Украински морски дронове Magura носеха въздушни дронове на учение в Мичиган

🇺🇸⚓️🇺🇦 Украинските морски дронове Magura MV7, с които Черноморският флот на Руската федерация беше изтласкан от водите около Крим, бяха използвани като платформи за изстрелване на въздушни дронове по време на учение на Сухопътните войски на САЩ в Мичиган. Това съобщи пред „Украинска правда“ техния производител UFORCE. „Дроновете от клас MV7 бяха изпитани в рамките на ученията в САЩ.“ Първи съобщи за тях онлайн изданието Defence Blog, което разпозна катерите на снимките в материалите, публикувани от 7-а пехотна дивизия.

Ученията Bayonet Quest 26 се проведоха между 26 септември и 6 октомври на различни места на Долния полуостров на Мичиган, а морската им част се разигра по бреговете на езерото Хюрън. Дивизията, която днес носи названието Многодомейново командване „Тихи океан“, определя маневрите като проверка на автономни системи и безпилотни летателни апарати: военнослужещите са изпитвали как новата техника разширява обхвата на наблюдение, далечината на удар и бързината при вземане на решения. Споделеното от дивизията видео от 6 октомври показва пуск на безпилотни самолети от катапулт, полетите над гориста местност, работа с антени и операторски пултове, а снимки на армията от 5 октомври показват, че част от тези дейности са били проведени край град Алпина, на брега на Хюрън.

В морската част участваха екипажни и безекипажни плавателни съдове, начело на които застана патрулен катер Mk VI, 26-метров бързоходен съд за плитки крайбрежни води, построен за ВМС на САЩ; същият вид беше доставен през 2020 г. на украинските ВМС. Mk VI водеше в строй няколко автономни плавателни съда, а на кърмата му бе прибран безпилотен самолет, докато катерът беше в движение. На носа на украинските MV7 имаше специално монтирана площадка за излитане на въздушни дронове. Дивизията не уточни колко катера Magura са участвали, в каква конфигурация и какви апарати са излитали от тях.

Magura не бяха единствените безекипажни платформи в строя. Според изданието Army Recognition друг от автономните катери отговаря на Corsair, безекипажен съд на компанията Saronic от Тексас с дължина от 7,3 метра. Командването не е потвърдило тази идентификация и не е публикувало пълен списък на тестваните платформи. Ако оценката е коректна, на едно учение украинска платформа, изпитана в бой, и американски плавателен съд, създаден за бъдеща война в Тихия океан, са плавали един до друг под командата на един и същ екипажен катер.

Мичиган е втората публично известна поява на катери от семейството Magura, използвани от американски военни от началото на годината. На 24 април по време на Balikatan, най-голямото годишно учение на САЩ и Филипините, морски дрон Magura потопи изведен от експлоатация кораб мишена западно от остров Итбаят в архипелага Батанес. Тогава „зелените барети“ от 1-ва група за специални операции го спуснаха на вода, а UFORCE потвърди на 8 юни, че ударът е бил нанесен от нейните платформи. Итбаят се намира в Лусонския проток, на около 160 км от южния край на Тайван, там, където минава един от основните морски пътища между Южнокитайско море и Тихия океан.

Катерите Magura, използвани от Главното управление за разузнаване на Украйна (ГУР), поразиха редица кораби на Черноморския флот във водите около Крим. Само през първите месеци на 2024 г. беше обявено потапянето на ракетния катер „Ивановец“ в езерото Донузлав, големия десантен кораб „Цезар Куников“ до Алупка и патрулния кораб „Сергей Котов“ в Керченския проток. След тази серия руското командване реши да изтегли основната част от флота от Севастопол към Новоросийск. От катери за еднократна употреба, натоварени с взрив, серията се разви в многоцелеви платформи. На 31 декември 2024 г. Magura V5 с ракети Р-73 свалиха два хеликоптера Ми-8 край нос Тарханкут. На 2 май 2025 г. по-новото поколение Magura V7 с модифицирани ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder свали изтребител Су-30СМ на около 50 км западно от Новоросийск. Началникът на ГУР Кирил Буданов заяви, че в същото сражение е бил свален втори Су-30, но за него, за разлика от първия, кадри не са публично достъпни. Това бяха първите изтребители, свалени от морски дрон. Появиха се и версии с картечници, а Украйна е използвала морски дронове и в ролята на платформи, носещи по-малки ударни дронове, които докарва до руското крайбрежие.

Сега американските сили изпробваха същия начин на действие в Мичиган. Морският дрон с площадка за въздушни дронове разширява обсега на малкия съд в две посоки едновременно: въздушният апарат вижда отвъд хоризонта на водната повърхност и може да удари цел навътре в сушата, а катерът го доставя до точката на изстрелване, без да е необходимо кораб с екипаж да се доближи до вражеска зона. В Мичиган връзката действаше и в обратната посока: Mk VI паралелно водеше автономни плавателни съдове, докато прибираше на борда си дронове. Така екипажният катер се превръща в пункт за управление на свързани автономни платформи по вода и във въздуха.

7-а пехотна дивизия, базирана в съвместна база Луис-Маккорд, щата Вашингтон, беше трансформирана до многодомейново командване именно за операции в Индо-Пасифика, където сухопътните части ще действат сред острови, проливи и крайбрежия, а не на открит сухопътен фронт. Армейската информационна служба посочи Bayonet Quest като пример в репортажа си за речта на ген. Кристофър Ланийв, заместник-началник и временно изпълняващ длъжността началник-щаб на сухопътните войски, пред Армейската асоциация на САЩ на 15 октомври. Ланийв говори за конвергенция – свързване на сензори от различни среди с командни решения: „Конвергенцията е невидимата работа на армиите на театъра, корпусите и многодомейнови командвания“, които трябва да изтъкат „изключителни способности с прецизен разчет на времето, за да затрупат вражеските командири с едновременни дилеми“.

От изпитанието до поръчката обаче има още път. На 21 юли 2026 г. UFORCE и американският производител на катери за специалните сили ReconCraft подписаха в украинското посолство във Вашингтон меморандум за производство на дронове Magura в САЩ, а неговият съосновател Джо Силковски говори за стотици, след време и хиляди единици на година в предприятия на територията на Орегон и Южна Каролина. Конкретният модел, обем и стойност на сделката не са обявени, а Пентагонът не е обявил поръчка.

Сухопътните войски на САЩ вече не изучават украинския морски опит отдалеч, а сблъскват собствените си войници с него: през април с удар по кораб мишена в Лусонския проток, през октомври – с катери, носещи дронове в строя на новото командване за Индо-Пасифика. Въпреки това решаващо доказателство ще дойде от бюджета, а не от полигона: договор на армията или силите за специални операции за морските дронове Magura, произведени от ReconCraft, или поява на катерите в съвместни учения с филипинските и японските сили в първата островна верига би превърнала изпитанието в план.

Китай откри ново съвместно военно летище в Лаос.

🇨🇳✈️🇱🇦 8 учебно-бойни самолета, посочени като китайските Hongdu JL-8, и две дузини превозни средства за наземно осигуряване вече са разположени на пистата в Бан Кьон, където Китай и Лаос откриха съвместен въздушен център. Техниката се вижда на сателитни изображения на Vantor от 30 септември, ден след откриването. Reuters публикува информацията на 6 октомври. Кадрите показват и обширни строителни дейности в района на самата писта, която още не е завършена.

Министерството на националната отбрана на Китай обяви на 29 септември, че на летище Бан Кьон, на около 40 км северно от Виентян, започват работа съвместен център за осигуряване и обучение и ВВС академия с името „Китайско-лаоска дружба“. По думите на ведомството китайската и лаоската армия ще ги поддържат и управляват съвместно. Задачата е да подготвят военни пилоти в Лаос, а структурите им „не са насочени към трети страни“. На церемонията присъства вицепремиерът и министър на отбраната на Лаос Камлианг Утакайсон. Нито китайското министерство, нито лаоското външно министерство, нито посолството на Лаос в Банкок са отговорили на запитванията на Reuters.

Колин Ко от Училището за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Сингапур и Александър Нийл от хавайския мозъчен тръст Pacific Forum, както и специалисти на Vantor, описват самолетите като Hongdu JL-8, известен във варианта си за износ като K-8 Karakorum. Двуместният реактивен самолет е разработен от Китай и Пакистан, служи предимно за обучение, но може да носи и въоръжение за леки щурмови задачи. С него разполагат и китайските, и лаоските ВВС, а през годините е изнасян и за други армии.

Броят на заснетите машини не отговаря на броя на този вид самолети в лаоските ВВС. Според справочника на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) Лаос разполага с 4 броя K-8 с изправност, която определя като „съмнителна“. Дори и четирите да са годни за експлоатация и да са прехвърлени в Бан Кьон, поне още 4 самолета идват от другаде. Остават две обяснения: машини на китайските ВВС, с които инструктори от Народната освободителна армия на Китай (НОАК) обучават лаоските курсанти на място, или нова доставка за академията, предадена на Лаос с откриването ѝ. Кое от двете обяснения е вярно, ще покажат опознавателните знаци на самолетите, за които анализаторите не дават сведения.

Строителството е напредвало бързо. Строителните работи в Бан Кьон се виждат на сателитни снимки още от януари 2026 г. Според Breaking Defense обектът вече има писта с дължина около 2000 метра, 5 хангара и перон в северния си край. По-малко от година след началото на строителството в края на 2025 г. на перона му вече са разположени реактивни самолети, а част от регионалните военни аташета и изследователите на сигурността, които следят обекта, смятат, че той може да се окаже първата пълноценна китайска военна база в Югоизточна Азия.

Извън изкуствените острови в Южнокитайско море мрежата от китайски военни обекти зад граница досега се изчерпваше с два пункта, и то морски: логистичната база в Джибути, открита през 2017 г. на самия вход на Червено море, и достъпът до камбоджанското пристанище Реам, чието разширение с китайски средства беше открито през април 2025 г. Бан Кьон е първи такъв обект, изграден около летище, и първи в държава с обща сухоземна граница с Китай. НОАК все още е смятана за армия без развита мрежа от задгранични опорни пунктове, въпреки над 20 години интензивна модернизация.

Рейчъл Ванденбринк, старши анализатор в Австралийски институт за стратегическа политика (ASPI), вижда в избора по-скоро удобна възможност, отколкото стратегически замисъл. Изборът на Бан Кьон за обект, до който НОАК може да има достъп, „вероятно е повече въпрос на открила се възможност, а не запълването на очевидна оперативна необходимост. Лаос все пак има известна геостратегическа стойност като достъпен плацдарм в континенталната част на Югоизточна Азия заради общата граница с Китай и инфраструктурните връзки, включително железницата“, добавя Ванденбринк.

Железницата, за която говори тя, е Китайско-лаоската линия, открита на 3 декември 2021 г. Тя свързва Кунмин с Виентян по трасе с дължина 1035 км. То е със стандартно междурелсие, построено е по китайски норми и е свързано пряко с китайската железопътна мрежа. Линията минава на около 25 км западно от Бан Кьон, през гарата в Пхонхонг. Благодарение на нея новият център получава сухоземна връзка с провинция Юнан, по която товари от Китай могат да стигнат до Виентян, без да преминават по море или през чуждо въздушно пространство.

