Украйна създаде работна група за подновяване на гражданските полети.

🇺🇦✈️ Министерството на развитието на общините и териториите на Украйна сформира специализирана работна група, която да подготви условията за подновяване на гражданските полети до летищата в страната.

Официалната заповед беше подписана по-рано днес от Олексий Кулеба, вицепремиер по възстановяването и министър на развитието на общините и териториите.

Гражданската авиация на Украйна беше напълно прекратена, а въздушното пространство на страната беше затворено за всички търговски полети от началото на пълномащабната война през февруари 2022 г.

Тази група функционира като консултативен орган към министерството, като основната ѝ цел е да разработи конкретни предложения за подновяване на гражданските полети, а същевременно да гарантира сигурността на критичната авиационна инфраструктура.

Членовете ще се срещат както присъствено, така и онлайн, за да изготвят препоръки до министерството за защита на активите на гражданската авиация и рестартиране на летищните дейности след руската инвазия в Украйна.

Групата се оглавява от Серхий Деркач, заместник-министър на развитието на общините и териториите. Той има правомощия да привлича служители на различни държавни агенции, местни власти и специализирани организации.

В състава ѝ влизат няколко високопоставени държавни служители и индустриални експерти: Серхий Батечко от Държавната служба за извънредни ситуации, Микола Бойко от Държавната агенция за възстановяване и Павло Елизаров, заместник-командващ на Военновъздушните сили на Украйна.

Екипът включва още Серхий Коршук от Държавната авиационна администрация, Дмитро Кушпил от сектора за авиационна инфраструктура на министерството и Андрий Ярмак, директор на РВД.

Ръководството на основните украински летища е представено в групата, сред които главният изпълнителен директор на международно летище „Бориспил“ Олексий Дубревски, директорът на международно летище „Киев“ Володимир Кудак и Тетяна Романовска, директор на международно летище „Данило Халицки“ в Лвов.

Разговорите за повторно отваряне на украинското небе за гражданска авиация започнаха още на 1 декември 2023 г. Канцеларията на президента заяви, че „Бориспил скоро отново ще изпраща и приема самолети“.

През 2024 г. Криспин Елисън, старши партньор в застрахователната компания Marsh McLennan, предположи по време на 10-ия Киевски международен икономически форум, че страната може да възобнови полетите от поне едно летище (Лвов или Бориспол) до края на януари 2025 г.

Според правителствен източник, цитиран от Forbes Ukraine, самолет, излитащ от „Бориспил“, би трябвало да остане в украинското въздушно пространство около 40 минути, за да достигне безопасна зона. Той изтъкна, че при осигурени застрахователни механизми работа са готови да започнат пет или шест авиолинии.

Архивни документи показват бункери в Киев 90 метра под земята

🔙 В началото на 50-те години на миналия век в Киев е проектиран един от най-дълбоките резервни комуникационни възли на СССР – Обект №05 на Министерството на комуникациите, гласят разсекретени документи, открити преди няколко години в Руския държавен архив на икономиката (РГАЕ), които очертават мащаба на проекта и неговата роля в системата за стратегически комуникации на съветската държава.

Обект №05 е петият дълбок „укрит резервен телефонно-телеграфен възел“ на министерството. Първите три са били изградениблизо до станциите на метрото „Белорусская“, „Таганская“ и „Киевская“ в Москва, четвъртият в Ленинград, а този в Киев става следващият елемент от тази мрежа. Данни от проектното задание от 10 октомври 1953 г. показват подпис от министъра на комуникациите Н. П. Сурцев, според който обектът е бил разположен в подземни изработки на киевското метро, които вече са съществували в района на станция „Университетска“.

Избраното решение е показателно за съчетаването на гражданска инфраструктура и военно-стратегически задачи. По време на проектната фаза строителството на метрото в Киев е било временно спряно. Нереализираните тунели около бъдещата станция „Университет“ са използвани като база за изграждането на защитен комуникационен възел. След подновяване на метрото трасето е коригирано, а станцията е изградена в непосредствена близост, но отделно от подземния комплекс. Подобна адаптация на метростроеж за нуждите на дълбок защитен обект е рядък пример за функционално препроектиране в зората на Студена война.

Проектната документация уточнява дълбочината на възела от 90 метра. Обектът е трябвало да издържи директно попадение на авиобомба с тегло 10 000 кг, а входовете – удар от 5 000 кг. По стандартите за онова време това ниво на защита на практика е било считано за максимално за конвенционални средства за поразяване. Имайки предвид дълбочината, разрушаването му с неконвенционални средства би изисквало значително по-мощно въздействие.

Функционално Обект №05 е замислен като комплексен резервен възел за междуградска телефонна и телеграфна връзка, включително с резервиране на канали за Министерството на отбраната и за отдел „С“ на МВР на СССР. Проектът предвижда интеграция с действащата мрежа на МТС и АТС, както и осигуряване на устойчивост с кабелни полукръгове около Киев и дублиране на входящите линии. Комутационната зала е планирана за 100 междуградски връзки, а част от оборудването следва да бъде общо за гражданските и ведомствените комуникационни структури.

Схемата отразява логиката на съветската система за контрол в условията на потенциален въздушен удар – децентрализация чрез дълбоки резервни центрове извън столицата на съюза, но свързани с ключовите военни и административни структури. В този смисъл обектът в Киев не е изолиран случай, а част от широка инфраструктура за осигуряване на непрекъсваемост на управлението.

Актуалният статут на съоръжението не е публично известен. Наличната информация е базирана на архивите от 50-те години на миналия век. Те обаче показват, че под съвременния градски слой на Киев има инфраструктурен пласт, проектиран не само за транспорт, но също така за стратегическа устойчивост в условия на глобална конфронтация.

Руска ракетна атака срещу Киев беше заснета от Космоса.

🇷🇺💥🇺🇦 Видео с time-lapse, заснето от камера на Международната космическа станция, запечата масирана ракетна атака срещу Киев, показвайки както балистични траектории, така и работата на противовъздушна отбрана над столицата и околните райони.

Кадрите бяха публикувани от YouTube канала AstronautiCAST в рамките на компилация, заснета от бордова камера на МКС през нощта на 26 срещу 27 декември. Според автора видеото показва траектории на полет на балистични ракети и видимите прехващания от системите за ПВО над Киев и региона.

Записът улавя редица опити за прехващане, както и взривове в отговор на ракетни удари срещу Киев в близост до Трипилската ТЕЦ. В последните секунди от видеото изглежда, че две балистични цели са успешно прехванати.

Според украинските власти Русия е изстреляла десет балистични ракети от наземни комплекси Искандер-М, както и Х-47М2 Кинжал от изтребители МиГ-31К, заедно с 30 крилати ракети от типовете Х-101, Х-22 и Искандер-К при нощната атака.

Записът предлага рядка перспектива от околоземна орбита върху продължаващата руска ракетна кампания срещу Киев и неговата енергийна мрежа, която многократно беше мишена на мащабни комбинирани удари с използване както на балистични, така и на крилати ракети.

