Мария Корина Мачадо се върна във Венецуела след 10 месеца извън страната

🇻🇪🏠 Мария Корина Мачадо, лидер на венецуелската опозиция и носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г., се завърна в страната си в неделя, 25 октомври, 10 месеца и половина след като тайно напусна страната. С нея у се връща и искането, което досега беше отлагано от временния кабинет на Делси Родригес с подкрепата на САЩ: дата за провеждане на президентски избори. Мачадо остава и извън преговорите, които Вашингтон подкрепя, след три кръга от които няма договорена дата.

Мачадо оповести пристигането си сутринта с 4 думи в X: „Тук съм. С вас“. Малко след това влезе в църквата „Санта Роса“ в Баркисимето, столицата на щата Лара, където се пази образа на покровителката на града Дивина Пастора. Десетки хора я прегръщаха и снимаха с телефоните си, съобщи AP. В следобедните часове нейният предизборен щаб я показа в Чивакоа, град в съседния щат Яракуй, на път към Каракас. Партията ѝ Vente Venezuela отправи призив към привържениците си да излязат още същия ден по улиците на столицата Каракас. Едмундо Гонсалес Урутия, заместил я в бюлетината през 2024 г. и живеещ в изгнание в Испания, написа, че „нашият суверенен глас се връща с нея, за да води и насочва този процес“.

Как точно е влязла, Мачадо не каза. Испанският вестник ABC твърди, че е минала през Колумбия във втория си опит от територията на страната и общо деветия от юни насам. Предишният опит оттам, през септември, пропадна, след като в последния момент новото колумбийско правителство на Абелардо де ла Есприеля се противопоставило. По версията на ABC администрацията на Тръмп е била разделена до края, а решаващ се оказал натискът на конгресмени от Флорида, които предупредили Белия дом, че ще създаде впечатлението, че пречи на нобелов лауреат да се прибере у дома. Според ABC е натежала и близостта на изборите в САЩ на 3 ноември. Telemundo определя маршрута като непотвърден.

Пътят дотам беше дълъг. Според партията ѝ, цитирана от AP, Мачадо е опитала да се прибере седем пъти, по въздух, море и суша; ABC брои осем. Веднъж операторът на наетата лодка отмени курса с обяснението, че плавателният съд е негоден за пътуването; в друг случай самолетът ѝ не получи разрешение за кацане в Кюрасао, откъдето трябваше да продължи с бърза моторница. Мачадо обвини за провалите Каракас, който отрече обвиненията. Подозрението падна и върху Вашингтон: Reuters съобщи, че американски служители насаме са ѝ отправили молба за отлагане на пътуването, а на 7 октомври в Атина държавният секретар на САЩ Марко Рубио отрече да са искали от когото и да било да не я пуска. Американски служители признаха пред AP само, че в някои случаи са я съветвали да не се връща от съображения за нейната сигурност.

През декември пътят беше обратен. След кратък арест при протест срещу встъпването на Николас Мадуро в длъжност през януари 2025 г. Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност. На 9 декември, според тогавашна публикация на The Wall Street Journal, тя отплава с лодка за Кюрасао. Реконструирана последователност на събитията, представена от Infobae, показва, че тя е пътувала с перука около 10 ч. по суша до брега на щата Фалкон, а при прехода по море е счупила прешлен. В Осло пристигна на 11 декември, ден след церемония, на която наградата прие дъщеря ѝ Ана Корина Соса.

Вашингтон си приписа заслугата за броени часове. Държавният секретар Марко Рубио писа, че „условията, позволили безопасното завръщане на г-жа Мачадо във Венецуела, са директен резултат от подкрепяните от САЩ преговори за помирение“, в които „вече бяха освободени стотици политически затворници, а стотици опозиционни фигури се върнаха от изгнание“. Във втория абзац на изявлението се посочва, че САЩ очакват и занапред да се зачитат свободите на всички политически среди във Венецуела, а от „всички политически актьори“ – да подкрепят преговорите, които Рубио описва като най-добрия шанс на Венецуела от 30 години насам да стигне по мирен път до свободни и честни избори и до трайна демокрация. Мачадо не е назована, но тази формула включва и нея, а тя досега не е участвала в преговорите.

Попитан от журналисти в Порт Хюрън, Мичиган, Тръмп отговори, че не знае нищо по въпроса: „Тя ми даде своята Нобелова награда. Как тогава да кажа нещо друго? И се надявам да е в безопасност.“ Той добави: „Тя е много мила жена. Но във Венецуела ни върви наистина добре.“ Мачадо му връчи медала в Белия дом на 15 януари, макар Нобеловият институт да беше заявил, че наградата не може да се прехвърля. 12 дни по-рано, в деня, в който Делта Форс и ЦРУ арестуваха Мадуро, Тръмп беше казал за нея: „Тя няма нито подкрепата, нито уважението в страната“, и вместо нея подкрепи Родригес.

Мачадо не участва в диалога между временната власт и депутати от Националното събрание, избрано през 2015 г., когато опозицията спечели мнозинство. Третият кръг започна на 14 октомври в Каракас: делегация на кабинета се води от председателя на парламента Хорхе Родригес, брат на временния президент, докато опозиционната – от Динора Фигера. Страните се договориха да прегледат законите, които Вашингтон смята за репресивни, и законите за политическите забрани, да създадат обща комисия за венецуелското злато в Банката на Англия и да напреднат към избора на 32 нови съдии на Върховния съд. Нито един от трите кръга не доведе до договаряне на дата за гласуване, а следващият е насрочен за 11–15 ноември. Мачадо не беше поканена, но заяви, че няма да пречи на разговорите. Прегледът на забраните я засяга пряко: точно такава забрана, потвърдена през януари 2024 г. от Върховния съд, я извади от президентската надпревара същата година.

Графикът на САЩ не започва с вота. Рубио настоява, че промяната трябва да премине през „стабилизация, икономическо възстановяване и преход“. В интервю за Time, публикувано на 1 октомври, Тръмп заяви, че е твърде рано за избори във Венецуела. Родригес, бивш вицепрезидент на Мадуро, трябваше да управлява 90 дни, но остава на поста, без парламентът да е гласувал удължаване, и заяви пред Общото събрание на ООН, че венецуелците сами ще определят кога е моментът за вот. Според Държавния департамент на САЩ над 1000 политически затворници са освободени от ареста на Мадуро насам. Департаментът настоява за пускането на всички останали; по данни на правозащитната група Foro Penal към 5 октомври 322 души все още са задържани. Щабът на Мачадо подкрепя искането с протести: на 22 октомври нейните привърженици излязоха на 74 места из Венецуела с 3 искания – свобода за всички политически затворници, гаранции за безопасното ѝ завръщане и дата за президентския вот през 2027 г. Самата Мачадо предлага да се проведе през юли 2027 г.

Властите в Каракас неведнъж са я заплашвали с последици. През февруари, в първо си интервю за чужда медия, Родригес заяви пред NBC News: „Относно нейното връщане в страната, ще трябва да отговаря пред Венецуела“ за това „защо поиска военна намеса, защо поиска Венецуела да бъде под санкции“. През март министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабейо намекна в телевизионно си предаване за „изненада“, която е приготвил за нея, а към края на септември нарече оплакванията ѝ от пречките пред завръщането „шоу“ и повтори: „Да дойде. Да дойде. Да дойде.“ Към следобеда на 25 октомври правителството не беше коментирало официално нейната поява, а Родригес не беше писала за нея в профила си в X. Ден по-рано Vente Venezuela обяви, че щатската полиция в Трухийо е задържала неин общински координатор за период от няколко часа.

За завръщането има две обяснения, всяко от които се подкрепя от отделни сведения. Рубио го представя като резултат от преговорите, т.е. като доказателство, че процесът работи. Според ABC администрацията е била разделена до последно и е отстъпила пред натиска на конгресмените от Флорида, а Reuters по-рано съобщи, че американски служители насаме са я молили да отложи пътуването. Версиите не се изключват: диалогът може да е направил прибирането ѝ безопасно, а вътрешният натиск да е определил този момент. Дали Мачадо ще остане на свобода, решава Каракас, но временното правителство управлява с подкрепата на администрацията на Тръмп, а Рубио публично свърза връщането ѝ с преговорите, подкрепени от Белия дом. Затова нейният арест в близките седмици е малко вероятен, въпреки че задържането в Трухийо ден преди появата ѝ да напомня, че хората около нея остават уязвими. По-трудното изпитание е политическо: Мачадо вече събира привърженици в самата Венецуела и иска дата за избори, която Вашингтон не бърза да договори.

