Израел уби командира на бригада „Рафах“ на Хамас в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и Службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) съобщиха, че са елиминирали Наел Абу Обейд, командир на бригадата „Рафах“ на Хамас, при въздушен удар в южната част на ивицата Газа снощи. Това е трети случай на убит командир на батальон или бригада на военното крило на групировката за последните 5 дни. Двете институции обявиха ликвидирането му в съвместно изявление около час след удара. Медии в Газа също посочиха името му. В анклава той е известен още като Абу Атия.

Абу Обейд ръководи паралелно бригада „Рафах“ и оперативния отдел на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, военното крило на Хамас. Двете институции го описват като ключова фигура в организацията. Посочената двойна длъжност предполага роля, която надхвърля командването на отделна териториална бригада, но не изяснява правомощията му при планирането на нападения в останалата част от Газа.

Той поема командването в Рафах след смъртта на своя предшественик Мухамад Шабана на 13 май 2025 г. Шабана е ликвидиран при удара, в който загива и Мохамед Синуар, тогавашният лидер на групировката в Газа. IDF посочва, че оттогава Абу Обейд е работел за възстановяване на бойните способности на Хамас и за подготовка на нападения срещу Израел.

Израелските власти оповестиха сведенията на няколко етапа в рамките на час. Първоначално IDF докладва, че съвместно с ШАБАК е нанесъл удар по висш член на Хамас в южната част на Газа, и обеща подробности по-късно. След това премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац назоваха целта в съвместно изявление. По-късно висшестоящ представител на израелския апарат за сигурност посочи пред журналисти, че командирът вероятно е убит. Накрая Кац потвърди официално смъртта му.

В съвместното си изявление Нетаняху и Кац свързаха удара по командира на бригада „Рафах“ с убийството на командира на бригада „Хан Юнис“ и други висши членове на организацията по-рано през тази седмица. „Посланието е ясно: никой терорист не е недосегаем и Хамас няма да бъде в Газа“, заявиха двамата, заявява политическа цел, но не уточнява как тя трябва да бъде постигната и как ударите се вписват в договореното разоръжаване.

Израел обосновава продължаващите удари с обвинения, че набелязаните командири нарушават условията на примирието. За Момен Абу Лабда, също ликвиидран в няколко последните дни, IDF заяви, че е обучавал снайперисти и работил по възстановяване на бойните способности в системно нарушение на примирието. Подобни обвинения присъстват в съобщенията за останалите мишени от последната седмица. Така Израел представя ударите като отговор на нарушения от страна на Хамас. Това обаче не установява дали ударите отговарят на условията на примирието.

Договорената рамка предвижда разоръжаване с политически процес. Съветът за сигурност на ООН гласува подкрепа на плана, представен от Тръмп, за разоръжаване на Хамас и преходно управление под надзора на Съвета на мира, с подкрепата на международни сили. Посредниците от Египет, Турция, Катар и САЩ успяха да финализират пътната карта за тази фаза в края на юли.

Израелските изявления споменават само южната част на Газа като място на удара по Абу Обейд. Свързани с Хамас палестински медии съобщиха за двама убити, сред които 8-годишно момиче, и 14 ранени при удар в западната част на Хан Юнис, където се намира крайбрежната зона Мауаси. Times of Israel уточнява, че не може да потвърди самостоятелно тези сведения. От съобщението не става ясно дали Абу Обейд е включен в посочения брой жертви. IDF е обявила Мауаси за хуманитарна зона. Десетки хиляди разселени живеят в палатки и импровизирани подслони там, а според палестински сведения през последната седмица срещу него са нанесени многократни удари.

Серията от удари, свързани в изявленията на Нетаняху и Кац, започна през нощта на 11 септември. Именно тогава беше убит Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командир на бригада „Хан Юнис“. Според местни медии е бил поразен от дрон, докато върви по главния път край джамията „Ал-Куба“ в Мауаси. IDF съобщиха, че са ликвидирали и Момен Абу Лабда, който ръководил снайперска група в бригада „Рафах“. През нощта срещу 15 септември беше докладвана смъртта на Ахмад ал-Баташ, командир на батальон „Джабалия“ в северната част на ивицата Газа. Вечерта на същия ден последва и ударът срещу Абу Обейд.

Тези загуби сред командирите на бригади и батальони следват ударите срещу висшето военно командване през май. На 15 май загина Изз ад-Дин ал-Хадад, ръководител на военното крило, когото IDF описваше като последния оцелял сред подготвилите нападението от 7 октомври 2023 г. Наследникът му Мохамед Ода пое поста на 18 май и беше ликвидиран едва 8 дни по-късно – на 26 май.

За сравнение, Шабана командваше бригада „Рафах“ до май 2025 г. Неговият наследник Абу Обейд остана на ръководна позиция около 16 месеца. Разликата илюстрира колко различно може да продължи периодът начело на военното крило, но отделните случаи не са достатъчни за достигане до извод, че загубите сред бригадните командири са започнали да следват темпото на тези във висшето ръководство.

Абу Обейд беше отговорен за район, който отдавна не е изцяло под контрола на Хамас. Значителна част от град Рафах остава от израелската страна на т.нар. „жълта линия“, която отделя територията под израелски контрол от останалата част на Газа. От октомври 2025 г. IDF измества линията навътре към територията на анклава. Според посочените оценки площта извън израелски контрол е намаляла от 47% към началото на примирието до под 40%.

През август Нетаняху и Кац одобриха инфраструктурни работи по проекта „Зелен Рафах“ в източната част на града, от израелската страна на линията. Проектът предвижда жилищна зона извън контрола на Хамас. По сведения на израелски медии политическото ръководство отлага поставянето на сглобяеми домове за ноември – след изборите за Кнесет на 27 октомври.

Ударите от последната седмица се нанасят при формално действащо примирие, започнало на 10 октомври 2025 г. Според данни на местните власти, цитирани от ООН на 12 септември, от неговото начало в ивицата Газа са били убити 1334 души, а други 4429 са ранени. Втората фаза остава блокирана. Според сведенията за преговорите Хамас отказва да започне поетапно предаване на оръжията, докато Израел не преустанови своите операции и не допусне хуманитарна помощ.

Бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“ все още не са потвърдили смъртта на Абу Обейд. Хамас има практика да съобщава за такива загуби със закъснение и да обявява няколко едновременно. Смъртта на дългогодишния си говорител Абу Обейда (различен човек въпреки сходното имеч) при въздушен удар в края на август 2025 г. Хамас призна едва на 29 декември. Тогава беше потвърдена и смъртта на Синвар, Шабана и други двама командири.

Предупреждението от Абу Даби преди 7 октомври не стигна до службите

🇮🇱📞🇦🇪 Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед се обажда лично по телефона на израелския премиер Бенямин Нетаняху десетина дни преди 7 октомври 2023 г. и го предупреждава, че лидерът на Хамас Яхия Синвар готви мащабно нападение срещу Израел. Разговорът продължава 45 минути, след което премиерът не го споменава пред нито един от ръководителите на израелските служби за сигурност.

Това твърди разследване, публикувано на 8 септември 2026 г. от Haaretz. Негови автори са Шломи Елдар и Рут Ювал, които са го подготвили за книгата си „Заложници: 843 дни изоставяне“ на издателство Kinneret Zmora. Те се позовават на трима високопоставени източници от чужбина, запознати със съдържанието на разговора, както и на десетки събеседници в Израел и извън него, записи, кореспонденция и вътрешни документи.

Канцеларията на Нетаняху определи направеното твърдение като абсолютна лъжа. „Премиерът Нетаняху не е разговарял с президента на ОАЕ през въпросния период и не е получавал предупреждение от него“, гласи отговорът. Бин Зайед не отговори на запитване от изданието.

Две обстоятелства обаче са потвърдени пряко от участници в събитията. Бившият ръководител на службата за вътрешна сигурност Шин Бет – Ронен Бар, и бившият началник на Генералния щаб генерал Херци Халеви споделиха пред Haaretz, че не са били уведомени за предупреждение, отправено от ОАЕ. Бившият премиер Нафтали Бенет пък каза пред радиостанция 103FM: „Казвам ви, че знам: този факт е верен.“

Сходно предупреждение постъпва в израелските служби по още един канал по-рано същия месец. Следата води към преговори, които по това време вече са били в задънена улица. Разследването ги проследява от самото начало до първите месеци на 2023 г. Тогава след идването на новото правителство Израел започва тайни разговори с Хамас за худна – временно примирие, замислено като първата стъпка към окончателно уреждане на ситуацията в ивицата Газа. Синвар възлага задачата на Гази Хамад от политическото бюро на групировката, който говори иврит и е участвал в контактите за освобождаване на Гилад Шалит.

В преговорите е привлечен и представител на Фатах от най-високо ниво, който също владее иврит и звучи приемливо и за двете страни. Заради опасения за живота му Haaretz решава да го обозначава с псевдоним. Той пренася съобщенията, така че директният контакт между двете страни да остане скрит. Комуникацията на практика се води в реално време: посредникът и Хамад се срещат в дома на Насер Сарадж в Газа, бивш заместник-директор в министерството по гражданските въпроси на Палестинската автономия, а на линията от израелска страна е Ади Ротем, отговорник за заложниците и безследно изчезналите в Шин Бет.

До лятото на 2023 г. икономическите въпросив споразумението изглеждат готови: постепенно разхлабване на блокадата, повече храни и суровини, търговски зони по границите с Израел и Египет, безопасен коридор до летището в Шарм ел Шейх и доставка на газ от находището „Газа Марин“.

В един момент остава да бъде решен най-чувствителният въпрос. В замяна на освобождаването на Авера Менгисту, Хишам ал-Сайед и телата на Хадар Голдин и Орон Шаул, Хамас първоначално настоява да бъдат освободени 500 палестински затворници, след което понижава броя наполовина и накрая – до 50. Шин Бет са склонни да се съгласят с пускането на 30, от които 20 с доживотни присъди. Според израелски източник, участвал в подготовката на срещите, в края на август 2023 г. Нетаняху дава зелена светлина за тази бройка и остава само министерската комисия по заложниците и безследно изчезналите да даде своето съгласие.

Комисията така и не е свикана. Пред служители на Шин Бет Нетаняху се аргументира с опасения относно евентуално изтичане на информация в медиите. Въпросът е оставен без окончателен отговор седмица след седмица.

В началото на септември 2023 г. Синвар прекъсва всякакъв контакт с преговорния екип без предварително предупреждение. „Просто изчезна от нашия радар, изпари се“, спомня си висш служител на Шин Бет. Малко по-късно лидерът на Хамас намира посредника от Фатах за разговор на четири очи и настоява да предаде на израелската страна, че ако няма движение, подготвя огромна изненада. Тогава за първи път използвал думата „зилзал“ (в превод – земетресение).

