Тръмп и Нетаняху са обсъдили сухопътна блокада на Иран

🇺🇸🤝🇮🇱 Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху са обсъдили възможността за налагане на пълна сухопътна блокада срещу Иран по време на срещата си в Белия дом на 28 юли. На 31 юли британският вестник The Telegraph разкри подробности от разговора, цитирайки висш израелски представител: „Ами ако просто блокираме сушата? Да предположим, че Иран не може да внесе и да изнесе нищо. Всичко ще се случи.“ Според изданието двамата лидери са обсъждали упражняването на натиск върху Техеран „чрез кинетични и некинетични средства“, насочен към няколко ключови гранични пункта.

Дискусията е преминала през три основни сценария. Пред агенция Ройтерс израелски източник описа дневния ред на срещата като избор между „сделка, продължаване на блокадата и икономически натиск или масиран военен удар“. Той уточни, че Нетаняху не е настоявал твърдо за военна ескалация, отбелязвайки: „В крайна сметка решението е на Тръмп.“ Това беше първата лична среща между двамата от началото на съвместната офанзива срещу Иран на 28 февруари, проведена с оглед на публично изявени разминавания. Докато Тръмп търси дипломатическо споразумение с Техеран, израелският премиер настоява за нестихващ натиск и отказва да изтегли войските си от Ливан въпреки исканията на Вашингтон.

Блокадата, чието разширяване е било предмет на разговора, до момента е изцяло морска и действа с пълна сила. ВМС на САЩ затвориха цялото крайбрежие на Иран и пристанищата в Персийския залив на 13 април, след провала на преговорите в Исламабад. Операцията ангажира около 10 000 души личен състав, 10 бойни кораба и десетки самолети под командването на Централното командване на САЩ (CENTCOM). До 22 май Вашингтон отчете 94 върнати плавателни съда, а Пентагонът оцени пропуснатите от Иран петролни приходи на 4,8 млрд долара към 1 май.

Подписаният на 17 юни меморандум между двете страни доведе до временно вдигане на блокадата, но се разпадна на 7 юли след ракетен обстрел от Иран срещу три търговски кораба в Ормузкия проток. На 13 юли Тръмп официално уведоми Конгреса за подновяване на ударите, а на 14 юли морската блокада беше върната. Първото й силово прилагане бе регистрирано на 15 юли, когато американските сили обездвижиха с ракети „Хелфайър“ петролния танкер „Белма“ (под флага на Кюрасао) край остров Харг. Към 29 юли равносметката от операцията включва 20 върнати съда, два обездвижени и два превзети с абордаж.

Ефектът върху иранския износ е осезаем, въпреки че самата блокада да не е непробиваема. Товаренето на иранските терминали е спаднало до 640 000 барела дневно, а над 83 млн барела петрол стоят на вода в търсене на купувач. В същото време независимите китайски рафинерии продължават да получават малко над милион барела дневно. Тези доставки обаче не тръгват от ирански пристанища, а от плаващи търговски запаси край Малайзия, Сингапур и Китай – т.е. разчита се на натрупани резерви, които се изчерпват, а не на нов поток. Самите терминали не са изцяло парализирани: на 30 юли United Against Nuclear Iran (UANI) засече танкер от следения от нея флот, натоварил 710 000 барела на остров Харг, и преброи общо поне 48 натоварени съда край бреговете на страната.

Вътре в Иран цената на блокадата се усеща пряко на пазара на горива. Местните рафинерии произвеждат между 105 и 110 млн литра бензин дневно при необходимост от 130 до 135 млн. Този дефицит от 20–30 млн литра дневно доскоро се покриваше от морски внос, който в момента е прекъснат. Вместо да вдигне цени, правителството намали втората субсидирана квота от 70 на 50 литра. Това пренасочи част от търсенето към черния пазар и доведе до огромни опашки пред бензиностанции, а курсът на щатския долар прехвърли 1,91 млн риала.

Именно тази криза превърна сухопътните граници във фактор с ключово значение, каквото те нямаха преди войната. След блокирането на морето, сухопътните и железопътните трасета поеха максималната възможна част от логистиката. Основният преход е Базарган на границата с Турция, през който годишно преминават над 200 000 камиона (45 000 само за едно тримесечие), а стоката се придвижва 270 км до Тебриз и оттам към Техеран.

Ирак е другото направление с сериозен търговски обем: по данни на иранските митници за първите четири месеца от иранската година (21 март – 22 юли), износът на непетролни стоки за Ирак възлиза на 3 млрд долара, което го прави водеща дестинация за Техеран (ОАЕ са на трето място с 2,1 млрд). ЖП линията Ван–Тебриз, която беше поразена при въздушен удар, вече е възстановена според Анкара, но движението по нея все още не е възобновено. Североизточният коридор през Инче Бурун, Туркменистан и Казахстан към Китай съществува като алтернатива – през 2024 г. по него беше доставен товар от Сиан до Техеран за 10 дни. Различното междурелсие и проблемите със сигурността обаче пречат на този маршрут да поеме сериозни търговски обеми.

Фундаменталната разлика е, че морската блокада се налага едностранно от американския флот, а такава по суша зависи изцяло от съседните държави – Турция, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан, Пакистан и Афганистан. За да проработи сухопътна блокада, всяка от тези страни би трябвало сама да затвори своята граница, поемайки преките щети за собствената си икономика.

Ключовата държава сред тях е Турция, която контролира и най-натоварения пункт. Двустранната търговия с Иран достигна 11,8 млрд долара през 2025 г., а двете държави декларират цел от 30 млрд. Паралелно с това Анкара води сложни преговори с Вашингтон. Едновременно с това Анкара води разговори с Вашингтон: на 7 юли Тръмп обяви, че ще вдигне санкциите, наложени през 2020 г. заради покупката на зенитно-ракетните комплекси С-400 от Русия и „със сигурност ще обмисли“ продажбата на изтребители F-35. Нетаняху обяви публичното си несъгласие пред CNN същия ден, а Тръмп отговори: „Никой не ми казва какво да продаваме.“ Въпросът стоеше и на дневния ред на срещата от 28 юли.

На 22 юли обаче Бюрото по законодателни въпроси на Държавния департамент на САЩ писа на Конгреса, че политиката по участието на Турция в програмата остава непроменена и в пълно съответствие със Закона за противодействие на противниците на САЩ чрез санкции (CAATSA) и раздел 1245 от Закона за бюджета за отбрана за фискалната 2020 г. Двата акта действат поотделно. Санкциите по CAATSA президентът може да вдигне по своя собствена преценка; раздел 1245 забранява прехвърлянето на самолети, части, техническа документация и поддръжка, докато Анкара продължава да притежава С-400, не е дала уверения, че няма да ги придобие отново, и не са изпълнени останалите изисквания за удостоверяване пред Конгреса. Условията не са изпълнени, а самото искане за връщане в програмата вече срещна сериозна двупартийна съпротива у законодателите. Насрещната цена, която Анкара би поискала за затварянето на Базарган, в най-очевидната си форма следователно не е в ръцете на президента.

Багдад се намира в сходно заплетена ситуация. Иракският премиер Али ал-Зайди, одобрен от парламента на 14 май с подкрепата на САЩ, провежда политика за монопол на държавата върху оръжието. На 29 юни той постави ултиматум на шиитските милиции да предадат арсенала си до 30 септември – условие, което част от тях категорично отхвърлиха. В същото време Иран изнася за Ирак повече стоки отколкото за всеки друг пазар. Допълнителен проблем за САЩ е липсата на военен лост на терен: сухопътното присъствие на коалицията приключва през септември 2025 г., а авиобаза „Айн ал-Асад“ мина под пълен иракски контрол през януари, което лиши САЩ от възможност директно да принуди Багдад да затвори пунктове като Парвиз Хан, Башмак или Мехран.

Останалите пет съседни държави предоставят още по-малко възможности за натиск:

• Пакистан, който беше посредник в мирните преговори и дели 900 км граница с Иран, в момента се бори със собствена тежка енергийна криза и криза в сигурността.
• Азербайджан още към март беше затворил сухопътните си граници за обичаен трафик и беше въвел строг разрешителен режим.
• Армения държи границата си с Иран отворена на всяка цена, тъй като тя е единственият й жизнен излаз на фона на затворени граници с Турция и Азербайджан.
• Туркменистан стриктно спазва обявения си неутралитет във външната политика.
• Афганистан се управлява от талибаните, които не са признати от САЩ, а голяма част от търговията тан остава в сивия сектор.

Имайки предвид горните условия пълното херметично затваряне на сухопътния периметър на Ислямската република изглежда много малко вероятно. Срещу тази скептична оценка обаче стои конкретен прецедент: морската блокада също се смяташе за неприложима, но въпреки това намали иранския износ до 640 000 барела дневно. Това показва, че дори частичното изпълнение може да има сериозен материален ефект.

Основната разлика остава в субекта на действие: по море САЩ действа самостоятелно със собствения си флот, който остава най-силния в света, докато по суша е изцяло зависим от чужди правителства. Ето защо по-вероятният сценарий не изисква физическо затваряне на граници, а налагане на целенасочени санкции срещу превозвачи, митнически посредници и банки, обслужващи конкретните гранични пунктове.

Този механизъм вече доказа ефективността си по море без нито един изстрел – китайските рафинерии се отдръпнаха от иранския петрол не защото корабите им бяха спряни физически, а поради страх от вторични санкции. В резултат те закупиха между 16 и 20,5 млн барела иракски, емиратски и катарски суров петрол – най-голямата им покупка на несанкциониран петрол от началото на конфликта.

Ограничението на този подход обаче произтича от естеството на превозваните стоки. Петролните приходи, които са основна мишена на западната кампания, никога не са се транспортирали с камиони. Сухопътните трасета поемат непетролния търговски обмен и потребителския внос – те са с по-малък капацитет, по-бавни и по-скъпи. Поради това тяхното блокиране ще отнеме значително по-малко приходи от бюджета на Иран, отколкото предполага идеята за „сухопътна блокада“, но за сметка на това ще прехвърли цялата тежест върху хуманитарното снабдяване на населението.

Междувременно външната подкрепа за Техеран остава предимно декларативна. Пекин определи морската блокада като „безотговорна и опасна“, Москва предупреди за реална опасност от глобално „икономическо земетресение“. Русия в момента не е източник на помощ, а пряк конкурент за същите ограничени горива: самата тя търсеше да внесе до 400 000 тона бензин месечно от Беларус, Казахстан и Индия, от която най-малко 60 000 тона бяха доставени в началото на юли. Що се отнася до сухопътната жп връзка, изграждана от Москва и Техеран, тя е проект с дългосрочен хоризонт. Споразумението за 160-километровата отсечка Рещ–Астара на стойност 1,6 млрд долара беше финализирано едва през февруари, строителството започна през април, а планираният капацитет от 15 млн тона товари годишно се отнася чак за първата фаза от експлоатацията.

