ВМС на САЩ нанесоха нов удар по нарколодка в Тихия океан.

🇺🇸 Военноморските сили на САЩ нанесоха ракетен удар в източната част на Тихия океан, унищожил плавателен съд, който според американските военни е използван от обозначена терористична организация. При удара в международни води загинаха четирима души, съобщи Южното командване на въоръжените сили на САЩ (SOUTHCOM).

В изявление на командването се уточнява, че съвместната оперативна група Southern Spear е нанесла смъртоносен удар по заповед директно от министъра на отбраната Пийт Хегсет. Разузнавателните данни потвърдили, че лодката транспортира голямо количество наркотици по добре известен маршрут за трафик на дрога.

Не се уточняват нито точни координати на плавателния съд, нито конкретни сведения за групировката, която се смята, че го е управлявала. И четиримата души на борда са загинали, а командването ги описа като „нарко-терористи“.

Това е първи потвърден удар в региона от няколко седмици насам. Предишният такъв беше обявен на 16 ноември, след като трима души бяха ликвидирани на друг съд, пренасял наркотици по същия коридор. Преди това подобни акции се случваха почти през ден.

От септември насам американските военни потвърдиха нанасянето на най-малко 23 ракетни удара във водите на Карибско море и източната част на Тихия океан, при които бяха убити общо 87 души. 12 от плавателните съдове бяха поразени в Тихия океан, а други 11 – в Карибите.

Военните обясняват забавянето на операциите с рязкото намаляване на броя на трафикиращите съдове. Президентът Тръмп наскоро намекна, че може да последват и сухопътни операции по коридорите за наркотрафик във Венецуела.

Пентагонът въведе първата си ескадрила от дронове камикадзе.

🇺🇸 Американската армия активира своята първа ескадрила за еднопосочни атакуващи дронове под рамките на нова оперативна група, разположена в Близкия изток, обяви Централното командване на САЩ (CENTCOM).

Тази стъпка идва четири месеца след като министърът на отбраната Пийт Хегсет нареди ускорено внедряване на достъпни безпилотни системи, които са способни да постигат решаващи ефекти в оспорвани зони.

Новата оперативна група Task Force Scorpion Strike (TFSS) носи отговорност за разполагане на евтини, автономни ударни дронове в подкрепа на операциите в региона. Командването припомня, че вече е създадена безпилотната ескадрила TFSS, базирана на Low-cost Unmanned Combat Attack System (LUCAS), платформа, предназначена за изпълнение на еднопосочни атакуващи мисии срещу вражески цели.

„Въпросните дронове са проектирани да работят автономно и могат да се изстрелват с различни механизми, като катапулти, ракетно подпомагане при излитане, но и мобилни наземни и превозни системи“, се казва в изявление на CENTCOM.

Адмирал Брад Купър, главнокомандващ въоръжените сили на САЩ в Близкия изток, определи старта на TFSS като стъпка към въвеждане на „иновации като средство за възпиране“.

„Снабдяването на нашите квалифицирани военни по-бързо с усъвършенствани възможности за дронове демонстрира американската военна иновация и сила, което възпира лошите играчи“, заяви Купър.

Последната инициатива е основана на създаването на Rapid Employment Joint Task Force (REJTF) под ръководството на главния технологичен директор на командването. Тази съвместна група е създадена, за да ускори внедряването на нови технологии през американските сили, които действат в зоната на отговорност на CENTCOM. Тя се фокусира върху три приоритетни области: интегриране на възможности, разработка на софтуер и т.нар. „технологична дипломация“.

Формирането и оперативният фокус на TFSS отговарят пряко на сферата на възможностите на REJTF. Военни от Централно командване на специалните операции на САЩ (SOCCENT) застанаха начело на ескадрилата за еднопосочни атакуващи дронове, което подчертава приоритета върху гъвкави и бързо разполагаеми инструменти за специалните сили.

LUCAS е описван като автономна система с подобрен оперативен обсег, която е предназначена за нанасяне на прецизни и евтини удари, добавяйки изцяло нов смъртоносен слой към портфолиото с безпилотни системи на командването в Близкия изток. Официални представители изтъкват, че посочените системи предлагат опции за насочване към активи на противници, като същевременно свеждат до минимум риска за екипажът от оператори.

Въпреки че CENTCOM не е публикувало видео и допълнителни подробности за полезния товар и ударни възможности на системата LUCAS, официални лица подчертаха ролята на оперативната група в предлагането на тези системи директно в ръцете на операторите.

„Тази нова оперативна група създава условия за използване на иновациите като средство за възпиране“, заяви Купър.

Тръмп потвърди, че е разговарял с Мадуро миналата седмица.

🇺🇸📞🇻🇪 Американският президент Доналд Тръмп е дал последен шанс на венецуелския лидер Николас Мадуро да напусне страната жив, но при условия, че го направи веднага, разкрива репортаж на Miami Herald.

По време на телефонен разговор между Тръмп и Мадуро миналата седмица диктаторът в Каракас поискал да запази контрола над въоръжените сили и да получи пълна международна амнистия за всички престъпления, съобщава Miami Herald, позовавайки се на свои източници.

Отговорът на Тръмп бил рязък и преговорите завършили с провал. На Мадуро, жена му и сина му щяло да бъде позволено да напуснат Венецуела безпрепятствено, но само ако го сторят незабавно.

След разговора Тръмп обяви, че затваря въздушното пространство над държавата от Латинска Америка, докато най-големият американски военен кораб, ядреният самолетоносач USS Gerald R. Ford, и експедиционна част на морската пехота, способна на десантни операции, се намират край бреговете ѝ.

През уикенда той предупреди, че военни действия на територията на Венецуела могат да започнат „много скоро“. Напрегнатият разговор се е състоял на 16 ноември, според New York Times, само няколко дни след като Тръмп заяви, че е готов да разговаря с Мадуро.

По време на разговора Тръмп и екипът на Мадуро са обсъдили как би изглеждала капитулацията на венецуелският диктатор, имайки предвид обявената от Държавния департамент награда от 50 милиона долара за главата му.

„Първо, Мадуро поиска пълна международна амнистия за престъпленията, извършени от него и хората му – това беше отхвърлено“, разказа пред Miami Herald източник, запознат с разговора.

„Второ, те поискаха да запазят контрола над армията – нещо като случилото се в Никарагуа през 1991 г. с Виолета Чаморо. В замяна щели да допуснат свободни избори“, добави източникът, като уточни, че това също било отхвърлено и било посрещнато с искане Мадуро незабавно да подаде оставка.

След провала на преговорите Тръмп засили натиска върху Венецуела и заяви, че американските военни скоро ще нанесат удари по мрежите за наркотрафик по суша.

В събота той написа в социалните мрежи, че въздушното пространство на Венецуела трябва да се счита за „изцяло затворено“, което породи страх от предстояща война със страната с 28 милиона души население.

Мадуро и съюзниците му осъдиха това като проява на „колониална агресия“ и обвиниха Белия дом, че се опитва да завземе огромните петролни запаси на страната с военна сила.

От септември насам САЩ водят морска кампания, нанасяйки удари по предполагаеми нарколодки, излизащи от Венецуела и други държави в Латинска Америка. В този период бяха извършени поне 21 смъртоносни атаки срещу малки плавателни съдове.

При първия от поредицата удари, нанесен на 2 септември, министърът на отбраната Пийт Хегсет е разпоредил повторен удар по нарколодката, след като първият не успял да убие всички на борда и двама души оцелели, стана ясно от репортаж на CNN, излъчен вчера.

Макар първият удар да е унищожил плавателния съд, убивайки част от екипажа му, оценката на военните посочила, че има оцелели, поради което бил нареден удар, който ликвидирал останалата част от екипажа, довеждайки общия брой жертви до 11.

Комитетите по въоръжените сили в Сената и Камарата, водени от републиканци, заявиха, че планират „сериозен надзор“ върху този повторен удар.

Преди операцията Хегсет е наредил на армията да се увери, че ударът убива всички на борда, но не е ясно дали е знаел за оцелелите преди втория удар. Резултатът от удара беше обявен от Тръмп в деня на атаката, но администрацията така и не призна публично, че е нанесла удар по оцелелите.

Двама служители на Националната гвардия са тежко ранени при стрелба до Белия дом.

🇺🇸 Двама военнослужещи от Националната гвардия на Западна Вирджиния, изпратени във Вашингтон, бяха простреляни само на няколко пресечки от Белия дом в дръзко нападение, което кметът на столицата определи като целенасочено.

Директорът на ФБР Каш Пател и кметицата Мюриел Баузър съобщиха, че двамата са приети в болница в критично състояние.

Стрелбата по военнослужещи от гвардията е рядко срещано и идва в момент, когато присъствието на войски в столицата и други градове от месеци насам е гореща тема, предизвикала съдебни дела и широк обществен дебат относно използването на армията за борба с престъпността.

