Ирак оттегли решението за обявяване на Хизбула и Ансар Аллах за терористични организации.

🇮🇶🇮🇷 Ирак оттегли решението си да обяви ливанската Хизбула и йеменската Ансар Аллах (по-известна като хутите) за терористични организации, след като по-рано днес бяха включени в списъка за замразяване на терористични активи, публикуван в официалния държавен вестник.

Според директива, издадена преди минути от канцеларията на управителя на Иракската централна банка, параграфи 18 и 19 от публикуваното по-рано днес решение на Комисията по замразяване на терористични средства са били включени по грешка.

Изпълняващият длъжността заместник-управител проф. д-р Амар Хамад Халаф е дал нареждане на Генералния секретариат на Министерския съвет да публикува незабавно публично изяснение, което да подчертава, че комисията никога не е одобрявала замразяване на средства на Хизбула или хутите.

Оттеглянето идва само няколко седмици след като в брой 4848 на официалния вестник „Ал-Вакаи ал-Иракия“ от 17 ноември те бяха посочени като „участници в извършването на терористичен акт“.

Първоначалното вписване представляваше рядък и политически значим ход, предвид традиционно близките отношения на Ирак с Техеран и дългогодишните усилия за финансиране, въоръжаване и обучение, предоставяни на двете организации от режима на аятоласите.

Решението тогава породи въпроси какво ще се случи с мрежите, свързани с Хизбула и Ансар Аллах, действащи на територията на Ирак. И двете групи поддържат представителства, логистични канали и членове, свързани с проирански милиции, включително фракции в Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби).

Експерти предупредиха, че закриването на посочените мрежи и инициирането на съдебни действия би могло да предизвика съпротива от страна на вкоренените проирански формации и да задълбочи напрежението на вътрешната сцена.

Корекцията на Централната банка показва колко чувствителна и сложна е темата за обявяването на чуждестанни милиции за терористични в Ирак, където политическата фрагментация и влиянието на регионалните сили правят подобни решения изключително рисковани.

Въпреки че първоначалната публикация създаде впечатление, че Багдад е готов да предприеме тази стъпка срещу проиранските милиции, пояснението показва колко деликатно трябва да лавира между вътрешните съюзи и международните очаквания.

Юридически експерти припомнят, че колко важна е прецизността в списъците за финансиране на тероризма – грешка може да има сериозни последствия за банките, правоохранителните органи и дипломатическото положение на Ирак.

На този етап Хизбула и хутите остават извън официалните списъци за замразяване на терористични средства в Ирак, а правителството не дава знак дали ще опита отново ново вписване, или ще запази текущия предпазлив подход.

Целият епизод илюстрира тънката нишка, по която Багдад трябва да върви – балансирайки между утвърждаването на собствения суверенитет, спазването на международни стандарти и справянето с вътрешния и външен политически натиск.

ООН настоява за предстояща екзекуция на иранска жена

🇮🇷🇺🇳 Експерти по правата на човека към ООН настояват Иран незабавно да отмени насрочена екзекуция на жена по обвинение в убийството на съпруга си след години на жестоко домашно насилие. Голи Кухкан е била омъжена насила за братовчед си, когато е била едва 12-годишна.

25-годишната Голи Кухкан, балучка без документи за самоличност, може да бъде обесена още този месец, предупредиха в съвместно изявление вчера осем независими експерти на ООН.

„Случаят на Кухкан е ярък пример за системната полова дискриминация, пред която са изправени жените – жертви на детски бракове и домашно насилие – в иранската наказателно-правна система“, посочват експертите. „Изпълнението на смъртната присъда би представлявало грубо нарушение на международното право в областта на правата на човека.“

Експертите уточняват, че на 12-годишна възраст Голи е била принудена да се омъжи за братовчед си, от когото година по-късно ражда момче – в домашни условия и без никаква медицинска помощ. През следващите години, докато работи като селскостопанска работничка, тя е обект на постоянно физическо и психологическо насилие.

През май 2018 г., когато е на 18 години, мъжът ѝ за пореден път я пребива, след което прави същото с петгодишния им син. След като се обажда на роднина за помощ, избухва свада, която завършва със смъртта на мъжа.

„Голи Кухкан е оцеляла след домашно насилие и същевременно е жертва на правосъдната система“, подчертават експертите, сред които са специалният докладчик за Иран и членове на работната група за дискриминация на жени и момичета. Те са назначени от Съвета на ООН по правата на човека, но не говорят от името на организацията.

Експертите отбелязват, че неграмотната Голи, която никога не е имала достъп до адвокат, е била принудена да поеме пълна отговорност за смъртта на съпруга си, без да осъзнае последствията от това.

Семейството на убития е заявило, че ще се откаже от изпълнението на смъртната присъда срещу т.нар. „кръвнина“ – практика, разрешена от шериата в Ислямската република. Изискваната сума обаче е еквивалентна на 90 000 долара – значително над обичайната ставка и абсолютно непосилна за нея.

Според експертите близо половината от 241-те жени в Ислямска република Иран, екзекутирани в периода 2010-2024 г., са били осъдени за убийство именно на съпрузи или интимни партньори.

Данни от правозащитни организации като Amnestry International сочат, че Иран е втората страна в света с най-голям брой екзекуции след Китай.

Иран организира масови държавни погребения на „анонимни мъченици“ от войната с Ирак

🇮🇷 Тази седмица, близо шест месеца след 12-дневната война с Израел, Иран проведе поредните мащабни държавни погребения на незнайни войници, загинали по време на Ирано-иракската война (1980–1988). Церемониите се проведоха в условия на нарастващо обществено недоверие, породено от влошаващата се криза в страната.

Ритуалите, известни като „погребение на анонимните мъченици“, от години служат като инструмент за мобилизиране на лоялистите на Ислямската република и създаване на илюзия за масова народна подкрепа.

Последният кръг започна в понеделник, когато началникът на генералния щаб на въоръжените сили генерал-майор Абдолрахим Мусави похвали „невижданата и неописуема“ посещаемост на вярващи граждани при погребалните шествия, описвайки присъствието като акт на покорство пред върховния лидер.

В терминологията на Ислямската република „анонимен мъченик“ е тяло, което е погребано без потвърдена самоличност – често неидентифицирано десетки години. 36 години след края на войната с Ирак все още не е ясно какво точно се намира в много от тези ковчези. Снимки и ранни репортажи показват, че някои съдържат само фрагменти от кости.

През 2022 г. бившият директор на Института за напреднали биотехнологични изследвания Махмуд Тава Лаие призна, че много от останките са се разложили при тежки условия, което прави тяхното научно идентифициране невъзможно в голяма част от случаите.

Психологията на възхвалата на смъртта

В интервю за Iran International социалният психолог Саба Алалех отбеляза, че режимът в Техеран отдавна е превърнал смъртта в свещен, героичен идеал, за да запази своя психологически контрол над обществото.

„Иранската управа се опитва да превърне смъртта в абсолютна ценност – свързана с лоялност, саможертва и подчинение“, каза тя. Според нея тази възхвала подхранва наратива, който представя всяко несъгласие като неуважение към мъртвите. „Авторитарните системи като Ислямската република постоянно разчитат на подобни кърваво спечелена легитимност.“

Алалех смята, че режимът цели да насади трайно чувство за дълг и вина с посланието: „Хората умряха за тази система, затова ти нямаш право да ѝ се противопоставяш, а трябва да вървиш по техния път.“

Символика и политическа цел

На въпрос какво цели държавата с тези церемонии Алалех отговори, че тяхната основна функция е да демонстрират символна власт.

„Тези погребения помагат на Ислямската република да възроди революционния морален кодекс от 1979 г.“, обясни тя. Всеки, който възрази, веднага бива обвинен, че обижда жертвите на другите, така се създава обществен натиск срещу несъгласните.

Официалните данни от годините на войната показват, че по време на самия конфликт са погребани 116 неидентифицирани войници. Днес властите твърдят, че общият брой е около 50 000, от които над 30 000 по-късно са разпознати и върнати на семействата им.

