Анализ: Тероризъм като услуга – Русия и Иран наемат изпълнители в Telegram

🇷🇺🤝🇮🇷 Много палежи, стрелби и опити за убийство в Европа от 2022 г. насам, които първоначално са изглеждали като изолирани действия на отделни лица, са нова форма на държавен тероризъм: Русия и Иран използват чат приложения, за да наемат дребни престъпници и хора в нужда, които често не знаят за кого работят. Така твърдят Петер Нойман и Софи Рьозе от катедрата по военни изследвания на Кингс Колидж Лондон в статия, публикувана на 29 октомври в Studies in Conflict & Terrorism. Те наричат модела „тероризъм като услуга“ и го проследяват в 6 руски и ирански дела, подбрани сред случаите, за които има съдебни решения или подробни разследвания, в периода 2022-2026 г.

Терминът е заимстван от „престъпност като услуга“, понятие от изследванията за киберпрестъпност, което Европол използва в оценките си за заплахите: престъпникът плаща на външен доставчик за готов софтуер за изнудване или фишинг кампания, защото сам не може да ги създаде. Държавата, която възлага насилие, по правило разполага с повече възможности от онзи, когото наема, и купува друго: възможността да отрече участието си. Нойман и Рьозе описват три основни механизма. Първият е възлагане през един или няколко посредници, което затруднява установяването на поръчителя. Вторият е вербуването на случаен принцип: вместо убедени бойци се наемат престъпници и хора без политическа принадлежност, мотивирани главно от парите. Третият, в който виждат истинска новост, е ръководенето от разстояние: вербуване, активиране, указания и плащане изцяло през криптирани приложения, най-често Telegram. Образец за това е Ислямска държава, чиито водачи в Либия поддържат контакт с нападателя на коледния базар в Берлин до момента на атаката през 2016 г.

Руската страна на модела се свързва с промяната след февруари 2022 г. Хибридните операции в Европа се ръководят главно от военното разузнаване на Генералния щаб (ГРУ), а след началото на пълномащабната война срещу Украйна европейските служби изгониха стотици предполагаеми шпиони. Онлайн вербуването на местни престъпници стана удобен заместител на разкъсаните мрежи. Първото дело е на Дилън Ърл, 20-годишен дилър на наркотици от Лестър, който през март 2024 г. организира палежа на склад за съхранение на Starlink терминали и други доставки за Украйна, разположен в Източен Лондон. Британски следователи разкриха, че Ърл влиза в контакт с хора на ЧВК „Вагнер“ в Telegram, където му предлагат платени „мисии“ срещу криптовалута. Той привлича двама свои познати, а те наемат още трима изпълнители. Следващата му задача е отвличането на опозиционера Евгений Чичваркин, но е задържан, преди да успее да го стори. На 24 октомври 2025 г. получава удължена присъда от 23 години, от които 17 в затвора, включително за палеж, свързан с тероризъм и чужда сила.

Второто руско дело е за деяние, което е било най-близо до катастрофа. През юли 2024 г. общо три колета с изпратени от Литва запалими устройства се запалват в рамките на 48 часа в Обединеното кралство, Полша и Германия, а четвърти е прихванат от полските власти. Според германското разузнаване само случайност е попречила някой да се запали във въздуха. Разследването, координирано от Евроюст, установява мрежа от 22 души, заподозрени, че са работили за ГРУ. Всеки от тях е вербуван в Telegram за отделна задача: да сглоби, да пренесе или да задейства пратката. Плаща се в криптовалута. Според данни на Евроюст това са рускоговорящи от Русия, Украйна и Прибалтика, „често в уязвимо социално-икономическо положение“. От 17 април 2026 г. петима бяха осъдени във Вилнюс за терористични актове и участие в терористична група, докато други петима в момента са изправени пред съд в Полша.

Третото руско дело показва и границите на този модел. През май 2025 г. украинецът Роман Лавринович подпалва за 5 дни кола и 2 жилищни имота в Северен Лондон, собственост на премиера Киър Стармър. Задачите са му възложени от профил в Telegram с името „El Money“, на който попада през есента на 2024 г., докато търси работа: първо плакати и графити, после все по-високо платени палежи. След третия пожар е предупреден, че е „нападнал дома на много високопоставен човек във Великобритания“. На 19 юни 2026 г. Лавринович е осъден на 7 години, а съдията Нийл Гарнъм го описва като „полезен идиот“. Обвинението не назовава кой стои зад профила, а полицията заявява, че няма конкретни доказателства, които да свързват подсъдимите с Русия. Ръководителят на полицията за борба с тероризма в Лондон Хелън Фланаган добавя, че няма доказателства „El Money“ да е „държавна заплаха“. Нойман и Рьозе определят случая като руски и се позовават на разследване на BBC от средата на юни, което идентифицира „El Money“ като 23-годишния Евгений Люкшин, описан като млад руски дипломат и син на висш служител на Министерство на външните работи на Руската федерация.

Иранската страна има по-дълга традиция. Силите „Ал-Кудс“, подразделение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) за външни операции, от десетилетия организират покушения в Европа срещу дисиденти, еврейски общности и израелски цели, обикновено през собствени хора, бойци на Хизбула или лоялни членове на иранската диаспора. Според Нойман и Рьозе от около 2022 г. все повече операции се изпълняват от престъпници, вербувани онлайн. Рамин Йектапараст, германец от ирански произход и бивш председател на местен клон на Hells Angels, през 2021 г. бяга в Иран, след като е обявен за издирване за убийство, и там започва да работи за IRGC. През WhatsApp вербува трима души за атаки срещу синагоги в Северен Рейн-Вестфалия. През ноември 2022 г. един от тях хвърля запалително устройство по училищна сграда в Бохум, защото съседната синагога му се струва твърде добре охранявана. В Есен са изстреляни 4 куршума по синагогата и дома на равина. Няма пострадали. През декември 2023 г. съдът в Дюселдорф осъжда изпълнителя от Бохум на 2 години и 9 месеца и приема, че нападението е поръчано от „ирански държавни органи“.

Следващото дело води до Foxtrot, смятана за най-голямата престъпна мрежа в Швеция. Нейният водач Рава Маджид бяга през 2023 г. в Ислямската република, където според западни правителства е под закрилата на службите, а през 2024 г. следователи свързват групата с нападения срещу посолствата на САЩ и Израел в Швеция. Под нея има второ ниво от хора, вербувани онлайн. Норвежецът Йоханес Натланд е задържан през март 2025 г. в хотел в Хъдърсфийлд с две огнестрелни оръжия. Обвинението смята, че мрежата е отговорна за разпространение на поръчки за насилие в групови чатове в Snapchat, Telegram и Signal. Съобщенията на телефона му показват, че е нает за убийство срещу сумата от 25 000 евро, а указателят му съдържа контакт с името „Agent47“, който описва мястото с думите „Великобритания. Не може да е по-лесно“. 17-годишен в Норвегия е осъден на 14 години за това, че го е вербувал. След повторен процес в Олд Бейли Натланд е признат за виновен в заговор за убийство и на 16 октомври 2026 г. получава 20 години лишаване от свобода.

Третият ирански случай е най-мащабният. На 9 март 2026 г. 9 дни след началото на съвместната кампания на САЩ и Израел на въздушни удари срещу Иран, непозната група „Харакат Асхаб ал-Ямин ал-Исламия“ (HAYI) обявява своето съществуване в X и Telegram, докато в Лиеж е нападната синагога. Нойман и Рьозе посочват 17 нападения, повечето палежи на синагоги и еврейски институции, в Канада и 5 европейски страни. Американските обвинители говорят за поне 18 в Европа и 2 в Канада. На 15 май в Манхатън беше повдигнато обвинение на Мохамед Бакер Саад Дауд ал-Саади, командир от проиранската иракска милиция „Катаиб Хизбула“ и близък на убития командир на „Ал-Кудс“ генерал Касем Солеймани. Според статията той е заловен при операция на ФБР, след като предлага 10 000 долара на агенти под прикритие за атаки срещу синагоги в САЩ, а по думите на адвоката му е задържан в Турция. Според наличните данни изпълнителите са вербувани в Telegram и Snapchat срещу обещание за плащане в криптовалута. Белгийската прокуратура стига до извод, че обвиняемите „не изглеждат привързани към екстремистка кауза“ и са били привлечени от обещание за пари. Според статията след ареста на ал-Саади кампанията спира рязко, а близо 30 от вербуваните са задържани.

6-те дела уточняват 3 страни на първоначалния модел. Възлагането е на няколко степени: Ърл, Лавринович, Йектапараст, Маджид и ал-Саади сами наемат следващите изпълнители, така че между държавата и онзи, който пали или стреля, стои поне един посредник. Вербуването е случайно, но не произволно, защото към финансовия мотив понякога се добавят общ език, етнически произход или известна симпатия към каузата. Общуването протича почти изцяло през Telegram, WhatsApp и Snapchat. Старото държавно спонсорство предполага дълготрайна връзка с организация, в която идеологията и контролът имат значение. Новото е верига от временни посредници, които не знаят целите на поръчителя и не са обвързани с него извън конкретната сделка.

Част от тази картина не е нова, както пише и самата статия. Организацията на Абу Нидал сменя спонсорите си, преминавайки от Ирак към Сирия и Либия, а Илич Рамирес Санчес, Карлос Чакала, изпълнява поръчки на всяко правителство, готово да плаща. Подборът се основава на случаите със съдебни документи, т.е. на онези, при които изпълнителите са заловени, затова и аматьорството, което изследователите отчитат, може отчасти да се дължи на самия подбор. Делото „Лавринович“ показва обратната страна на отричането: щом изпълнителят не знае за кого работи, обвинението трудно може да докаже по съдебен път, че зад конкретна поръчка има държава. Лайпциг пък подсказва, че моделът с малко директни връзки между участниците не изтласква професионалистите. На 4 август 2026 г. дрон с взривно вещество се удря в крилото на украински транспортен самолет Ан-124 на летище Лайпциг/Хале и не се взривява, а на 1 септември Берлин приписва нападението на ГУР. Според разследване на Welt am Sonntag от 2 октомври организаторът Олег Льовушкин, който има руски паспорт, влиза лично в Германия и от години поддържа връзки с Денис Смолянинов, когото литовското разузнаване описва като началник на украинския отдел на ГРУ. Беларуският изпълнител Андрей Каршаков, германските служители наричат „агент за еднократна употреба“. Когато дадена цел е по-важна, над наемника стои човек на място, а Нойман и Рьозе стигат до сходен извод: новият модел допълва стария, не го заменя.

