Анализ: Механизираният щурм при Шахове и зрялата дронова отбрана

🇺🇦🛡️🇷🇺 Руски механизиран щурм по оста Добропиля се разби в сектора на Първи корпус „Азов“, преди да стигне населените места около Шахове. 8-ма и 41-ва гвардейски общовойскови армии, подсилени с 90-а гвардейска танкова дивизия, хвърлиха десетки бронирани и леки машини в едновременно настъпление. 41-ва армия и танковата дивизия атакуваха от посока Новоекономичне, а 8-а армия – от Воздвиженка. В продължение на близо четири часа руските войски се опитваха да пробият към селата в района.

По данни на „Азов“ резултатът е следният: 7 унищожени танка, 6 бойни бронирани машини, 1 установка БМ-21 „Град“, 1 модерна реактивна система „Торнадо-С“, 3 специализирани машини и 47 леки машини. Посочени са още 123 убити и 29 ранени руски военнослужещи. Механизираният удар е спрян, без да доведе до промяна на фронтовата линия.

Значението на подобен епизод обаче не е само в броя на загубените машини. По-ключово е колко бързо се проваля атака с подобен състав и мащаб. Две армии и танкова дивизия, насочени към един сектор и спрени за часове с почти пълна загуба на ангажираната техника и личен състав, показват степента на развитие на отбранителната система в този участък от фронта.

Секторът не е случаен. По оста Добропиля през юли руските войски успяха да създадат вклиняване, което украинската армия се опитваше да ликвидира, докато натискът към Покровск продължаваше. Така описват ситуацията оценките на Института за изследване на войната (ISW) и репортажите на Kyiv Independent.

Добропиля е важен пътен и минен възел северозападно от Покровск. Лятното вклиняване на руската армия в него създаде заплаха за украинския тил и транспортните артерии зад него. Именно обяснява упоритостта, с която Русия подновява натиска въпреки значителните загуби.

През 2025 г. масираните руски механизирани пробиви все по-често се разбиваха в дроновото наблюдение и ударните възможности на украинската страна. В резултат руската армия постепенно мина към употреба на малки инфилтрационни групи, а от 2026 г. към смесен подход, който включва инфилтрация и последващ механизиран натиск. Районът на Шахове показва този метод в действие, но едновременно с това показва и причините, поради които той започва да губи ефективност.

Логиката на този тип атака се основава на три последователни стъпки.

Първо, малки пехотни групи – обикновено по двама-трима души, а понякога и единични бойци – се опитват да проникнат между украинските позиции. Задачата им не е веднага да задържат територия, а да разкрият къде отбраната е най-слаба. Всяка намерена пролука се превръща в ориентир за следващото действие.

След това, когато се установи уязвима точка, основните сили насочват усилието си натам. Концентриран механизиран удар трябва да използва откритата слабост, докато проникналите групи задържат позиции и създават условия за развитие на атаката.

Накрая двете действия се обединяват в общ натиск: инфилтриралите се подразделения и настъпващата бронирана техника атакуват едновременно, подкрепени от планиращи авиобомби, дронове и реактивна артилерия.

Целият замисъл зависи от две условия: наличие на пространство, което не е наблюдавано, и възможност за незабелязано съсредоточаване на силите. В сравнение с челните механизирани атаки от предходни години това е реална адаптация. Методът не разчита само на маса, а на скорост, скрито придвижване и внезапност.

Именно тези две предимства обаче все по-често се ограничават от развитието на дроновата отбрана.

Онова, което първоначално изглеждаше като импровизация, постепенно се превърна в система с ясно разделение на функциите: разузнавателни дронове, FPV ударни дронове, прехващачи, барражиращи боеприпаси и системи със среден радиус на действие. Това разделение не се появи в резултат на един централен план, а чрез продължителен процес на адаптация, основан на проба-грешка в реални бойни условия.

Сравнението с авиацията има своите граници. Авиацията постепенно създаде многоцелеви платформи, които могат да изпълняват различни задачи, докато дроновете все още се развиват в посока на по-тясна специализация. Засега една добре изпълнена специализирана функция често има по-голяма стойност от няколко по-слабо изпълнени роли в една система.

На тактическо ниво дронът все повече прилича не на самолет, а на част от пехотната структура. Той работи близо до фронтовата линия и се интегрира в бойните подразделения, тъй като основното му предимство е съкращаването на времето между откриването на целта и нейното поразяване.

Това съкращаване на цикъла от сензора до огневото въздействие е сред най-важните промени в модерния бой. Командирите на земята вече планират действията си в условия, при които движението на противника може да бъде открито и атакувано много по-бързо от преди.

Дроновете поеха и част от функциите, традиционно свързвани с артилерията: разузнаване, коригиране на огъня и директни удари. Това не значи, че те могат да заменят артилерията. Тя все още осигурява плътност и продължителност на огъня, които дроновете не могат да постигнат. Промени се обаче начинът, по който двете средства се комбинират.

Старият въпрос „количество срещу качество“ вероятно е поставен неправилно. И двата фактора имат значение, но изпълняват различни функции. Евтините дронове, използвани в големи количества, създават постоянен натиск върху противника. Те го принуждават да реагира, да разпределя ресурсите си и да отделя средства за защита срещу множество малки заплахи.

По-сложните системи изпълняват задачи, при които са нужни по-голяма точност, далечина или специални способности. Армиите, които интегрират успешно дроновете, не избират между количество и качество, те използват и двете едновременно.

Оттук идва и идеята за слоеста система за дронова война. Разузнавателните дронове отпред осигуряват сведения за обстановката. FPV дроновете я превръщат в непосредствени удари. Прехващачите се опитват да неутрализират вражеските дронове, които изпълняват същите задачи. Системите със среден радиус на действие атакуват по-дълбоки цели, които поддържат цялата операция – командни пунктове, транспортни връзки и складове.

Най-новото направление – използването на дронове за унищожаване на други дронове – прави въздушното пространство непосредствено над фронта в отделно бойно поле. Доскоро разузнавателният апарат можеше да работи сравнително свободно. Днес всяка страна се стреми да унищожава средствата за наблюдение на противника. От изхода на този двубой зависи дали цялата останала дронова система ще функционира.

Затова контролът над въздушното пространство на тактическо ниво вече не е автоматично предимство на настъпващия. Той се превърна в отделен етап от битката, който трябва да бъде спечелен преди наземното действие. А това се оказва все по-трудно.

Най-голямо значение обаче има не само самото наличие на дронове, а дълбочината на системата.

Дроновата война е изключително зависима от логистиката: батерии, резервни части, боеприпаси, полезен товар, обучени оператори и постоянна поддръжка. Темпът на разход е огромен. Операция, която изглежда успешна на план, може да се провали, ако снабдяването бъде прекъснато.

Именно това е една от задачите, с които системите със среден радиус на действие са особено ефективни. Удар по склад или транспортен възел на 30 км зад фронта може да не изглежда толкова зрелищен, колкото директното унищожаване на бойна машина, но често определя възможностите на противника в следващите дни.

Съществува и широко възприетото схващане, че операторите на дронове могат да бъдат изтеглени далеч зад фронтовата линия. Това е вярно само частично. Ретранслаторите и напредналите комуникации дават на част от операторите да работят от по-защитени позиции. При FPV дроновете обаче близостта до фронта все още е важна. Заглушаването, влошаването на сигнала и закъснението не са абстрактен технически проблем – те могат да бъдат разликата между успешно попадение и падане на дрона без резултат.

Идеята, че целият бой може да се води от защитен пункт на десетки километри зад линията, засега остава недостижима. Зависимостта от надеждна комуникация прави безпилотната система уязвима именно там, където противникът използва електронна война.

При Шахове тези две системи се сблъскаха челно. Руският щурм зависеше от наличие на непокрит участък и възможност за незабелязано съсредоточаване на сили. Украинската дронова отбрана действа в обратната посока – чрез постоянно наблюдение и припокриване на зоните на контрол тя ограничи възможността за проникване и премахна елемента на изненадата.

Отдавна е ясно, че подготвената отбрана има предимство срещу щурм, който няма достатъчно разузнаване. Новото е, че дроновият слой прави това разузнаване евтино, постоянно и повсеместно. Като резултат всяка от трите фази на руския подход може да бъде нарушена поотделно.

Първо, проникването на малките групи може да бъде засечено още в началния етап, докато те се опитват да преминат между позициите. След това концентрирането на бронирана техника може да се наблюдава още преди колоните да започнат атаката. Накрая самият механизиран удар, лишен от изненада, попада под предварително подготвен огън.

Украинската страна вече използва и средства без пряко участие на пехота за прочистване на проникнали групи. Близо до Добропиля позиция на руски подразделения, които са успели да се промъкнат напред, е била прочистена с помощта на наземни роботи и дронове, както описва Forbes.

Традиционното предимство на настъпващия – възможността да компенсира недостиг на сили с изненада – постепенно намалява, когато всяко движение в зоната на битката може да се наблюдава. Конкретният ход на боя следва именно тази логика. „Азов“ и придадените му части блокираха настъпващите механизирани колони. В посоките на движение бяха използвани минно-взривни заграждения, а мостовете бяха повредени чрез действия на тактическата авиация.

Когато руските сили се опитаха да възстановят преминаванията с понтонни средства, украинската авиация ги унищожи. Това е класически пример за прекъсване на логистичния маршрут – същият, който дроновете със среден радиус използват при удари по транспортни и снабдителни цели в дълбочина.

Русия опита първо да отслаби украинското наблюдение и управление на боя, преди да извърши основния удар. За целта използваха „Гербера“ – евтин дрон от пенопласт и шперплат, предназначен за примамка и разузнаване – както и баражиращият боеприпас „Ланцет“.

Използването им срещу украинския слой дронове показва разбиране, че именно системата за наблюдение и бърз удар е ключов елемент на отбраната. Този опит обаче не е достатъчен. Когато механизираната група започва активната фаза на атаката, украинската страна вече разполага с информация за нейното движение и може да реагира според предварително наблюдаван сценарий.

Показателна е структурата на загубите. При десетки ангажирани машини, извадени от строя в рамките на няколко часа, щурмовият ешелон е унищожен, без да постигне териториален резултат, който да оправдае цената.

