Форумът „Валдай“ се мести от Сочи в Московска област

🇷🇺 Годишната среща на дискусионния клуб „Валдай“, от чиято трибуна вече две десетилетия руският президент Владимир Путин излага собствения си прочит на международния ред, тази година няма да се проведе в Сочи. Според Financial Times президентската охрана е настояла той да бъде преместен в Московска област поради сериозната заплаха от украински дронове по руското крайбрежие на Черно море. Изданието съобщи това на 15 септември, позовавайки се на четирима източници, запознати с решението.

Около 120 гости вече са били получили покани за събитието в черноморския курорт, когато през август неговите организатори са ги уведомили за промяната. Според източниците на Financial Times за това са настоявали от Федералната служба за охрана (ФСО), която отговаря за сигурността на висшите държавни лица и охраната на обектите, в които работят. На 14 септември клубът потвърди, че 23-тата годишна среща ще бъде проведена в Московска област от 28 септември до 1 октомври на тема „Отговорност за бъдещето: границите на възможното или възможности без граници?“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и организаторите не са отговорили на въпросите на изданието във връзка с причината за преместването.

Клубът съществува от 2004 г. като форум, на който руското политическо ръководство представя подробно позициите си във външната политика пред чуждестранни изследователи и журналисти. Пленарната сесия с Путин обикновено е сред основните поводи за публично излагане на тези позиции. Сочи е традиционното място на провеждане, но други места също са били домакин: 17-ата през 2020 г. се състоя в Москва заради пандемията, която възпрепятства пътуванията на чуждестранни участници, а 19-ата през 2022 г. също беше в столицата. През 2020 г. причината беше обявена публично; за сегашната промяна обяснение дават само източниците на Financial Times. Тази година се очаква да участват министърът на външните работи Сергей Лавров, вицепремиерът Александър Новак и помощникът на президента Максим Орешкин.

Преместването се вписва в наблюдаваното ограничаване на посещенията на Путин в Сочи, въпреки че това само по себе си да не установява причината за промяната. Резиденцията „Бочаров ручей“ дълго беше едно от най-често използваните му работни места. Посочените данни сочат 24 посещения в курорта през 2021 г. – последната пълна година преди пълномащабната инвазия – и по две през 2024 и 2025 г. Последното беше през октомври 2025 г. Тогава 22-рата среща на клуба се проведе в Сочи от 29 септември до 2 октомври на тема „Полицентричният свят: инструкция за употреба“, а Путин говори и отговаря на въпроси почти четири часа на пленарната сесия. Оттогава няма данни за негова публична поява в града.

Сходна тенденция описват руското издание „Агентство“ и Novaya Gazeta Europe. През август те съобщиха, че Путин е прекратил своите посещения в областите от европейската част на Русия, до които украинските дронове достигат редовно. Според анализа им при подновените пътувания през юли и август той е посетил почти изцяло градове отвъд Урал. Изводът се основава на разпределението им: избраните региони или не са били атакувани, или са били атакувани рядко. Това подкрепя хипотезата, че заплахата има пряко влияние върху избора на местата.

Петербургският международен икономически форум показва, че украинските удари не водят автоматично до отмяна на събития с участието на Путин. Форумът започна на 3 юни 2026 г. на фона на мащабна атака с дронове: властите докладваха 50 свалени над Ленинградска област, а работата на летище „Пулково“ беше временно ограничена. Украински удар по петролен терминал в Санкт Петербург предизвика пожар, чийто огромни стълбове дим се виждаха директно от мястото, където се провеждаше форума, а кадри обиколиха интернет. Въпреки това Путин участва в пленарното заседание на 5 юни.

През последните 6 седмици бяха нанесени серия от украински удари срещу руското крайбрежие на Черно море, включително по ПВО комплекси. За нощта на 9 август командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) Роберт Бровди, с позивна „Мадяр“, съобщи за поразена позиция на С-400 „Триумф“ край курортния град Геленджик, разположен на 251 км от Сочи. По думите му същата установка е изстреляла 6 ракети към територията на Украйна на предния ден, а след удара е горяла в продължение на 3 часа. За същата нощ той докладва за поразен комплекс „Тор“ в Ростовска област, „Панцир-С1“ в Ейск и две радарни станции.

В нощта срещу 4 септември украински дронове удариха Сочи и съседната федерална територия „Сириус“, която е отделена от Краснодарския край и се управлява директно от Москва. Оперативният щаб на региона потвърди атаката и възникналия пожар в петролна база. Каналът ASTRA в Telegram уточни, че става въпрос за базата на „Роснефт-Кубаннефтепродукт“ в Адлерски район. Анализ на кадри от очевидци отчете и второ огнище край река Псоу, на границата с Абхазия, в район, където се посочва, че е разгърнат ЗРК С-300 или С-400. Резиденцията на Путин се намира на няколко десетки километра от там.

За вечерта на 9 септември, 5 дни преди клубът да обяви новото място на провеждане, беше докладван удар на украински морски дронове по крайбрежната ивица на Сочи. По данни на властите в Краснодарския край са ранени около 30 души, сред които 2 деца. Атаката е извършена по време на концерт в крайбрежна зала „Фестивальный“. Публиката е евакуирана, а по крайбрежието избухва пожар. Заплахата от морски дронове изисква и мерки за защита откъм морето, включващи наблюдение от брега и патрулни плавателни съдове. Разположените в района зенитно-ракетни комплекси не изчерпват необходимата защита.

Атаките от началото на месеца обаче са извършени след момента, в който уведомлението е било изпратено до гостите на събитието. Те илюстрират продължаващата заплаха за района, но сами по себе си не дават обяснение на вече взетото към онзи момент решение.

Ударите засягат и други части на Краснодарския край. Рафинерията в Туапсе беше атакувана цели четири пъти в рамките на няколко дни от средата на април до 1 май. При последния удар срещу нея беше запален морският терминал, а предходните доведоха до загинали и разлив на гориво към реката и морето. В нощта срещу 12 август губернаторът Вениамин Кондратиев съобщи за двама загинали, сред които 8-годишно дете в Новоросийск, и 12 ранени при мащабна атака с дронове.

Преместването в Московска област не поставя форума извън обхвата на украинските дронове. През нощта срещу 2 септември Росавиация ограничи работата на летищата „Внуково“, „Домодедово“ и „Шереметьево“ заради приближаващи безпилотни летателни апарати. На следващата нощ кметът Сергей Собянин съобщи за 10 свалени дрона на подстъпите към столицата. Евентуалното предимство на новото място би зависело от конкретните условия за охрана и противовъздушна защита.

Сведенията за удари по Геленджик, Сочи и „Сириус“, заедно с изключително редките посещения на Путин и последователното избягване на Европейска част на Русия, подкрепят хипотезата, че заплахата е решаваща за тези решения. Ако обяснението на източниците на Financial Times е коректно, преместването на „Валдай“ е конкретен пример как заплахата влияе върху организацията на ежегодни събития от ключово значение за Путин.

Списъкът с условия за Киев тръгна от руски медии

🇺🇦📄🇺🇸 Списък с условия за прекратяване на войната, представен като съдържание на нов мирен план, предложен от САЩ, се появи в руски издания на 5 септември, само часове преди двамата специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да седнат срещу президента Владимир Путин в Кремъл. На същия ден киевското издание „Главком“ ги преразказа, като при всяка ключова точка подчерта, че става дума за предполагаеми условия, и изрично посочи, че няма потвърждение за автентичността на документа. За по-малко от денонощие списъкът се върна обратно в руското медийно поле, на този път беше представено като информация, публикувана от украинско издание.

„Главком“ не се позовава на собствени източници и не посочва конкретна руска медия: препраща общо към руски публикации и представя всяка точка условно. В последвалите руски преразкази обаче произходът на информацията вече е обърнат. „Лента.ру“ озаглави материала си „В Украйна публикуваха детайли за новия мирен план на Тръмп“; EADaily и URA.RU го представиха като сведения от украинска медия, а „Ридус“ дори приписа на „Главком“ собствени източници. Така твърдение, появило се първоначално в руското медийно пространство, се върна в него като украинска новина.

Във версията, преразказана от „Главком“, Украйна изтегля войските си от определена част от Донбас, Русия се задължава да не разполага своите въоръжени сили там, а между двете страни се изгражда буферна зона с международен контингент под мандата на ООН. За тази територия се предвижда разграничение между фактическото и юридическото положение: без руски войски на място, но формално под руска юрисдикция. За част от Запорожка област е описан отделен механизъм, при който украинската юрисдикция се запазва, а в буферната зона също могат да се разполагат военнослужещи под мандата на ООН. Следват референдум и избори, след които новоизбраните украински власти вписват в конституцията отказ от бъдещите опити за връщане на териториите със сила, закрепват статут извън военни съюзи, който изключва не само членство в НАТО, но и участие във всякакви военни алианси, и подписват всеобхватен мирен договор, ратифициран по специална процедура с участието на ООН. Изброени са и ограничение на числеността на въоръжените сили, езикова политика и държавно устройство.

Мащабът на евентуалното изтегляне се вижда от картата. Последните ежегодни обобщения на DeepState и Института за изследване на войната (ISW), излезли в началото на годината, оценяват руската окупация на 78,1% от Донецка и 74,8% от Запорожка област, а оттогава силите на Москва продължават да напредват в двата региона, но с изключително бавно темпо. Свободната част от Донецка област вече е концентрирана основно около агломерацията Славянск–Краматорск – последната голяма градска зона, контролирана от Украйна. Темпът, с който тази територия намалява, също е проследим: през юли DeepState отчете нетно разширяване на окупираната територия с едва 88 кв. км по цялата дължина на фронта. ISW смята, че при подобна динамика пълният контрол над Донецка област остава недостижим за Русия поне до 2032 г. Ако преразказът на предполагаемия план е точен, той би изискал Киев да отстъпи по силата на споразумение територия, която руското настъпление не съумява да завладее за 4 години и половина пълномащабна война и общо 12 години въоръжен конфликт в Донбас.

Ядрото на тези условия не е ново. Проектът от 28 точки, изготвен от Уиткоф заедно с държавния секретар Марко Рубио и Кушнър, предвиждаше изтегляне на украинските сили от териториите под техен контрол в Донецка област и превръщането им в демилитаризирана зона, конституционна забрана за присъединяване към НАТО, таван от 600 000 души численост на Въоръжените сили на Украйна и провеждане на нови избори в срок от 100 дни. Ноемврийският проект включваше и темите, които сега стоят в края на списъка: правила по образец на ЕС за религиозната търпимост и защитата на езиковите малцинства. Съществената разлика е в механизма за изпълнение. През ноември той беше поверен на Съвет за мир начело с Тръмп, докато в сегашния списък ООН получава централна роля – както с мироопазващ контингент в буферните зони, така и като гарант на процедурата по ратификация. След мирните преговори в Женева в края на ноември 2025 г. американският план беше намален от 28 на 19–20 точки именно заради отпадането на част от тези условия.

Последователността „референдум – избори – нова власт – конституционна промяна“ влиза в противоречие с поне две разпоредби на украинската конституция. Член 73 от върховния закон предвижда, че въпросите за промяна на територията се решават единствено с национален референдум. Член 157 забранява всякакви изменения, насочени към нарушаване на териториалната цялост, и отделно постановява, че конституцията не може да се променя при влязло в сила военно или извънредно положение. На 14 юли Върховната рада гласува за продължаване на военното положение и мобилизацията до 31 октомври 2026 г. При тази правна рамка описаната политическа последователност не може да започне преди отмяна на военното положение: първо примирието трябва да се задържи достатъчно дълго, а едва след това могат да последват каквито и да е политически стъпки. Първата алинея на член 157 би останала отделен правен проблем и след това, тъй като клауза за отказ от връщане на териториите със сила вероятно би стигнала до Конституционния съд.

