Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Оцелели от удара в Кувейт: командването пренебрегна предупрежденията

🇺🇸🇰🇼 Оцелелите от най-смъртоносното нападение срещу американски военнослужещи от 2021 г. насам обвиниха командването, че седмици наред е пренебрегвало предупреждения за предстоящ ирански удар, оставяйки ги без защита срещу дронове и обърквайки евакуацията на ранените.

Показанията на над дузина военнослужещи, събрани в разследване на The Washington Post, публикувано на 12 юли, описват картина, коренно различна от официалната версия на Пентагона – за ирански ударен дрон, който на 1 март „се промъкнал“ през защитата на укрепен команден пункт.

Ударът е нанесен около 9 ч. местно време на 1 март, на втория ден от съвместната офанзива на Израел и САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари. Ирански дрон камикадзе, изстрелян от Аерокосмическите сили на Революционната гвардия, порази команден пункт на 103-то експедиционно командване за тилово осигуряване – резервна част на Сухопътните войски със седалище в Де Мойн, щата Айова, разположена в Порт Шуайба, индустриално пристанище в Кувейт. Загинаха 6 войници, а над 30 бяха с черепно-мозъчни травми, шрапнелни рани и изгаряния. Командният пункт се помещаваше в широк сглобяем фургон с минимална защита, на около 16 км разстояние от базата Арифджан, откъдето поделението се премести ден по-рано – разпръскване на силите, целящо да намали жертвите от очаквания ирански отговор. Сред убитите са капитан Коди Хорк, старши сержант Ноа Тийтдженс, старши сержант Никол Амор, сержант Деклан Коуди, майор Джефри О'Брайън на 45 години и старши техник-офицерът Робърт Марзан на 54. Шестимата загинали правят удара най-тежката загуба за американската армия след атентата при портал „Аби“ на летището в Кабул през август 2021 г., когато при изтеглянето от Афганистан загинаха 13 войници.

Разузнавателни оценки от януари сочели пристанището като вероятна иранска цел, а част от войниците твърдят, че лично са виждали обекта в списъци с потенциални мишени. На оперативни и разузнавателни съвещания около две седмици преди удара те започнали да настояват за анти-дрон средства. „Казаха ни: не се тревожете за защитата“, споделя един от тях. Позицията нямала никакви системи за прехващане на ракети, артилерийски снаряди и дронове – по думите на оцелелите „на практика никаква способност да свали дрон“. Сателитни снимки, анализирани от The Washington Post още през март, потвърждават, че укрепленията са били недостатъчни срещу въздушно нападение. „Преместиха ни по-близо до Иран, в дълбоко опасна зона, която беше известна цел“, казва друг военнослужещ. Логиката на разпръсването на силите се обръща срещу самата себе си в тези показания: ходът, замислен да направи поделението по-трудна мишена, го изважда от укрепения периметър на Арифджан и го поставя на цивилен пристанищен обект, който разузнаването вече е било отбелязало.

Седмици преди удара поделението поискало да се подсили и медицинската поддръжка – не само броя на медиците, така и наличността и достъпността на консумативите, но искането е останало без последствие. Нямало план за масови жертви, нито се провеждали репетиции и учения преди началото на кампанията. „Нямахме никаква подготовка“, казва старши сержант Ан Мари Кариър пред CBS News; „просто нямаше нищо предвидено за такъв случай“. След взрива не пристигнали линейки. Оцелелите сами превързвали и поставяли турникети с подръчни средства, реквизирали граждански микробуси и търсели най-близката болница в Кувейт, за да откарат ранените. Старши сержант Никол Амор била превозена в микробус без нужните консумативи и починала в болницата „Ал-Адан“. Майор Рамсботъм очаквал „върволица от линейки“, а установил, че „сме сами“. „Знам, че не изнесохме всички“, казва един от участниците в евакуацията.

Поведението на командването след удара е сред епизодите, настроили оцелелите срещу ръководството. Според разказа на The Washington Post, старши офицер, идентифициран от изданието с фамилията Барнс, напуснал сградата, вместо да помогне на ранените; вестникът описва решенията му след удара като една от няколкото болезнени точки в отношенията между войниците и командването. Вътрешното разследване на инцидента, което висшите военни ръководители финализират в момента, по сведения не разпределя вина и не препоръчва наказания – изход, оставил според репортажа мнозина от оцелелите огорчени и разтревожени, че същото може да се повтори.

Разривът между двете версии е сърцевината на историята. Министърът на отбраната Пийт Хегсет описа дрона като „squirter“ – единичен боеприпас, който „се промъкнал“ през защитата и случайно поразил укрепен команден пункт. Оцелелите отхвърлят тази рамка: „Да се твърди, че един дрон просто се е промъкнал, е лъжа“, казва един от тях; поделението „беше неспособно да осигури каквато и да е защита за себе си. Не беше укрепена позиция“. Тук показанията и физическите следи насочват към една посока, а официалната оценка – в друга. Сателитните снимки, обикновената каравана, липсата на средства срещу дронове и предупреждението от януари се съчетават по-скоро в предвидим резултат от разполагането на незащитен тилов възел в известна цел, отколкото в изключение, промъкнало се покрай надеждна защита. Вътрешен армейски доклад допълва, че иранското разузнаване вероятно е проследило движенията на американските части още преди войната – край системите за противовъздушна отбрана били открити GPS предаватели, закачени за балони и парашути, което сочи, че позицията може да е предварително картографирана.

Открит остава въпросът дали окончателните изводи, когато бъдат оповестени, ще доведат до реална отговорност. Опасението на оцелелите, че същите грешки могат да бъдат повторени, не е абстрактно. В началото на юли крехкото примирие между Вашингтон и Техеран рухна: САЩ подновиха ударите срещу 80 цели в Иран, а на 8 юли Иранската революционна гвардия обяви, че отново е поразила американски бази в Кувейт – сред тях Арифджан и Али ал-Салем, същата база, от която 103-то командване се беше разпръснало през март. При настоящата война провалът в защитата на войските, описан от оцелелите в Порт Шуайба, престава да е само разчистване на сметки с миналото и се превръща в отворен въпрос за настоящето.

📸 Снимка: Кадри от пристигането на тленните останки на шестима американски военнослужещи, убити при ирански удар с дрон в Кувейт, събота, 7 март 2026 г. във военновъздушна база Доувър, Делауеър.(White House / Daniel Torok)

Пийт Хегсет: Украинската отбрана удържа благодарение на механизма PURL на президента Тръмп.

🇺🇸 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет отдаде заслуга на европейските държави в НАТО за това, че украинската армия удържа позициите си срещу ежедневните руски атаки от месеци насам, за което изтъкна като основна причина едно необичайно финансово споразумение. Говорейки в щабквартирата на Алианса в Брюксел на 17 юни, той заяви пред своите колеги отвъд океана, че украинската отбрана е  издържала, защото европейците са започнали да плащат сметката за американско въоръжение, което според него е белег, че подходът на президента Доналд Тръмп за споделяне на бремето работи.

Хегсет направи тези коментари преди срещата при закрити врата на Контактната група за отбрана на Украйна по-късно същия ден, на която се очакваше съюзниците да обсъдят по-нататъшната подкрепа за Киев.

Финансовият механизъм, на който отдаде признание, носи дългото название Prioritized Ukraine Requirements List (PURL) и работи различно от това, за което мнозина смятат американската военна помощ за Киев. Вместо САЩ да купуват оръжие, което впоследствие да изпращат за сметка на своите данъкоплатци, PURL позволява на европейските съюзници и Канада да плащат за произведени в САЩ оръжия и оборудване, които след това се прехвърлят на украинската армия, а НАТО координира доставката чрез Командването за помощ в сферата на сигурността и обучението на Украйна, базирано във Висбаден, Германия.

Споразумението произлезе от договорка, сключена между Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте през юли 2025 г. За последната близо година тя се разшири значително, а до декември 2025 г. съюзниците и партньорите поеха ангажимент за оборудване на стойност над 4 млрд долара. Голяма част от тези средства са насочени към средства за противовъздушна отбрана и боеприпаси, които Украйна определи като спешни оперативни приоритети.

Хегсет отличи конкретно ПВО по време на своето изказване, в което заяви пред колегите си, че съюзниците трябва да предоставят своя справедлив дял, предвид ефективността на системата за осигуряване на защита, „каквато само САЩ могат да предоставят“. Това самохвалство не е лишено от аргументи. Зенитно-ракетните комплекси Patriot на американската компания Raytheon продължават да са гръбнакът на защитата на Украйна в лицето на руския въздушен терор, а технологията за производство на ракетните прехващачи, използвани от тях, съществува почти изцяло в рамките на отбранително-технологичната индустриална база на САЩ. Точно поради тази причина PURL насочва своето финансиране през доставчици отвъд океана, дори когато парите идват от европейски хазни. Хегсет определи инициативата като възможност съюзниците да поемат водеща роля във осигуряването на финансиране за украинската отбрана и посочи продължаващата устойчивост на Киев на бойното поле като потвърждение, че подходът на Тръмп работи.

