Ирак оттегли решението за обявяване на Хизбула и Ансар Аллах за терористични организации.

🇮🇶🇮🇷 Ирак оттегли решението си да обяви ливанската Хизбула и йеменската Ансар Аллах (по-известна като хутите) за терористични организации, след като по-рано днес бяха включени в списъка за замразяване на терористични активи, публикуван в официалния държавен вестник.

Според директива, издадена преди минути от канцеларията на управителя на Иракската централна банка, параграфи 18 и 19 от публикуваното по-рано днес решение на Комисията по замразяване на терористични средства са били включени по грешка.

Изпълняващият длъжността заместник-управител проф. д-р Амар Хамад Халаф е дал нареждане на Генералния секретариат на Министерския съвет да публикува незабавно публично изяснение, което да подчертава, че комисията никога не е одобрявала замразяване на средства на Хизбула или хутите.

Оттеглянето идва само няколко седмици след като в брой 4848 на официалния вестник „Ал-Вакаи ал-Иракия“ от 17 ноември те бяха посочени като „участници в извършването на терористичен акт“.

Първоначалното вписване представляваше рядък и политически значим ход, предвид традиционно близките отношения на Ирак с Техеран и дългогодишните усилия за финансиране, въоръжаване и обучение, предоставяни на двете организации от режима на аятоласите.

Решението тогава породи въпроси какво ще се случи с мрежите, свързани с Хизбула и Ансар Аллах, действащи на територията на Ирак. И двете групи поддържат представителства, логистични канали и членове, свързани с проирански милиции, включително фракции в Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби).

Експерти предупредиха, че закриването на посочените мрежи и инициирането на съдебни действия би могло да предизвика съпротива от страна на вкоренените проирански формации и да задълбочи напрежението на вътрешната сцена.

Корекцията на Централната банка показва колко чувствителна и сложна е темата за обявяването на чуждестанни милиции за терористични в Ирак, където политическата фрагментация и влиянието на регионалните сили правят подобни решения изключително рисковани.

Въпреки че първоначалната публикация създаде впечатление, че Багдад е готов да предприеме тази стъпка срещу проиранските милиции, пояснението показва колко деликатно трябва да лавира между вътрешните съюзи и международните очаквания.

Юридически експерти припомнят, че колко важна е прецизността в списъците за финансиране на тероризма – грешка може да има сериозни последствия за банките, правоохранителните органи и дипломатическото положение на Ирак.

На този етап Хизбула и хутите остават извън официалните списъци за замразяване на терористични средства в Ирак, а правителството не дава знак дали ще опита отново ново вписване, или ще запази текущия предпазлив подход.

Целият епизод илюстрира тънката нишка, по която Багдад трябва да върви – балансирайки между утвърждаването на собствения суверенитет, спазването на международни стандарти и справянето с вътрешния и външен политически натиск.

САЩ отправиха последно предупреждение към Ирак относно милициите.

🇺🇸⚔️🇮🇶 Съединените щати отправиха директна заплаха към федералното правителство на Ирак, което беше предупредено срещу каквато и да е било намеса на милиции в планирани военни операции в региона и дадоха сигнал, че подкрепяните от Иран групи вече са изцяло в техния прицел.

Острото послание, отправено в разговор по телефона между министъра на отбраната Пийт Хегсет и неговия иракски колега, предизвика шок в политическия елит на Багдад. То беше разкрито само два дни след привидно успокояващо съобщение в знак на подкрепа и навечерието на оспорваните парламентарни избори – низ от събития, който остави Багдад да се бори с нестабилна смесица от американски натиск и непредвидими реакции от страна на мощни местни милиции.

Драматичната ескалация беше разкрита по време на телевизионно интервю на иракския министър на отбраната Табет ал-Абаси, според вестник Asharq Al-Awsat. Той заяви, че е получил обаждане от Хегсет чрез временния ръководител на американското посолство, с предупреждение относно неуточнени предстоящи бойни операции „в райони близо до Ирак“.

