Руската федерация и Република Конго: Икономически пакт, опростени дългове и скритата цена на миграцията в Русия.

🇷🇺🤝🇨🇩 Руският президент Владимир Путин обяви стремеж към задълбочаване на икономическите връзки с Република Конго, съобщи The Moscow Times, цитирайки изявлението, направено по време на разговори на високо ниво в Кремъл с президента на африканската държава Дени Сасу-Нгесо, част от стратегически план за укрепване на руското влияние в Африка чрез търговия, инвестиции и облекчаване на дългове.

Путин заяви силния интерес на руски компании към разширяване на тяхната дейност в държавата от Централна Африка и специално подчерта сфери като геоложки проучвания, енергетика, логистика и селско стопанство. Той похвали онова, което описа като „политическа стабилност“ на Република Конго, която по думите му предоставя благоприятни условия за инвестиране на руски капитали.

Срещата се провежда в период на засилен стремеж от страна на Москва към разширяване на политическото и икономическо присъствие на Черния континент, често използвайки сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и опрощаване на дългове, за да подсили своето влияние с оглед на ескалираща конфронтация със Запада. Кремъл също така потвърди, че Путин е поздравил Сасу-Нгесо за победата на изборите, проведени в средата на март, която конгоанският лидер си осигури пети пореден мандат с над 94% от гласовете.

Политическата обстановка в Бразвил: С предначертани избори към вечн власт

Президентските избори в Република Конго, проведени през март, се превърнаха в поредната демонстрация на абсолютния контрол, който Дени Сасу-Нгесо упражнява върху страната. Официалните резултати, според които печели безапелационна победа с над 94% от гласовете, не бяха изненада за международните наблюдатели, но затвърдиха статута на 82-годишния диктатор като един от най-дълго управлявалите лидери в света. Сасу-Нгесо заема президентския пост общо над 40 години (с кратко прекъсване в началото на 90-те), превръщайки Конго в учебникарски пример за „стабилна“ автокрация, където изборният процес служи единствено за церемониална легитимация, а реалната промяна е далечен мираж.

Политическата сцена в страната е доминирана напълно от управляващата Конгоанска партия на труда (PCT), а опозицията е обект на систематична маргинализация и репресии. Пътят към текущия мандат беше разчистен още през 2015 г. от спорен конституционен референдум, премахнал възрастовите граници и ограниченията за броя на мандатите, който на практика позволява на Сасу-Нгесо да ръководи страната доживот. Основните му политически опоненти често се оказват мишена на съдебни преследвания и биват принуждавани да напуснат страната, което оставя политическата сцена без алтернативна визия за развитието на богатата на петрол нация.

Зад фасадата на декларираната от Путин „политическа стабилност“ се крие династична приемственост, чиито основи назад през годините бяха много внимателно положени. От няколко години насам синът на президента Дени-Кристел Сасу-Нгесо се изкачва по стълбите на политическата кариера, получавайки ключови назначения в  правителството, контролиращи стратегически ресори като международната дипломация и публично-частното партньорство. Тази концентрация на власт в рамките на династията дава на Кремъл предвидим партньор, който не е зависим от промените в обществените нагласи и може да гарантира изпълнение на дългосрочни договори за руските компании в сектора на енергетиката и природните ресурси.

Дълг срещу развитие – или срещу набиране на чужденци за фронта в Украйна?

Русия все повече разчита на програмата „дълг срещу развитие“, за да циментира тези партньорства, отбелязва The Moscow Times. През 2023 г. руският държавен глава одобри решението за анулиране на дълга на Република Конго в размер на 29,64 милиона долара. Това следва дългогодишна тенденция за опрощаване на задължения от съветската епоха; до момента Русия е отписала над 20 млрд долара африкански дълг, включително 5,7 млрд долара за Алжир, 5 млрд долара за Етиопия и 3,5 млрд долара за Ангола.

Една от движещите сили зад ангажимента на Кремъл с държавите от Африка и Централна Азия, е стратегията за примамване на чужди граждани към военна служба. Службата за външно разузнаване на Украйна многократно докладва, че Кремъл използва имиграционните си закони като оръжие, за да заобиколи официалната забрана в руското законодателство за привличане на чужденци във въоръжените сили.

Разширявайки основанията за депортация с включване на дребни нарушения и екстремизъм, властите положиха основите на система, в която мигрантите са изправени пред избор между две опции: принудителна депортация или договор с министерство на отбраната. Въпреки експулсирането на 157 000 чужди граждани само за 2024 г. останалите все по-често попадат под прицела на схеми за вербуване на личен състав, с които Кремъл се опитва да отложи максимално във времето обявяването на нова масова мобилизация. Тази „административна принуда“ дава възможност на руското командване да попълва редиците си с чужденци, докато в същото време поддържа дипломатическата фикция за доброволна служба.

Край на „безопасния“ маршрут през Беларус за руските наборници.

🇷🇺🔐🇧🇾 Жител на Санкт Петербург е бил спрян при опит за напускане на Русия през границата с Беларус, след което два пъти не е бил допуснат до международни полети от летище Минск, заради повиквателна за военна служба, съобщи правозащитната група „Движение на отказалите се по съвест“.

Групата е научила за историята от самия наборник, чието име не беше разкрито от съображения за сигурност. По думите на мъжа, в началото на месеца е получил призовка за явяване на медицински преглед на 29 април. Едновременно с това в електронния регистър се е появила забрана за напускане на страната.

Наборникът е опитал да излезе от страната през Беларус. При първия опит е пътувал с наземен транспорт. На границата всички мъже са били проверени, при което той е бил свален от автобуса и устно е бил уведомен за забраната за пътуване.

При втория опит мъжът е успял да стигне до Минск с влак през Смоленск, където не е имало проверки. На 23 април на летището в Минск той не е бил допуснат до полет за Тбилиси, а два дни по-късно му е бил отказан изход към Ереван по вътрешен паспорт. „Във всички случаи не са издадени писмени документи, а само устни обяснения“, отбелязват активистите.

В тази история има няколко уникални практики, които не са били регистрирани до момента. Първо, прилагане на ограничение за излизане на сухопътната граница между Русия и Беларус, която традиционно се считаше за безопасен маршрут. Второ, налагане на забрана за полети от летището в Минск на руски гражданин, което е доказателство за започналия обмен на данни от електронния регистър за военен отчет и регистъра за призовки между граничните служби на двете държави.

Регистърът на призовките в Руската федерация стартира в тестов режим през септември 2024 г. По-късно той премина в пълноценна експлоатация през май 2025 г. По силата на руското законодателство повиквателната се счита за връчена седем дни след появата ѝ в регистъра.

