Списъкът с условия за Киев тръгна от руски медии

🇺🇦📄🇺🇸 Списък с условия за прекратяване на войната, представен като съдържание на нов мирен план, предложен от САЩ, се появи в руски издания на 5 септември, само часове преди двамата специални пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнър да седнат срещу президента Владимир Путин в Кремъл. На същия ден киевското издание „Главком“ ги преразказа, като при всяка ключова точка подчерта, че става дума за предполагаеми условия, и изрично посочи, че няма потвърждение за автентичността на документа. За по-малко от денонощие списъкът се върна обратно в руското медийно поле, на този път беше представено като информация, публикувана от украинско издание.

„Главком“ не се позовава на собствени източници и не посочва конкретна руска медия: препраща общо към руски публикации и представя всяка точка условно. В последвалите руски преразкази обаче произходът на информацията вече е обърнат. „Лента.ру“ озаглави материала си „В Украйна публикуваха детайли за новия мирен план на Тръмп“; EADaily и URA.RU го представиха като сведения от украинска медия, а „Ридус“ дори приписа на „Главком“ собствени източници. Така твърдение, появило се първоначално в руското медийно пространство, се върна в него като украинска новина.

Във версията, преразказана от „Главком“, Украйна изтегля войските си от определена част от Донбас, Русия се задължава да не разполага своите въоръжени сили там, а между двете страни се изгражда буферна зона с международен контингент под мандата на ООН. За тази територия се предвижда разграничение между фактическото и юридическото положение: без руски войски на място, но формално под руска юрисдикция. За част от Запорожка област е описан отделен механизъм, при който украинската юрисдикция се запазва, а в буферната зона също могат да се разполагат военнослужещи под мандата на ООН. Следват референдум и избори, след които новоизбраните украински власти вписват в конституцията отказ от бъдещите опити за връщане на териториите със сила, закрепват статут извън военни съюзи, който изключва не само членство в НАТО, но и участие във всякакви военни алианси, и подписват всеобхватен мирен договор, ратифициран по специална процедура с участието на ООН. Изброени са и ограничение на числеността на въоръжените сили, езикова политика и държавно устройство.

Мащабът на евентуалното изтегляне се вижда от картата. Последните ежегодни обобщения на DeepState и Института за изследване на войната (ISW), излезли в началото на годината, оценяват руската окупация на 78,1% от Донецка и 74,8% от Запорожка област, а оттогава силите на Москва продължават да напредват в двата региона, но с изключително бавно темпо. Свободната част от Донецка област вече е концентрирана основно около агломерацията Славянск–Краматорск – последната голяма градска зона, контролирана от Украйна. Темпът, с който тази територия намалява, също е проследим: през юли DeepState отчете нетно разширяване на окупираната територия с едва 88 кв. км по цялата дължина на фронта. ISW смята, че при подобна динамика пълният контрол над Донецка област остава недостижим за Русия поне до 2032 г. Ако преразказът на предполагаемия план е точен, той би изискал Киев да отстъпи по силата на споразумение територия, която руското настъпление не съумява да завладее за 4 години и половина пълномащабна война и общо 12 години въоръжен конфликт в Донбас.

Ядрото на тези условия не е ново. Проектът от 28 точки, изготвен от Уиткоф заедно с държавния секретар Марко Рубио и Кушнър, предвиждаше изтегляне на украинските сили от териториите под техен контрол в Донецка област и превръщането им в демилитаризирана зона, конституционна забрана за присъединяване към НАТО, таван от 600 000 души численост на Въоръжените сили на Украйна и провеждане на нови избори в срок от 100 дни. Ноемврийският проект включваше и темите, които сега стоят в края на списъка: правила по образец на ЕС за религиозната търпимост и защитата на езиковите малцинства. Съществената разлика е в механизма за изпълнение. През ноември той беше поверен на Съвет за мир начело с Тръмп, докато в сегашния списък ООН получава централна роля – както с мироопазващ контингент в буферните зони, така и като гарант на процедурата по ратификация. След мирните преговори в Женева в края на ноември 2025 г. американският план беше намален от 28 на 19–20 точки именно заради отпадането на част от тези условия.

Последователността „референдум – избори – нова власт – конституционна промяна“ влиза в противоречие с поне две разпоредби на украинската конституция. Член 73 от върховния закон предвижда, че въпросите за промяна на територията се решават единствено с национален референдум. Член 157 забранява всякакви изменения, насочени към нарушаване на териториалната цялост, и отделно постановява, че конституцията не може да се променя при влязло в сила военно или извънредно положение. На 14 юли Върховната рада гласува за продължаване на военното положение и мобилизацията до 31 октомври 2026 г. При тази правна рамка описаната политическа последователност не може да започне преди отмяна на военното положение: първо примирието трябва да се задържи достатъчно дълго, а едва след това могат да последват каквито и да е политически стъпки. Първата алинея на член 157 би останала отделен правен проблем и след това, тъй като клауза за отказ от връщане на териториите със сила вероятно би стигнала до Конституционния съд.

Потвърдената информация за преговорите в Москва и Киев е значително по-оскъдна от самото съдържание на изплувалия списък. В руската столица разговорът продължи 3 часа и 10 минути; освен Путин участници в него бяха близкият му съветник Юрий Ушаков и ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. Ушаков оцени срещата като съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в атмосфера на доверие. По думите му специалните пратеници са изложили „цяла поредица съображения“ за възможните пътища към прекратяване на войната, които ще бъдат поставени в последващите разговори в Киев. Белият дом обяви „съдържателни планове за следващите стъпки“, които ще бъдат оповестени „през следващите седмици“. Пробив не беше обявен, а Путин отново постави въпроса за „първопричините“ на войната.

На 6 септември Уиткоф и Кушнър проведоха три кръга разговори в Киев, в които се включиха съветниците по национална сигурност на Обединеното кралство, Франция и Германия. Украинската група включваше Кирило Буданов, Сергий Кислиця, Рустем Умеров и Давид Арахамия. Преди срещата президентът Зеленски заяви, че украинските предложения са подготвени и че бъдещият мир трябва да бъде „достоен“. След края на разговорите той посочи като неотложни приоритети противовъздушната отбрана, енергийната помощ, доставките на американски втечнен природен газ и пакет за зимата, а като дългосрочни – гаранциите за сигурност, икономическите гаранции, възстановяването и развитието на въоръжените сили. Териториалния въпрос той не коментира по същество, а го остави за най-високо политическо ниво: според него сложните въпроси могат да бъдат решени само от лидерите.

Функцията на подобен текст може да се прецени по-лесно от неговата автентичност. Той се появи малко преди срещата в Москва, а не след нея. Възпроизвежда ноемврийския проект във версията му отпреди преговорите в Женева, а не съкратения след тях вариант. След това беше препубликуван от украинско издание, което улеснява последващото му цитиране като сведения от украински източник. Това прави хипотезата за информационна операция силно вероятна – позиция, пусната в обращение, за да оформи очакванията преди разговора, а не точен препис на документ, оставен на масата в Кремъл.

Анализ: през август Украйна върна повече земя, отколкото Русия превзе

🇺🇦⚔️🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) освободиха най-малко 129,81 кв.км. територия през месец август, докато руската армия окупира 90,35 кв.км. в целия театър на бойните действия. Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW), който цитира обобщени данни, актуални към 1 септември 2026 г. ISW описва своята оценка за украинския напредък като консервативна, тъй като методиката ѝ вероятно подценява освободените земи около Лиман. Дори с най-оптимистичния прочит на руското настъпление, което взима предвид и проникванията на малки разузнавателни отряди, общата площ, превзета от руска страна достига 123,53 кв.км. и отново е по-малко от украинската.

С оглед на продължаващите предизвикателства пред руската офанзива, Кремъл постави поредния срок за постигане на минималната поставена цел пред т.нар. „специална военна операция“. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи на 23 август, че руският президент Владимир Путин е разпоредил превземане на цялата Донецка област не по-късно от 31 декември 2026 г. За да се случи това, руската армия трябва да поеме контрол върху Костянтинивка, Славянск и Краматорск. По реконструкция на украински медии това е поне 15-ият краен срок, поставен от самия Путин от 24 февруари 2022 г. насам. Предишните 14 са отдавна изтекли, без нито един от тях да е спазен. Най-ранният предвиждаше целият Донбас да бъде превзет още през септември 2022 г. Важно е да се отбележи, че дори този срок е 8 години след началото на конфликта в източния регион, избухнал след нахлуването на украинска територия на „кримската група“, водена от Игор Гиркин, кадрови офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация.

Аритметиката на последния срок може да се провери сравнително лесно. Руската армия окупира 21 170 кв. км. или 79,89% от Донецка област, и трябва да овладее още около 5305 кв.км, за да установи контрол над цялата ѝ територия. Луганска област вече се намира под руска окупация на 99,77%, поради което реално оставащата територия от Донбас, която Москва все още не контролира, се намира в Донецка област.

През август ежедневният темп на руския напредък по целия фронт възлизаше на средно около 2,91 кв.км, а ако включим и инфилтрациите – проникванията на малки пехотни групи в оспорвани зони – 3,98 кв.км. До обявения срок остават 116 дни. Дори ако допуснем, че целият темп по фронта от Харков до Запорожие бъде концентриран в Донбас и Русия не губи територия другаде, до края на годината това би значело около 340 кв.км. Общо са нужни 5305 кв.км. При запазване на средния темп от 2,91 кв.км дневно за овладяването на оставащата площ чисто аритметично биха били нужни близо 5 години.

Тенденцията в дългосрочен план е дори по-показателна от показанията за отделен месец. През август 2025 г. руските войски окупираха общо 505,55 кв. км и настъпваха средно по 16,65 кв.км дневно. С такова темпо чисто аритметично оставащата част от Донбас би могла да бъде овладяна за около 10 месеца и половина. През юни дневното придвижване спадна до едва 1,03 кв. км. Ускорението до 2,91 кв. км през август успя да върне едва под 20% от миналогодишния темп за същия месец.

