Израел уби последния издирван от петимата мъже, отвлекли тялото на Шани Лук

🇵🇸🎯🇮🇱 Въздушен удар в Джабалия, град в северната част на ивицата Газа, ликвидира в понеделник, 19 октомври, Тамер Мохамед Ибрахим ас-Саббаг, член на бригадите „Иззедин ал-Касам“, въоръженото крило на Хамас. Израелските отбранителни сили (IDF) го разпознаха на снимки, които на 7 октомври 2023 г. обиколиха света. На тях в каросерията на пикап, пълен с въоръжени мъже, лежи тялото на Шани Лук. Според IDF с неговата смърт всички и петимата терористи от снимката са ликвидирани или задържани: трима са загинали по-рано във войната, а един се намира в израелски арест. IDF и службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ обявиха удара в съвместно изявление на 20 октомври.

Снимките са дело на Али Махмуд, фотограф на свободна практика, който работи за Associated Press. На тях полуголо женско тяло лежи по очи сред въоръжените терористи. По-късно жената беше идентифицирана като Шани Лук, 22-годишна германско-израелска татуистка, дошла на музикалния фестивал „Нова“ близо до кибуца Реим. На 30 октомври 2023 г. семейството ѝ съобщи, че е обявена за мъртва: идентифицирана е кост от основата на черепа ѝ. На 17 май 2024 г. IDF обяви, че е извадила от Газа тялото ѝ заедно с телата на Амит Бускила и Ицхак Гелерентер. Военният говорител Даниел Хагари съобщи тогава, че тримата са убити от Хамас, докато са бягали от фестивала, а телата им са отнесени в Газа.

Заедно с изявлението IDF публикува същата снимка. Над всеки от петимата са изписани неговото име и какво се е случило с него, а тялото на Лук е замъглено. Според надписите двама са убити още в първите месеци на войната – на 10 октомври и на 6 декември 2023 г. Третият е ликвидиран на 20 август 2025 г. Четвъртият е задържан от израелските войски. Ас-Саббаг е отбелязан като убит на 19 октомври 2026 г. В съобщенията на иврит той е описван като боец от „Нухба“, елитните щурмови подразделения на Хамас, а военният говорител нарече убийството му „важно затваряне на кръга“.

В изявлението срещу ас-Саббаг са отправени обвинения и за действия след 7 октомври: по време на войната, включително напоследък, той е подготвял нападения срещу израелски военни и цивилни и е работил за възстановяването на военните способности на групировката, „систематично нарушавайки примирието“. Убит е, „за да бъде премахната заплахата, която представляваше“, се казва в текста. Двете служби добавят, че ще продължат да действат срещу участниците в нападението от 7 октомври.

Примирието, постигнато с посредничество от САЩ, влезе в сила на 10 октомври 2025 г. Reuters припомня, че Израел обвинява Хамас в превъоръжаване и извършване на атаки въпреки примирието. През последните седмици IDF засили ударите срещу терористичната групировка, посочва агенията. Израелският министър на отбраната Израел Кац обяви на 5 октомври, че заедно с премиера Бенямин Нетаняху е наредил на IDF и службите за сигурност да преследват и ликвидират участниците в клането от 7 октомври „без ограничение и при всякакви обстоятелства“. Тогава той предостави и равносметка: от 6000 души, преминали границата на 7 октомври, 4000 са убити, а 2000 остават. Участниците се издирват от съвместно звено на IDF и „Шин Бет“, известно като „Нили“, чието съществуване двете служби признаха публично през август.

На 20 октомври, в деня на изявлението, израелски удар в град Газа ликвидира Акрам Басам Шаабан Ясин, определян от двете служби като висш офицер в апарата за обща сигурност на Хамас. Според IDF апаратът е тайна структура, която охранява висшите ръководители на групировката. Според военните ударът е част от продължаващата кампания за поразяване на ръководните кадри и отслабване на възможностите на Хамас в ивицата Газа. По данни на болницата „Шифа“ ударът е поразил жилищна сграда в квартал Римал. Убита е и съпругата на Ясин, а още няколко души са ранени. Медиците, цитирани от Reuters, посочват, че съпругата се казва Дина Абу Бакер. „Уж сме в примирие, но честно казано, не виждаме никакво примирие. Войната все още продължава, убийствата продължават, обстрелите не са спрели“, оплака се брат му Махмуд Ясин. Хамас отрича, че готви нападения или възстановява арсенала си, и обвинява Израел, че подкопава мирното споразумение за Газа.

За израелските служби кръгът около снимката на Али Махмуд се затвори: от 5-мата мъже на нея 4-ма вече са мъртви, а последният се намира в израелски арест. Преследването на участниците в нападението обаче продължава: според равносметката на Кац към 5 октомври от 6000, преминали границата на 7 октомври, 2000 все още са в очакване на съдбата си.

Учителка от училищата на UNRWA в Газа предупреждава за нов 7 октомври

🇵🇸🏫 Учителка, преподавала география в продължение на 15 години в училищата на агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) в Газа, разказа как много хора около нея мразят последиците от 7 октомври 2023 г. върху палестинския ексклав, но не и клането, извършено на тази дата от Хамас и Ислямски джихад.

„Мразят последиците от 7 октомври. Мразят войната, която 7 октомври им донесе. Но не мразят самия 7 октомври“, споделя тя в интервю за New York Post, излъчено на 19 октомври. Изданието не посочва името на 40-годишната учителка по география заради опасения за нейната безопасност. Във видеото тя говори през преводач.

Изводът, който прави от това, е прост: „Ако идващите поколения в Газа имат възможност да извършат ново нападение, ще го извършат.“ Според нея половината или повече от учителите, които е срещнала там, смятат насилието срещу евреите за необходимо, за да бъдат постигнати палестинските политически цели. Според нея положението се е влошило от октомври 2023 г. насам. Някои учители, които споделят крайни виждания преди войната, се връщат в класните стаи другаде в ивицата, а травмираните от сраженията деца са много податливи на влияние от учители, обвиняващи евреите за разрухата и премълчаващи ролята на фракциите в Газа, начело с Хамас, за избухването на войната.

Учителка със същото описание – 40-годишна преподавателка по география с 15 години работа в UNRWA – говори и на запис, излъчен 4 дни по-рано на 15 октомври от израелския Канал 14. Нейното лице е скрито на записа, а каналът я представя единствено с буквата Н. Говорейки на арабски тя споделя, че крайните идеи  набират все по-голяма сила в момента, „до степен, че може да се случи втори 7 октомври, който да доведе до още повече разруха и убийства от онова, което видяхме“. Интервюто в New York Post не споменава този запис.

Сведенията ѝ стъпват на конкретни сцени от класната стая. Тя разказва за учител по история в шести клас, обвинявал евреите за страданията на палестинския народ и обяснявал на децата, че Хамас е възникнал, за да поправи историческа неправда. Друга учителка насърчавала малки момичета да продължат борбата на Хамас срещу евреите и после се хвалела пред своите колеги с идеите, които внушава. В записа тя описва спора си с нея: казала ѝ, че това е чуждо на исляма, и разговорът прераснал в бурна разправия. Няколко дни по-късно, по думите ѝ пред New York Post, член на училищното ръководство я посреща с ножица в ръка: „Ще те накараме да си пожелаеш смъртта, а ако не спреш да спориш, ще ти отрежем езика.“

Всичко това се разиграва в училище на UNRWA в град Газа, което по време на войната е затворено и става убежище за разселени. Тя не се обръща към администрацията, защото не знае кои служители имат връзки с Хамас, и се страхува за близките си. Този страх има документирана основа. Human Rights Watch описва системни злоупотреби с произволни арести, побой и изтезания на критици на групировката, включително при потушаване на протестите през 2019 г. На 13 октомври 2025 г броени дни от началото на примирието, онлайн изплува видео, на което бойци на Хамас довличат седем мъже в кръг от хора в град Газа, слагат ги на колене и ги разстрелват в гръб; източник от движението потвърди пред Reuters, че записът е автентичен.

Същият запис на Канал 14 съдържа и втори разказ, който поставя въпроса и за училищата извън UNRWA. Учителка, представена като М., преподава в училище, описано като училище на администрацията на Хамас, а не на ООН. Тя разказва, че е страдала много, когато се обявява против колеги, които възпитават децата да мразят евреите, убиват и разрушават. По думите ѝ проблемът не е свързан нито с властите, нито с Хамас, а се крие в съзнанието на обществото.

UNRWA не отговори на запитването на New York Post. Агенцията настоява, че не търпи подстрекателства и подкрепа за тероризъм, и посочва механизмите си за опазване на неутралност. Те вече бяха поставени под сериозно съмнение, когато разследване на ООН разкри, че 9 нейни служители са участвали в нападението от 7 октомври, и UNRWA ги уволни.

Официалната констатация, която е най-близка до това свидетелство, е на Сметната палата на САЩ (GAO). В доклад от 8 януари 2026 г. тя отбелязва, че в училищата на UNRWA на Западния бряг и в Газа се преподава по учебниците на Палестинската автономия и че агенцията е открила в тях съдържание, което противоречи на ценностите на ООН за неутралност, ненасилие и недискриминация. UNRWA е преглеждала учебниците и е давала на учителите указания как да се справят с тези пасажи, но е срещала съпротива от общността и от учители. Между 2018 и 2024 г. Държавният департамент на САЩ отдели 375 млн. долара за образователна дейност на организацията, преди американското финансиране да бъде прекратено.

Въпросът е практически, защото училищната система на Газа в момента се възстановява. Новата учебна година започна на 19 септември, а UNRWA съобщава за повече от 280 000 деца в своите училища и учебни палатки. Ръководителят на образователната ѝ програма Тауфик ал-Хурани споделя, че от 182 оборудвани напълно училища до октомври 2023 г. UNRWA е загубила над 95%, а оцелелите са били заети от вътрешно разселени семейства. По данни на UNICEF към април около 700 000 деца между 4 и 17 години са били без присъствено обучение почти три години.

Преподавателката по география призовава за пълна промяна в образованието на палестинската територия: нова учебна програма и независим надзор над дейността на учителите. Тя смята тази реформа за по-важна от разоръжаването на Хамас и въпроса кой ще управлява Газа. „Защото това може да промени бъдещето.“ Мирният процес засега е концентриран именно върху въпросите, които тя смята за по-малко важни. В края на юли Хамас прие пътна карта от 15 точки за демилитаризация в замяна на изтегляне на Израел, който не я подписа, а премиерът Нетаняху категорично я отхвърли. Към началото на октомври, според Security Council Report, нито разоръжаването, нито изтеглянето са започнали, международните стабилизационни сили не са разположени, нито са сформирани, докато Националният комитет за администрация на Газа, технократски палестински орган, който трябва да поеме властта, все още не е влязъл в ивицата от временната си база в Кайро.

Сведенията на един анонимен човек не могат да бъдат проверени отвън, а New York Post и Канал 14, които го огласиха, имат ясна позиция по UNRWA. Самата агенция настоява, че прилага механизми за неутралност, и одитите, цитирани от GAO, признават нейния ангажимент към този принцип. По същество обаче разказът на учителката по география съвпада с онова, което GAO от години документира с други средства. Слабото звено не е само учебникът, а учителят, който решава какво да сподели пред класа, и общността, която не приема дерадикализация. Втората учителка смята, че проблемът се крие в съзнанието на ученици, учители и родители, а не просто в конкретна групировка. Ако е права, самата смяна на работодателя или на властта няма да го премахне. Затова нагласата, описана от учителката по география – ненавист към последствията, но не и към кървавото деяние, довело до тях – вероятно ще надживее и разоръжаването на Хамас, ако то се случи изобщо. Първата проверка се намира в ръцете на UNRWA: дали ще отговори на конкретни твърдения с реална проверка на своите учители, или ще остане при общото уверение, че не търпи подстрекателство.

Израелските служби молеха Катар да продължи плащанията за Газа до 2023 г.

