„Алфа“ на СБУ отчете рекорден брой поразени руски военни: 3198 за седмица

🇷🇺🎯🇺🇦 Операторите на Центъра за специални операции „Алфа“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) са извадили от строя 3198 руски военнослужещи за седмица. Това е най-големият седмичен брой, който звеното е публикувало до момента в цялото си съществуване. Според данни на СБУ от 31 октомври 2146 от тях са убити, а 1052 са ранени. СБУ определя резултата като „рекорден показател“ за своите бойци „за такъв кратък период“. След летния спад центърът отново отчита повече поразени руски военни. Последният 7-дневен резултат надхвърли средния седмичен брой дори през март, най-силния месец в отчетите на „Алфа“ за 2026 г.

Месечните отчети на СБУ показват как се е променял този брой. През март „Алфа“ отчете над 10 200 убити и ранени руски военнослужещи, а през април – над 10 000. През май броят намаля до над 8000, а през юни – до над 5500. През юли и август той остана около 6000 на месец. През септември се увеличи отново до над 7600, което прави средно около 1800 на всеки 7 дни. Броят в новия отчет е около 1400 по-висок от тази средна седмична стойност. Спрямо март, когато средният седмичен брой бе около 2300, разликата е около 900.

Отчетите за по-кратки периоди показват същата тенденция. На 11 април СБУ съобщи за 1883 поразени за предходните 7 дни, а на 2 май – за над 2500. През септември за две седмици бяха отчетени близо 2800, т.е. около 1400 на седмица. Сега броят е 3198.

Мащабът личи и при сравнение със загубите по целия фронт. От 24 до 30 октомври, 7-те дни преди поста на СБУ, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 11 570 руски загуби в жива сила. Дневните стойности са между 1400 и 1990. Генщабът оценява загубите от всички родове войски. Службата не посочва точните дати на своя отчетен период, но ако той съвпада с тези дни, на „Алфа“ се падат малко над 1/4 от тези загуби.

СБУ уточнява, че това са „верифицирани данни“ на самото подразделение. Общата система на украинските сили за отбрана изисква доказателство под формата на видеозапис или снимка: военните качват записа на поразяването в бойната система DELTA и едва след проверката му дадената част получава награда точки по програмата „Армия на дроновете. Бонус“. С тях подразделенията поръчват дронове, наземни роботизирани комплекси и средства за електронна война директно от производителите през платформата Brave1 Market. В годишното класиране по бойни точки за 2025 г. тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров постави „Алфа“ на второ място. За март 2026 г. я постави на първо място сред звената с дронове. Оттогава СБУ посочва „Алфа“ на първо място всеки месец, а в отчета за септември – за седми пореден път.

Ударите по пехотата на фронта са само част от работата на „Алфа“. Същото подразделение нанася и удари в дълбочина на Руската федерация. На 17 септември СБУ съобщи, че дроновете му са поразили 3 самолета и 3 вертолета на военното летище в Ростов на Дон. На 20 септември СБУ обяви, че в координация с различни части на Силите за отбрана е поразила Московската петролна рафинерия в район Капотня, на около 15 км по въздушна линия от Кремъл. На 4 октомври СБУ съобщи за поразени Су-35 и Су-34 на летище „Ханская“ в Република Адигея и уточни, че разстоянието до целта е около 500 км. Президентът Володимир Зеленски заяви на 23 юни, когато „Алфа“ отбеляза годишнината си, че на сметката на бойците ѝ са „до 20% от всички загуби на вражеската пехота“.

Публикацията за рекорда е и покана за постъпване в подразделението. СБУ завърши публикацията с призив към желаещите да се включат към „едно от най-ефективните подразделения“ и да попълнят анкета. С този призив завършва всеки месечен отчет на „Алфа“ от март насам. Месечният отчет за октомври ще покаже дали седмичният брой от 3198 е единичен връх, или подразделението се връща към пролетните над 10 000 на месец. По досегашния ритъм СБУ публикува месечния отчет в дните от 6-17 число след края на отчетния период.

Поименни списъци на близо 8800 загинали и изчезнали от руската 36-а армия

Президентът Владимир Путин връчва медал „Златна звезда“ на генерал-майор Александър Майданкин, командващ 36-а гвардейска общовойскова армия, Източен военен окръг. 📸 Снимка: Alexei Nikolsky / RIA Novosti

🇷🇺🪦 Близо 8800 военнослужещи от 36-а гвардейска общовойскова армия на Източния военен окръг се водят загинали или безследно изчезнали в два поименни списъка, публикувани от Telegram канала „НЕ ЖДИ хорошие новости“ в периода 22-26 октомври. Особено тежка изглежда картината при 37-а отделна гвардейска мотострелкова бригада: само за нея списъците включват повече загуби от целия ѝ щат. Таблицата на загиналите наброява 4875 души, а тази на изчезналите – 4087. Според сметките на авторите 172 лица са били в двете: първо са водени като изчезнали, а по-късно като загинали.

Според „НЕ ЖДИ“ списъците са предадени от офицер от командването на „Восток“, една от групировките, в които са организирани руските военни операции в Украйна. Каналът не уточнява своя източник. „НЕ ЖДИ хорошие новости“ е създаден през януари 2024 г. Има 99 хил. абонати и представлява част от мрежата „НЕ ЖДИ меня из Украины“, която от март 2022 г. публикува данни за загинали и пленени руски военнослужещи и се представя като „най-голямата база на руски военни, убити или пленени във войната в Украйна“. Двата канала събират и жалби на руски военни и техните близки срещу командирите. Към 26 октомври нито една медия не е потвърдила самостоятелно списъците.

36-а армия има щаб в Улан Уде, столица на Република Бурятия в Далечния изток. Част е от Източния военен окръг. Основните ѝ съединения са 37-а бригада, базирана в Кяхта на границата с Монголия, и 5-а отделна гвардейска танкова бригада от Улан Уде. Към тях публикацията причислява и 1461-ви мотострелкови полк.

Регистърът на загиналите е таблица, която съдържа подразделение, звание, собствено, бащино и фамилно име и личен номер на всеки военнослужещ, но не и дати на смъртта. Според регистъра най-много жертви има 37-а бригада – 2885. Следват 5-а танкова бригада с 1270 и 1461-ви полк с 574. В таблицата с безследно изчезнали, в която всеки запис е придружен от дата, същите три части имат съответно 2197, 939 и 941 души. Останалите около 150 убити са от по-малки подразделения на армията: щурмов и мотострелкови батальон, артилерийска бригада и артилерийски полк, рота със специално предназначение, инженерно-сапьорен полк и батальон за безпилотни системи.

Frontline Monitor свали и преброи двете таблици. Редовете са точно 4875 и 4087, а разпределението по части съвпада с публикуваните цифри с незначителна разлика от няколко записа. При съпоставка по пълно име в двете таблици се повтарят имената на 184 души от една и съща част, малко повече от онези 172 души, които бяха посочени от авторите. Част от разликата вероятно идва от съименници, които не могат да бъдат разграничени без дата на раждане. В регистъра на загиналите 47 записа съдържат личен номер, който се среща и при друг запис. Това е под 1% от всички записи, така че мащабът не се променя.

Таблицата на загиналите издържа и при сравнение с независим източник. Близо половината записи от нея (2376 от 4875) се откриват по пълно име в поименната база на независимото руско издание „Медиазона“ и руската служба на BBC, която към 23 октомври включва 283 000 убити руски военнослужещи, установени с открити източници. При изчезналите съвпаденията са едва 12,8%, а хората със същите имена в базата са от различни краища на Русия, което показва, че повечето от тях са съименници.

Разликата се откроява най-ясно по регионите. В случайна извадка от 300 съвпадения с имена, които се срещат в базата само веднъж, 158 души са от Бурятия. Заедно със Забайкалския край, Якутия, Иркутска област и останалите региони в Далечния изток те възлизат на 85% от извадката. В цялата база данни на „Медиазона“ Бурятия е около 2%. Почти всички от извадката (294 от 300) са загинали от 2023 г. насам, което съвпада с периода, посочен от авторите. Разпределението по звания е сходно с това в базата. Две трети от загиналите в списъка са редници, а офицерите са 85, т.е. под 2%. Към 23 октомври офицерите от армията и другите силови структури, попаднали в базата данни на „Медиазона“, възлизат на малко повече от 7900 от общо 283 000, около 2,8%.

Сверката потвърждава района и мащаба, но не всеки отделен човек: щом по пълно име в базата се откриват и 12,8% от изчезналите, съименници има и сред 2376 съвпадения. Не потвърждава и частите: разделението по бригади, щатната численост и периодът остават по данните на канала. Сверяването не позволява да бъде разграничен вътрешен армейски отчет от списък, съставен от собствената база на мрежата „НЕ ЖДИ“, която според нейното описание е най-голямата от този вид.

Според сметките на автора 8790 души без повторенията са 59,4% от щата на армията, т.е. от числеността ѝ по разписание, която е 14 794 души. За 37-а бригада документите дават 5082 записа при щат от 3853 души. Дори ако всичките 172 повторения се отнесат към нея, остават поне 4910 души, около 127% от пълен щатен състав. Делът за 5-а танкова бригада е 75,7% при щат от 2917 души. За 1461-ви полк той е около 84% при щат от 1803 души.

Таблиците покриват различни периоди. Датите в таблицата на изчезналите са почти изцяло от септември 2025 до август 2026 г. Само 9 записа датират от по-ранен период, 5 от тях са от 2023 г. Последната дата е 1 септември 2026 г. Регистърът на загиналите е без дати и по думите на канала обхваща времето от началото на 2023 г. до октомври 2026 г. Процентите сравняват натрупаните за над 3 години и половина загуби с един щатен състав, затова и авторите ги пресмятат „от един пълен щатен състав“.

Изчезналите не са непременно загинали, но огромна част от случаите се случва точно това. Ако списъците и щатът са верни, загиналите и изчезналите в 37-а бригада, взети заедно, са над военнослужещи, които тя може да има паралелно, и каналът стига до извода, че личният ѝ състав „фактически се е обновил изцяло“. Списъкът на изчезналите показва и темповете. След връх от 458 души през януари 2026 г. броят им според датите в списъка спада до 294 през март, а след това нараства всеки месец до 628 през август. В редиците на 37-а бригада най-тежките месеци са юни, юли и август 2026 г. с по най-малко 250 безследно изчезнали. Извадката на „Медиазона“ подсказва какъв е съставът на попълненията: 132 от 300 са отбелязани там като доброволци, 27 като мобилизирани и 15 като вербувани от затворнически колонии. За останалите е посочен родът войски или липсват данни.

Авторите на публикацията придружиха списъка на изчезналите с данни, които не са отразени в самия него. По думите им заповеди за плащания към роднините са издадени само за 1820 от 4087-те изчезнали, около 44,5%, а според документите само 41 от изчезналите са признати за загинали. В новия регистър с жертвите вече фигурират 172 от тях.

