Полша ще изпитва безпилотни системи за удар на 1000 километра

🇵🇱🛩️ В следващите дни Полша ще проведе изпитания на безпилотни ударни системи, проектирани да поразяват цели на 1000 км разстояние. Правителственият център за сигурност (RCB) ще предупреди цивилното население за предстоящите полети. Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик обяви това на 7 септември в профила на Министерство на отбраната в X – 3 дни преди годишнината от нощта, в която 21 руски дрона нахлуха във въздушното пространство на страната, и навечерието на международното изложение за отбранителна индустрия в Келце.

Способността, която армията проверява, се нарича Deep Precision Strike – прецизни удари в дълбочина със сравнително евтини безпилотни системи вместо скъпи ракети. Процедурата включва два етапа. Образците първо саподложени на изпитания на полигон, а онези, които покрият изискванията, продължават към полет по специално обособени въздушни коридори. По време на проверките те няма да пренасят бойни глави, но въпреки това жителите на районите по маршрутите ще бъдат уведомени предварително.

Системата за предупреждение вече има зад гърба си оперативна история с безпилотни атаки. Alert RCB изпраща известие до мобилни телефони в определен район и обичайно се използва при бури и наводнения. В нощта срещу 10 септември 2025 г. по нея жителите на седем войводства бяха призовани да съобщават за забелязани дронове и за местата, където са паднали, и да запазят спокойствие. Сега същият канал ще бъде използван и при провеждането на изпитания на полските дронове.

Онази нощ остави трайна следа. Между 19 и 21 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на страната време на масиран удар срещу Украйна. Изтребители на полските и нидерландските ВВС успяха да свалят едва 3 от тях, а отломки нанесоха щети по къща край Люблин. Правителството във Варшава активира член 4 от Северноатлантическия договор, а НАТО отговори с Eastern Sentry – постоянна мисия за засилване на въздушния щит по източния фланг. Тогава отговорът беше предимно отбранителен. Сега Полша поставя акцент и върху ударния компонент на възпирането.

По-същественият детайл в изявлението обаче е не самото разстояние, а пътят, по който една система може да стигне въвеждане на въоръжение. „Сменихме философията. Не политикът избира техниката, а военните, след като са я подложили на бойни изпитания“, каза Томчик.

Тези думи описват механизъм, изграждан от полската държава вече година и половина. На 1 януари 2025 г. в Генералното командване на Въоръжените сили започна работа Инспекторат на безпилотните системи за въоръжение (IWBSU) начело с бригаден генерал Мирослав Боднар – отделна структура, стъпваща на опита от войната в Украйна и замислена като зародиш на самостоятелен род войски. На 12 септември 2025 г. два дни след нахлуването на руските дронове и конкретния ден, в който започна Eastern Sentry, министерството подписа решение №123/MON. То урежда конкретните правила за провеждане на изпитания на безпилотни системи в полската армия: проверките се децентрализират и могат да бъдат извършвани едновременно на няколко места в страната, а инспекторатът поема координация и оценка на подадените заявления. Скоро след това той отправи открита покана към производителите със срок до 10 октомври.

Полетите на 1000 км са първият видим резултат от изградената система. Томчик обясни крайната ѝ цел: „Целта е противникът още на етап планиране на агресия да знае, че нейната цена може да е много висока. Именно това засилва възпирането.“ Изискванията към конструкторите министърът обобщи в четири думи: по-далеч, по-точно, в голям мащаб и на приемлива цена.

Последното условие е ключово. Полша вече разполага със средство за удари на дълбочина: през май 2024 г. страната поръча 400 крилати ракети JASSM-ER с 900 км обсег на стойност 735 млн. долара, доставките на които ще продължат до 2030 г. Разделена на броя ракети, сумата означава средна договорна стойност от близо 1,8 млн. долара на брой. Освен това пускът изисква изтребител, който трябва да бъде вдигнат във въздуха и да достигне подходящ район за пуск на ракетата. Ударният дрон може да притежава същия обсег на поразяване на няколко пъти по-ниска цена и може да бъде изстрелван от земята. Разликата се крие не толкова в размера на бойната глава, а това колко пъти една страна може да си позволи да нанесе подобен удар.

1000 км не е абстрактна цифра. От североизточния край на Полша, в района на Сувалки, по права линия с такъв обсег се достига Москва, която е на около 950 км, и Санкт Петербург, който се намира на 790 км. От централния участък на източната граница Москва попада на границата на този обсег. Изцяло в него остават Калининградска област, Беларус и западните области Смоленск, Брянск и Курск. Това показва географията на обсега, а не заявен избор на цели: Полша не е уточнявала конкретни цели, реалният обсег на самия дрон зависи от изминатия маршрут, а заобикалянето на ПВО щита изяжда част от него.

Ведомството не уточни конкретната система, избрана за участие в тестовете. Defence24 посочва FlyFocus Striker – ударен дрон на местната компания FlyFocus, разработен с Техническия институт на ВВС (ITWL) и компаниите Metalexport-S и Jakusz. Обявените от производителя спецификации показват и компромиса зад кръглата цифра от 1000 км: този обсег се постига с 40 кг бойна глава. При такава от 60 кг той спада до под 200 км. Между полезния товар и оперативния обсег има пряка закономерност – с по-лека бойна глава той достига стратегическа дълбочина, докато с по-тежката остава средство за удари срещу цели в близкия тил.

През юни безпилотният летателен апарат беше изпитан на полигон край Киев, където украински оператори го оцениха положително, а през февруари компанията получи 4,5 млн. евро финансиране за разширяване на производствените мощности. Defence24 отбелязва, че остава сред малкото полски системи в този клас, които вече се произвеждат серийно, вместо да се намират само на етап разработка.

В същия ден Томчик публикува кадри от четвъртия изпитателен полет на ракетата PERUN от полигона край Устка и заяви, че ракетните компетенции на страната нарастват. Част от полските медии свързаха полета с обявените изпитания на способности за удар на дълбочина. PERUN обаче е суборбитална научна ракета на гдинската SpaceForest, разработвана с финансиране от Европейската космическа агенция по програмата Boost!, която може да носи товар до 50 кг в полета на 150 км височина за експерименти в микрогравитация. Обявената концепция за удар в дълбочина стъпва на сравнително евтиния ударен дрон, а не на тази ракета.

Изпитанията трябва да дадат окончателен отговор на два въпроса, които засега съществуват основно като заявени свойства: дали обявеният обсег се постига с реален полезен товар и дали дронът може да следва зададения маршрут в условия на потиснат сигнал от навигационни спътници. Само проверките на полигон няма да са достатъчни и за двете; това трябва да покаже вторият етап – полетите по специално обособени въздушни коридори. Третият въпрос остава извън самите изпитания: дали полската промишленост може да произвежда тези системи в количества, които да превърнат обещания мащаб в нещо повече от намерение.

Логиката е заимствана от войната отвъд източната граница. Украйна демонстрира нагледно, че серийното производство на дрон, който струва само малка част от цената на крилата ракета, може да порази летище или рафинерия на повече от 1000 км и да наложи на противника разходи, несъизмерими със собствената му цена. Полша придобива не просто отделно оръжие, а посочената аритметика, която избира да оповести публично – защото успехът на възпирането зависи и от това отсрещната страна да разбира потенциалната цена на агресивните си намерения.