Европейските съюзници на САЩ заемат трета позиция, която не е нито подкрепа за Техеран, нито участие в блокадата. На 13 април тогавашният британски премиер Кир Стармър заяви, че няма да подкрепи затваряне на Ормузкия проток и няма да бъде въвлечен във войната, а испанският министър на отбраната Маргарита Роблес определи замисъла като лишен от смисъл. По съобщение на POLITICO от 29 юли Великобритания и Франция продължават да отказват участие във военноморската мисия, която Пентагонът готви за протока, и обвързват своето решение с трайно прекратяване на огъня. Успоредно с това Европейският съюз наложи санкции самия Иран заради затварянето на Ормуз: на 22 май Съветът на ЕС разшири правната рамка срещу лица, възпрепятстващи законния транзит, на 8 юни бяха вписани 2 физически лица и 1 организация, докато върховният представител по външната политика и сигурността Кая Калас нарече таксуването „недопустимо“ и обяви намерение за подсилване на мисията „Аспидес“. Морската блокада, която САЩ могат да наложат и само със собствени средства, засега не привлече участието дори на близки съюзници, докато сухопътната би зависела изцяло от съгласието на трети държави.

CENTCOM предупреди войските си, че телефонните им клипове помагат на Иран

🇺🇸📱🇮🇷 Командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър изпрати писмо до своите подчинени, в което предупреждава, че публикуваните от тях снимки и видеа онлайн позволяват на Иран да анализира резултатите от своите удари в реално време. Писмото е с дата 28 юли, а копие от него беше получено и разпространено от агенция Ройтерс ден по-късно. В документа адмирал Купър отправя призив към състава „да удвои фокуса си върху оперативната сигурност“, без да разписва конкретни технически или административни мерки.

Успоредно с това двама източници, запознати с въпроса, заявиха пред агенцията, че част от американските военнослужещи в Йордания вече са уведомени, че личните им телефони ще бъдат иззети през идните дни. Трети източник обаче уточни, че тази мярка все още е само обмисляна възможност за целия регион, а не крайно взето решение.

Основният аргумент в писмото засяга оценката на нанесените щети. Иран знае кога е изстрелял конкретно оръжие, но не и какво е улучил – американското електронно заглушаване и останалите тактики в зоната на бойните действия им отнемат последния ключов елемент от веригата.

„Иран знае, че оръжията са изстреляни, но неговите сили нямат представа дали са пропуснали целта с 50 метра, дали са ударили празен перон, или са поразили претъпкана с хора сграда“, отбелязва Купър. Оттам нататък целият проблем опира до разузнаването въз основа на отворени източници (OSINT). „Подробните списъци, описания и анализи на поражения, публикувани открито в медиите и мрежите, реално извършват оценката на бойните щети вместо Иран – при това напълно безплатно“, продължава Купър, според когото разгласяването на тези подробности може да се превърне в „непосредствена зелена светлина за иранските сили да пуснат втора, много по-опустошителна вълна от атаки“.

Документът описва и конкретен случай на изтичане на информация. Видео, заснето с интелигентни очила Meta с вградена камера, е било качено в Instagram. На него се вижда как военнослужещ се евакуира към бункер по време на иранска атака. От Ройтерс отбелязват, че Купър вероятно визира клип, разпространен онлайн по-рано същия месец, на който се вижда как войници тичат към укритие. Самото писмо не цитира конкретната публикация – идентификацията е на агенцията. Устройства от типа на умните очила поставят предизвикателства пред сигурността от съвсем нов характер, тъй като заснемането не изисква вдигане на телефон и остава напълно незабележимо за околните.

Въпросната атака е извършена на 17 юли срещу авиобаза „Муафак Салти“ край град Азрак в йорданската провинция Зарка. Базата е собственост на Кралските ВВС на Йордания, но в нея има голямо американско присъствие – от 2019 г. насам Вашингтон инвестира 143 милиона долара в нейното разширяване, а сателитни снимки потвърждават, че там се базират и безпилотни апарати MQ-9 Reaper. Иранските сили я атакуваха с балистични ракети и дронове. На следващия ден Централното командване съобщи за двама убити и един изчезнал, като окончателният брой на жертвите бе потвърден по-късно.

При атаката загинаха трима американски военнослужещи: 19-годишната Изабела Гонзалес, 25-годишният Тайлър Фийхан (починал на 18 юли от раните си) и 28-годишната Ейнджъл Рамперсад, която първоначално се водеше за безследно изчезнала, но седмица по-късно смъртта ѝ беше потвърдена. На 22 юли телата им бяха посрещнати с официална церемония в авиобаза „Дувър“ в щата Делауеър, на която присъства и президентът Доналд Тръмп.

Дали личните телефони наистина ще бъдат конфискувани, все още не е напълно ясно. Запитан за писмото, говорителят на CENTCOM капитан Тимъти Хокинс заяви пред „Ройтерс“: „Съобщението е общо напомняне към нашите военнослужещи за значението на оперативната сигурност. Това е един от многото механизми, които адмирал Купър използва, за да предаде оперативните си приоритети.“ Той нито потвърди, нито отрече подготвяна регионална заповед, а към момента на публикуване няма данни за реално иззети апарати.

Правилата за ползване на лични телефони и без това варират строго между отделните подразделения: на много места военнослужещите са длъжни да ги заключват в шкафчета, а при определени мисии на силите за специални операции употребата им е напълно забранена.

Притесненията на командването обаче не се ограничават само до този инцидент. През май Ройтерс разкри, че комерсиално достъпни данни за местоположение, събирани от смартфони и други видове устройства, се използват за проследяване и набелязване на американски военни. Сенатор Рон Уайдън и 13 конгресмени от двете партии изпратиха писмо до Пентагона, в което заявиха, че опасността чужди противници да купуват подобни данни е директно следствие от това, че ръководството на ведомството не е поставило заплахата сред приоритетите си – въпреки препоръките на федералните експерти по киберсигурност.

Прецедент за това съществува от години: през 2018 г. глобалната карта (heatmap) на фитнес приложението Strava неволно разкри разположението и патрулните маршрути на войници в секретни бази по целия свят.

Евентуална забрана би засегнала и последния неконтролиран канал за директна информация от зоната на конфликта. Хиляди американски военнослужещи в региона използват телефони, за да поддържат връзка с близките си и да ги уведомяват, че са в безопасност. Двама от източниците на агенцията посочват, че сред роднините вече се забелязва сериозно безпокойство, тъй като те и без това следят иранските твърдения за смъртоносни удари срещу военни бази в Близкия изток. От началото на войната на 28 февруари загиналите американски военнослужещи са 18, а ранените – над 600. Проучване на Ройтерс и Ipsos от 27 юли показва, че военните действия се подкрепят от едва един на всеки трима американци.

Ограниченията върху потока от информация не се изчерпват единствено с личните устройства. Пентагонът по правило отказва коментар по иранските твърдения за успешни атаки и не разкрива детайли за отделни инциденти, довели до раняването на негови войници, позовавайки се именно на оперативната сигурност. Конгресмени от Демократическата партия поискаха повече прозрачност и данни за войната, включително за щетите върху американската инфраструктура в базите – радарни кули, казарми и самолетни хангари. Те настояват и за оповестяване на резултатите от военното разследване на евентуален американски удар по девическо училище в Иран, извършен в първия ден на войната, за който Ройтерс съобщи още през март.

Отчитането на самите човешки загуби също претърпя промяна в дните непосредствено преди писмото на адмирала. На 26 юли Пентагонът въведе нова обща категория – „Задгранични операции“ – в Системата за анализ на жертвите в отбраната (DCAS). В нея бяха прехвърлени данните за жертвите след 7 юли (датата, на която ударите бяха подновени след рухването на примирието). Дотогава официалният сайт показваше 482 ранени. След преструктурирането в графата на операция Epic Fury останаха 417 ранени, а новата категория добави още 207 – т.е. общо 624. Разликата от 142-ма ранени не е фигурирала публично преди това.

Тази промяна последва период от няколко дни, в който четиримата последно загинали и десетки ранени просто липсваха от сайта. Тогава говорителят Джоел Валдес обясни липсата с „аномалии“ и „временни смущения в данните“. Сенатори демократи от Комисията по въоръжените сили поискаха от министъра на отбраната Пийт Хегсет пълно отчитане, като посочиха, че друг говорител на Пентагона – Шон Парнел – е признал пред тях за близо 100 ранени след 7 юли, при налични 207 в самата база данни. Парнел определи обвиненията за прикриване на данни като „измислици“. От министерството така и не обясниха причините за създаването на новата графа, а дали всички 207 ранени в нея са от войната с Иран, остава неизяснено.

Достъпът на журналистите до министерството също премина през серия от ограничения. През октомври 2025 г. пресцентърът на Пентагона въведе нови правила, според които акредитираните репортери върнаха своите пропуски в знак на протест. На 20 март федерален съд постанови, че администрацията е нарушила Конституцията, ограничавайки достъпа на медии и съдържанието, което могат да публикуват. Ревизираният вариант на правилата отново беше отхвърлен от съда на 9 април, а на 1 юни пресцентърът беше официално обявен за класифицирано пространство, до което журналисти не се допускат. Въпреки че тези мерки не са дело на Централното командване и следват отделна административна линия, писмото на адмирал Купър се появява в момент, в който публичното отчитане на войната вече е обект на остри спорове както в Конгреса, така и в съдебната зала.

В крайна сметка бъдещата форма на заповедта ще покаже нейния действителен обхват – ако такава изобщо бъде издадена. Евентуално изземване на устройства, ограничено само до бази под непосредствен обстрел и за часовете около конкретна атака, би следвало логиката за пресичане на оценката на щетите, за която предупреждава Купър. Широка регионална мярка без краен срок и без връзка с конкретна заплаха обаче би имала съвсем различен обхват и последици. Засега е факт единствено писмото на адмирала – а то само по себе си няма силата на разпореждане.

Иран получава до 400 китайски ПЗРК – през Хонконг и Пакистан

🇮🇷🤝🇨🇳 Иран очаква първата доставка по договор за придобиване на 400 преносими зенитно-ракетни комплекса от Китай, съобщиха за Reuters трима източници, запознати със сделката. Поръчката е на стойност между 60 и 70 млн. долара и включва 300–400 пускови комплекта с ракети QW-12 и FN-16. Това е най-мащабната известна иранска покупка на подобно оръжие, откакто въздушната кампания на Израел и САЩ оголи критичната неспособност на режима в Техеран да защити своите стратегически обекти.

Договорът е сключен с базираната в Хонконг компания Zhongqing Baoshang International Investment, за която източниците твърдят, че действа като посредник. Майчината фирма в Пекин – Zhong Qing Bao Shang Group, не отговори на запитването по електронна поща, изпратено от Ройтерс във вторник. Министерството на външните работи на Иран също не реагира веднага. По съгласувания план доставките трябва да започнат по въздух от летище Урумчи в Западен Китай и да преминат през Пакистан към Иран, макар източниците да не уточняват дали последният участък ще бъде изминат по въздух, или по суша.

