Руски документи отчитат 24 хеликоптера за Иран, заснети са единици

🇷🇺🚁 Пет възела за чуждестранна поръчка в руския военно-промишлен комплекс от декември 2025 г. са били придружени от необичайно указание: етикетите им да бъдат преработени на английски език, а надписът „експортна доставка“ – премахнат. Компонентите са свързани с договор за доставката на щурмови хеликоптери на Иран, сочат поверителни вътрешни документи, описани от United24 Media.

Поръчката е проследена до външнотърговски договор от 29 юни 2020 г. с участие на „Рособоронекспорт“ – държавния посредник, през който минават над 85% от руския износ на въоръжение. През октомври 2022 г. Павловският машиностроителен завод „Восход“ отбелязва, че „Роствертол“ в Ростов на Дон се подготвя да произведе 24 хеликоптера с обозначение „изделие 2983“. Става дума за Ми-28НЕ – експортния вариант на двуместния Ми-28, предназначен за операции през нощта и при различни метеорологични условия.

Едни и същи кодове се появяват в различни години в документацията на няколко предприятия и позволяват да бъде проследена веригата от подизпълнители. Раменското конструкторско бюро отговаря за бордовата електроника; „Аеросила“ получава запитване за производството през септември 2024 г. Саратовското ЕПО „Сигнал“ представя цените за своята част от поръчката. За подготовката на екипажите „Динамика“ доставя комплексен тренажор с подвижна платформа, който позволява обучение, без да се изразходва летателният ресурс на самите хеликоптери.

Според описаните от United24 Media документи 24 хеликоптера са доставени на Иран през 2025 г. Освен това документацията сочи, че санкционирани предприятия продължават работа по същата поръчка и след посочения период на доставка.

Публичните сведения извън документите установяват по-малко. В периода 30 декември 2025 г. – 1 януари 2026 г. платформи за проследяване на полети регистрират поне пет руски военно-транспортни самолета Ил-76, насочили се към Техеран. На 28 януари се появяват снимки на един Ми-28НЕ с пикселен пустинен камуфлаж и без ирански опознавателни знаци. Мястото на заснемане е определено чрез геолокация като хале на Pars Aerospace Services Company на летище Мехрабад. През февруари са публикувани и записи на хеликоптер в полет над западен Техеран.

Оценките на специализирани издания варират между 3 и 6 машини. TWZ и The Aviationist изрично пишат, че нито поръчаното, нито доставеното количество е публично известно. В цитираните сведения няма данни за нова партида след февруари 2026 г.

Разликата между 24 и 6 не е непременно противоречие: публичните кадри може да показват само част от доставеното. Приемо-предавателни процедури, съхранение и графици за въвеждане в експлоатация биха могли да обяснят защо останалите машини не се виждат. Възможно е обаче отчетеното в документацията да изпреварва реалното изпълнение. Наличните сведения не позволяват да изберем между тези хипотези, нито да установим дали документалното понятие „доставени“ означава физическо пристигане на всички хеликоптери в Иран.

Сходна неяснота е налице и при многоцелевите изтребители Су-35. Документи от същия изтекъл масив описват производството на 16 самолета за Ислямската република по сделка за 48 броя, а през юли 2026 г. руски източници съобщиха за 20 завършени самолета. В цитираната информация няма потвърждение за пристигането на Су-35 в Иран.

Броят на хеликоптерите има значение за оценката на иранските възможности след кампанията, започнала на 28 февруари 2026 г. Според изчисленията на проекта за проследяване на военни загуби globalmilitary.net Техеран е загубил над 90 летателни апарата, а транспортната авиация и платформите за дозареждане във въздуха са понесли тежки загуби. Любопитен факт е, че Иран разполагаше с два Boeing 707 и единствения в света летящ KC-747, унищожени на летище Мехрабад на 6 март 2026 г.

Военновъздушните сили на Иран избягваха борбата за контрол върху въздушното пространство: оцелелите самолети бяха разпръснати, а ответните удари бяха поверени на ракетни и дронови отряди към Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Известно е за партида МиГ-29, разгърната в Шираз като временно попълнение. Оценката, че възстановяването на авиацията оттогава зависи почти изцяло от Москва, обаче се нуждае от допълнителна опора.

С оглед на тежките загуби разликата между попълване на загубите с 3 и 24 хеликоптера е огромна. Дори и по-голямото количество обаче само по себе си не гарантира възродена способност за действия с щурмови хеликоптери.

Още през февруари Пол Идън  във Forbes, че нито Ми-28НЕ, нито Су-35 могат да възстановят въоръжените сили, чиято авиация разчита основно на американски самолети отпреди 1979 г. Според него този недостиг засяга не просто машините, но и поддръжка, боеприпаси и обучени екипажи. Тренажорът на „Динамика“ и обучението в Русия са свързани именно с подготовката на персонал, но наличните сведения не позволяват да се оцени кога и до каква степен тя ще се превърне в реална бойна способност.

Друга част от същия масив документи е свързана със сухопътната техника. През юли 2024 г. Арзамаският машиностроителен завод и иранската компания Pars Khodro, установена в свободната икономическа зона „Арас“, подписват споразумение за две бронирани машини „Спартак“ на обща стойност 570 000 долара. През април 2025 г. посоченото количество нараства до 82 машини. Друг документ описва 80 броя за 20,16 млн. евро с получател техеранската „Pishgam Sanat Gharb“. Плащанията преминават през Trinity Limited LLC, регистрирана на Маршаловите острови.

За 2026–2027 г. са предвидени до 120 единици. Обсъждани са и 10 бронирани машини „Атлет“, а описаният общ планиран обем надхвърля 200 машини и обхваща период до 2029 г. Отделните количества не могат да се събират автоматично, тъй като не е ясно кои документи описват разширение на вече договорена сделка и кои – допълнителни доставки.

Отделно са предвидени 80 китайски комплекта за видеонаблюдение на стойност около 720 000 евро, които трябва да бъдат доставени на граничните части и звената за вътрешна сигурност, а не сухопътните войски.

Договорките включват и обучение по експлоатация и поддръжка, за което ирански персонал е пътувал до Арзамас. Морският превоз е възложен на товарния кораб „Композитор Рахманинов“, чийто график включва превоз на поне 36 бронирани машини. САЩ са санкционирали кораба заради трансфера на военни товари между Русия и Иран в Каспийско море.

През същия месец, за който е предвидена промяната на етикетите по хеликоптерната поръчка, украинските въоръжени сили съобщават за удар по кораба. На 12 декември 2025 г. Силите за специални операции (ССО) на Украйна обявиха, че заедно с нелегалната група „Черна искра“ са поразили „Композитор Рахманинов“ и „Аскар-Сарджа“ край брега на Калмикия. Според тях участниците в движението са предоставили сведения за маршрута и товара.

Това не е първата публикация от същия масив. По-рано United24 Media публикува документи за доставки на ракети въздух–въздух за Иран, планирани за догодина, и кореспонденция по програма за изтребители. Така изтеклата документация обхваща няколко направления на руско-иранското военно сътрудничество.

Публичната информация от иранска страна остава ограничена. През март външният министър Абас Арагчи потвърди, че Русия и Китай предоставят военна помощ, но до момента сделка за доставка на Ми-28НЕ не е обявявана. Не е публично установено и колко от пристигналите хеликоптери са оцелели след кампанията и дали са участвали в бойни действия.

Засега числото 24 се основава на документи, описващи руската страна на сделката. Евентуалната поява на повече отделно разпознаваеми машини с ирански опознавателни знаци и бордови номера би помогнала да се установи минималният доставен брой. Нови транспортни полети или церемония по предаване биха дали полезни като сведения, но сами по себе си не доказват доставка на всички 24 бройки. Отсъствието на нови кадри също не е достатъчно, за да я опровергае.

Въпреки това изложените документи са красноречиво доказателство за нарастващата продължителност и обхват на военното сътрудничество по оста Москва-Техеран. Поръчката на хеликоптери се проследява чак до 2020 г. Отделната сухопътна линия включва плащания през офшорна фирма, обучение в Арзамас край Нижни Новгород и планове до 2029 г. Ако документите действително са автентични, те очертават военно сътрудничество с няколко направления и дългосрочен график, чието реално изпълнение засега остава на хартия.

Украйна кодифицира бронетранспортьор, чийто водач кара с очила за виртуална реалност

🇺🇦🛡️🥽 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ще могат да поръчват бронетранспортьор, който може да бъде управляван, без да гледа навън през стъкло или люк. Камери по корпуса ще подават панорамен изглед към очила за виртуална реалност, които работят дори на тъмно. Министерството на отбраната кодифицира OWL-APC на 13 август, с което го допусна до поръчки за нуждите на Силите за отбрана.

Кодификацията е административният праг, след който изделието получава каталожен номер и вече може да влиза в държавни поръчки; без нея дори изпитана техника остава извън веригата на снабдяване. OWL-APC е разработен и произведен в Украйна, като е потвърдил заявените си свойства при изпитанията, посочват от ведомството. Те са показали и че платформата може да изпълнява широк кръг бойни задачи – превозване на личен състав, огнева поддръжка, специални операции, патрул, обучение и работа в извънредни ситуации в труден терен.

