Полша ще предаде на Украйна 2 МиГ-29; ресурсът на единия е изтекъл

🇵🇱✈️🇺🇦 Полша ще предаде на Украйна два изтребителя МиГ-29 като част от нов пакет с военна помощ на стойност 50 млн. евро, а ресурсът на единия от тях вече е изтекъл. Решението потвърди генерал-лейтенант от резерва Дариуш Луковски, директор на Департамента за стратегия и отбранително планиране в Министерство на отбраната на Полша, в разговор с Rzeczpospolita, публикуван днес. На въпроса кога ще се случи това, той отговори: „В най-скоро време. Решението е взето и двата МиГ-29 ще бъдат предадени.“ Според изданието срокът за експлоатация на единия самолет е изтекъл и има възможност да бъде използван за части.

Двете машини заминават, без Полша да е получила онова, което искаше в замяна в продължение на година. В края на 2025 г. вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обвърза предаването на останалите полски МиГ-29 с достъп до украинските технологии за дронове и ракети, а на 15 януари 2026 г. заместник-министърът Павел Залевски говореше пред TVP World за под 10 машини. На този етап подобна размяна не се е състояла. Според Rzeczpospolita, трансферът на технологични знания е блокиран предимно на политическо ниво, след като президентът Володимир Зеленски кръсти украинско поделение на героите на Украинската въстаническа армия (УПА). Сега Полша дава два изтребителя от парк, който по собственото ѝ решение предстои да бъде изведен от експлоатация. Условията на договорката за тях не се съобщават. Решението от 29 октомври е по-скоро краят на един стар пазарлък, отколкото подновяването му.

Разривът датира от края на май, когато указ на Зеленски даде почетното наименование „на героите на УПА“ на Отделен център за специални операции „Север“ на Силите за специални операции (ССУ). Украинската въстаническа армия (УПА) се помни в Полша преди всичко с избиването на поляци във Волиния през 1943–1944 г. На 19 юни президентът Карол Навроцки отне ордена „Бял орел“, връчен по-рано на Зеленски. Малко преди това Залевски изрази убеждение, че украинците искат машините да са пригодени за по-съвременни бойни условия, без да има договорено финансиране за това. На 29 юни Косиняк-Камиш обобщи пред Polsat News: „Няма МиГ-ове, защото няма дронове.“ Според него Киев първо приел идеята, но после не е изпълнил договореното. На 3 юли Wirtualna Polska обяви решението на министерството: МиГ-29 постепенно ще бъдат изведени от експлоатация, тъй като ресурсът им изтича, а не е предвидена модернизация. Графикът за това е класифицирана информация, а машините са разположени в авиобаза Малборк. В края на юли разговорите бяха подновени и в средата на август същото издание писа, че могат да заминат до седмици в рамките на договорения обмен.

Със същия аргумент ведомството обясни и сегашния пакет. В писмен отговор до Rzeczpospolita то отбеляза: „Полша готви поредния пакет с помощ за Украйна. Мащабът на подкрепата е ограничен от сигурността на полската държава и ресурсите на въоръжените сили, определяни от началника на Генералния щаб.“ Според писмото дарението включва „техника, която излиза от употреба в полските въоръжени сили или ресурсите ѝ изтичат, такава, която полската армия не би използвала, а може да бъде полезна в Украйна“. Ведомството не дава повече детайли за съдържанието, като се позовава на поверителността на информацията. Задачите на извежданите от експлоатация МиГ-29 вече се изпълняват от полските F-16 и първите 12 корейски FA-50, които достигнаха пълна оперативна готовност п-рано тази година.

Какво още влиза в доставката, научи вестникът. Освен изтребителите Полша ще предаде артилерийски снаряди с калибър 155 и 152 мм, патрони 20×102 мм за шестцевните оръдия на F-16, с които се свалят и руски дронове, както и ракети за преносимия зенитно-ракетен комплекс с малък обсег Piorun на завода Mesko в Скаржиско-Каменна. Украинското министерство на отбраната първо обяви сумата от 50 млн. евро в отчета си от срещата „Рамщайн“ на 8 септември, като добави, че помощта ще съдържа и средства за ПВО. На другия ден тя беше потвърдена от Залевски, а една седмица по-късно заместник-министърът Станислав Вжонтек разкри пред Polskie Radio, че в помощта ще влязат боеприпаси, с които F-16 свалят руски дронове. Патроните за оръдията, които Rzeczpospolita изброява сега, отговарят на това описание.

Извън това дарение Полша ще предаде на Украйна 5 прехващача PAC-3 MSE за зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot. Rzeczpospolita описва доставката като международно дарение, което Белият дом ръководи съвместно с НАТО. Други 5 прехващача PAC-3 MSE бяха доставени от Полша в самото начало на годината. Нейните запаси са относително скромни: има 16 пускови установки Patriot в 2 батареи, а от поръчаните 800 единици PAC-3 MSE са доставени под 200. Допълнителни 6 батареи се очакват през 2027–2029 г. Генерал-майор Иренеуш Новак, оперативен командир на видовете въоръжени сили, заяви пред вестника, че Полша трябва да предоставя ракети за Patriot „до декларирания брой, а той е класифицирана информация“. Новак смята, че „никой не говори за масови дарения“ и че страната може да предложи и постсъветска техника, която още е на въоръжение, дори ако тя се нуждае от основен ремонт.

Мащабът на полските дарения е спаднал рязко след първите години на войната. През юли Косиняк-Камиш съобщи, че общата стойност на даренията дотогава е 16,45 млрд. злоти. От тях 14,9 млрд. са от 2022–2023 г. при правителството на „Право и справедливост“. За 2024–2026 г. остават към 1,55 млрд. злоти или 9,4%. Новото дарение, по изчисления на Defence24 над 215 млн. злоти, е близо 1/7 от общата сума за последните 3 години. През 2022–2023 г. Полша предаде и първите 14 изтребителя МиГ-29, в различно техническо състояние.

В деня на публикацията Залевски потвърди пред TVP Info, че за двата МиГ-29 има договорка, а предаването на останалите още се обсъжда. Той допълни, че интересът на украинците към тези самолети е намалял и че предпочитат F-16, Mirage и други съвременни изтребители. Към останалите бройки беше проявен интерес и от правителството на Румен Радев. В началото на август министърът на отбраната Димитър Стоянов посочи, че съветските изтребители са нужни само за резервни части. Кабинетът настоява, че трябва да използваме своите МиГ-29 до доставката на всички поръчани F-16, поради което е изпратил запитване за техническото състояние и точния брой на самолетите. Потвърждението идва 9 дни след като Лвовският областен съвет обяви 2027 г. за година на УПА, на Роман Шухевич и на Олег Олжич. На 22 октомври „Европейска правда“ съобщи, позовавайки се на източник в украинското правителство, че Варшава е спряла голям пакет помощ. Говорителят на полското министерство на отбраната Януш Сеймей определи твърденията като неверни. Междувременно резолюцията изчезна от сайта на областния съвет, а заместник-министърът на външните работи Марчин Босацки каза, че хората на Зеленски са уверили полските си партньори, че тя няма да влезе в сила.

Същите факти позволяват и алтернативен прочит. Потвърждението идва девет дни след гласуването в Лвов и седмица след опровержението от властите във Варшава, а Залевски оставя отворен казуса за останалите машини. При този прочит военните доставки продължават независимо от спора за историческата памет, а предаването на повече самолети е напълно възможно. Кога точно е било взето решението, не се уточнява, затова връзка с Лвов не може да бъде установена. Срещу този прочит стоят думите на самото ведомство, решението от юли машините да бъдат изтеглени без модернизация, изтеклият ресурс на единия самолет и признанието на Залевски, че Киев вече гледа към други изтребители. Затова е по-вероятно предаването на двата самолета да са част от процеса по освобождаване от самолетен парк, извеждан от експлоатация, а не начало на нова сделка.

Отговорът ще дадат самолетите, които остават в Малборк. Залевски отбеляза, че разговорите продължават, а решение от юли предвижда извеждането им от експлоатация по класифициран график. Ново предаване на годните изтребители оттам би превърнало 29 октомври в начало на нова доставка. Изтеглянето им по плана от юли би означавало, че Украйна е получила последните 2 самолета от парк, който се извежда от експлоатация.

Снимка с нашивка на МиГ-35 показва прицел върху дрон

🇷🇺⚔️🇺🇦 Снимка от кабина на изтребител показва нашивка на МиГ-35, който изстрелва ракети срещу цел с надпис „ДПЛА“ – руско военно съкращение за дистанционно пилотиран летателен апарат. Този кадър илюстрира роля, която руски източници приписват на най-редкия изтребител на страната още от май 2025 г. – лов на украински далекобойни дронове в дълбокия тил. Снимката беше публикувана вчера от Telegram канала „Соняшник“, близък до украинската бойна авиация. По-късно на същия ден снимката беше разпространена от Defense Express като снимка на руски пилот на МиГ-35, който по думите на изданието е участвал в отбиването на атаки с дронове.

Пилот държи нашивката пред остъклението. Над силуета на изтребителя е изписано „МиГ-35“, а отдолу стои девизът „Встречаю первый“ („Посрещам пръв“), а между тях има прицелен маркер с цифрата 1 върху силует на безпилотен апарат. В огледалото за обратно виждане личи крило с окачени ракети. Кадърът не е датиран и не посочва мястото на заснемане.

„Соняшник“ не представя тази употреба на самолетите като нова. „МиГ-29 и дори МиГ-35 на противника отдавна участват в отбиването на масирани въздушни атаки като част от системата за ПВО дълбоко в тила“, пише той. После подхвърля с подигравка, че след два свалени дрона руските пилоти явно са решили, че са постигнали нещо голямо.

Руската страна говори за същото повече от година. На 8 май 2025 г. „Российская газета“ съобщи, че МиГ-35 за първи път от началото на пълномащабната война се използват за прехват на украински дронове. Според вестника изтребителите са прехвърлени в Московския военен окръг и „вече са свалили няколко украински безпилотни апарата“. Преди това през ноември 2023 г. главният конструктор на Обединена авиостроителна корпорация (ОАК) Сергей Коротков заяви, че самолетът участва във всички текущи операции, без да уточни неговите задачи. Defense Express обяснява това най-ранно твърдение за употреба на МиГ-35 в реален бой с надеждата на производителя за нови поръчки от Министерството на отбраната.

През юли 2026 г. конструкторът заговори директно за прехващане на дронове. „МиГ-35 наистина е добър, макар че не е проектиран за това. Той ефективно сваля безпилотници за удари на голяма дълбочина, т.нар. Deep Strike. Това е най-добрият самолет за тази задача, може би дори в света – по думите на летците ни“, заяви пред „Первый технический“ Николай Чикунов, инженер-конструктор в ОКБ „Микоян“. Очевидно това са думите на заинтересована страна, особено предвид неясното бъдеще на бюрото му. През юни депутати от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) заявиха, че авиационната корпорация „МиГ“ ще бъде слята със „Сухой“ в обща структура с името ОКБ ОТА. Според същите сведения нейният персонал ще бъде съкратен поне с 25%. Defense Express, който съобщи за плана, не цитира официално потвърждение. Според преразказа на „Первый технический“ напредналият етап на разработката може да обяснява защо работата по МиГ-35 продължава.

