Черноморският флот пет месеца не излиза от Новоросийск и стреля от пристанището

🇷🇺🚀🇺🇦 Руските кораби, които обстрелват Украйна с крилати ракети 3М14 „Калибър“, от пет месеца не са излизали в Черно море и изстрелват ракетите си направо от пристанището на Новоросийск. Това заяви говорителят на ВМС на Украйна Дмитро Плетенчук в ефира на националния телефон „Единни новини“ по тв канал „Интер“. Според него Новоросийск е единствената база, която Черноморският флот още може да използва, а подводниците му дори не стрелят от базата и не излизат в морето.

Водещият го попита на какво се дължи дългата пасивност на руските ракетоносци – на недостиг на ракети, на страх от украинските морски дронове или на трудности с поддръжката. Плетенчук отговори с ирония: „Казват, че в Черно море потапят руски кораби. И до тях са стигнали тези слухове. Затова вероятно са решили, че дори ракетите е по-добре да изстрелват от собственото си пристанище, въпреки че ако ракета се взриви, там на никого няма да му се размине.“ Положението, добави той, продължава „вече пет месеца“ и „скоро ще влезем в шестия“.

Мястото на пуск е посочено в сутрешните доклади на ВВС на Украйна. Те посочват Новоросийск като място на изстрелване на „Калибър“ на 30 юли, 20 август, 1 септември и 17 октомври. На 12 септември в доклада е посочена само „акваторията на Черно море“, но Плетенчук уточни два дни по-късно, че и двете атаки през септември са били от базата. Последният залп от Новоросийск беше от 4 ракети и ВВС на Украйна отчетоха и четирите като свалени или неутрализирани.

Така Черноморският флот е сведен до няколко ракетоносеца, които стрелят, без да напускат кея. В средата на септември Плетенчук изчисли, че Русия разполага с най-много 4 носителя, способни да стрелят крилати ракети от Черно море: 2 малки ракетни кораба от проект 21631 „Буян-М“ и 2 подводници „Варшавянка“ от проект 636.3. В началото на годината носителите са били с 4 повече, т.е. два пъти повече, а по реалистична оценка днес остават 2 надводни кораба. Всеки „Буян-М“ носи по 8 ракети, според данни на Defense Express. Двете фрегати от проект 11356, „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“, също носят по 8 ракети „Калибър“, но по оценка на същото издание за ударите през 2026 г. и двете не са боеспособни. Изстрелванията са редки: през лятото най-много 3 месечно, през август 1, през септември 2.

Престоят в пристанището не намалява обсега на ракетите. 3М14 е крилатата ракета за удари по наземни цели от руската серия „Калибър“, чиито ракети се изстрелват от надводни и подводни носители. Оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон посочва, че нейният обсег е между 1500 и 2500 км, а бойната глава е около 450 кг. От Новоросийск до Киев по права линия има 840 км, а до Лвов – около 1180 км. Ракетоносците достигат цели в цяла Украйна, без да отплават.

Подводниците участват още по-малко. За да изстреля „Калибър“, подводницата трябва да се потопи, обясни Плетенчук на 14 септември. Той не вижда как това би могло да стане при сегашния начин на изстрелване на ракетите от руските сили. На 26 октомври заключи, че подводниците „вероятно в момента са най-малко ангажирани във всички тези процеси“. През август описа двете действащи подводници „Варшавянка“ като полупотопени в Новоросийск: над водата се вижда само ходовият мостик, а корпусите са маскирани, за да се предпазят от удари. В началото на септември самият той допусна и по-прозаична причина: Русия може да пести ресурсите им или да не е в състояние да ги поддържа.

Базата обаче не е сигурно убежище. През декември 2025 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и ВМС удариха с подводни дронове Sub Sea Baby подводница от проект 636.3 в Новоросийск. След нападението на 2 март Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди поражения по двете фрегати. При ударите през нощта срещу 12 август отчете поражения по 4 кораба: отново фрегатите, един малък ракетен кораб „Буян-М“ и патрулния кораб „Василий Биков“. В нощта срещу 9 септември украински сили от няколко рода войски удариха базата отново. Главно управление разузнаване (ГУР) съобщи за пожар в надстройката на „Адмирал Есен“, а президентът Володимир Зеленски – за поразени бойни кораби, носители на „Калибър“, пристанищна инфраструктура и петролен терминал. Reuters, позовавайки се на двама източници, съобщи за горящ резервоар с вместимост около 37 000 куб. метра в Новоросийския мазутен терминал. Въз основа на сателитни снимки Defense Express оцени, че „Адмирал Есен“ е загубил своята боеспособност, а един „Буян-М“ е понесъл критични повреди.

Друго място флотът няма. За ремонтната база в Крим Плетенчук се пошегува: „Ремонтна база има, но, знаете ли, тя е като празен автосервиз. Уж го има и дори персоналът ходи там на работа. Само че има една беда – входът е миниран.“ Опитът от годините на войната показва, че в Крим няма сигурно място за кораби, които останат на едно място за по-дълго време. Това не се отнася само за окупирания полуостров: дори в другата база, където има известни възможности за ремонт, той на практика е невъзможен. Говорителят не потвърди присъствие на флота в абхазкото пристанище Очамчира. Русия е влагала средства в него, но няма капацитета да приеме големи бойни кораби и може да служи най-вече за брегова охрана на Федералната служба за сигурност (ФСБ). Остава Новоросийск с укрепения периметър, достатъчните дълбочини и кейове за флота. Там корабите сменят местата си за стоянка, защото корабът, „който се задържи известно време на едно място, също, разбира се, става по-достъпна цел“.

Над морето Русия не е отстъпила. „Авиацията присъства. Присъства 24/7. Това е и ден, и нощ“, отбелязва Плетенчук. Тя патрулира и периодично нанася удари, а във въздуха постоянно има и дронове, включително оперативно-тактически. Самолетите и вертолетите обаче се държат настрана и ударите им идват „от доста голямо разстояние, т.е. 100 плюс километра“. Говорителят припомни, че украинските сили са унищожавали самолети и хеликоптери, включително с морски дронове. В края на декември 2024 г. ГУР обяви, че морски дроноев Magura V5 с ракети земя-въздух са свалили 2 хеликоптера Ми-8 край Крим, а през май 2025 г. – че Magura е свалил изтребител Су-30 край Новоросийск.

Междувременно крилати ракети „Калибър“ се изстрелват и от друго море. След залпа от Черно море на 12 септември ВВС на Украйна вече 3 пъти посочват като място на пуска Каспийско море. На 17 и 22 септември оттам излитат по 4 ракети. На 7 октомври „Калибър“ са сред 48-те крилати ракети, използвани в масирания удар, заедно с изстрелвани от въздуха Х-101 и такива от наземен комплекс „Искандер-К“. В същия период Новоросийск е посочен веднъж, на 17 октомври. Defense Express отбелязва, че Москва може да прехвърли нови носители в Черно и Азовско море по Дон и Волго-Донския канал.

Ракетният арсенал не е ограничен. Според оценката на ГУР от 21 октомври, предоставена в отговор на запитване на NV, руското командване разполага с над 450 ракети „Калибър“ и произвежда по 29 месечно, като изстрелваните от Новоросийск ракети остават по-малко от месечното производство. ГУР не говори за честотата на пуск, а за разпределение на произведените ракети: тъй като украинската ПВО сваля „Калибър“ доста ефективно, повечето нови ракети отиват в стратегически резерв и въоръжаване на флотове. Малкият брой носители и решението запасът да се пази водят до един извод: за да поддържа заплахата, Русия няма нужда да рискува ракетоносци в открито море. Плетенчук описа и цената на алтернативата: в Черно море „потапят руски кораби“, а ремонтът е на практика невъзможен както в Крим, така и в другата база. Затова флотът запазва способността да достигне всяка точка в Украйна, но не и да стреля често. Докато стои на кея, все по-голяма част от ракетите „Калибър“ вероятно ще се изстрелват от Каспийско море, до което украинските морски дронове нямат достъп.

Зимата няма да реши въпроса. Есенно-зимните бури, каза Плетенчук, и без това затрудняват излизането в морето и са правели пусковете от него невъзможни в миналото. Истинската проверка идва през пролетта: ако и при спокойно море ВМС на Украйна не засекат руски ракетоносец извън пристанище Новоросийск, Черноморският флот ще се е превърнал трайно във фиксирана ракетна установка на кея.

Дания купува крилати ракети Anthem и JSM за удари в дълбочина

🇩🇰🚀 Дания ще въоръжи изтребителите от пето поколение F-35 Lightning II и наземна ракетна система с крилати ракети, способни да поразяват цел в дълбокия тил на евентуален противник. Министерство на отбраната обяви в четвъртък, 22 октомври, че купува 2 вида далекобойни прецизни оръжия: Joint Strike Missile (JSM) на норвежката Kongsberg, която се изстрелва от F-35A, и наземна крилата ракета Anthem на американската компания Covenant. Изборът беше направен по препоръка на началника на отбраната, а според министерството НАТО е поискало от Дания именно такива оръжия. Колко ракети се купуват, колко струват и кога ще пристигнат, не се уточнява.

Покупката добавя към датската отбрана онова, което досега ѝ липсваше: възможност да порази евентуален нападател в дълбочина, а не просто да възпира удара му. Министърът на отбраната Йепе Брус го посочи без заобикалки. Покупката е „значителна стъпка към това да увеличим способността да нанесем ответен удар“, заяви той по време на пресконференцията в Копенхаген, цитиран от обществената медия DR. „Намираме се в обстановка, в която никой не може да предвиди какво ще се случи утре. Обстановката със сигурносттата е сериозна и се влошава. Затова изграждаме отбраната и укрепваме бойната мощ“, посочи Брус. Ако някой посегне на НАТО, добави министърът, Дания „трябва, разбира се, да може да се защити, но трябва да има и способността да нанесе ответен удар зад вражеската линия. Именно тази способност укрепваме сега“.

Руският посланик в Копенхаген отговори още на същия ден. Владимир Барбин публикува в Telegram канала на посолството коментар, в който датската политика е представена като подготовка за конфликт с Русия: „В основата на сегашната политика на Дания е курсът към конфронтация и подготовка за възможен конфликт с Русия. Копенхаген е попаднал в плен на опасни илюзии, че закупуването на настъпателни прецизни оръжия с голям обсег, с които да се създават военни заплахи срещу ядрена държава, ще помогне за укрепване на сигурността и отбраната на Дания.“ Посланикът завършва с предупреждение: в Копенхаген „не искат да се замислят за неизбежните плачевни последствия от такъв безразсъден курс“. На въпрос дали новите ракети увеличават вероятността Дания да се превърне в мишена, Брус отговори отрицателно. „Разбирам го, но сме в най-силния отбранителен съюз в света“, каза той и прогнозира, че около покупката „ще има много руска реторика“. Къде ще бъдат разположени наземните установки, министърът отказа да каже.

По-известната от двете ракети в поръчката е JSM. Kongsberg я разработи на основата на противокорабната ракета Naval Strike Missile (NSM) и я проектира така, че да се побира във вътрешния отсек за въоръжение на F-35. Така изтребителят може да я носи, без да повиши радарната си видимост. Ракетата лети с дозвукова скорост, тежи 416 кг и по данни на производителя има обсег над 350 км. Насочва се с инфрачервена глава за самонасочване, разпознаваща целта автоматично по изображението. Двупосочният канал за обмен на данни позволява данните за целта да се обновят по време на полета. JSM вече са избрали Норвегия, САЩ, Австралия, Япония и Германия. Торд Аслаксен, който ръководи отдела за изтребители в норвежката агенция за военни доставки, още през октомври 2025 г. призова Дания да купи JSM и нарече комбинацията от нея и F-35 „оръжие на велика сила във формат за малка държава“ в интервю за DR.

Anthem е залог от съвсем друг вид. Covenant е основана през 2024 г. със седалище във Вашингтон, докато нейното дъщерно дружество действа в Израел. Ракетата ѝ все още не е използвана в бой и не е приета на въоръжение в американската армия, която я провежда тестове с нея по силата на отделно споразумение. Демонстрацията е планирана за фискалната 2027 г. Компанията не оповестява обсега. Тя не потвърждава стойностите между 1200 и 1500 км, които се тиражират в медиите. Обявен е над 200 кг полезен товар. По думите на компанията при пълно серийно производство цената ще е 6-цифрена сума в долари за ракета, а не милиони долари, колкото обикновено струват сходните западни крилати ракети. Ракетите за Дания ще се произвеждат в Германия, съобщи Reuters. Covenant строи завод в Саксония, в района на Лайпциг. През септември ръководството ѝ каза пред dpa, че производството за европейските клиенти там ще стартира догодина. През първата година се предвиждат 1000 ракети, а след това – до 5000 годишно. Доставките по първия договор с европейски клиент ще започнат в първото тримесечие. Брус обясни избора на толкова млада компания с препоръката на началника на отбраната: Covenant „има способността да доставя бързо“ и е икономически ефективна, каза той пред TV 2. Специализираното датско издание OLFI определи Anthem като най-изненадващия избор в поръчката.