Зад OWL-APC стои местното предприятие MAC HUB, произвеждащо и специализираната бронирана машина MAC OWL, вписана в украинската номенклатура като „Сова“. Това е продукт на сътрудничеството с гръцкото подразделение на южноафриканската група Paramount и стъпва върху бронирания корпус на бойна машина на пехотата Mbombe 4. Производителят подчерта, че не става дума за адаптирано копие: корпусът е широко преработен, интеграцията и финалната настройка се извършват в украинския завод, а значителна част от решенията произлизат от обратната връзка на самите екипажи. Министерство на отбраната класифицира „Сова“ като най-добре защитената местно произведена бронирана машина в своя клас, а от 1 февруари 2026 г. тя преминава изпитания в бойни части при мини, самоделни взривни устройства, артилерийски осколки и стрелба на пряка наводка. Семейството беше представено и на международното изложение Eurosatory в Париж през 2026 г.

Обявените свойства очертават машина с висока степен на защита за своите размери: маса между 14,2 и 15 тона според избраната версия, 8,9-литров турбодизел Cummins с мощност 450 конски сили, 6-степенна предавателна кутия Allison, екипаж от двама души и място за до 8 десантници, и 16 мм странична броня. Противоминната защита отговаря на ниво 4a/4b по стандарта на НАТО STANAG 4569, т.е. на взрив до 10 кг тротилов еквивалент под колелото или под дъното. Композитна противоосколъчна подплата по вътрешния периметър задържа осколките от 155 мм осколочно-фугасен снаряд, избухнал на 25 метра.

OWL-APC използва монококов корпус с V-образно дъно и второ дъно над него. Между тях и вътрешния под са вградени елементи, поемащи част от ударната вълна, а десантът седи на окачени седалки, които не се опират точно в пода. Така при експлозия ускорението достига отслабено до гръбначния стълб. Десантното отделение е модулно и може да бъде преобразувано в санитарен транспорт за няколко часа, тоест един и същ автомобил може да превозва пехота към позициите и да изнася ранени от тях, без да чака отделна евакуационна машина.

Конструкцията е замислена като компактна и сравнително лека, а колесната формула 4×4 осигурява добра подвижност по разбитите пътища. Производителят изтъква още по-солиден пробег, по-висока максимална скорост, по-ниски разходи за експлоатация, по-лесна поддръжка и по-ниска видимост на бойното поле. По избор отгоре може да бъде монтиран дистанционно управляемият боен модул „Таврия 14,5/7,62“ – 14,5-мм картечница КПВТ, сдвоена със 7,62-мм ПКТ, с възможност за интеграция на оръжия с калибър до 30 мм. Модулът премина отделна кодификация през пролетта на 2026 г.

Най-необичайното в конструкцията обаче не е бронята, а начинът, по който екипажът вижда света извън нея. Камерите около корпуса събират картината в панорамен образ и я подават към очилата на водача, включително при нощни условия. Така той разполага с непрекъснат 360-градусов обзор, без да напуска защитения от бронята обем.

Класическият бронетранспортьор поставя водача пред избор между две неблагоприятни възможности: или да гледа през тесен бронестъклен блок с големи мъртви зони, или да отвори люка и да подаде глава навън. Отвореният люк дава по-добър обзор срещу цената на по-голяма уязвимост, а тази цена расте, откакто над фронтовата ивица практически постоянно действат разузнавателни дронове. Ударните апарати могат да идват от направления, които водачът не покрива нито през наблюдателния блок, нито през люка. Отделните екрани за всяка камера решават проблема само частично: те дават изображение, но принуждават човека сам да сглоби общата картина, докато управлява машина по терен, който и без това изисква постоянно внимание.

Идеята на системата за кръгов обзор е именно да премахне необходимостта водачът сам да сглобява тази картина. Ако тя се държи в бойни условия така, както по време на изпитанията, оцеляването на екипажа престава да зависи единствено от дебелината на стоманата и започва да зависи и от това колко бързо водачът вижда заплахата и извежда машината от нейния сектор. Бронята определя какво може да издържи корпусът; сетивата – дали изобщо ще се стигне до попадение.

Уязвимостите на подобно решение също са добре познати от практиката. Камерите се замърсяват от кал и прах, обективите могат да бъдат повредени от осколки, а всяка електронна система между окото на водача и терена внася известно закъснение и зависимост от захранването. Подобна технология се доказва не на демонстрация, а след месеци движение по разбити пътища, работа под огън и експлоатация в условия на радиоелектронно противодействие.

Кодификацията на OWL-APC се вписва в поредица от украински проекти за превоз на пехотни войски под бронирана защита. Ведомството допусна до експлоатация и Oncilla-Shturm, а онлайн изданието Defense Express описа верижния „Скиф“ като първия от вида, проектиран в Украйна от началото на пълномащабната война и съпоставян по защита и огнева мощ с американския M113. Общото между тези проекти е, че всички те са изградени в мисъл за оцеляването на десанта при превоз, а не около максималната огнева мощ.

Същата логика се вижда и при средствата за ранно предупреждение. Украинската компания Zvook за първи път монтира своите пасивни акустични сензори на движещо се превозно средство и изпита технологията за засичане на дронове извън обичайното ѝ приложение върху неподвижна инфраструктура. Проверката се проведе по време на учението Baltic Trust 26 в Латвия, което продължи от 3 до 14 август на полигона Селия в южната част на страната и събра около 650 участници под съвместната организация на латвийските въоръжени сили и Агенцията на НАТО за комуникации и информация. Компанията определя резултата като обещаващ, но признава, че системата не е заработила безпроблемно от първия опит.

Истинската проверка на OWL-APC обаче ще дойде от войските, а не от полигона. Тезата, че сетивата вече тежат почти колкото бронята, ще получи потвърждение, ако частите започнат да поръчват машината именно заради нейния обзор и ако бойните доклади отчитат не само издържани взривове, а и избегнати попадения. Тя ще отслабне, ако екипажите отново започнат да карат с отворени люкове, защото очилата се окажат бавни, замъгляващи се или зависими от прекалено крехка електроника. Тогава технологичното предимство ще остане добро решение на полигона, но не и на фронта.

„Арена-М“ свали седем дрона и остана без боекомплект

🇷🇺🛡️🇺🇦 Руският комплекс за активна защита „Арена-М“ е свалил 7 украински FPV дрона, атакували един и същ танк, преди машината да бъде унищожена от следващите. Това е първото свидетелство, че системата е способна да противодейства на безпилотни апарати в реални бойни условия, като в същото време дава най-конкретната досега представа за нейните ограничения. Числото произлиза от Дмитро Путята, специалист по бойна употреба на безпилотни летателни апарати, който заедно с Роб Лий от Foreign Policy Research Institute е разговарял с едно от украинските звена, участвали в боя.

„Роб Лий и аз разговаряхме с едно от подразделенията, участвали в тази операция, и проверихме дали системата работи ефективно, или не. И за съжаление тя работи. При един танк системата унищожи 7 FPV дрона“, написа Путята в X на английски. По думите му за унищожаването на един танк са били нужни между 15 и 20 дрона, а танковете в щурма са били седем.

Кадрите са част от видео, публикувано на 7 август от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – месечен отчет на Центъра за специални операции „Алфа“, който води вътрешната класация на службата по брой на поразените цели. Андрей Тарасенко, анализатор на бронирана техника, обърна специално внимание на един конкретен кадър. T-72Б3A с бордови №133, оборудван с „Арена-М“, се движи с празни касети за противоснаряди. Към момента, в който дронът, унищожил машината, достига до нея, танкът очевидно е бил изразходвал противоснарядите си.

Именно тук си проличава и основното количествено ограничение на комплекса. „Арена-М“ носи 12 шахти с противоснаряди, разположени в периферията на купола; броят се потвърждава както от западни издания, така и от руски описания на системата, а според разчет на Defense Express покритието е организирано по два боеприпаса на сектор. Ако за унищожаването на един танк реално са нужни между 15 и 20 FPV дрона, боекомплектът на активната защита може да се изчерпи още преди атаката да приключи. Седем успешни прехвата са реално инженерно постижение, но сами по себе си не променят крайния резултат.

Тарасенко посочва и защо проблемът не може просто да се реши с добавяне на допълнителни боеприпаси. Новите шахти за тях биха блокирали люка над моторно-трансмисионното отделение, през който екипажът получава достъп до двигателя и трансмисията при поддръжка и ремонт в полеви условия. Размерите на самия комплекс и ограниченото свободно пространство по външната част на машината поставят същата граница. Следователно това не е особеност на конкретния екземпляр, а ограничение на компоновката: възможният боекомплект зависи от геометрията и конструкцията на танка, а не единствено от избора на производителя.

Произходът на системата обяснява защо боекомплектът е именно такъв. Комплексът със заводски индекс Т09-А6-1 произлиза от съветска разработка от 80-те години на миналия век, проектирана за свалянето на противотанкови управляеми ракети и гранатомети – т.е. на заплахи, които обичайно идват поединично или по няколко. Конструкторите работят по интегрирането му в T-72Б3 и T-90M поне от 2019 г.; отделни машини с него се появяват през 2024 г., а изпитания с бойна стрелба с T-72Б3 бяха излъчени по руската държавна телевизия още през 2021 г. В началото на януари 2026 г. представители на Министерството на отбраната на Руската федерация съобщиха, че е завършена софтуерна актуализация, която добавя режим за борба с дронове.

Първото публично документирано бойна употреба беше регистрирана на 24 юли 2026 г. край село Маяк в Донецка област. Кадри на Центъра за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна показаха FPV дрон, който удря кърмата на T-72Б3A без видима реакция от страна на комплекса; машината се придвижваше в рамките на колона от 10 танка. Специализирани издания представиха случая като неуспешен боен дебют и припомниха възражение, формулирано от руския военен анализатор Виктор Мураховски още през ноември 2025 г.: радарът се затруднява да открива малки дронове от композитни материали и пластмаса, които летят бавно, ниско и по непостоянна траектория. Дали новите кадри показват същия бой или по-късен щурм, различните издания предават противоречиво.