Документите описват износването на една руска армия по име, звание и подразделение. Близо половината имена от списъка на жертвите се откриват в независимата база, а регионите в извадката показват районите около базите на 36-а армия. Разпределението по бригади, щатът и периодът засега стъпват само на данни на канала. Решаващата проверка е във времето. Самата „Медиазона“ алармира, че данните за последните месеци са най-непълни. От съвпаденията с имена, които се срещат в базата само веднъж, около 1150 са на загинали през 2025 г., а под 200 – на загинали през 2026 г., макар че в таблицата на изчезналите най-тежки месеци да са тъкмо от тази година. Ако документът наистина стига до октомври, както се настоява, броят на записите за 2026 г. трябва да се доближат до тези година по-рано, когато „Медиазона“ попълни данните за годината. Останат ли далеч под тях, списъкът обхваща по-кратко време, отколкото твърдят авторите му.

„Алфа“ на СБУ води класацията по поразени руски цели седми пореден месец

🇷🇺🎯🇺🇦 Центърът за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ) остава подразделението с най-много поразени руски цели сред украинските защитници и през септември. Това е седмият пореден месец, в който той е начело на класацията, след като я оглави през март. По данни на СБУ, публикувани на 10 октомври, за септември бойците ѝ са извадили от строя над 7600 руски военнослужещи и са поразили 6938 дрона и наземни роботизирани комплекса.

„Алфа“ е елитното бойно подразделение на СБУ и в тази война използва основно дронове от различни видове – както на фронтовата линия, така и за удари дълбоко в руския тил. Класацията се изготвя по данни на Министерството на отбраната от програмата „Армия на дроновете. Бонус“, в която се състезават всички звена на Въоръжените сили (ВСУ), Националната гвардия (НГУ), Държавна гранична служба (ДПСУ), Главно управление на разузнаването (ГУР) и Служба за сигурност на Украйна (СБУ) и т.н. Всяко поразяване се потвърждава с видеозапис в бойната система DELTA и се проверява от клъстера за отбранителни иновации Brave1. За него звеното получава бойни точки. С тях то поръчва дронове, наземни роботизирани комплекси и средства за електронна война директно от производителите през платформата Brave1 Market. До юни над 400 подразделения се бяха възползвали от платформата, а поръчаните така дронове надхвърляха 500 000.

Серията започна през март, когато тогавашният министър на отбраната Михайло Федоров постави „Алфа“ на първо място сред 5-те най-резултатни подразделения, използващи дронове. След нея се наредиха 414-а отделна бригада безпилотни системи „Птиците на Мадяр“, звеното за дронове „Феникс“ на ДПСУ, Lasar's Group на Националната гвардия и 95-а десантно-щурмова бригада на ВСУ. По този начин „Алфа“ сложи край на дългото първенство на „Птахи Мадяра“, които по собствените си отчети бяха първи 12 поредни месеца до февруари 2026 г. Името на бригадата идва от позивната „Мадяр“ на Роберт Бровди, който от юни 2025 г. командва Силите за безпилотни системи (СБС). Бригадата спечели и годишната класация за 2025 г. В нея „Алфа“ остана втора.

Първенството бе подкрепено публично и от президента Володимир Зеленски. На 23 юни, когато „Алфа“ отбеляза 32 години от своето създаване, той заяви, че на бойците ѝ се дължат „до 20% от всички загуби на вражеската пехота“. В съобщение на президентството от същия ден се посочва, че през 2026 г. лидерското място в класирането по брой поразени вражески цели подразделението „се задържа месец след месец“. На 4 август Зеленски се позова на отчета на Министерство на отбраната за изминалия юли, който слага „Алфа“ на върха.

Септемврийският отчет обхваща цялата верига, която поддържа руските части на фронта. Освен дроновете и роботизираните комплекси „Алфа“ е поразила 726 екипа, пилотиращи дронове, заедно с 2969 антени и възли за свръзка. В руския тил зад позициите отчетът изброява 2971 автомобила и 178 склада с боеприпаси и имущество. На самите позиции са поразени 1061 укрепителни съоръжения и 5 пункта за командване и контрол. От тежкото въоръжение са 39 единици бронирана техника, от които 4 танка и 35 бойни бронирани машини и 33 артилерийски системи и самоходни артилерийски установки. Към тях се добавят 16 реактивни системи за залпов огън, 26 средства за противовъздушна отбрана, 13 радарни станции и средства за електронна война и 9 плавателни съда.

Броят ликвидирани руски военнослужещи е най-високият от май месец насам. През март и април „Алфа“ отчете по над 10 000 на месец, а през май – над 8000. През юни броят спадна до 5500, а през юли и август остана около 6000. При танковете тенденцията е обратна: 4-те поразени през септември са най-малко от април насам, когато бяха 23. Броят на поразените средства за ПВО скочи до 26 спрямо 17 през август, а антените и възлите за свръзка са повече, отколкото в който и да било предишен отчет. Авиационна техника в отчета за септември няма, докато в този за юли имаше 13 самолета и вертолета, а за август – 4 единици.

Септември донесе и най-високите руски загуби за годината по украински данни. В ежедневните сводки на Генералния щаб на ВСУ за периода 1 септември-1 октомври общият брой на загубите е нараснал с 46 230 военнослужещи спрямо 42 020 през август. За същия период Министерството на отбраната отчете 33 087, поразени в програмата за бойни точки. Разликата идва от обхвата: Генералният щаб оценява всички загуби от всички видове оръжие, а министерството брои само тези, изпратени с видео като потвърждение. Спрямо този по-стеснен обхват отчетените от „Алфа“ 7600 военнослужещи отговарят на 1/4 от всички потвърдени поразявания на руски военнослужещи за септември.

Както всеки месечен отчет на СБУ от март насам, и този завършва с призив за набиране на желаещите да служат: безплатни обаждания на телефон 4444 и анкета на alfa.ssu.gov.ua. Освен престиж първото място носи и по-осезаем резултат. Колкото по-резултатно е едно звено, толкова повече бойни точки получава и толкова повече съвременно въоръжение му се полага да поръча. По този начин месечното първенство не се ограничава само в отчетите, а се превръща в дронове за следващия месец.

20 руски офицери загинаха при един ракетен удар по Донецк

🇷🇺🎯🇺🇦 Украинският ракетен удар по окупирания Донецк на 26 август вечерта е ликвидирал най-малко 20 руски офицери, 17 от тях са от щабовете на групировка войски „Център“, която провежда руските настъпателни операции в Донбас. Загиналите включват 7 полковници, 6 подполковници, 5 майора, 1 капитан и 1 старши лейтенант. Независимото руско издание „Медиазона“ публикува имена, възрасти и длъжности на убитите на 9 октомври. Според него 18 от тях са загинали в деня на удара, а още 2 по-късно от раните си. Сред известните на изданието случаи от войната това е най-голямата загуба в руските щабове от една атака.

На същата вечер окупационните власти не се споменаха никакви военни. Денис Пушилин, ръководителят на т.нар. Донецка народна република, съобщи в Telegram, че в Киевския район на град Донецк при украински удар в района на търговско-развлекателния център „Донецк Сити“ са ранени 8 цивилни: 4 мъже, 2 жени и 2 момичета. Той уточни, че ударът е нанесен с „англо-френски крилати ракети с голям обсег, изстрелвани от въздуха“ – Storm Shadow/SCALP-EG. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) посочи, че на ВВС са поразили основния и резервния команден пункт на противника, действащ по направлението, без да разкрие вида на ракетите.

Украински канали в Telegram назоваха конкретни сгради. Според Exile+ една от ракетита поразява сградата на проспект „Илич“ 97, където до началото на войната се помещават научноизследователски и промишлени институти. Каналът „КиберБорошно“ съобщи, че 6 ракети са ударили подземен паркинг за 600 автомобила под недостроен жилищен комплекс. Украински проекти, анализиращи открити източници, предполагаха, че и двата обекта са служили за командни пунктове на руските сили. Storm Shadow, крилата ракета на MBDA, е проектирана за поразяване именно на подобни цели: двустепенната ѝ бойна глава BROACH първо пробива бетона с предварителен заряд, а основният заряд се взривява вътре в конструкцията.

Списъкът показва кого е заварил ударът. 8 от загиналите са служили в щаба на Централен военен окръг. От тях 3 са полковници: Артьом Бердюгин (38 г.), шеф на отдел за планиране и координация на разузнаването; Александър Калянов (50 г.), шеф на отдел за специално разузнаване; и Сергей Легки (47 г.), заместник-шеф на войските за радиоелектронна борба. Останалите 5 офицери са подполковник от управлението на бойна подготовка и майори от артилерийското и инженерното управление и от разузнаването.

9 души са от щаба на 41-ва общовойскова армия, включително 3 полковници. Сергей Лаптев (48 г.) е шеф на оперативен отдел и заместник-началник на щаба. Василий Латишев (55 г.) ръководи щаба на ракетните войски и артилерията, а Евгений Тимкин (39 г.) оглавява инженерния отдел. От същия щаб намират смъртта си заместник-началникът на ПВО, старши офицер от оперативния отдел, началник на артилерийското разузнаване, специалист по защита на секретната информация и двама млади разузнавачи на 28 и 26 години.

Длъжностите описват ядрото на щабната работа: разузнаването, което открива целите, артилерията, която ги поразява, електронната война, инженерното осигуряване и оперативното планиране, което обединява тяхната работа в заповед. Групировка войски „Център“, която според Института за изследване на войната (ISW) отговаря за участъка от Добропиля до Новопавливка, загуби за една-единствена вечер голяма част от хората, които превръщат замисъла за настъпление в изпълним план.

Изданието установи имената по документи. „Медиазона“ разполага със списъци на личния състав на двата щаба, актуални към юли 2025 г. В списъка за щаба на Централния военен окръг (в/ч 33303) фигурират 856 души, докато в този за армейския щаб (в/ч 44424) – 206. Редакцията ги свери с регистър на наследствени дела, които нотариусите откриват след смъртта на човек, както и с други държавни регистри. Проучила е и некролозите на висши военни, публикувани през последния месец. „Медиазона“ води и поименния списък на загиналите руски военни заедно с Руската служба на BBC и екип от доброволци. Списъкът се попълва от некролози, публикации в социалните мрежи и изтекли служебни бази данни. Към 9 октомври той съдържа имената на 276 113 души, сред които над 7800 офицери.

Трима от загиналите не са от двата щаба. Полковник Андрей Крестянски (51 г.) е бил старши преподавател в Център за подготовка на ръководния състав на съединения към Министерство на отбраната. Смъртта му беше потвърдена на 8 септември от местната управа на Марксовски район в Саратовска област и проектът KIU, който документира убитите руски офицери. Датата и обстоятелствата не бяха обявени, а погребението беше насрочено за 9 септември. Още тогава в KIU допускаха, че е загинал при удара по команден пункт в Донецк на 26 август, а сега „Медиазона“ го включва сред 20-те загинали. Подполк. Денис Павлов (35 г.) е служил за последно в 15-и мотострелкови полк. Подполк. Виктор Басенко (46 г.) е бил началник на щаба на материално-техническото осигуряване на 25-а общовойскова армия.

20-те имена очертават долната граница на потенциалните загуби от удара. На 28 август украинският канал Exilenova+, който обикновено споделя първи кадри от удари на руска територия, съобщи за 27 жертви и 58 ранени. „Това са онези, които са извадени“, уточни каналът и добави, че мнозина остават под развалините. Сред тежко ранените той посочи двама генерали, един полковник и двама подполковници. Сведенията на канала не бяха потвърдени независимо.