„Украинците удържат линиите си дори в лицето на непрестанни руски атаки“, каза Хегсет. „Казахме, че това е възможно – че нашите съюзници могат да водят и това ще бъде в съответствие с отбраната на Украйна. Това се случва. И е потвърждение на подхода на президента Тръмп. Подход, който ще подготви почвата за мир.“

Това представяне обаче дойде заедно с остро послание, насочено към страните от Алианса – послание, което усложнява всеки опит за едностранчиво тълкуване на коментарите му като изцяло положителни. Министърът на войната използва голяма част от своето време за изказване, за да обяви преглед от страна на позициите и базирането на американските военни в цяла Европа, което ще бъде проведено от Пентагона през следващите шест месеца. Той заяви, че това ще подтикне НАТО към това, което описа като по-балансирана структура, при която европейските държави ръководят своята конвенционална отбрана, вместо да зависят от своя съюзник отвъд океана. Хегсет свърза тази мащабна реформа с модела за финансиране на Украйна и загатна, че PURL е онзи вид споделяне на бремето между съюзниците, който той иска да види репликиран в цялата отбранителна стратегия на НАТО, а не само в подкрепата за Киев. Дали европейските държави разглеждат PURL като модел, който са готови да приложат и другаде, или като специфично за Украйна споразумение, породено от военната спешност, остава отворен въпрос, който изказването на Хегсет не разреши.

Налице е едно усложнение, което тегне върху PURL, но въпреки това не Хегсет реши не засяга в изказването си. Доклади от по-рано тази година показаха, че Пентагонът е планирал пренасочване на някои прехващачи за ПВО, които вече бяха осигурени за Украйна по линия на PURL, за попълване на запасите на американската армия, изчерпани по време на войната срещу Иран – перспектива, която разтревожи украинските служители, опасяващи се от потенциален недостиг. Постоянният представител на Украйна в НАТО заяви, че не е получил пряко потвърждение, че подобен ход действително ще бъдат предприет, но епизодът подчерта структурната уязвимост на модел за финансиране, който зависи от това производственият капацитет на САЩ да остане на разположение за Украйна, дори когато Вашингтон жонглира със собствените си глобални ангажименти, които невинаги е способен да изпълни да изпълни едновременно.

Онова, което Хегсет не спомена в Брюксел, има почти толкова голямо значение, колкото и казаното от него. Той не предложи нови финансови ангажименти, нито конкретен пакет от оръжия, нито подробности за това какво всъщност ще се съгласят да финансират съюзниците на срещата на Контактната група за отбрана на Украйна, насрочена за по-късно същия ден. Механизмът PURL, който той похвали, по своя замисъл си остава споразумение, което се подновява месец за месец и зависи от това европейските държави да продължат да подписват чекове за американско оборудване – система, която показа устойчивост вече близо година, но не носи гаранция за постоянство в бъдеще. За украинските защитници, които държат позициите си в лицето на неумолимите руски атаки, тази разлика между механизъм за финансиране, който е работил досега, и такъв, който гарантирано ще продължи да работи, не е абстракция, а въпрос на оцеляване. Това е разликата между противовъздушна батарея, която има останали ракети за изстрелване, и такава, която няма. И нищо, казано в една конферентна зала в Брюксел, не променя факта, че отговорът на този въпрос се решава месец за месец, с всеки поет ангажимент.

Тръмп задейства Закона за отбранителното производство заради недостиг в оръжейните доставки на САЩ

🇺🇸 Американският президент Доналд Тръмп задейства Закона за отбранителното производство, за да се справи с ограниченията в доставките и разработката на оръжия за производството на боеприпаси и веригите за доставки. Това става ясно от меморандум, публикуван във вторник.

Ходът включва мерки в отговор на нарастващата тревога във Вашингтон във връзка с капацитета на оръжейно производство. Ракетните двигатели с твърдо гориво, запалителите и системите за насочване са някои от най-важните компоненти с ограничен капацитет, необходими за производство на военно техника – както за вече налични оръжия, така и за бъдещи програми за модернизация.

„С настоящото установявам, че има условия, които могат да бъдат директна заплаха за националната отбрана или програмите ѝ за готовност“, настоява Тръмп в меморандум от 11 юни, адресиран до министъра на войната Пийт Хегсет. Държавният глава посочва мотиви като „ограничения производствен капацитет, крехките вериги за доставки, зависимост от дълги срокове за изпълнение на поръчки и свързани тесни места в производство“.

Меморандумът до министъра на отбраната делегира правомощия за сключване на доброволни споразумения със сектора на военната промишленост, насочен към укрепване на отбранително-промишлената база.

Законът за отбранителното производство позволява на президента или упълномощени лица да се консултират с представители на индустрията, бизнеса и други потенциално заинтересовани страни с цел установяване на доброволни споразумения в помощ на националната отбрана, но само когато са налице условия, които могат да представляват директна заплаха.

Командващият операциите срещу Иран към своите подчинени: Опазването на цивилния живот е част от нашата сила.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Докато крехкото примирие между САЩ и Иран продължава да виси на косъм, адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и военните операции срещу Иран, изпрати послание директно към силите под негово командване, че „опазването на цивилния живот“ има водещо значение и остава ключова част от тяхната работа.

Служебна записка от американския адмирал от 26 май, разпространена в CENTCOM, изрично подчертава, че „Опазването на цивилния живот е част от нашата култура като професионална бойна сила... То е заложено в начина, по който планираме, по който избираме целите си и по който се бием.“

„Всяка номинация на цел. Всеки удар. Всеки сблъсък“, продължава разсекретеният документ, разкрит днес от Breaking Defense. „На всяко ешелонно ниво, от планирането на кампанията до личното тактическо решение, вие ще правите разлика между тези, които се бият, и онези, които не го правят, прилагайки сила единствено срещу законни военни цели и проявявате преценка, преди да използвате оръжията си.“

„Ангажиментът ни към правото на военните конфликти не е ограничение за нашата смъртоносност“, продължава Купър. „Той е източникът на нашата легитимност, причината партньорите ни да са избрали да застанат до нас и директен фактор за нашата оперативна ефективност. Сила, която се бие с дисциплина и вярност към правилата, е по-смъртоносна, а не по-малко.“

Посланието на четиризвездния адмирал продължава с напомнянето, че именно този стандарт отличава САЩ от противниците му, които избират да вземат на прицел цивилни и да сеят терор, поразявайки училища, болници и храмове.

„Ние никога няма да воюваме по този начин“, пише Купър.

Запитан какво е провокирало меморандума, говорителят на командването капитан Тим Хокинс заяви, че това е „общо напомняне към силите, едно от многото, които той е отправял към войските в различни формати“.

Записката обаче се появява след коментари от министъра на отбраната Пийт Хегсет, които омаловажават или отричат традиционните спирачки пред въоръжените конфликти. По време на брифинг на 2 март той обеща, че „никакви глупави правила за водене на бойни действия“ не могат да повлияят на операцията срещу режима в Иран, докато в книга от 2024 г. той пише за „академични правила за ангажиране, които твърде дълго връзват ръцете на нашите бойци“. По-късно, на 13 март, той заяви: „Ще продължим да натискаме, да напредваме, без пощада, без милост за враговете ни.“ Тази реплика за „без пощада“ (no quarter) породи въпроси от страна на сенатори и правни експерти за това дали Хегсет фактически не призовава към военни престъпления.

Такива опасения се появиха и в отговор на серия от онлайн публикации на президента Доналд Тръмп в началото на април, с които той заплаши да атакува ирански мостове, електрически централи и други цивилни обекти.

„Цяла една цивилизация ще загине тази вечер, без изобщо да бъде възстановена. Не искам това да се случва, но вероятно ще стане“, написа Тръмп на 7 април, преди да отстъпи от своята позиция по-късно същия ден.

Въпреки обявеното примирие в началото на април, двете страни продължават да разменят спорадичен обстрел. През последните дни САЩ нанесоха удари по ирански ракетни площадки и катери, а днес Тръмп заяви, че Иран е свалил американски вертолет AH-64 Apache край бреговете на Оман. Екипажът на хеликоптера беше спасен, отчасти благодарение на безпилотен съд.

„Съединените щати, по необходимост, трябва да отговорят на тази атака“, добави Тръмп.

САЩ внезапно отмениха разполагане на 4000 войници в Полша заради огромен бюджетен дефицит.

🇺🇸🪖🇵🇱 Американската армия отмени планирано разполагане на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия в Полша, което трябваше да включва над 4000 войници и съпътстваща техника.

Представител на армията потвърди решението в сряда, но не предостави конкретни подробности и пренасочи всички въпроси към Министерството на отбраната, което не отговори на запитване за информация.

Във вторник по време на изслушване пред Конгреса за бюджетното състояние на армията, нито министърът на армията Дан Дрискол, нито заместник-началникът на щаба генерал Кристофър ЛаНийв, споменаха за отмяната на разполагането.

Но мълвата вече беше започнала да се разпространява сред засегнатите, а войниците изпращаха съобщения на приятели и близки относно промяната още рано сутринта във вторник.

