Израел уби командира на дроновата клетка на „Хамас“ в централна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали Хамам Еид, командира на клетката за безпилотни летателни апарати на Хамас в централната част на Ивицата Газа. Прецизният удар е бил нанесен в събота в района на централните бежански лагери – Дейр ал-Балах, Нусейрат, Бурейдж и Магази – а обявлението за него дойде ден по-късно.

Еид е отговарял за производство на дронове за въоръженото крило на движението, предназначени за удари по израелски военнослужещи и цивилни. Преди това е ръководил звено за дронове в централните части на анклава и участвал в планирането на въздушни атаки срещу израелски войски.

„Напоследък Еид опитваше да възстанови въздушните способности на терористичната организация Хамас в нарушение на споразумението за примирие“, гласи изявлението.

Заедно с изявлението армията публикува снимка на Еид, за която отбелязва, че е била открита по време на операции в Ивицата – детайл, който сам по себе си подсказва, че израелски части продължават да действат на терен в Газа.

Ликвидирането му се вписва в модел, затвърден през последните месеци: насочени удари срещу отделни фигури на Хамас, които Израел определя като заплаха, при формално действащо примирие. Само през май израелски удар уби ръководителя на въоръженото крило на движението – загуба, която беше потвърдена от Хамас. Прекратяването на огъня, постигнато с посредничество от САЩ, Египет и Катар, по 20-точковия план на президента Доналд Тръмп, влезе в сила на 11 октомври 2025 г. То върна обратно всички живи израелски заложници през същия месец и приключи размяната на тела до края на януари, но спорадичните израелски удари продължават, макар и съвсем ограничени като интензивност.

Палестинските власти и правозащитни организации алармират, че израелски обстрели, стрелба и въздушни удари продължават почти ежедневно ; палестински източници отчитат над 1000 загинали в анклава след 11 октомври, а ООН потвърди най-малко 629 загинали между октомври 2025 г. и април 2026 г. Двете воюващи страни тълкуват примирието по противоположен начин. Израел представя ударите като негово изпълнение – премахване на терористични бойци и способности, нарушаващи забраната за превъоръжаване на Хамас. Палестинската страна и част от международните наблюдатели описват същите тези удари като основното погазване на договореното, изтъквайки почти ежедневните израелски обстрели и високия брой убити при формално прекратена война. Вторият етап от плана на Тръмп – разоръжаване на Хамас, изтегляне на IDF и следвоенно управление на Газа – в продължение на месеци не е помръднал, а хуманитарното положение в анклава остава тежко.

Целенасочените израелски удари срещу програмата за дронове на Хамас отговарят на реален приоритет за Израел: през войната евтините баражиращи боеприпаси, атакуващи бронирана техника и пехота, се оказаха една от най-трудните за обезвреждане заплахи на бойното поле в ивицата Газа, а възстановяването на този арсенал е сред способностите, които израелското командване следи най-отблизо.

Ударът е поредната израелска стъпка за задържане възстановяването на дроновия капацитет на Хамас по време на примирие, чиято втора фаза остава блокирана. Дали подобни ликвидации ще спрат усилията за превъоръжаване или само ще ги отложат във времето, ще покаже развоят на крехкото примирие – линия, където двете страни продължават да си разменят удари и взаимни обвинения, без нито едната да обяви примирието за приключило.

Анализ: Дронът в квартала на Бен-Гвир – на местен младеж, без взрив

🇮🇱 Малкият дрон, който снощи вдигна на крак силите за сигурност в Кирят Арба, се оказа собственост на местен младеж и не е носел експлозиви. Това заключение разпространиха израелските служби на 26 юли, с което практически отмениха тревогата броени часове след нейната поява. Безпилотникът е паднал в петък в квартал „Гиват ха-Авот“, където живее министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. В събота вечерта той е бил открит и прибран от израелската армия за технически преглед.

По данни на военен източник дронът е намерен в района на квартала, а не в непосредствена близост до къщата на министъра. Обществената телевизия KAN уточни, че става дума за стандартен любителски модел за въздушна фотография. Първа за случая съобщи телевизия N12, която съобщи за започнало разследване около инцидента. До неделя обаче картината се изясни напълно: Бен-Гвир и семейството му са невредими.

От кабинета на министъра потвърдиха, че службите са го уведомили в събота за намереното устройство и че обстоятелствата се изясняват. Официалната реакция остана премерена и не бърза да уточни произхода на евентуалната заплаха. Тази сдържаност последва един предишен и напълно разбираем първоначален рефлекс. В момента, в който неизвестен дрон се появи над дома на строго охранявана държавна фигура в оспорвана територия, работната хипотеза никога не е за невинност. Именно тази презумпция активира незабавно протокола за обезопасяване и оглед. В контекста на Кирят Арба тази реакция не е прекомерна. Тя стъпва върху конкретна, документирана история, без която случаят наистина би изглеждал като буря в чаша вода, но с нея се превръща в очакван резултат от натрупаното напрежение.

Само 10 месеца по-рано, на 3 септември 2025 г. службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и армията (IDF) обявиха, че са неутрализирали клетка на Хамас от района на Хеброн, подготвяла атентат срещу Бен-Гвир с дронове, заредени с експлозив. Според разследването тя е действала по указания от щаба на движението в Турция и вече е била осигурила няколко дрона, за да ги оборудва с боеприпаси. Те бяха конфискувани при арестите на Западния бряг седмици преди публичното съобщение и преди планът да влезе в действие. JNS уточни, че става дума за два дрона, закупени за около 2000 долара. Тогава Бен-Гвир заяви, че това е петият неуспешен опит на Хамас да го ликвидира. В рамките на следващите 10 месеца списъкът с провалени опити ще нарасне от 5 на 9 – показател, който сам по себе си говори за интензивността на заплахата.

През ноември 2024 г. израелската прокуратура повдигна обвинения към мрежа от палестинци от Западния бряг, чийто основен организатор месеци наред е следил маршрутите на министъра и сина му, събирайки информация за охраната и автомобилите им. Още по-рано през септември 2023 г. Шин Бет арестува петима заподозрени (трима палестинци и двама израелски граждани), вербувани от Иран за убийство на Бен-Гвир и бившия депутат Йехуда Глик, и двамата активни застъпници за правото на еврейска молитва на Храмовия хълм. През март същата година полицията задържа и мъж от Източен Йерусалим, признал, че е планирал да стигне до министъра, използвайки откраднати полицейски табели.

На 21 и 23 юли 2026 г. прокуратурата обяви ново обвинение, този път срещу 29-годишния Мохамед Авад от Назарет, търсил съдействие от Хамас за атака с дрон или дистанционно управляема ракета. Обвинителният акт твърди, че Авад потърсил контакт с организацията през март, но получил отказ. Две години преди това той самостоятелно изучавал в интернет детонационни механизми и взривни вещества, заличавайки следите от търсенията си. Мотивът му бил убеждението, че Бен-Гвир е пряко отговорен за насилието в арабския сектор, а окончателният тласък дошъл след убийството на неговия 25-годишен приятел Тауфик Абу Лашин. Именно по повод този случай министърът обяви, че заплахите срещу него са стигнали за „девети път“.

Между този политически баланс на заплахите и трезвата оценка на службите за падналия дрон има ясно разстояние – и точно то съставлява същината на историята. Фигурата в центъра на събитията засилва допълнително напрежението. Бен-Гвир оглавява „Оцма Йехудит“ („Еврейска сила“) – крайнодясна партия с корени в каханисткото движение, спечелила 6 места в парламента през 2022 г. Той заема поста министър на националната сигурност от края на същата година, с кратко двумесечно прекъсване в началото на 2025 г., когато подаде оставка заради примирието в Газа, преди да се завърне през март. Бен-Гвир живее в Кирят Арба със съпругата си и 6-те си деца под строга охрана още от януари 2022 г.

Самото селище е израелски анклав, разположен непосредствено източно от Хеброн – една от най-горещите точки на Западния бряг, белязана от дълга история на насилие и постоянно военно присъствие. Небето над подобно място не е неутрално: всеки летящ обект се възприема първо като потенциална опасност и едва след щателна проверка – като нещо безобидно.

Причините Бен-Гвир да е постоянна мишена личат от самите подбуди на заговорниците. Иранската мрежа го взема подцел заради борбата му за еврейско присъствие на Храмовия хълм – най-чувствителната точка в йерусалимския баланс. Мъжът от Назарет пък действа от убеждението, че министърът носи лична вина за насилието сред арабското население. Като лидер на радиална партия и едновременно с това ръководител на ведомството, командващо полицията, Бен-Гвир концентрира върху себе си както идеологическа, така и ежедневна враждебност. Затова всеки неидентифициран обект над покрива му първо се съпоставя с този дълъг списък от рискове, преди да бъде обявен за безопасен.

Дроновете вече са се утвърдили като ефективно оръжие за атентати в региона – тенденция, потвърдена от практиката. На 19 октомври 2024 г. Хизбула изстреля три дрона от Ливан към частното имение на премиера Бенямин Нетаняху в Кесария. Два бяха свалени, но третият достигна имота, пропука прозорец на спалнята и падна в двора. Нетаняху не беше у дома, но определи инцидента като опит за убийство.

Класът на дронът обаче остава ключов за преценката на риска, и точно тук е голямото предизвикателство пред охраната. Онова, което падна в „Гиват ха-Авот“, е просто малък граждански квадрокоптер за снимки. Той няма нищо общо нито с въоръжените дронове на клетката от Хеброн, нито с бойните апарати на Хизбула. През първите минути обаче над застрашен обект и трите изглеждат по един и същи начин. Докато апаратът не бъде прихванат и прегледан, безобидните предмети неизбежно задействат същия протокол за сигурност, както и бойните устройства. Това припокриване не е грешка в анализа, а е вградено в самата логика на защитата.

Основната причина дроновете да създават подобна тревога е тяхната лесна достъпност. Всеки любителски квадрокоптер за няколко хиляди долара сваля прага за извършване на атентат до ниво, в което вече не са нужни ресурси на държава или на добре организирана мрежа. Решен на всичко самостоятелен извършител с инструкции от интернет се нуждае единствено от финансови средства и базови познания. Точно тази „демократизация“ на заплахата дава обяснение защо израелските служби не могат да си позволят да пренебрегнат нито един летящ обект над охранявано лице.

Оттук идва трезвата оценка за случилото се. Инцидентът не разкрива нова заплаха или нов извършител, по простата причина, че изобщо не е имало нападение. Случаят не дава нова информация за потенциалните врагове на министъра, тъй като апаратът се оказа играчка на съседско дете. Поуката е другаде: тя показва как средата на сигурност предопределя възприемането на всеки такъв обект. Когато дроновете са реален инструмент за атака, а конкретното лице вече е било мишена на подобни заговори, нито един неизвестен обект в небето не може да бъде подминат.

Обратната страна на монетата е, че постоянната реална заплаха превръща дори най-безобидните случки в извънредни събития. А те имат цена: мобилизиран ресурс, медийна психоза и постепенно притъпяване на бдителността. Когато фалшивите тревоги станат рутина, съществува риск точно това притъпяване да отвори пролука за истинска атака.

Оперативният извод също е очевиден: домът на публична фигура е статична мишена, а малкият, евтин и труден за засичане дрон е оръжието, срещу което стандартната защита е най-уязвима. Затова рефлексът всеки паднал дрон да се третира като вражески до доказване на противното не е излишна паника, а разумна цена с оглед на средата, в която живее Бен-Гвир.