Анализ: Оберзалцберг, „Янтар“ и Лайпциг – как Москва измерва решимостта на Запада

🇷🇺⚔️🇺🇸 Руският президент Владимир Путин възприема западните демокрации като противник, който не би предприел нищо, а тази преценка не е субективно внушение у него самия, а извод, изграден върху начина на реагиране досега. Това смята Шон Уисвесер, пенсиониран старши оперативно лице на ЦРУ, бивш ръководител на резидентура, специалист по т.нар. затворени зони и автор на Tradecraft, Tactics, and Dirty Tricks – книга на издателството на Военноморския институт на САЩ, която предстои да бъде пусната на пазара до края на годината. Той изложи тезата в предаването Inside Stories на британския вестник The Sun.

Уисвесер стъпва на историческа аналогия с два епизода от навечерието на Втората световна война. На 22 август 1939 г. в дома си над Берхтесгаден, Хитлер събира висшите си генерали и им обяснява защо Полша може да бъде нападната безнаказано. Записката на щаба на Вермахта, иззета от американските части във Фленсбург и заведена в Нюрнберг под № PS-798, предава дословно неговите думи: „Враговете ни са малки червеи. Видях ги в Мюнхен.“ 12 дни по-късно, сутринта на 3 септември, преводачът Паул Шмит прочита на глас британския ултиматум в Имперската канцелария. Според мемоарите му Хитлер остава неподвижен, а след това се обръща към външния министър Йоахим фон Рибентроп с един-единствен въпрос: „Was nun?“ (Какво сега?)

Двете сцени придобиват общия си смисъл само в хронологичния ред, по който са се случили. Изречението за „червеите“ не е плод на самозаблуда, а извод от конкретен опит, който самият Хитлер назовава изрично: на Мюнхенската конференция през септември 1938 г. Великобритания и Франция му отстъпват Судетската област зад гърба на Чехословакия без да е изстрелян нито един куршум. Оценката на противника се базира на предходното поведение на Запада. Изненадата на 3 септември идва именно от факта, че това поведение се е променило, без противникът да е получил убедителен предварителен сигнал, че ще се промени.

Уисвесер пренася този механизъм в настоящето и Путин, като посочва как самият Запад попълва регистъра от наблюдавани реакции. На 19 януари 2022 г. пет седмици преди пълномащабната инвазия президентът на САЩ Джо Байдън заявява на пресконференция в Белия дом, че „едно е, ако е ограничено навлизане“ и при този сценарий съюзниците ще се озоват въвлечени в спор какво да предприемат и какво не. Изказването е оттеглено още на другия ден, но е произнесено от президент, който по това време разполага с всеобхватна картина от разузнаването на концентрацията на военни сили по границите на Украйна. Анализаторът стига до неизбежния въпрос: как западният отговор може да зависи от мащаба и вида на нападението.

Тезата за руска подготовка става проверима там, където Москва изразходва ресурси без директна връзка с бойните действия в Украйна. На 9 април 2026 г. британският министър на отбраната Джон Хийли обяви, че подводница от клас „Акула“ и 2 подводни дрона на Главно управление за дълбоководни изследвания (ГУГИ) са провели операция с продължителност от над месец в британски териториални води. Разузнавателният кораб „Янтар“ е напуснал военноморската база Оленя заедно с тях, а ведомството публикува спътникови кадри от излизането. Хийли уточни, че няма данни за повредени кабели или тръбопроводи, предупреди за „сериозни последици“ при опит за разрушаването им и се обърна директно към Путин: „Виждаме ви.“

Плавателните съдове на ГУГИ не са предназначени за компрометиране на подводни кабели в мирно време. Задачата им е да картографират инфраструктура под водата, да поставят подслушвателни устройства и да подготвят планове за прекъсване на комуникационните връзки на НАТО в случай на война. Предисторията е достатъчно ясна. През ноември 2025 г. Хийли съобщи, че „Янтар“ се намира на границата на британските води северно от Шотландия, а екипажът му е насочвал лазери към пилотите на наблюдаващите самолети. Обединеното кралство промени правилата за взаимодействие, за да позволи на кораби от Кралския флот да се приближат до него, и разреши на атомна подводница да изплава в непосредствена близост.

Второто поле, в което вложеният руски ресурс се вижда отчетливо, е чисто организационно. Цялата идея за обособяване на безпилотни войски като отделен род беше разкрита на 16 декември 2024 г. Целият процес по формирането им завърши официално на 12 ноември 2025 г. В края на годината те наброяваха към 87 000 души при планирани 165 000 до края на 2026 г. – почти двукратно увеличение за една календарна година. В тяхната структура намира място и Центърът за перспективни безпилотни технологии „Рубикон“, сформиран със заповед на министъра на отбраната Андрей Белоусов от 2 август 2024 г.

Анализ на Роб Лий и Дмитро Путята за Института за изследване на външната политика (FPRI) облича същия този растеж в конкретни цифри. В края на март 2025 г. центърът наброява 1450 души, а тази пролет достига близо 5000 души. Типовият отряд се е разраснал от 149 на 474 души, а броят на отрядите достигна 17. Тези формирования не осигуряват непосредствена поддръжка на пехотата. Те издирват и поразяват украински екипажи на дронове и маршрути за снабдяване дълбоко зад фронтовата линия, получават техника директно от производители и възнаграждения, близки до сумите, осигурени на елитни кадри от Силите за специални операции (ССО). Разгръщането им показва и направленията, по които Русия планира да настъпва.

Растежът има своята цена, която анализът няма как да не вземе предвид. „Рубикон“ попълва състава си със изземване на отряди от обикновените полкове и бригади в армията, и вече понижи критериите за подбор, с което отслабва разузнавателните способности на маневрените части. Руското командване е неспособно да изпълни месечните си норми за набиране на военнослужещи, а „Рубикон“ се конкурира за същия човешки ресурс с 50-а бригада за безпилотни системи „Варяг“, чийто личен състав нарастна от 1300 до 7000 души. Основното ограничение остава недостигът на млади хора с нужната техническа подготовка. Йерархията, описана от Уисвесер, поставя Украйна пред Русия, а НАТО изостава и от двете. Тя обаче измерва текущото състояние, а не темп и посока на развитие.

Разликата между подготовката и действието си личи не толкова в щатните разписания, колкото в отговора на вече извършени действия. В нощта на 4 срещу 5 август покрай южната писта на летище Лайпциг/Хале е забелязан дрон, вследствие на което няколко полета бяха отклонени. В непосредствена близост до товарен самолет на украинска логистична компания разследващите органи откриват квадрокоптер с размер като на микровълнова фурна и 800 грама ПЕТН. На 14 август западно от летището е намерен и трети дрон, и около 50 грама вещество, предварително установено като хексоген. От началото на годината въпросното летище е докладвало общо 18 инцидента с дронове, довели до нарушаване на въздушното движение.

Лайпциг/Хале не е случайно избрана цел. През там минава програмата Strategic Airlift International Solution на НАТО, по която се превозват въоръжение и боеприпаси към източния фланг и Украйна, а голяма част от полетите се изпълняват от украински логистични оператори. Представител на американското разузнаване заяви пред ABC News, че дронът носи някои от характерните белези на изделията, използвани от Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация.

Между 25 и 31 август Германия започна да прави именно онова, което липсваше до онзи момент. Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че случаят ще има сериозни последици, а извършителите на хибридните атаки ще платят. На 29 август той заяви, че Путин дестабилизира голяма част от страната, поради което Германия на практика вече се намира в конфликт с Русия. На 31 август Politico и Welt, позовавайки се на източници от Берлин, съобщиха, че през следващите дни Мерц планира да припише публично опита за саботаж на Русия. Очаква се той да обяви пакет, който съчетава собствени германски мерки със санкциите, подготвени от ЕС, а вероятно и с разширени доставки на въоръжение за Украйна. Според същите източници експулсирането на отделни дипломати и затварянето на Руския дом в Берлин вече не се смята за достатъчен твърд отговор. В немската столица се говори за втори Zeitenwende, а правителството се подготвя и за евентуални ответни действия от Русия.