Географското положение на обекта има значение и отвъд Лаос. На около 110 км по права линия на юг, от другата страна на Меконг, е Удон Тани: днес база на тайландските ВВС, а през Виетнамската война азиатската централа на Air America и едно от най-натоварените летища в региона. Тайланд е съюзник на САЩ по силата на договор, а Бан Кьон е на кратък полет и от Виетнам, и от Мианмар.

Засега обектът изглежда учебен, но онези, които го наблюдават, търсят признаци, че няма да остане такъв. Дипломати и анализатори очакват да видят позиции за ПВО, складове за боеприпаси и гориво и обекти за наблюдение, всяко от които би подсказало функции отвъд обучението. Нийл посочва още един възможен признак: сега летището изглежда сравнително късо и безобидно, но в бъдеще може да приема и по-големи самолети, включително такива за радиотехническо и електронно разузнаване, т.е. за прехващане на чужди радарни и комуникационни сигнали, с които Китай да разшири обсега си над Югоизточна Азия.

„По всичко личи, че летището е проектирано така, че да позволи удължаване на пистата, което да даде възможност на по-големи самолети да действат от него“, казва той. НОАК има такива самолети предимно на базата на корпуса на транспортните Y-8 и Y-9.

Летището, което Китай помага да се разшири, служи на САЩ в разгара на същата война. Според архиви, предоставени на Reuters от Райън Улфсън-Форд, специалист по Югоизточна Азия в Библиотеката на Конгреса на САЩ, през войната срещу комунистическите сили в Лаос Бан Кьон е представлявал писта с обозначение Lima Site 44, използвана от Air America, авиокомпания, принадлежала на ЦРУ. Тя е превозвала войници от планинското малцинство хмонги, подкрепяни от Вашингтон, и провизии до неравните писти в планините, известни като Lima Sites. Още през 1968 г. по думите на Йоахим Лекер, изследовател на историята на компанията, от Бан Кьон са излитали вертолети на Air America, които са прехвърляли хмонгски бойци към други бойни зони.

Към момента кадрите вероятно показват онова, което обявява Пекин: учебен център за военна авиация, в който доставката на самолети и наземна техника изпреварва завършването на собствената му писта. В подкрепа на това са типът на самолетите, създадени преди всичко за обучение, и оценката на Janes, че центърът компенсира видимия недостиг на капацитет за подготовка на пилоти в Лаос. Срещу тази версия говори проектът на самото летище, което според оценката на Нийл е предвидено за удължаване. Двете възможности не се изключват, защото нито Пекин, нито Виентян са оповестили броя на китайския личен състав, командната структура и условията, при които НОАК ползва обекта.

ВВС на САЩ закриват изследователския си институт за китайската аерокосмическа мощ

🇺🇸📉🇨🇳 Ръководството на China Aerospace Studies Institute (CASI) съобщи за решение за поетапно закриване на института – структурата, определена в устава си от 2021 г. като водещ център на ВВС на САЩ за изучаване на аерокосмическите способности на Китай. Според директора Брендън Мълвейни от 1 октомври всички щатни длъжности в CASI са оставени без финансиране. Решението е взето от Air University, образователната структура на ВВС във военновъздушна база Максуел, Алабама. Мълвейни го обяви в писмо до абонатите на института, споделено в социалните мрежи на 22 септември.

Писмото описва постепенно прекратяване на дейността. CASI ще изпълни поетите ангажименти, доколкото е възможно, поне до март 2027 г. Служителите временно ще продължат да работят и да получават заплати като персонал извън предвидения щат, докато ръководството им оказва съдействие да си намерят други позиции. Публикуването на доклади ще продължи, тъй като има подготвени материали. Ще се провеждат и вече договорените въвеждащи курсове за Народната освободителна армия на Китай (НОАК). Отменено е събитието за 10-годишнината на института, насрочено за февруари 2027 г. Според директора на института той ще затвори, след като всички цивилни служители напуснат.

По-рано на същия ден говорител на ВВС на САЩ представи различна перспектива пред Breaking Defense. Според него цивилни служители вече няма да бъдат назначавани в CASI заради текущо преструктуриране на цивилния персонал в Командването за авиационно образование и подготовка, на което Air University е подчинена от 1993 г. Говорителят обаче заяви, че мисията на института продължава и задачите му ще се изпълняват от назначените военнослужещи. Засегнатите цивилни служители ще останат на сегашните си позиции до следващо разпореждане, като ще се разглеждат възможностите за преназначаването им.

Breaking Defense публикува тази позиция в 21:46 UTC под заглавие, че институтът ще продължи да работи въпреки съкращенията. Съобщението на директора се появи 38 минути по-късно. Впоследствие изданието промени заглавието и добави уточнение за обявеното закриване. Към сутринта на 23 септември то все още очакваше отговор на искането си за разяснение.

Двете съобщения оставят неясно бъдещето на организацията и начина, по който ще се изпълняват задачите ѝ. Възможно е изследователската мисия да бъде запазена, а CASI да спре да съществува в сегашния си вид. Говорителят описва пренасочване на кадри и продължаване на дейността с военнослужещи. Директорът посочва конкретен орган, срок и механизъм: решение на Air University за премахване на финансирането на щатовете от 1 октомври. Писмото дава по-подробна картина на предстоящата промяна, но само по себе си не замества административния или бюджетния акт.

Публичните биографии на хората от екипа показват каква експертиза е заложена на карта. Мълвейни служи 25 години в морската пехота, има над 2000 летателни часа на щурмови хеликоптер AH-1W Cobra и докторат по международни отношения от Фуданския университет в Шанхай. Ръководителят на изследванията Кевин Полпитър е специалист по китайската космическа програма, работил за CNA и RAND. Стив Смит завършва 32-годишна служба в разузнаването на ВВС като военновъздушен аташе в Пекин. Старшият изследовател Илай Тирк работи в CASI от 2021 г. по въпросите на военната авиация на НОАК и завършва съвместната програма на университета „Джонс Хопкинс“ и Нанкинския университет.

Този състав съчетава военен опит, академична подготовка и специализирани познания за Китай. Горните биографии не доказват непременно, че задачите му не могат да бъдат поети от други изследователи, сред които и военнослужещи. Те обаче показват защо прехвърлянето на функциите не гарантира съхраняване на натрупаните знания и професионални връзки.

CASI е основан през февруари 2017 г. През юли 2021 г. тогавашният началник-щаб на ВВС генерал Чарлс Браун-младши утвърди устав, който определя института като водещия център на ведомството за изучаване на Китай и неговите аерокосмически способности. Институтът работи в авиобаза Максуел и в Националния университет по отбрана във Форт Макнеър, Вашингтон.

Последният му доклад е публикуван на 21 септември, ден преди съобщението за закриване. Той разглежда китайския Национален план за космическа наука за периода 2024–2050 г., представен на 15 октомври 2024 г. от Китайската академия на науките съвместно с двете китайски космически агенции. Планът предвижда одобряването на 5-8 научни мисии до 2027 г., около 15 към 2035 г. и над 30 към 2050 г.

Авторите разглеждат научните цели като реални, но анализират и възможното военно приложение на всяка предвидена технология. Сред тях са получаването на изображения в терахерцовия диапазон, радари в P- и L-обхват за локализиране на скрити обекти и 3D наблюдение на ветровете при всякакви метеорологични условия. Според анализа тези технологии биха могли да осигурят многослойно сензорно покритие над Тихия океан с обновяване на информацията почти в реално време.

Изводът е свързан със скоростта на използване на събраните данни. Авторите оценяват, че съчетаването на постоянно наблюдение, обработка на информацията на борда на спътниците и устойчиви комуникационни връзки може да съкрати цикъла за вземане на решения на НОАК от часове до броени минути. Това е оценка за евентуалния ефект от интегрирана система, а не констатация, че Китай вече разполага с всички описани способности.

Първият публичен сигнал за бъдещето на CASI се появи в понеделник, 21 септември. Цивилен служител съобщи онлайн, че длъжността му се премахва, и заяви, че ВВС планират да затворят института. Новината идва в седмицата на предвиденото държавно посещение на Си Цзинпин в САЩ от 23 до 25 септември, със среща с Доналд Тръмп в Белия дом на 24 септември. Нито позицията на ВВС, нито писмото на директора свързват кадровото решение с посещението. Самото съвпадение във времето не установява такава връзка.

За сходни изследователски структури в другите видове въоръжени сили не е обявена аналогична промяна. Военноморският колеж заяви пред Breaking Defense, че не очаква изменения в числеността или капацитета на China Maritime Studies Institute. Army University не отговори на запитването за China Landpower Studies Center към Военния колеж на Сухопътните войски.

Решението за CASI се вписва в по-широк контекст на съкращения и последващи искания за възстановяване на цивилен персонал. В разгара на инициативите на Департамента за правителствена ефективност през 2025 г. съвместен анализ на Breaking Defense и Американския предприемачески институт установи, че са били премахнати десетки хиляди цивилни длъжности в Пентагона.

Според Air & Space Forces Magazine бюджетното искане на ведомството на ВВС, обхващащо и Космическите сили, за фискалната 2026 г. предвижда намаление с около 5700 еквивалента на пълна заетост. За 2027 г. посоката е обратна: поискано е финансиране за още 6027 – 4115 във ВВС и 1912 в Космическите сили. 70% от увеличението е предназначено да компенсира незаети позиции вследствие на предишните съкращения. Това са бюджетни показатели за обема на труда, а не непременно същият брой отделни служители. Освен това искането не означава, че назначенията вече са одобрени или извършени.

За CASI е посочено само преструктурирането на цивилния персонал в съответното командване. По-общото искане за нови назначения не показва дали институтът ще запази финансиране или дали експертизата му ще бъде съхранена другаде.

Основният риск е разпадането на екип с натрупани знания и установени работни отношения. Наличната информация не позволява да се определи колко време би отнело възстановяването му. Тя обаче поставя конкретен въпрос: ще има ли достатъчно подготвени специалисти, които да продължат изследванията със същия обхват и последователност?

Реалното изпълнение на решението ще стане ясно от финансирането след 1 октомври, преназначаването на служителите и евентуални потвърдени назначения на Полпитър, Смит и Тирк извън CASI. Възстановяване на средствата или сформиране на устойчив изследователски екип с нужната езикова и предметна подготовка би променило оценката относно загубата на капацитет. Самото назначаване на военнослужещи обаче не би доказало, че решението за закриване е отменено.

Засега CASI продължава да работи, но според директора му се подготвя за закриване. Институтът получава това известие в седмицата, в която публикува анализ как Китай би могъл да ускори военните си решения чрез по-добро събиране и обработване на информация. Неизясненият въпрос за ВВС е как ще съхранят собствения си капацитет да разбират тези промени.

