Пожар в най-голямата рафинерия на руския Далечен изток, 6500 км от Украйна

🇷🇺🛢️🔥 Пожар обхвана спомагателно оборудване в най-голямото предприятие за преработка на нефт в Далечния изток на Руската федерация около 11 ч. местно време днес, преди да бъде потушен, като не се съобщава за пострадали. Пресслужбата на дружеството „РН-Комсомолски НПЗ“ заяви, че заводът не е прекъсвал работа по време на гасенето, горивата се отпускат в пълен обем и не са били отчетени превишения на пределно допустимите концентрации. Предприятието е назначило комисия, която да установи обстоятелствата около инцидента.

Комсомолск-на-Амур се намира на около 6500 км по права линия от най-близката украинска територия. Досегашният максимум на далекобойната кампания на Киев е около 2500 км – разстоянието от Харков до Омската НПЗ, поразена на 6 юли, която Силите за специални операции (ССО) на Украйна определиха като най-дълбокия удар за войната дотук. Съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щилерман посочва максимален обсег на поразяване от 3400 км за дрона FP-1. Дори заявените от производителя свойства покриват малко над половината от цялото разстояние до Хабаровски край. Никой в Киев засега не е поел отговорност, а украинските издания, отразили пожара, сами отбелязаха, че няма съобщения за въздушна атака над града.

Обсегът не е ограничение за наземна операция и в този смисъл разстоянието само по себе си не изключва диверсия. Засега обаче липсват признаците, които при подобни случаи обикновено се появяват в рамките на часове. Руските служби охотно разгласяват подобни разследвания и ги използват с информационна цел: през април Федералната служба за сигурност (ФСБ) съобщи за задържани руснаци, вербувани да взривят петролна рафинерия в Коми, а през юли обяви, че непълнолетни са били привлечени за диверсия в завод от отбранителната промишленост в Подмосковието. За Комсомолск няма съобщение за нито едно образувано наказателно производство, нито от някоя от службите. Има фирмена комисия и версия за отказ на оборудване.

Заводът работи от 1942 г. и остава основната горивна база на по-широкия регион: проектната му мощност е около 8 млн. тона годишно и на него се падат над 60% от преработката в Далечния изток. Суровината идва от находища по тръбопровода Оха–Комсомолск-на-Амур, както и от Западен Сибир. Продуктовата му номенклатура включва бензини и дизелово гориво от пети екологичен клас, както и корабно гориво със съдържание на сяра до 0,5% за тихоокеанското бункероване.

Същото предприятие гори за втори път за 16 месеца, като предишният случай беше по-тежък. На 10 април 2025 г. огънят засегна инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-3 с капацитет 15 700 тона дневно, или около 115 хиляди барела, и тя беше спряна аварийно. Местните аварийни служби заявиха, че нямат информация за причината, а заводът обяви възстановяване на пълния капацитет след включването на резервни мощности. Втората първична инсталация – ЕЛОУ-АВТ-2, с капацитет 7150 тона дневно – остава спряна от юли 2024 г.

Средата, в която работят въпросните инсталации, сама създава условия за аварии и без външна намеса. Технологиите в 40-те най-големи руски рафинерии идват от западни доставчици като UOP и ABB, които спряха доставките на резервни части и инженерната поддръжка. Заместителите са от по-ниско качество и достигат до предприятията по обиколни маршрути, а ремонт, който преди е отнемал седмици, вече може да се проточи с месеци. Сергей Василенко от фондация Carnegie описва ограничението просто: повреден съединител на BMW не се сменя с подобна част от „Лада“.

Украинската кампания държи малкото останали компетентни ремонтни бригади постоянно ангажирани с поразените заводи, което значи, че непоразените мощности продължават да се износват при ограничени възможности за ремонт. Към октомври 2025 г. дронове бяха повредили 16 от 38 водещи руски рафинерии, докато Международната агенция по енергетика отчете спад на обема на преработката с 500 хиляди барела дневно. Официалната версия невинаги съвпада с оценките на индустрията. Когато Илският НПЗ спря на 30 октомври 2025 г., дружеството се позова на планово техническо обслужване, докато отраслови източници посочиха санкционните ограничения и свития капацитет.