Посредникът се обръща към свой близък приятел – палестинец от ивицата Газа, който от години пребивава в Абу Даби и става личен съветник на емиратския президент. Последният изслушва всучко и накрая задава въпрос какво значи казаното. Ако Синвар използва думата „зилзал“, означава, че говори за война, отвръща му съветникът, но веднага пояснява, че това е лично негово тълкуване.

Бин Зайед взима решение да не предава предупреждението, преди да получи по-сигурно потвърждение, тъй като се опасява, че информация за подготвяна операция на Хамас може да предизвика изпреварващ удар от израелската армия, който да подпали региона.

Затова посредникът е изпратен на втора среща в ивицата Газа в средата на септември. Този път лидерът на Хамас не оставя място за интерпретации. „Предайте им, че готвя майката на всички изненади. Ужасяваща операция. Нещо изключително“, заявил недвусмислено той, настоявайки за думите му да бъдат предадени буквално.

Оттук нататък сигналът поема по два отделни канала.

Първият е израелският и информацията по него достига до службите. На 15 септември 2023 г. посредникът и емиратският съветник предават предупреждението на Шин Бет, чийто ръководител Ронен Бар настоява за незабавен разговор с Нетаняху, уреден от военния му секретар Ави Гил, в който го запознава със заплахите на Синвар за „земетресение“. Взето е решение за свикване на съвещание с всички служби по сигурността.

Такова се провежда на 17 септември с участието на министъра на отбраната Йоав Галант и служители на военното разузнаване. По-късно същия ден в кабинета на премиера се състои и работна среща, на която са поканени Мосад и Съветът за национална сигурност. Там представители на Шин Бет съпоставят заплахата с нови разузнавателни материали и стигат до предварителна оценка, според която Синвар вероятно се готви да се добере до Елизабет Цурков – израелска изследователка, отвлечена в Ирак – за да повиши цената при бъдеща размяна на затворници.

Бар изрично подчертава предварителния характер на оценката, поради което сигналът трябва да се приеме сериозно, тъй като разкрива отслабване на израелското възпиране. Според него Израел и Хамас поемат по пътя към неизбежен сблъсък. Той предлага внезапен и мощен изпреварващ удар за бързо неутрализиране на заплахата или най-малкото засилване на отбраната в ивицата Газа и Западния бряг преди предстоящите еврейски празници. Съвещанието приключва без взети решения.

Вторият канал е личният контакт през Абу Даби – и според Haaretz информацията спира при Нетаняху. Тъй като Израел не реагира на отправеното по служебен ред предупреждение, бин Зайед решава да разговаря лично с премиера. За подобни разговори има установена процедура: дипломат от посолството на ОАЕ носи в канцеларията специално устройство, което гарантира поверителността на връзката.

В края на септември 2023 г. президентът на ОАЕ се обажда от президентския дворец в Абу Даби и настоява Израел да се подготви. Едновременно с това препоръчва да се търси икономическо решение за ситуацията в ивицата и да се намали напрежението на Западния бряг.

Нетаняху отговаря спокойно, тъй като според него Хамас се готви да действа на Западния бряг, а Израел е подготвен за всякакво развитие. По-късно бин Зайед преразказва дословно разговора пред директора на ЦРУ Уилям Бърнс, на когото споделя усещането си, че там всеки момент ще избухне нещо.

По същото време в канцеларията на Нетаняху постъпва второ задгранично предупреждение. Ръководителят на египетското общо разузнаване генерал Абас Камел споделя за нещо необичайно – ужасяваща операция, която Хамас се готви да предприеме. Отговорът на Нетаняху е предаден от журналистката Смадар Пери от Yedioth Ahronoth: „За Газа имаме ясна картина, контролираме положението. Проблемът ни е Западният бряг и натам пренасочваме сили.“

Нетаняху не споделя за нито едно от двете обаждания пред участниците в съвещанията на 17 септември.

„Ако знаехме за предупрежденията, това щеше да ни накара да придадем по-голяма тежест на първото съобщение, което получихме от Синвар“, споделя пред Haaretz ръководен служител на Шин Бет. „Вероятно щеше да изясни и какво стои зад неговото внезапно оттегляне от разговорите в началото на септември. Възможно е да бяхме събрали две и две и да бяхме стигнали до съвсем различно заключение, което да промени цялостната ни оценка.“

И до ден-днешен в разузнавателната общност няма консенсус защо Синвар изобщо е изпратил подобно предупреждение. Един от ръководните фактори в Шин Бет формулира две възможности. Първата е, че му е дошло до гуша от протакането на отсрещната страна и по този начин е искал да я принуди да се съгласи на споразумение, без самият той да бърза към война. Втората, предпочитана като хипотеза сред служителите на Шин Бет, е, че това е съзнателен ход за заблуда, служил като проверка на израелската готовност.

На 1 октомври 2023 г. в рамките на обсъждане относно безредиците по оградата и намеренията на Хамас да извърши нападение на Западния бряг, Бар отново предлага удари по ръководството, включително по Синвар, който според него е започнал да демонстрира все по-голяма самонадеяност.

Отговорът е същият, както и предишните пъти: подгответе ми планове и ще ги обмисля. Нетаняху не изрича директен отказ нито веднъж, обяснява офицер от висшето ръководство на отбраната. Според него това бил начинът на премиера да отлага решението на проблема.

В обобщението си Нетаняху разпорежда подготовката на такава оперативна възможност да продължи, но засега ситуацията да бъде успокоена.

Зилзалът идва в 6:29 ч. на 7 октомври 2023 г.

Формулата на отрицанието не е нова. Предупреждението на Абас Камел е публикувано още на 9 октомври 2023 г. от Ynet, а отговорът на канцеларията му и тогава беше същият: лъжа.

Четиримата израелци, около които преговорите бяха забуксували, бяха върнати в Израел едва след войната и по друг начин. Менгисту и ал-Сайед бяха освободени на 22 февруари 2025 г. Тялото на Орон Шаул беше извадено от ивицата Газа при специална операция, проведена от ЦАХАЛ на 19 януари 2025 г. Това на Хадар Голдин беше върнато през ноември 2025 г.

Спорът дали обаждането от Абу Даби действително се е състояло може да бъде решен с документи, но не и само с журналистическо разследване. Още повече при наличието на ясна процедурна следа: специалното устройство от посолството на ОАЕ, внесено в кабинета за разговорите; военният секретар, който ги урежда, и служебната документация, в която те би трябвало да бъдат регистрирани. Достъп до нея има само орган с правомощия да изисква документи.

Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене законопроект за създаването на такъв орган, внесен от управляващата коалиция, но  гласуването беше бойкотирано от опозицията с аргумента, че съставът му няма да бъде независим. През август главният прокурор Гали Бахарав-Миара поиска от Върховния съд решението да се отложи до съставянето на ново правителство след изборие наесен. Кнесетът обяви саморазпускане на 17 юли, а изборите за новия му състав са насрочени за 27 октомври.

Дотогава служебната документация, която може окончателно да потвърди или отхвърли предупрежденията от Абу Даби и Кайро, остава в канцеларията на премиера, който твърди, че такива никога не са получавани.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)

Шефът на вътрешната сигурност на Хамас е ранен и откаран в Израел.

🇵🇸🔒🇮🇱 Муин ал-Арабид, ръководител на апарата за вътрешна сигурност на Хамас, е ранен и откаран в Израел, където получава медицинско лечение. Премиерът Бенямин Нетаняху го назова поименно във вторник, 1 септември, броени часове след като сухопътна операция в западната част на град Газа го залови и изведе от района около дома му. Дотогава израелските власти потвърждаваха единствено пленяването на неназован висш функционер.

Премиерът поздрави Шин Бет и IDF, които по думите му в „дръзка операция“ са арестували ръководителя на апарата в близост до неговия дом в град Газа. Нетаняху заяви, че ал-Арабид е един от най-ценните кадри на движението и е отговарял за укриването и придвижването на израелски заложници, за укриването на висши функционери, за възстановяването на способностите на организацията и за действия, целящи да заблудят Израел по въпроса за демилитаризацията.

Операцията е била разпределена между три компонента. Ръководена от Шин Бет, тя е продължила часове под ръководството на Южното командване, а непосредствените действия на терен са били извършени от местни милиции, действащи в района на град Газа; израелски сухопътни войски не са участвали, съобщава Ynetnews. IDF са осигурили въздушно прикритие с дронове „Зик“, които са нанесли няколко удара по цели, определени от израелски служители като заплахи за силите, действащи на терен.

Милициите, които Израел въоръжава от над година, са базирани източно от жълтата линия – в онази част на ивицата, която се намира под израелски контрол. Кварталът около дома на ал-Арабид се намира от другата страна, в зоната под контрола на Хамас, където живее почти цялото население от около два милиона души. Групите получават леко оръжие, разузнавателни данни и въздушна подкрепа, а координацията минава през Шин Бет – същата служба, която е ръководила и тази операция.

Кадрите от самия арест бяха споделени от Al Jazeera: групата пристига с ван посред бял ден и открива огън. Подобна наземна операция за залавянето на конкретен човек през деня носи различен и висок риск от удар от въздуха – от разкриване и засада до загуби сред участващите сили. От юни насам Израел порази фигури от същия ешелон именно по въздух: на 4 юни беше убит заместник-началник на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима старши служители, а на 28 юли прецизен удар в Дейр ал-Балах ликвидира Уаел Ладауи, който оглавяваше вътрешната сигурност.

При въздушните удари по време на изтеглянето са били четирима души, трима от които деца, според данни на Reuters. Палестински медии твърдят, че израелската авиация е изстреляла поне 12 ракети срещу района. IDF съобщи, че няма ранени сред израелските военнослужещи.

Рангът на пленения остава предмет на спорове. Палестински източник заяви пред Al Jazeera, че началникът на апарата не е бил заловен, а задържаният е офицер от по-ниско ниво. Официално изявление на Хамас по случая не последва, а свързани с терористичната групировка сайтове още на сутринта обявиха, че мисията е била осуетена, а провалът представлява „срам за окупационната армия“. Обявеното от Нетаняху и мисия, завършила с провал, са две твърдения, които не могат да са едновременно верни, а именно самоличността и рангът на пленения определят разузнавателната стойност на операцията.