В България няма дело с доказано ръководене от разстояние, но българи вече са осъждани като изпълнители на подобно ниско ниво, където поръчката минава през посредник и се плаща. През май 2024 г. 500 червени длани се появяват по Стената на праведниците при Мемориала на Холокоста в Париж. На 31 октомври 2025 г. парижки съд осъжда 4 български граждани на 2-4 години; двамата, които рисуват, казват пред съдебния състав, че им е заплатено от Мирчо Ангелов, смятан за един от организаторите, който все още се намира в неизвестност. Френското разузнаване свързва акцията с руска кампания за дестабилизация, но обвинените не са осъдени за действие в полза на чужда сила, тъй като въпросното утежняващо обстоятелство влиза във френския наказателен кодекс след деянието. Мрежата на Орлин Русев, осъдена в Лондон през май 2025 г. за шпионаж в полза на Русия, по думите на обвинението също действа за пари, а не като част от руските служби.

Статията оставя отворен въпроса за стратегическата логика. Повечето от описаните нападения се провалят, защото изпълнителите са аматьори, а по оценка на авторите ГРУ и IRGC не само продължават да използват метода, но и го прилагат все по-често. Обясненията са три: възможността да се отрече участие е по-ценна от успеха, обемът компенсира провалите или провалът няма значение, защото страхът се разпространява независимо от него. Сравнението на делата показва по-скоро второто и третото. Евтиният изпълнител дава свобода на поръчителя да опитва многократно, а нападението срещу синагога или срещу дома на премиер става новина и когато не успее. Алтернативното обяснение също има опора: преминаването към наемници съвпада с експулсирането на стотици руски разузнавачи след 2022 г. и може да е принуда, а не избор. Ако Москва възстанови мрежите си, професионалистите вероятно ще се върнат и на най-ниското ниво. Цената, както алармират авторите, е ескалацията: ако колет се беше запалил над територия на НАТО или роднина на премиера беше загинал в пожара в Северен Лондон, отричането едва ли щеше да спре отговора. При сегашното съотношение между цена и риск моделът вероятно ще остане водещият инструмент за насилие с нисък праг, а за целите с висока стойност ще се запазят хора на място.

За европейските служби изводът е практически. Изпълнителят няма екстремистко минало, няма идеология и няма пряка връзка с държавата, затова остава извън полезрението на службите, които наблюдават групи, известни радикали и чужди шпиони. Нойман и Рьозе предлагат контратероризмът, контраразузнаването и службите за борба с организираната престъпност да работят заедно и да следят каналите за вербуване и посредниците. Следващата съдебна проверка на тази верига предстои във Вилнюс, където петима души са съдени за терористични актове и участие в терористична група заради колетите, като дори след две години не е ясно дали изпълнителите са били наясно кой ги ръководи. Присъдата ще покаже дали европейски съд приема за терористична група мрежа от поединично вербувани хора, които никога не са се срещали със своя поръчител. Ако я приеме, най-тънкото звено на веригата спира да бъде и най-трудното за наказване.

📸 Снимка: Един от многото примери с обява, която предлага пари за палеж на полицейски коли. (BBC)

Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.

САЩ прехвърлят Patriot от Тексас в Израел и предупреждават Залива

🇺🇸🛡️🇮🇱 Американската армия изпраща още един зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от Тексас към Израел, за да подсили отбраната на водещия си съюзник в Близкия изток, съобщи The Wall Street Journal, цитирайки данни от мониторинг на въздушния трафик и двама служители, запознати отблизо с трансфера. Според същия материал САЩ са предупредили своите съюзници в Персийския залив да се подготвят за кратка и интензивна военна кампания срещу Иран след междинните избори в САЩ на 3 ноември.

Президентът Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение, но според хора, запознати с неговите виждания, клони към мащабен удар след междинните избори, който може да бъде насочен към иранската инфраструктура и ядрени обекти. Белият дом отказа да коментира детайли относно „чувствителни военни планове, които може да съществуват, но може и да не съществуват“ и уточни, че „Тръмп разглежда всички възможности, за да гарантира, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“. Президентът на САЩ вече даде уверение, че няма да атакува Ислямската република преди междинните избори. На митинг във Форт Майърс, Флорида, на 23 октомври той свърза подновяването на ударите с резултата от преговорите: „Може да направим още една малка Epic Fury, или ще се съгласят“, имайки предвид името на съвместната кампания на въздушни удари от САЩ и Израел, започнала на 28 февруари.

Преместването на зенитно-ракетните комплекси е част от по-широка подготовка, която вече се изразява в конкретни действия. WSJ посочва, че американските части в региона попълват запасите си от боеприпаси, бойната авиация се готви за удари, а войските са изведени от бази, където биха били уязвими при ответен огън от Иран. Очаква се още една ударна група на самолетоносач и една експедиционна част на Морската пехота през ноември да се присъединят към онези 20-ина бойни кораба в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) в Близкия изток, въпреки че една част от тях може да бъде сменена. Израел също се готви с планове и списък с цели, а премиерът Бенямин Нетаняху продължава да настоява ударите да бъдат подновени. По думите на хора, запознати с планирането, всички тези ходове имат една цел: ако Тръмп реши да нанесе удар, силите и средствата за него да са подготвени. Пентагонът определя собствената си задача по същия начин.

Според оценката на Axios батареите Patriot и особено боеприпасите за тях са сред най-търсените оръжия от началото на войната с Иран. Една батарея съчетава радар, пункт за управление и пускови установки, но нейните възможности зависят от наличните ракети – прехващачите PAC-2 GEM-T и PAC-3 MSE. През 2025 г. Lockheed Martin достави 620 ракети PAC-3 MSE, т.е. около 50 на месец за американската армия и за още 17 държави, които използват системата. Рамковото споразумение с Пентагона от януари 2026 г. предвижда да бъде достигнато производство от 2000 ракети годишно, но срокът за това е 7 години, а не няколко месеца.

Подкрепленията се изпращат към Близкия изток за сметка на други части от земното кълбо. WSJ обяви, че през септември САЩ са изпратили 2 допълнителни батареи – едната към стратегически петролен обект на територията на Саудитска Арабия, другата към газово съоръжение в Катар. Axios отбелязва, че Пентагонът е прехвърлил батареи и ракети в региона от други командвания, което е породило опасения за готовността в други части на света. Батареите имат за цел да убедят Рияд и Доха, че САЩ ще защитят енергийните им обекти, ако размяната на удари бъде подновена. В началото на август държавните глави на двете държави са настоявали пред Тръмп да не нанася масиран удар по енергийната инфраструктура на Иран, защото има сериозни опасения от масирани ответни удари по собствените им съоръжения. По думите на американски служители именно това е била една от главните причини той да се откаже. При подновяване на мащабните удари обаче САЩ ще се нуждаят от саудитското въздушно пространство, а Рияд едва ли ще го отвори, ако смята, че петролните му обекти остават без защита.

Иран вече е показал, че заплахите му не са напразни. WSJ съобщава, че той е предупредил по публични и поверителни канали, че ще отговори на всеки удар с мощни обстрели по икономически и граждански цели в целия регион. Подобни заплахи Техеран отправи преди войната, започнала на 28 февруари. След нейното начало той нанесе удари по американски бази и дипломатически обекти, както и по енергийни съоръжения и летища в държавите от Персийския залив. На 23 октомври изданието изброи потенциалните цели, които включват летища, нефтопроводи, газопроводи и комуникации на съседните държави. Въпреки извършените над 20 000 удара от САЩ и Израел в най-активната фаза на конфликта Иран разполага със запас от стотици и потенциално хиляди балистични и крилати ракети и сглобява нови такива от складирани части. Израелски служители се тревожат от темпото, с което Техеран успява да възстанови способностите си. САЩ и техните съюзници в Залива бързат да попълнят своите запаси за противоракетна отбрана, изтощени от досегашните вълни от ирански удари.

Колкото по-очевидна е военната подготовка, толкова по-неизвестна е целта на един нов удар. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 27 октомври: „От юни 2025 г. не сме установили никаква дейност по ремонт или възстановяване на нито един от обектите, поразени в удари през 2025-2026 г.“ В същото изказване обаче той призна, че нищо не може да замени достъпа до обектите с какъвто инспектори от агенцията не разполагат, и че не може да потвърди дали не е бил отклоняван ядрен материал. Бехнам Бен Талеблу от Фондация за защита на демокрациите (FDD) подчерта, че ако мотивът за нови удари е заплахата от възстановяване на ракетния арсенал, това трябва да бъде доказано публично от Тръмп „с колкото се може повече подробности“, защото санкциите и морската блокада вече дават на САЩ „предимство“. Двете заедно от месеци спират продажбите на ирански петрол.

Някои експерти поставят под съмнение и смисъла от нова вълна от удари. Бившият офицер от израелското военно разузнаване (Аман) Дани Цитринович определя като една от най-големите грешки убеждението, че нов кръг от въздушни удари, включително по критични обекти или висши кадри „може по някакъв начин да свали режима“. Според него това по-скоро ще постигне още по-непоколебима решимост за продължаване на ракетната и ядрената програма. Сет Джоунс от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) вижда друга логика: нов кръг удари би позволил на Тръмп да обяви, че отново е забавил развитието на ядрената програма, и да започне да намалява американското участие във войната.

Дипломатическият канал не е затворен напълно. Reuters съобщи, че на 25 октомври посредници от Катар са предали на ръководството в Техеран нов проект за примирие със 7-дневен график и ежедневни стъпки за изграждане на доверието от двете страни. Изпълнението на графика може да започне в първите дни на следващата седмица, а гаранти на сделката ще бъдат няколко страни. Отговорът на Техеран се очаква до края на седмицата. Вашингтон обаче настоява ядрената програма да бъде част от разговорите, а Техеран поставя тежки условия за тяхното подновяване. Засега усилията на посредниците не дават резултат.

Подготовката вече дава на Тръмп военен вариант, готов за изпълнение. Описаната от WSJ негова склонност да предприеме голям удар и предупреждението към съюзниците в Залива правят вероятно подновяването на ударите след 3 ноември. Самото решение обаче не е взето и възможността да се откаже остава открита: през август Тръмп вече отстъпи пред тревогите на Рияд и Доха, а санкциите и блокадата продължават да действат и без нови удари. Първото решаващо събитие идва още преди изборите – отговорът на Техеран във връзка с проекта на Катар, който се очаква до края на седмицата. Ако бъде приет от Иран, изпълнение на 7-дневният график с международни гаранти може да започне още през първите дни на другата седмица, точно в дните, за които се готви ударът. Ако го отхвърли, пред Тръмп остават блокадата и военният вариант.