От момента на публикуване на повиквателната съответното лице получава забрана за напускане на страната. 20 дни по-късно влизат в сила и други ограничения: забрана за шофиране, регистрация на моторни превозни средства, разпореждане с недвижими имоти и теглене на кредити.

Дезинформацията като оръжие: Истината за „пълния контрол“ на Русия над Луганска област

🇷🇺🗺️🇺🇦 Министерството на отбраната на Руската федерация обяви на 1 април, че въоръжените му сили са поели пълен контрол върху цялата територия на украинската Луганска област. „Подразделения на групировка войски 'Запад' завършиха освобождаването на Луганската народна република“, съобщи тогава ведомството, цитирано от агенция „Интерфакс“.

Неверните изявления са постоянна тактика на представителите на руския военен елит. През втората половина на 2025 г. руското министерство на отбраната многократно твърдеше, че е превзело град Купянск в Харковска област, дори в момент, когато украинската армия почти напълно беше изтласкала руските сили от него.

Въпреки твърденията на Кремъл, украинската армия все още контролира ограничена част от Луганска област, която възлиза на около 1% от площта на региона. Украинските въоръжени сили продължават да имат позиции югозападно от Сватове – на точката, в която се събират границите на Харковска, Луганска и Донецка области. Става дума за няколко села, които отдавна са разрушени от руските обстрели.

Руският президент Владимир Путин обяви за първи път превземането на цялата територия на Луганска област още през юли 2022 г. – едва четири месеца след началото на пълномащабната инвазия. Само няколко месеца по-късно обаче Въоръжените сили на Украйна си върнаха част от земите в региона, които контролират и днес. Това се случи по време на светкавичната контраофанзива през септември и октомври 2022 г., която доведе до освобождаването на почти цялата територия на Харковска област и части от Луганска област.

През 2025 г. Кремъл отново започна да тиражира лъжливите си доклади за „превземането на цялата Луганска област“. Тези твърдения обаче не отговаряха на действителността, тъй като украинските сили продължаваха да държат под свой контрол ограничени територии в западния край на региона. Оттогава досега ситуацията не се е променила, а руските изявления продължават да не отговарят на реалността.

Русия използва дезинформацията като инструмент за оказване на влияние и натиск върху Украйна по въпроса за преговорите, повдигнат от американска страна. На хартия Путин трябва да демонстрира, че Украйна губи и предава територии, въпреки че в действителност тази информация не е вярна – Украйна не губи. Точно затова е важно да се разбере действителната ситуация: в значителни части от териториите, които Москва обявява за свои, все още присъстват украински войски.

Ремесло напусна психиатричната клиника: историята на един необясним обрат

🇷🇺 Иля Ремесло, един от водещите прокремълски блогъри, който на 17-18 март публикува изненадваща серия от публикации с остри критики по адрес на президента Владимир Путин, напусна психиатрична клиника №3 „Скворцов-Степанов" в Санкт Петербург.

В публикация на личния си канал в Telegram той заяви, че е прекарал 30 дни в лечебното заведение. „Острата критика към висши държавни длъжностни лица има своята цена – помнете това", написа той. Авторът разказа за условията в лечебното заведение, определяйки ги като „доста тежки дори в сравнение с колония", и заяви, че в клиниката липсва дори възможност за разходки.

„Не съжалявам за стореното по същество, но ако го правех сега, бих използвал по-премерени и балансирани формулировки, без да преминавам към личности", призна той, обещавайки в рамките на 2-3 дни да разкаже „защо беше направено всичко това" и какви са бъдещите му планове.

Казусът Ремесло предизвика значителен отзвук в руското общество поради необичайния си характер. На 17 март блогърът публикува текст, озаглавен „Пет причини, поради които престанах да подкрепям Владимир Путин", в който изброи войната в Украйна, задушаването на интернет и свободата на медиите, корупцията и щетите за руската икономика, както и несменяемостта на властта.

„Владимир Путин трябва да подаде оставка и да бъде пратен на съд като военен престъпник и крадец", гласи завършващото изречение в анализа. В последвали публикации той добави критика към „дворците на Путин" и „влечението му към лукса". В разговор с изданието „Агентство" Ремесло потвърди авторството на текстовете, заяви, че се намира в Русия и няма намерение да емигрира, и прогнозира, че Путин може да загуби властта още тази година, ако не се вслуша в критиките.

42-годишен юрист и бивш член на Обществената палата на Русия, Ремесло изгради своятаа репутация в края на миналото десетилетие като автор на кампании за дискредитация срещу покойния опозиционер Алексей Навални. По негова жалба беше възбудено наказателното дело срещу него за клевета по адрес на ветерана от Великата отечествена война Игнат Артеменко. Според журналисти от The Insider посоените кампании са били съгласувани с Кремъл. Според сведения на Фонда за борба с корупцията на Навални, Ремесло е бил част от „вертикалата на властта" поне от 2015 г. насам, като е получавал финансови средства от структури, близки до бившия руски чиновник Константин Костин. След началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Ремесло заемаше открито провоенна позиция.

Обратът настъпва след години постепенно натрупано недоволство. В интервю пред журналиста Александър Плющев той свърза първите си съмнения с бунта на Евгений Пригожин през 2023 г. Тогава според него Путин „се е държал доста малодушно". Той посещавал бойното поле, разговарял с бойци от чеченския отряд „Ахмат" и стигнал до извода, че текущата ситуация налага прекратяване на войната. Командирът на „Ахмат" генерал-лейтенант Апти Алаудинов, с когото Ремесло влизал в публичен спор по-рано, лично му се обадил с искане да изтрие поста, но Ремесло отказал.

На 19 март петербургското издание „Фонтанка" разкри, че Ремесло е бил настанен в психиатрична клиника „Скворцов-Степанов". Лечебното заведение е печално известно от съветската епоха, като се свързва най-вече с прилагането на т.нар. наказателна психиатрия срещу дисиденти. Telegram каналът Mash твърди, че неговото настаняване е било извършено „по молба на трети лица". Блогърът не оказал никаква съпротива, при което е бил настанен в 16-то отделение, специализирано в първи психотични епизоди при мъже.

Наблюдатели обърнаха внимание, че близки на блогъра работят в сферата на психотерапията и психиатрията – обстоятелство, което мнозина от тях използваха, за да си формулират алтернативно обяснение на случилото се, без това да изключва политически натиск.