Потвърдената информация за преговорите в Москва и Киев е значително по-оскъдна от самото съдържание на изплувалия списък. В руската столица разговорът продължи 3 часа и 10 минути; освен Путин участници в него бяха близкият му съветник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Ушаков оцени срещата като съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в атмосфера на доверие. По думите му специалните пратеници са изложили „цяла поредица съображения“ за възможните пътища към прекратяване на войната, които ще бъдат поставени в последващите разговори в Киев. Белият дом обяви „съдържателни планове за следващите стъпки“, които ще бъдат оповестени „през следващите седмици“. Пробив не беше обявен, а Путин отново постави въпроса за „първопричините“ на войната.

На 6 септември Уиткоф и Кушнър проведоха три кръга разговори в Киев, в които се включиха съветниците по национална сигурност на Обединеното кралство, Франция и Германия. Украинската група включваше Кирило Буданов, Сергий Кислиця, Рустем Умеров и Давид Арахамия. Преди срещата президентът Зеленски заяви, че украинските предложения са подготвени и че бъдещият мир трябва да бъде „достоен“. След края на разговорите той посочи като неотложни приоритети противовъздушната отбрана, енергийната помощ, доставките на американски втечнен природен газ и пакет за зимата, а като дългосрочни – гаранциите за сигурност, икономическите гаранции, възстановяването и развитието на въоръжените сили. Териториалния въпрос той не коментира по същество, а го остави за най-високо политическо ниво: според него сложните въпроси могат да бъдат решени само от лидерите.

Функцията на подобен текст може да се прецени по-лесно от неговата автентичност. Той се появи малко преди срещата в Москва, а не след нея. Възпроизвежда ноемврийския проект във версията му отпреди преговорите в Женева, а не съкратения след тях вариант. След това беше препубликуван от украинско издание, което улеснява последващото му цитиране като сведения от украински източник. Това прави хипотезата за информационна операция силно вероятна – позиция, пусната в обращение, за да оформи очакванията преди разговора, а не точен препис на документ, оставен на масата в Кремъл.

Сбербанк започва сверка на военноотчетните данни на 287 000 свои служители

🇷🇺🏦🪖 От 10 септември Сбербанк ще сверява данните за военния отчет на всичките си служители – над 287 000 души в най-голямата руска банкова институция. Решението е било обявено на вътрешно събрание, посветено на отсрочките от мобилизация, проведено на 28 август. Подобно общо събрание банката организира за първи път. За него съобщи независимото руско издание „Можем объяснить“ на 4 септември, позовавайки се на анонимен служител, присъствал на живо, който е предоставил и част от вътрешната кореспонденция.

Правилото, обяснено на служителите, е просто: възможността за отсрочка от мобилизация зависи от това дали техните данни в регистъра на военния отчет са актуални и коректни. „Накратко, отсрочка могат да получат всички служители, чиито данни са коректни“, цитира думите от събранието източникът. Това значи, че човекът трябва да е регистриран по настоящ адрес и информацията за него в регистъра да отговаря на действителността. Ако се е преместил в друг град, но не е обновил данните си, няма да получи отсрочка. На присъстващите е препоръчано периодично сами да проверяват дали регистрацията им е актуална.

Няколко категории служители няма да могат да попаднат в списъците за отсрочка независимо от това дали данните им са изрядни: стажанти, работещи по договор за съвместителство, дистанционни служители, хора с връчено мобилизационно предписание и отписани от военен отчет. За всички останали, чиито данни са актуални, служителят обобщава, че би трябвало да могат да получат отсрочка. Представител на банката е подчертал, че Сбербанк само уведомява служителите и изпълнява изискванията за военна регистрация, а решенията се вземат от „други хора“. Първият въпрос от залата е бил дали ще има мобилизация; според един от участниците отговорът е бил: „Путин каза, че няма да има“.

В руското право отсрочката от мобилизация за служители на определени предприятия не се предоставя по лично искане, а след заявление от работодател. Целта е при мобилизация ключови служители да останат на работа и дейността на предприятието да не бъде нарушена. Работодателят подава във военния комисариат списък на служителите, за които иска такава отсрочка, но длъжностите и професиите, които могат да бъдат включени, се определят по секретен списък на Междуведомствената комисия по въпросите на отсрочките от мобилизация. Затова конкретният служител не може да провери по закон дали попада сред защитените категории и на практика може единствено да следи дали собствените му военноотчетни данни са актуални и коректни.

Комисията промени механизма съвсем наскоро с постановление № 7дсп от 26 април 2024 г. Действащите до онзи момент отсрочки бяха продължени до 21 март 2025 г., а от следващия ден отменени. Така големите работодатели трябваше да съставят наново списъците на служители, за които може да се поиска защита от мобилизация.

Разликата спрямо 2022 г. е преди всичко в предварителната подготовка. Преди частичната мобилизация от септември 2022 г. служителите на Сбербанк не са имали предварително уредени отсрочки и въпросът се е решавал в движение, след като кампанията вече е започнала. Обявената тогава мобилизация на 300 хиляди запасняци доведе до напускането на 900 000 мъже от територията на Руската федерация, според оценка на Центъра за източни изследвания със седалище във Варшава. Сега административната база се актуализира предварително, а не след началото на евентуално призоваване. Контролният пакет на Сбербанк е държавен и през 2020 г. бе прехвърлен от Централната банка на правителството, така че разговорът със служителите се води от работодател, който сам по себе си е част от държавния сектор.

Сбербанк далеч не е изолиран случай. През юли три руски делови издания, насочени към счетоводители и специалисти по човешки ресурси, публикуваха практически инструкции за провеждане на военен отчет при призоваване на запасняци: „Бизнес.ру“ на 7 юли, „Главбух“ на 24 юли и „Российский налоговый курьер“ на 27 юли. Текстовете обясняват как се проверява мобилизационно предписание, как се действа в случай на получена призовка и как се известява военният комисариат. Като непосредствен повод изданията посочиха глобите при пропуснато уведомяване.

Успоредно с това рязко скочи търсенето на специалисти по военен отчет и мобилизационна подготовка. На 31 юли 2026 г. в HeadHunter е имало публикувани 2500 подобни обяви срещу 145 за цялата 2021 г. Авторите им включват московското правителство, „Роскосмос“, „Почта России“ и холдингът En+ на Олег Дерипаска.

Ден преди събранието в Сбербанк популярният канал ВЧК-ОГПУ в Telegram, който често публикува изтекли вътрешни документи, но при този случай без потвърждение от втори източник, съобщи, че металургичният комбинат на „Евраз“ в Нижни Тагил е издал заповед за съставяне на списък на служителите, за които може да бъде поискана отсрочка от мобилизация, и е събирал подписи от работниците. Публично потвърждение от компанията съвсем очаквано няма.

Административната подготовка вече разполага и с нужната техническа инфраструктура. Единният регистър за военен отчет събира в реално време данни от МВР, данъчната служба, Социалния фонд и медицинските организации. Призовка, публикувана в регистъра на призовките, се счтита за връчена след изтичане на 7-дневния период, а забрана за напускане на страната влиза в сила още с нейното въвеждане в системата. Срокът за явяване във военния комисариат беше удължен от 20 на 30 дни.

Федерален закон № 412 от 4 ноември 2025 г. въведе и целогодишен призив за срочна военна служба, който влезе в сила от началото на 2026 г. Призивните комисии съвещават през цялата година, въпреки че самото изпращане на новобранците се запазва два пъти годишно – пролет и есен. Това не е мобилизация. Общото между двете процедури е, че използват една и съща система за военен отчет, която вече обхваща всичките подлежащи на регистрация.

Тази подготовка се обуслява от необходимостта Русия постоянно да попълва личния състав на въоръжените си сили. Кремъл и Министерството на отбраната са поставили на регионите цел да осигурят общо 409 000 свежи военнослужещи на договор в рамките на годината, съобщи Financial Times на 10 август. През първото полугодие са сключени около 200 000 договора, според Дмитрий Медведев – т.е. към началото на юли не е била изпълнена дори половината от годишната цел.

Украинските разузнавателни служби отчитат спад от около 30-40% в няколко руски области сред групите, които до момента са захранвали значителна част от новодошлите военнослужещи: длъжници, затворници и мигранти.

Указът за частичната мобилизация от септември 2022 г. никога не е отменян и към момента продължава да действа. Това значи, че нова мобилизационна вълна формално не изисква издаването на нов указ – нужно е единствено съществуващият механизъм отново да бъде задействан. Именно готовността на този механизъм повишава новите инструкции, назначенията на специалисти, електронният регистър и актуализирането на корпоративните списъци.

The Economist съобщи на 30 август, цитирайки на свои източници, близки до Кремъл, че през лятото Путин е взел окончателно решение за поемане на курс към ескалация, поради което са необходими 300-400 хил. нови военнослужещи. Според изданието тежестта по тяхното осигуряване се прехвърля все по-отчетливо към регионалните власти, за да се запази общественото недоволство предимно на местно ниво.

Има и едно по-прозаично обяснение: годишната сверка с военните комисариати е законово задължение на всяко предприятие съгласно Положението за военния отчет, а есента е обичайният период за провеждането ѝ, но това не дава отговор нито общото събрание, което Сбербанк свиква за първи път в историята си, нито факта, че първият въпрос от залата е бил дали предстои нова мобилизационна вълна. Моментът на самата проверката също заслужава внимание: тя започва едва 8 дни преди изборите за Държавна дума, насрочени за 18-20 септември, и приключва след тях.

До края на годината руските власти почти сигурно ще разполагат с актуализирана система на служителите в големите предприятия, които ще имат право да получат отсрочка от нова мобилизация. Това не означава автоматично, че вече е взето решение за нова мобилизационна вълна, но заедно с ескалацията на войната, за която очевидно сигнализира Кремъл, се очертават достатъчно сериозни индикации, че такава наистина предстои.

Анализ: Посланието на ЦРУ спря при Бортников, а ударите по Киев продължиха

🇷🇺🕵️🇺🇸 Посланието, което директорът на ЦРУ Джон Ратклиф отнесе в Москва на 25 август, не стигна лично до президента Владимир Путин. Ратклиф го предаде на директора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и на директора на Службата за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин. Разговорите в руската столица бяха последвани от масирани удари с дронове и ракети по Киев в следващите 10 поредни нощи, а на 4 септември руски камикадзе дрон се взриви в централата на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) на ул. „Володимирска“ – първи подобен удар от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

The Washington Post съобщи, цитирайки западни официални лица и висши представители на руския елит, че посещението не е успяло да убеди Путин да отстъпи по Украйна, а по-скоро е засилило неговата решимост в търсенето на военна победа. Според тези източници Ратклиф е разубеждавал ръководството на службите на Москва, че имат силна позиция на бойното поле, дори напротив, че всяка следваща ескалация ще влоши сметка на руския лидер, а очакването му Украйна да предаде целия Донбас „просто няма да се случи“. Един от западните събеседници на американския ежедневник доведе крайния резултат до едно изречение: опитът да бъде убеден Путин да спре войната, е бил тълкуван от самия него като слабост.

Изборът на събеседник е бил съзнателен и целенасочен. Според изданието администрацията е определила Бортников за основно лице за контакт заради мястото му в тесния кръг на руския държавен глава и неговия опит с размените на военнопленници. Това е канал, избран заради доказаната си пропускливост, не заради правомощията, които стоят зад него. Ръководителят на ФСБ е една от фигурите, които имат възможност да предадат търсеното послание, но не може да преразгледа военните цели на кампанията – същите зависят изцяло от решенията на Путин.

Москва остави срещата в сивата зона на признанието. В деня на пристигането Кремъл многократно отрече да са планирани разговори с представители на САЩ, а журналисти часове наред правиха опит да установят кой точно е кацнал в руската столица с военно-транспортния самолет Boeing C-17 Globemaster III, опериран от ВВС на САЩ. По-късно Наришкин потвърди единствено че са обсъдени „няколко въпроса, които влизат в компетентността на разузнавателните служби“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сведе случилото се до рутинни контакти между службите на двете страни. Рамката е удобна за домакина, тъй като му оставя свободата да не третира чутото като официална позиция на Вашингтон, а като необвързващ работен обмен.

