Свален над Иран американски полковник описа 50 часа зад иранските линии

🇺🇸🪂 Американският полковник, свален над Иран в началото на април и евакуиран от страната 50 часа по-късно, разказа за първи път за преживяванията си. Операторът на оръжейните системи – задният член на двуместния екипаж, който управлява част от сензорите и въоръжението – говори пред Нора О’Донъл в ефира на предаването 60 Minutes по CBS в неделя, 13 септември. Пентагонът продължава да пази в тайна самоличността както на него, така и на пилота. В ефир полковникът беше представен само с позивната си по време на мисията – „Браво“.

Самолетът е F-15E Strike Eagle с позивна Dude 44 и отличителни знаци на 494-та изтребителна ескадрила от състава на 48-о изтребително крило, базирано в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Поразени с преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервена глава за самонасочване през сутрешните планински местности на 3 април, южно от Исфахан, докато екипажът изпълнявал ударна задача. Оръжието струва около 100 хил. долара, а самолетът – около 30 млн. долара.

Ракетата е поразила парашута. „Браво“ катапултирал, но куполът не се разгънал и през цялото падане той се опитвал да освободи или откъсне заплетените платнища. „Когато погледнах нагоре и не видях парашут, това беше най-ужасяващото нещо, което съм виждал“, каза той пред CBS.

По оценка на военните полковникът се удря в земята със скорост от 110-160 км/ч. Чупи гръбнак, едната си ръка и рамото, навехнал глезен и получава разкъсвания по главата и лицето. Пилотът с позивна „Алфа“ се приземил благополучно на около 8 км от него и бил прибран близо 6 часа по-късно.

Въпреки счупения гръб „Браво“ успява да се отдалечи от мястото на приземяване и да изкачи било на около 2100 метра надморска височина в планинската пустинна част на Загрос, изложен на студени температури и силен вятър. Разполагал с пистолет, средство за комуникация и авариен радиомаяк. За останалото разчита на своята подготовка за оцеляване, укриване, съпротива и бягство – стандартно обучение за бойни екипажи, известно с английското съкращение SERE.

Полковникът прекара близо две денонощия почти без вода и храна, свит в скална цепнатина. Ирански сили го издирвали, като в един момент се приближили на няколкостотин метра от укритието му. Междувременно държавната телевизия в Техеран обявила награда за залавянето на екипажа.

Първото съобщение, което успял да изпрати, било кратък доклад за състоянието му: „Ранен съм. Движа се. Бог е добър.“ „Веднага щом намерих място, което ми осигуряваше някакво прикритие, започнах да работя по връзката“, разказа той. Последното изречение му идва в момента, когато за пръв път успява да осмисли всичко преживяно.

Сигналът от радиомаяка обаче не води до незабавна спасителна операция. ЦРУ потвърждава, че летецът е жив, едва на 4 април сутринта, след като наблюдава предполагаемия район от 65 км разстояние. Оттогава насетне цялата операция се планира около една точка на картата.

„Алфа“ е изведен през деня с участието на 21 летателни апарата. За спасяването на „Браво“ е задействана несравнимо по-мащабна сила: 155 летателни апарата в нощна операция, няколкостотин души във въздуха и хиляди военнослужещи и специалисти в поддържащите звена.

В операцията участват 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета цистерни за дозареждане с гориво във въздуха и 13 спасителни самолета и вертолета. Стратегически бомбардировачи B-1B Lancer хвърлят до 100 бомби с тегло по 900 кг, за да подавят заплахите, идващи по маршрутите до района на мястото, където се укрива. 9 самолета се насочват към точка за заблуда на 40 км разстояние от действителната локация на летеца. Хегсет описва задачата пред CBS без уговорки: „Живи или мъртви, отиваме да ги приберем.“

На територията на Ислямска република Иран са спуснати над 90 души: оператори от 1-ви оперативен отряд „Делта“, военноморско звено DEVGRU (SEAL Team 6), 160-и авиационен полк за специални операции и 427-а ескадрила на ВВС, както и парашутисти спасители.

Това са първите американски военнослужещи на иранска земя от 46 години. Предният случай е през април 1980 г. по време на операция „Eagle Claw“ за освобождаване на американските заложници в Техеран, която завършва със сблъсък в пустинята между самолет за дозареждане във въздуха и хеликоптер, осем загинали американски военнослужещи и изоставена техника.

Този път жертви няма, но операцията отново струваше на САЩ няколко самолета. Два MC-130J Commando II, които трябва да изведат командосите и спасения летец, затъват в мокрия пясък на импровизиран преден пункт и не успяват да излетят. Военните ги унищожават с експлозиви, за да не бъдат пленени от иранската страна, и изпратили други самолети. Всеки от двата самолета струва около 100 млн. долара.

Докато пристигне заместващият транспорт, командосите остават за кратко без възможност за евакуация. Унищожени са и леки хеликоптери MH-6 Little Bird, превозени разглобени и сглобени повторно на място. Не на последно място един щурмови самолет A-10 Thunderbolt II e повреден, а неговият пилот катапултира над Кувейт, откъдето впоследствие е прибран.

„Браво“ е евакуиран успешно на разсъмване в неделя, 5 април – Великден по Григорианският календар. Появата на парашутиста-спасител на планинското било е „един от най-хубавите мигове в живота ми“, каза полковникът и допълни, че не намира по-точен начин да изрази чувството си от едно просто „благодаря“.

Собственото му обобщение беше по-сухо: „Не позволявай липсата на мотивация да те отведе до иранската телевизия.“ Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн сподели, че за задния член на екипажа Пентагонът е изпратил и още повече хора и техника, ако се е наложило.

Режимът в Техеран отрече версията на Пентагона. Държавната телевизия на Ислямската република излъчи кадри, показващи отломки от изтребител F-15E Strike Eagle като военен трофей и оспори разказа на САЩ за унищожаването на двата MC-130J.

Интервюто бе излъчено ден след като CNN описа как се е стигнало до появата на полковника пред камера. Според телевизията, която цитира множество източници, политически назначения в екипа на министъра на отбраната Пийт Хегсет настоявали в предаването да участват както пилотът, така и операторът на оръжейни системи.

И двамата летци имат резерви. Единият дори пита дали ще му бъде разпоредено да участва в предаването. Военни изразяват опасения, че предаването може да разкрие секретни данни, докато войната продължава. Хегсет се среща насаме с летците и ги пита дали желаят да застанат пред камерата, вместо да им издаде заповед. „Алфа“ отказва.

Генерал Кейн, който също е изразил своите възражения, свързани с оперативната сигурност, все пак взима решение да се появи в предаването. Главният редактор на CBS News Бари Уайс лично настоява пред Хегсет телевизията да има изключителен достъп. Подготовката от страна на Пентагона минава под ръководството на Тами Радабо – старша съветничка на Хегсет и бивша продуцентка във Fox News.

Официалният говорител на Пентагона Шон Парнел определи публикацията на CNN като „пълна лъжа“. Той даде уверение, че и двамата летци са решили самостоятелно дали да вземат участие, защото става въпрос за тяхната история.

Опровержението обаче не засяга пряко основното твърдение на CNN. Телевизията не съобщава, че летците са получили заповед, а описва натиск, който не е прераснал в директно разпореждане. Фактът, че все пак е имало съгласие от страна на един от двамата, а другият е отказал, подкрепя твърдението на Пентагона, че формално участието е било доброволно, но сам по себе си не отхвърля сведенията за предхождащ натиск.

Говорителят на генерал Кейн Джоузеф Холстед отказа да коментира твърдения, приписани на анонимни източници. Той повтори, че американските сили ще направят всичко възможно, за да не изоставят никого.

Разказът на полковника е преди всичко история за издръжливост. Решението той да бъде излъчен обаче поставя друг въпрос – докъде може да стигне публичността, когато военната операция продължава.

Операция „Epic Fury“ навлиза в седмия си месец, меморандумът от Исламабад изтече на 17 август без план и намерения той да бъде подновен, а морската блокада на иранските пристанища бе подновена. Иранските части, които издирваха „Браво“ по билото през април, все още действат на терен, а публичният му разказ разкрива детайли относно начина, по който американските сили организират спасителни операции срещу тях. Пентагонът предупреди за съществуването на риска преди излъчването. Въпреки това политическото ръководство реши, че историята трябва да бъде разказана.

Драйскол подаде оставка след уволненията на генералите зад армейската реформа

🇺🇸🎖️ Даниъл Драйскол подаде оставка като министър на Сухопътните войски на САЩ на 31 август и ще напусне поста на 3 септември – пет месеца след като министърът на отбраната Пийт Хегсет отстрани последователно офицери, които изпълняваха започнатите от самия Драйскол реформи в армията. Оставката е подадена до президента Доналд Тръмп и идва дни след като Драйскол лично е изложил пред президента какво е останало от командния състав на сухопътните сили. The Wall Street Journal съобщи първи за нея, а Белият дом я потвърди на същия ден.

Официална причина за напускането не бе обявена, но разговорът, който го предшества, е описан подробно. По думите на четирима души, запознати със срещата и цитирани от The Atlantic, Драйскол се е срещнал с Тръмп при закрити врата в Белия дом през седмицата преди оставката. Президентът бил изненадан, когато чул колко генерали и други висши офицери са били уволнени, принудени да напуснат или заобиколени при повишенията при Хегсет, и изразил безпокойство от свиването на висшето военно ръководство. Драйскол му казал, че Сухопътните войски не могат да се преустроят по нужния начин, защото твърде много хора, които водеха трансформацията, вече са си отишли. Едва след това го уведомил, че напуска. Източник, запознат с оставката, изложи същия довод и пред CNN и NBC News: Драйскол е поставил въпроса за трансформацията и бойната готовност и е посочил, че Хегсет ги осуетява, като освобождава генералите, отговорни за тях.

