Преди 24 години дрон на ЦРУ поразява автомобил в Йемен

🇺🇸🚀🇾🇪 Преди 24 години, на 3 ноември 2002 г. безпилотен самолет MQ-1 Predator, управляван от ЦРУ, изстрелва ракета AGM-114 Hellfire по автомобил в пустинята на провинция Мариб в Йемен, на 160 км източно от столицата Сана. Шестимата мъже в колата загиват на място. Сред тях е Каид Салим Синан ал Харити, известен и като Абу Али ал Харити, смятан за организатор на атентата срещу разрушителя USS Cole през октомври 2000 г. в пристанището на Аден, при който загиват 17 моряци от ВМС на САЩ. Това е първото известно целево убийство с дрон, извършено от САЩ извън Афганистан: така войната срещу „Ал Кайда“ се пренесе в държава, с която Америка не воюва, без съд, но с изричното съгласие на нейното правителство.

Ударът поставя началото на американските удари с дронове в Йемен и още през първата зима разпалва правния спор, който дълго време ще съпътства ударите. Специалният докладчик на ООН за извънсъдебни, бързи и произволни екзекуции Асма Джахангир пише, че „може да е създаден тревожен прецедент за извънсъдебна екзекуция със съгласието на правителството“. Държавният департамент на САЩ отговаря, че операциите срещу подобни цели се уреждат от правото на въоръжените конфликти и изобщо не влизат в мандата ѝ. Двете позиции са формулирани само за 5 месеца и почти без промяна ще се повтарят и години по-късно.

В колата пътува и Камал Даруиш, американски гражданин, роден в Бъфало през 1973 г. Властите в САЩ го сочат като водач на група младежи от Лакауана край Бъфало, които през пролетта на 2001 г. са минали през тренировъчен лагер на „Ал Кайда“ в Афганистан; 6 от тях са арестувани и обвинени през септември 2002 г. Даруиш не е основната цел на удара. Според Washington Post, отначало не е било известно, че се намира в автомобила, въпреки че ЦРУ е било наясно, че се е завърнал в Йемен. Йеменски официални лица намират до останките паспорт на САЩ, по който го разпознават, а вътре в автомобила – следи от оръжие и взривни вещества. Обществената телевизия PBS описва смъртта му като първия публично известен случай, в който американското правителство убива свой гражданин в преследването на „Ал Кайда“.

Според министъра на вътрешните работи на Йемен, седми човек успява да се измъкне. 10 години по-късно Associated Press съобщава за смъртта на Абдел Рауф Насиб, който оцелява при първия регистриран удар с дрон в Йемен. Насиб загива в друг американски удар на 24 декември 2012 г. в град Рада, провинция Бейда. Смъртта му беше потвърдена пред агенцията от член на семейството.

Пътят до колата минава през йеменските служби. Техен служител по сигурността казва пред CBS, че агенти месеци наред са наблюдавали фермата на ал-Харити и са предавали сведенията на американците. Christian Science Monitor на 12 ноември 2002 г. пише, позовавайки се на официални представители и местни племена в Йемен, че операцията е подготвена от американския посланик в Сана Едмънд Хъл, а дронове, базирани в Джибути, са предавали кадри в реално време от вътрешността на страната. Според служители на службата за контраразузнаване, ал Харити може да е бил открит и по GPS координатите на телефона, който носи.

По думите на официални лица в Йемен операцията е била уговорена като секретна, но тайната не издържа и седмица. На 5 ноември заместник-министърът на отбраната Пол Уулфовиц казва в интервю за CNN: „Това е много успешна тактическа операция и всеки път, когато постигнеш такъв успех, се надяваш не само да си се отървал от някой опасен, но и да си ги принудил да променят тактиката, операциите и процедурите си.“ Официални лица от Йемен протестират, че Уулфовиц и други висши служители са нарушили споразумение за секретност, като са си приписали операцията. Официално Сана признава случилото се едва в писмо до ООН от 17 декември: правителството назовава 6 убити и ги свързва с атентата срещу USS Cole и друг такъв срещу френския танкер LIMBURG в Аденския залив през октомври 2002 г. В писмото се твърди, че властите многократно са правили опит да ги задържат и че ако се бяха предали, щяха да получат справедлив процес и защитник.

Още през първите дни ударът е осъден от шведския външен министър Анна Линд. Цитирана от Washington Post, тя заявява: „Дори ако САЩ са направили това със съгласието на йеменското правителство, това пак е екзекуция без съд, която нарушава правата на човека. Ако САЩ са извършили нападението без разрешение на Йемен, въпросът е още по-сериозен. Тогава това би било незаконна употреба на сила.“ Думите ѝ влизат в справка на Държавния департамент по актуални въпроси на външната политика.

На 15 ноември Джахангир изпраща писма до правителствата на САЩ и Йемен. В доклада си до Комисията по правата на човека от 13 януари 2003 г. тя нарича случилото се в Мариб „наистина тревожно развитие“ и заключава, че „нападението в Йемен е явен случай на извънсъдебно убийство“.

Вашингтон отговаря през април 2003 г. с депеша за мисията си в Женева. Правителството не коментира конкретните твърдения и тяхната точност. То отхвърля самата идея, че военни операции срещу вражески бойци могат да са „извънсъдебни екзекуции със съгласието на правителства“, и пише, че такива операции се уреждат „от международното право на въоръжените конфликти“. Обосновката се позовава на резолюция 1368 на Съвета за сигурност на ООН и решение от 2 октомври 2001 г. на Северноатлантическия съвет, че атаките от 11 септември 2021 г. попадат под член 5 на НАТО. Позовава се и на военната заповед на Джордж Буш-младши от 13 ноември същата година, според която атаките на „Ал-Кайда“ са довели до състояние на въоръжен конфликт.

Съгласието на държавата домакин и войната с „Ал-Кайда“, която не спира на афганистанската граница, ще носят и по-късните удари. Те стоят в основата и на т.нар. бяла книга – правния анализ на Министерството на правосъдието на САЩ, чиято чернова е датирана 8 ноември 2011 г. NBC го публикува окончателна версия през февруари 2013 г. В него се приема, че САЩ се наират във въоръжен конфликт с „Ал-Кайда“ и свързани с нея сили. Според документа суверенитетът на чуждата държава не е пречка за удар, ако правителството ѝ е дало съгласие или ако тя не може или не иска да отстрани заплахата. Самата логика не се ражда в Мариб: депешата от 2003 г. я извежда от документите от есента на 2001 г. Пустинната провинция на Йемен обаче се превръща в първото място, където тази логика отнема човешки живот далеч от Афганистан, и случаят, по който специален докладчик на ООН я оспорва писмено.

След този случай Вашингтон не нанася нови удари в Йемен в продъление на 7 години. Три отделни епизода ще превърнат прецедента в кампания:

• 17 декември 2009 г. – крилати ракети BGM-109 Tomahawk поразяват предполагаем тренировъчен лагер на „Ал-Кайда“ в ал Маджала, провинция Абян. Правителството на Йемен твърди, че ударът е изцяло негов, а Amnesty International го свързва със САЩ по останките от ракетите и съобщава за 55 убити, от които 14 предполагаеми бойци, според данни на местните власти.
• 5 май 2011 г. – удар с дрон е насочен по родения в САЩ проповедник Анвар ал Аулаки, който оцелява.
• 30 септември 2011 г. – дрон ликвидира ал-Аулаки в първия известен случай от Гражданската война насам, в който американското правителство избира за цел и убива свой гражданин.

По бройката на New America от 2002 г. насам САЩ са ликвидирали над 1000 души в Йемен при операции за борба с тероризма. Правният спор, който през 2002 г. Анна Линд и Асма Джахангир отварят, дава думите и на по-късните спорове: правозащитниците говорят за извънсъдебни убийства, разрешени от правителства, Вашингтон – за въоръжен конфликт с „Ал-Кайда“, който не спира на афганистанската граница. Девет години по-късно, в годината, когато загива ал-Аулаки, юристи на администрацията вече правят обосновка не дали може да се стреля извън бойното поле, а при какви условия целта може да бъде и американски гражданин. Онова, което през зимата на 2003 г. Джахангир нарича прецедент, вече се е превърнало в практика.

📽️ Видео: Удар с дрон MQ-9 Reaper и ракета Hellfire в Кабул в последните дни на изтеглянето от Афганистан на 29 август 2021 г. Целта е бял автомобил в двор. Вместо член на Ислямска държава-провинция Хорасан загива Земари Ахмади, служител на американска хуманитарна организация, и още 9 души от семейството му. Пентагонът първо защитава удара, после го нарича „трагична грешка“.

Полицаи с автомати патрулират в Сидни след нападението на Бонди

🇦🇺🚔 Полицаи с автомати започнаха да патрулират по улиците на Сидни от 1 ноември като постоянна част на полицията в щата Нов Южен Уелс, създадена в отговор на терористичното нападение на плаж Бонди през декември 2025 г. Тогава първите служители на правоохранителните органи, пристигнали на място, влязоха в престрелка с пистолети срещу стрелци с автомати. Новото подразделение Armed Response Command (ARC) струва 94,3 млн. австралийски долара и при пълен състав ще наброява 250 полицаи и 28 цивилни служители. Според Reuters мярката е първа такава в Австралия, където рядко могат да бъдат видяни тежковъоръжени униформени в градовете.

Ведомството обяви, че ARC ще извършва патрули с отчетливо забележимо присъствие на големи събития в многолюдни обществени места, спортни съоръжения и молитвени домове. Звеното ще работи денонощно и разполага с отделен оперативен център и специално оборудвани автомобили BMW X5 и Toyota LandCruiser със заключващи се сейфове за оръжието. Полицаите са въоръжени с Australian Combat Assault Rifle (ACAR), автомат на Lithgow Small Arms, оръжейния завод на територията на щата. Оръжието е избрано след полеви изпитания и тестове за издръжливост. Според SBS автоматът е дълъг над 70 см и стреля на повече от 500 метра. Екипите са преминали подготовка по стрелба, действия спрямо въоръжен нападател, шофиране и оказване на тактическа медицинска помощ, с обща продължителност от 6 месеца. Според ABC в първия ден звеното е наброявало 100 души, но съставът се увеличава с над 10 души месечно и така пълния състав трябва да достигнат до края на 2027 г.

Стрелбата стана на 14 декември 2025 г. в парка Арчър на плажа Бонди по време на честването „Ханука край морето“. Двама мъже откриха огън по хората и убиха 15 души, сред тях 10-годишно момиче. Разследващите и премиерът Антъни Албанезе описаха атаката като антисемитска, мотивирана от идеологията на Ислямска държава. Единият стрелец, 50-годишният Саджид Акрам, беше ликвидиран на място. Другият, неговият син Навид Акрам, получи обвинения по 78 пункта, включително 15 убийства.

Полицейските ръководители обясниха защо е необходима новата специална част. На 27 май 2026 г. пред Кралската комисия по антисемитизма и социалната сплотеност свидетелства заместник-комисарят Дейвид Хъдсън. Той съобщи, че при първите изстрели на място е имало само 4 униформени служители с пистолети Glock, точни единствено на къса дистанция, а стрелците са били с 2 ловни пушки, както и 1 ловна карабина.

„На 14 декември полицаите ни бяха изложени на сериозен риск в престрелка с 9-милиметрови пистолети Glock срещу дълго оръжие“, каза Хъдсън. В рамките на 5 минути на място вече имаше 11 служители, 3 от тях бяха ранени. По-малко от 8 минути след първоначалния изстрел бащата беше мъртъв, а синът – задържан. Дотогава автомати в полицията на щата са имали почти само две специални части.