При сравнението на списъците „Медиазона“ откри още два случая с много загинали в щаба на 41-ва армия. На 4 август 2026 г. загинаха 8 души от щаба, сред които оперативният дежурен и представители на отдела за безпилотни системи, артилерия, топографска служба, инженери и ПВО. На 8 септември 2025 г. загинаха 4 свързочници от щаба. По данни на украинското издание Militarnyi тогавашният ракетен удар е унищожил командния пункт на армията в Донецк, разположен в сграда на научно-изследователски институт.

Общият размер на загубите е тежък за един щаб. По списъка от юли 2025 г. той наброява 206 души, а общо 21 от тях са загинали при трите удара. Това възлиза на 10%. Само за 22 дни през август 2026 г. загинаха 17. Ракети поразиха местата, където щабът е работил в Донецк – на 8 септември 2025 г. и на 26 август 2026 г.

Руската армия в Украйна обаче е понасяла тежки загуби в командния състав и преди. На 30 август 2025 г. при пожар на команден пункт в Запорожка област загинаха военни от щаба на 35-а армия, а „Медиазона“ потвърди смъртта на поне 14 от тях. В поименния списък на загинали руски офицери в Украйна вече има над 7800 имена, а щабът на Централния военен окръг е загубил под 1% от 856 души личен състав.

6 седмици след удара ISW публикува доклад, който прави заключение, че руската настъпателна кампания в Донецка област за превземане на остатъка от нея до края на 2026 г. е претърпяла провал. Междувременно той описва натиска към Добропиля като мащабно руско усилие. Но значението на щаба не се измерва само с неговата щатна численост. За една вечер групировката загуби началниците на отделите за планиране на разузнаването и специално разузнаване, заместник-началника по електронна война, на инженерния отдел на армията и заместник-началника на щаба по оперативната работа. Именно изброените отдели отговарят за оформяне на решенията на командира за настъплението.

Руски военнослужещ не пусна ранен другар в землянка под наблюдението на дрон

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руски военнослужещ не пусна в землянка ранения си боен другар, опитал се да се скрие в нея от украински дрон, и го избута обратно навън заради безопасността на убежището. Тази сцена беше запечатана на видео, публикувано от 23-ти отделен мотопехотен батальон „Хортица“ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Мястото и денят на заснемането не са установени.

Дронът, заснел кадрите, е застанал над ивица от голи храсти и дървета. До ствол на дърво зее малка дупка, в който руски военнослужещ се побира само приведен. Пред отвора лежи друг руски войник в зелено яке и камуфлажен панталон. На входа е вторият военнослужещ: той се навежда над лежащия, хваща го за торса и го избутва от отвора, после се прибира в землянката. Раненият остава да лежи на земята. По-късно дронът се снижава и показва как военнослужещият в дупката зарежда автомата и го насочва към ранения войник, вероятно като заплаха, а после надзърта нагоре към камерата. През последните секунди раненият лежи по гръб до отвора. Експлозия в записа няма. Какво е съдбата на двамата след последния кадър, не е известно, но досегашната практика не очертава щастлива развръзка.

Руската и украинската пехота се движат в ивица, която украинското командване нарича зона на поражение. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Робърт Бровди, известне като с позивната си „Мадяр“, оцени дълбочината ѝ на 25 км и повече от всяка страна на фронта и уточни, че това посочва не обсега на отделни безпилотни апарати, а честотата и плътността на ударите. Говорителят на Командването на обединените сили на ВСУ Виктор Трегубов говори на 20 септември за около 20 км. Според него руската армия до голяма степен е спряла да използва танкове и друга тежка техника за щурмове и изпраща напред групи от по няколко души, а понякога поединично.

Как изглежда това за самия щурмовак, разказват руски военнослужещи. Четирима от тях заявиха пред BBC в документалния филм „The Zero Line: Inside Russia's War“ от 24 февруари, че щурмовете, които те наричат „месни“, се водят на вълни. Един от тях, представен от BBC като Дима, описва схемата по следния начин: изпращат 3 души, после още 3, при неуспех 10, после 50, докато някой пробие. По думите му при първия такъв щурм на полка му са загинали 200 души за три дни. Друг, Денис, казва, че вълните имат за цел силите на Киев да изразходят боеприпаси и дронове, за да може следващата вълна да стигне до целта.

Ранен в такава ивица трудно стига до лекар. Колко трудно е това, са измерили руските военни хирурзи. Колектив от ВМА „С. М. Киров“ и 442-ра военна клинична болница, сред чиито автори е Рустам Касимов, проследява ранените от пролетта на 2022 до есента на 2024 г. В изследването са включени 17 692 ранени, като резултатите от него са публикувани в Бюлетина на Руската военномедицинска академия през 2025 г. В позиционната фаза на войната, при която основното средство за поражение станаха дроновете, 75,5% от ранените в извадка от 5813 случая са от дронове. До хирург в предна медицинска група в препоръчителния срок от два часа са стигали само 11,6% от тежко ранените, срещу 35,4% в началото на войната. Половината от всички ранени са чакали над 6 часа и 57 минути, а в началото на войната – над 2 часа и 50 минути. Всеки четвърти тежко ранен е чакал над 10 часа и 42 минути. Авторите пишат, че евакуацията често е невъзможна или възможна само пеша и скрито.

Министерството на отбраната представя картината другояче. Според годишния доклад на Главното военно медицинско управление за 2025 г., публикуван през януари, раненият стига до болница за не повече от денонощие, а началникът на управлението Дмитрий Тришкин твърди, че от постъпилите в болница умират 0,5%. И срокът до болницата, и смъртността от 0,5% обхващат само достигналите до нея. Измерването на хирурзите е занижено заради начина, по който е направено: онези, които не са стигнали до хирург, не са включени в него. Самите автори свързват спада на дела на тежко ранените на етапа на хирургичната помощ с трудната им евакуация, а изследването свършва едва през есента на 2024 г. За тези две години, изминали оттогава насам, употребата на дронове нарасна допълнително.

По данни на Генералния щаб на ВСУ руските загуби през септември са 46 230 души, най-високият месечен брой за 2026 г. Според оценка на Института за изследване на войната (ISW), въпреки най-тежките загуби за годината през септември руската армия вероятно не е завоювала територия, а системата за попълване на личен състав набира все по-малко военнослужещи, които от месеци не покриват загубите.

291-ви полк пълни бюлетини за „Единна Русия“ с имената на убити войници

🗳️🇷🇺 Щабни офицери от руския 291-ви мотострелкови полк попълват бюлетини за „Единна Русия“ от името на убити и безследно изчезнали свои военнослужещи и ги предават в избирателни участъци в окупираните Мелитопол, Бердянск и Токмак. Това съобщи партизанското движение „АТЕШ“ на своя канал в Telegram на 11 септември 2026 г. в публикация, озаглавена с препратка към Гогол – „Мъртви души“.

В едноименния роман Чичиков изкупува починали крепостни, които все още фигурират в списъците от последното преброяване. Според движението полкът е получил негласно указание да осигури определен брой гласове за управляващата партия при предсрочното гласуване за Държавната дума, а наличният жив личен състав не достига за зададената квота заради понесените загуби.

Описаният от „АТЕШ“ механизъм е административно прост. Според движението канцелариите и щабът на полка „нарочно забавят официалното оформяне на документите за смърт“ и признаване на военнослужещи за безследно изчезнали, така че убитите продължават да фигурират в списъците на частта като действащи военнослужещи. След това щабни офицери попълват бюлетини от тяхно име и ги откарват във въпросните три града. Движението назовава трима военнослужещи, от чието име според неговите данни продължава да се гласува: разузнавача Замир Кажаров, командира на танк старши сержант Валентин Александров и стрелеца ефрейтор Валерий Карпенко. Докато това продължава, семействата им месеци наред не могат да получат нито официално потвърждение за смъртта, нито полагащото им се обезщетение. „АТЕШ“ твърди още, че 291-ви едва ли е единствената част, в която се прилага подобна практика.

„АТЕШ“ е украинско-кримскотатарско подземно движение, което от 2022 г. публикува сведения от свои агенти в руските военни части и в окупираните области. То е страна във войната и много от твърденията му не могат да бъдат независимо проверени. Към 11 септември няма потвърждение на конкретната схема от друго място, а Министерство на отбраната и Централна избирателна комисия (ЦИК) на Руската федерация не са коментирали публикацията.

Независимо могат да бъдат проверени част от обстоятелствата около твърдението. 291-ви гвардейски мотострелкови полк, войскова част 65384, влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия на 58-ма армия и е с гарнизон в Борзой, Чечения. От 2022 г. частта воюва на Запорожкото и Мариуполското направление, а украинското военно разузнаване (ГУР) поддържа публичен списък на командния ѝ състав.

Изборите за Държавната дума са насрочени за 18–20 септември. Разпределят се 450 места – половината по едномандатни окръзи и половината по партийни листи – и за първи път в тях гласуват жителите на окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Окупираната част на Запорожка област е обособена в един едномандатен окръг, № 93, в който „Единна Русия“ издига Алексей Тихомиров, бивш чиновник от кримската администрация.

ЦИК насрочи предсрочното гласуване за военнослужещите в зоната на активни бойни действия за периода 30 август – 17 септември. В самата Запорожка област, според местното издание „РИА-Мелитопол“, първи са гласували военните между 1 и 10 септември, а жителите на селата гласуват от 10 до 17 септември. „АТЕШ“ посочва 29 август като начало. По думите на председателката на ЦИК Ела Памфилова гласуването на военнослужещите в зоната на войната се провежда „във временни избирателни участъци, създадени на територията на войсковите части“.

Твърдението за предварително зададен брой гласове се вписва в по-широките сведения за натиск върху регионалните администрации да осигурят висока активност и силен резултат за управляващата партия, но само по себе си не потвърждава обвинението срещу 291-ви полк. The Moscow Times писа още на 2 юли, че регионалните власти са получили инструкции да осигурят висока избирателна активност и мнозинство за „Единна Русия“, а ЦИК си поставя за цел активност 50%. Рейтингът на партията според държавния ВЦИОМ е около 34% срещу около 40% през 2022 г.; независими оценки, цитирани от изданието, дават около 16%. Партията държи 321 от 450-те места и се очаква да ги запази.

Ако описаният от „АТЕШ“ механизъм реално съществува, организацията на гласуването във военна част би могла да го улесни: участъкът е временен и се намира на територията на самата част, а щабът разполага с данните за личния състав. Именно върху това стъпва логиката на обвинението – че хора, които все още фигурират административно като действащи военнослужещи, могат да останат и в основата на изборните списъци. Кой от тях действително е жив, е информация, с която на първо място разполага самата част.

Твърдението на „АТЕШ“ се наслагва върху практика, документирана далеч преди тези избори. Разследване на „Важние истории“ от 28 юли 2025 г. установи, че поне 25 руски части в 11 области отчитат изчезнали в бой военнослужещи като самоволно напуснали частта. При такъв статут семейството изгубва правото на еднократното обезщетение от най-малко 5 милиона рубли. Командир на част е цитиран с думите: „имаме негласна заповед да водим онези [набраните от затворите] като самоволно напуснали, докато няма тяло“.

