🇺🇦⚔️🇧🇾 Украйна регистрира това, което президентът Володимир Зеленски определи като „специфична дейност“ в участъци от северната си граница с Беларус, привличайки вниманието към потенциалното развитие на ситуацията в района. Според изявление, публикувано от Зеленски във Facebook на 2 май, активността е била наблюдавана от беларуската страна на границата.
„Вчера беше забелязана доста специфична активност в определени райони по границата между Украйна и Беларус – от беларуска страна. Записваме всичко внимателно, контролираме всичко и при необходимост ще реагираме“, заяви Зеленски в обръщението си, записано на видео. Той добави, че страната остава готова да защити своя суверенитет и предупреди, че „всеки, който бива въвлечен в каквато и да е агресивна дейност срещу Украйна, трябва да разбере това“.
Зеленски не уточни точния характер на дейността. Неговите думи обаче следват предишни изявления, в които той предположи, че Русия може да се опита да въвлече Беларус още по-дълбоко във войната срещу Украйна. През април той докладва, че в близост до границата са наблюдавани инфраструктурни дейности, сред които изграждане на пътища, водещи към Украйна, и създаване на артилерийски позиции.
Отделно Андрий Коваленко, директор на Центъра за противодействие на дезинформацията, заяви в Telegram, че всички движения по границата с Беларус се наблюдават, а евентуални действия по това направление вероятно ще бъдат ограничени по обхват, предполагайки, че „най-много могат да се случат незначителни провокации“.
🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започнаха да изграждат ешелонирана отбрана по северната граница – от водохранилището на Киев до Суми, достигаща до 100 км в дълбочина. Тези укрепления са проектирани така, че да попречат на руските войски да създадат буферна зона и включват нови средства за борба с FPV дронове с оптични влакна.
📸 Снимка: Украински войници от 120-ти батальон за териториална отбрана участват в учения по границата с Беларус в района на Чернобил, 16 март 2024 г. (Getty Images)
🇮🇷🚀🇺🇦 Държавните медии в Иран разпространиха клип, генериран от изкуствен интелект, който показва ракетни удари срещу три от четирите най-големи града в Украйна – Киев, Днипро и Харков. Във видеото са показани въображаеми попадения срещу конкретно посочени мишени и адреси, а също така кадри от изстрелване на балистични ракети от пускови установки на територията на Иран.
Пропагандният материал оправдава показаните удари с твърдението, че „украински центрове за данни са били използвани за планиране на убийството на върховния лидер“, което не е подкрепено от никакви доказателства и противоречи на разкритията на CNN и Al Jazeera от март, според които съвместната операция за обезглавяване на военно-политическото ръководство на Ислямската република стъпва върху данни, предоставени от агенти на Мосад, които месеци по-рано компрометират достъпа до пътните камери в Техеран, позволявайки на службите да разполагат с жива картина от всички пътни камери в столицата, благодарение на което изучават ежедневните им маршрути на движение до последния детайл.
Чисто хипотетично Иран разполага с ударни средства, чийто обсег на поразяване да достигне до територията на Украйна. Балистичната ракета „Хорамшахр-4" (известна още като „Хайбер") притежава до 2000 км деклариран обсег и носи 1500 кг бойна глава. Дроновете „Шахед-136", които Техеран започна да доставя на Москва към края на първата година от войната, имат обявен обсег до 2500 км. Директната траектория между позиции на пускови установки на иранска територия и украинската столица Киев възлиза на около 2000 км. Тази дистанция изисква преминаване през въздушното пространство на Кавказ, Каспийско море или Турция – оперативни ограничения, които правят реалната перспектива за удар твърде малко вероятна, а също и политически неизгодна.
Видеото беше излъчено на фона на изявление на президента Масуд Пезешкиан, че всякакви опити на Вашингтон да блокира ирански пристанища и морски пътища ще бъдат неуспешни. Пезешкиан описа въпросните действия като нарушение на международното право и заплаха за стабилността в региона.
За украинската отбрана подобна пропаганда има конкретно тактическо измерение. Руските удари с дронове и ракети срещу Киев, Днипро, Харков и десетки други градове в цялата страна са рутинно ежедневие за руската армия – само през първото тримесечие на годината украинските военновъздушни сили са докладвали над 1500 свалени средства за поразяване.
Дублирането на заплахата от страна на Иран трудно би могло да представлява предизвикателство за нацията с най-голям опит във воденето на асиметрична въздушна война, чиято експертиза се оказа изключително ценна с оглед на безпрецедентните по своя мащаб, интензивност и обхват безпилотни и ракетни удари, нанесени от Революционната гвардия на Иран срещу почти всички държави в региона.
Появата на AI-генерирани кадри в ефира на държавна медия е нов елемент в пропагандния инструментариум на Техеран. През март платформата X обяви, че ще ограничи паричните стимули за акаунти, които разпространяват AI-генерирани кадри от въоръжени конфликти, за период от 90 дни. Iran International и независими платформи за проверка на данните откриха десетки видеа, в които AI продукция беше представена като реална бойна снимка. Настоящото видео представлява един от първите случаи, в които държавните медии използват подобна техника, за да обозначат бъдещи мишени, вместо да изфабрикуват въображаеми успехи.
🇺🇸🇺🇦 Действащият посланик на САЩ в Украйна Джули Дейвис напуска поста, след като беше назначена на него преди по-малко от година, съобщи Държавният департамент на САЩ. Решението идва на фона на забуксували мирни преговори и нарастващи разногласия между Киев и администрацията на Тръмп относно политиката на Белия дом във връзка с войната в Украйна.
Според публикация на Financial Times, позоваваща се на неуточнени източници, Дейвис е била разочарована от позицията на Тръмп във връзка с подкрепата за Украйна. Държавният департамент отхвърли твърденията и заяви, че Дейвис се пенсионира по лични причини.
Тръмп оказва силен натиск върху властите в Киев за постигане на мирно споразумение с Русия и настоява, че Украйна може да направи териториални отстъпки, за да бъде постигнат договор. Досега обаче преговорите за спиране на военните действия се намират в застой, а администрацията насочва вниманието си към конфликта с Иран.
