„Фламинго“ разруши цех на волгоградския производител на катализатор за ракетно гориво

🇺🇦🦩🇷🇺 Удар с крилата ракета FP-5 „Фламинго“ разруши значителна част от главното съоръжение на „Волгоградпромпроект“ през нощта срещу 11 септември, отговорно за доставяне на руската военна промишленост на катализатора, който регулира скоростта на горене в твърдото гориво за ракетните системи. Нанесените поражения си проличават на сателитни снимки, публикувани от OSINT проекта Exilenova+.

По разчета на украинската група една от ракетите е разрушила напълно секция от главния цех с размери 20 на 15 метра. Fire Point, производител на далекобойното оръжие, потвърдил употреба на FP-5 срещу обекта, посочва по-голяма стойност. „В резултат на попадението сградата с площ около 380 кв. метра беше изцяло срутена и разрушена“, гласи официално изявление на местната компания, цитирано от „Оборонка“. Разлика между двете стойности идва от конкретния обхват на измерването: анализа на снимките описва изрязаната част от самия цех, а производителят брои цялата пристроена секция.

Втора ракета от същия вид не е успяла да достигне до района на съоръжението. Сателитни кадри показват кратер от попадение в близост до площадката, който Exilenova+ отчита като неуспех при достигането на крайната цел.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров съобщи, че при ракетната атака срещу южната част на областния център на територията на промишлено предприятие са паднали отломки, докато е повреден жилищен блок в Красноармейски район. Двама мъже на 55 и 42 години постъпиха в болница. Губернаторът така и не уточни конкретен обект, върху който според него са паднали отломките.

„Волгоградпромпроект“ се намира в Кировски район на Волгоград и намери мястото си в малотонажната химия: органофосфорни съединения, антипирени, т.е. забавители на горене, смоли и други специализирани продукти. Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка със санкции през декември 2023 г. заради производството на съдържащи фероцен катализатори на горенето. Fire Point обвърза атаката имено с въпросния списък. „Украинските санкции, както винаги, се оказват най-ефективни“, каза изявление от 11 септември.

Ключовият продукт носи инициала ОСФ и на практика е органосилициево производно на фероцена със съдържание на желязо около 10%. В състава на смесеното твърдо гориво той работи като катализатор и модификатор на скоростта на горене: определя колко бързо изгаря зарядът, а оттам и профила на тягата, който двигателят дава. Ефектът не е козметичен. Патент от 2017 г. за катализатор на основата на продукта ОСФ описва рецептура, повишаваща скоростта на горене с 25-27% при запазване на характеристиките за експлоатация.

Веригата надолу минава през няколко от най-натоварените звена на руското производство на боеприпаси. Пермският барутен комбинат произвежда барути и взривни вещества за над 100 оръжейни системи, в това число реактивни снаряди за системите за залпов огън БМ-21 „Град“ и БМ-30 „Смерч“ и ракети земя-въздух. През 2018 г. „Волгоградпромпроект“ сключи с него 3 договора за 15 тона ОСФ на стойност 97,8 млн. рубли по държавна отбранителна поръчка. След 2022 г. в регистрите се появяват още 5 договора на предприятие в Перм към волгоградското дружество за над 1,4 млрд. рубли.

Порядъкът може да се открои най-отчетливо от кратко сравнение на произведено и закупено. През 2018 г. предприятието произведе поне 18 тона ОСФ годишно. Според местни отраслови оценки закупени над 200 тона стигат за 10 000-20 000 тона твърдо гориво в зависимост от рецептурата. Подобен обем площадката във Волгоград би произвеждала в продължение на над десетилетие при запазване на темпа отпреди осем години.

Друг едър клиент е Каменският химически комбинат, произвеждащ твърдо гориво за балистичните ракети 9М723, изстрелвани от комплекса „Искандер-М“, наред с Х-47М2 „Кинжал“, както и за реактивните снаряди на БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“ и 9К515 „Торнадо-С“. Крайната продукция на дружеството от Волгоград е обвързвано с производствените вериги на крилатите ракети „Калибър“ и на авиационни противокорабни ракети, а Focus.ua добави сред неговите потребители и хиперзвуковата 3М22 „Циркон“. Корабостроенето е друг отрасъл, от който се храни и предприятието доставя материали на Амурския корабостроителен завод, който строи малките ракетни кораби от проект 22800 „Каракурт“.

Ракетният удар с FP-5 се явява само една от няколко самостоятелни оси от мащабна нощна вълна. Руското Министерство на отбраната докладва 777 свалени дрона над 17 области, Черно и Каспийско море. Отчетът покрива времето между 20 ч. на 10 септември и 8 ч. на 11 септември, а ракетите не попадат в него. Същата нощ в рамките на Волгоград пламна и рафинерията на „Лукойл“, която влиза в 10-те най-големи в Руската федерация и дава около 5% от общия национален капацитет за преработка. В Саратов украински дронове подпалиха рафинерията на „Роснефт“ и логистичния център на Ozon.

Волгоград не е непозната мишена за украинската крилата ракета „Фламинго“. През нощта срещу 27 юни тя порази научно-производствен комплекс „Титан-Баррикады“ отново там, след което украинският президент Володимир Зеленски потвърди лично употребата на FP-5. По преброяване на специализирани анализатори тогава от 5 изстреляни ракети 3 стигнаха до крайната цел, което остава най-резултатното документирано оперативно разгръщане на системата. В нощта срещу 15 август FP-5 удариха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара, единственото предприятие в Руската федерация, което сглобява ракетите-носители „Союз-2“ серийно. Двете попадения уцелиха корпус 106А, където са монтирани бордовата електрическа апаратура и системите за управление.

Изборът на цел се отличава от предишните две. „Титан-Баррикады“ и „Прогрес“ са крайни производители, т.е. заводи, които сглобяват самото изделие. „Волгоградпромпроект“ стои две стъпала преди тях и доставя няколко тона годишно от съставка, която влиза в горивото на чужди изделия. Разрушената площ е малка в абсолютни числа, а нейната стойност зависи изцяло от това дали производството на ОСФ е концентрирано на едно място.

Материалната алтернатива има собствена следа. Рецептурата е описана в руската патентна литература и по нея работи повече от една организация: патентът от 2017 г. принадлежи на институт за проектиране на производства за органичен синтез, не дружеството от Волгоград. Ударът изваде от строя специализирана линия на производство по държавната отбранителна поръчка, но не и знанието как се прави продуктът.

Самата употреба се вписва в записа на системата. Два независими прегледа, публикувани през юли, успяха да преброят 10 публично потвърдени случая на приложение в реални бойни условия на FP-5 от август 2025 г. насам, а повечето залпове до целта е стигала най-много една ракета. Едно попадение и един неуспешен полет във Волгоград е точно този модел, а не отклонение от него. Fire Point оповести темп на производство около 100 ракети месечно, като потвърдените залпове досега остават между 3 и 6 ракети. Ограничението засега не е в цеха, а в дела на изстреляното, който намира точката си.

При това съотношение Киев вероятно ще поддържа ракетни удари по руската военна химия през интервали от няколко седмици, без единично успешно попадение да сваля доказуем дял в производство на смесените заряди. Засилване на оценката би било появата на нови поръчки за ОСФ към други доставчици в руските регистри за държавната отбранителна поръчка или спад в отчетените обеми на Пермския барутен завод. Отслабване би било „Волгоградпромпроект“ да продължи да регистрира договори със същия темп през следващите месеци.

Ракети „Фламинго“ удариха санкциониран химически завод във Волгоград

🇺🇦🦩🇷🇺 През нощта срещу 11 септември украинската компания Fire Point заяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили завода „Волгоградпромпроект“ в южната част на Волгоград – санкциониран от САЩ производител на фероценови катализатори за горене – и са довели до пожар на площадката. Областният губернатор Андрей Бочаров потвърди ракетна атака срещу града, паднали „отломки“ в промишлено предприятие в южната му част и повреди по жилищен блок в Красноармейския район. Двама мъже на 55 и 42 години са настанени в болница. По същото време в Саратов горяха склад на Ozon и рафинерията на „Роснефт“, а Fire Point съобщи за удар по складовия комплекс с далекобойни дронове FP-1.

„Регистрирано е попадение на ракетите в целта, в резултат на което е избухнал пожар“, гласи съобщението на Fire Point, публикувано в Telegram късно сутринта. Компанията добавя, че украинските санкции „както винаги“ са се оказали най-ефективните. Бочаров не назова предприятието, но увери, че аварийните служби оценяват щетите, а пунктовете за временно настаняване са приведени в готовност. Летището на Волгоград беше затворено за времето, през което бе в сила тревогата, обявена около 04:00 ч.

Мониторинг каналът Exilenova+ първоначално допусна, че е засегната рафинерията на „Лукойл“, която също се намира в южната част на града. Към обед нито една от двете страни не потвърди подобно попадение. В сутрешната сводка на Министерство на отбраната, в която се съобщава за 777 свалени дрона над 17 региона и над Черно и Каспийско море, Волгоградска област не фигурира. Това не противоречи на твърдението, че срещу Волгоград са използвани ракети, а не дронове, но само по себе си не доказва вида на средството за поразяване. В Тулска област губернаторът Дмитрий Миляев потвърди двама загинали и трима ранени при атаките с дронове.

„Волгоградпромпроект“ е научно-производствено предприятие за малотонажна химическа продукция, основано през 2007 г. и регистрирано на ул. „Промисловая“ 47. На 12 декември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в списъка със санкции като част от пакет срещу 150 физически и юридически лица, които снабдяват руската военна промишленост. Ведомството посочи, че предприятието „произвежда фероценсъдържащи катализатори на горенето и технологии за производство на химически вещества“.

На 18 юни 2024 г. Министерството на търговията на САЩ добави предприятието и в списъка за експортен контрол, а украинското военно разузнаване го е включило в базата War&Sanctions. Украински медии съобщиха още, че заводът произвежда фосфорорганични съединения и антипирени за авиационната и корабостроителната промишленост.

Фероценът е органометално съединение на желязото, което в ракетната техника се използва като основа за добавки, регулиращи горенето на твърдите ракетни горива. Те обикновено представляват композит от окислител, най-често амониев перхлорат, каучукоподобно свързващо вещество и алуминиев прах. Именно скоростта, с която този композит гори, е един от факторите, определящи тягата на двигателя, и може да се регулира чрез различни добавки.

Железните съединения традиционно се използват като такива регулатори, а фероценови производни, сред които катоценът, са изместили железния оксид в част от приложенията, тъй като могат да се смесват с горивото в течна форма и осигуряват по-висока и по-стабилна скорост на горене. Подобни добавки се използват в твърдите горива за балистични и зенитни ракети, както и за реактивни снаряди за системи за залпов огън.

В кои конкретни руски боеприпаси се използват катализатори, произведени във Волгоград, не е публично известно. Фероценови съединения имат и граждански приложения, включително като добавки към горива за автомобили и кораби. Затова не самото вещество, а санкционното основание, посочено от Вашингтон, е ключовият аргумент, който свързва предприятието с руския военно-промишлен комплекс.

Това е вторият удар с „Фламинго“ по цели във Волгоград за последните 11 седмици. На 27 юни те поразиха „Титан-Баррикады“ – завода за пускови установки за стратегическите комплекси „Ярс“ и „Тополь-М“, както и за „Искандер-М“. Президентът Володимир Зеленски потвърди попадението, а Бочаров съобщи тогава за 10 ранени.

Два дни по-късно съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щирман уточни, че по завода са изстреляни 5 ракети и са поразени 3 обекта. Той заяви още, че компанията може да произвежда стотици „Фламинго“ месечно, ако разполага с достатъчно двигатели. Волгоград се намира на около 460 км от украинската граница – значително в рамките на декларирания обсег на ракетата до 3000 км при бойна глава около 1150 килограма. Двете волгоградски цели заемат различни места във веригата на ракетната индустрия: през юни беше ударен производител на пускови установки, а сега – предприятие за химически добавки, използвани в твърдите горива.

