Двама българи задържани за запалителна атака срещу оръжейни фирми в Мюнхен

🇩🇪⚖️🇧🇬 Германската полиция задържа двама български граждани след запалителна атака срещу сградния комплекс в мюнхенския квартал Берг ам Лайм, в който се помещават Rohde & Schwarz и Helsing – два от доставчиците на Бундесвера. Баварската служба за криминални разследвания (LKA) води случая като опит за атентат с предполагаем политически мотив. Според данни на Bayerischer Rundfunk и БТА задържаните са 38-годишен мъж и 28-годишна жена.

Свидетел подаде сигнал малко преди полунощ срещу 3 септември. От автомобил към строителна площадка пред комплекса бяха хвърлени три запалителни бутилки. Две от тях подпалиха строителни фургони пред централата на Rohde & Schwarz, а третото не се възпламенява и по-къснос е обезвредено от специализиран екип. Пристигналите полицаи потушават огъня бързо. Пострадали няма, а Rohde & Schwarz заяви, че самата производствена площадка не е засегната.

Мъжът и жената са спрени малко по-късно на бензиностанция на Инсбрукер Ринг. Дали срещу тях ще бъдат повдигнати обвинения, предстои да се изясни; засега нито един от двамата не дава показания.

Изборът на адрес трудно може да бъде пренебрегнат. Rohde & Schwarz е производител на комуникационни системи за германските ведомства и Бундесвера и от години разработва средства за борба с дронове. От другата страна на улицата се намира Helsing – основана през 2021 г. компания за отбранителен изкуствен интелект, която през юли 2026 г. затвори финансов кръг от 1,8 млрд. долара при оценка от 18 млрд. долара и така се превърна в най-скъпия германски стартъп.

Helsing произвежда HX-2 – 12 кг барражиращ боеприпас с обсег около 100 км, способен да действа и при заглушена спътникова навигация и да се насочва към целта чрез бордови алгоритъм. През февруари 2026 г. бюджетната комисия на Бундестага одобри първи поръчки за общо 536 млн. евро към Helsing и Stark, около 269 млн. евро от които се падат на Helsing. Същата комисия обаче намали дългосрочната рамка за двете компании от 4,3 на 2 млрд. евро. Година по-рано Helsing обяви, че ще произведе 6000 HX-2 за украинските въоръжени сили.

Така на една улица са концентрирани предприятия, свързани с две категории способности, които Германия предоставя и на украинската армия – комуникационни системи и ударни безпилотни платформи.

Само по себе си българското гражданство на арестуваните не доказва връзка с чуждо разузнаване, но има европейски прецедент, който обяснява защо подобна версия няма да бъде пренебрегната от германските служби. През май 2025 г. лондонски съд осъди 6 български граждани на общо около 50 години затвор за операции в полза на руското разузнаване; водачът на мрежата Орлин Русев получи 10 години и 8 месеца.

Групата е вербувана от Ян Марсалек – бивш оперативен директор на Wirecard, избягал в Руската федерация – и действаше между 2020 и 2023 г. във Великобритания, Австрия, Испания, Германия и Черна гора. Нищо в известните до момента данни за мюнхенския случай не установява връзка между двамата задържани и тази мрежа.

Значението на предишния случай е друго: той показва, че български граждани са използвани в операции на руското разузнаване в Европа. Федералната служба за защита на конституцията (BfV) от своя страна описва модел на вербуване на нископрофилни или еднократни изпълнители, които понякога дори не знаят кой е крайният им възложител и не оставят директна следа към него. Самата служба формулира оценката си предпазливо, но ясно: вероятността руското военно разузнаване да се насочва към немски отбранителни предприятия е повишена.

Начинът на извършване на атаката е съвместим с подобен нископрофилен модел, въпреки че сам по себе си не го доказва. Целта не беше охраняваният периметър на Rohde & Schwarz или Helsing, а строителният парцел пред комплекса – място без пропускателен режим, до което може да се стигне с автомобил и което позволява бързо оттегляне.

Три запалителни бутилки, хвърлени в движение по строителни фургони, трудно могат да спрат дадено производство. Материалните щети се ограничиха до повредените фургони. По-съществената последица е демонстрацията, че до непосредствената периферия на германски отбранителни предприятия може да се достигне сравнително лесно – обстоятелство, което вероятно ще увеличи натиска за по-строга физическа охрана и на прилежащите строителни и обслужващи зони.

В същото време в изпълнението не личи сложна оперативна подготовка: няма данни за предварително разузнаване на критичен възел, за избор на точка, способна да прекъсне производството, или за маршрут за оттегляне, който да затрудни издирването за по-дълго време.

Мюнхенският епизод идва в рамките на седмица, в която германската критична инфраструктура беше засегната от още два сериозни инцидента. На 1 септември в подстанцията Турнов-Прайлак до ТЕЦ „Йеншвалде“ в Бранденбург бяха открити двуцифрен брой самоделни устройства, поне едно от които се взриви и повреди съоръжението. Бранденбургският вътрешен министър Ян Редман определи изстреляните обекти като ракети, направени специално за целта. Полицията в провинцията разследва за създаване на терористична организация.

Същия ден късо съединение в подстанцията Бергхайм до Кьолн изключи 5 лигнитни блока с обща мощност 4200 мегавата. Нито едно от двете произшествия не наруши електроснабдяването. Разследващите държат отворени две основни направления – евентуална чужда държавна намеса и ляв екстремизъм. Нито в Мюнхен, нито при случаите с подстанциите засега има публично поета отговорност.

Версията за ляв екстремизъм има своя собствена и добре документирана предистория, включително точно около същия мюнхенски адрес. През май 2021 г. неизвестни прерязаха захранващ кабел в близост до Rohde & Schwarz и оставиха около 20 000 домакинства без ток. В писмо, публикувано в лява платформа, авторите заявиха, че акцията е насочена срещу оръжейния концерн, и го посочиха поименно.

Мюнхен и Баден-Вюртемберг са преживели около 50 посегателства срещу критична инфраструктура след онази пролет, а баварските следователи определят по-голямата част от тях като ляво мотивирани. Тъкмо тук се намира и един от ключовите разграничители между двете хипотези: местната крайна левица често поема публично отговорност, тъй като самото политическо послание е част от смисъла на акцията. При операция, възложена от чужда държава, подобен подпис би бил ненужен и дори контрапродуктивен.

Към момента такова писмо за мюнхенската атака няма. Това отслабва, но не изключва версията за местен ляв екстремизъм. В същото време липсата на поета отговорност е съвместима с хипотезата за възлагане от чужди служби, без сама по себе си да е доказателство за него. Прецедентът от 2021 г. не позволява лявата версия да бъде отписана, а евентуална връзка между мюнхенския случай и двата инцидента с подстанциите тепърва трябва да бъде установена.

Процесуално случаят е в ръцете на LKA и Централата за екстремизъм и тероризъм към прокуратурата на Мюнхен, която отговаря за политически мотивираните престъпления в Бавария. Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман определи ударената точка като сграда и строителна площадка, директно свързани с оръжейни и охранителни компании в Мюнхен. С това случаят беше поставен в категорията на политически мотивираната престъпност още преди задържаните да са дали показания.

Ако разследването установи възлагане от чужда държава, делото по правило преминава към Федералната прокуратура в Карлсруе, която води производства за действия, застрашаващи държавата. Именно подобен институционален преход би бил един от най-надеждните публични индикатори за посоката, в която са се натрупали доказателствата: той настъпва не защото дадена версия е аналитично привлекателна, а когато събраните материали дават основание за федерална компетентност и евентуално обвинение.

Междувременно най-очевидният практически извод е и най-непосредственият: строителни и обслужващи зони пред предприятия в сферата на отбраната могат да се окажат значително по-слабо защитени от самия производствен периметър. Именно това показа атаката в Мюнхен – независимо кой в крайна сметка ще се окаже зад нея.

СБУ разби мрежа на ГРУ, следила базите с F-16 и Mirage 2000

🇺🇦✈️🕵️ Група любители на военната авиация, събрани около Telegram канала на блогър от Лвов, е снимала украински летища с F-16 и Mirage 2000 за Главното управление на разузнаването (ГРУ) на Руската федерация, като повечето участници не са знаели за кого в крайна сметка работят. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви на 13 август, че е разбила мрежа от 14 души в различни области на страната, която е събирала сведения, които са можели да бъдат използвани от Русия за планиране на ракетни удари по авиобазите и обслужващата ги инфраструктура.

Началото е било изцяло публично. ГРУ е забелязало жителя на Лвов, след като той публикувал снимки на украински бойни самолети в прокремълски онлайн групи, и впоследствие го е вербувало. Оттам нататък той е използвал ресурса, с който вече разполагал – собствената си аудитория. За изпълнението на задачите е привлякъл 13 свои абонати, без да им казва, че материалът в крайна сметка стига до руското разузнаване. Много от тях са живеели близо до украински военни авиационни обекти и са разполагали с професионална или висококачествена фотографска техника.

Задачата им била да снимат летища, самолети, екипажи и технически персонал и да отбелязват часовете на излитане и кацане. Обяснението, което са получавали, е било, че материалът се е събирал за Telegram канал на блогъра от Лвов. Част от участниците са използвали професионални камери от изоставени сгради или разполагани на открито край военни летища. Заснетото е качвано в онлайн хранилище, достъп до което им е осигурил предварително главният агент, а впоследствие той го е препращал на куратор от ГРУ, за чиято самоличност СБУ твърди, че вече е установена. Географията на наблюдението е следвала тази на групата: тъй като участниците са живеели в различни области, снимките са включвали не едно, а няколко различни летища едновременно.

Втори канал за получаване на сведения е минавал извън тази конструкция. Същият агент е предавал на ГРУ и графици на полетите на украински бойни вертолети. По данни на СБУ разписанията идвали от командир на авиационна ескадрила във Въоръжените сили на Украйна, който ги е предоставял по своя инициатива.