„Не е вярно твърдението, че посланик Дейвис подава оставка заради разногласия с Тръмп. Тя ще продължи с гордост да отстоява политиката на президента Тръмп, докато напусне Киев през юни, за да се пенсионира от департамента“, заяви говорителят Томи Пигът.
Дейвис, която оглавява посолството в украинската столица като временно изпълняващ длъжността, заема поста шарже д'афер, без да е получила утвърждение от Сената за официален мандат на посланик. По-рано тя беше посланик на САЩ в Кипър.
През май 2025 г. Дейвис замени на поста своята предшественичка Бриджет Бринк, назначена от президента Джо Байдън, която в момента е кандидат на Демократическата партия за място в Конгреса. По думите ѝ тя е развила сериозни тревоги относно политиката на Тръмп за „умиротворяването“ на Русия и начина, по който той „оказва натиск върху жертвата – Украйна“.
От встъпването си в длъжност през януари 2025 г. президентът Тръмп многократно е обвинявал Украйна за руската инвазия, започнала преди повече от четири години, и поддържа обтегнати отношения с украинския президент Володимир Зеленски.
🇺🇦🛡️ Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изграждат непрекъсната отбранителна линия с укрепления по северната граница на страната с Русия и Беларус, простираща се от Киевското водохранилище до град Суми.
„Посветили сме значителни сили и ресурси, за да сме сигурни, че тази линия ще бъде изградена в най-кратки срокове“, сподели в интервюто си за „Укринформ“ Васил Сиротенко, ръководител на инженерните войски към Командването на Силите за поддръжка.
Според Сиротенко целта е да се попречи на руските войски да установят т.нар. „буферна зона“ по протежение на границата и да отблъснат украинските сили от ключови отбранителни позиции. За разлика от предишните усилия за укрепване, съсредоточени в непосредствена близост до фронта, новата отбранителна стратегия се разпростира далеч отвъд тях.
Позиции се изграждат не само в първите 20 км навътре от фронта, а също на различни места на дълбочина до 100 км във вътрешността на страната, създавайки ешелонирана отбрана. Проектът предвижда и нови мерки за борба с руските дронове с оптично управление, които се превръщат в нарастваща заплаха на бойното поле.
По-рано OSINT експерти разпространиха оценка, според която руските провали на бойното поле са отворили прозорец от допълнително време, в което Украйна да укрепи и разшири отбранителния вал в няколко посоки от фронтовата линия.
🇺🇦 Ексклузивни кадри се появиха в социалните мрежи, които показват работния кабинет на ръководителя на Офиса на президента Кирило Буданов, където сред официалната обстановка вниманието е привлечено от един конкретен аксесоар – яркочервен тефтер с провокативния надпис „Список під*расів-2026“, който надали се нуждае от пояснение.
Това стана ясно от интервю със самия Буданов, проведено от „Бабел“, след което червеният тефтер на Буданов буквално покори потребителите в социалните мрежи. Работното място на Буданов се различава значително от кабинетите на неговите предшественици. Длъжностното лице е избрало помещение на втория етаж, което по-рано е било използвано от Сергей Шефир, като е отказало значително по-големия кабинет на Андрей Ермак.
Над главата на ръководителя е поставена икона. Освен това в приемната е била добавена „стена на паметта“ с портрети на всички ръководители на администрациите, включително Медведчук и Янукович. Това е позицията на Буданов: служителите трябва да бъдат запознати с истинската история на институцията, в която работят.
В същото време международни експерти дават положителна оценка за работата му. Според британския военен експерт и бивш офицер от Кралския флот Джон Форман, Буданов е политик от новото поколение с нестандартен подход към управлението на делата.
🇬🇧🤝🇺🇦 Британският принц Хари направи необявено посещение в украинската столица Киев в четвъртък, за да демонстрира подкрепата си за страната в петата година от войната с Русия.
„Радвам се, че отново съм в Украйна“, заяви принц Хари при пристигането си на жп гарата в Киев рано сутринта в четвъртък.
Херцогът на Съсекс ще присъства на конференция по сигурността в Киев по време на двудневното си пътуване. Неговата визита се случва в момент, когато вниманието на света е пренасочено към войната в Близкия изток.
Украйна е „страна, която смело и успешно защитава източния фланг на Европа“, каза принц Хари и добави, че „е важно да не изпускаме от поглед значението на това“.
Очаква се той също така да посети благотворителната организация за разминиране HALO Trust, подкрепяна от покойната му майка, принцеса Даяна, и да прекара време с украинските участници в неговата фондация Invictus Games, която помага на ранени ветерани да се възстановят чрез спорт, съобщи британската телевизия ITV.
Принц Хари, по-малкият син на британския крал Чарлз, посети Украйна два пъти през миналата година.
🇺🇦🕯️ Човекът, който спря със собственото си тяло куршумите, насочени към малко дете по време на терористичното нападение в Киев от 18 април, е издъхнал от раните си в болницата. Местният чистач Олександр Григорович, известен на всички в квартала като дядо Саша, е седмата жертва на стрелбата в Голосиевския район на столицата, съобщи украинското издание Ukranews. Frontline Monitor вече отрази събитието в първите му часове.
Според кадри от охранителни и полицейски камери, публикувани от местният канал „Киев 24“, нападателят се връща втори път към входа на сградата, където в този момент вече има ранени хора. На тротоара стои ранено момче, а до него лежи окървавеният му баща. В мига, в който стрелецът открива огън по детето, чистачът се затичва и го покрива с тялото си. Самият той попада под куршумите. Медиците се борят за живота му повече от денонощие, но не успяват да го спасят заради тежки поражения на черния дроб, червата и стомаха.
По възстановка от украински медии всичко започва с битова свада в двора на жилищния блок, където живее нападателят; след първите изстрели той продължава стрелбата по улицата и се барикадира в супермаркет „Велмарт“ в квартал Демиивка, където взема заложници. Нападателят е 57-годишният Дмитро Василченков – роден в Москва, служил в украинските въоръжени сили в периода 1992-2005, чиито профили в социалните мрежи са изпълнени от публикации с антиукраинско и антисемитско съдържание.
Въоръжен е с 9-милиметрова карабина KelTec SUB-2000 и травматичен пистолет. И двете оръжия, според властите, са легално регистрирани. По обобщени данни при атаката загиват 7 цивилни и самият нападател, застрелян от полицията, а ранените са 13.