Джефри Карол, изпълняващ длъжността заместник-шеф на полицията на окръг Колумбия, заяви, че разследващите все още нямат информация за мотивите на извършителя. Според него той е „излязъл иззад ъгъла“ и веднага е открил огън по войниците, което се забелязва от прегледаните видеозаписи.

„Това беше целенасочена стрелба“, подчерта Баузър.

Задържаният е гражданин на Афганистан, влязъл в страната през септември 2021 г. и последно пребивавал в щата Вашингтон. Според двама служители на реда и трети, близък до разследването, името му е Рахманулла Лаканвал, но властите все още уточняват напълно неговата самоличност и биография.

Губернаторът на Западна Вирджиния Патрик Мориси първоначално съобщи, че войниците са починали, но по-късно отрече думите си и обясни, че получава противоречиви сведения относно тяхното състояние.

Заподозреният, който вече е задържан, също е прострелян, но без опасност за живота, съобщава друг служител на реда при условие за анонимност.

Администрацията на Тръмп разпореди незабавно изпращане на допълнителни 500 войници във Вашингтон. Министърът на отбраната Пийт Хегсет сподели, че президентът Тръмп лично му е възложил задача да изпрати допълнителни сили. Към момента в столицата са разположени близо 2200 военнослужещи като част от съвместната оперативна група.

Войниците обезвредили стрелеца

Инцидентът се случи близо до метростанция на две пресечки северозападно от Белия дом. След като чуват изстрели, други военнослужещи пристигат на мястото и притискат нападателя на земята, след като той вече бил ранен, разказа Карол.

„Изглежда е действал сам – извадил оръжие и устроил засада на гвардейците“, заяви Карол и добави, че все още не е ясно дали стрелецът е бил прострелян от войниците или от полицай.

„Към момента нямаме други заподозрени“, заяви той на пресконференция.

Поне един от гвардейците е отвърнал на огъня, съобщи пред Асошиейтед Пресс още един източник от органите на реда.

Кадри, заснети веднага след стрелбата и разпространени онлайн, показват спешна помощ да прави сърдечен масаж на единия от ранените и да оказва първа помощ на другия на тротоара.

Очевидци: Хора бягаха панически

Стейси Уолтърс разказа, че се е намирала в автомобила си, когато чува два изстрела и вижда хора да бягат. Буквално секунди по-късно районът е гъмжал от полиция. „Такъв хубав ден беше. Кой би направил такова нещо? Тъкмо се готвим за празниците“, възкликна тя.

Ема Макдоналд излязла от метрото точно след изстрелите, при което се скрила в близко кафене със своя приятелка. Минути по-късно видяла как парамедици изнасят на носилка гвардеец с окървавена глава.

Над 300 гвардейци от Западна Вирджиния бяха изпратени във Вашингтон през август. Миналата седмица около 160 от тях удължиха доброволно мисията си до края на годината, докато останалите се върнаха у дома преди малко повече от седмица.

Районът беше отцепен с полицейска лента, на фона на светлини от пожарни и полицейски коли и звук от хеликоптери, кръжащи над района. Там бяха агенти на Сикрет Сървис и служители на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви. Гвардейците продължиха да стоят на пост, докато хеликоптер извърши кацане на Националния мол.

Тръмп: Стрелецът ще плати скъпо

Президентът, който е във Флорида за Деня на благодарността, написа в социалните мрежи, че „животното“, простреляло гвардейците, „ще плати много висока цена“.

„Бог да благослови великата Национална гвардия и всички военни и органи на реда. Това са наистина велики хора. Аз, като президент на Съединените щати, и целият ми екип сме с вас!“, написа Тръмп в Truth Social.

Във Форт Кембъл, Кентъки, вицепрезидентът Джей Ди Ванс призова всички вярващи да се помолят за двамата ранени гвардейци и отбеляза, че мотивът на извършителя все още не е известен.

„Това е тежко напомняне, че войниците ни – редовни, резервни или Национална гвардия – са мечът и щитът на Америка“, отбеляза Ванс по време на своето благодарствено обръщение към войските.

Началникът на Бюрото на Националната гвардия генерал Стивън Нордхаус отмени плановете си да прекара празника с военнослужещи в Гуантанамо и отпътува за Вашингтон. „Опустошени сме от този безумен акт на насилие“, каза той във видео, публикувано в X.

През август Тръмп издаде извънредна заповед, с която постави местната полиция под федерален контрол и изпрати гвардейци от осем щата и окръг Колумбия. Заповедта изтече месец по-късно, но войските останаха.

Миналата седмица федерален съд разпореди прекратяване на разполагането, но в същото време замрази решението си за 21 дни, за да остави достатъчно време на администрацията да обжалва или да изтегли войските.

Гвардейците провеждат патрули в квартали и метростанции, участват в контролно-пропускателни пунктове по магистралите, събират боклук и охраняват спортни събития.

Операция „Южно копие“: Анализатори излязоха с карта на потенциални военни цели във Венецуела

🇺🇸📍🇻🇪 В условията на ескалация на напрежението между САЩ и Венецуела, военният експерт Иън Елис и онлайн изданието SA Defensa публикуваха подробна карта с потенциални военни цели в страната.

Това се случи броени часове след като министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет официално обяви операция „Южно копие“ (Operation Southern Spear) за борба с нарко-терористи в Западното полукълбо.

Водена от Обединена оперативна група „Южно копие“ и Южното командване на Въоръжените сили на САЩ (SOUTHCОМ), операцията включва разполагането на водещия самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN-78) в Карибско море, на под 200 км от бреговете на Венецуела.

Вашингтон подчертава, че целта на операцията е защита на „родината“ от наркотрафик, но анализатори предупредиха за риск от директни удари по военна инфраструктура. Режимът на Николас Мадуро отговори с мобилизация на над 200 000 войници и активиране на планове за отбрана, в т.ч. разполагане на зенитно-ракетни комплекси.

Карта на Елис и SA Defensa, споделена в социалните мрежи, включва ключови съоръжения на Боливарските национални въоръжени сили (FANB), които биха могли да бъдат приоритетни за американски операции:

• Боливарски флот: Военноморски бази в Puerto Cabello, La Guaira и Punto Fijo – основни пристанища за подводници и крайцери.
• Боливарски въздушни сили: Военновъздушни бази като Urdaneta, Base Aérea Libertador и El Libertador, където са базирани изтребители Су-30 и транспортни самолети.
• Боливарски сухопътни войски: Ключови крепости като Paramacay, Manaure и Tabacare – центрове за обучение и логистика на танкови и пехотни подразделения.
• Боливарска национална гвардия: Командни постове и гранични пунктове, свързани с контрол на територията.
• Радари: Обекти за наблюдение в La Orchila и Guaicapuro, ключови за ранно предупреждение.
• Системи за противовъздушна отбрана: Батерии С-300 и Бук-М2Е около столицата Каракас и крайбрежието.
• Военни щабове и политически центрове: Сградат на Министерство на отбраната и дворецът „Мирафлорес“ в Каракас – символи на режима на Мадуро.

Според Елис, посочените цели са избрани поради предполагаемата си роля в логистиката на наркотрафика, макар Венецуела да отхвърля обвиненията като „империалистическа агресия“. Експерти като Джеф Рамзи смятат, че операцията може да е по-скоро тактическо налягане за преговори, отколкото пълен военен сблъсък, но рискът от ескалация остава висок.

Регионът е свидетел на безпрецедентно натрупване на военни сили: флотът включва десетки кораби и над 12 000 морски пехотинци. Венецуела води учения „Независимост 200“ с акцент върху защитата на критична инфраструктура. Световните лидери, включително в Г7, призовават за деескалация, а страните от региона са разтревожени от евентуални хуманитарни последици.

Пийт Хегсет посети демилитаризираната зона между двете Кореи.

🇺🇸🤝🇰🇷 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посети границата между Северна и Южна Корея в понеделник, с което започна двудневна визита в Сеул за разговаря по сигурността.

Хегсет и южнокорейския му колега Ан Гю-бак получиха инструкции от военни на наблюдателния пункт „Уелет“, разположен близо до демаркационната линия – място, което предишни американски президенти, сред които Доналд Тръмп по време на първия му мандат през 2019 г., са посещавали, за да надникнат през границата към Северна Корея и да се срещнат с американски войници.

Хегсет и Ан посетиха и граничното село Панмунджом, където е подписано примирието, сложило край на Корейската война от 1950–1953 г. „Визитата потвърди твърдата съвместна отбранителна позиция и тясната координация“ между съюзниците, заяви военното ведомство на Сеул.

Хегсет не спомена Северна Корея, която в последните години игнорира призивите на Вашингтон и Сеул за диалог, като в същото време ускорява разширяването на ядрената си и ракетна програма.

Въоръжените сили на Южна Корея съобщиха, че председателят на Обединените началник-щабове генерал Джин Йонг-сонг и американският му колега генерал Дан Кейн са наблюдавали съвместен полет на корейски и американски изтребители F-16 над голямата военна база в Пьонгтек.

Полетът, проведен за първи път, имаше за цел да демонстрира „непоклатимата съвместна позиция в отбраната“ на съюзниците и „непреклонната сила на алианса“, заяви Министерство на отбраната на Сеул.