Същността на посланието е грубо предупреждение срещу всякакви ответни действия от страна на иракските фракции. Според него Хегсет е завършил 11-12-минутния разговор с остра и зловеща последна фраза: „Това е последното ви предупреждение и добре знаете как ще реагира сегашната администрация.“

Директната заплаха се тълкува от иракски анализатори като ясен сигнал, че Съединените щати влизат в нова, по-конфронтационна фаза в своя дългогодишен конфликт с иракските милиции, подкрепяни от режима в Техеран.

Д-р Ихсан ал-Шамари, директор на Иракски център за политическа мисъл, заяви пред Asharq Al-Awsat, че стратегията на американската администрация спрямо тези фракции вече излиза извън „първоначалната фаза на тестване“. Според него посланието на министър Хегсет дава сигнал, че тези групи вече са мишени и нямат друг избор, освен да се включат към държавата и разоръжат, или да се изправят пред потенциални военни действия от американска страна.

Експертът в сферата на сигурността Мухлид Хазем подкрепи това мнение, като каза на вестника, че очевидно „в региона се готвят военни мерки, вероятно насочени срещу Иран, с координирани въздушни операции срещу подкрепяните от Иран въоръжени фракции“.

Той подчерта, че това не е първото предупреждение, припомняйки идентичното послание от държавния секретар Марко Рубио и остро формулирано изявление от наскоро назначен специален пратеник за Ирак Марк Савая.

„Всяко насочване може да се случи във всеки момент“, предупреди Хазем и допълни, че е налице „недвусмислена ескалация от страна на САЩ срещу Иран, която поставя всички в състояние на тревога“.

Политическият експерт д-р Абас Абуд Салем постави под въпрос момента на заплахата и посочи, че макар позицията на САЩ спрямо милициите да не е нещо ново, сегашният момент е белязан от значителни промени в региона, включително събитията в Сирия.

Той се аргументира, че въпросните промени бележат „нова фаза, в която второстепенни играчи вече не могат да играят значима роля“. Според него основната цел на Вашингтон е да „ограничи иранското влияние в Ирак и региона като цяло“, особено в изборен период, който някои от тези фракции участват в политическия процес – сценарий, който администрацията на Тръмп счита за неприемлив.

Строгото военно предупреждение от Пентагона е част от координирана кампания на американски натиск, водена както на дипломатическия, така и на икономическия фронт.

Само два дни преди обаждането на Хегсет новият специален пратеник на Белия дом Марк Савая издаде мощно встъпително изявление, очертаващо възродената и далеч по-твърда политика на администрацията на Тръмп към Ирак. Както съобщи Kurdistan24, изявлението на Савая, завършило със слогана „НАПРАВЕТЕ ИРАК ОТНОВО ВЕЛИК“, беше директно предизвикателство към статуквото на въоръжени групи, действащи безнаказано.

„Правителството на Съединените щати ясно заяви, че няма място за въоръжени групи, действащи извън авторитета на държавата“, обяви Савая. Той изрично свърза стабилността и просперитета на Ирак с установяването на „обединени сили за сигурност под командването на едно правителство“ – ясен призив за разформироване на паралелните структури за сигурност, поддържани от милициите.

Той не се поколеба да посочи основния източник на тази дестабилизираща влияние, заявявайки, че суверенен Ирак трябва да бъде „свободен от злонамерена външна намеса, включително от Иран и неговите проксита“.

Този дипломатически натиск беше подсилен от ново и агресивно използване на икономически санкции. На 9 октомври Министерството на финансите на САЩ наложи нови санкции срещу иракски банкери и компании, свързани с Корпуса на гвардията на ислямската революция (КГИР) и „Катаиб Хизбула“.

Сред санкционираните субекти е държавната компания Al-Muhandis General, която беше описана от Министерство на финансите на САЩ като „икономическо рамо“ на Народни мобилизационни сили (PMF) – санкционирана организация-чадър, която включва много от подкрепяните от Иран фракции. САЩ заявиха, че санкциите са насочени към закриването на мрежи за корупция и пране на пари, които позволяват на тези групи да съществуват.