Обществените реакции на случилото се разкриха разлом в лоялното на Кремъл медийно пространство. Част от военните блогъри осъдиха остро Ремесло, докато други предположиха, че той сам е избрал да се предаде в клиниката, за да предотврати наказателно преследване. Кремъл по традиция не коментира подобни случаи. Сред опозиционните гласове ръководителят на ФБК Леонид Волков изрази мнение, че действията на Ремесло вероятно са съгласувани с някого във властта и могат да бъдат свързани с предстоящите избори за Държавна дума. Тази версия остава хипотетична и не намира официално потвърждение.

Значението на случая надхвърля отделната биография. Ремесло е първият висш представител на сегмента от провоенни блогъри, който публично и поименно поставя под въпрос легитимността на Путин. Голяма част от останалите фигури в този сегмент често критикуват отделни решения на властта – блокирането на Telegram, военни неуспехи, корупцията по места, но никой от тях до момента не се е осмелявал да напада президента, особено по такъв директен начин.

Бързата хоспитализация, независимо от конкретните ѝ мотиви, изпрати ясен сигнал към останалите фигури от тази сриеда. Обещанието на Ремесло през следващите няколко дни да обясни „защо е направил всичко това" оставя отворен най-съществения въпрос: дали епизодът е личен срив, координирана политическа операция или прецедент, който ще има продължение.

Рейтингът на Путин пада шеста поредна седмица – най-ниско ниво от началото на инвазията

🇷🇺 Държавната социологическа служба ВЦИОМ отчита спад в рейтинга на президента Владимир Путин за шеста поредна седмица. Според публикуваните днес данни от проучването, проведено между 6 и 12 април, одобрението му възлиза на 66,7% – с един пункт под стойностите от предходната седмица.

Рейтингът на доверие към Путин също е намалял и към днешна дата е 72%. Тези стойности са най-ниските от началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г.; последният по-нисък резултат е отчетен в проучването точно преди войната – 64,3%. По данни на Meduza, за последните четири седмици той е загубил 4,9%, а спрямо края на миналата година – 10%.

В отделен въпрос на ВЦИОМ, при който респондентите посочват свободно кои политици им вдъхват доверие, показателят на Путин е паднал до 29,5% – отново най-ниска стойност от началото на пълномащабната война, съобщи Kyiv Post.

Историческото дъно в рейтингите не се ограничава единствено до Путин – такива са правителството (40,3%), Държавната дума (41,7%) и Съвета на федерацията (41,8%) които също имат най-ниските си нива от началото на инвазията. Рейтингът на управляващата „Единна Русия" бележи устойчив спад – от 43,7% преди година до под 30% по последни данни на ВЦИОМ от март, а другите парламентарно представени партии растат: ЛДПР е достигнала 10,7% (+2 п.п.), КПРФ – 9,7% (+2 п.п.), „Нови хора" – 6,5%, а „Справедлива Русия – За правдата" – 4,2%. Тенденцията е значима предвид предстоящите избори за Държавна дума.

Другата държавна социологическа служба – Фонд „Обществено мнение" (ФОМ) – също отчете рязък спад на доверието към Путин в края на март: от 76% до 71% в рамките на седмица – най-отчетливо понижение поне от 2019 г. насам, съобщи „Коммерсант". По-късно данните на ФОМ показаха известно възстановяване, въпреки че конкретните цифри не са публично достъпни.

Социологическите служби не посочват конкретна причина за спада, но моментът съвпада с безпрецедентна вълна от ограничения на интернет трафика, наложени от Роскомнадзор. Според репортаж на Mediazona, от февруари достъпът до Telegram в Русия е паднал до 75%, а към първата половина на април е станало почти изцяло недостъпно. Роскомнадзор блокира 469 VPN услуги, а от декември забрани и трите най-популярни VPN протокола, съобщи тогава The Moscow Times.

Мобилният интернет в сърцето на Москва беше спрян за близо три седмици през март, припомня Chatham House. Вместо Telegram и WhatsApp властите промотират агресивно руското приложение Max. VPN връзките от територията на Руската федерация са скочили с 800% само за три дни след 24 март, става ясно от доклад на VPNSuper. Основателят на Telegram Павел Дуров нарече реакцията „Дигитална съпротива".

Недоволството достигна и руските граждани, живеещи зад граница. На 14 април популярната инфлуенсърка Виктория Боня публикува 18-минутно обръщение към Путин от дома си в Монако, което събра над 20 милиона гледания и 1 милион харесвания в Instagram за броени дни. В него тя говори за „огромна стена" между народа и Путин и споделя, че „всички се страхуват – дори губернаторите". Във видеото Боня засяга конкретни теми – наводненията в Дагестан, масови конфискации на добитък, забраната за реклама в Instagram и блокирането на всички водещи онлайн платформи, но не споменава нито дума за продължаващата война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

Кремъл реагира чрез официалния говорител Дмитрий Песков, който потвърди, че видеото е видяно и засяга „силно резонансни теми". RFE/RL отбелязва, че подобни публични обръщения от фигури извън опозицията са рядкост в днешна Русия и са очевиден сигнал за засилване на недоволството отвъд традиционните критични кръгове, включително сред провоенни коментатори и болшинството инфлуенсъри.

Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.

Краят на ерата „Орбан“ е факт: Кой ще бъде новият „размирник“ на ЕС?

🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:

Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо

Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.

Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони

Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“

Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша

Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.

Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.

Българският жокер: Румен Радев

Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.

Z-блогър беше арестуван след критика към набора на студенти за безпилотните войски на Русия.

🇷🇺 В Санкт Петербург е задържан руският военен блогър Александър Васковски, стана ясно от публикация на неговия канал в Telegram, в която се посочва, че до момента не са повдигнати официални обвинения. Вероятната причина за задържането е публикация от началото на април, в която критикува остро провала на кампанията за набиране на студенти във Войските на безпилотни системи (ВБС) на Министерството на отбраната.

Според него за няколко месеца са били привлечени под две хиляди студенти, а голяма част от тях са били със слаби успехи и застрашени от отчисляване. Васковски твърди, че федералните власти са пренасочили натиска към служители на държавни предприятия и бюджетни организации, за да компенсират неизпълнените квоти по региони.

Кампанията за набор в безпилотните войски започна през януари с амбициозна цел – до края на годината да бъдат привлечени 78 800 души, от които 58 000 от средите на студенти, завършили курсове за управление на дронове, бивши военнослужещи от авиацията и жени с подходяща квалификация.

Според разследване на iStories, министърът на науката и висшето образование Валери Фалков е разпоредил на ръководствата на университетите да съдействат за изпращането на минимум 2% от студентите си по контракт.

Разследване на Вьорстка установи участието на поне 91 университета и 112 професионални училища в рамките на кампанията, а при записаните 2,2 милиона мъже-студенти пълното прилагане на квотата би засегнало до 44 000 души. Петербургският вестник „Фонтанка" съобщи през март, че вузовете в града предлагат на студентите сключване на контракт с условия от 800 000 рубли еднократно и месечна заплата от 210 000 до 260 000 рубли.