Сравнението с най-близкия прецедент е показателно. През ноември 2021 г. Уилям Бърнс отиде в Москва по нареждане на тогавашния президент Джо Байдън, за да отправи предупреждение за струпването на войски около Украйна; той се срещна със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев и самия Наришкин, но говори и лично с Путин, който едва три месеца по-късно започна пълномащабната си война. Тоест дори версията на визитата, при която предупреждението стигна до вземащия решенията, не успя да ги промени, а сегашната версия дори спря едно стъпало по-рано.

Отговорът беше даден във въздуха. През нощта срещу 1 септември руската армия нанесе нови удари срещу Киев, които продължиха над 12 часа и включваха хиперзвукови ракети „Циркон“, балистични „Искандер-М“ и севернокорейски KN-23, последвани от почти денонощна вълна от удари с реактивни дронове, при които бяха убити най-малко 12 цивилни, от които 8 в рамките на града, включително 6 служители на държавните железници „Укрзализниця“. Това бе шестата поредна нощ на тежки удари по столицата, серия без аналог за четири години и половина руска военна агресия. Обобщението, което води Kyiv Independent от началото на кампанията миналия месец, говори за най-малко 53 убити и 134 ранени в Киев и региона. Целите включват енергетика, водоснабдяване, супермаркети и складове за храни.

Отслабналото прикритие на ПВО над столицата е причината, поставена от The Washington Post в центъра на обяснението му: Путин смята, че то позволява натиск, който до зимата може да принуди Киев да се изтегли доброволно от своите територии в Донбас. Според същите източници политическото ръководство в Кремъл очаква ударите по енергетиката и водоснабдяването в Киев и областта да причинят максимален обществен  гняв и това в крайна сметка да принуди властите в Киев да се съгласят с руските ултиматуми. Ударите през 10 поредни нощи без прекъсване сочат, че темпът е поносим: серията не прекъсна нито заради изчерпване на средствата, нито заради дипломатическия календар.

Източник на The Washington Post, близък до руската дипломация, тълкува ударите за сигнал към Вашингтон, че Русия продължава настъпателната си кампания и не вижда основание да омекне. Мотивът остава заявен от този източник и няма официално потвърждение от руска страна, но устойчивата кампания за натиск към столицата в продължение на 10 поредни нощи, удар по сградата на контраразузнаването и игнорираното предложение на САЩ за взаимна пауза съвпада много по-отчетливо с описанието му по-добре, отколкото с всяко друго обяснение.

Руската цел, определена от Ратклиф за неизпълнима, стъпва на конкретни сметки като довод. Украинският мониторинг проект DeepState отчете за целия юли нето прираст от 36 кв. км по цялата фронтова линия, и то през най-кръвопролитния месец за руските сили от началото на годината: 42 860 убити и тежко ранени, по данни на Генералния щаб на ВСУ. Изводът на проекта е категоричен – при сегашните темпове руските сили нямат шанс да овладеят Донецка област в административните ѝ граници дори до края на следващата 2027 г. Незаетият остатък от нея включва т.нар. „крепостен пояс“ на агломерацията Славянск–Краматорск. Оттук идва и логиката на въздушната кампания: онова, което фронтът не дава в срок, руското командване опитва да получи чрез натиск върху тила.

Зад решението стои сметка, която Путин е направил и приел. Представител на руския бизнес елит пояснява схващането на руския държавен глава, който счита още няколко месеца война за поносима цена за Русия и за сериозен проблем за Украйна, защото тъй като населението ѝ понася по-зле натиска върху енергетиката и водата, отколкото руското понася недостига на горива. Числата, върху които стъпва тази оценка, са добре известни. Федералният бюджет излезе на дефицит от 6,455 трлн. рубли за януари–юли по предварителната сметка от Министерството на финансите, а The Washington Post дава същата дупка като 74,4 млрд. долара, или 2,8% от БВП. Горивната кампания на Украйна е оставила извън строя мощности с годишен капацитет от над 83 млн. тона, близо 1/4 от руската нефтопреработка. Производството на бензин през юни падна с около 25% на годишна база, а правителството удължи забраната за износ на бензин и дизел до 31 януари 2027 г. Личният състав за бойното поле в Украйна се набира със същия дефицит: по съпоставката, публикувана от The Economist на 30 август, около 200 000 договора за първите шест месеца на годината стигат колкото да бъдат попълнени понесените в същия период 196 700 убити и ранени.

Обратната хипотеза също има известна логика. Сергей Вакуленко от Фондация „Карнеги за международен мир“ посочи още през юни, че руският петролен сектор е разбит, но не и счупен: суровината се пренасочва към морски износ вместо към преработка, а разхлабването на стандарта, при което Евро-3 се продава като Евро-5, върна наведнъж към вътрешния пазар големи количества. Възможно е двете твърдения да са верни едновременно. Мерките изместват проблема, вместо да го решават, тъй като суровият петрол на танкер не пълни бензиновите колонки, а разхлабеният стандарт е еднократен кризисен ход. Точно затова хоризонтът, в който сметките на Кремъл все още излизат, се измерва в месеци, не в седмици. Това е и периодът, който според The Economist от 30 август Путин е решил да използва за мобилизиране на 300–400 хил. души към армията, паралелно с нова масирана кампания на удари по украинската енергетика.

Асиметрията около днешните разговори затваря картината. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър идват в Москва днес, преди утре да посетят Киев – първата им визита в украинската столица, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп се върна в Белия дом. Според Bloomberg източници, близки до Кремъл, оценяват шансовете за споразумение като изключително ниски и смятат, че Путин ще приключи войната единствено с неговите условия. Вашингтон поиска от Киев нова пауза на далекобойните удари по руска територия за времето на разговорите и очаква от руското командване да прекрати ракетните удари срещу Киев за същия времеви интервал. Само едната страна изпълни. Вечерта на 4 септември Зеленски обеща, че Украйна ще осигури нормалното функциониране на руското въздушно пространство, и призова отсрещната страна за същото; по сведения от източници на „Украинска правда“ в няколко украински бригади и висш служител в сектора за сигурност, украинските войски са получили заповед да не откриват огън от полунощ на 5 септември до 23:59 ч. на 8 септември. Официално обявление по този въпрос не е правено. Руски отговор на отправеното предложение също няма.

Според Axios, при посещението си в Москва Ратклиф е поставил и идеята за тристранни разговори между Тръмп, Путин и Зеленски, а източници на Bloomberg допускат, че разговорите днес ще покажат дали Путин е готов да коригира поне частично своята позиция. Това значи, че американската мисия не е ограничена до предупреждение и натиск, а е включвала и конкретно дипломатическо предложение. Кремъл обаче не му е дал публичен отговор, а ударите по Киев продължават и няма налице признаци, че предложението е довело до промяна в руското поведение.

Оттук следва и основният извод – Вашингтон вече използва най-прекия наличен канал за комуникация с руското ръководство: директорът на ЦРУ предаде посланието на ръководителите на ФСБ и СВР, но това не доведе до видима промяна нито в руските условия за прекратяване на войната, нито в интензивността на ударите срещу Киев. Напротив, през следващите дни последва нова серия масирани атаки.

В този смисъл посещението на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не е придружено от публично известен нов инструмент за натиск върху Москва. Те ще се опитат да постигнат политически резултат, след като руското ръководство вече е било предупредено за американската оценка на положението по фронтовата линия и въпреки това не е показало готовност да промени основните си искания.

Затова изглежда много вероятно разговорите днес да приключат без ключова промяна в руската позиция по отношение на Донбас и без руски ангажимент за взаимна пауза на далекобойните удари. Усилията за дипломатическо решение продължават, но към момента няма видим признак, че страните се приближават до съгласие по основните спорни въпроси.

Очевидно каквато и да било смислена промяна в позициите би изисквала промяна и във военната ситуация. Засега две обстоятелства дават на Москва основания да смята, че може да продължи сегашната стратегия още известно време: отслабената украинска ПВО, особено над столицата Киев и схващането на Кремъл, че руската икономика и бюджет могат безпроблемно да понесат още няколко месеца война.

Анализ: Путин обясни войната пред учителите с косатки и бели мечки

🇷🇺🐋 Руският президент Владимир Путин обясни пълномащабната си война срещу Украйна с пример от хранителната верига в Арктика, след което заръча на учителите да предадат това на децата. Въпросното изказване беше направено по време на среща с преподаватели и студенти в Московския педагогически държавен университет три дни преди новата учебна година, и беше цитирано от пресслужбата на Кремъл съвсем дословно.

Поводът беше съвсем безобиден. Дмитрий Баланчуков преподава китайски и английски език в гимназия № 22 в Белгород и носи държавното отличие „Учител на годината на Русия“ за 2025 г. Като част от наградата той получава пътуване до Северния полюс с атомен ледоразбивач по проект на „Росатом“, в който участват и ученици от десетки държави.

Пред Путин Баланчуков говореше за наставничеството и между другото спомена експедицията. Президентът видимо се заинтересува:

„Интересно ли беше на Северния полюс?“

„Невероятно.“

„А какво интересно има там? Там е бяла пустиня и толкова.“

Учителят отговори, че най-важното не е било къде са се намирали, а с кого. Тогава Путин попита за белите мечки. Баланчуков разказа, че е успял да види две – огромни.

От белите мечки до войната срещу Украйна се оказаха нужни нищо повече от три изречения.

„Представете си, там наблизо обитават косатки, те ядат тези мечки като дребна риба. Просто се нахвърлят на глутница и ги разкъсват на части. Всичко е много интересно. Да, да, такава хранителна верига. И за това също трябва да се разказва на децата, за да разбират в какъв свят живеем и защо провеждаме специална военна операция.“

След това Путин каза „Моля“ и предостави думата на следващата участничка – аспирантка по методика на обучението по физика. До края на срещата темата не беше повдигната отново. Войната срещу Украйна бе въведена, обяснена чрез косатки и приключена в рамките на минута.

Съюзът „и“ в предпоследното изречение върши повече работа от целия останал пасаж. Войната не влиза в разговора като отделна политическа, историческа или морална тема, а като поредния факт по природознание, който децата трябва да усвоят наред с предходния: учителите следва да им разказват и за косатките, и за „операцията“. Арктическата фауна и най-голямата война в Европа след 1945 г. са поставени в една и съща категория, а към педагога е отправено общо методическо указание – да обяснява и двете, за да знаят учениците „в какъв свят живеем“.

Обяснението идва срещу наименование („специална военна операция“), чието съществуване беше посветено на това да прикрие, че там се води истинска война. Децата трябва да научат в какъв точно свят живеят, но войната се представя с термин, чиято основна функция е тя да не бъде назовавана като такава.

И природонаучната част от разказа не издържа проверка. Косатките, които в последните две десетилетия проникват все по-надълбоко в Арктика, ловуват нарвали, белуги и гренландски китове. Няма данни те да практикуват систематичен лов на полярни мечки.

Регистрираните сблъсъци са единични и включват преследване или тормоз над мечки, които плуват между ледени блокове или са останали върху отчупени ледени късове. Най-известният подобен случай е от 2009 г. в Хъдсъновия залив и беше документиран чрез наблюдения на инуитски ловци.

Въз основа на 105 интервюта с ловци от 11 общини в Нунавут канадските изследователи Стивън Фъргюсън и Джеф Хигдън съставят най-подробния наличен опис на плячката на косатките из Арктика, публикуван през 2012 г. Полярната мечка не фигурира в него като редовна плячка.

Още по-неудобен за президентската притча е фактът, че на самия Северен полюс, където е бил Баланчуков, косатки не се срещат. Постоянната ледена покривка е бариерата, която досега ги е държала настрана – и която сега започва да се разпада.

Ако разказът за нападащата „глутница“ изобщо има реален прототип, той води до извод, противоположен на внушената поука. Не хищникът измества мечката по силата на вечен и неизменен природен закон. Топенето на леда допуска в нейния ареал животно, което преди не е можело да достигне толкова далеч на север. Дори метафората, избрана да представи войната като естествен ред на нещата, всъщност разказва за нарушаването на този ред.

