Анализ: Квотата стига до селото – как Русия набира войници по план

Карта на общините в Белгородска област; с различен цвят са откроени част от районите с по-слабо изпълнение на квотата през 2025 г. (Източник: Янис Клуге, Russianomics)

🇷🇺🪖 Набирането на военнослужещи на договор е включено в критериите, по които Белгородска област оценява работата на 22-те общини в състава си. Решението беше взето от губернатора Вячеслав Гладков на 4 декември 2024 г. Практическото измерение се изразява в задължението на местните власти да включат данните в своите отчети в края на всяка година, които после биват публикувани в държавния портал „Госуслуги“.

Именно от тях се възстановява почти цялата отчетност за вербовката в региона за 2024 и 2025 г.: каква е определената квота за всяка община, какъв бой е реално постигнат и какви мерки са били предприети за тяхното осигуряване. Данните са събрани и обработени от Янис Клуге, изследовател на руската икономика в Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) в Берлин, и бяха публикувани на 28 юли в неговия бюлетин Russianomics.

Белгородските доклади са най-подробни, но по същество не са изключение. Клуге преглежда и анализира десетки отчети на райони и селища в цяла Русия, които очертават една и съща схема. Федералният център задава годишна цел; регионът я разпределя между районите, а те на свой ред я разбиват в отделни селища, а понякога и отделни предприятия на територията си. До момента за съществуването на подобна йерархия се съдеше само от отделни изказвания на регионални чиновници, споменаващи мимоходом задачите си. Отчетността на общинско ниво обаче я разкрива като ясно разписан механизъм, обезпечаван с конкретни дати и документи.

Началото на този процес е официално документирано. На 14 февруари 2023 г. президентът Владимир Путин подписва поръчение ПР-309 „за попълване на войските с личен състав“. Текстът му не е публично известен, но районните власти в цялата страна го цитират в своите официални актове и уебсайтове като основание за създаване на местни щабове по набиране. Осем дни по-късно Дмитрий Медведев започва редовни работни съвещания с регионалните власти по темата, а на 1 април 2023 г. стартира и общонационалната кампания.

Отчет на район в Омска област илюстрира как квотата се спуска отгоре-надолу по административната верига. Всички райони в областта получават целите си от регионалното правителство на 1 март 2023 г. Същият документ разписва и разпределянето на районната задача по отделни селища. Квотата се изчислява въз основа на броя мъже от категории за годност „А“ и „Б“, водещи се на военен отчет в района. За 2023 г. съответният район отчита 37 привлечени новобранци при квота от 50 души. За 2024 г. задачата е увеличена на 51 души, като към 21 октомври са сключени 42 договора. Докладът споменава и обща годишна цел за цялата област, спусната от Министерство на отбраната, но без да уточни конкретната цифра.

Откъс от отчет на Оконешниковски район, Омска област: планът за 2023 г. е 50 души, а сключените договори са 37. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Разбивка на квотата за 2024 г. в Оконешниковски район: 42 договора при план от 51 души към 21 октомври. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Мащабът в големите градове личи от данните в Краснодар: градската управа отчита 2354 нови договора за 2024 г. (91,8% от поставената цел), посочвайки като основание същото поръчение ПР-309.

Откъс от отчета на Краснодар: 2354 договора през 2024 г., или 91,8% от поставената цел, с позоваване на поръчение ПР-309. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

През есента на 2024 г. системата придобива постоянен ръководен орган. С указ № 814 от 20 септември Путин създава Междуведомствена комисия към Съвета за сигурност за попълване на въоръжените сили с военнослужещи на договор – указът е публикуван в официалния портал за правна информация. Девет дни след това е приет нов пакет с поръчения (ПРС-1098), и районите започват да го цитират вместо ПР-309. На 25 октомври Медведев заявява пред агенция „Интерфакс“, че Путин е взел решение относно кампанията по попълване на войските да продължи, а оперативната координация остава в негови ръце. Отчет на село в Хабаровски край уточнява, че ПРС-1098 се отнася за набирането през 2025 г., а друго селище в същия край го посочва като основание и за плана на своя вербовъчен щаб за 2026 г. Този документ остава действащо нормативно основание и днес.

Документ от Хабаровски край, който посочва ПРС-1098 като основание за набирането на военнослужещи по договор през 2025 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Документ от Хабаровски край, който прилага ПРС-1098 към плана за вербовъчна работа през 2026 г. (Източник: местен нормативен акт, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Показателите за ефективност не се изчерпват само с административно отчитане. Те са разделени в две групи – едната се определя от областното правителство, а другата от федералния център. Общините с най-висок краен резултат получават парична премия за следващата година, обикновено в размер на няколко млн рубли. От края на 2024 г. набирането на войници вече е част от регионалните показатели, което значи, че изпълнението на тази задача влияе пряко в класирането, финансовата награда и репутацията на всеки районен ръководител в Белгородска област.

Резултатите за 2024 г. очертават класация, в която реално няма изоставащи. Начело е район Ровенки със 103% изпълнение, следван от град Белгород (102%) и Шебекино (101%). Останалите 19 общини си разделят четвъртото място с точно 100%. Сборът от изрично посочените бройки в докладите е 3678 договора; след попълване на липсващите данни анализът изчислява общия брой на близо 3900 за годината. Град Белгород отчита 800 привлечени лица при цел 779, Стари Оскол – 650 при цел 645, а Шебекино – 215.

Година по-късно обаче тази картина се разпада. Около една трета от всички общини не успяват да изпълнят заложените показатели, и то при значително намалени цели. На последно място е самият областен център с едва 55% изпълнение – 181 подписани договора при задача от 330 души. Следват Грайворон с 66% (само 21 от целта 32), както и Ракитное и Красное с по 70%. Тук обобщените данни се нуждаят от внимателен анализ и сборът от изрично посочените цифри за 2025 г. е 825, но той не е директно сравним с 3678-те договора от предната година. Причината е, че някои от най-големите общини (сред които Стари Оскол, Шебекино и Короча) отчитат 100% изпълнение, без да са обявявали конкретния брой хора. Оценката с попълване на празнините показва общо около 1400 договора. Спадът е реален и съществен, но се дължи преди всичко на редуцирането на самата задача, а не само на понижени резултати.

Най-подробният отчет е предоставен от Вейделевски район с ръководител Анжелика Самойлова, която посочва, че в периода между 24 февруари 2022 г. и 31 декември 2024 г. в армията са постъпили 233 мъже от района: 80 по линия на мобилизацията от края на 2022 г. и 153 по договор. Докладът съдържа и месечна разбивка за 2024 г. при годишна цел от 62 души. През ноември са сключени 13 (най-високият показател за годината), а през декември темпът спада до 6 – колкото да бъде затворена квотата, без да се преизпълнява значително. Районът е с население от около 20 000 души, т.е. целта за 2024 г. възлиза на 0,31% от жителите. Това отговаря почти точно на средното съотношение в цялата страна, което Клуге извежда стъпвайки върху 427 хиляди договора при 143 млн население. Този модел се повтаря навсякъде: общините достигат до вече заложената цифра и спират. Клуге предполага, че това е породено от вътрешната логика на квотна система – когато потенциалните кандидати надвишават целевия брой, за районния ръководител е по-добре да пази излишъка за следващия отчетен период, вместо сам да провокира увеличение на бъдещите си задачи.

Месечна разбивка за Вейделевски район през 2024 г.: 62 привлечени по договор при годишен план от 62 души. (Източник: годишен отчет на Вейделевски район, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Докладите разкриват и конкретни методи за постигане на заложените показатели. Случаите, при които граждани доброволно и по своя инициатива сключват договор, са сравнително редки. Вместо това общинските власти съставят списъци с „подходящи кандидати“ и провеждат с тях системни „беседи“, включително по домовете и работните им места. Администрацията на Ново Оскол изрично изброява приоритетните групи:

• лица с условни присъди;
• лица под профилактично наблюдение;
• лица под административен надзор;
• освободени от наборна служба през последните четири години;
• длъжници по изпълнителни производства;
• лица, лишени от право да управляват моторни превозни средства.

Приоритетните групи за агитационна работа в Новоосколския общински окръг през 2025 г. (Източник: общински отчет, цитиран от Янис Клуге в Russianomics)

Обединяващият фактор за тези шест групи е тяхната зависимост: всяка от тях вече се намира в определени правни или административни отношения с полицията, съда или местната власт, което ограничава сериозно тяхната възможност за отказ. Поради това участието на силовите структури е ключов елемент от системата. Районите отчитат съвместни действия с полиция, съдебни изпълнители и следствени органи. Доклад от Хабаровския край позволява този принос да бъде количествено оценен: местната полиция съобщава, че през 2025 г. е провела 2500 разговора с потенциални кандидати, от които е убедила да сключат договор 28 обвиняеми по наказателни производства, трима други руски граждани и един чужденец. С население от 55 000 души общата цел на района вероятно е била около 180 души, което посочва дела на полицията на близо 20% от общия резултат. Това изчисление на Клуге е базирано на предположението за пълно изпълнение на квотата.