От края на есента руските сили многократно комбинират балистични и крилати ракети с дронове в координирани вълни, насочени към претоварване на зенитно-ракетните комплекси и прекъсване на електричество и отопление в средата на зимния сезон.

Атаката от 27 декември беше определена от украински официални лица като една от най-мащабните зимни атаки срещу Киев досега. Освен щети по жилищни сгради и цивилни жертви, властите съобщиха и за поражения по електро- и топлоенергийната инфраструктура.

На 24 февруари министърът на енергетиката Денис Шмигал и европейски лидери, включително Ursula von der Leyen, посетиха киевска ТЕЦ, повредена при многократни руски удари. По думите на Шмигал съоръжението, което осигурява отопление за около 500 000 жители, е било поразявано 13 пъти от 2022 г. насам, като последните атаки са довели до прекъсване на електрозахранването и отоплението в стотици сгради.

Денис Шмихал заведе европейските лидери в разрушен ТЕЦ край Киев.

🇺🇦🤝🇪🇺 На четвъртата годишнина от пълномащабната руска инвазия в Украйна, вицепремиерът и министър на енергетиката Денис Шмигал посети една от топлоелектрическите централи (ТЕЦ) на столицата Киев с европейските съюзници на страната, съобщи той в изявление на своя профил, публикувано днес.

Посещението, в което участваха видни гости като председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Антонио Коща и президентите на Финландия, Естония и други европейски държави, илюстрира нагледно тежките последствия от руските удари по енергийната мрежа на Украйна.

По време на визитата министърът коментира опустошителния резултат от ударите с ракети и дронове: „На такива места войната спира да бъде просто статистика или образ на екрана. Тук става ясно, че Русия води война срещу светлината, топлината и възможността за нормален живот.“

Централата, която осигурява отопление на 500 000 жители на Киев, е понесла 13 руски атаки през последните четири години, като девет от тях са се случили само през последните шест месеца.

Един от последните удари през януари спря производството на електричество, а в началото на февруари пет балистични ракети взеха под прицел съоръжението, спирайки топлоподаването. Това остави над 1100 жилищни сгради, 118 училища и 18 болници на студено в средата на зимата.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) класифицира систематичните удари по енергийната мрежа на страната като престъпления срещу човечеството, позовавайки се на множество доказателства, че атаките са насочени към унищожаване на условията за живот на цивилното население.

Според СБУ следователите са документирали продължителна руска кампания, насочена срещу системите за производство на електричество и отопление, като част от по-широка политика срещу цивилното население на Украйна.

„Това е едновременно местопрестъпление и доказателство за руското варварство, но и символ на устойчивост, партньорство и солидарност“, заяви Шмигал. Въпреки непрестанните щети, Украйна продължава да ремонтира и да възстановява мощностите, често под заплаха от нови атаки.

Повече от 40 държави и организации подкрепиха енергийния сектор на Украйна тази зима. През 2025 г. около 600 милиона евро бяха мобилизирани чрез Фонд за енергийна подкрепа, а от началото на войната Украйна получи над 2000 хуманитарни пратки за своята енергийна инфраструктура, според Шмигал.

„Светлината неизбежно ще надделее“, завърши той, с което потвърди решимостта на Украйна за възстановяване на енергийната устойчивост.

Русия предприе най-мащабното си въздушно нападение срещу Украйна досега през 2026 г., изстрелвайки общо 447 въздушни цели, сред които ракети и дронове, срещу енергийната мрежа в западните региони.

Ключови обекти, сред които ТЕЦ „Бурщин“ и „Добротвор“, понесоха щети в резултат на координирания среднощен удар. Денис Шмигал заяви, че са поразени линии с високо напрежение от 330 и 750 kV, критични за националната мрежа на Украйна – заедно с двете ТЕЦ.

„Към момента в цялата страна са въведени между 4,5 и 5 степени на аварийни прекъсвания на електричеството“, каза още той и добави, че временно е намалено производството от АЕЦ, за да бъде поддържана стабилността на мрежата.

Русия провежда поредна масирана въздушна атака срещу Киев.

🇷🇺✈️🇺🇦 Руските сили предприеха масирана комбинирана атака срещу енергийната мрежа в Киевска област през последните два часа. Според данни от мониторинг канали, срещу региона са изстреляни поне седем хиперзвукови крилати ракети 3М22 „Циркон“, които са реализирани попадения в енергийни обекти.

Операцията започна с масирано изстрелване на дронове „Геран-2“. По данни от мониторинг канали между 22:00 и 01:30 ч. от района на Милерово са изпратени около 90 дрона, подкрепени от допълнителни групи от Гвардийское в Крим, Курск и Орел. Наблюдавано беше поетапно навлизане на дронове, които в 04:40 ч. започнаха да обграждат столицата в плътен пръстен.

Паралелно беше задействана стратегическа авиация и балистични ракети. От авиобаза Оленя излетяха най-малко четири бомбардировача Ту-95МС, към които се включиха самолети Ту-160 от базите Енгелс-2 и Украинка. Около 04:30 ч. бяха регистрирани вероятни пускове на крилати ракети Х-101 от района на Волгоград. При условие че те са реални, а не симулативни с цел заблуда на ПВО, навлизането на крилати ракети Х-101 в небето на Украйна се очаква в рамките на 90 минути след пусковете.

Ситуацията се усложни от засилена активност в Брянска област, откъдето беше обявена непосредствена заплаха от балистични ракети Искандер-М (KN-23), насочени директно към Киев, Бровари и летище Василкив. В 04:48 часа беше докладвано за вдигане на четири изтребителя МиГ-31К, носители на хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“.

Въздушна тревога беше активирана за цяла Украйна, след получаването на сигнал за заплаха от балистична ракета със среден обсег „Орешник“. Тя беше оттеглена няколко минути по-късно, но общата опасност за Киевска област остава висока.

12 години от кулминацията на Майдана.

🇺🇦🔙 Днес се навършват точно 12 години от кървавата кулминация на Революцията на достойнството в Киев. Събитията от 18–20 февруари 2014 г. отбелязват повратен момент на вътрешната политическа криза в Украйна, съвпадайки с активната фаза на руската операция, чиято подготовка, както стана ясно по-късно, е била планирана от години.

Към средата на февруари 2014 г. напрежението между участниците в протеста на площад „Независимост“ и президента Виктор Янукович достига точка на кипене. Още през януари са налице случаи на убити демонстранти, а стотици са ранени в сблъсъците от ноември и декември 2013 г.

Управляващият кабинет прокарва т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават правото на протест и свободата на словото. Преди това Конституционният съд отменя реформата от 2004 г. Това разширява правомощията на президента, поради което е считано от опозицията като инструмент за концентрация на власт.