В този случай се вижда разликата в подхода между институциите и политиката. Службите за сигурност тихо върнаха събитието към реалните му размери – детски дрон без експлозив. В същото време политическото обкръжение на министъра поддържа разказа за постоянна обсада и списък с опити за атентати. Двете гледни точки не си противоречат: заговорите срещу Бен-Гвир са реален факт с имена и арести, но конкретно този дрон бе напълно безобиден. Изкушението всеки подобен инцидент предварително да се вписва в контекста на продължаваща атака е голямо, но този път оценките на службите за сигурност не се поддадоха на него.

Към 26 юли оперативната картина е напълно изяснена: държавните медии и водещите израелски издания потвърждават, че апаратът е на местен младеж и по него няма експлозиви. ЦАХАЛ вече е прибрал устройството. Открито остава единствено формалното изясняване на въпроса как точно дронът е попаднал в района. Заключението би се променило само ако разследването установи, че апаратът не е на момчето или ако бъдат открити следи от експлозив и връзка с организирана група.

Ако такива разкрития липсват, случаят ще остане в архива просто като поредната фалшива тревога. По-важният извод обаче е друг: в Кирят Арба подобни фалшиви сигнали вече са се превърнали в ежедневие, а това казва много повече за средата около Итамар Бен-Гвир, отколкото самият паднал дрон.

ЦАХАЛ: 12 футболни фигури от Газа – бойци на Хамас и „Ислямски джихад“

🇮🇱⚽🇵🇸 11 футболисти, двама от тях и треньори, както и един помощник-съдия от листата на ФИФА са служили като бойци и командири във военните крила на Хамас и Ислямски джихад. Това обявиха от Израелските отбранителни сили (IDF), публикувайки поименен списък на 12-те и заеманите от тях постове в двете групировки, определени от САЩ и ЕС за терористични организации.

„IDF разкрива самоличността на палестински футболисти, съдии и треньори, които бяха представяни като спортисти и невинни цивилни, но в действителност служеха като терористи във военните крила на Хамас и Палестински ислямски джихад“, гласи изявлението, което идва като директен отговор на обвиненията от последните седмици, че IDF целенасочено избива палестински спортисти: „Тези твърдения са доказано неверни“, заявява IDF, който подчертава, че не набелязва съзнателно спортисти от Газа и че 12-те са били поразени заради участието си във въоръжените структури, а не заради спорта.

Армията описва случая и като част от широк модел: загинали по време на войната бойци, представяни пред международната публика единствено през цивилните им професии – журналисти, хуманитарни работници, спортисти – без дума за основната им служба. Затова, обещава изявлението, IDF ще продължи да публикува информация, „опровергаваща твърдения, които не отразяват реалността“ – заявка, че днешният списък не е последния такъв.

Самите досиета покриват целия команден спектър – от редови бойци до среден офицерски ешелон. Махмуд ал-Рифи е посочен като ротен командир във въздушното подразделение на Хамас; Мохамед Мансур – играч и фитнес треньор на „Хадамат ал-Нусейрат“ – като заместник-командир на батальона „Нусейрат“; Мохамед ал-Хауаджри – като боен командир в същия батальон, а Мохамед ал-Хур – като взводен командир в него. От страната на Ислямски джихад фигурират двама взводни командири (Ахмед Абу ал-Ата и Али ал-Курд), Абдула Хатаб от противотанково подразделение и вратарят Махмуд ал-Джазар. 3 от 12-те ликвидирани са прекосили границата на 7 октомври 2023 г. и са участвали в клането срещу общностите в южен Израел: Мохамед Баракат, Мохамед Мансур и капитанът на „Шабаб ал-Зауайда“ Мохамед Хусуна. Конкретни дати и обстоятелства около смъртта на всеки от тях в публикацията не се посочват.

Мохамед Сами Хатаб, единственият рефер в списъка, беше международен помощник-съдия от листата на Международната футболна федерация (FIFA). Според палестински съобщения от февруари 2024 г. той е бил убит заедно със семейството си при удар по дома им в Дейр ал-Балах, в централната част на ивицата Газа; ФИФА и Азиатската футболна конфедерация (AFC) му отдадоха официална почит след новината за неговата смърт. Сега IDF го идентифицира като боец на Ислямски джихад в бригадата на централните лагери и пусна три негови снимки – в съдийски екип, в цивилни дрехи и с оръжие в ръце.

Тъкмо по неговия случай обаче съществува и следа, независима от IDF, която идва директно от палестинска среда. На 31 декември 2025 г. мемориалният Telegram канал „Уа-ястабширун“ (името цитира стих в Корана относно радостта на мъчениците) публикува траурен постер за „шахида-муджахид Мохамед Сами Хатаб – Абу Адам“: съдията, сниман с пистолет в ръка, с типична бойна възхвала – „муджахид, когото безопасността не изкуши, а краят не уплаши [...] мъченичеството беше завършекът на пътя“. Три дни по-късно, на 3 януари 2026 г. – близо седем месеца преди изявлението на IDF – постерът беше засечен и документиран от Middle East Buka, разследващ профил, определил канала като свързан с Ислямски джихад и обвърза некролога с номера на Хатаб в регистъра на жертвите на здравното министерство в Газа. Следата има и ясна граница: тя показва, че среда, близка до групировката, е оплакала съдията като свой въоръжен боец; конкретната структура – бригадата на централните лагери – остава твърдение единствено на армията.

Middle East Buka е представител на новата вълна разследващи по публично достъпни източници: анонимен профил на предполагаем израелски гражданин, който е доброволец в международния проект GeoConfirmed, с около 13 000 последователи, който използва прозрачен и лесно проверим метод - траурни публикации на групировките в ивицата Газа се съпоставят с официалните списъци на жертвите на здравното министерство в Газа и регистрите на организациите за защита на журналисти, с линк и номер за всеки случай. Върху този метод стъпва поредицата му за загиналите журналисти в Газа – 100 разследвани случая към 9 юли 2026 г. 65 от тях са идентифицирани като бойци и 35 като убити заедно с боец, при изричната му уговорка, че „не всички бяха бойци“ – и разследване върху загубите на командири на Ислямски джихад, публикувано през юни: 391 некролога на командири, сравнени с 364 възстановени инцидента и 1547 загинали, от които 1096 класифицирани като странични жертви, близо две трети от тях – роднини на убитите бойци. В каталога му има и футболист: Муханад ал-Лили от клуба на лагера ал-Магази, оплакан през юли 2025 г. като муджахид, „вкусил джихада“. Ал-Лили обаче не е сред 12-те лица от списъка на IDF – както и нито едно от останалите 11 имена в списъка не се появява в данните на изследователя: методът на некролозите засега потвърждава модела и точно 1 от 12-те конкретни случая.

Най-разпознаваемото име обаче е друго. „Легендата на Хан Юнис“ Мохамед Баракат беше първият играч в историята на палестинския футбол, преминал границата от 100 гола – 114 попадения за „Шабаб Хан Юнис“, съчетани с мачове за националния отбор. Смъртта му при израелски въздушен удар срещу града на 11 март 2024 г. обиколи световните спортни медии и се превърна в символ на война, стигнала до футбола. Списъкът включва Баракат като оперативник на Ислямски джихад, влязъл на израелска територия на 7 октомври.

Палестинската футболна асоциация отхвърли незабавно обвиненията. „Израел се опитва да прикрие своите престъпления с убийствата на играчи, треньори, съдии и управници във футболните клубове чрез фалшиви обвинения“, заяви пред Франс прес представител на асоциацията, според когото повечето от загиналите са убити при бомбардировки и удари по домовете или палатките им, някои заедно със семействата си. Хамас и Ислямски джихад не са коментирали публикацията, а самата агенция отбелязва, че не може да извърши независима проверка на нито едно от посочените досиета.

Зад размяната стои война на числата. Движението за бойкот BDS твърдеше, че към февруари 2026 г. Израел е убил 344 палестински футболисти; към юни палестинската кампания за културен бойкот PACBI вече брои 1007 загинали спортисти – сред тях 566 футболисти – „стойност, равна на 25 пълни отбора“ – и разрушени 265 спортни съоръжения. Тези числа идват от палестинските структури и не са минавали през независима проверка. А най-шумният отделен случай изобщо не фигурира в публикацията на Израел.

Става дума за Сюлейман ал-Обейд, наричан „палестинския Пеле“, бивш национал с над 100 попадения, убит през август 2025 г. при израелски удар, палестински данни, нанесен срещу чакащи за хуманитарни помощи в южната част на ивицата. Когато УЕФА го изпрати като „талант, давал надежда на безброй деца дори в най-тъмните времена“, египетската суперзвезда Мохамед Салах отговори с въпрос, събрал над 1 милион лайка: „Можете ли да ни кажете как умря, къде и защо?“.

Военните тогава обещаха да разгледат случая по-внимателно, но публичен отговор по същество така и не последва. Онзи епизод очерта познатия вече сценарий, при която смъртта на спортисти в Ивицата влиза в световния дневен ред – некролог от федерация, вайръл публикации, мълчание от израелска страна. Точно него IDF се опитва да изпревари сега, публикувайки с поименни досиета.

Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико завърши на 19 юли – след месец, в който палестинските знамена присъстваха почти неизменно по трибуните, а кампанията „Покажи на Израел червения картон“, подкрепена от клубове и фенски организации в десетки държави, настоява ФИФА да отстрани Израел от международните надпревари. Нито Израел, нито Палестина се класираха за турнира; Националният отбор на Палестина изигра своите квалификационни срещи на неутрален терен. Именно към тази международна сцена – федерациите, медиите, публиката на световния футбол – е адресиран и списъкът: на терен в Газа той не променя нищо.

Двете страни спорят в различни равнини – и именно затова спорът не може да бъде затворен. Списък от 12 имена, дори всяко от тях да издържи проверка, не опровергава стотиците загинали спортисти; числото от стотици, дори да е точно, не доказва, че всички зад него са били цивилни. 12-те души покриват малка част от жертвите, които палестинската статистика изброява, а идентификациите извън снимките на Хатаб не са подкрепени с публикувани доказателства, поне на този етап, както списъците от отсрещната страна никога не са разграничавали цивилни от въоръжени бойци от международно признати терористични организации. Работата на разследващи като Middle East Buka очертава трети път: закъснелите самопризнания на медийни канали на фракциите, които оплакват своите като муджахиди, обикновено месеци след момента на смъртта им. Реалният въпрос – колко от загиналите спортисти в Газа са носили и втора, въоръжена принадлежност – остава без институционален арбитър, но вече с проверими следи.

Ако IDF подкрепи имената с разузнавателни материали – документи, прехванати комуникации, снимки като тези на Хатаб – нейната оценка ще натежи допълнително; ако продължи да публикува само длъжности, това ще запази досегашния спор отворен. От своя страна, решението на ФИФА по искането за отстраняване на Израел – придвижване напред или изричен отказ – ще покаже дали въпросната кампания реално е стигнала от трибуните до институциите. А обявеното продължение на публикациите говори едно: информационната война тепърва ще продължи на пълни обороти.