Хегсет и Ан, които се срещнаха предишния ден в събота на среща на министрите на отбраната в Малайзия, ще участват в годишните отбранителни преговори на съюзниците в Сеул във вторник.

Очаква се разговорите да обхванат ключови въпроси за алианса, сред които ангажимента на Южна Корея да увеличи разходите за отбрана и прилагането на предишното споразумение за прехвърляне на оперативния контрол по време на война към командване, ръководено от южнокорейски генерал с американски заместник.

В Сеул съществуват притеснения, че Белият дом може да поиска много по-високи суми за плащане за американското военно присъствие в Южна Корея или дори да намали мащаба на американските сили, за да се фокусира повече върху Китай.

Визитата на Хегсет идва само няколко дни след като Тръмп пристигна в Южна Корея за срещи със световни лидери, включително президента на страната И Дже-мьон и китайския Си Дзинпин, на полето на тазгодишната среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Кьонджу.

По време на срещата си с Тръмп миналата сряда И Дже-мьон потвърди ангажимента на страната си да увеличи разходите за отбрана, за да намали финансовата тежест за САЩ, и призова за подкрепа в усилията на Южна Корея да придобие атомни подводници.

По-късно Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ ще споделят строго пазена технология, за да позволят на Южна Корея да построи атомна подводница, която ще бъде изградена във Филаделфия, чиято корабостроителница беше купена миналата година от южнокорейската Hanwha Group.

САЩ отправиха последно предупреждение към Ирак относно милициите.

🇺🇸⚔️🇮🇶 Съединените щати отправиха директна заплаха към федералното правителство на Ирак, което беше предупредено срещу каквато и да е било намеса на милиции в планирани военни операции в региона и дадоха сигнал, че подкрепяните от Иран групи вече са изцяло в техния прицел.

Острото послание, отправено в разговор по телефона между министъра на отбраната Пийт Хегсет и неговия иракски колега, предизвика шок в политическия елит на Багдад. То беше разкрито само два дни след привидно успокояващо съобщение в знак на подкрепа и навечерието на оспорваните парламентарни избори – низ от събития, който остави Багдад да се бори с нестабилна смесица от американски натиск и непредвидими реакции от страна на мощни местни милиции.

Драматичната ескалация беше разкрита по време на телевизионно интервю на иракския министър на отбраната Табет ал-Абаси, според вестник Asharq Al-Awsat. Той заяви, че е получил обаждане от Хегсет чрез временния ръководител на американското посолство, с предупреждение относно неуточнени предстоящи бойни операции „в райони близо до Ирак“.

Същността на посланието е грубо предупреждение срещу всякакви ответни действия от страна на иракските фракции. Според него Хегсет е завършил 11-12-минутния разговор с остра и зловеща последна фраза: „Това е последното ви предупреждение и добре знаете как ще реагира сегашната администрация.“

Директната заплаха се тълкува от иракски анализатори като ясен сигнал, че Съединените щати влизат в нова, по-конфронтационна фаза в своя дългогодишен конфликт с иракските милиции, подкрепяни от режима в Техеран.

Д-р Ихсан ал-Шамари, директор на Иракски център за политическа мисъл, заяви пред Asharq Al-Awsat, че стратегията на американската администрация спрямо тези фракции вече излиза извън „първоначалната фаза на тестване“. Според него посланието на министър Хегсет дава сигнал, че тези групи вече са мишени и нямат друг избор, освен да се включат към държавата и разоръжат, или да се изправят пред потенциални военни действия от американска страна.

Експертът в сферата на сигурността Мухлид Хазем подкрепи това мнение, като каза на вестника, че очевидно „в региона се готвят военни мерки, вероятно насочени срещу Иран, с координирани въздушни операции срещу подкрепяните от Иран въоръжени фракции“.

Той подчерта, че това не е първото предупреждение, припомняйки идентичното послание от държавния секретар Марко Рубио и остро формулирано изявление от наскоро назначен специален пратеник за Ирак Марк Савая.

„Всяко насочване може да се случи във всеки момент“, предупреди Хазем и допълни, че е налице „недвусмислена ескалация от страна на САЩ срещу Иран, която поставя всички в състояние на тревога“.

Политическият експерт д-р Абас Абуд Салем постави под въпрос момента на заплахата и посочи, че макар позицията на САЩ спрямо милициите да не е нещо ново, сегашният момент е белязан от значителни промени в региона, включително събитията в Сирия.

Той се аргументира, че въпросните промени бележат „нова фаза, в която второстепенни играчи вече не могат да играят значима роля“. Според него основната цел на Вашингтон е да „ограничи иранското влияние в Ирак и региона като цяло“, особено в изборен период, който някои от тези фракции участват в политическия процес – сценарий, който администрацията на Тръмп счита за неприемлив.

Строгото военно предупреждение от Пентагона е част от координирана кампания на американски натиск, водена както на дипломатическия, така и на икономическия фронт.

Само два дни преди обаждането на Хегсет новият специален пратеник на Белия дом Марк Савая издаде мощно встъпително изявление, очертаващо възродената и далеч по-твърда политика на администрацията на Тръмп към Ирак. Както съобщи Kurdistan24, изявлението на Савая, завършило със слогана „НАПРАВЕТЕ ИРАК ОТНОВО ВЕЛИК“, беше директно предизвикателство към статуквото на въоръжени групи, действащи безнаказано.

„Правителството на Съединените щати ясно заяви, че няма място за въоръжени групи, действащи извън авторитета на държавата“, обяви Савая. Той изрично свърза стабилността и просперитета на Ирак с установяването на „обединени сили за сигурност под командването на едно правителство“ – ясен призив за разформироване на паралелните структури за сигурност, поддържани от милициите.

Той не се поколеба да посочи основния източник на тази дестабилизираща влияние, заявявайки, че суверенен Ирак трябва да бъде „свободен от злонамерена външна намеса, включително от Иран и неговите проксита“.

Този дипломатически натиск беше подсилен от ново и агресивно използване на икономически санкции. На 9 октомври Министерството на финансите на САЩ наложи нови санкции срещу иракски банкери и компании, свързани с Корпуса на гвардията на ислямската революция (КГИР) и „Катаиб Хизбула“.

Сред санкционираните субекти е държавната компания Al-Muhandis General, която беше описана от Министерство на финансите на САЩ като „икономическо рамо“ на Народни мобилизационни сили (PMF) – санкционирана организация-чадър, която включва много от подкрепяните от Иран фракции. САЩ заявиха, че санкциите са насочени към закриването на мрежи за корупция и пране на пари, които позволяват на тези групи да съществуват.

Решението доведе до остра и тревожна реакция от иракското правителство. Неговият говорител Басем ал-Авади нарече санкциите „едностранни, неоправдани и противоречащи на партньорския дух“ и алармира, че това решение без предварителни консултации „създава негативен прецедент“.

Иракският премиер нареди сформирането на високопоставен национален комитет за преглед на случая. Министерството на комуникациите от своя страна защити решението си да възложи договор на компанията „Мухандис“, заявявайки, че като държавно притежавана структура под СНМ тя има право да участва в търгове според иракските регламенти.

Този публичен спор около санкциите подчертава дълбокото и сложно преплитане на въоръжените милиции в официалните структури на иракската държава – реалност, която прави американското искане за ограничаване на тяхното влияние изключително трудно и чувствително за Багдад.

Моментът на засиления американски натиск, точно преди парламентарните избори на 11 ноември, поставя федералното правителство на Мохамед Шия ал-Судани в наистина несигурно положение. Смесените сигнали от Вашингтон – послание за подкрепа към премиера в един ден, директна заплаха за започване на военни действия на следващия – подхраниха нарастваща тревога в целия политически спектър.

Ал-Судани се бори за изборите на фона на остри вътрешни спорове в рамките на неговата Координационна рамка – именно шиитската коалиция на мощните подкрепяни от Иран фракции, които очевидно се превръщат в основни мишени на САЩ.

Обаждането на Хегсет не се ограничи единствено до заплахи. Министърът на отбраната ал-Абаси сподели, че в него са обсъдили текущото сътрудничество в сигурността и дроновете, предложението за меморандум за партньорство в разузнаването и плановете доставка на хеликоптери Bell за Ирак.

Двойният подход, включващ предложение за засилено партньорство в сферата на сигурността и едновременно заплахи с военни действия срещу елементи в същата тази държава, представлява класическата стратегия на моркова и тоягата, предназначена да принуди Багдад да направи избор.

Както отбеляза ал-Шамари, изявленията на Савая и Хегсет са „пътна карта за политическите сили, формиращи следващото правителство“ – ясно указание, че бъдещата подкрепа ще зависи от тяхното съответствие с американските цели.

Докато Ирак се отправя към изборните урни, лидерите му са принудени да се ориентират в опасен терен, хванати в исканията на мощен международен партньор и вкоренената власт на местни милиции, подкрепяни от сериозен регионален съсед.