Първата проверка вече е насрочена. Кръгът от 11 до 15 ноември ще покаже дали завръщането е променило самия процес: дали ще бъде договорена дата за избори, за каквато настоява Мачадо. Без нея Вашингтон ще е приел завръщането, без да промени реда, по който Венецуела трябва да стигне до урните. В трите кръга досега не беше договорена дата, а Рубио и Тръмп продължават да поставят изборите след стабилизацията, затова по-вероятният изход е нов кръг без дата.

Космическите сили на САЩ показаха заглушителите, използвани срещу Венецуела и Иран

🇺🇸📡🇻🇪 Военнослужещи от Космическите сили на САЩ са заглушавали спътници, за да оградят със „защитен балон“ силите, които на 3 януари арестуваха венецуелския диктатор Николас Мадуро в Каракас. Броени часове по-късно един от тях е получил заповед да замине за Близкия изток, където САЩ скоро след това започнаха войната срещу Иран. Това съобщи The Wall Street Journal в репортаж на Шелби Холидей, чийто екип получи рядък достъп до военна база „Питърсън“ в щата Колорадо. Там е базирано звеното, което отговаря за всички дейности на службата по електронна война в космоса, а изданието разговаря с гвардейци, разполагали оръжията и на двата театъра на военните действия.

Досега официалният разказ за ролята на Космическите сили в Каракас беше сведен до едно-единствено изречение. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели в деня на операцията, че силите са започнали да „наслояват“ ефекти от Кибер- и Космическото командване, за да „проправят път“ за самолетите, без да уточни какви са били тези ефекти. Космическото командване отказа подробности заради оперативната сигурност. WSJ назовава ефекта: заглушаване на спътници. Полковник Анджело Фернандес, командир на Делта 3, формирование на ниво авиокрило, изрежда пред камерата три операции, в които са участвали хората и системите му: ударите по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. (Midnight Hammer), операцията срещу Мадуро във Венецуела (Absolute Resolve) и кампанията срещу Иран от 28 февруари (Epic Fury).

„Нашите гвардейци се придвижиха напред, действаха в тази среда и се справиха с отличие“, отбеляза той. В кампанията срещу Иран тази пролет те са действали в една от средите с най-силно противодействие в историята на службата – „както в спектъра, така и под пряк огън“. Гвардейци е нарицателното за личния състав в Космическите сили.

Технически сержант Джошуа Ломакс от Делта 3 описва колко бързо става прехвърлянето: 72 часа, за да се опакова и провери техниката и да се натовари в самолета, и 96 часа след кацането, за да бъде разгърната и да започне работа. Къде точно е бил в Близкия изток, той няма право да споделя. Според WSJ там Ломакс е се е превърнал в един от първите гвардейци в историята, попаднали под вражески обстрел. „Заплахата е реална. Всички бяхме нащрек, за да изкараме деня и да пазим братята и сестрите си по оръжие“, разказва той. „Няма значение дали си гвардеец, летец, войник или морски пехотинец, всички сме в тази среда заедно.“ Капитан София Парлок, също от Делта 3, е участвала в операциите срещу Иран с друга система. Екипът ѝ следи промените в спектъра и предава данните на командването, което разпределя задачите.

Системата, която WSJ показва най-подробно, е Meadowlands на L3Harris: параболична антена на ремарке, която насочва сигнал към спътника и го залива с шум, за да изгуби връзка с наземната станция. Целите са апарати за наблюдение, свръзка или навигация. Ефектът е некинетичен, тоест без физическо поражение, и затова обратим: спътникът се връща към нормална работа, щом излъчването спре. „Това е един от нашите наземни заглушители. Можем да разполагаме тези системи по целия свят“, обяснява Фернандес пред една от установките. Космическите сили въведоха Meadowlands в експлоатация през юни, наследявайки Counter Communications System, която е на въоръжение от 2004 г. По информация ор Air & Space Forces Magazine тя се пренася в 7 транспортни контейнера вместо 23. За серийното ѝ производство Космическите сили искат 450 млн. долара в бюджета за финансовата 2027 г.

Офанзивните заглушители често работят заедно с отбранителната система Bounty Hunter, която извършва мониторинг на радиочестотния спектър, открива сигнали, които биха могли да заглушат и компрометират американски сателити, и определя откъде идват. След като източникът бъде установен, командир може да заповяда удар по него. Така двете системи работят като двойка „наблюдател и стрелец“, а от 3 август 1-ва ескадрила за електронна война във военна база „Питърсън“ е първото поделение, оборудвано паралелно с двете. Bounty Hunter работи в зоната на Централното командване (CENTCOM) от 2019 г. Третата система е Remote Modular Terminal, нов и по-подвижен заглушител, чията употреба наскоро бе ускорена от службата: той се побира в контейнер и се пренася по целия свят. Екипът на WSJ не е получил разрешение да го снима и показва само снимка.

Генерал-лейтенант Грегъри Ганьон, командир на Командването на бойните сили, в което влиза Делта 3, обясни защо невидимото е решаващо. „Онова, което никога не виждаш, е изключително важно във войната“, подчерта той. Ако владеем спектъра, продължава генералът, поддържаме връзката между своите системи, спътници, кораби и самолети, „но можем и да нарушим способността на противника да прави същото“. Заглушителите „се използват в бой и са разположени по целия свят“. На въпроса дали противникът е наясно къде са, Ганьон отговаря „не“, а на уточнението дали това е умишлено – „да“.

Американската свръзка също е мишена. Иран многократно е поразявал американски космически средства, включително терминали за сателитна връзка, отбелязва WSJ. Анализ на The New York Times въз основа на сателитни снимки и потвърдени видеозаписи установи, че още през първите дни на войната в щаба на Пети флот в Манама са били унищожени два такива терминала. „Затова противниците ни разполагат оръжия в космоса: искат да отнемат на американските военни предимствата на високата позиция“, казва Ганьон.

Ломакс не е единственият гвардеец под обстрел, за когото командването разказа. На 15 април тогавашният началник на космическите операции генерал Чанс Салцман заяви на Космическия симпозиум в Колорадо Спрингс, че гвардейци са извършвали електронни атаки срещу ирански цели, а някои от тях са попаднали под косвен обстрел. Наследникът му генерал Дъглас Шийс разказа на 15 септември за специалист Грей от 42-ри отряд за електронна война. По думите му в първите часове на „Epic Fury“ тя е продължила да работи на пулта, докато сирените са виели и ракети са се насочвали към позицията ѝ. Нейният командир я изтегля на безопасно място. Air & Space Forces Magazine съобщава още, че Космическите сили в зоната на CENTCOM засичат цели като ирански заглушители, които после се поразяват от други платформи. Системата не е назована, но това е ролята на наблюдателя, която WSJ описва при Bounty Hunter.

Репортажът излиза месец след като САЩ за първи път признаха официално, че имат разположени оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС Трой Мийнк обяви, че службата притежава „оръжия за контрол в околоземна орбита“, а на следващия ден Шийс отбеляза: „Днес гвардейците управляват оръжия в орбита, които могат да защитават обединените сили от атаки, осъществявани с помощта на космоса.“ Според него е било време министерството да заговори за тях.

Отделна следа оставят полетите. Страницата Latin American Military Movements в X, проследяваща движения на военната авиация на САЩ в Латинска Америка по данни от транспондери и публично достъпни снимки, твърди, че 4-та ескадрила за електронна война, която работи с Counter Communications System, е кацнала в Агуадия, Пуерто Рико, с 2 транспортни самолета Boeing C-17 Globemaster III от авиобаза „Питърсън“ на 4-5 декември 2025 г. Авторът разпознава поделението по нашивка на снимка от медийния архив на Пентагона DVIDS, публикувана на 18 декември 2025 г. Според него ескадрилата е прехвърлена към авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия с още два C-17A, излетели от Агуадия на 25 и 28 февруари, вторият от които е денят на първите удари срещу Иран. Официално потвърждение на тези данни няма.

