20 ирански ракети струваха на САЩ над 70 прехващача в Йордания

🇺🇸🚀🇯🇴 Американските сили в Йордания са изстреляли около 60-70 зенитни ракети от MIM-104 Patriot и поне 12 ракети от системите за противоракетна отбрана THAAD в отговор на един-единствен залп от около 20 балистични ракети по време на иранската атака през нощта на 9 септември. Това съобщава The Wall Street Journal, цитирайки официални лица от Пентагона и съюзнически държави, запознати със случая. Според един от източниците разходът е съпоставим с обичайния разход на САЩ за цяла седмица в други периоди на войната.

Целта на иранските ракети е била авиобаза Муафак Салти край Азрак в източната Йордания – ключова база за операциите, провеждани от ВВС на САЩ срещу Ислямската република. Въоръжените сили на Кралство Йордания обявиха, че от 18 от 20 ирански ракети са унищожени, а 2 са паднали в необитаеми райони.

В същото време американски служител разкри пред Reuters, че щурмови самолет A-10 Thunderbolt II е бил уцелен, в резултат на което е останал без крило, а около 8 изтребителя-бомбардировача F-15E Strike Eagle са получили леки повреди и към настоящия момент са върнати обратно в експлоатация. Няма пострадали военнослужещи. Цитираните сведения не уточняват как са причинени повредите по самолетите.

Оценката на WSJ за изразходваните прехващачи е близо два пъти по-висок от предварителните сведения. Служителят, описал щетите пред Reuters на 10 септември, посочи около 30 изстреляни прехващача, а CBS News съобщи за повече от 30. Още на 9 септември опити на любители да изброят прехващачите, заснети в нощното небе над Йордания, достигнаха до оценки, вариращи между 60 и 100. Централното командване на САЩ (CENTCOM) и властите в Йордания отказаха коментар пред WSJ. Официален брой изразходени ракети не е оповестен.

Според служителите, цитирани от WSJ, отбраната е била затруднена от бойните глави на ирански ракети, които при приближаване към целта започват да отделят по-малки елементи. Подобно разделяне може да увеличи броя на обектите, които отбраната трябва да проследява и евентуално да поразява в последната фаза на полета, когато времето за реакция е най-малко. Описанието обаче не установява колко отделни суббоеприпаса са били обстрелвани.

WSJ описва хронология на все по-усъвършенствани ирански удари в хода на войната: Техеран комбинира различни видове ракети, траектории, маневри и бойни глави, за да претовари ракетния щит на САЩ. „Тези нови тактики, които наблюдаваме, показват, че иранците продължават да се приспособяват, да се учат, да експериментират и да проверяват кое работи и кое не“, алармира Фабиан Хинц, наблюдател на иранските ракетни сили в Conflict Armament Research.

Ако числата на американското издание се окажат точни, срещу около 20 ирански ракети са използвани над 72 прехващача общо – средно над 3,6 на изстреляна ракета. Това съотношение показва мащаба на разхода, не конкретния брой прехващачи, насочени към всяка отделна цел, особено при отделяне на допълнителни поразяващи елементи.

Финансовата оценка също зависи от конкретните използвани модификации. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли през април, стъпвайки на бюджетни документи за фискалната 2026 г. че най-модерният прехващач за Patriot струва 3,9 млн. долара за брой, а този за Противоракетната система за височинно прехващане (THAAD) – 15,5 млн. долара. Ако двете цени отговарят на изстреляните боеприпаси, 60–70 прехващача за Patriot биха стрували 234–273 млн. долара. Над 12 за THAAD означава най-малко още 201,5 млн. долара. Това е условна сметка, а не установените разходи за конкретната нощ.

Попълването на такъв разход отнема време и усилия. Lockheed Martin достави рекордните 620 прехващача за Patriot през 2025 г. и си поставя цел от около 2000 годишно. С темпото от 2025 г. количеството, посочено от WSJ за отбраната над Азрак, съответства на около 5-6 седмици производство.

Обемът на производството при THAAD е дори още по-малък – 96 ракети годишно. Според договора за 35,3 млрд. долара, сключен през юни със срок от 7 години, Lockheed Martin трябва да увеличи производството до 400 единици годишно. Над 12 изстреляни прехващача са над 1/8 от настоящия годишен обем.

Ударът от 9 септември се вписва в значително по-мащабен натрупан разход в последните няколко месеца. Според сведения на WSJ до средата на юли САЩ са изстреляли около 1700 прехващача за Patriot и над 200 за THAAD. Бойните кораби на ВМС на САЩ са изразходили още 150 ракети Standard Missile срещу ирански ракети и дронове.

Администрацията на Доналд Тръмп настойчиво отхвърля сведенията за изчерпан запаси. „Твърденията, че боеприпасите на САЩ са изчерпани, са напълно неверни“, заяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл. В интервю за предаването „60 Minutes“ на CBS, излъчено на 13 септември, командващият CENTCOM адмирал Брад Купър каза, че недостигът на прехващачи не го тревожи: „Изобщо не съм загрижен. Добре въоръжени сме и сме готови за всякакви обстоятелства.“ На 14 септември Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ разполагат с големи запаси от прехващачи и увеличават производството.

Доклад на главния инспектор на Пентагона, публикуван в същия ден, обаче описва стратегически недостиг. Според него високият разход на боеприпаси „е довел до стратегически недостиг в запасите, разкривайки ограничения в промишлените мощности, забавящи попълването“. Въпросната констатация се отнася общо до всички боеприпаси и не говори за пълно изчерпване на прехващачите. Докладът оценява разходите за операция „Epic Fury“ между 28 февруари и 30 юни на 33,4 млрд. долара, от които 22,3 млрд. долара са за изразходвани боеприпаси.

Ударът по Азрак беше предшестван от ескалация по море. Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) на два пъти в рамките на две денонощия насочи балистични ракети към боен кораб на ВМС на САЩ. На 8 септември CENTCOM отговори с унищожаването на 5 танкера за суров петрол от „сенчестия флот“ на Техеран. През нощта срещу 9 септември той удари базата в Йордания, по която стреля многократно и през лятото. Според WSJ Техеран се опитва да преодолее затягащата се американска икономическа блокада.

През юли трима американски военнослужещи загинаха при ирански ракетен удар по същата база. Според запознати с разследването тази атака Техеран се е сдобил със сателитни изображения на американската база с висока разделителна способност, които са му били предоставени от китайска космическа компания.

Според Хамидреза Азизи, старши анализатор за Иран в International Crisis Group, мозъчен тръст в Брюксел, иранската цел от самото начало е да направи присъствието на САЩ в региона прекалено скъпо и трудно за поддържане. Според него Йордания вече изглежда по-малко безопасна за американската армия, отколкото преди.

Иран възстановява част от своите балистични способности. Техеран е успял да извади ракети, затрупани в подземни обекти при американските удари от началото на войната, и наскоро е подновил производството на нови ракети с помощта на складирани компоненти. Междувременно САЩ и съюзниците им се сблъскват с ограничения в производствените мощности, които затрудняват попълването на намаляващите запаси от прехващачи в региона.

Проблемът се простира и отвъд Близкия изток. Служители на Вашингтон смятат, че запасите от прехващачи PAC-3 и тактически балистични ракети ATACMS в Европа са под критичния минимум, като възстановяването им може да отнеме няколко години. Страните от Персийския залив, които отбиха хиляди ирански дронове и ракети за повече от шест месеца война през пролетта и лятото, търсят придобиване на прехващачи в целия свят с променлив успех. В един момент Израел изпрати на ОАЕ една от системите „Железен купол“ заедно с военнослужещи, които да я обслужват.

Недостигът засяга и Украйна. На 5 август нейният президент Володимир Зеленски съобщи, че доставките на ПВО ракети от партньорите през 2026 г. са три пъти по-малки от 2025 г. и отбеляза, че спадът включва цялото първо полугодие, а не само лятото. Посоченото изявление не уточнява кои периоди от двете години са сравнени. На същия ден украинската отбрана не свали нито една от 24-те руски балистични ракети.

По данни на Financial Times на 28 юли Тръмп е отказал молбата на Зеленски за няколкостотин допълнителни прехващача, позовавайки се на ограничените запаси и нуждите на американските бази в Близкия изток.

Разминаването между Reuters и WSJ е ключово за уточняването на разхода в отбиването на иранския удар по Азрак. Около 30 прехващача за Patriot означават средно по 1,5 на една изстреляна иранска ракета. Това обаче не включва евентуални пускове на други системи и не може да се сравнява с разказаната от Defense Express обичайна практика от 2-3 прехващача на цел. При отделянето на поразяващи елементи една ракета може да създаде повече от една цел.

По-високата оценка на WSJ стъпва на сведения от няколко служители, а любителските преброявания също показват голям брой изстрелвания. Без съпоставими данни за видове прехващачи и начин на преброяване обаче това не разрешава разминаването. Описаното разделяне на бойните части е възможно обяснение за допълнителния разход, но не доказва неговия точен размер.

При потвърждение на по-високия обем изразходвани ракети случаят би показал как дори залп, в рамките на който повечето ракети са свалени, може да натовари запасите и да оскъпи американското присъствие. Ефект, който отговаря на целта, описана от Азизи. Това дава основание да се наблюдава дали Техеран ще продължи с изстрелването на периодични смесени залпове по Муафак Салти, но не установява бъдещите му намерения.

Ударът по Йордания изпразни боекомплекта на цяла батарея „Пейтриът“

🇯🇴🛡️🇺🇸 Батареите за противоракетна отбрана MIM-104 Patriot в Йордания са изразходили 96-128 броя прехващачи PAC-3 MSE, за да отбият залп от около 32 ирански балистични ракети. Долната граница на тази оценка съвпада с пълния боекомплект на една такава батарея. Това се посочва от публикации в медиите, които на този етап не са официално потвърдени от Централното командване (CENTCOM) и Министерство на отбраната на Хашемитското кралство.

Ударът беше нанесен броени часове след американски удари, нанесени срещу ирански цели, разположени на остров Ларак в Ормузкия проток. CENTCOM определи операцията като ограничено и прецизно действие срещу елементи от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), които се готвили за употреба на ракети и морски мини. Гвардията представиха ответния удар като законна самоотбрана и оповестиха, че са атакували техническа и ремонтна инфраструктура и стоянки за изтребители на авиобаза „Крал Хюсеин“ край Мафрак и „Муафак Салти“ край Азрак, където са разположени американски военни. Твърдението за тежки поражения е непотвърдено. Йорданските въоръжени сили съобщиха, че са прехванали осем ракети, навлезли във въздушното пространство на кралството.

Въздушното пространство на Йордания е арена на активни сражения от февруари и вече се движи по свой собствен ритъм. Иранските залпове започнаха на 28 февруари, когато ПВО свали 49 дрона и ракети. През първата седмица на март към кралството бяха насочени 119 ракети и дронове, а на 14 март – още 85. Това лято атаките продължиха на серии от по няколко удара в рамките на дни, като нападението на 17 юли беше общо 4 за 5 денонощия. Юлският удар по „Муафак Салти“ уби двама американски военнослужещи. Залпът от 32 балистични ракети на 31 август се нарежда като един от най-мащабните в тази поредица и последва изтичането без резултат на срока за преговори между Вашингтон и Техеран.