Новото тук не е самото наличие на ракети с голям обсег. В началото на 2025 г. Дания поръча от Kongsberg ракети NSM на стойност 2 млрд норвежки крони за фрегатите от класа Iver Huitfeldt на мястото на ракетите Harpoon, предадени на Украйна. NSM, чийто обсег достига над 185 км, може да поразяват цели в морето и на сушата, но остава основно оръжие на флота срещу кораби. JSM и Anthem са първата покупка по отделна програма за далекобойни прецизни оръжия, проектирани за нанасяне на удари срещу цели в дълбочина на сушата. Принципното решение за тази програма правителството взе на 17 септември 2025 г. по препоръка на началника на отбраната Михаел Вигерс Хюлдгор. Премиерът Мете Фредериксен тогава се аргументира така: „Трябва да можем убедително да възпираме нападения срещу Дания и НАТО, а за това не стига силна противовъздушна отбрана“. Барбин тогава нарече придобивките „безумие“. Още през февруари 2025 г. след дълги години на съкращения, Фредериксен призова въоръжените сили: „Купувайте, купувайте, купувайте“.

Ден преди обявяването на покупката Копенхаген направи и друга стъпка, свързана с далекобойните ракети. На 21 октомври Министерство на бизнеса гарантира заем от около 100 млн. евро за дъщерното дружество на украинския производител Fire Point, което строи завод за твърдо ракетно гориво във Войенс, до авиобаза Скрюдструп. Изграждането на завода закъснява с година, а той трябва да заработи в края на 2027 г. С тези две решения страната се включва в осигуряването на далекобойно въоръжение в две конкретни роли: като купувач за собствените си сили и като домакин на производство на гориво за украинските ракети.

Покупката променя същността на датската отбрана, а не само нейния обем. Досега Дания нямаше оръжие, проектирано за удари по щабове, пускови установки и складове дълбоко в тила на нападател. JSM и Anthem са създадени точно за това. Самото правителство описва промяната с тези думи: Фредериксен посочи през 2025 г., че силната ПВО не стига, а на 22 октомври Брус посочи притежаването на способности за нанасяне на ответен удар като критични. На тази оценка обаче противостоят и конкретни факти. Засега способността е налице единствено в договор, а не като наличен арсенал: броят на ракетите, сумата и графикът са тайна. Наземният компонент зависи от завод, който още не е започнал серийно производство, и от ракета, която не е изпитана в бой. Затова наземният компонент много вероятно няма да е в Дания преди 2027 г.

Първата проверка ще дойде от Саксония. Ако немският завод на Covenant започне доставки през първото тримесечие на догодина, както твърди компанията, датските наземни ракети могат да пристигнат още на същата година. Ако срокът се измести, наземният компонент ще съществува само като договор още дълго, а за JSM министерството не дава срок изобщо.

Украински удар запали арсенала за ремонт на „Бук“ и С-300В в Серпухов

🇷🇺🎯🇺🇦 Украински реактивни дронове или крилати ракети поразиха тази нощ предприятието АО „75 Арсенал“ в Серпухов, Московска област, което избухна в пламъци. Целта е звено от веригата, която поддържа в строя руската армейска ПВО. То ремонтира и съхранява военна техника, която включва прехващачи за зенитно-ракетни комплекси със среден обсег 9К37М1 „Бук-М1“ и 9К317 „Бук-М2“. Там се съхраняват и ракети за комплекса 9К81 С-300В. Серпухов се намира на 100 км южно от Москва, а нощната атака срещу столичния регион продължи с часове.

Независимото руско издание ASTRA установи по кадри на очевидци, че взривът е станал в пределите на войскова част 42708 на Московско шосе, където се намира арсеналът. Жители на близкия град писаха в местни чатове, че са чули мощни експлозии първо след прелитането на дронове, а после и на ракети, които по техни наблюдения са били най-малко 3. Украинският канал Exilenova+, който споделя ексклузивни кадри от ударите в руския тил, писа още в 3:30 ч. местно време, че Московска област вероятно е била подложена на ракетен обстрел, а по-късно – че ракети или реактивни дронове са навлезли в района на Серпухов.

Към 6:45 ч. местно време коментар от руски официални лица за Серпухов няма. Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че към областта са навлезли 630 дрона. Този брой се отнася за периода от 20:30 ч. на 21 октомври до 4:00 ч. тази сутрин. По думите му ПВО е унищожила повечето дронове далеч от столицата, но все пак 163 са били неутрализирани на нейните подстъпи. Първите му съобщения излязоха в 2:30 ч. После в 3:41 ч. той писа за други 22 дрона. В 4:05 ч. съобщи за 73 наведнъж. Всичките 4 столични летища спряха временно излитанията и кацанията на полети, съобщи „Фонтанка“. Двама души са пострадали в района на Вороново в Нова Москва, където по думите на кмета са паднали отломки, и получават медицинска помощ. Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов и Министерство на отбраната не са публикувани все още данни за нощта. Огромната част от безпилотните заплахи е свалена, както и при предишните вълни в столичния регион, а арсеналът в Серпухов засега е единственият известен поразен обект.

Предприятието е основано през 1949 г. ASTRA го описва като подчинено на Главното ракетно-артилерийско управление (ГРАУ) на Министерство на отбраната на Руската федерация: произвежда оръжие и боеприпаси и извършва ремонт на въоръжение, което включва артилерийски системи. По-подробна картина може да се придобие от държавната корпорация „Ростех“, към чийто холдинг „РТ-Капитал“ принадлежи дружеството. В съобщение от 11 ноември 2022 г. корпорацията пише, че заводът от повече от половин век е специализиран в основния ремонт на зенитни комплекси и радарни станции. Той поддържа командните пунктове на „Бук“ в модификации М, М1 и М2, както и пусковите и пусково-зареждащите установки на С-300В. Обслужва също подвижните пунктове за разузнаване и управление ППРУ-1 „Овод-М-СВ“, от които се управляват зенитните части, зенитния ракетно-оръдеен комплекс „Тунгуска-М“ и радарните станции „Терек“. От септември 2022 г. ремонтни бригади на завода, изпратени в Крим, ремонтират техника, участвала в руската военна агресия срещу Украйна. Работят по специални сервизни договори, а бригадите включват монтажници, инженери и бригадири. Тогава в 9-те цеха на предприятието работят 236 души. Връзката с „Бук“ личи в обществените поръчки. През юни 2016 г. дружеството възлага превоза на изделие 9С18М1, т.е. станцията за откриване на цели „Купол-М1“ от състава на „Бук-М1“.

„Бук“ и С-300В са комплекси на армейската ПВО – мобилни системи, придружаващи сухопътните войски и прикриващи ги от въздушни удари. С-300В е създадена да защитава войскови групировки, ключови военни обекти и административно-промишлени центрове от самолети, хеликоптреи, крилати и балистични ракети. „Бук“ осигурява защита на средни разстояния. В Серпухов са концентрирани и двете неща, от които зависи дали зенитната батарея на фронта ще стреля: ремонт на пускови установки и командни пунктове и запас от ракети за тях. Затова целта е нещо повече от поредния склад: това е мястото, откъдето се завръщат в строя поразените комплекси. Колко от този капацитет е поразен, засега не се знае: няма сателитни снимки, нито оценка на щетите.

Серпухов и преди е бил мишена на масирани украински атаки. На 11 март 2025 г. дрон порази петролната база „Ока-Център“ в града: ASTRA геолокира мястото по видео, заснето от пазара срещу нея, а Воробьов спомена името на града сред атакуваните места. Тогава целта беше гориво, а сега е военно предприятие на територията на войскова част.

Ударът е част от поредица атаки по арсеналите на Министерство на отбраната на Руската федерация. През нощта на 18 септември 2024 г. украински дронове предизвикаха огромна експлозия в арсенал на ГРАУ край Торопец в Тверска област, на около 400 км северозападно от Москва. Източник от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) каза пред Reuters, че там е унищожен склад за ракети, планиращи бомби и артилерийски снаряди, а пожарът е обхванал ивица с ширина около 6 км. На 12 февруари 2026 г. Генералният щаб обяви, че е поразен арсенал за комплексно съхранение на ракети, боеприпаси и взривни вещества край Котлубан във Волгоградска област. По думите на щаба при удара са използвани крилати ракети FP-5 „Фламинго“ на украинската компания Fire Point, а на обекта са регистрирани мощни взривове и вторични детонации. И при двата случая целта е запасът, натрупан за фронта, докато в Серпухов до склада се намират съоръженията за ремонт на зенитната техника.

Дейността на завода обаче не се ограничава до ПВО. ASTRA го описва като предприятие, което произвежда оръжие и боеприпаси и ремонтира артилерийски системи, така че горящата част от арсенала може да бъде и обикновен склад за боеприпаси. В такъв случай ударът ще прилича повече на тези по Торопец и Котлубан, отколкото на атака по ремонтната база на руската ПВО. Кадрите на очевидците показват огнено кълбо над хоризонта, но не става ясно коя част от арсенала гори.

Какво точно е горяло, най-бързо ще покажат първите търговски сателитни снимки на арсенала. Ако огънят е обхванал хранилищата, Русия губи ракети за „Бук“ и С-300В. Ако е стигнал до цеховете, губи част от капацитета, с който връща в строя вече повредени зенитни комплекси.

„Герой Ким Гун Ок“ излезе в морето с два типа крилати ракети

🇰🇵🚀 Подводницата „Герой Ким Гун Ок“, която през 2023 г. Северна Корея представи като ядро на своя бъдещ ядрен флот, за първи път се появи публично в открито море, и то при изпитание на оръжие. На 14 октомври тя изстреля изпод водата в Японско море два вида крилати ракети, които Пхенян нарича стратегически. Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) съобщи за изпитанието на другия ден и придружи текста със снимки на ракетите при старта и с един кадър на самата подводница в движение.

Агенцията не назова нито кораба, нито ракетите и не обяви данни за обсег, продължителност на полета или траектория. Изпитанието е проведено от Ракетното управление на КНДР – ведомство, отговорно за всички ракетни програми на страната. Ръководили са го Ким Чжон Сик, първи заместник-завеждащ отдел в ЦК на Корейска работническа партия, и генералният директор на управлението Джан Чан Ха. Върховният лидер Ким Чен Ун не е присъствал. Репортажът на KCNA посочва, че целта е била да бъде проверена готовността на подводните бойни системи, да се усъвършенстват способностите на флота да изпълнява стратегически задачи и да бъде демонстрирана надеждността на средствата за възпиране. Агенцията включи дежурното уверение, че тестовете „не са имали неблагоприятно въздействие върху сигурността на съседните страни“.

Обединеният комитет на началник-щабовете на Южна Корея потвърди изпитанията със собствени данни. Неговият говорител Джан До Йон посочи, че ракетите са били следени непрекъснато – още преди старта и до самия край на полета. Той уточни, че едната е изстреляна от вертикална пускова установка, а другата от торпедо. Той отказа да посочи с какви средства е водено наблюдението, като се позова на поверителността на разузнавателния обмен с американските сили в страната. Крилатата ракета лети на около 100 метра над водата, под зоната на видимост на радарите, които проследяват балистичните ракети, и затова вероятно е засечена с други средства, отбелязва Korea JoongAng Daily.

„Герой Ким Гун Ок“ с бордов номер 841 е дизел-електрическа подводница с 3000 тона водоизместимост, преустроена из основи от корпус на съветския проект 633, по-известен на Запад като клас Romeo. Корпусът беше разкрит през 2019 г. по време на посещение на Ким Чен Ун в корабостроителния завод в Синпхо, след което беше пуснат на вода на 6 септември 2023 г.  обяви плавателния съд за „тактическа ядрена атакуваща подводница“ и заяви, че въоръжаването на флота с ядрено оръжие не търпи повече отлагане. Зад рубката е издигната масивна надстройка с 10 люка за ракети – 4 по-големи отпред и 6 по-малки отзад, заради която The War Zone нарича кораба „гърбицата“. Оттогава субмарината не беше показвана на вода и не бяха ясни нито бойната ѝ готовност, нито реалните ѝ възможности.