„Въпросните сведения са напълно безпочвени. Китай играе последователна роля за утвърждаване на мира и прекратяване на конфликта“, заяви китайското външно министерство, категорично отричайки твърденията. Медийният отдел на Въоръжените сили на Пакистан (ISPR) реагира еднакво остро: „Спекулациите, че Пакистан участва в доставка на противовъздушни оръжия от Китай за Иран, са абсолютно скалъпени и лъжливи.“ Говорител на пакистанското външно министерство отказа коментар.

Тези категорични опровержения идват пет дни след като президентът Доналд Тръмп заяви публично, че Си Цзинпин го е уверил лично по време на срещата им в Пекин, че Китай няма да предоставя и продава оръжие на Иран, включително чрез китайски компании. По думите на Тръмп идентични уверения той е получил и от руския президент Владимир Путин. Американският президент алармира, че евентуални доставки за Ислямската република биха били „много лоши“ за която и да е от двете страни. Същевременно той обяви 50% мито върху целия износ за САЩ от всяка държава, която снабдява Иран с военно оборудване – мярка, която влиза в сила незабавно и без изключения. Ройтерс не разполага с информация за конкретната дата на сключване на договора спрямо изявленията на Тръмп.

Техническите параметри на самите ракети очертават границите на онова, което Техеран може да постигне с тях. Моделът QW-12 поразява въздушни цели на височина от 10 метра до 4 км и на разстояние от 500 метра до 6 км; FN-16 има сходен обсег с горна граница на височината около 3,8–4 км. И двете системи използват двуспектрално инфрачервено насочване, което според производителя осигурява висока устойчивост срещу топлинни примамки. Това са оръжия, предназначени за борба с дронове, вертолети, нисколетящи самолети и крилати ракети. Стратегическата авиация и прецизните боеприпаси, с които САЩ и Израел поразяват иранските обекти от края на февруари насам, обаче действат далеч над този таван.

Тази разлика обяснява кой точно слой от отбраната се опитва да заздрави Техеран. Пет месеца интензивни бомбардировки показаха колко уязвими са стационарните батареи: те са предварително картографирани, неподвижни и се унищожават първи. За разлика от тях, преносимите комплекси се транспортират бързо, обслужват се от малки екипажи и често сменят позицията си, което ги прави значително по-трудни за засичане и ликвидиране – оценка, която военните експерти пред Reuters потвърждават въз основа на анализа на нанесените щети. Покупката обаче не затваря основната пробойна, през която преминава основната въздушна кампания; тя просто уплътнява най-ниското ниво на отбраната, където оперират ударните и разузнавателните дронове.

Вторият аспект прави сделката още по-показателна. Иран произвежда собствени преносими комплекси от години – това е серията „Месаг“, чиито ранни образци са базирани на китайските QW-1 и QW-2. Моделът „Месаг-3“ се произвежда серийно от февруари 2017 г. и разполага с обсег от около 5 км, таван от 4 км и бойна глава от 1,4 кг. Следователно доставките от Китай не осигуряват нов качествен скок в технологично отношение, а просто попълват опразнените арсенали. Тъй като съвместните удари на САЩ и Израел засегнаха редица обекти от ракетната, дроновата и зенитната програма на Ислямската република, фактът, че страната внася цял клас оръжия, които иначе сглобява сама, говори за сериозни проблеми с производствените линии и сроковете, а не за липса на технологии.

Цената на сделката също е показателна за нейния мащаб. Сумата от 60 до 70 млн. долара за 300–400 комплекта означава единична цена от около 170 000 до 200 000 долара, макар източниците да не уточняват колко ракети се съдържат в един пусков комплект. Дори по горната си граница тази сума остава скромна на фона на нанесените разрушения: най-голямата известна поръчка на Техеран за системи за ПВО с малък обсег от началото на войната се измерва в десетки милиони, а не в милиарди долари.

Тази покупка не е изолиран случай. След примирието от юни 2025 г. се появиха сведения, че Иран е получил китайски зенитно-ракетни комплекси (най-вероятно от типа HQ-9), а през февруари 2026 г. бе съобщено за доставки на радара YLC-8B, проектиран за засичане на стелт цели с малко ефективно отразяващо сечение. Водят се разговори и за придобиване на модерни китайски изтребители от поколение 4.5+. През същия месец Ройтерс обяви, позовавайки се на информирани източници, че Техеран е близо до сделка за китайски свръхзвукови противокорабни ракети CM-302, макар да не бе потвърдено дали тя е финализирана. Двама източници от западното разузнаване и ирански представител добавят, че Иран проучва сухопътни маршрути, по които военни доставки и компоненти с двойна употреба биха могли да се придвижват дискретно и с по-малък риск от прехващане. Източник от сферата на сигурността в Европа посочи, че властите в неговата страна знаят за няколко обсъждани договора за ракети от серията QW (включително QW-12, QW-18 и QW-19), а втори източник от Близкия изток потвърждава иранския интерес към QW-12 и QW-18, макар да няма данни за сключена сделка.

Маршрутът, посочен от източниците на агенцията, преминава през държавата, която влезе в ролята на посредник при сключването на примирието между Вашингтон и Техеран през април и беше домакин на меморандума от 17 юни – документ, който Тръмп обяви за обезсилен в началото на юли, преди американските войски да подновят мащабните си удари по Южен Иран.

Това съобщение се появява в момент на оперативна пауза. Пентагонът преустанови кампанията си късно вечерта в петък; нито в събота, нито в неделя бяха отчетени нови американски атаки, а висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран също ще въздържа своите действия, докато паузата се спазва. Тръмп предупреди, че ще поднови ударите, ако с преговорите не бъде сложен край на конфликта. Сраженията започнаха на 28 февруари със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел, при които бе ликвидирано военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей. В понеделник говорителят на министерството на външните работи Есмаил Багаи заяви, че Иран „в момента не води преговори със САЩ“, а официални разговори за бъдещето на Ормузкия проток се провеждат единствено с Оман.

Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Иран обмислял балистичен удар по украинско пристанище след унищожения кораб „Ана“

🇮🇷⚡️🇺🇦 Режимът в Иран е стигнал до обсъждане на евентуален удар с балистични ракети срещу Одеса в отговор на потопения от украински дронове ирански сухотоварен кораб, но е отложил решението след поредица от дипломатически контакти. Това съобщи The New York Times днес, позовавайки се на ирански и западни служители. Запознати с разузнавателните сведения са очаквали да се ограничи до ракета с малка бойна глава, която да направи символичен жест, без да предизвика тежки щети.

Поводът е украинската операция в Каспийско море, проведена нощта срещу 25 юли. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви, че далекобойни ударни дронове са поразили на около 1000 км от територията на страната товарните кораби „Порт Оля 2“ и „Бегей“, ракетен катер от проект 12418 „Молния“ и платформата на нефтеното находище „Владимир Филановски“. Президентът Володимир Зеленски оповести „много силни резултати“ от атаките срещу съдове, използвани за превози на военни товари, свързани с Иран, както и по боен кораб. В същата нощ беше унищожен и иранският 90-метров сухотовар „Ана“ (IMO 8934491), тръгнал от Астрахан към Бендер Анзали. Загина 23-годишният ирански моряк Нима Моради; данните за ранени се разминават – иранско външно министерство съобщи за един, а Iran International за трима. Каспийско море не е нов театър на бойните действия за Киев: по данни на Maritime Executive първите му удари по руските активи в акваторията му датират от ноември 2024 г. при Каспийск, а Defence Express припомни успешното унищожаване на товарния кораб „Порт Оля 4“ от Силите за специални операции (ССО) през август 2025 г.

Основният повод за дипломатическо напрежение е товарът. Техеран настоява, че „Ана“ е транспортирал валцувана стомана, изпълнявайки стандартен курс и че Иран никога не се е намесвал в конфликта между Русия и Украйна; Руският външен министър Сергей Лавров също определи товара като цивилен. В същото време украинският посланик в Израел Йевген Корнийчук заяви, че на борда е имало компоненти за ракети и дронове, а не цивилни стоки. Двете версии за товара не съвпадат, а маршрутът Астрахан–Бендер Анзали води към Иран, докато украинската обосновка за законна военна цел стъпва върху доставките за Руската федерация. По-твърдо документиран е случаят с другите два кораба, които са документирана мишена на санкции, „Порт Оля 2“ на Министерство на финансите на САЩ, „Бегей“ на британското, а според данни на украинското разузнаване „Бегей“ е возил боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски, като екипажът е спирал системата за автоматична идентификация (AIS) при преходите между ирански и руски пристанища.

Реакцията на Техеран ескалира в рамките на три денонощия. Министерството на външните работи привика украинския шарже д'афер, за да протестира срещу „враждебен и престъпен акт“. Външният министър Абас Арагчи определи удара като нарушение на Устава на ООН, което „не може да остане без отговор“, и обвини Израел, че се опитва да въвлече Европа във войната си; иранската позиция беше изложена пред върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас и Лавров. Ебрахим Азизи, председател на Комисия по национална сигурност и външна политика в парламента на Ислямската република, определи украинския ход като погрешно изчислен и заплаши, че „Украйна също може скоро да разбере, че Иран не оставя действията без отговор“. От Москва Песков определи удара като нападение „срещу самия Иран“ и вписа Каспийско море в „разширяващата се география на терористична дейност“, поставяйки го редом до газопроводите „Северен поток“ и Каспийския тръбопроводен консорциум.

Вътре в Ислямската република отговорът се оспорва открито. Консервативният „Кейхан“ представи удара като стратегически сигнал, чиято цел е Иран да бъде въвлечен във въоръжена ескалация на север. Военният анализатор Нима Акбархани предложи друга посока: „Стратегическият и точен отговор е да бъдат ударени европейски интереси, а не емоционално действие.“ Срещу тях бившият дипломат Куруш Ахмади алармира, че отварянето на нов фронт би наложило прехвърляне на войски в тази посока и би приближило НАТО до конфликта, а политологът Мазияр Агазаде описа възмездието като безполезен и изтощителен нов фронт с непропорционална цена.

Оръжието, което би било нужно за подобен ответен удар, очертава ограниченията на замисъла. Иранските ракети със среден обсег, сред които Ghadr-110 и Emad от семейството на Shahab-3, двустепенна с твърдо гориво Sejil и , се обявяват за около 2000 км при бойни глави от 700 до 1500 килограма. По права линия от Техеран до Одеса разстоянието възлиза на около 2100 км, от северозападния край на страната – под 1700 км. Малката бойна глава, за която говорят източници на The New York Times, следователно не е само начин щетите да бъдат ограничени; по-лекият полезен товар е това, което купува обсег в този край на скалата. По същата логика най-далекобойният вариант на Khorramshahr, деклариран за 4000 км, по оценка на Defence Express почти сигурно постига разстоянието за сметка на значително намален полезен товар. Евентуалната траектория на полета пък минава над Южен Кавказ и Черно море, тоест над въздушното пространство на държави, които не са страна във войната. Украинската отбрана не е строена за този клас цели: Patriot има ограничена ефективност срещу балистични ракети със среден обсег, а системите, проектирани именно за тях, като THAAD и Arrow-2 и Arrow-3, не влизат в украинския арсенал.