Мащабът на изразходвания боекомплект личи най-добре от устройството на самата батарея. Една пускова установка M903 побира 12 прехващача PAC-3 MSE. От по-стария вариант PAC-3 CRI, който разполага тесен корпус, в същата установка могат да се заредят 16 ракети. Американската батарея притежава 8 установки за пуск, т.е. с 96 ракети PAC-3 MSE, готови за незабавно изстрелване, без да е нужно презареждане. Това означава, че изразходваното за една нощ над Йордания се равнява на целия готов боекомплект на такава батарея и вероятно го надхвърля.

Съотношението между изстреляни прехващачи и поразени цели също надхвърля обичайните норми. 3 до 4 ракети по една приближаваща се цел са плътност, характерна за отбрана срещу насищащ залп, при която операторите изстрелват по няколко прехващача почти едновременно, вместо да чакат резултата от първия пуск. Че такъв разход невинаги е прекомерен, показа серията през юли: ирански ракети преодоляха защита над „Муафак Салти“ и поразиха хангари в базата, а BBC Verify потвърди унищожаването на радарен елемент AN/TPY-2 от състава на системата THAAD.

Празната пускова установка не се зарежда сама. Транспортно-зареждащата машина отстранява изстреляните контейнери и поставя пълни на тяхно място с помощта на кран, монтиран върху тежкотоварно шаси M985. За тази операция се използват предварително разположените в региона запаси, а не ракети, пристигащи непосредствено от американските заводи. Именно тук се намира тясното място: установките могат да бъдат презаредени само с наличното на театъра, а темпът на попълване зависи от транспорта през океана, а не непосредствено от годишния производствен план.

Разменното съотношение при подобна отбрана е добре известно и е неблагоприятно. Един прехващач PAC-3 MSE струва около 4,2 млн. долара, а прехващач за THAAD – над 12 млн. долара. Според цитираната медийна оценка сметката за нощта срещу 31 август възлиза на между 380 и 640 млн. долара. Lockheed Martin представи по-евтиния вариант PAC-3 ACE, за който се очаква да струва по-малко от половината от цената на MSE, но серийните му доставки още не са започнали. Дотогава всеки залп трябва да бъде посрещан с най-скъпите налични боеприпаси.

Междувременно националният запас е сериозно изтънял. Анализаторите от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Марк Кансиан и Крис Парк оценяват, че между февруари и юли американските сили са изразходвали около 65% от предвоенния си запас от прехващачи за „Пейтриът“ и че наличните ракети вече са под хиляда. Запасът от прехващачи за THAAD е намалял с 38%. Уес Ръмбо от същия институт предупреди още в края на 2025 г., че наличностите и производствените темпове са недостатъчни и че ведомството трябва или да плати за необходимите прехващачи, или да се откаже от част от регионалните си ангажименти.

Средствата вече са отпуснати, но с тях не може да бъде купено време. Договорът с Lockheed Martin достига 58,6 млрд. долара до финансовата 2032 г. През 2025 г. заводът е доставил 620 прехващача PAC-3 MSE, или приблизително по 1,7 на денонощие. При такъв темп количеството, изстреляно над Йордания само за една нощ, се произвежда за около два месеца. „Отнема няколко години, за да се произведе ракета“, обяснява Кансиан. „Ако вложите средства в системата днес, няма да получите ракета през следващите три или четири години. Понякога дори пет.“ Според изчисленията на CSIS възстановяването на предвоенните нива при „Пейтриът“ и THAAD ще отнеме поне три години.

От тази сметка обаче не следва, че три повторения на нощта срещу 31 август ще оставят американските сили без прехващачи. Три такива нощи биха стрували между 288 и 384 ракети, докато базата за сравнение е оценката за малко под хиляда останали прехващача към края на юли. За да изпразни националния запас чрез залпове срещу Йордания, Техеран би трябвало да повтори удара между седем и 10 пъти – в зависимост от това коя оценка за остатъчния запас и коя за разхода бъде използвана. Ограничението, което вероятно ще се прояви първо, е много по-близко и значително по-тясно: готовият боекомплект на разположените на място установки и количеството, с което те могат да бъдат презаредени между два последователни залпа.

Отговорът на това ограничение вече е видим и има оперативен, а не географски характер. Американските командири разпределят прехващачите според прогнозната точка на падане и приоритета на защитавания обект. Заплахи, които не застрашават пряко личен състав, ключови съоръжения или съюзнически активи, понякога остават без противодействие. Двама високопоставени американски служители описаха този подход пред NBC News. Следователно отбраната не изчезва изведнъж – тя постепенно се свива до все по-кратък списък от обекти, които си струва и все още е възможно да бъдат защитени, като се приема рискът всичко останало да бъде поразено.

Срещу тази сметка обаче стои една съществена уговорка. Йордания разполага със собствени комплекси „Пейтриът“ и сама съобщи за осемте ракети, прехванати над нейна територия. Следователно приписването на целия разход на американската армия е допускане, а не установен факт. Нито един американски служител не е потвърдил числата 96 и 128. Същевременно Гвардейците имат дълга история на завишени твърдения за нанесени поражения, а CENTCOM вече отхвърли по-ранна иранска претенция за унищожени изтребители F-35 в Йордания.

Оттук нататък устойчивостта на американското присъствие в Йордания зависи не само от политическото решение, но и от логистиката на един конкретен вид боеприпас. Срокът за постигане на споразумение между Вашингтон и Техеран изтече на 17 август без резултат, морската блокада продължава, а иранските удари по базите в Йордания не са прекъсвали от февруари. Ако Техеран запази сегашния темп, е много вероятно следващият залп да бъде посрещнат с по-ниска плътност на отбраната. Потвърждение на тази оценка би бил по-голям брой ракети, преодолели защитата, и по-сериозни поражения по самите бази при съпоставим по мащаб удар. Тя би била отслабена от ново прехващане със същата плътност, без признаци за организирането на спешен въздушен мост за доставка на прехващачи към региона.

Анализ: Космическото командване на САЩ поиска признати оръжия срещу чужди спътници

🇺🇸🛰️ Космическото командване на САЩ постави офанзивните способности за поразяване на цели извън земната атмосфера на първо място сред приоритетните си бойни нужди за фискалния период 2029–2033 г. Генерал Стивън Уайтинг представи подредбата на 12 август 2026 г. пред Симпозиума за космическа и противоракетна отбрана в Хънтсвил, Алабама, в своята последна голяма публична реч като командващ.

Досега американските сили говореха основно за защита на своите спътници и устойчивост на орбиталните групировки. Уайтинг използва различен речник. „Ние сме бойно командване и се борим да печелим войни“, заяви той. „За да победим, ни трябват достоверни, признати, кинетични и некинетични огневи средства. Те са ключов компонент от това как установяваме превъзходство в космоса и възстановяваме достоверното възпиране.“

Списъкът съдържа 5 степенувани приоритета. На първо място са поставени интегрираните огневи средства, а на второ – противодействие на масовите съзвездия в ниска околоземна орбита, обозначено във военната терминология на Пентагона като counter-pLEO. Следват съвместно управление на силите с директен обмен на данни между машините, специализираното наблюдение на околоземното пространство в подкрепа на огневите задачи и устойчивата способност на спътниците да маневрират.

„Това не е списък с желания“, подчерта Уайтинг. „Това е ясен сигнал за търсене към няколко публики, който описва бойните възможности, необходими, за да изпълним задачата си.“ С други думи, списъкът е насочен едновременно към Пентагона, Конгреса и отбранителната промишленост.

Прилагателното „признати“ носи тежестта на цялото изречение. Възпиращата стойност на една скрита способност е нулева, докато тя остава неизвестна за противника, а досега единственият публично обявен американски инструмент за офанзивно действие срещу чужди спътници е семейството наземни системи за електромагнитна война Counter Communications System. На 26 юни 2026 г.

Космическите сили обявиха, че най-новият му вариант (Block 10.3 с кодовото име Meadowlands) бе приет за бойна употреба. Комплектът се тегли на ремарке и може да бъде превозван с транспортен самолет, работи чрез мултибанд антени и потиска комуникационната връзка на целевия апарат, без да го разрушава или да създава отломки. Негов оператор е подразделението на Космическите сили за електронна война в космоса Mission Delta 3. L3Harris достави първия сериен комплект в края на 2025 г. и се стреми да достигне темпове от по един месечно. За производството през фискалната 2027 г. са поискани 450 млн. долара, а за периода 2028–2031 г. се предвиждат още 605 млн. долара. Обратимият заглушител досега бележеше границата на американската публичност. Уайтинг поиска и кинетичния компонент.

Въпросът за публичната им демонстрация е дискутиран отдавна. През 2019 г. тогавашният министър на ВВС Хедър Уилсън допусна, че може да се наложи демонстрация на изпитание с действителен пуск, за да бъдат възпрени Русия и Китай от атаки срещу американски космически апарати. 7 години по-късно конкретният довод вече се отстоява открито.

Генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, оглавяващ Командването за бойни сили на Космическите сили на САЩ, заяви пред TWZ и други издания през февруари, че защитните мерки върху спътниците са нужни, но крайно недостатъчни за налагане на контрол върху орбиталното пространство. По думите му човек не може вечно да бяга от насилник – понякога трябва да се обърне и да го удари. Ганьон отказа да разкрие подробности за конкретните мерки, тъй като не желае Пекин и Москва да знаят какво са предприели САЩ.

Другата половина от аргумента на Уайтинг е свързана с уязвимостта. „В космоса няма убежище. Не можеш да изкопаеш окоп, нито да вдигнеш щит“, каза той пред симпозиума. „Можем да построим най-съвършените спътници в човешката история, но ако зависят от чупливи и уязвими помощни съоръжения, тяхната работа ще падне до нула в първия ден на следващата война.“

Заместникът на Уайтинг, генерал-лейтенант Рик Целман, изложи същия аргумент с по-близък до модерните конфликти пример: неподвижно съоръжение в Близкия изток може да бъде открито и унищожено от няколко пъти по-евтин еднопосочен ударен дрон, а наземният сегмент на всяка орбитална групировка представлява именно такъв вид цел.

Оттук произтича и вторият приоритет в списъка. На панел ден по-рано Целман представи основната сметка. Ако противникът разполага с 10 000 спътника, изстрелването на 10 000 прехващача от земната повърхност е безсмислено. Затова офицерите, отговарящи за разпределението на целите, търсят ключови възли, чието поразяване може да засегне множество обекти едновременно.

Според Целман кибератаките и оръжията с насочена енергия позволяват именно този вид въздействие, при вторите предимство е ниската цена на изстрел. Заместник-командващият Космическото и противоракетно командване на Сухопътните войски на САЩ бригаден генерал Дрю Морган добави, че некинетични системи с насочена енергия могат да се разполагат на платформи от земята до орбиталното пространство.

В космически контекст това включва временно заслепяване на оптиката на спътник с лазер, без да му бъде нанесена трайна повреда. Целман обясни и как идеята за водене на обстрел между обекти в космическото пространство е станала приемлива за политическите среди във Вашингтон: противниците на САЩ първи са развили способности в тази област.

Методът, който САЩ обявяват, обаче може да бъде насочен и срещу самите тях. Пентагонът е най-големият оператор на масови съзвездия в ниска околоземна орбита и разчитат именно на тази архитектура за новия слой за предупреждение при ракетно нападение. Целта е системата да оцелее при условия, в които малък брой скъпи апарати биха били лесно извадени от строя.