Сенатор Джак Рийд, демократ от Род Айлънд и водач на Комисията по въоръжените сили към Сената, заяви при своето встъпително изявление на изслушването, че армията е изправена пред бюджетен дефицит от най-малко 2 млрд долара в резултат на продължителни операции, които включват разполагане на Националната гвардия във Вашингтон, окръг Колумбия, и на различни части за налагане на контрол по границите на САЩ.

Рийд изрази тревога за въздействието над обучението и операциите, но темата не беше разгледана. ABC News съобщи в свой репортаж по темата, че бюджетният дефицит на армията е значително по-висок от оценката на сенатора, а представители на армията заявиха пред медията, че всъщност сумата възлиза на 4-6 млрд долара.

Пентагонът обяви през април, че планира да изтегли близо 5000 военнослужещи от Германия. Говорителят Шон Парнел заяви, че министър Пит Хегсет е взел решението след преглед на „изискванията на театъра на военните действия и условията на място“.

Това би върнало числеността на американските военни в Европа до нивата преди началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. – най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който отне живота на близо два милиона души.

Над 10 000 американски войници са разположени на ротационен принцип в Полша. Очакваше се бригада „Блек Джак“ да бъде разположена там за 9 месеца. Армейският вестник „Stars and Stripes“ съобщи, че базираната във Форт Худ, Тексас, танкова бригада е сгънала знамената си на 1 май в подготовка за предстоящото разполагане.

Части от предния ешелон на 2-ра бронетанкова бригадна бойна група вече се намират в Полша, а техниката им е в транзит, според плана за разполагане.

Армейски представители от Форт Худ препратиха всички въпроси към Министерство на отбраната, което отказа коментар. „Към момента нямаме коментар по този въпрос“, написа пресслужбата на Пентагона в имейл до Army Times.

Чистката в Пентагона: „Възрастните в стаята“ вече ги няма

🇺🇸 Още в първия мандат на Доналд Тръмп те бяха възприемани успокоително като „възрастните в стаята“, последната отбранителна линия срещу импулсивните капризи на президент с достъп до ядрените кодове. Сега, след безпрецедентна вълна от уволнения, сравнявана от някои със сталинските чистки, висшият ешелон на Пентагона вече не изглежда като надежден защитен вал.

Откакто Тръмп се завърна на поста през януари миналата година, Пийт Хегсет – буйният министър на отбраната, чиято мисия е да прекрои военния етос, заклеймен от него като „пропита от woke идеология“ – пенсионира или уволни принудително 24 генерали и висши командири, без да посочи причини, свързани с работата им.

Около 60% от тях са чернокожи или жени – подход, който изглежда е продиктуван от обявената война на администрацията срещу „назначенията по линия на разнообразие, справедливост и приобщаване (DEI)“.

Въпреки това отстранените офицери имат безупречна репутация. Последната жертва беше ген. Ранди Джордж, началник-щаб на сухопътните войски, отстранен миналия месец, след като отказал да изпълни нареждането на Хегсет да зачеркне четирима офицери, двама чернокожи мъже и две жени, от списък за предстоящи повишения.

Поредицата от уволнения започна през февруари миналата година с отстраняването на генерал Си Кю Браун като председател на Обединения комитет на началник-щабовете – фигура, която служи като основна връзка между въоръжените сили и цивилното ръководство.

Браун, който е чернокож и изтъкнат бивш командир от ВВС, беше заменен от Дан Кейн – генерал три звезди, който се беше пенсионирал и трябваше експресно да бъде повишен, за да получи четвъртата военна звезда, нужна за потвърждение от Сената за позиция, за която според някои наблюдатели той няма нужната експертиза.

Сред отстранените жени офицери се откроява Лиза Франкети – адмирал, която беше първата жена началник на военноморските операции и първата в Обединения комитет на началник-щабовете.

Хегсет беше безпардонен на изслушване в комисията по въоръжените сили на Сената миналата седмица, когато Джак Рийд, демократ от Роуд Айлънд, го попита дали Тръмп му е наредил да взима на прицел чернокожи и жени офицери за уволнение.

„Разбира се, че не. Членовете на тази комисия и предното ръководство на това министерство бяха фокусирани върху социалното инженерство, расата и пола по начини, които смятаме за нездравословни“, отвърна той.

В интервюта за The Guardian вътрешни източници описват Хегсет – бивш водещ във Fox News, известен със своите войнствени публични прояви и агресивното отношение към журналистите – като все по-изолиран в разклонената бюрокрация на Пентагона и заобиколен от малка група близки приятели и роднини. Някои казват, че изпитва страх и параноя, че Тръмп може да го уволни от пост, за който критиците твърдят, че миналото му на майор от пехотата на Националната гвардия с боен опит в Ирак и Афганистан е недостатъчна квалификация.

Персоналът на Пентагона е изненадан да го вижда придружен на официални срещи от съпругата му Дженифър, бивш продуцент във Fox News, която често седи на задните редове по време на подобни разговори. Останалите близки спътници на Хегсет са брат му Фил, когото назначи за старши съветник, заедно с Тим Парлаторе, който преди това беше адвокат, представлявал Хегсет и Тръмп, и Рики Бурия, бивш морски пехотинец и представител на администрацията на Байдън, с когото се е сближил.

По-голямата част от ежедневната работа по управлението на огромното ведомство с около 2,1 милиона военни и 770 000 цивилни служители по света се управлява от Стив Фейнбърг, заместник-министър на отбраната, който е милиардер и собственик на инвестиционна фирма.

Междувременно Хегсет се е фокусирал над теми от личен интерес. Те включват реорганизация на капеланските служби в Пентагона – занимание, отговарящи на християнските му убеждения, които често изразява с възгласа „Христос е цар“.

Военни анализатори твърдят, че последните уволнения на Хегсет съвпадат с плановете, заложени в „Проект 2025“ – радикалната програма на десния съвет Heritage Foundation, която плътно направлява политиките на Тръмп през втория му мандат.

„Там се говореше за чистка на офицери и преследване на т.нар. „woke“ офицери на висше ниво. Те искат да създадат идеологически чисти въоръжени сили, податливи на влиянието на президента и неговия министър на отбраната и чиято клетва ще бъде по-скоро към личност, отколкото към конституцията“, заяви пенсионираният генерал-майор Пол Итън, командвал американските сили след инвазията в Ирак през 2003 г.

Итън оприличи чистките на далеч по-кървавото отстраняване на генерали от Червената армия от Сталин преди Втората световна война, което се счита за причина за първоначалните ѝ трудности при посрещане на инвазията на Нацистка Германия през 1941 г. Той предупреди, че това може да попречи на оперативния капацитет на САЩ във военните усилия срещу Иран.

„Вярвам, че висшето ръководство на американската армия е сериозно увредено. Тече разрив в сплотеността на хората на това ниво. Ако не сте били прочистени, се питате дали не сте следващият, ако кажете нещо грешно на човека до вас, което може да предизвика гнева на министъра или президента. Това е наистина нездравословна среда – когато се страхуваш да изкажеш мнението си не само пред властта, но и в защита на армията срещу глупави решения“, обясни той.

Готовността на военните да се изправят срещу Тръмп изглежда по-критична от всякога с оглед на скорошните обещания на президента да опустоши гражданската инфраструктура на Иран и неговото вече печално известно предупреждение, че „цяла цивилизация ще загине“, освен ако иранските лидери не се съгласят с условията му.

Ветераните се тревожат за въздействието на заплахите за извършване на военни престъпления и дори геноцид върху редовия състав. Те са загрижени и за способността на висши фигури, включително Кейн, да се опълчат на това.

„Всички пенсионирани офицери, които познавам, са сериозно разтревожени от дългосрочния ефект върху армията от висши лидери, които казват неща като „никаква милост“ или че ще ликвидираме цивилизация без никакво възражение от страна на висшите военни“, сподели бившият полковник от армията Кевин Керъл, имайки предвид думи на Хегсет. „Мисля, че това е реална дългосрочна заплаха за етиката и етоса на силите.“

Изказани са опасения и относно авторитета на Кейн, който никога не е заемал висша командна роля и според някои няма тежестта на предишни председатели да устои на дивите импулси на Тръмп по начина, по който го правеше генерал Марк Мили, който инструктираше служителите да го осведомят за всяка подозрителна военна заповед на президента след бунта в Капитолия на 6 януари 2021 г.

„Той има изключително необичайно резюме, според мен без прецедент за председател на Обединения комитет на началник-щабовете. Това просто кара Кейн да чувства, че работата му винаги е застрашена, виждайки как Тръмп и Хегсет уволняват хора с отлична биография като Браун, Франкети или Ранди Джордж“, казва Керъл.

„Чувам, че е добър човек, но нещо се случва с теб, когато прескочиш от три на четири звезди. Езикът на тялото му по време на брифинги с Хегсет не е на човек, който е щастлив да бъде там. Какво казва на президента при закрити врата, не знам. Но ако президентът се окаже на два часа от извършване на стратегическо военно престъпление, нещо определено липсва в отношенията между цивилни и военни“, добави Итън.

