Новите Т-90М отиват в склада в Буй, а не на фронта

🇷🇺 Нови танкове Т-90М, излезли от поточната линия на „Уралвагонзавод“, изпълват 22-ра централна база за резерв на танкове в Буй, Костромска област, вместо да заминават за Украйна. Базата, която след пълномащабната инвазия почти се изпразни, между октомври 2025 г. и октомври 2026 г. отново се е напълнила с бронирана техника. Промяната става видна от сравнение на две сателитни снимки, направени на 18 октомври 2025 г. и 3 октомври 2026 г.

Анализът е на журналиста Марк Крутов и на OSINT експерта с псевдоним Jonpy, който от години преброява бронираната техника в руския армейски резерв по сателитни снимки. Според тяхното тълкуване всичките новодошли машини са фабрично нови Т-90М и БТР-82А, а не машини, възстановени след ремонт. Броят им не е посочен. Самият Jonpy признава за друга база, че качеството на снимките не позволява надеждна идентификация, затова моделът на танковете в Буй остава оценка на анализаторите, а не установен факт.

Обратът се вижда най-добре при сравнение с по-ранните данни. Преди инвазията в Буй е имало около 750 танка, предимно Т-80. Към края на 2024 г. блогърът Covert Cabal, който проследява същите бази, преброи 102 танка там, основно Т-80У и Т-80УД, и едва 73 от някогашните 429 броя БТР-80. Тогава Радио Свобода, Jonpy и Covert Cabal описваха поредица от опустели складове, в които запасите от времето на Студената война се топяха, а останалата техника се разглобяваше за резервни части.

Подобно попълване на запасите Jonpy забеляза за пръв път през юни 2026 г. в 349-а централна база за съхранение на танкове в Топчиха, Алтайски край. След първите доставки през лятото там са пристигнали до 78 танка и над 100 БМП, а през последните седмици, по думите му „още до няколкостотин единици техника“. Анализаторът смята, че базата най-вероятно приема възстановени Т-72Б3М обр. 2016 г. и БМП-2. В публикация на X от 15 октомври обаче той допуска и по-просто обяснение: доставената техника може да е прехвърлена от друг склад.

На бойното поле в Украйна Т-90М почти не се срещат. Последните документирани случаи на унищожени или пленени танкове от този модел са от края на 2025 г. и началото на 2026 г. Проектът Oryx, който отчита загуби само по доказателства на снимки и видео, към момента е потвърдил 159 загубени Т-90М. Числото е два пъти по-голямо от целия парк в началото на инвазията: през пролетта на 2025 г. разследващата група Conflict Intelligence Team (CIT) изчисли, че до февруари 2022 г. заводът е предал на частите между 66 и 85 броя Т-90М „Прорыв“. Почти всички загубени машини са излезли от завода след инвазията.

Самият модел е сравнително нов за руската армия. Преди серийното производство на Т-90М да започне през 2020 г., заводът в Нижни Тагил е изработил за нея между 120 и 150 Т-90 от първоначалния модел и около 280 Т-90А. CIT посочва и търгове на „Уралвагонзавод“ за пост за заваряване на корпуси и стенд за механичната им обработка, предвидени да работят денонощно, 365 дни в годината. Анализаторите на групата очакват това да увеличи още темпа на производство. През октомври 2025 г. изследователската група Frontelligence Insight, позовавайки се на отчет на завода, писа за план за производство на 1118 танка Т-90М и Т-90М2 за 2027–2029 г., включително нови, модернизирани и преминали основен ремонт.

Причината тежката бронирана техника да изчезне от предната линия са дроните. Танковете и бронираните машини се оказаха уязвими за все по-съвършените безпилотници и двете армии загубиха огромна част от бронирания си парк. Руската армия отговори, като замени атаките с колони от танкове и БТР-и с пехотни щурмове, в които хората се хвърлят срещу позициите с тежки загуби, и малки мобилни групи, които правят опити да се просмукват през линията на съприкосновение към вражеския тил. При такъв начин на воюване новият танк намира ограничено приложение на бойното поле, а предприятията не спират работа. Разликата между произведената и изразходваната техника отива в складовете.

Буй се намира на около 385 км североизточно от Москва. По въздушна линия разстоянието до естонската граница при Нарва е около 770 км, до латвийската – около 825 км, а най-близката точка на финландската граница е на около 710 км. До фронта в Украйна разстоянието е над 900 км. Новите танкове стоят по-близо до границата с НАТО, отколкото до фронта, на който Русия воюва.

Естония и Латвия се подготвят както за хибридни провокации, така и за ограничено сухопътно нахлуване, с което Москва да изпита единството на алианса. Естонският министър на отбраната Мартин Херем, който е бивш командващ отбранителните сили на страната, заяви в интервю за „Европейска правда“, че руснаците „задължително ще изпитат някого“ и че това ще стане „независимо от това как ще свърши войната“. Като възможна цел той посочи не само Естония, но и Латвия. Москва категорично отрича да има планове за нападение срещу страна от НАТО.

Военните бази на север също минават през разширение. През юни 2025 г. финландската обществена медия Yle на сателитни кадри мащабно строителство в затворения военен град край Кандалакша, на около 100 км от границата с финландска Лапландия. Една година по-късно съвместно разследване на балтийското Delfi, датското DR, норвежкото NRK и шведското SVT показа, че Русия разширява базите си край Северна Европа и Балтика: събаря стари сгради, строи нови казарми и складове и докарва техника.

Големият риск обаче не се крие в отделна база, а в темпа на производство на заводите. Доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 14 юли 2026 г. описва производствена асиметрия: руската военна промишленост вероятно ще продължи да поддържа настоящите темпове на производство и след края на войната в Украйна. Може дори да е принудена да го направи, тъй като рязкото завръщане към гражданска продукция заплашва икономиката с колапс. Според авторите западните страни ще достигнат сравнимо равнище на производство едва след като избухне голям конфликт.

Новите Т-90М в Буй вероятно са началото на бронирания резерв, с който руската армия ще излезе от войната. Това е армия, която след възстановяването на Московския и Ленинградския военен окръг през 2024 г. формира нови съединения в северозападно направление. Има и по-просто обяснение, което също може да бъде проследено: базата може да е само междинна станция, където танковете изчакват да бъдат разпределени по частите, както Jonpy допуска за Топчиха. Оценката ще получи по-силна подкрепа, ако на следващите сателитни кадри се вижда, че Буй продължава да се пълни, а Т-90М се появят в новите части на Ленинградския военен окръг. Тя ще се опровергае, ако базата отново се изпразни и бронираната техника е изпратена на фронта при следващото руско настъпление и загубите на Т-90М в Украйна се възобновят. Дотогава складът в Костромска област показва как Русия води войната: харчи хора, а пести желязо.

33 години от танковия обстрел на Дома на Съветите в Москва

🇷🇺 На 4 октомври 2026 г. се навършиха 33 години от деня, в който танкове Т-80УД на 4-та гвардейска танкова дивизия откриват огън по прозорците на Дома на Съветите в Москва, сградата на тогавашния руски парламент, известна като Белия дом. Годишнината премина с митинг на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на площад „Краснопресненска застава“ и със задържания: пресслужбата на партията съобщи за 65 задържани по предварителни данни.

Митингът беше организиран от КПРФ: сбор в 11:30 ч. за шествие по улица „Дружинниковска“ и полагане на венци и цветя пред мемориала „Поклонен кръст“. Московският общински депутат от КПРФ Николай Котов оцени, че са дошли между 1000 и 2000 души. Според пресслужбата на партията задържанията са станали на завършващия етап на събитието. По данни на SotaVision, около 20 души са били задържани, след като участниците в шествието са скандирали лозунги за свобода, освобождаване на политическите затворници и срещу Роскомнадзор, руския надзорен орган за комуникациите и интернет. Заместник-председателят на Централния комитет на КПРФ Дмитрий Новиков съобщи, че задържаните са отведени в няколко полицейски участъка и по-късно са започнали да бъдат освобождавани.

Обстрелът е развръзката на конфликт, започнал на 21 септември 1993 г. Тогава президентът Борис Елцин с указ № 1400 разпуска парламента (Конгреса на народните депутати и Върховния съвет) и насрочва избори за ново Федерално събрание на 11–12 декември. Още същия ден Президиумът на Върховния съвет, оглавен от Руслан Хасбулатов, обявява пълномощията на Елцин за прекратени и възлага на вицепрезидента Александър Руцкой да изпълнява длъжността му. Към края на септември парламентът е обкръжен от около 5000 войници на Вътрешните войски, а водата, тока и комуникациите са прекъснати, съобщава в справка от 1993 г. Стокхолмският институт за изследване на мира (SIPRI). Посредничеството на патриарх Алексий II довежда до споразумение за намаляване на напрежението, но парламентът го отхвърля няколко часа след това. На 3 октомври привърженици на парламента пробиват блокадата на милицията, превземат сградата на кметството и тръгват към телевизионния център в Останкино. Според Генералната прокуратура около телецентъра намират смъртта си поне 46 души на 3 и 4 октомври. Елцин въвежда извънредно положение в столицата.

Между 3:00 и 4:00 ч. през нощта на 3 срещу 4 октомври подписва заповед за участие на войски, подчинени от Министерство на отбраната в щурма. По указание на министъра Павел Грачов в Москва са изпратени 10 танка на Кантемировската дивизия, от които в обстрел участват шест Т-80; екипажите са съставени почти изцяло от офицери. Т-80УД е дизеловата модификация на Т-80, разработена в Харков, тогава в Украинската ССР, от Харковското конструкторско бюро „Морозов“ и произвеждана там от завода „Малишев“ с двигател 6ТД-1 от 1000 конски сили. Военният историк Михаил Барятински определя обстрела на Дома на Съветите като първото бойно използване на танковете Т-80.

Рано сутринта БМП и БТР откриват огън по прозорците на сградата. Хрониката на деня отбелязва първите танкови изстрели по горните етажи от Калининския мост, преименуван по-късно на Новоарбатски, в 09:20 ч. Около 2 часа по-късно 4 танка още стрелят оттам; Барятински поставя стрелбата около обяд. Главна цел е 13-ият етаж, където се помещава щабът на министъра на отбраната, назначен от Руцкой. Министерството посочва, че 6 танка са изстреляли 12 снаряда: 10 осколъчно-фугасни и 2 бронебойно-подкалибрени. Егор Гайдар посочва в спомените си същия общ брой, но друг състав: 10 снаряда без взривно вещество, т.нар. болванки, и 2 запалителни. Руцкой твърди, че снарядите са фугасни и че първите попадат в залата за заседания, в кабинета на Хасбулатов и неговия собствен. Следователят от Генералната прокуратура Леонид Прошкин казва, че танковете са стреляли предимно с бойни снаряди. Пожарът унищожава почти напълно етажите от 12-ия до 20-ия и засегна около 30% от общата площ на сградата.