На практика резултатите са далеч от заложените. Вместо десетки кандидати висшите учебни заведения дават по един-двама. Разследващи материали разкриват и подвеждащ характер на набора – сесиите са представяни като информационни, но се провеждат с военни представители и университетска администрация. Студентите, които не преминат подбора или изпитателния срок, рискуват да бъдат преразпределени към други бойни звена, включително пехотни части на първа линия.

Московският технически университет по радиоелектроника, който е сред ключовите участници за програмата, ужесточи правилата за отчисление – стъпка, която беше свързана с усилията повече студенти да бъдат тласнати към контракта, според The Moscow Times.

Задържането на Васковски вписва в наложената през последните години тенденция на натиск срещу провоенни блогъри, които макар и лоялни към Кремъл, отправят гласни критики към някои аспекти от воденето на войната. Случаят илюстрира стесняващия се коридор за публична дискусия дори сред гласовете, които иначе подкрепят руските военни действия в Украйна.

Кремъл планира безплатна земя в окупирания Херсон за участници във войната

🇷🇺⚔️🇺🇦 Кремъл е разработил планове за предоставяне на безплатни поземлени парцели в окупираната част на Херсонска област на участници в пълномащабната инвазия на Русия, съобщава UNITED24Media.

Държавно-правното управление на президентската администрация изготви законопроект, който ще позволи на военнослужещи и семействата им да получат държавни или общински парцели на окупираната територия безвъзмездно, съобщи „Новая газета Европа".

Предвиденото право на земя се отнася до войници, доброволци и служители на силови структури, участвали в бойни действия, както и до семейства на загиналите. Парцелите ще се предоставят еднократно, под формата на собственост или под наем, в зависимост от статуса на кандидата.

Земята може да бъде използвана за строеж на жилища, дребно земеделие или градинарство. Приоритет при разпределението ще имат ранените и отличените с награди. Ако „герой от СВО" загине, правото над парцела преминава към членовете на неговото семейство.

За да получат земя, кандидатите трябва да разполагат с регистриран адрес в окупирания украински регион. Разпределението ще се извършва по системата на списък с изчакване. В обяснителната записка към закона се посочва, че инициативата е насочена към подкрепа на военните по време на „преходен период", въпреки че документът да не уточнява какво конкретно означава този термин.

Публични данни за държавната и общинската собственост в окупираната Херсонска област понастоящем не са достъпни. На руската кадастрална карта тази територия все още е обозначена като част от Украйна.

От началото на пълномащабната инвазия в региона са се появили хиляди „безстопанствени" парцели – земя, изоставена от украинци, принудени да избягат. Тези имоти вече са използвани незаконно за настаняване на учители, лекари и общински работници.

На 8 април руските сили разгърнаха нов тип мини с комбинирано действие в Херсон, които местните власти откриха маскирани като предмети, увити в плат.

Ярослав Шанко, ръководител на градската военна администрация, съобщи, че тези електронно управляеми устройства се пускат в града с дронове и са проектирани да поразяват както хора, така и превозни средства.

Експерти заявиха, че мините имат корпуси, изработени с 3D принтер, и изключително чувствителни електрически системи за иницииране, което ги прави крайно опасни за цивилното население.

Руските загуби в жива сила с нов мрачен рекорд – 35 351 убити и осакатени за март.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски представи актуализирани данни в началото на април за руските загуби от изминалия месец: през март 35 351 руски военнослужещи са били убити или ранени. Това са потвърдени военни загуби, документирани на видео, с което беше поставен нов рекорд, след като през декември 2025 г. руската армия понесе загуби, възлизащи на 35 000 души.

С други думи, руската армия е губила средно по 1140 войници (убити и ранени) на ден във всички сектори на фронта. Реалните загуби вероятно са дори по-високи, тъй като не всеки артилерийски удар или атака срещу струпвания на войски може да бъде прецизно документиран, точно както жертвите при боеве със стрелково оръжие невинаги могат да бъдат напълно потвърдени.

Цел: 50 000

Основната цел на Украйна за 2026 г. е да повиши руските загуби до 50 000 души на месец. Това не е просто впечатляващо число, а конкретен разчет: Москва поддържа притока на новобранци между 30 000 и 40 000 души месечно. Една трайно влошаваща се крива на попълненията в крайна сметка би оставила амбициите на Владимир Путин без достатъчно пушечно месо за поддържане на толкова обширна фронтова линия, чиято дължина надхвърля 1000 км.

За Украйна това е начин да наложи прекратяване на огъня и да изправи Кремъл на масата за преговори – нещо, за което президентът Зеленски отдавна е заявил готовност. Към първото тримесечие на годината той заяви, че Москва е набрала около 80 000 нови военнослужещи. Руските загуби обаче надхвърлят 90 000 за същия период, което показва негативна тенденция.

Въпреки че към момента все още разполага с жива сила, Кремъл може да запази убеждението, че има сили за настъпателни операции и способност да продължи войната на изтощение. За Украйна е важно да покаже обратното: Москва не е постигнала никакви териториални придобивки през последните три месеца, докато е загубила хора, наброяващи населението на един средно голям град. Общо за изминалата година руската армия е загубила 400 000 войници, а за целия период от пълномащабната инвазия насам – над 1,2 милиона.

Дрон технологии

Истинското предимство на украинската отбрана се крие в професионалното овладяване на безпилотните технологии. Въпреки че ръководителят на Rheinmetall, по една или друга причина, говореше за „домакини“, 90% от всички руски войски, унищожени на фронта, са ликвидирани от дронове. Украйна знае отлично как да използва безпилотни системи по-добре от всеки друг.

Например само предни дни Украйна отново порази руски военен кораб – фрегатата „Адмирал Григорович“, носител на ракети „Калибър“. През същата нощ пристанище Новоросийск на Черно море беше поразено за пореден път, докато Уст-Луга на Балтийско море също попадна под прицел.

Нещо повече – през март, за първи път от началото на пълномащабната война преди четири години, Украйна е изстреляла повече дронове за нанасяне на удари през границата в рамките на месец, отколкото Руската федерация. Това сочат ежедневните данни на двете страни, анализирани от ABC News.

Руското министерство на отбраната съобщи за свалянето на 7 347 украински дрона през март – най-висок брой в рамките на един месец, съобщаван някога от Москва, което прави средно по 237 безпилотни апарата средно на ден. Ведомството публикува сведения единствено за украинските дронове, за които твърди, че са били успешно прехванати, но почти никога не съобщава за тези, които са поразили успешно целите си.