Решението доведе до остра и тревожна реакция от иракското правителство. Неговият говорител Басем ал-Авади нарече санкциите „едностранни, неоправдани и противоречащи на партньорския дух“ и алармира, че това решение без предварителни консултации „създава негативен прецедент“.

Иракският премиер нареди сформирането на високопоставен национален комитет за преглед на случая. Министерството на комуникациите от своя страна защити решението си да възложи договор на компанията „Мухандис“, заявявайки, че като държавно притежавана структура под СНМ тя има право да участва в търгове според иракските регламенти.

Този публичен спор около санкциите подчертава дълбокото и сложно преплитане на въоръжените милиции в официалните структури на иракската държава – реалност, която прави американското искане за ограничаване на тяхното влияние изключително трудно и чувствително за Багдад.

Моментът на засиления американски натиск, точно преди парламентарните избори на 11 ноември, поставя федералното правителство на Мохамед Шия ал-Судани в наистина несигурно положение. Смесените сигнали от Вашингтон – послание за подкрепа към премиера в един ден, директна заплаха за започване на военни действия на следващия – подхраниха нарастваща тревога в целия политически спектър.

Ал-Судани се бори за изборите на фона на остри вътрешни спорове в рамките на неговата Координационна рамка – именно шиитската коалиция на мощните подкрепяни от Иран фракции, които очевидно се превръщат в основни мишени на САЩ.

Обаждането на Хегсет не се ограничи единствено до заплахи. Министърът на отбраната ал-Абаси сподели, че в него са обсъдили текущото сътрудничество в сигурността и дроновете, предложението за меморандум за партньорство в разузнаването и плановете доставка на хеликоптери Bell за Ирак.

Двойният подход, включващ предложение за засилено партньорство в сферата на сигурността и едновременно заплахи с военни действия срещу елементи в същата тази държава, представлява класическата стратегия на моркова и тоягата, предназначена да принуди Багдад да направи избор.

Както отбеляза ал-Шамари, изявленията на Савая и Хегсет са „пътна карта за политическите сили, формиращи следващото правителство“ – ясно указание, че бъдещата подкрепа ще зависи от тяхното съответствие с американските цели.

Докато Ирак се отправя към изборните урни, лидерите му са принудени да се ориентират в опасен терен, хванати в исканията на мощен международен партньор и вкоренената власт на местни милиции, подкрепяни от сериозен регионален съсед.

„Последното предупреждение“, отправено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, драматично повдигна залозите, превръщайки процеса по съставяне на правителство след изборите в критичен момент, който може да определи дали страната ще успее да утвърди своя суверенитет или ще бъде потопена в нова и потенциално разрушителна фаза на вътрешен и външен конфликт.

Незаконната икономика подхранва въоръжени групи и нестабилност в Източна Африка

Бойци от движението M23 стоят на стража по време на митинг, организиран от Корней Нангаа, конгоански бунтовнически лидер и координатор на движението AFC-M23, в Букаву, провинция Южно Киву, Демократична република Конго, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

💰💥🌍 Въоръжените милиции в Източна Африка получават все по-сериозен дял от финансирането си от нелегална търговия, включително добив на полезни изкопаеми, трафик, контрабанда и търговия с ежедневни стоки. Експерти предупреждават, че ръстът на сенчестата икономика не просто подкопава правителствата в региона, но също подхранва насилието и удължава конфликтите.

В Демократична република Конго десетки милиции печелят до 1,3 милиарда долара годишно от незаконна търговия с минерални ресурси, която им дава възможност да поддържат операциите си и да се прегрупират при поражения. В Сомалия Ал-Шабаб печели от облагане с данъци на търговията с дървени въглища, генерирайки до 10 милиона долара годишно. Групировката печели още милиони от контрабанда на захар в Кения и от контрол над търговските пътища за горива и храни.

Трафикът на хора и наркотици също се превърнаха в основен източник на финансиране. Ал-Шабаб и други екстремистки групи облагат с данъци или улесняват пратките с хероин през пристанищата в Източна Африка, докато милициите в Либия и Дарфур печелят от контрабандни мрежи. Съвместен доклад на Интерпол изчисли, че 7 големи африкански въоръжени групи генерират до 1,39 милиарда долара годишно от тези незаконни дейности.