Там, където НАТО все пак откри огън през тази година, целта е друга. На 8 юни френски изтребител Rafale свали дрон над латвийското село Берзгале, а на 14 август италиански Eurofighter направи същото над Ругаи. И двата изтребителя провеждаха дежурства в рамките на учението Baltic Air Policing. Свалените дронове са украински – връщали са се от удари по руска петролна инфраструктура и са били отклонени от курса си от руски средства за електронна война, както открито призна украинският външен министър Андрий Сибиха. Латвия и Литва отхвърлиха руските обвинения в съучастие и описаха инцидента като последица от руското нахлуване. Руската намеса предизвика прехващане, чиято непосредствена цена беше платена от трета страна.

Четвъртата теза на Уисвесер сочи в обратната посока и представлява най-силния довод срещу собствения му песимизъм. Русия и Китай не разполагат със съюзническа структура, сравнима с НАТО. Венецуела вече се оформя като антипод на собствената си геополитическа ориентация до 3 януари 2026 г. Тогава операция на ЦРУ и Делта Форс превзе президентския комплекс Форт Тиуна в Каракас и доведе до ареста на Николас Мадуро, който по-късно беше изправен пред федералния съд в Манхатън. През цялото това време Москва не направи абсолютно нищо. Отношенията с Ислямската република Иран остават ограничени. Съвместната работа с Пекин е сравнително нова и предпазлива. Ученията „Морско взаимодействие-2026“, проведени в Циндао от 6 до 13 юли, включваха разузнаване, ранно предупреждение и ПВО/ПРО. Срещу тях стои алианс, който се обучава съвместно от 4 април 1949 г. – вече близо осем десетилетия.

Историческата аналогия играе по-ограничена роля, отколкото първоначално звучи. Тя не предполага, че у Путин ще се появи искрената изненада, с която Хитлер реагира през 1939 г. Аналогията показва на какво стъпва оценката му: той не измерва западната решимост по декларациите, а по досието на вече дадените отговори, което продължава да се попълва дори в настоящето. Възражението към Уисвесер е основателно, защото алиансът не бездейства. Правилата за взаимодействие се промениха, ядрена подводница изплува на повърхността на океана до руския кораб „Янтар“, на два пъти дежурни изтребители откриха огън срещу руски дронове, а министрите на отбраната на ЕС предложиха изграждането на антидрон стена. Всяка една от тези мерки обаче намалява собствената уязвимост, без да налага пряка цена на извършителя. Готвеният от Германия санкционен пакет обещава обратното и именно затова е същинската проверка за решимостта ѝ.

Falcon Strike: CENTCOM учреди първата многонационална ударна дронова структура

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) създава постоянна многонационална ударна структура, изградена около евтини безпилотни апарати за еднократна употреба, и кани в нея арабските си партньори от Залива. Оперативната група Falcon Strike, обявена на 13 август, ще действа във въздуха, по морската повърхност и под нея, а щабът ѝ ще бъде разположен в базата „Макдил“ край Тампа, Флорида.

Групата ще бъде ръководена от подчиненото на CENTCOM Командване за специални операции (SOCCENT), като в щаба ѝ ще влязат и представители на регионалните армии. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър обясни решението с това, което определи като огромен иновационен потенциал сред съюзниците и партньорите в региона. „Американските военни имат много силни партньорства и приятели в региона. Заедно сме по-силни, когато въвеждаме и разгръщаме нови способности съвместно“, заяви той. Нито една държава засега не е назована; Вашингтон провежда консултации и разпраща официални покани.

Falcon Strike не започва от нулата. Тя израства от оперативната група Scorpion Strike, обявена на 3 декември 2025 г. като първото подразделение на САЩ в Близкия изток, въоръжено с ударни дронове за еднократна употреба. Основното ѝ оръжие е LUCAS (Low-cost Unmanned Combat Attack System) – дрон, разработен чрез обратно инженерство на иранския „Шахед-136“. Компанията SpektreWorks предлага сродното си изделие FLM-136 с шест часа продължителност на полета и крейсерска скорост от 55 възела, а отраслови оценки поставят цената на една машина между 30 и 35 хиляди долара. LUCAS може да се изстрелва от катапулт, с ракетен ускорител, от подвижна наземна установка или превозно средство – комбинация, която позволява създаването на пускова площадка практически навсякъде, където има подходящ път или палуба.

Логиката беше заявена още при създаването на Scorpion Strike. Групата е част от инициатива на CENTCOM за формирования, които въвеждат бързо нови способности, а Купър обясни, че задачата ѝ е да превърне иновацията в средство за възпиране. Зад нея стои директивата на министъра на отбраната Пийт Хегсет от юли 2025 г. за господство в областта на дроновете, според която малките дронове трябва да се третират като разходен боеприпас, а не като скъпо въоръжение, пазено за изключителни случаи. Разликата в цената стои в основата на концепцията: апарат за около 30 000 долара може да бъде изразходван срещу цел, за която дотогава би бил необходим многократно по-скъп боеприпас.

8-те месеца между създаването на Scorpion Strike и обявяването на Falcon Strike са изпълнени с поредица от технологични и бойни дебюти. На 16 декември 2025 г. екипаж на Пети флот изстреля LUCAS от борда на „Санта Барбара“, боен кораб за крайбрежни води, в Персийския залив; дотогава такъв дрон не беше пускан от американски кораб в открито море. На 28 февруари 2026 г., в първите часове на операция „Epic Fury“, същите дронове бяха използвани в реални бойни действия за първи път.

На 12 юли 2026 г. три безпилотни катера Corsair на компанията Saronic поразиха свръхмалка подводница от класа „Гадир“ и ремонтния комплекс до нея във военноморска база Бандар Абас, непосредствено до входа на Ормузкия проток. Това стана, докато командването нанасяше десетки едновременни удари по иранската противовъздушна и брегова отбрана. На следващия ден CENTCOM съобщи за операцията, определи я като първата бойна употреба на морски ударни безпилотни апарати от силите на САЩ и заяви, че е ограничила способността на Иран да напада търговското корабоплаване.

Corsair е дълъг около 7 метра, носи товар до 450 кг, развива скорост от 35 възела и има обсег над 1000 морски мили; до май тази година Saronic е произвела поне 300 такива катера. Концепцията стъпва пряко върху украинския опит в Черно море, където малки надводни катери с взривен заряд извадиха от строя значителна част от руския флот и наложиха преместването на основната му база. Пренасянето на този модел в Залива обръща и досегашната посока на технологичното разпространение: същият клас оръжие, с който Иран и неговите съюзници атакуваха търговски съдове и военни кораби, вече се използва и срещу ирански бази.

Третият оперативен домейн в съобщението – подводният – засега няма този боен прецедент. По официални данни подводен ударен дрон камикадзе досега не е използван в бой, а конкретна платформа за тази задача не е представяна публично нито от CENTCOM, нито от Пентагона. Командването описва Falcon Strike като структура, която ще се разширява с присъединяването на партньори – тоест обявява направление и оперативна способност, преди конкретното средство за нея да е показано публично.