32 години след Арава Израел не подновява допълнителните доставки на вода за Йордания

🇮🇱🤝🇯🇴 Преди 32 години, на 26 октомври 1994 г. на граничния пункт в долината Арава северно от Ейлат израелският премиер Ицхак Рабин и неговият йордански колега Абдел Салам ал-Маджали подписват мирния договор между двете страни. На тържествената церемония присъстват крал Хюсеин, както и израелският президент Езер Вайцман, а американският президент Бил Клинтън постави своя подпис под текста като свидетел. Документът остава в сила и днес, но водата и газът, които Израел доставя на Йордания, вече зависят от решения, взети извън него. Доставки на допълнителни количества вода, подавани от 2021 г., не са подновени от ноември 2025 г. Газът от находището „Левиатан“ бшее спрян за 32 дни след началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г.

С декларацията от Вашингтон от 25 юли 1994 г. Рабин и Хюсеин прекратиха състоянието на война, в което се намираха двете страни, а договорът материализира това в мир, който по силата на първия му член влиза в сила с размяната на документите за ратификация. Кнесетът го одобри на предния ден преди церемонията със 105 гласа „за“, 3 „против“ и 6 въздържал се. Йорданският парламент гласува към началото на ноември с 55 гласа срещу 23, според The Washington Post. Документите се размениха на 10 ноември 1994 г. и според член 5 посланиците трябва да бъдат разменени до месец след това.

Текстът урежда границата, сигурността и отношенията в сферата на дипломацията, но не намира решение на основния спор. Според член 3 границата е определена по линията от времето на британския мандат и е „постоянна, сигурна и призната“, но „без да се засяга статутът“ на териториите, попаднали под управление на Израел през 1967 г. – т.е. текстът оставя съдбата на Западния бряг неясна. За Йерусалим член 9 включва, че „уважава сегашната особена роля“ на Йордания при мюсюлманските светини в града и ще даде „висок приоритет“ на историческата си роля, когато започнат преговорите за окончателния статут.

Най-подробни обаче са разпоредбите за водата. Приложение II разпределя речните води по сезони. Израел черпи 12 млн. куб. метра от басейна Ярмук през лятото и 13 млн. през зимата, а останалото количество е за Йордания, която отстъпва на Израел още 20 млн. куб.метра вода от там зимата, а получава в замяна същото количество през лятото от река Йордан, точно над шлюзовете при Дегания. Кралството има право зимата да съхранява средно поне 20 млн. куб. метра от прииждащите води на Йордан и да получава 10 млн. куб. метра обезсолена вода от солените извори, отклонени в реката. Докато съоръженията за обезсоляване не бъдат построени, Израел подава вместо това речна вода. Израел и Йордания поеха и по-мащабно задължение: да намерят заедно източници на още 50 млн. куб. метра питейна вода годишно за Йордания. План трябваше да изготви Съвместната комисия по водите до година след влизането на договора в сила.

В Арава приложението урежда обратния случай. Част от кладенците, които Израел е пробил и използва, попадат от йорданската страна на границата. Те минават под неин суверенитет, но Израел запазва правото да ги използва и може да вдигне добива с до 10 млн. куб. метра годишно. Условието е Съвместната комисия да прецени, че това не вреди на сегашното водоползване в Йордания.

Рабин описа на церемонията точно тази пустиня. „Тук почти няма живот. Няма вода, няма кладенец, няма извор – само минни полета“, каза той от трибуната и добави, че такива са били отношенията между Израел и Йордания през последните 47 години. Хюсеин определи постигнатото като „мир с достойнство“ и „мир с ангажимент“. Клинтън обеща, че там хората на двамата лидери „ще пият вода от един и същи кладенец“.

Две други приложения уреждат местата, където израелци обработват земя отвъд линията. В Нахараим/Бакура при сливането на Ярмук и Йордан, както и в Цофар/Гумар в Арава, земята е под суверенитета на кралството, но за израелските собственици и земеделци важи специален режим. Режимът е за 25 години и се подновява автоматично, освен ако някоя от страните не го прекрати с предизвестие от една година.

Едно от първите тежки изпитания дойде именно в Нахараим. На 13 март 1997 г. йорданският войник Ахмед Дакамсе откри огън по група израелски ученички на т.нар. Остров на мира и уби седем от тях. Три дни след това крал Хюсеин посети опечалените семейства в Израел по време на траура и се извини от името на своя народ. На 25 септември агенти на „Мосад“ в Аман се опитаха да отровят Халед Машал, лидер на политбюро на Хамас. Израел предаде противоотрова и след преговори с краля освободи основателя на движението шейх Ахмед Ясин. Премиер тогава беше Бенямин Нетаняху, който изкарваше първия си мандат начело на страната. Пак през 1997 г. двете съседни страни се договориха за временно споразумение, по което Израел започна да подава на Йордания сладка вода от Тивериадското езеро.

Доставките на газ започнаха две десетилетия по-късно по търговско споразумение. През септември 2016 г. Националната електрическа компания на Йордания (NEPCO) подписа с партньорите в „Левиатан“, водени от американската Noble Energy, договор за около 45 млрд. куб. метра газ за 15 години. Компаниите изчисляват стойността на сделката на 10 млрд. долара. Газът потече към Йордания на 1 януари 2020 г. Срещу сделката се бори Йорданската национална кампания за отмяна на газовото споразумение с лозунга „Газът на врага е окупация“. По данни на NEPCO, цитирани от израелския икономически ежедневник Calcalist през 2024 г. с газ са произведени 68% от електрическата енергия в страната, а над половината от доставките му зависят от Израел.

Йорданското „не“ по този договор дойде на 21 октомври 2018 г. Тогава крал Абдула II обяви, че Израел е бил уведомен: режимът в Бакура и Гумар няма да бъде подновен. На 10 ноември 2019 г. той обяви края на двете приложения и пълния йордански суверенитет над тези територии в тронното си слово при откриването на парламентарната сесия. Малко след обявяването армията вдигна знамето в Бакура.

Доставките на вода извън предвиденото в приложение II са договорени отделно. На 8 юли 2021 г. външните министри Яир Лапид и Айман Сафади се разбраха Израел да продаде на Йордания още 50 млн. куб. метра годишно. През октомври министърът на енергетиката Карин Елхарар и йорданският министър на водите Мохамед ан-Наджар сключиха сделка, удвоила подаването от Израел. През ноември 2022 г. двете страни сключиха меморандум за по-мащабен обмен: Йордания трябваше да изгради соларни електроцентрали с мощност 600 MW за износ към Израел, който да ѝ доставя 200 млн. куб. м обезсолена вода. Меморандумът така и не прерасна в споразумение. На 16 ноември 2023 г. Сафади заяви пред Al Jazeera, че Аман няма да подпише сделката, и попита как министър от кабинета може да седне до израелски колега, докато страната му убива деца в Газа.

Две седмици по-рано, на 1 ноември 2023 г. Йордания изтегли своя посланик от Израел, който беше изтеглил своя посланик няколко седмици преди това, а Сафади поиска от Израел да не го връща, докато ударите по ивицата продължат. Според Ynet оттогава Йордания няма посланик в Израел, който също няма посланик в Йордания от 7 октомври 2023 г. Крал Абдула II и Нетаняху не са се срещали от нападението на Хамас, пише Рана Сабаг в изданието на Alhurra от 22 октомври 2026 г. Политическият диалог е фактически спрян, но все пак военните и разузнаването продължават да поддържат канал за комуникация. Насилие избухна два пъти на граничния пункт „Аленби“ (мост „Крал Хюсеин“) между Йордания и Западния бряг, който е под контрола на Израел. На 8 септември 2024 г. трима цивилни служители от израелската страна на граничен пункт бяха убити от йордански шофьор на камион от губернаторство Маан. На 18 септември 2025 г. шофьор на камион с хуманитарна помощ уби двама израелски военнослужещи на същото място.

От ноември 2025 г. са прекратени доставките на допълнителните 50 млн. куб. метра вода. Споразумението от 2021 г. е изтекло, без да бъде подновено, обяви през февруари 2026 г. йорданската държавна телевизия „Ал-Мамляка“, като се позова на неназован служител. Според Ynet израелският министър на енергетиката Ели Коен е подновявал споразумението на всеки 6 месеца, а Йордания е поискала удължаване с 5 години и увеличаване на допълнителното количество до 80 млн. куб. метра годишно. Изданието пише още, че Израел е обвързал подновяването отчасти с критиките на Сафади. Висш израелски служител казва пред изданието: „Нямаме задължение да предоставяме допълнителни количества.“ И добавя: „Ако между двете държави има добра воля, можем да дадем допълнителната вода.“ Израел обмисля и тристранна среща на министрите на енергетиката с Йордания и ОАЕ в Абу Даби за сключване на ново споразумение и за съживяване на проекта за вода срещу енергия. В своя доклад от 20 октомври CRS пише допълнителните доставки като прекратени. Основните количества, 50 млн. куб. метра годишно по изчисления на Ynet, продължават да текат. Йордания обаче употребява около 1 млрд. куб. метра годишно, а недостигът ѝ се изчислява на около 500 млн. Язовир „Ал-Уахда“ на Ярмук съдържа само 13 млн. куб. метра, пише Alhurra. Служителят пред „Ал-Мамляка“ говори за „алтернативен план“ без уточнения. През април 2026 г. Аман подписа с консорциум начело с френската Meridiam, окончателното техническо и правно споразумение за обезсолителна станция в Акаба с предвиден капацитет от 300 млн. куб. метра годишно. Станцията трябва да заработи през 2030 г.

Газът спираше по друга причина. По време на 12-дневната война с Иран през юни 2025 г. Израел затвори „Левиатан“ и „Кариш“ на 13 юни, а Йордания временно спря подаването на газ за някои заводи и премина на мазут. На 28 февруари 2026 г. с първата вълна удари по Ислямската република, „Левиатан“ и „Кариш“ отново бяха затворени. Министерството на енергетиката разреши подновяване на износа за Йордания и Египет след 32 дни. Според Calcalist ключова роля за Йордания имаше терминалът за внос на втечнен газ „Шейх Сабах“ в Акаба, а част от електроенергийния сектор премина на мазут и дизел. Цените на газа за незабавна доставка скочиха от около 7 на 25 долара за 1 млн. британски топлинни единици и вдигнаха разходите на държавата с около 4 млн. долара дневно.