🇮🇱💵🇶🇦 Израелски правителства начело с Бенямин Нетаняху не само са разрешавали плащанията на Катар за ивицата Газа, но и са ги насърчавали, подбирали са техните получатели и са молили Доха да не ги спира. Публично същите тези преводи бяха критикувани от израелски министри. Това показват документи, които списание TIME публикува в разследване на Ерик Кортелеса. Според изчисленията на изданието за малко над десетилетие по този канал са минали близо 2 млрд долара. Как е получена сумата, не се уточнява. Единствената изчислена междинна сума е около 1,1 млрд долара до 2018 г. Тя е посочена в анализ, представен на министрите в Йерусалим и цитиран по-рано от Haaretz.

Най-силният документ е писмо от 2020 г. С него тогавашният директор на Мосад Йоси Коен благодари на емира шейх Тамим бин Хамад ал-Тани. „Това наистина е чудесна възможност да изразим благодарност и признателност за хуманитарните усилия, които държавата Катар полага през последните години в ивицата Газа“, пише Коен и добавя, че тези усилия са „изиграли решаваща роля за подобряването на хуманитарното положение“. Съществуването на писмото е известно от март 2024 г. Тогава The Times of Israel го публикува заедно с още две писма: от Съвета за национална сигурност и Координатора на правителствените дейности в териториите (COGAT) – военно звено, отговорно за гражданските въпроси в палестинските територии.

Още по-ясно е друго писмо от Съвета за национална сигурност, изпратено, докато COVID-19 върлуваше из ивицата. „Отново подчертаваме колко е важно катарската хуманитарна финансова помощ да продължи да се превежда през съществуващия механизъм“, пише в него. Израелската страна изрично моли средствата да не минават през посредници или трети държави, а само през посланик Мохамед ал-Емади, председател на Катарския комитет за възстановяване на Газа.

Механизмът има три етапа. През 2007 г. катарските пари потичат към Газа, след като Хамас поема контрол върху ивицата по време на управлението на Ехуд Олмерт. По това време Израел не участва пряко. От 2012 г. кабинетът на Нетаняху одобрява система, в която държавата има директна роля: в доставката на лекарства и храни, в разширяването на електрозахранването и в определянето кои семейства имат право на помощ. През 2018 г. палестинският президент Махмуд Абас спира заплатите на служителите в Газа. Тогава, по данни на американски и израелски медии, службите за сигурност пренасят катарските пари в ивицата в куфари. Първата пратка от 15 млн. долара в брой влиза на 9 ноември 2018 г. Тя е част от общо 90 млн. долара, разпределени на шест месечни вноски.

На 2 октомври 2018 г. Израел и Катар подписват споразумение с ООН за финансиране на горивото за електроцентралата в Газа. Въз основа на него се развива тристранен механизъм, чрез който Доха плаща за горивото и тока, купувани от Израел, за проекти на ООН и за месечни помощи на бедни семейства. Документ от юли 2019 г. показва как Катар уведомява кабинета на Нетаняху за превод на 6 млн. долара за 20 000 жители на Газа, „избрани от Израел“, по 300 долара на човек. През август 2021 г. Доха отпуска 40 млн. долара за близо 100 000 домакинства, по 100 долара месечно в продължение на 4 месеца. Според дипломати, Израел е проверявал списъците, а сумите са превеждани през Световната продоволствена програма (WFP) на ООН. След съобщение по телефона семействата получават помощта от определени пунктове. Колко от тези получатели са членове на Хамас или техни роднини, не е известно. Тогавашният пратеник на ООН за Близкия изток Тор Венесланд нарича усилията „жизненоважни за подобряването на тежкото социално-икономическо и хуманитарно положение в Газа“. ООН отказва коментар пред TIME и препраща към думите на Венесланд от 2021 г.

Противоречието между думи и действия се намира в центъра на разследването. Висш служител от първата администрация на Доналд Тръмп разказва пред TIME, че израелски представители са осъдили плащанията публично, а после насаме са молили Катар да ги поднови. Именно това е дразнело катарците. Затова през 2018 г. емирството започва да иска писмено потвърждение на израелското участие. Публичната страна на противоречието е добре документирана. След първите куфари тогавашният министър на образованието Нафтали Бенет нарича преводите „пари за рекет“ и предупреждава, че кабинетът си купува краткосрочно спокойствие. Министърът на отбраната Авигдор Либерман му отвръща, че Бенет „или страда от амнезия, или лъже“, защото е подкрепил преводите от самото начало. Когато през 2021 г. Бенет става премиер, той спира само куфарите с пари. Самите плащания продължават през механизма на ООН.

Последният епизод е от есента на 2023 г. Две седмици преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. директорът на Мосад Дейвид Барнеа отива в Доха и моли Катар да поднови финансирането. Катарците се съгласяват, но го предупреждават, че това е последното подновяване. Според тях схемата вече е изгубила смисъла си. Барнеа иска още два месеца.

Йоси Коен, който подписва благодарственото писмо, оттогава прави разнопосочни изказвания за схемата. През декември 2023 г. той признава на бизнес конференция на Globes: „Сгрешихме, като мислехме, че това помага“. Твърди също, че подходът не е замислен, за да укрепи Хамас. През септември 2025 г. в интервю за Канал 12 обаче той защитава ролята си и прехвърля отговорността на държавното ръководство. „Държавата Израел ме помоли да донеса още катарски пари за цивилните в Газа“, казва Коен и допълва: „Политиката за катарските пари не я определяше шефът на Мосад. Определяше я държавата Израел и нейният лидер.“ Според него механизмът е започнал от службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) и COGAT. Шин Бет отрича това в изявление веднага след интервюто.

Писмото на Коен е от периода, в който израелските служби вече предупреждават, че част от парите изтича към въоръженото крило. Според разследване на Ронен Бергман и Ювал Рубовиц, публикувано във „Йедиот Ахронот“ на 23 септември, Нетаняху е бил предупреден поне два пъти: през 2019 г. от тогавашния директор на Шин Бет Надав Аргаман и през 2020 г. от военното разузнаване. Висш офицер от разузнаването е казал пред държавния контрольор, че между 2019 и 2021 г. Хамас е отклонявал около 4 млн. долара месечно от средствата на Доха към бригадите „Изедин ал-Касам“. Канцеларията на премиера отхвърли тези твърдения. Нетаняху продължава да твърди, че целта никога не е била да укрепи Хамас. В интервю за TIME през 2024 г. той казва: „Искахме да сме сигурни, че Газа има работеща гражданска администрация“. Канцеларията му отказва коментар по новите документи.

Доха отговаря, че всичко е минавало през Израел. Говорител на катарското правителство заяви пред TIME, че цялата финансова помощ е отивала при палестинските граждани през механизми, съгласувани с Израел и международните партньори, и че парите, храните, лекарствата и горивото са минавали през Израел, преди да влязат в Газа. „Нищо не е доставяно директно от Катар; ние осигурихме помощта“, казва той.

„Ако някакви средства са стигнали до Хамас, както твърдят лица и групи с политически цели срещу Катар, отговорността е на Израел, който надзираваше доставката и създаде механизма.“

Документите излизат 9 дни преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. Кнесетът се разпусна на 17 юли. Държавна анкетна комисия за 7 октомври все още не е създадена, макар че именно такъв орган би трябвало да отговори кой е знаел за предупрежденията и защо преводите са продължили. Катарската тема вече тежи на Нетаняху и по друга линия. В аферата, наречена в Израел „Катаргейт“, негови сътрудници са заподозрени, че са получавали пари за PR кампания в полза на Катар. Досега официалната версия беше, че Израел само е допускал преводите като хуманитарна помощ. Новите документи показват как службите молят Доха да продължи да плаща: от благодарността на Коен през 2020 г. до молбата на Барнеа за още два месеца в края на септември 2023 г.

Спор за пътниците на египетския самолет, кацнал в Израел преди 7 октомври

🇪🇬✈️🇮🇱 Египетският бизнес самолет, престоял малко над час на летище „Бен Гурион“ на 26 септември 2023 г., е возил двама бизнесмени, пристигнали от Египет, а не тогавашния началник на египетското общо разузнаване Абас Камел. Това съобщава израелската обществена телевизия „Кан“ в репортаж, който оспорва разследването на The Atlantic, според което Камел е дошъл 11 дни преди нападението на Хамас, за да предупреди, че движението готви голяма атака. Материалът е излъчен ден след като премиерът Бенямин Нетаняху за първи път потвърди посещението.

Според репортажа на Итай Блументал във вечерната емисия на „Кан 11“ самолетът е собственост на Smart Aviation, чартърен оператор от Кайро. В 9:50 ч. каца, получава наземно обслужване от компанията QAS и в 10:57 ч. излита обратно за Кайро без пътници. Двамата пътници са влезли в Израел през частния терминал Fattal. Няколко неназовани източници, запознати с полета, го определят като обикновен бизнес полет, който не е регистриран нито като официален, нито е свързан със сигурността. Имената на пътниците са известни на авиационните власти в Министерство на транспорта, на летищния терминал, на Службата за население и имиграция и на самата чартърна компания. Правилата за поверителност в бизнес полетите обаче не дават на никого от тях да ги коментира.

Kan News и The Atlantic описват един и същ полет. Между 9:50 и 10:57 ч. минават 67 минути, точно колкото е бил престоят, по данни на израелския авиационен орган, цитиран от списанието. Същото се потвърждава от платформи за проследяване на полетите. Двете версии се разминават по описанието на полета и хората на борда. В статията си от 25 септември 2026 г. Вивиан Салама пише за „чартърен самолет Cessna, свързан с египетските разузнавателни служби“, който е бил паркиран „в изолиран сектор на летището, използван за чувствителни дипломатически мисии и мисии по сигурността“. Според „Кан“ пътниците в него са минали през терминала за частна авиация, а полетът е бил обикновен бизнес курс.

Според The Atlantic Камел е казал на израелските събеседници, че Хамас показва признаци на подготовка за голямо нападение и времето за осуетяването му изтича. Препоръчал е на правителството икономически отстъпки за движението, за да се избегне сблъсък. Посланието му, по думите на бивш израелски служител, запознат по-късно с посещението, било, че ако Израел не промени курса си, Газа ще избухне в лицето му. Камел не е посочил дата, цел или подробности за атаката, а списанието не успя да установи с кого точно е говорил. Версията се основава на сведения от израелски, египетски, арабски, американски и европейски служители, информирани за посещението след 7 октомври. Египетски служител заяви пред изданието, че щом Камел отива в Израел за един час, това „означава, че самият ал-Сиси е преценил: трябва да отидеш там и да им го кажеш лично“. Говорителите на Нетаняху и тези на египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси не отговориха на изпратените запитвания. Камел се оттегли от поста през октомври 2024 г. и днес е съветник и специален пратеник на ал-Сиси.

Три години канцеларията на Нетаняху отричаше всякакъв контакт. На 9 октомври 2023 г. след като Ynet съобщи, че Камел е предупредил за „нещо необичайно, ужасяваща операция“, тя написа, че премиерът „нито е говорил, нито се е срещал с шефа на египетското разузнаване от съставянето на кабинета, нито пряко, нито косвено“. Тогавашният съветник по национална сигурност Цахи Ханегби отрече пред The Atlantic дори самото посещение.

На 13 октомври 2026 г. в предаването „Патриотите“ по близкия до израелското правителство „Канал 14“ Нетаняху за първи път потвърди, че Камел е идвал в Израел. Водещият го попита за самолета, за който е говорил бившият му военен секретар Ави Гил, и Нетаняху отговори, че не са се срещали, тъй като по това време е бил на държавната церемония за 50-годишнината от войната Йом Кипур от 1973 г. После насочи въпроса към онова, което нарече „нашата дълбока държава“: „Тук беше министърът на разузнаването на Египет, прекара тук, не знам, 59 минути на земята. Искам да знам с кого се е срещнал.“ Призова службите за сигурност и органите на реда да извършат проверка, защото „има камери, има документация“, и добави, че истината е, че „някой друг, който се е срещнал с него, се опитва да го стовари върху мен“. Посочената от него продължителност се разминава с 67-те минути от летищния дневник.

