Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Анализ: Механизираният щурм при Шахове и зрялата дронова отбрана

🇺🇦🛡️🇷🇺 Руски механизиран щурм по оста Добропиля се разби в сектора на Първи корпус „Азов“, преди да стигне населените места около Шахове. 8-ма и 41-ва гвардейски общовойскови армии, подсилени с 90-а гвардейска танкова дивизия, хвърлиха десетки бронирани и леки машини в едновременно настъпление. 41-ва армия и танковата дивизия атакуваха от посока Новоекономичне, а 8-а армия – от Воздвиженка. В продължение на близо четири часа руските войски се опитваха да пробият към селата в района.

По данни на „Азов“ резултатът е следният: 7 унищожени танка, 6 бойни бронирани машини, 1 установка БМ-21 „Град“, 1 модерна реактивна система „Торнадо-С“, 3 специализирани машини и 47 леки машини. Посочени са още 123 убити и 29 ранени руски военнослужещи. Механизираният удар е спрян, без да доведе до промяна на фронтовата линия.

Значението на подобен епизод обаче не е само в броя на загубените машини. По-ключово е колко бързо се проваля атака с подобен състав и мащаб. Две армии и танкова дивизия, насочени към един сектор и спрени за часове с почти пълна загуба на ангажираната техника и личен състав, показват степента на развитие на отбранителната система в този участък от фронта.

Секторът не е случаен. По оста Добропиля през юли руските войски успяха да създадат вклиняване, което украинската армия се опитваше да ликвидира, докато натискът към Покровск продължаваше. Така описват ситуацията оценките на Института за изследване на войната (ISW) и репортажите на Kyiv Independent.

Добропиля е важен пътен и минен възел северозападно от Покровск. Лятното вклиняване на руската армия в него създаде заплаха за украинския тил и транспортните артерии зад него. Именно обяснява упоритостта, с която Русия подновява натиска въпреки значителните загуби.

През 2025 г. масираните руски механизирани пробиви все по-често се разбиваха в дроновото наблюдение и ударните възможности на украинската страна. В резултат руската армия постепенно мина към употреба на малки инфилтрационни групи, а от 2026 г. към смесен подход, който включва инфилтрация и последващ механизиран натиск. Районът на Шахове показва този метод в действие, но едновременно с това показва и причините, поради които той започва да губи ефективност.

Логиката на този тип атака се основава на три последователни стъпки.

Първо, малки пехотни групи – обикновено по двама-трима души, а понякога и единични бойци – се опитват да проникнат между украинските позиции. Задачата им не е веднага да задържат територия, а да разкрият къде отбраната е най-слаба. Всяка намерена пролука се превръща в ориентир за следващото действие.

След това, когато се установи уязвима точка, основните сили насочват усилието си натам. Концентриран механизиран удар трябва да използва откритата слабост, докато проникналите групи задържат позиции и създават условия за развитие на атаката.

Накрая двете действия се обединяват в общ натиск: инфилтриралите се подразделения и настъпващата бронирана техника атакуват едновременно, подкрепени от планиращи авиобомби, дронове и реактивна артилерия.

Целият замисъл зависи от две условия: наличие на пространство, което не е наблюдавано, и възможност за незабелязано съсредоточаване на силите. В сравнение с челните механизирани атаки от предходни години това е реална адаптация. Методът не разчита само на маса, а на скорост, скрито придвижване и внезапност.

Именно тези две предимства обаче все по-често се ограничават от развитието на дроновата отбрана.

Онова, което първоначално изглеждаше като импровизация, постепенно се превърна в система с ясно разделение на функциите: разузнавателни дронове, FPV ударни дронове, прехващачи, барражиращи боеприпаси и системи със среден радиус на действие. Това разделение не се появи в резултат на един централен план, а чрез продължителен процес на адаптация, основан на проба-грешка в реални бойни условия.

Сравнението с авиацията има своите граници. Авиацията постепенно създаде многоцелеви платформи, които могат да изпълняват различни задачи, докато дроновете все още се развиват в посока на по-тясна специализация. Засега една добре изпълнена специализирана функция често има по-голяма стойност от няколко по-слабо изпълнени роли в една система.

На тактическо ниво дронът все повече прилича не на самолет, а на част от пехотната структура. Той работи близо до фронтовата линия и се интегрира в бойните подразделения, тъй като основното му предимство е съкращаването на времето между откриването на целта и нейното поразяване.

Това съкращаване на цикъла от сензора до огневото въздействие е сред най-важните промени в модерния бой. Командирите на земята вече планират действията си в условия, при които движението на противника може да бъде открито и атакувано много по-бързо от преди.

Дроновете поеха и част от функциите, традиционно свързвани с артилерията: разузнаване, коригиране на огъня и директни удари. Това не значи, че те могат да заменят артилерията. Тя все още осигурява плътност и продължителност на огъня, които дроновете не могат да постигнат. Промени се обаче начинът, по който двете средства се комбинират.

Старият въпрос „количество срещу качество“ вероятно е поставен неправилно. И двата фактора имат значение, но изпълняват различни функции. Евтините дронове, използвани в големи количества, създават постоянен натиск върху противника. Те го принуждават да реагира, да разпределя ресурсите си и да отделя средства за защита срещу множество малки заплахи.

По-сложните системи изпълняват задачи, при които са нужни по-голяма точност, далечина или специални способности. Армиите, които интегрират успешно дроновете, не избират между количество и качество, те използват и двете едновременно.

Оттук идва и идеята за слоеста система за дронова война. Разузнавателните дронове отпред осигуряват сведения за обстановката. FPV дроновете я превръщат в непосредствени удари. Прехващачите се опитват да неутрализират вражеските дронове, които изпълняват същите задачи. Системите със среден радиус на действие атакуват по-дълбоки цели, които поддържат цялата операция – командни пунктове, транспортни връзки и складове.

Най-новото направление – използването на дронове за унищожаване на други дронове – прави въздушното пространство непосредствено над фронта в отделно бойно поле. Доскоро разузнавателният апарат можеше да работи сравнително свободно. Днес всяка страна се стреми да унищожава средствата за наблюдение на противника. От изхода на този двубой зависи дали цялата останала дронова система ще функционира.

Затова контролът над въздушното пространство на тактическо ниво вече не е автоматично предимство на настъпващия. Той се превърна в отделен етап от битката, който трябва да бъде спечелен преди наземното действие. А това се оказва все по-трудно.

Най-голямо значение обаче има не само самото наличие на дронове, а дълбочината на системата.

Дроновата война е изключително зависима от логистиката: батерии, резервни части, боеприпаси, полезен товар, обучени оператори и постоянна поддръжка. Темпът на разход е огромен. Операция, която изглежда успешна на план, може да се провали, ако снабдяването бъде прекъснато.

Именно това е една от задачите, с които системите със среден радиус на действие са особено ефективни. Удар по склад или транспортен възел на 30 км зад фронта може да не изглежда толкова зрелищен, колкото директното унищожаване на бойна машина, но често определя възможностите на противника в следващите дни.

Съществува и широко възприетото схващане, че операторите на дронове могат да бъдат изтеглени далеч зад фронтовата линия. Това е вярно само частично. Ретранслаторите и напредналите комуникации дават на част от операторите да работят от по-защитени позиции. При FPV дроновете обаче близостта до фронта все още е важна. Заглушаването, влошаването на сигнала и закъснението не са абстрактен технически проблем – те могат да бъдат разликата между успешно попадение и падане на дрона без резултат.

Идеята, че целият бой може да се води от защитен пункт на десетки километри зад линията, засега остава недостижима. Зависимостта от надеждна комуникация прави безпилотната система уязвима именно там, където противникът използва електронна война.

При Шахове тези две системи се сблъскаха челно. Руският щурм зависеше от наличие на непокрит участък и възможност за незабелязано съсредоточаване на сили. Украинската дронова отбрана действа в обратната посока – чрез постоянно наблюдение и припокриване на зоните на контрол тя ограничи възможността за проникване и премахна елемента на изненадата.

Отдавна е ясно, че подготвената отбрана има предимство срещу щурм, който няма достатъчно разузнаване. Новото е, че дроновият слой прави това разузнаване евтино, постоянно и повсеместно. Като резултат всяка от трите фази на руския подход може да бъде нарушена поотделно.

Първо, проникването на малките групи може да бъде засечено още в началния етап, докато те се опитват да преминат между позициите. След това концентрирането на бронирана техника може да се наблюдава още преди колоните да започнат атаката. Накрая самият механизиран удар, лишен от изненада, попада под предварително подготвен огън.

Украинската страна вече използва и средства без пряко участие на пехота за прочистване на проникнали групи. Близо до Добропиля позиция на руски подразделения, които са успели да се промъкнат напред, е била прочистена с помощта на наземни роботи и дронове, както описва Forbes.

Традиционното предимство на настъпващия – възможността да компенсира недостиг на сили с изненада – постепенно намалява, когато всяко движение в зоната на битката може да се наблюдава. Конкретният ход на боя следва именно тази логика. „Азов“ и придадените му части блокираха настъпващите механизирани колони. В посоките на движение бяха използвани минно-взривни заграждения, а мостовете бяха повредени чрез действия на тактическата авиация.

Когато руските сили се опитаха да възстановят преминаванията с понтонни средства, украинската авиация ги унищожи. Това е класически пример за прекъсване на логистичния маршрут – същият, който дроновете със среден радиус използват при удари по транспортни и снабдителни цели в дълбочина.

Русия опита първо да отслаби украинското наблюдение и управление на боя, преди да извърши основния удар. За целта използваха „Гербера“ – евтин дрон от пенопласт и шперплат, предназначен за примамка и разузнаване – както и баражиращият боеприпас „Ланцет“.

Използването им срещу украинския слой дронове показва разбиране, че именно системата за наблюдение и бърз удар е ключов елемент на отбраната. Този опит обаче не е достатъчен. Когато механизираната група започва активната фаза на атаката, украинската страна вече разполага с информация за нейното движение и може да реагира според предварително наблюдаван сценарий.