KCNA не посочи от кой плавателен съд са изстреляни ракетите, но публикува кадъра на „Герой Ким Гун Ок“ в движение в деня на съобщението. Експерти в Южна Корея, както и американското издание The War Zone, приемат, че ракетите са излетели именно от нея. Ако това действително е така, става въпрос за първите ѝ изпитания с оръжие и за първата крачка към нейното въвеждане в строй.

Пхенян не уточни конкретния вид на двете изстреляни ракети. Част от анализаторите на юг смятат, че това са далекобойната стратегическа крилата ракета Hwasal-2 и стратегическа крилата ракета „Pulhwasal-3-31“. За втората се посочва, че има обсег до 2000 км. Считана е за носител на ядрената бойна част „Hwasan-31“, описвана от Пхенян като тактическа. Хонг Мин, експерт от Корейския институт за национално обединение, обръща внимание, че две ракети с различен обсег и скорост, изстреляни с интервал помежду си, прехващат по-трудно.

Това е първото публично изпитание на крилати ракети с подводен старт от януари 2024 г. насам. Тогава ракети „Pulhwasal-3-31“ излетяха от по-старата и малка „8.24 Yongung“. Тя е с водоизместимост около 2000  тона и има 1-2 вертикални пускови установки, а от нея вече бяха изстреляни стратегически крилати ракети през март 2023 г. Стрелбите от 14 октомври са част от интензивна есенна серия от изпитания с участие на хиперзвукови ракети на 20 септември и 3 октомври и на тактически балистични ракети през първите дни на октомври. Днес, 19 октомври, Южна Корея започва годишното си учение „Hoguk“, което ще продължи до 30 октомври. Заедно с него ще бъдат проведени и 2 от 7 съвместни полеви учения, отложени след съкратеното през август „Ulchi Freedom Shield“; останалите 5 са насрочени до края на годината.

Най-ясната разлика спрямо 2023 г. е отсъствието на Ким Чен Ун. Тогава пускането на „Герой Ким Гун Ок“ на вода беше церемония с участието на върховния лидер, а сега се ръководи от по-ниските управленски нива. Шин Джон У, генерален секретар на Корейския форум за отбрана и сигурност, тълкува това като изпитание на бойните системи за подготовка на подводницата за служба и очаква следващата стъпка да е тестов пуск на балистична ракета. Според анализатори, цитирани от Korea JoongAng Daily, промяната в ръководството на изпитанията показва преход от разработка към развръщане и редовни учения. Сдържаността на самото изявление обаче допуска и друго обяснение. През януари 2024 г. KCNA назова конкретно тестваната ракета „Pulhwasal-3-31“, а сега премълча както името на кораба, така и характеристиките на двете ракети. Подобно мълчание може да се обясни и с изпитание, чиито резултати не са били достатъчно убедителни, за да бъдат показани.

Междувременно КНДР строи и много по-голям подводен кораб. През март 2025 г. KCNA показа Ким Чен Ун в завода, където се строи „стратегическа подводница с управляеми ракети“ с ядрена силова установка. Към края на декември 2025 г. агенцията публикува снимки на почти завършен корпус с водоизместимост близо 8700 тона, а Ким нарече завършването на подводницата като „епохална“ промяна за ядреното възпиране на страната и свърза проекта с плановете на Сеул за атомни подводници. Сравнението показва, че дизеловата „Герой Ким Гун Ок“ служи като изпитателна платформа, на която флотът отработва вертикално изстрелване на крилати ракети изпод водата и провежда подготовка на екипажи. Същите умения ще бъдат необходими на атомната, когато бъде спусната на вода.

Затова изпитанието, проведено на 14 октомври, вероятно бележи прехода на подводницата „Герой Ким Гун Ок“ от платформа за демонстрации към плавателен съд, с който флотът действително работи. Оценката ще бъде потвърдена, ако KCNA я назове при следващ пуск, ако от нея бъде изстреляна балистична ракета или ако сателитни снимки покажат, че излиза редовно от Синпхо. Тази оценка ще отслабне, ако „Герой Ким Гун Ок“ отново не се появи в морето с месеци и следващото подводно изпитание отново се проведе от „8.24 Yongung“. Засега Пхенян е показал само, че „гърбицата“ може да излезе в морето, но не и че може да остане там.

Анализ: „Бандерол“ и „Дан-Т“ – единици на ден, хиляди в прогнозите

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия включва в своите удари евтини реактивни боеприпаси, приличащи на крилати ракети по своята скорост и траектория, и ще увеличава техния брой през 2027 г. – преди Украйна да разполага с достатъчно средства за противодействие. Това се посочва в заключението на доклад от Института за изследване на войната (ISW) от 5 октомври 2026 г. Става дума за С8000 „Бандерол“, все по-често включван в тези удари от лятото насам, и за „Дан-Т“, показан на 8 септември в Египет от износителя „Рособоронекспорт“, подразделение на групата „Ростех“. Докладът признава, че нито единият, нито другият все още се използва в мащаба на реактивните „Геран“, затова тезата му за ограничен период на възможности стъпва повече на производствени планове, отколкото на преброени изстрелвания.

„Бандерол“ е дело на „Кронщат“, компанията, която произвежда и ударните дронове „Орион“, и се задвижва от китайски турбореактивен двигател Swiwin. Първите удари с негово участие бяха нанесени срещу Одеска област през пролетта на 2025 г. ISW отчита, че ВВС на Украйна са докладвали за неговта употреба в повече от 40 комбинирани удара между 14 май и 30 септември – 140 денонощия. На 29 юли Главното управление на разузнаването (ГУР) обяви, че изпитанията са приключили и започва серийно производство, а мишените му са съоръжения с известни координати на юг: пристанища, логистични възли, терминали и хранителни складове. Същия ден пълномощникът по санкциите Владислав Власюк изчисли, че 80% от руските удари срещу продоволствена инфраструктура в Одеса през юни и юли са били извършени с него.

Бойната му глава е осколъчно-фугасната ОФБЧ-150 с обща маса 114,3 кг, от тях 49,5 кг взривно вещество. С тези данни ГУР поправи собственото си по-ранно закръгляване до 150 кг. Докладът на ISW все още посочва 150 кг като горна граница. Крейсерската скорост възлиза на 520–560 км/ч, а максималната достига до 650 км/ч. Заявеният обсег е до 500 км, а ГУР го оценява на 350–400 км. Най-далечният удар достигна 300 км, според президентския съветник Серхий Бескрестнов, който сравни разрушителната сила на „Бандерол“ с тази на иранските дронове „Шахед“ с двойна бойна глава от 90 кг, а самия боеприпас нарича бюджетна крилата ракета с малка бойна част.

Броят на използваните боеприпаси за денонощие остава от единици до около 10. Говорителят на ВВС Юрий Ихнат каза през август, че преди е имало по 1-2 „Бандерол“ на денонощие, после по 3, а най-много са били 11. Докладът на ВВС за 13 септември, от 6:30 до 18:00, отчита около 10 „Бандерол“ и „Дан-Т“. Освен това са използвани 323 ударни дрона, от тях 14 реактивни. В нощта срещу 4 октомври докладът им сочи 135 ударни дрона, от които 52 реактивни, и 2 свалени „Бандерол“/„Дан-Т“, без да казва колко са изстреляни. Броят на дроновете „Геран“ с реактивен двигател расте в съвсем други мащаби: около 350 през юни, 1500 през юли и 2800 през август. На 26 септември президентът Володимир Зеленски съобщи за над 2730 от началото на месеца. При най-високата оценка на ГУР за месечните обеми на производство на „Бандерол“ (до 80 броя) съотношението към изстреляните през август „Геран“ с реактивен двигател възлиза на около 1:35.

Ефектът върху живота на цивилните си личи от въздушните тревоги. Kyiv Independent описва Одеса, където сирените това лято звучат понякога почти всеки час, а ISW – тактика, при която единични „Бандерол“ биват изстрелвани на интервали през деня, за да поддържат въздушната тревога.

Проблемът с тези боеприпаси е основно в средствата, нужни за тяхното прехващане. Още на 29 юли беше отчетено от ГУР, че наличните тогава украински системи с дронове-прехващачи не са ефективни при атаки с „Бандерол“. Докладът на ISW цитира авиационен експерт, според когото и изтребителите са изложени на риск, когато го преследват по време на комбиниран удар. По-малкият радиус на завой създава трудности и на огневите групи с леки оръжия: Бескрестнов твърди, че за да обърне посоката си, са му необходими едва 2,5 км. Остават ракетите за ПВО с малък и среден обсег, преносимите зенитни комплекси и изтребителите, същите средства, които се използват срещу крилатите ракети. Затова, пише Kyiv Independent, свалянето му струва близо колкото това на крилата ракета, а самият боеприпас струва от 50 до 150 хил. долара, изчисли Анатолий Храпчински – срещу 2–2,4 млн. долара за крилатата ракета Х-101 според документи по договори, разгледани от украинското издание Militarnyi.

ISW свързва евтините допълнения с ограничения запас от балистични ракети, чийто производствен цикъл е по-дълъг и сложен. Недостигът, от който се възползват балистичните удари, е друг: в атаката срещу Киев и областта на 5 август Русия използва 24 балистични ракети, 4 крилати и 115 дрона, а след атаката Зеленски заяви, че прехващачи за балистични цели биха спасили загиналите, а доставките на зенитни ракети са били три пъти по-малко, отколкото година по-рано. Сравнението показва, че основната тежест при атаки с „Дан-Т“ и „Бандерол“ пада върху други средства за ПВО: ракети за малък и среден обсег, преносими комплекси и изтребители, а не върху вечно дефицитните прехващачи на балистични ракети. Двата вида удари оказват натиск върху различни запаси.

Самата класификация е спорна. ВВС ги отчитат като баражиращи боеприпаси; ГУР говори за лека крилата ракета, Бескрестнов – за бюджетна крилата ракета, докато ISW ги определя като „квазикрилати ракети“ и допуска, че може да не отговарят на дефиницията за баражиращ боеприпас, който често сменя своята цел по време на полет. Практическият ефект се откроява в отчитането: от 13 септември ВВС отчитат „Бандерол“ и „Дан-Т“ под общо название, затова не може да се установи колко от тях са именно „Дан-Т“.

„Дан-Т“, който беше показан на изложението в Египет на 8–10 септември, е видимо по-слабо документиран. По данни на „Рособоронекспорт“ бойната му глава е до 130 кг, а масата при излитане – 268 кг. Скоростта е 500 км/ч, обсегът – 450 км, а насочването е спътниково и инерциално. „Ростех“ отбелязва, че боеприпасът е потвърдил своята ефективност в стотици успешни изстрелвания по украински цели, но това твърдение не е независимо потвърдено. Украински оценки сочат, че бойната му глава е 135 кг, а обсегът достига 500 км. Произходът му е спорен: Janes го описва като експортен вариант на „Бандерол“, авиоекспертът Храпчински – като производно на учебната мишена „Дан-М“. Бескрестнов от своя страна отбелязва, че „Дан-Т“ прилича на „Бандерол“, докато „Дан-М“ е друга ракета.

Най-слабо подкрепени са числата за производството. ГУР посочва на Militarnyi на 12 август, че Русия може да произвежда до 80 „Бандерол“ месечно, а Бескрестнов посочи през юли план за 120, който заводът още не е достигнал. За „Дан-Т“ плановете за 2000 до края на 2026 г. и до 14 000 през 2027 г. идват от анонимни източници на RBC-Ukraine. Около 10 000 е оценка на анализатора Дмитро Путята (Kriegsforscher). Нито едно от числата няма независимо потвърждение. Те не отговарят на досегашния темп: 14 000 годишно са около 1170 месечно, т.е. над 14 пъти повече от 80. А 2000 до края на годината означават около 670 месечно, ако всички са произведени след октомври. Дори 1170 възлизат на около 2/5 от оценката на ГУР за месечното производство на „Геран-4“ и „Геран-5“ – около 3000. Зеленски каза на 26 септември, че догодина Русия планира да похарчи 12 млрд. долара само за реактивни дронове и баражиращи боеприпаси, но не посочи брой.

Втората част от прогнозата са носителите. В началото „Бандерол“ беше изстрелван от дроновете „Орион“. Според Бескрестнов той се изстрелва от руска територия, тъй като големият дрон е лесна мишена. От 29 юли насам ГУР твърди, че вече се изстрелва и от наземни установки в Крим, и от вертолети Ми-28, докато Kyiv Independent писа на 12 август, че няма независимо потвърждение за бойна употреба от вертолет или земята. Путята очаква от 2027 г. „Дан-Т“ все по-често да бъде изстрелван от Ми-28 и изтребители „Сухой“, а през юни украински изследовател предупреди за 1000 км обсег при пуск от тактическа авиация. И двете са прогнози без документиран случай. ISW отбелязва, че изстрелването от земята изисква повече енергия и вероятно намалява бойната част или обсега.

