Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.

Пентагонът иска големите бази в САЩ да издържат 90 дни самостоятелно

🇺🇸🛡️ От всяка голяма военна база в континенталната част на САЩ се очаква да поддържа сама своите основни дейности поне 90 дни, осигурявайкиси ток, вода, гориво и връзка, ако мащабна война срине енергийните мрежи и веригите за доставки. Изискването е част от FORTRESS America, програмата на Пентагона за отбрана на американската територия, записано във вътрешни документи, разгледани от Fox News Digital, които бяха описани в ексклузивен материал на 25 октомври 2026 г.

„Не искаме да разчитаме на обичайната цивилна инфраструктура на общините, за да осигуряваме своята национална отбрана. Просто не можем. Това е недопустим риск“, заяви главният говорител на Пентагона Шон Парнел. В цитираните от изданието негови думи срокът от 90 дни не се споменава. По данни на Fox той е ръководил разработката на инициативата, а пред DefenseScoop друг служител също го посочи като човека, от когото е тръгнала идеята.

Инициативата не е нова, но изискването за 90 дни е. Министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви FORTRESS America на 30 септември в речта си „State of the Force“ в базата на морската пехота в Куантико. Акронимът означава „федерални операции за устойчивост, ресурси за войските, енергия, снабдяване и оцеляване“, а Хегсет го нарече „национална застрахователна полица за американската родина“. Обещанието му тогава бе енергийно: „Всяка голяма военна база в Америка ще произвежда собствен ток, автономно от гражданската мрежа. Ако противник извади мрежата от строя с кибератака, саботаж или каквито и да било средства, светлините в базите ни не угасват.“ Той не посочи срок за изпълнение и продължителност на автономното захранване. Документите, описани от Fox, превръщат това обещание в измерим стандарт и го разширяват от тока към водата, горивото и комуникациите.

Рамката е дефинирана с меморандум на Хегсет, издаден след речта. Документът разделя FORTRESS на пет отделни направления: енергийна независимост; устойчивост на веригите за доставки и на отбранителната индустрия; стратегически резерв на отбраната; укрепване на базите и киберзащита; устойчивост в космоса и в електромагнитния спектър. На 6 октомври заместник-министърът по придобиване и поддръжка Майкъл Дъфи разпореди на 8 висши служители да започнат работа и назначи Ричард „Мат“ О'Мали за временен директор на програмното звено, съобщи DefenseScoop.

Енергията остава първото направление. Според Fox програмата предвижда преносими ядрени реактори, големи хранилища с батерии и микромрежи – локални енергийни системи, които могат да отделят базата от цивилната мрежа и да я захранват в условия на продължителен срив. „Енергията вече е част от боя. Без ток губиш комуникации, вода, логистика, производствени линии и самите основни структури на военното командване“, обясни Парнел. Част от планираните решения вече се осъществяват: на 26 август Сухопътните войски избраха по програмата Janus 5 компании, които ще проектират, изграждат и експлоатират ядрени микрореактори във Форт Браг, Форт Кембъл, Форт Худ, Форт Бенинг и Форт Дръм. Армията планира да вложи в тях около 2,2 млрд. долара през финансовите години от 2027 до 2031 г. и плаща само след изпълнението на съответните етапи. Първият реактор трябва да заработи до 30 септември 2028 г. ВВС работят по проект за микрореактор в базата Айелсън в Аляска от 2022 г.

Разликата в мащабите се откроява при собствените оценки на военните. Енергийната стратегия за базите, публикувана през 2021 г. от Министерството на ВВС, отправяше предупреждение за възможни спирания на тока от 30 и повече денонощия заради тежки метеорологични условия или кибератаки. Планът за действие за инфраструктурата на базите от 2024 г. предвиди микромрежи в 14 бази на ВВС и 2 на Космическите сили до фискалната 2030 г. Новото изискване е за 90 дни, важи за всички големи бази и не се ограничава до ток. На брифинг на 20 октомври висш служител на Пентагона заяви, че подробностите още се уточняват, докато се преценяват нуждите на около 500 бази в континенталната част на страната, а цената още не е сметната. Според списание Air & Space Forces пълното постигане на енергийната цел може да отнеме десетилетия.

Втората част от плана, както го описва Fox, е снабдяването. FORTRESS предвижда стратегически резерви от боеприпаси, гориво, критични суровини, електроника, резервни части и медицински материали. Размерът на резервите ще зависи от темпа на изразходване на всеки вид запаси в интензивен конфликт и от времето, нужно на заводите да възстановят изразходваните количества. За доставките и производството, от които въоръжените сили зависят най-силно, FORTRESS изисква поне 2 варианта за доставка или производство, отговарящи на необходимите изисквания, така че загубата на една фабрика или един доставчик да не спира операциите. „Следващият конфликт най-вероятно ще се води на няколко фронта. Погледнете геополитиката зад всяка голяма война. Когато това стане, глобалните вериги за доставки ще се скъсат“, каза Парнел. Хегсет беше изразил същата мисъл в Куантико, когато обеща достатъчно големи стратегически резерви, за да продължи Америка да се бие, ако световните доставки се скъсат, „а в истинска война те ще се скъсат“.

Третата част е индустрията. Гражданската резервна производствена мрежа (Civil Reserve Manufacturing Network) е създадена с член 1841 от закона за отбранителния бюджет за финансовата 2026 г. по образеца на гражданския резервен въздушен флот, при който авиокомпании предоставят самолетите си на Пентагона по време на криза. Сега мрежата е включена във FORTRESS и чрез нея Пентагонът иска предварително да определи кои граждански заводи могат да преминат към военно производство. Техническите изисквания, киберзащитата, договорите и процедурите за преустройство се уреждат преди военен конфликт, а не след началото му. Планът предвижда и редовни изпитания на устойчивостта на индустрията и мобилизационни учения, които да покажат дали производителите ще издържат продължителни сривове. През април The Wall Street Journal съобщи за предварителни разговори на Пентагона с ръководствата на General Motors и Ford за пренасочване на част от производствения им капацитет към оръжия и боеприпаси. Към тогавашния момент споразумения нямаше.

Последното направление обхваща космос и електромагнитен спектър. FORTRESS включва мерки за защита на военните комуникации, навигацията и спътниковите връзки срещу смущения, включително подготовка за действия при заглушен GPS и при извадени от строя космически системи. За плана като цяло Парнел каза: „Не искаш да вземаш тези решения насред глобален конфликт на няколко фронта. Трябва да имаме план.“

Нито Хегсет в пасажа за FORTRESS, нито Парнел в думите си пред Fox назовават противник. Парнел описа промяната като край на едно допускане: „Осъзнах, че нашето мислене за отбраната на родината до голяма степен стъпваше на остарялото допускане, че два океана ще ни пазят.“ Сценарият с удар по гражданската инфраструктура има и прецеденти. През 2021 г. атака с изнудвачески софтуер спря тръбопровода Colonial Pipeline и предизвика недостиг на гориво и паника по цялото източно крайбрежие, а войните в Украйна и с Иран включват многобройни удари по енергийни обекти, напомня Air & Space Forces. На 7 февруари 2024 г. Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA), Агенцията за национална сигурност (NSA) и Федералното бюро за разследване (ФБР) предупредиха, че свързани с Китай кибергрупи, известни като Volt Typhoon, „се стремят да заемат предварително позиции в ИТ мрежите за кибератаки срещу критичната инфраструктура на САЩ, които да нарушат работата ѝ или да я разрушат, в случай на голяма криза или конфликт със САЩ“. Засегнатите организации бяха главно от секторите комуникации, енергетика, транспорт и водоснабдяване, а при някои мрежи хакерите бяха поддържали достъп за период от 5 години.

В същата реч Хегсет обяви и конкурс за изцяло нова база „Next Great American Base“, по думите му – първа такава от 40 години насам. Той призова губернаторите да предложат щат, който да приеме между 15 000 и 25 000 военнослужещи в база на „стотици хиляди акри със собствено производство на енергия, модерна ПВО и най-нови технологии“. „Мислете за крепост“, каза министърът. Висшият служител от брифинга на 20 октомври посочи, че проектът вероятно ще служи като място за пилотно прилагане на идеите на FORTRESS.

Новото в документите е, че за обещанието от Куантико вече има измерим критерий, по който може да бъде проверено неговото изпълнение: 90 дни самостоятелно осигуряване на ток, вода, гориво и връзка във всяка от големите бази. Засега този критерий е налице само във вътрешни планове, а Пентагонът тепърва трябва да оцени нуждите на 500 бази. Публичен график няма, цената не е изчислена, а засега реакторите по Janus са предвидени за 5 бази. Общо Сухопътните войски очакват над 20 микрореактора, но първият трябва да заработи едва през 2028 г. Служителят от брифинга каза, че детайлите още се уточняват. Затова не е ясно дали 90-те дни са задължение с последствия за базите, които не го изпълнят, или ориентир за подреждане на приоритетите. При сегашните данни е много вероятно до края на десетилетието повечето големи бази в континенталните САЩ да не отговарят на 90-дневния стандарт. Първият знак за обратното ще е следващото бюджетно искане на Пентагона: отделно бюджетно перо за FORTRESS, което да финансира не само ток, но и запаси от вода и гориво и защитена връзка, би превърнало 90-те дни от измерим критерий в програма.

Десетки израелски изтребители стигнаха до иранската граница и се върнаха

🇮🇱✈️🇮🇷 Десетки изтребители и самолети-цистерни на израелските ВВС са прелетели над Сирия и Ирак през нощта на 19 срещу 20 октомври по маршрут като този при евентуален удар по Иран и са завили обратно съвсем близо до иранската граница. Според източници на Axios Израел е представил полета пред САЩ като учение за възпиране, но част от американските служители са останали с впечатление, че израелците са се надявали Иран да открие огън по самолетите и така да им даде повод за удар.

Барак Равид, кореспондент на Axios и N12, разказа за операцията в два паралелни материала. Този в сайта на израелската телевизия се основава на сведения от американски източници, а версията в Axios цитира и американски, и израелски служители. Първи за среднощно учение с полет на израелската авиация близо до Иран съобщи Fox News още на 20 октомври, без да се позовава на конкретни събеседници. Axios обяви, че самолетите са стигнали на над 1300 км от Израел. До момента Израелските отбранителни сили (IDF) не са коментирали публично твърденията, а като дата двете издания сочат едно и също денонощие: N12 пише за нощта между понеделник и вторник, а Axios – за понеделник.

Събеседниците на Равид споделят, че Израел е уведомил САЩ предварително и е описал операцията като тренировъчна, с цел демонстрация на сила и възпиране на Иран от удари срещу Израел преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Част от служителите, с които говори Axios, смятат, че в полета няма нищо странно и целта му наистина е била такава. Те допълват, че израелците са знаели, че самолетите ще бъдат засечени от иранските радари. Axios отбелязва, че дори като възпиращ жест полетът е можел да доведе до грешна преценка в Техеран, до ирански отговор и до подновяване на войната.

Полетът е извършен в деня, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет направи необявена визита в авиобаза „Увда“ в пустинята Негев, където разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Неговият говорител Дорон Шпилман потвърди срещата и каза, че двамата са обсъдили заплахите в региона. Според Axios операцията не е била свързана с посещението.