Всичко останало в срещата между Путин и преподавателите остана в рамките на образователната политика и беше изложено в обичайния технократски регистър. Президентът предложи да се обсъди изпълнението на подписания през юли указ за допълнителна подкрепа на учителите. Съобщи, че конкурсът за педагогика расте, а средният бал на приетите е скочил от 54 на 70. Обеща намаляване на административната тежест и се обяви категорично против закриването на малките селски училища.

Половин час преди арктическия епизод пред същата зала Путин формулира и основната задача на руския учител – по начин, напълно противоположен на това, което самият той направи малко по-късно. В интернет има много информационен боклук и недостоверна информация, предупреди президентът. Затова учителят трябва да помага на младия човек да отделя зърното от плявата и да се научи да мисли самостоятелно.

Материалът, който след това предложи за преподаване, не издържа именно тази проверка.

Същата среща включи и втора животинска притча, отново отправена към Баланчуков. Малко преди епизода с Арктика учителят предложи ветераните на педагогическия труд да бъдат привличани като наставници на по-младите си колеги.

Путин отговори:

„Веднага си спомних Джек Лондон, когато аборигените на север оставяли старците си да бъдат изядени от вълците, защото племето не можело да ги мъкне със себе си. И всичко изглеждаше доста жестоко. Но такъв им е животът. А ние имаме друг живот.“

След това продължи с думите, че ветераните заслужават огромно уважение.

Двете притчи са произнесени в рамките на 20 минути и носят взаимно изключващи се поуки. В първата природната жестокост е онова, което отличава „техния“ свят от руския: те живеят така, а ние – другояче; затова не изоставяме възрастните си хора. Във втората същата природна жестокост вече е представена като обяснение защо Русия води война.

Между двете не настъпва нито политическа, нито философска промяна. Зададен е само въпросът за белите мечки.

Животинските притчи съпътстват съзнанието на руския президент още от самото начало на публичната му биография. В книгата с интервюта „От първо лице“ от 2000 г. Путин разказва как на ленинградско стълбище преследвал плъх с пръчка, докато най-сетне не го притиснал в ъгъла. Тогава изплашеният плъх се обърнал и се нахвърлил върху него. От този случай, споделя Путин, завинаги разбрал какво означава да притиснеш някого в ъгъла.

На годишната си пресконференция през декември 2014 г. Путин представи Русия като мечка, която няма да бъде оставена на мира дори ако престане да гони прасенца из тайгата и премине на горски плодове и мед. Според него винаги ще се намери някой, който ще поиска да я окове с вериги, а след това да извади зъбите и ноктите ѝ. Под „зъби и нокти“ Путин разбираше руските сили за ядрено възпиране.

През октомври 2015 г. по време на изказване във връзка с военната интервенция в Сирия, той изтъкна, че ленинградската улица го е научила на едно правило още преди 50 години: ако боят е неизбежен, трябва да удариш пръв.

Във всеки от тези три по-ранни разказа говорещият заема позицията на по-слабата и застрашената страна. Плъхът е притиснат в ъгъла, мечката искат да оковат с вериги, а момчето удря първо, защото иначе ще бъде набито. Всяка формула оправдава насилието като неизбежна самозащита и запазва за разказвача ролята на онзи, който няма избор.

Репликата от 29 август обаче променя тази позиция. Косатките не се защитават от нищо. Те нападат заедно и разкъсват едрото, силно животно, което Баланчуков току-що е описал като огромно. Разказът при това е поднесен с нескрито, дори нездраво увлечение: „Всичко е много интересно.“

Промяната не е в жанра, а в мястото, което разказвачът заема вътре в него. Този път той не се разпознава в притиснатия плъх, вързаната мечка или застрашеното момче, а в глутницата хищници. С това се променя и характерът на обяснението.

В миналото официалните оправдания на Москва все пак претендираха да бъдат аргументи, макар и твърде лесно опровержими: разширяването на НАТО, защитата на рускоезично население, историческо единство между руснаци и украинци и прочее пропагандни тези.

Един аргумент може да бъде проверен и оборен. Хранителната верига обаче не може. Тя няма цели, а само позиции; не се обсъжда, а само се описва. Никой не съди косатката за това, което се храни инстинктивно в природата.

По този начин тезата премахва както въпроса за вината, така и за смисъла. Войната вече не е представена дори като наложена от обстоятелствата политика, а като природен процес – нещо, което силните правят на слабите и което децата трябва да приемат като устройство на света. Вероятно затова репликата е толкова кратка: в нейната логика няма какво повече да бъде обяснявано.

Адресатът съвсем не е случаен. От 1 септември 2026 г. всички класове в руските училища учат по единни учебници по история под редакцията на Владимир Медински и Анатолий Торкунов. В тях агресията срещу Украйна има собствен раздел. Всяка учебна седмица започва и с час по „Разговори за важното“, чиито сценарии се разработват централизирано и се изпращат на класните ръководители.

В това видео Путин не говореше пред произволна телевизионна аудитория, а пред избрана част от хората, които трябва да водят тези часове. Именно на тях той обясняваше какво следва да разказват на следващото поколение руснаци.

И го каза чрез учител от Белгородска област. През август украински дронове поразиха погранични селища в региона почти ежедневно. На 2 август в село Принцевка загина 13-годишно момче.

Към 23 август областните власти все още не бяха стигнали до решение дали учениците могат да започнат учебната година присъствено. Присъственото обучение беше възстановено в 30 от 33 колежа, докато пет детски градини преминаха в режим на дежурни групи.

Пред човек, за чиито ученици въпросът „в какъв свят живеем“ има съвсем буквален и всекидневен отговор, Путин избра да говори за Северния полюс. Вместо разрушенията, тревогите и смъртта, които той самият доведе в собствената си страна, той им предложи теза с косатки, разкъсващи мечки – и инструкция това да бъде преподавано като канонично обяснение на подрастващото поколение руснаци.

Руските държавни медии предадоха думите му без каквато и да е нотка на изненада. „Известия“, „Взгляд“, „Аргументи и факти“ и 360 публикуваха заглавия, според които Путин е обяснил причините за „операцията“ с пример от арктическата фауна. Сравнението е представено като пълноценно обяснение, а не като абсурд, логическа несъстоятелност или дори като момент на политическо откровение.

Като отделно събитие репликата бе забелязана основно от редакции извън руското медийно пространство. Именно тук е втората – и вероятно по-съществената – половина на епизода. Президентът на Русия сведе войната до измислена сцена с косатки, възложи на учителите да я предават на децата, а политическият, общественият и медиен елит прие всичко това без нито един въпрос и без нито една критика.

Инструкцията бе спусната само веднъж, след което нормализирана мигновено и машинално. С нула възражения и нула опити за критика, израз на неодобрение или поне на недоумение. И ето че поредният абсурд просто не предизвика реакция, защото вече функционира като официален език.

Шефът на ЦРУ разговаря в Москва с разузнаването, но не с Путин

🇺🇸🕵️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф прекара няколко часа в Москва вчера, където разговаря с ръководителите на руското разузнаване, но без да срещне с президента Владимир Путин. Това заяви на следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, като уточни, че Путин е получил доклад с резултати от разговорите. Пътуването е първата визита на ръководител на разузнавателна служба на САЩ в руската столица от началото на пълномащабната инвазия в Украйна.

Военно-транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster на ВВС на САЩ излетя от съвместна база „Андрюс“ край Вашингтон, направи междинна спирка в Рига на 23 август и кацна на московското летище „Внуково“ на 25 август сутринта. Броени часове преди визитата да бъде оповестена от Кремъл заявиха пред медиите, че не разполага с информация за американски самолет на летище „Внуково“ и че няма планирани срещи с официални лица от САЩ. Самолетът напусна Москва около 19:00 ч. на същия ден. Вашингтон е поискал от Киев да се въздържа от удари по Москва и Санкт Петербург, докато Ратклиф е на руска територия. Киев е трябвало да бъде информиран за съдържанието на разговорите след приключването, но не е потвърдено дали след Москва Ратклиф е продължил към Киев.

Сигнал, че Кремъл е бил готов за визитата, дойде от президентския журналистически пул. Кореспондентът Александър Юнашев съобщи, че Путин е променил работния си график за деня и е отменил голяма проява, подготвяна от стотици хора и насрочена дни по-рано. Какво е било събитието, не беше съобщено.

Съвпадението породи и втора версия. Няколко издания съобщиха, че в деня на визитата Путин е подписал 3 засекретени указа, които са видни от номерацията на официалния портал за правна информация. Номерата 605, 606 и 607 реално липсват. Указ № 604 е от 24 август и урежда мерки за безопасността на обектите на критичната инфраструктура. Публикуваните след него укази № 608, 609 и 610 са от 25 август. Първите два освобождават Елбрус Кутрашев от поста посланик в Ирак, който той заемаше от април 2021 г., и назначават на негово място Тимур Печаткин. Третият указ променя състава на комисиите за хората с увреждания и ветераните.

В същото време обаче празнините в номерацията са обичайни за регистъра, а не изключение. Периодът от 10 юли до 25 август обхваща 128 последователни номера. Публикувани са 71, докато останалите 57 липсват, разпределени в 19 отделни празнини. Има и по-дълги пропуски. Между 4 и 6 август отсъстват 13 поредни номера, а между 15 и 21 август – 7. На самия 24 август липсва и № 600, без това да предизвика публикации.

Не е установено и кога са подписани трите липсващи указа. Предходният публикуван указ е от 24 август, а следващият – от 25 август. Указите с ограничено разпространение обичайно засягат кадрови назначения в силови ведомства, награждаване и въпроси, свързани с държавната тайна – категории документи, редовно появяващи се появяват в календара.

Съществува обаче и по-директен прецедент. На 30 юли 2024 г. Путин издаде 7 закрити указа с номера от 636 до 642. Два дни по-късно в Анкара се състоя мащабна размяна на затворници между Русия и Запада, а закритите документи се оказаха укази за помилване на Евън Гершкович, Алсу Курмашева, Владимир Кара-Мурза и останалите предадени при размяната. Тази версия се споделя и сега: изданието „Важни истории“ допусна, че някой от липсващите укази може да и именно за помилването на Чарлс Зимерман, американец, осъден в Сочи на 5 години затвор заради оръжие, намерено на яхтата му.

Съдържанието на указ № 604 дава повече конкретни детайли от липсващите номера. Документът позволи на държавата да въведе временно управление на обекти от критичната инфраструктура, чиито собственици не са осигурили защита срещу дронове. Мярката идва след повече от година украински далекобойни удари срещу руски рафинерии, помпени станции и електрически подстанции. На практика тя прехвърля цялата отговорност за недостатъчната защита върху собствениците, вместо да осигури средства за тази защита.

Ратклиф не беше единственият чуждестранен гост в Москва на 25 август. На същия ден архиепископ Пол Ричард Галахър, секретар на Ватикана за отношенията с държавите, разговаря с руския външен министър Сергей Лавров. Галахър оглавява делегация, която остава в Русия до 27 август, и повтори призива на папа Лъв XIV за прекратяване на войната и започване на истински преговори с международна подкрепа.

„Готови сме да предложим добрите си услуги по всякакъв възможен начин с надеждата, че такъв желан мир може да бъде постигнат възможно най-скоро“, заяви той и добави, че с Лавров са открили допирни точки. Двамата се договориха и за сътрудничество по хуманитарни въпроси, включително за съдбата на децата, засегнати от войната.

Темата на разговорите на Ратклиф не беше обявена от нито една от двете страни. The Wall Street Journal обяви, цитирайки неназовани източници, че вероятно е донесъл предупреждение, основано на данни от американското разузнаване: Кремъл подготвя нова мобилизация и обмисля провокация към държава от НАТО, с която да изпита решимостта на алианса. Руските официални лица отричат да се подготвя вълна мобилизация и я определят като ненужна. Обсъжда се и версията, че Ратклиф е представил вариант на мирен план.

Датата, около която са концентрирани тези очаквания, е близка. Изборите за Държавна дума са насрочени за 20 септември, а аргументът на украинските и западните анализатори е прост: непопулярна мярка преди вота би понижила резултата на управляващата партия, поради което евентуалното начало на мобилизация се очаква след изборите.