Междувременно ВВС на Украйна заявиха, че силите за ПВО са били изправени пред 6462 руски дрона и 138 ракети от различен тип през март. От тях 5 833 дрона и 102 ракети (около 90% от дроновете и близо 74% от ракетите) са били прехванати или неутрализирани. Според данните на Киев, Украйна е била подложена на средно малко над 208 дрона и 4 ракети дневно през март.

Днес дроновете са един от инструментите, които помагат на Украйна да не изостава технологично от Русия в тази война. И това е опит, който страната е готова да сподели с другите.

Доверието в Путин се срива след мащабни блокирания на Telegram и VPN услуги

🇷🇺📉 Общественото доверие към руския президент Владимир Путин отбелязва значителен спад след поредица от агресивни стъпки за блокиране на Telegram и VPN услугите, съобщава The Moscow Times.

Последните данни на фондация „Обществено мнение“ (ФОМ) показват, че делът на руснаците, доверяващи се на Путин, е спаднал с 5% само за седмица – от 76% на 71%. Това проучване, проведено в периода 27-29 март, представлява най-резкия спад, регистриран от фондацията поне от 2019 г. В същото време броят на хората, които казват, че „по-скоро не вярват“ на лидера, се е повишил от 13% на 17%.

Спадът в одобрението не се ограничава само до самия Путин. Рейтингите на правителството и на премиера Михаил Мишустин също паднаха с около 2%. Рейтингите на партиите отразяват идентична тенденция: управляващата партия „Единна Русия“ загуби 3% до 38%. Либерално-демократическата партия (ЛДПР) падна до 9%, а Комунистическата партия (КПРФ) остана на 8%. За разлика от тях „Нови хора“ бележи лек ръст до 6%. Социолозите отбелязват и повишаване на протестните нагласи, като все повече респонденти вярват, че много хора биха се включили в евентуални демонстрации.

Данните на Всеруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) потвърждават посочените констатации. Според доклада му за март одобрението за Путин е спаднало до 70,1% само за една седмица, докато нивото на доверие се е понижило до 75%. От началото на годината общото доверие е намаляло с 4,3%.

В същото време броят на хората, които не одобряват действията на Путин, е нараснал от 14,8% през януари до 18,3% през март. Подкрепата за „Единна Русия“ също бележи спад, достигайки 29,3%.

Open Observatory of Network Interference (OONI) докладва, че към момента 80% от услугите на Telegram са блокирани. Михаил Осеевски, ръководител на Ростелеком, посочи, че трафикът на приложението в мрежата на Т2 е спаднал 10 пъти.

Прекъсванията на интернет се случват в цяла Русия от май 2025 г. Мониторинг проекти заявиха, че властите редовно прилагат рестрикции в 62 региона, а 72 региона са приели „бели списъци“ с одобрени уебсайтове.

Освен това Министерство на цифровото развитие въвежда нови мерки, за да спре хората да заобикалят тези блокади. Това включва забрана за мобилните оператори да позволяват на потребители да зареждат баланса си в Apple ID чрез телефонни сметки, което затруднява плащането на VPN услуги.

На 2 април 2026 г. се появиха съобщения, че Кремъл е наредил на най-големите руски дигитални платформи да се включат в усилията за блокиране на VPN. По време на среща, проведена на 30 март, министерството е инструктирало над 20 големи компании, сред които Сбербанк и Яндекс, да попречат на своите потребители да осъществяват достъп до техните ресурси с тези инструменти.

Властите предоставиха на бизнеса списък със забранени VPN услуги и изискаха от тях да докладват за всяка новооткрита услуга на държавния регулатор Роскомнадзор. Компаниите, които не спазят изискванията, са изправени пред тежки последици, като загуба на ИТ акредитация и данъчни облекчения.

Унгария е лобирала в ЕС за премахване на санкции срещу Русия по нареждане на Кремъл

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарският външен министър Петер Сиярто е лобирал в ЕС за изваждането на санкционирани руснаци и компании от списъците по поръчка на Кремъл, сочи медийно разследване, оповестено за първи път днес.

Изготвено от VSquare, Frontstory, Delfi Estonia, The Insider и ICJK, то хвърля нова светлина върху докладваната задкулисна комуникация между Сиярто и руския му колега Сергей Лавров. Според сведенията унгарският топ дипломат е работил за премахването на санкциите срещу Гулбахор Исмаилова, сестрата на Алишер Усманов – руско-узбекски олигарх от близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.

Прихванат телефонен разговор от август 2024 г. показва, че Лавров лично е помолил Сиярто да съдейства за изваждането на Исмаилова от санкционния списък по искане на нейния брат, предава VSquare. Твърди се, че правителството на Словакия също е замесено в съвместните унгарско-руски усилия за отслабване режима на санкции срещу Кремъл.

Разговорите между двамата министри в периода 2023-2025 г. разкриват, че Сиярто е предавал директно на Кремъл актуални сведения от кухнята на ЕС, включително за различни дискусии на високо ниво, провеждани при закрити врата. VSquare пише, че унгарският външен министър е изглеждал „почтителен“ в дискусиите си с Лавров. Анонимен източник от европейско разузнаване твърди пред изданието, че форматът на дискусията наподобява „разузнавач, който работи със своя актив“.

По-рано Washington Post съобщи, че Сиярто редовно е информирал Лавров за дискусиите в Брюксел – нещо, което по-късно самият той призна. Друг теч на информация от началото на март показа, че през 2020 г. той е поискал от Лавров съдействие за оказване на влияние върху изборния процес в Словакия.

Нови материали, публикувани от VSquare днес, показват, че Сиярто е „докладвал“ на заместник-министъра на енергетиката на Руската федерация Павел Сорокин за усилията на Будапеща да отмени санкциите на ЕС срещу субекти, свързани със „сенчестия флот“ от петролни танкери, използвани от Москва за заобикаляне на международните санкции.

Коментирайки разследването, Сиярто не отрече констатациите и дори ги омаловажи с твърдението, че те не разкриват нищо ново. Нещо повече, той не се поколеба да отправи обвинения към унгарски журналисти, че сътрудничат на „чужди разузнавателни служби“.