Изявлението на Белия дом, разпространено от говорителката Ана Кели, представя напускането в съвсем различна светлина и изброява заслугите на Драйскол: напредък по програмата на Тръмп, повишаване на бойната готовност и бойната мощ, както и принос към преговорите между Русия и Украйна. Драйскол пое министерството през февруари 2025 г., след като Сенатът го потвърди с 66 гласа срещу 28, и стана най-младият министър на Сухопътните войски в американската история. Успоредно с това до 30 април 2026 г. изпълняваше длъжността директор на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и взривни вещества.

Реформата, за която става дума, има конкретна дата и конкретни автори. На 1 май 2025 г. Драйскол и тогавашният началник на щаба на Сухопътните войски генерал Ранди Джордж издадоха писмо до войската, с което обявиха Инициативата за трансформация на армията. Тя прекрати поръчките за пилотирани ударни вертолети AH-64D, за излишни армейски автомобили HMMWV и JLTV и за остарелите дронове MQ-1C Gray Eagle, а освободените средства пренасочва към дронове, антидрон отбрана и евтини прехващачи – ракети, чиято цена е съизмерима с тази на целта, вместо многомилионните образци на големите отбранителни изпълнители. Към същата линия Драйскол добави и FUZE – модел за възлагане на поръчки, заимстван от рисковия капитал и насочен към финансиране на малки технологични компании още на ранен етап. Пред представители на индустрията той заяви, че би сметнал за успех дори фалита на голям изпълнител, ако компанията не успее да стане по-ефективна.

Хората, които движеха тази програма, си отидоха за един ден. На 2 април 2026 г. Хегсет освободи Джордж, а заедно с него – генерал Дейвид Ходни, който оглави Командването за трансформация и подготовка на 2 октомври 2025 г. и остана начело шест месеца, както и генерал-майор Уилям Грийн, началник на военните свещеници. Помощник-министърът на отбраната по връзките с обществеността Шон Парнъл, който говори от името на Пентагона, съобщи само, че Джордж се пенсионира, без да предложи обяснение за нито едно от трите освобождавания. The New York Times свърза премахването на Джордж с несъгласието му по повод блокирани от Хегсет повишения в чин бригаден генерал: от списък с около 35 полковници 4 бяха спрени – двама чернокожи офицери и две жени. През юни беше изтласкан от поста и ген. Крис Донахю, командващ сухопътните сили на САЩ в Европа и Африка; заместник-началникът на щаба генерал Джеймс Мингъс беше напуснал още през есента на 2025 г.

Несъгласието на Драйскол с Хегсет стана публично две седмици по-късно. На изслушване в подкомисия на Камарата на представителите на 16 април Драйскол разказа, че бил в Северна Каролина, когато научил за уволнението на Джордж, и се върнал, за да отиде в дома на генерала. За човека, когото неговият началник току-що беше освободил, Драйскол каза пред депутатите, че е изключителен лидер, и добави, че го обича. В същото изслушване той призна и правото на цивилното ръководство да избира военни началници, докато на подчинените остава задължението да изпълняват решенията му.

След 3 септември резултатът ще е армия без утвърден от Сената титуляр нито на политическо ръководство, нито начело на щаба. Постоянен началник-щаб няма от април; длъжността се изпълнява от ген. Кристофър Ланийв, чиято номинация е блокирана именно в Сената. Сенаторът Джони Ърнст възразява, че Ланийв носи четвърта звезда едва от около половин година, докато обичайният праг за поста е поне година и половина в чин с четири звезди. През август Хегсет заяви, че държи на неговата кандидатура и че Пентагонът работи с партньорите си от Сената по момента на официалното ѝ внасяне. Като вероятен временно изпълняващ длъжността министър източници посочват заместник-министъра Майкъл Обадал, който встъпи в длъжност на 22 септември 2025 г. и дойде от ръководството на Anduril; сред спряганите за постоянен наследник е и самият Шон Парнъл. Нито едно от двете назначения не е обявено. The Atlantic посочва, че Сухопътните сили разполагат с по-малко генерали, отколкото в който и да било момент от близкото минало. Военноморските сили преминаха през сходен кадрови вакуум по-рано тази година, когато министърът на ВМС Джон Фелън напусна през април.

Кадровият вакуум съвпада с възможно най-неподходящия момент. В материал от 25 август The New York Times описа Сухопътните войски като останали без кормило точно когато американските бази в Близкия изток са под заплаха от евтини дронове и ракети – именно видът заплаха, срещу който Инициативата за трансформация трябваше да изгради отговор. Съдбата на евтиния прехващач и на FUZE оттук нататък са в ръцете на хора, които не са ги замисляли. Обадал, сочен като вероятен временен наследник, обеща да се раздели с непридобития си дял в Anduril, преди Сенатът да го утвърди с 51 срещу 47 гласа. Компанията е сред доставчиците, за които реформата на поръчките трябваше да отвори по-широк достъп до армейските договори.

Втората последица е дипломатическа. Драйскол е човекът, който през ноември 2025 г. занесе 28-точковия план в Киев и го представи лично на президента Володимир Зеленски. След това той оглави американската делегация в Женева на 17 и 18 февруари 2026 г. и се срещна с руски представители в Абу Даби. Ролята му беше импровизирана и възложена по линия на вицепрезидента Джей Ди Ванс, с когото са били състуденти от юридическия факултет на Йейл, но именно тя превърна 39-годишния министър в една от най-ключовите фигури в преговорите. Той си тръгва в първия ден на септември – месецът, за който началникът на Офиса на президента на Украйна Кирило Буданов заяви, че очаква подновяване на тристранните мирни преговори, защото без участието на американците такъв формат рухва. Москва не е потвърждавала своята готовност за подобна среща, а според The Economist Кремъл е избрал ескалация вместо приключване на войната: до 400 000 допълнителни мобилизирани и масирани удари по украинската енергетика.

Хронологията обаче не показва, че доводът за реформата е предхождал решението за напускане. Драйскол дължи политическата си защита в Пентагона на Ванс, а не на Хегсет; семейството му напусна служебната резиденция във Форт Майър на 21 август (преди срещата в Белия дом) и още тогава се говореше, че той ще си тръгне около Деня на труда. Най-вероятно решението за напускане вече е било взето, когато Драйскол е изложил пред Тръмп аргументите си за състоянието на преустройството. Това не обезсилва самия довод – четирима души описват една и съща среща и по същество една и съща аргументация – но означава, че тази оставка може да се тълкува и като лична капитулация във загубена вътрешноведомствена битка, а не само като принципно възражение срещу посоката, в която Хегсет води армията.

Тръмп съкращава ученията с Южна Корея дни след изстрелванията на Пхенян

🇺🇸🪖🇰🇷 САЩ ще намалят съществено съвместната си военна подготовка с Южна Корея. Президентът Доналд Тръмп обяви решението в неделя, 16 август, в своята социална мрежа Truth Social – часове преди началото на най-голямото годишно учение на съюзниците. Той уточни, че е разпоредил това на „министъра на войната Пийт Хегсет“.

Като основание Тръмп посочи личните си отношения с върховния лидер на Северна Корея Ким Чен Ун и поведението на страната, която според него, „докато Доналд Дж. Тръмп е президент, е незаплашителна и почтителна“. Той определи съвместните учения като скъпи и изпращащи „напълно неуместен и враждебен сигнал“, а разходите за тях според него се поемат предимно от Вашингтон – „както обикновено“.

Учението, засегнато от новото разпореждане, започна в понеделник. „Ulchi Freedom Shield 26“ се провежда от 17 до 27 август с участието на около 18 000 южнокорейски военнослужещи и близо 70 представители на 11 други държави от Командването на ООН. Комисията на неутралните държави за надзор следи за спазване на примирието от началото до края на маневрата.

Сценарият включва борба с дронове, действия при заглушен спътников сигнал и кибератаки – елементи, отразяващи опита от последните войни. Именно затова Тръмп признава, че „е твърде късно учението да бъде отменено“, и нарежда то да бъде съкратено, а не прекратено. До сутринта на 17 август нито Пентагонът, нито Министерство на националната отбрана на Република Корея са коментирали изявлението.

Събитията през предходните 10 дни се вписват трудно в твърдението, че Северна Корея е „незаплашителна и почтителна“. На 6 август Пхенян изстреля балистична ракета с малък обсег от района на Уонсан – първото подобно изпитание от април насам. На 12 август последва втори пуск от същия район, който беше 11-ото изстрелване на балистична ракета от Северна Корея от началото на годината. И двете действия са обект на забрани от резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Ким Чен Ун наблюдава изпитанията и призова армията да укрепи своята „смъртоносна и разрушителна настъпателна стойка“. Вторият пуск беше извършен два дни след като Сеул и Вашингтон обявиха плана за своите учения през август – обичайна форма на севернокорейски отговор на подобни съобщения.

Реториката следваше същата линия. На 13 август KCNA описа предстоящите занятия като по-провокативни от миналогодишните. Ден по-късно говорител на министерство на външните работи в Пхенян отбеляза, че военното сътрудничество между САЩ, Япония и Южна Корея се превръща в „ядрен съюз“ и че на нов вид заплаха Пхенян ще отговори с нов вид възпиране.