Въздействието срещу дадено съзвездие чрез киберканала или чрез неговите сензори би работило еднакво добре както срещу чужди групировки, така и срещу американските. Публичното обявяване на такъв подход следователно представлява и покана за симетричен отговор.

Границата между обслужващия космически апарат и бойната платформа вече е размита както от китайска, така и от американска страна. Китайският апарат SJ-21, изстрелян през 2021 г., се скачи с Beidou-2 G2 – изведен от експлоатация навигационен спътник. През януари 2022 г. SJ-21 включи двигателя си и го изтегли на около 3000 км над геостационарния пояс.

На 21 юли 2026 г. Northrop Grumman изстреля с ракета Falcon 9 първия си апарат Mission Robotic Vehicle. Той разполага с два манипулатора, разработени с участието на Агенцията за перспективни изследователски проекти в отбраната (DARPA) и Военноморската изследователска лаборатория (NRL). Неговата задача е да монтира двигателни модули на до 30 други спътника в геостационарна орбита. Механичният принцип при двата апарата е един и същ. Различава се декларираното им предназначение.

Зад заявката на Уайтинг вече са налице конкретни договори и срокове. През април 2026 г. Космическите сили разпределиха на 12 компании 20 договора на обща стойност до 3,2 млрд. долара за разработване на прехващачи с космическо базиране по програмата Golden Dome. През август ръководителят на програмата съобщи, че всички изпълнители са преминали първия от общо четири контролни прага.

Летателните изпитания трябва да започнат през 2027 г. Първоначална способност се очаква през 2028 г. и демонстрация на прехващане се планира за юни 2029 г. По своята конструкция прехващачът с космическо базиране е кинетично оръжие, независимо дали е описан като противоракетна, или като противосателитна система. Юни 2029 г. попада в самото начало на периода, за който Уайтинг подреди основните приоритети на командването.

Препятствията пред описаните разработки по смисъла на международното право е тясно формулирана. На 18 април 2022 г. вицепрезидентът Камала Харис обяви, че САЩ няма да провеждат разрушителни изпитания на противосателитни ракети с директно изкачване, и призова други държави да поемат същия ангажимент. До октомври 2023 г. към него се бяха присъединили 37 държави.

Ангажиментът обаче обхваща само изпитанията, само ако те са разрушителни, и само този конкретен клас системи. Коорбиталните апарати, оръжията с насочена енергия, инструментите за кибервойна и ракетните прехващачи остават извън обхвата му. Според TWZ не е ясно и дали Вашингтон все още се смята за правно обвързан с поетото ограничение.

Като основен двигател зад всички тези процеси официално е посочен е прогресът на Китай в космическата област. Изпълнителната заповед за осигуряване на американско превъзходство в космоса, подписана на 18 декември 2025 г. от президента Доналд Тръмп, изисква създаване на конкретни способности за откриване, характеризиране и противодействие на целия спектър от заплахи за космическите интереси на Америка.

В началото на своята реч Уайтинг изброи елементите на китайския арсенал: ракети с изкачване, наземни лазери, заглушители, маневриращи коорбитални апарати и платформи с двойно предназначение като SJ-21. По думите му те могат да атакуват спътниците за ранно предупреждение при ракетно нападение и за противоракетна отбрана. Тези оръжия не са бъдеща вероятност, подчерта той, а вече съществуват и това изисква сдобиване с контрамерки.

Мащабът на китайското израстване е подробно документиран. През февруари Ганьон заяви, че встъпването на Си Дзинпин на власт през 2013 г. е заварило Китай с под 100 спътника, докато в момента техният брой е около 1900. Над 500 от тях са предназначени за наблюдение и са изградени точно така, че да проследяват самолетоносачи, разрушители и крайцери на американския флот в Индо-Пасифика, с което да осигуряват целеуказване за китайските далекобойни ракети.

Преброяване на Aviation Week от юли 2026 г. посочва 595 китайски платформи за наблюдение, навигация и радиотехническо разузнаване в околоземна орбита. Отделно през 2024 г. правителството на САЩ обвини публично Русия, че разработва ядрено оръжие, предназначено за поразяване на спътници в орбита.

Речта беше произнесена на мястото, към което самото командване се мести. На 15 април 2026 г. неговото разузнавателно управление се установи в арсенала „Редстоун“ в Хънтсвил като първата постоянна група. До края на годината в Алабама се очаква да пристигнат около 200 души от близо 1400 щатни длъжности. Първата копка на постоянната сграда е предвидена за 2027 г. Нейното въвеждане в експлоатация трябва да се случи около 2031 г.

Същевременно Уайтинг напуска поста, а Космическите сили преминават през смяна на ръководството. На 6 август Сенатът на САЩ потвърди назначението на генерал-лейтенант Дъглас Шийс като трети началник на космическите операции, който ще замени Ченс Салцман. Следователно обявеният приоритет ще трябва да се изпълни от друго ръководство, от друг щаб и чрез бюджет, който все още не е изготвен.

Оттук произтича и най-сериозното възражение срещу тезата, че речта бележи своеобразно преминаване на доктринален праг. Самият Уайтинг определи списъка като сигнал за търсене, адресиран към няколко различни аудитории. По предназначение интегрираният списък с приоритети представлява точно искане към Пентагона, Конгреса и отбранителната промишленост.

Уайтинг не назова нито една конкретна програма, нито един срок и нито една сума. Фискалната 2029 г. започва през октомври 2028 г. и офицерът, предявил искането, слиза от поста. При този прочит речта е преди всичко бюджетен ход, а не преминаване на доктринален праг.

Това възражение обяснява формата на изказването, но не и конкретните действия зад него. Обратимият заглушител е приет за бойна употреба с определени средства и конкретна дата. Космически базираните прехващачи са възложени с договори с изпълнители, контролни прагове и график до 2029 г. Заповедта от декември изисква противодействие, а не само защита.

Думите на Уайтинг добавят към горната последователност единственото липсващо звено: признание пред широката публика, че въпросните оръжия имат офанзивно предназначение. Поради това е много вероятно бюджетните искания на Пентагона за фискалните 2028 и 2029 г. вече открито да включват способности за настъпателно действие срещу чужди спътници, вместо те да остават единствено в засекретената част на бюджета.

Потвърждение за тази оценка би било обявяването на конкретна програма със самостоятелно финансиране или още едно публично признато средство извън Counter Communications System. Тя би била отслабена, ако в бюджетното искане за фискалната 2029 г. не присъства такава позиция, а ръководството на Космическите сили се върне към речника, концентриран само върху защитата и устойчивостта.

📸 Снимка: Генерал Стивън Уайтинг, началник на Космическото командване към Департамента по военни действия на САЩ, говори пред публика във Военноморския колеж на САЩ, май 2025 г. (U.S. Navy / Connor Burns)

Украинската FP-7 влиза в сертификация, а близнакът ѝ става европейски прехващач

🇺🇦🚀🇪🇺 Украинската балистична ракета FP-7 е преминала около 15 изпитателни пуска и се намира във финалната фаза на сертификация в Министерство на отбраната на Украйна, а процедурата ще отнеме още 2-4 седмици. Първото ѝ бойно приложение е насрочено за началото на есента.

Това отбеляза пред Reuters Ирина Терех, изпълнителен директор на производителя Fire Point. По-бързата версия на същото изделие, FP7.X, вече е избрана за прехващач на Freyja, общата европейската система за противоракетна отбрана, замислена срещу руските балистични атаки. Един и същ корпус ще носи бойна глава към руския тил и ще пресреща руски ракети над европейско небе.

FP-7 е тактическо изделие с обсег до 200 км, скорост около 1500 метра в секунда и бойна глава от порядъка на 150 кг, на около половин цена от тази на ATACMS. Зад нея върви FP-9, значително по-едро изделие, чийто обсег достига 855 км, бойна глава от 800 кг, връхна точка на траекторията 70 км и заявена точност от около 20 метра. Терех определи целта без да овърта: ракета, която да може да достигне Москва. Разликата между двете личи най-ясно в двигателя, защото FP-9 иска твърдо гориво от 4,6 тона срещу 1 тон при по-малката. Отливането на този заряд е последната незавършена операция, всичко останало по изделието е готово, а първият пуск се планира за есента и бойното приложение за късната есен. Производството е разпределено между площадки в Украйна и в Дания, за да не стои на едно място.

Колко спешна е отбранителната половина от този замисъл, стана ясно в нощта срещу 6 юли. Руската армия изстреля 23 балистични, 39 крилати и 6 хиперзвукови ракети „Циркон“ и 351 дрона срещу Украйна, а ПВО успя да свали 37 крилати ракети и 326 дрона, но нито една балистична ракета. В Киев и региона загинаха поне 26 души, 19 от в пределите на столицата. Военният експерт Сергий Бескрестнов го формулира кратко: „Просто нямаме ракетите. Нямаме с какво да работим срещу балистиката.“

Цифрите дават отговор защо. Украйна разполага с около 6 батареи MIM-104 Patriot и доставки, ограничени от световното търсене и конкуренцията на други клиенти; Руската армия поддържа към 50 дивизиона С-400 и произвежда около 40 зенитни ракети месечно, според Майкъл Бонърт от RAND Corporation. Балистичното оръжие обаче поставя пред руската отбрана задача, каквато дроновете и крилатите ракети не поставят, тъй като скоростта не оставя време за втори опит срещу същата цел. Ако FP-7 и FP-9 влязат в серия, Москва ще трябва да реши дали да задържи своите зенитни дивизиони върху обектите в тила, или да продължи да ги придвижва напред в подкрепа на ударите срещу украинските градове. Двете едновременно трудно ще ѝ се отдадат.

Посоката на отбраната вече има институционален адрес. Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Обединеното кралство и Украйна подписаха на 13 юли съвместна декларация в Париж за Интегрирана антибалистична коалиция, а Freyja беше обявена за водещия проект. В учредяването участваха 12 отбранителни концерна, сред които Eurosam, Leonardo, Thales и Saab. Fire Point се споразумя с 13 европейски компании за радарна техника, системи за насочване, командване и контрол и други видове компоненти, а броят индустриални партньори може да достигне 20. „Практически всичко е договорено“, каза Терех.

В момента върви най-тежката част. Украинската компания сглобява FP7.X заедно с обзорни и проследяващи радари и самонасочващи глави от своите европейски доставчици. „В момента се намира в най-интензивния и същевременно най-сложния етап от финалното сглобяване на всичко заедно с обзорните и проследяващи радари, с главите за самонасочване“, каза тя. Норвежката Kongsberg разработва командния пункт, който ще свърже отделните елементи. Германската Diehl Defence потвърди преговорите, но нито тя, нито украинският производител са разкрили подробности за евентуален договор за самонасочващи глави.

Самият прехващач е дълъг 7,25 метра, изпълнен от композитни материали, развива скорост до 2200 метра в секунда, като е разчетен да поразява цели на височина 20-25 км. Насочва се по полуактивна инфрачервена глава от семейството IRIS-T, а поразява с осколочно-фугасна бойна част, т.е. с подрив в близост до целта, а не чрез директен удар; кинетичното прихващане е заложено за по-късен етап. Fire Point е взела изходната конструкция от съветските зенитни комплекси С-300 и С-400, но според Терех от тях е останало около 20% сходство. Проведени са поне 5 изпитания на прехващача, а пусковата установка е проектирана за 4-6 броя ракети.