Морската война срещу Иран се намира в най-острата си фаза от пролетта насам: американската блокада, временно отменена с Исламабадския меморандум от 17 юни, е възстановена, а Ормузкият проток остава затворен за търговско корабоплаване. Според данни на командването към 12 август 59 търговски кораба са били пренасочени, на два са се качвали абордажни групи, а три са били обездвижени. Последният от тях е товарен кораб под панамски флаг, спрян с две ракети „Хелфайър“, поразили машинното му отделение, след като се е опитал да пресече Оманския залив. В началото на седмицата президентът Доналд Тръмп добави и ново условие към преговорите – Иран да плати обезщетение за свои минали действия. От своя страна Иран настоява за прекратяване на блокадата, изтегляне на американските сили от съседството си и окончателен край на войната.

Поканата към регионалните партньори има цена, която Вашингтон не назовава пряко. Държавите, от които се иска да изпратят офицери в настъпателно съединение, вече са изложени на ирански удари. На 1 март 2026 г. ирански ударен дрон порази американски тактически команден пункт в промишленото пристанище Шуайба в Кувейт и уби шестима резервисти от Сухопътните войски – първите американски военнослужещи, загинали в тази война. Ранените бяха над 30, а сирените не се задействаха преди попадението. В началото на юни ирански дронове нанесоха тежки щети и на международното летище в Кувейт.

Самият факт, че подобна структура се създава едва сега, показва къде досега е минавала границата на регионалното сътрудничество: съвместната работа със страните от Залива по програмите за дронове беше основно в областта на наблюдението и противодействието. Falcon Strike предлага тази граница да бъде премината и партньорите да бъдат включени директно в ударна структура.

Възможно е моментът да е избран и с оглед на преговорите: Купър обяви групата, докато Тръмп заяви нови условия към разговорите за отваряна на протока, а поканата към държавите от Залива да се включат в ударно съединение сама по себе си изпраща сигнал към Техеран. Но постоянната структура изисква перо от бюджета, щат, кариерни пътеки и договори за доставки – решения с хоризонт, който надхвърля текущата криза. Само за 8 месеца евтиният ударен дрон премина от изпитателна серия към редовно средство на CENTCOM, а Falcon Strike вече му осигурява собствен щаб, организационна рамка и покана за участие към чужди армии. Затова обявеното в четвъртък по-скоро очертава как американското командване планира да действа в региона и след евентуалното отваряне на Ормузкия проток.

Иран заплаши летищата и пристанищата на ОАЕ при нови удари на САЩ

🇮🇷🚨🇦🇪 ОАЕ трябва незабавно да евакуират летищата в Дубай и Абу Даби и пристанищата Фуджайра и Джебел Али, ако американските удари по инфраструктура в Иран продължат и тази нощ, предупреди висш ирански служител по сигурността, цитиран от Fars News Agency. Заплахата, отправена в събота вечерта, обвързва сигурността на емиратските транспортни възли директно с американските удари: според иранския служител евакуацията е необходима, за да се предпазят цивилните от ответен удар, ако Вашингтон удари отново.

Новинарската агенция, близка до Революционната гвардия, е каналът, с който Техеран отправя най-острите си предупреждения към арабските съседи, а изборът на четирите обекта не е случаен. Дубай и Абу Даби са най-натоварените летища в Близкия изток. Джебел Али е най-голямото пристанище в Близкия изток, което обслужва логистика на ВМС на САЩ, а Фуджайра, разположено на самия изход на Ормузкия проток, е сред най-едрите бункерни терминали в света. Иранската заплаха назовава с други думи не абстрактни точки на картата, а гръбнака на емиратската търговия.

Предупреждението идва на фона на седма поредна нощ американски удари по Иран. От 6 юли, по данни на иранското министерство на здравеопазването, ударите са отнели живота на най-малко 50 души и са ранили над 500. През последното денонощие американските сили са поразили шест моста в провинция Хормозган по крайбрежието близо до пристанищния град Бендер Абас – възел, надвиснал над Ормузкия проток – както и електроцентрали и обезсолителни помпи в централата „Бонджи“ в Джаск; ударът е прекъснал водоснабдяването на около 20 села с близо 10 000 жители. Целите се изместват навътре в сушата, след като първоначално кампанията беше насочена към самия проток – знак, че Вашингтон разширява обхвата на поразяването.

Техеран отговаря едновременно с ескалация и с оттегляне от дипломацията. Заместник-външният министър Казем Гарибабади обяви, че Иран спира ангажиментите си по меморандума за разбирателство със САЩ. Успоредно с това иранските удари вече прескачат собствената територия на конфликта: през последните дни ирански ракети и дронове раниха военнослужещи в Кувейт и поразиха обезсолителна централа там; Катар прехвана ракетна атака, а Саудитска Арабия задейства сирени и системи за ранно предупреждение над ал-Харж и Янбу. Висш съветник на иранските въоръжени сили предупреди, че при продължаване на бомбардировките до края на седмицата САЩ могат да срещнат „пълномащабно настъпление“ в следващите дни. Заплахата към ОАЕ се вписва в тази логика – не за пръв път от началото на войната Техеран обявява съседни, формално неамерикански активи за възможни цели, защото според него те обслужват американското присъствие в Залива.

Сценарият има близък прецедент. На 14 март обединеното иранско командване поиска евакуацията на три емирски пристанища – Джебел Али, Халифа в Абу Даби и Фуджайра – след като президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ са „заличили“ петролния терминал на остров Харг, основния износен пункт на иранския петрол. Тогава външният министър Абас Арагчи твърдеше, че американските удари са тръгнали от точки „съвсем близо до Дубай“ и край Рас ал-Хайма и че ОАЕ са предоставили „пристанища, докове и укрития“. Пряка атака срещу емирските пристанища не последва, но отломки от свален ирански дрон подпалиха петролно съоръжение във Фуджайра.

Онова, което придава тежест на сегашното предупреждение, е, че иранските заплахи срещу ОАЕ вече веднъж се материализираха. В първата вълна на войната, започнала на 28 февруари, Иран удари емирството с ракети и дронове: на 1 март беше поразено летището в Дубай – петима служители ранени и леки щети по Терминал 3 – а в пристанище Джебел Али избухна пожар от прехванати отломки. На 10 март дронове подпалиха промишления комплекс „Руайс“ в Абу Даби, принуждавайки петролната компания ADNOC да спре добив от 922 000 барела дневно; на 16 март горивен резервоар на летището в Дубай пламна и полетите бяха временно спрени. Загинаха общо 15 души, сред тях двама емирски военни, а ранените бяха 246 от 31 националности. Емирската отбрана прехвана според официалните данни 537 балистични ракети, 2256 дрона и 26 крилати ракети с комплексите THAAD и Patriot, преди примирието от 8 април да замрази първата фаза.

Дали сегашната заплаха ще премине в действие, зависи от следващия американски ход: иранският служител я обвърза изрично с ново нощно поразяване на иранска инфраструктура – условие, което седмата поредна нощ на удари прави все по-вероятно. Засега потвърдени са предупреждението и военният фон около него; неизвестно остава дали Техеран ще повтори февруарско-мартенската вълна срещу емирските летища и пристанища, или заплахата ще остане, както през март, дума без пряко продължение. Отговорът няма да дойде от съботната реторика, а от това дали американските бомбардировачи ще излетят и тази нощ.

Анализ: AI платформата Maven на Palantir достигна пълна готовност в НАТО

🇺🇸🤖🛡️ Изкуственият интелект, който ще определя колко бързо НАТО вижда и ако се стигне до там, как воюва срещу Русия, вече работи в рамките на секретната мрежа на Алианса. На 22 юни Съветът по акредитация на сигурността на НАТО осигури разрешение на Maven Smart System (MSS) да работи в класифицирана мрежа – етап, който щабът на Върховното командване на съюзните сили в Европа (SHAPE) край Монс в Белгия обяви като „пълна техническа оперативна готовност“.