В същото интервю Нетаняху заяви: „Откога шеф на разузнаване идва и разговаря с държавен ръководител? Не ми се е случвало нито веднъж. Няма такова нещо.“ На 30 май 2021 г. канцеларията му беше публикувала видео, озаглавено „Премиерът Бенямин Нетаняху се среща с началника на египетското общо разузнаване Абас Камел“. На кадрите двамата си стискат ръцете и разговарят в резиденцията на премиера в Йерусалим, а Камел е начело на делегация от Кайро.

Бившите началници на службите отговориха с опровержения. Тогавашният министър на отбраната Йоав Галант, началникът на Генералния щаб Херци Халеви, шефът на службата за вътрешна сигурност Шин Бет Ронен Бар, съветникът по национална сигурност Ханегби и шефът на военното разузнаване Аарон Халива отрекоха да са срещали Камел на 26 септември 2023 г. Висш източник от апарата за сигурност заяви пред Ynet вечерта на 14 октомври: „Направихме всички проверки впоследствие и не знаем за подобно събитие. Силно се съмняваме, че изобщо е бил в страната. Ако Нетаняху знае, че е бил тук, нека каже с кого се е срещнал.“

Ави Гил е военен секретар на Нетаняху от декември 2022 до май 2024 г. На 8 октомври в интервю за „Канал 12“ той каза, че не знае да е имало предупреждение от Египет. Заяви обаче, че разузнавателен самолет от страната е кацнал в Израел и останал малко повече от 60 минути, като подчерта, че това е факт. Не можа да посочи кой е бил на борда. Журналистът Шломи Елдар, съавтор на разследване на Haaretz от 8 септември 2026 г. за предупреждение, отправеон от президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед, твърди, че е наясно кой израелски служител е приел Камел. Според него срещата е продължила 61 минути, проведен е разговор по телефона, а има и записи от охранителните камери. Елдар не уточнява име. На Нетаняху отговори, че може да му се обади, за да го научи. Други източници не потвърждават твърдението му.

Репортажът на „Кан“ засяга само полета от 26 септември. Той не включва другите канали, по които според публикации Египет е предал опасенията си на Израел. The Atlantic пише, че е продължил да предупреждава до два дни преди нападението, а на 5 октомври 2023 г. е изпратил съобщение, което не посочва конкретна дата и начин на нападение, но ясно изразява спешността на предупреждението. В края на септември 2026 г. The Wall Street Journal съобщи, че Камел се е обадил лично на Нетаняху в началото на октомври 2023 г. с оглед на това, че предишните две предупреждения от Египет не са били взети под внимание. Канцеларията на премиера отрича и този разговор.

Спорът се разгаря едва 13 дни преди парламентарните избори, насрочени за 27 октомври. На 14 октомври Ронен Бар заведе дело за клевета срещу Нетаняху заради обвиненията, че не го е предупредил навреме за 7 октомври. Държавна анкетна комисия за атаката все още няма. Така въпросът кой е слязъл от самолета на Smart Aviation сутринта на 26 септември 2023 г. опира до две имена в списък, който пазят Министерството на транспорта, терминалът Fattal, Службата за население и имиграция и самият оператор. Нито една от тях обаче не ги е оповестила.

Резервистът, който върна автомата си заради сдържаността на ЦАХАЛ

🇮🇱🪖 Дани Блекман, бивш пехотинец от Израелските отбранителни сили (IDF), връчва на командира си своя автомат M16 през януари 2009 г. в края на операцията „Отлято олово“ в Ивицата Газа, и повече не се върна обратно на служба. Повечето от 17 години по-късно той обяснява своето напускане не с прекомерната сила, използвана от армията, а напротив – с нейните усилия да щади цивилните, които по думите му са излагали войниците на неприемлив риск.

Блекман разказа историята си в интервю за англоезичния сайт Israel News Pulse, споделено на 6 октомври. На следващия ден, три години след нападението на Хамас срещу Южен Израел, той я обобщи в профила си: „Причината беше, че ЦАХАЛ поставя живота на поданиците на врага над живота на собствените си мъже и жени. Намирах го за неприемливо през 2009 г. и го намирам за неприемливо през 2026 г. Имах надежда, че след 7 октомври това ще се промени, но не се промени, сега е дори по-лошо.“ Днес Блекман е на 41 години и от 2007 г. живее като номад.

Той постъпи в армията през ноември 2003 г. и завършва наборната си служба към началото на 2007 г. със сержантско звание, след което остава в резерва. По-голямата част от службата му преминава на Западния бряг. Според него първите му съмнения се появили на контролно-пропускателните пунктове, където според него армията поставя тийнейджъри в денонощен директен контакт с „хиляди враждебни араби“, които са ги заобиколили. „Бяхме лесни мишени“, споделя той пред изданието и подчертава, че „18 и 19-годишните са буквално тийнейджъри“. Блекман помни и заповедите при хвърляне на камъни: „Заповедите ни бяха да не стреляме по врага, когато ни замерва с камъни, и да откриваме огън само ако държи огнестрелно оръжие. Уверявам ви, градушка от камъни наистина може да убие човек.“ Изданието пише, че официалните правила разграничават ареста на заподозрян от реакцията при непосредствена заплаха за живота; според Блекман в устните заповеди към него такова разграничение не е имало.

С времето той започна да отказва да изпълнява заповеди. По думите му отказва да участва в патрули през враждебни села, тъй като не е виждал оперативна цел в тези патрули, и няколко пъти е отказвал да влезе в Наблус за задържане на отделни заподозрени, без околният район първо да бъде овладян. Според него операциите, замислени като прецизни, прехвърлят риска от цивилните върху войниците, които физически трябва да влязат в квартала. Отказите, казва той, са му стрували близо 3 месеца във Военния затвор № 6 край Атлит, южно от Хайфа. „Всяка заповед, която не изпълних, е постъпка, с която се гордея и до днес“, каза той. Israel News Pulse не е преглеждал дисциплинарното му досие и предава разказа за престоя му в затвора като негово свидетелство.

Втората ливанска война през лятото на 2006 г. затвърди убеждението му. Неговата част остана при Наблус, но малка група бойци, сред които и той, бе пренасочена на север. Той помоли да не се публикуват детайли за частта и задачите му, защото пътува и из арабски и мюсюлмански страни. Той каза, че докато наблюдава действията на противника и за които да докладва на командването, вижда позиции и оръжие на ливанската групировка Хизбула в цивилни сгради и около тях, включително в местни клиники. Помни и цели, които не са били поразени заради опасения от жертви сред населението. „Казаха ни да не стреляме и да стоим на място, за да избегнем косвени щети.“

Докладът Why They Died на Human Rights Watch от 2007 г. установи конкретни , в които Хизбула стреля от населени места и е държала оръжие в тях, но отхвърли тезата, че движението по правило се е криело сред жителите. Блекман смята, че ЦАХАЛ „победи на бойното поле в Ливан, но беше победен от собственото ни ръководство“. Правителствената комисия „Виноград“ стигна до по-сложна оценка в окончателния доклад от 30 януари 2008 г.: тя критикува остро политическото ръководство, но установява и някои сериозни провали във висшето командване и сухопътните сили и определи войната като „сериозна пропусната възможност“, приключила без ясна военна победа.

„Отлято олово“ започна на 27 декември 2008 г. след засилен ракетен обстрел от ивицата Газа. Блекман се включи в операцията с убеждението, че този път Израел ще стигне до решителната победа, която войната в Ливан не е донесла: „На терен цялото командване ни представи тази война като война за унищожаването на Хамас. Всеки войник знаеше, че за да ги спрем, значи да ги унищожим и разгромим напълно.“ Властите обявиха цели, които бяха по-тесни: да се намали заплахата за жителите на Южен Израел, като се ограничи ракетния обстрел, отслаби Хамас и възстанови възпирането. Когато Израел обяви едностранно примирие 22 дни по-късно, Хамас остава на власт в Ивицата, а плененият през юни 2006 г. израелски военнослужещ Гилад Шалит остана в плен.

„Знаех още тогава, че не мога да продължавам да жертвам душата и времето си за политическо и военно ръководство, което на всяка крачка изоставя разума заради лудостта“, каза Блекман. В края на службата си той отива директно при командира си и подава автомата, вместо да предаде оръжието си по установен ред „Казах му, че не мога повече да бъда част от това.“ По думите му командирът първо е отказал да го приеме и напомни за процедурата. „Взе го, защото нямаше избор.“ Командирът разбира, че иначе Блекман просто ще остави оръжието на земята, дори с риск да бъде арестуван. После довършва оформянето на документа вместо него, а военен лекар одобрява неговото освобождаване от по-нататъшна служба. Хора от неговото обкръжение го нарекли предател, изоставил братята си. „Мотивите ми бяха точно обратните.“

9 израелски военнослужещи загинаха в самата Ивица, а четирима от тях бяха убити от снаряди, изстреляни от израелски танкове. Самият Блекман формулира своя довод без числа: „Във войната няма закони освен един: да постигнеш пълна победа над своите врагове.“ После уточни: „За да победим, трябва да действаме според ценностната система на врага, а не според нашата.“ От гледната точка, която Блекман приписва на противника, всичко по-малко от „пълно унищожение и изселване“ се счита за колебание. Международното хуманитарно право обвързва и държавите, и въоръжените групи и изисква разграничаване между бойци и цивилни, пропорционалност и предпазни мерки при нападение, а задълженията на едната страна не могат да отпаднат, когато другата ги нарушава.

Най-известните колективни откази в историята на израелската армия са с обратен знак. Движението „Йеш Гвул“ („Има граница“) беше основано през 1982 г. от ветерани, отказали да воюват в Ливан. През септември 2003 г. малко преди Блекман да облече униформа, 27 пилоти заявиха, че няма да вземат участие в удари по населени места в палестинските територии. През септември 2014 г. 43-ма резервисти от разузнавателното поделение 8200 отказаха да участват в действия срещу палестинците в окупираните територии. През април 2025 г. около 970 настоящи и бивши военни от ВВС подписаха писмо, според което войната в Ивицата Газа служи предимно на „политически и лични интереси“. Отказите отдясно също имат история, но са насочени срещу други действия: при изтеглянето от Газа през 2005 г. ефрейтор Ави Бийбър стана първият, отказал да изпълни заповед по плана за изтегляне, защото не искаше да участва в изселване на израелски заселници. Блекман не се вписва нито сред левите, нито сред десните откази, защото протестира не срещу действията на армията, а срещу това, което по негова преценка тя не прави.

Правилата за откриване на огън остават в центъра на публичен спор и до ден-днешен. През септември документалният филм „NAZA“ на Ювал Абрахам и Рейчъл Сор спечели Специалната награда на журито във Венеция. Той представя свидетелства на израелски военни за това какъв брой жертви сред населението на Газа е смятан за допустим при одобряване на удари. ЦАХАЛ го отхвърли като „изопачено и манипулативно представяне на реалността“. На 6 октомври, в самия ден на интервюто с Блекман, двама офицери от запаса и един създател на съдържание публикуваха филм в отговор, в който висши командири говорят за правила за откриване на огън.

Помолен да приложи извода си към днешната армия, Блекман се поколеба. „Не мога да говоря за днешните войници. Аз съм от друго време, те имат дронове, които вършат онова, което аз правех със собствените си очи и крака. Вече съм отживелица.“ Той все пак е на мнение, че рискът за днешните военнослужещи остава по-висок, защото враговете на Израел са станали по-силни и по-опитни. В събитията от 7 октомври вижда потвърждение на собствената теза: „Като отказваме да победим и да сложим край на войната, ние просто обучихме враговете си да ни убиват по-ефективно.“ Колкото до мнението на самите войници, той остави думата на тях: „Нека изчакаме да ги чуем да говорят сами за себе си.“

76 пенсионирани американски военни отхвърлиха обвинението в геноцид в Газа

🇺🇸⚖️🇮🇱 Група от 76 пенсионирани американски генерали, адмирали и офицери публикува отворено писмо, с което отхвърли обвиненията, че Израел е извършил геноцид в Газа. Документът, публикуван на третата годишнина от нападението на Хамас, е организиран от Еврейския институт за национална сигурност на Америка (JINSA), основана през 1976 г. за отстояване на тясно партньорство в сферата на сигурността между САЩ и Израел.