Възпирането на Тръмп изглежда още по-спешно на фона на непотвърдени съобщения, че е обсъждал варианта за употреба на ядрено оръжие срещу Иран на проведена наскоро среща в Белия дом. Източник, запознат с нея, настоява, че Тръмп просто е „мислел на глас за ядрени оръжия“, а не е „изисквал удар“.

Висш служител от първата администрация на Тръмп заяви, че не е изненадан, наричайки президента „влюбен в ядрените оръжия“ и спомняйки си как е трябвало да бъде разубеждаван да не ги използва срещу Северна Корея през 2017 г., виждайки в тях „върховен израз на своята твърдост“.

Съмнително е дали днес в Пентагона съществуват личности с нужния авторитет, които да упражнят подобно влияние.

„Години наред ни казваха, че не трябва да се притесняваме за луд президент, започващ ядрена война, защото армията няма да изпълни незаконна заповед“, спомняс и Джо Чиринционе, ветеран анализатор по национална сигурност. „Но това не е реално. В последната година видяхме как армията многократно изпълнява незаконни заповеди. Атаките срещу предполагаеми кораби с наркотици, акцията за залавянето на Мадуро във Венецуела, войната срещу Иран – всичко това беше незаконно, но армията го изпълни.“

„Хората не разбират, че президентът има еднолична, неограничена власт да изстрелва ядрени оръжия, когато поиска. Веригата на командване е много къса. Оказва се, че да се разичта на армията да отхвърли незаконна заповед не е адекватна бариера. Трябва ни нещо много по-силно.“

В един известен случай от миналото, възможността нестабилен президент да нареди ядрен удар е блокирана от действията на Пентагона. През 1974 г. президентството на Ричард Никсън се намира на ръба на разпада заради Уотъргейт, тогавашният министър на отбраната Джеймс Шлезинджър, опасявайки се, че крехкото психическо състояние на президента може да го подтикне да нареди ядрена атака, нарежда на висшите военни да правят проверка на всяка подобна заповед с него.

Трудно е да се види такава възпираща роля в лицето на Хегсет, който според общото мнение вижда задачата си в това да угажда на всяко желание на Тръмп и често повтаря войнствената му реторика към Иран. Всичко това оформя сценарий, наблюдаван с недоумение от ветераните в Пентагона, свикнали с напрежението между цивилното и военното ръководство, но научени да го виждат разрешено по цивилизован начин.

„Имаше напрежение през 2002 и 2003 г. заради разногласията за Ирак. Но всичко беше много професионално и колегиално. Това тук е просто хаос. Пълно безумие“, казва Керъл.

САЩ освободиха 400 млн. долара за Украйна след остра критика на сенатор към Пентагона.

🇺🇦💰🇺🇸 Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че 400 милиона долара подкрепа за Украйна са били освободени, след като републиканският сенатор Мич Макконъл публикува авторска статия, съдържаща остри критики във връзка със забавеното финансиране.

„Министерството признава, че бяха разпределени 400 милиона долара за изграждане на европейски капацитет и считано от вчера те са освободени“, заяви Хегсет в отговор на въпрос за помощта, зададен му от конгресмена демократ Сара Елфрет. Освен това тя попита дали средствата вече са освободени чрез сключването на договор. Началникът на бюджета на Пентагона Джулс Хърст отговори, че помощта „не е под договор, но е освободена, за да бъде предложена за договаряне“.

Притиснат от Елфрет за това кога парите ще могат да бъдат използвани на терен в Украйна, Хърст отбеляза, че това зависи от това какво ще купят с парите. „Ще се възползваме от съветите на командирите на Европейското командване на САЩ (EUCOM), използваме тези средства за най-целесъобразно приложение“, увери той.

По време на въпросите си Елфрет цитира гнева на Макконъл от факта, че двупартийното финансиране не е било освободено по-рано. „Въпреки известното публично пренебрежение, Украйна се активизира може би повече от всеки друг наш съюзник в Близкия изток“, заяви представителката на Мериленд в началото на изслушването си.

„Те овладяват превъзходството, което са генерирали от тежката война с Русия. Те прехващат ирански дронове, които застрашават нас и силите на нашите партньори в Близкия изток“, добави тя.

Първоначално Макконъл хвърли вината за забавянето върху Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, обвинявайки го в „издигане на стени“ пред законодателите, които задават въпроси относно забавеното финансиране, след като миналата година според съобщенията е прекратил доставките на оръжие за Украйна.

Бившият лидер на републиканците в Сената припомни, че това не се случва за първи път. „Колби определи, че помощта за сигурността на Украйна и съюзниците на Америка в НАТО в Прибалтика е „разхищение“ и премахна тези отдавнашни усилия от искането за бюджет за фискалната 2026 г.“, се посочва в публикацията на Макконъл.

В края на миналата година Сенатът прие Закона за оторизация на националната отбрана на стойност 900 милиарда долара за фискалната 2026 г., който осигури 400 милиона долара за Украйна през 2026 г. и още 400 милиона долара през 2027 г. чрез Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна.

Финансирането е предназначено да плати за производството на оръжия с висок приоритет от американски компании за въоръжените сили на Украйна.

ВВС удължават живота на A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. заради конфликтите в Близкия изток

🇺🇸 ВВС на САЩ удължават експлоатационния живот на щурмовия самолет A-10 Thunderbolt II поне до 2030 г. и спират плановете за пенсиониране на машината за близка въздушна поддръжка, широко необходима за участие в активните бойни действия в Близкия изток.

Секретарят на ВВС Трой Минк обяви решението в социалните мрежи и поясни, че то е взето след консултации със министъра на отбраната Пийт Хегсет. Минк обеща, че „предстои още“, а същевременно похвали президента Доналд Тръмп за неговото „бързо и решително лидерство в процеса по оборудване на нашите сили“.

Очаква се ВВС да представят бюджета си за фискалната 2027 г. на 21 април, когато вероятно ще се избистрят и плановете за бъдещия флот. Службата от години се опитва да изведе от експлоатация флота от A-10, твърдейки, че самолетът не би бил оцелял в конфликт от висок клас, и възнамеряваше да се освободи от него до края на десетилетието. Коментарите на Минк обаче показват обрат в курса. Този ход идва в момент, когато машината се използва активно в последните операции в Близкия изток.

„Това съхранява бойната ни мощ, докато отбранителната индустриална база работи за увеличаване на производството на бойни самолети“, написа Минк в публикация на X.

ВВС планират да заменят A-10 в ролята му за близка въздушна поддръжка със стелт изтребителя F-35A Lightning II, като се предвижда покупката на 38 машини F-35A през фискалната 2027 г. Въпреки че общият брой самолети, планирани за следващата година все още да не е уточнен, бюджетни документи от началото на месеца хвърлят светлина върху плановете за някои платформи. Освен F-35, ВВС планират да закупят и 129 изтребителя F-15EX Eagle II съгласно вече обявени планове. В същото време се инвестира значително в бомбардировача B-21 Raider, както и в изтребителя от шесто поколение F-47.

Към текущата фискална година в инвентара на ВВС има 162 самолета A-10. Една част от членовете на Конгреса отдавна изразяват скептицизъм към плановете за пенсиониране на машината с прякор „Глигана“ (Warthog), като последният Закон за националната отбрана задължи ВВС да запазят най-малко 103 единици от него до края на текущата фискална година. Законът изискваше и доклад от Минк относно състоянието на флота и плановете за пенсиониране до края на миналия месец – брифинг, който не беше направен публичен.

По-рано тази година ВВС прекратиха обучението на нови пилоти за A-10 и спряха поддръжката на ниво депо – основен ремонт на корпуса, модернизации и реконструкции – като част от дългосрочния план за извеждане от експлоатация. От 2024 г. насам инвентарът беше съкратен с около една четвърт.

Въпреки това, машината остава ключов актив в настоящите конфликти, като беше използвана от Централното командване (CENTCOM) в операциите срещу проирански шиитски милиции в Ирак, както и срещу въоръжени катери на иранския флот в Ормузкия пролив.

Самолетите A-10 подкрепиха и спасяването на двамата американски летци от свален F-15E Strike Eagle в Иран, осигурявайки близка въздушна поддръжка. Един A-10 беше тежко повреден от ирански огън, но пилотът успя да достигне приятелско въздушно пространство, преди да се катапултира. По-рано този месец САЩ удвоиха броя на разположените в Близкия изток A-10.

Дори преди избухването на военния конфликт с режима на Ислямската република, A-10 играеха ключова роля в региона, участвайки в операциите срещу групировката „Ислямска държава“ на територията на Ирак и Сирия. Те са постоянно разположени в зоната на отговорност на CENTCOM от 2023 г.

В отговор на съобщението на Минк, министърът на отбраната Хегсет написа: „Да живее Глиганът“.

Самолетът е известен със своето 30-милиметрово оръдие Gatling GAU-8/A, способно да изстрелва 3900 снаряда в минута. На официални кадри от скорошни операции обаче се вижда, че A-10 носят широк арсенал: управляеми бомби JDAM, ракети въздух-земя AGM-65 Maverick, ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder и лазерно насочвани ракети APKWS II. Миналата година по фюзелажите на завръщащи се от Близкия изток самолети бяха забелязани маркировки за свалени ирански дронове „Шахед“ – неофициално потвърждение, че щурмоваците са постигнали победи и във въздушен бой.