📸 Снимка: Карти за игра на Китайския институт за аерокосмически изследвания са поставени на маса по време на събитието „Разбиране на китайската аерокосмическа сфера“ във военновъздушна база „Андрюс“, Мериленд, на 21 април 2025 г. (U.S. Air Force/Senior Airman Gianluca Ciccopiedi)

Пет атомни подводници за шест месеца: новото темпо на китайския флот

🇨🇳⚓🇺🇸 Китай е спуснал на вода пет атомни подводници през първата половина на 2026 г. – толкова, колкото САЩ спускат за три години и половина, при сегашния темп от 1,4 плавателни съда годишно. Новината е на френския ежедневник Le Figaro и обобщава наблюденията, трупани от месеци около корабостроителниците на Пекин, където на вода слизат вече не само конвенционални корпуси. Ако второто полугодие е сходно с първото, само в рамките на тази година ще се изравни по спускания с целия петгодишен период 2021–2025, който доскоро минаваше за безпрецедентен сам по себе си.

Флотът на Народната освободителна армия (НОАК) десетилетия наред можеше да се опише с една и съща формула: многоброен, но изоставащ там, където се решава подводната война – в атомния двигател, в безшумността, в далечния поход. Числата от последните пет години подкопаха тази формула, преди пет спускания от началото на тази година да я оставят окончателно в миналото. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) още през февруари отчете в анализа „Boomtime at Bohai“ към годишника Military Balance, че в периода 2021-2025 г. Китай е спуснал 10 атомни подводници с обща водоизместимост от 79 000 тона – срещу 7 американски с 55 500 тона за същия период.

Контрастът с предходния 5-годишен интервал е още по-осезаем: за 2016–2020 г. спусканията на Китай са едва 3 с обща водоизместимост от 23 000 тона, така че Пекин реално е спуснал повече атомни подводници за последните 5 години, отколкото за цялото предходно десетилетие. Авторите на анализа Хенри Бойд и Том Уолдин свързват това с разширената индустриална база: в периода 2019-2022 г. корабостроителницата „Бохай“ в Хулудао, историческият дом на китайското строителство на атомни подводници по крайбрежието на Бохайския залив, получи втори производствен корпус, който по оценка на института е позволил дългите серийни партиди. Точно проследяване на всеки отделен корпус продължава да зависи от изображенията от комерсиални сателити: Пекин не обявява нито залагането, нито спускането на своите подводници.

Наличните оценки описват производство, разпределено между 3 отделни центъра – Хулудао на север, Ухан на средното течение на Яндзъ и Шанхай в устието на същата река – с общ темп от 1 балистична и 2 ядрени атакуващи подводници годишно. Корпусите от тази вълна не принадлежат на едно семейство. В Хулудао и по оперативните бази сателитните изображения уловиха седмата и осмата от Type 094 – клас „Jin“, които са описвани от IISS като елемент от оформящата се пълна ядрена триада на Пекин; от началото на тази година институтът наблюдава шест лодки от класа, разпределени в няколко бази. Успоредно с тях се появява Type 093B във все по-нарастваща бройка, обозначен и като „Shang III“ – ударна атомна подводница, носител на крилати ракети, при част от корпусите с вертикални пускови установки (VLS), които по оценки от снимките наброяват до 24 клетки. Установките са функционална разлика: докато по-ранните китайски ударни лодки разчитаха само на торпедните си апарати, корпус с две дузини вертикални клетки може да изстреля залп от крилати ракети по корабна група и брегова цел от дистанция – профил, който американската класификация отдавна отделя в собствена категория. От 2022 г. до февруари 2026 г. IISS изброи общо 9 подобни корпуса (устойчиви две лодки годишно) и ги посочва като междинно стъпало преди следващото поколение Type 095. През февруари тази година към картината беше добавен корпус, който институтът обозначи като Type 09V – нов клас носител на крилати ракети, свързван по непотвърдени данни с хиперзвуковата противокорабна ракета YJ-19.

В края на май и началото на юни сателитни снимки показаха 120-метров корпус с необичайно ниска рубка и Х-образни кормилни плоскости в басейна за довършване на шанхайската корабостроителница „Jiangnan“ – завод, който дотогава никога не беше спускал атомна подводница. Оценка на онлайн изданието Naval News сочи, че новата подводница е именно такава – първата за „Jiangnan“, при това от нов, все още необозначен ударен клас; втори, външно идентичен корпус се появи в Хулудао само броени дни преди това. Два съда от един нов клас, спуснати почти едновременно от два корабостроителници на 1000 км разстояние помежду им, предполагат зрял, стандартизиран проект, а не опит за прототип. А и „Jiangnan“ не е специализирана в строителство на подводници: на същия остров Чансин е построен третият китайски самолетоносач „Fujian“. Така китайските корабостроителници, доказано способни да произведат ядрени подводници, стават цели три („Бохай“ в Хулудао, „Учан“ в Ухан и „Цзяннан“ в Шанхай). САЩ имат две: Newport News във Вирджиния и Electric Boat в Кънектикът. Сред 5-те спускания тази година вече се разпознават корпуса от февруари, който е обозначен като Type 09V, вероятният девети Type 093B от началото на годината и двойката от новия клас.

Сравнението, наложено във френската специализирана преса, е с 2018 г. Тогава корабостроенето в Китай изненада западните наблюдатели с темпото на надводно строителство – серийните разрушители Type 052D и големите Type 055. Краят на онова десетилетие завари китайския флот най-многобройния в света по брой корпуси, по оценките на разузнаването на ВМС на САЩ. Тогава изненадата беше на повърхността на водата, а сега повтаря под нея – в сегмента, който дълго минаваше за най-сигурното американско предимство.

В същото време американският календар върви в обратна посока. Програмата Virginia, гръбнак на ударния подводен флот на САЩ – доставя от 2022 г. насам по 1,1–1,3 плавателни съда годишно при поставена цел от 2, а имайки предвид ангажимента по AUKUS да бъдат продадени 3-5 лодки на Австралия – 2,33. През май началникът на военноморските операции адмирал Дарил Кодъл заяви, че 2 лодки годишно ще са реалност едва в началото на следващото десетилетие – отстъпление от обещанието от 2023 г. на министъра на ВМС тогава Карлос Дел Торо, който сочеше 2028 г. Стратегическата програма Columbia се движи със същия знак и първата лодка от класа, District of Columbia, изостава с 12-18 месеца от договорния срок, General Dynamics в края на април потвърди доставка към края на 2028 г. В същото време бюджетните документи на флота за 2027 г. все още вписват март 2029 г., а на първи патрул лодката се очаква чак през 2030 г. И това не идва от липса на средства: от 2018 г. насам Конгресът налива милиарди в подводна индустриална база, но темпото продължава да опира в тавана на двете корабостроителници и обтегнатите им вериги на доставки, а част от наличните ударни подводници чакат реда си за ремонт в задръстените ремонтни докове – натрупване, на което Изследователската служба на Конгреса посвещава отделно приложение в своя доклад за китайската военноморска модернизация.

Спускането на вода не е равносилно на бойна способност. Всеки от петте корпуса има пред себе си месеци, а по-често години дострояване, изпитания и сглобяване на екипаж; 9 спуснати съда Type 093B не означават 9 единици на бойно дежурство днес. Западни оценки, включително доклад на Изследователската служба на Конгреса (CRS), продължават да отреждат на американските подводници качествено предимство – основно в безшумност и сензори, натрупано с десетилетия еволюция, и в съюзната противолодъчна мрежа, опъната от Япония до Австралия. Но променливата, която 2026 г. измества, не е качеството на отделната единица, а капацитетът за производство: втори корпус в Хулудао, три активни корабостроителници, серийни спускания по двойки и работна ръка, организирана за дълги партиди. Предимство от този вид не се купува с бюджетен ред – както показва самият американски опит от последните осем години.

Оценка на Службата за военноморско разузнаване на САЩ (ONI) прогнозира, че китайският подводен флот ще нарасне от 65 (2025 г.) до 80 единици (2035 г.) и все по-голям дял ще се пада на ядрените. При запазване на текущите криви – пет китайски спускания за полугодие срещу американски темп, който ще достигне около две лодки годишно най-рано в началото на 2030 г. Разликата в числеността на атомните флотилии в Тихия океан най-вероятно ще започне да се стопява още преди Type 095 да влезе в серийно производство. За пълно изравняване обаче дори това няма да е достатъчно в следващото десетилетие, докато САЩ държат около 50 ударни подводници в строя.

📸 Снимка: Четири подводници на доковете на китайската корабостроителница „Бохай“: нова 120-метрова ядрена подводница от неизвестен клас, ядрена подводница от Type 095, подводница с балистични ракети (SSBN) от Type 094A и полупотопяем спомагателен кораб. Всички изглежда се намират в последния етап от строителство и оборудване.

Морската пехота на САЩ разгърна в Гуам новата ПВО система MRIC с технологии от „Железен купол“.

🇺🇸 Военнослужещи от III Експедиционен корпус на морската пехота на САЩ бяха заснети да калибрират и оценяват система за противовъздушна отбрана със среден обсег (MRIC) на полигона „Мейсън Рандж“ в Гуам по време на Valiant Shield 2026 – провежданото на всеки две години учение, ръководено от САЩ, което събира съвместни и съюзнически сили в Индо-Пасифика. Целта му е да бъде отработен онзи вид многодомейнни операции, считани от Пентагона за най-вероятни при бъдеща конфронтация с Китай.

Появата на MRIC в Гуам по време на Valiant Shield е първото потвърдено публично разгръщане на системата по време на мащабно учение на Тихоокеанския театър на военните действия. То идва само броени седмици след като Израел достави първата партида прехващачи Tamir на Корпуса на морската пехота през май 2026 г., за да обезпечи първия оперативен взвод на системата.

MRIC е отговорът от страна на Морската пехота на празнотата в способностите ѝ, зейнала през 1997 г. Тогава службата изтегли от въоръжение последните батареи със зенитно-ракетни комплекси със среден обсег MIM-23 Hawk и прекара следващия четвърт век без собствена ПВО със среден обсег. Вместо това тя разчиташе на армията да осигурява покритие с Patriot и THAAD за морските пехотинци на терен. Това споразумение беше сравнително ефективно, когато заплахите по въздух бяха предвидими, а тактическата обстановка допускаше свобода на планиране на ПВО на ниво театър на бойните действия. Масовата достъпност на евтини дронове, крилати ракети и прецизни снаряди в арсенала на потенциални противници в Индо-Пасифика обаче промени фундаментално изчисленията. Крайбрежен полк от морската пехота (Marine Littoral Regiment), маневриращ през островен терен в оспорван тихоокеански сценарий, не винаги може да разчита, че армейска батарея Patriot ще бъде в обсег за поддръжка. А заплахите, които трябва да неутрализира на разстояния между 4 и 70 км, са точно тези, с които нито Stinger с малък обсег, нито Patriot с голям обсег са проектирани да се справят по най-ефективния начин.

