Изтекли кадри от пет американски бази показват щетите от войната с Иран

🇺🇸🎯🇮🇷 Десетки ексклузивни кадри от американските бази в държавите от Персийския залив показват изгорели самолети, разрушени столови и пробити сгради. Снимките бяха публикувани от медийната мрежа MeidasTouch, остро критична към администрацията на Тръмп, заедно с техния партньор VALOR Media Network. С кадрите са приложени разкази на военнослужещи, цивилни договорни служители и семейства, които описват липса на укрития, командване, което е било неподготвено при началото на ударите, и близки, оставени сами да търсят изход. „Много по-зле е, отколкото хората си представят“, казва един от тях.

Всички събеседници на изданието са анонимни. Изданието твърди, че те многократно са били заплашвани с дисциплинарни наказания по Единния кодекс на военното правосъдие (UCMJ), ако говорят или споделят кадри от пораженията. Самата MeidasTouch отбелязва, че част от твърденията не са проверени независимо.

Отделните кадри за пръв път виждат бял свят, но мащабът на понесените щети вече е официално потвърден отчасти. На 14 септември генералният инспектор на Пентагона публикува първия си преглед на конфликта в периода от 28 февруари до 30 юни. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че иранските удари са поразили или разрушили „стотици“ сгради и съоръжения в бази на САЩ в Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания, а „десетки“ самолети са били унищожени или повредени. Това включва поне 30 разузнавателно-ударни дрона MQ-9 Reaper и поразени изтребители F-15E и F-35, самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и хеликоптери AH-64 и MH-60. Пентагонът отговори, че инспектор „не е имал достъп до цялата информация, която има отношение към случая“. На следващия ден CBS News показа изпратени от действащи военнослужещи снимки от „Принц Султан“ в Саудитска Арабия и от Кемп Бюринг и Кемп Арифджан в Кувейт.

Най-разпознаваемият кадър в новината пристига от „Принц Султан“: самолетът за ранно предупреждение и контрол (AWACS) E-3 Sentry с бордови номер 81-0005 и откъсната опашка след удара на 27 март. CBS News показа същата машина от друг ъгъл още през септември. Air & Space Forces Magazine писа тогава, че един от поразените самолети е E-3 и вероятно не подлежи на ремонт, а Bloomberg, цитирайки един източник, го описа като унищожен – първата известна бойна загуба на самолет от този тип. При атаката бяха ранени над 10 души, а CENTCOM отказа коментар. Две седмици по-рано, на 13 март, на терен в базата са поразени пет броя KC-135, твърдят двама служители, цитирани от The Wall Street Journal. Източник на MeidasTouch пусна и снимка на стратегическия транспортен самолет C-17 Globemaster III, който според него е напълно унищожен, а останките били струпани набързо, за да не личи загубата. Пентагонът не е потвърдил загуба на C-17, а изданието признава, че не е успяло да провери твърдението.

Най-тежкият случай в публикацията е официално потвърден. На 17 юли ирански дронове и ракети удариха авиобазата „Муафак ал-Салти“ в Йордания. Редник Изабела Гонзалес, на 19 години, загина същия ден. Старши лейтенант Тайлър Фийхан, на 25, почина на 18 юли. Сержант Анджел Рампърсад, на 28, първо беше обявена за изчезнала, а на 25 юли Пентагонът потвърди, че открити на мястото останки са нейни. И тримата са служили в зенитноракетни части: Фийхан – във 2-ри батальон на 55-и полк на ПВО във Форт Браг, Гонзалес и Рампърсад – в 1-ви батальон на 57-и полк в Ансбах, Германия. Четирима ранени бяха изписани от болници в Йордания.

Свидетелите на MeidasTouch описват около три месеца почти непрекъснат обстрел от март нататък, толкова чест, че сирените не са успявали да предупреждават навреме. По техните думи в нощта на 17 срещу 18 юли балистични ракети и дронове са преминали през отбраната и са ударили казармите. Чували са хора да викат за помощ сред пламъците, но заради недостатъчната спешна помощ и липсата на подготовка не са успели да стигнат до тях. Базата е била пренаселена и хората не са стигали навреме до укритията. Пак според свидетелите при обстрела са повредени F-15, F-35, MQ-9 и хеликоптери. Докладът на инспектора посочва същите типове, но не уточнява в кои бази са повредени.

Тримата загинали не фигурират в отчета за операция „Epic Fury“. Пентагонът ги отчита в отделна категория „операции в чужбина“, която обхваща жертвите след 7 юли. През юли служител на Пентагона обясни пред AP, че категорията е създадена, защото „Epic Fury“ е приключила. По последните данни в системата за отчитане на жертвите загиналите са 21, а ранените 865. На „Epic Fury“ се падат 15 загинали и 417 ранени. Останалите 6 загинали и 448 ранени са след 7 юли. Данните са актуализирани в базата данни без публично съобщение, а двата нови смъртни случая станаха известни от The Washington Post, посочи Stars and Stripes на 10 октомври.

Според събеседниците на изданието след първите атаки част от военнослужещите в Кувейт са се пръснали из пустинята и 3 месеца са живели в бус, докато ги изпратят у дома. Снимки от Кемп Бюринг от септември показват база, която по думите им е почти изоставена и нощем не се допуска никой в големи части от нея. На 7 октомври CBS разкри, че както там, така и на предните позиции няма убити от вражески огън. Частите в ОАЕ казват, че не са получили никакво предупреждение за началото на бойните действия и не са имали укрития. Част от тях се изтеглили в хотели и си поръчвали храна за вкъщи, други сами изкопали окопи, а ръководството е било „без кормило“. Военнослужещ описва дроновете над базата си: „Нощем не можеш да ги видиш. Нямат светлини и се насочват по GPS координати. Звучат точно като малка Cessna. Нямаше защита срещу дроновете.“

Най-тежките обвинения идват от близките в Бахрейн, където е щабът на Пети флот на ВМС на САЩ. Той беше поразен още в първия ден на войната. Сателитни снимки, анализирани от New York Times, показват, че са унищожени 2 големи радарни купола или сателитни терминала и половината от складовия комплекс. Според източниците на MeidasTouch след атаките от юни 2025 г. местните командири са имали готов план за евакуация, а самолети са чакали на летището, но Пентагонът отказал евакуацията и семействата чули, че така „положението ще изглежда зле у дома“. Съпругата на военнослужещ разказва: „Използваха ни като пешки във войната. Имаше много възможности да ни изведат, ПРЕДИ нещата да се влошат. Самолетите стояха и чакаха заповедта, но онези, които решават, не наредиха евакуация на семействата, а после летището в Бахрейн беше повредено и останахме в капан.“

Хегсет вече бе давал разрешение за такова напускане лятото на 2025 г. Този път Пентагонът е разрешил на семействата в Бахрейн да напуснат доброволно на 28 февруари, в деня на първите удари. Още същия ден в следобедните часове обаче полетите са спрени до второ нареждане, след като около обед ирански ракети и дронове започнаха да удрят военноморската база и съседни жилищни сгради, съобщи Stars and Stripes. Министерството на вътрешните работи на Бахрейн потвърди, че летището е ударено от дрон. Нанесени са материални щети, но няма жертви. Флотът изведе 1300 членове на семейства, а през август им съобщи, че условията в Бахрейн не позволяват връщането им „в обозримо бъдеще“. Съпругата на цивилен служител по договор, която е предоставила част от кадрите, казва, че дни след началото на ударите се е измъкнала през Саудитска Арабия сама и със свои средства: „Никакво предупреждение, никаква организирана евакуация, никаква помощ. Като американска гражданка се почувствах напълно изоставена от своето правителство.“

Свидетели споделят, че са решили да говорят заради липсата на прозрачност и отсъствието на журналисти, прикрепени към военните части. Към юни нито една голяма медия не е имала репортер към американските части в региона, по данни на Columbia Journalism Review. Повечето акредитирани в Пентагона репортери на водещите редакции напуснаха сградата още през октомври 2025 г. в знак на протест срещу новите правила за работа там, а The New York Times ги оспорва в съда. През март Пентагонът не допусна фотографи на два поредни брифинга на министъра на отбраната Пийт Хегсет. Военнослужещите в публикацията описват срив на бойния дух и казват, че не знаят за какво се бият. „Някои от нас вече не ги е грижа дали ще живеят, или ще умрат“, казва един от тях.

Пентагонът оценява цената на войната на 33,4 млрд. долара към 29 юни, без разходите за възстановяване на самите бази, защото още не е определил присъствието си в Персийския залив занапред. Държавният департамент на САЩ изчислява щетите по дипломатически обекти в 4 държави на около 184 млн. долара.

Публикацията излиза, докато американското военно присъствие в региона отново се свива. На 21 октомври NBC News съобщи, позовавайки се на двама служители и двама души, запознати с решенията, че военни от базите в Йордания, Катар и Кувейт са част от изтеглените през последните дни, а на място остават главно ПВО разчетите и охраната. Според NBC прехвърлянето на личен състав прилича на онова преди ударите на 28 февруари. CENTCOM заяви само, че „редовно“ извършва ротации. Към 23 октомври Пентагонът не е отговорил публично на кадрите и свидетелствата.

Книга обвинява Кушнер, че е имал тайни сметки с пари от Залива, едната видяна от нидерландците

🇳🇱🕵️🇺🇸 Нидерландската служба за военно разузнаване е имала достъп до екрана на личния iPhone на Джаред Кушнер от началото на 2018 г. насам и вижда как зетят и старши съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп влиза в емирска банкова сметка, в която през банка в Азербайджан са постъпили стотици милиони долари. Това твърди разследващият журналист Матю Коул в своята книга Princes & Thieves. Vanity Fair публикува откъс от нея на 22 октомври. Според неговия разказ пътят до телефона минава през Главно разузнавателно управление (ГРУ) – руснаците първи проникват в устройството му, а нидерландците стигат до събраните от тях данни чрез вербуван човек на ГРУ. Кушнер нарече твърденията „пълно безумие“ и заяви, че нищо от описаното не се е случвало.

Коул, бивш дългогодишен репортер по националната сигурност в The Intercept и автор на книга, посветена на корупцията в 6-ти отряд на морските тюлени (SEAL Team Six), разказва историята, цитирайки анонимни източници. Според нея края на 2017 г. Службата за военно разузнаване и сигурност на Нидерландия (MIVD) научи, че оперативен служител на ГРУ, хакер в даркнет, специализиран в кражбата на банкови данни, отива към Обединеното кралство с шпионска задача. Със съгласието на британската страна службата го поставя пред избор: да работи за Нидерландия или да бъде задържан и съден за шпионаж в Обединеното кралство. Руснакът избра първото. По-късно същата година той дава на MIVD достъп до отдалечен сървър, на който хакерският екип на ГРУ в Ростов съхранява част от събраните данни. Там нидерландците намират екранни снимки от телефона на Кушнер.

Екипът на службата в Хага се опита да повтори руския пробив в iPhone X, най-новия по това време модел с лицево разпознаване (Face ID), и до началото на 2018 г. намира собствена уязвимост. Достъпът е непълен. Службата не може да включва микрофона и камерата или да тегли файлове, но вижда екрана на телефона, когато Кушнер, и архивираше всяко изображение на своите сървъри.

Така MIVD наблюдава как Кушнер влиза в сметка в First Abu Dhabi Bank, най-голямата банка на Емирствата, чийто председател е Тахнун бин Зайед, брат на емирския владетел Мохамед бин Зайед. Тази сметка, която Коул нарича „Алфа“, не е лична на Кушнер. Неин собственик е Watani Al Emarat, финансирана от държавата фондация, която по думите на източник на автора служи и за прикритие на тайни оръжейни покупки на ОАЕ. Кушнер е вписан като лице с право на подпис по сметката. От 2017 г. саудитците и емиратците са превели в нея около 750 млн. долара, като цялата сума е дошла от банка в Азербайджан, първоначално свързвана от MIVD с правителството там. Коул описва азерските банки като посредници за преводите: срещу такса от 6 до 7% те приемат риали или дирхами и изпращат еквивалента в долари от друга вътрешна сметка, така че при одит произходът на средствата не се вижда.