Службата за сигурност на Украйна (СБУ) квалифицира случая като терористичен акт. Успоредно с разследването на атаката украинското МВР образува наказателно производство за служебна небрежност срещу двама полицаи, напуснали мястото след първите изстрели и оставили там дете; министерството окачестви поведението им като „позорно“. На фона на тези данни саможертвата на Олександр Григорович придобива още по-голяма тежест в украинското публично пространство.
Съседите описват „дядо Саша“ като човек, излъчвал топлота към всички и особено към децата. Разказват, че със собствени средства е засадил елхи в двора, а в навечерието на Нова година ги е украсявал с бонбони – и когато децата ги изяждали, закачвал нови. Децата го наричали „дядо“, а той тях – „внуци“. Настоявал пред живеещите в сградата да садят и овощни дървета, за да радват двора с цвета си през пролетта и с плодовете си през лятото. В свободното си време се е занимавал с дърворезба.
Мечтата му, според съседите, била когато войната приключи, да изработи маса по цялата дължина на блока и да отпразнува победата заедно с обитателите на сградата. След смъртта му остава домашен котарак, който в момента броди самотно из входовете; хората от блока са поели ангажимент да се грижат за него и в памет на Олександр Григорович да засадят дървета в двора.
🇷🇺🇺🇦💥 Руската армия нанесе удар с камикадзе дрон срещу дома на Сергий Бескрестнов, съветник към Министерството на отбраната на Украйна, известен с псевдонима си Flash, през изминалата нощ, при което той беше ранен, а сградата беше разрушена до основи.
Според публикация на Бескрестнов във Facebook, „управляем реактивен Шахед“ е ударил стената на къщата му по време на среднощната атака. „Тази нощ руснаците се опитаха да ме убият. Управляем реактивен Шахед удари стената на дома ми. Вече нямам дом. Ранен съм, но най-важното е, че оцелях като по чудо“, написа той.
Бескрестнов потвърди, че е получил травми и в момента се намира в болница. Публикуваните от него снимки сочат, че вероятно е понесъл наранявания по главата, макар че подробностите за състоянието му остават оскъдни.
По-късно той уточни, че руската армия е изстреляла общо четири реактивни дрона тип „Шахед“ по време на нападението. По думите му, той е предвиждал сценария, при който се превръща в мишена на руските удари, но увери, че инцидентът няма да спре работата му.
Известен с позивната „Флаш“, той служи като съветник на министъра на отбраната по технологичните въпроси от януари. Според по-ранни изявления, направени от министъра Михайло Федоров, Бескрестнов е „един от най-силните практически експерти в областта на дроновете, електронната война и анализа на вражески системи“.
Дейността му е фокусирана върху комуникациите, електронната война и контрамерките на руски безпилотни системи. Бескрестнов беше сред първите, които публично предупредиха, че Русия е започнала да разполага FPV дронове с машинно зрение и реактивни варианти на „Шахед“.
ВВС на Украйна съобщи в ежедневния си доклад от днес, че руските военни са изстреляли общо 142 дрона от различен тип през нощта, включително реактивни версии на „Шахед“. Атаката е започнала вчера вечерта, като е била проведена от осем направления, включително Курск, Брянск, Орел, Милерово, Шаталово, Приморско-Ахтарск, както и окупираните територии в Донецка област и Крим.
ПВО подразделенията, включващи авиация, зенитно-ракетни войски, части за електронна война, безпилотни системи и мобилни огневи групи, бяха разгърнати за отблъскване на удара. Към 08:00 часа украинските сили са свалили или потиснали 113 дрона в северната, южната и източната част на страната.
Въпреки това 28 дрона достигнаха своите цели на 18 места, а отломки от прехванати апарати бяха отчетени на други 6 места. Ударите са предизвикали материални щети по жилищни сгради и инфраструктура в редица области, включително Киевска, Харковска, Николаевска и Днипропетровска (Кривой Рог), където съобщения от местните власти инфорират за ранени сред цивилното население и разрушения.
По-рано анализатори и украински експерти предупредиха, че Русия развива способностите на своите дронове отвъд традиционните боеприпаси тип „loitering munitions“, въвеждайки високоскоростни реактивни варианти и по-сложни, мрежови системи за атака.
🇺🇦 Най-малко петима души загинаха, а няколко други са ранени, след като мъж откри стрелба по цивилни в Киев, предизвикайки мащабна полицейска акция и специална операция по задържането му, завършила със смъртта му. В момента властите са на място и работят по изясняване на точния брой на пострадалите.
Стрелецът е взел заложници и се е барикадирал в супермаркет „Велмарт“ в Голосеевски район на украинската столица. На място са изпратени спешно полицейски патрули и елитното звено КОРД (Корпус за оперативно-внезапно действие), за да неутрализират заплахата, да обезопасят района и да заловят извършителя.
„По данни на медицинските служители до момента в Голосеевския район са загинали двама души. Петима ранени при стрелбата на улицата са приети в столични болници. Сред тях има едно дете, както и охранител от супермаркета, където стрелецът е нахлул и се е укрил“, съобщи кметът на Киев Виталий Кличко.
По-късно президентът Зеленски съобщи, че броят на загиналите при инцидента е петима души, а други десет са хоспитализирани.
Министърът на вътрешните работи на Украйна Игор Клименко съобщи, че стрелецът в Киев е бил убит по време на ареста. „Спецчастите от звено КОРД на Националната полиция щурмуваха магазина, в който се намираше нападателят. Той беше взел заложници и откри огън по полицаите по време на ареста. Преди това преговарящи опитаха да влязат в контакт с него“, написа той, след което уточни, че броят на жертвите се уточнява, като има загинали и ранени.
Само няколко месеца по-рано Службата за сигурност на Украйна (СБУ) осуети друг въоръжен инцидент, в който залови агент на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия при опит за атентат срещу кадрови офицер от украинското военно разузнаване в центъра на Киев. Оперативното лице, взело пистолет и боеприпаси от тайно скривалище в града, беше арестуван в момента, в който изважда оръжието си на публично място.
