Израел обяви контрол над Али ал-Тахер и подземното под билото

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са установили оперативен контрол върху възвишението Али ал-Тахер в южен Ливан и подземните трасета в района. В официално изявление от 3 септември 2026 г. се посочва, че операцията е била проведена от 36-а дивизия, която в последните няколко седмици е прочистила тунелите под земята от терористите на Хизбула, част от които са били ликвидирани, а останалите са успели да се изтеглят. Усилията по извеждане на отделни съоръжения от строя продължава, а след тяхното приключване командването ще преразгледа разположението на своята отбрана в района.

Ден по-късно министърът на отбраната Израел Кац изведе на преден план политическото значение на тази операция. Превземането, подчерта той, „бележи завършека на фазата по осигуряване на контрол в зоната за сигурност в Южен Ливан“, а Израел няма да се изтеглип реди окончателното разоръжаване на Хизбула. Изявлението му беше премерено: обяви успешния завършен не на военните операции, а само на един техен етап – установяването и удържането на територията, прочистена през пролетта. По-рано министърът описа възвишението като последната опора, прикриваща Набатия – т.е. позиция, от която зависи способността на Израел да поддържа зоната в сегашната ѝ дълбочина, а не просто като поредната отделна цел.

Възвишението се издига на около 600 метра надморска височина между селищата Кфар Тебнит и Набатия ал-Фаука, на около 10 км от държавната граница между Израел и Ливан и северно от река Литани. Оттам се контролират подстъпите към Набатия и маршрутът, който свързва юга с крайбрежието и със западната част на долината Бекаа. В непосредствена близост се намира и замъкът Бофор – друга висока точка, преминала под израелски контрол в рамките на кампанията. До изтеглянето на Израел през 2000 г. на същото място се намираше една от основните му укрепени позиции в тогавашната гранична зона. Обявеното превземане на Али ал-Тахер го връща обратно под израелски контрол след повече от четвърт век.

Израелските военни описват комплекса като централния команден възел на регионалната дивизия „Бадр“ – звеното на Хизбула, отговарящо за сектора северно от Литани. Публичната позиция на организацията за неговото значение беше двусмислена още преди самия щурм: говорител на Хизбула заяви, че израелското командване преувеличава военното значение на мястото, но в същото изявление обеща групировката да го брани, доколкото може. Reuters описа билото като един от основните израелски оперативни приоритети в края на август, когато ударите с дронове по обкръжените там бойци се превърнаха в ежедневие.

Според израелското изявление подземните обекти са включвали командни центрове, складове за оръжие, помещения с генератори на ток, спални, бани и кухня – инфраструктура, която позволява едновременно на бойци да ръководят действията си и да остават под земята продължителни периоди от време. Комплексът е описван от IDF като стратегическа мрежа, изграждана в продължение на две десетилетия с финансиране и планиране от Революционната гвардия на Иран.

По версията на IDF овладяването е протекло на два етапа. Първо инженерни подразделения са обследвали и картографирали горната площадка и са разрушили изходите, замаскираните отвори, огневите позиции и складовете на земната повърхност. Вторият етап – откриването на подземните системи, прикрити из гъста растителност и скали – е бил за като най-трудния. В него са участвали бригада „Командо“ и инженерното специално звено „Яхалом“, а дивизията е действала под командването на бригаден генерал Ифтах Норкин.

Официална цифра за убитите не беше обявена. Израелски военен източник каза пред вестник „Маарив“, че в галериите са били открити 15 тела. Близкият до Хизбула ливански ежедневник „Ал-Ахбар“ обяви, че убити са били двама, а Али ал-Тахер не представлява единен обект, а обширна поредица от свързани помежду си съоръжения, поради което достъпът до някои от тях не е равнозначно на поет контрол върху цялата мрежа. По-рано ирански източници говореха за 70-100 бойци, намиращи се в обкръжение под земята. „Ал-Ахбар“ представя и противоположна оценка на загубите, според която загубите на израелските сили в сраженията за билото надхвърлят тези на Хизбула, без да уточнява конкретна цифра. Самата организация не потвърди, че е загубила позицията, а депутат от нейното политическо крило описа израелския успех в направлението като развитие, което „не е катастрофа“.

Ден преди израелското съобщение Reuters предаде, че освен бойци на Хизбула в подземните помещения е имало е поне 12 представители на Революционната гвардия, сред които най-малко двама висши офицери. Според репортаж на агенцията Иран е предупредил САЩ в средата на август, че пълномащабна офанзива срещу височината ще доведе до мащабна иранска атака, а американският натиск е постигнал отлагане на щурма, но нищо повече от това. Служител на Белия дом оцени това твърдение като неточно. Израелската армия от своя страна заяви, че по време на действията в галериите там не е имало ирански съветници или представители на силите „Ал-Кудс“ – звено за задгранични операции на Революционната гвардия. Кац от своя страна отговори публично на предупреждението, като заяви, че иранска атака би освободила Израел от всички досегашни ограничения, което ще донесе след себе си удари по цялата инфраструктура на Иран, включително енергийната.

Ливанският фронт е активен от 2 март, когато Хизбула изстреля залп от ракети по северен Израел в знак на подкрепа към Ислямската република след съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, която доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей още през първите си 12 часа, когато бяха отчетени над 900 отделни удара. Сухопътната операция на IDF на ливанска територия започна на 16 март, за следващите  няколко седмици прочисти десетки населени места и достигна река Литани в източната ѝ част. По данни на Министерство на здравеопазването в Бейрут при израелските операции са загинали над 4300 души, а поне 340 000 цивилни са били вътрешно разселени и остават откъснати от домовете си.

Опитите за постигане на примирие бяха няколко, а не само едно. Действащото споразумение, влязло в сила от 19 юни, беше постигнато с посредничеството на САЩ, Катар и Иран, и още от самото си начало претърпя провал, заради системни нарушения и от двете страни. Районът на Али ал-Тахер де факто остана извън това прекратяване на бойните действия. Когато примирието влезе в сила, под самото възвишение бяха останали десетки бойци, а Израел предпочете да ги обкръжи, вместо да предприеме незабавен фронтален щурм.

Обсадата на района продължи с месеци. Израелските сили прекъснаха водоснабдяването на съоръжението и сваляха дроновете, с които Хизбула опитваше да извърши доставки на храна и вода, организираха засади при изходите, а шахтите попадаха под моментален обстрел от стрелково оръжие и гранати, а по-късно и от авиация. Ирански представители смятат, че всеки опит за доставка е завършвал със смъртта на изпратения куриер. Пълна изолация обаче така и не е била постигната: според Reuters обкръжените са запазили достъп през северните подстъпи дори след затягането на блокадата.

Паралелно се озвършваха опити позицията да бъде доброволно предадена на ливанската армия, вместо да се налага нейното превземане с военна сила. Президентът Жозеф Аун предложи бойците на Хизбула да се изтеглят, а на тяхно място да влязат ливанските части. Вашингтон подкрепи идеята, както и председателят на парламента Набих Бери, но военното командване в Бейрут имаше резерви, а Хизбула отказа. Доводът на терористичната групировка беше, че евентуално отстъпване на билото ще доведе до искания за изтегляне и от нови обекти северно от Литани, което според нея би излязло извън рамката на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, уреждаща присъствието на въоръжени формирования в Южен Ливан от 2006 г. насам.

Този отказ не представляваше изолиран епизод, а поредния такъв от последователна серия. Още на 26 юни държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви тристранно споразумение: поетапно изтегляне на Израел в замяна разгръщане на ливанската армия, което се извършва едновременно с процес по разоръжаване на всички недържавни военни формирования. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли изцяло и тази схема. Механизмът все пак проработи на други места: в пилотните селища Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия ливанските войски влязоха безпроблемно след изтеглянето на израелската армия, а от последното сред трите изброени това се случи на 20 и 21 юли. При обсаденото възвишение обаче схемата се провали.

Евентуалното поемане на позицията от ливанската армия идва в момент, когато две от основните външни опори за нея отслабват или стават по-несигурни. Военната помощ от САЩ се предоставя от 2006 г. насам, но Конгресът я обвързва с разоръжаването на Хизбула, а присъствието на UNIFIL вече има фиксиран краен срок. Поемането на позиция, която има реална опасност да попадне под обстрел от IDF в отговор на отказа на Хизбула да се изтегли, би поставило ливанските войски в района между двете воюващи страни, без тя да разполага с достатъчен ресурс сама да наложи и поддържа контрол.

След отказа Израел премина към поетапно поемане на контрол върху района. През август по височината започнаха все по-чести удари с дронове, а премиерът Бенямин Нетаняху заяви публично, че военните ще „действат с пълна сила в Ливан“ и ликвидират бойци, включително на обсаденото възвишение. Иранското предупреждение до Вашингтон дойде в средата на същия месец. Щурмът в крайна сметка се състоя. Това показва, че евентуалното му по-ранно отлагане не е довело до отказ от операцията, но само по себе си не опровергава информацията на Reuters, че американски натиск временно е забавил действията.

Най-непосредственият ефект от успеха на Израел е свързан с неговата позиция на преговорите. Властите в Бейрут предложиха свое собствено решение за Али ал-Тахер, но не съумяха да го наложат на проиранската групировка – факт, който без съмнение ще бъде напомнен по време на предстоящия кръг преговори в Рим. Шестте работни групи от месеци насам обсъждат именно схема за изтегляне на израелските сили, което да бъде последвано от непосредствено разполагане на ливанските войски. Седми кръг беше проведен на 4–6 август с участието на преговарящи Симон Карам (Ливан) и Йехиел Лайтер (Израел). Изследователката Хаят Харири разтълкува превземането като опит на Израел да укрепи позициите си на терен преди следващите преговори и предупреди, че контролът над височината отваря възможност за буферна ивица от Накура до западната част на Бекаа.

Допълнителен натиск създава и времето. Мандатът на UNIFIL изтича в края на годината, а изтеглянето на мироопазващите сили на ООН е планирано до средата на 2027 г. С това отпада и основен международен механизъм за наблюдение между двете страни.

Позицията на Техеран след описания епизод изглежда значително отслабена. Той предупреди Вашингтон, с което на практика беше очертана червена линия; Израел премина без притеснения въпросната линия, а към момента няма сигнали за предстоящ ирански ответен удар. Това мълчание само по себе си не показва дали причината за това е съзнателна сдържаност, ограничени възможности за отговор или друго стратегическо изчисление. По-ясен отговор ще дадат следващите действия на Техеран.

Налице са някои основания твърдението на Израел за пълен контрол върху района да се приема с известна доза предпазливост. „Ал-Ахбар“ настоява, че подземната мрежа е свързана, а овладяването на две трасета не означава непременно, че има контрол върху цялата мрежа. Самата Хизбула твърди, че продължаващият обстрел срещу района трудно се съчетава с твърдението, че той вече е напълно окупиран. Затова засега не е категорично потвърдено, но изглежда напълно вероятно Хизубла да е изгубила Али ал-Тахер като активен команден възел.

