🇮🇷🇺🇳 Експерти по правата на човека към ООН настояват Иран незабавно да отмени насрочена екзекуция на жена по обвинение в убийството на съпруга си след години на жестоко домашно насилие. Голи Кухкан е била омъжена насила за братовчед си, когато е била едва 12-годишна.
25-годишната Голи Кухкан, балучка без документи за самоличност, може да бъде обесена още този месец, предупредиха в съвместно изявление вчера осем независими експерти на ООН.
„Случаят на Кухкан е ярък пример за системната полова дискриминация, пред която са изправени жените – жертви на детски бракове и домашно насилие – в иранската наказателно-правна система“, посочват експертите. „Изпълнението на смъртната присъда би представлявало грубо нарушение на международното право в областта на правата на човека.“
Експертите уточняват, че на 12-годишна възраст Голи е била принудена да се омъжи за братовчед си, от когото година по-късно ражда момче – в домашни условия и без никаква медицинска помощ. През следващите години, докато работи като селскостопанска работничка, тя е обект на постоянно физическо и психологическо насилие.
През май 2018 г., когато е на 18 години, мъжът ѝ за пореден път я пребива, след което прави същото с петгодишния им син. След като се обажда на роднина за помощ, избухва свада, която завършва със смъртта на мъжа.
„Голи Кухкан е оцеляла след домашно насилие и същевременно е жертва на правосъдната система“, подчертават експертите, сред които са специалният докладчик за Иран и членове на работната група за дискриминация на жени и момичета. Те са назначени от Съвета на ООН по правата на човека, но не говорят от името на организацията.
Експертите отбелязват, че неграмотната Голи, която никога не е имала достъп до адвокат, е била принудена да поеме пълна отговорност за смъртта на съпруга си, без да осъзнае последствията от това.
Семейството на убития е заявило, че ще се откаже от изпълнението на смъртната присъда срещу т.нар. „кръвнина“ – практика, разрешена от шериата в Ислямската република. Изискваната сума обаче е еквивалентна на 90 000 долара – значително над обичайната ставка и абсолютно непосилна за нея.
Според експертите близо половината от 241-те жени в Ислямска република Иран, екзекутирани в периода 2010-2024 г., са били осъдени за убийство именно на съпрузи или интимни партньори.
Данни от правозащитни организации като Amnestry International сочат, че Иран е втората страна в света с най-голям брой екзекуции след Китай.
Студентски протести в Дака на 4 август 2024 г. 📸 Снимка: Monirul Alam/EPA
🇧🇩 Съд в Бангладеш осъди задочно на смърт свалената премиерка на страната Шейх Хасина за престъпления срещу човечеството заради кървавото потушаване на студентските бунтове миналата година.
Трима съдии от Международния трибунал за престъпленията обявиха Хасина за виновна по обвинения в подбудителство, заповеди за убийства и бездействие за осуетяване на зверства по време на репресиите срещу протестите против правителството.
При прочитането на присъдата съдия Голам Мортуза Мозумдер заяви: „Обвиняемата премиерка извърши престъпления срещу човечеството, като нареди използването на дронове, хеликоптери и смъртоносно оръжие срещу цивилни граждани.“
Хасина се призна за невинна и определи процеса като „политически фарс“. От август миналата година, след като избяга от страната, тя живее в изгнание в съседна Индия, където е под защита. Индийското правителство игнорира исканията за екстрадиция.
В съдебната зала роднини на убити протестиращи се разплакаха, когато съдът обяви смъртни присъди за Хасина и бившия вътрешен министър Асадузаман Хан.
Липсата ѝ от скамейката на подсъдимите беше очебийна. В изявление след присъдата тя заяви, че не ѝ е дадена „справедлива възможност“ да се защити и че е действала добросъвестно, за да върне реда, а решението е било взето от „манипулиран трибунал“, създаден и ръководен от „неизбрано правителство без демократичен мандат“.