Според Коул замисълът се ражда в началото на първия мандат на Тръмп. Мохамед бин Зайед и Мохамед бин Салман, който през юни 2017 г. става саудитски престолонаследник, обсъждат заедно с Кушнер фонд от 10 млрд. долара за целите на администрацията във външната политика, в т.ч. за стената по границата с Мексико. Големият фонд пропада, но двамата, а по-късно само емиратският владетел, внасят поне 2 млрд. долара в най-малко 2 сметки, предназначени за Кушнер. По същото време за семейната компания Kushner Companies наближава падежът на 1 млрд. долара заем за небостъргача на Пето авеню 666. „Джаред търси преки пътища в дипломацията“, казва на Коул източник, запознат със сделката. „Емиратците и саудитците правят това веднъж годишно. Милиард-два не са нищо за тях и ако им донесат каквото искат, парите са добре похарчени.“

Втората сметка „Бета“ е базирана в Израел. До пролетта на 2018 г. Мохамед бин Зайед прехвърля около 1 млрд. долара „към Израел през Азербайджан“ за Кушнер. Според човек, запознат със сметката, Бенямин Нетаняху е насърчил Кушнер да внесе сумата в Централната банка на Израел, където тя щяла да изглежда като държавни средства. Самият Коул пише, че Нетаняху е изисквал да бъде уведомен преди всеки превод, а съобщенията минават през посланика Дейвид Фридман. Част от сумата след това е изведена през сметки в Кипър. Според същия източник сумата е предназначена за лична облага на Кушнер. Самият Коул пише, че не е ясно дали MIVD изобщо е била наясно с тази сметка. Не е известно и как точно двамата владетели са организирали плащанията от поне 2 млрд. долара, за които според автора са си поделили разходите: двете суми, посочени поотделно в книгата, са приблизителни и възлизат общо на около 1,75 млрд. долара. Трета сметка, отново в израелската централна банка, е емирски фонд за спешна отбрана, чрез който ОАЕ плащат на Израел срещу обещание да ги защити при масирана иранска атака. Споразумението е договорено с помощта на Кушнер.

Версията, която най-бързо обиколи X, се разминава с разказа на Коул именно в описанието на сметките. Майкъл Уайс от The Insider, който подготвя книга за ГРУ, написа, че MIVD е открило две сметки, „едната азерска, другата израелска“, където са внасяли двамата владетели. При Коул обаче азерска е била само банката, през която минават парите, а самите сметки са били базирани в ОАЕ и Израел. Нидерландската служба вижда емирската сметка, без да е ясно дали подозира за израелската, а там внася само Мохамед бин Зайед.

Коул извежда правното значение на твърденията от статута на Кушнер в Белия дом. Като неплатен, но официален служител с достъп до класифицирани данни, той е бил длъжен да декларира всяка сметка, по която има право на подпис или от която получава облага. 4-ма висши служители от първия мандат на Тръмп в Белия дом – двама съветници по националната сигурност, началник на кабинета и бивш директор на ЦРУ – казват на автора, че не знаят за разрешение от страна на президента Кушнер да има достъп до сметка на чуждо правителство. Бивш прокурор от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър смята, че ако Кушнер е обещал нещо в замяна, дори само разговор с тъста си, може да е нарушил законите за подкупа, както и за чуждестранните агенти.

Кушнер отговори броени часове след публикацията в Х. „Твърденията на този автор са пълно безумие, категорично неверни са и никога не са се случвали“, написа той. Според него не са представени „банкови извлечения, данни за преводи, номера на сметки, дати на трансакции“ или други проверими подробности, а самият той е бил разследван от няколко комисии на Конгреса и от специален прокурор, пред които е дал над 30 часа показания. Той нарече текста на Коул „смесица от фантазия, измислица и активизъм“, написана от лице, „което или има дълбоко разстроена психика, или действа със зловреден умисъл“. Неговият адвокат заяви пред автора, че „няма сметки и никога не е имало“, и отрече Кушнер да е свързан с фондация Watani. Фридман описа твърденията по свой адрес като „100% неверни“. MIVD отвърна на нидерландския вестник AD, че не коментира методи, източници или операции. Към 23 октомври американските и нидерландските издания преразказват откъса, без да добавят собствено потвърждение.

Разказът засяга човек, който и днес преговаря от името на САЩ за Украйна и Газа. На 5 септември Кушнер и пратеникът Стив Уиткоф говориха в продължение на над 3 часа с президента Владимир Путин в Кремъл, а на следващия ден бяха при президента Володимир Зеленски в Киев. Белият дом обаче твърди, че „остава частно лице“ и работи доброволно. На 14 октомври организацията за етика в управлението CREW заведе дело срещу него с искане да бъде третиран като държавен служител, тъй като не е бил проверен за своя роля, а бизнесът му създава конфликт на интереси. Адвокатът му Чад Мизел нарече иска „без основание“. Документираната част от средствата от страните в Персийския залив отдавна е публично известна: през 2021 г. 6 месеца след като Кушнер напусна Белия дом, саудитският суверенен фонд PIF инвестира 2 млрд. долара в неговата компания Affinity Partners. Воденият от Мохамед бин Салман съвет на фонда отхвърли възраженията на собствената си консултативна комисия, която посочваше липсата на опит на екипа и прекомерната такса.

Затова въпросът, който Коул повдига, не започва и не свършва със сметките „Алфа“ и „Бета“. Белият дом определя неформалния пратеник за Украйна и Газа като частно лице, което работи доброволно, а CREW оспорва точно това в съда. Междувременно от 2021 г. компанията му управлява 2 млрд. долара от фонд на саудитския принц. Книгата добавя твърдението, че парите на двамата владетели са го чакали още докато е бил на служба. Пълният ѝ текст, който излиза на 27 октомври, се основава на същите анонимни източници като откъса. Затова тежестта на разказа ще зависи от друго: дали втори, независим източник в Хага или във Вашингтон ще потвърди, че нидерландското разузнаване изобщо е видяло екрана на Кушнер.

Египет задейства конституционния ред за военна мисия в Саудитска Арабия

🇪🇬🛡️🇸🇦 Египет направи решителна крачка към участие във войната между Саудитска Арабия и Ансар Аллах, движението на йеменските бунтовници хути, след като президентът Абдел Фатах ас-Сиси ръководи заседание на Съвета за национална отбрана в двореца „Итихадия“, на което беше обявена „пълна солидарност“ с кралството и бяха обещани „всички нужни и възможни форми на подкрепа“ за отбраната, стабилността, териториалната му цялост и за светите места на исляма. Няколко часа по-късно депутатите се събраха на извънредно заседание, свикано по искане на президента, за да решат дали армията може да бъде изпратена в Саудитска Арабия.

В заседанието участваха премиерът, председателят на парламента, министърът на отбраната, началникът на Генералния щаб, ръководителите на Общото и на военното разузнаване и командващите всички родове войски. Официалното изявление на говорителя на президентството не назовава военна мисия. Депутатът и журналист Мостафа Бакри, известен със своята близост до властта, обяви в X веднага след заседанието, че Съветът е одобрил изпращането на египетски сили „в отбранителна мисия“ в кралството, а парламентът ще разгледа решението още същия ден.

Тази последователност спазва точно конституционния ред. Според чл. 152 президентът не може да изпрати армията в бойна мисия зад граница, без да се допита до Съвета за национална отбрана и без одобрение на 2/3 от депутатите. По същия ред след заседание на 20 юли 2020 г. армията беше упълномощена да участва в операции „в западна посока“ към съседна Либия. Тогава решението беше прието на закрито заседание с единодушно одобрение на присъстващите.

Ас-Сиси поиска пълномощията в събота по време на церемонията по дипломиране във Военната академия. Той обеща, че Египет ще вземе всички мерки, поискани от Рияд за защита на сигурността и суверенитета си, и сам очерта границата: „Не говоря за това да воюваме с някого или да нападаме някого. Говорим само за отбрана.“ Той определи като „немислимо“ Египет да допусне сигурността или стабилността на Саудитска Арабия да бъдат накърнени и ще следва насоките на крал Салман и принц Мохамед бин Салман. Условието „ако бъде поискано“ обвързва изпращането на сили с официално саудитско искане, каквото публично няма, поне на този етап.

С решението Египет се нарежда сред държавите, обединяващи се около кралството. Ескалацията започна на 13 юли с удар по летището в Сана, за който хутите обвиняват саудитската авиация. На 20 юли те обявиха морско ембарго срещу Саудитска Арабия, а от септември ракетите им стигат до Рияд, Таиф и Янбу. В дните преди решението хутите нанесоха удари по международното летище на Рияд и обекти на Aramco. В събота хутите заявиха, че са свалили саудитски щурмови хеликоптер Boeing AH-64 Apache край Наджран. Генерал-майор Турки ал-Малики, официален говорител на коалицията, потвърди за двама загинали от членовете на екипажа, но според него на саудитска територия е паднал разузнавателен вертолет AH-6i на Министерство на Националната гвардия в резултат на техническа неизправност. През август Саудитска Арабия, Турция и Пакистан подписаха споразумение за взаимна отбрана. Пакистан вече е доставил техника в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи, по данни на Reuters от 8 октомври. Египет не е член на споразумението.

Кайро е заставал на същата страна и преди. През март 2015 г. Египет се включи в коалицията, оглавявана от Саудитска Арабия, и изпрати авиация, както и два разрушителя и още два кораба в пролива Баб ел-Мандеб, но армията му опроверга твърденията за сухопътни войски в Йемен. Мотивът тогава и сега е един: протокът е южният вход към Червено море и към Суецкия канал. Приходите от канала спаднаха от рекордните 10,25 млрд. долара през 2023 г. до около 4 млрд. през 2024 г. според данни на Управлението на Суецкия канал. Външният министър Бадр Абделати изчислява загубите от ударите на хутите по търговското корабоплаване след октомври 2023 г. на около 11 млрд. долара. Войната между САЩ и Иран блокира почти изцяло трафика през Ормузкия проток, затова саудитският петрол, отклонен по тръбопровода Изток–Запад към Янбу, стига до азиатските пазари именно през Баб ел-Мандеб.

Хутите вече отговориха на решението. Яхя Али ар-Раи, председател на контролирания от хутите парламент в столицата Санаа, изпрати писмо до Бадауи в събота, съдържащо призив Египет да не се намесва военно и да подкрепи политическо уреждане, и предупреди, че участието му ще усложни конфликта. Ако депутатите гласуват с нужните две трети, а Саудитска Арабия отправи искането, което ас-Сиси постави като условие за мисия, египетски войски ще застанат срещу хутите на саудитска земя, а не само във водите край Йемен, както през 2015 г.

Товарен „Херкулес“ на Барак Орланд е долетял от Уганда в саудитската Шарура

🇺🇬✈️🇸🇦 Товарен самолет Lockheed L-100-30 Hercules на авиокомпания Bar Aviation долетя от Уганда до саудитския град Шарура в провинция Наджран, разположен близо до границата с Йемен. Самолетът е гражданската версия на военно-транспортния C-130. Полетът беше извършен на 13 октомври. Ден по-рано от същото летище излетя военно-транспортен Ил-76МД на украинските ВВС, за който вече писах.

На следващия ден египетският акаунт Egypt's Intel Observer публикува данни за полета. Акаунтът следи чрез открити източници (OSINT) войната между йеменските бунтовници и Саудитска Арабия. На публикуваната екранна снимка от Flightradar24 в 09:04 ч. самолетът се снижава в района на Шарура на около 2300 метра височина. Маршрутът заобикаля въздушното пространство на Йемен: от района на Ентебе машината лети на север над Етиопия и Еритрея, пресича Червено море и над Абха прави завой на изток. Авиокомпанията е собственост на израелския бизнесмен Барак Орланд, описван като търговец на оръжие. Няма потвърдени сведения за това какъв е товарът.