В прощално писмо генерал Ранди Джордж заяви, че армията заслужава „лидери с характер“

🇺🇸🎖️ Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски на САЩ, освободен от поста си от министъра на отбраната Пийт Хегсет, изпрати в петък прощално писмо, в което заявява, че армията заслужава „лидери с характер“.

Джордж благодари на служителите за тяхната подкрепа в имейл, публикуван в страницата на американската армия в Reddit. Официален представител на Сухопътните войски потвърди автентичността на съобщението пред изданието The Hill.

„Знам, че всички вие ще останете максимално фокусирани върху мисията, ще продължите да внедрявате иновации и неумолно ще си проправяте път през бюрокрацията, за да осигурите на нашите бойци това, от което се нуждаят, за да побеждават на съвременното бойно поле“, пише Джордж.

„Нашите войници са наистина най-добрите в света – те заслужават тежка подготовка и смели лидери с характер“, продължава той. „Не се съмнявам, че всички вие ще продължите да ръководите с храброст, характер и твърдост.“

Джордж споделя, че поглежда назад към своята 38-годишна кариера в армията с „неизмерима гордост“ и винаги е избирал да остане за „още един мандат“ заради „себеотрицателните хора, редом с които имах благословията да служа“.

В четвъртък Хегсет поиска от Джордж да се оттегли от поста си и пенсионира незабавно. В същия ден той освободи генерал-майор Уилям Грийн, главен капелан на армията, и генерал Дейвид Ходне, който от година насам оглавяваше Командването за трансформация и обучение. Преди това, през февруари, Хегсет нареди на секретаря на армията Дан Дрискол да отстрани полковник Дейвид Бътлър, негов ключов съветник.

Отстраняването на Джордж е поредният пример за напрежението, тлеещо между Хегсет – бивш офицер от Националната гвардия с чин майор – и висшето командване на Сухопътните войски. Хегсет уволни повече от дузина висши военни офицери, откакто пое управлението на Пентагона.

Генерал Кристофър ЛаНийв, заместник-началник на щаба на армията от февруари, беше избран за временно изпълняващ длъжността на мястото на Джордж.

Законодатели от Републиканската партия похвалиха Джордж след неговото отстраняване. Председателят на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Майк Роджърс посочи, че докато Джордж е бил началник-щаб, е постигнат „голям напредък в набирането на кадри, повишаването на ефективността и модернизацията на армията“.

„По време на дългата си кариера в служба на Америка, генерал Джордж демонстрира своята отдаденост, смелост и лидерство“, каза Роджърс.

Конгресменът Рич Маккормик заяви пред Ед Хенри от Newsmax, че „ще проучи незабавно“ причините за уволнението на четиризвездния генерал.

„Никога не съм го чувал да казва нещо, което да противоречи на целите на президента. Смятам, че свърши наистина добра работа в подготовката на армията за война. Така че бих искал да чуя повече, защото това ме тревожи“, каза Маккормик.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет поиска оставката на началник-щаба на армията ген. Ранди Джордж

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е поискал от началник-щаба на сухопътните войски генерал Ранди Джордж да се оттегли от поста незабавно и да се пенсионира. Това съобщава CBS News, позовавайки се на източници, запознати с решението.

Един от източниците заявява, че Хегсет иска на поста човек, който ще прилага визията на президента Тръмп и на самия Хегсет за армията.

Преди това Джордж е служил като висш съветник на министъра на отбраната Лойд Остин в периода 2021–2022 г. по време на администрацията на Байдън след десетилетия на активна служба. Като висш офицер на пехотата и възпитаник на военната академия в Уест Пойнт, Джордж първоначално служи в Първата война в Залива, като по-късно взима активно участие във войните в Афганистан и Ирак.

Мандатът на началник-щаба на армията обикновено има продължителност от четири години. Джордж беше номиниран за поста от бившия президент Джо Байдън и потвърден от Сената през 2023 г. Това означава, че при нормални обстоятелства той би заемал позицията до 2027 г.

Настоящият му заместник генерал Кристофър ЛаНийв, който по-рано бе военен помощник на Хегсет, вероятно ще бъде разгледан като потенциален вариант за негов наследник на поста. По-рано той служи като командващ генерал на 82-ра въздушно-десантна дивизия в периода 2022-2023 г.

В четвъртък Военната академия на САЩ в Уест Пойнт публикува снимки на Джордж в социалните мрежи, които бяха придружени от описание, в което се посочва, че по време на посещението той е „споделил натрупаните от опит насоки с кадети, подготвящи се за лидерски постове“.

Според биографията му на уебсайта на армията, Джордж получава офицерско звание в пехотата от Уест Пойнт през 1988 г. и участва в операциите „Пустинен щит“, „Пустинна буря“, „Иракска свобода“ и „Трайна свобода“. Преди да стане началник-щаб на армията, той е заместник-началник на щаба през 2022-2023 г.

По-долу е поместен списък с ключовите висши военни фигури, освободени или принудени да се оттеглят като част от мащабната реорганизация, предприета от Хегсет:

• ген. К. К. Браун – Председател на Обединения комитет на началник-щабовете (Joint Chiefs of Staff)
• ген. Ранди Джордж – Началник-щаб на Сухопътните войски (Army Chief of Staff).
• адм. Лиза Франкети – Началник на военноморските операции (Chief of Naval Operations).
• ген. Джеймс Слайф – Заместник-началник щаб на Военновъздушните сили (Air Force Vice Chief of Staff).
• ген.-лейтенант Джефри Круз – Директор на Агенцията за разузнаване на отбраната (DIA).
• ген. Майкъл Ерик Курила – Командващ Централното командване на САЩ (CENTCOM).
• адм. Самуел Папаро – Командващ Индо-тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM).
• ген. Кристофър Каволи – Командващ Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа.
• ген. Грегъри Гийо – Командващ Северното командване на САЩ (NORTHCOM) и НОРАД (NORAD).
• ген. Стивън Уайтинг – Командващ Космическото командване на САЩ (SPACECOM).
• адм. Стивън Кьолер – Командващ Тихоокеанския флот на САЩ.

Тази вълна от уволнения е безпрецедентна по своя мащаб в съвременната история на САЩ и цели подмяна на висшето командване с офицери, които споделят новата стратегическа визия на Белия дом.

Отстраняването беше предшествано от публикация на Хегсет в X, с която той отмени временното отстраняване на екипажа, извършил полет над къщата на Кид Рок в Нашвил през изминалия уикенд. След като армията обяви отстраняване на участниците и административна проверка, Хегсет пренебрегна решението и заяви в личния си профил: „Без наказания. Без разследване. Продължавайте, патриоти.“

Решението на Хегсет да поиска оттеглянето на Джордж не е свързано с инцидента с хеликоптера, твърди един от източниците на CBS News.

Мистериозни дронове над Форт Макнеър: Има ли заплаха за Марко Рубио и Пийт Хегсет във Вашингтон?

🇺🇸 Washington Post съобщи, че американски служители са забелязали неизвестни дронове да прелитат над военната база, в която пребивават държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пийт Хегсет.

Според трима източници на вестника все още не е известно откъде точно произхождат дроновете. Военните проучват внимателно всяка потенциална заплаха съгласно повишените нива на тревога, свързани с войната срещу режима в Иран.

Ежедневникът припомня, че през последните седмици САЩ са повишили нивата на готовност в собствените си дипломатически мисии зад граница и са наложили ограничения за влизане и излизане в няколко военни бази на родна земя поради различни заплахи, свързани с войната. Само от началото на седмицата две бази в Ню Джърси и Флорида повишиха нивото на тревога до Charlie – втората най-висока степен, която индикира за наличие на разузнавателни данни относно възможна атака или непосредствена заплаха.

Дроновете, засечени над Форт Макнеър, са подтикнали властите да обмислят релокация на Рубио и Хегсет, се казва в доклада, въпреки че подобен ход все още не е предприет. Информацията, че те живеят в базата, бе публично оповестена от няколко медии през октомври.

Във Форт Макнеър се намира Националният университет по отбрана, водеща образователна институция, и там живеят някои от най-висшите служители на Пентагона. Базата обикновено не се използва за престой на политически фигури, но нарастващият брой лица от администрацията на Тръмп, включително секретарят по вътрешна сигурност в оставка Кристи Ноум, се преместиха в бази в района, позовавайки се на опасения за сигурността.

Форт Макнеър се намира в близост до Капитолия и Белия дом, но му липсва същата защитна буферна зона, каквато имат други бази в района на Вашингтон.

Заплахи от дронове около президента Доналд Тръмп и други служители се появяваха на няколко пъти през последните години, вероятно като опит за отмъщение от страна на Иран за американския удар в района на летището в Багдад през януари 2020 г. Тогава беше ликвидиран иранският генерал Касем Солеймани, който основава и ръководи силите „Ал-Кудс“ и приживе е втората най-влиятелна фигура в Ислямската република, отговорен за терористични операции и снабдяване с оръжие на групировките в състава на иранската „Ос на съпротивата“ в Близкия изток и отвъд него.

