Началник от сигурността на „Хамас“ е пленен западно от жълтата линия

🇵🇸🎯 Наземна сила навлезе рано сутринта на 1 септември в западната част на град Газа, изведе оттам командира на едно от охранителните звена на Хамас и се изтегли под въздушно прикритие. Ударите при оттеглянето им убиха между 3 и 8 души. Министърът на отбраната Израел Кац обяви пленяването във обръщение, записано на видео от Нетив Хаасара, гранично селище срещу Ивицата Газа, без да уточни коя сила е влязла и кого точно е извела. Думите му бяха кратки: „Преди малко беше заложен старши терорист“, след което очерта и политиката: Израел не чака заплахите да се материализират, а преследва хората на „Хамас“, осуетява действията и разрушава инфраструктурата им.

Мястото е онова, което отличава случая от досегашните. Ударите паднаха в квартала ал-Катиба в западната част на града, край Американската болница, а димни боеприпаси покриха района над крайбрежния лагер Шати. Целият този периметър се намира западно от жълтата линия – разграничението, установено с примирието от 10 октомври 2025 г., което отделя контролираната от Израел част на Ивицата от територията, в която управлява „Хамас“. Подкрепяните от Израел палестински милиции са базирани източно от нея, в зоната под негов контрол. Западно от линията живее почти цялото население на Ивицата – около два милиона души.

Кой точно е влязъл, остава предмет на противоречия, а версиите се разминават до голяма степен според произхода на източниците. Саудитската „Ал-Хадат“ и катарската „Ал-Араби“ твърдят, че палестинска група с израелска подкрепа е опитала да отвлече висш служител от вътрешна сигурност на Хамас. Reuters и BBC описват група, навлязла с автомобили и мотоциклети в гъсто населен квартал. Двете издания Israel Hayom и Israel National News дават различна версия: израелска специална част е попаднала на засада при опит да влезе в кафене, водила е тежка престрелка и се е изтеглила с въздушна подкрепа. Палестински медии също я определиха като израелско специално звено, но те често използват същото определение и за милициите, подкрепяни от Израел.

IDF потвърди удари по няколко цели в Ивицата Газа, извършени с цел отстраняване на заплахи за силите за сигурност, и добави, че няма ранени израелски военнослужещи. Кои конкретно са тези сили, не се посочва. Формулировката може да се отнася както до войници на IDF, така и до въоръжени палестинци, снабдявани от Израел.

Източниците не дават еднозначен отговор и кое звено е било обезглавено, а разликата не е формална. The Jerusalem Post говори за Апарата за обща сигурност – тайната структура, която охранява ръководството на Хамас, придружава членовете му до укритията, поддържа връзката между отделните командири и събира сведения, въз основа на която те вземат решения. Източник на The Times of Israel и катарската „Ал-Араби“ говорят за вътрешна сигурност – репресивния апарат на групировката, който отговаря за поддържането на вътрешния ред. Името Муин ал-Арабид се появи в The Jerusalem Post и стъпва на един неназован израелски източник. IDF не назова пленника, а Хамас не потвърди нито длъжност, нито самоличност на задържания.

И двете структури изгубиха много ръководни кадри през последните месеци. На 4 юни IDF и Шин Бет убиха заместник-ръководителя на Апарата за обща сигурност Хасан Лабад заедно с трима висши служители, а на 28 юли същите две служби поразиха с прецизен удар в Дейр ал-Балах Уаел Ладауи, оглавявал вътрешната сигурност. Този път човек от същия ешелон е пленен и изведен жив, при това от градска част, контролирана от Хамас. Пленяване вече е имало: на 31 януари „Народните сили“ предадоха на Израел командир на рота от Рафах, но това стана в източната зона, контролирана от Израел, и задържаният беше на несравнимо по-ниско ниво. От разузнавателна гледна точка разликата между убития и пленника е ключова. Убитият затваря каналите, които е държал; пленникът може да ги отвори.

Официален отговор от Хамас не последва. Вместо това два сайта, свързани с групировката, обявиха успех. „Ал-Маджд ал-Амни“ съобщи, че израелска специална сила е опитала да порази фигура от съпротивата, но силите за сигурност са осуетили мисията, и добави: „Провалът е срам за окупационната армия.“ „Ал-Кудс ал-Ихбария“ отиде по-далеч: според сайта бойците на „Хамас“ сами са опитали да пленят част от силата и единствено въздушната намеса ги е спряла. Нито един от двата разказа не е съвместим с обявеното от Кац: или мисията е била осуетена, или старши служител се намира в ръцете на Израел.

Проектът с подкрепяните от Израел милиции, който продължава вече повече от година, остава ограничен по мащаб и сравнително добре документиран. Групите получават леко оръжие, предимно автомати, както и въздушна подкрепа, разузнавателни данни, храна и цигари; ранените им бойци се евакуират по въздух за лечение в Израел, а координацията преминава през Шин Бет. Формированията са пет. „Народните сили“ на Гасан Духейне действат източно от Рафах, след като основателят Ясер Абу Шабаб загина през декември 2025 г. Народната армия на Ашраф ал-Манси действа на север, Силите на свободната родина на Шауки Абу Нусейра – в централната част на Ивицата, Ударната сила срещу тероризма на Хусам ал-Астал – източно от Хан Юнис, а клановата милиция на Рами Халас оперира в Шуджаия. Всяка от тях наброява от няколко десетки до няколко стотин въоръжени мъже.

Ефектът им върху властта на Хамас в населените райони дотук остава ограничен. Под защитата им живеят около 5000 цивилни, а останалите нямат достъп до тези зони, защото преминаването през жълтата линия е забранено. Операциите се провеждат на отделни етапи и се редуват с раздаване на помощи, благодарение на което групите трупат популярност. По-рано тази година една от тях обяви, че разрушава тунели от името на Израел. Хамас отговори с публични екзекуции: през октомври 2025 г. по улиците на град Газа бяха убити десетки души, обвинени в сътрудничество.

Тази картина обяснява защо днешното проникване има по-голямо значение. Израелският контрол над Газа нарасна от 53% при очертаването на линията за разграничение през октомври 2025 г. до 70%. Втората фаза на примирието започна на 15 януари и оттогава е в застой: Хамас не се разоръжава, международните сили не са разгърнати, а Израел обвързва изтеглянето си с разоръжаването. При това положение промяна идва не с преместване на линията, а чрез проникване отвъд нея за конкретен човек и изтегляне още същия ден.

В същото време прикрити израелски части действат в градските квартали на Газа поне от лятото на 2025 г. На 21 юли беше отведен лекарят Маруан ал-Хамс, а през септември – трима бойци на „Изедин ал-Касам“ от квартала ан-Насър и бежански лагер Шати. Още тогава Asharq Al-Awsat описа въоръжена милиция начело с Абу Шабаб, участвала в операции на израелските специални сили. По този прочит днешният случай бележи не качествено нов етап в развитието на милициите, а просто поредния епизод от вече установена практика, при която те служат за прикритие.

Дрон удари завода за масла в Зауия, петролната корпорация предупреди за форсмажор

🇱🇾🛢️💥 Дрон удари през изминалата нощ предприятие за смесване и пакетиране на смазочни масла на либийската петролна компания „Зауия“, като порази главното хранилище и тръбопроводната мрежа, обслужващи производството за вътрешния пазар.

Няма загинали и материални щети, съобщи Националната петролна корпорация (NOC), но предупреди, че при нови удари бордът на директорите може да обяви форсмажор и да прекрати напълно най-голямото действащо предприятие за обработка на петролни продукти в страната. Държавното дружество поиска незабавна намеса на компетентните органи и разпореди на противопожарните екипи да повишат своята готовност.

Крайбрежният град, разположен на 40 км западно от Триполи, вече четвърти пореден ден е обект на удари. За този период са поразени петролната рафинерия, обезсоляващата станция за питейна вода и горивното депо, а съобщенията на самата NOC описват случилото се като поредица от нападения срещу петролните активи в Зауия. На този етап никой не е поел отговорност за атаките.

Първият случай беше регистриран в събота, 8 август. В 03:45 ч. местно време дрон удари резервоар № 7-1 за нафта в рафинерията и се взриви в неговата стена, обяви операторът. Ударът проби два отвора и нафтата започна да изтича, но персоналът успя да спре теча, с което предотврати избухването на силен пожар. Със същото съобщение дружеството предупреди и за опасността от присъствието на военна техника в близост до комплекса.

Ден по-късно Първи батальон за подкрепа от Охраната на петролните съоръжения (PFG) отбеляза, че е документирал мястото на падането, останките и щетите по хранилището, и определи безпилотния летателен апарат като FPV дрон, управляван от оператор с камера на борда. Батальонът осъди нападението „по най-силния и категоричен начин“ и припомни, че ударите по подобни обекти представляват тежко престъпление и посегателство срещу ресурсите и националното богатство на Либия и пряка заплаха за безопасността на работещите в него. Общинският съвет на Северна Зауия още същия ден поиска разследване и подвеждане под отговорност на стоящите зад инцидента.

Призори на 9 август дрон порази обезсоляващата станция „Ал-Харша“ в същия град. Пробити са поне един магистрален водопровод и водният резервоар, което принуди съоръжението да спре работа, установи при оглед кризисният комитет на община Западна Зауия. Станцията захранва центъра на Зауия, Северна Зауия, кварталите Ал-Харша и Ал-Мутрад в западната част на града и района Дахман в съседния Сурман. На практика водоснабдяването на три района на Зауия и един квартал в съседната община минава именно по тази тръба, която сега е пробита от дрона.