По изчисления на „Медиазона“, цитирани от „Настоящее время“ през февруари 2026 г., за три години война руските съдилища са получили над 111 000 иска за признаване на военнослужещи за загинали и безследно изчезнали. Роднините имат право да поискат обявяване на смъртта поне шест месеца след като е обявен за изчезнал. Правозащитникът Сергей Кривенко от „Гражданин. Армия. Право“ обяснява забавянията с лоша отчетност в частите, нежелание на командирите да носят отговорност и невъзможност да бъдат прибрани телата. Пред „Важние истории“ той допуска и друго – че самите негласни разпореждания за статута на изчезналите може да произтичат от натиска върху частите да покриват зададените отчетни показатели. Логиката на квотите и показателите, с други думи, не се появява за първи път с изборите: според тази оценка тя влияе и върху начина, по който частите отчитат загубите си.

Тази съпоставка обяснява защо описаният от „АТЕШ“ механизъм е вътрешно правдоподобен, но не замества независимо потвърждение. Ако обвинението е вярно, схемата не би изисквала изцяло нов вид злоупотреба, а използване за втора цел на вече съществуваща административна практика. Забавянето на официалното оформяне на смъртта и без избори може да носи полза на командването, като намалява отчетените пред висшестоящите загуби и отлага изплащането на обезщетения. По време на предсрочното гласуване същото административно забавяне би могло да остави починал военнослужещ и в масивите, върху които се изготвят изборните списъци. И в двата случая щабът би имал стимул списъкът да остане по-дълъг от строя.

Има обаче и по-просто обяснение. „АТЕШ“ води информационна кампания срещу руското присъствие и срещу легитимността на изборите в окупираните територии, а назоваването на три конкретни имена без публикуван документ придава на твърдението конкретност, без само по себе си да го доказва. Двете хипотези не се изключват: възможно е движението едновременно да води информационна кампания и да публикува достоверни сведения. Наличието на административен стимул и вече документирани проблеми с отчитането на изчезнали военнослужещи правят описания механизъм възможен, но не доказват, че той действително е приложен в 291-ви полк.

Политическото значение на вота надхвърля разпределянето на 450 места. Още на 11 август украинският президент Володимир Зеленски, цитира доклад на началника на ГУР Олег Иващенко, според когото руски вътрешни документи потвърждават подготовка за мобилизация „за есента, веднага след имитацията на парламентарни избори“ – с няколкостотин хиляди души до края на годината и още толкова догодина. Според ГУР гласуването трябва да създаде усещане за обществена подкрепа за войната, тъй като всички допуснати до изборите партии са против преговори.

Два Су-35С се сблъскаха над Курска област, един пилот загина

🇷🇺✈️ Два руски изтребителя Су-35С се сблъскаха във въздушното пространство на Курска област тази вечер, при което единият пилот загина, а другият беше ранен след успешно катапултиране. Първи за инцидентът съобщи авторитетният канал Fighterbomber в Telegram, чийто автор е бившият пилот Иля Туманов, който има тесни контакти в руската бойна авиация и по правило съобщава за нейни загуби преди Министерство на отбраната. Същото малко по-късно обяви и военният кореспондент Юрий Котенок, според когото точните обстоятелства все още не са известни. Съдбата на пилотите беше осветлена от Telegram канала на офицера Алексей Земцов и местното издание „Пепел. Курск“.

Най-сигурното известно обстоятелство относно втория самолет е успешното катапултиране на пилота му, което прави загубата на машината твърде вероятна. За първия няма съобщение за кацане, а за пилота му е съобщено, че е загинал. Взети заедно, сведенията оставят малко място за развръзка, различна от загубата и на двата изтребителя, макар нито един от източниците да не го заявява дословно. Руското Министерство на отбраната не е потвърдило дори самото произшествие, а името на загиналия не е обявено. За оцелелия се знае само, че е настанен в болница. Ведомството не публикува данни за загубите на летателен състав, а нито Туманов, нито Котенок уточниха конкретната част, към която са принадлежали самолетите, или имена на пилотите.

Именно тук се откроява разликата от другата докладвана загуба на Су-35, който беше свален от украински F-16 на 8 юли. Тогава Туманов призна загубата на самолета, но уточни, че всички са живи и здрави: пилотът беше спасен. Онзи епизод струва на руските въздушно-космически сили един изтребител, но без загуба на пилота. Според наличните сведения днешният инцидент над Курска област е довел до загубата на два броя Су-35, един загинал и един ранен пилот.

Мащабът на случая става по-ясен, когато загубата се сравни с темпа на доставките. По оценка на полския портал Defence24 от 3 септември руските въздушно-космически сили са получили 14 нови бойни самолета през първите 8 месеца на годината: Су-35С – 6, Су-57 – 4, Су-30СМ2 – 2 и Су-34 – 2. Загубите за периода са поне 8 самолета – долна граница, но не и окончателна сметка. Това включва един Су-57, три Су-34 и по един Су-30 и Су-35. Далечната авиация е загубила още един Ту-95 и един Ту-22М, а други два самолета са получили повреди с различна тежест.

Оттук идва и по-същественият ефект от сблъсъка. За първите осем месеца Defence24 отчита един загубен Су-35 – този, свален от украински F-16 на 8 юли. Днешният инцидент над руска територия добавя още два наведнъж. Като брой това е еквивалент на 1/3 от всички Су-35С, доставени досега през годината – загуба, настъпила без Украйна да изразходва нито една ракета или дрон.

Су-35С е активно използван боен самолет. Производителят го описва като изтребител от поколение 4++, а остава сред най-способните серийно произвеждани машини на руската тактическа авиация. Има радарна станция „Ирбис“ с пасивна фазирана антенна решетка за откриване на цели на голямо разстояние – и може да използва ракети въздух-въздух Р-37М с обявен обсег до 300 кm. Ролята му във войната срещу Украйна е двойна: Су-35С прикрива фронтовите бомбардировачи Су-34, докато те използват управляеми планиращи бомби за нанасяне на удари по украински позиции и градове в близкия тил, докато участва в прехващането на украински дронове и крилати ракети. Курска област е един от районите, в които тези задачи имат пряко оперативно значение – тя граничи със Сумска област и през нея преминават маршрути към този участък от фронта.

Загубата на два изтребителя сама по себе си надали ще промени въздушната обстановка в района. Няма и основание да се очаква ударите с планиращи бомби да спрат заради едно произшествие или прикритието на Су-34 да спре. Руският изтребителен парк е достатъчно голям, за да компенсира краткосрочно такава загуба. По-видимият ефект е върху баланса между загуби и нови попълнения, а не над непосредствената способност за провеждане на бойни полети – и той се вижда най-добре, когато загубите се съпоставят с темпа на новите доставки.

Около самото произшествие вече се оформя и версия за причината. Каналът на Земцов, който съобщи за смъртта на пилота, косвено приписа вината на Украйна с думите, че украинците ще отговарят за случилото се, без да представи доказателства за участието им. Киев не е поемал отговорност. Нищо в съобщенията на руските канали не сочи към външно въздействие: Туманов говори за сблъсък и за изясняване на причините, а не за свалени самолети. Твърдението няма опора в наличните данни и не се повтаря от другите цитирани канали.

Украински удари по руската бойна авиация през последните седмици действително има, но тези случаи са срещу самолети на земята и украинската страна публично е съобщила резултатите от тях. На 2 септември Генералният щаб съобщи за поразяването на две цели: МиГ-29 в авиобаза Милерово в Ростовска област на 27 август и вертолет Ка-27 в авиобаза Ейск в Краснодарски край на 30 август. И при двата случая изминаха дни между удара и официалното съобщение. Най-далечният от обявените случаи беше на 25 април, когато Силите за безпилотни системи (СБС) начело с Роберт Бровди заявиха, че са поразили четири самолета на летище Шагол в Челябинска област: два Су-57, един Су-34 и още един самолет от неуточнена модификация на серията Су. Летището се намира отвъд Урал, на около 1700 км от украинската граница. Според оценките тогава един Су-34 струва между 35 и 50 млн. долара, а един Су-57 – между 100 и 120 млн. NV публикува спътникови снимки в подкрепа на украинското твърдение. Русия не го коментира тогава, както не коментира и сегашния сблъсък.

Предприятието в Комсомолск на Амур продължава да предава Су-35С на партиди. 6 доставени машини за 8 месеца сочат, че производството продължава въпреки санкциите. Въпреки това цялостната картина не е толкова благоприятна: Defence24 отчита общо 14 нови бойни самолета за първите 8 месеца на годината и прави сравнение, че в предишни периоди обемът годишни доставки е достигал до 30 броя. При по-бавен темп на попълване небойните загуби престават да бъдат счетоводна подробност, защото намаляват този ограничен резерв от нови самолети, който трябва да компенсира и бойните загуби.

Анализ: Оценката от 2,5 милиона украински жертви е аритметично невъзможна

🇷🇺⚔️🇺🇦 Заместник-началникът на Главното военно-политическо управление на руските въоръжени сили и командир на специалните части „Ахмат“ генерал-лейтенант Апти Алаудинов заяви пред ТАСС на 7 август, че загубите на украинската армия от началото на войната наближават 2,5 милиона души. Четири месеца по-рано пред същата агенция той използва цифрата „около 2 милиона“. Разликата в двете му изказвания е първото място, където сметката се разпада: половин милион души в рамките на едно лято прави средно по около 4100 души дневно, при положение че Украйна мобилизира около 1000 души на ден.

Според хронологията на Алаудинов излиза, че украинската войска губи четири пъти повече хора, отколкото попълва. Подобен нетен отлив от около 3100 души дневно би изпразнил цял състав от 880 000 души за по-малко от 10 месеца. Вместо това числеността на армията остава на същото ниво вече втора поредна година, фронтовата линия е почти статична, а руската армия е неспособна да извърши смислен пробив, като вместо това нейните завоевания се ограничават до отделни села.

Същото важи и за средния темп на загубите, разпределен за целия период на войната. От 24 февруари 2022 г. до 7 август 2026 г. са изминали 1625 дни; 2,5 млн. загинали за това време правят около 1540 души дневно. Това съответства на цялата щатна численост на украинската армия отпреди инвазията, заличавана на всеки 170 дни – или близо 10 пъти от началото на нахлуването. Армия, която понася подобни загуби, не може да удържа фронтовата линия, нито да ротира частите си.

Кумулативната сметка е още по-неумолима. Преди инвазията щатната численост на Въоръжените сили на Украйна беше 261 000 души. От февруари 2022 г. до пролетта на 2026 г. Киев е мобилизирал повече от 1,3 млн. души, при месечен поток от порядъка на 30 000 според президента Володимир Зеленски. Ако съберем щатния състав отпреди войната с мобилизираните и добавим доброволци и военнослужещи на договор, то излиза, че през униформата на Силите за отбрана за целия период са преминали под 2 млн. души. Цифрата, заявена от Алаудинов, изисква армията да е погребала повече хора, отколкото изобщо е приела в редовете си.