🇷🇺🚀🇺🇦 Русия извърши нова масирана атака срещу градове в цяла Украйна, при която столицата Киев беше поразена от балистични ракети. Военновъздушните сили обявиха ракетна тревога около 2:35 часа местно време, а само броени минути след това журналисти на Kyiv Independent докладваха за силни експлозии. Около час по-късно Киев отново беше разтърсен от руски обстрел с балистични ракети.
12-годишно дете загина при атаката, съобщи кметът Виталий Кличко. Четирима медици, отзовали се на спешно повикване, бяха ранени. Общият брой на пострадалите достигна седем души, посочи шефът на Киевска градска военна администрация Тимур Ткаченко. Търговски и жилищни сгради в Оболонски и Подилски райони понесоха материални щети, а на няколко места са възникнали пожари. Пълният мащаб на разрушения и жертви оставаше неясен, тъй като ударите продължаваха и след първоначалните съобщения.
Ракетна тревога беше обявена в области из цялата страна. Експлозии и пожари имаше в Днипро, четвъртият по големина град в Украйна. Ударът по Киев дойде броени часове след масирана атака на 15 април вечерта, която включваше 3 балистични ракети „Искандер-М" и 324 камикадзе дрона, 250 от които са тип „Шахед", съобщават Въоръжените сили на Украйна. Противовъздушната отбрана прехвана 309 цели, но 13 дрона поразиха 9 обекта, докато удари бяха нанесени и по Запорожка, Черкаска, Днепропетровска и Сумска област, предаде 24 Канал.
Повторният удар по Киев в рамките на две поредни нощи идва само дни след края на великденското примирие, белязано от взаимни обвинения в нарушения, съобщи France 24. Според данни на Мониторинг мисията на ООН по правата на човека в Украйна през първото тримесечие на 2026 г. са загинали 556 цивилни, а 2731 са ранени, ръст от 20% спрямо същия период на 2025 г. Дроновете с малък обсег и балистичните ракети остават водещите причини за смърт сред гражданското население.
🇷🇺⚔️🇺🇦 Русия изстреля над 400 камикадзе дрона срещу Украйна по време на интензивна атака днес сутринта, съобщи Юрий Игнат, началник на отдела за комуникации към ВВС на Украйна, цитиран от украинската обществена телевизия.
Силите за противовъздушна отбрана на Украйна първоначално засякоха безпилотните апарати около 4:00 ч. местно време. Час по-късно мониторинг каналите съобщиха за наличието на два самолета Ту-160, всеки от които е способен да носи до 12 крилати ракети. Броят на безпилотните апарати продължи да нараства през цялата сутрин – 240 са регистрирани в украинското въздушно пространство в 7:00 часа, а броят им почти се удвои до 9:00 часа.
Игнат също така потвърди, че Русия е разположила стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160МС като част от нападението. Около 10:20 ч. местно време Украйна регистрира вдигането във въздуха на изтребител МиГ-31К, малко преди ВВС да съобщят, че са изстреляни ракети от източните и южните части на страната.
Най-малко един човек е загинал, а друг е ранен в Киевска област по време на днешната атака, съобщиха от Киевската областна военна администрация. Игнат оприличи модела на нападението на предишните руски удари от 23–24 март и 31 март-1 април, когато масирани атаки, започнали през нощта, продължиха часове наред в светлата част от денонощието.
ВВС съобщи за дронове над Кировоградска, Виницка, Сумска, Черкаска, Полтавска, Житомирска и Киевска области. Руските военни са извършили удари и през нощта в цяла Украйна, като най-тежките удари са били насочени срещу погранични райони на Харков и Суми, части от които остават под руска окупация.
Три балистични ракети и няколко дрона удариха регионалния център Харков, а управляеми авиационни бомби поразиха град Шостка в Сумска област, убивайки една жена и ранявайки четирима души, според местните власти. Часове по-късно руски дронове атакуваха и град Суми. Един дрон е ударил търговски обект, ранявайки най-малко трима души. През нощта балистични ракети бяха изстреляни срещу Запорожка и Днепропетровска области.
Русия все по-често нанася удари в светлата част на денонощието, отбелязвайки промяна спрямо зимните месеци, когато мащабните удари с дронове и ракети се провеждаха предимно през нощта. „Руснаците ни тестват“, каза Игнат пред Kyiv Independent на 22 март. „Въпросът е с колко ресурси могат да си позволят да разполагат?“
„Ако можеха да изстрелват по хиляда дрона на ден постоянно, щяха да го правят. Сега просто ни държат под постоянно напрежение“, добави Игнат.
Виктор Кевлюк, полковник от резерва и анализатор в Центъра за отбранителни стратегии, отбеляза, че тези продължителни атаки са насочени към изтощаване на противовъздушната отбрана на Украйна в рамките на деня, което да проправи път за по-ефективни удари. Подобни атаки търсят и чисто психологически ефект за сплашване на цивилното население.
„Целта им е да създадат чувство за постоянна опасност“, каза Кевлюк пред Kyiv Independent.
🇧🇬🤝🇺🇦 Служебният премиер Андрей Гюров и украинският президент Володимир Зеленски подписаха днес в Киев двустранно споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността през следващите 10 години. Гюров е първият служебен премиер на България, посетил украинската столица от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.
Делегацията, пристигнала с влак, включваше петима министри: външният министър Надежда Нейнски, министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на енергетиката Трайчо Трайков, министърът на транспорта Корман Исмаилов и министърът на образованието Сергей Игнатов.
Споразумението обхваща отбрана, иновации, наука, транспорт и енергетика. Централна точка е съвместното производство на оръжие, включително дронове, в рамките на европейската програма SAFE (Security Action for Europe).
„Важен момент, който обсъдихме днес, е съвместното производство на различни видове оръжия, включващи дронове, на територията на нашите държави", заяви Зеленски по време на съвместната пресконференция. България се ангажира със закупуване на американско оборудване за противовъздушна отбрана в полза на Украйна по линия на механизма PURL (Prioritized Ukraine Requirements List), както и за сътрудничество в разминирането на Черно море, съобщава Kyiv Independent.
В енергийната сфера двете страни обсъдиха изграждането на газов коридор с потенциален капацитет до 10 милиарда кубически метра годишно — обем, който значително надхвърля текущите алтернативни маршрути в региона. Развитието на Вертикалния газов коридор и Транс-Балканския маршрут бяха определени като приоритетни направления.