Тонът на местните власти рязко се промени. Съветът в Северна Зауия определи удара по водопровода като безпрецедентно развитие за града и поиска местна и международна проверка за установяване на произход на апаратите, кой ги е внесъл в Либия, кой ги управлява и кой стои зад тяхната употреба. Съветът каза още, че между първия и втория инцидент не са последвали нито публично разследване, нито арести, нито други видове възпиращи мерки.

В понеделник вечерта пламна резервоар в горивното депо в Зауия, стопанисвано от частното дружество „Брега“. Компанията съобщи за пожар в резервоар с дизелово гориво и заяви, че обстоятелствата остават неизвестни, а работниците оценяват щетите. NOC описа случая по различен начин: според корпорацията обект с около 4,5 млн литра бензин е било „пряко набелязано“, последвал е тежък пожар и конструкцията се е срутила напълно. Xinhua посочи хранилището като 402-T. Корпорацията обяви извънредно положение от най-висока степен в района, а според двама инженери от завода производството е продължило без прекъсване.

Обектът, ударен във вторник, беше представен като нов само преди четири месеца. На 14 април NOC обяви, че предприятието в Зауия е завършило нова производствена линия за смесване и пакетиране на масла, а по нейното описание използва съвременни технологии и произвежда корабни, хидравлични и индустриални моторни смазки по международен стандарт. Дронът се разби именно в непосредствена близост до главното хранилище за смазочни масла и тръбите, обслужващи тази линия.

Значението на комплекса надхвърля собствената продукция. Рафинерията в Зауия преработва 120 хиляди барела дневно и остава най-голямата действаща такава в страната, докато тази в Рас Лануф спря дейност. Тя се захранва по тръбопровод от Шарара – най-голямото находище в страната, с добив от 300 000 барела дневно – и снабдява с горива Триполи и околните райони.

Форсмажорът е правният механизъм, чрез който NOC се освобождава от договорни задължения, когато не може да ги изпълни по независещи от нея причини. Практическият ефект при Зауия обаче е по-сериозен. Държавният петролен монополист е единственият субект, упълномощен по закон да внася и изнася суров петрол и производните му, така че спирането на завода не позволява производството просто да се поеме от друг голям преработвател, а прехвърля по-голяма част от тежестта на снабдяването върху вноса.

Заводът вече се наложи да прекрати дейност веднъж по-рано тази година и отново заради бойни действия в непосредствена близост. В началото на май тежък обстрел засегна няколко точки в самото съоръжение по време на сражения наблизо, производството беше спряно, танкерите – изтеглени, а работата възстановиха след около два дни. Дирекцията по сигурността в Зауия описа тогавашните сражения като операция срещу лица извън закона.

Сегашната поредица от удари се развива в град, който вече седмица е арена на въоръжени сблъсъци. На 4 август в Зауия и Сурман избухнаха боеве между Първа сила за подкрепа и 103-ти пехотен батальон – две формирования, официално признати от правителството в Триполи. Загинаха петима души, сред тях двама военнослужещи от батальона; затворът в Сурман се превърна в арена на масови бунтове, последвани от бягство на стотици затворници; крайбрежният път бе затворен, а западните общини поискаха помощ от столицата. Операторът на завода тогава отправи призив към служителите си да не рискуват да идват на работа. Официалните обяснения кой точно се сражава и защо останаха оскъдни.

Географията обяснява защо насилието в Зауия се усеща далеч отвъд самия град. Той лежи на крайбрежната магистрала, която свързва Триполи със западната граница на страната, и всяко едно затваряне парализира сухопътния коридор западно от столицата. На една и съща територия са разположени най-голямата активна рафинерия в страната, горивното депо, от което се снабдява целия регион, и обезсоляващата станция, без която не би имало питейна вода за населението. През седмицата след 4 август Зауия и Сурман излязоха на преден план в картината на сигурността в страната: бягство от затвор, затворен път, общини, обърнали се за помощ към правителството в Триполи, и две признати от него въоръжени фракции по улиците на града, които водят ожесточени сражения помежду си.

Охраната на петролните обекти в Зауия, която отговаря за сигурността на комплекса, е под номиналния контрол на правителството в Триполи и има собствено досие. През юни 2018 г. Съветът за сигурност на ООН включи командира ѝ Мохамед ал-Амин ал-Араби Кашлаф в списъка за замразяване на активи, както и забрана за пътуване заради ролята му в контрабандата на мигранти. В доклада си от 2023 г. експертната група на организацията посочи, че Кашлаф и командирът на бреговата охрана в Зауия Абд ал-Рахман ал-Милад продължават да ръководят голяма контрабандна мрежа, разширена след санкциите с елементи на 55-а бригада, командването на Апарата за подкрепа на стабилността в града и отделни служители на бреговата охрана.

По същите канали преминава и горивото. Още в началото на 2017 г. тогавашният председател на петролната корпорация Мустафа Санала публично обвини бригадата „Шухада ан-Наср“ в съучастие в изнасянето на субсидирано гориво от рафинерията, след което формированието се оттегли от охраната на комплекса. Италианското разследване, описано от Public Eye и TRIAL International, проследи маршрута: дизел, отклонен от хранилищата в Зауия, се превозва с камиони до пристанищата Зувара и Абу Камаш, прехвърля се на рибарски лодки, а оттам – на танкери с курс към Малта и Сицилия. В анализ на Chatham House от 2019 г. Санала определя частите на охраната като изродили се в „местни феоди“.

Въпросът на общината откъде произлизат тези дроновете има и по-широк контекст. Оръжейното ембарго на ООН върху Либия действа без прекъсване от 2011 г. насам и продължава да е обект на системни нарушения. В окончателния доклад за 2026 г. експертната група препоръча налагането на санкции спрямо либийския бизнесмен и канадски постоянен резидент Ахмед Гадала заради незаконна продажба на китайски дронове и военно оборудване. Година по-рано същата група изследва останки, събрани в Либия, и стигна до извода, че отговарят на части от два дрона „Фейлун-1“ – модел, който според експертите попада в ембаргото. През април Reuters съобщи, че командването на маршал Халифа Хафтар се е сдобило с ударни дронове въпреки забраната. Модерно въоръжение влиза в страната още от първия етап на гражданската война след падането на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г., а според експертната група Либия се е превърнала в първия голям африкански театър на дронова война.

Дроновете в небето над Зауия обаче са от друг клас. FPV дронът се асемблира от търговски компоненти, струва стотици долари и лети на кратки разстояния. Това значи, че операторът му обикновено се намира в непосредствена близост до целта. Ограниченията на този клас си проличаха и в самата Зауия: на 8 август дронът проби стената на хранилището за нафта и предизвика изтичане, а на 11 август друг падна до целта, без да причини щети.

В понеделник вечерта, на около 1000 км източно от Зауия взривно устройство, заложено под автомобил, уби шефа на разузнаването на Либийската национална армия Фаузи ал-Мансури пред дома му в квартал Хауари в Бенгази. Смъртта му потвърдиха пред Reuters двама източници от сферата на сигурността, без да уточнят извършител или подробности за устройството. Ал-Мансури оглави разузнаването през май 2024 г. По-рано той беше назначен за командващ военната зона Себха. На този етап никой не е поемал отговорност за акта, а властите в Бенгази обявиха, че започват разследване по случая. Либия остава разделена от 2020 г. насам между признатото от ООН правителство в Триполи и командването на маршал Халифа Хафтар на изток. Примирието, влязло в сила от същата година сложи край на горещата фаза от гражданската война, обхванала страната след свалянето на Муамар Кадафи, но въпреки това не успя да премахне различията между отделните въоръжени фракции.

Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Случаят „Бадра“: Украинска диверсия или медийна инсценировка в Ирак?

🇮🇶🛢️🇺🇦 Иракските сили за сигурност задържаха мъж със самоделно взривно устройство в багажника на автомобила си, предназначено за саботаж срещу петролното находище „Бадра“, където руската държавна корпорация „Газпром нефт“ притежава около 30% дял. Тази версия обикаля проруски и арабски канали цяла седмица. По време на разпита задържаният признал, че действа по указания на чужд гражданин срещу сумата от 2000 долара.

Вербуването е извършено в онлайн чат за търсене на работа, а хронологията на разговора е потвърдила, че акаунтът на поръчителя е регистриран с украински телефонен номер. Ако тази версия се потвърди, Ирак ще се окаже първия случай на трета страна, в която украинската кампания, насочена срещу руския петролен сектор, се проявява с взривно устройство на терен. Засега обаче сведенията пристигат не от официална иракска институция, а от каналите на проирански милиции.

Първата проследима публикация се появи около 20 юли в Telegram канал, свързан с „Ислямска съпротива в Ирак“ – коалиция, в рамките на която действат проиранските шиитски групировки, включително обявената от САЩ за терористична организация „Катаиб Хизбула“. Каналът публикува снимки на автомобил и мобилен телефон, но без да посочи името на задържания, датата на ареста и конкретната служба, извършила ареста. На 21 юли историята беше подета от базираното в Лондон пан-арабско издание Rai Al-Youm с дописката от кореспондента им в Багдад. Тя преразказва същите детайли: самоделно устройство местно производство в багажника, признанието за 2000 долара, чатовете за работа, през които мъжът е „подмамен и вербуван“ от чуждия куратор, и акаунта с украински номер.