Същото ведомство обвини САЩ, че новата ядрена стратегия понижава прага за употреба на ядрено оръжие и тласка света „към ръба на ядрена война“, като обеща „съкрушителен“ отговор. Изявленията от страна на КНДР бяха разпространени на 13 и 14 август. Публикацията, в която Тръмп описва страната като почтителна и незаплашителна е от 16 август.

Зад тази реторика стоят и конкретни военни способности. По оценка на разузнаването на Южна Корея в началото на 2026 г. в Курска област на Руската федерация са били разположени 11 000 севернокорейски военнослужещи – близо 10 000 бойци и 1000 инженери. От края на 2024 г. Пхенян е изпратил общо над 20 000 души в Русия.

Оценките за загубите се различават според източника: около 6000 убити и ранени според Южна Корея и над 7000 по данни на украинското военно разузнаване. В замяна Москва предлага съдействие с модерни технологии, включително за разузнавателни спътници, безпилотни апарати и зенитно-ракетни системи.

Военните плановици в Сеул и Вашингтон отчитат този обмен пряко. Според южнокорейски военен източник завърналите се от Украйна севернокорейски войски носят реален боен опит, който променя способностите на противника от другата страна на границата.

Съкращаването на съвместната подготовка всъщност вече е започнало – по решение на самите съюзници. На 10 август Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея обяви, че тазгодишната маневра включва 14 полеви занятия на батальонно и по-високо ниво срещу 17 през 2025 г. Официалното обяснение беше, че натоварването ще бъде разпределено през всичките 12 месеца, вместо да се концентрира в две седмици през пролетта и лятото.

Публично разпространяваните числа обаче се различават, защото се основават на различни критерии. За 2025 г. се посочват и 22 тренировки на ротно и по-високо ниво. В редакционен материал от 13 август Korea Herald сравнява именно 14 срещу 22 и допълва, че пролетното учение Freedom Shield през март е било съкратено до 22 полеви епизода спрямо 51 през 2024 г.

Друго корейско издание отчита 44 изнесени на терен тренировки при управлението на Юн Сук-йол срещу 14 при Лий Дже-мьон. Независимо коя методика се използва, посоката е една и съща: Сеул и Вашингтон са започнали да ограничават и преразпределят съвместната полева подготовка месеци преди публикацията на Тръмп.

Тази тенденция не е нито нова, нито тайна. През януари министърът на отбраната в Сеул заяви публично, че съвместната подготовка ще бъде провеждана както обикновено. В началото на март обаче съюзниците вече проведоха свития пролетен цикъл, докато Пекин подготвяше посещение на Тръмп. Следващата стъпка беше августовският план с 14 полеви епизода. Следователно нареждането от 16 август се наслагва върху процес, който южнокорейското командване развива по свои съображения поне от началото на 2026 г.

Иранската линия, която Тръмп сам добавя с уговорката „донякъде несвързано (?)“, също си има конкретна предистория. На 5 май тази година кораб под панамски флаг, опериран от южнокорейската компания HMM, се взриви, докато беше на котва в Ормузкия проток край бреговете на ОАЕ. На борда имаше 24 души екипаж, шестима от които южнокорейци. Загинали нямаше.

Тръмп заяви тогава, че иранските сили са стреляли по плавателния съд, и покани Сеул да се включи към операция Project Freedom – американската мисия за ескорт на търговски кораби през протока. През него преминава около една пета от световните петролни доставки, а в операцията са ангажирани 15 000 военни.

Южнокорейското външно министерство потвърди взрива, но подчерта, че причината за него се разследва. Отказът, който Тръмп сега включва сред основанията за намаляване на ученията, е отказът на Южна Корея да участва в тази операция и следващата фаза на американската политика спрямо режима в Техеран. На 5 август държавният секретар на САЩ Марко Рубио подреди приоритетите точно в този ред: първо отваряне на протока, а разоръжаването на иранската ядрена програма – като по-далечна цел.

Сегашният цикъл има почти дословен предшественик. На 12 юни 2018 г. след срещата си с Ким Чен Ун в Сингапур, Тръмп обяви, че прекратява „военните игри“ с Южна Корея. Той ги определи като провокативни и извънредно скъпи, а решението му завари неподготвени както Пентагона, така и правителството на ключов съюзник в Индо-Пасифика.

На 19 юни Пентагонът спря августовската маневра „Ulchi Freedom Guardian“, която носеше това име от 2008 г. След провала на срещата в Ханой през февруари 2019 г. Вашингтон и Сеул спряха на 3 март пролетните учения „Key Resolve“ и „Foal Eagle“. Те бяха заменени с 9-дневната и значително по-малка тренировка „Dong Maeng“, проведена от 4 до 12 март. На пресконференцията в Ханой Тръмп отново изтъкна високата цена на ученията.

Между 2019 и 2021 г. големият августовски цикъл беше сведен до щабна тренировка под името „Обединена командно-щабна подготовка“. Той беше възстановен едва през август 2022 г. под сегашното си име, след встъпването в длъжност на Юн Сук-йол. Предишният цикъл на отстъпки приключи без сделка с Пхенян.

Съществената структурна разлика днес е свързана с командването. Докато тече „Ulchi Freedom Shield 26“, Сеул се стреми да бъде сертифициран за пълна оперативна готовност на бъдещото Обединено командване. Правителството на Южна Корея обмисля и да предложи конкретен срок за прехвърлянето на оперативния контрол върху собствените му сили на тазгодишното заседание на двустранния консултативен механизъм по сигурността.

Сеул предава оперативния контрол над въоръжените си сили на американското командване през юли 1950 г. и си връща мирновременната му част през декември 1994 г. При президента Ро Му-хьон Южна Корея договаря с Вашингтон връщането и на военновременния оперативен контрол до април 2012 г. Впоследствие срокът е отлаган два пъти заради севернокорейските ядрени опити.

Американската страна заема по-въздържана позиция и обещава оценките да се извършат по установените двустранни канали. Редакцията на Korea Herald определи съчетанието между свиваща се полева подготовка и ускорено прехвърляне на командването като опасно разминаване. Причината е, че армията на Северна Корея трупа реален боен опит в Украйна именно когато съюзниците тренират по-малко заедно.

Числата за американското военно присъствие следват същата тенденция. В Южна Корея са разположени около 28 500 американски военнослужещи. The Wall Street Journal съобщи, че администрацията обмисля изтеглянето на около 4500 от тях (близо 16% от контингента) и прехвърлянето им другаде в Индо-Пасифика, включително на Гуам. Този брой отговаря на около една бригадна бойна група „Страйкър“.

Законът за отбранителния бюджет за фискалната 2026, подписан през декември, забранява използването на средства за съкращаване на контингента. Изключение е възможно единствено ако намалението бъде сертифицирано като отговарящо на националните интереси на САЩ и е извършено след консултации със съюзниците.

Остава дипломатическата линия, която вероятно стои в основата на решението. По време на срещата на Г-7 във Франция през юни Тръмп е казал на Лий Дже-мьон, че възнамерява да поднови преговорите с Пхенян. Малко след това той публикува снимка от разходката си с Ким Чен Ун в хотел „Капела“ в Сингапур.

Разузнаването на Южна Корея оценява нова среща между двамата лидери като вероятна до края на 2026 г. Условието на Ким обаче остава непроменено: Вашингтон да се откаже от настояването за денуклеаризация на Корейския полуостров. Свиването на съвместните учения е точно онази дипломатическа валута, която Пхенян е приемал и преди – без да направи насрещна отстъпка.

Оттук следва и най-простото обяснение за публикацията от неделя: тя е предварителна отстъпка за среща, която американският президент желае, оправдана с оценка за поведението на Пхенян, опровергано от действията му дори само през последните дни.

Отказът на Сеул да участва в американската операция срещу Иран вероятно не е основната причина, а по-скоро повод. Намаляването на подготовката беше обявено от съюзниците шест дни по-рано и има напълно различна официална обосновка.

Възможно е обаче и тясно тълкуване, за което също има основания: американският президент представя като свое решение тенденция, започната от южнокорейското командване по вътрешни съображения, и я превръща в жест към Пхенян, без все още да е издал заповед за премахването на конкретни елементи от програмата.

Разликата между двете обяснения скоро ще може да бъде проверена. Първата хипотеза ще се потвърди, ако ново разпореждане премахне част от вече обявените 14 полеви занятия още по време на настоящото учение или съкрати неговия пролетен еквивалент през 2027 г. Втората ще получи потвърждение, ако „Ulchi Freedom Shield 26“ приключи на 27 август по обявената програма, а цикълът през март се проведе в своя обичаен обем.

Хегсет заяви от Панама, че военната опция срещу Куба остава открита

🇨🇺⚔️🇺🇸 Военната опция срещу Куба остава сред разглежданите от Белия дом варианти. Това подчерта министърът на отбраната Пийт Хегсет пред журналисти в Панама в сряда, 12 август. „Както вече съм казвал, и мисля, че видяхте какво се случи в други случаи, всички опции са на масата, включително военните“, отговори той на въпрос за възможна намеса на комунистическия остров. Хегсет говори в Центъра за обучение за операции в джунглата, където беше при американски и съюзни части.

Втората половина от отговора му беше отправена към режима в Хавана: Куба би постъпила разумно, ако обърне внимание на готовността на президента Доналд Тръмп да налага онова, което Вашингтон счита за свои стратегически приоритети в Западното полукълбо. Запитан дали е възможна операция срещу Мигел Диас-Канел по модела на извършената срещу Николас Мадуро, министърът каза, че варианти има и всички остават отворени, без да потвърди взето решение. Кубинската армия, добави той, не може да мери сили със Съединените щати.