Разминават се значително и описанията на защитавания сектор. Kyiv Post твърди, че 12 пускови устройства осигуряват почти кръгово покритие, докато Defence Blog определя кърмата като най-уязвимата област, тъй като радарът и пусковите устройства на „Арена-М“ са ориентирани основно напред и встрани. Попадението от юли беше именно в задната част на машината.

Останалата бронирана техника в същото видео показва колко необичайна остава машина като танка №133. Тарасенко описва произведеният през 2025 г. T-72Б3M, оборудван само със заводските анти-дрон решетки и реално без допълнителна активна защита, както и T-90M с импровизирана метална конструкция на купола и напълно открит корпус. Активната защита все още не е стандарт в руските бронетанкови сили, а се среща при отделни машини сред значително по-голям брой танкове, които разчитат на пасивни и импровизирани решетъчни конструкции.

Сравнението с чуждите аналози показва и колко ограничена остава базата за оценка. Израелската система за активна защита Trophy има продължителен боен опит с танковете „Меркава“, докато „Арена-М“ влезе във войната с практически недоказана ефективност срещу дронове, подкрепяна дотогава основно от твърдения на производителя и компютърни анимации. Междувременно проекти с отворени данни, които проследяват руските загуби на бронирана техника, са документирали най-малко 150 потвърдено загубени T-90M, което обяснява натиска върху руските конструктори да осигурят активна защита дори за най-способните машини.

Отчетът на „Алфа“ за юли – материал на СБУ, който завършва с покана за постъпване на служба – показва мащаба, в който трябва да се поставят тези 7 прехвата. По верифицирани данни на подразделението през месеца са ликвидирани близо 6000 руски военнослужещи и 8748 дрона и наземни роботизирани апарата, 67 единици бронирана техника, от които 20 танка, както и 13 летателни апарата. Центърът е част от СБУ, чийто временно изпълняващ длъжността ръководител от 17 юли 2026 г. е генерал-майор Олександър Поклад.

Изводът е за система, адаптирана към дроновата война, но закъсняла с цяло едно технологично поколение. Проектирана за единични противотанкови ракети и гранати, „Арена-М“ придоби специализиран анти-дрон режим в момент, когато украинската тактика вече разчита не на единични апарати, а на рояци от дронове срещу една цел. Източници от руската страна, цитирани от Тарасенко, стигат до сходен извод: комплексът би имал значително по-голямо значение между 2023 и 2025 г., преди тактиката с FPV дронове да премине към масиране срещу отделна машина.

Съществува обаче и точно обратния прочит. Никой не предполага, че активната защита трябва да действа самостоятелно: комбинирана с решетки, средства за електронна война и плътно съпровождане, тя би могла да увеличи броя на нужните средства за унищожаването на един танк, вместо да му гарантира неуязвимост. Именно това оскъпяване представляват 7-те прехванати FPV дрона. Ограничението е разменната стойност. По оценка на Defense Express снарядите са скъпи и изискват редовно попълване, а FPV дроновете остават сравнително евтини и лесно заменими. Затова икономиката на размяната продължава да благоприятства атакуващия. Разликата между двата прочита е дали Москва разглежда „Арена-М“ като самостоятелен отговор на повсеместната заплаха от дронове, или като един от няколко взаимно допълващи се слоя на защита.

Засега е вероятно руската страна да продължи да разгръща „Арена-М“ в текущата ѝ конфигурация, защото алтернативата изисква преработка на купола и моторно-трансмисионното отделение, докато капацитетът за производство на Уралвагонзавод остава твърде ограничен.

Руска военна академия патентова въртящ се „чадър“ срещу FPV дронове

🇷🇺🕸️ Общовойсковата академия „Орден на Жуков“, едно от водещите висши военни училища на руските въоръжени сили, разработи и патентова ротационен изстрелвач за защита на бронирана техника от дронове камикадзе. Идеята е устройството да изхвърля в последния възможен момент разгъваща се мрежа от натегнати кабели с тежести и платнени панели директно на траекторията на връхлитащия дрон.

Устройството е описано в патентна документация, цитирана от няколко специализирани издания. Логиката му е обезоръжаващо проста: вместо да заглушава радиовръзката или да разчита на картечен огън, то залага на чиста механика. Центробежна сила за части от секундата разпъва пред машината конструкция, която изглежда като нещо средно между рибарска мрежа и рязко отворен чадър.

Механизмът се монтира отзад, отстрани на машината или върху допълнителна бронирана плоча. В основата му има тръбен държач, свързан с корпуса, където е разположен задвижващият двигател. Към държача се фиксира касета, а в нея – кръгъл диск с венец от малки примки. Всяка примка държи кабел с тежест на края, а между съседните кабели са опънати платнени ленти, наподобяващи спиците и платното на чадър. При сигнал за приближаващ дрон, изхвърлящ механизъм избутва въртящата се от двигателя касета навън. Центробежната сила (същата, която пръска водата от завъртян чадър или калта от велосипедна гума) разгръща кабелите и платната в широка мрежа, която да улови витлата или корпуса на дрона, преди той да достигне бронята. Целият замисъл се крепи на прецизен тайминг: покритието трябва да се разтвори в тесния прозорец между засичането и удара, когато дронът е на броени метри от целта.

Според патентната заявка руските инженери са сглобили опитен образец през 2024 г., който въплъщава част от заложените решения, и са го монтирали в задната част на пикап. За симулация на атака е използван стандартен потребителски квадрокоптер DJI Mavic. Той е насочван към пикапа в описан в патента режим на „преследващ ловец“ – ситуация, при която FPV дрон гони движеща се машина откъм сляпата ѝ задна зона, преди да се спусне за удар. Изхвърлящият механизъм сработил на около 3,5 метра от пикапа, а разгънатата мрежа свалила дрона. Според документацията симулираната детонация е настъпила на около 3 метра от машината – дистанция, която според авторите осезаемо подобрява шансовете за оцеляване на екипажа в сравнение с пряко попадение.

Тези няколко метра отстояние изобщо не са маловажни. Ударната вълна и осколките отслабват рязко с разстоянието, така че дори малкото пространство между взривната глава и корпуса може да се окаже разликата между лека повреда и фатален край за екипажа. А заплахата, срещу която е замислено всичко това, отдавна не е екзотика. Баражиращите боеприпаси – най-вече масовите дронове с изглед от първо лице (FPV), управлявани от пилот чрез очила или екран – се превърнаха в едно от определящите оръжия във войната в Украйна. Те са достатъчно евтини, за да се използват с десетки хиляди, и същевременно достатъчно точни, за да унищожат танк или бронирана машина на стойност милиони. Това преобърна изцяло съотношението „цена-ефективност“ на бойното поле и принуди и двете армии да търсят достъпни средства за защита.

Руската армия внедрява подобни защити с ускорени темпове, като импровизацията все по-осезаемо отстъпва място на официални разработки. Първата вълна беше занаятчийска – заварени метални клетки и решетки върху куполите на тановете, които украинските и западните експерти иронично нарекоха „cope cages“ (клетки за справяне със стреса). Следващата вълна обаче вече идва с патенти и академичен печат. Ротационният „чадър“ се нарежда до „Одуванчик“ („Глухарче“) – гъвкава конструкция от стъклопластови пръти, замислена да улавя дрона с еластичните си влакна, преди той да се взриви в корпуса. За броени месеци тя измина пътя от патент до реални снимки от фронта в края на 2025 и началото на 2026 г. Отделно Военно-инженерната академия „Карбишев“ патентова мрежохвъргачна система за БТР-82А. Тя изстрелва мрежи от контейнери по периметъра, веднага щом компактен радар засече приближаваща цел, като има вариант с радарно управляем модул с картечница, заредена с мрежи.

Фактът, че водещи офицерски школи и инженерни академии – местата, където се пишат уставите и се обучават командирите – подават заявки за подобни механизми, е показателен. Евтиният дрон камикадзе вече не е просто полева досада, а мащабен проблем, който ангажира институциите, които определят военната доктрина. Общото между тези разработки е, че залагат на физика, а не на електроника – и това не е случайност. Електронната война е ефективна само ако между дрона и пилота има радиосигнал, който да бъде заглушен. Все по-голям дял от FPV дроновете в Украйна обаче се управляват по оптично влакно, което ги прави напълно имунизирани от заглушаване, а други се насочват в последните метри от бордови алгоритми с изкуствен интелект без никаква външна връзка. Срещу дрон, който не използва радиочестоти, заглушителят е безполезен. Точно тази сляпа зона връща руските инженери към механичните решения – колкото и архаично да изглежда мрежата с пружина на фона на модерните електронни системи.

Дали обаче механиката ще проработи в реални бойни условия, е въпрос, на който тестът с пикапа и гражданския Mavic не дава категоричен отговор. Опитът е проведен с невъоръжен хоби дрон, а не с боен такъв, носещ тежък експлозив. Дали три метра дистанция са достатъчни срещу реален кумулативен заряд, е по-скоро теоретично твърдение, отколкото доказан факт. Освен това патентоването в Русия не означава автоматично внедряване: за последните две години отбранителните институти регистрираха десетки анти-дрон концепции, но голяма част от тях така и не напуснаха полигоните. Единственият сигурен ориентир за успеха на разработката ще бъде появата ѝ по фронтовата линия – така, както „Одуванчик“ премина от чертеж до бойна употреба за няколко месеца. Ако това не се случи, устройството ще остане просто поредният проект на хартия.