Подземен маршрут край Сарбин, взривен на втория ден от преговорите в Рим

🇱🇧⚔️🇮🇱 Подземен тунел с дължина от няколко десетки метра беше взривен под село Сарбин в окръг Бинт Джбейл на южен Ливан от части на 300-та бригада и на инженерното звено „Яхалом“. Това обяви Израелските отбранителни сили (IDF) днес сутринта в отчет на 91-ва дивизия, придружен от видео и снимки. Съобщението излиза на втория ден от седмия кръг на директни преговори между двете страни – от окръга, който ливанската делегация предлага за следваща зона на изтегляне.

Отчетът изброи три находки за последните дни. Освен галерията край Сарбин, военнослужещи от бригада „Кфир“ откриха склад с пускови устройства и ракети, а 4-та бригада извади десетки единици въоръжение от различни видове, сред които автомати на „Калашников“, противотанкови ракети и екипировка. Съобщението описва маршрута като използван от Хизбула за придвижване и подготовка на нападения срещу израелските части.

Сарбин, изписвано в ливанските регистри и като Сръббине, се намира на 27 км от Набатия, между Хадата, Кафра и Ятер. Според официални данни населението му наброява 1380 души, но постоянните жители рядко надхвърлят 100 и стигат до 250 само през лятото. Селото влезе в новините още на 2 август, когато 5 военни от ливанската армия бяха ранени при взрив, докато придружаваха местни жители. Ливанското командване описа причината като подозрителен предмет и обяви разследване; ливански медии съобщиха за граната, хвърлена от дрон върху автомобила. В нощта срещу 3 август Националната информационна агенция отчете мощни взривове в съседните Кунин и Хадата, където израелските военни сринаха къщи и подземни обекти, и две детонации в Тайбе, окръг Марджаюн.

„Яхалом“ е специално звено на Инженерните войски, създадено през 1995 г. и разгърнато от 2014 г. насам в батальон от над 900 души. То събира под един покрив разузнавачи, които разчитат мястото на подземните обекти по разнородни данни, геолози, специалисти по обезвреждане на взривни устройства, кучешко звено и ротата „Самур“, чиито хора влизат физически в галериите. Названието ѝ съкращава двете ивритски думи за скривалища и тунели, а буквално значи невестулка. Слизането почти винаги се започва с робот с камера, който проверява за примки и заложени заряди, преди долу да влезе човек.

Мащабът на находката е скромен спрямо онова, което същите инженери вадеха допреди месец. През юли, заедно с 551-ва парашутна бригада, те отчетоха под Мажд Зун система с обща дължина около 200 метра и дълбочина до 25 метра, 10 отделни жилищни помещения, стотици единици оръжие и 3-4 пускови шахти, насочени към израелска територия. Разрушеното под Сарбин е с порядък по-малко и не съдържа шахти.

Това обаче не установява изчерпване. 300-та бригада е регионална част, която работи по граничната ивица, а едрите комплекси бяха открити по-навътре и в западния сектор; разликата в мащаба може да е разлика в участъка, а не в наличността. Проверимото в следващите съобщения е дали пусковите шахти, най-скъпият и най-труден за възстановяване елемент на такава мрежа, се появяват отново, или юлската находка под Мажд Зун остава последната от този клас.

Политическата рамка на тази работа отдавна беше заявена недвусмислено. На 21 юни израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че IDF няма да се изтегли от зоната за сигурност в южен Ливан и ще задържи свои позиции толкова дълго, колкото е нужно. Министърът на отбраната Израел Кац допълни, че войските нямат ограничения при отстраняването на заплахи и че всички придобивки от кампанията се запазват. Оттогава нито едното изявление не е оттеглено, а рамката от 26 юни ги оставя в сила: разоръжаването предхожда изтеглянето, не обратното.

Делегациите на двете страни заседават от 4 до 6 август в посолството на САЩ в Рим. Дневният ред, огласен от Държавния департамент, е разширяване на пилотните зони, уреждане на останалите гранични спорове и работа по цялостно споразумение за мир и сигурност. Рамката от 26 юни обвърза изтеглянето на Израел с проверено разоръжаване на групировките, най-голямата от които е Хизбула: щом в даден участък оръжието е предадено, а инфраструктурата разглобена, сигурността се поема изцяло от въоръжените сили на Ливан, започва възстановяване с международно финансиране и жителите се прибират. Документът не съдържа нито срок за пълно изтегляне, нито очертана граница на територията, която Израел може да задържи.

Изтеглянето от първия пилотен участък, Заутар ал-Гарбия, започна на 21 юли 2026 г. Ливанската армия се разположи в селището, а жителите обходиха своите къщи и магазини. В седмия кръг Бейрут предлага да се обявят още, като най-често се сочат Бинт Джбейл и Хиам. В първия от тях 91-ва дивизия отчита разрушения точно през тази седмица.

Хизбула отхвърля самата връзка между разоръжаването и изтеглянето. Генералният секретар Наим Касем определи преговорите като носещи „нищо освен срам, унижение и последователни отстъпки“, а президента Джоузеф Аун като „пристрастен и разединяващ“; обвързването на изтеглянето с разоръжаване на Хизбула в цял Ливан според него пресича всички червени линии. Ливанският премиер Науаф Салам държи обратната формула: последователни изтегляния, които водят към пълно. Посланикът на САЩ в Ливан Мишел Иса пък предупреди срещу бързането, преди самата процедура да е разписана докрай.

Според данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси от 31 юли поне 4190 души са загинали, а над 12 100 са ранени в Ливан от 2 март насам. Към 29 юли 821 077 души са се прибрали обратно по домовете, а 360 132 остават разселени. Зад т.нар. жълта линия, която върви до 10 км навътре, попадат 55 села с практически забранено връщане. Държаната площ е 602-608 кв.км, малко под 6% от територията на страната.

Предишната зона за сигурност заемаше далеч по-обширна площ. В периода 1985-2000 г. тя покрива около 800 кв. км. под контрола на около 2000 израелски войници и 2300 бойци на Армията на Южен Ливан (SLA) • местно опълчение с християнско ядро, което Израел издържаше и въоръжаваше. Преди изборите през май 1999 г. Ехуд Барак обеща изтегляне в международно признатите граници в рамките на една година, с което реално оттегли подкрепата за него. Преговорите с Дамаск, които трябваше да доведат до мир с Бейрут, се провалиха заради сирийския контрол над страната, продължил до 2005 г. И така SLA започна да се разпада отдолу нагоре: свит набор, високо дезертьорство, молби за политическо убежище от бойци и служители на местната власт. През април 2000 г., когато краят вече беше въпрос на седмици, офицерите прехвърлиха своите семейства в Северен Израел. Пълното връщане на IDF до международно признатата граница стана на 24 май 2000 г.; опълчението рухна дни по-късно и в Галилея навлязоха около 7000 души, повечето от тях със своите близки.

„Пилотните зони“ в Южен Ливан започнаха – първи тест на рамката с Израел

🇱🇧🕊️🇮🇱 Ливанската армия пое контрола върху сигурността в три села в Южен Ливан – Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия – и по този начин изведе на терен рамковото споразумение, което трябва да доведе до разоръжаване на Хизбула и изтегляне на Израел. Това съобщи Държавният департамент на САЩ.

„Днес започнаха операциите в пилотните зони в селата Фрун, Срифа и Заутар ал-Гарбия, в съответствие с Тристранната рамка и под егидата на Военната координационна група за Ливан“, се посочва в изявлението на департамента. Вашингтон определи стъпката като „директен резултат от разговорите миналата седмица между Израел и Ливан в Рим“ и обеща да „продължи да работи в тясно сътрудничество с двете държави, за да доведе прилагането на рамката до успешен завършек“.

Реалностите на терен са по-скромни от обявеното в съобщението. В 2 от 3-те села израелски войници няма. Фрун и Срифа попадат в първата от двете набелязани пилотни зони, разположена напълно отвъд буферната зона, удържана от израелската армия; ливански официални лица и местни жители, цитирани от The National, уточниха, че ливански военни отдавна действат в двете села. Самата ливанска армия съобщи в понеделник, че „продължава“ своите патрулни мисии във Фрун и Срифа. Какво точно означава „начало на операциите“, изявлението на департамента не уточнява.

Реалната промяна опира до третото селище. Заутар ал-Гарбия е разположено в рамките на буферната зона и според договорката разположените там израелски части са длъжни да се изтеглят – според свидетелства от местни източници, към понеделник те се намират в покрайнините му. Ливанската армия посочи, че „тече координация“ с Военната координационна група за Ливан – тристранен механизъм, ръководен от САЩ – за разполагането на нейни сили в селото „след изтеглянето на израелската окупация от него“. Командването предупреди цивилните да не се отправят натам и да „се съобразяват с указанията на разгърнатите военни части, за да гарантират безопасността си“. Официална дата за изтеглянето не е обявена; висш израелски представител, цитиран от Axios, посочи, че първото ще започне във вторник, без да уточнява откъде.

Рамковото споразумение, подписано от Ливан, Израел и САЩ на 26 юни след проведените няколко кръга на директни преговори, предвижда поетапно изтегляне на израелските войски от позициите им в Южен Ливан. В замяна въоръжените сили на Ливан поемат самостоятелен контрол над сигурността в опразнените райони и удостоверяват, че те са изчистени от оръжие и инфраструктура на Хизбула. Пилотните зони, шепа селища от двете страни на река Литани, са замислени като изпитание на механизма в малък мащаб, преди подходът да бъде разпрострян над останалите райони. Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи документа като успех, който позволява на армията да остане в по-голямата част от заетата площ, докато Хизбула не се разоръжи. Именно следващите стъпки по зоните бяха уточнени на новия кръг от директи разговори в Рим миналата седмица.

Точно тук минава и линията на напрежение. Споразумението не съдържа график за израелското изтегляне. Израел прие да напусне втората пилотна зона още с подписването на рамката, но досега не го е направил – израелски военни по-рано посочваха, че не са получили директива от политическото ръководство. Още към началото на юли американски представител обяви изтеглянето за въпрос на броени дни; близо две седмици по-късно то тепърва предстои. Протакането помрачи преговорите: Бейрут за кратко заплаши да бойкотира кръга от преговори в Рим и се завърна на масата едва след американски уверения, че ще има напредък по въпроса с изтеглянето. Междувременно израелски представители се зарекоха, че силите им ще останат в „зона за сигурност“ с дълбочина 10 км покрай границата, докато Хизбула разполага с оръжие.

Хизбула, подкрепяна от Иран шиитска групировка, определена от САЩ и ЕС за терористична организация, чиито сили десетилетия контролираха юга, преди да бъдат изтласкани от Израелските отбранителни сили (IDF) – отхвърли рамката изцяло и заплаши, че налагането ѝ рискува да тласне Ливан към нова гражданска война. Групировката настоя всяка уговорка за страната да бъде обвързана с цялостните преговори между Вашингтон и Техеран и досега не е казала дали ще оказва съпротива на прилагането на пилотните зони в определените села, а именно там ливанската армия ще трябва да удостовери изчистването на оръжието ѝ: задача, несравнимо по-тежка от патрулите в села, в които армията вече стои.

Преговорите между двете държави, които нямат дипломатически отношения, започнаха, след като Хизбула въвлече Ливан във войната на Израел и САЩ срещу Иран, нанасяйки ежедневни удари с ракети и дронове срещу Израел. Рамката бе договорена на фона на крехко примирие: IDF продължава да нанася спорадични удари в южен Ливан и да извършва взривявания в селата, които контролира по границата. Предният голям сблъсък между двете страни се разгоря през 2023–2024 г., след като Хизбула започна ежедневен обстрел срещу Израел в дните след терористичното клане, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г.