„Последното предупреждение“, отправено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, драматично повдигна залозите, превръщайки процеса по съставяне на правителство след изборите в критичен момент, който може да определи дали страната ще успее да утвърди своя суверенитет или ще бъде потопена в нова и потенциално разрушителна фаза на вътрешен и външен конфликт.

Тръмп нареди подготовка за военна операция в Нигерия.

🇺🇸✝️🇳🇬 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е разпоредил на Пентагона да започне подготовка за евентуални военни действия в Нигерия в отговор на мащабното насилие срещу християни.

„Ако правителството на Нигерия продължи да допуска убийства на християни, САЩ ще спрат незабавно всякаква помощ за страната и дори могат да нахлуят с оръжие в ръка в тази опозорена държава, за да изтребят докрай ислямистките терористи, които извършват ужасяващи зверства“, написа Тръмп в своята социална мрежа Truth Social.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет съобщи, че вече е започнала подготовка за евентуални военни операции.

„Убийствата на невинни християни в Нигерия, и навсякъде по света, трябва да спрат веднага. Или правителството на Нигерия ще защити християните, или ще унищожим ислямистките терористи, които вършат тези ужасни престъпления“, гласи неговата публикация в X.

Ден по-рано администрацията на Тръмп отново включи Нигерия в списъка на държавите в „особено притеснително“ състояние, в който влизат страни, които според Вашингтон нарушават свободата на вероизповеданията.

„Определянето на Нигерия като страна с религиозна нетърпимост не отразява нашата национална действителност и не взема под внимание искрените и последователни усилия на правителството да защити свободата на вярата и убежденията за всички нигерийци“, отрече обвиненията президентът на страната Бола Тинубу, цитиран от Reuters.

Министерство на външните работи на Нигерия обеща в отделно официално изявление да продължи борбата с екстремизма и изрази надежда, че Вашингтон ще остане близък съюзник на страната.

ВМС на САЩ нанесоха удар по лодка в международни води край Венецуела.

🇺🇸💥🇻🇪 Военноморските сили на САЩ нанесоха удар по малка лодка, заподозряна в трафик на наркотици в международни води край Венецуела, при който загинаха шестима души, съобщи президентът Доналд Тръмп в Truth Social.

По думите му всички загинали са били на борда на плавателния съд, а американски военнослужещи не са пострадали при удара. Президентът сподели информацията в публикация в социалните мрежи. Това е петият смъртоносен удар във водите на Карибския басейн, като Тръмп твърди, че разглежда предполагаеми наркотрафиканти като незаконни бойци, които трябва да бъдат посрещнати с военна сила.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет е наредил удара във вторник сутринта, заяви Тръмп, който публикува и видео от операцията, както е правил и преди. По-късно Хегсет също сподели видеото на своя профил в X.

Тръмп отбеляза, че ударът е извършен в международни води, а разузнавателни данни са потвърдили, че плавателният съд е бил замесен в трафик на наркотици, свързан с „наркотерористични мрежи“ и е следвал познат маршрут за трафик на дрога.

Междувременно недоволството към администрацията на Тръмп расте сред представители на двете основни политически партии. Някои републиканци настояват за повече информация от Белия дом относно правното основание и подробности за ударите. Демократите пък смятат, че тези действия нарушават американското и международното право.

Пийт Хегсет уволни началника на щаба на военноморските сили

🇺🇸 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет уволни внезапно началника на щаба на военноморските сили Джон Харисън – ключов сътрудник, изиграл ключова роля в усилията на президента Тръмп за преформатиране на Пентагона.

Назначен през януари, Харисън беше основна фигура във въвеждането на промени в политиките и бюджетните отдели на флота. Заедно с Джон Фелън, голям дарител на Тръмп, утвърден за секретар на военноморските сили през март, той се опита да ограничи влиянието на заместник-секретаря на военноморските сили, който обикновено има ключова роля в управлението на бюджета на клона.

Пентагонът потвърди напускането на Харисън в изявление за американското издание POLITICO, в което първо съобщи новината.

„Той вече няма да изпълнява ролята на началник на щаба на секретаря на военноморските сили. Благодарни сме за неговата служба към ведомството“, гласи изявлението.

Уволнението на Харисън идва дни след като Хун Цао, бивш военноморски офицер и републикански кандидат за Сената миналата година, беше утвърден за заместник-секретар на военноморските сили.

Според POLITICO, Харисън и Фелън, който няма предишен военен опит преди назначаването си, са преназначили няколко ключови сътрудници, които трябваше да помогнат на Цао да се адаптира към новата роля. Според изданието, този ход е имал за цел да намали влиянието на заместник-секретаря.

През май Хегсет разпореди на военните да съкратят 20% от генералите и адмиралите с ранг четири звезди, докато той и Тръмп уволниха над половин дузина висши генерали от януари насам. Уволнени бяха и единствените две жени, служещи като офицери с ранг четири звезди. През февруари Хегсет уволни и генерала от военновъздушните сили Си Кю Браун-младши, ръководител на Обединения комитет на началник-щабовете и вторият чернокож мъж, заемал тази позиция.

В реч пред висши военни служители тази седмица Хегсет отправи остри критики срещу насоките за разнообразие и приобщаване и заяви, че Министерство на отбраната се е превърнало в „прогресивно ведомство“.

Тръмп: Армията стана „превзета от идеология“

🇺🇸 Доналд Тръмп направи обръщение към 800-те американски генерали и адмирали от цял свят, които дойдоха за срещата, свикана от министъра на отбраната Пийт Хегсет миналата седмица, без да даде обяснение.

Срещата в базата на военноморските сили Куантико в щата Вирджиния събра стотици генерали и адмирали с чин „звезда“ или по-висок, заедно с помощници и висш персонал от американски бази по целия свят, за да чуят обръщението на Хегсет и президента Доналд Тръмп.

Преди събитието президентът на САЩ предупреди репортери за възможна военна реформа и предстоящи уволнения с думите. „Ако някой не ми хареса, ще го уволня на момента.“

Стъпката идва едва седмица след като беше подписана изпълнителна заповед за преименуване на Министерство на отбраната на Министерство на войната – название, използвано за последно през 1947 г. Според Тръмп новото име ще прати ясен сигнал както до враговете, така и до съюзниците на Америка.

Говорейки преди Тръмп, Хегсет похвали „воинския дух“ и заяви, че американските военни повече няма да се поддават на „преклонение пред климатични промени, разделение, разсейване и джендър илюзии“.

Срещата беше предшествана от осем месеца на промени в Пентагона, включително уволненията на висшия адмирал на флота и председателя на Обединените началник-щабове, нанасяне на удари по обекти от ядрената програма на Иран и предполагаеми лодки на наркокартели край Венецуела.

Това подхрани спекулации, че днешното събрание може да надхвърли просто повдигане на бойния дух и да включва дискусии за сваляне на ранга на висши офицери и преосмисляне на приоритети в отбраната.

Тръмп: Армията е превзета от идеология.

В своята реч президентът обвини армията, че е превзета от идеология, след като преди броени дни Министерство на отбраната беше преименувано на Министерство на войната.

„Спечелихме Първата световна война, спечелихме Втората световна война. Спечелихме всичко между тях и преди това. Побеждавахме, докато не се оказахме, в известен смисъл, превзети от идеология. Това вероятно беше първият признак, когато сменихме името от война на отбрана.“

Обсъждайки връщането към оригиналното име, той нарече този ход „историческо възстановяване на нашата цел и гордост“.

Хегсет към военните лидери: Подгответе се за война

Хегсет се обърна към висшето военно ръководство на страната с призив, че трябва „да се готвят за война“.

„От този момент нататък единствената мисия на възроденото Министерство на войната е тази: водене на война“, заяви Хегсет по време на своята реч, визирайки новото наименование, което Пентагона получи миналата седмица.

„Подготовка за война и подготовка за победа. Безмилостно и безкомпромисно в това усилие. Не защото искаме война. Никой тук не иска война. Но го правим, защото обичаме мира“, посочи той.

Хегсет въвежда забрана за бради

Министърът на отбраната на САЩ използва речта си, продължила близо час, за да обяви забрана за бради в армията.

„Край на брадатите! Нямаме армия от нордически езичници, но за жалост имахме лидери, които или отказваха да наричат нещата с истинските им имена и да налагат стандарти, или се чувстваха, че не им е позволено да го правят. И двете са неприемливи, затова днес, по мое нареждане, ерата на непрофесионалния външен вид приключва“, заяви Хегсет.

Хегсет: Тормозът трябва да бъде преформулиран

„По мое разпореждане ще преразгледаме изцяло определенията за т.нар. токсично лидерство, тормоз и малтретиране, за да дадем възможност на лидерите да налагат стандарти без страх от отмъщение или съмнения“, каза той.

Бившият водещ на Fox News, чието министерство наскоро беше неофициално преименувано на Министерство на войната, уточни, че не става дума за „груб тормоз и малтретиране“.

„Говорим за думи като тормоз, малтретиране и токсичност. Те бяха използвани като оръжия и изопачени“, каза Хегсет.