Особено показателна е загубата на „Торнадо-С“ – 300-милиметрова реактивна система за залпов огън, скъпа и сравнително рядко използвана в непосредствен риск. Тя осигурява огнева поддръжка от по-голяма дълбочина. Унищожаването ѝ показва, че украинското насочване е достигнало не само до предната част на колоната, но и до средствата, които я поддържат.

Заедно с унищожения „Град“ това означава, че огневата поддръжка на щурма – както по-евтините, така и по-ценните компоненти – е била извадена от строя заедно с бронираната техника, вместо да е защитена в дълбочина.

Организационно най-успешният модел напомня начина, по който артилерията традиционно се управлява: фронтът се разделя на зони, зоните – на сектори, а всяко подразделение отговаря за конкретен участък.

Ключово значение има припокриването между съседните сектори. То позволява на системата да поеме внезапен натиск, без да оставя незащитени пространства.

Проблемът възниква, когато към един ограничен район се насочат повече подразделения без достатъчно добра координация. Тогава възникват взаимни смущения в комуникациите, дублиране на действията, както и забавяне при вземане на решения. В крайна сметка прекомерната концентрация може да намали, вместо да увеличи ефективността.

Повече средства не означават автоматично по-добър резултат. Това важи и за двете страни.

Необходимо е определено равновесие в оценката на безпилотните системи. Те трудно могат да бъдат унищожени наведнъж, защото са разпръснати, мобилни и изградени като мрежа. Загубата на отделни позиции или екипи не означава автоматичен срив на цялата система.

При сериозен натиск обаче операторите и оборудването могат да бъдат изтеглени. Електронната война може временно да ги лиши от ефективност, а продължителните проблеми със снабдяването могат да ги ограничат не по-малко от директните удари.

Устойчивостта на дроновата система е реална, но тя не означава неуязвимост.

Анализ: Защо ударите по логистиката, а не по машините, бавят Русия

🇺🇦🎯🇷🇺 На 300-метрова отсечка от пътя към Добропилия украински дронове са унищожили 62 руски машини, изгорели на място и заснета от руски военнослужещ. Числото е впечатляващо, но само по себе си не представлява изненада. Русия притежава огромен брой камиони и загубата на 60 от тях няма да остави войниците без превоз.

Същинското значение обаче е другаде – това са 62 курса със снаряди, гориво, вода и храна, които така и няма да стигнат до предните позиции, както и десетки опожарени корпуси, запушващи единствения път напред. Точно тази разлика – между простото лишаване от техника и ефективното прекъсване на потока за снабдяване – обяснява защо украинската кампания срещу руския тил променя аритметиката на бойното поле през лятото на 2026 г.

Всеки отделен удар е просто тактически епизод, но кампанията зад него вече действа на оперативно ниво. От тази пролет украинските сили систематично затварят т.нар. коридор на оперативната дълбочина – пояса от 25 до 200 км зад фронта, където доскоро руските колони се движеха относително свободно, тъй като бяха извън обсега на челните FPV дронове и под прага на далекобойните ракетни удари. Основното средство за това е ново поколение ударни дронове със среден обсег: Hornet – фабрична машина за около 5000 долара с 5-килограмова бойна глава и обсег до 200 км, която лети на ниска височина, движи се почти безшумно, устойчива е на радиоелектронна борба (РЕБ) и притежава система за полуавтоматично издирване на целта – както и по-новите модели MORRIGAN. Свързани със Starlink и подпомагани от разузнавателни безпилотни апарати, които наблюдават пътните артерии почти денонощно, тези машини превърнаха ключови маршрути в постоянна зона за поразяване. В началото на май екипът за отворени данни на CNN анализира около 150 удара по руски цистерни, камиони и друга техника; успеваемостта, която допреди месеци беше в обратна пропорция, сега е 8 от 10 полета.

Как изглежда това на практика, показва ситуацията по магистрала Р-280, свързваща Ростовска област с окупирания Крим. Разузнавателни дронове следят отсечките ѝ почти денонощно, а пилотите на Hornet от поне шест ударни подразделения я направиха толкова непроходима за военна техника, че колоните вече се придвижват основно в лошо време, когато облачността крие целите им. Руснаците вече я наричат „пътят на смъртта“. Успоредно с това Киев прекъсва подстъпите към полуострова – разрушените мостове принуждават движението да се пренасочва към понтонни преходи, където машините стават още по-лесна мишена, а окупационните власти в Луганск вече обявиха прекъсване на снабдителните линии откъм Белгород и Ростов.

Мащабът на операцията личи най-ясно от проучванията на независимия френски OSINT анализатор Клеман Молен, който събира и брои геолокализираните видеокадри от украинска страна. По негови данни темповете на поразяване на техника са нараснали от около 7 машини на ден през май до 19 през юни и близо 30-40 през последните десет дни, като общият брой надхвърля 700 регистрирани превозни средства. Молен изрично подчертава, че кампанията не губи инерция и не се влияе от опитите за руска адаптация.

Ефектът върху руското настъпление е очевиден, но причините за него трябва да се тълкуват предпазливо. Според данни на Института за изследване на войната (ISW) руският напредък през 2026 г. е спаднал до около 15 кв. км месечно – в сравнение с близо 405 кв. км през миналата година. През юни нетният баланс на завладяната територия е бил едва 30 кв. км. ISW отдава част от този застой на украинската логистична блокада – системното прекъсване на доставките на гориво и боеприпаси към руския фронт. Това обаче е само част от обяснението: спадът се дължи и на изтощението след боевете за Покровск, изчерпания човешки ресурс и втвърдената украинска отбрана. Ударите лишават противника от способности, но не и от намерения – нищо в наличните данни не сочи, че Москва се отказва от офанзивата, тя просто плаща много по-висока цена за нея.

По-точната оценка е, че ударите по логистиката не са спрели Русия, но вдигат значително цената на всеки километър там, където снабдяването е уязвимо. Една офанзива не спира просто от загубата на техника, а когато темпът на загубите изпревари този на доставките. Молен уточнява и къде тези удари „хапят“ най-силно – в откритите участъци без населени места, където колоните и складовете няма къде да се укрият. На асфалта, който се държи под постоянен прицел от въздуха денонощно, всяка разбита колона автоматично запушва пътя за следващата.

Достатъчно ли е всичко това, за да пречупи руската офанзива? Все още не. Кампанията оскъпява и забавя операциите, но не е лишила Москва от способността да настъпва. Центърът на тежестта, който руското командване се опитва да защити, е именно възможността да натрупва запаси в предните линии, а той остава уязвим само там, където теренът го позволява. В урбанизираните участъци, където техниката и складовете изчезват в градската среда, този инструмент няма толкова силно влияние. Оттук идва и нуждата от внимателна оценка – логистичната блокада е само един от няколкото фактора зад забавянето, като тя е най-осезаема в открито поле и при мостовите преходи, където маршрутите се свиват до няколко конкретни точки, изложени на въздушни удари.

Анализ: близо 180 планиращи бомби над Филия – руският пробив в „Новия Донбас“

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската тактическа авиация превърна тесен участък край Новопавливка в едно от най-плътно бомбардираните места по цялата дължина на фронта, докато украински щурмови групи си пробиват път към Филия – укрепения горски масив, който е единственият къс от новата отбранителна линия на Донбас, останал в руски ръце. Настъплението продължава въпреки бомбардировката: към началото на юли украинците са достигнали самата линия, но още не са изтласкали руснаците от горския пояс.

Мащабът на въздушния натиск личи от космоса. По анализ на сателитни изображения от Sentinel-2, за тези 38 дни между 24 май и 30 юни руски изтребители-бомбардировачи Су-34 са пуснали поне 144 управляеми авиационни бомби (КАБ) по позициите на настъпващите украински части – средно около 3,79 на ден. През първата седмица на юли темпът се е ускорил: между 1 и 8 юли са отчетени най-малко още 34 бомби, около 4,25 дневно. За целия период от 46 дни това прави най-малко 178 планиращи бомби, концентрирани върху горските площи по тактическите височини над Иванивка. Числото следва да се смята като долна граница, тъй като кадрите от космоса улавят само най-видимите поражения, което означава, че реалният им брой почти сигурно е по-висок.

Важно е какво представлява това оръжие, защото то определящо за бойните действия в Донбас и по какъв начин действа руската авиация. КАБ не е ракета, а обикновена авиационна бомба, снабдена с разгъваеми крила и модул за спътникова навигация (УМПК), която носителят изхвърля от разстояние и оставя да плъзга към целта. Обсегът на този комплект е порядъка на няколко десетки километра – далеч под този на крилата ракета – което обяснява защо Су-34 действат толкова нагъсто над един и същ сектор: за да поразят горския пояс над Иванивка, машините трябва да подхождат сравнително близо до фронтовата линия и да повтарят курса ден след ден. Планиращата бомба е евтина, масова и точна в рамките на десетки метри – и тъкмо тя се превърна в основния руски инструмент за разбиване на украинската отбрана от две години и половина насам, защото решава проблема, който дотогава спъваше руската авиация – как да нанася плътни удари без навлизане на самолетите в обсега на украинските зенитно-ракетни комплекси. С УМПК свободно падащите бомби от безкрайните съветски запаси (ФАБ-250, ФАБ-500, на места и ФАБ-1500 с над тон взрив) с течение на времето станаха оръжие, което поразява от десетки километри на цена, несравнимо по-ниска от тази на управляемата ракета. Срещу този ежедневен поток от тежки удари украинската пехота в откритите позиции почти няма защита; концентрацията над Иванивка – близо четири бомби на ден в продължение на месец и половина – е локален израз на кампания, която Русия води по целия фронт.

Тази бомбардировка обаче не спира украинското настъпление. Първата цел на контраатаките, а именно да принудят руските сили да се изтеглят от Иванивка – вече е постигната; сега украинските части се захващат с втората: да изтласкат руските части от самия укрепен горски масив Филия. Към началото на юли линията беше достигнаха и завзеха поредица от позиции в горите северно от нея, но още не са избутали противника от Филия. Руските сили задържат позиции по източния край на масива, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна и Институтът за изследване на войната (ISW) отчитат продължаващи боеве около Филия и Иванивка при запазен украински контрол върху Новопавливка.

