Авария остави разрушителя USS Higgins без тяга в Тихия океан.

🇺🇸⚓️ „Инженерна авария“ е възникнала на борда на USS Higgins – разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke с управляемо ракетно оръжие, който в момента е разположен в Индо-Тихоокеанския регион, потвърдиха пред CNN представители на ВМС на САЩ.

Инцидентът е бил незабавно овладян от екипажа, като няма данни за пострадали, гласи официалното изявление на флота.

Въпреки че ВМС не използваха изрично термина „пожар“, в четвъртък CBS News цитира неназовани служители на флота, които са описали ситуацията като пожар, ограничен до един компонент от оборудването, който не е довел до разпространение на пламъци.

Въпреки това инцидентът е прекъснал захранването и задвижването на плавателния съд за няколко часа, твърди CNN в своя репортаж, според който прекъсването е превърнало 300 моряци на борда в „лесни мишени“, защото за известно време те не са били в състояние да контролират движенията на разрушителя.

„Първоначалните доклади сочат за електрическа неизправност, която може да е предизвикала искрене или дим, спрели веднага след изключване на захранването“, заяви комодор Матю Комър, говорител на 7-ми флот на САЩ, в изявление пред CNN в петък.  Електричеството и задвижването на разрушителя вече са възстановени, допълни той.

Това е четвъртият пожар в рамките на четири седмици, който нарушава дейността на флота. На 19 април трима моряци бяха ранени при избухване на пожар на USS Zumwalt, докато корабът беше на кея в корабостроителница в Паскагула, Мисисипи. На 14 април на самолетоносача USS Dwight D. Eisenhower възникна малък пожар, докато беше извън строя за поддръжка.

През март пожар в пералното помещение на USS Gerald R. Ford принуди ядрения самолетоносач да акостира на пристанище в остров Крит, след като огънят прогони близо 600 моряци от леглата им.

ВМС не уточниха точното местоположение на USS Higgins в момента на възникване на аварията, а заявиха само, че корабът е бил в морето в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване (INDOPACOM).

Подробности за това как е започнал пожарът и степента на щетите в момента не са налични, като служител на Министерството на отбраната отбеляза пред CBS, че причината е в процес на разследване.

Запитванията за коментар към Информационната служба на ВМС (CHINFO) и 7-ми флот останаха без отговор до момента на публикуване.

Наречен на името на полковник Уилям Хигинс – ветеран от морската пехота от войната във Виетнам, попаднал в плен през февруари 1988 г. и впоследствие измъчван и убит от екстремисти, свързани с Хизбула – USS Higgins е пуснат на вода през 1999 г. Корабът е част от серията с над 70 разрушителя от клас Arleigh Burke в надводния флот на САЩ.

Известен като „гръбнака“ на флота, бойните способности на разрушителя са съсредоточени около системата Aegis. Според General Dynamics това е най-дългата и успешна програма за надводни бойни кораби в историята на американските ВМС.

USS Higgins е базиран в Йокосука, Япония, като част от 7-ми флот на ВМС – най-големият преден флот на САЩ, опериращ с 50 до 70 кораба и подводници, 150 самолета и повече от 27 000 моряци и морски пехотинци във всеки един момент.

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол между Шри Ланка и Индонезия.

🇺🇸⚔️🇮🇷 ВМС на САЩ извършиха абордаж по „право на посещение“ на подложения на санкции танкер M/T Majestic X, превозвал ирански петрол, в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Това съобщи Министерство на войната на САЩ, уточнявайки, че корабът е спрян въз основа на статута си на плавателен съд без национална принадлежност.

Според данните за корабния трафик, цитирани от Associated Press, танкерът е засечен в същия район между Шри Ланка и Индонезия, където във вторник бе задържан друг танкер – M/T Tifani, с товар от около 2 милиона барела ирански суров петрол, натоварени на остров Харг на 5 април и преминали през Ормузкия проток на 9 април. И двата плавателни съда са били на път към Джоушан, основното китайско пристанище за внос на санкциониран петрол.

От Министерството на войната заявяват, че операциите по глобално морско правоприлагане ще продължат с цел „разстройване на незаконните мрежи и прехващане на кораби, които осигуряват материална подкрепа на Иран, където и да оперират те“. В позицията се подчертава, че „международните води не могат да служат за щит на санкционирани субекти“.

Министерството на външните работи на Иран вече определи абордажа на Tifani и предишно спиране на товарен кораб като „пиратство в морето и държавен тероризъм“, според изявление на негов говорител пред държавната телевизия.

Двата случая са първите публично обявени прехващания на танкери с ирански петрол, извършени на над 2000 морски мили от Персийския залив – извън непосредствения периметър на въведената на 13 април блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток. Блокадата беше разпоредена от президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Ислямабад на 11–12 април и се провежда под командването на адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM). По данни на CENTCOM, цитирани от Stars & Stripes, в първите 24 часа от блокадата в операцията са участвали над 10 000 военнослужещи, повече от дузина бойни кораба и десетки летателни апарати; шест търговски кораба са били пренасочени обратно към ирански пристанища, без опити за пробив.

Прехващането на Majestic X показва, че правоприлагащият периметър на САЩ излиза далеч отвъд Персийския и Оманския залив и обхваща маршрутите към основните азиатски купувачи на ирански петрол. Според анализ на CNN пренасянето на въоръжената кампания в Индийския океан може да затрудни края на войната между САЩ и Иран, предвид потенциалното вплитане на интересите на Китай – основен купувач на иранския санкциониран износ.

Абордажът по „право на посещение“ е допустим съгласно член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), когато военен кораб има основателни подозрения, че плавателен съд е без националност – статут, който често се използва от санкционираните ирански и руски „сенчест флот“, за да се избегне идентификация и застраховане. Практиката на прехващания на танкери, асоциирани с износа на ирански петрол, се засили след завръщането на администрацията на Доналд Тръмп към политиката на „максимален натиск“ спрямо Техеран.

Не е посочено какво е конкретното състояние на екипажа и товара на M/T Majestic X след абордажа, нито дали корабът ще бъде ескортиран до пристанище за задържане.

Експлозия на танк в Япония: Трима загинали при инцидент по време на учения

🇯🇵 Най-малко трима членове на Сухопътните сили за самоотбрана на Япония (JGSDF) загинаха, а един е тежко ранен, след като основен боен танк експлодира по време на обучение, провеждано на полигона Хиджудай в префектура Оита.

Подразделение на JGSDF е провеждало учебни стрелби с танк „Тип 10“, когато снаряд се е взривил в цевта на оръдието преждевременно, съобщиха представители на армията и министерство на отбраната.

Инцидентът, станал около 8:40 часа сутринта, е отнел живота на трима мъже от състава на силите на възраст между 20 и 40 години, според данни на JGSDF и местната пожарна служба. Жена на възраст около 20 години е ранена, но е в съзнание; тя е транспортирана с хеликоптер до болница.

Учебната зона Хиджудай в Кусу, префектура Оита, се използва не само от силите за самоотбрана, но и от армията на САЩ.

След инцидента министърът на отбраната Шинджиро Коизуми заяви, че в щаба на Западната армия на JGSDF е създадена комисия за разследване, която да проучи възможните причини за трагедията.

Премиерът Санае Такаичи изказа своите съболезнования, като написа в социалната мрежа X, че правителството „е поело ангажимент да установи причината за този инцидент и ще се стреми да осигури цялостно управление на безопасността“.

Експлозията е първият сериозен инцидент с японските военни от май миналата година, когато учебен самолет T-4 на Военновъздушните сили с двама души на борда се разби в язовир броени минути след излитане от авиобаза Комаки в префектура Айчи, при което загинаха и двамата членове на екипажа.

Най-тежкият инцидент в историята на JGSDF се случи през април 2023 г., когато многоцелеви хеликоптер UH-60JA се разби край остров Мияко в префектура Окинава, отнемайки живота на всички 10 души на борда.

По-голямата част от сериозните произшествия със Силите за самоотбрана (SDF) досега бяха свързани основно с летателни апарати, включително сблъсъка на два хеликоптера SH-60K на Морските сили за самоотбрана през април 2024 г. по време на нощно учение край отдалечен остров близо до Токио. Инцидентът тогава доведе до смъртта на всички осем души на борда на двете машини.