Посещението повтаря схема отпреди близо 5 години. На 2-3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс прекара 2 дни в Москва по поръчение на Джо Байдън, за да предупреди Кремъл да не започва война срещу Украйна. Първо той разговаря със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, а на следващия ден – с директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. С Путин, който тогава се намира в Сочи, Бърнс разговаря по телефона, както съобщи Кремъл. Руската армия нахлу в Украйна три месеца по-късно.

Наришкин е събеседникът, с когото Ратклиф поддържа връзка от началото на мандата си през януари 2025 г. Песков описа посещението именно като контакт между разузнаванията. Този канал изпълнява функция, която дипломатическият в момента не изпълнява: тристранните преговори с участието на Укрйана реално са замразени от февруари, когато започна войната с Иран, а обявеното пътуване на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Къшнър не се е състояло.

На 14 август Лавров заяви, че Путин е готов да приеме двамата, но значение ще имат предложенията, които биха донесли. При това положение е по-вероятно Ратклиф да е предал предупреждение, не предложение. Тази версия обаче се основава на публикация на едно издание, позоваващо се на неназовани източници.

Кремълски съветник посочи британските заводи за дронове като възможна цел

🇷🇺⚔️🇬🇧 Британски предприятия, които произвеждат дронове и компоненти за крилати ракети, могат да бъдат атакувани „не от Русия, а от неизвестни извършители“. Намекът за такива нападения отправи Андрей Фьодоров – бивш заместник-министър на външните работи на Руската федерация и настоящ съветник на президента Владимир Путин – в предаването Newsnight на BBC на 24 август. Думите му прозвучаха часове след като Лондон разреши споделянето на секретни данни за британските части от крилатата ракета Storm Shadow, за да подпомогне производството ѝ в Украйна.

„Нещо може да се случи с предприятия, със заводи, които произвеждат дронове за Украйна“, предположи Фьодоров в разговор с водещия Адам Флеминг. Попитан дали Кремъл изключва действия срещу британски оръжейни производители, той отговори, че не е изключено да има „полувоенни“ действия срещу тях. При последвалите въпроси посочи конкретно производството на дронове и компоненти за Storm Shadow. Според него Путин е подложен на „много сериозен политически и обществен натиск“ да предприеме мерки срещу Обединеното кралство. Относно международното право Фьодоров бе лаконичен: „Откровено казано, кого го е грижа днес за международното право?“

Използваният от него израз не се ограничава до пожар или взрив. Попитан какво конкретно има предвид, Федоров говори за посегателство срещу „конкретно предприятие или система“, което допуска физическа атака срещу производствена линия, но и намеса в мрежите, които я управляват.

Фьодоров не заема държавна длъжност, а Кремъл не потвърди думите му. Изявлението беше направено в британско студио, пред британска аудитория и от човек, от когото руската държава впоследствие може да се разграничи. Възможно е това да представлява единствено реторичен натиск: Фьодоров няма достъп до оперативните решения, а подобни предупреждения от полуофициални руски служители се появяват често, без непременно да бъдат последвани от действия. Описаният от него сценарий обаче наподобява модел, вече установен в британски съдебни производства.

Поводът е решение, обявено по-рано на същия ден в Киев. В Деня на независимостта на Украйна по време на първата си визита в чужбина като премиер, Анди Бърнам съобщи, че разрешава на MBDA да предостави класифицирана информация за британските компоненти на SCALP – френското название на същата ракета. Целта е Франция и Украйна да изградят производствена линия за нейното сглобяване. Решението се базира на лиценза, обявен от президента Еманюел Макрон на 13 юли, който позволява на Украйна да произвежда SCALP, зенитни ракети Aster 30 и планиращи бомби AASM.

Британското решение премахва ограничението върху споделянето на секретни данни, но не и препятствия от индустриална гледна точка. Storm Shadow е крилата ракета с публично деклариран обсег около 290 км и тандемна бойна глава, проектирана за проникване в укрепени и вкопани цели. Производството ѝ изисква малогабаритен турбореактивен двигател, инерциална система за насочване с корекция според релефа и образна инфрачервена система за автоматично разпознаване на целта в крайния участък от полета. Киев трябва да изгради това производство в условия не ежедневни руски атаки. Допълнително ограничение е носителят: наличните ракети се изстрелват от адаптирани щурмови самолети Су-24М, които отдавна не се произвеждат и са останали в ограничен брой.

За Киев стратегическият смисъл на това производство е по-голямата независимост. Готовите ракети биват доставени от британските и френските складове, а всяка партида зависи от отделно политическо решение. Собствената производствена линия има за цел да намали както зависимостта от чуждестранни запаси, така и нуждата от външно разрешение за всяка доставка. Обсегът обаче се запазва без промяна: с около 290 км Storm Shadow може да достига тилови летища и складове в окупираните територии и пограничните области на Руската федерация, но не и заводите по Волга и Урал. За по-далечни цели Украйна разчита преди всичко на своята крилата ракета „Фламинго“ и далекобойните си ударни дронове.

Заплахата има и потенциално конкретен адрес в Източна Англия. През февруари компания Ukrspecsystems откри производствена площадка в Милдънхол, графство Съфолк. Проектът предвижда инвестиция от 200 милиона паунда, завод с площ 11 000 кв. метра, до 500 работни места и полигон за изпитания и обучение в Елмсет. В Милдънхол се произвеждат разузнавателни дронове Shark и PD-2, а обявеният капацитет достига 1000 дрона от различни видове месечно. Няколко месеца по-рано, през ноември 2025 г., министерствата на отбраната на двете страни сключиха договор за лиценз за Octopus – евтин дрон-прехващач с електрическо задвижване, предназначен да сваля ударните „Шахед“ и „Геран“. Обявената цел е производство от порядъка на 2000 дрона месечно.

Британското участие в производствената верига на украински дронове не се изчерпва с едно предприятие. Лицензът за Octopus беше подписан в рамките на 100-годишното партньорство между Лондон и Киев от 16 януари 2025 г. и промени характера на британския принос. Той вече не се ограничава до готова техника от складове: на британска територия серийно се произвеждат системи, предназначени да постъпят директно в украинската ПВО.

Директен руски ракетен удар по такива площадки би означавал прекрачване на прага към открит военен сблъсък с НАТО. Те обаче могат да бъдат уязвими по друг начин. Става дума за промишлени халета, които често се охраняват като граждански обекти и са разположени близо до складове, подстанции и паркинги. За предизвикването на сериозен пожар не е нужна мащабна военна операция, а сравнително малка група за саботажи.

Подобен пожар вече е имало. На 20 март 2024 г. изгоряха складови помещения в Лейтън, Източен Лондон, използвани от украински предприемач за съхраняване на помощи и терминали Starlink, предназначени за Украйна. Щетите бяха оценени на около 1 млн. паунда. В гасенето на пожара бяха въвлечени 60 огнеборци. Последва съдебно дело, в хода на което беше установено, че организаторът Дилън Ърл е получавал задачи от акаунт в Telegram, свързан с ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин, като е действал в интерес на руското военно разузнаване. Ърл и Джейк Рийвс се превърнаха в първите лица, подведени към наказателна отговорност по силата на Закона за националната сигурност от 2023 г. Рийвс получи присъда от 12 години лишаване от свобода. Същият акаунт, известен като Privet Bot, е използван за подстрекаване към палежи и насилие и в други европейски държави.

Директорът на МИ5 Кен Маккалъм предупреди, че този механизъм става все по-рутинен, като британските служби често разкриват опити на чужди държави да възлагат наблюдение, саботаж, палежи или физическо насилие на британска територия. За посредници и изпълнители се използват хора от престъпните среди – от трафиканти на наркотици до дребни криминално проявени лица. При такава схема извършителят няма видима връзка с поръчалата операцията държава, а доказването ѝ може да отнеме месеци разследване.

Официалната руска реакция дойде отделно и беше насочена към друга категория обекти. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи британското решение като „изключително негативно“, заяви, че Лондон „участва в тази война на страната на киевския режим“, и добави, че руските въоръжени сили систематично събират данни за координатите на производствените площадки. По контекста на изявлението става дума за бъдещи ракетни производства в Украйна. Заплахата срещу обекти на британска територия остана изцяло в изказването на Фьодоров, което отговаря на установената руска практика.

Бърнам отговори на обвинението, че страната му подкладжда войната, с въпроса: „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ Той заяви, че ще продължи да подкрепя Киев въпреки „възмутителните заплахи“ от Русия.

Досегашните руски операции в Западна Европа бяха насочени основно към логистиката на военната помощ – складове, транспортни компании и товари по пътя към фронта. Обекти от ранга на Милдънхол изместват веригата една стъпка назад – към производството, което вече се извършва на територията на Обединеното кралство. Така се разширява и кръгът на потенциалните цели.

Ако моделът от Лейтън се повтори, първоначално инцидентът вероятно няма да изглежда като операция от руска страна. Той може да бъде възприет като обикновен пожар в промишлена сграда, чиято връзка да бъде установена чак месеци по-късно – след продължително разследване.

Директорът на ЦРУ пристигна във Внуково с военнотранспортен C-17

🇺🇸✈️🇷🇺 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е пристигнал в Москва за срещи, съобщи CBS News, като се позова на множество свои източници. С кого точно е разговарял и какъв е бил дневният ред, остава неясно, а Кремъл заяви, че няма информация за визитата. Според съобщението Ратклиф е долетял с военнотранспортен самолет на ВВС на САЩ – по начин, който е направил пристигането му видимо за всеки, следящ платформите за проследяване на въздушния трафик.

Става дума за Boeing C-17A Globemaster III с борден номер 07-7181 и позивна RCH4555. Самолетът излетя от международното летище в Рига около 08:50 ч. местно време на 25 август и кацна на московското летище Внуково около 10:04 ч., след като премина през беларуското въздушно пространство. Два дни по-рано, на 23 август, той пристигна в Рига директно от обединена база „Андрюс“ край Камп Спрингс, щата Мериленд, където е базирано и авиационното крило, обслужващо президента на САЩ. Министерство на отбраната на Латвия потвърди, че полетът е надлежно съгласуван и разрешен във въздушното пространство на страната, но отказа допълнителен коментар, тъй като не става дума за латвийска операция.

Изборът на самолет е необичаен за такова пътуване. C-17 е стратегически транспортен самолет, създаден за превозване на войски, тежка бронирана техника и други товари на големи разстояния. Ръководителите на ведомства като ЦРУ обикновено използват Gulfstream C-37B – по-малък самолет на ВВС, предназначен за превоз на високопоставени лица. Именно такава машина кацна във Внуково през февруари 2025 г., за да прибере освободен затворник. C-17 обаче може да изпълнява и командно-щабни задачи: в товарния отсек могат да се монтират специални кабини със защитени комуникации, осигуряващи работно пространство за високопоставени служители.

Разликата между двата самолета се отразява и на публичната видимост на полета. По-малкият Gulfstream може да изглежда като поредния служебен и правителствен полет и обикновено привлича далеч по-малко внимание. C-17 е голяма четиримоторна машина с размах на крилете над 50 метра, а конкретният самолет извърши полета с включен транспондер по маршрут, който онлайн платформите показваха в реално време. Часове преди първите официални реакции той вече беше идентифициран и обсъждан публично.

Подобен полет не би могъл да бъде извършен без предварително разрешение от руската страна. Съгласно член 3, буква „в“ от Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване държавните въздухоплавателни средства, включително военните, нямат право да прелитат над чужда територия или да кацат на нея без изрично разрешение. На практика то често се оформя като дипломатическо разрешение по установената от съответната държава процедура. Латвия вече потвърди, че е разрешила полета в своето въздушно пространство, а за последващия маршрут са били необходими съгласието на Беларус за транзита и на Русия за прелитането и кацането.

