Руски заселници изтеглят документите на децата си от кримските училища

Пешеходец в Евпатория използва фенерче, след като властите въведоха ограничение в доставките на електричество. 📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

Коли на опашка за гориво в Евпатория. 📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

Горящи резервоари за гориво след нападение с дронове срещу Керч, Крим, миналия месец. 📸 Снимка: Vantor/Reuters

🇷🇺🧳 Руски семейства в Крим и окупираната част на Херсонска област изтеглят документите на децата си от местните училища само няколко седмици преди началото на новата учебна година, а част от тях вече са напуснали полуострова. Това заяви в интервю за „Крим.Реалии“ Сергей Данилов, заместник-директор на Център за средноизточни изследвания. Оценката му стъпва на лични контакти в Севастопол и Херсонска област, а не на статистически данни.

„Знам, че от Севастопол цяла група хора замина за Русия. Това са предприемачи. От Херсонска област семейства на служители на Росгвардия и на силовите структури се върнаха в Русия. Реално във всички случаи, които са ми известни, руснаците изтеглиха документите на децата си от местните училища“, казва Данилов. Засега те запазват жилищата си. „Вероятно разчитат да се върнат в бъдеще. Но към момента вече не са сигурни в предстоящата учебна година“, допълва той.

Според Данилов отливът ще се засили през есенно-зимния сезон и ще обхване както местни жители, така и руснаци, дошли след 2014 г. „Мнозина се страхуват от предстоящата зима в Крим, както руснаците, така и украинците, които чакат връщането на Украйна“, отбелязва той. Влошаването на времето според него ще подтикне още хора да заминават, тъй като през студения сезон животът без ток и вода с лоши комуникации ще бъде значително по-труден, отколкото през лятото. Продължаващите украински удари по руски военни обекти и логистика също ще оказват психологически натиск върху населението, смята Данилов, най-вече върху семействата с деца.

Инфраструктурната криза, върху която се основава тази прогноза, е добре документирана. Поставеният от Кремъл губернатор на окупационната власт на Крим Сергей Аксьонов и на Севастопол Михаил Развожаев подписаха на 26 юни укази за режим „извънредна ситуация“, активен до „до подобряване на обстановката“. Ден по-рано влезе в сила режим на временно ограничение на електричеството, а на 24 юни Севастопол бе изцяло без ток. От 21 юни продажбата на гориво за граждани е спряна, след като дотогава то се отпускаше по купони. На 22 юни Аксьонов забрани приема и настаняването на организирани детски групи в лагерите и санаториумите до 1 септември, а около 500 деца от „Артек“ бяха преместени в центъра „Смена“ в Анапа.

Оттогава положението не се е стабилизирало. В Севастопол режимът достигна до два часа ток на всеки шест, а на 17 юли Развожаев обяви, че вече е невъзможно електричество да се подава дори по шест часа дневно. Тролейбусите спряха, автобусите бяха разредени, а продажбите на велосипеди за всекидневно пътуване до работа скочиха. В северните райони електричеството липсва със седмици. Джанкой получава ток два пъти по два часа в денонощие, а в Джанкойски район местната администрация обещава по два часа „при техническа възможност“.

В Евпатория и Джанкой бяха върнати уличните таксофони, за да могат хората да се свързват със спешните служби, когато мобилната мрежа не работи. В Алуща вода се подава два пъти по 4 часа без ясен график. В Ялта график изобщо няма. Пациенти на хемодиализния център във Феодосия съобщават, че процедурите им се прекъсват заради спиранията на електрозахранването. В нощта срещу 15 август удар по енергийни обекти в Западния енергорайон остави без ток нови населени места и върна ограниченията в Севастопол.

На този фон тече подготовката за 1 септември. Ръководителят на Държавния съвет Владимир Константинов заяви на 14 август, че е взето решение обучението да протече „в обичаен режим“ и училищата да получат всичко необходимо, включително с алтернативни източници на енергия. Самото уверение обаче съдържа уговорка: полуостровът продължава да живее в условията на извънредна ситуация, „нищо не може да се изключи“ и допълнителни решения може да бъдат вземани в хода на учебната година. В Севастопол пък отхвърлиха дистанционното обучение по обратната причина – че електричеството не е достатъчно и за него.

Запазването на жилищата не значи непременно намерение за връщане. Търсенето на имоти на полуострова спада от края на май, а профилът на купувача се е променил: вместо жители на Русия купуват най-вече местни и основно на вторичния пазар, посочва Николай Митянов от Кримския фонд за недвижими имоти. Търсенето на строящи се обекти е намаляло с около 30%, докато по Южния бряг в активна продажба все още има 33 жилищни комплекса. Именно в северната част, където обстрелите са по-чести и проблемите с тока и водата са най-тежки, цените са паднали значително, но дори на тези нива имотите трудно намират купувачи. Затова собственик, който не продава, невинаги непременно избира да задържи имота си.

Летният туристически сезон показва сходна картина на свиване. От 24 май до 6 юни хотелските резервации в Крим са спаднали с 31% на годишна база, а в Севастопол – с 40%. По данни на Travelline за същия период са отменени 79% от резервациите в Крим и 71% в Севастопол. Основателят на верига туристически агенции Алексан Мкртчян посочва съотношение от две нови резервации срещу 10 отменени и очаква полуостровът да загуби 3–4 млн. туристи за годината. Президентът на Руския съюз на туристическата индустрия Иля Умански определи сезона като провален и посочи три причини: общия спад на потребителската активност, поевтиняването на задграничните пътувания заради укрепналата рубла и транспортните сривове.

Потенциалният мащаб на подобен отлив не е малък. По оценка на Украинската Хелзинкска група за правата на човека от декември 2023 г. след 2014 г. в Крим са пристигнали до 800 000 руски граждани, докато около 100 000 украинци са напуснали полуострова. Последната публикувана руска оценка, от началото на 2025 г., определя населението на републиката без Севастопол на 1 901 113 души. Правозащитници описват руската държавна политика на заселване с конкретни стимули и механизми: облекчена ипотека и преместване на военни, полицаи, съдии, чиновници, медици и учители заедно с близките им. Семействата на служители на Росгвардия и на силовите структури, за които говори Данилов, принадлежат именно към този дошъл след анексията слой.

Задълбочаване на отлива през есента и зимата изглежда вероятно, но има и аргументи за по-предпазлив прочит. Алексей Рачков, собственик на кримска компания за недвижими имоти, отнася началото на спада към ноември 2025 г. и го определя като вече установена тенденция през февруари – т.е. преди енергийната криза. Той го поставя в контекста на общоруския спад на пазара: на форум в Сочи, на въпроса кой е излязъл на печалба за последните две години, никой от около 5000 строители и предприемачи в залата не вдигнал ръка. Местни жители пък казват, че който е искал да замине, го е направил отдавна. От тази гледна точка заминаванията, описани от Данилов, по-скоро ускоряват вече стартирал процес на ерозия, а не да поставят началото на нов.

Първата проверка на прогнозата ще дойде още след 1 септември. Ако тенденцията се задълбочава, следите ѝ би трябвало да се появят в броя записани първокласници и степента на запълване на учебните заведения, в това дали обещаният „обичаен режим“ ще се запази и през октомври и дали застоят на имотния пазар в северните райони ще премине в реални сделки при по-ниски цени. Обратната тенденция ще си проличи по същите показатели: запълнени класове, устойчив график на тока и завръщане на клиенти от Русия.

Взрив в жилищен квартал на Севастопол уби руски офицер

🇺🇦🎯🇷🇺 Самоделно взривно устройство, скрито в улична кофа за боклук до пейка в жилищен квартал на окупирания Севастопол, ликвидира руския военноморски офицер капитан I ранг Роберт Шагеев рано сутринта на 13 август 2026 г.

Руските власти към момента не са назовали официално жертвата. По информация на източници, близки до руските силови структури, убитият е именно Шагеев. Управлението на ФСБ за Крим и Севастопол съобщи, че загиналият е военнослужещ на Министерство на отбраната, а по горещи следи е била задържана руска гражданка, родена през 1994 г., която според службата е извършила атентата по задание на украинските спецслужби. Шагеев е бивш командир на единствената подводница на Военноморските сили на Украйна „Запорожие“, на когото беше повдигнато обвинение от украинското следствие за предаването ѝ на Русия през 2014 г.

Мястото е Столетовският проспект, в парковата ивица зад жилищните блокове. По данни на „Лента.ру“ и близките до силовите структури канали Baza и Mash бомбата е била поставена предварително в кофата и задействана дистанционно, докато Шагеев слизал по стълбите заедно с познат. Той е починал на място от получените травми. Mash съобщава, че малко преди взрива между блокове 28 и 30 е имало жена с раница, която е наблюдавала жертвата. Очевидци разказват, че експлозията е била толкова силна, че в началото си помислили, че става дума за дрон, ударил съседна сграда.

Губернаторът Михаил Развожаев потвърди ареста с думите: „Това е цинично престъпление срещу офицер. Извършителката, родена през 1994 г., вече дава показания.“ Председателят на окупационния парламент на Крим Владимир Константинов определи случая като терористичен акт и заяви, че „на противника работите на фронта вървят съвсем зле, затова му трябва да измисля за своя народ и за господарите си нови победи.“ Официалните руски изявления обаче не уточняват името на убития. Отделно, версията, че задържаната е 32-годишната Маргарита Реут, която е получила плащане в криптовалута и признала вината си, засега се разпространява единствено от близки до силовите структури канали и няма независимо потвърждение.

Биографията на Шагеев придава особена тежест на атентата. „Запорожие“ е съветска дизел-електрическа подводница от проект 641, построена през 1970 г. и въведена в експлоатация в състава на Военноморските сили на Украйна през 1997 г. след подялбата на съветския Черноморски флот. По-голямата част от своята служба тя прекарва в ремонт заради хроничен недостиг на средства и проблеми с акумулаторите, а на успешни изпитания в открито море излиза едва през 2012 г.