Това, което патентът потвърди със сигурност, не е ефективността на „чадъра“, а докъде е готов да стигне руският инженер, за да неутрализира заплаха, с която електронната война и допълнителната броня не могат да се справят. Отговорът, предложен от една генералска академия, понякога е по-близо до механичния щит, отколкото до бойния компютър – решение, което звучи странно на хартия, но става напълно логично в мига, в който си дадем сметка какво всъщност се опитва да улови.

САЩ внезапно отмениха разполагане на 4000 войници в Полша заради огромен бюджетен дефицит.

🇺🇸🪖🇵🇱 Американската армия отмени планирано разполагане на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия в Полша, което трябваше да включва над 4000 войници и съпътстваща техника.

Представител на армията потвърди решението в сряда, но не предостави конкретни подробности и пренасочи всички въпроси към Министерството на отбраната, което не отговори на запитване за информация.

Във вторник по време на изслушване пред Конгреса за бюджетното състояние на армията, нито министърът на армията Дан Дрискол, нито заместник-началникът на щаба генерал Кристофър ЛаНийв, споменаха за отмяната на разполагането.

Но мълвата вече беше започнала да се разпространява сред засегнатите, а войниците изпращаха съобщения на приятели и близки относно промяната още рано сутринта във вторник.

Сенатор Джак Рийд, демократ от Род Айлънд и водач на Комисията по въоръжените сили към Сената, заяви при своето встъпително изявление на изслушването, че армията е изправена пред бюджетен дефицит от най-малко 2 млрд долара в резултат на продължителни операции, които включват разполагане на Националната гвардия във Вашингтон, окръг Колумбия, и на различни части за налагане на контрол по границите на САЩ.

Рийд изрази тревога за въздействието над обучението и операциите, но темата не беше разгледана. ABC News съобщи в свой репортаж по темата, че бюджетният дефицит на армията е значително по-висок от оценката на сенатора, а представители на армията заявиха пред медията, че всъщност сумата възлиза на 4-6 млрд долара.

Пентагонът обяви през април, че планира да изтегли близо 5000 военнослужещи от Германия. Говорителят Шон Парнел заяви, че министър Пит Хегсет е взел решението след преглед на „изискванията на театъра на военните действия и условията на място“.

Това би върнало числеността на американските военни в Европа до нивата преди началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който отне живота на близо два милиона души.

Над 10 000 американски войници са разположени на ротационен принцип в Полша. Очакваше се бригада „Блек Джак“ да бъде разположена там за 9 месеца. Армейският вестник „Stars and Stripes“ съобщи, че базираната във Форт Худ, Тексас, танкова бригада е сгънала знамената си на 1 май в подготовка за предстоящото разполагане.

Части от предния ешелон на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група вече се намират в Полша, а техниката им е в транзит, според плана за разполагане.

Армейски представители от Форт Худ препратиха всички въпроси към Министерство на отбраната, което отказа коментар. „Към момента нямаме коментар по този въпрос“, написа пресслужбата на Пентагона в имейл до Army Times.

Inguar Defence представи медицинска версия на бронираната машина Inguar-3.

🇺🇦🚑 Украинският производител на бронирана техника Inguar Defence разработи в кратки срокове вариант за медицинска евакуация на своя модел Inguar-3. Тази версия запазва доказаната бронирана капсула на машината, но се различава значително от базовата конфигурация във вътрешността си.

Новата машина разполага със специализирано медицинско оборудване, изцяло променен дизайн на пода, нови точки за закрепване и рампа за бързо товарене и разтоварване на носилки. Машината превозва двама ранени едновременно – съзнателно дизайнерско решение, което дава приоритет на стабилен и контролиран транспорт пред големия капацитет.

На съвременното бойно поле времето между раняването и стигането до хирург е критичният момент, в който войниците умират. Войната в Украйна превърна това в реалност, която не може да се пренебрегне: евакуацията под обстрел, през терен, покрит от дронове и артилерия, се превърна в една от най-опасните и важни задачи на всяко бойно подразделение.

Специализираната бронирана линейка запълва точно тази празнина: тя достига до ранения, товари го бързо и се движи под защита, вместо да разчита на шанса необорудвана машина да оцелее по пътя назад. Капацитетът за двама ранени отразява същата логика – двама пациенти, превозвани безопасно и с подходяща медицинска подкрепа, са по-ценни от четирима, натоварени в машина, която не може да осигури стабилност или защита по разрушен път под обстрел.

Медицинската версия е един от няколкото варианта, които Inguar Defence е разработила на платформата Inguar-3. Компанията произвежда и версия за транспорт на пехота, конфигурация за оператори на дронове, както и 6×6 ремонтна и евакуационна машина – семейство, което демонстрира колко целенасочено базовата платформа е проектирана за модулност при различни мисии.

Inguar-3 влезе на въоръжение в Националната гвардия и Въоръжените сили на Украйна през 2025 г. и премина реален боен тест, както по-рано съобщи Defence Blog. Според украинските войници, машината е попаднала в засада и е била атакувана последователно от три FPV дрона с оптично управление. Въпреки прецизността на ударите, Inguar-3 не само е оцеляла – всички членове на екипажа са излезли невредими. За разлика от много бронирани машини, които се възпламеняват след пряко попадение, Inguar-3 е запазила структурната си цялост и е продължила да защитава пътниците. Машината е оцеляла и след взрив на мина. Участвалите в боя войници описват как бронираната машина е поела взривната вълна, докато те са останали защитени вътре – препоръка, която никоя техническа характеристика не може да замени.

Същата платформа привлече сериозно международно внимание. Kongsberg Defence & Aerospace разкри бойна машина за борба с дронове за Украйна, базирана именно на Inguar-3. Тя съчетава украински корпус с комплекта CROWS C-UAS на Kongsberg – мобилна система за откриване и унищожаване на дронове тип „Шахед“ и крилати ракети. Тя съчетава електрооптични и инфрачервени сензори с дистанционно управляем оръжеен модул, който се монтира на издигаща се мачта, осигурявайки по-добро полезрение и възможност за проследяване на нисколетящи заплахи.

Машината беше представена по време на посещение в Норвегия от полска делегация, водена от вицепремиера и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш. Източници, запознати с проекта, споделиха, че тя е била разработена специално за Украйна с финансиране от донори и наближава моментът за нейното прехвърляне след завършване на първите тестове.

Платформа, която може да бъде конфигурирана за евакуация на ранени в един вариант и за лов на дронове в друг, не е продукт на импровизация – тя е дело на инженерен екип, който от самото начало е разбрал, че модулността не е просто екстра, а стратегия.

„Птиците на Мадяр" отчитат 902 поразени танка и 1539 бронирани машини от юли 2024 г. насам.

🇺🇦💥🇷🇺 414-а отделна бригада на безпилотни ударни системи „Птиците на Мадяр“ разкри обобщени данни за пораженията, нанесени по руска бронирана техника от юли 2024 г. насам. За близо 21 месеца пилотите на дронове от бригадата са регистрирали 902 поразени танка (191 напълно унищожени) и 1539 поразени бронирани машини като БМП, БДМ, БТР и сходни платформи (527 унищожени).

Потвърденият дял на унищожени единици спрямо общия брой попадения е 21% за танкове и 34% за бронирана техника. Анализаторът Игал Левин допуска, че част от регистрираните като „поразени“ машини може да са били извадени от строя без възможност за възстановяване или довършени по-късно от подразделения на сухопътните войски, артилерията и други ударни групи – т.е. реалният дял на безвъзвратни загуби вероятно е значително по-висок, но не подлежи на еднозначно отчитане поради комбинирания характер на бойните действия.

„Птиците на Мадяр“ се оформят като отделно подразделение през декември 2024 г. след поетапно разрастване – от рота за въздушно разузнаване в състава на 59-а мотострелкова бригада (април 2022 г.), през батальон, до полк (юни 2024 г.) и накрая бригада с тройно увеличен числен състав. Неин командир е Роберт Бровди, който от юни 2025 г. заема длъжността командващ Силите за безпилотни системи на ВСУ. Звеното покрива 140 км фронт и действа с FPV дронове, квадрокоптери бомбардировачи, разузнавателни и ретранслационни машини, както и с FPV платформи с fiber-optic управление, които са устойчиви на електронна война. Публикуваните данни идват от вътрешна система за документиране с видеокадри, която захранва и публичното табло stats.birds414.com

Бригадата е отговорна за значителен дял от общите руски загуби, отчитани от украинското командване. Според сводката на Генералния щаб на ВСУ от 30 април 2026 г. от началото на пълномащабната инвазия руската армия е загубила 11901 танка и около 24 480 бронирани машини от различен клас, а към края на 2025 г. кумулативните загуби на бронирана техника надхвърлят 13 800 единици. Спрямо тази рамка поразените от 414-а бригада 902 танка и 1539 бронирани машини за 21 месеца отговарят на около 7–8% от всички документирани руски танкови загуби и близо 6% от загубите на бронирана техника – дял, постигнат от подразделение на участък от 140 км фронт.

Според оценка на НАТО от началото на 2026 г. над 65% от руските загуби на танкове през последната година са причинени от украински дронове, което измества доктриналния център на тежестта от класическата артилерия и противотанкови ракети към FPV дронове – промяна, която дава отговор на структурното разширение на СБС и преразпределянето на бойни задачи в полза на звена за безпилотни системи.