Показателна е структурата на загубите. При десетки ангажирани машини, извадени от строя в рамките на няколко часа, щурмовият ешелон е унищожен, без да постигне териториален резултат, който да оправдае цената.

Особено показателна е загубата на „Торнадо-С“ – 300-милиметрова реактивна система за залпов огън, скъпа и сравнително рядко използвана в непосредствен риск. Тя осигурява огнева поддръжка от по-голяма дълбочина. Унищожаването ѝ показва, че украинското насочване е достигнало не само до предната част на колоната, но и до средствата, които я поддържат.

Заедно с унищожения „Град“ това означава, че огневата поддръжка на щурма – както по-евтините, така и по-ценните компоненти – е била извадена от строя заедно с бронираната техника, вместо да е защитена в дълбочина.

Организационно най-успешният модел напомня начина, по който артилерията традиционно се управлява: фронтът се разделя на зони, зоните – на сектори, а всяко подразделение отговаря за конкретен участък.

Ключово значение има припокриването между съседните сектори. То позволява на системата да поеме внезапен натиск, без да оставя незащитени пространства.

Проблемът възниква, когато към един ограничен район се насочат повече подразделения без достатъчно добра координация. Тогава възникват взаимни смущения в комуникациите, дублиране на действията, както и забавяне при вземане на решения. В крайна сметка прекомерната концентрация може да намали, вместо да увеличи ефективността.

Повече средства не означават автоматично по-добър резултат. Това важи и за двете страни.

Необходимо е определено равновесие в оценката на безпилотните системи. Те трудно могат да бъдат унищожени наведнъж, защото са разпръснати, мобилни и изградени като мрежа. Загубата на отделни позиции или екипи не означава автоматичен срив на цялата система.

При сериозен натиск обаче операторите и оборудването могат да бъдат изтеглени. Електронната война може временно да ги лиши от ефективност, а продължителните проблеми със снабдяването могат да ги ограничат не по-малко от директните удари.

Устойчивостта на дроновата система е реална, но тя не означава неуязвимост.

„Феникс“ отби танков щурм на Добропилското направление – девет унищожени танка

🇺🇦💥🇷🇺 Девет танка, две бронирани машини и три реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ бяха загубени от руската армия при опит за мащабен танков щурм към Добропиля в Донецка област, отбит вчера от оператори на дронове на граничен отряд „Феникс“, подпомогнат от съседни подразделения. За резултата тази сутрин съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна в официалния си канал в Telegram; по данни на службата при отбиването на атаката са убити 23 руски военнослужещи. Украински издания описаха случилото се като един от най-мащабните опити за танков пробив в Донецка област в последно време.

„Феникс“ е подразделение за ударни безпилотни летателни апарати към Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), което на този участък от фронта действа в състава на групировката на СБС, обособения през 2024 г. отделен род войски за безпилотни системи, първия в света от този клас. Подразделението работи по този участък от дълго време: през есента на 2025 г. неговите оператори поразяваха бронирана техника, реактивна артилерия и снабдителни колони в района на Костянтинивка. Този път освен машините в челото на атаката операторите са поразили и жива сила, придвижвана с автомобилен транспорт към района на боевете, а логистичните маршрути на руските сили остават под постоянен огневи контрол.

„Системното поразяване на транспорта и снабдителните пътища съществено затруднява доставките на боеприпаси, гориво, резерви и подкрепления към предните позиции“, се посочва в изявлението на СБС. Комплексното поражение, обобщава службата, е позволило щурмът да бъде отбит, без руските части да развият настъпателните си действия на направлението. Сред унищоженото са и трите установки „Град“, 122-милиметрови съветски системи за залпов огън, които не влизат в щурмова колона, а вместо това я поддържат с огън отдалеч: поражението е обхванало и огневата поддръжка на атаката.

Масираната бронирана колона е отклонение от модела, с който руското командване провежда операциите си в Донбас от месеци. Украинският проект DeepState още в средата на юни описваше как натискът по оста Родинске–Билицке се движи чрез инфилтрация на малки пехотни групи, които се процеждат в застроените места и постепенно разширяват контрола си. Опитите за пробив с бронетехника в плътен строй са рядкост на този участък, но не са без прецедент: на 27 октомври 2025 г. преди падането на Покровск, Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия отби механизиран щурм с 29 единици бронетехника при Володимировка и Шахове, по данни на Укринформ един от най-големите за онзи период.

Атаката идва в момент, в който натискът към Добропиля расте осезаемо. В оценката от 22 юли Институтът за изследване на войната (ISW), позовавайки се на украинския военен наблюдател Константин Машовец, посочва, че руските сили са излезли на линията Родинске–Новоолександривка южно от града и по всяка вероятност са завзели Новоолександривка. Предните отряди на 2-ра общовойскова армия от Централния военен окръг и 51-ва общовойскова армия са се придвижили съответно към линиите Василивка–Родинске и Дорожне–Шахове, отвъд които действат малки инфилтрационни групи. Целта, както я оценява Машовец, е Добропиля да бъде превзета бързо: успехът би създал изходни позиции за настъпление срещу Дружковка и би освободил сили за вероятна лятно-есенна офанзива към т.нар. крепостен пояс – градската агломерация Славянск–Краматорск, последната голяма такава в областта под украински контрол. Сметката обаче стъпва върху допускането, че групировката при Добропиля скоро ще се освободи за нови задачи; провали ли се то, настъпващите към пояса от юг руски части рискуват да затънат още по-дълбоко, отколкото в сегашното си усилие срещу Костянтинивка.

Успоредно с щурмовете руското командване усилва и отбраната срещу дронове. По сведения на украински военен източник, цитиран от ISW на 17 юли, в тила на участъка Добропиля–Дружковка са разгърнати голям брой екипи за борба с дронове, а делът на прехванатите украински апарати в тактическа дълбочина расте. Офанзивните операции не спират: руски военни блогъри претендират за навлизане в села непосредствено източно от Добропиля и източните покрайнини на самия град, макар че ISW не потвърждава повечето от тези твърдения.

Натискът към Добропиля е директно продължение на падането на Покровск, който е под руски контрол от началото на февруари 2026 г. От града и съседния Мирноград руските сили оттогава напират на север по две оси, през Гришине и през Родинске и Билицке, без да постигнат пробив. Украинските защитници все още удържат Билицке: ISW потвърди тяхното присъствие там с геолокализирани кадри от 18 юли, въпреки руските претенции за обратното, а към края на юни Машовец посочи, че удържаните позиции принуждават руското командване да фокусира силите си за операции срещу Добропиля в сравнително тесен участък от Покровск до Новоолександривка.

Украинското командване от седмици оценява руската щурмова групировка на направлението като изхабена и без предпоставки за пробив. Отбитата атака не сваля натиска от участъка, но нейнатна равносметка тежи в полза на отбраната: девет танка, три реактивни артилерийски установки „Град“, две бронирани машини и 23 убити – без спечелен терен. Дали руските части могат да си позволят още такива опити, засяга не само Добропиля: по логиката, очертана от Машовец, върху бързото превземане на града стъпват и плановете на Москва за Дружковка и за крепостния пояс.

„Hornet“ порази автомобил на руска мобилна група ПВО в Донецка област

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дрон „Hornet“ порази автомобил на руска мобилна огнева група за ПВО на едно от логистичните трасета в Донецка област – и обърна наопаки логиката, върху който съществуват тези отряди: звеното, изпратено да сваля дронове по тиловите пътища, само стана плячка на такъв. Кадри от удара бяха публикувани от украинският Telegram канал KARYMAT, според описанието поразената машина принадлежи на мобилна група за ПВО, заела позиция край трасето.

Мобилните огневи групи са най-ниският и масов пласт на руската ПВО. Руското командване ги разположи в големи количества, след като украински далекобойни дронове започнаха да прекосяват стотици километри над окупираните територии към рафинерии, летища и складове в дълбочина: пикапи, микробуси и камиони с едрокалибрени картечници в каросерията, често допълнени с прожектори, термокамери и преносими зенитно-ракетни комплекси, дежурят на кръстовища и прави отсечки и се опитват да свалят нисколетящите апарати по техния маршрут. Практиката копира украинската: същите импровизирани отряди са използвани масово от Киев срещу „Шахедите“, а Москва възприе модела, когато украинските дронове стигнаха нейните рафинерии и авиобази. Логиката зад тях е проста аритметика: зенитна ракета за милиони не трябва да бъде похабявана срещу дрон за няколко хиляди долара, а скъпите комплекси са твърде малко, за да покрият пътна мрежа от хиляди километри. Същата аритметика обаче приковава екипажите към откритите пътища, където видимостта е най-добра – и точно там ги настигна новото поколение украински дронове.

Ловецът от кадрите е Hornet, еднопосочен ударен дрон от самолетен тип: фиксирано крило с размах 2,2 метра, излетно тегло около 15 кг, крейсерска скорост 100–120 км/ч с ускорение до 200 км/ч при атака, при пикиране към целта – до 300 км/ч. Обсегът му достига 150 км при над 2 часа във въздуха, изстрелва се от пневматичен катапулт, докато бойната част (кинетичен пенетратор от 1,5 или 4 кг или осколъчно-фугасен вариант) е оразмерена именно за автомобили, камиони и лека бронирана техника. Разработен от Swift Beat и се произвежда за украинските въоръжени сили при обявени планове, които се измерват в стотици хиляди бройки; един апарат струва между 5 и 12 хиляди долара – цената на употребяван автомобил.

Истинската стойност на дрона обаче не е в планера, а в софтуера. „Hornet“ се навигира визуално: камерите му сверяват терена под крилото с предварително заредени карти, така че апаратът не зависи от сателитен сигнал и не се поддава на заглушаване, а във финалната фаза алгоритмите му откриват и захващат целта самостоятелно. Алгоритмите работят на борден процесор от смартфон клас, а връзката с оператора, който одобрява избора на цел, минава по нестандартни честоти в лентата 1800–3800 мегахерца, през Starlink Mini терминали и LoRa протокол. Лети обичайно на 300–500 метра височина, по транспортни маршрути снижава под 200 метра, а при среща с противовъздушен огън може да се изкачи до 5 км. Русия провери на практика къде е сърцето на системата: през май нейни части плениха и разглобиха паднал Hornet, но, както отбеляза Euromaidan Press на 22 май, трофеят се оказа куха придобивка – хардуерът може да се копира, но без пакет със софтуера, който остана недостъпен, дронът е просто планер с камери.