Официален иракски орган не се посочва в дописката, а нейният финал преминава в откровена спекулация: „наблюдатели допускат“, че украинските служби са започнали да организират диверсии на руски петролни активи в трети страни. Два дни по-късно проруският сайт SouthFront препечатва същия текст под заглавие „Иракските сили осуетиха украински бомбен заговор“, а по-късно беше споделено от англоезични акаунти в X с твърдението, че „официални лица съобщиха“ – надграждане, каквото липсва дори в първоизточниците.

Официален Багдад запази пълно мълчание. Институтът MEMRI, който следи канали на милициите, изрично отбеляза, че иракските власти не са коментирали твърденията. Няма изявление нито от медийния орган на силите за сигурност, нито от Националната служба за сигурност – същата, която през седмицата охотно разпространи видео от разбиване на работилница за бойни дронове в Багдад. Киев също мълчи. Най-красноречиво обаче е руското мълчание: нито ТАСС, нито РИА „Новости“ са подели история с толкова очевидна пропагандна стойност. Трудно е да се допусне, че Москва би подминала потвърден украински опит за взрив на находище с руско участие и би го оставила да живее само в периферни канали.

Посочената цел е описана точно. Находището „Бадра“ в провинция Васит до границата с Иран, е едно от малките, но геологически най-сложните активи в страната. То разполага с около 3 млрд барела геоложки запаси, търговски добив от 2014 г. и капацитет от порядъка на 60 000 барела на ден – скромен на фона на гигантивяяяягет, но с напълно изградена инфраструктура и над 1000 иракски служители. Находището беше разработено от „Газпром нефт“ по 20-годишен сервизен контракт от 2010 г. След преструктурирането на руските задгранични активи компанията излезе от структурата през февруари 2025 г., а от началото на 2026 г. оператор е IC Badra Petroleum – дружество, което през веригата West Asia и Gazprom Middle East се затваря в ПАО „Газпром“.

Руският дял от около 30% е непокътнат. До него стоят корейската KOGAS (22,5%), малайзийската Petronas (15%), турската TPAO (7,5%) и иракската държавна aOil Exploration Companya (25%). Твърденията в каналите обаче сочат като оператор „Газпром нефт“ – наименованието отпреди корпоративната промяна.

Събитията от последните месеци правят хипотезата за „украинска следа“ логична. От февруари насам Киев нанася удари в дълбочина по руската петролна и оръжейна промишленост: крилатата ракета „Фламинго“ и далекобойните дронове достигнаха Воткинск в Удмуртия и на два пъти (на 5 май и 10 юни) удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари. От края на юни тече и обявената от Зеленски серия от далекобойни удари по Крим и руския тил. Кампанията срещу рафинериите свива капацитета за преработка с 42% и доведе до криза с горивата в цяла Русия.

Организационната готовност също е документирана: при рокадите през януари в Службата за сигурност на Украйна (СБУ), дългогодишният ѝ ръководител Васил Малюк беше пренасочен именно към асиметричните операции. Киев вече доказа, че има способност да действа надалеч. Нищо публично обаче не показва да е взето решение тази кампания да се пренесе към руски активи в трети страни. Украйна никога не е поемала отговорност за удар по руски петролен обект извън територията на Русия, а украинските официални канали подминаха иракската история с пълно мълчание.

В същото време новината се появи в момент, в който проиранските групировки се намират под най-силния вътрешен натиск от най-малко десетилетие. Правителството на премиера Али ал-Зайди постави ултиматум всички милиции да предадат оръжието си до 30 септември, като в края на юни задържа 47 души при акции в Зелената зона. Освен това петролният сектор помни априлските атаки с дронове срещу пет обекта на юг, приписвани именно на свързани с Техеран групи.

В тази обстановка разказът за осуетен чужд заговор срещу стратегически актив носи директни ползи за конкретни фактори, независимо кой го е лансирал: на близките до милициите структури той придава ролята на „щит“ на петролната инфраструктура, а за руската и иранската информационна среда осигурява образ на украински диверсант в трета страна.

Показателен е почеркът в признанията. Вербуването през онлайн чатове, анонимният куратор и еднократен изпълнител срещу възнаграждение от 2000 долара са най-разпознаваемият шаблон на дистанционните диверсии в тази война. В европейските съдебни зали обаче този модел се свързва предимно с руските специални служби: поредицата от присъди за палежи и саботажи в Полша, Чехия, Германия и Прибалтика от 2024 г. насам разкрива абсолютно същата схема, обикновено срещу няколкостотин до няколко хиляди долара. От друга страна, и украинските служби са използвали вербувани на място изпълнители в Русия. Изводът е, че този шаблон не сочи еднозначно към нито една посока – той е добре познат на всички служби и е изключително елементарен за инсцениране, тъй като акаунт с украински номер може да се придобие за броени минути.

Поради това двете хипотези запазват приблизително равни шансове за истинност. Между тях съществува и междинна възможност: да е извършен действителен арест на реален изпълнител, но украинската следа да е била допълнително прибавена или преувеличена според нуждите на момента.

Сблъсъци в Азаз между Общата сигурност и командири на бивши протурски фракции.

🇸🇾🇹🇷 Призори в неделя, 19 юли, град Азаз в северната сирийска провинция Алепо осъмна под тревога. Патрул на вътрешните сили за сигурност беше обстрелян при опит да прекрати въоръжен сблъсък в града. В отговор властите разположиха значителни подкрепления, бронирана техника и военна полиция в кварталите и на ключовите входове на града.

Кадрите, разпространени в ранните часове на деня от местни канали, руската държавна медия RT на арабски език и други регионални издания, показват засилено присъствие на силите на „Общата сигурност“. Това е структурата, чрез която правителството на Ахмад аш-Шараа налага контрол в бившите зони на въоръжената опозиция. Инцидентът противопостави тази централизирана власт на командири от протурски фракции, които до падането на режима на Асад бяха част от Сирийската национална армия (СНА).

Според първоначалните данни, повод за напрежението е личен спор между военни командири, прераснал в престрелка в рамките на града. При намесата на патрул на вътрешната сигурност срещу него е открит огън – моментът, в който агресията се насочи директно срещу държавните институции. Фракции, свързани със СНА, мобилизираха свои привърженици по улиците в знак на протест срещу органите на реда. В едно от своите заглавия RT дори определи ситуацията като „подстрекаване към сблъсък със силите за сигурност“. Досега властите не са разкрили самоличността на стрелците, нито конкретни детайли за обстоятелствата. Липсва и официално потвърждение за жертви сред цивилното население или служителите на реда. Местни лидери и старейшини призоваха за спокойствие, за да се предотврати изпадането на града в спирала на беззаконие.

От своя страна, правителството представя събитията в различна светлина. Инцидентът съвпадна с мащабна операция на компетентните органи в Азаз и околностите му, насочена срещу мрежи за разпространение на наркотици. Тази кампания е част от усилията за справяне с трафика, който все по-осезаемо подкопава местната стабилност. Наличната информация не дава категоричен отговор дали въоръжените лица, стреляли по патрула, са бойци на фракциите, членове на наркокартели, или съвместяват двете роли. Засега държавната версия (сблъсък по време на антинаркотична операция) и тази на опозицията (ескалация по старата фракционна разделителна линия) съществуват паралелно, без независими източници да могат да потвърдят категорично една от тях. Безспорен остава единствено фактът кои са страните от двете страни на барикадата: държавният апарат за сигурност срещу въоръжени формирования и техните цивилни симпатизанти, свързани с бившите структури на СНА.

В миналото Азаз служеше като седалище на Сирийското временно правителство и административен център на протурския север – стратегическа зона, изградена и поддържана с подкрепата на Анкара от началото на операция „Щита на Ефрат“ през 2016 г. Градът дълго време бе и основен бастион на „Ал-Джабха аш-Шамия“ (Левантийския фронт). Тази фракция го държеше под почти пълен контрол и за разлика от Ал-Баб, Африн и други части на Северно Алепо, успяваше да го предпази от вътрешни междуособици. Парадоксът е, че именно в този традиционно спокоен град ескалацията прерасна в директен конфликт с държавната власт.

Оголената разделителна линия не е нова. Още преди падането на Асад, отношенията между групировката на аш-Шараа (тогава „Хаят Тахрир аш-Шам“ / HTS – водещата сила в офанзивата, свалила режима през декември 2024 г.) и протурските фракции от СНА бяха трайно обтегнати, стигайки на моменти до открити сражения. През есента на 2022 г. Трети корпус на СНА влезе в конфликт с дивизиите „Хамза“ и „Сюлейман Шах“ („Ал-Амшат“), подкрепени тогава от HTS, чиито колони навлязоха в Африн и Ал-Баб. По-късно, през лятото на 2024 г., вълна от протести заля именно Азаз, Африн и Ал-Баб. Те бяха насочени както срещу Временното правителство, така и срещу тогавашните опити за нормализиране на отношенията между Турция и режима в Дамаск.

След падането на режима HTS се саморазпусна, а аш-Шараа оглави Сирия като временен президент. През юли 2025 г. САЩ извадиха организацията от списъка си с терористични групировки. Съставеното на 29 март 2025 г. ново правителство обяви разпускането на СНА и интегрирането на нейните фракции в единните Сирийски въоръжени сили. Този процес премина неравномерно: на места чрез политически компромиси, при които бивши командири получиха офицерски чинове и постове, докато другаде интеграцията остана напълно недовършена.