Системата, докарана от морските пехотинци в Гуам за Valiant Shield 2026, интегрира технологията „Железен купол“, разработена от израелската компания Rafael Advanced Defense Systems, в мобилна конфигурация на пускова установка върху ремарке. Тя носи до 20 ракети, разположени на 4 нива в контейнери. Прехващачът, известен в американската армия като SkyHunter, е произвежданият в САЩ вариант на ракетата Tamir, която от 2011 г. насам е прехванала хиляди ракети, дронове и крилати ракети в реални условия над Израел. SkyHunter разполага с активна радарна глава за самонасочване в крайната фаза на полета, двустранна връзка за данни, която позволява предаване на актуализирана информация за целта по време на полет, и осколочно-фугасна бойна глава с дистанционен взривател, която не изисква директен удар, за да унищожи целта. Компанията Raytheon, която сглобява SkyHunter в съвместното си предприятие R2S с Rafael в завод в Ийст Камдън, щата Арканзас (открит през ноември 2025 г.), получи договор за мащабно производство на хардуер за MRIC за 380 млн долара в края на 2025 г., с което общата стойност на договорите по програмата достигна 412 млн долара.

Архитектурата за управление на огъня, свързваща пусковата установка с целите ѝ, интегрира многоцелевия радар на Морската пехота G/ATOR (Ground/Air Task-Oriented Radar), който осигурява 360-градусово покритие за откриване и проследяване, с Общата система за авиационно командване и управление (CAC2S), отговорна за комуникациите и последователността на поразяване. Цифровата обработка на сигналите, свързваща тези компоненти, позволява на MRIC да проследява и оценява множество въздушни заплахи, приближаващи се от различни посоки и височини, като приоритизира и насочва последователност на стрелбата, без да се налага операторът да управлява всяка траектория ръчно. Тази способност за поразяване на множество цели по едно и също време е оперативната функция, която превръща MRIC в изключително важен инструмент за сценария, от който плановиците в Пентагона се притесняват най-много: координиран удар, съчетаващ крилати ракети, дронове и самолети, пристигащи едновременно от различни оси.

Бойният опит на „Железен купол“ дава фактологична основа, върху която стъпват разработчиците на MRIC. От разгръщането си през 2011 г. израелската система демонстрира съвместима с реалните заплахи ефективност на прехващане от 85 до 90% в реални оперативни условия – цифра, изведена от сблъсъци с истински ракети, а не мишени на полигони. Самият прехващач Tamir се модернизира прогресивно, за да се разшири спектърът от заплахи, с които може да се справя. Той започна от ракети с малък обсег, премина към крилати ракети до 2020 г. и показа ограничени възможности дори срещу балистични ракети по време на войната с Иран, която започна 11-дневна размяна на удари през юли 2025 г. и продължи със съвместната американско-израелска операция, стартирала на 28 февруари 2026 г. Версията за Морската пехота на САЩ наследява тази еволюция с конфигурацията SkyHunter, която е конструирана за същите параметри на заплаха, като в същото време отговаря на изискванията на американската армия за оперативна съвместимост.

Valiant Shield 2026 – учението, докарало MRIC на полигона в Гуам, е най-голямото съвместно полево учение в Индо-Пасифика, обединяващо хиляди американски военни от всички родове войски заедно със съюзнически и партньорски нации, за да репетират точно онези многодомейнни операции, каквито би изисквал евентуален конфликт в Тихия океан. Стратегическото значение на Гуам за този сценарий е недвусмислено: островът е домакин на авиобаза „Андерсен“, критичен център за стратегическа авиация и самолети презареждане във въздуха, и военноморска база „Гуам“. Освен това той се намира в обсега на китайските балистични ракети със среден обсег, които Пекин прекара години в разработване и масово внедряване. Разполагането на батарея MRIC в Гуам по време на Valiant Shield е оценка на оперативната готовност на система, която един ден може да защити същите тези бази от заплахите на Ракетните войски на Народната освободителна армия на Китай.

Морската пехота планира да внедри MRIC във всичките си три батальона за ПВО на малка височина (LAAD) в периода 2026-2028 г. и първоначалният взвод ще използва както израелски ракети Tamir, така и произведени в САЩ SkyHunters от завода в Арканзас. Появата на системата в Гуам по време на Valiant Shield подсказва, че първоначалният взвод е достигнал ниво на готовност, нужно за реално разгръщане в сложна съвместна среда на учения. Това е важна стъпка отвъд изпитанията с бойни стрелби на ракетния полигон „Уайт Сандс“ в щата Ню Мексико, които изградиха оперативната база на проекта.

Проекция на сила в Западния Пасифик: Системен анализ на експедиционната метаморфоза на PLAN.

🇨🇳 Завръщането на авионосната ударна група (CSG) на самолетоносача Liaoning (CV-16) в неговото родно пристанище Циндао по-рано днес отбелязва ключова доктринална и технологична метаморфоза във Военноморските сили на Народната освободителна армия (PLAN). Продължилото над 40 дни плаване отвъд Първата островна верига не беше рутинно демонстративно присъствие, а мащабен тест на нова модерна експедиционна архитектура.

За първи път Пекин интегрира в единен оперативен контур авионосни способности, специализирана океанска противоподводна отбрана (ПЛО) и амфибийни десантни сили от следващо поколение, демонстрирайки зрялост, която предизвиква директно настоящата архитектура на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.

Дълго време западното военно планиране гледаше на ранните китайски авионосни групи като на силно уязвими формирования, ограничени от капацитета на по-старите платформи за ескорт – и това не бе далеч от истината. Разгръщането през последните два месеца обаче демонстрира радикална промяна в подхода. В ядрото на ПВО и ПРО щита на групата застана тежък разрушител Wuxi (бордов номер 104) от супермодерния клас Тип 055 (Renhai-клас), подпомаган от ескадрен миноносец за зонална отбрана Kaifeng (Тип 052D). Въпросната мрежово-центрична структура дава на съединението дълбока радарна картина и капацитет за управление на въздушния бой далеч отвъд пределите на визуалната видимост.

Истинската иновация в ескорта обаче е оперативният дебют на многоцелевата фрегата Luohe (бордов номер 545) от най-новия клас Тип 054B (Jiangkai III). Със своята пълна водоизместимост между 5500 и 6000 тона и интегрирано електрическо задвижване (IEP), Тип 054B решава критичния дефицит на PLAN по отношение на автономността и океанското патрулиране. Способността на Luohe да поддържа постоянна скорост от над 30 възела в бурните води на Филипинско море позволява на фрегатата да се движи в синхрон с ударната група, координирайки сложни противоподводни операции чрез новия палубен хеликоптер Harbin Z-20F.

Синергията с Тип 075: Формулиране на експедиционна заплаха

От гледна точка на доктриналното развитие, най-значимият елемент от 40-дневното учение беше съвместната кампания на CSG на Liaoning с десантната група, водена от универсалния десантен кораб (LHD) Anhui (бордов номер 33) от Тип 075. Този тактически съюз представлява концептуален скок. Докато корабите от Тип 075 имат огромен капацитет за вертикално обхващане и стоварване на десант чрез хеликоптери и десантни катери на въздушна възглавница (LCAC), те остават критично уязвими за далекобойна противникова авиация.

С оперативното сливане на двете групи Китай демонстрира разпределение на задачите в реално време:

• Завоюване на въздушно превъзходство: Въздушното крило на Liaoning изолира оперативния район, неутрализирайки заплахи от патрулна и тактическа авиация на противника.
• Ешелонирана отбрана: Разрушителите от Тип 055 и 052D изграждат чадър срещу противокорабни ракети около десантните сили.
• Проекция на сухопътен компонент: Anhui играе ролята на тактически център за въздушно-наземни операции, способен да стовари значителни сили извън обсега на бреговата отбрана.

Тази синергия има преки последствия за сигурността на източния бряг на Тайван, като доказва капацитета на PLAN да проектира реална и устойчива амфибийна заплаха в зони, които доскоро бяха считани за относително защитени от китайските наземни ракетни комплекси.

Ролята на J-15T: Качественият скок в палубната авиация

Технологичната модернизация на въздушното крило на Liaoning подчертава още повече нарастващата бойна мощ на съединението. По време на разгръщане през май беше потвърдено оперативното използване на новата модификация изтребители Shenyang J-15T. За разлика от базовите модели, J-15T е оборудван с мощна активна фазирана антенна решетка (AESA), модерни китайски двигатели от фамилията WS-10 и поддръжка на ракети с голям обсег PL-10 и PL-15.

Въпреки че J-15T е концептуално разработен за катапултните системи (EMALS) на бъдещия самолетоносач Fujian, неговата експлоатация от трамплина на Liaoning носи незабавни тактически дивиденти. Новият радар позвоялва значително по-ранно откриване на цели и повишена устойчивост на средствата за електронна война на противника. Оперативното ограничение на максималното излетно тегло (MTOW), наложено от отсъствието на катапулт на CV-16, се компенсира с координирани сесии за дозареждане с гориво във въздуха, подпомагани от стратегическите самолети-цистерни YY-20 на ВВС.

Тактическата зрялост на китайските палубни пилоти беше демонстрирана още по-рано, по време на инцидента от 6 декември 2025 г. край Окинава, когато китайски машини (J-15B/T) осъществиха двукратен радарен захват (radar lock-on) на японски изтребители F-15J над международни води. Този сблъсък илюстрира нарастващата асиметрия в региона: по-старите радарни системи на Сили за морска самоотбрана на Япония (JMSDF) срещат сериозни трудности срещу навлизащите китайски платформи с AESA радари и специализираните самолети за РЕБ като J-15D.

Логистична устойчивост и ремонтна инфраструктура

Излизането на PLAN в далечни води на подобни разстояние за такъв продължителен период от време (Япония регистрира над 170 излитания на самолети в рамките на няколко дни в края на май) изисква желязна логистична поддръжка. Ролята на големия снабдителен кораб Hulunhu (Тип 901) с неговата 45 000-тонна водоизместимост се оказва критична за осигуряване на тонове авиационно гориво и муниции в ход.

Паралелно с това, Пекин децентрализира успешно своята инфраструктура за ремонт на кораби. Анализът на сателитни данни от началото на годината, които показват влизането на втория самолетоносач Shandong (CV-17) в новия голям сух док на военноморска база Юлин в Хайнан за планова поддръжка, потвърждава, че Китай вече разполага с две отделни стратегически направления за тежък ремонт на големи надводни кораби, което от своя страна освобождава капацитет в традиционната корабостроителница в Далиан и гарантира, че PLAN е способна да поддържа постоянна ротация на авионосните си групи в Западния Пасифик.

Геополитически изводи

Операцията на ударната група на Liaoning през май и юни 2026 г. изпраща ясен сигнал до Вашингтон, Токио и Манила. Военноморските сили на Народната освободителна армия вече не са просто „брегова отбрана с дълъг обсег“, нито се намират в доскорошния обучителен етап. Демонстрирайки съвместни амфибийни и авионосни операции, подсигурени от специализиран океански ескорт (Тип 054B и Тип 055), Пекин де факто налага нова оперативна реалност в Западния Пасифик – реалност, в която способността на САЩ и техните съюзници да оперират необезпокоявано извън Първата островна верига е сериозно разклатена.