Полетът се вижда само на тази снимка. Flightradar24 го е проследил в сателитната мрежа на Aireon, която приема от околоземна орбита сигналите на транспондерите, излъчващи текущите координати на самолети, но регистрацията на машината е скрита на картата. Bar Aviation има два самолета от този тип, 5X-SBR и 5X-HBR, а в 7-дневната история на Flightradar24 няма полети за нито един от тях. Публичният архив на ADS-B Exchange, който събира сигналите от мрежа наземни приемници, поддържани от любители, не е записал нито един от двата самолета между 12 и 14 октомври. Затова остава неясно кой от тях е кацнал в Шарура.

Орланд живее в Уганда от близо 20 години и ръководи Bar Aviation, базирана на международното летище в Ентебе и летище Каджанси край столицата Кампала. Той е близък със семейството на президента Йовери Мусевени и особено с генерал Мухоози Кайнеругаба – син на президента и началник-щаб на въоръжените сили на Уганда. Middle East Eye го описва като търговец на оръжие, а през октомври 2025 г. Haaretz съобщи, че е участвал в много сделки в сферата на отбраната в Уганда. На 1 август той говори от името на делегация на Израел по време на церемония по откриване на паметник на Йони Нетаняху в Ентебе. По-големият брат на израелския премиер е единствения загинал при блестящата операция по освобождаване на израелските заложници, проведена през 1976 г. и станала известна като операция „Мълния“. Според официалния сайт на угандийската армия Орланд припомня в словото си момента, в който генералът за първи път заявява, че ще застане на страната на Израел. На 26 март Кайнеругаба написа в X, че ако стане необходимо Уганда ще се включи във войната с Иран на страната на Израел.

Самолет на Bar Aviation вече беше обект на разследване за доставки по време на война. През 2024 г. Middle East Eye установи чрез видеозапис от мястото и данни от Flightradar24 и JetPhotos, че Beechcraft 1900D на фирмата е кацнал на 6 август 2023 г. на писта при Хамрат еш-Шейх в Северен Кордофан, Судан. Според източниците на изданието самолетът е дошъл от ОАЕ, а кацането е част от опитите за директни доставки към Силите за бърза подкрепа (RSF) в Судан, където не могат да бъдат проследени. Bar Aviation не даде отговор на въпросите на изданието, а ОАЕ отричат да въоръжават която и да е страна в суданската война.

По-старият от двата самолета на Bar Aviation има своя собствена история. 5X-SBR е произведен през 1975 г. и през първите 15 години лети за ВВС на Габон. От 1990 г. е вписан в регистъра на Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA) като N2731G на компанията Tepper Aviation от Крествю, Флорида. През 1989 г. Flight International пише, че Tepper е фирма от Флорида „с история на участие в операции на ЦРУ“, след като неин L-100 се разбива в Ангола по време на мисия на агенцията за доставка на оръжие за бунтовниците от УНИТА. През 2017 г. Tepper е преименувана на Gulf Air Group, а към края на 2022 г. машината е извадена от американския регистър. През април 2023 г. лети за Bar Aviation. През март 2024 г. самолетът излиза извън пистата при кацане в Джоухар, Сомалия, с товар за мисията на Африканския съюз (AUSSOM), но архивът на ADS-B Exchange показва, че отново е във въздуха при подход към Ентебе на 8 септември 2026 г. Другият ѝ самолет, 5X-HBR, е бивша канадска и южноафриканска машина, която базата данни на ADS-B Exchange води като военен самолет.

На първата половина от тази история се основава твърдението на акаунта MerruX в X: „Това беше самолет на ЦРУ. Сега е собственост на израелското разузнаване.“ Според същия акаунт израелски самолети вече кацат в Саудитска Арабия с угандийски наемници и оръжие за войната срещу бунтовниците. Миналото на 5X-SBR е документирано, но не е известно дали на 13 октомври е летял именно той. Акаунтът не представя нищо в подкрепа на твърденията си за израелското разузнаване, наемниците и оръжието.

Връзката с Израел минава през собственика на компанията. Самолетът е с угандийска регистрация, затова формално става дума за угандийски полет, а нищо от публикуваното не сочи израелско държавно участие. Ден преди полета Haaretz съобщи, позовавайки се на източник от средите на дипломацията, че Нетаняху с посредничество от САЩ е потърсил съгласието на Саудитска Арабия да се включи във военната кампания срещу хутите. Мохамед бин Салман се е обявил против заради риска от негативна реакция на саудитското общество. Кралството няма дипломатически отношения с Израел и обвързва нормализацията с основаване на палестинска държава.

Полетът съвпадна с усилията на Рияд да получи чуждестранна военна подкрепа. Хутите, които от юли насам атакуват територията на кралството, през септември превзеха островите в пролива Баб ел-Мандеб, а на 13 октомври вечерта удариха централата на Aramco в Дахран. Intelligence Online писа на 29 септември, че Рияд е потърсил помощ от Лондон, Париж и Вашингтон и отново набира чуждестранни бойци. Негови дипломати са се свързали с консултанти, които и преди са вербували частни бойци за спомагателни части към своята армия, а набирането е насочено към Колумбия и съседните ѝ държави и към бивши сирийски бойци. На 7 октомври Axios и Reuters съобщиха, че Саудитска Арабия е поискала части от Сирия за Йемен. Говорителят на пакистанската армия генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри потвърди пред CNN, че пакистански сили вече са разположени в Саудитска Арабия. Според пакистански източници, цитирани от Reuters, полети на товарни самолети са докарали военна техника от Пакистан в Аден, а Турция изпраща оръжейни системи и разузнавателни данни на Рияд.

В Шарура е разположена саудитска военна база, по която хутите обявиха, че са нанесли ракетен удар на 13 септември. Според Egypt's Intel Observer подкрепяните от Рияд йеменски правителствени сили използват града като главен център за снабдяване. Украинският Ил-76МД с бордов номер 76661, който излетя оттам на 12 октомври към Истанбул, принадлежи на страна, която сключи със Саудитска Арабия споразумение за отбранително сътрудничество през март. Уганда има военен аташе в Рияд и двете страни говорят за широко сътрудничество в сферата на отбраната, но за споразумение като украинското не е съобщавано. Страната е сред основните източници на кадри за частната охрана в региона: угандийци пазят американски дипломати в Ирак и държавни обекти в Катар, според публикация на Bloomberg от 2016 г. Когато две години по-късно арабски медии съобщиха, че ОАЕ искат 8000 угандийски войници за Йемен, Кампала отрече, а армейският говорител бригаден генерал Ричард Каремире заяви, че „нито един войник на угандийските отбранителни сили не заминава за Република Йемен“.

L-100-30 може да превозва до 22 тона товар, а Bar Aviation изпълнява и цивилни полети: обслужва мисията на Африканския съюз в Сомалия, а през 2023 г. пренесе 18 носорога от Южна Африка до ДР Конго. Поради това самият полет до Шарура не доказва военен товар. Местоназначението, досегашните разследвания за Bar Aviation и стремежът на Рияд да получи чуждестранна помощ обаче показват, че този полет вероятно е свързан с ескалиращия военен конфликт на Арабския полуостров. Публикуваните данни не показват дали е докарал техника, жива сила или друг вид товар. Версията за военен превоз ще се засили, ако самолетите на Bar Aviation направят нови полети между Ентебе и Шарура или ако угандийци се появят в саудитските гранични войски.

Украински военен Ил-76МД излетя от саудитската Шарура край границата с Йемен

🇺🇦✈️🇸🇦 Тежък военно-транспортен Ил-76МД на ВВС на Украйна с бордови номер 76661 излита на 12 октомври от град Шарура в саудитската провинция Наджран близо до границата с Йемен, поемайки към летище „Сабиха Гьокчен“ в Истанбул. 1 час и 48 минути по-късно, самолетът вече е над Червено море с курс на север, на 10 350 метра височина. Това става ясно от платформата Flightradar24, които бяха огласени от акаунта Egypt's Intel Observer, а през деня за това писаха издания като Defence Blog и Defence24. Нито Киев, нито Рияд обясниха какво е превозвал самолетът и защо е кацнал в Шарура.

Акаунтът твърди, че самолетът е пристигнал в Шарура от Лвов, въпреки че подобен маршрут не присъства в публичните данни. Смята се, че Ил-76МД е докарал дронове-прехващачи и специалисти, командировани за оказване на съдействие на йеменските правителствени сили, които Саудитска Арабия поддържа и които по думите му използват Шарура като основен център за снабдяване. Egypt's Intel Observer проследява редовно войната на хутите, йеменското движение „Ансар Аллах“, срещу кралството, но за твърдението си за товара се позовава само на местоположението. Defence Blog цитира собствени източници, според които украински специалисти продължават да съдействат на Саудитска Арабия и други държави в региона да се защитават от удари с дронове и обучават местни сили на нови тактики за използване на ударни дронове.

Публичният архив ADS-B Exchange, който събира сигналите на самолетните транспондери благодарение на глобална мрежа от приемници, поддържани от доброволци, разкри по-голямата част от маршрута. Вечерта на 8 октомври самолетът лети от Западна Украйна над Румъния и Черно море и започва да се снижава към Истанбул. В следобедните часове на 13 октомври той тръгва от Истанбул обратно на север, над България и Румъния, след което започва да се снижава край украинската граница. Отсечката от Истанбул до Шарура не е записана, но цикълът се затваря за 6 дни: Украйна, Истанбул, Шарура, Истанбул, Украйна. Архивът не записва сигнали над самата Украйна, затова всяка следа започва и свършва край румънската граница.

Същият цикъл личи в архива точно 5 седмици по-рано. На 3 септември 76661 лети от Украйна до Истанбул. Рано сутринта на 4 септември машината е била засечена над Синайския полуостров с курс на север и през Източното Средиземноморие се завръща обратно в Истанбул, а на 5 септември се прибира в Украйна. Тази следа не показва откъде е излетяла на 4 септември. Defence24 пише, че същият самолет и преди е летял по маршрута Украйна–Турция–Саудитска Арабия, без да посочи дати. Архивът съдържа и полети до Полша на 31 август и до белгийската авиобаза Бовешен на 21 септември, а снимка от Бовешен в сайта JetPhotos има бележка, в която се посочва, че самолетът пристига от Лвов.

Ил-76МД е съветски 4-моторен стратегически военно-транспортен самолет, който поема 40 тона товари, а ВВС на Украйна разполагат с малък брой подобни машини. Полетите зад граница най-често са свързани с доставка или приемане на техника и товари или с превоз на личен състав.

В Шарура се намира и саудитска военна база, а нейното летище обслужва граждански и военни полети. На 26 март 2015 г. в първия ден от въздушната кампания на международната коалиция срещу хутите, водена от Саудитска Арабия, летището беше 1 от 7 южни летища, на които полетите бяха временно прекратени. На 13 септември 2026 г. военният говорител на хутите Яхя Сари обяви удар с балистични ракети и дронове срещу складове за оръжие и центрове за командване и контрол във военната база в Шарура, но не даде конкретни доказателства, а саудитската гражданска защита съобщи единствено за снаряд, попаднал в друг граничен район край Червено море.

Полетът съвпадна с ескалация на нападенията на хутите срещу кралството. На 10 октомври ракета порази международно летище „Крал Халид“ в столицата Рияд, при който загинаха 13 души. Според Reuters това е най-кръвопролитната атака на територията на кралството от десетилетие. Вечерта на 13 октомври удар на бунтовниците засегна централата на Aramco в Дахран. Неформалното примирие, което се задържа от 2022 г. насам, започна да се разпада през юли, когато шиитското движение обяви морско ембарго срещу Рияд. През септември силите му започнаха офанзива, овладявайки южното крайбрежие на Червено море чак до пролива Баб ел-Мандеб. Коалицията отговори с удари по столицата Сана, която от 2015 г. е под контрола на хутите, и въздушна подкрепа за контраофанзивата на правителствените сили.