Командирът на ARC, детектив-суперинтендант Андрю Евънс, свързва подразделението директно с атентата: „Трагичните събития в Бонди показаха колко опустошителни са последиците, когато въоръжен нападател се насочи към невинни хора.“ По думите му ARC гарантира, че „имаме добре обучени полицаи на правилните места, с правилно оборудване, готови да действат, когато всяка секунда е от значение“. Премиерът на щата Крис Минс обоснова решението още през октомври: „Предизвикателствата пред сигурността на нашия щат се промениха и моделът ни на полицейска работа трябва да се промени заедно с тях.“

ARC поема патрулите на Operation Shelter, създадена в Сидни само дни след клането, извършено от Хамас и Ислямски джихад в южен Израел на 7 октомври 2023 г. То е предназначено за недопускане на ескалация от антисемитски и ислямофобски инциденти. В най-активния си период ангажира по 200 служители на ден, но по думите на Хъдсън към момента на атентата на плаж Бонди операцията е съществувала „само на хартия“. След стрелбата беше възстановена и мащабът ѝ ще намалява постепенно, докато ARC набира служители.

Австралия познава присъствието на полицаи с автомати на обществени места и отпреди. От декември 2019 г. федералната полиция провежда патрули на големите летища с късоцевни автомати Daniel Defense Mk 18. Нов Южен Уелс стигна по-далеч: постоянна част от 250 души в щатската полиция ще патрулира по улиците и площадите на най-големия град в страната.

Критиците виждат именно тази промяна. Amnesty International Australia заяви, че патрули с подобно оръжие поставят „сериозни въпроси за нарастващата милитаризация на полицейската дейност и за гаранциите за защита на правата на човека“. Депутатката от Зелените в горната камара на щата Сю Хигинсън нарече ARC „част за сплашване“ и предупреди, че тя може да възпре хората да участват в политически протести. Евънс посочва, че отговорност за протестите носи Отрядът за обществен ред и безредици, но не изключва ARC да се появи и там при разузнавателни данни за въоръжена заплаха. Алекс Ривчин, изпълнителен директор на Изпълнителния съвет на австралийското еврейство, подкрепя частта: „Никой австралиец не иска да вижда полицаи с военно оръжие по нашите улици, но гледката на чували с трупове е далеч по-лоша.“

Патрулите с автомати започват в момент, когато доверието в правосъдната система на щата е на най-ниско ниво в цялата история на измерванията, а най-рязък е спадът на доверието в полицията. Според проучване на Бюрото по криминална статистика и изследвания на Нов Южен Уелс (BOCSAR) дялът граждани, които са на мнение, че органите на реда изправят извършителите пред правосъдието, е спаднал от 82% през 2019 г. на 73% през 2025 г. За същия период дялът на убедените в бързата реакция на униформените е намалял от 66% на 49%.

Австралия, която след клането в Порт Артър през 1996 г. се превърна в един от примерите за строг контрол върху притежанието на оръжие от граждани, отговори на нападението в Бонди по два начина. Първо, на 24 декември 2025 г. парламентът на щата сложи таван върху притежанието – 4 огнестрелни оръжия на човек. Второ, 10 месеца по-късно въоръжи собствената си полиция с дълго оръжие за постоянни патрули. До края на следващата година, когато ARC трябва да достигне пълен състав, патрулите ѝ ще станат постоянна част от пейзажа на Сидни.

САЩ предупредиха за теракт в „Царицино“, Москва евакуира парка

🇺🇸⚠️🇷🇺 Посолството на САЩ в Москва публикува предупреждение за „достоверна заплаха от събитие с масови жертви“ още същия ден в музея-резерват „Царицино“, а властите прекъснаха концерт, за да изведат посетителите и затвориха парка същата вечер. Федералната служба за сигурност (ФСБ) потвърди, че сведенията са дошли от американската страна. През март 2024 г. Путин нарече подобни западни предупреждения „откровен шантаж“ три дни преди нападението в „Крокус Сити Хол“. Този път предупреждението посочваше адрес и дата, руската служба го потвърди публично още същия следобед, а паркът беше затворен, макар официалното обяснение да беше „технически причини“.

„Царицино“ е дворцово-парков ансамбъл в южната част на Москва, основан през 1775 г. като лятна резиденция на Екатерина II. Строежът по проект на Василий Баженов започна на следващата година, а след това Големия дворец е проектиран от ученика му Матвей Казаков. Съобщението на посолството отбелязва точния адрес на комплекса на ул. „Долская“ № 1, и изписва с главни букви думата „днес“. Отбелязва се, че правителството на САЩ „координира реакцията с компетентните руски власти“. Американските граждани са призовани да стоят далеч от музея и околностите, да избягват струпвания на хора, да следят местните медии, да държат телефоните си заредени, да носят документ за самоличност и да се регистрират в STEP, програмата на Държавния департамент за известия при извънредни ситуации. Департаментът и бездруго съветва своите граждани да не пътуват до Русия „по никаква причина“ заради тероризма, безредиците и неправомерните задържания.

Отговорът на ФСБ дойде малко след това. „По партньорски канали от американската страна е получена информация за подготовка на терористичен акт в Москва“, гласи изявлението на службата, която допълва, че „провежда съответната работа“. Нито една от двете страни съобщиха кой е готвил нападението, с какви средства и срещу коя част от комплекса.

Първоначално от музея казаха на журналисти, че нямат информация за заплаха и работят нормално. Скоро след това входът беше затворен. Охраната обясни затварянето с „технически причини“, а по данни на Baza, близък до силовите структури канал в Telegram, от парка вече можеше само да се излиза.

В 17:00 ч. местно време в една от сградите на ансамбъла органистката Лилия Печонкина изнасяше концерт пред публика. Около 10 минути преди края по уредбата беше обявена евакуация. „Помолиха ме незабавно да завърша изпълнението и да напусна сградата“, разказа тя по-късно. Посетителка, дошла на събитието с мъжа си, за да отбележат 5-годишнината от сватбата си, разказа пред журналисти как е протекло всичко: „Просто ни казаха, че след 15 минути трябва да излезем.“ За 18:00 ч. в Баженовската зала беше насрочен и галаконцертът „Музика и танц от дълбините на вековете“.

По данни на прокремълския канал SHOT на място са пристигнали около 50 служители на специализирания отряд на полицията (ОМОН), 6 автомобила на Националната гвардия на Русия (Росгвардия), водачи с кучета и полицейски сапьор с робот. Пътната полиция затвори околните улици и проверяваше колите, а служители на реда претърсваха територията на парка и охраняваха периметъра му отвън.

Нападение не последва. На 1 ноември „Царицино“ отново отвори за посетители, съобщиха от колцентъра на музея пред MSK1.RU. Към днес сутринта ФСБ не е обявила задържани във връзка със заплахата.

Предупреждение за „Царицино“ изпрати и Германия. По данни на Der Spiegel, германското посолство в Москва е разпратило до сънародниците си в страната съобщение със заглавие „Спешно предупреждение за сигурността“ чрез системата на министерство на външните работи за регистрация при кризи. В него се отправя призив за бдителност и избягване на многолюдни места.

През март 2024 г. американското посолство предупреди за опасност в Москва, но без да посочи място или други конкретни данни. В съобщение, публикувано на 7 март, то съобщи, че „екстремисти планират в най-скоро време да нападнат масови събирания в Москва, включително концерти“, и посъветва американските граждани да ги избягват през следващите 48 часа. Сходни съобщения публикуваха и други посолства, сред тях британското. На 19 март Путин заяви пред колегията на ФСБ, че „всичко това напомня откровен шантаж и намерение да се сплаши, да се дестабилизира нашето общество“. Три дни по-късно въоръжени терористи нахлуха в концертна зала „Крокус Сити Хол“ в московското предградие Красногорск и убиха над 140 души. Отговорност пое клонът на „Ислямска държава“ в Афганистан, а руските власти твърдяха, че нападателите са действали в интерес на Украйна.

След атаката директорът на ФСБ Александър Бортников призна, че САЩ са отправили предупреждение, но според него сведенията имали „общ характер“. The Washington Post съобщи, като се позова на американски официални лица, според които на руската страна е било посочено тъкмо „Крокус Сити Хол“ като възможна цел. Изданието отбеляза, че предаването на информация за конкретни цели на противник е необичаен ход, тъй като може да издаде как е придобита информацията и да изложи източниците на риск. Присъдите бяха произнесени на 12 март 2026 г. от Втория западен окръжен военен съд. Четиримата преки извършители и 11 от обвинените в съучастие получиха доживотен затвор. Още четирима бяха осъдени на срокове между 19 години и 11 месеца и 22 години и 10 месеца.

Каналът, по който мина предупреждението за „Царицино“, не е нов. През декември 2017 г. Путин се обади на Тръмп, за да благодари за информация от ЦРУ, с чиято помощ ФСБ задържа група, подготвяла бомбени атентати в Санкт Петербург, включително в Казанския събор. И тогава, и сега руската служба описа самия източник като „партньорски канали“. Не е огласено кои служби и по какъв път са обменили информацията този път. Войната в Украйна не е прекъснала обмена на информация за тероризма, извършван от службите, чиито публични предупреждения на посолствата са само видимата му част.

Разликата между 2024 и 2026 г. се откроява в онова, което Вашингтон изнесе публично, и в онова, което Москва направи с него. Тогава публичното предупреждение говореше за „концерти“ и период от 48 часа, Путин го отхвърли открито, а ФСБ призна едва след нападението, че е получила сведението, и го определи като „общо“. Сега предупреждението посочи конкретен адрес и ден, ФСБ потвърди това още на същия ден, а посетителите бяха изведени от събитието. Това обаче не показва дали зад отправено предупреждението е стояла реална група и дали нападението е осуетено. ФСБ не е обявила задържани, комплексът отвори след денонощие, а и през 2024 г. руските служби определиха получените от американската страна данни като твърде общи, за да започнат работа по конкретна следа.

Анализ: Тероризъм като услуга – Русия и Иран наемат изпълнители в Telegram

🇷🇺🤝🇮🇷 Много палежи, стрелби и опити за убийство в Европа от 2022 г. насам, които първоначално са изглеждали като изолирани действия на отделни лица, са нова форма на държавен тероризъм: Русия и Иран използват чат приложения, за да наемат дребни престъпници и хора в нужда, които често не знаят за кого работят. Така твърдят Петер Нойман и Софи Рьозе от катедрата по военни изследвания на Кингс Колидж Лондон в статия, публикувана на 29 октомври в Studies in Conflict & Terrorism. Те наричат модела „тероризъм като услуга“ и го проследяват в 6 руски и ирански дела, подбрани сред случаите, за които има съдебни решения или подробни разследвания, в периода 2022-2026 г.

Терминът е заимстван от „престъпност като услуга“, понятие от изследванията за киберпрестъпност, което Европол използва в оценките си за заплахите: престъпникът плаща на външен доставчик за готов софтуер за изнудване или фишинг кампания, защото сам не може да ги създаде. Държавата, която възлага насилие, по правило разполага с повече възможности от онзи, когото наема, и купува друго: възможността да отрече участието си. Нойман и Рьозе описват три основни механизма. Първият е възлагане през един или няколко посредници, което затруднява установяването на поръчителя. Вторият е вербуването на случаен принцип: вместо убедени бойци се наемат престъпници и хора без политическа принадлежност, мотивирани главно от парите. Третият, в който виждат истинска новост, е ръководенето от разстояние: вербуване, активиране, указания и плащане изцяло през криптирани приложения, най-често Telegram. Образец за това е Ислямска държава, чиито водачи в Либия поддържат контакт с нападателя на коледния базар в Берлин до момента на атаката през 2016 г.

Руската страна на модела се свързва с промяната след февруари 2022 г. Хибридните операции в Европа се ръководят главно от военното разузнаване на Генералния щаб (ГРУ), а след началото на пълномащабната война срещу Украйна европейските служби изгониха стотици предполагаеми шпиони. Онлайн вербуването на местни престъпници стана удобен заместител на разкъсаните мрежи. Първото дело е на Дилън Ърл, 20-годишен дилър на наркотици от Лестър, който през март 2024 г. организира палежа на склад за съхранение на Starlink терминали и други доставки за Украйна, разположен в Източен Лондон. Британски следователи разкриха, че Ърл влиза в контакт с хора на ЧВК „Вагнер“ в Telegram, където му предлагат платени „мисии“ срещу криптовалута. Той привлича двама свои познати, а те наемат още трима изпълнители. Следващата му задача е отвличането на опозиционера Евгений Чичваркин, но е задържан, преди да успее да го стори. На 24 октомври 2025 г. получава удължена присъда от 23 години, от които 17 в затвора, включително за палеж, свързан с тероризъм и чужда сила.