В основата на целия замисъл стои икономическата страна. Fire Point иска всеки прехващач да струва под 1 млн евро, т.е. между една четвърт и една шеста от обявената цена на прехващач за Patriot. Компонентите на различните производители се разменят помежду си, без да преработват цялото: украински официални лица посочват като пример, че един радар може да бъде заменен с друг, без другото да се пипа. „Опитваме се да сместим в няколко години програма, която обикновено отнема 20 или 30“, каза Терех.

Отдолу се крие производствено ограничение, което компанията не крие. Крилатата ракета FP-5 „Фламинго“ досега летеше с реактивни двигатели втора употреба, а те стават все по-трудни за намиране. По думите на Терех досега се е ровело „из гробището на двигателите… като в магазин за втора употреба“. Сега се правят първите 10 прототипа на собствен двигател и мащабът на програмата зависи от изхода от изпитанията им: щом резултатите я удовлетворят, ще последват много повече „Фламинго“.

Обявените срокове са корпоративни ангажименти, не изпълнени етапи, и именно това е разликата в двата проекта. Ударната линия зависи само от украинското военно ведомство и от собствения двигател, тъй като сертификацията е в ход, пусковете са направени и решението остава в Киев. Freyja зависи от чужди пари и чужди подписи. Парижката декларация урежда общи оперативни изисквания, работни групи и правила за управление, но не поръчки, а участващите изпълнители финансират разработката със собствени средства чак до първото успешно прехващане на балистична цел, което се планира за средата на 2027 г. Дотогава коалицията притежава намерение, не договор.

САЩ купуват прехващачи PAC-2 за пръв път от над 30 години

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американската армия отново купува прехващачи от семейството PAC-2 за зенитно-ракетната система Patriot – първата вътрешна поръчка от повече от три десетилетия за ракета, влязла в служба още през 1990 г. и отдавна изместена технологично от по-новото поколение PAC-3.

Новината беше обявена от изпълнителния директор на Raytheon (официално част от RTX) Кристофър Калио по време на представяне на финансовия отчет на компанията за второто тримесечие на 23 юли. Операциите срещу Иран изразходват американските запаси от зенитни ракети с темп, който според независими оценки значително надхвърля капацитета за производство. Затова Пентагонът се обръща към всяка налична линия, която може да достави ракети в кратки срокове – включително към тази за по-старото поколение PAC-2.

„Raytheon получи близо 20 млрд долара нови поръчки, което доведе до съотношение между новите поръчки и приходите от 2,4 за тримесечието“, заяви Калио пред инвеститорите. „Тези поръчки включваха над 5 млрд долара за ефектори GEM-T за Patriot, основно от международни клиенти, както и първата вътрешна поръчка за производство на GEM-T от над 30 години.“

Съотношение между поръчки и приходи от 2,4 означава, че стойността на новите договори расте близо два пъти и половина по-бързо, отколкото компанията изпълнява вече натрупаните поръчки.

Калио не предостави допълнителни подробности, но според оценка на The War Zone става дума за договор, който американската армия е възложила на 30 април 2026 г. без публично известие. Той е модификация на действащ контракт с Raytheon за ракети GEM-T на стойност 441,6 млн. долара и е обозначен в съобщението на Пентагона като „в подкрепа на операция Epic Fury“ – кампанията срещу Иран, провеждана с прекъсвания от края на февруари.

Работата ще се извърши в Чеймбърсбърг, Пенсилвания, а цялата сума е подсигурена още при възлагането със специални фондове за фискалната 2026 г. Най-показателен обаче е срокът за изпълнение: доставка до 30 септември 2026 г., само пет месеца след подписването на договора. Това е изключително кратък период за оръжейна система от този клас, при която между поръчката и получаването обичайно изминават години.

Какво представлява GEM-T

GEM-T (Guidance Enhanced Missile-Tactical – „ракета с напреднало насочване-тактическа“) е единствената версия на PAC-2, която все още се произвежда. Нейната история започва с базовата версия PAC-2, която е въведена на въоръжение през 1990 г. Само година по-късно ракетата минава първото си бойно изпитание, когато системата Patriot е използвана срещу иракски балистични ракети „Скъд“ над Саудитска Арабия и Израел по време на войната в Персийския залив.

За разлика от по-късната PAC-3, която унищожава целта с директно попадение – т.нар. hit-to-kill принцип – PAC-2 разчита на осколъчно-фугасна бойна глава, която се взривява в непосредствена близост до целта и я поразява с облак от фрагменти.

В средата на 90-те години Raytheon започва производството на варианта GEM (MIM-104D), който получава подобрена система за насочване, проектирана за по-малки цели с по-ниска радарна отражаемост. После идва конфигурация GEM+, която увеличава точността и надеждността, а означението GEM-T първоначално се използва за модернизирани до този стандарт ракети MIM-104E, адаптирани за борба с тактически балистични заплахи.

Сегашната серийна ракета е резултат от тази поредица от подобрения.

Кога точно американската армия за последно е поръчвала новопроизведени PAC-2, не е напълно ясно. Причината е, че различните обозначения в семейството на ракетата затрудняват точното проследяване на датите, отбелязва The War Zone. Изявлението на производителя за „над 30 години“ обаче насочва към началото на 90-те години.

PAC-2 и PAC-3: различни роли, една система

Двете ракети днес не се конкурират, а се допълват. Съвременните пускови установки на Patriot използват смесени конфигурации от двата типа, а Комитетът по въоръжените сили на Камарата на представителите отбелязва в доклад от юни, че при реални бойни операции GEM-T допълва по-новата PAC-3 MSE.

По-старата и по-голяма ракета остава по-икономичният вариант срещу самолети и крилати ракети, като запазва способност и срещу тактически балистични цели. По-скъпата PAC-3 от своя страна е проектирана основно за балистични заплахи, при които прякото попадение е решаващо.

Размерът на PAC-2 има и практическо значение. На мястото на една такава ракета в пусковата установка могат да бъдат поставени четири PAC-3. Затова конфигурацията на боекомплекта се определя на базата на очаквания профил на заплахата.

Разликата в цената е значителна. Бюджетът за фискалната 2027 г. оценява една ракета PAC-3 MSE на 5,3 млн. долара, докато GEM-T исторически струва най-малко 2 млн. долара, а вероятно и значително повече.

Въпреки това същият комитет отбелязва, че през последните години армията почти изцяло е насочвала покупките си към PAC-3. Затова той задължава министъра на армията да представи до 1 март 2027 г. доклад за наличните запаси, реалните потребности и възможностите за преодоляване на недостига.

Размерът на недостига

Колко сериозен е недостигът, се забелязва от едно просто сравнение. Според оценка, изготвена от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през май, при операциите срещу Иран са използвани между 1060 и 1430 прехващача Patriot. Публично не е уточнено каква част от тях са PAC-2/GEM-T и каква са PAC-3.

На този фон априлската поръчка, при минимална единична цена от около 2 млн. долара за ракета, покрива най-много приблизително двеста прехващача. Дори ако всички бъдат доставени в посочения срок, това ще възстанови по-малко от една пета от количеството, изразходвано само в тази кампания.

А разходът не е приключил. Кампанията, започнала на 28 февруари с около 900 удара по противовъздушна отбрана, ракетна инфраструктура и командни центрове в Иран само през първите 12 часа, мина през кратко априлско примирие и последвалия 60-дневен Исламабадски меморандум от 17 юни.

Меморандумът се разпадна в началото на юли. След ирански обстрел по три търговски кораба в Ормузкия проток президентът Доналд Тръмп обяви споразумението за прекратено. Американската авиация стовари нови удари по най-малко 80 цели в Южен Иран през нощите срещу 8 и 9 юли, а Техеран отговори с атаки срещу американски бази в Бахрейн и Кувейт.

Всеки нов ирански ракетен залп срещу американски позиции в района на Залива изисква нови прехващачи. При сегашните производствени срокове тези ракети могат да бъдат заменени не за седмици или месеци, а след години.

Проблемът е глобален

Натискът върху производството на Patriot не идва само от Близкия изток. Украйна разчита на него като на единствената си доказана защита срещу руски балистични ракети и използва прехващачи с темп, който съюзниците все по-трудно компенсират.

Израел и арабските страни от Персийския залив също черпят от тези ограничени запаси. В по-дългосрочен план американското планиране отчита разширяването на ракетните арсенали на Русия и Китай, което върна противоракетната отбрана в центъра на стратегическите приоритети на Вашингтон.

Търсенето вече изпреварва производството дотолкова, че дори близки съюзници чакат на опашка.

Доставките за Швейцария бяха отложени още през 2025 г., а през април тя постави под въпрос дали изобщо ще продължи със сделката. Според медийни публикации Lockheed Martin е предупредила Германия, Полша, Япония, ОАЕ и Саудитска Арабия за несигурни срокове при доставките на PAC-3.

Индустрията се опитва да реагира, но резултатите ще се появят бавно. Lockheed Martin ускори съществено производството на PAC-3 и разкри новия вариант ACE, който трябва да е по-евтин и по-лесен за сглобяване. Raytheon създаде съвместно с MBDA Deutschland първата производствена линия за GEM-T извън Америка, в Германия. Тръмп обяви и лиценз за производство на прехващачи Patriot в самата Украйна. Тези инициативи обаче ще предложат реални количества ракети след години, а не след месеци.

Три направления за Вашингтон

Междувременно САЩ търсят решение в три паралелни посоки.

Първо, администрацията поиска от Конгреса допълнително финансиране от 67,1 млрд. долара, включително за възстановяване на запасите от критични боеприпаси. Недостигът в тази категория тревожи планирането на Пентагона още от първите години на войната в Украйна.

Второ, армията започна търсене на нов прехващач за Patriot с целева цена до 1 млн. долара за брой. Това е своеобразно признание, че в момента САЩ използват изключително скъпи ракети срещу заплахи, които в някои случаи са значително по-евтини.

Трето, Пентагонът се върна към дизайн от 90-те години.

Завръщане към миналото заради производството

Връщането към PAC-2 не представлява технологична преоценка, а реакция на производствено ограничение. Производствената линия за GEM-T остава активна. Международни поръчки на стойност над 5 млрд долара само през последното тримесечие поддържат непрекъснато производство и именно това прави тази ракета единствения възможен начин за добавяне на нови прехващачи Patriot в рамките на месеци, а не години.

Има и оперативна причина за поддържането на двата типа ракети. Както отбелязва комитета в Конгреса, смесените боекомплекти изискват едновременно наличието на PAC-2/GEM-T и PAC-3.

Но петмесечният срок за изпълнение, записан в договора, показва, че водещият фактор при решението е времето, а не промяна в американската военна доктрина. Ако текущият темп на разходи за отбраната на страните от Персийския залив продължи, по-вероятният сценарий е възстановяването на запаса да остане дългогодишен процес, при който използването на ракетите продължава да изпреварва производството.

Една поръчка за около 200 ракети няма да промени това съотношение.

Дали Пентагонът разглежда PAC-2 като временно решение или като трайно възстановена производствена линия, ще стане ясно по няколко измерими признака. Нови вътрешни поръчки за GEM-T през следващите месеци и отделно финансиране за тази ракета в бъдещи бюджетни заявки биха показали, че Вашингтон планира да запази линията активна.

Ако обаче производството отново бъде насочено основно към износ, а американските запаси се попълват само чрез PAC-3, априлският договор ще остане историческа аномалия – първата вътрешна поръчка за PAC-2 от повече от 30 години и вероятно последната.