Мащабът на дефицита обяснява защо всеки пожар в руска рафинерия днес се възприема като възможен удар. Към юли 78 от 83 руски региона отчитаха недостиг на горива, а 38 въведоха ограничения в обемите,  продажбата, включително покупки според четен или нечетен номер на регистрационна табела в 6 области; кризата засяга около 50 млн. души. От 2 юли властите разрешиха на заводите да понижат еко стандарта на бензина от пети на трети клас, което допуска по-високо съдържание на сяра. Оценки за изведения от строя преработвателен капацитет се разминават според методиката: към края на юли Financial Times писа за над 30% от фактическите и 45% от номиналните мощности, Генералният щаб на Украйна обяви 42,74%, докато депутатката от Държавната дума Нина Останина призна почти една трета. Производството на бензин през юни се сви с една четвърт спрямо същия месец на 2025 г.

В същото денонощие в Русия горяха и други съоръжения, но причините бяха други. „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област беше поразена от украински дронове рано сутринта днес, а от територията на Украйна дотам има 1576 км – разстояние, което украинските дронове покриват отдавна. Пожарите в ТЕЦ на Ангарск, отстояща на около 4540 км, и в Комсомолск-на-Амур останаха без обявена причина. За завода в Далечния изток това значи, че разследването засега се води от комисия, назначена от собственика, при спряна от две години инсталация ЕЛОУ-АВТ-2 и при липса на данни за външна намеса. Заключението на комисията може да излезе месеци по-късно, ако изобщо бъде огласено. Дотогава разстоянието от около 6500 км остава най-същественият аргумент срещу хипотезата за въздушен удар от украинска територия.

Украински дронове подпалиха рафинерията в Сизран – повторен удар от над 800 км

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха отново Сизранската петролна рафинерия в Самарска област през изминалата нощ – второ попадение в един от най-големите заводи на „Роснефт“ за по-малко от два месеца. Ударът е дело на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Държавната гранична служба (ДПСУ) и други компоненти на Силите за отбрана. Атаката е част от координирана операция срещу горивната инфраструктура, която захранва руската армия.

„В нощта на 12 юли 2026 г. специалисти на ГУР успешно поразиха Сизранската рафинерия като част от съвместна дълбочинна операция“, се посочва в изявление на разузнаването, описвайки завода като една от най-големите петролни рафинерии на „Роснефт“, чието гориво отива за руските въоръжени сили.

Разположена на повече от 800 км от украинската граница, Сизранската рафинерия преработва между 8,5 и 8,9 млн. тона суров петрол годишно по данни на украинското издание Militarnyi, произвеждайки бензин, дизелово и авиационно гориво, мазут, битум и втечнени въглеводородни газове. Заводът е отговорен за снабдяване на Въздушно-космическите сили и военни части в централната и южната част на страната – обстоятелство, което го превръща в приоритетна цел в украинската логика на изтощаване.

Видеокадри, публикувани от местни Telegram канали през нощта, показаха високи пламъци и гъст черен дим над завода, а анализатори от отворени източници по-късно геолокализираха огъня към територията на Сизранската рафинерия. Регионални власти първоначално не коментираха удара, но впоследствие губернаторът на Самарска област съобщи за един загинал и трима ранени, сред които дете, след като един от дроновете е паднал в жилищен квартал на града. Пожарът бе потвърден и от руски издания като „Медуза“ и „Свобода“.

Предварителен анализ на отворени данни допуска, че е повредена инсталацията за първична преработка АВТ-5 – възел, който по груба оценка осигурява до 30 на сто от първичния преработвателен капацитет на завода. Оценката остава непотвърдена, тъй като стъпва на ранни кадри, а не на официално обявена щета.

