Смъртна присъда за Атеф Наджиб, единственият подсъдим в залата в Дамаск

🇸🇾⚖️⛓️ Атеф Наджиб, бившият началник на клона на политическата сигурност в Дараа, беше осъден на смърт от Четвъртия наказателен съд в Дамаск. Той е единственият от деветима подсъдими по делото, който чу присъдата си в съдебна зала. На смърт задочно бяха осъдени и Башар Асад, брат му Махер и още шестима бивши служители от високите етажи на режима. Съдията Фахр ад-Дин ал-Ариян обяви решението във вторник, 11 август, в Двореца на правосъдието в Дамаск. Наджиб го изслуша изправен в затворническа униформа зад решетките на килията за подсъдимия, докато пред сградата чакаше тълпа.

Обвиненията срещу Наджиб са най-многобройните по делото и според Al Jazeera включват поне 10 състава: умишлено убийство на повече от един човек, умишлено убийство на деца под 15 години, изтезание с изход смърт, произволно задържане и престъпления против човечеството. Наред със смъртната присъда съдът е постановил по отделните обвинения доживотен затвор за подбуждане към гражданска война, пет години затвор за присвояване на публични средства и шест години затвор с глоба за пране на пари. Ал-Ариян описа Асад като най-висшия във веригата на вземане на решения, използвал държавните институции за извършването на тези престъпления. Съдията обяви решението за окончателно и неподлежащо на обжалване и разпореди заповедите за арест да бъдат разпространени международно.

Производството, заведено като дело №1 за годината, започна на 26 април и приключи с осмото заседание. Пред съда се явиха 75 ищци, сред тях бивши задържани и роднини на убити, а обвинението показа в залата видеозаписи с изтезания. Наджиб отхвърли обвиненията. Той настоява, че не е задържал никого, както и че не е давал заповед за стрелба по демонстранти и самият той се е противопоставял на силовото потушаване на протестите. Отговорността прехвърли върху останалите служби в провинцията. На част от заседанията присъстваха представители на международни правни и правозащитни групи, а отделни етапи от производството останаха закрити до приключването на публичното представяне на доказателствата. Това е първата осъдителна присъда срещу Асад, произнесена от сирийски съд, и първото дело на преходните власти, стигнало до присъда срещу хора от най-тесния кръг на фамилията.

Материалите по обвинението обхващат февруари и март 2011 г. в Дараа. Подчинените на Наджиб задържаха група ученици от града, между 15 и 20 според различните описания, които бяха изписали по стените искане за падане на режима и подигравателен надпис по адрес на самия Асад. Когато местните първенци и бащите на децата поискаха освобождаването им, Наджиб отказа с обиди към целия Хауран. Според разказа, който впоследствие обиколи цяла Сирия, той им казал да забравят децата си и да направят други, а ако не могат – да изпратят жените си при него. Дараа излезе на улицата през март, а стрелбата по протестните шествия допринесе за това протестите да се разпространят в останалите провинции. През април 2011 г. режимът отстрани самия Наджиб от поста. Последвалите въоръжени сблъсъци прераснаха в кървава гражданска война, продължила почти 14 години, отнела живота на стотици хиляди сирийци и принудила милиони да напуснат домовете си. ООН документира системни изтезания и отвличания и безследно изчезнали в над сто места за задържане в страната.

След свалянето на Асад на 8 декември 2024 г. Наджиб напусна страната, но по-късно се върна обратно. На 31 януари 2025 г. Общата сигурност го задържа в селските райони на крайбрежната провинция Латакия по време на акция срещу спящи клетки на бившия режима. По думите на директора на службата в провинцията Мустафа Кнайфати арестът е извършен след специална операция съвместно с военни части. Наджиб беше най-висшият представител на апарата на Асад, попаднал дотогава в ръцете на новите власти, а делото му се превърна в първото публично производство на новата съдебна власт срещу фигура от подобен ранг.

Осемте подсъдими, осъдени задочно, обхващат командната верига над Дараа през 2011 г.: Башар и Махер Асад, бившият министър на отбраната Фахд Джасем ал-Фрейдж, Мохамед Айман Аюш, бившият началник на военното разузнаване в Дараа Луай ал-Али, началникът на клона на разузнаването на ВВС в провинцията Куссай Махюб, началникът на военната сигурност Уафик Насер и началникът на отдела за специални задачи към Министерство на вътрешните работи Талал ал-Усейми. За всички тях обвинението включва убийство с предумисъл и подбуждане към изтезание със смъртен изход.

Башар и Махер Асад живеят в изгнание в Москва, която ги приюти през декември 2024 г. Ахмед ал-Шараа поиска екстрадицията на сваления президент при посещенията си в Москва, първото от които беше през октомври 2025 г., но получи отказ. Според описанието, дадено от сирийски дипломат, искането е поставяно ясно и многократно, а руската страна е отговаряла с разбиране към идеята за преходно правосъдие, без да отстъпи по същество. На 29 януари 2026 г. руският външен министър Сергей Лавров сподели пред турските медии, че въпросът за изправянето на Асад пред съд е уреден отдавна, че убежището му е предоставено по чисто хуманитарни съображения, тъй като животът му е застрашен, и че Дамаск вече не поставя въпроса за преследването му.

Присъдата от днес влиза в директно противоречие поне с последната част от това твърдение: сирийската съдебна система продължава да преследва на Асад. Реалната картина обаче не може да понесе промяната. Асад остава под руска защита, а международното разпространение на заповедта за арест може да създаде основание за задържането му в държави, които решат да я признаят или изпълнят, ако той се появи на тяхна територия. Русия очевидно не планира да бъде сред тях.

Тежестта на произнасянето зависи и от правната рамка, в която то е направено. Убийството, изтезанието и останалите системни посегателства се преследват по силата на Наказателния кодекс от 1949 г., който няма самостоятелен криминален състав „престъпления против човечеството“. Съдът достига до квалификацията чрез описанието и съвкупността на деянията, а не чрез вътрешноправна норма, която изрично я дефинира. Това ще има значение при всяко бъдещо признаване или оценяване на решението извън Сирия.

Сирийската мрежа за правата на човека (SNHR), която наблюдава заседанията и публикува доклади за тях, посочи нерешени въпроси около презумпцията за невиновност, правата на защитата, съденето в отсъствие и мерките за защита на свидетелите. Осем от деветте присъди са постановени срещу хора, които никога не са влизали в съдебната зала, и са обявени за неподлежащи на обжалване.

Следващото произнасяне по същата линия е насрочено за 18 август по делото срещу Уасим Асад, братовчед на сваления президент, обвинен в предумишлено убийство, търговия с наркотици и посегателство срещу сигурността на страната и гражданския мир. На 22 юли прокуратурата поиска смъртна присъда и за него, след което производството беше оставено за съвещание. Към момента решение по делото няма.