Гюров определи сделката като „не просто формалност, а съвместна работа в измерението на нашата обща атлантическа сигурност". Той допълни: „Ще продължим да подкрепяме Украйна и да вървим заедно по пътя към общото ни бъдеще в Европейския съюз и НАТО."
Българският премиер подчерта и значението на украинския опит в защитата на критичната инфраструктура и осигуряването на свобода на корабоплаването, като нарече Киев „ключов фактор за сигурността не само в Черноморския регион, но и за целия източен фланг на НАТО", информира Sofia Globe.
Отделна тема на разговорите беше въпросът за двата реактора от спряния проект за АЕЦ „Белене". Зеленски заяви, че Украйна е готова да продължи партньорството за тези мощности, и посочи, че страната разполага с действащи атомни централи и съответната инфраструктура, а украинската ядрена енергия е сравнително достъпна и може да обслужва както вътрешното потребление, така и регионалните нужди, включително тези на Молдова. Гюров отговори, че цената не е основното препятствие, но решението изисква одобрение от Народното събрание, а предстоящите избори след три седмици правят ангажимент на текущото служебно правителство невъзможен.
Паралелно с церемонията по подписване украинската премиерка Юлия Свириденко проведе работна среща с Гюров, посветена на икономическото партньорство. Двамата приеха съвместна декларация и договориха изготвянето на пътна карта за реализация на обсъдените инициативи, която ще конкретизира следващите практически стъпки на министерско ниво, съобщава Interfax-Украйна. Приоритетни области са енергийната сигурност, алтернативните европейски енергийни маршрути и привличането на български фирми за проекти по възстановяването – с особен фокус върху Одеска област, в която живее значителна българска общност.
Външният министър Нейнски проведе отделна среща с украинския си колега Андрий Сибига, на която бяха обсъдени въпроси на сигурността, енергетиката, транспортната свързаност и подкрепата за европейската интеграция на Украйна. „Вие защитавате не само живота си, но и достойнството си. Мирът трябва да бъде справедлив и траен", заяви Нейнски, цитирана от Sofia Globe. В областта на транспорта България обяви готовност да осигури всички технически и логистични параметри за функционирането на железопътна връзка по маршрута Киев–Варна–Бургас, с пробно обслужване, планирано за лятото на 2026 г.
Министрите на образованието Сергей Игнатов и Оксен Лисов подписаха протокол за гимназия „Г. С. Раковски" в Болград, Одеска област, гарантираща възможността децата от българското малцинство в Украйна да продължат да получават образование на роден език. Гюров изтъкна историческото значение на училището, сред чиито възпитаници е и първият ректор на Софийския университет, отбелязва Novinite.
България се присъедини и към Регистъра за щетите на Украйна и подкрепя създаването на Международна комисия за претенции към Руската федерация за обезщетение на причинени щети, съобщава Sofia Globe.
Българската делегация посети пострадали при руските бомбардировки жилищни сгради в киевския район „Святошин", където заместник-министър Артем Рибченко информира гостите за обстоятелствата с ударите. Делегацията положи и венец пред паметник на загинали украински военнослужещи.
Споразумението днес идва след неуспешен опит за подписване през декември 2024 г., когато служебният премиер Димитър Главчев се отказа в последния момент да подпише документа в Брюксел, позовавайки се на нуждата от парламентарна подкрепа. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който преди това подкрепи идеята, се обяви срещу споразумението на фона на засилващите се дискусии за мирен процес в Европа и САЩ.
През февруари 2025 г. парламентът гласува декларация, забраняваща изпращането на български военни в Украйна – 166 гласа „за", 27 „против" и 11 въздържали се. Споразумението днес е подписано от служебния кабинет, без да е минало през Народното събрание.
България е сред водещите военни доставчици за Украйна от началото на войната: по данни на Европейската комисия страната е осигурила около една трета от въоръжението, доставено от ЕС през първите месеци на войната, а оттогава е изпратила общо 13 пакета военна помощ – последният одобрен на 12 февруари 2026 г.
Визитата предизвика критика от БСП, която определи пътуването като задълбочаващо предизборните разделения. Делегацията проведе и срещи в украинския парламент, Върховната Рада, с председателя Руслан Стефанчук, както и с представители на българската общност в Украйна.
🇺🇦✈️ Министерството на развитието на общините и териториите на Украйна сформира специализирана работна група, която да подготви условията за подновяване на гражданските полети до летищата в страната.
Официалната заповед беше подписана по-рано днес от Олексий Кулеба, вицепремиер по възстановяването и министър на развитието на общините и териториите.
Гражданската авиация на Украйна беше напълно прекратена, а въздушното пространство на страната беше затворено за всички търговски полети от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.
Тази група функционира като консултативен орган към министерството, като основната ѝ цел е да разработи конкретни предложения за подновяване на гражданските полети, а същевременно да гарантира сигурността на критичната авиационна инфраструктура.
Членовете ще се срещат както присъствено, така и онлайн, за да изготвят препоръки до министерството за защита на активите на гражданската авиация и рестартиране на летищните дейности след руската инвазия в Украйна.
Групата се оглавява от Серхий Деркач, заместник-министър на развитието на общините и териториите. Той има правомощия да привлича служители на различни държавни агенции, местни власти и специализирани организации.
В състава ѝ влизат няколко високопоставени държавни служители и индустриални експерти: Серхий Батечко от Държавната служба за извънредни ситуации, Микола Бойко от Държавната агенция за възстановяване и Павло Елизаров, заместник-командващ на Военновъздушните сили на Украйна.
Екипът включва още Серхий Коршук от Държавната авиационна администрация, Дмитро Кушпил от сектора за авиационна инфраструктура на министерството и Андрий Ярмак, директор на РВД.
Ръководството на основните украински летища е представено в групата, сред които главният изпълнителен директор на международно летище „Бориспил“ Олексий Дубревски, директорът на международно летище „Киев“ Володимир Кудак и Тетяна Романовска, директор на международно летище „Данило Халицки“ в Лвов.
Разговорите за повторно отваряне на украинското небе за гражданска авиация започнаха още на 1 декември 2023 г. Канцеларията на президента заяви, че „Бориспил скоро отново ще изпраща и приема самолети“.