Столицата Дака беше в напрежение преди обявяването на присъдата – сигурността в столицата беше засилена, зоната около трибунала беше отцепена от полиция, армия и паравоенни части. В дните преди решението политическото насилие скочи значително – десетки самоделни бомби бяха взривени из града. Полицията издаде заповед за стрелба по всякого, уловен да хвърля експлозиви или да пали превозни средства.
Свалената премиерка на Бангладеш Шейх Хасина, която от миналата година живее в изгнание в съседна Индия. 📸 Снимка: Athit Perawongmetha/Reuters
В понеделник сутринта самоделна бомба беше хвърлена по улица близо до съда, което предизвика паника и доведе до пълно блокиране на района.
Протестите, свалили Хасина, започнаха като студентско движение, но прераснаха в национално въстание срещу нейното авторитарно управление, днес наричано „Юлската революция“.
15-годишното ѝ управление е възприемано от мнозина като режим на терор, с широки обвинения в корупция, изтезания и отвличания, документирани от правозащитни организации и ООН.
В отговор на безредиците Хасина поведе безмилостна държавна репресия – полицията и силите за сигурност използваха бойни патрони срещу цивилни. Според оценката на службата за правата на човека на ООН по време на протеста са убити до 1400 души – най-тежкото политическо насилие в страната от войната за независимост през 1971 г.
Изправянето на Хасина пред съд беше основно обещание на временното правителство, оглавявано от носителя на Нобелова награда за мир Мохамад Юнус, назначен миналата година от лидерите на протеста. Правителството възложи на главния прокурор Мохамад Таджул Ислам да изготви дело пред Международния трибунал за престъпленията в Дака.
Заедно с Хасина беше съден и бившият шеф на полицията Чоудхури Абдула ал-Мамун. През юли той се призна за виновен и свидетелства срещу нея. Съдът нарече престъпленията му достойни за смъртно наказание, но му обеща снизхождение заради съдействието.
В името на прозрачността голяма част от процеса се излъчваше на живо. Сред ключовите случаи беше убийството на студента Абу Сайед. Заснето на видео, то се превърна в символ на протеста.
Прокуратурата описа Хасина като „главния мозък, диригент и върховен командир“ на зверствата през юли и август, като цитира аудиозаписи на нейни телефонни обаждания, свързващи директно премиерския кабинет със смъртоносните улични операции.
Бангладешки войници на пост пред Върховния съд в Дака. 📸 Снимка: Rajib Dhar/AP
Използването на Международния трибунал срещна критики от правозащитни организации. Съдът беше създаден от самата Хасина, а опонентите ѝ го обвиняваха, че го е ползвала за политически гонения. Human Rights Watch посочи, че въпреки някои промени трибуналът все още не отговаря на стандартите за справедлив процес, но запазва правото да налага смъртни присъди.
Правителството на Юнус отхвърли критиките като отбеляза, че трибуналът „работи прозрачно – допуска наблюдатели и публикува редовна документация“.
За семействата на загиналите присъдата донесе облекчение и катарзис. 55-годишният Голам Рахман загуби сина си Голам Нафис, прострелян на 4 август в разгара на безредиците.
„Смъртната присъда за Хасина е единственото приемливо решение за това, което направиха на детето ми. Погребахме момче, а не враг на държавата. Нищо не може да го върне, но трябваше истината да бъде казана в съда“, каза Рахман.
Последната известна снимка на Нафис, докато лежи в рикша на път за болница, обиколи интернет и беше изрисувана на графити по всички краища на столицата.
„Ние, семействата на мъчениците от въстанието, искаме да я видим обесена, за пример на бъдещи управници. Нека никое правителство не си помисля, че може да насочи оръжие срещу деца и да се размине“, добави Рахман.