Ударът в Донецка област не е изолирано попадение, а поредния епизод от систематична кампания, която продължава от месеци. Украинските части използват Hornet, за да прерязват руското снабдяване на 50 до 150 км зад фронтовата линия – дълбочина, в която попада почти цялата пътна мрежа на окупираната част от областта. Двата основни ловни коридора, според данни на Defense Express, са магистрала Р-280 от Ростов на Дон към Крим през Мариупол, Бердянск и Мелитопол и магистралата Донецк–Мариупол: по тях дронът дебне камиони с боеприпаси и цистерни с гориво. Показателно е, че системните загуби по тези маршрути признават самите руски военни канали – оценка, която тежи повече от всяка украинска сводка, защото идва от страната, която ги понася.

Изборът на цел не е случаен. Трасетата на окупираната Донецка област са артерите, по които се снабдяват руските части на този участък от фронта: по тях вървят боеприпасите, горивото и ротациите; по тях дежурят и мобилните групи, които трябва да опазят потока от украинските дронове. Дълбочина от 150 км означава, че за Hornet няма тихи отсечки – от Мариупол до тиловите кръстовища северно от Донецк всяка машина на пътя попада в обсега му.

Кой точно е натиснал спусъка над трасето, не се споменава, но операторите на Hornet в Донецка област не са шепа изпитатели отдавна. Дронът е в строя от пролетта на 2025 г. и според данни на изданието Militarnyi от май лети в голям брой украински части, сред които 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия, който използва апарата срещу техника и жива сила на до 160 км от фронтовата линия. Конструкцията при това не стои на едно място – производителят я третира като изпитателна платформа и вгражда опита от фронта към следващите серии.

В сметката на дрона вече присъства далеч по-едър дивеч от автомобил с картечница. 4-ти отделен отряд на Центъра за специално предназначение „Омега“ на Националната гвардия на Украйна унищожи с Hornet ЗРК „Тор“ в Луганска област – система за около 25 млн долара, свалена от апарат, който по сметката на Defense Express струва около 5000 пъти по-малко. А че конструкцията отдавна е надскочила импровизация, показва посоката на технологичния трансфер: американската армия прие на въоръжение изпитания в Украйна дрон и от май месец насам обучава с него свои военнослужещи – рядка траектория, при която оръжие тръгва от украинското бойно поле към американския арсенал, а не обратно.

Зеленски покани Путин на среща в Костянтинивка, ако Русия я е превзела.

🇺🇦📢🇷🇺 Президентът на Украйна Володимир Зеленски отправи покана към руския президент Владимир Путин за среща в Костянтинивка, в случай че руската армия наистина е окупирала града, беше обявено от Кремъл, с което превърна твърдението за превземане в реторичен капан.

„Ако Костянтинивка е под руски контрол, Путин вероятно няма да има проблем да се срещнем там и да намерим дипломатическо решение, за да сложи най-сетне край на войната“, заяви Зеленски в изявление от 4 юли. „Но той все така няма да прекоси фронтовата линия: истината е много различна от думите на Путин.“

Твърдението, оспорвано от Зеленски, беше направено на 3 юли по време на среща с началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов и висши командири, на която Путин обяви Костянтинивка за „освободена“, описвайки я като „първи, но много важен етап“ в разбиването на украинския укрепен пояс Славянск–Краматорск–Дружковка–Костянтинивка в Донецка област. На същата среща руското командване съобщи за „освобождаването“ на цялата Луганска област – твърдение, което картата на мониторинг проекта DeepState опровергава.

Зеленски отхвърли думите като целенасочена измислица, разчетена за конкретна аудитория. „В навечерието на Деня на независимостта на САЩ Путин реши да излъже света и американския президент за ситуацията на фронта, като твърди, че руските сили уж са превзели Костянтинивка в Донбас. Разбира се, това не е вярно – поредна руска лъжа, за да се произведе поне някаква новина“, заяви той.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна и оперативно-стратегическо обединение „Хортиця“ повториха, че градът остава под украински контрол, а войските продължават да го защитават и да поразяват руските войски, които се опитват да проникнат в него. По данни на щаба сведенията от оперативната система „Дзвин“ и бойната платформа за управление DELTA сочат, че Костянтинивка е под контрола на украинските сили.

Независимата оценка засега подкрепя Киев, но с нюанс, който и двете страни спестяват. Институтът за изследване на войната (ISW) описа твърдението за пълно превземане като противоречащо „на всички налични доказателства“ и заключи, че руското присъствие в града се свежда до малобройни групи проникнали бойци, разпръснати между украинските позиции – не до установен контрол. Картата на DeepState показва руски части в близост до града, но без превземане. С три независими една от друга следи – украинско официално опровержение, оценка на западен мозъчен тръст, един от най-авторитетните в сферата, и украински проект за OSINT, сочещи в една и съща посока, можем да приемем, че твърдението за падането на Костянтинивка е невярно; същевременно наличието на руски инфилтратори в самия град е факт. Това не е и първият път, в който Москва избързва с този град: преди седмици Путин вече обяви, че Костянтинивка предстои да падне, а украинското военно командване го развенча като лъжа: заместник-командирът на 19-и армейски корпус Юрий Мадяр докладва за прочистване на участъци южно от града.

Оттук ISW разгръща по-широкия прочит, който прави подобно обявление разбираемо: то е сигнал, а не обективна реалност от бойното поле. Според него изявлението е било насочено към американските медии в деня на 4 юли, а Кремъл едновременно е „наводнил информационното пространство“ с поредица твърдения – за Костянтинивка, за Луганска област, за малки населени места към Суми, Сиверск и Славянск, така че опровергаването на всяко от тях поотделно да стане по-трудно в очите на широката публика. Логиката, която ISW приписва на тази информационна стратегия, е да се създаде впечатление за неизбежна руска победа и за украински фронт пред разпад. Институтът предупреди, че Москва може да прибегне до генерирани с изкуствен интелект кадри, за да подкрепи твърденията си за напредък в района. Стойността на подобни изявления, с други думи, е преди всичко комуникативна: тя цели да въздейства върху възприятието на съюзник и посредник – Вашингтон – а не да отрази реалностите на терен.

Кремъл отхвърли поканата почти веднага, след което върна огледална такава. Столицата на Руската федерация е Москва, не Костянтинивка, отговори официалният му говорител Дмитрий Песков, добавяйки, че Зеленски може да дойде в руската столица, когато е готов да вземе „отговорни решения“. Украинският държавен глава от своя страна категорично изключи посещение в руската столица. Така разменените покани се неутрализират взаимно и оставят дипломатическия сюжет там, където беше досега – без договорена среща и без общ терен за такава.

Зад информационния сблъсък стои бавна, скъпа война на изтощение, която прави твърдението за внезапно падане на града още по-съмнително. Костянтинивка, ключов транспортен и промишлен център, който украински експерти описват като „гръбнак“ на отбраната в областта и „шлюз“ към останалата част от Донбас, се намира под постоянен руски натиск от месеци. ISW оценява, че Русия е концентрирала около 11 000 военнослужещи в тактическата зона Костянтинивка–Дружковка. Темповете на настъпление обаче остават пълзящи: според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) руските части напредват средно с около 50 метра на ден в района към 1 юли, а за цялото първо полугодие на 2026 г. фронтът се е изместил в порядъка на десетки квадратни километра в цялата зона на бойните действия. Между тактическия успех, който Москва обявява, и оперативната реалност на терена се простира непреодолима пропаст.

Тази разлика има и човешка цена, която обяснява защо настъплението е толкова бавно. В колонка за Foreign Policy от 25 юни оксфордският историк Питър Франкопан цитира оценки на руски военни блогъри, според които в някои участъци на фронта новобранец оцелява средно между 20 и 35 минути след пристигането си на предната линия – показател, който идва от неофициален, склонен към хиперболи източник, но все пак показателен. По-конкретните числа представят сходна реалност: CSIS оценява общите руски загуби на около 1,4 млн убити, ранени и изчезнали, при съотношение на загубите, влошило се до близо 8:1 в полза на Украйна през първата половина на 2026 г., като над 90% от руските жертви вече се дължат на дронове. При месечни загуби от порядъка на 30 000–34 000 души, които надхвърлят набора от около 27 000, аритметиката на изтощаването притиска Москва да показва напредък – включително когато теренът не показва такъв.

Като заключение, можем съвсем уверено да обобщим, че Костянтинивка не е паднала; руски бойци са проникнали в града, но той се отбранява, а линията на контакт се измества с метри, не с километри. Онова, което Путин обяви на 3 юли, е насочено не толкова към картата на Донбас, колкото към календара във Вашингтон – и именно затова Зеленски отговори не с оперативна сводка, а с покана, на която руският държавен глава няма как да откликне.

📽️ Видео: Обединена бригада „Хищник“ към Патрулна полиция на Украйна.

Дронове на „Спартан“ поразиха два пускови на руски С-300 край Волноваха.

🇺🇦🎯🇷🇺 Пилоти на дронове от батальон „Black Sky“ към 3-та бригада оперативно назначение „Спартан“ на Националната гвардия на Украйна унищожиха две пускови установки от руски зенитно-ракетен комплекс С-300, разположен край Волноваха в окупираната Донецка област. Това съобщи бригадата в официално изявление, придружено от кадри на удара, унищожил техника на стойност от около 50 млн. долара.

Значението на удара обаче не се изчерпва само с цената. Поразените установки са компоненти от състава на С-300, която все по-често се използва от руските сили за нанасяне на удари земя-земя по предните позиции в Донецка област, вместо за борба с въздушни заплахи. Прехвърлянето на тежките зенитни ракети на С-300 към режим на удар земя-земя превърна комплекса в средство за тормоз над украинските позиции и прифронтовите селища; всяка свалена пускова пряко свива този обстрел.