Техеран екзекутира 56 души по дела за национална сигурност от март насам

🇮🇷⚖️🕯️ Иран е екзекутирал най-малко 56 души по обвинения, свързани с националната сигурност, за под 5 месеца, а над 100 други са изложени на същия риск по сходни дела. Числата обяви върховният комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, който определи смъртното наказание в страната като средство да всява страх сред населението и да смазва несъгласието. 27 от изпълнените присъди са по дела, свързани с протестите от януари, а отброяването започва от 19 март, когато Техеран обяви първите екзекуции на участници в тях.

„Разтревожен съм от скокът на екзекуциите и смъртните присъди в Иран от март насам и, че смъртното наказание продължава да се използва, за да всява страх сред населението и да потиска несъгласието“, гласи изявлението. Тюрк определи трайното отсъствие на гаранции за справедлив процес като дълбоко тревожна и посочи, че признания са получавани с изтезания и други видове малтретиране. Някои наказания са изпълнени публично, някои само седмици след ареста. Според съобщенията, 12 подсъдими са получили смъртна присъда след едно-единствено закрито заседание, продължило три часа.

Заседанието е по делото за площад „Аликхани“ в Исфахан, по което революционен съд осъди 12 души, които бяха задържани при безредици в града през януари. През юли специални докладчици на ООН поискаха тези присъди да бъдат отменени, защото осъждането на 12 души на смърт в едно заседание, при закрити врата и без яснота за индивидуалната отговорност на всеки от тях, нарушава установените стандарти за справедлив процес. Обвиненията стъпват до голяма степен върху признания, излъчени в ефира на държавна телевизия; съдебните актове не са оповестени, а по време на следствието задържаните са държани в условия, описани от експертите на ООН като произволни арести и принудително отвличане. Между задържането през януари и изпълнението на присъдите по това дело минаха шест месеца.

Искането не беше отразено. На 19 юли в Исфахан бяха обесени Ерфан Есфандиари и Голмохамад Мохамади, а на 28 юли, на разсъмване, Аболфазл Сепахи и Амирхосейн Сафари бяха екзекутирани публично на самия площад „Аликхани“. Това бяха първите публични обесвания в страната за 2026 г. Присъстващи граждани се опитаха да протестират и бяха разпръснати от органите на реда. 8 от 12-те остават в затвора „Дастгерд“ с влезли в сила смъртни присъди, а близките се събират пред стените му при всяко прехвърляне в единична килия. На 1 август в затвора в Шахруд беше обесен 20-годишният Арвин Хейрхах, осъден за „мохаребе“ или война срещу Бога. Задържан през януари, той беше преместен в изолация три дни по-рано; семейството му чака пред затвора през последната нощ, а по думите на организацията „Хенгав“ той им е казал: „Не ги оставяйте да ме забравят. Изправихме се за освобождението на родината си.“

Отброяването на Тюрк започва на 19 март, деня преди иранската нова година, когато в Ком бяха обесени Салех Мохамади, Саид Давуди и Мехди Гасеми, осъдени за убийство на двама полицаи при демонстрациите и за действия в полза на САЩ и Израел. Съдебната агенция „Мизан“ съобщи, че наказанието е изпълнено в присъствието на група хора. Това бяха първите официално обявени екзекуции, свързани с уличната вълна.

Самата вълна тръгна на 28 декември 2025 г. от поскъпването на живота, инфлацията и недостига на стоки и за седмици прерасна в общонационални демонстрации за сваляне на режима на Ислямската република. Потушаването им ескалира на 8-9 януари. Висшият съвет за национална сигурност призна 3117 загинали и посочи като причин терористични актове, организирани от САЩ и Израел. Май Сато, специален докладчик на ООН за Иран говори за поне 5000 загинали и допуска по медицински източници многократно по-висока стойност. Amnesty International определя януари 2026 г. като най-смъртоносния период на репресии в Иран за десетилетията, откакто води изследванията си, и посочва, че продължителното изключване на интернета е оставило мащаба на убийствата без независимо преброяване.

Между потушаването на протестите от януари и първата бесилка на 19 март дойде войната. На 28 февруари Израел и САЩ предприеха съвместна въздушна кампания, още в първите часове от която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, а на 8 март Съветът на експертите избра неговия син Моджтаба за наследник на поста. Новият върховен лидер няма публична поява оттогава насам. Арестите и смъртните присъди се умножиха успоредно по двете линии: заради конфликта и заради демонстрациите.

Числата на Тюрк са само политическият пласт от много по-голяма крива. По преброяване на организацията Iran Human Rights през първото полугодие на 2026 г. в страната са екзекутирани поне 370 души, от които 101 само през юни; 55 от случаите са по обвинения за национална сигурност, а 18 са на участници в протестите. Сред екзекутираните има поне 9 жени, а организацията извършва проверка по непотвърдени съобщения за 400 нови изпълнени наказания, т.е. е възможно истинската стойност да е повече от двойна. Мнозинството от обесванията остават по наркоделата, за които Тюрк посочва, че продължават с тревожни темпове. През 2025 г. Amnesty International преброи поне 2159 екзекуции в Иран, повече от двойно на предходната година и най-високата стойност за страната от 1981 г. насам. Китай остава извън тази съпоставка, защото не публикува данни за собствените си присъди.

Моделът, който тези числа очертават, не е низ от отделни съдебни грешки. Апаратът, който ги произвежда, не е бил построен през януари: наркоделата го поддържат зареден с хиляди дела годишно и десетилетия наред, така че когато властта реши да го насочи навътре, тя не създава нов механизъм, а пренасочва вече работещ такъв. Разликата от началото на годината е предназначението и показността. Смъртните присъди се произнасят на групи, в закрити зали и въз основа на признания в телевизионен ефир, а се изпълняват публично, на площада, където е станало деянието, и в срок, който не оставя място за защита.

Иран смята произнасянията за обичайно правосъдие: подсъдимите са осъдени за убийства на полицаи и за действия в полза на чужди държави, а наказанието е предвидено в закона и се прилага от съд. Присъдите в едно заседание, затворената зала и срокът обаче не са белези на нормално правосъдие. „Хенгав“ определи убийствата от януари като престъпления срещу човечеството, защото силите за сигурност са действали по планирана и широкообхватна схема; същата подредба личи в онова, което последва в съдебните зали. Шест месеца по-късно няма международен механизъм за разследване, а преговорите между САЩ и Иран, довели до меморандума от средата на юни, разпаднал се в началото на юли, не включваха нито дума за правата на човека, въпреки многобройните заявки на Тръмп в началото на годината и обещанието към протестиращите в Иран, че „помощта е на път“.