Старши лейтенант Сергей Воробьов от 14-и полк на дивизията, помагал за зареждането на боеприпасите, разказва през 2018 г. пред „Сноб“, че машините са търсени в три полка. Те стояли на съхранение и никой не ги обслужвал, а офицерите изпросвали предпазители за Т-80 от таксиметрови шофьори на улицата. Когато по време на почивка някой започнал да стреля над главите им и те се скрили заедно с бойци от ОМОН, специалните части на милицията, и с милиционери, друг попитал: „Момчета, а ние за кого сме – за Елцин или за Белия дом?“

Въпросната неразбория си личи и от следствените материали. Според Прошкин в първите часове на щурма „няма единен команден център, откъдето да бъдат координирани действията на всички подразделения, участвали в операцията“. Сутринта край стадион „Красная Пресня“ избухват въоръжени сблъсъци между военнослужещи от Таманската дивизия и БТР-и на дивизията „Дзержински“ на Вътрешните войски, а също между „дзержинците“ и въоръжени членове на Съюза на ветераните от Афганистан, които бяха на страната на Елцин. Има убити и ранени както сред войниците, така и сред случайни минувачи. По данни, изнесени от комисията на Държавната дума, на 4 октомври снайперисти застрелват няколко от защитниците на Дома на Съветите, военнослужещи и случайни хора; самоличността им не е установена, а следствената група, по думите на Прошкин, не е успяла да намери отговор кои са били.

Към 16:55 ч. всички защитници на парламента се предават. Хасбулатов, Руцкой и генерал Алберт Макашов чакат гаранции за сигурността си и около 18 ч. са арестувани, а Елцин издава указ за извънредни мерки и комендантски час в Москва от 23:00 до 05:00 ч.

Броят на жертвите остава спорен. В официалния списък, представен на 27 юли 1994 г. от следствена група на Генералната прокуратура, фигурират 147 души. От тях 46 са загинали в Останкино, а други 101 в района на Белия дом: 77 цивилни и 24 военнослужещи от министерствата на отбраната и вътрешните работи. По данни на следствието, цитирани в доклада на комисията на Държавната дума, при самия щурм на Дома на Съветите са убити най-малко 74 души, а ранените са най-малко 172. Разликата идва оттам, че списъкът от 1994 г. брои всички загинали в Останкино и около парламента, а комисията отчита само убитите във връзка с щурма на 4 октомври. Още през ноември 1993 г. „Независимая газета“ открива очевидните разминавания между официалните списъци и имена на загинали, които липсват в тях, докато властите тогава говорят за 143 жертви, съобщава Los Angeles Times.

През февруари 1994 г. Държавната дума амнистира участниците в събитията в периода от 21 септември до 4 октомври, следствената група на Генералната прокуратура е разпусната и разследването не е завършено. Обстрелът има и своето конституционно последствие, което действа и през 2026 г. На 12 декември 1993 г. под 10 седмици след него, избирателите приемат нова конституция, а на изборите за Федерално събрание от участие са отстранени партиите и организациите, чиито членове са участвали в сблъсъците на страната на Върховния съвет. На първо място с 23% се нарежда Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски (ЛДПР), блокът „Изборът на Русия“ на Гайдар, подкрепял курса на Елцин, получава 15,5%, а КПРФ на Генадий Зюганов става трета с 12%. Конституцията дава на президента значително по-широки правомощия от конституцията от 1978 г. и премахва поста вицепрезидент. С някои изменения тя остава в сила и през 2026 г.

Украински FPV дронове поразиха Т-54 с противодронов навес в руския тил

🇺🇦💥🇷🇺 Украински FPV дронове поразиха съветски танк Т-54, използван за прехвърляне на пехота от руския тил към предните позиции в Запорожка област. Това съобщи АрмияInform, позовавайки се на кадри от удара, публикувани от 423-ти отделен полк за безпилотни системи „Скитски грифони“ към 20-и армейски корпус. Т-54 е приет на въоръжение през далечната 1946 г. и вероятно е най-старата серийна конструкция, които руската армия е извадила от складовете за войната в Украйна.

Записът показва танка на черен път през открито поле. Над купола и корпуса е издигната надстройка, отвъд която стърчи цевта на оръдие. Видеото събира няколко атаки на дронове, а последните кадри показват как танкът гори, обвит в гъст черен дим. „Но никоя защитна конструкция не опази този танк от нашите дронове в тила на врага“, написа полкът под видеото. Датата на удара не е посочена, а точното място не е обявено.

По данни на полка този Т-54 е прекарал десетилетия в базите за съхранение на Далечния изток, след което изминава почти 9000 км, за да стигне до бойното поле. Първите подобни сведения датират от март 2023 г. Руската разследваща група Conflict Intelligence Team публикува тогава запис на влакова композиция, която пренася Т-54 и Т-55 на запад от Арсеньев в Приморски край, където е 1295-а централна база за ремонт и съхранение на танкове. Това беше първото свидетелство, че Москва връща в строя бронирана техника от това поколение.

След Т-54 съветската, а след нея и руската армия получиха Т-72, Т-80 и Т-90. Трите стрелят със 125-мм гладкоцевно оръдие, докато Т-54 носи 100-мм нарезно и използва други боеприпаси. В полка смятат, че връщането на толкова стари танкове говори за недостиг на съвременна броня и боеприпаси от стандартни танкови калибри. Разликата в калибъра стои в основата на довода: недостигът на 125-мм снаряди не засяга танк, който стреля със 100-мм.

Неговият командир полковник Виталий Герсак свърза случая с установена практика. По думите му руските войски периодично хвърлят в механизираните щурмове на Запорожкото направление танкове на основата на Т-54, изцяло покрити с навеси, които украинските части наричат „сараи“. В края на септември, разказа Герсак, противникът се е възползвал от лошото време, за да тръгне паралелно от три посоки, за да пробие украинската отбрана. Нито един от опитите не е успял, а украинските FPV дронове са заснели провала им.

Сходна картина описват и на Гуляйполското направление в същата област. На 19 септември говорител на 7-и корпус за бързо реагиране на десантно-щурмовите войски заяви, че руските сили вероятно са натрупали достатъчно бронирана техника, за да подкрепят пехотата с механизирани щурмове на тактическо ниво там, където имат поне минимални успехи. Изказването беше цитирано от Институтът за изследване на войната (ISW) в дневната му оценка.

Танковете под навес се появиха на фронта през април 2024 г. Още през юни същата година TWZ описа как се изпращат начело на щурмовете към добре укрепени позиции, включително през минни полета, където поемат основната част от ударите на дроновете. По изчисление на чешкия експерт Якуб Яновски, един от авторите на базата данни за визуално потвърдени загуби Oryx, подобен танк издържа 10–15 попадения на FPV дрон, преди да бъде обездвижен, и 30–50, преди да бъде унищожен. Това е 2-5 пъти над обикновения танк. Цената на тази оцеляемост се плаща в огнева мощ: навесът обездвижва купола и силно ограничава въртенето му, а с това и способността на танка да поразява позиции.

Руски танк в ролята на превоз показа и украинската 66-а отделна механизирана бригада. На нейното видео от 8 септември руска щурмова група се вози на основен боен танк до горска ивица, после изскача от него и се разпръсва пеша, а машината остава за FPV дроновете. Бригадата описа танка като превозно средство за еднократна употреба. Типът му не е посочен.

Складовете, от които идват тези корпуси, са почти напълно изпразнени. Според анализ на сателитни кадри, публикуван на 9 юни от изследователя с псевдоним Jompy, който анализира руската бронирана техника по търговски сателитни изображения на базите, в складовете са останали 2088 танка. В началото на 2022 г. те са били 7342. Годни за възстановяване са около 851, сред които Т-54 и Т-55 са около 100. Останалите 1237 са на практика мъртъв запас: около 440 са Т-64, които руската армия не използва, а голяма част от другите са разглобени за резервни части.

Сателитното преброяване подкрепя половината от довода на полка, защото резервът, от който руските сили попълваха загубите в продължение на 4 години, е изчерпан на близо 72%. За другата половина, недостига на съвременни танкове в строя, има и друго обяснение със собствени данни. По изчисление на Euromaidan Press действащият руски танков състав към юни надхвърля предвоенния, който IISS оценява на около 3000 танка. Изданието съчетава визуално потвърдените загуби в базата на Oryx, бройката на Jompy и изтекли документи на „Уралвагонзавод“ за около 250 нови Т-90М годишно, публикувани от Frontelligence Insight. Според същия анализ руските полеви армии са преминали през 2025 г. към щурмове, водени от пехотата, за да пазят оставащите си танкове от украинските дронове, а Москва продължава да изтегля бронирана техника от складовете, за да изгради стратегически резерв за бъдеща фаза на войната.

Сметката на самия полк съвпада с тази картина. Подразделението беше разгърнато от батальон в полк на 1 август. Дотогава, за под 2 години, то отчете 21 поразени танка срещу 5750 поразени руски военнослужещи и 533 автомобила.

Недостигът в склада и пазенето на новите танкове не се изключват. Складът наистина се изпразва, но от най-старите корпуси, които още излизат от него, вероятно отиват там, където загубата им е най-сигурна и струва най-малко: в челото на механизирания щурм под навес или като превоз до горската ивица. В тази роля калибърът на оръдието има малко значение, защото куполът под навеса едва се движи, а от танка се очаква да поеме дроновете, докато щурмът напредва. Полкът вижда в Т-54 знак за недостиг, а данните за действащия парк сочат по-скоро към разпределение, при което по-новите танкове се пазят, а по-старите се изразходват.

Кое обяснение е по-близо до истината, ще стане ясно по две неща. Ако механизираните щурмове в посока Запорожие продължат да се провеждат само от обковани Т-54 и Т-55, а следващото сателитно преброяване покаже, че и последните около 100 годни танка от това поколение са изтеглени, полкът ще се окаже прав и за бронята в строя. Ако в същия сектор се появяват и новите Т-90М или модернизираните Т-72Б3, а старите корпуси остават под навесите, по-вероятно е Москва да харчи първо онова, което ѝ струва най-малко. Тогава танкът, приет на въоръжение година след края на Втората световна война, е пратен почти 9000 км като броня за еднократна употреба.

Командирът на „Азов“ очаква руски бронирани пробиви от октомври

🇺🇦🛡️🇷🇺 Командирът на украинския 1-ви корпус „Азов“, бригаден генерал Денис Прокопенко, очаква през октомври руската армия срещу неговите части да премине от действия с малки пехотни групи към опити за механизирани пробиви с тежка бронирана техника. Той предупреди, че допълнителна защита на руските машини прави тяхното унищожаване все по-трудно.

Прокопенко говори в конферентна връзка на 12 септември в панела с фронтови командири при откриването на 22-рата годишна среща „Ялтенска европейска стратегия“ (YES). Той обвързва очакваната промяна със сезона: предстоят силни дъждове и мъгли, денят се скъсява, а движението на пехота през разораните ниви става по-трудно.

„Противникът ще бъде принуден да премине от тактиката на малките пехотни групи към тежката бронирана техника и да се опитва да прави механизирани пробиви в дълбочина“, заяви Прокопенко. Той командва 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия от април 2025 г. и от няколко дни вече оглавява групировка войски „Азов“, която обединява всички сили в неговата зона на отговорност. По думите му на срещу нея в района на Добропиля действат три руски общовойскови армии – 51-ва, 41-ва и 8-а. Той оценява съотношението на силите на около 1 към 6 в руска полза.

Прокопенко описва и подготовката на руската бронирана техника за тези атаки. По думите му противникът подобрява динамичната и активната защита, усилва допълнително средствата за електронно потискане, заварява решетъчни екрани, известни сред войниците като „мангали“, и поставя противоминни тралове и отвали за разчистване на препятствия.