Според актуализирани данни над 13 000 тела са положени в 1300 мемориални обекта и над 3000 места в цялата страна – от градски площади и училища до джамии, семинарии и военни зони. Само гробището „Бехещ-е Захра“ в Техеран съдържа над 4000 такива гроба.

Защо точно на обществени места?

Ислямската република твърди, че погребенията в обществени и академични пространства отговарят на „народно искане“. Критиците обаче смятат, че целта е символично „окупиране“ на гражданската среда.

В началото на новия век студентски движения протестираха срещу поставяне на гробници във висшите учебни заведения, в което виждат претекст за силно присъствие на силите за сигурност. В някои университети избухнаха сблъсъци – Шахид Раджаи, Иранския университет за наука и технологии, университета Шариф и Амиркабир. Студентите искаха референдуми, но въпреки тяхната съпротива погребенията бяха осъществени с подкрепата на общините, Революционната гвардия и политически радикални структури.

Институционалният механизъм

До 2018 г. процесът по разкопки, пренасяне и погребване се координираха от Комитета за издирване на безследно изчезнали към въоръжените сили. Днес те се извършват от ведомствена структура, съставена от представители на Организацията за културно наследство, Фондация на мъчениците, Министерство на вътрешните работи и армията.

Церемониите обикновено са провеждани по време на големи религиозни периоди като Фатимия (дните на траур по дъщерята на пророка Мохамед Фатима), но ковчезите се появяват и по други държавни и религиозни поводи – така символичното присъствие в обществения живот остава константна величина.

Голям пожар избухна в промишлената зона Алабуга в Татарстан.

🇷🇺 Голям пожар избухна в складово съоръжение в специална икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан – обект, известен с производство и сглобяване на ударните дронове от тип „Шахед“, използвани ежедневно за нанасяне на удари по Украйна.

Според руски медии и Telegram-канала ASTRA пожарът е тръгнал от склад за батерии. Площта му в началото е била оценена на 1000 кв.м, но в крайна сметка се е разразил до около 5000 кв.м. Над 300 служители са евакуирани, като няма официална информация за пострадали. На място пристигнаха пожарни екипи, а се обмисляше и използването на противопожарни хеликоптери.

„Алабуга“ е сред ключовите центрове за производство на дронове в Руската федерация, където се сглобяват и доработват иранските „Шахед-136“, познати още като „Геран-2“, които се използват в руската агресия срещу Украйна. На територията на съоръжението се изработват и други видове безпилотни апарати.

Северна Корея подновява доставките на боеприпаси за Русия?

🛰️ Снимка: Planet Labs

🇷🇺⚓️🇰🇵 Руските товарни кораби, които по-рано извършваха мащабни доставки на боеприпаси от Северна Корея, отново започнаха да акостират в нейните пристанища. Това показват нови сателитни изображения на Planet Labs, публикувани от онлайн изданието NK Pro.

Lady R и Angara, товарни кораби под режим на санкции от Украйна, САЩ и ЕС, са извършили общо три визити през ноември и още две през октомври в пристанищния град Раджин, разположен недалеч от границата с Руската федерация.

Angara се появи многократно в разследвания на OSINT експерти като кораб, отговорен за превоза на военни товари, включително контейнери с артилерийски снаряди и други боеприпаси, предназначени за войната на Русия в Украйна.

Militarnyi анализира капацитета на всеки от плавателните съдове, за да изчисли обемите, които биха могли да пренесат в последните пет плавания, стигайки до заключение, че в уточнения интервал тези два кораба биха могли да превозят до 7075 контейнера.

Реалният брой обаче зависи от масата на товара. Angara е способен да поеме не повече от 7331 тона, докато товарът на Lady R не трябва да надвишава 7630 тона. Именно посочените лимити обуславят максималния брой контейнера с боеприпаси, котио биха могли да бъдат безопасно натоварени.

По-рано експерти на Open Source Centre документираха мащабна логистична мрежа между Руската федерация и Северна Корея. В периода 2023-2024 г. те проследиха 64 плавания за 20 месеца, всички от които бяха свързани с възможни доставки на оръжия.

За уточнения период общо четири товарни кораба под руски флаг (Angara, Maria, Maia-1 и Lady-R) са превозили общо 15 809 контейнера с въоръжение и боеприпаси. Един кораб е пренасял по около 247 контейнера средно на плаване. Експертни оценки сочат, че тези доставки може да са осигурили между 4,2 и 5,8 милиона снаряда за нуждите на руската армия в Украйна.

До декември 2024 г. Lady-R е управляван от санкционираната руска компания MG-FLOT. Известна в миналото като Трансморфлот, тя е свързана с астраханския бизнесмен Джамалдин Пашаев, който изгради бизнеса си около пристанище Оля в Южна Русия.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано началникът на Главно управление на разузнаването към Министерство на отбраната на Украйна Кирило Буданов съобщи, че Северна Корея доставя до 40% от артилерийските снаряди, необходими за поддържане на руските настъпателни усилия в Украйна.

Израелски изтребители прелетяха до границата с Иран.

🇮🇱✈️🇮🇷 Близкият изток отново стана арена на конфронтация между Израел и Иран, която анализатори описаха като „взаимно опипване на пулса“, след като израелски изтребители за кратко са навлезли във въздушното пространство на Ирак, прелитайки по иранската граница.

Според публикации в израелски медии става дума дори за „симулирани маневри за изстрелване“, предполагайки демонстрация на възможности и проверка на готовността и скоростта на реакция на иранската отбрана.

Паралелно с това два американски самолета за зареждане с гориво във въздуха KC-135 преминаха покрай ирано-иракската граница, след което се върнаха в базата Ал Удейд в Катар. Присъствието им като жизненоважни за операции на големи разстояния, подхрани спекулациите за предстоящо изостряне на ситуацията.

В фона на напрегнатата атмосфера Instagram профил, приписван на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран, публикува съобщение, коеот гласи: „И нашето търпение си има граници...“ Фразата беше разпространена светкавично в социалните мрежи и предизвика широк отзвук, а мнозина я смятат за косвен отговор на последния израелски ход.

Малко по-късно обаче секретариатът на Съвета за национална сигурност обяви, че профилът не принадлежи на Лариджани.

Междувременно израелски медии като Канал 14 и опозиционната на режима в Техеран телевизия Iran International налагат друга версия на събитията. Според тях след поредицата израелски удари срещу Сирия, Ливан и Йемен, Иран е започнал активно да „възстановява загубените способности на Оста на съпротивата“ и прехвърля съвременно оръжие към Ливан, Ирак, Йемен и дори някои райони в Африка. Ликвидирането на вторият най-силен човек в Хизбула, Хайтем Али Табатабай, според тях е поставило Иран пред „стратегически изпит“.

„Паралелно с прехвърлянето на техника, Техеран ускорява реконструкцията на обекти, укрепва разузнавателните мрежи и планира операции зад граница“, гласи репортаж на Канал 14, цитиран от Iran International:

След покушението срещу Табатабай и няколко негови сподвижници Али Лариджани публикува съболезнования на арабски език в X: „Те постигнаха желаното, но Нетаняху продължава своите авантюри, за да разберат всички, че не остава друг път освен сблъсъка с нелегитимния режим.“

Формата на този сблъсък, директен или косвен, обаче остава неясна.

Във въздушното пространство над Техеран също се появиха признаци на повишена готовност. Местни издания докладваха силен грохот на реактивни двигатели в небето над столицата, което доведе до изявление на армията, която обяви, че са в ход рутинни задачи на бойната авиация.

Забелязаният над Техеран изтребител е МиГ-29. Това поражда допълнителен въпрос – реакция ли бяха тези полети на съобщените маневри в Ирак, или просто стандартна дейност?

От израелска страна отмяната на планираното посещение на Нетаняху в Индия „от съображения за сигурност“ привлече вниманието на анализатори. Въпреки че някои от тях виждат в това знак на тревога в Тел Авив заради напрежението в региона, други го свързват с нуждата от присъствие на премиера в страната за евентуално пряко противопоставяне с Иран.