Как руснаците изобщо стигнаха дотук е част от по-дълга история. През юни 2025 г. руските сили навлязоха за първи път в административните граници на Днепропетровска област в хода на настъпателните операции към Новопавливка – първото потвърдено наземно навлизане в областта след пълномащабната инвазия, като през лятото се вклиниха в горските масиви южно от Новопавливка, сред които Филия. Именно вклиняването проби украинската отбранителна линия, докато останалите ѝ участъци по фронта устояха. Затова сегашната контраатака не е просто ограничен местен тласък, а опит да се заличи единственото място, където най-мащабната украинска програма за укрепване на фронтовата линия от началото на войната се оказа не само пробита, но и трайно задържана от врага.

Стойността на този горски масив надхвърля неговите километри – и тъкмо тук е оперативното значение на една операция, който на пръв поглед е чисто тактически. Филия е единственият участък от новата донбаска отбранителна линия – мащабната укрепителна система, която Украйна изгради през 2025 г. и която самите украинци наричат „Нов Донбас“, където руската армия съумя да пробие и да се закрепи трайно. Тя окупира горския масив през миналото лято, около година преди сегашната контраатака, в хода на настъплението си в Днепропетровска област. Единственото друго място, където линията беше пробита, при Золоти Колодяз в сектор Добропилия през август 2025 г. беше запушено скоро след първоначалния пробив: там малки руски щурмови групи се процедиха през отбраната и се събраха в дълбочина, но украинската контраофанзива ги изтласка назад до предишните позиции в рамките на седмици. Така Филия остава единствено изключение: точката, в която най-новата и скъпа украинска отбранителна линия беше не просто докосната, а пробита и удържана.

Тъкмо устройството на тази линия прави връщането на Филия толкова важно за украинските сметки в жива сила. „Нов Донбас“ не е просто обикновен окоп: три реда противотанкови ровове, три реда бодлива тел и плътен пояс от „драконови зъби“, вкопани в горите и разбити на разпръснати опорни точки, за да не станат лесна мишена за руските дронове. Замисълът е линията да работи като огневи чувал – само леко попълнена с пехота, но смъртоносна за онзи, който опита да я щурмува. Проектирана е с ясното съзнание за критичния недостиг на хора от украинска страна: държи се предимно дистанционно, от разчети на камикадзе дронове и индиректен огън, а не от гъста пехота в окопите. Идеята е с малцина да се нанасят несъразмерно големи загуби на агресора – обратното на изтощителна размяна на пехота, в която Русия има числено предимство.

На практика линията се държи не толкова от хора в окопите, колкото от очи и оръжия над тях: разчети, които управляват разузнавателни и ударни безпилотници, сред които управлявани с оптично влакно, устойчиви на заглушаване – покриват полетата пред линията с непрекъснато наблюдение и огън. Пехотата, която все пак е на терен, е разредена и добре прикрита в горските райони, а повечето поражения върху настъпващите се нанасяят не от картечниците в окопа, а от дроновете над него. Тъкмо тази подмяна – дрон вместо стрелкови взвод – е онова, което Украйна се опитва да откупи обратно при Филия.

Този недостиг на жива сила е структурния дефицит, който предопределя цялата инженерна логика на Киев, който не може да мери човек за човек с руската армия и затова реши да замени пехотата с бетон, стомана и дронове – да превърне самата география в убиец, който изисква малцина защитници. Точно тук се откроява залогът на боя при Филия: ако украинските сили избутат руснаците отвъд линията, те ще могат да задържат сектора със същата икономия на хора, за която линията е построена – с оператори на дронове и индиректен обстрел вместо с плътна пехотна отбрана. Връщането на Филия не опира до няколкото квадратни километра гора, а до най-острия ресурсен проблем на украинската страна: живата сила. Обратно, докато масивът стои в руски ръце, единствената пробита част от линията остава извън украинската логика на пестене на хора, а секторът изисква присъствие, каквото Киев все по-трудно осигурява.

Руските планиращи бомби действат именно на нивото на способността – върху капацитета на украинските щурмови групи да настъпват – а не върху нищо по-дълбоко в замисъла на кампанията. Най-малко 178 бомби за месец и половина свалят темпо и налагат цена на всяка крачка напред; но засега не обръщат посоката на боя – украинците продължиха да се придвижват дори когато дневният темп на ударите се вдигна от 3,79 на 4,25 през юли. Това, което сателитните изображения показват нагледно, е изтощителна кампания, водена от въздуха: опит цената на настъплението да се превърне в така непосилна, че то да спре само, а не маньовър, който да върне инициативата на руснаците на земята. Нищо в наличните данни не сочи промяна в замисъла на руската операция по това направление – Су-34 запушват с тонаж пролука, която пехотинците на терен са неспособни да задържат.

Изходът зависи от една проста аритметика на устойчивостта: не дали Русия може да бомбардира – 178 КАБ го доказаха – а дали въздушният натиск ще изтощи щурмовите групи по-бързо, отколкото те се доберат до самия масив и го изчистят. Ускоряването на темпа през юли, съчетано с това, че украинците въпреки него стигнаха линията, сочи, че бомбардировката засега забавя, но не спира настъплението. Дали тенденцията ще се запази, остава въпрос без отговор – планиращата бомба е ресурс, който руската авиация би могла да поддържа дълго време, стига авиобазите и складовете ѝ да работят и запасите на авиационно гориво да не пресъхнат.

📸 Снимка: През юни 2026 г. руската авиация е нанесла 8 284 въздушни удара с планиращи бомби срещу украински позиции на източния фронт. 49% от тях бяха картографирани от OSINT експерта Клеман Молин.

Украинската армейска авиация залага на Black Hawk заради руската зависимост

🇺🇦🚁🇺🇸 Армейската авиация на Въоръжените сили на Украйна залага американския UH-60 Black Hawk като бъдеща предпочитана основна платформа, докато поддържа и модернизира съветски вертолети за текущите си бойни задачи. Посоката очерта бригаден генерал Павло Бардаков, командир на този род войски, в интервю за изданието LIGA.net от 3 юли.

„Основната бойна машина, която виждаме, е UH-60 Black Hawk. Това е универсална платформа за бойни и десантно-транспортни задачи, доказала се в множество военни операции“, обясни Бардаков. Изявлението му не е обвързвано с доставка и засега остава обявено предпочитание, а не подписан договор, но въпреки това идва от офицера, който командва целия вертолетен състав на армията, и очертава посока, в която се очаква да се движи модернизацията му през следващите години.

В момента армейската авиация лети предимно със съветските Ми-8 и Ми-24 – транспортни и щурмови машини, много от които вече са преоборудвани със западни системи за навигация, въоръжение и средства за самозащита, за да отговорят на изискванията на съвременното бойно поле. В същото време обаче тази модернизация е кръпка, не решение, признава Бардаков, според когото проблемът е произходът на частите.

„Пристигането на нова техника за Армейската авиация е неизбежно – целият вертолетен флот е обвързан с резервни части, възли и компоненти, повечето от които се произвеждат в Русия“, каза той, като увери, че не се очаква недостиг в близките година-две, но в средносрочен план е необходимо преминаването към нова платформа. Тук е и същинската стратегическа примка: една армия не може да поддържа безкрайно флот, чиито жизненоважни части идват от държавата, срещу която воюва. Всеки модернизиран Ми-8 е заложник на руската верига за доставки, а тя рано или късно ще пресъхне. Западната авионика удължава живота на машината, но не сменя сърцето ѝ.

Black Hawk вече летят в украински ръце, но единствено за Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната, отделна служба със свой малък авиационен отряд, чийто вертолети получиха публична известност на 31 октомври 2025 г. Тогава две единици UH-60A свалиха бойна група на спецотряд „Тимур“ в индустриалната зона на Покровск, за да пробият сухопътен коридор в обкръжавания град. Кадри от операцията, включително заснети от руски дрон, ги показаха да летят на много ниска височина, десетина метра, за да избегнат засичане. Новината сега е друга: не ограничени хеликоптери за специални операции на разузнаването, а цял род войски – Армейската авиация – залага същата платформа за своето бъдеще.

Покровск даде на украинското командване нещо, което никой технически аргумент не би могъл да замени – доказан боен прецедент. Платформата вече е изпитана в най-тежкия възможен сценарий: десант под огън, в град на ръба на обкръжението. Изборът на Бардаков не стъпва на брошура, а върху бляскава операция, проведена пред очите на целия свят.

Зад нея стои и по-тих пласт опит. Екипажите на разузнаването публично отработваха десантиране на бойни групи, евакуация, спускане по въжета и нощни полети – рутинната школа, превърнала една чужда машина в позната. Това означава, че украинската армия не започва от нулата: Киев вече разполага с пилоти, техници и тактически наръчник за UH-60, натрупани в реални условия. Когато Армейската авиация назовава Black Hawk за своя бъдеща платформа, тя стъпва върху съществуваща база от компетентност, а не на теоретична преценка на лист хартия. Именно този наличен опит скъсява пътя от намерение до боеспособност, дори и броят машини да е малък.

Стъпвайки върху този опит, Бардаков описа Black Hawk като машина с благоприятен баланс на способности, разходи за експлоатация и цялостна ефективност. Украйна разглежда не само нови, но също и ремонтирани или модернизирани машини и вече се работи активно върху няколко проекта за придобиване. Партньорски програми, финансирани от съюзници, приспособяват вертолетите към конкретните изисквания на войната, която Русия води срещу Украйна. UH-60, влязъл в служба на американската армия през 1979 г., прехвърля войски, евакуира ранени, превозва товари и изпълнява широк набор от тактически задачи. Именно тази универсалност го превръща в предпочитания избор на десетки армии по света и причината украинското командване да го вижда като заместник на цялото семейство съветски транспортно-щурмови машини наведнъж.

Предпочитанието към Black Hawk почива и на пряко сравнение. Разузнаването, което вече лети с машината, посочва, че тя дава осезаеми предимства в характеристиките пред съветските Ми-8 и Ми-24 – по-модерна авионика, по-голяма живучест, по-добра защита. Но Black Hawk покрива транспортно-десантната роля, не ударната; в тази част от парка съветският Ми-24 засега няма пряк заместник в украински ръце. Точно това е приината Бардаков да говори за флот, а не за една машина: пълната подмяна на съветското наследство ще изисква едновременно универсална десантна платформа и посветен щурмови вертолет. Разсъжденията му за „други варианти на ударни хеликоптери“ водят точно дотам – не всяка машина, летяща по света, отговаря на условията в тази война.

