🇷🇺🔍🇫🇷 Разследващ журналист на украинския канал ТСН успя да намери една дъщерите на руския президент Владимир Путин, която срещна в малка художествена галерия в Париж, за да я попита за отношението ѝ към политиката на нейния баща и войната в Украйна.
Жената, представена като Елизавета Кривоногих-Руднова, известна още като Луиза, живее в Париж и работи в галерия L в 20-ия район на града, където рядко минават туристи. Разследвания, проведени по-рано, установиха, че тя е дъщеря на Путин и Светлана Кривоногих, една от най-богатите жени в Руската федерация. Физическата ѝ прилика с руския лидер е описана като поразителна.
Журналистът Дмитрий Святненко се приближи към нея след откриването на изложба в галерията в сряда вечерта, след което я попита дали подкрепя политиката на баща си, на което тя отговори: „А аз какво общо имам?“
Святненко ѝ предложи да се обади на баща си, за да му каже да спре обстрелите над Киев, на което тя отговори с „Е, разбира се.“
Разговорът, воден на улицата, продължи с предложение от журналиста да ѝ купи билет за полет до Киев, където ще има възможност да се „изяви като ПВО, по-добро от всички Патриоти“, на което тя отговори: „Е, представяте ли си как сега ще тръгна?“
В самия край на не особено дългия разговор между двамата тя изрази дълбоко съжаление относно случващото се:
„За съжаление, не мога да помогна по никакъв начин. Много съжалявам. Наистина много съжалявам, че всичко това се случва. За съжаление, не съм отговорна за тази ситуация.“
В репортажа се отбелязва, Луиза е била придружавана от мъже, сред които вероятно охранител, а безжичният микрофон на журналиста внезапно е спрял да работи по време на интервюто, за което той предположи, че може да е бил заглушен. Разговорът все пак е записан с резервен микрофон на камерата.
Галерията L е малко пространство с две стаи, където се провеждат изложби-продажби на не повече от 20 картини. Събитието привлече около десетина посетители, които се разотидоха след 21 часа, но персоналът остана да допие алкохолните напитки от презентацията.
Повече детайли за Елизавета Кривоногих-Руднова са налични в разследване на ТСН. Кремъл не е коментирал твърденията за роднинската ѝ връзка с Путин, който рядко обсъжда личния си живот публично.
🇺🇸🤝🇮🇱 Религиозният лидер на израелските друзи шейх Муафак Тариф се срещна във вторник във френската столица Париж със специалния пратеник на САЩ за Сирия Том Барак.
В изявление за срещата Тариф заяви, че е призовал американския пратеник да осигури прилагането на прекратяването на огъня в южна Сирия, в допълнение към призива му да се отвори хуманитарен коридор към предимно друзката област Суейда, която според него е под обсада и страда от недостиг на помощ.
„Днес имах топла и информативна среща с духовния водач на израелските друзи шейх Мувафак Тариф и неговия екип. Обсъдихме ситуацията в Сувайда и как да обединим интересите на всички страни, да смъкнем напрежението и да изградим разбирателство“, написа Барак в Х.
Израелският канал i24 съобщи, че се очаква в Париж той да се срещне и с израелския министър по стратегическите въпроси Рон Дермер и сирийския външен министър Асаад ал-Шайбани, макар че нито Тел Авив, нито Дамаск са коментирали досега.
През последния месец сирийската провинция Суейда с преобладаващо население от друзи, беше разтърсена от тежки сблъсъци между друзи и бедуински въоръжени групи, започнали на 13 юли след отвличането на друзки търговец, предизвикало ответни отвличания и ескалация на насилието.
Сирийското правителство изпрати силите за сигурност за потушаване на конфликта, но бяха обвинени в оказване на подкрепа за бедуините и извършване на злоупотреби срещу цивилни, сред които екзекуции и кланета.
Израелски изтребители нанесоха удари срещу сирийски военни цели в защита на друзите, с което ситуацията беше усложнена допълнително. Според SOHR насилието е отнело живота на над 1600 души, сред които стотици цивилни, и е довело до разселването на 191 000 души.
Хуманитарната ситуация е катастрофална, с недостиг на храна, вода, електричество и медицински грижи, като болниците са извън строя, а телата остават непогребани. Усилията за помощ включват конвои на Сирийския арабски червен полумесец, но срещат трудности поради ограничения достъп.
ООН призова за налагане на спешен хуманитарен коридор. Въпреки крехкото примирие, което беше договорено с посредничество от САЩ, напрежението остава високо, което доведе до нови сблъсъци в началото на август.
Украинската авиокомпания SkyUp Airlines отбеляза първия си редовен полет от началото на пълномащабната инвазия на Русия, прелитайки по маршрута Кишинев–Париж по-рано днес, съобщи новинарското издание Ain, позовавайки се на пресслужбата на компанията.
Друг полет е планиран за Лисабон, а компанията ще обслужва и маршрути до 11 града в 7 държави, а именно Франция, Испания, Кипър, Гърция, Германия, Чехия и Швеция.