Установките са били разположени в дълбочина на окупираната територия край магистралата Донецк–Мариупол, която играе на основна логистична ос на руската групировка войски. „Продължаваме да работим по дълбокия руски тил. Очаквайте още“, заяви бригадата, описвайки не отделен епизод, а методичен лов на руските активи отвъд непосредствената бойна линия.

Ударът край Волноваха стъпва на по-широка картина. Няколко дни преди това Силите за отбрана поразиха два радара край Керч в окупирания Крим – „Небо“ и „Скала-М“ – част от мрежата за бойно разузнаване и контрол на въздушното пространство над полуострова, обяви Генералният щаб. Логиката е обща: руските способности се демонтира звено по звено – в Крим през радарите, а в Донецка област през пусковите установки.

Поражението при Волноваха маркира разширение на украинската кампания на удари срещу руската ПВО отвъд кримския театър, където се фокусира най-интензивно от 2023 г. насам, към окупираната част на континентална Украйна. Прицелът все по-често е двойната употреба на С-300, създадена да пази небето, но трансформирана в оръжие за нанасяне на удари по наземни цели и тъкмо затова все по-ценна мишена за украинските дронове.

 

Хронология на украинските удари по ПВО в Крим

 

2023 – фаза „Нептун“

• 23/08/2023 – нос Тарханкут/Оленивка: С-400 – радар „Подлет“ (48Я6-К1) + ПУ
• 14/09/2023 – Евпатория: С-400 – радар + ПУ
• 30/10/2023 – Оленивка: дивизион С-300
• 05/12/2023 – Багерово: радар „Небо-М“
• 05/12/2023 – Стрелково (Арабатска коса): радар П-18 „Терек“ + ПУ „Байкал-1М“

2024 – фаза ATACMS

• 04/01/2024 – Саки/Новофедоровка: ПВО позиции
• 30/01/2024 – Раздолное: 1 радар
• 19/03/2024 – Армянск: 1 повредена ПУ на С-400
• 17/04/2024 – летище Джанкой: 4 ПУ С-400 + 3 радара + команден пункт + „Фундамент-М“
• 29/04/2024 – Джанкой: ПУ С-300/С-400 + радар
• 15/05/2024 – Белбек: радар 92Н6 на С-400 (+ заявени 2 „Небо-СВУ“ и „Панцир-С“)
• 10/06/2024 – Велике (Евпатория): радар „Подлет“ (48Я6-К1) + 2 ПУ С-400 + КП 5Н63С + радар 30Н6
• 10/06/2024 – Черноморское: дивизион С-300
• 10/06/2024 – Евпатория: дивизион С-300
• 10/06/2024 – Джанкой: дивизион С-400
• 12/06/2024 – Белбек: дивизион С-300
• Севастопол:2 дивизиона С-400 + ≥2 унищожени радара
• 12/06/2024 – нос Фиолент: 1 повреден радар
• 15/07/2024 – нос Фиолент/Куш-Кая (Севастопол): С-400/С-300 – 1 ПУ унищожена + 1 повредена + 1 радар
• 21/07/2024 – Новостепово (Джанкой): С-300В – радар 9С19 „Имбир“ + радари + 3 ПУ 9А84 + 1 9А83
• 26/07/2024 – Шовковичне (Саки): радарна станция (1–2 радара) + С-300
• 02/08/2024 – Севастопол (Кая-Баш/Куш-Кая): С-400 – 1 ПУ унищожена + 1 повредена (заявени 4 ПУ + радар 92Н6 + заявката за С-500 при Керч – съмнителна)
• 22/09/2024 – летище Джанкой–Перемозне: 2 С-300
• 02/10/2024 – Крим (неуточнено): радар „Небо-М“
• 10/10/2024 – Черноморск: мобилен радар повреден
• 28/10/2024 – Русаковка (Белогорск): позиция С-300/С-400
• 30/10/2024 – Оленивка: дивизион С-300
• 27/11/2024 – Белбек/Севастопол: заявени С-300/С-400 – без чисто потвърждение на поражение
• 29/11/2024 – Курганне (Симферопол): С-400 – ≥2 ПУ 5П85

2025 – дронова фаза

• 19/03/2025 – Крим: 2 „Подлет“ + 2 „Ниобий-СВ“ + 3 „Каста-2Е2“ + „Имбир“ 9С19 + повредени „Небо-М“/„Противник-ГЕ“ + 1 ПУ С-300В + 3 „Панцир-С1“
• 02/05/2025 – Углове-Саки/Кача/Гвардейское/Джанкой: ≥4 радара за насочване + 2 ПУ С-300В
• 26/06/2025 – Крим (необявено): С-400 – 2 радара 92Н2Е + 2 радара 91Н6Е + 1 ПУ
• 28/06/2025 – летище Кировско: „Панцир-С1“ + 3 хеликоптера (Ми-8 + Ми-26 + Ми-28)
• 28/08/2025 – Крим: радар 91Н6Е на С-400
• 30/08/2025 – Саки/Новофедоровка: радар на С-300
• 21/09/2025 – авиобаза в Крим: радар „Небо-У“ (55Ж6У) + 3 Ми-8
• 30/09/2025 – Феодосия (Ленински район): радар на С-400
• 06/10/2025 – Уютне (Евпатория): мобилна ПУ за С-400 + склад за боеприпаси
• 25/10/2025 – Крим: радари 96Л6 + П-18 „Терек“ + „Небо-У“ + катер БК-16
• 02/11/2025 – Крим: КП на дивизион С-400 – радар 92Н6Е + захранване + радар АОРЛ-1АС + П-18 „Терек“
• 21/11/2025 – Крим: хеликоптер Ка-27 + радар „Лира-А10“ + „Небо-У“ + „Небо-СВ“ + П-18 „Терек“
• 04/12/2025 – Кача: МиГ-29
• 04/12/2025 – Симферопол: радар „Иртиш“
• 11/12/2025 – Кача: Ан-26
• 11/12/2025 – Крим: радар „Небо-М“ (55Ж6М) + радар 64Н6Е „Надгробок“
• 15/12/2025 – Крим: радар „Каста-2Е2“ (39Н6) + радар 96Л6
• 18/12/2025 – летище Белбек: 2 радара „Небо-СВУ“ + радар 92Н6 + „Панцир-С2“ + МиГ-31
• 26/12/2025 – Крим: радар „Небо-СВУ“ + бойна лодка
• 28/12/2025 – Черноморское: анти-дрон радар „Валдай“ + радарно-разузнавателен център + база за морски дронове

2026 – непрекъсната кампания

• 17/01/2026 – Евпатория: радар „Небо-У“ (55Ж6У) + „Панцир-С1“
• 12/02/2026 – Евпатория: радар „Небо-У“ (55Ж6У)
• 25/02/2026 – Крим: ПУ С-400 + радар 92Н6Е + „Панцир-С1“
• 05/03/2026 – Орловка: С-400
• 10/03/2026 – Приморско: радар „Валдай“
• 13/03/2026 – Крим: радар „Небо“ (55Ж6)
• 15/03/2026 – Любкнехивка: радари „Противник-Г“ (59Н6-Е) + „Парол“ (73Е6) + Далне: ПУ С-400
• 15/05/2026 – Крим: „Панцир-С1“
• 23/06/2026 – Керч: радар „Небо-У“ + Багерово: „Панцир-С1“ + Курортне: ПУ С-300 + ЗУ-23
• 25/06/2026 – Керч: радар „Небо“ + радар „Скала-М“

Атентат срещу основателя на службата за сигурност на ДНР в Нова Москва.

🇷🇺💥 Днес следобед куриер звъни на вратата на къща в Щапово, селище в югозападния пояс на т.нар. Нова Москва, и оставя пратка, поръчана онлайн. Малко след това домът е разтресен от експлозия. Стопанинът Андрей Пинчук, първият министър на държавната сигурност на т.нар. Донецка народна република, е жив, само защото по собствените си думи е успял да се прикрие зад бронирана врата, поела ударната вълна. ТАСС цитира органите на реда, според които няма опасност за живота му. Самият Пинчук сподели пред Telegram канала „База“ за лека контузия. Семейството му било на друго място и не пострадало.

Покушението, както беше квалифицирано от руски и украински източници, не е отделен криминален инцидент, а поредният епизод в продължителна кампания от целеви ликвидации, която за под две години съумя да измести своя периметър от фронтовата линия и окупираните територии на Украйна до укрепените жилищни предградия на руската столица. Само 3 дни по-рано, на 9 юни, кола-бомба в източното предградие Балашиха уби шофьора на автомобил на около 400 метра от мястото, където през април 2025 г. беше ликвиидрна генерал-лейтенант от руската армия. Ударът срещу Пинчук се вписва в този ред като едновременно лична присъда срещу конкретен човек и системен сигнал.

По данни на Telegram канала SHOT къщата на Пинчук се намира именно в Щапово. Самият той споделя, че се е спасил благодарение на бронираната врата и бързата си реакция, при което взривната вълна минава край него и избива прозорците и вратите на жилището. На място са изпратени сапьори, а произходът и силата на взрива остават предмет на започналото разследване. До момента никой не е поел отговорност за извършването – нито от украинска, нито от друга страна.

Биографията на 48-годишния Пинчук дава ясен отговор защо се е озовал под прицела на украинските служби. Роден на 27 декември 1977 г. в Уляновск, той е кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация, полковник от запаса и пенсиониран военен. Преди да започне участието си във войната в Донбас, дълго време служи в Министерство на държавната сигурност на непризнатото Приднестровие, където се издига до заместник-министър и оглавява направленията за борба с тероризма, корупцията и вътрешната сигурност – позиция, превърнала го в един от най-влиятелните силоваци в сепаратистката власт. Паралелно гради академична кариера, в рамките на която защитава кандидатска степен по политически науки през 2010 г. и докторска през 2019 г..