Второто руско дело е за деяние, което е било най-близо до катастрофа. През юли 2024 г. общо три колета с изпратени от Литва запалими устройства се запалват в рамките на 48 часа в Обединеното кралство, Полша и Германия, а четвърти е прихванат от полските власти. Според германското разузнаване само случайност е попречила някой да се запали във въздуха. Разследването, координирано от Евроюст, установява мрежа от 22 души, заподозрени, че са работили за ГРУ. Всеки от тях е вербуван в Telegram за отделна задача: да сглоби, да пренесе или да задейства пратката. Плаща се в криптовалута. Според данни на Евроюст това са рускоговорящи от Русия, Украйна и Прибалтика, „често в уязвимо социално-икономическо положение“. От 17 април 2026 г. петима бяха осъдени във Вилнюс за терористични актове и участие в терористична група, докато други петима в момента са изправени пред съд в Полша.

Третото руско дело показва и границите на този модел. През май 2025 г. украинецът Роман Лавринович подпалва за 5 дни кола и 2 жилищни имота в Северен Лондон, собственост на премиера Киър Стармър. Задачите са му възложени от профил в Telegram с името „El Money“, на който попада през есента на 2024 г., докато търси работа: първо плакати и графити, после все по-високо платени палежи. След третия пожар е предупреден, че е „нападнал дома на много високопоставен човек във Великобритания“. На 19 юни 2026 г. Лавринович е осъден на 7 години, а съдията Нийл Гарнъм го описва като „полезен идиот“. Обвинението не назовава кой стои зад профила, а полицията заявява, че няма конкретни доказателства, които да свързват подсъдимите с Русия. Ръководителят на полицията за борба с тероризма в Лондон Хелън Фланаган добавя, че няма доказателства „El Money“ да е „държавна заплаха“. Нойман и Рьозе определят случая като руски и се позовават на разследване на BBC от средата на юни, което идентифицира „El Money“ като 23-годишния Евгений Люкшин, описан като млад руски дипломат и син на висш служител на Министерство на външните работи на Руската федерация.

Иранската страна има по-дълга традиция. Силите „Ал-Кудс“, подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за външни операции, от десетилетия организират покушения в Европа срещу дисиденти, еврейски общности и израелски цели, обикновено през собствени хора, бойци на Хизбула или лоялни членове на иранската диаспора. Според Нойман и Рьозе от около 2022 г. все повече операции се изпълняват от престъпници, вербувани онлайн. Рамин Йектапараст, германец от ирански произход и бивш председател на местен клон на Hells Angels, през 2021 г. бяга в Иран, след като е обявен за издирване за убийство, и там започва да работи за IRGC. През WhatsApp вербува трима души за атаки срещу синагоги в Северен Рейн-Вестфалия. През ноември 2022 г. един от тях хвърля запалително устройство по училищна сграда в Бохум, защото съседната синагога му се струва твърде добре охранявана. В Есен са изстреляни 4 куршума по синагогата и дома на равина. Няма пострадали. През декември 2023 г. съдът в Дюселдорф осъжда изпълнителя от Бохум на 2 години и 9 месеца и приема, че нападението е поръчано от „ирански държавни органи“.

Следващото дело води до Foxtrot, смятана за най-голямата престъпна мрежа в Швеция. Нейният водач Рава Маджид бяга през 2023 г. в Ислямската република, където според западни правителства е под закрилата на службите, а през 2024 г. следователи свързват групата с нападения срещу посолствата на САЩ и Израел в Швеция. Под нея има второ ниво от хора, вербувани онлайн. Норвежецът Йоханес Натланд е задържан през март 2025 г. в хотел в Хъдърсфийлд с две огнестрелни оръжия. Обвинението смята, че мрежата е отговорна за разпространение на поръчки за насилие в групови чатове в Snapchat, Telegram и Signal. Съобщенията на телефона му показват, че е нает за убийство срещу сумата от 25 000 евро, а указателят му съдържа контакт с името „Agent47“, който описва мястото с думите „Великобритания. Не може да е по-лесно“. 17-годишен в Норвегия е осъден на 14 години за това, че го е вербувал. След повторен процес в Олд Бейли Натланд е признат за виновен в заговор за убийство и на 16 октомври 2026 г. получава 20 години лишаване от свобода.

Третият ирански случай е най-мащабният. На 9 март 2026 г. 9 дни след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел на въздушни удари срещу Иран, непозната група „Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) обявява своето съществуване в X и Telegram, докато в Лиеж е нападната синагога. Нойман и Рьозе посочват 17 нападения, повечето палежи на синагоги и еврейски институции, в Канада и 5 европейски страни. Американските обвинители говорят за поне 18 в Европа и 2 в Канада. На 15 май в Манхатън беше повдигнато обвинение на Мохамед Бакер Саад Дауд ал-Саади, командир от проиранската иракска милиция „Катаиб Хизбула“ и близък на убития командир на „Ал-Кудс“ генерал Касем Солеймани. Според статията той е заловен при операция на ФБР, след като предлага 10 000 долара на агенти под прикритие за атаки срещу синагоги в САЩ, а по думите на адвоката му е задържан в Турция. Според наличните данни изпълнителите са вербувани в Telegram и Snapchat срещу обещание за плащане в криптовалута. Белгийската прокуратура стига до извод, че обвиняемите „не изглеждат привързани към екстремистка кауза“ и са били привлечени от обещание за пари. Според статията след ареста на ал-Саади кампанията спира рязко, а близо 30 от вербуваните са задържани.

6-те дела уточняват 3 страни на първоначалния модел. Възлагането е на няколко степени: Ърл, Лавринович, Йектапараст, Маджид и ал-Саади сами наемат следващите изпълнители, така че между държавата и онзи, който пали или стреля, стои поне един посредник. Вербуването е случайно, но не произволно, защото към финансовия мотив понякога се добавят общ език, етнически произход или известна симпатия към каузата. Общуването протича почти изцяло през Telegram, WhatsApp и Snapchat. Старото държавно спонсорство предполага дълготрайна връзка с организация, в която идеологията и контролът имат значение. Новото е верига от временни посредници, които не знаят целите на поръчителя и не са обвързани с него извън конкретната сделка.

Част от тази картина не е нова, както пише и самата статия. Организацията на Абу Нидал сменя спонсорите си, преминавайки от Ирак към Сирия и Либия, а Илич Рамирес Санчес, Карлос Чакала, изпълнява поръчки на всяко правителство, готово да плаща. Подборът се основава на случаите със съдебни документи, т.е. на онези, при които изпълнителите са заловени, затова и аматьорството, което изследователите отчитат, може отчасти да се дължи на самия подбор. Делото „Лавринович“ показва обратната страна на отричането: щом изпълнителят не знае за кого работи, обвинението трудно може да докаже по съдебен път, че зад конкретна поръчка има държава. Лайпциг пък подсказва, че моделът с малко директни връзки между участниците не изтласква професионалистите. На 4 август 2026 г. дрон с взривно вещество се удря в крилото на украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и не се взривява, а на 1 септември Берлин приписва нападението на ГУР. Според разследване на Welt am Sonntag от 2 октомври организаторът Олег Льовушкин, който има руски паспорт, влиза лично в Германия и от години поддържа връзки с Денис Смолянинов, когото литовското разузнаване описва като началник на украинския отдел на ГРУ. Беларуският изпълнител Андрей Каршаков, германските служители наричат „агент за еднократна употреба“. Когато дадена цел е по-важна, над наемника стои човек на място, а Нойман и Рьозе стигат до сходен извод: новият модел допълва стария, не го заменя.

В България няма дело с доказано ръководене от разстояние, но българи вече са осъждани като изпълнители на подобно ниско ниво, където поръчката минава през посредник и се плаща. През май 2024 г. 500 червени длани се появяват по Стената на праведниците при Мемориала на Холокоста в Париж. На 31 октомври 2025 г. парижки съд осъжда 4 български граждани на 2-4 години; двамата, които рисуват, казват пред съдебния състав, че им е заплатено от Мирчо Ангелов, смятан за един от организаторите, който все още се намира в неизвестност. Френското разузнаване свързва акцията с руска кампания за дестабилизация, но обвинените не са осъдени за действие в полза на чужда сила, тъй като въпросното утежняващо обстоятелство влиза във френския наказателен кодекс след деянието. Мрежата на Орлин Русев, осъдена в Лондон през май 2025 г. за шпионаж в полза на Русия, по думите на обвинението също действа за пари, а не като част от руските служби.

Статията оставя отворен въпроса за стратегическата логика. Повечето от описаните нападения се провалят, защото изпълнителите са аматьори, а по оценка на авторите ГРУ и IRGC не само продължават да използват метода, но и го прилагат все по-често. Обясненията са три: възможността да се отрече участие е по-ценна от успеха, обемът компенсира провалите или провалът няма значение, защото страхът се разпространява независимо от него. Сравнението на делата показва по-скоро второто и третото. Евтиният изпълнител дава свобода на поръчителя да опитва многократно, а нападението срещу синагога или срещу дома на премиер става новина и когато не успее. Алтернативното обяснение също има опора: преминаването към наемници съвпада с експулсирането на стотици руски разузнавачи след 2022 г. и може да е принуда, а не избор. Ако Москва възстанови мрежите си, професионалистите вероятно ще се върнат и на най-ниското ниво. Цената, както алармират авторите, е ескалацията: ако колет се беше запалил над територия на НАТО или роднина на премиера беше загинал в пожара в Северен Лондон, отричането едва ли щеше да спре отговора. При сегашното съотношение между цена и риск моделът вероятно ще остане водещият инструмент за насилие с нисък праг, а за целите с висока стойност ще се запазят хора на място.

За европейските служби изводът е практически. Изпълнителят няма екстремистко минало, няма идеология и няма пряка връзка с държавата, затова остава извън полезрението на службите, които наблюдават групи, известни радикали и чужди шпиони. Нойман и Рьозе предлагат контратероризмът, контраразузнаването и службите за борба с организираната престъпност да работят заедно и да следят каналите за вербуване и посредниците. Следващата съдебна проверка на тази верига предстои във Вилнюс, където петима души са съдени за терористични актове и участие в терористична група заради колетите, като дори след две години не е ясно дали изпълнителите са били наясно кой ги ръководи. Присъдата ще покаже дали европейски съд приема за терористична група мрежа от поединично вербувани хора, които никога не са се срещали със своя поръчител. Ако я приеме, най-тънкото звено на веригата спира да бъде и най-трудното за наказване.

📸 Снимка: Един от многото примери с обява, която предлага пари за палеж на полицейски коли. (BBC)

Непълнолетен с два ножа нападна охраната на израелското посолство в Белград

🇷🇸🔪🇮🇱 Непълнолетен с два ножа нападна малко след полунощ жандарма, който охранява посолството на Израел в Белград, и беше застрелян на място. Министърът на вътрешните работи на Сърбия Ивица Дачич определи случилото се като терористично нападение, посочи нападателя като привърженик на Ислямска държава и вдигна заплахата от тероризъм до най-високото, червено ниво. За под 2 години и половина това е второто нападение срещу охраната на същата мисия: през юни 2024 г. мъж рани с арбалет жандарм от поста и също беше убит от него.

Хронологията на нощта е описана от Висшата прокуратура в Белград, чийто дежурен прокурор е извършил огледа. Около 00:15 ч. лице, облечено в черно, отваря вратата на будката за охрана пред дипломатическата мисия на бул. „Княз Александър Караджорджевич“ 47 в квартал Дедине, където е на пост служител от отряд на жандармерията. С два ножа в ръце и викове „Аллаху акбар“ той тръгва срещу него, а единия нож хвърля към жандарма и го уцелва в лявата буза. Служителят изважда служебното си оръжие, стреля няколко пъти по него и го ликвидира на място. Прокурорът установи, че употребата на огнестрелно оръжие е оправдана и в рамките на самоотбраната. Работата по изясняване на всички обстоятелства продължава.