ВВС на Израел удари „цех за оръжие“ в град Газа при действащо примирие

🇮🇱✈️🇵🇸 Военновъздушните сили на Израел поразиха обект в град Газа, описан като импровизиран цех за производство на оръжие. Това е поредната атака в деветия месец от примирието, което така и не прекрати израелските въздушни операции. Кадри, споделени от палестински медии, показват мига на експлозията. По всичко личи, че армията е отправила предупреждение преди нападението; пред Ройтерс военните обявиха, че е ударена „терористична инфраструктура“, без да навлизат в детайли.

Израел последователно обозначава поразените в Газа сгради като оръжейни работилници, складове или терористична инфраструктура, докато местните жители и медиците ги описват като цивилни цехове и металообработващи предприятия. Независима проверка на реалното предназначение на конкретна сграда почти никога не е възможна отвън. Подозренията обаче не са безпочвени: Хамас и Ислямски джихад от години произвеждат ракети, минохвъргачки и други боеприпаси в самата ивица. Тези импровизирани цехове често са разположени в гъстонаселени квартали и сгради с двойно предназначение, в които се изработват както граждански стоки, така и компоненти за оръжие. Именно това мотивира Израел да атакува подобни обекти, което пък неизменно води до твърдения за цивилни жертви.

В този случай заснетите от палестинска страна кадри са единственият публично достъпен материал, който потвърждава единствено самия удар и това, че той е нанесен след предупреждение. Израел изтъква като доказателство за своята предпазливост практиката да се подава сигнал броени минути преди нападението – чрез телефонни обаждания, съобщения в социалните мрежи или т.нар. „изстрел по покрива“. За критиците на Тел Авив обаче това не променя съдбата на тези, които в крайна сметка загиват.

Ударът се вписва в интензивна серия от подобни нападения. Вчера израелска атака срещу метална леярна в квартал Сабра в град Газа отне живота на четирима души. Свидетели разказаха, че сградата е поразена от три ракети, докато армията я определи като „терористична инфраструктура“, без допълнителни уточнения. В същия ден край палатков лагер в източния край на бежанския лагер ал-Бурейдж загина 9-годишната Тала Абу Матар, с което общият брой на жертвите за денонощието достигна петима. Израелските отбранителни сили (IDF) отчетоха и други подобни операции през последните дни, сред които удар по оръжеен цех на Хамас в крайбрежния лагер Шати в град Газа. По данни на контролираното от Хамас здравно министерство в анклава, от началото на примирието са загинали над 1000 души, но статистиката не прави разграничение между бойци и цивилни.

Въпросното примирие влезе в сила на 10 октомври 2025 г. и на теория трябваше да сложи край на боевете. На практика изминалите 9 месеца преминаха под знака на почти ежедневни израелски удари – състояние, описвано от мнозина като „нито война, нито мир“. Към средата на юли израелската армия контролира близо 70% от територията на палестинския ексклав, включително квартал Шуджаия в източната част на град Газа. Премиерът Бенямин Нетаняху представя засиленото присъствие като поетапен план за пълно обкръжаване на Хамас. „Удряме ги от всяка посока“, заяви той.

Политическият процес обаче затихва на заден план. На 6 юли Хамас обяви, че разпуска своята гражданска администрация в Газа – ход, свързан със забуксувалия американски мирен план, чието прилагане затъна в спора за разоръжаването на терористичната групировка. Преговорите остават блокирани именно по този въпрос, а всеки нов удар срещу обект, обявен за оръжеен, подхранва израелската теза, че натискът ще продължи, докато Хамас не се съгласи да сложи оръжие.

Израел има легитимен интерес в сферата на сигурността да осуети производството на оръжие от Ислямски джихад и Хамас – разоръжаването, заложено в мирния план, така и не е постигнато, а групировките реално поддържат военни цехове в ивицата. На срещуположната везна обаче стоят над 1000 убити от началото на споразумението и ритъмът на постоянни атаки, който прави „прекратяването на огъня“ все по-условно. И тъй като действителното предназначение на поразените сгради остава непроверимо извън видеокадрите, всеки следващ инцидент просто възпроизвежда един и същ неразрешим спор: законна мярка за сигурност за едната страна и продължаваща война за другата, докато същината на проблема остава в непостигнатото разоръжаване.

Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации.

🇵🇸 Хамас обяви оставката на т.нар. Комитет за извънредни ситуации – структурата, която ръководи управлението на палестинския ексклав, в подготовка за предаване на властта към технократския орган, наречен Национален комитет за управление на Газа, съобщи изданието The Times of Israel.

В съобщението си политическото крило на Хамас увери, че всички държавни служители ще продължат да предоставят услугите както обикновено, определяйки ги като „обществени служители, готови да работят под отговорността на Националния комитет за администриране на Газа". Хамас каза още, че е завършил всички административни стъпки, нужни за предаване на властта.

„Ръководителят на извънредния комитет на правителството Мохамед ал-Фара официално подаде оставката си", заяви Исмаил ал-Тхавабта, ръководител на правителствената пресслужба на Хамас.

Комитетът, воден от палестинския технократ Али Шаат, беше учреден от Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп в рамките на неговите усилия за постигане на примирие между Израел и Хамас през октомври 2025 г.

Ходът изглежда цели да покаже, че терористичната групировка е готова да предаде управлението на Газа на технократите съгласно 20-точковия мирен план, въпреки протакането по изискването да се разоръжи. Той сякаш бележи и значителен политически обрат за Хамас, който управлява Газа, откакто през 2007 г. изтръгна контрола със сила от съперничещото палестинско движение Фатах.

След съобщението Съветът за мир заяви, че ще преценява развитието в Газа „по дела, а не по обещания".

Съветът е „взел под внимание" изявлението на Хамас, гласи съобщение, в което се допълва, че „в крайна сметка оценката ни ще се ръководи от делата, а не от обещанията, за да бъдат посрещнати неотложните нужди на хората в Газа". Той добави, че очаква да придвижи „механизмите за прилагане, необходими, за да може Националният комитет за администриране на Газа да поеме пълната управленска власт", като в същото време подчерта, че това ще изисква „съсредоточаването на цялото оръжие под контрола на НКАГ, както е предвидено във Всеобхватния мирен план за Газа и в Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН".

„Истинското предаване на власт трябва да позволи на НКАГ да упражнява своя мандат самостоятелно, включително да взема поверените му административни и управленски решения", заяви Съветът.

Израелски представител омаловажи значението на този ход, определяйки го „пиар без никаква същина" „Хамас се опасява, че ще обявят, че нарушава споразумението, и затова протака и разиграва пиар", заяви той пред обществената медия „Кан".

Палестински източник, запознат с въпроса, заяви пред The Times of Israel, че ходът на Хамас цели да превърне съществуващата структура на движението в служебна рамка, а същевременно засили натиска върху Съвета за мир и Израел да позволят на НКАГ да влезе в Газа.

Миналия месец дипломати от всяка от страни посредници в Близкия изток (Египет, Катар и Турция) заявиха, че Хамас се стреми да проточи преговорите по въпроса за разоръжаването, но изтъкнаха още, че отказът на Израел да спазва условията по първата фаза от примирието от октомври 2025 г. също се е оказал сериозна пречка.

Наред с ударите срещу терористи из цяла Газа израелската армия бавно измества границите на зоната в анклава, която все още е под неин контрол, като твърди, че сега държи поне 60 процента от ивицата вместо около 53-те процента, които владееше след изтеглянето си в първия ден на примирието. Нетаняху заяви миналия месец, че е наредил на армията да превземе допълнителна територия – до 70% от анклава.

В районите, които Израел не контролира, Хамас остава фактическото правителство на анклава, като според съобщенията поддържа контрола си, екзекутирайки противниците си и онези, които смята за заплаха за властта си.

„Хамас предприе нова стъпка – вече няма да отговаря за ивицата Газа, за да отнеме всякакви поводи на окупацията, която продължава агресията си и войната си на изтребление", заяви говорителят на Хамас Хазем Касем пред AFP.

„Надяваме се на бързото влизане на Националния комитет за администрирането на Газа, а Хамас потвърди готовността си да предаде правителствените си отговорности на комитета, за да осигури неговия успех."

По-рано представител на Хамас заяви пред AFP, че групировката вече е уведомила другите палестински фракции за своето решение по време на среща в Кайро наскоро. „Фракциите приветстваха решението на Хамас, определяйки го като сериозна стъпка към това Националният комитет да поеме управленската си роля", каза представителят.

НКАГ остава със седалище извън Газа от месеци – според съобщенията заради израелски възражения срещу влизането му в опустошената от войната територия.

Хамас и други палестински фракции проведоха няколко кръга преговори в Кайро с посредниците, за да сближат позициите си, особено по втората фаза от примирието в Газа.

Първата фаза включваше освобождаването на последните израелски заложници, държани от Хамас, в замяна на палестински затворници по обвинения, свързани със сигурността, държани от Израел.

Преходът към втората фаза, който трябваше да включва разоръжаването на Хамас и постепенно изтегляне на израелските сили от Газа, е блокиран от месеци. По плана на Тръмп Израел ще се изтегли напълно едва след окончателна проверка, че терористичните групировки в ивицата са се разоръжили.

Хамас настоява за създаването на палестинска власт, преди изобщо да обмисли участие в разоръжаването на каквато и да е част от арсенала си. Въпросът за следвоенното управление на ивицата Газа е основната пречка в преговорите по прилагането на втората фаза. Израел отхвърля каквото и да е завръщане на власт на Хамас, но отхвърля и директно поемане на управлението от Палестинската автономия, която обвинява в подкрепа за тероризма.

Израел започна войната в Газа след клането на Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а още 251 бяха отвлечени. Въпреки постигнатото през октомври примирие Израел продължава да нанася удари по онези, които определя като терористични бойци, представляващи заплаха за израелските войници в над половината от ивицата, държана от армията.

В понеделник Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че въздушен удар в северната част на Газа през уикенда е насочен срещу петима бойци на Хамас, които се опитвали да възстановят тунелна система. Според IDF тунелът се е намирал на запад от Жълтата линия, в територия, контролирана от Хамас.

Удар в събота ликвидира Худайфа Хюсеин Абдуллах ал-Хаваджр, боец от елитното подразделение „Нухба" в батальона „Източна Джабалия" на Хамас, съобщи армията. Другите четирима бойци също са били поразени при удара, но състоянието им е неизвестно.

📸 Снимка: Въоръжени членове на Хамас и Ислямски джихад поздравяват хора, събрали се за молитва за Ейд ал-Фитр в град Газа, 20 март 2026 г. (AP/Abdel Kareem Hana)

Отворената рана на Израел: 1000 дни без право на забрава.

🇮🇱🎗️🕯️ 6:29 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. – минутата, в която преди 1000 дни картечниците и ракетите разкъсаха съботната тишина над южен Израел – започнаха възпоменанията. Днес, 1000 дни по-късно, в 10:00 ч. на Площада на заложниците в Тел Авив хиляди замръзнаха в тежка минута мълчание в памет на убитите.  После прозвуча осемминутен запис, в който оцелелите от фестивала „Нова“ и от кибуците край Газа разказват, минута по минута, какво са видели и преживели онази съдбоносна сутрин.

Около 1200 души бяха убити. 251 бяха взети за заложници. Това са числата, които Израел носи като отворена рана вече близо три години, без да може да свикне с него.

Този хиляден ден не завари страната в разгара на заложническа криза, а горчивата ѝ равносметка. Последните 20 живи заложници се прибраха на 13 октомври 2025 г. Телата бяха връщани поетапно през есента и зимата, а последното – това на полицая Ран Гвили – беше извадено от ивицата Газа на 26 януари. Така за първи път от над 11 години в палестинския ексклав не остана нито един израелски заложник. Затова скръбта на 2 юли вече не е за спасяване на живи, а за онова, което не може да се поправи – и за въпроса кой позволи то да се случи.

