Метър по метър, тяло по тяло: анатомията на руския щурм през 2026 г.

🇷🇺🪦 Кратко видео, споделено от американския анализатор Престън Стюарт, събира в себе си цялата логика на руската война срещу Украйна в петата ѝ година. Заснето от първо лице от руски пехотинец, който бяга напред в опит да измине няколко метра повече от десетките военнослужещи преди него. Маршрутът е осеян с телата им – неподвижни ориентири, които показват не само посоката на руския щурм, но и неговата цена. Кадрите не са изключение, а илюстрация на модела, установен от руското командване: бавно превземане на терен, метър по метър, платено с живата сила, хвърляна в безкрайни вълни от месни щурмове.

Към днешна дата руското настъпление отдавна не прилича на бронираните колони, характерни за първите месеци на войната. Под постоянното наблюдение на дронове всяко по-голямо струпване на хора и техника става видимо и подлежи на поразяване за минути, поради което настъплението се раздроби на малки пехотни групи, често по 2-3 души, понякога дори по 1. Според анализ на Atlas Institute for International Affairs тези групи действат на цикли: предните разузнавателно-щурмови двойки опипват украинската отбрана, заплащайки за това с живота си, но при всяко повторение командирът на частта натрупва по-подробна картина на силните и слабите места, а оцелелите оборудват укрити позиции с боеприпаси и вода по-близо до украинската линия.

Едва тогава идва същинският щурм. Пехотата се придвижва пеша през равни и открити полета, опитвайки се да заобиколи инженерните заграждения, а от есента на 2023 г. – все по-често на мотоциклети и бъгита, които на теория дават скорост за прекосяване на смъртоносната зона, преди да бъде унищожена от FPV-дроновете. От началото на 2025 г. по данни на военни анализатори, щурмовите групи носят FPV-дроновете със себе си до предната линия: група от 10 души може да пренесе над 20 дрона, които се активират за секунди от оператори в тила и поддържат непрекъснат огън по защитниците.

Тази тактика е резултат от еволюция на принудата, продължила над 3 години. През 2022 г. Русия настъпваше с тежки механизирани колони. Колосалните загуби на бронирана техника през 2023 г. наложиха преминаване към пехота, отбелязва анализ на фондация „Карнеги“. Леките машини и мотоциклетите се появиха през есента на 2023 г. и станаха забележима черта на руската тактика през пролетта на 2024 г. и към средата на същата година бяха признати официално от Министерство на отбраната на Руската федерация за част от операциите. Институтът за изследване на войната (ISW) определи интегрирането им като системно за кампаниите от 2025 г. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описва прехода като отказ от масираните механизирани колони в полза на гъвкави модулни групи, способни да оцеляват под постоянно наблюдение от дронове. Двигателят на цялата промяна е насищането с дронове – и Русия отвърна, увеличавайки собственото си производство на FPV-апарати до около 4000 на ден още към края на 2024 г.

Цената на този модел е документирана изключително прецизно. Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през 2025 г. руската армия е превзела 4831 кв. км украинска територия – около 0,8% от страната – срещу около 3604 кв. км, или 0,6%, през 2024 г. За тези придобивки CSIS изчислява цена от между 100 и 150 убити и ранени на всеки превзет кв.км. и среден темп на придвижване от около 70 метра на ден по оста Авдеевка–Покровск за периода февруари 2024 – януари 2026 г. Само през 2025 г. CSIS отчита около 415 000 руски жертви, близо 35 000 месечно.

Доказаният долен праг на жертвите е още по-осезаем: проект на „Медиазона“ и руската служба на ББС, който потвърждава всеки загинал с име, снимка и родно място, наброяваше 200 186 имена към 24 февруари 2026 г. – четвъртата годишнина на пълномащабната война – и надхвърли 223 000 към края на май 2026 г. На базата на руския наследствен регистър „Медиазона“ и „Медуза“ оценяват, че до края на 2025 г. са загинали около 352 000 руски мъже на възраст между 18 и 59 години. Генералният щаб на Украйна, чиито данни отразяват само едната страна, съобщи за 1080 убити руски военнослужещи само за 9 май 2026 г. и общо около 1,34 милиона убити и ранени от началото на войната.

Зад тези обобщени числа стои индивидуалната съдба на пехотинеца от видеото. Естонският анализатор Артур Рехи оценява средната продължителност на живота на руски войник на фронта на две седмици до месец след подписването на договора. В отделни участъци тя пада още по-рязко: според украинското издание Euromaidan Press в края на 2024 г. при щурмовете срещу Мирноград, провеждани до 10 пъти дневно, очакваният живот на фронта за руските щурмови отряди е спаднала до 2 седмици. Публикация от февруари 2026 г. на същото това издание цитира оценка от „12 минути“ за един участък край Запорожие, където Москва е хвърлила две елитни въздушно-десантни дивизии за едно-единствено село. Тези числа са илюстративни за най-тежките участъци от фронта и идват от украинска страна, но посоката им съвпада с премерените изчисления на CSIS.

Ситуацията не е еднаква по цялата дължина на фронтовата линия, която надхвърля 1200 км. Интензитетът на щурмовете е силно концентриран. Към май месец главната ос остават Покровск и Костянтинивка: първият от двата падна под руска окупация в началото на годината, след като руските сили влязоха в него през ноември, а ISW съобщи, че към 28 януари 2026 г. не се наблюдава украинско присъствие в града. Съседният Мирноград е до голяма степен овладян, въпреки че украински части удържаха позиции в северните му покрайнини преди няколко седмици. На 8 май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски оцени руската групировка в Покровския сектор на около 106 000 души и го описа като най-тежкия участък на фронта. Руските сили успяха да достигнат покрайнините на Купянск и Лиман още миналата есен, но така и не затвърдиха успеха. Опитите за офанзива в Запорожка област, концентрирани в Гуляйполе и Орехов, Украйна определя като второстепенен руски приоритет. Други отсечки от фронта остават с осезаемо по-нисък интензитет, защото войната протича не като непрекъснат вал, а като поредица от локални месомелачки върху няколко предварително избрани оси.

Като военно решение този модел работи. Комбинацията от малки пехотни групи, мотоциклети и FPV-дронове, пренасяни до линията на контакт, връщат на руската пехота това, което тоталното наблюдение ѝ беше отнело: способността изобщо да се придвижва напред, без да бъде покосена при първото струпване. Но напредъкът се измерва метри и се случва единствено, когато е разменено за хора – цена, която никоя съвременна армия не е готова да плати. Загубите не са страничен ефект на тактиката, а нейното гориво. Оттук идва и истинското мерило на руското изтощение: не способността на щурмовите групи да настъпват, а дълбочината и темповете на набиране на жива сила: руските опити ще спрат, не когато тактиката се изчерпи, а когато попълненията престанат да изпреварват загубите от 100 до 150 убити и ранени за всеки превзет квадратен километър.

Именно този праг започна да поддава от началото на годината. Според данни на руското независимо издание „Медуза“, през януари руската армия е изгубила около 9000 души повече, отколкото е успяла да привлече – за пръв път темповете на вербовка изостават осезаемо от загубите; наборът през първото тримесечие спадна с около 20% спрямо година по-рано, до порядъка на 800–1000 договора дневно, въпреки рекордните премии, които достигнаха около 1,47 млн рубли през март. ISW оценява, че скъпата система на доброволно набиране е към своя край, а според репортаж на полската TVP World размерът на загубите надхвърля броя на сключените договори от близо половин година насам. В отговор Москва подготвя нова форма на скрита мобилизация чрез съставяне на списъци с „доброволци“.