Иран изпълни нови две екзекуции на участници в протестите през януари.

🇮🇷⚖️ Режимът в Ислямска република Иран изпълни смъртната присъда на Джавад Замани и Аболфазъл Саеди – двама мъже, арестувани в Шахруд по време на мащабните демонстрации през януари срещу режима в Техеран, съобщи свързаната с правосъдието информационна агенция „Мизан“.

Новинарската агенция определи двамата мъже като „вражески пехотинци“ и „въоръжени лидери на преврата през януари“ в Шахруд и заяви, че участниците в протеста са създали т.нар. предлог и условия за враждебни действия от страна на враговете на Иран.

Мохамад-Садег Акбари, ръководител на съдебната власт в провинция Семнан, отправи обвинения към Замани и Саеди за предполагаемо участие в безредици, нанасяне на щети по клон на банкова институция, нарушение на обществения ред пред сградата на губернатора, обръщане и запалване на полицейски автомобил, но също така в нападения срещу домове и коли.

Според „Мизан“ обвиненията срещу тях съдържат твърдения за подстрекаване на гражданите към участие в протести, сдружаване и таен заговор срещу вътрешната и външната сигурност, „мохаребе“ (или „водене на война срещу Бога“) и „корупция на земята“.

Властите и държавните медии в Иран многократно се опитват да дискредитират протестите срещу режима и неговата икономическа политика, определяйки ги като „бунтове“, „безредици“ или „преврат“ и свързвайки ги с чуждестранни фактори, предимно САЩ и Израел.

„Мизан“ публикува 50-секундно видео, за което твърди, че показва самопризнания на задържаните лица, при което лицата им остават замъглени за цялата дължина на видеото. Правозащитни организации и потърпевши от произволни арести многократно алармираха, че режимът често подлага на натиск задържани да направят самопризнания, изтезания и сурови условия за центровете за задържане на Ислямската република.

Иран увеличи рязко броя на изпълнените екзекуции през последните няколко месеца, много от които бяха на политически затворници, обвинени участие в януарските протести или изправени пред скалъпени обвинения, свързани с шпионаж.

В началото на юни иранският режим екзекутира Мехрдад Мохамадиния и Ашкан Малеки – двама участници в протестите от началото на годината, които получиха обвинения, че са подпалили джамия в Техеран.

Иран екзекутира политическия затворник Ерфан Шакурзаде по обвинения в шпионаж за САЩ и Израел.

🇮🇷 Режимът в Иран изпълни смъртната присъда на политическия затворник Ерфан Шакурзаде, след като го призна за виновен в шпионаж за САЩ и Израел, съобщи близката до съдебната власт агенция Mizan в понеделник, докато правозащитни групи предупреждават за рязък скок на екзекуциите по политически обвинения.

Шакурзаде е бил нает в голяма научна организация, работеща в сателитния сектор, заради своите експертни познания, но агенцията не назова институцията и не предостави доказателства в подкрепа на обвиненията в шпионаж. Изданието обвини 29-годишния мъж в предаване на класифицирани данни на „вражески служби“.

Шакурзаде, магистър по аерокосмическо инженерство и възпитаник на Иранския университет за наука и технологии, беше арестуван през 2025 г. от разузнаването на Революционната гвардия. Правозащитни групи съобщиха, че той е прекарал 9 месеца в изолация в строг тъмничен затвор преди екзекуцията си.

Правозащитници предупредиха за предстоящата екзекуция

Образователната инициатива Tavana съобщи на 8 май, че Шакурзаде е бил преместен от техеранския затвор „Евин“ в затвора „Гезъл Хесар“ в Карадж за изпълнение на смъртната му присъда. Новинарската агенция на правозащитните активисти (HRANA) и правозащитната група Iran Human Rights със седалище в Норвегия също предупредиха, че екзекуцията е неизбежна, след като Върховният съд потвърди решението.

На 9 май Iran Human Rights призова за незабавно спиране на екзекуцията, отбелязвайки, че Шакурзаде е бил приведен в „Гезъл Хесар“ на 7 май. Съдебната власт не разкри подробности за съдебния процес или неговата правна защита.

Екзекуциите се ускоряват след войната

Iran International съобщи на 7 май, че най-малко 28 политически затворници са били екзекутирани за период от 48 дни от 18 март насам. Центърът „Абдорахман Боруманд“ посочи, че Ислямската република е извършила най-малко 612 екзекуции през първите четири месеца на 2026 г. – средно по 5 на ден за период от 117 дни.

Според наблюдатели поне 21 протестиращи и политически затворници са били екзекутирани през последния месец, сред които няколко, арестувани по време на протестите от януари 2026 г. Сред последните случаи са затворникът от малцинството на белуджите Амер Рамеш, протестиращият Ерфан Киани и Солтенали Ширзади Факхр.

Мехди Фарид, посочен от иранските медии като мениджър в комисията по пасивна отбрана на чувствителна държавна организация, беше екзекутиран на 22 април по обвинения в шпионаж за Израел. Акил Кешаварз, Джавад Наеми и други също бяха сред екзекутираните през последната година по подобни обвинения.

Годишният отчет показва рязък ръст

В съвместен доклад на Iran Human Rights и групата „Заедно срещу смъртното наказание“ се посочва, че екзекуциите в Иран са се увеличили с 68% през 2025 г. През същата година са екзекутирани най-малко 1639 души, в сравнение с 975 през 2024 г.

Правозащитните организации твърдят, че властите са засилили репресиите срещу политически и граждански активисти от избухването на войната на 28 февруари и са ускорили екзекуциите след примирието. Според активисти това е целенасочен опит за всяване на страх и потушаване на всяко инакомислие.

Китай осъди двама бивши министри на отбраната на смърт при продължаващата чистка в армията.

🇨🇳 В нов поразителен ход в рамките на безпрецедентната чистка във висшето военно командване, Китай осъди двама бивши министри на отбраната на Китай на смърт с двегодишна отсрочка на изпълнението по обвинения в корупция, съобщи държавната информационна агенция Синхуа.

Въоръжените сили на страната са една от основните мишени на мащабната кампания за борба с корупцията, инициирана от върховния лидер Си Дзинпин след като пое властта през 2012 г. Над десетилетие по-късно тя достигна до елитните Ракетни войски, които отговарят както за ядрения арсенал, така и за конвенционалния ракетен арсенал.