Японски стартъп пуска дрон с фиксирани крила за 450 долара: Революция в обучението и мащаба

🇯🇵 Японска стартъп компания, специализирана в сферата на отбраната, започна да предлага безпилотен летателен апарат с фиксирано крило на цена от около 70 000 йени, или 450 долара по текущия обменен курс, съобщава Defence Blog.

Japan Integrated Security Design Agency (JISDA) със седалище в квартал Чийода на Токио, обяви официалното пускане в продажба на ACM-01 Shiraha на 14 април. Компанията позиционира апарата като специализирана учебна платформа, проектирана да бъде използвана, повреждана и заменяна, вместо да бъде пазена.

Shiraha е безпилотен летателен апарат с дървен корпус и размах на крилата от 1,9 метра. Всеки един компонент, от структурните материали до подсистемите, се доставя и произвежда в Япония. От JISDA поясняват, че цената не е маркетингова промоция, а резултат от целенасочено орязване на дизайна до минималните спецификации за учебни цели. За оперативни роли извън обучението компанията посочва, че дизайнът е разширяем, могат да се добавят разширен обсег и подобрена комуникация, макар че всяко допълнение увеличава базовата цена.

Изпълнителният директор на JISDA Шота Кунии е директен по отношение на проблема, който Shiraha е създаден да реши: „Искаме да променим мисленето в Япония – да се отдръпнем от идеята за скъпи апарати, ползвани при ограничени ситуации, и да възприемем дроновете като решения, които могат да се използват масово на терен.“ Според Кунии цената от 70 000 йени е по-скоро философско изявление за това как страната трябва да мисли за безпилотните системи в големи мащаби.

JISDA предлага дрона и в рамките на пакет за обучение и логистика, наречен „Skill House“, включващ управление на складови наличности, ремонт и практическо обучение. Целта е да се премахне организационното нежелание на частите да рискуват скъпо оборудване по време на интензивни тренировки, където паданията са чести. Този пакет позволява на потребителите именно да се фокусират върху обучението, а не над логистични подробности.

Изборът на дървен корпус е умишлено инженерно решение. Дървесината е местен ресурс, който се обработва с обикновено оборудване и не изисква специална инфраструктура. За платформа, замислена като „консуматив“, материалът е идеално пригоден. JISDA посочва, че балансът между качество на управление и цена е по-важен от самия материал.

Разработката на Shiraha е директно повлияна от проучвания на терен, извършвани в продължение на три години от екипа в Украйна. Тези изследвания включват посещения в зони на 20 км от фронтовата линия. Целта винаги е била да се види от първа ръка как безпилотните системи се износват, как операторите ги адаптират и какви са реалните нужди на веригата за доставки, когато дроновете се изразходват с темпове на реални бойни действия.

С изключително ниската си цена Shiraha се нарежда до някои от най-евтините предложения на пазара. Дали ще успее да достигне планираните обеми зависи от това как отбранителният сектор ще приеме аргумента, че количеството и заменяемостта са по-важни показатели за обучението от индивидуалната производителност на единица апарат.

След 80 години изолация: Япония разхлабва оръжейния експорт под натиска на глобалната нестабилност.

🇯🇵 Предстоящото облекчаване на правилата за износ на оръжие от страна на Япония предизвика силен интерес от Варшава до Манила, сочи проучване на Ройтерс, направено в момент, когато американският президент Доналд Тръмп се колебае относно ангажиментите за сигурност към съюзниците, а войните в Иран и Украйна изчерпват оръжейните запаси отвъд океана.

Управляващата партия на премиера Санае Такаичи одобри промените тази седмица в опит да вдъхне живот на военно-промишлената база на пацифистката нация. Нейното правителство официално ще приеме новите правила още този месец, споделиха пред Ройтерс трима представители на японското правителство.

Въпреки че до голяма степен се изолира от световните оръжейни пазари след Втората световна война, Япония харчи достатъчно за собствената си армия (60 милиарда долара тази година), за да поддържа отбранителна индустрия в сериозни мащаби, способна да произвежда модерни системи като подводници и изтребители.

Сред евентуалните нови клиенти са полската армия и филипинският флот, които се подлагат на модернизация в отговор на регионалните предизвикателства пред сигурността, споделиха пред Ройтерс японски служители и чуждестранни дипломати в Токио. Изпълнителните директори на японските корпорации Mitsubishi Electric и Toshiba споделиха неразкривани досега подробности, че наемат персонал и увеличават капацитета си, за да се възползват от търсенето.

Една от първите сделки, които правителството на Такаичи вероятно ще одобри, е износът на фрегати втора употреба за Филипините, които са в морска конфронтация с Пекин в Южнокитайско море. Ройтерс първа съобщава за времевата рамка на вероятната продажба, която според длъжностните лица може да бъде последвана от системи за противоракетна отбрана.

Варшава и Токио могат да си помогнат взаимно за запълване на празнините в арсеналите си с партньорства в сфери като анти-дрон системи и електронна война, отбеляза Мариуш Богушевски, заместник-ръководител на мисията в посолството на Полша в Япония. „Има тесни места, които можем да преодолеем с японско участие“, добави той, без да дава допълнителни подробности за конкретни сделки. Миналата година полската WB Group подписа предварително споразумение за дронове с японския производител на самолети ShinMaywa.

Други трима европейски дипломати заявиха, че облекченията в Япония дават шанс да се намали голямата зависимост от производството на американско оръжие, което работи на пълния си капацитет, за да преодолее недостига на въоръжение след последните военни конфликти. Липсата на предсказуемост от страна на Тръмп и заканите му за напускане на НАТО и инвазия в Гренландия, също засилиха стремежа към диверсификация, според дипломатите, пожелали анонимност.

„Оферти идват отвсякъде“, каза Масахико Араи, старши вицепрезидент в отбранителното подразделение на Mitsubishi Electric, което разширява екипите си в Лондон и Сингапур. Кабинетът на Такаичи отказа да отговори на конкретни въпроси и вместо това препрати към нейна реч от февруари, в която тя заяви, че преразглежда контрола, за да подсили военното производство на Япония и да укрепи способностите на съюзниците.

Ревизията на износа от страна на Япония беше насърчавано от последователни администрации в Белия дом, включително тази на Тръмп, които желаеха съюзниците да дават по-голям принос към колективната отбрана. Говорителят на Белия дом Ана Кели не отговори на въпроси на Ройтерс относно промените, но заяви, че двете нации са по-близки от всякога при Тръмп и Такаичи.

Китайското външно министерство не отговори на въпроси относно фрегатите за Филипините. Говорителката Мао Нинг заяви през април, че Пекин е обезпокоен от промените в политиката на Токио и че Япония трябва да „действа разумно в областите на военното дело и сигурността“.

Рисков бизнес?

Първите стъпки към разхлабване на правилата започнаха преди повече от десетилетие, когато менторът на Такаичи, покойният премиер Шиндзо Абе, смекчи почти пълната забрана за износ, за да насърчи съвместната разработка на оръжия от съюзниците в лицето на нарастващата мощ на Китай. Този стремеж обаче зацикли, тъй като много ограничения останаха в сила.

Сега, подкрепена от убедителна изборна победа, Такаичи се надява новите промени да подтикнат японските производители да инвестират в своя капацитет. Toshiba планира да наеме около 500 души в следващите три години и изгражда нови съоръжения за изпитания. „Репутационният риск вече не е това, което беше“, заяви Кенджи Кобаяши, вицепрезидент в Toshiba.

Въпреки това остава разлика между политическите послания и практиката на някои компании. Посланикът на Латвия в Япония, Зигмарс Зилгалвис, даде пример с Toyota, чието дъщерно дружество отказа продажба на двигатели за латвийска фирма за военни машини през 2023 г. Toyota заяви, че не може да удовлетвори това искане въз основа на своята фирмена политика.