Стартът на зоните се случва в навечерието на пътуване, каквото Бейрут не е предприемал от 17 години. Във вторник ливанският президент Жозеф Аун ще бъде приет от президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом – първата официална визита на ливански държавен глава във Вашингтон от 2009 г. В неделя Аун разговаря с държавния секретар Марко Рубио, който след срещата публично похвали натиска на ливанския президент за разоръжаване на Хизбула. По данни на The National Бейрут пристига с три искания: гаранции, че САЩ ще притисне Израел да изпълнява рамката, включително с ангажимент за скорошно изтегляне; пакет за помощ по възстановяване на опустошения юг; и разширена американска подкрепа за ливанската армия.

Първата проверка на рамката засега минава основно по документи: армията пое села, в които вече стоеше. Дали механизмът наистина работи, ще проличи по два видими признака. Първият е Заутар ал-Гарбия – ако израелските сили реално напуснат селото и ливански войници навлязат в него, пилотният модел е произвел първото си реално разместване на терен; ново отлагане без директива би върнало процеса в положението отпреди Рим, когато Бейрут вече веднъж посегна към бойкот. Вторият е поведението на Хизбула в отговор на първия опит на ливанската армия да конфискува оръжие в зоните – точката, при която декларативното отхвърляне на рамката или ще прерасне в съпротива, или ще остане само реторика.

📸 Снимка: Войник от ливанската армия стои на контролно-пропускателен пункт в село Фрун, южен Ливан, 16 юли 2026 г. (Mohammed Zaatari/AP)

Ал-Танф се задръсти от проверки след заловената оръжейна пратка за Хизбула.

🇮🇶🚛🇸🇾 Километрична колона от горивни цистерни и товарни камиони се точи през пустинята пред граничния пункт Ал-Танф – така изглежда в последните дни най-натовареният пункт на границата между Ирак и Сирия, задръстен от проверки, далеч по-щателни от рутинните. Опашката е видимата цена на затегнатия контрол след 7 юли, когато сирийските митничари извадиха от цистерна с мазут цял арсенал – поне стотина дрона, противотанкови и по всяка вероятност крилати ракети – тръгнал към ливанската Хизбула. Кадрите от опашката публикува на 20 юли израелският Alma Research and Education Center, който следи заплахите за Израел от северното направление. По неговата оценка извънредният режим на проверки е пряко следствие от разкритата контрабанда – и трудно ще се задържи дълго.

На записа се чува иракски шофьор, който се оплаква от дългите забавяния и необичайно щателните обиски, според „Алма“ това е знак, че сегашното ниво на контрол е изключение, а не продължение на досегашната рутинна практика. Същите кадри показват и защо задачата на проверяващите органи е така неблагодарна: десетки и стотици цистерни и камиони минават през Ал-Танф всеки ден, а колоната на видеото се губи чак към хоризонта. В този постоянен поток една-единствена машина с укрит под горивото товар е игла в купа сено – и тъкмо на това са разчитали организаторите на заловената пратка.

Самото залавяне Министерството на вътрешните работи на Сирия обяви на 16 юли, 9 дни след операцията. Цистерната, официално регистрирана да превозва черен мазут, пътувала от Ирак към крайбрежното градче Баняс в сирийската провинция Тартус, когато при щателен обиск на ГКПП Ал-Танф митничарите открили под горивото плътно опакован товар: оръжието било увито в изолационни материали и потопено в мазута, така че нито служебните кучета да го надушат, нито бегъл оглед да го улови. Специализирана техника за сканиране на цистерни с течни товари почти липсва по маршрута – затова товарът минал безпрепятствено през няколко контролни пункта, преди да бъде спрян от сирийската страна на границата. Според Long War Journal, издание на Фондация за защита на демокрациите (FDD), шофьорът е заявил пред иракските власти, че служители на отсрещния иракски пункт Ал-Уалид са съдействали на контрабандата; самата цистерна била запечатана от иракските митници като рутинна пратка с гориво, с указание да не се отваря до крайно местоназначение.

Снимките, публикувани от сирийските власти, дават рядко подробен поглед към съдържанието. Анализът на „Алма“ изброява поне 100 дрона, макари с оптично влакно – способ за управление, неуязвим за електронно заглушаване – противотанкови управляеми ракети, включително иранската „Алмас“, копие на израелската „Спайк“, и най-вероятно крилати ракети от семейството „Паве“ – иранско далекобойно оръжие, познато от арсенала на шиитските милиции в региона. Бойните глави от типа на РПГ пристигнали фабрично подготвени за окачване под дронове – със специални електрически механизми за освобождаване и монтажни болтове, а не с импровизирани приспособления, познати от предишни находки. Тази серийна подготовка предполага индустриален процес зад пратката, а не занаятчийска работилница.

Предварителното разследване сочи въз основа на събраните на място доказателства, че товарът е трябвало да прекоси територията на Сирия и да бъде доставен „на терористичната милиция Хизбула“ в Ливан – думи, немислими допреди две години, когато групировката воюваше в Сирия за бившия режим на Башар ал-Асад. Шиитската групировка, въоръжавана и финансирана от Иран и определена от Държавния департамент на САЩ за чуждестранна терористична организация, отхвърли обвинението като „изфабрикувани разкази без каквато и да е основа, целящи да навредят“ на организацията, и заяви, че тя няма никаква дейност в Сирия. Багдад отговори със свое разследване: премиерът Али ал-Зайди разпореди създаване на висша следствена комисия от служители по сигурността и технически експерти, а Съвместното оперативно командване обяви, че ще работи със сирийските власти за изясняване на обстоятелствата, търсене на отговорност и укрепване на общата граница.

Разследването завари ал-Зайди насред собствената му кампания за разоръжаване. Той дойде на власт през май с програмата „оръжие само в ръцете на държавата“, а на 29 юни даде на всички въоръжени групировки ултиматум да предадат арсеналите си до 30 септември; най-твърдият отказ дойде именно от проиранските „Катаиб Хизбула“ – иракска групировка, отделна от ливанската съименница, но част от същата подкрепяна от Техеран мрежа, чиято логистика изплува на границата със Сирия. Твърдението на шофьора за съучастие на митнически служители насочва проверката не към пустинята, а към неговата гранична администрация и ще покаже дали обещаният държавен монопол върху оръжието стига и до митническите гишета.

Сухопътният коридор от Иран през Ирак и Сирия към Ливан десетилетие наред беше гръбнак на иранското снабдяване на Хизбула. Свалянето на Асад през декември 2024 г. превърна сигурен транзитен маршрут във враждебен: преходното правителство на Ахмед ал-Шараа преследва систематично маршрутите, които Иран някога ползваше безпрепятствено. Години наред оръжейните конвои се движеха под държавното прикритие на Дамаск и рискуваха единствено израелски удар от въздуха; днес същата пратка трябва да се укрива и от сирийските митничари на земята – затова пътува на дъното на цистерна с мазут, а не в охраняван конвой. Междувременно войната на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, прехвърли още тежест върху същата артерия – след като боевете смутиха корабоплаването през Ормузкия проток, движението на гориво от Ирак към крайбрежието на Сирия е осезаемо по-натоварено, а колкото повече цистерни минават границата, толкова по-плътно е прикритието за тази, която не превозва само мазут. От другата страна на веригата Хизбула има какво да запълва: групировката излезе от последната война срещу Израел с изтощен арсенал, примирието от 1 юни, договорено с посредничество от президента на САЩ Доналд Тръмп, вече бе многократно нарушено, а израелските удари по южните квартали на Бейрут на 7 и 14 юни показаха, че всяко ново превъоръжаване ще бъде посрещано с удари, не с дипломатически ноти.

Оттук и въпросът, който кадрите от опашката поставят по-остро от всяко комюнике: колко дълго Дамаск би могъл да поддържа този режим. Изчерпателната проверка на всяка машина по главната търговска артерия между две икономики означава опашки, недоволни превозвачи, оскъпен транспорт и нарастващ търговски и политически натиск за разхлабване на контрола; за сирийската икономика, чието гориво тече именно по този маршрут, ежедневното задръстване има цена. „Алма“ оценява като малко вероятно сегашното ниво на проверки да се запази във времето и наличните факти подкрепят тази преценка: ежедневният поток възлиза на десетки камиони, сканираща техника за течни товари почти няма, а методът на укриване е проектиран точно срещу наличните средства за контрол.

Прецедентът от времето на Асад тежи в същата посока: израелската авиация години наред удряше конвои и складове по този коридор, но ударите от въздуха не пресушиха потока – направиха го единствено по-скъп и по-предпазлив. Аритметиката на коридора е неумолима: щом една-единствена цистерна побира 100 дрона и десетки бойни глави, дори висок процент на прихващане оставя достатъчно пробиви за възстановяването на арсенала – контрабандистът трябва да успее веднъж, граничарят трябва да успява всеки път. Залавянето от 7 юли доказа волята на новата сирийска държава да пресича иранската логистика; способността ѝ да го прави постоянно тепърва ще бъде подложена на изпитание. Ако през следващите седмици опашките пред Ал-Танф се запазят или пунктът получи техника за сканиране на цистерни, режимът се удържа и цената му се плаща съзнателно; върне ли се потокът към обичайния си темп без нова техника, проверките са били разредени – и тогава въпросът, който „Алма“ оставя открит, застава с пълна сила: колко пратки вече са били минали и колко ще минат оттук нататък. Иран и Хизбула разбират тази сметка не по-зле от всеки митничар и много вероятно ще продължат да залагат на нея.

Сирия спря танкер с оръжие за Хизбула при Ал-Танф.

🇸🇾⚔️🇮🇷 Сирийските власти осуетиха опит за контрабанда на модерно оръжие за ливанската Хизбула, скрито в цистерна, пътувала към Баниас, пристанищен град на Средиземно море в провинция Тартус. Министерство на вътрешните работи в Дамаск обяви акцията на 16 юли, въпреки че е била проведена 9 дни по-рано, при граничния пункт Ал-Танф, където рутинна проверка прераснала в щателен обиск. Според министерството събраните доказателства потвърждават, че пратката е трябвало да прекоси територията на Сирия и да достигне Ливан „в полза на терористичната милиция Хизбула“.

За разлика от предишни операции по същите маршрути, този път цистерната е транспортирала богат набор от съвременни системи и компоненти: FPV дронове, макари с оптично влакно за тяхното управление, бойни глави за дронове, противотанкови ракети (сред които иранската „Алмас“) и компоненти за крилати ракети. Някои от тези оръжия вече бяха вкарани в масова употреба от Хизбула по време на скорошния си сблъсък с Израел, пратката попълва точно този арсенал, с който групировката воюва. Наличието на оптично влакно е показателно само по себе си. То прави дроновете имунизирани на лектронно заглушаване и се превърна в един от малкото начини да се удари цел, защитена от системи за радиоелектронна борба. Появата му в контрабандния товар сочи, че снабдителите на групировката търсят точно тази устойчивост на смущения.