Коалицията на желаещите откри парада в Париж – послание към Москва и Вашингтон.

🇫🇷🇺🇦🇪🇺 Около 500 военнослужещи от „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна откриха парада по парижкия булевард „Шанз-Елизе“ във вторник, 14 юли. За първи път от близо две десетилетия към него се включиха британски войници, а 25-членната украинска група получи най-силните овации от зрителите във френската столица.

Президентът Еманюел Макрон, за когото това беше последен национален празник преди края на мандата му през 2027 г., прие парада от открит автомобил под гигантския трикольор, спуснат от Триумфалната арка. На официалната трибуна до него бяха около 30 държавни и правителствени ръководители, включително германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Кийр Стармър и украинският президент Володимир Зеленски, който беше посрещнат с бурни аплодисменти и се прегърна с Макрон в края на церемонията.

Демонстрацията беше замислена като политическо послание – сигнал едновременно към Москва и Вашингтон, че Европа е единна и започва сама да поема тежестта на отбраната си. Традицията беше умишлено променена: вместо обичайната покана към една чужда държава, по паважа маршируваха части от цялата коалиция. Прелитането обедини самолети от 11 страни, а над авенюто преминаха и два френски изтребителя Mirage 2000B с украински втори пилоти, обучавани във Франция.

„Изпитвам гордост, че сме тук и маршируваме редом с тях“, заяви 21-годишният британски ефрейтор Патрик Рисо. Според Военното губернаторство на Париж тазгодишният парад събра рекордните 7600 маршируващи – значителен ръст спрямо 5810 през 2025 г. Иронично е, че церемонията, вдъхновила Доналд Тръмп за собствен парад във Вашингтон година по-рано, сега служи като отговор към него – при това на фона на „червен код“ за горещини и горски пожари, наложили отмяната на традиционните фойерверки.

Същинската работа обаче беше свършена ден по-рано. В понеделник в Дома на инвалидите се проведе 16-ата среща на „Коалицията на желаещите“ – формат, иницииран от Франция и Великобритания след началото на руската инвазия през 2022 г., който днес обединява 37 държави. Съпредседателствана от Макрон, Стармър и Мерц, срещата надгради Парижката декларация и форума на Г-7 в Евиан. Акцентът беше поставен върху изграждането на многонационални сили за Украйна след евентуално примирие и най-вече върху въздушната отбрана – критичният приоритет за Киев.

Успоредно с това Париж и Киев подписаха двустранна пътна карта. Украйна поръча 16 изтребителя Rafale (с оперативна готовност едва 2028–2029 г.), нови батареи за противовъздушна отбрана SAMP/T и лицензи за производство на прехващачите Aster, крилатите ракети SCALP и управляемите авиобомби AASM. Зеленски поиска зимен пакет от 300 прехващача за Patriot, тъй като складовете на Киев за тези боеприпаси са на практика изчерпани. По данни на Изследователската служба на Конгреса на САЩ Украйна разполага със 17 системи Patriot, но недостигът е в самите ракети. Оттук и залогът върху френско-италианската система SAMP/T, чиито прехващачи Aster се оценяват като съпоставими с най-новите варианти на Patriot.

Тук се отваря пропастта между блясъка на булеварда и реалността на фронта. Парадът постигна целта си като сигнал, но ефектът му е предимно символен. Истинските способности зависят от решенията в Дома на инвалидите, които обаче пристигат със закъснение: изтребителите Rafale влизат в строй след 2028 г., а лицензите за Aster и проектът Freyja са за средносрочен хоризонт. Междувременно нуждата остава спешна – руските удари срещу Киев се засилват, а нито изтребителите след 2028 г., нито нови пускови установки са решение на проблема с липсата на ракети за идната зима.

Въпреки това срещата не беше просто театър. Поръчките, коалициите и „зелената светлина“ от Тръмп за производство на компоненти за Patriot полагат институционална основа за европейска стратегическа автономия, която доскоро звучеше немислимо. Това не решава спешните нужди на Киев, но бележи началото на опит Европа да намали зависимостта си от американските доставки, често обвързвани с променливи политически настроения във Вашингтон.

„Колкото повече средства има Украйна да сваля руски балистични ракети, толкова по-голям е шансът Путин да седне на масата за преговори, защото последният му коз в тази война ще бъде неутрализиран“, заяви Зеленски. Кремъл определи участващите държави като „враждебни“.

Дали „стратегическото пробуждане“, за което говори Макрон, ще се материализира, ще покажат не речите, а конкретните доставки идната зима. Ако обещаните прехващачи пристигнат навреме, а производството на Aster тръгне по график, тезата за промяна в европейската отбранителна тежест ще се затвърди. В противен случай, денят на Бастилията ще остане това, което видяхме от трибуната – внушителен образ, чиято същност тепърва трябва да догони обещанието.

„Мирът е нашата цел“, заяви Макрон в навечерието, но добави: „готови сме да се борим, за да защитим ценностите си – дори с цената на кръв, ако се наложи.“ Кръвта, за съжаление, продължава да се лее на изток от Париж.

Зеленски в Париж: Украйна търси собствена противоракетна отбрана

🇺🇦🛡️🇫🇷 Украйна ще изложи пред партньорите си своя антибалистична програма – това постави на върха на дневния ред украинският президент Володимир Зеленски, който пристигна в Париж на 13 юли заедно с първата дама Олена Зеленска, в навечерието на националния празник на Франция.

„Нашият върховен приоритет е антибалистичната отбрана,“ написа Зеленски в X още при пристигането си, определяйки разговорите във френската столица като шанс за „значително по-големи възможности“ пред украинската отбрана. За първи път Киев излага плана си на среща, събрала едновременно държавни ръководители, съветници по националната сигурност и компании от сферата на отбраната – тези, които могат да вложат технологии, финансиране и производствен капацитет за изграждането на нова система срещу балистични ракети.

Спешността има конкретна причина. През последния месец руските балистични удари по градовете и енергийната мрежа на Украйна се оказаха практически неуязвими с наличната отбрана – прехващачите за системите Patriot са почти изчерпани, докато руските балистични ракети, летящи с няколко пъти над скоростта на звука, преодоляват отбраната, която иначе спира по-бавните цели. Само през изминалата нощ Русия изстреля 134 далекобойни ударни дрона и 3 ракети; украинските ВВС съобщиха, че са свалили или заглушили и 3-те ракети и 123 дрона, но 6 безпилотни апарата все пак нанесоха щети на 5 локации. С наближаване на зимата – сезонът, в който Русия традиционно засилва ударите по електрическата мрежа, отопление и водоснабдяване – Киев бърза да затвори тази пролука преди студовете.

Оттук идва и обратът, който отличава срещата в Париж от поредната молба за допълнителни доставки. Наред с тях, Украйна тласка своите партньори към нещо по-трайно – собствена индустриална основа за противоракетна отбрана. По думите на служител от френското председателство фокусът обхваща три посоки едновременно: осигуряване на нови американски прехващачи Patriot, ускорено разгръщане на френско-италианската SAMP-T и най-съществено за Киев – начини европейската и украинската военна индустрия да разработят собствени алтернативи. Преди началото на срещата 9 държави, сред които Италия, Германия, Швеция, Дания и Норвегия, заседаваха с около дузина компании – сред тях Eurosam (производителят на SAMP-T), Leonardo, Thales и Saab – с ясната цел да ги подтикнат да направят повече. Дипломати очакват в Париж да бъде обявено формализирането на проекта FREYJA – украинският опит да се сглоби собствена антибалистична система.

FREYJA засега е по-скоро посока, отколкото оръжие. В основа стои ракетата FP-7.X на украинската компания Fire Point – позната досега с масовото производство на далекобойни дронове и крилатата ракета Flamingo, а сега пристъпваща към една от най-сложните области на съвременната война. FP-7.X е модификация за прехващане на балистичната ракета FP-7, като на 3 юни компанията проведе първия ѝ изцяло управляем маневрен полет. Ракетата, изработена от композитни материали и способна да развие скорост от 1500 до 2000 м/с, е замислена да носи полуактивна инфрачервена самонасочваща се глава, разработвана съвместно с германската Diehl Defence – създателят на IRIS-T. Управляемият полет обаче е далеч от прехват: първата стрелба със сваляне на реална въздушна цел е насрочена едва за края на 2027 г. Дотогава FREYJA остава заявка за технологичен суверенитет, а не действаща отбрана – но заявка, зад която за първи път застава конкретно европейско партньорство и производствена перспектива.

Вторият стълб на тази стратегия минава през Токио. Дни преди Париж Зеленски заяви, че Киев иска да работи с японския конгломерат Mitsubishi Heavy Industries – единственият производител, лицензиран да сглобява прехващачи PAC-3 извън САЩ. Компанията произвежда около 30 такива ракети годишно и може да удвои темпа, стига да се преодолее тясното място с доставките на самонасочващи глави от Boeing. Замисълът стъпва на обещанието, което президентът Доналд Тръмп даде на срещата на НАТО в Анкара – лиценз за производство на Patriot на украинска земя. Пътят обаче е дълъг: японските „Три принципа“ за трансфер на отбранителна техника забраняват износ на оръжие към страна в активен конфликт, а лиценз, започнат от нулата, според оценки на експерти би дал първите ракети едва през 2029–2030 г. Инерцията е налице, но преградите пред нея са реални.

Всичко това се случва на фона на срещата на Коалицията на желаещите в Дома на инвалидите в Париж, ръководена от Макрон, британския премиер Кийр Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, която според данни на Kyiv Post вече наброява около 37 държави и събра около 25 държавни и правителствени ръководители. Само седмица по-рано съюзниците в Анкара се ангажираха за 70 млрд евро военна помощ за Киев през 2026 г. Успоредно с преговорите Олена Зеленска се срещна с новия генерален директор на ЮНЕСКО, за да обсъди разширяване на партньорството с Украйна. А утре 25 украински военнослужещи – таванът, допускан за чуждестранни партньори – ще преминат в парада за националния празник на Франция, който тази година ще бъде воден от близо 500 военни от държавите на Коалицията.

Посоката на движение е ясна: от аварийна зависимост от западни доставки Киев опитва да се превърне в съпроизводител, а с времето – в самостоятелен източник на противоракетна отбрана. Календарът обаче е все така безмилостен. Собственият прехващач ще стреля по въздушна цел след повече от година, докато лицензираният Patriot – след няколко. Зимата, която чука на вратата, ще бъде посрещната пак с онова, което съюзниците успеят да изпратят навреме. Париж очерта хоризонта на суверенната отбрана; студът ще провери с колко от нея Украйна разполага още сега.

Норвегия дава 3 млрд. крони за украинската защита от балистични ракети

🇳🇴🇺🇦🛡️ Норвегия отпуска допълнителни 3 млрд крони (около 306 млн долара) за Украйна, насочвайки средствата право към най-уязвимото ѝ звено: защитата срещу балистични ракети. Правителството на страната обяви пакета вчера, а премиерът Йонас Гар Стьоре го съобщи по време на двустранна среща с украинския президент Володимир Зеленски в кулоарите на срещата на НАТО в Анкара – броени дни след като масиран руски ракетен удар по Киев показа колко тънко станало това покритие.