През 2024 г. Криспин Елисън, старши партньор в застрахователната компания Marsh McLennan, предположи по време на 10-ия Киевски международен икономически форум, че страната може да възобнови полетите от поне едно летище (Лвов или Бориспол) до края на януари 2025 г.
Според правителствен източник, цитиран от Forbes Ukraine, самолет, излитащ от „Бориспил“, би трябвало да остане в украинското въздушно пространство около 40 минути, за да достигне безопасна зона. Той изтъкна, че при осигурени застрахователни механизми работа са готови да започнат пет или шест авиолинии.
🔙 В началото на 50-те години на миналия век в Киев е проектиран един от най-дълбоките резервни комуникационни възли на СССР – Обект №05 на Министерството на комуникациите, гласят разсекретени документи, открити преди няколко години в Руския държавен архив на икономиката (РГАЕ), които очертават мащаба на проекта и неговата роля в системата за стратегически комуникации на съветската държава.
Обект №05 е петият дълбок „укрит резервен телефонно-телеграфен възел“ на министерството. Първите три са били изградениблизо до станциите на метрото „Белорусская“, „Таганская“ и „Киевская“ в Москва, четвъртият в Ленинград, а този в Киев става следващият елемент от тази мрежа. Данни от проектното задание от 10 октомври 1953 г. показват подпис от министъра на комуникациите Н. П. Сурцев, според който обектът е бил разположен в подземни изработки на киевското метро, които вече са съществували в района на станция „Университетска“.
Избраното решение е показателно за съчетаването на гражданска инфраструктура и военно-стратегически задачи. По време на проектната фаза строителството на метрото в Киев е било временно спряно. Нереализираните тунели около бъдещата станция „Университет“ са използвани като база за изграждането на защитен комуникационен възел. След подновяване на метрото трасето е коригирано, а станцията е изградена в непосредствена близост, но отделно от подземния комплекс. Подобна адаптация на метростроеж за нуждите на дълбок защитен обект е рядък пример за функционално препроектиране в зората на Студена война.
Проектната документация уточнява дълбочината на възела от 90 метра. Обектът е трябвало да издържи директно попадение на авиобомба с тегло 10 000 кг, а входовете – удар от 5 000 кг. По стандартите за онова време това ниво на защита на практика е било считано за максимално за конвенционални средства за поразяване. Имайки предвид дълбочината, разрушаването му с неконвенционални средства би изисквало значително по-мощно въздействие.
Функционално Обект №05 е замислен като комплексен резервен възел за междуградска телефонна и телеграфна връзка, включително с резервиране на канали за Министерството на отбраната и за отдел „С“ на МВР на СССР. Проектът предвижда интеграция с действащата мрежа на МТС и АТС, както и осигуряване на устойчивост с кабелни полукръгове около Киев и дублиране на входящите линии. Комутационната зала е планирана за 100 междуградски връзки, а част от оборудването следва да бъде общо за гражданските и ведомствените комуникационни структури.
Схемата отразява логиката на съветската система за контрол в условията на потенциален въздушен удар – децентрализация чрез дълбоки резервни центрове извън столицата на съюза, но свързани с ключовите военни и административни структури. В този смисъл обектът в Киев не е изолиран случай, а част от широка инфраструктура за осигуряване на непрекъсваемост на управлението.
Актуалният статут на съоръжението не е публично известен. Наличната информация е базирана на архивите от 50-те години на миналия век. Те обаче показват, че под съвременния градски слой на Киев има инфраструктурен пласт, проектиран не само за транспорт, но също така за стратегическа устойчивост в условия на глобална конфронтация.
🇷🇺💥🇺🇦 Видео с time-lapse, заснето от камера на Международната космическа станция, запечата масирана ракетна атака срещу Киев, показвайки както балистични траектории, така и работата на противовъздушна отбрана над столицата и околните райони.
Кадрите бяха публикувани от YouTube канала AstronautiCAST в рамките на компилация, заснета от бордова камера на МКС през нощта на 26 срещу 27 декември. Според автора видеото показва траектории на полет на балистични ракети и видимите прехващания от системите за ПВО над Киев и региона.
Записът улавя редица опити за прехващане, както и взривове в отговор на ракетни удари срещу Киев в близост до Трипилската ТЕЦ. В последните секунди от видеото изглежда, че две балистични цели са успешно прехванати.
Според украинските власти Русия е изстреляла десет балистични ракети от наземни комплекси Искандер-М, както и Х-47М2 Кинжал от изтребители МиГ-31К, заедно с 30 крилати ракети от типовете Х-101, Х-22 и Искандер-К при нощната атака.
Записът предлага рядка перспектива от околоземна орбита върху продължаващата руска ракетна кампания срещу Киев и неговата енергийна мрежа, която многократно беше мишена на мащабни комбинирани удари с използване както на балистични, така и на крилати ракети.
От края на есента руските сили многократно комбинират балистични и крилати ракети с дронове в координирани вълни, насочени към претоварване на зенитно-ракетните комплекси и прекъсване на електричество и отопление в средата на зимния сезон.
Атаката от 27 декември беше определена от украински официални лица като една от най-мащабните зимни атаки срещу Киев досега. Освен щети по жилищни сгради и цивилни жертви, властите съобщиха и за поражения по електро- и топлоенергийната инфраструктура.
На 24 февруари министърът на енергетиката Денис Шмигал и европейски лидери, включително Ursula von der Leyen, посетиха киевска ТЕЦ, повредена при многократни руски удари. По думите на Шмигал съоръжението, което осигурява отопление за около 500 000 жители, е било поразявано 13 пъти от 2022 г. насам, като последните атаки са довели до прекъсване на електрозахранването и отоплението в стотици сгради.
🇺🇦🤝🇪🇺 На четвъртата годишнина от пълномащабната руска инвазия в Украйна,
вицепремиерът и министър на енергетиката Денис Шмигал посети една от
топлоелектрическите централи (ТЕЦ) на столицата Киев с европейските съюзници на
страната, съобщи той в изявление на своя профил, публикувано днес.