Картата на френския експерт Клеман Молен, която през последните дни се споделя широко в социалните мрежи и обозначава окупираните територии по години, визуализира същата тенденция: червената зона от 2024 г., оранжевата от 2025 г. и жълтата от 2026 г. намаляват именно в тази последователност.

Костянтинивка показва защо. Руските войски проникнаха в града за първи път през октомври 2025 г. През първите дни на юли 2026 г. зоната, в която беше установено руско присъствие, възлизаше на около 36,98% от територията на града. Към 1 септември този дял вече е 72,23%, но близо година от първото проникване Костянтинивка все още не е напълно превзета. Москва я обяви за овладяна още на 5 юли.

Разминаването между официално обявеното и това, което може да бъде наблюдавано на терен, се повтаря почти ежедневно в по-малки мащаб. На 5 септември руското министерство на отбраната обяви за превзето село Куртовка, разположено северозападно от Костянтинивка. Руски военен блогър поясни и оперативната цел: според него овладяването на населеното място би позволило да се прекъсне връзката на Дружковка с Алексеево-Дружковка. ISW отбеляза, че най-близките руски позиции, за които има налични доказателства, се намират на около 10 км оттам.

Характерът на сраженията за Костянтинивка обяснява цената на руския напредък. Украинският анализатор Костянтин Машовец описа на 26 август ситуация, при която основните руски войски все още не са навлезли в по-голямата част от града, а вътре действат малки предни пехотни части с по няколко военнослужещи. По описанието му украинските сили продължават да поддържат северните и северозападни квартали, докато основните части са изтеглени от югоизточните райони зад река Криви Торец.

Това не е класическо маневрено настъпление, а бавно и постепенно проникване на малки групи, при което напредъкът се постига къща по къща. Идентичен подход се наблюдава и северно от града. В първите дни на септември руската артилерия започна да обстрелва подстъпите към селището Алексеево-Дружковка, след като дотогава районът беше обстрелван основно с реактивни системи за залпов огън. Въздушните удари са насочени и към Райско, южно от Дружковка.

Оперативната логика изглежда е насочена не толкова към самите населени места, колкото пътни артерии, по които се снабдяват украинските позиции. Когато дронови ретранслатори позволят устойчив контрол на безпилотни летателни апарати над конкретен пътен участък, снабдяването може да бъде силно затруднено или прекъснато и защитата да бъде принудена да се изтегли без класически щурм. Сходен механизъм беше наблюдаван в боевете за Костянтинивка и сега се прилага отново на север.

Второто направление на руския натиск се разгръща от юг. Офицер от щаба на украинска бригада разказа на 2 септември, че към Добропиля периодично тръгват колони от по 10 до 15 бронирани машини с разчет поне една да достигне целта си. Според ISW секторът е приоритетен, защото през него т.нар. крепостен пояс около Славянск, Краматорск, Дружковка и Костянтинивка може да бъде обходен от югозапад. Опитът за настъпление към Славянск от североизток през Лиман при началото на пролетно-лятната кампания се провали.

По украински данни, които не са независимо потвърдени, руските загуби от началото на 2026 г. възлизат на около 267 000 души, от които близо 155 000 убити. Между 70 и 80% от тези загуби според същите данни са понесени на участъка при Костянтинивка.

Оттук нататък теренът става единствено по-труден, не лесен. Торецк удържа 14 месеца и падна на 7 август 2025 г. Покровск се задържа от февруари 2024 г. до края на февруари 2026 г. ВСУ се изтеглиха от Сиверск на 24 декември 2025 г. И трите са сравнително малки миньорски градчета.

Но „крепостният пояс“ не представлява поредица изолирани цели, а е свързана урбанизирана зона, в която Дружковка и Костянтинивка зависят от същата пътна мрежа като Славянск и Краматорск. В последните два града от съвсем друг мащаб по площ, плътност на застрояването и предвоенно население. ISW смята, че от февруари 2022 г. насам руската армия не е показвала способност да обходи по фланговете или да разсече градска зона с подобен размер.

Именно затова от 13 май 2026 г. ISW престана да уточнява конкретен срок. Институтът заяви, че забавящият се темп на руското настъпление и специфичният характер на терена правят неизвестно дали превземането на оставащата площ изобщо е по силите на Москва.

По-ранна оценка на ISW от декември 2025 г. все още имаше конкретна времева прогноза: с устойчив темп от 9,3 кв.км дневни завоевания онази част от Донбас под украински контрол би могла да бъде превзета до август 2027 г. Още тогава обаче експерти уточниха, че есенният темп е бил обусловен от сезонни условия. DeepState достигна до идентично споразумение по своите изчисления: пълна окупация на Донецка област до края на годината е непостижимо, а и за 2027 г. няма изгледи това да бъде постигнато.

Междувременно Киев не просто се брани. От 29 януари 2026 г. по направлението Олександривка няма да се провежда настъпателна операция от украинските подразделения. На 12 август Зеленски съобщи за 745 кв. км. върната територия и 26 селища, върнати обратно под украински контрол. По-консервативна оценка от страна на ISW говори за 627 кв. км.

През август към това се прибави и украинско контранастъпление при Лиман, чийто обсег според ISW не е изцяло отразен в наличната картография. Именно този напредък повишава общия украински териториален резултат за месеца.

Променя се организацията на отбраната. На 26 август Зеленски обяви две нови оперативни формирования в рамките на отбраната на Донбас. Бригаден генерал Андрий Белецки пое сектора от направлението Лиман до района на агломерацията Краматорск–Костянтинивка, а бригаден генерал Денис Прокопенко – сектора при Добропиля.

Под командването на Белецки минават 11-и и 19-и армейски корпус, които държат Славянск и Краматорск. Главнокомандващият на ВСУ генерал-майор Михайло Драпатий назначи полковник Емил Ишкулов начело на 11-и корпус, а бригаден генерал Валерий Скред, който дотогава изпълняваше длъжността, оглави 19-и.

Самата инфраструктурна стойност също се руши в хода на инвазията. Индустриалният Донбас получаваше вода по изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас с дължина от 131,6 км, осигуряващ над 90% от обемите на водоснабдяване в областта. Язовирната стена, която захранва канала, беше разрушена през април 2022 г. и оттогава той не функционира. Москва отговори със строителството на новия водопровод Дон–Донбас.

Самият канал вече присъства в оперативните сводки северозападно от Костянтинивка – като отбранителен рубеж, а не като инфраструктура.

Населението също намалява рязко. В Дружковската община са останали 2695 цивилни при около 9500 през март, а през август беше предприета принудителна евакуация на всички семейства с деца. Градчето, което е разположено между Костянтинивка и Краматорск, се обезлюдява с бързи темпове още преди да започне евентуален щурм.

Има обаче фактор, който може да промени тази динамика. The Economist писа на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след известен период на колебания лятото Путин е направил избора си на курс към ескалация: между 300 и 400 хил. допълнителни души, масиран удар по украинската енергийна система и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев.

Зеленски спомена планирано привличане на допълнителни поне 300 хил. души след изборите за Държавна дума в периода 18-20 септември. Мобилизационният указ от септември 2022 г. продължава да бъде в сила, тъй като никога не е отменян, и по тази логика за нова вълна не би бил необходим нов указ. Наблюдаваното ускорени на руското настъпление през август също подсказва, че тенденцията не е необратима.

Сценарият оабче се сблъсква с дефицита на личен състав. През първото полугодие на 2026 г. са подписани около 200 хил. договора за служба срещу 196 700 руски загуби за същия период, по украински данни. При запазване на тези стойности набирането компенсира загубите и оставя сравнително малък нетен прираст.

На фронт, където дроновете ограничават силно възможността за маньовър, повече личен състав позволява повече малки пехотни инфилтрации, но сам по себе си не създава условия за оперативен пробив.

Ограничения има и сезонният аргумент. През есента на 2025 г. украинската армия все още не разполагаше с два от факторите, които ISW днес посочва сред водещите причини за забавянето на руското настъпление – прекъснатия от февруари 2026 г. руски достъп до Starlink и украинското преимущество при използването на дронове.

Проверката на тази оценка е близка и няма да чака 31 декември. Тезата, че руското командване е изгубило способностите за превземане на Донбас с темпо, което има някакъв политически смисъл, ще отслабне, ако Костянтинивка бъде овладяна изцяло и руският напредък към Дружковка и Краматорск надхвърли нивата от миналата година, или ако настъпващите руски сили достигнат изкуствения канал Сиверски Донец–Донбас и успеят да се задържат там. До края на годината обаче това е изключително слабо вероятно, особено като се имат предвид реалностите на бойното поле.

Путин избра ескалацията: 300–400 хиляди души без нова мобилизация

🇷🇺⚔️ „Ще ме обесят.“ Така руският президент Владимир Путин е описал пред приближени личния риск от евентуално решение за спиране на войната, без да е постигната дори минималната поставена цел, твърди вътрешен източник на The Economist. След няколко седмици обмисляне през лятото Путин е стигнал до решение да разшири войната, вместо да търси изход от нея – така описват неговия избор източници, близки до Кремъл. Съдържанието на ескалацията е конкретно: допълнителни 300 до 400 хиляди души за фронта, масиран удар по украинската енергийна система и по-агресивна хибридна кампания срещу европейските съюзници на Киев. В деня на публикацията, руското министерство на отбраната обяви, че подготвя именно такъв удар по енергетиката.

Допълнителният личен състав няма да се мобилизира с нов указ. Заповедта за мобилизация от септември 2022 г. никога не е била отменяна и остава действащото правно основание, затова нужните хора ще бъдат събирани с натиск по региони без официално обявена национална кампания. Така политическата цена на недоволството остава концентрирана там, където възниква – в отделните области, вместо да прерасне във всеобщ проблем. Схемата вече се изпробва в Пенза, на около 750 км югоизточно от Москва.