Според данни на сирийски официални лица, цитирани от Ройтерс, оръжието, скрито в цистерната на път за крайбрежния град Баниас, е намерено именно след обстоен оглед на пункта Ал-Танф. В отговор иракският премиер Али ал-Зайди разпореди сформирането на разследваща комисия, която да съгласува действията си със сирийските власти и да установи обстоятелствата около осуетения трафик от Ирак през сирийска територия. Според иракски представител шофьорът на цистерната е заявил, че „служители на граничния пункт Ал-Уалид“ (от иракската страна на границата) са съдействали за пренасянето на оръжието.

Сирия стана транзитен коридор за иракски петрол, откакто войната с Иран през февруари и затварянето на Ормузкия проток доведоха до отрязване на обичайния износ по вода. Федералните власти в Ирак обявиха своето намерението си да използват сирийското средиземноморско пристанище Баниас като ключов възел за петролния си износ. Щом товарните съоръжения бъдат напълно готови, суров петрол ще може да тече от Ирак през Сирия в обем от около 50 000 барела на ден – информация, споделена пред Ройтерс през юни от двама представители на Министерство на петрола на Ирак. Този нараснал поток от петролни доставки през Сирия обаче отвори и нови възможности за поддръжниците на Хизбула в Иран и Ирак да прикриват пратки за ливанската групировка. Икономическият канал сега пренася и товар, който икономиката не е поръчвала: колкото повече законни цистерни поемат на запад към Баниас, толкова по-плътна става маскировката, зад която може да се скрие една незаконна машина.

Задържането съвпада с момент, когато американският президент Доналд Тръмп многократно даде знак, че иска да отреди на Сирия роля в разоръжаването на Хизбула – включително подхвърляйки възможността за сирийско навлизане в Ливан за операции срещу нея. Макар Дамаск да отхвърли този вариант, сирийските власти са поели ангажимент да не допускат тя да се превъоръжава и да възстановява бойния си потенциал през тяхна територия. От падането на режима на Башар ал-Асад, който от десетилетия насам беше съюзник на групировката и ключов организатор на нейното въоръжаване – новото правителството полага системни усилия да прекъсне снабдителните ѝ линии и да осуети логистичното ѝ презареждане.

Това е поредният епизод от една все по-дълга серия от подобни операции. Ден преди примирието между Израел и Хизбула официално да влезе в сила на 17 април, сирийските власти съобщиха, че са прехванали контрабандна пратка на 6000 взривателя за самоделни взривни устройства. На 14 март бяха иззети общо пет противотанкови ракети „Конкурс“, последвани на 20 март от конфискация на леко стрелково оръжие, гранатомети и взривни вещества. Още по-рано, на 26 януари, в превозно средство в провинция Хомс бяха открити 9 противотанкови ракети „Конкурс“, 68 бойни глави за гранатомети, две 107-мм ракети и 5 кутии боеприпаси за картечница БКС, а на 1 февруари поредица от операции около Дамаск извади от обращение партида дронове. Тази тенденция започна още в края на предходната година: на 10 декември сирийските сили за сигурност иззеха 42 ПТУР „Малютка“ и 4 системи „Метис“ при операция в източните предградия на Дараа, а на 3 декември обиск край Дамаск разкри 1250 мини с монтирани взриватели.

Хронологията на всички тези събития разкрива важна закономерност. До юли арестите бяха концентрирани на запад – по границата с Ливан, около Дамаск, в Хомс и Дараа, т.е. традиционните кратки маршрути към Ливан. Пратката при Ал-Танф обаче измества географията на изток към границата с Ирам и се прикрепя не към таен контрабанден път, а към новооткрития петролен коридор. Точно тази разлика има стратегическа тежест: новината не е просто, че оръжие пътува към Хизбула, това се случва отдавна и по много канали, а че трафикът вече разполага с търговска артерия, чийто обем расте по икономически причини. Всяка нова законна цистерна към Баниас е нова възможност за прикритие. Ако петролният поток достигне обявените 50 000 барела на ден, интензивността на трафика ще работи изцяло в ущърб на проверяващите органи.

Израелски удар в буферната зона край Тир дни преди преговорите в Рим

🇮🇱💥🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха въздушен удар по сграда в зоната за сигурност под техен контрол в Южен Ливан, след като военнослужещи от 91-ва регионална дивизия „Галилея“ проследили как няколко бойци на Хизбула – подкрепяната от Иран шиитска групировка, определена от САЩ, ЕС и Великобритания за терористична организация – пренасят противотанкови ракети към постройката. Ударът, поредният в тясната ивица, която Израел отказва да напусне, докато Хизбула не бъде въоръжена, идва само дни преди подновяването на непреките израелско-ливански преговори в Рим, насрочени за 15–16 юли.

Според IDF бойците навлезли в зоната за сигурност с автомобил и прехвърлили няколко ракети в сграда; след като още въоръжени лица внесли оръжие и влезли вътре, авиацията поразила постройката, „за да отстрани заплахата“. Военните съобщиха за вторични детонации след удара – признак за складиране на боеприпаси – и публикуваха видео на самата атака с кадри от проследяването на групата. Комюникето описва действието като превантивно: да прекъсне пренасянето на оръжие в непосредствения обхват на израелските части.

Местни медии съобщиха за няколко удара по градчето Мансури в окръг Тир, на брега южно от едноименния град. Кореспондент на „Lebanon Debate“ отчете един ранен, откаран в болница. Противотанковите ракети са гръбнакът на наземния арсенал на Хизбула – преносими, лесни за укриване в цивилна застройка и именно оръжието, чието изтегляне от пограничната ивица е сред първите искания на Израел; движение с подобен товар в зоната за сигурност е ровът, който израелската армия следи най-плътно.

Мансури лежи в тясната ивица южно от река Литани, която IDF удържат и след обявеното в началото на юни примирие с посредничество от САЩ. Израел заяви, че ще запази буферна зона с дълбочина до 10 км, докато Хизбула не се разоръжи – условие, което стои в сърцевината на цялата договорка. Рамката обвързва прекратяването на огъня именно с разоръжаване на групировката и предвижда поетапно изтегляне на Израел, разполагане на ливанската армия в т.нар. пилотни зони, от които израелските войски да се оттеглят и където да няма оръжие извън това на държавата, както и обявяване на Хизбула за враг на ливанската държава. Фиксиран график за изтеглянето не се споменава.

Именно тук се крие задънената улица. Генералният секретар на Хизбула Наим Касем отхвърли рамката като капитулация пред Израел, обяви я за „нищожна“ и повтори, че движението няма да предаде оръжието си и ще продължи да воюва. Оттам примирието се крепи крехко, с редовни взаимни обвинения в нарушения и почти ежедневни израелски удари и артилерийски обстрели – от Мансури на крайбрежието до вътрешните села около Бинт Джбейл.

На този фон предстоят преговорите в Рим. В деня на удара ливански официален представител потвърди, че Бейрут ще участва в срещата на 15–16 юли, макар по дипломатически данни Ливан да обвързва явяването си с предварително израелско изтегляне от две пилотни зони. Началникът на израелския генерален щаб на свой ред предупреди, че армията е готова да премине в настъпление, ако Хизбула наруши примирието – реторика, която оставя малко пространство за отстъпление на масата.

Ударът край Мансури е дребен по мащаб, но показателен по логика. За израелската армия буферната зона не е предмет на пазарлък, а установен периметър, който тя патрулира и разчиства с кинетична сила при всяко засичане на движение с оръжие – независимо от дипломатическия календар. Затова всеки подобен епизод носи двойно значение: тактическо, като прекъсване на конкретна доставка, и реторично – послание, отправено дни преди Рим, че Израел ще седне на масата, без да отпуска военния контрол на терена. Докато Хизбула публично отказва да се разоръжи, а Ливан иска изтегляне като предварително условие, ударите в зоната остават най-вероятният режим на деня – не изключение от примирието, а начинът, по който Израел го удържа.

Коста Рика арестува палестинец, свързан с Хамас, два месеца след като я обозначи като терористична организация.

🇨🇷⚔️🇵🇸 Властите в Сан Хосе съобщиха в понеделник за ареста на палестински гражданин, определен от Дирекцията за разузнаване и сигурност (DIS) като свързан с Хамас – първо подобно действие, откакто през април Коста Рика официално включи ислямистката групировка в своя списък с терористични организации.

Новината беше оповестена от най-високо институционално ниво: президентът Лаура Фернандес обяви лично операцията в обръщение към гражданите, вместо да я остави на полицейско комюнике. Самият избор как да бъде обявена акцията сам по себе си е новина. За правителство, встъпило в длъжност едва преди по-малко от два месеца и изградило цялата си предизборна кампания върху обещания за упражняване на власт с „твърда ръка", извършения арест с антитерористичен етикет е отличен пвоод за демонстрация на доктрина и именно през тази призма събитието променя оперативната среда в иначе спокойната страна от Централна Америка.

Фактологичното ядро, доколкото то е известно, е тясно. По данни на Каса Пресиденсиал и местни издания (La Nación, Delfino, Teletica) мъжът, назован единствено с фамилията Абуауад и определен като палестинец, родом от Западния бряг, е заловен при полицейска проверка на пътя в град Десампарадос в провинция Алахуела при съвместна операция на Професионалната миграционна полиция, Пътна полиция и Специални части за намеса (UEI). По собствените си думи DIS е установила лицето благодарение на предварителни разузнавателни данни и е препратила доклад към Главна дирекция по миграцията, което е позволило локализирането и незабавните мерки от страна на служителите по сигурността. Задържаният е прехвърлен в Центъра за задържане Регион Сентрал в Лос Лагос де Ередия, където остава под стража, докато върви производството за депортацията му.

„Инструктирах директора на DIS Пабло Мартинес Бертоси този субект, в координация с миграционна полиция, да остане под стража при най-високи стандарти за сигурност, до своето депортиране", цитира се изявлението на Фернандес.

Властите квалифицират Абуауад като „свързан" с Хамас, но както изрично отбелязват и редица местни медии – естеството на тази връзка на този етап не е уточнено: оперативна, финансова, логистична, пропагандна или друга. Не е публикувано обвинение; режимът, под който се движи случаят, е миграционен, а не наказателен – депортация, не процес. Два факта допълнително засилват неяснотата. Първо, според сведения на самата DIS, Абуауад е влязъл на територията на страната през май именно защото не е носел международни сигнали, т.е. към момента на влизането му нито Интерпол, нито партньорска служба са го маркирали; флагът идва чак след това от вътрешна оценка на разузнаването. Второ, в полза на задържаното лице вече е подаден habeas corpus, който изисква конституционен преглед и оценка на законността на ареста, информация за неговото състояние – психическо и физическо – и като обезпечителна мярка – прекратяване на всяко прехвърляне и експулсиране до приключване на разглеждането. С други думи, носещото обвинение засега почива изцяло върху преценка на една служба, която не е изложила публично основанието си, и това е разумната рамка, в която читателят следва да поставя всичко останало.

Това обаче не омаловажава политическото и стратегическо значение на извършения арест, защото правната възможност за такъв е съвсем нова. До април месец Коста Рика, държава без редовна армия от 1948 г. насам и традиционно неутрална – не разполагаше с инструментариум за подобно действие. На 8 април новата власт добави Революционната гвардия, Хизбула, Хамас и Ансар Аллах (йеменските хути) в списъка си на забранени терористични организации, мотивирайки решението с „международни ангажименти на Коста Рика в борбата с тероризма и неговото финансиране" и изрично с целта да позволи на разузнавателните и съдебните органи да действат „по-решително срещу всякакви логистични и финансови мрежи за подкрепа". Арестът е първото оперативно изпитание на тази норма – превръщането ѝ от декларация в практика. И то идва в момент, когато младото правителство на Фернандес, позиционирано като наследник на линията на Родриго Чавес, има пряк политически интерес да покаже, че непоколебимата реторика се материализира в действия: миграционният контрол и сигурността заемаха централно място на платформата за изборите през февруари, които спечели още на първи тур.