Самолетите, за които става въпрос, са малко на брой и до момента остават опитна партида. По договор от 2018 г. Въздушно-космическите сили имат 6 самолета: 4 едноместни МиГ-35С и 2 двуместни МиГ-35УБ. Тяхното производство продължи от 2018 до 2023 г. Първите постъпиха на въоръжение през 2019 г. Засега те остават в опитна експлоатация, пише украинският портал Militarnyi. Серийното производство така и не беше започнато. Самолетите с марка МиГ, въведени в експлоатация, включват 99 изтребители-прехващачи МиГ-31БМ, 86 многоцелеви изтребители МиГ-29 от различни модификации и 6-те тестови бройки МиГ-35. Общо това прави 191 изтребителя, а МиГ-35 са около 3% от тях. Колко от по-старите МиГ-29 са изправни и могат да летят срещу дронове, не е публично известно, отбелязва изданието.

Според руските спецификации МиГ-35 е развитие на МиГ-29 с около 50% по-голяма далечина на полета и до 6500 кг капацитет за боен товар на 9 точки за окачване. Може да носи ракетата въздух-въздух с малък обсег Р-73 и ракетите със среден обсег Р-27 и Р-77. За удари по земята използва ракети въздух-земя Х-29, Х-31 и Х-38. Радарът с активна фазирана антенна решетка според производителя проследява до 30 цели на разстояние до 160 км. Коментатори в Москва дълго време го представяха като евтин аналог на изтребителя F-16 Block 70/72, без да подкрепят сравнението със смислени доказателства.

МиГ-35 не са единствените руски пилотирани самолети, вдигнати срещу украински далекобойни дронове. През май руското онлайн издание „Военное дело“ изброи изтребителите Су-30СМ и Су-30СМ2, Су-35 и Су-57, както и ударните вертолети Ми-28Н и Ка-52. За руските МиГ-29 то пише, че такива полети рядко се заснемат, и показва снимка от Telegram канала Fighterbomber на МиГ-29 с окачени ракети въздух-въздух с топлинна глава за самонасочване. Според изданието тази ракета е използвана срещу украински дронове Ан-196 „Лютий“. Успоредно с авиацията Москва изгражда и наземна отбрана. На 21 октомври „Российская газета“ описа ешелонирана анти-дрон отбрана – от бойния лазер „Заря“, изпробван по време на ученията „Център-2026“, до 30-мм зенитни установки „Цитадел“. Сателитни снимки, публикувани още същия ден от Радио Свобода, показват общо 33 кули и подиуми за ПВО около специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, където се произвеждат ударните дронове „Геран-2“ и реактивните им наследници. Част от кулите и подиумите са издигнати от пролетта насам. Украинският натиск обаче не отслабва. Късно снощи беше поразен 75-ият арсенал на ГРАУ в Серпухов, Московска област, който е отговорен за ремонта на зенитно-ракетни комплекси „Бук“ и С-300В. Не е обявено с какво е нанесен ударът.

От другата страна на фронтовата линия същата задача изпълнява предшественикът на МиГ-35. В началото на септември „Соняшник“ разкри, че модернизиран украински МиГ-29МУ1 е свалил на изключително малка височина С8000 „Бандерол“ със съветска ракета Р-60, приета на въоръжение през далечната 1973 г. Класът на „Бандерол“ е предмет на спорове – от баражиращ боеприпас през ракета-дрон до лека крилата ракета. И двете страни изпращат изтребители от четвърто поколение срещу безпилотни цели.

Руски и украински източници описват едно и също: МиГ-35 летят срещу украинските ударни дронове поне от пролетта на 2025 г. Новото от вчера е недатираният кадър от кабината, който Defense Express приема за автентичен. Самата роля беше описана отдавна. Приносът на тези 6 изтребителя е малък спрямо този на другите изтребители, вертолети и зенитни позиции, използвани от Русия за сваляне на същите цели. Затова кадърът говори повече за друго: руската ПВО използва срещу дроновете изтребители и ударни вертолети от много типове, включително опитна партида без серийна поръчка. За производителя тази роля вероятно е и аргумент в полза на самолета. Defense Express свързва още първото руско заявление за бойна употреба от 2023 г. с надеждата за нови договори. Най-силната похвала пък дойде от инженер на самото бюро, чието съществуване е поствено на карта.

Сигнал за бомба отклони към София полета Тел Авив–Виена на Austrian Airlines

🇮🇱✈️🇧🇬 Самолет на Austrian Airlines по редовния полет OS82 от Тел Авив към Виена кацна извънредно в София в неделя вечерта след анонимна заплаха за бомба на борда, а дежурни изтребители МиГ-29 на ВВС го съпроводиха до летище „Васил Левски“. Airbus A320 с 51 пасажери и 6-членен екипаж кацна в 21:42 ч. местно време. Пътниците бяха свалени, а самолетът се претърсва. Към полунощ резултат от претърсването не е обявен.

Пресцентърът на Министерство на транспорта и съобщенията съобщи, че екипажът е докладвал за сигнала, когато самолетът е бил на границата с Румъния, и е взел решение да кацне извънредно в София. На самото летище е сформиран работен щаб, а съответните органи започнаха проверка. Austrian Airlines и компанията майка Lufthansa Group потвърдиха заплахата. „Потвърждаваме, че срещу полет OS82 от Тел Авив за Виена е имало заплаха“, заяви говорителка на превозвача пред виенския вестник Der Standard. Пред австрийската агенция APA авиокомпанията уточни, че машината се претърсва, а след края на проверката хората на борда ще бъдат прехвърлени на друг полет при първа възможност. Други подробности превозвачът не даде, освен уверение, че „сигурността на пътниците и екипажите винаги е на първо място“. Изявлението на Lufthansa Group обещава на пасажерите друг полет „възможно най-скоро“.

Заплахата е дошла от човек извън самолета, когато той вече е бил във въздуха. Пътниците разказаха пред Ynet, че са били известени за „анонимен сигнал за бомба в самолета“. Превозвачът е получил съобщението, след като полетът е напуснал въздушното пространство на Израел, от човек, представил се за австрийски гражданин, който не е бил сред пътниците. Израелската обществена медия „Kan“ съобщава за телефонно обаждане до властите във Виена. Според вестник Haaretz в анонимно съобщение е споменат подозрителен предмет на борда. Според тази версия в сигнала се споменава подозрителен предмет, а не се съобщава за намерен такъв: нито авиокомпанията, нито българските институции съобщават, че в самолета е открито нещо. Ynet добавя, че първите данни сочат фалшива тревога, но официално заключение засега няма.

Маршрутът се вижда в необработените данни от ADS-B – системата, с която самолетът сам излъчва своята позиция, височина и скорост, които се записват от мрежа от наземни приемници, поддържани от любители. Архивът на ADS-B Exchange показва, че лайнерът с регистрация OE-LZE излита от международното летище „Бен Гурион“ край Тел Авив в 19:04 ч. местно време, което в този сезон съвпада с българското. Изкачва се до около 11 600 метра и поема на северозапад над Турция, после пресича България от югоизток и поема на северозапад. Малко след 21:10 ч. машината минава над Дунав при Свищов и излиза над Румъния.

В 21:15:49 ч. транспондерът превключва на код 7700. Това е международен код за бедствие: щом екипажът го въведе, полетът се обозначава като бедстващ на екраните на всички ръководители на полети и на всички радари в обхват. В този момент самолетът се намира над румънския бряг на реката, точно срещу Никопол. Министерство на отбраната посочва, че сигналът за заплахата е получен в 21:17 ч. Тогава самолетът е бил във въздушното пространство на България. Записът на транспондера бележи бедствието малко по-рано и северно от реката, а около 21:18 ч. машината вече е завила на югозапад и отново е над Дунав.

Спускането към столицата е непрекъснато. От 11,28 км височина A320 слиза под 4,57 км за под 15 минути, заобикаля София от юг и каца от изток. През цялото време до изключването транспондерът остава на 7700. Последният запис в архива е от 21:51 ч. – лайнерът стои неподвижно на отдалечена позиция. The Aviation Hub, който проследява полета минута по минута, пише, че самолетът е спрял на площадка за обезледяване далеч от пътническите терминали, а движението на летището не е прекъсвано.

Международните правила предвиждат отдалечено място за такива случаи. Приложение 14 към Чикагската конвенция за международното гражданско въздухоплаване изисква всяко летище да определи изолирано място за самолет, срещу който има заплаха от саботаж или отвличане. То трябва да е възможно най-далеч и при всички случаи на поне 100 метра от другите стоянки, от сградите и от местата с обществен достъп и не бива да се намира над подземни горивни или газови тръбопроводи. Там летателното средство остава, докато заплахата не бъде отстранена, а хората могат да слязат и без телескопичните ръкави на терминала.

Изтребителите са излетели по процедурата Air Policing, дежурството за охрана на въздушното пространство в мирно време на НАТО. Министерство на отбраната обяви, че дежурните МиГ-29 са задействани незабавно след сигнала в 21:17 ч. в координация с Обединения център за въздушни операции в Торехон, Испания, който ръководи дежурството над южната част на Европа. Изтребителите са изпълнили „необходимите процедури за конкретната ситуация“, а пътническият самолет прекратява курса си към Виена и е насочен към София. Транспортното министерство описва излитането им като стъпка, предвидена в процедурите, и посочва, че те са придружили лайнера до самото кацане.

По данни на Ynet сред пътниците е имало делегация от младежи, които е трябвало да изнесат речи в ООН. Израелските ВВС заявиха пред местни медии, че инцидентът не е станал във въздушното пространство на страната или близо до него и затова не им се е налагало да действат.

OS82 е вечерният полет на Austrian Airlines от Тел Авив до Виена. Същата машина кацна в Тел Авив малко преди 18:00 ч. като OS81, обратния полет от австрийската столица. По предварителни данни за статуса на полета в сайта на авиокомпанията, самолетът трябва да продължи към Виена около 2 часа след кацането. Изявленията на Austrian Airlines и Lufthansa Group за прехвърляне на пасажерите на друг полет след края на претърсването заменят тази предварителна информация. Към 21:51 ч. архивът не е регистрирал излитане от София, а по-късни данни за лайнера няма.

Два въпроса остават без отговор, като всеки от тях трябва да се изясни на различно място. Дали в самолета има нещо, ще покаже проверката, която родните служби извършват на летището в София. Кой е изпратил съобщението, ще трябва да установят във Виена, където според „Kan“ е постъпило обаждането. Докато не се появи заключение по първия въпрос, 51 пътници, сред които и младежката делегация на Израел в ООН, остават в София без потвърден час за отпътуване.