В Саратов, по-нагоре по течението на Волга, ударите бяха с дронове. Губернаторът Роман Бусаргин обяви около два часа след полунощ заплаха от безпилотни апарати, а по-късно уточни, че няма пострадали. Независимото руско издание ASTRA геолокира пожар в рафинерията на „Роснефт“ – една от най-старите в Русия, работеща от 1934 г. и преработила 4,8 милиона тона през 2023 г.

В сводката си за удара от 31 май украинският Генерален щаб описа рафинерията като едно от ключовите преработвателни предприятия в Поволжието с проектна мощност около 7 милиона тона годишно и заяви, че произвежданите там бензин и дизел се използват и за военната логистика. Kyiv Independent изброява четири по-ранни удара по завода от началото на годината – на 21 март, 31 май, 8 юли и 2 август.

Към тях се добавя и атака на 8 септември, три дни преди сегашния удар, когато предприятието отново беше цел, а Бусаргин съобщи за повредена гражданска инфраструктура. След удара от 8 юли заводът възобнови работа за около седмица, но след атаката от 2 август преработката беше напълно преустановена, тъй като беше повредена единствената инсталация за първична преработка АВТ-6, съобщи Reuters. Оттогава няма публично съобщение, че работата е възобновена.

Fire Point заяви, че складът на Ozon в Саратов е поразен с FP-1 – далекобоен дрон с 1600 км обсег и 60-120 кг бойна глава. „През нощта Силите за отбрана унищожиха с дронове FP-1 поредния складов комплекс на Ozon, този път в Саратов. Площта на унищожения склад беше 85 000 квадратни метра, а комплексът беше с капацитет за над 30 милиона единици стоки“, обяви компанията.

Кадри на местни жители показват голям пожар и гъст дим над сградата. Самият Ozon съобщи, че неговите служители са евакуирани, по предварителни данни никой не е пострадал, а поръчките се пренасочват към други логистични центрове.

Определението „поредния“ препраща към кампания, започнала три седмици по-рано. В нощта срещу 22 август беше атакуван комплексът в Чапаевск край Самара, откъдето бяха евакуирани над 500 работници. Ден по-късно губернаторът на Оренбургска област потвърди удар по склад, а на 24 август горяха хъбовете в Енем, Краснодарски край, и Република Дагестан, докато центровете в Адигея и Ставрополски край бяха евакуирани без щети. В Краснодарски край през онази нощ загинаха най-малко трима тийнейджъри. На 27 август дроновете достигнаха и до складове в Башкортостан.

Ozon е един от двата най-големи руски маркетплейса заедно с Wildberries, чиято складова мрежа е обект на систематични удари от 18 юли. Атаката срещу комплекса в Саратов продължава същата кампания срещу складова и логистична инфраструктура, която може да се използва и за изпълнение на военни поръчки.

Ударът от 11 септември илюстрира разделението на ролите в украинския арсенал за удари срещу руския тил. Според заявеното от Fire Point крилатата ракета с тежка бойна глава е използвана срещу сравнително компактния санкциониран химически завод, докато по-евтините далекобойни дронове са насочени към по-големи по площ обекти – рафинерията и склада, където последвалият пожар може значително да увеличи пораженията.

Степента на щетите по „Волгоградпромпроект“ ще може да бъде оценена по-надеждно чрез сателитни снимки и евентуално последващо съобщение на Генералния щаб на Украйна. Към обед на 11 септември такава сводка все още нямаше.

Париж е готов да отвори износа на MdCN към Швеция

🇫🇷🚀🇸🇪 Франция е готова да разреши износа за Швеция на своята крилата ракета MdCN, с която флотът ѝ поразява цели в оперативна дълбочина и досега не е била предлагана извън собствения ѝ арсенал. Тази възможност беше очертана от Елисейския дворец в петък, 28 август, за което съобщи Les Echos. Ако офертата бъде включена в окончателния текст на договора между двете страни, Стокхолм ще се превърне в първият чуждестранен клиент на оръжие, което от близо десетилетие Франция пазеше за собствената си армия.

Поводът е визитата на Еманюел Макрон в шведската столица в понеделник, 31 август, където той ще бъде посрещнат от премиера Улф Кристерсон. Наред с рамковото споразумение за отбрана се очаква да бъде подписан и договорът за четири фрегати FDI на стойност 4,3 млрд евро. Това е най-голямата поръчка, която Швеция някога е правила от въвеждането на Gripen през 80-те години на миналия век.

Корабите бяха избрани през май пред предложения от испанската Navantia и британската Babcock. Те ще образуват клас „Лулео“, чиято първа доставка е очаква през 2030 г. и последна – около 5 години по-късно. Фрегатите ще имат водоизместимост около 4500 тона и дължина 122 метра.

Самата ракета е разработена от европейския производител MBDA и постъпва на въоръжение във френския военноморски флот от 2017 г. Бойният ѝ дебют беше през април 2018 г. в Сирия в рамките на съвместните удари на САЩ, Франция и Обединеното кралство срещу обекти от химическата програма на бившия режим на Башар Асад. MdCN се изстрелва от вертикалните пускови установки (VLS) на фрегатите FREMM, както и от торпедни апарати на подводниците клас „Баракуда“, т.е. не изисква специализиран носител.

Ракетата лети на много малка височина и следва сложна траектория, което затруднява прехващането ѝ. За обсега на поразяване обаче се посочват две различни стойности: Les Echos говори за предполагаеми 1400 км, докато MBDA и съобщенията около подновяването на производството посочват над 1000 км. Разликата от близо 400 км е съществена, защото променя драматично кръга от цели, които биха попаднали в обсега на ракетата при изстрелване от Балтийско море.

Производството на MdCN беше прекратено. Линията спря през 2021 г. след изпълнение на текущи поръчки и беше подновена едва през май 2026 г. Едва оттогава насам Париж разполага с производствен капацитет, който позволява ракетата да се предлага за износ. Всяка следваща продажба би разпределила върху по-голям брой поръчки разходите по поддържането на производствената линия.

Между политическото предложение и реалното въоръжаване на корабите обаче стои ключово техническо условие. В базовата си конфигурация фрегатата FDI разполага с вертикални пускови модули Sylver A50, от които се изстрелват зенитни ракети Aster 15 и Aster 30. MdCN изисква по-дългите клетки A70.

Шведският вариант има общо 32 клетки, поместени в 4 модула, но изборът между A70 и разполагането на зенитните ракети CAMM с по-малък обсег в трипакова конфигурация все още не е обявен. Публикуваните описания на клас „Лулео“ изброяват Aster 30 и CAMM-ER, без да уточняват вида на пусковите модули.

Затова френското предложение не се свежда единствено до продажбата на боеприпаси, а засяга и самата конфигурация, в която корабите ще бъдат построени. Според описанието на Елисейския дворец фрегатите ще разполагат с противовъздушно и противоракетно въоръжение, торпедни способности и крилати ракети за поразяване на цели в дълбочина.

Отварянето на MdCN за износ се случва в момент, когато европейските столици се съмняват в готовността, но и във възможността на Вашингтон да доставя крилати ракети BGM-109 Tomahawk в нужните количества. MBDA се стреми да заеме именно тази пазарна и стратегическа ниша.

Преговори за MdCN вече се водят с Италия за оборудването на нейните фрегати, разговори има и с Полша, а наземният вариант MdCT се движи по същия път. Швеция може да стане първият клиент в тази поредица и по този начин да създаде прецедент по отношение на цена, срокове и режим за трансфер при следващите сделки.

Стокхолм развива способности за поразяване на цели в дълбочина и независимо от офертата на Франция. На 21 август шведски Gripen C изстреля крилата ракета KEPD 350 Taurus над полигона Видсел в Норботен. Това беше първия подобен пуск от този вид боен самолет.

Taurus разполага с обсег на поразяване над 500 км и според специализирани издания осигурява на Швеция първата ѝ възможност да поразява укрепени цели от такова разстояние. MdCN би добавила следващо ниво към тази способност, при това с морска платформа, която не е зависима от състоянието и достъпността на летищата.

Конвенционалните ударни способности са част от по-широко френско предложение, в рамките на което на съюзниците се предлага форма на изнесено напред възпиране, включваща участие в ядрени учения и при необходимост разполагане на въоръжени изтребители Rafale на тяхна територия. По думите на Елисейския дворец именно Швеция е първата страна, откликнала на офертата, а конвенционалните далекобойни ракети са нейното материално измерение.

Обстановката в региона се изостри точно в дните преди визитата. На 28 август финландските отбранителни сили обявиха, че шведски изтребители Gripen и корвета ще участват в наблюдение и защита на територията на Финландия поне до края на 2026 г. Разполагането е извършено по нейна молба, а шведският министър на отбраната Пол Юнсон го обясни с влошената среда за сигурност и необходимостта от въвеждане на мерки за противодействие на дронове. Финландия споделя около 1340 км обща граница с Руската федерация.

Франция е сред първите държави, които се включиха в изнесеното напред сухопътно присъствие на НАТО във Финландия, и участва в мисията Baltic Sentry срещу сенчестия флот на Москва. През февруари френски самолетоносач извърши престой на пристанището в Малмьо, а съвсем близо до него беше неутрализиран дрон с неустановен произход.

Индустриалното партньорство между двете държави също не е ново. Швеция купи противотанковите ракети Akeron от MBDA, NLAW се произвежда съвместно от Saab и Thales, а френските въоръжени сили придобиха противотанковите системи AT4 на Saab и самолетите за ранно предупреждение GlobalEye.

Този обмен се развива от 2025 г. и вече включва сътрудничество на ниво отделни системи и компоненти. Швеция стана пълноправен член на НАТО през 2024 г. и оттогава подреждат отбранителната си програма в обща рамка с Франция, вместо да ги съгласуват поотделно.

Отвъд корабостроенето Франция насочва поглед към бойната авиация. След провала на съвместния проект на Германия и Франция Future Combat Air System (SCAF) Елисейският дворец посочи няколко допирни точки със Стокхолм, които биха могли да се материализират в бъдеще: два производителя със суверенен подход към разработката на бойни самолети; две сходни конструкции, чиито концепции за употреба – излитане от шосейни участъци при Gripen и кацане на палуба при Rafale – ограничават максималната допустима маса; възможност за съвместна работа по авиационен двигател, какъвто Швеция не произвежда самостоятелно.

Засега няма формален ангажимент. Разговорите се водят на щабно ниво и са концентрирани в сферата на оперативната съвместимост. Разстоянието между предложение и договор остава значимо. Разрешаването на износа е политическо решение на Париж, а не подписана продажба. Преди окончателното оформяне на договора шведската страна все още не е обявила какъв тип пускови клетки е избрала.

Ако A70 бъде включена в конфигурацията, Швеция вероятно ще стане първият чуждестранен оператор на MdCN и ще изгради модел, спрямо който Рим и Варшава ще водят своите преговори. Сценарият би получил директно потвърждение при изрично посочване на A70 или MdCN в документите по програмата „Лулео“. Обратно, вероятността за него би отслабнала при обявяване на трипакетна конфигурация с CAMM вместо MdCN или при евентуално отлагане на решението за въоръжението за по-късен етап от строителството.

Удар по командните пунктове на 51-ва руска армия в окупирания Донецк

🇺🇦💥🇷🇺 Украинската авиация порази основен и запасен команден пункт на руските сили в окупирания Донецк — центрове за управление на групировката, която продължава настъплението от Покровск и Мирноград на север към Добропиля. Ударът беше нанесен на 26 август, а на другия ден бе потвърден от Генералният щаб на ВСУ, който съобщи, че са използвани ракети с въздушно базиране, а размерът на щетите и загубите на противника подлежи на уточнение.