Наземните заглушители не са нова способност: Counter Communications System е публично известна от 20 години насам. Новото е, че офицери пред камера свързват заглушителите с конкретно назовани операции и описват прехвърлянето им от един театър на военните действия в друг за броени дни. Както при Венецуела, така и при Иран, Кейн постави некинетичните въздействия в самото начало. „Първи се задействаха Кибер и Космическото командване, които наслоиха некинетични въздействия“, заяви той на 2 март за Иран, а Шийс нарече службата част от „минималния пакет сили“, без който кампанията нямаше да започне. Приносът на заглушаването към крайния резултат обаче остава неизмерен. Във Венецуела Кейн описа разбиването на ПВО като работа на обединения въздушен компонент, а във въздуха същата нощ е имало над 150 самолета. Нито един от говорещите не уточни чии спътници са били заглушавани над Каракас и откъде е извършвано заглушаването.

Публичността стига до границата, която Ганьон очертава: позицията на заглушителите умишлено се пази в тайна от противника. Вероятно Космическите сили ще продължат да говорят за хората и техниката, но не и за целите. Признак, че тази граница се измества, би било официално назоваване на заглушен чужд спътник или държавата, която го управлява. Признак, че заглушителите стават постоянна част от началото на всяка американска операция, би било одобрението на искания бюджет за серийно производство на Meadowlands и създаването на нови ескадрили, които като 1-ва обединяват наблюдателя и стрелеца в едно поделение.

Венецуела започна операция за задържането на водача на колектива „Ла Пиедрита“

🇻🇪🚔 Корпусът за научни, наказателни и криминални разследвания (CICPC) на Венецуела започна акция по издирване и задържане на Валентин Сантана, ръководител на чавистката народна милиция „Ла Пиедрита“ в квартал „23 януари“ на столицата Каракас. Срещу него има заповеди за задържане във връзка с четири убийства, поискани през 2014 г. За операцията съобщи бившият прокурор Зайр Мундарай. Още на 28 септември Сантана разпространи аудиозапис, в което заявява, че корпусът го държи под обсада от три дни, а групата му ще се сражава и няма да се предаде.

Колективите са въоръжени милиции, съставени от цивилни, които се наричат защитници на Боливарската революция. Записът на Сантана е с продължителност 37 секунди. В него той се обръща към „другарите от групата“ и се представя като отговорник за колектива. „Вече 3 дни сме обсадени от PTJ“, казва Сантана и споменава „убийство и тероризъм“. PTJ е съкращение за техническата съдебна полиция, по-известна със своето предишно название CICPC. Той заявява, че другарите му трябва да знаят: ще се бият и няма да се предадат на „наемниците“. Моли ги да разпространят съобщението до всички. Завършва с думите, че „Ла Пиедрита“ няма да се предаде.

Сантана основава „Ла Пиедрита“ през 1985 г. В интервю от февруари 2009 г. той поема лична отговорност за атаки със сълзотворен газ срещу телевизия „Глобовисион“, апостолическата нунциатура и домовете на ръководителя на RCTV Марсел Граниер и на журналистката Марта Коломина. Тогавашният президент Уго Чавес поиска той да бъде задържан, припомня InsightCrime. Колективът оспорва интервюто в комюнике. През същата година прокуратурата в Каракас потвърждава публично 3 заповеди за арест, поискани между 2007 г. и януари 2009 г. Сантана не е задържан по нито една от тях. Заповедите във връзка с 4-те убийства са по-нови: Мундарай, който обяви акцията в X, твърди, че са били поискани през 2014 г. и че тогавашните разследвания на прокуратурата са установили пряката отговорност на Сантана. Според него прокурорите, поискали заповедите, са напуснали страната заради заплахи от членове на организацията.

Конфликтът с CICPC предхожда настоящото издирване. През юли 2017 г. Сантана заплашва корпуса, като го обявява за отговорен за всичко, което му се случи. Според Infobae той е заплашил да запали Каракас, ако го заловят. През юни 2019 г. в квартала е убит 24-годишният детектив Хосе Грегорио Алтуве Моралес, докато преследва издирван престъпник. Сантана се появява на място и започва да използва злепоставящи изрази по адрес на институцията. Хората му призовават местните жители да излязат от домовете си, за да осуетят действията на полицията. Междувременно висши държавни представители се появяват публично с него. В клип от края на февруари 2018 г. Сантана прегръща кмета на столичната община Либертадор Ерика Фариас, министъра на културата Ернесто Вилегас и генерал Фабио Саварсе Пабон, който командва националната гвардия и армията в столичния окръг, според InsightCrime. През юли 2023 г. Боливарианското общество на Венецуела, което съхранява репликата на меча на Симон Боливар, му я връчва.

Обстановката прави рязък завой на 3 януари, когато в съвместна операция на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), Делта Форс и ЦРУ беше арестуван тогавашния президент Николас Мадуро. Часове по-късно Сантана заяви във видеоклип, че тези, които са го предали, ще платят. Той предупреди и американците, че ако дойдат, ще си тръгнат в черни чували. Делси Родригес пое функциите на временен президент, тъй като Върховният съд я определи за поста. През февруари тя издаде указ за закриване на редица фондации към президентството, сред които „Пропатрия 2000“ и „Роберт Серра“, които са описвани като ключови за някои колективи. На 13 май Общинският съвет на Каракас връчи на Сантана „признание“ в присъствието на кмета Кармен Мелендес. През юни „Координадора Симон Боливар“, формирование от същия квартал, съобщи за предполагаем план на силите за сигурност за мащабна репресивна операция, насочена срещу квартала, и заплаши, че операцията ще срещне „народна стена от стомана“. Кварталът се намира на няколко пресечки от президентския дворец и в него действат някои от най-силните колективи в страната, пише InsightCrime.

Журналистката Себастиана Барраес, която през 2009 г. интервюира Сантана, потвърди, че има заповед за ареста му. По думите ѝ „Ла Пиедрита“ е задействала своите протоколи за сигурност в квартал „23 януари“ заради сведения за възможно задържане. Тя посочи, че конфронтацията между Сантана и CICPC не е нова, тъй като органите на реда многократно са опитвали да го заловят, но без успех. Според нея разликата сега е, че заповедта идва от високо ниво: „Без съмнение има заповед от по-високо ниво. Т.е. издадена е заповед той да бъде изведен от действие, а тези организации да бъдат разпуснати“. Тя не разполага с данни САЩ да са поискали ареста именно на Сантана и предупреждава, че това няма да е лесно: групите в квартала имат отделни зони на влияние, системи за наблюдение и способност да реагират на външна заплаха.

Докладът на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите във Венецуела, който беше огласен на 16 септември, твърди, че колективите са упражнявали политическо насилие към опоненти „с почти пълна безнаказаност“. С течение на времето те се превръщат в „ключов компонент на репресивния апарат на държавата“. Мисията не установява мерки за разоръжаване или разпускането им. Сантана е сред най-публично известните водачи, а връзките на такива формирования с ръководствата на правителството и управляващата партия са „публични и общоизвестни“. Сред доказателствата докладът отбелязва видеото от 2018 г. и други кадри от 30 ноември 2024 г. с министъра на вътрешните работи Диосдадо Кабейо и Сантана. Източници на мисията описват и връзките на Мелендес с водачите на историческите колективи, сред които Сантана. По различно време тя е министър на отбраната, министър на вътрешните работи, правосъдието и мира и кмет на столичната община Либертадор. Според доклада Кабейо многократно изразява публично своята подкрепа за колективите: защитава ги от критики, насърчава организирането им и участва в техни прояви заедно с членовете им. Един източник, пряко запознат със случая, твърди още, че ръководители на „Ла Пиедрита“ поддържат връзка с Родригес и Кабейо и са готови да посредничат за предотвратяване на сблъсъци между колективите и властта.

CICPC е сред органите, подчинени на Министерство на вътрешните работи, правосъдието и мира, които Кабейо ръководи. На 3 януари, броени часове след американската операция, Кабейо отправи призив, който гласи: „Тревога, тревога, мотористите в готовност“. Infobae тълкува думите му като призив към въоръжените милиции. Ведомство, чийто министър докладът свързва с подобни групи, сега опитва да изпълни заповедта за задържане, останала неизпълнена почти две десетилетия. Затова изходът от операцията ще покаже дали временното правителство е готово да насочи държавния апарат срещу водач на милиция, която този апарат не е задържал почти две десетилетия.