Процесът обаче не разчита само на натиск. В редица белгородски доклади се описват „меки мерки“: това включва раздаване на листовки, поставяне на билбордове и пояснителни кампании срещу финансови възнаграждения при военна служба. Същите тези доклади обаче съдържат и оплаквания, които разкриват причините за неуспехите. Общинските власти посочват, че изселването от региона е свило наличния състав от подходящи мъже, че постоянният обстрел и евакуациите възпрепятстват работата, а високите заплати в местния частен сектор правят военната служба по-малко привлекателна. Най-показателната констатация идва от Красненски район, който не изпълнява квотата си за 2025 г. – според отчета местният щаб е убедил няколко души да подпишат, но в последния момент те се отказали и сключили договор в друг регион заради по-високия размер на еднократна парична премия там.

Данните от Белгород позволяват проверка на друг аналитичен метод. От години Клуге оценява темповете на набирането в Русия с проследяване на плащанията от регионалните бюджети, като сега се разполага с възможност да съпостави двата източника. За 2024 г. сборът от общинските отчети (3900 души) превиши броя на изплатените от областния бюджет премии (близо 2900). За 2025 г. това съотношение се обръща: регистрирани са близо 2700 изплатени премии срещу около 1400 договора според отчетите. Времевото разминаване се дължи на административно забавяне – част от финансовите стимули за сключените през 2024 г. договори са изплатени едва в началото на 2025 г. Фактичският извод е, че плащанията в бюджета отразяват състоянието на вербователния процес с закъснение от няколко седмици, а не в реално време.

Белгородска област обаче не е типичен руски регион. Тя се намира на самата фронтова линия, населението ѝ намалява, а постоянните обстрели и евакуации осакатиха демографската база за набиране. Според Клуге точно това е причината квотата за 2025 г. да е коригирана толкова рязко надолу. Мащабът на демографския спад личи ясно от самите доклади: Ново Оскол съобщава за 38 219 жители към 1 януари 2025 г. – с 530 под предходната година, като се отчита спад както при раждаемостта, така и в резултат на негативна миграция. Поради това белгородските данни не отразяват общата динамика в цяла Русия, но дават точна представа за начина, по който функционира самият механизъм.

Общоруската динамика се очертава от други източници и показва трайна тенденция към спад. На 30 април 2026 г. Медведев съобщи, че от началото на годината договор с Министерството на отбраната са сключили 127 000 души, към които се добавят още 10 хиляди в доброволчески звена. За сравнение, през цялата 2025 г. официално обявените стойности са над 422 000 военнослужещи на договор и 32 000 доброволци, което значи средно по 1060 сключени договора дневно през първите четири месеца на 2026 г. срещу около 1160 дневно през 2025 г. По изчисления на Клуге, базирани на бюджетни разплащания, спадът е още по-силно изразен: от 1000–1200 души на ден през първото тримесечие на 2025 г. до 800–1000 за същия период на 2026 г. Макар двете редици от данни да се различават по темпове на спад, те съвпадат като обща посока. В същото време средната еднократна премия  в региони в наблюдаваните от изследователя субекти достигна рекордните 1,47 млн рубли през март. Следователно в регионите, където премиите се увеличават, спадът на новобранците не е резултат от намалени държавни изисквания.

Основният извод от общинските доклади се крие именно тук. Тези документи нямат за цел да определят общия брой войници в Русия – за това има други, по-прецизни методи за оценка. Значението им е, че доказват наличието на добре смазана административна машина, която превръща политическо решение в конкретни човешки ресурси: налична правна рамка, постоянна комисия към Съвета за сигурност, щабове във всеки район, поименни списъци, директно съдействие от полицията и съдебните изпълнители, както и система от показатели, която обвързва финансовите стимули и оценката на местния чиновник с успешно изпълнение на квотите. Тази структура работи четвърта поредна година без нуждата от обявяване на нова мобилизация. Ако Кремъл реши да увеличи потока от новобранци, той няма да изгражда от нулата система, а само ще промени числата в спуснатия план. Засега обаче нищо в наличните документи не сочи, че такова решение е взето.

За външни наблюдатели значението на тази отчетност е методологическо, но с пряка практическа стойност. Официалната статистика за набиране на войници е конфиденциална, а публично известните цифри идват от точно един говорител и не подлежат на независима проверка. За разлика от тях, общинските отчети са подлежащи на потвърждение. Макар и разпръснати из стотици файлове на държавния портал, те публикуват регулярно, защото бюрократичната система, която изиска отчитане на военните квоти, изисква същата тази отчетност и за детските градини, ремонтите и раждаемостта. Всеки анализатор, който проследява ресурса за мобилизация на Русия, разполага с редовен, датиран и проверим източник, който Москва не може лесно да затвори, без да демонтира собствената си система за оценка на местната власт.

Анализ: Пътуването на Каш Пател до Русия, което ФБР не потвърждава

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ФБР Каш Пател планира да посети Русия в средата на октомври. Това би било първото пътуване на действащ шеф на Бюрото в страната от 2013 г. насам, като вероятен домакин е  Федерална служба за сигурност (ФСБ) – приемник на съветското КГБ. Новината беше съобщена от изданието Politico на 20 юли, с позоваване на официален представител и източник със сведения за плановете, и двамата пожелали анонимност. Посочените дати за визитата са 14-15 октомври, със спирания в Москва и Санкт Петербург.

Официално ФБР не потвърждава нито самия престой, нито неговия дневен ред. Говорителите на Бюрото и на Министерството на правосъдието отказаха коментар, а Белият дом пренасочи запитванията към ФБР. Към момента не е ясно дали Пател ще се срещне с президента Владимир Путин или с негови сътрудници, нито какви теми смятат да бъдат обсъдени. Самото издание подчертава, че плановете са предварителни и подлежат на промяна.

Информационният вакуум, около който нито Вашингтон, нито Москва дават официални изявления, бързо се изпълни с разнообразни политически тълкувания. Липсата на обявен дневен ред се оказа по-интригуваща от самата новина: при пълно отсъствие на факти, всяка страна вписа в съобщението собствените си интереси и опасения.

Руските държавни медии представиха новината като поредно доказателство, че Москва и Вашингтон имат работещи канали за връзка въпреки войната в Украйна и санкционния натиск. Този подход е добре познат. Малко преди съобщението за Пател, агенция ТАСС посочи появата на висш служител от администрацията на икономическия форум в Санкт Петербург като „обрат“ в американската политика спрямо Русия. Неофициалната информация е удобен инструмент: тя е достатъчно правдоподобна, за да бъде използвана за пропаганда, и същевременно достатъчно неопределена, за да бъде отречена при нужда.

Реакцията на Кремъл е показателна тъкмо с онова, което спестява. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че няма информация за подобна визита, но бързо добави, че такива пътувания „обикновено се провеждат зад закрити врата“. Тази формула нито потвърждава, нито опровергава събитието, а просто оставя внушението да работи.

Във Вашингтон реакцията беше също толкова бурна, но дойде едновременно от двата края на политическия спектър. От крайната десница Лора Лумър, близка до Тръмп, публично попита защо шефът на ФБР пътува до Русия точно когато Белият дом подготвя нови санкции срещу Москва. От центъра и вляво подозренията са насочени към самите мотиви: защо точно Пател и защо точно сега?

Съмненията се подхранват допълнително от предишни пътувания, които вече му навлякоха разследване в Конгреса. Водещите демократи в правните комисии на Камарата на представителите и Сената – Джейми Раскин и Дик Дърбин – започнаха съвместна проверка за това как Пател използва служебните самолети и бюджетните средства. Повод за това станаха посещението му на финала по хокей на Зимните олимпийски игри в Италия (обяснено с екстрадиция на хакер), снимките му как се гмурка край потопен боен кораб в Пърл Харбър, както и обвиненията, че е ползвал държавен самолет, за да отиде на концерт на приятелката си – кънтри певица. Към това се добавя и плащане от 25 000 долара през 2025 г. за участие във филмова продукция, финансирана от компания, свързана с Кремъл – детайл, който критиците му бързо припомниха.

И двете тълкувания обаче стъпват върху твърде оскъдни факти и нито едно от тях не е напълно убедително. Контактите на ниво директори между службите на двете държави не са безпрецедентни. Робърт Мълър, последният шеф на ФБР, посетил Москва през 2013 г., по-късно оглави разследването за руската намеса в изборите – същото, което Пател с години наричаше „измислица“. Директори на ЦРУ, като Майк Помпео, също са осъществявали подобни визити, като Помпео тогава заяви, че на тези срещи „твърдо защитаваме интересите на Америка и не правим компромиси“. Следователно е напълно възможно пътуването просто да е рутинна линия за контакти по въпросите на борбата с тероризма или организираната престъпност – теми, по които ФБР и ФСБ продължават диалога си независимо от политическото напрежение. Именно този канал сработи, когато ФСБ подаде сигнал до ФБР за Тамерлан Царнаев – един от бъдещите извършители на атентата по време на Бостънския маратон през 2013 г.

Също толкова възможно е обаче визитата да е съзнателен политически сигнал. Тя се вписва в по-широката серия от контакти на администрацията на Тръмп с Русия, в които попадат срещите на специалния пратеник Стив Уиткоф и на зетя Джаред Къшнър с Путин относно прекратяването на войната в Украйна. Фактът, че домакин е именно ФСБ, а не полицейска или прокурорска служба, измества акцента от правоприлагането към сферата на разузнаването. На база на оскъдните сведения и двете хипотези имат равен коефициент на вероятност – данните просто не са достатъчни, за да се направи категоричен извод.