Поводът за посещението беше заседание на коалицията на Америките срещу картелите. Хегсет обяви, че новоизбраният колумбийски президент Абелардо де ла Есприеля е поискал съвместни военни операции срещу наркотероризма, поради което е оторизирал Пентагона да участва в тях на територията на Колумбия, а страната влиза в програмата Shield of the Americas като нейния член № 19. Пред същия форум министърът сравни картелите с „Ислямска държава и Ал-Кайда на Западното полукълбо“, призова страните от Латинска Америка да отхвърлят Международния наказателен съд и определи американските операции в региона като законни според международното хуманитарно право.

Формулировката за отворените опции не е нова. На 11 юни от Гуантанамо Хегсет вече отговори „има опции“ на директен въпрос относно възможността кубинският президент да бъде пленен и обеща огнева мощ, ако това се наложи. Променила се е обаче отправната позиция. На 5 януари, ден след пленяването на Мадуро в Каракас, Тръмп заяви пред журналисти на борда на самолета си, че Куба „просто ще падне“ и че не смята за нужно каквото и да било действие. За 7 месеца оценката „ще падне сама“ отстъпи място на публичното изброяване на военни варианти.

За тези осем месеца натискът се натрупваше с поредица от административни и съдебни мерки. Въведеното на 29 януари извънредно положение отвори пътя към вторични мита към доставчиците на петрол за острова съгласно указ 14404, който въведе санкции от ирански и руски тип от 1 май; шест дни по-късно те стигнаха и до GAESA, конгломерат на кубинските въоръжени сили, който държи 40% от икономиката на островната държава; на 20 май голямо жури в Маями повдигна обвинение на 94-годишния бивш президент Раул Кастро и петима офицери за свалянето на два самолета Cessna Skymaster на хуманитарната организация „Brothers to the Rescue“ през февруари 1996 г. Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ замрази на 4 юни активите на самия Диас-Канел, на неговата съпруга Лис Куеста, на доведения му син Мануел Анидо и на Алехандро Кастро Еспин – син на Раул Кастро. От 29 януари островът се намира под горивна блокада от Бреговата охрана на САЩ. През пролетта двете най-големи пристанища Хавана и Сиенфуегос останаха  без нито един внос в продължение на повече от месец, а дори руски танкер, тръгнал към Куба, се отказа след седмици в морето и смени курса.

Ефектът вече е очевиден, като си личи най-силно в състоянието на електрическата мрежа. Операцията на 3 януари в Каракас, довела до ареста на Мадуро, отряза основния доставчик на гориво за Хавана, на който се полагаха 70-80% от вноса на петрол в самата Куба, която произвеждаше едва около 40% от горивото, което ѝ беше нужно, за да покрие своите нужди. На 16 март националната енергийна система изпадна в колапс и остави близо 10 млн души на тъмно; на 3 август сривът се повтори за шести път от началото на годината.

Реториката обаче изпреварва видимото натрупването на сили. На 16 юли CBS News съобщи, че плановици в Пентагона са обсъждали въздушен десант с хиляди военнослужещи от 101-ва въздушно-десантна дивизия, при това като предварителна оперативна разработка, а не като одобрен вариант. Източниците на медията посочиха още, че част от най-ценните американски ударни способности остават ангажирани срещу Иран.

В оценка от 3 юни Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) разгледа 5 сценария по отношение на Куба – от продължаваща кампания на натиск през обезглавяващ удар до ограничена ударна кампания по въздух – и даде ориентир за мащаба на евентуална операция за стабилизация. При пълен срив на обществения ред и решение островът да бъде стабилизиран чрез военна окупация авторите изчисляват, че ако половината сили за сигурност бъдат осигурени от местни структури, ще бъдат нужни близо 100 000 външни военнослужещи от САЩ и евентуална коалиция. За пълномащабна инвазия анализът също посочва минимум около 100 000 души плюс въздушна и морска подкрепа. Наличното в Карибско море към момента са ударната група на самолетоносача USS Nimitz и 1300 морски пехотинци от 24-та експедиционна част – мащаб, несъпоставим с необходимото за окупация на острова.

Каналът за директна връзка между военните ръководства на двете страни междувременно продължава да работи. На 29 май началникът на Южното командване (SOUTHCOM) генерал Франсис Донован се срещна с генерала от кубинската армия Роберто Легра Сотолонго на периметъра на военноморска база Гуантанамо. Двете командвания описаха разговора като кратък обмен по оперативни въпроси относно разделителната линия и се разбраха да поддържат връзка. Базата е единствената американска сухопътна опора на острова и естествена отправна точка за евентуално действие срещу режима в Хавана, но същият периметър остава и мястото, където двете командвания се срещат лице в лице.

Официален кубински отговор на думите от сряда към момента няма. Позицията, която Хавана поддържа от пролетта, е известна: в интервю за NBC News през април Диас-Канел заяви, че няма основание за агресия срещу страната му, но че при такава тя ще е посрещната със съпротива и „ако трябва да умрем, ще умрем“. Искането той да се оттегли като условие за споразумение беше отхвърлено от постоянния представител на Куба в ООН Ернесто Соберон, който настоя преговорите да стъпват върху взаимно уважение. Гражданската защита публикува семеен наръчник за поведение при военна агресия, в който се препоръчва подготвянето на комплект от първа необходимост за три дни и предварително определено укритие; документът се появи на столичния портал в средата на май и беше свален часове по-късно.

Изказването от сряда променя регистъра на заплахата, но не и съотношението на силите в Карибско море. Пленяването на Мадуро беше извършено с ограничен нощен щурм и на фона на предварително повдигнати обвинения, а не мащабен десант. Именно този модел Вашингтон постепенно възпроизвежда спрямо Хавана: обвинителен акт срещу Раул Кастро, замразени активи на действащия държавен глава, както и ограничение на горивните доставки.

Затова мащабен сухопътен десант през следващите месеци изглежда малко вероятен, докато изненадваща операция срещу висшето ръководство с ограничен обхват остава съвсем реална възможност. Но обратното също има своите аргументи: и във Венецуела нямаше видимо натрупване на големи сухопътни сили преди удара. Следователно отсъствието на десантен ешелон в Карибско море сам по себе си не изключва напълно сценаврия на ограничена военна операция, особено предвид близостта до континенталната част на САЩ.

Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)

Пийт Хегсет: Украинската отбрана удържа благодарение на механизма PURL на президента Тръмп.

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет отдаде заслуга на европейските държави в НАТО за това, че украинската армия удържа позициите си срещу ежедневните руски атаки от месеци насам, за което изтъкна като основна причина едно необичайно финансово споразумение. Говорейки в щабквартирата на Алианса в Брюксел на 17 юни, той заяви пред своите колеги отвъд океана, че украинската отбрана е  издържала, защото европейците са започнали да плащат сметката за американско въоръжение, което според него е белег, че подходът на президента Доналд Тръмп за споделяне на бремето работи.

Хегсет направи тези коментари преди срещата при закрити врата на Контактната група за отбрана на Украйна по-късно същия ден, на която се очакваше съюзниците да обсъдят по-нататъшната подкрепа за Киев.

Финансовият механизъм, на който отдаде признание, носи дългото название Prioritized Ukraine Requirements List (PURL) и работи различно от това, за което мнозина смятат американската военна помощ за Киев. Вместо САЩ да купуват оръжие, което впоследствие да изпращат за сметка на своите данъкоплатци, PURL позволява на европейските съюзници и Канада да плащат за произведени в САЩ оръжия и оборудване, които след това се прехвърлят на украинската армия, а НАТО координира доставката чрез Командването за помощ в сферата на сигурността и обучението на Украйна, базирано във Висбаден, Германия.

Споразумението произлезе от договорка, сключена между Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте през юли 2025 г. За последната близо година тя се разшири значително, а до декември 2025 г. съюзниците и партньорите поеха ангажимент за оборудване на стойност над 4 млрд долара. Голяма част от тези средства са насочени към средства за противовъздушна отбрана и боеприпаси, които Украйна определи като спешни оперативни приоритети.

Хегсет отличи конкретно ПВО по време на своето изказване, в което заяви пред колегите си, че съюзниците трябва да предоставят своя справедлив дял, предвид ефективността на системата за осигуряване на защита, „каквато само САЩ могат да предоставят“. Това самохвалство не е лишено от аргументи. Зенитно-ракетните комплекси Patriot на американската компания Raytheon продължават да са гръбнакът на защитата на Украйна в лицето на руския въздушен терор, а технологията за производство на ракетните прехващачи, използвани от тях, съществува почти изцяло в рамките на отбранително-технологичната индустриална база на САЩ. Точно поради тази причина PURL насочва своето финансиране през доставчици отвъд океана, дори когато парите идват от европейски хазни. Хегсет определи инициативата като възможност съюзниците да поемат водеща роля във осигуряването на финансиране за украинската отбрана и посочи продължаващата устойчивост на Киев на бойното поле като потвърждение, че подходът на Тръмп работи.