Ударът е вторият по Сизран за под два месеца. На 21 май украински дронове поразиха главната колона за дестилация АВТ-6 (по украински данни около 70 на сто от мощността на предприятието), което доведе до спиране на работата на завода. Украинският Генерален щаб потвърди спирането на 26 май, а източници на Reuters оцениха нужния ремонт на около месец. Повторният удар идва приблизително по времето, когато рафинерията е трябвало да навлиза в режим на възстановяване, и поразява различен възел от предишния. Това очертава модел, при който Киев се връща върху цел точно преди тя да стъпи отново на крака, разрушавайки последователно отделните ѝ инсталации, така че щетите се трупат.

Сизран не беше единствената цел през нощта. Генералният щаб на украинската армия съобщи за удари и по петролни терминали, и по общо 18 плавателни съда – по други украински данни сред тях са 10 танкера и четири ферибота в Азовско море. Комбинацията не е случайна: рафинериите свалят преработката за вътрешния пазар, докато танкерите и терминалите притискат износа – двата края на една и съща верига, ударени в една нощ.

Ударът по Сизран се вписва в обявената около 26 юни от президента Володимир Зеленски дълбочинна операция – серия далекобойни удари по руския тил и по Крим, целящи да принудят Москва към край на войната. Кампанията срещу руския рафиниращ капацитет набра скорост през последните седмици. В средата на юни украински дронове поразиха на два пъти – на 16 и 18 юни – Московската рафинерия в квартал Капотня, оператор „Газпром нефт“, която покрива около една трета от горивното потребление на столицата; заводът спря преработка и по индустриални оценки, цитирани от Reuters, едва ли ще успее да я възстанови напълно преди 2027 г. По OSINT атрибуция при удара по Сизран са използвани далекобойни дронове от типа FP-1 на украинската компания Fire Point. Те достигат цели дълбоко в Поволжието, отвъд обсега на западните системи, доставени на Киев (американските ATACMS имат обсег от около 300 км, а британско-френските Storm Shadow – около 290 км). При дистанция от над 800 км до Сизран западното разрешение за удар губи значение – решаващ е обсегът, а него дава само собственото украинско далекобойно оръжие.

Кумулативният ефект вече е видим далеч отвъд отделния завод. Русия задържа пълна забрана за износ на бензин от април, а на 9 юли правителството я разшири към дизела, за да пренасочи обеми към вътрешния пазар; ограниченията върху износа на керосин са продължени до края на ноември. Недостигът на гориво и ограничения в продажбите засегна 81 от 83-те руски региона (само Чукотка и Еврейска автономна област остават незасегнати), много от които въведоха продажба през ден (четен/нечетен регистрационен номер) с таван от порядъка на 20–30 литра на автомобил; в окупирания Крим свободната продажба беше забранена още на 21 юни. Именно това е фонът, на който идва новият удар по Сизран.

На оперативно ниво ефектът е логистичен, не фронтови: ударите деградират капацитета за преработка, което засяга руските способности, но не и техните намерения. Нищо в наличните данни не сочи промяна в темповете на руската офанзива към момента. Че кампанията вече изпреварва ремонта на национално ниво обаче, личи от самите ограничения на дребно – щом продажбите са ограничени в десетки региони, а Москва спира износа, за да пълни вътрешния пазар, значи свалената преработка не се възстановява със скоростта на ударите. Цената на кампанията се измерва не с единичния удар, а с нейната устойчивост: въпросът вече не е дали Киев може да порази рафинерия, той го доказа многократно, а дали ще може да поддържа темпо, при което ремонтите изостават трайно от новите удари. Двумесечният цикъл в Сизран е първият очевиден индикатор, че такъв темп е постижим, като изведената от строя Московска рафинерия показва горната граница на ефекта при директно попадение по ключов възел. Отвореният въпрос е дали недостигът, който вече засегна гражданския пазар, ще посегне и на военното снабдяване – фронтът се обслужва по отделни, приоритетни вериги, поради което опашките по бензиностанциите не се пренесоха директно в дефицит за армията.