През пролетта на 2014 г. Пинчук е сред командирите на спецгрупа, която по време на незаконното анексиране на Крим неутрализира и поставя под контрол украинските служби на полуострова. Не след дълго се прехвърля към Донбас, първоначално като съветник по сигурността на Александър Бородай – председател на Съвета на министрите на ДНР. На 17 юли 2014 г. оглавява току-що сформираното Министерство на държавната сигурност на ДНР, където в продължение на 7 месеца изгражда основите на репресивния апарат на квазидържавата, сред които структура за контраразузнаване, филтрация и преследване на проукраински елементи в окупираната част на Донецка област. Той служи последователно при правителствата на Бородай и на Александър Захарченко.

След напускането на поста през 2015 г. се връща в Москва, но остава дълбоко вплетен в руските усилията по отношение на Донбас. Заедно с Бородай създава и оглавява „Съюза на доброволците от Донбас“ – организация, която твърди, че обединява повече от 35 000 активни членове и служи едновременно като ветеранска мрежа и инструмент за вербуване на бойци. Между 2017 и 2021 г. заема и граждански постове – първи проректор, а след това и временно изпълняващ длъжността ректор на Технологичния университет „Станкин“ в Москва.

С началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Пинчук отново се връща на бойното поле, този път като полеви командир. През пролетта и лятото на същата година ръководи отряда за специални операции „Център“ в Харковска област, в района на Изюм; от 2023 до 2025 г. командва доброволческия отряд „БАРС-13“, който провежда операции в едни от най-кръвопролитните епизоди на войната – Бахмут, Часов Яр и Торецк. Кариерата му е увенчана със званието Герой на ДНР, два ордена за храброст и орден за заслуги, като самият той е автор на няколко книги. Обект е на международни санкции на ЕС, САЩ и Великобритания заради своята роля за сепаратисткото формирование. Именно тази биография – основател на тайната полиция в ДНР, командир на фронта и публична фигура на ветеранското лоби – го превръща в символна мишена.

Днешният атентат следва да се тълкува като част от една систематична кампания, чийто почерк с течение на времето се изменя, но чиято вътрешна логика остава непроменена дори за ден. Първата вълна от ликвидации застигна полевите командири на сепаратистките републики още преди началото на голямата война. През май 2015 г. в засада край Алчевск загина Алексей Мозговой, командир на бригадата „Призрак“; през декември 2015 г. кола-бомба на бензиностанция уби казашкия командир Павел Дрьомов в деня на сватбата му. На 16 октомври 2016 г. взривно устройство, заложено в асансьора на жилищния му блок в Донецк, разкъса Арсен Павлов, който е по-известен с позивната Моторола; на 8 февруари 2017 г. в кабинета си в Макеевка беше ликвидиран Михаил Толстих – Гиви. Кулминацията дойде на 31 август 2018 г., когато председателят на ДНР Александър Захарченко загина при взрив в кафене в центъра на Донецк. Тук обаче анализът налага предпазливост: отговорност за тази ранна серия така и не беше поета, а Украйна последователно отрича участие, а по част от случаите – особено Моторола и Мозговой – се тиражират хипотези, че са извършени в рамките на вътрешни чистки от самите руски служби, които по това време консолидират хватката си над недисциплинирани полеви командири. За смъртта на Захарченко Москва обвини Киев, който от своя страна отхвърли обвинението.

Втората вълна се разгърна в окупираните територии на Украйна след 2022 г. и започна да носи ясен украински подпис. През юни кола-бомба в Херсон уби Дмитрий Савлученко, отговорен за младежката и спортна политика в окупационната власт; през август при сходен атентат загина Иван Сушко, ръководител на окупационната власт в Михайловка, Запорожка област. Десетки подобни атаки, включително разстрели, бомби и палежи, разтърсиха Мелитопол, Бердянск, Енергодар и Херсон, което превърна сътрудничеството с окупатора в твърде рисковано начинение. Една част от мишените се оказаха късметлии: назначеният от Кремъл за губернатор на Херсонска област Владимир Салдо беше настанен в болница през август 2022 г. при съмнения за отравяне, а губернаторът на окупационната власт в Запорожка област Евгений Балицки все още е жив след няколко неуспешни атентата срещу себе си. Кирил Стремоусов, заместник на Салдо, загина в автомобилна катастрофа през ноември 2022 г., чиито обстоятелства останаха съмнителни.

Третата и най-нова вълна пренесе кампанията дълбоко в руския тил – в Москва и нейните предградия – и удари вече не сепаратистки командири, а висши офицери на руските въоръжени сили. На 17 декември 2024 г. взривно устройство, монтирано на електрическа тротинетка пред жилищен блок уби генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на войските за радиационна, химическа и биологическа защита, заедно с неговия помощник; СБУ пое отговорност. На 3 февруари 2025 г. в елитния комплекс „Алени платна“ взрив в асансьорното фоайе уби Армен Саргсян – основател на проруския батальон „Арбат“, родом от Горловка, Донецка област. На 25 април 2025 г. кола-бомба в Балашиха ликвидира генерал-лейтенант Ярослав Москалик, заместник-началник на Главното оперативно управление на Генералния щаб; на 22 декември 2025 г. по същия начин загина генерал-лейтенант Фанил Сарваров, началник на Управлението за оперативна подготовка на Генщаба. А на 9 юни 2026 г., само три дни преди атентата срещу Пинчук, нова кола-бомба в Балашиха – на около 400 метра от мястото на убийството на Москалик – уби шофьора на автомобил, който според непотвърдени данни е превозвал поредния генерал.

Поставен в този ред, атентатът срещу Пинчук ни отвежда до няколко извода – при цялата необходима уговорка, че за момента няма публично известен извършител или поета отговорност. Първо, методологията на кампанията еволюира и това е видимо дори за страничния наблюдател. От разстрели и груби засади в Донбас постепенно тя премина към прецизно заложени устройства – в асансьори, под автомобили, на тротинетки, а от по-рано днес и доставена до прага куриерска пратка. Конкретният избор при Пинчук, пратка от онлайн платформа, сам по себе си е достатъчно показателен, тъй като експлоатира ежедневна логистика, която буди минимално подозрение и срещу която дори отлично обучен силовак е уязвим. Посланието към окупационния елит е недвусмислено: нито разстоянието от фронта, нито бронираната врата гарантират безопасност.

Второ, серията разкрива системен провал на руското контраразузнаване. Фактът, че атентатите се извършват в укрепени комплекси и затворени селища в Московска област – места, проектирани именно да пазят генерали и ветерани на службите – е по-тежко обвинение към работата на ФСБ, отколкото всеки отделен атентат. Пинчук е оцелял само благодарение на бронираната врата, и въпреки периметъра на охрана. Трето, кампанията е част от дълга, документирана линия: подобни целенасочени ликвидации, макар рядко поемайки отговорност, Украйна използва като инструмент за възмездие и деморализация срещу персонажите на окупацията поне от 2022 г. насам. Прецедентът сочи, че тези удари рядко изместват стратегическия баланс, но систематично повишават личната цена на включването към руския проект в Украйна.

Макар и много по-слабо вероятен, случаят може да има и алтернативен прочит. Ранната донбаска серия доказа, че подобни атентати невинаги са украинско дело – разчистване на сметки, борба за контрол върху финансови потоци или друг мотив на руските служби също могат да изпишат този почерк. Като фигура с дълга биография в силовите структури и спорната икономика на доброволческото движение, версията за вътрешни борба не може да бъде изключена напълно, докато липсва поемане на отговорност или резултат от разследването.

Краткосрочните сценарии се разполагат в тесен коридор. Най-вероятното развитие е кампанията да продължи със същия постепенен ритъм – единични удари по знакови фигури, всеки от които носи повече психологическа, отколкото оперативна тежест. По-малко вероятен, но не и невъзможен, е отговор на руския репресивен апарат, включително затягане на режима около ветеранските мрежи и публични фигури на окупацията, съпроводено с показни арести. Ескалационен скок с прибягване към масирани или безразборни удари, е най-малко вероятен като сценарий, тъй като противоречи на досегашната селективна логика на кампанията. Каквото и да установи криминалното разследване в Щапово, атентатът срещу първия шеф на „МГБ на ДНР“ е очевидно доказателство, че за архитектите и символите на руската окупация в Украйна войната отдавна не свършва на фронтовата линия, а ще ги преследва до прага на собствените им домове.

Украйна остави пристанището на Мариупол без ток и притисна сухопътния коридор към Крим.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове нанесоха тази сутрин масиран удар по пристанището на окупирания Мариупол, съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна. Зад привидно локалния епизод обаче прозира методична кампания: вместо единичен удар, това е поредния епизод в системния натиск за разглобяване на логистичния гръбнак, по който руската армия захранва целия южен фронт по крайбрежието на Азовско море.

По данни на СБС операцията е била проведена съвместно с 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“, както и местната дирекция на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Донецка и Луганска области и Центъра за специални операции „А“ – звеното, познато като „Алфа“. Съобщава се, че пристанището е служило на руската армия за логистика, както и за незаконен износ на заграбено украинско зърно, въглища и метали към Русия.

Ударът е извел от строя подстанции, радарно оборудване, ремонтни мощности, контролната кула и резервоари за горива и смазочни материали. Поразен е плавателният съд „Lady Augusta“, свързван със „сенчестия флот“. „В резултат на удара пристанището остана без електричество. Способността на Русия да използва Мариупол като логистичен възел е значително ограничена“, гласи съобщението на СБС. Превзет окончателно от руската армия през май 2022 г. след обсадата на „Азовстал“, Мариупол остава един от най-важните логистични възли в Южна Украйна – пункт между окупираните части на Донецка област, полуостров Крим и самата Русия.

Ударът от 10 юни не стои изолиран, а продължава поредица, започнала още през май, когато 1-ви корпус „Азов“ обяви, че далекобойните му операции поставят ключови маршрути в Южна Украйна под огневи контрол, с удари по военната логистика по пътищата, свързващи Мариупол с Таганрог и Волноваха. Публикувани кадри показват украински дронове да проследяват пътния трафик и да поразяват военни цели веднага щом бъдат разпознати по маршрутите на т.нар. сухопътен коридор към окупирания Крим.