Именно това обобщава CSIS, определяйки руското представяне през 2025 г. като „огромни загуби и нищожен напредък за една западаща сила“. Видеото, споделено от Престън Стюарт, е същата сметка през призмата на руския войник – изпълнен с ужас, той бяга покрай труповете на тези преди него, само за да плати с живота си за поредните няколко метра.

DISCLAIMER: Content presented is intended solely for news reporting and analytical purposes under principles of fair use. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Руските военни болници са препълнени: Превръщат родилни домове и цивилни клиники в лазарети

🇷🇺🏥 Военните болници в Руската федерация вече не могат да поемат безкрайния поток от ранени войници от бойното поле в Украйна, което принуждава Министерството на отбраната да използва цивилни лечебни заведения в няколко региона за настаняване на военнослужещи.

Това съобщи онлайн изданието „Новая газета Европа“, според което в края на 2025 г. местните власти в Омск са затворили женска болница, чиято сграда е била преустроена в поликлиника, след което е била прехвърлена на Министерство на отбраната. По-рано същият град затвори Родилен дом № 5, за да открие военна болница на негово място.

В момента в региона се изгражда нов клиничен, медицински и хирургичен център, а длъжностни лица описват, че „специално внимание“ се отделя на ранените военнослужещи от войната срещу Украйна. Местните жители масово се оплакват, че за обикновените пациенти става все по-сложно да си осигурят лечение. Жена от града разказа, че майка ѝ, която се възстановява от тежки операции, е получила категоричен отказ за настаняване с думите: „Няма легла. Момчетата от СВО... Нали разбирате.“

Подобен модел се наблюдава и на много други места. Единствената болница за пациенти с кистозна фиброза в столицата Москва е преустроена на военен обект, а по същия начин в Ростов на Дон е преформатиран родилен дом.

Дори с новото строителство и изземването на налични болнични заведения, леглата остават дефицит и не могат да поемат колосалния брой ранени военнослужещи, които сега се настаняват в стандартни граждански болници с изолирани специални отделения, а все по-често попадат в общи помещения с обикновени пациенти. Ранените военнослужещи, завърнали се живи от Украйна, имат право на медицинско обслужване с предимство от 2023 г. насам.

„Новая газета Европа“ посочва, че в момента почти всяко едно голямо медицинско заведение в Санкт Петербург приема предимно ранени от фронта. Само в Мариинската болница в града са извършени над 2000 операции на военни пациенти през изминалата година, според публично оповестени данни.

Бивша медицинска сестра в Научноизследователски институт за спешна медицина „Джанелидзе“ сподели пред медията, че истинските мащаби на проблема се прикриват напълно умишлено „За момчетата от СВО всъщност не се говори, защото са толкова много, а никой не иска да обявява, че са толкова проклето много, че военните болници не могат да ги поберат“, заявява тя.

Същата медицинска сестра описва и постоянни проблеми с поведението на военните пациенти в отделенията. „Купуваха алкохол, постоянно пристигаха доставки за тях, кофите за боклук бяха пълни с бутилки, не слушаха нито лекари, нито медицински сестри“, добавя тя.

Напрежението в руската болнична система съвпада с нарастващите загуби на бойното поле, които са отлично документирани от чуждестранни анализатори и мозъчни тръстове.

Според Center for Strategic and International Studies (CSIS), авторитетен изследователски център във Вашингтон, окръг Колумбия, общият размер на руските военни загуби в Украйна е достигнал близо 1 милион и 198 хиляди души до началото на годината, сред които 873 000 ранени и 325 000 убити. Експертите от CSIS определят тези цифри като „безпрецедентни“ и припомнят, че нито една голяма държава не е поемала загуби в такива мащаби от Втората световна война насам.

Голяма пехотна група от над 20 руски военнослужещи беше унищожена между Бахмут и Часов Яр.

🇺🇦🇷🇺 24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че нейни подразделения, в координация с 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" са унищожили голяма руска пехотна група в подстъпите към Часов Яр в Донецка област.

Според изявление в официалния канал на бригадата в Telegram, над 20 военнослужещи от руската армия са се придвижвали през открито поле между Бахмут и Часов Яр, когато са били засечени от украинското разузнаване и са били подложени на последователни попадеиня от артилерия и камикадзе дронове. Бригадата описа своята операция като „съгласувана", без да уточнява използваните системи или продължителността на целия контакт.

Към публикуваните кадри беше приложен и фрагмент, заснет с екшън-камера GoPro от страна на самите руски военнослужещи. Кадрите са попаднали в украинските редици и са включени в официалното комюнике на 24-та бригада. Подобни трофейни записи имат двойна информационна функция: документират ударите за украинска аудитория, но в същото време имат психологическо въздействие към руската такава, доколкото демонстрират резултата от оперативно решение, взето от руското командване.

Часов Яр е разположен на възвишение западно от Бахмут с надморска височина от 230 метра, което осигурява контрол върху подстъпите на агломерацията Краматорск–Славянск – един от последните неокупирани градски центрове в северната част на Донецка област. Бахмут бе превзет от руската армия на 20 май 2023 г. след близо 9 месеца сражения, основно с участието на ЧВК „Вагнер". От началото на 2024 г. Часов Яр е обект на устойчиви руски щурмове. Зоната се характеризира с плътно покритие от средства за разузнаване и поразяване от двете страни, което прави всяко движение на пехота и техника в открития терен изключително смъртоносни.

24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" е създадена през 1992 г. с пункт за постоянна дислокация Яворов в Лвовска област. Формацията носи името на галицко-волинския крал Данило от 2018 г. насам. Тя взима участие в бойните действия в Донбас без прекъсване от 2014 г. насам. 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" е част от специално обособения род войски, наречен Сили на безпилотни системи (СБС), който беше учреден с указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и обединява профилирани звена за управление на безпилотни летателни апарати и наземни роботизирани платформи.

Описаният епизод илюстрира типичния шаблон на взаимодействие от страна на украинската защита в следната последователност „разузнаване – артилерия – дрон", който се институционализира в публичните оперативни доклади от началото на 2024 г. Особеност в конкретния случай е придвижването през открит терен на пехотна група, наброяваща над 20 души – модел, който се отклонява от наложената практика на разпръснати групички по 2-3 души в зони с висока плътност на дронове и обичайно се свързва с проблеми в подготовката на личния състав, в комуникацията при смяна на позиции или натиск от командването за изпълнение на задачата в кратки срокове.

❗️ DISCLAIMER: Content presented by Frontline Monitor is intended solely for news reporting and analytical purposes under the principles of fair use. Footage of armed groups or conflict are shown strictly for public interest and documentation purposes. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Обрат на фронта: Украйна поема инициативата за първи път от началото на войната.

🇺🇦⚔️🇷🇺 За първи път от близо три години пълномащабна война инициативата на бойното поле изглежда преминава на страната на Украйна, показва анализ на британското издание The Economist, публикуван вчера.

След като оцеля след месеци на безмилостни руски атаки срещу своите градове и енергийна мрежа, Украйна все по-често нанася тежки удари на Русия на множество фронтове – от изтощаване на противника на бойното поле до дълбоки удари на стотици и дори хиляди километри зад фронтовата линия.

„Като цяло усещането е за повратна точка във войната“, заяви пред изданието сър Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. „Ако руснаците няма какво да покажат срещу усилията си, не бих се изненадал, ако на някои места нещата започнат да се разпадат.“

Според изданието очакваната руска пролетна офанзива до голяма степен не е донесла резултати. През април руските войски са отчели нетен териториален превес на загубени територии за първи път от август 2024 г. Тогава украинската армия предприе изненадващата си офанзива в Курска област. Чрез карти на Института за изследване на войната (ISW), списанието изчислява, че руските сили са загубили контрол над близо 113 кв.км. през последния месец.