Двете поразени места се намират в центъра на града. Първото е двуетажен подземен паркинг под недостроен жилищен комплекс от три високи корпуса до търговски център „Донецк Сити“. Обектът е проектиран за около 600 автомобила и осигурява на разположения там щаб дълбоко укритие в плътно застроена градска среда. Второто място обхваща сградите на бившия Държавен научноизследователски институт за пластмаси. По изчисления на OSINT общността CyberBoroshno в паркинга са попаднали 6 крилати ракети, а местни жители съобщават за над 10 попадения в Донецк в рамките на деня. Спътникови снимки, публикувани три дни по-късно, потвърждават, че и двата обекта са били поразени.

Мониторинг проектът Exilenova+ идентифицира първия обект като команден пункт на 51-ва общовойскова армия. Това обединение е сформирано през лятото на 2024 г. върху 1-ви армейски корпус на т.нар. „ДНР“ — структурата, създадена през 2014 г. под прикритие на „народна милиция“ и официално включена в руските въоръжени сили през 2023 г. Щабът на 51-ва армия се намира в град Донецк, а от 2026 г. неин командващ е генерал-лейтенант Сергей Милчаков. Вторият обект беше определен като оперативен команден пункт на групировка войски „Център“, която включва 2-ра и 41-ва гвардейска общовойскова армия, 90-а танкова дивизия и придадени десантни и армейски авиационни части.

Според публично достъпните данни, досега е потвърдена една поименна загуба: подполковник Андрей Моисеенко, старши офицер в оперативното управление на щаба на 41-ва гвардейска общовойскова армия. Смъртта му беше потвърдена от неговата съпруга пред проекта Killed In Ukraine, който проследява руските военни загуби по открити източници.

Разпространените в украински и рускоезични канали числа са значително по-високи: 27 убити и 58 ранени, като сред тежко ранените се посочват двама генерали, един полковник и двама подполковници. Данните се приписват на Exilenova+ и бяха широко преразказани на 28 август, въпреки че самият източник ги определи като предварителни и предупреди, че под развалините все още има хора.

В първоначалната публикация генералите и останалите старши офицери са посочени сред ранените. По-късно публикации, събрали десетки хиляди прегледа в следващото денонощие, ги преместиха към списъка на убитите, като се появи твърдението за унищожена командна верига. Отделно се тиражира твърдение, че самият Милчаков е загинал, но все още това не е потвърдено.

Ръководителят на окупационната администрация Денис Пушилин представи случилото се като удар по търговския център „Донецк Сити“ и заяви, че са използвани англо-френските крилати ракети Storm Shadow и SCALP-EG. В руските публикации от същия ден броят на пострадалите цивилни варира между 3 и 10 души, сред които деца. Окупационната администрация не съобщи нищо за военни загуби. Следователно обявените от нея пострадали цивилни и числата, разпространявани от каналите, не се отнасят до една и съща група хора.

Центърът за изследване на окупацията, ръководен от Петро Андрющенко, обърна внимание на два ключови признака, които не отговарят на официално обявения от руската страна брой пострадали при удара: спешни призиви за кръводаряване започнаха да се отправят масово в града в часовете след удара, а първоначални публикации на местни канали, които съобщаваха за голям брой убити и ранени, изведнъж бяха изтрити без да бъде представено смислено обяснение. Местни жители съобщават също за продължителна евакуация на ранени и затворени улици около мястото на удара. Нито един от тези признаци не позволява да се уточни конкретен брой, но взети заедно, те насочват към значително повече пострадали от официално обявеното.

Какви боеприпаси са използвани, остава непотвърдено. Генералният щаб на ВСУ се ограничи с термина „ракети с въздушно базиране“. Аналитичният проект Defence Line допуска, че става дума за Storm Shadow и SCALP-EG, изстреляни едновременно от няколко щурмови самолета Су-24М, като изключва използването на наземни носители.

Defence Express разглежда и друга версия. Върху открита отломка е била забелязана маркировката 6F8W7 на австралийската компания Ferra Aerospace, което може да насочва към JDAM-LR. Тази планираща бомба има обсег от около 555 км при 75 км за познатата JDAM-ER. Изданието представя тази версия единствено като предположение и подчертава, че няма окончателно доказателство Украйна да е получила подобно оръжие.

Иван Киричевски от същия екип смята, че срещу толкова добре защитена цел вероятно е бил използван целият наличен набор от високоточни оръжия, включително крилатата ракета „Фламинго“, партиди Storm Shadow и американски реактивни планиращи бомби. Местните градски канали също твърдят, че е била използвана „Фламинго“. Разстоянието не изключва нито един от обсъжданите варианти: фронтовата линия преминава на десетки километри от Донецк, докато обсегът на Storm Shadow е около 290 км.

Оперативното значение на целите произтича от функциите, изпълнени ежедневно от армейските командни пунктове. През тях преминават управлението на артилерията, разпределението на разузнавателните данни, поставянето на задачи пред отряди за дронове и планирането на снабдяване за цялото направление.

Покровск падна под руска окупация в началото на 2026 г. и към началото на пролетта беше последван и от Мирноград. Оттам руското настъпление продължава на север по две отделни оси — през Гришине и през Родинске и Билицке – към Добропиля и югозападния фланг на украинския пояс от укрепени градове.

Едновременното поразяване на основния и запасния команден пункт принуждава командването да се върне към по-нискостоящи и слабо оборудвани пунктове за управление. По правило това би трябвало да удължи времето от получаването на сигнал от разузнаването до възлагането и изпълнението на огнева задача. Загубата на офицери от оперативните управления би действала в същата посока, тъй като именно те поддържат актуалната картина на бойните действия.

Все още е рано да се твърди дали този ефект вече се проявява на фронта. Според оценките на Института за изследване на войната (ISW) за 27 и 28 август руските войски не са постигнали напредък на направленията Покровск и Новопавливка. Украинските сили са задържали или подобрили позициите си североизточно и югоизточно от Добропиля, докато в Родинске продължават да се водят улични боеве, при които украински подразделения удържат отделни огнища на съпротива.

Украинското командване обаче определяше руската щурмова групировка в този участък като изтощена още преди 26 август. Поради това две денонощия без напредък не позволяват последиците от конкретния удар да бъдат разграничени от обичайните колебания в темпа на настъплението.

Налице е още един фактор в обратна посока. На същия 26 август президентът Володимир Зеленски обяви, че позициите в Донецка област ще се подсилят с две нови групировки начело с Андрий Билецки и Денис Прокопенко. Следователно промяна в съотношението на силите протича и от украинска страна.

През следващите седмици могат да бъдат проследени три проверими показателя. Първият е скоростта на руското настъпление при Родинске и по оста през Гришине. Устойчив спад, продължил повече от седмица, би спомогнал ефектът от удара да бъде разграничен от вече натрупаното изтощение на руските сили.

Вторият показател е евентуална публична поява на Милчаков или обявяване от руското министерство на отбраната на смяна в командването на 51-ва армия. Третият са некролозите и регистрите на загубите, съставяни по открити източници. През следващия месец те биха могли да потвърдят или да отхвърлят твърдението за обезглавен команден състав на 51-ва общовойскова армия и групировка войски „Център“.

Анализ: Х-101 край Тарнава-Колония и доказателствата за умисъл

🇵🇱🚀 Полското оперативно командване вече определя падането на руската крилата ракета в района на Тарнава-Колония в Люблинското воеводство на 30 юли като преднамерен враждебен акт. Оценката е споделяна от генерал-майор Мачей Яблонски, първи заместник-началник на Оперативно командване на видовете въоръжени сили (DORSZ), на 22 август в предаването Fakty po Faktach по TVN24. 

„Говорим за преднамерен враждебен ход в рамките на подпраговите действия, в рамките на хибридната война, откровено казано“, заяви той. Версията за отклонила се от курса ракета той определи като малко вероятна.

Три седмици по-рано същият случай беше представен по различен начин. На 30 юли, часове след взрива, премиерът Доналд Туск заяви, че няма основания да се смята, че Полша е набелязана цел, и че армията е била готова да свали ракетата, ако беше продължила полета си. Разликата между двете оценки не е просто стилистична. Квалификацията „преднамерено“ превръща инцидента от предполагаема авария в съзнателен ход, какъвто срещу територията на държава от НАТО създава основания за политически консултации в рамките на Алианса.

Хронологията на събитията през онази нощ е публично известна и подробно документирана. Дежурната двойка F-16 излита от авиобаза Ласк в 01:59 ч. Наземните ПВО средства са приведени в готовност в 02:16 ч. Вертолетите са вдигати във въздуха в 03:14 ч. В 03:29 ч. една цел се доближава до полската граница, след което завива на изток. В 03:40 ч. радарите засичат втора въздушна цел, движеща се на запад и не променя курса си. В 03:45 ч. камера в района заснема самия взрив, а в 03:46 ч. командването отчита изчезването на обекта от системите за наблюдение.

Мястото на падането е поле в гмина Туробин, на около 92 км по права линия от украинската граница и на 42 км от Люблин. Най-близките постройки се намират на 2 км. Взривът оставя кратер с диаметър от 10 метра и дълбочина от близо 5 метра.

Заместник-министърът на отбраната Цезари Томчик потвърди, че бойната глава е съдържала значително количество взривно вещество. Прокуратурата в Люблин установи, че ракетата е произведена през второто тримесечие на 2026 г. в завод на територията на Московска област. Иззети са елементи от електроника, двигател, корпус, както и почвени проби. Войници от Териториалните войски претърсиха околността, която беше осеяна от множество отломки, а при огледа присъстваше и украински специалист.

Разследването се води по чл. 173 от Наказателния кодекс за предизвикване на катастрофа във въздушния транспорт и по чл. 212 от Закон за въздухоплаването, който предвижда до 10 години затвор за непозволено нахлуване в чуждо въздушно пространство.

Евентуалният умисъл при употребата на крилата ракета може да остави следи в 4 източника: геометрията на удар, поведението на ракетата по маршрута, паметта на навигационния блок и записите на прехващащ изтребител. Досега полските власти са се позовали публично само на първите два вида данни.

Във връзка с геометрията на удара има изрично изявление. Яблонски заяви, че ракетата е поразила земята отвесно, като е била програмиран да го стори. Кратер с 5 метра дълбочина и 10 метра диаметър отговаря на стръмна траектория при удар. При по-полегат ъгъл енергията се разпределя по повърхността и оставя издължена следа, а не почти кръгла яма.

Подобна терминална маневра е позната от западната практика. BGM-109 Tomahawk се издига на височина от 1000 до 1500 метра малко преди точката на удар, след което преминава в отвесно пикиране. Взривателят може да се настрои за мигновено задействане – при повърхностна детонация и максимално разпръскване на поразяващите елементи – или със закъснение, така че боеприпасът да проникне през слой пръст и бетон и да се взриви в заглъбено съоръжение. Смисълът на изкачването е да се осигури достъп до цели, които не могат да бъдат ефективно поразени при полегата траектория.

Тук обаче възниква техническо противоречие. Според публично достъпни справочни данни Х-101 може да изпълни малка „горка“ преди попадението и да порази целта под ъгъл до 45 градуса. Наблюдаваните удари по украински градове също показват предимно полегато навлизане в сградите.

Полски анализатор, публикувал на 1 август разбор на кратера, изхожда именно от посоченото ограничение и изразява съмнение, че такъв удар може да остави симетрична яма. Срещу справочните данни обаче стои практиката на съветската школа за управляеми боеприпаси въздух–земя, при която изкачването в крайния участък е стандартен режим.