„Когато видите в интернет клип как гори танк, повярвайте ми, в него влита не един, не два, дори не три FPV дрона“, каза командирът. При FPV операторът управлява дрона чрез изображение от бордовата му камера; в описаните атаки се използват ударни апарати за еднократна употреба. Според Прокопенко подготовката на руската бронирана техника прави унищожаването ѝ значително по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед от отделни видеозаписи.

Механизираните атаки могат да се съчетават с проникване на пехота. Прокопенко описва сегашната руска тактика като проникване на малки групи възможно най-дълбоко зад позициите на украинската отбрана. Те атакуват оператори на дронове там, откъдето излитат дроновете, за да затруднят поддръжката на предните позиции. По думите му корпусът регистрира ежедневно до 200 руски пехотинци в тактическата дълбочина на отбраната си.

Ако към този натиск се добави механизирана колона с над 50 машини, операторите на дронове ще трябва да разпределят своите усилия между значително повече цели. Тъй като всеки дрон се управлява отделно, паралелното настъпление на много машини може да увеличи шанса на агресора. Прокопенко припомня, че руските сили са опитвали подобни атаки и през предишната есен и зима. Тогава, по думите му, колоните са били откривани още в районите за концентриране и поразявани на дълбочина 40–50 км.

За конкретен пример за допълнително защитена бронирана техника разказват американският анализатор Роб Лий, старши сътрудник на Foreign Policy Research Institute, и украинският специалист по бойни дронове Дмитро Путята. Двамата са разговаряли с армейски части, участвали в посрещане на руска атака в сектора на корпуса през лятото. Те я описват в подкаста Ukraine Military History на 12 август и в отделен разговор с австралийския военен анализатор Perun, публикуван на 6 септември.

Сведенията им стъпват върху разкази на участници в отбраната. Според изложеното от двамата експерти в атаката са участвали около 7 танка, посочени като Т-72Б3А с комплекс за активна защита „Арена-М“, около 10 бойни машини на пехотата и няколко десетки АТВ и мотоциклета с пехота.

„Арена-М“ използва радарна система за откриване на приближаващи боеприпаси и защитни заряди, които ги прехващат на няколко метра от танка. Комплексът първоначално е разработен срещу противотанкови ракети и гранати, изстрелвани от гранатомети, а според описанието е адаптиран и за борба с FPV дронове.

По разказа на Лий всеки комплекс е успял да спре между 5 и 7 дрона, преди зарядите да се изчерпят или сензорите да се повредят от осколки. Той съобщава и че украинските оператори са губели видеосигнал на около 5 метра от танковете. Путята оценява разхода за спирането на всяка машина на 15–20 дрона. Според разказа му атаката все пак е завършила с провал: танковете са били спрени далеч от предните украински позиции, а руските загуби са били значителни.

По същите сведения нападателите не са извършили обичайното инженерно разузнаване на маршрутите. Танковете не са носели стандартни минни тралове, но са имали устройство, предизвиквало детонацията на противотанкови мини ПТМ-3 на 2–3 метра пред самите танкове. Тези мини се поставят дистанционно чрез артилерия или дронове и използват магнитен взривател. Лий разказва, че някои танкове са преминали през 16 или 17 мини, без да намалят скоростта.

Самият той описва оборудването само като „някакво устройство“. Полското издание Defence24 допуска, че става въпрос за руския електромагнитен трал ЕМТ. Ако тази идентификация е вярна, действието му срещу магнитни взриватели не означава защита и срещу мини с контактен взривател, включително ТМ-62 в такава конфигурация. Следователно описаният случай не доказва, че танкове могат да преминават през всякакви минни заграждения безпрепятствено.

Defence24 посочва, че „Арена-М“ разполага с 12 защитни заряда, и съобщава за руски планове броят им да бъде увеличен до 36 след първото бойно използване. В материала обаче е представена и противоположна оценка. Руски източници, цитирани от Defence Blog, смятат подобно увеличение за малко вероятно заради размерите на комплекса и ограниченото място върху машината. Анализаторът Андрей Тарасенко смята, че допълнителни заряди биха блокирали достъпа до люка над моторно-трансмисионното отделение, който се използва за обслужване на двигателя. Така евентуалното увеличение остава само спорно твърдение, а не установена промяна.

Разходът на дронове за спиране на допълнително защитени танкове може да бъде и по-висок. Лий описва отделен случай отпреди няколко месеца, при който украинската 20-а механизирана бригада, е спряла два танка на руската 4-та мотострелкова бригада с около 125 FPV дрона. По думите му машини, покрити със заварени защитни конструкции и известни като „костенурки“, понякога понасят по 60–70 дрона.

Путята поставя акцент върху операторите и наличните боеприпаси. Един оператор може да управлява само един дрон в даден момент, а според него типичната позиция разполага с около 20-ина дрона. Ако първата атакуваща група изчерпи по-голямата част от тях, запасите може да не бъдат попълнени преди появата на следващата. По-многоброен втори ешелон би могъл да достигне позиции с почти изчерпани дронове. Затова и двамата анализатори подчертават значението на артилерията и минните полета.

Лий определя лятната атака като ранен експеримент, който руската армия ще усъвършенства. Войниците, с които е разговарял, казват, че тя е проведена посред бял ден и при добра видимост – благоприятни условия за използване на дронове. Според тях при ниска облачност през октомври или ноември и срещу по-слабо въоръжена и по-неопитна част резултатът би могъл да бъде различен.

Тази оценка съвпада с предупреждението на Прокопенко за сезонно увеличаване на механизираните атаки. Предишните руски провали не го опровергават: те показват, че украинските войски са успявали да спрат подобни действия, включително срещу машини с описаната допълнителна защита. От тях обаче не следва, че отбраната ще постигне същия резултат при по-лоша видимост, по-малко налични средства или няколко последователни атаки.

Сравнението дава основание да се следи за нови руски механизирани атаки в Добропилския участък през октомври и ноември. Тя не е достатъчна, за да се заключи, че тези атаки непременно ще включват масово танкове с „Арена-М“. Опити за пробив с батальонен мащаб при лошо време биха подкрепили прогнозата за промяна в начина на действие. Кадри, които позволяват надеждна идентификация на комплекса или нова конфигурация с повече заряди, биха подкрепили отделната хипотеза за разширяване на употребата му.

Полша прие 28 танка K2 за бригадата си, най-близка до Калининград

🇵🇱🛡️🇰🇷 Полша прие 28 южнокорейски танка K2 Black Panther, които зачисли към 9-а Браниевска бронекавалерийска бригада. Нейният гарнизон се намира на около 6 км от границата с Калининград и се явява най-близкото до танково поделение до руската граница. Доставката обяви вицепремиерът и министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш на 25 август. Партидата е първата по втория изпълнителен договор със Сеул и увеличава полския състав от този тип танкове на 208 единици.

Договорът е подписан на 1 август 2025 г. между Агенция по въоръженията и Hyundai Rotem и е на стойност около 6,5 млрд. долара нето. Той обхваща 180 танка. Към тях се добавят 81 спомагателни машини, всички предвидени за вътрешно производство: 31 евакуационни, 25 инженерни и 25 мостополагача. Графикът по поръчката се разделя на две части. Първата включва 116 танка в базовата южнокорейска конфигурация K2GF, доставяни през 2026 и 2027 г. Втората обхваща 64 машини във версията K2PL, предвидени за 2028–2030 г.

Пристигналите сега 28 танка са в базова конфигурация и бяха доставени заедно с боекомплект и резервни части. Първата поръчка, сключена през август 2022 г., беше изпълнена на 13 ноември 2025 г. Последната ѝ партида включваше 20 танка, с което армията прие всичките 180 машини по договора. В Браниево новите попълнения заменят PT-91 Twardy – модернизиран вариант на T-72, използван от бригадата от началото на 90-те години. Тя получи първите си 7 броя K2 на 14 ноември 2024 г. и сега оборудва още един батальон.

Танковете от тази партида имат бойна маса 55 тона, управляват се от 3-членен екипаж и са въоръжени със 120-мм гладкоцевно оръдие CN08 с дължина 55 калибра. Оръдието се зарежда автоматично от механизъм в кърмовата ниша на кулата. Това премахва необходимостта от четвърти член на екипажа и повишава темпа на стрелба. Задвижващата система е немска: дизелов двигател MTU 883 и трансмисия Renk, произвеждани по лиценз в Южна Корея. Хидропневматичното окачване позволява корпусът да се накланя, а оръдието да се спуска или повдига отвъд обичайните ъгли – възможност с особено значение в хълмистия терен на Вармия.

16-а Поморска механизирана дивизия, чийто щаб се намира в Елблонг, защитава североизточния край на страната и от 2022 г. е основният получател на южнокорейската техника. Трите ѝ маневрени бригади са разположени по линията Браниево–Бартошице–Гижицко, откъдето покриват едновременно границата с Калининградска област и подстъпите към Сувалкския коридор. Това е тесният сухопътен проход, през който минава единствената сухопътна връзка между балтийските държави и останалата част от Алианса.

Стъпката, която Кошиняк-Камиш определи като „важна за разширяване на производствените възможности на нашата индустрия“, предстои след две години. От 64-те K2PL три ще бъдат произведени в заводите на Hyundai Rotem в Южна Корея с полско участие в производството и обучението, а останалите 61 ще бъдат сглобени в Гливице. Заводът Bumar-Łabędy подписа четири договора по програмата: за производството на танкове и евакуационни машини; за сервизно обслужване на вече доставените K2GF; за оптоелектронните камери от PCO; и за навигационни системи от Военните заводи за електроника. Първият завършен K2PL е планиран за последното тримесечие на 2028 г., а армията трябва да го приеме в началото на 2029 г. Така серийното производство на танкове ще се завърне в Полша след 16-годишно прекъсване.

Разликите спрямо корейския оригинал са концентрирани основно в защитата. K2PL ще получи усилено брониране по страните на кулата, дистанционно управляван боен модул с едрокалибрена картечница и активна система за защита. Тя използва радар и кинетични прехващачи, за да открива приближаващите противотанкови боеприпаси и да ги унищожава, преди да достигнат бронята. Избрана е израелската система Trophy на Rafael, чиято интеграция с K2 беше обявена на изложението MSPO в Келце през септември 2025 г.

Към тази защита се добавя и антидрон слой. Заглушител трябва да прекъсва връзката между оператора и безпилотника, преди апаратът да достигне целта, а активната защита да действа като втори ешелон срещу преодолелите заглушаването заплахи. Мащабът на проблема е очевиден. По данни на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана около 60% от руските загуби се нанасят с FPV дронове. Независими данни от преброяване на унищожена бронирана техника също поставят този вид оръжие като водещо както при руската, така и при украинската армия. Заглушаването обаче има ясно ограничение, очертано от самата война: дроновете, управлявани чрез оптично влакно, нямат радиоканал, който може да бъде прекъснат, а употребата им се разширява от 2025 г. насам.

Доставката идва седмица след изявление на полското министерство на отбраата относно подготовката на страната за евентуална война. На 17 август заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик заяви, че Полша „се готви за война с надеждата, че тя никога няма да дойде“. Той коментира оценката на върховния главнокомандващ на съюзните сили в Европа, че Русия може да възстанови военния си потенциал до 2027 г. Според Томчик мащабна провокация от страна на Кремъл е напълно правдоподобна в рамките на месеци, а правителството и армията вече не разглеждат сблъсъка с Русия като немислим сценарий.