На 21 март 2014 г. по време на окупацията на Крим руски военни завзеха плавателния съд, а на другия ден над нея беше вдигнат Андреевският флаг и корабът беше преведен в Южната бухта. Руските съобщения от онези дни описват разцепления сред екипажа: капитан II ранг Денис Клочан е останал верен на Украйна и напуска борда с част от моряците, докато Шагеев участва в свалянето на украинското знаме и остава при завзетия кораб. Украинското следствие по-късно го определя като командира, който през май 2014 г. не извежда подводницата от окупирания полуостров и я предава без бой.

На 4 юли 2022 г. Държавното бюро за разследвания и Одеската специализирана прокуратура му съобщават задочно за подозрение по членове 111 и 408 от Наказателния кодекс – държавна измяна и дезертьорство. На 2 февруари 2024 г. Киевският районен съд на Одеса го осъжда задочно на 13 години затвор.

Кариерата му в руския военноморски флот продължава да се развива. През 2015 г. Шагеев е назначен за командир на дивизион подводници в Севастополската бухта, а през 2017-2018 г. командва Б-262 „Старий Оскол“ – дизел-електрическа подводница от проект 636.3 „Варшавянка“, въоръжена с крилати ракети „Калибър“. Участва в руските удари срещу бунтовниците в Сирия. Според украинското издание Defense Express през лятото на 2022 г. вече заема поста заместник-командир на 4-та отделна бригада подводници на Черноморския флот, чиито кораби изстрелват „Калибър“ по украинските градове.

Профилът на целта има пряк прецедент. На 10 юли 2023 г. в Краснодар по време на сутрешно бягане беше застрелян Станислав Ржицки – бивш командир на „Алроса“ и „Краснодар“, напуснал военната служба и назначен в градския мобилизационен отдел. Руски съд осъжда Сергей Денисенко на 25 години лишаване от свобода, приемайки, че е бил вербуван от украинските спецслужби заради убеждението им, че Ржицки е командвал „Краснодар“ при морския ракетен удар по Виница през юли 2022 г.

Покушенията срещу руски военни и висши офицери в тила се повтарят сравнително често от края на 2024 г. На 17 декември 2024 г. бомба, скрита в тротинетка пред вход на жилищна сграда на Рязанския проспект в Москва, уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, командващ на войските за радиационна, химическа и биологична защита, заедно с помощника му Иля Поликарпов. През април 2025 г. в подмосковната Балашиха при взрив на автомобил загина генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб.

През декември 2025 г. в Москва беше убит Фанил Сарваров от същото ведомство, а на 6 февруари 2026 г. в столицата е прострелян в стълбището на дома си първият заместник-началник на ГРУ генерал-лейтенант Владимир Алексеев; нападателят прониква в сградата, представяйки се за доставчик на храна. Само преди броени дни на 1 август 2026 г. самоделен заряд се взриви пред ресторант Balzi Rossi на Кудринския площад в Москва, където главнокомандващият Въздушно-космическите сили Александър Чайко празнува рождения си ден: загиват петима души, сред които зетят му Даниил Передрий, а 21 са ранени. Данни от януари 2026 г. сочат, че Русия е загубила най-малко 19 генерали от февруари 2022 г. насам, като в този брой влизат както убитите на фронта, така и загиналите при атаки в тила.

Севастопол също не е ново място за подобни операции. На 13 ноември 2024 г. в града загина капитан I ранг Валерий Транковски от Черноморския флот: взривно устройство с мощност от около 200 грама тротилов еквивалент, маскирано като пожарогасител, се активира в личния му автомобил. На 18 юли 2026 г. ФСБ съобщи, че е задържала родена през 1967 г. жителка на Ялта, за която твърди, че е готвила скривалището с части за онази бомба, а организацията на операцията приписва на генерал-майор Олександър Поклад, от 17 юли 2026 г. изпълняващ длъжността ръководител на СБУ.

Общото между тези случаи е по-скоро начинът на действие, отколкото мястото. Зарядът на Столетовския проспект е бил поставен предварително по маршрут, по който Шагеев минава пеша, което предполага, че ежедневният му график е бил подложен на наблюдение за предварително изградена картина на навиците му, а не еднократно изпращане на изпълнител в случайно избрана точка. По руската версия извършителят отново е местен вербуван човек (както при Транковски, Ржицки и Кирилов), а не проникнал отвън оперативен служител.

Украинските служби рядко поемат отговорност за подобен вид атаки, а твърденията за самоличността на предполагаемата извършителка, плащането в криптовалута, нейното признание и отделни подробности по подготовката идват основно от ФСБ и канали, които публикуват течове на информация от руските силови структури. Те често разполагат с ранна информация, която впоследствие се потвърждава, но конкретните им твърдения в този случай засега не са независимо проверени.

Подводницата, около която се завърта цялата история, отдавна вече не е бойна единица. Морският завод в Севастопол завърши демилитаризацията на Б-435 на 12 април 2025 г. На 28 август същата година корпусът беше изведен от дока като музеен експонат, за да застане до музейния кораб „Сметливий“ в Южната бухта. Единствената подводница, която Украйна някога е притежавала, остава закотвена в града, в който през 2014 г. премина под руска окупация, но 12 години по-късно изглежда по-несигурен от всякога.

Швеция предава „Кафа“ на Украйна – първият кораб, отнет по украинско искане

🇸🇪⚖️🇺🇦 Швеция ще предаде на Украйна товарния кораб „Кафа“, задържан край Трелеборг от началото на март по подозрение, че е изнасял зърно от окупирания Крим. Върховният съд отказа да разгледа жалбата на собственика, с което предаването стана окончателно. Украинското външно министерство съобщи изхода на 6 август, а ден по-рано министър Андрий Сибиха го приветства с думите, че той „създава важен прецедент“. „Върховният съд разгледа материалите и не намери основание да допусне ревизия“, гласи актът, цитиран от шведската обществена телевизия SVT.

Прецедентът не е самото предаването на кораб, а основанието за него. Украйна поиска правна помощ от Швеция по наказателна преписка, а шведското право допуска предаване само ако деянието е наказуемо в Швеция. Ищадският районен съд направи точно това преизчисление и стигна до квалификация, каквато съд на чужда държава дотогава не беше давал на износ на селскостопанска продукция от окупирана територия. „Когато преведем обстоятелствата, които те изложиха, смятаме, че в Швеция това би било преценено като военно престъпление“, заяви пред Dagens Nyheter държавният прокурор Хокан Ларшон. Председателят на Ищадския съд Никлас Сьодерберг определи делото пред SVT като необичайно за инстанцията си.

Деянието, което шведските магистрати претеглиха, е конкретно и датирано. През юни 2025 г., след смяна на името, флага и собственика, „Кафа“ влезе в окупирания Севастопол и натовари около 3000 тона ечемик на зърнения терминал „Авлита“, а товарът беше разтоварен в сирийското пристанище Тартус. Това установява проектът SeaKrime на центъра „Миротворец“, който проследява корабоплаването към пристанищата в Крим. Курсът има и по-широко значение: той е сред първите превози, с които Русия възобнови морския износ на зърно от окупираните украински земи към Сирия, след като режимът на Башар Асад падна през декември 2024 г. и Москва започна да гради отношения с новите власти в Дамаск. Според украинското разследване корабът за сухи товари системно е нарушавал реда за влизане и излизане от окупираната територия, а фалшивата регистрация е служила да прикрие маршрутите.

Такова обвинение не би могло да се повдигне без апаратура за доказване на произхода, а Киев я изгради в последните четири години. Украйна поддържа семенна банка с проби от местните култури и лаборатория в Литва, работеща по британска методика: всяка проба носи отпечатъка на почвата и климата, където расте, и сравнението с архива установява произхода. Смесването с обикновено търговско зърно е обичайният начин за прикриване, но лабораторията разпознава примес от окупирани земи още при 10% от товара, а под 5% разредяването струва повече, отколкото носи. Успоредно сателитните кадри показват товарене директно на кейовете в Севастопол, Бердянск и Мариупол. Заместник-министърът на икономиката Тарас Височки описа метода пред Deutsche Welle през май и уточни, че той се прилага към няколко десетки подбрани случая, не към стотици рутинни превози. „Кафа“ е един от тези десетки.

Потокът, в който този превоз е просто пореден епизод, е от съвсем друг порядък. Украинското разузнаване отчете над 2 млн тона зърно, изнесени от окупираните територии само през 2025 г. и 15 млн тона за цялата пълномащабна война; над половината от обема за миналата година е отишъл в Египет и Бангладеш. Ресурсната база отговаря: около 6 млн хектара обработваема земя под руска окупация, от които около 80% се засяват всяка година, и близо 30 млн. тона зърнени и маслодайни култури, прибрани там за първите три години от войната, според същите данни на Височки. Трите хиляди тона ечемик на „Кафа“ са около 0,15% от изнесеното през 2025 г. Актът от Ищад не свива обема; той сменя вида на риска.

Русия и окупираният Крим осигуряват 85% от вноса на пшеница в Сирия – 2,9 млн. тона за сезон 2025/26, сочи документ на сирийските митници, цитиран от Reuters. През юли Москва опита да институционализира канала: сирийски служители описаха план за търговски логистичен център на четвърти кей на пристанище Тартус, с целеви обем около 250 хиляди тона месечно и първа пратка от 30 хиляди тона житни, разработван от местната фирма „Рус Лайн“ заедно с руско-сирийския бизнес съвет. Пристанищната администрация на Сирия отрече проекта да съществува; говорителят ѝ Мазен Алуш нарече съобщенията напълно неверни. Двете версии стоят непримирени.

Именно флагът, а не товарът, донесоха кораба в юрисдикцията на Швеция. Поне от 2017 г. до юни 2025 г. той плаваше под руски флаг; през юни 2025 г. руският морски регистър оттегли класа му и той се появи в базите данни на международното корабоплаване като гвинейски. Регистрацията му в африканската държава обаче се оказа, че не съществува. На 6 март шведската брегова охрана и полицията се качиха на борда на празния кораб в Балтийско море, докато плаваше от Казабланка за Санкт Петербург, и заключиха, че по местното и международното право той няма националност. „Кафа“ вече фигурираше в санкционен списък на Украйна от ноември 2025 г.