Външната ос на тази операция обаче е също толкова съществена. Обозначението на четирите организации от шиитската „Ос на съпротивата“ за терористични не е изолиран ход от правителството на страната, а елемент от мащабно геополитическо пренареждане, което израелски и местни анализатори описаха с термина „синя вълна" – укрепване и разширяване на връзките между Израел и страните от Латинска Америка в сферата на сигурността и дипломацията. Коста Рика, Панама и Уругвай присъстват в първа фаза на т.нар. споразумения „Исаак" – рамка, която си постави като ключова цел обозначаването на Хамас и Хизбула като терористични организации от регионалните партньори, наред с други. Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично приветства решението на Коста Рика като стъпка към „по-широк международен фронт", фокусиран върху противодействието на финансираните от Техеран терористични мрежи. С огледа на това твърдението, че вътрешна разузнавателна оценка е успяла да разпознае конкретно лице, което е останало незабелязано от международните бази данни при влизането си в страната, насочва към обмен на данни с външен партньор (без това да е потвърдено официално). Именно подобен сценарий на споделена сигнатура между служба с глобален обхват и млада национална дирекция е типичният механизъм, по който малки държави със скромен разузнавателен капацитет реализират подобни арести.

Стратегическата тежест на случая се разкрива най-пълно, едва когато бъде положен в историята на региона. Латинска Америка има десетилетна история, белязана от присъствие на шиитската Хизбула, а не толкова на сунитския Хамас, концентрирано в т.нар. тригранична зона между Аржентина, Бразилия и Парагвай. Именно там групировката изгражда и поддържа всоя база в Сиудад дел Есте, нейни мрежи изграждат финансово ядро чрез пране на пари, контрабанда и фалшификация; точно от там тръгва логистиката, осъществила атентатите в Буенос Айрес – бомбените атаки срещу израелското посолство през 1992 г. и нападението срещу еврейския център АМИА през 1994 г., отнело 85 живота, и двете дело на Хизбула и Иран. Хамас исторически присъства в региона предимно като получател на финансиране – още преди две десетилетия бразилските власти оцениха на стотици милиони долари размера на общия финансов поток от триграничната зона към Хизбула, Ислямски джихад и Хамас. Новото от 2025 г. насам, което мозъчни тръстове като RAND подчертават в своите анализи, е тезата за „стратегическа резервираност": подложени на безпрецедентен оперативен натиск в Леванта, тези мрежи в Латинска Америка, дотогава предимно финансови, биват трансформирани и получават стойност като алтернативни бази, отдалечени от основния театър. Епизодът от Коста Рика, дори към момента с неизяснена фактология, се вписва логически именно в тази тенденция на разширяване на периметъра.

От тук следва и основният извод. Това, което се разигра в Алахуела, е по-малко криминална новина и повече индикатор за тектонична промяна в позиционирането на една малка, традиционно неутрална държава. Само в рамките на няколко месеца Коста Рика премина от страна без формални механизми за борба с тероризма до участник, обозначил Хизбула, Хамас, Хутите и Революционната гвардия за терористични организации, който действа по сигнал на собственото си разузнаване и оповестява резултата на президентско ниво – при това в синхрон с регионална инициатива на Израел. Този завой носи две едновременни последици, които предстои да бъдат балансирани. Навън той закотвя Сан Хосе по-плътно към оста Вашингтон–Йерусалим в ключов етап, белязан от изострено присъствие на проирански мрежи в Западното полукълбо. На вътрешната сцена поставя на изпитание институционалната тъкан на държава, която в продължение на десетилетия е извеждала правата на човека и върховенството на правото като фундаментален белег на националната идентичност: депортация, аргументирана с неогласена разузнавателна оценка и вече оспорена по съдебен ред, е първата проверка за нещо далеч по-значимо от конкретния случай: дали твърдата линия на новата власт ще остане в пределите на закона и ще зачита правото на защита, или ще ги прескочи в името на бързата развръзка. Накъде ще наклони везната – към по-тясно обвързване с оста Вашингтон–Йерусалим или към собствената ѝ правова традиция – ще стане ясно не от този арест, а от онези, които ще го последват.

Израелски военни откриха мащабна подземна база на Хизбула в хълмист район на Южен Ливан.

🇱🇧⚔️🇮🇱 Сгушена под хълмисто село в Южен Ливан, само на няколко километра от държавната граница с Израел, терористичната групировка Хизбула е изградила подземна база, използвана за изстрелване на ирански безпилотни летателни апарати срещу Израел.

Подземният обект, защитен с масивни стоманени взривоустойчиви врати, е бил изграден през последното десетилетие с директна помощ от Иран, включително планиране и финансиране, заявиха пред The Times of Israel представители на израелската армия. Това се случи в рамките на организирана медийна обиколка на съоръжението, която се проведе миналата седмица. Журналистите бяха доведени по здрач, така че самата посещение на тунела да се извърши под прикритието на тъмнината – опит да се намали възможността за атаки на Хизбула срещу представителите на медиите.

Докато слънцето залязваше над Средиземно море, репортерите бяха прехвърлени по крайбрежието на Ливан с конвой от „Хъмвита“, преди да се отправят на изток към Маждал Зун, на около 6 км от израелската граница.

Само на лунна светлина и със светещи стикове, осветяващи пътя, войници поведоха групата към главния вход на тунела, достъпен от земното ниво в северната част на планината. Тунелът и неговите околности, които бяха очертани като част от буферната зона в обновена карта на Израелските отбранителни сили (IDF) от четвъртък, бяха превзети този месец от резервисти от командоси и парашутисти. Операцията се проведе в условията на нестабилно примирие, при което Израел и Хизбула продължават да се атакуват взаимно.

Тунелът се простира на няколкостотин метра в планината, достигайки дълбочина от 29 метра под Маждал Зун, включително под джамия. Въпреки че Израел е откривал подобни тунели на Хизбула и в миналото, командири заявиха, че този е бил изграден по „много по-висок стандарт“, сравним с подземен ирански завод за ракети в Сирия, който армията атакува през септември 2024 г.

Вътре в тунела, който е достатъчно широк, за да позволи преминаване на стандартен автомобил, Хизбула е сглобявала ирански дронове, използвайки части, внесени контрабандно в Ливан. Известно е, че Техеран от години доставя на ракети и други оръжия на шиитската групировка, които да използва срещу Израел.

След превземането на тунела, войниците откриха около 50 дрона, оборудвани с 30 кг бойна глава. Дроновете изглеждат от същия тип, използван при удари срещу Израел, например смъртоносния удар по учебна база на бригада „Голани“ през октомври 2024 г. Те обикновено могат имат дължина на полета от 200 до 500 км, което е достатъчно, за да достигнат цялата територия на Израел. Военният анализатор Фабиан Хинц идентифицира апаратите като ирански дизайн, известен като „Qasef“ в редиците на йеменските хути.

Превземането на тунела е първият случай, в който Израел получава достъп до напълно запазени ирански дронове от този вид, което предоставя ценно разузнаване на военните, заяви един офицер.

Освен дронове, войските откриха около 8 тона експлозиви, скрити в помещенията на подземния обект. „Това са дронове, застрашавали Държавата Израел по цялата ѝ ширина и дължина. Дойдохме, за да лишим Хизбула от тези способности“, каза пред репортери командир на ескадрон от елитното инженерно звено „Яхалом“.

По южния склон на планината се намират шахти, от които Хизбула е пускала дроновете. „В края на тунела има четири изхода, защитени от взривоустойчиви врати върху релси. Те могат да се отварят и позволяват пускове на дронове“, добави офицерът.

IDF описаха съоръжението като вид „авиобаза“ и фабрика за дронове, изградена стратегически в Маждал Зун поради близостта до Израел, но не твърде близо до границата.

Шахтите за изстрелване не бяха достъпни по време на обиколката. На около 100 метра от входа на обекта се стига до задънена улица, където тунелът се е срутил, а под отломките е погребан автомобил. Във войната от 2024 г. израелски изтребители бомбардираха мястото, за да го запечатат. Хизбула обаче се е опитала да го възстанови.

Когато израелските сили навлязоха на територията на Ливан в отговор на враждебните действия през март, те решиха да щурмуват Маждал Зун, за да установят контрол над ключовия обект и да го разрушат. Хизбула даде отпор, но резервистите убиха трима терористи в близък бой и насочиха въздушен удар по други четирима. IDF планира да разруши обекта след като приключи проучванията.

Тежки сражения при Али ал-Тахир: Хизбула спира настъплението на IDF чрез обстрел с противотанкови снаряди.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Тежки сражения избухнаха между Израелските отбранителни сили (IDF) и бойци на Хизбула в Южен Ливан през нощта, фокусирани при хълма Али ал-Тахир и квартал Кафр Тибнит на прага на град Набатия, където настъплението на IDF беше посрещнато с противотанков ракетен обстрел.

Това съобщи кореспондентът на Al Jazeera Али Хашем, чиито сведения се потвърждават от редица съобщения в израелски, ливански и регионални медии. Епизодът от изминалата нощ отбелязва поредната ескалация в зона, където Хизбула отказва да признае примирието, договорено без нейно участие.

Според обобщените сводки израелските войски са настъпвали по два отделни клина. The Cradle цитира местни източници, според които механизирана колона напредва от Арнун към района на станция Табаджа, докато втора настъпва от зоната Зафата към подстъпите на Кафр Тибнит, а двете са посрещнати от „последователни залпове от ракети и управляеми снаряди" по концентрациите на войски.

InfoSudLiban цитира неуточнени израелски медии, според които управляема ракета е поразила израелска част, унищожавайки две бойни машини, а израелската армия е извършила обстрел срещу близкия град Набатия. По-рано същата вечер същият източник докладва обстрел на Хизбула с „множество управляеми ракети" срещу израелска бронирана техника, направила опит да напредне към Кафр Тибнит.

Картината с размяната на обстрели е последователна: Хизбула стреля с ракети и противотанкови управляеми снаряди по позиции и бронирана техника на IDF. От своя страна те отвръщат на удара с артилерия и сигнални ракети, а изтребители нанасят въздушни удари около град Набатия и вътре в неговите предели.

Местни източници докладват, че в района са пристигнали израелски хеликоптери за евакуация на неуточнен брой ранени пехотинци. Хизбула изстрелва ракети по израелски позиции, IDF отговаря с артилерия и осветителни ракети, докладваха мониторинг канали в Х.

Информационна агенция „Тасним" твърди, че са били извършени най-малко 10 успешни попадения на ракети, които са унищожили 5 единици бронирана техника, обстрел с артилерия и минохвъргачки, два въздушни удара по района Мардж ал-Сафа и четири хеликоптера за евакуация на пострадали. Същата сводка говори за „десетки убити ционистки войници" — без конкретно число и без независимо потвърждение, запазвайки характерния пропаганден тон на иранската държавна преса, който ни позволява без притеснения да отхвърлим направените твърдения като несъстоятелни.