„От четири години казваме, че санкциите са провал и нанасят повече вреда на ЕС, отколкото на Русия“, пише Сиярто на профила си в X. „Унгария никога няма да се съгласи да санкционира лица или компании, които са от ключово значение за нашата енергийна сигурност, за постигане на мир или такива, които нямат причина да бъдат в списъка.“

Унгария отдавна е считана за най-приятелски настроената към Кремъл държава в ЕС и многократно наложи  вето на гласуванията за налагане на нови, по-тежки санкции срещу Русия, както и за предоставяне на военна и хуманитарна помощ за Украйна. Сиярто, дългогодишен дипломат в правителството на Виктор Орбан, често посещава Русия по време на пълномащабната война. През декември 2021 г. Лавров го награди с „Орден на дружбата“ – отличие за чуждестранни служители, чиято работа е помогнала за укрепване на двустранните отношения с Русия.

Новите разкрития идват под две седмици преди парламентарните избори в страната, където управляващата партия ФИДЕС на Виктор Орбан изостава след опозиционната „Тиса“. Със задълбочаване на разделението между двете партии, ФИДЕС все по-често обвинява „чужди разузнавателни служби“ в опит да повлияят на изборите чрез местни журналисти и опозицията.

Саболч Пани, разследващ репортер на VSquare и един от авторите на последното разследване, е обвинен от унгарските власти в шпионаж – ход, който беше остро заклеймен от медийни наблюдатели и правозащитни групи като политически мотивиран.

Петер Сиярто призна за редовни разговори с Лавров по време на закрити срещи на ЕС.

🇭🇺🤝🇷🇺 Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто потвърди, че поддържа редовна комуникация с руския си колега Сергей Лавров по време на поверителни срещи на ЕС, съобщи Euronews.

Това идва в отговор на медийни публикации с твърдението, че по време на почивките на срещи на върха на ЕС Сиярто редовно информира Кремъл за хода на срещите. Въпреки че първоначално кабинетът на Орбан отхвърли тези твърдения като „фалшиви новини“, в крайна сметка Сиярто потвърди, че такива разговори е имало по време на предизборно събитие снощи.

Описвайки тази практика като дипломатическа необходимост, Сиярто заяви: „Да, тези въпроси трябва да се обсъждат с нашите партньори извън Европейския съюз. Разговарям не само с руския външен министър, но и с американските, турските, израелските, сръбските и други колеги преди и след заседанията на Съвета.“

Той омаловажи опасенията за пробиви в сигурността или използване на мобилни устройства по време на чувствителни преговори и заяви, че „внушението, че съществуват някакви протоколи за сигурност, попада в категорията на глупостта“.

„Всеки министър носи телефон в залата, освен аз. Това, което кажа, може да звучи остро, но дипломацията означава да водят разговори с лидерите на други държави“, цитира думите му Euronews.

Европейската комисия описа докладите като „тревожни“, защото страните в ЕС са обвързани от принцип на искрено сътрудничество по отношение на поверителните процедури. Тези разкрития се появяват в момент на сериозно предизвикателство за управляващата партия „Фидес“ в лицето на опозицията, водена от Петер Мадяр, преди изборите на 12 април.

Въпреки значителния натиск от страна на Брюксел, Унгария е една от малкото страни в ЕС, поддържащи очевидни контакти с Кремъл. Сиярто е посещавал Москва 16 пъти от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. и се срещна с руския лидер Владимир Путин съвсем наскоро, на 4 март.

Дипломатическият разрив между Будапеща и Брюксел се задълбочи този месец, след като Унгария използва правото на вето, за да спре ключова помощ за Киев. По-рано унгарските власти блокираха пакет финансова помощ в размер на 90 милиарда евро, което доведе до остри критики от страна на останалите лидери на ЕС, които определиха хода като „неприемлив“.

Руската православна църква призова за връщане на монархията и самодържавието

🇷🇺 Висш представител от Руската православна църква (РПЦ) предложи Кремъл да върне едноличната монархическа власт, за да си върне статута на глобална цивилизация, съобщи The Moscow Times днес.

Протойерей Максим Миняйло, старши свещеник в екатеринбургския „Храм върху кръвта“, е направил това предложение в отговор на публикация във военен канал, предлагаща новата орбитална космическа станция да се превърне в „цивилизационен символ“ на руската държавност. Миняйло отхвърли идеята за космически проекти като „твърде слаба“ и „лишена от концепция“ в сравнение с реставрацията на царя.

„Възраждането на едноличната монархическа власт би било точно на място“, заяви свещеникът, добавяйки, че само чрез вглъбяване и завръщане към автокрацията „космосът ще се върне при нас, и не само той“.

Призивът за формална монархия отразява засилващите се настроения сред идеолозите на Кремъл, които твърдят, че настоящата конституция на Русия е чиста формалност. Александър Дугин, виден пропагандист и отявлен защитник на идеологията на „Руския свят“, заяви, че страната вече е де факто монархия и волята на държавния глава стои над всеки писмен закон.

The Moscow Times цитира Дугин, според когото Държавната дума на Руската федерация не съществува, а държавните служители са описани като користолюбиви „боляри“, чиято власт трае само докато „монархът“ позволява.

Призиви за абсолютна власт се тиражират сред руския елит още от незаконната анексия на Крим през 2014 г. Две години по-късно ръководителят на окупационната администрация Сергей Аксьонов публично се обяви за налагане на диктатура, за да може Русия да се справя по-добре с „външните предизвикателства“. Тогава той подкрепи тезата си с твърдението, че демокрацията в Русия трябва да бъде ограничена до „определени, нормални граници“, за да се гарантира, че държавата остава единна под ръководството на един командир.

През последното десетилетие РПЦ играе ролята на водещ идеологически двигател за руската политика за експанзия. Под ръководството на московския патриарх Кирил църковният клир описва военната агресия в Украйна като „метафизична борба“ и дава псевдорелигиозна обосновка за частичната мобилизация на 315 000 военнослужещи през есента на 2022 г.

Църквата дори лобира активно във Вашингтон за сваляне на обвиненията във военна пропаганда и духовна подкрепа за инвазията. В момент, когато Русия се насочва към отявен тоталитаризъм, РПЦ изисква пълна и безрезервна подкрепа за милитаризацията, а патриарх Кирил определи всяка една опозиция срещу волята на Путин като „предателство“.

Путин е спрял да се появява в Кремъл заради опасения за сигурността

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е прекъснал публичните появи в Кремъл, което разпали нови спекулации във връзка с медийни твърдения за начина, по който разузнавателни служби на Израел и САЩ са проследили висшия държавен апарат на Иран, начело с Али Хаменей, преди да го ликвидира в първия ден от войната на 28 февруари.

Последното публично събитие на руския президент в Кремъл е било свързано със среща относно глобалния пазар на нефт и газ на 9 март, съобщи руското опозиционно издание Агентство, позовавайки се на репортаж от официалния уебсайт на Кремъл.