Стойността на този информационен поток е в съчетаването на двете му части. Фотографията позволява да се установят видът и конкретната машина, а записаните часове на излитане и кацане очертават кога самите изтребители са на земята и какъв е точният рит на работа на базата. Сателитното наблюдение показва само в отделни моменти тяхното разположение; продължителното наблюдение от земята запълва времето между тях. Така се изгражда времеви модел, който увеличава вероятността ударът да бъде планиран за точно този момент, в който самолетът е на земята – в укритие, на стоянка или на пистата. Руските удари по украински летища от години са отделна линия във въздушната кампания, а машина, заварена на земята, може да бъде атакувана, без противникът да трябва първо да я победи във въздушен бой.

Залогът е малоброен и трудно попълним флот. Първите F-16 постъпиха на въоръжение в Украйна от август 2024 г. От близо 80–90 обещани машини от Нидерландия, Дания, Норвегия и Белгия до момента са дошли значително по-малко, а специализираното издание 19FortyFive оценява броя на реално летящите самолети на между 30 и 45 – приблизителна оценка от външно лице, тъй като Киев не публикува точната численост на оперативния флот.

Публично документираните загуби са 4 и всички са настъпили в полет: на 26 август 2024 г. загина Олексий Мес; на 12 април 2025 г. загина Павло Иванов; на 29 юни 2025 г. загина подполковник Максим Устименко; и на 29 юли 2026 г. при техническа неизправност пилотът се катапултира невредим. Трима пилоти загинаха. Изтребителите Mirage 2000-5F пристигат от Франция от февруари 2025 г. и се броят на пръсти; един от тях беше загубен на 22 юли 2025 г. над Волинска област след технически отказ, а пилотът успя да катапултира. Руските твърдения за поразени на земята машини нямат независимо потвърждение.

Попълването на флота върви по бавен график. Швеция планира да предаде първите от 16-те изтребителя Gripen C/D като военна помощ в началото на 2027 г., а договорът за 16 нови Gripen E, подписан на 30 юни 2026 г. в Киев предвижда доставки през 2029–2030 г. Дотогава всяка изгубена машина трудно може да бъде заменена бързо, а самолетите на земята остават значително по-уязвима цел от тези във въздуха.

Процесуалният обхват засега е значително по-тесен от размера на групата. Подозрение за престъпления срещу основите на националната сигурност е връчено на трима – организатора от Лвов, негов съучастник и военнослужещия, но разследването тепърва продължава. При обиски у заподозрените са иззети смартфони и цифрова фотографска техника със следи от работа за Русия, и снимки на украински военни летища. Освен това са блокирани 4 канала в Telegram и 10 тематични групи, през които са разпространявани фотографиите и други сведения за украинските ВВС.

Операцията е проведена от военното контраразузнаване на СБУ под координацията на Олександър Поклад, който изпълнява длъжността ръководител на службата от 17 юли 2026 г. „Противодействието на руските специални служби, които се стремят да дестабилизират Украйна отвътре, е един от главните приоритети на СБУ днес. Всеки, който се съгласи да работи в интерес на Русия, трябва да разбира: СБУ неизбежно ще го подведе под отговорност“, заяви Поклад.

Уязвимостта, която случаят оголва, не е преди всичко в апаратурата. Културата на любителско следене на военна авиация поначало разчита на наблюдение, заснемане и обмен на възможно най-точна информация. Именно тази отвореност прави такава общност много удобна за използване: вербува се администраторът, докато задачите се подават надолу като част от обичайното хоби, без отделният изпълнител непременно да знае кой е крайният получател на събраното.

Блокираните 4 канала и 10 групи са били средата, в която снимките и сведенията са се разпространявали. Спирането им прекъсва конкретния информационен поток, но не премахва самия модел. Нещо повече, в условия на военно положение украинските власти забраняват снимките и споделянето на информация за военни обекти, така че границата не минава просто между „законен спотър“ и „руски агент“. Проблемът за контраразузнаването е по-сложен: човек може да не знае кой стои в края на веригата, но наблюденията му въпреки това да имат съществена военна стойност. Затова моделът остава възпроизводим дори след като конкретната мрежа е била разбита.

Насрещният прочит е, че най-тежката част от случая изобщо не е свързана с хоби общността. Командирът на ескадрилата е давал графиците сам, без нужда от подобна посредническа мрежа; решаващият достъп до времето на полетите е пристигал от вътрешно лице – тип източник, който контраразузнаването преследва по съвсем различна линия – а снимките отвън са допълвали тази информация.

Двата прочита обаче не се изключват. Снимките дават географията, вътрешният източник дава часовника и именно тяхното събиране превръща разпръснатите наблюдения в обща картина, която е годна за планиране на удар. Проверката кой от двата елемента е давал по-голяма тежест ще дойде с последващите случаи.

21 от 117 руски дипломати в Австрия със следи към разузнаването

🇷🇺🕵️📡🇦🇹 Най-малко 21 от 117 официално вписани руски дипломати в Австрия имат проследими връзки с руските разузнавателни и силови служби. Това установява разследване на изданието „Агентство“ от 10 август 2026 г., изградено върху публичните дипломатически списъци на австрийското външно министерство и профилите в базата RuPEP.org. Съотношението е приблизително 1 на 6 и обхваща само хората с публично обявени имена: административно-техническият състав на руските представителства, за който списъци не се публикуват, изобщо не влиза в тази сметка.

Числата се разпределят между посолството и постоянни представителства. От 48 дипломати в посолството 8 имат връзки със службите: 3 със Службата за външно разузнаване (СВР), 3 с Главното разузнавателно управление на Генералния щаб (ГРУ), 1 едновременно със СВР и ГРУ и 1 с Федералната служба за сигурност (ФСБ). Разследването посочва и 9-и човек – 70-годишния Сергей Гладкин, служител на Министерство на вътрешните работи (МВР), работил в Австрия до лятото на тази година.

В постоянното представителство при Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чийто състав австрийското външно министерство определя на 22 души, 7 имат връзки със силовите структури. Сред останалите 47 дипломати към международните организации със седалище във Виена подобни следи са установени при 5: трима към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и двама в представителствата към структури на ООН.

Материалът стъпва на четири вида данни от открити източници: адресна регистрация, изплатени доходи от конкретно посочено военно поделение, месторабота на съпруг или родител и завършено учебно заведение. RuPEP.org, откъдето идва по-голямата част от информацията, е публична база за политически значими лица в Русия и Беларус с повече от 14 000 профила, поддържана от украинския Център за противодействие на корупцията. Банки я използват при проверки за произхода на средства, а Bellingcat я включва в наръчника си за разследвания.

Отделни случаи показват колко плътна е мрежата от съвпадения. 48-годишният съветник Евгений Амбросий е регистриран на московската улица „Вилнюс“ 17, в сграда, в която СВР е получила 93% от апартаментите. 53-годишният аташе Александър Соболев е получавал доходи от войскова част 21247 – академията на СВР, а 38-годишният му колега Александър Палоян – от поделение 33949 на същата служба. При 54-годишния аташе Дмитрий Фьодоров връзката минава през неговата съпруга, работила в детска градина №1461 на подчинение на СВР. 42-годишният първи секретар Александър Головашкин, чийто баща е служил в ГРУ, е регистриран на улица „Гризодубова“, където се намират служебни жилища на управлението. 38-годишният военен аташе Алексей Фокин фигурира с адрес в/ч 46179 и Център за специално предназначение „Сенеж“, а 35-годишният аташе Станислав Александриди е посочил директно щаба на ГРУ на Хорошевско шосе 76б. 48-годишният Дмитрий Крамарев в началото на 2000-те е работил в научно-техническия център „Атлас“, подчинен на ФСБ.

При ОССЕ картината се повтаря с други имена. 51-годишният съветник Виталий Козлов е посочил като свой адрес военния университет на ГРУ на улица „Народно опълчение“. Същият комплекс се появява и при 61-годишния съветник Александър Заярни от представителство при структурите на ООН. 44-годишният първи секретар Сергей Килдяшов и 39-годишният втори секретар Алексей Силантиев използват еднакви адреси, единият от които е служебният жилищен блок на ГРУ на улица „Гризодубова“. 45-годишният първи секретар Владимир Кравченко е работил в началото на 2000-те в 4-ти централен научно-изследователски институт на Министерство на отбраната, който отговаря за ракетното въоръжение. Членовете на делегацията Сергей Рижков, на 67 години, и Руслан Шишин, на 58, са посочвали адреси на Генералния щаб и военни академии; Рижков е служил и в поделение 22280.

Най-чувствителните случаи са в представителството при МААЕ. 38-годишният втори секретар Григорий Кривенченко е получавал доходи от войскова част 52025 – по определението на „Агентство“, арсенал за ядрени боеприпаси край Можайск, а съпругата му е посочвала адреса на военния университет на ГРУ. 42-годишният първи секретар Сергей Березин е регистриран в център за специална свръзка на управлението в Смоленска област, а съпругата на 51-годишния съветник Игор Холодников е вписала като адрес щаб на ГРУ на Хорошевско шосе. Така в руската делегация при агенцията, която наблюдава ядрените програми по света, има хора с документирани биографични връзки със складирането на ядрени боеприпаси и с шифрованата свръзка на Генералния щаб.

Числото 21 трябва да се разглежда като долна граница, установима с открити източници, а не като оценка за цялото руско дипломатическо присъствие в Австрия. Австрийското контраразузнаване брои около 500 руски дипломатически служители в страната и допуска, че до една трета от тях събират информация, както Financial Times съобщи на 17 март. Двете числа измерват различни неща: 117 са публикуваните имена, около 500 включват и техническия персонал, за който публичен списък няма. Приложена към пълната численост, австрийската оценка означава около 165 души – близо 8 пъти повече от онова, което отворените регистри могат да покажат. Разликата между 21 и 165 е именно слоят, до който журналистическата проверка няма достъп. При ОССЕ обаче съотношението от 7 на 22 вече се доближава до австрийската оценка за една трета: публичните следи са най-гъсти там, където съставът е най-малък и най-подробно описан.