При запазване на сегашната траектория най-вероятният сценарий е Киев да задълбочи натиска върху горивната верига, а руският вътрешен пазар да продължи да страда от тежък дефицит. Дали натискът ще се пренесе и върху горивото за военните, остава истинската неизвестна. Засилване на извода, че ударите вече дават стратегически, а не само битов ефект, би било разширяване на забраните за износ върху нови продукти, трайно нарастване на вноса на горива (включително от Индия) или първи сигнали за недостиг във военната логистика. Обратно – вдигане на експортните забрани и връщане на пазара на дребно към нормален режим би означавало отслабване на ефекта, подсказвайки, че преработката се възстановява по-бързо от ударите.

Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

САЩ затягат примката: Край на петролните облекчения за Русия

🇺🇸🚫🇷🇺 Санкциите на САЩ срещу руския петрол отново са в сила, след като администрацията на Тръмп взе решение да не подновява изключението (waiver), издадено през март като извънредна мярка в отговор на сътресенията в глобалните доставки на суров петрол заради войната срещу Иран.

Министерството на финансите не отговори на запитването на Politico за коментар относно прекратяването на облекчението, но препрати към изявление на финансовия министър Скот Бесент, който нарече изключението „краткосрочна“ мярка.

Междувременно в репортажа на американското издание се посочва, че Москва все още разполага с множество инструменти за продажба на собствения си петрол.

„Още преди издаването на лиценза, санкционираният руски петрол намираше път до пазара, тъй като повече от година администрацията на Тръмп не беше налагала никакви санкции за противодействие на заобикалянето им от страна на Русия – независимо дали става дума за продажби на петрол или за критични доставки за военната машина на Кремъл“, заяви пред изданието неназован американски сенатор.

Представителят на украинския президент по въпросите на санкциите, Владислав Власюк, заяви, че властите в Киев подкрепят напълно решението да не бъде подновявано издаденото миналия месец изключение.

„Намаляването на приходите за Русия от нефт и газ е ключов инструмент в напредъка на усилията за мир“, каза той.

„Роснефт“ със 73% срив на печалбата за 2025 г. под натиск от санкции и рекордни разходи за логистика.

🇷🇺📉 Роснефт, най-големият производител на петрол в Русия, отчете 73% спад в нетната си печалба за 2025 г. и разкри дълбоките икономически белези, оставени от западните санкции и хаотичния пазар на глобалната логистика, съобщи Ройтерс.

Нетната печалба на компанията спадна до 293 милиарда рубли (3,60 милиарда долара) – срив, приписван на високи лихвени проценти, увеличения данък върху печалбата и това, което главният изпълнителен директор Игор Сечин описа като „идеална буря“ от негативни геополитически фактори.

Сечин, дългогодишен съюзник на руския лидер Владимир Путин, отбеляза, че руската петролна индустрия е била изправена пред безпрецедентно затегнати вътрешни макроикономически условия през цялата 2025 г. Докато продължаващият конфликт в Близкия изток изтласка фючърсите на петрола „Брент“ до рекорден ръст от 64% през март, най-големият скок от 80-те години на миналия век насам, високите цени бяха до голяма степен компенсирани за руските производители от рязко нарастващите оперативни разходи.

Както Роснефт, така и вторият по големина производител в страната Лукойл, бяха засегнати от нови санкции на САЩ през октомври, което ги изолира допълнително от глобалните финансови и застрахователни мрежи, пише Ройтерс.

Основен източник на източване на маржовете на Роснефт е астрономическия скок на навлата. Сечин разкри, че до март разходите за транспорт на руски петрол от пристанищата на Балтийско море до Индия надскачат 20 долара за барел. Тази цифра е 10 пъти по-висока от тарифите за доставка до Европа в началото на 2022 г. – преди началото на пълномащабната агресия срещу Украйна.

Пренасочването от близките европейски пазари към далечни купувачи принуди Роснефт да прибягва до „сенчестия флот“ от танкери и скъпи застраховки от трети страни, което подкопава съществено печалбите, обикновено генерирани от високите глобални цени на петрола.

Сривът в печалбите на компанията съвпада с период, в който конфликтът между САЩ, Израел и Иран тласка световните цени на петрола до рекордни нива, оказвайки огромен натиск върху стратегическото планиране на Украйна.