Системата е дело на Palantir Technologies, американска компания, чиято все по-сериозна тежест тревожи критиците, и постижението беше обявено под сурдинка, дни преди форума на срещата на върха на НАТО в Анкара, откъдето самото име Palantir отсъстваше от официалното прес-съобщение.

MSS обединява данните от стотици различни източници – сателити, разузнавателни дронове, електронно и агентурно разузнаване, докладите от войските на терен – в единна картина в реално време. Тя използва машинно обучение, големи езикови модели и компютърно зрение, за да разпознава модели, да обозначи вероятни цели и да сведе до минимум времето от засичане на целта до решението от часове на минути. За командването това значи, че разположението на силите по източния фланг, маневрите на руските сили и промените, които изискват реакция на Алианса, се появяват на един екран, а не се сглобяват на ръка от десетки отделни потоци. Ако Русия премести елитната си 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия от Псков, разположен на около 30 км от естонската граница, по-близо до нея, системата би го отбелязала; в същия момент тя показва къде НАТО има колко войски и подсказва кои части да бъдат придвижени, за да посрещнат удара. Уместно е обаче да се помни, че самата тази дивизия понесе тежки загуби в Украйна – стойността на инструмента е във виждането, не в размера на заплахата, която следи.

Ограниченията на системата са толкова важни, колкото и нейните възможности. Пълната „техническа“ готовност означава, че MSS е акредитирана да работи на секретната мрежа за учения, мисии и операции, а не че вече е узряла до пълния си боен капацитет с всички потоци данни и обучен персонал по местата. Промяната, която внася, се изразява в способността, а не в намерението: тя умножава скоростта, с която Алиансът вижда и взима решения, а не променя сама нито доктрината, нито баланса на силите. И действа на оперативно-стратегическото ниво на командването и контрола, не на тактическото – стойността ѝ не е в отделния удар, а свиването на цялата верига от засичане до решение. По същата причина е съществено какво MSS не прави: тя е платформа за подпомагане на решения, а не автономно оръжие. Откриването на цел остава препоръка към командир, не команда към пусково устройство.

Ръководителят на британското поделение на Palantir, 43-годишният Луис Мосли, описа мащабите на това присъствие директно, без заобикалки. „Ако сега влезете в оперативния център в SHAPE, на всички екрани ще видите Palantir“, каза той в интервю за The Times в кулоарите на форума в Анкара. „Ако НАТО влезе във война, ще влезе с Palantir. Това е изчерпателната разузнавателна картина на заплахите за Алианса, както и разположението на силите и активите му. Ако се наложи да поразявате цели, целият процес ще минава през Palantir.“ Мосли говори като продавач на способността, която компанията му предлага, и с очевиден търговски интерес – но и с реален достъп до онова, което стои на екраните в Монс. Твърдението, че този процес по поразяване минава изцяло през платформата, описва подпомагане на веригата на насочване, не автоматично спускане на спусъка; MSS ускорява и подрежда работата на щаба, а решението остава човешко.

Скоростта, с която системата стигна дотук, е част от историята. НАТО подписа поръчката за MSS с Palantir на 25 март 2025 г. по процедура на единствен източник – около 6 месеца от формулиране на изискването до сключения договор, сред най-бързите в историята на Алианса, – а до август същата година системата вече беше разгърната в Съюзното командване по операциите и включена в ученията. Maven е вграден и в  Министерството на отбраната на Обединеното кралство, което подписа стратегическо партньорство с Palantir, което вплита елементи от същата система.

Именно тази удивителна скорост и дълбочина на проникване дават отговор на въпроса защо компанията отсъстваше от изявлението в Анкара. Част от членките гледат със скептицизъм на това Алиансът да бъде толкова силно зависим от технологията на фирма, свързвана с ЦРУ. Франция и Германия се отличиха като основни противници на идеята: Берлин отказа Palantir и за военен AI, и за облачни услуги, като заложи на френската ChapsVision, докато през миналия месец Париж извади Palantir от своята служба за вътрешно разузнаване (DGSI), позовавайки се на „стратегическа зависимост“, и тества собствена AI-базирана бойна система в рамките на учения на НАТО. В същото време системата беше въведена от Обединеното кралство, Швеция и Нидерландия. Пропуснатото име не е незначителен детайл: то представлява сигнал за вътрешен дискомфорт, който самото постижение, единна картина, работеща на класифицирана мрежа, не разсейва, даже напротив – изостря.

Palantir не спира дотук. Компанията се цели в договор с НАТО за подмяна на софтуера на ПВО система от типа на „Golden Dome“, която да позволи на Алианса колективно да проследява балистични и хиперзвукови ракети над собствената си територия – засега заявка, не спечелен договор. Американският проект с това име, чийто софтуер разработват Palantir и Anduril, е оценяван на около 175–185 млрд долара. Обявяването на пълната готовност на Maven дойде в навечерието на форума в Анкара на 7 юли, на който генералният секретар Марк Рюте представи серия от отбранителни проекти – стратегически въздушен флот от тежки транспортни самолети A400M Atlas и десетия танкер A330 MRTT към бъдещ флот от 12 – в опит да убеди президента Тръмп, че съюзниците превръщат разходите за отбрана в реални военни способности. Palantir носи и своя товар от спорове – от употребата на технологията от американските имиграционни власти за издирване на чужди граждани за депортация, през отричани обвинения, че софтуерът служи за насочване към цели в Газа, до поставения под преразглеждане договор за 330 млн паунда за данните на британските болници.

Стратегически погледнато, MSS е реално и драстично надграждане на командването и контрола на НАТО, а не само витрина. Предимството, което осигурява, е във времето: там, където съгласуването на разузнаване от десетки съюзни източници в решение отнемаше часове, свеждането му до минути е валутата, липсваща на Алианса при внезапен ход по източния фланг – балтийските столици са на около час път от руските бази, а не на дни. Но същинският стратегически въпрос не е дали системата вижда по-бързо – тя без съмнение го прави – а дали Алиансът може да поддържа тази способност, без да зависи от един американски доставчик за собствената си картина на бойното поле. Единната картина е предимство именно защото е единна; тази единност означава, че при разстройване на двустранните отношения по оста Вашингтон-Брюксел, през чии ръце минава онова, което НАТО вижда, се превръща в стратегически въпрос, а не в търговски. Съпротивата на Франция и Германия е именно опит този въпрос да получи европейски отговор, преди зависимостта да е станала необратима.

Датският главнокомандващ: Европа не е готова за война, Русия може да атакува НАТО до 2030 г.

🇩🇰🛡️🇷🇺 Генерал Михаел Вигерс Хилдгард, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Кралство Дания, изрази оценка, според която държавите в Европа все още не са напълно подготвени за война.

Той сподели това по време на своя реч в рамките на Парижкия форум за отбрана и стратегия, цитиран от Politico, и предупреди, че Русия потенциално би могла да атакува територия на НАТО преди края на това десетилетие.

„Трябва да променим подхода си: да преминем от анализ към действие. Вече не сме толкова изненадани, но също така не сме и готови. Не е нужно да бъдем перфектно подготвени, а да бъдем по-добре подготвени от нашия противник“, заяви той.

Ръководителят на датските въоръжени сили отбеляза, че производственият капацитет и веригите за доставки остават все така критични компоненти на възпирането.

„Ако ние в Европа искаме да можем да се защитим до 2030 г., трябва да сме подготвени за това още сега. Войната с висока интензивност не е сценарий, а реалност. Нищо не може да замени изгубеното време; отминалото време е изгубено завинаги“, добави той.

Междувременно естонското разузнаване предполага, че Русия няма намерение да предприема военна атака срещу която и да е държава-членка на НАТО през тази или следващата година.