Украйна затвори въздушното си пространство за търговски полети непосредствено след началото на пълномащабната руска агресия срещу страната. Поради невъзможността да лети в страната, SkyUp взе решение да се премести в Кишинев, което е най-близкото международно летище до украинските граници.
„Днешното възобновяване на редовните полети от Кишинев не е просто нов етап от операциите на компанията. Това е доказателство, че украинските професионалисти и компанията остават част от световната авиация, въпреки всичко", отбеляза главният изпълнителен директор на SkyUp Airlines Дмитрий Серухов в изявление за медиите.
„И всеки нов полет е нашият тих, но уверен отговор на предизвикателствата на нашето време.“
Усилията на САЩ да постигнат прекратяване на огъня между Киев и Москва подновиха дискусиите за възобновяване на гражданските полети в Украйна.
Генералният директор на международното летище Даниил Галицки в Лвов заяви по-рано през март, че полетите могат да стартират отново още тази пролет, според оптимистичен сценарий, разглеждан от правителството в Киев.
Директорът Тетяна Романовска каза, че летище Лвов води преговори със Skyup, Wizz Air, Air Baltic, Turkish Airlines, Austrian Airlines, Lufthansa и LOT за възможно възобновяване на полетите.
Украинското правителство смята, че е 95% готово да отвори отново въздушното си пространство, но подчерта, че разговорите за подновяване на полетите без необходимата противовъздушна отбрана биха били „непрактични“, докато войната продължава.
🇺🇸🤝🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон приветства официално държавният секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на Белия дом за Близкия изток Стив Виткоф, придружени от външния министър на Франция Жан-Ноел Баро.
Срещата им предстои, а френското президентство съобщи, че Макрон е разговарял с украинския президент Володимир Зеленски точно преди срещата с американската делегация.
В същото време украинският външен министър Андрий Сибиха публикува информация за отделни разговори между него и британски, френски и германски партньори в Елисейския дворец днес. Той заяви, че са „обсъдили пътищата към справедлив и траен мир, включващи пълно спиране на огъня, многонационален контингент и гаранции за сигурност за Украйна“.
🇫🇷 KNDS представи своя нов еднопосочен атакуващ дрон „Colibri“, познат още като камикадзе дрон, на изложението за отбранителни технологии Eurosatory 2024, което се провежда тази седмица във френската столица Париж.
Този иновативен проект има за цел да подобри оперативните способности на френската армия посредством боеприпаси с прецизно поразяване, предназначени да отговорят на развиващите се заплахи на съвременното бойно поле.
Стартирал през май 2022 г., проектът „Colibri“ се фокусира върху интегрирането на рентабилен и оперативно активен заряд в безпилотна система, способна да идентифицира и неутрализира цели в радиус от 5 км.
Дронът разполага с контролиран осколков заряд, осигуряващ висок процент на леталност както срещу статични, така и срещу подвижни цели, предлагайки универсално и ефективно решение за широк набор от бойни сценарии.
Освен това KNDS обяви, че партида дронове Colibri ще бъде доставена на украинските въоръжени сили това лято като част от пакет от военна помощ за противодействие на руската инвазия.
Германският канцлер Олаф Шолц, британският външен министър Дейвид Камерън, нидерландският премиер Марк Рюте, както и лидери от скандинавски и балтийски държави бяха сред присъстващите на организираната от френския президент Емануел Макрон среща на високо равнище в Париж. България беше представена от министъра на отбраната Тодор Тагарев, а Съединените щати - от помощник държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Джим О'Брайън.
Френски официални лица обясниха, че Макрон, който трябва да бъде в Киев през март, търси решения, след като конференцията по сигурността в Мюнхен не успя да постигне напредък, тъй като премина под знака на смъртта на руския опозиционерАлексей Навални.
Екипът на Frontline Monitor успя да събере част от заглавията, излезли до този момент в родното медийно пространство по темата:
Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски, но нищо не трябва да се изключва.
Това заяви френският президент Еманюел Макрон, като добави, че ще бъде създадена нова коалиция, която да снабдява Украйна с ракети и боеприпаси с по-дълъг обсег, предаде АФП.
Ще направим каквото е необходимо, за да гарантираме, че Русия не може да спечели тази война. Убедени сме, че поражението на Москва е задължително за сигурността и стабилността в Европа.
Френският президент Еманюел Макрон заяви в понеделник, че европейските страни са единодушни, че трябва да бъдат подготвени за евентуално нападение от Русия през следващите години и че са необходими повече усилия, за да се помогне на Украйна финансово и военно.
Отбелязах, че повече или по-малко всички страни, представени около тази маса, казаха[...] че общият консенсус беше, че трябва да сме готови след няколко години Русия да атакува тези страни.