Тя идва след разногласие между Нетаняху и Тръмп за нов удар. В началото на месеца израелският премиер е обсъждал с президента на САЩ Доналд Тръмп нова мащабна операция срещу Иран още преди изборите в двете страни, позовавайки се на данни от разузнаването, според които режимът в Техеран прави тревожни стъпки към възстановяване на ядрената програма. Началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир предупреди председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн, че подновяването на бойните действия в този срок може да наложи отлагане на вота, защото Иран вероятно ще отговори. В началото Тръмп е изглеждал склонен да поднови ударите, но после се е разколебал, което го е накарало да отхвърли предложението на Нетаняху. Financial Times съобщава, че президентът изключва нападение до междинните избори в САЩ на 3 ноември. Израелски служител увери Axios, че Замир няма да допусне неоправдани военни действия, които биха застрашили вота.

Нетаняху говори открито за крайната цел. На 21 октомври, на церемонията по завършване на курса в Бахад 1, водещата офицерска школа на IDF, той нарече върховния лидер Моджтаба Хаменей „дежурния диктатор“, решил да тръгне по стъпките на своя баща. „Той свали предпазителя и Иран отново се опитва да разработи бомбите на смъртта. Затова има само един начин да премахнем тази заплаха веднъж завинаги – да свалим режима в Иран. И това е указанието ми към ЦАХАЛ, Мосад и службите за сигурност“, предупреди Нетаняху. Министърът на отбраната Израел Кац от своя страна се обърна към Иран и съюзниците със съвета да не се опитват да окажат влияние на вота с удари и заяви, че при нападение срещу Израел Иран ще бъде ударен с пълна сила.

На 22 октомври NPR съобщи, позовавайки се на човек, запознат със съвместното военно планиране, че САЩ и Израел подготвят планове за възможен удар по Иран след междинните избори в първите дни на ноември. Според същия източник Израел първоначално е планирал да удари още в средата на октомври, около две седмици преди собствения си вот, но Тръмп е изказал възражения. Понастоящем Пентагонът концентрира сили в региона, въпреки че подготовката може просто да е част от натиска над Ислямската република за дипломатическо споразумение.

Междувременно американската армия намали без публични изявления присъствието в базите си в Близкия изток, съобщи NBC News по данни на две официални лица и двама души, запознати с взетото решение. Това е отговор на продължаващите заплахи, включително от Иран, и повтаря изтеглянето от началото на войната през февруари. Военнослужещи са били изведени от военни бази в Йордания, Катар и Кувейт. Държавният департамент на САЩ нареди на служители, чието присъствие не е неотложно, както и на техните близки, да напуснат пределите на Саудитска Арабия. Говорителят Томи Пигот уточни, че заповедта засяга единствено кралството, като я обвърза с продължаващите удари на хутите по цивилни обекти в страната. Американски служители заявиха пред Reuters, че ведомството се готви да изтегли семействата и от други свои мисии из региона.

Техеран отговаря със заплахи. Министърът на външните работи Абас Аракчи заяви пред държавните медии по-рано днес: „Готови сме за дипломация също толкова, колкото за война“. По думите му е възможен всеки сценарий, включително нападение от САЩ и Израел. Държавните медии цитират и източник от службите за сигурност, според когото при удар срещу ирански официални лица или гражданска инфраструктура Иран ще отвърне с удари по американските интереси в региона и инфраструктурата на всяка държава, участвала в ударите. Ядолах Джавани, заместник по политически въпроси в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заяви готовност за унищожаване на интернет кабелите по дъното на Ормузкия проток. Официален коментар за полета на израелските изтребители няма, но местни медии преразказаха подробно материала на Axios, а техеранският всекидневник „Hamshahri“ излезе със заглавие „Операция за измама за започване на война с Иран“.

Войната започна на 28 февруари със съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел. Още в първия ден тя доведе до ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки фигури от високите етажи на ислямския режим. Примирието сключено в първите дни на април, се срина бързо: Вашингтон и Техеран продължиха да си разменят удари за контрола върху Ормузкия проток, а САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища. Преговорите са в застой заради ядрената програма. Иран отхвърля исканията, отправени от Вашингтон, и поставя 7 собствени условия за отварянето на протока, сред които вдигане на морската блокада, отмяна на петролните санкции и спиране на бойните действия на всички фронтове.

Предварителното уведомяване на Вашингтон и завоят преди границата не изясняват дали става въпрос за възпиране, или за провокация. И двете действия биха били част от учение за възпиране, но също и от полет, чиято цел е да предизвика изпреварващ удар от Иран, без да нарушава въздушното му пространство. Точно това подозират американските източници, но съмненията им почиват единствено на косвени впечатления, докато служителите, с които е разговарял Axios, не намират нищо необичайно в операцията. Наред с това впечатление обаче са налице някои безспорни факти: Тръмп вече е отхвърлил израелско предложение за нанасяне на удар преди вота, а на 21 октомври Нетаняху публично възложи на армията и разузнаването задачата да свалят режима в Техеран. Въпреки това израелски удар срещу Иран преди 27 октомври остава малко вероятен: Financial Times припомня, че както Тръмп, така и началникът на Генералния щаб на IDF са против това, а единственият период, който NPR посочва за възможен удар, започва след 3 ноември.

Първия отговор ще даде самият вот: ако изборите се проведат по график на 27 октомври, вариантът за удар преди тях, срещу който предупреди Замир, отпада. Вторият ще дойде от посолствата в страните от Залива. Ако заповедта за напускане включи и други мисии в периода преди 3 ноември, плановете за нанасяне на удар през следващия месец, за които пише NPR, вече ще се осъществяват като конкретна подготовка.

Хегсет се срещна с Нетаняху в Израел осем дни преди изборите

🇺🇸🤝🇮🇱 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник без това да бъде предварително обявено, и се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Това съобщи Axios късно снощи, като се позова на двама източници, запознати със срещата. То идва 8 дни преди изборите за Кнесета на 27 октомври в момент, когато двете страни обсъждат дали да подновят мащабните военни операции срещу Иран.

Официално потвърждение няма. Пентагонът отказа коментар, израелското посолство в САЩ не отговори на запитвания за коментар, а канцеларията на премиера не реагира веднага. Reuters не успя самостоятелно да потвърди визитата. Подробности за разговора не са оповестени и не е ясно дали двамата са обсъждали нов удар по Иран.

Хегсет не е случаен събеседник по тази тема. На 13 октомври Axios съобщи, че Нетаняху и американският президент Доналд Тръмп са коментирани миналата седмица възможна нова съвместна операция, насочена срещу ядрените и военни обекти в Ислямската република, и то преди изборите в Израел и в САЩ. Нетаняху се е позовал на данни на израелското разузнаване, че Техеран възстановява ядрената си програма. Според служител от администрацията Тръмп го е насърчил да се готви, но не е поел ангажимент, че ударът ще бъде нанесен. Израелски източник твърди, че президентът първоначално е бил склонен да се включи, а после се е разколебал. Източници, запознати с казуса, посочват Хегсет и ръководството на Централното командване на САЩ (CENTCOM), което отговаря за Близкия изток, сред най-упоритите привърженици на подновяването на войната. Повечето съветници в обкръжението на Тръмп предпочитат икономическия и дипломатическия натиск. „Твърдят, че това икономическо задушаване действа все по-добре. Да продължим така“, зове друг служител във Вашингтон. Белият дом отрече Тръмп и Нетаняху да са обсъждали подновяване на войната.

Военната подготовка тече интензивно от няколко седмици насам. В първите дни от октомври Пентагонът е разпоредил на CENTCOM да завърши приготовленията за евентуално подновяване на мащабните операции. В заповедта не е посочена дата, а официални лица подчертават, че Тръмп не е взел окончателното решение и възможните цели са енергийни, инфраструктурни и ядрени съоръжения. Израелското военно разузнаване от своя страна изгражда нова обширна база данни за цели в Иран: балистични ракети, площадки за ракетни пускове, заводи и обекти, свързани с ядрената програма, пише Ynet. Изданието отбелязва, че израелската армия и американските сили поддържат тясна координация от края на последната вълна от сражения, като всяко израелско участие в нова голяма конфронтация с Техеран би било съгласувано с Вашингтон.

Самият Тръмп публично очерта времева граница. На 8 октомври той заяви, че няма да атакува Иран преди междинните избори в САЩ на 3 ноември, определи преговорите с Техеран като продуктивни, но отбеляза, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. 5 дни по-късно заяви пред журналисти пред Белия дом, че решението за следващите стъпки срещу Ислямската република ще бъде взето „много скоро“, и описа противника с думите: „Иран е провалена държава. Нямат икономика, имат 300% инфлация, нямат пари, не плащат на войниците си.“

Израелското командване също отчита възможното съвпадение на вота с евентуалните удари. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир предупреди висши официални лица в Белия дом и Пентагона във Вашингтон, че нова ескалация с Иран може да принуди Израел да отложи изборите, съобщи Ynet на 8 октомври. По данни на същото издание той е обсъждал с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн възможността мащабните боеве да се подновят в рамките на 3 седмици. Причината за опасенията е, че Иран почти сигурно би отговорил с ракетни удари по израелска територия. Армията отказа коментар. Замир отмени и планирано пътуване до САЩ, където е трябвало да се срещне с командващия на CENTCOM и Кейн, с мотива, че обстановката не му позволява да напусне Израел. Ръководителите на службите за сигурност определят седмиците до 27 октомври като особено чувствителни и от началото на месеца съвместно оцениха как да се гарантира безопасното протичане на вота. По време на посещение във военновъздушна база Тел Ноф Нетаняху предупреди за „признаци“, че противниците на Израел може да опитат нападение преди вота: „Не се закачайте с нас, нито сега, нито някога.“ В самия ден на посещението на Хегсет канцеларията на Нетаняху сподели ново обръщение, записано пред изтребител на територията на авиобаза: „Имаме готовността, решимостта и способността да ударим своите врагове в момента, в който това се наложи. Враговете ни ще понесат по-тежки удари от онези, понесени досега.“

Посещението идва ден след като Тръмп открито застана зад Нетаняху. В писмо до израелците, публикувано на 18 октомври в Truth Social, той го нарече „велик министър-председател воин“ и обвърза своята подкрепа с Иран: „Ако Израел има грешния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби, Америка трябва да свърши тази работа сама, а аз не съм склонен да го правя.“ Публикацията завършва с израз на „пълна и цялостна подкрепа“ за неговото преизбиране. Три дни по-рано, в интервю за Newsmax, Тръмп отказа да подкрепи когото и да било. Нетаняху благодари с думите „Заедно ще довършим мисията!“. Лидерът на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и основен претендент от опозицията, отговори пред N12, че изпитва голямо уважение към Тръмп, но само гражданите на Израел могат да решат изхода от изборите. Министърът на финансите Бецалел Смотрич, партиен лидер на „Религиозен ционизъм“, определи Тръмп за един от най-големите приятели на Израел в света и посъветва избирателите да се вслушат в него, „просто защото е прав“.

Във Вашингтон тази подкрепа не е единодушна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отказа да последва този пример: „Не се намесвам в израелските избори“, каза той, цитиран от Reuters, като допълни, че подкрепя американски кандидати и е насочил внимание към междинните избори. Двама източници казаха пред The Jerusalem Post, че част от най-близките съветници на Тръмп също са се обявили срещу публична подкрепа за Нетаняху.