Командирът беше пестелив и към другите варианти. „Не всички машини, които са въведени на въоръжение в много държави, отговарят на условията на нашата война. Не всички отговарят на изискванията за условия на експлоатация, авионика и въоръжение. Има много крехки и скъпи за поддръжка машини. Все още трябва да подхождаме към флота си по-рационално и икономично“, каза той – трезва бележка от армия, която брои всеки долар и всеки летателен час.

Икономиката тежи на всяко от тези решения. „Всичко е скъпо – вертолетите, обучението, поддръжката, резервните части, съпровождането, авиационното въоръжение, подготовката“, изброи Бардаков. Оттам и залогът на модернизацията: докато нова техника не пристигне в достатъчни количества, наличните Ми-8 и Ми-24 се дооборудват със западни системи, за да изпълняват задачите днес – по-евтин мост към момента, в който преходът се окаже неизбежен. Балансът между способност, разход за летателен час и ефективност е причината именно Black Hawk, а не по-скъпа или по-крехка машина, да излиза начело в предпочитанията на командването.

Изборът на Black Hawk се вписва и в по-широк процес – вкореняването на западна вертолетна екосистема в Украйна. На 20 октомври 2025 г. Bell Textron подписа писма за намерение с Министерство на икономиката в Киев за евентуална доставка на щурмови AH-1Z Viper и многоцелеви UH-1Y Venom по линия на програмата за Чуждестранни военни продажби (FMS), със заявена готовност да изгради производствено-ремонтен цех в страната. Впоследствие компанията учреди дъщерно дружество „Bell Textron Ukraine“. Логиката е обща за двата коловоза: не еднократна доставка на машини, а изграждане на местна база за поддръжка – т.е. изход именно от онази зависимост от чужди части, която обрича съветския флот.

На стратегическо ниво се очертава смяна на цялата логистична основа на украинската армейска авиация – от съветска към западна платформа, верига за доставки и школа за поддръжка. Това е дълъг процес: самата подмяна на вертолетен флот се мери в години, не в месеци, а войната налага темпо, при което всеки Black Hawk трябва да бъде обучен, въоръжен и обслужен, преди да влезе в бой. По-реалистичният сценарий е, че прегрупирането ще се случва паралелно – модернизираните Ми-8 и Ми-24 ще носят основната тежест още дълго време, докато западните машини се въвеждат в експлоатация на различни етапи, вероятно приоритет ще се постави върху най-сложните десантно-щурмови задачи, където Покровск демонстрира предимството им.

Метър по метър, тяло по тяло: анатомията на руския щурм през 2026 г.

🇷🇺🪦 Кратко видео, споделено от американския анализатор Престън Стюарт, събира в себе си цялата логика на руската война срещу Украйна в петата ѝ година. Заснето от първо лице от руски пехотинец, който бяга напред в опит да измине няколко метра повече от десетките военнослужещи преди него. Маршрутът е осеян с телата им – неподвижни ориентири, които показват не само посоката на руския щурм, но и неговата цена. Кадрите не са изключение, а илюстрация на модела, установен от руското командване: бавно превземане на терен, метър по метър, платено с живата сила, хвърляна в безкрайни вълни от месни щурмове.

Към днешна дата руското настъпление отдавна не прилича на бронираните колони, характерни за първите месеци на войната. Под постоянното наблюдение на дронове всяко по-голямо струпване на хора и техника става видимо и подлежи на поразяване за минути, поради което настъплението се раздроби на малки пехотни групи, често по 2-3 души, понякога дори по 1. Според анализ на Atlas Institute for International Affairs тези групи действат на цикли: предните разузнавателно-щурмови двойки опипват украинската отбрана, заплащайки за това с живота си, но при всяко повторение командирът на частта натрупва по-подробна картина на силните и слабите места, а оцелелите оборудват укрити позиции с боеприпаси и вода по-близо до украинската линия.

Едва тогава идва същинският щурм. Пехотата се придвижва пеша през равни и открити полета, опитвайки се да заобиколи инженерните заграждения, а от есента на 2023 г. – все по-често на мотоциклети и бъгита, които на теория дават скорост за прекосяване на смъртоносната зона, преди да бъде унищожена от FPV-дроновете. От началото на 2025 г. по данни на военни анализатори, щурмовите групи носят FPV-дроновете със себе си до предната линия: група от 10 души може да пренесе над 20 дрона, които се активират за секунди от оператори в тила и поддържат непрекъснат огън по защитниците.

Тази тактика е резултат от еволюция на принудата, продължила над 3 години. През 2022 г. Русия настъпваше с тежки механизирани колони. Колосалните загуби на бронирана техника през 2023 г. наложиха преминаване към пехота, отбелязва анализ на фондация „Карнеги“. Леките машини и мотоциклетите се появиха през есента на 2023 г. и станаха забележима черта на руската тактика през пролетта на 2024 г. и към средата на същата година бяха признати официално от Министерство на отбраната на Руската федерация за част от операциите. Институтът за изследване на войната (ISW) определи интегрирането им като системно за кампаниите от 2025 г. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описва прехода като отказ от масираните механизирани колони в полза на гъвкави модулни групи, способни да оцеляват под постоянно наблюдение от дронове. Двигателят на цялата промяна е насищането с дронове – и Русия отвърна, увеличавайки собственото си производство на FPV-апарати до около 4000 на ден още към края на 2024 г.

Цената на този модел е документирана изключително прецизно. Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през 2025 г. руската армия е превзела 4831 кв. км украинска територия – около 0,8% от страната – срещу около 3604 кв. км, или 0,6%, през 2024 г. За тези придобивки CSIS изчислява цена от между 100 и 150 убити и ранени на всеки превзет кв.км. и среден темп на придвижване от около 70 метра на ден по оста Авдеевка–Покровск за периода февруари 2024 – януари 2026 г. Само през 2025 г. CSIS отчита около 415 000 руски жертви, близо 35 000 месечно.

Доказаният долен праг на жертвите е още по-осезаем: проект на „Медиазона“ и руската служба на ББС, който потвърждава всеки загинал с име, снимка и родно място, наброяваше 200 186 имена към 24 февруари 2026 г. – четвъртата годишнина на пълномащабната война – и надхвърли 223 000 към края на май 2026 г. На базата на руския наследствен регистър „Медиазона“ и „Медуза“ оценяват, че до края на 2025 г. са загинали около 352 000 руски мъже на възраст между 18 и 59 години. Генералният щаб на Украйна, чиито данни отразяват само едната страна, съобщи за 1080 убити руски военнослужещи само за 9 май 2026 г. и общо около 1,34 милиона убити и ранени от началото на войната.

Зад тези обобщени числа стои индивидуалната съдба на пехотинеца от видеото. Естонският анализатор Артур Рехи оценява средната продължителност на живота на руски войник на фронта на две седмици до месец след подписването на договора. В отделни участъци тя пада още по-рязко: според украинското издание Euromaidan Press в края на 2024 г. при щурмовете срещу Мирноград, провеждани до 10 пъти дневно, очакваният живот на фронта за руските щурмови отряди е спаднала до 2 седмици. Публикация от февруари 2026 г. на същото това издание цитира оценка от „12 минути“ за един участък край Запорожие, където Москва е хвърлила две елитни въздушно-десантни дивизии за едно-единствено село. Тези числа са илюстративни за най-тежките участъци от фронта и идват от украинска страна, но посоката им съвпада с премерените изчисления на CSIS.

Ситуацията не е еднаква по цялата дължина на фронтовата линия, която надхвърля 1200 км. Интензитетът на щурмовете е силно концентриран. Към май месец главната ос остават Покровск и Костянтинивка: първият от двата падна под руска окупация в началото на годината, след като руските сили влязоха в него през ноември, а ISW съобщи, че към 28 януари 2026 г. не се наблюдава украинско присъствие в града. Съседният Мирноград е до голяма степен овладян, въпреки че украински части удържаха позиции в северните му покрайнини преди няколко седмици. На 8 май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски оцени руската групировка в Покровския сектор на около 106 000 души и го описа като най-тежкия участък на фронта. Руските сили успяха да достигнат покрайнините на Купянск и Лиман още миналата есен, но така и не затвърдиха успеха. Опитите за офанзива в Запорожка област, концентрирани в Гуляйполе и Орехов, Украйна определя като второстепенен руски приоритет. Други отсечки от фронта остават с осезаемо по-нисък интензитет, защото войната протича не като непрекъснат вал, а като поредица от локални месомелачки върху няколко предварително избрани оси.

Като военно решение този модел работи. Комбинацията от малки пехотни групи, мотоциклети и FPV-дронове, пренасяни до линията на контакт, връщат на руската пехота това, което тоталното наблюдение ѝ беше отнело: способността изобщо да се придвижва напред, без да бъде покосена при първото струпване. Но напредъкът се измерва метри и се случва единствено, когато е разменено за хора – цена, която никоя съвременна армия не е готова да плати. Загубите не са страничен ефект на тактиката, а нейното гориво. Оттук идва и истинското мерило на руското изтощение: не способността на щурмовите групи да настъпват, а дълбочината и темповете на набиране на жива сила: руските опити ще спрат, не когато тактиката се изчерпи, а когато попълненията престанат да изпреварват загубите от 100 до 150 убити и ранени за всеки превзет квадратен километър.

Именно този праг започна да поддава от началото на годината. Според данни на руското независимо издание „Медуза“, през януари руската армия е изгубила около 9000 души повече, отколкото е успяла да привлече – за пръв път темповете на вербовка изостават осезаемо от загубите; наборът през първото тримесечие спадна с около 20% спрямо година по-рано, до порядъка на 800–1000 договора дневно, въпреки рекордните премии, които достигнаха около 1,47 млн рубли през март. ISW оценява, че скъпата система на доброволно набиране е към своя край, а според репортаж на полската TVP World размерът на загубите надхвърля броя на сключените договори от близо половин година насам. В отговор Москва подготвя нова форма на скрита мобилизация чрез съставяне на списъци с „доброволци“.

Именно това обобщава CSIS, определяйки руското представяне през 2025 г. като „огромни загуби и нищожен напредък за една западаща сила“. Видеото, споделено от Престън Стюарт, е същата сметка през призмата на руския войник – изпълнен с ужас, той бяга покрай труповете на тези преди него, само за да плати с живота си за поредните няколко метра.