Необичайното в случая е и самата фигура на пътуващия. Досега външните политически контакти с Москва вървяха по линия на дипломацията и разузнаването – чрез пратеника Уиткоф, Къшнър или директорите на ЦРУ. Но ФБР е служба с предимно вътрешен мандат: контраразузнаване, борба с тероризма и престъпност на територията на САЩ. Поради това директор на бюрото, гостуващ на ФСБ, трудно може да се възприеме просто като поредния епизод от преговорите за Украйна.

Освен това самият момент е изключително чувствителен. Новината се появява тъкмо когато изпълняващият длъжността главен прокурор Тод Бланч се бори за утвърждаване в Сената, а Белият дом подготвя нов пакет от санкции срещу Москва. Посещение в Кремъл, обявено на такъв фон, съчетава демонстрация на близост и натиск в едно и също време, засилвайки въпросите на критиците: какво точно се договаря при тези срещи и на каква цена?

Руски региони таксуват бизнеса по 100 хиляди рубли за неизпратен войник.

🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.

Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.

Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.

Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.

Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.

Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.

Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.

Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.

Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.

Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.

Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.

Песков нарича „спецоперацията“ война – Киев вижда подготовка за мобилизация

🇷🇺📢🇺🇦 Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков започна публично да нарича войната в Украйна като „война“, а не „специална военна операция“ – терминът, който Кремъл наложи и удържа от февруари 2022 г. насам.

В серия от интервюта в началото на юли, сред които разговор с швейцарското издание „Велтвохе“, Песков заяви, че „всичко започна като специална военна операция, но се превърна в истинска война“, и прехвърли вината върху Запада: конфликтът продължавал като война, „защото зад Киев стоят и Берлин, и Париж, и Хага, и Осло, и за съжаление Вашингтон“. Смяната на термина, незначителна на пръв поглед, не убягна на украинските служби, които я разчетоха като сигнал, а не като хрумване.

Значението ѝ личи най-добре на фона на онова, което самата дума значеше досега в Русия. „Специалната военна операция“ не беше просто евфемизъм, а правна конструкция: няколко дни след нахлуването, на 4 март 2022 г. Държавната дума прие Федерален закон № 32, въвел наказателни състави за „дискредитация“ на армията (чл. 280.3) и „неверни сведения“ за нейните действия (чл. 207.3). На практика назоваването на войната като такава можеше да доведе до дело и затвор – и водеше, срещу журналисти, свещеници и хора с надписи по снега. Затова когато официалният говорител на Кремъл изрича публично забранената дума, промяната не е само стилистична. Държавата, която наказваше за думата „война“, сега я поставя в устата на висшия си говорител.

Ръководителят на Център за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Коваленко определи преминаването от „спецоперация“ към „война“ като целенасочена информационна подготовка. В публикация в „Телеграм“ на 11 юли той написа, че Песков „последователно започна да говори вместо СВО за пълномащабна война“, и че това е „умишлена информационна подготовка на населението на Русия за мобилизацията, която обмисля за есента“. Заедно с мобилизацията, предупреди Коваленко, биха дошли и допълнителни вътрешни ограничения – сред тях забрана за напускане на страната. Той призова руснаците да заминат отсега и заяви, че руският войник на фронта „живее от 15 до 30 минути“.

Същият извод обаче, че нова вълна се готви след изборите, идва и от руски разследващи издания, които нямат интерес да плашат руснаците в полза на Киев. „Медуза“ съобщи още на 24 юни, позовавайки се на източници, близки до Кремъл и ФСБ и блока за вътрешна политика на Кремъл, че властите отново обсъждат мобилизация след насрочените за септември избори за Държавна дума, както и че „нещо може да започне“ още през октомври. The Moscow Times и разследващите „Вьорстка“ и „Важни истории“ описаха подготовка на полигони за ускорено обучение на десетки хиляди души от октомври нататък; според украински оценки горната граница достига 300 000, но по-твърди са сведенията за десетки хиляди. Зад въпросните планове стои един суров факт – доброволците пресъхват. Договорното привличане е паднало до 800–1000 души на ден през първото тримесечие, докато в Москва е наполовина по-малко от година по-рано: 1378 подписани договора през май срещу около 2400 година по-рано. Мобилизиран войник описа своята част като на 40% от състава, а новите попълнения са негодни за бой. Оттам и фразата, с която мнозина обобщават кризата: хората свършиха.

Дали вълната ще дойде и в каква форма остава неясно. Руски и украински източници се обединяват около твърдението, че някакво разширяване на набора след 20 септември е вероятно; открито обявена всеобща мобилизация е по-съмнителна, защото носи политическата цена, която Кремъл плати скъпо през есента на 2022 г. и оттогава внимателно избягва. По-реалистичен изглежда административният вариант: тихомълком, електронни повиквателни с автоматична забрана за пътуване, целогодишен наборен режим, обучение на полигони. Той постига същото, без думата „мобилизация“ да прозвучи от трибуна. В тази логика се вписва и въпросът, поставен от руското издание „Новая газета“: дали наричането на конфликта „война“ не е пробен камък преди въвеждане на военно положение – правен режим, който отваря вратата към правомощия за мобилизация, ограничения за излизане и стопански контрол. Въпреки това открито военно положение остава малко вероятно в близките седмици предвид икономическата и социалната цена.

Предупрежденията за нова руска вълна не са отскоро. Още на 27 май украинският президент Володимир Зеленски заяви, че се готви допълнителна мобилизация „най-малко от десетки хиляди“ души, с които да се увеличи окупационния контингент – оценка, докладвана на щабен брифинг от генерал Олександр Сирски и началника на Генералния щаб Андрий Гнатов. Тогавашната прогноза и днешната смяна на реториката са две точки от една линия.

Депутат в руската Дума обяви изтреблението на до половин Украйна за приемливо

🇷🇺 Алексей Журавльов, народен представител от Държавната дума и зам.-председател на Комитета по отбрана, заяви, че унищожаването на до половината население на Украйна е приемлива цена за изкореняване на „нацизма“. Председателят на партия „Родина“ изрече това по време на разговор с адвоката и блогър Иван Миронов.

Запитан колко „нацисти“ има днес в Украйна, Журавльов оцени техния дял като нараснал от някогашните 2 до около 20-30%. А на въпроса дали всички те трябва да бъдат ликвидирани, той отговори, че така е за предпочитане: „Всички нацисти трябва да бъдат унищожени. Всички до един. Разбирате ли, ако те са 50, дори 50% трябва да бъдат унищожени. За да я няма тази зараза, за да не ни застрашава никой.“

Критерият, предложен от депутата за разпознаване на „нациста“, беше сведено до един-единствен белег – оръжието. „Ако има автомат – да, трябва да бъде унищожен. Защо да го разграничаваш? Видиш ли го, убий го“, уточни Журавльов, който очевидно не прави разлика между военен и всеки, у когото се намери пушка. А самата аритметика на процентите издава, че числото не почиват на никаква обективна реалност: 2% набъбнали до 20-30%, не измерват реални неонацисти, а вероятно очертават променлива величина, която се разширява дотам, докъдето стигне съпротивата срещу империалистките амбиции на Кремъл.

Журавльов е депутат от 2011 г. и вече над десетилетие е лицето на партия „Родина“; Европейският съюз и Обединеното кралство го подложиха на санкции през февруари и март 2022 г. Но в руската политология той се описва не като носител на държавна линия, а като професионален провокатор – „специалист по дим и огледала“, по думите на анализатора Абас Галямов, човек без реална тежест в писането на закони, чиято същинска трибуна е телевизионното студио, не пленарната зала. Изявлението срещу украинците не изниква в празно поле. През декември 2021 г. Журавльов призова в ефир за отвличането на американски конгресмен заради подкрепата му за въоръжаването на Киев; през януари 2022 г. отправи предложение Русия да разположи ядрено оръжие в Куба и Венецуела; през април заплаши, че Москва може да изтрие Германия, Франция и Обединеното кралство „за по-малко от 200 секунди“, и повтори заканата, след като му напомниха, че Лондон също притежава ядрен арсенал.

Няколко месеца по-късно в ефира на предаването „60 минути“ по държавния канал „Русия-1“ той изкрещя закана да убие германски военен кореспондент на живо: „Ще дойдем и ще ви избием всичките“, защото в студиото излъчиха репортаж на германска медия, чиито журналисти възразиха, че руската пропаганда ги нарича „нацисти“; дори един от водещите се опита да го възпре. Именно този случай е единственият, при който му беше направен лек упрек – собствената му фракция обяви изказването му за „лично мнение“, но чак след като международните медии оповестиха случая – в момент, деликатен за отношенията с Берлин. Границата, отвъд която провокациите стават неудобни, се води не от общочовешки принципи, а напротив – от интереса на текущия политически елит.

Журавльов не отговорен фактор в руската политика, но е инструмент, използван за послания към руската вътрешна аудитория. Механизмът, който го захранва, е системното предефиниране на „нацизма“ в руска държавна реч. Терминът отдавна не се отнася до крайната идеология в Европа на 30-те години на ХХ век. Кремъл го прикача към всеки, който отстоява съществуването на Украйна като отделна от Русия държава, който държи на украинския език и култура или настоява за европейска посока на страната.