Нетаняху навлиза в последната седмица преди вота на фона на проучвания, според които неговата дясна и религиозна коалиция ще загуби своето мнозинство, макар че и опозицията може да срещне трудности при съставянето на кабинет. Това са първите национални избори след терористичното нападение, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли.

Войната срещу Иран започна на 28 февруари с над 900 удара в първата съвместна вълна от САЩ и Израел, в която беше убит върховният лидер Али Хаменей. Меморандумът от 17 юни, договорен с посредничеството на Пакистан, предвижда спиране на огъня на всички фронтове. Тръмп го анулира още към началото на юли, след като обвини Иран в обстрел на търговски кораби във водите на Ормузкия проток, а на 13 юли обяви, че морската блокада на иранските пристанища е подновена. През септември САЩ и Иран отново стигнаха до ограничена размяна на удари.

Собственото обещание на Тръмп изключва американски удар до 3 ноември, а израелците гласуват седмица по-рано. Засега няма определена дата за бойните действия, за които според Axios и Ynet тече подготовка. Срещата на Хегсет с Нетаняху е последният контакт на високо равнище в тази поредица, като нито една от двете страни е съобщила за какво са разговаряли Хегсет и Нетаняху.

📸 Снимка: Израелският премиер Бенямин Нетаняху с министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на официално посещение във Вашингтон (Chip Somodevilla/Getty Images)

Хегсет отново омаловажи съюзниците в Афганистан, ветеран изреди 14 държави

🇺🇸🎖️🇦🇫 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред кадети в Тенеси, че от 50-те държави в мисията на НАТО в Афганистан в бойни операции накрая са участвали 1-2, и разказа войнишка шега, според която абревиатурата ISAF на нашивката значи I Saw Americans Fighting – „Видях американци да се бият“. Часове по-късно пенсиониран полковник от американската армия, служил в Афганистан, му отговори с поименен списък на съюзниците, с които е воювал рамо до рамо, последвано от кратко обобщение: „Никой НИКОГА не е казвал това!“

Хегсет говори в събота, 17 октомври, в Университета на Тенеси в Ноксвил пред кадети от програмата за подготовка на запасни офицери (ROTC) и пред новобранци. Посещението е част от неговата обиколка „Send Me“, с която министерството приветства младите хора, избрали военната служба. Пълният запис на речта е публикуван в платформата на Пентагона за разпространение на видео и снимки (DVIDS).

„Бях капитан в Афганистан и ходехме в щаба в Кабул, а там имаше 50 знамена. Беше красиво да видиш 50 различни страни, които допринасят за алианса на НАТО и за мисията на ISAF. Само че допринасяха може би 5. Всъщност накрая в бойни действия реално участваха някъде 1-2“, заяви Хегсет. След шегата за нашивката той допълни: „Донякъде е шега, но е деморализиращо, когато усещаш, че това не е споделяне на тежестта, а бреме. Едно е да имаш знаме и да си част от коалиция. Съвсем друго е наистина да имаш способности.“ Оттам Хегсет мина към Европа: според него на САЩ са им необходими съюзници с развита отбранителна индустрия и армии, способни да действат далеч от границите си, а не държави, отслабили въоръжените си сили заради отворени граници и социални разходи.

Отговорът дойде в ранните часове на неделя в Х (бивш Twitter). Арнолд Стронг, който се пенсионира като полковник от армията на САЩ през 2017 г. след 30 години служба, прекарани основно в Афганистан и Ирак, сподели клипа с думите на министъра и заяви, че като майор е оглавявал оперативния и учебен отдел (S-3) на щаб, наставлявал Афганистанската национална армия. „Служих рамо до рамо с войски от Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Ирландия, Полша, Люксембург и дори Монголия!“, написа Стронг. До сутринта написаното събра над 80 хил. прегледа.

Броят на загиналите опровергава министъра по-категорично от всеки личен спомен. Между 2001 и 2021 г. в Афганистан са загинали 3621 военнослужещи от коалицията. От тях 2461 са американци, а близо 1160 са от други страни. Великобритания е загубила 457 души, Канада 159, а Франция 90. Германия е дала 62 жертви, Италия 53, а Дания и Полша по 44. Загиналите не са били охрана на щабовете в Кабул. Британци и датчани воюваха в Хелманд, канадците в Кандахар, нидерландците и австралийците в Урузган, все южни провинции, където талибаните бяха най-силни и където се водеха най-тежките сражения на цялата война.

Пропорционално на населението някои съюзници плащат по-висока цена от САЩ. Дания, страна с 5,5 млн. жители, е загубила 8 военнослужещи на 1 млн. души население, докато за САЩ съотношението е около 7,4. Грузия, която не е част от НАТО, но беше най-големият контингент извън него, има още по-висок показател: 32 загинали при 3,8 млн. души население.

В едно от твърденията си Хегсет е точен. Когато през 2012 г. се намира в Кабул като старши инструктор в центъра за обучение по противобунтовнически действия, НАТО отчита 50 страни с войски в ISAF. Бойната мисия на алианса приключи в края на 2014 г.  След нея в Афганистан остана по-малката мисия за обучение и съветване на местните сили. Част от тези контингенти наистина бяха символични, а много правителства години наред поставяха национални ограничения, които държаха войските им далеч от бойните операции. Командването на мисията често се оплакваше от тях. Сметката на загиналите обаче показва, че не „една или две“, а поне десетина армии са водили сражения и са погребвали свои войници.

Шегата за нашивката не е нова за Хегсет. На 11 юни 2025 г. пред комисията по въоръжените сили в Сената, той я разказа почти със същите думи и обобщи коалицията като „много знамена, но не много способности на терен“. Сенаторът демократ Крис Кунс тогава възрази, че във военните партньори на САЩ в Афганистан „има мнозина, които са служили и са загинали“. Хегсет отговори, че признава загубите на другите държави, но „основната част от усилието е американска“. През януари 2026 г. президентът Доналд Тръмп отиде дори по-далеч в интервю за Fox News, заявявайки как съюзниците от НАТО „бяха малко назад, малко встрани от фронтовата линия“. Британският премиер Киър Стармър определи думите му като „обидни и честно казано, отвратителни“, а италианският премиер Джорджа Мелони изрази изумението на кабинета си. Ден по-късно Тръмп похвали британските войници в Truth Social, когато двамата със Стармър разговаряха по телефона.

Повтарянето на тази история забравя и откъде започна войната. Единственият път, когато НАТО задейства клаузата за колективна отбрана, вписана в чл. 5 от Вашингтонския договор, е на 12 септември 2001 г. – ден след терористичните атаки на Ал-Кайда в Ню Йорк и Вашингтон. Тогава съюзниците обявиха нападението срещу САЩ за нападение срещу всички тях. Мисията, в която Хегсет днес вижда предимно американски военнослужещи и способности, се роди именно от тази солидарност.

България също е сред страните, чиито знамена Хегсет е виждал в Кабул. От 2002 г. до края на 2014 г. в ISAF участват 27 български контингента с общо 9184 военнослужещи, по данни на Министерство на отбраната. 17 от тях са пехотни роти, които охраняват вътрешния периметър на международното летище в Кандахар. Други българи служат в италианската бойна група в Кабул, ръководят въздушното движение на летището в Кабул, работят като инструктори и разузнавателни групи. След края на ISAF страната участва в следващата мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ с до 110 души.

Историята на войната в Афганистан е довод в днешния спор. Хегсет я разказва, за да обоснове натиска над Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана. Дали думите от Ноксвил ще останат реплика пред кадети, или ще прераснат в дипломатически спор като онзи от януари, ще покаже реакцията на съюзниците в Лондон, Копенхаген и Отава през следващите няколко дни. Тогава отново ще се стигне до списъка, който Стронг изреди по памет, и до 1160-те имена, които стоят зад него.

Ген. Джордж предупреди за недостиг на прехващачи до 2030-а, Хегсет го отстрани

🇺🇸 Два месеца преди началото на войната с Иран началникът на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Ранди Джордж отправя предупреждение, че армията разполага с критично ниски запаси от зенитни ракети и че този недостиг ще продължи до 2030 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет го отстрани на 2 април, в петата седмица на войната. CBS News разкри това в репортаж на 15 октомври, който се позовава на няколко официални лица, запознати с документа, изготвен в края на декември 2025 г. Самият Джордж отказа коментар.

Предупреждението беше включено в Плана за разпределение на силите в световен мащаб (Global Force Management Allocation Plan) – годишна заповед, утвърдена от министъра на отбраната, която определя към кое от 11 бойни командвания се разпределят частите и оръжията. Джордж е изготвил оценката си за плана за фискалната 2027 г. и по думите на служителите е стигнал до извода, че запасите от два вида прехващачи ще останат на стратегически ниско ниво до края на десетилетието. Първият е за противоракетния комплекс THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), който поразява балистични ракети в крайния участък на полета им, в атмосферата или непосредствено отвъд нея. Вторият е PAC-3 за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot – прехващач, който унищожава балистични и крилати ракети с пряко попадение. По съображения за сигурност CBS не публикува конкретните проценти, които са ѝ съобщени.

Служителите посочват три причини за недостига: прехващачите за Patriot, предоставени на Украйна след руската инвазия през 2022 г.; изразходваните в защитата на Израел; и ограничения капацитет на военната промишленост. Украйна е получила около 600 ракети за Patriot, като не всички са дошли от американските складове: част от тях са поръчани по програмата за помощ за сигурността на Украйна (USAI), а друга идва от европейски държави. 6 месеца преди оценката на Джордж, по време на 12-дневната война от юни 2025 г. американските сили изстреляха 150 прехващача за THAAD и 80 за Patriot. Изследователската служба на Конгреса посочва, че армията има 8 батареи THAAD с пълен боекомплект от 48 прехващача. С други думи, в рамките ная 12 дни са изразходвани почти толкова прехващачи, колкото носят 3 от 8-те батареи.

Войната с Иран, започнала на 28 февруари, отдалечи още повече срока, посочен от Джордж. В своя оценка от април Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли, че САЩ са влезли в 2026 г. с около 2300 прехващача за Patriot. От тях в бойните действия са изразходвани между 1050 и 1430, или до 61% от довоенния запас. През фискалната 2026 г. трябваше да се доставят под 500 нови. Съотношението за THAAD е още по-неблагоприятно: от около 355 прехващача са изстреляни между 190 и 290, или до 82%, а доставки за годината не бяха предвидени. Изпълнението на нова поръчка за THAAD отнема средно четири години и пет месеца, а за PAC-3 – около три години и половина. Един от служителите сподели пред CBS, че дори без да се изразходват още прехващачи възстановяването само до нивото от декември 2025 г., което Джордж вече е определил като стратегически ниско, ще отнеме до 2030 г. Срокът, за който генералът е предупредил, днес е нужен само за връщане до изходното ниво.

Именно тези два вида прехващачи биха били най-търсени при евентуален конфликт с Китай. „Това са двата армейски боеприпаса, които биха се използвали най-интензивно в конфликт с Китай“, казва пред CBS Марк Кенсиън, пенсиониран полковник от морската пехота и съветник в CSIS. 5-годишният срок предполага, че е спазван производственият график и нови операции не свиват запасите още повече. През януари Lockheed Martin обяви, че ще увеличи капацитета за THAAD от 96 на 400 прехващача годишно, а за фискалната 2027 г. Пентагонът е поискал над 800.