Независимият проект Oryx, който регистрира единствено визуално потвърдени случаи, документира над 4 000 руски танка като унищожени, изоставени или пленени от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. – далеч по-консервативна рамка, но въпреки това потвърждава мащаба на трансформация на бойното поле, извършена от FPV дроновете.

Само за април 2026 г. бригадата отчита 1265 поразени единици бронирана и небронирана техника, сред които 93 танка, 72 артилерийски системи, 43 самоходни оръдия, реактивни системи и зенитно-ракетни комплекси и 24 миномета, а също така 1804 руски военнослужещи, или около 60 на ден. Общият брой регистрирани удари по уникални цели в рамките на месеца е 5840 при над 25 000 бойни полета. Това прави по 1 поразена цел на всеки 7,5 минути и едно ликвидиране на личен състав на всеки 24 минути. Посочените показатели отговарят на думите на Мадяр, че СБС съставляват около 2% от личния състав на ВСУ, но нанасят около 1/3 от потвърдените загуби на руски войници и техника.

Публикуването на обобщената статистика е насочена към конкретен оперативен ефект. Първо, данните служат като ориентир за съотношението между поразени и унищожени единици, което предлага реалистична оценка за ефективността на FPV ударите срещу тежка броня. Едва 21% от регистрираните попадения над танкове водят до незабавно унищожение, което потвърждава наблюдението на терен, че машини като Т-72Б3, Т-80БВМ и Т-90М, особено оборудвани с т.нар. „мангали“ (метални козирки срещу дронове) и динамична защита, изискват серия от попадения или комбинирани удари за безвъзвратно поразяване. Вторият ефект е стратегически – цифрите оформят аргумент за бъдещо разширяване на структурата на СБС, която вече беше трансформирана в отделен род войски през 2024 г. и продължава да приема все по-голям дял от ресурсите за далечно поразяване, предвид нейната висока ефективност.

В тактически план данните потвърждават тенденция, която руското командване е принудено да адресира поне от средата на 2024 г. насам – условията на бойното поле правят невъзможна концентрацията на бронетанкова техника в настъпателни щурмови колони, без да попаднат в зоната на поразяване на FPV дроновете, достигаща 20–25 км от линията на съприкосновение, а при fiber-optic моделите – до над 40 км. Резултатът е преминаване към атаки с малки пехотни групи, мотоциклети и бъгита, което от своя страна променя профила на загубите – от бронирана техника към личен състав.

Обявените от бригадата 902 поразени танка за период от 21 месеца са функционален еквивалент на пълния състав на няколко танкови дивизии, което само по себе си дава красноречив отговор, защо руската страна разчита все по-малко на класически бронирани офанзиви и все повече на щурмова пехота, доставяне на бойното поле по логистика с повишен риск.

Слуховете за смъртта ѝ са силно преувеличени: Защо руските дронове не успяха да спрат един MaxxPro.

🇺🇦🛡️💥 Кадри, заснети от GoPro камера на украински военнослужещ в кабината на брониран автомобил MaxxPro край Костянтинивка, са не просто военна хроника, а своеобразен триумф на инженерната мисъл.

В разгара на настъпателна операция, машината попада в прицела на няколко камикадзе дрона, които нанасят директни попадения в корпуса. Вместо очаквания фатален край, екипажът остава непокътнат, а превозното средство продължава своя уверен ход по осеяния с отломки път. Това видео е най-яркото доказателство, че слуховете за смъртта на бронираната техника са силно преувеличени, но същата трябва да е проектирана с мисъл за най-суровите сценарии на оцеляване.

Основата на тази чудодейна издръжливост се крие в конструктивната ДНК на американския звяр. Проектиран за защита срещу импровизирани взривни устройства (IED) в Ирак и Афганистан, неговият V-образен корпус е създаден да отклонява енергията на взрива далеч от капсулата на екипажа. Но в украинските степи заплахата не идва само от земята, а от въздуха. На видеото ясно се вижда външната защитна решетка (slat armor), която обгръща предното стъкло и корпуса. Металният кафез изиграва критична роля, деформирайки кумулативната струя на ударен боеприпас като PG-7V още преди той да достигне основната броня. Когато дронът се врязва в мрежата, той се детонира на дистанция, която драстично намалява пробивната му сила. Това е сблъсък между технологията на Студената война и модерните импровизирани оръжия, в който западният стандарт за защита печели по точки.

Устойчивостта на машината повдига фундаментални въпроси за икономиката на съвременната война. Руските сили залагат на масирано използване на евтини FPV дронове, чиято цена рядко надвишава 500 долара, с цел да неутрализират техника за милиони. В този конкретен епизод обаче, инвестицията в качествена стомана и слоеста защита се отплаща стократно. Оцеляването на обучен екипаж е най-ценният актив на бойното поле – ресурс, който не може да бъде заменен толкова лесно, колкото един дрон. Видеото е нагледно доказателство, че психологическото предимство минава на страната на тези, които разполагат с надежден „щит“. Въпреки че пейзажът на сантиметри от водача е изпълнен с искри и дим от мощните детонации, той остава хладнокръвен и уверен, че стоманата около него е проектирана да издържи точно на това напрежение.

Западните доставки на MRAP техника промениха характера на украинските маневрени групи, позволявайки им да действат в зони с висока наситеност на вражески огън. Способността на MaxxPro да абсорбира серия от удари, след което да остане в движение, е шамар за концепцията, че дроновете са превърнали бронята в концепция от миналото. Напротив, те я принуждават да еволюира. Виждаме как пасивната защита става все по-сложна, интегрирайки мрежи, гумени екрани и средства за електронна война. В бъдеще всяка машина ще трябва да бъде малка подвижна крепост, способна да неутрализира заплахи в 360-градусов спектър.

В крайна сметка, кадрите от Костянтинивка са урок по реализъм. Те ни казват, че в голямата шахматна партия на 21-ви век, суровата сила и здравият метал все още имат последната дума, когато се сблъскат с хаотичната енергия на малките дронове. Оцеляването на този MaxxPro не е продукт на случайност или късмет, а резултат от десетилетия натрупан боен опит, въплътен в машина, която отказва да бъде лесна плячка.

 

💡 По-долу ще откриете „сухите цифри“ зад представянето на MaxxPro на бойното поле в Украйна, които се базират на технически спецификации, статистика на загубите от Oryx и доклади от фронта, актуални към април 2026 г.

 

1. Баланс на доставките и загубите

• Общ брой доставени единици: Над 550 (САЩ: 440+; Албания: 22 и т.н.)
• Документирани загуби: 160-180 единици (унищожени, повредени или изоставени)
• Коефициент на оцеляване на екипажа: Над 90%. Дори при „тотална загуба“ на машината (когато тя е невъзстановима), капсулата често остава цяла, което е фундаменталната разлика между западния MRAP и съветските БМП и БТР, където почти всяко попадение е фатално.

2. Броня и техническа устойчивост

• Ниво на защита: STANAG 4569 Level 4 с възможност за надграждане до Level 5. Това значи устойчивост на 14.5 мм бронебойни куршуми и осколки от 155 мм снаряди на 30 метра.
• Ефективност на решетъчна броня: Статистически неутрализира между 50-70% от попаденията на стандартни кумулативни боеприпаси (като PG-7V), използвани масово от FPV дроновете. Решетката деформира „фунията“ на боеприпаса, което спира формирането на кумулативна струя.
• V-образно шаси: Проектирано да отклонява ударна вълна от 7 кг тротил под колелото или 6 кг под корпуса. При атака от FPV дрон (най-често 1.5-3.5 кг експлозив), то осигурява огромно разсейване на енергията.

3. Икономика на удара (Cost-Efficiency)

• FPV дрон: 500-1000 $
• MaxxPro MRAP: 650 000-1 000 000 $

Въпреки че съотношението 1:1000 изглежда поразително в полза на дрона, ако дадена машина е способна да оцелее на 3-4 поредни удара и да се прибере за ремонт, това променя уравнението в полза на украинската логистика.

4. Пригодност за ремонти и полеви фактори

• Конструкция: MaxxPro използва болтови съединения вместо заварки за външната броня, позволявайки подмяна на цели панели в полеви условия в рамките на 12-24 часа.
• Колесна база: Специални вложки в гумите позволяват движение с 30-40 км/ч дори при пълна загуба на налягане вследствие на осколки.
• Еволюция на заплахата: Русия въвежда специални боеприпаси тип „Капля“ (EFP) за FPV дронове, които имат проникваща способност над 100 мм и са проектирани да преодоляват именно решетъчната броня. MaxxPro отговаря с мобилни РЕБ заглушители, монтирани на покрива, които покриват честотния спектър 400-900 MHz.

⚖️ Извод: MaxxPro не е неуязвим, но е „икономически корав“. В 7 от 10 случая на директно попадение от дрон камикадзе, машината продължава изпълнението на задачата, дори при наличието на поражения, като запазва най-(без)ценния си актив – обучените войници.

Експлозия на танк в Япония: Трима загинали при инцидент по време на учения

🇯🇵 Най-малко трима членове на Сухопътните сили за самоотбрана на Япония (JGSDF) загинаха, а един е тежко ранен, след като основен боен танк експлодира по време на обучение, провеждано на полигона Хиджудай в префектура Оита.

Подразделение на JGSDF е провеждало учебни стрелби с танк „Тип 10“, когато снаряд се е взривил в цевта на оръдието преждевременно, съобщиха представители на армията и министерство на отбраната.