Синът на Хасина – Саджиб Уазед, заяви пред Reuters, че майка му ще остане „в безопасност“ в Делхи, но няма да мълчи. „Тя е разстроена, ядосана, възмутена. И всички ние сме решени да се борим с всички възможни средства.“
Първите избори след падането от власт на Хасина са насрочени за началото на февруари. Нейната партия Awami League получи забрана за участие, а повечето ѝ лидери са в затвора или в чужбина. Партията обаче заплаши с масови безредици.
Привърженици на партията „Енахда“ развяват националното знаме по време на демонстрация срещу президента Каис Саид в столицата Тунис, 15 октомври 2022 г. 📸 Снимка: Fethi Belaid/AFP
🇹🇳 Тунизийски съд осъди 51-годишен мъж на смърт заради публикации във Facebook, които са счетени за обидни към президента Каис Саид и заплаха за сигурността на страната. Според адвокати и правозащитни групи случаят отразява тревожна ескалация на репресиите срещу свободата на словото в Тунис.
Според адвоката на осъдения Сабер Шушен е бил признат за виновен в сряда по три обвинения: опит за сваляне на държавната власт, обида на президента и разпространение на фалшива информация в интернет.
Съдиите постановиха, че публикациита му подбуждат към насилие и хаос и нарушават тунизийския наказателен кодекс, както и противоречивия закон за онлайн престъпления от 2022 г., известен като Декрет 54.
Тази присъда е първата смъртна присъда в съвременната история на Тунис за изразяване в интернет. Макар смъртното наказание да е законно, в страната не е извършвана екзекуция от 1991 г. насам.
Шушен, баща на три деца и почасов работник, се намира в ареста от януари 2024 г. Адвокатът му Усама Бутелджа го описва като човек с ограничено образование и скромни финансови средства, който е получил трайно увреждане след трудова злополука.
„Повечето от съдържанието, което споделяше, беше копирано от други страници, а някои постове изобщо не са получили внимание. В съда той обясни, че не е имал намерение да подбужда безредици, а е искал да привлече внимание към тежките си условия на живот“, каза Бутелджа пред Асошиейтед Прес.
Правозащитни групи подчертават, че случаят показва как тунизийският закон за киберпрестъпност, официално предназначен за борба с дезинформацията, се е превърнал в инструмент за заглушаване на несъгласните. Декрет 54 криминализира разпространението на всяко съдържание, което се счита за вредно за „обществената сигурност или националната отбрана“, и след приемането му е използван широко срещу журналисти, адвокати и фигури от опозицията.
Смъртната присъда идва на фона на мащабна кампания за репресии срещу критиците на президента Саид. През април тунизийски съд осъди десетки опозиционни фигури на присъди от 13 до 66 години затвор в процес, който активисти описаха като политически мотивиран.
Сред осъдените са бивши депутати, дипломати, журналисти и активисти за правата на човека, които получиха обвинения в „заговор срещу държавната сигурност“ и „принадлежност към терористична група“. Сред тях е бившият депутат Саид Ферджани, получил 13-годишна присъда – решение, което дъщеря му осъди онлайн като част от „поредния изфабрикуван заговор“.
Властите в страната защитиха присъдите, описвайки обвиняемите като „предатели и терористи“, но Службата за правата на човека на ООН и международни наблюдатели обвиняват правителството на Саид в използване на съдебната система за потушаване на несъгласието, откакто пое извънредните правомощия през юли 2021 г. – разпускайки парламента и управлявайки чрез декрети.
Някога смятан за единствения успех на Арабската пролет, през последните години Тунис преживява драматичен обрат в демократичните постижения. След като консолидира властта, президентът пренаписа конституцията, ограничи политическите партии и заглуши свободата на печата: действия, които предизвикваха сравнения с полицейската държава преди 2011 г.
Доклад на Human Rights Watch, публикуван по-рано тази година посочва, че властите са „разширили използването на политически мотивирани арести и съдебни преследвания, за да сплашат и заглушат критиците“, насочвайки се срещу адвокати, съдии и журналисти.