Посещението, в което участваха видни гости като председателя на Европейската
комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Антонио Коща и
президентите на Финландия, Естония и други европейски държави, илюстрира
нагледно тежките последствия от руските удари по енергийната мрежа на Украйна.
По време на визитата министърът коментира опустошителния резултат от ударите с
ракети и дронове: „На такива места войната спира да бъде просто статистика или
образ на екрана. Тук става ясно, че Русия води война срещу светлината,
топлината и възможността за нормален живот.“
Централата, която осигурява отопление на 500 000 жители на Киев, е понесла 13
руски атаки през последните четири години, като девет от тях са се случили
само през последните шест месеца.
Един от последните удари през януари спря производството на електричество, а в началото на февруари пет балистични ракети взеха под прицел съоръжението, спирайки топлоподаването. Това остави над 1100 жилищни сгради, 118 училища и 18 болници на студено в средата на зимата.
Службата за сигурност на Украйна (СБУ) класифицира систематичните удари по енергийната мрежа на страната като престъпления срещу човечеството, позовавайки се на множество доказателства, че атаките са насочени към унищожаване на условията за живот на цивилното население.
Според СБУ следователите са документирали продължителна руска кампания, насочена срещу системите за производство на електричество и отопление, като част от по-широка политика срещу цивилното население на Украйна.
„Това е едновременно местопрестъпление и доказателство за руското варварство, но и символ на устойчивост, партньорство и солидарност“, заяви Шмигал. Въпреки непрестанните щети, Украйна продължава да ремонтира и да възстановява мощностите, често под заплаха от нови атаки.
Повече от 40 държави и организации подкрепиха енергийния сектор на Украйна тази зима. През 2025 г. около 600 милиона евро бяха мобилизирани чрез Фонд за енергийна подкрепа, а от началото на войната Украйна получи над 2000 хуманитарни пратки за своята енергийна инфраструктура, според Шмигал.
„Светлината неизбежно ще надделее“, завърши той, с което потвърди решимостта на Украйна за възстановяване на енергийната устойчивост.
Русия предприе най-мащабното си въздушно нападение срещу Украйна досега през 2026 г., изстрелвайки общо 447 въздушни цели, сред които ракети и дронове, срещу енергийната мрежа в западните региони.
Ключови обекти, сред които ТЕЦ „Бурщин“ и „Добротвор“, понесоха щети в резултат на координирания среднощен удар. Денис Шмигал заяви, че са поразени линии с високо напрежение от 330 и 750 kV, критични за националната мрежа на Украйна – заедно с двете ТЕЦ.
„Към момента в цялата страна са въведени между 4,5 и 5 степени на аварийни прекъсвания на електричеството“, каза още той и добави, че временно е намалено производството от АЕЦ, за да бъде поддържана стабилността на мрежата.
🇷🇺✈️🇺🇦 Руските сили предприеха масирана комбинирана атака срещу енергийната мрежа в Киевска област през последните два часа. Според данни от мониторинг канали, срещу региона са изстреляни поне седем хиперзвукови крилати ракети 3М22 „Циркон“, които са реализирани попадения в енергийни обекти.
Операцията започна с масирано изстрелване на дронове „Геран-2“. По данни от мониторинг канали между 22:00 и 01:30 ч. от района на Милерово са изпратени около 90 дрона, подкрепени от допълнителни групи от Гвардийское в Крим, Курск и Орел. Наблюдавано беше поетапно навлизане на дронове, които в 04:40 ч. започнаха да обграждат столицата в плътен пръстен.
Паралелно беше задействана стратегическа авиация и балистични ракети. От авиобаза Оленя излетяха най-малко четири бомбардировача Ту-95МС, към които се включиха самолети Ту-160 от базите Енгелс-2 и Украинка. Около 04:30 ч. бяха регистрирани вероятни пускове на крилати ракети Х-101 от района на Волгоград. При условие че те са реални, а не симулативни с цел заблуда на ПВО, навлизането на крилати ракети Х-101 в небето на Украйна се очаква в рамките на 90 минути след пусковете.
Ситуацията се усложни от засилена активност в Брянска област, откъдето беше обявена непосредствена заплаха от балистични ракети Искандер-М (KN-23), насочени директно към Киев, Бровари и летище Василкив. В 04:48 часа беше докладвано за вдигане на четири изтребителя МиГ-31К, носители на хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“.
Въздушна тревога беше активирана за цяла Украйна, след получаването на сигнал за заплаха от балистична ракета със среден обсег „Орешник“. Тя беше оттеглена няколко минути по-късно, но общата опасност за Киевска област остава висока.
🇺🇦🔙 Днес се навършват точно 12 години от кървавата кулминация на Революцията на достойнството в Киев. Събитията от 18–20 февруари 2014 г. отбелязват повратен момент на вътрешната политическа криза в Украйна, съвпадайки с активната фаза на руската операция, чиято подготовка, както стана ясно по-късно, е била планирана от години.
Към средата на февруари 2014 г. напрежението между участниците в протеста на площад „Независимост“ и президента Виктор Янукович достига точка на кипене. Още през януари са налице случаи на убити демонстранти, а стотици са ранени в сблъсъците от ноември и декември 2013 г.
Управляващият кабинет прокарва т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават правото на протест и свободата на словото. Преди това Конституционният съд отменя реформата от 2004 г. Това разширява правомощията на президента, поради което е считано от опозицията като инструмент за концентрация на власт.
На 18 февруари опозиционни депутати настояват за незабавна отмяна на промените в Конституцията. Гласуването е блокирано, което кара хиляди да тръгнат от площада към парламента. Там са посрещнати от Силите за сигурност, които използват прекомерна сила – блокирани са улици с автобуси и бронирана техника, използват палки, шокови гранати и огнестрелно оръжие. В центъра на столицата се разиграват жестоки сблъсъци. В следващите няколко дни са регистрирани случаи на стрелба с бойни патрони. Жертвите нарастват главоломно.
Защитниците на площада издигат барикади и подпалват автомобилни гуми, за да създадат димна завеса срещу снайперистите. Нощта на 19 февруари се превръща в една от най-интензивните. Достъпът до Киев е ограничен с цел да се осуети идването на подкрепления от страната. До 21 февруари сблъсъците не спират. По официални данни повече от 100 протестиращи са убити, а над 2500 други са ранени.