Тази стойност произтича от неговата длъжност. Апаратът за вътрешна сигурност изпълнява функциите на контраразузнаване за Хамас и задачата му е да разкрива израелски сътрудници в ивицата. Това означава, че неговият ръководител потенциално разполага с информация кои хора са били заподозрени, кои са били вербувани и кои канали за проникване остават действащи. По оценка на i24NEWS решението ал-Арабид да бъде заловен жив, вместо поразен от въздуха, изхожда от израелското очакване, че разполага със сведения за оцелялото ръководство, командната структура, складовете с оръжие и подземната инфраструктура.

Другото измерение на операцията е ефектът ѝ вътре в самото движение. За такава акция е нужна подробна информация за конкретното място, придвижване и охрана на целта, което предполага достъп до сведения от сърцето на организацията. Същата оценка на i24NEWS сочи, че арестът ще задълбочи подозренията за изтичане на информация и израелско проникване, а вероятният отговор може да включва ограничаване на придвижването на командирите и засилване на мерките за сигурност. Хамас вече е реагирал по този начин: през октомври 2025 г. в град Газа бяха екзекутирани десетки души, обвинени в сътрудничество.

Началник от сигурността на „Хамас“ е пленен западно от жълтата линия

🇵🇸🎯 Наземна сила навлезе рано сутринта на 1 септември в западната част на град Газа, изведе оттам командира на едно от охранителните звена на Хамас и се изтегли под въздушно прикритие. Ударите при оттеглянето им убиха между 3 и 8 души. Министърът на отбраната Израел Кац обяви пленяването във обръщение, записано на видео от Нетив Хаасара, гранично селище срещу Ивицата Газа, без да уточни коя сила е влязла и кого точно е извела. Думите му бяха кратки: „Преди малко беше заложен старши терорист“, след което очерта и политиката: Израел не чака заплахите да се материализират, а преследва хората на „Хамас“, осуетява действията и разрушава инфраструктурата им.

Мястото е онова, което отличава случая от досегашните. Ударите паднаха в квартала ал-Катиба в западната част на града, край Американската болница, а димни боеприпаси покриха района над крайбрежния лагер Шати. Целият този периметър се намира западно от жълтата линия – разграничението, установено с примирието от 10 октомври 2025 г., което отделя контролираната от Израел част на Ивицата от територията, в която управлява „Хамас“. Подкрепяните от Израел палестински милиции са базирани източно от нея, в зоната под негов контрол. Западно от линията живее почти цялото население на Ивицата – около два милиона души.

Кой точно е влязъл, остава предмет на противоречия, а версиите се разминават до голяма степен според произхода на източниците. Саудитската „Ал-Хадат“ и катарската „Ал-Араби“ твърдят, че палестинска група с израелска подкрепа е опитала да отвлече висш служител от вътрешна сигурност на Хамас. Reuters и BBC описват група, навлязла с автомобили и мотоциклети в гъсто населен квартал. Двете издания Israel Hayom и Israel National News дават различна версия: израелска специална част е попаднала на засада при опит да влезе в кафене, водила е тежка престрелка и се е изтеглила с въздушна подкрепа. Палестински медии също я определиха като израелско специално звено, но те често използват същото определение и за милициите, подкрепяни от Израел.

IDF потвърди удари по няколко цели в Ивицата Газа, извършени с цел отстраняване на заплахи за силите за сигурност, и добави, че няма ранени израелски военнослужещи. Кои конкретно са тези сили, не се посочва. Формулировката може да се отнася както до войници на IDF, така и до въоръжени палестинци, снабдявани от Израел.

Източниците не дават еднозначен отговор и кое звено е било обезглавено, а разликата не е формална. The Jerusalem Post говори за Апарата за обща сигурност – тайната структура, която охранява ръководството на Хамас, придружава членовете му до укритията, поддържа връзката между отделните командири и събира сведения, въз основа на която те вземат решения. Източник на The Times of Israel и катарската „Ал-Араби“ говорят за вътрешна сигурност – репресивния апарат на групировката, който отговаря за поддържането на вътрешния ред. Името Муин ал-Арабид се появи в The Jerusalem Post и стъпва на един неназован израелски източник. IDF не назова пленника, а Хамас не потвърди нито длъжност, нито самоличност на задържания.

И двете структури изгубиха много ръководни кадри през последните месеци. На 4 юни IDF и Шин Бет убиха заместник-ръководителя на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима висши служители, а на 28 юли същите две служби поразиха с прецизен удар в Дейр ал-Балах Уаел Ладауи, оглавявал вътрешната сигурност. Този път човек от същия ешелон е пленен и изведен жив, при това от градска част, контролирана от Хамас. Пленяване вече е имало: на 31 януари „Народните сили“ предадоха на Израел командир на рота от Рафах, но това стана в източната зона, контролирана от Израел, и задържаният беше на несравнимо по-ниско ниво. От разузнавателна гледна точка разликата между убития и пленника е ключова. Убитият затваря каналите, които е държал; пленникът може да ги отвори.

Официален отговор от Хамас не последва. Вместо това два сайта, свързани с групировката, обявиха успех. „Ал-Маджд ал-Амни“ съобщи, че израелска специална сила е опитала да порази фигура от съпротивата, но силите за сигурност са осуетили мисията, и добави: „Провалът е срам за окупационната армия.“ „Ал-Кудс ал-Ихбария“ отиде по-далеч: според сайта бойците на „Хамас“ сами са опитали да пленят част от силата и единствено въздушната намеса ги е спряла. Нито един от двата разказа не е съвместим с обявеното от Кац: или мисията е била осуетена, или старши служител се намира в ръцете на Израел.

Проектът с подкрепяните от Израел милиции, който продължава вече повече от година, остава ограничен по мащаб и сравнително добре документиран. Групите получават леко оръжие, предимно автомати, както и въздушна подкрепа, разузнавателни данни, храна и цигари; ранените им бойци се евакуират по въздух за лечение в Израел, а координацията преминава през Шин Бет. Формированията са пет. „Народните сили“ на Гасан Духейне действат източно от Рафах, след като основателят Ясер Абу Шабаб загина през декември 2025 г. Народната армия на Ашраф ал-Манси действа на север, Силите на свободната родина на Шауки Абу Нусейра – в централната част на Ивицата, Ударната сила срещу тероризма на Хусам ал-Астал – източно от Хан Юнис, а клановата милиция на Рами Халас оперира в Шуджаия. Всяка от тях наброява от няколко десетки до няколко стотин въоръжени мъже.

Ефектът им върху властта на Хамас в населените райони дотук остава ограничен. Под защитата им живеят около 5000 цивилни, а останалите нямат достъп до тези зони, защото преминаването през жълтата линия е забранено. Операциите се провеждат на отделни етапи и се редуват с раздаване на помощи, благодарение на което групите трупат популярност. По-рано тази година една от тях обяви, че разрушава тунели от името на Израел. Хамас отговори с публични екзекуции: през октомври 2025 г. по улиците на град Газа бяха убити десетки души, обвинени в сътрудничество.

Тази картина обяснява защо днешното проникване има по-голямо значение. Израелският контрол над Газа нарасна от 53% при очертаването на линията за разграничение през октомври 2025 г. до 70%. Втората фаза на примирието започна на 15 януари и оттогава е в застой: Хамас не се разоръжава, международните сили не са разгърнати, а Израел обвързва изтеглянето си с разоръжаването. При това положение промяна идва не с преместване на линията, а чрез проникване отвъд нея за конкретен човек и изтегляне още същия ден.

В същото време прикрити израелски части действат в градските квартали на Газа поне от лятото на 2025 г. На 21 юли беше отведен лекарят Маруан ал-Хамс, а през септември – трима бойци на „Изедин ал-Касам“ от квартала ан-Насър и бежански лагер Шати. Още тогава Asharq Al-Awsat описа въоръжена милиция начело с Абу Шабаб, участвала в операции на израелските специални сили. По този прочит днешният случай бележи не качествено нов етап в развитието на милициите, а просто поредния епизод от вече установена практика, при която те служат за прикритие.

Кабинетът на Нетаняху отвърна на искането на Анкара до Интерпол

🇮🇱⚔️🇹🇷 Кабинетът на израелския премиер Бенямин Нетаняху нарече турския президент Реджеп Тайип Ердоган „антисемитски диктатор“ и заяви, че Израел ще продължи да противодейства решително на опитите му за дестабилизиране на региона. Отговорът беше отправен на 21 август, само часове след като Анкара започна процедура за издаване на червена бюлетина на Интерпол срещу Нетаняху. Още същия ден кабинетът на Ердоган отвърна с обвинения в „дребни политически тактики“ и стремеж да бъде представена Турция като нова заплаха.

Самата процедура има значително по-тесен обхват, отколкото може да се направи извод върху посоченото определение. Турският министър на правосъдието Акън Гюрлек съобщи в X, че ведомството му е поискало от Министерство на вътрешните работи да отправи искане за червени бюлетини срещу Нетаняху и втория подсъдим Афек Московиц. Искането се базира на заповеди за арест, издадени от 11-и наказателен съд на Истанбул по дело № 2026/108 на 14 юли.

Червената бюлетина не е международна заповед за арест, а искане до правоохранителните органи по света да установят конкретното местонахождение на дадено лице и да го задържат временно за по-нататъшната му екстрадиция. Всяка държава сама решава дали и как да действа по бюлетината. Интерпол все още не се е произнесъл, тъй като проверява всяко подобно искане за съответствие със своя устав.

Делото произтича от прихващането на флотилията „Сумуд“, в която участваха около 50 плавателни съда и над 500 активисти от няколко държави, включително Турция. Истанбулската главна прокуратура започна разследване на 2 октомври 2025 г. Причина за това е, че някои задържани се оказаха турски граждани. На 7 ноември съдилищата издадоха заповеди за задържане на Нетаняху и още 36 израелски служители. Сред тях бяха министърът на отбраната Израел Кац, министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, бившият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) генерал Херци Халеви, както и бившият командващ на военноморските сили вицеадмирал Давид Саар Салама.

Обвинителният акт срещу 35 души е внесен на 10 април 2026 г. В него са изброени обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезание, лишаване от свобода, квалифициран грабеж и завладяване на превозно средство. Подсъдимите са съдени задочно.

Анкара е прибягвала до подобна процедура и преди, но впоследствие се е отказвала от нея. След щурма на „Мави Мармара“ в международни води през 2010 г., при който загинаха 10 души, общо четирима израелски командири получиха обвинения от турски съд. Нормализацията на отношенията между двете страни от юни 2016 г. сложи край на случая. Израел преведе 20 млн долара по сметка на турската държава за последващо изплащане на средствата до семействата на загиналите. По същото време Анкара се задължи формално да приеме закон, който да възпрепятства бъдещи подобни искове. През декември същата година истанбулски съд прекрати делото и отмени заповедите.