„Денацификацията“ беше обявена за официална цел на самото нахлуване още в първия му ден, а оттогава съдържанието на тази дума се разтяга дотам, докъдето потрябва жертва. Колективната памет за Втората световна война се впряга така, че една агресивна война, започната вероломно без никакъв повод, да бъде представяна като продължение на отбраната срещу Нацистка Германия, а всеки, който ѝ се съпротивлява, да бъде лишен от човешки образ. В тази рамка „процентът нацисти“ може да расте безкрайно, тъй като не брои хората и техните идеологически нагласи, а раздава разрешително спрямо всеки нежелан. Смисълът от изричането на подобно нещо по телевизията не е военен, а възпитателен: то кара вътрешната публика да приема изтреблението или депортацията на цял един народ като нещо нормално, а дори необходимо – като мярка за собствената ѝ сигурност.

Погледнато през международното право, публичното застъпничество за унищожаването на част от една национална група заради принадлежност попада в онова, което Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид описва в своя член III като пряко и публично подбуждане към извършване на геноцид – състав, наказуем сам по себе си, независимо дали е последвало действие, и отнесен в член II именно към намерението да се унищожи, изцяло или отчасти, една национална група. Това не е съдебна квалификация, а начин да се разчете защо институции, които документират реториката около войната, сред тях Институтът за изследване на войната (ISW), следят подобни изявления не като ексцентричност на отделен политик, а като податка за модел.

А моделът е същината. Онова, което дели езика на провокатора от езика на политиката, не е нито постът на говорещия, нито колко ожесточени са думите, които изрича, а дали някой бива държан да отговаря за тях. Досегашната следа – безкрайната история на екстремни изявления от Журавльов и мнозина негови колеги, минали без никакви последствия – сочи, че в Русия се гледа на призиви за геноцид като на нещо нормално.

Руски военен блогър, застъпник за всеобща мобилизация, избяга от фронта.

🇷🇺 Един от най-четените руски военни блогъри – Егор Гузенко, по-известен като „Тринайсети“ – беше обявен за национално издирване от руските власти, след като напусна своята позиция на фронтовата линия в Украйна. Официалните издирвателни известия го сочат като издирван за самоволно оставяне на частта и отклонение от военна служба, съобщи The Moscow Times. В същия ден на неговия канал в Telegram с аудитория от около 300 000 абонати, се появи съобщение, че ще остане „извън контакт“ за около две седмици, която опитва да представи като временно мълчание онова, което държавата вече квалифицира като дезертьорство.

Разминаването между версиите на двете страни е ключово за случая. За военната прокуратура Гузенко е самоволно напуснал позиция военнослужещ; за собствения му канал – човек, когото системата методично тласка към смъртта, откакто заговори срещу начина, по който Кремъл води войната. Коя от двете рамки ще надделее, засега остава трудно за прогнозиране, но самата траектория на блогъра прави и втората трудна за отхвърляне с лека ръка.

Гузенко има документирана история на публично несъгласие с начина, по който руското военно командване води войната – рядкост в средите на военните блогъри, които обикновено критикуват Кремъл единствено за недостатъчна твърдост. The Moscow Times припомня, че той многоократно е атакувал руския президент Владимир Путин с призиви за национална мобилизация в съчетание с разполагане на тактически ядрени оръжия. Това е несъгласие не от позицията на противник на войната, а от позицията на радикал, който я намира за водена твърде вяло – и именно затова е особено неудобно за властта, защото идва отвътре, от собствения ѝ лагер.

Пътят му към бойното поле минава през ареста. В края на 2024 г. той е задържан в родния си Ставрополски край по обвинение в насилие срещу длъжностно лице. За да се измъкне от следствения арест, той подписва оперативен контракт с Министерство на отбраната на Руската федерация и заминава директно към бойното поле в Украйна – договорка, превърнала се в обичайна практика за наказателната система, която прехвърля обвиняеми и осъдени от килиите в окопите. От самото начало службата му почва под сянката на сключената от него сделка: не доброволец, а човек, откупил свободата си с обещание за фронт.

Напрежението избухва открито през април, когато Гузенко обвини Путин за локализираните прекъсвания на мобилния интернет – мярка, която властите обясняваха с мерки за сигурност в условия на масирани вълни с украински дронове. След този упрек, според администраторите на канала му, той е разпределен в щурмова група с висока смъртност, която да бъде изпратена на т.нар. „месни щурмове“ – тактика, при която пехотата се хвърля на вълни срещу украински позиции с малка надежда за оцеляване. По същите сведения връзката с него прекъсва за дълго, след като телефонът му е конфискуван и той е изпратен в атака. Обвинението, че е изпратен на месни щурмове като наказание за критиката към Путин остава твърдение на него и близкото му обкръжение.

Ситуацията се обтегна още повече през май, когато в мрежата беше публикувано видео, на което Гузенко е пиян по време на служба и признава, че е заблуждавал своите командири. Според направеното твърдение той е отказал да превземе Мала Токмачка и напуснал позицията. Самият блогър обяви кадрите за архивни и заяви, че са били пуснати като оръжие срещу него заради продължаваща вражда с командира на чеченския специален отряд „Ахмат“ Апти Алаудинов. Гузенко настоя, че неговите командири „не го пращат да умре“, а му възлагат само задачи, съобразени със здравословното му състояние. Позовавайки се на това състояние има конкретна основа: по негови данни през март при Авдеевка получил двойно счупване на крака, зараснало неправилно — но въпреки контузията бил върнат на фронта.

Враждата с Алаудинов не е личен каприз, а спор относно същността на войната. Той датира отпреди ареста и се изостря след призив на чеченския командир към подчинените му „да направят всичко възможно, за да загинат“, вместо да се предадат. В отговор Гузенко обвини кадировци, че са изцяло погълнати от създаване на онлайн съдържание за социалните мрежи, отколкото от бойни действия, и попита реторично защо всеки провалил се генерал „не бъде разстрелван“. Алаудинов на свой ред поиска извинение и според твърдения на блогъра хора от „Ахмат“ са го подложили на изтезания докато е бил в ареста. Сблъсъкът изправя двете лица на военната пропаганда на Кремъл: показното геройство пред камера и озлоблението на онези, които плащат сметката в окопите.

Именно този контраст придобива документална плътност в скорошно разследване във връзка с разгръщане на „Ахмат“, върху което случаят Гузенко ляга като живата илюстрация. Според данни на независимия проект UNITED24 Алаудинов е настанил най-малко 12 свои роднини в батальон „Ваха“ – тилово формирование край Борисовка в Белгородска област, далеч от активните бойни действия. Командирът на батальона Ваха Сааев е братовчед на Алаудинов, а наред с роднините служат и поне 7 бивши колеги на генерала от структури на вътрешните работи. Публикациите в Telegram канала на самото звено описват условия, по-близки до летен лагер, отколкото до бойна част: отопляеми стаи за по един до петима души, перални машини, телевизори, душове, сауна и игрови конзоли, а кухнята е толкова добре заредена, че излишната храна се предоставя като дарение на близък манастир. От целия този кръг само един от братовчедите му е бил убит – цифра, която откроява пропастта между тила и фронта.

Независими наблюдатели отдават ниските загуби на силите „Ахмат“ именно на тези тилови разположения – практика, която буди гняв сред редовните руски военнослужещи. Оттук и остротата на случая „Тринайсети“: докато Алаудинов публично отправя призив към гражданите да заминат за фронта, собствените му роднини изкарват войната в удобства, а човекът, който посочи това разминаване на глас, се озовава последователно в наказателен отряд за самоубийствен щурм, под тежестта на компромат и накрая в списъка за издирване. Каква съдба е сполетяла самия Гузенко зад обявените „две седмици извън контакт“, засега няма сведения; украинската страна вече публично предложи на блогъра „безопасен коридор“ и възможност да продължи службата си отсреща – жест, който Москва несъмнено ще тълкува като потвърждение на дезертьорстване като изход.

Ръководителят на Сбербанк: Най-критичният въпрос за руснаците е бързият край на войната.

🇷🇺🕊️ Ръководителят на Сбербанк, водещата руска държавна банка, обяви публично, че най-критичният въпрос за всички руски граждани е бързият край на военните действия. Говорейки на годишното общо събрание на банката, Герман Греф посочи, че желанието за мир обединява населението на страната – настроениe, което съвпада с независими проучвания на общественото мнение, показващи, че 81% от руснаците подкрепят незабавно прекратяване на пълномащабната инвазия в Украйна, както съобщи The Moscow Times.

Герман Греф отдавна служи като ключов финансов стълб за режима на президента Владимир Путин, активно насочвайки масивни банкови ресурси за финансиране на вътрешните военни усилия, въпреки че е мишена на тежки международни санкции. Въпреки че Греф винаги е поддържал пълно публично съгласие с агресивната политика на Кремъл, позицията му наскоро се измести от безрезервна подкрепа към видима тревога относно нарастващата икономическа цена на инвазията. Тъй като международните санкции, насочени директно срещу него и цялостният икономически натиск продължават да засягат руската финансова система, тази промяна в риториката отразява повсеместното безпокойство сред ръководителите на руски банкови институции относно дългосрочната устойчивост на настоящия икономически модел. Греф предупреди за сериозно напрежение във вътрешната икономика и отбеляза, че високите лихвени проценти на централната банка са оставили икономиката преохладена и неустойчива за дългосрочно оцеляване.