Виктор Корчински, инструктор на Су-7 и Су-22, си спомня, че по време на първите пускове на Х-25МЛ в Полша превключвателят за изключване на тази маневра е трябвало да бъде поставян в горно положение, тъй като конструкторите са приемали изкачването за нормално поведение на ракетата. Ако такъв режим е запазен и при новите серии на Х-101, отвесният удар вече не би изглеждало като техническа аномалия.

Втората следа е маршрутът. В същата нощ поне още една такава ракета се насочва към полското въздушно пространство, но завива на изток, преди да го пресече. Това показва, че бордовата програма е способна да върне ракетата обратно. Тя навлиза в Полша в 03:40 ч. и изминава близо 90 км над съюзна територия по устойчив западен курс, без да се отклони.

Томчик съобщи и подробност, която ограничава възможните обяснения допълнително: украински пилот е преследвал ракетата, но е принуден да прекрати преследването и да обърне 20 секунди преди границата, за да не попадне под огъня на полската ПВО.

Данните от 3-тия и 4-тия потенциален източник все още не са представени публично. Навигационният блок би могъл да разкрие конкретните точки от маршрута на полета. Прокуратурата съобщи, че електрониката е иззета, но няма официална информация дали данните от нея са били успешно разчетени.

Същото се отнася и за записите от прехващащия изтребител. Яблонски заяви, че самолетът е бил навреме и на нужното място. Профилът на полета по височина би трябвало да се вижда и в радарната следа, но такава информация досега не е публикувана.

Обяснението с неизправност в навигацията стъпва на реални обстоятелства. Нощта на 30 юли беше една от най-интензивните за годината: украинските ВВС отчетоха общо 358 средства за поразяване, сред които 74 ракети и 284 дрона, насочени към Киев, Лвов и други обекти. В Западна Украйна се намират толкова близо до границата на Полша, че отклонение от порядъка на 100 км по азимут би било достатъчно, за да изведе ракетата над Люблинското воеводство. В полза на тази версия говори и мястото на попадението – празно поле без очевидна военна или политическа стойност.

Три обстоятелства обаче трудно се вписват в подобно обяснение. Първо, една от ракетите през същата нощ успява да промени курса си и да завие обратно, а другата продължава на запад. Второ, при изчерпване на горивото или пълна загуба на управление би било по-очаквано тя да падне по неконтролирана траектория, а не да се забие отвесно в земята. Трето, тя прекарва 5 минути и половина в чуждо въздушно пространство, където запазва един и същ курс.

Самото място на попадение допуска и напълно противоположен прочит. Празно поле, отдалечено на доста километри от най-близките къщи, би било подходящ избор за премерена демонстрация, ако целта е да се провери реакцията на Полша и НАТО, без да бъдат причинени човешки жертви.

Понятието „подпрагови действия“, използвано от полското командване, описва именно този клас операции: ефектът е дозиран по такъв начин, че да остане под равнището, при което съюзниците биха били принудени да обмислят колективен военен отговор. Боеприпасът в празно поле не унищожава способност и не отнема човешки живот, но поставя засегнатата държава и Алианса пред необходимост да реагират. Държавите по източния фланг имат основания да настояват случаят да бъде третиран като нападение, докато съюзниците, които са географски по-отдалечени от Русия, невинаги имат същия интерес.

Отделен остава въпросът защо ракетата не е била свалена. Генерал Томаш Древняк обясни, че ПВО действа по процедурите за мирно време. Според тях въздушната цел трябва да бъде идентифицирана еднозначно в ролята на враждебна, преди да бъде взето решение за нейното поразяване.

Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че ако ракетата е била насочена към населено място, щеше да бъде свалена. Яблонски допълни, че изтребителят е щял да порази ракетата на безопасно разстояние от критичната инфраструктура, ако тя не беше изпълнила маневрата към земята.

Последният инцидент не е изолиран случай. През септември 2025 г. полски и нидерландски изтребители свалиха руски дронове камикадзе във въздушното пространство на Полша при първото бойно ангажиране на съюзническа авиация на НАТО от началото на пълномащабната война. Правителството задейства член 4 от Северноатлантическия договор, а няколко дни по-късно беше стартирана мисията Eastern Sentry.

През юли 2026 г. Военновъздушните сили на Румъния извършиха 3 прехвата в 3 последователни дни. На 8 август дрон навлезе откъм Румъния и детонира на българска територия до бившия граничен пункт Кардам, а останките бяха определени като такива от украински дрон-примамка, отклонен от руските средства за електронна война.

Всички предишни случаи от поредицата бяха свързани с дронове. В Люблинското воеводство обаче падна бойна глава на стратегическа крилата ракета. Разликата не се изчерпва със самия клас оръжие: един дрон може да се представи като чужд апарат или като отклонен от електронна война, докато произходът на Х-101 е еднозначно свързан с Руската федерация.

Разминаването между военното и политическото ниво в Полша на този етап остава неразрешено. Самият Яблонски уточни, че не желае да обявява оценката си за окончателна преди приключването на анализите. Правителството също не е ревизирало публично формулировката си от 30 юли.

Варшава привика руския посланик още в деня на удара, а НАТО обяви, че ще предприеме всички действия, които е необходимо. Върховният главнокомандващ на съюзните сили в Европа генерал Алексус Гринкевич се свърза с началника на Генералния щаб на Въоръжените сили на Полша генерал Веслав Кукула.

Москва не е представила собствена версия за произхода на ракетата. Вместо това държавните ѝ агенции атакуваха липсата на последователност в полските изявления. ТАСС подчерта, че Туск е говорил за руска Х-101, преди разследването да е приключило, а други тамошни издания поставяха „уж“ и „предполагаемо“ пред определението „руска“. Убедителна алтернативна версия за извършителя обаче не беше предложена, тъй като Х-101 се произвежда и използва единствено от Русия.

Сравнението на публично известни следи накланя оценката към версията за умисъл. Устойчивият западен курс, липсата на завой въпреки че друга ракета същата нощ се връща на изток, и отвесно попадение правят преднамерения ход твърде вероятен. При тези обстоятелства версията за случайно отклонение се нуждае от конкретно техническо обяснение, а не може просто да бъде приета по подразбиране.

Слабото място на тази хипотеза е техническо и остава отворен въпрос. Ако експертизата установи, че Х-101 в своята конфигурация от 2026 г. не е способна да изпълни отвесно пикиране, най-силният аргумент срещу версията за навигационна неизправност ще отпадне.

Версията за умисъл би била подкрепена от публикуването на маршрутните точки, извлечени от паметта на системата за навигация, или от официален доклад, установил ъгъла на попадение. Тя би била отслабена от заключение на прокуратурата за технически дефект или от запазване на първоначалната позиция от 30 юли след приключване на анализите.

Каквото и да покажат лабораторните изследвания, един факт остава безспорен: руска крилата ракета Х-101 с бойна глава летя в продължение на 5 минути и половина във въздушното пространство на НАТО и накрая се взриви, без да бъде свалена.

Русия изнесе част от радарните си самолети на граждански летища

🇷🇺 Два самолета за ранно предупреждение и контрол (AWACS) А-50У стоят една до друга на открита рампа на руско летище, без укритие и импровизирана защита, а покрай тях рулира пътнически полет, от чийто прозорец ги снима пътник. Надписът върху кадрите посочва бордовите им номера, изписани в червено на кила: RF-93952 (45) и RF-50606 (51). Заедно те представляват половината от целия флот А-50У, които Въздушно-космическите сили на Руската федерация могат да вдигнат във въздуха.

Кадрите не са геолокирани. На тях се виждат равен терен, тревни ивици и бетон, измокреб от дъжда, но нито сграда, нито надпис, по които летището да бъде разпознато. Двете машини обаче се идентифицират еднозначно. RF-93952 постъпи на въоръжение в края на 2018 г. като поредната модернизирана машина от серията; RF-50606 влезе в Таганрогския авиационен комплекс „Бериев“ през 2021 г. и излезе оттам около 2023 г. По крилата им няма следа от импровизираната защита, която руските части започнаха да използват по-късно: наредени автомобилни гуми и струпани отпадъци, каквито сателитна снимка на Maxar от 3 май 2025 г. документира върху А-50У в Иваново.

Под подобния на гъба обтекател стои военно-транспортен самолет Ил-76МД, модифициран около антената. Радарната станция „Шмел-М“ открива въздушни цели на разстояние над 600 км и наземни на около 300 км, следи до 150 цели паралелно и може да насочва до 10 изтребителя срещу тях. Екипажът наброява 15 души: 5 в пилотската кабина и 10 на работните места в товарния отсек. Един полет продължава около 4 часа при отдалечаване до 1000 км от базата, а дозареждането от Ил-78 може да удължи допълнително престоя във въздуха. Съветската промишленост произведе 42 такива апарата между 1978 и 1992 г., но електрониката остаря много преди планерите. Затова през 2003 г. беше стартирана програмата за цифровизация: нова изчислителна база, по-леко оборудване и подобрена обработка на сигнала. Държавните изпитания през септември 2008 г. стартираха, което в крайна сметка доведе до предаването на първия сериен борд на 31 октомври 2011 г., а до септември 2023 г. бяха получени общо 8 машини в този стандарт.

Почти целият парк от този тип е концентриран около едно място. 610-и център за бойно приложение и преучване на летателния състав на военно-транспортната авиация, базиран на летище Иваново-Северни, е паралелно експлоатираща част, място за съхранение и ремонтна база; там действа и 308-и авиоремонтен завод. Концентрацията е наследство от съветската логика на специализирани центрове и притежава своето оперативно обяснение – докато противникът не се окаже способен да достига дотам.

Значението на самата техника се вижда най-ясно през последните два месеца. Според украинската група „КіберБорошно“, обработила над 1600 съобщения за полети в периода от 4 юни до 2 август. До 22 юни почти не е имало полети на А-50У, а от 23 юни те са поели нощни дежурства над Уляновска и Самарска област. За целия период са преброени около 60 излитания. На 7 юли във въздуха се вдигат 4 машини едновременно – т.е. на практика целият оценяван боеспособен състав.

Причината за това има конкретно име: FP-5 „Фламинго“, крилата ракета на украинската компания Fire Point с деклариран обсег до около 3000 км и бойна глава от порядъка на 1150 кг. От началото на 2026 г. тя нанася удари по цели, до които предоставените от западните съюзници системи не достигат: Воткинск в Удмуртия през февруари, заводът ВНИИР-Прогрес в Чебоксари на 5 май и отново на 10 юни, заводът „Авитек“ в Киров през нощта на 24 юли. Крилатата ракета лети на малка височина, поради което остава под радио хоризонта на наземните радарни станции, така се появява на екраните чак в последните минути. Точно тази празнота се запълва от радара на A-50У, който осигурява обзор от височина. На 2 август руското министерство на вътрешните работи обяви, че е прехванало 6 от 6 изстреляни ракети, приписвайки ключова роля именно на въздушното откриване.

Тук започва и критичната част от оценката. Русия получи 8 единици А-50У; към юни 2026 г. Defense Express оцени остатъка на не повече от 5, от които летящи са най-много 4. Отделно от това сателитен анализ към 4 юни на групата AviVector преброи 12 корпуса от семейството А-50 на руска територия. Тази разлика не идва от противоречие: модернизация до стандарт „У“ получиха само 8 планера, а останалите на летище Иваново са предимно нелетящи или се намират на съхранение. Изброяването по сателитни снимки показва налични корпуси, но не и тяхната боеготовност.