„Украинците удържат линиите си дори в лицето на непрестанни руски атаки“, каза Хегсет. „Казахме, че това е възможно – че нашите съюзници могат да водят и това ще бъде в съответствие с отбраната на Украйна. Това се случва. И е потвърждение на подхода на президента Тръмп. Подход, който ще подготви почвата за мир.“

Това представяне обаче дойде заедно с остро послание, насочено към страните от Алианса – послание, което усложнява всеки опит за едностранчиво тълкуване на коментарите му като изцяло положителни. Министърът на войната използва голяма част от своето време за изказване, за да обяви преглед от страна на позициите и базирането на американските военни в цяла Европа, което ще бъде проведено от Пентагона през следващите шест месеца. Той заяви, че това ще подтикне НАТО към това, което описа като по-балансирана структура, при която европейските държави ръководят своята конвенционална отбрана, вместо да зависят от своя съюзник отвъд океана. Хегсет свърза тази мащабна реформа с модела за финансиране на Украйна и загатна, че PURL е онзи вид споделяне на бремето между съюзниците, който той иска да види репликиран в цялата отбранителна стратегия на НАТО, а не само в подкрепата за Киев. Дали европейските държави разглеждат PURL като модел, който са готови да приложат и другаде, или като специфично за Украйна споразумение, породено от военната спешност, остава отворен въпрос, който изказването на Хегсет не разреши.

Налице е едно усложнение, което тегне върху PURL, но въпреки това не Хегсет реши не засяга в изказването си. Доклади от по-рано тази година показаха, че Пентагонът е планирал пренасочване на някои прехващачи за ПВО, които вече бяха осигурени за Украйна по линия на PURL, за попълване на запасите на американската армия, изчерпани по време на войната срещу Иран – перспектива, която разтревожи украинските служители, опасяващи се от потенциален недостиг. Постоянният представител на Украйна в НАТО заяви, че не е получил пряко потвърждение, че подобен ход действително ще бъдат предприет, но епизодът подчерта структурната уязвимост на модел за финансиране, който зависи от това производственият капацитет на САЩ да остане на разположение за Украйна, дори когато Вашингтон жонглира със собствените си глобални ангажименти, които невинаги е способен да изпълни да изпълни едновременно.

Онова, което Хегсет не спомена в Брюксел, има почти толкова голямо значение, колкото и казаното от него. Той не предложи нови финансови ангажименти, нито конкретен пакет от оръжия, нито подробности за това какво всъщност ще се съгласят да финансират съюзниците на срещата на Контактната група за отбрана на Украйна, насрочена за по-късно същия ден. Механизмът PURL, който той похвали, по своя замисъл си остава споразумение, което се подновява месец за месец и зависи от това европейските държави да продължат да подписват чекове за американско оборудване – система, която показа устойчивост вече близо година, но не носи гаранция за постоянство в бъдеще. За украинските защитници, които държат позициите си в лицето на неумолимите руски атаки, тази разлика между механизъм за финансиране, който е работил досега, и такъв, който гарантирано ще продължи да работи, не е абстракция, а въпрос на оцеляване. Това е разликата между противовъздушна батарея, която има останали ракети за изстрелване, и такава, която няма. И нищо, казано в една конферентна зала в Брюксел, не променя факта, че отговорът на този въпрос се решава месец за месец, с всеки поет ангажимент.

Тръмп задейства Закона за отбранителното производство заради недостиг в оръжейните доставки на САЩ

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп задейства Закона за отбранителното производство, за да се справи с ограниченията в доставките и разработката на оръжия за производството на боеприпаси и веригите за доставки. Това става ясно от меморандум, публикуван във вторник.

Ходът включва мерки в отговор на нарастващата тревога във Вашингтон във връзка с капацитета на оръжейно производство. Ракетните двигатели с твърдо гориво, запалителите и системите за насочване са някои от най-важните компоненти с ограничен капацитет, необходими за производство на военно техника – както за вече налични оръжия, така и за бъдещи програми за модернизация.

„С настоящото установявам, че има условия, които могат да бъдат директна заплаха за националната отбрана или програмите ѝ за готовност“, настоява Тръмп в меморандум от 11 юни, адресиран до министъра на войната Пийт Хегсет. Държавният глава посочва мотиви като „ограничения производствен капацитет, крехките вериги за доставки, зависимост от дълги срокове за изпълнение на поръчки и свързани тесни места в производство“.

Меморандумът до министъра на отбраната делегира правомощия за сключване на доброволни споразумения със сектора на военната промишленост, насочен към укрепване на отбранително-промишлената база.

Законът за отбранителното производство позволява на президента или упълномощени лица да се консултират с представители на индустрията, бизнеса и други потенциално заинтересовани страни с цел установяване на доброволни споразумения в помощ на националната отбрана, но само когато са налице условия, които могат да представляват директна заплаха.

Командващият операциите срещу Иран към своите подчинени: Опазването на цивилния живот е част от нашата сила.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Докато крехкото примирие между САЩ и Иран продължава да виси на косъм, адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и военните операции срещу Иран, изпрати послание директно към силите под негово командване, че „опазването на цивилния живот“ има водещо значение и остава ключова част от тяхната работа.

Служебна записка от американския адмирал от 26 май, разпространена в CENTCOM, изрично подчертава, че „Опазването на цивилния живот е част от нашата култура като професионална бойна сила... То е заложено в начина, по който планираме, по който избираме целите си и по който се бием.“

„Всяка номинация на цел. Всеки удар. Всеки сблъсък“, продължава разсекретеният документ, разкрит днес от Breaking Defense. „На всяко ешелонно ниво, от планирането на кампанията до личното тактическо решение, вие ще правите разлика между тези, които се бият, и онези, които не го правят, прилагайки сила единствено срещу законни военни цели и проявявате преценка, преди да използвате оръжията си.“

„Ангажиментът ни към правото на военните конфликти не е ограничение за нашата смъртоносност“, продължава Купър. „Той е източникът на нашата легитимност, причината партньорите ни да са избрали да застанат до нас и директен фактор за нашата оперативна ефективност. Сила, която се бие с дисциплина и вярност към правилата, е по-смъртоносна, а не по-малко.“

Посланието на четиризвездния адмирал продължава с напомнянето, че именно този стандарт отличава САЩ от противниците му, които избират да вземат на прицел цивилни и да сеят терор, поразявайки училища, болници и храмове.

„Ние никога няма да воюваме по този начин“, пише Купър.

Запитан какво е провокирало меморандума, говорителят на командването капитан Тим Хокинс заяви, че това е „общо напомняне към силите, едно от многото, които той е отправял към войските в различни формати“.

Записката обаче се появява след коментари от министъра на отбраната Пийт Хегсет, които омаловажават или отричат традиционните спирачки пред въоръжените конфликти. По време на брифинг на 2 март той обеща, че „никакви глупави правила за водене на бойни действия“ не могат да повлияят на операцията срещу режима в Иран, докато в книга от 2024 г. той пише за „академични правила за ангажиране, които твърде дълго връзват ръцете на нашите бойци“. По-късно, на 13 март, той заяви: „Ще продължим да натискаме, да напредваме, без пощада, без милост за враговете ни.“ Тази реплика за „без пощада“ (no quarter) породи въпроси от страна на сенатори и правни експерти за това дали Хегсет фактически не призовава към военни престъпления.

Такива опасения се появиха и в отговор на серия от онлайн публикации на президента Доналд Тръмп в началото на април, с които той заплаши да атакува ирански мостове, електрически централи и други цивилни обекти.

„Цяла една цивилизация ще загине тази вечер, без изобщо да бъде възстановена. Не искам това да се случва, но вероятно ще стане“, написа Тръмп на 7 април, преди да отстъпи от своята позиция по-късно същия ден.

Въпреки обявеното примирие в началото на април, двете страни продължават да разменят спорадичен обстрел. През последните дни САЩ нанесоха удари по ирански ракетни площадки и катери, а днес Тръмп заяви, че Иран е свалил американски вертолет AH-64 Apache край бреговете на Оман. Екипажът на хеликоптера беше спасен, отчасти благодарение на безпилотен съд.

„Съединените щати, по необходимост, трябва да отговорят на тази атака“, добави Тръмп.

САЩ внезапно отмениха разполагане на 4000 войници в Полша заради огромен бюджетен дефицит.

🇺🇸🪖🇵🇱 Американската армия отмени планирано разполагане на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия в Полша, което трябваше да включва над 4000 войници и съпътстваща техника.

Представител на армията потвърди решението в сряда, но не предостави конкретни подробности и пренасочи всички въпроси към Министерството на отбраната, което не отговори на запитване за информация.

Във вторник по време на изслушване пред Конгреса за бюджетното състояние на армията, нито министърът на армията Дан Дрискол, нито заместник-началникът на щаба генерал Кристофър ЛаНийв, споменаха за отмяната на разполагането.

Но мълвата вече беше започнала да се разпространява сред засегнатите, а войниците изпращаха съобщения на приятели и близки относно промяната още рано сутринта във вторник.

Сенатор Джак Рийд, демократ от Род Айлънд и водач на Комисията по въоръжените сили към Сената, заяви при своето встъпително изявление на изслушването, че армията е изправена пред бюджетен дефицит от най-малко 2 млрд долара в резултат на продължителни операции, които включват разполагане на Националната гвардия във Вашингтон, окръг Колумбия, и на различни части за налагане на контрол по границите на САЩ.

Рийд изрази тревога за въздействието над обучението и операциите, но темата не беше разгледана. ABC News съобщи в свой репортаж по темата, че бюджетният дефицит на армията е значително по-висок от оценката на сенатора, а представители на армията заявиха пред медията, че всъщност сумата възлиза на 4-6 млрд долара.

Пентагонът обяви през април, че планира да изтегли близо 5000 военнослужещи от Германия. Говорителят Шон Парнел заяви, че министър Пит Хегсет е взел решението след преглед на „изискванията на театъра на военните действия и условията на място“.