Войната с Иран удари и самата Йордания. По данни на Института за изследване на националната сигурност (INSS) към университета в Тел Авив, цитирани от Изследователската служба на Конгреса на САЩ (CRS), до септември Техеран е изстрелял към Йордания над 400 ракети и дрона. На 17 юли ирански ракети поразиха авиобаза „Муафак ас-Салти“ до Азрак, използвана от ВВС на САЩ, при което загинаха трима американски военнослужещи. Същият доклад описва отношенията между двете страни като „функционални, но студени“. В речта си пред Общото събрание на ООН на 22 септември крал Абдула II заяви, че „апетитът за експанзия на израелското правителство вече е регионална заплаха“. Висш йордански служител казва пред Alhurra, че ще определи избора си „веднага след като излязат резултатите“ от изборите за Кнесета на 27 октомври. „Това ли е същият Израел, с който подписахме мирен договор?“, попита друг. Навръх годишнината на 26 октомври подготвителният комитет на Йорданския национален народен фронт поиска договорът да бъде ревизиран „по пътя към отмяната му“ и настоя за излизане от сделките за водата, газа и енергетиката, които стъпват на него.

Прегледът на тези 32 години показва устойчив модел. Договорът преживя всяка криза – Нахараим, опита в Аман, изтеглените посланици и войната срещу Иран. Прекъсва се сътрудничеството, изградено върху него. Базовите доставки на вода продължават. Допълнителните 50 млн. куб. метра, газовата сделка и проектът за вода срещу енергия са предмет на отделни решения и именно те биват спирани или замразявани. Затова зависимостта от Израел не е еднаква при газа и водата. При газа Йордания вече има заместител, макар и скъп, и през 2026 г. го използва. При водата Аман говори за алтернативен план, но се очаква източникът с подобен мащаб, станцията в Акаба, да заработи едва през 2030 г. Има основание и за обратното тълкуване: представителят пред Ynet обвързва допълнителните доставки с „добра воля“, не с договора. Това означава, че и правителството на Израел счита тези доставки като сделка, която може да бъде възстановена. Самият договор много вероятно ще надживее поредната криза. За 32 години нито едно от изпитанията не доведе до неговото прекратяване, а CRS обобщи, че ангажиментът на Кралство Йордания към него е издържал въпреки продължителните конфликти около границите му.

В близко бъдеще по-конкретен знак за отношенията ще бъде съдбата на допълнителните доставки, а не на самия договор. Израелският представител пред Ynet допуска, че те може да бъдат върнати, ако ситуацията след войната продължи да се успокоява, а на срещата в Абу Даби това би могло да бъде договорено. Дали тя ще се състои след изборите на 27 октомври, ще покаже дали израелската страна вече вижда „добрата воля“, с която обвързва допълнителните доставки. Рабин видя от трибуната в Арава „само минни полета“. Днес през същата граница тече вода, но половината от обема, получаван до ноември 2025 г. от Йордания, като зависи от решение, което Израел взема извън договора.

CENTCOM обяви контрол над Ормуз в най-тежкия месец за корабите

🇺🇸⚓🇮🇷 Началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър прелетя над Ормузкия проток по-рано днес, а командването отново заяви, че САЩ и техните партньори в региона контролират международния воден път. Това изявление идва в месеца с най-много нападения срещу търговски кораби от началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г. Купър наблюдава теснината от тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook на Сухопътните войски на САЩ и проведе среща с американски военнослужещи, участвали в разминирането, съобщи CENTCOM.

Числата, с които командването подкрепя думата „контрол“, доказват нещо по-ограничено: охраняваният от САЩ коридор, по който излизат петролът и газът на държавите от Залива, работи. Самият проток остава с трафик 70% под довоенния, с близо 500 кораба, чакащи на котва от двете му страни, както и рекорден брой атаки през октомври, като повечето попадения от юли насам са нанесени по южния маршрут край оманския бряг, по който минава охраняваната от САЩ лента.

Според съобщението американските сили са помогнали на партньорите от Залива да изнесат над 1,5 млрд. барела суров петрол от лятото насам. За последните 6 месеца с тяхна подкрепа през Ормуз са минали над 3000 търговски кораба. „Днес основните транзитни маршрути в Ормузкия проток остават напълно чисти от ирански морски мини благодарение на невероятните усилия на нашите хора“, посочи Купър. Командването добавя, че през последните месеци над 95% от плаващите там кораби са преминали безопасно „въпреки неоправданата агресия“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което „ясно показва“, че САЩ и регионалните им партньори контролират водния път.

Отчетеното количество петрол се покачва с равномерен темп. На 19 септември Купър обяви в обръщение на видео над 1 млрд барела за около 2 месеца и над 2000 подпомогнати транзита. На 8 октомври CENTCOM отчете 1,25 млрд. На 25 октомври – 1,5 млрд., т.е. по около четвърт милиард за всеки от двата интервала от около 2 и половина седмици. Тогава командването говори изрично за петрол, минал през Ормуз; днешното съобщение посочва помощ при износа и не уточнява колко от барелите са минали през самата теснина. А капацитетът на тръбопровода Изток–Запад на Aramco, който заобикаля пролива към Червено море, вече е 7 млн. барела на ден, по думите на главния изпълнителен директор на компанията Амин Насер пред Al Arabiya Business.

Броят на транзитите съвпада с данните на Службата за военноморско сътрудничество с търговското корабоплаване (NCAGS) на САЩ: около 28 подпомогнати транзита на ден, колкото е нужно за онези 1000, добавени между съобщението през септември и това днес. Това обаче е американска статистика. Центърът за морски търговски операции (UKMTO) на Кралския флот я включва в седмичния си обзор от 23 октомври с изричната бележка, че не може да я провери независимо. Обзорът отчита за седмицата 114 излизания и 127 влизания, сред които са и отчетените от САЩ. Общият брой е около 70% под нивото отпреди конфликта. Със системата за автоматична идентификация (AIS), по която корабите излъчват позицията си, се виждат само 47 от тях, около 7 на ден. На всеки такъв кораб се падат около 4, чието преминаване САЩ отчитат като подпомогнато. По данни на NCAGS 80% от всички са танкери и газовози.

Съвместният морски информационен център (JMIC) към ръководените от САЩ Обединени морски сили в Бахрейн посочва сходни стойности. Според бюлетина му от 25 октомври при независимо проследяване се установява едноцифрен брой преминавания на ден, колкото отчита и UKMTO, при обичаен трафик от около 138 на ден за 2025 г. На котва край Фуджейра, Дубай, Мусандам и Бандар Абас чакат около 492 кораба, а центърът очаква опашката да остане.

Разликата между американските данни и независимото преброяване се обяснява с начина, по който работи коридорът. Танкерите, чиито оператори приемат риска, минават нощем по охранявана от военните на САЩ лента край оманския бряг, с изключени системи за позициониране и мобилни телефони, описва Lloyd's List Intelligence. Петролът след това се прехвърля към други танкери в Оманския залив за купувачите в Азия. Корабите, които плават открито, минават предимно по иранския маршрут край северния бряг, отбелязва UKMTO.

Повечето удари са по южния маршрут край Оман: 57 от общо 79, отчетени от UKMTO от 6 юли досега. Ноам Райдан, поддържащ картата на морските инциденти на Вашингтонския институт за близкоизточна политика (WINEP), отчита 28 потвърдени и докладвани нападения в Ормуз и прилежащите води само през октомври и 113 от началото на войната. Това е най-високият месечен брой, откакто WINEP следи инцидентите през 2017 г., съобщи Reuters. Според проверка на агенцията в списъка на Международната морска организация през октомври са поразени 11 супертанкера, всеки с товар от около 2 млн. барела. На 21 октомври беше поразен танкер западно от Буха, а на 22 октомври – излизащ газовоз североизточно от Лима. И двете нападения са край полуостров Мусандам в Оман. От 28 февруари досега по данни на UKMTO са напълно загубени 6 съда, сред които е контейнеровозът GFS PRIDE, потънал при теглене на буксир след удара на 13 октомври, който CENTCOM приписва на снаряд на IRGC. JMIC оценява заплахата в Ормуз като тежка. Това е предпоследната степен по петстепенната скала на центъра, при която умишлените враждебни действия се смятат за много вероятни.

Мините остават най-спорната част. В края на август CENTCOM обяви международно признатите коридори за разчистени, а IRGC многократно съобщава за танкери, взривени от мини по „неразрешения“ от Техеран южен път; само между 17 и 23 октомври такива съобщения имаше 4 пъти, всеки път без имена на кораби. За твърденията от 17 октомври JMIC отговори, че няма никакво потвърждение, а CENTCOM ги нарича неверни. На 22 октомври, след ново иранско твърдение за 7 ударени съда, Тръмп обвини Техеран, че измисля удари и мини, за да вдигне цената на петрола преди междинните избори в САЩ. В своя бюлетин от 25 октомври обаче JMIC продължава да съветва моряците да внимават за опити за миниране в схемата за разделяне на движението и около нея, т.е. точно в коридорите, които Купър нарича чисти.

Другата половина от американския натиск е блокадата на иранските пристанища. JMIC потвърждава, че тя се прилага, а през септември Купър твърдеше, че Техеран не е изнесъл нито барел. Иранският посланик в Исламабад Реза Амири Могадам каза на 24 октомври, че е заявил с пакистанските посредници готовност да отвори протока, ако Вашингтон вдигне блокадата, съобщи AP. Източник на близката до IRGC агенция Tasnim отрече, че Иран приема да отвори протока в замяна на вдигане на блокадата: вдигането ѝ е само едно от седемте искания, които Техеран вече е предал на Вашингтон. На 25 октомври външният министър Абас Арагчи заяви, че след войната нито трасетата през пролива, нито управлението му ще бъдат същите като преди. Същия ден Тръмп каза пред Fox News, че САЩ вече контролират Ормуз и че се колебае дали да сключи сделка с Иран, или да го довърши; ден по-рано твърдеше, без да даде числа, че през Ормуз минава повече петрол, отколкото преди конфликта. Регионът се готви САЩ или Израел да подновят ударите преди или непосредствено след изборите в Израел на 27 октомври и междинните в САЩ на 3 ноември, пише AP.