Цена за местното население е наистина тежка – детски труд изтезания, сексуално насилие и масови нарушения на човешките права. Тези групировки често действат като „де факто“ власти в обширни отдалечени райони, събирайки данъци и налагайки своите правила с насилие.

Регионални експерти и международни групи призовават за по-силно трансгранично партньорство за ограничаване на незаконната търговия, подобряване на местното управление и спиране на бъдещата дестабилизация на Източна Африка от нелегалната икономика. Без решителни и колективни усилия тези подземни мрежи ще продължат да използват насилието като инструмент за укрепване на своята власт.

Триполи е на път да потъне в нова вълна на насилие след убийството на лидер на местна милиция.

🇱🇾 Триполи е на път да потъне в нова вълна на насилие, след като новината за смъртта на влиятелен лидер на местна милиция доведе до напрежение, което ескалира във въоръжени сблъсъци, засегнали няколко квартала на либийската столица тази вечер.

Министерството на вътрешните работи на т.нар. Правителство на националното съгласие (GNA) призова гражданите да останат по домовете си. Временно беше преустановен въздушният трафик на международното летище в покрайнините на столицата.

Новата вълна от насилие е предизвикана от непотвърдени слухове за смъртта на Абдулгани ал-Кикли, известен с прякора си Генива, лидер на Органа за подкрепа на стабилността (SSA) – една от влиятелните въоръжени милиции в Триполи.

Ал-Кикли е противоречива фигура, обвиняван от международни организации в сериозни нарушения на правата на човека, включващи мъчения и произволни арести. Очевидци съобщиха за продължаващи сблъсъци в няколко района на града.

Властите все още не са потвърдили официално смъртта му, въпреки че в социалните медии се разпространи снимка, на която Ал-Кикли лежи безжизнен на земята с пистолет в ръка.

Водещите шиитски партии в Ирак ще участват отделно на изборите заради разногласия.

Демонстрация в подкрепа на управляващия шиитски алианс „Координационна рамка“.
📸 Снимка: AFP

🇮🇶🇮🇷 Управляващият шиитски алианс в Ирак, обяви намерението си партиите да се явяват с отделни листи на предстоящите избори на 11 ноември, но да се обединят отново в коалицията под същото име след гласуването.

Премиерът Мохамад Шиа ал-Судани, който е част от блока, сформира правителство през 2022 г. след оспорвани избори, на които партията на видния шиитски духовник Муктада ал-Садр спечели най-много гласове, но не успя да получи необходимата подкрепа за сформиране на правителство.

Преди това шиитските партии в т.нар. Координационна рамка се явиха с отделни листи на местните избори през 2023 г. в райони, където не биха били застрашени от кюрдски, садристки или сунитски блокове.

Коалицията се сблъсква със съперничество и разделение от самото си начало, но доминиращото разделение в навечерието на изборите е между фракции, които са в съответствие с настоящото правителство, и тези, които го критикуват. Проправителствените политици включват премиера Судани, лидера на Движението за мъдрост Амар ал-Хаким, генералния секретар на организацията Бадр Хади ал-Амери и председателя на Силите за народна мобилизация Фалех ал-Файяд. Водещите политици, които са критични към настоящото правителство, включват бившия премиер Нури ал-Малики от коалицията „Законна държава“ и Кайс ал-Хазали, лидер на Асаиб Ал-Хак.

Бадр и Асаиб Ал-Хак са два от най-силните елементи в състава на Силите за народна мобилизация (PMF), орган на иракското правителство, съставен предимно от проирански милиции. „Движението на мъдростта“ и Коалицията „Законна държава“ са мощни шиитски политически крила, родени от свързани с Иран политически партии.