Тайван проведе исторически първи бойни стрелби с HIMARS в пролива.

🇹🇼🚀 Вчера, в устието на река Дадзя, където мътните води на Тайчун се вливат в протока, сухопътните сили на Тайван за първи път в историята проведоха учебни стрелби от западния бряг на острова с реактивната система за залпов огън M142 HIMARS – онзи бряг, чиито плитчини и равнини са осеяни с тинести наноси, от десетилетия е спряган като най-вероятното място, където един ден биха слязли десантните части на Народната освободителната армия на Китай. Ученията носят конкретна символика: доставеното от САЩ оръжие, за пръв път не е насочено в източна посока към Тихия океан, а през 90-те километра солена вода право към провинция Фуцзян на континентален Китай.

Бойните стрелби бяха част от втория ден на учението на 10-и корпус на сухопътните войски – съединение, чийто щаб се намира именно в централен Тайван – в което освен HIMARS се включиха 155-мм гаубици и самоходните артилерийски установки M109A2 и M110A2. Картината на огъня беше изградена методично: 58-о артилерийско командване разположи по 3 пускови установки на всеки бряг на Дадзя, 6 на брой, всяка заредена с по 6 учебни ракети M28 с намален обсег. Сценарият предвиждаше 3 огневи вълни, във всяка от които всяка една установка изстрелва по 2 ракети – 12 ракети на залп, 36 общо, с точки на поразяване във водите на около 9 км разстояние от брега. Замисълът, както го формулира 10-и корпус, беше да се симулира трансрегионална огнева поддръжка срещу вражески цели с висока стойност в северните райони – т.е. способността батарея, разгърната в средата на острова, да удари настъпващ противник стотици километри на север, да разстрои логистиката и темпото на десанта, и да се изтегли, преди радарите на отсрещната страна да я заключат.

Именно тази способност – доктрината „shoot-and-scoot" (стреляй и избягай) – е най-ценната такава на HIMARS за остров с дълбочина, която се измерва в десетки, а не стотици километри. За разлика от стационарната тежка артилерия, която 58-о командване също извади на полигона, мобилната установка на колесно шаси е способна да изстреля залп, след което да изчезне от позицията за броени минути, усложнявайки максимално противника в контрабатарейния огън. С оглед на този замисъл честното признание на полковник Уън И-мин, началник-щаб на 58-о артилерийско командване, придобива тежест, която рядко бива изречена доброволно: от планираните 36 реално излетяха 32 ракети. Други 2 на северния бряг не се възпламениха, а 2 на южния бряг дадоха засечка, която по думите на командването вече се разследва. В учебна стрелба с практически боеприпаси 4 отказа от 36 опита не са катастрофа, а напомняне, че разликата между параден и боен залп се крие именно в подробности като тази.

Тук е мястото да направя едно техническо уточнение, защото то определя истинския обхват на демонстрацията. Изстреляните вчера M28 са учебни ракети с умишлено редуциран обсег – оттам и 9-те км до точката на падане. Ценното на HIMARS обаче се крие в съвсем друг клас муниции: тъкмо с ракетите ATACMS тя достига въпросните около 300 км разстояние, което извежда целите по крайбрежието във Фуцзян – пристанища, командни възли и концентрации на десантни средства – в обсега на тайванския обстрел. С други думи, вчерашната стрелба беше репетиция на процедурата, на разгръщането и на оцеляването; политическото послание носят мунициите, които не бяха изстреляни.

За да разчетем правилно това послание, е необходимо да се върнем няколко десетилетия назад, защото водите, над които вчера прелетяха учебните ракети, са вероятно най-обстрелваната морска ивица на Студената война в Азия. Когато разгромените националистически сили на Чан Кайшъ се изтеглиха на Тайван през 1949 г. протокът се превърна в фронтова линия, която нито една от воюващите страни не призна за окончателна. Първата криза в Тайванския проток (1954–1955) пламна около крайбрежните острови Кинмен и Мацу и около архипелага Дачен: артилерийски обстрел, превземането на Идзяншан, набързо сключеният Договор за взаимна отбрана между САЩ и Република Китай и Формозката резолюция на Конгреса, която даде на президента Айзенхауер картбланш да защити острова. Именно тогава за пръв път на масата в Белия дом залегна варианта за употреба на ядрено оръжие срещу континентален Китай – опция, обсъждана с оперативно хладнокръвие.

Втората криза през 1958 г. отведе протока до ръба. На 23 август Народната освободителна армия започна да нанася масиран артилерийски обстрел по Кинмен – събитие, останало в историографията на Пекин с термина „Обстрелът 8-23", при който върху няколко квадратни километра острови се изсипаха стотици хиляди снаряди. Вашингтон отговори с конвоиране на снабдителните колони, с доставка на 203-мм гаубици, способни да носят ядрена бойна глава, и на ракети въздух-въздух Sidewinder. В самия Тайван още през 1957 г. бяха разположени крилатите ракети Matador с ядрена способност. Документите, разсекретени десетилетия по-късно, потвърдиха, че американското командване отново е планирало ядрени удари по китайските летища, ако обстрелът прерасне в десант. Кризата приключи в странното равновесие на обстрел „през ден", но утвърди модела, който трае и до днес: всяко изостряне в протока мигновено въвлича и Вашингтон.

Третата криза (1995–1996) подмени артилерията с балистични ракети. В навечерието на първите президентски избори на демократично управлявания остров Пекин проведе бойни стрелби във водите край острова, целейки да сплаши избирателите; администрацията на Клинтън отговори, като прати в района 2 авионосни ударни групи начело с ядрените самолетоносачи USS Nimitz (CVN-68) и USS Independence (CV-62) – най-демонстративното струпване на американски сили в протока след края на Студената война. Оттогава съотношението обаче бавно, но необратимо се обърна: икономическият и военен възход на комунистически Китай превърна фронталната симетрична отбрана на острова в непосилна задача, а епизоди като мащабните учения на НОАК около Тайван след визитата на Нанси Пелоси през 2022 г. показаха, че Пекин вече може да репетира блокада в реален мащаб.

Именно тази асиметрия обяснява защо вчерашните 12 ракети на залп имат стратегическа тежест, несъразмерна с учебния обсег. Изправен пред противник с непостижимо числено превъзходство, Тайван скъса с илюзиите, че е способен да отвърне симетрично, и заложи на доктрината на „таралежа" – остров, който не може да се покори евтино, защото е наситен с подвижни, оцеляващи и прецизни оръжия, способни да превърнат всеки един десант в непосилно скъпа авантюра. HIMARS, наред с бреговите противокорабни комплекси и мобилната ПВО, са сред най-острите бодли на този таралеж: достатъчно мобилен, за да оцелее първоначалния удар, достатъчно точен, за да порази десантните ешелони още в товарните им пристанища отвъд протока. Преместването на стрелбата от източния към западния бряг затваря именно тази логическа дъга – оръжието вече е изпробвано там, където географията предполага, че ще се бие.

В по-широка перспектива учението бележи приемственост, а не разрив. Протокът, който през 1958 г. се тресеше от снарядите по Кинмен под ядрения чадър на Айзенхауер, днес гледа ракетните шасита по бреговете на Дадзя, но логиката се запазва същата: страна, която не може да настъпи, се готви да направи настъплението на другия неизгодно. Разликата е, че днешният възпиращ ефект не зависи от американски самолетоносачи на хоризонта, а е вграден в самия остров и неговата способност да оцелее и да отвърне. 4-те засекли ракети са напомняне, че този инструмент все още се усвоява; но самият факт, че Тайпе избра да го изпробва открито, с лице към Фуцзян и дори оповести прозрачно резултатите от него, е послание, адресирано към общественото мнение на острова, но също толкова и към отсрещния бряг – че таралежът точи бодлите си там, където очаква удара.

Видео разкри отблизо новия китайски ударен хеликоптер Z-21.

🇨🇳🚁 Новият китайски ударен хеликоптер Z-21 се превръща в една от най-внимателно наблюдаваните разработки в бойната авиация, след като скорошни кадри осигуряват най-отчетливия поглед досега към платформа, която би могла да даде на Сухопътните войски на Народната освободителна армия по-тежък и жизнеспособен ударен капацитет за бойни операции с интензивен характер.

Видеото, което започна да циркулира в интернет на 6 юни, предполага, че Китай преминава от Z-10 към по-мощен ударен вертолет, предназначен за огнева поддръжка на дълги разстояния, въоръжено разузнаване, ескорт на десантни въздушни формирования и операции в оспорвано въздушно пространство.

Видимите свойства сочат към уголемена фюзелажна рамка с подобрен боен капацитет, напреднали сензори и подобрения в жизнеспособността, проектирани да действат срещу съвременни заплахи от противовъздушна отбрана. Ако дизайнът бъде въведен на въоръжение в настоящия си вид, той би засилил прехода на Китай към ешелонирани авиационни сили, съчетаващи мобилност, огнева мощ, мрежово-центрично водене на война и по-тежки ударни възможности за бъдещи операции с висока интензивност и на голяма надморска височина.

Ново видео, публикувано на 6 юни, предложи един от най-ясните погледи от близко разстояние към китайския ударен хеликоптер Z-21 – платформа, за която все още се счита за такава в процес на разработка и досега не е официално документирана от Пекин. Кадрите са значими, тъй като придвижват Z-21 от нивото на далечни наблюдения на прототипи към по-детайлна визуална оценка на неговия фюзелаж, сензори, оръжейни станции и конструктивни елементи, ориентирани към оцеляемост. Въз основа на видяната конфигурация, той изглежда потвърждава, че Китай преминава отвъд среднотежкия Z-10 към още по-тежка, мощна и гъвкава платформа за изпълнение на бойни мисии с роторни крила, която е проектирана за среда с високо ниво на риск.

Въпреки че Министерство на националната отбрана не е публикувало официални характеристики, видеото все пак дава достатъчно видими детайли, за да подкрепи смислен анализ от публични източници за вероятна роля на вертолета, включително тежки ударни мисии, въоръжено разузнаване, ескорт на въздушно-десантни сили, поддръжка на далекобойни удари и операции в оспорвано небе. По-важното е, че зараждащият се дизайн на Z-21 подсказва, че Китай не просто разработва по-голям ударен хеликоптер, а изгражда нов слой авиация, проектиран да допълни Z-10 и Z-20T в рамките на доктрина на армейската авиация с фокус върху мобилност, огнева мощ, жизнеспособност и мрежови бойни операции.

Значението на последните кадри идва не само от това, че показват машината в полет, но и отличното качество на близкия план. Те позволяват обстоен преглед на обема на фюзелажа, геометрията на кокпита, позицията на сензорите, обтекатели на двигателите, пилони на крилата, изпускателна система и нетипичната структура под предната част на фюзелажа. Тези видими свойства предполагат, че Z-21 не е просто уголемен Z-10, а тежък боен вертолет от ново поколение, проектиран да добави ударен слой с подобрен капацитет към вертолетния флот на Сухопътните войски на НОАК. Тъй като все пак остава официално неразкрит, всички изводи трябва да се разглеждат като визуални оценки, а не като потвърдени технически данни.