Украйна има документирано военно присъствие в Персийския залив. След като САЩ и Израел предприеха съвместната военна кампания срещу Иран на 28 февруари 2026 г. и тя прерасна в открита война с ирански удари с дронове, балистични и крилати ракети по държавите от Залива, Зеленски съобщи в средата на март за 201 украински специалисти по борба с дронове, които са били изпратени в региона, а на 20 март: за 228 в 5 държави: Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Кувейт и Йордания. При своята визита в Джида на 26 и 27 март той подписа споразумение за отбранително сътрудничество със Саудитска Арабия, преди да се срещне с Мохамед бин Салман. Саудитската държавна агенция го описа като меморандум за отбранителни доставки, а украински официален служител обясни пред AFP, че по силата на споразумението Киев ще подкрепя Рияд „в изграждане на всички необходими компоненти на ПВО, които в момента липсват“. През април Зеленски обяви официално 10-годишни споразумения по т.нар. Drone Deal със Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар и каза, че рамката ще включва най-малко 10 договора за износ на украинско оръжие и съвместно производство.

Доставките не са непременно еднопосочни. Зеленски не крие, че в замяна търси зенитни ракети за ПВО: пред френското издание Le Monde в края на март той заяви, че държавите от Близкия изток имат ракети за ПВО, каквито не достигат на Киев, и че иска да договори именно такива ракети. Данните от проследяване не показват дали 76661 се е върнал от Шарура празен.

Иранските заплахи бяха отправени още през март и то с два различни довода. На 14 март председателят на Комисията по национална сигурност и външна политика в иранския парламент Ебрахим Азизи предупреди, че „оказвайки дронова подкрепа на израелския режим, провалената Украйна на практика се е въвлякла във войната“ и съгласно член 51 от Устава на ООН „е превърнала цялата си територия в законна цел за Иран“. В интервю за AFP, публикувано същия ден, иранският „шарже д'афер“ в Киев Шахрияр Амузегар изтъкна, че с изпращането на експерти в Персийския залив украинската държава „вече на практика е навлязла в етап на директна конфронтация с нас“, а нейната дейност за противодействие на дронове в региона нарече „нищо повече от шега и показен жест“.

Руските медии вече дадоха на полета собствен прочит. На 14 октомври EADaily, цитирайки сайт от мрежата „Правда“, която препечатва единствено прокремълски източници, го представи още в самото заглавие като украинска военна помощ за Саудитска Арабия в борбата срещу йеменските бунтовници, въпреки че самият текст посочва, че украинските специалисти в кралството отговарят за защита на въздушното пространство, а не със сухопътни операции. „Украина.ру“ пък отнесе полета от Лвов до Саудитска Арабия до нощта срещу 14 октомври, цяло денонощие след като следите показват машината на връщане към Украйна.

2 цикъла за 5 седмици, и двата през Истанбул, а вторият с крайна точка в Шарура, сочат по-скоро редовна линия, обслужваща ангажиментите на Киев в монархиите от Залива, отколкото еднократна доставка. Това е вероятно, но не и установено, защото не са известни нито товарът, нито посоката му. Версията за подкрепа на йеменските сили се основава само на местоположението, а това е съвместимо и със собствените нужди на саудитската отбрана: базата в Шарура се намира под обстрел от септември, а ПВО е тъкмо това, с чието изграждане Киев се е ангажирал да помага. Версията за редовна линия ще се засили, ако архивите покажат трети цикъл през Истанбул в следващите седмици или ако Рияд или Киев обявят публично дадени доставки по 10-годишното споразумение.

Саудитска Арабия финансира най-големия випуск на сомалийската армия от 1991 г.

🇸🇦🪖🇸🇴 Около 3000 войници на Сомалийската национална армия завършиха на 16 август 2026 г. почти едногодишно обучение в лагера Хананбуре в централния регион Галгадуд, най-многобройния випуск, обучен в страната, откакто централната власт се разпадна през 1991 г. Обучението е финансирано от Саудитска Арабия по споразумение за военно партньорство от февруари, за което Кралството пое ангажира да подготви до 5000 сомалийски новобранци. Dawan Africa цитира правителствени данни за 3146 завършили.

Церемонията беше ръководена от президента Хасан Шейх Мохамуд. Според The Eastleigh Voice, той описва постижението като доказателство за „възраждане на държавността и повторно изграждане на Сомалийска национална армия“. На парада присъстваха президентът на федералния щат Галмудуг Ахмед Абди Карийе, известен като Коркор, министърът на отбраната Ахмед Моалим Фики и началник-щаб на армията бригаден генерал Ибрахим Мохамед Мохамуд. Сред гостите бяха и саудитски военни командири, надзиравали част от програмата. Новобранците са привлечени от различни части на страната и според The Defense Post са преминали основна тактическа подготовка и обучение по военна дисциплина, право и боравене с оръжие.

Фики и саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман подписаха споразумението в Рияд на 9 февруари. Сомалийското министерство на отбраната го представи като укрепване на отбранителното и военното сътрудничество между двете държави, но пълният му текст не е оповестен. Курсът в Хананбуре е продължил почти година, следователно е започнал месеци преди подписването в Рияд. Италианският Il Sole 24 Ore, позовавайки се на неназовани източници, пише, че суданските военни инструктори са били в лагерите в Галмудуг още преди саудитското споразумение.

Източниците дават различни сведения за това кой точно е обучавал новобранците. The Defense Post изброява инструктори от Украйна, Румъния и Судан. Сомалийският сайт Caasimada, цитиран през юли от кенийския The Standard и етиопския The Reporter, пише за наети чуждестранни инструктори от Румъния, Украйна, Южна Африка и Колумбия. И The Defense Post, и Caasimada посочват украински и румънски инструктори, а колумбийците и южноафриканците не се споменават в описанието на The Defense Post и участието им не е потвърдено официално.

Споразумението беше сключено месец и половина след като на 26 декември 2025 г. Израел стана първата държава, признала Сомалиленд, областта на северозапад, която се обяви за независима през 1991 г. На 12 януари сомалийският Министерски съвет анулира всички споразумения с Обединените арабски емирства, включително за пристанищата, сигурността и отбраната, като се позова на „вредни действия“ срещу единството и суверенитета на страната. Емирствата държат 30-годишна концесия за пристанището Бербера в Сомалиленд и отказаха да подпишат съвместното арабско-ислямско изявление, осъждащо израелското признаване. На 16 януари Bloomberg съобщи, като се позова на свои източници, че Рияд подготвя окончателния вариант на споразумение за военна коалиция с Египет и Сомалия за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността в Червено море. Говорител на сомалийското правителство потвърди, че преговорите се водят.

Подобна роля в Сомалия е имал и Абу Даби. От 2014 г. Емирствата обучаваха стотици сомалийски войници, построиха учебни центрове и болница и плащаха заплатите на 2407 военнослужещи, съобщи тогава държавната агенция WAM. Програмата приключи през април 2018 г., след като сомалийските власти иззеха около 9,6 млн. долара в брой от емирски самолет на летището в Могадишу. Абу Даби заяви, че парите са били за заплатите на войниците, а Могадишу обяви, че поема обучението и издръжката на подготвените от Емирствата части.

В края на август и началото на септември етиопската регионална полиция спря колона от наети автомобили със сомалийски войници в Сомалийския регион на Етиопия и ги е отвела в столицата му Джиджига, твърдят кенийски и италиански медии. Оценките за броя на задържаните варират от около 180 до 900 души. Според Capital FM и The Standard те са част от контингент от около 3000 новобранци, обучавани повече от година в лагер в Галмудуг, който двете издания наричат Ханано. Съветникът по национална сигурност Ауейс Хаджи Юсуф потвърди, че войниците са преминали в Етиопия. По думите му те са били в разрешен отпуск, за да видят своите семейства, и са избрали етиопския маршрут, тъй като пътищата в самата Сомалия са под контрола на „Ал Шабаб“, сомалийския клон на „Ал Кайда“, определена за чуждестранна терористична организация от Държавния департамент на САЩ от 2008 г. Към средата на септември нито Адис Абеба, нито сомалийското посолство в Етиопия бяха дали подробно обяснение.

Случаят съживи твърдения, които Voice of Horn и BML Daily тиражират от юли, според които новобранците в Галмудуг са предназначени за фронта в Судан, където ще бъдат изпратени да воюват за въоръжените сили на страната срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF). Засегнатите страни не са ги коментирали, а Il Sole 24 Ore пише, че няма конкретни улики, че задържаните в Джиджига са пътували към Судан. Според италианското издание най-осезаемата връзка между лагерите в Галмудуг и суданската война към момента е присъствието на судански инструктори в тях. Ако твърденията се потвърдят, сомалийски военнослужещи, обучени със саудитски пари, биха се оказали от едната страна на съперничеството между Рияд и Абу Даби в Судан. Там Рияд подкрепя финансово, политически и дипломатически армията на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, който обвинява Емирствата, че въоръжават и финансират RSF, воюващи срещу армията.

Програмата е тясно свързана и с вътрешния спор за властта. През март федералният парламент гласува за удължаване мандатите на президента и депутатите от 4 на 5 години. Опозиционният Съюз за бъдещето на Сомалия смята, че мандатът на Хасан Шейх Мохамуд е изтекъл на 15 май 2026 г. Самият той настоява, че мандатът му продължава до 15 май 2027 г. Федералните щати Пунтланд и Джубаленд прекъснаха диалога с Могадишу заради конституционните поправки. Според Caasimada около 2000 от новобранците произлизат от Пунтланд. Още през юли The Reporter отбеляза, че не е ясно дали те са набрани от федералните власти и дали след обучението ще се върнат да охраняват Пунтланд, а властите в Пунтланд не бяха заели позиция.

Сомалия се готви да поеме изцяло отговорност за своята сигурност, докато мисията на Африканския съюз се изтегля поетапно, отбелязва The Defense Post. Разрешението на Съвета за сигурност на ООН за Мисията на Африканския съюз за подкрепа и стабилизиране в Сомалия (AUSSOM) изтича на 31 декември 2026 г. По данни на Reuters Вашингтон е готов да подкрепи само свиване в рамките на 12 месеца на логистичната Служба на ООН за подкрепа в Сомалия (UNSOS) от януари, последвано от закриването ѝ. Държавният департамент заяви, че САЩ повече няма да финансират службата, чийто бюджет е около 500 млн. долара. The Defense Post добавя, че устойчивостта на новите части ще зависи от заплатите, от задържането на войниците на служба и от снабдяването на фронта с боеприпаси.

Хронологията показва, че Рияд се е включил в програма, която вече е била в ход. Курсът е започнал преди споразумението от февруари, а саудитското участие се изразява във финансиране и надзор. Инструкторите идват от други държави. Кралството не е и единственият покровител на сомалийските въоръжени сили. The Standard припомня споразумения за обучение и подкрепа с Турция, САЩ, ОАЕ, Египет, Еритрея и Уганда, а през януари Могадишу подписа отбранителен пакт и с Катар. The Reporter отбелязва опасения, че частите, подготвени по различни програми, използват различни методи, а лоялността им след завършването остава неясна. Дали саудитските пари изграждат армия, или още една отделна формация в нея, ще покажат три неща: дали завършилите ще бъдат разпределени в обявени бригади и изпратени срещу „Ал-Шабаб“, дали следващият випуск ще доближи тавана от 5000 души и дали Етиопия ще върне задържаните в Джиджига с обяснение, което съвпада с версията за отпуск.

Балистична ракета на хутите уби поне 12 души на летището в Рияд

🇾🇪🚀🇸🇦 Балистична ракета, изстреляна от йеменските хути, уби най-малко 12 души и рани 50 в събота на международно летище „Крал Халид“ в Рияд. The New York Times обяви броя загинали и ранени по данни на трима служители, запознати с удара – двама западни и един арабски. Изданието определя атаката като най-смъртоносната в арабска държава от Персийския залив от началото на конфликта в региона на 28 февруари. Ракетата е попаднала в терминали 3 и 4, които обслужват вътрешни полети, каза пред AP регионален служител.