Именно този дефицит на завършена интеграция проличава днес в Азаз. Макар престрелката да има локален характер и да няма потвърдени жертви, тя пренесе латентното напрежение между централната власт и протурските фракции в града, който най-дълго бе останал изолиран от подобни сблъсъци. Сливането на бившите структури на СНА с държавния апарат очевидно протича фрагментирано. Там, където то е само фиктивно, един битов спор между командири и рутинна полицейска намеса се оказват достатъчни, за да провокират въоръжена съпротива и открит уличен бунт срещу държавата. Фактът, че президентът аш-Шараа е принуден активно да балансира тези вътрешни търкания, пролича само дни по-рано: на 15 юли той смени началника на разузнаването, заменяйки Хусейн ас-Салама с Абдулкадер ат-Таххан. Според местни източници, този ход е опит за потушаване на съперничествата дори в тясното ядро на бившата HTS.

Хегсет иска от ал-Заиди да разоръжи иранските милиции – насред войната с Иран

🇺🇸🤝🇮🇶 Министърът на войната на САЩ Пийт Хегсет поиска от Ирак да разоръжи шиитските милиции, които по думите му са отговорни за над 600 нападения срещу американски военнослужещи тази пролет. Искането беше отправено вчера в Пентагона на фона на провалилото се примирие между Вашингтон и Техеран и подновена размяна на удари между двете страни.

Хегсет прие иракския премиер Али ал-Заиди в деня, когато Централното командване (CENTCOM) обяви повторното въвеждане на морска блокада срещу иранските пристанища, а Техеран заяви, че е атакувал два танкера в Ормузкия проток. С оглед на последните събития призивът за разоръжаване на шиитските групировки в Ирак придоби значение, което далеч надхвърля обичайна дипломатическа препоръка. Той се превърна в политически и военен сигнал, отправен в момент на директен сблъсък с покровителя на тези формирования.

В обръщение, публикувано като видео в официалните профили на Хегсет, той заяви, че Багдад „трябва да утвърди суверенитета си“ и да обезоръжи подкрепяните от Иран въоръжени групи, които според него стоят зад „над 600 нападения“ срещу американски персонал тази пролет.

Посоченото число е твърдение на министър Хегсет, което няма независимо потвърждение. Порядъкът му обаче съвпада с установеното, че след съвместните удари на Израел и САЩ срещу Ислямската република в края на февруари проиранските милиции преминаха към системни нападения срещу американски бази и дипломатически обекти. Сред инцидентите беше отвличането на американска журналистка, която беше освободена седмица по-късно.

Хегсет добави, че очаква иракските сили за сигурност, включително Пешмерга и останалите структури за сигурност на Иракски Кюрдистан, да поемат водеща роля в операциите срещу Ислямска държава, докато международната коалиция постепенно прекратява мисията си. По думите му „сигурен Ирак отваря врата към силно търговско и отбранително сътрудничество“.

Изявлението идва в момент, който променя неговия политически контекст. Примирието, договорено чрез посредничество от Пакистан на 7–8 април и включващо Израел, се разпадна в началото на юли след нова серия от взаимни удари. Президентът Доналд Тръмп уведоми Конгреса, че „ограничени“ военни действия срещу Иран се възобновяват. Американски ракети унищожиха жп мост в Акала, североизточно от Техеран и периметъра на атомната централа в крайбрежната провинция Бушер. В същото време CENTCOM обяви повторното въвеждане на морската блокада вчера следобед.

Иран отговори с ракетни удари срещу два танкера в териториалните води на Оман, при което загина един член на екипажа. В резултат на ескалацията световните цени на петрола скочиха с над 9%.

С оглед на последните събития призивът „разоръжете иранските милиции“ вече не изглежда като отделен въпрос, свързан единствено със сигурността на иракската държава, а се превръща в епизод на директно противопоставяне между Вашингтон и Техеран.

САЩ настояват иракският премиер да ограничи влиянието на въоръжените групировки на територията на страната точно когато американските удари по Иран върнаха основния политически аргумент за тяхното съществуване – защитата на „оста на съпротивата“ от американски и израелски действия.

Разширяването на конфликта с Техеран не отслабва непременно позициите на тези милиции. Напротив, то би могло да засили тяхната мотивация и оправдание в общественото съзнание. Така американското искане за обезоръжаване и военната ескалация в региона действат по-скоро в противоположни посоки.

Ал-Заиди се озова поставен в изключително сложна ситуация на вътрешната политическа сцена. Той е 41-годишен бизнесмен без дълъг политически опит, положил клетва на 14 май след близо шест месеца безизходица след изборите, проведени на 11 ноември 2025 г. До назначаването му се стигна, след като президентът Низар Амеди го избра за премиер, а Мохамед Шия ал-Судани, чиято коалиция зае първото място на изборите с 46 места, се отказа от втори мандат заради вътрешни разногласия в шиитския лагер.

Правителството на ал-Заиди зависи именно от Координационната рамка, доминиращия съюз на шиитски политически партии, чиито структури са тясно свързани с милициите, за чието разоръжаване настояват от Вашингтон.

Багдад вече заяви намерение да предприеме такъв ход. Правителството разпореди всички формирования да предадат своето въоръжение на държавата до 30 септември – планираната крайна дата на глобалната коалиция за борба с Ислямска държава.

Проблемът обаче се корени не в липсата на политическа декларация, а единствено в способността тя да бъде наложена на практика. Част от тези групи са дълбоко интегрирани в политическата система и имат тесни връзки с управляващата коалиция, на която самият премиер разчита. Че намерението не означава автоматично изпълнение, показва и разделението вътре в самите милиции.

Част от милициите приеха идеята за преминаване под пряк държавен контрол. Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али обявиха, че ще предадат своите бригади, личен състав и въоръжение на федералните власти.

При Асаиб Ахл ал-Хак обаче този ход изглежда по-скоро като опит за рокада, отколкото като отказване от собствена структура. Групата се стреми да се отдели от общата рамка на Силите за народна мобилизация и да премине директно под ръководството на върховния главнокомандващ, което би могло да ѝ предложи повече политическа тежест и държавна протекция.

Други групи отказват открито да се разоръжат. Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ан-Нуджаба обвързват подобна стъпка с изтеглянето на чуждите сили от Ирак. Тяхната позиция е, че няма да предадат оръжията си, докато американските войски остават в страната.

Това създава класическа политическа дилема. САЩ настояват за разоръжаване преди своето изтегляне, но твърдите шиитски фракции поставят условие за изтегляне и едва след това евентуално ограничаване на въоръжените структури. В същото време войната между Вашингтон и Техеран допълнително намалява вероятността която и да е от страните да направи едностранна отстъпка.

Към всичко това се добавя и вторият американски приоритет – Пешмерга и силите на Иракски Кюрдистан да поемат по-големия дял от тежестта в борбата срещу Ислямска държава. Мисията на международната коалиция (Operation Inherent Resolve) в Ирак приключи през септември 2025 г. Подкрепата за операциите в Сирия обаче трябва да продължи от иракска територия поне до септември 2026 г. съгласно настоящият план, който предвижда пълно изтегляне на американските сили до края на годината.

Но прехвърлянето на основната тежест върху кюрдските сили не е безпроблемно решение. Отношенията между федералните сили за сигурност на Багдад и Пешмерга отдавна са натоварени със спорове относно териториален контрол, командна структура и разпределение на правомощията. Точно в изброените зони на напрежение Ислямска държава успя да запази своята способност за провеждане на операции.

Разчитането на Ербил да поеме водеща роля е своеобразно признание, че редовните сили за сигурност на Ирак, в чиято система продължават да съществуват връзки с подкрепяни от Иран милиции, не са онзи партньор, на когото Вашингтон ще възложи основната задача.

Икономическият стимул, който Хегсет предлага, е свързан с обещание за по-тясно партньорство. Думите „сигурен Ирак отваря вратата към търговско и отбранително сътрудничество“ придобиват ясно значение с оглед на паралелната дипломация около визитата. В същия ден иракският премиер проведе разговори със специалния пратеник на Белия дом Том Барак, който отговаря за американската политика както към Сирия, така и към Ирак. Сред обсъжданите проекти е възстановяването на петролопровода от Киркук до Сирия – енергиен маршрут, който би свързал Багдад по-тясно с регионалната икономическа архитектура, която Вашингтон се стреми да изгради.

Логиката на американския подход е ясно трансакционна: суверенитет и ограничаване на въоръжените милиции срещу инвестиции, отбранителни сделки и развитие на енергийни коридори. Изявлението на Хегсет има по-голяма тежест като политически сигнал, отколкото като инструмент с непосредствен ефект върху ситуацията на терен.

Багдад даде на въоръжените групи срок до 30 септември да предадат оръжието

🇮🇶🤝🇺🇸 Федералното правителство на Ирак посочи 30 септември като краен срок, в който всички милиции в страната трябва да предадат своето оръжие на държавата – най-категоричната дотук формулировка на политиката, с която новият премиер Али ал-Зайди обвърза мандата си.

Датата не е подбрана случайно: тя съвпада с края на мисията на ръководената от САЩ международна коалиция срещу „Ислямска държава“, с чието присъствие проиранските фракции от години изтъкват като оправдание да задържат оръжие извън държавен контрол. Обявлението беше направено говорителя на правителството Хайдар ал-Абуди по време на седмичния брифинг в Багдад в понеделник, броени дни преди първото пътуване на Зайди като премиер в чужбина – посещение във Вашингтон в средата на юли, на което разоръжаването на милициите ще бъде сред водещите теми.

„Всички въоръжени групи са уведомени за конкретна дата, която слага край на този въпрос… септември, който в същото време бележи края на присъствието на международната коалиция. След тази дата всички оръжия извън контрола на държавата ще подлежат на законови мерки“, заяви ал-Абуди по време на брифинга, на който имаше представители на Франс прес, наред с други журналисти. В отделно изявление Зайди потвърди ангажимента си пред посланици от Европейския съюз, че ограничаването на оръжието до държавата „не е просто лозунг, то вече започна“, и обвърза политиката директно с крайния срок от 30 септември, когато според него ще се осъществи „пълното изтегляне на силите на коалицията“.