По време на президентската кампания през 2024 г. екипите на „Сикрет Сървис“, отговорни за охраната на Тръмп, многократно се натъкваха на неизвестни дронове, сред които по време на пресконференция в Лос Анджелис и докато кортежът му минаваше през отдалечен селски район в Западна Пенсилвания. По същото време официални лица информираха Тръмп за опити на Иран да го ликвидира, както и за вероятността той да поддържа клетки за покушения на територията на САЩ.

Въпреки че не бяха открити преки доказателства, които да свързват Иран с двата опита за убийство срещу него още на същата година, властите заявиха, че не могат да изключат подобна връзка.

Хегсет: Поглеждайки нагоре, иранският режим вижда две неща: Stars & Stripes и Звездата на Давид.

🇺🇸🤝🇮🇱 Когато Революционната гвардия погледне към небето, вижда само две неща от двете страни на самолетите – „Stars & Stripes и Звездата на Давид – най-ужасния кошмар на злия режим“. Това заяви министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет по време на брифинг в Пентагона по-рано днес.

Хегсет подчерта, че коалиционните сили „разгромяват армията на иранския режим по начин, какъвто светът не е виждал досега“. По думите му иранските военни, които все още са способни да изстрелват дронове и ракети срещу държавите от регион и Израел, са били доведени до състояние, в което са „небоеспособни и съкрушени“.

Над 15 000 ирански цели бяха поразени, посочи министърът. „Никоя друга комбинация от държави в света“ не може да постигне това, което САЩ и Израел правят над Иран, категоричен бе той.

„Иран няма противовъздушна отбрана“, продължи той, „Иран няма военновъздушни сили, Иран няма флота. Техните ракети, ракетни установки и дронове са унищожавани или сваляни във въздуха.“

Хегсет посочи, че интензивността на иранските ракетни удари е спаднала с 90%, а на атаките с дронове – с 95%. Той определи блокадата на Ормузкия пролив като „проява на чисто отчаяние“ от страна на ислямския режим.

„Това е въпрос, с който се справяме и по който работим постоянно, така че няма за какво да се тревожите“, обеща той на фона на опасенията от продължителен скок в цените на петрола.

Хегсет: Днешният ден ще е най-интензивният на удари

🇺🇸 Днешният ден ще е „най-интензивният ден на удари“ срещу Иран, заяви министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на брифинг в Пентагона. „Ангажирани са най-много изтребители, най-много бомбардировачи, най-много разузнавателни активи – по-прецизни и по-добри от всякога.“

Същевременно той отбеляза, че през последните 24 часа е регистриран най-ниският брой изстреляни ракети от Иран за един ден в рамките на текущата кампания. Нейните цели остават непроменени и се изпълняват с „безпощадна прецизност“, добави той.

Хегсет изброи приоритетите: първо, унищожаване на ракетните запаси, пусковите установки и тяхната отбранително-промишлена база; и второ, унищожаване на иранския военноморски флот.

И накрая: „трайно лишаване на Иран от ядрени оръжия“.

„Няма да се успокоим, докато врагът не бъде напълно и решително победен“, каза той, като подчерта, че това ще бъде извършено „според нашия график“.

„Това не е 2003“, заяви той, визирайки годинатана инвазията, поставила началото на войната в Ирак. „Това не е безкрайно изграждане на държава.“

Камарата на представителите на САЩ приема законопроект за отбрана.

🇺🇸 Камарата на представителите одобри с гласуване на всеобхватен законопроект за политика в сферата на отбраната, разрешаващ 900 милиарда долара за военни програми, включително увеличение на заплатите за войските и основен ремонт на начина, по който Министерството на отбраната закупува оръжия.

Законопроектът беше приет категорично с 312 срещу 112 гласа, като идва в момент на нарастващо напрежение между Конгреса, контролиран от републиканците, и администрацията на президента Доналд Тръмп относно управлението на армията.

Законът за Разрешаване на Националната Отбрана (NDAA) обикновено има двупартийна подкрепа, а междувременно Белият дом даде сигнал за „силна подкрепа“ на задължителното законодателство, която заявим, че е в унисон с дневния ред за национална сигурност. Въпреки това, в законопроекта от над 3000 страници са скрити няколко мерки, оказващи натиск върху Министерство на отбраната, включително искане за допълнителна информация относно ударите по лодки в Карибския басейн и подкрепа за съюзниците в Европа, включително за Украйна.

Като цяло, мащабният законопроект предвижда 3,8% скок на заплатите за много военнослужещи и подобрени условия в жилищата и съоръженията на военни бази. Той също така постига компромис между политическите партии – намаляване на усилията в сферата на борбата с климатични промени и многообразие, съгласно програмата на Тръмп, а същевременно увеличава и надзора на Конгреса над Пентагона и отменя няколко стари военни разрешения. Някои твърдолинейни копейки обаче се жалват, че законопроектът не прави повече за намаляване на ангажиментите на САЩ в чужбина.

„Имаме нужда от боеспособна, подготвена и смъртоносна бойна сила, защото заплахите за нашата нация, особено тези от Китай, са по-сложни и предизвикателни от когато и да е било в последните 40 години“, заяви конгресмен Майк Роджърс, председател на Комисията по въоръжените сили на Камарата от Републиканската партия.

Законодателите, които контролират военните, заявиха, че проектът за законодателство ще промени начина, по който Пентагонът закупува оръжия, с акцент върху скоростта след години на забавяне от страна на отбранителната индустрия. Това остава ключовия приоритет и за министъра на отбраната Пийт Хегсет. Конгресмен Адам Смит, водещият демократ в комисията по въоръжените сили, нарече законопроекта „най-амбициозният опит за реформа на придобиванията, който сме предприемали“.

Въпреки това, Смит изрази съжаление, че законопроектът не прави толкова, колкото биха искали демократите, за да ограничи администрацията на Тръмп, но го нарече „стъпка в правилната посока към връщане на авторитета на Конгреса“.

„Най-голямото ми притеснение е, че Пентагонът, начело с министър Хегсет и президента Тръмп, просто не се отчита пред Конгреса или пред закона“, изрази опасения той.

Сега законопроектът се насочва към Сената, където лидерите работят по неговото приемане, преди законотворците да напуснат Вашингтон за празнична почивка. Няколко сенатори и от двете страни на спектъра отправиха остри критики към законопроекта за това, че не прави достатъчно за спиране на военните полети над Вашингтон. Те настояваха за реформи след сблъсък във въздуха тази година между армейски хеликоптер и пътнически самолет, при който загинаха всички 67 души на борда на двете машини близо до Национално летище „Роналд Рейгън“ във Вашингтон. Националният съвет за безопасност на транспорта и семействата на жертвите също изразиха своята съпротива на тази част от законопроекта, повдигайки опасения, че това би направило въздушното пространство по-опасно.

📑 Ето какво предвижда законопроектът за отбраната, докато преминава през Конгреса

Видеозаписи от удари по лодки и надзор от Конгреса

Законодателите включиха разпоредба, която би намалила бюджета за пътувания на Хегсет с една четвърт, докато Пентагонът не предостави на Конгреса необработени видеозаписи от ударите срещу предполагаеми лодки за трафик на наркотици близо до Венецуела. Законодателите отстояват ролята си на надзор, след като при удар на 2 септември американската армия е извършила повторен удар по двама оцелели, които са се държали за лодка, която е била частично унищожена.

Законопроектът също така изисква от Хегсет да позволи на Конгреса да прегледа заповедите за извършване на ударите.

Потвърждаване на ангажимента към Европа и Корея

Продължаващата подкрепа за Украйна и други съюзници в Източна Европа беше под съмнение през последната година, но законодатели включиха някои позиции, насочени към запазване на подкрепата на САЩ за противодействие на руската агресия в региона.

Законопроектът за отбраната изисква Пентагонът да поддържа най-малко 76 000 военнослужещи и базово оборудване в Европа, освен ако не бъдат консултирани съюзниците от НАТО и не бъде взето решение, че подобно изтегляне е в интерес на САЩ. Обикновено на континента се намират около 80 до 100 000 американски войници. Освен това той разрешава финансиране в размер на 400 милиона долара годишно в следващите две години за производство на оръжия за изпращане в Украйна.

Включена е и разпоредба за запазване на разполагането на американски войски в Южна Корея, като е определено изискване за минимален праг от 28 500 военнослужещи.

Съкращения на инициативи за климата и многообразието

Законопроектът прави съкращения от 1,6 милиарда долара в разходите, свързани с изменението на климата, съобщи Комисията по въоръжените сили на Камарата. Оценки на американските военни установиха отдавна, че изменението на климата представлява заплаха за националната сигурност, тъй като много бази са връхлитани от урагани или чести наводнения.

Освен това законопроектът би спестил 40 милиона долара с отмяна на служби, програми и обучения за многообразие, справедливост и приобщаване (DEI), съобщи комисията. Предстои закриването на длъжности като т.нар. „главен директор по въпросите на многообразието“.