Общественото мнение в Ислямската република е фрагментирано. Едни смятат, че Техеран трябва да нанесе превантивен удар и „да довърши Израел“, докато други предупреждават, че пряка война ще доведе Иран до криза с последици за десетилетия напред. Исторически Иран следва доктрината на „условната отбрана“ – не започва война пръв, но отговаря, ако територията или сигурността му са застрашени.

Ключовият въпрос сега е: подозрителните полети, необявени маневри и двусмислени послания от Техеран и Тел Авив предвещават ли нова фаза на конфронтация?

Засега категоричен отговор няма. Ясно е обаче, че регионът отново е в състояние на „нито война, нито мир“ – положение, което не носи нито стабилност, нито окончателно възпиране. В подобна среда дори малка грешка в преценката може да извади събитията извън контрол.

Докато и двете страни запазват официално мълчание, тези действия изглеждат предимно като военна поза, тестване на реакциите, натиск върху противника и дори психологическа операция. Все пак последните събития илюстрират колко близо се намират и двете страни до точката на кипене, в която дори една-единствена грешка може да пресече чертата.

Граничните войски на Иран въведоха руски бронирани машини „Спартак“.

🇷🇺🤝🇮🇷 Иран въведе официално руските бронирани машини „Спартак“ в състава на граничните войски, отбелязвайки първа доставка на този модел на Техеран.

Според OSINT анализатора Юрий Лямин, който публикува снимки и наблюдения в платформата X, устойчивите на мини машини са били представени по време на церемония по приемане на новодоставено оборудване за граничните части на иранските силови ведомства.

Събитието е първото официално потвърждение, че Русия е доставила единици от въпросния модел на Ислямската република.

„Спартак“ е руска бронирана машина от клас MRAP (Mine-Resistant Ambush Protected – устойчива на мини и защитена от засади), която е проектирана да издържа експлозии от самоделни взривни устройства и огън от стрелково оръжие.

По думите на Лямин, показаните в Иран образци отговарят изцяло на конфигурацията, която по-рано беше видяна в Либия, където десетки такива единици участваха в парад на Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар през май 2025 г.

Смята се, че доставените машини ще подсилят защитата на иранските гранични войски, действащи в райони с висок риск. Силови структури на иранския режим често докладват инциденти в райони по границата със съседен Афганистан, където нестабилната обстановка  по линията на разделение изисква използването на тежка бронирана техника.

Наличните технически данни сочат, че базовата версия на „Спартак“ тежи около 14,5 тона, има дължина от 6,5 метра, ширина 2,55 метра и височина 2,8 метра. Оборудвана с турбодизелов двигател с мощност 312 конски сили, тя има заявен пробег до 1000 км при максимална скорост около 100 км/ч. В стандартната си конфигурация корпусът трябва да издържи огън от 12,7 мм бронебоен куршум, което отговаря приблизително на степен на защита STANAG Level III по стандартите на НАТО.

По-рано украински военни експерти потвърдиха, че руската армия е започнала да използва ирански баражиращи боеприпаси Шахед-107 за удари по логистични хъбове и снабдителни линии в украинския тил.

Експертът по електроника Серхий Флаш отбелязва, че произведените през 2024 г. ирански дронове носят осколочно-фугасни бойни глави от 8–9 кг и могат да поразяват цели на разстояния до около 800 км. Той алармира, че Русия вероятно ще локализира производството на модела, известен още като Мурад-5 в Ирак.

Ядрени учени на иранския режим са посещавали тайно Русия.

🇮🇷✈️🇷🇺 Учени на иранския режим, са направили тайно посещение в Русия в края на миналата година, където са се срещнали с военни специалисти в търсене на начини да постигнат напредък в усилията си за създаване на ядрено оръжие, съобщи в сряда Financial Times.

Позовавайки се на документи, до които вестникът се е добрал, се посочва, че гостуващите учени са от институции, които преди това са били замесвани в ядрени дейности. Посещението – от 7 до 11 ноември 2024 г. – е организирано от структура, която служи за прикритие на Организацията за отбранителни иновации и изследвания (SPND) на – военен орган, смятан от западни служители за основен двигател на иранската програма за ядрено оръжие.

Според FT това е било второто подобно пътуване през миналата година. По време на посещението иранците са се срещнали със санкционираната руска компания „Лазерни системи“, която разработва лазери както за граждански, така и за военни цели.

Освен това през февруари тази година Андрей Савин, бивш технически директор на „Лазерни системи“, а сега професор в Балтийския държавен технически университет, е пътувал до Техеран, където е участвал в срещи с лица, за които се смята, че имат връзки със SPND, и с представители на компанията DamavandTec, считана за поредното прикритие на SPND.

През октомври САЩ наложиха санкции на DamavandTec и на нейния изпълнителен директор Али Калванд, обвинявайки ги в опити да набавят материали, „приложими за разработването на ядрени взривни устройства“.

Никол Граевски от програмата за ядрена политика на фондация „Карнеги“ заяви пред FT, че тези срещи са „убедително доказателство, че Русия подпомага Иран в неговите изследвания, свързани с ядрено оръжие“, и отбеляза, че дейностите явно са били одобрени „на високо ниво и от руска, и от иранска страна“.

Бившият експерт от ЦРУ Джим Ламсън, сега старши научен сътрудник в Центъра за изследвания в сферата на разоръжаването „Джеймс Мартин”, коментира, че иранската делегация очевидно е търсела лазерни технологии и експертни знания, които да им помогнат „да валидират конструкция на ядрено оръжие, без да провеждат реален ядрен взривен опит“.

През август Financial Times съобщи за предишно пътуване на ирански ядрени специалисти, които са разглеждали руски обекти, действащи по технологии, подходящи за производството на ядрено оръжие.

Изданието, позоваващо се на официални писма, пътни документи и регистри на фирмени данни, Али Калванд и четирима негови служители са кацнали в Москва на 4 август 2024 г. представяйки се за консултанти от фирма в Техеран, въпреки че всички те влизат в страната с дипломатически паспорти, издадени само седмици по-рано. В руската столица посещават научна институция, която произвежда технологии с двойна употреба – както гражданска, така и свързана с ядрени оръжия.

Вестникът не успя да установи точно какви технологии е търсил Иран, но отбеляза, че един от иранските специалисти Соруш Мохташами е експерт по неутронни генератори, компонент, който може да задейства детонацията при някои видове ядрени оръжия.

В писмо, изпратено от Калванд до руския учен Олег Масленников преди визитата, се отбелязва, че целта е „да се обсъдят и съгласуват техническите и производствените аспекти на разработката на електронни устройства“ и „да бъдат проучени възможните пътища за разширяване на научното сътрудничество“.

Според прегледаните от FT документи обаче пътуването е имало и вторична цел – закупуване на радиоактивни материали. През май 2024 г. Калванд изпраща писмо до руски доставчик на ядрени изотопи, в което иска три радиоактивни изотопа за „научно-изследователски цели“ в неуточнени количества: тритий, стронций-90 и никел-63.

И трите изотопа имат различни приложения при производството и изпитванията на ядрени оръжия. Все пак FT не откри доказателства, че Калванд някога е получил исканите материали.

В средата на юни Израел започна безпрецедентна въздушна кампания срещу Иран, която разпали 12-дневна война между двете страни, които си разменяха въздушни атаки, а Америка се включи за кратко с удари по подземните ядрени обекти на Ислямската република. Степента на щетите върху иранската ядрена програма остава спорна, като експертите дават твърде противоречиви оценки.

Иран, чиято държавна политика е основана на идеята за унищожение на Израел, отрича да има стремежи към ядрено оръжие, но обогатява уран до нива без мирно приложение, възпрепятства международните инспектори и разширява способностите на своите балистични ракети. Според Израел, малко преди военната му операция през юни, Ислямската република е преминала към стъпки на въоръжаване.

Коалицията на премиера ал-Судани спечели изборите за парламент в Ирак.

🇮🇶🗳️ Коалиция, оглавявана от текущия иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, излезе като победител на парламентарните избори в страната, съобщиха изборните власти.