Shafaqna съобщава за неколцина увредени бронирани машини, сред които един основен боен танк „Меркава", както и седем ранени военнослужещи, което звучи като възможен сценарий в случай на интензивен противотанков обмен. Ливански медии също така твърдят за свалянето на израелски дрон над Кафр Тибнит.

Паралелно със сраженията IDF очерта своята официална рамка, съобщавайки се поразяването на над 70 обекта на Хизбула в страната — пускови установки и сгради, ползвани според него от организацията — докато частите напредват край Набатия. Ливанската армия се е изтеглила от позициите си в Кафр Тибнит при израелското придвижване.

Вчера IDF публикува нова карта на своите операции на територията на страната: зона за сигурност на дълбочина около 10 км навътре в територията на южен Ливан и морска зона по дъга от 280° покрай бреговете на Средиземно море. Посланието е недвусмислено — в обозримо бъдеще няма да се провежда изтегляне. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че армията ще остане, докато не „възстанови сигурността на север" и ще задържи „пояса за сигурност в Южен Ливан". Неназован израелски дипломат описа разговорите с Вашингтон като „упорито договаряне", без намерение за отстъпка по въпроса за разполагането.

Натискът идва и от съюзника. Президентът Доналд Тръмп отправи критики към израелските операции с думите: „Може би не е нужно да събаряш сграда всеки път, щом в нея влезе член на Хизбула" и подхвърли, че по-скоро Сирия, а не Израел, трябва да поеме усилията за справяне с шиитската групировка. Разминаването е публично: израелската военна логика на терен се сблъсква в американския натиск за деескалация в Близкия изток.

Боевете при Али ал-Тахир се вписват в по-широко противоречие. На 4 юни Израел и Ливан се споразумяха за примирие под американско посредничество, но Хизбула го отхвърли – и оттогава фронтът тлее с периодични израелски удари и съпротива на терен.

Вчера Тръмп подписа меморандум за разбирателство със Иран, който отваря 60-дневен прозорец за преговори по ядрената програма на Иран и предвижда отваряне на Ормузкия проток. Вицепрезидентът Джей Ди Венс каза, че обхватът на договорката „включва и Ливан" като една „истинска регионална мирна сделка". С оглед на всичко това тежките сухопътни сражения на това направление открояват пропастта между дипломатическата рамка и онова, което се разиграва по хълмовете край Набатия.

Али ал-Тахир, възвишение на около 3–4 км от Набатия, надвиснало над града, е удобна защитна позиция, която Хизбула удържа четвърти ден срещу опитите на IDF за пробив. „Кварталът Кафр Тибнит и възвишенията Али ал-Тахир продължават да държат опитите на израелската армия да напредне", гласи изявление на оперативния щаб на терористичната групировка.

Ливан арестува бизнесмен заради износ на компоненти за дронове на Хизбула по френска заповед за арест.

🇱🇧 Дискреционно решение на главния прокурор Ахмед Рами Ал-Хадж за ареста на ливанския гражданин Раби Ал-Тауил потвърди още веднъж твърдата позиция на властите в Бейрут за забрана на въоръжените дейности на Хизбула. Арестът беше извършен в отговор на международна заповед за арест от Интерпол, изпратена от френските към ливанските съдебни власти преди около две седмици, след като мрежа за износ на оборудване за производство на дронове беше разбита във Франция.

Според детайлите по случая, споделени от съдебен източник, в меморандума е посочено името на ливанския гражданин Раби Ал-Тауил, който притежава компания за продажба на електрически и внася оборудване в Ливан от Франция в партньорство с френски и германски гражданин, които вече са арестувани на френска територия.

В резултат на това съдия Ал-Хадж възлага задача на информационния отдел на Силите за вътрешна сигурност на Ливан за провеждане предварително разследване, при което Ал-Тауил е задържан и признава, че на три етапа е прехвърлял електрическо оборудване за лице, което познава само по фамилия и чиято пълна самоличност не му е известна, тъй като вносът е ставал по море и чрез митнически брокер.

Ал-Тауил отрича да е знаел, че това оборудване се използва за производство на ударни дронове, но предполага, че човекът, за когото е внесъл техниката, е член на Хизбула. С оглед на това Ал-Хадж взе решение да прехвърля задържания Ал-Тауил на военното правосъдие, където правителственият комисар във военния съд, съдия Клод Ганем, го обвини в нарушение по член 72 от Закона за оръжията. Той пък препрати задържания на първи военен следствен съдия Гада Бу Алван, която се очаква да го разпита следващата седмица.

Ливанското правосъдие е информирало френските власти за ареста на Ал-Тауил и е издало доклад за издирване и разследване, за да се установи пълната самоличност на лицето, за което Ал-Тауил е внесъл оборудването.

Джей Ди Ванс разкритикува кабинета на Нетаняху заради реакцията му срещу сделката с Иран.

🇺🇸⚔️🇮🇱 Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отправи остри критики към членовете на правителството на израелския премиер Нетаняху, заявили несъгласие със споразумението между САЩ и Иран, като посочи, че президентът Доналд Тръмп е единственият силен съюзник, който е останал на Израел по целия свят. В острия си укор той напомни и за милиардите долари американска помощ, предоставяни на израелската отбрана.

Ванс защити сключената тази седмица сделка за спиране на войната срещу Иран. Критици в САЩ и Израел се разграничиха от споразумението с аргумента, че то не би могло да ограничи ракетната програма на Техеран и не предлага ясен план за демонтиране на съоръженията на ядрената му програма, а същото време ограничава Израел в борбата му срещу заплахата от Хизбула на северната му граница с Ливан.

Тръмп многократно критикува своя дългогодишен съюзник Израел, което ескалира напрежението едва четири месеца след като двете страни се обединиха, за да атакуват Ислямската република. Войната доведе до тежки сътресения в световните доставки на петрол, след като Техеран отговори с блокада на Ормузки проток, където минава 20% от световния трафик.

Попитан по време на брифинг в Белия дом относно информацията, че израелският премиер Бенямин Нетаняху е вбесен от споразумението, Ванс заяви, че не е чувал подобни коментари от израелския премиер, но в същото време отправи остри критики към членове на кабинета му, които по думите му са нападнали сделката и лично Тръмп.

„Посланието ми към тях е двупосочно. Първо: Доналд Дж. Тръмп е единственият държавен глава в целия свят, който в този момент изпитва съпричастност към държавата Израел“, каза Ванс пред репортери в Белия дом.

„Ако бях в кабинета на израелския кабинет, може би нямаше да нападам единствения мощен съюзник, който ми е останал някъде по света“, каза той и допълни, че би напомнил на тези фигури от израелския кабинет, че близо две трети от оръжията, защитавали територията на Израел тази година, „са произведени от американски ръце и платени с доларите на американския данъкоплатец“. САЩ доставят на Израел ежегодна военна помощ в размер на около 4 млрд долара, но в момента двете страни преговарят за ново споразумение за помощ.

„Проблемът за Израел не е Доналд Дж. Тръмп. Всеки в Израел, който смята, че президентът на САЩ е неговия най-голям проблем, трябва да се събуди и да види реалността, в която се намира страната му“, заяви Ванс.

Висши израелски служители, пожелали анонимност, коментираха, че условията на сделката са лоши за Израел, тъй като не решават опасенията относно ядрената и ракетната програма на Иран – позиция, която според тях се споделя от цялото ръководство на еврейската държава.

По време на своите заключителни думи на срещата на върха на Г-7 във Франция, Тръмп се опита да омаловажи опасенията на Израел. По думите му самият Нетаняху би могъл да подходи „по-меко“ в борбата срещу бойците на Хизбула в Ливан.

В първия си публичен коментар относно сделката, направен по време на публично събитие в Израел, премиерът Нетаняху заяви, че оценява отношенията със САЩ, но ще продължи да окупира Южен Ливан, за да си гарантира, че може да осигури пълноценно сигурността на своите граждани, живеещи в близост до северната граница на страната.

„Това изисква поддържане на ивицата за сигурност в Южен Ливан; изисква да не се изтегляме оттам, докато нуждите на Израел в областта на сигурността го налагат“, каза Нетаняху.

Израелските отбранителни сили (IDF) публикуваха по-рано днес карта, която показва разширена зона на военен контрол на територията на южен Ливан, и заяви, че не изключва възможността за удари извън нейните предели, което оспорва условията на пакта между САЩ и Иран.

Министърът на националната сигурност на Израел и крайнодесен политически лидер Итамар Бен-Гвир, ключова фигура в управляващата коалиция на Нетаняху, упрекна остро сделката, сключена по оста Вашингтон–Техеран и настоя IDF да останат в Ливан.

В интервю за The New York Times, публикувано днес, Ванс разкритикува остро Бен-Гвир и финансовия министър Безалел Смотрич: „Какво точно е вашето предложение? Вие сте държава от 9 милиона души. Не можете просто да решите всеки един проблем на националната си сигурност чрез убиване“, каза Ванс.

„Намирам цялата тази паника в Израел за малко странна, защото смятам, че идва от липса на доверие, а мисля, че Америка е заслужила доверието на този регион“, добави Ванс.

Бен-Гвир отговори на изказването на Ванс в социалната мрежа X: „Това е предложението... Да се разправим с нацистите на XXI век точно така, както САЩ се разправиха с нацистите на XX век“.

В публикация в социалните мрежи след изказването на Ванс днес Тръмп призова всички страни в Близкия изток да запазят своя ангажимент за провеждане на преговори. „Очакваме пълно примирие на всички фронтове, сред които Ливан, Хизбула и Израел“, написа Тръмп.

Полемика в израелското общество отнонсо лечението на заловени терористи в цивилни болници.

🇮🇱🏥🇱🇧 Поне трима терористи от Хизбула, заловени по време на последния цикъл от сражения на Израел с шиитската групировка на територията на южен Ливан, са били настанени в медицинския център „Зив“ в северния израелски град Сафед, където са били настанени под охрана от Израелските отбранителни сили (IDF), докато са получавали медицински грижи. Това съобщи The Times of Israel, позовавайки се на двама източници, пряко запознати със случая.

В същата болница в северната част на страната наскоро е лекувана и млада сирийска гражданка от друзката общност на село Хадер, разположено в провинция Кунейтра близо до Голанските възвишения. По време на престоя си в болницата тя е била придружавана от майка си, според друг независим източник, с контакти в медицинското заведение.

Случаите, които не бяха отречени от военните и ръководството на болницата, повдигат въпроси, свързани с политиката на Израел по отношение на военните и хуманитарните медицински услуги, наред с вътрешните противоречия по отношение на грижите за вражески бойци в цивилни лечебни заведения. Според сведенията, бойците на Хизбула са лекувани преди около две седмици, като са били държани с белезници и вързани очи в стая, охранявана от войници на IDF.

Лечението на оперативни фигури от терористична групировка в гражданска болница изглежда е извършено в нарушение на решение, прието от Министерство на здравеопазването малко след бруталната атака на Хамас от 7 октомври 2023 г. Тогава беше взето решение заловените терористи да бъдат лекувани само в медицински заведения на IDF или Затворническата служба на Израел, въпреки че по-късно беше съобщено, че в миналото това решение е било нарушавано многократно, както и че е фокусирано основно върху терористите от Хамас непосредствено след клането.