Румънски F-16 ще охраняват българското небе през 2027 г.

🇷🇴✈️🇧🇬 Румъния ще изпрати през 2027 г. авиационен отряд от изтребители F-16 в България. Отрядът ще охранява родното въздушно пространство, докато Военновъздушни сили на България преминават от съветските МиГ-29 към американските F-16. Така ВВС на северната ни съседка ще отговарят за небето и над двете страни. Министерството на националната отбрана в Букурещ (MApN) представи плановете за двете мисии още през септември 2024 г.: „през следващите години“ Румъния трябваше да участва в засилената охрана на въздушното пространство на НАТО (Enhanced Air Policing) първо в Литва, а после в България. Първата мисия вече е изпълнена. Броят на самолетите, базата и общата продължителност на българската мисия засега не са обявени.

Планът придобива ново значение след събитията от изминалата седмица в Черно море. На 13 октомври край Бяла потъна търговски кораб, ударен от дрон. На 16 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че е поискал от генералния секретар на НАТО Марк Рюте и върховния главнокомандващ на съюзническите сили в Европа генерал Алексус Гринкевич изтребители и средства за борба с дронове. „Изпратихме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ. Очакваме решението им“, каза Стоянов. Вечерта на 17 октомври двойка румънски F-16 от дежурната смяна излетя от 86-а авиобаза край Борча и в рамките на 4 минути свали над румънските териториални води два ударни дрона. MApN ги определи като реактивни апарати от семейството „Геран“, без да уточни модела.

На 16 октомври командващият ВВС генерал-майор Николай Русев описа състоянието им. България вече е получила осем F-16 Block 70, най-новата модификация на изтребителя. Пилотите летят с тях на учения и в разузнавателни мисии, но самолетите все още не са поели бойно дежурство. Това ще стане, когато бъдат напълно оборудвани и годни за мисията, обясни Русев. Броят на подготвените пилоти ще достигне 11 до края на годината и 15 през април 2027 г. Стоянов поставя за цел първите 8 самолета да поемат дежурство още догодина. Междувременно МиГ-29 продължават да пазят небето. По думите на Русев те ще останат в строя, докато втора ескадрила F-16 не ги смени или докато ресурсът им не изтече през 2030 г. Единственият източник на резервни части и поддръжка за тях е Полша.

Сроковете за втората ескадрила вече се разминават с първоначалния план. След среща със Стоянов на 14 август ведомството обяви, че според Lockheed Martin втората партида от осем F-16 Block 70, чиято доставка е планирана за края на 2027 г., може да пристигне чак през второто тримесечие на 2030 г. заради забавено производство. Американската страна уточни, че срокът не е окончателен и ще се опита да ускори работата. Още на 28 юли министерството беше поискало от съюзниците информация за налични употребявани JAS 39 Gripen и F-16, както и за резервни части за МиГ-29. Румънската мисия е предвидена точно за годината, в която България ще разполага с половин ескадрила нови самолети, които още не са поели бойно дежурство, и със стареещ парк от МиГ-29 с изтичащ ресурс.

Букурещ стига дотук по обратния път. Румъния закупи F-16 втора ръка: първо 17 бивши португалски, после 32 норвежки, модернизирани по програмата MLU, по договор от ноември 2022 г. Доставката на норвежките самолети се забави, защото резервните части се изпращаха с предимство за Украйна. Въпреки това от 20 октомври 2025 г. в мисията на НАТО вече участват 2 румънски ескадрили F-16, съобщи Съюзното въздушно командване на НАТО (AIRCOM). Това са 53-та от Борча и 48-а от базата край Къмпия Турзий. Трета, 571-ва, се формира в „Михаил Когълничану“ с норвежките самолети. От 1 април до юли 2026 г. отрядът „Карпатски усойници“ (Carpathian Vipers) с шест F-16 и около 100 военнослужещи охраняваше небето над Прибалтика от литовската авиобаза Шяуляй. Това е четвъртото румънско разполагане там. Първото беше през 2007 г. с изтребители МиГ-21 LanceR. В Борча от ноември 2023 г. работи и Европейски тренировъчен център за F-16, където украински пилоти се обучават на 18 нидерландски самолета, отстъпени на Румъния за символично едно евро. Към това се добавят и поръчаните 32 изтребителя от пето поколение F-35A.

Двата подхода доведоха до противоположни резултати. Румъния прие по-стари самолети, но бързо изгради ескадрили, които пазят собственото ѝ небе, и успява да изпраща отряди в Прибалтика и да обучава чужди пилоти. България плати за нови самолети от завода и така обвърза отбраната си с производствения график на Lockheed Martin, върху който няма влияние. Така през 2027 г. страната, поръчала нови F-16 направо от завода, ще разчита за част от охраната си на съседа, който лети с употребявани.

Правната основа за мисията вече съществува. Междуправителственото споразумение между България и Румъния от 2021 г. урежда трансграничната охрана на въздушното пространство. На 6 август 2026 г. ВВС на двете страни и тези на Испания подписаха тристранно техническо споразумение, с което към системата се включва трета държава. Испанските изтребители, разположени в Румъния, могат при нужда да действат и над България. Испанският контингент от около 200 души и 11 самолета пое на 31 юли мисията на НАТО, като действа от летището „Михаил Когълничану“ край Констанца. На 16 август един от испанските EF-18M свали ударен дрон, навлязъл от Молдова край Галац, с ракета въздух–въздух.

Съюзната помощ за родното небе не започва с Румъния. През пролетта на 2022 г. от 3-та авиационна база Граф Игнатиево небето беше охранявано от 4 испански Eurofighter, а след тях 4 нидерландски F-35A. През март 2026 г. в разгара на войната срещу Иран, София поиска помощ от Гърция, а министърът на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му „ще предостави средства и личен състав за защитата на България“: батарея на зенитно-ракетния комплекс MIM-104 Patriot и двойка F-16 на летища в Северна Гърция, както и двама старши офицери от гръцките ВВС в оперативния център на въоръжените сили в София. Разликата се крие в мащаба. Гърция осигуряваше от собствената си територия защита на България срещу балистичната заплаха от Иран, а румънският отряд ще бъде разположен в самата България.

Кризата с руските удари по търговското корабоплаване в Черно море засилва ролята на Румъния. На 14 октомври тя предложи единно командване на НАТО за Черноморския регион, което да противодейства на заплахата от дронове и да се ръководи на ротационен принцип от участващите държави. Букурещ и София ще го представят заедно пред ръководството на Алианса, а на Стоянов предстои да обсъди обща стратегия с румънския и турския си колега. Ако НАТО удовлетвори молбата на България, най-близките налични сили са изтребителите, които вече летят над западния бряг на Черно море. Повечето от тях са румънски.

Румъния вероятно ще бъде страната с основна роля в охраната на българското въздушно пространство догодина, а не просто временен заместник. Две обстоятелства ще покажат дали прогнозата е вярна. Ако първите български F-16 поемат бойно дежурство в началото на годината, както иска Стоянов, румънският отряд ще остане допълнение. Ако дежурството бъде отложено, а МиГ-29 продължат да зависят от полски резервни части, той ще стане гръбнакът на охраната. Първият конкретен признак ще бъде съобщението на AIRCOM за ротацията: колко самолета, от коя база и за колко месеца ще бъдат разположени.

📸 Снимка: „Elephant Walk“ на НАТО в литовската авиобаза Шяуляй с участие на румънски изтребители F-16, Dassault Rafale на френските военновъздушни и космически сили и самолет на НАТО E-3 Sentry (AWACS), 22 юни 2026 г.

Украински пилот на МиГ-29 показа среден пръст на свален руски дрон

🇺🇦✈️🇷🇺 Пилот на изтребител МиГ-29 от украинските ВВС публикува снимка от кабината от момента на красноречив жест към горящите останки на руски дрон камикадзе, който току-що е неутрализирал в неизвестна точка от въздушнотото пространство на страната си. Снимката се появи на 6 октомври в личния му профил в Instagram с надпис от две думи: „Работни делници“. Още същата вечер кадърът стана широко споделян в социалните мрежи, особено сред хората, които следят отблизо войната.

Кадърът е заснет с широкоъгълна камера и хоризонтът в него се извива в дъга. Отдолу се простира голяма обработена нива край брега на голям водоем. В средата ѝ гори огнено кълбо, а около него личат разпилени отломки. На преден план е ръката на пилота в черна ръкавица. Вляво се вижда приборното табло на МиГ-29 и прозрачният прицелен индикатор пред пилота, върху който се проектират данни за полета и целта. Видът на дрона, датата и мястото на прехващането не са съобщени.

Снимката е публикувана в профила на пилот, който се представя като Назарий. В краткото си описание той споделя единствено, че лети на МиГ-29. Към вечерта на 7 октомври публикацията има над 67 хил. реакции. Около два часа след публикуването ѝ Ukraine NOW я сподели с надпис „Украинските пилоти са истински асове“. Тази публикация събра над 220 хиляди гледания. На 7 октомври я публикува и United24 Media, медията на едноименната платформа за набиране на средства. В коментара си изданието противопоставя обикновения работен ден зад бюрото в офиса на работния ден на украинските защитници, които „пренасят офиса си в небето“. То представя снимката като просто поредния ден за пилот на изтребител.

Надписът на пилота описва ежедневната работа на украинските МиГ-29: прехващане на крилати ракети и ирански дронове. За тези задачи изтребителят е въоръжен с ракети с инфрачервено насочване за близък въздушен бой – Р-73 и по-старите Р-60 – както и 30-мм бордово оръдие. Инфрачервена глава за насочване на ракетата следи топлинното излъчване от двигателя на целта. Р-60 е приета на въоръжение в края на 1973 г. и до началото на пълномащабната инвазия се смяташе за остаряла. Според онлайн изданието Militarnyi тя се е върнала в употреба, защото запасите от Р-73 са изчерпани при постоянното сваляне на крилати ракети и дронове „Шахед“. На 2 септември Telegram каналът „Соняшник“, свързан с украинските ВВС, демонстрира как модернизиран МиГ-29МУ1 сваля с Р-60 малката по размери крилата ракета „Бандерол“ на пределно ниска височина.

Същият канал на 7 октомври публикува видео, заснето от земята, на което украински изтребител настига малка цел, която избухва във въздуха близо до него. Според текста към видеото пилотът вече е изстрелял всички ракети, които е носил, и „съзнателно поема риск“. Censor.NET уточнява, че изтребителят е МиГ-29, целта е реактивен дрон „Геран-4“, поразен с бордовото оръдие на самолета.