Отдръпването дойде след проведен разговор по телефона. Във вторник Арагчи разговаря с украинския топ дипломат Андрий Сибиха, след което написа, че е получил уверение, че нападението над иранския кораб е било непреднамерено и Украйна не търси ескалация; Техеран поиска обезщетение за нанесените загуби и заяви, че самият той също не търси ескалация. Сибиха описа същия разговор с друг акцент, като съобщи, че е предупредил Иран да се въздържи от възмездие и да спре подкрепата си за руската военна агресия срещу страната. В случая Иран си прави сметка в още един контекст: от 24 юли американските и иранските удари са на пауза, а заместник-външните министри на Иран и Оман водят преговори в Техеран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток. Втори фронт на 2000 км от собствените му граници с противник извън собствения театър, би струвал на Ислямската република точно този преговорен процес.

Формално Украйна не се намира във военен конфликт с Иран, но от март нейното присъствие в държавите от Персийския залив е регламентирано – Зеленски подписа двустранни споразумения за сътрудничество в сферата на отбраната със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Киев подпомага общо пет държави, сред които и Кувейт и Йордания, в противодействието на иранските дронове; 201 украински специалисти вече работят в първите три страни. Логиката на размяната е откровена: украински прехващачи за скъпите зенитни ракети, които Заливът изразходва по дронове и които не достигат на Киев срещу руските удари. Следователно тези последни заплахи, идващи от Иран, не се отправени към неутрална държава, а към противник отвъд залива, който вече е разположил 200 от най-добрите си специалисти, за да неутрализира иранските способности в дроновата война.

Свободата на Киев за водене на бойни действия по вода се стеснява и от Вашингтон. След като украински дронове поразиха четири танкера край Новоросийск, единият от които беше нает от Chevron, президентът Тръмп предупреди Украйна да не удря неруски плавателни съдове в Черно море; изпълнителният директор на компанията Майк Уърт разговаря с висши американски служители преди да отправи предупреждението, писа The Wall Street Journal. Новоросийск е крайната точка на Каспийския тръбопроводен консорциум, по който казахстански нефт тръгва за Европа, около 2% от световния дневен добив, считан за алтернатива на руския износ.

Ударът по „Ана“ засега остава без отговор, но Техеран не е обявил случая за приключен, а обезщетението, което иска, е единственото решение, за което двете столици са се съгласили да говорят. Дали ситуацията ще се успокои, ще стане ясно от няколко проверими белега: дали Киев ще повтори удар срещу кораб под ирански флаг, дали иранската страна ще получи компенсация и дали необявеното прекратяване на огъня между САЩ и Иран ще продължи, след като снощи беше нарушено от изненадващ ирански ракетен удар срещу авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания. Нов украински удар в Каспийско море, докато преговорите с Оман са в застой, повишава вероятността заканата на Азизи да бъде изпълнена, а тогава спорът вече няма да е за един кораб и един загинал моряк, а за това дали украинските пристанища влизат в списъка с цели на иранските ракетни сили.

📸 Снимка: Абас Арагчи, министър на външните работи на Ислямска република Иран, посочи в изявление, публикувано във вторник на неговия профил в Х, че украинският му колега Андрий Сибиха е описал удара срещу ирански товарен кораб в Каспийско море като непреднамерен. (Hadi Mizban/Associated Press)

Иран изстреля няколко балистични ракети срещу Йордания.

🇮🇷🚀🇺🇸 Неуточнен брой балистични ракети са били изстреляни от района на Хомейн в западен Иран, съобщават мониторинг канали. Появиха се сведения, че най-малко една от тях е поразила авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания, но засега това няма потвърждение нито от Централното командване на САЩ, нито от Въоръжените сили на Кралство Йордания.

Изстрелването идва след близо седмица затишие. САЩ не са нанасяли удари срещу Иран от 24 юли, когато президентът Доналд Тръмп прекрати почти двуседмичната кампания, насочена срещу бреговата и военната инфраструктура; висш ирански представител заяви пред Ройтерс, че Техеран ще спре своите удари, докато американските остават спрени. За инцидентите от последните няколко дни, включително свалени дронове в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и Израел, не беше поета отговорност от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), а Институтът за изследване на войната (ISW) изрази предположение, че по-вероятно е да са изстреляни от шиитски милиции в Ирак.

Ракетната база при Хомейн, в провинция Маркази, е сред обектите, поразени от съвместните въздушни удари на САЩ и Израел на 28 февруари. Според ISW базата е използвана често за изстрелване на ракети, а по време на войната беше ударена поне в 5 различни случая. От района до Азрак има около 1250 км, което попада в обхвата на иранските балистични ракети със среден обсег. На 18 юли ирански медии публикуваха на кадри от изстрелването на ракети „Хадж Касем“ по Йордания и държави от Залива.

„Мувафак Салти“ се намира край Азрак, в източната част на кралството, и е основната йорданска авиобаза с американско присъствие. От нея действат F-16 на двете страни, а CENTCOM я използва като опорна точка за въздушните си операции в Близкия изток. В йордански бази са разположени около 4000 военнослужещи от американската армия – присъствие, което Аман години наред е предпочитал да не изтъква публично.

Базата вече беше поразена през нощта срещу 18 юли. Ракети попаднаха в жилищния сектор около 2 часа местно време; сателитите на NASA от системата FIRMS отчетоха два топлинни източника. Първоначалното съобщение на CENTCOM съобщи за двама убити и един изчезнал американски военнослужещ, а по-късно загиналите бяха потвърдени като трима. Още четирима ранени са евакуирани към йордански болници. Това остава най-тежката американска загуба от началото на войната.

От разпадането на примирието на 8 юли Йордания е била цел в 9 отделни случая. Десетки военнослужещи пострадаха в цялата серия удари. Само на 18 юли Министерство на отбраната на Кралство Йордания заяви, че е свалило 4 дрона и 10 ракети. Американски представител описа пред The Intercept как Иран е успял да претовари многослойната ПРО със смесени вълни от дронове и балистични ракети, при което са поразени шест радара на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot наред с други позиции на ПВО в периода от 8 до 22 юли.

Централното командване все още не е коментирало последната атака. В понеделник президентът Доналд Тръмп заяви, че се водят „добри разговори“ с Техеран, като има шанс за споразумение, докато иранското външно министерство отрече страната да е искала подновени преговори. Докато не се появи официално потвърждение или образен материал от Азрак, самото попадение остава недоказано; засега проверим е пускът от иранска територия.

Анализ: Сенатът договори 500% мита срещу Русия с широки изключения за Тръмп

🇺🇸 Двупартийна група сенатори постигна споразумение по законопроект, който дава на президента Доналд Тръмп правомощия да наложи базово мито от 500% върху вноса от Русия. Текстът предвижда и допълнително 100% мито върху стоките от петте най-големи клиенти на руски природен газ и суров петрол, както и върху петте държави, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Сделката беше обявена днес от Bloomberg, а процедурното гласуване в Сената е насрочено за същата вечер. Отделна разпоредба удължава действието на Закона за санкциите срещу Ислямска република Иран от 1996 г. до 2031 г. като поправка в последния момент ограничи срока на новото митническо правомощие до пет години.

Проектът, внесен на 16 юли под номер S. 5025, носи името „Закон за санкциониране на Русия „Линдзи О. Греъм“ от 2026 г.“. Той е кръстен на сенатора от Южна Каролина, който активно го прокарваше повече от година, преди да почине на 71-годишна възраст на 11 юли. Според предварително заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия, причината за смъртта е аортна дисекация – пристъп, който Греъм е получил часове след своето завръщане от пътуване до Украйна. Водещ съвносител на инициативата е демократът Ричард Блументал от Кънектикът, а предложението стартира с подкрепата на повече от 60 сенатори в двете партии – брой, който надхвърля прага за преодоляване на процедурното блокиране (филибъстър). Малко преди смъртта си Греъм беше осигурил и подкрепата на Белия дом, което промени перспективите пред текста, останал без движение от пролетта на 2025 г. Възпоменателната церемония за Греъм в Капитолия беше насрочена за днес – денят, в който предложението влезе за разглеждане.

Първоначалната версия на законопроекта (S. 1241 от 1 април 2025 г.) събра 84 съвносители в Сената и 151 в Камарата на представителите, където беше внесен сходен текст. Въпреки това той остана блокиран, докато Белия дом търсеше канали за преговори с Москва; Тръмп го подкрепи публично едва през януари 2026 г. Тогавашната рамка предвиждаше мито от 500% на вноса от всяка държава, която купува руски петрол, газ, петролни продукти или уран. Настоящата версия е по-тясно специализирана и целенасочена: 500% върху самите руски стоки, влизащи директно в САЩ, и 100% върху вноса от петте най-големи купувачи на руски суров петрол или природен газ, както и върху петте основни посредници при заобикаляне на санкциите. Към тези мерки се добавят забрани за покупка на руски държавен дълг, за инвестиции в руската икономика и енергетика, финансови преводи към и от руското правителство, както и за износ на енергоносители към Русия.

По изчисления на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), към юни 2026 г. Китай реализира около половината от руския износ на суров петрол. Индия формира 36%, а Турция и ЕС – по 6%. Седмичните данни потвърждават това ядро: за седмицата до 15 юли Индия е внесла 16,8 млн барела руски суров петрол, Китай – 2,9 млн, а трите основни купувачи взети заедно – 20,4 млн. Ето защо мито от 100% върху вноса от Китай и Индия не е просто санкция срещу периферни участници, а оказва директен натиск върху два от най-големите търговски партньори на САЩ.

Поради тази причина тежестта на мярката се измества от самия размер на митата към въпроса кой решава дали изобщо ще бъдат наложени. Текстът дава на президента широки правомощия да прави изключения и да отлага прилагането на закона. Точно в тази част обаче, механизмът се сблъсква с практиката на самата администрация от последните пет месеца. След съвместната военна кампания с Израел срещу Иран на 28 февруари, Техеран на практика затвори Ормузкия проток. Тъй като през него минаваха 85–90% от вноса на суров петрол и втечнен газ за Индия, трафикът на танкери се срина с 97%. Отговорът на Вашингтон не беше затягане на мерките, а тяхното разхлабване: на 5 март Индия получи 30-дневно изключение и продължи да купува руски петрол. Още същия месец това облекчение беше разширено към всички купувачи и по-късно – подновявано месец за месец. До 11 май по този канал на международния пазар се реализираха около 300 млн барела руска суровина. Тези изключения изтекоха едва миналия месец, отбелязва Bloomberg.