Инцидентът, станал около 8:40 часа сутринта, е отнел живота на трима мъже от състава на силите на възраст между 20 и 40 години, според данни на JGSDF и местната пожарна служба. Жена на възраст около 20 години е ранена, но е в съзнание; тя е транспортирана с хеликоптер до болница.

Учебната зона Хиджудай в Кусу, префектура Оита, се използва не само от силите за самоотбрана, но и от армията на САЩ.

След инцидента министърът на отбраната Шинджиро Коизуми заяви, че в щаба на Западната армия на JGSDF е създадена комисия за разследване, която да проучи възможните причини за трагедията.

Премиерът Санае Такаичи изказа своите съболезнования, като написа в социалната мрежа X, че правителството „е поело ангажимент да установи причината за този инцидент и ще се стреми да осигури цялостно управление на безопасността“.

Експлозията е първият сериозен инцидент с японските военни от май миналата година, когато учебен самолет T-4 на Военновъздушните сили с двама души на борда се разби в язовир броени минути след излитане от авиобаза Комаки в префектура Айчи, при което загинаха и двамата членове на екипажа.

Най-тежкият инцидент в историята на JGSDF се случи през април 2023 г., когато многоцелеви хеликоптер UH-60JA се разби край остров Мияко в префектура Окинава, отнемайки живота на всички 10 души на борда.

По-голямата част от сериозните произшествия със Силите за самоотбрана (SDF) досега бяха свързани основно с летателни апарати, включително сблъсъка на два хеликоптера SH-60K на Морските сили за самоотбрана през април 2024 г. по време на нощно учение край отдалечен остров близо до Токио. Инцидентът тогава доведе до смъртта на всички осем души на борда на двете машини.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

Германия достави на Украйна модерни бронирани линейки MEDIGUARD с анти-дрон защита.

🇺🇦🤝🇩🇪 Военното аташе на Германия в Киев обяви официално доставката на пет бронирани машини за евакуация MEDIGUARD за Националната гвардия на Украйна и отбеляза, че това е първа група машини, доставени по нов мащабен договор, финансиран изцяло от правителството на Германия. Предходната партида от октомври 2025 г. включваше бронирани линейки, които в момента се използват на фронта за евакуация на ранени войници.

Новите модели MEDIGUARD са конструирани въз основа на обратната връзка от украинските войници и техния опит по време на пълномащабната война срещу Русия. Съобщава се, че една от доставените по-рано машини е оцеляла след три удара от дронове, без екипажът да понесе сериозни наранявания и без кабината да бъде унищожена. Последните модели включват и анти-дрон решетки за защита срещу FPV дронове.

Производството на MEDIGUARD включва три компании. Медицинското оборудване и бронята се произвеждат в Германия, докато окончателното сглобяване се извършва в Украйна. Целият проект се подкрепя от средства на федералното правителство на Германия, за да гарантира, че линейките отговарят на специфичните бойни изисквания.

Докато тези нови машини пристигат, Министерство на отбраната на Украйна наскоро спря новите поръчки за бронирана техника. Няколко местни производители съобщиха за това забавяне в края на месец март. Арсен Жумадилов, ръководител на Агенцията за отбранителни поръчки, потвърди, че от началото на годината не са правени нови поръчки, въпреки че оборудването продължава да пристига въз основа на договори, подписани през 2025 г.

„В момента доставките ни на бронирани машини се извършват с договори, които сключихме миналата година. Генералният щаб и Министерството на отбраната разбират, че тези обеми вероятно няма да бъдат достатъчни и ще има нова поръчка. Но кога ще се случи това и в какъв обем, все още не е известно“, заяви Жумадилов.

През януари Украйна получи осем верижни бронирани машини за бойна поддръжка (ACSV), произведени от  германската Flensburger Fahrzeugbau Gesellschaft (FFG). Финансирани със средства от германския федерален бюджет, тези машини осигуриха нова защитена платформа за поддръжка, способна на адаптация за различни задачи на бойното поле посредством сменяеми модули за мисията. По същото време доклади в социалните мрежи посочиха, че подобни машини с етикет ACSV вече са били забелязани на въоръжение в 501-ва бригада на морската пехота на Украйна.

Русия тайно въоръжава военната хунта в Мадагаскар

🇷🇺🤝🇲🇬 Русия извършва тайни доставки на оръжие за военната хунта в Мадагаскар, включително бойни машини на пехотата БМП-3, които в момента са най-мощните бронирани активи на острова, съобщава Militarnyi.

Доставката включва още преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), боеприпаси и леко бойно снаряжение за пехотата. Тези модерни руски бронирани машини представляват значителен технологичен скок за армията на страната. Военното укрепване съвпада с период на дълбок политически преход за островната държава след преврата от 14 октомври. Новата администрация, оглавявана от Майкъл Рандрианирина, търси по-тесни връзки с Москва и потенциално членство в БРИКС, докато страната остава временно отстранена от Африканския съюз.

Досега основната сухопътна мощ на Мадагаскар се състоеше от 12 леки амфибийни танка ПТ-76, въпреки че не е ясно какво е текущото им оперативно състояние.

На 24 февруари се появиха твърдения, че Русия е доставила пратка оборудване и 63 тона товар на острова. Официално Кремъл я описа като „хуманитарна помощ“, предназначена да помогне за възстановяването на страната от последиците от циклона „Фития“.

Доставката е извършена с военно-транспортни самолети Ил-76 и Ан-124, които принадлежат на Министерство на отбраната и Министерство на извънредните ситуации на Руската федерация.

През декември стана ясно, че Русия оказва подкрепа на военната хунта в Мадагаскар с оръжие, изпращайки военен контингент в страната. Това беше предшествано от период на политическа нестабилност на острова.

Военният преврат в Мадагаскар, извършен на 14 октомври след протести срещу правителството и бягството на бившия президент Андри Раджоелина със самолет към Франция. Малко след преврата Рандрианирина, по това време командир на елитната част CAPSAT, зае поста на президент на страната.

По-рано OSINT експерти разкриха, че Русия е извършила доставка на КамАЗ-53949 „Тайфун-К“, бронирани автомобили със защита срещу мини и засади (MRAP) на Националните отбранителни сили на Етиопия.

Спор в Украйна: Серхий Стерненко и 425-ти полк влязоха в конфликт заради спорни загуби край Покровск.

🇺🇦 В Украйна избухна публичен спор относно докладван щурм край Покровск, след като доброволецът и съветник в Министерството на отбраната Серхий Стерненко обвини командирите на 425-ти щурмови полк „Скеля“, че са изпратили войски в операция, оставила украинските войници изложени на удари с дронове и довела до множество жертви.

Стерненко заяви, че атаката е включвала бронирана техника, движеща се в колона в условия на интензивно присъствие на дронове, твърдейки, че подобна тактика е превърнала украинските части в лесни мишени. В публично изявление той сравни докладваните методи с руските тактики на нападение, които Украйна често критикува – по-специално използването на колони в райони, доминирани от ударни безпилотни апарати.

„Често се смеем на врага, когато изпраща войските си в колони на щурм. В условия на пълно превъзходство на дроновете, колоните стават лесни мишени, врагът понася тежки загуби. И продължава да го прави отново и отново. Но какво да правим с украинските командири, постъпващи по същия начин?“, написа Стерненко.

Той също така заяви, че е прегледал кадри, заснети от руски ударни дронове, които според него показват унищожена техника на 425-ти полк край Покровск след неуспешния щурм. Стерненко уточни, че няма да публикува кадри, показващи телата на украински войници.

„Няма да публикувам кадри с телата на нашите войници. За съжаление, там те са много“, написа той.

Междувременно руски източници твърдяха, че на 31 март украинските сили са направили опит за пробив до село Гришино в условия на мъгла, използвайки до 4 машини, включително M1A1 Abrams, M1117 и БМП-2, но оператори на FPV дронове от руското звено „Рубикон“, действащи съвместно със сили от групировка войски „Център“, са парирали опита за настъплеине, унищожавайки техниката и убивайки украинския личен състав.

Коментарите предизвикаха бърз и остър отговор от страна на полка, който отхвърли изводите на Стерненко и заяви, че оценката му се основава на руски пропагандни материали, които са били умишлено манипулирани.

Според пресслужбата на полка, видеото и публикацията, използвани от Стерненко, комбинират кадри от удари в различни дни и различни сектори на фронта и не се отнасят пряко до операцията от 31 март.

„Г-н Стерненко е използвал в оценката си за действията на полка публикация и видео от руски източници, умишлено монтирали данни за удари от различни дни в различни сектори на фронта, които не са свързани пряко с операцията от 31 март. Въз основа на руски изкривени данни г-н Стерненко е направил изводи, които не отговарят на истината, но отговарят на целите на руската пропаганда“, заявиха от полка.

От там признаха, че по време на щурмовите действия предишния ден е била използвана бронирана техника, но настояха, че операцията е била успешна контраатака, а не провален щурм. Представители на полка заявиха, че са използвани благоприятни метеорологични условия в подкрепа на операцията и за намаляване на рисковете за личния състав. Те добавиха, че войските са се придвижвали в бронирани машини с допълнителна защита и са били подкрепени от защитени комуникации, въздушно разузнаване, дронове, артилерия и танк.

„За изпълнение на задачата и запазване живота на бойците бяха използвани благоприятни метеорологични условия, хората се придвижваха в бронирана техника с допълнителна защита, беше установена надеждна комуникация, въздушно разузнаване, огнева подкрепа от дронове, артилерия и танк“, гласи съобщението.