Изчислена по друг начин, същата сметка показва докъде се простират границите на възможното. Днес под оръжие стоят между 730 000 и 880 000 души в зависимост от обхвата на броенето, а по-високата стойност е публичната оценка на Зеленски от януари 2025 г. Ако през системата са преминали под 2 млн, то всички напуснали редовете по каквато и да е причина – загинали, изчезнали, пленени, освободени по медицински причини, уволнени поради възраст или дезертирали – са общо под 1,3 млн. души. Смъртта изобщо не може да е водеща или единствена причина в списъка. Само през първите 10 месеца на 2025 г. прокуратурата на Киев е регистрирала над 161 000 производства за самоволно напускане на частта, което е близо 4 пъти над миналата година, а сборът с дезертьорството за цялата война надхвърля 290 000 души. От декември 2025 г. Офисът на главния прокурор ограничи публичния достъп до тази статистика. Част от тези хора се завръщат: през юни Министерството на отбраната откри 100-дневен срок за доброволно завръщане. Дори и така тази категория е сравнима по обем с всяка друга причина за напускане на службата.

Министерство на отбраната на Руската федерация също не потвърждава цифрата на Алаудинов. Изданието „Верстка“ сумира ежедневните сводки на ведомството за 4 години и половина война и изчисли малко над 1,3 млн. „унищожени“ украински военнослужещи към 24 февруари 2026 г. При обявявания оттогава темп от около 1400 души дневно общият сбор достига около 1 млн и половина в началото на август. Твърдението на Алаудинов надхвърля с цял милион данните на собствената му институция. Впрочем същите сводки отчитат и 670 свалени украински самолета – повече от всичко, с което авиацията на Украйна някога е разполагала.

5 отделни независими източника водят статистика за украинските жертви и нито един не се доближава до този порядък. Проектът UALosses, който събира поименно загиналите по некролози и публични съобщения, към 21 юни 2026 г. е установил 103 418 имена на убити и още 97 938 души, водени за безследно изчезнали. Единният регистър на изчезналите при особени обстоятелства съдържа повече от 90 000 военни и цивилни. Министерство по въпросите на ветераните е присъдило статут на участник в бойни действия 770 000 пъти между 2022 г. и септември 2025 г. (12 871 през 2022 г., 324 018 през 2023 г., 267 263 през 2024 г. и 165 933 за първите девет месеца на 2025 г.). Координационният щаб е върнал 9606 души от плен, а Русия е предала около 25 000 тела в общо 65 обмена до април 2026 г. За да е вярна цифрата, заявена от чеченския генерал, поименният проект трябва да е пропуснал 96% от смъртните случаи в страна с работещ интернет, свободна преса и публични погребения.

Дори най-широкото възможно тълкуване на украинските регистри не би могло да промени мащабите. Ако всеки един безследно изчезнал бъде приравнен към загинал, сборът на установените имена и изчезналите прави малко над 201 000 души – т.е. под 1/12 от заявеното.

Самият Алаудинов предложи проверката, обезсилваща напълно неговото твърдение. В друга част от същия разговор той заяви, че Киев криел цифрата, защото не иска да плаща обезщетения. Държавата изплаща по 15 млн гривни на семейството на всеки загинал военнослужещ. Умножено по 2,5 млн, това прави 37,5 трлн. гривни. Само за сравнение, целият държавен бюджет на Украйна за 2026 г. предвижда разход от 4,781 трлн. гривни, от които 2,805 трлн. са за отбрана и сигурност. Дори само първата вноска от 3 млн. гривни, която се превежда веднага след установяването на смъртта, би струвала 7,5 трлн. гривни – това са разходите в целия държавен бюджет за година и половина, които биха преминали през банковата система и Пенсионния фонд и няма как да останат незабелязани.

Дори най-свободното тълкуване не спасява това твърдение. Ако понятието „загуби“ в руския военен речник обхваща убити и ранени накуп, а не само загинали, съотношението между тях според оценките на CSIS би дало при такъв сбор най-много около 580 000 убити. Това пак прави до 8,7 трлн. гривни задължение за обезщетения – почти два годишни бюджета. Самият Алаудинов обаче говори за тела, за експертизи и за „тотално унищожаване на мъжкото население на Украйна“, което категорично поставя неговата цифра в графата на загиналите, а не на ранените.

Демографските данни затварят въпроса окончателно. През 2025 г. Министерство на правосъдието на Украйна е регистрирало 485 300 смъртни случая от всички причини (мъже, жени и деца – от старост, болести, инциденти и война) срещу 168 778 раждания. Разпределени равномерно, 2,5 млн убити за 1625 дни бойни действия правят около 562 000 мъртви военни годишно. Тази хипотеза изисква да има повече загинали мъже в униформа, отколкото страната изобщо е издала смъртни актове за цялото си население, и то при функционираща система за гражданска регистрация, която продължава да публикува данните си.

Подобен мащаб няма прецедент дори там, където историята обикновено предлага съпоставка. Съветският съюз мобилизира 34,5 млн души през Втората световна война и записва 11,4 млн безвъзвратни загуби или един на всеки трима преминали през казармата. Приложена към Украйна, оценката на Алаудинов изисква коефициент над 125%: повече мъртви, отколкото изобщо са облекли униформа.

Огледалният поглед към руската страна също не съвпада. В своя оценка от 27 януари 2026 г. CSIS изчисли, че Украйна има от 500 000 до 600 000 ранени и между 100 000 и 140 000 убити до края на 2025 г., срещу около 1,2 млн руски жертви (от които 275 000 до 325 000 загинали). Това прави съотношение от 2:1 до 2,5:1 в украинска полза. Твърдението на Алаудинов изисква то да се обърне и да стане над 8:1 в обратна посока – и то в полза на нападащата страна, която напредва през открит терен срещу подготвена отбрана.

Произходът на въпросната цифра може да се проследи стъпка по стъпка. Тя тръгва от ежедневните сводки на руското военно ведомство, които не подлежат на външна проверка и се позовават единствено на себе си, минава през закръгляне нагоре и получава „външно потвърждение“ по обиколен път. В края на юни шведски коментатор на име Ларс Берн заяви по Swebb TV, че украинската страна може да е загубила около 2,4 млн. войници, позовавайки се на уж хакнати вътрешни бази данни на Силите за отбрана на Украйна. По-късно обаче той уточни, че няма достоверни сведения и не може да гарантира произхода им. Месец и половина по-късно същият мащаб се връща в руския ефир, но вече като официална оценка на действащ генерал.

Институцията зад изказването олицетворява целта му. Главното военно-политическо управление по устав отговаря за морално-политическото и психологическото състояние на силите и за информационна защита на личния състав от въздействието на противника. Продуктът му се измерва по ефекта върху собствената аудитория, а не по неговата проверимост. Оттам идва и характерът на аргументите: Алаудинов не стъпва на разузнавателна методика, а на приписано поведение, твърдейки, че Украйна погребва предадени тела без експертиза и не ги връща на близките. В същото време Министерството на вътрешните работи на Украйна описва точно обратната процедура – репатрираните тела минават през задължителна съдебномедицинска и ДНК идентификация, преди да бъдат предадени на семействата.

Реално потвърденото знание за украинските жертви е значително по-скромно и еднакво неудобно както за Москва, така и за Киев. Зеленски посочи 55 000 убити в интервю за France 2 през февруари 2026 г., което е под броя на поименно установените и представлява официална долна граница, а не пълна оценка. Реалната неизвестна остава в графата на изчезналите – близо 98 000 души, чиято съдба ще реши дали окончателната цифра ще спре около 150 000, или ще надхвърли 200 000. Диапазонът на CSIS е най-солидно обоснованата външна оценка, а горният му край, обновен към август 2026 г., е около 1/17 от заявеното от Алаудинов.

Жертви в такъв мащаб биха оставили следи, които е възможно да бъдат скрити: рязък скок в плащанията по отчетите на Пенсионния фонд, необяснима свръхвисока смъртност сред мъжете в регистри за гражданско състояние, срив в плътността на фронтовата линия и пълно спиране на ротациите. Актовете за гражданско състояние за 2025 г. не показват такива нива, а числеността на украинските въоръжени сили не е рухнала. Единственото реално движение в посока увеличение би могло да дойде от трансфер на лица от регистъра на изчезналите към графата „загинал“, което би вдигнало общия сбор към 200 000 души. Между 200 000 и 2,5 млн обаче не стои спор за методология, а разлика от над 10 пъти.

Скелети в горската ивица: Русия обявява мъртвите си през съда

🇷🇺🪦⚖️ Артилерист от бригада „Помста“ на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) засне горска ивица, в която телата на десетки руски пехотинци са се разложили до скелети по земята, без да са прибрани от никого. Кадрите бяха публикувани в официалната Facebook страница на самата част, която официално се води 3-и граничен отряд „Полковник Евгений Пикус“. Авторът на видеото с позивна „Абонент“ служи в артилерийското ѝ звено „Unit-A“.

Записът минава по протежение на ивицата и картината в него не се сменя. Измежду дъбовата шума стоят тактически жилетки, пълнители и оръжие; пръстта на места е овъглена; човешки череп е оголен и лежи на открито, сред разпилени кости. „На всеки два метра – ликвидиран окупатор“, гласи текстът под видеото. Тяло, изоставено на открито, стига до това състояние не за дни, т.е. хората в тази ивица са паднали много преди камерата да мине покрай тях.

Бригадата не уточнява къде точно е заснето видеото. „Помста“ беше сформирана на 30 януари 2024 г. на основата на Луганския пограничен отряд и влезе в „Гвардията на настъплението“, проекта на украинското Министерство на вътрешните работи, който преформатира погранични и полицейски отряди в щурмови бригади. Тя държи Купянското направление, а по нейната собствена оценка от края на май врагът държи висок темп на настъпателните действия в района и се цели в логистични възли около Купянск и Купянск-Възловий.

Че мъртвите остават там, където са паднали, има физическа причина и тя важи за двете страни. Плътността на FPV дроновете превърна фронтовата линия в зона, в която всяко движение се вижда и се удря; украински военнослужещи описват сива зона от порядъка на 20 км и евакуация на ранен, отнемаща от 3-7 денонощия до месец. В началото на 2026 г. тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски постави задача на войските да прехвърлят изнасянето от огневата зона към наземни роботизирани платформи. Там, където изнасянето на живия изглежда така, изнасянето на загиналия просто не се случва.

Отвъд тази обща причина обаче стои разлика, която личи в руската статистика. „Медуза“ и „Медиазона“ публикуваха на 9 май 2026 г. съвместна оценка: до края на 2025 г. в Украйна са загинали около 352 000 руски войници. Около 261 000 от тях минават по обичайния граждански ред, т.е. през смъртен акт и дело за наследство. Останалите близо 90 000 са били признати за умрели или за безследно изчезнали от съд.

Другата половина на сметката е поименната. Списъкът, който „Медиазона“ води заедно с руската служба на Би Би Си и екип доброволци, съдържаше към 9 май 2026 г. над 217 000 имена, при това за период с четири месеца по-дълъг от обхванатия в оценката. Значи най-малко 135 000 от убитите до края на 2025 г. оставят статистическа следа в наследствените дела и съдебните регистри, но нямат нито име, нито гроб.

Съдът работи там, където го няма тялото. През 2024 и 2025 г. руските съдилища са приели 86 500 иска над предвоенното равнище за признаване на военнослужещ за изчезнал или умрял; след изчистване на всички дубликати и отхвърлени остават 72 800 производства. От 3800 прегледани решения 85% искат човекът да бъде обявен направо за умрял, а не за изчезнал. Роднините не търсят статут, който да задържи надеждата. Търсят документ.