Уей Фънхъ и Ли Шанфу получиха обвинения в подкупи, за което бяха осъдени на смърт с две години отсрочка на изпълнението, с решение от военния съд на страната, съобщават държавните медии. Съдът обяви, че след изтичане на отсрочката присъдите на двамата бивши генерали ще бъдат заменени с доживотен затвор без право на замяна.

72-годишният Уей заемаше поста министър на отбраната през 2018-2023 г. и беше заменен от 68-годишният Ли, който беше начело на ведомството по-малко от 8 месеца през 2023 г. И двамата попаднаха под прицела на разследване от антикорупционното звено на армията, започнало същата година.

Си Дзинпин изведе чистката в армията до най-високо ниво през януари, взимайки на прицел най-доверения си генерал с отстраняването на Джан Юся, който превъзхождаше по ранг Уей и Ли и ръководеше ежедневните операции на армията.

Мащабните реформи на Си засегнаха широк спектър от наброяващата 2 милиона военнослужещи Народна освободителна армия в периода от 2022 г. насам, в рамките на която бяха отстранени над 100 висши офицери.

36 генерали бяха официално прочистени в същия период, а други 65 офицери са вписани като изчезнали или потенциално отстранени, според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), публикуван през февруари.

Докладът установява, че ако се вземат предвид позициите, прочиствани повече от веднъж в същия период, са засегнати общо 52% от висшите ръководни постове във въоръжените сили на страната. Радикалната кампания е част от дългогодишния стремеж на лидера да дисциплинира армията, докато продължава да затяга хватката си върху властта и придвижва мащабна военна модернизация.

Но обхватът на тази „безпрецедентна чистка“ повдига въпроси, свързани с готовността на въоръжените сили за провеждане на усъвършенствани военни операции, пишат авторите на доклада. След падението на Джан и неговия заместник през януари, редакционна статия в официалния вестник на армията PLA Daily хвърли остри обвинения към двамата бивши военни лидери в подкопаване на върховната власт на Си, като в същото време затвърди посланието му за нулева толерантност към корупцията.

Разследванията срещу тях ще „премахнат токсичните влияния“ в редиците на висшето командване, а в същото време ще „подпомогнат на народните въоръжени сили да преминат през пълно обновление, вливайки мощен импулс в стремежа към изграждане на силна армия“, се отбелязва в статията.

САЩ връщат разстрела и разширяват обхвата на смъртното наказание

🇺🇸⚖️ Министерството на правосъдието на САЩ обяви в петък, че предприема стъпки за „укрепване на федералното смъртно наказание“, сред които връщането на екзекуциите чрез разстрел и повторното приемане на протокола за смъртоносна инжекция, използван по време на първата администрация на Тръмп.

„Днес Министерството на правосъдието предприе действия за възстановяване на своя тържествен дълг да изисква, получава и изпълнява законни смъртни присъди – разчиствайки пътя на ведомството да извършва екзекуции, след като осъдените на смърт затворници изчерпят възможностите си за обжалване“, се казва в изявление на министерството.

В документа се посочва, че предприетите стъпки включват „повторно приемане на протокола за смъртоносна инжекция, използван при първото управление на Тръмп“, който „разчита на пентобарбитал като смъртоносен агент“, както и „разширяване на протокола с включване на допълнителни методи за екзекуция, като например разстрел“.

В своето изявление министерството заяви още, че „оптимизира вътрешните процеси с цел ускоряване на делата със смъртно наказание“.

Ведомството уточни, че е отменило мораториума върху федералните екзекуции, наложен от президента Байдън, като е „разрешило искането на смъртни присъди срещу 44 обвиняеми“. В изявлението се изтъква, че Тод Бланш, временно изпълняващият длъжността главен прокурор, вече е „разрешил искането на смъртно наказание срещу девет от тези обвиняеми“.

Малко след своето встъпване в длъжност миналия януари президентът Тръмп подписа указ, с който се ангажира да преследва федерални смъртни присъди и разпореди на главния прокурор да гарантира, че на разположение има достатъчни запаси от препарати за смъртоносни инжекции.

От ведомството заявиха, че оттогава насам „ведомството предприема последователни действия за прилагане на тази директива и за отмяна на усилията на министерството при Байдън за ерозиране на смъртното наказание“.

Федералните екзекуции бяха спрени през 2021 г. с мораториум на тогавашният главен прокурор Мерик Гарланд по време на мандата на бившия президент Байдън в очакване на „преразглеждане на политиките и процедурите на Министерството на правосъдието“.

По време на първия мандат на Тръмп правителството поднови федералните екзекуции след близо 20-годишно прекъсване.

В петък правосъдното министерство добави, че през следващите седмици планира да „разгледа правило, което ще даде възможност на щатите да оптимизират федералния съдебен контрол на делата за смъртно наказание“, да „публикува предложение за правило, забраняващо на осъдените на смърт да подават молби за помилване“ и други.

На щатско ниво пет щата – Айдахо, Мисисипи, Оклахома, Южна Каролина и Юта – позволяват екзекуции чрез разстрел при определени обстоятелства, според Асошиейтед Прес.

Миналата година изпълнените смъртни назакания достигнаха своето най-високо ниво за последните 16 години. В същото време обществената подкрепа за смъртното наказание в страната изглежда намалява. Проучване на Галъп, публикувано през октомври, установи, че подкрепата за най-тежкото наказание при осъдени за убийство постоянно спада през последните три десетилетия – от 80% през 1994 г. до 52% през 2025 г.

Миналата година Информационният център за смъртното наказание съобщи, че „доказателствата сочат, че през 2025 г. смъртното наказание е все малко популярно сред американския народ, дори когато избрани длъжностни лица насрочват екзекуции в търсене на отслабващи политически ползи“.

Изявление на Мат Уелс, заместник-директор на правозащитната група Reprieve, посочва, че докладът от петък илюстрира „решимостта на федералното правителство да екзекутира на всяка цена“. В него се посочва: „Те не се интересуват как го правят – този доклад отваря вратата за цял набор от ужасяващи методи.“

Иранската съдебна власт опроверга Тръмп за екзекуциите на осем жени: „Фалшиви новини“

🇮🇷⚔️🇺🇸 Съдебната власт в Иран определи като „фалшива новина“ изявленията на американския президент Доналд Тръмп, че Ислямската република е отменила решението за екзекуция на осем жени, заявявайки, че те никога не са били осъждани на смърт.

„Въпреки че снощното твърдение беше разобличено като лъжа, Тръмп преди броени минути публикува нов пост, в който твърди, че смъртните присъди на осем протестиращи жени, които е трябвало да бъдат екзекутирани довечера в Иран, са били отменени, и благодари на Иран!“, съобщи уебсайтът на съдебната власт Mizan Online в социалната мрежа X.