Отмяна на резолюцията за войната в Ирак

Конгресът поставя официален край на войната в Ирак чрез отмяна на разрешението за инвазията от 2003 г. Поддръжниците на отмяната в Камарата и Сената отбелязват, че тя е от ключово значение за осуетяването на евентуални злоупотреби и утвърждаването на Ирак като стратегически партньор на САЩ.

Резолюцията от 2002 г. рядко е била използвана през последните години. Но първата администрация на Тръмп я цитира като част от правното основание за нанасянето на целенасочен удар с дрон, който ликвидира иранският генерал Касем Сюлеймани в столицата Багдад на 3 януари 2020 г.

Окончателно премахване на санкциите срещу Сирия

Конгресът ще премахне окончателно американските санкции, наложени срещу Сирия, след като администрацията на Тръмп отменивременно много от наказателните мерки, които дълги години бяха в сила при управлението на бившия режим.

Законодателите наложиха сурови икономически санкции на страната през 2019 г. като наказание на бившия диктатор Башар ал-Асад за нарушения на човешките права по време на гражданската война, продължила близо 14 години. Тя приключи през декември 2024 г. с падането на бившия режим като резултат от светкавична офанзива на коалиция от ислямистки групировки, водена от Хаят Тахрир ал-Шам, доведе до свалянето на режима на Башар Асад, и бягството му към Москва.

Застъпниците на окончателната отмяна заявиха, че е малко вероятно международните компании да инвестират в проекти, нужни за реконструкция на страната, докато е налице заплаха от връщане на санкциите.

Липса на покритие за ин витро оплождане (IVF)

Демократите отправиха критики към председателя на Камарата Майк Джонсън за премахването на разпоредба от законопроекта за разширяване на покритието на ин витро оплождането за военните на активна служба. По-ранна версия на проекта включваше медицинска процедура, известна като IVF, която помага на хора, изправени пред безплодие, да имат деца.

ВМС на САЩ нанесоха нов удар по нарколодка в Тихия океан.

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ нанесоха ракетен удар в източната част на Тихия океан, унищожил плавателен съд, който според американските военни е използван от обозначена терористична организация. При удара в международни води загинаха четирима души, съобщи Южното командване на въоръжените сили на САЩ (SOUTHCOM).

В изявление на командването се уточнява, че съвместната оперативна група Southern Spear е нанесла смъртоносен удар по заповед директно от министъра на отбраната Пийт Хегсет. Разузнавателните данни потвърдили, че лодката транспортира голямо количество наркотици по добре известен маршрут за трафик на дрога.

Не се уточняват нито точни координати на плавателния съд, нито конкретни сведения за групировката, която се смята, че го е управлявала. И четиримата души на борда са загинали, а командването ги описа като „нарко-терористи“.

Това е първи потвърден удар в региона от няколко седмици насам. Предишният такъв беше обявен на 16 ноември, след като трима души бяха ликвидирани на друг съд, пренасял наркотици по същия коридор. Преди това подобни акции се случваха почти през ден.

От септември насам американските военни потвърдиха нанасянето на най-малко 23 ракетни удара във водите на Карибско море и източната част на Тихия океан, при които бяха убити общо 87 души. 12 от плавателните съдове бяха поразени в Тихия океан, а други 11 – в Карибите.

Военните обясняват забавянето на операциите с рязкото намаляване на броя на трафикиращите съдове. Президентът Тръмп наскоро намекна, че може да последват и сухопътни операции по коридорите за наркотрафик във Венецуела.

Пентагонът въведе първата си ескадрила от дронове камикадзе.

🇺🇸 Американската армия активира своята първа ескадрила за еднопосочни атакуващи дронове под рамките на нова оперативна група, разположена в Близкия изток, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM).

Тази стъпка идва четири месеца след като министърът на отбраната Пийт Хегсет нареди ускорено внедряване на достъпни безпилотни системи, които са способни да постигат решаващи ефекти в оспорвани зони.

Новата оперативна група Task Force Scorpion Strike (TFSS) носи отговорност за разполагане на евтини, автономни ударни дронове в подкрепа на операциите в региона. Командването припомня, че вече е създадена безпилотната ескадрила TFSS, базирана на Low-cost Unmanned Combat Attack System (LUCAS), платформа, предназначена за изпълнение на еднопосочни атакуващи мисии срещу вражески цели.

„Въпросните дронове са проектирани да работят автономно и могат да се изстрелват с различни механизми, като катапулти, ракетно подпомагане при излитане, но и мобилни наземни и превозни системи“, се казва в изявление на CENTCOM.

Адмирал Брад Купър, главнокомандващ въоръжените сили на САЩ в Близкия изток, определи старта на TFSS като стъпка към въвеждане на „иновации като средство за възпиране“.

„Снабдяването на нашите квалифицирани военни по-бързо с усъвършенствани възможности за дронове демонстрира американската военна иновация и сила, което възпира лошите играчи“, заяви Купър.

Последната инициатива е основана на създаването на Rapid Employment Joint Task Force (REJTF) под ръководството на главния технологичен директор на командването. Тази съвместна група е създадена, за да ускори внедряването на нови технологии през американските сили, които действат в зоната на отговорност на CENTCOM. Тя се фокусира върху три приоритетни области: интегриране на възможности, разработка на софтуер и т.нар. „технологична дипломация“.

Формирането и оперативният фокус на TFSS отговарят пряко на сферата на възможностите на REJTF. Военни от Централно командване на специалните операции на САЩ (SOCCENT) застанаха начело на ескадрилата за еднопосочни атакуващи дронове, което подчертава приоритета върху гъвкави и бързо разполагаеми инструменти за специалните сили.

LUCAS е описван като автономна система с подобрен оперативен обсег, която е предназначена за нанасяне на прецизни и евтини удари, добавяйки изцяло нов смъртоносен слой към портфолиото с безпилотни системи на командването в Близкия изток. Официални представители изтъкват, че посочените системи предлагат опции за насочване към активи на противници, като същевременно свеждат до минимум риска за екипажът от оператори.

Въпреки че CENTCOM не е публикувало видео и допълнителни подробности за полезния товар и ударни възможности на системата LUCAS, официални лица подчертаха ролята на оперативната група в предлагането на тези системи директно в ръцете на операторите.

„Тази нова оперативна група създава условия за използване на иновациите като средство за възпиране“, заяви Купър.

Тръмп потвърди, че е разговарял с Мадуро миналата седмица.

🇺🇸📞🇻🇪 Американският президент Доналд Тръмп е дал последен шанс на венецуелския лидер Николас Мадуро да напусне страната жив, но при условия, че го направи веднага, разкрива репортаж на Miami Herald.

По време на телефонен разговор между Тръмп и Мадуро миналата седмица диктаторът в Каракас поискал да запази контрола над въоръжените сили и да получи пълна международна амнистия за всички престъпления, съобщава Miami Herald, позовавайки се на свои източници.

Отговорът на Тръмп бил рязък и преговорите завършили с провал. На Мадуро, жена му и сина му щяло да бъде позволено да напуснат Венецуела безпрепятствено, но само ако го сторят незабавно.

След разговора Тръмп обяви, че затваря въздушното пространство над държавата от Латинска Америка, докато най-големият американски военен кораб, ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, и експедиционна част на морската пехота, способна на десантни операции, се намират край бреговете ѝ.

През уикенда той предупреди, че военни действия на територията на Венецуела могат да започнат „много скоро“. Напрегнатият разговор се е състоял на 16 ноември, според New York Times, само няколко дни след като Тръмп заяви, че е готов да разговаря с Мадуро.

По време на разговора Тръмп и екипът на Мадуро са обсъдили как би изглеждала капитулацията на венецуелският диктатор, имайки предвид обявената от Държавния департамент награда от 50 милиона долара за главата му.

„Първо, Мадуро поиска пълна международна амнистия за престъпленията, извършени от него и хората му – това беше отхвърлено“, разказа пред Miami Herald източник, запознат с разговора.

„Второ, те поискаха да запазят контрола над армията – нещо като случилото се в Никарагуа през 1991 г. с Виолета Чаморо. В замяна щели да допуснат свободни избори“, добави източникът, като уточни, че това също било отхвърлено и било посрещнато с искане Мадуро незабавно да подаде оставка.

След провала на преговорите Тръмп засили натиска върху Венецуела и заяви, че американските военни скоро ще нанесат удари по мрежите за наркотрафик по суша.

В събота той написа в социалните мрежи, че въздушното пространство на Венецуела трябва да се счита за „изцяло затворено“, което породи страх от предстояща война със страната с 28 милиона души население.

Мадуро и съюзниците му осъдиха това като проява на „колониална агресия“ и обвиниха Белия дом, че се опитва да завземе огромните петролни запаси на страната с военна сила.

От септември насам САЩ водят морска кампания, нанасяйки удари по предполагаеми нарколодки, излизащи от Венецуела и други държави в Латинска Америка. В този период бяха извършени поне 21 смъртоносни атаки срещу малки плавателни съдове.

При първия от поредицата удари, нанесен на 2 септември, министърът на отбраната Пийт Хегсет е разпоредил повторен удар по нарколодката, след като първият не успял да убие всички на борда и двама души оцелели, стана ясно от репортаж на CNN, излъчен вчера.