Докладът отдава подобрението на украинските позиции на няколко фактора, средк оито локални контраатаки, ескалация на ударите с дронове със среден обсег, пресичане на незаконното използване на Starlink от Русия в окупираните територии и нарастващи проблеми с вътрешната комуникация, причинени от рестрикциите върху Telegram в Русия.

Една от най-значимите промени, описани в анализа, е бързо нарастващата роля на безпилотните системи. В момента FPV и автономни ударни дронове оказват огромен натиск върху руската логистика и движението на войските. Руските загуби се оценяват на близо 35 000 убити и тежко ранени войници на месец – темпо, което надхвърля текущия капацитет за набиране на нови кадри. Експерти посочват, че съотношението на жертвите е драстично влошено за руските войски, тъй като дроновете вече са отговорни за 80% от загубите на бойното поле.

„Атаките нанесоха психологически щети на Русия“, казва Сет Джоунс, старши военен анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.Съобщава се, че руските сили се оплакват от украински дронове с изкуствен интелект, способни да откриват целите си автономно и да действат в условия на мощна електронна война, използвайки системи за насочване с оптични влакна, устойчиви на заглушаване.

Дори руските специалисти в сферата на дроновете признават, че Украйна е получила предимство в областта в последните шест месеца. Руската логистика близо до фронта става все по-уязвима, а движението на конвои е силно ограничено в някои сектори поради постоянната заплаха от въздуха. „Зоната на поразяване“ с дронове между двете армии се разширява все по-навътре в окупираните територии, което превръща в кошмар ротацията на войски, маршрутите за снабдяване и евакуацията на ранените.

В същото време Украйна разшири значително своята кампания за удари срещу цели дълбоко в Русия, а през март изстреля повече далекобойни дронове за първи път от началото на пълномащабната . Военни обекти, складове за боеприпаси и гориво, командни центрове и системи за ПВО, разположени на близо 2000 км от границата с Украйна, вече са ежедневни мишени на украинските удари.

По-рано се появиха доклади, че потвърдените загуби в жива сила на Русия от началото на пълномащабната война са надхвърлили 350 000 загинали, според съвместно разследване на „Медуза“, „Медиазона“ и руската служба на BBC.

Подготовка за нова мобилизационна вълна от 300 000 души в Руската федерация

🇷🇺 Ръководството на Руската федерация поддържа оперативна готовност за стартиране на нова вълна от масова мобилизация, която предвижда привличането на до 300 000 резервисти в случай на решение за удължаване на военните действия в Украйна с период от една до две години.

По данни на Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, сценарият е разглеждан като основен инструмент за окомплектоване на силите при стратегия за изтощение. До момента няма обявено официално решение за масово призоваване, но създадената през октомври 2022 г. с указ на президента Владимир Путин юридическа рамка остава в сила и позволява незабавно активиране на процеса без нужда от нови законодателни актове.

Техническата подготовка за подобна стъпка включва оптимизация на военно-отчетните системи и интеграция на цифрови регистри за проследяване на подлежащите на военна служба. Паралелно с планираната вълна, в руските региони се прилагат и механизми на „скрита“ принудителна мобилизация за компенсиране на загуби на бойното поле. Регионалните органи на изпълнителната власт получиха директиви за съставяне на списъци с „доброволци“, като приоритетно в тях се включват лица с натрупани дългове за комунални услуги. Отделно Министерството на отбраната постави изискване към образователните институции за осигуряване на квота от поне 2% от студентите, които да подпишат договори за кадрова служба, а големите и средни предприятия са задължени от губернатори да селектират служители за изпращане в зоната на бойните действия.

Процесът на окомплектоване се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в гражданския сектор на руската икономика. Експерти твърдят, че изтеглянето на още 300 000 души от пазара на труда ще доведе до критичен дефицит на кадри в индустрията и услугите, което е и основният спиращ фактор пред незабавното обявяване на кампанията. Публичните изявления на висши държавни служители, сред които Дмитрий Медведев, отричат нуждата от нова мобилизация, акцентирайки върху темповете на доброволно наемане. Тази реторика обаче контрастира с реалните стъпки за разширяване на наборната база и затягане на контрола над миграционния поток и чуждите граждани на територията на Русия, които също са разглеждани като ресурс за попълване на армейските резерви.

Евентуалното разгръщане на пълномащабна мобилизация през 2026 г. би променило тактическата дълбочина на руските настъпателни операции, позволявайки формиране на нови корпуси за ротация на изтощените сили. Въпреки това, логистичните проблеми по осигуряване на модерна бойна техника за такъв мащаб от жива сила остават нерешени, което би наложило разконсервиране на по-стари образци на въоръжение. Последиците от такова решение ще се изразят в по-нататъшна милитаризация на руската икономика и потенциално избухване на социално напрежение в слабо развитите региони, които традиционно поемат основната тежест на квотите за мобилизация.

Жена от Якутск към руските военнослужещи: „Вашата жертва не е нужна на никого".

🇷🇺 Софя Тюгалева, бивша съпруга на руски военнослужещ, обявен за безследно изчезнал на бойното поле в Украйна, публикува обръщение към руските войници в Instagram, в което заявява: „Вашата жертва не е нужна на никого.“

В записа тя цитира 17-годишната си дъщеря, според която „по-добре да беше влязъл в затвора, но поне щеше да е жив“. Бившият ѝ съпруг е заминал за фронта през май 2025 г. с обяснението, че „така ще бъде по-добре за всички“, и само няколко дни по-късно е изгубена връзка с него. Официално е признат за безследно изчезнал на 10 юли 2025 г.

По данни от нейните публикации и интервюта в регионални медии, Тюгалева отглежда сама три деца в Якутск – дъщеря на 17 години двама синове в начална училищна възраст и детска градина. Тя стопанисва малък магазин за играчки „Умняшка“, чиито обороти спадат след забраната за реклама в „забранени социални мрежи“ от 1 септември 2025 г. – ограничение, което принуди значителна част от руските малки бизнеси да мигрират към ВКонтакте и Telegram.

Бившият ѝ съпруг е основният източник на финансова подкрепа за децата. Преди заминаването той е казал на Тюгалева, че ще участва в бойна операция, по време на която ще бъде без връзка около един месец. Оттогава насам изпратените съобщения остават без отговор.

В обръщението си Тюгалева описва трите реакции на децата си. Дъщерята твърди, че би предпочела бащата да изтърпи присъда в затовра, но да остане жив. Средният син продължително отказва да гледа снимки на баща си и наскоро получава тежък пристъп на истерия, повтаряйки думите: „Имах си татко, имах си татко“. Най-малкият в детската градина наблюдава други бащи, които взимат децата си. „Надявам се това да бъде видяно от всеки, който мисли по същия начин. Вашата жертва не е нужна на никого“, споделя Тюгалева в края на записа.

Случаят се вписва в нарастващ поток публични обръщения от съпруги, сестри и майки на изчезнали и загинали руски военнослужещи. По данни на Координационния щаб по третирането на военнопленниците, между януари 2024 г. и септември 2025 г. платформата му „Хочу найти“ е получила близо 128 000 заявки от руски граждани за издирване на роднини. Над половината от заявките идват от съпруги и сестри, едва 1% – от бащи.

Според оценка на нидерландската военна разузнавателна служба MIVD от април 2026 г. безвъзвратни загуби на руската армия надхвърлят 1,2 милиона души, от които поне 500 000 убити. Преди около два месеца и половина изданието „Владивосток1“ публикува интервю с жена от Приморски край, чийто съпруг е обявен за дезертьор след изчезването си на 10 октомври 2025 г. Неговите роднини отхвърлят квалификацията, позовавайки се на тригодишна служба без дисциплинарни нарушения.