„Казването на някого да се обръсне, да се подстриже, да си оправи униформата, да дойде навреме или да работи упорито – това е точно видът дискриминация, който искаме“, посочи той по-късно в 45-минутната си реч:

Хегсет настоява за завръщане на генералите, които говорят директно

Хегсет заяви, че опасенията за токсично лидерство са били изопачени в средите на военните, като настоя за завръщане на генералите с твърд и директен език.

„Ще преразгледаме изцяло дефинициите на т.нар. токсично лидерство, тормоз и малтретиране, за да дадем възможност на лидерите да налагат стандарти без страх от отмъщение или съмнения“, каза той и защити собственото си лидерство и изисквания за високи стандарти, като заяви, че те „не са токсични“. Според него, макар грубият тормоз и малтретиране да остават недопустими, тези термини са били използвани като оръжия в предишни администрации.

Пентагонът настоява за 4-кратно увеличение на производството

📸 Снимка: US Navy / Petty Officer 2nd Class Jordan Jennings

🇺🇸 Пентагонът настоява пред оръжейните компании за увеличение от два до четири пъти в темповете на производство на ракети, за да може да се противопостави успешно на Китай.

Високопоставени военни фигури са все по-разтревожени от намаляващите американски запаси и настояват доставчиците да приемат „светкавичен график“, съобщава The Wall Street Journal.

Наскоро представители на Пентагона проведоха серия от разговори с шефове на американски отбранителни компании, които да бъдат убедени да увеличат производствения капацитет. Мнозина експерти обаче изразяват съмнения дали индустрията може да се адаптира към правителствения график без да бъдат налети допълнителни десетки милиарди под формата на федерално финансиране.

Ракетната програма на Китай е обвита в тайна, но експерти са на мнение, че изгражда „сложен и модерен ракетен арсенал“, който може да се използва за атаки срещу американски активи и тези на съюзниците му в Тихия океан.

Зенитните ракети Patriot, които са ключов компонент в противодействието на балистични и крилати ракети, се считат за приоритет, поради което военните искат от компанията да увеличи четири пъти сегашните нива на производство.

Lockheed Martin е изправен пред сериозни предизвикателства в отговарянето на глобалното търсене на собствените си ракети, чието производство може да отнеме до две години.

Пентагонът възобнови натиска през юни, когато секретарят по отбраната Пийт Хегсет се срещна заедно с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете Дан Кейн с някои оръжейни производители и доставчици на критични ракетни компоненти. На срещата компаниите бяха помолени да помислят как могат да увеличат производството до 2,5 пъти над текущите обеми през следващите 24 месеца.

Пентагонът се фокусира в увеличаване на производството на 12 оръжия, сред които Patriot, SM-6, LRASM, PrSM и JASSM.

В контекста на евентуален въоръжен конфликт в Тихия океан, LRASM, SM-6 и PrSM могат да се използват за потапяне на плавателни съдове – ключов фактор, предвид че Китай притежава най-големия военноморски флот в света.

Дъг Бандоу, старши сътрудник в Cato Institute, заяви пред британския вестник The Telegraph, че новият тип ракета PrSM, наскоро подложена на тестове в Австралия, ще бъде значителен риск за китайския флот.

Стив Файнбърг, заместник на Хегсет, поема активна роля в съвета, като всяка седмица разговаря с ръководителите на компаниите, за да обсъдят увеличаването на производството, съобщава WSJ.

Lockheed заяви, че извършва проучване на евентуални инвестиции в ракетното производство и очаква да доставя Patriot над капацитета си през следващите няколко години.

Boeing се предполага, че е изчислила най-голямата поръчка, която може да изпълни за търсещи ракети, след като наскоро завърши разширението на фабриката си в Хънтсвил, Алабама с нова площ от 3251 кв. метра.

Въпреки че администрацията на Тръмп предостави допълнителни 25 милиарда долара за финансиране на боеприпаси в следващите пет години, компаниите искат задължителен ангажимент за увеличено производство.

Кристофър Калио, главният изпълнителен директор на оръжейната компания RTX, заяви пред Пентагона през юли, че компанията му е готова да увеличи производството, но се нуждае от задължителни ангажименти за покупка на боеприпаси.

„Сигнализирането на силното търсене на тези критични боеприпаси към доставчиците чрез удължаване на програмите и финансиране за подкрепа е необходимо“, каза той.

„Компаниите не произвеждат на спекулативна основа. Чакат правителството да ги постави под договор. Трябва да има израз на подкрепа с пари. Не може да са само на думи“, отбеляза Том Карако, експерт по боеприпаси от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).

„Президентът Тръмп и секретарят Хегсет проучват извънредни способи за разширяване на военната ни мощ и ускоряване производството на боеприпаси. Това усилие е сътрудничество на лидерите в отбранителната индустрия и висши служители на Пентагона“, подчерта говорител на министерството.

Военните служители са обезпокоени от предизвикатлствата, пред които са изправени да увеличат производството на оръжия след руската инвазия в Украйна.

В същото време последните въоръжени конфликти намалиха значително съществуващите запаси. Вашингтон изпрати Patriot, ATACMS и Stinger на Украйна и изстреля стотици ракети за защита на Израел по време на 12-дневната война с Иран през юни.

Президентът Тръмп ще присъства на събранието на стотици висши военни офицери, призовани от цял свят от министър Хегсет, което ще се проведе днес във Вирджиния. Генералите и адмиралите, които ще участват в срещата, не са били информирани предварително за целта ѝ, което доведе до опасения сред висшето ръководство, че администрацията планира масови уволнения.

Въпреки това, в интервю за NBC през уикенда Тръмп увери, че предстои „много приятна среща, на която ще говорим колко добре се справяме военно... много добри и положителни неща“.

„Нека той бъде приятелски настроен с генералите и адмиралите от цял свят. Не е ли хубаво, че хора от цял свят идват да бъдат с нас?“

Пийт Хегсет към моряците на кораб край Пуерто Рико: „Това не е учение“.

🇺🇸 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви пред моряци и морски пехотинци на борда на амфибийния десантен кораб USS Iwo Jima край бреговете на Пуерто Рико, че не са разположени за учение, а за участие на „първа линия“ в критична операция срещу трафика на наркотици.

Изказването беше направено по време на изненадваща визита заедно с най-висшия американски генерал в Пуерто Рико на фона на нарастващо напрежение с Венецуела, която е обвинявана от администрацията на Тръмп в трафик на наркотици към САЩ – нещо, което Каракас отрича.

Президентът Тръмп нареди на Пентагона да се преименува на Министерство на войната, което ще изисква действие от Конгреса. Новото име ще важи и за Хегсет, чиято титла ще стане „Секретар по войната“.

USS Iwo Jima е разположен край бреговете на Пуерто Рико – територия на САЩ, разположена в Карибския басейн северно от Венецуела, където Хегсет и председателят на Съвета на началник-щабовете Дан Кейн посетиха по-рано през деня. При пристигането им на острова бяха посрещнати от губернатора на Пуерто Рико Дженифър Гонсалес.

„Благодарим на Тръмп и администрацията му, че признаха стратегическата стойност на Пуерто Рико за националната сигурност на Съединените щати и борбата с картелите за наркотрафик в нашето полукълбо, водени от нарко-диктатора Николас Мадуро“, написа Гонсалес в X.

Тръмп отдавна обвинява венецуелския президент Николас Мадуро в трафик на наркотици – твърдение, което режимът в Каракас винаги е отричал.

Американският президент нареди разполагане на 10 изтребителя от пето поколение F-35 в Пуерто Рико за операции срещу трафиканти, съобщи Reuters в петък. Разполагането е поредното във вече широко военно присъствие в южната част на Карибите, което според администрацията изпълнява предизборно обещание за удар по групите, внасящи контрабандно наркотици към САЩ.

Миналата седмица американски въздушен удар потопи лодка от Венецуела с 11 души на борда, за която Тръмп твърди, че е превозвала незаконни наркотици.

Членове на Конгреса на САЩ поискаха правното основание за смъртоносния удар и отбелязаха, че администрацията все още не е обяснила как е знаела кой е бил в лодката и какво е превозвала. Служители се бяха съгласили да дадат класифициран брифинг за персонала на Конгреса в петък, но срещата беше внезапно преместена за вторник.

„Няма начин да кажете, че каквото и да е имало в тази лодка е представлявало непосредствена заплаха за САЩ в смисъла на военната терминология“, заяви представителят Адам Смит от Вашингтон, водещ демократ в Комитета по въоръжените сили на Камарата на представителите.

„Ще използваме ли американската армия, за да влезем във война с трафика на наркотици и какви ще бъдат последствията от това?“ заяви Смит по време на заседание на Комитета по правилата за годишния законопроект за отбранителната политика.

Официални лица от Венецуела също отправиха остри критики към действията на администрацията на Тръмп.

„Как може да има картел за трафик на наркотици, ако тук няма наркотици? Трябва да си оправят GPS-а“, заяви вицепрезидентът Делси Родригес, който цитира данни, според които страната не произвежда кокаин и наркотикът се прехвърля основно по маршрути през Тихия океан.