Това би върнало числеността на американските военни в Европа до нивата преди началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който отне живота на близо два милиона души.

Над 10 000 американски войници са разположени на ротационен принцип в Полша. Очакваше се бригада „Блек Джак“ да бъде разположена там за 9 месеца. Армейският вестник „Stars and Stripes“ съобщи, че базираната във Форт Худ, Тексас, танкова бригада е сгънала знамената си на 1 май в подготовка за предстоящото разполагане.

Части от предния ешелон на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група вече се намират в Полша, а техниката им е в транзит, според плана за разполагане.

Армейски представители от Форт Худ препратиха всички въпроси към Министерство на отбраната, което отказа коментар. „Към момента нямаме коментар по този въпрос“, написа пресслужбата на Пентагона в имейл до Army Times.

Чистката в Пентагона: „Възрастните в стаята“ вече ги няма

🇺🇸 Още в първия мандат на Доналд Тръмп те бяха възприемани успокоително като „възрастните в стаята“, последната отбранителна линия срещу импулсивните капризи на президент с достъп до ядрените кодове. Сега, след безпрецедентна вълна от уволнения, сравнявана от някои със сталинските чистки, висшият ешелон на Пентагона вече не изглежда като надежден защитен вал.

Откакто Тръмп се завърна на поста през януари миналата година, Пийт Хегсет – буйният министър на отбраната, чиято мисия е да прекрои военния етос, заклеймен от него като „пропита от woke идеология“ – пенсионира или уволни принудително 24 генерали и висши командири, без да посочи причини, свързани с работата им.

Около 60% от тях са чернокожи или жени – подход, който изглежда е продиктуван от обявената война на администрацията срещу „назначенията по линия на разнообразие, справедливост и приобщаване (DEI)“.

Въпреки това отстранените офицери имат безупречна репутация. Последната жертва беше ген. Ранди Джордж, началник-щаб на сухопътните войски, отстранен миналия месец, след като отказал да изпълни нареждането на Хегсет да зачеркне четирима офицери, двама чернокожи мъже и две жени, от списък за предстоящи повишения.

Поредицата от уволнения започна през февруари миналата година с отстраняването на генерал Си Кю Браун като председател на Обединения комитет на началник-щабовете – фигура, която служи като основна връзка между въоръжените сили и цивилното ръководство.

Браун, който е чернокож и изтъкнат бивш командир от ВВС, беше заменен от Дан Кейн – генерал три звезди, който се беше пенсионирал и трябваше експресно да бъде повишен, за да получи четвъртата военна звезда, нужна за потвърждение от Сената за позиция, за която според някои наблюдатели той няма нужната експертиза.

Сред отстранените жени офицери се откроява Лиза Франкети – адмирал, която беше първата жена началник на военноморските операции и първата в Обединения комитет на началник-щабовете.

Хегсет беше безпардонен на изслушване в комисията по въоръжените сили на Сената миналата седмица, когато Джак Рийд, демократ от Роуд Айлънд, го попита дали Тръмп му е наредил да взима на прицел чернокожи и жени офицери за уволнение.

„Разбира се, че не. Членовете на тази комисия и предното ръководство на това министерство бяха фокусирани върху социалното инженерство, расата и пола по начини, които смятаме за нездравословни“, отвърна той.

В интервюта за The Guardian вътрешни източници описват Хегсет – бивш водещ във Fox News, известен със своите войнствени публични прояви и агресивното отношение към журналистите – като все по-изолиран в разклонената бюрокрация на Пентагона и заобиколен от малка група близки приятели и роднини. Някои казват, че изпитва страх и параноя, че Тръмп може да го уволни от пост, за който критиците твърдят, че миналото му на майор от пехотата на Националната гвардия с боен опит в Ирак и Афганистан е недостатъчна квалификация.

Персоналът на Пентагона е изненадан да го вижда придружен на официални срещи от съпругата му Дженифър, бивш продуцент във Fox News, която често седи на задните редове по време на подобни разговори. Останалите близки спътници на Хегсет са брат му Фил, когото назначи за старши съветник, заедно с Тим Парлаторе, който преди това беше адвокат, представлявал Хегсет и Тръмп, и Рики Бурия, бивш морски пехотинец и представител на администрацията на Байдън, с когото се е сближил.

По-голямата част от ежедневната работа по управлението на огромното ведомство с около 2,1 милиона военни и 770 000 цивилни служители по света се управлява от Стив Фейнбърг, заместник-министър на отбраната, който е милиардер и собственик на инвестиционна фирма.

Междувременно Хегсет се е фокусирал над теми от личен интерес. Те включват реорганизация на капеланските служби в Пентагона – занимание, отговарящи на християнските му убеждения, които често изразява с възгласа „Христос е цар“.

Военни анализатори твърдят, че последните уволнения на Хегсет съвпадат с плановете, заложени в „Проект 2025“ – радикалната програма на десния съвет Heritage Foundation, която плътно направлява политиките на Тръмп през втория му мандат.

„Там се говореше за чистка на офицери и преследване на т.нар. „woke“ офицери на висше ниво. Те искат да създадат идеологически чисти въоръжени сили, податливи на влиянието на президента и неговия министър на отбраната и чиято клетва ще бъде по-скоро към личност, отколкото към конституцията“, заяви пенсионираният генерал-майор Пол Итън, командвал американските сили след инвазията в Ирак през 2003 г.

Итън оприличи чистките на далеч по-кървавото отстраняване на генерали от Червената армия от Сталин преди Втората световна война, което се счита за причина за първоначалните ѝ трудности при посрещане на инвазията на Нацистка Германия през 1941 г. Той предупреди, че това може да попречи на оперативния капацитет на САЩ във военните усилия срещу Иран.

„Вярвам, че висшето ръководство на американската армия е сериозно увредено. Тече разрив в сплотеността на хората на това ниво. Ако не сте били прочистени, се питате дали не сте следващият, ако кажете нещо грешно на човека до вас, което може да предизвика гнева на министъра или президента. Това е наистина нездравословна среда – когато се страхуваш да изкажеш мнението си не само пред властта, но и в защита на армията срещу глупави решения“, обясни той.

Готовността на военните да се изправят срещу Тръмп изглежда по-критична от всякога с оглед на скорошните обещания на президента да опустоши гражданската инфраструктура на Иран и неговото вече печално известно предупреждение, че „цяла цивилизация ще загине“, освен ако иранските лидери не се съгласят с условията му.

Ветераните се тревожат за въздействието на заплахите за извършване на военни престъпления и дори геноцид върху редовия състав. Те са загрижени и за способността на висши фигури, включително Кейн, да се опълчат на това.

„Всички пенсионирани офицери, които познавам, са сериозно разтревожени от дългосрочния ефект върху армията от висши лидери, които казват неща като „никаква милост“ или че ще ликвидираме цивилизация без никакво възражение от страна на висшите военни“, сподели бившият полковник от армията Кевин Керъл, имайки предвид думи на Хегсет. „Мисля, че това е реална дългосрочна заплаха за етиката и етоса на силите.“

Изказани са опасения и относно авторитета на Кейн, който никога не е заемал висша командна роля и според някои няма тежестта на предишни председатели да устои на дивите импулси на Тръмп по начина, по който го правеше генерал Марк Мили, който инструктираше служителите да го осведомят за всяка подозрителна военна заповед на президента след бунта в Капитолия на 6 януари 2021 г.

„Той има изключително необичайно резюме, според мен без прецедент за председател на Обединения комитет на началник-щабовете. Това просто кара Кейн да чувства, че работата му винаги е застрашена, виждайки как Тръмп и Хегсет уволняват хора с отлична биография като Браун, Франкети или Ранди Джордж“, казва Керъл.

„Чувам, че е добър човек, но нещо се случва с теб, когато прескочиш от три на четири звезди. Езикът на тялото му по време на брифинги с Хегсет не е на човек, който е щастлив да бъде там. Какво казва на президента при закрити врата, не знам. Но ако президентът се окаже на два часа от извършване на стратегическо военно престъпление, нещо определено липсва в отношенията между цивилни и военни“, добави Итън.

Възпирането на Тръмп изглежда още по-спешно на фона на непотвърдени съобщения, че е обсъждал варианта за употреба на ядрено оръжие срещу Иран на проведена наскоро среща в Белия дом. Източник, запознат с нея, настоява, че Тръмп просто е „мислел на глас за ядрени оръжия“, а не е „изисквал удар“.

Висш служител от първата администрация на Тръмп заяви, че не е изненадан, наричайки президента „влюбен в ядрените оръжия“ и спомняйки си как е трябвало да бъде разубеждаван да не ги използва срещу Северна Корея през 2017 г., виждайки в тях „върховен израз на своята твърдост“.

Съмнително е дали днес в Пентагона съществуват личности с нужния авторитет, които да упражнят подобно влияние.

„Години наред ни казваха, че не трябва да се притесняваме за луд президент, започващ ядрена война, защото армията няма да изпълни незаконна заповед“, спомняс и Джо Чиринционе, ветеран анализатор по национална сигурност. „Но това не е реално. В последната година видяхме как армията многократно изпълнява незаконни заповеди. Атаките срещу предполагаеми кораби с наркотици, акцията за залавянето на Мадуро във Венецуела, войната срещу Иран – всичко това беше незаконно, но армията го изпълни.“

„Хората не разбират, че президентът има еднолична, неограничена власт да изстрелва ядрени оръжия, когато поиска. Веригата на командване е много къса. Оказва се, че да се разичта на армията да отхвърли незаконна заповед не е адекватна бариера. Трябва ни нещо много по-силно.“

В един известен случай от миналото, възможността нестабилен президент да нареди ядрен удар е блокирана от действията на Пентагона. През 1974 г. президентството на Ричард Никсън се намира на ръба на разпада заради Уотъргейт, тогавашният министър на отбраната Джеймс Шлезинджър, опасявайки се, че крехкото психическо състояние на президента може да го подтикне да нареди ядрена атака, нарежда на висшите военни да правят проверка на всяка подобна заповед с него.