Висшата избирателна комисия обяви в сряда, че коалицията „Възстановяване и промяна“ начело с ал-Судани е събрала 1,3 милиона гласа на изборите във вторник – с около 370 000 повече от своя най-близък конкурент.

След оповестяването на предварителните резултати ал-Судани поздрави високата избирателна активност от 56%, като я определи като „ясно доказателство за пореден успех“, който отразява „възстановеното доверие в политическата система“.

Въпреки това, макар ал-Судани – който дойде на власт през 2022 г. – да се представяше като лидер, способен да обърне съдбата на Ирак след десетилетия нестабилност, гласуването беше белязано от разочарованието на изтощените избиратели, които го виждаха просто като инструмент утвърдените партии да си разпределят петролното богатство на страната.

Избирателната активност беше по-ниска в райони като Багдад и Наджаф, след като популисткият шиитски лидер Муктада ал-Садр, ръководител на Движението на садристите, призова огромния си брой последователи да бойкотират „порочните избори“.

Както се очакваше, шиитските кандидати спечелиха места в провинциите с шиитско мнозинство, сунитските – в сунитските, а кюрдските – в кюрдските.

Имаше обаче и изненади, особено в Ниневия – провинция, населена предимно със сунити, където Демократичната партия на Кюрдистан (KDP) взе най-много места, а също в провинция Дияла, която има значително кюрдско малцинство, но въпреки това нито един кюрдски кандидат не спечели място за първи път от 2005 г.

В иракския парламент с 329 места нито една партия не може да състави правителство сама, затова партиите създават коалиции с други формации, за да съставят кабинет – процес, често изпълнен с напрежение, който продължава месеци наред.

През 2021 г. ал-Садр спечели най-големия блок, но после се оттегли от парламента след спор с шиитски партии, които отказаха да подкрепят кандидатурата му за премиер.

„През последните 20 години нито една политическа фракция или движение не се оказа способна да спечели пълно мнозинство, което да позволи на един блок самостоятелно да избере премиер. Затова в крайна сметка предстоят кръгове от преговори и договорки между политически сили“, коментира пред телевизия Al Jazeera Али Хашем, жител на столицата Багдад.

Това е шестият парламентарен вот в Ирак след свалянето на дългогодишния диктатор Саддам Хюсеин, чийто режим беше свален в резултат на инвазията на коалиционните сили начело със САЩ за едва 43 дни през април и май 2003 г. Последвалият хаос в страната доведе до кървава сектантска война, появата на терористични групировки като Ислямска държава и дългогодишния колапс на иракската държавност.

Следващият премиер ще трябва да отговори на изисканията на иракчани за работни места, по-добро образование и здравеопазване в държава, измъчвана от системна корупция и лошо управление. Той също така ще трябва да поддържа крехък баланс между съюзниците Иран и САЩ – задача, станала още по-сложна на фона на сътресенията в Близкия изток от последната година.

САЩ и Израел обвиниха Израел в опит за убийство на израелския посланик в Мексико.

🇮🇱🇲🇽🇮🇷 САЩ и Израел обвиниха Иран в опит за убийство на израелския посланик в Мексико, като Техеран отхвърли твърдението като „голяма лъжа“, а мексиканското правителство заяви, че не е знаело за заговора.

Предполагаемият опит за атентат идва на фона на нова ескалация на напрежението между Израел и Иран, които взаимно нападнаха териториите си.

Израел съобщи, че властите в Мексико са се намесили, за да спрат покушението срещу посланика Ейнат Кранц-Нейгер, но по-късно мексиканското външно министерство отрече да е е получавало информация за предполагаемия инцидент.

Без да споменава изрично САЩ или Израел, Секретариатът по сигурност и защита на гражданите на Мексико, който ръководи разузнаването, заяви, че е отворен за „уважително и координирано сътрудничество, винаги в рамките на националния суверенитет, с всички агенции за сигурност, които го поискат“.

Попитана от местните медии за противоречивите изявления, посланикът Кранц-Нейгер обясни, че „не знае причините“ за отричането от страна на мексиканските власти.

„Тези, които действаха за неутрализиране на заплахата, бяха мексиканските служби за сигурност и разузнаване“, заяви тя пред Radio Formula.

В същото време иранското посолство в Мексико нарече предполагаемия заговор „огромна лъжа“.

„Целта е да се навреди на приятелските и исторически отношения между двете страни, което категорично отхвърляме“, написа посолството в X.

По традиция Мексико се стреми към политика на ненамеса и заема предпазлива позиция относно войната в Газа в сравнение с други страни от Латинска Америка с ляво управление.

Мексико подкрепи разследване на обвиненията във военни престъпления на израелската армия в Газа, но в същото време поддържа добри дипломатически отношения с Израел, установени преди десетилетия и останали до голяма степен приятелски.

Американски служител съобщи, че силите Ал-Кудс, елитен корпус на Революционната гвардия, е инициирал заговора в края на миналата година, а той е бил осуетен тази година.

Според твърденията заговорът включвал вербуване на оперативни лица от иранското посолство във Венецуела, чийто ляв президент Николас Мадуро има тактически съюз с Техеран.

„Това е поредният случай от дългото досие на глобално смъртоносно преследване на дипломати, журналисти, дисиденти и всеки несъгласен с тях – нещо, което трябва дълбоко да тревожи всяка страна с иранско присъствие“, заяви анонимният американски служител.

Предполагаемият план е трябвало да бъде осъществен след израелската атака от 1 април 2024 г. срещу иранския дипломатически комплекс в Дамаск, който по това време беше близък съюзник на Техеран.

Атаката уби няколко висши офицери от Революционната гвардия и получи закани за отмъщение от страна на Техеран, който изстреля ракети и дронове срещу Израел.

Година по-късно Израел проведе много по-мащабна кампания на удари по Ислямската република, която отне живота на над 1000 души. САЩ, ключов съюзник на Израел, се включиха с нанасяне на въздушни удари по ключови обекти от спорната ядрена програма на Иран.

САЩ отправиха последно предупреждение към Ирак относно милициите.

🇺🇸⚔️🇮🇶 Съединените щати отправиха директна заплаха към федералното правителство на Ирак, което беше предупредено срещу каквато и да е било намеса на милиции в планирани военни операции в региона и дадоха сигнал, че подкрепяните от Иран групи вече са изцяло в техния прицел.

Острото послание, отправено в разговор по телефона между министъра на отбраната Пийт Хегсет и неговия иракски колега, предизвика шок в политическия елит на Багдад. То беше разкрито само два дни след привидно успокояващо съобщение в знак на подкрепа и навечерието на оспорваните парламентарни избори – низ от събития, който остави Багдад да се бори с нестабилна смесица от американски натиск и непредвидими реакции от страна на мощни местни милиции.

Драматичната ескалация беше разкрита по време на телевизионно интервю на иракския министър на отбраната Табет ал-Абаси, според вестник Asharq Al-Awsat. Той заяви, че е получил обаждане от Хегсет чрез временния ръководител на американското посолство, с предупреждение относно неуточнени предстоящи бойни операции „в райони близо до Ирак“.

Същността на посланието е грубо предупреждение срещу всякакви ответни действия от страна на иракските фракции. Според него Хегсет е завършил 11-12-минутния разговор с остра и зловеща последна фраза: „Това е последното ви предупреждение и добре знаете как ще реагира сегашната администрация.“

Директната заплаха се тълкува от иракски анализатори като ясен сигнал, че Съединените щати влизат в нова, по-конфронтационна фаза в своя дългогодишен конфликт с иракските милиции, подкрепяни от режима в Техеран.

Д-р Ихсан ал-Шамари, директор на Иракски център за политическа мисъл, заяви пред Asharq Al-Awsat, че стратегията на американската администрация спрямо тези фракции вече излиза извън „първоначалната фаза на тестване“. Според него посланието на министър Хегсет дава сигнал, че тези групи вече са мишени и нямат друг избор, освен да се включат към държавата и разоръжат, или да се изправят пред потенциални военни действия от американска страна.