Международните партньори на Украйна по-рано призоваха Киев да ограничи атаките с дронове срещу руски петролни обекти, за да избегне още по-сериозна дестабилизация на енергийния пазар. Въпреки исканията, украински официални лица обясниха, че докато Кремъл продължава да атакува националната електрическа мрежа на Украйна, руският енергиен сектор е съвсем естествебно да остане легитимна военна цел.

Разкриха мащабна мрежа за контрабанда, прехвърлила руски петрол за 90 милиарда долара

🇷🇺🇦🇪 Мрежа за контрабанда, разкрита чрез софтуерен гаф на имейл сървър, е прехвърлила руски петрол за най-малко 90 милиарда долара, заемайки централна роля във финансирането на войната в Украйна. Това съобщи Financial Times днес.

Изданието посочва, че е открило 48 привидно независими компании, действащи от различни физически адреси, за да прикрият на произхода на руския петрол – по-конкретно суровина, свързана с руския държавен гигант „Роснефт“. Мрежата е разобличена заради това, че всичките компании са използвали един-единствен частен имейл сървър.

Правната връзка между субектите остава неясна, но дружествата изпълняват специфични роли: една група изкупува товарите, а друга ги продава на пазари като Индия и Китай, като някои пратки се пренасочват през трети локации, като например ОАЕ.

Външният министър на Латвия Байба Браже заяви, че мрежата прави „почти невъзможно“ прилагането на таван на цените на петрола, както и че „цялата екосистема трябва да бъде санкционирана“.

Трима служители на ЕС заявиха пред Financial Times, че направените констатации могат да се превърнат в основа за по-строги санкции, а пратеникът на ЕС по въпросите на санкциите Дейвид О’Съливан каза, че блокът наблюдава „все по-сложни модели“, насочени към заобикаляне на мерките.

Financial Times уточнява, че е разкрил 442 уеб домейна, чиито публични регистрации показват използването на един-единствен имейл сървър – mx.phoenixtrading.ltd, което е индикация за споделени бек-офис функции. Документи, свързани от вестника със списъка с домейни, показват руски износ на петрол на обща стойност над 90 милиарда долара.

Голяма част от суровия петрол е вписвана под общи названия като „експортна смес“ (export blend), а повечето дружества нямат сайтове и данни за контакт в домейните си. Вестникът смята, че реалната цифра е значително по-висока, защото митническите данни са непълни, а проучването е приложило консервативен подход при броенето на участниците и пратките.

„Използването на лабиринт от 50 компании е стар трик от 90-те години. Така бъдещите олигарси трупаха състояния и избягваха данъци“, коментира Сергей Вакуленко, бивш ръководител на стратегията в „Газпром нефт“.

„Изненадващо е обаче, че една мрежа е станала толкова голяма и важна за Роснефт. Очаквах повече на брой фиктивни структури“, добави той.

По-рано стана ясно, че новите американски санкции срещу Роснефт и Лукойл са накарали водещи клиенти да спрат покупките, което е довело до спад в морските превози на руски суров петрол и ръст в обемите петрол, съхранявани в танкери в морето.

Украински дронове поразиха рафинерия в Самарска област и пристанище на Черно море.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха за поредна нощ ключови промишлени обекти на територията на Руската федерация, сред които морското пристанище на град Темрюк в Краснодарския край, както и петролната рафинерия в Сизрански район на Самарска област.

Според сведения, публикувани от местни канали в Telegram, около 00:30 ч. местно време в района на пристанището е избухнал пожар, засегнал няколко резервоари с гориво.

Оперативният щаб на Краснодарски край потвърди нападението и отбеляза, че „в резултат на удара на дрон са повредени елементи от пристанищната инфраструктура“, а за гасенето на пожара са били изпратени 32-ма спасители и 8 единици техника. Пострадали няма, персоналът е бил евакуиран.

Приблизително по същото време жители на град Сизран в Самарска област съобщиха за серия от експлозии и стрелба от мобилни зенитно-артилерийски отряди, опитали се да свалят приближаващ дрон. Telegram канали разпространиха кадри с мащабен пожар в местната рафинерия, собственост на Роснефт, чиято мощност възлиза на 8,9 млн. тона годишно. Към момента официални коментари от регионалните власти липсват.