Раната на жандарма е лека. В изявление през нощта, публикувано от официалния канал на министерството в YouTube, Дачич казва, че заедно с директора на полицията генерал Василевич е посетил пострадалия, че той е добре и най-вероятно ще бъде изпратен у дома, защото става дума за порезна рана от нож, която не изисква болнично лечение. Министерството на външните работи на Израел определи инцидента като опит за терористична атака и съобщи, че мисията е била затворена по това време и никой от служителите в нея не е пострадал.

В същото изявление Дачич определя извършителя като „едно лице, засега с неустановена самоличност, за което основателно се подозира, че е от Шабац, при това непълнолетно“. Шабац е град в Западна Сърбия. Министърът казва, че самоличността още не е установена официално, но службите са знаели кой е: „тъй като нашата служба го следеше“, известно е, че е бил привърженик на Ислямска държава и на своя профил в Instagram е държал черно знаме и знака на групировката. Защо е бил поставен под наблюдение и откога, Дачич не уточнява.

Отговор на тази част дават само неофициални източници. По сведения на N1 от полицията той е задържан през май в Мюнхен заради основателно подозрение, че е подготвял терористичен акт там, а германските служби са го подложили на разпит. Полицейските източници на телевизията твърдят още, че нападателят е търсел ислямистко съдържание, свързано с Ал-Кайда и Ислямска държава, и след контакт с неустановено лице в Германия е планирал атака срещу еврейската общност в Мюнхен. През юли е депортиран в Сърбия. N1 е изпратила въпроси до МВР и Агенцията за сигурност и информация (БИА), но отговор не е получила. Германските власти засега не са потвърдили публично ареста.

Червеното ниво е най-високата степен в сръбската скала, а по думите на министъра именно до нея се стига при всеки такъв случай: „когато на нашата територия се случи терористично нападение, това ниво се вдига до червена степен“. На практика това значи засилен контрол и повече полиция от сутринта на 28 октомври край инфраструктурни обекти и места, където се събират много хора. Министърът добави, че всички факти ще станат известни в течение на сутринта.

Случилото се късно снощи почти повтаря сценария от 29 юни 2024 г. Тогава роденият през 1999 г. Милош Жуйович от Младеновац, приел исляма и името Салахудин, стреля с арбалет срещу жандарм от охраната на същото посолство, ранявайки го в шията. Жандармът отвърна с огнестрелно оръжие и го ликвидира. Тогава Дачич отново квалифицира случая като тероризъм и обяви червено ниво на заплаха, като заяви, че действа по указания на Съвета за национална сигурност, а решението за евентуалната отмяна обеща да бъде взето към края на седмицата. МВР съобщи още на същия ден за задържането на предполагаем съучастник, а на следващия ден Дачич разкри, че съпругата на Жуйович е напуснала Сърбия на 27 юни, 2 дни преди самата атака, отправяйки се към Черна гора. Израелското министерство на външните работи и тогава съобщи, че мисията е била затворена и никой от служителите ѝ не е пострадал.

Няколко дни след атаката от 2024 г. се появи видео, в което Жуйович заявява, че се е заклел във вярност на Абу Хафс ал-Хашими ал-Курайши, лидер на Ислямска държава, съобщи Радио Свободна Европа. В рамките на същото 3-минутно обръщение, според описание на Telegram канала Directorate4, лицето отправя остри критики по адрес на демокрацията, изрежда войните в Ирак, Сирия, Афганистан и Палестина, а към края на видеото изпява нашид (религиозен напев без инструменти) на руски език.

Израелската мисия се намира в Дедине, един от най-охраняваните квартали на сръбската столица, недалеч от американското посолство. Охраната е поверена на жандармерията, елитно подразделение на сръбската полиция, чиито служители носят автоматично оръжие. През последните години Сърбия има все по-близки отношения с Израел, отбелязва AP, а през 2024 г. NBC News посочи, че Белград ги е запазил и по време на войната в ивицата Газа.

Нападението идва в преходен политически период. Предсрочните избори за парламент, проведени на 25 октомври, завършиха с поражение на дългогодишния президент Александър Вучич, който подаде оставка на 27 септември, за да оглави кампанията като кандидат за премиер. Вотът беше спечелен от студентската листа, а самият Вучич призна загубата още в изборната нощ, позовавайки се на извадка, в която студентите получават 135-140 места в 250-местния парламент, а неговата партия – около 105. Нов кабинет за момента няма, а както пише AP, полицията остава под контрола на съюзниците на Вучич: Дачич продължава да стои начело на МВР и именно той обяви червено ниво.

Към 28 октомври официалната самоличност на нападателя все още не е оповестена. Местните таблоиди публикуваха по неофициални данни име и възраст, които се разминават с определението на министъра за непълнолетен. Мюнхенската следа остава твърдение на източниците на N1, без отговор от МВР и БИА, както и без потвърждение от федералните власти в Германия.

Йордания удари Южна Сирия заради Карак, Дамаск съобщава за цивилни жертви

🇯🇴✈️🇸🇾 Изтребители на Кралските военновъздушни сили на Йордания нанесоха удари късно снощи в Южна Сирия. Въоръжените сили обявиха операцията „Йорданско възпиране – Хмуд“ като отмъщение за жертвите на нападение срещу погребение в православния храм „Св. Георги“ в Хмуд, област Карак, и заявиха, че стрелците са свързани с терористични организации. Сирийската държавна новинарска агенция SANA съобщи за пет убити цивилни, сред тях жени и деца, в провинция Дараа, а сирийското правителство заяви, че операцията не е била координирана с него.

Военните не назоваха нито една групировка, не посочиха конкретни места и не дадоха числа. Съобщението им отбелязва само, че изтребителите са унищожили няколко позиции и машини и са убили и ранили „много членове на терористични организации“. Около осем часа по-рано, на пресконференция в ранния следобед на 26 октомври, вътрешният министър Мазен ал-Фарая отговори на въпрос дали досието е затворено, че не е, като „в наказателния аспект днес няма никакви индикации, че са свързани с каквито и да е други клетки“. Генерал-майор Обейдала ал-Маайта, директор на Дирекцията за обществена сигурност, както се нарича националната полиция, описа стрелбата като решение, взето на място: стрелците вървели след траурното шествие и „не е имало предварително планиране“. След като ги назова, той каза: „И дано не представляват никого освен себе си.“

На същата пресконференция кабинетът представи атаката като плод на екстремизъм вътре в страната. „Това престъпление не е родено от момента. То е плод на терористична, екстремистка идеология, която е вкоренена у някои граждани“, каза ал-Фарая. Говорителят на правителството Мохамед ал-Момани нарече случилото се повратна точка в усилията за изкореняване на екстремизма и обяви, че кампанията срещу такфиристката идеология, която обявява други мюсюлмани за неверници, продължава във всички сектори. Ал-Фарая добави, че разпитите и събирането на технически доказателства продължават и че ще отговаря всеки, за когото се докаже, че е участвал „по какъвто и да е начин“. Ал-Маайта приключи встъплението си с думите: „Ще продължаваме да удряме с желязна ръка всеки, който се осмели да посегне, да сътрудничи или да се разпростира в страната или извън нея.“ Вечерното съобщение на Въоръжените сили не обяснява кога и как е установена връзката със Сирия.

Сирийските власти съобщават за нанесени удари в провинция Дараа. Кореспондентът на агенцията съобщи за поредица от експлозии около Насиб, градчето при граничния пункт с Йордания, и Музайриб в западната част на провинцията. Здравният директор на Дараа д-р Халед ал-Амиян каза пред агенцията, че в петимата убити цивилни има жени, деца и 65-годишен мъж от квартал Тарик ас-Сад в областния център, починал от осколъчни рани в Националната болница на града. Двама ранени от Музайриб са откарани в болницата в Тафас. Йорданският новинарски сайт „Ал-Уакаи“ съобщи, позовавайки се на местни източници, и за удари в североизточната част на съседната провинция Суейда, в селата Халидия и Тел Асфар и източно от летище Халхала. Сирийските официални съобщения не споменават Суейда.

Аман и Дамаск дават несъвместими версии за координацията. Първият текст на армейското съобщение, който йордански сайтове споделиха около 22:20 ч. местно време, говори за „Южна Сирия“ и не включва Дамаск. В 22:46 ч. обаче Въоръжените сили написаха в официалния си профил в X, че операцията е била проведена „в координация със сирийското правителство“, и същото остана във версията на държавната агенция Petra, където районът е наречен югоизточната част на Сирия. Малко след полунощ сирийското правителство заяви, че „за тази военна операция не е имало никаква предварителна координация със сирийската страна“. То обяви разследване, съобщи за открити канали с Аман и настоя всяка стъпка в граничните райони да се съгласува съвместно, така че да се пази суверенитетът на страната. Министерство на външните работи добави, че е уведомило Йордания за „пълната си резерва“ към операции на сирийска територия без предварителна координация, и изрази „дълбоко съжаление“ за убитите и ранените от Дараа.

Заподозрените за стрелбата в Хмуд бяха задържани в ранните часове на 26 октомври, след издирване, което продължи 3 денонощия. По думите на ал-Маайта след полунощ силите за сигурност разделили едно от селата в района на сектори и започнали да претърсват изоставените къщи. Когато стигнали до къщата, в която се криели мъжете, те открили интензивен огън и при последвалата престрелка тримата били ранени. Сред силите за сигурност пострадали няма, иззети са оръжие и голямо количество боеприпаси. Задържани са братята Хазаа и Машал Зейдан Мохамед и свързаният с тях по брачна линия Ахмад Сами Хусейн.

Ал-Маайта посочи Хазаа като човека, планирал нападението, макар по собствените му думи решението да е взето на място. Тримата са в болница и разпитите им предстоят. Нападението е отнело живота на 9 души, а 34 са ранени.

С името „Йорданско възпиране“ страната вече е нанасяла удари в Сирия. На 3 май 2026 г. Въоръжените сили обявиха операция с това име срещу фабрики, работилници и складове на трафиканти на наркотици и оръжие, от които по думите им тръгват пратки към кралството. Сирийски източници съобщиха тогава за удари в провинция Суейда, в Шахба, Бусан, Арман, Ум ар-Руман и Малх. Там действа т. нар. Национална гвардия на друзкия духовен водач шейх Хикмат ал-Хиджри, създадена след сблъсъци с правителствените сили през юли 2025 г. и контролираща части от региона отвъд властта на Дамаск. Сирийската държавна телевизия описа една от целите като щаб, контролиран от „бунтовнически банди“. Удари, приписвани на Йордания, срещу контрабандата в Южна Сирия се съобщават от май 2023 г. През декември 2025 г. Аман обяви, че е ударил „фабрики и работилници“ на трафиканти, без да посочи места, а сирийските медии ги поставиха в Суейда. През януари 2025 г. двете съседни държави създадоха обща комисия по сигурността. Операцията от 26 октомври се различава по обявената цел: групировки, свързвани с терористична атака в самата Йордания. Различно е и мястото, тъй като жертвите, за които съобщава Дамаск, се намират в Дараа, а не в районите на Суейда, където бяха целите през май.

В ранните часове на 27 октомври обявеното основание за ударите, връзката на задържаните от Хмуд с групировки в Сирия, остава твърдение на Въоръжените сили без назована групировка, конкретно място и доказателство, а вътрешният министър същия ден следобед заяви, че към момента индикации за връзка с други клетки няма. Срещу това твърдение стоят убитите цивилни, за които съобщава Дамаск, и отричането, че е имало предварителна координация. Ал-Фарая сам заяви, че разпитите и събирането на доказателства продължават, така че следствието може да е стигнало до нова следа през часовете до удара, но Йордания не е съобщила за такава. Решаващо ще бъде първото публично обвинение срещу тримата. То ще покаже дали йорданските следователи свързват Хазаа, Машал и Ахмад с организация отвъд границата, или делото остава за трима роднини, решили да стрелят зад погребалното шествие.