Ракетата е ударила летището около 15:00 ч. местно време, сподели дипломатически източник пред AFP. Свидетел, който е чакал на изход 403 във вътрешния терминал, разказа пред агенцията, че е видял как е ударен съседният изход 401. Двама лекари посочиха, че сред ранените има поклонници, които са чакали полет за Мека, а роднина на един от пострадалите описа рани от счупено стъкло по раменете и ръцете му. Здравното министерство извика лекарите от спешните отделения във всички болници в столицата, а AFP цитира източник от места болница, според когото 5 души са в интензивно отделение. Репортер на NYT се натъкна на 6 линейки на път към аерогарата, чиито входове полицията беше блокирала.

Саудитската администрация за гражданска авиация (GACA) потвърди, че при удара има ранени, и временно прекрати полетите, докато извърши оценка на щетите и провери безопасността на обектите. Случаят беше описан като поредното в серията от продължаващи нападения срещу гражданската авиация в страната, а с известие до пилотите (NOTAM) спирането на полетите беше удължено до полунощ. Саудитските власти не са обявявали броя на жертвите; Държавният департамент на САЩ обяви за „множество ранени и загинали“. AFP научи от медицински и официални източници самоличността на двама от убитите: египетска стюардеса на саудитска авиокомпания и палестинец с египетски документи за пътуване.

Движението „Ансар Аллах“, което контролира Сана от 2014 г. и което САЩ отново обявиха за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. след идването на Тръмп в Белия дом, до 10 октомври вечерта не беше съобщило за удара по военния си говорител Яхя Сари. Отговорност пое членът на политическото бюро на движението Мохамед ал-Бухайти, който каза пред NYT, че хутите отвръщат на саудитските удари, включително по гражданска инфраструктура в Йемен. По думите му, ударът е бил нанесен „за да разбере светът, че летищата, пристанищата, залите за сватби, траурните зали, болниците и пазарите в Йемен също са цивилни обекти, които не бива да бъдат обстрелвани или увреждани, и че същите правила, които важат за тези обекти в Йемен, трябва да важат и за подобните им навсякъде другаде“. Пред France 24 ал-Бухайти посъветва световните авиокомпании да не използват саудитски летища, но направи изключение за полети с поклонници до Мека, и заяви, че намесата на американския президент няма да промени нищо в операциите и целите на хутите.

През седмицата хутите предупредиха превозвачите „за последен път“, че въздушното пространство на кралството е зона на военните операции на групировката. По-рано днес тяхната телевизия „Ал-Масира“ съобщи за 4 саудитски въздушни удара по международно летище Сана и за 3 удара по мрежата на местен телеком в Ал-Махабиша, провинция Хаджа; към момента няма коментар от саудитска страна.

Съботният удар дойде след седмица на атаки срещу летищата на кралството. На 6 октомври при нападение срещу това в Абха, в южната част на кралството, загинаха две жени (мароканка и алжирка) и 28 са ранени, а на 7 октомври атака срещу „Крал Халид“ уби гражданин на Судан и рани 8 души. На 8 октомври военният говорител заяви, че хутските сили са поразили „Крал Халид“ по обед с балистична ракета, която твърди, че е улучила целта. Службата за гражданска авиация уточни на другия ден, че са убити трима саудитци, сред тях пилотът на Saudia капитан Хамуд Али ал-Калтами. Националният превозвач посочи, че един от неговите самолети е повреден на земята без пътници на борда, а двама служители от региона споделиха пред AP, че ударът е засегнал 3 самолета. Така още преди 10 октомври атаките срещу столичната аерогара бяха отнели живота на 4 души, отбелязва Reuters.

Според NYT повтарящите се смъртоносни удари засягат ключовата амбиция на Мохамед бин Салман: да превърне Рияд в световен център за пътувания и бизнес. Организаторите на Световния петролен конгрес, който трябваше да събере водещи ръководители и министри от сектора от неделя до четвъртък, писаха на делегатите, че форумът ще се проведе по план, и им предложиха заобиколни маршрути, сред които 4 часа с кола от Дамам на източния бряг. Италианският министър на енергетиката Джилберто Пикето Фратин каза още в петък, че няма да лети до Рияд и ще участва в срещата на министрите към Международния енергиен форум с видеовръзка. Късно вечерта на 10 октомври водената от Саудитска Арабия коалиция посочи, че в района на международното летище „Крал Фахд“ в Дамам е паднал снаряд.

Инвестиционният форум Future Investment Initiative (FII), който тъкмо бин Салман основа преди десетилетие, остава насрочен за 26–29 октомври. „Ще бъдат въведени цялостни мерки за сигурност на летищата в Рияд, на местата, където ще се провежда конференцията, и официалните хотели“, се увери изявление, приписано на изпълнителния директор Маха Ал Сауд. Сред очакваните гости са Джейми Даймън от JPMorgan и Джейн Фрейзър от Citi. Според FlightAware за 24 часа в Рияд са отменени поне 291 полета. Lufthansa спря полетите си до Рияд до 16 октомври, Etihad Airways и Flydubai отмениха полетите от и до столицата, насрочени за 10 октомври, а посолствата на САЩ, Великобритания, Германия, Австралия и Канада призоваха гражданите си да стоят далеч от летището. Агенцията на ЕС за авиационна безопасност (EASA) разшири своите указания за саудитското въздушно пространство и предупреди, че ракетите, дроновете и опитите за прехващане им създават „повишен риск от погрешно разпознаване на граждански самолети“.

Служители от региона споделиха пред AP през септември, че Саудитска Арабия изчерпва своите запаси от ракети прехващачи и е поискала от Франция, Великобритания, Пакистан и Египет да разположат в региона средства за ПВО. Един от тях посочи, че по време на войната с Иран са намалели и американските запаси. Помощта на Вашингтон, по думите на служители, цитирани от AP, включва споделяне на разузнавателни данни, определяне на цели и планиране на офанзивата в Йемен. Коалиционният говорител генерал-майор Турки ал-Малики говори за „широкомащабна операция“ и 136 унищожени военни цели на територията на Йемен, а Рияд съобщи, че е прехванал много от изстреляните срещу кралството балистични ракети. През седмицата властите предупредиха, че „заснемане, публикуване и споделяне на информация, свързана с противодействието на ракети и дронове и с местата на попаденията им, ви излага на правна отговорност“.

В Белия дом президентът Доналд Тръмп каза, че обмисля да се присъедини към саудитските удари срещу хутите: „Възможно е. Ще го разгледаме.“ И допълни: „Току-що научихме за последното нападение. Така че ще вземем решение. Действаме много бързо.“ Държавният департамент осъди „терористичните нападения на хутите срещу гражданска инфраструктура и летища“ и заяви, че „твърдо застава до Кралство Саудитска Арабия срещу тероризма на хутите“. През 2025 г. Тръмп вече проведе въздушна кампания срещу тях и обяви бърза победа, след като по данни на NYT само през първия месец САЩ изразходваха оръжия и боеприпаси за около 1 млрд. долара. Отделно на 10 октомври саудитският министър на външните работи и оманският му колега проведоха разговор по телефона, в който обсъдиха значението на „подкрепата за дипломатически решения за намаляване на напрежението“.

Примирието в Йемен от 2022 г. се разпадна през юли, когато хутите обвиниха Рияд за удар срещу летището в Сана. Отговорност за бомбардировката пое международно признатото правителство на Йемен: то заяви, че е действало, за да предотврати кацането на ирански самолет без разрешение. Движението провъзгласи политика „блокада срещу блокада“ и ембарго срещу саудитското корабоплаване в Червено море. Морето се превърна във важен алтернативен маршрут за износа на саудитски петрол, след като войната срещу Иран наруши трафика през Ормузкия проток. През септември движението овладя целия йеменски бряг на Червено море, а на 4 октомври Рашад ал-Алими, председател на Президентския ръководен съвет, висшия орган на легитимното правителство на Йемен, обяви офанзива за връщане на всички територии, превзети от бунтовниците, със саудитска въздушна подкрепа. На 10 октомври военни източници казаха пред AFP, че силите му напредват около протока Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив, но още не са поели контрола над него. Хутите твърдят, че са отблъснали атаката.

Ал-Шараа обмисля да изпрати до 20 000 войници в Йемен срещу хутите

🇸🇾🤝🇸🇦 Саудитска Арабия е поискала от Сирия да изпрати войски за сухопътна офанзива срещу хутите в Йемен, а президентът Ахмед ал-Шараа обмисля сериозно да отвърне на молбата и според източник на Axios е „много вероятно“ да я приеме. Axios се позова на трима официални лица от САЩ, а Reuters – на американски служител и сирийски военен, запознати с въпроса. Окончателно решение все още не е взето. Министерство на информацията на Сирия отрече твърденията, че се включва във войната и уточни, че военните споразумения с партньорите ще се сключват само по официалните канали.

Саудитците са поискали сирийски войски, които да подсилят правителствените сили, които са по-слабо обучени от противника. Въпросът е повдигнат при срещата на ал-Шараа със саудитския принц Мохамед бин Салман в Рияд във вторник, 6 октомври. Вашингтон е консултиран и от двете страни и по принцип не възразява: по думите на един от източниците на изданието участието на Дамаск би засилило подкрепата за саудитската операция, без САЩ да се въвличат дълбоко, а в администрацията на Тръмп смятат, че то ще сближи двама американски съюзници. Двама служители казват, че с Централното командване на САЩ (CENTCOM) е обсъждано как биха могли да бъдат разположени войските. Белият дом и CENTCOM отказаха коментар.

Данните за възможния брой военнослужещи идват от втори източник на изданието, запознат с разговорите: сирийската армия може да изпрати между 10 000 и 20 000 души. Обсъждат се две военни съединения: 90-а дивизия край Дамаск и 84-та дивизия, която според изданието е разположена в южна Сирия край друзкия град Сувейда, където през юли 2025 г. правителствените сили се намесиха в сблъсъците между бедуински кланове и друзки бойци и се стигна до кланета на цивилни. В 84-та дивизия служат хиляди чуждестранни ислямисти, дошли в Сирия по време на гражданската война, за да се бият с режима на Башар ал-Асад под общото ръководство на Хаят Тахрир аш-Шам (HTS). Ал-Шараа беше лидер на коалицията, наследила клона на „Ал-Кайда“ в Сирия, известен като „Джабхат ал-Нусра“, и години по-късно поведе настъплението, което свали Асад на 8 декември 2024 г. САЩ отмениха нейния статут на чуждестранна терористична организация през юли 2025 г.

Чуждестранните бойци бяха интегрирани в новата сирийска армия със съгласието на САЩ: на 2 юни 2025 г. Reuters съобщи, че е налице одобрен план, по който около 3500 от тях, главно уйгури от Китай и съседните страни, влизат в новата 84-та дивизия заедно със сирийци. Попитан тогава дали Вашингтон одобрява това, пратеникът на Белия дом за Сирия Том Барак отговори: „Бих казал, че има разбирателство, при условие че има прозрачност.“

Reuters описва два варианта, разглеждани от Дамаск: помощ за отбрана на кралството от атаки или участие в настъплението заедно с подкрепяните от него йеменски войски. Американският източник на Axios посочи, че Саудитска Арабия е поискала съдействие от Сирия, а ал-Шараа е обсъдил темата с престолонаследника Мохамед бин Салман. Министърът на отбраната Халид бин Салман, брат на държавния глава и отговорен за политиката във връзка с Йемен, изпрати сирийския президент до самолета, кадри от което бяха излъчени в ефира на сирийските държавни медии. Според агенцията Рияд търси подкрепа навсякъде, от САЩ и Европа до Близкия изток, и за отбрана, и за настъпление.

Публичната позиция на Дамаск е видимо по-предпазлива. Дипломат от министерство на външните работи отговори на запитване на Reuters, че страната му застава твърдо до Саудитска Арабия срещу нападенията на хутите, но неин приоритет е реконструкцията след гражданската война. „Ако Саудитска Арабия поиска военно сътрудничество или обмен на опит, това ще стане единствено по официалните канали в рамките на двустранните договорки, които уреждат отношенията между братските ни страни“, отбеляза той. Вечерта отделът за външни медии на Министерството на информацията, цитиран от държавния канал „Ал-Ихбария“, отговори на „твърденията за присъединяване на Сирия към войната в Йемен“.

