Стрийтинг отброява 1000 дни до готовност за война четири дни преди бюджета

🇬🇧⏳🇷🇺 Министърът на отбраната на Обединеното кралство Уес Стрийтинг предупреди, че страната му разполага с „малко над 1000 дни“, за да се подготви заедно със съюзниците си да воюва и да победи, тъй като до 2030 г. противниците ѝ вероятно ще са в състояние да я нападнат. Срокът беше посочен в авторската му статия в The Telegraph от 24 октомври, излязла 4 дни преди министърът на финансите Джон Хийли да представи бюджета си на 28 октомври. В нея той пише, че тази проста стратегическа цел „се губи сред вторачването в проценти и дати“.

„Желанието на нашите противници да ни навредят не е нещо ново. Променен е капацитетът им. До 2030 г. бойната им мощ и военната им икономика могат да им позволят да нападнат. Това ни дава малко над 1000 дни да изпълним мисията си: да сме готови заедно със съюзниците си да воюваме и да победим“, пише той в последния абзац. 1000 дни, считано от публикацията, изтичат на 20 юли 2029 г. До началото на новото десетилетие остават 1165. Враговете не са назовани. Руската федерация се появява само веднъж в текста, в уговорка, че заплахата за Обединеното кралство не се свежда само до конвенционален конфликт и „руски танкове, които прекосяват границите ни“, а може да включва „спонсориран от държави тероризъм, саботаж и враждебни действия“, които целят да нарушат всекидневието, да подкопаят сигурността и да всеят страх в общностите.

Текстът следва логиката на възпирането. „За да предотвратим най-лошото, трябва да се подготвим за него“, пише Стрийтинг. Първата стъпка според него е да се развият военните способности, „така че противниците ни да си помислят два пъти, преди да ни нападнат“, а ако това не успее, Великобритания трябва да е готова за война. Основният приоритет на поста е кралството да може да воюва и да победи. Това е „единственият показател, който има значение“.

Изречението за процентите се вписва в спор, който доведе до оставка още при предишния премиер. Хийли напусна поста министър на отбраната през юни, след като тогавашният премиер Кийр Стармър отказа да се ангажира разходите за отбрана да достигнат 3% от брутния вътрешен продукт до 2030 г. В писмото си за оставка той обвини хазната, че не желае да осигури „ресурсите, от които нацията се нуждае, за да защити страната“, и настоя именно 2030 г. да бъде срокът. Като канцлер в кабинета на Анди Бърнам обаче Хийли отложи същото решение. В края на август хазната потвърди, че бюджетът на 28 октомври няма да поеме ангажимент за достигане на 3% до 2030 г., а ще покрие недостиг от 5 млрд. паунда в плана за инвестиции в отбраната, наследен от Стармър, по данни на Financial Times. На 1 септември Хийли каза пред The Times, че срокът за 3% и стъпките към целта на НАТО от 3,5% до 2035 г. ще се дефинират при прегледа на разходите през пролетта.

Стрийтинг не отхвърля самия дебат. „Не казвам, че това не са важни дебати“, уточни той, обръщайки своя упрек към консерваторите, които според него са оставили „най-малката армия от Наполеоновите войни насам“. Кабинетът, твърди той, вече осъществява „най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война“, а самият Стрийтинг е „на 100% уверен“, че при сегашните премиер и финансов министър страната ще изпълни целта си в НАТО. Опозицията вижда точно обратното. Лидерката на консерваторите Кеми Баденок обвини Бърнам, че отлага голямото увеличение на средствата за отбрана с почти десетилетие, а финансовият министър в сянка Андрю Грифит поиска Хийли до края на бюджетната си реч да е осигурил пълното финансиране за достигане на 3% до 2030 г. или да подаде оставка.