Възраженията на демократите изхождат от същите факти, но водят до различни изводи. На 14 юли лидерът на демократите във финансовата комисия на Сената Рон Уайдън и неговият колега от комисията по бюджет и данъци в Камарата на представителите Ричард Нийл заявиха, че „няма съмнение, че правителството на САЩ трябва да предприеме по-твърди действия срещу купувачите на руска енергия, които подхранват неоправданата война срещу Украйна“. В същото време обаче, те описаха последния вариант на текста като „рецепта за хаос и по-високи мита“. Уайдън нарече митническите разпоредби „троянски кон“ – инструмент за облагане с до 100% на големи търговски партньори, включително съюзници. „Крайно опасно е да дават на Тръмп огромни нови митнически правомощия, особено след като видяхме пагубните последици от неговата корумпирана, хаотична и инфлационна митническа кампания“, написаха двамата. Рафаел Уорнок и Питър Уелч изразиха сходни опасения в Сената, като Уелч определи формулировките като предоставящи „на изпълнителната власт картбланш да прави каквото си иска и по каквато си иска причина“. 5-годишният срок на новото правомощие е компромисът, постигнат в отговор на тази съпротива.

Частта, касаеща Иран, беше добавена по настояване на Белия дом и отвори наново преговори, вече считани за приключени. Законът за санкциите срещу Иран от 1996 г. изтича през тази година; именно той служи като основание за налагане на вторични санкции на чуждестранни компании, които търгуват с Техеран, и удължаването му до 2031 г. запазва този инструмент непокътнат. Спорно е обаче дали това засилва реалния натиск. „Ако целта е да увеличим икономическият натиск към Иран, прикачването на допълнителни ирански разпоредби към закон за санкции срещу Русия едва ли ще промени нещо съществено“, обяви Брет Ериксън, управляващ директор на Obsidian Risk Advisors. Той предупреди и за икономическата цена на това затягане: „В момент, когато световните енергийни пазари остават под силен натиск, по-нататъшното свиване на предлагането носи риск от налагане на непропорционални разходи върху страни, които и без това понасят икономическите последици от днешната енергийна криза.“

Ормузкият проток остава фактически затворен: на 23 юли през него преминаха едва 10 кораба, в сравнение със средно 88 при нормален дневен трафик. Меморандумът, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския му колега Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, временно отвори прохода – между 18 юни и 5 юли през него преминаха 513 съда (средно по 28 на ден). Договорката обаче рухна след ескалацията от 7–8 юли и подновените удари по Южен Иран. В момента Иран и Оман водят поредните преговори за възстановяване на корабоплаването. Цената на петрола следва тези резки колебания: сортът „Брент“ започна 2026 г. на 61 долара за барел, затвори първото тримесечие на 118 долара, а на 27 юли се търгуваше на нива около 88–90 долара, тъй като Тръмп заяви, че разговорите вървят добре. През март Международната енергийна агенция (МЕА) освободи 400 млн барела от аварийните си резерви, което представлява най-големия подобен ход в историята ѝ.

Дори при безпроблемно приемане, законът няма да влезе в сила скоро. Сенатът излиза във ваканция от 6 август, а Камарата на представителите вече се намира в лятна почивка и подновява работа чак на 31 август. Това отлага най-ранното влизане в сила на закона за началото на септември. Преди обявяване на сделката, ръководството на Сената не беше осигурило единодушно съгласие за ускорена процедура, а редовният ред изисква няколко дни пленарни заседания.

Пет дни преди сделката, Европейският съюз прие своя 21-ви пакет санкции – най-мащабният от 4 години насам. Решението от 23 юли добавя 218 нови субекта (48 физически лица и 170 организации). Мерките включват замразяване на активите на 94 банки и разширяване на забраните за трансакции към още 33 руски кредитни и финансови институции. Към вече вписаните 632 плавателни съда от „сенчестия флот“ са добавени още 41. За първи път санкциите обхващат агенция за набиране на екипажи, рафинерии в Русия и Беларус, както и над петдесет предприятия от военно-промишления комплекс, свързани с производството на далекобойни дронове. Таванът на цената на петрола е замразен на 44,10 долара за барел до 15 юли 2027 г. Основната разлика с американското предложение се крие в задействането: европейските санкции влизат в сила автоматично с приемането на пакета, докато американските мита зависят от преценката на един-единствен човек.

Затова самото приемане на закона и реалното му прилагане са два отделни въпроса. Гласуването в Сената тази седмица е сигурно предвид подкрепата на над 60 вносители и Белия дом, но неговото влизане в сила преди септември е малко вероятно. Още по-съмнително е дали новото правомощие ще се използва в пълен обем: само за пет месеца същата администрация издаде, разшири и поднови изключения за същия петрол, който законът цели да обложи. При това го направи в условията на пазар, който днес е много по-ограничен и напрегнат, отколкото беше през март.

Контрааргументът на скептицизма е, че именно широкото право на изключения прави мярката приложима. Президент, който има гъвкавостта да вдигне митото, може и достоверно да заплаши с него, а облекченията през март бяха по-скоро реакция на реален шок в доставките, отколкото жест към Москва. В подкрепа на този прочит са публичната позиция на Тръмп зад текста от януари насам и възстановяването на санкциите върху иранския петрол след провала на меморандума през юли. Слабото място на този аргумент обаче се крие в симетрията на механизма: правомощие, задействано по усмотрение, се и оттегля по усмотрение. А досегашната практика сочи, че везните се накланят към облекчаване на мерките всеки път, когато цената на барела тръгне нагоре.

Ешафод в Исфахан засилва опасенията за публични екзекуции по делото „Алихани“

Амирхосеин Сафари и братовчедите му Алиреза и Аболфазл Сепахи бяха осъдени на смърт след техния арест по време на безпрецедентните протести срещу режима в Иран през януари.

Архивна снимка от подготовката за публична екзекуция в Иран

20-годишните близначки Таране Рахими (вляво) и Ромина Рахими (вдясно) също са заплашени от смъртна присъда заради участието си в протестите през януари в Исфахан.

🇮🇷 Метална площадка за екзекуции беше издигната на 27 юли на площад „Алихани“ в иранския град Исфахан, а семействата на трима от осъдените на смърт – Амирхосейн Сафари и Аболфазл Сепахи и Алиреза Сепахи – бяха извикани в централния затвор „Дастгерд“ за свиждане, което те възприемат като последно.

Според IranWire присъдите може да бъдат изпълнени още днес, 28 юли. Iran International докладва засилено присъствие на полиция и паравоенни от „Басидж“ около площада, а публикации на очевидци в социалните мрежи описват ограничен достъп до района. Иранската съдебна власт не е потвърдила публично нито дата, нито място за екзекуциите.

Разполагането на ешафод на градски площад е значим сигнал. Публичните екзекуции остават малък дял от общия брой смъртни присъди в Ислямската република, но имат несъразмерно силна политическа функция: превръщат наказанието в демонстрация на държавна власт. По данни на Iran Human Rights и Ensemble contre la peine de mort най-малко 11 от общо 1639 екзекуции през 2025 г. са били изпълнени пред публика. От своя страна HRANA отчита 10 публични екзекуции при по-висок общ брой от 1922. Фактът, че съоръжението беше издигнато именно на площада, дал името на делото, засилва опасенията, че режимът води подготовка не за поредното изпълнение на смъртна присъда, а за символичен акт на възмездие.

Делото и протестите от януари

Производството произтича от събитията на 8 януари 2026 г. – 10-ия ден от протестната вълна, започнала на 28 декември 2025 г. със стачка на търговци в Големия базар в Техеран след рязкото обезценяване на риала. Впоследствие протестите се превърнаха в най-сериозното движение срещу ислямския режим за цялото му съществуване от революцията през 1979 г.

На 8 и 9 януари силите за сигурност откриха безразборен по демонстранти в Исфахан и застреляха няколко жители на града. Държавните медии съобщиха, че при сблъсъците са загинали четирима бойци от „Басидж“ и специалните части – Хосейн Рамезани, Мохамад Хемати, Сеид Али Хошуеи и Валиола Сафари. След това властите задържаха най-малко 59 души.

Съдебният процес се проведе пред Първи състав на Революционния съд в Исфахан, ръководен от Мортеза Барати, с участието на съдия Мохамад Реза Таваколи и прокурора Мохамад Нахджавани. Според Hengaw делото е приключило в три заседания, всяко от които е продължило около час. Подсъдимите не са могли свободно да изберат защитници, а част от присъдите са основани на самопризнания, които обвиняемите настояват, че са били изтръгнати с изтезания. Заседанията срещу двамата Сепахи са били проведени по видеовръзка от затвора.

23-ма обвиняеми са получили присъди от 5-10 години затвор, а най-малко 12 получиха смъртни присъди, въпреки че точния им брой е обект на разминавания. HRANA, позовавайки се на защитник по делото, посочи 15 присъди на първа инстанция, 14 от които вече са потвърдени. Съдебната агенция „Мизан“ от своя страна посочи обвинителни актове срещу 16 души. Алиреза Сепахи е получил 4 смъртни присъди, докато Аболфазл Сепахи – 3.

Процедура, изолация и вече изпълнени присъди

След като Върховния съд потвърди смъртните присъди, делото беше върнато на службата за изпълнение на наказанията към Революционния съд в Исфахан. На 18 юли около 30 политически затворници, включително всички осъдени на смърт по делото, са били изведени от отделението си под предлог за среща със съдия. Връзката им с останалите затворници е прекъсната, докато лишените от свобода, останали в отделението, обявиха стачка. HRANA съобщава отделно, че Алиреза и Аболфазл Сепахи са били преместени в единични килии.

На 19 юли Ерфан Есфандиари и Гол Мохамад Мохамади бяха обесени – първите изпълнени присъди по това дело. „Мизан“ потвърди екзекуциите. Според различни източници Есфандиари е бил на 18 или 19 години, а Мохамади – афганистански гражданин – на 23 или 24 години.

Семейството на Есфандиари е чакало пред затвора до ранните часове на сутринта. След като близките са се прибрали, баща му е бил повикан обратно и принуден да подпише декларация, че синът му няма да бъде погребан в Исфахан и че няма да се организира публична траурна церемония. Тялото е било погребано в Буин Миандащ без присъствието на семейството.

Оспорена доказателствена основа

Доказателствата срещу двамата Сепахи са предмет на сериозни спорове. Източник, близък до семействата, твърди, че записи от камерите за видеонаблюдение и други материали ги поставят на друго място по време на инцидента, но съдът не ги е разгледал по същество. Други подсъдими, държани в затвора „Довлатабад“, са заявили, че са били принуждавани чрез натиск и изтезания да потвърдят присъствието на братовчедите на площада и да подпишат предварително подготвени показания.

Тези твърдения не са били независимо разследвани. Защитникът не е получил пълен достъп до делото и не му е било позволено да копира или фотографира присъдата. Това е ограничило възможността на защитата да провери приложените доказателства и оставило семействата без точна информация за формулировката на обвиненията.

Случаят има и своето директно семейно измерение. Майката на Алиреза Сепахи, Сомайе Афшар, излежава 5-годишна присъда по същото дело. За свиждането със сина и племенника си тя е преместена от женското отделение. При ареста на Алиреза на 10 януари силите за сигурност са открили огън при влизането в дома на семейството; следи от куршуми са останали по сградата и съседните постройки.