По обед, само на няколко крачки от площада, в библиотеката „Бейт Ариела“ отвори изложбата „1000 спомена“. Без патос, без числа – само вещи, всяка една донесена от близък, и до всяка от тях – разказ. Дребни предмети, които обикновено не значат нищо, а тук са всичко, останало от един човек.

Едно детско колело е на Ариел Бибас. Беше на 4 години, червенокос, наричаха го „Лули“ и не се разделяше с Батман – снимките му са в тениски и пижами с любимия герой, а за Пурим се беше маскирал точно като него. На 7 октомври го отвлякоха от кибуца Нир Оз заедно с майка му Шири и 9-месечното му братче Кфир – най-малкия заложник на онзи ден. Баща им Ярден беше отведен отделно. Тримата бяха убити в плен. Тленните останки на Ариел и Кфир се върнаха на 20 февруари 2025 г., тези на Шири – ден по-късно. На 26 февруари ги погребаха заедно. Ярден вече беше на свобода – пуснат на 1 февруари след 484 дни. Колелото остана.

Две военни беретки принадлежат на наблюдателките Ноа Прайс и Рони Ешел. Двете млади жени служеха в едно и също поделение на базата Нахал Оз – момичетата, чиято работа беше да следят оградата с Газа през целия ден и които месеци наред докладваха, че отсрещната страна изучава границата. Предупрежденията потънаха някъде нагоре по веригата. Гласът на Рони Ешел, на 19 години, е записан в 6:29 ч. онази сутрин по радиото: „До всички станции, четирима тичат към оградата, потвърдете.“ Базата беше превзета. 34 дни я водеха изчезнала, преди армията да съобщи, че е убита. Баща ѝ Еял оттогава не спира да пита защо никой не е чул навреме. Ноа Прайс, на 20, успя да стигне до укритието, да се обади на майка си и да напише на своите „обичам ви“, преди връзката да прекъсне. Беше почитателка на Тейлър Суифт и мечтаеше да я гледа на концерт в Париж. На нейната беретка инструкторът беше написал: „Светлината в сърцето ти ще надвие всяка трудност.“

Една престилка на парамедик е на Амит Ман. Беше на 22, санитарка в кибуца Беери. На 7 октомври се оказа в местната клиника, която за часове се превърна в претъпкан пункт за ранени. Когато сутринта приятелят ѝ я умоляваше да бяга, тя отказа: „Точно защото е опасно, трябва да съм тук.“ Повече от шест часа превързваше ранени редом с лекаря Даниел Леви, докато нападателите обграждаха сградата, и не спря дори след като самата тя беше простреляна. Последното, което написа на сестрите си, беше: „Тук са… Не мисля, че ще изляза. Обичам ви.“ Клиниката беше превзета. Убиха я заедно с лекаря и охраната.

Сред „затворническите картони“ на върналите се от плен е и този на Ром Браславски. 19-годишен, той работеше като охранител на фестивала „Нова“. Оцелелите го наричат един от героите на онази нощ – вдигал хора да бягат, раздавал вода, изнасял ранени, въпреки че беше прострелян в двете ръце. Отвлякоха го жив. Държаха го гладен и малтретиран. Върна се на 13 октомври 2025 г. Не всички от „Нова“ имаха този край. Рон Йехудай, на 24, се скри в голям контейнер за боклук заедно с други хора. Последното му съобщение до вкъщи в 11:39 ч. гласеше: „Ще се оправи, обичам ви.“ Няколко минути по-късно терористите откриха контейнера и убиха него и още осем души. Баща му Йорам после откри и купи истинския контейнер и го превърна в паметник. „Никой не биваше да умре в онзи ден – каза той на 2 юли. – Изненадаха ни сутринта, но по обед имаше достатъчно време да се изпратят сили и да се спасят цивилни, деца в беда, вътре на територията на Израел. И това не беше направено. Това е изоставяне. Моят Рон можеше да е жив днес.“

Още два затворнически картона стоят един до друг – на Арбел Йехуд и Ариел Кунио. Двойка, израснали през няколко къщи един от друг в Нир Оз. Отвлякоха ги в един и същи ден и ги държаха поотделно, без единият да знае дали другият е жив. Арбел се прибра първа – на 30 януари 2025 г., последната жива заложничка, освободена в онази фаза на примирието. Ариел – чак на 13 октомври, заедно със своя брат Давид, след 738 дни в подземен тунел. Братът на Арбел, Долев, беше убит на 7 октомври. Сега двамата се учат да живеят наново – заедно, най-сетне.

Не всяко завръщане обаче беше завръщане. Ицик Елгарат, на 68, беше прострелян през вратата на укритието в дома си в Нир Оз и завлечен в плен, докато по телефона казваше на брат си Дани: „Дани, това е краят.“ Убиха го в плен – по думите на брат му, изтезаван до смърт от похитители, които го взели за пилот. Тялото му се върна на 27 февруари 2025 г. „Хиляда дни слушам едно и също: Заложниците се върнаха – заяви Дани Елгарат пред щаба на армията в Тел Авив. – Не всички се върнаха. Брат ми Ицик беше отвлечен жив и можеше да се върне жив, но беше изоставен да умре. А това, което ни се върна, не беше брат ми. Беше тяло – и никой никога няма да размие тази истина.“

Ягев Бухщаб, на 34, звукоинженер и музикант, който сам си правеше китарите, беше отвлечен от Нирим заедно със съпругата си Римон. Нея пуснаха след около два месеца. Него убиха в плен, а тялото армията извади едва през август 2024 г. Майка му Естер стоеше на площада с искане, което няма да изостави: „Военният натиск не спаси заложници – той им навреди.“

Дрор Ор, майстор на сирене от мандрата в Беери, беше убит на 7 октомври, а тялото му отнесено в ивицата Газа и върнато едва на 25 ноември 2025 г. Жена му Йонат беше убита на същия ден, а двете им по-малки деца бяха освободени още през 2023 г. Брат му Елад видя в думите на министъра на финансите Бецалел Смотрич, който този месец поиска да му благодарят за връщането на заложниците, част от кампания срещу семействата: „Това е огромна лъжа. Единственото, което можем да направим в този ден, е да кажем на хората истината – какво се случи и какъв е мащабът на бедствието.“

Омри Миран се прибра жив. Терапевт по шиацу и градинар от Нахал Оз, терористите го отвлякоха пред очите на жена му Лишай и двете му малки дъщери. Върна се сред последните 20 на 13 октомври 2025 г. и за първи път от две години прегърна децата си. Промяна в начина, по който държавата се държи, той не вижда. „Офицерите ми казват първо: Съжаляваме и се срамуваме – сподели той по радиото. – Това не го чувам от нашето ръководство.“ За Смотрич, който се хвалеше, че е блокирал сделки за заложници, Миран каза единствено, че трябва „да спре да говори глупости“ – и че е възможно повече хора, които днес можеха да са между живите, да са били убити там. Бащата на Омри, Дани Миран, го каза още по-рязко на кръстовището при Амиад: „Това не беше война на възраждане. Беше война на кръв. Смотрич не върна заложници. Още 50 можеха да се върнат живи.“

Думата, която свързва всички тези гласове, е една – изоставяне. И искането е едно: държавна анкетна комисия – най-силният разследващ орган в страната – която да разнищи провалите преди, по време и след 7 октомври. Кабинетът на Нетаняху се съпротивлява – твърди, че комисия, назначена от Върховния съд, ще е предубедена към него, и настоява само за комисия, която сам да състави. Критиците виждат в това опит да бъде избегнато независимото разследване. На площад „Париж“ в Йерусалим, срещу резиденцията на премиера, надпис гласи: „1000 дни, 2000 мъртви.“

Протести имаше по кръстовищата из цялата страна и пред домовете на министри. А когато премиерът Нетаняху наскоро отговори на въпроса какво се е променило от 7 октомври 2023 г. насам с думите, че е отслабнал, Йорам Йехудай не успя да сдържи гнева си: „Това е високомерие. Презрение към семействата и гражданите. От 1000 дни не съм се смял на шеги и очаквам премиерът да прави същото – вместо да поеме отговорност за клането, станало по време на неговото управление.“

Загубите, които този ден събира, не свършват със 7 октомври. Оттогава Израел брои загиналите си от войната срещу Хамас в Газа, срещу Хизбула в Ливан, от терористичните нападения, от ракетните залпове във войните с Иран. На Площада на заложниците семействата подредиха инсталации – жълтия контейнер от „Нова“, макет на тунел като онези, в които държаха хора под земята. А в „Бейт Ариела“ колелото на Ариел, беретите на Ноа и Рони, престилката на Амит останаха под стъклото – вещи, надживели стопаните си. За семействата хилядният ден не беше годишнина, а поредният ден от една незавършена битка: в търсене на отговори, отговорност и за това някой най-сетне да назове ясно какво беше изгубено.

Анализ: Русия, Хамас и Китай – трите довода срещу F-35 за Турция

🇹🇷🇺🇸 Дни преди срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че може отново да отвори вратата на Турция към програмата за изтребителя пето поколение F-35 – ход, който анализатори на Фондация за защита на демокрациите (FDD) определят като сериозна грешка.

Запитан миналата седмица в Овалния кабинет, редом до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, дали ще бъде позволено на Анкара да се сдобие с машината, Тръмп отвърна, че „вероятно ще направи нещо“, което да направи турския президент Реджеп Тайип Ердоган „много щастлив“. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс добави, че Пентагонът преглежда правните пътища за доставката, а Тръмп го прекъсна с краткото „ще го уредим“.

Кампанията на Ердоган, изглежда, дава резултат. Анкара се готви усърдно за домакинството и турски официални лица не пропускат да изтъкнат личната близост между двамата лидери; самият Тръмп заяви, че отива на срещата „от уважение към президента Ердоган“ и че иначе едва ли би присъствал. Турският лидер влиза в срещата с дълъг списък от цели – да укрепи отбранителната си индустрия, да рекламира растящия си оръжеен износ, – но връщането в програмата F-35 е венецът на програмата.

Аргументът, който Камерън Макмилън и Синан Чидди от Центъра за военна и политическа мощ на FDD дават срещу евентуално решение в полза на Турция, стъпва на една отрезвяваща предпоставка: държава с лидер, който последователно се сближи с враговете на Америка – Русия, Хамас и Китай – не бива да получи достъп до един от най-съвременните бойни самолети на САЩ. Колкото и да загатва обратното администрацията, доводите остават същите, каквито бяха през 2019 г.

Тогава, след като Турция придоби руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 въпреки многократните предупреждения на Вашингтон, първата администрация на Тръмп нямаше друг избор, освен да изхвърли Анкара от програмата. Причината е чисто военно-технологична и няма отпаднала давност. F-35 носи сензори и способности, които го правят централен за бъдещ сблъсък на САЩ с Китай, Русия, Иран или Северна Корея; едновременното притежание на С-400 и F-35 от една и съща държава е опасно, тъй като позволява двете системи да работят в постоянна близост или дори да бъдат свързани в обща мрежа. Това на свой ред дава на Москва шанс да събере данни за радарната сигнатура на самолета – разузнаване, което сваля цената на стелт-предимството и помага да се сваля F-35, пилотиран от американци или от съюзниците им. Дотук става дума за промяна на способността, а не на намерението: рискът не е, че Анкара ще обърне оръжието си, а че самото съжителство на двете платформи прокапва технически данни към противника.