Системните последици за семействата се концентрират в няколко практически проблема. Декларирането на войник като „безследно изчезнал“ задържа обезщетенията до приключване на разследването, което в руската практика често отнема от шест месеца до две години. Определянето на статус „дезертьор“, дори без съдебна процедура, блокира социалните плащания към близките. Регионални омбудсмани в Якутия и други федерални субекти документират и случаи, при които деца от прекратени бракове на участници в т.нар. СВО губят част от правата си за наследство.

Тюгалева не отправя политически послания, не назовава поделение или направление. Обръщението ѝ се вписва в утвърдения за последните две години публичен жанр на „майки и съпруги срещу мобилизацията“, при който позицията не е срещу държавата, а срещу самата идея за „доброволно“ заминаване като начин за решаване на семейни и финансови проблеми.

Рускиня търси мъжа си, изпратен на щурм с хепатит и имплант в крака, цялата му група е безследно изчезнала.

🇷🇺 Съпругата на военнослужещ от 24-и мотострелкови полк публикува видео, в което отправя обвинения към командирите на своя мъж, които са го изпратили в щурмова група въпреки доказаните медицински основания за освобождаване от военна служба.

Видеото беше разпространено от Telegram канала „Не жди новостей". В него тя идентифицира съпруга си като Михаил Юриевич Хмильов с позивна „Якут", служил в редиците на 70-а мотострелкова дивизия (в/ч 11725), част от 18-а общовойскова армия (в/ч 73954) на Южния военен окръг.

По думите на жената, Хмильов се е заразил с хепатит в зоната на бойните действия и дълго време е служил с титаниеви импланти в десния крак. Тя твърди, че той е настоявал за освобождаване от армията по медицински причини, но командването е отказало да го насочи към военномедицинска комисия или специализиран преглед, а вместо това умишлено го е определило за участие в щурмови операции.

Последната връзка с него е от 17 март, когато съобщил, че се придвижва към селище Майски. Два дни по-късно партньорката му започнала да го издирва самостоятелно чрез познати от неговото поделение, тъй като нямала никаква връзка с прекия му командир.

В крайна сметка е била уведомена от заместник-командира по политическата част (т.нар. замполит, офицерска длъжност, наследена от съветската военна структура), че цялата група, в която е бил Хмильов, е ликвидирана.

„Разбира се, тлее надеждата, че може би е жив, може би се е предал в плен", надява се жената във видеото.

18-та общовойскова армия е съединение на Сухопътните войски на Руската федерация, възстановено през 2017 г. в състава на Южния военен окръг. Нейният щаб е разположен в Симферопол в окупирания Крим. Ангажирана е във военни операции в Донбас и Южна Украйна.

В Източна Украйна има няколко населени места с името Майское, включително в южния сектор на фронта, но в случая най-вероятно става дума за селището в градската община Костянтинивка, Краматорски район на Донецка област със 104 души предвоенно население. Разположено на около 4 км северозападно от Часов Яр, в момента то е арена на ожесточени сражения, в които руската армия хвърля допълнителни резерви, в рамките на своите отчаяни усилия да осъществи пробив по един от двата фланга на Костянтинивка.

„Не жди новостей" е един от няколкото руски анонимни граждански проекта, които публикуват свидетелства на близки на военнослужещи за изпращане на ранени или болни войници в щурмови действия. Подобни разкази са подробно документирани в публикациите на независимите руски издания  „Медиазона" и „Важные истории", а също така в докладите на правозащитното движение „Идите лесом", което съветва руски военнослужещи как да търсят законни пътища за отказ от служба.

Министерството на отбраната на Руската федерация по правило не коментира подобни случаи и отрича тежките загуби в редиците на своите въоръжени сили.

29 руски войници бяха ликвидирани при опит да се промъкнат през газопровод към тила в Сумска област.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински десантчици елиминираха група от 29 военнослужещи от руската армия, опитали се да проникнат в тила на украинската отбрана, използвайки газопровод в Сумска област. Това съобщиха от 71-ва отделна десантно-щурмова бригада на Въоръжените сили на Украйна.

Според Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, руските войски са засилили опитите за нападение в граничната зона на Сумска и Курска области. Той обаче подчерта, че тези действия не са сигнал за мащабно настъпление към областния град.

„В Сумска област се извършват опити за щурм от страна на врага. Ключовото тук е, че това не е настъпление срещу град Суми. Става дума предимно за опити на малки щурмови групи в граничната зона“, заяви той.

Коваленко посочи, че при един от тези опити група от 29 руски войници е опитала да достигне позиции в тила на 71-ва бригада, придвижвайки се през газопровод. Цялата група е била засечена от разузнаването, малко след което е била унищожена.

По-рано партизанското движение „Атеш“ съобщи за срив във бойния дух на руските войски, разположени за провеждане на настъпателни операции към Купянск, позовавайки се на тежките загуби и вътрешен разпад в редиците на подразделенията.

Рюте: Русия губи огромен брой хора всеки месец

🇷🇺 „Русия губи огромен брой хора всеки месец, 30 000, дори 35 000 убити и тежко ранени“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте по време на своя реч пред Центъра за мир чрез сила към института „Рейгън“ на 9 април.

„За 10 години в Афганистан Съветският съюз загуби по-малко от 20 000 души. Сега Русия губи толкова за три седмици.“ Думите му бяха широко разпространени от руски опозиционни гласове, сред които и активистката Альона Попова, която коментира, че „у цивилизованите хора не се побира в главата как можеш да погубиш толкова хора, само за да отровиш живота на съседа си“.

Това не е първият случай, в който Рюте подчертава колосалните руски загуби на бойното поле в Украйна. Още през февруари, в свое интервю за опозиционното издание The Moscow Times, той цитира конкретни данни: само през декември 2025 г. Русия е загубила 35 000 свои военнослужещи, а през януари – 30 000. Тогава той подчерта, че загубите надвишават числеността на привлечените през същия период, и предупреди, че макар жертвите засега да идват предимно извън Москва и Санкт Петербург, при такъв темп е неизбежно войната да достигне и до столичния елит.

„Направете всичко възможно да спрете това, защото то убива Русия“, каза той в лично обръщение към руските граждани.

Украинската страна потвърждава сходни мащаби. В началото на април президентът Зеленски съобщи, че март 2026 г. е бил най-кървавият месец за руската армия от началото на пълномащабната инвазия – 35 351 убити и ранени, или средно 1 140 на ден по цялата линия на фронта. Това надмина предишния рекорд, постигнат през декември 2025 г.

Независимите опити за проверка дават по-консервативни, но все така тежки числа. Съвместният проект на „Медиазона“ и руската служба на BBC, който документира загинали поименно с открити източници, достигна 200 000 потвърдени имена към февруари 2026 г. Последните 23 000 бяха добавени в рамките на едва 10 дни, благодарение на теч на руски държавни данни. Екстраполацията на „Медиазона“ поставя реалния брой убити между 267 000 и 385 500, а оценката на BBC – между 319 300 и 461 200, като в тези цифри не влизат бойците от ДНР и ЛНР.

Що се отнася до общите загуби (убити, ранени, пленени и безследно изчезнали) оценките на анализатори се обединяват около цифрата от 1,2 милиона. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли посочи именно тази цифра в края на 2025 г. – от които поне 325 000 загинали. The Economist посочи диапазон от 1,1 до 1,4 милиона, а The Wall Street Journal – 1,2 милиона с около 325 000 убити.