DISCLAIMER: Content presented is intended solely for news reporting and analytical purposes under principles of fair use. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Русия е завладяла само 94 кв. км. нетна територия в Украйна през април.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Въоръжените сили на Руската федерация са завладели общо 94 кв.км украинска територия през април, сочат данните на финландската разузнавателна група Black Bird Group, публикувани в началото на май. Това е третият пореден месец, в който темповете на руското настъпление се задържат значително под средните стойности за 2024 и 2025 г. – след нетен спад от 37 кв.км. през февруари и нарастване от 25 кв.км. през март.

За сравнение, най-високата месечна стойност от ноември 2024 г. е 750 кв.км. Средната месечна стойност през 2025 г. се движеше в диапазона 400–500 кв. км. Тази тенденция беше потвърдена и от Института за изследване на войната (ISW), който за периода 31 март – 28 април отчете нетен спад на териториалния контрол на руската армия.

Руското настъпление през целия месец април беше разпокъсано и традиционно не съумя да постигне пробив на оперативно ниво. На Покровския сектор руските сили продължиха опита за настъпление северно от града, като според украинското командване логистиката им минава през руините на Покровск и Мирноград, а напредъкът се ограничава до отделни пехотни групи. Натискът е насочен към поемане на контрол върху Гришино, Василивка и Новоолександривка. При Костянтинивка руски щурмови групи се опитаха да навлязат в Илинивка и северно от Бересток, но украинските сили отвърнаха с локализирани контраатаки в зоната Костянтинивка–Дружкивка и не позволиха закрепване в самия град. В посока Словянск руските сили масово прибягват до щурмове с мотоциклети, които ISW определи като характерен елемент на пролетно-лятната офанзива за 2026 г.

Южният фронт се консолидира след руската офанзива при Гуляйполе от февруари и март, замислена от руското командване като начало на бърз пробив към Запорожие от изток. Руската армия отчете ограничен напредък при Прилуки, Святопетривка, Оленокостянтинивка и Воздвиживка, но украинските контраатаки към края на януари и през февруари принудиха противника да отстъпи част от своите позиции. През април регионът остана статичен. Украинските части реализираха тактически успехи и към Лиман, в Луганска област и Запорожкото направление, а главнокомандващият генерал Олександър Сирски обяви, че от януари насам украинската армия си е върнала контрола върху 480 кв. км в Запорожка и Днипропетровска област.

Сивите зони – териториите, които никоя от страните не държи трайно – се разширяват по цялото протежение на фронта. Ефектът е пряко следствие от масовото използване на FPV дронове, които правят придвижването на големи групи пехота и техника в първата линия практически невъзможно. Ширината на зоната на поражение от двете страни вече надхвърля 15 км в редица сектори, а руските сили провеждат повечето от настъпленията си чрез малки групи от двама-трима бойци, често на мотоциклети или пеша.

Основната част от руските завоевания през април дойдоха от Харковска и Сумска област, където оперативната група „Север“ продължи да изгражда т.нар. буферна зона по държавната граница. На 8 и 13 април руските сили регистрираха напредък до 500 метра в три погранични сектора на Харковска област, докато в Сумска област са окупирани граничните селища Грабовске и Миропилске на дълбочина 3-4 км. Тези операции изпълняват пряка заповед на Владимир Путин от май 2024 г. и декември 2025 г., предадена публично от началника на Генералния щаб Валерий Герасимов, за разширяване на буферната зона по държавната граница.

Тактическото значение на набезите през границата остава ограничено. Според ISW и украинското командване настоящите завоевания не носят оперативна заплаха за украинската отбрана, освен ако Кремъл не пренасочи сили от Донбас – ход, който крие риск от ослабване на основното направление. Вероятната цел на групировка войски „Север“ е да фиксира украински резерви по северната граница и Путин да регистрира изпълнение на политическото обещание за буферна зона, без това да забави главните оперативни усилия в Донецка област.

Логистичен колапс: Руските сили на Днепър и Покровск останаха без лодки и транспорт

🇷🇺🌊🇺🇦 Руската армия в делтата на река Днепър в Херсонска област е изправена пред логистична парализа в резултат на острия недостиг на лодки, съобщи партизанското движение „АТЕШ“, според което повечето плавателни съдове са били унищожени от украински дронове, което е оставило руските сили изолирани на островите без вариант за ротация и редовни доставки.

Позовавайки се на сведения от агент, внедрен в редиците на 70-а мотострелкова дивизия от 18-а общовойскова армия на руските сухопътни войски, движението докладва за изострена криза с наличните плавателни съдове.

Според източника бързоходните лодки по островите в делтата на Днепър край Херсон до голяма степен са били унищожени, предимно от удари на украински камикадзе дронове, докато нови попълнения за момента не идват.

„Командването се преструва, че всичко е под контрол. В действителност почти не са останали лодки и всяко излизане във водата вече е лотария“, разкрива източникът.

От „АТЕШ“ посочват, че ситуацията е оставила руските сили фактически изолирани на островите в делтата на Днепър, което е направило прехвърлянето на личен състав и боеприпаси през водните пътища немислимо.

„Ротацията буксува, доставките се провалят. Тези, които са заседнали на позиции, чакат със седмици да бъдат сменени. Някои от останалите лодки се повреждат по причини, които командването предпочита да не споделя – те се приписват на износване и лоша поддръжка“, посочва групата.

В същото време обаче изглежда, че дефицитът се простира далеч отвъд делтата на река Днепър, като подобни проблеми са докладвани в сектори като Покровск, където руските войски също са изправени пред сериозна липса на оборудване.

Според агенти в 1442-ра мотострелкова бригада ситуацията се е изострила до такава степен, че командирите дават инструкции на войниците да конфискуват автомобили от цивилните граждани, а логистиката се намира в колапс, което допринася за високите загуби на бойното поле.

Дефицитът засяга не само бронирана техника и камиони, но и базови транспортни средства като мотоциклети, които обикновено се използват за прехвърляне на личен състав и провизии. Осакатената мобилност е довела до зачестили случаи на мародерство в руските редици. Един от източниците на „АТЕШ“ сподели за случай, в който мотоциклет е бил отнет дори от ранен войник, който е бил оставен в безпомощно състояние.

От „АТЕШ“ посочват, че тези събития са признак за по-дълбоки, системни проблеми във веригите за доставки на руската армия.

Освен това руските сили на Покровското направление се реорганизират, като разформироват евакуационните звена, за да създадат допълнителни щурмови групи. Това оставя ранените войници без подходящ транспорт или своевременна медицинска помощ, заявяват от партизанското движение.

Според „АТЕШ“, която провежда разузнавателни и диверсионни операции в окупираните територии, нейни източници в 74-та отделна мотострелкова бригада на Русия са заявили, че този ход е продиктуван от недостиг на персонал, което кара командирите да пренасочват евакуационните екипи към фронтовите щурмови части.

Украински защитник ликвидира двама руснаци на мотоциклети, объркали го за свой.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински военнослужещ с позивна „Флорист" ликвидира двама военнослужещи от руската армия край Покровск, след като го взимат за свой и приближават с мотоциклети към неговата позиция. Кадрите, заснети от action камера и публикувани онлайн, показват как нападателите спират на метри от самия него без да открият огън, преди украинският защитник да реагира пръв.

Това се вписва в засилената употребаа на мотоциклети и лекотоварни бъгита от руска страна за провеждането на щурмови действия на фронта в Източна Украйна. Тактиката беше наложена през 2025 г. заради наситеното покритие на бойното поле с FPV дронове, което направи бронираната техника и бавните пехотни групи силно уязвими. Според доклади на Института за изследване на войната (ISW), руското командване толерира високи загуби в жива сила от подобни рейдове заради шанса отделни мобилни отряди все пак да преминат „сивата зона" преди да бъдат унищожени.

Покровск остава един от най-натоварените участъци от фронтовата линия. Оперативно-стратегическата група „Хортиця" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) редовно съобщава за десетки отбити щурмове на ежедневна база в района. Случаите на погрешна идентификация, при които малки групи навлизат до вражеските позиции, обърквайки ги за свои, зачестяват именно поради скоростта на мотоциклетните рейдове и фрагментацията на фронтовата линия.

Спор в Украйна: Серхий Стерненко и 425-ти полк влязоха в конфликт заради спорни загуби край Покровск.

🇺🇦 В Украйна избухна публичен спор относно докладван щурм край Покровск, след като доброволецът и съветник в Министерството на отбраната Серхий Стерненко обвини командирите на 425-ти щурмови полк „Скеля“, че са изпратили войски в операция, оставила украинските войници изложени на удари с дронове и довела до множество жертви.

Стерненко заяви, че атаката е включвала бронирана техника, движеща се в колона в условия на интензивно присъствие на дронове, твърдейки, че подобна тактика е превърнала украинските части в лесни мишени. В публично изявление той сравни докладваните методи с руските тактики на нападение, които Украйна често критикува – по-специално използването на колони в райони, доминирани от ударни безпилотни апарати.

„Често се смеем на врага, когато изпраща войските си в колони на щурм. В условия на пълно превъзходство на дроновете, колоните стават лесни мишени, врагът понася тежки загуби. И продължава да го прави отново и отново. Но какво да правим с украинските командири, постъпващи по същия начин?“, написа Стерненко.

Той също така заяви, че е прегледал кадри, заснети от руски ударни дронове, които според него показват унищожена техника на 425-ти полк край Покровск след неуспешния щурм. Стерненко уточни, че няма да публикува кадри, показващи телата на украински войници.

„Няма да публикувам кадри с телата на нашите войници. За съжаление, там те са много“, написа той.

Междувременно руски източници твърдяха, че на 31 март украинските сили са направили опит за пробив до село Гришино в условия на мъгла, използвайки до 4 машини, включително M1A1 Abrams, M1117 и БМП-2, но оператори на FPV дронове от руското звено „Рубикон“, действащи съвместно със сили от групировка войски „Център“, са парирали опита за настъплеине, унищожавайки техниката и убивайки украинския личен състав.

Коментарите предизвикаха бърз и остър отговор от страна на полка, който отхвърли изводите на Стерненко и заяви, че оценката му се основава на руски пропагандни материали, които са били умишлено манипулирани.

Според пресслужбата на полка, видеото и публикацията, използвани от Стерненко, комбинират кадри от удари в различни дни и различни сектори на фронта и не се отнасят пряко до операцията от 31 март.

