пийт Хегсет и Илон Мъск. 30-минутното обръщение беше изградено около тезата, че няма червени линии след онова, което се е случило и продължава да се случва с народа им в Газа.

Разликата между призива и реалното изпълнение е огромна. Последното нападение на територията на САЩ с установени връзки с AQAP остава това от 6 декември 2019 г. Тогава втори лейтенант от саудитските ВВС, пристигнал по програма за военно обучение, застреля 3-ма американски моряци и рани 8 души в учебна зала във военноморска авиобаза Пенсакола. Разследването на ФБР установи, че Мохамед Саид Алшамрани е бил свързан с групировката още преди да пристигне в САЩ и е поддържал връзка с нея до вечерта преди нападението. Оттогава са изминали близо 7 години без ново подобно нападение.

Растящият арсенал и намаляващият брой атентати очертават противоречива картина и допускат различни тълкувания. Според част от държавите-членки става въпрос за фаза на натрупване: организацията изчаква, докато складира оръжие, развива морски способности и си осигурява средство за изработване на фалшиви документи, а свитият брой нападения е съзнателен избор, а не признак на слабост.

Наличните данни обаче допускат и по-умерена версия, според което ниският темп отразява реална форма на изтощение. Численост, която не расте въпреки подобреното финансиране, по-малко от пет нападения за половин година и медийна продукция, която преповтаря материал на специалист, убит преди девет години, са признаци за структура, която само удържа позициите, но не се готви за рязък скок в активността. Двете версии не се изключват взаимно: съюзът с хутите и връзките със сомалийския клон осигуряват ресурси, но не създават автоматично нужните оперативни кадри.

Наличните белези все пак накланят везните към първата хипотеза по един конкретен показател. Морското направление е действително новият елемент. Абян има излаз на Арабско море, а покрай това крайбрежие преминават морски маршрути, които вече станаха рискови от ударите на хутите. Групировка с достъп до хутски арсенали и с декларирано намерение да действа извън Йемен разполага там с потенциална целева среда, каквато йеменската пустиня не предлага.

📸 Снимка: Йеменски военен офицер разглежда табло със снимки на издирвани оперативни лица на Ал-Кайда в Сана, Йемен, 31 януари 2010 г.

Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Хутите удариха гражданско летище и военна база в Саудитска Арабия след удара по Сана.

🇾🇪⚔️🇸🇦 Хутите атакуваха с балистични ракети и дронове летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“ край Хамис Мушаит в южната част на Саудитска Арабия. Това бележи първата такава атака към кралството от влизането в сила на примирието, постигнато през 2022 г. с посредничество от ООН. Нападението беше извършено само няколко часа след като пистата на международно летище Сана беше поразена. Отговорност беше поета от международно признатото правителство на Йемен, въпреки че хутите да обвиниха подкрепящата го саудитска коалиция.

Саудитското министерство на отбраната съобщи, че силите за противовъздушна отбрана са се справили с балистичните ракети, изстреляни от хутите. Говорителят на коалицията генерал-майор Турки ал-Малики потвърди информацията в изявление на X, без да предоставя допълнителни детайли. Според говорителя на саудитските Обединени сили за Йемен, атаката е включвала шест балистични ракети, насочени към летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“.

От своя страна, военният говорител на хутите (движението „Ансар Аллах“), бригаден генерал Яхя Сарии, официално обяви началото на „военна операция“ с дронове и това, което представители на групировката описаха като „хиперзвукови ракети“, в отговор на „престъпната саудитска агресия“. Не се съобщава за жертви, а мащабът на материалните щети остава неясен. Платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 отчете, че летище „Абха“ е затворено, а полетите са пренасочени. Кадри в социалните мрежи показаха дим край авиобаза „Крал Халид“, но няма официално потвърждение дали тя е била поразена.

Ударът по летище Сана по-рано същия ден беше представен коренно различно от двете страни. Йеменският министър на отбраната генерал Тахер ал-Акили обяви, че пистата е била ударена, за да бъде спрян ирански самолет. Машината е връщала делегация на хутите от държавното погребение (3-9 юли) на върховния лидер Али Хаменей, убит в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари. „Търпението ни се изчерпа“, заяви ал-Акили във обръщение, излъчено малко преди удара, в което алармира срещу нахлуване на ирански самолети в йеменско въздушно пространство. Председател на Президентския ръководен съвет Рашад ал-Алими уточни, че съветът е отхвърлил искането на режима в Техеран за полет на санкционираната авиокомпания „Махан Еър“, за който хутите са настоявали да приемат „извън правните и суверенни рамки“ на гражданската авиация.