Оттук нататък оценката на експертите вече излиза от наблюдаемото и навлиза в проекция, която те поднасят като вероятен, не сигурен сценарий: при задълбочаващото се сътрудничество между четиримата противници от „оста на агресорите“ не би било изненада, ако Москва сподели чувствителните характеристики на F-35 с Пекин, Техеран и Пхенян. Това би изложило не само американската сигурност и пилоти, но и партньорите на САЩ, които летят със същата машина.

Дори Турция да се раздели със С-400 – нещо, към което Ердоган не бърза – доводът срещу доставката остава, защото нейният президент е показал готовност да застава рамо до рамо и с други противници на Вашингтон. Хамас е първият пример. След като определената от САЩ за терористична организация извърши кървавото си клане срещу Израел на 7 октомври 2023 г. – най-тежкото избиване на евреи от Холокоста насам – Ердоган не само не се разграничи, а похвали групировката, която държеше американски заложници, уби американски граждани и съществува със заявена цел – унищожението на Израел – основен съюзник на САЩ.

Прегръдката на Ердоган с враговете на Америка не спира дотук. Освен руските системи за ПВО и подкрепата за Хамас, правителството му развива тревожни връзки с Китайската народна република, която остава водещ стратегически противник на САЩ. Като част от разрастващите се двустранни връзки Пекин инвестира тежко в турската дигитална екосистема: до края на 2025 г. над 150 китайски компании оперират в турската дигитална инфраструктура, включително в системата за 5G, според проучване на Шведската агенция за отбранителни изследвания. Присъствието на китайско 5G оборудване буди особено безпокойство заради свързаните с него рискове от шпионаж и кибератаки. Проблемът, разбира се, не е само турски – мнозина западни партньори допуснаха същата техника. Разликата е в посоката: докато Обединеното кралство например взе мерки, за да премахне китайското 5G оборудване, Турция върви в обратната посока, а отношенията ѝ с Пекин надхвърлят икономиката и технологиите.

Тревожна е и обвързаността на Турция с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), водена от Китай и Русия – ключов инструмент на Пекин за проектиране на мощ отвъд Тихия океан. Анкара не е пълноправен член, но е „диалогов партньор“ на организацията от 2012 г. Заслужава да бъде припомнено и че през 2010-те тя беше на крачка да купи експортния вариант на китайския зенитно-ракетен комплекс HQ-9, преди да се спре на другия лош избор – руската С-400. Взети заедно, връзките на Турция с Китай явно противоречат на декларацията от Вашингтонската среща на НАТО през 2024 г., която описа Китай като страна, чиито „заявени амбиции и принудителни политики продължават да предизвикват нашите интереси, сигурност и ценности“.

Ердоган иска да представи Турция като стабилен западен съюзник, отдаден на колективната сигурност, и тази витрина ще бъде в пълния си блясък на срещата в Анкара. Истинският му фокус обаче е друг, смятат авторите: стратегическа самостоятелност и независимост от Запада, които да обслужат агресивните му ревизионистки и иредентистки цели – цели, които подкопават сигурността на САЩ, Европа и Израел. Именно поради това той поставя приоритет върху сдобиването със западни технологии и едновременно с това е готов да работи с Русия, Хамас и Китай.

Личният регистър на отношенията тежи осезаемо. В думите си от миналата седмица Тръмп нарече Ердоган „уважаван човек, уважаван лидер“ – характеристика, която повечето американци едва ли биха употребили за лице, прегърнало напълно терористична организация, и то след клането от 7 октомври. Но за американското правителство значение има не личната химия между двамата, а трезвата преценка дали трансферът на F-35 е в интерес на САЩ и в съгласие с американското право. А не е. Евентуална доставка би влязла в противоречие със Закона за противодействие на враговете на Америка чрез санкции (CAATSA) и с Раздел 1245 от Закона за националната отбрана за 2020 г. Разделът е недвусмислен: Турция не може да получи F-35, докато все още „притежава“ С-400; за трансфер държавните секретари на отбраната и на външните работи трябва писмено да удостоверят, че системата вече я няма и че Анкара е дала достоверни уверения да не придобива подобни руски системи отново. Без тази сертификация Белият дом просто няма законово правомощие да предостави самолетите, колкото и Тръмп да го желае – в писмо от 15 декември 2025 г. самата администрация потвърди своя ангажимент към CAATSA и разбирането си за изискванията на Раздел 1245.

Затова и Конгресът на САЩ се раздвижи. На 29 юни група законодатели започна подготовката на резолюция за неодобрение, която да блокира евентуална продажба, ако администрацията заобиколи закона; авторите от FDD препоръчват именно такива съвместни резолюции на двете партии и двете камари като предпазен лост. Те настояват Конгресът да задължи изпълнителната власт да внася годишен писмен доклад, който да описва всяко сътрудничество на турската отбранителна индустрия с Русия или Китай – включително по технологии с двойна употреба – за да изплуват наяве рисковете, които да насочват бъдещата политика спрямо Анкара. Засега двете писти текат паралелно: трансферът на F-35 опира в закона, докато по-малко спорната сделка за десетки двигатели F110 на стойност над 700 млн долара – които ще задвижат първия турски изтребител KAAN – вече беше нотифицирана на Конгреса на 24 юни, отделно от въпроса за F-35.

Какво би изместило баланса в едната и другата посока е сравнително ясно. Връщане на Турция в програмата би станало законно възможно единствено ако Анкара се раздели проверимо със С-400 и двамата секретари подпишат изискваната сертификация – стъпка, която Ердоган засега избягва. Обратното – администрацията да придвижи доставката без нея – би задействало резолюцията за неодобрение като последна спирачка и би изправило Белия дом срещу собствения му ангажимент от декември. Срещата в Анкара предлага немалко начини да се укрепят съюзът и американските интереси, заключават анализаторите; връщането на Турция в програмата F-35 не е сред тях.

IDF запечата 16-километров тунел в Рафах, където в продължение на 11 години е държано тялото на лейтенант Голдин.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) обявиха днес, че са приключили запечатването на подземен тунел с дължина над 16 км в южната част на град Рафах – съоръжението, в което Хамас укриваше тялото на лейтенант Хадар Голдин повече от десетилетие. Според сведения на IDF инженерни части са работили близо три месеца, за да затворят галерията, и са вкарали в нея над 30 000 кубически метра бетон – обем, който сам по себе си очертава мащаба на подземната мрежа под най-южния град на Ивицата Газа.

Запечатването е дело на Южното командване с участието на елитното сапьорно звено „Яхалом“ и специалния отряд морски командоси „Шайетет 13“, подкрепени от инженерни войски на дивизия „Газа“. Според IDF именно тези части първи установяват входа на тунела в южен Рафах, в близост до Филаделфийския коридор – тясната буферна ивица по границата с Египет, която IDF постави под свой контрол в хода на офанзивата в южната част на Газа. Оттам насетне работата е била предимно инженерна: картографиране на разклонения, разрушаване и последователно заливане с бетон на десетки метри подземни ходове. Самият избор на метод е показателен. При дълбоките, многоетажни и укрепени галерии израелската армия все по-често прибягва не до взривяване – което рядко гарантира трайно затваряне на разклонена мрежа, – а до запълване, включително наводняване и бетониране. Над 30 000 кубически метра бетон, изляти в това трасе, имат за цел да остане непроходимо, а не просто временно засипано.

Тунелът не е бил обикновено скривалище. IDF го описва като пункт за командване и контрол на Хамас – мрежа с около 80 отделни помещения за обитаване, които са служели на командира на бригада „Рафах“ от въоръженото крило на групировката да планира и направлява операции. По израелски данни галерията минава под жилищен квартал, джамии и училище, а в непосредствена близост до трасето ѝ са се намирали детски градини, клиники и здравен пункт на Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). Израел отдавна изтъква доказателства като това, че Хамас вгражда терористична инфраструктура в гъстонаселени зони, докато палестинската страна и хуманитарни организации оспорват част от тези определения.

Тунелът дължи своята популярност не на своите инженерни характеристики, а на едно име. Лейтенант Хадар Голдин е на 23 години, когато загива в бой и тялото му бива отвлечено на 1 август 2014 г. – броени часове след влизането в сила на 72-часово примирие, договорено с посредничество от ООН и САЩ по време на операция „Защитен ръб“. Отвличането разби крехкото затишие и беше последвано от една от най-тежките бомбардировки над Рафах през онова лято; самият случай се превърна в един от най-дълго отворените в израелската история. 11 години тялото остана отвъд обсега на държавата, държано някъде в подземията на Рафах, докато семейството на Голдин водеше публична кампания то да бъде върнато – случаят се вписа в израелския военен принцип никой да не бъде оставен зад линията.

Развръзката дойде в края на 2025 г. В рамките на договореното прекратяване на огъня и поетапното връщане на живи заложници и тела, останките на Голдин пристигнаха в Израел на 9 ноември. Идентификация в Национален институт по съдебна медицина „Абу Кабир“ потвърди самоличността. Два дни по-късно на 11 ноември, Голдин беше погребан с военни почести във военното гробище в Кфар Саба, в церемония с десетки хиляди участници. Връщането беше част от по-широка вълна, която последва рамковото споразумение за прекратяване на огъня и размяна: 20-те живи заложници бяха освободени през октомври 2025 г., а останките на загиналите се връщаха на части до началото на 2026 г. Тялото на Голдин беше сред последните няколко, чието откриване и предаване отне седмици след освобождаването на живите – отчасти защото то се намираше дълбоко в тунелната система под Рафах, която тепърва предстоеше да бъде претърсена.

Настоящата операция затваря отделна глава от историята: не връщането на тялото, а унищожаването на самото скривалище. След като тленните останки бяха изнесени, армията се върна към тунела, за да го картографира и унищожи. 16-те км галерии под Рафах са част от подземната система, която Хамас изгради по продължение на египетската граница и която IDF определи като приоритетна цел в южната фаза на войната. Запечатването с над 30 000 кубически метра бетон превърна мястото на 11-годишния плен в непроходима маса под земята.

Самият коридор Филаделфия – ивица по цялата граница между Газа и Египет с 14 км дължина, която IDF наричат и ос „Саладин“ – от години е сред най-чувствителните точки на конфликта. Под него се простира гъста мрежа от тунели, използвани както за контрабанда на стоки и оръжие, така и за подземно придвижване на бойци. Именно затова Израел определи коридора за стратегическа цел и пое наземния контрол върху него още през май 2024 г. въпреки острите възражения на властите в Кайро срещу присъствие на Израел по границата. Онези над 16 км под Рафах, вече запечатани, принадлежат на същия подземен пояс, чието картографиране и премахване Израел представя като една от незавършените задачи на войната.

Видео, публикувано от IDF, показва публикува 3D визуализация на тунелната мрежа, кадри от запечатването, както и от действията на сапьорното звено „Яхалом“ в подземните тунели.

Протести в Газа: Нарастващо недоволство срещу Хамас на фона на разруха и корупция.

🇵🇸 Няколко десетки протестиращи се събраха пред болница „Насър“ в Хан Юнис, един от най-големите медицински центрове в ивицата Газа, за да изразят своето недоволство срещу липсата на лечение за многото пострадали от войната между Израел и терористичната групировка Хамас, която контролира палестинската територия.