Другият фактор, определящ този период на възможности, е противодействието. Украински разработчици показаха през август обновения прехващач LITAVR+ срещу турбореактивни дронове със скорост над 400 км/ч, а през юли обявиха бойни изпитания на прехващача Sting 2.0; според Бескрестнов има най-малко от 3 до 5 прехващача за реактивните „Геран“, но те тепърва се изпитват. В началото на септември клъстерът за отбранителни технологии Brave1 съобщи, че са създадени и разгърнати някои мерки срещу „Бандерол“, но не назове нито една от тях. Бескрестнов смята, че електронната война може да бъде ефективна, тъй като „Бандерол“ и „Дан-Т“ не се управляват в реално време, а разчитат единствено на сателитна и инерциална навигация. В същия пост от 12 септември, но за „Шахедите“, той предупреди, че врагът е модернизирал инерциалната им навигация. Очаква, че през септември ще се появят 20-елементни антени вместо 16, а през 2027 г. ще започне производство на 24-елементни. За „Бандерол“ подобно твърдение няма.

На 1 октомври проектът French Aid to Europe, който проследява френската военна помощ за Киев, съобщи, че изтребител Mirage 2000-5F е свалил „Бандерол“ с вграденото си 30-мм оръдие. Дата, място и дистанция не бяха публикувани, а ВВС и Министерство на въоръжените сили на Франция не са потвърдили случая. Ако се потвърди, той е пример за изтребител, който сваля „Бандерол“ без ракета въздух-въздух, но стрелбата с оръдие изисква приближаване на малка дистанция до боеприпас с близо 50 кг взривно вещество.

Темпът може да има и по-прозаично обяснение, видимо в самия доклад. „Орион“ беше един от водещите руски дронове, докато тактическите зенитни средства не го направиха уязвим край фронта, и „Бандерол“ му даде ново приложение. „Дан-Т“ произлиза от мишената „Дан-М“, от която вече има запаси. Ако е така, ръстът се определя от наличността на платформи и компоненти, а не от празнината на украинската ПВО. Ограничаващият фактор са компонентите: ГУР откри над 20 чужди такива в отломките на „Бандерол“, от които чипове от САЩ, Швейцария, Япония, Южна Корея и Китай, както и китайския двигател.

Доказано е, че Русия произвежда серийно евтин реактивен боеприпас, срещу който според данните на ГУР от 29 юли дроновете-прехващачи са били неефективни. По данни на Ихнат от август броят на използваните боеприпаси е нараснал от 1-2 на денонощие през лятото до 11. Прогнозира се увеличаване на количеството му до хиляди догодина, а числата за него идват от анонимни източници и не отговарят на производствения темп, посочен от ГУР. Само за „Бандерол“ 80-120 месечно дават средно 3-4 на денонощие, а такава сметка прави и Бескрестнов. Затова вероятно през зимата броят използвани боеприпаси за денонощие ще остане около 1-10, ако производството на „Дан-Т“ не се доближи до обявения план. Основният натиск върху ПВО идва от реактивните „Геран“ – свалени или неутрализирани с електронна война през септември в 55% от случаите срещу над 90% за витловите според Зеленски – и от балистичните ракети. Малко вероятно е да бъдат произведени 2000 „Дан-Т“ до края на 2026 г.

Ту-160 във въздуха, Ту-95МС на Колския полуостров: Украйна чака масиран удар

🇷🇺✈️🇺🇦 Руската стратегическа авиация се готви за масиран ракетен удар по Украйна тази нощ. В 22:19 ч. във вторник местно време, което съвпада с българското, Командването на украинските ВВС отчете излитането на три бомбардировача Ту-160М от летище „Белая“ в Иркутска област. Ако те изстрелят крилати ракети, първите ще навлязат във въздушното пространство на Украйна след 03:00 ч. Малко повече от два часа преди излитането президентът Володимир Зеленски съобщи, че разузнаването разполага с нови данни за подготовка на атаката, и отправи призив към гражданите да не игнорират въздушните тревоги.

Прехвърлянето на тежките бомбардировачи започва още през деня. „Стратегічна авіація“, украински канал в Telegram, който проследява движенията по руските авиобази, очерта прехвърлянето на три ракетоносеца Ту-160М от авиобаза „Украинка“ в Амурска област до авиобаза „Белая“ в Иркутска област. От същото това летище в Далечния изток общо 8 ракетоносеца Ту-95МС бяха прехвърлени на запад, към летище „Оленя“ в Мурманска област (Колския полуостров). Още два са кацнали на „Енгелс-2“ в Саратовска област, откъдето поне един бомбардировач е продължил към „Оленя“. Двата типа самолети носят Х-101, основната крилата ракета с въздушно базиране в арсенала на руската стратегическа авиация.

Според извършените наблюдения авторът поставя на 95% вероятността Ту-95МС да участват в очакваната нощна атака и уточнява, че Ту-160 и Ту-22М3 не влизат в тази оценка. В 23:07 ч. той обяви, че очаква около 8 ракетоносеца Ту-95МС да излетят от „Оленя“ към 01:00 ч. Пусковете на крилати ракети Х-101 са очаквани в интервала от 02:30 до 03:30 ч. Морските крилати ракети 3М-14 „Калибр“ около 03:00 ч. Каналът допуска и използването на балистични ракети. Самите Ту-160 трябва да достигнат района на пусковете в небето над Ивановска област след 02:00 ч. През деня каналът отчете и излитането на 15 разузнавателни самолета Су-34 и Су-24МР от девет летища.

Зеленски публикува своето предупреждение в Telegram в 20:05 ч. „Моля ви, много ви моля, пазете се. Моля ви, реагирайте на сигналите за ракетна опасност“, написа той. Украинските служби и Въздушните сили са готови да реагират, „и то дотолкова, доколкото позволят средствата ни за защита“. Президентът не посочи кога точно очаква атаката. Той призова всеки лидер и всяка държава, които разполагат с необходимите на Киев средства за защита, да ги предадат, и настоя за политическа воля „особено в САЩ, особено в Европа“. „Светът е по-голям от руското зло и защитата на живота трябва да бъде обща кауза“, написа Зеленски. По-рано през деня, след съвещание с правителството и военните, той посочи най-слабото място на отбраната: „Най-трудно остава със средства срещу, а наличието на тези доставки зависи само от партньорите.“

Предупреждението идва след денонощие, в което руските атаки по цялата страна са убили поне 13 души и раниха 104 други, съобщиха местните власти на 6 октомври. В Кривий Рих две ракети „Бандерол“ удариха територията на градска болница в центъра. Украинското военно разузнаване описва „Бандерол“ като лека крилата ракета с реактивен двигател. Ранени са шестима, сред които двама служители на болницата, а 57-годишна жена се намира в тежко състояние, обяви Олександър Вилкул, ръководител на градския съвет по отбрана. Пострадали са и 16 жилищни сгради и художествено училище. Зеленски посочи, че през същото денонощие е атакувана и болница в Краматорск.

От седмици Киев живее под денонощни атаки с реактивни дронове, които предизвикват тревоги, огън на противовъздушната отбрана и взривове посред работния ден. Според преброяване на Kyiv Independent въз основа на официални данни между 25 септември и 2 октомври в столицата и региона около нея са убити най-малко 16 души, а ранените са над сто. Най-много ранени има на 25 септември, когато дроновете заварват хората на работа: най-малко 59. Вечерта на 6 октомври Въздушните сили отново проследиха групи реактивни дронове покрай Киевското водохранилище към Вишгород и столицата.

От 1 октомври целите включват и мостовете през Днепър. На 1 и 2 октомври дронове поразиха Южния мост в Киев. Повредени са опора, мантинела, пътната настилка и бетонната преграда покрай метрото, а към 4 октомври мостът оставаше затворен за автомобили и метровлакове. На 3 октомври беше ударен Северният мост: ранени са двама души, а движението е частично ограничено. Според „Медуза“ руските сили нанасят удари по киевските мостове за първи път от началото на инвазията. Зеленски говори за „руска операция срещу украинската логистика“, в отговор на която правителството и областните власти са подготвили допълнителни логистични решения.

Готовността на украинците да издържат остава несломима. Проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), чиито резултати бяха публикувани във вторник, 6 октомври, показва, че около 62% от украинците са готови да търпят войната толкова, колкото е нужно, 23% говорят до половин година, а 11% не могат да преценят. Делът практически не се е променил спрямо края на юли и началото на август, макар че анкетата е проведена между 12 и 21 септември, когато атаките с реактивни дронове вече са започнали. В Киев готовите да търпят трудностите са 72% при 69% през лятото, разликата в рамките на статистическата грешка. ISW отчита спад в увереността: общо 79% вярват в победата на Украйна, но безусловно убедените са спаднали от 60 на 47%. Както отбелязва КМИС, анкетата е приключила преди ударите по мостовете.

Първият признак за мащаба на нощната атака ще бъде излитането на Ту-95МС от „Оленя“ около 01:00 часа. Ако прогнозата на мониторинговия канал се потвърди и към крилатите ракети се добавят балистични, Украйна ще бъде изпитана точно там, където Зеленски посочи слабото място по-рано през деня: срещу балистичните ракети отбраната ѝ зависи от доставки, които Киев не може да си осигури сам.

„Фламинго“ разруши цех на волгоградския производител на катализатор за ракетно гориво

🇺🇦🦩🇷🇺 Удар с крилата ракета FP-5 „Фламинго“ разруши значителна част от главното съоръжение на „Волгоградпромпроект“ през нощта срещу 11 септември, отговорно за доставяне на руската военна промишленост на катализатора, който регулира скоростта на горене в твърдото гориво за ракетните системи. Нанесените поражения си проличават на сателитни снимки, публикувани от OSINT проекта Exilenova+.

По разчета на украинската група една от ракетите е разрушила напълно секция от главния цех с размери 20 на 15 метра. Fire Point, производител на далекобойното оръжие, потвърдил употреба на FP-5 срещу обекта, посочва по-голяма стойност. „В резултат на попадението сградата с площ около 380 кв. метра беше изцяло срутена и разрушена“, гласи официално изявление на местната компания, цитирано от „Оборонка“. Разлика между двете стойности идва от конкретния обхват на измерването: анализа на снимките описва изрязаната част от самия цех, а производителят брои цялата пристроена секция.

Втора ракета от същия вид не е успяла да достигне до района на съоръжението. Сателитни кадри показват кратер от попадение в близост до площадката, който Exilenova+ отчита като неуспех при достигането на крайната цел.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров съобщи, че при ракетната атака срещу южната част на областния център на територията на промишлено предприятие са паднали отломки, докато е повреден жилищен блок в Красноармейски район. Двама мъже на 55 и 42 години постъпиха в болница. Губернаторът така и не уточни конкретен обект, върху който според него са паднали отломките.

„Волгоградпромпроект“ се намира в Кировски район на Волгоград и намери мястото си в малотонажната химия: органофосфорни съединения, антипирени, т.е. забавители на горене, смоли и други специализирани продукти. Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка със санкции през декември 2023 г. заради производството на съдържащи фероцен катализатори на горенето. Fire Point обвърза атаката имено с въпросния списък. „Украинските санкции, както винаги, се оказват най-ефективни“, каза изявление от 11 септември.

Ключовият продукт носи инициала ОСФ и на практика е органосилициево производно на фероцена със съдържание на желязо около 10%. В състава на смесеното твърдо гориво той работи като катализатор и модификатор на скоростта на горене: определя колко бързо изгаря зарядът, а оттам и профила на тягата, който двигателят дава. Ефектът не е козметичен. Патент от 2017 г. за катализатор на основата на продукта ОСФ описва рецептура, повишаваща скоростта на горене с 25-27% при запазване на характеристиките за експлоатация.

Веригата надолу минава през няколко от най-натоварените звена на руското производство на боеприпаси. Пермският барутен комбинат произвежда барути и взривни вещества за над 100 оръжейни системи, в това число реактивни снаряди за системите за залпов огън БМ-21 „Град“ и БМ-30 „Смерч“ и ракети земя-въздух. През 2018 г. „Волгоградпромпроект“ сключи с него 3 договора за 15 тона ОСФ на стойност 97,8 млн. рубли по държавна отбранителна поръчка. След 2022 г. в регистрите се появяват още 5 договора на предприятие в Перм към волгоградското дружество за над 1,4 млрд. рубли.