„Липсата на реални козове доведе Тръмп до това да си измисля постижения на базата на фалшиви новини“, се посочва в публикацията. Тя е в отговор на думите на Тръмп, че Иран е спрял предполагаемия план за екзекуция на осем жени, арестувани по време на протестите срещу режима, след като той призова да бъдат освободени в името на мирните преговори.

Израелската комисия по национална сигурност одобри законопроекта за смъртното наказание за тероризъм

🇮🇱 Комисията по национална сигурност към Кнесета гласува късно във вторник за придвижване на спорния законопроект на коалицията, предвиждащ смъртно наказание за осъдени за тероризъм, към пленарната зала на парламента за последните две четения, необходими за окончателното му приемане.

Гласуването се проведе след дълго заседание, на което присъства министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир, чийто колега от партията „Оцма Йехудит“, депутатът Лимор Сон Хар-Мелех, е вносител на законодателството.

„Законът изпраща ясно и недвусмислено послание: тези, които изберат да убиват евреи, защото са евреи, губят правото си на живот“, заяви Хар-Мелех, наричайки напредъка на законопроекта „морална и необходима стъпка“.

„Това е исторически момент на справедливост за държавата Израел. За тези, които решат да убиват евреи само защото са евреи, има само една присъда – смърт. Край на 'въртящата се врата' от атентати, затвори и освобождавания. Този закон възстановява възпиращия ефект, възстановява справедливостта и изпраща ясно послание към нашите врагове: еврейската кръв не е евтина. Ще продължим да водим безкомпромисна политика срещу терора до победата“, каза Бен Гвир.

Според изявление на „Оцма Йехудит“, законопроектът трябва да се разгледа на второ и трето четене в Кнесета следващата седмица. Председателят на комисията Цвика Фогел призова „всички членове на коалицията“ да гласуват „за“ при финалните четения.

Депутатът Гилад Карив от лявата партия „Демократи“, който е член на комисията и се обяви против проекта, заяви, че това е „екстремен законопроект, какъвто няма в нито една демократична страна, със сериозни морални дефекти и дълбока пропуски в сигурността“. Той обвини Бен Гвир, че прокарва закона, за да маскира липсата на постижения, а коалицията – че го подкрепя преди изборите, вместо заради разумни съображения за сигурност.

Haaretz съобщи, че комисията се надява да изпрати законопроекта в пленарна зала още в понеделник, преди Кнесетът да излезе във ваканция за празника Пасха. Той премина на първо четене през ноември и оттогава се обсъжда в комисията.

Първоначалният вариант на Сон Хар-Мелех предвиждаше израелските съдилища задължително да налагат смъртно наказание за убийства на израелски граждани с националистически подбуди, като същевременно позволяваше на съдиите във военните съдилища на Западния бряг да произнасят смъртни присъди с обикновено мнозинство, а не с пълно единодушие.

Въпреки това проектът срещна много възражения от опозиционни депутати и правния съветник на комисията, според които той нарушава конституцията и дискриминационен. Бяха внесени над 2000 възражения, най-вече от опозицията.

Миналата седмица бяха направени значителни промени за „омекотяване“ на закона след натиск от кабинета на премиера Нетаняху и с подкрепата на Съвета за национална сигурност, службата за сигурност „Шин Бет“ и Министерство на външните работи, според които проектът е по-строг от американските стандарти за смъртно наказание и може да изложи Израел на дипломатически и правен натиск в чужбина.

Ревизиите премахнаха клаузата, изискваща задължително смъртно наказание без право на съдебна преценка, което значи, че законът ще дава на съдиите избор между смъртна присъда и доживотен затвор. Друга промяна премахна изискването делата да се гледат само във военни съдилища и позволи провеждането в граждански такива.

Накрая, в опит да се избегнат обвинения в дискриминация, депутатите премахнаха текста, дефиниращ жертви на тероризма само като „израелски граждани“, което би приложило смъртното наказание различно според гражданството на жертвите и би изключило палестинските жертви на еврейски тероризъм.

Въпреки че смъртното наказание формално съществува в израелското законодателство, то е прилагано само веднъж – през 1962 г. в случая с висшия нацистки офицер Адолф Айхман, един от архитектите на Холокоста. Технически то е разрешено при държавна измяна, както и в специфични условия под военно право, но изисква единодушно решение на тричленен състав и никога не е било прилагано в тези случаи.

ООН настоява за предстояща екзекуция на иранска жена

🇮🇷🇺🇳 Експерти по правата на човека към ООН настояват Иран незабавно да отмени насрочена екзекуция на жена по обвинение в убийството на съпруга си след години на жестоко домашно насилие. Голи Кухкан е била омъжена насила за братовчед си, когато е била едва 12-годишна.

25-годишната Голи Кухкан, балучка без документи за самоличност, може да бъде обесена още този месец, предупредиха в съвместно изявление вчера осем независими експерти на ООН.

„Случаят на Кухкан е ярък пример за системната полова дискриминация, пред която са изправени жените – жертви на детски бракове и домашно насилие – в иранската наказателно-правна система“, посочват експертите. „Изпълнението на смъртната присъда би представлявало грубо нарушение на международното право в областта на правата на човека.“

Експертите уточняват, че на 12-годишна възраст Голи е била принудена да се омъжи за братовчед си, от когото година по-късно ражда момче – в домашни условия и без никаква медицинска помощ. През следващите години, докато работи като селскостопанска работничка, тя е обект на постоянно физическо и психологическо насилие.

През май 2018 г., когато е на 18 години, мъжът ѝ за пореден път я пребива, след което прави същото с петгодишния им син. След като се обажда на роднина за помощ, избухва свада, която завършва със смъртта на мъжа.

„Голи Кухкан е оцеляла след домашно насилие и същевременно е жертва на правосъдната система“, подчертават експертите, сред които са специалният докладчик за Иран и членове на работната група за дискриминация на жени и момичета. Те са назначени от Съвета на ООН по правата на човека, но не говорят от името на организацията.

Експертите отбелязват, че неграмотната Голи, която никога не е имала достъп до адвокат, е била принудена да поеме пълна отговорност за смъртта на съпруга си, без да осъзнае последствията от това.

Семейството на убития е заявило, че ще се откаже от изпълнението на смъртната присъда срещу т.нар. „кръвнина“ – практика, разрешена от шериата в Ислямската република. Изискваната сума обаче е еквивалентна на 90 000 долара – значително над обичайната ставка и абсолютно непосилна за нея.

Според експертите близо половината от 241-те жени в Ислямска република Иран, екзекутирани в периода 2010-2024 г., са били осъдени за убийство именно на съпрузи или интимни партньори.