Украйна вече изпита последиците от този недостиг. „Повечето ракети PAC-2 и PAC-3 отиват в Близкия изток от доста време. Не сме приоритет номер едно при разпределението им“, отбеляза президентът Володимир Зеленски на брифинг в Брюксел на 16 октомври. Киев събира прехващачите на малки партиди, „по 2, 5 или 10 ракети“, и разчита основно на механизма PURL, при който Европа финансира доставките на американско оръжие.

Пентагонът отрича всичко това. „Твърденията за недостиг на американски боеприпаси са лъжа“, заяви пред CBS главният говорител Шон Парнел и допълни, че САЩ разполагат с „всичко необходимо, за да нанесат удар в избраното от президента време и място“. Отговорът се отнася до способностите за удар, а оценката на Джордж засяга способността за отбрана.

Пентагонът не обяви причина за отстраняването му. Официалното съобщение казва, че той „се пенсионира като 41-ви началник на щаба на Сухопътните войски с незабавно действие“, въпреки че от неговия мандат оставаше повече от година. Според New York Times търканията произтичат от дългогодишните претенции на Хегсет към армията, от спорове за назначения и от обтегнатите му отношения с министъра на армията Даниел Дрискол, а не от разногласия по същество. В същия ден бяха отстранени и генерал Дейвид Ходни, командващ Командването за трансформация и подготовка, и главният капелан генерал-майор Уилям Грийн. Нито един източник не свързва уволнението с оценката от декември.

Подобна последователност от събития има прецеденти във военната история на САЩ. През 1940 г. адмирал Джеймс Ричардсън, командващ ВМС, на два пъти се опитва да убеди лично президента Франклин Рузвелт, че базирането на флота в Пърл Харбър го оставя твърде уязвим за японска атака. В началото на 1941 г. той е сменен с адмирал Хъзбънд Кимъл, а през декември японската авиация атакува флота именно там. През май 1977 г. генерал-майор Джон Сингълоб, началник на щаба на американските сили в Южна Корея, каза пред Washington Post, че изтеглянето на американските сили от полуострова, планирано от Джими Картър, ще доведе до война. Министърът на отбраната Харолд Браун го отстранява с мотив, че публичните изказвания, „несъвместими с обявената политика за национална сигурност“, му пречат да изпълнява задълженията си. Това е единственият случай от поредицата, в който причината е обявена официално.

На 25 февруари 2003 г. генерал Ерик Шинсеки, началник на щаба на Сухопътните войски, казва в Сената, че за Ирак след Саддам ще са необходими „няколкостотин хиляди войници“. Два дни по-късно оценката беше описана като „силно погрешна“ от заместник-министъра Пол Уолфовиц. Шинсеки се пенсионира през юни в предвидения срок, а на церемонията не дойдоха нито министър Доналд Ръмсфелд, нито Уолфовиц. През март 2008 г. адмирал Уилям Фелън подаде оставка като началник на Централното командване, след като списание Esquire го описа като единствения в обкръжението на Джордж Буш, който се противопоставя на удар по ядрената програма на Иран. Министърът Робърт Гейтс настоя, че решението е „изцяло негово“.

Последните два случая са от времето на Хегсет. На 22 август 2025 г. той уволни генерал-лейтенант Джефри Круз, директор на Разузнавателното управление на Министерство на отбраната (DIA), чиято предварителна оценка установи, че ударите през юни 2025 г. са забавили иранската ядрена програма с няколко месеци, докато Тръмп говореше за „пълно заличаване“. Причина и тогава не беше обявена. Адмирал Алвин Холси напусна Южното командване две години преди края на мандата си, след като по данни на New York Times е изразил резерви по отношение на ударите по лодки в Карибско море. Пентагонът отрича Холси да е имал такива резерви.

Поредицата има и обратния пример. В края на февруари 2026 г. според Washington Post, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил Тръмп, че запасите от някои боеприпаси са сериозно изчерпани от отбраната на Израел и помощта за Украйна. Тръмп нарече статията „100% невярна“, а Кейн остана на поста. Каквато и да е причината за отстраняването на Джордж, числата, които е посочил, не изчезнаха с него.

Доставките, а не изявленията ще покажат дали прогнозата му ще се сбъдне. Ако през фискалната 2027 г. Lockheed Martin достигне обявения темп и Конгресът финансира поисканите над 800 прехващача THAAD, срокът ще се скъси. Подновяването на бойните действия срещу Иран или евентуална криза в Тайванския пролив би удължило срока отвъд 2030 г. При срок от три години и половина от поръчката до доставката на PAC-3 е вероятно Украйна да остане без достатъчно прехващачи поне през цялата 2027 г. Запасът, описан от Джордж като недостатъчен още в мирно време, сега трябва да стигне за войната с Иран, за Украйна и за подготовката срещу Китай.

Пентагонът вписа сред жертвите на войната с Иран офицер, загинал през март

🇺🇸⚰️ Пентагонът вписа в официалната си статистика за войната с Иран майор Сорфли Давиъс, офицер от Националната гвардия на Ню Йорк, починал на 6 март в базата „Кемп Бюринг“ в Кувейт, седмица след началото на операция Epic Fury. Заедно с неговата смърт в базата данни беше вписана и тази на жена моряк от ВМС, починала през септември. Така официалният брой на загиналите американски военни стигна 21, заедно с 865 ранени.

Промяната се появи вечерта на петък, 9 октомври, в Defense Casualty Analysis System (DCAS), системата, от която Конгресът и Белият дом получават официалните данни за убитите и ранените. За нея първи съобщи вестник The Washington Post. Репортерът на The Intercept Ник Търс в продължение на 6 месеца е поставял въпроса за случая на Давиъс в десетки писма и разговори с говорители на ведомството и в 10 публикации. Във вторник говорителката на Пентагона Патриша Кройцбергер му отговаря: „Ще проверя във ведомството. Нека се обърна към ръководството.“ Три дни по-късно, след нови напомняния в петък, числото в графата за смъртни случаи поради болест или нараняване извън бойни действия, отчетени към „Epic Fury“, се промени от нула на едно.

Нулата стоеше там въпреки собственото съобщение на Пентагона от март, че Давиъс е починал „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Сайтът на DCAS наскоро беше преработен, като бяха въведени по-подробни таблици по категории, но и в тях майорът липсваше. Военните първоначално отчитаха смъртта му към друга операция – „Spartan Shield“, свързана с постоянното американско присъствие в Кувейт, а не в кампанията срещу Иран. Тази версия се разпадна, когато Националната гвардия сама написа в скорошно съобщение, че веднага след като президентът Доналд Тръмп е започнал „Epic Fury“ на 28 февруари, „щабът на дивизията е започнал бойни действия“.

Давиъс беше офицер по свързочните системи в щаба на 42-ра пехотна дивизия. Според съобщение на Гвардията от юни същият щаб е командвал Task Force Spartan, бойния елемент на Сухопътните войски в Близкия изток. Оттам са атакувани ирански цели с новите ракети Precision Strike Missile (PrSM), които се изстрелват от комплексите HIMARS и имат обсег над 480 км. Командирът на дивизията генерал-майор Джак Джеймс нарича операцията „най-голямата и първа кампания с прецизни удари на голямо разстояние в историята на Сухопътните войски на САЩ“. В рамките на същото съобщение Джеймс отдава поименно почит на Давиъс, а Гвардията признава, че майорът е „провеждал операции“, когато е починал.

Пентагонът обаче продължава да разграничава смъртта му от войната с Ислямската република, въпреки че собствената му база данни вече да я отчита. Служител на ведомството заяви пред Task & Purpose, че всички случаи, отчетени допълнително, „не са пряко свързани с войната с Иран“.

Ведомството не е обявило самоличността на жената моряк. Task & Purpose пише, че е била редник или сержант на възраст между 25 и 30 години. Американски служител, пожелал анонимност, каза пред The Intercept, че става дума за самоубийство. В DCAS причината е отбелязана като „предстои установяване“, въпреки че в сайта наскоро да се появи и категория за самонараняване. В имейл от неделя, 11 октомври, неназован служител на Министерството на войната, както ведомството се нарича от септември 2025 г., обясни, че се въвежда категория „в процес на окончателно определяне“, за да бъдат „сведени до минимум закъсненията“ и да се постигне „съгласуваност на данните“ между министерството и Обединения комитет на началник-щабовете. Категорията обаче не е нова: беше възстановена в платформата в средата на юли и големите разминавания продължават и оттогава.

Корекцията беше направена в деня, в който натиск дойде и от Капитолия. В съвместно изявление от петък Адам Смит, най-висшият демократ в комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, и колегата му Криси Хулахан съобщиха, че комисията е открила „разминаване в отчитането на загубите от Пентагона“ и е поставила въпроса пред администрацията. „Няма оправдание за грешка с такъв мащаб“, пишат двамата. „Неспособността на министър Хегсет незабавно да поеме отговорност за проблема е и тежка несправедливост към мъжете и жените, които рискуват живота си в служба на страната ни.“

Министърът на отбраната Пийт Хегсет отговори на същия въпрос три седмици по-рано. На 18 септември The Washington Post цитира шестима американски служители. Петима от тях говореха за поне 22 загинали военни от 28 февруари насам, с 4 повече от тогавашните 18 в DCAS, а шестият – за 23. Изданието отбеляза поименно два случая, които базата не показва, и единият беше Давиъс. Хегсет определи публикацията в X като „ОТВРАТИТЕЛНА и ФАЛШИВА. Пълна ЛЪЖА“. Пентагонът тогава отказа да обясни разминаването. Сега то е признато поне за Давиъс, без никакъв коментар за изявлението на Хегсет от септември.

И след корекцията официалният брой остава по-малко от посочените от служителите най-малко 22 убити. Капитан Бианка Уилкърсън, 37-годишна от Норфолк, Вирджиния, е починала на 18 септември от сърдечен проблем, по думите на брат си пред The Virginian-Pilot. Върнала се е от Саудитска Арабия на 10 септември и е починала в самолета на път обратно. Американски служител потвърди пред The Intercept, че смъртта ѝ е „в резултат на инцидент, несвързан с бойни действия“. Близо един месец по-късно смъртта ѝ не фигурира в DCAS сред случаите, несвързани с бойни действия. Извън статистиката е също моряк, ранен при инцидент на борда на USS Abraham Lincoln (CVN-72) на 25 март, докато самолетоносача е изпълнявал „ударни мисии в подкрепа на операция Epic Fury“. Сержант Девин Сайбел, загинал при учебен инцидент в Ербил на 31 май, е отчетен към друга операция, „Inherent Resolve“.

Най-голямата част от загубите изобщо не е отчетена под името на операцията. На 7 юли, след като Белият дом обяви конфликта за приключил, Пентагонът спря отчитането на жертвите към „Epic Fury“ и премина към безличното „Overseas Operations“, или „задгранични операции“. The Intercept изчисли, че 454 от жертвите в официалната статистика са от периода след тази дата. Според Task & Purpose само през септември са били ранени 95 военни, а нови ранени в бой има и през октомври.