На 18 февруари опозиционни депутати настояват за незабавна отмяна на промените в Конституцията. Гласуването е блокирано, което кара хиляди да тръгнат от площада към парламента. Там са посрещнати от Силите за сигурност, които използват прекомерна сила – блокирани са улици с автобуси и бронирана техника, използват палки, шокови гранати и огнестрелно оръжие. В центъра на столицата се разиграват жестоки сблъсъци. В следващите няколко дни са регистрирани случаи на стрелба с бойни патрони. Жертвите нарастват главоломно.

Защитниците на площада издигат барикади и подпалват автомобилни гуми, за да създадат димна завеса срещу снайперистите. Нощта на 19 февруари се превръща в една от най-интензивните. Достъпът до Киев е ограничен с цел да се осуети идването на подкрепления от страната. До 21 февруари сблъсъците не спират. По официални данни повече от 100 протестиращи са убити, а над 2500 други са ранени.

Реакцията извън столицата е незабавна. В редица градове стартират масови акции, насочени срещу местни структури на властта. На 18–19 февруари в Лвов протестиращи поемат контрол върху четири от шест районни полицейски управления, областната администрация, офиса на Службата за сигурност на Украйна и управлението на вътрешните работи. В Одеса граждани блокират база на специалните части, за да попречат на изпращането им към Киев. На други места командири на силите за сигурност заявяват публично, че няма да изпращат своите подчинени срещу протестиращи.

Към 19 февруари става ясно, че политическата позиция на Янукович е силно ерозирана. Няколко дни по-късно той бяга към Москва. Част от служителите на спецотряд „Беркут“ са обвинени в откриване на огън срещу протестиращи, но също бягат от страната; през 2019 г. някои от тях са включени в размяна на задържани между Киев и подкрепяните от Москва милиции в Донбас.

Паралелно със събитията в столицата започват действия, довели до незаконното анексиране на Крим от Русия и последвалата война в Донбас. В този смисъл февруари 2014 г. бележи не само прелом във политически план, но и началото на дългогодишна конфронтация между Русия и Украйна, ескалирала в пълномащабна война през февруари 2022 г.

12 години по-късно събитията от онези дни остават ключов момент за украинската държавност. Те очертаха разделителната линия между управленски модел, отхвърлен от украинците като авторитарен, и курса към дълбока интеграция със свободния свят. Курс, бранен безкомпромисно от украинците вече 12 години.

Русия с нова масирана въздушна атака срещу енергийната мрежа на Украйна.

🇷🇺💥🇺🇦 През изминалата нощ рускта армия извърши масирана атака с дронове и ракети по енергийната мрежа на Украйна, при която бяха повредени енергийни обекти в 8 области, което доведе до спиране на тока в 6 от тях и бяха ранени най-малко 3-ма цивилни в Киевска област, съобщиха украински официални лица рано тази сутрин. Според въоръжените сили на Украйна ПВО е неутрализирана 615 от 704 въздушни цели.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че радарите им са засякли 704 въздушни заплахи, включително 51 крилати и балистични ракети ракети и 653 безпилотни летателни апарата.

„Регистрирани са попадения на ракети и 60 ударни дрона на 29 места, както и падане на отломки от свалени обекти на 3 места“, се посочва в съобщение на ВВС в Telegram. Ударът е посрещнат от авиация, зенитно-ракетни войски, средства за електронна война, безпилотни части и мобилни огневи групи на Силите за отбрана.

Най-силно пострадали в Киевска област са районите Фастов, Вишгород и Буча, според местните спасителни служби. Според Държавната служба за извънредни ситуации и Киевската областна администрация в град Фастов са улучени жп гарата и депото за поддръжка на подвижен състав, избухнали са пожари и има сериозни щети по железопътната мрежа.

В западния град Луцк кметът Игор Полишчук съобщи, че общността отново е била подложена на руска въздушна атака с дронове, при което избухна голям пожар в склад за хранителни продукти. Огънят е унищожил имущество, интериор и стока на площ от около 3800 кв. метра, а гасенето му продължава.

„Слава Богу, няма пострадали или загинали. Благодарим на бойците от ПВО за работата им“, написа той.

Отломки от дронове възпламениха пожар в голям склад в село Нови Петривци и запалиха три камиона, унищожена е една жилищна сграда, а няколко други са повредени.

Министерството на енергетиката на Украйна съобщи, че нощният удар е насочен срещу обекти за производство, пренос и разпределение на електричество в Киевска, Черниговска, Лвовска, Одеска, Запорожка, Днепропетровска, Николаевска и Харковска област.

Към сутринта днес без ток останаха потребители в Одеска, Черниговска, Киевска, Харковска, Днепропетровска и Николаевска област. Работата на аварийните екипи продължава там, където позволява обстановката по сигурността.

Украинските железници съобщиха, че възловата гара във Фастов и част от подвижния състав са били поразени, което налага ограничения на движението на крайградските влакове и промени в разписанията на регионалните линии. На железопътните обекти няма пострадали.

Бивш командващ на руските сухопътни войски призна провала в първите дни от войната.

🇷🇺 Генерал-полковник Владимир Чиркин, бивш командващ на Сухопътните сили на Руската федерация, заяви в телевизионно предаване, че Москва е започнала военната си операция в Украйна без адекватна подготовка и на базата на неточни разузнавателни данни.

Чиркин, който ръководи сухопътните сили от 2012 до 2013 г., направи коментарите си в ефира на прокремълския телевизионен канал РБК. Той посочи, че началото на операцията е било белязано от прекомерна самоувереност и илюзии за бърза победа, подобна на конфликта с Грузия през 2008 г.

„Русия отново не беше готова за война. Освен това, както обикновено, допуснахме грешна оценка на противника и преоценка на собствените сили. Всички, ако си спомняте, на 24 февруари казваха, че войната ще свърши за три дни, 'сега ще ги смачкаме'. Някъде се задейства тбилиският синдром...“, заяви Чиркин.

„За съжаление, не стана така. Аз бих поставил незадоволителна оценка на цялата разузнавателна общност. По същество, на ръководството на страната беше подадена лъжлива информация, че 70% от населението на Украйна е за нас, 30% против. Оказа се точно обратното: 30% за нас, а 70% против! До какво доведе това, вече знаем. Буквално през първите седмици получихме сериозен, жесток урок“, продължи той.

Чиркин определи този урок като неуспеха на руските сили край Киев и последвалото оттегляне от северните области на Украйна. Освен това руският генерал коментира твърдението на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу, в което той нарече оттеглянето „жест на добра воля“, като отбеляза, че това е било опит да се представи провала в положителна светлина.

Генералът засегна и темата за колосалните загуби на руската армия и подчерта, че те са значителни и все още не са разкрити публично. „Колко ранени, загинали и осакатени оставихме там, това знаят в нашата армия. И мисля, че историята все още не е напълно разкрита“, добави той.

Думите му представляват рядък случай на публична дискусия на предизвикателствата пред руското ръководство в началото на конфликта, който Москва нарича „специална военна операция“. В Русия публичните критики могат да доведат до наказателни мерки лишаване от свобода за период от до 15 години, според новото законодателство, прието през 2022 г. Оттогава властите засилиха мерките си срещу лица, изразяващи несъгласие с официалната политика, включително поддръжници, дръзнали да посочат конкретни проблеми.