Други обвиняеми и моделът на наказателно преследване

Сред останалите осъдени е Шервин Багериан Джебели, навършил 18 години броени дни преди задържането си. Иранската държавна телевизия излъчи негови самопризнания седмица след ареста и преди началото на процеса. Според експерти на ООН той не разбира напълно обвинението „мохаребе“ – „вражда срещу Бог“ – което може да бъде наказано със смърт.

Друг красноречив пример е Алиреза Раеиси, чиято смъртна присъда първоначално е заменена с 20 години затвор, а по-късно възстановена и потвърдена от Върховния съд. Един от материалите, представени срещу него, е гласово съобщение, с което е поканил своя братовчед Рамин Раеиси да участва в протестите. Рамин изчезва на 9 януари, а 9 дни по-късно неговото семейство открива трупа му в моргата с 4 огнестрелни рани в гърдите.

Същият съдебен състав разглежда и второ дело, свързано със събитията от 8 януари. 16 души, сред които собственик на магазин, две близначки на 20-годишна възраст и техни близки, са обвинени в „мохаребе“ за предполагаемо производство на запалителни бутилки и за връзка със смъртта на полковника от Корпуса на стражите на ислямската революция Абас Камрани. Според „Радио Фарда“ прокуратурата не е повдигнала отделно обвинение за убийство и не е представила доказателства, които да свързват пряко подсъдимите с неговата смърт.

Международният натиск и неговите граници

На 23 юли Независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите за Иран отправи призив към Техеран незабавно да спре екзекуциите и да въведе мораториум върху смъртното наказание. На 27 юли 8 мандата на специалните процедури на ООН повториха призива и заявиха, че осъждането на 12 души на смърт в рамките на едно закрито производство, без ясно разграничаване на индивидуалната отговорност, не отговаря на международните стандарти за справедлив процес.

Държавният департамент на САЩ също поиска прекратяване на екзекуциите. До момента обаче международната реакция не е довела до видима промяна в съдебната или изпълнителната процедура. Това е съществено: Техеран традиционно оценява международния натиск не само по неговата политическа острота, но и по наличието на конкретна цена за продължаване на репресиите.

От индивидуално дело към по-широка кампания

Делото „Алихани“ е част от значително по-широка вълна на екзекуции по политически мотивирани обвинения. Центърът за човешки права в Иран е документирал най-малко 46 подобни екзекуции от 19 март насам, включително поне 23 на лица, задържани при януарските протести. Iran Human Rights отчита 24 екзекутирани демонстранти от същата протестна вълна. Само в „Дастгерд“ повече от 70 души очакват изпълнение на смъртни присъди, а десетки други протестиращи и политически затворници са изложени на непосредствен риск.

Темпото на производствата не е случайно. На 15 юли главният прокурор на Техеран Али Салехи съобщи, че по разпореждане на председателя на съдебната власт Голам-Хосейн Мохсени-Еджеи делата, свързани с протестите и последвалите военни кампании, са приключени и внесени в съдилищата. Това предполага централизирано административно ускоряване на репресивния цикъл – от разследване и присъда до изпълнение.

Разполагането на ешафод на площад „Алихани“ следователно трябва да се разглежда не като изолиран местен епизод, а като потенциална промяна в начина, по който държавата използва смъртното наказание. Ако присъдите бъдат изпълнени публично, властите ще преминат от ограничени, предимно затворнически екзекуции към открито демонстративно наказание на място, превърнато в символ на протестното движение. Това би означавало, че целта вече не е единствено елиминиране на обвиняемите, а дисциплиниране на по-широка обществена аудитория чрез страх.

Тръмп спря ударите по Иран след препоръката на командващия CENTCOM

🇺🇸⚔️🇮🇷 Адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на въоръжените сили на САЩ (CENTCOM) в Близкия изток, е препоръчал прекратяване на въздушната кампания около Ормузкия проток, тъй като е достигнала предела на своята ефективност. Неговата оценка, подкрепена от други военни и цивилни съветници, е натежала за решението на президента Доналд Тръмп в петък да спре ударите срещу Иран – първо прекъсване на огъня от две седмици насам. Това съобщи Axios в неделя, позовавайки се на двама източници, запознати с позицията на адмирала. Според изданието неговата препоръка е равнозначна на признание вътре в самата администрация, че кампанията по въздух има своите граници.

Купър е изложил своята позиция пред Пентагона, Обединения комитет на началник-щабовете и Белия дом по-рано същата седмица. Операцията около протока е свила значително способността на Иран да атакува плавателни съдове, а определените за поразяване цели вече са почти напълно изчерпани. Оттук нататък, според логиката на адмирала, остават два изхода. Единият е връщане към мащабни бойни действия, за да се довършат последните 20% от целите, набелязани, но неударени по време на съвместната офанзива на САЩ и Израел „Epic Fury“, започнала на 28 февруари. Без такова решение продължаването на ограничените нощни удари в досегашния им вид губи смисъл. Говорителят на CENTCOM капитан I ранг Тим Хокинс отказа коментар.

Решението се оформя бързо. В дните преди срещата в петък Тръмп беше склонен именно към подновяване на мащабните бойни действия. Настроението му обаче започва да се променя в четвъртък вечерта и беше затвърдено в петък след съвещание, на което съветниците и военните му представиха нов план за удари в същия ден. За първи път от две седмици насам Тръмп нарежда на въоръжените сили да задържат огъня по иранските цели по южното крайбрежие и в района на протока. Последните американски удари са нанесени през нощта срещу петък, 24 юли – 13-а поредна за кампанията. Военните действия се водят от разпадането на Исламабадския меморандум: документът, подписан на 17 юни между Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан, беше обявен за денонсиран на 7 юли след ирански обстрел по три търговски кораба в протока. От нощта срещу 8 юли американските удари не бяха спирали.

Успоредно с оценката на Купър натежава и втори, аргумент на отбраната. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил поверително министъра на отбраната Пийт Хегсет и президента, че острият недостиг на зенитни ракети може да застраши американските сили и техните съюзници в региона. За това предупреждение първи съобщи The New York Times, а говорител на генерала отказа коментар за „поверителните военни съвети, които председателят дава на президента“.

Мащабът на този недостиг е добре известен от няколко месеца по-рано: в анализ, публикуван на 21 април, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени, че само за първите 7 седмици от кампанията САЩ са изразходвали близо 50% от запасите на ракети Patriot, над половината от прехващачите THAAD и над 45% от ракетите PrSM. Възстановяването на тези наличности до предвоенните нива ще отнеме между 1 и 4 години. Frontline Monitor вече съобщи и за практическия израз на този дефицит: първата от над три десетилетия насам вътрешна поръчка на американската армия за прехващачи от по-старото поколение PAC-2, възложена на 30 април изрично „в подкрепа на операция Epic Fury“, със срок за доставка едва пет месеца по-късно.

Но публичната линия, която поддържа администрацията, остава друга. Още през април главният говорител на Пентагона Шон Парнъл отхвърли изчисленията на CSIS с думите, че американската армия „разполага с всичко нужно, за да действа във време и място по избор на президента“, а опитите да се плаши обществото с изпразване на складовете описа като „неосведомени и безчестни“. В неделя, часове преди публикацията на Axios, постоянният представител на САЩ в ООН Майк Уолц отново омаловажи пред NBC тревогата за запасите и прехвърли отговорността върху предишната администрация. Личният съвет на най-висшия американски офицер обаче сочи точно в обратната посока.

Тези опасения далеч не са теоретични. Иранските ответни удари през последните две седмици достигнаха до американски военни бази в Йордания, Кувейт и Бахрейн. При удара с балистични ракети и безпилотници по авиобаза „Муафак Салти“ в Йордания в нощта на 18 юли загинаха трима американски военнослужещи – двама на място, а смъртта на третия, воден първоначално за изчезнал, беше потвърдена на следващия ден. По данни на CBS News от началото на войната на 28 февруари са загинали 18 американски военни, а повече от 400 души са били евакуирани за лечение. В същото време иранското министерство на здравеопазването отчита 59 убити и 666 ранени в периода между 27 юни и 24 юли.

Проблемът, който Купър назова, е разминаването между постигнатото и крайната цел. Ударите унищожиха бреговите ракетни батареи, радарите и плавателните съдове, с които Иран атакуваше корабоплаването, но протокът остава затворен. Причината е, че блокирането му не се крепи единствено на тези оръжия. Техеран изисква корабите да преминават само по обявен от него маршрут. Плавателните съдове, които поемаха по другия път до крайбрежието на Оман, попадат под обстрел, а водите остават минирани. В неделя иранската агенция „Тасним“ съобщи, че петролен танкер е избухнал в протока, след като е напуснал определения път и ударил морска мина. Техеран категорично настоява, че става дума за мина, а не за пряка иранска атака.

Това разграничение има ключови последици: в сряда Тръмп заяви, че за всеки нападнат кораб в Ормузкия проток САЩ ще разрушат мост или електроцентрала в Иран, включително в Техеран. Президентът добави, че оттук нататък щетите по съдовете, техните товари и всичко свързано с тях ще се плащат от финансовите средства на иранския режим, замразени и контролирани от САЩ.

Данните за морския трафик показват колко много остава да бъде постигнато. По данни на аналитичната компания Kpler между 22 и 24 юли през протока са минавали едва 3 кораба дневно, при над 100 дневни транзита преди войната. Преди кризата оттук минаваше около четвърт от световния износ на петрол и една пета от втечнения природен газ по море. В дните на кампанията цената на суровия петрол от сорта „Брент“ отново скочи до около и над 100 долара за барел.

На този фон дипломацията се задейства почти веднага. Оманска делегация пристигна в Техеран в петък, за да поднови разговорите за механизъм, който да позволи отваряне на Ормуз без атаки срещу кораби. Двама представители от региона заявиха пред CBS News, че е постигнат напредък и посоката е добра, но за пълно споразумение е необходимо още време. Те потвърдиха, че бомбардировките са спрени именно за да не се наруши преговорният процес.

Рамката, предложена от Оман, е известна по-рано и предвижда два отделно контролирани коридора: южен – през териториални води на Оман, със свободно корабоплаване при предвоенни условия, и северен – през териториални води на Иран, за който се изисква предварително одобрение от страната, но без събиране на такси. Министърът на външните работи Абас Арагчи договори продължение на разговорите на политическо и техническо-правно ниво още при посещението си в Маскат на 12 юли. Ирански представител посочи пред Ройтерс, че Техеран ще спазва примирието, докато американците го спазват, макар че допълни, че засега има „повече скептицизъм, отколкото песимизъм“. Уолц описа по-меко ситуацията в ефира на предаването „Meet the Press“ по NBC: президентът „дава малко пространство на преговорите“, запазвайки всички опции отворени, а разговорите вървят „на всяко едно равнище“.