Във видеа, публикувани в интернет, се чува как демонстрантите говорят гневно срещу властта в палестинския ексклав, оплаквайки се от повсеместната корупция и апатия, като в същото време внимават да няма директно назоваване на критики към Хамас.

„На никого не му пука, дори на Министерство на здравеопазването. Всички те са крадци“, възмущава се мъж с ампутиран крайник, докато друг се твърди, че му е било попречено да потърси медицинска помощ в чужбина. „Не ни дават да напуснем и ще умрем тук, докато крадци фалшифицират медицински доклади и си тръгват с пари. Това не е Израел, а Министерство на здравеопазването и Световна здравна организация“, каза той.

Протестът бележи изключително рядка публична проява на критики към властта в ивицата Газа, където Хамас продължава да контролира районите, в които живеят почти всичките два милиона местни жители.

В петък демонстрантите обявиха, че ще се съберат отново за по-мащабен протест срещу тежките условия в разрушения ексклав – събитие, което според организаторите се очертава да бъде първата значима проява на обществено недоволство срещу Хамас в Газа, от началото на примирието с Израел, въведено през октомври.

От началото на юни анонимни профили в социалните мрежи, действащи под лозунга „Революция на 26 юни“ и очевидно организирани от местни палестинци, призовават жителите на Газа да излязат на улиците, опитвайки се да натрупат масов импулс. Протестът пред болницата беше популяризиран от същите профили, описали го като предшественик на предстоящия митинг днес.

„Този протест не е подкрепен от нито една държава, нито от армията, нито от която и да е милиция. Това са просто хора, които са недоволни от настоящата ситуация и искат да я променят“, отбеляза Хамза ал-Хуаити, бивш жител на Газа, който подкрепя протестите от чужбина.

Не се посочва конкретно време и място за протеста, което предполага както предпазливост от организатора, така и надежди, че продължителните демонстрации ще се разпространят из цялата територия на Газа. Засега не е известни дали днешният протест ще включва по-явни призиви срещу Хамас и дали тълпите наистина ще се появят, особено при наличието на сериозни опасения във връзка с евентуалната реакция на Хамас спрямо прояви на масово недоволство в момент, когато терористичната групировка се опитва да укрепи хватката си.

Протестите срещу Хамас са рядкост в Газа, където тези, които говорят открито, рискуват да бъдат обвинени в сътрудничество с Израел и са изложени на риск от смъртоносно възмездие. Въпреки това те не са нечувани.

Последните големи демонстрации започнаха през март 2025 г. и на всеки няколко дни или седмици изкарваха стотици хора по улиците на различни градове, преди движението да затихне два месеца по-късно. По същото време Хамас омаловажи протестите и ги описа като антивоенни демонстрации.

Сведения от последните дни, идващи от вътрешността на Газа, и разкази на организатори твърдят, че бойци на Хамас вече са започнали тиха подготовка за смазване на планираните протести. Жител от централната част на ивицата, говорил с The Times of Israel при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, сподели, че планира да участва в днешния протест, за който е научил от социалните мрежи.

„Това не е нещо ново. Хората протестираха срещу Хамас още преди 7 октомври. Но днес е различно. Живеем във война, разруха и разселване. Много хора искат да излязат и да кажат: Достатъчно война. Хората виждат как земята беше разрушена след години на война – няма живот и те искат да видят промяна“, каза той. 

Съгласно 20-точковия план, подкрепен от Съвета за мир на президента Доналд Тръмп, Хамас трябва да сложи оръжие и да предаде властта на преходна администрация от палестински теократи, което ще проправи място за изтегляне на израелската армия и започване на усилия по реконструкция на анклава, който понесе огромни разрушения по време на боевете.

Тези планове обаче все още не са преминали отвъд първоначалния етап на прекратяване на огъня, тъй като Хамас отказва да предаде оръжията си, наред с други разногласия относно изпълнението на плана. Макар и сериозно пострадала, групировката запази достатъчно сили, за да упражнява контрол над онази част от Газа, от която Израел се изтегли, затвърждавайки властта си чрез екзекуции на опоненти и други лица, които смята за заплаха за управлението си, според множество доклади.

Организирани отвън

На 8 юни във Facebook се появи страница с името „Революцията на 26 юни“, която започна да отправя призиви за демонстрации, без да открои конкретни цели или да посочва кой стои зад инициативата. Оттогава насам тя публикува сведения, които документират тежките лишения, пред които са изправени местните жители, както и видеа с участието на десетки хора, за които се твърди, че живеят в Газа, призоваващи своите съграждани да излязат на улиците в подкрепа на „достоен живот в Газа“.

Някои критикуват Хамас, включително един човек, който поиска „правителство, което да управлява Газа. Стига с хората, които са там сега“.

The Times of Israel научи, че организаторите на протеста включват бивши жители на Газа, които са участвали в протести срещу Хамас в миналото и оттогава са избягали за граница, но поддържат връзка с активисти, които все още са там. Една такава фигура е Абдел Хамид Абдел Ати, който е напуснал Ивицата със семейството си в посока Кайро по време на войната.

В същия ден, когато беше стартирана Facebook страницата за протеста, Абдел започна да споделя на личния си профил идентично съдържание, което зове за демонстрации на 26 юни. Първата му такава публикация се появи две минути преди първия пост в страницата на протеста. Освен това той популяризира протеста пред своите 42 000 последователи в TikTok.

Абдел Ати не е известна фигура в палестинското общество или Газа, но в миналото е използвал социалните мрежи, за да критикува тежките условия за живот. Във видео, публикувано на 8 юни, той критикува Израел: „Дойде времето да кажем своята дума, да излезем на улиците, така че цялата ситуация да се промени и да има ден на ярост – заради палатките, заради разселването, заради окупацията и заради мълчанието на света.“

Ал-Хуаити, който е участвал в протести срещу Хамас през 2019 г. и напуска територията през лятото на 2023 г., заяви, че вижда протеста като средство за оказване на натиск върху Хамас и за изпращане на послание, че настоящата ситуация не може да продължава, тъй като е срещу интересите на палестинците. В същото време, каза той, протестът е насочен и срещу продължаващия израелски контрол върху голяма част от крайбрежната територия.

„Всяко решение трябва да включва изтегляне на Израел и напускане на Хамас, политически и военно. Иначе няма да има решение или реконструкция на Ивицата Газа“, посочи писателят ал-Хуаити, който понастоящем живее в Германия и често коментира събитията в Газа в социалните мрежи.

Протестиращият от централната част на Газа, говорил анонимно, изрази надежда, че протестът ще изпрати послание до света, включително до правителството на Израел, че „хората в Газа не са Хамас“.

Страховете могат да намалят активността

Ал-Хуаити каза пред The Times of Israel, че не вярва Хамас да отговори с насилие срещу протеста, тъй като в голяма степен се въздържаше от това по време на протестите във военно време. „Това е последното нещо, което искат светът да види – какво причиняват на жителите на Газа“, каза той.

През близо двете десетилетия управление Хамас удави в кръв няколко вълни от протести срещу себе си, нито една от които не отслаби значително хватката му над ивицата, нито я накара да промени методите, с които се управлява тя.

През 2017 г. и отново през 2019 г. т.нар. „сили за сигурност“ на Хамас използваха насилие, арести и заплахи, за да потушат краткотрайни вълни от протести, първоначално породени от тежките икономически условия в Газа, но в крайна сметка еволюирали в демонстрации срещу групировката.

За разлика от това, по време на протестите, проведени в рамките на започналата на 7 октомври 2023 г. война, Хамас се въздържаше от открита конфронтация с протестиращите по улиците. Това може да е било опит да се избегне излагането на опасност от израелски удари на силите му или поради загриженост за международния му имидж в период, когато глобалното внимание беше фокусирано именно върху Газа.

По време на войната органите за сигурност на Хамас продължиха да действат зад кулисите, за да потушават инакомислието, включително отрядът „Сам“ и силите „Радаа“. Неотдавнашен доклад на ООН установи, че поне 60 цивилни в Газа са били разстреляни в периода 2024-2025 г. по подозрение в сътрудничество с Израел или заплаха за управлението на Хамас.

Жители на ивицата вътре и извън нея, които разговаряха с The Times of Israel, изразихе мнение, че за момента Хамас изглежда разчита на по-тихи и невидими методи, насочени към отслабване на протестното движение.

Според журналист от Газа, говорил при условие за анонимност поради опасения за безопасността си, Хамас е предупредил местните репортери да не отразяват планираната демонстрация в очевиден опит да я лиши от обществено внимание.

По време на протеста пред болница „Насър“ Facebook страницата „Революция на 26 юни“ публикува кадри, на които може да бъде видян репортер, излъчващ от покрива на близка сграда, но умишлено насочил камерата в друга посока през цялото време, игнорирайки крайно необичайната сцена на броени метри от него.

Журналистът добави, че проповедници в някои джамии в Ивицата са използвали петъчните молитви миналата седмица, за да направят опит да разубедят хората от участие в протести, които критикуват Хамас, описвайки ги като религиозно забранени. Въпреки че не са уточнили изрично планирания протест срещу Хамас, според него „посланието е било ясно“.

„Неофициално хората, които се канят да излязат, се превръщат в обект на заплахи. Не мисля, че това ще бъде силна демонстрация“, каза той.

Ал-Хуаити, който поддържа контакт с жители на Ивицата, каза пред The Times of Israel, че доколкото му е било известно, наскоро Хамас е отправил тайни заплахи към активисти, участващи в инициативата, които остават в Ивицата, както и срещу семействата на активисти, живеещи в чужбина, чиито роднини все още са там.

Според Ал-Хуаити Хамас е заплашил бащата на Абдел Ати в опит да притисне организаторите на протеста, за да отменят планираното събитие.

На този етап Хамас не е давал официално изявление във връзка с призивите към демонстрации. Въпреки това след кампанията за протести започна да циркулира в интернет, говорителят на Хамас Хазем Касем написа във Facebook, че „има хора, които бързат да погребат нашето велико движение, и ще бъдат изненадани да открият движение, което е още по-дълбоко вкоренено сред своя народ и има още по-голямо присъствие“, което беше тълкувано като очевидна препратка към онова, което Хамас вижда като своя трайна обществена подкрепа, в противовес на образа, изграждан от организаторите на протеста.

Журналистът твърди, че условията в Ивицата, включително спорадичните военни операции на Израел, пречат на евентуално мобилизиране на по-широка обществена подкрепа.

Въпреки примирието Израел продължава да извършва спорадични удари срещу терористичната групировка. Контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването обяви, че броят на убитите от влизането в сила на примирието през октомври 2025 г. е надхвърлил 1000 души.

„Хората са изтощени. Всеки ден има удари по улиците и пазарите. Казвам на децата да не излизат от вкъщи, а аз излизам само когато е необходимо. Хората се страхуват да излязат на улицата“, каза той.

Коста Рика арестува палестинец, свързан с Хамас, два месеца след като я обозначи като терористична организация.

🇨🇷⚔️🇵🇸 Властите в Сан Хосе съобщиха в понеделник за ареста на палестински гражданин, определен от Дирекцията за разузнаване и сигурност (DIS) като свързан с Хамас – първо подобно действие, откакто през април Коста Рика официално включи ислямистката групировка в своя списък с терористични организации.