„Норд-Ост“, 24 години по-късно: съдът посочва пропуски в подготовката, Патрушев вини спасителите

🇷🇺⚖️ Преди 24 години, на 26 октомври 2002 г. рано сутринта, руските сили пуснаха обездвижващ газ през вентилацията на театралната сграда на Дубровка в Москва и щурмуваха комплекса, в пределите на който група чеченски сепаратисти държа заложници от 3 денонощия насам. Нападателите, които пазеха взривните устройства, загубиха съзнание, преди да ги задействат, но след щурма загинаха 125 от над 900 души в залата. Заедно с петимата убити от похитителите по време на самата обсада, официалният брой на жертвите е 130.

Пред Европейския съд по правата на човека (ECHR) руското правителство твърди, че медици и спасители са разполагали с всичко необходимо и при обстоятелствата тогава са действали възможно най-ефективно, а част от загубите са били неизбежни. През юни 2026 г. съветникът на Кремъл Николай Патрушев, който при щурма ръководеше Федералната служба за сигурност (ФСБ), заяви в интервю обратното: жертвите можело да бъдат избегнати, а хората са загинали, защото спасителите са се объркали. Съдът в Страсбург, който се през 2011 г. произнесе окончателно, вижда в объркването на място последица от пропуски още в плановете на спасителната акция. Планът предвижда помощ за ранени от куршуми и експлозия, а за газа не са знаели дори лекарите.

На годишнината днес близките на загиналите и оцелелите запалиха 130 червени лампади пред театъра на улица „Мелникова“, съобщи московският сайт MSK1.RU. „Дъщеря ми и досега е на 14 години“, каза Дмитрий Миловидов, председател на обществената организация „Норд-Ост“. „Но някой реши да размени живота им срещу своите политически амбиции.“ Близките са подали искане до Следствения комитет да изясни защо „една силова структура стоварва цялата вина за гибелта на заложниците върху друга“.

Похитителите, над 40 въоръжени души, водени от Мовсар Бараев, нахлуха в театралния център вечерта на 23 октомври, по време на мюзикъла „Норд-Ост“. В решението на ECHR по делото „Финогенов и други срещу Русия“ се твърди, че те минират сградата и разположиха 18 атентатора-самоубийци сред зрителите, искаха изтегляне на руските войски от Чечения и преки преговори между федералната власт и сепаратистите.

През следващите 2 дни при тях влизат посредници, включващи депутатът Йосиф Кобзон, политикът Борис Немцов, хирургът Леонид Рошал и журналистката Анна Политковская. Групата пуска няколко десетки души и приема храна и вода за останалите, но не отстъпва от своите искания. Докато трае обсадата, нападатели убиха петима души. Трима от тях са дошли отвън, четвъртият е застрелян при опит за съпротива, а петият е улучен случайно, установява руското разследване.

На 25 октомври директорът на ФСБ Николай Патрушев излезе в национален ефир след среща с президента Владимир Путин и обеща, че похитителите ще останат живи, ако пуснат заложниците. Решението за щурма беше взето още същата вечер, пише „Медуза“.

Газът беше подаден в салона около 5:00–5:30 ч. Броени минути по-късно, когато нападатели при взривните устройства и атентатори сред зрителите загубиха съзнание, специалният отряд влезе в сградата. Повечето атентатори са застреляни в безсъзнание, а общо са убити 40 души от групата. Няма задействано нито едно взривно устройство. Малко след това говорителят на оперативния щаб съобщава пред репортери, че двама души са били разстреляни от терористите, в отговор на което спецчасти щурмуват сградата. Газът не беше споменат с нищо.

Лекарите също не знаят за него. Планът предвижда помощ за ранени от огнестрелно оръжие и експлозия, поради което болниците са подсилени главно с хирурзи, не с токсиколози. Тежките камиони и булдозерите край театъра, докарани в случай на срутване, пречат на линейките. Масовото изнасяне на хората от салона започва поне 1 ч. и 20 мин. след пускането на газа. Изпадналите в безсъзнание са оставяни на земята пред входа по гръб – положение, в което човек може да се задуши от повърнатото или от собствения си език. По сведения, представени от семействата в Страсбург, навън температурата е била 1,8 градуса.

Пострадалите са откарвани с линейки и градски автобуси, в които по думите на свидетели понякога имаше по един медик за 22 души в критично състояние, а понякога нито един. Шофьорите не знаят къде да откарат пострадалите и 4–5 автобуса последват линейките до една и съща болница: в градска болница № 13 идват 213 души за 30 минути. Болницата за ветерани от войната, на 20 метра от театъра, приема значително по-малко пострадали от планираното. Часът на смъртта е записан само в част от документите, а най-голямата група с отбелязан час на смъртта, 24 души, е починала между 8:00 и 8:29 ч. Следователят регистрира 114 жертви в сградата, но съдът стига до заключение, че немалко от загиналите са живи, когато са ги изнесли. В доклади от аутопсията на 58 от тях пише, че няма сведения за оказана медицинска помощ.

Съставът на газа и 24 години по-късно не е обявен официално. На 30 октомври 2002 г. здравният министър Юрий Шевченко отбеляза, че е използвано вещество на основата на производни на фентанила, синтетичен опиоид, и че само по себе си то не е смъртоносно. ФСБ повтори същото твърдение в свой писмен отговор от 3 ноември 2003 г. Точният състав остана тайна дори за разследващия орган. През 2012 г. британската държавна лаборатория в Портън Даун откри по дрехите на двама оцелели британци две от производните, карфентанил и ремифентанил, в урината на трети – метаболит на карфентанила. Основното средство срещу газа е бил налоксонът, лекарство, което възстановява дишането и сърдечната дейност.

На 16 октомври 2003 г. Московската градска прокуратура реши да прекрати разследването на подготовката и провеждането на спасителната операция. Според заключението всички 125 души са починали от „фатално съчетание“ на продължителен стрес, недостиг на кислород, обезводняване, неподвижност и действието на неустановено химично вещество, а връзката между газа и гибелта им е „само косвена“. Прокуратурата даде отказ да образува наказателно производство срещу представители на държавата: щурмът е оправдан, за да бъде предотвратен взрив, който е да убие 912 заложници и да доведе до „подкопаване на престижа на Русия на международната арена“.

ECHR се произнесе единодушно на 20 декември 2011 г. като прие, че положението е било много тревожно и че нито щурмът, нито употребата на островни вещества нарушават правото на живот. Газът, отбелязва той, вероятно не е бил предназначен да убива и се оказва по-близък по действие до несмъртоносните средства за обездвижване, отколкото до огнестрелното оръжие. Съдът обаче отхвърля официалното обяснение за смъртните случаи. „Немислимо е 125 души на различна възраст и в различно физическо състояние да са починали почти едновременно и на едно и също място заради различни предшестващи здравословни проблеми“, пише в съдебния акт. Газът, заключава Страсбург, е останал основна причина за смъртта на голяма част от жертвите.

Съдът установява нарушение на правото на живот при спасяването на заложниците. Операцията „не е била достатъчно подготвена“ заради недостатъчния обмен на сведения между службите, закъснялото начало на евакуация, ограничената координация на място, липсата на подходящо лечение и оборудване и логистика. Второто нарушение е свързано с разследването, което „не е било нито задълбочено, нито независимо“. В следствения екип влизат агенти на ФСБ, която според съда е „пряко отговорна за планиране и провеждане на спасителната операция“. На семействата и на оцелелите Страсбург присъди обезщетения между 8800 и 66 000 евро, общо около 1,25 млн. евро. Решението е окончателно от 4 юни 2012 г.

Съдът описва и двойните дози, но ги свързва с плана. Той не съдържа правила как службите да си предават сведения за пострадалите, а хората, получили инжекция, не са били обозначавани по никакъв начин. Затова мнозина не са получили никакво лечение, а според съда е възможно други да са инжектирани над веднъж, което само по себе си може да е опасно. Всичко показва, че медиците са научили едва когато евакуацията е почти приключила. Съдът допуска, че ФСБ се е опасявала от изтичане на информация, и не я упреква, че не е разкрила детайли за щурма предварително. Секретността обаче е „единственият ясен аргумент“ да не бъде информиран медицинският персонал, а след пускането на газа властите са имали поне 90 минути да се подготвят допълнително, да осигурят лекарства или да дадат указания, но „нищо не беше направено“.

В Страсбург руското правителство защитава тъкмо обратното: евакуацията е бърза и добре организирана, а смъртта на хората от залата не може да се припише на погрешна медицинска помощ. Правителството каза, че налоксонът в залата е инжектиран от служители на специалния отряд, които после съобщават на медици кой вече го е получил. Разследването, добавя Москва, е установило, че спасителните служби са действали законно и обосновано.

Патрушев представя точно противоположна версия в интервю за „Российская газета“ от 15 юни 2026 г. На въпроса дали жертвите е можело да бъдат избегнати той отговори: „Да, загуби не е трябвало да има.“ думите му оперативният щаб е създаден незабавно, а за действията му той е докладвал на президента. Той обясни загубите по друг начин: „Подчертавам: звената на ФСБ се справиха професионално. А при другите служби такава съгласуваност нямаше. След унищожаването на терористите всички заложници трябваше да получат нужната помощ. Трябва да им я окажат спасителни служби, влезли в залата след специалния отряд. Но те се объркват. В резултат антидотът не е инжектиран на всички пострадали, а някои заложници поемат двойна доза. Именно това доведе до загубите.“

Патрушев не уточнява за кои точно спасители говори, но веднага допълва, че „днес МЧС под ръководството на министъра Куренков работи много по-ефективно и професионално“. През 2002 г. Сергей Шойгу е начело Министерство на извънредните ситуации (МЧС). От май 2024 г. той е секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация – позиция, която дотогава заемат от Патрушев. „Новая газета“, „Медиазона“ и „Радио Свобода“ изтълкуваха интервюто като прехвърляне на вината върху ведомството на Шойгу.

Думите на Патрушев не противоречат изцяло на констатациите на съда. И съдебният акт описва липса на координация на място, хора, които не са получили инжекция, и възможни двойни дози, а за изнасянето на пострадалите наистина е отговаряла Федералната спасителна служба. Медицинската помощ е била задача на здравните служби на Москва и на Министерството на здравеопазването. Констатациите на Страсбург обаче не се ограничават до действията на изпълнителите: координацията е липсвала още в първоначалния план, пострадалите не са били обозначавани, защото такова правило не е имало, а лекарите не са знаели какво лекуват, защото информацията е била задържана. Оперативният щаб, подготвил този план, по описанието на съда е бил под командването на заместник-директор на ФСБ.

Близките не приемат и официалната равносметка. По различни оценки загиналите са между 130 и 174. Още през март 2005 г. адвокатката Каринна Москаленко, която представлява част от семействата в Страсбург, заяви пред „Комерсант“, че по-големият брой се установява от материалите по делото; прокуратурата го отрече. Разминаването си личи в съдебния акт: в края на 2002 г. разследването брои 129 загинали, а съдът отбелязва, че ведомствата са броили по различни методи и че в болниците и моргите не винаги е записвано кога и от какво е настъпила смъртта.

Светлана Губарева, която беше в залата и загуби там 13-годишната си дъщеря и годеника си, американеца Санди Букър, оспорва постановления на следствието в съда. „Отговаряха ми, че делото още не е завършило и има време тези противоречия да бъдат отстранени. Но никой не се занимава с това“, каза тя пред „Москва онлайн“ на 26 октомври.

Решението от Страсбург не доведе до ново разследване в Руската федерация: нов процес по трагедията не е започван, отбелязва „Новая газета“. Русия беше изключена от Съвета на Европа на 16 март 2022 г. и на 16 септември престана да е страна по Европейската конвенция за защита на правата на човека. Задължението ѝ да изпълни вече постановени решения обаче остава и Комитетът на министрите продължава да следи за тяхното изпълнение.

Официалният извод за причините и 24 години по-късно е онова от 2003 г.: фатално съчетание на фактори, за което следствието не намери виновни длъжностни лица. Патрушев не го оспорва формално и по време на интервю насочва вината към спасителите. Нито правителството пред съда в Страсбург, нито Патрушев посочват отговорност на ФСБ, която според съда е отговаряла пряко за плана и от която е зависело кога лекарите ще научат за газа. Отговорът на Следствения комитет на искането на близките ще покаже дали думите на помощника на президента могат да доведат до проверка, каквато прокуратурата отказа през 2003 г. Проверка, която да стигне до решенията на оперативния щаб, е много малко вероятна: Русия не я започна и след решението от Страсбург, а от 2022 г. е извън Съвета на Европа. Без нея за гибелта на 125 души продължава да не отговаря нито едно длъжностно лице, макар че човекът, ръководил ФСБ по време на щурма, вече казва, че загуби не е трябвало да има.