Експертът в сферата на сигурността Мухлид Хазем подкрепи това мнение, като каза на вестника, че очевидно „в региона се готвят военни мерки, вероятно насочени срещу Иран, с координирани въздушни операции срещу подкрепяните от Иран въоръжени фракции“.

Той подчерта, че това не е първото предупреждение, припомняйки идентичното послание от държавния секретар Марко Рубио и остро формулирано изявление от наскоро назначен специален пратеник за Ирак Марк Савая.

„Всяко насочване може да се случи във всеки момент“, предупреди Хазем и допълни, че е налице „недвусмислена ескалация от страна на САЩ срещу Иран, която поставя всички в състояние на тревога“.

Политическият експерт д-р Абас Абуд Салем постави под въпрос момента на заплахата и посочи, че макар позицията на САЩ спрямо милициите да не е нещо ново, сегашният момент е белязан от значителни промени в региона, включително събитията в Сирия.

Той се аргументира, че въпросните промени бележат „нова фаза, в която второстепенни играчи вече не могат да играят значима роля“. Според него основната цел на Вашингтон е да „ограничи иранското влияние в Ирак и региона като цяло“, особено в изборен период, който някои от тези фракции участват в политическия процес – сценарий, който администрацията на Тръмп счита за неприемлив.

Строгото военно предупреждение от Пентагона е част от координирана кампания на американски натиск, водена както на дипломатическия, така и на икономическия фронт.

Само два дни преди обаждането на Хегсет новият специален пратеник на Белия дом Марк Савая издаде мощно встъпително изявление, очертаващо възродената и далеч по-твърда политика на администрацията на Тръмп към Ирак. Както съобщи Kurdistan24, изявлението на Савая, завършило със слогана „НАПРАВЕТЕ ИРАК ОТНОВО ВЕЛИК“, беше директно предизвикателство към статуквото на въоръжени групи, действащи безнаказано.

„Правителството на Съединените щати ясно заяви, че няма място за въоръжени групи, действащи извън авторитета на държавата“, обяви Савая. Той изрично свърза стабилността и просперитета на Ирак с установяването на „обединени сили за сигурност под командването на едно правителство“ – ясен призив за разформироване на паралелните структури за сигурност, поддържани от милициите.

Той не се поколеба да посочи основния източник на тази дестабилизираща влияние, заявявайки, че суверенен Ирак трябва да бъде „свободен от злонамерена външна намеса, включително от Иран и неговите проксита“.

Този дипломатически натиск беше подсилен от ново и агресивно използване на икономически санкции. На 9 октомври Министерството на финансите на САЩ наложи нови санкции срещу иракски банкери и компании, свързани с Корпуса на гвардията на ислямската революция (КГИР) и „Катаиб Хизбула“.

Сред санкционираните субекти е държавната компания Al-Muhandis General, която беше описана от Министерство на финансите на САЩ като „икономическо рамо“ на Народни мобилизационни сили (PMF) – санкционирана организация-чадър, която включва много от подкрепяните от Иран фракции. САЩ заявиха, че санкциите са насочени към закриването на мрежи за корупция и пране на пари, които позволяват на тези групи да съществуват.

Решението доведе до остра и тревожна реакция от иракското правителство. Неговият говорител Басем ал-Авади нарече санкциите „едностранни, неоправдани и противоречащи на партньорския дух“ и алармира, че това решение без предварителни консултации „създава негативен прецедент“.

Иракският премиер нареди сформирането на високопоставен национален комитет за преглед на случая. Министерството на комуникациите от своя страна защити решението си да възложи договор на компанията „Мухандис“, заявявайки, че като държавно притежавана структура под СНМ тя има право да участва в търгове според иракските регламенти.

Този публичен спор около санкциите подчертава дълбокото и сложно преплитане на въоръжените милиции в официалните структури на иракската държава – реалност, която прави американското искане за ограничаване на тяхното влияние изключително трудно и чувствително за Багдад.

Моментът на засиления американски натиск, точно преди парламентарните избори на 11 ноември, поставя федералното правителство на Мохамед Шия ал-Судани в наистина несигурно положение. Смесените сигнали от Вашингтон – послание за подкрепа към премиера в един ден, директна заплаха за започване на военни действия на следващия – подхраниха нарастваща тревога в целия политически спектър.

Ал-Судани се бори за изборите на фона на остри вътрешни спорове в рамките на неговата Координационна рамка – именно шиитската коалиция на мощните подкрепяни от Иран фракции, които очевидно се превръщат в основни мишени на САЩ.

Обаждането на Хегсет не се ограничи единствено до заплахи. Министърът на отбраната ал-Абаси сподели, че в него са обсъдили текущото сътрудничество в сигурността и дроновете, предложението за меморандум за партньорство в разузнаването и плановете доставка на хеликоптери Bell за Ирак.

Двойният подход, включващ предложение за засилено партньорство в сферата на сигурността и едновременно заплахи с военни действия срещу елементи в същата тази държава, представлява класическата стратегия на моркова и тоягата, предназначена да принуди Багдад да направи избор.

Както отбеляза ал-Шамари, изявленията на Савая и Хегсет са „пътна карта за политическите сили, формиращи следващото правителство“ – ясно указание, че бъдещата подкрепа ще зависи от тяхното съответствие с американските цели.

Докато Ирак се отправя към изборните урни, лидерите му са принудени да се ориентират в опасен терен, хванати в исканията на мощен международен партньор и вкоренената власт на местни милиции, подкрепяни от сериозен регионален съсед.

„Последното предупреждение“, отправено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, драматично повдигна залозите, превръщайки процеса по съставяне на правителство след изборите в критичен момент, който може да определи дали страната ще успее да утвърди своя суверенитет или ще бъде потопена в нова и потенциално разрушителна фаза на вътрешен и външен конфликт.

Основен източник на питейна вода за Техеран пресъхва до две седмици.

🇮🇷💧 Държавните медии в Иран предупреждават, че основният източник на питейна вода за столицата Техеран се очаква да пресъхне изцяло в рамките на две седмици заради невиждана до този момент суша.

Амир Кабир, един от петте язовира, снабдяващи града с питейна вода, съдържа едва 14 милиона куб. метра вода – това е 8% от капацитета му, заяви директорът на столичната водна компания Бехзад Парса, цитиран от държавната агенция ИРНА.

При това ниво язовирът може да осигурява вода на Техеран „само още две седмици“, алармира той.

Мегалополисът с население, надхвърлящо 10 милиона души, е сгушен в често заснежените южни склонове на планините Алборз, които се извисяват до 5600 метра, откъдето започва водосборният басейн на няколко водоема.

Страната преживява най-тежката суша от десетилетия, като стойностите на валежите в провинция Техеран са „почти безпрецедентни за последния век“, обяви местен служител миналия месец.

Преди година язовирът задържаше 86 милиона куб. метра вода, но в района на столицата е отчетен „100-процентов спад на валежите“. Парса не предостави подробности за състоянието на останалите язовири в системата.

Според иранските медии жителите на Техеран консумират около три милиона кубически метра вода на ден. В последните дни подаването към няколко квартала беше прекъснато като мярка за пестене на вода, а през лятото прекъсванията бяха често явление.

През юли и август бяха обявени два допълнителни почивни дни за пестене на вода и електроенергия, а спиранията на тока бяха почти ежедневни на фона на горещата вълна.

„Водната криза е по-сериозна от това, за което се говори днес“, уведоми тогава иранският президент Масуд Пезешкян.

Израел разкри кадри от ударите по ПВО на Иран една година по-късно.

🇮🇱 Отбелязвайки една година от ответните си удари срещу Иран, израелските отбранителни сили (IDF) публикуваха невиждани досега кадри, показващи ударите по противовъздушната отбрана на Иран.

Ударът, нанесен в ранните часове на деня с крилата ракета „Далила“, е поразил произведен в Иран зенитно-ракетен комплекс Hordad 15 край Бандар Махшахр в провинция Хузестан. Атаката беше в отговор на масираната атака на Иран с балистични ракети срещу Израел четири седмици по-рано.