Въпреки че се очаква Япония да поддържа строг контрол върху изпращането на оръжия в зоните на конфликт, дори Украйна усеща възможност. Търговската камара на Киев в Токио скоро ще стартира нова индустриална група от украински и японски фирми за дронове, сподели нейната ръководителка Катерина Яворска.

Краят на „наказателната скамейка“ след Втората световна война

САЩ отдавна доминират в глобалните вериги за военно снабдяване, но забавените доставки и високи разходи пораждат разочарование сред съюзниците. Една от целите на Япония е да изгради вериги за доставки в Азия, които не зависят от Щатите.

Съседна Южна Корея предлага своеобразен модел – през последните пет години тя стана водещия доставчик за Полша и Филипините. Но потенциалът на Япония, четвъртата по големина икономика в света, е значително по-голям. Дори с досегашните ограничения японската оръжейна индустрия е на нивото на тези на Германия и Израел.

„Честно казано, Япония беше на един вид „наказателна скамейка“ заради Втората световна война. Но беше неизбежно тя да се придвижи по-близо до центъра на глобалната политика“, казва Андрю Кох, основател на консултантската компания Nexus Pacific.

Китай затяга контрола над плитчината Скарбъро в Южнокитайско море

🇨🇳 Китай използва кораби и прегради, за да затегне контрола върху входа на плитчината Скарбъро във водите на Южнокитайско море, на фона на ескалиращо напрежение с Филипините заради спорния риф, показват сателитни снимки, получени от Ройтерс.

Скарбъро е една от най-оспорваните морски зони в Азия, където дипломати и анализатори се опасяват, че дългогодишните търкания и конфронтации могат да прераснат във въоръжен конфликт.

Присъствието на четири риболовни лодки, военноморски кораб и нова плаваща бариера идва в момент, когато Филипините изпращат собствени кораби на бреговата охрана и риболовни съдове в подкрепа на своите рибари, които често биват тормозени от по-големи китайски патрули.

Снимки, направени на 10 и 11 април, показват риболовни лодки, закотвени по протежение на входа на плитчината, както и плаваща бариера, разпъната напречно на изображението от 11 април.

Доставчикът на сателитни изображения Vantor (бивш Maxar Technologies) заяви, че на 10 април точно пред входа може да бъде видян предполагаем патрулен кораб на военноморския флот или бреговата охрана на Китай.

Традиционно богат риболовен район

Традиционно богатият на риба район на плитчината Скарбъро попада изцяло в изключителната икономическа зона на Филипините, но от години Китай претендира настоятелно, че е част от суверенните му води. Миналата година Пекин одобри създаването на национален природен резерват там, което събуди тревога в служители по сигурността на Филипините, които нарекоха този ход „ясен претекст за окупация“.

Джей Тариела, говорител на филипинската брегова охрана, заяви пред Ройтерс, че на 10-11 април китайското правителство е монтирало 352-метрова плаваща бариера на входа.

„Шест кораба на китайската морска милиция бяха наблюдавани вътре в плитчината, докато други три бяха забелязани отвън, привидно блокирайки входа към БДМ“, каза той, използвайки официалното наименование на плитчината, за да подчертае претенциите на Филипините върху района. На испански език (оказал голямо влияние върху географските наименования във Филипините) Bajo de Masinloc буквално означава „плитчината на Масинлок“ – крайбрежен град в провинция Замбалес, към който принадлежи административно плитчината, според Манила. Китай нарича същото място „остров Хуанян“

Въпреки че в миналото филипинската брегова охрана е прерязвала бариери, Тариела отбеляза, че китайската страна изглежда е премахнала последната след уикенда, а филипинският флот твърди, че неговите патрули в района продължават.

„Според нашата оценка в миналото, те постоянно проявяват подозрителност, засичайки група филипински риболовни лодки“, добави Тариела.

10 кораба на китайската брегова охрана са били забелязани в района от 5 до 12 април, заяви говорителят на филипинския флот Рой Тринидад пред медиите във вторник.

Суверенитетът никога не е бил установен

Въпреки сблъсъка на претенции, суверенитетът върху тази морска зона никога не е бил официално установен и плитчината е под фактическия контрол на Китай, въпреки че филипинските лодки опитват да оперират там.

През януари военните на Филипините и САЩ плаваха заедно във водите край плитчината по време на 11-ото издание на ежегодно военно учение между съюзниците.

Военното сътрудничество между Манила и Вашингтон бележи рязък подем под ръководството на президента Фердинанд Маркос-младши, който търси сближаване с Вашингтон в отговор на нарастващото присъствие на Китай в натоварения воден път на Южнокитайско море.

Хиляди войници от двете страни ще започнат мащабни учения в целия филипински архипелаг по-късно този месец, включително в Замбалес, чийто бряг е на около 120 морски мили от Скарбъро. Дипломати отбелязват, че ученията и напрежението в региона като цяло се следят внимателно поради подсилени опасения, че Китай може да се възползва от усещането, че САЩ са разсеяни от войната срещу режима в Иран, наред с усилия за повторно отваряне на Ормузкия пролив.

Китай поддържа присъствие на бреговата охрана и риболовни траулери в плитчината, откакто я пое контрол върху нея след сблъсък с Филипините през 2012 г. Островната държава твърди, че китайска морска милиция управлява част от траулерите в плитчината и други спорни зони на Южнокитайско море, въпреки че властите в Пекин никога не са признавали това.

Знаково решение от 2016 г. на Постоянния арбитражен съд по различни въпроси, касаещи суверенитат върху водите на Южнокитайско море подкрепи Манила, но установяването на суверенитет над плитчината Скарбъро остана извън неговия обхват.

Съдът заяви, че наложената от Пекин блокада нарушава международното право, тъй като това е традиционен риболовен район за няколко държави, включително Китай, Филипините и Виетнам.

 

📽️ Видео: Кадрите от патруле самолет показват мащабите на незаконно облагородяване на рифа Панганибан от страна на Китай дълбоко в изключителната икономическа зона на Филипините. Всеки път, когато самолети на Филипините прелитат през района за операции по наблюдение на морското пространство, Китай заплашва с твърдението, че притежава „неоспорим суверенитет“ върху Южнокитайско море, а в някои случаи като този дори изстрелват сигнални ракети към филипинските сили.

Важно е да се отбележи, че Китай окупира незаконно рифа Панганибан под претекст, че изгражда заслони за своите рибари. Днес там се намира една от най-големите военни бази в цялото Южнокитайско море. Не бива да забравяме, че рифът се намира само на 120 морски мили от бреговете на Филипините, като в същото време най-близката точка на континентален Китай е на повече от 600 морски мили разстояние.

Успешно приводняване!

НАСА потвърди приводняването на „Артемис II“ и четиримата астронавти на борда на капсулата „Орион“ в Тихия океан. Космическият кораб се спусна във водата в 17:07 ч. местно време след пътешествие около Луната и обратно, продължило 10 дни.

Бързоходни катери на Военноморските сили на САЩ със спасителни екипи се приближават към „Орион“, който в момента се люлее във водите на Тихия океан край Сан Диего, показват кадри от хеликоптер на ВМС.

Първите кадри на астронавтите обаче вероятно ще видим след около час. Системите на кораба трябва да бъдат изключени, а екипажът трябва да изпълни строга последователност от задачи след кацането, преди люкът да се отвори. Освен това НАСА съобщи за технически смущения в комуникацията на спасителните екипи с капсулата.

Служителите по прибирането ще изградят „предна веранда“ от надуваема платформа до капсулата в Тихия океан, преди люкът да бъде отворен и членовете на екипажа да бъдат извадени.

Командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистът по мисията Кристина Кук от НАСА, както и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция, току-що се превърнаха в първите хора, пътували до Луната и завърнали се безопасно на Земята след екипажа на „Аполо 17“ през декември 1970 г.

Тайван вижда само военни кораби и самолети, докато Китай преговаря за мир с опозицията

🇨🇳⚔️🇹🇼 Властите в Тайван следят това, което смятат за тревожен ръст на военноморската активност на Китай и натиск срещу острова, докато в същото време неговият държавен глава Си Дзинпин изпраща послания за мир и сътрудничество по време на срещите в петък с лидера на тайванската опозиция.