Поредицата от събития, довели парка до това състояние, е кратка и добре датирана. На 26 февруари 2023 г. дронове повредиха А-50У (борд 41) на авиобаза Мачулишчи в Беларус, а ремонтните части пътуваха дотам със самолет от Иваново. На 14 януари 2024 г. над Азовско море беше свален борд 37, поразен със зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot, потвърдено от американски офицер. На 23 февруари 2024 г. падна борд 42, по украински данни улучен от съветски зенитно-ракетен комплекс С-200 „Вега“. На 1 юни 2025 г. при операция „Паяжина“, украински дронове достигнаха непосредствено до Иваново; Институтът за изследване на войната (ISW) прие, че една машина е повредена или унищожена, макар руските отчети за загубите да не я включват. На 25 ноември 2025 г. удар срещу авиационния завод в Таганрог порази летящата лаборатория А-100ЛЛ заедно със самолета А-60 – т.е. унищожи изпитателната база на цялата програма „Премиер“, която трябваше да наследи А-50. На 17 март 2026 г. Генералният щаб на Украйна съобщи за поразен А-50 в 123-ти авиоремонтен завод в Стара Руса, Новгородска област, където машината се е намирала на ремонт.

Попълването на парка върви много по-бавно от неговото изтощаване, а на моменти практически спира. На 31 май 2026 г. руският канал Fighterbomber обяви, че въздушно-космическите сили са получили поредния модернизиран борд. Анализатори на AviVector разпознаха самолета: RF-92957, борд 47 – първата серийно модернизирана машина, предадена още през 2011 г., която на 30 май е проверявала наземните си системи за връзка след приключен ремонт. Върнатият от сервиз планер беше представен като нова доставка.

Оттук следва и логиката на разпръскването, която кадрите илюстрират. Най-новият публикуван сателитен преглед на групата AviVector, оповестен от изданието Militarnyi на 12 август, описва състоянието към 4 юни така: основното концентриране остава в Иваново-Северни, на около 700 км от украинската граница, с осем корпуса; един самолет е засечен във Воркута-Советски в Република Коми, на 2300–2400 км; още три стоят на граждански летища – Бегишево в Татарстан, Челябинск и Нижневартовск в Ханти-Мансийския автономен окръг. Апаратът в Челябинск е пристигнал между 1 и 2 юни, а през март там са били два. След украинския удар от 4 юли базирането се измести още по-навътре, към Болшое Савино край Перм, Оренбург-2 и отново Челябинск.

Цивилната инфраструктура също стана част от тази схема, при това по публично оспорен начин. На 28 май 2026 г. на сайта на холдинга „Аеропорти регионов“, най-големия оператор на регионални аерогари в Русия, се появи обръщение до президента Владимир Путин, подписано с името на изпълнителния директор Евгений Чудновски. Текстът твърдеше за фактическо изземване на летищна инфраструктура от военните и службите, разполагане на бойни самолети и боеприпаси на гражданска територия и „атмосфера на страх“ сред персонала. Компанията обяви, че сайтът е хакнат, определи текста като фалшив и свали страницата. Документът остава оспорен; наличието на самолетите на трите граждански летища според сателитните снимки – не.

Малката височина е общият знаменател и за източния фланг на НАТО. Самолетният радар е ключовия актив, който може да открие крилата ракета или дрон отвъд радарния хоризонт на наземните станции и точно това ограничение се оказа важно на 8 август 2026 г. когато дрон нахлу от въздушното пространство на Румъния и се взриви в слънчогледово поле край бившия граничен пункт „Кардам“. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обясни, че апаратът се е движил по курс извън обхвата на радарите, вероятно отклонен от средства за електронна война; Министерството на отбраната определи останките като украинска примамка „Майя“ и заяви, че няма данни за умишлени действия срещу България. Докато Русия разпределя ограничен парк от 4 самолета по широка дъга на фронта и тила, НАТО концентрира въздушното наблюдение в същия басейн. На 7 август разузнавателен самолет Bombardier Artemis II летя над Черно море до Краснодарския край; през юли натовски E-3A и френски E-3CF работеха съгласувано по източния фланг, с френски танкер A330 MRTT в зона за дозареждане над западната акватория на морския басейн. Румънски изтребители F-16 свалиха три дрона в три поредни денонощия от 24 до 26 юли, а командването и управлението във въздуха се осигуряваше именно от E-3A. Мисията Eastern Sentry, стартирана през септември 2025 г. след нахлуване на 19 руски дрона в Полша, продължава да уплътнява точно този слой.

Разчетът на Москва не е ирационален. Иваново беше достигнато на 1 юни 2025 г. не с удар от разстояние, а контрабандно внесени дронове, изстреляни от камиони – заплаха, срещу която самото разстояние нямаше как да помогне. Челябинск и Нижневартовск обаче се намират съответно на близо 1900 и на над 2600 км от Украйна, което извежда техниката извън документираната дълбочина на украинските удари: Воткинск е на около 1300 км, Чебоксари – на около 900. Разпръскването по граждански летища добавя още нов защитен слой, защото усложнява целевата картина и паралелно повишава политическата цена на всяко попадение по такава инфраструктура.

Цената на този разчет обаче се плаща от функцията на системата. Летящият радар никога не е навлизал във въздушното пространство на Украйна и не е било необходимо, защото руската бойна авиация също действа основно извън него поради гъстата ПВО мрежа и тежките загуби в първите дни от пълномащабната война. Су-34 пускат планиращи бомби на 35–50 км пред линията на контакт, а реактивните комплекти, използвани от това лято, изместват точката на пускане на 150–200 км навътре в руския тил. Су-35С стрелят с Р-37М от руска територия, извън обсега на наземната украинска ПВО. Ролята на А-50У в тази схема е да вижда отвъд линията вместо тях, да подава целеуказване и да осигурява корекции по средата на траекторията, докато изтребителят може да запази радиомълчание и да не се издава със собствения си радар. Тази задача не е отпаднала. Тя просто не може да се изпълни от Поволжието: 600 км обсег на „Шмел-М“ приключва далеч преди украинската граница.

Заместникът е по-слаб и това беше признато дори от авторитетни руски източници. Още през април 2025 г. Fighterbomber разкри, че Су-35С е поел ролята на радар във въздуха вместо А-50У, „макар и принудително“. Станцията „Ирбис“ открива цели на разстояние до 400 км и може да проследява до 30 едновременно, но за да вижда, трябва да излъчва – а с това издава присъствието на самия изтребител. Нощните дежурства над Уляновск и Самара, от своя страна, вече са ПВО на руския тил, при това изпълнявана от планери от края на 80-те години на миналия век, чийто остатъчен ресурс намалява с всяко излитане. Замяна за самите А-50У няма откъде да дойде: единственият производствен и изпитателен център в Таганрог загуби своята летяща лаборатория през ноември 2025 г. и приключи годината с многомилионна загуба след печалба година по-рано. Така Русия изразходва практически невъзстановим парк за отбраната на собствения си тил, докато над фронтовите подстъпи мястото му се заема от изтребител, който трябва да излъчва, за да вижда.

Проверката на този прочит е проста и предстои. Ако през есента бордовете се върнат на летища западно от Волга и четворните излитания се повторят, значи Москва е преценила, че рисковете от фронтовата работа отново си струват. Ако вместо това дежурствата останат нощни, единични и дълбоко в тила, а следващата „нова“ доставка пак се окаже излязъл от ремонт планер отпреди 15 години, свиването ще продължи от само себе си, без никой да сваля каквото и да било.

Пхенян обеща нови военни опции срещу Япония след пуска на „Томахоук“

🇰🇵⚔️🇯🇵 Северна Корея ще изгради „допълнителни военни опции“ заради превъоръжаването на Япония, заяви Ким Йо Джонг, сестрата на върховния лидер Ким Чен Ун. Изявлението ѝ, разпространено от Корейската централна информационна агенция (KCNA), идва седмица след първото изстрелване на крилата ракета BGM-109 Tomahawk от японски военен кораб.

Разрушителят JS Chokai (DDG-176) изстреля ракетата на 29 юли в Тихия океан, а Министерство на отбраната на Япония съобщи за изпитанието на следващия ден. ВМС на САЩ осигуриха полигон, наблюдаваха морско и въздушно пространство и участваха в планирането. Chokai е кораб от клас Kongo с бойна система Aegis, влязъл в строя през 1998 г.; преоборудването му беше извършено в Сан Диего в периода от септември 2025 до март 2026 г. Оръжието е подзвуково, лети ниско с турбовентилаторен двигател и излита от вертикална пускова установка Mk 41; версията Block IV достига около 1600 км, а Block V надхвърля 1800 км.

Ким Йо Джонг описа Япония като „държава военен престъпник, ускоряваща превръщането си във военна държава, възползвайки се от острата и променлива тенденция на сегашната международна обстановка“. Освен изпитанието тя посочи участието на японски сили в американско учение във Филипините през май. Според нея двете доказват, че японският стремеж към способност за изпреварващ удар е стигнал „етапа на реалното деяние“.

Освен това тя обвини САЩ, че са предали ракетите, преустроили кораба за тях и осигурили всичко нужно за изпитанието, включително мястото на изстрелване. „Заявявам ясно, по пълномощие, че въоръжените сили на КНДР и военното ръководство ще изградят допълнителни военни опции“, заяви тя, без да уточни какви. Според нея един ефективен начин е „да накараме Япония да усети, че нейната сигурност е изложена на по-голяма опасност заради алчността ѝ“.

Програмата зад това изстрелване е мащабна. Токио е поръчало 400 ракети Tomahawk, чрез които 200 от версията Block IV и 200 от Block V, за около 1,03 млрд долара, с доставки между финансовите 2025 и 2027 г. Освен „Чокай“ носители ще станат още четири разрушителя с Aegis: „Киришима“, „Хагуро“, „Мьоко“ и „Атаго“. Преустройството на петте кораба е разчетено на 113,6 млрд йени, или около 694 милиона долара.

Изстрелването от 29 юли е само най-видимото от няколко паралелни отстъпления от следвоенната рамка на Япония. Основата е положена през декември 2022 г., когато Токио преработи трите документа за сигурност и въведе „способност за контраудар“, скъсвайки с доктрината за строго отбранителна армия. От 31 март в лагера Кенгун на остров Кюшу е разположен удълженият вариант на противокорабна ракета Type 12 с 1000 км обсег на поразяване срещу близо 200 км на изходния модел, заедно с хиперзвуковия планиращ снаряд (HVGP); министерството предвижда разгръщане и в Камифурано на Хокайдо, и в Ебино в префектура Миядзаки. През май войници от японските сухопътни сили изстреляха две ракети Type 88 от позиция на брега в северозападен Лусон и потопиха изведен от експлоатация филипински кораб. Това беше първото японско противокорабно оръжие, изстреляно извън националната територия, а контингентът от 1400 души в учението „Баликатан“ беше първата бойна част на Япония на филипинска земя след Втората световна война.

Успоредно с това правителството на Санае Такаичи изтегли напред целта от 2% от БВП за отбрана, около 11 трлн йени или 70 млрд долара, и подготвя нова ревизия на трите документа до края на 2026 г. Тече и дебат за третия от неядрените принципи, който забранява внасянето на ядрено оръжие на японска земя. Такаичи отхвърли на 24 февруари ядрено споделяне по аналогия на НАТО, но министърът на отбраната Шиндзиро Коидзуми заяви през юли, че ядрената политика трябва да се обсъжда без табу.

Япония аргументира своите усилия за превъоръжаване с обстановката около островите си. В бялата книга за отбраната, публикувана на 4 август, министерството описва средата за сигурност като най-тежката и сложна от края на Втората световна война и нарича военните дейности на Северна Корея „още по-сериозна и непосредствена заплаха“ за японската национална сигурност „отколкото когато и да било“. Документът посочва още, че Пхенян доставя на Русия балистични ракети, артилерийски боеприпаси и друга техника от 2023 г. и севернокорейски сили участват в реални бойни действия. Главният секретар на кабинета Минору Кихара отхвърли през юни сходно обвинение на Ким Чен Ун като „не по същество“ и повтори официалната формула, че японските способности остават „минимално необходими“.