„Позицията на Сирия е ясна: стоим твърдо до Саудитска Арабия срещу заплахите за нейната сигурност и стабилност“, гласи изявлението, според което сирийската политика в региона стъпва върху „стабилността, мира и сътрудничеството, а не на отварянето на нови фронтове“, абсолютен приоритет е възстановяването на самата Сирия, а всяко военно сътрудничество с партньорски държави ще става „само по официалните канали в съществуващите двустранни рамки“. Изявлението не отрича, че разговори са водени.

Според турското издание Türkiye Today Дамаск вече веднъж е отклонил същата молба, въпреки че засега няма независимо потвърждение за това. На 18 септември изданието цитира сирийски източници, според които официално искане е отправено няколко месеца по-рано, а Сирия „учтиво“ е отказала с обяснението, че преустройва своята армия и не планира да влиза в конфликт като трета страна. „Въпросът е изчерпан и приключен“, каза един от източниците. Според тях Дамаск не пречи на отделни свои граждани да заминат да воюват, но не поема отговорност за тях. Оттогава ударите се насочиха към столицата на кралството. На 19 септември коалицията обяви, че е прехванала балистична ракета, насочена към Рияд – според France 24 първата, насочена към столицата от началото на ескалацията. На 3 октомври хутите заявиха, че са нанесли удар по Aramco в Рияд, докато над рафинерията на компанията на юг от града се издигаха дим и пламъци; причината за пожара не е обявена.

На 4 октомври Рашад ал-Алими обяви офанзивата, която саудитците искат да подсилят. Той е председател на Президентския ръководен съвет – висшия орган на международно признатото правителство на Йемен. Нейната цел е да върне териториите, контролирани от хутите, включително столицата Сана и крайбрежието и островите в пролива Баб ел-Мандеб. Reuters съобщи на 2 октомври, позовавайки се на шест души, че биха могли да бъдат мобилизирани над 100 000 йеменски войници със саудитска въздушна подкрепа; към сряда агенцията отчита ограничен напредък. Движението „Ансар Аллах“, както се наричат хутите, продължава да обстрелва кралството: на 7 октомври коалицията обяви, че е свалила балистична ракета северно от Рияд.

Всяко разполагане носи рискове за сирийската страна, пише Reuters. Новата власт в Дамаск се въздържа от участие в чуждестранни военни конфликти, включително във войната с Иран, за да се концентрира върху възстановяването след 14-годишната гражданска война. Армията ѝ все още се формира от групировките на бившата бунтовническа коалиция, в които присъстват много сунитски ислямисти с екстремистки възгледи и чуждестранни бойци, а управляващите се опитват да овладеят напрежението с малцинствата, включително алауитите. Хутите изповядват заидитския клон на шиитския ислям, затова война между тях и такава армия би придобила сектантско измерение, което по думите на американския източник и Дамаск, и западните му партньори искат да избегнат. По същата причина сирийското ръководство по-рано е отклонило молба на Вашингтон да помогне в борбата срещу ливанската Хизбула. Участие на сирийски войски срещу движение, подкрепяно от Техеран, може да се възприеме като враждебен акт от него и шиитските му милиции в Ирак и Ливан, съседни на Сирия държави. Бившите бунтовници, които днес са начело на държавата, са влизали в сблъсъци с тях и преди.

От друга страна, значение имат отношенията с Мохамед бин Салман. Саудитският лидер изигра решаваща роля за международното признание на бившия джихадист ал-Шараа, включително като посредничи, за да бъде проведена първата му среща с президента Доналд Тръмп в Рияд през май 2025 г. припомня Reuters. Кралството вече подпомага финансово Сирия, а по думите на същия източник открита подкрепа от Дамаск може да увеличи тази помощ.

Хронологията показва, че саудитската молба остава предмет на обсъждане след отказа през септември, но вече стигна до разговор на най-високо ниво, на който е присъствал и министърът, отговорен за политиката към Йемен. Официалната сирийска позиция също е формулирана по-тясно от тази, предадена от източници на Türkiye Today през септември: тогава Сирия не желаеше да влиза в конфликта като трета страна, но сега вече изключва „нови фронтове“, но изрично допуска военни договорки по двустранни канали. Сравнението показва, че Дамаск вероятно ще приеме саудитската молба под една или друга форма.

Х. А. Хелиър, анализатор в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI) със седалище в Лондон, очертава по-тясна граница: малобройна отбранителна сила около „най-светите места на ислямския свят“ и техническа помощ срещу дроновете биха имали „огромна положителна символика“, но сирийски сухопътни войски в Йемен са „съвсем друго нещо“, с което според него ал-Шараа предпочита да се размине.

Турция подготвя специални части и пилоти за Саудитска Арабия срещу хутите

🇹🇷🛡️🇸🇦 Турция се готви да разшири военното си присъствие в Саудитска Арабия през следващите седмици с още техника, техници, екипи за спешно реагиране и придружаващи бойни сили, а след разрешение от парламента – и с ограничен брой специални части, опитни пилоти и самолети срещу дроновете и балистичните ракети, които хутите изстрелват от Йемен. Турски служители и източници, запознати с подготовката, описаха плановете пред Middle East Eye на 6 октомври. На следващия ден двама служители от САЩ и Турция потвърдиха пред Ройтерс, че помощта засега ще остане предимно отбранителна и техническа.

Стъпката беше предшествана от първото задействане на договора за съвместна отбрана, подписан в Мека от Мохамед бин Салман, Реджеп Ердоган и Шехбаз Шариф на 7 август в двореца „Ал-Сафа“, по силата на който въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия, Турция или Пакистан се счита за такова и срещу трите. На извънредно заседание в Рияд на 5 октомври Стратегическият политически и отбранителен комитет на съюза реши страните „незабавно да преминат към практическо изпълнение на колективните ангажименти в отбраната“ и да осигурят „договорените военни сили и способности и бързото разполагане в Кралството“. Анкара изпрати на заседанието външния министър Хакан Фидан, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб. Исламабад беше представен от вицепремиера и външен министър Ишак Дар, фелдмаршал Асим Мунир и министъра на отбраната Хаваджа Асиф, а домакина – от министъра на отбраната принц Халид бин Салман.

Част от турската помощ вече е на терен. Двама представители на Анкара заявиха пред MEE, че от миналата година насам Турция поддържа в Кралството технически екипи, системи за ПВО и средства за електронна война, предназначени да заглушават и смущават радиосигнала, с който се управляват и насочват дронове и ракети. Задачата им е да пазят критична инфраструктура, включваща енергийните съоръжения. Правното основание, по думите на висш служител, е споразумение за военно обучение между Анкара и Рияд от 2010 г. То позволява на Анкара да изпраща ограничени сили с технически задачи. Турският източник на Reuters сведе сегашната помощ до военна техника, обмен на разузнавателни данни и оръжейни системи и уточни, че друго разполагане по линия на съюза засега няма. Американският служител, запознат с въпроса, описва по-широк обхват: оператори на дронове, прецизиране на отбранителните мерки, стратегическо планиране, логистика, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Според официални лица, цитирани от агенцията, помощта остава двустранна, докато турският парламент не ратифицира договора, и ще нарасне след това.

Парламентът решава кога помощта ще премине във втората си фаза. Член 92 от турската конституция дава на Великото национално събрание правото да разрешава изпращането на въоръжени сили в чужбина, освен в случаите, произтичащи от международни договори, по които Турция е страна. Затова според служителя споразумението от 2010 г. позволява изпращането само на такива ограничени контингенти, а за по-широко разполагане е нужно отделно разрешение от парламента. Пред депутатите стоят два документа и той сочи кой е по-спешен: „Трябва да ратифицираме и договора от Мека, но може да дадем предимство на закона за разрешаване на военното разполагане“. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик заяви на 7 октомври, че договорът ще бъде внесен за ратификация „до няколко дни“. Източниците на MEE в Анкара очакват разрешението да стане факт до края на октомври.

Вече се очертават и местата за разполагане през втората фаза. Втори събеседник на изданието заяви, че Турция ще разположи сили в поне една командна база само за отбранителна подкрепа на Кралството, след като нейни екипи са работили там по проекта през целия септември. Саудитски представители, цитирани от MEE, уточняват, че турските военни ще действат заедно със саудитските и пакистанските в обща база за координация, турското командване ще разполага с отделна собствена база, а операциите ще се провеждат в няколко различни направления. От турската армия се очаква да пази западния участък на тръбопровода Изток–Запад, който пренася суров петрол от източните находища до пристанище Янбу на Червено море и така заобикаля Ормузкия проток, и да участва в отбраната на Рияд и на свещените градове Мека и Медина. Тръбопроводът вече беше ударен на 10 септември от дронове, изстреляни от иракската провинция Майсан, по данни на саудитското външно министерство и на Багдад. След гласуването ще пристигнат специалните части и неуточнен брой опитни пилоти и самолети, които според запознати с планирането източници ще противодействат на хуситските дронове и балистични ракети.

Анкара очертава и границите на намесата си. „Не планираме да изпратим голяма група войници и нямаме намерение да се намесваме директно в Йемен“, каза същият висш представител и добави, че Анкара „все още смята, че дипломатическите усилия може да дадат резултат в следващите месеци“. Мурат Йешилташ, член на съвета по външна политика към президентството, смята за вероятно договорът или разрешението да бъдат внесени в парламента до 30 дни. Първоначалният принос на Анкара обаче, по думите му, „много по-вероятно ще бъде под формата на ПВО, антидрон системи или елементи за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка на саудитска земя, отколкото като бойни войски в Йемен“. Така, пише Йешилташ, Турция се вписва в мрежата за сигурност на Рияд, като в същото време държи под контрол риска и ангажимента, които поема.

Натискът, срещу който се изгражда тази отбрана, не отслабва. Рано сутринта на 7 октомври говорителят на хутите Яхя Сари обяви удари с балистични ракети и дронове по международно летище „Крал Халид“ в Рияд, по летището в Абха и авиобаза Хамис Мушайт. Говорителят на саудитската коалиция Турки ал-Малики каза, че балистична ракета е свалена северно от Рияд. Под обстрел беше и летището в Аден: според йеменското министерство на транспорта поне две балистични ракети и няколко дрона са били насочени към пистата и пътническия терминал, а самолет от Кайро е бил отклонен към Джида. Лидерът на движението Абдулмалик ал-Хути нарече „голяма лъжа“ отправените през септември обвинения, че хутите се прицелват в свещените градове Мека и Медина. Междувременно силите на йеменското правителство с въздушна подкрепа от Рияд започнаха контранастъпление за връщане на стратегическа крайбрежна зона до Баб ел-Мандеб. Морската сигурност е отделно направление и в този район: Турция и Пакистан са сред 14 държави, които на 31 юли в Рияд обявиха многонационална морска коалиция за защита на корабоплаването и енергийните маршрути през Баб ел-Мандеб, Червено море и Аденския залив.

Пакистан, третият член на съюза, потвърди присъствието си, но не и мащаба му. „Мога да потвърдя, че ние, силите на Пакистан, вече сме там“, каза на 7 октомври пред CNN генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, ръководител на пресслужбата на пакистанските въоръжени сили. Той добави, са войските „от десетилетия“ са разположени там „в различни функции и области“. Той определи като класифицирана информация броя, задачите и евентуалното им участие в Йемен. На 6 октомври Министерство на информацията на Пакистан отхвърли като „спекулативна“ публикацията на Reuters от 2 октомври, според която е изпратил между 30 и 40 хиляди военни в Саудитска Арабия за охрана на сухопътните граници и сваляне на дронове и ракети. Оперативните подробности, по думите на министерството, са поверителни.

През юни 2017 г. Ердоган разказа пред португалската RTP, че е отправил предложение на крал Салман за турска база на саудитска територия по аналогия на тази в Катар. Отговорът дойде по държавната агенция SPA: Саудитска Арабия „не може да позволи на Турция да създава военни бази на своя територия“. Същия месец Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн поставиха закриването на строящата се турска база в Доха сред 13 искания към Катар, а турският парламент по ускорена процедура разреши разполагането на войски там два дни след като четирите държави скъсаха дипломатически отношения с Катар. 9 години по-късно по думите на турски и саудитски източници, Рияд сам приема турска командна база и става втората монархия в Персийския залив след Катар, в която Турция ще има собствена военна база. Промяната е в характера на присъствието: от техници, които обслужват системи, към пилоти, специални части и отделно командване. Анкара ограничава числеността на силите си и изрично изключва Йемен.