Тактиките на Китай са още по-тревожни за правителството в Тайпе, имайки предвид, че опозицията продължава да блокира увеличението на разходите за отбрана, за което Вашингтон настоява. Натрупването на сили идва в момент, когато САЩ са фокусирани върху конфликта в Близкия изток, а президентът Доналд Тръмп се готви за среща с китайския лидер Си Дзинпин през май.

„Китай непрекъснато и упорито разширява военните си способности и военната заплаха, която представлява за нас, става все по-сериозна“, заяви министърът на отбраната на Тайван Уелингтън Ку пред законодателите. Това се случи на фона на гняв в управляващите заради решението на членове на опозиционната партия Гоминдан (KMT) да пропуснат разговорите относно спрените разходи за отбрана.

Тайван трябва да покаже решимостта си да се защитава пред САЩ и други единомислещи партньори, добави той.

„Но най-страшният сценарий е ако всички наши международни съюзници се усъмнят дали имаме такава решимост, пред какво бихме се изправили? Не мога да си го представя.“

Китай разглежда Тайван като една от своите провинции и никога не се е отказвал от използването на сила, за да постави острова под свой контрол. Правителството на Тайван отхвърля претенциите за суверенитет и твърди, че само народът на острова може да реши своето бъдеще.

Двама тайвански служители по сигурността заявиха пред Ройтерс, че Китай е разположил близо 100 кораба на военноморския флот и бреговата охрана в и около Южнокитайско и Източнокитайско море тази седмица. Един от служителите посочи, че Китай обикновено разполага около 50-60 кораба в региона, така че увеличението през последните седмици е „много рядко“, особено след като това време на годината обикновено няма за китайски морски учения.

Втори източник подчерта момента на засиленото присъствие, който съвпада с фокуса на Белия дом върху Иран и визитата на лидера на тайванската опозиция в Китай. На среща с председателката на Гоминдан Чън Ли-уън в петък Си каза, че хората от двете страни на Тайванския проток искат мир и сътрудничество, но заяви, че Китай „абсолютно няма да толерира“ независимост за Тайван.

От Гоминдан твърдят, че няма „никаква връзка“ между пътуването на Чън и плановете на правителството за вдигане на разходите за отбрана.

„Нова нормалност“ От Китай?

Броят на корабите беше потвърден от отделни разузнавателни доклади, прегледани от Ройтерс, които показват видимо увеличение на китайските кораби през последните седмици – от близо 70 към края на март до 100 тази седмица.

Други двама източници по сигурността, които не са тайванци, потвърдиха цифрите, макар да заявиха, че разглеждат това по-скоро като „нова нормалност“ от страна на Китай, отколкото като тревожна аномалия.

Ежедневната военна активност на Китай около острова се запазиха и по време на посещението на Чън. В петък министерството на отбраната на Тайван съобщи за седем китайски военни самолета, действащи около острова през предходните 24 часа, както и за седем военни кораба.

Куан Би-линг, ръководител на Съвета по океанските въпроси на Тайван, под чийто контрол се намира бреговата охрана, предприе необичайната стъпка тази седмица да публикува във Facebook профила си местоположението и имената на китайските военни кораби във водите около острова.

„Тъй като лидерът на основната опозиционна партия планира да се срещне с китайското ръководство е нужно да бъде разкрита по подходящ начин пред обществеността и международната общност ситуацията с китайския тормоз във водите ни, така че хората ни да бъдат информирани и да разберат сериозните последици“, пише тя.

„Запазено“ въздушно пространство по източното крайбрежие на Китай

В допълнение към морската дейност, Китай обяви още „резервирано“ въздушно пространство по източното си крайбрежие, действащо от 27 март до 5 май, което е около седмица преди планираната визита на Тръмп в Китай.

Китай не е давал обяснение за това, но в миналото е издавал многократно подобни известия за затваряне на сегменти от въздушното пространство за цивилни и чуждестранни самолети в навечерието на военни учения.

Говорейки пред репортери в Тайпе в сряда ръководителят на Бюрото за национална сигурност на Тайван Цай Мин-йен заяви, че според него Китай използва това, за да тества колко често американски самолети действат в района.

„Това може да е и политически преднамерено, за да се илюстрира състоянието на въздушната дейност на САЩ в Индо-Пасифика преди срещата Тръмп-Си“, добави той.

PLA Daily: Япония прекрачи „червената линия“, разполага с плутоний за 5500 ядрени бойни глави.

🇨🇳⚔️🇯🇵 С капацитет за производство на около 5500 ядрени бойни глави, с който хипотетично може да изпревари арсеналите на световни лидери като САЩ и Русия – Япония вече разполага с поразителен запас от ядрени материали. Това твърдение публикува военният официоз PLA Daily в рядък доклад от цяла страница, в който се подчертава, че към края на 2024 г. Токио е отделило 44,4 тона плутоний.

Според вестника на Народната освободителна армия на Китай, страната отдавна е „прекрачила червената линия“ чрез опасно разширяване на своя технологичен и индустриален капацитет. Пекин предупреждава, че комбинацията от натрупани ресурси и международно военно сътрудничество превръща Япония в скрита ядрена сила, готова за пълна ремилитаризация в изключително кратки срокове.

Репортажът предупреждава, че след като Япония напълно се освободи от ограниченията на Трите неядрени принципа – да не притежава, произвежда и допуска въвеждане на ядрени оръжия – тя „може да се превърне в де факто ядрена държава за изключително кратък период от време“. Според изданието Япония е работила систематично за развитието на своята отбранителна индустрия „под прикритие на граждански технологии“, което е положило основите за „стратегическа промяна в политиката на отбрана и отприщване на нейния военно-промишлен потенциал“.

Токио е отделило рекордните 17,5 милиарда йени (109,6 милиона щатски долара) за своята програма за изследване на прехода към напреднали технологии през 2025 г. – 18 пъти повече от сумата през 2022 г. – с цел адаптиране на граждански технологии за военна употреба.

В доклада се казва още, че японското министерство на отбраната е създало през 2024 г. Институт за научни изследвания и иновации в отбраната по модела на американската DARPA и насърчава повече граждански фирми да се присъединят към военната научноизследователска и развойна дейност.

Отношенията между Китай и Япония се влошиха бързо, след като през ноември премиерът Санае Такаичи заяви, че може да се намеси военно, ако Пекин нападне Тайван. Коментарът вбеси Пекин, който прекъсна дипломатическия и културния обмен. Междувременно Япония разположи модерни оръжия, които могат да достигнат Китай.

В понеделник PLA Daily заяви, че „ремилитаризацията“ на Япония е отишла далеч отвъд развитието на „отбранително ориентирани“ способности и че нейната пацифистка конституция е била изпразнена от съдържание, което представлява сериозна заплаха за регионалната сигурност. „Сега тя навлезе в нова фаза, характеризираща се с мащабно разработване на настъпателни способности с голям обсег, което бележи пълното отклоняване на Япония от нейния следвоенен пацифистки курс“, се казва в публикацията.

Докладът се появи, след като през януари Китай забрани износа на стоки с „двойна употреба“ за Япония, а през февруари включи в черния списък 20 японски юридически лица. Според доклада санкционираните компании, сред които Mitsubishi Heavy Industries, Kawasaki Heavy Industries и IHI, са играли роля в японската агресия в годините на Втората световна война, а сега са „пионери в превъоръжаването на страната“ и „потенциално възраждат милитаризма“.

Посочва се, че само през финансовата 2023 г. стойността на договорите между Mitsubishi Heavy Industries (MHI) и Министерството на отбраната на Япония е скочила 4,6 пъти, а ракетите с голям обсег и бойните кораби съставляват по-голямата част от поръчките. Компанията изгражда нови производствени мощности и планира да увеличи работната сила в секторите, свързани с отбраната, с 40% през 2026 г.

MHI е придобила ключови технологии за стелт изтребители и системи за защита от балистични ракети чрез сътрудничеството си със САЩ по производството на изтребители F-35A и ракети SM-3 Block IIA. Тя също така си е осигурила големи чуждестранни договори, включително сделка за 6,8 милиарда долара за изграждане на военни кораби за Австралия и доставки на ракетни системи Patriot за САЩ.