Според доклад на ООН за кокаина от 2023 г. Тихият океан е по-голям маршрут за морски трафик на кокаин от Карибско море.

Правителството на Венецуела заяви, че публикуваното от Тръмп видео за удара, е създадено с изкуствен интелект, а Мадуро заяви, че американската армия иска да го свали от власт. Тръмп от своя страна омаловажи твърдения, че преследва смяна на режима във Венецуела.

Американските морски пехотинци и моряци провеждат амфибийни тренировки и летателни учения в южната част на Пуерто Рико.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет уволни директора на Агенцията за разузнаване на отбраната

Директорът на DIA генерал-лейтенант Джефри Круз по време на изслушването на Комисията по разузнаване на Камарата на представителите, Вашингтон, окръг Колумбия, 26 март 2025 г.
📸 Снимка: Demetrius Freeman/The Washington Post

🇺🇸 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет уволни директорът на Агенцията за разузнаване на отбраната (DIA) генерал-лейтенант Джефри Крус, поредния висш служител на армията и разузнаването, премахнат от поста си в рамките на чистка по високите етажи на службите за национална сигурност.

За момента не е посочена конкретна причина за уволнението освен „загуба на доверие“ – термин, който вече беше използван от Хегсет на няколко пъти, за да оправдае уволненията на други висши офицери по-рано тази година.

Уволнението беше предшествано от предварителна оценка от DIA, основното разузнавателно звено на Пентагона, за военните удари срещу трите основни ядрени обекта на Иран през юни, което предизвика остра реакция от Белия дом, след като първоначално беше съобщено от CNN и New York Times.

Тази предварителна оценка установи, че ядрените способности на Иран са били забавени само с няколко месеца, в противоречие с изявленията на Хегсет и Тръмп, че тези способности са били „напълно унищожени“.

Пентагонът и Агенцията за разузнаване на отбраната не отговориха веднага на запитване за коментар.

Откакто встъпи в длъжност, Хегсет уволни много от най-способните военни ръководители на Америка – председателя на Комитета на началник-щабовете генерал Чарлз Браун, началника на операциите на ВМС адмирал Лиза Франчети, коменданта на бреговата охрана Линда Фаган и заместник-началника на щаба на ВВС генерал Джеймс Слайф.

Началникът на щаба на ВВС генерал Дейвид Олвин обяви, че ще се оттегли през ноември, след като миналата седмица беше помолен да се пенсионира и принуден да напусне поста си.

Едновременно с това администрацията на Тръмп уволни редица ръководители на разузнавателни агенции, чиито роли, подобно на военните, би следвало да са аполитични.

През април Тръмп уволни ръководителя на Агенцията за национална сигурност, която извършва електронно и цифрово подслушване. Генерал Тимъти Хау и неговата заместничка Уенди Нобъл бяха уволнени, след като крайнодесният активист Лора Луумър се застъпи за отстраняването им.

През май директорът на националното разузнаване Тулси Габард отстрани временния председател на Националния съвет за разузнаване Майкъл Колинс и неговия заместник. Решението дойде след като уважаваният аналитичен център NIC изготви оценка в противоречие с обосновката на Тръмп за прилагане на Закона за враговете чужденци и депортиране на венецуелски членове на банди без надлежен процес.

Генерал Дейвид Олвин, началник на щаба на ВВС на САЩ, обявява внезапно пенсиониране

Генерал Дейвид У. Алвин, началник на щаба на ВВС на САЩ, произнася основната реч „Единни военновъздушни сили“ на конференцията „Въздух, космос и кибернетика“, 16 септември 2024 г.📸 Снимка: Mike Tsukamoto / Air & Space Forces Magazine

🇺🇸 Началникът на щаба на Военновъздушните сили на САЩ генерал Дейвид Олвин изненадващо обяви, че ще се пенсионира в средата на 4-годишния си мандат – решение, което източници на CNN посочват, че е взел след като разбира, че министърът на отбраната Пийт Хегсет планира да го отстрани от поста.

Това е поредното преждевременно отстраняване на висш военен офицер при управлението на Хегсет и президента Доналд Тръмп.

Военновъздушните сили публикуваха изявление, разкриващо плановете на Олвин да се пенсионира през ноември, но не се предоставят подробности относно решението му да напусне само две години след началото на мандата си.

„Благодарен съм за възможността да служа като 23-ият началник на щаба на ВВС и съм благодарен за доверието, оказано ми от секретар Мейнк, секретар Хегсет и президент Тръмп, за да ръководя нашата служба“, каза Олвин. „Повече от всичко, горд съм, че бях част от екипа на летците, които всеки ден живеят според основните ни ценности – почтеност, служба и високи постижения – докато се подготвяме да защитаваме тази велика нация.“

Секретарят на Военновъздушните сили Трой Е. Мейнк също похвали Олвин в изявление.

„Военновъздушните сили имат щастието да притежават лидери като генерал Дейв Олвин. По време на неговия мандат Военновъздушните сили предприеха инициативи на трансформация, които ще дадат възможност на летците да отговорят на призива на нацията в продължение на десетилетия“, посочи Мейнк.

„Генерал Олвин беше ключов за моето въвеждане като 27-и секретар на ведомството и завинаги съм благодарен за неговото партньорство, както и десетилетията на образцова служба за страната ни.“

Неназован служител от отбраната изрази изненадата си от решението, споделяйки пред CNN, че не е имало индикации, че Олвин планира да се пенсионира преждевременно.

„Много неочаквано,“ добави служителят.

Олвин е четвъртият висш военен служител, напуснал поста си от началото на втория мандат на Тръмп. С встъпването си в длъжност през януари Тръмп разпореди уволнението на коменданта на бреговата охрана адмирал Линда Фаган, а през февруари уволни генерал Браун като председател на Съвета на началник-щабовете и отстрани началника на военноморските операции адмирал Лиза Франчети.

Военни игри разкриват трудностите пред евакуацията на граждани от Тайван при китайска блокада.

Военно-транспортен самолет C-130 на ВВС на Република Сингапур каца на летище Мутиара Сис Ал-Джуфри в Палу, Централен Сулавеси, Индонезия, 8 октомври 2018 г.
📸 Снимка: REUTERS/Hannibal Hanschke/File Photo

🇸🇬🤝🇹🇼 Военна игра, проведена в Сингапур, симулира кризисен сценарий, при който Китай налага въздушна и морска блокада на Тайван, оставяйки около 1 милион граждани на страните от Югоизточна Азия блокирани на острова.

Събитието, което беше проведено през април в хотел в Сингапур, събра около 40 участници, сред които действащи и пенсионирани служители и военни от Индо-Тихоокеанския регион и учени по сигурността.

В рамките на два дни участниците обсъждаха реакции на кризата. Някои разглеждаха колективни действия на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), докато други преговаряха с фиктивни представители на САЩ, Китай и Япония за специални въздушни и морски коридори за евакуация. Според източниците ключов извод беше, че страните от Югоизточна Азия разчитат на въздушен мост, организиран от Сингапур, за да евакуират гражданите си.

„Нищо не се движеше, докато сингапурците не се намесиха в последния момент. Те откриха начин да изведат хората си и предложиха да помогнат на другите“, разкри един от участниците в игрите, проведени в хотел Jen Singapore Tanglin.

Сингапур, който поддържа дискретно военно присъствие в Тайван от десетилетия, използва своя достъп до летища и самолети. Упражнението обаче приключи, преди да бъдат обсъдени детайли относно това как Сингапур е договорил маршрут за евакуация през блокадата с Китай и как би функционирал той.

Едва сега разгласена публично, военната игра се провежда на фона на ескалация на напрежението между САЩ и Китай за надмощие в Индо-Тихоокеанския регион и предоставя рядък поглед върху планирането на реакция в извънредни ситуации около Тайван, което според някои военни аташета и експерти става все по-необходимо заради възможната китайска инвазия, която може да въвлече САЩ и да застраши други страни.

Макар сценарият в нея да не отразява официални политики, участниците, изпълняващи ролите на министри на външните работи и отбраната, работиха въз основа на познати позиции на най-малко девет правителства, в т. ч. Сингапур, Китай, Тайван, САЩ, Индонезия, Виетнам и Филипините.

Според Националната имиграционна агенция на Тайван гражданите на страни от Югоизточна Азия съставляват около 94% от близо 1 милион чужденци в Тайван, като индонезийците, виетнамците и филипинците са мнозинството.

Министерство на отбраната на Сингапур заяви, че не е участвало в „работилницата“ и нито един негов служител не е присъствал, и отказа да коментира военното си присъствие в Тайван, както и евентуални планове за евакуация при конфликт.

Китайското външно министерство заяви, че „винаги се е противопоставяло решително на страни, с които има дипломатически отношения, да поддържат каквито и да е официални връзки с Тайван, включително военен диалог и сътрудничество“, добавяйки, че не е запознато с обстоятелствата около упражнението.