В ход е най-мащабната атака с дронове срещу Киевска област.

🚨 Руската армия провежда най-мащабната си атака с камикадзе дронове срещу Киевска област от началото на войната, съобщават мониторинг канали в Telegram, които уточняват, че над 220 дрона „Шахед“ се намират във въздушното пространство на Украйна и един след друг се насочват към столицата.

Освен това е засечена активност на руската стратегическа авиация. Ту-95МС от авиобаза Енгелс в Саратовска област, както и Ту-160 от авиобаза Украинка в Амурска област се придвижват към позиции за пуск на крилати ракети Х-101 / 55СМ, които се очаква да достигнат Киев около 6:30 ч.

Всички дронове в украинското въздушно пространство са концентрирани в Киевска област, като основните направления на атаката са както следва:

• 20 дрона – от района на Рокитно към Василкив
• 15 дрона – към Трипилля
• 14 дрона – към Велика Димерка
• 12 дрона – към Переяслав
• 10 дрона – директно към Киев от юг
• десетки групи към Бровари, Березан, Макарив, Вишгород, Ирпин, Вишневе, Ставище и други по-малки селища.

Мониторинг канали предупредиха, че столицата буквално е обкръжена от дронове, което създава сериозна заплаха за критична инфраструктура и цивилно население. Картината от радарите показва плътна „мрежа“ от въздушни заплахи, приближаващи се към града от всички посоки.

Киевчани, събудете се! Отивайте незабавно в коридорите и най-отдалечените от прозорци стаи!

Експерти уточняват, че част от дроновете са имитатори, предназначени да претоварят системите на ПВО и да изразходят техните боеприпаси. Въпреки това броят на ударните дронове „Шахед“ остава изключително висок. Основна цел остава ликвидирането на енергийната мрежа преди настъпването на зимата, а мащабът на атаката дава основателна причина да очакваме нови удари по електрически централи и подстанции в региона.

„Те не могат да понесат факта, че ние просто живеем – че имаме светлина, топлина и нормален живот. Затова удрят точно там, където най-много боли“, написа украински канал за следене на въздушна тревога.

Корупционният скандал в Украйна е „изключително неприятен“, заяви Кая Калас.

Върховният представител по външните работи и политиката за сигурност на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас говори в Атина, 6 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Stelios Misinas/File Photo

🇪🇺🇺🇦 Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви пред Ройтерс, че корупционният скандал в енергетиката на Украйна е „изключително неприятен“ и трябва да бъде приет сериозно от Киев.

Вчера украинският президент Володимир Зеленски поиска уволнението на двама министри от своя кабинет на фона на криминално разследване за предполагаема корупционна схема на стойност 100 милиона долара, която разпали нов обществен гняв спрямо правителството.

„Те действат много решително. Няма място за корупция, особено сега. Става дума буквално за парите на народа, които трябва да отидат на фронтовата линия“, заяви Калас в кулоарите на среща на външните министри от Г-7 в Канада.

„Мисля, че е много важно да продължат с това бързо и да го вземат наистина сериозно“, добави тя.

Германия увеличи финансовата помощ за Украйна с 3 милиарда евро.

🇩🇪🤝🇺🇦 Германия ще увеличи финансовата си помощ за Украйна с около 3 млрд евро догодина, съобщи говорител на германското финансово министерство във вторник.

Берлин е най-големият доставчик на военна помощ за Украйна в Европа. От началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. насам той е предоставил около 40 млрд евро. В проекта за бюджет за следващата 2026 г. бяха предвидени 8,5 млрд евро за Киев.

„Ще продължим да подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е нужно, за да се защити от руската агресивна война“, заяви говорителят на министерството.

Според него министрите на финансите и отбраната ще добавят нови 3 млрд евро за Украйна към окончателните корекции в бюджета за догодина, което потвърждава първото съобщение на бизнес вестник Handelsblatt.

Предоставените средства ще отидат за артилерия, дронове, бронирана техника и за замяна на два зенитно-ракетни комплекса Patriot, уточни говорителят.

Правителствен източник сподели пред Ройтерс, че канцлерът Фридрих Мерц подкрепя плана и очаква той да бъде одобрен.

Русия нанесе втора поредна нощна атака срещу Киев, трима загинали и десетки ранени

🇷🇺💥🇺🇦 За втора поредна нощ Русия извърши масирана атака с дронове срещу украинската столица Киев, при което загинаха най-малко трима души, а десетки други са ранени, сред които има и деца.

Според Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна, нощната атака на 26 октомври е включвала вълна от дронове тип „Шахед“, чиито отломки разпалиха пожари и доведоха до тежки щети в няколко жилищни района на Киев.

Украинските сили за противовъздушна отбрана успяха да прехванат много от дроновете, но някои от тях успяха да достигнат жилищни квартали.

Градската военна администрация на Киев съобщи, че отломки от дронове са поразили множество жилищни сгради, в които са избухнали пожари, а много прозорци са били счупени.

Кметът Виталий Кличко потвърди, че в последната атака са загинали 3 души, а 31 са ранени. „Сред ранените има седем деца, най-малкото от които е на четири години“, написа той в Telegram.

Според украинската ДСНС най-малко 13 души са били спасени от горяща девететажна сграда в Деснянски район.

Президентът Володимир Зеленски коментира атаките в национално обръщение: „Русия изстреля над 100 дрона срещу нас през нощта. Жилищни сгради в няколко района на Киев бяха повредени. За съжаление, трима души загинаха, а десетки, включително деца, бяха ранени.“

Военновъздушни сили посочват, че през нощта са били изстреляни 101 дрона от различни посоки, включително Курск, Орьол и Крим. Макар че 90 от тях са били свалени от противовъздушната отбрана, поне пет дрона са достигнали целите си или са се разбили в градски райони.

В Киев най-големи щети претърпяха районите Деснянски и Оболонски:

• Дрон удари 9-етажна сграда, предизвиквайки пожари от втория до седмия етаж. Пожарникарите по-късно успяха да овладеят огъня.
• Друга 16-етажна сграда беше повредена на покрива и на няколко етажа след падане на отломки от дрон.
• Аварийните служби реагираха на инциденти в общо четири различни жилищни зони.
• Местните власти потвърдиха, че две 9-етажни сгради са претърпели структурни повреди, включително счупени прозорци и увредени фасади.

Кметът Кличко съобщи, че най-малко петима души са били спасени от повредена сграда, в която етажите между шестия и осмия са били частично разрушени.

В Оболонски район отломки от дрон поразиха 16-етажна сграда, в която унищожиха апартамент.

Атаката с дронове наруши и визитата на германския министър на икономиката Катарина Райхе, която беше в Киев за двустранни разговори в сферата на енергетиката. Според Deutsche Welle тя и делегацията ѝ са били принудени да се укрият в подземен паркинг на хотел при атаката, която е продължила близо час. По-късно Райхе описа преживяването като „потискащо“ и припомни, че подобни атаки са ежедневие за украинците.