Обявеният дял на местната индустрия обаче е по-малък от първоначалния план. Рамковото споразумение от 27 юли 2022 г. предвиждаше придобиването на до 1000 танка: 180 в южнокорейска конфигурация и 820 във версията за Полша. Серийното им сглобяване на място трябваше да започне още през 2026 г. Втората изпълнителна сделка обхваща 180 танка от предвидения общ брой, но само 64 от тях са във версията K2PL. Тя отлага производството на първия екземпляр от линията в Гливице за края на 2028 г. За останалата част от рамковото споразумение все още няма подписана изпълнителна сделка.

Танковете, които сега влизат в Браниево, са произведени в Южна Корея и пристигат по море; полската индустрия не участва в производството. Заглушителят, активната защита, камерите и местното сглобяване ще се появят едва при партидата от 2028 г. Дотогава 16-а дивизия увеличава огневата си мощ по източния фланг, без да намалява зависимостта си от верига за доставки, преминаваща през Балтийско море. Тази зависимост е заложена още с избора от 2022 г. Между подписването на първия договор през август и разтоварването на първите 10 танка в Гдиня на 6 декември изминаха само 5 месеца – срок, който тогава не можеше да бъде постигнат от нито един европейски производител.

Дали този индустриален залог ще бъде оправдан, зависи от Гливице. Bumar-Łabędy не е произвеждало серийно танкове от 16 години и през целия този период е работило като ремонтно предприятие а това прави закъснение спрямо обявения график напълно възможно. В полза на проекта обаче има конкретни предпоставки: трансферът на технологии и производствено оборудване е договорен още през октомври 2025 г., обучението на полския персонал вече е в ход, а Hyundai Rotem инвестира в нови производствени цехове.

Критерият за успех е ясен. Завършване на първи произведен в Полша K2PL до края на 2028 г. и въвеждане в експлоатация в началото на 2029 г. биха потвърдили изпълнението на обявения план. Отлагане на срока или свеждане на полското участие до сглобяване на доставени от Южна Корея комплекти би показало, че заложеното индустриално развитие не е постигнато в пълния му обем.

„Арена-М“ свали седем дрона и остана без боекомплект

🇷🇺🛡️🇺🇦 Руският комплекс за активна защита „Арена-М“ е свалил 7 украински FPV дрона, атакували един и същ танк, преди машината да бъде унищожена от следващите. Това е първото свидетелство, че системата е способна да противодейства на безпилотни апарати в реални бойни условия, като в същото време дава най-конкретната досега представа за нейните ограничения. Числото произлиза от Дмитро Путята, специалист по бойна употреба на безпилотни летателни апарати, който заедно с Роб Лий от Foreign Policy Research Institute е разговарял с едно от украинските звена, участвали в боя.

„Роб Лий и аз разговаряхме с едно от подразделенията, участвали в тази операция, и проверихме дали системата работи ефективно, или не. И за съжаление тя работи. При един танк системата унищожи 7 FPV дрона“, написа Путята в X на английски. По думите му за унищожаването на един танк са били нужни между 15 и 20 дрона, а танковете в щурма са били седем.

Кадрите са част от видео, публикувано на 7 август от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) – месечен отчет на Центъра за специални операции „Алфа“, който води вътрешната класация на службата по брой на поразените цели. Андрей Тарасенко, анализатор на бронирана техника, обърна специално внимание на един конкретен кадър. T-72Б3A с бордови №133, оборудван с „Арена-М“, се движи с празни касети за противоснаряди. Към момента, в който дронът, унищожил машината, достига до нея, танкът очевидно е бил изразходвал противоснарядите си.

Именно тук си проличава и основното количествено ограничение на комплекса. „Арена-М“ носи 12 шахти с противоснаряди, разположени в периферията на купола; броят се потвърждава както от западни издания, така и от руски описания на системата, а според разчет на Defense Express покритието е организирано по два боеприпаса на сектор. Ако за унищожаването на един танк реално са нужни между 15 и 20 FPV дрона, боекомплектът на активната защита може да се изчерпи още преди атаката да приключи. Седем успешни прехвата са реално инженерно постижение, но сами по себе си не променят крайния резултат.

Тарасенко посочва и защо проблемът не може просто да се реши с добавяне на допълнителни боеприпаси. Новите шахти за тях биха блокирали люка над моторно-трансмисионното отделение, през който екипажът получава достъп до двигателя и трансмисията при поддръжка и ремонт в полеви условия. Размерите на самия комплекс и ограниченото свободно пространство по външната част на машината поставят същата граница. Следователно това не е особеност на конкретния екземпляр, а ограничение на компоновката: възможният боекомплект зависи от геометрията и конструкцията на танка, а не единствено от избора на производителя.

Произходът на системата обяснява защо боекомплектът е именно такъв. Комплексът със заводски индекс Т09-А6-1 произлиза от съветска разработка от 80-те години на миналия век, проектирана за свалянето на противотанкови управляеми ракети и гранатомети – т.е. на заплахи, които обичайно идват поединично или по няколко. Конструкторите работят по интегрирането му в T-72Б3 и T-90M поне от 2019 г.; отделни машини с него се появяват през 2024 г., а изпитания с бойна стрелба с T-72Б3 бяха излъчени по руската държавна телевизия още през 2021 г. В началото на януари 2026 г. представители на Министерството на отбраната на Руската федерация съобщиха, че е завършена софтуерна актуализация, която добавя режим за борба с дронове.

Първото публично документирано бойна употреба беше регистрирана на 24 юли 2026 г. край село Маяк в Донецка област. Кадри на Центъра за специално предназначение „Омега“ към Националната гвардия на Украйна показаха FPV дрон, който удря кърмата на T-72Б3A без видима реакция от страна на комплекса; машината се придвижваше в рамките на колона от 10 танка. Специализирани издания представиха случая като неуспешен боен дебют и припомниха възражение, формулирано от руския военен анализатор Виктор Мураховски още през ноември 2025 г.: радарът се затруднява да открива малки дронове от композитни материали и пластмаса, които летят бавно, ниско и по непостоянна траектория. Дали новите кадри показват същия бой или по-късен щурм, различните издания предават противоречиво.

Разминават се значително и описанията на защитавания сектор. Kyiv Post твърди, че 12 пускови устройства осигуряват почти кръгово покритие, докато Defence Blog определя кърмата като най-уязвимата област, тъй като радарът и пусковите устройства на „Арена-М“ са ориентирани основно напред и встрани. Попадението от юли беше именно в задната част на машината.

Останалата бронирана техника в същото видео показва колко необичайна остава машина като танка №133. Тарасенко описва произведеният през 2025 г. T-72Б3M, оборудван само със заводските анти-дрон решетки и реално без допълнителна активна защита, както и T-90M с импровизирана метална конструкция на купола и напълно открит корпус. Активната защита все още не е стандарт в руските бронетанкови сили, а се среща при отделни машини сред значително по-голям брой танкове, които разчитат на пасивни и импровизирани решетъчни конструкции.

Сравнението с чуждите аналози показва и колко ограничена остава базата за оценка. Израелската система за активна защита Trophy има продължителен боен опит с танковете „Меркава“, докато „Арена-М“ влезе във войната с практически недоказана ефективност срещу дронове, подкрепяна дотогава основно от твърдения на производителя и компютърни анимации. Междувременно проекти с отворени данни, които проследяват руските загуби на бронирана техника, са документирали най-малко 150 потвърдено загубени T-90M, което обяснява натиска върху руските конструктори да осигурят активна защита дори за най-способните машини.

Отчетът на „Алфа“ за юли – материал на СБУ, който завършва с покана за постъпване на служба – показва мащаба, в който трябва да се поставят тези 7 прехвата. По верифицирани данни на подразделението през месеца са ликвидирани близо 6000 руски военнослужещи и 8748 дрона и наземни роботизирани апарата, 67 единици бронирана техника, от които 20 танка, както и 13 летателни апарата. Центърът е част от СБУ, чийто временно изпълняващ длъжността ръководител от 17 юли 2026 г. е генерал-майор Олександър Поклад.

Изводът е за система, адаптирана към дроновата война, но закъсняла с цяло едно технологично поколение. Проектирана за единични противотанкови ракети и гранати, „Арена-М“ придоби специализиран анти-дрон режим в момент, когато украинската тактика вече разчита не на единични апарати, а на рояци от дронове срещу една цел. Източници от руската страна, цитирани от Тарасенко, стигат до сходен извод: комплексът би имал значително по-голямо значение между 2023 и 2025 г., преди тактиката с FPV дронове да премине към масиране срещу отделна машина.

Съществува обаче и точно обратния прочит. Никой не предполага, че активната защита трябва да действа самостоятелно: комбинирана с решетки, средства за електронна война и плътно съпровождане, тя би могла да увеличи броя на нужните средства за унищожаването на един танк, вместо да му гарантира неуязвимост. Именно това оскъпяване представляват 7-те прехванати FPV дрона. Ограничението е разменната стойност. По оценка на Defense Express снарядите са скъпи и изискват редовно попълване, а FPV дроновете остават сравнително евтини и лесно заменими. Затова икономиката на размяната продължава да благоприятства атакуващия. Разликата между двата прочита е дали Москва разглежда „Арена-М“ като самостоятелен отговор на повсеместната заплаха от дронове, или като един от няколко взаимно допълващи се слоя на защита.

Засега е вероятно руската страна да продължи да разгръща „Арена-М“ в текущата ѝ конфигурация, защото алтернативата изисква преработка на купола и моторно-трансмисионното отделение, докато капацитетът за производство на Уралвагонзавод остава твърде ограничен.

Т-80БВМ с нова заводска клетка срещу дронове, докато корпусите в Омск свършват

🇷🇺🛡️ Модернизиран руски танк Т-80БВМ с нова антидрон решетка и разширен пакет за динамична защита се появи на жп платформа в Русия през юли. Машината носи заводски изпълнена конструкция над купола, а не заварка от бригадна работилница, каквито доминираха фронтовата линия в Украйна. Кадърът идва от видео, публикувано в социалните мрежи и споделено от Defence Blog на 1 август; от една снимка на платформа не могат да се установят нито направлението на ешелона, нито конкретно поделение, което ще получи машината, нито точното място и дата на заснемане.

Решетката, която руски и украински военни наричат „мангал“ (на руски така се нарича скарата на барбекю), покрива горната полусфера на купола. Задачата ѝ е да детонира кумулативния заряд на дрон на разстояние от бронята, преди струята да се фокусира върху тънкия покрив на купола, където защитата на съветски танк е най-слаба. По бордовите екрани и по купола личат и блокове динамична защита: контейнери с взривно вещество, които при попадение изхвърлят метални плочи навън и разрушават кумулативната струя или дестабилизират подкалибрения снаряд, преди той да достигне основната броня.