Международният институт за стратегически изследвания (IISS), който организира упражнението, посочи, че участниците са присъствали в лично качество и не може да дискутира „дискусиите, присъстващите или други елементи“.

Министерството на отбраната на Тайван и секретариатът на АСЕАН в Джакарта не отговориха на въпроси. Представител на Пентагона заяви, че не са запознати с официално участие на Министерството на отбраната на САЩ в събитието.

Няколко седмици след събитието министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет посочи по време на конференция за сигурност в Сингапур, че заплахата от използването на военна сила от Пекин в Тайван е „неизбежна“, особено като се има предвид непрекъснатите въздушни и морски учения на китайската армия около острова.

Китайски длъжностни лица обвиниха Хегсет и други служители на администрацията на Тръмп, че преувеличават „т.нар. китайска заплаха“. Пекин разглежда Тайван като своя територия и никога не се е отказвал от използването на сила за завземането му. Президентът на Тайван Лай Чин-те и неговото правителство категорично отхвърлят претенциите на Китай за суверенитет.

Дрю Томпсън, сингапурски учен в сферата на сигурността, подчерта значението на развиването на неофициални връзки на страните от Югоизточна Азия с Тайван и преди всичко с неговата армия. „Планът е едно, но са нужни достъп и връзки, за да се осъществи“, каза той.

Филипинското външно министерство заяви, че властите в Манила имат планове за извънредни ситуации в Тайван, без да споделя никакви подробности.

Сингапурските сили провеждат военни учения в Тайван от 1975 г. по силата на споразумението, известно като Проект „Звездна светлина“. Тяхното присъствие рядко е признавано публично от властите в Сигнапур, които нямат официални дипломатически отношения с островната държава, но остава важно за отбраната на града-държава.

Сингапур изпраща на ротационен принцип до 3000 пехотинци и командоси годишно в три учебни лагера в южен Тайван. Това му дава стратегическа позиция за наблюдение както на Тайванския проток, така и на северната част на Южнокитайско море, отбеляза западен служител в сферата на сигурността.

Въпреки възраженията на Китай, Сингапур запазва своето присъствие, тъй като изтеглянето би нарушило деликатния стратегически и дипломатически баланс около Тайван. Сингапурските сили също тренират редовно в Австралия, Франция, Бруней и САЩ. Градът-държава разполага с най-добре екипираната армия в Югоизточна Азия, сочи годишното проучване на IISS.

При избухване на война в Тайван сингапурските сили там може да са блокирани или използвани като средство за натиск от Китай върху Сингапур, смятат анализатори. Евакуацията на цивилни от Тайван вероятно би се оказала трудна задача за правителствата на страните от региона, пише малайзийският учен Нгеоу Чоу Бинг в проучване на Carnegie Endowment.

Той отбелязва, че Пекин има интерес да запази неутралитета на повечето страни от АСЕАН. „Ако Пекин се интересува от това как е възприеман в Югоизточна Азия по време на криза в Тайван, евакуацията на граждани от региона ще е ключова за неговата дипломатическа позиция.“

Anthropic, Google и XAI спечелиха по 200 милиона долара от Pentagon AI Chief за „агентен AI“

🇺🇸 Главната служба за цифровизация и изкуствен интелект на САЩ (CDAO) обяви, че ще раздели 600 милиона долара на договори поравно между Anthropic, Google и xAI, след като миналия месец беше присъдена подобна сума от $200 милиона долара на OpenAI.

Ако CDAO упражни всичките опции по всичките четири договора, което не е гарантирано, това са общо 800 милиона долара, които Пентагонът налива не в собствени военни изследвания и разработки от специализирани отбранителни изпълнители, а в широко достъпни и приложими търговски технологии.

Възприемането на „търговски готови продукти“ е особено забележимо в областта на AI. След като OpenAI даде началото на настоящата експлозия на генеративния AI с пускането на ChatGPT през ноември 2022 г., Пентагонът, подобно на частния сектор, се втурна да разбере новата технология, стартирайки висшата работна група Task Force Lima, която проведе почти 18 месеца проучвания, преди да одобри генеративния AI като постоянна област за инвестиции.

Оттогава CDAO си партнира с Enterprise LLM Workspace на армията, за да предостави набор от инструменти, комбиниращи множество комерсиално достъпни модели на генеративен AI на широк кръг от офиси на Министерството на отбраната.

Сега обаче CDAO иска да отиде отвъд генеративния AI към това, което мнозина в бизнеса смятат за следващата граница, т.нар. агентен AI. В прессъобщението на CDAO се посочва: „Наградите за Anthropic, Google, OpenAI и xAI – всяка с таван от 200 милиона долара – ще дадат възможност на Министерството да използва технологията и таланта на американските компании за агентен AI, за да разработи работни процеси на агентен AI в различни области на мисията“.

Докато пробивът на генеративния AI беше, че той позволяваше на компютрите да генерират ново съдържание – невиждани досега текст, изображения и дори видеоклипове – агентният AI би могъл да позволи на компютрите не само да генерират планове, но и да предприемат някакви действия по тях. Можете да помолите генеративен AI да измисли маршрут за вашата ваканция и да определи най-добрите хотели и ресторанти в района; един агентен AI обаче всъщност ще може да резервира места с вашата кредитна карта.

Военните вече експериментираха с използването на AI агенти за извършване на административна работа, която преди това би изисквала човек, като същевременно строго ограничават, макар и не напълно забраняват, всеки проект, който би дал на софтуера способност да използва смъртоносна сила без човешко разрешение.

Съобщението на CDAO оставя отворена тема какво могат да включват „различните области на мисията“. Службата е била изрична в миналото, че целта ѝ е да приложи AI както към бизнес процесите на Пентагона, функциониращи много подобно на тези на всяка корпорация, така и към неговите уникално военни функции.

Разбира се, дори цялата сума от 800 милиона долара е само малка част от финансирането, което големите AI компании получават от граждански източници: само OpenAI съобщи за 10 милиарда долара годишни приходи миналия месец и събра рекордните 40 милиарда долара от инвеститори през март. Това е и малка част от годишния бюджет на Пентагона, който е приблизително един трилион долара.

Въпреки това, това е значителна инвестиция сама по себе си, но и знак за по-големи тенденции. Реформаторите в Конгреса отдавна настояват Пентагона да погледне отвъд традиционната отбранителна индустриална база и да търси по-добри, по-евтини опции от търговската индустрия, особено за ИТ. Последният министър на отбраната на Обама, Аш Картър, създаде Отдела за отбранителни иновации като „посолство“ на военните в Силиконовата долина. А новият шеф на Пентагона по времето на Тръмп, Пийт Хегсет, издаде широкообхватни директиви за разширяване на покупките на търговски технологии – от софтуер до дронове.

Меморандум на Пентагона разпореди бързо натрупване на безпилотни способности.

🇺🇸 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет издаде нова директива, която има за цел да разтърси системата за доставки на Пентагона и да разшири бързо неговия арсенал от безпилотни летателни системи (UAS).

В нов меморандум, озаглавен „Отприщване на американското военно превъзходство с дронове“, адресиран до висшестоящи ръководители на Пентагона, командири на бойни части и директори на отбранителни агенции, Хегсет описва безпилотните системи като „най-голямата иновация на бойното поле от едно поколение“.

„Нашите противници произвеждат милиони евтини дронове годишно. Докато глобалното производство на военни дронове нарасна през последните три години, предишната администрация създаде бюрокрация. Американските сили не са оборудвани с малките смъртоносни дронове, които изисква модерното бойно поле“, пише Хегсет.

Директивата очертава няколко ключови инициативи като одобряването на „стотици“ американски продукти за закупуване от американската армия, оборудването на бойните части с разнообразие от „евтини дронове, произведени от водещите американски инженери и експерти по AI“ и по-широка интеграция на БПЛА в тренировъчни учения.

Ключовите срокове, посочени в меморандума, включват:

• До 1 септември: Сухопътните войски, Военноморските сили, Военновъздушните сили и Морската пехота трябва да създадат „експериментални части, които да позволят бързото разширяване на малките БПЛА в съвместните сили до 2026 г., като се даде приоритет на първоначалното разполагане на Индо-Тихоокеанско командване.“
• До 30 дни: Службата за стратегически капитали и Министерството за ефективността на правителството ще представят варианти като предварителни ангажименти за закупуване, директни заеми и други стимули за ускоряване растежа на американската индустриална база за оборудване на бойните звена с американски дронове. Всяка военна служба ще открие офиси за програми, фокусирани единствено върху БПЛА с приоритет за малките системи.
• До 1 януари 2026 г.: Отговорността за поддържането на т.нар. Син списък на одобрените от Пентагона безпилотни летателни системи, компоненти и софтуер ще бъде прехвърлен от Звеното за иновации в отбраната (DIU) към Агенцията за управление на отбранителни договори (DCMA). Той ще бъде развит в динамична цифрова платформа, актуализирана със сертифицирани части, потребителски оценки и информация за доставчици, използвайки AI инструменти.
• В рамките на 60 дни: Военните отдели трябва да определят програми, които биха могли да бъдат по-рентабилни или смъртоносни, ако бъдат заменени с дронове.
• В рамките на 90 дни: Службите, в консултация с дирекцията за изследвания и инженеринг на Пентагона, трябва да определят поне три национални полигона с разнообразен релеф за задълбочено обучение по БПЛА.