От там потвърдиха, че четири бронирани машини са били поразени от вражески дронове в близост до целта, но уточниха, че реалните жертви са ограничени до двама войници, загинали близо до машините при удари с дронове по време на боевете на 31 март.

Според полка всички екипажи на машините са били евакуирани от пета бронирана машина в колоната, която се е завърнала невредима.

„Всички екипажи на машините се евакуираха от петата бойна машина в колоната, която се завърна невредима. Щурмовата група на обекта на атаката води битката, остава в контакт с командването и получава максимална огнева подкрепа“, добавиха от полка.

Тази размяна на реплики илюстрира високото обществено внимание в Украйна към тактиките на нападение в райони, наситени с разузнавателни и ударни дронове. Операциите, които включват концентрирано движение на техника, стават все по-опасни, тъй като и двете страни разгръщат постоянно въздушно наблюдение и FPV системи, способни бързо да поразяват бронирани формации.

Спорът акцентира и върху напрежението между обществените коментари по време на война, репортажите от бойното поле и използването на кадри от вражески източници. Докато Стерненко представи операцията като доказателство за неприемливи командни решения и нарече подобно отношение към войските престъпление, изискващо отговорност, полкът заяви, че публичният разказ е бил оформен от манипулирани руски материали.

425-ти полк покани Стерненко да посети щаба му и да се запознае с фактите около операцията от първа ръка. Инцидентът вероятно ще продължи да привлича внимание, тъй като засяга един от най-неотложните въпроси на бойното поле в тази война: как да се провеждат настъпателни и контращурмови операции при наличието на почти постоянно наблюдение от дронове, като в същото време да се ограничават загубите на хора и техника.

Украйна модернизира танковете Abrams с допълнителна защита и локализиран интерфейс

🇺🇦 1-ви отделен щурмови полк на Украйна започна да оперира с доставените от САЩ танкове M1A1 Abrams и вече ги модифицира с допълнителна защита, адаптирана към фронтовите условия. Това става ясно от изявление на полка, публикувано на 1 април.

Звеното публикува кадри от своята работилница, показващи танкове Abrams, оборудвани с импровизирани защитни структури, включително клетки срещу дронове и динамична защита (ERA), базирани на материали, споделени в официалните канали на полка.

„Танковете, БТР-ите и бронираните машини тип MRAP се покриват с персонализирана защита, адаптирана към промените на бойното поле. Здравата броня значи оцелял екипаж и десант – следователно изпълнена мисия. Тези, които се адаптират, оцеляват и продължават напред“, заявяват от полка.

Модернизацията включва инсталиране на блокове за динамична защита „Контакт-1“ както по корпуса, така и по купола. Те са проектирани да детонират кумулативните бойни глави, преди да са проникнали в основната броня на машината. Подсилени метални конструкции и елементи „шипове“ се монтират за противодействие на нарастващата заплаха от FPV дронове, които се превърнаха в основна опасност за бронираната техника на бойното поле.

 също така посочва, че украинските екипажи адаптират вътрешния интерфейс на танковете Abrams чрез интегриране на локализирани контролни панели. Тази модификация е насочена към опростяване на процеса по обучение и работа на личния състав, който не е запознат с англоезичните системи.

В момента Украйна оперира с няколко десетки танка Abrams. САЩ започнаха доставката на 31 танка M1A1 SA-UKR през 2023 г. Допълнителни единици бяха доставени от Австралия, която обяви през октомври 2024 г., че ще прехвърли изведени от експлоатация M1A1 Abrams от своя инвентар.

Австралийските танкове влязоха в бой през декември, след като бяха оборудвани с подобна защита против дронове, като бяха използвани при операции край Покровск. Австралия е прехвърлила общо 49 танка M1A1 Abrams, служили в нейните въоръжени сили между 2007 и 2024 г. Поддръжката и ремонтът на тези системи се подпомагат от Полша, където заводът Wojskowe Zakłady Motoryzacyjne разшири капацитет за обслужване на танкове Abrams, използвани от украинските сили.

По-рано украински инженери разработиха нова система за защита на доставените от САЩ бойни машини на пехотата M2A2 Bradley срещу заплахи от дронове и кумулативни заряди. Според Defense Express, системата Tower 1 и създадена от Iron Nuts, съчетава твърди рамки с мрежести екрани за намаляване на проникването на бойни глави и отклоняване на ударите.

Удар в Белгород: Групата „Лазар“ унищожи руска бронирана техника, готвена за настъпление към Харков.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински войски нанесоха трансграничен удар с безпилотни летателни апарати в Белгородска област, поразявайки замаскирана бронирана техника и военно оборудване, съобщи групата „Лазар“ на Националната гвардия на Украйна на 25 март.

Според изявление от групата операцията е била проведена в началото на март, като екипажи на украински дронове-бомбардировачи са поразили множество руски активи, разположени в близост до границата.

От подразделението съобщават, че руските сили са скрили техниката си в горски пояс, вероятно с цел да намалят видимостта за въздушното разузнаване. Оператори от групата са използвали своите безпилотни системи за обследване на района и откриване на цели, след което са предали координатите им на екипажи за нанасяне на удар.

Украинските дронове-бомбардировачи са атакували целите, като по данни на групата са поразени 6 танка и 2 единици тежка бронирана техника. В изявлението се посочва, че тя вероятно е била разположена в района за участие в бъдеща офанзива към Харков.

Кадри, публикувани от групата в социалните мрежи, показват руски бронирани машини, открити и взети на прицел от перспективата на украинските дронове.

Русия превръща складираните Т-64 в паметници – знак за окончателно отписване на типа

🇷🇺 OSINT експертът Jompy, който наблюдава систематично складовите резерви на руската армия чрез сателитни снимки, съобщи, че Русия е започнала да извежда танкове Т-64 от складове за монтиране като паметници в различни населени места. Според него това е силен индикатор, че Т-64 на практика не могат да бъдат разглеждани като резервна бронирана техника с потенциал за бъдеща употреба.

В предходните си доклади той многократно е отбелязвал, че не е засичал нито един случай на реактивиране на Т-64 от руска страна. Обяснението, което той предлага, е структурно – Русия няма производствена база за двигатели и резервни части за този вид танкове. Т-64 е проектиран и произвеждан в завода „Малишев" в Харков, където в миналото е фокусирано и серийното производство на 5-цилиндровия двутактов дизелов двигател 5ТДФ, задвижващ машината.

Русия никога не е изградила собствен капацитет за производство на тези двигатели, а след разпадането на Съветския съюз поддръжката и модернизацията на Т-64 останаха изцяло в украински ръце. Когато Москва стандартизира бронетанковия парк около фамилиите Т-72 и Т-80, инфраструктурата за обслужване на Т-64, включваща логистични вериги, специализирани кадри и складове за части, беше ликвидирана.

Според изчисления на експерта, датиращи отпреди половин година, в руските складови бази са били налице 653 единици Т-64, като всички са оценени в лошо и много лошо състояние. От общо 752 складирани преди войната Т-64 едва 110 са били изведени – вероятно не за повторна употреба в руските въоръжени сили, а за канибализиране на части или за нуждите на звената от т.нар. ДНР и ЛНР, които продължават да използват Т-64 в ограничени количества.

Решението да се използват оставащите корпуси за паметници потвърждава оценката, че повторна употреба на Т-64 би изисквала възстановяване на цялостна производствена и логистична екосистема – нещо, което Русия очевидно не може или не е готова да направи в условията на война. За сравнение, тя е реактивирала хиляди танкове от други серии: по данни на Jompy от руските складове са били извлечени общо 4800 танка от началото на пълномащабната инвазия – основно Т-80Б/БВ (1411), Т-72Б (1191) и Т-62 (1012). Наскоро бяха засечени и признаци за започнало реактивиране на по-стари подварианти Т-72 „Урал" и Т-72А, което говори за изчерпване на по-лесно възстановимите машини.

Дъщерята на Ким подкара танк: Пхенян демонстрира приемственост в мащабни военни учения.

🇰🇵 Дъщерята на върховния лидер Ким Чен Ун пое управлението на танк по време на армейско учение под надзора на баща си в поредната съвместна публична поява на двамата, засилваща спекулациите на международни експерти, че момичето се подготвя за наследник на Ким.

Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) съобщи в петък, че ден по-рано Ким е ръководил учение с участието на бронетанкови части и пехотни войски, по време на което е отправил призив за завършването на подготовка за война.

Видео и снимки, излъчени от държавните медии, показват как дъщерята на Ким се подава от люка на водача на движещ се масленозелен танк, докато усмихнатият ѝ баща седи върху машината с трима войници.

Според наблюдатели позицията на момичето ясно показва, че тя е управлявала бронираната машина, първо по рода си действие за самата нея. Те обаче отбелязват, че съвременните танкове не са технически сложни за пилотиране, особено при краткотрайно движение с ниска скорост.

„Тя просто караше направо с ниска скорост. Управлението на съвременните танкове е лесно и мисля, че за нея е било още по-лесно, тъй като се движеше по равен терен“, коментира Ли Ил-у, експерт от Корейската мрежа за отбрана в Южна Корея.

13-годишното момиче, чието име е Ким Джу-ае, придружава своя баща на поредица от ключови военни и държавни събития от края на 2022 г. насам. Държавните медии в изолираната азиатска страна я описват като „най-обичаното“ и „уважаваното“ дете на Ким Чен Ун и публикуват кадри, които подчертават тяхната близост.