Порядъкът може да се открои най-отчетливо от кратко сравнение на произведено и закупено. През 2018 г. предприятието произведе поне 18 тона ОСФ годишно. Според местни отраслови оценки закупени над 200 тона стигат за 10 000-20 000 тона твърдо гориво в зависимост от рецептурата. Подобен обем площадката във Волгоград би произвеждала в продължение на над десетилетие при запазване на темпа отпреди осем години.

Друг едър клиент е Каменският химически комбинат, произвеждащ твърдо гориво за балистичните ракети 9М723, изстрелвани от комплекса „Искандер-М“, наред с Х-47М2 „Кинжал“, както и за реактивните снаряди на БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“ и 9К515 „Торнадо-С“. Крайната продукция на дружеството от Волгоград е обвързвано с производствените вериги на крилатите ракети „Калибър“ и на авиационни противокорабни ракети, а Focus.ua добави сред неговите потребители и хиперзвуковата 3М22 „Циркон“. Корабостроенето е друг отрасъл, от който се храни и предприятието доставя материали на Амурския корабостроителен завод, който строи малките ракетни кораби от проект 22800 „Каракурт“.

Ракетният удар с FP-5 се явява само една от няколко самостоятелни оси от мащабна нощна вълна. Руското Министерство на отбраната докладва 777 свалени дрона над 17 области, Черно и Каспийско море. Отчетът покрива времето между 20 ч. на 10 септември и 8 ч. на 11 септември, а ракетите не попадат в него. Същата нощ в рамките на Волгоград пламна и рафинерията на „Лукойл“, която влиза в 10-те най-големи в Руската федерация и дава около 5% от общия национален капацитет за преработка. В Саратов украински дронове подпалиха рафинерията на „Роснефт“ и логистичния център на Ozon.

Волгоград не е непозната мишена за украинската крилата ракета „Фламинго“. През нощта срещу 27 юни тя порази научно-производствен комплекс „Титан-Баррикады“ отново там, след което украинският президент Володимир Зеленски потвърди лично употребата на FP-5. По преброяване на специализирани анализатори тогава от 5 изстреляни ракети 3 стигнаха до крайната цел, което остава най-резултатното документирано оперативно разгръщане на системата. В нощта срещу 15 август FP-5 удариха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара, единственото предприятие в Руската федерация, което сглобява ракетите-носители „Союз-2“ серийно. Двете попадения уцелиха корпус 106А, където са монтирани бордовата електрическа апаратура и системите за управление.

Изборът на цел се отличава от предишните две. „Титан-Баррикады“ и „Прогрес“ са крайни производители, т.е. заводи, които сглобяват самото изделие. „Волгоградпромпроект“ стои две стъпала преди тях и доставя няколко тона годишно от съставка, която влиза в горивото на чужди изделия. Разрушената площ е малка в абсолютни числа, а нейната стойност зависи изцяло от това дали производството на ОСФ е концентрирано на едно място.

Материалната алтернатива има собствена следа. Рецептурата е описана в руската патентна литература и по нея работи повече от една организация: патентът от 2017 г. принадлежи на институт за проектиране на производства за органичен синтез, не дружеството от Волгоград. Ударът изваде от строя специализирана линия на производство по държавната отбранителна поръчка, но не и знанието как се прави продуктът.

Самата употреба се вписва в записа на системата. Два независими прегледа, публикувани през юли, успяха да преброят 10 публично потвърдени случая на приложение в реални бойни условия на FP-5 от август 2025 г. насам, а повечето залпове до целта е стигала най-много една ракета. Едно попадение и един неуспешен полет във Волгоград е точно този модел, а не отклонение от него. Fire Point оповести темп на производство около 100 ракети месечно, като потвърдените залпове досега остават между 3 и 6 ракети. Ограничението засега не е в цеха, а в дела на изстреляното, който намира точката си.

При това съотношение Киев вероятно ще поддържа ракетни удари по руската военна химия през интервали от няколко седмици, без единично успешно попадение да сваля доказуем дял в производство на смесените заряди. Засилване на оценката би било появата на нови поръчки за ОСФ към други доставчици в руските регистри за държавната отбранителна поръчка или спад в отчетените обеми на Пермския барутен завод. Отслабване би било „Волгоградпромпроект“ да продължи да регистрира договори със същия темп през следващите месеци.

Ракети „Фламинго“ удариха санкциониран химически завод във Волгоград

🇺🇦🦩🇷🇺 През нощта срещу 11 септември украинската компания Fire Point заяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили завода „Волгоградпромпроект“ в южната част на Волгоград – санкциониран от САЩ производител на фероценови катализатори за горене – и са довели до пожар на площадката. Областният губернатор Андрей Бочаров потвърди ракетна атака срещу града, паднали „отломки“ в промишлено предприятие в южната му част и повреди по жилищен блок в Красноармейския район. Двама мъже на 55 и 42 години са настанени в болница. По същото време в Саратов горяха склад на Ozon и рафинерията на „Роснефт“, а Fire Point съобщи за удар по складовия комплекс с далекобойни дронове FP-1.

„Регистрирано е попадение на ракетите в целта, в резултат на което е избухнал пожар“, гласи съобщението на Fire Point, публикувано в Telegram късно сутринта. Компанията добавя, че украинските санкции „както винаги“ са се оказали най-ефективните. Бочаров не назова предприятието, но увери, че аварийните служби оценяват щетите, а пунктовете за временно настаняване са приведени в готовност. Летището на Волгоград беше затворено за времето, през което бе в сила тревогата, обявена около 04:00 ч.

Мониторинг каналът Exilenova+ първоначално допусна, че е засегната рафинерията на „Лукойл“, която също се намира в южната част на града. Към обед нито една от двете страни не потвърди подобно попадение. В сутрешната сводка на Министерство на отбраната, в която се съобщава за 777 свалени дрона над 17 региона и над Черно и Каспийско море, Волгоградска област не фигурира. Това не противоречи на твърдението, че срещу Волгоград са използвани ракети, а не дронове, но само по себе си не доказва вида на средството за поразяване. В Тулска област губернаторът Дмитрий Миляев потвърди двама загинали и трима ранени при атаките с дронове.

„Волгоградпромпроект“ е научно-производствено предприятие за малотонажна химическа продукция, основано през 2007 г. и регистрирано на ул. „Промисловая“ 47. На 12 декември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в списъка със санкции като част от пакет срещу 150 физически и юридически лица, които снабдяват руската военна промишленост. Ведомството посочи, че предприятието „произвежда фероценсъдържащи катализатори на горенето и технологии за производство на химически вещества“.

На 18 юни 2024 г. Министерството на търговията на САЩ добави предприятието и в списъка за експортен контрол, а украинското военно разузнаване го е включило в базата War&Sanctions. Украински медии съобщиха още, че заводът произвежда фосфорорганични съединения и антипирени за авиационната и корабостроителната промишленост.

Фероценът е органометално съединение на желязото, което в ракетната техника се използва като основа за добавки, регулиращи горенето на твърдите ракетни горива. Те обикновено представляват композит от окислител, най-често амониев перхлорат, каучукоподобно свързващо вещество и алуминиев прах. Именно скоростта, с която този композит гори, е един от факторите, определящи тягата на двигателя, и може да се регулира чрез различни добавки.

Железните съединения традиционно се използват като такива регулатори, а фероценови производни, сред които катоценът, са изместили железния оксид в част от приложенията, тъй като могат да се смесват с горивото в течна форма и осигуряват по-висока и по-стабилна скорост на горене. Подобни добавки се използват в твърдите горива за балистични и зенитни ракети, както и за реактивни снаряди за системи за залпов огън.

В кои конкретни руски боеприпаси се използват катализатори, произведени във Волгоград, не е публично известно. Фероценови съединения имат и граждански приложения, включително като добавки към горива за автомобили и кораби. Затова не самото вещество, а санкционното основание, посочено от Вашингтон, е ключовият аргумент, който свързва предприятието с руския военно-промишлен комплекс.

Това е вторият удар с „Фламинго“ по цели във Волгоград за последните 11 седмици. На 27 юни те поразиха „Титан-Баррикады“ – завода за пускови установки за стратегическите комплекси „Ярс“ и „Тополь-М“, както и за „Искандер-М“. Президентът Володимир Зеленски потвърди попадението, а Бочаров съобщи тогава за 10 ранени.

Два дни по-късно съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щирман уточни, че по завода са изстреляни 5 ракети и са поразени 3 обекта. Той заяви още, че компанията може да произвежда стотици „Фламинго“ месечно, ако разполага с достатъчно двигатели. Волгоград се намира на около 460 км от украинската граница – значително в рамките на декларирания обсег на ракетата до 3000 км при бойна глава около 1150 килограма. Двете волгоградски цели заемат различни места във веригата на ракетната индустрия: през юни беше ударен производител на пускови установки, а сега – предприятие за химически добавки, използвани в твърдите горива.

В Саратов, по-нагоре по течението на Волга, ударите бяха с дронове. Губернаторът Роман Бусаргин обяви около два часа след полунощ заплаха от безпилотни апарати, а по-късно уточни, че няма пострадали. Независимото руско издание ASTRA геолокира пожар в рафинерията на „Роснефт“ – една от най-старите в Русия, работеща от 1934 г. и преработила 4,8 милиона тона през 2023 г.

В сводката си за удара от 31 май украинският Генерален щаб описа рафинерията като едно от ключовите преработвателни предприятия в Поволжието с проектна мощност около 7 милиона тона годишно и заяви, че произвежданите там бензин и дизел се използват и за военната логистика. Kyiv Independent изброява четири по-ранни удара по завода от началото на годината – на 21 март, 31 май, 8 юли и 2 август.

Към тях се добавя и атака на 8 септември, три дни преди сегашния удар, когато предприятието отново беше цел, а Бусаргин съобщи за повредена гражданска инфраструктура. След удара от 8 юли заводът възобнови работа за около седмица, но след атаката от 2 август преработката беше напълно преустановена, тъй като беше повредена единствената инсталация за първична преработка АВТ-6, съобщи Reuters. Оттогава няма публично съобщение, че работата е възобновена.

Fire Point заяви, че складът на Ozon в Саратов е поразен с FP-1 – далекобоен дрон с 1600 км обсег и 60-120 кг бойна глава. „През нощта Силите за отбрана унищожиха с дронове FP-1 поредния складов комплекс на Ozon, този път в Саратов. Площта на унищожения склад беше 85 000 квадратни метра, а комплексът беше с капацитет за над 30 милиона единици стоки“, обяви компанията.

Кадри на местни жители показват голям пожар и гъст дим над сградата. Самият Ozon съобщи, че неговите служители са евакуирани, по предварителни данни никой не е пострадал, а поръчките се пренасочват към други логистични центрове.

Определението „поредния“ препраща към кампания, започнала три седмици по-рано. В нощта срещу 22 август беше атакуван комплексът в Чапаевск край Самара, откъдето бяха евакуирани над 500 работници. Ден по-късно губернаторът на Оренбургска област потвърди удар по склад, а на 24 август горяха хъбовете в Енем, Краснодарски край, и Република Дагестан, докато центровете в Адигея и Ставрополски край бяха евакуирани без щети. В Краснодарски край през онази нощ загинаха най-малко трима тийнейджъри. На 27 август дроновете достигнаха и до складове в Башкортостан.

Ozon е един от двата най-големи руски маркетплейса заедно с Wildberries, чиято складова мрежа е обект на систематични удари от 18 юли. Атаката срещу комплекса в Саратов продължава същата кампания срещу складова и логистична инфраструктура, която може да се използва и за изпълнение на военни поръчки.

Ударът от 11 септември илюстрира разделението на ролите в украинския арсенал за удари срещу руския тил. Според заявеното от Fire Point крилатата ракета с тежка бойна глава е използвана срещу сравнително компактния санкциониран химически завод, докато по-евтините далекобойни дронове са насочени към по-големи по площ обекти – рафинерията и склада, където последвалият пожар може значително да увеличи пораженията.

Степента на щетите по „Волгоградпромпроект“ ще може да бъде оценена по-надеждно чрез сателитни снимки и евентуално последващо съобщение на Генералния щаб на Украйна. Към обед на 11 септември такава сводка все още нямаше.

Париж е готов да отвори износа на MdCN към Швеция

🇫🇷🚀🇸🇪 Франция е готова да разреши износа за Швеция на своята крилата ракета MdCN, с която флотът ѝ поразява цели в оперативна дълбочина и досега не е била предлагана извън собствения ѝ арсенал. Тази възможност беше очертана от Елисейския дворец в петък, 28 август, за което съобщи Les Echos. Ако офертата бъде включена в окончателния текст на договора между двете страни, Стокхолм ще се превърне в първият чуждестранен клиент на оръжие, което от близо десетилетие Франция пазеше за собствената си армия.