Числата показват защо подобен подход е нужен на Кремъл. От януари до юни договор с руската армия са подписали 200 000 души, според заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев, и бяха потвърдени от Службата за външно разузнаване на Украйна, която на 4 август отчете 11% спад спрямо същия период на предходната година. За същото полугодие украинските оценки дават общо 196 700 руски загуби. Отделно са посочени 115 300 убити и 80 400 евакуирани по медицински причини. При тези числа новото набиране стига само за компенсиране на загубите и почти не създава резерв.

При подобен баланс нуждата от още 300-400 хиляди души не означава надграждане върху вече натрупан излишък, а изисква значително увеличаване на поток, който сегашната система за договорно набиране не осигурява. Принудата по региони трябва да произведе именно тази разлика и по същество представлява форма на мобилизация, независимо че няма да бъде наречена така. Украинското разузнаване очаква така да бъдат привлечени общо 600 хиляди души до края на следващата година.

Причината решението да няма алтернатива е свързана преди всичко с вътрешната политическа сцена, а не с геополитиката. Минималната цел на Путин остава овладяването на Донбас, а прекратяване на огъня без нейното постигане според него би създало личен риск за властта му. „Ще ме обесят“, е казал на неколцина от приближените си той в даден момент от войната, по думите на източник на The Economist. Системата, която Путин е изградил, може да понася насилие, но много по-трудно понася очевиден провал.

Военната цел обаче продължава да се отдалечава. Руските сили контролират 79,89% от Донецка област по оценка на Института за изследване на войната (ISW), което оставя близо 5300 кв. км. извън руски контрол от общо 26 500 кв. км. През юли руското настъпление добави нетно 36 кв. км – според украинския проект DeepState, след като украинската армия си възстанови контрола върху 25 кв. км. през май и още 27 кв. км. през юли. При подобен темп превземането на остатъка би отнело повече от десетилетие.

DeepState определи плана за пълна окупация до края на годината като непостижим и добави, че с текущия темп Русия няма реалистичен шанс да го постигне и през 2027 г. Част от освободената от Киев територия е на Олександривския участък, където украинските сили настъпват от 29 януари. По изчисления на ISW до 12 август те са освободили около 627 кв. км. Киев съобщава за 745 кв. км. и 26 населени места.

Така стратегическият кръг се затваря. „Сценариите по инерция са неизгодни за Кремъл“, споделя вътрешен източник от Кремъл пред изданието: те поглъщат икономически ресурс и изчерпват политически капитал. Преговорите от своя страна биха означавали Путин да признае, че 4 години и половина бойни действия не са донесли дори абсолютния минимум като поставена цел. Разширяването на войната също не гарантира овладяването на Донбас – то означава още повече загуби при темп на настъпление, който досега се оказва недостатъчен за постигането на тази цел.

Вътре в Русия мълчаливото обществено съгласие започва да ерозира. „Левада“ отчита, че 57% от руските граждани смятат обстановката за напрегната, а анкетираните посочват като причини войната, загиналите, мобилизацията, ударите с дронове и липсата на усещане за бъдеще. Доверието в пропагандата по руските държавни медии намалява, млади руснаци публикуват призиви за прекратяване на кампанията, а рейтингът на Путин спада. Настроенията в елита са дори по-негативни. „Царят е гол“, казва един от представителите му, а основният упрек не е нито към икономиката, нито към липсата на военни успехи, а към пропиляното време.

Как точно ще изглежда разширяването на войната, засега не е съвсем ясно. Срещу Украйна това вероятно значи ескалация в мащаба на отдавна прилагани действия, защото обявеният в събота удар по енергетиката се вписва в зимна кампания, която Киев и без това очаква. Основният инструмент срещу съюзници на Киев в Европа пък остава хибридният натиск.

Очаква се Германия да обвини открито Русия за дрона над летището в Лайпциг от 4 август и вероятно готви да наложи нови санкции. Румъния съобщи, че на 20 август е унищожила руски морски дрон, насочен към сондажна платформа в нейни води. На 25 август Словакия осуети умишлен палеж в завод за дронове, а три дни по-късно Финландия поиска шведски самолети и кораби, за да следи 1340-километровата си граница с Руската федерация. Западните разузнавания се опасяват, че Русия може да посегне на европейски заводи, които произвеждат техника за украинската армия, но в същото време вярват, че Путин не търси директен сблъсък с НАТО.

Решението има и непосредствен повод. Украинските дронове нанасят удари по рафинерии и логистични обекти в Русия, включително складове на Wildberries, водещия онлайн търговец в страната. На 22 август Путин наруши своето продължително мълчание по темата, обвини Киев, че е отворил „кутията на Пандора“, и обеща ответен удар по най-чувствителните сектори на украинската икономика. По-рано същия ден, пред „Единна Русия“, той отхвърли всяка мисъл за край на войната: „Специалната военна операция продължава. Ще се движим само напред.“

3 дни по-късно директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Москва без предварително предупреждение. Версиите се разминават дали целта му е била да предупреди Путин да не напада държави от НАТО, или да му представи мрачна оценка за перспективите пред Русия и да го подтикне към преговори. Дългогодишен сътрудник на руския президент смята, че Путин по-скоро е възприел визитата като признак на американска слабост – както според него е разчел и идването на Уилям Бърнс през ноември 2021 г. Три месеца по-късно Русия нахлу в Украйна.

Ескалацията обаче може да бъде инструмент за натиск на масата за преговори, а не непременно отказ от такива. На 21 август Москва обяви, че е готова за „нови идеи“, стига те да отговарят на целите на Путин. По време на посещението Ратклиф е повдигнал възможността за тристранна среща между Тръмп, Зеленски и Путин, съобщи Axios. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, очаква усилията за мирни преговори да бъдат подновени през септември с американско участие.

При този прочит зимната кампания срещу енергетиката и събирането на допълнителен личен състав трябва да увеличат натиска върху Киев да отстъпи Донецка област на преговорната маса, вместо Русия да бъде принудена да я завладява изцяло на терен. Военният натиск и натискът в преговорите обаче преследват една и съща цел и затова вероятно ще вървят паралелно, а не единият вместо другия.

Русия планира операции срещу Киев и Чернигов, но не изгражда групировка

🇷🇺🪖🇺🇦 Политическото ръководство на Руската федерация е възложило на военното командване да разработи няколко варианта за настъпателна операция по направленията Киев и Чернигов, въпреки че на този етап украинското разузнаване не е установило формиране на групировка по нито едно от двете. Това съобщи на брифинг за пресата бригаден генерал Павло Палиса, заместник-ръководител на Офиса на президента на Украйна, според когото информацията е получена от разузнавателните служби и потвърдена по няколко независими канала.

Палиса подчерта ключовото значение на точното формулиране на поставената задача. „Моля да обърнете внимание: да планира и да подготви. Тоест там наистина са били разгледани няколко варианта“, заяви той. „Съответно Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна е разработил възможни варианти за реакция, отбрана, защита и противодействие на тези мерки.“

Ключово е разграничението между щабно планиране и реално струпване на сили. „В момента не виждаме създаване на настъпателна групировка на тези направления“, заяви Палиса. „Приоритетната задача за нас е да не допуснем създаването на условия, при които руснаците изобщо биха могли да започнат каквито и да било настъпателни действия.“

Длъжността и военният опит на Палиса придават допълнителна тежест на изказването. От 29 ноември 2024 г. той отговаря за отбраната и сигурността в Офиса на президента, а преди назначението си командва 93-та отделна механизирана бригада „Холодни Яр“, включително при активната роля на съединението в отбраната на Бахмут. Удостоен е със званието бригаден генерал с указ на Володимир Зеленски от 24 февруари 2026 г. Палиса представя разузнавателни данни за възложено планиране, но същевременно ясно очертава нейните граници.

Северните направления отново излизат на преден план с оглед на провала при изпълнението на поставения план пред руските сили в Донбас. По думите на Палиса политическото ръководство в Кремъл изисква от тях да достигнат административните граници на Донецка и Луганска област до края на тази календарна година, но военното командване прави опит да го убеди, че срокът е неизпълним. „Напротив, те молят за срок до 31 март. Моето субективно мнение: дори до 31 март картината е нереалистична“, посочи Палиса, според чиято оценка темпът на руското придвижване по фронтовата линия се забавя устойчиво.

Идеята за създаване на буферна зона по дължина на северната граница обаче продължава да намира място в руските планове. Там продължава да присъства създаването на демилитаризирана ивица земя в Сумска и Харковска области, заедно с частично в Черниговска – „на дълбочина до 20 км и с вариант за по-нататъшно разширение“.

Обяснението, предадено от Палиса, е свързано с развитието на безпилотните технологии: „Увеличаването на тази буферна зона е свързано преди всичко с промените, настъпили в технически и тактико-технически характеристики на безпилотните апарати. Условно казано, зоната на унищожение расте, възможностите на безпилотниците растат.“

„Зона на унищожение“ се нарича е поясът зад фронтовата линия, в който всяко засечено движение може да бъде и бива поразено в рамките на броени минути. Тя продължава да се разширява с увеличение на обсега, продължителността на полета и ударните възможности на безпилотните апарати.

Северният сценарий не е нов за украинските публични оценки. По-рано Зеленски допусна, че Русия не се е отказала от теоретичната възможност за настъпление от Брянска област към Черниговска и Киевска област. Разликата се крие в конкретиката: според Киев вече не става въпрос единствено за хипотеза, обсъждана от коментатори, а за възложена щабна разработка в няколко варианта, за която украинската страна твърди, че разполага с потвърдена разузнавателна информация.

Ресурсът, нужен за осъществяването на подобен сценарий, е предмет на отделна разузнавателна оценка от Главно управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната заедно със Службата за външно разузнаване на Украйна (СВРУ) съобщиха чрез сайта на президента, че Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация е подготвил планове за допълнителни вълни на мобилизация през 2026 и 2027 г.

Според нея планираният общ брой е 600 000 души – по 300 000 годишно. Предвижда се мобилизацията да обхване не само обичайния контингент, но и служители на силови ведомства и лица, изтърпяващи присъди в затвори и наказателни колонии, сред които жени. Част от мобилизираните трябва да преминат подготовка на военен полигон в Беларус. По разузнавателни данни най-сериозно изоставане при набирането се отчита в Република Дагестан, Орловска и Владимирска области.