Че зад думите стои готовност за действие, новото правителство показа само едно денонощие по-рано. По първи петли в неделя иракските сили за сигурност запечатаха всички входове на укрепената Зелена зона в центъра на столицата – периметърът, подслоняващ американското посолство, чуждите дипломатически мисии, парламента и резиденциите на висши политически фигури – и проведоха поредица от арести вътре в нея и няколко столични квартала и провинции. Държавната Иракска новинарска агенция (INA) съобщи за 47 задържани, сред които 12 действащи и1 бивш депутат, бивш съветник на предишния премиер Мохамед Шия ал-Судани и висш чиновник от петролното министерство. Втори източник от сигурността уточни пред Франс прес, че разследването не опира само до финансова корупция, а обхваща и финансирането на въоръжени фракции, контрабандата на долари и ирански петрол – пряко позоваване на подкрепяните от Техеран шиитски групировки.

Сред задържаните са Али Маареж, заместник-министър на петрола по разпределението, и Мутана ал-Самараи, лидер на сунитския алианс „Ал-Азм“, отведен заедно с ръководителя на кабинета си; на прицел са попаднали и фигури от предимно шиитския блок на ал-Судани. Основанието за вълната от арести са самопризнанията на Аднан ал-Джумаили – бивш заместник-министър на петрола, задържан месец по-рано, чието дело се превърна в спусък за останалите. Разследващият съдия Дия Джаафар от Централния наказателен съд за борба с корупцията обясни, че производството е започнало още през октомври 2025 г. след сигнали, че кандидати за парламента са изразходвали огромни суми за своите предизборни кампании, черпейки от държавния ресурс с подкрепата на влиятелни фигури от предишния кабинет. По думите му съдът поискал снемане на имунитета на замесените депутати, което председателят на парламента Хайбат ал-Халбуси е одобрил, преди заповедите за арест да бъдат изпълнени. По делото „Джумаили“ властите иззеха около 86 млн долара в брой само този месец, а проследяването на активите впоследствие повиши запорираното до близо 31 млрд иракски динара (около 23,7 млн долара) и още 10 млн долара.

Кадрите, публикувани от местни канали в Telegram, които показват бронирана техника, по някои твърдения дори танкове, придружени от записи на тежка стрелба, създадоха впечатление за щурм. Официалната картина е по-сдържана. По данни на Shafaq News операцията е преминала без сблъсъци, съпротива и тежък въоръжен отпор, а бронираната техника е била разположена като предпазна мярка, за да запечата изходните точки на „Зелената зона“. Двете версии не са непременно в противоречие – заснети поединично машини лесно се разчитат като повече, отколкото са – но към момента няма потвърждение нито за престрелка, нито за жертви, а официално изявление на правителството за акцията все още липсва. Федералната комисия за интегритет се ограничи до съобщение, че действа „с прецизност и в пълно съответствие със закона“, като изпълнява съдебни заповеди срещу лица, обвинени в присвояване на публични средства.

Крайният срок и арестите имат по-дълга предистория. Зайди – 41-годишен банкер и политически новак, най-младият премиер в историята на страната – встъпи в длъжност през май като консенсусна фигура с одобрение от Вашингтон, и още през първите дни постави „оръжието в ръцете на държавата“ в основата на програмата си. На 30 май той учреди Върховен суверенен съвет за интегритет, надзор и възстановяване на публични средства, натоварен да преследва злоупотребите с обществени пари в министерствата и провинциалните администрации. Часовникът за разоръжаването е прикачен към друга, по-стара договореност: по споразумението между Багдад и Вашингтон от 2024 г. силите на международната коалиция напуснаха федерален Ирак до септември 2025 г. и трябва да се изтеглят от кюрдския регион до септември 2026 г. – именно тази последна дата ал-Абуди превърна в граница, отвъд която „причините за нерегламентирано оръжие отпадат“.

В центъра на казуса стоят „Силите за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби) – коалиция от предимно шиитски милиции, сформирана през 2014 г. за отпор срещу „Ислямска държава“, която впоследствие беше интегрирана формално във военната структура на Ирак. Част от тези формирования са обвързани с Техеран, а няколко от тях Вашингтон определя като чуждестранни терористични организации. Реакцията на поставения ултиматум отсега е разделен. Две от групите – Асаиб Ахл ал-Хак и Катаиб Имам Али – обявиха, че ще предадат администрацията на бригадите си в ръцете на държавата. Твърдото ядро обаче, в което влизат Катаиб Хизбула и Харакат Хизбула ал-Нуджаба, държи на обратното: тези фракции отказват да се разоръжат, докато чуждите войски не напуснат страната. Самата инициатива за разоръжаване по-рано този месец беше приветствана от специалния пратеник на Белия дом за Ирак и Сирия Том Барак, който я определи като принос към „архитектурата на реда“.

Така за по-малко от 48 часа Багдад изпрати два сигнала, които се четат едновременно навътре и навън. Навътре операцията е антикорупционен удар по съдебни заповеди – начин новият премиер да докаже, че обещанието за чистка не е реторика. Навън таймингът е трудно да бъде пренебрегнат: акциите съвпаднаха с официална визита в Багдад на иранския външен министър Абас Арагчи – напомняне, че Техеран държи Ирак за ценен партньор – и предшестваха с дни пътуването на Зайди във Вашингтон, където разоръжаването на шиитските милиции е едно от условията на американска страна за партньорство в сферата на сигурността и икономиката. Дипломатически източник от Багдад определи операцията като „част от подготовката за визитата във Вашингтон“, която цели да покаже, че Зайди държи на думата си – оценка, която съвпадението на датите прави трудна за пренебрегване.

Самите арести показват едновременно способност и намерение Багдад да нанесе удар по разхищението вътре в системата: задействани са елитни звена, конфискувани са десетки милиони в брой и са снети имунитети по съдебен път. Разоръжаването на фракциите обаче е задача от друг порядък. То опира не до заповеди срещу отделни лица, а до организирани въоръжени групировки със собствена логистика, източници на приходи и политически гръб – и публичният отказ на най-твърдите от тях очертава предела на чисто административния подход. При запазване на сегашната траектория пълно разоръжаване до 30 септември изглежда твърде малко вероятно; частично предаване на оръжие от вече склонните групи, придружено от формален отказ на ядрото, е по-вероятният изход. В този сценарий резултатът би бил частичен държавен монопол над оръжието, при който истинският тест се измества от обявяването към принудата – от заповедта към изпълнението ѝ.

Хронологията на натиска е последователна. Разследването срещу Джумаили тръгва през октомври 2025 г. През май 2026 г. Зайди положи клетва и обяви разоръжаването за свой приоритет и създаде антикорупционния съвет; на 10 юни кабинетът за пръв път маркира края на септември за краен срок; седмици по-късно дойде арестът на Джумаили и иззетите около 86 млн долара; в неделя, 28 юни, следват рейдовете в Зелената зона; в понеделник, 29 юни, ал-Абуди затвърди 30 септември като ултиматум, докато Арагчи е на посещение в Багдад; в средата на юли предстои визитата във Вашингтон; на 30 септември изтича както срокът, така и мандатът на коалицията.

Дали тази верига ще доведе до държавен монопол върху оръжието, ще проличи по няколко осезаеми признака. Потвърждение за успех би било склонните фракции действително да предадат тежките си въоръжения и Багдад да поеме командването на бригадите им преди крайния срок, докато твърдото ядро остане формално изолирано извън закона. Отслабване на политиката би било обратното – отлагане на предаването от вече съгласните групи под претекст за оставащото присъствие на коалицията в кюрдския регион, при което 30 септември се нарежда сред датите, надживени от баланса на силите. Засега Багдад показа, че е способен да арестува депутат, както и да конфискува пари в брой; дали може да разоръжи бригада, няма да покажат следващите дни, а 30 септември.

📸 Снимка: Членове на Сарая ал-Салам празнуват по време на церемония в град Самара по отделяне на групата от движението на Муктада ал-Садр и нейната интеграция в Силите за сигурност на Ирак, 4 юни 2026 г. (AFP)

Ирак позволи официално ответни удари на Хашд ал-Шааби срещу американските сили.

🇮🇶 Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани организира извънредно заседание, на което е обсъдил ескалиращата ситуация със сигурността в страната, след като броят на жертвите при американските удари срещу паравоенна база в провинция Анбар нарасна на 15 души.

Участниците в срещата, сред които членове на Върховния съдебен съвет на Ирак и Хашд ал-Шааби (PMF), осъдиха многократните удари по коалицията от шиитски милиции, обявявайки ги за „крещящо нарушение на иракския суверенитет“, предаде държавната Иракска новинарска агенция (INA).

Присъстващите подкрепиха и решението на Съвета за национална сигурност да предостави на паравоенните милиции право на отговор, съобщава още INA. Присъстващите осъдиха остро атаките срещу „жизненоважни съоръжения, държавни институции и дипломатически мисии“ и изразиха солидарност с народите на Ливан и Иран.

Ирак беше въвлечен в цикъл от ескалираща размяна на удари между американските сили и многобройните шиитски милиции от иранската „Ос на съпротивата“. Американските сили нанасят удари по обекти на PMF, които формално са част от иракския апарат за сигурност, докато милициите удариха многократно Зелената зона, включително посолството на САЩ и други дипломатически и военни обекти в цялата страна.