PLA Daily предполага, че последните ходове на Япония наподобяват възхода на милитаризма преди Втората световна война и че страната „допълнително ще обвърже разходите за отбрана с интересите на специфични индустрии и конгломерати от типа „дзайбацу“, създавайки самоподсилващ се цикъл между политиката и икономическите интереси“.

„Когато предавките на отбранителната индустрия отново започнат да се въртят за възраждане на милитаризма, военната машина на Япония вероятно ще бъде рестартирана“, се казва в статията.

По-рано този месец главният секретар на кабинета на Япония Минору Кихара критикува Китай за липсата на прозрачност по отношение на неговите „продължаващи високи нива на разходи за отбрана“ и разширяващи се военни способности.

Напрежение в Източнокитайско море: Япония засече нов китайски „ловец на подводници“

🇯🇵✈️🇨🇳 Япония вдигна по тревога свои изтребители в отговор на приближаването на китайски военен самолет над Източнокитайско море. Предварителни оценки сочат, че може да става дума за нов или модифициран вариант на платформа борба с подводници.

Министерство на отбраната на Япония съобщи, че Силите за самоотбрана са реагирали на патрулен самолет югозападно от Окинава, действал във въздушното пространство западно от отдалечената островна верига на страната, както се вижда от публикуваната карта на полетния път.

Макар китайски патрулни самолети Y-9 да са наблюдавани в региона и преди, длъжностни лица посочиха, че засеченият при този инцидент летателен съд се е различавал от познатите варианти на платформата.

„И по-рано е потвърждавано прелитането на китайски патрулни самолети (Y-9) в Източнокитайско море, но сега машината има различна форма на носовата секция. Това е първият път, в който Силите за самоотбрана потвърждават и публично обявяват такъв самолет“, заявиха от министерството. Тази оценка предполага, че японските военни вероятно си имат работа с нов или модернизиран вариант на платформата Y-9.

„Министерството на отбраната и Силите за самоотбрана ще продължат да събират разузнавателни данни и да провеждат денонощно наблюдение на военните движения около страната ни, взимайки всички възможни мерки срещу нарушения на въздушното пространство“, увериха от японското ведомство.

Нов вариант със специфична мисия

Y-9 е китайски самолет, разработен на базата на по-старата платформа Y-8 и адаптиран за широк спектър от мисии – морски патрул, ранно предупреждение, електронно разузнаване и борба с подводници. Снимки, публикувани от японските власти, заедно с анализи от открити източници, показват, че самолетът може да е Y-9FQ (известен още като GX-6) – вариант, специално конфигуриран за операции срещу подводници.

Тази версия може да носи напреднали системи за откриване, сред които морски радари, хидроакустични буйове и детектори за магнитни аномалии, което му позволява да локализира и проследява подводници в обширни акватории.

Защо Източнокитайско море е важно

Източнокитайско море е един от най-чувствителните стратегически региони в Източна Азия. То се намира в близост до крайните югозападни острови на Япония, основни международни търговски пътища и води близо до Тайван, което го прави зона на засилена военна активност.

За Китай разполагането на самолети за борба с подводници в района засилва способностите за наблюдение на чужди военноморски движения, като тези на САЩ и съюзниците им. За Япония подобна активност налага мерки за бърза реакция, тъй като контролът на въздушното пространство е ключов елемент от националната сигурност.

Последният инцидент илюстрира нарастващата военна дейност в региона и все по-високата технологична сложност на използваните платформи. Напрежението в региона беше белязано от скорошен сблъсък край спорния риф Скарбъро в Южнокитайско море, където китайски кораби се изправиха срещу рибарски лодки, което принуди властите във Филипините да прибегнат до бърз отговор.

Булдозер се вряза в пазар в югозападен Пекин.

🇨🇳 Булдозер се вряза в пазар в Пекин, причинявайки неуточнен брой жертви, съобщи The Epoch Times, позовавайки се на разкази от очевидци и кадри, публикувани онлайн. Властите не коментират случая, а сведенията за инцидента е обект на тежка цензура в социалните мрежи.

Инцидентът е станал около 11:00 ч. в събота на пазара „Дахандзи“ в пекинския район Фангшан, съобщава The Epoch Times. Пазарът е голямо традиционно тържище в крайградската зона на югозападен Пекин.

Видео, публикувано в социалните мрежи, показва голям брой хора, лежащи на земята, след навлизането на челен товарач в пазара. Състоянието им остава неизвестно.

The Epoch Times предава думите на очевидец, според когото участъкът от пътя е бил затворен, а булдозерът изглежда е пробил пропускателен пункт, преди да навлезе в тържището. Медията уточни, че шофьорът, мъж на възраст около 50 години, е бил задържан от полицията.

На този етап няма официални данни за броя на жертвите. The Epoch Times отбелязва, че коментар в Douyin (китайската версия на TikTok) твърди за осем загинали, но това не може да бъде потвърдено.

Търсенето на видеото в китайските социални мрежи не дава резултати, а съответните канали на WeChat са блокирани. Публикация в местен профил на WeChat също е била изтрита и вече не може да бъде открита.

Си Дзинпин покани лидера на опозицията в Тайван на среща преди визитата на Тръмп.

🇨🇳🤝🇹🇼 Лидерът на най-голямата опозиционна партия в Тайван, Гоминдан (КМТ), ще посети Китай през април по покана на китайския президент Си Дзинпин. Пътуването ще се осъществи само месец преди американският президент Доналд Тръмп да пристигне в Пекин за собствена среща на върха.

Бившият законодател Чън Ли-уен спечели изборите за председател на КМТ през октомври и даде сигнал за завой към още по-тесни връзки с Пекин в сравнение с нейния предшественик Ерик Чу, който не посети Китай по време на мандата си, започнал през 2021 г.

Китай, който разглежда демократичен Тайван като своя територия, отказва да разговаря с правителството на президента Лай Чин-те, когото нарича „сепаратист“, но редовно приема висши служители на КМТ, а Чън вече беше заявила, че планира подобно пътуване.

В изявление от понеделник от КМТ съобщиха, че Чън е благодарна за поканата и „с радост“ я приема.

Чън „изрази надежда, че двете партии (КМТ и Китайската комунистическа партия) ще работят заедно за насърчаване на мирното развитие на отношенията между двата бряга на Тайванския проток, за укрепване на обмена и сътрудничеството, гарантиране на мира в региона и подобряване на благосъстоянието на хората“, се добавя в изявлението.

Китайската държавна информационна агенция Синхуа съобщи, че Чън ще посети Пекин, Шанхай и източната провинция Дзянсу в периода от 7 до 12 април. Както Синхуа, така и КМТ се обърнаха към Си с титлата му на генерален секретар на Комунистическата партия, а не като към държавен глава.

Победеното правителство на Република Китай, ръководено по това време от КМТ, бяга в Тайван през 1949 г., след като губи гражданската война срещу комунистите на Мао Дзедун. Досега не е подписван мирен договор или примирие, а двете страни официално не признават правителствата си.

Тръмп се очаква да пристигне в Китай в средата на май за официално посещение, първоначално насрочено за началото на април, но отложено заради началото на войната в Близкия изток.

САЩ прехвърлиха дронове MQ-9 от Южна Корея в Ел Салвадор за операция Southern Spear.

🇺🇸🤝🇸🇻 Четири безпилотни апарата MQ-9A Reaper от 431-а експедиционна разузнавателна ескадрила бяха прехвърлени от авиобаза „Кунсан“ в Южна Корея до обекта за съвместна сигурност (CSL) „Комалапа“ в Ел Салвадор в подкрепа на операция Southern Spear.

Логистиката на преместването е осигурена от транспортни самолети C-17A и C-5M Super Galaxy, преминали от зоната на отговорност на INDOPACOM към SOUTHCOM, съобщи акаунтът за наблюдение на военни движения LatAm Military Movements.

431-а ескадрила беше реактивирана едва през септември 2025 г. на база „Кунсан“ с мисия да осигури постоянно разузнавателно присъствие с MQ-9 на Корейския полуостров – първото подобно разгръщане в Южна Корея. По-малко от шест месеца по-късно част от нейните активи вече са пренасочени към Латинска Америка, което илюстрира приоритетите на сегашната администрация в Западното полукълбо.