В началото на годината експерти извършиха оценка дали Европа е способна да запълни дефицита в сферата на отбраната, докато руският военно-промишлен комплекс е утроил производството си на оръжия и положи основите за оттегляне от международните споразумения за контрол на въоръженията.

Въпреки че Европейският съюз представи мащабния план „ReArm Europe“ на обща стойност 800 милиарда евро, анализатори предупредиха, че това представлява по-скоро опит за стратегическа комуникация, а не толкова значима политическа промяна.

По това време водещи експерти от отбраната отбелязаха, че подготовката на ЕС се движи в много по-бавни темпове от непосредствената заплаха, което предполага, че Русия има прозорец от възможности до 2030 г. преди повечето европейски решения в сферата на отбраната да влязат в пълна сила.

Южна Корея вдигна националния бюджет за отбрана със 7,5%

🇰🇷 Южна Корея прие финална версия на националния бюджет за отбрана за следващата 2026 г. на стойност около 44,7 млрд. долара, отбелязвайки ръст от 7,5% спрямо разпределения за тази година бюджет, съобщи Министерството на националната отбрана.

Въпреки че оригиналното предложение за бюджет, подадено в Националното събрание, включваше скок с 8,2%, депутатите намалиха крайната сума с 430,5 млрд. вона по време на дискусията. Според ведомството, извършеното намаление отразява очакваните нива на изпълнение и оценки на статуса на проектите.

„Заплатите на подофицери и цивилен персонал са намалени, защото първоначалният план отчиташе повече персонал, отколкото в момента служи“, заяви официален представител на отбраната. „Някои бюджети за капиталови проекти също са съкратени въз основа на прогнози, че цените на офертите ще паднат под разпределените суми.“

Въпреки тези корекции, ведомството заяви, че няма да има прекъсвания в операциите по отбраната за следващата година. Няколко категории получиха увеличения или нови разпределения по време на прегледа в Събранието. Те включват заплати за дежурства, надбавки за преместване, компенсации за лидерски роли за майори и цивилен персонал от 4-та степен, здравни прегледи за дългогодишни служители и програма за обучение по война с дронове.

Надникът за дежурства беше вдигнат до 20 долара в работен ден и 68 долара на официален празник, в съответствие с тарифите за държавни служители. Надбавките за преместване бяха вдигнати, за да покриват два случая с използване на камион със стълба, вместо един, отчитайки високата честота на премествания сред военния персонал.

Нова лидерска надбавка ще предоставя 34 долара месечно за ръководители на отдели и 20 долара на лица в самостоятелни командни позиции. Освен това, инициативата за обучение с дронове, която се подкрепя от министъра на отбраната Ан Кю-бек, беше разширена от 14 до 22 млн. долара, които ще финансират масово закупуване на търговски дронове за обучение и подготовка на инструктори по безпилотни системи. Инициативата цели да обучи 500 000 души за операции, свързани с дронове.

Увеличението на бюджета за отбрана за 2026 г. е най-голямото от 2019 г. насам, когато темпът на растеж също достигна 8,2%.

От общата сума 31,2 млрд. долара са разпределени за операции на силите (скок с 5,8%), докато 13,5 млрд. долара са предназначени за развитие на способности (скок с 11,9%).

Бюджетът за Корейската триосна система, противодействаща на ракетните и ядрени заплахи от Северна Корея, беше увеличен с 21,3% до 6 млрд. долара. Това включва:

1. 3,5 млрд. долара за ударни способности „Kill Chain“, като изтребителите KF-21,
2. 1,2 млрд. долара за Корейска противовъздушна и противоракетна отбрана (KAMD)
3. 484 млн. долара за Корейско масово наказание и отмъщение (KMPR)
4. 713 млн. долара за системи за наблюдение, разузнаване, командване и контрол.

Разходите за отбранителни изследвания и разработки за 2026 г. бяха увеличени с 19,4% до 3,9 млрд. долара, което подчертава продължаващия фокус на страната върху местни военни иновации.

Траекторията на разходите за отбрана на Южна Корея подчертава устойчивите ѝ инвестиции в напреднали отбранителни способности на фона на постоянните регионални напрежения, особено със Северна Корея.

Американски танкове Abrams бяха тествани в кал и вода в Полша.

🇺🇸🇵🇱 Елементи от 3-ти батальон на 66-и брониран полк, 1-ва бронирана бригада на 1-ва пехотна дивизия на САЩ, провеждат интензивни учения с тежка бронирана техника в Полша при типични за късната есен в региона климатични условия – студ, кал и резки смени на температурата.

На 18 ноември екипажи на танкове M1A2 Abrams форсираха водни препятствия и кални участъци в тренировъчен полигон Бемово Пискиe. Учението се проведе в рамките на разширените маневри Forward Land Forces – тренировка с фокус върху НАТО, насочена към отработване на мобилност, логистично осигуряване и бързо прегрупиране на тежка бронирана техника по източния фланг на Алианса.

Американски военни представители посочват, че екипажите и поддържащите части в рамките на учението са прехвърлени с влакове от различни полигони в Полша, за да се концентрира бойната мощ, провери оперативната мобилност и усъвършенства способността на НАТО да транспортира бронирани войски в подкрепа на колективната отбрана.

Екипажите на танкове и друга бронирана техника проведоха тренировки именно в характерните за Източна Европа условия – кал, влага и променливо време през преходния сезон, което поставя сериозно изпитание както за хората, така и за машините.

Преодоляването на водни прегради и маневрите в труден терен дават възможност на командирите и поддържащите звена да отработят реални бойни действия при кален терен и ограничена видимост. Програмата включва още извличане на заседнала техника, смяна на бойни порядъци и съгласуване между верижни и колесни машини в сложни климатични условия.

Участието на 1-ва бронирана бригада подчертава способността на НАТО да прехвърля бронирана техника с жп транспорт през територията на Полша. Според предишни съобщения на съюзниците влаковете остават ключов елемент в плана за мобилност по източния фланг заради значително по-бързото придвижване в сравнение със шосейния транспорт и по-леките логистични ограничения.

Освен маневрената част, учението набляга и на поддържането на бойната готовност след достигане на предните позиции. Гориво, поддръжка и ремонтни екипи от бригадата осигуряваха непрекъсната подкрепа на танковете Abrams по време на цялото учение.

Въоръжените сили на Полша оказаха безценно съдействие в координация на жп превози и контрол на полигона. Варшава продължава да играе ролята на ключов логистичен възел на НАТО за учения с тежка бронирана техника, особено по североизточната ос в близост до прохода „Сувалки“.

През последните години въоръжените сили на САЩ и Полша проведоха десетки съвместни учения за подсилване на оперативната съвместимост и готовност за колективна отбрана. Разширението на Forward Land Forces е едно от ежегодните събития, в които части на американската армия в Европа и съюзническите нации заедно отработват действия с тежка бронирана техника на терен.

Еврокомисарят по отбраната: Украйна може да подсили източния фланг на ЕС.

🇺🇦🤝🇪🇺 Украинската армия може да подсили отбраната по източния фланг на Европейския съюз след евентуално сключване на примирие. Това заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, според когото опитните сили на Киев могат да засилят възпирането срещу Русия.

В своя публикация от днес Politico цитира реч във Вилнюс Кубилюс, в която той отбелязва, че „би било добре“ украински сили да бъдат изпратени в държавите от първа линия в Прибалтика, заедно със сега разположената бронетанкова бригада на Бундесвера и ротационни сили от американската армия.

Засега предложението е хипотетично. Русия продължава да атакува Украйна, а Владимир Путин не показва никакъв интерес към компромис, който би сложил край на кръвопролитието, се отбелязва в статията на американското издание.