Активисти алармират, че смъртната присъда на Шушен може да отбележи повратна точка в обрата на Тунис към авторитаризма.
„Тази присъда изпраща смразяващо послание към всеки, осмелил се да критикува правителството онлайн. Тя не е просто непропорционална – тя е предназначена да всява страх“, заяви юридически наблюдател, пожелал анонимност от съображения за сигурност.
Тунис не е извършвал екзекуция от над три десетилетия, но връщането на смъртното наказание в политически дела, дори символично, подчертава това, което мнозина виждат като окончателното разрушаване на свободите в Тунис след революцията.
Както написа един активист в социалните мрежи: „Човек е осъден на смърт заради постове във Фейсбук. Това не е Тунис, за който се борихме през 2011 г.“
🇰🇵 Режимът в Северна Корея все по-често прибягва до смъртно наказание, включително за хора, хванати да гледат или споделят чужди филми и телевизионни сериали, според нов подробен доклад на ООН.
Диктатурата, която остава до голяма степен изолирана от света, подлага населението си на повече принудителен труд, ограничавайки допълнително свободите му. Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека установи, че през последното десетилетие Северна Корея е затегнала контрола върху „всички аспекти на живота на гражданите“.
„Няма друго население в съвременния свят, което да е подложено на такива ограничения“, се посочва в заключението, което отбелязва, че наблюдението е станало „по-проникващо“, подпомагано от технологичния напредък.
Върховният комисар на ООН за човешките права Волкер Тюрк предупреди, че ако тази ситуация продължи и занапред, севернокорейците „ще бъдат подложени на още повече страдания, брутални репресии и страх, които са търпели толкова дълго“.
Докладът, който се основава на интервюта с повече от 300 души, избягали от Северна Корея през последните 10 години, разкрива, че смъртното наказание започва да се прилага все по-често.
От 2015 г. насам са въведени поне шест нови закона, позволяващи прилагането му. Едно от престъпленията, за които сега може да бъде наложено смъртно наказание, е гледането и споделянето на съдържание от чужди медии, като филми и телевизионни сериали, подчертавайки стремежа на Ким Чен Ун да ограничи достъпа на човек до информация, различна от тази на държавните пропагандни медии.
Бежанците споделят, че от 2020 г. насам се забелязва ръст на екзекуциите за разпространение на чуждо съдържание. Те описват как тези смъртни присъди се изпълняват публично от специални отряди, за посеят страха в съзнанието на хората, обезкуражавайки ги да нарушават закона.
Канг Гюри, избягала през 2023 г., сподели, че трима нейни приятели са били екзекутирани след като са били хванати с южнокорейско съдържание. Тя е присъствала на съдебния процес срещу един от своите приятели, осъден на смърт на едва 23-годишна възраст.
„Той беше съден заедно с наркотрафиканти. Тези престъпления се третират по един и същи начин“, разказа тя и допълни, че след 2020 г. хората са станали още по-изплашени. Тези разкази са в противоречие с очакванията, които имаха севернокорейците през последното десетилетие.
Събеседниците на ООН споделят, че през 2011 г. с идването на власт Ким Чен Ун, са таили силна надежда животът им да се подобри, тъй като Ким е обещал, че вече няма да се налага да „стягат коланите“ – т.е. че ще имат достатъчно храна. Той обещал да развива икономиката и в същото време да защитава страната чрез по-нататъшно развитие на ядрените оръжия.
Но докладът установява, че след като се отказа от дипломацията със Запада през 2019 г. и започна да се фокусира над оръжейната си програма, жизненият стандарт и човешките права на сънародниците започнаха да се влошават.
Почти всички интервюирани признават, че не са имали достатъчно храна, а храненето по три пъти дневно са считали за „лукс“. По време на пандемията от Covid много бежанци съобщиха за остър недостиг на храна, а случаи на умиращи от глад е имало из цялата страна.