Публичната реакция на Кремъл не изясни въпросното разминаване. Говорителят Дмитрий Песков заяви пред журналисти на 25 август, че не разполага с такава информация, и добави, че през седмицата не са насрочени срещи с представители на американската администрация. Това не значи непременно, че руски компетентни ведомства не са разрешили полета, а само че Кремъл не потвърждава неговата задача или предполагаемите срещи. От САЩ също не последва официално потвърждение: говорител на Европейското командване на САЩ (EUCOM) заяви, че няма какво да съобщи, а кабинетът на министъра на отбраната отказа да коментира задачата на самолета. По-късно в социалните мрежи се появиха непотвърдени кадри на автомобилна колона с американски дипломатически номера в Москва.

Американски военни самолети се появяват изключително рядко в руската столица. Според руски държавни медии последният C-17 на ВВС на САЩ е кацнал в Москва през 2017 г., но това твърдение не е независимо потвърдено. Внуково обслужва редовни граждански линии, но също разполага с правителствен терминал, използван от чуждестранни делегации. През януари там пристигнаха специалният пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнър.

Най-вероятният институционален канал за визитата на директор на ЦРУ е Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). От 5 октомври 2016 г. тя се ръководи от Сергей Наришкин. Публично известната му кариера след разпадането на СССР е предимно политическа и административна, макар биографията му да включва и работа като офицер от КГБ в съветското посолство в Брюксел през 80-те години. По-късно заемаше поста вицепремиер между 2004 и 2008 г., ръководител на президентска администрация до 2011 г. и председател на Държавната дума до назначаването си начело на СВР.

Историята на този канал показва, че той остава действащ дори когато повечето други форми на контакт са ограничени. На 2 и 3 ноември 2021 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс посети Москва, където бе изпратен от президента Джо Байдън. Той разговаря с Наришкин и със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев и предаде безпокойството на САЩ от струпването на руски войски по границата с Украйна.

Контактите не прекъснаха напълно и след пълномащабното нахлуване в Украйна. На 14 ноември 2022 г. Бърнс и Наришкин се срещнаха в Анкара. През март 2025 г. Ратклиф и Наришкин проведоха първия си публично известен телефонен разговор след повече от две години. Според изявлението на руската служба двамата са се договорили да поддържат редовен контакт, за да допринасят за международната стабилност и сигурност и за намаляване на конфронтацията между Москва и Вашингтон. По-късно Наришкин заяви, че са си оставили възможност да се свързват по всяко време, и на няколко пъти публично допусна провеждането на лична среща.

Останалите канали между Москва и Вашингтон се намират в значително по-лошо състояние. На 21 август заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви, че двустранните връзки се развиват само по административна, разузнавателна и парламентарна линия; икономическото направление отсъстваше от изброяването му. В края на юли държавният секретар Марко Рубио отхвърли руската теза, че на срещата в Анкоридж е постигната договореност, върху която руската дипломация впоследствие градеше твърденията си за съществуващо съгласие. Обсъжданото от началото на август пътуване на Уиткоф и Кушнър до Киев и Москва остава непотвърдено както от Вашингтон, така и от Москва.

Засега начинът на пристигането говори повече от неизвестното съдържание на визитата. Полетът е получил необходимите разрешения, извършен е с голям транспортен самолет и е преминал с включен транспондер по целия маршрут. Това подкрепя хипотезата, че е било предвидено той да бъде забелязан. За дискретна визита е можело да бъде използван представителният Gulfstream, който би изпълнил същата пътническа задача при значително по-нисък публичен профил, макар и без гаранция, че полетът ще остане невидим за платформите за проследяване.

Възможен е и друг прочит: C-17 се използва, когато трябва да бъдат превозени обемен товар или голяма група хора. Самолетът, който кацна във Внуково през февруари 2025 г., пристигна именно във връзка с предаване на човек. Двете обяснения не се изключват взаимно – една товарна или консулска задача не пречи самото пристигане да носи и политическо послание.

Анализ: спецпредставителят на Путин за САЩ остана без предмета на длъжността си

🇷🇺📉🇺🇸 Кирил Дмитриев, специален пратеник на руския президент Владимир Путин по инвестиционно и икономическо партньорство с чужди държави, е обект на проверка, която отслабва позицията му в Москва. Това обяви френското издание Intelligence Online в доклад от 19 август, достъпен единствено за абонати, а находките в него нямат следа в руските държавни и опозиционни медии. Съобщението идва в момент, в който самата длъжност е останала без съдържание: американското икономическо направление, заради което беше създадена, е затворено от средата на юни.

Постът е нов. Путин го учреди в края на февруари 2025 г., дни след първата среща на руски и американски служители в Рияд, и го даде на човек без биография в сферата на дипломацията. Дмитриев е роден в Киев през 1975 г. Завършва в Станфорд и Харвард, минал е през Goldman Sachs и McKinsey и от 2011 г. управлява Руския фонд за преки инвестиции (RDIF). Съпругата му Наталия Попова е близка приятелка на Екатерина Тихонова, дъщеря на руския президент. Задачата беше търговска: да предложи на Вашингтон общи проекти и да получи за тях изгодни условия за прекратяване на войната. Предимството му пред професионалната дипломация се състоеше в това, че говори езика на деловите хора в кръга на Тръмп, а недостатъкът беше вписан в самата конструкция: и фондът, и лично неговият директор влязоха в специално обозначените лица на САЩ още на 28 февруари 2022 г. Човекът, който продаваше инвестиционно партньорство, беше откъснат от американската финансова система, а всяко негово пътуване изискваше отделно разрешение.

Каналът съществува в продължение на 16 месеца. През април 2025 г. Дмитриев летя до Вашингтон и стана най-висшият руски служител, пътувал до Америка по държавни дела от пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Към края на октомври 2022 г. проведе разговори в Маями със Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, а проектът за мирен план, излязъл наяве на следващия месец, се приписва на него и Уиткоф. През януари 2026 г. дойдоха кръговете в Абу Даби; на 17 и 18 февруари се проведоха тристранните преговори в Женева, където Дмитриев седна до Владимир Медински, Михаил Галузин и Игор Костюков в делегацията на Кремъл. На 11 март той отново се срещна с Уиткоф и Кушнър във Флорида, но за руската енергетика. На 19 февруари беше изложил и цената на офертата: съвместните проекти между двете държави надхвърляли 14 трилиона долара, а действащите ограничения стрували на американския бизнес над 300 млрд.

Числото, с което Дмитриев боравеше, никога не е било директо свързано с търговията, която реално върви. Съвместните проекти за 14 трилиона са около 5 пъти и половина номиналния БВП на Руската федерация за 2025 г. в размер на 2,55 трилиона, по данни на Росстат. Реалният стокообмен между двете държави възлиза на 4,4 млрд, с 24% над нивото от 2024 г. и близо 8 пъти под нивото от 35 млрд през 2021 г. Посочената сума включва американски износ за Русия под 600 млн, основно лекарства и оптични прибори. Разликата между обещания портфейл и реалният оборот е над 3000 пъти. Продуктът на длъжността беше перспектива, но не сключена сделка, и точно затова стойността ѝ зависеше изцяло от това дали отсрещната страна още слуша.

Отсрещната страна слушаше най-дълго заради Анкоридж. Срещата, проведена на 15 август 2025 г. в базата Елмендорф-Ричардсън завърши без споразумение, но руската дезинформация месеци наред гради тезата за постигнати съгласия именно върху нея, използвайки нарицателното „духът на Анкоридж“, и я използваше като доказателство, че Вашингтон вече е приел руските условия. Конструкцията се разпадна през първата половина на 2026 г. с отхвърлянето на публичното предложение за мир, отправено от Зеленски към Путин, наред с изострянето на горивната криза в Руската федерация. Отричането на Рубио към края на юли отне и последната ѝ външна опора.

Този канал доведе до една-единствена материална придобивка. След като Министерство на финансите на САЩ вкара „Роснефт“ и „Лукойл“ в списъка на специално обозначените лица към края на октомври 2025 г. то издаде поредица от временни разрешения, които оставяха вратички в режима. Последното удължаване дойде на 19 май 2026 г. и позволяваше продажбата на руски петрол, вече натоварен на танкери. То изтече на 16 юни без подновяване и мерките влязоха отново в пълна сила. 12 дни преди това, на 4 юни, Дмитриев водеше кръгла маса „Русия и САЩ“ на икономическия форум в Санкт Петербург.

След това настъпи политическото разхлаждане. В края на юли държавният секретар Марко Рубио отрече да е имало договорки между двете държави в Анкоридж, докато руският министър на външните работи Сергей Лавров стовари вината за провала върху американската страна. 12 месеца след срещата на Путин и Тръмп отношенията между страните се намират в най-ниската си точка от завръщането на републиканеца в Белия дом. Насрещният натиск също не върви гладко: на 4 август сенаторът Рафаел Уорнок прекрати ускореното разглеждане на нов пакет санкции срещу Кремъл. Това обаче не връща изтеклите разрешения.

От икономическото направление оцеля само една действаща нишка, като тя е ликвидационна. На 21 август Министерство на финансите на САЩ удължи лиценза за преговори по продажбата на чуждестранни активи на „Лукойл“ до 19 септември 2026 г. Разрешението да разпродаваш не е инвестиционна програма.

Как Москва описва връзката с Вашингтон към настоящия момент, личи от изявление на заместник-външния министър Сергей Рябков от 21 август. Според него американската страна при Тръмп в общи линии показва готовност за конструктивен диалог, а контактите вървят системно по административна, разузнавателна и парламентарна линия. Икономическа линия в изброяването няма.

Защитата на Дмитриев никога не е била институционална. Формално над него е Юрий Ушаков, съветник на Путин по външната политика от 2012 г. насам и бивш посланик в САЩ, за когото казахстанският политолог Фьодор Крашенинников изтъква, че е значително по-влиятелен и от Лавров, и от Дмитриев. Съпротивата на министерство на външните работи е отлично документирана: в Рияд през февруари 2025 г. Путин прати две конкуриращи се групи, Лавров възразил срещу подготвения трети стол за Дмитриев и настоял президентът лично да го уведоми, ако съставът се променя, след което финансистът излязъл да говори с журналистите. Оттогава министърът е почти напълно изваден от работата по това направление, но и това не разчисти пътя пред съперника му. В края на 2025 г. след отмяната на срещата в Будапеща, опитът на Дмитриев да работи със САЩ се провали с гръм и трясък: министърът на финансите Скот Бесент го нарече руски пропагандист, а единствената среща, която успя да си уреди, беше с конгресменката Ана Полина Луна.

Държавните структури, чиито имена се появяват около съобщението, нямат одиторски функции. В него като свързани лица и институции са посочени прокуратурата, начело с Александър Гуцан – генерален прокурор от 24 септември 2025 г., Службата за икономическа сигурност към ФСБ, официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков и неговата дъщеря Елизавета Пескова. В руската политическа практика прокуратурата и икономическото контраразузнаване често служат като инструменти в конфликтите между различни групи от елита, а не просто като органи за финансова отчетност. Самата Пескова е разказвала за работата си във фонда преди излизането си по майчинство.

Компрометиращи материали срещу Дмитриев съществуват отдавна. На 1 април 2025 г. Фондът за борба с корупцията, основан от покойния руски опозиционер Алексей Навални, публикува собствено разследване, според което финансистът и негови близки имат имоти за 7,5 млрд. рубли (около 92 млн. долара по онова време).

Отговорът остана вътрешен. РФПИ предприе собствени проверки, прекрати стажантската си програма и се зае да установи кой е изнесъл документите, но кариерата на директора не пострада. Разследването беше публикувано броени дни преди първото му работно пътуване до Вашингтон, когато каналът едва започваше да се задейства. Разликата между сега и тогава не се крие в това какво съдържа досието, а в политическата стойност на човека, срещу когото то може да бъде използвано.

Съществуват и аргументи в подкрепа на обратния прочит. Крашенинников описва твърденията за конфликт между Ушаков, Лавров и Дмитриев като силно преувеличени, а Кремъл вече опровергава подобни оценки. На 7 ноември 2025 г. Песков отрече Лавров да е изпаднал в немилост, след като дългогодишният дипломат отсъства от заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация и беше заменен от Максим Орешкин като представител на страната в Г-20.