Трудно е да се види такава възпираща роля в лицето на Хегсет, който според общото мнение вижда задачата си в това да угажда на всяко желание на Тръмп и често повтаря войнствената му реторика към Иран. Всичко това оформя сценарий, наблюдаван с недоумение от ветераните в Пентагона, свикнали с напрежението между цивилното и военното ръководство, но научени да го виждат разрешено по цивилизован начин.

„Имаше напрежение през 2002 и 2003 г. заради разногласията за Ирак. Но всичко беше много професионално и колегиално. Това тук е просто хаос. Пълно безумие“, казва Керъл.

САЩ освободиха 400 млн. долара за Украйна след остра критика на сенатор към Пентагона.

🇺🇦💰🇺🇸 Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че 400 милиона долара подкрепа за Украйна са били освободени, след като републиканският сенатор Мич Макконъл публикува авторска статия, съдържаща остри критики във връзка със забавеното финансиране.

„Министерството признава, че бяха разпределени 400 милиона долара за изграждане на европейски капацитет и считано от вчера те са освободени“, заяви Хегсет в отговор на въпрос за помощта, зададен му от конгресмена демократ Сара Елфрет. Освен това тя попита дали средствата вече са освободени чрез сключването на договор. Началникът на бюджета на Пентагона Джулс Хърст отговори, че помощта „не е под договор, но е освободена, за да бъде предложена за договаряне“.

Притиснат от Елфрет за това кога парите ще могат да бъдат използвани на терен в Украйна, Хърст отбеляза, че това зависи от това какво ще купят с парите. „Ще се възползваме от съветите на командирите на Европейското командване на САЩ (EUCOM), използваме тези средства за най-целесъобразно приложение“, увери той.

По време на въпросите си Елфрет цитира гнева на Макконъл от факта, че двупартийното финансиране не е било освободено по-рано. „Въпреки известното публично пренебрежение, Украйна се активизира може би повече от всеки друг наш съюзник в Близкия изток“, заяви представителката на Мериленд в началото на изслушването си.

„Те овладяват превъзходството, което са генерирали от тежката война с Русия. Те прехващат ирански дронове, които застрашават нас и силите на нашите партньори в Близкия изток“, добави тя.

Първоначално Макконъл хвърли вината за забавянето върху Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, обвинявайки го в „издигане на стени“ пред законодателите, които задават въпроси относно забавеното финансиране, след като миналата година според съобщенията е прекратил доставките на оръжие за Украйна.

Бившият лидер на републиканците в Сената припомни, че това не се случва за първи път. „Колби определи, че помощта за сигурността на Украйна и съюзниците на Америка в НАТО в Прибалтика е „разхищение“ и премахна тези отдавнашни усилия от искането за бюджет за фискалната 2026 г.“, се посочва в публикацията на Макконъл.

В края на миналата година Сенатът прие Закона за оторизация на националната отбрана на стойност 900 милиарда долара за фискалната 2026 г., който осигури 400 милиона долара за Украйна през 2026 г. и още 400 милиона долара през 2027 г. чрез Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна.

Финансирането е предназначено да плати за производството на оръжия с висок приоритет от американски компании за въоръжените сили на Украйна.

ВВС удължават живота на A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. заради конфликтите в Близкия изток

🇺🇸 ВВС на САЩ удължават експлоатационния живот на щурмовия самолет A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. и спират плановете за пенсиониране на машината за близка въздушна поддръжка, широко необходима за участие в активните бойни действия в Близкия изток.

Секретарят на ВВС Трой Минк обяви решението в социалните мрежи и поясни, че то е взето след консултации със министъра на отбраната Пийт Хегсет. Минк обеща, че „предстои още“, а същевременно похвали президента Доналд Тръмп за неговото „бързо и решително лидерство в процеса по оборудване на нашите сили“.

Очаква се ВВС да представят бюджета си за фискалната 2027 г. на 21 април, когато вероятно ще се избистрят и плановете за бъдещия флот. Службата от години се опитва да изведе от експлоатация флота от A-10, твърдейки, че самолетът не би бил оцелял в конфликт от висок клас, и възнамеряваше да се освободи от него до края на десетилетието. Коментарите на Минк обаче показват обрат в курса. Този ход идва в момент, когато машината се използва активно в последните операции в Близкия изток.

„Това съхранява бойната ни мощ, докато отбранителната индустриална база работи за увеличаване на производството на бойни самолети“, написа Минк в публикация на X.

ВВС планират да заменят A-10 в ролята му за близка въздушна поддръжка със стелт изтребителя F-35A Lightning II, като се предвижда покупката на 38 машини F-35A през фискалната 2027 г. Въпреки че общият брой самолети, планирани за следващата година все още да не е уточнен, бюджетни документи от началото на месеца хвърлят светлина върху плановете за някои платформи. Освен F-35, ВВС планират да закупят и 129 изтребителя F-15EX Eagle II съгласно вече обявени планове. В същото време се инвестира значително в бомбардировача B-21 Raider, както и в изтребителя от шесто поколение F-47.

Към текущата фискална година в инвентара на ВВС има 162 самолета A-10. Една част от членовете на Конгреса отдавна изразяват скептицизъм към плановете за пенсиониране на машината с прякор „Глигана“ (Warthog), като последният Закон за националната отбрана задължи ВВС да запазят най-малко 103 единици от него до края на текущата фискална година. Законът изискваше и доклад от Минк относно състоянието на флота и плановете за пенсиониране до края на миналия месец – брифинг, който не беше направен публичен.

По-рано тази година ВВС прекратиха обучението на нови пилоти за A-10 и спряха поддръжката на ниво депо – основен ремонт на корпуса, модернизации и реконструкции – като част от дългосрочния план за извеждане от експлоатация. От 2024 г. насам инвентарът беше съкратен с около една четвърт.

Въпреки това, машината остава ключов актив в настоящите конфликти, като беше използвана от Централното командване (CENTCOM) в операциите срещу проирански шиитски милиции в Ирак, както и срещу въоръжени катери на иранския флот в Ормузкия пролив.

Самолетите A-10 подкрепиха и спасяването на двамата американски летци от свален F-15E Strike Eagle в Иран, осигурявайки близка въздушна поддръжка. Един A-10 беше тежко повреден от ирански огън, но пилотът успя да достигне приятелско въздушно пространство, преди да се катапултира. По-рано този месец САЩ удвоиха броя на разположените в Близкия изток A-10.

Дори преди избухването на военния конфликт с режима на Ислямската република, A-10 играеха ключова роля в региона, участвайки в операциите срещу групировката „Ислямска държава“ на територията на Ирак и Сирия. Те са постоянно разположени в зоната на отговорност на CENTCOM от 2023 г.

В отговор на съобщението на Минк, министърът на отбраната Хегсет написа: „Да живее Глиганът“.

Самолетът е известен със своето 30-милиметрово оръдие Gatling GAU-8/A, способно да изстрелва 3900 снаряда в минута. На официални кадри от скорошни операции обаче се вижда, че A-10 носят широк арсенал: управляеми бомби JDAM, ракети въздух-земя AGM-65 Maverick, ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder и лазерно насочвани ракети APKWS II. Миналата година по фюзелажите на завръщащи се от Близкия изток самолети бяха забелязани маркировки за свалени ирански дронове „Шахед“ – неофициално потвърждение, че щурмоваците са постигнали победи и във въздушен бой.

В прощално писмо генерал Ранди Джордж заяви, че армията заслужава „лидери с характер“

🇺🇸🎖️ Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски на САЩ, освободен от поста си от министъра на отбраната Пийт Хегсет, изпрати в петък прощално писмо, в което заявява, че армията заслужава „лидери с характер“.

Джордж благодари на служителите за тяхната подкрепа в имейл, публикуван в страницата на американската армия в Reddit. Официален представител на Сухопътните войски потвърди автентичността на съобщението пред изданието The Hill.

„Знам, че всички вие ще останете максимално фокусирани върху мисията, ще продължите да внедрявате иновации и неумолно ще си проправяте път през бюрокрацията, за да осигурите на нашите бойци това, от което се нуждаят, за да побеждават на съвременното бойно поле“, пише Джордж.

„Нашите войници са наистина най-добрите в света – те заслужават тежка подготовка и смели лидери с характер“, продължава той. „Не се съмнявам, че всички вие ще продължите да ръководите с храброст, характер и твърдост.“

Джордж споделя, че поглежда назад към своята 38-годишна кариера в армията с „неизмерима гордост“ и винаги е избирал да остане за „още един мандат“ заради „себеотрицателните хора, редом с които имах благословията да служа“.

В четвъртък Хегсет поиска от Джордж да се оттегли от поста си и пенсионира незабавно. В същия ден той освободи генерал-майор Уилям Грийн, главен капелан на армията, и генерал Дейвид Ходне, който от година насам оглавяваше Командването за трансформация и обучение. Преди това, през февруари, Хегсет нареди на секретаря на армията Дан Дрискол да отстрани полковник Дейвид Бътлър, негов ключов съветник.