Плътността на това присъствие има и конкретно географско обяснение. Виена е седалище на ООН, ОССЕ, МААЕ и ОПЕК, а върху руските дипломатически имоти в града са разположени много сателитни чинии, чрез които според западни служби Москва прихваща сателитен трафик на международните институции. Financial Times установи, че броят на тези антени е скочил осезаемо през последните две години. Западните служби описват комплекса край Дунав, известен като „Русенсити“, като една от най-големите руски платформи за електронно разузнаване на Запад, обслужваща цели в НАТО, Близкия изток и Африка. Австрийската служба за вътрешно разузнване алармира, че техническите възможности и подвижната насоченост на прихващащи станции в града създават значителна заплаха за сигурността, а разположението на комплекса край реката осигурява особено удобен ъгъл към сателитните комуникации. Прокурорската проверка, довела до експулсиранията през май, започна именно след съобщенията за прихващане на този трафик.

Австрийският отговор досега е поредица от отделни мерки, разтеглени в продължение на шест години. През август 2020 г. Виена обяви за персона нон грата един руски дипломат заради икономически шпионаж. През април 2022 г., при координираната реакция на ЕС след разкритията в Буча, бяха изгонени четирима. През февруари 2023 г. последваха още четирима – поравно от посолството и от представителството при ООН – с формулировката за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут. През 2024 г. страната отстрани двама, а през септември 2025 г. – още един.

Мярката от тази пролет остана в същия порядък. На 4 май 2026 г. Австрия обяви за нежелани трима служители от посолството и от постоянното представителство при ОССЕ заради антените върху покривите на дипломатическите сгради и комплекса в квартал Донаущат. Още в средата на април руският посланик беше привикан във външното министерство, а Москва получи две седмици да свали имунитета на тримата, за да може прокуратурата да продължи своето разследване. Отговор не последва. Външната министърка Беате Майнл-Райзингер заяви, че е недопустимо дипломатическият имунитет да се използва за шпионаж. Така общият брой на изгонените от 2020 г. насам достигна 15 души.

16 дни по-късно, на 20 май, Виенският наказателен съд осъди на четири години и един месец затвор Егисто От, бивш служител на Министерство за защита на конституцията и борба с тероризма. Съдът прие, че за 20 000 евро той е предал на посредник от мрежата на Ян Марсалек – укриващия се бивш оперативен директор на Wirecard – защитен лаптоп SINA-S от типа, използван от правителства в ЕС за секретна свръзка, както и три служебни телефона на сътрудници от кабинета на тогавашния вътрешен министър. Делото се смята за най-тежкия шпионски процес в страната от десетилетия; защитата обжалва присъдата.

Съпоставката с България показва как изглежда алтернативата на този поетапен подход. На 28 юни 2022 г. правителството на Кирил Петков обяви наведнъж за нежелани 70 души от руското посолство и ограничи персонала до 23 дипломати и 25 административно-технически служители, като посочи, че изгонените са работили срещу българските интереси под дипломатическо прикритие. Мярката сви руското присъствие у нас с две трети за една седмица. Само публикуваният дипломатически списък във Виена е пет пъти по-дълъг от целия таван, който българското правителство наложи в София.

Оттук идва и устойчивостта на руското присъствие във Виена. 15-те отстранени от 2020 г. насам при обща численост от около 500 души се равняват средно на около 0,5% от състава годишно и не променя видимо нито размера на посолството, нито устройството на постоянните представителства. Част от следите в това разследване действително са слаби и „Агентство“ го отбелязва изрично: за три от досиетата при ОССЕ няма директно доказателство за служба в специалните служби, а връзката е изведена от регистрация, образование или предишна месторабота. Останалите случаи обаче не почиват само на роднинска връзка. Доход от конкретно посочено поделение на СВР или ГРУ е лично плащане към самия дипломат, а служебно жилище на военното ведомство се предоставя на служител, не на случаен познат. Затова съвкупността от подобни следи се очертава като устойчив модел на командироване, а не просто като сбор от съвпадения.

Практическият залог е достъпът до самите международни институции и техните работни процеси. Делегациите при ОССЕ и МААЕ участват в обсъжданията за наблюдение на примирия и за контрол над ядрени материали, а хората с проследими биографични връзки с ГРУ и други руски силови структури са 7 от 22 души при ОССЕ и 3 от общо 47 дипломати към останалите международни организации във Виена. Много вероятно е Австрия да запази сегашния си режим и през следващата година, защото точковите експулсирания оставят общата численост практически непокътната: досегашните мерки са засягали по един до четирима души наведнъж, докато съставът се брои в стотици. Сигнал за промяна би бил числов таван върху руското присъствие по българския образец или ново групово експулсиране. Запазването на досегашната линия, обратно, ще личи по това, че публикуваният списък остава около 117 имена, а мерките продължават да засягат по един-двама души годишно.

Украински дронове удариха спътниковия разузнавателен център на ГРУ край Москва

🇺🇦🛰️🇷🇺 Украински дронове са поразили 476-ия Централен пункт за приемане и обработка на информация на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация, известен още като Мешчерино-1, през нощта на 26 юни. Това става ясно от сателитни изображения, публикувани от Exilenova+, показващи щети по обект, които Defense Express определя като един от ключовите центрове на руската армия за приемане и обработка на данните, събирани от разузнавателните спътници. Комплексът се намира на около 65 км южно от Москва. Украинските власти не са обявили официално удара.

Ако снимките бъдат потвърдени, поразеният обект е поредният епизод от методична кампания, насочена срещу наземния гръбнак на руското космическо разузнаване и свръзка – серия удари, които през последните 2 години последователно посягат на инфраструктурата, трансформираща сигнала от орбита в използваемо разузнаване. За разлика от по-ранните цели, 476-ият център лежи дълбоко в най-плътно отбранявания периметър на Русия; самият факт, че украински дронове са стигнали и са нанесли документирани щети на 65 км от Кремъл, говори за обсега и точността, които операторите на далекобойни апарати са натрупали.

Самият комплекс остава до голяма степен засекретен. Известно е, че включва две военни части – в/ч 03770 и в/ч 30258, – а сателитните снимки на Exilenova+ показват повреден 3-стаен корпус в разположението на в/ч 30258 и засегнат хангар във в/ч 03770. Точните функции на двете части не са публично известни, но Defense Express отбелязва, че през последното десетилетие обектът е разширил своята спътникова инфраструктура: антенните системи са добавени между 2013 и 2016 г. и впоследствие уголемени – растеж, който проследява и възхода на руското военно разузнаване от околоземна орбита. Изданието свързва центъра с няколко поколения спътници – оптичните Персона и Барс-М, спътника за електронно разузнаване Лотос-С и спътника за радарно разузнаване Пион-НКС. Архивни кадри от 50-годишния юбилей на обекта показват, че той е обслужвал и съветски програми: оптичния разузнавателен спътник Аракс и радара със синтетична апертура Меч-КУ, носен от орбитални станции Алмаз. Центърът работи от далечната 1968 г., но дейността му до ден-днешен остава предимно засекретена.

Ударът по Мешчерино-1 беше нанесен в нощ, белязана от една от най-масираните дронови вълни срещу руска територия. Той беше предшестван от две предишни поражения по същата система само дни преди това – този път официално обявени от Генералния щаб на Украйна. През нощта на 21 срещу 22 юни Силите за безпилотни системи на Украйна поразиха Центъра за космическа свръзка в Дубна, разположен северно от руската столица – най-големият руски комплекс от този вид и един от най-големите в Европа. По данни на Генщаба, обновени на 24 юни, са поразени модулният апаратен блок на 32-метровата антена MARK-IV и основната производствена и административна сграда, в която се помещават централният свързочен възел и главният център за управление на спътниковата мрежа. Същата нощ беше ударен и Центърът за космическа свръзка във Владимирска област, край Гус-Хрустални. На 25 юни украинското командване потвърди критични щети по основната параболична антена с диаметър 25 метра, както и по централната секция на основния апаратно-програмен комплекс, където са разположени залите със спътникови модеми и централният комутационен възел.

Хронологията на украинските удари се простира назад до лятото на 2024 г. На 4 юли 2024 г. украински дронове атакуваха в/ч 33443 край село Московское в Ставрополския край – звено от съветската по произход система за космическо разузнаване „Звезда“. Областният губернатор твърдеше, че апаратите са „паднали“ без да причинят материални щети, но руското издание Astra съобщи, че един от тях е избухнал, ранявайки военнослужещ. На 21 август 2024 г. беше извършен по-амбициозен удар: разузнавателният център „Гудок“ (в/ч 34608, 309-и ЦРПУ) край Климовск, подчинен на отдела за сигнално разузнаване на ГРУ, беше поразен, след като руското внимание беше отклонено примамващ удар по летище Остафиево. Както по-късно беше потвърдено от ръководителя украинското ГУР Кирило Буданов. През 2025 г. ударите се изместиха към Крим и руския северозапад: в края на август отряд „Примари“ на ГУР порази 70-метровия радиотелескоп РТ-70 край Евпатория – обект от съветската епоха, преустроен в опорен елемент на руския аналог на GPS, наречен ГЛОНАСС – а на 10 септември, по данни на изданието Militarnyi, дронове удариха щабни сгради и свързочен възел в самата Дубна.

Взети заедно, тези удари очертават настойчиво украинско усилие да отслаби не толкова самите руски спътници, колкото наземната верига, която приема, обработва и разпределя събраното от тях – звеното, без което руската орбитална групировка губи голяма част от своята стойност за войските. Поразяването на 476-ия център, ако се потвърди, би било най-дълбокото проникване по тази линия: разузнавателен възел на ГРУ в самото преддверие на Москва. Засега ефектът от удара остава непотвърден – Киев мълчи, но оценката почива на сателитни снимки, което само по себе си дава.

Разследване: Руски военен институт, свързан с програмата „Новичок“, тества артилерийски удари върху доброволци.

🇷🇺 Държавният научно-изследователски институт по военна медицина към Министерство на отбраната на Руската федерация (ГНИИИ ВМ МО) провежда изпитания на артилерийски боеприпаси върху хора. Това твърди разследване на изданието „Проект“, публикувано на 13 април.

В посочените изследвания участват военни доброволци, за да се определят специфичните характеристики на снарядите, необходими „за унищожаване или извеждане от строя на живата сила на противника“. Доклади от „Военен журнал“ и изявления на директора на института Сергей Чепур сочат, че от 2015 г. насам институтът е единствената институция на министерството, упълномощена да провежда изследвания с участието на хора.