Данни от правозащитни организации като Amnestry International сочат, че Иран е втората страна в света с най-голям брой екзекуции след Китай.

Свалената премиера на Бангладеш беше осъдена задочно на смърт.

Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г.
📸 Снимка: Monirul Alam/EPA

🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.

Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.

При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“

Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.

В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.

Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.

Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.

Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия.
📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters

В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.

Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.

15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.

В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.

Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.

Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.

В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.

Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.

Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака.
📸 Снимка: Rajib Dhar/AP

Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.

Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.

За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.

„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.

Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.

„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.

Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“

Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.

Тунизийски съд осъди на смърт мъж за постове във Фейсбук

Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г.
📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP

🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.

Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.

Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.

Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.

Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.

„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.

Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.

Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.

Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.

Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.

Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.

Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.

Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.

„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.

Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.

Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“

Северна Корея засилва смъртното наказание и принудителния труд, сочи голям доклад на ООН.

🇰🇵 Режимът в Северна Корея все по-често прибягва до смъртно наказание, включително за хора, хванати да гледат или споделят чужди филми и телевизионни сериали, според нов подробен доклад на ООН.

Диктатурата, която остава до голяма степен изолирана от света, подлага населението си на повече принудителен труд, ограничавайки допълнително свободите му. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека установи, че през последното десетилетие Северна Корея е затегнала контрола върху „всички аспекти на живота на гражданите“.

„Няма друго население в съвременния свят, което да е подложено на такива ограничения“, се посочва в заключението, което отбелязва, че наблюдението е станало „по-проникващо“, подпомагано от технологичния напредък.

Върховният комисар на ООН за човешките права Волкер Тюрк предупреди, че ако тази ситуация продължи и занапред, севернокорейците „ще бъдат подложени на още повече страдания, брутални репресии и страх, които са търпели толкова дълго“.

Докладът, който се основава на интервюта с повече от 300 души, избягали от Северна Корея през последните 10 години, разкрива, че смъртното наказание започва да се прилага все по-често.

От 2015 г. насам са въведени поне шест нови закона, позволяващи прилагането му. Едно от престъпленията, за които сега може да бъде наложено смъртно наказание, е гледането и споделянето на съдържание от чужди медии, като филми и телевизионни сериали, подчертавайки стремежа на Ким Чен Ун да ограничи достъпа на човек до информация, различна от тази на държавните пропагандни медии.

Бежанците споделят, че от 2020 г. насам се забелязва ръст на екзекуциите за разпространение на чуждо съдържание. Те описват как тези смъртни присъди се изпълняват публично от специални отряди, за посеят страха в съзнанието на хората, обезкуражавайки ги да нарушават закона.

Канг Гюри, избягала през 2023 г., сподели, че трима нейни приятели са били екзекутирани след като са били хванати с южнокорейско съдържание. Тя е присъствала на съдебния процес срещу един от своите приятели, осъден на смърт на едва 23-годишна възраст.

„Той беше съден заедно с наркотрафиканти. Тези престъпления се третират по един и същи начин“, разказа тя и допълни, че след 2020 г. хората са станали още по-изплашени. Тези разкази са в противоречие с очакванията, които имаха севернокорейците през последното десетилетие.

Събеседниците на ООН споделят, че през 2011 г. с идването на власт Ким Чен Ун, са таили силна надежда животът им да се подобри, тъй като Ким е обещал, че вече няма да се налага да „стягат коланите“ – т.е. че ще имат достатъчно храна. Той обещал да развива икономиката и в същото време да защитава страната чрез по-нататъшно развитие на ядрените оръжия.

Но докладът установява, че след като се отказа от дипломацията със Запада през 2019 г. и започна да се фокусира над оръжейната си програма, жизненият стандарт и човешките права на сънародниците започнаха да се влошават.

Почти всички интервюирани признават, че не са имали достатъчно храна, а храненето по три пъти дневно са считали за „лукс“. По време на пандемията от Covid много бежанци съобщиха за остър недостиг на храна, а случаи на умиращи от глад е имало из цялата страна.

В същия период властите започват да затягат контрола върху неформалната търговия, което допълнително затруднява препитанието. В един момент бягството от страната става почти невъзможно, след като режимът затяга контрола по границата с Китай и дава заповед на войниците да стрелят по всеки, който се опита да премине.

„В началото на управлението на Ким Чен Ун имахме известна надежда, но тя не издържа дълго“, спомня си млада жена, избягала през 2018 г. – едва на 17 години.

„Правителството постепенно лиши хората от възможността да препитават самостоятелно и дори самото оцеляване се превърна в ежедневно мъчение“, свидетелства тя пред изследователите.

Докладът на ООН обобщава, че „в последните десет години правителството упражнява почти тотален контрол над хората, лишавайки ги от свободата сами да взимат решения“ – било то социални, икономически или политически. Съществен принос за това има и технологичният напредък в наблюдението, който прави всичко това възможно.

Един от бежанците сподели в интервю за служителите на ООН, че налаганите от режима репресии имат за цел „да блокират очите и ушите на хората“.

„Това е форма на контрол, насочена към премахване и на най-малките признаци на недоволство или оплакване“, обясни той .

Освен всичко докладът разкрива, че режимът използва повече принудителен труд, отколкото преди десетилетие. Хора от бедни семейства се набират в „шокови бригади“, за да изпълняват физически тежки задачи като строителни или минни проекти.

Работниците се надяват това да подобри социалния им статус, но трудът е опасен и смъртта на работното място е често срещано явление. Вместо да се подобри безопасността на работниците, режимът прославя смъртта, описвайки я като жертва за Ким Чен Ун. В последните години дори са били наемани хиляди сираци и бездомни деца, гласи докладът на ООН.

Последното изследване е предшествано от исторически доклад на комисията на ООН от 2014 г., който за първи път в историята установи, че режимът в Пхенян извършва престъпления срещу човечеството. Някои от най-тежките нарушения на човешките права се случват в печално известните лагери за политически затворници, където хората могат да бъдат затворени за цял живот и да „изчезнат“ завинаги.

Тазгодишният доклад посочва, че поне четири от въпросните лагери все още функционират, като изпълняват същата функция и към днешна дата, докато задържаните в обикновените затвори продължават да са обект на насилие и мъчения.

Много бежанци твърдят, че са били свидетели на смърт на затворници поради лошо отношение, преумора и недохранване, макар че според оценки на ООН в някои от тези заведения са въведени „ограничени подобрения“, като например „леко намаляване на насилието от охраната“.

Докладът на ООН завършва с отправен призив за предаване на ситуацията на Международния наказателен съд в Хага. За да стане факт това обаче, трябва да получи одобрение от Съвета за сигурност. От 2019 г. насам двама от постоянните му членове – Китай и Руската федерация – блокират всеки опит за налагане на нови санкции срещу Северна Корея.