Разликата, която прави знамето, личи от друго дело в Швеция. На 3 април бреговата охрана и полицията се качиха на танкера „Флора 1“, засечен ден преди това заради петно от петролен разлив, дълъг над 12 км, в шведската икономическа зона; прокуратурата добави и съмнение за негодност за плаване заради неясната държава на флага, защото танкерът беше сменял име и регистрация няколко пъти през последните години. На следващия ден Камерун потвърди, че той стои в неговия морски регистър, екологичното обвинение не издържа и той си тръгна. „Ако липсва правно основание за продължаване на разследването, не задържаме кораби. Освен това има държава на флага“, обясни заместник-началникът на оперативния отдел на бреговата охрана Даниел Стенлинг. Регистър, който отговаря на запитването, връща на кораба защитата, предвидена в международното морско право. Регистър, който не съществува, не дава нищо.

Оттам нататък делото вървя по шведския процесуален часовник. Киев отправи искането си за правна помощ на 12 март. На 11 май прокурорът разпореди изземване на „Кафа“, буксирът я прибра на кей в пристанището на Трелеборг, а 11-те членове на екипажа, предимно руски граждани, бяха изведени от страната още същата вечер; капитанът, задържан по-рано по обвинение за ползване на фалшив документ, също отпътува, защото обвинението не издържа. Ищадският районен съд се произнесе на 4 юни, въззивната инстанция потвърди изземването на 3 юли, а на 5 август Върховният съд отказа ревизия. Шведският министър на правосъдието Гунар Стрьомер още през юни вписа делото в по-широката линия срещу сенчестия флот и го определи като важно за всички държави около Балтийско море. Текстът на окончателното решение все още не бе стигнал по официален път до украинската прокуратура, съобщи говорителката на ведомството Маряна Гайовска-Ковбасюк; главният прокурор Руслан Кравченко и упълномощеният по санкционната политика Владислав Власюк вече бяха обявили изхода за окончателен.

Материално Киев получава скромен актив. „Кафа“ е сухотоварен кораб от 1997 г., дълъг 96 метра, с обща товароподемност от 4337 тона, т.е. малък каботажен превозвач в самия край на експлоатационния живот. Практиката на украинските власти с конфискувани съдове е да ги продадат и да насочат постъпленията към бюджета, а за това предстои отделно производство по украинското законодателство. Стойността на акта не се крие в тонажа, а в това, че за първи път чужд съд уважи иск на украинската прокуратура по разследване за изнесени от окупирана територия стоки, както подчерта Кравченко.

Швеция стигна дотук, защото натрупа практика. Щурмовата група на полицията се качи на борда на „Кафа“ в началото на март в операция, наречена „Черно кафе“, а до средата на април властите качиха екипи на още три плавателни съда: „SEA OWL I“ по съмнение за фалшив флаг, „FLORA 1“ и „YUAN YUE HU“ заради остатъци от въглища и нефт, изпуснати във водата. Съветът на ЕС прие санкционен пакет №20 на 23 април, добави 46 нови кораба към списъка, с което обозначените станаха 632, и положи правното основание за пълна забрана върху морските услуги. Санкционният режим се разраства административно; шведското дело показва какво се случва, когато същият проблем влезе в наказателна зала.

Ефектът вече личи в маршрутите. Анализ на GPS-данни в средата на април показа, че съдове, свързвани със сенчестия флот, минават южно от Борнхолм към Големия Белт вместо северно от острова, т.е. заобикалят шведските териториални води и икономическата зона. „Шведските води станаха малко прекалено рискови“, обобщи пред TV4 експертът Кристиан Пантон. Ханс Ливонг, професор по отбранителни системи в Шведския университет по отбрана, отбеляза, че по-дългият маршрут за износ на нефт през Финския залив оскъпява руската логистика, и не вижда в тези случаи ескалация към военно измерение.

Разликата между двата подхода е очевидна. На 2 август италианската фрегата Thaon di Revel спря танкера Toa Payoh, попаднал под санкции на ЕС и плаващ под флага на Камерун, в международни води западно от Пантелерия, по линия на операцията IRINI на ЕС. Капитанът отказа съдействие при извършване на проверка на националността, италианците спуснаха отряд с хеликоптер, събраха доказателства и тръгнаха, а танкерът продължи търговското си плаване от Котону към Истанбул. Военноморската операция може да качи екип на борда и да документира; тя не може да отнеме кораба. Шведската прокуратура не разполага с фрегати, но разполага с наказателен процес и с молба за правна помощ, а те доведоха до отнемане на собственост.

Тази асиметрия очертава и границите на прецедента. Моделът работи там, където съвпадат три условия: корабът физически влиза в териториални води на държава с работеща съдебна система; флагът е фалшив или липсва, което сваля защитата на държавата на флага; и има документирано плаване до пристанище на окупирана територия с товар, който според местното право би бил престъпление. Голяма част от сенчестия флот са петролни танкери, а руският петрол, колкото и да е санкциониран, не е откраднато имущество на Украйна; за тях квалификацията „военно престъпление“ не се прехвърля и остават административните лостове.

Съседна юрисдикция вече показа другия изход. Френски военни спряха танкера „Боракай“ във водите край остров Ушант на 27 септември 2025 г. Той се представяше за бенински, но плаваше без видим флаг. Броени дни по-късно продължи да плава по маршрута си, а на 30 март 2026 г. поправителният съд в Брест задочно осъди капитана му, 39-годишния китайски гражданин Чен Джанджие, на 1 година затвор и 150 хиляди евро глоба за неподчинение при проверка. Там беше наказан човекът, а танкерът отплава. Затова е твърде малко вероятно актът да отключи вълна от еднакви дела в следващата година. Много вероятно е обаче да промени сметката на операторите, които обслужват зърнените терминали в Крим, защото рискът вече е загуба на самия кораб, а не просто задържане за няколко седмици и глоба.

Карта на маршрутите: около 310 дрона по пет оси към Русия и Крим

яасаса🇺🇦✈️🇷🇺Украински дронове навлизат във въздушното пространство на Руската федерация в пет отделни коридора: към Москва и Подмосковието през Брянска и Калужка област; към черноземния пояс при Липецк и Воронеж; през граничната Белгородска област; над окупирания юг на Украйна; както и най-плътната група над Крим и северозападната акватория на Черно море.

Ориентировъчна карта на маршрутите беше публикувана в 23:15 ч. на 2 август от DroneBomber – украински мониторинг канал, който при всяка по-голяма вълна представя предполагаемите траектории на дроновете. Позовавайки се на руски източници, каналът съобщава за около 310 безпилотни апарата, но изрично прави уговорката, че както общият брой, така и конкретните маршрути са приблизителни.

Новата вълна започва по-малко от денонощие след една от най-масираните атаки през годината. Според руското министерство на отбраната през нощта срещу 2 август над руската територия са унищожени 635 украински безпилотни апарата. Това е вторият най-висок заявен брой за 2026 г. след 660-те дрона от 26 юни. Унищожени дронове са докладвани над Белгородска, Брянска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Саратовска, Тамбовска и Тулска област, над Московска област, Крим и Краснодарски край, както и над Азовско и Черно море. Губернаторът на Ростовска област съобщи за около 150 прехванати дрона само в неговия регион.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди същия ден поражения по четири обекта през предходната нощ: петролната рафинерия в Саратов, авиобаза „Енгелс-2“, нефтено депо „Людиновска“ в Калужка област и площадка за съхранение, подготовка и пуск на ударни безпилотни летателни апарати до Навля в Брянска област. Руски власти съобщиха за други последици. В Самарска област се запали склад на Wildberries край Новосемейкино. Губернаторът Вячеслав Федоришчев описа удара като терористичен акт и заяви, че работниците са евакуирани, преди пожарът да обхване съоръжението. Над промишлената зона на Уфа беше свален дрон и избухна пожар, а няколко летища в Урал прекратиха работа. В Севастопол загина 60-годишна жена, а двама души бяха ранени.

Маршрутите върху публикуваната карта са приблизителни. Всеки от петте очертани коридора обаче минава над обекти, които украинската кампания за далекобойни удари вече е посещавала. Част от тях бяха ударени само часове преди появата на днешната карта.

Най-гъстата група маршрути започва от участъка на границата срещу Черниговска и Сумска област и се разгръща в североизточна посока през Брянска и Калужка към Тулска и Московска области. Много от тях заобикалят Москва от запад и продължават на север отвъд столицата. Това е направлението с най-много предходни удари. В началната му част се намира Навля, където украинският генщаб заяви, че предишната нощ е поразена площадка за пуск на дронове „Шахед“. По-нататък е Людиново с петролно депо, атакувано през същата нощ. През юли в Калужка област беше ударен и промишленият обект, известен като „Първи завод“.

В далечния край на направлението е концентрирана мрежа от логистични и горивни обекти в околностите в Москва: разпределителният център на Wildberries в Електростал, ударен на 18 юли при най-смъртоносната серия за последните две години, при която загинаха осем работници; складът в Коледино, атакуван два дни по-късно без нанесени щети; петролното депо в Ногинск, на 50 км от столицата; Московската рафинерия в район в Капотня, която не работи от май; и помпената станция „Володарская“, разположена по пръстена от продуктопроводи около града. Интензивността на движението по текущото направление личи и от руската статистика. През седмицата около 18 юли властите в Москва отчетоха близо 1900 апарата, насочени само към столичния регион.

Вторият коридор започва от Курска и Белгородска област и продължава в североизточна посока до Липецк към Воронеж и Тамбов. Той следва географията на юлските удари по черноземния пояс. На 21 юли в Липецк се чуха взривове и избухна пожар в района на ТЕЦ. На 23 юли във Воронеж беше ударен логистичен център на Wildberries, който по-късно поднови работа, но само за половин ден. В Котовск, Тамбовска област, склад за разпределение на същата платформа изгоря на 18 юли, едновременно с този в Електростал.