Сравнението с Афганистан не е реторичен похват, а мерна единица. Съветската инвазия в Афганистан (1979–1989) е струвала на СССР около 15 000 загинали според официални руски данни, въпреки че отделни оценки достигат до 26 000. Конфликтът продължи десетилетие и се превърна в една от причините за разпадането на Съветския съюз. Днешната война в Украйна навлиза в петата си година, а месечните загуби в пъти надхвърлят целия баланс на войната срещу Афганистан. Дали подобен кумулативен натиск може да произведе сравним ефект на вътрешната политическа сцена, остава неясно – но самият факт, че генералният секретар на НАТО го артикулира публично, говори за сериозността, с която нАТО оценява руската демографска и военна ерозия.

Русия губи 316 войници на км² и все още не може да завземе Донецка област

🇷🇺⚔️🇺🇦 В края на февруари в информационното пространство отново се появи тезата, че Русия е готова да започне преговори с Украйна при условие, че ѝ бъде доброволно предадена цялата Донецка област.

Официален Киев категорично отхвърли подобна хипотеза: една четвърт от региона, която включва четири големи града-крепости, остава под негов контрол. Нещо повече, за последните шест месеца руската армия не е постигнала никакви забележими успехи в този участък на фронта, докато в други райони дори отстъпи.

Руската армия няма как да бъде физически способна да превземе целия регион в обозримо бъдеще поради колосалните загуби, заяви заместник-ръководителят на кабинета на президента Павло Палиса. Към първото тримесечие на тази година руските въоръжени сили в Донецка област губят по 316 души на 1 кв.км. превзета площ. За сравнение, година по-рано тази цифра беше 160 души, докато средната стойност е била 120.

Удвояването на загубите в едно направление и утрояването им по протежение на целия фронт за пореден път затвърждава един извод: Русия не печели. Като цяло в Донецка област руските сили не са постигнали тактически напредък през последните шест месеца, особено през първото тримесечие на 2026 г., когато Украйна е нанесла на врага над 35 000 потвърдени жертви. Общите загуби за първото тримесечие възлизат на 90 000 войници.

Четири големи града

В Донецка област пред руската армия стои не просто задачата да превземе 6 000–7 000 кв.км територия, но и да пробие т.нар. „крепостен пояс“ на украинската отбрана, съставен от четири големи индустриални града, въпреки че досега тя успя да достигне околностите на само един от тях, Костянтинивка, без да осъществи пробив навътре в него.

Районът включва голяма агломерация от четири града (Краматорск, Славянск, Дружковка и Костянтинивка), които са гръбнака на една широка отбранителна дъга. Русия може да обстрелва тези градове с артилерия и дронове, но все още се намира твърде далеч от започването на ефективни щурмове. Най-близкият подход е бил към Костянтинивка, но само чрез инфилтрации на малки диверсионно-разузнвателни групи, които така и не успяха да постигнат резултати и бяха ликвидирани.

Колко ефективна е Украйна в защитата на градовете и колко голямо предизвикателство може да бъде това за руските сили, демонстрираха нагледно Покровск и Купянск. Първият е отбраняван над 20 месеца и въпреки че руските сили присъстват вътре в пределите на града, те не успяват да поемат пълен контрол върху него. Купянск в Харковска област е до голяма степен освободен, включително околните райони.

Първите опити за щурм в рамките на руската пролетна кампания бяха тежко разбити: в рамките на няколко дни над 5 000 руски военнослужещи намериха смъртта си или бяха тежко ранени, заедно с десетки колони от бронирана техника, които буквално бяха изпепелени от отличните умения на украинските оператори на FPV дронове.

Донецка област остава непреодолимо препятствие за руските сили, а окупирането на тези над 7 000 кв.км. за сметка на 316 души на 1 кв.км би имало непоправими последици за руската военна машина. Именно това е причината Кремъл да продължава с опитите си да получи украински земи без битка – и затова Украйна не може и няма да се съгласи на подобни отстъпки.

Руските загуби в жива сила с нов мрачен рекорд – 35 351 убити и осакатени за март.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският президент Володимир Зеленски представи актуализирани данни в началото на април за руските загуби от изминалия месец: през март 35 351 руски военнослужещи са били убити или ранени. Това са потвърдени военни загуби, документирани на видео, с което беше поставен нов рекорд, след като през декември 2025 г. руската армия понесе загуби, възлизащи на 35 000 души.

С други думи, руската армия е губила средно по 1140 войници (убити и ранени) на ден във всички сектори на фронта. Реалните загуби вероятно са дори по-високи, тъй като не всеки артилерийски удар или атака срещу струпвания на войски може да бъде прецизно документиран, точно както жертвите при боеве със стрелково оръжие невинаги могат да бъдат напълно потвърдени.

Цел: 50 000

Основната цел на Украйна за 2026 г. е да повиши руските загуби до 50 000 души на месец. Това не е просто впечатляващо число, а конкретен разчет: Москва поддържа притока на новобранци между 30 000 и 40 000 души месечно. Една трайно влошаваща се крива на попълненията в крайна сметка би оставила амбициите на Владимир Путин без достатъчно пушечно месо за поддържане на толкова обширна фронтова линия, чиято дължина надхвърля 1000 км.

За Украйна това е начин да наложи прекратяване на огъня и да изправи Кремъл на масата за преговори – нещо, за което президентът Зеленски отдавна е заявил готовност. Към първото тримесечие на годината той заяви, че Москва е набрала около 80 000 нови военнослужещи. Руските загуби обаче надхвърлят 90 000 за същия период, което показва негативна тенденция.

Въпреки че към момента все още разполага с жива сила, Кремъл може да запази убеждението, че има сили за настъпателни операции и способност да продължи войната на изтощение. За Украйна е важно да покаже обратното: Москва не е постигнала никакви териториални придобивки през последните три месеца, докато е загубила хора, наброяващи населението на един средно голям град. Общо за изминалата година руската армия е загубила 400 000 войници, а за целия период от пълномащабната инвазия насам – над 1,2 милиона.

Дрон технологии

Истинското предимство на украинската отбрана се крие в професионалното овладяване на безпилотните технологии. Въпреки че ръководителят на Rheinmetall, по една или друга причина, говореше за „домакини“, 90% от всички руски войски, унищожени на фронта, са ликвидирани от дронове. Украйна знае отлично как да използва безпилотни системи по-добре от всеки друг.

Например само предни дни Украйна отново порази руски военен кораб – фрегатата „Адмирал Григорович“, носител на ракети „Калибър“. През същата нощ пристанище Новоросийск на Черно море беше поразено за пореден път, докато Уст-Луга на Балтийско море също попадна под прицел.

Нещо повече – през март, за първи път от началото на пълномащабната война преди четири години, Украйна е изстреляла повече дронове за нанасяне на удари през границата в рамките на месец, отколкото Руската федерация. Това сочат ежедневните данни на двете страни, анализирани от ABC News.

Руското министерство на отбраната съобщи за свалянето на 7 347 украински дрона през март – най-висок брой в рамките на един месец, съобщаван някога от Москва, което прави средно по 237 безпилотни апарата средно на ден. Ведомството публикува сведения единствено за украинските дронове, за които твърди, че са били успешно прехванати, но почти никога не съобщава за тези, които са поразили успешно целите си.

Междувременно ВВС на Украйна заявиха, че силите за ПВО са били изправени пред 6462 руски дрона и 138 ракети от различен тип през март. От тях 5 833 дрона и 102 ракети (около 90% от дроновете и близо 74% от ракетите) са били прехванати или неутрализирани. Според данните на Киев, Украйна е била подложена на средно малко над 208 дрона и 4 ракети дневно през март.