Президентът на Полша Анджей Дуда заяви, че основната тема, която е била разгорещено обсъждана по време на международната среща на върха в Париж, е разполагането на сухопътни сили на НАТО в Украйна, пояснявайки, че някои държави вече са изявили готовност за реализирането на подобен сценарий, докато при други липсва какъвто и да е било "ентусиазъм", вероятно поради отсъствието на обществена подкрепа и липсата на правна и техническа възможност, необходими за извършването на подобно действие.
В крайна сметка е достигнат консенсус в следните ключови области:
👉 Доставка на ракети със среден и висок обсег на действие
👉 Съвместно производство на оръжие и боеприпаси вътре в Украйна
👉 Изпращане на подкрепления по границата с Беларус
👉 Защита на страни, пряко застрашени от руска агресия като Молдова
👉 Разминиране
👉 Киберсигурност
Няколко страни от НАТО и Европейският съюз обмислят изпращането на войски в Украйна. Това разкри министър министър-председателят на Словакия Роберт Фицо, като увери, че страната му не е сред тях, предава британският телевизионен канал Sky News.
Фицо поясни, че информацията е достигнала до него в хода на подготовката за срещата на европейските лидери във френската столица Париж и допълни:
Не знам какво ще правят тези войски там, но подобен ход би довел до ескалация[...] Ще се огранича до това да кажа единствено, че[...] редица страни-членки на НАТО и ЕС обмислят да изпратят свои войски в Украйна на двустранна основа.
В същото време Фицо подчерта, че Словакия няма да изпрати свои военни на територията на Украйна, но в замяна ще предложи на Киев възможността да обучава свои части, по-специално за разминиране, на нейна територия.
По отношение на срещата в Париж, чието провеждане бе обявено малко по-рано през деня, Фицо подчерта, че иска да засегне въпроса за мирни преговори и завърши риторично:
Как е възможно да имаме военен план, но не и мирен план?
Около 20 европейски лидери се събират днес в Париж, за да изпратят на руския президент Владимир Путин послание за европейска решителност по отношение на Украйна и да противодействат на наратива на Кремъл, че Русия е длъжна да спечели войната, която навлиза в третата си година, съобщава Ройтерс, позовавайки се на Елисейския дворец.
Френският президент Еманюел Макрон покани европейските си колеги на работна среща, обявена в кратки срокове, поради ескалацията на руската агресия през последните няколко седмици. На брифинга съветник на президента заяви:
Искаме да изпратим на Путин много ясно послание, че той няма да спечели в Украйна[...] Нашата цел е да разрушим идеята, в която той иска да ни накара да повярваме, че по някакъв начин той ще спечели.
Министърът на отбраната Тодор Тагарев ръководи българската делегация на Срещата на високо ниво в Париж, Франция, съобщи пресцентърът на ведомството.
Целта на инициативата на президента Еманюел Макрон е, в контекста на отбелязването на две години от началото на военната агресия на Русия срещу Украйна, да бъдат обсъдени допълнителни мерки, свързани със съвместните усилия на Европа за оказване на помощ на нападнатата страна.
В срещата, която е по-късно днес, ще вземат участие петима президенти, седемнадесет министър-председатели, както и вицепремиери и министри, които водят национални делегации, добавят от министерството.
Френски официални лица заявиха, че Мюнхенската конференция по сигурността по-рано този месец, която съвпадна със смъртта на руския опозиционер Алексей Навални, е преминала под знака на "песимизъм и униние" и че Макрон иска да опровергае това.
Премиерът Николай Денков също е бил поканен на срещата, но заради посещението си в Украйна, в Париж е министърът на отбраната.
Френският президент Еманюел Макрон ще организира в Париж среща с лидерите на няколко държави относно помощта за Украйна. Събитието ще се проведе в понеделник, 26 февруари. Не се уточнява кои лидери на кои държави ще вземат участие в него.
Две години след началото на инвазията в Украйна тази работна среща ще бъде възможност да се проучат начините за засилване на сътрудничеството между партньорите в подкрепа на Украйна.
Коментираха от Елисейския дворец. Неназовани френски официални лица заявиха, че
Макрон е твърдо решен да изпрати послание на Москва, че Европа не се е уморила от Украйна.
Полският президент Анджей Дуда обеща да присъства на срещата. На 16 февруари френският президент и германският канцлер Олаф Шолц подписаха споразумения с украинския президент Володимир Зеленски за засилване на сътрудничеството в областта на сигурността. Берлин и Париж обещаха на Киев дългосрочна и всеобхватна помощ за укрепване на отбранителните му способности. През януари Обединеното кралство стана първата държава, която подписа такова споразумение с Украйна.
Видео репортаж на живо от Sky News
Снимки от срещата Reuters
Последвайте ни в Twitter
"Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски, но нищо не трябва да се изключва", това заяви френският президент Еманюел Макрон, като добави, че ще бъде създадена нова коалиция, която да снабдява Украйна с ракети и боеприпаси с по-дълъг обсег. 1/ pic.twitter.com/1dv4rpUguH