Оценката към снимката идва от Андрей Тарасенко, изследовател на бронирана техника, който поддържа сайта btvt.info и от години проследява опитите за защита от дронове на руските военни. „Това е крачка напред в сравнение с предишното, без майтап“, пише той за показаната машина. Техническата основа на тази преценка не личи от публикацията, но мащабът, спрямо който я прави, е известен. През ноември 2025 г. същият изследовател събра оплаквания на руски танкисти от гигантските импровизирани решетки: една машина с „грамадна скара от кабели“ се повредила, преди да измине и 10 км, защото „възлите се износват в пъти по-бързо“. Разликата, която описва той, е между полева импровизация и заводско изделие.

Тази конструкция впрочем се появи по грешна причина. Първите решетки над куполите се появиха на руски Т-80 още през ноември 2021 г. при придвижването към Крим, и бяха проектирани за противотанкови ракети с атака отгоре, каквито са американският Javelin и британско-шведският NLAW. Срещу тях защитата е почти безполезна: и двете системи имат неконтактен взривател и формират кумулативната струя от височина, при която няколко сантиметра метална мрежа не променят нищо. Иронично-подигравателният английски израз „cope cage“, приблизително „клетка за самоуспокоение“, се роди точно там с първата неуспешна итерация. Смисъл конструкцията придоби едва когато основната заплаха за танка стана FPV дронът, чиято по-малка бойна глава губи голяма част от пробива си, ако се детонира на няколко десетки сантиметра от бронята. По оценка на Military Watch Magazine оттогава подходът е възприет и от други армии, сред които Южна Корея и Израел.

Т-80БВМ е дълбока модернизация на съветския Т-80БВ, разкрита публично за първи път на военни учения „Запад-2017“ и приета в Сухопътните войски на следващата година. Нейният газотурбинен двигател дава по-добра подвижност по кална и заснежена местност от дизелите на семейството Т-72, но и характерния разход на гориво, заради който тези танкове често се използват като подвижни огневи точки, вместо да маневрират. Защитата е смесена, не еднородна: „Реликт“ по челото на купола и на корпуса, а по-старият „Контакт-1“ остава по бордовете и страничните проекции. Така беше окомплектован и екземплярът, който 92-ра отделна щурмова бригада на украинската армия плени през януари, припомня The National Interest.

Модернизацията на Т-80БВМ се извършва в „Омсктрансмаш“, предприятие в състава на „Уралвагонзавод“, чийто главен завод в Нижни Тагил прави Т-90М и Т-72Б3М, а самият концерн стои под шапката на „Ростех“. Оттам идва и стандартизацията: до 2025 г. антидрон защитата е местна импровизация, различна от бригада до бригада, а комплектът в Омск я превърна в заводска опция с чертеж. На 9 май 2026 г. в навечерието на Деня на победата, „Ростех“ обяви предаване на поредна партида Т-90М, Т-72Б3М и Т-80БВМ с подсилени решетки, допълнителна динамична защита по бордовите екрани и кърмата и с комплекта за електронна  „Волнорез“.

„Волнорез“ е танков заглушител с две всенасочени антени, за който руската страна заявява потискане на управляващия сигнал в радиус от 600 до 1000 метра. Числата остават руско твърдение, но самото изделие отдавна не е загадка за отсрещната страна: украински военни плениха комплект заедно с техническата му документация в Курска област, а публикуваните оттогава анализи описват работните му ленти в диапазони 390–510 и 750–1050 MHz. Заглушителят запушва връзката на FPV дроновете, управляеми по радиоканал, и го сваля. Срещу апаратите с оптично влакно, при които командата върви по нишка, размотавана от макара, той няма какво да прекъсне.

Има и трети, по-амбициозен клон на същото усилие, но той не стига до машините в Омск. От края на 2024 г. руската армия започна да интегрира първия си комплекс за активна защита с прехващане, „Арена-М“, върху Т-90М и Т-72Б3М: 12 пускови тръби около купола, изстрелващи заряд срещу приближаващия боеприпас. Покритието обаче е предимно в челния и страничните сектори, а първата публично документирана поява на Т-72Б3А с преработената за дронове версия в реални бойни действия завърши без резултат. Кадри, качени от Центъра за специални операции „Омега“ на Националната гвардия на Украйна, показват FPV дрон, който удря кърмата на машината, без комплексът да реагира. Т-80БВМ на снимката от юли не носи нищо подобно; неговият пакет остава пасивен + заглушител.

Цената на самата решетка също е добре позната. По данни на мониторинг групата Oryx, която брои загуби по проверени снимки и видеа, от 2022 г. насам украинските сили са пленили 35 танка Т-80БВМ, сред тях и машини с най-тежкия вариант на конструкцията, онези, които военните наблюдатели наричат „таралежи“. Допълнителната обшивка намалява обзора на екипажа, ограничава секторите, в които куполът може да се насочва, и вдига силуета на открита местност, което улеснява засичането. Оплакванията, които Тарасенко изброява, добавят и механичното: ходовата част и трансмисията носят тегло, за което не са проектирани.

Тези ограничения стават очевидни от начина, по който машините се използват. Танк с намален обзор и стеснени сектори за насочване не върши работа в челото на щурма, за какъвто е създаден, и вместо това стреля от прикритие зад бойния ред. The National Interest определя тази роля като близка до самоходната артилерия. Руските атаки по покровското направление през 2026 г. се водят почти изцяло с малки пехотни групи, вкарвани в застроените места, а бронираната техника влиза дозирано и от разстояние. Заводският комплект удължава живота на танка точно в тази вече изместена роля, но не го връща в челото на атаката.

Показателно е къде точно е добавена бронята. Партидата от 9 май носи допълнителна динамична защита не по челото, което открай време е най-дебелото място, а по бордовите екрани и кърмата. Разпределението сочи къде падат попаденията: FPV дронът заобикаля челния сектор и удря там, където екипажът не гледа, а конструкторът не е предвидил сериозна броня. Същото сочи провалът на „Арена-М“ по кърмата на Т-72Б3А. Заводската изработка на решетката добавя и практична страна, която полевата заварка нямаше: комплектът може да се произвежда централно, да се сменя при повреда и да се отчита в баланса на машината, вместо да поглъща време и материал в бригадните работилници.

Над цялата тази работа обаче тегне броене, което не зависи от качеството на решетките. По сателитни снимки на площадката на „Омсктрансмаш“, анализирани от Defense Express, в началото на лятото на 2026 г. там са останали 203 корпуса Т-80 при около 253 три месеца по-рано. Двете числа се събират помежду си: изчерпване от порядъка на 17 машини месечно съответства на оценяваните около 15 модернизирани танка, които заводът предава, а разликата остава за разкомплектоване и бракуване. С този темп наличният фонд за модернизация стига за около година напред.

Картината в цялата страна е същата, само че в по-голям мащаб. По анализа на сателитни кадри от деветте известни складови бази, публикуван от изследователя с псевдоним Jompy на 9 юни 2026 г., в тях се броят около 2088 танка от всички типове, включително Т-54/55, Т-62 и Т-64. След приспадане на изгнили, негодни и разкомплектовани машини, реално използваемите за модернизация са около 851. Преди февруари 2022 г. същите бази съдържаха над 20 000 танка.

Новото производство не покрива дупката. Омският завод обяви подновяване на серийното изготвяне на газотурбинния ГТД-1250 още през 2024 г., но по оценката на Defense Express изцяло нов корпус Т-80 не е бил показван оттогава, а демонстрираното досега е монтаж на модернизиран купол върху съществуващо шаси. Показателен е и хибридът, представен във видеото за 50-годишнината на Т-80: купол от Т-80УД върху по-старо шаси, т.е. начин да се вкарат в строя машините, чиито харковски дизели руската промишленост не може нито да произвежда, нито да ремонтира.

Сборът е противоречив само на пръв поглед. Заводската решетка от юлската снимка е реално подобрение спрямо заварените в бригадните работилници конструкции, тъй като е по-лека, по-добре разпределена и вградена в машината, вместо да ѝ виси. На тактическо ниво тя вероятно ще вдигне минимално оцеляването на отделен танк срещу обикновения FPV дрон. Оперативната картина обаче не се променя: срещу дронове с оптично влакно заглушителят е безполезен, „Арена-М“ все още не се справя с удара отгоре и отзад, тази защита продължава да съществува за сметка на обзор, подвижност и износване, докато фондът, на който стъпва цялото надграждане, се свива с около 15 корпуса месечно.

Анализ: Русия върви към по-опасна армия след войната в Украйна

Зрители, сред които руският президент Владимир Путин, китайският лидер Си Дзинпин, таджикският президент Емомали Рахмон, туркменският президент Сердар Бердимухамедов и узбекският президент Шавкат Мирзийоев, присъстват на военния парад по случай Деня на победата, проведен на Червения площад в центъра на Москва, Русия, 9 май 2025 г. 📸 Снимка: Sputnik/Vyacheslav Prokofyev/Pool

Резервисти, призовани при частичната военна мобилизация, пушат до автобуси, на тръгване за военни бази в Севастопол, Крим, 27 септември 2022 г. 📸 Снимка: REUTERS/Alexey Pavlishak

🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия вероятно ще излезе от войната срещу Украйна като по-опасна военна сила, отколкото беше в навечерието на инвазията, при все че губи техника и личен състав в мащаби, каквито никоя армия не е понасяла в конвенционален конфликт от Втората световна война насам.

Това е изводът от обстоен анализ на Якуб Яновски – един от експертите зад OSINT проекта Oryx, който отчита визуално потвърдените загуби на техника от двете страни на фронта от началото на конфликта през февруари 2022 г. Тази оценка противоречи на инстинктивното допускане, че годините на изтощителна война са осакатили необратимо руската военна машина. Тя идва в момент, в който щабовете на НАТО се опитват да преценят какво точно ще остане от тази машина, когато боевете един ден спрат.

Най-неочакваната част от сметката е свързана с бронираната техника. Яновски посочва, че Русия не просто е компенсирала загубите на танкове и бронирани машини, а е възстановила своя парк до предвоенните му размери. Това е постигнато чрез съчетание от ускорено производство и масирано изваждане на техника от съветските складове, които доскоро бяха сред най-големите хранилища на оръжие в света. Днес руската индустрия поддържа годишно производство на над 200 танка Т-90, 400 бойни машини на пехотата БМП-3 и 500 БТР-82 – показатели, характерни за отбранителна индустрия на истински военновременни обороти, не на забавеното предвоенно темпо. Мащабът на руския резерв си личи по връщането в строя на стотици Т-62 – машина, постъпила на въоръжение още през 1961 г. Още през 2025 г. изданието Defence Blog документира как тези машини излизат от десетилетия на съхранение, за да запълнят загуби, които според потвърдените данни на Oryx надхвърлят 4100 единици от всички типове (унищожени, пленени или изоставени). По данни на медията ремонтът е съсредоточен в завода в Атамановка (Забайкалски край), а над 300 възстановени Т-62 вече са предадени на войските.

Точно тук обаче се очертава и границата на това възстановяване. Съветското наследство, което позволи на руското командване да попълва загубите с готови машини от складовете, е до огромна степен изчерпано. Един бъдещ конфликт би я принудил да разчита почти изцяло на ново производство – значително по-бавен и скъп път в сравнение с безплатните резерви. Освен това възстановеният парк се сблъсква с тактическата стена, определяща хода на цялата война: докато Русия не намери ефективен и евтин отговор на дроновете, насищащи фронтовата линия, е невъзможно завръщането към бързата механизирана война, за която този парк е създаден.