Четвърт век от приемането на USA PATRIOT Act: два раздела изтекоха, обменът между службите остана

🇺🇸⚖️ Преди 25 години, на 26 октомври 2001 г. президентът Джордж Буш-младши подписа в Източната зала на Белия дом USA PATRIOT Act – закона в отговор на атентатите от 11 септември, който разшири правомощията на службите да подслушват, да изискват записи и да обменят сведения помежду си. Четвърт век по-късно законът остава в сила, но два от разделите му за наблюдение – за подслушване на цел, която сменя телефоните си, и за достъп до „всякакви материални неща“ – не са действащи от 15 март 2020 г. Трайно се запазиха други разпоредби: обменът между разузнаването и следователи, финансовите мерки срещу пране на пари и разширените правомощия на ФБР да изисква документи без съдия.

Окончателният текст, H.R. 3162, обедини два варианта, които камарите по-рано бяха приели: Сенатът на 11 октомври, а Камарата на представителите на 12 октомври. Внесен на 23 октомври, той беше приет още на следващия ден от Камарата с 357 на 66 гласа по процедура, която изисква мнозинство от две трети. На 25 октомври Сенатът гласува с 98 на 1. Единственият глас против беше Ръс Файнголд, сенатор от Уисконсин. „Опазването на свободата ни е една от основните причини да водим тази нова война срещу тероризма. Ще загубим тази война, без да е изстрелян и един куршум, ако пожертваме свободите на американския народ“, предупреди той в залата преди гласуването. Името на закона е акроним: Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism, т.е. „Обединяване и укрепване на Америка чрез осигуряване на подходящите средства, необходими за прихващане и възпрепятстване на тероризма“.

Буш подписа закона три дни след внасянето на окончателния текст. В речта си той се спря на атентатите и на атаките с антракс по пощата, в които загинаха пощенските служители Томас Морис и Джоузеф Кърсийн. „Съществуващият закон е писан в ерата на телефоните с шайба. Новият закон, който подписвам днес, ще позволи наблюдение на всички комуникации, използвани от терористите, включително имейлите, интернет и мобилните телефони“, заяви президентът. Още по-широко беше обещанието за взаимодействие между агенциите: „От днес променяме законите, които уреждат обмена на информация. И, което е не по-малко важно, променяме културата на различните ни агенции, които се борят с тероризма.“

Пример за новите инструменти е раздел 206. Той изменя Закона от 1978 г. за наблюдение с цел външно разузнаване (FISA), по който специален съд (FISC) разрешава подслушването на чужди държави и техни агенти. Дотогава заповедта на съда посочваше конкретния оператор, който трябва да съдейства. След изменението в закона, когато съдът установи, че действията на целта могат да осуетят идентификацията ѝ, заповедта задължава и неуточнени „други лица“. Така наблюдението следва човека, когато смени апарата или доставчика, вместо да остава обвързано с едно устройство. В наказателните дела такова подслушване е разрешено от 1986 г. – раздел 206 въведе тази възможност и за разузнаването.

По-малко видни, но трайни се оказаха текстовете за обмена на сведения. Раздел 203 позволи материалите от разследванията на голямото жури (съставът, който решава дали да има обвинение) и от подслушванията по наказателни дела да стигат до разузнавателните служби. Раздел 218 замени една дума във FISA: външното разузнаване вече не трябваше да е „целта“ на наблюдението, а „съществена цел“. Така заповед по FISA стана възможна и когато главната цел е наказателно преследване, стига външно разузнаване да бъде съществена цел. Буш описа същата промяна с думите, че разузнаването и наказателното преследване получават „възможност да работят не по отделни коловози, а да споделят жизненоважната информация“.

Раздел 215 разшири кръга документи, които ФБР може да изисква от FISC. Дотогава заповедта включваше само превозвачи, хотели, складове и фирми за коли под наем и изискваше конкретни факти, че конкретното лице е агент на чужда сила. След промяната тя можеше да обхване „всички материални неща (включително книги, записи, документи и други предмети)“, стига да служат на разследване за защита от международен тероризъм или тайна разузнавателна дейност.

Същото понижаване на изискванията обхвана и писмата за национална сигурност – искания, които ФБР издава само, без съдия, до телефонни компании, банки и кредитни бюра. Раздел 505 замени изискването за конкретни факти с изискване за връзка с разрешено разследване и позволи писмата да се подписват и от началниците на териториални служби на бюрото. Главният инспектор на Министерство на правосъдието провери тяхната употреба през март 2007 г. Според данни на самото ФБР, които инспекторът определи като значително занижени, исканията са били около 8500 през 2000 г. За 2003–2005 г. базата на бюрото отчита общо 143 074. Най-високият брой през 2004 г. се дължи на 9 писма по едно-единствено разследване, които са поискали информация за абонатите на 11 100 телефонни номера. Инспекторът описа и поне 739 „спешни писма“ до три телефонни компании за около 3000 номера, подписани от служители без право да издават писма за национална сигурност.

Третият дял, оформен като самостоятелен закон срещу прането на пари и финансирането на тероризма, предостави на Министерството на финансите правомощията по раздел 311. С него ведомството може да обяви чуждестранна банка или цяла юрисдикция за основен източник на риск от изпиране на пари и да прекъсне достъпа ѝ до кореспондентски сметки, с които чуждестранните банки се свързват с финансовата система на САЩ. През септември 2005 г. за такъв източник на риск беше обявена Banco Delta Asia в Макао, която по данни на ведомството над 20 години е обслужвала държавни агенции и фирми паравани от КНДР. През октомври 2025 г. FinCEN, американското звено за финансово разузнаване, изключи по същия раздел камбоджанската Huione Group, която определи като възел за изпиране на пари от киберобири на Северна Корея и от инвестиционни измами с криптовалута в Югоизточна Азия. PATRIOT Act въведе и дефиниция за вътрешен тероризъм, удължи давността за престъпленията с тероризъм и увеличи наказанията.

Повечето разпоредби за наблюдение, поместени във втория дял бяха приети с ограничен срок на действие до 31 декември 2005 г. Законът за подновяването, подписан на 9 март 2006 г., направи постоянни 14 от 16-те временни раздела, сред тях и текстовете за обмен на сведения. За 206 и 215 той определи нов срок до края на 2009 г. След това Конгресът удължаваше действието им за кратки периоди до 1 юни 2015 г.

През юни 2013 г. The Guardian публикува секретна заповед на FISC, която задължава Verizon „на постоянна, ежедневна основа“ да предава на Агенцията за национална сигурност (NSA) данните за всички разговори в системите си, включително тези в рамките на САЩ. Правното основание на програмата беше раздел 215. Три дни по-късно вестникът назова източника на разкритията – Едуард Сноудън, служител на фирмата изпълнител Booz Allen Hamilton, работил за NSA чрез външни фирми. На 23 януари 2014 г. Надзорният съвет за неприкосновеност на личния живот и гражданските свободи (PCLOB), стигна до извода, че не е открил „нито един случай, свързан със заплаха за САЩ, в който програмата да е имала конкретно значение за изхода на антитерористично разследване“. Двама от петимата членове на съвета приложиха отделни становища.

На 7 май 2015 г. апелативният съд за Втори окръг постанови, че раздел 215 не разрешава масово събиране. Сенатът не прие временно удължаване и на 1 юни срокът на действие на раздели 206 и 215 приключи. Още на следващия ден президентът Барак Обама подписа USA FREEDOM Act, приет в Сената с 67 на 32 гласа. USA FREEDOM забрани масовото събиране и възстанови действието на раздели 206 и 215 до 15 декември 2019 г. Новата програма, при която NSA получава записите на разговорите от операторите, струва около 100 млн. долара. Според данни на PCLOB от февруари 2020 г. тя е довела до 15 разузнавателни доклада, от които само два са дали на ФБР сведения, каквито бюрото не е имало. NSA я прекрати в началото на 2019 г. заради преоценка на разузнавателната ѝ стойност, разходите и проблемите със спазването на правилата и с целостта на данните.

В края на 2019 г. Конгресът удължи срока им до 15 март 2020 г. На 11 март Камарата прие законопроект с реформи, Сенатът го прие с поправки на 14 май, но двете камари така и не стигнаха до общ текст. Срокът на действие на разпоредбите изтече и към октомври 2026 г. не са подновени. Според изследователската служба на Конгреса (CRS) текстът на FISA се е върнал към вида си от 25 октомври 2001 г. Съдът вече не може да задължи неуточнени лица да съдействат при подслушване, а заповедите за записи отново само засягат превозвачи, хотели, складове и фирми за коли под наем. Разследванията, започнали преди теча, продължават по старите правила.

В Европа се води сходен спор за същия вид данни – кой с кого, кога и откъде говори. Директива 2006/24/ЕО, приета на 15 март 2006 г., задължи мобилните оператори да пазят данните за трафика и локацията, без съдържание на разговорите, за да са на разположение при борбата с тежки престъпления като тероризма и организираната престъпност. Срокът на съхранение беше от 6 до 24 месеца. На 8 април 2014 г. Съдът на ЕС я обяви за невалидна от деня на нейното влизане в сила, тъй като е „широкообхватна и особено сериозна намеса“ в правото на личен живот и на защита на личните данни, която не се ограничава до необходимото. На 12 март 2015 г., по искане на омбудсмана, Конституционният съд на България обяви текстове на Закона за електронните съобщения, с които директивата беше въведена, за противоконституционни. Съдът прие, че самото съхраняване на данните противоречи на конституцията. Един от мотивите беше отпадането на съдебния контрол върху исканията на разследващите за достъп до тях.

В САЩ спорът продължи по друг закон. Раздел 702, добавен към FISA през 2008 г., позволява на службите без индивидуална съдебна заповед да събират чрез местните доставчици съобщенията на чужденци, за които се смята, че са извън страната. На 11 юни 2026 г. Камарата отхвърли с 198 на 218 гласа удължаване до 2 юли и в полунощ на 12 юни разделът изтече за първи път от приемането си, както съобщи NBC News. Годишните разрешения, които FISC одобри през март 2026 г., обаче позволяват събирането да продължи до 17 март 2027 г. Според публикация на Brennan Center от 16 октомври Конгресът още не е подновил текста.

Четвърт век след подписването разделите с ограничен и с неограничен срок на действие имат различна съдба. Разпоредбите, за които Конгресът определи срок, трябваше да бъдат подлагани на нови гласувания и две от тях отпаднаха. Онези без ограничен срок или станали постоянни още през 2006 г. – обменът между службите, писмата на ФБР, финансовият дял – останаха част от правото. Изтичането на 206 и 215 вероятно промени по-малко, отколкото подсказва датата. Самата NSA беше спряла програмата за телефонни записи година по-рано. Делата, образувани преди март 2020 г., продължават по старите правила, а подслушване, което следва човека, остава разрешено в наказателните дела, както е от 1986 г.

Следващият срок е 17 март 2027 г. Според Brennan Center дотогава Конгресът трябва да поднови 702, за да не спре събирането, а администрацията опитва да включи подновяването в закона за разходите за отбрана. Разделът е подновяван през 2012, 2018 и 2024 г., затова по-вероятно е ново подновяване, отколкото трайно отпадане. Законът за отбраната ще покаже дали то ще е придружено от нови ограничения, или не. Законът, с който Буш обеща да изведе наблюдението от „ерата на телефоните с шайба“, днес е без двата си раздела, които позволяваха на службите да проследяват сменените телефони и да получават записи на разговорите. Текстовете, с които президентът обеща да промени културата на агенциите, са постоянна част от законодателството.