Второто ключово направление е по море. САЩ и Обединеното кралство подготвят конференция в Лондон за създаване на международна коалиция, която да охранява корабоплаването и да разчисти мините. На нея се очаква да присъстват министри на отбраната и висши военни от западни и регионални страни, включително Хегсет и Кейн, въпреки че окончателна дата все още няма. Вашингтон иска от съюзниците си миночистачи, бойни кораби и безпилотни апарати, надграждайки по-ранните разговори между Лондон и Париж за мисия от 15 държави под съвместно британско-френско командване. Основният фарватер обаче трябва първо да бъде изчистен от над 80-те морски мини, поставени от Корпуса на стражите на ислямската революция от 28 февруари насам. В същото време мнозина от бъдещите участници поставят като условие окончателния край на бойните действия в района. „Американците търсят изход и искат нашата помощ“, обобщава пред Axios европейски дипломат.

Логиката на ситуацията е навързана: разчистването на мините изисква примирие, отварянето на водния път изисква разчистване, а краят на войната зависи от отварянето на протока. Препоръката на Купър премахва междинния вариант, в който Вашингтон действаше в последните две седмици – нощни удари, поддържащи натиска, без да носят крайно решение. Така остават единствено двете крайности: мащабна офанзива, чиято цена в изразходвани прехващачи е прекалено висока според висшето командване, или дипломатическо разплитане на възлите, чиито условия в момента се договарят в Маскат и Техеран.

Паузата в ударите съвпада с идването на делегацията на Оман, което значи, че тя може да е продиктувана от графика на мирните преговори, а не само от изчерпания списък с цели. Двете обаче не си противоречат, а водят до един и същ извод: адмирал Купър предлага да се спре точно онова, което вече не носи резултат. Оценката на Израел остава скептична – че Вашингтон и Техеран трудно ще постигнат трайно споразумение. Уолц от своя страна определи ръководството на режима като разделено във „вътрешно противоборство“ между съветниците на върховния лидер и онези, които тласкат в по-умерена посока.

📸 Снимка: Командирът на Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър говори по време на брифинг за пресата в Пентагона през април. (Saul Loeb/AFP via Getty Images)

Иран праща предполагаеми агенти в Британия през лодките в Ламанша

🇬🇧🌊🇮🇷 Британските служби са задържали няколко души с предполагаеми връзки с разузнаването на Ислямска република Иран сред мигрантите, пресекли Ламанша с малки лодки. В същото време част от каналите за трафик на хора от Близкия изток до френския бряг се направляват от Революционната гвардия (IRGC).

Това сочи разследване на британския вестник The Telegraph, публикувано на 24 юли, което се позовава на анонимни ирански официални лица, трафиканти и анализатори по сигурността. Задържаните заподозрени са свързани с Министерство на разузнаването и сигурността (MOIS) на Техеран – основната задгранична разузнавателна служба на режима.

В ядрото на описаната схема стои „Звено 700“ – логистичното и контрабандно рамо на специалните сили „Ал-Кудс“ (външното крило на IRGC), което попада под британски санкции още през 2024 г. заради действия, които имат за цел да дестабилизират Обединеното кралство. По думите на трафиканти Техеран е помагал на мигранти от лагерите около Кале да стигнат до Англия срещу обещание за „услуга“, след като се установят.

„Повечето от тези хора бягат от бедността и са готови на всичко срещу по-евтино пътуване“, обяснява един от контрабандистите. Двама източници, запознати с маршрутите към Европа, твърдят, че части от мрежата се контролират пряко от иранската държава: „някои отсечки всъщност са собственост на правителството“, а контролът върху даден маршрут означава, че „можеш да правиш каквото си поискаш“.

Тези трасета обаче не са изградени заради мигрантската вълна. Първоначално те са прокарани за пренос на оръжие, пари и оръжия за подкрепяните от Иран групировки в Близкия изток. Едва по-късно са насочени към трафика на хора към Европа и Британия. Оттук произтича характерната импровизация в схемата. Един от трафикантите я описва с поразителна простота: посредник – който понякога сам не подозира, че работи за Иран – заговаря човек, чакащ в парк в Кале или Дюнкерк, и за по-малко от седмица го качва на лодка към Лондон. Тъкмо тази стихийност, а не добре смазана шпионска машина, личи в разказите на самите контрабандисти.

Най-крайните твърдения в разследването идват от ирански представител, който определя мигрантските канали като по-ценни от ракетите: „В момента имаме революционни хора точно там, в Лондон… те чакат нашите указания. Още не сме ги дали, но лесно можем да направим Лондон опасен за вас, ако поискаме.“ Той допълва: „Тези канали са по-важни и по-полезни за нас от ракетите – нямаме нужда от ракета, за да ударим Лондон, има по-лесен начин.“ Подобна реторика е премерена заплаха, а не описание на наистина разкрита мрежа. Тонът цели да всее страх, а цитираните от вестника експерти се съмняват дали зад думите стои реален капацитет.

Линет Нусбахер, бивш старши съветник по сигурността в британското правителство, смята, че Техеран няма „стратегическото търпение“ да внедрява истински, дълбоко законспирирани агенти в Британия. Кристиан Густафсон от Центъра за изследване на разузнаването и сигурността към университета „Брунел“ стига по-далеч: според него целта на Иран е по-скоро да породи достатъчно страх, за да отслаби подкрепата на Обединеното кралство за американските операции срещу режима, отколкото да инфилтрира свои кадри. За Иран е много по-вероятно да вербува хора, които вече живеят в страната, вместо да ги прекарва по опасни и нелегални мигрантски маршрути.

Тази оценка съвпада с признанията на самите източници от сигурността пред изданието: през малки лодки преминават значително по-малко лица с връзки към IRGC, отколкото през напълно легалните полети от Европа. Освен това лодките са скъп и ненадежден транспорт. По-сериозен риск за националната сигурност остава радикализирането и активирането на иранската диаспора в Лондон, както и използването на вече изградени прокси мрежи в страната. Макар разследването да документира иранско присъствие и опити за проникване, собствените му източници изместват акцента от сензационния образ на „агентите в лодките“ към по-старите и изпитани методи на режима.

Министерството на вътрешните работи заяви, че прилага строги проверки за сигурност към пристигащите с малки лодки и всеки, определен като заплаха, се задържа веднага с цел бърза депортация. За да прихваща заподозрени още в морето, ведомството е разположило дронове и наблюдателни кули с изкуствен интелект над Ламанша. Освен това правителството разшири правомощията на полицията и службите за преследване и неутрализиране на лица, работещи за IRGC.

Разследването се появява едва 11 дни след като на 13 юли 2026 г. вътрешният министър Шабана Махмуд обяви IRGC за заплаха за националната сигурност по новия режим за държавно спонсорирани структури – стъпка, равносилна на пълна забрана, с наказание до 14 години затвор за подкрепа на организацията. Контекстът е още по-напрегнат заради предупреждението на генералния директор на MI5 Кен Макалъм от октомври 2024 г., че от началото на 2022 г. насам службите и полицията са осуетили над 20 „потенциално смъртоносни“ заговора с иранска следа. До този момент те са били насочени предимно срещу ирански дисиденти и критици на режима на британска земя – „заговор след заговор, с безпрецедентен темп и мащаб“, по думите на Макалъм. Зад тях често стоят криминални посредници – от наркотрафиканти до дребни престъпници, използвани от Иран. Самият Макалъм предупреди, че натискът може да се разшири извън емигрантската опозиция: рискът от ескалация на иранската агресия на британска територия нараства при последващо изостряне на кризата в Близкия изток.

Разкритията засилиха и политическия натиск. Алиша Кърнс, говорител на опозицията по въпросите на сигурността, призова кабинета „да погледне истината в очите: IRGC използва кризата с малките лодки, за да разположи свои оперативни работници по британските улици“. Тя настоя за спешна работна група за издирване на ирански агенти сред пристигащите, за обявяване на MOIS за вражеска организация според законодателството срещу враждебни държави, както и за извънредни правомощия за закриване на параванни структури на IRGC, като Ислямския център на Англия.

Материалът излиза на фона на рекорден натиск през Ламанша: само дни по-рано над 165 мигранти прекосиха протока с една-единствена надуваема лодка – нов пик, надминал предишния рекорд от 128 души. По данни на вестника над 30 000 ирански граждани са влезли нелегално в Британия по този маршрут, което прави практически невъзможно да се установи колко агенти на иранските служби вече са на британска територия.

Разгледано трезво, разследването съпоставя две групи твърдения с много различна доказателствена тежест. От едната страна е документираното: санкционираното „Звено 700“, задържаните лица с връзки с MOIS и поредица осуетени заговори, които потвърждават реален и активен ирански интерес към Британия. От другата страна са твърденията, че режимът „владее“ маршрутите и разполага с готови за действие клетки в Лондон. Те обаче се базират единствено на анонимни трафиканти и един ирански представител, чиито думи звучат по-скоро като демонстративна заплаха, отколкото като разкрита операция.

Самите източници на изданието изместват акцента от лодките – които са бавен, скъп и лесно проследим канал – към легалните полети и вербуването на място. Всяка държава, която търси надеждно инфилтриране, би предпочела точно тези методи, както посочва Густафсон. Ето защо най-значимото в тази история не е толкова реалният капацитет за прекарване на агенти през Ламанша, колкото ефектът от самото говорене за него: страхът, който подкопава подкрепата за натиска към Техеран, се постига много по-евтино отколкото която и да е агентурна мрежа.

Украински дронове удариха оръжейния маршрут Русия–Иран в Каспийско море

🇺🇦💥🇮🇷 Украински дронове нанесоха удар по руски ракетен катер, два товарни кораба под санкции и нефтена платформа в Каспийско море – затворен воден басейн, през който преминава част от потока на оръжие между Русия и Иран. Операцията, потвърдена лично от президента Володимир Зеленски, разкри един от най-чувствителните маршрути на руската военна логистика. Техеран обяви, че ударът е причинил смъртта на моряк от ирански търговски кораб, а друг е бил ранен, описвайки атаката като „акт на агресия“, който може „да разпали и разшири“ войната.

Зеленски описа операцията сдържано: „Постигнахме много силни резултати с далекобоен удар в Каспийско море – включително по съдове, използвани за военни товарни превози, свързани с Иран, както и по военен кораб.“ Той определи цялата серия от действия като „далекобойни санкции в отговор на руските удари“, без да навлиза в подробности. Те бяха предоставени по-късно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Според данните на СБУ украинските дронове са поразили нефтена платформа „Филановски“ на „Лукойл“, ракетен катер от проект 12418 (клас „Молния“), боен кораб от състава на Каспийска флотилия и два товарни кораба – „Порт Оля-2“ и „Бегей“.

Първият кораб, плавал под руски флаг и собственост на санкционирано корабно дружество, е използван за превоз на военни товари между Иран и Русия. Вторият е кораб за сухи товари, който според СБУ твърди, че е транспортирал „боеприпаси, артилерийски снаряди, бронежилетки и каски от Иран“. Екипажът редовно е изключвал системата за автоматична идентификация (AIS) по време на плаванията между двете държави.

Каспийската операция е част от по-мащабна нощна вълна от украински удари. По думите на Зеленски тя е засегнала още завод в Киров, доставящ компоненти за руско оръжие, логистичен център в Екатеринбург, петролна рафинерия в Тюмен и горивен склад в Ростов на Дон. СБУ съобщи още за поразени елементи от ЗРК С-400 в Ростовска област.