„Г-н Стерненко е използвал в оценката си за действията на полка публикация и видео от руски източници, умишлено монтирали данни за удари от различни дни в различни сектори на фронта, които не са свързани пряко с операцията от 31 март. Въз основа на руски изкривени данни г-н Стерненко е направил изводи, които не отговарят на истината, но отговарят на целите на руската пропаганда“, заявиха от полка.

От там признаха, че по време на щурмовите действия предишния ден е била използвана бронирана техника, но настояха, че операцията е била успешна контраатака, а не провален щурм. Представители на полка заявиха, че са използвани благоприятни метеорологични условия в подкрепа на операцията и за намаляване на рисковете за личния състав. Те добавиха, че войските са се придвижвали в бронирани машини с допълнителна защита и са били подкрепени от защитени комуникации, въздушно разузнаване, дронове, артилерия и танк.

„За изпълнение на задачата и запазване живота на бойците бяха използвани благоприятни метеорологични условия, хората се придвижваха в бронирана техника с допълнителна защита, беше установена надеждна комуникация, въздушно разузнаване, огнева подкрепа от дронове, артилерия и танк“, гласи съобщението.

От там потвърдиха, че четири бронирани машини са били поразени от вражески дронове в близост до целта, но уточниха, че реалните жертви са ограничени до двама войници, загинали близо до машините при удари с дронове по време на боевете на 31 март.

Според полка всички екипажи на машините са били евакуирани от пета бронирана машина в колоната, която се е завърнала невредима.

„Всички екипажи на машините се евакуираха от петата бойна машина в колоната, която се завърна невредима. Щурмовата група на обекта на атаката води битката, остава в контакт с командването и получава максимална огнева подкрепа“, добавиха от полка.

Тази размяна на реплики илюстрира високото обществено внимание в Украйна към тактиките на нападение в райони, наситени с разузнавателни и ударни дронове. Операциите, които включват концентрирано движение на техника, стават все по-опасни, тъй като и двете страни разгръщат постоянно въздушно наблюдение и FPV системи, способни бързо да поразяват бронирани формации.

Спорът акцентира и върху напрежението между обществените коментари по време на война, репортажите от бойното поле и използването на кадри от вражески източници. Докато Стерненко представи операцията като доказателство за неприемливи командни решения и нарече подобно отношение към войските престъпление, изискващо отговорност, полкът заяви, че публичният разказ е бил оформен от манипулирани руски материали.

425-ти полк покани Стерненко да посети щаба му и да се запознае с фактите около операцията от първа ръка. Инцидентът вероятно ще продължи да привлича внимание, тъй като засяга един от най-неотложните въпроси на бойното поле в тази война: как да се провеждат настъпателни и контращурмови операции при наличието на почти постоянно наблюдение от дронове, като в същото време да се ограничават загубите на хора и техника.

Гъстата мъгла приземи дроновете в Покровск, 1 от 20 оцелели руски пехотинци.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Гъстата мъгла и постоянният дъжд в района на Покровск в Донецка област драстично намалиха ефективността на дроновете, което принуди силите от двете страни на фронтовата линия да се завърнат към тактиката на близък бой с леко стрелково оръжие, съобщават източници от мястото на събитието.

Докато на други сектори от фронта дроновете продължават да играят ключова роля за разузнаване и насочване на артилерия, намалената видимост влошава работата на въздушното разузнаване, като позволява на руските сили да подсилят своите позиции и да продължат по-интензивни атаки..

Промяната в тактиката е подчертана от успешните действия на 132-ри отделен разузнавателен батальон, пряко подчинен на Украинските десантно-щурмови войски (ДШВ). Батальонът, който е специализиран в разузнаване и целеуказване с малки тактически групи, е извършил успешна засада срещу руски отряд.

Видео, публикувано в официалния канал на десантно-щурмовите войски на Украйна, документира въоръжения сблъсък. На него се вижда как украинските войници, част от бойна група „CG132“, откриват и неутрализират цяло вражеско подразделение. В един момент операторът използва AT-4, 84-милиметрово преносимо безжично противотанково оръжие, произведено в Швеция.

След интензивна размяна на огън отрядът от 132-ри батальон успява да елиминира по-голямата част от руските войници. В края на записа се вижда руски войник в бяла маскировъчна униформа за сняг и зимни условия, който е принуден да се предаде, лежейки на земята в средата на бойното поле.

„Колко човека влязоха тук?“ пита украински войник.

„20. Всички са мъртви, момчета. Всички ги застреляхте“, отговаря плененият руски войник.

От командването на ДШВ посочиха, че работата на разузнавателни групи има съществено значение. „Работейки на предни позиции, нашите разузнавачи откриват, фиксират и унищожават противника, осигурявайки предимство на бойното поле и отваряйки път за следващите действия на съединенията на ДШВ“, се посочва в официално изявление.

Ситуацията в Покровск илюстрира нагледно как метеорологичните условия могат да неутрализират технологичното предимство на въздушното разузнаване, което възстановява значението на малките, добре обучени пехотни части и тяхната способност да водят близък бой при нулева видимост.

Украинските войници на фронта са скептични към мирния план.

🇺🇦 Премествайки се между влажни мазета и кални окопи, за да отблъскват непрекъснатите руски атаки във войната, която след два месеца ще навлезе в петата си година, изтощените украински войници казват, че мотивацията им се крепи на съзнанието, че се сражават за нещо по-голямо: защитата на родината си.

Но докато преговарящите екипи се опитват да изковат мирно споразумение, войниците на фронта са убедени, че Русия остава решена да завладее Украйна – независимо дали сега, или след няколко години с възстановени сили – и без значение какъв ще е текстът на евентуалната сделка.

Те също така са категорични Киев трябва да поддържа голяма армия, за да опази сегашната близо 1300-километрова фронтова линия.

„Въоръжените сили на Украйна в момента са основната преграда между спокойния граждански живот на украинците и лошия ни съсед“, отбеляза 40-годишен артилерист пред Асошиейтед прес недалеч от границата между Днепропетровска и Донецка област. По стандартен военен протокол той се представя само с позивната „Келт“ при условие да не се разкрива точната му локация.

Украинските защитници изказват силно недоверие, че Москва изобщо има намерение да спазва каквото и да е мирно споразумение. Без сериозни гаранции за сигурност – например членство в НАТО – те и военните анализатори се обединяват около прогнозата, че следваща руска инвазия е неизбежна – със свеж личен състав и въоръжение, но по-важното – с научените уроци от провала в първите седмици от пълномащабното нахлуване през пролетта на 2022 г.

Бъдещата руска заплаха

От тъмен окоп с кални стени, където се укрива от бръмчащите над главата му дронове камикадзе, Келт се опасява, че каквото и примирие да бъде сключено, то ще се окаже краткотрайно.

„Това примирие ще е кратко, за да си възстановят силите три или пет години, и пак ще се върнат“, отбеляза бившият търговец на мебели от Киев, докато около него ехтят артилерийски гърмежи.

Серхий Филимонов, командир на батальон „Вълците на Да Винчи“, изрази тревога, че евентуално мирно споразумение би предоставило всичко необходимо на руската страна, за да нападне отново.

„За руснаците ще е чудесно – да спрат войната, да премахнат санкциите, да се подготвят за нова война и пак да нападнат“, категоричен е той. „Не вярвам, че може да има мир, преди Русия да бъде унищожена или поне ръководството ѝ да бъде сменено.“

Пренапрегнатата украинска армия

Филимонов разказва как руските сили за кратко навлезли в Покровск, ключов логистичен център в западната част на Донецка област и основна цел на руската настъпателна кампания от 20 месеца насам. В началото руснаците бяха изтласкани, а неговата бригада успяваше да задържи участъка си, но все по-често усилията ѝ се проваляха заради съседни части, пълни с неопитни новобранци.

В понеделник Кремъл се похвали, че е превзел града след повече от година кръвопролитни боеве, но президентът Володимир Зеленски опроверга твърдението от Париж и заяви, че сраженията там продължават.

Мащабен руски пробив по фронтовата линия ще зависи от способността на украинската армия да увеличава и поддържа своята численост, смята американският военен анализатор Роб Лий.

„На Украйна ѝ липсва жива сила, липсват ѝ резерви“, казва той. „Достатъчно е една-единствена украинска бригада да изпита сериозни затруднения, и Русия напредва“, обясни той.

Тарас Чмут, украински военен експерт и ръководител на фонд за събиране на средства за нуждите на украинската отбрана, каза пред обществената телевизия „Суспилне“ днес, че множество предно разположени батальони в момента са съставени от едва 20 бойци вместо обичайните 400–800.

Макар Киев да мобилизира до 30 000 души месечно, голяма част от тях намират начин да избегнат служба или се оказват негодни да заменят ветераните на първа линия.

Ключовите точки все още се държат

Въпреки това украинските войски успяват да задържат позиции в Покровск, както и в Купянск и Вовчанск в Харковска област – две места, които Русия се опитва безуспешно да превземе повече от година, припомни Юрий Федоренко, командир на батальона за безпилотни системи „Ахилес“.

Русия хвърли десетки хиляди от своите войници в пехотни щурмове срещу тези градове и фактът, че все още не успява да ги превземе изцяло „свидетелства за високата мотивация и устойчивост на украинската армия“.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин се закани, че боевете няма да спрат, докато Украйна не изтегли въоръжените си сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, които бяха незаконно анексирани от Кремъл през септември 2022 г. Руските войски контролират едва половината от Запорожие и Херсон без да контролират едноименниет им областни центрове, както и две трети от Донецка област.

Руско-американският проект за мирно споразумение включваше ограничаване на числеността на украинската армия и фактическо изтегляне от останалата част на Донецка област. Зеленски по-късно разкри, че преработена версия би могла да сработи, но все още не е ясно какво ще съдържа крайния документ.

Роб Лий, който редовно посещава фронтовата линия, отбелязва, че през руското настъпление през 2025 г. е относително по-бързо отколкото миналата година, но не е сигурно, че следващата година тази закономерност ще се запази превземе останалата една трета от Донецка област.

„Където и да напредне Русия, Украйна дава приоритет на отбраната и успява да удържи дълго време, след което Русия успява да напредне в други посоки“, обясни той, подчертавайки руската тактика на натиск по няколко направления едновременно.

Украйна пак ще има нужда от западна помощ

От калния си окоп Келт се подиграва на идеята за намаляване числеността на украинската армия, което според него означава просто „да улесниш руснаците да те убият по-късно, вместо сега“.