Средствата вървят в две посоки. По първата Норвегия се включва към Дания, Германия и Канада за поръчка на допълнителни прехващачи за зенитно-ракетните комплекси Patriot от американската компания Lockheed Martin. Поръчката минава през механизма на НАТО за приоритетни нужди – Prioritised Ukraine Requirements List (PURL). По тази схема властите в Киев дефинират дефицитите в отбраната си, европейските държави и Канада поемат финансирането, а американската промишленост доставя. Този механизъм замести прекия трансфер на оръжие от запасите на Пентагойна, който администрацията на Тръмп сведе до минимум след идването си на власт. Тъй като производството на нови прехващачи отнема месеци, а самите Patriot ракети страдат от дефицит в световен мащаб заради войната в Близкия изток, Норвегия смята да закупи такива и от държави, които вече експлоатират системата, за да ускори доставките.

Втората посока е изцяло нова. Норвегия взе решение да финансира инициативата на Украйна за съвместна антибалистична отбрана. Осло описа проекта общо, без да го назове; украински отбранителни издания го свързват с програмата FREYA, която Германия вече се съгласи да подкрепи. Тя се предлага като по-евтина алтернатива на Patriot: стъпва на прехващача FP-7.x на украинската компания Fire Point, използва радар от германската Hensoldt и команден център за управление на огъня от норвежката Kongsberg, а създателите ѝ се стремят цената на изстрел да падне под 1 млн долара. Първите елементи се очаква да заработят до края на годината. Че норвежка компания вече присъства в самата система, придава на приноса и индустриална логика, не само финансова.

Защо акцентът пада тъкмо върху балистичните ракети, Стьоре обясни направо. Украйна сваля повечето дронове и крилати ракети, но се нуждае от по-силна защита срещу балистичните – това е най-неотложния приоритет, каза той. „Борбата на Украйна да се защити е и наша борба. Затова сега отделяме 3 млрд крони за противовъздушна отбрана“, заяви министър-председателят.

В нощта на 5 срещу 6 юли Русия обсипа украинската столица със стотици дронове и десетки ракети – един от най-смъртоносните удари срещу Киев от началото на годината, с най-малко 28 загинали и повече от 140 ранени. Украинската отбрана свали голяма част от дроновете и крилатите ракети, но не прехвана нито една от балистичните. Разликата не е случайна: те се спускат по стръмна траектория с многократно по-висока скорост и оставят секунди за реакция, затова само шепа западни системи, преди всичко Patriot, могат да ги поразят, а недостигът на прехващачи се превръща директно в незащитени градове. Именно този пропуск се материализира в искания на Киев за допълнителни Patriot и други модерни системи от западните партньори – и точно него норвежките пари се опитват да изпълнят.

Норвежкият министър на отбраната Туре О. Сандвик добави и мотив, който излиза извън солидарността с Киев. Балистичните ракети могат да се окажат сериозна заплаха и за самата Норвегия в бъдеще, затова и украинската инициатива представлява интерес и от гледна точка на собствената отбранителна способност. „Балистичните ракети биха могли да представляват сериозна заплаха за Норвегия и за други съюзнически държави в бъдеще“, каза Сандвик.

За Осло това не е първи ангажимент от подобни мащаби. По данни на правителството е предоставило около 30 млрд крони (близо 3 млрд долара) помощ за украинската противовъздушна отбрана между 2023 и 2025 г. За тази година страната предвижда допълнително финансиране, чийто общ размер още не е уточнен.

Дали тези средства ще стигнат навреме зависи по-малко от волята и повече от календара на производство. И новите прехващачи Patriot, и украинската антибалистична система опират в срокове, които се измерват в месеци, докато ударите по Киев се водят всяка нощ. Норвежкият принос покрива пропуск, който атаката от 6 юли направи невъзможен за пренебрегване, но темпото на затварянето му ще реши дали покритието идва преди следващата вълна балистични ракети, или след нея.

Москва е единственият руски град със стратегически противоракетен щит А-135 „Амур“.

🇷🇺🛡️ Москва остава единственият регион на Руската федерация, защитен от специализирана мрежа за стратегическа ракетна отбрана, създадена за посрещане на междуконтинентални балистични ракети.

За разлика от обикновените зенитно-ракетни комплекси като Панцир-С1 и С-400, системата А-135 „Амур“ е разработена специално за прехващане на приближаващи балистични ракети, носещи ядрени бойни глави, се посочва в анализ, публикуван от Defense Express на 9 юни. Системата продължава да заема място в основата на стратегическата отбрана на руската столица и към днешна дата може да включва елементи от по-новата програма за модернизация А-235.

Централният елемент на мрежата е радарът „Дон-2Н“ – голяма станция за проследяване с фазирана антенна решетка, разположена североизточно от Москва. Тя осигурява 360-градусово покритие, отговаряйки както за откриването на приближаващи заплахи, такъв и за насочването на прехващачи към съответните цели. По-рано руски източници твърдяха, че радарът е способен да проследи балистични заплахи на разстояние до 3700 км.

Защо А-135 използва прехващачи с ядрени глави

Според Defense Express първоначалната архитектура на А-135 е използвала два класа ракети-прехващачи. Единият е 51Т6, има голям обсег е проектиран за поразяване на цели извън атмосферата, докато другият 53Т6 притежава по-малък обсег за унищожаване на приближаващите бойни глави в близост до Москва.

Ключова характеристика и на двата е използването на ядрени бойни глави вместо кинетична технология за директно поразяване (hit-to-kill). Defense Express отбелязва, че съветските инженери са разчитали на ядрени детонации, за да компенсират ограничената точност на системите за радиокомандно насочване. Съобщава се, че прехващачът 53Т6 е носел ядрен полезен товар от около 10 килотона, докато някои версии на 51Т6 се смята, че са носили бойни глави от 20 килотона до няколко мегатона.

Изданието отбелязва, че оригиналните прехващачи 51Т6 постепенно са били изведени от въоръжение, докато пусковите площадки за ракетите с по-малък обсег 53Т6 остават активни около Москва. Оценките от публично достъпни източници показват, че в Московска област все още са активни редица комплекси за прехващане, в които общо могат да се съхраняват десетки готови за изстрелване ракети.

Русия прекара десетилетия в опити да модернизира системата чрез програмата А-235, която обикновено се свързва с прехващача „Нудол“. Изпитания на ракетата се провеждат поне от 2014 г. насам, като последното публично известно такова беше извършено през 2024 г. Въпреки че ракетният щит около Москва е подобрен от съветската епоха насам, Defense Express посочва, че според наличните доказателства системата все още може да зависи от ядрено въоръжени прехващачи като основен метод за неутрализиране на приближаващи бойни глави на балистични ракети.

Многослойната отбрана около Москва

Противоракетната мрежа на столицата работи съвместно с отделна архитектура за противовъздушна отбрана, която защитава града. През последните години Русия интегрира множество защитни пръстени в околностите му, включително системи Панцир-С1, Панцир-СМД-Е, С-300 и С-400.

Най-малко 4 зенитно-ракетни комплекса „Панцир“ бяха поставени по покриви на високи сгради в столицата от 2023 г. насам, създавайки допълнителен слой защита около ключови правителствени сгради, включително райони в непосредствена близост до Кремъл. Тези разполагания последваха поредица от украински удари с дронове с голям обсег, насочени срещу руската столица.

През май представители на водещите индустриални и енергийни компании в Руската федерация се обърнаха към президента Владимир Путин с искане за допълнителна защита срещу атаки от дронове, включително по-тежки оръжия, системи за електронна война и модерни технологии като лазерна отбрана.

Искането дойде в отговор на непрекъснатите украински удари, които ежедневно поразяват военна, енергийна и индустриална инфраструктура в голяма част от страната, което засили опасенията относно способността на наличните мрежи за ПВО да защитят критични съоръжения далеч от фронтовата линия. Украинските дронове с голям обсег на действие многократно достигнаха цели на хиляди километри дълбочина в руската територия, включително обекти в предполагаемо защитената Московска област.

Японски депутат призова правителството да изпрати ракети Patriot на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Японският депутат Мацузава Шигефуми призова правителството на своята страна да предостави зенитни ракети Patriot на Украйна, в отговор на продължаващите мащабни ракетни удари по украински градове.

Шигефуми, член на Камарата на съветниците на Япония, повдигна въпроса по време на заседание на Комисия по външни работи и отбрана, където се обърна лично към министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми.

Според него Киев продължава да се защитава срещу безразборните руски ракетни удари, но е изправен пред недостиг на ракетни прехващачи, което води до тежки загуби. Той се аргументира с факта, че неотдавнашното облекчаване на правилата за износ на отбранителна продукция от страна на островната държава е направило възможно обмислянето на такива доставки.

„Въпреки че все още има няколко препятствия за преодоляване при доставката на ракети Patriot за Украйна, те със сигурност не са непреодолими!“ каза Мацузава.

Депутатът призова ръководството на отбраната да вземе политическо решение в рамките на т.нар. принцип на „проактивния пацифизъм“ – концепция, използвана в японската политика за сигурност, за да се обоснове по-активна роля в поддържането на глобалната стабилност.

„Президентът Зеленски се стреми да получи ракети Patriot. Сега е моментът Япония да предприеме осезаеми, проактивни мерки! Министър Коидзуми, призовавам Ви да демонстрирате лидерство в името на проактивния пацифизъм. Необходимо е политическо решение“, заяви Мацузава.

Япония е сред страните с лиценз за производство на ракети PAC-3 за системата за противовъздушна отбрана Patriot, които могат да неутрализират балистични ракети. Mitsubishi Heavy Industries произвежда прехващачи и играе ключова роля в глобалната верига за доставки на компонентите за тях.

В допълнение към доставката на собствени системи Patriot, Япония също така е изнасяла ракети за САЩ. През ноември 2025 г. Министерството на отбраната обяви, че е завършило доставките на произведените в страната ракети PAC-3.

В момента Япония експлоатира 24 зенитни батареи Patriot с около 120 пускови установки. 6 подразделения за ПВО защитават стратегически важни райони в цялата страна.

Призивът идва в момент, когато Украйна продължава да търси повече прехващачи Patriot от партньорите си, за да се защити срещу руските балистични и крилати ракети. За нея допълнителните ракети PAC-3 остават сред най-критичните инструменти за защита на градове, инфраструктура и военно-промишлени обекти от засилващата се ракетна кампания на врага.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Япония официално се включи към програмата „Приоритетни нужди на Украйна“ (PURL), като задели над 14,6 милиона долара за финансиране на придобиването на необходимо военно оборудване за Украйна.

4 попадения на руски ракети за минута без нито едно прехващане: какво означават за Украйна изчерпаните запаси от прехващачи?

🇷🇺🇺🇦 Видео, разпространявано онлайн, улавя момент от изминалата нощ, в който четири руски ракети се стоварват върху Киев в рамките на около минута – без нито едно прехващане. Сцената не е изненадваща толкова, отколкото изглежда на пръв поглед, защото илюстрира структурен проблем, който президентът Володимир Зеленски и Командването на ВВС описват от месеци – изчерпването на единствения слой от ПВО, способен да поразява балистични цели. Записът се появи броени часове след масираната ракетна атака срещу украинската столица през нощта на 1 срещу 2 юни 2026 г.