BLF нападна Гуадар и граничния пункт Габд, затворен за внос от Иран

🇵🇰💥 Фронтът за освобождение на Белуджистан (BLF) нападна на 22 октомври обекти в пристанищния град Гуадар, крайна точка на Китайско-пакистанския икономически коридор, и в района на граничен пункт Габд на границата с Иран, като обяви началото на операция „Алмас“. На 23 октомври военната пресслужба ISPR потвърди нападенията на двете места и обяви, че силите за сигурност са убили 10 нападатели, сред тях една жена, че е загинал един цивилен и операциите са приключили без загуби за военните. BLF твърди обратното: бойците ѝ са държали 20 часа базата на армейската строителна организация FWO в Гуадар, а групировката назова поименно 7 свои загинали.

Така за един ден бунтовниците стигнаха и до града, чието дълбоководно пристанище е развито от Китай, и до пункта, през който минава над половината от вноса на пропан-бутан от Ислямска република Иран. При това Габд–Римдан вече беше затворен по решение на самия Исламабад: на 17 октомври Министерството на търговията на Пакистан спря търговията с Иран през Габд–Римдан и Тафтан, а от 21 октомври през него се изнасят само бързоразвалящи се стоки.

Първата официална версия от 22 октомври описва опит за нападение. Държавното Радио Пакистан цитира военни източници, според които нападателите са опитали да ударят празен лагер на строителна фирма, в отговор на което армията е убила трима, други трима били обкръжени на място, а при отделно нападение четирима се укривали в хотел край Гуадарската магистрала и също били обкръжени. Операцията е лично ръководена от командира на дивизията в Гуадар. Вътрешният министър Мохсин Накви поздрави военните и заяви, че цялата нация е единна срещу тероризма и подкрепя военните и полицията.

Равносметката на службата за медии и връзки с обществеността на въоръжените сили на Пакистан (ISPR), публикувана на 23 октомври, разшири картината. Според нея нападателите са опитали да действат около граничния пункт Габд и самия град, а „при последвалите престрелки“ са убити 10 бойци от техните редици. Загинал е един цивилен, поразени са няколко превозни средства, а „операциите приключиха без загуби за силите за сигурност“. ISPR описва групата като спонсорирана от Индия и я нарича „Фитна ал-Хиндустан“ – от 31 май 2025 г. това е официалното название, използвано за всички „терористични групи и организации“ в Белуджистан. Индия отхвърля обвиненията, че подкрепя белуджките сепаратисти. ISPR описа принудата на белуджка жена да участва в атаката не само като престъпление срещу държавата, но и срещу честта на белуджките жени.

И ISPR говори за осуетени замисли, но изявлението описва други мащаби. През първия ден официалните източници съобщаваха за 3 убити и 7 обкръжени край един празен лагер и един хотел. На следващия ден армията вече признава бойни действия в две отделни зони, 10 загинали нападатели и 1 убит цивилен, без да уточнява кога точно са приключили операциите.

BLF разказва съвсем различна история. В изявления, споделени от местното издание The Balochistan Post, което редовно публикува съобщенията на въоръжените групи, говорителят майор Гуахрам Балоч заяви, че самоубиец с кола бомба е пробил периметъра на главната база на FWO на кръстовището Zero Point, а след него вътре са влезли бойци от т.нар. оперативен батальон „Саддо“. Бойците са атакували офис на военното разузнаване (MI) и Междуведомственото разузнаване (ISI) в комплекса, при кото са убити десетки военни и разузнавачи, сред които висши офицери и бойци от специалните части SSG. Групировката твърди още, че е превзела полицейския участък в Мазани, ударила е военен конвой край Габд и е заела пост на кръстовище Gabd Cross. Изявлението нарича комплекса център на „колониалните проекти“ в Гуадар и Макран и отправя предупреждение: „Без волята и съгласието на белуджкия народ колониалните проекти в Белуджистан никога няма да бъдат в безопасност.“

На 23 октомври BLF обяви операцията за приключила и назова 7 загинали в своите редици, сред тях и жена на име Билкис Дидаг, чийто псевдоним Алмас съвпада с името на операцията. ISPR докладва за 10 загинали бунтовници на двете места, а BLF назовава 7 свои загинали от щурмовете срещу комплекса и обещава подробни данни по-късно. В изявлението на ISPR базата на FWO изобщо не се споменава. Нито една от версиите не е потвърдена независимо.

Първите сведения от града бяха за мощна експлозия и продължителна стрелба. Местни жители, цитирани от The Balochistan Post, разказаха, че детонацията се е чула чак в Сур и Пишукан. BLF разпространи видео, за което твърди, че показва взрива на колата бомба, а на 23 октомври публикува и 2 клипа, които според групировката са заснети вътре в комплекса. Мястото и времето на записите не са потвърдени независимо.

BLF е забранена в Пакистан и се ръководи от Аллах Назар Балоч. Групировката представи публично своя батальон „Саддо“ на 30 ноември 2025 г. с нападение срещу комплекс в Нокунди, окръг Чагай, където по нейните думи са живели чуждестранни инженери и служители на минните проекти Саиндак и Реко Дик. Окръг Гуадар не е нова мишена. На 18 октомври майор Уаджахат Уахид загина при взрив на самоделно взривно устройство край Пасни, съобщи ISPR. При координираните нападения на Белуджистанската освободителна армия (BLA) в края на януари 2026 г. въоръжени мъже атакуваха лагер на работници мигранти в Гуадар и убиха 11 души, по данни на Reuters. През март 2024 г. отряд на BLA нападна комплекса на пристанищната администрация и осем от бойците загинаха при опит да влязат в него. Пакистанският институт за изследване на конфликтите и сигурността (PICSS) отчете през септември 2026 г. 225 нападения на въоръжени формирования в цялата страна. Това е най-високият месечен брой от 12 години.

Нападението при Габд остава епизода, за който са известни най-малко подробности. ISPR потвърждава, че бунтовници са действали край пункта, без да уточнява как е завършило всичко. Близкият до правителството сайт Balochistan Pulse нарече нападнатия пункт Trade Gate 250 и цитира непотвърдени сведения за десетки подпалени камиони с пресни плодове. ISPR говори само за няколко повредени превозни средства, а Daily Pakistan пише за подпалени камиони край път при инцидента в Гуадар, без да споменава граничен пункт.

Пунктът е важен заради пропан-бутана. Пакистан внася от Иран около 7000 тона пропан-бутан дневно, по данни на Пакистанската асоциация за пропан-бутан, а над 4000 тона минават само през Габд–Римдан, каза пред Reuters Шамсул Хак, бивш председател на Търговската палата на Гуадар. „Този внос е спрян“, допълни той. За няколко дни цената на 12 кг бутилка е скочила от 4500 на 7000 рупии, съобщиха търговци. Властите в провинцията обясниха затварянето със сигурността и борбата с контрабандата, докато иранското външно министерство – с „технически проблеми“. На 23 октомври говорителят на пакистанското външно ведомство Саджад Хайдер Хан, попитан дали затварянето е под американски натиск, отговори, че Пакистан „спазва и ще продължи да спазва всички приложими санкционни режими“. За състоянието на конкретните пунктове той твърди, че няма „пряка информация“. Пунктът има и транзитна роля: от 25 април Пакистан позволява стоки от трети страни да се превозват за Иран по 6 маршрута, които завършват в Габд и Тафтан, докато иранските пристанища са под американска морска блокада.

Габд–Римдан и Тафтан бяха тема и при визитата на началника на армията фелдмаршал Асим Мунир в Техеран на 20 октомври. Това беше петата му визита след сключеното през април примирие между САЩ и Иран с посредничество от Пакистан. Пред председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф той определи проблемите като „временни и технически“ и заяви, че пунктовете са отворени „от днес“. Два дни по-късно Фадахосейн Малеки, ръководител на групата за приятелство Иран–Пакистан в парламента на Ислямската република, заяви пред агенция ИЛНА, че пунктовете са отворени „едностранно“: камионите от Пакистан влизат в Иран, а обратният поток остава блокиран. „Ако това положение продължи, Иран със сигурност ще затвори границата от своята страна“, предупреди той. Иран съобщи, че се водят консултации за подновяване на търговията.

Нападението при Габд не е непременно знак, че фронтът се простира от двете страни на границата. И ISPR, и BLF описват действия от пакистанската страна на граничния рубеж, а три дни преди него изследователят от Куета Имтиаз Балоч заяви пред Al Jazeera, че засега „няма ясни признаци за по-широка мобилизация на въоръжените групи от двете страни на границата“. Но дори и без иранското измерение 22 октомври показа, че BLF може да удари паралелно пристанищния град и пункта, през който минава по-голямата част от иранския пропан-бутан за Пакистан. Атаката при Габд дава конкретно основание за довода за сигурност, с който властите в Белуджистан обясниха затварянето. То обаче не изяснява дали пунктът е затворен заради бунта, или заради отношенията с Вашингтон и Техеран. В отговора си по този въпрос говорителят на МВнР в Исламабад се позова на санкционния режим. Отговорът ще дойде с първото решение за вноса на пропан-бутан през Габд–Римдан и мотивите към него. Дотогава недостигът и поскъпването може да се задълбочат, предупреждава председателят на асоциацията Ирфан Кокхар.

Терористично нападение срещу погребение в църква в Йордания: поне седем убити

🇯🇴⛪ Най-малко 7 души загинаха при терористична атака срещу погребение в гръцката православна църква „Свети Георги“ в Хмуд, християнско село северно от град Карак в Южна Йордания, в петък. Около 10 души са ранени, някои от тях се намират в критично състояние. Данните идват от източник в службите за сигурност на кралството, цитиран от държавната телевизия „Ал-Мамляка“. Същият брой убити беше съобщен и от международните агенции AFP и Reuters.

Службата за обществена сигурност, както се нарича националната полиция на Кралство Йордания, обяви, че неизвестни лица са открили огън в църква в областта, при което има убити и ранени. Извършителите са избягали, поради което е започнало издирване. Тя предупреди, че споделянето на неофициални сведения за случая ще бъде преследвано по закон, и призова гражданите да следят само официалните съобщения. Министърът на правителствените комуникации и говорител на кабинета Мохамед ал-Момани съобщи, че службите следят случая на място и властите ще излезат с официално изявление веднага щом детайлите бъдат проверени. Той помоли хората да оставят службите да си свършат работата. За 17:30 ч. местно време в Карак беше насрочена пресконференция на министъра на вътрешните работи, директора на полицията и ал-Момани. Местният новинарски сайт „Хаберни“ обяви, че входовете и изходите на областта са затворени. Към момента никой не е поел отговорност за нападението, а властите не са назовали стрелците

Според версията на източник в службите, цитиран от „Ал-Мамляка“, двама въоръжени мъже слезли от лек автомобил и започнали да стрелят по погребалното шествие, докато е излизало от църквата. Пред същата телевизия Халед Буркан, който е присъствал на погребението, разказа, че е имало десетки хора, а двамата нападатели, въоръжени съответно с пушка и пистолет, са стреляли в продължение на няколко минути. Друг очевидец, цитиран от канала, посочи, че в църквата и около нея е имало между 150 и 200 души, че огънят е продължил без прекъсване около 5 минути, преди стрелците да избягат, а повечето от жертвите са били на възраст между 50 и 70 години. Гражданската защита е откарала ранените в болнични заведения, а според „Ал-Мамляка“ в болницата „Принц Али“ в Карак са постъпили около 19 убити и ранени.

Други свидетелства добавят към стрелбата и експлозия. Уилям Халаса, който се е намирал вътре по време на погребението, разказа пред „Хаберни“, че първо е чул взривове, които свързал с взривно устройство, а след тях – интензивна стрелба. Според него извършителите са повече от двама, а един от простреляните е бил улучен в главата. „Човешка катастрофа, каквато не сме виждали през цялата си история на тази земя“, каза Халаса. Ранен оцелял описа пред сайта „Амон“ сходна последователност: малко след като службата е започнала хората чули взрив, мнозина изтичали навън и там видели мъже с оръжие, които стреляли първо по хората отвън, а после към портата на храма. Директорът на бюрото на катарската телевизия Al Jazeera в Аман Хасан аш-Шубаки съобщи в ефир, позовавайки се на очевидци, че взривът е бил причинен от взривно устройство в двора на църквата и че покойницата е християнка от рода Халаса от Карак.