Днес дроновете са един от инструментите, които помагат на Украйна да не изостава технологично от Русия в тази война. И това е опит, който страната е готова да сподели с другите.

Картаполов обяви руската армия за световен лидер – загубите разказват друга история.

🇷🇺 Генерал-полковник Андрей Картаполов, председател на комитета по отбрана в Държавната дума на Руската федерация, заяви в интервю за ТАСС, че въоръжените сили на страната са „безспорен лидер във военната сфера" и нито една западна армия не разполага с командири със сравнима подготовка.

По думите му американските сили „просто не достигат" до руските възможности за планиране на операции на тактическо и оперативно ниво. „Единственото, което могат, е да летят, да бомбардират и да разказват колко добре се справят. Ние решаваме задачите по различен начин," заяви Картаполов.

Руските загуби в Украйна обаче разказват друга история – мащабът им надхвърля всичките руски загуби във военни конфликти след Втората световна война, взети заедно. Според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от януари 2026 г. общият брой убити и ранени в руската армия надхвърля 1,2 млн души, от които не по-малко от 325 000 загинали.

Оценки на руските загуби, извършени от западни разузнавания и цитирани от The Economist, се движат в диапазона 1,1–1,4 милиона. До този момент Русия нито веднъж не е коментирала подобни цифри.

За сравнение, въздушната кампания на САЩ срещу Иран, започнала на 28 февруари, към момента струвала живота на 14 американски военнослужещи, от които 13 при бойни действия. Ранените са над 200, повечето от които са се завърнали в строя. Разликата в мащаба на загубите е повече от очевидна и подкопава тезата на Картаполов за превъзходство в оперативното планиране.

Самият Картаполов може да се похвали с дълга военна кариера: командвал е 58-а общовойскова армия на Западния военен окръг, а през 2016–2017 г. е ръководител на руските операции в Сирия. От 2018 до 2021 г. е заместник-министър на отбраната и ръководител на Главното военнополитическо управление – структура за военно и патриотично възпитание в армията, възстановена наскоро по съветски образец. През 2021 г. става депутат в руския парламент, където оглавява комитета по отбрана.

В същото интервю Картаполов описа американската операция срещу режима в Ислямската република като „провал", който е обединил иранското население. Ден по-рано той предупреди, че военни обекти в Швеция и Полша, приемащи ядрено оръжие, автоматично стават цели за Русия, а по-рано през март заяви, че Москва иска Зеленски жив, за да бъде съден „за престъпленията срещу собствения му народ и срещу руския народ".

Изказването за руското военно превъзходство звучи все по-трудно защитимо, когато се постави до реалните цифри: война, която навлезе в петата си година с непризнати загуби от стотици хиляди, срещу противник, който Кремъл възнамеряваше да срази за броени дни. Картаполов продължава да обслужва наратива за руската военна мощ, но обективната оценка показва, че трудно може да се намира по-далеч от истината.

Сирски: Русия загуби 6000 войници в щурмови операции за 4 дни.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия засили щурмовите операции по множество направления от фронтовата линия в Украйна, понасяйки значителни загуби, съобщи POLITICO, позовавайки се на главнокомандващия ВСУ генерал Олександър Сирски.

Сирски разкри, че Русия е загубила над 6000 войници за период от едва 4 дни, докато ескалира операциите си по голяма част от фронта в Южна и Източна Украйна. „С промяната на метеорологичните условия руският агресор увеличи натиска срещу няколко участъка от фронта едновременно", заяви Сирски, отбелязвайки, че загубите „също значително се увеличиха" в посочения период.

Командващият уточни, че руските загуби са настъпили миналата седмица между вторник и петък, а общият им брой за четирите дни възлиза на над 6000 убити и ранени. Броят на сраженията остава висок и продължава да надхвърля 200 за денонощие в продължение на поредни дни, което показва устойчив натиск от руската страна въпреки колосалната цена в човешки животи.

Сирски подчерта, че украинските защитници отговарят активно на руските щурмове, като не просто удържат своите позиции, а си „възвръщат терен" в отделни райони, докато противодействат на руските настъпления.

Руската стратегия на ескалация изглежда поставя приоритет върху бързите операции за сметка на запазването на човешки животи. Украинските официални лица определиха този подход като опит за разтягане на отбраната едновременно по множество оси, приемайки тежки загуби на личен състав за крайно незначителен напредък.

Тази тенденция отговаря на постъпилите сведения относно плановете на Кремъл за набиране на допълнителни 400 000 войници в рамките на настоящата година, с които да поддържа устойчиви темпове на настъпателните операции.

Пентагонът разкри първите четирима загинали американски войници.

🇺🇸 Американските военни разкри първите четирима от загиналите войници, убити във войната срещу Иран, докато администрацията на Тръмп предупреди, че ескалиращият конфликт ще доведе и до още жертви сред американците.

4-мата войници са били членове на част от резерва на сухопътните войски в Айова. Те са загинали в неделя, когато дрон се е врязал в американско военно съоръжение в Порт Шуайба, Кувейт, съобщиха от армията във вторник.

Пентагонът уточни, че четиримата са били на възраст от 20 до 42 години и са служили в 103-то командване за поддръжка от Де Мойн, Айова – част от глобалната логистична и снабдителна операция на армията.

Военните идентифицираха четиримата резервисти като:

• Капитан Коди А. Корк, на 35 г., от Уинтър Хейвън, Флорида
• Сержант първи клас Ноа Л. Тиджънс, на 42 г., от Белевю, Небраска
• Сержант първи клас Никол М. Амор, на 39 г., от Уайт Беър Лейк, Минесота
• Сержант Деклан Дж. Коуди, на 20 г., от Уест Де Мойн, Айова

Генерал-майор Тод Ърскин, който ръководи 79-то командване за поддръжка на театъра на военните действия, изказа в изявление „най-дълбоко съчувствие и уважение“ към близките и съратниците на загиналите.

Повечето от войниците имат история на служба зад граница. Корк е бил разполаган в Саудитска Арабия през 2018 г., в Гуантанамо Бей, Куба през 2021 г. и в Полша през 2024 г. Амор е служила в Кувейт и Ирак през 2019 г. Тиджънс е имал две други мисии в Кувейт – през 2009 г. и 2019 г.

Коуди, който е бил повишен посмъртно от специалист в сержант, се е записал в армейския резерв едва през 2023 г.

Президентът Доналд Тръмп и други висши служители предупредиха, че конфликтът с Иран ще доведе до още смъртни случаи в американската армия, тъй като Техеран отвръща на ударите на САЩ и Израел.

Централното командване на въоръжените сили на САЩ съобщи във вторник, че до този момент Иран е изстрелял над 500 балистични ракети и 2000 дрона в своите ответни атаки в Близкия изток.

Рисковете за американските сили в региона бяха обсъдени по време на брифинг при закрити врата пред сенаторите вчера, проведен от министъра на отбраната Пийт Хегсет, председателя на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн, директора на ЦРУ Джон Ратклиф и държавния секретар Марко Рубио.

„В онази зала ни казаха, че още американци ще загинат – че те не са в състояние да спрат тези дронове“, заяви сенаторът демократ Крис Мърфи.

Съоръжението в Кувейт, където са настъпили четирите смъртни случая, е било защитено от бетонни взривни стени, но не е имало укрепен покрив, съобщиха двама служители пред Ройтерс. Не е изяснено дали е имало действаща въздушна отбрана, но очевидно не е прозвучала аларма при пристигането на дрона, добави един от служителите, говорейки при условие за анонимност.

Washington Post: Какво означава кампанията за Покровск за бъдещето

💡 Във вторник руският президент Владимир Путин обяви превземането на Покровск, което бележи кулминацията на 20-месечна настъпателна кампания, чиято крайна цел беше именно украинският град. Киев отрече, че той е паднал, и заяви, че войските му все още контролират северната му част.