Но да се поддържа армия в сегашните мащаби от малко над 1 милион души е почти невъзможно без продължаваща западна подкрепа. От началото на войната през февруари 2022 г. Киев харчи почти всичките си приходи от данъци за издръжка и въоръжаване на защитниците си, а всичките останали разходи като здравеопазване, социални програми, образование, пенсии, енергетика, се покриват изцяло от западни грантове и заеми.

ЕС отпусна 50 млрд долара помощ за периода 2024–2027 г. по програмата Ukraine Facility, но за 2026 и 2027 г. ще ѝ бъдат необходими 83,4 млрд за въоръжените сили и 52 млрд за всички други държавни разходи, сочат изчисленията на икономиста Глиб Буряк от Украинско-американския университет Конкордия.

Бъдещето на украинските финанси, в това число на възможността да поддържа голяма армия, ще зависи от това какво ще е записано в мирния план относно замразените руски активи, заяви Буряк и отправи предупреждение, че ако войната спре, помощта може рязко да намалее.

„Как точно ще бъдат управлявани тези активи ще определи финансовото състояние на Украйна през следващите години“, обобщи той.

Washington Post: Какво означава кампанията за Покровск за бъдещето

💡 Във вторник руският президент Владимир Путин обяви превземането на Покровск, което бележи кулминацията на 20-месечна настъпателна кампания, чиято крайна цел беше именно украинският град. Киев отрече, че той е паднал, и заяви, че войските му все още контролират северната му част.

Повечето военни експерти смятат, че Покровск в крайна сметка ще падне. Когато се случи, това ще може да бъде обобщено като пирова победа, която сама по себе си едва ли ще разплете отбраната на Украйна в източната част на страната.

Въпреки минималните тактически предимства, които окончателното падане на града ще предложи на руските сили, кампанията показа, че те се учат и адаптират, което би могло да докара сериозни проблеми на Украйна в близко и средносрочно бъдеще, освен ако не бъде адресирано.

До началото на пълномащабната инвазия Покровск имаше население от 60 000 души и едва 29,58 кв.км. площ. Въпреки че е малък град, той играе ключова роля поради близостта си до логистични линии за снабдяване: магистралата E-50 (една от три магистрали, които свързват Донецка област с останалата част от Украйна) и жп линия от контролираните от Украйна територии на областта до логистичния център Днипро и останалата част от страната – ключови за доставките на оръжие и провизии към фронтовите сили на Украйна.

Кремъл преувеличава значението на последния си успех, за да представи руското настъпление на бойното поле като неизбежно. Това внушение очевидно се отразява на някои членове от екипа на президента Доналд Тръмп, които се опитват да съставят предложение за мир, който да доведе до прекратяване на войната.

Но нищо не е неизбежно. Русия плаща висока цена за безмилостната си кампания в Донецк. През последните 20 месеца руските сили са напреднали само около 45 км по оста Авдеевка–Покровск. Руските сили са загубили танкове и друга бронирана техника в размер на най-малко пет дивизии (повече от 1000 бронирани машини и над 500 танка) в този сектор от фронта за целия период на настъпателната си кампания за превземане на Авдийвка през октомври 2023 г. до лятото на 2024 г.

Оттогава руските сили измениха тактиката си, като са намалили приоритета на механизираните настъпления в полза на мисии за проникване с малки пехотни единици, вероятно с цел запазване на бронирана техника, която се оказа лесна жертва на украинските дронове. Тази промяна им позволи да продължат напредъка си буквално пеша и с високи загуби.

Само в района на Покровск руските сили превзеха около 31 кв. км. през октомври тази година, като за същия период от време са загубили около 25 000 войници, според сведенията.

В този ред на мисли, падането на Покровск едва ли ще бъде последвано от успешен руски пробив на фронтовата линия. Силите, разположени там, сега добре обучени на изтощителна позиционна война, нямат капацитет да се придвижват бързо и да превземат повече територия. Със загуби, оценявани на най-малко 1 милион ранени и 250 000 убити, и с набор, неспособен да компенсира такива колосални загуби, Москва няма достатъчно войски за решителен пробив в мащаб – особено поради това, че Украйна поддържа гъста мрежа от полеви укрепления веднага западно от Покровск.

Въпреки това, в последната кампания руснаците демонстрираха нов успешен оперативен шаблон за превземане на украински градове: Първо, систематично влошаване на логистичните линии на Украйна с дронове, последвано от изпращане на пехотни щурмови и проникващи групи, от които се очаква да надвият изтощените защитници. По-конкретно, руската способност за отслабване на бойната позиция на Украйна чрез удари на средна далечина е тревожно развитие.

Украинската отбрана на крепостния пояс (Словянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка) ще се усложни значително, ако тя бъде лишена от своите железници и магистрали, необходими за снабдяването на четирите опорни точки. Всъщност Русия вече прави опити да повтори уроците от Покровск. В началото на ноември Украйна спря железопътния трафик към Краматорск, вероятно поради заплаха от приближаващи руски дронове.

Украйна трябва да намери начин да противодейства на успешния руски шаблон. Трябва да внедри по-ефективни мерки срещу безпилотни заплахи в защита на тила, а едновременно с това да насочи по-добре своите удари по руските оператори на дронове. За да постигне това, Украйна ще трябва да подобри способностите си за нанасяне на удари по цели на средна далечина – на 60-90 км отвъд линията на контакт. Неуязвими към заглушаване дронове, които сега са разработвани от стартъп компании в Украйна, са част от решението.

Но за да спре наистина руснаците, западната помощ остава жизненоважна. За Киев е необходимо споделянето на разузнавателна информация да продължи, както и доставките на конвенционални оръжия за нанасяне на удари по цели на средна дистанция, като артилерия и ракети. Докато Русия продължава да реализира напредък на бойното поле, е малко вероятно да се стреми към смислени преговори за край на войната. Всичките дипломатически усилия от администрацията на Тръмп ще се окажат безплодни, докато напредъкът на Русия не бъде решително спрян.

Около 1000 украински военнослужещи държат позиции в Мирноград.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Над 1000 украински военнослужещи продължават да държат позиции в силно разрушения град Мирноград, разположен в непосредствена близост източно от Покровск, който е почти напълно окупиран от руските сили.

Според военнослужещ, говорил при условие за анонимност, сухопътните линии за снабдяване на украинския гарнизон в Мирноград са били почти напълно отрязани след падането на Покровск в понеделник – първият голям град, превзет от рускнаците през последните 14 месеца на щурмови операции с висока интензивност.

„Ситуацията е критична. Логистиката зависи изцяло от дронове и наземни роботизирани системи. Дори доставката на храна е сериозно затруднена“, заяви войникът пред германското издание BILD.

Той предупреди, че руските сили вече са установили присъствие по последния оставащ коридор за снабдяване, което означава, че в близките дни защитниците на Мирноград рискуват да се озоват в пълно обкръжение. Наскоро извършен опит за ротация на личен състав с въздушни дронове е бил осуетен, като се е стигнало до директен сблъсък с руски пехотни части, добави източникът.

Украинският военнослужещ говори от името на защитници от пет различни бригади, разположени в района, и призова спешно да бъде осигурен надежден маршрут за снабдяване или да бъде извършено организирано отстъпление на контингента от позициите в града.

„Ако не бъде направено едното или другото, защитниците на града ще останат тук завинаги“, заяви той.

Немското издание BILD публикува кадри, заснети и предоставени от войника, на които се виждат руски военнослужещи по оста между Мирноград и северозападните предградия на Покровск.

Серия от успешни удари на 155-та бригада срещу руска бронирана техника в Покровск.

🇺🇦💥🇷🇺 155-а отделна механизирана бригада „Анна Киевска“ публикува кадри от поредица успешни удари по бронирана техника и логистика на руската армия в Покровск, извършени в периода 21–23 ноември.

Според официалния канал на бригадата в Telegram, в последните дни руското командване е опитало да придвижи допълнителна бронирана техника към града, включително танкове, но всичко е било унищожено от украински дронове с помощта с други подразделения от 7-и корпус на десантно-щурмовите войски на ВСУ.

„Украинските сили за отбрана развиват собствена зона на поражение отвъд „нулата“ – на каченото видео се вижда пътят южно от Покровск, превърнат в гробище на десетки единици вражеска техника: БТР-и, автомобили, бъгита и мотоциклети“, гласи съобщението.

През последните няколко дни „гробището“ е било попълнено с нови унищожени машини. Всички опити на руските сили да се закрепят с техника в самия Покровск са претърпели неуспех, подчертават от бригадата.

Освен това бригадата разпространи отделно видео с компилация от най-значимите поражения, нанесени от нейните сили досега през ноември. Покровск остава един от ключовите участъци на фронта в Донецка област, където в последните месеци е насочена огромна част от руската настъпателна мощ.

Украинското командване отрича да е загубило Купянск.

🇺🇦 Украинската армия категорично отхвърли твърдението на началника на руския генерален щаб генерал Валерий Герасимов, отправено лично към Владимир Путин, че неговите сили са „освободили“ Купянск.

Украински официални лица заявиха, че градът остава под украински контрол, и обвиниха Москва в организирана кампания за дезинформация, която има за цел да прикрие провалите на фронта.

Генералният щаб на ВСУ твърди, че Купянск е напълно под украински контрол, а в отделни райони на града в момента се провеждат операции по прочистване на руски диверсионни групи.

„Купянск остава под контрола на Силите за отбрана на Украйна. Продължават мерките против диверсии и специалните операции за ликвидиране на вражески групи“, се посочва в изявление на военното ръководство.

Подобна е ситуацията и в Ямпил, където украинските сили провеждат операции по претърсване и унищожаване на руски диверсанти. Твърденията, че руската армия е превзела по-голямата част от градовете Вовчанск и Покровск, бяха окачествени като напълно лъжливи.

В Покровск украинските сили продължават своите операции по прочистване и едновременно с това укрепват логистиката, за да осигурят устойчивост на предните позиции.

Според украинското ръководство тези измислени руски „победи“ целят единствено да компенсират огромните загуби и да поддържат вътрешната пропагандна картина.

„Тази поредна информационна фалшификация е насочена към прикриване на критичните загуби на руската армия, която е принудена да провежда постоянни месни щурмове“, гласи изявлението.