По-внимателният преглед на машината сочи към далеч по-тежка конфигурация от Z-10, с по-широк фюзелаж, по-големи обтекатели на двигателите, по-масивни къси крила и по-стабилно цялостно оформление. Противно на някои предварителни оценки, кръглата структура, видима над главината на ротора, няма отчетливи белези за радар, монтиран на мачта в стил Longbow, сравним с този при AH-64D/E Apache. Налични снимки показват, че тя по-скоро отговаря на обтекател на главината на ротора и свързани с него механични възли. Въпросната разлика е важна, тъй като предполага, че Китай може да не копира директно концепцията на Apache Longbow, а вместо това да разчита на оптико-електронно насочване, външни сензори, разузнавателни БПЛА и мрежово целеуказване на бойното поле за подпомагане на откриването на цели.

Тандемният кокпит демонстрира силно фасетирано остъкляване и тесен фронтален профил, което предполага фокус върху дизайна на защитата на екипажа, намаленото излагане на опасности и контрола на отпечатъка по време на профили за атака на малка височина. Монтираната на носа кула за оптико-електронно насочване сякаш прилича на централен сензор за мисии, вероятно комбиниращ термовизия, лазерно далекомерство, лазерно целеуказване и функции за автоматично проследяване на цели.

Допълнителни апертури, видни около фюзелажа, биха могли да показват интегриран комплекс за бордова защита, включващ евентуално сензори за известие за приближаващи ракети и приемници за лазерно и за радарно предупреждение. Ако бъде потвърдена, тази конфигурация предполага, че Z-21 се проектира за операции в силно оспорвано небе, където мобилната ПВО с малък обсег, ПЗРК, дроновете и средствата за електронна война създават постоянна среда от заплахи за нисколетящи хеликоптери.

Един от най-отличителните елементи, видими във видеото, е голямата правоъгълна аеродинамична структура, монтирана под предната част на фюзелажа, открояваща се като една от най-малко познатите, но потенциално най-важни характеристики на Z-21. Нейният размер, форма и място я правят необичайна за конвенционален обтекател на сензор и ясно я разграничават от оптико-електронните и навигационни системи, наблюдавани в наличните китайски ударни вертолети. Обтекаемата интеграция на тази структура, разположена в долната част на фюзелажа предполага, че може да е част от оперативната архитектура за мисии на хеликоптера, а не временна тестова инсталация, въпреки че сами по себе си кадрите не могат да потвърдят предназначението.

Възможните функции включват вентрален сензор за мисии, радар за наблюдение на бойното поле, сензор за следене и избягване на релефа, пакет за електронна война, система за комуникационно реле, полезен товар за радиотехническо разузнаване или пък модул за допълнително гориво, замислен за увеличаване на бойния радиус. Ако той бъде запазен в крайната конфигурация, това би могло да означава, че Z-21 се разработва не само като тежък вертолет за директна атака, но и като многоцелева платформа с интегрирана поддържа на сензорно покритие, електронна война, комуникации и функции за командване и контрол в рамките на големи ротационни десантни пакети.

Позицията на крилата е друг важен индикатор за предвидената роля на вертолета. Всяко късо крило изглежда включва три оръжейни станции, което осигурява общо шест външни точки за окачване. Тази конфигурация би надвишила гъвкавостта на полезния товар на много налични бойни хеликоптери и би предложила повече опции от оформлението с четири точки, което обикновено се свързва със Z-10. Това разположение може да позволи на Z-21 да носи противотанкови ракети, управляеми ракети, ракети въздух-въздух, разузнавателни контейнери, полезен товар за електронна война или външни резервоари за гориво в смесени конфигурации. Видимият товар на външните станции изглежда като управляеми боеприпаси, въпреки че конкретния му вид не би могъл да бъде уточнен с просто око от видеото. Възможността някои станции да носят ракети въздух-въздух с малък обсег не може да бъде изключена, особено в среда, в която ударните хеликоптери могат да имат задачата да се бранят срещу дронове, хеликоптери или въздушни заплахи с ниска скорост.

Задвижващата инсталация също отразява фокуса над жизнеспособността. Изпускателната система изглежда частично екранирана в контурите на горната част на фюзелажа – конфигурация, вероятно предназначена да намали инфрачервения отпечатък чрез насочване на горещите газове нагоре и смесването им с низходящия въздушен поток от ротора преди дисперсията. Този избор е значим в светлината на уроците, наблюдавани от войната в Украйна, където ударните хеликоптери са изправени пред тежки загуби при работа в гъсти мрежи от преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК), ПВО комплекси с малък обсег, дронове за разузнаване на бойното поле и системи за електронна война. Конфликтът показа, че полетът на малка височина сам по себе си вече не е достатъчен за оцеляване. На модерните ударни хеликоптери е все по-необходимо да разполагат с инфрачервено потискане, предупредителни сензори, електронна защита, оръжия за нанасяне на удари от извън зоната на ПВО (standoff) и изнесено разузнаване.

В сравнение със Z-10, Z-21 вероятно се очаква да заеме значително по-важна и специална роля, ако постъпи на въоръжение. Z-10 остава водещия китайски специализиран ударен хеликоптер и продължава да осигурява въоръжен ескорт, противотанкови възможности и близка огнева поддръжка. Въпреки това той остава машина от среден клас с ограничен потенциал за развитие в посока полезен товар, автономност, летателни свойства на голяма надморска височина и разширяване на системите за мисии.

Z-21 изглежда проектиран да създаде по-тежък ешелон в рамките на китайската ударна вертолетна авиация, предлагайки подобрен капацитет за въоръжение, издръжливост, жизнеспособност и пригодност за операции на труден терен. Това би било особено уместно за планински региони, мисии за нанасяне на далечни удари и общовойскови операции, при които ударни вертолети ескортират десантни части, потискат укрепени позиции и действат отвъд непосредствените предни оперативни бази.

Z-21 трябва да се оценява и съвместно с Z-20T, а не отделно от него. Както съобщава Army Recognition, Китай премести десантния вертолет Z-20T в обучението за въздушно-земни мисии на Сухопътните сили на НОАК, с фокус върху бързо разгръщане, проникване на малка височина, спускане по въже и стоварване на вертолетен десант. Z-20T засилва мобилността и огневата мощ на въздушно-щурмовите части, но остава фундаментално въоръжена платформа за десант и транспорт. За разлика от него, Z-21 е специализиран боен вертолет от тип „ловец-убиец“ (hunter-killer), проектиран да осигури тежка огнева поддръжка, разчистване на маршрути, противотанкови възможности, наблюдение и потискане на заплахи пред десантни сили. На практика Z-20T би могъл да придвижва войски в оспорвани и ограничени зони за кацане, докато Z-21 би защитавал подхода, би ангажирал вражески позиции и би осигурил въоръжено разузнаване по време на най-уязвимите фази от една въздушно-десантна операция.

Тази разлика има директни последици при евентуален конфликт в Тайванския проток, въпреки че това трябва да се анализира в неутрално, а не чрез политическа риторика. При такъв сценарий Z-21 няма да е независимо стратегическо оръжие, но може да засили ротационния слой на една мащабна съвместна мисия. Потенциални роли биха могли да включват ескорт на десантни вертолети, потискане на защитните позиции близо до зоните за кацане, поразяване на мобилни бронирани и механизирани резерви, поддръжка на амфибийни предмостия и осигуряване на въоръжено наблюдение след първоначалния десант. В същото време Тайванският проток би останал силно оспорвана среда с гъста противовъздушна отбрана, брегово наблюдение, мобилни ракетни системи, дронове, артилерия и активи за електронна война. Това значи, че стойността му би зависила не само от неговия оръжеен товар, но и интеграцията с разузнавателни дронове, огневи средства, електронна война, командни мрежи и предни пунктове за въоръжаване и зареждане с гориво (FAARP).

Машината не бива да се анализира само през перспективата на Тайванския проток. Потенциалната му ударна конфигурация може да се окаже много полезна и за Западното командване на театъра на военните действия на НОАК, където надморската височина, метеорологичните условия, разстоянията и сложният терен налагат сериозни ограничения пред операциите с роторни крила. Хеликоптер с по-големи резерви от мощност, по-висок капацитет на полезния товар, подобрена издръжливост и по-стабилен пакет за жизнеспособност от Z-10 би предложил ясни предимства в планински среди, където намалената плътност на въздуха влияе върху подемната сила, мощността на двигателя, преноса на оръжие и радиуса на мисията. С оглед на това Z-21 би могъл да даде на Китай тежка ударна платформа, по-подходяща за ескортиране на въздушно-десантни сили, поддръжка на сухопътните сили на труден терен и опериране от разпръснати предни локации. Това означава, че летателният апарат може да отговори на две оперативни изисквания едновременно: въздушно-десантна поддръжка с висока интензивност в крайбрежни и островни сценарии и подобрена тежка ударна способност на континентални театри с голяма надморска височина.

Всяко сравнение с AH-64E Apache трябва да бъде предпазливо. Въпреки че визуално Z-21 може да навлиза в същата категория като Apache, той все още остава недоказан прототип и машина в процес на разработка, без потвърдена оперативна история, без публикувани данни за производителност и без демонстриран боен опит. За разлика от него, Apache е зряла и доказана в реални условия платформа, която продължава да се развива. Сухопътните войски на САЩ трансформират Apache от убиец на танкове от епохата на Студената война в боен мрежови възел чрез т.нар. изстрелваеми ефектори (launched effects) като Anduril Altius-700, позволявайки на екипажи да разширят функциите за откриване, електронна война, ретранслиране на комуникации и нанасяне на удари отвъд позицията на хеликоптера.

Това значи, че Z-21 може да сигнализира за намерението на Китай да навлезе в категорията на тежките бойни хеликоптери от класа на Apache, но все още не може да се опише като еквивалент на AH-64E по отношение на оперативна зрялост и интеграция за мрежово-центрично водене на война.

Мощно земетресение с магнитуд 8,2 разтърси Филипините.

🇵🇭 Мощно земетресение с магнитуд 8,1 по Рихтер разтърси остров Минданао, втория най-голям остров на Филипините, разположен в южната част, което предизвика опасност от цунами в крайбрежните региони в страните от Източна Азия. Към момента няма информация за жертви и материални щети, но публикувани онлайн кадри показват множество рухнали сгради в различни градове на страната.

Епицентърът е бил на 24,7 км западно-югозападно от Буриас, близо до Минданао – втората по големина група острови на страната и най-южната такава. Трусът е регистриран в 11:37 ч. местно време на дълбочина от 35 км, съобщи Геоложката служба на САЩ.

Тихоокеанският център за предупреждение за цунами обяви, че по някои крайбрежни райони на Филипините е възможно да бъдат ударени от вълни цунами с височина до 3 метра. Вълни до 1 метър могат да достигнат някои брегове на Индонезия и Малайзия. По-малки вълни цунами са възможни в Тайван, Япония, Папуа-Нова Гвинея,  Гуам и няколко островни държави и територии в западната част на Пасифика. Жителите са усетили трусовете в индонезийските провинции Северно Сулавеси и Северно Малуку.