За да се разчете видяното на кадрите, е необходимо запознаване с устройството на украинския ПВО щит, който не е монолитен, а многопластов. Долният и средният ешелон – самоходна зенитна артилерия Gepard, системите IRIS-T и NASAMS и преносими зенитно-ракетни комплекси – са проектирани за аеродинамични цели: самолети, крилати ракети и дронове. Балистичните и аеробалистични заплахи обаче – 9М72 „Искандер“, Х-47М2 „Кинжал“ и хиперзвуковите 3M22 „Циркон“ – се поразяват единствено от най-горния ешелон, т.е. от комплексите MIM-104 Patriot с прехващачи PAC-3 и в по-ограничена степен от френско-италианските SAMP/T. Именно този ешелон е най-малък по численост и същевременно най-бързо изразходван, тъй като всеки масиран обстрел е насочен първо към него.

Според репортажи на международни медии към началото на годината Украйна разполага с поне 6 действащи батареи Patriot, 2 от които бяха въведени в експлоатация около новогодишните празници, с 9 активни системи IRIS-T, доставени от Германия, неуточнен брой системи NASAMS и до 3 батареи от по-стария вариант SAMP/T. Франция обмисля да предаде и по-новата си модификация SAMP/T NG. Платформите обаче са безполезни без боеприпаси, а тъкмо тук се откроява същинският дефицит.

Прехващачите PAC-3 са доста оскъдна стока. Производството им на американска земя възлиза на 620 ракети за 2025 г. – с около 20% над предходната година – и на очаквани 650 за 2026 г. В същото време еврокомисарят по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс още през март посочи, че Киев се нуждае от най-малко 2000 прехващача за Patriot годишно, докато за 4 години е получил едва около 600. Сметката за изминалата зима е красноречива: Русия е изстреляла към 250 балистични, аеробалистични и хиперзвукови ракети, а при ориентировъчна оценка от средно 2 прехващача на цел това означава нужда от порядъка на 500 ракети PAC-3 за сезон – стойност, която е съпоставима с годишния производствен обем на американската индустрия. Командването на ВВС на Украйна формулира резултата директно: след всеки масиран удар запасите от прехващачи се изчерпват, докато темпото на доставките не смогва да ги компенсира.

Опитът този недостиг да се запълни минава през механизма PURL (Prioritised Ukraine Requirements List) – схема на съюзниците, по която партньорски страни финансират американско оръжие за Украйна, включително PAC-3, и която вече набави пакет от 5,5 млрд долара. Норвегия обяви на 11 май около 304 млн долара, част от които за Patriot прехващачи, а Япония се включи на 30 май с 14,7 млн долара за нелетално оборудване. В същото време прехвърлените по линия на PURL ракети PAC-3 са почти напълно изразходвани и в страната остава само малък брой, разпределен по позиции, въпреки че върховният оперативен командващ на НАТО настоява, че всяко едно платено от съюзниците изделие, включително ПВО прехващачи, достига украински ръце. Картината се утежнява от конкуренцията за същия дефицитен боеприпас: въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран започна на 28 февруари 2026 г. и пренасочи към Близкия изток част от прехващачите, способни да противодействат на балистични ракети. Според Foreign Policy това оставя украинските комплекси Patriot в неопределеност, докато  Politico дори още по-рано предупреди за риск от недостиг точно по тази причина.

Натискът се прехвърли на най-високо политическо равнище. В края на май президентът Володимир Зеленски изпрати спешно писмо до Конгреса на САЩ и президента Доналд Тръмп, в което предупреждава за изострения дефицит на системи и боеприпаси за ПВО и ПРО. То беше връчено на Белия дом, на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън и на членове на Конгреса лично от украинския посланик Олга Стефанишина. Успоредно с дипломатическия натиск Киев разработва значително по-евтин свой прехващач като алтернатива на скъпия PAC-3, който се предвижда да бъде подложен на изпитания до края на годината.

Над всичко това стои една по-неудобна реалност, която самият недостиг отчасти прикрива. Масираният удар от 24 май – при който, по данни на украинските ВВС, Русия е използвала около 90 ракети и 600 дрона и който отне живота на 4 цивилни и рани около 100, нанасяйки поражения в практически всеки район на Киев – включваше и хиперзвуковата ракета „Орешник“. Комплексите Patriot с PAC-3 и SAMP/T са проектирани за противодействие на балистични ракети с малък обсег до около 1000 км, не срещу ракета със среден или голям обсег. Според анализ на специализираното издание Defense Express, дори американската система THAAD вероятно е недостатъчна. С други думи, срещу най-тежките руски ракети Киев на практика не притежава надежден отговор независимо от наличните запаси – а срещу всичко останало отговорът се измерва в боеприпаси, които се изчерпват по-бързо, отколкото пристигат.

Оперативната логика зад руския подход следва именно тази аритметика. Тежките комбинирани атаки не целят само поразяване, но и изтощаване – насищане на изтънелия горен ешелон до изчерпване на прехващачите, при което следващата вълна минава необезпокоявано. Икономиката на размяната работи срещу защитаващия се: един прехващач струва много повече от ракетата и дрона, който поразява, а таванът на отбраната се определя не от смелостта на разчетите, а от производствените темпове на индустрията. Кадърът с четирите попадения на ракети обаче допуска и втори, по-конкретен прочит, който не е равнозначен на пълна безпомощност: при остър недостиг украинските разчети са принудени да изстрелват по един прехващач срещу балистична ракета вместо стандартните два и да пропускат цели с по-нисък приоритет, за да спестяват оскъдните PAC-3 за най-ценните обекти. Тоест отсъствието на прехващане в записа е съвместимо както с изчерпан арсенал, така и с разход на рационално дозиран ресурс.

В по-общ план поредната ракетна атака срещу Киев онагледява стратегическо изместване, което се проследява отвъд отделния случай. Приетият бюджет за отбрана на САЩ за 2026 г. ограничава американското финансиране за Украйна и прехвърля тежестта върху Европа, а механизмът PURL е институционалният израз на тази промяна. Така войната във въздуха беше сведена до състезание между темпото на руските ракетни атаки, и онова, с което западната и все по-често собствената украинска индустрия произвежда прехващачи. Докато второто не навакса изоставането си от първото, периодично ще ставаме свидетели на подобни кадри, независимо колко батареи са разположени около украинската столица.

Зеленски: Франция е готова да работи по противобалистичната отбрана на Украйна.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Франция е изразила своята готовност да сътрудничи на Украйна за укрепване на нейните способности за отбрана срещу балистични ракети, след телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон.

Според изявление на Зеленски, публикувано в Telegram, двамата държавни глави са обсъдили укрепването на украинската ПВО, процеса по присъединяване на Украйна към ЕС и координацията по международни въпроси, сред които африканската тематика.

„Обсъдихме укрепването на нашите способности да спираме руските атаки още сега. Благодаря за готовността да укрепите нашата противовъздушна отбрана“, заяви Зеленски след разговора и добави, че „Франция е готова да работи по антибалистиката“, определяйки това като „силно решение и важна стъпка“.

Украйна продължава да понася ежедневни руски удари с балистични и крилати ракети и дронове яяградове и критични обекти. Украински официални представители многократно алармираха относно недостига на ракетни прехващачи за системата MIM-104 Patriot търси алтернативи на американските ракети-прехващачи PAC-3, като Зеленски бе заявил по-рано, че страната води преговори с две държави за допълнителни противобалистични способности.

По време на разговора двамата президенти коментираха и европейската интеграция на Украйна, включително откриването на следващите преговорни клъстери с Европейския съюз. „Франция подкрепя Украйна и разбира колко важна е тази стъпка за всички украинци“, заяви украинският лидер и сподели, че Макрон го е запознал със скорошната си обиколка в африкански страни, а двамата са постигнали договорка за поддържане на тясна координация по направление Африка, тъй като тя е „важна и за Украйна“.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската компания Fire Point представи своя проект за прехващач FP-7.x Freya, национална противобалистична ракета, проектирана да се справя със заплахи като „Искандер-М“, използвайки европейски технологии и западни радарни системи.

Украйна удари летище „Шагол“ на 1700 км от границата: Поразени са руски изтребители Су-57 и Су-34.

🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна нанесоха удар по летище „Шагол“ в Челябинска област на Руската федерация, при който се поразили няколко от най-модерните руски изтребители Су-57, става ясно от изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Операцията, проведена на 25 април, е била насочена към обект, разположен на около 1700 км от държавните граници на Украйна – един от най-дълбоките удари на руска територия до момента във войната. Атаката е била насочена към ограничаване на руските способности за нанасяне на удари по украинската инфраструктура.

„Степента на щетите по самолетите все още се оценява“, гласи официално съобщение. Освен изтребителите от пето поколение Су-57, при атаката е бил засегнат и един двуместен изтребител-бомбардировач Су-34.

Aнализатори от мониторинг групата „Соняшник“ отбелязват значително увеличение в използването на Су-57 от август 2025 г. насам. Руските въздушно-космичаески сили изглежда са преминали към по-комплексни операции със смесени формации, в които Су-57 осигуряват прикритие на голяма височина с ракети въздух-въздух Р-77М, докато други самолети нанасят прецизни удари с крилати ракети Х-69.

Според данни от публични източници, Русия е започнала да тества и ново хибридно оръжие – Су-71К. Системата съчетава свойствата на маневрена крилата ракета и безпилотен апарат, проектирана специално за заобиколяне на гъстата ПВО мрежа на Украйна.

Междувременно Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна сигнализира за пропуски в режима на санкции срещу руската отбранителна индустрия. Според техен доклад, около една трета от фирмите, участващи в производствената верига на Су-34, все още не присъстват в санкционните списъци на Запада.

„Тези субекти продължават да имат достъп до жизненоважни чужди компоненти и технологии“, подчертават от разузнаването, призовавайки за по-строг контрол, тъй като настоящият достъп на руски компании до глобалния пазар подпомага директно производството и поддръжката на руския авиационен флот.

Германия отличи лидери на израелската отбрана за историческото разгръщане на системата „Arrow 3“

🇩🇪🤝🇮🇱 Германия връчи най-високи военни звания на двама висши служители на израелската отбрана за ролята им в разгръщането на системата за противоракетна отбрана „Arrow 3“ в страната. Доставката отбеляза най-мащабната експортна сделка в сферата на отбраната в израелската история.

Моше Пател, ръководител на администрацията „Хома“ към Дирекцията за отбранителни изследвания и разработки на Министерство на отбраната на Израел (MAFAT), беше награден със „Златен кръст на честта“ на церемония, проведена в база на Луфтвафе. Друг висш служител по програмата с чин полковник, получи сребърна степен на отличието.

Наградите са признание за приноса на израелските служители в привеждане в начална оперативна готовност на системата „Arrow 3“ на германска земя през декември 2025 г. в рамките на споразумение на стойност 6,7 млрд долара.

„Arrow 3“ е продукт на съвместните усилия на Израел и САЩ. Основнният изпълнител на програмата е Israel Aerospace Industries, но в нея участват и много други израелски отбранителни фирми. Германски официални лица заявиха, че отличията са доказателство за все по-дълбокото партньорство между двете страни в сферата на отбраната.

Иран изстреля ракета към южен Израел — прехваната над Негев

🇮🇱🛡️🇮🇷 Иран изстреля балистична ракета срещу пустинята Негев в Южен Израел, която беше оставена да падне в открита местност извън града. Сирени за ракетна опасност бяха задействани в град Беер Шева и редица общности в района на пустинята.