Маршрутът, който Киев атакува, представлява ключов елемент от военното сътрудничество между Москва и Техеран по море. Руското пристанище Оля, разположено в делтата на Волга южно от Астрахан, е свързано с иранските каспийски пристанища, сред които е и Амирабад – възел, който според украински данни участва във веригата за прехвърляне към Русия на произведени в Иран ударни дронове.

Оля е обявеният от руската страна терминал на този транспортен коридор, а платформата „Филановски“ се намира в откритите руски води на северната част от морето, далеч от всякаква фронтова линия. Именно по този воден път, в обратна посока и от ирански производствени центрове, според украинските твърдения от години се придвижват компоненти и боеприпаси, използвани за поддържане на руската военна кампания срещу украинските градове.

Оттук произтича и основното разминаване между двете версии за случилото се. Външното министерство на Иран определи случая като нападение срещу „ирански търговски съд“ и подчерта, че е загинал цивилен моряк – формулировка, която представя засегнатия кораб като част от нормалната мирна търговия.

Украинската позиция и наличните санкционни списъци очертават различна картина: същите плавателни съдове са включени именно заради ролята им в транспортирането на военни товари между Иран и Русия.

Остава неясно дали конкретният кораб, за който Техеран съобщи, че е пострадал, е един от плавателните съдове, посочени поименно от СБУ. Иран не назова кораба, а Киев не уточни кой е иранският търговски съд, за който става дума. Въпреки това твърдението за изцяло търговски характер на товара се разминава със сведенията за превоз на боеприпаси и защитно оборудване при плавания, по време на които системата за автоматична идентификация е била изключвана.

Разминаването между двете позиции се задълбочава от втория основен аргумент на Техеран – твърдението, че Ислямската република „никога не се е намесвала“ във войната в Украйна. Официалната позиция на Иран е, че страната не е доставяла оръжия за руската военна кампания и че единствените признати доставки са ограничен брой дронове, продадени преди руското нахлуване през февруари 2022 г.

Тази версия обаче се сблъсква с натрупани доказателства за употреба на ирански дронове „Шахед“, които руската армия произвежда, сглобява и използва масово за нанасяне на удари срещу украинските градове и инфраструктура. Украинската противовъздушна отбрана твърди, че от началото на войната е свалила над 44 000 такива апарата.

Именно тази последователност – ирански компоненти и боеприпаси, транспортен коридор през Каспийско море и последващи руски удари по украинска територия – Киев посочи като основание за операцията. Така географията на удара се превръща в аргумент срещу твърдението на Иран, че няма участие във войната: според украинската логика самият маршрут показва обратното.

Техеран извика украинския шарже д'афер, за да му връчи официален протест, и предупреди, че „няма да се поколебае“ да защити националните си интереси „в съответствие с принципа на самоотбрана“. Тази заплаха обаче изглежда по-скоро като дипломатически сигнал, отколкото като непосредствена военна опция. Иран се намира в тежък период на напрежение и военни сблъсъци със САЩ и Израел, отношенията му с Украйна остават ограничени, а възможностите му за директен отговор срещу Киев са практически никакви.

По-вероятното продължение остава в сферата на дипломацията – Техеран призова Съвета за сигурност на ООН и европейските държави да „потърсят сметка“ от ръководството на Украйна. В същия контекст възложи отговорността за възможните последици не само на Киев, но и на неговите „поддръжници и подстрекатели“ – ясно насочено послание към западните съюзници на Украйна.

Стратегическото значение на операцията се намира преди всичко в нейната география. Каспийско море е затворен воден басейн, ограничен от Русия, Иран, Казахстан, Туркменистан и Азербайджан. Украйна няма излаз към него, а предоставените от западните партньори оръжия с голям обсег не го достигат: крилатите ракети Storm Shadow/SCALP и оперативно-тактическите балистични ракети ATACMS имат обсег, който е стотици километри по-кратък.

Ударът е нанесен с далекобойни ударни дронове украинско производство – същия клас техника, която през последните месеци достига цели по Волга и Урал, на разстояние около 1000 км от най-близките територии под контрола на Киев.

С тази операция Украйна показва, че руско-иранската логистична инфраструктура вече не може да разчита на пълна защита благодарение единствено на географската си отдалеченост. Сигурността на дълбокия тил се оказва ограничена не само за стационарни обекти, но и за подвижните елементи на самия транспортен коридор.

Ударът беше нанесен в момент, когато и Москва, и Техеран продължават да отричат твърденията за военно партньорство помежду си. Само ден по-рано президентът Доналд Тръмп заяви, че е получил уверение от Владимир Путин, че Русия не продава оръжия на Иран. Поразените в Каспийско море плавателни съдове, санкционирани именно заради участие в този обмен, са материален факт, който трудно се съвместява с официалните отрицания.

Мосад разби иранска схема „прокси чрез прокси“ за атентати в Израел

🇮🇱🕵️🇮🇷 Министерството на разузнаването на Ислямска република Иран е опитало да вкара в Израел клетка от чужди граждани, вербувани от криминални мрежи в Европа, със задача да събира сведения за висши израелски служители и да ги убива. Планът е разкрит и осуетен, обявиха съвместно Мосад и Шин Бет в четвъртък, 23 юли, след операция с международни партньори, при която ключов вербовчик е експулсиран от Франция, преди клетката да стигне до израелска територия.

Схемата, описана в изявлението на службите, разпространено през канцеларията на премиера Нетаняху, стъпва на три отчетливи звена. Две криминални лица, установени в Иран под закрилата и с финансирането на министерството, Баба Махузаде Хаджи Джафан („Бабак“) и Мехмет Надим Йигит („Надим“), вербували Турут Озкор, криминално проявен, живеещ във Франция и действащ под псевдонима „Филип“. Задачата му е била да сглоби оперативна клетка от чужди граждани, които да влязат в Израел, да съберат информация за набелязана цел и да изпълнят нападението. Самата клетка е изградена на френска територия, а нейните изпълнители са набирани по каналите на организираната престъпност в Европа. По данни на двете агенции „Филип“ пътувал неколкократно до Иран, където се срещал с водещите си офицери и получавал паричните средства за напредъка по операцията.

Над посредниците изявлението поставя четирима офицери от министерството: Асадолла Бехзад Осхари, Вахид Мацуми, Мохамад-Хосейн Зоги и Хамид Касеми. Осхари, когото службите описват като централна фигура в усилията за организиране на атентати срещу израелски и еврейски цели по света, е убит при 12-дневната война между Израел и Иран през юни 2025 г. операция „Rising Lion“. „Филип“ е експулсиран от Франция заради участието си в подготовката, а „Бабак“ и „Надим“ продължават да действат от иранска територия и остават под наблюдението на разузнавателни служби по света.

До неотдавна иранските оператори подхождали направо: привличали чужденци за нападения срещу Израел и еврейски общности без междинни звена. Новият модел, който в Йерусалим наричат „прокси чрез прокси“, вмъква криминален посредник, за да отдалечи Техеран от изпълнителя: колкото повече ръце минава дадена поръчка, толкова по-трудно е да се проследи до ведомството. Сметката включва практическо съображение: чужд гражданин с чист паспорт влиза в Израел по-лесно от всеки, когото граничният контрол може да свърже с Иран.

Методът, замислен да скрие иранската следа, системно я издава. „Въпреки опита да се избегне отпечатъка на Иран, прокси-методът многократно демонстрира небрежността на изпълнителите на терен, която води до разкриване на техните оператори в Иран“, гласи изявление на Мосад. Небрежността не е случайност, а вградена цена на модела: платеният посредник няма подготовката и дисциплината на оперативния кадър, докато контролът на Техеран върху действията му отслабва с всяко следващо звено.

Разкритието се нарежда в плътна поредица. През последните две години са осуетени редица ирански опити за организиранена нападения вътре в самия Израел, а от началото на войната на 28 февруари, Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC), определен от САЩ за чуждестранна терористична организация, удвои усилията за изграждане на терористични клетки зад граница. През април Мосад, Шин Бет и ЦАХАЛ съобщиха за разбита световна мрежа на Отряд 4000, разузнавателната структура на IRGC, насочена срещу израелски официални лица и обекти; висшите ръководители на мрежата бяха убити от израелската авиация по време на войната. Както отбеляза тогава The Jerusalem Post, съчетанието е ново качество за израелското контраразузнаване: плановете на низовите изпълнители се осуетяваха в същия момент, в който висшите им ръководители в Иран загиваха под ударите на авиацията. Още през октомври 2025 г. Мосад разкри мрежа на силите „Ал-Кудс“, отговорна за серия нападения срещу еврейски обекти в западни страни.

Числата очертават мащаба на кампанията. През март Азербайджан обяви, че е осуетил серия от планирани ирански нападения на своя територия, включително срещу посолството на Израел в Баку, синагога и лидери на еврейската общност. Външният министър Гидеон Саар посочи през април, че от 7 октомври 2023 г. насам над 30 израелски посолства са били цел на нападения, предимно или изцяло с иранска подкрепа. Още през септември 2024 г. The Jerusalem Post съобщи, че обемът на планираните от Иран и предотвратени от Мосад нападения срещу евреи и израелци по света се е удвоил за година, надхвърляйки 50 опита. Числата на Саар покриват единствено нападения срещу посолства и дипломати – по сметката на изданието общият брой на опитите за последната година вероятно далеч надхвърля 30 и може да е надминал върха от 2024 г.

Защо съобщението идва точно сега, службите не казват. Според The Jerusalem Post публикацията обслужва усилието на Израел да мобилизира международна подкрепа срещу Техеран; Официални лица, цитирани от Ройтерс, добавят и оперативна логика: публичното разобличаване разстройва действащи мрежи и показва докъде е стигнало разузнавателното проникване. Същите служители описват слоестия криминален модел като повтарящ се в Европа, Австралия и Азербайджан. Съобщението попада в нажежен момент: след срива на меморандума от Исламабад в началото на месеца САЩ подновиха масираните удари по ирански обекти, а още този уикенд се очаква нова мащабна ескалация на американската кампания.

Описаният преход към криминални посредници говори повече за състоянието на иранския разузнавателен апарат, отколкото за смекчени намерения. Убитите оператори: Осхари миналата година, ръководството на Отряд 4000 през тази и поредицата разбити мрежи предполагат, че директните канали са компрометирани дотолкова, че министерството е принудено да купува дистанция и прикритие от престъпния свят. Целите не са се променили: клетката е трябвало да убива висши израелски служители, същата задача, която стоеше и пред предишните, по-йерархични мрежи. При запазване на този натиск е вероятно следващите разкрития да покажат същия модел: вербовка през криминални структури, все по-далеч от ирански паспорти и близо до платени изпълнители без идеологическа връзка с поръчителя.

📸 Снимка: Постер със снимки на взети под прицел израелски военни командири на кръстовище в Техеран на 2 април 2024 г. след израелски удар в Дамаск, при който ликвидира най-висшият офицер на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Сирия. (Atta Kenare/AFP)