През следващата година Хегсет очаква да види интеграцията на БПЛА способностите във „всички съответни бойни обучения, включително провеждането на безпилотни войни“. До 2027 г. всички основни тренировъчни събития на американските военни трябва да включват дронове. До края на 2026 г. всеки отряд трябва да бъде оборудван с „евтини, консумативни дронове“, като приоритет ще имат бойните части в Индо-Тихоокеанския регион.

„Нашите противници имат преднина в малките БПЛА, но ние ще извършим технологичен скок и ще установим господство в областта на малките дронове до края на 2027 г. Ще постигнем тази спешна цел, като комбинираме най-добрите качества на страната ни, включително поемането на риск. Висшите офицери трябва да зададат тон. Ускоряването на тази критична бойна технология изисква култура на военното министерство“, посочи Хегсет.

Инициативата на Пентагона подчертава нарастващите опасения за способността на американската армия да се мери със своите основни противници във войната с дронове, тъй като конфликтите в Украйна и други места по света подчертават решаващата роля на малките, консумативни дронове на бойното поле.

САЩ изпращат морски пехотинци във Флорида в подкрепа на имиграционните операции.

🇺🇸 Северното командване на САЩ (NORTHCOM) изпраща близо 200 морски пехотинци във Флорида в подкрепа на прилагането на имиграционното законодателство във вътрешността на страната от Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ (ICE).

Морски пехотинци от 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация и военновъздушна база на морската пехота Ню Ривър, Северна Каролина, реагират като част от искане на Министерство на вътрешната сигурност (DHS).

Говорителят на Пентагона Шон Парнел е поискал подкрепление за Агенцията за имиграционен и митнически контрол на САЩ във Флорида, Луизиана и Тексас с критични административни и логистични възможности на места, посочени от ICE.

Парнел заяви, че е одобрена мобилизация на общо 700 души, включително военнослужещи от активния състав, Националната гвардия и резервните сили. Морските пехотинци са в първата вълна от подкрепата на NORTHCOM.

„Военнослужещите, участващи в тази мисия, ще имат строго правоохранителни задължения в рамките на съоръженията на ICE. Ролите им ще се фокусират над административни и логистични задачи и имат специална забрана да осъществяват пряк контакт с лица под ареста на ICE или да участват в който и да е аспект от веригата на задържане“, се казва в изявление, публикувано от NORTHCOM.

Парнел посочи в изявлението си, че подкрепата ще облекчи част от ненужното напрежение върху правоприлагащите органи.

„Тази подкрепа предоставя критични ресурси в подкрепа на мисията на ICE, като освобождава служителите на реда да се съсредоточат над правоприлагащите задачи и мисии. Министерството остава ангажирано с осигуряването на 100% оперативен контрол на границата“, се посочва в изявлението.

Военновъздушните сили и Военноморските сили на САЩ също са заели позиции на федерална земя по южната граница, съгласно директива от министъра на отбраната Пийт Хегсет.

Участъкът с дължина от около 400 километра, разположен в окръзите Камерън и Идалго в щата Тексас, се прехвърля под контрола на Военновъздушните сили и ще попадне под юрисдикцията на Съвместна база Сан Антонио. Той ще бъде управляван като част от новосъздадена Национална отбранителна зона (NDA).

Миналия месец батальон от 500 морски пехотинци на САЩ беше мобилизиран в Лос Анджелис в отговор на бунтове срещу имиграционния контрол, което предизвика възмущение от либерални критици като губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм, който взе решеине да заведе дело срещу администрацията на Тръмп.

В същото време обаче кабинетът на губернатора се опита да омаловажи движението на войски и го описа като „напълно ненужно“.

Описаните действия са част от по-широка мисия, управлявана от Съвместна оперативна група – Южна граница (JTF-SB), съвместни усилия на Военновъздушните сили и Северното командване на САЩ за консолидиране и укрепване на военното присъствие по границата.

Хегсет е спрял оръжията за Украйна въпреки анализ на военните, че няма да застраши запасите на САЩ.

По-рано тази седмица Пентагонът задържа пратка с американски оръжия за Украйна поради опасения относно ниските запаси, по думите на американски служители. Но анализ на висши военни офицери е установил, че пакетът с военна помощ няма опасност да застраши запасите от боеприпаси на американската армия, съобщава NBC News, позовавайки се на служители от отбраната.

Решението за прекратяване на оръжейните доставки изненада Държавния департамент, членове на Конгреса, официални лица в Киев и европейски съюзници. Сред критиците на решението са както републиканци, така и демократи, подкрепящи борбата на Украйна срещу руската агресия. Водещият демократ в Камарата на представителите Адам Смит от Вашингтон, заяви, че е неискрено от страна на Пентагона да използва военната готовност за оправдание за спиране на помощта, когато реалната причина изглежда е преследването на програма за спиране на американската помощ за Украйна.

„Не сме в по-ниска точка по отношение на запасите, отколкото сме били през три години и половина на конфликт в Украйна“, подчерта Смит, член на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите. Той заяви, че неговият екип е „видял цифрите“ и без да навлиза в детайли уверява, че няма индикации за недостиг, който да оправдае спирането на помощта за Украйна.

Прекратяването на доставката на военна помощ за Украйна е еднолично решение на министъра на отбраната Пийт Хегсет, споделиха трима сътрудници на Конгреса и бивш американски служител, запознат с темата. Това е третият път, в който Хегсет решава еднолично да спре доставки на помощ за Украйна, споделят още източниците. В двата предишни случая, през февруари и май, действията му са били отменени дни по-късно.

Висшият служител на Пентагона Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната по политиката, е подкрепил въпросните решения. Колби отдавна подкрепя редуциране на американския ангажимент в Украйна и пренасочването на оръжия и ресурси към Тихоокеанския регион за противодействие на Китай.

Законодатели от двете партии са разочаровани, че не са уведомени предварително, и са проучвали дали забавената доставка нарушава закона, предвиждащ помощ за сигурността за Украйна, според сътрудници на Конгреса. Тези законодатели и някои съюзници от Европа са опитвали да установят защо точно Пентагонът е наредил спирането и са полагали усилия за неговата отмяна.

Белият дом защити решението с обяснението, че то следва текущия преглед от Министерството на отбраната на американската помощ за съюзници и партньори в чужбина, който е започнал миналия месец.

Прегледът започна, след като Хегсет издаде меморандум, който разпорежда на Съвместния щаб на Пентагона да прегледа всички запаси с боеприапси. Според трима служители, запознати с въпроса, оценката е установила, че някои запаси от високоточни боеприпаси се намират на по-ниски нива, но все още не са под критичния минимум.

Съвместният щаб е стигнал до заключението, че продължаването на помощта за Украйна няма да изтощи американските запаси под задължителния праг, нужен за осигуряване на военна готовност, заявиха служители.

Говорителят на Пентагона Шон Парнел нарече оценката „преглед на възможностите“ на брифинг в сряда.

„Не можем да даваме оръжия на целия свят. Част от работата ни е да предоставим на президента рамка, която той може да използва, за да оцени колко боеприпаси имаме и къде ги изпращаме. И този процес на преглед се случва в момента и продължава“, каза Парнел.

Украйна е отправила спешен призив към Вашингтон за допълнителни системи за противовъздушна отбрана, тъй като Русия ескалира атаките си срещу украинските градове. През изминалата нощ тя предприе най-мащабната си въздушна атака в тригодишния конфликт, изстрелвайки 539 камикадзе дрона от тип „Шахед“ и дронове-примамки от различни видове, 1 аеробалистична ракета Х-47 М2 „Кинжал“, 6 балистични ракети „Искандер-М/KN-23“ и 4 крилати ракети „Искандер-К“.

Забавената пратка включва десетки ракетни прехващачи Patriot, както и 155 мм артилерийски снаряди, ракети Hellfire, високоточни ракетни системи GMLRS, зенитни ракети Stinger, гранатомети и ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder за малкия флот от изтребители F-16 на Украйна.

В Полша и други европейски държавиа някои от американските оръжия вече бяха натоварени на камиони и готови за доставка в Киев, за да помогнат на въоръжените му сили да отблъснат руските атаки и да удържат линията срещу сухопътните сили в източната част на страната. Тогава военни офицери и служители, занимаващи се с пратката, са получили известие, че доставката е отменена, разкриха двама източници, запознати с въпроса.

Пратката с оръжия е одобрена по време на администрацията на Байдън, заявиха трима американски служители. Някои от оръжията са били изтеглени от американски запаси, а Пентагонът е получил средства за тяхното попълване. Други боеприпаси попадат под програма, предоставяща средства за закупуване на нови оръжия за Киев от американски отбранителни компании, които не се изтеглят от американските запаси.