Греф се обърна директно към акционерите във връзка с най-сериозните опасения, споделяни от всички руски граждани. „Това, което вълнува нас, мисля, че вълнува всички по същия този начин. Не смятам, че в държавата има човек, който да има други притеснения, освен възможно най-бързия край на военните действия – това е очевидно“, заяви Греф. Изказването му идва в момент, когато други официални представители продължават с подкрепата си за публичния наратив за пълно единство на руското общество зад военната агресия в Украйна.

Данните от Института за изследване и анализ на конфликтите в Русия (ИКАР) показват съществена промяна в обществените нагласи, като подкрепата от 81% за прекратяване на войната бележи рекордно висок резултат от самото ѝ начало през февруари 2022 г. Обратно, делът от населението, който настоява за продължаване на военната кампания до пълна победа, е спаднал до пренебрежимите 9%. Проучването подчертава още, че 33% от респондентите определят инвазията в Украйна като основен проблем, пред който е изправена страната, изпреварвайки вътрешните проблеми като ниските заплати (24%) и високата инфлация (18%). Обществената тревога вече се проявява в поведението онлайн, особено след резките сривове в инфраструктурата и ударите с дронове, засегнали региони като Москва и Санкт Петербург. Търсенията в платформата Яндекс за срокове относно края на военните действия достигнаха пик от 137 000 заявки само за една седмица към края на юни, което бележи исторически максимум за цялата война.

Отвъд социалните тревоги, Греф открои критични уязвимости в по-широката икономическа рамка, разчитаща почти изцяло на военното производство, за да поддържа теоретичен растеж. Той алармира, че потребителски и корпоративен сектор не могат да оцелеят безкрайно при рестриктивна парична политика на централната банка. „Реалните лихвени проценти са около 10% – това значи основната лихва на централната банка минус текущата инфлация“, обясни Греф и призова регулаторите да започнат незабавно намаляване на лихвите, за да обърнат икономическата рецесия.

До средата на годината дори бумът в цените на ключови суровини не беше способен да прикрие структурните слабости, натрупали се под повърхността на руската икономика. Временните ползи от някога разцъфтяващия военновременен пазар на Кремъл отстъпиха място на нарастващи дисбаланси, тъй като една икономика, все по-сериозно подчинена на нуждите на армията, се сблъска директно със своите лимити. Въпреки че бързото разширяване на военните разходи първоначално доведе до скок в номиналните доходи и създаде вътрешна прослойка с материален интерес от инвазията, това икономическо скеле в крайна сметка рухна. Ръстът на реалните заплати се забави значително, инфлацията остана висока спрямо производството, а държавата е принудена да запълва бюджетните си дефицити с по-високи данъци и сериозни съкращения на невоенните социални услуги.

Руските ястреби искат ескалация. Имат ли лост над Путин?.

🇷🇺🔥 Пламъците, обхванали Московската рафинерия преди седмица, изпепелиха не само преработващи мощности и резервоари с петрол, но и нещо далеч по-опасно за Кремъл – натрупаното недоволство във военно-патриотичния лагер, чийто гняв този път е насочен не само към Киев, но все по-отчетливо и към ръководството в Кремъл.

Двете последователни украински атаки в рамките на седмица, които извадиха от строя стратегическия завод в покрайнините на Москва, заедно с ударите срещу Санкт Петербург и окупирания Крим, окончателно заличиха илюзията, че пълномащабната война може да остане далеч от Москва и да не засяга ежедневието на нейните жители. Реакцията, описана днес в публикация на Ройтерс, е показателна: десетки националисти-коментатори, идеолози и публични фигури настояват президента Владимир Путин да прекрати всякакви разговори със САЩ и да премине към открита ескалация.

Списъкът с исканията им е дълъг и до болка познат. Пълна мобилизация на икономиката и обществото. Сриване на правителствения квартал в Киев. Физическото ликвидиране на президента Володимир Зеленски. Нанасяне на удари по европейски предприятия, които произвеждат дронове за Украйна. А при необходимост – и употреба на тактическо ядрено оръжие. Подобни призиви бяха правени още в първите седмици на войната, но никога досега те не са звучали толкова ясно и отчетливо. Именно това поставя на дневен ред въпроса: кои всъщност са т.нар. „ястреби“ в руската политика и доколко техните позиции оказват влияние върху реалното вземане на решения в Кремъл.

Ударът, който пренесе конфликта в Москва

Според данните, представени в брифинга на Министерство на отбраната на Руската федерация, ПВО системите са унищожили 555 украински дрона през нощта на 18 юни, близо 180 от които са свалени над Московска област. Ведомството представи тези показатели като доказателство за ефективността на руската отбрана.

По-късно на същия ден ведомството публикува обобщение, според което за последните 24 часа са свалени 992 украински дрона, включително нощната атака и последвалите дневни прехващания. Множество кадри на силите за ПВО и техните усилия за отблъскване на атаката показаха повсеместен хаос, тотална липса на координация и сериозно претоварване, при което отбраната не просто не успя да противодейства на атаката, но и се стигна до попадения на руски ракети в резервоарите на рафинерията и различни жилищни райони. Освен това данните за свалени дронове, докладвани от Министерство на отбраната на Руската федерация, от години изпълняват само политическа функция, но така и не поеха ролята на прецизно военно счетоводство. И колкото по-впечатляващо звучат официално обявените резултати, толкова по-неудобен става въпросът защо въпреки тях стратегическите обекти са в пламъци.

А Московската рафинерия гори сериозно.

Заводът осигурява близо 40% от пазара на горива в Московска област. Според оценки на експерти той няма да възобнови дейност преди края на годината и вероятно ще остане извън експлоатация доста по-дълго, най-вече заради невъзможността за лесна подмяна на оборудването в условията на международни санкции. Въведени са ограничения и забрани за продажбата на бензин в редица региони.

Това е именно онзи вид удари, нанасящи реална болка. Не зрелищен пожар за телевизионните камери, а пробив в логистичната система, поддържаща както функционирането на руската военна машина, така и ежедневието на гражданите. Именно това измества публичната дискусия от фронта към вътрешността на руския лагер.

Най-отчетливо прозвуча изказването на Константин Малофеев – собственик на медийна група „Царград“, който е обект на международни санкции и финансов благодетел на сепаратистки структури в Донбас още през 2014 г.

„Какво още трябва да се случи, преди да започнем да воюваме истински? Война значи победа на всяка цена“, заяви той, като постави под въпрос защо Русия продължава да не използва ядрените арсенали, които според него са натрупани именно за подобни обстоятелства.

В началото на месеца, 3 юни, Малофеев и философът Александър Дугин представиха доклада „Русия 2050“ по време на Икономическия форум в Санкт Петербург. В неговия т.нар. благоприятен сценарий присъстват ядрен удар, анексия на нови украински територии и разпадане на Европейския съюз. Международният форум, който беше замислен като демонстрация на устойчивост и увереност, вместо това разкри нарастващото напрежение между прагматичните технократи и идеологическите ястреби, докато небето над Ленинградска област беше кръстосвано от десетки украински дронове.

Кой всъщност говори от името на войната?

За да се оцени реалната тежест на подобни позиции, е нужно да бъде направено разграничение на различните течения, които често се събират под общото и подвеждащо название „ястреби“. В действителност става дума за поне четири различни групи, чието влияние върху Путин е несравнимо.

Първата са силовиките – ядрото на системата.

Истинската власт в Русия рядко говори шумно. Тя се намира в кабинетите на хора като Николай Патрушев, който дори след формалното си преместване към морската политика през 2024 г. запази директен достъп до Путин и значително неформално влияние върху въпросите на сигурността; Александър Бортников начело на Федерална служба за сигурност (ФСБ); и председателя на Следствения комитет Александър Бастрикин.

Това са хора с твърди убеждения и дълбоко конфронтационен мироглед, но те не действат като телевизионни коментатори. Те не формират заглавията, а решенията. Самият Путин произлиза именно от тази среда и ако се съди по неговите действия, а не по публичния му тон, той остава най-влиятелният ястреб в страната. Тяхната тежест е реална, защото е институционална и почти невидима.

Втората група е т.нар. „партия на войната“ – публичните рупори.

Тук попадат Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, който се трансформира от някогашното умерено лице на режима в един от най-агресивните му говорители. Други представители на посочената група са чеченският лидер Рамзан Кадиров; пропагандистът Владимир Соловьов; както и идеологически фигури като Малофеев и Дугин.

Популярният на Запад образ на Дугин като „мозъка на Путин“ е по-скоро мит, отколкото реалност. Този калибър личности са инструмент в ръцете на Кремъл, когато тяхната реторика е полезна, но се дистанцира от тях, когато крайните им позиции започнат да създават неудобства.

Тези хора не определят курса на държавата. Те определят атмосферата около него и изпълняват своята функция да разширяват границите на допустимото, подготвяйки общественото мнение за всяка следваща стъпка.