Операцията, наречена „Дни на покаяние“, разшири оперативната свобода на военновъздушните сили преди 12-дневната война през юни, по време на която бяха унищожени голяма част от балистичните способности на Иран и бяха нанесени удари по няколко ядрени обекта.

Мосад разкри организатор на международна мрежа за атаки срещу еврейски общности

🇮🇱🕵️‍♂️🇮🇷 Израелската служба за разузнаване „Мосад“ обяви разкриването на звено 11 000 на иранските сили „Ал-Кудс“, считано за главен организатор на международна мрежа, планирала и ръководила нападения срещу евреи и израелски граждани по целия свят, включително в Европа и Австралия.

Тайната група, ръководена от лицето Сардар Амар, е изградила мрежа за терористични атаки и вандализъм, насочени срещу еврейски институции и личности в Израел и чужбина. Мосад твърди, че мрежата е свързана с осуетени заговори в Гърция, Австралия и Германия в последната година.

„Тези многократни провали доведоха до арести и разкриване на мрежата“, заявиха Мосад. Според службата Амар е ръководил нападения срещу еврейски лица и обекти от Австралия до Европа.

Мрежата е действала на две нива: първоначално с вандалски актове, като палежи срещу еврейски бизнеси, центрове на Хабад и синагоги, последвани от директни физически нападения срещу видни фигури в еврейските общности. Един такъв план за атака в Германия е предотвратен от местните служби.

През май и юни 2024 г., на фона на това предполагаема иранска кампания за нанасяне на щети на еврейските диаспори по света, входната врата на център на Хабад в Атина и намиращ се наблизо кошер ресторант бяха подпалени. Беше проведено разследване, което доведе до ареста на шестима души от ирански, афганистански и гръцки произход. Замесените бяха осъдени ефективно на 8-11 години лишаване от свобода.

Друго нападение се случи далеч от Европа – в Сидни, Австралия, където през октомври 2024 г. беше подпалено кафенето „Луис Континентал Китчън“. Инцидентът доведе до ареста на няколко заподозрени, включително Саид Мусави, за когото властите твърдят, че е ръководил клетката. Според Мосад, тази клетка също е била управлявана от иранската терористична мрежа на Амар.

Въпреки арестите и продължаващото разследване, Мосад съобщи, че усилията на режима в Иран не са прекратени. През юни 2025 г. датският гражданин от афгански произход Али Хасан Сарвари беше арестуван в страната по обвинение в събиране на сведения за лидери на еврейската общност в Германия, сред които Йозеф Шустер и Волкер Бек, както и за магазин за деликатеси в Берлин.

Мосад оказа съдействие на съвместно разследване на властите в Германия и Дания, което разкри, че Сарвари е пътувал до Иран за оперативни инструкции. Той е получил точни указания, преди да се върне в Германия под прикритието на семейно пътуване, при което извършил възложеното му наблюдение. Сарвари беше арестуван при завръщането си в Дания, където съдебните процедури продължават.

Мосад твърди, че иранските агенти са инструктирани да запазят високо ниво на прикритост, както и „пространство за правдоподобно отричане“, така че действията им да не бъдат пряко приписвани на иранския режим. За целта терористичната мрежа използва изолирани клетки, вербува чужди граждани, разчита на криминални посредници и комуникира чрез тайни канали.

„От години иранският режим използва тероризма като инструмент за нанасяне на щети на Израел чрез нападения срещу невинни цивилни по света, като същевременно избягва военни, политически и икономически последици. Според тази логика, терористичните звена на Иран действат, за да запазят правдоподобно отричане, отделяйки насилствените си действия от пряка връзка с Техеран. Продължаващата международна кампания срещу иранския тероризъм лишава Иран от това отричане, отнема имунитета му и налага значителни дипломатически разходи“, заявиха от Мосад.

Иран обяви фалита на водещата си частна банка.

🇮🇷🏦 Иран обяви фалита на една от най-големите частни банки в страната, като нейните активи бяха поети от държавата, съобщават държавни медии в ислямската република, отбелязвайки рядък ход за страна, бореща се с тежки международни санкции.

Банка „Аянде“ е основана през 2012 г. и в един момент разполага с мрежа от 270 клона в цялата страна, сред които 150 само в столицата Техеран. В последно време обаче тя беше изправена пред финансови трудности, в резултат на което натрупа загуби на стойност около 5,2 милиарда долара и дългове от близо 2,9 милиарда долара, според агенция ISNA.

Днес пред бивш клон на банка „Аянде“ в Техеран бяха видяни опашки от клиенти, като на мястото имаше и полиция, съобщава журналист на AFP.

Държавната банка „Мели“ пое активите на вече несъществуващата „Аянде“ след одобрение на Централната банка, която увери, че вложителите ще могат да си възстановят спестяванията.

В четвъртък министърът на икономиката Али Маданизаде увери, че клиентите на фалиралата банка „нямат причина за притеснение“.

Служител на Централната банка на Иран, Хамидреза Ганиабади, обясни, че причината за фалита са „лоши дългове“. Той каза пред IRNA, че „над 90% от средствата на банка Аянде са били отпуснати към свързани с банката страни или проекти, управлявани от самата банка“, които никога не са били погасени.

Банката стоеше зад амбициозни проекти като огромния търговски комплекс „Иран Мол“ в Техеран, който включва пързалка за кънки и кина.

Освен „Аянде“, още пет банки – „Сармае“, „Дей“, „Сепах“, „Иран Замин“ и „Мелал“ – се сблъскват със сериозни трудности, според информационната агенция Tasnim.

ООН възстановиха своите сурови санкции срещу Иран през септември след напрегната дипломация, продължила с месеци, която имаше за цел да възобнови ядрените преговори, които се сгромолясаха през юни, когато израелски и американски сили бомбардираха ядрените съоръжения на Техеран.

Санкциите на практика са възстановяване на мерки, замразени през 2015 г., когато Иран се съгласи на значителни ограничения на ядрената програма в рамките на споразумение, от което президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли през 2018 г. по време на първия си мандат.

Иранският шеф по сигурността се подигра с Тръмп, сравни го с Хитлер.

Шефът на иранската сигурност Али Лариджани (вторият отдясно) присъства на възпоменание за смъртта на ирански командир, загинал по време на гражданската война в Сирия, проведено в Техеран, 23 октомври 2025 г.
📸 Снимка: Iran International

🇮🇷 Иранският шеф по сигурността Али Лариджани отправи остри критики към президента на САЩ Доналд Тръмп, когото сравни с Хитлер и описа като „обикновен бизнесмен“, чиято среща на върха за мира в Газа е била пропусната с радост от Техеран.

Острите думи, изказани от ключовия съветник на върховния лидер Али Хаменей, по време на реч в Техеран, са рядкост сред висши ирански официални лица през последните месеци, дори на фона на 12-дневната война срещу Израел и последвалите американски удари срещу ядрената програма на Техеран през юни.

След като Хаменей директно се обърна към Тръмп в понеделник, казвайки му да „продължава да мечтае“ за „безсмислиците“ му относно унищожаването на иранската ядрена програма, тези думи показват по-твърда позиция сред висшите ръководители на Ислямската република спрямо техния основен враг.

„Изявлението на Тръмп, че иска да донесе мир чрез сила, е странно, защото Хитлер каза същото“, заяви Лариджани по време на събитие в столицата, посветено на ирански командир, загинал в бой по време на гражданската война в Сирия през 2015 г.

Лариджани беше назначен за секретар на Националния съвет за сигурност на Ислямска република Иран след конфликта през лятото и е личен представител на Хаменей в този ръководен орган. Той отхвърли срещата на върха, проведена на 12 октомври в египетския курортен град Шарм ел-Шейх, за подписване на примирие в Газа, като „шоуто на Тръмп“, на което той закъснял, „не позволил на никой друг да говори и дори се подигравал на присъстващите държавни глави“.

Тръмп покани Иран да участва в събитието и беше посрещнат с повдигнати вежди от израелския Кнесет по-рано на същия ден, когато заяви, че се надява Техеран да бъде включен в по-широкия мирен процес в Близкия изток.