Новината беше оповестена от най-високо институционално ниво: президентът Лаура Фернандес обяви лично операцията в обръщение към гражданите, вместо да я остави на полицейско комюнике. Самият избор как да бъде обявена акцията сам по себе си е новина. За правителство, встъпило в длъжност едва преди по-малко от два месеца и изградило цялата си предизборна кампания върху обещания за упражняване на власт с „твърда ръка", извършения арест с антитерористичен етикет е отличен пвоод за демонстрация на доктрина и именно през тази призма събитието променя оперативната среда в иначе спокойната страна от Централна Америка.

Фактологичното ядро, доколкото то е известно, е тясно. По данни на Каса Пресиденсиал и местни издания (La Nación, Delfino, Teletica) мъжът, назован единствено с фамилията Абуауад и определен като палестинец, родом от Западния бряг, е заловен при полицейска проверка на пътя в град Десампарадос в провинция Алахуела при съвместна операция на Професионалната миграционна полиция, Пътна полиция и Специални части за намеса (UEI). По собствените си думи DIS е установила лицето благодарение на предварителни разузнавателни данни и е препратила доклад към Главна дирекция по миграцията, което е позволило локализирането и незабавните мерки от страна на служителите по сигурността. Задържаният е прехвърлен в Центъра за задържане Регион Сентрал в Лос Лагос де Ередия, където остава под стража, докато върви производството за депортацията му.

„Инструктирах директора на DIS Пабло Мартинес Бертоси този субект, в координация с миграционна полиция, да остане под стража при най-високи стандарти за сигурност, до своето депортиране", цитира се изявлението на Фернандес.

Властите квалифицират Абуауад като „свързан" с Хамас, но както изрично отбелязват и редица местни медии – естеството на тази връзка на този етап не е уточнено: оперативна, финансова, логистична, пропагандна или друга. Не е публикувано обвинение; режимът, под който се движи случаят, е миграционен, а не наказателен – депортация, не процес. Два факта допълнително засилват неяснотата. Първо, според сведения на самата DIS, Абуауад е влязъл на територията на страната през май именно защото не е носел международни сигнали, т.е. към момента на влизането му нито Интерпол, нито партньорска служба са го маркирали; флагът идва чак след това от вътрешна оценка на разузнаването. Второ, в полза на задържаното лице вече е подаден habeas corpus, който изисква конституционен преглед и оценка на законността на ареста, информация за неговото състояние – психическо и физическо – и като обезпечителна мярка – прекратяване на всяко прехвърляне и експулсиране до приключване на разглеждането. С други думи, носещото обвинение засега почива изцяло върху преценка на една служба, която не е изложила публично основанието си, и това е разумната рамка, в която читателят следва да поставя всичко останало.

Това обаче не омаловажава политическото и стратегическо значение на извършения арест, защото правната възможност за такъв е съвсем нова. До април месец Коста Рика, държава без редовна армия от 1948 г. насам и традиционно неутрална – не разполагаше с инструментариум за подобно действие. На 8 април новата власт добави Революционната гвардия, Хизбула, Хамас и Ансар Аллах (йеменските хути) в списъка си на забранени терористични организации, мотивирайки решението с „международни ангажименти на Коста Рика в борбата с тероризма и неговото финансиране" и изрично с целта да позволи на разузнавателните и съдебните органи да действат „по-решително срещу всякакви логистични и финансови мрежи за подкрепа". Арестът е първото оперативно изпитание на тази норма – превръщането ѝ от декларация в практика. И то идва в момент, когато младото правителство на Фернандес, позиционирано като наследник на линията на Родриго Чавес, има пряк политически интерес да покаже, че непоколебимата реторика се материализира в действия: миграционният контрол и сигурността заемаха централно място на платформата за изборите през февруари, които спечели още на първи тур.

Външната ос на тази операция обаче е също толкова съществена. Обозначението на четирите организации от шиитската „Ос на съпротивата“ за терористични не е изолиран ход от правителството на страната, а елемент от мащабно геополитическо пренареждане, което израелски и местни анализатори описаха с термина „синя вълна" – укрепване и разширяване на връзките между Израел и страните от Латинска Америка в сферата на сигурността и дипломацията. Коста Рика, Панама и Уругвай присъстват в първа фаза на т.нар. споразумения „Исаак" – рамка, която си постави като ключова цел обозначаването на Хамас и Хизбула като терористични организации от регионалните партньори, наред с други. Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично приветства решението на Коста Рика като стъпка към „по-широк международен фронт", фокусиран върху противодействието на финансираните от Техеран терористични мрежи. С огледа на това твърдението, че вътрешна разузнавателна оценка е успяла да разпознае конкретно лице, което е останало незабелязано от международните бази данни при влизането си в страната, насочва към обмен на данни с външен партньор (без това да е потвърдено официално). Именно подобен сценарий на споделена сигнатура между служба с глобален обхват и млада национална дирекция е типичният механизъм, по който малки държави със скромен разузнавателен капацитет реализират подобни арести.

Стратегическата тежест на случая се разкрива най-пълно, едва когато бъде положен в историята на региона. Латинска Америка има десетилетна история, белязана от присъствие на шиитската Хизбула, а не толкова на сунитския Хамас, концентрирано в т.нар. тригранична зона между Аржентина, Бразилия и Парагвай. Именно там групировката изгражда и поддържа всоя база в Сиудад дел Есте, нейни мрежи изграждат финансово ядро чрез пране на пари, контрабанда и фалшификация; точно от там тръгва логистиката, осъществила атентатите в Буенос Айрес – бомбените атаки срещу израелското посолство през 1992 г. и нападението срещу еврейския център АМИА през 1994 г., отнело 85 живота, и двете дело на Хизбула и Иран. Хамас исторически присъства в региона предимно като получател на финансиране – още преди две десетилетия бразилските власти оцениха на стотици милиони долари размера на общия финансов поток от триграничната зона към Хизбула, Ислямски джихад и Хамас. Новото от 2025 г. насам, което мозъчни тръстове като RAND подчертават в своите анализи, е тезата за „стратегическа резервираност": подложени на безпрецедентен оперативен натиск в Леванта, тези мрежи в Латинска Америка, дотогава предимно финансови, биват трансформирани и получават стойност като алтернативни бази, отдалечени от основния театър. Епизодът от Коста Рика, дори към момента с неизяснена фактология, се вписва логически именно в тази тенденция на разширяване на периметъра.

От тук следва и основният извод. Това, което се разигра в Алахуела, е по-малко криминална новина и повече индикатор за тектонична промяна в позиционирането на една малка, традиционно неутрална държава. Само в рамките на няколко месеца Коста Рика премина от страна без формални механизми за борба с тероризма до участник, обозначил Хизбула, Хамас, Хутите и Революционната гвардия за терористични организации, който действа по сигнал на собственото си разузнаване и оповестява резултата на президентско ниво – при това в синхрон с регионална инициатива на Израел. Този завой носи две едновременни последици, които предстои да бъдат балансирани. Навън той закотвя Сан Хосе по-плътно към оста Вашингтон–Йерусалим в ключов етап, белязан от изострено присъствие на проирански мрежи в Западното полукълбо. На вътрешната сцена поставя на изпитание институционалната тъкан на държава, която в продължение на десетилетия е извеждала правата на човека и върховенството на правото като фундаментален белег на националната идентичност: депортация, аргументирана с неогласена разузнавателна оценка и вече оспорена по съдебен ред, е първата проверка за нещо далеч по-значимо от конкретния случай: дали твърдата линия на новата власт ще остане в пределите на закона и ще зачита правото на защита, или ще ги прескочи в името на бързата развръзка. Накъде ще наклони везната – към по-тясно обвързване с оста Вашингтон–Йерусалим или към собствената ѝ правова традиция – ще стане ясно не от този арест, а от онези, които ще го последват.

Шефът на Шин Бет предупреди за риск от мащабна атака срещу Ейлат, разузнаването е скептично.

🇮🇱 Давид Зини, директор на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, е предупредил наскоро по време на закрит форум за опасността от мащабно нападение срещу южния град Ейлат, наподобяващо инвазията на Хамас от 7 октомври 2023 г. Това съобщи в понеделник ежедневникът Haaretz, позовавайки се на няколко неуточнени източника от службите за сигурност.

Според материала Зини е разпоредил на няколко висши ръководители в службата за сигурност да поставят най-висок приоритет на подготовката за сценарий за мащабна атака срещу пристанищния град – от територията на съседна Йордания или по море, тъй като смята района за слабо звено поради неговата относителна географска отдалеченост.

Позовавайки се на анонимни източници от апарата за сигурност на Израел, в публикацията се посочва, че Зини очаква координирана сухопътна инвазия и атака от няколко терористични групи с участието на йеменските хути, които се намират на повече от 2000 км от Израел, но в миналото са изстрелвали ракети и дронове към Ейлат.

Източниците на Haaretz обаче изразяват съмнение по отношение на вероятността за подобна атака и един от тях е заявил, че „никой в структурите за сигурност не знае на какви разузнавателни данни се позовава [Зини]“, за да твърди, че най-южният град на Израел е толкова уязвим.

Въпреки това преди няколко седмици е бил направен опит за проникване в Ейлат от Йордания по море.

Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че на 29 май моряци от 916-ти дивизион на военноморските сили на борда на патрулен катер от клас „Двора“ се натъкват на лице, навлязло с джет в териториалните води на Израел край залива Ейлат.

„Силите са произвели предупредителни изстрели във въздуха, за да прогонят заподозрения, а след като той не е спрял, са открили огън по плавателния съд съобразно правилата за ангажиране“, съобщиха тогава от армията.

От IDF уточниха, че след изстрелите лицето е обърнало посоката, отправяйки се обратно към Йордания. Военен източник добави, че мъжът е бил ранен, вероятно от стрелбата, като по-късно е бил разпитван от служители по сигурността на Кралство Йордания.

Директорът на Шин Бет, който пое поста през октомври 2025 г., наскоро посети пристанищния град Ейлат, за да се срещне с местните служители по сигурността. Според материал на Haaretz от миналия месец, на заседание на кабинета Зини е предупредил за продължаващ опит за „превземане“ на курортния град от израелски араби.

Служители в самата Шин Бет също се съобщава, че определят преселването на израелски араби в Ейлат като „тревожна“ тенденция. В отговор на публикацията службата потвърди посещението на директора си в курортния град, определяйки я като оценка на „различните заплахи“, пред които е изправен градът.

В изявление тя подчерта, че „няма информация или конкретна тревога“, която да е провокирала визитата, а тя е извършена в рамките на „задълбочено оперативно планиране и проучване на заплахите по всички фронтове, с които агенцията се занимава“.

До момента мандатът на Зини като ръководител на Шин Бет е съпътстван от противоречия, които започнаха още с неговото назначаване начело на службата, след като премиерът Бенямин Нетаняху уволни предшественика му Ронен Бар през юни.

Няколко организации внесоха във Върховния съд на справедливостта петиции срещу неговото назначение, сред които и трима бивши ръководители на службата, които са на мнение, че Зини не е подходящ за поста. В крайна сметка обаче петициите бяха отхвърлени и той получи разрешение да поеме функциите си.

Твърди се, че след встъпването си в длъжност Зини, който сам се описва като човек с „месиански“ възгледи, е променил приоритетите на службата, омаловажавайки значението на борбата срещу еврейския терор срещу палестинците. Насилието е било прекласифицирано като „триене“.