Разследването описва специализиран полигон с експериментални площадки, симулиращи защитни укрепления и военна техника. По време на изпитанияа изследователи са наблюдавали сърдечно-съдовата и нервната система на доброволците. Вземани са биологични проби, за да бъде оценено как функционалните увреждания на организма корелират с разстоянието от изстрели, произведени от оръдия с калибър 122 мм и 300 мм.

За обезпечаване на тези операции през 2018 г. към института е основан научно-клиничен център, разполагащ със 100 легла и отделения за интензивно лечение, терапия и хирургия. През първата си година той е отчел над 300 наблюдения на персонал, участвал в тестването на оръжия, лекарства и ваксини.

Освен боеприпаси, институтът оценява препарати за повишаване на дееспособността, защитно оборудване срещу екстремни среди и нова военна техника. Докладът също така посочва института като основен участник в руската програма за химически оръжия.

Изданието също така твърди, че Чепур е консултирал офицери от ГРУ, свързани с опита за отравяне на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му в Обединеното кралство през 2018 г. Нападението с „Новичок“ предизвика международно възмущение и дипломатическа криза и остава един от знаковите примери за руски тайни операции на чужда територия.

Констатациите предполагат, че изследванията на обекта надхвърлят конвенционалната медицина, служейки като критичен център в подкрепа на най-чувствителните и високопрофилни операции на руското разузнаване в чужбина.

Руска шпионка е стояла до Мерц и Зеленски на международен форум в Берлин.

🇩🇪🔍🇷🇺 Наскоро в Берлин беше арестувана 38-годишната Илона В. по подозрение в шпионаж за руското военно разузнаване. Политикът от ХДС Родерих Кизеветер призна, че познава жената и по-рано я е виждал в руското посолство, където тя се представяла за предприемач, а по-късно за украинка.

Задържаната се е появявала на редица политически и бизнес събития и дори е седяла в непосредствена близост до канцлера Фридрих Мерц и украинския президент Володимир Зеленски на Германо-украинския икономически форум през декември 2025 г.

На снимките от форума в Берлин се вижда как тя седи точно зад Мерц и Зеленски, в зелено сако и яркочервена коса. Въпросът е: как предполагаема предприемачка от немско-украински произход, е успяла да се окаже толкова близо до канцлера?

Възможен отговор дава експертът по сигурността от ХДС и полковник от Бундесвера Родерих Кизеветер в новата си книга „Was wollen wir? Was können wir?“ („Какво искаме? Какво можем?“). Описанието му насочва към това, че жената вероятно е била под наблюдение на службите за сигурност за дълъг период от време. По думите му тя многократно е привличала вниманието му през последните десет години.

BILD публикува откъси от книгата на Кизеветер:

„През 2015 г. бях назначен за отговорник по външната политика на моята парламентарна група и докладчик за Русия, поради което редовно посещавах руското посолство. Там от време на време ме заговаряше рускиня, представяща се за предприемач и консултант. Веднъж я видях да разговаря с представител на ГРУ. Този представител бях срещал и на други места, включително на събития на фондация „Аденауер“.

Веднъж дори участвахме заедно в дискусионен панел. Години по-късно, през втората година от пълномащабната руска инвазия в Украйна, по време на дискусия на събитие в Берлин, същата тази рускиня взе думата и се представи за украинка. Тя заяви, че е уморена от това страната ѝ да бъде „напомпвана“ с оръжие, а Германия с подкрепата си само удължава страданията в Украйна. По думите ѝ хората искат мир, а той може да бъде постигнат, ако украинците спрат да получават оръжие.

За нейна изненада казах, че се радвам да я видя отново. Напомних ѝ, че се познаваме от руското посолство, докато в украинското посолство никога не съм я засичал. След събитието тя дойде при мен, за да се оплаче. Още в началото на разговора разбра, че е направила грешка. Очевидно едва тогава си спомни за нашите 2-3 предишни срещи.

Когато я попитах защо тогава се представя за украинка, тя отговори, че е гражданка на Съветския съюз. След това нямах повече въпроси и тя много бързо си тръгна. Впрочем такива хора получават пари за подобни изяви. Дали е било така в нейния случай – не мога да докажа.“

След ареста ѝ стана ясно, че към момента, в който през декември е проникнала на втория ред зад Зеленски и Мерц, вече е била под наблюдение на германското контраразузнаване в продължение на няколко месеца. Вероятно за това е спомогнало и публичното разобличаване от страна на Кизеветер.

Прави впечатление, че тя е имала тесни връзки с мрежата, градена от Москва в продължение на десетилетия. Освен това е участвала в германско-украински конгрес по отбрана и е сътрудничила на институт от Висмар, описван като структура за руско влияние в проекта за газопровода „Северен поток“.

Генералната прокуратура обвинява Илона В. в шпионаж в Германия по поръчение на ГРУ. Кураторът ѝ е бил военното аташе на руското посолство. Федералното правителство вече експулсира този офицер, а самата Илона В. в момента се намира в предварителния арест.

Агент на ГРУ беше арестуван в Белгия след разкритие на The Insider.

🇷🇺⚖️🇧🇪 Виктор Лабин, заподозрян за агент на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация, е арестуван в Белгия, след като е бил обект на разследвания от независимото издание The Insider.

Белгийските власти задържаха Лабин по обвинение в съдействие за износ на координатно-измервателни машини, чиято роля има критично значение за руския военно-промишлен комплекс.

Федералната прокуратура в страната потвърди ареста, а съдът е насрочил първото изслушване по делото за 26 февруари. Арестът на Лабин е резултат от полицейски обиск на негови обекти през юни 2025 г., след който той е оставен в ареста, пише The Insider.

Лабин е управлявал бизнес в Белгия заедно със своите синове Роман и Руслан. Неговата компания, Groupe d’Investissement Financier, е участвала в доставката на оборудване за руски контрагенти, чийто краен получател е московската компания Сонатек, свързана с фамилията на Лабин, подпомагала дейността на най-малко 18 предприятия в руската отбранителна индустрия.

Лабин също така е свързан с регистрационен адрес в академията на ГРУ в Москва, което според The Insider доказва тесните му връзки с мрежата на руското военно разузнаване.

🔙 Frontline Monitor припомня: Латвийските власти задържаха най-малко три лица, свързани с групата „Антифашисти от Прибалтика“, поддържала мрежа от информатори, снабдявали руското разузнаване с чувствителни сведения. Според наличните доклади, в продължителен период от време мрежата е предавала данни за движението на военна техника, за украински граждани, както и за лица, изразили публична подкрепа за Украйна.

Хакери от руското ГРУ са атакували критични обекти в САЩ.

🇺🇸⚔️🇷🇺 САЩ разсекретиха обвинителен акт на голямото жури, който разкрива как хакери от руското ГРУ атакуват критични обекти в цялата страна, съобщи американският журналист и автор на книги за работата на специалните служби Майкъл Вайс.

Кибератаките са засегнали Регионалното летище в северозападната част на щата Мисури, както и съоръжения за питейна вода и складове в щатите Тексас, Пенсилвания и Индиана, наред със завод за преработка на месо в Калифорния.

Една атака е причинила преливане на 757 000 литра вода в Тексас, а друга е довела до разваляне на 907 килограма месо. Обвинителният акт хвърля светлина над нарастващата заплаха от кибератаки срещу американската инфраструктура.

По-рано Министерството на правосъдието на САЩ обяви, че са повдигнати федерални обвинения срещу 33-годишната украинска гражданка Виктория Едуардовна Дубранова за нейното участие в кибератаки, насочени срещу критична инфраструктура на САЩ в подкрепа на руските интереси, съобщи Reuters.

Дубранова, която беше екстрадирана в САЩ по-рано тази година, е изправена пред тежки обвинения за предполагаемата ѝ подкрепа за хакерската група NoName057(16), свързана с множество световни кибератаки.

Тя е обвинена в заговор за нанасяне на щети по защитени компютри и предстои да бъде съдена: през февруари за участие в NoName057(16) и април за обвинения, свързани с друга група, CyberArmyofRussia_Reborn (CARR). Според Reuters, Дубранова се е признала за невинна и по двете дела.

Швеция предупреди за хибридни действия на беларуски монахини.

🇸🇪🤝🇧🇾 Швеция издаде предупреждение за сътрудничеството с беларуски монахини поради техните връзки с руската военна разузнавателна служба (ГРУ) и Московската патриаршия.

Украинският център за противодействие на дезинформацията съобщи на 2 ноември, че Църквата на Швеция официално е посъветвала енориите си да не приемат монахини от беларуския манастир „Св. Елизавета“.

„Изявлението подчертава, че тази организация е подчинена на Московската патриаршия, подкрепя руския режим и поддържа тесни връзки с ГРУ. Този ход е бил решен след като монахините започнаха да се обръщат към енориите с предложения за продажба на своите продукти на коледни пазари“, съобщава центърът в своя Telegram канал.

Шведските власти разглеждат дейностите на манастира като елемент от цялостната руска стратегия за хибридни операции в ЕС. Русия има богат опит в употреба на религиозни организации за събиране на разузнавателни данни, изграждане на влияние и разпространение на проруска пропаганда, прикрита зад „духовни посещения“.

Тези т.нар. „благотворителни“ и „културни“ инициативи създават привидна фасада на неутралност, докато в същото време могат да улесняват прикрити действия на руското разузнаване. В резултат на това Църквата на Швеция е ограничила достъпа на беларуските монахини до своите платформи.

По-рано стана ясно, че руска православна църква във Вестерос, Швеция, е под разследване от местни власти и служби за сигурност поради предполагаеми връзки с руското разузнаване. Това става на фона на засилващи се опасения в Европа за все по-широките хибридни военни тактики на Кремъл.

Латвия арестува шпионин на руското военно разузнаване.

🇱🇻🕵️‍♂️🇷🇺 Властите в Латвия арестуваха мъж, обвинен в шпионаж за Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Руската федерация чрез събиране на чувствителни сведения за отбранителния сектор на страната, съобщи днес местното издание Delfi.

Операцията е проведена от Държавната служба за сигурност (VDD) заедно с агенцията за военно разузнаване на страната (MIDD). Наказателно дело е образувано по част 1 на член 85 от Наказателния кодекс на Латвия, касаещ събиране и предаване на секретна или друга информация на разузнавателна служба на чужда държава.