Operation Southern Spear стартира през януари 2025 г. като морска операция за прехващане на наркотрафик в Карибско море и Източния Тихи океан, но от март 2026 г. обхватът ѝ се разшири значително, включително с участие на американски сили в бомбардировки по позиции на въоръжени групировки в Еквадор, съобщи The Intercept. В CSL „Комалапа" вече бяха установени и други платформи – щурмови самолет AC-130J и разузнавателен P-8A Poseidon, по данни на CNN от спътникови изображения.

Прехвърлянето на дроновете от Корея е част от наблюдавана тенденция на изтегляне на военни активи от Индо-Пасифика. В началото на март Пентагонът започна изтеглянето на компоненти от системата за противоракетна отбрана THAAD от базата в Сонджу, Южна Корея, към Близкия изток, след като ирански удар унищожи радар в Йордания, съобщиха Stars and Stripes. Южна Корея изрази възражения срещу трансфера, но президентът Ли Дже Мьон призна, че Сеул не може да го блокира. Паралелно над 2000 морски пехотинци и десантният кораб USS Tripoli от Сасебо, Япония, бяха насочени към Персийския залив.

Промяната не е само оперативна, а и доктринална. Некласифицираната Национална отбранителна стратегия за 2026 г. изпуска формулировката за Индо-Тихоокеанския регион като „приоритетен театър“ и за Китай като „стимулиращо предизвикателство“ (pacing challenge) – език, използван както от администрацията на Байдън, така и от първия мандат на Тръмп, отбеляза Council on Foreign Relations. Военните ангажименти в Близкия изток – конфликтът с Иран от 28 февруари – и разширяващите се операции в Карибите изчерпват ресурси, които до неотдавна бяха предназначени за сдържане на Китай.

Филипините засега остават изключение. Манила потвърди, че няма индикации за изтегляне на американски активи от територията на страната, съобщи GlobalSecurity.org. Дали това ще се запази, зависи преди всичко от продължителността и интензитета на двата конфликта, в които Вашингтон е въвлечен едновременно.

Китай картографира океанското дъно в подготовка за подводна война

🌊🔍🇨🇳 Разследване на Reuters разкри, че Китай ръководи мащабна операция за картиране на морското дъно и разполагане на подводни сензори в Тихия, Индийския и Арктическия океан – усилие, считано от експерти за систематична подготовка на бойното пространство за подводни операции.

Агенцията е проследила движението на 42 изследователски кораба за период от над 5 години, използвайки платформата за мониторинг на морския трафик на новозеландската компания Starboard Maritime Intelligence. Анализът обхваща правителствени и академични документи, научни публикации, статии в държавните медии и описания на кораби. Най-малко 8 от тях са извършвали директно картиране на дъното, а още 10 са носели оборудване, използвано за същата цел.

Един от корабите – Dong Fang Hong 3, управляван от Океанския университет на Китай, е прекосявал водите край Тайван, американската база Гуам и стратегически участъци от Индийския океан в периода 2024-2025 г. През октомври 2024 г. е проверил набор от мощни китайски океански сензори, способни да засичат обекти под водата край Япония, и се е върнал в същия район през май 2025 г. През март същата година е кръстосал водите между Шри Ланка и Индонезия, подстъпи към Малакския проток, ключова точка за световния морски търговски трафик. Университетът твърди, че корабът е проучвал утайки и климатични изследвания, въпреки че според научна публикация на неговите академици, е провеждал и мащабно дълбоководно картиране.

Събраните данни за подводния терен, температурата, солеността и теченията са от решаващо значение за операциите под вода. Командирите се нуждаят от тях, за да избягват сблъсъци и да укриват подводниците си, а информацията е също толкова важна за засичане на вражески съдове – звуковите вълни, по които се откриват те, се разпространяват по различен начин в зависимост от подводния ландшафт и условията във водата.

„Тези данни биха могли да са безценни за подготовка на бойното пространство. Всеки военен подводничар, който си заслужава парите, ще вложи огромни усилия в разбирането на средата, в която оперира“, отбеляза Питър Скот, бивш командващ подводния флот на Австралия.

Данните от морския трафик показват, че китайските усилия са фокусирани върху значими от военна гледна точка води – край Филипините, Гуам, Хаваи, атола Уейк в Северния Пасифик, както и около Коледния остров – австралийска територия на маршрута между Южнокитайско море и ключова австралийска подводна база. Китайски кораби са картографирали и подводен хребет северно от военноморска база в Папуа Нова Гвинея, до която САЩ наскоро получиха достъп.

„Мащабът на това, което правят, далеч надхвърля ресурсите", каза Дженифър Паркър, адюнкт професор по отбрана и сигурност в Университета на Западна Австралия и бивш офицер по противоподводна война. „Ако погледнете самия обхват, става съвсем ясно, че планират да изградят военноморски капацитет за океански експедиции, който е организиран около подводните операции."

Най-обстойното проучване е извършено източно от Филипините, разположени по протежението на Първата островна верига – територии, контролирани предимно от съюзници на САЩ, която се простира от японските острови през Тайван до Борнео и образува естествена бариера между Тихия океан и крайбрежните морета на Китай.

„Обсебени са от страха да не бъдат затворени в Първата верига острови", обясни Питър Ливи, бивш военен аташе на Австралия в САЩ и председател на Австралийския военноморски институт. Китайското картиране „показва желание да се разбере морската среда, за да могат да пробият навън."

Отвъд картирането, Китай е изградил мрежа от стотици подводни сензори, буйове и дънни масиви. Началото е поставено около 2014 г. от У Лисин, учен от Океанския университет, предложил проекта „прозрачен океан" – система за всеобхватно наблюдение на водните условия в определени зони. Провинцията Шандун отпуска най-малко 85 милиона долара за проекта. Първите сензори са разгърнати в Южнокитайско море, като оттам мрежата се разширява в Тихия и Индийския океан. Край Япония, Филипините и Гуам са разположени стотици датчици. В Индийския океан документи от Китайската академия на науките описват сензорен пръстен около Индия и Шри Ланка, включително по подводния хребет Найнти Ийст Ридж, който е сред най-дългите в света и минава по подстъпите към Малакския проток.

Контраадмирал Майк Брукс, командващ Службата за военноморско разузнаване на САЩ, заяви този месец пред Конгреса, че Китай изгражда мрежи за подводно наблюдение, които събират хидрографски данни, за да „оптимизира ефективността на сонарите и да осигури постоянно наблюдение на подводници, минаващи през критични водни пътища като Южнокитайско море."

Брукс алармира, че потенциалното събиране на разузнавателни данни от китайски изследователски кораби е „стратегическа заплаха."

Официалните китайски обяснения за проекта се колебаят между научни и военни. През 2017 г. длъжностни лица от Шандун заявяват, че целта на „прозрачния океан" е да „гарантира морската отбрана и сигурност", и го сравняват с американски военен проект за изграждане на сензорна мрежа. У Лисин ръководи мрежата в Националната лаборатория за морска наука и технологии в Циндао с партньор Военноморската академия за подводници на Китай.

Изследователят Джоу Чун, управляващ масивите от сензори във водите на Индо-Пасифика, беше цитиран в съобщение до пресата на Океанския университет, според което работата му е илюстрирала „стремителното развитие на морската отбрана и военните способности на страната ми." Според него целта е „да превърнем най-напредналите научни и технологични постижения в нови видове бойни способности за нашата армия в морето", обобщава той.

„Откровено удивително е да се види огромният мащаб на китайските морски научни изследвания", отбеляза Райън Мартинсън, доцент във Военноморския колеж на САЩ. „От десетилетия насам ВМС на САЩ можеха да разчитат на асиметрично предимство в познаването на океанското бойно пространство. Китайските усилия заплашват да подкопаят това предимство. Очевидно е дълбоко обезпокоително."

Това е първият случай, в който мащабите на китайското картиране и наблюдение във водите на Индийския, Тихия и Северния ледовит океан е документиран в такъв обхват – по-ранни разследвания засягаха отделни части от операцията около Гуам, Тайван и Индийския океан.