Хутите обвиниха директно Саудитска Арабия за атаката в Сана. Генерал Сарии определи удара като „край на фазата на деескалация“ и се закани, че „тази агресия няма да остане без отговор“. Рияд нито потвърди, нито отрече участие, което остави отворен въпроса дали пистата е била поразена от саудитски изтребители или от силите на йеменското правителство. Контролираната от хутите телевизия Al Masirah TV излъчи кадри на ракета, поразяваща пистата, последвана от мощна експлозия. Иранският самолет, на чийто борд е имало около 200 души, включително ранени йеменци, е променил курса, за да кацне на летището в контролирания от хутите пристанищен град Ходейда.

В отговор на кризата, йеменското правителство нареди временно затваряне на всички летища в страната и евакуация на района около международно летище Сана. То обвини хутите, че са попречили на излитането на самолет на Международния комитет на Червения кръст и са задържали екипажа му – твърдение, което на този етап остава непотвърдено.

Размяната на удари в понеделник е кулминацията на напрежение, ескалиращо от самото начало на месеца като директен резултат от събитията около погребението на Хаменей. Пътуването на делегацията на хутите до Техеран се оказа своеобразен спусък. Още в началото на юли групировката обвини саудитски самолети, че нарушават въздушното пространство на Йемен в опит да осуетят полета до иранската столица. Тогава те заплашиха да ударят ключови активи на Саудитска Арабия при повторно нарушение. Връщането на същата делегация доведе до удара по пистата в Сана и логичната ответна реакция снощи.

Ситуацията наложи извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в понеделник следобед, на което помощник-генералният секретар на ООН по политическите въпроси Халед Кияри предупреди, че „Йемен и по-широкият регион не могат да си позволят пореден цикъл на ескалация“. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг отправи призив за диалог, който да съхрани относителното затишие, установено с примирието от 2022 г.

Капацитетът на хутите да поразяват цели в южните региони на Саудитска Арабия никога не е изчезвал, тъй като техният арсенал от дронове и ракети до голяма степен остава непокътнат. Това, което се промени през това време, е прагът на търпимост: за първи път от три години подкрепяната от Иран групировка реши да го прекрачи. Затова последният залп се тълкува по-скоро като политическо послание, отколкото като опит за извоюване на военно предимство. Шест ракети, прехванати от саудитската ПВО без сериозни затруднения, показват готовност за плащане на цена, а не мащабна офанзива. На оперативно ниво това е равносилно на възобновяване на напрежението по един замразен фронт. Дали то ще прерасне в стратегически конфликт, зависи от това дали ударите ще продължат – един залп рядко ескалира във военна кампания.

Причините за ескалацията обаче излизат извън границите на Йемен. Настояването на Техеран да върне делегацията с полет на „Махан Еър“ – компания, свързана често с логистиката на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – се разчита от експерти като умишлен ход. Иран демонстративно нормализира публичните си връзки с хутите и оспорва ограниченията за достъп до страната, наложени още през 2015 г. Ако този прочит е верен, спорът за една писта е просто повърхността на много по-дълбок геополитически сблъсък за контрола над Северен Йемен.

Под повърхността се забелязват и пукнатини в самата коалиция срещу хутите. Самия факт, че отговорност за удара срещу Сана беше поета от правителството в изгнание, а не от Рияд, който по традиция стои начело на въздушните операции, е сам по себе си показателен. Отслабено от оттеглянето на ОАЕ от Йемен по-рано тази година, правителството сега предприема самостоятелни ходове – знак за сериозни рокади в лагера на коалицията.

Най-острата реакция постъпи на ниво реторика. Представители на терористичната групировка заплашиха, че проливът Баб ел-Мандеб ще последва съдбата на Ормузкия проток във връзка с блокадите, което може да доведе до скок в цените на петрола. Висш функционер на движението дори заяви, че „портите на ада“ са отворени. Засега няма индикации за реални смущения в корабоплаването, но заплахата не е безпочвена: между края на 2023 и 2025 г. хутите парализираха над 60% от търговския трафик в региона, а през 2026 г. подновиха ударите си срещу кораби в Червено море, свързани с Израел.

Дали събитията от понеделник са изолиран инцидент, или начало на нов цикъл на войната, ще стане ясно по няколко индикатора. Устойчива серия от ракетни атаки срещу саудитски цели през следващите седмици би означавала окончателен крах на примирието. Подновяване на саудитските въздушни удари би задълбочило спиралата на насилие. И обратното – връщането към дипломацията под егидата на ООН би ограничило този конфликт до рамките на единичен епизод. Реалното изпитание за световната икономика обаче не ще бъдат думите на хутите, а първият регистриран инцидент (или липсата на такъв) по търговския маршрут през Баб ел-Мандеб.

📽️ Видео: Хутите публикуваха видео, с което заплашват да атакуват стратегически обекти на територията на Саудитска Арабия, включително:

• Международно летище „Крал Халид“ (Рияд)
• Международно летище „Крал Абдулазиз“ (Джеда)
• Международно летище „Крал Фахд“ (Дамам)
• Ислямско пристанище Джеда
• Пристанище Джизан
• Пристанище Рас Танура
• Пристанище „Крал Абдула“
• Икономически град „Крал Абдула“ (Рабих)