На 1 октомври руска ракета свали МиГ-29 от 40-а бригада за тактическа авиация по време на бойна задача в небето на Източна Украйна. Пилотът, 25-годишният капитан Марат Мамбетов, командир на звено, успя да катапултира, но не оцеля, съобщи Командването на ВВС.

Срещу реактивните дронове „Геран“ най-добър резултат дава авиацията, разкри президентът Володимир Зеленски на 4 октомври. Той уточни, че дялът на прехванатите реактивни дронове е 50-60%, докато при моделите на „Шахед“ с обикновен витлов двигател този дял е 85-92%. На 26 септември Зеленски обяви, че от началото на месеца руската армия е изстреляла над 2730 реактивни дрона. Над 1500 от тях са свалени или потиснати със средства за електронно противодействие.

През нощта срещу 7 октомври руската армия нанесе нов комбиниран удар с 48 крилати ракети, балистични и противокорабни ракети, насочен основно към Киевска, Харковска, Полтавска и Днепропетровска област. По данни на украинското командване в него са участвали и 130 дрона, сред които ударни дронове „Шахед“, „Гербера“ и дронове примамки, от които 46 са реактивни. По предварителни сведения до 9:00 ч. сутринта киевско време свалени или потиснати бяха 117 от дроновете, сред които 38 реактивни. Ракети и дронове са поразили 18 места. При реактивните дронове този дял е около 83% – повече от общия дял, който Зеленски посочи на 4 октомври. В отблъскването на атаката е участвала и авиацията. Докладът не уточнява колко от целите е свалила тя.

Унищожените МиГ-29 и Ка-27 паднаха на летища със свалено радарно покритие

🇺🇦✈️🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че са унищожени изтребител МиГ-29 в района на летище „Милерово“ в Ростовска област и вертолет Ка-27 в района на летище „Ейск“ в Краснодарски край. Щабът потвърди унищожаването на двете машини от украинска страна на 2 септември, но отнесе ударите към 27 и 30 август. Подобно разминаване е обичайно: щабът съобщава за поразена цел в деня на атаката, а за унищожена – след като разузнаването провери резултата.

В същата сводка щабът изброи и по-скорошните си удари. На 1 септември и през нощта срещу 2 септември украински части поразиха склад с боеприпаси във Владимировка и склад с материално-технически средства в Очеретино – и двата в окупираната част на Донецка област, – както и място за струпване на въоръжение и военна техника в Речица, Брянска област. Степента на нанесените щети се уточнява.

Изтребителят и вертолетът обаче не са били поразени при изолирани налети. Унищожаването им идва в края на серия от атаки, които в рамките на седмица отслабиха радарното и зенитното покритие на „Милерово“ и „Ейск“.

Началото е в нощта срещу 24 август. Първи отделен център на Силите за безпилотни системи порази МиГ-29 в Долотинка – стоянковата зона на „Милерово“, – а заедно със самолета и макет на вертолет Ка-52, поставен като примамка. През същото денонощие операторите извадиха от строя две радиолокационни станции „Каста-2Е2“ и една „Небо-СВ“ в Ростовска област, а 9-и батальон „Кайрос“ запали горивен резервоар в Ейск. На 25 август Генералният щаб съобщи и за повреден МиГ-29 на летището.

Ударите продължиха през следващите две денонощия. На 26 август и в нощта срещу 27 август бригадата „Ахилес“ порази в „Милерово“ радара „Небо-У“; украинската страна оценява стойността му на около 100 милиона долара. На 27 август беше унищожен и МиГ-29, чиято загуба щабът потвърди седмица по-късно.

В нощта срещу 30 август последва най-мащабният удар от серията. В „Ейск“ бяха унищожени зенитният ракетно-оръдеен комплекс „Панцир-С1“, радарът „Сопка-2“ и склад с авиационни боеприпаси, а в съседното Шабелское – още една „Каста-2Е2“. В „Милерово“ операторите поразиха модула ДРЛ-27 от системата за кацане РСП-27, втора станция „Небо-СВ“, складове с боеприпаси и участък за техническо обслужване. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди определи ДРЛ-27 като главната цел на нощта. Ка-27 беше унищожен в същите часове.

Подборът на целите позволява атаките условно да бъдат разделени на два пласта. „Небо-У“ е тримерна дежурна станция от метровия диапазон, а „Небо-СВ“ – двумерен подвижен вариант от същото семейство. „Каста-2Е2“ е предназначена именно за откриване на ниско летящи цели, сред които изрично и безпилотни апарати. Заедно трите типа станции образуват предупредителния слой, който трябва да открива приближаващите дронове, докато „Панцир-С1“ е огневото звено, което трябва да ги поразява.

ДРЛ-27 обаче не принадлежи към противовъздушната отбрана. Това е обзорната станция на самото летище, която управлява движението в близката му зона и води самолетите по глисада, когато метеорологичните условия не позволяват кацане по видимост. Заедно със „Сопка-2“ – трасов радар за контрол на въздушното движение – тя обслужва не толкова защитата на площадката, колкото способността ѝ изобщо да вдига и приема самолети.

„Милерово“ се намира на около 170 километра от линията на съприкосновение и е постоянна база на 31-ви гвардейски изтребителен авиационен полк от 1-ва гвардейска смесена авиационна дивизия, въоръжен със Су-30СМ. По украински данни от площадката редовно се изстрелват „Шахед“ и имитационни апарати към източните, централните и северните области на страната. Това прави летището самостоятелно значима цел, независимо от базираната там изтребителна авиация.

Ударите по стоянките са само част от по-широк списък. В същите отчети Силите за безпилотни системи съобщиха за поразени ретранслационна станция за „Геран“ в Херсонска област, укритие на разчет с апарати Zala в Крим, горивни депа и учебен център за оператори – тоест инфраструктурата, която обслужва руските ударни дронове. Ден преди удара по „Милерово“, на 23 август, украинските оператори поразиха МиГ-29 и на летище „Витязево“ в Краснодарски край.

В Ейск, на брега на Азовско море, е разположен 859-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на морската авиация. Това е учебната структура на руския флот, през която минават екипажите на палубните машини; на площадката има и наземен комплекс, възпроизвеждащ палубата на самолетоносач за тренировъчни излитания и кацания. Самият Ка-27 е корабен вертолет, използван в противолодъчен и спасителен вариант – машина за работа над морето, а не над сухопътния фронт. Летището вече беше на прицел: в нощта срещу 15 май Силите за безпилотни системи унищожиха там самолета-амфибия Бе-200, което групата AviVector потвърди по сателитни кадри, и повредиха Ка-27.

Тежестта на двете загуби не е съпоставима с тази на стратегическата авиация. Поразеният на 28 август в „Енгелс-2“ Ту-95МС е част от парк от 47 корпуса, чието производство е прекратено през 1992 г. При МиГ-29 и Ка-27 положението е различно: вертолетът е произвеждан в Кумертау в над 270 екземпляра и днес се поддържа чрез модернизация до Ка-27М, а изтребителят е сред най-масовите бойни самолети, строени в Съветския съюз. Загубата на отделна машина следователно не променя съществено нито числеността на руския авиационен парк, нито общите му възможности.

Остава и неяснота в самото броене. Генералният щаб съобщи за повреден МиГ-29 в „Милерово“ на 25 август и за унищожен МиГ-29 на същото място на 27 август, без да уточни дали става дума за един и същи корпус. Руско потвърждение за която и да е от двете загуби няма; руското военно ведомство по правило не съобщава за собствени самолети, поразени на земята.

Ефектът се вижда другаде. За една седмица „Милерово“ и „Ейск“ понесоха загуби по системите за далечно откриване и наблюдение на малките височини, по зенитния комплекс, склад с авиационни боеприпаси и по системата, чрез която се приемат самолети при лошо време. Всяка от тези загуби поотделно е поправима: радарите могат да бъдат заменени, а „Панцир“ – пребазиран. Натрупани в рамките на няколко денонощия, те оставят площадките едновременно по-уязвими за следващата вълна и по-ограничени в собствената им работа. Именно в този период бяха унищожени и изтребителят, и вертолетът.

Замяната при това не е автоматична. „Небо-СВ“ беше поразена в Ростовска област на 24 август, а шест денонощия по-късно втора станция от същия тип беше унищожена в „Милерово“.

Възможно е тази последователност да не е резултат от предварителен замисъл. В същите нощи дронове поразиха и горивен резервоар, макет на вертолет, складове и участък за техническо обслужване – тоест редица достъпни цели на площадките, а не само предварително подбран набор от средства за откриване. Срещу този прочит стои изричното изявление на Бровди, че ДРЛ-27 е главната цел на 30 август: назована предварително цел, а не резултат, отчетен впоследствие. При наличните данни изглежда вероятно ударите по радарните средства да представляват отделна линия в кампанията, а не просто неин страничен продукт.

Украйна загуби два изтребителя МиГ-29 за денонощие.

🇷🇺💥🇺🇦 Руски медии излъчиха кадри, които показват камикадзе дрон „Геран-4“ да атакува изтребител МиГ-29 от състава на Военновъздушните сили на Украйна. Ударът е нанесен, докато самолетът се е подготвял за мисия на авиобаза Вознесенск в Николевска област, при което е бил унищожен. Местни източници потвърдиха загубата, но уточниха, че при атаката няма загинал личен състав. Отделно от това Командването на ВВС потвърди в официално изявление, че втори МиГ-29 е изгубен по време на бойна мисия над Полтавска област при все още неясни обстоятелства, а пилотът е успял да се катапултира на безопасно място.

Официалното изявление на Департамента за комуникации на Командването на ВВС на Украйна е директно: „Съобщаваме, че в нощта на 27 юни 2026 г. бе изгубена връзката с изтребител МиГ-29 от украинските ВВС, изпълняващ бойна мисия в Полтавска област. Потвърждаваме загубата на самолета, но украинският пилот се катапултира успешно, свърза се с екипа за търсене и спасяване и бе незабавно транспортиран в медицинско заведение за преглед и оказване на нужните грижи. Причините и обстоятелствата се разследват.“

Първата загуба, ударът срещу летището е нещо качествено ново в руската дрон кампания срещу украинската авиация. „Геран-4“ е най-новият руски камикадзе дрон с реактивен двигател, чието бойно разгръщане беше потвърдено от Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна през май, след като подготовката за масовото му производство приключи през януари същата година. Това е значителна стъпка напред спрямо витловия „Геран-2“, производен на иранския „Шахед-136“, който Русия произвежда в огромни количества и който лети с крейсерска скорост от около 180 км/ч и носи 30-50 кг бойна глава.

„Геран-4“ използва турбореактивен двигател Telefly LX-WP-160, китайско производство, който вдига неговата крейсерска скорост до 350–500 км/ч. Той носи бойна глава от 50 кг или опционален термобаричен полезен товар от 90 кг, а декларираният му обсег достига 850 км – в сравнение с до 2500 км обсег на „Геран-2“ при по-ниски скорости. В останките от корпус на „Геран-4“ бяха открити компоненти от Обединеното кралство, САЩ, Германия, Китай, Швейцария, Япония и Тайван.