Хоризонтът до 2030 г. не е нов в британския дебат. През юли 2025 г. бившият началник на армията генерал сър Патрик Сандърс предупреди в The Telegraph, че Обединеното кралство има по-малко от 5 години да се подготви за война с Путинова Русия, и призова за бункери и ПВО. Стрийтинг посочва сходен срок вече като министър и го изчислява в дни.

Два дни преди статията, в политическото предаване Question Time на BBC от Скънторп на 22 октомври, той очерта същата заплаха пред публика. „Не, не сме във война, но несъмнено сме изправени пред по-голяма заплаха за тази страна, отколкото в по-голямата част от живота ми, ако не и през целия“, заяви Стрийтинг. По думите му заплахата от Москва е не само по сухопътната граница в източната част на континента, но в моретата около Обединеното кралство, в Арктика, както и в действията, определяни като хибридни, които той предпочита да нарича тероризъм с държавно спонсориране: саботаж, целенасочени убийства, атаки с дронове, картографиране на подводните кабели. За бюджета той каза, че вероятно е единственият член на кабинета, който може уверено да твърди, че и бюджетът, и голямият преглед на разходите догодина ще дадат повече пари за неговия ресор.

Кабелите бяха тема на разследване на The Telegraph от 21 октомври. Вестникът анализира данни от Global Fishing Watch, платформа за сателитно проследяване на риболовни кораби. Данните обхващат 4 години и половина. Изданието откри над 500 случая, в които руски риболовни кораби са се задържали във води над комуникационни кабели между Обединеното кралство, Европа и САЩ или са следвали трасетата им. Това е било потвърдено пред изданието от министри, според които Москва използва „търговски посредници“, за да застрашава подводната инфраструктура.

Статията на Стрийтинг излезе 2 дни след като Службата на кабинета, която координира неговата работа, започна на 22 октомври кампанията Be Ready. Тя е първият етап от тригодишна програма, която съветва домакинствата да са готови да прекарат три дни без обичайните услуги. Списъкът включва бутилирана вода (3 литрав на човек на ден само за пиене), храна с дълъг срок на годност, която не изисква съхранение в хладилник и готвене, FM радио на батерии или с манивела, фенерче, заредена външна батерия, пари в брой, копия на документите и аптечка. В официалното съобщение кампанията е обяснена с бурите от миналата зима и горските пожари от лятото, прекъсвали електричеството, водоснабдяването, телефонните връзки и достъпа до интернет, а сайтът ѝ започва с изречението, че извънредните ситуации варират „от тежки метеорологични условия до кибератаки“. Кампанията обновява сайта Prepare с нови послания, но голяма част от съветите, публикувани там, остават същите от май 2024 г. насам.

Стрийтинг включи в разговора и враждебни държави. На 22 октомври в завода за оръдейни цеви в Телфорд според BBC той говори за „все по-напреднали кибератаки“ срещу бизнеса и за прекъсване на доставките от „враждебни държави или терористи“. „Как ще се справим, ако платежните системи в супермаркетите ни спрат?“, попита той. Министърът по въпросите на сигурността Дан Джарвис постави Be Ready в европейски контекст: стандартът за тридневна готовност, на който тя стъпва, се прилага и от Франция, Нидерландия и Ирландия. Според Националната одитна служба (NAO), цитирана от BBC, британските домакинства са по-зле подготвени от тези във Финландия, Швеция и други страни.

Публиката в Скънторп посрещна кампанията с подозрение. Жена от залата попита дали това не е „всяване на страх“, тъй като хората ще изкупят стоките в магазините и цените ще скочат. Стрийтинг отвърна, че иска хората да са „нащрек, но не и разтревожени“. „Огледахме се из Европа: какво правят нашите приятели на континента? Далеч пред нас са в някои от тези неща. Затова като министър на отбраната не се запитах дали това е правилно, а защо не сме го сторили досега и защо догонваме толкова много други страни в Европа“, каза той. Когато водещата Фиона Брус попита кой ще купи запаси след обявяване на кампанията, вдигнаха ръце малцина; на въпроса на консерватора Том Тъгендат кой вече ги има, ръка вдигна по-голямата част от залата.