Дроновете остават единствената област, в която анализът отчита трайно, а не компенсаторно предимство на руската страна. Извън самата Украйна тя е изградила най-развитата и бойно опитна сила за безпилотни системи в света – от разузнавателни и ударни апарати над фронта до далекобойните машини, поразяващи цели дълбоко в тила. Кремъл публично обяви амбиция да разгърне новите войски за безпилотни системи като отделен род войски с численост, която надхвърля целия Корпус на морската пехота на САЩ – мащаб, който сам по себе си превъзхожда повечето средни по численост редовни армии. В същото време обаче анализът посочва сериозна несигурност дали Русия ще успее да ги интегрира ефективно с останалата част от въоръжените сили, или ще останат паралелна структура със собствена логика на действие.

Във въздуха картината е различна. Остарелите съветски самолети не могат просто да се извадят от склада и вдигнат във въздуха по начина, по който се ремонтира и връща в строя стар съветски танк: използването на летателни апарати извън техния безопасен ресурс крие риск от катастрофи, които отнемат живота на опитни пилоти, а тяхното обучение отнема години. Текущото производство от 40-60 изтребителя годишно (включително ограничен брой Су-57 с намалена радарна видимост) не може да покрие бойните загуби и едновременнно с това естественото отписване на остарели машини. Още по-тежко е положението при далекобойната авиация: Русия произвежда по един стратегически бомбардировач Ту-160 на всеки една до две години, а програмата за новия самолет за радарно откриване и управление А-100 е прекратена, без нито една оперативна машина. Този упадък съвпада с период, в който ВВС на НАТО запазват числеността и въвеждат изтребители от пето поколение като F-35 – технологична пропаст, за чието преодоляване Русия не може да предложи решение в обозримо бъдеще.

Противовъздушната отбрана изпитва сходни затруднения. Производството на зенитно-ракетни комплекси наваксва горе-долу потвърдените загуби, но войната е изтънила както радарното покритие, така и запасите от зенитни ракети и многократно доказа, че скъпите прехващачи не могат да компенсират икономически големия обем евтини дронове и ракети, които модерната далекобойна кампания изсипва срещу целите си. Русия изпитва тази реалност на собствен гръб: украинската кампания с ударни дронове по военни летища и стратегически бомбардировачи я принуди да инвестира значителни средства в укрития и макети, докато продължава да губи самолети с темпо, което надвишава възможностите за тяхната подмяна.

Най-сериозното предизвикателство обаче може да се окаже човешкият фактор. Според оценките в анализа руската армия е нараснала от около 900 000 души преди нахлуването до приблизително 1,3 млн през 2026 г. при общи загуби до момента от около 1,4 млн души, от които се смята, че около 500 хиляди са загинали. Това разширение е постигнато благодарение на системно занижаване на критериите за набор, вербуване на осъдени престъпници и провеждане на първата руска мобилизация от Втората световна война насам. Напрежението личи от разликите в официалните данни: през май 2025 г. президентът Владимир Путин съобщава за 50–60 хиляди нови доброволци месечно, а изчисленията на Дмитрий Медведев сочат около 30 хиляди, без Министерство на отбраната да коригира нито една от тези цифри. Зад това разминаване стои структурен лимит: руската икономика работи при условия на пълна заетост, хората, склонни да воюват за финансово възнаграждение, в голямата си част вече са мобилизирани или на договор, а по-нататъшният набор ще изисква значително по-високи заплати и по-добри условия от досегашните. Показателите на бюджета вече го потвърждават – през първото тримесечие на 2026 г. армията е привлякла 71 216 договорни военнослужещи, което представлява тригодишно дъно според изчисленията на изследователя Янис Клуге, цитирани от „Новая газета Европа“.

Армия, която възстановява сухопътния си парк, изгражда нови войски за безпилотни системи с амбиции, надхвърлящи числеността на американската морска пехота, и поддържа над милион души под знамената (дори при недостатъчна подготовка и скрепяване основно от военновременна дисциплина), е значително по-мащабна и закалена сила от тази, прекосила границата през февруари 2022 г. Именно с тази реалност ще трябва да се съобразяват европейските столици при планирането на собствената си отбрана.

Яновски остава предпазлив в своите прогнози: бъдещата траектория на руските въоръжени сили зависи от икономически ограничения и корупция, които могат да я променят, а изчерпаните складове означават, че следващата война Русия ще води с онова, което успее да произведе, а не с наследство от миналото. Дали тази по-опасна армия ще бъде утвърдена на практика, ще стане ясно въз основа на няколко индикатора:

• дали производството на бронирана техника ще запази военновременни темпове и след изчерпването на складовите наличности;
• дали войските за безпилотни системи ще се интегрират успешно в общата командна структура, или ще останат изолиран експеримент;
• дали набирането на нови военнослужещи ще се стабилизира при условие на значително по-високи материални стимули.

Устойчивото развитие в тези три направления би потвърдило настоящата оценка, докато евентуален срив в което и да е от тях би отслабил руския военен потенциал. Европейското превъоръжаване, чиито планове се измерват в десетилетия, едва ли разполага с лукса да заложи на втория сценарий.

„Феникс“ отби танков щурм на Добропилското направление – девет унищожени танка

🇺🇦💥🇷🇺 Девет танка, две бронирани машини и три реактивни системи за залпов огън БМ-21 „Град“ бяха загубени от руската армия при опит за мащабен танков щурм към Добропиля в Донецка област, отбит вчера от оператори на дронове на граничен отряд „Феникс“, подпомогнат от съседни подразделения. За резултата тази сутрин съобщиха Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна в официалния си канал в Telegram; по данни на службата при отбиването на атаката са убити 23 руски военнослужещи. Украински издания описаха случилото се като един от най-мащабните опити за танков пробив в Донецка област в последно време.

„Феникс“ е подразделение за ударни безпилотни летателни апарати към Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), което на този участък от фронта действа в състава на групировката на СБС, обособения през 2024 г. отделен род войски за безпилотни системи, първия в света от този клас. Подразделението работи по този участък от дълго време: през есента на 2025 г. неговите оператори поразяваха бронирана техника, реактивна артилерия и снабдителни колони в района на Костянтинивка. Този път освен машините в челото на атаката операторите са поразили и жива сила, придвижвана с автомобилен транспорт към района на боевете, а логистичните маршрути на руските сили остават под постоянен огневи контрол.

„Системното поразяване на транспорта и снабдителните пътища съществено затруднява доставките на боеприпаси, гориво, резерви и подкрепления към предните позиции“, се посочва в изявлението на СБС. Комплексното поражение, обобщава службата, е позволило щурмът да бъде отбит, без руските части да развият настъпателните си действия на направлението. Сред унищоженото са и трите установки „Град“, 122-милиметрови съветски системи за залпов огън, които не влизат в щурмова колона, а вместо това я поддържат с огън отдалеч: поражението е обхванало и огневата поддръжка на атаката.

Масираната бронирана колона е отклонение от модела, с който руското командване провежда операциите си в Донбас от месеци. Украинският проект DeepState още в средата на юни описваше как натискът по оста Родинске–Билицке се движи чрез инфилтрация на малки пехотни групи, които се процеждат в застроените места и постепенно разширяват контрола си. Опитите за пробив с бронетехника в плътен строй са рядкост на този участък, но не са без прецедент: на 27 октомври 2025 г. преди падането на Покровск, Първи корпус „Азов“ на Националната гвардия отби механизиран щурм с 29 единици бронетехника при Володимировка и Шахове, по данни на Укринформ един от най-големите за онзи период.

Атаката идва в момент, в който натискът към Добропиля расте осезаемо. В оценката от 22 юли Институтът за изследване на войната (ISW), позовавайки се на украинския военен наблюдател Константин Машовец, посочва, че руските сили са излезли на линията Родинске–Новоолександривка южно от града и по всяка вероятност са завзели Новоолександривка. Предните отряди на 2-ра общовойскова армия от Централния военен окръг и 51-ва общовойскова армия са се придвижили съответно към линиите Василивка–Родинске и Дорожне–Шахове, отвъд които действат малки инфилтрационни групи. Целта, както я оценява Машовец, е Добропиля да бъде превзета бързо: успехът би създал изходни позиции за настъпление срещу Дружковка и би освободил сили за вероятна лятно-есенна офанзива към т.нар. крепостен пояс – градската агломерация Славянск–Краматорск, последната голяма такава в областта под украински контрол. Сметката обаче стъпва върху допускането, че групировката при Добропиля скоро ще се освободи за нови задачи; провали ли се то, настъпващите към пояса от юг руски части рискуват да затънат още по-дълбоко, отколкото в сегашното си усилие срещу Костянтинивка.

Успоредно с щурмовете руското командване усилва и отбраната срещу дронове. По сведения на украински военен източник, цитиран от ISW на 17 юли, в тила на участъка Добропиля–Дружковка са разгърнати голям брой екипи за борба с дронове, а делът на прехванатите украински апарати в тактическа дълбочина расте. Офанзивните операции не спират: руски военни блогъри претендират за навлизане в села непосредствено източно от Добропиля и източните покрайнини на самия град, макар че ISW не потвърждава повечето от тези твърдения.

Натискът към Добропиля е директно продължение на падането на Покровск, който е под руски контрол от началото на февруари 2026 г. От града и съседния Мирноград руските сили оттогава напират на север по две оси, през Гришине и през Родинске и Билицке, без да постигнат пробив. Украинските защитници все още удържат Билицке: ISW потвърди тяхното присъствие там с геолокализирани кадри от 18 юли, въпреки руските претенции за обратното, а към края на юни Машовец посочи, че удържаните позиции принуждават руското командване да фокусира силите си за операции срещу Добропиля в сравнително тесен участък от Покровск до Новоолександривка.

Украинското командване от седмици оценява руската щурмова групировка на направлението като изхабена и без предпоставки за пробив. Отбитата атака не сваля натиска от участъка, но нейнатна равносметка тежи в полза на отбраната: девет танка, три реактивни артилерийски установки „Град“, две бронирани машини и 23 убити – без спечелен терен. Дали руските части могат да си позволят още такива опити, засяга не само Добропиля: по логиката, очертана от Машовец, върху бързото превземане на града стъпват и плановете на Москва за Дружковка и за крепостния пояс.

Часив Яр: Украинската защита блокира руския пътепроход към Костянтинивка и Краматорськ

🇺🇦🛡️🇷🇺 Украинската отбрана при Часив Яр блокира руските опити за настъпление към Костянтинивка на път към aгломерацията Словянск-Краматорск, последнитед два големи града под украински контрол в Донецка област, след като провалени механизирани атаки принудиха руското командване да изостави танковите маневри за сметка на инфилтрации от малки пехотни групи.

Часив Яр блокира пътя към Костянтинивка, която се намира на 7 км западно от него. Костянтинивка от своя страна блокира по-нататъшното настъпление към Краматорск, разположен на 15 км в северна посока, който заедно със съседния Словянск са последните големи свободни градове в Донецка област. Руската армия прекара последните две години в неуспешни опити да пробие отбраната в западните подстъпи на Часив Яр, но до момента удря на камък.

След два дни на катастрофални механизирани атаки, руските планове за заобикаляне на украинските защитници и пробив към Костянтинивка стават по-ясни. „Руснаците имат няколко опции, които вероятно ще се опитат да използват“, пише Виталий, картограф и военен наблюдател. Най-лесния вариант за руската армия е инфилтрирането на пехотни групи покрай украинската отбрана в село Новодмитривка, разположено между Часив Яр и Костянтинивка.