Обвиненията „не отговарят на установеното определение и стандартите за геноцид, не се подкрепени от установените факти и не издържат на проверката на здравия разум“, пишат подписалите. Президентът на института Майкъл Маковски добави, че обвинението е „непристойно“ и „грубо изопачава истината, фактите и правото“.

Сред 76-те подписа са тези на бившия командващ Морската пехота ген. Джеймс Еймъс, бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав и бившият командващ на Стратегическото командване на САЩ ген. Кевин Чилтън. 13 от тях са носили четири звезди, а всички освен двама са били генерали или адмирали. Изключенията са полковник Марк Уорън и майор Джон Спенсър, изпълнителен директор на Института за градска война (Urban Warfare Institute) и един от най-гласовитите защитници на начина, по който Израел води войната. Авторите се представят като „пенсионирани висши военни ръководители и правни експерти“, но според длъжностите под подписите юридическа служба имат зад гърба си двама: Уорън, бивш специален помощник по военно право на главния военен юрист на Сухопътните войски, и контраадмирал Стивън Кантровиц, бивш заместник-командир на юридическата служба на Военноморските сили. През 2021 г. работна група на института от пенсионирани командири заключи, че в 11-дневния конфликт с Хамас Израел е спазвал правото на въоръжените конфликти.

В правната си основа текстът стъпва на твърда почва. Конвенцията от 1948 г. определя геноцида с умисъла да се унищожи, изцяло или отчасти, национална, етническа, расова или религиозна група. „Геноцидът не е количествено престъпление; няма брой цивилни жертви, който да съставлява геноцид“, пише в документа, и практиката на Международния съд на ООН дава основание за това. В делата Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора (2007) и Хърватия срещу Сърбия (2015) съдиите приеха, че умисъл може да се изведе от модел на поведение само ако това е единственото разумно заключение, което поведението допуска. По същество делото за Газа, заведено от Южна Африка в края на 2023 г., още не е решено и се намира в своята писмена фаза. Израел подаде отговора си на 12 март 2026 г. Срокът на Южна Африка за реплика изтича на 22 ноември 2027 г., а на Израел за последния писмен отговор на 22 май 2029 г. Три месеца след като бяха постановени временните мерки от януари 2024 г. председателката на съда Джоан Донахю уточни пред BBC, че съдиите „не са решили, че твърдението за геноцид е правдоподобно“. Международният наказателен съд издаде през ноември 2024 г. заповеди за арест на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, но не и за геноцид.

Най-тежкото обвинение обаче не стъпва само на броя на жертвите. Независимата международна анкетна комисия на ООН за окупираната палестинска територия, водена от бившата върховна комисарка на ООН по правата на човека Нави Пилай, заключи на 16 септември 2025 г., че Израел е извършил това престъпление в Газа, и приложи именно стандарта на единственото разумно заключение. Умисъла тя изведе от две неща: от думите на израелски ръководители, които смята за директно доказателство, и от модела на поведение, включващ гладуването и условията на живот, наложени на населението. Израелското външно министерство отхвърли „изопачения и неверен“ доклад и поиска анкетният орган да бъде закрит.

Там, където текстът стига до числата, той противоречи на оценка, която вече е дал висш израелски офицер. Според писмото броят на загиналите е обявен от самия Хамас, не разграничава цивилни от бойци и затова на него не може да се разчита. Първите две твърдения са верни: Министерство на здравеопазването в Газа се контролира от Хамас и не посочва кой от загиналите е бил боец. Към третата годишнина то отчита над 74 000 загинали, от които 1467 след прекратяването на огъня през октомври 2025 г. През януари 2026 г. този офицер, говорейки анонимно пред световни медии, прие, че общият брой от около 70 000 в общи линии е верен, а разбивката по принадлежност все още се преглежда. По-късно Израелските отбранителни сили (IDF) уточниха, че това не са официални цифри, а по техните сметки са ликвидирани поне 22 000 бойци на въоръжените групировки до влизането в сила на примирието, т.е. и според израелските числа около 2/3 от всички загинали не са бойци. Изтекла база данни на израелското военно разузнаване, публикувана през август 2025 г. от The Guardian, съдържа 8900 поименно известни бойци, убити или вероятно убити до май 2025 г. Здравното министерство в Газа тогава посочваше за около 53 000 загинали. Тогава от IDF заявиха, че тези цифри са неверни, без да уточнят кои.

Най-уязвима е частта за подстрекателството. Писмото определя думите на някои израелски политици като „позорни“, но твърди, че „реториката на политици, които не участват във вземането на военни решения, по никакъв начин не отразява действителните операции на ЦАХАЛ“. Имена не са посочвани. Решението от 26 януари 2024 г. на Международния съд за постановяване на временни мерки цитира тогавашния министър на отбраната Йоав Галант. На 9-10 октомври 2023 г. той обяви „пълна обсада“ на Газа и нарече противника „човешки животни“. Съдиите цитират президента Ицхак Херцог и министъра на енергетиката по това време Израел Кац. Анкетната комисия посочи за подстрекатели премиера Нетаняху, Херцог и Галант. Двама от тримата са ръководили военните действия, затова разграничението между политици и въоръжени сили, на което стъпва документът, не покрива изказванията, цитирани в Хага и от анкетьорите на ООН. Отговарът на Израел стъпва на характера на целите му. При подаването на отговора в Хага заместник-главният прокурор Гилад Ноам заяви, че „законните цели на войната винаги са били да се унищожат военните и управленските способности на Хамас и другите терористични организации, за да бъде гарантирана безопасността на гражданите на Израел и да се върнат заложниците“.

Разделът за хуманитарната помощ съдържа най-много числа и нито един източник. Подписалите изброяват над 3,5 млн тона храна, 48 000 тона лекарства, 5000 тона бебешка храна и 15 000 куб. метра обезсолена в Израел вода дневно. Само за 8 месеца от октомври 2025 г. до юни 2026 г. след въвеждане на примирието звеното на израелското министерство на отбраната COGAT, което координира доставките за Газа, отчита 1,78 млн. тона храна, приблизително половината от общата сума в писмото. По време на бойните действия, на 22 август 2025 г. Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) обяви, че в губернаторство Газа е настъпил глад. Израелската дипломация отхвърли оценката като „скроена по мярка на фалшивата кампания на Хамас“. Ваксинирането на повече от половин милион деца, изтъкнато в писмото, е кампанията срещу полиомиелит от септември 2024 г., проведена от здравното министерство в Газа, СЗО, УНИЦЕФ и UNRWA при договорени дневни паузи в сраженията. В първия ѝ кръг са ваксинирани около 560 000 деца. Числото за медицинските евакуации пък е по-ниско от данните на СЗО: подписалите дават около 5000, а организацията отчита 13 555 евакуирани пациенти до 16 септември 2026 г. повечето от които през граничния пункт Рафах.

Подписалите сами обясняват какъв е залогът за САЩ: „Прецедентът, който се създава днес спрямо Израел, ще определи условията, при които американските сили ще воюват утре.“ Според проучване на AP-NORC от юли 2026 г. около 1/3 от възрастните американци смятат, че Израел е извършил геноцид в ивицата Газа. В редиците на демократите дялът е близо 50%, а при републиканците едва 13%. В същия ден кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани, отбеляза годишнината с приказки за „опустошителния, продължаващ геноцид“ на израелското правителство в Газа.

Писмото е най-убедително там, където излага правото, и най-малко убедително там, където трябва да даде обяснение за думите на хората, ръководили войната. Доводът му, че броят жертви не доказва автоматично умисъл, съвпада с установената практика на Международния съд. Преди писмената фаза да приключи през май 2029 г. делото няма да бъде решено. Тезата за числата би се засилила, ако IDF разпространи поименна разбивка на убитите бойци, която потвърждава броя от 22 хиляди. Доводът за подстрекателството ще бъде проверен, когато Международният съд претегли думите на Галант срещу целите, които Израел заяви в своя отговор.

Хамас отбеляза 7 октомври с призив към Судан и Либия

🇵🇸⚔️🇮🇱 Военното крило на терористичната групировка Хамас отбеляза 3-годишнината от нападението на 7 октомври 2023 г. в южен Израел с призив, който отправя към Судан и Либия. „Судан и Либия са не по-малко смели и ревностни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран“, написа на арабски Абу Обейда, говорителят на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, и попита какво би станало, ако срещу Израел се отвори „западният фронт“.

Изявлението беше разпространено днес сутринта. Дословни откъси от него публикуваха близката до Хамас новинарска агенция „Шехаб“ и арабоезичния канал на иранската държавна радио-телевизионна компания. The Times of Israel го преведе на английски, вмъкна в скоби само Йемен и Ирак и пропусна изречението за Судан и Либия. Ал-Касам е въоръженото крило на Хамас, основаното през 1987 г. палестинско ислямистко движение, което пое властта в ивицата Газа през 2007 г. и попада в списъците на САЩ и ЕС с терористични организации.

Псевдонимът вече се използва от друг човек. Първият Абу Обейда, Худайфа Самир Абдула ал-Калют, беше ликвидиран при израелски въздушен удар през август 2025 г. Бригадите потвърдиха неговата смърт чак на 29 декември в обръщение на видео, в което новият говорител, също с маска на лицето, заяви, че е наследил името. Истинското му име не е оповестено.

Пасажът за съюзниците започва с уверението, че „Палестина няма да забрави онези, които я подкрепиха, и най-вече онези, които проляха кръвта си за нея“. Оскверняването на джамията Ал-Акса и „кървящата рана на Газа“, пише Абу Обейда, зоват всички без изключение. След сравнението с Либия и Судан той продължи: „Доказа се, че бездействащият няма оправдание, след като всички видяха как обикновените дронове, които долитат от различни фронтове, лишиха врага от сън. А какво остава, ако срещу него се отвори западният фронт?!“

Израел многократно е бил атакуван от дронове, изстреляни от Йемен, Ливан, Ирак и Иран. На 19 юли 2024 г. дрон на хутите уби човек в Тел Авив. През нощта срещу 14 април 2024 г. Иран изстреля над 300 дрона и ракети при първото си директно нападение срещу територията на Израел. Шиитските милиции в Ирак, част от т.нар. „Ос на съпротивата“ поеха отговорност за редица атаки с дронове срещу Израел през 2023 и 2024 г. Хизбула поднови огъня на 2 март 2026 г. в отговор на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямската република, като премина към война с евтини дронове срещу израелските войски, които са разположени в южен Ливан. От юли насам хутите в Йемен воюват със Саудитска Арабия: обявиха морско ембарго срещу кралството, а към началото на октомври заявиха серия от удари по съоръжения на Aramco в Рияд.

Въпросът за западния фронт идва непосредствено след сравнението, в което се назовават Судан и Либия. Либия е на запад от Израел, а Судан – на югозапад. Най-преките сухопътни маршрути от двете държави към ивицата Газа преминават през Египет – страна, която има мирен договор с Израел от 26 март 1979 г., но не е спомената в изявлението.

Маршрутът през Судан има собствена история. Израел години наред твърдеше, че Иран снабдява Хамас с оръжие по контрабанден маршрут през Судан и Египет, който достига до Синай и оттам – през подземните тунели под границата – до ивицата Газа. През нощта на 23-24 октомври 2012 г. мощни експлозии и пожар унищожиха оръжейния комплекс „Ярмук“ в южната част на столицата Хартум. Суданските власти обвиниха Израел, че е нанесъл въздушен удар с четири изтребителя. Последвалият анализ на сателитни снимки установи кратери, съвместими с поражения от авиационни боеприпаси, но не установи извършителя. Израел отказа коментар по темата.