Последната атака беше предшествана от удар с балистични ракети миналата нощ, когато Русия атакува Киев с множество снаряди, при което бяха засегнати три района – Днепровски, Деснянски и Дарницки, включително щети по детска градина и търговски обекти, при което загинаха 2 души, а 12 бяха ранени.

Според украинските военновъздушни сили за последната седмица Русия е използвала близо 1200 ударни дрона, 1360 управляеми авиационни бомби и повече от 50 балистични и крилати ракети за нанасяне на удари по цели в Украйна.

Президентът Зеленски подчерта мащаба на продължаващата руска агресия: „Само през тази седмица Русия извърши над хиляда атаки срещу жилищни сгради, цивилни граждани и критична инфраструктура.“

Той приветства новите санкции от ЕС и САЩ, насочени към руския износ на петрол, но подчерта нуждата от допълнителни мерки: „Натискът ще даде резултат, ако продължим заедно. Разчитаме на синхронизирани мерки от страните от Г-7 и други съюзници.“

Експлозии разтърсиха Киев и други украински градове

🚨 Мощни експлозии разтърсиха Киев и други украински градове, след като руската армия предприе нова мащабна въздушна атака срещу страната, няколко часа след като Украйна изстреля ракети Storm Shadow в масиран удар, поразил химическия завод в Брянск, който произвежда ключови компоненти за руските ракети и боеприпаси.

Жителите на столицата чуха първите експлозии около 1:10 часа местно време, малко след като военновъздушните сили издадоха предупреждение за балистични ракети, съобщиха журналисти от Kyiv Independent на терен. След около 30 минути последваха още няколко вълни от взривове.

По предварителни данни директни удари са поразили две електроцентрални – ТЕЦ-5, осигуряваща парно и топла вода за 850 000 жители на Киев, както и ТЕЦ-6 в Деснянски район на левия бряг на река Днепър, осигуряваща отопление за промишлени предприятия, жилищни и административни сгради в районите Дарницки, Днепровски, Подолски, Деснянски и Оболонски в столицата.

По време на отоплителния сезон двете централи покриват 48% от нуждите на столицата за парно и 60% от нуждите за електричество.

Ударите предизвикаха материални щети в жилищни райони и критична инфраструктура в други части на Украйна. В Запорожие беше разрушена жилищна сграда, съобщава губернаторът Иван Федоров, при което най-малко един човек е пострадал.

Взривове разтърсиха и Днипро, както и пристанищния град Измаил, разположен в делтата на река в Одеска област. Атаките там предизвикаха прекъсвания на електричеството. Скорошните удари по енергийната мрежа в региона оставиха хиляди домакинства без ток.

Последната мащабна атака идва на фона на засилени удари по енергийната инфраструктура преди зимата. На 10 октомври смъртоносен ракетен удар в Киев повреди топлоелектрическа централа и доведе до мащабни прекъсвания на тока.

Президентът Володимир Зеленски предупреди, че Русия ще ескалира атаките срещу енергийната мрежа на Украйна, докато международният натиск и заплахата от предоставени от САЩ ракети Томахоук отслабват. Преди по-малко от седмица имаше надежди, че ще предоставят на Украйна ракети Томахоук, за да окажат реален натиск върху Русия, но тези планове бяха осуетени след телефонен разговор на Тръмп с руския си колега Владимир Путин.

Зеленски твърди, че „далекобойните санкции“ под формата на украински удари срещу енергийни и военни цели на руска територия са ключови за принуждаването на Москва да седне на масата за преговори. Въпреки че в момента Украйна използва собствено производство дронове за нанасяне на удари по тези цели, президентът призова международните партньори да окажат натиск върху Кремъл, като доставят ракети с далечен обсег.

Пропагандата на Соловьов ескалира: Заплахи за „Безмилостна“ Война и Ядрено Унищожение на Киев

В последния епизод на пропагандното си шоу руският тв водещ Владимир Соловьов отправи поредните заплахи за радикална ескалация на войната в Украйна, описвайки преминаване от режима на „специална военна операция“ към „режим на война“ и възможност за бързо превземане на Киев чрез тактическо ядрено оръжие.

В национален ефир той заяви, че след прехода към „режим на война“ руските военни командири ще започнат да действат според знанията, придобити във висшите военни училища, което би довело до ескалация, от която „светът ще потръпне“. Той описа тази хипотетична война като „безмилостна и ужасяваща“.

Совольов е категоричен, че при такъв развой решаването на задачите в Украйна „дори не подлежи на въпрос“, тъй като ще се води война по „правилата на науката“. По думите му руската армия няма да срещне никакви трудности да превземе агломерацията Славянск-Краматорск и дори да стигне до Приднестровието, тъй като руските военни „знае отлично как да го направи“.

Въпреки това, той призна, че прилагането на „военната наука“ би довело до „огромен брой жертви сред цивилното население на Украйна“, но подчерта, че „военната наука не се занимава с това как да се спасяват цивилни, а с това как да се изпълняват поставените задачи“. По думите му страните в НАТО, за разлика от Русия, никога не са вземали предвид подобни фактори.

Соловьов стигна дори по-далеч и предложи руските войски да използват това „ужасяващо оръжие“, с което да си осигурят необезпокояван напредък „по опустошената земя“ с минимални загуби. Той предупреди, че при подобен сценарий „земята няма да е много подходяща за живеене“.

Заплахите за ядрен апокалипсис в национален ефир не спряха дотук и водещият рупор на руската пропаганда продължи, достигайки до кулминацията на своите брътвежи:

„Може ли да превземем Киев за три дни? Разбира се. Киев ще бъде заличен от лицето на земята“, заяви той, достигайки до кулминацията на безумния си монолог, отбелязвайки, че руското знаме ще бъде издигнато от „обгореният редник Иванов“.

Соловьов предложи употребата на тактическо ядрено оръжие, което „да проправи път за нашите войски много бързо, много ефективно“ и отхвърли притесненията относно евентуална реакция на международната общност с прогнозата, че „западът ще започне да крещи“ , но „от вътрешността на танка това се чува едва доловимо“. Той отхвърли възможността НАТО да отговори с нанасяне на ядрен удар, тъй като според него: „западът отлично знае, че това е невъзможно“.

Въпреки тези твърдения, той обобщи, че в момента Русия не търси ескалация и точно поради тази причина използва „старо и изпитано, а не модерно оръжие“, но предупреди, че историята се пише от победителите, а не от пацифизма на победените, поради което „трябва да побеждаваме“.

Центърът на Киев спря за национална минута мълчание

🇺🇦🙏 Центърът на Киев притаи дъх за едноминутното мълчание в памет на украинските герои, паднали в битка с руската агресия, заяви шефът на столичната военна администрация Тимур Ткаченко в Telegram.

Ткаченко отбеляза благодарноста си към шофьори, пешеходци и активисти, включили се в инициативата, и изтъкна активната роля на благотворителна фондация „Вшануй“ в популяризирането на идеята за традиционната минута мълчание. Той обяви, че мемориалното събитие ще се провежда всеки ден в 9 часа сутринта.