Сравнението илюстрира какво точно е постигнато. Вашингтон поддържа отворен тесен нощен коридор за петрола и газа на съюзниците си и затваря пристанищата на Иран. Той обаче не осигурява свободата на корабоплаването, за която говори съобщението: корабите, които плават открито, минават по иранското трасе, а онези по южния маршрут, където минава американската лента, плават с изключени транспондери и поемат повечето попадения. Процентът на безопасно преминали отчита само кораби, които са тръгнали, но не и онези около 492 кораба, които чакат. Има данни и в подкрепа на американската версия. По данни на Lloyd's List Intelligence в седмицата 5–11 октомври, въпреки рекордните атаки, през Ормуз са минали 104 съда без връзка с Иран, с 31% повече от средния седмичен брой за август. Пристигащите танкери за суров петрол се задържат на септемврийското ниво от 38 на седмица. Операторите в Залива не са се отказали и точно това е напредъкът, за който говори Купър. Този напредък обаче започва от много ниско равнище и не обхваща по-голямата част от корабите, които остават на котва.

Докато Вашингтон държи иранските пристанища блокирани, а Техеран не приема да отвори протока в замяна на вдигането на блокадата върху тях, корабоплаването вероятно ще продължи да се ограничава до енергиен коридор под американска охрана, с опашка на котва от двете страни на Ормуз. Именно тази опашка от около 492 съда ще реши спора за думата „контрол“. Ако в седмиците след междинните избори на 3 ноември тя започне да намалява, докато пристанищата на Иран остават затворени, американската охрана ще е осигурила нещо повече от нощен коридор за петрола. Ако опашката се раздвижи едва след споразумение с Техеран, в което краят на блокадата е само едно от иранските искания, преминаването през Ормуз ще се окаже зависимо от съгласието на Иран не по-малко, отколкото от американските кораби.

BLF нападна Гуадар и граничния пункт Габд, затворен за внос от Иран

🇵🇰💥 Фронтът за освобождение на Белуджистан (BLF) нападна на 22 октомври обекти в пристанищния град Гуадар, крайна точка на Китайско-пакистанския икономически коридор, и в района на граничен пункт Габд на границата с Иран, като обяви началото на операция „Алмас“. На 23 октомври военната пресслужба ISPR потвърди нападенията на двете места и обяви, че силите за сигурност са убили 10 нападатели, сред тях една жена, че е загинал един цивилен и операциите са приключили без загуби за военните. BLF твърди обратното: бойците ѝ са държали 20 часа базата на армейската строителна организация FWO в Гуадар, а групировката назова поименно 7 свои загинали.

Така за един ден бунтовниците стигнаха и до града, чието дълбоководно пристанище е развито от Китай, и до пункта, през който минава над половината от вноса на пропан-бутан от Ислямска република Иран. При това Габд–Римдан вече беше затворен по решение на самия Исламабад: на 17 октомври Министерството на търговията на Пакистан спря търговията с Иран през Габд–Римдан и Тафтан, а от 21 октомври през него се изнасят само бързоразвалящи се стоки.

Първата официална версия от 22 октомври описва опит за нападение. Държавното Радио Пакистан цитира военни източници, според които нападателите са опитали да ударят празен лагер на строителна фирма, в отговор на което армията е убила трима, други трима били обкръжени на място, а при отделно нападение четирима се укривали в хотел край Гуадарската магистрала и също били обкръжени. Операцията е лично ръководена от командира на дивизията в Гуадар. Вътрешният министър Мохсин Накви поздрави военните и заяви, че цялата нация е единна срещу тероризма и подкрепя военните и полицията.

Равносметката на службата за медии и връзки с обществеността на въоръжените сили на Пакистан (ISPR), публикувана на 23 октомври, разшири картината. Според нея нападателите са опитали да действат около граничния пункт Габд и самия град, а „при последвалите престрелки“ са убити 10 бойци от техните редици. Загинал е един цивилен, поразени са няколко превозни средства, а „операциите приключиха без загуби за силите за сигурност“. ISPR описва групата като спонсорирана от Индия и я нарича „Фитна ал-Хиндустан“ – от 31 май 2025 г. това е официалното название, използвано за всички „терористични групи и организации“ в Белуджистан. Индия отхвърля обвиненията, че подкрепя белуджките сепаратисти. ISPR описа принудата на белуджка жена да участва в атаката не само като престъпление срещу държавата, но и срещу честта на белуджките жени.

И ISPR говори за осуетени замисли, но изявлението описва други мащаби. През първия ден официалните източници съобщаваха за 3 убити и 7 обкръжени край един празен лагер и един хотел. На следващия ден армията вече признава бойни действия в две отделни зони, 10 загинали нападатели и 1 убит цивилен, без да уточнява кога точно са приключили операциите.

BLF разказва съвсем различна история. В изявления, споделени от местното издание The Balochistan Post, което редовно публикува съобщенията на въоръжените групи, говорителят майор Гуахрам Балоч заяви, че самоубиец с кола бомба е пробил периметъра на главната база на FWO на кръстовището Zero Point, а след него вътре са влезли бойци от т.нар. оперативен батальон „Саддо“. Бойците са атакували офис на военното разузнаване (MI) и Междуведомственото разузнаване (ISI) в комплекса, при кото са убити десетки военни и разузнавачи, сред които висши офицери и бойци от специалните части SSG. Групировката твърди още, че е превзела полицейския участък в Мазани, ударила е военен конвой край Габд и е заела пост на кръстовище Gabd Cross. Изявлението нарича комплекса център на „колониалните проекти“ в Гуадар и Макран и отправя предупреждение: „Без волята и съгласието на белуджкия народ колониалните проекти в Белуджистан никога няма да бъдат в безопасност.“

На 23 октомври BLF обяви операцията за приключила и назова 7 загинали в своите редици, сред тях и жена на име Билкис Дидаг, чийто псевдоним Алмас съвпада с името на операцията. ISPR докладва за 10 загинали бунтовници на двете места, а BLF назовава 7 свои загинали от щурмовете срещу комплекса и обещава подробни данни по-късно. В изявлението на ISPR базата на FWO изобщо не се споменава. Нито една от версиите не е потвърдена независимо.

Първите сведения от града бяха за мощна експлозия и продължителна стрелба. Местни жители, цитирани от The Balochistan Post, разказаха, че детонацията се е чула чак в Сур и Пишукан. BLF разпространи видео, за което твърди, че показва взрива на колата бомба, а на 23 октомври публикува и 2 клипа, които според групировката са заснети вътре в комплекса. Мястото и времето на записите не са потвърдени независимо.

BLF е забранена в Пакистан и се ръководи от Аллах Назар Балоч. Групировката представи публично своя батальон „Саддо“ на 30 ноември 2025 г. с нападение срещу комплекс в Нокунди, окръг Чагай, където по нейните думи са живели чуждестранни инженери и служители на минните проекти Саиндак и Реко Дик. Окръг Гуадар не е нова мишена. На 18 октомври майор Уаджахат Уахид загина при взрив на самоделно взривно устройство край Пасни, съобщи ISPR. При координираните нападения на Белуджистанската освободителна армия (BLA) в края на януари 2026 г. въоръжени мъже атакуваха лагер на работници мигранти в Гуадар и убиха 11 души, по данни на Reuters. През март 2024 г. отряд на BLA нападна комплекса на пристанищната администрация и осем от бойците загинаха при опит да влязат в него. Пакистанският институт за изследване на конфликтите и сигурността (PICSS) отчете през септември 2026 г. 225 нападения на въоръжени формирования в цялата страна. Това е най-високият месечен брой от 12 години.

Нападението при Габд остава епизода, за който са известни най-малко подробности. ISPR потвърждава, че бунтовници са действали край пункта, без да уточнява как е завършило всичко. Близкият до правителството сайт Balochistan Pulse нарече нападнатия пункт Trade Gate 250 и цитира непотвърдени сведения за десетки подпалени камиони с пресни плодове. ISPR говори само за няколко повредени превозни средства, а Daily Pakistan пише за подпалени камиони край път при инцидента в Гуадар, без да споменава граничен пункт.

Пунктът е важен заради пропан-бутана. Пакистан внася от Иран около 7000 тона пропан-бутан дневно, по данни на Пакистанската асоциация за пропан-бутан, а над 4000 тона минават само през Габд–Римдан, каза пред Reuters Шамсул Хак, бивш председател на Търговската палата на Гуадар. „Този внос е спрян“, допълни той. За няколко дни цената на 12 кг бутилка е скочила от 4500 на 7000 рупии, съобщиха търговци. Властите в провинцията обясниха затварянето със сигурността и борбата с контрабандата, докато иранското външно министерство – с „технически проблеми“. На 23 октомври говорителят на пакистанското външно ведомство Саджад Хайдер Хан, попитан дали затварянето е под американски натиск, отговори, че Пакистан „спазва и ще продължи да спазва всички приложими санкционни режими“. За състоянието на конкретните пунктове той твърди, че няма „пряка информация“. Пунктът има и транзитна роля: от 25 април Пакистан позволява стоки от трети страни да се превозват за Иран по 6 маршрута, които завършват в Габд и Тафтан, докато иранските пристанища са под американска морска блокада.

Габд–Римдан и Тафтан бяха тема и при визитата на началника на армията фелдмаршал Асим Мунир в Техеран на 20 октомври. Това беше петата му визита след сключеното през април примирие между САЩ и Иран с посредничество от Пакистан. Пред председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф той определи проблемите като „временни и технически“ и заяви, че пунктовете са отворени „от днес“. Два дни по-късно Фадахосейн Малеки, ръководител на групата за приятелство Иран–Пакистан в парламента на Ислямската република, заяви пред агенция ИЛНА, че пунктовете са отворени „едностранно“: камионите от Пакистан влизат в Иран, а обратният поток остава блокиран. „Ако това положение продължи, Иран със сигурност ще затвори границата от своята страна“, предупреди той. Иран съобщи, че се водят консултации за подновяване на търговията.

Нападението при Габд не е непременно знак, че фронтът се простира от двете страни на границата. И ISPR, и BLF описват действия от пакистанската страна на граничния рубеж, а три дни преди него изследователят от Куета Имтиаз Балоч заяви пред Al Jazeera, че засега „няма ясни признаци за по-широка мобилизация на въоръжените групи от двете страни на границата“. Но дори и без иранското измерение 22 октомври показа, че BLF може да удари паралелно пристанищния град и пункта, през който минава по-голямата част от иранския пропан-бутан за Пакистан. Атаката при Габд дава конкретно основание за довода за сигурност, с който властите в Белуджистан обясниха затварянето. То обаче не изяснява дали пунктът е затворен заради бунта, или заради отношенията с Вашингтон и Техеран. В отговора си по този въпрос говорителят на МВнР в Исламабад се позова на санкционния режим. Отговорът ще дойде с първото решение за вноса на пропан-бутан през Габд–Римдан и мотивите към него. Дотогава недостигът и поскъпването може да се задълбочат, предупреждава председателят на асоциацията Ирфан Кокхар.