Какво точно би било новото в тези опции, Ким Йо Джонг не каза. Пхенян стреля към Японско море редовно през цялата година: първите изстрелвания за 2026 г. бяха на 4 януари и паднаха близо до японската ИИЗ, което накара Коидзуми да свика извънредна пресконференция; на 6 март разрушителят „Чхве Хьон“ изпита стратегическа крилата ракета; на 16 март последваха 10 снаряда от реактивни системи за залпов огън; на 19 април 5 балистични ракети с касетъчни бойни глави поразиха островна мишена, което беше седмото за годината изстрелване на балистична ракета; на 26 май бяха изпитани нова лека универсална пускова установка и тактически крилати ракети; на 11 юли от района на Сунан излетяха около 10 балистични ракети. Обсегът на севернокорейската стратегическа крилата ракета „Хвасал-2“ се оценява между 1500 и 2000 км, което покрива Япония до последния ѝ остров.

Такаичи поиска среща с Ким Чен Ун два дни след своето встъпване в длъжност през октомври 2025 г. и потвърди намерението си на 16 февруари, за да придвижи въпроса за отвлечените японски граждани през 70-те и 80-те години; Токио е признало 17 такива случая, а на 31 май премиерката присъства на събрание на семействата им. Още през март Ким Йо Джонг отсече, че среща няма да има: „Ако премиерът на Япония се стреми да реши свой едностранен въпрос, който ние не признаваме, държавното ни ръководство няма да има намерение да се среща или да седи лице в лице с нея.“ За Пхенян темата за отвличанията е приключена.

Северна Корея не е единствената, която реагира на тестовете. Говорителят на китайското министерство на външните работи Лин Дзиен определи японското далекобойно оръжие като излизащо „далеч отвъд рамките на самоотбраната“ и обвини Токио в ускорено ремилитаризация, а Пекин представи изстрелването като първото на настъпателно оръжие от Япония извън територията ѝ след Втората световна война. Русия върви по своя линия: Мария Захарова нарече разполагането на американски ракетни системи на японска земя за учения заплаха за руския Далечен изток, а Сергей Лавров определи като „сериозен сигнал“ готовността на Такаичи да преразгледа неядрените принципи.

Руска крилата ракета измина 100 км над Полша и падна в Люблинско

🇵🇱💥🇷🇺 На 30 юли сутринта руска крилата ракета Х-101 навлезе на 100 км дълбочина във въздушното пространство на Полша и се взриви в поле между селата Тарнава-Колония и Токари в Билгорайски окръг на Люблинско войводство. Взривът остави кратер с 10 метра ширина и 5 метра дълбочина, на 2 км от най-близките къщи, а отломките са разпръснати в радиус от близо 200 метра, съобщи на място прокурорът Гжегож Трушевич. Жертви и пострадали сред населението няма. Още преди ракетата да пресече границата, във въздуха вече беше вдигната двойка полски F-16, подпомагана от самолет за далечно радарно откриване (AWACS).

Нощта започна не с изненада, а с предупреждение. Оперативното командване на въоръжените сили обяви, че националните и съюзническите разузнавателни средства са засекли засилена активност на руската далекобойна авиация, поради което е повишена готовността на системите за ПВО. Изтребителите излетяха около два часа сутринта, докато руските ракети все още летяха над Украйна. Заедно с тях бяха активирани разузнавателни самолети, както и презареждащи машини на съюзниците, излетели от Германия. В 03:40 ч. полските радари отчетоха в собственото си въздушно пространство неидентифициран обект, движещ се на запад, и към него беше насочена двойката F-16. Шест минути по-късно преди целта да бъде окончателно идентифицирана тя изчезна от радарните екрани. Екипаж на хеликоптер откри мястото на падане. Сирените в Люблин виха около 13 минути, а на терен своевременно застъпиха близо 100 души от армията, полицията и службите за сигурност.

Идентификация беше извършена по откритите фрагменти. В Люблин министър-председателят Доналд Туск заяви, че според преобладаващата част от останките експертите определят обекта като руска ракета Х-101. Разследването обаче тепърва трябва да установи със сигурност три неща: точния тип на оръжието, кой го е изстрелял и дали кратерът е резултат от детонация на бойната част, или от самото попадение в земята. Още сутринта украинският външен министерстър Андрий Сибиха беше по-категоричен, определяйки инцидента директно като навлизане на руска крилата ракета Х-101 във въздушното пространство на НАТО. Украинското издание Defense Express прецени, че става дума за ракета с въздушно базиране, изстреляна от Ту-160М или Ту-95МС. Неофициални тракери (сред които Monitorwar) посочват, че тя е пресякла границата в района на украинския град Володимир (Волинска област) и е навлязла с още около 100 км навътре.

Навлизането на ракетата над полска територия беше пряко следствие от промяна в тактиката на атаката. За разлика от редица предишни удари, насочени предимно срещу Киев и разчитащи основно на балистични и хиперзвукови ракети, този път руските сили пуснаха в ход множество крилати ракети, разширявайки обсега към Западна Украйна, отбелязва Defense Express. Основните направления бяха Киевска и Лвовска области, но бяха атакувани също Днепропетровска, Сумска, Винишка, Полтавска, Николаевска и Ивано-Франковска. Маршрутите към целите в западната част на страната минават в непосредствена близост до държавната граница с Полша, а град Володимир е само на няколко десетки километра от нея. Изместването на ударите на запад драстично съкращава времето за реакция на полската страна – не поради дефицит на средства, а защото разстоянието между точката на прехващане и границата се свива до минимум.

Времевият ресурс стигаше едва за разпознаване. При крайцерска скорост от 700 до 900 км/ч, на Х-101 са ѝ нужни под 7 минути, за да преодолее 100 км. Прозорецът между първото засичане и изчезване от екраните е точно 6 минути. Това означава, че полската страна разполага с времето на един-единствен прелет, за да потвърди целта, да поиска и получи разрешение, и да нанесе поражение. Изтребител, който вече се намира във въздуха, но патрулира на различна височина и в друг сектор, не може да покрие такъв критично кратък интервал само защото е излетял по-рано.

Изгубването на целта от радарите, вместо проследяването му до самата земя, се дължи на конструктивните ѝ характеристики. Х-101 е проектирана за полет на ниска височина – едва 30-70 метра над самия терен. Тя използва предварително заредена дигитална карта на релефа, съчетана с инерциална система и корекция по ГЛОНАСС, а специфичната ѝ форма и покритие намаляват нейната ефективна отразяваща повърхност на. радарите (ЕРОП). На такава височина наземните радари губят целта зад хоризонта. Самолетът за далечно радиолокационно откриване компенсира този дефицит, но само при условие че данните от него постъпват без забавяне както до пилота, така и до звеното, вземащо решение за огън.

Официалните полски изявления описват не липса на боен потенциал, а недостигнат праг за задействането му. Премиерът Туск заяви, че полските сили са били в пълна готовност да свалят обекта, ако полетът му е продължил по начин, който създава директна заплаха. Оперативният командващ генерал Иренеуш Новак също посочи, че би наредил унищожаване, ако ракетата бе навлязла по-дълбоко над полска територия. В случая обектът е паднал в незастроен район, а свалянето на крилата ракета с 400 кг бойна част над суша неизбежно разпръсква опасни отломки върху голяма площ. Анализът на Defense Express – че основната слабост не е в откриването, а във веригата на вземане на решения и тромавите правила за ангажиране (изискващи визуална идентификация и изрично разрешение) – обяснява най-точно разминаването между високата бойна готовност и липсата на реален пуск. Това обаче не е единственото обяснение, пасващо на фактите: същите изявления допускат и възможността за съзнателно въздържане при оценка за отсъствие на непосредствена опасност. Двете хипотези се различават по ясно проверим белег: докладът, който Полша обеща да предостави на НАТО, ще съдържа или данни за изчерпан времеви прозорец, или документирано решение да не се открива огън.

В радиус от едва 100 км от украинската граница попадат градовете Хелм, Замошч и самият Люблин, а на около 50 км западно от мястото на взрива се намира Сталова Воля – ключов център за производство на бронирана техника. Макар ракетата да падна в слабо населена местност, нейната траектория вероятно е последствие от техническа повреда или изчерпано гориво, а не от съзнателен избор. При малко отклонение в маршрута тя би могла да се разбие над гъсто застроен район или стратегически военен обект.

Полша вдига дежурните си изтребители при почти всяка масирана атака срещу Западна Украйна, но реалните инциденти на нейна територия са редки, макар и не безпрецедентни:

• 15 ноември 2022 г.: В Пшеводов загинаха двама души от паднала украинска зенитна ракета – единствените жертви на полска земя, свързани директно с войната.
• 16 декември 2022 г.: В полското въздушно пространство навлезе руска крилата ракета Х-55. Тя остана незасечена и беше намерена едва на 27 април 2023 г. в гора край Бидгошч, на стотици километри във вътрешността на страната.
• 29 декември 2023 г.: Руска ракета навлезе от Украйна в района на Замошч, прелетя около 40 км за под 3 минути и се върна обратно. Варшава вика руския повереник в делата, но огън не беше открит.
• 24 март 2024 г.: Руска крилата ракета пресече полското въздушно пространство за 39 секунди край село Осердув.
• 20 август 2025 г.: Руски дрон „Геран-2“ се разби и взриви край Осини в Луковски окръг – на около 100 км от границата и на 80 км от Варшава, нанасяйки щети по сгради.
• Нощта срещу 10 септември 2025 г.: В полското въздушно пространство навлязоха най-малко 21 руски дрона. 4 летища бяха временно затворени, а до 4 апарата бяха свалени – първата стрелба на съюзник от НАТО във войната. Един от дроновете достигна Олешно, на повече от 200 км от източната граница. Тогава Полша задейства Член 4 от Северноатлантическия договор.
• 2026 г.: Поредицата продължи с по-нисък интензитет. През април полски F-16 бяха вдигнати срещу руски разузнавателен самолет Ил-20 с изключен транспондер, а на 8 май руски разузнавателен дрон падна край село Осека във Варминско-Мазурско войводство.

По данни на Командването на ВВС на Украйна, радиотехническите войски са отчели общо 358 средства за въздушно нападение по време на последната атака:

• 4 противокорабни ракети „Циркон“ или „Оникс“ (изстреляни от Курска област);
• 9 балистични ракети „Искандер-М“, С-400 и KN-23 (от Брянска, Воронежка и Курска област);
• 61 крилати ракети Х-101 и „Калибър“ (от Вологодска област и Новоросийск);
• 284 ударни дрона от типа „Шахед“, „Гербера“, „Италмас“ и дронове-имитатори.

Свалени или неутрализирани с електронна война бяха 320 цели – 54 крилати ракети и 265 дрона, но едва 1 от 9 балистични ракети. Ударите нанесе сериозни щети по жилищна и гражданска инфраструктура, като по данни на властите са загинали най-малко 13 души, а над 50 са ранени:

• Днепропетровска област (село Радушне край Кривой Рог): Балистична ракета „Искандер“ разруши до основи частна къща и уби шестима цивилни от едно семейство (включително три деца – момиче на 6 г. и момчета на 11 и 17 г.), а поне още 8 души бяха ранени;
• Лвовска област: Удар по многофамилни жилищни блокове затрупа хора под развалините, като загина един полицай, а между 30 и 34 души (сред които 3 деца) бяха ранени, докато спасителните операции продължиха през целия ден;
• Киев и Киевска област: В столицата загина един 31-годишен мъж, а 8 души бяха ранени (включително дете край Бровари);
• Полтавска област: Един човек загина вследствие на пожари в складови бази след ракетен удар.