Поводът е визитата на Еманюел Макрон в шведската столица в понеделник, 31 август, където той ще бъде посрещнат от премиера Улф Кристерсон. Наред с рамковото споразумение за отбрана се очаква да бъде подписан и договорът за четири фрегати FDI на стойност 4,3 млрд евро. Това е най-голямата поръчка, която Швеция някога е правила от въвеждането на Gripen през 80-те години на миналия век.

Корабите бяха избрани през май пред предложения от испанската Navantia и британската Babcock. Те ще образуват клас „Лулео“, чиято първа доставка е очаква през 2030 г. и последна – около 5 години по-късно. Фрегатите ще имат водоизместимост около 4500 тона и дължина 122 метра.

Самата ракета е разработена от европейския производител MBDA и постъпва на въоръжение във френския военноморски флот от 2017 г. Бойният ѝ дебют беше през април 2018 г. в Сирия в рамките на съвместните удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство срещу обекти от химическата програма на бившия режим на Башар Асад. MdCN се изстрелва от вертикалните пускови установки (VLS) на фрегатите FREMM, както и от торпедни апарати на подводниците клас „Баракуда“, т.е. не изисква специализиран носител.

Ракетата лети на много малка височина и следва сложна траектория, което затруднява прехващането ѝ. За обсега на поразяване обаче се посочват две различни стойности: Les Echos говори за предполагаеми 1400 км, докато MBDA и съобщенията около подновяването на производството посочват над 1000 км. Разликата от близо 400 км е съществена, защото променя драматично кръга от цели, които биха попаднали в обсега на ракетата при изстрелване от Балтийско море.

Производството на MdCN беше прекратено. Линията спря през 2021 г. след изпълнение на текущи поръчки и беше подновена едва през май 2026 г. Едва оттогава насам Париж разполага с производствен капацитет, който позволява ракетата да се предлага за износ. Всяка следваща продажба би разпределила върху по-голям брой поръчки разходите по поддържането на производствената линия.

Между политическото предложение и реалното въоръжаване на корабите обаче стои ключово техническо условие. В базовата си конфигурация фрегатата FDI разполага с вертикални пускови модули Sylver A50, от които се изстрелват зенитни ракети Aster 15 и Aster 30. MdCN изисква по-дългите клетки A70.

Шведският вариант има общо 32 клетки, поместени в 4 модула, но изборът между A70 и разполагането на зенитните ракети CAMM с по-малък обсег в трипакова конфигурация все още не е обявен. Публикуваните описания на клас „Лулео“ изброяват Aster 30 и CAMM-ER, без да уточняват вида на пусковите модули.

Затова френското предложение не се свежда единствено до продажбата на боеприпаси, а засяга и самата конфигурация, в която корабите ще бъдат построени. Според описанието на Елисейския дворец фрегатите ще разполагат с противовъздушно и противоракетно въоръжение, торпедни способности и крилати ракети за поразяване на цели в дълбочина.

Отварянето на MdCN за износ се случва в момент, когато европейските столици се съмняват в готовността, но и във възможността на Вашингтон да доставя крилати ракети BGM-109 Tomahawk в нужните количества. MBDA се стреми да заеме именно тази пазарна и стратегическа ниша.

Преговори за MdCN вече се водят с Италия за оборудването на нейните фрегати, разговори има и с Полша, а наземният вариант MdCT се движи по същия път. Швеция може да стане първият клиент в тази поредица и по този начин да създаде прецедент по отношение на цена, срокове и режим за трансфер при следващите сделки.

Стокхолм развива способности за поразяване на цели в дълбочина и независимо от офертата на Франция. На 21 август шведски Gripen C изстреля крилата ракета KEPD 350 Taurus над полигона Видсел в Норботен. Това беше първия подобен пуск от този вид боен самолет.

Taurus разполага с обсег на поразяване над 500 км и според специализирани издания осигурява на Швеция първата ѝ възможност да поразява укрепени цели от такова разстояние. MdCN би добавила следващо ниво към тази способност, при това с морска платформа, която не е зависима от състоянието и достъпността на летищата.

Конвенционалните ударни способности са част от по-широко френско предложение, в рамките на което на съюзниците се предлага форма на изнесено напред възпиране, включваща участие в ядрени учения и при необходимост разполагане на въоръжени изтребители Rafale на тяхна територия. По думите на Елисейския дворец именно Швеция е първата страна, откликнала на офертата, а конвенционалните далекобойни ракети са нейното материално измерение.

Обстановката в региона се изостри точно в дните преди визитата. На 28 август финландските отбранителни сили обявиха, че шведски изтребители Gripen и корвета ще участват в наблюдение и защита на територията на Финландия поне до края на 2026 г. Разполагането е извършено по нейна молба, а шведският министър на отбраната Пол Юнсон го обясни с влошената среда за сигурност и необходимостта от въвеждане на мерки за противодействие на дронове. Финландия споделя около 1340 км обща граница с Руската федерация.

Франция е сред първите държави, които се включиха в изнесеното напред сухопътно присъствие на НАТО във Финландия, и участва в мисията Baltic Sentry срещу сенчестия флот на Москва. През февруари френски самолетоносач извърши престой на пристанището в Малмьо, а съвсем близо до него беше неутрализиран дрон с неустановен произход.

Индустриалното партньорство между двете държави също не е ново. Швеция купи противотанковите ракети Akeron от MBDA, NLAW се произвежда съвместно от Saab и Thales, а френските въоръжени сили придобиха противотанковите системи AT4 на Saab и самолетите за ранно предупреждение GlobalEye.

Този обмен се развива от 2025 г. и вече включва сътрудничество на ниво отделни системи и компоненти. Швеция стана пълноправен член на НАТО през 2024 г. и оттогава подреждат отбранителната си програма в обща рамка с Франция, вместо да ги съгласуват поотделно.

Отвъд корабостроенето Франция насочва поглед към бойната авиация. След провала на съвместния проект на Германия и Франция Future Combat Air System (SCAF) Елисейският дворец посочи няколко допирни точки със Стокхолм, които биха могли да се материализират в бъдеще: два производителя със суверенен подход към разработката на бойни самолети; две сходни конструкции, чиито концепции за употреба – излитане от шосейни участъци при Gripen и кацане на палуба при Rafale – ограничават максималната допустима маса; възможност за съвместна работа по авиационен двигател, какъвто Швеция не произвежда самостоятелно.

Засега няма формален ангажимент. Разговорите се водят на щабно ниво и са концентрирани в сферата на оперативната съвместимост. Разстоянието между предложение и договор остава значимо. Разрешаването на износа е политическо решение на Париж, а не подписана продажба. Преди окончателното оформяне на договора шведската страна все още не е обявила какъв тип пускови клетки е избрала.

Ако A70 бъде включена в конфигурацията, Швеция вероятно ще стане първият чуждестранен оператор на MdCN и ще изгради модел, спрямо който Рим и Варшава ще водят своите преговори. Сценарият би получил директно потвърждение при изрично посочване на A70 или MdCN в документите по програмата „Лулео“. Обратно, вероятността за него би отслабнала при обявяване на трипакетна конфигурация с CAMM вместо MdCN или при евентуално отлагане на решението за въоръжението за по-късен етап от строителството.

Удар по командните пунктове на 51-ва руска армия в окупирания Донецк

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската авиация порази основен и запасен команден пункт на руските сили в окупирания Донецк — центрове за управление на групировката, която продължава настъплението от Покровск и Мирноград на север към Добропиля. Ударът беше нанесен на 26 август, а на другия ден бе потвърден от Генералният щаб на ВСУ, който съобщи, че са използвани ракети с въздушно базиране, а размерът на щетите и загубите на противника подлежи на уточнение.

Двете поразени места се намират в центъра на града. Първото е двуетажен подземен паркинг под недостроен жилищен комплекс от три високи корпуса до търговски център „Донецк Сити“. Обектът е проектиран за около 600 автомобила и осигурява на разположения там щаб дълбоко укритие в плътно застроена градска среда. Второто място обхваща сградите на бившия Държавен научноизследователски институт за пластмаси. По изчисления на OSINT общността CyberBoroshno в паркинга са попаднали 6 крилати ракети, а местни жители съобщават за над 10 попадения в Донецк в рамките на деня. Спътникови снимки, публикувани три дни по-късно, потвърждават, че и двата обекта са били поразени.

Мониторинг проектът Exilenova+ идентифицира първия обект като команден пункт на 51-ва общовойскова армия. Това обединение е сформирано през лятото на 2024 г. върху 1-ви армейски корпус на т.нар. „ДНР“ — структурата, създадена през 2014 г. под прикритие на „народна милиция“ и официално включена в руските въоръжени сили през 2023 г. Щабът на 51-ва армия се намира в град Донецк, а от 2026 г. неин командващ е генерал-лейтенант Сергей Милчаков. Вторият обект беше определен като оперативен команден пункт на групировка войски „Център“, която включва 2-ра и 41-ва гвардейска общовойскова армия, 90-а танкова дивизия и придадени десантни и армейски авиационни части.

Според публично достъпните данни, досега е потвърдена една поименна загуба: подполковник Андрей Моисеенко, старши офицер в оперативното управление на щаба на 41-ва гвардейска общовойскова армия. Смъртта му беше потвърдена от неговата съпруга пред проекта Killed In Ukraine, който проследява руските военни загуби по открити източници.

Разпространените в украински и рускоезични канали числа са значително по-високи: 27 убити и 58 ранени, като сред тежко ранените се посочват двама генерали, един полковник и двама подполковници. Данните се приписват на Exilenova+ и бяха широко преразказани на 28 август, въпреки че самият източник ги определи като предварителни и предупреди, че под развалините все още има хора.

В първоначалната публикация генералите и останалите старши офицери са посочени сред ранените. По-късно публикации, събрали десетки хиляди прегледа в следващото денонощие, ги преместиха към списъка на убитите, като се появи твърдението за унищожена командна верига. Отделно се тиражира твърдение, че самият Милчаков е загинал, но все още това не е потвърдено.

Ръководителят на окупационната администрация Денис Пушилин представи случилото се като удар по търговския център „Донецк Сити“ и заяви, че са използвани англо-френските крилати ракети Storm Shadow и SCALP-EG. В руските публикации от същия ден броят на пострадалите цивилни варира между 3 и 10 души, сред които деца. Окупационната администрация не съобщи нищо за военни загуби. Следователно обявените от нея пострадали цивилни и числата, разпространявани от каналите, не се отнасят до една и съща група хора.

Центърът за изследване на окупацията, ръководен от Петро Андрющенко, обърна внимание на два ключови признака, които не отговарят на официално обявения от руската страна брой пострадали при удара: спешни призиви за кръводаряване започнаха да се отправят масово в града в часовете след удара, а първоначални публикации на местни канали, които съобщаваха за голям брой убити и ранени, изведнъж бяха изтрити без да бъде представено смислено обяснение. Местни жители съобщават също за продължителна евакуация на ранени и затворени улици около мястото на удара. Нито един от тези признаци не позволява да се уточни конкретен брой, но взети заедно, те насочват към значително повече пострадали от официално обявеното.

Какви боеприпаси са използвани, остава непотвърдено. Генералният щаб на ВСУ се ограничи с термина „ракети с въздушно базиране“. Аналитичният проект Defence Line допуска, че става дума за Storm Shadow и SCALP-EG, изстреляни едновременно от няколко щурмови самолета Су-24М, като изключва използването на наземни носители.

Defence Express разглежда и друга версия. Върху открита отломка е била забелязана маркировката 6F8W7 на австралийската компания Ferra Aerospace, което може да насочва към JDAM-LR. Тази планираща бомба има обсег от около 555 км при 75 км за познатата JDAM-ER. Изданието представя тази версия единствено като предположение и подчертава, че няма окончателно доказателство Украйна да е получила подобно оръжие.

Иван Киричевски от същия екип смята, че срещу толкова добре защитена цел вероятно е бил използван целият наличен набор от високоточни оръжия, включително крилатата ракета „Фламинго“, партиди Storm Shadow и американски реактивни планиращи бомби. Местните градски канали също твърдят, че е била използвана „Фламинго“. Разстоянието не изключва нито един от обсъжданите варианти: фронтовата линия преминава на десетки километри от Донецк, докато обсегът на Storm Shadow е около 290 км.