Повечето военни експерти смятат, че Покровск в крайна сметка ще падне. Когато се случи, това ще може да бъде обобщено като пирова победа, която сама по себе си едва ли ще разплете отбраната на Украйна в източната част на страната.

Въпреки минималните тактически предимства, които окончателното падане на града ще предложи на руските сили, кампанията показа, че те се учат и адаптират, което би могло да докара сериозни проблеми на Украйна в близко и средносрочно бъдеще, освен ако не бъде адресирано.

До началото на пълномащабната инвазия Покровск имаше население от 60 000 души и едва 29,58 кв.км. площ. Въпреки че е малък град, той играе ключова роля поради близостта си до логистични линии за снабдяване: магистралата E-50 (една от три магистрали, които свързват Донецка област с останалата част от Украйна) и жп линия от контролираните от Украйна територии на областта до логистичния център Днипро и останалата част от страната – ключови за доставките на оръжие и провизии към фронтовите сили на Украйна.

Кремъл преувеличава значението на последния си успех, за да представи руското настъпление на бойното поле като неизбежно. Това внушение очевидно се отразява на някои членове от екипа на президента Доналд Тръмп, които се опитват да съставят предложение за мир, който да доведе до прекратяване на войната.

Но нищо не е неизбежно. Русия плаща висока цена за безмилостната си кампания в Донецк. През последните 20 месеца руските сили са напреднали само около 45 км по оста Авдеевка–Покровск. Руските сили са загубили танкове и друга бронирана техника в размер на най-малко пет дивизии (повече от 1000 бронирани машини и над 500 танка) в този сектор от фронта за целия период на настъпателната си кампания за превземане на Авдийвка през октомври 2023 г. до лятото на 2024 г.

Оттогава руските сили измениха тактиката си, като са намалили приоритета на механизираните настъпления в полза на мисии за проникване с малки пехотни единици, вероятно с цел запазване на бронирана техника, която се оказа лесна жертва на украинските дронове. Тази промяна им позволи да продължат напредъка си буквално пеша и с високи загуби.

Само в района на Покровск руските сили превзеха около 31 кв. км. през октомври тази година, като за същия период от време са загубили около 25 000 войници, според сведенията.

В този ред на мисли, падането на Покровск едва ли ще бъде последвано от успешен руски пробив на фронтовата линия. Силите, разположени там, сега добре обучени на изтощителна позиционна война, нямат капацитет да се придвижват бързо и да превземат повече територия. Със загуби, оценявани на най-малко 1 милион ранени и 250 000 убити, и с набор, неспособен да компенсира такива колосални загуби, Москва няма достатъчно войски за решителен пробив в мащаб – особено поради това, че Украйна поддържа гъста мрежа от полеви укрепления веднага западно от Покровск.

Въпреки това, в последната кампания руснаците демонстрираха нов успешен оперативен шаблон за превземане на украински градове: Първо, систематично влошаване на логистичните линии на Украйна с дронове, последвано от изпращане на пехотни щурмови и проникващи групи, от които се очаква да надвият изтощените защитници. По-конкретно, руската способност за отслабване на бойната позиция на Украйна чрез удари на средна далечина е тревожно развитие.

Украинската отбрана на крепостния пояс (Словянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка) ще се усложни значително, ако тя бъде лишена от своите железници и магистрали, необходими за снабдяването на четирите опорни точки. Всъщност Русия вече прави опити да повтори уроците от Покровск. В началото на ноември Украйна спря железопътния трафик към Краматорск, вероятно поради заплаха от приближаващи руски дронове.

Украйна трябва да намери начин да противодейства на успешния руски шаблон. Трябва да внедри по-ефективни мерки срещу безпилотни заплахи в защита на тила, а едновременно с това да насочи по-добре своите удари по руските оператори на дронове. За да постигне това, Украйна ще трябва да подобри способностите си за нанасяне на удари по цели на средна далечина – на 60-90 км отвъд линията на контакт. Неуязвими към заглушаване дронове, които сега са разработвани от стартъп компании в Украйна, са част от решението.

Но за да спре наистина руснаците, западната помощ остава жизненоважна. За Киев е необходимо споделянето на разузнавателна информация да продължи, както и доставките на конвенционални оръжия за нанасяне на удари по цели на средна дистанция, като артилерия и ракети. Докато Русия продължава да реализира напредък на бойното поле, е малко вероятно да се стреми към смислени преговори за край на войната. Всичките дипломатически усилия от администрацията на Тръмп ще се окажат безплодни, докато напредъкът на Русия не бъде решително спрян.

Руското командване изпраща щурмови части без каски и бронежилетки.

🇷🇺 Руското командване все по-често изпраща щурмови части без каски и бронежилетки в битка, особено в Лиман в северната част на Донецка област, съобщава The Telegraph на 29 ноември.

Украински командири отбелязват, че тази тактика, която преди беше спорадична, през последните няколко месеца се е превърнала в масова практика. Украинските сили публикуваха видеокадри, на които се вижда как руски войници настъпват към украинските позиции без елементарна защитна екипировка. Мнозина от тях намират смъртта си, преди да успеят да се укрият.

Заместник-командирът на 2-ри механизиран батальон от 66-та бригада на ВСУ Игор Комок заяви пред The Telegraph: „От последните 20 наблюдавани щурмови групи само 4 имаха каски.“

Украинските защитници казват, че Русия продължава да залага на масирани пехотни атаки въпреки огромните загуби. Понякога тези настъпателни операции се поддържат от дронове и мотоциклети. Щурмовете са чести и обикновено се провеждат при изключително лоши условия.

The Telegraph цитира и сведения на руски войници, според които за дребни провинения – например ако носиш един литър вода вместо два – можеш да бъдеш наказан с прехвърляне в щурмова част.

Веднъж попаднали там, войниците често са изпращани напред без нормална екипировка, а в отделни случаи – дори без оръжие. Заповядват им да взимат екипировката от падналите си другари по време на боя.

Войниците разказват, че заради липса на храна са принуждавани да ядат кора от дървета, а в случай че поискат провизии, са обвинявани в изнудване. Дисциплината, налагана от командирите, очевидно не стига до осигуряване на елементарна логистика и оцеляване на бойното поле.

Директорът на Украинския център за сигурност и сътрудничество Дмитро Жмайло потвърди пред The Telegraph, че подобни практики не се ограничават само до Лиман, а се наблюдават в множество участъци от фронта.

Той обяснява недостига на екипировка както с огромния брой жертви, така и с широките трудности, които изпитва руската икономика, и ограничават възможността на държавата да снабдява войските си с най-необходимото.

Според Жмайло използването на зле екипирани военнослужещи отразява зависимостта на руската армия от „разходни“ сили и продължаващото прилагане на тактики с високи загуби.

„Разходни“ в случая описва войници, разглеждани от командването като леснозаменяеми, които се използват в операции с очаквано високи жертви, без да се инвестира в тяхното окомплектоване или оцеляване.

„Мащабът на загубите вече надхвърли възможностите за снабдяване на руската армия“, отбеляза той, като посочи многото съобщения за ранени или невъоръжени войници, които веднага след лечението биват връщани обратно на фронта.

Русия е увеличила масово производството на модернизирания БТР-82.

🇷🇺 Русия увеличи значително производството на БТР-82, сигнализирайки за мащабен преход към съветски стил на мащабно производство на военна техника. Това показва изследване на OSINT експерта Jompy, според което руската индустрия вече е способна да произведе 500-700 единици БТР-82 годишно.