Проследено по-нататък на изток, посоката извежда към Саратов и Енгелс, където се намират рафинерия и база на стратегическата авиация, поразени само преди нощ. Саратовският завод е част от преработващия отрасъл, чиито мощности украинската кампания вече е засегнала видимо. В началото на юли украинският генщаб оценяваше дела на изведените от строя мощности за преработка на 42%, докато Международната агенция по енергетика по-предпазлива оценка от над 20%.

Третата група е най-кратка и достига на най-скромна дълбочина. Тя включва няколко удебелени стрелки на изток от Харков, насочени навътре в Белгородска област. Тук картата не очертава удар в дълбочина в руска територия, а придвижване към тактическия тил на руската групировка в Харковска област. Там преминава снабдяването, а от него се води и част от огъня по украинските градове. Това са единствените маршрути на картата, които пресичат границата почти под прав ъгъл и завършват на разстояние, равняващо се близо 10 минути полет отвъд нея. Белгородска област присъства почти без прекъсване в сводки на руското военно ведомство на ежедневна база, включително в съобщението от 2 август.

Четвъртото направление минава през окупираните части на Донецка и Запорожка област и стига до района на Мариупол. През юли Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна разширява ударите по руска логистика на около 150 км зад фронта, включително по маршрута между Донецк и Крим. Само през юли са поразени 38 цели от енергийната инфраструктура в Донбас и на полуострова. Прекъсванията на тока вече оставиха части от Крим без ток за седмици. В деня, когато беше публикувана картата, DroneBomber качи и кадри с унищожени горивни цистерни в Запорожка област, за които каналът твърди, че са били натоварени за превоз към Крим. Конвоите с гориво, складовете и подстанциите по тази сухопътна връзка се повтарят като цели по направлението.

Петата последна и най-плътна група маршрути преминава над северозападната акватория на Черно море и окупирания Крим. Отделните линии се събират на западното крайбрежие на полуострова и към Севастопол. Тук наборът потенциални цели е най-добре документиран. На 1 и 3 юли Службата за сигурност на Украйна заяви удари по укрития с изтребители на летище „Саки“ и по хангари с „Шахеди“ на летище „Гвардейско“. На 18 юли в района на „Гвардейско“ отново избухна пожар след повече от 20 взрива. В края на юли бяха поразени радарна станция „Небо-У“ край летище „Белбек“ и резервоар за гориво в „Саки“. В Севастопол е съсредоточена пристанищната инфраструктура на Черноморския флот. В града през предходната нощ загина и цивилен.

Отделно от тази вълна, но също на 2 август, 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна обяви удари по 8 елемента от руската система за наблюдение и ПВО в Краснодарски край. Сред тях са зенитно-ракетен комплекс „Тор-М2“ край Ейск и 7 радарни станции: „Небо-С“, „Небо-У“, „Гама-С1М“, „Небо-СВ“, две „Каста-2Е2“ и 37Т. Те са разположени край Приморско-Ахтарск, Камишеватская, Пригибски и Шабелское. Обектите се намират на над 270 км зад фронтовата линия и покриват подстъпите на Азовско море. Според звеното ударите са насочени срещу „ключови елементи на системата за наблюдение и противовъздушна отбрана“, които прикриват военни летища и площадки за пуск на „Шахеди“. Звеното публикува видеозапис, но независима оценка на нанесените щети няма.

Резултатът от нощта срещу 3 август ще може да бъде оценен най-рано сутринта, след като руското военно ведомство публикува своята равносметка за изминалата нощ, а украинският генщаб – потвърдени загуби. Дотогава числото 310 остава оценка на руски канали, обобщена от украински източник, която е придружена от изрично ограничение на канал, публикувал картата.

Това число не може да се сравнява пряко с 635 дрона от предходната нощ. Първото е моментна оценка към 23:15 ч. за дронове, които все още се намират във въздуха, а второто е обявена на сутринта равносметка за цяло денонощие. По-устойчив е другият елемент от картата: петте коридора, които се повтарят от седмици, и четирите групи цели по тях – нефтопреработвателни мощности и горивни складове, разпределителна логистика, площадки за пуск на ударни дронове и военни летища заедно с радарите, които ги прикриват. От нощ до нощ се променя преди всичко плътността на потока по тези направления.

Дронове на СБС потъмниха Крим – 37 енергоузела за пет дни

🇺🇦⚡️🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха през изминалата нощ подстанции в окупирания Крим, оставяйки без ток райони на Бахчисарай и Севастопол. Това е поредният удар в 5-дневна вълна, извадила от строя десетки енергийни възли по целия окупиран Юг.

По данни на командването на СБС, между 1 и 5 юли украински пилоти на дронове са „изключили“ 37 енергийни възела в окупираните територии, последните 16 бяха изброени поименно от командването, с подстанции от 35 до 330 kV в Херсонска, Запорожка и Луганска области и Крим.

Най-тежкият сред тях е разпределителна подстанция от 330 kV – „Западнокримска“, разположена в село Карерне, възлова точка в мрежата на полуострова, заедно с подстанцията от 220 kV в Бахчисарай, един от големите разпределителни центрове западно от Симферопол. Класовете на напрежение подсказват дълбочината на удара: 330 kV е преносно ниво, гръбнакът, който захранва цели райони, докато 35 и 110 kV са възли за разпределение по-близо до крайния потребител – затова ударът по „Западнокримска“ е по-тежък от няколко по-малки подстанции, защото отнема тока нагоре по веригата, а не само в отделен квартал. Останалите поразени обекти се простират от Саки на западното крайбрежие през Степне и Ковилне до Яни Капу и Трактове. С континенталната част на Украйна ударите засегнаха подстанции при Геническ и Оверянивка в Херсонска област и трансформаторни обекти в Запорожка и Луганска области.

Операцията е съвместно дело на няколко звена към СБС: 414-а бригада „Птахи Мадяра“ с 9-ти батальон „Кайрос“, 412-та бригада „Nemesis“, 20-та бригада „К-2“ и 1-ви отделен център на СБС. Че в списъка стоят четири различни формировния, не е случайност на изброяването, а белег за координация – не единичен дързък удар, а разпределена кампания, в която различни екипажи поразяват различни сектори на една и съща мрежа в рамките на броени дни. Командирът на СБС Роберт Бровди е начело на цялата структура, а 414-а бригада е неговото първоначално звено – обстоятелство, което придава на отчетите му тежестта на командващ с пряка видимост към сектора, но и предвидимия уклон на страна, която описва собствения си успех. „Мадяр“ съпроводи отчета с обещанието, че Крим ще бъде „изолиран“ – реторика, отправена колкото към противника, толкова и към украинската публика.

Ударите днес са кулминация, а не началото на посочената вълна. В нощта на 1 срещу 2 юли СБС поразиха 12 подстанции, 10 от тях в Крим, станция за разпределение на газ в Луганска област и горивен склад край Мелитопол в Запорожка област. Съчетанието не е произволно: токът, газът и горивото са трите артерии на тила, а едновременният удар и по трите цели не просто тъмнина, а логистично задушаване – генераторът се нуждае от гориво, горивото стига до складовете с работещи помпи, помпите се въртят с ток. А Бровди заяви лаконично: „Каква лунна, звездна, ясна нощ… Москва ще падне.“ На 3 юли последва нова серия – украински източници я нарекоха „кримски рубилник“, изключен в положение off, с допълнителни 10 цели от енергийната мрежа, поразени през нощта. За период от 5 дни ударите се насложиха в непрекъснат натиск върху една и съща цел: снабдяването с електричество на полуострова и прилежащия окупиран юг.

Всичко това не се случва във вакуум. Още на 24 юни украински удари доведоха до прекъсвания на тока в Севастопол, а към края на месеца назначените от Кремъл власти обявиха режим на извънредна ситуация заради задълбочаващия се недостиг на гориво и електричество; 5-те денонощия през юли легнаха върху вече опъната мрежа. Ефектът се пренася надолу по веригата – обезточената подстанция спира помпите за вода, хладилните складове и болничните агрегати.

Числото 37 и поименният списък на подстанциите идва от украинското командване. Кумулативният ефект обаче намира потвърждение отвън. Джордж Барос от Институт за изследване на войната (ISW) представи сателитни наблюдения на NASA, съпоставящи нощното осветление на Крим през юли 2025 г. и юли 2026 г. – сравнението показва осезаем спад в яркостта по целия полуостров. Отделно системата за наблюдение на топлинни аномалии (FIRMS) регистрира термални сигнатури около 3:30 ч. местно време на 5 юли при подстанциите – независима следа, че са били поразени, което е довело до пожар. Дори руската страна потвърди смущенията: окупационните власти в Крим ги описаха като „технологично нарушение“, докато Министерство на отбраната съобщи, че за нощта е свалило 71 украински дрона над Крим, Черно море и територията на Руската федерация – цифра, която сама по себе си очертава мащаба на атаката.

Оръжието, с което са нанесени ударите, е далекобойни ударни дронове, а не ракети – самото название на СБС, и руското твърдение за свалени дронове го потвърждават. Това е ключово за анализа на кампанията: безпилотните удари срещу подстанции са евтини, повторяеми и трудни за париране дори от гъста мрежа за ПВО, което позволява именно натрупващия се нощ след нощ натиск, наблюдаван в първата седмица на юли. Подстанциите не са зрелищна цел като мост или щабна сграда, но са възловите точки, през които минава всичко останало – радиолокация, свръзка, презареждане на горивните депа, командни пунктове.

Списък от 16 поразени подстанции сам по себе си е тактически резултат, но смисълът му се появява едно ниво нагоре – в опита да се откъсне енергийно и логистично целият полуостров. Преди анексията от 2014 г. Крим получаваше над 80% от електричеството си от континентална Украйна; след това Кремъл го върза към собствената си мрежа през енергиен мост и местно производство. Именно те са център на тежестта, към който се насочват украинските удари – и то върху система, чиито резерви горивният и енергийният недостиг от края на юни вече заличиха. Систематичното извеждане от строя на подстанции подкопава способността на окупационната администрация да поддържа тила – не доктрината или намерението на Кремъл, а физическия капацитет да захранва с ток и гориво войските и населението на полуострова.