Едно от текущите разногласия между шиитските фракции е свързано с решението на Судани да се ангажира с временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа и да го покани на срещата на върха на Арабската лига в Багдад следващия месец. Шараа е силно непопулярен сред много иракски шиити поради джихадисткото си минало в Ирак, връзките с Ал-Кайда и ролята си в свалянето на режима на Башар ал-Асад, който беше ключов ирански съюзник в Сирия. Спорът засилва политическото разделение, което и без това беше засилено от натиска на САЩ за разоръжаване на милициите – ход, който среща силна опозиция в свързаните с Иран фракции.

По-рано тази година Законът за службата и пенсионирането, който се стреми да „формализира и регулира PMF“, изостри различията между партиите в Координационната рамка. Законът имаше за цел да закрепи правата на членовете на PMF, по аналогия на законите за служба и пенсиониране за други правителствени и военни клонове. Някои обаче смятаха включването на пенсионна възраст в законодателството за опит за налагане на промени в ръководството сред паравоенните сили, тъй като около 400 висши офицери ще бъдат принудени да се пенсионират, включително председателят на PMF Фалех ал-Фаяд. В крайна сметка законът не беше приет въпреки бойкота на парламентарни заседания и други опити на коалиция „Законна държава“ и Садикун, политическата партия на Асаиб Ал ал-Хак, да наложат дневния ред. Впоследствие беше внесено нов законопроект за PMF, който все още се разглежда.

През март Муктада ал-Садр обяви, че няма намерение да участва в предстоящите избори, въпреки че инструктира последователите да актуализират своите данни за избиратели. Въпреки че пламенният духовник има значителна популярност и обществена ангажираност, той заяви: „Докато съществува корупция, няма да участвам в куцащ избирателен процес, който се интересува само от сектантски, етнически и партийни интереси.“ Много иракски шиитски политици насърчаваха Садр да участва в предстоящите избори поради опасения относно възприеманата им легитимност.

Подкрепяните от Иран иракски шиитски милиции са готови да се разоръжат.

Бойци от Силите за народна мобилизация, по-известни с арабското си название Хашд ал-Шааби, маршируват по време на парад, отбелязващ ежегодния ден на Кудс в Багдад, Ирак.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇶🤝🇺🇸 Няколко могъщи подкрепяни от Иран шиитски милиции в Ирак са готови да се разоръжат, за да избегнат заплахата от ескалиращ конфликт с администрацията на Тръмп в САЩ, казаха 10 висши командири и иракски служители пред Ройтерс.

Ходът за успокояване на напрежението следва многократни предупреждения, отправени лично от американски служители към иракското правителство, откакто Тръмп пое властта през януари, споделят източници, които включват шестима местни командири на четири големи милиции.

Служителите заявиха на Багдад, че ако не предприеме действия за разпускане на милициите, действащи на територията му, САЩ може да нанесе въздушни удари по тях.

Иззат ал Шахбдар, високопоставен шиитски политик, близък до управляващия алианс на Ирак, посочи пред Ройтерс, че дискусиите между премиера Мохамед Шиа ал-Судани и няколко лидери на милиции са „много напреднали“ и групите са склонни да се съобразят с американските призиви.

„Фракциите не действат упорито, нито настояват да продължат в сегашната си форма“, подчерта той, добавяйки, че групите са „напълно наясно“, че могат да бъдат атакувани.

Шестимата командири на милиции, интервюирани в Багдад и южна провинция, които поискаха анонимност, за да обсъдят чувствителната ситуация, са от групите Катаиб Хизбула, Нухаба, Катаиб Сайед ал-Шухада и Ансаруллах ал-Авфия.

„Тръмп е готов да доведе войната с нас до по-лоши нива, знаем това и искаме да избегнем подобен сценарий“, каза командир на Катаиб Хизбула, най-мощната шиитска милиция, говорейки с черна маска и слънчеви очила.

Командирите заявиха, че основният им съюзник и покровител, елитната военна сила на Иранската революционна гвардия (IRGC), им е дал благословията си да вземат каквито и решения да сметнат за необходими, за да избегнат въвличането им в потенциално пагубен конфликт със Съединените щати и Израел.