Изтекли кадри от пет американски бази показват щетите от войната с Иран

🇺🇸🎯🇮🇷 Десетки ексклузивни кадри от американските бази в държавите от Персийския залив показват изгорели самолети, разрушени столови и пробити сгради. Снимките бяха публикувани от медийната мрежа MeidasTouch, остро критична към администрацията на Тръмп, заедно с техния партньор VALOR Media Network. С кадрите са приложени разкази на военнослужещи, цивилни договорни служители и семейства, които описват липса на укрития, командване, което е било неподготвено при началото на ударите, и близки, оставени сами да търсят изход. „Много по-зле е, отколкото хората си представят“, казва един от тях.

Всички събеседници на изданието са анонимни. Изданието твърди, че те многократно са били заплашвани с дисциплинарни наказания по Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ), ако говорят или споделят кадри от пораженията. Самата MeidasTouch отбелязва, че част от твърденията не са проверени независимо.

Отделните кадри за пръв път виждат бял свят, но мащабът на понесените щети вече е официално потвърден отчасти. На 14 септември генералният инспектор на Пентагона публикува първия си преглед на конфликта в периода от 28 февруари до 30 юни. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че иранските удари са поразили или разрушили „стотици“ сгради и съоръжения в бази на САЩ в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания, а „десетки“ самолети са били унищожени или повредени. Това включва поне 30 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и поразени изтребители F-15E и F-35, самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и хеликоптери AH-64 и MH-60. Пентагонът отговори, че инспектор „не е имал достъп до цялата информация, която има отношение към случая“. На следващия ден CBS News показа изпратени от действащи военнослужещи снимки от „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и от Кемп Бюринг и Кемп Арифджан в Кувейт.

Най-разпознаваемият кадър в новината пристига от „Принц Султан“: самолетът за ранно предупреждение и контрол (AWACS) E-3 Sentry с бордови номер 81-0005 и откъсната опашка след удара на 27 март. CBS News показа същата машина от друг ъгъл още през септември. Air & Space Forces Magazine писа тогава, че един от поразените самолети е E-3 и вероятно не подлежи на ремонт, а Bloomberg, цитирайки един източник, го описа като унищожен – първата известна бойна загуба на самолет от този тип. При атаката бяха ранени над 10 души, а CENTCOM отказа коментар. Две седмици по-рано, на 13 март, на терен в базата са поразени пет броя KC-135, твърдят двама служители, цитирани от The Wall Street Journal. Източник на MeidasTouch пусна и снимка на стратегическия транспортен самолет C-17 Globemaster III, който според него е напълно унищожен, а останките били струпани набързо, за да не личи загубата. Пентагонът не е потвърдил загуба на C-17, а изданието признава, че не е успяло да провери твърдението.

Най-тежкият случай в публикацията е официално потвърден. На 17 юли ирански дронове и ракети удариха авиобазата „Муафак ал-Салти“ в Йордания. Редник Изабела Гонзалес, на 19 години, загина същия ден. Старши лейтенант Тайлър Фийхан, на 25, почина на 18 юли. Сержант Анджел Рампърсад, на 28, първо беше обявена за изчезнала, а на 25 юли Пентагонът потвърди, че открити на мястото останки са нейни. И тримата са служили в зенитноракетни части: Фийхан – във 2-ри батальон на 55-и полк на ПВО във Форт Браг, Гонзалес и Рампърсад – в 1-ви батальон на 57-и полк в Ансбах, Германия. Четирима ранени бяха изписани от болници в Йордания.

Свидетелите на MeidasTouch описват около три месеца почти непрекъснат обстрел от март нататък, толкова чест, че сирените не са успявали да предупреждават навреме. По техните думи в нощта на 17 срещу 18 юли балистични ракети и дронове са преминали през отбраната и са ударили казармите. Чували са хора да викат за помощ сред пламъците, но заради недостатъчната спешна помощ и липсата на подготовка не са успели да стигнат до тях. Базата е била пренаселена и хората не са стигали навреме до укритията. Пак според свидетелите при обстрела са повредени F-15, F-35, MQ-9 и хеликоптери. Докладът на инспектора посочва същите типове, но не уточнява в кои бази са повредени.

Тримата загинали не фигурират в отчета за операция „Epic Fury“. Пентагонът ги отчита в отделна категория „операции в чужбина“, която обхваща жертвите след 7 юли. През юли служител на Пентагона обясни пред AP, че категорията е създадена, защото „Epic Fury“ е приключила. По последните данни в системата за отчитане на жертвите загиналите са 21, а ранените 865. На „Epic Fury“ се падат 15 загинали и 417 ранени. Останалите 6 загинали и 448 ранени са след 7 юли. Данните са актуализирани в базата данни без публично съобщение, а двата нови смъртни случая станаха известни от The Washington Post, посочи Stars and Stripes на 10 октомври.

Според събеседниците на изданието след първите атаки част от военнослужещите в Кувейт са се пръснали из пустинята и 3 месеца са живели в бус, докато ги изпратят у дома. Снимки от Кемп Бюринг от септември показват база, която по думите им е почти изоставена и нощем не се допуска никой в големи части от нея. На 7 октомври CBS разкри, че както там, така и на предните позиции няма убити от вражески огън. Частите в ОАЕ казват, че не са получили никакво предупреждение за началото на бойните действия и не са имали укрития. Част от тях се изтеглили в хотели и си поръчвали храна за вкъщи, други сами изкопали окопи, а ръководството е било „без кормило“. Военнослужещ описва дроновете над базата си: „Нощем не можеш да ги видиш. Нямат светлини и се насочват по GPS координати. Звучат точно като малка Cessna. Нямаше защита срещу дроновете.“

Най-тежките обвинения идват от близките в Бахрейн, където е щабът на Пети флот на ВМС на САЩ. Той беше поразен още в първия ден на войната. Сателитни снимки, анализирани от New York Times, показват, че са унищожени 2 големи радарни купола или сателитни терминала и половината от складовия комплекс. Според източниците на MeidasTouch след атаките от юни 2025 г. местните командири са имали готов план за евакуация, а самолети са чакали на летището, но Пентагонът отказал евакуацията и семействата чули, че така „положението ще изглежда зле у дома“. Съпругата на военнослужещ разказва: „Използваха ни като пешки във войната. Имаше много възможности да ни изведат, ПРЕДИ нещата да се влошат. Самолетите стояха и чакаха заповедта, но онези, които решават, не наредиха евакуация на семействата, а после летището в Бахрейн беше повредено и останахме в капан.“

Хегсет вече бе давал разрешение за такова напускане лятото на 2025 г. Този път Пентагонът е разрешил на семействата в Бахрейн да напуснат доброволно на 28 февруари, в деня на първите удари. Още същия ден в следобедните часове обаче полетите са спрени до второ нареждане, след като около обед ирански ракети и дронове започнаха да удрят военноморската база и съседни жилищни сгради, съобщи Stars and Stripes. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн потвърди, че летището е ударено от дрон. Нанесени са материални щети, но няма жертви. Флотът изведе 1300 членове на семейства, а през август им съобщи, че условията в Бахрейн не позволяват връщането им „в обозримо бъдеще“. Съпругата на цивилен служител по договор, която е предоставила част от кадрите, казва, че дни след началото на ударите се е измъкнала през Саудитска Арабия сама и със свои средства: „Никакво предупреждение, никаква организирана евакуация, никаква помощ. Като американска гражданка се почувствах напълно изоставена от своето правителство.“

Свидетели споделят, че са решили да говорят заради липсата на прозрачност и отсъствието на журналисти, прикрепени към военните части. Към юни нито една голяма медия не е имала репортер към американските части в региона, по данни на Columbia Journalism Review. Повечето акредитирани в Пентагона репортери на водещите редакции напуснаха сградата още през октомври 2025 г. в знак на протест срещу новите правила за работа там, а The New York Times ги оспорва в съда. През март Пентагонът не допусна фотографи на два поредни брифинга на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Военнослужещите в публикацията описват срив на бойния дух и казват, че не знаят за какво се бият. „Някои от нас вече не ги е грижа дали ще живеят, или ще умрат“, казва един от тях.

Пентагонът оценява цената на войната на 33,4 млрд. долара към 29 юни, без разходите за възстановяване на самите бази, защото още не е определил присъствието си в Персийския залив занапред. Държавният департамент на САЩ изчислява щетите по дипломатически обекти в 4 държави на около 184 млн. долара.

Публикацията излиза, докато американското военно присъствие в региона отново се свива. На 21 октомври NBC News съобщи, позовавайки се на двама служители и двама души, запознати с решенията, че военни от базите в Йордания, Катар и Кувейт са част от изтеглените през последните дни, а на място остават главно ПВО разчетите и охраната. Според NBC прехвърлянето на личен състав прилича на онова преди ударите на 28 февруари. CENTCOM заяви само, че „редовно“ извършва ротации. Към 23 октомври Пентагонът не е отговорил публично на кадрите и свидетелствата.

Десетки израелски изтребители стигнаха до иранската граница и се върнаха

🇮🇱✈️🇮🇷 Десетки изтребители и самолети-цистерни на израелските ВВС са прелетели над Сирия и Ирак през нощта на 19 срещу 20 октомври по маршрут като този при евентуален удар по Иран и са завили обратно съвсем близо до иранската граница. Според източници на Axios Израел е представил полета пред САЩ като учение за възпиране, но част от американските служители са останали с впечатление, че израелците са се надявали Иран да открие огън по самолетите и така да им даде повод за удар.

Барак Равид, кореспондент на Axios и N12, разказа за операцията в два паралелни материала. Този в сайта на израелската телевизия се основава на сведения от американски източници, а версията в Axios цитира и американски, и израелски служители. Първи за среднощно учение с полет на израелската авиация близо до Иран съобщи Fox News още на 20 октомври, без да се позовава на конкретни събеседници. Axios обяви, че самолетите са стигнали на над 1300 км от Израел. До момента Израелските отбранителни сили (IDF) не са коментирали публично твърденията, а като дата двете издания сочат едно и също денонощие: N12 пише за нощта между понеделник и вторник, а Axios – за понеделник.