Това още не означава поврат. Досегашните мерки на временната власт засягат финансирането на групите, но не и тяхното оръжие: указът от февруари закрива фондации, а мисията на ООН не установява нито една мярка за демилитаризация. Операцията може да е насочена към един човек, а не структурата. Контактите между ръководители на „Ла Пиедрита“ и високите етажи на властта, споменати в доклада, не изключват това.

Дали Сантана ще бъде задържан в близките седмици е остава отворен въпрос: заповедите за ареста му не са изпълнени близо две десетилетия, организацията му е въоръжена и действа в квартал до президентския дворец, самият той заяви, че ще се сражава, а Барраес предупреди, че арестът му няма да е лесен. Тезата за обрат може да получи допълнителна тежест, ако се появят сведения за натиск от страна на САЩ или ако временното правителство обяви мерки за предаване на оръжие. Тя би отслабнала, в случай че и тази акция завърши без арест, а Сантана се появи отново публично, както правеше години наред. Това би означавало и излизането на въоръжени групи от квартала в негова защита, за което през юни предупреди „Координадора Симон Боливар“.

Мачадо се готви да се върне във Венецуела въпреки резервите на Вашингтон

🇻🇪🗳️ Мария Корина Мачадо се готви за завръщане във Венецуела от своето изгнание в Панама, за да поведе своята кампания за нови президентски избори. Част от администрацията на Доналд Тръмп обаче изпитва опасения, че появата ѝ в страната създава риск от разклащане на правителството на Делси Родригес, върху което Вашингтон изгради стратегията си.

„Не мога да ръководя процеса от чужбина. Дойде моментът да се върна“, заяви лидерката на венецуелската опозиция в интервю за The Wall Street Journal, дадено в Панама Сити и публикувано на 18 септември. Точна дата за пътуването все още не е известна. Мачадо заяви, че е готова да влезе в страната „по суша, по море или по въздуха“, след което да обиколи всички венецуелски щати. „Виждам се как пътувам из цялата страна и стигам до най-малките общности“, обяви тя.

Целта ѝ е да изгради отново движението си на терен и да го подготви за избори, в които възнамерява да се кандидатира. По данни на вестника екипът ѝ вече подбира хора, които при евентуален политически преход да поемат образованието, здравеопазването, правосъдието, въоръжените сили и икономиката.

Пред американските си събеседници Мачадо предлага широк обмен на разузнавателни данни, съвместни действия с бреговата охрана на САЩ срещу наркотрафика и координация с Колумбия срещу въоръжените групировки по общата граница между двете страни. Тя обещава на чуждестранните инвеститори, че вече сключените споразумения ще бъдат спазвани. „Присъствието ми във Венецуела не е предизвикателство“, казва Мачадо.

Във Вашингтон обаче не всички споделят тази оценка. Според WSJ посредници, близки до Белия дом, са я предупредили, че с настояването си да се прибере, е възможо да загуби подкрепата на Тръмп и да осуети неговата стратегия за Венецуела.

Два дни преди публикуването на интервюто Reuters съобщи, цитирайки четирима опозиционни източници, че в лични разговори американски официални представители са помолили Мачадо да отложи завръщането си. Според агенцията те се опасяват, че тя може да мобилизира привържениците си около искане хората от режима на бившия президент Николас Мадуро да напуснат властта и по този начин да обърка плановете за политически преход на кръга около Тръмп.

Източниците на Reuters твърдят, че Мачадо планира да се завърне, но все още не е определила дата. Преди това тя планира да посети САЩ, „но не за да иска разрешение“, заяви човек от най-близкото ѝ обкръжение.

Според WSJ намесата на американски служители вече веднъж е осуетила нейно завръщане. На 24 юни две разрушителни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5 разтърсиха северното крайбрежие на Венецуела. Броят на потвърдените жертви от трусовете надхвърли 6100 души, сочат актуализирани данни от началото на август.

Мачадо обяви, че се прибира, след което в последните дни на юни излетя от Вирджиния с частен самолет Hawker 800 към Кюрасао – нидерландски остров на около 65 км от карибското крайбрежие на Венецуела. Полетният план, разрешението за кацане и изключението, позволяващо ѝ да пътува с изтекъл паспорт, бяха предварително одобрени.

Около час след излитането, докато самолетът се намираше във въздушното пространство на щата Северна Каролина, диспечерът на чартърната компания разпореди на пилотите да се върнат в района на Вашингтон. Според WSJ това е станало, след като американски представители разбрали за плана на Мачадо да се качи на лодка, с която от Кюрасао да стигне Венецуела по същия маршрут, по който напусна миналия декември. Вестникът съобщава, че на острова вече са били разположени частни изпълнители, без да уточнява тяхната задача.

Нидерландските власти, отговорни за външните отношения на острова, оттеглиха разрешението за кацане. Два дни по-късно панамската авиокомпания Copa Airlines отказа да качи Мачадо на полет за Каракас, като се позова на опасения от ответни действия на венецуелските власти. „Това е политически опортюнизъм и е гротескно“, заяви пред Axios висш представител на Белия дом по повод нейните опити да се върне обратно в родината си.

Мачадо е носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. и основното лице на противниците на режима, откакто властите не ѝ позволиха да участва в президентските избори през юли 2024 г. Вместо нея за тях се кандидатира Едмундо Гонсалес. Според протоколите, събрани от лагера на Мачадо, той е спечелил вота, но режимът в Каракас не призна този резултат.

Мачадо прекара 11 месеца в нелегалност, след което напусна Венецуела миналия декември, за да получи наградата на официална церемония в Осло, след което да я посвети на Тръмп. На 23 май в Панама Сити тя обяви, че ще се завърне до края на годината и ще се кандидатира за президент.

Вашингтон междувременно развива отношения с временното правителство на Делси Родригес. След като в специална операция на ЦРУ и Делта Форс в сърцето на Каракас на 3 януари бяха арестувани тогавашния президент Николас Мадуро и неговата съпруга, Върховният съд възложи президентските правомощия на неговия заместник. Родригес положи клетва на 5 януари.

Оттогава Тръмп многократно изрази своята подкрепа за нея и похвали петролните сделки, сключени между американското правителство и водещите енергийни компании в латиноамериканската страна. На 27 май по време на заседание на кабинета държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви, че от ареста на Мадуро са извършени доставки на над 10 млн. барела венецуелски петрол. Приходите постъпват по сметка, която е поставена под надзора на Министерство на финансите на САЩ.

Според WSJ, още през юни Тръмп е поискал от Родригес да не предприема каквито и да било действия към Мачадо. Във вторник, 22 септември, двамата ще се срещнат в Ню Йорк по време на прием, който Тръмп ще даде в кулоарите на Общото събрание на ООН. Посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц уточни, че разговорът ще е неформален, а не официална двустранна среща. Това ще е първата им лична среща след свалянето на Мадуро.

Преходната власт в Каракас не бърза да насрочва избори. В началото на септември Родригес увери, че „ще има избирателен процес, бъдете сигурни, но само когато Венецуела е готова за него“, след което допълни: „Аз не определям дати.“

Разговорите между правителството и част от опозициятас посредничество от САЩ вече са в ход и предстои да бъдат продължени през октомври. Мачадо настоява да бъде уточнен конкретен календар за провеждане на избори отхвърля тезата, че политическият преход вече е започнал. „Преходът към демокрация все още не се е случил“, категорична е тя. За властимащите в Каракас пред WSJ тя каза: „Донесоха бедност и терор и принудиха една трета от венецуелците да избягат.“

Заплахите от Каракас също не стихват. Родригес предупреди, че при завръщането си Мачадо „ще трябва да отговаря пред Венецуела“. Още по-рязък беше министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабельо. На 5 март, когато евентуалното завръщане на Мачадо около Великден отново беше на дневен ред, в седмичното си предаване Con el Mazo Dando той каза: „Няма да ви кажа каква изненада съм ѝ приготвил.“ Критиците на правителството възприеха думите му като предупреждение, че тя може да бъде арестувана още на границата.

Провалените опити през юни показаха колко силно маршрутът на Мачадо зависи от решенията на другите страни – от разрешението за кацане и чартърната компания до редовната авиолиния. Перспективата за нов опит зависи от три развития през близките седмици. Първото е дали след разговорите ѝ с Тръмп в Ню Йорк ще бъде публично споменат конкретен срок за избори. Второто е дали Мачадо действително ще съумее да стигне до Вашингтон и дали ще бъде приета от представител на администрацията, не само от посредници. Третото е дали октомврийският кръг от диалога ще завърши с конкретна дата. Докато нито едно от тези три условия не бъде изпълнено, всеки нов опит за завръщане ще започва от същата политическа зависимост, която през юни обърна самолета на Мачадо над Северна Каролина.