Наскоро двамата стреляха с пистолети по време на посещение в завод за леки боеприпаси и наблюдаваха изпитания на реактивни системи за залпов огън. През септември тя придружи баща си в Пекин, а по време на празненствата за Нова година го целуна по бузата.

Миналия месец службата за външно разузнаване на Южна Корея публикува оценка, според която Ким Чен Ун се доближава до момента, в който ще я посочи официално за свой наследник начело на страната. Някои експерти не са съгласни с това, изтъквайки сравнително младата възраст на Ким и силно доминираната от мъже йерархия на властта в Северна Корея.

Междувременно ученията н Корейската народна армия се проведоха в момент, когато САЩ и Южна Корея участваха в ежегодни военни маневри, разглеждани от Пхенян като репетиция за инвазия. В четвъртък те приключиха 11-дневното си компютърно симулирано командно-щабно учение, но полевата подготовка все още е в разгара си.

Колони с бронирана техника бяха засечени близо до границата с Иран.

🇺🇸🇮🇶 Видео, разпространено в социалните мрежи, показва трансфер на голямо количество бронирана техника в района на град Диана в автономния регион Иракски Кюрдистан, близо до държавната граница със съседен Иран.

Геолокацията на заснетия конвой потвърждава, че машините, сред които се разпознават бронетранспортьори и джипове Humvee, се намират на около 50 км от границатата. Видеото сочи към мащабен трансфер на военно оборудване към вътрешността на Иракски Кюрдистан. Подобно разгръщане на сили не е случайно и вероятно сигнализира подготовка за началото на сухопътни операции през граничната линия.

Словакия тихомълком е подновила производството на БМП-1.

🇸🇰 Словакия тихомълком е подновила своето производство на модернизирани корпуси за бойните машини на пехотата БМП-1 в завод, стоял законсервиран в продължение на три десетилетия. Това се случва след осигуряването на мащабна, но неоповестена чуждестранна поръчка, която военни анализатори свързват с Украйна.

Според украинското издание Defense Express словашката компания STV Group е сключила договор с „мистериозен чуждестранен клиент“ за производство на преработени корпуси на БМП-1, които са почти идентични по форма с оригиналните съветски машини, но са изцяло отново проектирани, така че да отговарят на съвременните стандарти за материали и ергономия на НАТО.

Корпусите ще бъдат произвеждани в завода в Дубница над Вахом, където между 1970 и 1989 г. беше сглобяван лицензиран вариант на БМП-1, известен на местно ниво като BVP-1. След 36-годишна пауz без пълномащабно производство, сега заводът се подготвя за серийно производство, планирано за 2026–2027 г., с очакван капацитет до 100 машини годишно, отбелязва Defense Express.

Модернизиран корпус, а не музеен експонат

Макар и външно сходни с оригинала, новите корпуси се изграждат от модерна бронирана стомана, предлагаща по-добра защита.

Defense Express съобщава, че цялата структура е дигитално проектирана, като са разработени от нулата нова документация и заваръчни приспособления. Вече е завършен прототип, който според информацията е преминал изпитания за мобилност.

За разлика от производството от ерата на Студената война, включващо голям брой съоръжения, STV Group възнамерява да консолидира процеса изцяло в Дубница.

Компанията обаче не е уточнила дали ще доставя само корпуси, шасита или напълно сглобени машини, което оставя възможни няколко конфигурации, според анализа на Defense Express.

Защо Украйна е най-вероятният получател?

Defense Express твърди, че държавите от НАТО са малко вероятни клиенти, предвид остарелите нива на защита и дизайн на БМП-1, докато мащабни поръчки от Африка или Азия вероятно биха изисквали напълно завършени машини, което поставя под въпрос дали подобно търсене би могло да оправдае подновяване на производството на корпуси в подобни мащаби.

Украйна обаче отговаря на профила. Defense Express припомня, че тя вече експлоатира, поддържа и модернизира платформи БМП-1, разполага с обучени екипажи и се нуждае спешно от сериозен брой достъпни бойни машини на пехотата, което я превръща в най-правдоподобния кандидат за поверителната поръчка.

Според анализи най-вероятният сценарий би бил доставката на пълно шаси без куполи, което ще позволи на Украйна да интегрира собствени бойни модули местно производство. Defense Express изброява няколко украински варианта, включително „Спис“, „Шквал“, „Щурм“, „Стилет“ и „Парус“, които вече са на въоръжение или се намират в производство.

Временно, а не дългосрочно решение

От Defense Express изтъкват, че дори БМП-1 по стандартите на НАТО е фундаментално остаряла машина. Въпреки подобрените материали и ергономия, нивата на защита не отговарят на никакви съвременни изисквания на бойното поле. В крайна сметка Украйна се нуждае от БМП от ново поколение с по-висока оцеляемост, мобилност и защита на екипажа.

Въпреки това възродената производствена линия е способна да предложи бързо, мащабируемо и сравнително евтино междинно решение, което да запълни спешни празнини, докато по-модерните платформи остават дефицитни.

На този етап самоличността на клиента не е официално разкрита, но рестартирането на отдавна неактивна производствена линия от годините на Студената война, съчетано със спешните нужди на Украйна, прави посоката на тази история все по-трудна за пренебрегване.

Хърватия прехвърли танкове М-84 и бойни машини М-80 на Германия за доставка до Украйна

🇭🇷🇩🇪🇺🇦 Хърватия вече е прехвърлила своите танкове М-84 и бойни машини на пехотата М-80 в Германия, откъдето те ще бъдат доставени директно на Украйна. Това потвърди министър-председателят Андрей Пленкович на 10 декември 2025 г.

В изказване по време на пресконференция за формализиране на споразумението за придобиване на Leopard 2A8 между Хърватия и Германия, Пленкович отбеляза, че бронираните машини вече не са обект на административни процедури в Хърватия и се намират на територията на Германия, което позволява по-бързото им предаване на украинските войски.

Съобщението дойде на фона на финализиране на сделката, съгласно която Хърватия ще придобие 50 основни бойни танка Leopard 2A8 на обща прогнозна стойност около 1,5 милиарда евро.

Правителствени служители в Хърватия подчертаха контраста между M-84 и Leopard 2A8 и описаха немския танк като фундаментално различен по отношение на философията на защита, дигиталната интеграция и системите по стандарт на НАТО, а не просто като постепенно надграждане на техника от епохата на бивша Югославия.

Сделката отразява дългосрочен процес, оформен от двете основни стратегически цели на Хърватия: подкрепа за отбраната на Украйна и модернизация на собствените ѝ въоръжени сили.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Хърватия разгледа възможността за трансфер на военно оборудване, което не би довело до подкопаване на националната отбрана, докато в същото време би ускорило преминаването ѝ от югославско и съветско оборудване към съвременно такова, отбеляза Army Recognition.

Към края на миналата година Хърватия и Германия съгласуваха посочените цели чрез механизъм, с който Хърватия освобождава танкове M-84 и бойни машини M-80 за доставки към Украйна, докато Германия дава финансова и индустриална подкрепа, свързана с присъединяването на Хърватия към общността на потребителите на Leopard 2.

В рамките на тази инициатива Хърватия получи по-рано и танкове Leopard 2A4, което спомогна да бъде преодолян преходният период. Описаният подход позволи на Хърватия да превърне остарялата бронирана техника в незабавна военна помощ за украинската отбрана и катализатор на усилията си за модернизация.

Основният боен танк M-84 играе ключова роля в тази инициатива. След разпадането на Югославия, Хърватия наследи своите M-84, които са лицензирана разработка на съветския Т-72М1, адаптиран за местната индустрия. Вместо да замени изцяло бронирания си състав, години наред Хърватия беше фокусирана върху поддръжка и модернизацията на наличния такъв поради бюджетни ограничения и наличния капацитет за вътрешен ремонт.

Според предварително оповестени данни, пакетът за трансфер включва 30 единици M-84 и 30 бойни машини на пехотата M-80 с включени резервни части и боеприпаси, чиято обща прогнозна стойност възлиза на 144.8 милиона евро.

• M-84A4 „Снайпер“: модернизирани до стандарта M-84A4 – процес, завършен за целия флот до 2008 г. Модернизацията подобри управлението на огъня и ситуационната осведоменост, но без да променя значително защитата на танка, която до известна степен остава съгласувана със стандартите на Т-72М1 и Т-72А.
• M-80 БМП: Бойната машина на пехотата е втория стълб на споразумението. Често бъркана със съветския модел бойни машини, М-80 е оригинален югославски дизайн, разработен през 70-те години. Основното ѝ въоръжение е 20-милиметрово автоматично оръдие. Въпреки че е слабо защитена по съвременните стандарти, нейното значение за украинската отбрана се крие в интеграцията ѝ подобни машини, които вече са на въоръжение, което улеснява обучението и логистичната интеграция.

Трансферът на бронираната техника се вписва в по-широката рамка на хърватската военна помощ за Украйна, която търпи непрекъснато разширение от 2022 г.

До ноември страната е обявила общо 15 пакета военна помощ, 14 от които са изцяло финализирани, на обща стойност от над 212 милиона долара. Доставките включват многоцелеви хеликоптери Ми-8, транспортни самолети Ан-32Б, артилерийски системи, ракетни установки, противотанкови оръжия и друго оборудване.

Освен това през октомври Хърватия и Украйна подписаха писмо за намерение за разширяване на съвместното производство на оръжия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската армия въведе на въоръжение рядко срещани реактивни системи за залпов огън М93А3 „Харон“, произведени в Хърватия, отбелязвайки първото потвърдено появяване на тази платформа в арсенала на Украйна.