По-високата скорост на дрона има огромно значение при поразяването на самолети на земята. Украинските части с дронове-прехващачи, свалиха хиляди варианти на „Геран-2“, са оптимизирани предимно за по-бавни, витлови цели. Украинският 1020-и зенитно-ракетен полк потвърди едно сваляне на „Геран-4“ чрез прехващач STING на Wild Hornets в началото на май, което бележи първото потвърдено прехващане на този модел, макар че надеждността на противодействието в мащаб остава непотвърдена. Дрон, способен да развива 500 км/ч и достатъчно технологичен, за да локализира и удари самолет, подготвящ се за излитане, представлява заплаха от съвсем друг порядък в сравнение с бавнолетящите „Геран-2“, които мобилните наземни ловци на дронове в Украйна се учеха да преследват с години.

МиГ-29 е двумоторен свръхзвуков изтребител, разработен от съветското конструкторско бюро „Микоян“ като по-лек и евтин аналог на по-тежкия Су-27. Украйна наследи голям флот от Съветския съюз и поддържа своите бойни способности за тези над 4 години пълномащабна война благодарение на доставки от бивши съюзници от Варшавския договор, сред които Словакия, Полша и България. Oryx – проектът за разузнаване от публични източници (OSINT), който проследява визуално потвърдените загуби на бойна техника, е регистрирал над 100 унищожени украински самолета от февруари 2022 г. насам. В края на 2025 г. Полша се съгласи да прехвърли на Украйна оставащия си флот от МиГ-29 като част от споразумение за бартер, обвързано с получаване от нея на дрон технологии. Към средата на юни обаче полският заместник-министър на отбраната потвърди, че нито един самолет от тази партида все още не е доставен, тъй като задържа трансфера в очакване на договорените технологии от Киев.

Ударът по летището в Южна Украйна е поредния такъв срещу инфраструктура на украинската авиация, които Русия провежда с нарастваща упоритост, докато ПВО на Киев става все по-способна да се защитава срещу удари, изстрелвани от самолети. Дронове „Геран-2“ и преди са унищожавали хеликоптери на земята – най-вече при документиран удар срещу Ми-8 на хеликоптерна площадка в Михайловка, за който OSINT анализи посочиха, че липсва камуфлаж или близко прикритие от ПВО. Моделът на тези удари разкрива настоятелна руска логика: когато украинските самолети не могат да бъдат надеждно ангажирани във въздуха зарадизя ПВО и системи за радиоелектронна борба (РЕБ), те биват атакувани на земята с дронове, които могат да кръжат, да чакат и да удрят по време на прозорците за подготовка преди мисия.

Втората загуба, над Полтава, остава неизяснена. Украинските власти не я приписват на вражески действия и заявиха единствено че обстоятелствата се разследват. Полтавска област се намира в североизточната част на страната на около 350 км югоизточно от Киев, и в миналото е била място на предишни въздушни операции, сред които мисии за наземни удари и прехващане. Успешното катапултиране на пилота и неговото прибиране от екипа за търсене и спасяване предполагат, че загубата не е била катастрофално разрушение в корпуса по време на полет, а по-скоро контролирана последователност, което би могло да сочи към механична повреда, удар от вражеска оръжейна система или комбинация от причини. Какво точно е довело до падането на самолета остава неизвестно към момента на публикуване.

Взети заедно, тези загуби очертават двойния натиск върху украинския флот от МиГ-29: заплахата от дронове, преследващи самолети на земята и комбинацията от зенитни ракети, електронна война и оперативни рискове, която продължава да удря изтребители във въздуха. Всеки МиГ-29, който Украйна губи, е по-труден за замяна от предходните машини в инвентара. Полската партида е блокирана в дипломатическа безизходица, но никоя друга държава от НАТО в момента не използва тези самолети, освен България, която все още използва, макар с критични проблеми по поддръжката и пред извеждане.

Постепенният преход на Украйна към западни платформи, включително вече намиращите се на въоръжение F-16 и сделките за Rafale и Gripen, подписани в края на 2025 г., дава дългосрочен отговор. В краткосрочен план обаче, сутринта на 27 юни в бойни мисии летяха с два МиГ-29 по-малко.

Видео: Украински МиГ-29 неутрализира „Шахед“ с ракета Р-73.

🇺🇦✈️ Telegram каналът „Соняшник“ публикува кадри от боен полет на многоцелеви изтребител МиГ-29 от състава на 204-та бригада на тактическата авиация, по време на който пилот с позивна „Уест“ поразява ирански камикадзе дрон „Шахед“ с ракета за близък въздушен бой Р-73.

Кадрите от кабината и външните камери показват прехват на бавна въздушна цел, придружена от авторски коментар на сътрудник на канала с позивна „Ивончик“ – типичен елемент от информационната политика на украинските военновъздушни сили и поддържащите ги неформално канали.

Р-73 (НАТО: AA-11 Archer) е съветска ракета въздух-въздух с малък обсег и пасивна инфрачервена глава за самонасочване, въведена на въоръжение в средата на 80-те години като основна оръжейна система за близък маневрен бой на изтребителите МиГ-29 и Су-27. Отличава се с голямо ъглово поле на захващане извън оста на самолета, според различни публични оценки до 60% в първоначалните модификации и над 75 градуса при по-късни серии, което позволява изстрелване срещу цели извън предната полусфера на носителя.

Максималната далечина срещу маневрен противник възлиза на около 30 км, но в практиката с „Шахед-136“ и „Шахед-131“, които летят със скорост около 180 км/час на височини до около 2500 метра, реалните дистанции на изстрелване са значително по-кратки.

204-та бригада на тактическата авиация е едно от основните изтребителни звена на ВВС на Украйна, където са на въоръжение МиГ-29. До незаконното анексиране на Крим бригадата е базирана на летище Белбек, след което от март 2014 г. насам е предислоцирана във вътрешността на Украйна. От началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. украинските МиГ-29 от различни звена постепенно се интегрираха с прецизни боеприпаси западно производство, включително противорадарни ракети AGM-88 HARM и управляеми бомби от серията JDAM-ER, успоредно със запазването на стандартното съветско въоръжение от типа на Р-27 и Р-73.

Прехватът на „Шахед“ от изтребители постепенно се наложи като практика за противовъздушната отбрана на Украйна в отговор на ескалацията на руската безпилотна кампания през 2024 и 2025 г. заедно с употребата на турбовитлови тренировъчни самолети Як-52 и леки самолети с картечници в долния височинен ешелон както и на зенитно-ракетни комплекси и мобилни огневи групи в средния и горния. Икономиката на употребата на ракети въздух-въздух срещу едноразови ударни безпилотни апарати остава неблагоприятна – цената на Р-73 е значително по-висока от тази на „Шахед“, чиято себестойност според публични оценки на западни мозъчни тръстове възлиза на няколко десетки хиляди щатски долара. От друга страна, складовите обеми на съветски ракети с инфрачервено самонасочване позволяват тяхното изразходване срещу масирани залпове, при които по-скъпите и по-малобройни системи за далечен прехват от типа на IRIS-T SLM, NASAMS и Patriot се запазват за крилати ракети и оперативно-тактически балистични ракети.

Иранските ударни дронове от тип „Шахед“ и лицензираното им руско копие „Геран-2“ се произвеждат масово в промишлени количества в индустриална зона Алабуга в Република Татарстан, след което са използвани за нанасяне на удари по енергийната мрежа на Украйна, складови и логистични цели и градски райони от есента на 2022 г. насам. През последните месеци отделни залпове в среднощни атаки надхвърлят 100 единици, което натоварва още повече всички ешелони на украинската ПВО и принуждава командването на ВВС да прибягва до пълния наличен спектър от средства за противодействие, включително изтребители Су-27, МиГ-29 и F-16.

Публикуваните от „Соняшник“ кадри не включват дата на конкретния полет, нито потвърждение за поразените цели. Каналът представя материала като част от рутинната оперативна работа на бригадата, без да го свързва с конкретна атака или с обявяваните от Командването на ВВС ежедневни доклади за неутрализирани заплахи.

Перу тайно подписа договора за F-16 Block 70 въпреки официалното суспендиране

🇵🇪✈️🇺🇸 Правителството на Перу изглежда е подписало тайно дългоочаквания договор за доставка на американски изтребители F-16 Block 70 вчера следобед, въпреки че сделката беше прекратена от временния президент Хосе Мария Балкасар само дни по-рано.

Това съобщи онлайн изданието Zona Defensa, позовавайки се на източници от Военновъздушните сили (Fuerza Aérea del Perú). Към момента нито Службата на президента, нито Министерството на отбраната, нито Lockheed Martin са потвърдили подписването.

„Според данни от източници във FAP правителството най-накрая е подписало договора за F-16 Block 70 днес следобед“, написа Zona Defensa в понеделник вечерта и отбеляза, че процедурата е преминала без публична церемония и без официално изявление. Новината беше препечатана от множество регионални анализатори в социалната мрежа X.

Само четири дни по-рано, на 17 април, Балкасар отложи планираната официална церемония с аргумента, че решение, което ангажира милиарди долари публичен дълг, следва да бъде оставено на следващото избрано правителство. То ще встъпи в длъжност на 28 юли, след втория тур на президентските избори, насрочен за 7 юни.

Договорът обхваща първа партида от 12 машини (10 едноместни F-16C и 2 двуместни F-16D от серията Block 70/72 Viper) в рамките на вече подписано писмо за оферта и приемане по американската програма Foreign Military Sales. Общата стойност на пакета с включени въоръжение, радари, обучение на персонал, резервни части и логистична поддръжка, се оценява на около 3,42 милиарда долара, с опция за втора партида от още 12 самолета. Машините ще разполагат с радар AN/APG-83 AESA, комплекс за електронна война Viper Shield и съвременни боеприпаси, сред които ракети AIM-120C-8 AMRAAM и AIM-9X Sidewinder. При запазване на графика доставките биха могли да започнат около 2029 г. и да заменят остаряващите изтребители МиГ-29 и Mirage 2000, част от които са в експлоатация още от 80-те години на миналия век.

Сделката беше в напреднала фаза от седмици. Lockheed Martin подобри съществено офертата, а Държавният департамент на САЩ одобри потенциалната продажба още през 2025 г. Официалната церемония в авиобаза „Лас Палмас“ или Правителствения дворец в Лима беше планирана да се проведе на 17 април, за което вече бяха пристигнали ръководни кадри на американската компания. Последвалото суспендиране от страна на Балкасар предизвика остри критики от страна на запасни военни, бизнес среди като Търговската камара на Лима, както и от бившия временен президент Хосе Хери, който отправи обвинения в увреждане на имиджа на страната на международната сцена. Посланикът на САЩ Бърни Наваро публично предупреди, че ще използва „всички налични инструменти“ срещу действия, предприети „недобросъвестно“, което допълнително изостри напрежението.