Сблъсъци в западна Либия след убийството на лидер на милиция.

🇱🇾 Силите за сигурност на международно признатото Правителство на националното единство на Либия бяха изпратени в крайбрежния град Сабрата, разположен на около 70 км западно от Триполи, след като лидерът на местна милиция Ахмед ал-Дабаши беше убит при акция, което доведе до сблъсъци, в които загинаха двама служители на държавен орган за сигурност.

Свидетели съобщиха за засилено присъствие на силите за сигурност в града тази събота, след като апаратът за борба със заплахите за сигурността – формирование, свързано с Правителството на националното единство – заяви, че е установил контрол над Сабрата, след като е неутрализирал ал-Амо.

Късно вечерта в петък апаратът съобщи, че двама членове на неговия западен клон са починали от раните си след нападение от престъпни групировки, лоялни на ал-Амо, извършено край светофар до градската болница. Той заяви, че смъртта им ще бъде вписана в неговия списък с военни почести и обеща да продължи да преследва всеки, когото сметне за заплаха за сигурността на Либия.

По-рано апаратът заяви, че ал-Амо е бил убит след щурм на скривалище, използвано от мрежата му. Оттам съобщиха, че неговият брат Салех ал-Дабаши е бил арестуван, а шестима техни служители са били сериозно ранени и откарани в интензивно отделение.

Либийски източник от сигурността, говорил пред местните медии при условие на анонимност, заяви, че Министерство на отбраната към правителството в Триполи извършва анализ на ситуацията, след като е загубило влияние в териториите от Джанзур на изток до покрайнините на Аджилат на запад.

Източникът обвини ведомството, че в миналото е подкрепяло и ръководило ал-Амо, за да ангажира силите от близкия град Завия на западния фланг на Сабрата. Засега министерството не е отговорило на обвиненията.

Въпреки че апаратът е официален орган в рамките на международно признатото правителство, той функционира на терен с известна степен на автономност, което го поставя в чести сблъсъци с някои части, подчинени на Министерство на отбраната в Западна Либия. Неговият заместник-ръководител е Мохамед Бахрун, известен като ал-Фар – влиятелна фигура в западна Либия.

Стратегически крайбрежен център

Сабрата е разположен на главната крайбрежна магистрала, която минава от границата с Тунис през западните градове до Завия и Джанзур, разположени на подстъпите на столицата. Контролът върху града предлага лостове за влияние върху жизненоважния сухопътен маршрут за снабдяване между Тунис и Триполи, който помага за блокирането на всяко западно настъпление към Триполи.

Освен това Сабрата предлага бърз достъп до малко пристанище на Средиземно море и е разположен в близост до енергийна инфраструктура като стратегическия нефтен и газов комплекс Мелита. След 2014 г. градът е гореща точка на сблъсъци между съперничещите групировки в Триполи и свързани с тях местни сили, както и за фракции, близки до Либийската национална армия на маршал Халифа Хафтар, която контролира източната част от страната.

Сабрата преживя множество ескалации на бойните действия и промени в контрола, най-драматична от които беше превземането на града през 2016 г. от бойци на местния клон на Ислямска държава, които малко по-късно бяха прогонени с помощта на американски изтребители. Именно този епизод затвърди значението на града както в местните, така и в международните сметки.

В последните години Сабрата се превърна в център на тежестта за апарата за борба със заплахите за сигурността, който се отчита пред министерство на вътрешните работи. Това присъствие подхранва често напрежение с частите на Министерство на отбраната и отдавна действащите местни милиции.

Промени в баланса на силите

Експерти са на мнение, че убийството на ал-Амо и последвалата операция по прочистване на града бележат рязък обрат в местния баланс на силите, който консолидира апарата, като в същото време нанася тежък удар по правителството на министър-председателя Абдул Хамид ал-Дбейба.

Описаните събития идват на фона на официална церемония по откриване на Националния музей на Либия в Триполи, водена от ал-Дбейба – събитие, посетено от чуждестранни дипломати, при което музеят беше описан като хранилище на националната памет и наследство за бъдещите поколения.

Ал-Дабаши, който отдавна е обект на международно издирване по обвинения в трафик на хора и контрабанда на наркотици, запази присъствието на лоялни милиции в район на Сабрата въпреки периодичните репресии.

Неговата смърт, арестът на брат му и разполагането на държавни части по ключови кръстовища са поредната стъпка в усилията на апарата за сигурност в стремежа му към консолидиране на контрола и предотвратяване на ответните действия.

Ситуацията в Сабрата остава напрегната, според съобщения от местните жители, докато силите за сигурност поддържат контролно-пропускателни пунктове и патрули по крайбрежния път и вътре в самия град.

Ирак оттегли решението за обявяване на Хизбула и Ансар Аллах за терористични организации.

🇮🇶🇮🇷 Ирак оттегли решението си да обяви ливанската Хизбула и йеменската Ансар Аллах (по-известна като хутите) за терористични организации, след като по-рано днес бяха включени в списъка за замразяване на терористични активи, публикуван в официалния държавен вестник.

Според директива, издадена преди минути от канцеларията на управителя на Иракската централна банка, параграфи 18 и 19 от публикуваното по-рано днес решение на Комисията по замразяване на терористични средства са били включени по грешка.

Изпълняващият длъжността заместник-управител проф. д-р Амар Хамад Халаф е дал нареждане на Генералния секретариат на Министерския съвет да публикува незабавно публично изяснение, което да подчертава, че комисията никога не е одобрявала замразяване на средства на Хизбула или хутите.

Оттеглянето идва само няколко седмици след като в брой 4848 на официалния вестник „Ал-Вакаи ал-Иракия“ от 17 ноември те бяха посочени като „участници в извършването на терористичен акт“.

Първоначалното вписване представляваше рядък и политически значим ход, предвид традиционно близките отношения на Ирак с Техеран и дългогодишните усилия за финансиране, въоръжаване и обучение, предоставяни на двете организации от режима на аятоласите.

Решението тогава породи въпроси какво ще се случи с мрежите, свързани с Хизбула и Ансар Аллах, действащи на територията на Ирак. И двете групи поддържат представителства, логистични канали и членове, свързани с проирански милиции, включително фракции в Силите за народна мобилизация (Хашд аш-Шааби).

Експерти предупредиха, че закриването на посочените мрежи и инициирането на съдебни действия би могло да предизвика съпротива от страна на вкоренените проирански формации и да задълбочи напрежението на вътрешната сцена.

Корекцията на Централната банка показва колко чувствителна и сложна е темата за обявяването на чуждестанни милиции за терористични в Ирак, където политическата фрагментация и влиянието на регионалните сили правят подобни решения изключително рисковани.

Въпреки че първоначалната публикация създаде впечатление, че Багдад е готов да предприеме тази стъпка срещу проиранските милиции, пояснението показва колко деликатно трябва да лавира между вътрешните съюзи и международните очаквания.

Юридически експерти припомнят, че колко важна е прецизността в списъците за финансиране на тероризма – грешка може да има сериозни последствия за банките, правоохранителните органи и дипломатическото положение на Ирак.

На този етап Хизбула и хутите остават извън официалните списъци за замразяване на терористични средства в Ирак, а правителството не дава знак дали ще опита отново ново вписване, или ще запази текущия предпазлив подход.

Целият епизод илюстрира тънката нишка, по която Багдад трябва да върви – балансирайки между утвърждаването на собствения суверенитет, спазването на международни стандарти и справянето с вътрешния и външен политически натиск.

САЩ отправиха последно предупреждение към Ирак относно милициите.

🇺🇸⚔️🇮🇶 Съединените щати отправиха директна заплаха към федералното правителство на Ирак, което беше предупредено срещу каквато и да е било намеса на милиции в планирани военни операции в региона и дадоха сигнал, че подкрепяните от Иран групи вече са изцяло в техния прицел.

Острото послание, отправено в разговор по телефона между министъра на отбраната Пийт Хегсет и неговия иракски колега, предизвика шок в политическия елит на Багдад. То беше разкрито само два дни след привидно успокояващо съобщение в знак на подкрепа и навечерието на оспорваните парламентарни избори – низ от събития, който остави Багдад да се бори с нестабилна смесица от американски натиск и непредвидими реакции от страна на мощни местни милиции.

Драматичната ескалация беше разкрита по време на телевизионно интервю на иракския министър на отбраната Табет ал-Абаси, според вестник Asharq Al-Awsat. Той заяви, че е получил обаждане от Хегсет чрез временния ръководител на американското посолство, с предупреждение относно неуточнени предстоящи бойни операции „в райони близо до Ирак“.

Същността на посланието е грубо предупреждение срещу всякакви ответни действия от страна на иракските фракции. Според него Хегсет е завършил 11-12-минутния разговор с остра и зловеща последна фраза: „Това е последното ви предупреждение и добре знаете как ще реагира сегашната администрация.“

Директната заплаха се тълкува от иракски анализатори като ясен сигнал, че Съединените щати влизат в нова, по-конфронтационна фаза в своя дългогодишен конфликт с иракските милиции, подкрепяни от режима в Техеран.

Д-р Ихсан ал-Шамари, директор на Иракски център за политическа мисъл, заяви пред Asharq Al-Awsat, че стратегията на американската администрация спрямо тези фракции вече излиза извън „първоначалната фаза на тестване“. Според него посланието на министър Хегсет дава сигнал, че тези групи вече са мишени и нямат друг избор, освен да се включат към държавата и разоръжат, или да се изправят пред потенциални военни действия от американска страна.