На 6 януари 2021 г., при преходното управление на цивилния премиер Абдала Хамдок и споделената власт между цивилни и военни, Судан подписа Декларацията на Авраамовите споразумения. Това беше стъпка към нормализиране на отношенията с Израел, а не завършена нормализация: през февруари 2023 г. все още предстоеше окончателният двустранен мирен договор да бъде подписан. От 15 април 2023 г. армията на Судан води кървава гражданска война срещу Силите за бърза подкрепа (RSF) – паравоенна групировка начело с Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като Хемедти. Преди разрива той и армейският командващ Абдел Фатах ал-Бурхан бяха партньори начело на властта, тъй като ръководиха преврата от октомври 2021 г. за сваляне на цивилното преходно правителство. На 25 януари 2026 г. Бурхан, който оглавява Суверенния съвет, заяви, че мир няма да настъпи, докато RSF не бъдат заличени, и отхвърли всички мирни рамки, които предвиждат тяхното участие.

Либия също остава разделена на съперничещи центрове на власт Правителство на националното единство на Абдул Хамид Дбейба, признато от ООН, със седалище в Триполи, упражнява власт върху голяма част от западна Либия, при силно влияние на местните въоръжени фракции. На изток в Тобрук паралелно действа Правителство на националната стабилност на Осама Хамад, подкрепяно от Камарата на представителите и силите на Халифа Хафтар, известни като Либийска национална армия. Те контролират източната и повечето от южната част на страната, включително ключови петролни находища и износни терминали. Това им дава значително влияние на петролния сектор, въпреки че официалното управление на производството и износа остава в ръцете на Националната петролна корпорация.

Останалата част от изявлението е победна реч. Говорителят нарича нападението „свещеното преминаване“, деня, в който „ръцете на мъжете разбиха веднъж завинаги теорията за сигурност на окупацията и не остана нито възпиране, нито решителна победа, нито предупреждение“. Възпирането, ранното предупреждение и решителната победа са трите стълба на израелската доктрина за сигурност, формулирана при Давид Бен-Гурион. Правителствената комисия на бившия министър Дан Меридор добави към тях през 2006 г. четвърти – защитата.

„Седми октомври беше военно чудо с Божията помощ и милост“, продължава Абу Обейда, по чийто думи „врагът преди приятеля“ признал „величието на замисъла и изпълнението и майсторството на прецизната стратегическа измама“. При тази измама бойците използвали ум, за да се възползват от „всички заплахи и възможности, включително нарцисизма на Нетаняху, високомерието и пренебрежението му към врага“. При нападението бяха убити около 1200 души, повечето от които цивилни, а други 251 бяха взети за заложници.

Изявлението идва в ден, в който израелският народ отбелязва годишнината с възпоменателни прояви и протести в цялата страна, на които много от участниците настояваха за държавна анкетна комисия. Три години по-късно такава няма. На 6 юли 2026 г. Кнесетът прие на първо четене правителствен законопроект за разследващ орган, чийто състав се определя от политиците, а опозицията бойкотира гласуването. На 23 септември Върховният съд отложи произнасянето по жалбите за независима държавна комисия за след изборите на 27 октомври.

Към жителите на Газа говорителят се обръща с признание за цената: „Народе на велика Газа, цената беше тежка, но делото ви беше велико.“ Министерството на здравеопазването в ивицата, контролирано от Хамас, към 4 октомври отчита 74 237 убити и 175 206 ранени от началото на войната. От убитите 1454 са загинали след влизане в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. Статистиката не разграничава мирни цивилни и терористични бойци. В края на януари 2026 г. висш офицер от израелските отбранителни сили (IDF), който беше цитиран анонимно от местни медии, посочи, че военните оценяват жертвите на около 71 000, колкото отчиташе тогава и министерството. След това армията заяви, че публикуваното не отразява официалните ѝ данни. Израелските военни оценяват, че на всеки убит боец се падат 2-3 цивилни жертви.

В навечерието на годишнината, на 6 октомври, бригадите публикуваха и нови кадри с Яхя Синуар, лидер на политическото бюро на Хамас, убит в престрелка с израелски войници в квартал Тел ал-Султан в Рафах на 16 октомври 2024 г. Според Al Jazeera клипът от поредицата „Луните на Потопа“ показва Синуар на полево съвещание с командира на батальона в Тел ал-Султан Махмуд Хамдан и боеца Анис Исмаил ад-Дарби. Синуар разглежда оперативни карти и дава указания за боя с израелските войски в Рафах. И двамата му събеседници също са убити.

Призивът идва малко над два месеца след като Хамас прие пътна карта за собственото си разоръжаване. На 30 юли 2026 г. Съветът за мир, създаден по мирния план в 20 точки на Доналд Тръмп за ивицата Газа, обяви споразумение, според което властта там преминава в ръцете на палестински технократи, а оръжието се предава на етапи, обвързани с постепенно изтегляне на Израел. Хамас уточни, че няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. Международните сили за стабилизация, които ще трябва да поемат сигурността, към средата на септември все още бяха на етап сключване на споразумения с участващите държави.

Изреждането на съюзниците не е ново: на 7 октомври 2024 г. предишният Абу Обейда хвалеше дроновете от Йемен и Ирак и упрекваше арабските режими в страхливост и съучастие. Тази година призивът назовава изрично и Судан, и Либия. Практически действия в отговор на призива в близките месеци са твърде малко вероятни, тъй като суданската армия е погълната от войната със Силите за бърза подкрепа (RSF), а Либия няма единно командване, а в същото време всеки сухопътен път към Газа минава през Египет. Мълчанието на властите в Судан и на двете либийски администрации, заедно с началото на предаването на оръжието след разполагането на стабилизационните сили, би показало, че западният фронт е съществувал само в речта за годишнината.

 

Европейските лидери почетоха 7 октомври и обещаха защита на еврейските общности

🇪🇺🕯️🇮🇱 Европейските лидери отбелязаха на 7 октомври третата годишнина от нападението на Хамас срещу Израел с изявления, в които съболезнованията към израелците са съчетани с обещанието евреите в Европа да живеят без страх. Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас, британският премиер Анди Бърнам, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц поставиха борбата с антисемитизма у дома редом с почитта към паметта на около 1200 убити и 251 отвлечени в Газа на 7 октомври 2023 г.

Калас нарече атаките „варварски терористичен акт“ в публикация в X и написа, че ЕС е „редом с Израел в спомена за всеки живот, отнет и разрушен“ от терористите на Хамас. Тя добави, че Хамас донесе на народа на Израел „неописуеми страдания“ и трябва да се разоръжи, за да продължи изпълнението на мирния план за Газа, а Европа трябва „твърдо да отхвърли всяка форма на антисемитизъм“.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „нищо не оправдава терора“, и потвърди готовността на ЕС да помогне „днешното крехко примирие“ да прерасне в траен мир, основан на решение с две държави. Председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща заяви, че ЕС „винаги ще защитава правото на Израел да съществува в мир и сигурност“, а решението с две държави остава „единственият жизнеспособен път“. Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола посочи 1195 убити и призова за удвояване на усилията срещу „древното зло на антисемитизма“.

Най-директно към собствените си избиратели се обърна Бърнам. Изявлението му от първите минути на 7 октомври напомня, че преди една година Манчестър преживя „ужасяващо терористично нападение“ срещу синагогата на Heaton Park Hebrew Congregation. При атаката на 2 октомври 2025 г., на Йом Кипур, загинаха двама богомолци, а Бърнам тогава беше кмет на Голям Манчестър.

„Искам еврейската общност в Обединеното кралство да чуе това лично от мен. С вас сме. Посегателствата и насилието срещу вас, под каквато и да е форма, няма да бъдат търпени. Нито по улиците ни, нито онлайн, нито в училищата и университетите ни“, гласи изявлението. Кабинетът му финансира охраната на синагоги, училища и общностни сгради, а в изявлението външната политика е засегната само в едно изречение: в чужбина Лондон „продължава да работи за решение с две държави“.

Външният министър Ед Милибанд публикува обръщение на видео, в което определи 7 октомври като едно от „най-ужасяващите зверства срещу израелския народ“. Великобритания, каза той, е категорично против Хамас и нейната „убийствена антисемитска идеология“, както и „срещу всички, които биха се стремили да унищожат Израел и неговия народ“. Милибанд разказа, че в неделя е изслушал Шарон Лифшиц и Маген Инон, загубили близки при нападението, и че двамата говорили за раните, които този ден им е нанесъл, но и за „дълбокия си копнеж за мир, който споделят много израелци и палестинци“.

Макрон напомни, че сред убитите има 51 французи. „Три години по-късно не забравяме нито имената, нито лицата: тези на Мая, на Охад, на Валантен и на толкова много други“, написа той и определи борбата „с антисемитизма и тероризма, навсякъде и винаги“ като ангажимент на Франция.

Мерц нарече нападението „дълбок прелом“ и написа в X: „Срещу антисемитизма трябва да се изправим още по-решително. Евреите трябва да могат да живеят тук без страх.“ В по-дълго изявление, цитирано от dpa, канцлерът каза, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“ и че антисемитизмът в страната се засилва, което „твърде често остава без отпор“. Мирът между израелци, палестинци и техните съседи „се постига най-добре със създаването на палестинска държава до Израел“.

В послание с дата 6 октомври генералният секретар на ООН Антонио Гутериш описа как цивилни са били „умишлено набелязвани и убивани в домовете си, в общностите си и на музикален фестивал“, и заключи: „Нищо не може да оправдае тези зверства.“ Той призова страните да преминат към следващата фаза на примирието въз основа на Всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа. „Време е примирието да стане постоянно“, настоя Гутериш и посвети отделен абзац на палестинците в ивицата, чиито страдания „също трябва да приключат, сега“.

В самия Израел денят започна в 6:29 ч. – часа, в който преди три години започна нападението. В този час президентът Ицхак Херцог запали свещ в резиденцията си в Йерусалим. „Три години огромна болка, загуба и травма“, отбеляза той. Вечерта в парка „Яркон“ в Тел Авив е насрочена церемонията на семействата на жертвите, на която според израелското радио се очакват около 50 000 души. Семействата я провеждат отделно от 2024 г., когато отказаха да участват в държавната церемония заради провалите на кабинета във войната. Държавна анкетна комисия за 7 октомври и до днес няма, а на 27 октомври израелците избират нов Кнесет.

Единодушието при отбелязването на годишнината не отменя нито един от споровете, които европейските столици водят с кабинета на Бенямин Нетаняху, и най-остър сред тях е британският. Израелското външно министерство обяви, че на 8 октомври, ден след видеото на Милибанд, ще затвори британското генерално консулство в Източен Йерусалим, като отнеме акредитацията на дипломатите му. Консулството отговаря за отношенията с палестинците в града, на Западния бряг и Газа. Мярката е отговор на британската забрана за търговия със стоки от израелските селища на Западния бряг и на санкциите срещу британски фирми, които подпомагат строителството им. Ynet съобщи първо, че Лондон е заплашил да експулсира по един израелски дипломат за всеки изгонен британски, което може да означава до 27 души. The Guardian и Reuters съобщиха, че британската страна обмисля стъпката, а Министерството на външните работи отказва да коментира „спекулации“. Съветникът по националната сигурност Джонатан Пауъл пътува до Йерусалим, за да убеди израелската страна да отмени или отложи затварянето, но без резултат. Според The Guardian подобно масово експулсиране вероятно би довело британско-израелските отношения до най-ниската им точка от създаването на Израел. Същият Милибанд заяви на 28 септември на конгреса на лейбъристите, че кабинетът на Бърнам изобличава „етническото прочистване“, извършвано от „заселниците терористи“ на Западния бряг, и „доказателствата за военни престъпления в Газа“.

Спорът стигна и до Европейския парламент. Вечерта на 5 октомври френската евродепутатка Рима Хасан от лявата партия „Непокорна Франция“ премахна израелското знаме от изложба в Страсбург, посветена на жертвите на 7 октомври, а знамето на ЕС, закрепено на същата стойка, падна на земята. Мецола заяви пред пленарната зала, че институцията приема случая „изключително сериозно“ и не може да допуска „опити за сплашване вместо дебат“. Хасан отрече да е пипала европейското знаме и обясни постъпката си като протест срещу „продължаващия геноцид“ на израелското правителство. Израелският външен министър Гидеон Саар я нарече „срамна, възмутителна, но за съжаление не изненадваща“.