Статията и кампанията са свързани по време, не по сценарий. В Скънторп Стрийтинг заяви, че кабинетът няма предвид „нещо конкретно“ за Be Ready и я свърза с пожари, наводнения и кибератаки. Отброяването на 1000 дни се базира на оценката му за военната мощ на враговете на Обединеното кралство през 2030 г. Общото е готовността, която не се появява по поръчка: „не можеш просто да пуснеш и спреш способности на отбраната“, каза министърът в същото предаване. Част от поръчаните кораби ще влязат на въоръжение от следващото десетилетие. Съпоставката показва разминаване между двата срока: графикът на Стрийтинг върви от 24 октомври, а годината, в която Обединеното кралство трябва да достигне 3%, ще бъде уточнена едва след няколко месеца. Тъгендат каза в Скънторп, че Стрийтинг е поел ангажимент за 3%, настоя целта да е 2030 г. и определи като задача на опозицията да оказва натиск, който да помогне на министъра в преговорите с канцлера.

Според хазната в сряда Хийли ще финансира съществуващия план, а срокът за 3% остава за пролетния преглед на разходите. Дотогава часовникът на Стрийтинг ще е отброил няколко месеца, а самият преглед ще покаже дали разходите ще достигнат 3% до 2030 г., когато според министъра противниците могат да са готови да нападнат, или след нея.

Анализ: Русия ще заема 7,7 трлн рубли, а всеки нов заем поскъпва

🇷🇺📉 Правителството на Руската федерация внесе за гласуване в Държавната дума бюджет за 2027 г. с дефицит от 5,44 трлн рубли с план да заеме 7,72 трлн на вътрешния пазар. На същия 30 септември Министерството на финансите не успя да продаде нито една облигация на последния си аукцион за тримесечието и обясни провала с „липса на заявки на приемливи ценови нива“. Седмица по-късно ведомството пласира 7-годишни книжа за 39,1 млрд рубли с 16,63% средна доходност. На 20 май същите книжа се продаваха при 14,64%.

Облигациите на федералния заем (ОФЗ) са основният инструмент, с който Москва покрива разликата между бюджетните приходи и разходи, откакто достъпът ѝ до западните капиталови пазари е затворен. За 2027 г. финансовото министерство иска да пласира с 2,3 трлн рубли повече, отколкото беше предвидило в бюджета миналата година. Когато цените на облигациите падат, тяхната доходност нараства: настоящите притежатели губят, а новите купувачи искат по-висока компенсация за риска. Затова всяко поевтиняване на руския дълг на борсата се превръща в по-скъп заем за бюджета.

Заложеният недостиг надхвърли дори очакванията, обявени от Кремъл. На съвещанието по икономически въпроси на 17 септември президентът Владимир Путин отбеляза, че „се очаква дефицитът на федералния бюджет да бъде около 2%“ от БВП при цена на петрола от порядъка на 50 долара за барел. „Може би дори изглежда свръхконсервативно, затова пък е надеждно“, допълни той. На същото съвещание Путин свърза поскъпващия петрол с по-високите приходи от петрол и газ през следващите месеци и попълването на Фонда за национално благосъстояние, който е основния резервен фонд на страната. Една седмица след това правителството одобри проект с дефицит от 2,2% от БВП. Действащият закон предвиждаше за 2027 г. дефицит от 3,2 трлн рубли, или 1,2%.