Ткаченко посочи, че главната улица „Хрещатик“ е сърце на столицата Киев, която пък е сърцето и пример за цялата страна. Съответните инструкции бяха предоставени на патрулна полиция, Центъра за управление на трафика, отдела по транспорта и звената, отговорни за комуникацията с обществеността.

Микола Калашник, ръководител на Киевската областна военна администрация, заяви, че от тази седмица по време на едноминутното мълчание ще се спира и движението по централните улици в градовете от Киевска област.

Националната минута мълчание, провеждана ежедневно в 9 часа сутринта, беше въведена с указ на президента Зеленски на 16 март 2022 г.

Полски военни ще пристигнат в Киев за координация срещу атаки с дронове

Силите за национална териториална отбрана на Полша на мястото на катастрофата на руски дрон в село Вохин, Източна Полша, 10 септември 2025 г.
📸 Снимка: Wojtek Jargilo / EPA / MAXPPP

🇵🇱🇺🇦 Полша изпраща военни офицери в Киев, за да координират с Украйна съвместни усилия за противодействие на руските обстрели с дронове и укрепване на партньорството в областта на въздушната отбрана. Това обяви украинският външен министър Андрий Сибиха по време на съвместна пресконференция с датския си колега Ларс Льоке Расмусен.

Наричайки руската атака с дронове срещу Полша „нова фаза на руската агресия“, Сибига подчерта значението на синхронизацията на украинската и европейската мрежа за противовъздушна отбрана и укрепването на двустранното сътрудничество с Варшава.

„Украинската страна предварително информира Полша за навлизането на тези дронове в полското въздушно пространство. Очакваме полската военна делегация да дойде в четвъртък, за да работи с нашите сили. Днес само Украйна притежава нужния опит за противодействие на подобни заплахи“, заяви Сибига.

Той припомни, че в последната масирана вълна Русия е изстреляла близо 800 безпилотни самолета срещу Украйна.

„Погледнете нашия процент на ефективност. За съжаление, войната ни принуждава да натрупваме ежедневен боен опит, но това е и нашият принос към колективната сигурност. Нашите партньори разбират това и ние сме готови да споделим опита си, за да сведем до минимум и неутрализираме заплахите за нашето общо пространство за сигурност“, добави той.

Обявлението идва след инцидент на 10 септември, когато около 20 руски дрона нахлуха в Полша, няколко от които бяха свалени. Полският външен министър Радослав Сикорски определели като „не случайно“ нарушението на въздушното пространство на страната и добави, че всеко твърдение за украинска „провокация“ повтаря пропагандата на Кремъл.

„Това проникване на руски дронове в полското и натовското въздушно пространство е момент на истината. Дроновете нахлуха не само от Украйна, но и от Беларус. Въздушната битка продължи седем часа. Това не е случайно и всеки, който твърди, че става въпрос за украинска провокация, е или автор, или съучастник на руската пропаганда“, заяви Сикорски.

Русия с най-мащабната въздушна атака срещу Украйна, подпалила сградата на парламента в Киев.

🇷🇺💥🇺🇦 Русия нанесе най-мащабната си въздушна атака срещу Украйна през изминалата нощ, която опожари основната сграда на правителството на Украйна в центъра на Киев и убила поне двама души, един от които бебе, съобщиха украинските власти в неделя.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че обстрелът с дронове и ракети е предизвикал материални щети в северните, южните и източните части на страната, сред които Запорожие, Кривой Рог и Одеса, както и в областите Суми и Чернигов.

„Тези убийства сега, когато истинската дипломация можеше отдавна да е започнала, са умишлено престъпление и удължаване на войната“, отбеляза Зеленски в публикация на X, в която отправи поредния призив към своите съюзници да съдействат за укрепване на украинската противовъздушна отбрана.

Малко след изгрев слънце днес сутринта гъст дим се издигаше в ясното синьо небе от горния етаж на основната правителствена сграда в историческия район Печерск, заявиха репортери на Reuters.

В други части на столицта бяха поразени жилищни сгради, при което десетки жители, обвити в одеяла, излязоха на улиците, за да огледат щетите, докато спасителите се бореха с пожарите.

Нападението засили песимизма в страната и сред нейните съюзници относно перспективата за скорошен край на войната, на фона на продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин да участва в преговори за прекратяване на огъня, укрилен от засилващите се отношения с Китай.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази силно недоволство от Москва след срещата с Путин в Аляска миналия месец, но досега се въздържа от налагане на по-строги санкции като начин да принуди Руската федерация да седне на масата за преговори. В петък той заяви, че все още работи по гаранции за сигурността на Украйна, които според него ще помогнат да бъде сложен край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война.

Европейските съюзници на Киев обещаха политическа и военна подкрепа, но дискусиите за конкретни предложения за помощ, включително изпращане на войски на място, все още не са завършили.

Най-голямата атака с дронове в войната

Украинският министър-председател Юлия Свириденко заяви, че това е първи случай, при който основната правителствена сграда в столицата е поразена от руска атака по време на войната.

Руската армия изстреля 805 безпилотни самолета и 13 ракети към Украйна, а украинските сили за противовъздушна отбрана свалиха 751 дрона и 4 ракети, според изявление на ВВС, което е най-големият брой дронове, използвани от Русия в единична атака срещу страната, от началото на пълномащабната агресия през февруари 2022 г.

Министърът на отбраната на Руската федерация заяви, че ударите са били насочени срещу обекти на военно-промишления комплекс и транспортната мрежа на страната, цитиран от агенция ТАСС.

Началникът на Киевската военна администрация Тимур Ткаченко заяви, че тялото на бебе е извадено от развалините на 4-етажна сграда в Дарницки район, разрушена от руски дрон. Млада жена също е загинала при атаката в този район, разположен на източния бряг на река Днепър.

Министерство на вътрешните работи на Украйна съобщи, че най-малко 20 души са били ранени в атаките в столицата. Въздушната тревога в Киев и околностите продължи повече от 11 часа.

Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи още, че възрастна жена е починала по неизяснени причини в бомбоубежище в Дарницки район. Сред ранените има и бременна жена.

В Святошински район в западната част на столицата, 9-етажна жилищна сграда беше разрушена частично, а падащи отломки от дронове предизвикаха пожари в 16-етажна сграда, както и в още два 9-етажни блока.

Украйна удари руски енергийни обекти

Свириденко отправи призив за доставка на допълнително оръжие за Украйна и реакция от страна на международната общност на руските атаки.

„Ще възстановим сградите. Но изгубените животи не могат да се върнат. Врагът тероризира и убива нашите хора всеки ден,“ каза тя.

Министерството на отбраната на Украйна съобщи, че следващата среща на съюзниците на Киев е насрочена за следващата седмица и ще бъде фокусирана в противовъздушната отбрана и доставките за удари по руски цели.