Списъкът с обвинения, с който Йерусалим отговори, също не е нов. На 11 юни, след като Ердоган заяви, че действията на Израел в Ливан и Сирия застрашават сигурността на турската държава, Нетаняху отправи по адрес на Ердоган почти сходни обвинения: че е антисемитски диктатор, извършва геноцид срещу кюрдите, подкрепя Хамас, потиска собствения си народ и изпраща политическите си съперници в затвора.

Тогава турският държавен глава отвърна, че онзи, който върви по пътя на Хитлер, не бива да забравя каква е съдбата на тираните. Версията на израелското изявление от петък добавя и други два елемента – Кипър и Сирия. Обвинението, свързано със Сирия, има конкретен актуален контекст.

В нощта на 17 срещу 18 август израелски изтребители нанесоха общо 8 удара по пистата и складови обекти на авиобаза Абу ад-Духур в провинция Идлиб, южно от Алепо. Няма сведения за убити и ранени от атаката. Кабинетът на Нетаняху обясни нападението с твърдението, че Дамаск е бил на път да наруши договореното статукво в сферата на сигурността, допускайки турски войски в база край Алепо, а Сирия е пренебрегнала отправените предупреждения.

На 19 август Нетаняху добави, че предупреждението е било отправено предварително и до самата Анкара: посланието стигнало до турската страна, но очевидно не било чуто, затова Израел се погрижил то да бъде разбрано по-ясно. Същия ден началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир извърши посещение в армейска позиция на Голанските възвишения, от която даде уверение, че няма да позволи на враждебни сили да се установят трайно по границата.

Фактическата основа за нападението се оспорва както от Дамаск, така и от неговите покровители в Анкара. Сирийският министър на външните работи Асаад ал-Шейбани заяви, че турски офицери са посетили базата за провеждане на разговори, свързани с обучение, както и че не се подготвят нито турска военна база, нито постоянно разполагане на турски военни. Турското министерство на отбраната отрече изобщо да е пратило делегация преди или по време на удара.

Няколко дни по-рано директорът на Мосад Роман Гофман предаде опасенията на израелската страна лично на Шейбани, който се е срещнал лично с посланика на Белия дом в Анкара Том Барак часове преди първите удари. Барак ги определи като ненужна ескалация, отбеляза, че Турция не е била предупредена, и заяви, че се работи по механизъм за деконфликт между Турция, Израел и Сирия.

Останалите обвинения от израелския списък се потвърждават от фактологията на събитията. Твърдението за избиване на кюрди препраща към поредица от военни кампании и масови разселвания в Северна Сирия, докато текущите процеси поне формално са насочени в обратна посока. ПКК обяви своето саморазпускане на 12 май 2025 г. През юли същата година нейни бойци символично изгориха своето оръжие в Сулеймания, един от най-големите градове в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан. На 10 август 2026 г. турският парламент прие рамковия закон, уреждащ края на конфликта. До момента обаче реалният напредък в тази насока е неясен.

В деня с острата размяна на обвинения командващият Сирийските демократични сили (SDF) Мазлум Абди направи официално изявление, с което обяви за завършен процеса по интеграция на кюрдските структури в сирийските държавни институции. Статутът на Абдула Йоджалан и Селахаттин Демирташ обаче остава без промяна, което продължава да е източник на нестабилност за целия процес, с оглед на което обвинението е по-скоро отражение на остротата в израелската реторика, отколкото на обстановката към момента, в който е отправено.

Обвинението за укриване на членове на Хамас стъпва върху контакти, които са подробни документирани, а Анкара никога не е прикривала. На 3 август директорът на турското разузнаване Ибрахим Калън посрещна Халил ал-Хая, ръководителя на политическото бюро на Хамас, и придружаващата го делегация в Истанбул. Те обсъдиха втората фаза на примирието в Газа. Анкара представя срещата като част от своите усилия като посредник, докато Израел тълкува същите контакти като предоставяне на политическо убежище на висши фигури от терористична организация.

Обвинението, свързано с Кипър, е вярно по същество, но конкретното число не е съвсем точно. От 1974 г. турските въоръжени сили окупират 37% от територията на острова – приблизително северната една трета от него, а не половината.

Твърдението за вкарване на журналисти в затвора позволява най-непосредствено сравнение, но наличните цифри не подкрепят твърдението за водеща позиция на Турция. Според преброяване от Комитета за защита на журналистите към 1 декември 2025 г. по света са били лишени от свобода 330 журналисти. Китай остава начело на класацията с 50, следван от Мианмар с 30 и Израел с 29 – всичките палестинци. Следват Русия с 27, Беларус с 25, Азербайджан с 24, Египет с 18, Еритрея и Виетнам с по 16 и Таджикистан с 9. Турция няма място сред челните 10 държави в класацията.

Твърдението за преследване на политически съперници има далеч по-солидна фактическа основа. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е задържан от март 2025 г. Корупционният процес срещу него стартира на 9 март 2026 г. През февруари беше прието и отделно обвинение в политически шпионаж. На 13 май съдът отхвърли поредното искане за освобождаването му.

Реториката и практическото поведение обаче се развиват в различни посоки. Докато Йерусалим и Анкара си разменят обвинения в геноцид, Анкара и Дамаск работят за предотвратяване на пряк сблъсък. Сирийски източник, близък до президентството, заявява пред Haaretz, че Нетаняху търси конфронтация, която Сирия не е в състояние да води. По думите му Дамаск поддържа връзка с Вашингтон и Париж и е готов да преговаря за ново споразумение в областта на сигурността, включително за промени в споразумението за разделяне на силите от 1974 г.

Турски източник заявява пред същото издание, че Анкара няма да се възползва от ескалацията за медиен и политически ефект и очаква Вашингтон да ограничи израелските удари. Следователно петъчното изявление не очертава нов политически курс, а утвърждава още веднъж вече заявена позиция, докато американското посредничество се опитва да изгради тристранния механизъм за комуникация, за който говори Барак.

Затова най-вероятно предстои продължение на сегашната динамика. Съдебната процедура, предприета от Анкара, вероятно ще се развива, без Интерпол непременно да я превърне в практически изпълнима мярка. Израелските удари от своя страна вероятно ще бъдат обвързани с евентуални турски разгръщания в Сирия или постъпили разузнавателни данни за такива.

Младенов и Кушнър при Нетаняху осем дни след израелския отказ

🇮🇱🇧🇬 Николай Младенов влезе днес в кабинета на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Йерусалим заедно с Джаред Кушнър и Тони Блеър – осем дни след като той отхвърли публично документа, чието прилагане е отговорност на българският дипломат. Срещата беше потвърдена пред The Times of Israel от официално лице, запознато с подготовката за нея. Не беше уточнено кои израелски представители участват в разговорите с тримата.

Същият източник омаловажи разминаването по оста Вашингтон-Йерусалим. Целта на срещата днес беше не Израел да постави подпис на 15-точковия план, а да има „придвижване по всички елементи, по които можем“. Тази формулировка отговаря на ролята, която Младенов изпълнява от януари.

Той е върховен представител за Газа и генерален директор на Съвета за мир – органа, поставен начело на прехода в ивицата по силата на Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 17 ноември 2025 г. Назначението беше обявено от самия Нетаняху и потвърдено от Белия дом. Постът изисква едновременно доверието на Израел, САЩ и арабските столици, а малцина дипломати могат да се похвалят едновременно с трите. Бившият български външен и военен министър, който между 2015 и 2020 г. бе координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток, осъществява връзката между Националния комитет за администрацията на Газа и Съвета за мир. Съставеният от палестински технократи орган е оглавяван от Али Шаат и трябва да поеме цивилните служби и всекидневното управление на територията.

Планът, приет от Съвета на 30 юли, представя разоръжаването като опис, а не като капитулация. Оръжието се предава на палестинския национален комитет, а не на Израел или на друга непалестинска страна, след което трайно се извежда от употреба. Независима международна комисия проследява инвентаризацията и складирането и може да одобри удължаване на сроковете само със съгласие на всяка от страните. Описът трябва да започне 14 дни след формалното приемане на плана, а самата демилитаризация е разчетена за период от 200 до 300 дни. Между палестинските фракции и Израелските отбранителни сили (IDF) трябва да застане Международната стабилизационна сила с численост от 5000 души, командвана от американски генерал, натоварена с обучение на новата палестинска полиция. Всяка една фаза от изтеглянето на Израел е обвързана със съответна фаза от разоръжаването на Хамас и останалите терористични групировки.

Планът се препъна именно в думата „формално“. На 9 август Нетаняху заяви на заседание на управляващия кабинет, че отхвърля 15-точковия документ, и настоява армията да не напуска нито една от своите позиции, докато Хамас не бъде разоръжен реално, а не фиктивно. Той повтори, че докато е премиер, палестинска държава няма да има нито в Газа, нито в Юдея и Самария (Западния бряг). Междувременно Хамас условно прие предложената рамка: групировката заяви, че няма да предприеме нито една стъпка, ако израелските сили не изпълнят своите задължения, заяви Гази Хамад.

В неделя, в египетския Ел Аламейн, Кушнър разговаря над два часа с лидера на палестинската групировка Халил ал-Хая в присъствието на посредници от Египет, Катар и Турция. Той поиска конкретни и проверими стъпки, прекратяване на въоръжените шествия по улиците на Газа и безпрепятствено предаване на властта на новата администрация. Кушнър формулира условието на Израел в едно изречение: Газа не трябва никога повече да бъде източник на терор срещу Израел. Ал-Хая потвърди ангажимента на движението, но веднага го обвърза с поведението на Израел.

Позицията на Младенов обаче не отговаря на образа, който изграждат израелските му критици. На 4 август Съветът обяви, че изтегляне на Израел няма да има, преди разоръжаването да приключи – т.е. само повтори искането на Нетаняху. През май българският дипломат отправи призив към съвета да използва всички свои налични средства, за да принуди Хамас да се разоръжи, а Израел – да спазва примирието, като изтъкна, че трети път да няма има. При учредяването на Съвета в Давос през януари той сведе целия план до само едно изречение: една власт, един закон, едно оръжие.

Искането, което Младенов отнесе до лично Нетаняху на 3 август, беше далеч по-конкретно: прекратяване на въздушните удари от страна на IDF. Те обаче не спряха. През същия уикенд интензивността им нарасна, което доведе до 17 загинали, а броят на убитите от началото на примирието през октомври 2025 г. достигна 1250 души. Огънят е овладян, но край Жълтата линия, която разделя Газа почти наполовина, инциденти са регистрирани почти ежедневно: танк беше поразен от взривно устройство, а двама души бяха застреляни, след като преминаха линията. Замислена като временен шев, тя постепенно се утвърждава като де факто граница.