Пресслужбата на IDF не опроверга твърденията на източниците. В писмен отговор до Тhe Times of Israel тя заяви, че през изминалата година армията е задържала лица по подозрение в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни или военнослужещи, и че задържаните, които се нуждаят от медицински грижи, са ги получили от медици на IDF или, при необходимост, са били прехвърлени в болници.

Медицинският център „Зив“ също отказа да потвърди подробностите пред Тhe Times of Israel, позовавайки се на медицинската тайна, поверителността и мерки за сигурност, но не отрече, че подобни пациенти са били лекувани там. От болницата заявиха, че действат съгласно закона, държавните директиви и медицинската етика, като дават грижи на всеки доведен пациент, чието състояние изисква форма на лечение.

Лекувани според нуждите, охранявани „24/7“

В своя отговор IDF заяви, че „като част от усилията на армията за поддържане на сигурността“ през миналата година са проведени различни операции, „сред които арести на лица, заподозрени в участие в терористична дейност срещу израелски цивилни и сили на IDF“. Такива заподозрени се отвеждат за „допълнителен разпит, проверка и задържане в специализирано съоръжение на територията на Израел“. Оттам добавят, че арестите на терен и задържането в Израел са регламентирани от държавното законодателство и заповедите на IDF.

Законът за лишаване от свобода на незаконни бойци позволява дадено лице да бъде задържано, когато има разумни основания да се вярва, че е участвало пряко или косвено във враждебни действия срещу Израел или членува във въоръжена групировка, която е провеждала такива действия, и когато неговото освобождаване би могло да застраши националната сигурност.

„През целия период на задържане се осигурява медицинско наблюдение според нуждите и съгласно закона, като се провеждат редовни медицински прегледи“, заявиха от IDF и допълниха, че „задържаните, нуждаещи се от болнично лечение, получават грижи от сертифициран медицински персонал в рамките на IDF, а в конкретни случаи, когато това се налага по медицински причини, те се прехвърлят в болница за последващо лечение“.

В такива случаи се прилагат „механизми за денонощна охрана и надзор, за да се гарантира, че арестуваните не представляват риск за сигурността“ на околните цивилни лица, отбелязват от IDF. По отношение на случая със сирийската гражданка, IDF заяви, че „доставя животоспасяваща медицинска помощ на сирийски цивилни граждани съгласно политика, приета предварително от политическото ръководство и координирана с всички съответни органи“.

С това изявление IDF визира дългогодишната, одобрена от политическия ешелон практика на израелската държава за осигуряване на хуманитарна и медицинска помощ на сирийски цивилни в изключителни случаи. Тази практика започна в рамките на операция „Добър съсед“ по време на гражданската война в страната, но беше официално прекратена през 2018 г. Въпреки това тя се появи отново в по-ограничена форма в отговор на последните прояви на сектантско насилие срещу друзкото малцинство от другата страна на сирийската граница.

Хадер, друзкото село в сирийската част на Голанските възвишения, от което се твърди, че произлизат младата жена и нейната майка, се наблюдава отблизо от наброяващата 150 000 души друзка общност в Израел, която оказва натиск върху своите управляващи да защитят тамошните сирийски друзи.

В някои случаи Израел използва медицинската помощ като инструмент за хуманитарно сътрудничество със съседните страни. През декември The Times of Israel разкри, че страната напредва с план за изграждане на болница на своя територия за лечение на йордански пациенти като част от съвместен израелско-йордански индустриален парк по границата между двете страни.

Болницата акцентира върху „медицинската етика“

Медицинският център „Зив“ в Сафед е основната болница, обслужваща голяма част от регионите на Галилея и Голан. В писмения си отговор от лечебното заведение заявиха, че „работят съгласно закона, директивите на държавните органи и принципите на медицинската етика, които обвързват всяка медицинска институция в Израел“.

„Болницата дава медицински грижи на всяко лице, доведено в нея, когато медицинското му състояние го изисква, независимо от неговия произход, религия, националност и обстоятелствата, при които е ранено“, подчертава се в позицията на лечебното заведение, откъдето отказаха да внесат подробности за лекуваните пациенти „поради съображения за медицинска тайна, защита на личния живот на пациентите и сигурност“.

Болницата не отговори директно на въпросите дали членове на персонала са възразили срещу лечението на терористи от Хизбула, дали настанените наоколо пациенти са били информирани или дали е имало искания за преместване на тези лица във военна болница.

Запитани конкретно дали цивилният медицински персонал е длъжен да лекува вражески бойци, от IDF и „Зив“ заявиха, че въпросът трябва да бъде пренасочен към Министерство на здравеопазването, което се занимава с упражняване на контрол над цивилните болници. Ведомството не изпрати отговор до момента на публикуване на материала.

Въпреки това Израелската медицинска асоциация изрично е подчертавала, че нейните лекари дават лечение на всички човешки същества, независимо от действията им, и дори заловените терористи от Хамас получават нужните грижи според медицинските нужди. Подобна политика има и международно измерение, тъй като израелски официални лица неведнъж са посочвали лечението на заловени или ранени вражески бойци като красноречиво доказателство за това, че действията на израелската държава са съобразени със законите на войната, дори срещу терористични организации, които умишлено вземат на прицел цивилни граждани.

Тръмп: Сирия ще се справи по-добре с Хизбула „без да избива всички останали“.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира войната в Ливан, описвайки я като „незначителна“. По време на среща с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в кулоарите на срещата на върха на Г-7 във Франция, той сподели, че е отправил предложение към Израел, според което Сирия може да се „заеме“ с Хизбула.

„Ако Израел не може да свърши работата, без да избие всички останали, Сирия трябва да я свърши“, подчерта Тръмп по време на двустранната среща с катарския лидер. Той разкри, че е предложил на Израел „да остави Сирия да се погрижи за Хизбула“, като е изразил мнението си, че те „биха се справили по-добре“.

Тръмп призна, че не одобрява последния израелски удар срещу Хизбула в нейния бастион в предградията на южен Бейрут, тъй като е бил нанесен „два часа преди подписването на споразумение“ с Техеран. Тойо оцени напрежението между Израел, Ливан и Хизбула като „незначителна война“ и добави, че Хизбула „постоянно надига глава“.

Тръмп също така заяви, че не е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху и подчерта, че двамата имат „страхотни отношения“, но допълни, че той „може да прекалява“.

Израел ликвидира Али Муса Дакдук – топ командир от Хизбула и архитект на шиитските милиции в Ирак.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха в събота, че са ликвидирали Али Муса Дакдук, висш лидер на въоръженото крило на Хизбула и командир в елитното звено „Радуан“, което е отговорно за инфилтрация през държавната граница на израелска територия.

Дакдук изиграва ключова роля в изграждането на мрежата от шиитски милиции в Ирак в началото на века, а в даден момент се намираше в американски затвор. Представител на отбраната на САЩ твърдеше, че Дакдук е загинал при израелски въздушен удар през 2024 г., но смъртта му така и не бе потвърдена официално досега.

В публикация на платформата X от събота, 14 юни, IDF заявиха, че Дакдук е бил „елиминиран“, описвайки го като „високопоставен командир на Хизбула, заемал последователно 5 ръководни позиции в организацията“.

„Дакдук имаше централна роля в организирането на терористични атаки и бойни операции срещу Израел и войниците на IDF“, се посочва в изявление на израелската армия. „През 2007 г. той дирижира отвличането и убийството на петима американски войници.“

Конкретният инцидент от 2007 г. е атаката срещу Съвместния координационен център на провинция Кербала, извършен от проиранската мрежа „Хазали“. Тогава 5-ма американски военни бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната групировка. Нападението е улеснено от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който изгражда макет на обекта в Кербала, за да помогне на терористите да тренират за операцията.

Мрежата „Хазали“ се ръководи от Каис ал-Хазали – лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“, друга подкрепяна от Техеран шиитска милиция, обявена от САЩ за чуждестранна терористична организация. Подобно на Дакдук, Хазали е задържан в американски арест, но впоследствие е прехвърлен под иракски контрол и освободен от иракските власти при изтеглянето на САЩ от страната през 2011 г. Хазали веднага поема контрола над своята милиция, въпреки обещанието си да сложи оръжие.

Хазали публикува некролог в Х, с който фактически потвърди ликвидирането на Дакдук, когото определи като „един от първите, откликнали на призива за дълг по време на американската окупация на Ирак“.

Погрешни доклади за смъртта на Дакдук в миналото

Случаят с предишните съобщения за смъртта на Дакдук илюстрира трудностите, които съпътстват усилията за потвърждение на целенасочени убийства на терористични лидери. При отсъствието на труп и потвърждение с ДНК тест или официално изявление за „мъченическа смърт“ от страна на самата терористична групировка е трудно да се разбере дали даден удар действително е ликвидирал командира.

През есента на 2024 г. неназован служител на отбраната на САЩ заяви, че IDF са убили Дакдук, които обаче така и не потвърдиха докладите по това врмее, нито пък Хизбула публикува подобно съобщение.

Наследството на Дакдук в Ирак

През ноември 2011 г. правителството на САЩ включи Дакдук в списъка със специално обозначени глобални терористи заради неговата роля в създаването на мрежата от шиитски милиции, отговорни за убийството на най-малко 600 американски войници в Ирак.

Според Министерството на финансите на САЩ: „Около 2005 г. Иран поиска от Хизбула да сформира група, която да обучава иракчани за борба с коалиционните сили в Ирак. В отговор Хасан Насрала създаде тайно звено на Хизбула за обучение и консултации на иракски екстремисти в „Джейш ал-Махди“ (Армия на Махди) и нейните специални групи, известни като „Асаиб Ахл ал-Хак“ (Лига на праведните)“ – фракция от списъка на САЩ за чуждестранни терористични организации, която днес е утвърдена като една от най-мощните шиитски организации в Ирак.

Дакдук работи в тясна координация с покойния иранския генерал Касем Солеймани, тогавашен командир на елитното звено „Ал-Кудс“ и Абу Махди ал-Мухандис, тогавашен командир на Силите за народна мобилизация на Ирак и основател на „Катаиб Хизбула“. Двамата бяха ликвидирани при американски въздушен удар срещу международно летище Багдад на 3 януари 2020 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

Освен това Дакдук координира действията си с Каис ал-Хазали (основател и лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“) и Абу Мустафа ал-Шейбани (основател на мрежата „Шейбани“ и настоящ лидер на „Катаиб Сайид ал-Шухада“, също обявена от САЩ за терористична организация), за да изгради мрежа от милиции, лоялни на Иран.

Подкрепяните от Иран милиции, които Дакдук, Хизбула и Техеран култивираха, днес са структури с влияние в региона. Те притежават значителна политическа власт в парламента на Ирак, докато в същото време техните въоръжени крила доминират в Силите за народна мобилизация – официално разклонение на иракския апарат за сигурност, което докладва директно на министър-председателя.

През 2007 г. Дакдук е задържан от американската армия. След 11 месеца той бива прехвърлен под надзора на иракските федерални власти и освободен през ноември 2012 г. след като беше оправдан по всички обвинения в тероризъм. Веднага след неговото освобождаване Вашингтон го включи в списъка на глобалните терористи. Скоро след това той се завърна в Ливан и пое обучението на специалните части на Хизбула.