В същия период властите започват да затягат контрола върху неформалната търговия, което допълнително затруднява препитанието. В един момент бягството от страната става почти невъзможно, след като режимът затяга контрола по границата с Китай и дава заповед на войниците да стрелят по всеки, който се опита да премине.
„В началото на управлението на Ким Чен Ун имахме известна надежда, но тя не издържа дълго“, спомня си млада жена, избягала през 2018 г. – едва на 17 години.
„Правителството постепенно лиши хората от възможността да препитават самостоятелно и дори самото оцеляване се превърна в ежедневно мъчение“, свидетелства тя пред изследователите.
Докладът на ООН обобщава, че „в последните десет години правителството упражнява почти тотален контрол над хората, лишавайки ги от свободата сами да взимат решения“ – било то социални, икономически или политически. Съществен принос за това има и технологичният напредък в наблюдението, който прави всичко това възможно.
Един от бежанците сподели в интервю за служителите на ООН, че налаганите от режима репресии имат за цел „да блокират очите и ушите на хората“.
„Това е форма на контрол, насочена към премахване и на най-малките признаци на недоволство или оплакване“, обясни той .
Освен всичко докладът разкрива, че режимът използва повече принудителен труд, отколкото преди десетилетие. Хора от бедни семейства се набират в „шокови бригади“, за да изпълняват физически тежки задачи като строителни или минни проекти.
Работниците се надяват това да подобри социалния им статус, но трудът е опасен и смъртта на работното място е често срещано явление. Вместо да се подобри безопасността на работниците, режимът прославя смъртта, описвайки я като жертва за Ким Чен Ун. В последните години дори са били наемани хиляди сираци и бездомни деца, гласи докладът на ООН.
Последното изследване е предшествано от исторически доклад на комисията на ООН от 2014 г., който за първи път в историята установи, че режимът в Пхенян извършва престъпления срещу човечеството. Някои от най-тежките нарушения на човешките права се случват в печално известните лагери за политически затворници, където хората могат да бъдат затворени за цял живот и да „изчезнат“ завинаги.
Тазгодишният доклад посочва, че поне четири от въпросните лагери все още функционират, като изпълняват същата функция и към днешна дата, докато задържаните в обикновените затвори продължават да са обект на насилие и мъчения.
Много бежанци твърдят, че са били свидетели на смърт на затворници поради лошо отношение, преумора и недохранване, макар че според оценки на ООН в някои от тези заведения са въведени „ограничени подобрения“, като например „леко намаляване на насилието от охраната“.
Докладът на ООН завършва с отправен призив за предаване на ситуацията на Международния наказателен съд в Хага. За да стане факт това обаче, трябва да получи одобрение от Съвета за сигурност. От 2019 г. насам двама от постоянните му членове – Китай и Руската федерация – блокират всеки опит за налагане на нови санкции срещу Северна Корея.
Миналата седмица Ким Чен Ун се присъедини към китайския лидер Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, за да наблюдава военния парад в Пекин по случай 80 години от капитулацията на Японската империя, сложила край на Втората световна война. Това илюстрира мълчаливото съгласие на тези страни с ядрената програма на Северна Корея и зверствата към гражданите ѝ.
Освен че призова международната общност за действие, ООН отправи искане към режима в Северна Корея да закрие лагерите за политически затворници, да спре прилагането на смъртно наказание и да образова гражданите си за човешките права.
„Нашите изследвания показват ясно и силно желание за промяна, особено сред младите хора в Северна Корея“, заяви ръководителят на ООН за човешките права Волкер Тюрк.
Снимки на Мохсен Шекари и Маджид Реза Рахнавард, осъдени на смърт и обесени за участието си в протестите срещу режима в Иран през 2022 г. 📸 Снимка: Sean Gallup/Getty Images
🇮🇷 Иран екзекутира най-малко 901 души през изминалата година, включително 31 жени, някои от които бяха осъдени за убийство на съпрузите си, борейки се с изнасилване или други случаи на домашно насилие – деветгодишен връх, който предизвика възмущение в ООН.