„Разследването установи, че латвийският гражданин е придобил и предал на руското военно разузнаване данни за частна инфраструктура в Латвия, която може да се използва за авиационни цели, за присъствието на съюзнически сили на НАТО в страната, както и за различни актуални въпроси, свързани с отбраната“, се казва в изявлението.

Разследващите органи установиха също, че следвайки указания на руските служби заподозреният е събирал данни за закупуването на предплатени SIM карти за мобилни телефони в Латвия и други свързани данни.

На 17-18 октомври двете служби извършиха обиски на различни места във Вентспилс, свързани със задържания. В момента се извършва анализ на съдържанието на иззетите устройства за съхранение на данни.

Заподозреният е бил арестуван, а VDD уточни, че съвместното разследване с MIDD продължава, като с напредъка на наказателното производство ще бъдат оповестени допълнителни подробности.

Frontline Monitor припомня: Латвия нареди на 841 руски граждани да напуснат нейната територия, след като същите не успяха да покрият законови условия за достатъчни познания по латвийски език и не преминаха нужните проверки за сигурност.

Украински военни ликвидираха елитни отряди от руските ССО.

🇺🇦⚔️🇷🇺 Украински военни ликвидираха елитни отряди диверсанти от Силите за специални операции (ЦСПО) „Сенеж“ и „Кубинка“. Това съобщи проектът „Искам да живея“, заедно с което беше публикуван списък на убитите руски командоси.

Преди няколко дни беше публикуван документален филм, разкриващ детайли за унищожаването на диверсионно-разузнавателна група от Центъра за специални операции „Сенеж“, която е действала в Черниговска област. Групата е ликвидирана от части на 54-ти отделен разузнавателен батальон и гранични части от 105-и отряд, наречен на княз Владимир Велики. В резултат на успешната мисия са убити шестима офицери от „Сенеж“, а телата, оръжията и екипировката им са били заловени.

„Сенеж“ и „Кубинка“ са ключови звена на Силите за специални операции на Руската федерация, които са пряко подчинени на Генералния щаб. Техният личен състав минава през строг подбор, а подготовката им продължава няколко години. Те са считани за „елита на елитите“ сред руските силови структури, а загубата на бойци с подобно високо ниво на подготовка е особено болезнена за Кремъл.

„Унищожаването на цели групи от такива специалисти е не само тактическа, но и стратегическа загуба, отслабване на кадровия гръбнак на руските специални служби и намаляване на тяхната способност да провеждат сложни операции извън Русия. Подготовката на такъв офицер изисква години и значителни ресурси. Ликвидирането на цели групи от тези специалисти нанася сериозен удар върху кадровия потенциал на руските специални служби“, гласи публикацията.

Проектът отбелязва, че това не са единствените загуби на елитни руски части на украинска земя. Към момента е известно за смъртта на най-малко 58 командоси от ССО, ГРУ и ФСБ по време на бойни мисии в Украйна. Освен това са установени имената на повече от 2000 души от бригадите „Спецназ“, подчинени на Главно разузнавателно управление (ГУР) на Генералния щаб на Руската федерация, като този списък ще бъде публикуван отделно.

По-рано назначеният от Кремъл ръководител на Северна Осетия Сергей Меняйло обяви, че, синът на руския генерал-лейтенант Аркадий Марзоев – лейтенант Василий Марзоев – е загинал по време на сражения в Запорожка област.

Постсъветска мафия всява хаос за Иран. Кой ще бъде следващият ѝ клиент?

Долен Манхатън, където двама източноевропейски мафиоти бяха намерени за виновни от американски съд за заговор за убийство на дисидент от името на Иран.
📸 Снимка: Shutterstock

🇮🇷⚔️🇺🇸 Скорошен опит на режима в Техеран да убие опонент на американска земя разкрива ключово средство, с което враждебни държави действат в западния свят. С организирана престъпност и правдоподобно отричане, операциите разкриват модел на подривна дейност, който може да бъде възприет и от други враждебни страни.

През март съдебно жури в Манхатън осъди двама мафиоти, грузинец и руснак от Азербайджан, за опит за убийство на ирански активист и американски гражданин в Ню Йорк. Третият участник, физическият извършител, беше арестуван през юли 2022 г. в близост до прага на потенциалната жертва с автомат АК-47 и даде показания като свидетел на обвинението.

Два месеца по-късно Обединеното кралство арестува общо четирима ирански граждани за преследване на противници на режима в страната. Иран е показал най-ясна схема на държавни служители, които наемат местни престъпници за убийства в чужбина. Връзката между организирана престъпност и хибридна война засяга и други противници на Запада, сред които Русия, Китай и Северна Корея, и дори включва някои стратегически партньори като Индия, което кара анализатори в сферата на сигурността да прогнозират идването на „петата вълна“ на глобалната организирана престъпност.

Обхващайки Иран, Кавказ, Централна Европа и САЩ, случаят с поръчково убийство в Манхатън е уникален с това, че разкрива две свързани една с друга тенденции: как държавите използват незаконно пребиваващи членове на престъпни групи на запад, както и трайното значение на организираната престъпност от съветски тип в конкуренцията между великите сили.

Посолството на Ислямска република Иран в Лондон. Британското външно министерство извика иранския посланик, след като властите арестуваха четирима иранци, на трима от които повдигнаха обвинения в нарушения на Закона за национална сигурност.
📸 Снимка: wikimedia.org

Подривната заплаха

Според обвинението заговорът произлиза от разузнавателната служба на Революционната гвардия на Иран (IRGC-IO) – държавна агенция за сигурност, която се намира в списъка на чуждестранни терористични организации (FTO) от 2019 г. Неин генерал е наел руско-азерския гражданин Рафат Амиров в Иран, заедно с член на руска мафиотска група, срещу сумата от 500 000 щатски долара. Тяхната задача е била да убият Масих Алинеджад, иранско-американски журналист от Ню Йорк.

Рафат Амиров, гражданин на Азербайджан и Русия и жител на Иран, с тортата за рождения си ден. Осемте заострени звезди символизират статуса му на „вор в законе“ (крадец по закон).
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Халид Мехдиев, който пристигнал с фалшиви документи в САЩ, e закупил незаконно АК-47, с което да изпълни задачата. В случая на британска земя тримата обвиняеми също са пристигнали по нередовен начин. Опитът за поръчково убийство е бил предшестван от предишни опити на ирански служители от разузнаването да отвлекат журналиста с цел предаване.

Халид Мехдиев, гражданин на Азербайджан, пребиваващ в Йонкърс, Ню Йорк, който се появил пред вратата на Алинежад с АК-47.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Резултатът илюстрира компромисите, които съпътстват неизбежно възлагането на подобна задача от държава на транснационални престъпници.

Първо, това позволява подривна дейност за държави с намалени оперативни способности в целевата страна. Парии като Иран и Северна Корея имат минимално дипломатическо присъствие на Запад. В Съединените щати те нямат посолства и консулства, които да осигуряват прикритие и имунитет от наказателно преследване за служители на разузнавателните служби. Русия е затруднена след вълна от дипломатически експулсирания през 2018 г. в отговор на опита за отравяне на Сергей Скрипал, извършено от шпиони на руското военно разузнаване ГРУ в Солсбъри и пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Друг характерен пример е серията палежи в Полша, Литва и Обединеното кралство през 2024 г. от украински, румънски и други лица с гражданство, различно от руско, които според европейските разузнавания са били наети от Москва. От 2024 г. насам Полша затвори две руски консулства, а Чехия и Франция приписаха предишни опити за саботаж на ГРУ в изявления пред широката общественост.

Директорът на британската служба за вътрешна сигурност MI5 предупреди, че крайната цел на тези и други операции е да „създаде хаос по британските и европейските улици“. На 7 май ръководителят на Националния център за киберсигурност на Великобритания (NCSC) Ричард Хорн заяви, че Русия „извършва актове на саботаж, често използвайки престъпни проксита в своите заговори“.

И двамата ръководители вероятно работят по разследвания на руски връзки, след като Кралската прокуратура повдигна обвинения на двама украинци и румънец във връзка с палежи, насочени към министър-председателя Кийр Стармър. Тези действия все още имат необясними мотиви. Въпреки липсата на доказателства, че руската кампания за саботаж и убийства най-сетне достигна успешно Северна Америка, тази на Иран очевидно вече е там и демонстрира трайна заплаха.

Друго предимство на набирането на престъпници е ниската цена, представена подробно в случая с Техеран благодарение на американските прокурори. Иранският режим е извадил само 30 000 долара за авансово плащане за убийството на Алинеджад. В същото време Мехдиев твърди, че успехът ще донесе награда от 160 000 щатски долара. Това вероятно излиза много по-евтино от това Техеран да организира собствена логистика, а и западните служби за сигурност са изключително бдителни по отношение на иранската заплаха. Освен това, никой ирански служител не е бил изложен на риск от арест. Дипломатическият отзвук като цяло също е почти недоловим. Няколко нива на аутсорсинг са помогнали да се прикрие иранската следа – на Мехдиев дори му е казано, че операцията е „подарък“ от Баку за Иран. Дори привидното отричане може да попречи на западни правителства да отговорят на подривни действия.

В сравнение със службите под държавен контрол, престъпните синдикати също имат недостатъци, основното от които е лошия професионализъм. Един мафиотски силовак в Ню Йорк е предложил да изгори къщата на Алинеджад, вместо да я убие. А Мехдиев, въпреки че има около десет години опит в такъв род криминални деяния, вероятно не е преминал обучение по наблюдение и скрити действия, което да е сравнимо с руското или иранското разузнаване. Неговият адвокат посочва, че той е искал да измами иранците и да вземе парите без да убие Алинеджад. В крайна сметка обвиняемите помагат на властите, като си правят удобни селфита с мафиотските си татуировки.

Съветската връзка

Полад Омаро, гражданин на Грузия, пребивавал в Словения и Чехия, който предавал информация за мишени от Рафат Амиров на наемния убиец и носи татуировка на „вор в законе“.
📸 Снимка: Обвинителен акт от Министерство на правосъдието на САЩ

Руската криминална групировка, посочена в материалите по делото като „Ворове в закона“, е давала инструкции с екстрадиран от Чехия грузински гражданин на име Полад Омаров до Мехдиев, който се е присъединил към групата като тийнейджър в Азербайджан, преди да влезе незаконно в САЩ.