Американски MH-60R включи код 7700 над Червено море и изчезна от проследяването

🇺🇸🚁🇸🇦 Хеликоптер MH-60R Seahawk на ВМС на САЩ включи аварийния код 7700 над Червено море и скоро след това изчезна от публичните данни за проследяване на въздушния трафик. Въпросният код е международен сигнал за обща авария и не утонява каква е тя. По данни на Flightradar24 машината с позивна VVHR512 е летяла на около 145 метра височина, когато кодът е бил излъчен. Това се случва в 00:20 ч. на 6 октомври по българско и местно време. Към момента флотът не е излязъл с информация за съдбата на хеликоптера и екипажа, нито за причината за сигнала.

Flightradar24, онлайн платформа за проследяване на полети, получава позицията на машината от наземни приемници, които улавят автоматичното излъчване на транспондера (ADS-B). Платформата води машината за военна, на ВМС на САЩ. Регистрация в данните няма, а 24-битовият адрес на транспондера, уникалният му идентификатор, е AE501D. Следата започва в 00:19:20 ч. и съдържа 195 позиции до 00:33:59 ч. По-ранни записи няма. Най-дългата пауза между два съседни записа в следата е 32 секунди. В първия запис той е на 145 метра височина и се движи със 111 възела; през следващата минута и половина завива наляво и поема в посока север-северозапад. На тази височина остава до около 00:23:40 ч. и после за около половин минута слиза на 91 метра, където се задържа почти 5 минути.

Скоростта му, около 118 възела през по-голямата част от следата, започва да спада около 00:27 ч. и около две минути по-късно стига до 19 възела. През последните около 3 минути и половина скоростта е между 7 и 12 възела по курс около 220°. Височината се колебае между 15 и 50 метра. Нулева стойност платформата записва за пръв път в 00:32:50 ч. или 13 минути и половина след първата позиция. След 31-секундна пауза в данните височината в 00:33:26 ч. е отново над 50 метра. Последният запис, от 00:33:59 ч. е отново стига нулата при скорост от 9 възела. Той е над морето, на 23,609° с.ш. и 38,174° и.д.: около 55 км на юг-югоизток от Янбу, град на западното крайбрежие на Саудитска Арабия. Първата позиция от записа е на около 70 км от града. Във Flightradar24 полетът е записан със статус „кацнал в 21:44 UTC“, въпреки последната получена позиция да е от 00:33:59 ч.

Нетипичното снижаване на летателния апарат доведоха до вълна спекулации от потребители на социалните мрежи, които тиражираха непотвърдена информация, че хеликоптерът е катастрофирал в акваторията на Червено море. Официално потвърждение няма. Машините могат да изчезнат от сайтовете за проследяване и при ограничено покритие на приемниците, и когато екипажът изключи транспондера.

MH-60R Seahawk, произвеждан от Sikorsky, е многоцелеви хеликоптер, проектиран да действа от кораби и от наземни бази. Според флота основните му задачи са откриване и поразяване на подводници и надводни кораби, електронна война, командване и контрол. Към 5 октомври в Червено море действат 3 разрушителя с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ на ВМС на САЩ – USS Oscar Austin (DDG-79), USS Jason Dunham (DDG-109) и USS Gonzalez (DDG-66), сочат приблизителните им позиции в USNI News Fleet & Marine Tracker, обновен в 14:48 ч. източно време, преди сигнала 7700. Засега няма потвърдени сведения към кой конкретен кораб или коя част принадлежи хеликоптерът.

На 1 юли 2026 г. друг хеликоптер от същото семейство, MH-60S от състава на ядрения самолетоносач USS George H. W. Bush (CVN-77), направи аварийно кацане във водите на Арабско море в 03:30 ч. източно време и трима от четиримата членове на екипажа бяха спасени, докато издирването на четвъртия (102 часа върху водна повърхност от около 36 000 кв.км.) беше прекратено на 5 юли. Към тази дата причината за аварията остава предмет на разследване.

📸 Снимка: Многоцелеви хеликоптер MH-60R Sea Hawk от състава на 77-ма ескадрила за морски ударни операции, базиран на ядрения самолетоносач USS George Washington (CVN-73), изстрелва топлинни капани по време на учение за координация на удари и разузнаване в Южнокитайско море, 12 август 2026 г. (U.S. Navy / Seaman Anthony Vilardi)

Неофициални съобщения за осуетен атентат в Голямата джамия в Мека

🇸🇦🕋 Неофициални съобщения, постъпили преди броени минути, твърдят, че силите за сигурност са осуетили опит за самоубийствен атентат в района на Голямата джамия в Мека. Към момента обаче няма официално потвърждение, а наличните кадри сами по себе си не доказват наличие на взривно устройство или опит за детонация. Масджид ал-Харам е най-святото място в исляма; в центъра на комплекса се намира Кааба, към която мюсюлманите по света се обръщат по време на молитва.

Най-ранното съобщение, установено от Frontline Monitor, се появи малко преди полунощ местно време в Telegram канала на турския новинарски агрегатор Medya 3. В него се твърди, че „в Мека, вътре в Голямата джамия, човек, за когото се посочва, че се е опитал да се взриви, е бил обезвреден от силите за сигурност“. Каналът не посочва първоизточник. Към публикацията е приложен кратък запис с воден знак на Medya 3, но авторът и моментът на заснемане не са установени.

Табела в кадъра посочва Южния площад – част от външните мраморни пространства около сградата на джамията. Виждат се полицаи с жилетки с надпис Police и униформени в пустинен камуфлаж, които държат на земята мъж в бели дрехи. Наоколо има разпръснати чехли, а хора наблюдават зад метални заграждения. Втори, по-дълъг запис без воден знак, разпространен по-късно от други канали, показва паника в открито пространство: хора тичат, на пода остават чанти и обувки, а униформен служител притиска човек към земята. В нито един от двата записа не се виждат взрив, ранени, оръжие или взривно устройство.

Това е съществената граница на доказателството: кадрите подкрепят твърдението, че е имало намеса на силите за сигурност и смут сред присъстващите, но не позволяват да се заключи защо мъжът е задържан или че е подготвял атентат.

Версията стана още по-категорична при пренасянето ѝ към англоезични Telegram канали. Rerum Novarum, следван от около 166 000 души, съобщи 17 минути след Medya 3 за атентатор самоубиец, направил опит да се взриви „вътре в Кааба“, и допълни, че жилетката не е избухнала, позовавайки се на „местни съобщения“. Около десет минути по-късно Intel Slava, с приблизително 390 000 абонати, разпространи по-дългия запис с твърдение, че нападението е било осуетено „в молитвената зона на Кааба“. Публично достъпни саудитски източници, които да потвърдят тези конкретни твърдения, не бяха открити, а разпознаваемото място в един от записите е външният Южен площад, а не самата Кааба.

Паралелно с тези съобщения в социалните мрежи се споделя и старо видео от февруари 2017 г., представян отново като доказателство за актуален опит за атентат. Тогава саудитските сили задържат мъж край Кааба, след като излива бензин върху себе си и прави опит да се самозапали. AFP е проследявала същия клип при предишни вълни на дезинформация, а днес арабски сайт за проверка на фактите отново го идентифицира като стар кадър.

Към 00:20 часа местно време на 2 октомври нито водещите саудитски, нито международните медии бяха съобщили за потвърден опит за атентат в Масджид ал-Харам. Telegram каналите на Al Arabiya и Al-Hadath около полунощ предаваха реакции на нападението с дрон срещу подстанция в Медина, без да споменават инцидент в Мека. За сигурността в комплекса отговарят специализирани сили към Обществена сигурност на Саудитска Арабия, които охраняват хаджа и умрата – поклонението в Мека, което за разлика от хаджа може да се извършва през цялата година.

Голямата джамия неведнъж е била мишена на терористични заговори. На 23 юни 2017 г. Министерство на вътрешните работи на Саудитска Арабия съобщи, че е осуетило нападение срещу комплекса, подготвено от три клетки. Обкръжен в къща в квартал Аджяд ал-Масафи край джамията, заподозрян атентатор откри огън срещу силите за сигурност и се взриви. Сградата рухна, а 11 души бяха ранени.

В същото време историята на района показва защо първите версии трябва да се третират предпазливо. През февруари 2017 г. ранни публикации представиха опита за самозапалване край Кааба като опит да бъде опожарено светилището, преди полицията да уточни, че мъжът е излял бензина върху себе си. По-късно същото видео многократно беше връщано в обращение с нови и неверни описания.

Настоящият сигнал постъпва в период на повишено напрежение около свещените градове Мека и Медина. На 15 септември саудитската ПВО унищожи камикадзе дрон във въздушното пространство южно от Мека, преди той да навлезе над града. На 29 септември дрон удари трансформатор в електрическа подстанция, която захранва Джамията на Пророка в Медина. Водената от Саудитска Арабия коалиция приписва двете действия на Ансар Аллах, йеменското движение на хутите, които от своя страна отричат обвиненията.

Към момента няма назован официален източник, който да е потвърдил самоличността на задържания мъж, какво е носел, дали е имал взривно устройство и по каква причина силите за сигурност са го повалили на земята.

Самолет на flydubai кацна в Табук след насилие в пилотската кабина

🇮🇱✈️🇸🇦 Boeing 737 MAX 8 на flydubai кацна безопасно на летище Табук в Саудитска Арабия, след като по време на редовен пътнически полет от Дубай за Тел Авив рязко загуби половината от височината си, от 10 км до около 5 км. На борда са били около 180 души, повечето от които израелски граждани. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че вторият пилот е намушкал колегата си, след което е опитал да разбие самолета с пътниците. Министърът на отбраната Израел Кац описа случилото се като неуспешен опит за „джихадистки терористичен акт“, осуетен от пътници. Авиокомпанията съобщава единствено за спречкване между пилотите в кабината по неизвестни мотиви.

Събитията от 30 септември започват около 2 часа и 15 минути след излитането на полет FZ1073. Различните публикации посочват различни стойности за загубената височина и колко точно продължава снижаването: около 17 000 фута за под две минути в основния материал на Times of Israel и над 14 000 фута за 30 секунди според други данни от проследяването на полета. Според същото издание скоростта се вдига от 411 до 600 възела, а през следващия час височината продължава да се променя. Самолетът навлиза за кратък период от време във въздушното пространство на Йордания, след което се завръща над Саудитска Арабия. В 05:31 ч. транспондерът (устройството, което предава на радарите идентификацията на самолета и аварийните му сигнали) подава код 7700, международния сигнал за общо бедствие. В 05:38 ч. последва код 7500, който е предвиден за незаконна намеса, най-често отвличане. Според Aerotime в 06:28 ч. кодът отново е 7700.

Самолетът каца в Табук в 9:45 ч. местно време, според компанията, която управлява летището. Капитанът и колегата му са ранени, поради което са откарани в болница. Снимки, направени след кацането му, показват липсваща част от кормилото за направление на опашката. Арик Цер, бивш шеф на охраната на полетите в Шин Бет, свързва тази повреда със стремителното спускане, а не с външно въздействие.

За случилото се в самолета се знае преди всичко от разказите на пътниците. Цвика Манес разказа за Times of Israel, че член на екипажа влиза в пилотската кабина и изхвърля втория пилот от нея. След това самият Манес и още двама израелци се хвърлят върху втория пилот и го връзват със слушалките от седалките. По данни на изданието обезвреждането отнема 20–25 минути. Друг свидетел, Даниел, чува борба, след която самолетът пропада с носа надолу, а жена вижда кръв и човек, намушкан с джобно ножче. Видеозаписи от самолета показват ранения капитан на пода пред кабината, заобиколен от хора, които му оказват първа помощ. Вързаният нападател се намира наблизо. Лекар сред пътниците оказва помощ на капитана.