Данните в самата таблица също са претърпели промени без обяснение. При първото примирие на 7 април загубите бяха 385, а по време на паузата в бойните действия постепенно стигнаха 428. На 21 април броят на ранените в бой изведнъж се намали с 15, без публично обяснение. Около 26 май беше вписан смъртен случай поради болест или нараняване в Сухопътните войски, а до 1 юни той изчезна. На 20 юли данните в DCAS бяха променяни многократно и бяха добавени 100 жертви. На същия ден сайтът показа три различни числа за ранените: 413, 427 и 447. Три дни по-късно броят на загиналите падна от 18 на 14. Десетте ранени, добавени към „Epic Fury“ на 22 юли, изчезнаха от таблицата до 25 юли. На всички въпроси за тези промени Пентагонът отговаря с едно и също изречение: „Нямаме какво да предоставим извън публикуваното на сайта на Defense Casualty Analysis System.“

Обяснението на Пентагона е бюрократично: има разминаване между данните, подавани от министерството и Обединеният комитет на началник-щабовете, а новата категория трябва да ги съгласува. Хронологията обаче показва друго. Всяка корекция идва без обяснение. Смяната на етикета на 7 юли отдели от „Epic Fury“ повече от половината жертви. А смъртта на Давиъс беше вписана в статистиката едва след едновременния натиск на комисия на Конгреса и журналист, при това с уточнението, че смъртта му не е пряко свързана с конфликта, макар Гвардията вече да беше казала обратното. Пропуснатите смъртни случаи са включвани в официалния брой чак при външен натиск. Проверката ще дойде при следващото обновление: ако категория „в процес на окончателно определяне“ наистина цели по-бързо отчитане, смъртта на капитан Уилкърсън ще се появи в DCAS, без някой отново да пита за нея.

Ал-Кайда в Арабския полуостров заплаши да екзекутира американци, ако Хасан бъде разстрелян

🇾🇪⚠️🇺🇸 Ал-Кайда в Арабския полуостров (AQAP), йеменският клон на терористичната мрежа, заплаши да екзекутира всеки американец, който попадне в ръцете им, ако САЩ разстреля Нидал Малик Хасан, извършителя на масовото убийство в базата Форт Худ през 2009 г. В същото официално изявление групата одобри опита на втория пилот Хамам ал-Хамами да разбие полет FZ1073 на Flydubai от Дубай за Тел Авив на 30 септември. На 12 октомври основните точки на текста публикува в X Сирин Мурад – изследователка, която следи дигиталната дейност на Ал-Кайда и води посветения на нея бюлетин Al-Qaeda Files в Substack. На същата дата тя представи и писмено обръщение на емира на групата Саад бин Атеф ал-Аулаки, който обещава организацията да работи за освобождаването на пилота.

AQAP възниква през януари 2009 г. от сливането на саудитския и йеменския клон на Ал-Кайда. Държавният департамент я обявява за чуждестранна терористична организация на 19 януари 2010 г. След смъртта на Халид Батарфи през 2024 г. начело застава Саад ал-Аулаки. Програмата Rewards for Justice на Държавния департамент, която плаща за сведения за издирвани терористи, предлага до 10 млн. долара за информация за него и посочва, че той е призовавал за нападения срещу САЩ и съюзниците им и е отвличал американци и други западни граждани в Йемен.

В изявлението AQAP се позовава на одобрението на президента Доналд Тръмп за екзекуцията на Хасан и на изказвания на служители във Вашингтон за екзекуция на ал-Хамами. Организацията обещава в отговор да екзекутира американци, които плени. Като прецедент AQAP посочва Осама бин Ладен. В аудиозапис, който беше излъчен от Al Jazeera на 25 март 2010 г., основателят на Ал-Кайда предупреди, че ако САЩ осъдят и екзекутират организатора на атентатите от 11 септември 2001 г. Халид Шейх Мохамед, тя ще екзекутира всеки американец, когото успее да плени. В публично отразените до 12 октомври изказвания на политици и служители в САЩ по случая Flydubai няма искане за смъртна присъда на пилота. За такава присъда говори висш източник от ОАЕ, цитиран анонимно от израелския Ynet: по думите му пилотът ще бъде изправен пред смъртна присъда в Емирствата, след като разследването приключи.

Хасан, армейски психиатър с чин майор, откри огън във военна база Форт Худ, Тексас, на 5 ноември 2009 г. 13 души загинаха, а 32 други бяха ранени. Преди атаката той води кореспонденция с проповедника Анвар ал-Аулаки, идеолог на AQAP с двойно американско-йеменско гражданство, ликвидиран при удар с дрон в Йемен през 2011 г. Военен съд призна Хасан за виновен на 23 август 2013 г. и 5 дни по-късно го осъди на смърт. Тръмп одобри присъдата на 2 октомври по препоръка на министъра на отбраната Пийт Хегсет, а Пентагонът обяви решението на 5 октомври. Армията насрочи разстрела за 3 декември, 13:00 ч. местно време, отново във Форт Худ. Това ще бъде първата екзекуция, изпълнена от американската армия от 1961 г. насам. Датата обаче не е окончателна: Хасан има право да обжалва смъртната присъда пред гражданските федерални съдилища, което може да отложи изпълнението за неопределен период от време, отбелязват от Информационен център за смъртното наказание (DPIC).

Посланието на AQAP излиза на фона на спор във Вашингтон дали разстрелът да бъде показан. Хегсет обяви на 7 октомври, че екзекуцията ще бъде публична, а на следващия ден Пентагонът обяви, че ще се излъчи на живо. На 10 октомври Тръмп остави казуса отворен: „Има две позиции: да не го покажем и да го покажем. […] Така че в крайна сметка аз ще взема решение.“ Министърът на вътрешната сигурност Маркуейн Мълин заяви на 11 октомври в предаването Face the Nation на CBS: „Не виждам никакъв повишен риск в момента заради това.“ Двама републикански сенатори възразиха. Том Тилис предупреди в NBC: „Терористичните организации ще използват това като средство за вербуване.“ Лиза Мурковски отбеляза, че публичната екзекуция ще даде на Хасан „мъченичеството, което търси“.

Втората половина на изявлението е посветена на полета. AQAP твърди, че самолетът е превозвал около 180 израелски евреи, че опитът е постигнал голяма част от целта си и е предал посланието, че израелците и американците няма да имат сигурност, докато палестинците не заживеят в безопасност. По данни на AP на борда е имало 182 души, повечето израелци, но и граждани на други държави, както подчерта Нетаняху. Капитанът Смит Мачхар е индиец. Самолетът пропадна с почти 14 000 фута (около 4300 метра) за по-малко от половин минута, преди пътници и членове на екипажа да обезвредят нападателя, а двама резервни пилоти на авиокомпанията го приземиха в Табук, Саудитска Арабия. Според главния прокурор на ОАЕ Хамад Сайф ал-Шамси 29-годишният оманец е нападнал капитана с аварийната брадва от кабината и е подготвял самоубийствен удар срещу летище „Бен Гурион“, вдъхновен от 11 септември. Два предишни полета до Тел Авив са му послужили, за да опознае маршрута и летището, а пред разследващите той е признал, че е действал сам, без участието на други.

В документа AQAP заплашва израелците с възмездие за убитите деца и жени и за разрушените домове, твърди, че мюсюлманите имат хиляди като ал-Хамами, и предупреждава за действия отвъд словесните заплахи. Младите мюсюлмани са призовани да последват примера му и да използват служебното си положение и достъпните им средства за внимателно планирани и подготвени нападения срещу израелци като отмъщение за жертвите в Газа. Родителите са призовани да възпитават у децата си любов към битката и смъртта.

Обръщението на ал-Аулаки развива същата теза. Емирът описва ал-Хамами като човек, пожертвал се, за да повтори част от събитията от 11 септември, и обявява стореното от него за религиозно задължение на всеки мюсюлманин, способен да действа. Според него всеки, който пренебрегне това задължение, извършва грях и си навлича Божия гняв. Той смята опита за успешен независимо от изхода, очаква голям сблъсък с евреи и американци и се заклева организацията да работи за освобождаването на пилота и на други затворници, тръгнали по неговия път, като сравнява това с освобождаването на талибански затворници от американски арест. Нито той, нито официалното изявление твърдят, че AQAP е подготвила или ръководила нападението. Емирът дори хвали пилота, че не е чакал някой да му обясни дълга му, а това описание отговаря на неговото признание пред прокуратурата на ОАЕ, че е действал сам. Групата одобрява и си присвоява чуждата атака, без да поема отговорност за нея.

Същото позоваване на бин Ладен се появи 5 дни по-рано в Telegram. На 7 октомври, 2 дни след обявлението на Пентагона за одобрението на Тръмп, йеменски привърженик на Ал-Кайда припомни заплахата от 2010 г. и допусна, че екзекуцията на Хасан може да доведе до „отвличане на американски самолети и убийства на американски войници“, съобщи Институтът за изследване на медиите в Близкия изток (MEMRI). Опитът за нападение срещу полета на Flydubai пък вече бе сравнен с 11 септември в броя от 2 октомври на „ал-Баян“, седмичник на подкрепящата Ал-Кайда медийна група „ал-Якин“, а списанието на Ал-Кайда на Индийския субконтинент (AQIS) излезе към 8 октомври с корица, на която самолет на Flydubai пикира към Тел Авив. Официалното изявление на AQAP обединява двете теми – Flydubai и Хасан – в един текст.

Йеменският клон е заплашвал с убийство на заложник от САЩ и преди. В началото на декември 2014 г. той сподели видеозапис, в който даваше тридневен срок за изпълнение на неуточнени искания, преди да убие фоторепортера Люк Самърс, американски гражданин, отвлечен в Сана през септември 2013 г. При опита на командоси на САЩ да го освободят в провинция Шабва в нощта срещу 6 декември Самърс и Пиер Корки, учител от Южна Африка, бяха убити. По оценка на Вашингтон те са били застреляни от похитител. AQAP е поемала отговорност и за нападения срещу самолети: за опита да бъде взривен полет 253 на Northwest Airlines над Детройт през декември 2009 г. и бомбите в принтерни касети, прехванати през октомври 2010 г.

Заплахата срещу пленниците обаче е условна. За реализирането ѝ трябва американец да попадне в ръцете на джихадисти, а към 12 октомври няма публични сведения AQAP да държи гражданин на САЩ, въпреки отвличанията на западни граждани в Йемен да са част от досието на самия емир. Конкретните указания в текста са за друг тип извършител: младежи, които да използват служебното си положение и достъпните средства, по примера на пилот, действал сам. Затова опасността, която AQAP очертава около 3 декември, вероятно е нападение от подбуден човек, действащ сам, а не екзекуция на заложник.

Оценката ще се промени, ако преди датата на разстрела AQAP или друг клон на Ал-Кайда обяви, че държи американец, или сподели запис с пленник. Поводът за заплахата ще се отложи във времето, ако федерален съд спре изпълнението на присъдата. А решението на Тръмп за излъчването ще покаже дали джихадистите ще получат и кадрите, които да се превърнат в безценен материал за вербуване за години напред.