Според „Азов“ целта на ударите е лишаването на руската армия от сигурни логистични коридори в Приазовието и избутване на „санитарната зона“ за вражеското снабдяване максимално близо до Русия и окупирания Крим. „Територията на Украйна трябва да се освободи от руски войски. Най-сигурният път към това е изместването на санитарната зона за вражеската логистика по-близо до самата Русия и до окупирания Крим“, обяви корпусът. Следвайки същата доктринална логика, командирът на СБС Робърт Бровди „Мадяр“ формулира обявената от него 25 км огнева зона по фронтовата линия – пояс, в който всяко руско движение автоматично се превръща в цел.

Отвъд инфраструктурата на самото пристанище украинските дронове преследват и корабите във водите край окупираното крайбрежие. На 5 юни Бровди, командир на СБС от 3 юни 2025 г. и носител на званието „Герой на Украйна“, причислен към списъка на издирваните от Кремъл „терористи“, съобщи, че неговите подразделения са поразили 5 кораба в окупираните територии. Ударите са нанесени в пристанищата на Мариупол и Бердянск, както и в крайбрежните води на окупираните райони, от личния състав на 1-ви отделен център на СБС. Сред поразените цели е имало товарни кораби и танкер. По думите на Бровди те са участвали в „скритата кражба на украинско зърно“ и са пренасяли военни товари и гориво. Такива кораби, добави той, „вече нямат дългосрочна оцеляемост като големи, относително неподвижни цели“.

Към морските и пристанищни цели украинските сили все по-плътно вписват и нови ударни платформи. Наскоро 412-та бригада „Немезис“ на СБС разкри детайли за местно разработен дрон с името MORRIGAN, който според звеното вече се използва за удари срещу руската военна логистика по ключовите маршрути между окупирания Мариупол и Крим. MORRIGAN е ударен дрон със неподвижна конфигурация на крилата, създаден с помощта на оператори от 412-та бригада, описван като платформа от среден клас, проектирана да действа в оперативна дълбочина – далеч зад руските линии, по магистрали като Р-280, която свързва Мариупол с Крим. Към края на май бригадата разпространи кадри от удари по руски военни камиони по магистралата Мариупол – Мелитопол – Симферопол, а според публикациите ѝ дронът дори участва в множество операции в Крим, където е поразил елементи на руската мрежса за ПВО и спомагателна военна инфраструктура.

Поредицата от удари очертава желязна оперативна логика: систематично превръщане на азовското крайбрежие от сигурен тил в силно оспорвана зона. Сухопътният коридор, изграждан от пролетта на 2022 г. след падането на Мариупол, Бердянск и Мелитопол, ѝ позволи да свърже по суша Ростовска област и Кримския полуостров, с което заобиколи уязвимия Кримски мост. Пристанищата на Азовско море и каботажното корабоплаване по тях са морското рамо на същата тази система. Украинската кампания – дронове срещу подстанции, контролни кули, морски дронове и ударни платформи срещу кораби и колони – няма за цел да превземе територия, а да задуши пропускателната способност: оскъпяване на всеки тон гориво и боеприпаси, който минава през Приазовието, и принуждаване на руското командване да разпръсква и прикрива онова, което доскоро се движеше безгрижно.

Границите на този подход обаче са също толкова реални, колкото и успеха му. Изваждането на едно пристанище от строя ограничава, но не прекъсва коридора: Русия запазва железопътния възел при Волноваха, крайбрежната магистрала и Кримския мост като алтернативи, поради което оценката за „значително ограничена“ способност остава най-вече украинска претенция, измервана с дни или седмици, а не трайно прекъсване. Именно затова украинското военно командване говори за изместване на санитарна зона, а не за освобождаване – признание, че инструментът поразява логистика, но не държи терен. В тази рамка ударът по Мариупол от 10 юни се вписва в дългосрочна линия: войната все по-системно се пренася в дълбокия тил на окупатора, а бреговете на Азовско море, доказали се като сигурна руска отсечка през последните четири години, се превръща в участък, по който нито един кораб, конвой или подстанция вече не може да се намира безопасност.

Украински дронове нанесоха серия от удари във Вуглегорск.

🇺🇦🔥🇷🇺 Голям пожар обхвана електрическа подстанция в Вуглегорск, град в окупираната Донецка област, след като през малко над час серия от удари засегнаха града – епизод, който се вписва в продължаваща украинска кампания срещу енергийните и логистични възли на руския тил в Донбас.

Според публикации на украински мониторинг канали, пожарът е предшестван от съобщения за експлозии край жп инфраструктура и край самата подстанция. Градът вече отчете експлозии в началото на юни, докладвани от агрегатора Liveuamap на 2 юни. Генералният щаб на Украйна не е оповестил официално ударите, а до момента няма обявени данни за пострадали или за мащаба на щетите.

Вуглегорск е малък индустриален град в Донецка област, който заедно с близкия жп възел Дебалцево падна под руска окупация още през февруари 2015 г. Непосредствено до него се намира Вуглегорската ТЕЦ в Светлодарск. Според данни на енергийния регистър Global Energy Monitor най-голямата ТЕЦ в Украйна, с обща мощност 3600 мегавата и 7 блока, въведени в експлоатация между 1972 и 1977 г. Дотогава собственост на държавния холдинг „Центренерго“, централата премина под руски контрол през лятото на 2022 г. Снабдяването ѝ с въглища зависи традиционно от жп доставки, което обвързва тясно енергийната и транспортната инфраструктура в района.

Именно тази обвързаност придава тежест на поразените обекти. Подстанциите захранват както потребителите сред местното население, така и инфраструктура, обслужваща присъствието на окупационните сили в региона, а жп линиите в Донбас остават основната артерия за движение на гориво, въглища и военни товари. Поражение, извадило от строя подстанция близо до жп възел, засяга не изолиран обект, а пресечната точка на две зависими една от друга системи.

Ударът по Вуглегорск се вписва в установения през последната година модел на систематично унищожаване на електрозахранващи и железопътни възли в окупираните територии и погранични руски области. Оперативната логика на тази стратегия е да повиши цената за руските сили на удържането на тила, поради което самият пожар в подстанция тежи не със собствения си мащаб, а поради мястото си в тази последователност: всеки изваден от строя възел усложнява едновременно снабдяванетото с електроенергия и логистиката в зона, чиято стойност за руските сили е именно в това, че свързва фронта с дълбокия тил.

Руската авиация бомбардира Костантинивка с бял фосфор.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Видео, заснето от разузнавателен дрон на сборна бригада „Хижак“ към отдел „Патрулна полиция“, показва как десетки горящи елементи на фосфорни боеприпаси се изсипват върху жилищни квартали на град Костянтинивка в Донецка област – част от крепостния пояс на украинската отбрана в Донбас, където уличните битки продължават от половин година насам. Записът, направен от оператор на дрон с позивна „Аврора“, беше публикуван от Националната полиция на Украйна, която квалифицира удара като военно престъпление.

Белият фосфор се самозапалва при контакт с кислород и гори при изключително висока температура. Неговото действие не се ограничава до зоната на удара – десетки горящи елементи се разпръскват върху широка площ и възпламеняват всичко, върху което попаднат. Местата на попадение се превръщат в бързо растящите огнища на пожар. Падащите светещи частици, характерен визуален почерк на този вид боеприпас, се откроява на видеото. До момента украинските власти не са обявили данни за жертви и пострадали в резултат на конкретния удар.

Употребата на фосфор далеч не е изолиран случай. 28-а отделна механизирана бригада е документирала голям брой удари с този вид забранени боеприпаси в рамките на града, по данни на обществената медия „Суспилне“. В по-широк план Украйна и международни организации обвиняват руската армия в многократна употреба на бял фосфор още при настъплението срещу Киев през февруари и март 2022 г. и през месеците на сражения за Мариупол и Бахмут.

Този епизод се вписва в цялостната тенденция за прилагане на забранени или ограничени боеприпаси срещу цели в населена среда, въпреки че категориите са различни. По данни на Генералния щаб на ВСУ само през май руските сили са приложили опасни химически вещества 237 пъти – предимно сълзотворните агенти CS и CN в гранати от тип К-51 и РГ-Во или импровизирани контейнери, най-често пускани от дронове – за целия период на пълномащабната война документираните случаи надхвърлят 13 300. Тези данни обаче се отнасят до химически нервнопаралитични вещества, не до запалителния фосфор: става дума за два отделни класа оръжия, обединени единствено от това, че се прилагат срещу цели в гъсто населена среда.

Самата квалификация „забранен“ заслужава прецизиране, защото именно там се крие същината на твърдението за извършено военно престъпление. Белият фосфор не се категоризира като химическо оръжие по смисъла на Конвенцията за забрана на химическото оръжие – той поразява чрез топлина и пламък, а не чрез токсичност, поради което остава извън нейния обхват. Неговата употреба се урежда чрез Протокол III към Конвенцията за определени конвенционални оръжия, който се отнася до всички запалителни оръжия. Този протокол не въвежда пълна забрана, а забранява ударите със запалителни оръжия по цивилни лица и обекти и ограничава употребата на боеприпаси, пускани от въздуха, срещу военни обекти, разположени сред струпване на цивилно население. Правната тежест следователно не произтича от самото вещество, а от обстоятелствата на употребата – десетки горящи елементи, спуснати директно върху жилищни квартали. Съществува и доктринален спор дали фосфорът изобщо попада в обхвата на Протокол III, доколкото формално е предназначен преди всичко за димни завеси и осветяване; именно тази вратичка от години насам усложнява подвеждането на удари като този от видеото под международна отговорност.

Костянтинивка остава един от най-оспорваните точки на фронта, където се водят някои от най-ожесточените сражения. Наблюдатели описват града като част от гръбнака на украинската отбрана в Донбас и като портал към останалата част от Донецка област, а боевете се водят на ниво отделни квартали, с взаимно проникнали позиции и сива зона по покрайнините. В подобни оперативни условия системното заснемане на обстрела от въздушното разузнаване изпълнява двойна функция – оперативна и доказателствена: всеки документиран с дрон случай попълва базата данни с доказателства, върху която украинската прокуратура и международни разследващи органи изграждат досиетата за военни престъпления.