През февруари един от братята му Безалел Зини беше обвинен в участие в канал за контрабанда на стоки в Газа по време на войната с терористичната групировка Хамас.

Разногласия в Кайро: Хамас и посредниците пренаписват условията по сигурността без съгласие от Израел и САЩ.

🇵🇸🇪🇬 Новият кръг от преговори, започнал в Кайро в неделя и продължил в понеделник с посредници от Египет, Катар и Турция, е поредният опит да бъде разчупена патовата ситуация. Месеци наред преходът между първата и втората фаза на предложената рамка за прекратяване на огъня остава блокиран, след като радикалните фракции отказват да приемат условията, заложени още в първоначалните договорки от октомври 2025 г.

Спорът, който до момента блокира преговорите, е сведен до една ключова разпоредба – демилитаризация на ивицата Газа. По данни на източници от палестинските среди, цитирани от вестник Asharq Al-Awsat, в Кайро се оформя едностранно съгласие между отделните фракции Клауза 8 от 15-точковата пътна карта, оповестена от висшия представител Николай Младенов да бъде преформулирана така, че терористичният арсенал да остане под палестински контрол, вместо да бъде ликвидиран.

Това частично съгласие обаче е постигнато единствено между 8-те участващи палестински фракции и самите посредници, но не ангажира Израел или международните институции, чиято официална пътна карта настоява за всеобхватно и окончателно разоръжаване на палестинския ексклав. Фактът, че от масата в Кайро отсъства умерената партия „Фатах“, още в началото стеснява обхвата на това споразумение до т.нар. „съпротивителен блок“, контролиран от радикални елементи.

Докато Хамас използва международни канали като Al Jazeera, за да твърди, че Израел е отговорен над 3000 нарушения от 10 октомври 2025 г. насам, групировката продължава да поставя максималистични условия. Тя настоява за пълно изтегляне на израелската армия от ивицата и активиране на хуманитарния протокол, преди да предприеме каквито и да е реални стъпки. Израел с основание поставя разоръжаването на терористичните структури начело на втората фаза, за да гарантира, че хуманитарната помощ и реконструкцията няма да се използват за прегрупиране на екстремистите.

Официалната пътна карта, обявена на 21 май, предвижда поетапен и контролиран процес на демилитаризация под международно наблюдение, при който оръжията не се предават на Израел, а на легитимния Национален комитет за управление на Газа. Според данни на The Jerusalem Post, документът изрично обвързва израелско изтегляне с реалния, проверим напредък по всеки кръг от разоръжаването. Хамас обаче побърза да отхвърли този план още при публикуването му, определяйки го като „приемане на израелската позиция“, защото той не им позволява да запазят военния си капацитет.

Според 6-ма източници от фракциите, цитирани от Asharq Al-Awsat, двама от които от Хамас, те се опитали да заобиколят тези изисквания чрез множество поправки, договорени с посредниците. Осмата клауза, свързана с „ограничаването на оръжията“, е била пренаписана в полза на палестинската теза: фракциите отказват да предадат арсенала си на външна страна, а посредниците са приели това с компромисната формулировка за предаване на въпросния Комитет за управление. Представители на Хамас уточняват, че целта им е оръжията да останат в палестински склад под формата на „замразяване“, което на практика им позволява да съхранят бойната си готовност. Самата процедура по опис и етапи на складиране все още няма окончателна редакция, тъй като фракциите се опитват изцяло да я обвържат с предварителното изтегляне на Израел.

Генералният секретар на „Палестинската национална инициатива“ Мустафа Баргути, който участва в срещите в Кайро, заяви пред Asharq Al-Awsat, че между тях и посредниците има „пълно съгласие за необходимостта от това Израел да изпълни разпоредбите на първата фаза“. Натискът на палестинската страна е към цялостно, а не поетапно прилагане на договореното. Баргути отказа да предостави повече подробности, но източници от Хамас признават, че целта е условията на ислямистките фракции да бъдат представени пред международната общност като „легитимни“.

Хамас, чиято делегация в Кайро се води от установения в Газа лидер Халил ал-Хая, според Middle East Monitor, използва тактика на отлагането, настоявайки съдбата на оръжието да бъде решена едва след всеобхватни консултации между палестинските групи – позиция, потвърдена и от Хусам Бадран пред Al Jazeera. В същото време международно признатата терористична групировка настоява за всеобхватно изпълнение от Израел на хуманитарния протокол (включително минимум 600 търговски и хуманитарни камиона дневно и материали за реконструкция), без обаче да дава гаранции, че ресурсите няма да бъдат отклонени за повторно изграждане на терористична инфраструктура и подземни тунели.

На терен ситуацията остава сложна заради продължаващите операции по сигурността. Израелските сили за отбрана контролират стратегически зони в ивицата Газа (около 64% според палестински източници), тъй като премиерът Бенямин Нетаняху разпореди поддържане на оперативен контрол с цел осуетяване на нови атаки. Хуманитарната криза в палатковите лагери по крайбрежието остава тежка, а операциите срещу терористични гнезда в Хан Юнис, Джабалия и град Газа продължават да водят до удари и жертви. Израел изрази съжаление за цивилните жертви, включително инцидентите с деца, но подчертава, че Хамас умишлено разполага военни позиции в близост до импровизирани училища и цивилни обекти, използвайки ги за жив щит. Броят загинали от началото на есенния етап на ескалация варира според източниците (между 936 според контролираното от Хамас здравно министерство и над 970 според регионални доклади), като Израел посочва, че голяма част от тях са въоръжени бойци на Хамас и Ислямски джихад.

Докато палестинските фракции опитват да оформят удобни за тях формулировки в Кайро, източник от екипа на Николай Младенов заяви пред Asharq Al-Awsat, че се провеждат интензивни разговори, най-вече по линия на Катар, за да бъде оказан натиск върху Хамас да приеме официалната пътна карта. Очаква се совалките на дипломацията да продължат с участието на САЩ чрез посредниците в Доха или Кайро. Според тях топката се прехвърля към Израел и новата администрация на Тръмп, въпреки че Израел остава категоричен в позицията си по отношение на сигурността.

В крайна сметка ключовото разминаване не е просто в това коя палестинска структура формално ще приеме оръжията – тъй като и международният план, и палестинските поправки сочат към местна администрация. Истинският конфликт е в това дали арсеналът ще бъде реално ликвидиран. Фракциите предлагат единствено временно „замразяване“ под техен контрол и то едва след като Израел се изтегли. Официалният доклад на международната мисия от 21 май обаче отбелязва изрично, че именно отказът на Хамас от демилитаризация и насилствения му контрол остава главната пречка пред мира. Поради това споразумението в Кайро остава изолирано: то обединява радикалния палестински блок и посредниците около една компромисна теза, която не включва страните, които вземат реалните решения за сигурността – Израел и САЩ. Отсъствието на „Фатах“ е още едно потвърждение, че Хамас се опитва да наложи волята си над палестинското поле, оставяйки казуса с демилитаризацията като неразрешено уравнение, в което всички досегашни опити са завършили с провал.

📸 Снимка: Жители на Хан Юнис се придвижват по улиците на града след ново предупреждение за евакуация, издадено от Израелските отбранителни сили (IDF), 4 август 2025 г. (Mohammed Saber/EPA)

Израелски удари ликвидираха висши командири на Хамас в Газа; активисти са задържани в Либия.

🇮🇱🎯🇵🇸 Военновъздушните и военноморските сили на Израел нанесоха удари в ивицата Газа през нощта срещу четвъртък, в които бяха ликвидирани висши командири от механизма за обществена сигурност на Хамас, съобщиха от армията.

Според здравните власти в палестинския анклав, най-малко девет души са загинали при атаки срещу четири апартамента в ранните часове на четвъртък.

Хасан Лабад, заместник-ръководител на механизма за сигурност, заедно с висшите кадри Асем Шабир, Абдула Абу Калуб и Мохамед Абу Марек, бяха убити при ударите, съобщиха Израелските отбранителни сили (IDF).

„Висшите служители на механизма за обществена сигурност бяха ликвидирани, за да се премахне заплаха, след като наскоро участваха в опити за възстановяване на терористичната организация Хамас и помагаха на висшето ръководство на групировката за организиране на терористични действия срещу Държавата Израел и войските на IDF“, се казва в изявление на армията.

Според IDF механизмът за сигурност е тайна структура на Хамас, отговорна за охраната на висши лидери на Хамас, комуникациите между тях, координация на срещите им и тяхното транспортиране между обекти при криза. Той е отговорен и за изготвяне на разузнавателни оценки, „които подпомагат висшето ръководство на организацията при вземане на решения и реализиране на терористични планове срещу Държавата Израел“.

Здравните служители в Газа съобщиха, че сред загиналите са били петима членове на едно и също семейство. Медици заявиха, че преди зазоряване са били ударени четири апартамента, сред които домът на семейството. Най-малко 15 други души са ранени.

Смъртните случаи са поредните в крайбрежния анклав след влизане в сила на примирието от октомври, което се опита да спре повече продължилата над 2 години война между Израел и терористичната групировка Хамас.

Около 930 палестинци са загинали в израелски удари, откакто започна примирието, според данни на здравните власти в Газа, които се намират под контрола на Хамас и умишлено не правят разлика между бойци и цивилни. Хамас рядко публикува информация за смъртни случаи сред своите бойци.

Терористите от Хамас са извършвали атаки с леко стрелково оръжие срещу израелски войски, които настояват, че ударите им са в отговор на нарушения на примирието или заплахи срещу личния състав.

Израел започна офанзива в ивицата Газа в отговор на нападението, извършено от Хамас и Ислямски джихад на 7 октомври 2023 г. При последвалото клане бяха убити около 1200 израелски граждани, а 251 други бяха взети за заложници.

Флотилия съобщи за 11 активисти, задържани в Либия

Най-малко 11 международни активисти, опитали се да привлекат вниманието към израелската морска блокада на ивицата Газа, са задържани в Либия преди повече от седмица, докато са опитвали да достигнат палестинския анклав по суша, според „Global Sumud Flotilla“.

Според местните медии активистите са задържани във връзка с незаконно влизане и липса на разрешителни. Организаторите на „Global Sumud“ заявиха, че всички участници са имали валидни визи.

По-рано организацията поведе флотилия от десетки лодки, която беше прехваната в Средиземно море, преди да достигне Газа. Стотици активисти бяха депортирани през Гърция и Израел, който обвини участниците, че са „PR акция“, превозваща съвсем малки количества помощи.

Над 200 здравни работници и активисти се опитват да достигнат Газа по отделен сухопътен маршрут, тръгвайки от Мавритания на 15 май и насочвайки се към Египет, в опит да влязат в Газа през граничния пункт „Рафах“.

Според организацията, тунизийски гражданин е бил арестуван на 19 май, на около 25 км от границата между Либия и Тунис, докато се е прибирал у дома. Други 10 души са задържани на 24 май, докато са се опитвали да договорят безопасен транзит за своя конвой на контролно-пропускателен пункт близо до пристанищния град Сирт в Либия, разположен по-малко от половината разстояние между Тунис и Египет.

За първи път властите в Либия обявиха арестите на 25 май. Активистите идват от Тунис, Аржентина, Португалия, Италия, САЩ, Уругвай, Полша и Испания, а тяхното задържане е било удължено с нови 10 дни във вторник.

Организацията осъди действията на либийските органи като „незаконни“ и „произволни“.