Оперативното значение на целите произтича от функциите, изпълнени ежедневно от армейските командни пунктове. През тях преминават управлението на артилерията, разпределението на разузнавателните данни, поставянето на задачи пред отряди за дронове и планирането на снабдяване за цялото направление.

Покровск падна под руска окупация в началото на 2026 г. и към началото на пролетта беше последван и от Мирноград. Оттам руското настъпление продължава на север по две отделни оси — през Гришине и през Родинске и Билицке – към Добропиля и югозападния фланг на украинския пояс от укрепени градове.

Едновременното поразяване на основния и запасния команден пункт принуждава командването да се върне към по-нискостоящи и слабо оборудвани пунктове за управление. По правило това би трябвало да удължи времето от получаването на сигнал от разузнаването до възлагането и изпълнението на огнева задача. Загубата на офицери от оперативните управления би действала в същата посока, тъй като именно те поддържат актуалната картина на бойните действия.

Все още е рано да се твърди дали този ефект вече се проявява на фронта. Според оценките на Института за изследване на войната (ISW) за 27 и 28 август руските войски не са постигнали напредък на направленията Покровск и Новопавливка. Украинските сили са задържали или подобрили позициите си североизточно и югоизточно от Добропиля, докато в Родинске продължават да се водят улични боеве, при които украински подразделения удържат отделни огнища на съпротива.

Украинското командване обаче определяше руската щурмова групировка в този участък като изтощена още преди 26 август. Поради това две денонощия без напредък не позволяват последиците от конкретния удар да бъдат разграничени от обичайните колебания в темпа на настъплението.

Налице е още един фактор в обратна посока. На същия 26 август президентът Володимир Зеленски обяви, че позициите в Донецка област ще се подсилят с две нови групировки начело с Андрий Билецки и Денис Прокопенко. Следователно промяна в съотношението на силите протича и от украинска страна.

През следващите седмици могат да бъдат проследени три проверими показателя. Първият е скоростта на руското настъпление при Родинске и по оста през Гришине. Устойчив спад, продължил повече от седмица, би спомогнал ефектът от удара да бъде разграничен от вече натрупаното изтощение на руските сили.

Вторият показател е евентуална публична поява на Милчаков или обявяване от руското министерство на отбраната на смяна в командването на 51-ва армия. Третият са некролозите и регистрите на загубите, съставяни по открити източници. През следващия месец те биха могли да потвърдят или да отхвърлят твърдението за обезглавен команден състав на 51-ва общовойскова армия и групировка войски „Център“.

Анализ: Х-101 край Тарнава-Колония и доказателствата за умисъл

🇵🇱🚀 Полското оперативно командване вече определя падането на руската крилата ракета в района на Тарнава-Колония в Люблинското воеводство на 30 юли като преднамерен враждебен акт. Оценката е споделяна от генерал-майор Мачей Яблонски, първи заместник-началник на Оперативно командване на видовете въоръжени сили (DORSZ), на 22 август в предаването Fakty po Faktach по TVN24. 

„Говорим за преднамерен враждебен ход в рамките на подпраговите действия, в рамките на хибридната война, откровено казано“, заяви той. Версията за отклонила се от курса ракета той определи като малко вероятна.

Три седмици по-рано същият случай беше представен по различен начин. На 30 юли, часове след взрива, премиерът Доналд Туск заяви, че няма основания да се смята, че Полша е набелязана цел, и че армията е била готова да свали ракетата, ако беше продължила полета си. Разликата между двете оценки не е просто стилистична. Квалификацията „преднамерено“ превръща инцидента от предполагаема авария в съзнателен ход, какъвто срещу територията на държава от НАТО създава основания за политически консултации в рамките на Алианса.

Хронологията на събитията през онази нощ е публично известна и подробно документирана. Дежурната двойка F-16 излита от авиобаза Ласк в 01:59 ч. Наземните ПВО средства са приведени в готовност в 02:16 ч. Вертолетите са вдигати във въздуха в 03:14 ч. В 03:29 ч. една цел се доближава до полската граница, след което завива на изток. В 03:40 ч. радарите засичат втора въздушна цел, движеща се на запад и не променя курса си. В 03:45 ч. камера в района заснема самия взрив, а в 03:46 ч. командването отчита изчезването на обекта от системите за наблюдение.

Мястото на падането е поле в гмина Туробин, на около 92 км по права линия от украинската граница и на 42 км от Люблин. Най-близките постройки се намират на 2 км. Взривът оставя кратер с диаметър от 10 метра и дълбочина от близо 5 метра.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик потвърди, че бойната глава е съдържала значително количество взривно вещество. Прокуратурата в Люблин установи, че ракетата е произведена през второто тримесечие на 2026 г. в завод на територията на Московска област. Иззети са елементи от електроника, двигател, корпус, както и почвени проби. Войници от Териториалните войски претърсиха околността, която беше осеяна от множество отломки, а при огледа присъстваше и украински специалист.

Разследването се води по чл. 173 от Наказателния кодекс за предизвикване на катастрофа във въздушния транспорт и по чл. 212 от Закон за въздухоплаването, който предвижда до 10 години затвор за непозволено нахлуване в чуждо въздушно пространство.

Евентуалният умисъл при употребата на крилата ракета може да остави следи в 4 източника: геометрията на удар, поведението на ракетата по маршрута, паметта на навигационния блок и записите на прехващащ изтребител. Досега полските власти са се позовали публично само на първите два вида данни.

Във връзка с геометрията на удара има изрично изявление. Яблонски заяви, че ракетата е поразила земята отвесно, като е била програмиран да го стори. Кратер с 5 метра дълбочина и 10 метра диаметър отговаря на стръмна траектория при удар. При по-полегат ъгъл енергията се разпределя по повърхността и оставя издължена следа, а не почти кръгла яма.

Подобна терминална маневра е позната от западната практика. BGM-109 Tomahawk се издига на височина от 1000 до 1500 метра малко преди точката на удар, след което преминава в отвесно пикиране. Взривателят може да се настрои за мигновено задействане – при повърхностна детонация и максимално разпръскване на поразяващите елементи – или със закъснение, така че боеприпасът да проникне през слой пръст и бетон и да се взриви в заглъбено съоръжение. Смисълът на изкачването е да се осигури достъп до цели, които не могат да бъдат ефективно поразени при полегата траектория.

Тук обаче възниква техническо противоречие. Според публично достъпни справочни данни Х-101 може да изпълни малка „горка“ преди попадението и да порази целта под ъгъл до 45 градуса. Наблюдаваните удари по украински градове също показват предимно полегато навлизане в сградите.

Полски анализатор, публикувал на 1 август разбор на кратера, изхожда именно от посоченото ограничение и изразява съмнение, че такъв удар може да остави симетрична яма. Срещу справочните данни обаче стои практиката на съветската школа за управляеми боеприпаси въздух–земя, при която изкачването в крайния участък е стандартен режим.

Виктор Корчински, инструктор на Су-7 и Су-22, си спомня, че по време на първите пускове на Х-25МЛ в Полша превключвателят за изключване на тази маневра е трябвало да бъде поставян в горно положение, тъй като конструкторите са приемали изкачването за нормално поведение на ракетата. Ако такъв режим е запазен и при новите серии на Х-101, отвесният удар вече не би изглеждало като техническа аномалия.

Втората следа е маршрутът. В същата нощ поне още една такава ракета се насочва към полското въздушно пространство, но завива на изток, преди да го пресече. Това показва, че бордовата програма е способна да върне ракетата обратно. Тя навлиза в Полша в 03:40 ч. и изминава близо 90 км над съюзна територия по устойчив западен курс, без да се отклони.

Томчик съобщи и подробност, която ограничава възможните обяснения допълнително: украински пилот е преследвал ракетата, но е принуден да прекрати преследването и да обърне 20 секунди преди границата, за да не попадне под огъня на полската ПВО.

Данните от 3-тия и 4-тия потенциален източник все още не са представени публично. Навигационният блок би могъл да разкрие конкретните точки от маршрута на полета. Прокуратурата съобщи, че електрониката е иззета, но няма официална информация дали данните от нея са били успешно разчетени.

Същото се отнася и за записите от прехващащия изтребител. Яблонски заяви, че самолетът е бил навреме и на нужното място. Профилът на полета по височина би трябвало да се вижда и в радарната следа, но такава информация досега не е публикувана.

Обяснението с неизправност в навигацията стъпва на реални обстоятелства. Нощта на 30 юли беше една от най-интензивните за годината: украинските ВВС отчетоха общо 358 средства за поразяване, сред които 74 ракети и 284 дрона, насочени към Киев, Лвов и други обекти. В Западна Украйна се намират толкова близо до границата на Полша, че отклонение от порядъка на 100 км по азимут би било достатъчно, за да изведе ракетата над Люблинското воеводство. В полза на тази версия говори и мястото на попадението – празно поле без очевидна военна или политическа стойност.

Три обстоятелства обаче трудно се вписват в подобно обяснение. Първо, една от ракетите през същата нощ успява да промени курса си и да завие обратно, а другата продължава на запад. Второ, при изчерпване на горивото или пълна загуба на управление би било по-очаквано тя да падне по неконтролирана траектория, а не да се забие отвесно в земята. Трето, тя прекарва 5 минути и половина в чуждо въздушно пространство, където запазва един и същ курс.

Самото място на попадение допуска и напълно противоположен прочит. Празно поле, отдалечено на доста километри от най-близките къщи, би било подходящ избор за премерена демонстрация, ако целта е да се провери реакцията на Полша и НАТО, без да бъдат причинени човешки жертви.

Понятието „подпрагови действия“, използвано от полското командване, описва именно този клас операции: ефектът е дозиран по такъв начин, че да остане под равнището, при което съюзниците биха били принудени да обмислят колективен военен отговор. Боеприпасът в празно поле не унищожава способност и не отнема човешки живот, но поставя засегнатата държава и Алианса пред необходимост да реагират. Държавите по източния фланг имат основания да настояват случаят да бъде третиран като нападение, докато съюзниците, които са географски по-отдалечени от Русия, невинаги имат същия интерес.

Отделен остава въпросът защо ракетата не е била свалена. Генерал Томаш Древняк обясни, че ПВО действа по процедурите за мирно време. Според тях въздушната цел трябва да бъде идентифицирана еднозначно в ролята на враждебна, преди да бъде взето решение за нейното поразяване.

Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че ако ракетата е била насочена към населено място, щеше да бъде свалена. Яблонски допълни, че изтребителят е щял да порази ракетата на безопасно разстояние от критичната инфраструктура, ако тя не беше изпълнила маневрата към земята.

Последният инцидент не е изолиран случай. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха руски дронове камикадзе във въздушното пространство на Полша при първото бойно ангажиране на съюзническа авиация на НАТО от началото на пълномащабната война. Правителството задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а няколко дни по-късно беше стартирана мисията Eastern Sentry.

През юли 2026 г. Военновъздушните сили на Румъния извършиха 3 прехвата в 3 последователни дни. На 8 август дрон навлезе откъм Румъния и детонира на българска територия до бившия граничен пункт Кардам, а останките бяха определени като такива от украински дрон-примамка, отклонен от руските средства за електронна война.

Всички предишни случаи от поредицата бяха свързани с дронове. В Люблинското воеводство обаче падна бойна глава на стратегическа крилата ракета. Разликата не се изчерпва със самия клас оръжие: един дрон може да се представи като чужд апарат или като отклонен от електронна война, докато произходът на Х-101 е еднозначно свързан с Руската федерация.

Разминаването между военното и политическото ниво в Полша на този етап остава неразрешено. Самият Яблонски уточни, че не желае да обявява оценката си за окончателна преди приключването на анализите. Правителството също не е ревизирало публично формулировката си от 30 юли.

Варшава привика руския посланик още в деня на удара, а НАТО обяви, че ще предприеме всички действия, които е необходимо. Върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа генерал Алексус Гринкевич се свърза с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Полша генерал Веслав Кукула.

Москва не е представила собствена версия за произхода на ракетата. Вместо това държавните ѝ агенции атакуваха липсата на последователност в полските изявления. ТАСС подчерта, че Туск е говорил за руска Х-101, преди разследването да е приключило, а други тамошни издания поставяха „уж“ и „предполагаемо“ пред определението „руска“. Убедителна алтернативна версия за извършителя обаче не беше предложена, тъй като Х-101 се произвежда и използва единствено от Русия.

Сравнението на публично известни следи накланя оценката към версията за умисъл. Устойчивият западен курс, липсата на завой въпреки че друга ракета същата нощ се връща на изток, и отвесно попадение правят преднамерения ход твърде вероятен. При тези обстоятелства версията за случайно отклонение се нуждае от конкретно техническо обяснение, а не може просто да бъде приета по подразбиране.