Около 40 от общите екзекуции са извършени само през последната седмица на декември, отбеляза върховният комисар на ООН за правата на човека в доклад, публикуван на 7 януари.
„Увеличението в броя на екзекутираните хора в Иран през последната година е много тревожно“, каза върховният комисар Фолкер Тюрк и добави, че общият брой се е покачил от 853 през 2023 г.
„Крайно време е Иран да спре тази непрекъснато нарастваща вълна от екзекуции“, добави той.
ООН разкри, че повечето от екзекуциите са за престъпления, свързани с наркотици, но добави, че дисиденти и хора, свързани с протестите през 2022 г., също са били екзекутирани. По това време Иран беше залят от протести, предизвикани от смъртта на Махса Амини, млада жена, която беше арестувана за предполагаемо нарушаване на закона за хиджаба, починала в полицейския арест.
По време на протестите жени и момичета свалиха и изгориха забрадките си. Властите поведоха кампания на брутални репресии срещу протестиращите, убиха стотици и арестуваха хиляди.
В последния си доклад Тюрк призова Техеран да спре всички бъдещи екзекуции.
„Това е несъвместимо с основното право на живот и поражда неприемливия риск от екзекутиране на невинни хора. И, за да бъде ясно, това никога не може да бъде наложено за поведение, което е защитено от международното право за правата на човека“, отбеляза той.
Говорителят на ООН Лиз Тросел посочи пред репортери в Женева, че броят на екзекутираните жени в Иран е най-високата цифра за последните 15 години.
„По-голямата част от случаите са свързани с обвинения в убийство. Значителен брой от жените са били жертви на домашно насилие, детски брак или принудителен брак“, обясни тя.
Тросел разкри пред Ройтерс, че една от жените, екзекутирани по обвинение за убийство, е убила съпруга си, за да му попречи да изнасили дъщеря ѝ.
Консервативната ислямска държава има дълга история на нарушаване на правата на гражданите, особено на жените и момичетата, в годините след Ислямската революция на аятолах Рухолах Хомейни през 1979 г.
Масуд Пезешкиан, когото мнозина определяха като реформатор, спечели президентските избори в Иран през юли, обещавайки по-добра защита на правата на жените и малцинствата, но много правозащитници и международни наблюдатели са скептични в очакване на съществени действия.
🇨🇳 Китай екзекутира бивш държавен служител от Вътрешна Монголия, обвинен в корупция на обща стойност около 3 милиарда юана (412 милиона долара), в рядък случай на прибягване на смъртното наказание, на фона на засилващата се кампания на президента Си Дзинпин за прочистване на Комунистическата партия.
Ли Джианпин, бивш партиен ръководител на зоната за икономическо развитие в град Хоххот, беше осъден на смърт на първа инстанция през септември 2022 г. по обвинение във вземане на подкупи, злоупотреба с публични средства и съучастие с престъпен синдикат. Той загуби обжалването през август 2024 г. и присъдата му беше одобрена от Върховния народен съд.
На 64-годишния Ли е било позволено да прекара време с членове на семейството преди екзекуцията си във вторник, според официалната информационна агенция Синхуа.
Изпълняването на смъртна присъда на китайски служител по обвинение в корупция е рядко срещано явление, като най-често те получават две години отсрочка от изпълнението на присъдата и в крайна сметка тя се заменя с доживотен затвор за добро поведение.
Мащабната кампания за преборване с корупцията, предприета от Си Дзинпин, засегна рекорден брой високопоставени служители през последните две години. Тя е в допълнение към разширяващата се чистка в армията, в която са замесени редица офицери и генерали, включително последната мишена, Миао Хуа, дългогодишен лоялен привърженик на Си и член на Централната военна комисия.
🇸🇦 Саудитска Арабия е екзекутирала общо 213 души от началото на тази година, което е повече от която и да е друга календарна година в историята. В същото време кралството се бори за място в Съвета на ООН по правата на човека.