Германия и Япония укрепват военните си връзки: Писториус предложи пакт за съвместни операции.

🇩🇪🤝🇯🇵 Германия се стреми да засили военните си връзки с Япония, а министърът на отбраната Борис Писториус предложи ново споразумение за опростяване на съвместните военни операции.

По време на посещение в морската база Йокосука в неделя, Писториус се срещна с японския си колега Шинджиро Коизуми, за да обсъдят рамка, насочена към намаляване на бюрократичните пречки за личния състав, разположен в двете страни, според информация на Politico от 22 март.

Споразумението за взаимен достъп (RAA) е проектирано да оптимизира правните и административните процедури. Това би позволило на германските и японските сили да се разполагат по-лесно за обучение, учения и специфични операции.

Япония вече е сключила подобни пактове в сферата на отбраната с Обединеното кралство и Австралия в отговор на нарастващото напрежение в региона. Тази инициатива представлява преход от краткотрайни мисии към по-структурирано военно партньорство. Писториус отбеляза, че този ход е част от по-широк отговор на глобалната нестабилност. Той подчерта значението на защитата на търговските маршрути по вода, особено по отношение на вноса на енергийни ресурси за Япония през Ормузкия пролив.

„Колко тясно е станало нашето партньорство, се вижда ясно в контекста на настоящите събития в Иран и Близкия изток“, заяви Писториус. „Свободата на морските пътища трябва да бъде гарантирана и защитена.“

И двете държави подчертаха своя ангажимент към международния ред, основан на правила, и сигурността на глобалната търговия. Писториус заяви: „Обединени сме от убеждението, че силата на правото трябва да надделее.“

Разговорите по въпросите в сферата на отбраната отразяват стратегическото съгласуване между Берлин и Токио в период, когато и двете правителства са подложени на натиск от страна на авторитарни държави.

САЩ потвърдиха ангажимента си към отбраната на Япония, като обещаха използването на пълния набор от свои военни възможности, включително ядрено оръжие. Това потвърждение дойде по време на Диалога за разширено възпиране, проведен в Държавния департамент във Вашингтон на 18 февруари 2026 г.

Висши служители и военни представители на двете държави се съгласиха, че настоящото разполагане на американски сили, съчетано с нарастващите инвестиции на Япония в собствената ѝ конвенционална военна мощ, е от съществено значение за предотвратяване на регионална агресия.

По време на разговорите делегациите изразиха загриженост и относно разширяването на ядрения арсенал на Китай и прегледаха напредъка на ракетните програми на Северна Корея.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър?“: Неуместна шега на Тръмп на срещата с японския премиер.

🇺🇸🇯🇵 Преди малко повече от 83 години президентът Франклин Рузвелт нарече изненадващата атака на Имперския японски флот срещу Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. „дата, която ще остане в историята с позора си“ по време на своя призив към Конгреса да обяви война. В четвъртък президентът Доналд Тръмп я превърна в шега.

Тръмп беше на път да приключи сесията с въпроси и отговори пред репортери в рамките на двустранната среща с японския премиер Санае Такаичи, когато японски журналист го попита защо не е споделил своите намерения с ключови съюзници на САЩ като Япония преди началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

Първоначално президентът отговори, че САЩ са „влезли много остро“ и „не са казали на никого, защото сме искали изненада“. Отговорът му обаче придоби неловък обрат секунди по-късно, когато той заяви: „Кой знае повече за изненадата от Япония?“

След известен приглушен смях от страна на американските служители, присъстващи на срещата, Тръмп се обърна към Такаичи – родена две десетилетия след нападението – за да ѝ зададе друг въпрос.

„Защо не ми казахте за Пърл Харбър, а?“

Такаичи, която е прекарала две години във Вашингтон, работейки в Капитолия по време на администрацията на Рейгън и владее отличен английски, се стъписа от шегата на президента. Усмивката ѝ изчезна, а очите се ококориха, осъзнавайки какво току-що е казал Тръмп.

„Той ме пита за изненадата, и ние я постигнахме. И благодарение на нея елиминирахме 50 процента и много повече, отколкото очаквахме. Така че, ако тръгна да казвам на всички, вече няма да има изненада“, подчерта американският президент.

Изненадващата атака над Пърл Харбър срещу Тихоокеанския флот на САЩ на 7 декември 1941 г. оставя над 2400 загинали американски военнослужещи и 1200 ранени от бомби и снаряди, които потопяват 4 линейни кораба и оставят други 4 с тежки щети. Това е най-смъртоносната атака на американска земя до атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания.

7 от тези кораби са извадени и върнати в експлоатация, докато последният е оставен на дъното, където лежи точно под повърхността на пристанището, след като японска бомба се взривява в склад за боеприпаси.

Атаката е извършена след месеци на неуспешни преговори между САЩ и Япония относно икономическите санкции наложени от САЩ, Обединеното кралство, Китай и Нидерландия в опит да лишат японската армия от суровините, необходими за водене на войни в Китай и в териториите на днешен Виетнам.

Япония обявява война на САЩ в деня на ударите, но официалната декларация пристига във Вашингтон едва след тях.

Атаката над Пърл Харбър дава на Рузвелт нужния лост, за да настоява за официалното влизане на САЩ във Втората световна война, позволявайки му да се включи към Великобритания в борбата с Нацистка Германия, като Камарата на представителите и Сенатът одобряват декларациите за война срещу Япония съответно с мнозинство от 388 на 1 и 82 на 0 гласа.

Под четири години по-късно Япония приема искането за „безусловна капитулация“, след като американски самолети хвърлят първите и единствените две ядрени оръжия, използвани във военен конфликт, в рамките на три дни в отделни удари над Хирошима и Нагасаки.

Японското правителство никога не се е извинявало официално за позорното внезапно нападение, въпреки че един от предшествениците на Такаичи, покойният Шинзо Абе, произнесе реч, изразявайки „искрени и вечни съболезнования“ към американските и японските военнослужещи, загинали в боевете в онзи ден, по време на посещение през 2016 г. в мемориала на Пърл Харбър над останките на „Аризона“.

САЩ и Япония „никога повече не трябва да повтарят ужасите на войната“, заяви тогава Абе, който беше убит през юли 2022 г.

Северна Корея изстреля над 10 балистични ракети към Японско море.

🇰🇵 Северна Корея изстреля над 10 балистични ракети в морето в събота, съобщиха южнокорейските военни. Това се случва в момент, в който силите на САЩ и Южна Корея провеждат военни учения, а американският президент Доналд Тръмп поднови сигналите към Пхенян за подновяване на диалога.

Бреговата охрана на Япония съобщи, че е засякла обект, който вероятно е балистична ракета, паднала в морето. Според обществената телевизия NHK, която цитира военни източници, ракетата изглежда е паднала извън изключителната икономическа зона на Япония. Ракетите са изстреляни от район близо до столицата Пхенян около 13:20 ч. местно време към морето по източното крайбрежие на страната, се казва в изявление на Обединения комитет на началник-щабовете на Южна Корея.

Северна Корея тества широка гама от балистични и крилати ракети в продължение на над две десетилетия в стремеж да разработи средства за доставка на ядрени оръжия, които според мнозина страната е успяла да създаде. В резултат на това Пхенян е подложен на редица санкции от Съвета за сигурност на ООН от 2006 г. насам, но остава непреклонен въпреки сериозните пречки, които те създават за търговията, икономиката и отбраната му.

Тази седмица Южна Корея и САЩ започнаха ежегодните си мащабни учения в Южна Корея, които според тях са с чисто отбранителен характер и тестват готовността срещу военни заплахи от страна на Севера.

В събота стотици военнослужещи от двете страни проведоха учения за форсиране на река с техника, която включваше танкове и бронирани машини, под надзора на командира на съвместните сили. Американската армия поддържа около 28 500 военнослужещи и ескадрили изтребители в Южна Корея. Северът често демонстрира гнева си от подобни маневри, определяйки ги като „генерални репетиции“ за въоръжена агресия от страна на съюзниците.