Израел нанесе въздушен удар в южен Бейрут.

🇮🇱💥🇱🇧 В деня, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще бъде подписано споразумение с Иран, веднага след което Ормузкият проток ще бъде отворен, израелската авиация удари Дахия – символния и оперативен бастион на Хизбула в южните предградия на Бейрут. Съвпадането на двете събития в едно денонощие очерта основното напрежение в момента: докато Вашингтон и Техеран затварят месеци война с подпис, ливанският фронт остава отворен и може да го застраши.

Ударите бяха потвърдени в съвместно изявление на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац в неделя. „Израел няма да търпи огън, насочен към територията му“, се казва в изявлението.

Според данни на Израелските отбранителни сили (IDF) прецизни удари са поразили команден пункт на Хизбула в Дахие, използван от организацията за подготовка на нападения срещу израелски граждани и военнослужещи в южен Ливан. Според репортера на Axios Барак Равид IDF са уведомили Централното командване на САЩ (CENTCOM) малко преди удара.

Ударът беше нанесен в отговор на нападение на Хизбула с няколко дрона, които навлязоха във въздушното пространство рано сутринта днес и задействаха сирените в северен Израел, три от тях детонираха на израелска територия. Именно тази вълна от безпилотни летателни апарати отприщи днешния отговор и поредната размяна на удари по линията на разпадащото се примирие.

Ударът отприщи натиск за ескалация от коалиционните партньори на Нетаняху. Финансовият министър Бецалел Смотрич призова премиера да приложи „доктрината Дахие“ – концепция за непропорционален отговор срещу цели в градски райони – „с решителност и сила“ и да събаря сгради в квартала още същия ден, напомняйки, че правителството е обещало сигурност на жителите на север. В своя публикация в X министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир добави: „За всеки дрон – ракета. За всяко нарушение – огън. За всеки дрон Дахие трябва да трепери. Срещу терора не сдържаме, а смазваме.“

От иранска страна реакцията обвърза поведението на Израел директно със съдбата на сделката. Ебрахим Резаи – депутат и военен съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей, син на убития на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел Али Хаменей, написа в X, че единственият път към каквото и да е споразумение със САЩ минава през това „да се дисциплинира ционисткият режим“. „Ако това бясно куче не бъде овладяно, ще ухапе собствените ни крака, преди мастилото по споразумението да е изсъхнало“, написа Резаи.

Седмица по-рано Централният щаб „Хатам ал-Анбия“ на Въоръжените сили на Иран предупреди чрез агенция „Фарс“, че при продължаващи израелски удари в Ливан предстоят „много по-сурови и съкрушителни мерки“.

Самата сделка остава обявена, но непотвърдена от иранска страна. В публикация в Truth Social в събота Тръмп написа: „Сделката е насрочена да бъде подписана утре, а веднага след подписването Ормузкият проток е ОТВОРЕН ЗА ВСИЧКИ.“

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф, чиято страна посредничи, потвърди постигната рамка и финален текст и съобщи за електронно подписване, очаквано в рамките на 24 часа, последвано от технически преговори. Иранските държавни медии обаче останаха предпазливи относно тайминга – разминаване, което към момента не е разрешено.

Хронологията на ескалацията изяснява защо неделният удар не е изолиран епизод. Тя започна на 1 юни, когато с посредничество от Тръмп беше постигнато ново примирие в Ливан. На 7 юни, след като Хизбула пренебрегна примирието, израелската авиация за първи път удари команден център в Дахие – според данни от съобщенията с поне 10 авиационни бомби от 1 тон, при което загинаха 2 души, а 11 бяха ранени. Втората вълна дойде именно днес, съвпадайки с насроченото подписване на сделката между Иран и САЩ.

Стратегически, събитието изправя два часовника един срещу друг. По въпроса с ядрената програма Вашингтон и Техеран се приближават към подпис, който отваря Ормузкия пролив и връща иранския петрол на световния пазар. По въпроса с Ливан примирието от 1 юни вече се разпада. Позицията на Техеран, формулирана от Резаи, обвързва изрично двете: „дисциплинирането“ на Израел се представя като условие за устойчивост на сделката. Това поставя Иран в положение да изнесе цената на ескалацията в Ливан върху преговорната маса, без сам да поема директен риск – логика, която обяснява защо иранската армия заговори за „съкрушителни мерки“ точно докато дипломацията напредва.

На вътрешната сцена в Израел ударът обслужва и отделна сметка. Призивите за събаряне на сгради в Дахие от Смотрич и Бен-Гвир изместват правителството към твърдата линия и стесняват пространството на Нетаняху за сдържаност точно когато основният му съюзник в САЩ затваря критична сделка. Натискът на коалиционните партньори превръща всеки дрон в политически тест, а не само във военен инцидент, и оскъпява всяко решение за деескалация.

Икономическият залог с отварянето на Ормузкия пролив е това, което придава на момента критично значение отвъд поредната размяна на огън. Доколкото подписът връща ирански петрол на пазара, и двете столици имат стимул да ограничат инцидента в Ливан, вместо да го оставят да ескалира. Именно затова умереният прочит е, че неделният удар по-скоро е калибриран сигнал, отколкото опит за саботаж: Израел демонстрира, че запазва свобода на действие в Ливан, без да атакува иранска територия в навечерието на подписа.

IDF публикуваха кадри от необявена операция отвъд жълтата линия в Ливан.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) са провели преди няколко седмици акция в ливанското селище Дибин, разположено на 12 км северно от държавната границата между Израел и Ливан. Това разкриха от IDF в официално съобщение, публикувано днес.

Дибин се намира на север от установената „предна отбранителна линия“, която очертава зоната за сигурност на израелските сили в Южен Ливан.

IDF посочват, че операцията е била проведена от елементи на 769-а регионална бригада „Хирам“, действаща под командването на 91-ва дивизия, в рамките на операция „Ревящ лъв“. До този момент са поразени над 30 терористи и десетки структури на Хизбула в района на селището.

По време на конкретната операция на бригадата в Дибин, ВВС на Израел са поразили над 50 цели, сред които десетки обекти на терористична инфраструктура и „значителни“ складове за съхранение на оръжие.

От IDF допълват, че районът е бил използван от терористичната групировка като укрепен пункт за подготовка на нападения и противотанков обстрел срещу израелската армия и цивилно население. Те също така увериха, че ще продължат да действат за премахването на всяка заплаха срещу държавата Израел.

Същата бригада вече проведе акция в Дибин през април, преди влизането в сила на предишното примирие на ливанска територия.

Терорист от Хизбула се е инфилтрирал на територията на Израел.

🇮🇱🇱🇧 Въпреки мащабното разгръщане на Израелските отбранителни сили (IDF) в Южен Ливан, терорист от Хизбула успя да преодолее граничната ограда между двете държави, преди да бъде елиминиран от израелски войски.

The Times of Israel цитира израелски служители по сигурността, изразили опасения, че боецът, проникнал до планинския хребет Рамим в Северен Израел, може да е бил част от по-голяма клетка на Хизбула, която да се е укривала дълго време в местен тунел.

В същото време The Jerusalem Post съобщи, че терористът в действителност е открил огън от вътрешността на Израел срещу силите на IDF, но това се е случило непосредствено след като е преминал оградата и не е успял да навлезе по-навътре. Елитното специално звено на израелския флот „Шайетет 13“ е изпратено в района на скалата Нир, югоизточно от Манара, в очакване на евентуални подкрепления на Хизбула, а бойни хеликоптери UH-60 BlackHawk на израелските военновъздушни сили участват в издирването на още терористи в района на Галилейския издатък.

Въпреки това, пробивът на израелска територия и то в момент, когато IDF номинално твърдят, че са наложили пълен контрол над Южен Ливан, се превърна в сериозно неудобство за армията и PR победа за подкрепяната от Иран терористична групировка. „Инцидентът на северната граница е изключително сериозен, особено като се има предвид, че армията установи пояс за сигурност (т.нар. Жълта линия) на няколко километра дълбочина в Южен Ливан“, коментираха от армейското радио „Галей Цахал“.

Случилото се може да подкопае и усещането за сигурност сред жителите на северните райони. Гражданите от граничните общности Мисгав Ам, Маргалиот и Манара в Галилея получиха инструкции да останат по домовете си до второ нареждане, а близкият участък от магистрала беше затворен за движение, докато ситуацията не е разрешена с висока степен на сигурност.

Северното командване на IDF разследва откъде точно е започнала атаката, като за тази цел бяха разположени разузнавателни патрули за оказване на съдействие. „Не изключваме възможността това да е терорист, който е извършил престой под земята или се е барикадирал в сграда за много продължителен период от време и е решил да излезе едва сега“, заяви военен източник.

По-рано днес израелски изтребители нанесоха удари срещу Хизбула в Южен Ливан, включително множество удари в град Тир и околностите му, след изявления на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац, както и след вчерашната размяна на удари с Иран.

Говорителят на IDF публикува предупреждения за евакуация, адресирано до жителите на пристанищния град, включително към тези в християнския квартал: „За ваша собствена безопасност ви призоваваме незабавно да евакуирате домовете си в района, показан на картата, и да се преместите на север от река Захрани. Вашата близост ви до оперативни лица на Хизбула, техните съоръжения или оръжия застрашава живота ви.“

Според говорителя на IDF на арабски език полковник Авихай Адрае, поради активността на Хизбула, произтичаща от християнския квартал, IDF може да бъде принуден да предприеме действия срещу терористичните операции там в близко бъдеще.

📽️ Видео: Войски от бригада „Голани“, разузнавателно звено „Маглан“ и сапьорен отряд „Яхалом“, действащи под командването на 36-та дивизия на IDF по разузнавателни данни на Северното командване, водят усилията за разкриване на мрежата от тунели с цел установяване на оперативен контрол над района на хребета Бофор.

Мрежата от тунели е изградена в цивилен район на локация, осигуряваща оперативен контрол над региона на Галилейския издатък, само на 6 км от Метула, играейки ролята на ключов възел на Хизбула в района.

Мрежата се състои от няколко тунела, построени за настаняване на стотици бойци в голям брой помещения, подготвени за продължителен престой и терористична дейност, включително: жилищни помещения, водна и ел. мрежа, както и широки възможности за противотанков огън и преносими средства за ПВО, предназначени за поразяване на войските на IDF и израелски цивилни.

В един от тунелите с дължина около 1 км израелските сили откриха шест подземни шахти, склад за оръжие, противотанкови ракети и пускова установка, гранати, боеприпаси, бойна екипировка, модерно медицинско оборудване и няколко жилищни помещения, включително душове, тоалетни, операционна зала и кухни.

От обекта бяха изстрелвани дронове, ракети с изстрелване от рамо и противотанкови ракети по действащите в района израелски войски и срещу територията на Израел. Проектът е изграден непосредствена близост до действащи части на ливанската армия. Като част от усилията за налагане на споразумението между Израел и Ливан беше изпратено искане до ливанското командване да се заеме със съоръжението, но му бе умишлено попречено от Хизбула.

IDF започна операции в района на Бофор, за да установи оперативен контрол над терена, който представлява заплаха за израелските цивилни граждани, и да даде възможност за демонтирането на мрежата от тунели.