Експертът в сферата на сигурността Мухлид Хазем подкрепи това мнение, като каза на вестника, че очевидно „в региона се готвят военни мерки, вероятно насочени срещу Иран, с координирани въздушни операции срещу подкрепяните от Иран въоръжени фракции“.

Той подчерта, че това не е първото предупреждение, припомняйки идентичното послание от държавния секретар Марко Рубио и остро формулирано изявление от наскоро назначен специален пратеник за Ирак Марк Савая.

„Всяко насочване може да се случи във всеки момент“, предупреди Хазем и допълни, че е налице „недвусмислена ескалация от страна на САЩ срещу Иран, която поставя всички в състояние на тревога“.

Политическият експерт д-р Абас Абуд Салем постави под въпрос момента на заплахата и посочи, че макар позицията на САЩ спрямо милициите да не е нещо ново, сегашният момент е белязан от значителни промени в региона, включително събитията в Сирия.

Той се аргументира, че въпросните промени бележат „нова фаза, в която второстепенни играчи вече не могат да играят значима роля“. Според него основната цел на Вашингтон е да „ограничи иранското влияние в Ирак и региона като цяло“, особено в изборен период, който някои от тези фракции участват в политическия процес – сценарий, който администрацията на Тръмп счита за неприемлив.

Строгото военно предупреждение от Пентагона е част от координирана кампания на американски натиск, водена както на дипломатическия, така и на икономическия фронт.

Само два дни преди обаждането на Хегсет новият специален пратеник на Белия дом Марк Савая издаде мощно встъпително изявление, очертаващо възродената и далеч по-твърда политика на администрацията на Тръмп към Ирак. Както съобщи Kurdistan24, изявлението на Савая, завършило със слогана „НАПРАВЕТЕ ИРАК ОТНОВО ВЕЛИК“, беше директно предизвикателство към статуквото на въоръжени групи, действащи безнаказано.

„Правителството на Съединените щати ясно заяви, че няма място за въоръжени групи, действащи извън авторитета на държавата“, обяви Савая. Той изрично свърза стабилността и просперитета на Ирак с установяването на „обединени сили за сигурност под командването на едно правителство“ – ясен призив за разформироване на паралелните структури за сигурност, поддържани от милициите.

Той не се поколеба да посочи основния източник на тази дестабилизираща влияние, заявявайки, че суверенен Ирак трябва да бъде „свободен от злонамерена външна намеса, включително от Иран и неговите проксита“.

Този дипломатически натиск беше подсилен от ново и агресивно използване на икономически санкции. На 9 октомври Министерството на финансите на САЩ наложи нови санкции срещу иракски банкери и компании, свързани с Корпуса на гвардията на ислямската революция (КГИР) и „Катаиб Хизбула“.

Сред санкционираните субекти е държавната компания Al-Muhandis General, която беше описана от Министерство на финансите на САЩ като „икономическо рамо“ на Народни мобилизационни сили (PMF) – санкционирана организация-чадър, която включва много от подкрепяните от Иран фракции. САЩ заявиха, че санкциите са насочени към закриването на мрежи за корупция и пране на пари, които позволяват на тези групи да съществуват.

Решението доведе до остра и тревожна реакция от иракското правителство. Неговият говорител Басем ал-Авади нарече санкциите „едностранни, неоправдани и противоречащи на партньорския дух“ и алармира, че това решение без предварителни консултации „създава негативен прецедент“.

Иракският премиер нареди сформирането на високопоставен национален комитет за преглед на случая. Министерството на комуникациите от своя страна защити решението си да възложи договор на компанията „Мухандис“, заявявайки, че като държавно притежавана структура под СНМ тя има право да участва в търгове според иракските регламенти.

Този публичен спор около санкциите подчертава дълбокото и сложно преплитане на въоръжените милиции в официалните структури на иракската държава – реалност, която прави американското искане за ограничаване на тяхното влияние изключително трудно и чувствително за Багдад.

Моментът на засиления американски натиск, точно преди парламентарните избори на 11 ноември, поставя федералното правителство на Мохамед Шия ал-Судани в наистина несигурно положение. Смесените сигнали от Вашингтон – послание за подкрепа към премиера в един ден, директна заплаха за започване на военни действия на следващия – подхраниха нарастваща тревога в целия политически спектър.

Ал-Судани се бори за изборите на фона на остри вътрешни спорове в рамките на неговата Координационна рамка – именно шиитската коалиция на мощните подкрепяни от Иран фракции, които очевидно се превръщат в основни мишени на САЩ.

Обаждането на Хегсет не се ограничи единствено до заплахи. Министърът на отбраната ал-Абаси сподели, че в него са обсъдили текущото сътрудничество в сигурността и дроновете, предложението за меморандум за партньорство в разузнаването и плановете доставка на хеликоптери Bell за Ирак.

Двойният подход, включващ предложение за засилено партньорство в сферата на сигурността и едновременно заплахи с военни действия срещу елементи в същата тази държава, представлява класическата стратегия на моркова и тоягата, предназначена да принуди Багдад да направи избор.

Както отбеляза ал-Шамари, изявленията на Савая и Хегсет са „пътна карта за политическите сили, формиращи следващото правителство“ – ясно указание, че бъдещата подкрепа ще зависи от тяхното съответствие с американските цели.

Докато Ирак се отправя към изборните урни, лидерите му са принудени да се ориентират в опасен терен, хванати в исканията на мощен международен партньор и вкоренената власт на местни милиции, подкрепяни от сериозен регионален съсед.

„Последното предупреждение“, отправено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, драматично повдигна залозите, превръщайки процеса по съставяне на правителство след изборите в критичен момент, който може да определи дали страната ще успее да утвърди своя суверенитет или ще бъде потопена в нова и потенциално разрушителна фаза на вътрешен и външен конфликт.

Незаконната икономика подхранва въоръжени групи и нестабилност в Източна Африка

Бойци от движението M23 стоят на стража по време на митинг, организиран от Корней Нангаа, конгоански бунтовнически лидер и координатор на движението AFC-M23, в Букаву, провинция Южно Киву, Демократична република Конго, 27 февруари 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Victoire Mukenge

💰💥🌍 Въоръжените милиции в Източна Африка получават все по-сериозен дял от финансирането си от нелегална търговия, включително добив на полезни изкопаеми, трафик, контрабанда и търговия с ежедневни стоки. Експерти предупреждават, че ръстът на сенчестата икономика не просто подкопава правителствата в региона, но също подхранва насилието и удължава конфликтите.

В Демократична република Конго десетки милиции печелят до 1,3 милиарда долара годишно от незаконна търговия с минерални ресурси, която им дава възможност да поддържат операциите си и да се прегрупират при поражения. В Сомалия Ал-Шабаб печели от облагане с данъци на търговията с дървени въглища, генерирайки до 10 милиона долара годишно. Групировката печели още милиони от контрабанда на захар в Кения и от контрол над търговските пътища за горива и храни.

Трафикът на хора и наркотици също се превърнаха в основен източник на финансиране. Ал-Шабаб и други екстремистки групи облагат с данъци или улесняват пратките с хероин през пристанищата в Източна Африка, докато милициите в Либия и Дарфур печелят от контрабандни мрежи. Съвместен доклад на Интерпол изчисли, че 7 големи африкански въоръжени групи генерират до 1,39 милиарда долара годишно от тези незаконни дейности.

Цена за местното население е наистина тежка – детски труд изтезания, сексуално насилие и масови нарушения на човешките права. Тези групировки често действат като „де факто“ власти в обширни отдалечени райони, събирайки данъци и налагайки своите правила с насилие.

Регионални експерти и международни групи призовават за по-силно трансгранично партньорство за ограничаване на незаконната търговия, подобряване на местното управление и спиране на бъдещата дестабилизация на Източна Африка от нелегалната икономика. Без решителни и колективни усилия тези подземни мрежи ще продължат да използват насилието като инструмент за укрепване на своята власт.

Триполи е на път да потъне в нова вълна на насилие след убийството на лидер на местна милиция.

🇱🇾 Триполи е на път да потъне в нова вълна на насилие, след като новината за смъртта на влиятелен лидер на местна милиция доведе до напрежение, което ескалира във въоръжени сблъсъци, засегнали няколко квартала на либийската столица тази вечер.

Министерството на вътрешните работи на т.нар. Правителство на националното съгласие (GNA) призова гражданите да останат по домовете си. Временно беше преустановен въздушният трафик на международното летище в покрайнините на столицата.

Новата вълна от насилие е предизвикана от непотвърдени слухове за смъртта на Абдулгани ал-Кикли, известен с прякора си Генива, лидер на Органа за подкрепа на стабилността (SSA) – една от влиятелните въоръжени милиции в Триполи.

Ал-Кикли е противоречива фигура, обвиняван от международни организации в сериозни нарушения на правата на човека, включващи мъчения и произволни арести. Очевидци съобщиха за продължаващи сблъсъци в няколко района на града.

Властите все още не са потвърдили официално смъртта му, въпреки че в социалните медии се разпространи снимка, на която Ал-Кикли лежи безжизнен на земята с пистолет в ръка.

Водещите шиитски партии в Ирак ще участват отделно на изборите заради разногласия.

Демонстрация в подкрепа на управляващия шиитски алианс „Координационна рамка“.
📸 Снимка: AFP

🇮🇶🇮🇷 Управляващият шиитски алианс в Ирак, обяви намерението си партиите да се явяват с отделни листи на предстоящите избори на 11 ноември, но да се обединят отново в коалицията под същото име след гласуването.