Третата група са маргинализираните.

Тяхната съдба показва докъде се простират границите на позволеното. Може би най-известният сред тях е Игор Гиркин. Кадрови офицер от руските спецслужби, той ръководи първия въоръжен отряд, който навлиза в Донбас и окупира Славянск през април 2014 г. По-късно заема поста министър на отбраната на т.нар. „Донецка народна република“, преди да бъде изтеглен по-късно същата година. Впоследствие е осъден задочно от нидерландски съд за свалянето на полет MH17 над Източна Украйна, при което загинаха всички 298 души на борда.

От 2024 г. Гиркин излежава 4-годишна присъда в наказателна колония от общ режим №5 в Кировска област – учреждение, използвано често за бивши служители на силовите структури и известно със строгия си режим.

През март 2026 г. друг военен блогър с дългогодишни връзки с Кремъл, който нарече войната „безнадеждна“, а Путин определи за „нелегитимен“, беше изпратен в психиатрична клиника в Санкт Петербург – заведение, често свързвано с практиките на наказателната психиатрия от съветската епоха.

Посланието е пределно ясно: можеш да настояваш за ескалация на войната, но не да насочваш обвиненията си конкретно срещу властта.

Четвъртата група са технократите.

От другата страна стоят икономическите управители – ръководството на Централната банка и финансовият блок на Кремъл. Техните тревоги са свързани с инфлацията, бюджетните разходи, недостига на работна ръка и риска от дефицит на гориво, а не с катастрофалното темпо на руската армия и липсата на нови територии.

Те също разполагат с влияние, но то се намира в различно измерение. Тяхната задача е да определят границите на икономическата устойчивост, а не стратегическите цели на войната. Именно между този прагматичен подход и идеологическите проекции от „Русия 2050“ минава разломът, станал очевиден за всички по време на форума в Санкт Петербург.

Защо най-шумните гласове не държат кормилото

Подредени по този начин, различните центрове на влияние дават ясен отговор на основния въпрос. Системата, изграждана и контролирана от самия Путин в продължение на повече от четвърт век, публичните ястреби не са независим фактор за натиск върху президента. Те са част от неговия инструментариум.

Гръмките изказвания на Медведев, Малофеев и други подобни фигури разширяват границите на допустимото и позволяват на Путин да изглежда умерен, заставайки до хората, настояващи за употреба на тактическо ядрено оръжие и то още утре. Същевременно тази реторика действа като предпазен клапан, насочвайки натрупаното патриотично недоволство към думи и символични жестове, вместо към директно недоволство срещу властта.

Именно поради тази причина Кремъл я търпи такава, каквато е. И именно затова реагира толкова твърдо срещу всеки, който реши да насочи същата енергия към военното командване или към самия президент.

Това обаче не означава, че подобен натиск е без значение. Рискът не е, че ястребите ще поемат управлението, а че постепенно стесняват пространството за политическа маневра на човека, който ги използва.

Когато висши руски служители заявяват, че разговорите с Вашингтон не са донесли резултат и отправят своите обвинения към администрацията на Тръмп, че не е изпълнила договореното на срещата в Аляска през миналата година, те не определят политиката на Кремъл, но повишават цената на всеки бъдещ компромис.

Сигналите за това не закъсняха. Министерство на отбраната публикува адреси на заводи в няколко европейски държави, за които твърди, че произвеждат дронове за украинската армия. Министерството на външните работи обяви началото на „системни удари“ срещу военни цели в Киев. Последваха по-тежки бомбардировки, при една от които беше засегнат и хилядолетен манастир в украинската столица.

Засега самият Путин демонстрира увереност в избрания курс. Пред зрелостници от руските военни академии, той настоя, че въоръжените сили са съвсем близо до превземането на Костянтинивка – част от кампанията за поемане на контрол върху Донбас – твърдение, което украински военни и независими експерти описаха като преувеличено и свързано с нуждата от компенсация на психологическия ефект от украинските дронове в сърцето на Москва.

„Тези, които искат да възстановят нормални отношения с нас, да спрат безкрайния стремеж към стратегическо поражение на Русия, се намират във възход“, заяви Путин „Накрая всичко ще се нареди.“

Това е езикът на държавен ръководител, убеден, че времето продължава да работи в негова полза. На човек, който няма намерение нито да се откаже от ултиматумите си към Украйна, нито да предаде инициативата на собствените си радикали.

Истинският въпрос днес не е дали Путин чува патриотичния хор, който настоява за ескалация. Въпросът е колко дълго ще може да го използва като инструмент на властта, без самият той да се окаже жертва на очакванията, които непрекъснато подхранва.

Зеленски обяви 40-дневна стратегическа операция на СБУ за натиск срещу Русия

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски обяви 40-дневна „операция за влияние“, чиято крайна цел е да принуди Кремъл да търси изход от войната. Това става ясно от изявление на Зеленски в Telegram, според което операцията е възложена на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) начело с Евген Хмара, който по-рано днес представи обобщен доклад за последните операции на службата на държавния глава.

Обявлението на Зеленски идва в период на непрекъснати далекобойни удари по петролната и логистична мрежа на Руската федерация – и превръща в официално оповестена доктрина онова, което от няколко месеца насам си остава ежедневна оперативна практика.

Повече подробности относно конкретните цели на новата кампания остават класифицирани. СБУ не е разкрила какво стои зад думите „операция за влияние“, и всеки по-детайлен прочит на този етап се позиционира в полето на догадките. Видима обаче е посоката, тъй като планът директно стъпва върху последната серия от постижения на безпилотните звена, както и на един вече наложен модел – системно подкопаване на икономическия ресурс, който Кремъл използва, за да финансира военната си машина. Фиксирането на времевата рамка към 40 дни не е случайно: от началото на 2026 г. Вашингтон държи Киев и Москва да постигнат договорка в кратък прозорец от време, след като в началото на февруари Зеленски потвърди, че САЩ са поставили краен срок за споразумение до юни. Обявена сега, кампанията изглежда премерена да поддържа максимален натиск точно докато топката е в полето на дипломацията.

Обявяването съвпадна с удари през изминалата нощ, както и ранните часове на четвъртък. В Краснодарски край дронове поразиха петролна база „Полтавская“, при което бяха възпламенени три резервоара за гориво в обект, който захранва части от региона и Република Адигея. Това е третият успешен удар срещу тази база само за този месец, след ударите от 6 и 16 юни – повтаряемост, която сама по себе си говори недвусмислено за това колко интензивна е станала украинската ударна кампания срещу руския енергиен тил. По същото време беше ударена Уфа, столицата на Република Башкортостан, където по предварителни данни са поразени 2 от 3-те рафинерии на областта – „Башнефт-Уфанефтехим“ и „Башнефт-Новойл“. Целите се намират на около 1400 км от държавните граници на Украйна, а заснетите кадри показват машини, които наподобяват украинския дрон Ан-196 „Лютий“. Местните власти по традиция запазиха мълчание относно мащаба на щетите и разрушенията в промишлените предприятия.

Изборът на средство за нанасяне на удара и обсегът на поразяване са изключително показателни за това докъде се простира украинското вътрешно разузнаване. „Лютий“, разработен от държавния отбранителен конгломерат „Укроборонпром“ и конструкторско бюро „Антонов“ като отговор на руския „Шахед-136“, влезе на въоръжение през 2024 г. с официално оповестен таван на полета до 2000 км – оперативно по-често таванът е 1500–1700 км, съобразно посоката и силата на вятъра – и бойна част от порядъка на 50–75 кг. Именно този клас еднопосочни ударни апарати позволи на Киев да достига петролни рафинерии и военни заводи на 1000 км дълбочина в руския тил. За тези удари е отговорен преди всичко Центърът за специални операции „Алфа“ на СБУ, който отбеляза 32 години от своето създаване, което Зеленски открои поименно.

„СБУ от няколко месеца подред демонстрира най-високи показатели в защитата на украинските позиции на фронта благодарение на употребата на дронове от различни типове. Центърът за специални операции „Алфа“ е лидер по резултати в унищожаването на жива сила и техника на окупационните сили“, заяви Зеленски. Според него кумулативните данни показват, че от самото начало на годината, хиляди унищожени и поразени танкове, бронирани машини, артилерийски оръдия и зенитно-ракетни комплекси и т.н. Въпреки че конкретните цифри няма как да бъдат потвърдени в пълния си обем, голяма част от тях са документирани и кадрите са достъпни за преглед. При всички положения дори с обичайната резерва към воюваща страна, посоката е недвусмислена: тежестта на СБУ се измества от тактическия фронт към стратегическия тил на противника.

Посочената логика беше подкрепена допълнително в материали на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), за които Зеленски също съобщи в четвъртък. Според прехванати вътрешни документи горивната криза, военната логистика и поддържането на окупационната власт в Крим се задълбочава с всеки следващ ден, докато тя изрично признава, че не би могла да овладее смущенията, причинени от украинските средно- и далекобойни удари по руски рафинерии.