Според базираната в Лондон правозащитна група Reprieve, която се занимава с документине на смъртното наказание в световен мащаб, най-голямата регистрирана цифра до тази година е била 196 през 2022 г., следвана от 184 през 2019 г.
„Докато вниманието на света се фиксира върху ужаса на други места в Близкия изток, Саудитска Арабия разчиства осъдените на смърт с кървава баня“, заяви заместник-директорът на групата Хариет Маккълох.
„Кралството счупи собствения си мрачен рекорд за най-много хора, екзекутирани за една година през първите девет месеца на 2024 г. С 213 минимум екзекуции осъдените на смърт затворници са изложени на по-голям риск от всякога, а техните семейства отчаяно очакват вести за съдбата им в новинарските емисии.“
Екзекуциите се извършват при управлението на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, министър-председател на кралството и де факто лидер, въпреки че в телевизионно интервю през 2018 г. той обеща да сведе до минимум смъртното наказание.
Въпреки това Саудитска Арабия остава един от палачите с най-много жертви в света - най-малко 1115 екзекуции са били извършени при управлението на Мохамед бин Салман между 21 юни 2017 г. и 9 октомври 2024 г.
През изминалата година съвместен доклад на Европейската саудитска организация за правата на човека (ESOHR) и неправителствената организация Reprieve разкриха, че процентът на екзекуции в Рияд е скочил почти двойно, откакто крал Салман и неговият син Мохамед бин Салман дойдоха на власт през 2015 г, а между 2015 г. и 2022 г. екзекуциите са се увеличили с цели 82 процента.
🇨🇩⚔️🇺🇸 Трима граждани на САЩ са сред 37 обвиняеми, осъдени на смърт от военен съд в петък за участието им в неуспешния държавен преврат в Демократична република Конго през май.
Обвиняемите, повечето от които конгоанци, но също и британец, белгиец, канадец и американец, разполагат с пет работни дни да обжалват наложените им присъди по обвинения, включващи опит за преврат, тероризъм и престъпно сдружаване. Четиринадесет души бяха оправдани в процеса, който започна през юни.
Ричард Бондо, адвокатът, който защитаваше шестимата чужденци, заяви, че ще оспорва дали в момента смъртното наказание може да бъде наложено в страната, въпреки възстановяването му по-рано тази година, и изрази недоволство, че докато тече разследването на клиентите му са били назначени неадекватни преводачи.
Въоръжени мъже окупираха за кратко офиса на президентството в столицата Киншаса на 19 май тази година, водени от базираният в Съединените щати конгоански политик Кристиан Маланга, който по-късно беше убит от силите за сигурност.
Неговият син Марсел Маланга е един от тримата осъдени на смърт американски граждани, заедно с неговия приятел Тайлър Томпсън, с когото са играли заедно гимназиален футбол в Юта. И двамата са на около 20-годишна възраст. Третият американец, Бенджамин Залман-Полун, е бил бизнес партньор на Кристиан Маланга.
И тримата бяха признати за виновни в престъпен заговор, тероризъм и други обвинения и осъдени на смърт в решение, прочетено на живо по държавната телевизия. Преди това Маланга заяви пред съда, че е бил заплашен от баща си, че ако не участва в бунтовете ще бъде убит. Освен това той твърди, че посещава Конго за първи път по покана на баща си, когото не е виждал от години.
Тримата американци са сред група от около 50 души, сред които граждани на Великобритания, Канада, Белгия и Конго, които бяха изправени пред съда след неуспешния опит за преврат. От тях 37 бяха признати за виновни и получиха смъртно наказание.
Присъдата бе произнесена от палатка, разпъната в двора на военния затвор Ндоло в околностите на столицата Киншаса. Подсъдимите облечени в синьо-жълти затворнически дрехи и настанени пред съдията. Делото започна през юли.
Говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър сподели, че служителите на посолството са присъствали на съдебната процедура и ще продължат да следят случая отблизо.
„Разбираме, че съдебният процес в Демократична република Конго позволява на ответниците да обжалват решението на съда“, каза той на брифинг.
Сред 37-те обвиняеми е белгийско-конгоанският гражданин Жан-Жак Уондо. Семейството му записа видео обръщение, адресирано до президента Феликс Чисекеди преди делото, за да поиска освобождаването му.
„Умолявам ви, намесете се, той е невинен“, отправя призив съпругата на обвиняемия.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко председателства среща с хора, замесени в случая на Рико Кригер, германски гражданин, осъден на смърт по обвинения в тероризъм, в Минск, Беларус, 30 юли 2024 г.
📸 Снимка: Press Service of the President of the Republic of Belarus
🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко реши да помилва Рико Кригер, германец, осъден на смърт за тероризъм и други обвинения, съобщи пресслужбата на президентството, цитирана от Ройтерс.
Близкият съюзник на Беларус Русия в момента разговаря със Запада за възможен обмен на американския репортер Еван Гершкович, осъден по обвинения в шпионаж, и други западняци, задържани в Русия.
Сред тези, които Москва би искала да освободи, е Вадим Красиков, руснак, който излежава доживотна присъда в Германия за убийство - размяна, която ще изисква Берлин да получи нещо в замяна.
Министерството на външните работи на Германия потвърди, че Кригер е бил помилван. „Тази новина идва като облекчение“, написа правителствен говорител по имейл.
Германските власти потвърдиха по-рано този месец, че един от нейните граждани е бил осъден на смърт в Беларус. Бившата съветска държава е единствената европейска държава, която все още прилага смъртното наказание.
В интервю за държавната телевизия Беларус-1, публикувано миналата седмица, Кригер твърди, че службата за сигурност на Украйна СБУ му е казала да снима военни обекти в Беларус миналия октомври и да заложи експлозиви на железопътна линия югоизточно от Минск. Експлозивите са избухнали, но никой не е пострадал.
Не стана ясно дали Кригър говори под принуда. Той каза, че съжалява за действията си и се надява да получи помилване от Лукашенко.
Правозащитната група Viasna съобщи, че Рико Кригер е бил осъден от съд в Минск в края на юни.
📸 Снимка: Zuma Press/IMAGO
🇧🇾⚔️🇩🇪 Германец беше осъден на смърт от съд в Беларус, след като беше обвинен в извършване на престъпления, включително „тероризъм“ и „наемническа дейност“, съобщи правозащитна група на 19 юли.
Според беларуския център за правата на човека Viasna Human Rights Centre ще бъде екзекутиран чрез разстрел, след като е бил осъден за шест престъпления в таен процес, проведен през юни.
Обвиненията включват „наемническа дейност“ (чл. 133), „агентска дейност“ (чл. 358-1), „терористичен акт“ (чл. 289, ч. 3), „създаване на екстремистка формация“ (част 3 от член 361-1), „умишлено повреждане на превозно средство или комуникационни линии“ (част 4 от член 309), „незаконни действия по отношение на огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества“ (част 4 на член 295)
Присъдата беше произнесена на 24 юни, но подробности се появиха едва сега. Голяма част от процеса се проведе при закрити врата и беларуските държавни медии не съобщиха за присъдата.
Центърът за правата на човека „Вясна“ каза, че обвиненията може да са свързани с беларуския доброволчески полк Калиновски, сражаващ се в защита на Украйна срещу руската инвазия през 2022 г., но не предостави повече подробности.
Освен това се казва, че преди това е работил като спасител за Германския червен кръст. Местната мониторингова група Hajun каза, че има дете в Германия.
Към момента не е известно дали делото се обжалва или присъдата вече е изпълнена.
Беларус е единствената страна в Европа, която все още налага смъртно наказание.