Изхвърлен от мрежата на континентална Украйна през 2014 г. Крим виси на две нишки – енергийния мост от Краснодарския край през Керченския пролив, положен след анексията, и ограниченото производство на самия полуостров. Ударите не късат тези нишки директно, а натоварват разпределителни възли, през които токът се разнася из полуострова, тъкмо когато резервът е тънък. За разположения там гарнизон следствието е по-малко устойчив тил: летищата, складовете, ремонтните бази и щабовете зависят от същата мрежа, която сега примигва, а генераторите държат критичното само докато имат гориво, а то е другата дефицитна стока в Крим, което затваря порочния кръг.

Ефектът от кампанията е едновременно материален и психологически. От една страна стоят прекъснато електрозахранване, спрели помпи и временна работа на генераторите. От друга – посланието, изпратено от украинската страна чрез изрази като „изключения рубилник“ и „изолиран Крим“. То цели да покаже на Руската федерация, че полуостровът вече не е недосегаем тил, а на украинската публика – че операцията следва последователен план. Сателитните снимки на потъмнелия полуостров само усилват този ефект.

Следващият ключов въпрос вече не е дали Киев може да поразява подобни цели – това е демонстрирано многократно, особено през последните дни, а дали може да поддържа темпо, при което инфраструктурно възстановяването да не бъде възможно с темпове, които да изпреварват новите удари.

Тук оценката трябва да остане предпазлива. Русия неведнъж е ремонтирала повредени енергийни обекти в Крим и разполага с резервни линии, мобилни трансформатори и капацитет за генератори. Намаленото осветление на сателитните снимки може да се дължи както на реални поражения, така и на контролирано ограничаване на потреблението – двете изглеждат еднакво от космоса. Решаващият фактор е скоростта. Реконструкция на високоволтов трансформатор обикновено отнема седмици, докато украинските удари се измерват с десетки цели за дни. Кампанията ще бъде успешна не ако унищожи една подстанция, а ако успее системно да изчерпва резервите по-бързо, отколкото Русия може да ги възстановява.

Затова е вероятно натискът върху енергийната мрежа на Крим да остане осезаем в следващите няколко седмици, ако сегашният темп бъде запазен. По-малко вероятно обаче е това само по себе си да принуди Москва да промени съществено своето военно присъствие на полуострова. Разликата е между отслабен тил и напълно изолиран тил.

Какво би променило тази оценка? Потвърждение за трайна изолация би било продължително прекъсване на полуострова, съчетано с разширяване на режима на извънредна ситуация и на ограниченията над тока и горивата. Обратният сценарий е бързо възстановяване на нощното осветление при всеки следващ удар, което би показало, че ремонтите успяват да компенсират нанесените щети.

Първата седмица на юли показа, че Силите за безпилотни системи на Украйна могат да гасят светлините на Крим. Следващите седмици ще покажат дали могат да ги държат изгасени.

Празните резервоари на Крим: далекобойната война на Украйна стяга примката на окупацията.

🇷🇺🚫⛽️ Окупационните власти в Крим и Севастопол прекратяват от днес всякаква продажба на гориво за граждани, като запазват оскъдните си запаси единствено за аварийните служби и държавния автопарк – мярка, която доскоро беше немислима дори в най-черните сценарии на руското военно планиране.

Назначеният от Кремъл „губернатор" на Севастопол Михаил Развожаев обясни решението с лаконичното „доставките на гориво за града закъсняват", но зад бюрократичния евфемизъм стои далеч по-неудобна истина: полуостровът, обявен от Москва за неотменна част от Руската федерация, остана без бензин, защото Украйна със своята далекобойна кампания методично прекъсва както производството, така и доставките на петролни продукти. Това не е логистично произшествие, а пряк резултат от стратегически избор – и днешното спиране на продажбите на гориво е кулминацията на верига, която се разгръща от седмици.

Хронологията на събитията е поучителна. Още от 31 май бензинът в Крим се продаваше само срещу купони. В първите дни на юни окупационната власт въведе дневен таван от 20 литра на човек и забрани наливане в туби, а пред бензиностанциите се извиха километрични опашки. Към 10–11 юни кризата вече прескочи от полуострова към сърцето на руската територия – ограничения в продажбата на гориво за лични автомобили бяха въведени в 53 региона, а недостигът обхвана над 20 от тях плюс 6 окупирани украински региона – Донецк, Луганск, Херсон, Запорожие, Крим и Севастопол. ТЕС, най-голямата верига на полуострова с около 115 бензиностанции, а заедно с нея и втората по обхват АТАН преустановиха дори купонната търговия, с което на практика блокираха достъпа до гориво в целия регион, а местните власти признаха, че дефицитът ще трае най-малко още месец. Днешната тотална забрана за продажба е логичната последна спирка на тази крива – точката, в която нормирането се изражда в открито лишаване.

Причинно-следствената връзка е документирана отвъд всякакво съмнение и не почива на тълкуванията на която и да е от воюващите страни. Украинската кампания от далекобойни удари срещу руските петролни рафинерии постави месечен рекорд през май, а според Службата за външно разузнаване на Украйна обемът на рафиниране е спаднал с поне 10% в рамките на няколко месеца. Москва беше принудена да въведе забрана върху износа на бензин до края на юли – мярка на държава, изнасяща суров петрол, но вече не успява да изхрани собствените си помпи. Паралелно с ударите по заводите украинските дронове прекъснаха почти всички логистични артерии към Крим: трасето Ростов на Дон–Мариупол–Мелитопол, по което горивото влиза на полуострова, попадна под украински огневи контрол, а жп фериботите бяха изведени от строя. Получи се точно онази синергия, която Киев търси – едновременно се поразява изворът и се прекъсва тръбата.

Зад статистиката с горивата стои още по-тревожен за Кремъл сюжет – този за изтощаващата се хазна. Според предупреждения на финансови чиновници на Кремъл, цитирани от западната преса, бюджетният дефицит към април е достигнал 5,9 трилиона рубли (с 50% над годишната прогноза), а резервният фонд е спаднал до 60% от довоенното си равнище. Всеки барел, който не може да бъде преработен и продаден като готов продукт, и всеки литър, който не стига до бензиностанцията, се отразяват директно върху способността на Москва да финансира войната. Именно тук украинският замисъл придобива стратегически смисъл: далекобойните удари не са просто възмездие, а инструмент за налагане на цена – натиск, превърнал икономиката на агресора в негова собствена уязвимост.

С оглед на това, човешкото измерение, изнесено от Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна, придобива илюстративна тежест. В прехванат разговор жителка на град Армянск описва ежедневието на полуострова: „Да, при нас няма бензин. Електричките се движат лошо. Осем часа от Армянск до Симферопол с влак. Маршрутките изобщо не се движат [...] Е, това започна сега, от две седмици някъде. Съдейки по всичко, през лятото всичко ще се влоши."

8 часа с крайградски влак за маршрут, който с автомобил отнема под 2 часа – това е битовото измерение на оперативния срив, и той съвпада точно с документираната времева рамка „от около две седмици".

Разпределението на дефицита издава приоритетите на окупатора. Когато администрацията насочва последните литри към аварийните и държавните служби, на практика към нуждите на окупационната военна и чиновническа машина, цивилното население е поставено последно в безизходица. Отговорността за това положение, както подчертава ГУР, лежи изцяло върху държавата окупатор: при режим на тотален недостиг именно тя решава кой да зарежда и кой да чака осем часа на перона.

Що се отнася до перспективата, и независимите експерти, и украинските служби се обединяват около мрачна прогноза – недостигът ще се задълбочи до края на лятото и ще стане още по-осезаем през 2027 г. За Кремъл това значи, че сухите помпи на Крим не са преходен инцидент, а ранен симптом на структурна слабост, която далекобойната война на Украйна тепърва ще изостря.

В окупирания Крим влизането на четири цистерни се чества като избавление.

🇷🇺⛽️ „Ура! Ура! Мили мои! Бог да ви пази!“ – с тези думи руска жена посреща колона от едва 4 цистерни с гориво, влизащи в Севастопол. Краткото видео, споделяно масово в руските социални мрежи днес, е почти трогателно в наивността си: пристигането на 4-те цистерни се чества като избавление. Именно в тази сцена се вижда дълбочината на горивната криза, обхванала окупирания Крим – криза, която руските окупационни власти вече не могат да прикрият зад уверения за нормалност.

Назначеният от Кремъл ръководител на полуострова Сергей Аксьонов обяви на 30 май въвеждането на режим на дажби, влязъл в сила днес. Според данни на руското независимо издание „Медуза“ бензинът А-95 вече се продава изключително срещу купони в двете най-големи вериги бензиностанции на полуострова – ATAN и TES, като приоритет се дава на обществения и социалния транспорт; покупките са ограничени до 20 литра.

„Моля кримчаните да не трупат бензин и да зареждат автомобилите си както обикновено“, призова Аксьонов, който в същото време прогнозира, че положението ще се стабилизира „в рамките на 30 дни“. В Севастопол назначеният губернатор Михаил Развожаев призна, че до петък сутринта всички видове бензин са изчерпани от колонките, а дизелът се продава твърде ограничено. „Медуза“ цитира публикация на местите властите, в която беше поемстен списък със 148 бензиностанции, които все още разполагат с гориво – макар в режим на ограничени продажби.

Зад недостига стои не природно бедствие, а системна украинска ударна кампания. На 27 май министърът на отбраната Михайло Федоров обяви програма, която Киев нарече „логистична блокада“: допълнителни 5 млрд гривни (около 112 милиона долара) за разширяване на ударите с дронове със среден обсег срещу руския тил. Декларираната цел, по думите на Федоров, е „да се увеличи натискът върху руснаците в тила“ и да им отнеме способността да водят активни щурмови действия. Украинските сили поразяват цели на разстояние между 20 и 300 км зад фронтовата линия – диапазон, който превръща логистиката, а не самия фронт, в основен обект на изтощение.