Миналата седмица Ким Чен Ун се присъедини към китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, за да наблюдава военния парад в Пекин по случай 80 години от капитулацията на Японската империя, сложила край на Втората световна война. Това илюстрира мълчаливото съгласие на тези страни с ядрената програма на Северна Корея и зверствата към гражданите ѝ.

Освен че призова международната общност за действие, ООН отправи искане към режима в Северна Корея да закрие лагерите за политически затворници, да спре прилагането на смъртно наказание и да образова гражданите си за човешките права.

„Нашите изследвания показват ясно и силно желание за промяна, особено сред младите хора в Северна Корея“, заяви ръководителят на ООН за човешките права Волкер Тюрк.

Скок на екзекуциите в Иран през 2024 г. предизвика вълна от възмущение в ООН.

Снимки на Мохсен Шекари и Маджид Реза Рахнавард, осъдени на смърт и обесени за участието си в протестите срещу режима в Иран през 2022 г.
📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images

🇮🇷 Иран екзекутира най-малко 901 души през изминалата година, включително 31 жени, някои от които бяха осъдени за убийство на съпрузите си, борейки се с изнасилване или други случаи на домашно насилие – деветгодишен връх, който предизвика възмущение в ООН.

Около 40 от общите екзекуции са извършени само през последната седмица на декември, отбеляза върховният комисар на ООН за правата на човека в доклад, публикуван на 7 януари.

„Увеличението в броя на екзекутираните хора в Иран през последната година е много тревожно“, каза върховният комисар Фолкер Тюрк и добави, че общият брой се е покачил от 853 през 2023 г.

„Крайно време е Иран да спре тази непрекъснато нарастваща вълна от екзекуции“, добави той.

ООН разкри, че повечето от екзекуциите са за престъпления, свързани с наркотици, но добави, че дисиденти и хора, свързани с протестите през 2022 г., също са били екзекутирани. По това време Иран беше залят от протести, предизвикани от смъртта на Махса Амини, млада жена, която беше арестувана за предполагаемо нарушаване на закона за хиджаба, починала в полицейския арест.

По време на протестите жени и момичета свалиха и изгориха забрадките си. Властите поведоха кампания на брутални репресии срещу протестиращите, убиха стотици и арестуваха хиляди.

В последния си доклад Тюрк призова Техеран да спре всички бъдещи екзекуции.

„Това е несъвместимо с основното право на живот и поражда неприемливия риск от екзекутиране на невинни хора. И, за да бъде ясно, това никога не може да бъде наложено за поведение, което е защитено от международното право за правата на човека“, отбеляза той.

Говорителят на ООН Лиз Тросел посочи пред репортери в Женева, че броят на екзекутираните жени в Иран е най-високата цифра за последните 15 години.

„По-голямата част от случаите са свързани с обвинения в убийство. Значителен брой от жените са били жертви на домашно насилие, детски брак или принудителен брак“, обясни тя.

Тросел разкри пред Ройтерс, че една от жените, екзекутирани по обвинение за убийство, е убила съпруга си, за да му попречи да изнасили дъщеря ѝ.

Консервативната ислямска държава има дълга история на нарушаване на правата на гражданите, особено на жените и момичетата, в годините след Ислямската революция на аятолах Рухолах Хомейни през 1979 г.

Масуд Пезешкиан, когото мнозина определяха като реформатор, спечели президентските избори в Иран през юли, обещавайки по-добра защита на правата на жените и малцинствата, но много правозащитници и международни наблюдатели са скептични в очакване на съществени действия.

Китай екзекутира бивш държавен служител по дело за корупция за 412 милиона долара

🇨🇳 Китай екзекутира бивш държавен служител от Вътрешна Монголия, обвинен в корупция на обща стойност около 3 милиарда юана (412 милиона долара), в рядък случай на прибягване на смъртното наказание, на фона на засилващата се кампания на президента Си Дзинпин за прочистване на Комунистическата партия.

Ли Джианпин, бивш партиен ръководител на зоната за икономическо развитие в град Хоххот, беше осъден на смърт на първа инстанция през септември 2022 г. по обвинение във вземане на подкупи, злоупотреба с публични средства и съучастие с престъпен синдикат. Той загуби обжалването през август 2024 г. и присъдата му беше одобрена от Върховния народен съд.

На 64-годишния Ли е било позволено да прекара време с членове на семейството преди екзекуцията си във вторник, според официалната информационна агенция Синхуа.

Изпълняването на смъртна присъда на китайски служител по обвинение в корупция е рядко срещано явление, като най-често те получават две години отсрочка от изпълнението на присъдата и в крайна сметка тя се заменя с доживотен затвор за добро поведение.

Мащабната кампания за преборване с корупцията, предприета от Си Дзинпин, засегна рекорден брой високопоставени служители през последните две години. Тя е в допълнение към разширяващата се чистка в армията, в която са замесени редица офицери и генерали, включително последната мишена, Миао Хуа, дългогодишен лоялен привърженик на Си и член на Централната военна комисия.

Саудитска Арабия постави нов рекорд, екзекутирайки 213 души за по-малко от 10 месеца.

🇸🇦 Саудитска Арабия е екзекутирала общо 213 души от началото на тази година, което е повече от която и да е друга календарна година в историята. В същото време кралството се бори за място в Съвета на ООН по правата на човека.

Според базираната в Лондон правозащитна група Reprieve, която се занимава с документине на смъртното наказание в световен мащаб, най-голямата регистрирана цифра до тази година е била 196 през 2022 г., следвана от 184 през 2019 г.

„Докато вниманието на света се фиксира върху ужаса на други места в Близкия изток, Саудитска Арабия разчиства осъдените на смърт с кървава баня“, заяви заместник-директорът на групата Хариет Маккълох.

„Кралството счупи собствения си мрачен рекорд за най-много хора, екзекутирани за една година през първите девет месеца на 2024 г. С 213 минимум екзекуции осъдените на смърт затворници са изложени на по-голям риск от всякога, а техните семейства отчаяно очакват вести за съдбата им в новинарските емисии.“

Екзекуциите се извършват при управлението на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, министър-председател на кралството и де факто лидер, въпреки че в телевизионно интервю през 2018 г. той обеща да сведе до минимум смъртното наказание.

Въпреки това Саудитска Арабия остава един от палачите с най-много жертви в света - най-малко 1115 екзекуции са били извършени при управлението на Мохамед бин Салман между 21 юни 2017 г. и 9 октомври 2024 г.