Калас и Гутериш се позовават на 20-точковия план на президента на САЩ Доналд Тръмп за ивицата Газа от есента на 2025 г., чието изпълнение е в застой. Примирието от 10 октомври 2025 г. доведе до връщането на последните заложници, но година по-късно израелската армия държи около 2/3 от ивицата и нанасят удари почти ежедневно, а Хамас не е разоръжена, отбелязва Reuters. Споразумението за пълно разоръжаване на движението срещу поетапно израелско изтегляне, обявено от Тръмп на 30 юли, не е изпълнено. Здравното министерство в Газа, контролирано от Хамас, съобщава за над 74 000 убити от началото на войната, повече от 1100 от които след влизане в сила на примирието. Ведомството не прави разлика между бойци на Хамас и Ислямски джихад и цивилно население, като включва всички в общата сметка. На 6 октомври Кая Калас обяви, че ЕС е готов да изпрати мисия за наблюдение на палестинските парламентарни избори, които са насрочени за ноември.

Изявленията по повод годишнината очертават ясна граница. Лидерите са единодушни в своето съчувствие към убитите и ангажимента си към еврейските общности в Европа, но нито един от тях не подкрепя курса на Нетаняху. Бърнам споменава Израел само когато отдава почит на жертвите на нападението и говори за решение с две държави. Мерц, който подчерта, че Германия „стои твърдо на страната на Израел“, свързва мира с палестинска държава, а Великобритания и Франция признаха палестинската държава още на 21-22 септември 2025 г. Думите от 7 октомври са насочени преди всичко към вътрешната аудитория: синагогите, училищата, университетите и улиците на европейските градове. Отношенията с Израел се уреждат другаде и с други средства, а Лондон вече стигна до санкции.

Берлин и Брюксел остават по-близо до позицията на Израел: Коща и Мерц говорят за правото на Израел да съществува в сигурност, а Калас обвързва следващата стъпка в ивицата Газа с разоръжаването на Хамас, а не с изтеглянето на израелските войски. Разликата между тях и Лондон обаче не се крие в думите по повод годишнината, а в мерките през годината. Първата проверка е на 8 октомври: затварянето на консулството е вероятно, след като мисията на Пауъл се провали, и ако Даунинг Стрийт 10 отговори с експулсиране, то ще стане ясно дали останалите европейски столици ще застанат зад него, или ще оставят спора между двете държави. Втората е на 27 октомври, когато израелците ще изберат правителство, с което Европа ще води разговора за следващата фаза в Газа.

Удар срещу Али ал-Амуди уби петима в Газа, съдбата му е неясна

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха, че са нанесли рано тази сутрин удар срещу апартамент в жилищна сграда в град Газа, насочен към Али ал-Амуди, който е считан за най-висшата фигура на Хамас в ивицата. Съдбата му остава неясна: военните уточняват, че резултатите от удара се проверяват, а името му не фигурира сред загиналите. Загинали са петима души, четирима от тях жени, по данни на гражданската защита и спасителната служба на анклава и болница „Аш-Шифа“.

Първите съобщения за удара излязоха сутринта на 3 октомври в арабски и израелски медии, а военните го потвърдиха едва сега. В изявлението на IDF, цитирано от Times of Israel, се твърди, че Амуди е бил мишена на удар, докато е живял в апартамент, „използван за терористична дейност, във вътрешността на жилищна сграда“, и преди удара са взети мерки за свеждане на вредата за цивилните до минимум. В него случаят е представен като още едно доказателство, че Хамас се прикрива сред гражданското население и цинично го използва като жив щит и за осъществяване на терористични замисли.

Съобщението описва Амуди като заместник-председател на политическото бюро на Хамас в ивицата Газа и „дясна ръка и личен помощник“ на Яхия Синвар, убития през октомври 2024 г. водач на движението, както и като участник в решенията за нападението от 7 октомври 2023 г. Към това прибавя две обвинения от 90-те години: през 1993 г. участва в убийството на четирима израелци на Западния бряг и на следващата 1994 г. е замесен в инцидент в Рамала, при който е загинал агентът на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ Ноам-Менахем Коен. Според съобщението днес Амуди е пряко свързан с терористичната дейност на Хамас и възстановяването на нейните способности за нова война, а ударът е трябвало „да премахне заплахата“.

Ударът е нанесен в малките часове на нощта, около 1:30-2:00 ч. местно време, срещу сградата „ал-Асала“ в квартал Римал в западната част на града; според саудитското издание „Аш-Шарк ал-Аусат“ тя се намира близо до пристанището на града. Al Jazeera описва три последователни експлозии. Сред жертвите са още Майса Абу Дауд и дъщеря ѝ Мари, членове на гръцката православна общност, д-р Ясмин ал-Бобо и майка ѝ, както и 21-годишен мъж, съобщава Times of Israel. „Аш-Шарк ал-Аусат“ посочва, че мъжът е Билал Ода, най-малкият син на Мохамед Ода, командващия въоръженото крило на Хамас, убит през май. Няколко души са ранени. Фуад ал-Наджар, роднина на убитите жени, казва, че е загубил майка си и баба си, а Гръцката православна патриаршия призова за край на войната и бомбардировките.

За съдбата на Амуди версиите се разминават. Източници в апарата за сигурност, цитирани от обществения канал „Кан“, твърдят, че той е бил в комплекса, по който е нанесен ударът, и че шансът да е оцелял е „много малък“. Трима източници на Хамас в ивицата пред „Аш-Шарк ал-Аусат“ се съмняват, че е убит, а един от тях допуска, че е бил на място, но може да е оцелял. Медицински представител казва на изданието, че Амуди не е постъпвал в „Аш-Шифа“ нито като загинал, нито като ранен. Двама източници на терен допускат, че цел е била друга фигура, от друга организация; съобщението на военните обаче назовава именно Амуди. Публично потвърждение или опровержение от Хамас към момента липсва. Спасителните работи все още продължаваха, когато Israel National News публикува материала си, затова липсата на Амуди в списъка на загиналите не решава въпроса.

Амуди е освободен през 2011 г. при размяната на затворници за израелския войник Гилад Шалит. По-късно оглавява канцеларията на Синвар, а после медийния апарат на Хамас. След смъртта на Синвар влиянието му нараства и вече е считан за де факто лидер на Хамас в Газа. По сведения на The Times of Israel изборът за поста е в застой: първият кръг между Амуди и Низар Авадала, член на политическото бюро, е завършил без резултат, след като част от гласоподавателите са пуснали празни бюлетини, а балотажът е отложен. Ако Амуди е убит, надпреварата с Авадала остава без единия си участник.

Ударът е поредният от серия такива по ръководството на Хамас в анклава. На 15 май израелски удар уби Изз ад-Дин ал-Хадад, командващия военното крило, а наследникът му Мохамед Ода беше убит на 26 май. Израел обяви смъртта на Ода на следващия ден и Хамас я потвърди. Хадад и Ода бяха военни командири, докато Амуди принадлежи към политическото ръководство, макар израелските военни да му приписват и роля във вземането на решенията за 7 октомври. Times of Israel съобщава и за още двама убити членове на организацията през седмицата до 3 октомври: Изз ад-Дин ал-Бик и Тамер Хамайда.

Ударът е нанесен седмица преди първата годишнина от примирието, влязло в сила на 10 октомври 2025 г. с посредничеството на САЩ, Египет и Катар. То спря тежките сухопътни сражения, но не и въздушните удари. От влизането в сила на примирието над 1400 палестинци са убити и близо 5000 са ранени, според данни на здравните власти в Газа, а от израелска страна загиналите са 5 войници и 1 цивилен изпълнител, по данни на израелската държава. Въпросът със заложниците беше приключен от 26 януари 2026 г. Тогава тялото на последния загинал заложник беше върнато; за този удар IDF се позовават на опитите за възстановяване на Хамас за нови атаки. Израел твърди, че Хамас се въоръжава наново, въпреки че групировката го отрича. В преговорите основният спор е разоръжаването. През юли беше обявена пътна карта за демилитаризация на Хамас: тя да отнеме 200-300 дни, а сигурността в ивицата да премине в ръцете на международните сили за стабилизация от около 5000 души и нова палестинска полиция, докато израелските войски се изтеглят на няколко етапа. Гази Хамад, член на преговарящата делегация на Хамас, отговори, че нито една стъпка няма да бъде изпълнена, докато Израел не изпълни своите задължения.

Три неща ще покажат какво е станало с Амуди. Съобщение на Хамас за погребение или появата на самия Амуди ще изясни въпроса за оцеляването му. Заключението, което армията публикува след проверката, ще покаже дали Израел го смята за убит. А ако отложеният балотаж с Авадала бъде насрочен отново с Амуди като кандидат, това ще е косвен знак, че движението го смята за жив.

Нетаняху свърза бъдещето на Газа с дерадикализация и отказа да обещае изтегляне

🇮🇱🎙️ Израелският премиер Бенямин Нетаняху отговори два пъти с „не“ на въпроса дали възнамерява да върне онези 60% от ивицата Газа, които се намират под израелски контрол. Освен това той заяви, че не вижда бъдеще, в което „надделяващата отговорност за сигурността“ на анклава не е на Израел. За да се постигне това, той изреди три конкретни условия: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация на жителите ѝ, които „попиват с майчиното мляко“ омразата към евреите и американците.

Нетаняху говори в интервю за CBS Evening News с водещия Тони Докупил, излъчено на 30 септември. Повод за това беше инцидентът от същия ден на борда на пътнически полет 1073 на FlyDubai от Дубай за Тел Авив. Вторият пилот, оманец, нападна с нож командира на самолета, индиеца Смит Мачхар, и самолетът започна рязко да губи височина. Пътници обезвредиха нападателя, а пилоти от резервен екипаж успяха да приземят аварийно самолета на саудитското летище Табук. Пред CBS Нетаняху заяви, че случаят прилича на „опит за самоубийство“, а не на отвличане и е „твърде рано“ да се каже дали има иранско съучастие. На 1 октомври пред Fox News той вече твърдеше, че вторият пилот „е преминал ислямистка радикална индоктринация“, като се позова на лични сведения от разпитите.

До Газа разговорът стигна, когато Докупил напомни, че наближава годишнина от примирието, влязло в сила на 10 октомври 2025 г. „На 6 октомври в Газа нямаше израелско присъствие. Сега последната оценка, която видях, контролирате 60% от Газа. Все още ли имате намерението да върнате всичко това?“, пита водещият. Нетаняху отговори с „не“ и заговори за нападението от 7 октомври 2023 г. и охранителния пояс около самия анклав. Докупил възрази, че въпросът е друг: дали целта все пак е един ден цялата тази територия да бъде върната на палестинците. Второто „не“ дойде веднага, следвано от уточнението, че засега целта е да лиши бойците на Хамас в Газа от способността да нападат Израел. Други възможности, каза той, ще се появят едва след като организацията бъде разоръжена.

Водещият на няколко пъти връщаше разговора към бъдещето на Газа, а Нетаняху го отвеждаше обратно към 7 октомври. Когато Докупил отново възрази, че не това е въпросът, премиерът го пресече: „Не че въпросът не е това. Просто не ви харесва отговорът ми.“ На директният въпрос какъв ще е статутът на територията, ако се стигне до мир, той отговори, че какъвто и да е, Хамас няма да присъства там, и добави: „Не виждам бъдеще, в което Израел да няма надделяващата отговорност за сигурността на тази територия, и смятам, че с право.“ Без нея, по думите му, групировката ще се възстанови с ирански средства и оръжие. Нетаняху сравни положението със следвоенна Германия: „Единственият начин да постигнете мир в Германия беше, като унищожите СС. Не казахте: добре, ще оставим един анклав на СС и после ще имаме мир.“

Докупил отбеляза, че е наясно израелските опасения, че е чувал подобни отговори и преди и че търси нещо ново за бъдещия статут на Газа. „Тони, ето го“, отвърна Нетаняху и изреди 3 неща: разоръжаване на Хамас, демилитаризация на Газа и дерадикализация. „Трябва да се дерадикализира положението в Газа, защото те попиват с майчиното мляко тази омраза, тази безумна омраза към евреите и към Израел, а впрочем и към американците. И имат лагери за самоубийци за деца в предучилищна възраст. Трябва да разберете това.“

„Разбирам. Бил съм там многократно и съм го отразявал“, прекъсна го водещият. За финал Нетаняху заяви, че визията му остава същата: „Смятам, че трябва да разоръжим, демилитаризираме и дерадикализираме Газа“ и отхвърли като неправилен подхода, при който Израел просто се изтегля и се надява на най-доброто.