Кримският полуостров е особено уязвим именно по тази логика. След ударите по Керченския мост Руската федерация на практика спря превоза на гориво по него от съображения за сигурност и пренасочи доставките към сухопътния коридор през окупираните области на Южна Украйна – артерия, която сега е мишена на тежък украински огън. Военното разузнаване на Украйна (ГУР) съобщи на 29 май, че операторите на безпилотни летателни апарати от Управлението за активни операции са установили огневи контрол над участъци от магистралата, свързваща окупираните Бердянск, Мелитопол и Джанкой. По данни на ГУР, ударите се насочват към военни камиони с жива сила и боеприпаси, мобилни огневи групи и горивни цистерни, с използване на дронове от типа RAM, разузнавателни апарати Shark-M и американски Hornet, част от които доставени по проекта Jaws на фондацията на Сергей Притула. Паралелно, според данни на Kyiv Independent, в нощта срещу 30 май е поразено петролно депо край Феодосия, а жп мрежата е увредена още през април. Така свиването на доставките се усеща не само в Крим, но и в руските групировки в Запорожка, Херсонска и Донецка област.

Дори проруски военни канали, които обикновено омаловажават украинските успехи, на практика описват системния характер на провала. Материал на авторитетния руски канал Fighterbomber в Telegram изброява верига от взаимно подсилващи се ограничения: превоз на гориво с влак по моста се допуска единствено по изключение след удара срещу него, а собствениците на жп цистерни отказвали да ги предоставят, защото никой не ги застрахова; от трите жп ферибота за такъв превоз и трите били повредени, нов се очаква най-рано през септември, при това при недостиг на моряци; чакането за автомобилните фериботи достигало до пет денонощия, почти не се намирали шофьори, готови да карат гориво в окупираните области; частни лица на полуострова вече не желаели да съхраняват гориво в собствените си обекти, тъй като те многократно са били атакувани; а застрахователните фирми отказвали да поемат риска. Изводът на автора е красноречив – без намесата на държавата и армията, които да превозват горивото безплатно, проблемът не може да бъде решен.

Тази картина обяснява защо влизането на 4 цистерни в Севастопол изобщо се превръща в събитие, достойно за заснемане. Режимът на дажби, купоните и лимитът от 20 литра не са извънредна мярка срещу краткотраен срив, а признание, че обичайните търговски канали за снабдяване на полуострова са прекъснати и държавата трябва да поеме логистиката, която частният сектор вече отказва да обслужва.

От военно-оперативна гледна точка кампанията илюстрира преминаването на украинската стратегия от опити за пробив на фронта към систематично прекъсване на руския тил. Логиката, формулирана ясно от Федоров – колкото повече руска логистика се унищожава, толкова по-малко щурмове следват – е приложима особено добре в Крим, чието снабдяване зависи от тесен брой уязвими маршрути: моста, фериботите и единствения сухопътен коридор. Прекъсването дори на един от тях прехвърля целия товар върху останалите и създава ефекта на тесните места, който се наблюдава сега.

В същото време настоящата криза не е безпрецедентна и това остава важно за нейната оценка. Подобни ограничения върху продажбите на бензин бяха въвеждани в Крим още през октомври 2025 г. Недостиг беше отчетен и през декември същата година, по данни на Ukrainska Pravda. Повторяемостта на тези епизоди сочи, че става дума за структурна уязвимост на окупационната логистика, а не за еднократен срив – но също така подсказва, че окупационната власт вече има изпробван механизъм за управление на дефицита с нормиране. Прогнозата на Аксьонов за стабилизация „в рамките на 30 дни“ стъпва именно на този предишен опит; дали обхватът на „логистичната блокада“ този път ще надхвърли капацитета на този механизъм, ще зависи от това дали Украйна ще успее да задържи огневия контрол над сухопътния коридор през летния сезон на повишено потребление.

Анализът на тенденциите сочи, че горивото се утвърждава като предпочитана точка на натиск към окупирания юг – не толкова заради директните щети, колкото заради политическата чувствителност на едно населението, свикнало да възприема Крим като сигурен тил. Сцената с ликуващата жена пред 4 цистерни е несравнимо по-красноречив индикатор за състоянието на руския тил от всеки официален бюлетин – и точно затова кадрите ѝ обикалят мрежите въпреки призивите на Аксьонов за спокойствие.

Над 2000 военни от окупирания Крим са загинали в редиците на руската армия

🇷🇺⚰️ Най-малко 2000 военнослужещи от окупирания Крим, сражавали се в редиците на руската армия, са били ликвидирани от началото на пълномащабната война срещу Украйна. Това разкри разследване на проекта „Груз 200“ на изданието „Крим.Реалии“, публикувано на 27 април.

Журналистите са потвърдили 2000 некролога на жители на полуострова, воювали в състава на руската армия. Най-голям брой смъртни случаи са докладвани от Севастопол – 520 души, следван от Керченски район с 225. Повечето от загиналите са регистрирани в Донецка област.

Анализатори отбелязват и промяна в модела на привличане на личен състав, като се наблюдава осезаем спад в броя доброволци от окупирания полуостров. Докато през 2023 г. и 2024 г. са регистрирани до 70 некролога годишно, през 2025 г. бяха документирани едва 28. В същото време обаче дялът на бившите затворници сред загиналите е нараснал и вече съставлява над 10% от всички потвърдени загуби.

Разбивката на потвърдените смъртни случаи по статут включва 486 професионални войници на договор, 235 редовни военнослужещи, 201 бивши затворници, 199 доброволци, 118 мобилизирани и 12 наборници. Огромна част от убитите са на възраст между 40 и 50 години, като приблизително четвърт от тях са родени през 60-те и 70-те години на миналия век.

Сред подразделенията най-тежки загуби е претърпяла 810-а отделна бригада на морската пехота, базирана в Севастопол, с 311 потвърдени смъртни случая. През последните месеци обаче личният състав от Крим все по-често намира смъртта си, докато служи в части, разположени извън полуострова.

Най-голям брой смъртни случаи са отчетени през 2024 г. (601 некролога) и 2025 г. (582). Разследващият екип твърди, че изведените данни не претендират за изчерпателност, защото руското военно командване прикрива действителните мащаби на своите загуби, а много военнослужещи остават със статут на безследно изчезнали за дълги периоди от време.

Констатациите идват на фона на по-широки оценки за нарастващите руски загуби на бойното поле. Според финландския президент Александър Стуб през последните месеци Русия е претърпяла значително повече жертви от Украйна, като загубите се оценяват като неколкократно по-големи.

„Колко по-добра е Украйна днес в сравнение с преди една година? В последните четири месеца – и извинете за мрачната статистика – Украйна убива или ранява между 30 и 35 хиляди руски войници на месец“, каза той и добави, че текущото съотношение на жертвите възлиза на един загинал украински войник на всеки петима руски, което подчертава високата ефективност на украинската тактика.

СБУ удари бойни кораби и изтребител МиГ-31 при мащабна операция в Крим.

🇺🇦🎯🇷🇺 Службата за сигурност на Украйна (СБУ) докладва за удари срещу множество цели, разположени в окупирания Крим през изминалата нощ, сред които кораби на Черноморския флот, зенитно-ракетни комплекси и изтребител-прехващач от състава на Въздушно-космическите сили на Руската федерация.

Според официално изявление на СБУ, публикувано днес, операцията е извършена от Центъра за специални операции „Алфа“, който е използвал дронове камикадзе, за да порази набелязаните цели в Севастопол и летище „Белбек“.

От СБУ посочват, че в рамките на операцията са поразени три руски кораба: големите десантни кораби „Ямал“ и „Филченков“, както и разузнавателният кораб „Иван Хурс“.

Освен морските цели, украинските сили са ударили инфраструктура, свързана с ПВО мрежата на полуострова, а също и разузнавателни способности – щаб на радиотехническо разузнаване и радарен комплекс МР-10М1 „Мис-М1“.

В рамките на операцията е нанесен удар по учебен център на Черноморския флот на Руската федерация, познат като „Лукомка“, заедно с технически и оперативни съоръжения на летище „Белбек“. Ведомството отбелязва, че е бил ударен и изтребител-прехващач МиГ-31, разположен на летището.

„Всяка такава операция има ясна логика: методично унищожаване на ключови активи от военна инфраструктура на врага – флот, авиация, разузнаване и ПВО. Това не са само директни загуби на техника, но и разрушаване на способността на врага да контролира пространството, да прикрива своите сили и да планира нови атаки. Тази работа ще продължи, докато Русия не прекрати агресията си срещу нашата държава“, отбеляза ръководителят на СБУ Евгений Хмара.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински дронове FP-2 удариха команден пункт на специалните части на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в окупирания Донецк, убивайки 12 офицери и ранявайки други 15, според командира на Силите за безпилотни системи Роберт Бровди. Той уточни, че ударът е бил насочен срещу подразделение, отговорно за контраразузнаване и диверсионни дейности.

ГУР на Украйна порази два десантни кораба на Черноморския флот в Севастопол.

🇺🇦🎯🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна съобщи, че негово специално звено е нанесло успешни удари по два руски големи десантни кораба в окупирания Крим, извеждайки от строя и двата плавателни съда по време на нощна операция.

Според информация на ГУР от 20 днес, военнослужещи от специалното звено „Примари“ са поразили два десантни кораба от състава на Черноморския флот на Руската федерация – „Ямал“ (проект 775) и „Николай Филченков“ (проект 1171) – в нощта срещу неделя. Ведомството уточни, че по време на атаката и двата кораба са били закотвени в Севастополския залив и впоследствие са били изведени от експлоатация.

От ГУР заявиха, че при операцията е била унищожена и руска радарна система „Подлет-К1“ в Севастопол.

Корабът „Ямал“ е въведен официално на въоръжение през 1988 г. Той има дължина от около 112,5 метра, като е проектиран да превозва до 500 тона товар, включително бронирана техника и десантни части. Оценката на стойността му надхвърля 80 милиона долара.