Стратегически, обявяването на 40-дневен срок е колкото военен, толкова и реторичен ход. Поставяйки времева рамка върху кампания, която във всички случаи вървеше към своя разгар, Киев превръща дълбочинните удари в свой основен инструмент за оказване на преговорен натиск с измерима продължителност – изявление, което се отправи едновременно за Москва и западните посредници, че способността да се поразява руската енергийна икономика вече не е епизодична, а програмна. Дали този натиск ще доведе до съкратен път към договорка, или ще закотви Кремъл в позиция на ескалация, остава отворен въпрос; но за първи път украинската страна открито обвърза дълбочинната война с конкретен дипломатически часовник.

Анализ: Пред военните академици Путин преоблече агресията в право и самозащита.

🇷🇺🎖️ На 23 юни 2026 г. в Гергьовската зала на Кремъл, пред над 600 отличили се възпитаници на висшите военни академии на отбранителното, вътрешното и силовите ведомства, президентът Владимир Путин превърна една по същество церемониална реч в манипулативен правно-идеологически разказ за своята военна агресия срещу Украйна, който рамкира конфликта като инструмент за отбрана, принудително наложена отвън – твърдение, което няма допирна точка с обективната реалност. Аудиторията в никакъв случай не беше случайна: пред бъдещия команден състав на руската армия Путин очерта оперативната, юридическа и психологическа рамка, в която този офицерски корпус се очаква да действа.

Първото му твърдение засягаше Запада. Европейските държави, заяви Путин, досега се въздържат да нанасят удари по Руската федерация от собствената си територия, защото са наясо, че това би предизвикало ответен удар. „Те разбират, че ще има ответен удар. Затова всячески опитват да се дистанцират от това“, каза той, като допълни, че държавите, съдействали за дроновите удари на руска територия, не осъзнават изцяло възможните последици. Изказването на Путин обръща отбранителната военна помощ за Киев в скрита агресия, а ответната заплаха, в т.ч. отправените от него стратегически заплахи, той представя като естествена самозащита. Същата инверсия проби в оценката му за украинските удари по енергийната и промишлена инфраструктура на Руската федерация, които Путин описа като опит да се подкопае общественото доверие, подхранван от „целия Запад“ и работещ за Украйна: „При такава масирана подкрепа тези дронове прииждат на огромен поток“.

Най-лесно доказауемото и едновременно с това най-диаметрално разминаващо се с реалността твърдение се отнасяше до бойното поле. Путин обяви, че руските сили практически поемат контрола над Костянтинивка в Донецка област, че градът е паднал почти напълно в руски ръце и остават едва неколцина, „които се крият по мазетата, крият се и отвръщат на огъня“. Путин отхвърли с насмешка украинското определение за обстановката: „Казват – това е сива зона. Прекрасно, нека я наречем сива зона“.

Картината от фронта обаче е различна. В оценка от 10 юни Институтът за изследване на войната (ISW) докладва, че руските сили са навлезли в Костянтинивка и водят тежки градски сражения, но са овладяли едва около 12,7% от територията на украинската крепост, при това с разпръснати, преплетени позиции, които правят фронтовата линия трудно установима. Командирът на 19-и армейски корпус на ВСУ твърди, че руските щурмови отряди са се просмукали в различни квартали, но без да контролират нито един от тях. Командир от 28-а механизирана бригада описва ситуация на полуобкръжение. Руската армия влезе за първи път в Костянтинивка през октомври 2025 г. и пропусна собствения си краен срок в края на май – реалност, която противоречи остро на представата за почти завършена операция, който беше поднесен в Гергьовската зала.

Ключовото послание на речта обаче не беше на военна, а на (псевдо)юридическа тематика – и именно тук Путин разгърна най-старателно изградената си фикция. Възстановявайки наратива за генезиса на собствената военна агресия, той заяви, че още през 2020 г. Москва е призовала Киев да „напусне Донбас“, защото местните жители не искали да живеят с украинската власт; че те са провели референдум и обявили суверенна държава „в пълно съответствие с Устава на ООН“; че първият член на Устава се отнася доо правото на самоопределение на всеки един народ; и че жителите на ДНР и ЛНР просто са се възползвали от това право, обявявайки независимост, сключвайки договори с Русия, ратифицирани от Държавната дума, по силата на които Кремъл е бил „длъжен“ да им окаже помощ. „Няма никакво нарушение в нищо. Просто никой не иска да забележи това“, обобщи той.

Тази последователност е безупречна, но само ако се премълчи обективната истина. На първо място, тя смесва две различни събития от различни години. Сепаратистките „републики“ в Донецк и Луганск възникнаха април 2014 г. – не като органичен акт на самоопределение, а като въоръжени, командвани и финансово обезпечени от силовите и разузнавателни структури на Кремъл. Незаконните референдуми, на които Путин се позовава като легитимни от правна гледна точка, бяха проведени едва в периода 23–27 септември 2022 г. и се отнасяха до включване към състава на Руската федерация, а не за независимост – и бяха организирани и проведени в условията на военна окупация, с обхождане на домовете от въоръжени войници. На 12 октомври 2022 г.

Общото събрание на ООН с резолюция ES-11/4 заклейми „опита за незаконна анексия“ с категоричните 143 гласа „за“, 5 „против“ и 35 „въздържал се“, и отправи призив към страните по света да не признават нито един от четирите анексирани региона, настоявайки Кремъл да оттегли действията си, които погазват всички писани и неписани правила на международното право. Това е документираната международноправна оценка на същите тези „референдуми“, които Путин представя като упражняване на право.

Не по-малко показателен е изкривеният начин, по който Путин тълкува самия Устав на ООН. Той цитира принципа за самоопределение на народите, заложен сред целите на организацията, но в същото време премълчава члена, който е вписан непосредствено до него – забраната за заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост на която и да е държава, заложена в чл. 2, ал. 4. В установената международна практика, отразена в Декларацията за принципите на международното право (1970) и Заключителния акт от Хелзинки (1975), правото на самоопределение не легитимира едностранно отделяне, наложено с чужда военна сила срещу суверенитета и неприкосновеността на призната държава. Дипломатическото оформление, на което се опира самият Путин – признаването на независимостта на т.нар. „ДНР“ и „ЛНР“ и договорите за приятелство и взаимопомощ – беше извършено на 21 февруари 2022 г. – едва 3 дни преди пълномащабното нахлуване, и послужи именно като правен предлог за него. Юридическата сграда, описана в Гергьовската зала като естествен ход на правото, всъщност беше издигната седмица преди танковете да тръгнат.

Останалата част от речта следваше същата логика на проектиране. Путин заяви, че държавите от НАТО непрекъснато увеличават своите военни разходи и водят подготовка за конфронтация с Русия, използвайки тезата за „руска заплаха“, за да оправдаят по-високите бюджети и модернизацията на армиите си, и обеща, че Кремъл е готов „да отговори бързо и адекватно на всяка външна и вътрешна заплаха“. Причинно-следствената посока в това твърдение е обърната на 180 градуса: превъоръжаването на Алианса и историческото увеличение на разходите за отбрана на Стария континент са пряк отговор на вероломното руско нападение срещу Украйна, а не неговата предпоставка – както твърди руският диктатор. В същия дух Путин очерта и желан, но в същото време въображаем политически обрат на Запад – според него силите, които настояват за нормализиране на отношенията с Москва, набирали все по-сериозна подкрепа, за сметка на онези, които се застъпват за твърдата линия: „Всички, които искат да установят нормални отношения с нас, се надигат. Мисля, че накрая така и ще се случи“. Твърдение, което не почива на нито един посочен резултат и принадлежи изцяло на риторичния, а не на фактологичния регистър.

Единствено разделът за модернизацията на въоръжените сили остана сравнително близо до проверимото – и беше очевидно адресиран към аудиторията в залата. Путин изтъкна, че за изминалата година над хиляда образци въоръжение са преминали бойни изпитания, сред които дронове, камикадзе дронове и роботизирани системи, и подчерта обновяването на стратегическите ядрени сили. Дори тук обаче числото изпълнява не толкова информативна, колкото пропагандна функция: то говори на бъдещите офицери за армия в непрекъсната готовност, в съответствие с декларираната подкрепа за „многополюсен световен ред и равна сигурност за всички държави“ – формула, която звучи иначе на фона на войната, водена в момента на нейното произнасяне.

Погледната в по-общ план, речта от 23 юни е нищо повече от поредния опит за юридическа и идеологическа обосновка на руската агресия, формулирано изцяло за вътрешна употреба. Нейните три ключови твърдения се движат в обратна посока спрямо обективните реалности: обявеното почти превземане на Костянтинивка се разминава с реалната обстановка в града; правната верига на самоопределението е заклеймена с поименна резолюция на Общото събрание на ООН; а приписаните на НАТО агресивни действия обръщат наопаки действителната причинно-следствена връзка.

Възможно е част от изреченото, например прогнозата за политически обрат в западните страни – да е по-скоро да носи мобилизиращо послание, а не толкова да претендира за фактологическа вярност; но юридическата теза около „референдумите“ не е импровизация, а последователна стратегия, налагана без прекъсване от 2022 г. насам. Именно затова адресатът е ключов. Изречена пред онези, които утре ще командват тази война, речта не се обръща към външния свят, а към собствения офицерски корпус – и целта ѝ не е да информира, а напротив – да калибрира паралелна реалност, в която този корпус се очаква да действа.