Национална агенция за управление на извънредни ситуации (NEMA) на Нова Зеландия оповести, че съвместно с научно-изследователския институт GNS Science оценява дали земетресението е предизвикало цунами, което би могло да засегне Нова Зеландия.

„Ако на това място е генерирано цунами, вероятността то да достигне Нова Зеландия в рамките на следващите поне 10 часа е малка“, посочват от организацията. „Това национално предупреждение е издадено въз основа на бърза оценка на предварителните данни за земетресението. Ситуацията може да се промени с получаването на повече данни. Ще предоставим актуализирана информация веднага щом приключим с допълнителния анализ.“

През изминалата година южната част на Филипините беше поразена от други две силни земетресения – трус с магнитуд 6,9 в края на септември бе последван от нов, с магнитуд 7,4, само седмица по-късно.

Една от най-застрашените от бедствия страни по земнот кълбо, Филипините са чест потърпевш от земетресения и вулканични изригвания поради разположението си върху т.нар. „Огнен пръстен“ – дъга от сеизмични разломи около океана, която обхваща Северна и Южна Америка (Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, САЩ, Канада) и Индо-Пасифика (Русия, Япония, Тайван, Филипини, Индонезия, Папуа-Нова Гвинея, Соломонови острови, Вануату, Фиджи, Тонга, Нова Зеландия). Освен това Филипините са връхлитани от около 20 тайфуна и тропически бури всяка година.

Китай демонстрира иновативни „безплатни“ подводници в ускоряваща се надпревара

🇨🇳⚓️ Докато западните държави изпитват трудности да спускат на вода по 1–2 подводници годишно, Китай разработва нов клас, преди международните експерти да са успели да анализират последния. Поредното доказателство за темповете на корабостроене в страната се появи в края на май: на сателитни снимки от 31 май и 1 юни от корабостроителния завод „JN“ в Шанхай беше забелязана едра, обтекаема подводница с подчертано футуристичен силует, при който липсва традиционната рубка – надстройката с перископи, платформа и мостик.

Според информация на изданието Naval News подводницата е била пришвартована до кейова баржа в басейн за дооборудване извън предприятието – нейното спускане на вода не е било официално оповестено, а обичайните китайските публични източници запазват мълчание.

Появата ѝ се вписва в производствен ритъм, който вече трансформира съотношението на силите под водата. По оценка на Международен институт за стратегически изследвания (IISS), в периода 2021–2025 г. Китай е спуснал на вода 10 атомни подводници с обща маса около 79 000 тона, докато за същия период САЩ са приели в строя 7 лодки с около 55 000 тона – за първи път в историята Пекин изпреварва Вашингтон в темповете на строителство на атомни подводници. Ако се прибавят и конвенционалните плавателни съдове, Naval News отчита около 15–20 подводници за последните 5 години, сред които поне 8 нови класа. Именно това серийно производство, заедно с почти пълната секретност на програмата, превръща всяка нова поява на кей в събитие, което Западът разчита бавно и със закъснение.

Отличителните белези на подводницата са гладкият и удължен нос, X-образните кормила в кърмата и сведената до минимум рубка. Конфигурацията почти сигурно има за цел да намали хидродинамичното съпротивление и да понижи шумовата сигнатура – два фактора, които са определящи за оцеляемостта на ударна подводница. Китай вече е провеждал експерименти с подобна схема без рубка: по-стара подводница от същия тип беше построена в същото предприятие и сега се намира на кея, което позволява директна съпоставка на двата корпуса по кадри от спътник.

Наличните мерки сочат, че подводницата има 120 метра дължина и 10–11 метра ширина – по-дълга, но по-тясна от другата нова подводница, която се появи през последните месеци в Бохайско море, чиято дължина е оценена на 110 метра, а ширината – 12 метра. Разликата в пропорциите почти не оставя съмнение, че става въпрос за нов клас. Успоредно с лодката в Шанхай, по същото време вероятно е била спусната на вода и втора подводница, но този път в корабостроителница „Хулудао“ на брега на Бохайско море: обект, известен почти изцяло със строежа на атомни подводници. Дали втората е от същия тип, остава неясно от достъпните източници; ако хипотезата все пак се окаже вярна, едновременното строителство и спускане на вода на две лодки от един клас в две различни корабостроителници би било показателно за корабостроителния капацитет на Пекин.

Появата на този втори, сходен по размер корпус връща на днешен ред въпрос, който преди месеца изглеждаше решен. Лодката, заснета за първи път в Бохай през февруари, беше предварително посочена от експертите като дългоочакваната ударна подводница Type-095 (09V), и тогава размерите ѝ отговориха на очакванията. Появата на сходен по габарити плавателен съд в Шанхай значи, че идентификацията вече не е еднозначна – коя от двете лодки е същинският Type-095 остава отворен въпрос, на който достъпните данни все още не дават категоричен отговор.

Малко вероятно е новата подводница да е носител на балистични ракети (SSBN): този клас почти сигурно би бил по-голям, особено имайки предвид внушителните размери на последната китайска ракета с подводно базиране JL-3. Открит остава и въпросът за задвижването. Предвид размера на корпуса стандартното ядрено задвижване изглежда най-вероятният вариант. Ако тя все пак плава с конвенционално задвижване, тя би била най-голямата конвенционална подводница в света. Трета възможност е т.нар. ядрено-анаеробно задвижване – схема, в която малък реактор изпълнява ролята на независим от външния въздух източник на енергия, по аналогия на другите форми на анаеробно задвижване като двигателите „Стърлинг“ и горивните клетки, но с по-сериозна мощност и практически неограничена автономност под вода. Първата китайска лодка с такава концепция, класът Type-041 „Zhou“, беше спусната в корабостроителния завод „Учан“ в Ухан през 2024 г. Не е изключено същият принцип да е бил заложен в новата лодка, макар че при този размер класическото ядрено задвижване остава по-вероятното обяснение.

Зад всяка от тези неизвестни се крие една структурна особеност на програмата на Пекин: ВМС на Народната освободителна армия (PLAN) не се чувства длъжен да обявява новите класове. За разлика от повечето западни военноморски сили, тук липсват публични изявления за поръчки, а при много от случаите – дори за спускането на вода, особено при флагмана от всеки нов клас. Това принуждава анализа да се гради върху сателитни кадри, измервания на корпуса и съпоставка с предходните класове, а не върху официални данни – и предлага отговор на въпроса защо толкова базови въпроси около една 120-метрова подводница продължават да са без отговор седмици след появата ѝ.

Случаят с подводницата в Шанхай ни разкрива много повече за променящия се баланс под водата, отколкото за конкретния плавателен съд. Докато идентификацията на отделните класове често изостава с месеци, сигурният извод е свързан с количествения ритъм, който беше определен от IISS като изпреварил американския, в морска програма, която не предлага сведения нито за броя поръчки, нито за спусканията на вода, Западните страни се принуждават да изграждат планиране срещу подводен флот, чиито конкретен състав и възможности до голяма степен са пазени в тайна. Не дотолкова конкретният силует без рубка – колкото скоростта, с която китайските заводи изграждат нови корпуси, по-бързо отколкото международни наблюдатели успяват да ги класифицират – очертава същинското изместване на стратегическия баланс под водата.

Япония изпраща за първи път свои военни в командването на НАТО за подкрепа на Украйна.

🇯🇵🤝🇺🇦 Япония ще изпрати за първи път офицери от Силите за самоотбрана в командването на НАТО за подкрепа на Украйна, базирано в Германия, съобщи Министерството на отбраната, цитирано от Japan Times на 29 май.

Разполагането е поредната стъпка в задълбочаващото се сътрудничество в сферата на отбраната между Токио и Северноатлантическия алианс в продължаващата война на Русия срещу Украйна, която прекроява политиката в сферата на сигурността далеч отвъд границите на Европа.

Япония ще командирова четирима офицери от Силите за самоотбрана в мисията на НАТО за подпомагане на сигурността и обучението на Украйна, известна като NSATU. Командването във Висбаден беше създадено през юли 2024 г. с цел координиране на доставките на военна помощ и обучението на украинските въоръжени сили.

Офицерите ще включват двама представители на Сухопътните сили, един от Военновъздушните сили и един от Военноморските сили за самоотбрана на Япония. Те ще помагат за координиране осигуряването на оборудване и обучение за украинската армия и ще изпълняват ролята на лица за контакт с партньорските нации. Японското министерство на отбраната подчерта, че офицерите няма да участват в бойни операции.

„Командировката ще допринесе за укрепване на собствената отбранителна способност на Япония с извличане на поуки от Украйна, включително по отношение на „новите начини за водене на война“, като в същото време ще задълбочи сътрудничеството между Япония и НАТО, като се има предвид, че сигурността в Евроатлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е неразривно свързана“, се посочва в изявление на министерството.

Личният състав на NSATU, който може да наброява до 700 души, играе ролята на централна структура на НАТО за планиране, координация и организиране на военна помощ за Украйна в отговор на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Властите в Токио изразиха интерес да се присъединят към мисията за първи път през април 2025 г. Тогавашният министър на отбраната Ген Накатани обсъди въпроса с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Това отразява острия завой на азиатската страна към тясно сътрудничество със западните партньори. През последните години Япония смекчи някои от дългогодишните си ограничения за износа на оръжие – сериозен ход за страна, която в продължение на десетилетия поддържаше строго ограничена следвоенна политика за сигурност.

Тези промени бяха одобрени от кабинета и Националния съвет за сигурност на Япония и представляват една от най-значимите ревизии на политиката за отбрана на страната от края на Втората световна война насам.

Япония може също така да се присъедини към Списъка с приоритетни нужди на Украйна (PURL) — механизъм, чрез който съюзниците финансират закупуването на американско оръжие и оборудване за Украйна, съобщава Japan Times. По силата на тази рамка Киев получава критично важни системи, включително ракети за батареите за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot.

За Япония решението да изпрати офицери в NSATU не е свързано единствено с подкрепата за Украйна. То цели също така да се проучи как се променя съвременната война – от дроновете и ПВО до координацията на бойното поле – и тези поуки да бъдат приложени в планирането на собствената сигурност в Индо-Пасифика.

По-рано японската компания Terra Drone сключи първия си договор с Министерството на отбраната на Япония, след като спечели публичен търг за доставка на 300 безпилотни летателни апарата с модулен дизайн, които ще бъдат произведени в страната.

САЩ изпратиха изтребители F-22 Raptor на база Кадена в Япония

🇺🇸✈️🇯🇵 Стелт изтребители F-22 Raptor от две ескадрили на ВВС на САЩ пристигнаха на авиобаза Кадена на японския остров Окинава в рамките на поредна ротация на най-способния американски изтребител за въздушно превъзходство в Западния Пасифик, съобщава пресслужбата на ВВС на САЩ.