Тръмп одобри екзекуционен взвод за Нидал Хасан, убиеца от Форт Худ

Военнослужещ отдава почит пред покритите с националния флаг ковчези на жертвите от стрелбата във Форт Худ, подготвени за транспортиране до военновъздушна база Довър в Делауеър. 📸 Снимка: Sgt. John D. Ortiz / U.S. Army

Военнослужещи използват маса като импровизирана носилка, за да пренесат ранен до линейка след стрелбата във Форт Худ, Тексас, на 5 ноември 2009 г. 📸 Снимка: Sgt. Jason R. Krawczyk / U.S. Army

Мемориална плоча с имената на 13-те жертви на стрелбата във Форт Худ на 5 ноември 2009 г. Пред нея са положени цветя и ленти в цветовете на американското знаме, 11 август 2017 г. 📸 Снимка: Dsdugan / Wikimedia Commons

🇺🇸⚖️ Президентът на САЩ Доналд Тръмп одобри екзекуцията на Нидал Малик Хасан, бивш армейски психиатър, който уби 13 души във Форт Худ, Тексас през 2009 г. Присъдата ще се изпълни от взвод за екзекуции и ще бъде първата, изпълнена от въоръжените сили на САЩ от 1961 г. насам. Одобрението обяви говорителят на Пентагона Шон Парнъл в X: министърът на отбраната Пийт Хегсет препоръча, а президентът одобри „смърт чрез екзекуционен взвод на американската армия“. Мястото и времето ще определи секретарят на армията.

Парнъл нарича Хасан „осъден терорист“ и „джихадист“ и завършва публикацията с думите „Съдният ден за Хасан най-после настъпи“. Самата присъда е за убийство: военният съд го призна за виновен по 13 точки за предумишлено убийство и 32 точки опит за предумишлено убийство. На 5 ноември 2009 г. Хасан открива огън в медицинско звено на базата, през което войниците минаваха проверка преди изпращане в зони на бойни действия. Според Пентагона ранените са 32; според данни на AFP 12 от убитите и 30 от ранените са били военнослужещи.

На процеса Хасан се защитава сам, не призовава свидетели, не дава показания и не се опитва да отрече обвиненията; назначените му от съда защитници изразиха опасение, че той търси да бъде екзекутиран, съобщава AFP. Военният съд единодушно го осъди на смърт на 28 август 2013 г. Армейският апелативен наказателен съд и Апелативният съд на въоръжените сили потвърдиха присъдата му, а на 31 март 2025 г. Върховният съд отказа да разгледа неговата жалба от 1 август 2024 г. Хасан беше прострелян от цивилен полицай, който реагира на нападението, и е частично парализиран; държат го във Форт Ливънуърт, Канзас.

Подписът е единственото, което може да даде само президентът: по чл. 71 от Единния кодекс за военно правосъдие (UCMJ) и правило 1207 от Наръчника за военните съдилища смъртна присъда не се изпълнява без негово одобрение. След това решенията минават през секретаря на армията. Регламентът AR 190-55 от 17 януари 2006 г. му възлага да одобри мястото и да определи дата. Тя не може да е по-рано от 60 дни след президентското одобрение. Според ABC News вътрешният план на Сухопътните войски, наречен Operation Resolute Justice и издаден през февруари, предвижда присъдите да бъдат изпълнявани не по-късно от 150 дни след одобрението, а осъдените да бъдат пренесени от дисциплинарния затвор във Форт Ливънуърт към федералното съоръжение за екзекуции в Тере Хот, Индиана. Датата на самия подпис не е оповестена. Ако се броят от деня на съобщението, минималният срок изтича на 4 декември 2026 г. Крайният срок по плана е 4 март 2027 г.

Методът е част от самото решение, защото и препоръката, и одобрението го назовават. Този регламент обаче гласи другояче: „Военните екзекуции се изпълняват чрез смъртоносна инжекция“. Съобщение за изменение на регламента няма, както няма и за реда на разстрела и за това кои военнослужещи ще го изпълнят. Министерството на правосъдието добави разстрела към федералните методи на 24 април 2026 г.: изпълняващият длъжността главен прокурор Тод Бланч нареди на Федералното бюро по затворите да го впише в протокола с методи, предвидени от законите на някои щати: разстрел, електрически стол и газова асфиксия. Целта е ведомството да е готово за изпълнение „дори ако определено лекарство не е налично“. Инструкцията е дадена на бюрото, докато в съобщенията на Пентагона причина за избора на метода не е посочена.

Последният екзекутиран от въоръжените сили е редник Джон Бенет през 1961 г., осъден за изнасилване и опит за убийство на 11-годишно момиче в Австрия. Оттогава военните съдилища продължават да издават смъртни присъди, но нито една не е изпълнена: четиримата осъдени във Форт Ливънуърт са Хасан, Роналд Грей, сержант Хасан Акбар и Тимъти Хенис. От тях президент е подписвал досега само за Грей: Джордж Буш-младши го одобри през юли 2008 г. с дата за изпълнение през декември същата година, но федерален съдия спря екзекуцията, а друг свали спирането през 2016 г. Грей остава на смъртна присъда и 18 години след подписа.

Одобрението продължава поредица от решения на една и съща администрация. На първия ден от втория си мандат Тръмп подписа указ, с който нареди на Министерството на правосъдието да възстанови смъртното наказание и да го прилага по-енергично, по данни на ABC News. През септември 2025 г. Хегсет заяви пред Fox News Digital: „Напълно съм решен да гарантирам изпълнение на смъртното наказание за Нидал Хасан“, а висш служител на Пентагона съобщи на Daily Caller News Foundation, че ведомството се готви да поиска от президента разрешение за неговото изпълнение. Говорителката на армията Синтия Смит определи плана от февруари 2026 г. като рутинно планиране за непредвидени случаи и заяви пред ABC News, че подобни учения се провеждат редовно от 20 години, а конкретна заповед от президента не е получавана. Между съобщението през септември на Пентагона и подписа минаха малко повече от 12 месеца.

Подписът премахва единствената пречка, която може да премахне само президентът, но не решава нищо от нужното за самото изпълнение: въоръжените сили не са изпълнявали смъртна присъда от 65 години, място и дата не са определени, по регламент се предвижда инжекция, а ред за разстрел не е публикуван. Датите показват, че решението следва политика, заявена с указа от януари 2025 г. Редовното обжалване на присъдата приключи на 31 март 2025 г., а Пентагонът заяви намерението си да поиска подпис шест месеца по-късно.

Опитът с Грей показва какво идва след подписа: екзекуцията беше спряна от съд преди определената дата и не е извършена досега. Хасан разполага с още един правен път: петиция за хабеас корпус, с която да иска проверка от федерален съд на законността на ареста му, заедно с искане за спиране на изпълнението. Така го описа за Killeen Daily Herald през април 2025 г. бившият армейски юрист Грег Рингки, а разликата между регламента и избрания метод дава основание за втори спор. Затова изпълнение до 4 март 2027 г. е малко вероятно. Срещу тази оценка има два факта. Хасан не оспори на процеса, че е стрелял, а защитниците му се опасяват, че търси смъртната си присъда, така че може да се откаже от жалби. А при първия мандат на Тръмп федералното правителство изпълни 13 екзекуции през последните му месеци на власт, по данни на CNBC.

Хегсет към Иран: сега е моментът за отказ, иначе „по трудния начин“

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет предупреди Иран, че може да му се наложи да се откаже от ядрените си амбиции „по трудния начин“, ако не реши да го направи сам още сега. Думите му пред журналист на американската телевизия Newsmax на летищна писта излязоха в запис в X на 3 октомври: „Сега е моментът, в който могат да решат да се откажат от него както трябва, без никакъв лост за натиск, с който разполагат, иначе може да се наложи това да стане по трудния начин“.

Изказването идва след една седмица, в която предложението на Иран беше отхвърлено, а разговорите между двете страни в Ню Йорк приключиха без резултат. На 25 септември Иран предложи през катарските посредници да отвори Ормузкия проток и да поднови ядрените разговори в рамките на 7 дни, ако морската блокада на пристанищата му бъде вдигната, санкциите върху продажбите на петрола му бъдат облекчени и бъде прието прекратяване на огъня, включващо и Ливан. На 26 септември Тръмп отхвърли предложението с довода, че Иран иска такава сделка, защото губи тежко, а на следващия ден пред Axios го описа като онова, с което „може би“ биха се съгласили преди година. На 28 септември, според американски официални лица пред Axios, държавният секретар Марко Рубио е наредил на делегацията на външния министър Абас Арагчи да напусне Ню Йорк. Иранската мисия в ООН го отрече и заяви, че заминаването е по график, съобщен на Държавния департамент още на 17 септември. На 30 септември Арагчи получи американския отговор чрез посредниците в Доха, съобщи говорителят на иранското правителство.

Военният натиск нараства паралелно с дипломатическия застой. В интервю за TIME от 1 октомври Тръмп отговори с „възможно“ на въпрос дали ще нареди нови удари след междинните избори на 3 ноември, а вечерта на същия ден в Дентън, Тексас, заяви, че Иран е „готов да се предаде“ и че войната ще приключи „веднага след изборите“, а може би и по-рано. Към края на септември от Сан Диего към региона тръгнаха групата на самолетоносача USS Theodore Roosevelt и амфибийната група на USS Makin Island. По данни на Wall Street Journal до края на ноември те ще доведат в района до 10 000 моряци и морски пехотинци към над 50 000 американски военнослужещи, вече разположени там.

В същия разговор Хегсет заяви, че САЩ контролират Ормузкия проток и могат да поддържат блокадата толкова дълго, колкото е необходимо. Той отказа да потвърди изпращането на трети самолетоносач и не пое ангажимент войната да приключи до края на годината, като остави решението на Тръмп. Според него Иран се опитва да възстанови ракетните си способности, но нанесените щети забавят процеса.

Хронологията очертава срок за доброволен отказ във времето до изборите на 3 ноември, а за „трудния начин“ – след тях според този прочит: подкрепленията пристигат най-късно в края на ноември, а Тръмп поставя края на войната „веднага след изборите“. Ако дотогава няма споразумение, подновяването на американските удари през ноември е вероятно. Същевременно дипломатическият канал остава отворен: според Axios и The National катарските посредници продължават да предават съобщения между двете страни, а американски отговор вече стигна до Арагчи.

Пет самоубийства за месец в Киберкомандването на САЩ и NSA

Киберкомандването на САЩ работят във Форт Мийд, Мериленд. 📸 Снимка: Chip Somodevilla/Getty Images

Служители на Киберкомандването на САЩ работят във Форт Мийд, Мериленд. 📸 Снимка: Josef Cole/US Cyber Command

🇺🇸🕯️ Петима души, чиято работа е била свързана с мисии на Киберкомандването на САЩ и Агенцията за национална сигурност (NSA) във Форт Джордж Мийд, Мериленд, са се самоубили между началото на юни и началото на юли 2026 г. Случаите са последвали толкова бързо една след друга, че в самото командване ги свързали в клъстер от самоубийства – термин, с който в Пентагона обозначават серия, по-сгъстена от обичайното дотолкова, че изисква конкретни мерки. Първи за това съобщи Bloomberg на 6 август. На 28 септември балтиморското издание The Banner назова втори от починалите и описа натиска на законодатели от Мериленд за промени, включително в правилото, заради което Конгресът първоначално не е бил уведомен.

На 22 юни генерал Джошуа Ръд, който от март оглавява паралелно Киберкомандването и NSA, докладва на персонала за три самоубийства за последните две седмици. Часове по-късно технически сержант от ВВС Кевин Сталингс, анализатор на разузнавателни данни от дигитални мрежи, е открит мъртъв, сочат записи на полицията. На 6 юли се самоубива Кевин Полсън. Бригаден генерал Джоед Карбонел-Лопес извести за смъртта му подразделение на Националната гвардия на Мериленд, което подпомага киберсилите от Форт Мийд, и написа: „Обадете се на приятеля, от когото нищо не сте чували от последното учебно събиране.“ Три дни по-късно базата събра военнослужещи, семейства и цивилни служители на обучение за психично здраве.