Макар първият удар да е унищожил плавателния съд, убивайки част от екипажа му, оценката на военните посочила, че има оцелели, поради което бил нареден удар, който ликвидирал останалата част от екипажа, довеждайки общия брой жертви до 11.

Комитетите по въоръжените сили в Сената и Камарата, водени от републиканци, заявиха, че планират „сериозен надзор“ върху този повторен удар.

Преди операцията Хегсет е наредил на армията да се увери, че ударът убива всички на борда, но не е ясно дали е знаел за оцелелите преди втория удар. Резултатът от удара беше обявен от Тръмп в деня на атаката, но администрацията така и не призна публично, че е нанесла удар по оцелелите.

Двама служители на Националната гвардия са тежко ранени при стрелба до Белия дом.

🇺🇸 Двама военнослужещи от Националната гвардия на Западна Вирджиния, изпратени във Вашингтон, бяха простреляни само на няколко пресечки от Белия дом в дръзко нападение, което кметът на столицата определи като целенасочено.

Директорът на ФБР Каш Пател и кметицата Мюриел Баузър съобщиха, че двамата са приети в болница в критично състояние.

Стрелбата по военнослужещи от гвардията е рядко срещано и идва в момент, когато присъствието на войски в столицата и други градове от месеци насам е гореща тема, предизвикала съдебни дела и широк обществен дебат относно използването на армията за борба с престъпността.

Джефри Карол, изпълняващ длъжността заместник-шеф на полицията на окръг Колумбия, заяви, че разследващите все още нямат информация за мотивите на извършителя. Според него той е „излязъл иззад ъгъла“ и веднага е открил огън по войниците, което се забелязва от прегледаните видеозаписи.

„Това беше целенасочена стрелба“, подчерта Баузър.

Задържаният е гражданин на Афганистан, влязъл в страната през септември 2021 г. и последно пребивавал в щата Вашингтон. Според двама служители на реда и трети, близък до разследването, името му е Рахманулла Лаканвал, но властите все още уточняват напълно неговата самоличност и биография.

Губернаторът на Западна Вирджиния Патрик Мориси първоначално съобщи, че войниците са починали, но по-късно отрече думите си и обясни, че получава противоречиви сведения относно тяхното състояние.

Заподозреният, който вече е задържан, също е прострелян, но без опасност за живота, съобщава друг служител на реда при условие за анонимност.

Администрацията на Тръмп разпореди незабавно изпращане на допълнителни 500 войници във Вашингтон. Министърът на отбраната Пийт Хегсет сподели, че президентът Тръмп лично му е възложил задача да изпрати допълнителни сили. Към момента в столицата са разположени близо 2200 военнослужещи като част от съвместната оперативна група.

Войниците обезвредили стрелеца

Инцидентът се случи близо до метростанция на две пресечки северозападно от Белия дом. След като чуват изстрели, други военнослужещи пристигат на мястото и притискат нападателя на земята, след като той вече бил ранен, разказа Карол.

„Изглежда е действал сам – извадил оръжие и устроил засада на гвардейците“, заяви Карол и добави, че все още не е ясно дали стрелецът е бил прострелян от войниците или от полицай.

„Към момента нямаме други заподозрени“, заяви той на пресконференция.

Поне един от гвардейците е отвърнал на огъня, съобщи пред Асошиейтед Пресс още един източник от органите на реда.

Кадри, заснети веднага след стрелбата и разпространени онлайн, показват спешна помощ да прави сърдечен масаж на единия от ранените и да оказва първа помощ на другия на тротоара.

Очевидци: Хора бягаха панически

Стейси Уолтърс разказа, че се е намирала в автомобила си, когато чува два изстрела и вижда хора да бягат. Буквално секунди по-късно районът е гъмжал от полиция. „Такъв хубав ден беше. Кой би направил такова нещо? Тъкмо се готвим за празниците“, възкликна тя.

Ема Макдоналд излязла от метрото точно след изстрелите, при което се скрила в близко кафене със своя приятелка. Минути по-късно видяла как парамедици изнасят на носилка гвардеец с окървавена глава.

Над 300 гвардейци от Западна Вирджиния бяха изпратени във Вашингтон през август. Миналата седмица около 160 от тях удължиха доброволно мисията си до края на годината, докато останалите се върнаха у дома преди малко повече от седмица.

Районът беше отцепен с полицейска лента, на фона на светлини от пожарни и полицейски коли и звук от хеликоптери, кръжащи над района. Там бяха агенти на Сикрет Сървис и служители на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви. Гвардейците продължиха да стоят на пост, докато хеликоптер извърши кацане на Националния мол.

Тръмп: Стрелецът ще плати скъпо

Президентът, който е във Флорида за Деня на благодарността, написа в социалните мрежи, че „животното“, простреляло гвардейците, „ще плати много висока цена“.

„Бог да благослови великата Национална гвардия и всички военни и органи на реда. Това са наистина велики хора. Аз, като президент на Съединените щати, и целият ми екип сме с вас!“, написа Тръмп в Truth Social.

Във Форт Кембъл, Кентъки, вицепрезидентът Джей Ди Ванс призова всички вярващи да се помолят за двамата ранени гвардейци и отбеляза, че мотивът на извършителя все още не е известен.

„Това е тежко напомняне, че войниците ни – редовни, резервни или Национална гвардия – са мечът и щитът на Америка“, отбеляза Ванс по време на своето благодарствено обръщение към войските.

Началникът на Бюрото на Националната гвардия генерал Стивън Нордхаус отмени плановете си да прекара празника с военнослужещи в Гуантанамо и отпътува за Вашингтон. „Опустошени сме от този безумен акт на насилие“, каза той във видео, публикувано в X.

През август Тръмп издаде извънредна заповед, с която постави местната полиция под федерален контрол и изпрати гвардейци от осем щата и окръг Колумбия. Заповедта изтече месец по-късно, но войските останаха.

Миналата седмица федерален съд разпореди прекратяване на разполагането, но в същото време замрази решението си за 21 дни, за да остави достатъчно време на администрацията да обжалва или да изтегли войските.

Гвардейците провеждат патрули в квартали и метростанции, участват в контролно-пропускателни пунктове по магистралите, събират боклук и охраняват спортни събития.

Операция „Южно копие“: Анализатори излязоха с карта на потенциални военни цели във Венецуела

🇺🇸📍🇻🇪 В условията на ескалация на напрежението между САЩ и Венецуела, военният експерт Иън Елис и онлайн изданието SA Defensa публикуваха подробна карта с потенциални военни цели в страната.

Това се случи броени часове след като министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет официално обяви операция „Южно копие“ (Operation Southern Spear) за борба с нарко-терористи в Западното полукълбо.

Водена от Обединена оперативна група „Южно копие“ и Южното командване на Въоръжените сили на САЩ (SOUTHCОМ), операцията включва разполагането на водещия самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) в Карибско море, на под 200 км от бреговете на Венецуела.

Вашингтон подчертава, че целта на операцията е защита на „родината“ от наркотрафик, но анализатори предупредиха за риск от директни удари по военна инфраструктура. Режимът на Николас Мадуро отговори с мобилизация на над 200 000 войници и активиране на планове за отбрана, в т.ч. разполагане на зенитно-ракетни комплекси.

Карта на Елис и SA Defensa, споделена в социалните мрежи, включва ключови съоръжения на Боливарските национални въоръжени сили (FANB), които биха могли да бъдат приоритетни за американски операции:

• Боливарски флот: Военноморски бази в Puerto Cabello, La Guaira и Punto Fijo – основни пристанища за подводници и крайцери.
• Боливарски въздушни сили: Военновъздушни бази като Urdaneta, Base Aérea Libertador и El Libertador, където са базирани изтребители Су-30 и транспортни самолети.
• Боливарски сухопътни войски: Ключови крепости като Paramacay, Manaure и Tabacare – центрове за обучение и логистика на танкови и пехотни подразделения.
• Боливарска национална гвардия: Командни постове и гранични пунктове, свързани с контрол на територията.
• Радари: Обекти за наблюдение в La Orchila и Guaicapuro, ключови за ранно предупреждение.
• Системи за противовъздушна отбрана: Батерии С-300 и Бук-М2Е около столицата Каракас и крайбрежието.
• Военни щабове и политически центрове: Сградат на Министерство на отбраната и дворецът „Мирафлорес“ в Каракас – символи на режима на Мадуро.

Според Елис, посочените цели са избрани поради предполагаемата си роля в логистиката на наркотрафика, макар Венецуела да отхвърля обвиненията като „империалистическа агресия“. Експерти като Джеф Рамзи смятат, че операцията може да е по-скоро тактическо налягане за преговори, отколкото пълен военен сблъсък, но рискът от ескалация остава висок.

Регионът е свидетел на безпрецедентно натрупване на военни сили: флотът включва десетки кораби и над 12 000 морски пехотинци. Венецуела води учения „Независимост 200“ с акцент върху защитата на критична инфраструктура. Световните лидери, включително в Г7, призовават за деескалация, а страните от региона са разтревожени от евентуални хуманитарни последици.