Украински анализатори посочват, че одобреният годишен бюджет на Руската федерация за 2026 г. предвижда рекордните 16,84 трилиона рубли или 217,2 млрд. долара за отбрана и силови структури, което възлиза на почти 38% от общите разходи – скок с 14 % в сравнение с пет години преди това. Експерти смятат, че става въпрос за пълна мобилизация на икономиката за продължителна война.

Военните действия продължават и на двете страни на фронтовата линия.

България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Тръмп е отказал на Унгария изключение от санкциите срещу руския петрол.

🇭🇺⚔️🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че е отказал да предостави изключение от американските санкции върху руския петрол на Унгария, въпреки личната молба, отправена към него от премиера Виктор Орбан.

Тръмп потвърди пред репортери, че Орбан е настоявал да получи изключение, позовавайки се на зависимостта на страната му от доставките на руския петрол, осъществявани по тръбопроводи.

„Той поиска изключение, но ние не го дадохме – нито едно. Да, той ми е приятел, но поиска изключение“, призна Тръмп.

Ройтерс съобщи, че унгарският премиер се е надявал да убеди Тръмп да направи изключение за Унгария заради високата ѝ зависимост от руските енергийни доставки.

По-рано Орбан оповести публични намеренията си да обсъди въпроса по време на среща с Тръмп, насрочена за 7 ноември, на която ще потърси и по-широко икономическо споразумение със САЩ.

„Унгария е държава без излаз на море. Ние зависим от маршрутите, по които се доставя енергията – основно тръбопроводи. Трябва американците да разберат тази конкретна ситуация, ако искаме те да позволят изключения от санкциите срещу Русия“, отбеляза Орбан пред репортери преди броени дни.

По-рано беше съобщено, че Будапеща търси активно партньорство с Чехия и Словакия за създаване на своеобразен алианс в рамките на Европейския съюз, скептичен към Украйна – ход, насочен към полагане на основите на координирана съпротива срещу европейската подкрепа за Киев.

Путин изключи възможността за примирие в Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изключи варианта за примирие в Украйна въпреки суровите американски санкции и отправи нова заплаха с „поразителен отговор“, ако западните съюзници на Украйна ѝ доставят крилати ракети Tomahawk, съобщи The Moscow Times.

Говорейки пред подбрани журналисти след участието си в конгреса на Руското географско общество, Путин отхвърли последните санкции, наложени вчера от Министерството на финансите на САЩ като „опит за оказване на натиск“, заявявайки, че „никоя уважаваща себе си държава не взема решения под натиск.“

Путин също така заплаши с решителен отговор, ако Киев получи далекобойни оръжия. „Ще дадем силен, ако не и поразителен отговор. Нека си помислят за това“, заяви той, обвинявайки Запада, че се опитва да ескалира войната.

По повод решението на президента Доналд Тръмп да отмени планирана среща на върха в Будапеща, той отбеляза, че срещата „вероятно е отложена“ и „има нужда от съответната подготовка, за да се избегне безсмислен резултат“, заяви Путин, цитиран от руски медии.

Frontline Monitor припомня: Новите мащабни санкции срещу руските петролни гиганти Лукойл и Роснефт са били наложени заради това, че „Путин е излъгал“ относно желанието си за мир в Украйна, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, цитиран от Fox Business.

ОПЕК е готова да запълни недостиг на пазара от санкциите срещу Русия.

🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.

Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.

Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.

ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.

Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.

Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

Пожар избухна в петролната рафинерия в Новошахтинск след украинска атака

🇺🇦💥🇷🇺 Пожар избухна в завода за преработка на нефт в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация след атака на украински дронове през нощта срещу 21 август. Това съобщи Astra, популярен руски канал в Telegram, позовавайки се на местни източници и видеозаписи от атаката.

Град Новошахтинск се намира на около 10 км от руско-украинската държавна граница и на повече от 200 км от най-близката фронтова линия.