Наемният убиец твърди, че е следвал заповеди от лидер в азербайджански затвор. Той отбеляза още, че са спазвали правилен начин на живот за престъпник, който включва никога да не сътрудничат на правителствата.

Тези традиции илюстрират изненадваща приемственост на съветската престъпна култура и методи на действие. Терминът vory v zakone произхожда от системата на ГУЛАГ в бившия СССР, чийто разпад през 1991 г. на фона на либерализирането на капитала и граничния контрол по света е „най-важното събитие“ за разширяването на глобалната престъпност през следващите две десетилетия.

Британският журналист Миша Глени дава сполучлив световен преглед на тези събития в книгата си от 2008 г. Американският учен по сигурността Фил Уилямс описва разпадането на Съветския съюз, глобализацията и неолиберализма като причини за „третата вълна“ на организираната престъпност – първата възниква в „горещи точки“ като Сицилия, а втората става глобална с наркотиците след Втората световна война. Марк Галеоти описва това ново изместване през 2000-те с обсъждането на легендарните, татуирани вори, които се трансформират в „хибридни гангстери-бизнесмени“ с малко притеснения за традициите. Очевидно ворите все още са актуални. Евразийските престъпни групи (да ги наричаме руски е твърде ограничено) са се преплели с вълни от емиграция на диаспората след разпада на Съветския съюз и са създали функционални аванпостове на ключови входни точки като Ню Йорк, Истанбул и Дубай.

И не на последно място, транснационалните престъпници в чужбина очевидно имат близки хора у дома, което разколебава желанието им да сътрудничат на правителствата на приемащите страни. Мехдиев не свидетелства, докато ФБР не съдейства за преместването на майка му от Азербайджан в САЩ и той не получи „златния билет“ за законен престой. Въпреки това, подобен инструмент става все по-несигурен покрай набиращите популярност популистки движения, които се обявиха против имиграцията в Северна Америка и Европа.

Без правила, без граници

Транснационалните престъпни групи остават евтина, но и непрофесионална, политическа опция за великите сили, противници на Запада. Те са били използвани многократно от Русия и Иран с малко явни причини да спрат тази практика. Това доведе след себе си до няколко последици за службите за вътрешна сигурност, правоприлагащите органи и дипломатическите служители.

Първо, границата между националната сигурност и вътрешната престъпност ще продължи да се размива и е твърде слабо вероятно скоро тя да бъде възстановена. Кооптирането на престъпници, особено имигранти, от страна на държави-парии ще засили още дебатите относно сигурността на имиграцията и полицията, както наскоро се видя в Полша, Германия и ограниченията в политиката за предоставяне на убежище в Обединеното кралство. Администрацията на Тръмп също използва Закона за вражеските чужденци, за да депортира предполагаеми членове на венецуелски картели, някои от които сега потенциално могат да се окажат в Косово.

В същото време, службите за национална сигурност може да загубят ценни лостове в разследването и преследването на международните престъпни мрежи, работещи за конкурентите на великите сили, ако западните правителства ограничат възможностите за убежище на информаторите и семействата им, какъвто се оказва „златния билет“ на Мехдиев. Този риск ще се влоши на фона на влошаването на международното табу срещу връщането или принудителното връщане на търсещите убежище в страни, където са изложени на постоянна опасност. Това има особено значение за конкуренцията на великите сили, когато става въпрос за полицейски държави, като в случая на уйгурите в Китай или руските активисти против войната в Украйна. Западните власти може да имат добри причини да отказват случаи на убежище, но скандалните откази могат да повлияят на бъдещи потенциални информатори, които ще си зададат логичния въпрос: „Това ли ще направите и с мен?“

И накрая външните министерства на западните държаваи трябва да имат предвид тази връзка между престъпност и държава в своите изчисления за дипломатическите ограничения на конкурентите на великите сили. С проведените наскоро срещи в Истанбул и Рияд, САЩ водиха разговори с Русия за възстановяване на дипломатическите отношения, след като затвориха консулства в Сан Франциско, Сиатъл и прилежащи офиси в Ню Йорк и Вашингтон.

Правителства като в Унгария и Словакия и популистките партии в други европейски страни също биха искали да видят завръщане на руските дипломатически мисии в Европа. Възстановяването им ще е малък, но важен фактор за постигане на споразумение за прекратяване на конфликта.

Но западният свят трябва да помни, че ако се отворят повторно, тези задгранични представителства е по-вероятно да бъдат обслужвани от професионални оператори, отколкото от мафиотски наемни убийци, които си правят селфита с мафиотските си татуировки.

За автора: Александър Нойман притежава магистърска степен по международна сигурност, както и бакалавърска степен по международна политика и руски и евразийски изследвания от Университета „Джордж Мейсън“. Той също така е бивш гост-студент в Университета във Варшава и възпитаник на Think Tank School на New Eastern Europe.

Поглед отвътре: руските тренировъчни лагери на Балканите за дестабилизация на Молдова.

Максим Роска беше на тренировъчен лагер в гора близо до Баня Лука.
📸 Снимка: CU SENS

🇲🇩🗳️🇷🇺 На 28 септември в Молдова ще бъдат проведени парламентарни избори, чрез които Руската федерация се надява да върне Кишинев в своята зона на влияние.

Президентските избори и конституционният референдум за присъединяване на страната към Европейския съюз миналата година се проведоха в условията на безпрецедентна руска намеса.

Както стана ясно, за организиране на масови безредици дори са били специално обучавани хора в две балкански страни: Сърбия и Босна и Херцеговина. И макар тогава най-лошият сценарий да беше предотвратен, тази история все още не е приключила.

За това как Москва организира подготовката на агенти за безредици в Молдова, можете да прочетете в статията на Наталия Ищенко, редактор на онлайн портала „Балкански обозревател“:

„Искаш ли да отидеш? Да се научиш да се защитаваш?“, спомня си Максим Рошка думите на Анатолий Призенко, бизнес партньор на съпругата му, който го е вербувал.

Разговорът отвежда 41-годишния молдовец от родната му страна към Балканите, където тренира с руски инструктори в паравоенни лагери, скрити в гористи местности.

В интервю за молдовската разследваща медия CU SENS той разказа за своето обучение първо в Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина с преобладаващо сръбско население, а по-късно и в село Раденка, разположено в източна Сърбия.

Колегите му от обучението също са били молдовци. Всички те е трябвало да предадат телефоните и паспортите си, преди да се включат в бойни учения, тренировки с дронове и това, което Рошка описва като „неща като спорт и психология“.

Обучението продължава общо 10 дни, за които Рошка твърди, че са им били обещани между 300 и 500 долара, които са били изплатени в криптовалута.

По-малко от година по-късно той е свидетел на обвинението по молдовското дело срещу трима от неговите съратници, обвинени в заговор за масови безредици.

Прокурорите твърдят, че членове на групата са участвали в паравоенно обучение на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина в периода 1–16 август 2024 г. и 22 август–11 октомври 2024 г. Те свързват инструкторите с руската наемническа група „Вагнер“ и редица лица, санкционирани от Европейския съюз.

Според обвинението целта е била да се нарушат президентските избори в Молдова през октомври и ноември миналата година, спечелени от действащия президент на страната Мая Санду, която победи проруския претендент Александър Стояногло.

„В Босна са тренирали с дронове и са научили да организират масови безредици и да провокират полицията към насилствена реакция“, заяви молдовският депутат Лилиан Карп от управляващата проевропейска Партия на действието и солидарността и председател на парламентарната комисия по сигурност.

„Нашите власти знаят точно къде е проведено обучението, в кои лагери и как хората са стигнали до тези места, как инструкторите от Вагнер са стигнали до там, какво са обсъждали и какъв вид обучение е проведено“, допълни той.

Призенко, който беше задържан през февруари тази година, вече се намира под санкции на ЕС за предполагаемо „планиране, насочване или участие в използване на координирани информационни манипулации и намеса“ във Франция, от името на Кремъл.

BIRN научи, че босненските власти са образували отделно собствено дело по отношение на тези твърдения.

Арести

Получили сигнал от Службата за сигурност и разузнаване на Молдова (SIS), спецпрокурори за организирана престъпност започнаха разследване през септември миналата година.

На 11 октомври 2024 г. Рошка е спрян на границата между Молдова и Румъния по подозрение, че е посещавал обучение в Босна. В същата кола са Владимир Харчевников, Альона Готко, Людмила Костенко и Юлия Иванова, всички молдовски граждани. При претърсване на превозното средство са открити разглобени дронове, очила за виртуална реалност, радио оборудване и инструкции за производство на експлозиви.

През октомври миналата година Министерството на сигурността на Босна отхвърли твърденията за паравоенни тренировъчни лагери на своя територия, заявявайки:

„Ако подобно нещо наистина съществуваше, Молдова вероятно щеше да ни информира, да поиска информация, да ни предупреди или да изпрати протестна нота. Не сме получили официално писмо от тях. Когато съществува такъв проблем, навсякъде в цивилизования свят той се решава с междудържавно полицейско сътрудничество, а не с изфабрикувани медийни заглавия, служещи единствено за вътрешнополитически сблъсъци в Молдова.“

Въпреки това, през пролетта на тази година, Харчевников, Готко и Костенко се явиха пред съда в молдовската столица Кишинев, обвинени в заговор за масови безредици в Молдова.

Готко, която е от проруския сепаратистки молдовски регион Приднестровие и притежава и руско гражданство, отрече каквото и да е нарушение и писа до CU SENS, за да посочи, че делото срещу нея е политически мотивирано. Тя не отговори на по-нататъшни искания за коментар.

Харчевников, 37-годишен осъден убиец, също отрече нарушение, докато 53-годишната Костенко, която е родена в Русия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Молдова, отбеляза пред репортери, че просто е била на почивка със сина си: „Нямам нищо общо с това, което се говори в новините“, каза тя.