Сталингс беше на 36 години и прекара почти две десетилетия във ВВС. Семейството му пожела името му да бъде публикувано, за да привлече внимание към самоубийствата. „Кевин се грижеше за всички. Вярвам, че мисията му беше да пази всички нас“, казва брат му Адам. Полсън беше на 40 години, служител на NSA по операции за въздействие в киберпространството и капитан от Военновъздушната национална гвардия на Мериленд. Близките го описват като един от най-опитните наставници и оператори в Силите за национални кибермисии (Cyber National Mission Force) – елитно звено за оказване на пряка подкрепа за американските операции в чужбина. Според хора, запознати със случаите, някои от самоубилите се работили именно там. Сестрата на Полсън Лесли Мейнард разказва пред The Banner за смени до 16 часа и за месеци, в които той не се е обаждал у дома.

Защо петимата посягат на живота си, остава неясно. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) посочват, че самоубийството рядко има само една-единствена причина. Bloomberg пише, че мотивът не става ясен от документите. Остава неизвестен дори за онези, които ги познавали, а военните разследват обстоятелствата около поне един от случаите. Бащата на Сталингс, който признава, че не е знаел с какво се занимава сержантът, обвинява войната с Иран и вярва, че синът му е вършил неща, които не е искал да върши. Мейнард свързва напрежението на брат си през годината със сложно лично положение, за което се е тревожел, че може да му коства работата.

Служителите на Киберкомандването и NSA често прекарват серии от дълги смени в защитени помещения без прозорци за работа с класифицирани данни, а правилата за работа с такива не им позволява да говорят за деня си вкъщи. Правителствен служител каза пред Bloomberg, че тази година натоварването е скочило рязко заради войната с Иран и други конфликти, а също така заради надпреварата да се използват и да се отблъскват модели на изкуствен интелект, които все по-умело пробиват компютърни системи. Психологът Ерик Миярес, работил за военните в NSA, интервюира 50 кибероператори като част от свое непубликувано изследване и при част от тях описва безсъние, загуба на памет, натрапчиво премисляне и телесни болести.

Андрю Шока, бивш армейски офицер, служил 7 години в командването, описва място, където е трудно да си вземеш почивка и да поискаш помощ. „Винаги има криза и всичко винаги е приоритет. Изхабявахме хората по-бързо, отколкото успявахме да подготвим нови“, обобщи той. Джошуа Стийфъл, бивш експерт в щаба на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите, разказа пред Breaking Defense на 11 август за екипите „разгърнати на място“: 2-3 години непрестанни операции с неизвестен край и прибиране вкъщи всяка вечер. Стийфъл сравнява лятото във Форт Мийд с тези епизоди от последните 25 години в две други малобройни и силно натоварени общности, специалните сили и операторите на дронове, които оттогава са изградили програми за психологическа устойчивост. Командването за специални операции (SOCOM) влага в своите близо 80 млн. долара годишно. Киберсилите, пише Стийфъл, до голяма степен не са превърнали в достатъчно финансирана система за превенция и грижа годините на предупреждения.

Част от пропуските са записани в документи много по-рано от последното лято. Законът за отбранителната политика (NDAA) за фискалната 2024 г. възлага проучване на професионалната устойчивост на основните оперативни киберекипи. Според копие, получено от The Record, то формулира заключение, че наличните ресурси и програми са „неадекватни и могат да застрашат дългосрочната готовност на личния състав“. Неговата препоръка за отделни екипи за психологическа грижа не е изцяло спазена, планът за изпълнение не е стигнал до Конгреса. Друга преграда е допускът. По описанието на Стийфъл военните медици в базата обикновено нямат допуск до класифицирана информация и приемат в помещения, където класифициран разговор е невъзможен, затова операторите не могат да им разкажат пълно какво им тежи. Райън Шабан, ветеран от армията и кандидат за Камарата на делегатите на Мериленд, твърди, че мнозина крият своите проблеми от страх да не загубят допуска си. Законът за отбранителна политика от декември 2025 г. вече изисква специалисти по психично здраве с допуск на всички обекти на Киберкомандването, но септември представителката Сара Елфрет, демократка от Мериленд и член на Комисията по въоръжените сили, още говори за „недостиг на специалисти и на достъп“. Тя обяснява и защо Конгресът първоначално не е бил уведомен: част от починалите са цивилни, а дефиницията на Пентагона за клъстер включва единствено военнослужещи. Във Форт Мийд работят около 18 хил. военнослужещи и 41 хил. цивилни служители.

През април Ръд писа до двете комисии по въоръжените сили, че един от водещите му нефинансирани приоритети са 11 млн. долара за „когнитивна, психологическа, физиологична и духовна поддръжка на кибероператори, работещи с висок оперативен темп“. В списъка искането е второ. Комисията по бюджетни кредити в Камарата на представителите го включи в проектобюджета за отбрана за следващата фискална година а сенатор Крис Ван Холън от Мериленд го подкрепя. На 7 август, ден след материала на Bloomberg, министърът на отбраната Пийт Хегсет публикува видео, в което не спомена нито дума за самоубийствата. Той изтъкна като основно предизвикателство „остарялата система за управление на кадрите, която не подкрепя напълно най-ценния ни ресурс“, т.е. „нашите хора, нашите кибервоини“, след което продължи да говори за реформата Cybercom 2.0.

The Record твърди, че в редиците на NSA също е имало скорошни самоубийства. Заместник-директорът на агенцията Тим Косиба е бил повикан в Белия дом през август, въпреки че по думите на двамата източници разговорът се е концентрирал над военните киберсили. Друг източник на вестника пише, че Белият дом е „чувствителен“ към темата, след като през август президентът Доналд Тръмп отхвърли съобщенията за тежки условия на борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln и заяви, че рекордното му разгръщане „съвсем не е достатъчно дълго“.

„Не искат никой да прави паралели с темпото, с което карат хората да работят“, добави източникът за Форт Мийд. Водещите демократи в комисиите по разузнаването, Марк Уорнър и Джим Хаймс, към 17 септември  все още чакат отговор от NSA какво предлага тя на служителите си.

Щабовете на двете комисии по въоръжените сили вече са изслушали командването, включително на брифинг в Камарата на 3 септември, а сенатор Анджела Алсобрукс е поискала отделен брифинг. Най-вероятният законодателен път е следващият закон за отбранителната политика, който обикновено се гласува в края на годината. Елфрет иска в него по-бързи допуски за психолози, които да работят само с персонала на Киберкомандването, и дефиниция на клъстер, която да брои и цивилните, макар че сама нарича второто почти безнадежден опит за тази година. Източник в Конгреса обяснява пред The Record, че действащото законодателство дава опора за промени в правилата, но не и за нови пари, а правителството работи с временно финансиране до 11 декември. Затова вероятно първо ще се придвижат мерките, които не искат нови пари, като допуските и настояването Пентагонът да внесе план за изпълнение. Парите минават по друг път: 11-те милиона вече са в бюджетния проект на Камарата. Проверката ще дойде с окончателните текстове: дали дефиницията ще брои и цивилните, дали сумата ще оцелее и дали планът по проучването от 2024 г. ще стигне до Конгреса.

Ако вие или ваш близък имате мисли за самоубийство, потърсете помощ: при непосредствена опасност на 112, а за разговор на Телефона на доверието на Българския Червен кръст, 02 492 30 30.

САЩ поискаха спешно отлагане на срещата на Косиняк-Камиш в Пентагона

🇵🇱🤝🇺🇸 Срещата между полския министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш и американския му колега Пийт Хегсет, насрочена за сряда, 23 септември, в Пентагона, е отложена по спешно искане на Вашингтон. Това съобщи полското министерство на отбраната в понеделник вечерта, като уточни, че в момента се договаря нова дата. Вместо министъра за Вашингтон заминават двама от заместниците му – Магдалена Собковяк-Чарнецка и Павел Залевски. Те ще разговарят с американските партньори и ще подготвят следващи споразумения за двустранно сътрудничество. Първи за отлагането съобщи кореспондентът на RMF FM в САЩ Павел Жуховски, след което дойде и официалното потвържедние.

Конкретната причина не е обявена. Полското ведомство посочва, че след сигнали от американската страна и срещата на началниците на отбраната на държавите от НАТО са нужни спешни нови действия във връзка със сигурността на съюзниците. Какви са тези действия, кой ги е поискал и дали Полша ще участва в тях, не е уточнено. Косиняк-Камиш, който е вицепремиер, трябваше да отпътува във вторник, 22 септември, и да се срещне с Хегсет на следващия ден.

Предварително обявените теми включваха основни въпроси на двустранното сътрудничество в сферата на отбраната. Косиняк-Камиш заяви, че ще обсъди сигурността на Полша, превръщането на ротационното военно присъствие на САЩ в постоянно и разполагането на сервизен център за PAC-3 – ракети прехващачи за MIM-104 Patriot. Полша иска центърът да се намира на нейна територия. Според министъра преходът към постоянно присъствие е „въпрос на следващите седмици“. В понеделник сутринта заместник-министърът Станислав Вздьонтек посочи желаната численост: около 15 000 американски военнослужещи в сравнение със сегашните 6500–7000 по негови данни.

Срещата на военните ръководители, спомената от полското министерство, е ежегодната конференция на Военния комитет на НАТО – най-висшия военен орган на Алианса. Тя беше проведена в Копенхаген на 18 и 19 септември с участие на началниците на отбраната на 32-те страни членки, върховния главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич и върховния съюзен командващ по трансформацията адмирал Пиер Вандие.

Според официалното съобщение на НАТО участниците са обсъдили изпълнението на решенията от срещата на върха в Анкара, възпирането и колективната отбрана, модерните технологии и подкрепата за Украйна. Германският началник на отбраната генерал Карстен Бройер е избран за следващ председател на Военния комитет. Публичното изявление не уточнява конкретна спешна мярка, предлагаща обяснение на отлагането на полско-американската среща.

Паралелно САЩ разглеждат варианти за промяна на военното си присъствие в Европа. NBC News съобщи на 17 септември, позовавайки се на седем настоящи и бивши американски и съюзнически служители, че Пентагонът обмисля изтегляне на поне 25 000 военнослужещи, а при някои варианти – до 40 000, от общо около 80 000 на континента. Това би означавало съкращение с приблизително 31–50%.

Според репортажа най-засегнати биха били Германия, Италия и Испания. Прегледът продължава 6 месеца и обхваща ВВС, ВМС и Сухопътните войски. Сред вариантите е и прехвърляне на част от военнослужещите към източния фланг на НАТО. NBC посочва, че Гринкевич е трябвало да представи първоначалния си анализ на Хегсет в петък, 18 септември – датата, на която започна и конференцията в Копенхаген. Окончателната препоръка се очаква на 6 ноември, след което решението ще бъде на президента Доналд Тръмп.

Полското министерство не свързва отлагането с прегледа и наличната публична информация не установява такава причинна връзка. Двете развития обаче съвпадат във времето: Варшава настоява за постоянно и по-многобройно американско военно присъствие, докато Пентагонът разглежда възможности за съкращаване на силите в Европа. Тези намерения не са непременно несъвместими, тъй като според NBC обсъжданите варианти включват прехвърляне на сили към източния фланг.