Публикуваният график оттогава насам включва срещи с областни губернатори, министъра на образованието и шефа на Сбербанк, както и заседание на Съвета за сигурност, проведено по конферентна връзка, като нито едно от тях не потвърждава категорично физическото му присъствие в Кремъл.

„Агентство“ отбелязва, че подобни появи не доказват непременно локацията на Путин в дадения момент, тъй като записите от срещи с длъжностни лица и мениджъри на държавни корпорации много често са записани предварително кадри

Конферентните разговорите също могат да бъдат провеждани от няколко президентски резиденции, всяка от които е оборудвана с напълно еднакви кабинети. В сряда Кремъл съобщи, че Путин е ръководил онлайн заседание на правителството от резиденцията си в Ново Огарьово край Москва.

През януари най-дългата пауза между посещенията на Путин в Кремъл не надвиши шест дни. Разследващи журналисти смятат тази пауза на фона на мащабни прекъсвания на интернет в централната част на руската столица и непотвърдени спекулации за засилваща се тревога във връзка със сигурността в Кремъл.

Руският опозиционен политик Дмитрий Гудков пише, че висши функционери на Кремъл са разтревожени от твърдения, че Али Хаменей, който беше убит на 28 февруари, е бил проследен благодарение на камерите за улично наблюдение в Техеран.

По-рано Financial Times разкри, че израелският въздушен удар по резиденцията на аятолаха в Техеран е бил възможен отчасти заради системно наблюдение на неговите движения с хакнати пътни камери в иранската столица.

Атмосферата на тревога съвпада и със стъпките за засилване на защитата около резиденциите на Путин.

Федералната служба за охрана (ФСО) на Руската федерация предложи да бъде създадена защитена зона с площ от над 3 кв.км. около резиденция „Бочаров ручей“ в Сочи, разширявайки ограниченията за сигурност както по суша, така и в участък от акваторията на Черно море.

Проект на заповедта предвижда забрана на полети с дронове от всякакъв размер, закотвянето на повечето плавателни съдове, изграждането на хеликоптерни площадки, ремонтите на автомобили и мотоциклети, развъждането на животни, изхвърлянето на отпадъци и поставянето на транспаранти в околния район. Тя би забранила още стрелбищата, закритите тирове, пейнтбол и еърсофт клубовете и други организации, които са свързани с използване на предмети, наподобяващи оръжия.

Руският чат месинджър MAX автоматично абонира потребители за пропагандни канали.

🇷🇺 Потребители на руската държавна платформа за съобщения MAX споделят, че са били абонирани  автоматично за военни и пропагандни канали без тяхното съгласие, а някои споделят, че не могат да прекратят абонамента си.

Според репортаж на „Медуза“ от днес, в руския онлайн форум „Пикабу“ е започнала вълна от оплаквания от страна на потребители, които описват появата на необясними абонаменти в хронологията на месинджъра.

Един от недоволните сподели видео, демонстриращо многократни опити за напускане на канал, свързан с водещия кремълски пропагандист Владимир Соловьов, при което той остава наличен въпреки положените усилия.

Други потребители споделят за сходен опит, при който в профилите им са се появили множество непознати канали, особено в десктоп версията на приложението. Няколко души твърдят, че всички опити за отписване са ударили на камък, като според тях платформата ги е абонирала повторно автоматично или не е успяла да обработи заявката.

„Бях абониран за куп спам канали. Не мога да се отпиша! Просто ме абонират отново. И не съществува бутон за докладване“, гневи се един от потребителите. Друг споделя, че самото приложение е блокирало при опит за напускане на канал, свързан с Кремъл.

Стартирал миналата година, MAX е държавна платформа за съобщения, създадена по поръчка на Кремъл, а нейното налагане съвпада с все по-тежките ограничения от руския медиен регулатор „Роскомнадзор“ върху конкурентни платформи като WhatsApp и Telegram.

Руската федерация полага сериозно усилия за налагане на месинджъра в окупираните региони на Украйна. Активистите от групата „Жълта лента“ по-рано алармираха, че MAX може да функционира като софтуер за наблюдение, позовавайки се на изискване на приложението за достъп до микрофони, камери, геолокация, контакти и лични файлове.

MAX е собственост на структура, свързана с бизнес мрежи, притежавани от роднини на руския президент Владимир Путин. Приложението се управлява от ВКонтакте, чийто ключов акционер „Согаз“ включва дялове, държани от Михаил Шеломов – син на братовчед на Путин. Това поставя месинджъра в широката система на дирижиран от Кремъл корпоративен контрол над руския технологичен пазар.

Руската Дума обмисля въвеждането на такса за пътуване в чужбина

🇷🇺🧾 Държавната дума на Руската федерация подкрепи предложение за налагане на специална такса върху руските граждани при пътувания в чужбина, съобщи днес The Moscow Times.

Мярката беше обявена от ръководителя на Комитета по туризъм и туристическа инфраструктура и депутат от партия „Нови хора“ Сангаджи Тарбаев, който аргументира предложението с тезата, че Москва трябва да използва „всички възможни механизми“, за да подкрепи вътрешния туризъм.

Той представи идеята като форма на икономическа защита за пътуванията в Русия, заявявайки, че парите, харчени от руски туристи зад граница, биха могли да останат в местната икономика, което от своя страна ще помогне за разкриване на нови работни места и увеличаване на бюджетните приходи.

Освен това той отбеляза, че предложението трябва да се подложи на допълнително обсъждане, включително по отношение на по-широкото му икономическо въздействие.

„Една от насърчителните мерки е въвеждане на специална такса за пътувания до други страни“, написа той и добави, че „е възможно и необходимо да се обсъди тази мярка, както и ефектите от нея за икономиката“.

Той допълни, че представители на туристическата индустрия подкрепят подобни такси, и отбеляза, че някои експерти виждат в предложението начин за създаване на спешен компенсационен фонд, който може да бъде използван за евакуация на руски туристи от кризисни зони в чужбина.

Тарбаев добави, че трябва да бъде взето предвид мнението на туристическия бранш, както и на самите туристи, особено на тези, които предпочитат ваканциите зад граница пред вътрешния туризъм.

Мярката се появява на фона на засилен анализ на икономическата устойчивост на Русия по време на война.

Оценката сочи към отбранителен сектор, чийто подем е бил задвижван по-малко от трайна модернизация и повече от огромни държавни разходи, като през последните месеци инерцията отслабва със забавянето на бюджетния растеж и затягането на финансирането.

Докладът, който цитира преглед на индустриални данни и корпоративни отчети от Владимир Милов, твърди, че първоначалният производствен бум е маскирал дълбоки структурни слабости, които сега се превърнаха в много по-трудни за овладяване.