Иранските власти реагираха остро на нападките от двамата си основни противници, наричайки ги незаконни, заявявайки, че ядрените им дейности са мирни, и изразявайки съжаление, че военната кампания е била предприета, докато Вашингтон и Техеран били в процес на преговори.

Срещата на върха в Египет „беше на ниско ниво и нямаше място за революционния Иран“, посочи Лариджани.

На нея присъстваха няколко държавни глави от западни и ислямски държави, но не и лидерите на Саудитска Арабия, ОАЕ и Израел. Видео от срещата, в което Тръмп се ръкостиска с пратеник на Емирствата и с усмивка казва „Много пари!“, придоби популярност в интернет.

Връзката на Тръмп с арабските страни също попадна под критиката на Лариджани, опитен играч от най-високите етажи на мрачния политически и военен елит в Техеран, според когото бившият предприемач в областта на недвижимите имоти, превърнал се в президент, експлоатира богатите си съюзници от Близкия изток.

„Тръмп... гледа на арабите като на пари и е просто бизнесмен“, каза Лариджани.

Висшите държавни служители в Иран избягват директни критики срещу Тръмп и оценки относно връзките на САЩ със страните от Персийския залив, докато преследва сближаване с последните и изглежда обмисля диалог със Запада.

Безизходицата около ядрената дейност на иранския режим продължава въпреки войната през юни и разногласията се задълбочават, след като европейските страни задействаха повторно активиране на санкциите на ООН миналия месец. Те настояват за подновяване на преговорите между Техеран и Вашингтон, както и за независими инспекции от Международната агенция за атомна енергия, но режимът категорично отхвърля това, което описва като американски искания за ограничаване на ракетната му програма и подкрепата за въоръжени съюзници в Близкия изток.

Международното споразумение с Иран за ядреното оръжие официално приключи

🇮🇷 Международното споразумение с Иран, целящо да предпази света от разпространение на ядрено оръжие, официално приключи, след като Техеран обяви края на 10-годишния договор.

В събота Иран заяви, че вече не е обвързан от споразумението от 2015 г. официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA). Според него международните санкции бяха отменени в замяна на ограничения върху ядрената програма на Техеран.

„Отсега нататък всички разпоредби, включително ограниченията върху иранската ядрена програма и свързаните с нея механизми, се считат за прекратени“, заяви иранското външно министерство в изявление, но въпреки това страната „твърдо изразява ангажимента си към дипломацията“.

Подписана във Виена от Иран, Китай, Обединеното кралство, Франция, Германия, Русия и САЩ, сделката беше приветствана като възможност за прекратяване на дългогодишния дипломатически пат и начало на нова ера в отношенията между Иран и Запада.

Въпреки че договорът изтече официално в събота, той беше в разпад от години. През 2018 г., по време на първия си мандат като президент, Доналд Тръмп разгневи съюзниците си в Европа, като извади САЩ едностранно от сделката и възстанови санкциите. Той не харесваше споразумението, подписано от предшественика му Барак Обама, и се отказа от дипломацията заради Израел, заклет враг на Иран.

В резултат на изтеглянето Техеран започна да засилва ядрената програма. Опитите за връщане на сделката, ръководени от европейските държави, се провалиха, а въздушните удари срещу Иран от Израел и САЩ това лято сведоха надеждите за възраждане на сделката до исторически минимум.

След 12-дневната война през юни иранският парламент прие закон, с който отказва да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), ядрения инспекторат на ООН. Това накара подписалите договора Великобритания, Германия и Франция да задействат т.нар. механизъм за „бързо възстановяване“ (snapback), което доведе до повторното налагане на санкциите на ООН. Този механизъм позволява бързото и автоматично възстановяване на всички санкции, отменени по силата на споразумението, ако Иран наруши значително ядрените си ангажименти.

Санкциите на практика определиха за „ден на прекратяването“ 18 октомври – точно десетилетие след приемането на резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН – формалност.

Миналия месец, когато санкциите влязоха в сила, външните министри на Франция, Германия и Обединеното кралство заявиха, че ще продължат да търсят „ново дипломатическо решение, за да гарантират, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“.

Върховният представител на ЕС по външните въпроси Кая Калас заяви, че санкциите „не бива да бъдат краят на дипломацията“ и че „устойчиво решение на иранския ядрен въпрос може да бъде постигнато само чрез преговори“.

В понеделник Тръмп заяви, че желае мирно споразумение с Иран, който също изрази готовност за дипломация със САЩ, при условие че Белият дом предостави гаранции срещу военни действия по време на потенциални преговори.

Миналата седмица трите европейски сили обявиха, че ще се стремят да подновят преговорите за постигане на „всеобхватно, трайно и проверимо споразумение“.

Въпреки това отношенията между Запада и Иран остават обтегнати. САЩ наложиха значителни санкции, включващи опити да принуди всички държави да не купуват иранския петрол. Няколко кръга преговори с посредничеството на Оман по-рано тази година не успяха да постигнат пробив.

Миналата седмица иранският топ дипломат Абас Арагчи заяви, че Техеран „не вижда причина да преговаря“ с европейските сили, след като те задействаха механизма за бързо възстановяване на санкциите. Западните правителства и Израел отдавна обвиняват Иран, че се стреми да придобие ядрени оръжия – твърдение, което той отрича с твърдения, че програмата му е насочена изцяло към енергийни и граждански цели.

Иран осъди двама френски граждани за шпионаж.

Портрети на френската гражданка Сесил Колер и нейния партньор Френч Жак Парис заедно с плакат с призив за тяхното освобождаване, Париж, 25 март 2025 г.
📸 Снимка: AFP News Agency

🇮🇷⚖️🇫🇷 Ирански съд осъди двама френски граждани на дълги години затвор по обвинение в шпионаж в полза на Франция и Израел, съобщи официалният уебсайт на съдебната власт, само дни след като двете страни намекнаха за напредък в преговорите за размяна на затворници.

Единият обвиняем получи присъда 6 години лишаване от свобода за шпионаж в полза на френското външно разузнаване (DGSE), 5 години за „заговор за престъпления срещу националната сигурност“ и 20 години вътрешно изгнание за „предполагаемо сътрудничество с израелското разузнаване“.

Вторият обвиняем беше осъден на 10 години за шпионаж в полза на Франция, 5 години за „заговор срещу националната сигурност“ и 17 години за „подпомагане“ на израелското разузнаване. Според съобщението присъдите могат да бъдат обжалвани в срок от 20 дни.

Въпреки че съдебната власт не назова обвиняемите, Сесил Колер и Жак Пари са единствените двама френски граждани, за които е известно, че в момента са задържани в Иран. Според France 24 именно те са двамата осъдени. През юли френската държавна телевизия съобщи, че според дипломатически източници и техни роднини двамата са обвинени в шпионаж за Израел.

Колер и нейният партньор Пари бяха арестувани в Техеран през май 2022 г. в края на туристическа обиколка в Иран. Държавните медии на Ислямската република уточняват, че двойката е свързана с основния учителски синдикат – твърдение, което те отхвърлят. На двамата са повдигнати обвинения в подбуждане към безредици.

През октомври 2022 г. иранските медии излъчиха видео, в което Колер и Пари „признават“ за това, че са извършвали шпионаж. Правозащитни организации обаче посочват, че подобни телевизионни изяви са принудителни и осъждат тази практика.

„В Иран няма независим съд“, посочи Фариба Аделха, учен с двойно френско-иранско гражданство, която беше задържана на летището в Техеран през 2019 г. и осъдена на пет години за предполагаеми престъпления срещу националната сигурност.

„Всички сме шпиони до доказване на противното“, заяви тя пред Радио Фарда – независима иранска медия, базирана в Прага. Фариба описва съдебните дела в областта на националната сигурност като „кафкиански“ и предположи, че Колер и Пари не са получили справедлив процес и са били държани в много по-тежки условия от нейните, тъй като са били поставени в изолация.

Този месец Иран и Франция показаха признаци на напредък в преговорите за евентуална размяна на затворници, като държавни служители и от двете страни заявиха, че са постигнати договорености за рамка, която може да осигури освобождаването на Колер и Пари в замяна на Махдие Есфандиари – иранска студентка, задържана по-рано тази година заради антисемитизъм в социалните мрежи.