Тръмп публично подкрепи перспективата за американска военна база в Полша. На 17 септември той написа в Truth Social, че благодарение на ръководството на полския президент Карол Навроцки се постига голям напредък към създаването на база на американската армия в страната. Навроцки междувременно пътува до Ню Йорк, където се срещна с представители на полската общност в САЩ.

Отделно от предстоящите разговори на министрите, на 9 септември двете страни сключиха споразумение за кредитни гаранции на стойност 4 млрд. долара по програмата за чуждестранно военно финансиране на Държавния департамент (Foreign Military Financing). Косиняк-Камиш описа механизма като „американския SAFE“, по аналогия със заемния инструмент на ЕС за отбрана. От американска страна документа подписа заместник-държавният секретар за контрол над въоръженията и международна сигурност Томас Динано.

Финансирането е предназначено за покупки на американска военна техника, включваща изтребители F-35, танкове Abrams и вертолети Apache. Това е шестото подобно споразумение между двете държави, с което общият обем на договореното финансиране по програмата достига около 20 млрд. долара. Не е уточнено дали следващите договорки, които заместник-министрите ще подготвят във Вашингтон, ще са по същата програма.

В Полша отлагането предизвика различни реакции в президентския лагер и управляващата коалиция. „Това не е добре“, коментира Марцин Пшидач, ръководител на Бюрото за международна политика в канцеларията на президента. Заместник-председателят на Сейма Пьотр Згожелски от Полската селска партия (PSL) на Косиняк-Камиш, реагира по-сдържано пред Polsat News. Той предположи, че е възникнало обстоятелство, накарало Хегсет да поиска нова дата. Згожелски подчерта, че визитата е отложена, а не отменена. Попитан дали това не е тревожно в толкова неспокоен период за Европа, той отвърна, че именно обстановката може да обяснява промяната.

На 17 септември премиерът Доналд Туск заяви в Сейма, че според оценки на разузнавателните служби на НАТО, Украйна и Полша руските планове включват удари с дронове и ракети по държави, които подкрепят Украйна. По думите му най-рискови ще бъдат месеците до ранна пролет.

В изявлението за отложената визита Полша говори за действия във връзка със сигурността на държавите от Алианса, а не само на Полша. Това допуска различни версии, включително подготовка на мерки за източния фланг или решения за американското присъствие в Европа. Публичната информация обаче не позволява да се установи дали някое от тях стои зад отлагането.

Следващите конкретни ориентири ще бъдат резултатите от разговорите на заместник-министрите и новата дата на срещата между Косиняк-Камиш и Хегсет. Провеждането ѝ през идните 2-3 седмици, подписването на документи или обявяването на конкретно място за сервизния център за PAC-3 биха показали напредък по двустранния дневен ред. Сами по себе си обаче те няма да докажат, че отлагането е било продиктувано единствено от графика на американската страна.

Ако срещата бъде насрочена за след 6 ноември, разговорите ще се проведат след очакваното представяне на окончателната препоръка за американските военни сили в Европа. Това може да даде по-ясна основа за обсъждане на полските искания, но нито срокът, нито отлагането могат да установят какво ще е решението на Вашингтон за постоянното присъствие и бъдещата база.

Свален над Иран американски полковник описа 50 часа зад иранските линии

🇺🇸🪂 Американският полковник, свален над Иран в началото на април и евакуиран от страната 50 часа по-късно, разказа за първи път за преживяванията си. Операторът на оръжейните системи – задният член на двуместния екипаж, който управлява част от сензорите и въоръжението – говори пред Нора О’Донъл в ефира на предаването 60 Minutes по CBS в неделя, 13 септември. Пентагонът продължава да пази в тайна самоличността както на него, така и на пилота. В ефир полковникът беше представен само с позивната си по време на мисията – „Браво“.

Самолетът е F-15E Strike Eagle с позивна Dude 44 и отличителни знаци на 494-та изтребителна ескадрила от състава на 48-о изтребително крило, базирано в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Поразени с преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервена глава за самонасочване през сутрешните планински местности на 3 април, южно от Исфахан, докато екипажът изпълнявал ударна задача. Оръжието струва около 100 хил. долара, а самолетът – около 30 млн. долара.

Ракетата е поразила парашута. „Браво“ катапултирал, но куполът не се разгънал и през цялото падане той се опитвал да освободи или откъсне заплетените платнища. „Когато погледнах нагоре и не видях парашут, това беше най-ужасяващото нещо, което съм виждал“, каза той пред CBS.

По оценка на военните полковникът се удря в земята със скорост от 110-160 км/ч. Чупи гръбнак, едната си ръка и рамото, навехнал глезен и получава разкъсвания по главата и лицето. Пилотът с позивна „Алфа“ се приземил благополучно на около 8 км от него и бил прибран близо 6 часа по-късно.

Въпреки счупения гръб „Браво“ успява да се отдалечи от мястото на приземяване и да изкачи било на около 2100 метра надморска височина в планинската пустинна част на Загрос, изложен на студени температури и силен вятър. Разполагал с пистолет, средство за комуникация и авариен радиомаяк. За останалото разчита на своята подготовка за оцеляване, укриване, съпротива и бягство – стандартно обучение за бойни екипажи, известно с английското съкращение SERE.

Полковникът прекара близо две денонощия почти без вода и храна, свит в скална цепнатина. Ирански сили го издирвали, като в един момент се приближили на няколкостотин метра от укритието му. Междувременно държавната телевизия в Техеран обявила награда за залавянето на екипажа.

Първото съобщение, което успял да изпрати, било кратък доклад за състоянието му: „Ранен съм. Движа се. Бог е добър.“ „Веднага щом намерих място, което ми осигуряваше някакво прикритие, започнах да работя по връзката“, разказа той. Последното изречение му идва в момента, когато за пръв път успява да осмисли всичко преживяно.

Сигналът от радиомаяка обаче не води до незабавна спасителна операция. ЦРУ потвърждава, че летецът е жив, едва на 4 април сутринта, след като наблюдава предполагаемия район от 65 км разстояние. Оттогава насетне цялата операция се планира около една точка на картата.

„Алфа“ е изведен през деня с участието на 21 летателни апарата. За спасяването на „Браво“ е задействана несравнимо по-мащабна сила: 155 летателни апарата в нощна операция, няколкостотин души във въздуха и хиляди военнослужещи и специалисти в поддържащите звена.

В операцията участват 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета цистерни за дозареждане с гориво във въздуха и 13 спасителни самолета и вертолета. Стратегически бомбардировачи B-1B Lancer хвърлят до 100 бомби с тегло по 900 кг, за да подавят заплахите, идващи по маршрутите до района на мястото, където се укрива. 9 самолета се насочват към точка за заблуда на 40 км разстояние от действителната локация на летеца. Хегсет описва задачата пред CBS без уговорки: „Живи или мъртви, отиваме да ги приберем.“

На територията на Ислямска република Иран са спуснати над 90 души: оператори от 1-ви оперативен отряд „Делта“, военноморско звено DEVGRU (SEAL Team 6), 160-и авиационен полк за специални операции и 427-а ескадрила на ВВС, както и парашутисти спасители.

Това са първите американски военнослужещи на иранска земя от 46 години. Предният случай е през април 1980 г. по време на операция „Eagle Claw“ за освобождаване на американските заложници в Техеран, която завършва със сблъсък в пустинята между самолет за дозареждане във въздуха и хеликоптер, осем загинали американски военнослужещи и изоставена техника.

Този път жертви няма, но операцията отново струваше на САЩ няколко самолета. Два MC-130J Commando II, които трябва да изведат командосите и спасения летец, затъват в мокрия пясък на импровизиран преден пункт и не успяват да излетят. Военните ги унищожават с експлозиви, за да не бъдат пленени от иранската страна, и изпратили други самолети. Всеки от двата самолета струва около 100 млн. долара.

Докато пристигне заместващият транспорт, командосите остават за кратко без възможност за евакуация. Унищожени са и леки хеликоптери MH-6 Little Bird, превозени разглобени и сглобени повторно на място. Не на последно място един щурмови самолет A-10 Thunderbolt II e повреден, а неговият пилот катапултира над Кувейт, откъдето впоследствие е прибран.

„Браво“ е евакуиран успешно на разсъмване в неделя, 5 април – Великден по Григорианският календар. Появата на парашутиста-спасител на планинското било е „един от най-хубавите мигове в живота ми“, каза полковникът и допълни, че не намира по-точен начин да изрази чувството си от едно просто „благодаря“.

Собственото му обобщение беше по-сухо: „Не позволявай липсата на мотивация да те отведе до иранската телевизия.“ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели, че за задния член на екипажа Пентагонът е изпратил и още повече хора и техника, ако се е наложило.

Режимът в Техеран отрече версията на Пентагона. Държавната телевизия на Ислямската република излъчи кадри, показващи отломки от изтребител F-15E Strike Eagle като военен трофей и оспори разказа на САЩ за унищожаването на двата MC-130J.

Интервюто бе излъчено ден след като CNN описа как се е стигнало до появата на полковника пред камера. Според телевизията, която цитира множество източници, политически назначения в екипа на министъра на отбраната Пийт Хегсет настоявали в предаването да участват както пилотът, така и операторът на оръжейни системи.

И двамата летци имат резерви. Единият дори пита дали ще му бъде разпоредено да участва в предаването. Военни изразяват опасения, че предаването може да разкрие секретни данни, докато войната продължава. Хегсет се среща насаме с летците и ги пита дали желаят да застанат пред камерата, вместо да им издаде заповед. „Алфа“ отказва.

Генерал Кейн, който също е изразил своите възражения, свързани с оперативната сигурност, все пак взима решение да се появи в предаването. Главният редактор на CBS News Бари Уайс лично настоява пред Хегсет телевизията да има изключителен достъп. Подготовката от страна на Пентагона минава под ръководството на Тами Радабо – старша съветничка на Хегсет и бивша продуцентка във Fox News.

Официалният говорител на Пентагона Шон Парнел определи публикацията на CNN като „пълна лъжа“. Той даде уверение, че и двамата летци са решили самостоятелно дали да вземат участие, защото става въпрос за тяхната история.

Опровержението обаче не засяга пряко основното твърдение на CNN. Телевизията не съобщава, че летците са получили заповед, а описва натиск, който не е прераснал в директно разпореждане. Фактът, че все пак е имало съгласие от страна на един от двамата, а другият е отказал, подкрепя твърдението на Пентагона, че формално участието е било доброволно, но сам по себе си не отхвърля сведенията за предхождащ натиск.

Говорителят на генерал Кейн Джоузеф Холстед отказа да коментира твърдения, приписани на анонимни източници. Той повтори, че американските сили ще направят всичко възможно, за да не изоставят никого.

Разказът на полковника е преди всичко история за издръжливост. Решението той да бъде излъчен обаче поставя друг въпрос – докъде може да стигне публичността, когато военната операция продължава.

Операция „Epic Fury“ навлиза в седмия си месец, меморандумът от Исламабад изтече на 17 август без план и намерения той да бъде подновен, а морската блокада на иранските пристанища бе подновена. Иранските части, които издирваха „Браво“ по билото през април, все още действат на терен, а публичният му разказ разкрива детайли относно начина, по който американските сили организират спасителни операции срещу тях. Пентагонът предупреди за съществуването на риска преди излъчването. Въпреки това политическото ръководство реши, че историята трябва да бъде разказана.