Украинската армия заяви, че е ударила отново руския нефтопровод „Дружба“ в Брянска област, нанасяйки „значителни щети от огън“ в атака, извършена през нощта. Това е част от стратегията за удари по огромния енергиен комплекс на Кремъл, финансовата основа на руската икономика и източник на финансиране за военната машина на Кремъл и нейната война срещу Украйна.

Десетки експлозии разтърсиха и Кременчук, областен град в централна Украйна, оставяйки някои от жителите му без електричество и повреждайки мост над река Днепър, съобщи кметът Виталий Малецки в Telegram.

Руските удари в Кривой Риг и други места в централната част на страната бяха насочени срещу транспортната и граждаснка инфраструктура, споделят местни власти, които уточняват, че като по чудо няма пострадали при атаката.

В южния град Одеса бяха повредени граждански обекти и жилищни сгради, а няколко блока бяха опожарени, разкри областният управител Олег Кипер, съобщавайки за най-малко трима ранени.

С неговите камъни – по неговата глава: Зеленски отвърна на Путин с покана за Киев.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Володимир Зеленски призова Владимир Путин да заповяда в Киев за среща между двамата за прекратяване на войната, като отхвърли предложението на руския президент срещата да бъде проведена в Москва.

Руският президент заяви, че няма намерение да пътува никъде за разговори с украинския си колега, макар че е готов да се срещне с него в руската столица Москва. В интервю за ABC News, излъчено вчера, украинският лидер отхвърли категорично подобна възможност, като подчерта, че „не може да отиде в столицата на този терорист“.

Юрий Бойечко, изпълнителен директор на фондацията Hope for Ukraine, подпомагаща общностите в населени места по фронтовата линия, заяви пред Newsweek, че поканата на Путин е „стратегически ход за манипулация“ на американския президент Доналд Тръмп, който настоява за провеждането на среща между двамата.

Изявленията на Зеленски идват на фона на все по-отдалечаваща се перспектива за мирни преговори между Путин и Зеленски, въпреки многократните увещания от страна на Тръмп още през август, че провеждането на подобна среща е негов приоритет.

На Източния икономически форум във Владивосток Путин подчерта, че няма никакви намерение да пътува извън страната си за разговори със Зеленски, но е „готов“ за среща в Москва, като увери, че ще бъдат осигурени необходимите мерки за сигурност.

Запитан за подобна възможност, Зеленски реагира с усмивка, поклати глава и заяви категоричния си отказ да посети Москва, докато страната му е подложена на ежедневно атаки по нареждане лично от Путин.

Тръмп се срещна с руския президент в Анкоридж, Аляска, на 15 август и обяви, че целта му е да постигне тристранна среща между лидерите на САЩ, Русия и Украйна. По думите му, двустранни разговори между Зеленски и Путин биха се провели след посещението на украинския лидер в Белия дом.

Зеленски обаче заяви, че предложението на Путин има за цел „отлагане на срещата“ и че руският лидер „играе игри със Съединените щати“.

Според Бойечко настояването срещата да е в Москва е замислено да манипулира Тръмп, да измести вината от Русия и да се възползва от желанието на американската администрация да покаже напредък в мирния процес.

„Украинският президент никога няма да замине за Москва за среща с Путин поради съображения за сигурност, а Путин отлично знае това“, коментира той. „Руският лидер ще продължи да уверява Белия дом, че е готов за разговори в Москва, за да може Тръмп да остане доволен и да вярва, че срещата му в Аляска е постигнала резултат. Така вината се прехвърля от Путин върху Зеленски.“

Въпреки настойчивостта на Тръмп, германският канцлер Фридрих Мерц заяви тази седмица, че е „очевидно“ – двустранна среща между Путин и Зеленски няма да се състои.

Украинският външен министър Андрей Сибиha допълни, че седем държави – Австрия, Ватикана, Швейцария, Турция и три страни от Персийския залив – са заявили готовност да бъдат домакини на мирни преговори, на които Зеленски би присъствал.

Масирана руска атака срещу Киев и украински градове: най-малко 18 загинали, сред тях и деца

🇷🇺💥🇺🇦 Русия извърши мащабна въздушна атака срещу украински градове през изминалата нощ, поразявайки с ракети и безпилотни самолети Киев и други региони далеч от фронтовата линия.

По данни на властите най-малко 18 души са загинали в нападението срещу столицата, сред които четири деца. Три от тях са на възраст 2, 14 и 17 години.

Най-малко 12 жертви са регистрирани в район Дарница, където беше ударена жилищна сграда, като най-малко един човек е загинал в Шевченковски район, съобщи вътрешният министър Игор Клименко.

Общо 38 души са били ранени, уточни вътрешното министерство. По-ранни оценки сочеха над 40 пострадали. Най-малко 30 души са хоспитализирани, а сред ранените има 10 деца, гласи изявление на киевските власти.

Сирени за въздушна тревога прозвучаха в цяла Украйна и жителите на почти всички региони бяха призовани да потърсят убежище, докато Русия насочи хиперзвукови ракети и многобройни вълни от камикадзе дронове. Най-малко четири изтребителя МиГ-31, въоръжени с ракети „Кинжал“, са били във въздуха по време на атаката.

По данни на украинските военновъздушни сили Русия е изстреляла 598 безпилотни самолета, сред които дронове камикадзе „Шахед“ и примамки, както и 31 ракети – 20 крилати ракети Х-101, две балистични ракети Х-47М2 „Кинжал“ и девет балистични ракети „Искандер-М“ и корейски KN-23.

Украинската ПВО е свалила 563 дрона и 26 ракети, се посочва в изявлението.

Киев беше разтърсен от експлозии, докато Русия го атакуваше с дронове и балистични ракети, нанасяйки щети по жилища, офиси и училища. 5-етажен жилищен блок беше ударен от директно попадение, в резултат на което беше напълно разрушен.

Столицата беше атакувана от различни посоки с дронове „Шахед“, примамки, крилати ракети и ракети „Кинжал“, заяви ръководителят на киевската градска военна администрация Тимур Ткаченко.

Информацията за жертви и щети все още се уточнява. Масирана спасителна операция е в ход за разчистване на развалините и издирване на хора, които може да са затрупани. В акцията участват около 500 спасители и 1000 служители на аварийните служби, каза Клименко.

Първите експлозии в Киев са били чути около 21:30 ч. на 27 август, а кметът Виталий Кличко съобщи, че над града действа ПВО. Според Ткаченко нова група дронове е била засечена около полунощ и е последвало ново активиране на ПВО.

Украинските ВВС съобщиха също, че десетки дронове са летели на рояци над централните и южните региони на страната, включително Житомирска, Одеска и Николаевска област. Въздушна тревога беше обявена и за най-западните области – Тернополска, Лвовска и Ивано-Франковска.

По-късно ВВС съобщиха, че Русия е изстреляла и носители на балистични ракети към централна Украйна. Русия удари депото на бързите влакове Intercity+ в град Козятин, Виницка област, като един от влаковете е тежко повреден, съобщиха от украинските железници. Атаката наложи да се извърши промяна в движението на влаковете. Всички служители са се укрили предварително и няма пострадали.