Обявяването на мобилизацията се очаква след провеждането на изборите за Държавна дума, насрочени за 18–20 септември, с единен ден за вота на 20 септември. Четири дни преди този брифинг Зеленски посочи, позовавайки се на разузнавателни данни, диапазон между 300 000 и 500 000 души. По думите му бройката ще бъде набавена основно в периферните региони, а по-голямата част от тях вероятно ще бъде изпратена в Донбас.

Причината за описаното политически скъпо решение е изострящият се недостиг на личен състав. Руското министерство на отбраната е поставило пред регионите задача да осигурят 409 000 нови военнослужещи на договор в оставащите четири месеца до края на годината. В първото тримесечие договор са подписали 70 500 души, или близо 800 на денонощие – най-ниското равнище от началото на 2024 г.

В сравнение със същия период на предходната година темпът е спаднал с около 20%, а спрямо последните месеци на 2025 г., които традиционно са най-силни за привличането на военнослужещи на договор – с над 40%. При запазване на сегашното равнище, през годината биха могли да бъдат привлечени около 290 000 души при поставена цел от 409 000.

Бонусът при подписване на договор достига 4,5 млн рубли, а вербовчиците са засилили натиска на местно равнище: задържат мъже по улиците и склоняват студенти да постъпят на военна служба. Високите загуби принуждават Москва да изпраща по-голямата част от новопостъпилите за попълване на фронтовите части, вместо да изгради нужния стратегически резерв. В началото на август Financial Times съобщи, че Кремъл е разпоредил на федералните субекти да намерят повече от 400 000 души именно с цел да бъде избегнато обявяването на нова мобилизация.

Конкретната заповед за планиране на мобилизация, както и състоянието на руското комплектуване трябва да бъдат разглеждани заедно. Разработването на варианти за северните направления показва какви точно военни възможности иска да запази Москва, а резултатите от усилията по набиране – с какви сили би могла да направи опит за тяхното осъществяване. Между двете стои все още неизпълнената задача на изток.

Докато основната цел, а именно окупирането на Донецка област в административните ѝ граници, поглъща на практика всяко едно ново попълнение, за откриването на нов фронт няма как да бъдат налични нужните сили. Именно затова настояването на руското военно командване срокът да бъде отложен до напролет само по себе си е по-показателно от самата заповед за разработката на план за повторна активация на северния фронт. Военните очевидно не смятат наличния ресурс за достатъчен дори за вече поставената задача.

Възможно е щабната разработка изобщо да не е замислена за непосредствено изпълнение. Генералните щабове обикновено поддържат варианти за действия по направления, за които нямат намерение скоро да откриват. В подкрепа на този сценарий говорят отсъствието на настъпателна групировка, забавеният темп на руското придвижване и поисканата отсрочка за значително по-ограничената и все така недостижима за руското командване цел – Донецка област.

Срещу това разбиране обаче застава последователността, с която Москва поддържа идеята си за буферна зона. Планът за ивица с дълбочина до 20 км обхваща и части от Черниговска област. Следователно северът продължава да намира място в руските оперативни разчети независимо дали ще го активират през зимата.

При текущото съотношение на факторите офанзива операция по киевското и черниговското направление до края на 2026 г. изглежда твърде слабо вероятна. Това разбиране би трябвало да се преразгледа в сценарий с появата на нови формирования, полеви складове и военномедицинска инфраструктура отвъд държавната граница в Брянска и Курска области, при прехвърляне на съединения от Донбас на север или при обявяване на нова вълна на мобилизация след 20 септември.

Обратно, насочването на всички нови попълнения към най-интензивните сектори от фронтовата линия в Донецка област при продължаващ спад в темпото на руската офанзива би потвърдило сегашната оценка: Москва запазва северния сценарий като щабна и политическа опция, но на този етап по нищо не личи да разполага с нужните сили, за да го превърне в непосредствена операция.

Анализ: Русия свива плацдарма западно от Нитриус северно от Лиман

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското командване започна частично изтегляне от предмостието си западно от река Нитриус, северно от Лиман. Щурмови групи на Силите за отбрана на Украйна си върнаха контрола над позиции във и около Ярова, Олександривка, Карповка и Коровий Яр, заварвайки повечето от тях изоставени. Отстъплението идва през четвъртия месец от украинските контраатаки срещу издатъка северно от Лиман. То оставя на Москва по-плитко предмостие, което продължава да поддържа натиска върху града от север, но изисква чувствително по-малко хора за отбрана.

Основният натиск, който прави съкратената линия по-изгодна за руските войски, идва от Шандриголове. Украински части са се закрепили в южната част на селището и водят боеве за основната му част. Други сили са подновили щурмовите действия от север след по-ранни неуспешни опити и също се приближават към него. Значението на Шандриголове личи от самото руско изтегляне: съкратеното предмостие би било по-лесно за изоставяне, ако руската пехота не успее да изтласка украинските части от селото.

Развитието се потвърждава частично и от руски източници. На 8 август Z-блогър призна, че украинските сили са навлезли в северната част на селото и че Новоселовка, Дробишево, западната част на Лиман и Ямпол не се намират на руския преден край. Това е важно признание от информационна среда, системно преувеличаваща собствения си напредък и премълчаваща загубата на позиции. Институтът за изследване на войната (ISW) го отрази в картата си за същия ден. По-широката картина остава непроменена: според оценка на института от 23 август руската армия е заложила на настъпление към Славянск от североизток през Лиман още в началото на пролетно-лятната си кампания, но досега не постига успех по тази ос.

Оста Шандриголове–Ярова има и по-дълга оперативна история. През декември 2025 г. украинският военен наблюдател Костянтин Машовец я определи като направление на главното усилие на 144-та мотострелкова дивизия от 20-а общовойскова армия – т.е. като ос, по която руските войски настъпваха към реката. Тогава в същата отсечка се съобщаваше и за присъствието на 237-и танков полк от 3-та мотострелкова дивизия. Днес по същата линия се движат украински групи, но в обратната посока. За осем месеца оттогава именно посоката на движение по тази ос се е обърнала.

Съкращаването на линията на контакт освобождава личен състав и техника. Поддържането на предмостие отвъд река изисква оборудвани преходи, охраняван коридор и постоянно снабдяване под противниково наблюдение. Изтеглянето към по-къс периметър премахва голяма част от тези изисквания, а освободените подразделения могат да бъдат прехвърлени към участъците, в които клинът северно от Лиман е най-тесен. Цената е загубата на територия, завладявана на етапи през 2025 г. В замяна руското командване запазва основната част от северния фланг към Лиман с по-малко сили.

По източното рамо на клещите украинското настъпление продължава южно от Нове. Украинските войски се спускат по тактическите височини и си връщат поредица от опорни точки по високите места след няколко седмици тежки и скъпоструващи боеве. Картината получи и независимо потвърждение. Геолокирани кадри от 18 август показват руски удар по артилерийска позиция на ВСУ североизточно от Нове. Въз основа на тях ISW заключава, че Киев вероятно си е върнал Катериновка и Нове и продължава да държи Нови Мир – в разрез с твърденията на Москва. Източник, който следи руската групировка войски „Запад“, съобщи на 25 август, че по линията Редкодуб–Нове се водят контраатаки, които продължават и от север.

Това рамо също има по-дълга история. Контраатаките срещу издатъка започнаха в края на май, когато картографи и анализатори отчетоха украинско движение през Нове и съседната Катериновка. През юни Силите за отбрана контраатакуваха при Нове и Липово в посока Зелена долина и според оценката на ISW от 13 юни напредваха през бойните порядъци на руските сили. Натискът около Борова не идва само от юг: на 11 август руски военен блогър призна за напредък на ВСУ при Богуславка, североизточно от града. Между началото на контраатаките в края на май и достигането на височините южно от Нове има три месеца боеве за отделни опорни точки. Това е постепенно изтласкване, измервано в метри, а не пробив.

Загубените височини сега са подложени на интензивни удари с управляеми авиационни бомби (КАБ). Това са боеприпаси с разгъващи се крила и насочване по спътникови координати, които руската авиация може да пуска, без да навлиза в обсега на армейската ПВО на ВСУ. Ударите се нанасят по терен, който руската пехота не е успяла да задържи. От този район украинското командване насочва подкрепления в северните покрайнини на Колодязи, както и на изток – към Ивановка и западния бряг на река Жеребец.

От юг контраатаките постигат по-ограничени резултати. Руските позиции там са по-устойчиви, а атаките – постоянни. При последните боеве украинските сили прочистиха остатъка от Ставки и съседните полета от по-ранни руски инфилтрации и засилиха придвижването си на север към залесените дерета западно от Колодязи. Действията обаче все още имат характер на инфилтрация, а не на установено настъпление по фронта. В района се е образувала широка сива зона с преплетени и застъпващи се позиции, в която няма как да бъде очертана ясна линия на съприкосновение.

В крайна сметка решаващо значение има ширината на руския клин. В източната му част най-близките точки на двете украински рамена са на около 6,2 км една от друга, а разстоянието между най-предните щурмови групи е около 2,6 км. Тези стойности са измерени непосредствено по картата на сектора и не се основават на геолокирани кадри.

Подобни кадри от вътрешността на този участък на практика липсват от месеци и това не е просто пропуск в отразяването. Киев поддържа строг режим на оперативна сигурност и почти не допуска публикуването на материали от сектора. Москва също ограничава по-голямата част от информацията, но по информационни и пропагандни съображения, а не заради собствената си оперативна сигурност. Последиците от въпросния режим се виждат в картите на ISW: институтът отчита геолокации по периферията – югоизточно от Борова на 18 август и източно от Диброва на 23 август – но почти нищо от вътрешността на клина.