В четвъртък премиерът на Южна Корея Ким Мин-сок се срещна с президента Доналд Тръмп във Вашингтон, за да обсъдят начини за подновяване на диалога с Пхенян. Тръмп е отворен към всяка възможност да седне на масата за преговори със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, заяви пред журналисти южнокорейският премиер.

Тайванската армия проведе учения с FPV дронове за градски бой

🇹🇼 Сухопътните сили на Тайван проведоха бойно учение с дронове, при което батальон за безпилотни летателни апарати към 58-о артилерийско командване изпълни сложни операции с ударни дронове с изглед от първо лице (FPV) в симулирана градска среда.

Учението включваше „интензивно комбинирано обучение за напреднали с безпилотни апарати“, позволяващ на войниците да практикуват разузнаване, прецизни удари и нападения с дронове в макет на градска зона. Според сведения на Youth Daily News, по време на маневрите батальонът от 58-о артилерийско командване е комбинирал разузнавателни дронове с FPV ударни апарати за потапящо управление.

„На 10 март батальонът за БЛА от 58-о артилерийско командване за първи път интегрира градска бойна среда, за да проведе курс за „интензивно комбинирано обучение за напреднали с безпилотни апарати“, съобщи военното издание. В неговия репортаж се отбелязва, че войниците са управлявали дроновете за нанасяне на удари и преследващи атаки с пускане на боеприпаси, което е спомогнало за повишаване на професионалните умения на операторите.

Сценарият на обучение е изисквал от частите да открият и поразят симулирани вражески сили, действащи в сгради и превозни средства в рамките на тренировъчен полигон, представляващ макет на град.

„Офицери и войници управляваха дронове за потапящо управление, за да извършват прецизни удари и атаки с пускане на бомби, като ефективно укрепиха професионалните умения на пилотите“, се казва в доклада.

По време на учението операторите, носещи очила за виртуална реалност, пилотираха дроновете, докато те маневрираха през симулираната градска среда и поразяваха вражески цели.

Учението беше описано част от мащабните усилия на Тайван за разработване на оперативни концепции за работа с дронове в условия на гъста градска среда. Събитието организира участниците в него в тактически екипи от по петима души. Всеки екип включваше командир на отделение, заместник-командир, оператор на разузнавателен дрон, отговорен за наблюдението, и двама оператори, контролиращи ударните FPV дронове.

Разузнавателният дрон се използван първо за локализиране на вражеските цели, преди да бъдат разгърнати ударните апарати. Тъй като разузнавателните апарати обикновено имат голяма издръжливост и по-стабилни полетни свойства, те бяха използвани за първоначално претърсване на тренировъчната зона.

„Разузнавателният дрон извърши ветрилообразно търсене, за да изследва внимателно броя на вражеските единици, техните позиции, както и количеството оръжия и оборудване в района“, се посочва в репортажа.

След това разузнавачът предаде получените данни на лидера на екипа и висшето командване за вземане на решение преди началото на фазата на атака. След указване на целите бяха пуснати FPV камикадзе дронове за изпълнение на различни методи за поразяване. Те включваха удари чрез сблъсък (камикадзе) и атаки с пускане на боеприпаси отгоре, демонстрирайки различните начини, по които безпилотните системи могат да се използват в бойни операции в граска среда. Тактическите екипи поддържаха и въоръжена охрана по време на операциите с дронове, заемайки бързо позиции за пуск след получаване на разузнавателни данни за вражеско присъствие.

През последните години армията на Тайван засили фокуса си върху безпилотните системи като неизменна част от усилията за укрепване на своите способности за водене на асиметрична война. Нейните стратегии за асиметрична отбрана наблягат на технологии, позволяващи на по-малки сили да противодействат на по-големи противници чрез прецизни оръжия, мобилност и децентрализирани системи – черпейки от отличния опит на Украйна през последните четири години на пълномащабна руска агресия.

Безпилотните апарати, най-отчетливо ударните дронове с FPV, се утвърдиха като все неизменен инструмент за разузнавателни и ударни мисии в съвременната война.

Ким посети завод за боеприпаси с дъщеря си.

🇰🇵 Севернокорейският лидер Ким Чен Ун проведе официална визита в завод за боеприпаси, съобщава Корейската телеграфна агенция (KCNA), публикувайки снимки, на които той разглежда обекта и тества огнестрелни оръжия заедно със своята дъщеря.

По време на посещението Ким инспектира производството на леко стрелково оръжие и призова за започване на модернизация на производствения процес, предава KCNA.

Заводът „играе изключително важна роля за повишаване бойната ефективност на армията“, цитират медиите думите на върховния лидер, който подчерта нуждата от разширяване на производствения капацитет на завода с „далновиден подход“.

Ким, който е известен със стремежите си да демонстрира военната мощ на ядрената държава, наскоро беше показан да наблюдава тестово изстрелване на стратегическа крилата ракета от наскоро пуснат на вода боен кораб.

Дъщерята на Ким, известна като Джу Е, придружи баща си по време на визитата в оръжейния завод, както се вижда от снимките, разпространени в държавните медии. Двамата са облечени в черни кожени якета, а Джу Е е заснета да участва в стрелково обучение заедно с кадри на висшето военно командване.

В публичното пространство се появиха спекулации, че Джу Е е спрягана от своя баща за неговия наследник на лидерския пост.

Националната разузнавателна служба на Южна Корея (NIS) съобщи пред депутати миналия месец за наличие на признаци, че дъщерята на Ким оказва влияние върху политически въпроси, което подсказва, че тя е „на етап на вътрешно назначен наследник“.

Япония разгръща далекобоен ракетен арсенал до края на годината.

🇯🇵 Япония се готви да разположи крилати ракети „Тип 12“ с обсег от 1200 км, както и хиперзвукови планиращи апарати (HVGP), способни да поразяват цели на разстояния от 500 км.

След реализацията на този план тя ще разполага със собствени далекобойни ракетни способности. Въпреки това, освен самите ракети, Япония трябва да притежава и нужния капацитет за нанасяне на прецизни удари, отбелязва изданието Defense Express.

Неотдавнашна публикация на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) анализира дали Япония би могла да използва посочените способности, за да покрие региони като Далечния изток на Руската федерация. Текущите карти на проектирания обхват сочат, че те са предназначени основно за защита на японските острови. Обсегът им достига едва до бреговете край Владивосток и Южен Сахалин – територия, която Япония губи след Втората световна война през 1945 г.

Япония развива този арсенал като част от стратегия за „контраудар“, а не заради геополитически престиж. Въпросната концепция предвижда прибягване до активни мерки при хипотетичен сценарий на мащабен конфликт в Тихоокеанския регион с участието на Китай, Северна Корея или Русия. В резултат на това тя може да коригира разполагането на ракетите, за да покрие по-ефективно специфични зони – от Тайванския проток до руските военни обекти в Далечния изток.

Ефективните удари изискват прецизно насочване – област, в която експертите от IISS смятат, че Японските сили за самоотбрана (JSDF) в момента притежават ограничени възможности, след като разчитат на само девет собствени сателита за разузнаване и наблюдение (ISR).

За да се справи с този недостиг, японската корпорация IHI и финландската компания ICEYE стартираха общ проект през октомври 2025 г. с цел първоначалното разгръщане на четири спътника, оборудвани с радар със синтетична апертура (SAR), с потенциал за разширяване на мрежата до 20 сателита. Въпреки че проектът се очаква да приключи до 2029 г. мрежата ще обслужва и партньори като Обединеното кралство и Австралия.

САЩ потвърдиха ангажимента си към защитата на Япония, обещавайки използването на пълния спектър от военни възможности, включително ядрено оръжие. Това бе потвърдено по време на Диалога за разширено възпиране, провел се в Държавния департамент във Вашингтон на 18 февруари 2026 г.

Висши военни представители от двете страни се съгласиха, че текущото разполагане на американски сили, съчетано с нарастващите инвестиции на Япония в собствената ѝ конвенционална военна мощ, е от ключово значение за възпиране на регионална агресия. По време на разговорите делегациите изразиха загриженост от разширяването на ядрения арсенал на Китай и прегледаха напредъка на ракетните програми на Северна Корея.