Кубилюс обаче подчерта, че Украйна разполага с най-опитната армия в Европа: способност, с която другите съюзници в ЕС и НАТО не могат да се похвалят. Изявлението му идва на фона на забавен политически импулс за приемане на Украйна в НАТО заради несъгласието на Белия дом и още три държави-членки – Германия, Унгария и Словакия.

Бившият литовски премиер Кубилюс посочи, че участието на украински войски би допълнило, а не заменило сегашната отбранителна позиция на Алианса. По думите му Литва научила, че „по-добре е да имаш няколко гаранта“, и че член 5 от договора на НАТО трябва да бъде подсилен от собствените ангажименти на ЕС за сигурност с ясни механизми за изпълнение.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украински военни, които се обучават в страни от НАТО, спомогнаха за подобряване на военното обучение, като споделиха опита си от доминираната от дронове линия на бойно съприкосновение.

Докато някои учебни центрове в Полша и Чехия все още ползват ръководства от епохата на Ирак и Афганистан, преди дроновете да извършат революция във военното дело, украинските военни вече пренасят тази трансформация директно в учебните зали.

Експерт: Дронове да заменят големи части на американската армия в Европа.

Американски военнослужещи провеждат обучение с дронове на тренировъчния полигон Пабраде, Литва.
📸 Снимка: Elena Baladelli/U.S. Army

🇺🇸 От края на Втората световна война насам американската армия е проектирана предимно за защита на Европа. Въпреки отклоненията към мисии за противодействие на партизанска война в Югоизточна Азия и Близкия изток, ядрото ѝ остава масивна сила от тежки механизирани бригади.

Времената обаче се менят. Администрацията на Обама пренасочи стратегията от Европа към Азия. Днес екипът на Тръмп поставя на първо място отбраната на родината, Западното полукълбо и Тихия океан. Какво да правим тогава с армия, създадена за Европа, когато Европа вече не е основният фокус?

Отговорът са дроновете, смята един американски експерт. Експедиционна сила от дронови части, разположени в Европа или изпращани при нужда, би представлявала икономична алтернатива на поддържането на големи гарнизони зад граница.

„Постоянно разположените сили в големи бази и ротационните пакети, фокусирани върху пехота и бронетехника, трябва да отстъпят място на смесени дронови единици, които могат да се разполагат по-бързо и по-ефективно да увеличават бойната мощ на партньорите“, пише Бенджамин Дженсън, директор на Лабораторията за бъдещето в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон, в публикуван наскоро анализ.

Дженсън си представя система, в която европейските членове на НАТО осигуряват традиционните бойни средства – танкове и бойни машини на пехотата, които ще бъдат подкрепяни от американски безпилотни части, които предоставят комбинация от ударни, разузнавателни и EW дронове.

„Представете си, че вместо батальон от 1000 души има ротационен батальон от 250 души с микс от 500 FPV дрона и октокоптери. Те провеждат мисии заедно с европейските партньори, влизат бързо, действат и излизат също толкова бързо“, обясни Дженсън пред Defense News.

Идеята, че дроновете могат да заменят хората на терен, не е нова и често поражда спорове. Дженсън обаче вижда в нея „замяна“ – икономически термин, при който един продукт се заменя с друг, който предлага същата стойност на по-ниска цена. Както купувачът в супермаркета сменя марка консерва супа с по-евтина при промоция, така и дроновете в определени случаи могат да заменят традиционни наземни платформи.

„По-гъвкавите и мобилни безпилотни звена могат да генерират опции за подкрепа на американските интереси в Европа“, пише Дженсън, който преди това е предлагал създаването на дронови бригади. Например батальон за безпилотни системи, оборудван с ударни, наблюдателни и EW дронове, може едновременно да патрулира голяма територия и да разгръща рояци дронове за отблъскване на руска инвазия.

Замяната важи и за дизайна на самите безпилотни системи.

„Ако дроновете могат бързо да се преконфигурират за различни полезни товари – като например разузнаване, електронна война или удар – с минимално усилие, тогава един дрон е почти толкова добър, колкото друг, оптимизиран специално за задачата“, обяснява Дженсън.

До известна степен армията вече върви по този път с Инициативата за трансформация на армията, която предвижда бързо разработване и въвеждане на малки дронове. Дженсън обаче не е съгласен с плановете за премахване на дроновете с голяма продължителност на полета на средна височина като MQ-1C Gray Eagle.

Критиците твърдят, че те са скъпи и уязвими. Турските TB-2 Bayraktar в Украйна бяха унищожени масово от руската ПВО, а САЩ загубиха седем MQ-9 Reaper за шест седмици от обстрел на хутите над Йемен по-рано тази година.

Дженсън обаче отвръща, че MALE дроновете предлагат гъвкавост, която малките дронове не могат да постигнат.

„Искам нещо, което генерира достатъчно енергия и има достатъчен полезен товар, за да покрива зона 24 часа и да носи 8 или повече ракети Hellfire, ако се наложи“, обясни той.

Макар инициативата да акцентира върху дроновете, по-малко внимание се обръща на това как най-добре да се реализира тази визия в резервните сили, посочва Дженсън. Нови дронови единици може да се създадат в Армийския резерв и Националната гвардия, докато авиационните части, някои от които са предвидени за закриване, могат да бъдат преобразувани във формации за дронове. Това би намалило разходите и би позволило бърза мобилизация на бойна мощ.

А как би реагирал НАТО, ако Америка замени наземните сили с дронове?

„Мисля, че нещо е по-добро от нищо“, отговори Дженсън.

Политиката за разполагане на експедиционни сили, центрирани около дронове, има последици отвъд бойното поле. Тя „има потенциал да промени граматиката на възпирането“, отбеляза той. Вместо да възпира Русия с постоянно разполагане на бронирана бригада в Полша, мобилни бригади биха могли да бъдат изпращани в Източна Европа, за да демонстрират американска подкрепа за НАТО по време на криза. Безпилотните звена могат да бъдат полезни в Тихоокеанския регион, където разстоянията правят леките и лесно преносими формации безценни.

„Можеш да получиш много по-интересни полезни товари, по-добра производителност и много по-голяма гъвкавост, отколкото ако се ангажираш с това, което наистина беше възпиране от 20-и век“, обобщи Дженсън.

Възпирането е ключова тема в преговорите за разполагане на международни сили в Украйна.

🇺🇦🛡️ Висши военни служители от цяла Европа и отвъд участваха в преговорите в Париж за възможните контури на международните сили за сигурност за Украйна – идея, тиражирана от Франция и Великобритания, която има за цел да възпре всеки потенциален опит за руска агресия срещу страната, в случай че Москва и Киев се съгласят да сложат край на войната.

Участниците посочиха, че очакват дискусиите при затворени врата да бъдат широкообхватни и да дадат индикация кои държави биха могли да се присъединят към коалиция за Украйна, но не и да бъдат ангажирани с предоставят конкретен брой войски, оборудване или друга помощ.

Ръководените от Франция и Великобритания усилия за успокояване на Украйна и подпомагане на нейната защита от потенциална руска агресия в случай на прекратяване на огъня, идва в момент, когато Киев беше подложен на силен натиск от Белия дом, за да се съгласи да седне на преговори. Високопоставени длъжностни лциа от Украйна и Съединените щати започнаха отделни преговори в саудитския град Джеда във вторник, които бяха фокусирани върху евентуалното прекратяване на огъня, за което украинската делегация изрази готовност.