Успоредно с политическата рамка Съветът работи и по второ направление: ускоряване на хуманитарната помощ и реконструкцията при заявена гаранция, че товарите няма да бъдат разграбвани или отклонявани чрез заплахи. Планът изключва Хамас от бъдещото управление на ивицата, а Младенов настоява публично за това още от началото на мандата си. В Давос през януари той описа изходната точка пряко: два милиона души се събуждат в палатки и временни подслони и се опитват да нахранят своите деца, а примирието се запазва, макар да е далеч от съвършено.

Отказът от 9 август обаче не е задължително окончателен. По данни на израелския Канал 12 ден по-рано Нетаняху лично е одобрил пилотно изтегляне от три малки зони край Рафах, съгласувано както с армията, така и с администрацията на Тръмп чрез Съвета. За едно денонощие обаче той променил своето решение. Служител от израелския апарат за сигурност разказал, че научил за промяната от медиите. Следователно позицията на премиера не е неподвижна, но промяната ѝ зависи и от друг календар.

Този календар се отнася до вътрешната политическа сцена в Израел. Днес, докато Кушнър, Младенов и Блеър разговаряха в кабинета на Нетаняху, Ликуд провеждаше вътрешни партийни избори за кандидатската си листа, а парламентарният вот е насрочен за 27 октомври. Арабски дипломат формулира ограничението пред The Times of Israel ясно: напредък няма да има, докато Нетаняху не се откаже публично от позицията си, а той няма да го направи с наближаването на изборите.

Оттук нататък аритметиката работи срещу плана. Дори описът да започне още утре, 14-дневният срок ще изтече в началото на септември, а предвидените 200 до 300 дни за демилитаризация отвеждат процеса до март или юни 2027 г. Мандатът на стабилизационна сила по Резолюция 2803 изтича през 2027 г., а този на Съвета – две години след неговото учредяване. Времевият прозорец, в който трябва последователно да се осъществят разоръжаване и предаване на управлението, се свива с всяка седмица забавяне.

Междувременно самата стабилизационна сила се сформира бавно. На 15 юли Мароко официализира своето участие на церемония, водена от Младенов, и пое ангажимент да предостави 400 военнослужещи, офицери за командна структура, обучение на полицейски сили и полева болница. Индонезия и Косово също попадат в държавите, заявили участие, а към края на юли Израел одобри влизане на силата. Столиците, обмислящи изпращане на войски, обаче се опасяват от директен сблъсък с Хамас.

Малко вероятно е описът да започне преди парламентарния вот в Израел. Дипломат, запознат с усилията за подготовка на силата, вече не очаква първото реално предаване на оръжие преди самия край на годината. Ако прогнозата се окаже погрешна, признаците ще бъдат видими и без официални изявления: марокански контингент, влязъл в ивицата, прекратени израелски удари и започнала инвентаризация на оръжията. Ако до края на октомври нито едно от трите не се случи, планът от 30 юли ще е чакал израелските избори по-дълго, отколкото чакаше отговора на Хамас.

Израелски удар в Бейт Лахия прекъсна затишието във въздуха над Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха удар, ликвидирал командир на клетка на Хамас в Бейт Лахия, подготвял нападения срещу техните войски, съобщи говорителят на IDF, с което беше сложен край на 9-дневното затишие в Газа. Целта е поразена от въздуха, за да се премахне заплаха за силите. Службата за гражданска защита на палестинския ексклав описва същото събитие по друг начин: ударът е попаднал върху триколка край Западното кръгово в Бейт Лахия, убитият е Муханад Саада, а петима ранени са откарани в болницата „Ал-Шифа“ в град Газа.

Саада се е връщал заедно с общински ремонтен екип от поправката на воден кладенец, ударен в предишни операции, отбеляза говорителят на гражданската защита Махмуд Басал пред AFP. Тялото е било разкъсано, съобщиха от службата. IDF не назоваха целта по име, но публикуваха кадри от попадението, като отрекоха да има промени в указанията за откриване на огън: всеки военнослужещ е длъжен да неутрализира всяка непосредствена заплаха.

Останалата част от изявлението уверява, че силите на Южното командване на IDF са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат срещу всяка такава заплаха, т.е. IDF обявява удара не за нарушение по примирието, а за изпълнение на условията му.

Географията уточнява какво значи това. Град Бейт Лахия остава западно от условната жълта линия, в онази част, която остана извън контрола на IDF; самата разделителна линия минава покрай града, където армията издигна три свързани насипа, различими от километри. Ударът е паднал в зоната, от която IDF се изтегли по плана от октомври 2025 г.

Животът по тази линия има свой собствен ред. Местни палестински милиции, действащи в съгласие с IDF, задържат младежи в близост до нея; един такъв случай край кръговото кръстовище Джанзир в Бейт Лахия завърши с предаване на задържания на военните. Насипите и охраняваната зона зад тях правят кварталите недостъпни за собствените им жители, а трасето се измести навътре няколко пъти от октомври насам, което остави земеделска земя и жилищни блокове от външната страна.

Три дни по-рано премиерът Бенямин Нетаняху отхвърли публично рамката, до която договорката трябваше да доведе. Израел отхвърля 15-точковия документ, заяви той на заседание на кабинета на 9 август; армията няма да се изтегли, докато Хамас не бъде разоръжена реално, и ще продължи да осуетява заплахите срещу войските и гражданите на страната. Отказът идва 10 дни след като американският президент Доналд Тръмп представи същия документ за исторически пробив.

Веригата, която стига дотук, започна с влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. в рамките на американския план. На 13 октомври Хамас освободи 20-те живи заложници; 27-те тела на убити се върнаха между октомври и декември, а последното, на полицая Ран Гвили, беше предадено на 26 януари 2026 г. С това първата фаза приключи. Преговорите за втората започнаха още в средата на януари и оттогава опират в един и същ въпрос: коя стъпка е първа, разоръжаването или изтеглянето.

През 10-те месеца след октомври частите на IDF останаха в Газа, зад жълтата линия, изтеглена в плана. Тя не остана на място. Зоната с ограничен достъп зад нея се разшири от около 53% от територията на анклава до 64,9% към юни 2026 г. по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси, а самата ООН документира 224 убити палестинци източно от линията или в непосредствена близост до нея между 10 октомври 2025 г. и 27 февруари 2026 г. Точно отвъд тази линия трябваше да мине първото изтегляне на IDF в рамките на втората фаза.

На 30 юли Тръмп съобщи, че Съвета за мир начело с българския дипломат Николай Младенов е постигнал съгласие за поетапно разоръжаване на Хамас и на останалите въоръжени фракции в Газа. Посредниците от Египет, Катар, Турция и САЩ оформиха 15-точкова пътна карта, която прехвърля цивилното управление и вътрешната сигурност на Национален комитет за администрацията на Газа, подкрепен от Международни сили за стабилизация. Механизмът за изпълнение трябваше да бъде подготвен в 14-дневен срок, след което комитетът да влезе в ивицата и да поеме институциите, обществените услуги, полицията, лицензирането на оръжие и вътрешния ред. Извеждането от употреба на тежкото въоръжение, производствените и складовите обекти и тунелите започва след изпълнението на остатъчните ангажименти по протокола от Шарм ел-Шейх и се обвързва поетапно с израелското изтегляне; стабилизиращите сили застават като буфер между IDF и територията под палестинско управление. Спазването на условията ще се удостоверява от Международна комисия за проверка със състав от представители на Съвета за мир, държавите гаранти и стабилизиращите сили. Във Вашингтон оценяваха целия процес на 7-8 месеца.

Документът обаче остави отворен точно въпроса, който дели Йерусалим и Хамас. Преговарящият от страна на движението Гази Хамад заяви, че то няма да започне разоръжаване, преди Израел да прекрати военните действия, да увеличи хуманитарните доставки и да се изтегли напълно. Израелската позиция е огледална: няма изтегляне преди същинско разоръжаване. На 4 август, след разговори между Младенов и Нетаняху в Западен Йерусалим, Съветът за мир се придвижи към израелското четене и оповести, че изтеглянето отвъд жълтата линия ще стане едва след като извеждането на оръжието от употреба приключи, както Хамас се е ангажирала пред посредниците. Канцеларията на министър-председателя въпреки това оспори публично обявеното споразумение с довода, че то не отразява позициите на страната, а министърът на финансите Бецалел Смотрич поиска ново гласуване, определяйки сделката като съвършено различна от одобрената. Пет дни по-късно дойде и самият отказ.

Реакциите очертаха и останалите гледни точки. Египет, Катар и Турция определиха ударите по цивилни и по медицински обекти като нарушение на международното право. Хамас заяви, че остава ангажирана с фазите на договореното, докато чака официално разяснение от Младенов. Тръмп не се отказа публично от плана си след израелския отказ, но не посочи и нов срок за изпълнението му.

Огънят не спираше нито по време на преговорите, нито след отказа. Между 10 и 31 юли IDF отчете 32 удара и нарушения от страна на Хамас и Палестински ислямски джихад: поразени командири на военното крило, унищожени цехове за производство на дронове, складове и работилници за оръжие. Към началото на август насрещната сметка се вдигна рязко. На 2 и 3 август загинаха поне 19 палестинци, сред тях 68-годишният Камал Абу Муайлик и 59-годишната му съпруга Худа при удар в Дейр ал-Балах; това беше най-тежкото едно денонощие от седмици. След това въздушните удари спряха за 9 дни, но огънят от сушата и морето не спря: на 4 август израелска артилерия обстрелва южните покрайнини на Хан Юнис, а корабни оръдия откриха огън по крайбрежието му.

Числата, с които двете страни описват изминалата година, също не се срещат. По данни на т.нар. здравно министерство в Газа, контролирано от Хамас, военните действия са отнели живота на над 1250 палестинци от началото на примирието; за същия период са загинали 5 военнослужещи от IDF. Общата равносметка от октомври 2023 г. насам е 73 388 убити и 174 259 ранени, по данни на същото ведомство. Сметките на двете страни обаче не измерват едно и също: здравното ведомство в Газа посочва броят на загиналите хора, без да разграничава въоръжени бойци от цивилни, а IDF брои случаи на открит огън срещу войските и поразени военни обекти, така че една и съща седмица влиза в тях с различни единици и никога не дава съпоставим сбор.