Последните две години обясняват защо пазарът не приема новия план буквално. Както обясни Александра Прокопенко от Carnegie, откакто започна войната, нито една бюджетна цел за дефицита не е изпълнена: за 2025 г. заложените 0,5% от БВП се превърнаха в 2,6%. Законът за 2026 г. предвиждаше 3,79 трлн рубли, или 1,6% от БВП. В обяснителната записка към новия проект правителството оценява дефицита за годината на 7,3 трлн, или 3,2%. Само за първите 8 месеца недостигът е 5,8 трлн рубли, повече отколкото за цялата 2025 г. Институтът на Киевското училище по икономика (KSE Institute) очаква до края на годината дефицит от 8,1 трлн, около 3,7% от БВП. Институтът смята оценката по-скоро за долна граница, защото Русия обикновено изразходва между 35 и 37% от годишния си бюджет в последното тримесечие.

Пазарът започна да отказва да финансира държавата при предлаганите условия още през лятото. Поради това министерство на финансите отмени аукциона, планиран за 24 юни. На 1 юли ведомството предложи книжа за 110 млрд рубли, получи заявки за 25,6 млрд и продаде 10,4 млрд. На 8 юли отмени и следващия аукцион. На 15 юли отхвърли заявки за 144 млрд рубли за облигация с плаващ купон, чиято лихва следва пазарните ставки, защото нито една не беше на цена, която да приеме. На 20 юли спря за неопределено време аукционите, „за да съдейства за стабилизирането на пазарната ситуация“, като през август не се проведе нито един.

Набирането на заеми беше възобновено на 2 септември с облигация с плаващ купон и падеж през 2042 г. Ведомството я продаде на цена от 92,5% от номинала и срещу 1 трлн рубли номинал получи 939 млрд. В същия ден кредитните институции взеха от Банката на Русия почти същата сума чрез репо операции, т.е. краткосрочни заеми срещу залог на ценни книжа. Според данни на KSE репо заемите са около 940 млрд рубли, а за обезпечение по тях е заложена почти цялата нова емисия. По данни на регулатора, цитирани от Carnegie, 83,6% от емисията са купили най-големите банки в страната. KSE нарича това „механизъм на непряко монетарно финансиране на бюджета“. Икономистът Владислав Иноземцев описва същата верига пред The Moscow Times: централната банка дава пари на банките, за да ги отпуснат на държавата, а после приема купените облигации като обезпечение. За него това е „скоординирана игра“, де факто „най-чиста емисионна операция“, т.е. създаване на пари. Минфин приключи третото тримесечие с набрани 1,39 трлн рубли, или 92,7% от плана, но над две трети от сумата дойдоха от тази единствена емисия.

Банките остават единственият голям купувач. Те държат 20,4 трлн рубли, или 62% от ОФЗ в обращение. Делът на чуждестранните инвеститори е спаднал от 19% през януари 2022 г. до 3,1%. Домакинствата са купили едва 1,4% от емисиите от 2023 г. насам. Самата банкова система обаче не разполага със свободни средства. Според данни на KSE ликвидният ѝ излишък от 1,6 трлн рубли през май 2025 г. се е превърнал в структурен недостиг от 3 трлн в средата на септември. Задълженията ѝ към регулатора достигат 7,4 трлн рубли в края на септември, с 185% повече от година по-рано.

Цената на тази схема расте. Облигацията, продадена на 7 октомври, е с падеж през октомври 2033 г. На 20 май и 17 юни ведомството я пласираше при 14,64% и 14,85%. На 16 септември доходността вече бе 16,30%. Междувременно Банката на Русия два пъти намали ключовата ставка, до 14%, и на 11 септември я задържа на това ниво. За 7-годишен заем държавата плаща лихва с около 2,6% над ключовата ставка. Индексът на държавните облигации на Московската борса (RGBI), който следи цените им, падна на 28 септември под 112 пункта, а към 30 септември беше около 111,2, близо до летния минимум. Анализатори на подразделението на Raiffeisenbank в Руската федерация свързаха натиска с новините „за доста съществените промени в бюджетните планове за тази и следващата година“.