Потенциалното отклонение между откритите карти и реалната обстановка може да се оцени по друго направление. За Олександривския участък в Днепропетровска област, откъдето свободно се публикуват повече кадри, командването на Десантно-щурмовите войски отчете над 745 кв. км. освободена територия в периода от 29 януари до 12 август. Картите на ISW показват около 627 кв. км за същия интервал, при това за Олександровски участък заедно със северната част на Гуляйполски. Разликата е близо 1/6 и не е изненада, тъй като самият институт признава, че консервативната му методика подценява напредъка на ВСУ.

Украинското командване обясни и механизма, който поражда открояващата се разлика. В доклада си от 12 август Десантно-щурмовите войски уточниха, че част от знамената в освободените села са били издигнати на безопасно разстояние от реалните позиции именно по съображения за оперативна сигурност. Според ISW това значи, че украинският преден край вероятно вече се е намирал отвъд изброените населени места. Ако така се действа в сектор, от който постъпват сравнително много материали, разликата между картата и реалното положение в лиманския сектор вероятно е по-голяма, а не по-малка.

В обратната посока разминаването е значително по-голямо. На 29 юни руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са прочистили по-голямата част от Лиман и се намират на 8-9 км от Славянск. По оценката на ISW за същия ден руските въоръжени сили са поддържали присъствие вследствие на напредък или инфилтрации – в едва 4,3% от Лиман и са достигнали на близо 19 км от Славянск. Месец по-късно, на 29 юли, командирът на 37-и мотострелкови полк твърдеше, че неговата част прочиства града при отсъствие на съществена съпротива. Наличните данни обаче сочеха украински контрол над преобладаващата част от Лиман, ако не и върху целия град. Това разминаване между заявеното и доказуемото показва с каква доза предпазливост трябва да се тълкуват руските твърдения за сектора.

Но алтернативният прочит на същата фактология също има своите основания и не бива да се пренебрегва. Украински батальон с безпилотни системи, действащ в лиманския участък, съобщи на 12 август, че руското командване поставя силен акцент върху сектора и прехвърля там нови екипажи за управление на дронове. Натискът югоизточно от Лиман също не е спрял. На 10 август руски военен блогър призна, че сведенията за руския напредък в района си противоречат и че пълен руски контрол над горите южно от Лиман е малко вероятен, докато украинските сили държат Ямпол. Той отбеляза също, че малки украински щурмови групи са достигнали Диброва и Озерное. На 25 август друг руски канал вече твърдеше, че Озерное е превзето. Или селото сменя контрола си, или се сменя единствено разказът за него – без външна геолокация тази разлика не може да бъде установена.

ISW отчита, че на 24 и 25 август настъпателните действия северно от Лиман и източно от Славянск са продължили, но без потвърден напредък. Съкращаването на предмостието е съвместимо не просто с постепенно изпразване на клина, но и с прегрупиране за нов натиск от по-компактна база. Разликата между изтегляне и прегрупиране ще стане видима по това къде ще се появят освободените руски части – срещу Шандриголове или в друг участък от фронта.

Ако украинската страна затвърди постигнатото, Русия вероятно ще се принуди да напусне не само остатъка от предмостието западно от Нитриус, но също и значителна част от полетата и височините между Нитриус и Жеребец, превземани на етапи през 2025 г. Ликвидирането на клина би забавило чувствително руското настъпление към Лиман и би позволило на Украйна да укрепи северния фланг към Славянск. Така руските сили биха загубили възможността да щурмуват Славянск директно от изток, преди да са овладели Лиман. Подобно развитие би облекчило и украинското предмостие източно от река Оскол при Борова: през реката биха могли да се прехвърлят подкрепления към районите южно от Купянск и към останалите опорни точки в западната част на Луганска област. Линията на фронта би се изправила между Константиновка и Борова.

Кремъл публикува доклад от командир, смятан за загинал от май 2025 г.

🇷🇺☎️ Кремъл публикува на своя официален уеб сайт крайно необичаен телефонен разговор, в който полковник Абдулазиз Шихабидов докладва на президента Владимир Путин като командир на 76-а гвардейска десантно-щурмова дивизия. Същият офицер беше обявен за загинал през май 2025 г. от руски военни блогъри и училищата в родината му Дагестан. Стенограмата се появи на президентския сайт във вечерните часове на 6 август, а записът беше публикуван от агенция ТАСС. Оттам разговорът беше разпространен от държавните медии, като „Российская газета“ го публикува още същата вечер. Официално потвърждение за смъртта му никога не е излизало; няма и официално опровержение.

В записа офицерът сам се представя, посочвайки длъжността и званието си. Путин не изрича неговото име нито веднъж и в заключителната си реплика се обръща към събеседника единствено по длъжност. Докладът следва установения служебен формат: по думите на Шихабидов съединението е приключило задачите си в Курска област и по създаването на буферна зона в Сумска област, а сега изпълнява задачи в състава на групировката „Център“ към Добропиля, по разпореждане на началника на Генералния щаб.

Основната част от онова, което държавните медии изнесоха като същина на доклада, обаче липсва от аудиозаписа. Числата (украински загуби от 6000 военнослужещи, 14 унищожени танка, 140 бронирани машини, 54 артилерийски системи и миномета, 210 автомобила, 19 пленени и над 71 отбити контраатаки) присъстват единствено в писмената стенограма. Там са и твърденията, че елементи на 76-а са довършили превземането на Покровск, след което са превзели Гришине и още три села, както и изречението, че няма проблеми, изискващи внимание. Записът с продължителност от две минути не съдържа нито едно от тези твърдения.

Путин задава три въпроса: за духа на войските, за това какво им липсва и дали поставените задачи могат да бъдат изпълнени в определените срокове. Следва отговор, според който настроението е бодро и уверено, формированието не стои на едно място, а подобрява начина си на работа. В записа президентът приключва с това, че за него е било важно да чуе именно това, нарича 76-а „легендарна“ и пожелава успех. В записа обаче не присъства никаква благодарност към личния състав, нито пък оценка, че дивизията действа с по-висок темп от съседните части.

Публичното разпространение на доклад по телефона от командир на дивизия се отклонява от обичайната практика на Кремъл, при която публичност получават предимно разговори с държавни глави и министри. The Daily Beast предаде, че ходът е бил възприет като безпрецедентен, включително от бивш съветник на Путин. Самата 76-а е сред най-разпознаваемите съединения на въздушно-десантните войски: известна е като Псковската дивизия и воюва в Украйна от 2014 г.

Некролозите за същия човек са отпреди 15 месеца. През май 2025 г. няколко училища в Дагестан проведоха възпоменателни събития за Шихабидов; снимки и видеозаписи бяха публикувани в местни групи, а един от фоторепортажите по-късно е изтрит. В лицей № 13 в Каспийск беше открит паметен кът, докато в средното училище интернат № 3 в Буйнакск са били събрани ученици от 7 до 9 клас. Групата „За Родину и ВДВ“ във „ВКонтакте“ съобщи, че прощаването с командира се е състояло на Троекуровското гробище в Москва на 5 май. Част от изданията в Русия, сред тях Life, публикуваха новината за гибелта, а Z-блогъри я потвърдиха, без да уточняват обстоятелствата. Изданието „Агентство“ обърна внимание на съвкупността от всичко това.

Официален отговор няма и до днес. „Агентство“ извърши проверка и установи, че към днешна дата личните документи на Шихабидов, в т.ч. неговият паспорт, продължават да са валидни. Това е силен аргумент срещу версията за гибелта му, но само по себе си не я изключва.

Шихабидов е родом от Дагестан, завършил Рязанското висше въздушно-десантно командно училище и Общовойсковата академия, с бойна служба в Южна Осетия и Сирия, носител на три ордена „Мъжество“ и на орден „Суворов“. Путин го назначава за командир на 76-а дивизия с указ от 10 март 2025 г., на мястото на гвардейски генерал-майор Денис Шишов. През април държавният глава хвали публично съединението под негово командване и казва, че практически всеки ден чува как то заобикаля, щурмува и напредва; думите му са цитирани от Telegram канала на властите в Република Дагестан. Две седмици по-късно тръгват първи съобщения за гибелта на Шихабидов.

Институтът за изследване на войната (ISW) постави автентичността на записа под съмнение в оценката си от 7 август. Доводите са два: Путин не назовава събеседника си по име, а множество местни източници са докладвали гибелта на Шихабидов през май 2025 г. и сочат Денис Шишов начело на съединението. Първият довод се потвърждава от звука дотолкова, доколкото президентът реално не се обръща към него поименно; самият офицер обаче се представя с фамилията си още в самото начало. Шишов пък е начело на дивизията именно до указа от 10 март 2025 г., така че вторият аргумент описва състоянието отпреди назначаването на Шихабидов.

По същата оценка обаждането е опит да се отговори на упрека, че Путин е откъснат от онова, което става на фронта. В последните няколко седмици военни кореспонденти и част от твърдолинейните среди в руската столица се оплакаха от разминаването между бойната обстановка и начина, по който тя бива представена на Путин. Уверението, че няма проблеми, които да изискват докладване, идва точно в момент, когато тази среда се оплаква от точно обратното. Публичният доклад от командир на дивизия към висше политическо ръководство, включително с въпроси за снабдяване и срокове, отговаря на този упрек, без да го назовава директно. Сергей Марков, бивш съветник на Путин, представи записа в Telegram като ход срещу западното твърдение, че Украйна е обърнала хода на войната.

Числата от стенограмата могат да бъдат сравнение с реалната териториална динамика в Донбас. Отчетени са единствено загубите на противника; за собствените загуби в текста няма и дума. През юли настъпващите сили окупираха 45,96 кв. км. при Покровск и 34,67 кв. км. при Добропиля, което ISW определи като крайно недостатъчно спрямо обявените цели. Заявените украински загуби от над 6000 души на един участък не са намерили съизмеримо отражение в териториалния напредък, а спечеленото при Добропиля е резултат от действията на цялата групировка за цял един месец, не само на 76-а. ISW оценява превземането на цялата Донецка област до 31 декември 2026 г. за крайно нереалистично, а овладяването на т.нар. „крепостен пояс“ – Константиновка, Дружковка, Славянск и Краматорск в близко бъдеще — за слабо вероятно. Настоящите операции при Покровск и Добропиля са описвани като общо усилие за обхождане на украинските позиции от югозапад. Самият Покровск се намира под руска окупация от началото на февруари, а руският натиск към Добропиля се развива от вече заетата агломерация.