В Полша процесуалните действия на терен продължиха през целия ден. Разследването пое прокуратурата на Люблин, а Украйна предложи официално съдействие при оглед на мястото, потвърди прокурор Трушевич. Решението за активиране на сирените за тревога в Люблин беше защитено от министъра по дигиталните въпроси Кшищоф Гавковски. Пред Polsat News той подчерта, че тревогата е била изцяло оправдана, имайки предвид реалната опасност обектът да падне върху жилищен блок или къща – информация, с която полските власти не са разполагали в момента на вземане на решението.

Политическата реакция във Варшава остана премерена. Премиерът Туск свика оперативен координационен екип с участието на министъра на отбраната и ръководителите на службите, обсъди казуса с президента Карол Навроцки и информира командването на НАТО, обещавайки пълен доклад. Министърът на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш описа нощта като изключително тежка за системите за ранно предупреждение и ПВО. Той уточни, че в близост до полската граница са били наблюдавани около 20 обекта, а на мястото на взрива се извършва подробна пиротехническа експертиза. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определя случая като поредно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС. До момента на публикуване Полша не е поискала официални консултации по Член 4 – съществена разлика от септември 2025 г., когато механизмът беше активиран заради вълната от дронове, въпреки че и тогава нямаше жертви.

Окончателните изводи предстоят. Пиротехническата и балистичната експертиза ще дадат отговор на трите ключови въпроса, поставени от Туск, и ще потвърдят дали бойната част на ракетата е детонирала. Докладът до НАТО ще разкрие дали 6-минутният прозорец е бил обективно недостатъчен за реакция или е било взето решение за въздържане от огън. Но реалната мярка за научените уроци няма да се измерва в изявления или дипломатически консултации, а с евентуална промяна на правилата за задействане на огън над източните войводства – единственото решение, което би съкратило разстоянието между засичането на целта и заповедта за унищожаването ѝ при следващ подобен инцидент.

Одеса кръсти улица на семейство Глодан, което войната заличи изцяло

🇺🇦🕯️🏙️ Улица в Одеса вече носи името на семейство Глодан, което руската война изтри до последния човек. 3-месечната Кира, нейната майка Валерия и баба ѝ Людмила загинаха на 23 април 2022 г. от удар с крилата ракета по жилищния комплекс „Тирас“ в града. Постъпил в армията след загубата, бащата Юрий загина на фронта година и половина по-късно. Решението обяви администрацията на Киевски район към Одеския градски съвет: улица „Илфа и Петрова“, разположена в същия район, където се намира поразената сграда, се преименува на „Семейство Глодан“.

23 април 2022 г. се падаше Велика събота, денят преди Великден. Юрий Глодан излезе до магазина, за да напазарува продукти за празничната трапеза и остави вкъщи 28-годишната си жена Валерия, дъщеря им Кира – родена броени седмици преди началото на инвазията – и майката на Валерия, Людмила. Докато го нямаше, стратегически бомбардировач Ту-95МС, излетял от авиобаза Енгелс в Саратовска област, изстреля крилати ракети Х-101 от района на Каспийско море; една от които порази директно 16-етажната сграда на „Тирас“. На същия ден Командването на ВВС съобщи за 8 изстреляни по Одеса ракети, 3 от които свалени; по данни на командване „Юг“ останалите са поразили военен обект и две жилищни сгради – всички жертви бяха в жилищния комплекс. Когато Юрий се върна обратно, всичко в живота му се преобърна.

Експлозията и пожарът унищожиха 30 апартамента и повредиха още 62. Загинаха 8 души, една от тях беше бременна жена; най-малко 18 други бяха ранени. Одеса и дотогава беше обстрелвана – в началото на април ракети поразиха рафинерия и горивни депа, но без убити сред жителите: хората от „Тирас“ станаха първите загинали цивилни в града от началото на пълномащабната инвазия. Трите поколения от един апартамент – Валерия, Кира и Людмила – бяха сред тях. Гибелта на 3-месечното дете беше спомената още същата вечер от президента Володимир Зеленски в дежурното му обръщение към нацията.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви в деня на нападението, че „високоточни ракети“ са унищожили „логистичен терминал на военно летище“ край Одеса, където се е съхранявало доставено от чужбина оръжие – версия, която не казва нищо за жилищната сграда с пробитите етажи и осемте невинни жертви в нея.

Главната прокуратура на Украйна започна следствие, което предостави конкретни детайли за удара. Х-101 е крилата ракета с обсег от 3500 км, с която по-късно руската стратегическа авиация извърши многократни удари по украинската енергетика. Тя се изстрелва от стратегическите бомбардировачи далеч извън обсега на украинската ПВО. През юни 2022 г. следователите описаха веригата на командване зад удара: по тяхната версия заповедта е дал командващият руската далечна авиация Сергей Кобилаш, а изпълнението е минало през 22-ра гвардейска тежка бомбардировъчна дивизия. Обвинения за извършеното военно престъпление получиха командирът на дивизията генерал-майор Варпахович и командирът на нейния 121-ви гвардейски тежък бомбардировъчен авиополк полковник Скицки; производството срещу двамата тече задочно.

В края на април 2022 г. Одеса изпрати трите поколения в едно погребение с три ковчега. Юрий остана сам. Преди войната той е пекар – местните разказват, че именно той стои зад прочутите великденски козунаци. С Валерия бяха отворили магазин с пекарна и чакаха първото си дете. Веднага след погребението постъпва в армията: първо в Отделен отряд за специални операции „Азов“, а после в 3-та отделна щурмова бригада, където носи позивна „Набат“. На 12 септември 2023 г. връзката с него се губи: при прочистване на позиции край Андреевка – селото до Бахмут, чието освобождаване беше завършено от бригадата три дни по-късно – щурмовата му група попада под минометен огън. Ранен веднъж, Юрий помага да изнесат друг ранен боец, когато второто попадение го убива. Тялото му разпознават по кръстчето, което носи. Отива си завинаги от този свят на 31 години. Посмъртно е награден с орден „За мъжество“ III степен.

Улицата, която приема името на семейството, носеше други имена: на Иля Илф и Евгений Петров, родените в Одеса съавтори на „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“, създателите на Остап Бендер и едни от най-четените сатирици на XX век. Мястото на литературната препратка в картата на града заема име, зад което стоят четири прекъснати живота.

Войната, която ги отне, не подмина Одеса и след това: през юли 2023 г. ракети поразиха тежко катедралата в центъра на града, а ударите по жилищни квартали и пристанищна инфраструктура продължават и в петата година на пълномащабната инвазия, взимайки нови и нови цивилни жертви.

Десет загинали при руския ракетен удар по кораба „Golden Leo“ край Одеса

🇷🇺🚢🇺🇦 10 души, сред които украински лоцман, загинаха при руски ракетен удар по търговски кораб „Golden Leo“, плавал под флага на Гвинея-Бисау, поразен на 19 юли, докато напуска пристанището на Одеса с товар царевица. Окончателния брой на жертвите съобщи Администрацията на морските пристанища на Украйна (АМПУ) след спасителна операция, продължила цялата нощ: 8 моряци бяха извадени живи и откарани на брега, а пожарът на борда беше локализиран едва призори днес.

Според Военноморските сили на Украйна корабът е ударен с три крилати ракети Х-59/Х-69 – авиационно оръжие, което руската тактическа авиация изстрелва от разстояние и лети към целта на малка височина. Попаденията са дошли в десния борд, в района на надстройката – частта на кораба, в която се намират мостикът и жилищните помещения на екипажа – и на борда е избухнал пожар. Флотът подчерта, че съдът, собственост на турска компания, не е представлявал никаква военна заплаха: в момента на атаката той е плавал по украинския морски коридор, натоварен със зърно, на излизане от зоната на бойните действия. ВМС на Украйна определиха удара като умишлена атака по цивилното корабоплаване и грубо нарушение на международното хуманитарно право.

На борда са се намирали 18 души – 17 моряци, граждани на Сирия и Индия, и украински лоцман от „Делта-лоцман“, клона на АМПУ, чиито служители извеждат търговските кораби от украинските пристанища към открито море. В спасителната операция се включиха части на Морската служба за търсене и спасяване и ВМС. До късно снощи осем души бяха евакуирани в болница в Одеса, двама от тях с наранявания, съобщи министърът на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Микола Калашник. Първоначално флотът говореше за петима загинали и петима изчезнали; до късната вечер потвърдените жертви станаха шестима при четирима в неизвестност, а на сутринта на 20 юли АМПУ обяви, че загиналите са десет.

„Русия удари цивилен кораб, движещ се по украинския морски коридор. [...] Цивилен кораб. Международен екипаж. Маршрут, който гарантира глобалната продоволствена сигурност. Путин видя в това поредната цел“, написа снощи министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига. АМПУ описа атаката като умишлено нарушение на международно морско право, насочено към глобалната продоволствена сигурност и свободата на търговското корабоплаване, а премиерът Сергий Корецки уточни, че корабът е бил поразен непосредствено след като е напуснал пристанището. Официален руски коментар за удара по „Golden Leo“ към 20 юли липсва.

Атаката е третата срещу търговски кораб под чужд флаг в украински води само за три денонощия. Вечерта на 17 юли руски ракетен удар срещу одеското пристанище засегна съд под флага на Маршаловите острови: попадението в надстройката запали пожар и рани 4 души от 17-членния екипаж. На следващия ден, 18 юли, при удара по пристанищната инфраструктура на Одеска област беше поразен сухотоварният „Venturo“ под флага на Антигуа и Барбуда, плаващ от Варна към румънското пристанище Сулина. Един моряк беше убит, други трима бяха ранени, а корабът изгуби ход и остана да дрейфува; украинските ВМС евакуираха от него всичките 17 филипински моряци, докато ударите по крайбрежието продължаваха. Според ръководителя на Одеската областна военна администрация Олег Кипер същата атака е разрушила складове, резервоари и сгради на пристанището, а докато аварийните екипи са отстранявали последиците, руските сили нанесли повторен удар, повредил специализирана спасителна техника – самите спасители са се укрили навреме и не са пострадали.

Министерството на отбраната на Руската федерация пое отговорност за удара по „Venturo“: заяви, че ударът е нанесен с дрон, а плавателните съдове в района са превозвали военни товари: твърдение без независимо потвърждение, което украинските власти отхвърлят, определяйки удара като насочен срещу цивилното корабоплаване. За „Golden Leo“ от Москва не е прозвучала дори такава версия.

Морският коридор, по който се е движил „Golden Leo“, е маршрутът, който върна износа на украинско зърно по море след юли 2023 г., когато Русия се оттегли от зърнената сделка и обяви, че разглежда корабите към украинските пристанища като потенциални военни цели. Оттогава търговските съдове излизат от одеските пристанища и се движат на юг покрай западния бряг на Черно море, в териториалните води на Румъния и България, към Босфора – трасе, което за близо три години неутрализира заплахата от блокада и задържа Украйна сред водещите световни износители на царевица и пшеница. Ударите от последните три дни падат именно върху този канал – вече не само складовете и крановете на брега, а върху самите кораби и хората на тях.

Равносметката от последните три денонощия: три поразени търговски кораба под три различни флага – на Маршаловите острови, Антигуа и Барбуда и Гвинея-Бисау – 11 загинали и 9 ранени, а моряците на борда са граждани на Филипините, Сирия и Индия. Сред 10-те жертви от „Golden Leo“ е украинският лоцман – човек, чиято работа беше да изведе натоварения с царевица кораб в открито море.