Около 3:00 ч. местно време отново бяха чути мощни експлозии в Киев, съобщиха журналисти на Kyiv Independent. Ткаченко обяви, че столицата е била атакувана с балистични ракети.

„Тази нощ Киев е под масиран обстрел от руската терористична държава,“ написа той.

Докато градът се възстановяваше от ударите по жилищни квартали, Русия изстреля нова вълна крилати ракети към столицата и други региони около 5:30 ч. Нови експлозии разтърсиха Киев, докато спасителните екипи все още издирваха жертви под развалините.

Аварийните служби бяха изпратени в няколко района на града. Ткаченко съобщи, че атаките са повредили над 20 обекта, включително търговски център в центъра на столицата.

В Дарница са пострадали две жилищни сгради – една 5-етажна и една 16-етажна. Първата е била ударена директно и конструкцията се е срутила. Киевската градска военна администрация съобщи за значителни разрушения и потвърди, че спасителните операции продължават.

Друга къща и детска градина в района също са били повредени. Пожари са избухнали в 3-етажна офис сграда и 25-етажен блок в район Днепровски. Дронове са паднали до 9-етажна сграда, а коли в района са се запалили.

В Шевченковски район ударите предизвикаха пожар в жилищна сграда и нанесоха щети на офис, учебно заведение и други две, съобщи Кличко. В район Соломенски е горяла къща.

Щети са регистрирани също в районите Голосеевски, Оболонски и Деснянски.

„Общият брой на поразените обекти в Киев отново ще достигне стотици, с хиляди счупени прозорци,“ каза Ткаченко.

Офисът на едно от водещите издания в страната „Украинска правда“ също е пострадал. Медията публикува снимки на разрушенията, но уточни, че няма жертви.

Взривната вълна е засегнала и бюрото на Радио Свободна Европа, където са счупени прозорци и е повредено оборудване. Няма пострадали, а работата на редакцията ще продължи.

Руски снаряд е паднал на около 200 метра от офиса, съобщи журналистът Георгий Шабаев. „Близката инфраструктура е сериозно повредена. Взривната вълна беше достатъчно силна, за да нанесе подобни щети,“ каза той.

Ударите са засегнали също сградата на Британския съвет и тази на мисията на ЕС в Украйна. Две ракети са паднали на 50 метра от делегацията в рамките на 15 секунди, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, като уточни, че няма пострадали служители.

„Това изисква не само осъждането на ЕС, но и на целия свят,“ каза украинският външен министър Андрей Сибиха.

Европейски представители осъдиха атаката и заявиха, че тя показва руското пренебрежение към усилията за прекратяване на войната. Според посланичката на ЕС в Киев Катерина Матернова това е „истинският отговор на Москва на мирните инициативи“.

„Докато светът търси път към мир, Русия отговаря с ракети. Нощната атака срещу Киев показва умишлено решение за ескалация“, заяви върховният дипломат на ЕС Кая Калас.

В изявление след атаките Урсула фон дер Лайен заяви, че атаката „показва, че Кремъл няма да се спре пред нищо, за да тероризира Украйна и да убива сляпо цивилни – мъже, жени и деца – и дори поразявайки Европейския съюз.“ Тя обеща увеличаване на натиска върху Русия чрез предстоящия 19-и пакет санкции и продължаване на използването на замразените руски активи за подпомагане на Украйна.

В отговор на атаката Полша съобщи, че нейни и НАТО-вски самолети са били вдигнати, за да гарантират сигурността на въздушното пространство.

Русия засили честотата и интензивността на въздушните удари по украински градове от началото на годината. На 29 юли тя извърши най-смъртоносната атака срещу Киев тази година, при която загинаха 32 цивилни. Докато Белият дом настоява за мирно споразумение, Москва продължава да оказва натиск чрез постоянни удари и ескалация на сухопътните офанзиви.

„Тези руски ракети и дронове днес са ясен отговор на всички по света, които седмици и месеци наред призовават за примирие и дипломация. Русия избира балистиката за сметка на масата за преговори“ заяви президентът Володимир Зеленски. Той допълни, че очаква реакция от Китай, който многократно е призовавал за прекратяване на войната, както и от Унгария.

„Очакваме реакция от всички, които са призовавали за мир, но все по-често мълчат, вместо да заемат принципна позиция,“ каза президентът.

Канада обяви военна помощ за Украйна за над 1 млрд. канадски долара

Канадският премиер Марк Карни се присъедини към президента Зеленски в украинската столица Киев, за да отпразнува 34-ата годишнина от независимостта на страната.
📸 Снимка: Sean Kilpatrick / The Canadian Press

🇨🇦🤝🇺🇦 Канадският премиер Марк Карни обяви на 24 август, че страната му ще предостави на Украйна дронове, боеприпаси и бронирани машини като част от пакет за над 1 милиард канадски долара (над 700 милиона щатски), с доставки, очаквани през септември.

Карни направи изявлението по време на церемонията по отбелязване на Деня на независимостта в столицата Киев, където пристигна по-рано същия ден.

По думите му, доставката е част от пакета, който Канада обеща през юни на срещата на Г-7 в Албърта. Тогава тя пое ангажимент за 2 милиарда канадски долара военна помощ и нови санкции за ограничаване на руските енергийни приходи и схеми за заобикаляне на рестрикциите.

„Гордея се да обявя, че над 1 милиард от тази сума ще е насочен към укрепване на вашия арсенал с доставка на дронове, муниции и бронирани машини, които ще пристигнат следващия месец“, заяви Карни от украинската столица.

Канада ще отпусне и десетки милиони долари за спешна медицинска помощ, изграждане на бомбоубежища, подкрепа за демокрацията и киберсигурността на Украйна.

Карни отправи поздравления към украинския народ за 34-ата годишнина от обявяването на независимостта и припомни, че Канада е една от първите държави, признали страната през 1991 г.

Освен него, в Киев за празника бяха министрите на отбраната на Швеция, Дания, Румъния, Литва и Латвия, британският министър по въпросите на ветераните и специалният пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог.

Визитата на Келог идва в ключов момент, когато продължават преговорите за дългосрочни гаранции по сигурността и бъдещето на отношенията със САЩ при администрацията на Доналд Тръмп. На 15 август той посрещна руския президент Владимир Путин във военна база в Аляска – среща, която сложи своеобразен край на геополитическата изолация на Москва.

След разговора Тръмп заяви, че двамата „в голяма степен са се съгласили“ с размени на територии и гаранции относно сигурността на Украйна. Още преди срещата той намекна, че „размяната на територии“ ще е нужна – позиция, която предизвика тревога в Киев и европейските столици.

Срещата беше последвана от разговори във Вашингтон между Тръмп, Зеленски и лидерите на ЕС, в които украинският лидер настоя за конкретни гаранции за сигурност в случай на бъдещо мирно споразумение с Русия.