Ако достатъчно руски войски успеят да се закрепят в Новодмитривка, те биха могли да получат достъп до път H20, водещ на север от Костянтинивка към Краматорск. Като допълнение, превземането на Новодмитривка от руските сили би отрязало Часив Яр от украинските подкрепления и би затворило всички украински защитници, останали в района.

Руските планове стават очевидни, защото вече са в ход. Опитите за пробив към Новодмитривка вече започнаха, предупреди украинския военен наблюдател Костянтин Мащовец. Той и колегите му от Conflict Intelligence Team отбелязват „текущите опити на руските войски да превземат Новодмитривка“, която засега удържа, главно защото украинските позиции при Часив Яр остават непоклатими.

В рамките на две денонощия (18-19 април) руската 70-та мотострелкова дивизия атакува позициите на 24-та механизирана бригада на украинската армия в западната част на Часив Яр с дронове, артилерия и набези на пехотхни части. „Врагът не постигна никакъв успех“, докладва украинската бригада.

Атаката на 18 април включваше един танк, пет бронирани бойни машини, 10 мотоциклета и няколко офроуд машини, голяма част от които бяха поразени от украинските дронове, отразили атаката. На следващия ден беше извърпен нов опит за настъпление със сходна формация, който беше застигнат от същата съдба.

„Атаката беше отразена. Вражеските бронирани машини, транспортни средства и щурмови войски бяха унищожени“, докладва говорител на украинската бригада.

Механизираните настъпления се провалиха, но това не означава, че руската армия ще се откаже. „Руснаците поддържат висок ниво на комплектуване на своите войски, разположени близо до Костянтинивка“, отбелязва украински оператор на дронове и анализатор Kriegsforscher. „Руските войски вероятно ще увеличат своята активност в тази посока с бронирана техника“.

Но не бронираната техника е най-голямата заплаха. Най-големият украински проблем е същия, наблюдаван по всичките 1200 км фронтова линия, подчертава Виталий. Украинската защита е оптимизирана за откриване и спиране на руските механизирани колони. Същата защита не работи толкова добре, когато изпращат малки пехотни групи или войски на мотоциклети.

Широко разпределени украински войски могат да открият голяма, шумна механизирана атака и да я спрат с дронове и артилерия. Но същите защитници са разпределени твърде рехаво, за да открият и блокират всяка малка група руски инфилтратори – особено когато руските бомби падат в голямо количество. „Разредена и потисната защита с пропуски в наблюдението на дронове позволява на врага да пробие“, обясни Виталий.

Именно това е начинът, по който в края на миналата година руските войски най-накрая съумяха да окупират Покровск и съседния Мирноград, приближавайки руските позиции към Костянтинивка и Краматорск от запад. Инфилтрацията може да е начинът, по който най-накрая ще пробият и отбраната при Часив Яр, поради което оказват натиск върху същите тези градове от изток.

Експлозия на танк в Япония: Трима загинали при инцидент по време на учения

🇯🇵 Най-малко трима членове на Сухопътните сили за самоотбрана на Япония (JGSDF) загинаха, а един е тежко ранен, след като основен боен танк експлодира по време на обучение, провеждано на полигона Хиджудай в префектура Оита.

Подразделение на JGSDF е провеждало учебни стрелби с танк „Тип 10“, когато снаряд се е взривил в цевта на оръдието преждевременно, съобщиха представители на армията и министерство на отбраната.

Инцидентът, станал около 8:40 часа сутринта, е отнел живота на трима мъже от състава на силите на възраст между 20 и 40 години, според данни на JGSDF и местната пожарна служба. Жена на възраст около 20 години е ранена, но е в съзнание; тя е транспортирана с хеликоптер до болница.

Учебната зона Хиджудай в Кусу, префектура Оита, се използва не само от силите за самоотбрана, но и от армията на САЩ.

След инцидента министърът на отбраната Шинджиро Коизуми заяви, че в щаба на Западната армия на JGSDF е създадена комисия за разследване, която да проучи възможните причини за трагедията.

Премиерът Санае Такаичи изказа своите съболезнования, като написа в социалната мрежа X, че правителството „е поело ангажимент да установи причината за този инцидент и ще се стреми да осигури цялостно управление на безопасността“.

Експлозията е първият сериозен инцидент с японските военни от май миналата година, когато учебен самолет T-4 на Военновъздушните сили с двама души на борда се разби в язовир броени минути след излитане от авиобаза Комаки в префектура Айчи, при което загинаха и двамата членове на екипажа.

Най-тежкият инцидент в историята на JGSDF се случи през април 2023 г., когато многоцелеви хеликоптер UH-60JA се разби край остров Мияко в префектура Окинава, отнемайки живота на всички 10 души на борда.

По-голямата част от сериозните произшествия със Силите за самоотбрана (SDF) досега бяха свързани основно с летателни апарати, включително сблъсъка на два хеликоптера SH-60K на Морските сили за самоотбрана през април 2024 г. по време на нощно учение край отдалечен остров близо до Токио. Инцидентът тогава доведе до смъртта на всички осем души на борда на двете машини.

Танковата мощ на Европа: Качеството и дигитализацията изместват числеността от Студената война

🇪🇺 Пейзажът на бронетанковите сили в Европа през 2026 г. се отдалечава от мащабите, характерни за годините на Студената война и се насочва към по-малки, но боеспособни сили, изградени около модерни платформи, дигитална интеграция и мобилност, съобщава Army Recognition.

По общ размер на флота Турция остава първа с 2381 танка, следвана от Гърция с 1385, докато Полша в момента разполага с около 897. Основен аргумент на анализа обаче е, че реалният баланс се променя под повърхността на тези числа.

Това е от значение, защото не всички танкови състави притежават еднаква военна стойност. Големият инвентар на Турция все още разчита в голяма степен на по-ранните варианти M48 и M60, докато Гърция продължава да поддържа значителен брой танкове Leopard 1 заедно с по-модерните модели Leopard 2.

За разлика от тях, Полша гради своята мощ около нови и модернизирани основни бойни танкове, които са далеч по-подходящи за водене на война с висока интензивност в рамките на НАТО срещу равностоен противник.

Според рамката на Army Recognition, бъдещата танкова мощ на Европа се определя по-малко от общия инвентар и повече от това каква част от бронетанковия състав реално може да оцелее, да се бие и интегрира в модерното бойно пространство.

Основните танкови сили на НАТО

Германия разполага с около 313 танка Leopard 2, от които 104 са в най-модерния вариант 2A7V, както и още 209 в конфигурации 2A5 и 2A6. Това са едни от най-модерните основни бойни танкове в Европа, предлагащи висок клас на защита, съвременна оптика и цялостна дигитална интеграция на бойното поле, въпреки че сравнително малкият им брой ограничава потенциала за мащабно разгръщане.

Франция поддържа флот от 200 танка Leclerc, от които 51 единици са модернизирани до стандарта XLR, като той набляга на автоматизацията, мобилността и възможностите за мрежово водене на война.

Обединеното кралство експлоатира 213 единици Challenger 2 и преминава към стандарта Challenger 3, който въвежда ново основно оръдие, подобрена броня и модерни сензорни системи, насочени към възстановяване на върховите бойни характеристики.

Испания разполага с 274 танка, от които 219 единици Leopard 2E и 55 единици Leopard 2A4, формирайки една от по-балансираните и модерни бронирани сили в Европа.

Швеция оперира със 110 танка Strv 122, които са считани за един от най-модерните конфигурации на Leopard 2 в експлоатация, докато Швейцария поддържа 134 танка Leopard 2, адаптирани към националните изисквания.

Обръщайки поглед към Скандинавия, Финландия разполага с 200 танка Leopard 2, разделени между вариантите 2A4 и 2A6. Дания има 44 танка Leopard 2A7V, докато Норвегия поддържа 36 броя Leopard 2A4 с още единици на склад.

Португалия разполага с 34 танка Leopard 2A6, докато Австрия оперира с 53 Leopard 2A4, които представляват по-малки по размер, но далеч по-способни сили, съобразени с НАТО.

Централна Европа извършва преход, който ще я отдалечи от платформите от съветската епоха. Унгария действа със 110 танка, сред които варианти Leopard 2A7HU и 2A4HU заедно с по-стари T-72. Чехия оперира с 58 танка, комбинирайки Leopard 2A4 с модернизирани модели T-72M4CZ, докато Словакия поддържа по-малък смесен парк от Leopard 2A4 и T-72.

Поглеждайки към Балканите, много държави остават силно зависими от наследени системи. Румъния оперира с 377 танка, от които 220 единици са T-55AM, 103 са TR-85, а 54 са TR-85M1. България продължава да поддържа 90 варианта на T-72, а Сърбия разполага с 229 танка, сред които 195 броя M-84, 30 броя T-72MS и малобройна партида M-84AS1. Словения оперира с 14 танка M-84, а Кипър разполага с 82 броя T-80U и 52 броя AMX-30B2.

Италия разполага с около 150 танка C1 Ariete, въпреки че усилията за модернизация продължават. Нидерландия вече не поддържа свой собствен танков състав, а вместо това допринася за танково подразделение, съвместно с Германия – Leopard 2 – модел, който отразява нарастващата отбранителна интеграция в НАТО.

Полша се превръща в бронираното острие на НАТО в Европа

Army Recognition описва Полша в момента като страната, полагаща най-всеобхватни усилия за модернизация на своите бронетанкови сили в Европа. Настоящият ѝ състав включва 180 броя K2 Black Panther от Южна Корея, 117 броя американски M1A2 и 116 танка M1A1 Abrams, 105 броя Leopard 2A5 и 97 броя Leopard 2PL, заедно със състав от 205 по-стари танка PT-91 и 46 единици от остаряващия модел T-72.

По-важна от днешната цифра е траекторията: Полша се стреми към 1000 танка K2 и K2PL, което в крайна сметка може да увеличи общия ѝ танков състав до около 1800–1900 танка.

Ако тази амбициозна цел бъде завършена, Полша не просто ще изпревари Гърция със значителна преднина в класацията, но също почти ще изравни Турция по общ брой, докато разполага с много по-модерна сила. Това би пренаредило фундаментално йерархията на бронетанковите сили на Европа. Вместо класация, доминирана от стари запаси, източният фланг на НАТО ще бъде закотвен от държава, която съчетава масовост, модерна броня, индустриална подкрепа и пълна оперативна съвместимост в алианса.

За Русия това е много по-голям проблем от поредната европейска таблица с инвентар.

Русия все още има мащаб, но Европа запълва празнината в качеството

Army Recognition предполага, че Русия все още разполага с много по-голяма танкова сила като цяло – с около 3460 танка на активна служба и над 2100 допълнителни по-стари машини на склад.

Това число обаче идва с огромна уговорка: голяма част от флота все още се състои от остарели дизайни и силно модернизирани платформи от съветската епоха, като T-55, T-62, по-стари варианти на T-72 и някои семейства T-80, заедно с по-новия T-90M.