Самият Дмитриев продължава с публичните си изяви. На 13 август той коментира разсекретени документи от САЩ по разследването „Russiagate“. На 19 август, в деня на съобщението за проверката, той коментира в Х и корупционния скандал около офиса на украинския президент Володимир Зеленски. И двете публикации Дмитриев завършва, представяйки се със своята титла на специален представител.

Двата прочита не се изключват взаимно. Дори проверката да е рутинна, информацията за нея се появява в момент, когато Дмитриев вече няма какво смислено да предложи: разрешенията са изтекли, Рубио отрече наличието на договорки, а срещу обещаните проекти за 14 трилиона долара стои един-единствен удължен лиценз за разпродажба на активи.

Всеки посредник е ценен докато има сделка, която е способен да осигури. Когато тя отпадне, остава само неговото досие. Затова позицията на Дмитриев вероятно наистина е разклатена – не толкова заради самата проверка, колкото заради изчезването на онова, което досега го е правело недосегаем. Подобна длъжност няма своя ведомствена основа: зад нея не стоят държавен апарат, бюджетна защита или институционална традиция, които да я запазят при липса на резултати. Тя съществува само докато може да показва такива.

Москва пусна американски морски пехотинец, без да поиска никого в замяна

🇷🇺✈️🇺🇸 Русия освободи 32-годишния Робърт Гилман, бивш морски пехотинец на САЩ, и го предаде на американски официални лица, без да поиска насреща нито един свой гражданин. Руският президент Владимир Путин го помилва, официално посочвайки хуманитарни съображения. В Москва решението беше огласено от Кирил Дмитриев, специалния пратеник на Кремъл за контактите с Вашингтон, който публикува изявление в X. Официални лица във Вашингтон увериха, че пускането не е част от размяна и САЩ не са направили други отстъпки.

Самолет на Държавния департамент с Гилман на борда кацна на летище „Дълес“ край Вашингтон вечерта на 11 август. Там го посрещна специалният пратеник Стив Уиткоф. „Тази вечер имах дълбоката привилегия да посрещна Робърт Гилман у дома в САЩ след повече от четири години арест в Русия“, отбелязва Уиткоф. Американски служител, разговарял с него, съобщи, че Гилман може да ходи и да говори, и добави: „Като се има предвид всичко, изглежда в добра форма.“ След междинното кацане той продължи към Сан Антонио, Тексас, за лечение и рехабилитация във военномедицинско заведение.

Само седмици по-рано изходът изглеждаше съвсем различен. В края на юни руските власти прехвърлиха Гилман от затворническа болница в психиатричното отделение на цивилна спешна болница в състояние, което лекарите определиха като дисоциативен ступор – вцепенение, при което човек реално не реагира на околните и не се храни сам. Ерик Лебсън, главен стратегически директор на Global Reach – организацията, която представлява семейството и води кампанията за освобождаването му – съобщи, че американецът е прекарал 47 дни в това състояние, хранен през сонда и окован за леглото. През август е вдигнал висока температура и опасно високо кръвно налягане. Белият дом и Държавният департамент публично поискаха Москва да го освободи, за да бъде лекуван в САЩ.

Гилман попадна в затвора на 19 януари 2022 г., броени седмици преди началото на пълномащабната война. Той беше свален от влака Сухуми–Москва във Воронеж заради нарушаване на обществения ред и обвинен, че в нетрезво състояние е ритнал полицай. Съдът първоначално му наложи 4 години и половина затвор, а през май 2023 г. наказанието беше намалено с една година. Семейството отхвърля обвинението от самото начало: бащата Владимир Гилман, емигрирал от Русия в Масачузетс, писа в Boston Globe на 11 октомври 2024 г., че синът му е получил неразположение и е ритнал полицая неволно, че служителят не е бил ранен, оттеглил е оплакването си и не е представил доказателства по време на процеса. В същия текст бащата припомня, че още през март 2023 г. семейството е поискало от Държавния департамент Гилман да бъде обявен за неправомерно задържан – статут, който поставя случая сред приоритетите на американското правителство. Вашингтон го призна за такъв едва малко преди освобождаването.

Присъдата обаче не остана три години и половина. През октомври 2024 г. съд във Воронеж осъди Гилман по нови обвинения за нападения над служители на руската наказателна и следствена система, като определи общо наказание от 7 години и 1 месец строг режим и глоба в размер на 300 000 рубли. През април 2025 г. срокът беше увеличен с още една година – до 8 години и 1 месец, а през декември същата година следващо дело добави още едно наказание и общият срок достигна 10 години. Всички допълнителни обвинения идват, докато Гилман вече се намира под контрола на руската наказателна система, и увеличават срока му от три години и половина на 10. Общо той прекара 1666 дни в арест и затвор. Службата в морската пехота, върху която до голяма степен се крепи публичният образ на случая, е продължила 1 година – от август 2019 до август 2020 г. След уволнението си той преподава английски.

Случаят влезе и в по-широкия дипломатически дневен ред. На 23 юли държавният секретар Марко Рубио разговаря с руския външен министър Сергей Лавров в Манила, в кулоарите на срещата на върха на АСЕАН. Разговорът продължи 35 минути и не доведе до видим пробив по Украйна. За Гилман обаче комуникацията продължи по отделен канал: според американски служители старшият съветник на Путин Юрий Ушаков е уведомил представители на екипа на Тръмп още предходната седмица, че руският президент има готовност да подпише указ за помилване. През уикенда преди освобождаването са последвали интензивни преговори между американски и руски представители.

Кремъл представи решението като жест на добра воля, без да постави под въпрос всички съдебни решения, довели Гилман до 10-годишна присъда. Помилването не представлява оправдаване и не признава съдебна грешка: то освобождава осъдения от по-нататъшно изтърпяване на наказанието, без да заличи политически версията за извършените престъпления. Конструкцията е удобна и за Москва, и за Вашингтон. Кремъл не се отказва от тезата, че американецът е законно осъден за насилие над полицай и служители на наказателната система, а Белият дом получава своя гражданин обратно, без размяна и официално признати отстъпки.

Подобно едностранно освобождаване се различава от предните два знакови случая при администрацията на Тръмп. През февруари 2025 г. Вашингтон прибра учителя Марк Фогел срещу Александър Виник, руснак, осъден в САЩ за престъпления, свързани с пране на пари. На 10 април 2025 г. Москва освободи Ксения Карелина, която има американско и руско гражданство, срещу Артур Петров. И при Фогел, и при Карелина Русия получи свой гражданин. За Гилман Кремъл не поиска никого.

Платената от Москва цена е нула. Купеното се измерва по-трудно, но не е невидимо. Само 4 дни преди освобождаването Сенатът прие с 86 срещу 11 гласа законопроекта „Линдзи О. Греъм за санкции срещу Русия и Иран“, кръстен на сенатора, който почина на 11 юли, часове след завръщането си от Киев. Смъртта му ускори политическото придвижване на текст, по който той работеше повече от година. Законопроектът дава на президента правомощие за мита до 500% върху вноса на руски стоки и до 100% върху стоките от определени държави сред най-големите купувачи на руски петрол и газ или подпомагащи заобикалянето на санкциите. Той предвижда и мерки срещу руския „сенчест флот“. След Сената текстът отива в Камарата на представителите, която се връща към законодателна работа след лятната ваканция в края на август.

Няма публично доказателство, че моментът на помилването е избран заради този календар. Съвпадението обаче прави подобна сметка съвсем правдоподобна. Освобождаването не струва на Русия нито един върнат агент или осъден контрабандист, но дава на Белия дом готов пример за резултат от прекия канал с Путин – точно аргумента, с който Тръмп може да защити продължаването на диалога пред Конгреса. Той използва освобождаването политически още същата вечер, като го приписа на разговорите с Путин и заяви изрично, че размяна не е имало. Самото участие на Уиткоф в посрещането допълни образа: човекът, който води един от ключовите канали към Москва, посреща видим резултат от него.

Алтернативното обяснение има своя собствена логика и в крайна сметка води към сходен резултат. Тежко болният затворник постепенно спира да бъде разменна монета и се превръща в политическо задължение. Ако Гилман беше починал в руски арест, след като Вашингтон публично е поискал освобождаването му за лечение, Москва щеше да поеме политическата цена точно когато санкционният пакет влиза в решаващата си фаза в Конгреса. Дисоциативният ступор от края на юни добре обяснява защо изобщо се е стигнало до хуманитарно помилване; вотът в Сената от 7 август предлага възможно обяснение защо освобождаването дойде именно сега.

Reuters посочи Гилман като един от поне 10 американци, за които е известно, че се намират в руски затвор; по тази сметка след освобождаването му остават поне 9. Дали жестът е първият от поредица, ще може да се прецени още преди Камарата на представителите да приключи работата по законопроекта за антируски санкции. Нов едностранен ход по някой от останалите американци би засилил хипотезата, че Москва прави опит да печели време и полага усилия да спре окончателното приемане на новия законопроект. Връщането към формулата „затворник срещу затворник“ при следващия случай би подсказало обратното – че Гилман е бил изключение, продиктувано преди всичко от медицинското му състояние.

„Никога не съм се страхувал“: Путин в шести регион далеч от дроновете

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви, че никога от нищо не се е страхувал. Думите прозвучаха на 11 август в Новосибирск пред студенти, аспиранти и млади учени от Академгородок, споделени на същия ден от агенция ТАСС и руските държавни медии. Новосибирск е общо шестата спирка от серия регионални пътувания, чиито дестинации от юни насам почти без изключение се намират далеч от районите, които се намират в плътния обсег на украински ударни дронове.

Репликата дойде по време на разговор за изкуствения интелект. Президентът попита събралите се какви заплахи носи технологията. Един от младите учени му отговори: „Владимир Владимирович, честно да ви кажа, вие няма от какво да се страхувате“, а Путин се усмихна и отвърна: „А аз никога от нищо не съм се страхувал“. По-нататък в същия разговор той изрази опасение, че изкуственият интелект ще раздели хората на интелектуален елит и на такива, които „умеят само да натискат копчета“, а мозъчната тъкан на вторите постепенно ще атрофира. Обменът е предаден дословно от „Российская газета“ и „Ведомости“.

Поводът за самото пътуване беше пускът на синхротрона СКИФ в научния град Колцово, а сутринта Путин посети и специализирания учебно-научен център на Новосибирския държавен университет. Предишното му посещение в Новосибирск беше през 2018 г., за форума „Технопром“ – осем години по-рано.

Ден по-рано той посети Улан Уде, където председателства заседание на президиума на Държавния съвет и пусна в експлоатация Ермаковски минно-обогатителен комбинат. Бурятия е предшествана от Красноярски край на 3 август, Омск на 25 юли и Иркутск на 24 юли. Към края на юли Путин беше пътувал само в 3 града извън Москва от началото на годината, според изчисление на „Медуза“. Серията му започна в Казан, където пристигна на 17 юни след 223 дни без нито едно пътуване из руските региони; предишната му такава визита беше в началото на ноември 2025 г.

5 от 6-те точки се намират отвъд Урал. Единственото изключение е Татарстан, в който украински дронове достигат редовно. Останалите очертават карта на места, до които войната почти не стига: в Красноярския край няма нито един свален дрон от началото на пълномащабното инвазия, в Иркутска област е отчетен само един-единствен случай, а над Омска област първите машини бяха свалени на 6 юли 2026 г. Това изчисление е на руското издание „Агентство“, което проследява протоколните движения на Кремъл по официалните съобщения и го публикува на 6 август; впоследствие го препечата „Новая газета Европа“.

Дори единственият случай край Иркутск не е резултат от дълъг полет на дронове до региона. На 1 юни 2025 г. Службата за сигурност на Украйна порази авиобаза Белая с FPV дронове, вкарани в страната нелегално по суша и укрити в дървени модули върху камиони, които се отвориха на броени метри от цел. Разстоянието беше преодоляно по суша, а не по въздух, и операция от този тип не се е повторила оттогава. Този пробив в сигурността изисква месеци подготовка и по правило компрометира използвания канал, което ограничава силно възможността той да бъде използван повторно по същия начин.