Аукционът на 7 октомври показва, че парите на пазара не са свършили, а се предлагат на цена, която е неприемлива за Минфин. Заявките бяха за 134,4 млрд рубли при предложени 83,4 млрд. Министерството продаде 39,1 млрд и удовлетвори под една трета от търсенето, защото другите купувачи искаха по-висока доходност. Отделно то изплати 473,6 млрд рубли за погасяване на емисия с настъпил падеж и за купонни плащания. Планът за последното тримесечие е 2,45 трлн рубли в 11 аукционни дни, тоест средно около 220 млрд на аукционен ден. Първият от тези дни донесе по-малко от една пета от нужното.

Нуждата от заеми расте, защото едновременно се увеличават разходите за войната, но и за самия дълг. По документи, видени от Reuters, отбраната получава 17,1 трлн рубли през 2027 г. с 27% над 13,5 трлн в плана за миналата година. За 2026 г. бяха заложени 12,1 трлн, а размерът на реално изразходваните средства е засекретен. Bloomberg съобщи през юни, позовавайки се на анонимни източници, че тази година Кремъл ще вдигне военните разходи с още 4-5 трлн рубли. Общо разходите за силовия сектор, включително за национална сигурност и правоприлагащи органи, достигат 21,4 трлн, или 44% от бюджета. Социалната политика, здравеопазването и образованието получават общо 21%. Обслужването на дълга ще струва 4,57 трлн рубли, повече от здравеопазването и образованието, взети заедно. Държавният дълг расте от 19,9% на 21,7% от БВП за една година.

Останалите средства правителството търси чрез данъците. Проектът въвежда прогресивна скала от 13-22% за пасивните доходи като лихвите по депозити и дивидентите, досега облагани с 13 или 15%. Промяната ще засегне около 4 млн. души с високи доходи. Дивидентите, превеждани по специалните сметки тип „С“, през които минават плащанията към инвеститори от държави, обявени от Москва за неприятелски, се облагат с 35%. Покупките от чуждестранни онлайн платформи се облагат с ДДС от 22%, а минните и металургичните компании плащат 30% данък върху свръхпечалба. Прокопенко посочи, че по-високият данък върху лихвите по спестяванията ще намали и без това слабия интерес на гражданите към държавния дълг и ще направи изплащането му още по-зависимо от банковата система и от регулатора. KSE оценява мерките като „очевидно недостатъчни“, но според института те „подсказват какво предстои“.

Сергей Алексашенко, бивш първи заместник-председател на Банката на Русия, изчислява в анализ за New Eurasian Strategies Centre от 6 октомври, че общите разходи растат номинално с 0,44%, но военните пера нарастват с 1,7 до 1,8 трлн рубли, а разходите за лихви – с още 1,1 трлн. Затова всички останали пера трябва да намалеят с 8,7%, което при заложената инфлация от 4% е реален спад от около 13%. Само за да останат невоенните разходи на сегашното си ниво, без корекция за инфлацията, трябват още 2,5 до 2,6 трлн рубли. Тогава недостигът стига поне 8,3 до 8,4 трлн. Алексашенко допуска, че финансовото ведомство е дало на военните всичко поискано още при планирането, за да може после да отказва увеличения през годината, а невоенните ведомства ще трябва да лобират пред президента и премиера.

Нищо от това не значи, че Москва е останала без пари. Анализаторите на Renaissance Capital изчисляват, че първичният структурен дефицит, т.е. без допълнителните петролни приходи и без лихвите, възлиза на 1,5 трлн рубли, или 0,6% от БВП. Петролът и газът вече осигуряват едва 1/5 от приходите, така че заложените 50 долара за барел оставят резерв при по-скъп петрол. Фондът за национално благосъстояние възлиза на 13,2 трлн рубли, макар че по оценка на KSE ликвидни са едва 4 трлн. Самият институт обаче признава, че завръщането на пазара през септември показва, че каналът остава отворен, включително за дълг с постоянен купон.