Събеседниците на Равид споделят, че Израел е уведомил САЩ предварително и е описал операцията като тренировъчна, с цел демонстрация на сила и възпиране на Иран от удари срещу Израел преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Част от служителите, с които говори Axios, смятат, че в полета няма нищо странно и целта му наистина е била такава. Те допълват, че израелците са знаели, че самолетите ще бъдат засечени от иранските радари. Axios отбелязва, че дори като възпиращ жест полетът е можел да доведе до грешна преценка в Техеран, до ирански отговор и до подновяване на войната.

Полетът е извършен в деня, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет направи необявена визита в авиобаза „Увда“ в пустинята Негев, където разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Неговият говорител Дорон Шпилман потвърди срещата и каза, че двамата са обсъдили заплахите в региона. Според Axios операцията не е била свързана с посещението.

Тя идва след разногласие между Нетаняху и Тръмп за нов удар. В началото на месеца израелският премиер е обсъждал с президента на САЩ Доналд Тръмп нова мащабна операция срещу Иран още преди изборите в двете страни, позовавайки се на данни от разузнаването, според които режимът в Техеран прави тревожни стъпки към възстановяване на ядрената програма. Началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир предупреди председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн, че подновяването на бойните действия в този срок може да наложи отлагане на вота, защото Иран вероятно ще отговори. В началото Тръмп е изглеждал склонен да поднови ударите, но после се е разколебал, което го е накарало да отхвърли предложението на Нетаняху. Financial Times съобщава, че президентът изключва нападение до междинните избори в САЩ на 3 ноември. Израелски служител увери Axios, че Замир няма да допусне неоправдани военни действия, които биха застрашили вота.

Нетаняху говори открито за крайната цел. На 21 октомври, на церемонията по завършване на курса в Бахад 1, водещата офицерска школа на IDF, той нарече върховния лидер Моджтаба Хаменей „дежурния диктатор“, решил да тръгне по стъпките на своя баща. „Той свали предпазителя и Иран отново се опитва да разработи бомбите на смъртта. Затова има само един начин да премахнем тази заплаха веднъж завинаги – да свалим режима в Иран. И това е указанието ми към ЦАХАЛ, Мосад и службите за сигурност“, предупреди Нетаняху. Министърът на отбраната Израел Кац от своя страна се обърна към Иран и съюзниците със съвета да не се опитват да окажат влияние на вота с удари и заяви, че при нападение срещу Израел Иран ще бъде ударен с пълна сила.

На 22 октомври NPR съобщи, позовавайки се на човек, запознат със съвместното военно планиране, че САЩ и Израел подготвят планове за възможен удар по Иран след междинните избори в първите дни на ноември. Според същия източник Израел първоначално е планирал да удари още в средата на октомври, около две седмици преди собствения си вот, но Тръмп е изказал възражения. Понастоящем Пентагонът концентрира сили в региона, въпреки че подготовката може просто да е част от натиска над Ислямската република за дипломатическо споразумение.

Междувременно американската армия намали без публични изявления присъствието в базите си в Близкия изток, съобщи NBC News по данни на две официални лица и двама души, запознати с взетото решение. Това е отговор на продължаващите заплахи, включително от Иран, и повтаря изтеглянето от началото на войната през февруари. Военнослужещи са били изведени от военни бази в Йордания, Катар и Кувейт. Държавният департамент на САЩ нареди на служители, чието присъствие не е неотложно, както и на техните близки, да напуснат пределите на Саудитска Арабия. Говорителят Томи Пигот уточни, че заповедта засяга единствено кралството, като я обвърза с продължаващите удари на хутите по цивилни обекти в страната. Американски служители заявиха пред Reuters, че ведомството се готви да изтегли семействата и от други свои мисии из региона.

Техеран отговаря със заплахи. Министърът на външните работи Абас Аракчи заяви пред държавните медии по-рано днес: „Готови сме за дипломация също толкова, колкото за война“. По думите му е възможен всеки сценарий, включително нападение от САЩ и Израел. Държавните медии цитират и източник от службите за сигурност, според когото при удар срещу ирански официални лица или гражданска инфраструктура Иран ще отвърне с удари по американските интереси в региона и инфраструктурата на всяка държава, участвала в ударите. Ядолах Джавани, заместник по политически въпроси в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заяви готовност за унищожаване на интернет кабелите по дъното на Ормузкия проток. Официален коментар за полета на израелските изтребители няма, но местни медии преразказаха подробно материала на Axios, а техеранският всекидневник „Hamshahri“ излезе със заглавие „Операция за измама за започване на война с Иран“.

Войната започна на 28 февруари със съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел. Още в първия ден тя доведе до ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки фигури от високите етажи на ислямския режим. Примирието сключено в първите дни на април, се срина бързо: Вашингтон и Техеран продължиха да си разменят удари за контрола върху Ормузкия проток, а САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища. Преговорите са в застой заради ядрената програма. Иран отхвърля исканията, отправени от Вашингтон, и поставя 7 собствени условия за отварянето на протока, сред които вдигане на морската блокада, отмяна на петролните санкции и спиране на бойните действия на всички фронтове.

Предварителното уведомяване на Вашингтон и завоят преди границата не изясняват дали става въпрос за възпиране, или за провокация. И двете действия биха били част от учение за възпиране, но също и от полет, чиято цел е да предизвика изпреварващ удар от Иран, без да нарушава въздушното му пространство. Точно това подозират американските източници, но съмненията им почиват единствено на косвени впечатления, докато служителите, с които е разговарял Axios, не намират нищо необичайно в операцията. Наред с това впечатление обаче са налице някои безспорни факти: Тръмп вече е отхвърлил израелско предложение за нанасяне на удар преди вота, а на 21 октомври Нетаняху публично възложи на армията и разузнаването задачата да свалят режима в Техеран. Въпреки това израелски удар срещу Иран преди 27 октомври остава малко вероятен: Financial Times припомня, че както Тръмп, така и началникът на Генералния щаб на IDF са против това, а единственият период, който NPR посочва за възможен удар, започва след 3 ноември.

Първия отговор ще даде самият вот: ако изборите се проведат по график на 27 октомври, вариантът за удар преди тях, срещу който предупреди Замир, отпада. Вторият ще дойде от посолствата в страните от Залива. Ако заповедта за напускане включи и други мисии в периода преди 3 ноември, плановете за нанасяне на удар през следващия месец, за които пише NPR, вече ще се осъществяват като конкретна подготовка.

Хегсет се срещна с Нетаняху в Израел осем дни преди изборите

🇺🇸🤝🇮🇱 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник без това да бъде предварително обявено, и се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Това съобщи Axios късно снощи, като се позова на двама източници, запознати със срещата. То идва 8 дни преди изборите за Кнесета на 27 октомври в момент, когато двете страни обсъждат дали да подновят мащабните военни операции срещу Иран.

Официално потвърждение няма. Пентагонът отказа коментар, израелското посолство в САЩ не отговори на запитвания за коментар, а канцеларията на премиера не реагира веднага. Reuters не успя самостоятелно да потвърди визитата. Подробности за разговора не са оповестени и не е ясно дали двамата са обсъждали нов удар по Иран.

Хегсет не е случаен събеседник по тази тема. На 13 октомври Axios съобщи, че Нетаняху и американският президент Доналд Тръмп са коментирани миналата седмица възможна нова съвместна операция, насочена срещу ядрените и военни обекти в Ислямската република, и то преди изборите в Израел и в САЩ. Нетаняху се е позовал на данни на израелското разузнаване, че Техеран възстановява ядрената си програма. Според служител от администрацията Тръмп го е насърчил да се готви, но не е поел ангажимент, че ударът ще бъде нанесен. Израелски източник твърди, че президентът първоначално е бил склонен да се включи, а после се е разколебал. Източници, запознати с казуса, посочват Хегсет и ръководството на Централното командване на САЩ (CENTCOM), което отговаря за Близкия изток, сред най-упоритите привърженици на подновяването на войната. Повечето съветници в обкръжението на Тръмп предпочитат икономическия и дипломатическия натиск. „Твърдят, че това икономическо задушаване действа все по-добре. Да продължим така“, зове друг служител във Вашингтон. Белият дом отрече Тръмп и Нетаняху да са обсъждали подновяване на войната.

Военната подготовка тече интензивно от няколко седмици насам. В първите дни от октомври Пентагонът е разпоредил на CENTCOM да завърши приготовленията за евентуално подновяване на мащабните операции. В заповедта не е посочена дата, а официални лица подчертават, че Тръмп не е взел окончателното решение и възможните цели са енергийни, инфраструктурни и ядрени съоръжения. Израелското военно разузнаване от своя страна изгражда нова обширна база данни за цели в Иран: балистични ракети, площадки за ракетни пускове, заводи и обекти, свързани с ядрената програма, пише Ynet. Изданието отбелязва, че израелската армия и американските сили поддържат тясна координация от края на последната вълна от сражения, като всяко израелско участие в нова голяма конфронтация с Техеран би било съгласувано с Вашингтон.

Самият Тръмп публично очерта времева граница. На 8 октомври той заяви, че няма да атакува Иран преди междинните избори в САЩ на 3 ноември, определи преговорите с Техеран като продуктивни, но отбеляза, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. 5 дни по-късно заяви пред журналисти пред Белия дом, че решението за следващите стъпки срещу Ислямската република ще бъде взето „много скоро“, и описа противника с думите: „Иран е провалена държава. Нямат икономика, имат 300% инфлация, нямат пари, не плащат на войниците си.“

Израелското командване също отчита възможното съвпадение на вота с евентуалните удари. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир предупреди висши официални лица в Белия дом и Пентагона във Вашингтон, че нова ескалация с Иран може да принуди Израел да отложи изборите, съобщи Ynet на 8 октомври. По данни на същото издание той е обсъждал с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн възможността мащабните боеве да се подновят в рамките на 3 седмици. Причината за опасенията е, че Иран почти сигурно би отговорил с ракетни удари по израелска територия. Армията отказа коментар. Замир отмени и планирано пътуване до САЩ, където е трябвало да се срещне с командващия на CENTCOM и Кейн, с мотива, че обстановката не му позволява да напусне Израел. Ръководителите на службите за сигурност определят седмиците до 27 октомври като особено чувствителни и от началото на месеца съвместно оцениха как да се гарантира безопасното протичане на вота. По време на посещение във военновъздушна база Тел Ноф Нетаняху предупреди за „признаци“, че противниците на Израел може да опитат нападение преди вота: „Не се закачайте с нас, нито сега, нито някога.“ В самия ден на посещението на Хегсет канцеларията на Нетаняху сподели ново обръщение, записано пред изтребител на територията на авиобаза: „Имаме готовността, решимостта и способността да ударим своите врагове в момента, в който това се наложи. Враговете ни ще понесат по-тежки удари от онези, понесени досега.“

Посещението идва ден след като Тръмп открито застана зад Нетаняху. В писмо до израелците, публикувано на 18 октомври в Truth Social, той го нарече „велик министър-председател воин“ и обвърза своята подкрепа с Иран: „Ако Израел има грешния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби, Америка трябва да свърши тази работа сама, а аз не съм склонен да го правя.“ Публикацията завършва с израз на „пълна и цялостна подкрепа“ за неговото преизбиране. Три дни по-рано, в интервю за Newsmax, Тръмп отказа да подкрепи когото и да било. Нетаняху благодари с думите „Заедно ще довършим мисията!“. Лидерът на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и основен претендент от опозицията, отговори пред N12, че изпитва голямо уважение към Тръмп, но само гражданите на Израел могат да решат изхода от изборите. Министърът на финансите Бецалел Смотрич, партиен лидер на „Религиозен ционизъм“, определи Тръмп за един от най-големите приятели на Израел в света и посъветва избирателите да се вслушат в него, „просто защото е прав“.