Към дневния ред на преговорите се добави и въпрос, който първата фаза остави отворен. По публикация на Haaretz от началото на август Израел държи останките на около 1700 палестинци, включително бойци, които са взели участие в клането на 7 октомври 2023 г., цивилни и 13 израелски граждани. Ръководителят на „Шин Бет“ Давид Зини настоява те да бъдат запазени като разменна монета за бъдещи преговори, ръководството на военните подкрепя позицията му, макар в ивицата Газа да не са останали нито живи, нито мъртви лица от израелски произход след януари. Юристи, цитирани от изданието, оспорват основанието за задържането на останките на цивилни, тъй като кабинетът по сигурността не е приемал такава политика.

Самият 12 август не се изчерпва с Бейт Лахия. В същия ден журналисти на Al Jazeera документираха удар с дрон в Хан Юнис, при който 13-годишно момче беше тежко ранено, и артилерийски обстрел край лагера Бурейдж в централната част на ивицата. Поразяването в северния край беше първото от въздуха от 3 август насам, но не първата стрелба след тази дата; наземният и корабният огън продължиха и през дните без въздушни удари.

Така 14-дневният срок за подготовка на изпълнителния механизъм изтече, без Националният комитет да е влязъл в Газа и без там да са разположени стабилизационни сили; докато отсъстват, то няма кой да поеме оръжието, което трябва да бъде изведено от употреба, и няма буфер между IDF и палестинските фракции. Международната комисия за проверка не е започнала да удостоверява каквото и да било, защото няма стъпка за удостоверяване. Дотогава остава в сила предишният режим, при който всяка страна тълкува договореното през собствената си клауза: IDF действа срещу непосредствени заплахи и нарича това изпълнение на споразумението, а Хамас отлага разоръжаването до пълното изтегляне.

Анализ: Нетаняху обръща реда на разоръжаването и изтеглянето в Газа

🇮🇱🕊️🇵🇸 Израел няма да се изтегли от нито една част на Ивицата Газа, преди Хамас да предаде изцяло оръжието си. Това заяви премиерът Бенямин Нетаняху в неделя, 9 август, в началото на седмичното заседание на кабинета, като по този начин обърна последователността, върху която е стъпил целият документ, изготвен от Съвета на мира. „Искам да поясня тук“, каза той. „Израел отхвърля документа от 15 точки.“ След това уточни какво има предвид: тежкото оръжие, по-лекото, всяко оръжие – и то реално, а не фиктивно.

Текстът, обявен от американския президент Доналд Тръмп на 30 юли и публикуван на следващия ден, не определя конкретна последователност между разоръжаването и изтеглянето. Точка 8 предвижда всички тежки оръжия, обекти за военно производство и подземни тунели да бъдат изведени от строя, след като Националният комитет за администрация на Газа поеме властта, а международните сили за стабилизация се разгърнат в палестинския ексклав. Същата точка обвързва процеса с поетапно израелско изтегляне и разоръжаването на Хамас и останалите палестински фракции. Точка 13 задължава Израел да завърши изтеглянето си по съгласуван график.

Точка 3 забранява преминаване към следваща фаза, преди Международна верификационна комисия да удостовери изпълнението на предходната. Механизмите трябва да се изготвят до 14 дни след одобрението от всички страни, финансовият ангажимент е разписан за 3 години с таван от 400 млн. долара, а принципът за сигурността е формулиран като „една власт, един закон, едно оръжие“. Останалото е свързано с цивилно управление: полицейският състав преминава проверка, а онези, които не я издържат, получават цивилна длъжност или пенсия; личните оръжия влизат в палестински регистър и лицензионен режим; страните се задължават да прекратят вътрешните саморазправи и въоръжените шествия; възстановяването върви по план, изготвен и надзираван от Съвета на мира заедно с палестинския комитет.

Искането на Нетаняху засяга не само отделна клауза. То променя логиката, върху която е построен целият документ: всяка страна предприема следващата си стъпка, след като другата е изпълнила своята и това е удостоверено от комисията. Пълното разоръжаване преди първото израелско изтегляне заменя поетапния механизъм с предварително условие: Хамас трябва първо да изпълни изцяло основния си ангажимент и чак тогава Израел да предприеме първата си стъпка назад.

Отказът дойде в края на две седмици, през които израелската позиция се втвърдяваше на всеки няколко дни. На 26 юли кабинетът по сигурността одобри влизането на международните сили, в начален състав до 200 души, извън зоните под израелски контрол и с правен имунитет, въпреки изричното несъгласие на министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Очаква се контингентът да е съставен от войници от Косово, Албания и Мароко; обсъждат се Казахстан и други държави. Самото решение дава на Съвета на мира особен статут и разрешава пилотен проект за връщане на базовите услуги, хуманитарната помощ и подслоните там, където Хамас не управлява. На 30 и 31 юли планът беше съответно обявен и публикуван. В понеделник, 3 август, върховният представител на ООН за Газа Николай Младенов се срещна с Нетаняху в Йерусалим и поиска спиране на ударите. Във вторник Нетаняху публикува видео, в което заяви, че Израел не се е съгласявал с проекта, че не е бил негов и че е върнал свои бележки на американските преговарящи. В четвъртък вечерта министри и началници на службите обсъдиха отговора. На 7 август израелски медии съобщиха, че ръководителят на Шин Бет Давид Зини е описал подписа на Хамас като стратегическа засада и заблуда, насочена към спечелване на време. Шефът на изследователския отдел на военното разузнаване, бригаден генерал Офир Мизрахи-Розен, е добавил пред кабинета, че организацията е приела 15-те точки, без да се е отказала от целта да унищожи Израел.

Спорът има и конкретно измерение на терена. Жълтата линия, зад която израелските войски се върнаха по споразумението от октомври 2025 г., им оставяше контрол върху около 53% от ивицата. Оттогава контролът е разширен. В края на май Нетаняху нареди на армията да достигне 70% и заяви, че вече контролира 60%. В началото на август израелските и американските оценки варират между над 60 и близо 70%. Връщането към жълтата линия следователно означава отказ именно от територията, заета от началото на примирието – и то преди Хамас да е предал каквото и да било.

Жертвите в ивицата продължават да нарастват и при действащото примирие. От октомври 2025 г. досега там са загинали над 1250 души и са ранени над 4120, а изпод развалините са извадени още над 800 тела. Общата равносметка на т.нар. здравно министерство на Газа, контролирано от Хамас, от октомври 2023 г. насам е над 73 300 убити и над 174 000 ранени. Възстановяването, разписано в последната клауза на този документ, не може да започне, преди верификационната комисия да удостовери първата фаза и така зависи от същия спор.

Самата групировка прие текста на 30 юли. В неделя, броени часове след думите на Нетаняху, тя отбеляза, че потвърждава ангажимента си към пътната карта, договорена с посредниците и със Съвета на мира, че е сериозна в изпълнението ѝ и че иска ясен график. Думата „разоръжаване“ Хамас умишлено избягва. Говори за предаване на оръжие за съхранение под палестинска технократична администрация, която да управлява ивицата под надзор на Съвета на мира. Тази предпазливост подкрепя израелската теза, че Хамас се опитва да спечели време. Съществува обаче и втори прочит на същите факти: организацията поиска от Вашингтон и посредниците натиск върху Йерусалим, вместо да оспори която и да е клауза от текста, а публичното ѝ настояване процесът да започне по-бързо е по-трудно съвместимо с поведението на страна, която търси единствено отсрочка.

Съветът на мира е най-новата институция в тази конструкция и досега не е бил изпитван срещу израелски отказ. Хартата му беше подписана от Тръмп на 16 януари и представена в Давос на 22 януари, Съветът за сигурност го приветства с Резолюция 2803, а изпълнителният му състав включва държавния секретар Марко Рубио, Джаред Къшнър, специалния пратеник Стив Уиткоф, Тони Блеър и шефа на Световната банка Аджай Банга. Върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов, бивш министър на външните работи и дългогодишен посредник на ООН в израелско-палестинския конфликт. Съветът за мир разполага с инструменти, оказващи влияние само върху страна, която има какво да получи от него. За Хамас това са възстановяването, финансирането и достъпът до бъдещата администрация. Спрямо Израел практическият му лост е единствено Вашингтон.

Реакциите в неделя очертаха именно тази асиметрия. Финансовият министър Бецалел Смотрич приветства изявлението и настоя силите за отбрана да не отстъпват и милиметър от Газа и никакво възстановяване да не започва преди пълното разпускане на Хамас. Мохамед Дахлан, бивш висш деец на Фатах и посредник в палестинските преговори, определи обявеното от Нетаняху като предизвикателство, презрение и заблуда спрямо Беляи дом и екипа на Тръмп. По думите му посредниците вече разпознават израелския премиер като пречката пред сигурността и стабилността. Дахлан е близък съветник на президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, а Къшнър се е консултирал с него при разработването на плана за следвоенното управление на ивицата. Един от помощниците му потвърди участието на Дахлан в разговорите за разоръжаването едва миналия месец. Белият дом не коментира.

Отказът беше обявен точно 11 седмици преди изборите за 26-ия Кнесет, насрочени за провеждане на 27 октомври. Последователността на публичните позиции може да бъде проследена: Смотрич, Орит Струк и Ави Дихтер поискаха Израел открито да отхвърли споразумението; Нетаняху го отхвърли с почти същите думи; а Смотрич приветства решението в рамките на часа. Самият Зини описа действията на Хамас като опит да се стигне до изборите без израелска военна операция – тоест и израелската служба разглежда поведението на организацията през същия изборен хоризонт.

Останалата част от изявлението следваше същата логика. Нетаняху заяви, че Хамас е възпрян и от седмици не е атакувал никого точно защото знае каква ще е реакцията; че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие, докато той е премиер, със или без споразумение; и че никога няма да приеме палестинска държава нито в Газа, нито на Западния бряг. За политическите си съперници каза, че те работят в рекламни агенции, докато той действа на терен. Пет дни по-рано Нафтали Бенет го обвини, че се е отказал от разгрома на Хамас и е дал на Катар ключовете от Газа.