Вербуване чрез пейнтбол

Мястото на лагера в източна Сърбия, недалеч от границата с Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: BIRN

През февруари тази година BIRN посети Раденка, в Сърбия, и откри изгорени парчета хартия, остатъци от пластмасови брезенти и обгорени места на мястото, където по-рано видео и снимки показваха палатки, разпънати миналото лято.

Според медии, близки до сръбското правителство, разследващите са открили дронове, слушалки за виртуална реалност, сателитно интернет оборудване Starlink и запалими течности на мястото. Нито правителството, нито полицията са направили официален коментар.

Анализирайки видео и снимки, публикувани от молдовската полиция, BIRN геолокира мястото до район на 10 минути път с кола от Раденка. През февруари 51-годишният Призенко е арестуван в Кишинев по подозрение, че е вербувал Рошка и е организирал обучение в Босна и Сърбия.

Полицията го обвини, че е определил потенциални новобранци по време на турнири по пейнтбол в Молдова. Адвокатът му отказа да коментира; той вече е имал проблеми с властите в Европа.

През декември миналата година Европейският съюз му наложи санкции на Призенко, публично поел отговорност за плащането на няколко молдовски граждани за изрисуване на Звездата на Давид по улиците на Париж през октомври 2023 г. ЕС заяви, че акцията е имала „значителен дестабилизиращ ефект в контекста на конфликта между Израел и Хамас“.

Репортажи в местните медии по онова време предполагат, че операцията е организирана от руското военно разузнаване (ГРУ) с цел да подклажда напрежението във френското общество.

Български неонацист

Доклади посочват българския гражданин Мирчо Ангелов като участник в операция „Звездата на Давид“ през октомври 2023 г. и едно от 13 лица, които според молдовските тайни служби са участвали в паравоенни лагери на територията на Сърбия и Босна и Херцеговина.
📸 Снимка: Facebook

Доклади идентифицираха българския неонацист Мирчо Ангелов като друг участник в операцията „Звездата на Давид“. Той е сред 13-те лица, посочени от молдовската тайна служба през октомври 2024 г. като замесени в паравоенните лагери в Западните Балкани.

Рошка каза, че Ангелов му е носил храна в един от тренировъчните лагери на Балканите. Ангелов не беше открит за коментар.

Друго лице в списъка е Михаил Потепкин, който също е обект на санкции от Европейския съюз, Съединените щати и Обединеното кралство заради предполагаеми връзки с руската наемническа групировка „Вагнер“.

Открит във ВКонтакте, Потепкин потвърди, че в действителност е лицето, посочено в списъка, но след това спря да отговаря на искания за интервю.

В списъка е и Константин Голоскоков, който през 2009 г. каза пред Financial Times, че е участвал в кибератака срещу Естония през 2007 г. Той не беше открит за коментар.

Молдовската разузнавателна служба идентифицира Потепкин и Голоскоков като „координатори“ на тренировъчните лагери. Сред предполагаемите „инструктори“ е Андрей Бекер, който е влязъл в Босна на 23 август 2024 г. и на същия ден основава ИТ компания на име AE 777, която остава активна към днешна дата.

Друг участник е Александър Волхонски, който според разследващия център „Досие“ е свързан с операциите на „Вагнер“ в Централноафриканската република.

Отричане

Съществуването на тези тренировъчни лагери беше отречено от проруски държавни служители, както в Република Сръбска, така и в Молдова.

„Хората на власт никога не са представяли доказателства, аудио-визуални или документирани, за да можем да кажем „Ах, имаме ситуация“, отбеляза Влад Батринча, заместник-председател на молдовския парламент от партията на проруските социалисти.

„Всичко е свързано с политически послания; няма ясно видими доказателства. За щастие, не сме виждали никакви опити за дестабилизация на Република Молдова“, заяви той.

Прокурорите и експертите по сигурност обаче казват, че операцията може да бъде проследена до Илан Шор, проруски политик и олигарх, избягал в Москва, където живее в момента.

През февруари прокурорът, отговарящ за случая, Виталий Чишка, заяви, че все още не е бил в контакт с босненските власти.

„Досега не сме имали никакъв контакт нито пряко, нито чрез други средства“, призна той.

„Поставили сме си за цел да получим колкото се може повече информация на определен етап от наказателното разследване, за да можем да поискаме колкото се може повече информация от правоохранителните органи в Босна и Херцеговина.“

Говорител на босненската държавна прокуратура обаче потвърди, че са образували собствено дело по случая.

Руските психологически операции в Грузия: многопластова стратегия за контрол

Възрастен мъж стои до бодлива тел на разделителната линия между Грузия и проруския сепаратистки регион Южна Осетия в Хурвалети.
📸 Снимка: Shutterstock

🇬🇪🇷🇺 Психологическите операции (psyops) са планирани дейности, оказващи влияние върху емоциите, мотивите, разсъжденията и поведението на индивиди, групи или цели общества за постигане на стратегически цели. Това често е постигнато чрез употреба на информация, символи и действия. Във военен и геополитически контекст те имат за цел да отслабят решимостта на противника, да посеят объркване или да оформят възприятията така, че да съответстват на целите на манипулатора.

За разлика от пропагандата, която се фокусира предимно върху разпространението на информация, често предубедена или подвеждаща, за оформяне на общественото мнение посредством масовите медии, psyops обхващат по-широк кръг от тактики. Например, те могат да включват физически действия, психологическа манипулация и целенасочени послания, често със специфично стратегическо намерение. Докато пропагандата се стреми да убеждава чрез широко разпространени наративи, psyops са по-пресметнати, често прикрити и могат да включват преки интервенции като движения на войски или инсценирани събития за създаване на психологически ефекти.

От войната в Грузия през 2008 г. Москва използва сложна комбинация от психологически операции, насочени към отслабване на суверенитета, подкопаване на обществената устойчивост и засилване на доминацията си в Южен Кавказ. Тези операции, често организирани с участието на руското военно разузнаване (ГРУ), се възползват от исторически травми, геополитически уязвимости и стремежите на Грузия за интеграция със западния свят.

Следващата статия изследва три ключови психологически операции, проведени от Русия в Грузия от 2013 г. насам: пълзящата анексия и отвличания по административната гранична линия; постоянната заплаха от война за насаждане на страх; и разпространението на наративи, целящи деморализация на грузинското общество, а същевременно налагат мита за непобедима Русия със законни претенции за регионално господство.

Пълзяща анексия и отвличания: подкопаване на суверенитета и обществената решимост

Една от очевидните руски психологически операции в Грузия е стратегията за „пълзяща анексия“ по административната гранична линия (АГЛ), разделяща Грузия от окупираните от Русия региони Южна Осетия и Абхазия. От 2013 г. насам руските и сепаратистките сили постепенно я изместват по-навътре в грузинска територия, често под прикритието на нощта, като преместват гранични знаци, инсталират огради от бодлива тел и издигат табели „Държавна граница“.

Този процес, известен като „бордеризация“, е довел до загубата на обработваема земя, домове и поминък за грузински селяни, които понякога се събуждат, за да открият, че имотите им се намират в окупирана територия. Например в село Тамаришени, „войски от Южна Осетия и техните руски съюзници изместиха граничните стълбове през нощта, с което принудиха фермерите да приберат реколтата си под 72-часов ултиматум, преди да бъдат изгонени“. За разлика от пропагандата, която би могла да засили тези действия с помощта на медиите, тази психологическа операция разчита на физическия акт по преместване на граничната линия, за да насади страх и безпомощност директно в засегнатите общности.

Психологическото въздействие на тази операция е дълбоко. Чрез многократното нарушаване на териториалната цялост на Грузия с малки, постепенни стъпки, Русия тества устойчивостта на грузинското общество и неговото правителство. Постоянната заплаха от допълнителната загуба на земя създава всеобхватно чувство за несигурност. „Селяните, живеещи близо до АГЛ, са изправени пред ежедневен риск от произволно задържане или отвличане от контролирани от Русия сили, като само през 2017 г. над 126 грузински граждани са незаконно задържани за незаконно преминаване на границата. Тези арести, понякога включващи непълнолетни или възрастни хора, рядко се разследват от де факто властите, което създава атмосфера на безнаказаност и деморализира допълнително местните общности. Целенасоченото използване на отвличанията като тактика на психологически операции, а не просто пропаганда, е насочено към конкретни общности и има за цел да създаде пряк психологически ефект, усилвайки страха отвъд това, което медийните наративи сами биха могли да постигнат.

Тази стратегия е предназначена с течение на времето да изтощи грузинската съпротива. До 2013 г. първоначалното възмущение от бордеризацията започна да утихва, тъй като местните общности се измориха от безмилостния натиск. Липсата на силен международен отговор, освен изявления от ЕС и САЩ, засили тази умора, тъй като грузинците възприемат положението си като игнорирано от световната общност. Психологическата цена е очевидна в стагнацията на селата близо до АГЛ, където икономическата активност е спаднала, а местните живеят в постоянен страх и избягват да се отдалечават твърде много от дома си. Посланието, изпратено от Русия, е ясно: „Суверенитетът на Грузия е крехък, а съпротивата е безполезна срещу решителен окупатор.“

Заплахата от война: експлоатиране на травматичното минало на Грузия

След началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. се появи още една психологическа операция: целенасоченото засилване на военната реторика за да бъдат сплашени грузинците до подчинение. Травматичната история на Грузия с Русия, особено опустошителната война от 2008 г., довела до загубата на 20% от нейната територия, прави населението ѝ особено податливо на страхове от подновен конфликт. Руските психологически операции експлоатират тази травма, като поддържат наративи, предупреждаващи за предстояща война, освен ако Грузия не се съобрази с интересите на Москва. Тази операция се засили през 2022 г., като действията на Русия в Украйна послужиха като ярко напомняне за нейната готовност да използва военна сила срещу противници.

Кремъл популяризира идеята, че „стремежът към членство в НАТО или ЕС ще провокира Русия към още една опустошителна война“. Например през 2024 г. политическите кампании в Грузия включваха билбордове, противопоставящи мирни грузински градове с опустошени украински, което предполага, че съпротивата срещу Русия би довела до подобна съдба. Подобни послания се докосват до колективната памет за войната от 2008 г., когато руските сили превзеха голяма част от Грузия само за пет дни, разселвайки хиляди цивилни и оставяйки трайни белези в съзнанието им. Представяйки се като гарант на мира, Кремъл се стреми да възпира Грузия от преследване на евроатлантическите си стремежи. Докато пропагандата може да разпространява тези наративи чрез медиите, психологическата операция включва действия в реалния свят, като движението на руски войски близо до АГЛ, за да се засили възприеманата заплаха.