Причината е счетоводна. По указ №98 на руския президент от 5 март 2022 г. смърт на военнослужещ носи на семейството еднократни 5 милиона рубли; изчезването не носи нищо, докато съдът не се произнесе. По съкратения ред човек се признава за безследно изчезнал шест месеца след изчезването си и може да бъде обявен за умрял най-рано три месеца по-късно, тоест девет месеца минават, преди изобщо да се стигне до изплащане. И този период не гарантира нищо. Радио Свобода описа как осиновители и настойници на убити войници от няколко руски области са загубили делата си, защото според съдиите вече им е била изплатена издръжка за детето и затова нямат право на обезщетението за смъртта му.

Механизмът има и външен израз. През юни 2025 г. министърът на вътрешните работи Игор Клименко заяви, че при репатриациите руската страна смесва тела на свои военнослужещи с украински, и допусна, че така се избягват изплащания. Обмените продължават: на 16 май 2026 г. Украйна прие 528 тела, на 16 юли още 501, а към средата на април върнатите от началото на пълномащабната война украински загинали доближават 25 000 при 65 обмена.

За своите Киев поддържа отделен механизъм. „Евакуация 200“, известна още като „Черно лале“, тръгва като доброволческа мисия и от есента на 2014 г. работи като проект на Министерството на отбраната: издирва, изнася и разпознава телата, като от всяко се взема ДНК проба и се сверява с материал от роднини. Украйна води Единен регистър на изчезналите при особени обстоятелства, в който към края на 2025 г. фигурират над 80 000 души, военни и цивилни. На 27 юни 2026 г. омбудсманите на двете страни размениха обширни списъци на изчезнали военнослужещи, а Украинският Червен кръст е обработил близо 185 000 първични заявки за издирване.

Числата от двете страни не показват коя армия губи повече хора. Показват какво прави държавата с тях. Украинската система е бавна, задръстена и мъчителна за семействата, но е построена да върне име на всяко тяло. Руската решава същата задача в съдебна зала и без тялото.

Алтернативното обяснение е материално и не бива да се подминава: дроновете, които спират евакуацията на едната страна, спират евакуацията и на другата, а щурмова група не се връща за загиналите си, защото на връщане я чакат същите FPV дронове. Тази причина е реална и покрива част от случаите, но не обяснява съдебната крива. Изчезналият без тяло излиза по-евтин от убития с тяло с точно 5 млн рубли и 9-месечна отсрочка, а през 2024 и 2025 г. руски семейства заведоха 86 500 дела, за да преодолеят тази разлика.

Руски региони таксуват бизнеса по 100 хиляди рубли за неизпратен войник.

🇷🇺💰 Руските региони започнаха да събират данък от предприятията за правото да не изпращат свои работници на бойното поле в Украйна. Това става ясно от вътрешен документ от Муйския район на Република Бурятия, озаглавен „План за подбор на кандидати за военна служба по договор“, който задължава всяко предприятие да осигури конкретен брой хора за фронта, а квотата се изчислява спрямо общия щат и броя на мъжете на възраст между 20 и 60 години. Работодател, който не иска да изпрати свои служители, може да ги откупи: сключва договор за „подбор на кандидати за СВО“ срещу 100 000 рубли (около 1100 долара) на човек.

Числата в самия план показват колко сериозна е пропастта между търсене и предлагане. През 2025 г. предприятията в Муйския район е трябвало да изпратят 37 души, но договор подписват едва 13. Въпреки това за 2026 г. квотата е вдигната на 61 – почти двойно повече спрямо неизпълнената година преди това. Това видимо разминаване издава логиката на цялата система: бройката не отразява колко хора реално са склонни да заминат, а се спуска отгоре като план, който фирмите са задължени да покрият. По думите на източник, близък до администрацията на републиката, схемата действа не само в Бурятия, а в цяла Русия – централната власт задава квоти, а местните власти разпределят задълженията по предприятия.

Наличието на този механизъм е потвърдено и от предприемач от Сибир. По думите му, първоначално от него са изисквали да праща на фронта по двама души месечно, заплашвайки го с проверки в случай на отказ. Сега вместо това го карат да плаща по 450 000 рубли (близо 5000 долара) за всеки „недостигащ“ войник по договор. Разликата между обявените 100 000 в бурятския документ и наложените 450 000 в Сибир очертава не фиксирана такса, а същински пазар за откупуване, чиято цена нараства паралелно с натиска върху местната власт да изпълни норматива.

Изискванията не подминават и държавния сектор. Районните болници в Бурятия са длъжни да отделят по двама медици за фронта, въпреки че републиката вече страда от сериозен недостиг на лекари. Планът за набиране на хора тежи еднакво за частни фирми и бюджетни учреждения, без да отчита дали изтеглянето на кадри няма да срине самите услуги, които институцията трябва да предоставя.

Картината се усложнява още повече от вътрешната конкуренция между отделни региони. Потенциалните „доброволци“ често биват примамвани от други области, които предлагат по-високи еднократни премии за сключване на договор. Така един и същ непрекъснато свиващ се резерв от хора се дели между руските региони, всеки от които гони собствена квота. „За ръководителите на районите неизпълнението на плана е огромен проблем“, обобщава източникът. Именно страхът от наказания, а не наличието на желаещи, пренася натиска надолу по веригата – чак до счетоводството на всяко отделно предприятие.

Случаят в Бурятия не е изолиран случай на престараване от местното ръководство. Още към края на март губернаторът на Рязанска област Павел Малков подписа наредба, която за първи път открито задължава бизнеса да „подбира кандидати“ за армията. В сила от 20 март до 20 септември 2026 г. тя определя квоти спрямо размера на фирмата: двама кандидати за предприятия с личен състав от 150 до 300 души, трима за тези с 300 до 500, и петима за по-големите от това. Мярката предизвика рядка публична критика дори в Държавната дума, където депутатът Андрей Колесник възрази, че договорната служба трябва да остане доброволна: „Не сме в Съветския съюз, че да раздаваме нормативи по списък.“ Спускането на конкретни квоти към работодателите – оформено ту като губернаторски указ, ту като разпределителен план на ниво райони – вече е утвърдена административна практика, а не еднократно хрумване.

Зад тази административна принуда стои съвсем ясен дефицит. По данни на независимите журналисти от „Верстка“, притокът на нови договорни войници, мотивирани с огромен финансов бонус от Министерство на отбраната, намалява. През първото тримесечие на 2026 г. той е спаднал до 800-1000 души дневно – с 20% под същия период на предходната година. Според оценки на западни разузнавания, този темп вече не може да покрие загубите на фронтовата линия. Спадът е видим дори в столицата: месечният приток в Москва се е свил от 1708 души през април на 1378 през май. Данните на „Верстка“ и тези на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) съвпадат изцяло. Дневният темп, отчетен от руските разследващи журналисти, се равнява на около 27 000 души месечно – точно колкото изчислява и CSIS в своя анализ Russian Blood and Treasure. Срещу тази бройка институтът поставя от 30 000 до 34 000 руски загуби месечно през 2026 г. Това значи, че набирането на войници вече изостава от разхода на човешки ресурс с няколко хиляди души месечно. На годишна база Русия успява да привлече около 320 000 души срещу близо 400 000 изведени от строя.

Кумулативната сметка обяснява защо пропастта зейва все по-широко. CSIS оценява, че от февруари 2022 г. до юни 2026 г. руската армия е понесла около 1,4 млн загуби (убити, ранени и безследно изчезнали), от които до 450 000 убити. За сравнение: изчисленията сочат, че руските жертви надхвърлят 4 пъти всички военни загуби на САЩ от Втората световна война насам и са близо 9 пъти повече от съветските и руските загуби за същия следвоенен период. Съотношението на загубите между двете воюващи страни, което се задържаше около 2:1 до 3:1 дълго време, през първата половина на 2026 г. е скочило до близо 8:1 в полза на Украйна. Институтът отдава този резултат преди всичко на масираната украинска кампания с дронове, включително такива с изкуствен интелект, насочени към настъпващата руска пехота. Колкото по-висока е човешката цена за всеки метър напредък, толкова по-бързо се изпразва кадровият резерв, който дори милионните бонуси вече не могат да попълнят.

Принудата над бизнеса не означава промяна в намеренията на Кремъл, който засега не е обявявал нова обща мобилизация и запазва настъпателния си темп в Донбас, където след превземането на Покровск в началото на 2026 г. руските части продължават да атакуват, макар и без особени успехи. Схемата обаче разкрива сериозен натиск върху способността да осигурява жива сила. Задължаването на предприятия с квоти е ходът, към който машината прибягва, когато платеният доброволец престане да покрива загубите. Вдигнатата квота на Муйския район – 61 души при неизпълнени 37 – не е реална прогноза, а тежест, която се налага върху изчерпан демографски ресурс. Разликата между двете числа се компенсира чрез откуп или наказателни проверки. Тази принуда носи и своята тежка икономическа цена: изтеглят се подготвени и квалифицирани кадри от производството и лекари от болниците, а откупът се превръща във фактически военен данък. Това на практика удря по тила и икономиката, върху която се крепи самата война.

Официалната версия, разбира се, дава кореннно различен прочит на ситуацията. Думите на Колесник, че има достатъчно доброволци и обща мобилизация не е необходима, се опитва да представи тази принуда като прекомерно усърдие на отделни чиновници, а не като симптом на остър дефицит. Тази теза би била защитима, ако разполагахме единствено с докладите за административен натиск. Но анализите на CSIS и данните на „Верстка“, събрани по напълно независим път, доказват наличието на реален проблем, поради което удобното обяснение за „ревностните губернатори срещу спокойния център“ просто се срива пред суровата статистика.

Засега таксуването на бизнеса за всеки неизпратен на фронта човек остава най-видимият белег на един модел за попълване на армията, който издържа все по-трудно на война, чиято колосална човешка цена вече надхвърля броя на хората, готови да я платят.

Метър по метър, тяло по тяло: анатомията на руския щурм през 2026 г.

🇷🇺🪦 Кратко видео, споделено от американския анализатор Престън Стюарт, събира в себе си цялата логика на руската война срещу Украйна в петата ѝ година. Заснето от първо лице от руски пехотинец, който бяга напред в опит да измине няколко метра повече от десетките военнослужещи преди него. Маршрутът е осеян с телата им – неподвижни ориентири, които показват не само посоката на руския щурм, но и неговата цена. Кадрите не са изключение, а илюстрация на модела, установен от руското командване: бавно превземане на терен, метър по метър, платено с живата сила, хвърляна в безкрайни вълни от месни щурмове.

Към днешна дата руското настъпление отдавна не прилича на бронираните колони, характерни за първите месеци на войната. Под постоянното наблюдение на дронове всяко по-голямо струпване на хора и техника става видимо и подлежи на поразяване за минути, поради което настъплението се раздроби на малки пехотни групи, често по 2-3 души, понякога дори по 1. Според анализ на Atlas Institute for International Affairs тези групи действат на цикли: предните разузнавателно-щурмови двойки опипват украинската отбрана, заплащайки за това с живота си, но при всяко повторение командирът на частта натрупва по-подробна картина на силните и слабите места, а оцелелите оборудват укрити позиции с боеприпаси и вода по-близо до украинската линия.