📸 Снимка: Лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо се обръща към своите поддръжници по време на протест в Каракас преди насроченото встъпване в длъжност на президента Николас Мадуро за трети мандат, 9 януари 2025 г. (REUTERS/Leonardo Fernandez Viloria/File Photo)

Тръмп обяви стогодишна концесия върху 17 венецуелски находища с 65 милиарда барела

🇺🇸🛢️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че вече разполага с контрол върху мажоритарен дял от разработването на 65 млрд. барела доказани венецуелски петролни залежи. В публикация на Truth Social от 28 август той нарече споразумението „най-голямата петролна сделка в световната история“ и заяви, че то увеличава повече от два пъти резервите на САЩ, както и доставките, което ще доведе до съществено понижаване на цените на горивата за американците за дълъг период, без да струва нищо на данъкоплатците.

Описанието на договорката идва от Вашингтон и Каракас. Държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пийт Хегсет са водили преговори с временния президент на Венецуела Делси Родригес, която предоставя права за следващите 100 години за разработката на 17 находища. Техен носител ще е съвместен проект между американското правителство и неназован частен оператор с опит в отрасъла.

Американската страна ще контролира 55% от ефективния добив чрез дялово участие и право да изкупува суровината по себестойност. Закупеният петрол ще захранва стратегическия резерв и ще покрива нуждите на въоръжените сили. Ако това описание бъде потвърдено, съвместното дружество ще се превърне във втория по големина корпоративен държател на доказани петролни запаси в света след Saudi Aramco.

Публично известното засега свършва дотук. Тръмп не уточни конкретните находища, от кои компании ще се експлоатират и по какъв механизъм САЩ ще упражнява своя контрол. Съвместният проект няма официално название, съотношението между дяловото участие и правото на изкупуване остава неуточнено, като засега не е посочено и кой ще поеме нужните инвестиции.

Според прогнозата на Рубио ще бъдат инвестирани 100 млрд. долара частен капитал и ще бъдат отворени хиляди високоплатени работни позиции. Родригес от своя страна очаква поне 209 млрд. долара приходи от данъци за венецуелската хазна. Това обаче остават очаквания на отделните страни по договора, не оценки на независим анализатор.

Твърдението за двоен скок подлежи на проверка. Доказаните запаси от суров петрол и кондензат възлизат на 46 млрд. барела към края на 2024 г. според Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA). Следователно обявените 65 млрд. барела наистина надхвърлят посочения обем. Те обаче се намират под суверенитета на Венецуела и се отнасят към американския баланс по силата на договорни права, а не по географски или геоложки причини. За Венецуела този обем представлява около 20% от националните 303 млрд. барела – най-големите доказани петролни запаси в света според статистиката на ОПЕК.

Разстоянието между вписания запас и извлечения барел не се скъсява само с поставянето на един подпис. Венецуела произвежда около 1,23 млн. барела петрол дневно по собствените ѝ данни – най-високото ниво от февруари 2019 г. насам и с 30% над отчетеното в началото на годината. Министерството на енергетиката на САЩ предлага сходна стойност: на 18 август подсекретарят Кайл Хауствайт изтъкна добив от около 1,25 млн. барела дневно. Независимите оценки от средата на месеца са една идея по-ниски – от 1,1 до 1,2 млн. барела. Целта на PDVSA е добивът да достигне 1,37 млн. барела дневно до декември, докато преди срива страната извличаше над два пъти повече.

Разликата от обявени запаси до реално подлежащ на добиване петрол произлиза и от геологията. Две трети от общите национални запаси са под формата на свръхтежък петрол от пояса Ориноко. Суровината е плътна и богата на сяра, не може да бъде транспортирана по тръбопровод, преди да бъде смесена с разредител, и изисква специално пригодени рафинерии.

Възстановяването на този отрасъл предполага капиталоемка инженерна работа с хоризонт от поне няколко години, а не просто отваряне на кран. Именно затова обявените инвестиции от 100 млрд. долара са условие за увеличаване на добива, а не автоматично следствие от подписването на договора.

Мащабът проличава от сравнението. Американските рафинерии преработват около 17 млн. барела дневно, а собственият добив на САЩ ще достигне рекордните 13,83 млн. барела през 2026 г. по прогнозата за август на EIA. Целият венецуелски добив възлиза на около 7% от американския капацитет за преработка. Дори при пълно удвояване биха се добавили малко над 1 млн. барела към дневните доставки на пазар, на който през третото тримесечие световните складови наличности намаляват средно с 3,8 млн. барела дневно.

Анализаторите, цитирани от Associated Press, очертават същото ограничение. Ейми Майърс Джафи допуска, че договорката може да е полезна в дългосрочен план, но отхвърля възможността тя да предизвика падане на цените по бензиноколонките преди предстоящия Ден на труда. Кевин Бук изтъква, че инфраструктурата във Венецуела се нуждае от цялостен ремонт, а възстановяването на производството няма как да настъпи изведнъж.

Обещанието за евтино гориво се сблъсква и с друга пазарна сметка. Ормузкият проток остава затворен от 28 февруари. На 16 август през критичния морски маршрут са преминали 12 плавателни съда в рамките на денонощие, спрямо обичайни 88–130 преди кризата, докато световните складови наличности продължават да намаляват. Сорт „Брент“ се търгува за около 85–89 долара за барел, американският бензин е поскъпнал с около 60% от края на февруари, а европейският дизел – със 70%. Основният непосредствен натиск върху цените идва от блокирания Ормуз и свиването на физическите доставки, а не от липсата на запаси, вписани в американския баланс.

Правната основа на концесията е едва на 7 месеца и вече се оспорва. Националното събрание прие нов закон за въглеводородите на 29 януари, а Родригес го подписа още на следващия ден. Законът замени 1389 нормативни акта, действали от 1943 г. насам, прекрати дългогодишния монопол на държавната PDVSA над производството, продажбите и ценообразуването и допусна частен капитал в сектора за пръв път от самото начало на чавистката епоха.

Временното правителство е начело на страната от 5 януари насам, след като специална операция на ЦРУ и Delta Force завърши с ареста на Николас Мадуро и неговото прехвърляне към федерален арест в Ню Йорк два дни по-рано. Al Jazeera смята, че посоченият модел за отдаване под наем би могъл да срещне съдебни и конституционни пречки във Венецуела, където държавата продължава да контролира основните дейности в петролния отрасъл.

Оттук идва главното възражение. Икономистът от Харвард и бивш венецуелски министър Рикардо Хаусман определи договора като срамен и постави под съмнение дали голяма американска корпорация би го приела сериозно при подобно ниво на политическа несигурност. Разногласието не е за самия частен капитал. През март опозиционният лидер Мария Корина Мачадо призова от трибуната на CERAWeek в Хюстън за цялостна приватизация на сектора. Спорът е кой има законното право да предоставя концесиите и колко устойчиви биха могли да бъдат те.

Историята предоставя сериозни основания за такива въпроси. След национализацията от 2007 г. ExxonMobil и ConocoPhillips напуснаха страната, докато Chevron, Repsol и Eni останаха и продължиха да работят и през годините на санкции.

Насрещният аргумент също има количествено измерение. 8 месеца от въвеждането на промяната в закона за облекчаване на санкциите и производството вече нараства, а функциониращото съвместно предприятие на Chevron добива по 260 000 барела дневно. Над половината от венецуелския добив е насочен директно в посока САЩ: на 18 август подсекретарят Хауствайт докладва доставки от повече от 500 000 барела дневно. Вашингтон изпраща обратно повече от 100 000 барела разредител дневно, с който свръхтежкият петрол се смесва, за да може да бъде транспортиран по тръбопровод.

През същия период Каракас подписа първите си договори за производство с американските компании Hunt Oil и SLB. Следователно реконструкцията не е хипотеза, а понастоящем е активен процес; разминаването се вижда в мащаба. Постигнатото досега се измерва в стотици хиляди барели на ден, докато очевидният ефект за американските бензиностанции изисква милиони – и то в срокове, които никой не е уточнил.