Обяснението, че записът е изфабрикуван, и обяснението, че съобщенията от май 2025 г. са неверни, имат приблизително еднаква тежест. Възпоменанията са били проведени в родната му република и сред хора и институции, които би трябвало да имат достоверна информация: паметният кът в Каспийск е инсталация от траен характер, а не временна публикация, която може просто да бъде премахната, а самото прощаване е свързано с конкретен гробищен парк и дата. Срещу това стоят валидните документи и самата публикация от 6 август, в чието заглавие президентската администрация изписва името му.

Самият запис не позволява еднозначно да се отхвърли нито едно от двете обяснения: фамилията е изрично спомената, но чий е конкретният глас не може да бъде установено. Остават и други въпроси – защо един от училищните фоторепортажи е бил свален и защо докладваните числа се появяват в стенограмата, но не и в аудиото. Появата на Шихабидов пред камера, указ за назначаване на друг командир на 76-а или посмъртно отличие на негово име биха могли да разплетят мистерията. Дотогава на въпроса дали командирът на едно от най-известните съединения на въздушно-десантните войски е жив няма отговор от публичен източник в Русия, а официалната публикация на Кремъл от 6 август игнорира изцяло съобщенията отпреди година.

Руски генерал призна, че е разпоредил огъня по жилищен квартал в Донбас

🇷🇺 Действащ депутат от Държавната дума на Руската федерация и генерал разказа в ефир как през 2014 г. е разпоредил артилерийски обстрел срещу жилищен квартал в Донбас, в чиято църква са се укривали цивилни, в резултат на което са загинали жена и дете. Признанието на Андрей Гурульов е направено в първо лице. Украинският журналист Денис Казански сподели отрязък от предаването му на 9 юни, след което цитатите бяха препубликувани от UNITED24 Media и други украински медии.

По собствените му думи той е командвал частите, натоварени със задачата да превземат населено място под контрола на украинските войски. За да го превземе, генералът наредил артилерията да нанесе удари по жилищни райони, включително по квартала с църквата. Кой е конкретният град или село, Гурульов не уточни и името не се посочва и от нито един от източниците, публикували изявлението.

Описаната от него сцена е кратка. Преди 12 години той отишъл до църква на съседна територия и попитал местния свещеник как са нещата. Отговорът е, че положението е тежко: имало е бомбардировка и стрелба, загинали са жена и дете. Тогава посетителят заяви новината: „Слушай, това бях аз.“

Свещеникът го погледнал с широко отворени очи, а обяснението последвало веднага: „Нямаше друг начин. Трябваше да спася хората си. Опитахме да настъпим откъм болницата и районния център – не се получи. Опитахме да влезем от север – и това не сработи. Затова се наложи да ударим така, да ликвидираме врага.“ Молба за прошка така и не последвала. „Не искам хората да ми прощават или нещо подобно. Искам само в проповедите си да казваш на хората истината. Ако трябва, Бог ще ми прости; ако не – значи не съм го заслужил. Но хората трябва да знаят истината.“

Тежестта на този разказ се крие не толкова в подробностите, колкото във фигурата на самия говорител. През пролетта и лятото на 2014 г. Кремъл категорично отричаше руски войски да действат в Донбас – официалната версия представяше случващото се като бунт на местното население, подпомагано само от доброволци и войници в отпуск. През април 2014 г. президентът Владимир Путин настоява, че в Източна Украйна няма руски части, специални служби или инструктори. Едва на 17 декември 2015 г. той призна за присъствието на руски военни, изпълняващи определени задачи, но продължи да отрича участието на редовни съединения. Гурульов обаче не говори нито за доброволци, нито за опълчение. Той говори за своите подчинени, своята артилерия и своето лично решение.

Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна прави същия извод 10 години преди това изказване. През 2016 г. то установи, че генералът е командвал войски, воювали в Донбас, а за участието си във войната през 2014 г. е повишен в генерал-лейтенант, след което през март 2016 г. е награден с орден „За храброст“. Оценката на ведомството е кратка: той „взе непосредствено участие в престъпна дейност на територията на Украйна през 2014–2015 г.“. Според същите тези данни задачата на 12-о резервно командване, оглавявано от него, е била да разширява територията на самопровъзгласените Донецка и Луганска народна република. Това означава, че оглавяваната от него структура е имала за цел не отбрана, а заземане на нови територии.

Военната му биография напълно съвпада с този период. Гурульов командва 58-а общовойскова армия на Южния военен окръг от януари 2012 г., след което поема 12-о резервно командване. През 2015 г. се връща начело на същото съединение във Владикавказ с щаб в Ростов на Дон. От август 2016 г. до януари 2019 г. той е заместник-командващ на Южния военен окръг, по-къснов влиза в политиката като заместник-губернатор на Забайкалския край, а от септември 2021 г. е депутат от управляващата партия „Единна Русия“. В сила са ограничителни мерки на Европейския съюз спрямо него по режима за защита на териториалната цялост на Украйна, санкции на САЩ от 24 март 2022 г. и такива на Обединеното кралство.

Журналистът, осветлил изказването на руския генерал, също е свързан с региона. Денис Казански е роден в Донецк през 1984 г. Поддържа интернет блог за местния живот и политика от 2009 г. Работи като журналист в градското издание „Остров“ до 2014 г. С избухването на войната той се премества в Киев, а от юни 2020 г. представлява окупирания Донецк в политическата подгрупа на Тристранната контактна група. Казански определи чутото в ефир като директно признание за военно престъпление.

В същото предаване депутатът заяви, че Русия не воюва срещу цивилното население. Това уверение той сам подкопава на два пъти: първо с разказа за квартала и църквата, и втори път със собствения призив за удари по Киев, които да прекъснат железопътните връзки и да оставят града без вода, отопление и ток. Тази идея не е нова за него – през 2026 г. той многократно настоя руската армия да унищожи украинската логистика, включително мостове, гари и депа.

С декларация от 8 септември 2015 г. Украйна призна юрисдикцията на Международния наказателен съд за престъпления, извършени на територията на страната след 20 февруари 2014 г. Освен това от 1 януари 2025 г. тя стана пълноправна страна по Римския статут като негова 125-а държава членка. Описаният от Гурульов обстрел попада във времевия обхват на съда, а военните престъпления не отпадат по давност. Умишленото насочване на обстрел срещу цивилно население и молитвени домове е сред изрично посочените състави в статута. Практическото прилагане обаче остава предизвикателство, тъй като Руската федерация отказва да признае юрисдикцията на съда и не екстрадира свои граждани.

За българската публика този разказ има допълнителна стойност. Спорът у нас за събитията в Донбас през 2014 г. дълго време се крепеше върху една основна теза: че става дума за вътрешен украински конфликт и гражданска война между Киев и местното население, в която руската армия не участва. Тази теза разчита изцяло на отсъствието на доказателства за редовни руски войски – отсъствие, което самият генерал отрича с личната си история. Аргументът вече не се нуждае от украински и западни източници, за да бъде оборен: той беше опроверган от самия командващ, пред собствената му аудитория с явното намерение да оправдае своите действия. В допълнение, България е страна по Римския статут от 2002 г. и като член на Европейския съюз прилага санкционния режим срещу него.

Признанието не е формално разследване, нито е присъда. То е разказ на командващия офицер, направен доброволно, пред руска публика и то в защитен, а не разкаян тон – военното решение се оправдава, а не се отрича. Именно затова то носи толкова голяма тежест. Досегашният дебат за 2014 г. се въртеше около два основни въпроса: дали руската армия е била в Донбас и дали е обстрелвала жилищни квартали. Един от нейните генерали, днес депутат в Държавната дума, даде категоричен отговор и на двата.

Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Отказват да напуснат: цивилните, които остават на фронта в Донбас

🇺🇦🏚️ Дори когато от домовете им е останала само купчина развалини, някои жители на прифронтови градове в Донбас отказват да си тръгнат – и причините зад подобен отказ рядко са толкова прости, колкото изглеждат отстрани. Кадрите, върнали темата на дневен ред, са заснети от 4-та бригада за бързо реагиране „Рубиж“ на Националната гвардия на Украйна – формирование, което от 9 месеца държи отбраната в Покровско-Добропилското направление със задачата да отблъсне руския пробив.

В публикация на X бригадата показва разрушен жилищен квартал, из който все още се движат хора: мъж, подпрян на своя велосипед сред разхвърляни отломки; жена, повлякла ръчна количка с вещи покрай срутен панелен блок; възрастна жителка, спряла да поговори с боец пред олющена входна врата. Придружаващият текст поставя въпроса, без да го затваря – дори когато от дома почти нищо не е останало, някои отказват да го изоставят, а отговорите на „защо“ се разминават и никога не са толкова еднозначни, колкото звучат.

По данни на Донецката областна военна администрация към 23 юни 2026 г. в контролираната от Киев част на областта живеят около 135 000 души – спад от близо 192 600 в началото на годината. Само от началото на юни областта напуснаха над 9500 жители, сред тях повече от 780 деца. И все пак темпото на заминаване изостава спрямо броя на оставащите: в Добропиля например продължават да живеят около 1000 души, на километри от предната линия.

Първото усложнение, което външният поглед подминава, е правно. Украинската държава може да принуди към евакуация единствено децата. Приетият закон за задължителна евакуация от зоните на активни бойни действия допуска извеждането на дете дори без съгласието на родителите: откажат ли, детето се извежда от Националната полиция, предава се на органите по опека докато съдът разглежда случая в срок до седем дни, а родителите рискуват ограничаване на правата. Правозащитни групи като Центъра за човешки права „Змина“ предупредиха, че механизмът създава риск от разделяне на семейства. Възрастните обаче остават извън обхвата на принудата – при обявена задължителна евакуация пълнолетният подписва отказ и остава у дома. Затова въпросът „защо не си тръгват“ опира до съзнателен избор, а не до неизведени хора: в зоните със задължителна детска евакуация към момента остават 393 деца, което ще рече, че зад всяко от тях стои възрастен, отказал да напусне.