Местни жители съобщиха, че по време на атаката с дронове над града са били чути поне пет силни експлозии. Дронове са ударили местния завод за преработка на нефт, предизвиквайки голям пожар.

Видеокадри от предполагаемия удар показват стълбове от дим и пламъци, издигащи се от мястото на удара.

Съобщава се, че съоръжението в Новошахтинск произвежда близо 7,5 милиона тона нефтопродукти годишно, като е специализиран в производството на горива. Това не е първа украинска атака срещу завода, който беше мишена на дронове и в предишни нападения. През декември 2024 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Военноморските сили (ВМС) извършиха комбиниран удар по завода, който доведе до значителни материални щети в резултат на мащабна огнена стихия.

След нападението Генералният щаб на ВСУ отбеляза, че обектът в Новошахтинск е бил последната действаща рафинерия в Ростовска област.

По-рано украинската армия заяви, че при атаката през юли 2024 г. са били унищожени 1,5 милиона тона нефт и нефтени продукти на стойност 540 милиона щатски долара. Отделно заводът частично спря работа и след друга атака срещу него, извършена през март 2025 г.

Украйна редовно нанася удари от безпилотни самолети с голям обсег срещу промишлени и военни обекти в Руската федерация. Заводите за преработка на нефт, финансиращи и поддържащи руската военна машина, са чести мишени на тези атаки.

Според съобщения в медиите три руски рафинерии са намалили или прекратили дейност този месец след понасяне на сериозни щети от украински атаки с дронове. Bloomberg съобщава, че съоръжение на „Роснефт“ в Саратовска област е спряло приема на нефт след украински удар на 10 август.

Рафинерията в Рязан също редуцира своето производство наполовина, а заводът в Новокуйбишевск спря изцяло производството си на 2 август, съобщи Reuters.

Нефтопроводът „Дружба“ прекратява дейност от 1 януари 2025 г.

🚨🇺🇦 От 1 януари 2025 г. нефтопроводът „Дружба“, по който се осъществяват доставките на руски петрол за Унгария, Чехия и Словакия, спира да работи.

Това заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, в ефира на онлайн предаването Новини.LIVE.

Настоящият договор за транзит на руски газ през Украйна е валиден до края на 2024 г. Нафтогаз многократно подчерта, че няма да продължи споразумението с Руската федерация. В момента се търсят алтернативни решения за подпомагане на работата на украинската газотранспортна система.

По време на последната пресконференция президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна не възнамерява да удължава споразумението за транзита на руски газ, но е готова да разгледа исканията на европейските компании.

Подоляк отбелязва, че тъй като Украйна няма да удължи настоящия договор, редица европейски страни също ще загубят достъп до Роснефт и Росгаз.

Единственият син на шефа на "Роснефт" почина внезапно на 35 години

Според мнозина Игор Сечин е сред най-верните приближени на президента Путин

Само на 35 години почина синът на изпълнителния директор на "Роснефт" Игор Сечин - Иван. Починал е преди 15 дни, разбра се чак сега Иван Сечин е издъхнал на 5 февруари, но досега смъртта му не е била обявена публично, става ясно от вписването в регистъра на делата за наследство, пише Moscow Times.

Новината беше разкрита от Леонид Невзлин, един от бившите ръководители на петролната компания ЮКОС на Михаил Ходорковски, която беше ликвидирана и прехвърлена в "Роснефт" след началото на делото срещу собственика ѝ.

Той е видял записана смъртта на единствения син на ръководителя на руския държавен петролен гигант "Роснефт".

Според канала ВЧК-ОГПУ, приближен до Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Иван Сечин е починал от кръвен съсирек във вилно селище в Красногорск, докато е чакал лекарите. Около 4 ч. сутринта на 5 февруари 35-годишният Иван започнал да се оплаква, че се задушава, след което загубил съзнание. Каналът цитира за това думите на съпругата на Иван Сечин. Проблемът му бил свързан с бъбреците. Медиците не са могли да намерят правилния адрес в условията на снеговалеж, гласи информацията, и затова се забавили фатално - около 1:30-2 часа, след като мъжът вече е бил припаднал.

Източник:  24 Часа