Затова първите проверими признаци няма да бъдат открити в политическата реторика. Те са четири: дали ще бъде публикуван подписан договор с назовани оператор и находища; дали в проекта ще бъде включен международен производител от първа величина, не единствено компании за петролни услуги и независими оператори като SLB и Hunt Oil; дали PDVSA ще надхвърли собствената си цел от 1,37 млн. барела дневно до декември; и дали Ормузкият проток ще бъде отворен. Покриването на първите три условия би превърнало обявените запаси в реално добиваем петрол. Четвъртото ще определи цената върху бензиновите колонки много преди тях.

📸 Снимка: Деца си играят в близост до рафинерията Амуай, част от преработващия център Парагуана, след като годините на недостатъчни инвестиции, повреди в оборудването и остър дефицит вече възпрепятстваха производството на гориво в страната, Пунто Фихо, Венецуела, на 5 май 2026 г. [Gaby Oraa/Reuters]

САЩ поеха кулата на Майкетия – военният отпечатък във Венецуела расте след труса

🇺🇸⛑️🇻🇪 Американски военни поеха оперативния контрол над кулата за ръководство на въздушното движение на международно летище „Симон Боливар“ в Майкетия край Каракас, след като двойното земетресение от 24 юни срина Центъра за контрол на района и де факто затвори небето на страната за хуманитарни доставки. Според съобщения до пресата на Южното командване (SOUTHCOM) през първите дни на юли морски пехотинци и авиатори вече работят заедно с венецуелски диспечери, но самата операция се води от Държавния департамент на САЩ, представена като „пряка подкрепа на граждански водено дипломатическо усилие“.

Ядрото на разгръщането е 621-во крило за кризисно реагиране към ВВС на САЩ – специализирано звено, чиято задача е да съживява разрушени летища, което прати 110 авиатори да поемат контрол върху кулата и наземните операции и така да отпуши въздушния мост. Около тази техническа сърцевина застана далеч по-тежко присъствие: над 1300 морски пехотинци от 24-та експедиционна част, стратегически транспорт C-17 Globemaster и C-130 Hercules, конвертоплани MV-22 Osprey, тежки хеликоптери CH-47 Chinook и UH-60 Blackhawk, а на рейд в пристанище Ла Гуайра – десантният кораб USS Fort Lauderdale. Общата численост, обявена от командира на SOUTHCOM генерал Франсис Донован, доближава 2000 военни. Вашингтон пое ангажимент за над 300 милиона долара помощ, надграждащи първоначалните 150 милиона, отпуснати от президента Тръмп на 25 юни.

Мащабът на бедствието оправдава мащаба на реакцията. Двата труса с магнитуд 7,2 и 7,5, разделени от едва 39 секунди по разлома Сан Себастиан, са най-силните във Венецуела от 1900 г. насам. Към 4 юли се броят близо 2954 загинали, над 16 592 ранени и десетки хиляди в неизвестност, а Геологическата служба на САЩ допуска в прогнозите си, че жертвите може да надхвърлят 10 000. Пострадали или сринати са поне 58 870 сгради, а директните икономически щети се оценяват на 6,7 милиарда долара. Ударите паднаха най-тежко върху крайбрежния щат Ла Гуайра и столичния Каракас – гъсто населения коридор и сърцевината на венецуелската държава. Разрушеният Център за контрол на района в Майкетия се оказа възел, парализирал всичко останало: без него нито един международен товарен полет не може да влезе безопасно, а въздухът е единствената бърза артерия за помощ в първите дни след трус.

Голямата част от контингента върши тъкмо това, което етикетът обещава. Спасителни екипи вадеха оцелели изпод срутените блокове в първите 72 часа; тактически камиони превозваха вода, палатки и медикаменти по напуканите крайбрежни пътища навътре към откъснатите общини; полеви лекари поемаха ранени, които претоварените болници вече не можеха да съберат. Успоредно с летището американските части се заеха да отворят наново морското пристанище на Ла Гуайра за насипни товари – втори голям канал за тежка помощ, след като капацитетът на въздушния мост не достига за милиони пострадали. По този разказ разгръщането е бързо, компетентно и по мярката на бедствие, което затрупа собствения капацитет на страната.

На теория това е класическа операция за възстановяване след бедствие, каквито американската армия е провеждала десетки пъти – от цунамито в Индийския океан през 2004 г. до земетресението в Хаити през 2010 г. Но контекстът, в който се разгръща сегашната, няма аналог: това е държава, чието правителство САЩ свалиха преди шест месеца. В нощта на 3 януари операция „Absolute Resolve“ – щурм на Delta Force и ЦРУ, предшестван от удари срещу венецуелската противовъздушна отбрана – задържа президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. след което ги отведе в Манхатън, където на 5 януари застанаха пред федерален съд по обвинения в наркотероризъм. Ударът дойде след месеци натиск: флот с над 4500 моряци и морски пехотинци, стегнал блокада в Южните Кариби от есента на 2025 г., удвоена до 50 милиона долара награда за главата на Мадуро и серия удари на Южното командване по плавателни съдове, които се твърди, че пренасят наркотици към САЩ. Тръмп заяви, че САЩ „командват“ Венецуела. Изпълняващата длъжността президент Делси Родригес публично благодари на американското ръководство за „мащабното логистично разгръщане“ – реплика, която сама по себе си очертава новата подредба на властта.

Именно затова присъствие, което в друга страна би било еднозначно хуманитарно, тук се чете на два гласа. Официалната рамка на SOUTHCOM е тясно техническа и подчинена на цивилен орган: авиаторите отпушват едно летище, а генерал Донован говори за подобряване на връзките „от армия към армия“ – формулировка, която звучи странно шест месеца след като същата тази армия щурмува Каракас. Критичните гласове, сред тях местната аналитична платформа Venezuelanalysis, виждат обратното: разширяване на военен отпечатък под хуманитарно прикритие, изграждане на постоянен възел за командване и контрол в пристанището в Ла Гуайра, присъствие на разузнавателни дронове MQ-9 Reaper и бойни хеликоптери, чиято функция надхвърля разчистването на развалини. Двата прочита не са несъвместими по факти – разминават се по намерение, а намерението е именно това, което наличните документи не доказват в нито едната посока.

Земетресение от такъв мащаб обаче е събитие, което легитимира почти всяко външно военно присъствие: то създава неоспорима хуманитарна нужда и същевременно основание чужди части да оперират суверенна инфраструктура – кулата на главното летище, товарен терминал, дълбоководно пристанище. За сила, която вече контролира петролните приходи на страната и държи замразени държавни активи за милиарди, това да поеме въздушното движение и морската логистика затваря на практика всички стратегически артерии на Венецуела наведнъж. Този път не с щурм, а по покана – отправена от правителство, което самата тя постави на власт. Историята на подобни мисии подсказва предпазливост в двете посоки: американското присъствие в Хаити след 2010 г. надживя острата фаза на бедствието с години, но не се запази трайно, а помощта след цунамито през 2004 г. остана краткотрайна и наистина хуманитарна. Кой от двата модела ще бъде следван този път, предстои да разберем.

Залогът под тази логистика е петролът. Венецуела държи най-големите доказани петролни запаси в света, а от януари всички приходи от тях се администрират от Министерство на финансите на САЩ. Земетресението удари точно крайбрежния коридор на Ла Гуайра, който носи външната търговия на страната и стои недалеч от инфраструктурат за износ на петрол, така че контролът над пристанището и въздушния трафик само по себе си има стойност, която надхвърля спасителната операция. Правителството на Делси Родригес, което беше изнесено на повърхността във вакуума след Мадуро, няма нито лоста, нито реални мотиви да откаже помощта и я посрещна с благодарност. Обикновените венецуелци остават между действителната нужда и спомена за бомбардировките от началото на годината; засега документираните местни реакции са оскъдни.

Разминаването не остава само реторично. Още интервенцията през януари беше описана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш като „опасен прецедент“, а много правителства в Латинска Америка я тълкуват като едностранно сваляне на суверенна власт. През тази призма хуманитарната мисия притежава допълнителна тежест: тя нормализира военно присъствие, което съседите вече възприемат като окупация, и размива границата между спасителна операция и гарнизон. Способността да разгърнеш 2000 военни с кораби, самолети и дронове за броени дни е едно; намерението, с което ги задържаш, след като руините са разчистени, е съвсем друго.