Одеса под трети удар за денонощие – вечерен ракетен обстрел с деца сред ранените

🇷🇺🚀🇺🇦 Руската армия нанесе поредния си ракетен удар по жилищен район в Одеса. В резултат на това загинаха най-малко двама цивилни, а други шестима бяха ранени, сред които бяха три деца, според последните данни, публикувани от местните власти в украинския пристанищен град.

Въздушната тревога в града прозвуча около 22:00 ч. Малко след това каналите за мониторинг съобщиха, че към Одеса летят ракети, а малко след това в града отекнаха серия от експлозии. Началникът на градската военна администрация Сергей Лисак потвърди, че врагът е нанесъл ракетен удар, и увери, че аварийните служби вече работят на мястото на инцидента. Ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер съобщи за щети по цивилната инфраструктура и за възникнали пожари. На разпространените снимки се виждат разрушени жилищни сгради, а жители на града споделиха в социалните мрежи, че един мъж е загинал на място от осколочни рани.

Този удар бе нанесен в края на денонощие, в рамките на което градът вече бе поразен три пъти. Това отбелязва седмия пореден ден на руски атаки срещу граждански обекти в Одеска област. На този фон мониторинг каналите призоваха жителите да преразгледат отношението си към ракетната заплаха и да проверят къде се намират най-близките укрития – включително по маршрутите им до работа и обратно. Оценката на анализаторите е, че натискът върху града тепърва ще се засилва.

По-рано в четвъртък руската армия атакува Одеска област, при което загина възрастен мъж, а трима души бяха ранени. По данни на мониторинг каналите атаката е извършена с баражиращи реактивни боеприпаси „Бандероль“ – сравнително ново руско оръжие, което започна активно да се прилага в Южна Украйна. Със заводско обозначение „С8000“, то представлява хибрид между крилата ракета и дрон камикадзе. Задвижва се от малък реактивен двигател, развива скорост от около 500 км/ч и носи осколочна бойна част с тегло до 150 кг. Именно съчетанието от висока скорост, отлична маневреност и нетипична конструкция затруднява украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Според открити източници в производството на апарата участват руските предприятия „Кронщат“ и „КТ – безпилотни системи“.

Ден по-рано, в сряда, руски ракетен удар срещу областния град порази няколко жилищни сгради, сред които многоетажна кооперация, както и газопровод. Тогава загинаха трима души, а осем бяха ранени, като сред спасените под отломките имаше две деца. В памет на жертвите 16 юли беше обявен за ден на траур в Одеса – ден, който агресорът „отбеляза“ с нови удари по града.

Александър Коваленко, военен и политически коментатор от групата „Информационна съпротива“, свързва руския терор над Одеса с няколко причини. Водещата сред тях е, че руската армия използва града като полигон за изпитание на нови видове оръжие. Все по-честото използване на реактивни дронове като „Бандероль“ по одеското направление напълно се вписва в тази логика. Южното крайбрежие, намиращо се в обсега на пуск от Черно море и Крим, се превръща в изпитателен участък. На него Русия тества трудно за прехващане оръжие директно срещу гъсто населен градски център.

Одеса и областта остават подложени на почти непрестанен обстрел с различни видове оръжия – ракети, баражиращи боеприпаси и дронове, които се редуват ежедневно. Броят на жертвите от вечерните удари все още се уточняваше късно на 16 юли, като при актуализиране на официалните данни картината може да се промени.

TrophyLab събра над 300 заявки – близо 200 от чужди оръжейни фирми

🇺🇦 Над 300 заявки за регистрация е получила украинската платформа TrophyLab – онлайн портал за изследване на пленена руска военна техника, а близо 200 от тях идват от чуждестранни оръжейни компании в партньорски страни. Това обяви Министерството на отбраната на Украйна във вторник, 14 юли, точно месец след стартирането на уеб услугата.

Според ведомството чуждестранни кандидати търсят достъп до техническите данни за руските оръжейни системи, за да подпомогнат собствени изследвания и разработка на контрамерки. Порталът предлага на проверените специалисти каталог с чертежи, технически данни и полезни материали – анализи на схеми, компоненти и конструктивни решения, осигурени от държавните лаборатории и разузнавателни служби на Киев. Освен чуждестранните предприятия интерес към платформата проявяват местни разработчици на оръжие, както и военни части.

Базата данни на TrophyLab се поддържа и разширява непрекъснато от Силите за отбрана на Украйна, Главното разузнавателно управление (ГУР), Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и специални научни институции. Към момента тя включва около 115 образеца оръжие, 79 категории техника и резултатите от над 225 изследвания. В каталога фигурират системи от най-висок клас, сред които хиперзвукова ракета „Кинжал“ и основен боен танк Т-90М „Прорив“, представени като материал за проучване.

Регистрираните изследователи могат да поискат самостоятелно достъп до пленена военна техника или отделни компоненти за по-нататъшен оглед. Предвидени са няколко режима на работа с образците: от недеструктивен анализ до изпитания с пълно разглобяване или унищожаване на въпросното изделие, което позволява на инженерите да проверят собствените си решения върху реална вражеска техника. Целта, отбелязват от ведомството, е да бъде ускорено създаването на военни технологии, способни да неутрализират руското оръжие, и така да се съкрати цикълът на разработка на контрамерки.

Всеки кандидат преминава проверка още при регистрацията. Тя установява липсата на връзки с Русия, спазването на украинските и международни санкции и съответствието с други изисквания за сигурност, преди да бъде предоставен достъп. Регистрацията върви през сайта trophylab.mod.gov.ua, а достъпът се дава единствено на проверени специалисти – механизъм, който съхранява поверителността на данните.

Платформата беше представена на 19 юни от министъра на отбраната Михайло Федоров, който заяви, че знанието, натрупано при изучаването на руското оръжие, трябва да стигне до онези, които създават нови технологии в сферата на отбраната, вместо да стои секретно. „Убедени сме, че знанието за технологиите на противника не бива да остава закрито. То трябва да работи за онези, които създават защита“, написа Федоров в Telegram. „Русия използва целия си арсенал срещу Украйна. Ние не само спираме тези атаки, а разглобяваме това оръжие до последния винт.“ По думите му всяка пленена ракета, дрон и машина вече е позната на свободния свят, а достъпът до реален образец съкращава осезаемо цикъла на разработка на средства за защита.

TrophyLab е част от по-широк процес, фокусиран върху пренасянето на украинския опит към отбраната на съюзниците. През май Кабинетът на министрите прие нови правила за работа с пленената руска техника, които позволяват на държавните възложители да изнасят трофейно въоръжение към партньори в рамките на международни договори на Украйна, без нужда от допълнително разрешение. Според министерството платформата обединява усилията на украински и чуждестранни инженери, учени и производители, които изучават едни и същи заплахи – така тя укрепва способността на Украйна да защитава небето си, както и да спира руските нашественици на земята, а същевременно е принос към сигурността и отбранителните способности на страните партньори.

Инициативата идва в момент, когато руския агресор продължава да въвежда нови оръжия в арсенала си. Серхий Флеш, украински експерт по военни технологии и съветник на министъра на отбраната, обяви, че руснаците са започнали да разгръщат евтината и маневрена крилата ракета „Бандерол“ (С8000), въпреки че нейното серийно производство все още да не е достигнало заложените 120 ракети месечно. При такъв темп те биха могли да изстрелват средно по четири единици дневно, но според експерта заводът все още не е излязъл на нужната производителност. Ракетата се изстрелва от въздушни платформи, преди всичко от безпилотния летателен апарат „Орион“, който лети на средни височини с голяма продължителност на полета. Досега украинските войски са документирали удари с нея на разстояние до около 300 км, имайки предвид, че обявеният максимален обсег на поразяване е от порядъка на 500 км.

САЩ удариха железопътни мостове в Голестан по коридора към Централна Азия.

🇺🇸💥🇮🇷 ВВС на САЩ поразиха два жп моста в провинция Голестан, разположена в североизточен Иран – удар, който за пръв път от примирието през април изважда от строя не оръжеен завод или петролен терминал, а логистичния гръбнак, който свързва Иран със Средна Азия и Русия. В ранните часове на сряда американски самолети нанесоха вълна от удари по Ислямската република, а тази атака беше съобщена от репортера на Axios Барак Равид, който се позова на висш американски служител.

Иранската държавна телевизия IRIB съобщи за експлозия край град Ак Кала в ранните часове на сряда, като жители на града са чули няколко експлозии около 2:50 ч. и посочили, че снаряди са поразили железопътния мост „Ак-Теке-Хан“ в западната част на Ак Кала, по данни на информационния сайт „Фарару“. Голестанският корпус „Нейнава“ на Революционната гвардия обяви, че няма жертви. Според сведения на IRIB мостът е бил ударен с крилати ракети.

Ударът, приписван на ВВС на САЩ, обаче се разминава географски с останалата част от обявения пакет. На 8 и 9 юли през нощта Централното командване на САЩ (CENTCOM) докладва за удари по над 80 цели, но те бяха фокусирани на юг и югоизток – Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб, Чабахар, Конарак, Бушер и остров Харг, чийто терминал обработва 90% от износа на суров петрол от страната. Провинция Голестан се намира на противоположния край на страната, до Каспийско море, твърде далеч от този периметър, и не фигурира в списъка с цели на CENTCOM. Затова ирански експерти допускат алтернативи: израелски самолети, летели над Каспийско море, или вътрешен саботаж. Иранските държавни медии рамкират ударите по мостове като „американско-израелски“, а първоначалните местни сведения говореха просто за „вражески снаряди“, без да назоват конкретен отговорен. Скептицизмът има основание: още към началото на април ВВС на Израел порази иранска жп инфраструктура и предупреди хората да стоят встрани от влаковете преди изтичането на един от ултиматумите на Тръмп – т.е. релсите вече веднъж бяха цел, и то на израелски удар.

Значението на удара обаче не се крие в конкретната цел, а онова, което свързва. Открита през декември 2014 г. с дължина от 80 км, отсечката Горган–Инче Борун е иранският терминал на жп връзката Казахстан-Туркменистан-Иран – източното рамо на Международния транспортен коридор Север–Юг (INSTC), по който Русия, Централна Азия и Иран движат товари към Персийския залив и Индийския океан. През 2024 г. през граничния пункт Инче Борун преминаха над 1,8 млн тона стоки; Техеран и Ашхабад тъкмо се договаряха за два нови широколинейни коловоза, за да умножат капацитета. Удар по мостовете на тази артерия прекъсва не толкова военен обект, колкото сухопътния тил, който държи Иран свързан с най-близките си приятелски икономики в момент, когато морето е фактически блокирано.

Провинция Голестан не е изолиран случай. Същата вълна разруши жп мостове в други части на страната: край Ком и Кале Но в Шехр-е Рей, южно от Техеран, по данни на иранските сайтове AsrIran и Eghtesad News. Първите съобщения вече говорят за започнало възстановяване на разрушения мост при Ком. Заедно с тези удари се очертава систематична кампания срещу жп мрежа: удари не само по казарми и лаборатории, а по мостовете, прелезите и възлите, които държат икономиката и снабдяването на страната свързани. Ирански канали го формулираха недвусмислено – „инфраструктурната война започва“.

Новата ескалация на ударите идва броени дни след като меморандумът от Исламабад рухна. Подписан на 17 юни от президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан като 60-дневно удължаване на примирието, той беше обявен за приключил от Тръмп на 7 юли по време на срещата на НАТО в Турция след като Иран удари три търговски кораба в Ормузкия проток. Вашингтон върна петролните санкции и поднови операциите си; От своя страна Техеран отвърна с удари по американски бази в Бахрейн и Кувейт и обеща „съкрушителен отговор“. Ударите по североизтока съвпаднаха с последните дни на държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, чието тяло на 9 юли беше положено в Мешхед – град, до който водят североизточните жп коридори.