Руското военно разузнаване изигра ключова роля в засилването на тези заплахи. ГРУ е свързано с кампании за дезинформация, включително изявления от Службата за външно разузнаване (СВР), обвиняващи Запада в заговор за „Тбилиски Майдан“, за да дестабилизира Грузия. Тези твърдения, разпространявани чрез руските медии, имат за цел да посеят страх от хаос, дирижиран от Запада, и да позиционират Русия като стабилизираща сила. Психологическият ефект е парализирането на грузинското общество, при което съюзът с Москва изглежда като единствен път за избягване на катастрофален конфликт.

Деморализация и митът за непобедима Русия

Може би най-коварната психологическа операция са усилията за деморализация на грузинското общество с популяризирането на наратива, че съпротивата е безсмислена, а Русия е непобедима сила със законно право да доминира в Южен Кавказ. Тази операция, набрала скорост през 2024 г. се стреми да подкопае националния морал на Грузия и да накърни демократичните ѝ стремежи. Представяйки Русия като неудържима сила, Кремъл има за цел да насади чувство за безполезност, убеждавайки грузинците, че независимо от техните усилия – било то политически, икономически или военни – в крайна сметка Русия винаги ще надделее. За разлика от пропагандата, която може да разчита единствено на медиите за разпространение на наратива, тази психологическа операция включва осезаеми действия като прехвърляне на активи, за да се засили усещането за доминация.

Този разказ се разпространява чрез комбинация от дезинформация и икономическа принуда, като финансирани от Кремъл медии и организации в Грузия, които според съобщенията са десетки, разпространяват антизападни послания, омаловажават руската окупация на грузински територии и прикриват нейната агресия. Например през 2024 г. се появиха твърдения, че руските действия в Грузия и Украйна са отбранителни отговори на западна провокация. Такива наративи имат за цел да прехвърлят вината от Москва и да подкопаят доверието в западните институции.

Митът за руската непобедимост е подсилен допълнително със символични ходове като трансфер на стратегически активи като дачата Бичвинта в Абхазия под руски контрол през 2024 г. Този ход, представен като законно утвърждаване на руското влияние, сигнализира на грузинците, че Москва може да действа безнаказано на тяхна територия. Участието на ГРУ в тези операции е очевидно в сложната координация на пропагандата, представяща Русия като естествен хегемон на Южен Кавказ, имащ право да диктува външната политика на Грузия.

Икономическата взаимозависимост е друг инструмент в този арсенал. Търговията на Русия с Грузия достигна 2,39 милиарда щатски долара през 2023 г., което е 47 процента увеличение спрямо 2021 г. Това насърчава зависимост, подкопаваща способността на Грузия да се противопоставя на руското влияние. Контролирайки ключови икономически лостове Москва засилва възприятието, че Грузия не може да просперира без нейното одобрение.

Тази икономическа принуда в комбинация с дезинформация създаде деморализиращ наратив, според който усилията на Грузия да се присъедини към западния свят са обречени на провал, а подчинението на Русия е неизбежно.

Ролята на руското военно разузнаване

Руското военно разузнаване (ГРУ) е инструмент за оркестриране на психологическите операции. Експертизата му в хибридната война – комбиниране на дезинформация, кибер операции и прокси дейности – е позволила на Москва да води безмилостна кампания срещу националната психика на Грузия. От координирането на усилията за бордеризация до разпространението на пропаганда чрез различни канали, ГРУ гарантира, че тези операции биват изпълнявани с прецизност и максимално психологическо въздействие. Войната от 2008 г. сама по себе си беше предшественик на подобни тактики, като руските сили репетираха операции в ученията „Кавказ 2008“ и разполагаха прокси сили като батальон „Восток“, за да сеят хаос.

Битка за душата на Грузия

„Руските психологически операции в Грузия от 2013 г. насам представляват пресметнато усилие за подкопаване на нейния суверенитет и деморализиране на нейния народ. Пълзящата анексия и отвличанията подкопават териториалния контрол и обществената устойчивост; заплахата от война експлоатира исторически травми, за да възпира западното присъединяване; а митът за руска непобедимост подхранва отчаяние и подчинение. Тези операции на руското военно разузнаване доведоха Грузия до кръстопът, в който тя трябва да избира между подчинение на руското влияние или събиране на международна подкрепа за запазване на демократичните си стремежи.

Оригинал: Russia’s psychological operations in Georgia: a multifaceted strategy of control

За автора: Григол Джулухидзе е директор на Съвета по външна политика, мозъчен тръст в Тбилиси. Той специализира в изследванията на сигурността и пропагандата. Той е и доцент в Кавказкия университет.

Лондонски съд осъди шестима българи на затвор за руска шпионска мрежа в Обединеното кралство.

🇬🇧⚖️🇧🇬 Лондонски съд осъди шестима български граждани на затвор за управление на шпионска мрежа на територията на Обединеното кралство, действаща в полза на руското военно разузнаване (ГРУ), съобщава Ройтерс.

Присъдите отбелязват ключово развитие в усилията на британските власти да се противопоставят на операциите на руското разузнаване на фона на засилено напрежение от войната срещу Украйна, както и от многократните заплахи, отправени от Кремъл към съюзниците на Киев.

47-годишният Орлин Русев, посочен като лидер на мрежата, беше осъден на 10 години и 8 месеца за провеждане на шест шпионски операции, заплашвали националната сигурност на Обединеното кралство. Съдия Никълъс Хилиард определи действията на Русев като представляващи сериозна заплаха за страната.

44-годишният заместник на Русев, 44-годишният Бизер Джамбазов, получи присъда от 10 години и 2 месеца. И двамата мъже се признаха за виновни.

33-годишната Катрин Иванова, която е била вербувана от Джамбазов, беше осъдена на 9 години и 8 месеца, докато 30-годишната Ваня Габерова получи 6 години, 8 месеца и 3 седмици.

39-годишният Тихомир Иванчев беше осъден на 8 години, след като съдът призна, че е прекратил участието си преди ареста на групата през 2023 г. 33-годишният Иван Стоянов, който се призна за виновен в края на краищата, беше осъден на 5 години и 3 седмици.

Прокурорите заявиха, че мрежата не е действала директно като част от руската разузнавателна мрежа, а мотивите ѝ са били по-скоро за финансови.

Посолството на Руската федерация в Лондон не коментира присъдата. Кремъл обикновено отрича обвиненията в шпионаж.

Британската полиция разкри хиляди комуникации, свързващи Русев с бегълеца Ян Марсалек, бивш ръководител на компанията за финансови услуги Wirecard, който беше обвинен в усилия по координиране на българската мрежа от чужбина.

Марсалек, заподозрян за агент на руското разузнаване, избяга в Беларус и според съобщенията остава на територията на Руската федерация под закрилата на Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Разузнавателни агенции на страните от Западна Европа смятат, че той е използвал Wirecard, за да прехвърля пари в подкрепа на тайни руски операции по целия свят. Wirecard се срина през 2020 г., след като 2,1 милиарда долара изчезнаха от сметките на компанията.

Присъдата идва, след като беше съобщено, че е наредено на британски служители да преразгледат плановете за действие в извънредни ситуации, за да поставят страната във военна готовност след многократни руски заплахи.

Обединеното кралство остава един от най-верните съюзници на Украйна след пълномащабната инвазия на Русия, започнала през февруари 2022 г. Лондон предоставя съвременно въоръжение, военно обучение и дипломатическа подкрепа за суверенитета на Киев.

Русия е отговорна за огромния пожар в търговския център Marywilska във Варшава.

Изглед с дрон към горящия търговски център Marywilska 44 по време на огромния пожар във Варшава, Полша, на 12 май 2024 г.
📸 Снимка: Dariusz Borowicz/Agencja Wyborcza.pl

🇷🇺⚔️🇵🇱 Полският министър-председател Доналд Туск заяви, че руското разузнаване е наредило палежа в търговския център Marywilska във Варшава през май 2024 г.

„Вече знаем със сигурност, че големият пожар в търговския център Marywilska във Варшава е причинен от палеж, поръчан от руските специални служби. Някои от извършителите вече са задържани, всички останали са идентифицирани и се издирват“, написа Туск в Х.

„Имаме задълбочени познания за реда и хода на палежа и начина, по който извършителите са го документирали. Действията са били организирани и ръководени от разпознато лице, пребиваващо в Руската федерация“, заявиха полският министър на правосъдието Адам Боднар и министърът на вътрешните работи Томаш Семоняк в друго изявление.

На 12 май 2024 г. масивен пожар унищожи търговски център във Варшава, в който се помещават приблизително 1400 магазина.

Служители на западни разузнавания предупреждават за засилване на руските саботажни операции в цяла Европа. Палежи са били насочени и към други страни от ЕС, което поражда съмнения за координирани руски усилия за дестабилизиране на страните, подкрепящи Украйна срещу руската агресия.

Полските власти сътрудничат с Литва, където задържаните заподозрени са извършили други атаки. По-рано властите в Литва заявиха, че подозират руските разузнавателни служби в организиране на палежи на склад на IKEA във Вилнюс и свързаха Русия с атаката в търговския център във Варшава.

Атаката срещу склада на IKEA е причинила щети за около 500 000 евро.

Не бяха предоставени допълнителни подробности от длъжностни лица относно разследването на пожара, нито относно задържаните заподозрени.

През последните години в Полша бяха разкрити редица шпионски мрежи, за които се твърди, че са управлявани от Минск и Москва.

Нидерландската агенция за военно разузнаване (MIVD) заяви на 22 април, че Руската федерация ескалира хибридните си атаки, насочени към европейски съюзници.

„Виждаме, че руската заплаха срещу Европа се увеличава, включително след евентуален край на войната срещу Украйна“, заяви директорът на MIVD Питър Рийсинк в годишния доклад на агенцията.