Самолетите са от 90-а изтребителна ескадрила към съвместна база Елмендорф-Ричардсън, Аляска, и от 27-а изтребителна ескадрила към съвместна база Лангли-Юстис, Вирджиния. На Кадена те ще действат съвместно с бомбардировачи, разузнавателни и изтребителни самолети от четвърто и пето поколение, които вече са базирани там.

Екипажите и техниците на F-22 ще се интегрират с оперативните и техническите групи на 18-о крило, както и със съюзнически и партньорски сили, с цел усъвършенстване на бойните тактики, укрепване на оперативната съвместимост и поддържане на бойна готовност.

F-22 Raptor съчетава стелт конфигурация, която свежда до минимум радарното отражение, радар AN/APG-77 с активна фазирана антенна решетка, усъвършенствани пасивни сензори, както и тягово векториране за изключителна маневреност. Неговата способност да открива и поразява противника на големи дистанции при минимална радиолокационна сигнатура му осигурява асиметрично предимство във въздушния бой.

Авиобаза Кадена, определяна като „крайъгълен камък на Тихия океан“, заема южната част на остров Окинава, което ѝ осигурява пряк оперативен достъп до Тайванския пролив, Корейския полуостров и Южнокитайско море. В нея е постоянно базирано 18-о крило, което е най-голямото бойно крило на ВВС на САЩ.

Разполагането се извършва в подкрепа на двустранния съюз между Япония и САЩ в сферата на сигурността с оглед на нарастващата дейност на китайската военна авиация в близост до японското въздушно пространство. Японските изтребители за прехват са вдигани по тревога с рекордна честота през последните години в отговор на тази активност.

В съобщението се отбелязва, че ротациите на Кадена поддържат текущата мисия, като едновременно с това подготвят базата за бъдещото пристигане на F-15EX Eagle II — модернизиран вариант на F-15, закупуван за замяна на по-старите модели F-15C/D. Очаква се F-15EX да осигури постоянно присъствие на съвременни изтребители в Кадена, допълвайки ротационните разполагания на F-22.

Всички посещаващи екипажи са преминали инструктаж във връзка с местните процедури за ограничаване на шума, тъй като Окинава е сравнително малък по размери остров с многобройно население, а присъствието на американски военни остава чувствителен въпрос за местната общност.

📽️ Видео: F-22 Raptor от 27-а изтребителна ескадрила на ВВС на САЩ по време на разполагане в RAF Lakenheath, Обединеното кралство, април 2026 г.

Русия и Северна Корея завършиха първия автомобилен мост помежду си.

🇷🇺🚧🇰🇵 Сателитни снимки, споделени от OSINT експерта Брейди Африк, потвърждават, че строителството на първия автомобилен мост между Русия и Северна Корея е практически завършено. Пътният възел се намира в непосредствена близост до съществуващия „Мост на дружбата“, който е само за железопътен транспорт и до момента беше единствената сухопътна връзка между двете държави през река Тюмен.

Проектът навлиза във финална фаза на довършителни дейности, като официалното въвеждане в експлоатация се очаква в рамките на близките няколко месеца, съгласно графиците на Министерство на транспорта на Руската федерация.

Новият мост е проектиран да обслужва 300 автомобила и 2850 души на денонощие, което променя радикално логистичния капацитет на държавната граница. Досега двете страни разчитаха изцяло на жп линията Туманган – Хасан и морски превоз между пристанищата на Далечния изток на Руската федерация и източното крайбрежие на Северна Корея. Автомобилното трасе премахва технологичните ограничения на влаковата инфраструктура, позволявайки по-гъвкав и бърз трансфер на товари и персонал, който не зависи от графика на влаковете или наличността на специализиран подвижен състав.

Инфраструктурният проект е пряк резултат от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан между Москва и Пхенян през юни 2024 г. Документът включва клауза за взаимна отбрана в случай на нападение срещу една от страните, което по същество върна военния съюз от ерата на Студената война.

Дипломатическата интензивност между двете страни се увеличи значително след посещението на Ким Чен Ун в Москва през септември 2023 г. и последвалата визита на Владимир Путин в Пхенян. Към настоящия момент в КНДР се намира руският министър на вътрешните работи, което е част от поредицата визити на високо равнище за координиране на двустранните отношения.

Техническото завършване на конструкцията на моста съвпада с мащабно военно сътрудничество, в рамките на което Пхенян изпрати 12 хиляди военнослужещи в Курска област за участие в операциите срещу украинските сили през август 2024 г. Освен жива сила, Северна Корея достави 12 милиона артилерийски снаряди, основно калибър 122 мм и 152 мм, и балистични ракети от серията Hwasong-11 (KN-23) за нуждите на руската армия. В замяна Москва предоставя на Пхенян технологии за сателитно наблюдение, съдействие в модернизацията на бойната авиация и критични суровини като петрол и зърно, заобикаляйки санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН.

Строителството на моста има и своите икономически причини – опит за стабилизиране на икономиката на КНДР с номинален БВП за 2024 г. в размер на 30 милиарда долара. След три десетилетия на тотална изолация и глад, режимът в Пхенян използва войната в Украйна като лост за икономическо възстановяване чрез износ на военно оборудване. Южна Корея официално предупреди, че руската помощ позволява на Пхенян не само да поддържа военния си капацитет, но и да смекчи ефектите от системните икономически ограничения и тежките последици от пандемията от COVID-19, които доведоха страната до ръба на хуманитарна криза.

Министерството на външните работи на Руската федерация определи моста като „знаков етап“, чието значение надхвърля инженерните параметри. От оперативна гледна точка той осигурява на Москва директен сухопътен коридор до икономическите зони на КНДР и потенциално до пристанище Раджин, което е свободно от лед през зимата. За Пхенян мостът е ключова артерия за внос на индустриално оборудване и горива, нужни за работата на държавния апарат и въоръжените сили. Новата връзка също така улеснява „хуманитарния и културен обмен“, което с оглед на сегашните отношения означава организирано движение на работна ръка и специалисти между двете страни.

Стратегическо послание към Пекин: САЩ, Филипините и Япония тренират унищожаване на китайски десантни машини.

🇺🇸🤝🇵🇭 По време на съвместното военно учение „Рамо до рамо“ (Shoulder-to-Shoulder) съюзническите сили на САЩ и Филипините използваха симулирана мишена на кораб край остров Батаан, върху която беше монтирана китайска амфибийна бойна машина ZBD-05 като макет за стрелба с бойни боеприпаси.

Учението събра блио 800 души личен състав от САЩ, Филипините и Япония за комбинирано обучение по възпиране на амфибийни сили по крайбрежието на Лаоаг в северен Лусон, а на медиите беше разрешено да наблюдават процеса. Около 40 военнослужещи от Бригадата за бързо амфибийно разполагане на Япония – специализирана част за отбрана на острови, базирана в Сасебо, префектура Нагасаки – участваха заедно със силите от Филипините и САЩ. Те стреляха с пушки, безоткатни оръдия и минохвъргачки по цели, сред които безпилотни лодки, конфигурирани да симулират настъпваща десантна група.

Присъствието на японското звено само по себе си е значимо – Бригадата за бързо амфибийно разполагане беше създадена специално за защита на югозападната островна верига на Япония срещу точно такива атаки, каквито учението целеше да отбие. Разгръщането ѝ във Филипините за тристранно обучение отразява доколко тясно се е сближило отбранителното планиране на трите страни около споделена оценка на заплахите.

ZBD-05, която послужи за основна мишена, е основната верижна амфибийна бойна машина на пехотата на Народната освободителна армия на Китай (НОАК), създадена специално за фазата на десантиране на брега. Тя достига сушата на собствен ход, въоръжена е с 30-мм автоматично оръдие и противотанкови ракети, като е проектирана да осигури бронирана огнева мощ на брега достатъчно бързо, за да потисне защитниците преди пристигането на следващите вълни от войски.

През последните години Китай проведе многократни мащабни амфибийни учения, в които ZBD-05 и нейният вариант – амфибийният танк ZTD-05 – играят централна роля в началната атакуваща вълна. Това отразява как НОАК е структурирала първата фаза на всеки потенциален сценарий за инвазия в Тайван около бързи бронирани десанти, подкрепени от силен огън. Изборът на макет точно на това превозно средство за мишена при стрелбите не беше случаен – той беше послание за това за какво всъщност се подготвя учението.

Китай разширява своя амфибиен капацитет отвъд специализираните военни съдове. Последните доклади подчертават включването от страна на НОАК на граждански Ро-Ро фериботи (roll-on/roll-off) за увеличаване на военните превози по море. Преоборудването на търговски кораби за транспортиране на сили и техника дава възможност за прехвърляне на бройки, които сам по себе си специализираният амфибиен флот на Китай не може да поддържа. Този подход умножава броя на платформите, налични за мащабна операция по пресичане на протока, без да изисква пропорционални инвестиции в целенасочено изградени военноморски десантни кораби. Това привлече вниманието на отбранителните аналитици, които следят как Китай запълва празнината между заявените си амфибийни амбиции и реалния си транспортен капацитет.

На този фон тристранното учение в Лаоаг придобива специфична оперативна логика. Северното крайбрежие на филипинския остров Лусон се намира в географския коридор между континентален Китай и Тайван. Съюзническото военно присъствие там, което може надеждно да оспори амфибийни операции в тези води, има пряко отношение към всеки сценарий, включващ китайски военни действия в Тайванския проток. Югозападните острови на Япония, включително архипелагът Рюкю, се намират в северния край на същия географски коридор. И за трите държави способността да откриват, прицелват и унищожават амфибийни бойни машини и платформите, които ги пренасят, преди или по време на десанта, не е абстрактно изискване на учението – това е основният дефанзивен проблем, пред който биха се изправили при ескалация на конфликта около Тайван в по-широк регионален сблъсък.

Използването на безоткатни оръдия и минохвъргачки със стрелково оръжие в компонента с бойни стрелби отразява практическия акцент върху видовете оръжия, с които силите за отбрана на островите действително биха разполагали в ранните фази на мисия по отблъскване на десант. Преносимите противотанкови оръжия, способни да поразяват амфибийни машини в зоната на прибоя или на плажа, са инструментите, на които разчитат леката пехота и островните гарнизони, преди да бъдат въведени в действие по-тежки системи. Обучението за стрелба конкретно срещу силует на ZBD-05 гарантира, че когато войските от трите страни срещнат тази машина в реален сценарий, те вече ще имат отработен практически опит.

Серията учения „Рамо до рамо“ е постоянен елемент от съюзническите отношения между САЩ и Филипините, но нейното тристранно разширяване с включване на японски сили и изричната ѝ ориентация към отбиване на амфибийни атаки срещу заплахи от китайски вид е значима еволюция. Трите държави притежават различни, но припокриващи се интереси в сигурността на водите и островите между Лусон и Тайван. Ученията, които отработват комбинирано отблъскване на десант в подобна специфична география, изграждат оперативната съвместимост и споделеното разбиране на обстановката, от които се нуждае коалиционната отбрана.