Формулата не е нова. В статия за The Wall Street Journal от края на декември 2023 г. Нетаняху постави три предпоставки за мир: Хамас да бъде унищожен, Газа да бъде демилитаризирана, а палестинското общество дерадикализирано, с реформа на образователната система и прекратяване на призивите за убийства на евреи от джамиите. Образец за успешна дерадикализация той видя в Германия и Япония в годините след Втората световна война и повтори сравнението пред Конгреса на САЩ през юли 2024 г. Дерадикализацията стои и в първата от 20-те точки в плана на американския президент Доналд Тръмп, обявен на 29 септември 2025 г. и одобрен от Съвета за сигурност на ООН с Резолюция 2803: „Газа ще бъде дерадикализирана зона, свободна от тероризъм, която не представлява заплаха за съседите си.“

Планът обаче не обвързва израелското изтегляне с нея. Точка 16 записва, че Израел няма да окупира или анексира анклава, а ще се изтегли съгласно „стандарти, етапи и срокове, свързани с демилитаризацията“, договорени между Израелските отбранителни сили (IDF), Международните стабилизационни сили (ISF), САЩ и гарантите, които трябва да поемат охраната на територията. Дерадикализацията е вписана чак като точка 18, предвиждаща диалог между религиите, за да се променят „нагласите и разказите“ на палестинци и израелци. Разоръжаването се измерва в предадено оръжие и разрушени тунели. За дерадикализацията нито планът, нито Нетаняху в интервюто посочват конкретна мярка.

Израелският контрол междувременно се разширява. При влизането на примирието в сила войските му се изтеглиха до демаркационната т.нар. „жълта линия“, зад която Израел запази около 53% от Газа. В края на май Нетаняху заяви, че вече контролира напълно 60% от територията, и разпореди този дял да стигне 70%. По картите на зоните с ограничен достъп, разпратени до хуманитарни организации, NPR изчисли през юли, че дялът е достигнал близо 70%, след като в средата на март израелските военни обявиха нова „оранжева зона“ от север до юг. Числото, с което Докупил започна въпроса си, съвпада с майското заявление на самия Нетаняху, а оценката на NPR от юли е по-висока.

Разоръжаването, първото от трите изброени условия, също не е изпълнено. На 30 юли Хамас и останалите палестински фракции приеха пътната карта от 15 точки на Съвета за мир, органа за прехода по мирния план на Тръмп, в който върховен представител за Газа е българският дипломат Николай Младенов. На 4 август Съветът обяви, че изтеглянето ще започне едва след пълното предаване на оръжието. На 9 август Нетаняху обяви пред кабинета, че Израел отхвърля документа и войските няма да се изтеглят никъде, преди Хамас да бъде действително разоръжена. На 26 август Младенов предупреди Съвета за сигурност на ООН, че ако примирието рухне, „няма да има пътна карта, към която да се върнем“. Стабилизационните сили, замислени с численост до 20 000 души, още не са разположени, като ангажимент за участие засега са поели Мароко и Косово.

По отношение на лагерите за деца, споменати от Нетаняху, преди войната бригадите „Иззедин ал-Касам“, военното крило на Хамас, провеждаха всяко лято лагери „Авангард на освобождението“, в които обучаваха участниците да стрелят и отвличат израелски войници. Обявената възраст беше между 14 и 17 години, но на кадрите от 2021 г. Long War Journal, издание на Фондация за защита на демокрациите (FDD), различи и деца на около 10-годишна възраст.

Интервюто е дадено 27 дни преди изборите за Кнесет и седмица преди третата годишнина от нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Докупил попита Нетаняху и относно публикациите, че е бил предупреден за него. На 8 септември Haaretz съобщи, че президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед го е предупредил лично в края на септември 2023 г. The Atlantic твърди, че със сходно предупреждение е идвал лично и тогавашният началник на египетското разузнаване Абас Камел. „Не съм пренебрегнал никакви предупреждения, защото не съм получил никакви предупреждения“, отвърна Нетаняху и нарече публикациите „пълна измислица“. В същия разговор той заяви, че Израел има сведения за нападения срещу израелци, които Хамас и Хизбула подготвят преди изборите.

Разоръжаването, с което кабинетът обвърза изтеглянето на войските на 9 август, има резултат, който може да се удостовери: предадено оръжие, разрушена мрежа от подземни тунели, заключение на независимите наблюдатели, предвидени в т. 13. Процесът по дерадикализация, така както Нетаняху го описа, е промяна в цяло едно поколение, за която той не посочи праг. Заедно с „надделяващата отговорност за сигурността“, без която той не вижда бъдеще, тя оставя израелското присъствие в ивицата Газа без условие, след което то да приключи. Срещу този прочит стои официалната позиция на кабинета от 9 август, назоваваща само разоръжаването, и моментът на интервюто: последният месец на предизборна кампания, в който според Long War Journal съществен напредък и без това не се очаква.

Ако след изборите дерадикализацията влезе като задължително условие за конкретен етап от изтеглянето в писмената позиция на Израел пред Съвета за мир или коалиционно споразумение, изтеглянето от Газа ще зависи от условие, за което никой досега не е давал конкретна дефиниция. Ако израелската армия отстъпи от настоящи позиции след удостоверено предаване на оръжието и без изпълнено условие, то ще се окаже, че думите на Нетаняху от 30 септември преди всичко са били предизборна реторика.

Израел назова поименно 170 загинали медийни работници от Газа като бойци

🇮🇱📂🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) разкриха имената, снимките и досиетата на 170 жители на ивицата Газа, загинали в бойните действия и представяни пред света като журналисти и медийни служители, а всъщност сражавали се в редиците на палестинските фракции в анклава, преди всичко Хамас и Палестински ислямски джихад (PIJ), международно признати за терористични групировки.

17 от 170 лица в списъка прекосяват границата на 7 октомври 2023 г. и взимат участие в клането на цивилни в южен Израел. Списъкът е на отделен сайт „The Press Files“, където за всяко лице са представени номер на лична карта, медия, организация и длъжност в нея, както и доказателствата, които са решили да огласят.

• бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, въоръжено крило на Хамас – 118
• бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Палестински ислямски джихад – 49
• бригадите „Ал-Насер Салах ал-Дийн“ – въоръжено крило на Комитетите за народна съпротива – 2
• „Катаеб ал-Муджахидин“ – въоръжено крило на Движение на палестинските муджахидини – 1

Длъжностите обхващат целия спектър: снайперисти и противотанкови стрелци, инженерни специалисти, командири на отделения и взводове, както и командири в отделите за „военна пропаганда“ на бригадите. Най-често в досиетата се срещат Al-Aqsa TV, телевизията на Хамас (14 души), и Al-Quds Al-Youm (13), а останалите са работили за десетки местни агенции, радиа и вестници. Сред 170 обаче фигурират и 9 души, работили за Al Jazeera, 4 души от Anadolu и сътрудници на Reuters, AP, CNN, AFP, BBC, Le Monde и ABC.

„По време на войната различни медии в международната общност отново и отново обвиняваха Държавата Израел и IDF, без проверени данни или констатации, че целенасочено поразяват журналисти, дори когато в някои случаи самите терористични организации признаваха тези хора за свои и ги посочваха като бойци“, гласи изявлението. Публикуваното е „поредно категорично доказателство, че IDF не поразява целенасочено и систематично журналисти, а действа срещу терористичните организации и техните бойци в съответствие с международното право“, допълва изявлението. Военните посочват още, че над 40 от смъртните случаи в списъка са довели до осъждане от ООН, името на снайпериста на Ислямски джихад Мохамед Абу Шария е гравирано на мемориал на „Репортери без граници“ във Франция, а смъртта на Асем ал-Барш от Хамас е включена в жалба срещу Израел до Международния наказателен съд.

Пълният списък излезе на 1 октомври, часове след първите 10 имена. Те дойдоха заедно със съобщение за удара от 30 септември в Хан Юнис, в южната част на ивицата Газа, при който загина Мохамед ан-Наджар. Медийната служба на ръководената от Хамас администрация в Газа го представи като продуцент и водещ на религиозни предавания в местно радио, убит от дрон, докато готвил репортаж за изучаване на Корана. За службата той е 263-тият журналист, загинал от началото на войната. По израелската версия ан-Наджар е член на „Ал-Касам“, участвал в нападението на 7 октомври 2023 г. и подготвял нови нападения срещу израелските сили и цивилни. Ударът е нанесен по време на примирието от 10 октомври 2025 г.

Сред най-известните имена в списъка са тези от Al Jazeera. Досието на Анас аш-Шариф, един от водещите кореспонденти на катарската телевизия в северната част на Газа и член на екипа на Reuters, отличен през 2024 г. с наградата „Пулицър“ за новинарска фотография, го описва като офицер в артилерийската рота на Северната бригада на Хамас. IDF го обяви за член на Хамас още през октомври 2024 г. и го уби на 10 август 2025 г. с удар по палатка на репортери край болницата „Аш-Шифа“ в град Газа. Заедно с него загинаха още четирима служители на Al Jazeera, за които тогава IDF не представи обвинения. Сега в списъка попада един от тях, операторът Мохамед Нофал, придружен от документ на Северната бригада, в който е вписан сред членовете ѝ.

Хасан Аслих, сътрудник на AP и CNN, чиито кадри от 7 октомври публикуваха големи агенции, е вписан като боец в Южния батальон на бригадата „Хан Юнис“ и един от участниците в клането. Той беше ликвидиран на 13 май 2025 г. при удар по болницата „Насър“, където се лекуваше от рани, получени при по-ранен удар по палатка на медиите. Амр Абу Ауда, 26-годишен фотограф на свободна практика за Anadolu и Reuters, убит на 31 октомври 2024 г. в бежански лагер „Шати“, е описан като командир на отделение във фотографското звено на „Ал-Касам“. Досието му съдържа снимка, на която е облечен в камуфлаж с автомат „Калашников“, и кадър с логото на военната медийна служба.

Доказателствата в досиетата са от различен вид. За 107 от 170-те освен номера на личната карта е даден и персонален номер в редовете на групировката. В 45 досиета е приложен документ, намерен от израелски войници в Газа, в повечето случаи с превод: поименни списъци на батальони и бригади, схема на взвод от батальона в Нусейрат, оперативен план на рота. 57 досиета се позовават само на „множество източници от разузнаването“, а 47 от тях са без нито една снимка. Методът на разследване съчетава открити източници, документи от терена и разпити на бойци от разузнаването. Документ от терена е приложен към повечето досиета на фигури от Al Jazeera като аш-Шариф, Нофал, Хосам Шабат, Исмаил ал-Гул и Хамза ад-Дахдух и към това на Аслих. За Рушди Сарадж, съосновател на продуцентската компания Ain Media, работил с BBC, Le Monde и Radio France, за Мустафа Сурая, сътрудник на AFP, и за един от двамата, които досиетата водят като сътрудници на Reuters, армията се позовава само на разузнавателни данни.

Публикацията продължава поредица от разкрития, започнала през октомври 2024 г. IDF огласи документи за шестима служители на Al Jazeera, сред които аш-Шариф и Шабат: щатни таблици, списъци на курсове, телефонни указатели и ведомости за заплати. Телевизията отхвърли обвиненията като неоснователни. И други работодатели на загинали отказваха да приемат доказателства, представени от Израел. На 22 юли 2026 г. по същия модел IDF публикува имената на 12 футболни лица от Газа, сред тях помощник-съдия от листата на ФИФА, и тогава изрично посочи журналисти и хуманитарни работници като другите професии, зад които се крият бойци на терористични групировки.