В същото изявление Нетаняху включи и Ливан, където размяната „изтегляне срещу оръжие“ от месеци стои блокирана от спора за едно било. Той съобщи, че през последните дни Израел е действал енергично там, включително при Али ат-Тахер, и че операцията е много важна, но не подлежи на разгласяване. Билото над Набатия се намира на 600 метра надморска височина, а под него Хизбула е изградила подземен комплекс от тунели и бункери с дължина над 1 км. Израелското условие за следващите изтегляния е комплексът да се разчисти и да бъде проверено, че групировката вече няма присъствие там. Механизмът с пилотните селища следва именно логиката на поетапно удостоверяване, която Нетаняху отхвърля за Газа: ливанската армия влезе в Заутар ал-Гарбия на 21 юли, след като израелските сили се изтеглиха оттам, и това беше първата реална проба на договореното под американско посредничество. Пробата не премина гладко. Ливанската армия обвини Израел, че продължава обстрелите и разчистващите операции и по този начин предотврати плановете ѝ да поеме изцяло контрола над селата, докато Хизбула отказва да предаде комплекса при Али ат-Тахер. Преговорите продължават на кръгове; седмият се проведе в Рим от 4 до 6 август.

Отхвърлянето не анулира формално документа, но обезсилва основния негов механизъм. Съветът на мира запазва мандата си по Резолюция 2803, международните сили имат одобрение от Израел да влязат в зони извън контрола на Хамас, а хуманитарният и възстановителният пилот могат да започнат без нито една израелска стъпка назад от сегашните линии. Именно това е най-вероятното развитие в следващите няколко седмици: частично изпълнение на клаузите, които не изискват израелска отстъпка, при замразени точки 8, 12 и 13. Изтеглянето остава обвързано с предаването на оръжието – процес, който Хамас избягва да нарича „разоръжаване“, а Израел настоява да види предварително готово. Тръмп вече е заплашвал да се оттегли от процеса, ако не получи ясно съгласие, но публична реакция не беше докладвана нито от Белия дом, нито от Къшнър. Докато Вашингтон не наложи цена, замразяване на процеса без неговото формално прекратяване е по-вероятно от окончателен провал на преговорите и подновяване на пълномащабна израелска операция.

📸 Снимка: Израелски военнослужещи патрулират по границата с ивицата Газа, 5 август 2026 г. (Tsafrir Abayov/Flash90)

Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

Анализ: Дронът в квартала на Бен-Гвир – на местен младеж, без взрив

🇮🇱 Малкият дрон, който снощи вдигна на крак силите за сигурност в Кирят Арба, се оказа собственост на местен младеж и не е носел експлозиви. Това заключение разпространиха израелските служби на 26 юли, с което практически отмениха тревогата броени часове след нейната поява. Безпилотникът е паднал в петък в квартал „Гиват ха-Авот“, където живее министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. В събота вечерта той е бил открит и прибран от израелската армия за технически преглед.

По данни на военен източник дронът е намерен в района на квартала, а не в непосредствена близост до къщата на министъра. Обществената телевизия KAN уточни, че става дума за стандартен любителски модел за въздушна фотография. Първа за случая съобщи телевизия N12, която съобщи за започнало разследване около инцидента. До неделя обаче картината се изясни напълно: Бен-Гвир и семейството му са невредими.

От кабинета на министъра потвърдиха, че службите са го уведомили в събота за намереното устройство и че обстоятелствата се изясняват. Официалната реакция остана премерена и не бърза да уточни произхода на евентуалната заплаха. Тази сдържаност последва един предишен и напълно разбираем първоначален рефлекс. В момента, в който неизвестен дрон се появи над дома на строго охранявана държавна фигура в оспорвана територия, работната хипотеза никога не е за невинност. Именно тази презумпция активира незабавно протокола за обезопасяване и оглед. В контекста на Кирят Арба тази реакция не е прекомерна. Тя стъпва върху конкретна, документирана история, без която случаят наистина би изглеждал като буря в чаша вода, но с нея се превръща в очакван резултат от натрупаното напрежение.

Само 10 месеца по-рано, на 3 септември 2025 г. службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и армията (IDF) обявиха, че са неутрализирали клетка на Хамас от района на Хеброн, подготвяла атентат срещу Бен-Гвир с дронове, заредени с експлозив. Според разследването тя е действала по указания от щаба на движението в Турция и вече е била осигурила няколко дрона, за да ги оборудва с боеприпаси. Те бяха конфискувани при арестите на Западния бряг седмици преди публичното съобщение и преди планът да влезе в действие. JNS уточни, че става дума за два дрона, закупени за около 2000 долара. Тогава Бен-Гвир заяви, че това е петият неуспешен опит на Хамас да го ликвидира. В рамките на следващите 10 месеца списъкът с провалени опити ще нарасне от 5 на 9 – показател, който сам по себе си говори за интензивността на заплахата.

През ноември 2024 г. израелската прокуратура повдигна обвинения към мрежа от палестинци от Западния бряг, чийто основен организатор месеци наред е следил маршрутите на министъра и сина му, събирайки информация за охраната и автомобилите им. Още по-рано през септември 2023 г. Шин Бет арестува петима заподозрени (трима палестинци и двама израелски граждани), вербувани от Иран за убийство на Бен-Гвир и бившия депутат Йехуда Глик, и двамата активни застъпници за правото на еврейска молитва на Храмовия хълм. През март същата година полицията задържа и мъж от Източен Йерусалим, признал, че е планирал да стигне до министъра, използвайки откраднати полицейски табели.

На 21 и 23 юли 2026 г. прокуратурата обяви ново обвинение, този път срещу 29-годишния Мохамед Авад от Назарет, търсил съдействие от Хамас за атака с дрон или дистанционно управляема ракета. Обвинителният акт твърди, че Авад потърсил контакт с организацията през март, но получил отказ. Две години преди това той самостоятелно изучавал в интернет детонационни механизми и взривни вещества, заличавайки следите от търсенията си. Мотивът му бил убеждението, че Бен-Гвир е пряко отговорен за насилието в арабския сектор, а окончателният тласък дошъл след убийството на неговия 25-годишен приятел Тауфик Абу Лашин. Именно по повод този случай министърът обяви, че заплахите срещу него са стигнали за „девети път“.

Между този политически баланс на заплахите и трезвата оценка на службите за падналия дрон има ясно разстояние – и точно то съставлява същината на историята. Фигурата в центъра на събитията засилва допълнително напрежението. Бен-Гвир оглавява „Оцма Йехудит“ („Еврейска сила“) – крайнодясна партия с корени в каханисткото движение, спечелила 6 места в парламента през 2022 г. Той заема поста министър на националната сигурност от края на същата година, с кратко двумесечно прекъсване в началото на 2025 г., когато подаде оставка заради примирието в Газа, преди да се завърне през март. Бен-Гвир живее в Кирят Арба със съпругата си и 6-те си деца под строга охрана още от януари 2022 г.

Самото селище е израелски анклав, разположен непосредствено източно от Хеброн – една от най-горещите точки на Западния бряг, белязана от дълга история на насилие и постоянно военно присъствие. Небето над подобно място не е неутрално: всеки летящ обект се възприема първо като потенциална опасност и едва след щателна проверка – като нещо безобидно.

Причините Бен-Гвир да е постоянна мишена личат от самите подбуди на заговорниците. Иранската мрежа го взема подцел заради борбата му за еврейско присъствие на Храмовия хълм – най-чувствителната точка в йерусалимския баланс. Мъжът от Назарет пък действа от убеждението, че министърът носи лична вина за насилието сред арабското население. Като лидер на радиална партия и едновременно с това ръководител на ведомството, командващо полицията, Бен-Гвир концентрира върху себе си както идеологическа, така и ежедневна враждебност. Затова всеки неидентифициран обект над покрива му първо се съпоставя с този дълъг списък от рискове, преди да бъде обявен за безопасен.

Дроновете вече са се утвърдили като ефективно оръжие за атентати в региона – тенденция, потвърдена от практиката. На 19 октомври 2024 г. Хизбула изстреля три дрона от Ливан към частното имение на премиера Бенямин Нетаняху в Кесария. Два бяха свалени, но третият достигна имота, пропука прозорец на спалнята и падна в двора. Нетаняху не беше у дома, но определи инцидента като опит за убийство.

Класът на дронът обаче остава ключов за преценката на риска, и точно тук е голямото предизвикателство пред охраната. Онова, което падна в „Гиват ха-Авот“, е просто малък граждански квадрокоптер за снимки. Той няма нищо общо нито с въоръжените дронове на клетката от Хеброн, нито с бойните апарати на Хизбула. През първите минути обаче над застрашен обект и трите изглеждат по един и същи начин. Докато апаратът не бъде прихванат и прегледан, безобидните предмети неизбежно задействат същия протокол за сигурност, както и бойните устройства. Това припокриване не е грешка в анализа, а е вградено в самата логика на защитата.

Основната причина дроновете да създават подобна тревога е тяхната лесна достъпност. Всеки любителски квадрокоптер за няколко хиляди долара сваля прага за извършване на атентат до ниво, в което вече не са нужни ресурси на държава или на добре организирана мрежа. Решен на всичко самостоятелен извършител с инструкции от интернет се нуждае единствено от финансови средства и базови познания. Точно тази „демократизация“ на заплахата дава обяснение защо израелските служби не могат да си позволят да пренебрегнат нито един летящ обект над охранявано лице.

Оттук идва трезвата оценка за случилото се. Инцидентът не разкрива нова заплаха или нов извършител, по простата причина, че изобщо не е имало нападение. Случаят не дава нова информация за потенциалните врагове на министъра, тъй като апаратът се оказа играчка на съседско дете. Поуката е другаде: тя показва как средата на сигурност предопределя възприемането на всеки такъв обект. Когато дроновете са реален инструмент за атака, а конкретното лице вече е било мишена на подобни заговори, нито един неизвестен обект в небето не може да бъде подминат.

Обратната страна на монетата е, че постоянната реална заплаха превръща дори най-безобидните случки в извънредни събития. А те имат цена: мобилизиран ресурс, медийна психоза и постепенно притъпяване на бдителността. Когато фалшивите тревоги станат рутина, съществува риск точно това притъпяване да отвори пролука за истинска атака.

Оперативният извод също е очевиден: домът на публична фигура е статична мишена, а малкият, евтин и труден за засичане дрон е оръжието, срещу което стандартната защита е най-уязвима. Затова рефлексът всеки паднал дрон да се третира като вражески до доказване на противното не е излишна паника, а разумна цена с оглед на средата, в която живее Бен-Гвир.

В този случай се вижда разликата в подхода между институциите и политиката. Службите за сигурност тихо върнаха събитието към реалните му размери – детски дрон без експлозив. В същото време политическото обкръжение на министъра поддържа разказа за постоянна обсада и списък с опити за атентати. Двете гледни точки не си противоречат: заговорите срещу Бен-Гвир са реален факт с имена и арести, но конкретно този дрон бе напълно безобиден. Изкушението всеки подобен инцидент предварително да се вписва в контекста на продължаваща атака е голямо, но този път оценките на службите за сигурност не се поддадоха на него.