Допълнителни разяснения бяха дадени от Виктор Трегубов, ръководител на комуникациите на Обединеното оперативно командване, който заяви пред РБК-Украйна, че в Купянск не е имало никакви вражески пробиви.

„Към днешна дата в Купянск няма пробиви на врага. Ситуацията остава стабилна“, увери той и отбеляза, че руските сили са разпръснати по северните покрайнини на града.

Трегубов отхвърли твърдението на Владимир Путин, че руските войски са обкръжили 15 украински батальона в Купянск-Вузловой, като подчерта, че географията прави това обкръжение невъзможно.

„Площта на Купянск-Вузловой е едва 4 кв.км. Да се обкръжат толкова батальони там е невъзможно според такива науки като физиологията и геометрията“, заяви той.

Генералният щаб на ВСУ допълни, че силите му продължават да нанасят значителни загуби на врага по цялата фронтова линия. Според предоставените цифри от началото на годината са ликвидирани над 371 000 руски военнослужещи.

Жителите на Хуляйполе бягат заради влошената ситуация на фронта.

Местни жители стоят в близост до жилищна сграда, улучена при въздушен удар на руската армия, във фронтовия град Хуляйполе в Запорожка област, Украйна, 11 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Sergiy Chalyi

🇺🇦🏃‍♂️🇷🇺 Облечена в няколко пласта дрехи, стискайки бастуна си в микробуса за евакуация, 84-годишната Полина Плюшчий сподели, че заплахата от дронове и друго оръжие е направила твърде опасно излизането от дома ѝ в близост до фронтовата линия в югоизточна Украйна.

„В собствения си дом, в собствения си двор – и не можеш да излезеш“, сподели тя,готвейки се да напусне градчето Хуляйполе, което се намира на под 10 км от най-ожесточените сражения между руски и украински войски.

Украинските спасители се надпреварват да изведат останалите цивилни от зоната на обстрел по участък от южния фронт в Запорожка област, след като ситуацията със сигурността се влоши рязко заради руското настъпление през последните дни.

Във вторник украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски заяви, че ситуацията край Хуляйполе се е влошила значително. Военните съобщиха, че са изтеглили силите си от най-малко шест селища в района през последните два дни.

Въпреки че Украйна да извършва евакуация на цивилните от населените места в близост до фронта от самото начало на войната, опитните спасители споделят, че сега това е изключително рисковано заради рояците дронове, които господстват на бойното поле.

На около 100 км североизточно от там руските сили изглежда са на път да завземат най-голямата си плячка в Украйна от началото на 2024 г. – руините на логистичния център Покровск.

Украинските командири твърдят, че нямат достатъчно хора, за да задържат позициите си, въпреки хилядите дронове, кръжащи над бойното поле, които превръщат всеки опит за настъпление от двете страни в самоубийствена мисия.

Руската армия постига бавни, но сигурни успехи в Покровск и околностите му, използвайки малки мобилни групи войници, изпращани напред за сондиращи атаки, насочени към проучване на дупките във вражеската отбрана. Украйна отбелязва, че много от тези войници завършват убити или ранени, но това не отказва руските командири от тази тактика.

В Хуляйполе следите от близо четири години сражения се буквално навсякъде: изгорели, надупчени от куршуми превозни средства лежат преобърнати по улиците, а разбити домакински уреди стърчат от счупените стени на апартаментите.

Спасителите споделят, че най-значимата заплаха са дроновете с първо лице (FPV), управлявани по оптични влакна, тъй като те са устойчиви на заглушаване, което се използва за извеждане от строя на дроновете с радиочестотно управление.

„Няма къде да се купи лекарства, няма вода“, оплаква се евакуираната Жана Пузанова, на 55 години. Тя и нейната 88-годишна майка се намират в лошо здраве.

„Не можем повече да живеем така“, призна тя.

Бягащите цивилни изразиха надежда домовете им да останат в украински ръце.

„Ще оцелеем, ще издържим“, каза 78-годишната Катерина Ишченко. „Нашето Хуляйполе е силно.“

Украински щурмови части освободиха няколко улици в Покровск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински щурмови отряди успешно освободиха няколко улици в обсадения град Покровск, като използваха операции, насочвани от дронове, за да изтласкат руските войски от позициите им, съобщи 425-и отделен щурмови полк „Скеля“ по-рано днес.

Според полка малки тактически групи се развръщат за прочистване на сгради от окупиращите сили, като всяко движение се координира в реално време от разузнавателни дронове. „Дроновете не само откриват целите, но дори указват посоката на огъня за войниците“, съобщи подразделението.

Щом бъде засечена вражеска пехота, украинските войски пускат ударни дронове, за да унищожат целите, преди да изпратят щурмовите групи – тактика, значително намаляваща рисковете за личния състав.

Сраженията в Покровск се засилиха през последните дни, тъй като руските войски продължават настъплението си с леки превозни средства и малки пехотни групи.

7-и корпус за бързо реагиране на Въздушно-десантните войски на Украйна съобщи, че проведеното наскоро мащабно руско настъпление по магистралата Селидове–Покровск е постигнало частичен успех.

Голямата част от руската лека бронирана техника беше унищожена, преди да достигне до града, а останалата част – вече в самия Покровск. Въоръжените сили на Украйна продължават операциите по търсене и унищожаване в градската зона, насочени срещу вражески огневи позиции, създадени през последната седмица.

Според украински военни доклади само на 11 ноември те са унищожили пет мотоциклета и пет превозни средства на руските сили в Покровск и покрайнините му.

В близкия Мирноград руските войски засилиха атаките в опит да пробият украинската отбрана, но щурмовете не успяха да проникнат в града, твърди украинското командване. Линиите за снабдяване на украинските защитници в този район остават стабилни.

Разузнаването сочи, че руските части водят подготовка за ново настъпление от посока Хродивка, подкрепено от бронирана техника. 7-и корпус и свързаните с него бригади провеждат операции за подобряване на тактическите позиции в покровската агломерация.

Една от украинските бригади продължава да отблъсква денонощни атаки на малки руски групи от по двама до четирима войници, които се опитват да се промъкнат в югоизточните покрайнини на града. Руските войски използват търговски дронове за навигация и разузнаване, а за логистика разчитат на цивилни превозни средства и мотоциклети.

В района на Красний Лиман друга част на Въздушно-десантните войски на Украйна координира действията си със съседните формирования, за да предотврати руски пробив. Руските войски явно виждат селището като потенциална база за настъпление от север към Мирноград, но украинските сили успешно елиминират вражеските елементи и осуетяват плановете им.

По-рано се появиха съобщения, че руските сили спешно прехвърлят войски към покровския сектор в Източна Украйна на фона на критичен недостиг на жива сила и оперативни резерви.

Украйна унищожи севернокорейска реактивна артилерия Type 075 на Покровския фронт.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската армия унищожи севернокорейска реактивна система за залпов огън Type 075 на Покровския фронт, съобщи отрядът за дронове „Небесни хищници“ към 59-а отделна щурмова бригада на ВСУ.

Руските войски се опитаха да скрият установката в окоп, маскирана с дъски и клони. Въпреки това украинските разузнавателни дронове я откриха, след което тя беше поразена с прецизен удар.

„Окупаторите си мислеха, че ще ни изненадат с новата си играчка, но ние сме виждали това и преди, нищо ново за нас“, заяви украинският отряд.

107-милиметровата система, доставена от Северна Корея, е базирана на китайската гаубица Type 63. Тя може да изстрелва както фугасно-осколъчни, така и касетъчни боеприпаси с обсег 8,6 км.

По-рано руските сили започнаха да монтират тези установки на различни превозни средства, за да увеличат мобилността и скоростта на разгръщане – тактика, замислена да компенсира ограничения обсег и ниската защита на системата.

Украински десантчици изтласкаха руските сили от градския съвет в Покровск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Елементи от 425-и отделен десантно-щурмови полк „Скала“ на Въоръжените сили на Украйна изтласкаха руските войски от сградата на градския съвет на Покровск и издигнаха там украинското знаме. Руснаците, които не избягаха или не се предадоха, бяха унищожени, съобщава подразделението.

Според сведенията две щурмови групи от полка са получили задача да влезат в центъра на града и да прогонят руснаците от сградата на градския съвет. По пътя към целта те са били ударени от вражески FPV дрон, но въпреки това са успели да влязат в града.

Според бойците те дори са попаднали в руска засада, но която също не е успяла. Руските войски са били ликвидирани, а един украински войник е бил леко ранен, но въпреки това е продължи да изпълнява задачата.

„Украинското знаме отново се вее над градския съвет в Покровск, докато руските сили понесоха загуби и се оттеглиха“, посочват от формированието.

По-рано днес Генералният щаб на ВСУ отрече твърденията за „обсада на Покровск“, които според него се тиражират от руската пропаганда. В изявление на щаба се посочва, че силите му продължават да държат своите позиции в агломерацията Покровск–Мирноград.

В този сектор са концентрирани голям брой руски военнослужещи. Боевете вече се водят в самия град, където според източници на РБК-Украйна се намират около хиляда руски военнослужещи.

На 3 ноември 7-и корпус за бързо реагиране на въздушно-десантните войски на Украйна съобщи, че настъплението на врага в северната част на Покровск е било спряно, което е осуетило прекъсването на важен логистичен маршрут.

На 4 ноември украинският президент Володимир Зеленски посети фронтовата линия, където се срещна със силите, които отбраняват Покровск и Добропилия.

Украинското военно разузнаване продължава своите операции в Покровск.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна съобщи, че продължава своите операция в ключовия логистичен район Покровск в Донецка област, където се водят ожесточени сражения с руските войски. Това написа ГУР в публикация на своя канал в Telegram по-рано днес.

Операцията, ръководена от специален отряд „Тимур“, е насочена към защита на основните линии за снабдяване.

„Там в момента е концентрирана най-голямата част от щурмовите сили на окупатора и се развива значителна настъпателна активност. Боевете продължават в самия град. Това е тяхната основна цел – именно Покровск“, заяви украинският президент Володимир Зеленски на 27 октомври.

Зеленски подчерта, че всеки успех на украинските въоръжени сили в тази посока е стратегически принос към отбраната на цялата страна.

ГУР съобщи, че след успешна въздушно-десантна операция специалните части са овладели ключови позиции, създали са сухопътен коридор и са подсилили своите войски. Основната цел на операцията е осуетяване на руските опити за разширяване на влиянието върху логистиката в района.