Едва тогава идва същинският щурм. Пехотата се придвижва пеша през равни и открити полета, опитвайки се да заобиколи инженерните заграждения, а от есента на 2023 г. – все по-често на мотоциклети и бъгита, които на теория дават скорост за прекосяване на смъртоносната зона, преди да бъде унищожена от FPV-дроновете. От началото на 2025 г. по данни на военни анализатори, щурмовите групи носят FPV-дроновете със себе си до предната линия: група от 10 души може да пренесе над 20 дрона, които се активират за секунди от оператори в тила и поддържат непрекъснат огън по защитниците.

Тази тактика е резултат от еволюция на принудата, продължила над 3 години. През 2022 г. Русия настъпваше с тежки механизирани колони. Колосалните загуби на бронирана техника през 2023 г. наложиха преминаване към пехота, отбелязва анализ на фондация „Карнеги“. Леките машини и мотоциклетите се появиха през есента на 2023 г. и станаха забележима черта на руската тактика през пролетта на 2024 г. и към средата на същата година бяха признати официално от Министерство на отбраната на Руската федерация за част от операциите. Институтът за изследване на войната (ISW) определи интегрирането им като системно за кампаниите от 2025 г. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) описва прехода като отказ от масираните механизирани колони в полза на гъвкави модулни групи, способни да оцеляват под постоянно наблюдение от дронове. Двигателят на цялата промяна е насищането с дронове – и Русия отвърна, увеличавайки собственото си производство на FPV-апарати до около 4000 на ден още към края на 2024 г.

Цената на този модел е документирана изключително прецизно. Според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) през 2025 г. руската армия е превзела 4831 кв. км украинска територия – около 0,8% от страната – срещу около 3604 кв. км, или 0,6%, през 2024 г. За тези придобивки CSIS изчислява цена от между 100 и 150 убити и ранени на всеки превзет кв.км. и среден темп на придвижване от около 70 метра на ден по оста Авдеевка–Покровск за периода февруари 2024 – януари 2026 г. Само през 2025 г. CSIS отчита около 415 000 руски жертви, близо 35 000 месечно.

Доказаният долен праг на жертвите е още по-осезаем: проект на „Медиазона“ и руската служба на ББС, който потвърждава всеки загинал с име, снимка и родно място, наброяваше 200 186 имена към 24 февруари 2026 г. – четвъртата годишнина на пълномащабната война – и надхвърли 223 000 към края на май 2026 г. На базата на руския наследствен регистър „Медиазона“ и „Медуза“ оценяват, че до края на 2025 г. са загинали около 352 000 руски мъже на възраст между 18 и 59 години. Генералният щаб на Украйна, чиито данни отразяват само едната страна, съобщи за 1080 убити руски военнослужещи само за 9 май 2026 г. и общо около 1,34 милиона убити и ранени от началото на войната.

Зад тези обобщени числа стои индивидуалната съдба на пехотинеца от видеото. Естонският анализатор Артур Рехи оценява средната продължителност на живота на руски войник на фронта на две седмици до месец след подписването на договора. В отделни участъци тя пада още по-рязко: според украинското издание Euromaidan Press в края на 2024 г. при щурмовете срещу Мирноград, провеждани до 10 пъти дневно, очакваният живот на фронта за руските щурмови отряди е спаднала до 2 седмици. Публикация от февруари 2026 г. на същото това издание цитира оценка от „12 минути“ за един участък край Запорожие, където Москва е хвърлила две елитни въздушно-десантни дивизии за едно-единствено село. Тези числа са илюстративни за най-тежките участъци от фронта и идват от украинска страна, но посоката им съвпада с премерените изчисления на CSIS.

Ситуацията не е еднаква по цялата дължина на фронтовата линия, която надхвърля 1200 км. Интензитетът на щурмовете е силно концентриран. Към май месец главната ос остават Покровск и Костянтинивка: първият от двата падна под руска окупация в началото на годината, след като руските сили влязоха в него през ноември, а ISW съобщи, че към 28 януари 2026 г. не се наблюдава украинско присъствие в града. Съседният Мирноград е до голяма степен овладян, въпреки че украински части удържаха позиции в северните му покрайнини преди няколко седмици. На 8 май главнокомандващият ВСУ генерал Олександър Сирски оцени руската групировка в Покровския сектор на около 106 000 души и го описа като най-тежкия участък на фронта. Руските сили успяха да достигнат покрайнините на Купянск и Лиман още миналата есен, но така и не затвърдиха успеха. Опитите за офанзива в Запорожка област, концентрирани в Гуляйполе и Орехов, Украйна определя като второстепенен руски приоритет. Други отсечки от фронта остават с осезаемо по-нисък интензитет, защото войната протича не като непрекъснат вал, а като поредица от локални месомелачки върху няколко предварително избрани оси.

Като военно решение този модел работи. Комбинацията от малки пехотни групи, мотоциклети и FPV-дронове, пренасяни до линията на контакт, връщат на руската пехота това, което тоталното наблюдение ѝ беше отнело: способността изобщо да се придвижва напред, без да бъде покосена при първото струпване. Но напредъкът се измерва метри и се случва единствено, когато е разменено за хора – цена, която никоя съвременна армия не е готова да плати. Загубите не са страничен ефект на тактиката, а нейното гориво. Оттук идва и истинското мерило на руското изтощение: не способността на щурмовите групи да настъпват, а дълбочината и темповете на набиране на жива сила: руските опити ще спрат, не когато тактиката се изчерпи, а когато попълненията престанат да изпреварват загубите от 100 до 150 убити и ранени за всеки превзет квадратен километър.

Именно този праг започна да поддава от началото на годината. Според данни на руското независимо издание „Медуза“, през януари руската армия е изгубила около 9000 души повече, отколкото е успяла да привлече – за пръв път темповете на вербовка изостават осезаемо от загубите; наборът през първото тримесечие спадна с около 20% спрямо година по-рано, до порядъка на 800–1000 договора дневно, въпреки рекордните премии, които достигнаха около 1,47 млн рубли през март. ISW оценява, че скъпата система на доброволно набиране е към своя край, а според репортаж на полската TVP World размерът на загубите надхвърля броя на сключените договори от близо половин година насам. В отговор Москва подготвя нова форма на скрита мобилизация чрез съставяне на списъци с „доброволци“.

Именно това обобщава CSIS, определяйки руското представяне през 2025 г. като „огромни загуби и нищожен напредък за една западаща сила“. Видеото, споделено от Престън Стюарт, е същата сметка през призмата на руския войник – изпълнен с ужас, той бяга покрай труповете на тези преди него, само за да плати с живота си за поредните няколко метра.

DISCLAIMER: Content presented is intended solely for news reporting and analytical purposes under principles of fair use. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Руските военни болници са препълнени: Превръщат родилни домове и цивилни клиники в лазарети

🇷🇺🏥 Военните болници в Руската федерация вече не могат да поемат безкрайния поток от ранени войници от бойното поле в Украйна, което принуждава Министерството на отбраната да използва цивилни лечебни заведения в няколко региона за настаняване на военнослужещи.

Това съобщи онлайн изданието „Новая газета Европа“, според което в края на 2025 г. местните власти в Омск са затворили женска болница, чиято сграда е била преустроена в поликлиника, след което е била прехвърлена на Министерство на отбраната. По-рано същият град затвори Родилен дом № 5, за да открие военна болница на негово място.

В момента в региона се изгражда нов клиничен, медицински и хирургичен център, а длъжностни лица описват, че „специално внимание“ се отделя на ранените военнослужещи от войната срещу Украйна. Местните жители масово се оплакват, че за обикновените пациенти става все по-сложно да си осигурят лечение. Жена от града разказа, че майка ѝ, която се възстановява от тежки операции, е получила категоричен отказ за настаняване с думите: „Няма легла. Момчетата от СВО... Нали разбирате.“

Подобен модел се наблюдава и на много други места. Единствената болница за пациенти с кистозна фиброза в столицата Москва е преустроена на военен обект, а по същия начин в Ростов на Дон е преформатиран родилен дом.

Дори с новото строителство и изземването на налични болнични заведения, леглата остават дефицит и не могат да поемат колосалния брой ранени военнослужещи, които сега се настаняват в стандартни граждански болници с изолирани специални отделения, а все по-често попадат в общи помещения с обикновени пациенти. Ранените военнослужещи, завърнали се живи от Украйна, имат право на медицинско обслужване с предимство от 2023 г. насам.

„Новая газета Европа“ посочва, че в момента почти всяко едно голямо медицинско заведение в Санкт Петербург приема предимно ранени от фронта. Само в Мариинската болница в града са извършени над 2000 операции на военни пациенти през изминалата година, според публично оповестени данни.

Бивша медицинска сестра в Научноизследователски институт за спешна медицина „Джанелидзе“ сподели пред медията, че истинските мащаби на проблема се прикриват напълно умишлено „За момчетата от СВО всъщност не се говори, защото са толкова много, а никой не иска да обявява, че са толкова проклето много, че военните болници не могат да ги поберат“, заявява тя.

Същата медицинска сестра описва и постоянни проблеми с поведението на военните пациенти в отделенията. „Купуваха алкохол, постоянно пристигаха доставки за тях, кофите за боклук бяха пълни с бутилки, не слушаха нито лекари, нито медицински сестри“, добавя тя.

Напрежението в руската болнична система съвпада с нарастващите загуби на бойното поле, които са отлично документирани от чуждестранни анализатори и мозъчни тръстове.

Според Center for Strategic and International Studies (CSIS), авторитетен изследователски център във Вашингтон, окръг Колумбия, общият размер на руските военни загуби в Украйна е достигнал близо 1 милион и 198 хиляди души до началото на годината, сред които 873 000 ранени и 325 000 убити. Експертите от CSIS определят тези цифри като „безпрецедентни“ и припомнят, че нито една голяма държава не е поемала загуби в такива мащаби от Втората световна война насам.

Голяма пехотна група от над 20 руски военнослужещи беше унищожена между Бахмут и Часов Яр.

🇺🇦🇷🇺 24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че нейни подразделения, в координация с 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" са унищожили голяма руска пехотна група в подстъпите към Часов Яр в Донецка област.

Според изявление в официалния канал на бригадата в Telegram, над 20 военнослужещи от руската армия са се придвижвали през открито поле между Бахмут и Часов Яр, когато са били засечени от украинското разузнаване и са били подложени на последователни попадеиня от артилерия и камикадзе дронове. Бригадата описа своята операция като „съгласувана", без да уточнява използваните системи или продължителността на целия контакт.

Към публикуваните кадри беше приложен и фрагмент, заснет с екшън-камера GoPro от страна на самите руски военнослужещи. Кадрите са попаднали в украинските редици и са включени в официалното комюнике на 24-та бригада. Подобни трофейни записи имат двойна информационна функция: документират ударите за украинска аудитория, но в същото време имат психологическо въздействие към руската такава, доколкото демонстрират резултата от оперативно решение, взето от руското командване.