Твърденията за нападателите също се разминават. Sky News Arabia цитира събеседник, според който те са били повече от двама и са били маскирани. Журналист цитира очевидци, по думите на които нападателите са били четирима. „Амон“ пише за трима въоръжени в автомобила, единият с автомат. Полицията съобщава за стрелба вътре в църква, а анонимният източник на „Ал-Мамляка“ – за огън по шествието при излизането му. Нито едно от двете съобщения не споменава взрив.

Кореспондентът на Al Jazeera съобщи за изпращането на значителни подкрепления на силите за сигурност в района и за претърсване на околността, а по думите на Халаса на място са пристигнали и армейски части. Палестинската агенция „Ватан“ съобщи за споделен запис, приписван на извършителите, на който гласове обсъждат акцията. Според агенцията видеото подхранва подозрения за връзка с „Ислямска държава“, която е определена за терористична организация от САЩ, ЕС и много държави по света. Автентичността обаче не е потвърдена официално. Властите не са обявили нищо нито конкретно за самоличността, нито за мотивите на нападателите.

Жертвите са членове на християнската общност, която е малцинство в Йордания и възлиза на около 2-3% от населението на страната, според оценка на Министерство на туризма, но присъствието им в Карак има дълбоки исторически корени. Храмът в Хмуд е една от енориите на Гръцката православна Йерусалимска патриаршия в областта. Огънят е открит по опечалени, събрали се да изпратят покойна жена, а убитите са предимно възрастни хора. Reuters отбелязва, че подобни нападения в кралството са изключително редки.

Областта вече е била сцена на атака с подобен брой жертви. На 18 декември 2016 г. въоръжена група откри огън по полицията в Карак и се барикадира в кръстоносната крепост над него. Загинаха 10 души, от които 7 служители на силите за сигурност, 2 местни жители и 62-годишната канадска туристка Линда Ватчър. Поне 27 бяха ранени. 4 от нападателите бяха убити в последвалия сблъсък, с който специалните части сложиха край на обсадата. Тогавашният министър на вътрешните работи Саляма Хамад заяви, че извършителите са носели жилетки с експлозиви и друго оръжие, с което са планирали допълнителни атаки. Отговорността за атаката беше поета от „Ислямска държава“. Около 50 депутати поискаха вот на недоверие срещу Хамад, а през януари 2017 г. той беше сменен в рамките на рокади в правителството. Тогава стрелбата бе насочена срещу полицаи и туристи. Близо 10 години по-късно огънят беше открит по християнско погребение.

Местните политически партии и обществени организации осъдиха варварския акт. Генералният секретар на партия „Азм“ Зейд Нафаа определи случилото се като „престъпен терористичен акт“ и заяви, че единството на страната „не е просто лозунг, а непоклатими устои и най-висша национална ценност“. Главният секретар на партия „Масар“ Гази Алян заяви, че посегателството срещу религиозни храмове на която и да било вяра е недопустимо от морална гледна точка и определи единството на йорданския народ като червена линия. Нападението беше осъдено и от партия „Ислях“, която призова хората да не споделят слухове и да черпят сведения за атаката единствено от полицията. Генералният секретар на Световния форум на умереността Маруан ал-Фаури нарече случилото се „гнусно престъпление“, отправи призив към властите да разследват и да потърсят отговорност от извършителите и подчерта, че Йордания винаги е била и ще остане място на мирно съжителство между мюсюлмани и християни.

Целта и начинът на действие не оставят съмнение за характера на нападението: огън по опечалени пред и вътре в църква, продължил няколко минути, взрив, за който говорят много очевидци, и бягство с автомобил. Неизвестно към момента остава преди всичко кой точно стои зад нападението, а разминаващите се версии за броя на стрелците и експлозията показват колко малко са установили властите за първите няколко часа след атаката. Затова решаваща ще е вечерната пресконференция в Карак. Тя ще покаже дали властите вече могат да назоват групата, която стои зад стрелците, или версията за „Ислямска държава“ ще продължи да се основава на непотвърдения запис, за който пише „Ватан“.

Издирване в Чечения: опозицията съобщава за престрелки и двама убити

🇷🇺🚨 Силовите структури на Чечения издирват въоръжена група в няколко района на републиката от Северен Кавказ, след като късно снощи е имало престрелки в Гудермески и Курчалоевски район на столицата Грозни. Това съобщи опозиционното движение NIYSO, което следи събитията чрез местни източници. Според него при сблъсъците са загинали двама души, включително член на групата, убит в престрелка, а останалите нападатели са успели да се укрият. Чеченските власти не са потвърдили нито инцидента, нито смъртните случаи, но командирът на специалния полицейски полк предупреди публично населението, което предполага издирване на конкретни лица.

Източници на „Кавказ.Реалии“, регионалното издание на Радио Свобода, потвърдиха, че в следобедните часове на деня в Ахматовски район на Грозни са извършени проверки, а нощните патрули са подсилени. Източник от Аргун обаче не потвърди провеждането на полицейски акции в града, затова не е ясно дали операцията обхваща цялата република, както твърди NIYSO, или е концентрирана в отделни райони.

Първите сигнали дойдоха вчера, малко преди 18:00 местно време. NIYSO съобщи, че служителите на МВР масово разпращат описания на издирваните, а минути по-късно добави, че в Черноречие, южния квартал на Грозни, се чува стрелба и има голямо струпване на хора и техника. През следващия един час съобщи за стрелба в Курчалоевски, а после и Гудермески район, за проверки на телефони и багажници в Гудермески и Грозненски район и непрекъснати полицейски акции от Грозни до Чири-Юрт. Малко преди 19:00 ч. беше съобщено за „няколко убити“. В 22:54 ч. каналът уточни: „засега се знае за двама убити, друга потвърдена информация няма“. Кои са загиналите, каналът не посочи.

На следващия ден сведенията станаха по-подробни: над Гудермес са се чували хеликоптери, издирването се е преместило другаде, а цялата операция е ръководена от ФСБ. Част от служителите получили заповед да се преоблекат в цивилни дрехи и да наблюдават. Контролът по административната граница на Чечения е затегнат, а десетки камиони „Урал“ с подразделения на силовите структури са пристигнали в горския пояс по границата с Дагестан, за да го прочесват. По-късно опозиционерите съобщиха за засилени полицейски акции във Веденски район и за колони, които се движат към планинските гори.

Следобед NIYSO изложи своята версия за сблъсъците. „Засега е известно само за един муджахидин, когото враговете на Аллах успяха да блокират и водиха престрелка. Това беше още вчера. Той не планираше да се предаде и загина в престрелката“, пише каналът. В същото съобщение се твърди, че останалите членове на групата се укриват, „някои си тръгнаха незабелязано, други преди това оказаха съпротива“. Публикацията завършва с тезата, че „времената на младежите с ножове отминаха“ и е дошло времето на „организираната съпротива“. Движението, което досега документираше предимно отвличания и принудително изпращане на чеченци на фронта, говори за въоръжените нападатели с явна симпатия.

Числото, тиражирано най-широко, е „около 30 въоръжени бойци“. NIYSO пише, че служителите „обсъждат помежду си“, че са извикани по тревога заради „30 муджахидини, въоръжени и готови да се бият до смърт“. След 15 минути самият канал постави този брой под въпрос: „А дали наистина са 30?“ Друга оценка за броя им не е налична. Версията, цитирана от „Кавказ.Реалии“ късно снощи, е далеч по-скромна: властите търсят поне двама души, заподозрени, че подготвят нападение срещу полицията.

Властите в Грозни запазват мълчание относно за случилото се, но не изцяло. Днес Замид Чалаев, командир на специалния полицейски полк „Ахмат-Хаджи Кадиров“ към МВР на Чечения, публикува изявление онлайн към жителите на републиката. Държавната агенция „Чечня Сегодня“ го цитира така: „Ако посред нощ някой ви помоли да го закарате до някъде, сами трябва да разбирате, че не трябва да го правите. После, когато ви арестуват, приказките, че се познавате отдавна, че нищо не знаели и само сте ги закарали, няма да минат. Никой няма да ви поплюва!“ Призивът му завършва: „ако не искате да бъдете простреляни или подложени на следствие, откажете на онези, които ви молят за съмнителна услуга, и си стойте вкъщи“. Чалаев свърза заплахата с „представители на опозицията в чужбина“, които по думите му опитват да въвлекат чеченската младеж в „незаконна дейност“. „Кавказ.Реалии“ допълва, че в друго от своите обръщения той заплашва да застреля всеки неподчинил се „без съд и присъда“.

Чалаев не споменава нито стрелба, нито жертви, нито издирвани лица. Обръщенията му обаче са насочени към тесен кръг: шофьорите, които биха качили някого посред нощ в републиката. Подобно предупреждение има смисъл преди всичко, ако някой се укрива и разчита на непосредствена помощ от познат, за да избяга. NIYSO нарече командира иронично „нашия специален кореспондент“, защото той единствен от структурите е проговорил за случващото се.

Към това се добавят и прекъсванията на мобилните мрежи. От 19 октомври местният мобилен оператор „Вайнах-Телеком“ е спрял интернета, а селата около Курчалой нямат и ток, за да не излиза информация оттам. За спиранията има и друго обяснение: още на 19 октомври „Чеченэнерго“ обяви, че планираните ремонти и прекъсвания на захранването ще продължат и на следващия ден, а после ги удължи до 21 октомври, включително в части от Гудермес. Спирането на интернета не е потвърдено от друг източник.

NIYSO е създадено през август 2022 г. като мрежа от медийни активисти, работещи основно чрез канала си в Telegram. Името на чеченски означава „справедливост“. Движението документира отвличания, изтезания и принудително изпращане на местни жители във войната в Украйна. През октомври 2025 г. Върховният съд на Чеченската република го обяви за екстремистка организация по иск, подаден от местната прокуратура, а роднини на негови активисти бяха изселени от региона.

Въоръжените нападения срещу полицията и Росгвардия бяха рядкост през последните години и завършваха бързо, обикновено със смъртта на нападателите. През февруари 2024 г. трима души атакуваха полицейски служител в Стари Ачхой и бяха застреляни на място. През октомври същата година стрелба към автомобил на Росгвардия в станица Петропавловская в околностите на Грозни доведе до смъртта на един служител и раняването на друг. След нападението последваха масови акции по претърсване и бяха задържани стотици лица. През април 2025 г. мъж с нож нападна пост на пътната полиция в Ачхой-Мартан. Той беше застрелян, а няколко полицаи бяха ранени. По неофициални данни, цитирани от „Кавказ.Реалии“, на 7 септември 2026 г. жител на Гудермес е нападнал полицаи с нож. Ако версията на NIYSO бъде потвърдена, сегашният случай ще е първият от години, при който група нападатели оцелява след сблъсъка и се изплъзва на издирването.

Издирването съвпадна по време с друга чеченска история. На 19 октомври изданието „Верстка“ съобщи, че 18-годишният син на Рамзан Кадиров, Адам, е сформирал нов въоръжен отряд, наречен „Команда К-13“. Там влизат негови роднини и синове на висши служители, като Рамзан Даудов, син на премиера на Чеченската република. На публикуваните снимки членовете му са въоръжени, в униформи без отличителни знаци, но нашивки с позивния „Дустум“ на Кадиров. Ден по-късно временно изпълняващият длъжността министър на националната политика и печата Илман Вахидов заяви, че сведенията за това подразделение „не отговарят на истината“. Никой от източниците не свързва отряда с издирването.

Засега нито Националният антитерористичен комитет, нито Следственият комитет на Руската федерация са съобщили официално за инцидент на територията на Чеченската република, а режим на операция за борба с тероризма не е обявен. Такъв режим, наказателно дело за нападение срещу служители на реда или имена на загинали биха превърнали версията, изложена от NIYSO, в официално признат факт. Докато такива няма, картината се основава на сведения от едно опозиционно движение, едно независимо руско издание, което потвърждава полицейските акции в Грозни, и един полицейски командир, който заплашва с куршум всеки жител на Чечения, който качи непознат в колата си нощем.