Водещите перуански и международни медии към края на понеделник продължават да описват сделката като суспендирана или неясна, без официално потвърждение от правителството и Lockheed Martin. Конгресът на Перу междувременно призова министрите на отбраната и на външните работи да предложат обяснение пред депутатите.

Ако репортажът на Zona Defensa бъде потвърден, дискретното подписване ще позволи на служебния кабинет да придвижи поръчката, а формално прехвърли политическата отговорност на следващия кабинет. Липсата на изявления от Лима или Вашингтон обаче оставя съдбата на програмата в неяснота до встъпването в длъжност на новото правителство в края на юли.

Полша и Украйна преговарят за останалите МиГ-29.

🇵🇱🤝🇺🇦 Полша и Украйна започнаха преговори относно подготовка за доставка на останалите изтребители МиГ-29 от състава на полските военновъздушни сили, става ясно от официално съобщение на Генералния щаб на полската армия.

Според публикуваното изявление, решението за доставка на МиГ-29 е пряко свързано с достигането на крайния им експлоатационен ресурс и липсата на перспектива за бъдеща модернизация в рамките на Въоръжените сили на Република Полша. Все още обаче окончателното решение по въпроса не е взето.

„Прехвърлянето на самолетите е свързано с достигането на техния целеви експлоатационен ресурс и липсата на перспектива за бъдеща модернизация в рамките на Въоръжените сили на Република Полша. Информираме едновременно, че окончателното решение все още не е взето“, отбелязват от полското командване в изявление, публикувано на Х.

Дарението на бойните самолети е замислено като ключов елемент от политиката на съюзниците за оказване на подкрепа на Украйна и поддържане на сигурността по източния фланг на НАТО.

Задачите, които в момента се изпълняват именно от МиГ-29, предстои да бъдат поети от модерните американски изтребители F-16 и наскоро придобитите корейски изтребители FA-50. Тази ротация е част от цялостната програма за модернизация на полската армия.

Паралелно с преговорите за самолетите, се провеждат и интензивни разговори с украинската страна за достъп на Полша до избрани технологии за дронове и ракети. Целта на въпросните преговори е не просто да бъде получено оборудване като компенсация за предоставените самолети, но преди всичко да бъдат придобити и съвместно развити нови компетенции в отбранителна индустрия. Това е важен стратегически ход, насочен към укрепване на отбранителния капацитет и на двете държави, както и задълбочаване на военно-промишленото им сътрудничество.

Атака с дронове на ГУР порази МиГ-29 и радарен комплекс „Иртиш“ в Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна извърши поредна нощна атака срещу руската бойна авиация в окупирания Крим, при която порази многоцелеви изтребител МиГ-29 и радарна инсталация, разположени в авиобаза Кача близо до Севастопол.

Операцията е дело на специален отряд „Примари“, подразделение на ГУР. Изтребителят, произведен от конструкторско бюро Микоян в съветската епоха и експлоатиран от руските сили в Крим, е бил паркиран на перона по време на удара.

В същата нощна операция е унищожен и радарен комплекс „Иртиш“, разположен в околностите на Симферопол. Оборудването е било използвано за контрол на полетите в района и за поддържане на противовъздушна отбрана.

„Специалните единици на ГУР продължават систематично да отслабват противовъздушната отбрана на окупаторите над временно окупирания полуостров, унищожавайки радари, противовъздушни системи и сега – изтребителна авиация.“

Това не е първия случай на поразени руски изтребители на летищата в Крим. През май 2024 г. удар с американска балистична ракета ATACMS порази летище Белбек, при което бяха унищожени или повредени множество изтребители МиГ-31, Су-27 и МиГ-29.

Украйна все повече разчита на дронове за нанасяне на удари срещу цели с висока стойност в Крим, което няма как да се реализира без проникване през противовъздушната отбрана на полуострова. Тези безпилотни системи, произведени в страната и контролирани през криптирани наземни връзки или сателит, позволяват на украинските сили да достигнат летища, командни-контролни центрове и възли на въздушната отбрана, разположени още по-дълбоко в окупираната територия.

Последната операция отразява модел, при който единици на украинското разузнаване се фокусират върху деградиране на радарното покритие, нарушаване на архитектурата за командване и контрол и намаляване на наличността на бойни самолети. Насочвайки едновременно ударите срещу радарния комплекс „Иртиш“ и изтребителя МиГ-29, украинските оператори намалят руските способности за откриване, проследяване и противодействие на бъдещи удари.

Докато Русия укрепва своите зенитно-ракетни батареи около Севастопол, Евпатория и Джанкой, последните украински атаки показват, че Киев все още е способен да достига защитени обекти.

МиГ-29 е двумоторен изтребител, въведен в експлоатация в края на 70-те години на миналия век, но въпреки това остава част от въздушния флот на Русия, участвайки в операции за противовъздушна отбрана и патрули над Крим. Загубата му намалява наличните самолети за бърза реакция – една от ключовите мисии за защита на руските позиции на полуострова.

Северна Корея демонстрира копия на Storm Shadow и Brimstone.

🇰🇵 Северна Корея демонстрира това, което изглежда са нейни аналози на европейски крилати ракети с голям обсег и прецизни управляеми боеприпаси, по време на събитие, посветено на 80-ата годишнина на военновъздушните ѝ сили.

Представянето се състоя на 28 ноември на летище Калма, където лидерът Ким Чен Ун извърши оглед на модернизирани щурмови самолети Су-25, за които се твърди, че са оборудвани с новите ракетни системи.

Държавната информационна агенция KCNA публикува снимки, на които могат да бъдат видяни щурмови самолети Су-25, въоръжени с два вида управляеми боеприпаси.

Единият вид силно наподобява френско-британската крилата ракета Storm Shadow и има отделни визуални прилики с германската Taurus KEPD 350 – особено забележимата инфрачервена глава за самонасочване в носовата част.

Storm Shadow е крилата ракета въздух-земя с голям обсег, който възлиза на 250 км в експортния вариант, разработена от Великобритания и Франция, способна да поразява силно укрепени цели, летейки на ниска надморска височина под видимостта на радарите.

Другият боеприпас наподобява малки ракети въздух-земя, които много приличат на британската Brimstone. Те са монтирани на тройни пускови релси, по подобие на изтребителите Eurofighter Typhoon на Кралските ВВС.

Brimstone е прецизна ракета, предназначена основно срещу бронирана техника и движещи се цели. Използва двурежимно радарно и лазерно насочване, като е известна с изключителната си точност и минимални странични поражения.

Въпреки очевидните визуални прилики, KCNA не предложи никакви технически спецификации, официални означения или потвърждение, че показаните оръжия са реални и оперативни. Не бяха пуснати кадри от изпитания или демонстрационни полети.

Ракетите бяха показани на два щурмови самолета Су-25 с опашни номера 99 и 57, модификации на съветската платформа. Смята се, че Северна Корея разполага с около 35 изтребителя МиГ-29, които биха могли да се използват като носители, ако тези боеприпаси навлязат в експлоатация.

Макар автентичността на оръжията да остава непотвърдена, военни експерти смятат, че събитието е организирано предимно за вътрешна употреба, но също и за външен възпиращ ефект. Употребата на макети в паради и демонстрации на Корейската народна армия е похват, използван многократно в миналото.

Украински пилот излъга руска ракета: уникален запис от кабината на украински МиГ-29.

🇺🇦 Пилот на изтребител МиГ-29 от украинските военновъздушни сили публикува видеозапис от кабината, на което може да бъде видяно как успява да избегне ракета въздух-въздух, изстреляна от изтребител на руските въздушно-космически сили от 45 км над Запорожка област.

Видеото, качено от пилота с позивна „Сава“, съдържа реалния звук от наземното управление, което го направлява по време на маневрата в последните секунди преди ракетата да приближи опасно близо.

„Не пиша мемоари. Влязох в бойния курс, един руски гадник ме хвана на прицел и пусна ракета от 45 километра. После всичко е на записа. От земята ми казват къде е ракетата, кой ме осветява с радара. След това – леки маневри. Вижда се колко бързо се сменя претоварването на тази скорост“, написа пилотът.

Според OSINT акаунта Suchomimus прехватът се е случил именно над Запорожка област.

На записа от индикатора на предната стъкло и бордовите дисплеи се вижда рязко намаляване на скоростта и височината, както и високото претоварване по време на острия отбранителен завой, благодарение на който в последния момент пилотът успява да излъже ракетата.

МиГ-29 е изтребител за превъзходство във въздуха от четвърто поколение, проектиран в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век от съветското конструкторско бюро „Микоян“ като част от съветски конкурс за лек фронтови самолет.

Въпреки възрастта си той остава ключова платформа за украинската бойна авиация, тъй като много от наличните изтребители от този вид преминаха модернизация, получавайки нова авионика и способност за използване на западно въоръжение.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украински МиГ-29 унищожи понтонен мост във временно окупираната част на Запорожка област с две американски управляеми бомби GBU-62, оборудвани с комплекти JDAM-ER.

Видео с МиГ-29 над Техеран засилва съмненията за ново въоръжаване на Иран.

🇷🇺✈️🇮🇷 В интернет се появи видео, показващо изтребител МиГ-29 в небето над Техеран, само дни след като ВВС на Ислямска република Иран получиха доставка на руски изтребители. Кадрите повдигат нови въпроси за военната модернизация на страната след 12-дневната война срещу Израел през юли.

Съобщава се, че военно-транспортен самолет Ан-124 е излетял в посока Иран от Иркутск, Сибир – регион, където се произвеждат многоцелеви изтребители Су-30СМ2 и учебно-бойните Як-130. Това допълнително подхрани опасенията за ново оръжейно засилване и риск от нов конфликт в региона.

Появата на съвременни руски самолети в иранското небе се разглежда като значителна ескалация в усилията на Техеран да възстанови въздушната си мощ след войната с Израел. По време на юнските сблъсъци иранската ПВО и ударните способности бяха сериозно отслабени от целенасочени удари на израелската авиация. Подсилването му с руски изтребители може да промени баланса на силите в региона и подчертава зависимостта на Иран от Москва като стратегически партньор.

В социалните мрежи беше разпространен клип с МиГ-29, заснет над столицата, а експерти смятат, че става дума за един от наскоро пристигналите изтребители. OSINT акаунти разкриха, че Ан-124 е излетял от Иркутск за Иран ден по-рано, макар че предназначението на полета не е било оповестено официално. Комбинацията от видеа и данни от авиотрасета засили предположенията, че става дума за доставка на нови машини или компоненти.

Иркутският авиационен завод е известен като производствен център за Су-30СМ2 и Як-130. Полет оттам до Иран би могъл да пренесе цели самолети или ключови части, като Ан-124 има капацитета да превозва големи конструкции и техника на далечни разстояния. Засега обаче няма официално потвърждение за конкретната мисия.