Спешната медицинска служба „Маген Давид Адом" заяви, че няма данни за пострадали. Екипи на службата бяха изпратени в Беер Шева и околността, за да претърсят земята за паднали отломки. Командването на тила разреши на жителите в региона да напуснат защитените пространства.

Това е пореден от серията удари срещу Израел, нанасяни ежедневно от Иран с ракети и дронове от самото начало на въздушната кампания на САЩ и Израел на 28 февруари.

Беер Шева вече беше мишена на ирански обстрели. Един такъв на 2 март предизвика материални поражения в жилищен квартал, а на 5 април ракета уцели фабрика в града, според Ynetnews. В индустриален комплекс Неот Ховав, разположен наблизо в пустинята Негев и използван главно за химическо производство и обработка на опасни отпадъци, е бил поразяван от ирански ракети поне три пъти от началото на последния конфликт.

Израел разчита на напреднала многослойна мрежа за въздушна отбрана: Arrow 2 и Arrow 3 за прехващане на балистични ракети, David's Sling за средна далечина и Iron Dome за ракети и ракетни снаряди с малък обхват. Според анализ на Royal United Services Institute (RUSI), публикуван на 26 март, запасите от прехващачи Arrow 2 и Arrow 3 са силно изчерпани, докато американските ракети THAAD, които защитават небето на съюзниците в Персийския също, също са намалели значително. В отговор Министерството на отбраната на Израел оповести на 6 април, че е наредило ускоряване на производството на ракетни прехващачи Arrow, след като са получили одобрение от министерската комисия по обществени поръчки. IDF от своя страна увери, че няма недостиг на прехващачи, а армията е готова за всеки сценарий, предаде Times of Israel.

WSJ: Израел пести скъпи ракети-прехващачи срещу Иран – риск или стратегия?

🇮🇱 Wall Street Journal твърди, че Израел е „започнал да ограничава използването на висок клас ракети-прехващачи“ и вместо тях използва „по-малко напреднали боеприпаси“, за да свали балистични ракети, изстреляни от Иран.

„Две ирански балистични ракети наскоро постигнаха преки попадения в градовете Димона и Арад“, уточнява изданието, визирайки удари от 21 март, „след като Израел се опита и не успя да ги прехване с модифицирани версии на по-малко напреднали системи“.

Докладът се появява, след като системата за противовъздушна отбрана със среден обсег „Прашката на Давид“ не успя да прихване двете ирански балистични ракети, ударили южните градове.

Въпреки това докладът, който цитира бивши служители и експерти, не е напълно точен, тъй като израелските ВВС използват „Прашката на Давид“ от началото на настоящата война, както и по време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. за успешно сваляне на ирански балистични ракети.

Според разследвания на израелските ВВС на инцидентите в Димона и Арад, няма връзка между грешките, довели до ракетните удари, при които бяха ранени близо 200 души и бяха нанесени значителни щети. От ВВС заявиха, че фактът, че инцидентите са се случили в един и същ район в рамките на два часа, е съвпадение.

Две ракетни атаки над същия район в Южен Израел часове по-рано са били успешно прехванати със същата система за ПВО, според данни на израелските ВВС.

Израел оперира многопластова система за противоракетна отбрана, като Arrow 3 в момента е най-модерната система за далечен обсег на страната, предназначена да прехваща балистични ракети – като изстрелваните от Иран – докато те все още са извън земната атмосфера.

Смята се, че използването на системата със среден обсег вместо Arrow 3 за сваляне на ирански ракети е част от усилията на военните да съхранят запасите от скъпи прехващачи за далечен обсег. Докато използването на една ракета от „Прашката на Давид“ струва приблизително 1 милион долара, системата Arrow 3 струва над 2,5 милиона долара на изстрел.

Макар да не е първоначално проектирана за прехващане на балистични ракети с голям обсег, за първи път „Прашката на Давид“ беше използвана успешно срещу такива цели във 12-дневната война през юни 2025 г. и свали успешно няколко снаряда, изстреляни от 1500 км разстояние.

„Прашката на Давид“ се използва и в настоящата война, което е свалила множество ирански ракети. Това се случва, след като в началото на февруари Министерство на отбраната обяви, че е завършило серия от сложни тестове със системата, които са имали за цел „повишаване на готовността за бъдещи заплахи“. Служители твърдят, че подобренията дават на ВВС повече опции при неутрализирането на иранските ракети.

Израелската система Arrow 3 прехвана ирански балистичен снаряд над Негев в осмата атака за деня

🇮🇱💥🇮🇷 Балистичната ракета, изстреляна от Иран към южната част на Израел, беше прехваната извън атмосферата от противоракетната отбрана Arrow 3, съобщиха израелският военен кореспондент Емануел Фабиан.

Кадри, публикувани онлайн, показват характерния за екзоатмосферен прехват светлинен отпечатък – взаимодействие на кинетичен тип (hit-to-kill) на височина над 100 км, при което прехващачът без бойна глава поразява целта с директно попадение.

Сирени за ракетна тревога бяха задействани в северната част на пустинята Негев, по-конкретно в град Димона и околностите. Няма данни за пострадали.

Това е осмият ирански ракетен залп срещу Израел за днешния ден и продължение на интензивната ракетна кампания, започнала след съвместните удари на САЩ и Израел срещу иранския режим на 28 февруари 2026 г. Операцията включваше близо 900 удара през първите 12 часа и доведе до гибелта на върховния лидер Али Хаменей и редица висши ирански длъжностни лица.

Оттогава Иран отговаря с масирани ракетни и дронови удари срещу израелски градове, американски бази и обекти на съюзниците в Близкия изток. За първи път в историята Иран нанесе удари по всички шест държави от Съвета за сътрудничество в Залива – ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Катар, Саудитска Арабия и Оман. Сред целите бяха американските бази Ал Удейд в Катар, Али Ал Салем в Кувейт, Ал Дафра в ОАЕ и щабът на Пети флот на САЩ в Бахрейн, както и посолствата на САЩ в Рияд и Ербил.

Вчера Техеран изстреля две ракети към базата на САЩ и Обединеното кралство на остров Диего Гарсия в Индийския океан – на около 4 000 км от иранска територия – без да я поразят, но демонстрирайки обсег, надхвърлящ досегашните западни оценки. По данни на Министерство на отбраната на ОАЕ, неговите сили са прехванали 341 балистични и 15 крилати ракети и 1748 дрона от началото на конфликта. В Израел иранските ракети достигнаха Тел Авив, Хайфа, Димона и Арад — при удара по Арад на 21 март бяха ранени 64 души, 7 от които тежко.

В същото време Корпусът на гвардейците на ислямската революция затвори Ормузкия проток, атакувайки най-малко 21 танкера до средата на месеца. Морският трафик спадна със 70%, цените на петрола скочиха с около 40%, а над 150 кораба хвърлиха котва извън протока в очакване. Към 22 март потвърдените жертви от иранските удари са 17 загинали в Израел, 13 военнослужещи от САЩ, 8 в ОАЕ, 5 в Кувейт, 3 в Саудитска Арабия и 2 в Бахрейн.

Успешният прехват от Arrow 3 е значим, тъй като само ден по-рано иранските ракети пробиха отбраната и поразиха директно град Димона и съседния Арад, ранявайки най-малко 30 души. Israel Hayom съобщи за 12 отделни точки на попадение в рамките на града, сред които сградата на програмата за деца от уязвими семейства, разрушена от балистичен удар с 33 ранени. Израелските военни потвърдиха, че при предишен обстрел прехващачите не са успели да неутрализират заплахата – първи случай на директен ракетен удар в близост до ядрения обект в Димона.

Arrow 3, разработена съвместно от Israel Aerospace Industries и Службата за противоракетна отбрана (MDA) на Съединените щати, е най-горният ешелон на многослойната ПРО на Израел. Системата е проектирана да неутрализира балистични ракети в космическата фаза на траекторията им и може да прехваща залп от над пет ракети за период от 30 секунди. През декември 2025 г. Германия прие на въоръжение първата си батарея Arrow 3 – знак за нарастващото значение на системата и извън Близкия изток.

Въпреки днешния успешен прехват натискът върху израелската отбрана остава безпрецедентен. Ислямската република използва касетъчни бойни части в близо половината от ракетите си: на 22 март щети от касетъчен боеприпас бяха документирани на улица в Тел Авив. Постоянният ритъм на иранските залпове, осем само за един ден, изпитва капацитета на отбраната и способността за устойчива защита на цивилното население в четвъртата седмица на конфликта.

Украйна ще тества новото поколение ПВО системи SAMP/T NG срещу балистични ракети

🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна планира да тества противоракетна отбрана от следващо поколение SAMP/T NG срещу заплахи от балистични ракети веднага след доставката ѝ по-късно тази година, заяви президентът Володимир Зеленски на 15 март.

Кореспондент на UNITED24 Media цитира Зеленски, според когото Франция ще прехвърли новата версия на френско-италианската система SAMP/T NG на Украйна, където тя ще бъде изпитана в реални бойни условия срещу балистични цели. Той описа системата като единствената европейска алтернатива на американската платформа Patriot.

„SAMP/T е единствената алтернатива в Европа днес. Тази година ще разберем дали новите системи SAMP/T могат да свалят балистични ракети. Ще получим системата и ще я тестваме срещу балистични заплахи. Ако тя проработи, ще се превърне в добра дългосрочна подкрепа“, каза Зеленски.

Зеленски добави, че Киев е преговарял с френския президент Еманюел Макрон за осигуряване на приоритет при достъпа до системата, ако тестовете потвърдят нейната способност да прехваща балистични ракети.

„Ако успеем с французите и успеем да сваляме балистични ракети, това ще е първата подобна алтернатива“, заяви Зеленски. „Договорихме се Украйна да бъде първа на опашката. Защото щом започнат да свалят балистични ракети, веднага ще се извие опашка от желаещи.“

В момента системата SAMP/T NG навлиза във финалния етап на разработка и е проектирана значително да разшири възможностите на оригиналната платформа SAMP/T. Центърът за въздушна война на Въздушно-космическите сили на Франция (CEAM-AWC) прие на въоръжение първата система SAMP/T NG в края на февруари.

Ключова модернизация в системата е интеграцията на нови радари с активна фазирана антенна решетка (AESA). Френските версии ще използват радара Ground Fire, разработен от Thales, а италианските системи ще са оборудвани с радара Kronos Grand Mobile HP на Leonardo.

Радарът Ground Fire осигурява пълно 360-градусово покритие и може да открива въздушни заплахи на разстояния до 400 км. Той работи в S-диапазона и може едновременно да проследява голям брой цели, сред които дронове и балистични ракети.

Италианският радар Kronos Grand Mobile HP, базиран на корабната радарна технология EMPAR на Leonardo, използва приемо-предавателни модули от галиев нитрид (GaN) за подобряване на качеството на сигнала и обхвата на откриване.

Радарът се върти до 60 пъти в минута, което позволява актуализация на данни за движението на целта всяка секунда. Обхватът му на откриване достига до 250 км в боен режим и 300 км в режим на търсене.

Системата ще използва и модернизираната ракета-прехващач Aster 30 Block 1 NT, проектирана да прехваща балистични ракети с обсег до 1500 км, в допълнение към самолети и други въздушни заплахи.

По-рано италианската компания Leonardo обяви, че планира да тества компоненти от своята интегрирана система за въздушна и ракетна отбрана от следващо поколение Michelangelo в Украйна до края на годината, преди изпитанията на НАТО, насрочени за 2027 г.