Разказите се разминават по въпроса кой поема управлението след това. Нетаняху и Даниел говорят за пилоти, пътували като пътници, а авиокомпанията — за членове на екипажа, пътували с полета. Jerusalem Post пише, че на борда е имало допълнителни пилоти, тъй като евентуално заобикаляне по маршрута е можело да доведе до превишаване на допустимите часове работа на основния екипаж. Манес разказва, че пътникът Янив хваща щурвала и изправя машината. Самият Янив споделя пред Нетаняху, че е обезвредил нападателя и стабилизирал полета.

Оценката на властите в Израел се претърпя промяна през деня. В първите часове източници от службите за сигурност говореха за спречкване между пилотите, а Канал 12 съобщи, че случаят не изглежда свързан със сигурността, а сигнал може да е подаден неволно. Към 10:45 кабинетът на премиера обяви, че положението се намира под контрол. Изтребители на ВВС бяха вдигнати във въздуха, а според съобщенията израелските диспечери са губили връзка със самолета за „дълги минути“. Началникът на Генералния щаб генерал Ейал Замир обсъди обстановката с висши офицери. До ранния следобед представители на властите не можеха да заявят категорично, че става дума за тероризъм. Сред разглежданите възможности беше и психично разстройство без идеологическа основа, пише Times of Israel.

След това тонът се втвърди. В обръщение Нетаняху каза, че единият от двамата пилоти е намушкал другия и че всички данни сочат опит да разбие самолета заедно с пътниците. В 16:54 Кац заяви, че инцидентът е бил опит за терористичен акт, осуетен „единствено благодарение на смелостта на няколко израелски пътници“. По думите му те са проникнали в пилотската кабина, обезвредили са терориста и са предали управлението на друг екипаж. Кац заяви, че според първоначалните данни целта е била една: самолетът да бъде разбит с всички на борда. Вечерта Канал 12 добави, че Израел смята заподозрения за „самотен вълк“, без признаци за външно ръководство. Публично не са представени данни за мотива.

Авиокомпанията говори по-сдържано. Тя заяви, че в пилотската кабина е имало спречкване, че самолетът е бил овладян от дежурен екипаж, пътувал с полета, и че причините и мотивите са неизвестни и подлежат на официално разследване. Според съобщенията заподозреният е гражданин на Оман, работил в компанията от по-малко от година. Първите израелски съобщения определяха капитана като гражданин на ОАЕ, докато индийски медии го назовават Смит Мачхар и го описват като индиец. Саудитска Арабия разреши аварийно кацане и според Нетаняху е разпитала заподозрения, но първоначално е отказала да позволи на Израел да изпрати самолет за пътниците. Те се върнаха с втори самолет на flydubai, който кацна на летище Бен Гурион в 18:34 ч.

Нетаняху разпореди засилена охрана на израелските и чуждестранни превозвачи, а говорителят му Дорон Спилман заяви, че Израел ще знае самоличността на всеки пилот, навлязъл във въздушното пространство на страната. Министърът на външните работи Гидеон Саар проведе разговор със своя колега от ОАЕ във връзка с сътрудничество „срещу екстремистки елементи“. Същия ден Ynet съобщи и за втори самолет на flydubai към Тел Авив, изпълняващ полет FZ1081, който се е върнал обратно по маршрута си по неясна причина. Няма признак за връзка с FZ1073.

Инцидентът се разигра 4 седмици преди парламентарните избори на 27 октомври и веднага се превърна в част от предизборния спор. Според израелски медии Нетаняху е предупредил едно денонощие по-рано за възможно нападение преди изборите, а съюзниците му представиха случая като потвърждение на неговите опасения. В 14:03 ч. Яир Лапид отговори, че нищо, „дори отдалечено наподобяващо“ сутрешния инцидент, не е било споменато на брифинга по сигурността с премиера на 29 септември вечерта. Той обвини властта, че използва сигурността на Израел за евтини политически цели.

Има два по-ранни случая на опит самолет да бъде разбит от човек на борда, и двата са обяснени с причини, различни от тероризъм. На 24 март 2015 г. вторият пилот на полет 9525 на Germanwings заключи вратата на кабината, остави капитана отвън и насочи машината към Алпите. Загинаха 150 души, а прокуратурата откри данни, че вторият пилот е търсил сведения за методи за самоубийство. На 22 октомври 2023 г. пилот извън служба, пътувал на допълнителна седалка в кабината на полет 2059 на Horizon Air, дръпна ръчките за спиране на горивото. Екипажът върна ръчките в предишното им положение, изведе го от кабината и кацна в Портланд с 83 души на борда. По-късно той обясни, че не е спал над 40 часа, взел е халюциногенни гъби и е смятал, че сънува. Двата случая не казват нищо за мотива на заподозрения при FZ1073, но показват какво трябва да изключи разследването.

Дали Израел ще продължи да счита случая за терористичен акт, зависи от онова, което към момента не е публично известно: показанията на задържания в Саудитска Арабия, записите от кабината и от бордовите самописци и сведенията за миналото на заподозрения. Личен конфликт или здравословна причина биха могли да опровергаят определението на Кац, докато сведения за подготовка и идеологическа мотивация биха го потвърдили. Налице са два аварийни сигнала, подадени един след друг, рязко снижаване и данни, които потвърждават, че и двамата пилоти са ранени.

Франция праща войници и ПВО да пазят саудитския петролен терминал Янбу

🇫🇷🤝🇸🇦 Франция ще разположи войници, радари и системи за противовъздушна отбрана в саудитското пристанище Янбу на Червено море, през което минаваше основната част от доставките на петрол от кралството, откакто транзитът през Ормузкият проток е де факто блокиран. Президентът Еманюел Макрон обяви решението в четвъртък вечерта, в интервю за TF1 и France 2, и подчерта, че френски военни няма да участват в бойни действия.

„Днес приключихме разговора със саудитците. Ще изпратим военни средства, т.е. войски, радари, системи за отбрана, за да защитим този обект. Не за да се въвлечем в конфликт, а за да защитим този обект“, посочи Макрон. Според него пристанището, през което ежедневно минават милиони барели петрол, е много тежко повредено в резултат на нападение от хутите. Дали към контингента ще бъдат добавени изтребители Rafale, ще зависи от развитието на ситуацията и от нуждите, каза Макрон и напомни, че Франция вече има такива в региона. Президентът не посочи колко военни заминават, какви системи ще бъдат разположени и кога.

Голяма част от интервюто беше посветена на цените на горивата във Франция, като Макрон даде уверение, че държавата прави всичко възможно да предотврати недостиг. Суровият петрол, натоварван в Янбу, отива главно в рафинериите на Средиземно море и Северозападна Европа, сочи оценка на анализатори от Kpler.

Янбу е крайната точка на тръбопровода Изток–Запад, 1200-километрова тръба, която пренася петрол от находището Абкайк край Персийския залив до Червено море. Откакто САЩ и Израел започнаха да нанасят въздушни удари срещу Иран, а той блокира Ормузкия проток, това остава единственият маршрут, по който Саудитска Арабия изнася суровина, без да зависи от транзит през залива. Допреди няколко седмици оттам излизаха над 5 млн. барела дневно, припомни Макрон. Kpler изчислява потока по тръбата на около 5,5 млн. барела на ден, а износа през Янбу на около 4,5 млн. или 4-5% от световното предлагане, според Al Jazeera.

Хутите, които контролират йеменския бряг на Червено море, през юли действително поразиха терминала в Янбу и рафинерията в Джазан. Износът през пристанището обаче беше прекратено от удар, дошъл от друга посока. На 10 септември саудитското министерство на енергетиката съобщи, че сутринта тръбопроводът е бил атакуван многократно в областите Рияд и Медина от дронове, изстреляни от провинция Майсан в Ирак. Сведенията бяха потвърдени от кабинета на иракския премиер, който отстрани командващия операциите в провинцията. Сателитни кадри показват щети южно от Медина, далеч навътре в сушата от пристанището. Никоя група не пое отговорност, а нито Рияд, нито Багдад назоваха публично извършителите, въпреки че в Ирак действат редица въоръжени групировки, подкрепяни от Иран. Рияд затвори тръбата като предпазна мярка, но се въздържа от ответен удар, за да даде време на правителството на Ирак да прекрати ударите от своя територия.

Ударите извадиха от строя няколко помпени станции, а самата тръба е останала цяла в по-голямата си част. От 11 септември в Янбу не е натоварен нито един танкер със суров петрол, а запасите в терминала достигат за 3-5 дни нормално товарене, изчислява Kpler. Aramco строи обходна връзка около повредените участъци. Пълният ремонт ще отнеме 4-6 седмици, като по непотвърдени данни половината от потока, между 2 и 2,5 милиона барела на ден, може да се възстанови в рамките на месец. Щетите са по-тежки от нанесените при удара през април, когато потокът падна до 700 000 барела на ден, но беше възстановен за 3 денонощия.

Така Янбу се оказва уязвим от две посоки: откъм Ирак по сушата, където минава тръбата, и откъм Йемен по крайбрежието.

Цената на сорта Брент надхвърли 104 долара за барел в средата на септември. До началото на войната тя беше около 72 долара, т.е. петролът е поскъпнал с близо 45%.

Франция се обвърза с отбраната на кралството още преди удара от 10 септември. На 25 август Мохамед бин Салман пътува до Париж за официална визита, където двете страни приеха декларация за укрепване на сътрудничеството в сферата на отбраната, включително в оръжието и обучението. В съвместното изявление Франция заяви „пълната си подкрепа“ за Саудитска Арабия и отхвърли всички удари по нейната територия. Двамата държавни глави осъдиха ударите на хутите по гражданската инфраструктура и критични обекти на кралството и настояха морския трафик в Ормузкия проток да бъде върнат в състоянието до 28 февруари.

На 22 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Макрон предложи на американския президент Доналд Тръмп Франция да вземе участие в усилията за защита на саудитската енергийна инфраструктура при „строго отбранителен подход“, наред с резолюция на Съвета за сигурност, гарантираща свободата на корабоплаване през Ормузкия проток. Според швейцарското издание Blick той е предложил двоен мандат на ООН, който да обхване и Баб ел-Мандеб, протока между Аденския залив и Червено море.

Франция поддържа военно присъствие в Близкия изток, което веднъж вече попадна под обстрел. На 1 март камикадзе дрон порази хангар на територията на френската военна база в Абу Даби, където са разгърнати стотици френски военнослужещи от сухопътните войски, флота и авиацията. След това тя подсили бойните патрули на изтребителите Rafale от базата Ал Дафра. На 12 март при пореден удар срещу Махмур в района на Ербил в Иракски Кюрдистан загина френски военнослужещ, а шестима бяха ранени. Военните бяха там като инструктори на части за борба с тероризма на Пешмерга. Това беше първата френска военна загуба в конфликта. Франция подсили европейската военноморска мисия в Червено море с две фрегати, способни да свалят дронове, по данни на The National.

Радарите и зенитните батареи в Янбу ще пазят терминала, но не помпените станции по трасето с дължина 1200 км, където бяха нанесени ударите на 10 септември. Затова разполагането вероятно ще намали риска за пристанището от дронове и ракети на хутите, без да реши проблема с потока, който зависи от ремонта на тръбата и от това дали Багдад ще сложи край на ударите от подкрепяните от Техеран шиитски милиции. Обратният сценарий също е възможен: присъствието на френски войски покачва цената на всяко следващо нападение, тъй като потенциален удар с жертви сред тях би въвлякъл държава членка на НАТО и постоянен член на Съвета за сигурност. Опитът от Абу Даби и Ербил обаче сочи, че това възпиране често се проваля.

Дали формулата на Макрон ще издържи, ще стане ясно по три показателя: дали Париж ще обяви състава и въоръжението на контингента, дали товаренето в Янбу ще бъде подновено в срока, даден от анализаторите на Kpler, и дали следващият дрон ще бъде свален от френски, а не от саудитски прехващач. Последното ще превърне обещанието за защита без участие от изявление в действителен ангажимент.