Доставките на руски изтребители идват в момент, когато Иран се опитва да възстанови своя военен потенциал. Конфликтът с Израел разкри слабости в ПВО и в производството на ракети, като редица обекти бяха силно поразени. Американски удари по ирански ядрени обекти нанесоха допълнителни щети и върнаха назад част от програмата. В седмиците след това Техеран се стремеше да попълни и модернизира арсенала си. Наред с МиГ-29, в страната пристигнаха и китайски системи HQ-9, както и руски С-400, които засилват многослойната отбранителна мрежа.

Освен това миналия петък Иран и Русия сключиха споразумение за изграждането на четири нови ядрени електроцентрали на стойност 25 милиарда долара. В момента страната притежава само един реактор в Бушехр, чийто капацитет възлиза на 1000 мегавата и покрива малка част от енергийните нужди на страната. Сделката беше сключена часове преди ООН да възстанови санкциите в събота – насочени към обогатяването на уран и балистичните ракети, заради нарушенията от страна на Иран на ядреното споразумение от 2015 г. (JCPOA).

В близките седмици предстои да получим нови сателитни снимки и открити данни, които да покажат дали появата на МиГ-29 е ограничена доставка или начало на по-мащабен руски оръжеен поток към Иран. На фона на продължаващо напрежение в региона след войната с Израел остава въпросът дали тези доставки ще укрепят възпиращия потенциал на Техеран или само ще ускорят пътя към поредна конфронтация.

Украински пилот загина в инцидент с МиГ-29.

🇺🇦 Многоцелеви изтребители МиГ-29 на Военновъздушните сили на Украйна се е разбил през изминалата нощ, при което пилотът му е загинал на място, съобщиха от командването на ВВС.

Инцидентът е станал при заход за кацане след успешно изпълнена бойна задача. Загиналият пилот е майор Сергей Викторович Бондар, роден през 1979 г. Започва разследване на обстоятелствата около катастрофата. Командването на ВВС изказва своите най-дълбоки съболезнования на семейството и близките на загиналия пилот.

Украйна и Швеция задълбочават военното си сътрудничество с модернизация на съветски самолети

Изтребител МиГ-29МУ1 на украинските военновъздушни сили излита от пистата на летище Староконстантинив, Хмелницка област на Украйна, 12 октомври 2018 г.
📸 Снимка: Marco Papa / Sky Lens Aviation Magazine

🇺🇦🤝🇸🇪 Украйна работи усилено за модернизиране на бойната си авиация и търси съдействие от международните си партньори, за да ускори този процес. Една от държавите, с които Киев задълбочава сътрудничеството си, е Швеция. Наскоро беше проведена среща между украински военни ръководители и представители на шведската аерокосмическа компания SAAB, в която бяха обсъдени както евентуална техническа помощ, така и бъдещи доставки на изтребители.

В срещата участва украинският заместник-министър на отбраната Александър Козенко и шведска делегация начело с Томас Линден, ръководител на местното представителство на SAAB. Основният фокус е била готовността на ВВС за съвременни бойни действия, включително чрез интегриране на шведски технологии в остарели съветски изтребителни платформи.

По думите на Козенко, украинската страна е дълбоко признателна за шведската подкрепа в борбата за независимост и териториална цялост. По думите му, модернизирането на бойните самолети чрез добавяне на нови радари, системи за електронна война и редица авангардни отбранителни средства ще повиши значително тяхната устойчивост и ефективност в реални бойни условия.

Украйна вижда в това сътрудничество двустранна изгода – страната ще повиши бойния капацитет на своята авиация, а Швеция ще получи ценна информация от експлоатацията на технологиите си в реални условия. Обсъдена е и възможността за бъдещи доставки на шведски бойни самолети, ако политическите условия го позволят.

Макар че не бяха обявени конкретни споразумения, двете страни заявиха, че са постигнали съгласие да продължат техническите консултации с цел да бъде изготвен конкретен план за действие.

Пакистан твърди, че е свалил индийски изтребители

🇮🇳💥🇵🇰 Напрежението между Индия и Пакистан ескалира рязко в сряда след ракетните удари на индийските военни, като Пакистан твърди, че е свалил множество индийски изтребители в това, което вероятно е най-интензивната конфронтация между ядрено въоръжените страни от над две десетилетия.

Според пакистански официални лица, пет индийски самолета са били свалени по време на размяната на удари. Според пакистанските власти списъкът включва „три изтребителя Rafale, един МиГ-29 и един Су-30“. Въпреки че тези твърдения все още нямат независимо потвърждение, два видеоклипа, разпространени в социалните медии, изглежда показват останките на разбил се самолет.

Индия нанесе удари по обекти, описани от нея като „терористична инфраструктура“ на пакистанска земя, както и в администрираната от Пакистан част на спорния регион Кашмир. Това се случва само две седмици след смъртоносна атака на ислямисти в контролираната от Индия част на Кашмир, при която загинаха 26 души, за която Ню Делхи обвини Исламабад.

Официален представител на Делхи заяви пред Ройтерс, че един индийски изтребител се е разбил в индийската част на Кашмир, а пилотът е откаран в болница за лечение. В същото време обаче той не коментира причините за катастрофата, нито предостави други подробности.

OSINT анализатори на разузнавателни данни, прегледаха кадри от последствията и предположиха, че индийските военновъздушни сили са загубили поне един Rafale и един Mirage 2000 по време на ударите.

„Остава неясно дали това е резултат от вражески огън или механична повреда“, отбеляза един от експертите.

Министерство на отбраната на Пакистан осъди индийските удари като „крещящ акт на агресия“ и повтори, че страната му „си запазва правото да отговори с подходяща сила“.

Министерството на отбраната на Индия все още не е публикувало официално изявление относно твърденията на Пакистан за сваления самолет или видеоклиповете, разпространяващи се онлайн.

Украинската 40-та тактическа авиационна бригада показа модернизирани МиГ-29.

🇺🇦 40-та тактическа авиационна бригада на ВВС на Украйна публикува кратко видео по случай Деня на авиационната инженерна служба, който се отбелязва всяка година на 25 февруари.

На видеото може да бъде видян един от украинските изтребители МиГ-29, който е модифициран да носи западни бомби с GPS насочване. Конкретният тип боеприпаси не се уточнява, но възможните варианти са американските GBU-38 JDAM и GBU-39 SDB или френската AASM-250 Hammer.

В един момент от видеото могат да бъдат видяни маркировките върху самолета, указващи бомбите, които е хвърлил или целите, които е поразил успешно, като техният общ брой към момента на заснемяне е 69.

Друг интересен детайл в показаните кадри е, че надстройката до управляеми бомби най-вероятно не изключва възможността за използване на друг вид оръжия. Това е важно, тъй като бяха направени предположения, че американският бомбен пилон, адаптиран за съветски пускови установки, заедно с цялата необходима електроника, не може да бъде бързо премахнат от модернизираните по-рано МиГ-29, което от своя страна не позволяв на самолета да използва основното си въоръжение под формата на ракети Р-27 с полуактивно радарно насочване.

Въпреки това, съдейки по следите за падане на бомбата и оръжията въздух-въздух, монтирани на самолета, беше запазена пълна модулна система за окачване, което позволява използването както на нови западни управляеми бомби, така и на съветски ракети въздух-въздух.

Украински МиГ-29 унищожи команден пункт за безпилотни атаки в Курска област.

🇺🇦💥🇷🇺 МиГ-29 на украинските военновъздушни сили елиминира руски екипаж на камикдзе дронове в Курска област, нанасяйки удар с американски авиационни бомби.

Украински МиГ-29 нанесе прецизен удар по екип от оператори на руски безпилотни летателни апарати в Курска област, елиминирайки взвод от 60-а мотострелкова бригада, атакувал Сумска област с дронове, съобщава Forbes. Общо четири броя произведени в Съединените щати бомби с малък диаметър (SDB) поразиха руската позиция в Елизаветовка, разположена само на около три километра от държавната граница с Украйна.

Ударът следва масирана въздушна атака, при която руските сили изстреляха 123 камикадзе дронове, и подчертава преминаване на украинските сили към тактика на превантивни удари срещу оператори на дронове, неутрализирайки опасността от подобни атаки още в зародиш.

Този подход във военната стратегия на САЩ, известен като „left of the boom“, се превърна в ключов фактор, на фона на повсеместна употреба от руските войски на FPV дронове с оптични влакна, които са устойчиви на заглушаване.

Въпреки че подобни удари подобряват украинските способности за неутрализиране на заплахите от дронове, те зависят от наличието на постоянна подкрепа от Запада. 250-фунтовите бомби с малък диаметър могат да поразяват цели на разстояние до 100 км, като обхватът им е далеч по-ограничен, когато са изстрелвани от ниска надморска височина, за да бъде избегната руската противовъздушна отбрана.

С усъвършенстване на украинската тактика се очаква трансграничните удари срещу подобни руски позиции да нарастнат.

Историята на молдовските МиГ-29, които попаднаха в ръцете на Съединените щати.

🇲🇩🤝🇺🇸 След като евентуалният трансфер на реактивни изтребители МиГ-29 от съветската епоха от Полша за Украйна претърпя няколко различни обрати, те се оказаха своевременно напомняне че придобиването на бойни самолети в кратък срок е трудно начинание.

Като един от най-способните изтребители на Източния блок в късния период на Студената война, МиГ-29 е бил търсен и в миналото. Историята за това как Съединените щати се оказаха с не по-малко от 21 броя от тези изтребители в средата на 90-те години остава забележителна, но много аспекти от нея - сред които действителното пускане на тези самолети в експлоатация - все още са забулени в тайна.

До 1991 г. разпадането на Съветския съюз приключи и бяха произведени над хиляда изтребителя МиГ-29. Наистина, пиковият годишен темп на производство от 228 едноместни самолета и повече от 50 двуместни самолета беше достигнат през 1988 г. След края на съветската епоха огромен брой военни самолети от всички видове бяха оставени извън Русия, повечето в Украйна, Беларус и Казахстан. Освен това трите страни разполагаха със стратегически бомбардировачи с голям обсег на действие, останали в границите им.

В същото време Молдова, нова независима държава, наполовина по-малка от Западна Вирджиния, МиГ-29 от въздушните сили на Черноморския флот на бившия Съветски флот бяха най-мощните налични изтребители. От 33-те реактивни самолета, наследени от тази малка държава, 29 бяха примери за най-новата тогава версия 9.13, известна още като Fulcrum-C, която Москва все още не беше предоставила за износ и включваше активен заглушител на радарите в гръбнака. Други шест бяха по-ранният модел 9.12 или Fulcrum-A, а последните шест бяха двуместни учебни МиГ-29УБ. Всички бяха базирани в Маркулещи в северния край на страната. За разлика от другите, Fulcrum-C те имаха възможност за превозване и употреба на ядрени оръжия - единична свободнопадаща бомба РН-40.