Премиерът Мохамад Шиа ал-Судани, който е част от блока, сформира правителство през 2022 г. след оспорвани избори, на които партията на видния шиитски духовник Муктада ал-Садр спечели най-много гласове, но не успя да получи необходимата подкрепа за сформиране на правителство.

Преди това шиитските партии в т.нар. Координационна рамка се явиха с отделни листи на местните избори през 2023 г. в райони, където не биха били застрашени от кюрдски, садристки или сунитски блокове.

Коалицията се сблъсква със съперничество и разделение от самото си начало, но доминиращото разделение в навечерието на изборите е между фракции, които са в съответствие с настоящото правителство, и тези, които го критикуват. Проправителствените политици включват премиера Судани, лидера на Движението за мъдрост Амар ал-Хаким, генералния секретар на организацията Бадр Хади ал-Амери и председателя на Силите за народна мобилизация Фалех ал-Файяд. Водещите политици, които са критични към настоящото правителство, включват бившия премиер Нури ал-Малики от коалицията „Законна държава“ и Кайс ал-Хазали, лидер на Асаиб Ал-Хак.

Бадр и Асаиб Ал-Хак са два от най-силните елементи в състава на Силите за народна мобилизация (PMF), орган на иракското правителство, съставен предимно от проирански милиции. „Движението на мъдростта“ и Коалицията „Законна държава“ са мощни шиитски политически крила, родени от свързани с Иран политически партии.

Едно от текущите разногласия между шиитските фракции е свързано с решението на Судани да се ангажира с временния сирийски президент Ахмед ал-Шараа и да го покани на срещата на върха на Арабската лига в Багдад следващия месец. Шараа е силно непопулярен сред много иракски шиити поради джихадисткото си минало в Ирак, връзките с Ал-Кайда и ролята си в свалянето на режима на Башар ал-Асад, който беше ключов ирански съюзник в Сирия. Спорът засилва политическото разделение, което и без това беше засилено от натиска на САЩ за разоръжаване на милициите – ход, който среща силна опозиция в свързаните с Иран фракции.

По-рано тази година Законът за службата и пенсионирането, който се стреми да „формализира и регулира PMF“, изостри различията между партиите в Координационната рамка. Законът имаше за цел да закрепи правата на членовете на PMF, по аналогия на законите за служба и пенсиониране за други правителствени и военни клонове. Някои обаче смятаха включването на пенсионна възраст в законодателството за опит за налагане на промени в ръководството сред паравоенните сили, тъй като около 400 висши офицери ще бъдат принудени да се пенсионират, включително председателят на PMF Фалех ал-Фаяд. В крайна сметка законът не беше приет въпреки бойкота на парламентарни заседания и други опити на коалиция „Законна държава“ и Садикун, политическата партия на Асаиб Ал ал-Хак, да наложат дневния ред. Впоследствие беше внесено нов законопроект за PMF, който все още се разглежда.

През март Муктада ал-Садр обяви, че няма намерение да участва в предстоящите избори, въпреки че инструктира последователите да актуализират своите данни за избиратели. Въпреки че пламенният духовник има значителна популярност и обществена ангажираност, той заяви: „Докато съществува корупция, няма да участвам в куцащ избирателен процес, който се интересува само от сектантски, етнически и партийни интереси.“ Много иракски шиитски политици насърчаваха Садр да участва в предстоящите избори поради опасения относно възприеманата им легитимност.

Подкрепяните от Иран иракски шиитски милиции са готови да се разоръжат.

Бойци от Силите за народна мобилизация, по-известни с арабското си название Хашд ал-Шааби, маршируват по време на парад, отбелязващ ежегодния ден на Кудс в Багдад, Ирак.
📸 Снимка: Reuters

🇮🇶🤝🇺🇸 Няколко могъщи подкрепяни от Иран шиитски милиции в Ирак са готови да се разоръжат, за да избегнат заплахата от ескалиращ конфликт с администрацията на Тръмп в САЩ, казаха 10 висши командири и иракски служители пред Ройтерс.

Ходът за успокояване на напрежението следва многократни предупреждения, отправени лично от американски служители към иракското правителство, откакто Тръмп пое властта през януари, споделят източници, които включват шестима местни командири на четири големи милиции.

Служителите заявиха на Багдад, че ако не предприеме действия за разпускане на милициите, действащи на територията му, САЩ може да нанесе въздушни удари по тях.

Иззат ал Шахбдар, високопоставен шиитски политик, близък до управляващия алианс на Ирак, посочи пред Ройтерс, че дискусиите между премиера Мохамед Шиа ал-Судани и няколко лидери на милиции са „много напреднали“ и групите са склонни да се съобразят с американските призиви.

„Фракциите не действат упорито, нито настояват да продължат в сегашната си форма“, подчерта той, добавяйки, че групите са „напълно наясно“, че могат да бъдат атакувани.

Шестимата командири на милиции, интервюирани в Багдад и южна провинция, които поискаха анонимност, за да обсъдят чувствителната ситуация, са от групите Катаиб Хизбула, Нухаба, Катаиб Сайед ал-Шухада и Ансаруллах ал-Авфия.

„Тръмп е готов да доведе войната с нас до по-лоши нива, знаем това и искаме да избегнем подобен сценарий“, каза командир на Катаиб Хизбула, най-мощната шиитска милиция, говорейки с черна маска и слънчеви очила.

Командирите заявиха, че основният им съюзник и покровител, елитната военна сила на Иранската революционна гвардия (IRGC), им е дал благословията си да вземат каквито и решения да сметнат за необходими, за да избегнат въвличането им в потенциално пагубен конфликт със Съединените щати и Израел.

Милициите са част от Ислямската съпротива в Ирак, група от около 10 твърдолинейни шиитски фракции, които колективно командват около 50 000 бойци и арсенали, включващи ракети с голям обсег и противовъздушни оръжия.

Групата, която е ключов стълб на мрежата от регионални прокси сили на Иран, пое отговорност за десетки ракетни и безпилотни атаки срещу Израел и американските сили в Ирак и Сирия след избухването на войната в Газа преди около 18 месеца.

В отговор на запитване относно преговорите за разоръжаване, Фархад Алаелдин, съветник по външните работи на Судани, обясни пред Ройтерс, че министър-председателят се е ангажирал да гарантира, че всички оръжия в Ирак се намират под държавен контрол с "конструктивен диалог с различни национални участници".

Двамата иракски служители по сигурността разкриха, че Судани настоява за разоръжаване от всички милиции в състава на Ислямската съпротива в Ирак, които декларират своята вярност към Революционната гвардия на Иран, а не към Багдад.

Някои групи вече до голяма степен евакуираха щабовете си и намалиха присъствието в големите градове, включително Мосул и Анбар от средата на януари, от страх да не се превърнат в мишена на въздушни атаки. Освен това много командири са засилили мерките за сигурност през това време, сменяйки мобилните си телефони, превозни средства и жилища по-често, казаха те.

Държавният департамент на САЩ заяви, че продължава да настоява Багдад да овладее милициите. „Тези сили трябва да отговарят на главнокомандващия на Ирак, а не на Иран“, се посочва в негово изявление.

Американски служител, говорещ при условие за анонимност, предупреди, че в миналото е имало случаи, когато милициите са прекратявали атаките си поради натиска на САЩ, но е скептичен, че всяко разоръжаване ще бъде дългосрочно.

Шиитският политик Шахбдар каза, че иракското правителство все още не е финализирало сделка с лидерите на милициите и все още се обсъжда механизма за разоръжаване. Вариантите, които се обмислят, включват превръщането на групите в политически партии и интеграцията им в армията на Ирак.

Въпреки че съдбата на всеки процес на разоръжаване е несигурна, дискусиите все пак отбелязват първия път, когато милициите изразяват готовност да поставят основите на демилитаризацията, която е цел на дългогодишен западен натиск.

Промяната идва в несигурен момент за „Оста на съпротивата“, създадена и ръководена от режима в Иран, за да се противопостави на Израел и влиянието на САЩ, която беше сериозно отслабена, след като клането, извършено от палестинската групировка Хамас в южен Израел на 7 октомври 2023 г. хвърли Близкия изток в поредица от конфликти.

Хамас и ливанската Хизбула са обект на безмилостни израелски атаки от началото на войната в Газа, докато хутите в Йемен са обект на въздушни удари на САЩ от миналия месец. Падането на сирийския президент Башар Асад, друг ключов съюзник на Иран, отслаби още повече иранското влияние.

Ирак се стреми да балансира своите съюзи както с Америка, така и с Иран в отношенията си с милициите на своя територия. Групите се появиха в цялата страна с иранската финансова и военна подкрепа след хаотичното нахлуване на САЩ през 2003 г., което свали Саддам Хюсеин, и се превърнаха в страхотни сили, които могат да съперничат на националната армия по огнева мощ.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет проведе телефонен разговор с иракския премиер Судани на 16 март, малко след началото на американските удари срещу хутите, които имат за цел да им попречат да извършват отмъстителни атаки срещу Израел и американски бази в региона в подкрепа на своите съюзници.

Иракските шиитски милиции извършиха десетки атаки с дронове и ракети срещу Израел в знак на солидарност с Хамас, като убиха трима американски войници при операция с дронове в Йордания близо до сирийската граница миналата година.

Ибрахим ал-Сумайдайе, бивш политически съветник на Судани, каза пред иракската държавна телевизия, че САЩ отдавна притискат ръководството на Ирак да разпусне шиитските милиции, но този път Вашингтон може да не приеме „не“ за отговор.

„Ако не се подчиним доброволно, може да ни бъде наложено отвън и със сила“, обобщи той.