Причините за този избор се подреждат в няколко пласта, които рядко се срещат поотделно. Най-очевиден е физическият. Сред клиентите на социалните служби в областта има 701 самотно живеещи възрастни хора с ограничена подвижност; от тях 533 категорично отказват да бъдат изведени, а по-малко от една четвърт се съгласяват дори да обмислят тръгване, ако обстановката се влоши. За голяма част от тях преместването не е логистика, а последно пътуване – и мнозина предпочитат да останат в познатото легло, а не да умрат сред непознати.

Вторият пласт е икономически, а той е може би и най-подценяваният. Евакуацията не свършва с автобуса; тя започва живот на вътрешно разселен човек в чужд град, където наемите поглъщат почти цялата пенсия или помощ. Жители на областта описват избора без заобикалки – да платиш за квартира или да платиш за храна. За човек, чийто дом, зеленчукова градина и няколко животни са едновременно и спестяванията, и прехраната му, тръгването не е спасение, а гарантирана бедност на непознато място. Домът, колкото и повреден да е, поне е негов.

Третият пласт е привързаността, която не се поддава на сметка – към стените, вдигнати със свои собствени ръце, към гробовете на близките в местното гробище, към единствения живот, който човек познава. Към тях се добавя липсата на доверие: към разселването, към обещанията на властите, понякога и към украинската държава. Част от останалите не крият, че изчакват руската армия – по политическа симпатия, по умора или просто защото са решили, че който и да дойде, те няма да мръднат. Бригадата „Рубиж“ не случайно посочи, че отговорите се различават: сред оставащите има и безпомощни, и пресметливи, и примирени, и такива, които чакат другата страна. Свеждането им до един образ, беззащитният цивилен, хванат в капан, заличава именно това разнообразие.

Изборът да останеш е поносим и защото някой продължава да го поддържа. До голяма част от оставащите достигат социални работници и доброволци, които носят пенсии, храна, лекарства и вода там, където няма магазини и аптеки – те отдавна са затворени; същите 701 самотни възрастни с ограничена подвижност фигурират в статистиката именно защото са поети от социалните служби. Тази мрежа спасява животи, но и сваля част от натиска за тръгване – докато помощта пристига, домът, колкото и повреден, остава обитаем. Всяко приближаване на фронта къса тъкмо тези доставки, и тогава оставането престава да е избор и се превръща в клопка.

Към всичко това се добавя и обстоятелство, което прави оставането още по-необратимо: самата евакуация става все по-опасна, колкото по-дълбоко се простира зоната, наситена с дронове. Поясът, в който руски и украински щурмови групи влизат в огневи контакт, се разтегли на десетки километри в дълбочина, особено в Покровск; колкото по-близо е населеното място до тази ивица, толкова по-трудно и рискован е процесът по извеждане на хора по обстрелваните пътища. Забавянето с решението стеснява самия прозорец, в който то изобщо е възможно.

Каква е цената на този избор, показват съседните градове. Покровск, преди войната дом на над 60 хиляди души, попадна под руска окупация в края на януари, докато съседният Мирноград го последва към началото на февруари. По областни оценки в двата града останаха над 2000 цивилни, изчакали щурма, и към днешна дата откъснати зад фронта, в градове, за които евакуация вече „не се провежда“, тъй като е невъзможна от физическа гледна точка. Отказът да напуснеш навреме има праг, отвъд който изборът изчезва: щом линията на фронта те подмине, оставаш там, където си – под чужда власт и без изход. Именно този сценарий прави сегашния въпрос неотложен за все още удържаните селища.

Дали той ще се повтори скоро, остава отворен въпрос. Русия обяви пълното овладяване на Донецка област за приоритет №1 през настоящата година, но темпото на настъплението е бавно: според оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 3 юли руските сили губят територия втори пореден месец и са изгубили инициативата, а западно от Покровск и Мирноград значим пробив няма от декември 2025 г. Този застой купува на градове като Добропиля крехка отсрочка и оставя изборът да остане или да замине все още отворен за онези около 1000 души. Кое ще натежи за всеки от тях поотделно, няма да реши нито законът за евакуацията, нито поредната снимка на разрушен квартал, а личната сметка между страха да останеш и цената да си тръгнеш – сметка, която, както напомнят от „Рубиж“, никога не излиза еднаква.

Анализ: близо 180 планиращи бомби над Филия – руският пробив в „Новия Донбас“

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската тактическа авиация превърна тесен участък край Новопавливка в едно от най-плътно бомбардираните места по цялата дължина на фронта, докато украински щурмови групи си пробиват път към Филия – укрепения горски масив, който е единственият къс от новата отбранителна линия на Донбас, останал в руски ръце. Настъплението продължава въпреки бомбардировката: към началото на юли украинците са достигнали самата линия, но още не са изтласкали руснаците от горския пояс.

Мащабът на въздушния натиск личи от космоса. По анализ на сателитни изображения от Sentinel-2, за тези 38 дни между 24 май и 30 юни руски изтребители-бомбардировачи Су-34 са пуснали поне 144 управляеми авиационни бомби (КАБ) по позициите на настъпващите украински части – средно около 3,79 на ден. През първата седмица на юли темпът се е ускорил: между 1 и 8 юли са отчетени най-малко още 34 бомби, около 4,25 дневно. За целия период от 46 дни това прави най-малко 178 планиращи бомби, концентрирани върху горските площи по тактическите височини над Иванивка. Числото следва да се смята като долна граница, тъй като кадрите от космоса улавят само най-видимите поражения, което означава, че реалният им брой почти сигурно е по-висок.

Важно е какво представлява това оръжие, защото то определящо за бойните действия в Донбас и по какъв начин действа руската авиация. КАБ не е ракета, а обикновена авиационна бомба, снабдена с разгъваеми крила и модул за спътникова навигация (УМПК), която носителят изхвърля от разстояние и оставя да плъзга към целта. Обсегът на този комплект е порядъка на няколко десетки километра – далеч под този на крилата ракета – което обяснява защо Су-34 действат толкова нагъсто над един и същ сектор: за да поразят горския пояс над Иванивка, машините трябва да подхождат сравнително близо до фронтовата линия и да повтарят курса ден след ден. Планиращата бомба е евтина, масова и точна в рамките на десетки метри – и тъкмо тя се превърна в основния руски инструмент за разбиване на украинската отбрана от две години и половина насам, защото решава проблема, който дотогава спъваше руската авиация – как да нанася плътни удари без навлизане на самолетите в обсега на украинските зенитно-ракетни комплекси. С УМПК свободно падащите бомби от безкрайните съветски запаси (ФАБ-250, ФАБ-500, на места и ФАБ-1500 с над тон взрив) с течение на времето станаха оръжие, което поразява от десетки километри на цена, несравнимо по-ниска от тази на управляемата ракета. Срещу този ежедневен поток от тежки удари украинската пехота в откритите позиции почти няма защита; концентрацията над Иванивка – близо четири бомби на ден в продължение на месец и половина – е локален израз на кампания, която Русия води по целия фронт.

Тази бомбардировка обаче не спира украинското настъпление. Първата цел на контраатаките, а именно да принудят руските сили да се изтеглят от Иванивка – вече е постигната; сега украинските части се захващат с втората: да изтласкат руските части от самия укрепен горски масив Филия. Към началото на юли линията беше достигнаха и завзеха поредица от позиции в горите северно от нея, но още не са избутали противника от Филия. Руските сили задържат позиции по източния край на масива, а Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна и Институтът за изследване на войната (ISW) отчитат продължаващи боеве около Филия и Иванивка при запазен украински контрол върху Новопавливка.

Как руснаците изобщо стигнаха дотук е част от по-дълга история. През юни 2025 г. руските сили навлязоха за първи път в административните граници на Днепропетровска област в хода на настъпателните операции към Новопавливка – първото потвърдено наземно навлизане в областта след пълномащабната инвазия, като през лятото се вклиниха в горските масиви южно от Новопавливка, сред които Филия. Именно вклиняването проби украинската отбранителна линия, докато останалите ѝ участъци по фронта устояха. Затова сегашната контраатака не е просто ограничен местен тласък, а опит да се заличи единственото място, където най-мащабната украинска програма за укрепване на фронтовата линия от началото на войната се оказа не само пробита, но и трайно задържана от врага.

Стойността на този горски масив надхвърля неговите километри – и тъкмо тук е оперативното значение на една операция, който на пръв поглед е чисто тактически. Филия е единственият участък от новата донбаска отбранителна линия – мащабната укрепителна система, която Украйна изгради през 2025 г. и която самите украинци наричат „Нов Донбас“, където руската армия съумя да пробие и да се закрепи трайно. Тя окупира горския масив през миналото лято, около година преди сегашната контраатака, в хода на настъплението си в Днепропетровска област. Единственото друго място, където линията беше пробита, при Золоти Колодяз в сектор Добропилия през август 2025 г. беше запушено скоро след първоначалния пробив: там малки руски щурмови групи се процедиха през отбраната и се събраха в дълбочина, но украинската контраофанзива ги изтласка назад до предишните позиции в рамките на седмици. Така Филия остава единствено изключение: точката, в която най-новата и скъпа украинска отбранителна линия беше не просто докосната, а пробита и удържана.

Тъкмо устройството на тази линия прави връщането на Филия толкова важно за украинските сметки в жива сила. „Нов Донбас“ не е просто обикновен окоп: три реда противотанкови ровове, три реда бодлива тел и плътен пояс от „драконови зъби“, вкопани в горите и разбити на разпръснати опорни точки, за да не станат лесна мишена за руските дронове. Замисълът е линията да работи като огневи чувал – само леко попълнена с пехота, но смъртоносна за онзи, който опита да я щурмува. Проектирана е с ясното съзнание за критичния недостиг на хора от украинска страна: държи се предимно дистанционно, от разчети на камикадзе дронове и индиректен огън, а не от гъста пехота в окопите. Идеята е с малцина да се нанасят несъразмерно големи загуби на агресора – обратното на изтощителна размяна на пехота, в която Русия има числено предимство.