Към 26 юли оперативната картина е напълно изяснена: държавните медии и водещите израелски издания потвърждават, че апаратът е на местен младеж и по него няма експлозиви. ЦАХАЛ вече е прибрал устройството. Открито остава единствено формалното изясняване на въпроса как точно дронът е попаднал в района. Заключението би се променило само ако разследването установи, че апаратът не е на момчето или ако бъдат открити следи от експлозив и връзка с организирана група.

Ако такива разкрития липсват, случаят ще остане в архива просто като поредната фалшива тревога. По-важният извод обаче е друг: в Кирят Арба подобни фалшиви сигнали вече са се превърнали в ежедневие, а това казва много повече за средата около Итамар Бен-Гвир, отколкото самият паднал дрон.

ЦАХАЛ: 12 футболни фигури от Газа – бойци на Хамас и „Ислямски джихад“

🇮🇱⚽🇵🇸 11 футболисти, двама от тях и треньори, както и един помощник-съдия от листата на ФИФА са служили като бойци и командири във военните крила на Хамас и Ислямски джихад. Това обявиха от Израелските отбранителни сили (IDF), публикувайки поименен списък на 12-те и заеманите от тях постове в двете групировки, определени от САЩ и ЕС за терористични организации.

„IDF разкрива самоличността на палестински футболисти, съдии и треньори, които бяха представяни като спортисти и невинни цивилни, но в действителност служеха като терористи във военните крила на Хамас и Палестински ислямски джихад“, гласи изявлението, което идва като директен отговор на обвиненията от последните седмици, че IDF целенасочено избива палестински спортисти: „Тези твърдения са доказано неверни“, заявява IDF, който подчертава, че не набелязва съзнателно спортисти от Газа и че 12-те са били поразени заради участието си във въоръжените структури, а не заради спорта.

Армията описва случая и като част от широк модел: загинали по време на войната бойци, представяни пред международната публика единствено през цивилните им професии – журналисти, хуманитарни работници, спортисти – без дума за основната им служба. Затова, обещава изявлението, IDF ще продължи да публикува информация, „опровергаваща твърдения, които не отразяват реалността“ – заявка, че днешният списък не е последния такъв.

Самите досиета покриват целия команден спектър – от редови бойци до среден офицерски ешелон. Махмуд ал-Рифи е посочен като ротен командир във въздушното подразделение на Хамас; Мохамед Мансур – играч и фитнес треньор на „Хадамат ал-Нусейрат“ – като заместник-командир на батальона „Нусейрат“; Мохамед ал-Хауаджри – като боен командир в същия батальон, а Мохамед ал-Хур – като взводен командир в него. От страната на Ислямски джихад фигурират двама взводни командири (Ахмед Абу ал-Ата и Али ал-Курд), Абдула Хатаб от противотанково подразделение и вратарят Махмуд ал-Джазар. 3 от 12-те ликвидирани са прекосили границата на 7 октомври 2023 г. и са участвали в клането срещу общностите в южен Израел: Мохамед Баракат, Мохамед Мансур и капитанът на „Шабаб ал-Зауайда“ Мохамед Хусуна. Конкретни дати и обстоятелства около смъртта на всеки от тях в публикацията не се посочват.

Мохамед Сами Хатаб, единственият рефер в списъка, беше международен помощник-съдия от листата на Международната футболна федерация (FIFA). Според палестински съобщения от февруари 2024 г. той е бил убит заедно със семейството си при удар по дома им в Дейр ал-Балах, в централната част на ивицата Газа; ФИФА и Азиатската футболна конфедерация (AFC) му отдадоха официална почит след новината за неговата смърт. Сега IDF го идентифицира като боец на Ислямски джихад в бригадата на централните лагери и пусна три негови снимки – в съдийски екип, в цивилни дрехи и с оръжие в ръце.

Тъкмо по неговия случай обаче съществува и следа, независима от IDF, която идва директно от палестинска среда. На 31 декември 2025 г. мемориалният Telegram канал „Уа-ястабширун“ (името цитира стих в Корана относно радостта на мъчениците) публикува траурен постер за „шахида-муджахид Мохамед Сами Хатаб – Абу Адам“: съдията, сниман с пистолет в ръка, с типична бойна възхвала – „муджахид, когото безопасността не изкуши, а краят не уплаши [...] мъченичеството беше завършекът на пътя“. Три дни по-късно, на 3 януари 2026 г. – близо седем месеца преди изявлението на IDF – постерът беше засечен и документиран от Middle East Buka, разследващ профил, определил канала като свързан с Ислямски джихад и обвърза некролога с номера на Хатаб в регистъра на жертвите на здравното министерство в Газа. Следата има и ясна граница: тя показва, че среда, близка до групировката, е оплакала съдията като свой въоръжен боец; конкретната структура – бригадата на централните лагери – остава твърдение единствено на армията.

Middle East Buka е представител на новата вълна разследващи по публично достъпни източници: анонимен профил на предполагаем израелски гражданин, който е доброволец в международния проект GeoConfirmed, с около 13 000 последователи, който използва прозрачен и лесно проверим метод - траурни публикации на групировките в ивицата Газа се съпоставят с официалните списъци на жертвите на здравното министерство в Газа и регистрите на организациите за защита на журналисти, с линк и номер за всеки случай. Върху този метод стъпва поредицата му за загиналите журналисти в Газа – 100 разследвани случая към 9 юли 2026 г. 65 от тях са идентифицирани като бойци и 35 като убити заедно с боец, при изричната му уговорка, че „не всички бяха бойци“ – и разследване върху загубите на командири на Ислямски джихад, публикувано през юни: 391 некролога на командири, сравнени с 364 възстановени инцидента и 1547 загинали, от които 1096 класифицирани като странични жертви, близо две трети от тях – роднини на убитите бойци. В каталога му има и футболист: Муханад ал-Лили от клуба на лагера ал-Магази, оплакан през юли 2025 г. като муджахид, „вкусил джихада“. Ал-Лили обаче не е сред 12-те лица от списъка на IDF – както и нито едно от останалите 11 имена в списъка не се появява в данните на изследователя: методът на некролозите засега потвърждава модела и точно 1 от 12-те конкретни случая.

Най-разпознаваемото име обаче е друго. „Легендата на Хан Юнис“ Мохамед Баракат беше първият играч в историята на палестинския футбол, преминал границата от 100 гола – 114 попадения за „Шабаб Хан Юнис“, съчетани с мачове за националния отбор. Смъртта му при израелски въздушен удар срещу града на 11 март 2024 г. обиколи световните спортни медии и се превърна в символ на война, стигнала до футбола. Списъкът включва Баракат като оперативник на Ислямски джихад, влязъл на израелска територия на 7 октомври.

Палестинската футболна асоциация отхвърли незабавно обвиненията. „Израел се опитва да прикрие своите престъпления с убийствата на играчи, треньори, съдии и управници във футболните клубове чрез фалшиви обвинения“, заяви пред Франс прес представител на асоциацията, според когото повечето от загиналите са убити при бомбардировки и удари по домовете или палатките им, някои заедно със семействата си. Хамас и Ислямски джихад не са коментирали публикацията, а самата агенция отбелязва, че не може да извърши независима проверка на нито едно от посочените досиета.

Зад размяната стои война на числата. Движението за бойкот BDS твърдеше, че към февруари 2026 г. Израел е убил 344 палестински футболисти; към юни палестинската кампания за културен бойкот PACBI вече брои 1007 загинали спортисти – сред тях 566 футболисти – „стойност, равна на 25 пълни отбора“ – и разрушени 265 спортни съоръжения. Тези числа идват от палестинските структури и не са минавали през независима проверка. А най-шумният отделен случай изобщо не фигурира в публикацията на Израел.

Става дума за Сюлейман ал-Обейд, наричан „палестинския Пеле“, бивш национал с над 100 попадения, убит през август 2025 г. при израелски удар, палестински данни, нанесен срещу чакащи за хуманитарни помощи в южната част на ивицата. Когато УЕФА го изпрати като „талант, давал надежда на безброй деца дори в най-тъмните времена“, египетската суперзвезда Мохамед Салах отговори с въпрос, събрал над 1 милион лайка: „Можете ли да ни кажете как умря, къде и защо?“.

Военните тогава обещаха да разгледат случая по-внимателно, но публичен отговор по същество така и не последва. Онзи епизод очерта познатия вече сценарий, при която смъртта на спортисти в Ивицата влиза в световния дневен ред – некролог от федерация, вайръл публикации, мълчание от израелска страна. Точно него IDF се опитва да изпревари сега, публикувайки с поименни досиета.

Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико завърши на 19 юли – след месец, в който палестинските знамена присъстваха почти неизменно по трибуните, а кампанията „Покажи на Израел червения картон“, подкрепена от клубове и фенски организации в десетки държави, настоява ФИФА да отстрани Израел от международните надпревари. Нито Израел, нито Палестина се класираха за турнира; Националният отбор на Палестина изигра своите квалификационни срещи на неутрален терен. Именно към тази международна сцена – федерациите, медиите, публиката на световния футбол – е адресиран и списъкът: на терен в Газа той не променя нищо.

Двете страни спорят в различни равнини – и именно затова спорът не може да бъде затворен. Списък от 12 имена, дори всяко от тях да издържи проверка, не опровергава стотиците загинали спортисти; числото от стотици, дори да е точно, не доказва, че всички зад него са били цивилни. 12-те души покриват малка част от жертвите, които палестинската статистика изброява, а идентификациите извън снимките на Хатаб не са подкрепени с публикувани доказателства, поне на този етап, както списъците от отсрещната страна никога не са разграничавали цивилни от въоръжени бойци от международно признати терористични организации. Работата на разследващи като Middle East Buka очертава трети път: закъснелите самопризнания на медийни канали на фракциите, които оплакват своите като муджахиди, обикновено месеци след момента на смъртта им. Реалният въпрос – колко от загиналите спортисти в Газа са носили и втора, въоръжена принадлежност – остава без институционален арбитър, но вече с проверими следи.

Ако IDF подкрепи имената с разузнавателни материали – документи, прехванати комуникации, снимки като тези на Хатаб – нейната оценка ще натежи допълнително; ако продължи да публикува само длъжности, това ще запази досегашния спор отворен. От своя страна, решението на ФИФА по искането за отстраняване на Израел – придвижване напред или изричен отказ – ще покаже дали въпросната кампания реално е стигнала от трибуните до институциите. А обявеното продължение на публикациите говори едно: информационната война тепърва ще продължи на пълни обороти.