Списъкът излиза седмица след като Комитетът за защита на журналистите (CPJ) със седалище в Ню Йорк ревизира своя отчет. На 24 септември той извади 19 души, които дотогава броеше сред убитите репортери, тъй като са участвали в бойни действия или са членували във въоръжена групировка. Така общият брой на изключените на това основание от началото на войната стигна 27. Преглед в CPJ започна през юни, когато некролозите, публикувани от Хамас и други въоръжени групировки след примирието, назоваха като бойци хора, които комитетът водеше като медийни работници. CPJ промени и критерия си: вече изключва всеки активен член на въоръжените сили на държава или военно крило на недържавна групировка, в това число на техните медийни звена. На това основание са извадени 5 от 19. След прегледа CPJ отчита 191 медийни работници и журналисти, убити от израелските войски, при 263 по данни на медийната служба в ивицата Газа.

„Преценките си основаваме само на това дали даден човек отговаря на определенията ни за журналист, а не на принадлежността или възгледите му, нито на натиск или сплашване от което и да било правителство или група по интереси“, заяви изпълнителният директор на CPJ Джоди Гинсбърг. Международното право смята журналистите за цивилни, докато не вземат пряко участие в бойните действия.

Разминаването между израелския и международния отчет отчасти се дължи на спор за фактите и отчасти на определенията, а новият критерий на CPJ стеснява втория. Щом активното членство във военно крило изключва човека от списъка, всяко досие с личен запис от бригадата поставя организацията пред избор: да извади името или да обясни защо документът не я убеждава. Колко от 170-те все още стоят сред онези 191, нито IDF, нито CPJ са публикували. CPJ вероятно ще преразгледа поне 45-те досиета с документ от терена, защото собственият му одит вече стъпи върху материали на самите групировки, а документите са именно такива, макар да минават през ръцете на IDF. Произходът им е причината това да не се случи автоматично: Гинсбърг изрично отдели преценките на комитета от натиска на правителства, а работодателите и досега отхвърляха подобни доказателства. Израелската версия ще се затвърди, ако следващите корекции на CPJ се позоват на тези документи и ако некролозите на Хамас и ПИД продължат да назовават имена от публикацията. Ще отслабне, ако Reuters, AFP или Al Jazeera покажат, че хората им не са били в бригадите, в които документите ги вписват. Прегледът на CPJ тръгна от онова, което групировките казаха за мъртвите си. Сега IDF слага до него собствените им поименни списъци.

ЦАХАЛ показа дете, използвано за пренасяне на оръжия в Газа

🇵🇸🧒🇮🇱 Дете, използвано за пренасяне на оръжия до жилищна сграда в централните части на Ивицата Газа, беше запечатано на видео от дрон за въздушно наблюдение на Израелските отбранителни сили (IDF). На кадрите се виждат възрастен и дете, които върви пред него по улицата, пренасяйки автомат в ръце до ограден имот. IDF твърди, че възрастният е изпратил детето, за да осуети израелски удар и да осигури прехвърлянето на оръжия към цивилния дом.

IDF не уточнява самоличността на възрастния, неговата принадлежност към конкретна групировка, точното място на заснемане или възрастта на детето. Изявлението сочи възрастния мъж за участник във въоръжена групировка, който поставя детето в ролята на „човешки щит“, използван за подготовка на нападения срещу израелски военни около т.нар. „жълта линия“.

Въпросното определение носи и конкретен правен смисъл. Международното хуманитарно право забранява цивилни да бъдат разполагани или придвижвани с намерението да предпазят от нападение военна цел или операция. Присъствието на бойци, оръжия или друга военна инфраструктура сред цивилното население се явява нарушение на задълженията за предпазване на цивилните, но не доказва автоматично употребата им като човешки щит. Международният комитет на Червения кръст посочва, че решаващият елемент е именно намерението цивилното присъствие да възпре атакуващата страна.

IDF в конкретния случай твърди, че наблюдението е позволило на силите му да разпознаят замисъла и това ги е възпряло от нанасяне на удар. Разпространеното видео показва физическото разделяне на възрастния с детето, докато пренася оръжието, но няма звук и не е запечатало изрични инструкции от възрастния.

Това далеч не е първият подобен случай в палестинския анклав. В продължение на повече от десетилетие ООН последователно описва в своите доклади въвличането на палестински непълнолетни в действията на въоръжени групировки в ивицата Газа. Документираните прояви се простират от обучение, идеологическа подготовка през помощни функции до индоктринация и участие в терористични нападения. Правозащитни групи очертават устойчива система, при която границата между детството, политическата мобилизация и участието в терористични атаки съзнателно се размива.

Един от ранните проверени случаи е от войната в Газа през 2008–2009 г. В годишния си доклад за децата и въоръжените конфликти генералният секретар на ООН Бан Ки-мун потвърждава вербуването на 16-годишно момче от бригадите „Изедин ал Касам“, въоръженото крило на Хамас. Това е повече от общо обвинение или пропаганден материал: подобни случаи са преминали многократно през механизма на ООН за наблюдение и проверка на тежки нарушения срещу деца.

През войната от 2014 г. моделът става по-видим. ООН получи данни за 9 случая на вербуване и използване на деца от палестински въоръжени групи, като извърши проверка на 5 от тях. При документираните случаи е 16-годишно момче, ранено и пленено по време на засада на „Ал-Касам“ срещу израелските войски край Нир Ам и Ерез. Други две 17-годишни момчета, свързани с въоръжени групировки, са убити при израелски удари в Джабалия и Хан Юнис. При още два случая видеозаписи на „Ал-Касам“ показват непълнолетни да преминават военно обучение и да правят предсмъртни обръщения.

Проверката на ООН отделя недоказаните случаи от изрично установените. Именно затова петте проверени случая от 2014 г. имат несравнимо по-голяма тежест от значително по-широките числа, разпространявани от участници в бойните действия. Те доказват, че деца действително са били включвани в бойната система на групировките в Газа, включително в структури на Хамас, без да дават основание всички загинали юноши да бъдат причислявани към тях.

След активната фаза на бойните действия подготовката продължава в летни лагери. През 2015 г. бригадите „Ал-Касам“ докладват за военен лагер с над 25 000 момчета и младежи между 15 и 21 години. Тази широка възрастова група смесва непълнолетни с пълнолетни участници, но нейната долна граница недвусмислено включва деца. Програмите съчетават физическа подготовка, строева дисциплина, работа с оръжия, наред с и политическо и религиозно обучение.

През 2019 г. УНИЦЕФ описва едноседмични лагери на „Ал-Касам“ и бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Ислямски джихад, в които участват деца от 14-годишна възраст. Публикуваните от групировките снимки и записи показват участници с макети и истински оръжия във бойни занятия. Те дори обявяват, че нейните програми са насочени към 3000 души на възраст между 15 и 25 години във всичките пет административни района на ивицата.

ООН изрично посочва, че тогава не е получила данни за отделни случаи или установен модел на вербуване, който да произтича непосредствено от лагерите. Посоченото уточнение не ги прави в безобидни младежи инициативи. Организирането им от въоръжените крила, участието на деца редом с възрастни и обучението с оръжия създават подготвителна среда за бъдещо включване във военните структури. Разликата е между доказано вербуване и системна подготовка за него, а не между военна и гражданска дейност.

През 2020 г. ООН проверява нови два случая на палестински момчета, вербувани от бригадите „Ал-Касам“. Генералният секретар призова формированието да спре вербуването и използването на деца. Три години по-късно Хамас и Ислямски джихад отново организират лагери, на които излагат непълнолетни на военно съдържание и занятия за индоктринация. Тази поредица сочи, че става дума за наложен организационен подход, а не за единично отклонение на местен командир.

Докладът на генералния секретар за 2023 г. поставя тренировъчните лагери до най-тежките нарушения, извършени срещу деца през годината. ООН посочва, че „Ал Касам“ и „Ал Кудс“ отново са организирали летни програми с военно съдържание. В същия документ организацията приписва на Хамас, „Ислямски джихад“ и други формирования отвличането на 47 израелски деца при клането на 7 октомври 2023 г. От този ден нататък 36 от тях бяха държани като заложници в продължение на месеци и бяха подложени на нечовешко отношение под земята под Газа.

Така хронологията обхваща различни функции, които не бива да се смесват, но се допълват. Терористични лагери подготвят и привикват деца към структурата, символите и оръжието на групировките. Проверените случаи показват следващата стъпка: реално вербуване и използване. Отвличането на деца за използването им като заложници и жив щит разкриват и другата страна на отношението към детето във войната – не само като свой собствен човешки ресурс, но и като пленник, чието страдание може да служи за натиск.

Международното право дефинира различни прагове за отговорност, но не оставя празно пространство за подобни практики. Римският статут определя като военно престъпление набирането и употребата в бойни действия на деца под 15 години. Допълнителен протокол към Конвенцията за правата на детето изисква от всички недържавни въоръжени групировки при никакви обстоятелства да не вербуват или използват лица под 18-годишна възраст. Помощната им роля също е забранена: прехвърляне на боеприпаси, разузнаване, предаване на съобщения и обслужване на бойци биха могли да изложат детето на същата опасност като и непосредственото участие в боя.

Новият запис е особено показателен именно тук. Детето не е страничен свидетел на терористична дейност, а съзнателно е включено във веригата по прехвърлянето им. Ако замисълът е бил присъствието му да спре удар, към употребата му за помощна задача се добавя и забраненият метод на човешкия щит. Отсъствието на изстрел или видимо насилие в краткия запис не прави възложената роля цивилна.

Втората линия на досието е използването на цивилна среда за военни цели. Amnesty International установи, че по време на войната през 2014 г. палестински групировки са стреляли с ракетни снаряди и боеприпаси от жилищни райони и в непосредствена близост до цивилни сгради. Организацията определя посочените действия като далеч от изолирани. UNRWA откри оръжия и компоненти за тях в три свои празни училища; при проверката на един от обектите в бежанския лагер Нусейрат са били открити 120-мм минохвъргачна тръба, стойка и три контейнера за боеприпаси.

Обстрелите от жилищни райони и складирането в училища излагат цивилните на предвидим риск, защото превръщат защитени обекти в част от бойното пространство. Amnesty International посочва същевременно, че складирането на боеприпаси в цивилна сграда или нанасянето на обстрел от гъстонаселен район не са непременно „човешки щит“ в тесния правен смисъл. За това нарушение трябва да се докаже, че цивилните са били използвани умишлено, за да направят целта недосегаема. Организацията не можа да препотвърди конкретните обвинения на Израел за физическо принуждаване на жители през 2014 г.

Подобни разграничения не смекчават отговорността на групировки като Хамас, а тъкмо напротив – правят я по-прецизна. Заемането на позиции в гъстонаселени квартали нарушава задължението да вземат всички практически възможни мерки за защита на цивилното население. Съзнателното разполагане на невръстно дете с оръжие, за да се предотврати удар, би преминало и по-високия праг за използване на човешки щит. Нито едното нарушение освобождава Израел от собствените му задължения да различава военни цели от цивилни, да избягва несъразмерни удари и да прекратява атака, когато очакваната вреда за населението става прекомерна.

Годишният доклад на Amnesty International за 2025 г. показва, че основният проблем в никакъв случай не е останал в историята. Палестински групировки продължават да разполагат военни цели непосредствено до градски зони и по този начин застрашават жителите на Газа. Това независимо заключение не удостоверява всеки отделен израелски разказ, но потвърждава практиката, към която IDF отнася новия видеозапис.

Краткият кадър от централната част на ивицата Газа успя да събере в единен образ вербуването на деца и употребата на цивилна среда за терористични цели: малолетен, натоварен с оръжие, и жилищен имот, към който той е насочен. Самоличността на човека и конкретната му организация остават неизвестни. Методът обаче е разпознаваем от проверената хронология: въоръжените структури превръщат децата и цивилната среда в оперативен ресурс, а последиците остават за населението, сред което действат.