Миналата седмица друг ирански съд оправда и пусна на свобода Ленарт Монтерлос – колоездач с френско-иранско гражданство.

Въпреки че експерти по правата на човека осъдиха „драматичната ескалация“ на екзекуциите, които се изпълнени в Иран от началото на годината, в началото на октомври т.нар. Съвет на пазителите на Ислямската република одобри по-строги наказания за шпионаж и сътрудничество с Израел и САЩ.

Само няколко дни по-рано комитет на ООН разкри, че иранските власти са екзекутирали над 1000 души от началото на годината – брой, който Amnesty International описа като най-високия от поне 15 години насам.

Анализ: Как режимът в Иран използва чуждите си проксита за потискане на вътрешно недоволство.

Член на паравоенните сили на Хашд ал-Шааби издига знаме на Катаб Хизбула по време на протест срещу въздушните удари на САЩ срещу техни бази в Багдад, декември 2020 г.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇷 За никого е тайна, че Ислямска република Иран спонсорира прокси сили зад граница, но много по-малко е известно за това как същите мрежи се използват за защита на режима у дома. Ливанската Хизбула, шиитските милиции в Ирак и афганската бригада Фатмиюн са изигравали ключова роля в потушаване на движения против режима в пределите на Иран. Напоследък обаче сведенията за тормоз от страна на тези групи към ирански студентки са предизвикали нова вълна от обществено възмущение.

Между 6 и 11 октомври жителите на западната провинция Хамадан излязоха на протест след като стана ясно, че бойци от иракски милиции и настоящи студенти в университета „Бу-Али Сина“ са насочили вниманието си към ирански студентки за т.нар. „временни бракове“ – практика, разрешена в шиитското право и често се използва от милиции в състава на т.нар. Сили за народна мобилизация (PMF) в Ирак, за сексуална експлоатация на жени и деца.

В отговор на широкото обществено недоволство заместник-министърът на вътрешните работи Али Акбар Пурджамшидиан заяви, че около 80 000 иракски граждани изучават „културата на революцията“ в ирански университети. Като част от доктрината си за износ на Революцията от 1979 г., режимът вербува много от своите чуждестранни проксита за индоктринация и обучение вътре в страната. Прикрити като студенти, тези лица всъщност са лоялни на ислямския режим и повечето от тях имат военно минало.

По-голяма тревога предизвиква това, че въпросните чуждестранни бойци на иранска територия, са използвани за потушаване на недоволство при вътрешни вълнения – практика, която беше докладвана за първи път по време на вълната от протести през 2009 г. Съсредоточени главно в Техеран, те станаха известни като „Зеленото движение“, отбелязвайки една от първите мащабни бури срещу режима в близкото минало.

Редица сведения по това време описват участието на подчинени на режима чуждестранни сили в репресиите, като немският Der Spiegel пише, че около 5000 бойци на ливанската Хизбула са били изпратени, за да подкрепят репресиите. Впоследствие режимът излъчи документален филм в опит да дискредитира тези разкази. Въпреки това мощната пропагандна кампания, насочена към опровержение на разказа, подсили още повече подозренията, че докладите са истина.

Към 2019 г. стратегията за използване на чужди прокси сили в страната вече далеч не беше толкова прикрита. Когато наводнения опустошиха части от Иран тази година, първата реакция на режима не бе да изпрати хуманитарна помощ, а чуждестранни милиции към засегнати райони, които на пръв поглед бяха там за опазване на реда, но на практика – за потушаване на евентуално недоволство.

В провинция Хузестан, която е традиционно проблемен район по границата с Ирак, бяха изпратени членове на PMF, афганската бригада „Фатмиюн“ и дори на Харакат ал-Нуджаба, която попада в списъка с чуждестранни терористични организации на Държавния департамент на САЩ. Въоръжените бойци, които патрулираха в наводнените градове, приличаха повече на окупационни сили, отколкото на групи за справяне с последиците от природно бедствие. Местните разглеждаха подобна демонстрация на сила като на умишлена заплаха, особено след като силите за сигурност застреляха местен дисидент.

Муса Газанфарабади, който по това време е председател на Революционния съд в Техеран, отправи явна заплаха с думите: „Ако не подкрепим революцията, иракските Хашд ал-Шааби, афганската Фатмиюн, пакистанската Зейнбиюн и йеменските хути ще дойдат, за да я подкрепят.“

Чуждестранни бойци бяха използвани отново по време на мащабната вълна от протести в цялата страна през 2022 г., станала известна като движението „Жени, живот, свобода“. През тази година Jerusalem Post съобщи, че членове на Хизбула и Хашд ал-Шааби са оказали подкрепа на Басидж, паравоенните сили на Иран, да потуши недоволството, цитирайки свидетелски показания за „неизвестни мъже с ливански акцент на арабски“, които са потискали протеста в редица ирански градове – дежавю на сходни съобщения от 2009 г. По същия начин опозиционното издание Iran International твърди, че около 150 бойци от Хашд ал-Шааби и Катаиб Хизбула на възраст между 25 и 30 години, облечени в специални униформи с черни чанти, са пристигнали на територията на Иран, за да помогнат за овладяването на безредиците.

Джанатан Сайех е изследовател във Фондация за защита на демокрациите (FDD), специализиран в иранските вътрешни работи и злонамереното влияние на Ислямската република в региона.

Шин Бет осуети опит на Иран за контрабанда на оръжие към Западния бряг.

🇮🇱 Израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет разкри в сряда, че е осуетила ирански опит за доставката на големи количества модерни оръжия на терористични групи в Западния бряг, предназначени за атаки срещу израелски цели.

Конфискуваната пратка, подобна на заловените през март и ноември 2024 г., съдържа 29 взривни устройства тип Claymore, 4 дрона, 2 от тях с взривни материали, 15 противотанкови ракети, 3 РПГ и пускова установка за тях, 20 ръчни гранати, 53 пистолета, 7 автоматични пушки, 9 картечници и 750 патрона.

Случаят започна преди няколко месеца, когато израелската армия задържа търговец на оръжие край Рамала на Западния бряг, който беше разпитан от Шин Бет и това доведе до разкриване на мрежа за контрабанда на оръжия.

Шин Бет не предостави повече подробности относно мястото, където пратката е била заловена.

Две специални звена на Революционната гвардия на Иран (IRGC) са отговорни за заговора, както и за предишните опити. Звено 4000 е отделът за специални операции на разузнавателната организация на IRGC, начело с Джавад Гафари, докато звено 18840 е специална оперативна единица към силите Ал-Кудс в Сирия, подчинена на ръководителя на иранското секретно звено 840, Асгар Бакри.

В опитите за контрабанда на оръжия от Иран към Западния бряг са участвали и двама оперативни агенти на IRGC, Салах ал-Хусейни и Мохамад Шуайб, които бяха убити при израелски въздушни удари в Ливан през юли.

Шин Бет отбеляза, че Иран продължава с опитите за внос на оръжие в Западния бряг в условията на война между Израел и палестинските терористични групи.

„Тази пратка, както и предишните, е част от продължаващите усилия за подкопаване на сигурността в региона от страна на Иран, който въоръжава терористични клетки на място, които имат за цел да извършват атаки срещу израелци и войски на израелските отбранителни сили“, съобщи службата.

Контрабандата на оръжие е постоянен проблем за Израел по дългата и слабо контролирана граница с Йордания. За разлика от другите граници на страната, с Египет, Ливан и Сирия, до голяма степен тя е открита, често без значителни естествени прегради, а охраната е ограничена, което я превръща в отличен терен за мащабна контрабанда.

На границата с Йордания наскоро беше създадена 96-та дивизия „Гилад“, ново регионално звено на израелската армия, което ще действа от зоната, където се събират границите на Израел, Йордания и Сирия на север до летище Рамон на юг. В момента тя отговаря за северната половина на границата в Йорданската долина.

Израел също така възнамерява да модернизира оградата си по границата с Йордания в следващите години.