Това съвпада с данните от бойното поле, където присъствието на този конкретен модел в данните за унищожена руска техника нараства, докато по-старите БМП-1 изчезнаха почти напълно от цифрите за загубите.

Преди пълномащабната инвазия руската армия е разполагала с ограничени запаси от БТР-80, което прави малко вероятно сегашният флот от БТР-82 да се базира на ремонтирани машини. Вместо това изглежда, че Москва ги произвежда от нулата – индикация за широката милитаризация на нейната икономика.

БТР-82 е колесен бронетранспортьор, произлизащ от съветски БТР-80 след обширна модернизация. Той е проектиран за превоз на моторизирани пехотни части, оказване на директна огнева подкрепа и изпълнение на разузнавателни задачи. Серийното производство на модела започва през 2011 г. като през последните години темповете рязко се ускориха.

Модернизираната версия разполага с по-мощен двигател и трансмисия, подобрена бронирана защита и съвременна система за управление на огъня и навигация. Тя може да преминава водни препятствия без предварителна подготовка и едно от подобренията е добавянето на задни врати, което повишава оцеляването под обстрел.

Стандартната защита предпазва екипажа от стрелково оръжие и шрапнели, а по желание могат да се добавят допълнителни екрани. Въпреки това БТР-82 остава уязвим към съвременни противотанкови оръжия и тежка артилерия.

В началото на октомври руската армия започна разполагане на модернизирани БМПТ „Терминатор“ на бойното поле в Украйна, оборудвани с подсилена броня, системи за електронна война и средства за борба с дронове. Този ход отразява руските усилия за преминаване към платформи, фокусирани върху оцеляването, на фона на нарастващите загуби на бронирана техника.

Украински експерт: Танковите сили на Украйна и Русия са в „еднакво тежко положение“

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украинският експерт по бронирана война Микола Саламаха заяви, че текущото състояние на танковите сили на Украйна и Русия е „почти еднакво мрачно“, тъй като повечето танкови батальони оперират с много малка част от предвидената си сила поради тежки загуби и заплахата от дронове.

В интервю за Радио Свобода Саламаха обясни, че оперативните батальони рядко разполагат с повече от няколко боеспособни танка. „Вместо 30 или 40 танка на батальон, в най-добрия случай 5 или 6 са боеспособни, понякога само 2 или 3“, призна той.

Командирите на танкове стават все по-предпазливи, пазейки ограничените си ресурси за решаващи роли. „Те се разглеждат като последният аргумент на кралете на бойното поле,“ отбеляза Саламаха. Части, които не разбират ролята на танка, често ги използват неправилно, което води до ненужни загуби.

„Изпращат танк напред само за да покажат на пехотата, че имат подкрепа – губим ги в такива операции,“ каза той.

С навлизането на войната в четвъртата ѝ година Украйна и Русия се сблъскаха с бойни условия, които ограничават сериозно маневреността на танковете. Широкото използване на дронове, както за разузнаване и насочване, така и за директни атаки, превърна бойното поле в среда с висок риск за всяко движение на бронирана техника.

Саламаха отбеляза, че разполаганията на танкове са уязвими на разстояние до 10 км от линията на съприкосновение. „В момента, в който танковете бъдат забелязани, следват моментални атаки с дронове, използващи различни тактически техники и типове дронове“, каза той.

Украйна започна войната с около 800 танка в експлоатация и още 600 на склад. „Никога не сме имали повече от 1500 оперативни единици едновременно“, каза той. Днес само една трета, а доста често само една пета, се считат за боеспособни.

От своя страна Русия е загубила близо 4000 танка от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. според данни на проекта Oryx, който проследява визуално потвърдените загуби.

Саламаха подчерта, че наситеността с дронове, постоянното наблюдение и дълбокото разузнаване са основните трудности пред танковите екипажи.

„Дори задните колони са в обсега“, отбеляза той и добави, че сама по себе бронята вече не гарантира оцеляване на бойното поле, постоянно сканирано отгоре.

Стотици руски трупове са покрили бойното поле в района на Добропилия.

🇷🇺 Кадри, заснети от украински части на фронта, разкриват ужасяващи сцени от боевете край Новоторецке в Добропилски район на Донецка област, където полето е буквално затрупано от труповете на руски военнослужещи.

Кадрите, заснети от 56-и специален батальон и парашутни бригади, показват руски пехотни части, попаднали в смъртоносен капан с бодлива тел, мини и противотанкови изкопи южно от селището. FPV дронове и артилерия са довършили настъпващите части, а труповете им са изоставени поради невъзможност за евакуация.

Геолокирани кадри потвърждават десетки жертви в един ров. Оценки от Покровск показват хиляди загинали руснаци за последния месец, част от над 280 000 жертви от началото на годината, разкрити от изтекли данни на руския генерален щаб.

Масираните пехотни настъпления, макар вече в малки групи по 2-3 пехотинци, все още приключват със същите огромни загуби, като руски командири дори взривиха тръбопровод за амоняк, застрашавайки собствените си сили.

Дроновете са отговорни за над 70% от жертвите на фронта, сочат данни на украинското командване, илюстрирайки новите реалности на войната. Такива сцени вървят ръка за ръка с настъплението на руската армия още от битката за Авдеевка през 2023 г.

Frontline Monitor продължава да следи конфликта и да представя обективни анализи на своите читатели, с които да им помогне да получат представа за цялостната динамика на бойните действия.

Хиляди казахстанци в руската армия са загинали или изчезнали в Украйна

🇰🇿🪦🇷🇺 Най-малко 270 граждани на Казахстан бяха потвърдени като загинали или безследно изчезнали по време на сражения в редиците на руската армия в Украйна. Това стана ясно от данни, публикувани от украинския проект „Искам да живея“.

Проектът публикува списък с граждани на страната, които са загинали или изчезнали, след като са се включили в редиците на руската армия. Авторите на доклада уточняват, че действителният брой на жертвите вероятно е много по-висок от потвърдените данни.

„Публикуваният списък не е пълен, а реалният брой на загинали и изчезнали вероятно е няколко пъти по-голям“, отбелязват членове на проекта.

Най-младият сред потвърдените жертви е Андрей Богомолов, който загива на 19-годишна възраст. Най-възрастният е 64-годишният Александър Ялфимов, сражавал се в 254-ти мотострелкови полк на руските сухопътни войски.

Проектът посочва, че руските усилия за набиране на бойци са насочени към граждани на Казахстан както в самата страна, така и сред мигрантите, живеещи в Русия.

Според данните вербуващите действат в затворите, насочват се към трудови мигранти и контактуват с лица, които наскоро са получили руско гражданство. В Казахстан набирането става и през онлайн обяви и фалшиви агенции за работа, предлагащи „високоплатени работни места в Русия“.

Кремъл постепенно промени стратегията си за набиране на бойци, като се фокусира върху съседни страни като Казахстан, за разлика от по-рано, когато беше насочен към далечни страни като Непал, Йемен, Куба и т.н. Това е така, защото в бившите републики от Съветския съюз езиковата бариера е по-ниска, а на много места все още отсъства, докато социалните условия са фактор, който улеснява вербуването.

Проектът „Искам да живея“ отправи призив към властите и обществото в Казахстан да вземат строги мерки към тези мрежи: „В противен случай Русия ще продължи да изпраща граждани на Казахстан да умират“, заявиха авторите.

Frontline Monitor припомня: През октомври Казахстан засили значително режима на проверки на товарите по границата с Русия, за да ограничи потока на китайски стоки – особено чувствителни технологии като микрочипове, които потенциално могат да са в нарушение на западните санкции. Тази мярка доведе до задръстване с над 7500 камиона.