Сателитен анализ: 97.4% от многоетажните сгради в Бахмут са напълно разрушени.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Сателитен анализ на Бахмут – украинският град, който попадна под руска окупация през май 2023 г. след тежка 10-месечна битка, сочи, че 97,4% от многоетажните жилищни сгради в него са разрушени, което го превръща в поредния градски район, напълно заличен от руската инвазия в страната.

Независимото издание „Вот Так“ анализира публично достъпни сателитни изображения, датиращи от октомври 2024 г. с които извърши оценка на състоянието на 344 жилищни сгради на 3 или повече етажа в града.

До началото на войната Бахмут беше административен център на едноименния район в Донецка област, чието население надхвърляше 70 000 души. Градът беше ключов хъб за добив на сол, преработка на цветни метали и машиностроене.

Москва започна масирана кампания на артилерийски обстрел срещу града през май 2022 г. През август същата година руските сухопътни войски и ЧВК „Вагнер“ предприеха координирани щурмове. Украйна загуби контрола върху центъра на Бахмут към средата на април 2023 г. Русия обяви пълен контрол на 20 май – факт, който беше признат и от украинското командване десетина дни по-късно.

От 344 оценени сгради, 6,7% са изравнени със земята – невъзстановими руини, при които по-голямата част от носещата маса е рухнала, като в някои случаи е останало да стърчи само едно отделно стълбище.

Едва 2,6% са запазили някаква функционална форма. Основната част от изследвания жилищен фонд попада в междинната категория: сгради със срутени крила, етажи или цели конструктивни секции, които все още стоят като полуразрушени корпуси.

Западните квартали „Юбилейни“ и „Самолет“ са понесли най-тежки загуби, тъй като през последните месеци на сраженията високите жилищни блокове бяха превърнати в пехотни опорни пунктове и огневи позиции и от двете воюващи страни.

Мащабът на унищожението отразява характера на битката, която се опираше на масиран артилерийски обстрел и вълни от пехотни атаки – модел, който по-късно се промени по целия фронт, тъй като развитието на войната с дронове намали необходимостта от толкова тотално изравняване на градската среда.

До октомври 2025 г. официалният регистър на щетите в Украйна е вписал към 16 300 имота в рамките на Бахмут, покривайки 82% от подадените искове. През юни 2024 г. заместник-ръководителят на военната администрация на града Александър Марченко заяви пред „Вилне Радио“, че 99% от всички жилищни структури са унищожени, включително близо 15 000 частни къщи. Той описа топлофикационната, енергийната, газовата и водната мрежа на града като напълно унищожени.

Окупационните власти не са предложили никакъв надежден план за възстановяване през трите години, откакто градът е под техен контрол. Първоначалните предложения реконструкцията да бъде финансирана от бюджета на Република Татарстан не доведоха до нищо.

Денис Пушилин, ръководител окупационните власти в Донецка област, предложи руините да бъдат запазени като мемориални обекти, по примера на Волгоград (Сталинград в годините на Втората световна война).

Към днешна дата няма информация в града да е останало население. През април 2025 г. руски военнослужещи боядисаха уличните стълбове по опустошените улици в цветовете на руския трикольор, с което отбелязаха Деня на победата.

Действията на Русия с разрушените жилища в други окупирани украински градове създават мрачен прецедент. Строителните отпадъци от съборените блокове в Мариупол бяха преработени в 100 000 тона натрошен камък, който беше използван за пътно строителство в окупираните региони на Украйна. Разследващи предупредиха, че материалът вероятно съдържа човешки останки от загиналите по време на битката за града.

Млада жена от Москва се оплаква от липсата на работа и „цени в космоса“ в окупирания Мариупол.

🇷🇺 Telegram каналът „Мариуполь Сейчас“, който агрегира съдържание, свързано с окупирания Мариупол, публикува кратко видео на жена от Московска област, преместила се в Мариупол, която се оплаква, че в града на практика липсва работа, и потвърждава, че цените на хранителни и други стоки там надхвърлят тези в руската столица.

Конкретният канал е описан в картографията на руско- и украиноезичните мрежи в Telegram на Atlantic Council и Open Minds като част от проукраинската мрежа за информационна съпротива в окупираните територии. Сходни видеа от руски преселници, които изразяват разочарование от живота в окупираните украински региони, често изтичат онлайн.

Причините, заради които подобни оплаквания възникват, е отлично документиран от поредица международни и регионални издания. В материал от 24 февруари The Moscow Times нарече четирите години под руска окупация  „системна деградация“ на икономиката на Източна Украйна и отбелязва, че намирането на работа в Мариупол е изключително трудно дори за новодошли заселници. На 29 април регионалното украинско издание 0629.com.ua съобщи за масови оплаквания на строителни работници в Мариупол от невъзникнали или забавени плащания от руски строителни компании – системен проблемът, засегнал вече няколко предприятия.

Преселническата политика на Москва спрямо окупираните територии е друга утвърдена линия, довела до тази ситуация. По данни на украински държавни и експертни източници, цитирани от Euromaidan Press на 19 април, руски федерални структури – „Единен институт за пространствено планиране“ и развойната корпорация ВЕБ.РФ – са разработили план за преселване на около 114 000 руски граждани в окупираните региони до 2045 г. Като част от тази политика Мариупол действа като приоритетна точка. Според материал на New Voice of Ukraine от 6 май около 75% от апартаментите в града вече са купени от руски граждани, предимно от Москва и Московска област; покупките се стимулират с държавно субсидирана ипотека от 2% за 30 години – режим, какъвто никъде в Руската федерация не е достъпен, където пазарните ставки започват от 8% и нагоре.

Едновременно с това вътрешният пазар на труда се намира под засилен натиск. На 16 април The Moscow Times цитира предупреждение от управителя на Централната банка на Руската федедерация Елвира Набиулина за безпрецедентен дефицит от около 2,5 милиона работници в страната. Това допуска прочит, че субсидираното пренасочване на преселници към окупираните територии не е придружено от съответен пренос на работни места – там, където жилищната инфраструктура се изгражда с държавни средства, икономическата база за заетост остава ограничена, а потребителските цени се влияят от прекъснати или скъсени вериги за доставки.

Обобщеният прочит на видеото е, че личното свидетелство отговаря модел, с който жилищната политика върви напред с административни средства, докато икономическата основа в Мариупол не е възстановена до степен, която да поддържа стандарта на живот, очакван от московски преселник.

Украински удар порази център за сглобвяване на дронове и обучение на пилоти.

🚨 Украински удар порази комплекс на шахта №9 „Ударник“ в град Снижне, окупираната територия на Донецка област, при което на територията на обекта избухна силен пожар. Според анализ от екипа на АСТРА, става дума за сградите на ул. „Ломоносов“ 40, открити по кадри, публикувани от очевидци. Според украинската група „Кибер Борошно“ там са функционирали работилници за сглобяване на безпилотни апарати и център за подготовка на оператори.

Шахта „Ударник“, известна още като шахта №9 към обединение „Снежноеантрацит“, спира добива на въглища преди повече от 10 години, а след 2015 г. започва поетапно закриване. Комплексът на въпросния адрес включва типична съветска индустриална инфраструктура – административни помещения, инженерни звена, съблекални и обслужващи сектори. След колапса индустрията за добив на въглища в окупираните части на Донбас редица такива обекти постепенно бяха преустроени за други нужди. Украински и руски наблюдатели нееднократно са коментирали употребата на изоставени индустриални площадки за логистични, складови и военни цели.

Снижне пада под руска окупация още през 2014 г. и през годините се превръща в дълбок тилов район за руските въоръжени сили. Градът придоби популярност във връзка с международното разследване за свалянето на полет MH17, което установи, че именно от този район е бил придвижен зенитно-ракетният комплекс „Бук“, използван срещу самолета на Malaysia Airlines през юли 2014 г. През последните месеци Снижне все по-често попада под прицел на украинските далекобойни удари с дронове, насочени към обекти, които Киев и независими експерти по OSINT свързват с руската инфраструктура за производство, поддръжка и обучение на безпилотни системи.

До момента няма потвърдени сведения за жертви и поражения извън ударения комплекс. Публикуваните кадри показват мащабен пожар и плътен дим над сградата, но липсват независими данни относно дейността, която на практика се е провеждала вътре към момента на удара. АСТРА се ограничава до геолокация и потвърждение на пожара, без да прави изводи за конкретното предназначение на обекта. Твърдения за производствен капацитет за дронове и обучителен център идват само от „Кибер Борошно“ – достоверен източник с изграден авторитет в OSINT средите, което е равносилно на потвърден от втори независим източник. Руски официални структури не пожелаха да коментират публично предназначението на обекта.

Атаката се вписва в цялостната украинска стратегия от пролетта на 2026 г. срещу инфраструктура в дълбокия тил на руската програма за дронове. Вместо да се концентрира единствено над прехващането на дронове във въздуха, Киев все по-често се стреми да поразява производствените и логистичните звена зад тях – заводи, складове за компоненти, ремонтни бази и центрове за подготовка на пилоти. Сред вече атакуваните цели са индустриалната зона Алабуга в Татарстан и редица обекти в окупираните територии. Украински експерти бяха многократно убедени, че загубата на обучени пилоти може да има по-дълготраен ефект от унищожаването на техника, заменяна за IDF сравнително.

През зимата украински удари многократно засягаха обекти в окупираните части на Донецка и Луганска област, които общността свързваше с ремонт, склад или асемблиране на безпилотни системи. Използването на бивши индустриални предприятия за подобни дейности позволява на руските сили да разпръснат критични обекти в широк периметър широка мрежа от обекти, вместо да я концентрират в големи военни бази. Изоставените шахти и заводски комплекси предлагат готова електрозахранваща, транспортна и складова инфраструктура, което ги прави подходящи за подобна адаптация. В същото време тяхното местоположение често е добре известно и лесно проследимо чрез сателитни изображения и публични карти.