През изминалата година съвместен доклад на Европейската саудитска организация за правата на човека (ESOHR) и неправителствената организация Reprieve разкриха, че процентът на екзекуции в Рияд е скочил почти двойно, откакто крал Салман и неговият син Мохамед бин Салман дойдоха на власт през 2015 г, а между 2015 г. и 2022 г. екзекуциите са се увеличили с цели 82 процента.

Трима американски граждани са осъдени на смърт за неуспешния преврат в ДР Конго

📸 Снимка: Radio Okapi / Jonathan Fuanani

🇨🇩⚔️🇺🇸 Трима граждани на САЩ са сред 37 обвиняеми, осъдени на смърт от военен съд в петък за участието им в неуспешния държавен преврат в Демократична република Конго през май.

Обвиняемите, повечето от които конгоанци, но също и британец, белгиец, канадец и американец, разполагат с пет работни дни да обжалват наложените им присъди по обвинения, включващи опит за преврат, тероризъм и престъпно сдружаване. Четиринадесет души бяха оправдани в процеса, който започна през юни.

Ричард Бондо, адвокатът, който защитаваше шестимата чужденци, заяви, че ще оспорва дали в момента смъртното наказание може да бъде наложено в страната, въпреки възстановяването му по-рано тази година, и изрази недоволство, че докато тече разследването на клиентите му са били назначени неадекватни преводачи.

Въоръжени мъже окупираха за кратко офиса на президентството в столицата Киншаса на 19 май тази година, водени от базираният в Съединените щати конгоански политик Кристиан Маланга, който по-късно беше убит от силите за сигурност.

Неговият син Марсел Маланга е един от тримата осъдени на смърт американски граждани, заедно с неговия приятел Тайлър Томпсън, с когото са играли заедно гимназиален футбол в Юта. И двамата са на около 20-годишна възраст. Третият американец, Бенджамин Залман-Полун, е бил бизнес партньор на Кристиан Маланга.

И тримата бяха признати за виновни в престъпен заговор, тероризъм и други обвинения и осъдени на смърт в решение, прочетено на живо по държавната телевизия. Преди това Маланга заяви пред съда, че е бил заплашен от баща си, че ако не участва в бунтовете ще бъде убит. Освен това той твърди, че посещава Конго за първи път по покана на баща си, когото не е виждал от години.

Тримата американци са сред група от около 50 души, сред които граждани на Великобритания, Канада, Белгия и Конго, които бяха изправени пред съда след неуспешния опит за преврат. От тях 37 бяха признати за виновни и получиха смъртно наказание.

Присъдата бе произнесена от палатка, разпъната в двора на военния затвор Ндоло в околностите на столицата Киншаса. Подсъдимите облечени в синьо-жълти затворнически дрехи и настанени пред съдията. Делото започна през юли.

Говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър сподели, че служителите на посолството са присъствали на съдебната процедура и ще продължат да следят случая отблизо.

„Разбираме, че съдебният процес в Демократична република Конго позволява на ответниците да обжалват решението на съда“, каза той на брифинг.

Сред 37-те обвиняеми е белгийско-конгоанският гражданин Жан-Жак Уондо. Семейството му записа видео обръщение, адресирано до президента Феликс Чисекеди преди делото, за да поиска освобождаването му.

„Умолявам ви, намесете се, той е невинен“, отправя призив съпругата на обвиняемия.

Президентът на Беларус помилва осъдения на смърт германец.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко председателства среща с хора, замесени в случая на Рико Кригер, германски гражданин, осъден на смърт по обвинения в тероризъм, в Минск, Беларус, 30 юли 2024 г.
📸 Снимка: Press Service of the President of the Republic of Belarus

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко реши да помилва Рико Кригер, германец, осъден на смърт за тероризъм и други обвинения, съобщи пресслужбата на президентството, цитирана от Ройтерс.

Близкият съюзник на Беларус Русия в момента разговаря със Запада за възможен обмен на американския репортер Еван Гершкович, осъден по обвинения в шпионаж, и други западняци, задържани в Русия.

Сред тези, които Москва би искала да освободи, е Вадим Красиков, руснак, който излежава доживотна присъда в Германия за убийство - размяна, която ще изисква Берлин да получи нещо в замяна.

Министерството на външните работи на Германия потвърди, че Кригер е бил помилван. „Тази новина идва като облекчение“, написа правителствен говорител по имейл.

Германските власти потвърдиха по-рано този месец, че един от нейните граждани е бил осъден на смърт в Беларус. Бившата съветска държава е единствената европейска държава, която все още прилага смъртното наказание.

В интервю за държавната телевизия Беларус-1, публикувано миналата седмица, Кригер твърди, че службата за сигурност на Украйна СБУ му е казала да снима военни обекти в Беларус миналия октомври и да заложи експлозиви на железопътна линия югоизточно от Минск. Експлозивите са избухнали, но никой не е пострадал.

Не стана ясно дали Кригър говори под принуда. Той каза, че съжалява за действията си и се надява да получи помилване от Лукашенко.

Беларус осъди германец на смърт чрез разстрел за „тероризъм“.

Правозащитната група Viasna съобщи, че Рико Кригер е бил осъден от съд в Минск в края на юни.
📸 Снимка: Zuma Press/IMAGO

🇧🇾⚔️🇩🇪 Германец беше осъден на смърт от съд в Беларус, след като беше обвинен в извършване на престъпления, включително „тероризъм“ и „наемническа дейност“, съобщи правозащитна група на 19 юли.

Според беларуския център за правата на човека Viasna Human Rights Centre ще бъде екзекутиран чрез разстрел, след като е бил осъден за шест престъпления в таен процес, проведен през юни.

Обвиненията включват „наемническа дейност“ (чл. 133), „агентска дейност“ (чл. 358-1), „терористичен акт“ (чл. 289, ч. 3), „създаване на екстремистка формация“ (част 3 от член 361-1), „умишлено повреждане на превозно средство или комуникационни линии“ (част 4 от член 309), „незаконни действия по отношение на огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества“ (част 4 на член 295)

Присъдата беше произнесена на 24 юни, но подробности се появиха едва сега. Голяма част от процеса се проведе при закрити врата и беларуските държавни медии не съобщиха за присъдата.

Центърът за правата на човека „Вясна“ каза, че обвиненията може да са свързани с беларуския доброволчески полк Калиновски, сражаващ се в защита на Украйна срещу руската инвазия през 2022 г., но не предостави повече подробности.

Освен това се казва, че преди това е работил като спасител за Германския червен кръст. Местната мониторингова група Hajun каза, че има дете в Германия.

Към момента не е известно дали делото се обжалва или присъдата вече е изпълнена.

Беларус е единствената страна в Европа, която все още налага смъртно наказание.