Москва все още може да генерира бронирана маса, но Европа, особено членовете на НАТО на източния фланг, се движи към силова структура с по-малко слаби звена. Според анализа силата на Европа все повече се опира на Leopard 2, Abrams и K2: платформи с по-прецизен контрол на огъня, по-висока оцеляемост, по-съвременни термовизионни прицели и много по-дълбока дигитална интеграция.

С други думи, Русия може все още да има „повече стомана“ на хартия от повечето отделни европейски държави, но НАТО концентрира все повече и по-добри танкове на местата, където те имат най-голямо значение.

Стандартизацията превръща Европа в по-трудна мишена

Една от най-важните тенденции, подчертани от изданието, е разпространението на стандарта Leopard 2A8 и  мащабната консолидация около три водещи западни танкови фамилии: Leopard 2, Abrams и K2.

Германия настоява за приемането на Leopard 2A8, Чехия се движи към замяна на танковете от съветската епоха с този стандарт, а от други оператори се очаква да последват примера с модернизация или покупки. Този вид сближаване е важен от военна гледна точка, защото бронираната мощ на НАТО става по-лесна за поддръжка, надграждане и съвместно разгръщане.

Континент, изграден около общи или тясно свързани модерни платформи, е много различен от такъв, разчитащ на „кръпки“ от остарели национални флотилии. Докладът на Army Recognition говори за бронирана екосистема, която става по-стандартизирана, по-дигитална и по-оперативно съвместима – точно такъв вид структура, която укрепва способността на НАТО да поддържа мащабни бойни действия на източната си граница.

Центърът на тежестта се мести на изток

Турция, Гърция, Румъния, Испания и Германия остават важни играчи, но техните роли стават все по-различни. Турция води по размер на флота, Гърция запазва масовост за региона, Германия има едни от най-модерните Leopard 2, а Испания поддържа балансирана модерна сила.

Но центърът на тежестта се мести на изток – към страните, които виждат Русия не като далечен стратегически проблем, а като основна военна заплаха. Ето защо превъоръжаването на Полша се откроява. Това не е просто купуване на танкове; а изграждане на масивна бронирана сила, пригодена за война на НАТО срещу Русия. Както ясно се посочва, че именно това отличава Полша от повечето армии на страните от Европа. Тя заменя старите системи, разширява общия брой и обвързва тези придобивки директно със структурите на алианса, веригите за доставки и бойното планиране.

Най-важният извод от класацията на Army Recognition е, че балансът на бронетанковите сили на Европа вече не може да бъде измерен само с общите цифри. Турция може все още да оглавява списъка числено, като Русия все още превъзхожда повечето отделни държави по мащаб, но тенденцията се движи в полза на НАТО там, където е най-важно: по източния фланг, с все по-модерни флотилии, споделена логистика и боеспособни формирования.

Така че голямата новина не е, че Европа изведнъж е изкарала повече танкове от Русия. Очевидно това не е така. Голямата новина е, че Европа, водена от Полша и подкрепена от стандартизацията на НАТО, изгражда структура на бронетанковите войски, която изглежда значително по-опасна, отколкото старата „математика на танковете“ предполага.

По-рано се появиха съобщения, че по време на атака, продължила почти цял ден, украински танк Leopard 1A5 е издържал на 52 удара от FPV дронове и дронове „Мълния“ на руската армия, след като екипажът го е подсилил с многослойна анти-дрон защита.

Украйна модернизира танковете Abrams с допълнителна защита и локализиран интерфейс

🇺🇦 1-ви отделен щурмови полк на Украйна започна да оперира с доставените от САЩ танкове M1A1 Abrams и вече ги модифицира с допълнителна защита, адаптирана към фронтовите условия. Това става ясно от изявление на полка, публикувано на 1 април.

Звеното публикува кадри от своята работилница, показващи танкове Abrams, оборудвани с импровизирани защитни структури, включително клетки срещу дронове и динамична защита (ERA), базирани на материали, споделени в официалните канали на полка.

„Танковете, БТР-ите и бронираните машини тип MRAP се покриват с персонализирана защита, адаптирана към промените на бойното поле. Здравата броня значи оцелял екипаж и десант – следователно изпълнена мисия. Тези, които се адаптират, оцеляват и продължават напред“, заявяват от полка.

Модернизацията включва инсталиране на блокове за динамична защита „Контакт-1“ както по корпуса, така и по купола. Те са проектирани да детонират кумулативните бойни глави, преди да са проникнали в основната броня на машината. Подсилени метални конструкции и елементи „шипове“ се монтират за противодействие на нарастващата заплаха от FPV дронове, които се превърнаха в основна опасност за бронираната техника на бойното поле.

 също така посочва, че украинските екипажи адаптират вътрешния интерфейс на танковете Abrams чрез интегриране на локализирани контролни панели. Тази модификация е насочена към опростяване на процеса по обучение и работа на личния състав, който не е запознат с англоезичните системи.

В момента Украйна оперира с няколко десетки танка Abrams. САЩ започнаха доставката на 31 танка M1A1 SA-UKR през 2023 г. Допълнителни единици бяха доставени от Австралия, която обяви през октомври 2024 г., че ще прехвърли изведени от експлоатация M1A1 Abrams от своя инвентар.

Австралийските танкове влязоха в бой през декември, след като бяха оборудвани с подобна защита против дронове, като бяха използвани при операции край Покровск. Австралия е прехвърлила общо 49 танка M1A1 Abrams, служили в нейните въоръжени сили между 2007 и 2024 г. Поддръжката и ремонтът на тези системи се подпомагат от Полша, където заводът Wojskowe Zakłady Motoryzacyjne разшири капацитет за обслужване на танкове Abrams, използвани от украинските сили.

По-рано украински инженери разработиха нова система за защита на доставените от САЩ бойни машини на пехотата M2A2 Bradley срещу заплахи от дронове и кумулативни заряди. Според Defense Express, системата Tower 1 и създадена от Iron Nuts, съчетава твърди рамки с мрежести екрани за намаляване на проникването на бойни глави и отклоняване на ударите.

Израелски танк „Меркава" насочен към крепостта Бофор в Южен Ливан

🇮🇱⚔️🇱🇧 Снимка, разпространена в социалните мрежи, показва средновековната крепост Бофор (Калаат ал-Шакиф) в Южен Ливан, заснета през оптичния мерник на израелски основен боен танк „Меркава“.

Кръстосаният визир на прицелната система е центриран директно върху крепостта, докато в долната част на дисплея се чете цифрата „155“. Крепостта се намира край село Арнун в мухафаза Набатие – район, в който израелската армия провежда активни сухопътни операции от 16 март.

Бофор е кръстоносна крепост от XII век, построена на стратегическа височина, осигуряваща контрол върху ключови маршрути и долината на река Литани. През последните десетилетия е използвана последователно от палестински групировки и от Хизбула именно заради благоприятната позиция. Израел превзе крепостта по време на операция „Мир за Галилея“ през 1982 г. и я задържа до едностранното си изтегляне от Южен Ливан през 2000 г., когато Хизбула отново зае обекта. Историята ѝ като военен пост е документирана и в едноименния израелски филм „Бофор“ (2007), номиниран за „Оскар“.

Кадърът съвпада с нарежданията на министър-председателя Бенямин Нетаняху от вчера за разширяване на буферната зона до река Литани, съобщи Al Jazeera. По данни на Defense News от 27 март зоната на бойните действия в Южен Ливан се разширява, а израелски подкрепления от 162-ра дивизия бяха изпратени с цел задълбочаване на настъплението. Според ливанското здравно министерство от началото на март жертвите са най-малко 1116 загинали и 3229 ранени, а ООН отчита над 1,2 милиона разселени.

Хизбула от своя страна публикува множество кадри от удари по израелска бронирана техника с управляеми противотанкови ракети – сред тях руски „Корнет“, ирански „Алмас“ и „Тхаралла“ (двоен пуск, проектиран да преодолява системата за активна защита Trophy).

Според данни, цитирани от Middle East Monitor, в рамките на 48 часа около 26 март Хизбула е унищожила 18 танка „Меркава" при две засади по осите Тайбе–Кантара и Тайбе–Дейр Серян, докато общият брой поразени танкове от началото на март надхвърля 70.

Израел не потвърждава загуби на техника и налага военна цензура, но Times of Israel съобщи за убит танкист от 7-а бронирана бригада и четирима ранени на 26 март, а Haaretz – за двама загинали в противотанков огън на 8 март. OSINT анализатори посочват, че обемът на публикувания видеоматериал говори за значителни, но неуточнени загуби на бронирана техника, които според Military Watch Magazine са най-тежките за Израел от над четири десетилетия.

Крепостта Бофор е вписана в Националния регистър на културното наследство на Ливан и Предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство. На 24 ноември 2024 г. тя получи засилена временна защита по Втория протокол от 1999 г. към Хагската конвенция от 1954 г. с решение на ЮНЕСКО. Фактът, че историческият обект се вижда центриран в прицелната система на боен танк, поставя пряк въпрос за съблюдаването на тези защитни механизми в условията на активни бойни действия.

Русия превръща складираните Т-64 в паметници – знак за окончателно отписване на типа

🇷🇺 OSINT експертът Jompy, който наблюдава систематично складовите резерви на руската армия чрез сателитни снимки, съобщи, че Русия е започнала да извежда танкове Т-64 от складове за монтиране като паметници в различни населени места. Според него това е силен индикатор, че Т-64 на практика не могат да бъдат разглеждани като резервна бронирана техника с потенциал за бъдеща употреба.

В предходните си доклади той многократно е отбелязвал, че не е засичал нито един случай на реактивиране на Т-64 от руска страна. Обяснението, което той предлага, е структурно – Русия няма производствена база за двигатели и резервни части за този вид танкове. Т-64 е проектиран и произвеждан в завода „Малишев" в Харков, където в миналото е фокусирано и серийното производство на 5-цилиндровия двутактов дизелов двигател 5ТДФ, задвижващ машината.

Русия никога не е изградила собствен капацитет за производство на тези двигатели, а след разпадането на Съветския съюз поддръжката и модернизацията на Т-64 останаха изцяло в украински ръце. Когато Москва стандартизира бронетанковия парк около фамилиите Т-72 и Т-80, инфраструктурата за обслужване на Т-64, включваща логистични вериги, специализирани кадри и складове за части, беше ликвидирана.

Според изчисления на експерта, датиращи отпреди половин година, в руските складови бази са били налице 653 единици Т-64, като всички са оценени в лошо и много лошо състояние. От общо 752 складирани преди войната Т-64 едва 110 са били изведени – вероятно не за повторна употреба в руските въоръжени сили, а за канибализиране на части или за нуждите на звената от т.нар. ДНР и ЛНР, които продължават да използват Т-64 в ограничени количества.

Решението да се използват оставащите корпуси за паметници потвърждава оценката, че повторна употреба на Т-64 би изисквала възстановяване на цялостна производствена и логистична екосистема – нещо, което Русия очевидно не може или не е готова да направи в условията на война. За сравнение, тя е реактивирала хиляди танкове от други серии: по данни на Jompy от руските складове са били извлечени общо 4800 танка от началото на пълномащабната инвазия – основно Т-80Б/БВ (1411), Т-72Б (1191) и Т-62 (1012). Наскоро бяха засечени и признаци за започнало реактивиране на по-стари подварианти Т-72 „Урал" и Т-72А, което говори за изчерпване на по-лесно възстановимите машини.