Отстраняването на Джордж е поредният пример за напрежението, тлеещо между Хегсет – бивш офицер от Националната гвардия с чин майор – и висшето командване на Сухопътните войски. Хегсет уволни повече от дузина висши военни офицери, откакто пое управлението на Пентагона.

Генерал Кристофър ЛаНийв, заместник-началник на щаба на армията от февруари, беше избран за временно изпълняващ длъжността на мястото на Джордж.

Законодатели от Републиканската партия похвалиха Джордж след неговото отстраняване. Председателят на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Майк Роджърс посочи, че докато Джордж е бил началник-щаб, е постигнат „голям напредък в набирането на кадри, повишаването на ефективността и модернизацията на армията“.

„По време на дългата си кариера в служба на Америка, генерал Джордж демонстрира своята отдаденост, смелост и лидерство“, каза Роджърс.

Конгресменът Рич Маккормик заяви пред Ед Хенри от Newsmax, че „ще проучи незабавно“ причините за уволнението на четиризвездния генерал.

„Никога не съм го чувал да казва нещо, което да противоречи на целите на президента. Смятам, че свърши наистина добра работа в подготовката на армията за война. Така че бих искал да чуя повече, защото това ме тревожи“, каза Маккормик.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет поиска оставката на началник-щаба на армията ген. Ранди Джордж

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е поискал от началник-щаба на сухопътните войски генерал Ранди Джордж да се оттегли от поста незабавно и да се пенсионира. Това съобщава CBS News, позовавайки се на източници, запознати с решението.

Един от източниците заявява, че Хегсет иска на поста човек, който ще прилага визията на президента Тръмп и на самия Хегсет за армията.

Преди това Джордж е служил като висш съветник на министъра на отбраната Лойд Остин в периода 2021–2022 г. по време на администрацията на Байдън след десетилетия на активна служба. Като висш офицер на пехотата и възпитаник на военната академия в Уест Пойнт, Джордж първоначално служи в Първата война в Залива, като по-късно взима активно участие във войните в Афганистан и Ирак.

Мандатът на началник-щаба на армията обикновено има продължителност от четири години. Джордж беше номиниран за поста от бившия президент Джо Байдън и потвърден от Сената през 2023 г. Това означава, че при нормални обстоятелства той би заемал позицията до 2027 г.

Настоящият му заместник генерал Кристофър ЛаНийв, който по-рано бе военен помощник на Хегсет, вероятно ще бъде разгледан като потенциален вариант за негов наследник на поста. По-рано той служи като командващ генерал на 82-ра въздушно-десантна дивизия в периода 2022-2023 г.

В четвъртък Военната академия на САЩ в Уест Пойнт публикува снимки на Джордж в социалните мрежи, които бяха придружени от описание, в което се посочва, че по време на посещението той е „споделил натрупаните от опит насоки с кадети, подготвящи се за лидерски постове“.

Според биографията му на уебсайта на армията, Джордж получава офицерско звание в пехотата от Уест Пойнт през 1988 г. и участва в операциите „Пустинен щит“, „Пустинна буря“, „Иракска свобода“ и „Трайна свобода“. Преди да стане началник-щаб на армията, той е заместник-началник на щаба през 2022-2023 г.

По-долу е поместен списък с ключовите висши военни фигури, освободени или принудени да се оттеглят като част от мащабната реорганизация, предприета от Хегсет:

• ген. К. К. Браун – Председател на Обединения комитет на началник-щабовете (Joint Chiefs of Staff)
• ген. Ранди Джордж – Началник-щаб на Сухопътните войски (Army Chief of Staff).
• адм. Лиза Франкети – Началник на военноморските операции (Chief of Naval Operations).
• ген. Джеймс Слайф – Заместник-началник щаб на Военновъздушните сили (Air Force Vice Chief of Staff).
• ген.-лейтенант Джефри Круз – Директор на Агенцията за разузнаване на отбраната (DIA).
• ген. Майкъл Ерик Курила – Командващ Централното командване на САЩ (CENTCOM).
• адм. Самуел Папаро – Командващ Индо-тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM).
• ген. Кристофър Каволи – Командващ Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа.
• ген. Грегъри Гийо – Командващ Северното командване на САЩ (NORTHCOM) и НОРАД (NORAD).
• ген. Стивън Уайтинг – Командващ Космическото командване на САЩ (SPACECOM).
• адм. Стивън Кьолер – Командващ Тихоокеанския флот на САЩ.

Тази вълна от уволнения е безпрецедентна по своя мащаб в съвременната история на САЩ и цели подмяна на висшето командване с офицери, които споделят новата стратегическа визия на Белия дом.

Отстраняването беше предшествано от публикация на Хегсет в X, с която той отмени временното отстраняване на екипажа, извършил полет над къщата на Кид Рок в Нашвил през изминалия уикенд. След като армията обяви отстраняване на участниците и административна проверка, Хегсет пренебрегна решението и заяви в личния си профил: „Без наказания. Без разследване. Продължавайте, патриоти.“

Решението на Хегсет да поиска оттеглянето на Джордж не е свързано с инцидента с хеликоптера, твърди един от източниците на CBS News.

Мистериозни дронове над Форт Макнеър: Има ли заплаха за Марко Рубио и Пийт Хегсет във Вашингтон?

🇺🇸 Washington Post съобщи, че американски служители са забелязали неизвестни дронове да прелитат над военната база, в която пребивават държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пийт Хегсет.

Според трима източници на вестника все още не е известно откъде точно произхождат дроновете. Военните проучват внимателно всяка потенциална заплаха съгласно повишените нива на тревога, свързани с войната срещу режима в Иран.

Ежедневникът припомня, че през последните седмици САЩ са повишили нивата на готовност в собствените си дипломатически мисии зад граница и са наложили ограничения за влизане и излизане в няколко военни бази на родна земя поради различни заплахи, свързани с войната. Само от началото на седмицата две бази в Ню Джърси и Флорида повишиха нивото на тревога до Charlie – втората най-висока степен, която индикира за наличие на разузнавателни данни относно възможна атака или непосредствена заплаха.

Дроновете, засечени над Форт Макнеър, са подтикнали властите да обмислят релокация на Рубио и Хегсет, се казва в доклада, въпреки че подобен ход все още не е предприет. Информацията, че те живеят в базата, бе публично оповестена от няколко медии през октомври.

Във Форт Макнеър се намира Националният университет по отбрана, водеща образователна институция, и там живеят някои от най-висшите служители на Пентагона. Базата обикновено не се използва за престой на политически фигури, но нарастващият брой лица от администрацията на Тръмп, включително секретарят по вътрешна сигурност в оставка Кристи Ноум, се преместиха в бази в района, позовавайки се на опасения за сигурността.

Форт Макнеър се намира в близост до Капитолия и Белия дом, но му липсва същата защитна буферна зона, каквато имат други бази в района на Вашингтон.

Заплахи от дронове около президента Доналд Тръмп и други служители се появяваха на няколко пъти през последните години, вероятно като опит за отмъщение от страна на Иран за американския удар в района на летището в Багдад през януари 2020 г. Тогава беше ликвидиран иранският генерал Касем Солеймани, който основава и ръководи силите „Ал-Кудс“ и приживе е втората най-влиятелна фигура в Ислямската република, отговорен за терористични операции и снабдяване с оръжие на групировките в състава на иранската „Ос на съпротивата“ в Близкия изток и отвъд него.

По време на президентската кампания през 2024 г. екипите на „Сикрет Сървис“, отговорни за охраната на Тръмп, многократно се натъкваха на неизвестни дронове, сред които по време на пресконференция в Лос Анджелис и докато кортежът му минаваше през отдалечен селски район в Западна Пенсилвания. По същото време официални лица информираха Тръмп за опити на Иран да го ликвидира, както и за вероятността той да поддържа клетки за покушения на територията на САЩ.

Въпреки че не бяха открити преки доказателства, които да свързват Иран с двата опита за убийство срещу него още на същата година, властите заявиха, че не могат да изключат подобна връзка.

Хегсет: Поглеждайки нагоре, иранският режим вижда две неща: Stars & Stripes и Звездата на Давид.

🇺🇸🤝🇮🇱 Когато Революционната гвардия погледне към небето, вижда само две неща от двете страни на самолетите – „Stars & Stripes и Звездата на Давид – най-ужасния кошмар на злия режим“. Това заяви министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет по време на брифинг в Пентагона по-рано днес.

Хегсет подчерта, че коалиционните сили „разгромяват армията на иранския режим по начин, какъвто светът не е виждал досега“. По думите му иранските военни, които все още са способни да изстрелват дронове и ракети срещу държавите от регион и Израел, са били доведени до състояние, в което са „небоеспособни и съкрушени“.

Над 15 000 ирански цели бяха поразени, посочи министърът. „Никоя друга комбинация от държави в света“ не може да постигне това, което САЩ и Израел правят над Иран, категоричен бе той.

„Иран няма противовъздушна отбрана“, продължи той, „Иран няма военновъздушни сили, Иран няма флота. Техните ракети, ракетни установки и дронове са унищожавани или сваляни във въздуха.“

Хегсет посочи, че интензивността на иранските ракетни удари е спаднала с 90%, а на атаките с дронове – с 95%. Той определи блокадата на Ормузкия пролив като „проява на чисто отчаяние“ от страна на ислямския режим.

„Това е въпрос, с който се справяме и по който работим постоянно, така че няма за какво да се тревожите“, обеща той на фона на опасенията от продължителен скок в цените на петрола.