„Николай Филченков“ (проект 1171) е построен през 1975 г. с капацитет на полезен товар до 1000 тона, което му дава възможност да пренася десетки бронирани машини и големи десантни сили. ГУР оценява неговата стойност на над 70 милиона долара. Унищожената радарна система „Подлет-К1“ се оценява на близо 5 милиона долара.

Според украинското военно разузнаване, преди да бъдат неутрализирани и двата плавателни съда са били използвани активно от руските въоръжени сили във войната срещу Украйна.

🔙 Frontline Monitor припомня: На 6 април военноморските сили на Украйна проведоха съвместна операция заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), в рамките на която нанесоха удари срещу руски позиции в офшорната газова платформа „Сиваш“ в Черно море, която беше превърната от руските сили в център за наблюдение и комуникации, оборудван със системи за електронна война и противовъздушна отбрана. Украински говорител заяви, че ударът е бил нанесен по личен състав, оборудване и инфраструктура, използвани за проследяване на движенията към окупирания Крим, с цел да се намали способността на руската армия да проследява и контролира дейността в региона.

Украинска атака срещу Севастопол: експлозии в окупирания Крим и пожар в пристанищната зона.

🔥 През изминалата нощ окупираният Крим беше разтърсен от мощни експлозии, след като украински дронове поразиха нефтена база край Севастопол, съобщиха руски канали в Telegram, цитирани от Kyiv Independent. Местните жители споделиха за многократни взривове в различни квартали и интензивна работа на средствата за противовъздушна отбрана, описвана като стрелба „от всички позиции“.

Голям пожар избухна в зоната на пристанище Казачя бухта. Назначеният от Кремъл  Михаил Развожаев заяви, че вследствие на свален дрон е поразен „резервоар с остатъчно гориво“, и допълни, че няма пострадали.

„Крымский ветер“ съобщи, че руските зенитно-ракетни системи са открили огън край Севастополската ТЕЦ, докато свидетели разказват за прелитащи дронове над Ленински район на града. Според местните жители в 01:40 часа безпилотен самолет е засечен над улица „Горпищенко“, при което ЗРК „Панцир-С1“ безуспешно е опитал да го свали.

Непотвърдени сведения сочат, че два удара са попаднали в сградата на бившия щаб на Военноморските сили на Украйна в Севастопол, като пожар възниква и в близост до жилищния комплекс „Доброгород“. Свидетели сравняват силата на детонациите с попадения на британски крилати ракети Storm Shadow в миналото, като не е изключено да става дума за украинската крилата ракета „Фламинго“ с 3000 км обсег на поразяване, навлязла в серийно производство през миналата година.

Експлозии бяха регистрирани и край летище „Саки“ в Новофедоровка около 01:20 часа, а на летище „Кача“ са били изстрелвани сигнални ракети, докато зенитните оръдия и картечници са водили огън, посочват местни източници.

Полуостровът, анексиран през 2014 г. от Русия след незаконен референдум, остава приоритетна цел за украинските удари заради близостта си до украинската територия и концентрацията на военна и логистична инфраструктура. През последните седмици, успоредно със съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран, Украйна ескалира своите атаки срещу руския петролен сектор с цел да ограничи приходите, финансиращи войната. Към 25 март около 40% от руския капацитет за износ на суров нефт, равняващи се на близо 2 милиона барела дневно, бяха изведени от строя след поредица от успешни украински удари срещу балтийските пристанища Приморск и Уст-Луга и черноморския Новоросийск, които доведоха до най-тежкото прекъсване в съвременната руска история. До началото на април дялът на спрените мощности беше намален до около 20%, след като част от съоръженията бяха частично възстановени.

Последните събития се оказаха двойнствени за Москва. От една страна, по-високите енергийни цени трябваше да донесат значителен бюджетен прираст – в края на март сорт „Уралс“, доставян за Индия, се търгуваше над 120 долара за барел, дори с премия спрямо „Брент“, като по оценки на CNN петролните приходи на Русия е можело да се удвоят за месец. Реалните данни от бюджета илюстрират по-сложна картина: през март всички приходи от петрол и газ във федералния бюджет паднаха с близо 43% на годишна база до 617 млрд. рубли, тъй като данъците бяха изчислени по февруарските цени на „Уралс“ – едва 44,59 долара за барел и значително под заложените в бюджета 59. Едновременно с това украинските удари по западните пристанища ограничиха способността на Москва да монетизира конюнктурата – тя пренасочва обеми към Азия през тръбопровода за Китай и пристанището Козмино (ESPO Blend), но капацитетът на тези маршрути не покрива загубата.

Междувременно санкционната рамка претърпя рязък обрат. Първоначалното освобождаване за период от 30 дни, което позволяваше доставка на руски суров нефт, натоварен между 12 март и 11 април, изтече без подновяване, а на 15 април финансовият министър Скот Бесент обяви от Белия дом, че Вашингтон няма да поднови дерогацията. Само два дни по-късно, на 17 април, Министерството на финансите чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) издаде нов временен лиценз, който удължава освобождаването с още месец – до 16 май. Бесент определи мярката като „тясно насочена, краткосрочна“, която се отнася „само за петрол, вече в транзит“ и „няма да донесе значителна финансова полза на руското правителство“.

Удължаването е свързано с продължаващата нестабилност в Близкия изток и блокадата на Ормузкия пролив, през който нормално преминава около една пета от световните доставки на петрол. Решението предизвика двупартийна критика във Вашингтон заради подкрепата към Иран от страна на руснаците.

Ден преди обрата, на 14 април, Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на руската икономика през 2026 г. с 0,3 процентни пункта, до 1,1%, позовавайки се именно на по-високите енергийни цени; за 2027 г. фондът също очаква растеж от 1,1%. Световната банка остава по-консервативна с прогноза от 0,8% за 2026 г.

Украински дронове отново атакуват окупирания Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските партизани от „АТЕШ“ съобщиха за координирани удари в Севастопол, регистрирани в района на Сахарная Головка и Херсонес Таврически, където се намира 7-и учебен център на Школата за водолази на Черноморския флот. Едновременно с това е задействана въздушната тревога на летище „Белбек“, където са засечени опити за отразяване на атака с дронове.

По предварителни данни местни агенти са чули мощни експлозии в складове за ракети с морско базиране до град Балаклава, разположен по югозападното крайбрежие на окупирания полуостров.

В резултат на атаката в части от града е прекъснат достъпът до интернет, докато в много райони е докладвано  системно заглушаване на мобилните клетки. Към момента окупационните власти не са предоставили данни за мащабите на атаката и евентуални щети.

Руски разузнавателен кораб беше забелязан с видими поражения.

🇷🇺 Руският разузнавателен кораб „Иван Хурс“ беше видян в окупирания Севастопол с видими поражения след съобщенията за нанесен удар срещу него, съобщи днес партизанското движение „Кримски вятър“.

„Разузнавачи заснеха средния разузнавателен кораб „Иван Хурс“ от проект 18280 в Севастопол, акостирал на кей в залива Холандия“, се посочва в изявление на групата. Видимите щети включват разрушена част от капитанския мостик, структурни повреди по комина на кораба и антенна мачта, която сега е обградена от строително скеле. Оборудването, което обикновено е монтирано на кърмата, изглежда липсва, докато предната палуба е покрита с маскировъчна мрежа.

„Иван Хурс“ е среден разузнавателен кораб, предназначен за операции в морски и океански зони. Той е първият плавателен съд от проект 18280 и един от едва двата кораба, построени по тази програма.

Приет на въоръжение в Черноморския флот на Руската федерация през юни 2018 г. и носи името на вицеадмирал Иван Хурс, който оглавява съветското военноморско разузнаване от 1979 до 1987 г. Основните му мисии включват събиране на електронно разузнаване (SIGINT) и провеждане на операции за електронна война.

Сведенията за евентуални поражения по кораба се появиха за първи път през март 2024 г. Тогава се смяташе, че е бил ударен по време на атаките срещу руски военни обекти в Крим на 23 март. Публикуваните наскоро снимки са може би най-ясното потвърждение досега, че корабът е понесъл сериозни щети и е в процес на ремонт.

Две години след въпросния удар украинската въздушна кампания срещу инфраструктура на Черноморския флот продължава с все по-голяма интензивност, което ограничава допълнително свободата на действие в окупирания Крим и Черноморския регион.

🔙 Frontline Monitor припомня: През януари руски военен съд призна официално, че украинските въоръжени сили са отговорни за унищожаването на крайцера „Москва“ – важен етап в установяването на отговорността за една от най-значимите военноморски загуби в тази война.

Черноморския флот на Русия окончателно премахна развалините на бившия си щаб.

🇷🇺🏗️ Инженерна техника започна премахването на останките от сградата, в която се помещаваше щабът на Черноморския флот на Руската федерация в Севастопол, която беше унищожена при масиран ракетен удар, нанесен от украинските сили с крилати ракети Storm Shadow на 22 септември 2023 г.

Прецизното попадение доведе до тежки структурни щети, които на практика разрушиха сградата, в противоречие с твърденията на окупационната администрация в Крим, че щетите са поправими, което принуди командването на практика преустанови използването на обекта веднага след инцидента.

Разрушаването на емблематичната сграда в центъра на града е показателно за промяната в оперативната среда в Черноморския регион. Успешните атаки срещу обекти с висока стойност принудиха руския военноморски флот да премести значителна част от своите активи и административни функции далеч от обсега на украинските ударни комплекси. Превръщането на бившия щаб в развалини е символичен финал на един от най-тежките удари срещу руската военна инфраструктура на окупирания полуостров.

Украински дронове поразиха пристанище в Инкерманския залив в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински ударни дронове успешно поразиха два патрулни кораба от клас „Охотник“ (проект 22460), принадлежащи на Бреговата охрана на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация в Крим.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна публикува термовизионни кадри от операцията, потвърждаващи удара, който е бил нанесен в ранните часове на събота, 21 февруари 2026 г.

Според информация от Генералния щаб, мишената на операцията са били плавателни съдове, разположени в района на град Инкерман, в пределите на пристанището в Севастопол.