Съвпадението между президентския маршрут и картата на украинските удари дава сериозно основание да се предполага, че изборът на дестинации не е случаен. Кремъл не обяснява критериите за техния подбор, а Федералната служба за охрана (ФСО) не коментира решенията си. Алтернативното обяснение – че серията просто отразява нов икономически и научен акцент върху Сибир – се сблъсква с две подробности.

Първата е самият Казан. Путин отиде там за юбилейната среща на върха Русия–АСЕАН, посветена на 35 години отношения, която се проведе от 17 до 19 юни с делегациите на 10-ина държави. Датата е отдавна определена, гостите пристигаха по свой собствен график, а домакинството фактически не подлежеше на преместване. Така единствената спирка в европейската част на Русия се оказва протоколно задължение, не свободно избрана дестинация.

Столицата на Татарстан при това не е дълбок тил. На 21 декември 2024 г. осем украински дрона достигнаха Казан и разпалиха пожари в 37-етажен и 23-етажен жилищен блок. Ръководителят на републиката Рустам Минниханов заяви, че три от машините са били насочени към отбранителни обекти, а останалите пет – към жилищни квартали.

Втората подробност е географията на отсъствията. От подновяването на регионални пътувания президентът не е стъпвал в Белгородска, Курска или Ростовска област – точно там, където войната е ежедневие и където появата на върховния главнокомандващ би имала най-висока политическа стойност.

Предпазните мерки около Путин са добре познати от години. Разследване на Фонда за борба с корупцията от 19 януари 2021 г. описа резиденцията край Геленджик на черноморския бряг. Публикувани чертежи на строителния изпълнител показаха под комплекса два укрепени тунела, свързани с асансьор, който слиза на около 50 метра. Единият тунел, дълъг около 40 метра, излиза в средната част на скалата и е оборудван за престой; вторият, около 60 метра, извежда директно към плажната ивица. Разследващите от група „Досие“ установи и че от втората половина на 2021 г. държавният глава предпочита да се придвижва със специално построен брониран влак.

Украинският президент Володимир Зеленски има противоположен модел на публично поведение, редовно посещава прифронтови области, а пътуванията обикновено се оповестяват след факта. На 4 ноември, само броени дни преди Путин да прекрати своите визити из регионите, Зеленски беше при защитниците от 25-а отделна въздушно-десантна бригада на Покровското направление – един от най-интензивните участъци на фронта. Разговорът с командира Андрий Турчин беше посветен на снабдяването, ротациите и прехващачи, в чието използване бригадата е сред водещите украински части.

На 6 март 2026 г. Зеленски посети Дружковка, Краматорск и Славянск, където проведе среща с войници от 24-а, 28-а, и 100-а механизирана бригада и от 36-а морска пехотна бригада. На 8 май той връчи награди на заслужили защитници на Олександривското направление. Всички изброени населени места се намират на фронтовата линия или няколко километра отвъд нея, попадайки под непрекъсната опасност от артилерията, въздушните бомбардировки и разузнавателни дронове, а Краматорск и Славянск често стават мишена и на балистични ракети.

Разликата не е просто в темперамента, но и поведението пред лицето на риска. Зеленски влиза в обсега на руската артилерия, авиобомби и ракети и дронове, тъй като неговото присъствие близо до фронта е част от политическата и военната устойчивост на украинския народ. Путин, напротив, все по-често се движи натам, където започнатата от самия него война трудно може да го последва. Ако страхът може да бъде измерен не по това какво човек казва за себе си, а по местата, които избира и онези, които всячески избяга, маршрутът казва повече от репликата в Новосибирск. Човекът, който има нужда да подчертае, че „никога от нищо не се е страхувал“, вече почти не се появява там, където собствената му война се завърна като бумеранг.

Именно затова следващите пътувания ще бъдат по-красноречиви от всяко ново заявление за безстрашие. Работна визита в Белгородска, Курска или Ростовска област би отслабила тази оценка. Ако обаче руският президент продължи да се отдръпва на изток, а европейската част на страната му остане територия за задължителни спирки, изводът ще става все по-труден за заобикаляне: Путин може и да настоява, че не се страхува от нищо, но охраната, графикът и картата на неговите движения разказват съвсем друга история. Страхът на един държавен глава рядко се вижда в признание. Понякога се вижда най-ясно в празните места на календара му.

Кремъл публикува доклад от командир, смятан за загинал от май 2025 г.

🇷🇺☎️ Кремъл публикува на своя официален уеб сайт крайно необичаен телефонен разговор, в който полковник Абдулазиз Шихабидов докладва на президента Владимир Путин като командир на 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия. Същият офицер беше обявен за загинал през май 2025 г. от руски военни блогъри и училищата в родината му Дагестан. Стенограмата се появи на президентския сайт във вечерните часове на 6 август, а записът беше публикуван от агенция ТАСС. Оттам разговорът беше разпространен от държавните медии, като „Российская газета“ го публикува още същата вечер. Официално потвърждение за смъртта му никога не е излизало; няма и официално опровержение.

В записа офицерът сам се представя, посочвайки длъжността и званието си. Путин не изрича неговото име нито веднъж и в заключителната си реплика се обръща към събеседника единствено по длъжност. Докладът следва установения служебен формат: по думите на Шихабидов съединението е приключило задачите си в Курска област и по създаването на буферна зона в Сумска област, а сега изпълнява задачи в състава на групировката „Център“ към Добропиля, по разпореждане на началника на Генералния щаб.

Основната част от онова, което държавните медии изнесоха като същина на доклада, обаче липсва от аудиозаписа. Числата (украински загуби от 6000 военнослужещи, 14 унищожени танка, 140 бронирани машини, 54 артилерийски системи и миномета, 210 автомобила, 19 пленени и над 71 отбити контраатаки) присъстват единствено в писмената стенограма. Там са и твърденията, че елементи на 76-а са довършили превземането на Покровск, след което са превзели Гришине и още три села, както и изречението, че няма проблеми, изискващи внимание. Записът с продължителност от две минути не съдържа нито едно от тези твърдения.

Путин задава три въпроса: за духа на войските, за това какво им липсва и дали поставените задачи могат да бъдат изпълнени в определените срокове. Следва отговор, според който настроението е бодро и уверено, формированието не стои на едно място, а подобрява начина си на работа. В записа президентът приключва с това, че за него е било важно да чуе именно това, нарича 76-а „легендарна“ и пожелава успех. В записа обаче не присъства никаква благодарност към личния състав, нито пък оценка, че дивизията действа с по-висок темп от съседните части.

Публичното разпространение на доклад по телефона от командир на дивизия се отклонява от обичайната практика на Кремъл, при която публичност получават предимно разговори с държавни глави и министри. The Daily Beast предаде, че ходът е бил възприет като безпрецедентен, включително от бивш съветник на Путин. Самата 76-а е сред най-разпознаваемите съединения на въздушно-десантните войски: известна е като Псковската дивизия и воюва в Украйна от 2014 г.

Некролозите за същия човек са отпреди 15 месеца. През май 2025 г. няколко училища в Дагестан проведоха възпоменателни събития за Шихабидов; снимки и видеозаписи бяха публикувани в местни групи, а един от фоторепортажите по-късно е изтрит. В лицей № 13 в Каспийск беше открит паметен кът, докато в средното училище интернат № 3 в Буйнакск са били събрани ученици от 7 до 9 клас. Групата „За Родину и ВДВ“ във „ВКонтакте“ съобщи, че прощаването с командира се е състояло на Троекуровското гробище в Москва на 5 май. Част от изданията в Русия, сред тях Life, публикуваха новината за гибелта, а Z-блогъри я потвърдиха, без да уточняват обстоятелствата. Изданието „Агентство“ обърна внимание на съвкупността от всичко това.

Официален отговор няма и до днес. „Агентство“ извърши проверка и установи, че към днешна дата личните документи на Шихабидов, в т.ч. неговият паспорт, продължават да са валидни. Това е силен аргумент срещу версията за гибелта му, но само по себе си не я изключва.

Шихабидов е родом от Дагестан, завършил Рязанското висше въздушно-десантно командно училище и Общовойсковата академия, с бойна служба в Южна Осетия и Сирия, носител на три ордена „Мъжество“ и на орден „Суворов“. Путин го назначава за командир на 76-а дивизия с указ от 10 март 2025 г., на мястото на гвардейски генерал-майор Денис Шишов. През април държавният глава хвали публично съединението под негово командване и казва, че практически всеки ден чува как то заобикаля, щурмува и напредва; думите му са цитирани от Telegram канала на властите в Република Дагестан. Две седмици по-късно тръгват първи съобщения за гибелта на Шихабидов.

Институтът за изследване на войната (ISW) постави автентичността на записа под съмнение в оценката си от 7 август. Доводите са два: Путин не назовава събеседника си по име, а множество местни източници са докладвали гибелта на Шихабидов през май 2025 г. и сочат Денис Шишов начело на съединението. Първият довод се потвърждава от звука дотолкова, доколкото президентът реално не се обръща към него поименно; самият офицер обаче се представя с фамилията си още в самото начало. Шишов пък е начело на дивизията именно до указа от 10 март 2025 г., така че вторият аргумент описва състоянието отпреди назначаването на Шихабидов.

По същата оценка обаждането е опит да се отговори на упрека, че Путин е откъснат от онова, което става на фронта. В последните няколко седмици военни кореспонденти и част от твърдолинейните среди в руската столица се оплакаха от разминаването между бойната обстановка и начина, по който тя бива представена на Путин. Уверението, че няма проблеми, които да изискват докладване, идва точно в момент, когато тази среда се оплаква от точно обратното. Публичният доклад от командир на дивизия към висше политическо ръководство, включително с въпроси за снабдяване и срокове, отговаря на този упрек, без да го назовава директно. Сергей Марков, бивш съветник на Путин, представи записа в Telegram като ход срещу западното твърдение, че Украйна е обърнала хода на войната.

Числата от стенограмата могат да бъдат сравнение с реалната териториална динамика в Донбас. Отчетени са единствено загубите на противника; за собствените загуби в текста няма и дума. През юли настъпващите сили окупираха 45,96 кв. км. при Покровск и 34,67 кв. км. при Добропиля, което ISW определи като крайно недостатъчно спрямо обявените цели. Заявените украински загуби от над 6000 души на един участък не са намерили съизмеримо отражение в териториалния напредък, а спечеленото при Добропиля е резултат от действията на цялата групировка за цял един месец, не само на 76-а. ISW оценява превземането на цялата Донецка област до 31 декември 2026 г. за крайно нереалистично, а овладяването на т.нар. „крепостен пояс“ – Константиновка, Дружковка, Славянск и Краматорск в близко бъдеще — за слабо вероятно. Настоящите операции при Покровск и Добропиля са описвани като общо усилие за обхождане на украинските позиции от югозапад. Самият Покровск се намира под руска окупация от началото на февруари, а руският натиск към Добропиля се развива от вече заетата агломерация.

Обяснението, че записът е изфабрикуван, и обяснението, че съобщенията от май 2025 г. са неверни, имат приблизително еднаква тежест. Възпоменанията са били проведени в родната му република и сред хора и институции, които би трябвало да имат достоверна информация: паметният кът в Каспийск е инсталация от траен характер, а не временна публикация, която може просто да бъде премахната, а самото прощаване е свързано с конкретен гробищен парк и дата. Срещу това стоят валидните документи и самата публикация от 6 август, в чието заглавие президентската администрация изписва името му.

Самият запис не позволява еднозначно да се отхвърли нито едно от двете обяснения: фамилията е изрично спомената, но чий е конкретният глас не може да бъде установено. Остават и други въпроси – защо един от училищните фоторепортажи е бил свален и защо докладваните числа се появяват в стенограмата, но не и в аудиото. Появата на Шихабидов пред камера, указ за назначаване на друг командир на 76-а или посмъртно отличие на негово име биха могли да разплетят мистерията. Дотогава на въпроса дали командирът на едно от най-известните съединения на въздушно-десантните войски е жив няма отговор от публичен източник в Русия, а официалната публикация на Кремъл от 6 август игнорира изцяло съобщенията отпреди година.