Косвени индикатори от свързани производствени сектори сочат, че производството на оръжия, електроника и бойна техника е забавило темпото си през 2025 г. Производството на определени видове оръжия за кратко премина в отрицателна територия в края на миналата година.

Картината е усложнена още повече от санкциите, които продължават да ограничават достъпа до напреднали компоненти и металорежещи машини, необходими за разширяване на нови производствени линии. Ниските маржове, регулирани от държавата, инфлацията, забавените плащания и разходите за заеми над 20% също притискат производителите и подизпълнителите.

Дмитрий Песков призна, че Русия среща трудности в „пропагандната работа“.

🇷🇺 Кремъл призна, че изпитва сериозни затруднения в провеждането на своята „пропагандна работа“ зад граница. Това стана ясно от изявление на прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков по време на конференция „Съвременни медии: технологии, смисли, кадри“, проведена във Висшето училище по икономика в Москва.

Според него страната стремително губи своя инструментариум за влияние в чужбина, като този проблем е особено силно изразен в държавите от т.нар. „близка чужбина“.

По неговите думи традиционното телевизионно излъчване в условията на съвременния свят не е надеждно средство, тъй като достъпът до него може лесно да бъде преустановен по технически или политически път. Основното предизвикателство пред Москва остава доминиращата позиция на западните социални мрежи, които служителят на Кремъл определи като „вражески“. Въпросните платформи запазват висока степен на конкурентна способност в пространството на ОНД и световен мащаб, докато Москва не успява да изгради ефективно присъствие в тях.

Песков обърна специално внимание на липсата на достатъчно активна работа в платформата Telegram за разпространение на стратегически послания и „смисли“. По думите му руската държава тепърва трябва да намери начини за по-ефективно присъствие в дигиталната среда, за да компенсира загубените канали за комуникация.

Признанието за този недостиг идва в момент на засилени международни санкции и технически ограничения спрямо руските държавни медии, въведени след началото на пълномащабната агресия срещу Украйна. Тези мерки значително ограничиха обхвата на канали като RT и Sputnik, което принуждава Русия да преразгледа стратегията си за информационно влияние в евразийското пространство и отвъд него.

Песков: Истанбулските споразумения вече не са актуални за бъдещи преговори

🇷🇺 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че мирните споразумения от Истанбул през 2022 г. вече не са приложими към потенциални преговори с Украйна, става ясно от репортажи в руски медии.

В изявление пред журналисти Песков посочи, че предишните рамки „не отговарят на настоящата ситуация“. На въпрос дали Кремъл остава ангажиран с т.нар. „истанбулски принципи“, които руската страна изтъквахаше като задължително условие за мир през цялата 2025 г. Песков отговори отрицателно.

„Реалността се е променила напълно“, лаконичен бе той.

„Агентство“ предаде, че коментарите на Песков са неочаквано рязък завой в твърдата риторика на Москва. Досега руското ръководство последователно настояваше, че всяко едно мирно споразумение трябва да се базира на основите, обсъждани по време на преговорите в Турция през март 2022 г.

Тази промяна в реториката беше предшествана от редица ултиматуми от руските дипломати. Миналия юни те разпространиха меморандум, очертаващ условията на Путин за прекратяване на войната, чиито искания до голяма степен повтаряха ултиматума, представен на украинските преговарящи в Истанбул.

Въпреки че Кремъл често се позовава на истанбулските разговори като на пропусната възможност за мир, реалните документи, обсъждани тогава, бяха равносилни на искане за безусловна капитулация на Украйна. Предложените сделки бяха замислени така, че да оставят Киев разоръжен, международно изолиран и силно уязвим за следваща руска агресия.

Условията, заложени в тогавашния проект на договор, далеч надхвърляха военния неутралитет и изискваше от Украйна да съкрати своите въоръжени сили до 50 000 души (пет пъти под числеността до инвазията) и да приеме строга забрана за разработка и разполагане на ракетни системи с обсег над 250 км.

Освен това проектът изискваше Киев да признае независимостта на т.нар. ДНР и ЛНР, да даде на руския език статут на официален език в украинската държава и да отмени всички международни санкции, което реално би ликвидирало всяка форма на украински суверенитет под прикритието на мирно споразумение.

Публичният отказ на Песков от истанбулската рамка съвпада по време с очакваното подновяване на мирните преговори между двете страни с посредничеството на САЩ.

Новият кръг беше предварително насрочен за тази седмица, но беше временно отложен, тъй като Белият дом пренасочи вниманието си към ескалацията на конфликта в Близкия изток. Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че дискусиите се очаква да се проведат следващата седмица в Швейцария или Турция.

Докато Кремъл сигнализира за промяна в изходната си точка и потенциално подготвя нови искания, Украйна продължава да настоява, че всяко бъдещо споразумение не може да компрометира украинския суверенитет. Зеленски подчерта, че териториалните въпроси могат да бъдат решени единствено чрез директни разговори на най-високо политическо равнище – каквито Владимир Путин до този момент категорично избягва.

Кремъл посъветва руските военни на фронта да не инсталират Max.

🇷🇺 На руските военни на фронта в Украйна е препоръчано да не използват държавното чат приложение Max, след като руски блогъри разкриха, че услугата се счита за недостатъчно сигурна, съобщи The Moscow Times на 23 февруари.

Telegram каналът Fighterbomber, чийто автор е пенсиониран пилот от ВКС, съобщи, че са изпратени директиви за забрана на „употребата и инсталацията на най-сигурния национален месинджър в света“ – саркастична препратка към приложението Max.

Fighterbomber добави, че „много скоро“ на силите за комуникация на фронтовата линия ще бъде предоставена „ненадмината ‚канонична програма‘“, без обаче да уточнява конкретната платформа.

Тези доклади се появяват на фона на засиления натиск върху Telegram от страна на руските власти. По-рано този месец Роскомнадзор заяви, че ще продължи да въвежда ограничения за Telegram заради това, което определи за неизпълнение на местното законодателство и недостатъчни мерки срещу измамите и тероризма.

Министърът на цифровото развитие Максут Шадаев заяви, че засега Кремъл няма да блокира Telegram за войските в зоната на „специалната военна операция“, но предупреди, че „чужди разузнавателни служби имат достъп до кореспонденцията в месинджъра и използват тези данни срещу руските военни“.

По-рано Федералната служба за сигурност (ФСБ) обяви, че украинските военни и разузнавателни служби могат да получават бързо информация, споделена чрез Telegram, и да я използват за насочване на ударите си срещу руски позиции. ФСБ предупреди, че използването на приложението в зони на бойни действия многократно е излагало на опасност руските войски.