Геопространствен анализ сочи, че по време на атаката корабите са били акостирали на кей № 52 в Инкерманския залив. Въпреки че пълният размер на щетите все още се оценява, ударът отбелязва значителен пробив в защитния периметър на пристанището.

Корабите от проект 22460 „Охотник“ са сред най-модерните патрулни единици във флота на ФСБ. Проектирани за защита на териториалните води и патрули на дълги разстояния, тези 630-тонни плавателни съдове са оборудвани с 30-милиметрови многоцевни оръдия АК-630 и могат да пренасят хеликоптер Ка-226. Към момента едва 14 броя са в експлоатация във всички регионални дивизии на руската брегова охрана.

По-рано същия ден украински отряди за безпилотни апарати унищожиха руска система „Торнадо-С“, която е прокламирана като руския еквивалент на HIMARS, докато води активен обстрел по посока на Запорожие.

Според Роберт „Мадяр“ Бровди, командир на Силите за безпилотни системи на Украйна, дрон е поразил пусковата установка в момент на залп, довеждайки до масивна детонация на нейните ракети със спътниково насочване. Това е рядък и значим удар, тъй като представлява едва четвърто потвърдено унищожаване на тази система от началото на инвазията.

Атака с дронове на ГУР порази МиГ-29 и радарен комплекс „Иртиш“ в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна извърши поредна нощна атака срещу руската бойна авиация в окупирания Крим, при която порази многоцелеви изтребител МиГ-29 и радарна инсталация, разположени в авиобаза Кача близо до Севастопол.

Операцията е дело на специален отряд „Примари“, подразделение на ГУР. Изтребителят, произведен от конструкторско бюро Микоян в съветската епоха и експлоатиран от руските сили в Крим, е бил паркиран на перона по време на удара.

В същата нощна операция е унищожен и радарен комплекс „Иртиш“, разположен в околностите на Симферопол. Оборудването е било използвано за контрол на полетите в района и за поддържане на противовъздушна отбрана.

„Специалните единици на ГУР продължават систематично да отслабват противовъздушната отбрана на окупаторите над временно окупирания полуостров, унищожавайки радари, противовъздушни системи и сега – изтребителна авиация.“

Това не е първия случай на поразени руски изтребители на летищата в Крим. През май 2024 г. удар с американска балистична ракета ATACMS порази летище Белбек, при което бяха унищожени или повредени множество изтребители МиГ-31, Су-27 и МиГ-29.

Украйна все повече разчита на дронове за нанасяне на удари срещу цели с висока стойност в Крим, което няма как да се реализира без проникване през противовъздушната отбрана на полуострова. Тези безпилотни системи, произведени в страната и контролирани през криптирани наземни връзки или сателит, позволяват на украинските сили да достигнат летища, командни-контролни центрове и възли на въздушната отбрана, разположени още по-дълбоко в окупираната територия.

Последната операция отразява модел, при който единици на украинското разузнаване се фокусират върху деградиране на радарното покритие, нарушаване на архитектурата за командване и контрол и намаляване на наличността на бойни самолети. Насочвайки едновременно ударите срещу радарния комплекс „Иртиш“ и изтребителя МиГ-29, украинските оператори намалят руските способности за откриване, проследяване и противодействие на бъдещи удари.

Докато Русия укрепва своите зенитно-ракетни батареи около Севастопол, Евпатория и Джанкой, последните украински атаки показват, че Киев все още е способен да достига защитени обекти.

МиГ-29 е двумоторен изтребител, въведен в експлоатация в края на 70-те години на миналия век, но въпреки това остава част от въздушния флот на Русия, участвайки в операции за противовъздушна отбрана и патрули над Крим. Загубата му намалява наличните самолети за бърза реакция – една от ключовите мисии за защита на руските позиции на полуострова.

Масирана украинска атака с дронове срещу Крим.

🚨 Масирана украинска атака с дронове е в ход срещу окупирания Севастопол, съобщават руски мониторингови канали, които допълват, че множество безпилотни самолети са били забелязани да се насочват към града от посоката на Черно море.

Назначеният от Кремъл губернатор Михаил Развожаев твърди, че силите за противовъздушна отбрана в Крим са отблъснали атака с украински безпилотни апарати. По предварителни данни няма нанесени щети върху гражданска инфраструктура.

„В Севастопол военните отблъскват атака на ВСУ, работи ПВО. По информация на спасителната служба към този час няма пострадали цивилни обекти“, заяви Развожаев и уточни, че аварийните екипи в града са приведени в режим на повишена готовност, а властите призовават населението да остане в безопасни зони и да запази спокойствие.

Инцидентът идва на фона на серия от атаки с украински дронове в различни региони на страната. Руското министерство на отбраната съобщи, че за в рамките на три часа между 17:00 и 20:00 ч. московско време системите за ПВО са свалили 12 украински дрона над Орловска, Белгородска и Ростовска област, както и над Република Калмикия.

В отделно изявление руските военни посочиха, че между 18 и 23 часа вчера са били свалени още 21 украински дрона – 11 над акваторията на Черно море, 8 в Белгородска област, 1 в Орловска и 1 над Ростовска.

Севастопол има ключово стратегическо значение за руските военни усилия, тъй като служеше като основна база на Черноморския флот и център за командване на операциите в южното направление. В района са разположени части на 810-та отделна бригада на морската пехота, елементи на брегови войски, системи за противовъздушна отбрана С-300 и С-400, както и инфраструктура за поддръжка на руските кораби и подводници.

През последните две години серия украински атаки с морски и въздушни дронове нанесе значителни щети на руски военни активи в региона, което принуди Москва да изтегли Черноморския флот към пристанище Новоросийск, разположено на 340 км в източна посока. Този ход ограничи съществено руските оперативни възможности в западната част на Черно море и превърна Крим в една от най-уязвимите зони от началото на инвазията.

АТЕШ компрометира базата на специално звено в окупирания Севастопол.

🇺🇦🕵️‍♂️🇷🇺 Агенти на украинското партизанско движение АТЕШ проведоха успешно разузнаване на специално звено в окупирания Севастопол, отговарящо за охраната на Керченския мост.

По-рано днес движението съобщи, че събраните разузнавателни данни е предадена на Въоръжените сили на Украйна.

Агентите са провели разузнаване на базата на 102-ри отделен отряд за специални операции към Черноморския флот на Руската федерация – военна част, чиято задача е да противодейства на подводни диверсионни сили. Въпросният отряд е постоянно разположен в залива Костянтинивска в Севастопол.

По време на операцията партизаните са проследили движението на гумена лодка с руски специални сили, която вероятно се е завръщала от изпълнение на задача. Информация от публични източници потвърждава прякото участие на това звено в охраната на Керченския мост – логистична артерия за руските военни сили.

„Освен това беше заснет военен автомобил и група военнослужещи, придружаващи спецчастите. Успяхме да установим местоположението на всички кейове, наблюдателния пост, другите лодки и превозни средства в частта“, се казва в съобщението.

АТЕШ заяви, че компрометирането на този военен обект ще отслаби значително защитата в района на Кримския мост и ще намали общото присъствие на окупационните сили на полуострова. Всички събрани данни са били предадени официално на съответните структури на украинските въоръжени сили.

По-рано агенти на АТЕШ саботираха критична жп линия в Република Чувашия в източната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг, което доведе до временно спиране на влаковете с военни товари, пътуващи към фронтовата линия.

2 загинали и 20 ранени при инцидент с плаващ кран в Севастопол.

🇷🇺🏗️ 2-ма души загинаха, а над 20 други са ранени при трагичен инцидент с плаващ кран в пристанището на Севастопол в окупирания Крим, съобщи пресслужбата на местния клон на Следствения комитет на Руската федерация.

От там уточниха, че на пострадалите се оказва нужната медицинска помощ. По случая е образувано наказателно дело за нарушаване на правила за безопасност при движение и експлоатация на морски транспорт.

„Към мястото на инцидента се отправи група от най-опитните следователи и криминалисти, които ще извършат оглед на територията и всички нужни следствени действия“, се посочва в изявлението.

Следователите ще оценят действията на лицата, които са отговорни за въвеждането в експлоатация на плаващия кран.

Инцидентът е станал на територията на морския завод в Южния залив на Севастопол вечерта на 27 октомври. Губернаторът на окупационните власти в Крим Михаил Развожаев съобщи, че 15 души са били спасени, а кранът се е преобърнал поради извънредна ситуация по време на извършваните работи.

Сформирана е комисия за разследване на инцидента. На място работят аварийни и спасителни служби.

Два хеликоптера Ми-8 и буксир на Черноморския флот бяха унищожени от ГУР на Украйна.

🇺🇦💥🇷🇺 Главно управление на разузнаването на Украйна (ГУР) съобщи по-рано днес, че негови подразделения са унищожили два многоцелеви хеликоптера Ми-8 и са поразили военен буксир във окупирания Крим.

Ударът е бил нанесен с безпилотни самолети, насочени срещу авиобаза Гвардейское, разположена на около 13 км от Симферопол. Двата хеликоптера, чиято ориентировъчна стойност е между 20 и 30 милиона долара, са били унищожени на място.

В Севастополския залив украинските разузнавачи са поразили военен буксир, за който се смята, че е БУК-2190. При нападението е насочена бойна глава директно върху плавателния съд.

Ми-8 е съветски многоцелеви транспортен хеликоптер, използван от руските въоръжени сили за превоз на войски, доставка на товари, медицинска евакуация, както и за въоръжени мисии.

Рейдовият буксир БУК-2190 подпомага военноморски операции в пристанища и заливи. По данни на украинското разузнаване, атакуваният плавателен съд е бил на разположение на специална част за подводни диверсионни операции.

„Повредата на буксира ограничава значително бойните способности на елитния руски отряд“, гласи съобщението.

Крим, който беше незаконно анексиран от Русия през 2014 г., остава една от основните мишени на украинската ударна кампания от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

В отделно изявление Силите за специални операции на Украйна съобщиха, че са унищожили радар от зенитно-ракетен комплекс С-300 в авиобаза Саки, разположена в западната част на полуострова.