Реакцията извън столицата е незабавна. В редица градове стартират масови акции, насочени срещу местни структури на властта. На 18–19 февруари в Лвов протестиращи поемат контрол върху четири от шест районни полицейски управления, областната администрация, офиса на Службата за сигурност на Украйна и управлението на вътрешните работи. В Одеса граждани блокират база на специалните части, за да попречат на изпращането им към Киев. На други места командири на силите за сигурност заявяват публично, че няма да изпращат своите подчинени срещу протестиращи.
Към 19 февруари става ясно, че политическата позиция на Янукович е силно ерозирана. Няколко дни по-късно той бяга към Москва. Част от служителите на спецотряд „Беркут“ са обвинени в откриване на огън срещу протестиращи, но също бягат от страната; през 2019 г. някои от тях са включени в размяна на задържани между Киев и подкрепяните от Москва милиции в Донбас.
Паралелно със събитията в столицата започват действия, довели до незаконното анексиране на Крим от Русия и последвалата война в Донбас. В този смисъл февруари 2014 г. бележи не само прелом във политически план, но и началото на дългогодишна конфронтация между Русия и Украйна, ескалирала в пълномащабна война през февруари 2022 г.
12 години по-късно събитията от онези дни остават ключов момент за украинската държавност. Те очертаха разделителната линия между управленски модел, отхвърлен от украинците като авторитарен, и курса към дълбока интеграция със свободния свят. Курс, бранен безкомпромисно от украинците вече 12 години.
🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ рускта армия извърши масирана атака с дронове и ракети по енергийната мрежа на Украйна, при която бяха повредени енергийни обекти в 8 области, което доведе до спиране на тока в 6 от тях и бяха ранени най-малко 3-ма цивилни в Киевска област, съобщиха украински официални лица рано тази сутрин. Според въоръжените сили на Украйна ПВО е неутрализирана 615 от 704 въздушни цели.
Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че радарите им са засякли 704 въздушни заплахи, включително 51 крилати и балистични ракети ракети и 653 безпилотни летателни апарата.
„Регистрирани са попадения на ракети и 60 ударни дрона на 29 места, както и падане на отломки от свалени обекти на 3 места“, се посочва в съобщение на ВВС в Telegram. Ударът е посрещнат от авиация, зенитно-ракетни войски, средства за електронна война, безпилотни части и мобилни огневи групи на Силите за отбрана.
Най-силно пострадали в Киевска област са районите Фастов, Вишгород и Буча, според местните спасителни служби. Според Държавната служба за извънредни ситуации и Киевската областна администрация в град Фастов са улучени жп гарата и депото за поддръжка на подвижен състав, избухнали са пожари и има сериозни щети по железопътната мрежа.
В западния град Луцк кметът Игор Полишчук съобщи, че общността отново е била подложена на руска въздушна атака с дронове, при което избухна голям пожар в склад за хранителни продукти. Огънят е унищожил имущество, интериор и стока на площ от около 3800 кв. метра, а гасенето му продължава.
„Слава Богу, няма пострадали или загинали. Благодарим на бойците от ПВО за работата им“, написа той.
Отломки от дронове възпламениха пожар в голям склад в село Нови Петривци и запалиха три камиона, унищожена е една жилищна сграда, а няколко други са повредени.
Министерството на енергетиката на Украйна съобщи, че нощният удар е насочен срещу обекти за производство, пренос и разпределение на електричество в Киевска, Черниговска, Лвовска, Одеска, Запорожка, Днепропетровска, Николаевска и Харковска област.
Към сутринта днес без ток останаха потребители в Одеска, Черниговска, Киевска, Харковска, Днепропетровска и Николаевска област. Работата на аварийните екипи продължава там, където позволява обстановката по сигурността.
Украинските железници съобщиха, че възловата гара във Фастов и част от подвижния състав са били поразени, което налага ограничения на движението на крайградските влакове и промени в разписанията на регионалните линии. На железопътните обекти няма пострадали.
🇷🇺 Генерал-полковник Владимир Чиркин, бивш командващ на Сухопътните сили на Руската федерация, заяви в телевизионно предаване, че Москва е започнала военната си операция в Украйна без адекватна подготовка и на базата на неточни разузнавателни данни.
Чиркин, който ръководи сухопътните сили от 2012 до 2013 г., направи коментарите си в ефира на прокремълския телевизионен канал РБК. Той посочи, че началото на операцията е било белязано от прекомерна самоувереност и илюзии за бърза победа, подобна на конфликта с Грузия през 2008 г.
„Русия отново не беше готова за война. Освен това, както обикновено, допуснахме грешна оценка на противника и преоценка на собствените сили. Всички, ако си спомняте, на 24 февруари казваха, че войната ще свърши за три дни, 'сега ще ги смачкаме'. Някъде се задейства тбилиският синдром...“, заяви Чиркин.
„За съжаление, не стана така. Аз бих поставил незадоволителна оценка на цялата разузнавателна общност. По същество, на ръководството на страната беше подадена лъжлива информация, че 70% от населението на Украйна е за нас, 30% против. Оказа се точно обратното: 30% за нас, а 70% против! До какво доведе това, вече знаем. Буквално през първите седмици получихме сериозен, жесток урок“, продължи той.
Чиркин определи този урок като неуспеха на руските сили край Киев и последвалото оттегляне от северните области на Украйна. Освен това руският генерал коментира твърдението на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу, в което той нарече оттеглянето „жест на добра воля“, като отбеляза, че това е било опит да се представи провала в положителна светлина.
Генералът засегна и темата за колосалните загуби на руската армия и подчерта, че те са значителни и все още не са разкрити публично. „Колко ранени, загинали и осакатени оставихме там, това знаят в нашата армия. И мисля, че историята все още не е напълно разкрита“, добави той.
Думите му представляват рядък случай на публична дискусия на предизвикателствата пред руското ръководство в началото на конфликта, който Москва нарича „специална военна операция“. В Русия публичните критики могат да доведат до наказателни мерки лишаване от свобода за период от до 15 години, според новото законодателство, прието през 2022 г. Оттогава властите засилиха мерките си срещу лица, изразяващи несъгласие с официалната политика, включително поддръжници, дръзнали да посочат конкретни проблеми.