На практика линията се държи не толкова от хора в окопите, колкото от очи и оръжия над тях: разчети, които управляват разузнавателни и ударни безпилотници, сред които управлявани с оптично влакно, устойчиви на заглушаване – покриват полетата пред линията с непрекъснато наблюдение и огън. Пехотата, която все пак е на терен, е разредена и добре прикрита в горските райони, а повечето поражения върху настъпващите се нанасяят не от картечниците в окопа, а от дроновете над него. Тъкмо тази подмяна – дрон вместо стрелкови взвод – е онова, което Украйна се опитва да откупи обратно при Филия.

Този недостиг на жива сила е структурния дефицит, който предопределя цялата инженерна логика на Киев, който не може да мери човек за човек с руската армия и затова реши да замени пехотата с бетон, стомана и дронове – да превърне самата география в убиец, който изисква малцина защитници. Точно тук се откроява залогът на боя при Филия: ако украинските сили избутат руснаците отвъд линията, те ще могат да задържат сектора със същата икономия на хора, за която линията е построена – с оператори на дронове и индиректен обстрел вместо с плътна пехотна отбрана. Връщането на Филия не опира до няколкото квадратни километра гора, а до най-острия ресурсен проблем на украинската страна: живата сила. Обратно, докато масивът стои в руски ръце, единствената пробита част от линията остава извън украинската логика на пестене на хора, а секторът изисква присъствие, каквото Киев все по-трудно осигурява.

Руските планиращи бомби действат именно на нивото на способността – върху капацитета на украинските щурмови групи да настъпват – а не върху нищо по-дълбоко в замисъла на кампанията. Най-малко 178 бомби за месец и половина свалят темпо и налагат цена на всяка крачка напред; но засега не обръщат посоката на боя – украинците продължиха да се придвижват дори когато дневният темп на ударите се вдигна от 3,79 на 4,25 през юли. Това, което сателитните изображения показват нагледно, е изтощителна кампания, водена от въздуха: опит цената на настъплението да се превърне в така непосилна, че то да спре само, а не маньовър, който да върне инициативата на руснаците на земята. Нищо в наличните данни не сочи промяна в замисъла на руската операция по това направление – Су-34 запушват с тонаж пролука, която пехотинците на терен са неспособни да задържат.

Изходът зависи от една проста аритметика на устойчивостта: не дали Русия може да бомбардира – 178 КАБ го доказаха – а дали въздушният натиск ще изтощи щурмовите групи по-бързо, отколкото те се доберат до самия масив и го изчистят. Ускоряването на темпа през юли, съчетано с това, че украинците въпреки него стигнаха линията, сочи, че бомбардировката засега забавя, но не спира настъплението. Дали тенденцията ще се запази, остава въпрос без отговор – планиращата бомба е ресурс, който руската авиация би могла да поддържа дълго време, стига авиобазите и складовете ѝ да работят и запасите на авиационно гориво да не пресъхнат.

📸 Снимка: През юни 2026 г. руската авиация е нанесла 8 284 въздушни удара с планиращи бомби срещу украински позиции на източния фронт. 49% от тях бяха картографирани от OSINT експерта Клеман Молин.

Зеленски покани Путин на среща в Костянтинивка, ако Русия я е превзела.

🇺🇦📢🇷🇺 Президентът на Украйна Володимир Зеленски отправи покана към руския президент Владимир Путин за среща в Костянтинивка, в случай че руската армия наистина е окупирала града, беше обявено от Кремъл, с което превърна твърдението за превземане в реторичен капан.

„Ако Костянтинивка е под руски контрол, Путин вероятно няма да има проблем да се срещнем там и да намерим дипломатическо решение, за да сложи най-сетне край на войната“, заяви Зеленски в изявление от 4 юли. „Но той все така няма да прекоси фронтовата линия: истината е много различна от думите на Путин.“

Твърдението, оспорвано от Зеленски, беше направено на 3 юли по време на среща с началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов и висши командири, на която Путин обяви Костянтинивка за „освободена“, описвайки я като „първи, но много важен етап“ в разбиването на украинския укрепен пояс Славянск–Краматорск–Дружковка–Костянтинивка в Донецка област. На същата среща руското командване съобщи за „освобождаването“ на цялата Луганска област – твърдение, което картата на мониторинг проекта DeepState опровергава.

Зеленски отхвърли думите като целенасочена измислица, разчетена за конкретна аудитория. „В навечерието на Деня на независимостта на САЩ Путин реши да излъже света и американския президент за ситуацията на фронта, като твърди, че руските сили уж са превзели Костянтинивка в Донбас. Разбира се, това не е вярно – поредна руска лъжа, за да се произведе поне някаква новина“, заяви той.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна и оперативно-стратегическо обединение „Хортиця“ повториха, че градът остава под украински контрол, а войските продължават да го защитават и да поразяват руските войски, които се опитват да проникнат в него. По данни на щаба сведенията от оперативната система „Дзвин“ и бойната платформа за управление DELTA сочат, че Костянтинивка е под контрола на украинските сили.

Независимата оценка засега подкрепя Киев, но с нюанс, който и двете страни спестяват. Институтът за изследване на войната (ISW) описа твърдението за пълно превземане като противоречащо „на всички налични доказателства“ и заключи, че руското присъствие в града се свежда до малобройни групи проникнали бойци, разпръснати между украинските позиции – не до установен контрол. Картата на DeepState показва руски части в близост до града, но без превземане. С три независими една от друга следи – украинско официално опровержение, оценка на западен мозъчен тръст, един от най-авторитетните в сферата, и украински проект за OSINT, сочещи в една и съща посока, можем да приемем, че твърдението за падането на Костянтинивка е невярно; същевременно наличието на руски инфилтратори в самия град е факт. Това не е и първият път, в който Москва избързва с този град: преди седмици Путин вече обяви, че Костянтинивка предстои да падне, а украинското военно командване го развенча като лъжа: заместник-командирът на 19-и армейски корпус Юрий Мадяр докладва за прочистване на участъци южно от града.

Оттук ISW разгръща по-широкия прочит, който прави подобно обявление разбираемо: то е сигнал, а не обективна реалност от бойното поле. Според него изявлението е било насочено към американските медии в деня на 4 юли, а Кремъл едновременно е „наводнил информационното пространство“ с поредица твърдения – за Костянтинивка, за Луганска област, за малки населени места към Суми, Сиверск и Славянск, така че опровергаването на всяко от тях поотделно да стане по-трудно в очите на широката публика. Логиката, която ISW приписва на тази информационна стратегия, е да се създаде впечатление за неизбежна руска победа и за украински фронт пред разпад. Институтът предупреди, че Москва може да прибегне до генерирани с изкуствен интелект кадри, за да подкрепи твърденията си за напредък в района. Стойността на подобни изявления, с други думи, е преди всичко комуникативна: тя цели да въздейства върху възприятието на съюзник и посредник – Вашингтон – а не да отрази реалностите на терен.

Кремъл отхвърли поканата почти веднага, след което върна огледална такава. Столицата на Руската федерация е Москва, не Костянтинивка, отговори официалният му говорител Дмитрий Песков, добавяйки, че Зеленски може да дойде в руската столица, когато е готов да вземе „отговорни решения“. Украинският държавен глава от своя страна категорично изключи посещение в руската столица. Така разменените покани се неутрализират взаимно и оставят дипломатическия сюжет там, където беше досега – без договорена среща и без общ терен за такава.

Зад информационния сблъсък стои бавна, скъпа война на изтощение, която прави твърдението за внезапно падане на града още по-съмнително. Костянтинивка, ключов транспортен и промишлен център, който украински експерти описват като „гръбнак“ на отбраната в областта и „шлюз“ към останалата част от Донбас, се намира под постоянен руски натиск от месеци. ISW оценява, че Русия е концентрирала около 11 000 военнослужещи в тактическата зона Костянтинивка–Дружковка. Темповете на настъпление обаче остават пълзящи: според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) руските части напредват средно с около 50 метра на ден в района към 1 юли, а за цялото първо полугодие на 2026 г. фронтът се е изместил в порядъка на десетки квадратни километра в цялата зона на бойните действия. Между тактическия успех, който Москва обявява, и оперативната реалност на терена се простира непреодолима пропаст.

Тази разлика има и човешка цена, която обяснява защо настъплението е толкова бавно. В колонка за Foreign Policy от 25 юни оксфордският историк Питър Франкопан цитира оценки на руски военни блогъри, според които в някои участъци на фронта новобранец оцелява средно между 20 и 35 минути след пристигането си на предната линия – показател, който идва от неофициален, склонен към хиперболи източник, но все пак показателен. По-конкретните числа представят сходна реалност: CSIS оценява общите руски загуби на около 1,4 млн убити, ранени и изчезнали, при съотношение на загубите, влошило се до близо 8:1 в полза на Украйна през първата половина на 2026 г., като над 90% от руските жертви вече се дължат на дронове. При месечни загуби от порядъка на 30 000–34 000 души, които надхвърлят набора от около 27 000, аритметиката на изтощаването притиска Москва да показва напредък – включително когато теренът не показва такъв.

Като заключение, можем съвсем уверено да обобщим, че Костянтинивка не е паднала; руски бойци са проникнали в града, но той се отбранява, а линията на контакт се измества с метри, не с километри. Онова, което Путин обяви на 3 юли, е насочено не толкова към картата на Донбас, колкото към календара във Вашингтон – и именно затова Зеленски отговори не с оперативна сводка, а с покана, на която руският държавен глава няма как да откликне.

📽️ Видео: Обединена бригада „Хищник“ към Патрулна полиция на Украйна.