🇷🇺💥🇺🇦 Има удари, които казват много повече за нападателя, отколкото за нападнатия. В нощта срещу 15 юни руските държавни медии обявиха, че в рамките на масираната въздушна атака по Киев е поразена стратегическа цел – предприятието „Буревисник". На следващата сутрин бившият украински дипломат Мария Друцка, която живее в съседство, разказа в X какво всъщност се намира на тази „стратегическа цел" – заводът е мъртъв от близо две десетилетия.
Историята му е съвсем реална и затова още по-показателна. „Буревисник" е основан през 1967 г. в рамките на съветския военно-промишлен комплекс и наистина е означавал нещо – произвеждал е корабни радари и системи за наблюдение за Военноморския флот на Съветския съюз, а по-късно и медицинска апаратура. Но това отдавна вече е минало. От 2008 г. фактически се намира в несъстоятелност – оттогава насам без никакво производство, предприятието към днешна дата представлява изоставени руини – ронещи се административни корпуси, изоставени цехове, недовършен бетон. Срещу него Москва е използвала скъпоструващи ракети само за да го впише после в графата „победи".
„Изглежда руското разузнаване разчита на прашни архиви от 1967 година", пише Друцка. В публикацията си тя недоумява – ако наистина са вложили скъпи ракети тук, мислейки мястото за действащ военен възел, „те са пълни идиоти". Емоцията на авторката не изненадваща, но под нея се откроява нещо по-важно от конкретната обидна квалификация. Целеуказването е стъпило върху данни за града отпреди половин век – според руското командване отдавна закрит завод все още дими и работи за нуждите на украинската армия на фронта. Това не е изолиран гаф, а симптом на разузнаване, което продължава да гледа Украйна през съветски справочник и не вижда страната, която се е изправила гордо пред него.
И все пак би било наивно случаят да се изчерпи с подигравка. Защото за машината, която издава брифингите на Министерство на отбраната на Руската федерация, същият този удар не е провал, а точно обратното. Удар по празна и изоставена сграда се преопакова без усилие в „поразена стратегическа цел" – руската вътрешна аудитория няма как да потвърди какво точно стои на адреса, а и надали има подобни стремежи, а разказаната победа струва точно толкова колкото един уверен тон пред камера. Така се затваря уютният кръг на заблудата – евтин триумф за домашна употреба, подплатен със скъпи ракети, които са заплаха единствено за цивилния живот в украинската столица.
Само че ракетата, насочена по отдавна закрит завод, не пада в архив. Пада в жилищен квартал. Тук разказът на Друцка се прехвърля към личната история на нейната баба – история, каквато са имали хиляди украинци. Ударната вълна, разказва тя, отваря широко прозореца на нейната баба, който не успял да се счупи, но възрастната жена прекарала една ужасяваща нощ и видяла как всичко гори пред очите ѝ, „сякаш целият свят гори".
Това е свидетелство на един човек и неговата роднина и затова го поднасям като такова, но то съвпада изцяло с цялостната ситуация в Киев преди две нощи, когато масираната руска атака остави петима убити и десетки ранени цивилни сред руините на поразени жилищни сгради. Каква и да е била целта на хартия, резултатът на земята е очевиден.