Във Вашингтон тази подкрепа не е единодушна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отказа да последва този пример: „Не се намесвам в израелските избори“, каза той, цитиран от Reuters, като допълни, че подкрепя американски кандидати и е насочил внимание към междинните избори. Двама източници казаха пред The Jerusalem Post, че част от най-близките съветници на Тръмп също са се обявили срещу публична подкрепа за Нетаняху.

Нетаняху навлиза в последната седмица преди вота на фона на проучвания, според които неговата дясна и религиозна коалиция ще загуби своето мнозинство, макар че и опозицията може да срещне трудности при съставянето на кабинет. Това са първите национални избори след терористичното нападение, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли.

Войната срещу Иран започна на 28 февруари с над 900 удара в първата съвместна вълна от САЩ и Израел, в която беше убит върховният лидер Али Хаменей. Меморандумът от 17 юни, договорен с посредничеството на Пакистан, предвижда спиране на огъня на всички фронтове. Тръмп го анулира още към началото на юли, след като обвини Иран в обстрел на търговски кораби във водите на Ормузкия проток, а на 13 юли обяви, че морската блокада на иранските пристанища е подновена. През септември САЩ и Иран отново стигнаха до ограничена размяна на удари.

Собственото обещание на Тръмп изключва американски удар до 3 ноември, а израелците гласуват седмица по-рано. Засега няма определена дата за бойните действия, за които според Axios и Ynet тече подготовка. Срещата на Хегсет с Нетаняху е последният контакт на високо равнище в тази поредица, като нито една от двете страни е съобщила за какво са разговаряли Хегсет и Нетаняху.

📸 Снимка: Израелският премиер Бенямин Нетаняху с министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на официално посещение във Вашингтон (Chip Somodevilla/Getty Images)

Част 5700: израелските ВВС показват пистите си зад противниковите линии

Моментът на приземяване на транспортен самолет C-130 Hercules върху импровизирана писта в пустинята от звено 5700 на израелските ВВС, снимка без дата. 📸 Снимка: Israel Defense Forces

Командоси от елитно звено 669 („Шалдаг“) на израелските ВВС по време на учение, снимка без дата. 📸 Снимка: Israel Defense Forces

🇮🇱✈️ Израелските ВВС показаха публично учение на звено 5700, малобройното подразделение, което изгражда временни писти извън постоянните бази, включително във вражеския тил. На 18 октомври официалният акаунт на ВВС публикува кадри и статия за пустинна тренировка. На кадрите екипите оглеждат терена, маркират писта, разполагат подвижна кула за ръководство на полетите и насочват самолети. На подготвената ивица каца транспортен самолет C-130J Super Hercules, а после учението продължава в пълна тъмнина с уреди за нощно виждане. Под надписа „Първи пристигат, последни си тръгват“ ВВС представят частта като тази, която превръща всеки труден терен в работеща площадка за кацане далеч от аеродромите.

Публикацията е написана на иврит и посочва звеното с акронима „Яхак“, който означава „предна част за приземяване“. То е част от 7-мо крило, специално крило на ВВС, основано през 2020 г. заедно с командоси от „Шалдаг“ и спасителната част 669. Гарнизонът му се намира в авиобаза Неватим в пустинята Негев. Там се намира и 103-та ескадрила „Слоновете“, която от април 2014 г. лети на C-130J. В Израел този самолет се нарича „Шимшон“ (Самсон). Пистите на 5700 приемат и него, и по-стария C-130H Karnaf.

Подразделението е основано през декември 1973 г. седмици след войната от Йом Кипур, и остава едно от най-старите специални звена на ВВС. Кадрите от октомври не показват нещо ново, а просто нещо, което се прави публично достояние твърде рядко. Повечето мисии остават засекретени. На 6 септември командирът на частта даде рядко интервю на Ynet. Майор Г. описва своята работа така: „Нашата задача е да откриваме, проверяваме и маркираме временни писти и летища и да ръководим тяхната работа“. Той описва обсега на операциите: „Частта няма ограничения в обсега. Можем да стигнем навсякъде. Единственото ограничение е характерът на терена.“

Кадрите от пустинята показват какво стои зад това твърдение. Специалистът по почвите пробива земята с метална сонда и лопата и решава дали ивицата ще издържи тежкия транспортен самолет, без колесникът да затъне. Ръководителят на полетите следи вятъра с ръчен анемометър Kestrel, а пистата се маркира със светлини във видимия или в инфрачервения спектър. В първия случай пилотът ги вижда с просто око, а във втория – само през очила за нощно виждане. Командирът определя отговорността на хората си като работа „в пространството между успешното кацане и катастрофата“. Пилотът решава дали ще кацне, а екипите на земята трябва да му осигурят площадка, на която това е възможно.

Подготовката е съобразена със същите изисквания. Бойците минават общата пехотна подготовка заедно с „Шалдаг“ и 669 в училището на специалните сили в Хацерим. Следва около 8 месеца курс, в който се учат да обслужват както излитащи, така и кацащи самолети. Накрая всеки получава тясна специалност: почви, ръководство на полети, шофиране за оперативни задачи или медицина. От ноември 2023 г. в звено 5700 постъпват и жени. По данни на Ynet те вече са около 1/4 от бойния състав.

Две мисии от миналото на частта, които самата тя посочва, обясняват защо ВВС поддържат подобен вид подразделение. През 80-те години, при тайното извеждане на етиопските евреи през Судан, командосите подготвят ивица в суданската пустиня, на която кацат самолети „Hercules“. В Израел този епизод се свързва с операция „Мойсей“, въпреки че най-голямата група в рамките на операцията – около 8000 души между ноември 1984 г. и януари 1985 г. – отлита с граждански Boeing 707 от летището на Хартум. През 1982 г. по време на Първата ливанска война, звено 5700 поема ръководството на международното летище на Бейрут за нуждите на авиацията. Както в Судан, така и в Бейрут летателна площадка е била нужна там, където не са разполагали със собствена база.

След 7 октомври 2023 г. бойците на 5700 приемат транспортни самолети с подкрепления край селищата по границата с ивицата Газа. По време на войната с Иран през 2026 г. частта изгражда временни писти далеч от базите на ВВС, които са под ракетен обстрел. Така транспортните самолети се разпръскват в собствения тил, за да не бъде съсредоточен целият парк на няколко известни летища.

Най-далечната площадка, свързана с израелските операции в тази война, се намира далеч отвъд границите на Израел. През май The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на източници, сред които американски официални лица, че малко преди началото на войната Израел е изградил тайна предно разположена база в иракската пустиня със знанието на САЩ. Според вестника тя е служела като логистичен възел на авиацията и приютявала специални сили и спасителни екипи, готови да евакуират екипажи на самолети, свалени над Иран. Когато в началото на март иракски войници почти я откриват, израелската авиация ги атакува, за да ги държи настрана. Според сателитни снимки, разпространени след публикацията, базата е на дъното на пресъхнало езеро във Вади Хмейр, на около 180 км западно от Наджаф. Там си личи импровизирана писта, дълга около 1,5 км. Заместник-началникът на Съвместното оперативно командване на Ирак генерал Кайс ал-Мухамадауи каза пред официалните медии, че „определена сила е била разположена на земята преди въздушния удар“ и че уменията и средствата ѝ са „по-високи от тези на нашите части“. Reuters не успя да потвърди независимо сведенията, а кабинетът на премиера Бенямин Нетаняху не отговори на запитвания за коментар. Запитано от Ynet, звеното отказа да потвърди каквото и да било за Ирак, като се позова на изискванията за информационна сигурност.

Иракската площадка е на около 800 км от Израел. Вестникът не посочва коя част е подготвила пистата. Описаното обаче е точно това, което учението този месец показва в Негев: ивица на твърда пустинна почва, мобилно ръководство на полетите, кацане на тежък транспортен самолет и действия през тъмната част от денонощието. Звеното, което приема транспортни машини на импровизирани ивици, е създадено тъкмо за тази задача. Командирът му не поставя по-тясна граница на обсега от „навсякъде“.

Затова демонстрацията има значение и извън рекламата за набиране на кадри. ВВС не потвърждават нищо за Ирак, но показват публично способностите, без които такава база просто не би могла да съществува: да се подготви писта за транспортни самолети дълбоко на чужда територия, нощем и без следа от постоянна инфраструктура. За противник, планирал отбраната си около известните израелски летища и разстоянието до тях, това означава, че ВВС могат да пренесат част от логистиката и спасителните екипи много по-близо до целта. Вече не е задължително транспортът, горивото и командосите да тръгват от Неватим.

Публикацията излиза, докато войната с Иран не е приключила. Договореното през април примирие рухна през юли, а от началото на септември беше подновена ограничена размяна на удари. Кадрите не разкриват намерения. Те показват инструмент, който според WSJ вече е бил използван веднъж, при това на 800 км от дома. Дали ще бъде използван отново, ще стане видимо по същия начин, по който това стана първия път: чрез сателитни снимки на нова ивица в пустинята, съобщения от местни жители за хеликоптери там, където не би трябвало да има такива, и иракски или сирийски военни, които обясняват какво са видели на земята.