Дали това ще се окаже временна мисия или началото на трайно присъствие, ще проличи не от реториката, а от календара. 621-во крило е звено за бърз ремонт на летища – работата му по същество приключва, когато венецуелските диспечери отново могат сами да поемат Центъра за контрол на района. Ако американските части предадат кулата и се изтеглят от Ла Гуайра, щом трафикът се нормализира, официалната рамка ще се потвърди. Ако присъствието на летището и пристанището надживее хуманитарната фаза и бъде вкоренено в постоянни бази, ще натежи тъкмо обратният прочит.

📽️ Видео: Кратък преглед на мисията с генерал Франсис Л. Донован от Корпуса на морската пехота на САЩ, ръководител на Южното командване (SOUTHCOM) на 30 юни 2026 г. По указание на SOUTHCOM, назначени американски военни подкрепят ръководената от Държавния департамент помощ към народа на Венецуела в отговор на земетресенията от 24 юни. (U.S. Air Force / Staff Sgt. Christopher Bermudez)

Масови разрушения и жертви след двойно земетресение във Венецуела.

🇻🇪🚨 Венецуела беше разтърсена от две последователни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5, описвани като едно от най-разрушителните сеизмични бедствия в модерната история на страната. Тежки разрушения са регистрирани в цялата странат, а множество кадри в социалните мрежи показват населението, обхванато от масова паника, да се евакуира към улиците. Трусът е засегнал дори отдалечени места в Амазония на 1700 км разстояние в южна посока.

В рамките на броени минути държавата беше разтърсена от феномен, известен като „сеизмичен дублет“ – две  земетресения с изключителен интензитет, възникнали непосредствено едно след друго. Първото има магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, последвано броени секунди след това от нов по-силен трус с магнитуд 7,5. В отговор властите във Венецуела незабавно обявиха извънредно положение, а предварителните компютърни модели на Геоложката топографска служба на САЩ (USGS) прогнозираха, че потенциалният брой на загиналите може да варира между 10 000 и 100 000 души.

Въпреки мрачните прогнози, властите все още не са излезли с официални окончателни данни за пострадалите. До момента се съобщава за около 30 загинали и стотици ранени, а спасителни операции тепърва ще започват в най-тежко засегнатите региони. Трусовете нанесоха сериозни щети на критична инфраструктура, което наложи незабавно затваряне на международното летище в столицата Каракас за граждански полети с цел инспекции за безопасност. Министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабело потвърди за огромен брой разрушени сгради и тежки структурни повреди в столицата и призова жителите незабавно да напуснат постройките, тъй като вече са отчетени над 20 вторични труса.

Епицентърът е локализиран на 21 км от град Морон по крайбрежието на Карибско море, на плитка дълбочина от 10 км, което прави труса особено разрушителен. Сеизмичните вълни са били усетени в съседна Колумбия, както и на хиляди километри в Бразилия. Сред най-тежко засегнатите провинции са Ла Гуайра, Арагуа, Карабобо и Фалкон. Първоначалното предупреждение за цунами в Пуерто Рико и Американските Вирджински острови беше отменено от международните системи за известяване.

Дипломатическата мисия на САЩ в Каракас публикува официално изявление в платформата X, че следи отблизо ситуацията и отправи призив към гражданите си да избягват засегнатите райони, да стоят далеч от повредени сгради и да следят местните медии, за да получат актуална информация, докато спасителни екипи продължават претърсването на отломките.

По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Венецуела разреши учение с американски самолети над Каракас за 23 май.

🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.

Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.

Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.

Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.

Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.

Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.

Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.

В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.

Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.

Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.

Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.

Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

МВФ и Световната банка възобновяват отношенията си с Венецуела след 7 години

🇻🇪 Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че подновява официалните си отношения с Венецуела, които бяха прекъснати през 2019 г. Часове по-късно със сходно изявление излезе и Световната банка, което на практика нормализира достъпа на Каракас до двете ключови глобални финансови институции.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева определи решението като „важна стъпка, направена съгласно позициите на членовете на Фонда“, която позволява повторно ангажиране „по начин, който в крайна сметка може да бъде от полза за венецуелския народ“, гласи съобщение на институцията.

От своя страна временният президент Делси Родригес определи подновяването като „голямо постижение на венецуелската дипломация“, цитирана от Al Jazeera.

Отношенията бяха замразени през 2019 г. в резултат на международното разцепление във връзка със спор за  легитимността на тогавашния президент Николас Мадуро и опозиционния лидер Хуан Гуайдо. На следващата година МВФ отхвърли искане на Каракас за спешен заем от 5 милиарда долара за борба с пандемията, докато последният кредит от Световната банка за страната е отпуснат през 2005 г.

Нормализацията идва след политически трусове в началото на годината, когато администрацията на Доналд Тръмп отстрани Мадуро чрез специална военна операция в Каракас, която го изправи пред редица обвинения от федерален съд в Ню Йорк, включително за наркотрафик и притежание на оръжия. На негово място властта пое Делси Родригес, а Вашингтон отмени санкциите срещу нея няколко седмици преди изявленията на двете институции – ход, който фактически ѝ даде международна легитимност.

Макар Венецуела да е член на МВФ и Световната банка още от 1946 г., това е първата цялостна икономическа оценка на страната от близо две десетилетия насам. Страната е затънала в едни от най-тежките финансови дисбаланси в света – около 60 милиарда долара в необслужвани облигации и общ външен дълг между 150 и 170 милиарда долара по данни, цитирани от BusinessWorld. Анализатори от JPMorgan изчисляват, че Каракас разполага и с около 5 милиарда долара в специални права на тираж (СПТ), които биха могли да се отключат при пълно възстановяване на отношенията.

Първоначално МВФ ще се фокусира върху събиране на базови данни и оценка на икономиката – стандартна процедура, която предхожда технически консултации и кредитни програми. Всеобхватно преструктуриране на суверенния дълг обикновено изисква нова кредитна програма с Фонда. Към момента на публикуване на тази новина нито информационното министерство, нито централната банка на Венецуела са коментирали развръзката.

Венецуела планира „отговорно увеличение“ на доходите на работниците от 1 май

🇻🇪 Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че ще направи „отговорно увеличение“ на доходите на работниците на 1 май. Тя поясни, че правителството се стреми да използва развитието на петролния и минния сектор, за да подобри заплатите.

Родригес не посочи конкретна цифра за предстоящото повишение. Базовата минимална заплата в страната остава на нивото от от март 2022 г. – 130 боливара месечно – сума, която се равнява на едва няколко цента. Въпреки това много държавни служители получават много повече с бонуси и други плащания, които могат да доведат месечните им доходи до около 150 долара.

„Нашата непосредствена, средносрочна и дългосрочна цел е постоянно и постепенно да върнем доходите на работниците с производствен растеж както в сектора на въглеводородите, така и в минното дело, които генерират незабавни приходи веднага след връщане на производството“, заяви Родригес в обръщение по държавната телевизия. Тя уточни, че вдигането на заплатите ще съобрази въздействието върху инфлацията, както и че страната ще продължи да „върви напред по този път“, докато се възползва от повече ресурси.

Родригес повтори призива за прекратяване на американските санкции срещу южноамериканската държава.

Двете страни поддържат по-топли отношения, откакто САЩ арестуваха президента Николас Мадуро в акция в сърцето на Каракас по-рано тази година. Оттогава администрацията на Тръмп работи с неговия заместник Родригес и се стреми да разшири американското присъствие във венецуелския петролен и минен сектор.

Родригес, която подкрепи последните законодателни стъпки за допускане на повече чуждестранни и частни инвестиции в двата сектора, заяви, че правителството ще създаде комисия, която да определи кои активи се считат за стратегически за държавата. Тя добави, че всеки, който призовава за приватизация на държавната петролна компания PDVSA, ще остане разочарован.

Тръмп: „Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

🇺🇸🗳️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по време на пресконференция в Белия дом, че ако се кандидатира за президент на Венецуела, би получил „най-много гласове в историята на страната".

„Така че когато приключа с това", имайки предвид войната срещу Иран, „мога да отида във Венецуела", каза той в шеговит тон пред журналисти. Тръмп добави, че ще започне да учи испански: „Няма да ми отнеме дълго. Добър съм с езиците. Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

Tой направи подобни изказвания и предходната седмица, когато в присъствието на държавния секретар Марко Рубио заяви, че е „човекът с най-висок рейтинг в проучванията" в страната от Латинска Америка и може да се изправи срещу Делси Родригес.