Показателен е и начинът, по който информацията за удара се разпространи в OSINT средата. АСТРА публикува визуално потвърждение и геолокация на обекта чрез кадри от очевидци, докато „Кибер Борошно“ добавя оценка за предполагаемото военно предназначение на комплекса. Подобен модел се наблюдава все по-често през последните години — независими OSINT екипи публикуват предварителни анализи и идентификация на цели още преди официални изявления от украинския генерален щаб.

Случаят със Снижне отразява и по-широк икономически процес в окупираните територии. Голям брой стари индустриални активи от съветската епоха — въгледобивни шахти, металургични предприятия и ремонтни бази — постепенно се превръщат в резервна инфраструктура под контрола на окупационните администрации. Използването им позволява по-ниски разходи и бързо адаптиране към военни нужди, без необходимост от изграждане на нови съоръжения. Но същевременно подобни обекти остават уязвими за украинско разузнаване и далекобойни удари именно заради фиксираното си местоположение и наличната индустриална инфраструктура.

На този етап остават възможни две основни интерпретации на удара. Ако впоследствие се появят допълнителни доказателства — вътрешни кадри, документи или признания от руски военни източници — това би затвърдило тезата, че е бил поразен реален елемент от руската мрежа за производство и обучение, свързана с дронове. При липса на подобни потвърждения инцидентът може да остане класифициран като удар по административен обект без ясно доказано военно предназначение. Засега наличната информация по-скоро подкрепя първата версия, макар доказателствата да не са окончателни.

По-широката тенденция е ясно очертана: украинските удари по цели в окупираните територии все по-често се насочват към инфраструктура, поддържаща руската война с дронове, а не само складове и щабове, а и производствени, ремонтни и обучителни звена. Шахта „Ударник“ е пореден пример как бивши граждански индустриални обекти постепенно се превръщат в част от военната логистика и съответно — в легитимни цели в рамките на конфликта.

Костянтинивка през май 2026 г: украинска бригада документира системното заличаване на града.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Щурмова бригада „Лют“ към Националната полиция на Украйна публикува на своя канал в Telegram визуална хроника на състоянието на Костянтинивка – индустриален град в Донецка област, разположен на около 20 км северозападно от Бахмут – друг град в областта, който се намира под руска окупация от 20 май 2023 г.

В публикацията се описва състоянието на бензиностанция от веригата ОККО, превърнала се в неформален пункт за военни и доброволци, отправили се към позициите си: място, в което се купуваше кафе и храна преди и след излизане на фронта. Авторът отбелязва, че познатите улици, кръстовища и магазини, превърнали се в опорните точки на градската среда, са били заличени квартал по квартал, сграда по сграда, а днес градът е почти празен.

Градът е сред четирите ядра на агломерацията Славянск–Краматорск–Дружкивка–Костянтинивка – последната голяма градска зона под украински контрол в Донецка област, която преди войната обхващаше над 350 хиляди жители. Самата Костянтинивка наброяваше около 67 хиляди души в навечерието на пълномащабната инвазия, разположена на пресечната точка на магистрала Н-20 (Донецк–Славянск) и жп линия, захранвала складовете в украинския тил в Часов Яр и Бахмут.

През 2023–2024 г. градът пое функцията на водещ логистичен възел за украинските въоръжени сили, отстъпили последователно от Соледар (януари 2023), Бахмут (май 2023), Авдеевка (февруари 2024) и части на Часов Яр, а през 2025 г. – Торецк. Именно това го превърна в приоритетна цел на руските удари с управляеми авиобомби, артилерия и дронове с увеличен радиус.

Хроничното разрушаване на града следва модел, документиран по-рано в Бахмут, Авдеевка, Часов Яр и Торецк: руската тактическа авиация нанася масирани удари с авиобомби с калибър 500–1500 кг, изстрелвани от Су-34 извън зоната на ефективна работа на украинската ПВО, докато наземните части правят опити да напредват през руините.

Подходът прави задържането на градска отбрана непропорционално скъпо, доколкото всяка концентрация на жива сила и техника може да бъде открита и поразена за минути. Месеци наред тези удари по Костянтинивка са документирани от украинската областна военна администрация и от мониторингови групи; на 6 септември 2023 г. руски ракетен удар по централния пазар на града отне живота на 17 цивилни.

Повсеместното опиране на този модел не е просто тактически избор, а резултат от структурно ограничение на руската армия. След първите шест месеца от пълномащабната инвазия тя на практика загуби своята способност за маневрени операции в обединени родове войски – бронирани колони, въведени без ефективно разузнаване и защита против дронове в Мариупол, Северодонецк и Соледар, бяха задържани или унищожени от украинските противотанкови средства и инженерни прегради. От втората половина на 2022 г. насетне всеки нов фронтален опит за пробив на укрепен градски район – Бахмут, Угледар, Авдеевка, Часов Яр, Торецк – приключва с месеци отлагане и непропорционални загуби в жива сила и техника.

Алтернативата, която руското командване откри, е предварително изравняване на града с авиационни бомби и артилерия, последвано от инфилтрация с малки пехотни групи – тактиката на „двойки и тройки“. Подходът не предполага реална оперативна способност за превземане на функциониращ град, а единствено на руините му. Костянтинивка попада в същата матрица: преди фронтално настъпление тя беше напълно заличена от лицето на земята.

Кадрите, публикувани от „Лют“, се вписват в тенденцията на украинските регионални власти да издават все по-широки зони на принудителна евакуация в Донецка област. От лятото на 2023 г. областната военно-гражданска администрация задължи евакуация на семействата с деца, по-късно разшири мярката към социално зависими групи и в крайна сметка призова всички цивилни да напуснат градовете в обхвата на управляемите авиобомби.

Костянтинивка, преди войната център на индустрия от стъкло, шамот и металургия, поетапно изпразни своите жилищни квартали. Точни оценки за оставащите цивилни към днешна дата не са публично известни, но самото описание към видеото „почти празен“ съвпада с предишни данни на градската управа за десетки хиляди души евакуирани и хиляди останали, концентрирани предимно в по-устойчивите квартали в северната част на града.

Стратегическата стойност на „крепостния пояс“ Славянск–Краматорск произтича от това, че той представлява политическата цел, поставена в изявленията на руското ръководство от 2022 г. насам – контрол върху Донецка област в административните ѝ граници. Костянтинивка е южната порта на този пояс: пробив или нарушаване на нейната логистична функция предполага засилен натиск върху Дружкивка и Краматорск по оста на Н-20.

Системното разрушаване на града, независимо от темпото на наземно напредване, намалява неговата стойност като защитен периметър и принуждава украинското командване да изтегли мрежите за снабдяване, медицинска евакуация и ремонт на бронирана техника по-навътре, към Краматорск и Славянск.

 

Голяма пехотна група от над 20 руски военнослужещи беше унищожена между Бахмут и Часов Яр.

🇺🇦🇷🇺 24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че нейни подразделения, в координация с 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" са унищожили голяма руска пехотна група в подстъпите към Часов Яр в Донецка област.

Според изявление в официалния канал на бригадата в Telegram, над 20 военнослужещи от руската армия са се придвижвали през открито поле между Бахмут и Часов Яр, когато са били засечени от украинското разузнаване и са били подложени на последователни попадеиня от артилерия и камикадзе дронове. Бригадата описа своята операция като „съгласувана", без да уточнява използваните системи или продължителността на целия контакт.

Към публикуваните кадри беше приложен и фрагмент, заснет с екшън-камера GoPro от страна на самите руски военнослужещи. Кадрите са попаднали в украинските редици и са включени в официалното комюнике на 24-та бригада. Подобни трофейни записи имат двойна информационна функция: документират ударите за украинска аудитория, но в същото време имат психологическо въздействие към руската такава, доколкото демонстрират резултата от оперативно решение, взето от руското командване.

Часов Яр е разположен на възвишение западно от Бахмут с надморска височина от 230 метра, което осигурява контрол върху подстъпите на агломерацията Краматорск–Славянск – един от последните неокупирани градски центрове в северната част на Донецка област. Бахмут бе превзет от руската армия на 20 май 2023 г. след близо 9 месеца сражения, основно с участието на ЧВК „Вагнер". От началото на 2024 г. Часов Яр е обект на устойчиви руски щурмове. Зоната се характеризира с плътно покритие от средства за разузнаване и поразяване от двете страни, което прави всяко движение на пехота и техника в открития терен изключително смъртоносни.

24-та отделна механизирана бригада „Крал Данило" е създадена през 1992 г. с пункт за постоянна дислокация Яворов в Лвовска област. Формацията носи името на галицко-волинския крал Данило от 2018 г. насам. Тя взима участие в бойните действия в Донбас без прекъсване от 2014 г. насам. 427-а бригада на безпилотни авиационни системи „Рарог" е част от специално обособения род войски, наречен Сили на безпилотни системи (СБС), който беше учреден с указ на президента Володимир Зеленски от 6 февруари 2024 г. и обединява профилирани звена за управление на безпилотни летателни апарати и наземни роботизирани платформи.

Описаният епизод илюстрира типичния шаблон на взаимодействие от страна на украинската защита в следната последователност „разузнаване – артилерия – дрон", който се институционализира в публичните оперативни доклади от началото на 2024 г. Особеност в конкретния случай е придвижването през открит терен на пехотна група, наброяваща над 20 души – модел, който се отклонява от наложената практика на разпръснати групички по 2-3 души в зони с висока плътност на дронове и обичайно се свързва с проблеми в подготовката на личния състав, в комуникацията при смяна на позиции или натиск от командването за изпълнение на задачата в кратки срокове.

❗️ DISCLAIMER: Content presented by Frontline Monitor is intended solely for news reporting and analytical purposes under the principles of fair use. Footage of armed groups or conflict are shown strictly for public interest and documentation purposes. Frontline Monitor does not endorse, support, or promote any form of violence, extremism, or hate.