Милициите са част от Ислямската съпротива в Ирак, група от около 10 твърдолинейни шиитски фракции, които колективно командват около 50 000 бойци и арсенали, включващи ракети с голям обсег и противовъздушни оръжия.

Групата, която е ключов стълб на мрежата от регионални прокси сили на Иран, пое отговорност за десетки ракетни и безпилотни атаки срещу Израел и американските сили в Ирак и Сирия след избухването на войната в Газа преди около 18 месеца.

В отговор на запитване относно преговорите за разоръжаване, Фархад Алаелдин, съветник по външните работи на Судани, обясни пред Ройтерс, че министър-председателят се е ангажирал да гарантира, че всички оръжия в Ирак се намират под държавен контрол с "конструктивен диалог с различни национални участници".

Двамата иракски служители по сигурността разкриха, че Судани настоява за разоръжаване от всички милиции в състава на Ислямската съпротива в Ирак, които декларират своята вярност към Революционната гвардия на Иран, а не към Багдад.

Някои групи вече до голяма степен евакуираха щабовете си и намалиха присъствието в големите градове, включително Мосул и Анбар от средата на януари, от страх да не се превърнат в мишена на въздушни атаки. Освен това много командири са засилили мерките за сигурност през това време, сменяйки мобилните си телефони, превозни средства и жилища по-често, казаха те.

Държавният департамент на САЩ заяви, че продължава да настоява Багдад да овладее милициите. „Тези сили трябва да отговарят на главнокомандващия на Ирак, а не на Иран“, се посочва в негово изявление.

Американски служител, говорещ при условие за анонимност, предупреди, че в миналото е имало случаи, когато милициите са прекратявали атаките си поради натиска на САЩ, но е скептичен, че всяко разоръжаване ще бъде дългосрочно.

Шиитският политик Шахбдар каза, че иракското правителство все още не е финализирало сделка с лидерите на милициите и все още се обсъжда механизма за разоръжаване. Вариантите, които се обмислят, включват превръщането на групите в политически партии и интеграцията им в армията на Ирак.

Въпреки че съдбата на всеки процес на разоръжаване е несигурна, дискусиите все пак отбелязват първия път, когато милициите изразяват готовност да поставят основите на демилитаризацията, която е цел на дългогодишен западен натиск.

Промяната идва в несигурен момент за „Оста на съпротивата“, създадена и ръководена от режима в Иран, за да се противопостави на Израел и влиянието на САЩ, която беше сериозно отслабена, след като клането, извършено от палестинската групировка Хамас в южен Израел на 7 октомври 2023 г. хвърли Близкия изток в поредица от конфликти.

Хамас и ливанската Хизбула са обект на безмилостни израелски атаки от началото на войната в Газа, докато хутите в Йемен са обект на въздушни удари на САЩ от миналия месец. Падането на сирийския президент Башар Асад, друг ключов съюзник на Иран, отслаби още повече иранското влияние.

Ирак се стреми да балансира своите съюзи както с Америка, така и с Иран в отношенията си с милициите на своя територия. Групите се появиха в цялата страна с иранската финансова и военна подкрепа след хаотичното нахлуване на САЩ през 2003 г., което свали Саддам Хюсеин, и се превърнаха в страхотни сили, които могат да съперничат на националната армия по огнева мощ.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет проведе телефонен разговор с иракския премиер Судани на 16 март, малко след началото на американските удари срещу хутите, които имат за цел да им попречат да извършват отмъстителни атаки срещу Израел и американски бази в региона в подкрепа на своите съюзници.

Иракските шиитски милиции извършиха десетки атаки с дронове и ракети срещу Израел в знак на солидарност с Хамас, като убиха трима американски войници при операция с дронове в Йордания близо до сирийската граница миналата година.

Ибрахим ал-Сумайдайе, бивш политически съветник на Судани, каза пред иракската държавна телевизия, че САЩ отдавна притискат ръководството на Ирак да разпусне шиитските милиции, но този път Вашингтон може да не приеме „не“ за отговор.

„Ако не се подчиним доброволно, може да ни бъде наложено отвън и със сила“, обобщи той.