Кремъл проведе учения за чиновници от Юга и окупираните региони на Украйна за масова мобилизация.

🇷🇺 В дните, в които Кремъл публично отрича всякаква нужда от нова вълна на мобилизация, властите в цял един федерален окръг репетираха именно бюрократичният сюжет, който тя би изисквала. На 17 и 18 юни 2026 г. във Волгоградска област се проведоха двудневни учебни сборове.

На тях представители на различни структури от Южния федерален окръг отработиха практическа механика на масовата мобилизация – от сборни пунктове за призованите граждани до раздаване на призовки и предаване на техника. Мероприятието премина под егидата на Главно управление за специални програми на президента на Руската федерация (ГУСП), а първото съобщение за него дойде от опозиционния канал Astra на 19 юни.

Същинските учения се разгърнаха във Волжки, на около 20 км североизточно от Волгоград, където властите развърнаха четири отделни площадки в гражданска инфраструктура. В Двореца на културата „Октябрь“ беше устроен предварителен пункт за сбор на гражданите, които подлежат на мобилизация; във Волжкия институт по икономика, педагогика и право – участък за оповестяване и разнасяне на повиквателни; автотранспортно предприятие „Автоколона 1732“ пое ролята на пункт за приемане и предаване на оборудване, а химическият завод „Волжский оргсинтез“ се превърна в учебен щаб за провеждане на отбранителни мероприятия. На 18 юни обучение беше проведено в близкото село Средняя Ахтуба, където според местни издания са участвали 17 служители – не само от Волгоградска, Астраханска и Ростовска област и от Калмикия, но и от окупираните Крим, Севастопол, Донецка и Луганска области.

Началникът на отдела по подготовка на мобилизация и работа в секретен режим от местната администрация Олег Филимонов настоя пред журналисти, че няма повод за тревога. „Целта е да разкажем как се провеждат тези мероприятия и да споделим опит. Подготовката за мобилизация е процес на мирно време, той се води постоянно – провеждат се учения, отработва се документация, обучават се хора; това са текущи въпроси“, заяви той. Думите му не са безпочвени: руското законодателство действително предвижда непрекъсната подготовка в мирно време и сами по себе си тези учения не означават, че е взето политическо решение.

Ключово обаче е не самото учение, а моментът и обстановката, в които се провежда. Още през ноември 2024 г. Русия въведе „Единен регистър за военен отчет“, който позволява електронно връчване на призовки, което затвори голяма част от вратичките за укриване. През декември 2025 г. президентът Владимир Путин подписа указ № 892 за свикване на резервисти на военни сборове през настоящата година: не само към въоръжените сили, но и към Росгвардия, звената на Министерство на извънредните ситуации, Федерална служба за охрана и Федерална служба за сигурност (ФСБ), което западни експерти определиха като пореден канал за вкарване на хора в системата без формална мобилизация. През март заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев увери, че нова такава не е необходима, тъй като армията се окомплектова с доброволци и договорни войници. В същия дух се изказа и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Едва на 1 юни депутатът от Държавната дума и бивш военен командир Андрей Гурульов наруши официалната линия и заяви в канала си намерението на Кремъл да проведе нова вълна на мобилизация през есента заради патовата ситуация на фронта и растящите загуби.

Зад това противоречие в реториката стои конкретен натиск. Генералният щаб постави като цел около 409 000 нови контрактници до края на годината, а бившият началник на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна Кирило Буданов оцени руската цел на над 400 000 души. Темпото на набиране обаче спада осезаемо и през първото тримесечие на 2026 г. са се подписвали средно по 800 договора на ден, в сравнение с 1000–1200 година по-рано – спад от порядъка на една пета, и то въпреки нарастващата административна принуда. Именно тази принуда придоби видими очертания през последните дни в Пензенска област, където съвместни наряди на полицията и военните комисариати задържаха мъже по улиците и ги принуждаваха да подписват договори с Министерството на отбраната – практика, която опозиционни медии проследяват като необявена мобилизация.

Така погледнато ученията във Волгоградска област изглеждат не като рутинна канцеларска тренировка, а като поддържане в изправност на машината за бързо разгръщане. Участието на чиновници от окупираните региони на Украйна и Крим показва, че репетираният модел се мисли в мащаб, надхвърлящ обикновената регионална подготовка. Не по-малко показателен е календарът: изборите за Държавната дума са насрочени за септември 2026 г., а европейски официални лица отдавна допускат, че евентуално решение за нова мобилизация би било оставено именно за периода след вота, за да не тежи на изборния резултат.

Руски пропагандатори плашат с ядрен апокалипсис след успешните украински удари по рафинерии.

🇷🇺🔈 След като Украйна нанесе успешни удари срещу редица руски петролни рафинерии, включително в Москва, руският пропагандист Сергей Карнаухов предупреди, че „Западът подготвя война“, и се закле, че ако бъде нападната, страната му ще „изпепели всяка страна, произволен брой страни“.

Докато Украйна бележи нови успехи във войната с връщане на територии, удари по петролни рафинерии и разбиване на руската военна логистика, пропагандистите на Кремъл използваха момента, за да представят атаките като доказателство за своите твърдения, че Украйна е агресорът, подстрекаван от Запада, като един от тях отправи зловещо предупреждение за ядрената мощ на Москва.

„Хората често ме питат: И така, какво следва? Е, ще ви кажа какво следва. Те ще ни довършат. Да, целият свят подготвя война срещу Русия“, заяви известният руски политолог, блогър и пропагандист в своето предаване „Лабиринтът на Карнаухов“ по държавната телевизия.

Карнаухов добави, че неговият анализ се базира на съобщения от ветерани от армията, публикувани в неговия канал в Telegram. „Трябва да разберем какво се случва и трезво да си дадем сметка: ние сме ядрена държава, ще изпепелим всяка страна, произволен брой страни, ако те застрашат нашето съществуване.“

„Затова в близко бъдеще Въоръжените сили на Украйна ще опитат да атакуват в най-неочаквани направления, където вече са съсредоточени над 12 000 бойци, над 250 разчета на дронове, тежко въоръжение и бронирана техника. Ние се подготвяме. Те се подготвят. Съмненията за бъдеща война стават все по-малко“, твърди той.

„Украйна действа като таран: колкото повече пробиви създава, толкова по-лесно ще бъде за Запада да осъществи своя „Drang nach Osten“. (източен удар – бел.ред)“, продължи Карнаухов.

„Ако някой се съмнява в това, то във фигурата на Путин, който се кръсти и прекланя глава пред икона, трябва да виждате не само добър християнин, но и християнин, благословен да взема дори и трудни, апокалиптични решения спрямо терористите“, заяви още водещият, с което завърши епизода на предаването си.

Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че въоръжените сили на страната са си възвърнали близо 600 кв.км. територия от руска окупация от началото на годината, което отбелязва един от големите успехи за Украйна от години насам. През последните няколко месеца тя нанесе последователни удари срещу обекти на руската петролна индустрия с цел да намали приходите, които Кремъл инвестира в пълномащабната си война и да накара руснаците да усетят последиците от нея. Ударите стреснаха една част от населението, съдейки по видеа в социалните мрежи, публикувани от объркани и понякога уплашени руски граждани.

С години Европа и САЩ забраняваха на Киев да нанася удари срещу цели на руска територия с предоставени от западните му партньори оръжия, но сега украинската индустрия разработи свои собствени оръжия с голям обсег, които използва, за да спечели позиции.

Реакции в ефира на руските медии до голяма степен липсват, тъй като се опитват да омаловажат значението на системните украински удари по петролните рафинерии. Основните държавни тв канали вече омаловажиха украинския удар с дронове срещу Москва. „Первий канал“, „Россия 1“ и НТВ не излъчиха пълни репортажи за него в сутрешните си новинарски емисии, а цитираха единствено официални коментари от кмета на Москва Сергей Собянин и губернатора на региона Андрей Воробьов.

До следобед „Первий канал“ и НТВ свалиха темата, докато „Россия 1“ продължи да повтаря изявленията на официалните лица, сред които съобщените данни за ранени. Част от прокремълските вестници съобщиха за атаката, а част от тях похвалиха работата на средствата за противовъздушна отбрана, докато в същото време посочиха, че ударът показва нуждата от допълнително укрепване на въздушния щит около столицата.

Атаката, в която участваха десетки ударни дронове, беше извършена часове след като украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е провел „важен координационен разговор“ с държавните глави на Франция и САЩ, от които е получил ключови обещания за по-нататъшна подкрепа от срещата на върха на Г7, която беше проведена по-рано тази седмица.

„Ако Украйна ще гори, вашата Москва също ще гори“, заяви Зеленски, който определи нападението като част от усилията на Киев да принуди руския президент Владимир Путин да седне на масата за преговори. „Време е да се сложи край на агресията, време е да се сложи край на тази война.“

„Тяхното действие ще доведе до нашето противодействие и нанасяне на по-сурови удари с още по-мощни оръжия“, заяви от своя страна Вячеслав Володин, председател на долната камара на Държавната дума на Руската федерация.

Кадри от Москва: Руски войник взриви собствена петролна база при опит да свали дрон с ПЗРК.

🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.

Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.

По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.

Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.