Слабото място на тази хипотеза е техническо и остава отворен въпрос. Ако експертизата установи, че Х-101 в своята конфигурация от 2026 г. не е способна да изпълни отвесно пикиране, най-силният аргумент срещу версията за навигационна неизправност ще отпадне.

Версията за умисъл би била подкрепена от публикуването на маршрутните точки, извлечени от паметта на системата за навигация, или от официален доклад, установил ъгъла на попадение. Тя би била отслабена от заключение на прокуратурата за технически дефект или от запазване на първоначалната позиция от 30 юли след приключване на анализите.

Каквото и да покажат лабораторните изследвания, един факт остава безспорен: руска крилата ракета Х-101 с бойна глава летя в продължение на 5 минути и половина във въздушното пространство на НАТО и накрая се взриви, без да бъде свалена.

Русия изнесе част от радарните си самолети на граждански летища

🇷🇺 Два самолета за ранно предупреждение и контрол (AWACS) А-50У стоят една до друга на открита рампа на руско летище, без укритие и импровизирана защита, а покрай тях рулира пътнически полет, от чийто прозорец ги снима пътник. Надписът върху кадрите посочва бордовите им номера, изписани в червено на кила: RF-93952 (45) и RF-50606 (51). Заедно те представляват половината от целия флот А-50У, които Въздушно-космическите сили на Руската федерация могат да вдигнат във въздуха.

Кадрите не са геолокирани. На тях се виждат равен терен, тревни ивици и бетон, измокреб от дъжда, но нито сграда, нито надпис, по които летището да бъде разпознато. Двете машини обаче се идентифицират еднозначно. RF-93952 постъпи на въоръжение в края на 2018 г. като поредната модернизирана машина от серията; RF-50606 влезе в Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“ през 2021 г. и излезе оттам около 2023 г. По крилата им няма следа от импровизираната защита, която руските части започнаха да използват по-късно: наредени автомобилни гуми и струпани отпадъци, каквито сателитна снимка на Maxar от 3 май 2025 г. документира върху А-50У в Иваново.

Под подобния на гъба обтекател стои военно-транспортен самолет Ил-76МД, модифициран около антената. Радарната станция „Шмел-М“ открива въздушни цели на разстояние над 600 км и наземни на около 300 км, следи до 150 цели паралелно и може да насочва до 10 изтребителя срещу тях. Екипажът наброява 15 души: 5 в пилотската кабина и 10 на работните места в товарния отсек. Един полет продължава около 4 часа при отдалечаване до 1000 км от базата, а дозареждането от Ил-78 може да удължи допълнително престоя във въздуха. Съветската промишленост произведе 42 такива апарата между 1978 и 1992 г., но електрониката остаря много преди планерите. Затова през 2003 г. беше стартирана програмата за цифровизация: нова изчислителна база, по-леко оборудване и подобрена обработка на сигнала. Държавните изпитания през септември 2008 г. стартираха, което в крайна сметка доведе до предаването на първия сериен борд на 31 октомври 2011 г., а до септември 2023 г. бяха получени общо 8 машини в този стандарт.

Почти целият парк от този тип е концентриран около едно място. 610-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на военно-транспортната авиация, базиран на летище Иваново-Северни, е паралелно експлоатираща част, място за съхранение и ремонтна база; там действа и 308-и авиоремонтен завод. Концентрацията е наследство от съветската логика на специализирани центрове и притежава своето оперативно обяснение – докато противникът не се окаже способен да достига дотам.

Значението на самата техника се вижда най-ясно през последните два месеца. Според украинската група „КіберБорошно“, обработила над 1600 съобщения за полети в периода от 4 юни до 2 август. До 22 юни почти не е имало полети на А-50У, а от 23 юни те са поели нощни дежурства над Уляновска и Самарска област. За целия период са преброени около 60 излитания. На 7 юли във въздуха се вдигат 4 машини едновременно – т.е. на практика целият оценяван боеспособен състав.

Причината за това има конкретно име: FP-5 „Фламинго“, крилата ракета на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава от порядъка на 1150 кг. От началото на 2026 г. тя нанася удари по цели, до които предоставените от западните съюзници системи не достигат: Воткинск в Удмуртия през февруари, заводът ВНИИР-Прогрес в Чебоксари на 5 май и отново на 10 юни, заводът „Авитек“ в Киров през нощта на 24 юли. Крилатата ракета лети на малка височина, поради което остава под радио хоризонта на наземните радарни станции, така се появява на екраните чак в последните минути. Точно тази празнота се запълва от радара на A-50У, който осигурява обзор от височина. На 2 август руското министерство на вътрешните работи обяви, че е прехванало 6 от 6 изстреляни ракети, приписвайки ключова роля именно на въздушното откриване.

Тук започва и критичната част от оценката. Русия получи 8 единици А-50У; към юни 2026 г. Defense Express оцени остатъка на не повече от 5, от които летящи са най-много 4. Отделно от това сателитен анализ към 4 юни на групата AviVector преброи 12 корпуса от семейството А-50 на руска територия. Тази разлика не идва от противоречие: модернизация до стандарт „У“ получиха само 8 планера, а останалите на летище Иваново са предимно нелетящи или се намират на съхранение. Изброяването по сателитни снимки показва налични корпуси, но не и тяхната боеготовност.

Поредицата от събития, довели парка до това състояние, е кратка и добре датирана. На 26 февруари 2023 г. дронове повредиха А-50У (борд 41) на авиобаза Мачулишчи в Беларус, а ремонтните части пътуваха дотам със самолет от Иваново. На 14 януари 2024 г. над Азовско море беше свален борд 37, поразен със зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, потвърдено от американски офицер. На 23 февруари 2024 г. падна борд 42, по украински данни улучен от съветски зенитно-ракетен комплекс С-200 „Вега“. На 1 юни 2025 г. при операция „Паяжина“, украински дронове достигнаха непосредствено до Иваново; Институтът за изследване на войната (ISW) прие, че една машина е повредена или унищожена, макар руските отчети за загубите да не я включват. На 25 ноември 2025 г. удар срещу авиационния завод в Таганрог порази летящата лаборатория А-100ЛЛ заедно със самолета А-60 – т.е. унищожи изпитателната база на цялата програма „Премиер“, която трябваше да наследи А-50. На 17 март 2026 г. Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен А-50 в 123-ти авиоремонтен завод в Стара Руса, Новгородска област, където машината се е намирала на ремонт.

Попълването на парка върви много по-бавно от неговото изтощаване, а на моменти практически спира. На 31 май 2026 г. руският канал Fighterbomber обяви, че въздушно-космическите сили са получили поредния модернизиран борд. Анализатори на AviVector разпознаха самолета: RF-92957, борд 47 – първата серийно модернизирана машина, предадена още през 2011 г., която на 30 май е проверявала наземните си системи за връзка след приключен ремонт. Върнатият от сервиз планер беше представен като нова доставка.

Оттук следва и логиката на разпръскването, която кадрите илюстрират. Най-новият публикуван сателитен преглед на групата AviVector, оповестен от изданието Militarnyi на 12 август, описва състоянието към 4 юни така: основното концентриране остава в Иваново-Северни, на около 700 км от украинската граница, с осем корпуса; един самолет е засечен във Воркута-Советски в Република Коми, на 2300–2400 км; още три стоят на граждански летища – Бегишево в Татарстан, Челябинск и Нижневартовск в Ханти-Мансийския автономен окръг. Апаратът в Челябинск е пристигнал между 1 и 2 юни, а през март там са били два. След украинския удар от 4 юли базирането се измести още по-навътре, към Болшое Савино край Перм, Оренбург-2 и отново Челябинск.

Цивилната инфраструктура също стана част от тази схема, при това по публично оспорен начин. На 28 май 2026 г. на сайта на холдинга „Аеропорти регионов“, най-големия оператор на регионални аерогари в Русия, се появи обръщение до президента Владимир Путин, подписано с името на изпълнителния директор Евгений Чудновски. Текстът твърдеше за фактическо изземване на летищна инфраструктура от военните и службите, разполагане на бойни самолети и боеприпаси на гражданска територия и „атмосфера на страх“ сред персонала. Компанията обяви, че сайтът е хакнат, определи текста като фалшив и свали страницата. Документът остава оспорен; наличието на самолетите на трите граждански летища според сателитните снимки – не.

Малката височина е общият знаменател и за източния фланг на НАТО. Самолетният радар е ключовия актив, който може да открие крилата ракета или дрон отвъд радарния хоризонт на наземните станции и точно това ограничение се оказа важно на 8 август 2026 г. когато дрон нахлу от въздушното пространство на Румъния и се взриви в слънчогледово поле край бившия граничен пункт „Кардам“. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни, че апаратът се е движил по курс извън обхвата на радарите, вероятно отклонен от средства за електронна война; Министерството на отбраната определи останките като украинска примамка „Майя“ и заяви, че няма данни за умишлени действия срещу България. Докато Русия разпределя ограничен парк от 4 самолета по широка дъга на фронта и тила, НАТО концентрира въздушното наблюдение в същия басейн. На 7 август разузнавателен самолет Bombardier Artemis II летя над Черно море до Краснодарския край; през юли натовски E-3A и френски E-3CF работеха съгласувано по източния фланг, с френски танкер A330 MRTT в зона за дозареждане над западната акватория на морския басейн. Румънски изтребители F-16 свалиха три дрона в три поредни денонощия от 24 до 26 юли, а командването и управлението във въздуха се осигуряваше именно от E-3A. Мисията Eastern Sentry, стартирана през септември 2025 г. след нахлуване на 19 руски дрона в Полша, продължава да уплътнява точно този слой.

Разчетът на Москва не е ирационален. Иваново беше достигнато на 1 юни 2025 г. не с удар от разстояние, а контрабандно внесени дронове, изстреляни от камиони – заплаха, срещу която самото разстояние нямаше как да помогне. Челябинск и Нижневартовск обаче се намират съответно на близо 1900 и на над 2600 км от Украйна, което извежда техниката извън документираната дълбочина на украинските удари: Воткинск е на около 1300 км, Чебоксари – на около 900. Разпръскването по граждански летища добавя още нов защитен слой, защото усложнява целевата картина и паралелно повишава политическата цена на всяко попадение по такава инфраструктура.

Цената на този разчет обаче се плаща от функцията на системата. Летящият радар никога не е навлизал във въздушното пространство на Украйна и не е било необходимо, защото руската бойна авиация също действа основно извън него поради гъстата ПВО мрежа и тежките загуби в първите дни от пълномащабната война. Су-34 пускат планиращи бомби на 35–50 км пред линията на контакт, а реактивните комплекти, използвани от това лято, изместват точката на пускане на 150–200 км навътре в руския тил. Су-35С стрелят с Р-37М от руска територия, извън обсега на наземната украинска ПВО. Ролята на А-50У в тази схема е да вижда отвъд линията вместо тях, да подава целеуказване и да осигурява корекции по средата на траекторията, докато изтребителят може да запази радиомълчание и да не се издава със собствения си радар. Тази задача не е отпаднала. Тя просто не може да се изпълни от Поволжието: 600 км обсег на „Шмел-М“ приключва далеч преди украинската граница.

Заместникът е по-слаб и това беше признато дори от авторитетни руски източници. Още през април 2025 г. Fighterbomber разкри, че Су-35С е поел ролята на радар във въздуха вместо А-50У, „макар и принудително“. Станцията „Ирбис“ открива цели на разстояние до 400 км и може да проследява до 30 едновременно, но за да вижда, трябва да излъчва – а с това издава присъствието на самия изтребител. Нощните дежурства над Уляновск и Самара, от своя страна, вече са ПВО на руския тил, при това изпълнявана от планери от края на 80-те години на миналия век, чийто остатъчен ресурс намалява с всяко излитане. Замяна за самите А-50У няма откъде да дойде: единственият производствен и изпитателен център в Таганрог загуби своята летяща лаборатория през ноември 2025 г. и приключи годината с многомилионна загуба след печалба година по-рано. Така Русия изразходва практически невъзстановим парк за отбраната на собствения си тил, докато над фронтовите подстъпи мястото му се заема от изтребител, който трябва да излъчва, за да вижда.

Проверката на този прочит е проста и предстои. Ако през есента бордовете се върнат на летища западно от Волга и четворните излитания се повторят, значи Москва е преценила, че рисковете от фронтовата работа отново си струват. Ако вместо това дежурствата останат нощни, единични и дълбоко в тила, а следващата „нова“ доставка пак се окаже излязъл от ремонт планер отпреди 15 години, свиването ще продължи от само себе си, без никой да сваля каквото и да било.