Френският президент Еманюел Макрон присъства на част от срещата в Париж на ръководителите на армиите на 34 държави и други военни представители, включително дистанционни участници от Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Макрон подчерта, че е време да се „премине от концепция към план“, за да се определят надеждни гаранции за сигурност и настоя, че френско-британският план трябва да бъде приложен с алианса на НАТО и неговите способности, заявиха от Елисейския дворец, без да предлагат допълнителни подробности.

Генерал-лейтенант Роберт Главаз, главнокомандващ армията на Словения, изрази желанието на своята страна, която е членка на НАТО и Европейския съюз, да бъде част от усилията, но посочи, че се надява на по-ясна картина за това как биха могли да функционират международните сили за Украйна след евентуалното спиране на огъня, какви могат да бъдат мисиите им, кои страни искат да бъдат част от тях и дали ще имат мандат от ООН или друг международен орган.

„Въпросът е: Какво следва? Кой ще отиде там? Както знаем, много европейски страни, особено малките държави, нямат много войски“, обобщи той в интервю за Associated Press.

Украински и западни официални лица споделят, че все още няма налице окончателен план за това. Съединените щати, които безспорно са най-мощният във военно отношение член на НАТО, не бяха поканени на преговорите в Париж, тъй като европейските държави искаха да покажат, че са способни да поемат съществена част от ролята в украинската отбрана, след влизането в сила на потенциалното примирие, сподели френски военен.

За украинските официални лица ключовите въпроси са как би реагирала подобна коалиция, в случай че Русия наруши бъдещото примирие, дали ще отговори военно на мащабна офанзива от руска страна и колко бързо ще го стори.

Украинският президент Володимир Зеленски приветства предложението, но изрази скептицизъм през февруари, че само по себе си наличието на чуждестрани войски не е достатъчна гаранция за сигурността на страната му, освен ако подобен план не е подкрепен с оръжия от САЩ и Европа и оказване на подкрепа за Киев в посока развитие на собствената си отбранителна индустрия.

„Дипломатите обсъждат, военните обсъждат, но все още нямаме реални предложения“, каза висш украински служител. Разговорите „не са на първия етап, направихме много на първия етап, но все още нямаме истински солиден подход“.

Какви средства за възпиране?

Тъй като по всичко личи, че Тръмп отхвърля идеята за предоставяне на гаранции за сигурност от страна на САЩ и други американски служители заявиха, че отговорността трябва да падне върху Европа, френско-британският план има за своя цел създаването на сила, оборудвана с достатъчно военна мощ, за да разубеди Русия да атакува отново. „Това е същината на нещата“, посочи западен служител в Киев.

Френски военен служител отбеляза, че силите могат да включват тежко въоръжение и запаси от въоръжение, които могат да бъдат изпратени бързо в рамките на часове или дни, за да помогнат в отбраната на Украйна.

Предлагайки друга идея на масата, западният служител в Киев предположи, че възпирането може да включва нанасянето на директни и незабавни удари по руските активи в отговор на евентуално нарушение на примирието от руска страна.

Подробности се появиха на части през последните седмици, на фона на продължаващи технически дискусии на западни дипломатически, военни служители в Украйна и други европейски столици.

Контурите на план

Миналия месец западни официални лица описаха малки по размер, доминирани от европейците „сили за сигурност“, наброяващи не повече от 30 000 военнослужещи, а не амбициозна армия от мироопазващи сили, разположени по фронтовата линия с дължина от над 1000 километра.

Но други служители заявиха, че числата вече са в процес на обсъждане. Според една от версиите войските ще бъдат изпратени на територията на ключови инфраструктурни обекти, разположени далеч от фронтовата линия, като атомни електроцентрали, и ще бъдат подкрепени от въздушните и морски сили на западните страни. Фронтовата линия ще се наблюдава предимно дистанционно, използвайки дронове и други авангардни технологии. Въздушните сили, базирани в Румъния или Полша, включително ВВС на САЩ, ще бъдат в резерва, за да възпират нарушения и да позволят повторното отваряне на украинското въздушно пространство за търговски полети.

Военноморските сили на съюзниците също биха могли да изиграят ключова роля в разчистването на мини и патрулирането в акваторията на Черно море, гарантирайки безопасността на водното пространство.

Основната идея е да се „обединят“ всички способности, които тези страни са готови да осигурят, за да могат да предложат ефективни гаранции за сигурност, както и че примирието е „стабилно и проверимо“, предположи друг френски служител.

„За да получат сигнали за предпазния механизъм на САЩ, способните и желаещи европейски страни трябва да могат да обединят своите възможности и изисквания“, подчерта той.

Предпазлив украински оптимизъм

Някои западни служители предупредиха, че в мирния план ще има няколко етапа и по-широк кръг от страни може да се присъединят към коалицията на по-късен етап. Първата стъпка може да се изразява в едномесечно замразяване на конфликта, каквото беше предложенението на Зеленски и европейските лидери, като мярка за изграждане на доверие.

Украинските официални лица споделиха, че са оптимисти относно коалицията на желаещите, но признаха, че разполагат с много малко други възможности, когато НАТО не е насреща.

„Напълно вярвам, че е възможно. Тръмп е доволен от идеята, идеята е много положителна за нас и ако Европа иска да бъде истински играч, трябва да направи това“, обобщи едно от украинските официални лица.

„Ако те загубят тази възможност, ще ни поставят в много трудна ситуация“, заключи той.

Над 30 държави участват в преговорите за международни сили за сигурност в Украйна.

🇺🇦🤝🇪🇺 Военни служители от над 30 държави ще участват в преговорите за създаването на международни сили за сигурност за Украйна, които ще се проведат в Париж, заяви френски военен служител в понеделник.

Целта на подобна международна сила е да спре Русия от възобновяване на бойните действия след като евентуално прекратяване на огъня в Украйна влезе в сила.

Дългият списък на участниците в дискусиите включва и държави от Азия и Океания, които ще се присъединят дистанционно. Международният състав на срещата показва колко широко Франция и Великобритания, които работят заедно по планирането на силите, хвърлят мрежата си в стремежа да изградят това, което френски официален представител описа като коалиция от държави, които са „способни и желаещи“ да бъдат част от усилията за защита на Украйна в случай на евентуално прекратяване на огъня.

Предвидените от Франция и Великобритания военни сили, ще имат за цел да успокоят Украйна и да възпрат нова широкомащабна руска офанзива след всяко спиране на огъня, заяви служителят. Те може да включват запаси от тежко въоръжение, които да бъдат изпратени бързо в рамките на часове или дни, за да помогнат на украинската отбрана в случай на нова руска офанзива.

Френско-британският план ще бъде представен на военните от над 30 държави в първата част на разговорите днес. Втората част ще съдържа по-точни и конкретни дискусии, в които участниците ще бъдат поканени да споделят дали и с какво могат да допринесат.

Но служителят подчерта, че окончателното решение дали отделните държави да участват в силите ще бъде взето на политическо ниво от правителствата на всяка една от тях.

Ръководителите на въоръжените сили или представители от всички 32 държави-членки на НАТО ще присъстват на преговорите в Париж, с изключение на САЩ, които не са поканени, тъй като европейските страни искат да покажат, че са способни да поемат отговорност за сигурността на Украйна след очакваното спиране на огъня.

Освен тях ще присъстват началниците на щабовете на Ирландия и Кипър, както и представител на Австрия – всички държави, които не са членки на НАТО, но са в Европейския съюз.

Австралия и Нова Зеландия, които са държави от Британската общност, както и Япония и Южна Корея, ще слушат разговорите дистанционно, каза служителят.

Украйна ще бъде представлявана от военен, който е и член на Съвета за сигурност и отбрана на страната.