Часов Яр е разположен на възвишение западно от Бахмут с надморска височина от 230 метра, което осигурява контрол върху подстъпите на агломерацията Краматорск–Славянск – един от последните неокупирани градски центрове в северната част на Донецка област. Бахмут бе превзет от руската армия на 20 май 2023 г. след близо 9 месеца сражения, основно с участието на ЧВК „Вагнер". От началото на 2024 г. Часов Яр е обект на устойчиви руски щурмове. Зоната се характеризира с плътно покритие от средства за разузнаване и поразяване от двете страни, което прави всяко движение на пехота и техника в открития терен изключително смъртоносни.

24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" е създадена през 1992 г. с пункт за постоянна дислокация Яворов в Лвовска област. Формацията носи името на галицко-волинския крал Данило от 2018 г. насам. Тя взима участие в бойните действия в Донбас без прекъсване от 2014 г. насам. 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" е част от специално обособения род войски, наречен Сили на безпилотни системи (СБС), който беше учреден с указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и обединява профилирани звена за управление на безпилотни летателни апарати и наземни роботизирани платформи.

Описаният епизод илюстрира типичния шаблон на взаимодействие от страна на украинската защита в следната последователност „разузнаване – артилерия – дрон", който се институционализира в публичните оперативни доклади от началото на 2024 г. Особеност в конкретния случай е придвижването през открит терен на пехотна група, наброяваща над 20 души – модел, който се отклонява от наложената практика на разпръснати групички по 2-3 души в зони с висока плътност на дронове и обичайно се свързва с проблеми в подготовката на личния състав, в комуникацията при смяна на позиции или натиск от командването за изпълнение на задачата в кратки срокове.

❗️ DISCLAIMER: Content presented by Frontline Monitor is intended solely for news reporting and analytical purposes under the principles of fair use. Footage of armed groups or conflict are shown strictly for public interest and documentation purposes. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.

Обрат на фронта: Украйна поема инициативата за първи път от началото на войната.

🇺🇦⚔️🇷🇺 За първи път от близо три години пълномащабна война инициативата на бойното поле изглежда преминава на страната на Украйна, показва анализ на британското издание The Economist, публикуван вчера.

След като оцеля след месеци на безмилостни руски атаки срещу своите градове и енергийна мрежа, Украйна все по-често нанася тежки удари на Русия на множество фронтове – от изтощаване на противника на бойното поле до дълбоки удари на стотици и дори хиляди километри зад фронтовата линия.

„Като цяло усещането е за повратна точка във войната“, заяви пред изданието сър Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. „Ако руснаците няма какво да покажат срещу усилията си, не бих се изненадал, ако на някои места нещата започнат да се разпадат.“

Според изданието очакваната руска пролетна офанзива до голяма степен не е донесла резултати. През април руските войски са отчели нетен териториален превес на загубени територии за първи път от август 2024 г. Тогава украинската армия предприе изненадващата си офанзива в Курска област. Чрез карти на Института за изследване на войната (ISW), списанието изчислява, че руските сили са загубили контрол над близо 113 кв.км. през последния месец.

Докладът отдава подобрението на украинските позиции на няколко фактора, средк оито локални контраатаки, ескалация на ударите с дронове със среден обсег, пресичане на незаконното използване на Starlink от Русия в окупираните територии и нарастващи проблеми с вътрешната комуникация, причинени от рестрикциите върху Telegram в Русия.

Една от най-значимите промени, описани в анализа, е бързо нарастващата роля на безпилотните системи. В момента FPV и автономни ударни дронове оказват огромен натиск върху руската логистика и движението на войските. Руските загуби се оценяват на близо 35 000 убити и тежко ранени войници на месец – темпо, което надхвърля текущия капацитет за набиране на нови кадри. Експерти посочват, че съотношението на жертвите е драстично влошено за руските войски, тъй като дроновете вече са отговорни за 80% от загубите на бойното поле.

„Атаките нанесоха психологически щети на Русия“, казва Сет Джоунс, старши военен анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.Съобщава се, че руските сили се оплакват от украински дронове с изкуствен интелект, способни да откриват целите си автономно и да действат в условия на мощна електронна война, използвайки системи за насочване с оптични влакна, устойчиви на заглушаване.

Дори руските специалисти в сферата на дроновете признават, че Украйна е получила предимство в областта в последните шест месеца. Руската логистика близо до фронта става все по-уязвима, а движението на конвои е силно ограничено в някои сектори поради постоянната заплаха от въздуха. „Зоната на поразяване“ с дронове между двете армии се разширява все по-навътре в окупираните територии, което превръща в кошмар ротацията на войски, маршрутите за снабдяване и евакуацията на ранените.

В същото време Украйна разшири значително своята кампания за удари срещу цели дълбоко в Русия, а през март изстреля повече далекобойни дронове за първи път от началото на пълномащабната . Военни обекти, складове за боеприпаси и гориво, командни центрове и системи за ПВО, разположени на близо 2000 км от границата с Украйна, вече са ежедневни мишени на украинските удари.

По-рано се появиха доклади, че потвърдените загуби в жива сила на Русия от началото на пълномащабната война са надхвърлили 350 000 загинали, според съвместно разследване на „Медуза“, „Медиазона“ и руската служба на BBC.

Подготовка за нова мобилизационна вълна от 300 000 души в Руската федерация

🇷🇺 Ръководството на Руската федерация поддържа оперативна готовност за стартиране на нова вълна от масова мобилизация, която предвижда привличането на до 300 000 резервисти в случай на решение за удължаване на военните действия в Украйна с период от една до две години.

По данни на Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, сценарият е разглеждан като основен инструмент за окомплектоване на силите при стратегия за изтощение. До момента няма обявено официално решение за масово призоваване, но създадената през октомври 2022 г. с указ на президента Владимир Путин юридическа рамка остава в сила и позволява незабавно активиране на процеса без нужда от нови законодателни актове.

Техническата подготовка за подобна стъпка включва оптимизация на военно-отчетните системи и интеграция на цифрови регистри за проследяване на подлежащите на военна служба. Паралелно с планираната вълна, в руските региони се прилагат и механизми на „скрита“ принудителна мобилизация за компенсиране на загуби на бойното поле. Регионалните органи на изпълнителната власт получиха директиви за съставяне на списъци с „доброволци“, като приоритетно в тях се включват лица с натрупани дългове за комунални услуги. Отделно Министерството на отбраната постави изискване към образователните институции за осигуряване на квота от поне 2% от студентите, които да подпишат договори за кадрова служба, а големите и средни предприятия са задължени от губернатори да селектират служители за изпращане в зоната на бойните действия.

Процесът на окомплектоване се сблъсква с остър недостиг на работна ръка в гражданския сектор на руската икономика. Експерти твърдят, че изтеглянето на още 300 000 души от пазара на труда ще доведе до критичен дефицит на кадри в индустрията и услугите, което е и основният спиращ фактор пред незабавното обявяване на кампанията. Публичните изявления на висши държавни служители, сред които Дмитрий Медведев, отричат нуждата от нова мобилизация, акцентирайки върху темповете на доброволно наемане. Тази реторика обаче контрастира с реалните стъпки за разширяване на наборната база и затягане на контрола над миграционния поток и чуждите граждани на територията на Русия, които също са разглеждани като ресурс за попълване на армейските резерви.

Евентуалното разгръщане на пълномащабна мобилизация през 2026 г. би променило тактическата дълбочина на руските настъпателни операции, позволявайки формиране на нови корпуси за ротация на изтощените сили. Въпреки това, логистичните проблеми по осигуряване на модерна бойна техника за такъв мащаб от жива сила остават нерешени, което би наложило разконсервиране на по-стари образци на въоръжение. Последиците от такова решение ще се изразят в по-нататъшна милитаризация на руската икономика и потенциално избухване на социално напрежение в слабо развитите региони, които традиционно поемат основната тежест на квотите за мобилизация.

Жена от Якутск към руските военнослужещи: „Вашата жертва не е нужна на никого".

🇷🇺 Софя Тюгалева, бивша съпруга на руски военнослужещ, обявен за безследно изчезнал на бойното поле в Украйна, публикува обръщение към руските войници в Instagram, в което заявява: „Вашата жертва не е нужна на никого.“

В записа тя цитира 17-годишната си дъщеря, според която „по-добре да беше влязъл в затвора, но поне щеше да е жив“. Бившият ѝ съпруг е заминал за фронта през май 2025 г. с обяснението, че „така ще бъде по-добре за всички“, и само няколко дни по-късно е изгубена връзка с него. Официално е признат за безследно изчезнал на 10 юли 2025 г.

По данни от нейните публикации и интервюта в регионални медии, Тюгалева отглежда сама три деца в Якутск – дъщеря на 17 години двама синове в начална училищна възраст и детска градина. Тя стопанисва малък магазин за играчки „Умняшка“, чиито обороти спадат след забраната за реклама в „забранени социални мрежи“ от 1 септември 2025 г. – ограничение, което принуди значителна част от руските малки бизнеси да мигрират към ВКонтакте и Telegram.

Бившият ѝ съпруг е основният източник на финансова подкрепа за децата. Преди заминаването той е казал на Тюгалева, че ще участва в бойна операция, по време на която ще бъде без връзка около един месец. Оттогава насам изпратените съобщения остават без отговор.

В обръщението си Тюгалева описва трите реакции на децата си. Дъщерята твърди, че би предпочела бащата да изтърпи присъда в затовра, но да остане жив. Средният син продължително отказва да гледа снимки на баща си и наскоро получава тежък пристъп на истерия, повтаряйки думите: „Имах си татко, имах си татко“. Най-малкият в детската градина наблюдава други бащи, които взимат децата си. „Надявам се това да бъде видяно от всеки, който мисли по същия начин. Вашата жертва не е нужна на никого“, споделя Тюгалева в края на записа.

Случаят се вписва в нарастващ поток публични обръщения от съпруги, сестри и майки на изчезнали и загинали руски военнослужещи. По данни на Координационния щаб по третирането на военнопленниците, между януари 2024 г. и септември 2025 г. платформата му „Хочу найти“ е получила близо 128 000 заявки от руски граждани за издирване на роднини. Над половината от заявките идват от съпруги и сестри, едва 1% – от бащи.

Според оценка на нидерландската военна разузнавателна служба MIVD от април 2026 г. безвъзвратни загуби на руската армия надхвърлят 1,2 милиона души, от които поне 500 000 убити. Преди около два месеца и половина изданието „Владивосток1“ публикува интервю с жена от Приморски край, чийто съпруг е обявен за дезертьор след изчезването си на 10 октомври 2025 г. Неговите роднини отхвърлят квалификацията, позовавайки се на тригодишна служба без дисциплинарни нарушения.

Системните последици за семействата се концентрират в няколко практически проблема. Декларирането на войник като „безследно изчезнал“ задържа обезщетенията до приключване на разследването, което в руската практика често отнема от шест месеца до две години. Определянето на статус „дезертьор“, дори без съдебна процедура, блокира социалните плащания към близките. Регионални омбудсмани в Якутия и други федерални субекти документират и случаи, при които деца от прекратени бракове на участници в т.нар. СВО губят част от правата си за наследство.

Тюгалева не отправя политически послания, не назовава поделение или направление. Обръщението ѝ се вписва в утвърдения за последните две години публичен жанр на „майки и съпруги срещу мобилизацията“, при който позицията не е срещу държавата, а срещу самата идея за „доброволно“ заминаване като начин за решаване на семейни и финансови проблеми.