За съжаление, Молдова, една от най-бедните страни в Европа по онова време, нямаше финансова възможност да поддържа и управлява своя флот от МиГ-29. Страната продаде един от самолетите на Румъния през 1992 г., която го придоби, за да компенсира загубения самолет от собствения си флот. През същата година друг молдовски самолет очевидно е бил свален от ракета земя-въздух, свалена по време на конфликта в отцепилия се регион Приднестровието, който едностранно обяви независимост от Молдова през 1990 г.

През 1994 г. Йемен също беше изпаднал в гражданска война, водена между просъюзната северна държава и сепаратистката социалистическа държава на юг. Правителството тук също търсеше нови бойни самолети и се обърна към Молдова, която им предоставя 12 екземпляра – четири от тези самолети в крайна сметка бяха продадени на Йемен, докато другите бяха върнати.

До 1996 г. Молдова е обявила за продажба онова, което е останало от своя флот МиГ-29, общо 27 самолета. Много малко от тези самолети, ако изобщо е имало такива, са били в някакво реално оперативно състояние по това време.

В този момент американското правителство влезе в кадър. Официалната версия беше, че САЩ са разтревожени, че самолетите може да се окажат в ръцете на Иран, който вече е изпратил екип от инспектори, за да ги оцени. Така Вашингтон се намеси и закупи 21 от молдовските МиГ-ове със споразумение, подписано през юни 1997 г.

„Беше в списъка за пазаруване на Иран. И ние сме много щастливи да ги имаме в ръцете си“, заяви тогавашният американски министър на отбраната Уилям С. Коен за молдовските МиГ-29.

Цената така и не беше разкрита, но Коен я описа като „доста разумна“. Тогава Ройтерс съобщи, че стойността на пакета е около 40 милиона долара.

Средствата за покупката бяха осигурени от програмата на Пентагона за съвместно намаляване на заплахите (CTR), инициатива, която имаше за цел да демонтира оръжия за масово унищожение и свързаната с тях инфраструктура в страните от бившия Съветски съюз. Това беше от значение в този случай, тъй като 14 изтребителя Fulcrum-C, включени в партидата за доставка, за разлика от шестте Fulcrum-A и единичния МиГ-29UB, можеха да използват ядрени оръжия, въпреки че нито едно от тях не беше оставено на територията на Молдова. Готова въздушна платформа за ядрена доставка, базирана на изтребител от последно поколение, беше огромен риск да бъде пусната на свободния пазар, въпреки че руският министър на отбраната Игор Сергеев твърди, че самолетите вече не са способни да носят ядрено оръжие, съветската армия като премахна съответния хардуер през 1989 г.

Въпреки това това, връщането на тази способност може да се окаже не толкова трудно, дори да е премахната, въпреки че далеч не е сигурно, че Иран щеше да направи подобен опит, ако бе купил самолетите. В края на краищата Техеран разполагаше със самолети F-4 Phantom II и Su-24 Fencer, които биха били много по-подходящи като платформи за ядрени доставки. И въпреки това, Иран вече разполагаше със собствен флот от МиГ-29 и молдовските МиГ-ове биха били евтин и бърз начин за надграждане на въздушната им бойна мощ, въпреки всички ядрени способности.

Между октомври и ноември 1997 г. изтребителите бяха подготвени за транспортиране от C-17A Globemaster III до военновъздушната база Райт-Патерсън в Охайо. Заедно с самолетите дойдоха резервни части и значително количество ракети въздух-въздух: 344 инфрачервено насочвани Р-60 (AA-8 Aphid), 112 инфрачервено насочвани Р-73 (AA-11 Archer) и 51 радарно-управляеми оръжия Р-27Р (AA-10 Alamo).

Говорейки по това време, капитан от военновъздушните сили Майкъл Дейвисън, част от екипа от 40 души, прибрал самолетите, обясни: „Молдовците не само не можеха да си позволят сметката за гориво, но и не можеха да се справят с разходите за поддръжка. Техните екипажи и поддръжка не са получавали заплати почти шест месеца.“

„Молдовците бяха шокирани, че позволихме на наети техници, особено жени, да сложат ръце на самолета“, добави Дейвисън. „Те просто не правят това там.“

От самото начало Щатите се интересуваха от възможностите на самолетите, както и да ги пазят от Техеран. Членове на Агенцията за въздушно разузнаване на военновъздушните сили бяха част от екипа, изпратен да ги извади. След като самолетът беше транспортиран до Съединените щати, той беше внимателно прегледан от персонала на Националния център за въздушно разузнаване (NAIC) в Райт-Патерсън.

Един елемент, който очевидно предизвика особен интерес, беше системата за идентификация на приятел или враг (IFF) на МиГ-29 по съветски стандарт, вероятно системата с кодово име Slap Shot от НАТО. Това позволява на пилота на МиГ-29 да разпита подобни системи, за да разкрие други самолети или сили като приятелски и вероятно щеше да разкрие полезни подробности за съветските мрежи за командване и контрол.

По състоянието на самите дюзи имаше много какво да се желае, като някои от тях са били грубо пренапръскани със зелена боя, докато са били съхранявани в Молдова. Към средата на 1998 г. най-малко осем от тези МиГ-29 са приземени и частично разглобени в Райт-Патерсън, но мястото на останалите самолети в този момент не беше ясно.

Поне част от бившите молдовски МиГ-29 бяха върнати в летателна годност и вероятно са били подложени на изпитание като подготовка за въздушен бой (DACT) срещу произведени в САЩ реактивни самолети. Това, разбира се, би предоставило ценна представа за съветските самолети, и особено за версията Fulcrum-C, над това, което инженерите на NAIC биха открили в наземните си разследвания и от предишни възможности за чуждестранен обмен, учения, и анекдотични доклади от първа ръка. Възможно е дори един или два МиГ-29 вече да са летели тайно за Министерството на отбраната по това време, но цял флот би предоставил възможност за разширени и по-стабилни операции.

Началникът на щаба на военновъздушните сили генерал Майкъл Е. Райън потвърди, че службата ще лети с „няколко“ от бившите молдовски самолети през 1998 г. Той обаче отрече информация, че се планира да бъде сформирана някакъв вид агресорска единица, както някои докладите тогава намекваха, че може да се случи.

Години по-късно списание Smithsonian съобщи, че „няколко Fulcrums, които биха могли да бъдат приведени в годност за летене, вероятно са отишли ​​в базата на военновъздушните сили Едуардс в Калифорния за тестване“, въпреки че това не може да бъде потвърдено.

От друга страна, видео от 2003 г. показва примери както за МиГ-29, така и за Су-27 над базата Грум Лейк, Невада, по-известна като Зона 51. Не е ясно дали един от бившите молдовски МиГ-29 е бил замесен, но изглежда почти сигурно, че са били използвани за тестове на ефективността на различни сензори срещу него и за каталогизиране на уникалния му радарен отпечатък.

Оттогава се появиха нови съобщения на очевидци за МиГ-29, летящи от Лейк Грум, като поне един наблюдател отбелязва, че участващите самолети са от молдовските запаси.

„Видях два МиГ-29 в два последователни дни през ноември 2009 година“, обяснява акаунт в блога area51trips. „Първият беше завръщането в Груум Лейк над Куин Сити Съмит, Невада. Вторият е видян да тренира прехващане с F-16 над Powerlines Overlook, преди двойката да прелети директно над мен обратно във въздушната база Груум Лейк. Разбира се, съществува възможността да съм виждал един и същ самолет да лети всеки ден.

Отново, не е ясно как е идентифициран този изтребител от 2009 г. и със сигурност е имало някои МиГ-29 от други страни като Киргизстан и Украйна, които също са летели в САЩ за разузнаване и вероятно за обучение.

Въпреки това, практиката за летене на МиГ от различни видове срещу американски изтребители вече е добре установена от края на 70-те и 80-те години на миналия век, макар и провеждана при висока степен на секретност. Известно е, че 4477-ма ескадрила за тестове и оценка „Червените орли“ проведе тези строго класифицирани мисии от уединеното летище Tonopah Test Range, което се намира в ъгъла на Nevada Test and Training Range (NTTR). Тези дейности позволиха на бойните пилоти от ВВС на САЩ да се докоснат до тези ценни „активи“.

Допреди приблизително десетилетие тези програми оставаха строго секретни и е сигурно, че продължават и до ден днешен при нови итерации и че МиГ-29 (и Су-27) са били използвани в подобна роля наскоро. По-специално се говори, че престижната учебна програма на Оръжейното училище на USAF все още включва бойни действия с руски изтребители от 4-то поколение, които излизат от Зона 51. Въпреки че е известно за поне осем от молдовските МиГ-ове, намиращи се в различни музеи във въздушни бази в САЩ, включително в Центъра за обучение на заплахи във военновъздушната база Нелис в Невада, се съобщава, че един или повече от другите все още са активни в тази тайна роля на противник.

Според неотдавнашна статия в Air Force Magazine, известен брой от бившия молдовски флот продължава да се използва и до днес за DACT, заедно с други изтребители, произведени в Русия. Резервни части от други нелетящи членове на внесения молдовски МиГ също вероятно поддържат допълнителни опорни точки, използвани за тайно тестване и оценка от името на Министерството на отбраната. Тъй като МиГ-29 все още се използват от Русия, Иран, Северна Корея, Сирия и други потенциално враждебни стрни, възможността на пилотите да летят срещу тях и тестовете на нови сензори срещу тях остава важно. Това в допълнение към възможността просто да летите срещу непознат самолет “от плът и кръв”, което има своите значителни предимства в опита.

Не е изненадващо, че няма официално потвърждение за тази дейност и остава фактът, че редките наблюдавани МиГ-29, летящи във военното въздушно пространство на САЩ, може да произлизат от страни, различни от Молдова, или поне да са миш-маш самолети, придобити с различни явни или тайни средства. Освен това има малка част от тези самолети в частни ръце, но използването им от американската армия е изключително ограничено до несъществуващо. Така че молдовските самолети или част от тях със сигурност продължават да играят роля в подготовката за евентуална конфронтация с вражески МиГ-29. Като такива, 40-те милиона долара, за които се предполага, че са били похарчени от Съединените щати през 1997 г., изглеждат наистина много добра сделка.

От друга страна, мнозина може да бъдат изненадани или дори ядосани, че всички спорове около прехвърлянето на МиГ-29 от държавите-членки на НАТО в Украйна се случват, докато самите САЩ вероятно разполагат с поне няколко напълно боеспособни изтребители от същия тип и реколта. Все пак прехвърлянето на тези самолети в Украйна би елиминирало ресурс с голямо търсене и ниска плътност и вероятно би изисквало разкриване на текущи програми, за които правителството на САЩ предпочита да премълчи.