Непосредствено след тов обаче Тръмп премина към сериозен регистър и изрази задоволство от работата на „избрания президент", както нарече изпълняващата длъжността президент Родригес. Освен това той направи директен паралел с Ирак след 2003 г., за да обоснове своето решение да запази структурите на боливарския режим в Каракас.

„Помните ли Буш в Ирак? Уволни генералите, уволни полицията, уволни всички. И какво се получи? Хаос. И какво стана? Създаде се Ислямска държава. Тези генерали и тези войници се обединиха. При нас това няма да стане", аргументира се Тръмп. Тази линия на разсъждения от страна на Тръмп не е нова, тъй като още средата на януари, малко след задържането на Мадуро, американският президент използва идентичен аргумент, за да обясни защо администрацията му работи с Родригес вместо с венецуелската опозиция.

Тръмп определи ситуацията във Венецуела като успешна. „Влязохме, постигнахме голям успех. Военна мощ, невиждана досега", каза той, визирайки операция Absolute Resolve от 3 януари 2026 г. По време на операцията около 150 самолета, вдигнати във въздуха от 20 различни бази в Западното полукълбо, неутрализираха ПВО на Венецуела и нападнаха резиденцията на Мадуро в Каракас. За около два часа и половина президентът Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани до самолетоносач, а впоследствие — до Ню Йорк, където им бяха повдигнати обвинения за наркотероризъм. При операцията загинаха между 75 и 100 души, според различни оценки – Washington Post посочи около 75 загинали военни, докато венецуелският вътрешен министър Диосдадо Кабейо заяви пред CNBC, че жертвите надхвърлят 100. Сред убитите бяха 32 кубински бодигарди, намиращи се на венецуелска територия, където отговаряха за личната охрана на Мадуро.

На 5 януари вицепрезидентът Делси Родригес положи клетва като изпълняваща длъжността президент пред Националното събрание – първата жена, упражняваща президентски правомощия в историята на Венецуела, съобщи Al Jazeera. Първоначално тя описа ареста на Мадуро като „варварство" и нарушение на суверенитета, но на следващия ден зае по-смирена позиция, предлагайки „програма за сътрудничество" със САЩ. Оттогава отношенията между Вашингтон и Каракас се затоплят осезаемо: на 1 април Министерството на финансите на САЩ свали санкциите срещу Родригес, наложени още през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп, след което американското посолство в Каракас, затворено от март 2019 г., беше насрочено да отвори отново врати тази седмица, съобщи Bloomberg.

Въпреки шеговития тон, изказванията на Тръмп за президентска кандидатура във Венецуела са юридически неосъществими — конституцията на страната изисква президентът да е венецуелски гражданин по рождение, а американското право забранява на действащ президент да заема чужда държавна длъжност. Зад реториката обаче стои по-съществен сигнал: администрацията на Тръмп разглежда Венецуела като пример за успешната смяна на режим, при който ключовите държавни структури са запазени, за да се избегне вакуумът на властта, довел до възхода на Ислямска държава в Ирак след 2003 г.

Електрическата мрежа на Куба се срина за трети път през март на фона на петролна блокада.

🇨🇺 Електрическата мрежа на Куба се срина в събота, оставяйки островната страна без ток за трети път от началото на март докато комунистическият режим се бори с разпадаща се инфраструктура и наложена от САЩ петролна блокада.

Кубинският електрически съюз, който е подчинен на Министерството на енергетиката и мините, обяви пълно спиране на захранването на целия остров, без първоначално да посочи причина за аварията, а по-късно той съобщи, че сривът е причинен от неочаквана повреда на генераторен блок в термоелектрическата централа „Нуевитас" в провинция Камагуей.

„От този момент настъпи каскаден ефект в работещите агрегати", се казва в доклад на ведомството, което посочи, че активирало „микроострови" от генераторни блокове, за да осигури захранване на жизненоважни обекти, болници и системи за снабдяване с питейна вода.

Спиранията на тока, както на национално, така и на регионално ниво, станаха сравнително обичайни през последните две години заради аварии в остарялата инфраструктура. Проблемите се изострят от ежедневни прекъсвания с продължителност до 12 часа, причинени от недостиг на гориво, допълнително затрудняващи системата.

Последното пълно спиране на национално ниво беше в понеделник. Събота беше вторият срив за седмицата и третият за март. Авариите оказват сериозно въздействие върху населението, чието ежедневие е нарушено от съкратено работно време, липса на ток за готвене и разваляне на храна при спиране на хладилниците, наред с редица други последици. В отделни случаи болници са отменяли операции.

Президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петрол от чужди доставчици от три месеца. Куба произвежда едва 40% от горивото, необходимо за функциониране на икономиката ѝ.

Остарялата електрическа мрежа на Куба се е влошила драстично през последните години. Правителството обвинява американската енергийна блокада, след като президентът Доналд Тръмп предупреди през януари за мита върху всяка страна, която продава или доставя петрол на Куба. Администрацията на Тръмп настоява Куба да освободи политически затворници и да предприеме стъпки към либерализация на политическата и икономическата система в замяна на отмяна на санкциите. Тръмп също повдигна варианта за „приятелско поемане на Куба".

Друга причина за намаляващите доставки на петрол е отстраняването на лидера на Венецуела, което сложи край на жизненоважните доставки на нефт от страната, която беше устойчив съюзник на Хавана.

Тръмп от месеци загатва, че кубинският режим е на ръба на колапс. След предишен срив на електрическата мрежа на Куба Тръмп каза пред журналисти, че вярва, че скоро ще има „честта да вземе Куба".

Куба в мрак: Пълно изключване на енергийната система заради блокада и срив на доставките

🇨🇺 Властите в Куба съобщиха за пълно прекъсване на електричеството в цялата страна – симптом на задълбочаваща се енергийна и икономическа криза в островната държава с 11-милионно население.

Хавана обвини за своите беди енергийната блокада на САЩ, след като през януари президентът Доналд Тръмп заплаши с налагане на мита върху всяка страна, която продава или предоставя петрол на властите на острова.

Министерството на енергетиката и мините съобщи за „пълно изключване“ на националната електрическа система и посочи, че е започнало разследване по случая.

В петък президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петролни доставки от над три месеца и работи на слънчева енергия, природен газ и ТЕЦ-ове, докато властите са принудени да отложат операциите на десетки хиляди пациенти.

Мащабна авария преди повече от седмица засегна западната част на острова, оставяйки милиони хора на тъмно.

Критично важните доставки на петрол от Венецуела бяха прекратени, след като САЩ атакуваха столицата Каракас в началото на януари и арестуваха тогавашния държавен глава Николас Мадуро.

Въпреки че Куба произвежда около 40% от своя петрол и генерира собствена енергия, това е недостатъчно за задоволяване на търсенето, а електрическата мрежа продължава да се разпада.

В петък Диас-Канел потвърди, че се водят преговори с правителството на САЩ в условията на влошаваща се обстановка в страната.

Линдзи Греъм: Президентът Тръмп е „златният стандарт“ за външната политика.

🇺🇸 Сенатор Линдзи Греъм заяви, че според него президентът Доналд Тръмп е „златният стандарт“ на Републиканската партия за подход спрямо външната политика и дори надминава наследството на Роналд Рейгън, когато говорим за стратегия към ключови диктаторски режими.

Греъм направи своето изказване по време на телевизионно интервю в ефира на Fox News, където обсъдиха последните действия на САЩ срещу Иран и други глобални заплахи.

Сенаторът посочи, че Тръмп е постигнал значителни резултат,и които не са били реализирани от предшественици, включително ареста на венецуелския президент Николас Мадуро и предполагаемото предстоящо падане на режима в Куба.

Сенаторът нарече настоящия ирански режим „майката на международния терор“ и прогнозира неговия крах, тъй като САЩ и Израел продължават да нанасят мощни въздушни удари, насочени срещи цели на Революционната гвардия, въоръжените сили и репресивния апарат, при които загинаха върховният лидер аятолах Али Хаменей и почти цялото военно-политическо ръководство.

Изказването на Греъм отразява подкрепата на ястребите в Републиканската партия към по-агресивната линия на външна политика, докато действията на Тръмп в Близкия изток продължават да са предмет на спорове и разделение в Съединените щати.

Нанесените удари по режима на Иран целят да ограничат способностите му и да намалят неговото влияние в региона, но критици се опасяват за рискове от ескалация и дългосрочна нестабилност.