Въпросът е на каква цена и докога може да продължи подобно финансиране. В сценария на KSE, при който Минфин приема по-висока доходност, Банката на Русия увеличава подкрепата с репо операции, а нетният размер на заемите е около 300 млрд рубли месечно, Русия остава без достатъчно финансиране в началото на 2028 г. При нова продължителна пауза на аукционите и 600 млрд рубли месечен дефицит буферите се изчерпват до юни 2027 г. „Очевидно Русия не може да си позволи още едно продължително прекъсване на набирането на вътрешни заеми, без да застраши способността да финансира държавата“, пишат авторите. Те препоръчват на съюзниците на Украйна да свиват енергийните приходи на Москва и да държат чуждите инвеститори далеч от ОФЗ, включително с вторични американски санкции срещу финансови институции от трети страни. Препоръчват още санкции срещу банките, изкупуващи най-голям дял от дълга, и ограничения за продажбите на държавното злато. Най-големия риск за сметките на Москва KSE вижда в повторното отваряне на Ормузкия проток, което би свалило цените на енергията.

Сравнението между лятото и есента показва, че руската държава все още намира купувачи за дълга си, но все по-често с пари, които централната банка е пуснала в системата. Имайки предвид тези данни и разчета на Алексашенко е много вероятно реалният дефицит за 2027 г. да надхвърли заложените 5,44 трлн рубли. Вероятно е също все по-голяма част от него да се покрива по схемата от 2 септември. Прогнозата ще бъде потвърдена, ако аукционите през октомври и ноември останат далеч под 220 млрд рубли дневно, нужни за плана, и министерството отново пласира голяма емисия с плаващ купон, съпроводена от репо операция със същия размер. Ще отслабне, ако емисиите с постоянен купон започнат да се приближават до този темп при стабилна доходност. Следващата контролна точка е 23 октомври, когато Банката на Русия трябва да вземе решение за ключовата ставка. Ако я повиши, новият дълг ще поскъпне още. Ако я задържи, доходността над 16% остава цената на един затворен кръг: държавата заема от банките пари, които са взели от централната банка срещу същите облигации.

Путин обеща социалните задължения в пълен обем; отбраната получава 35% от бюджета

🇷🇺🏛️ Руският президент Владимир Путин поиска на първото заседание на Държавната дума бюджетът за следващите три години да бъде „балансиран, реалистичен“ и обеща, че социалните задължения на държавата „трябва да бъдат и безусловно ще бъдат изпълнени в пълен обем“. Още на същия ден правителството внесе проекта за гласуване в парламента. Според документи, с които се е запознала агенция Reuters, през 2027 г. отбраната получава 17,1 трлн. рубли, или 35% от разходите. Средствата по разделите за социална политика, образование и здравеопазване са с 6 до 7% по-ниски от сумите, които действащият закон определя за същия период.

За първи път от 5 октомври 2016 г. Путин произнесе реч при откриването на нов състав на Държавната дума. Последното му посещение там беше на 10 март 2020 г., когато депутатите разглеждаха поправките в конституцията. Датата на заседанието е определена с президентски указ и съвпада с четвъртата годишнина от незаконното анексиране на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области на Украйна. Речта си той започна с тази годишнина: поздрави депутатите с „Деня на обединението“ и приветства избраните за първи път в Думата представители на четирите области, чието присъединяване няма международно признание.

След поздравленията Путин премина към задачите на парламента. „Сплотеността на нашето общество е сигурната, основна гаранция, че заедно ще постигнем поставените цели и ще осигурим надеждни гаранции за сигурността и суверенитета на Русия за много поколения напред“, заяви той и продължи: „Така ще бъде, абсолютно съм убеден в това“. Путин отправи призив към депутатите да отделят първостепенно внимание на „повишаването на отбранителната способност на страната“, да направят „всичко за нашата победа“ и да подкрепят „защитниците на Родината“ и техните семейства. Според него системата от мерки за подкрепа „в общи линии вече е създадена“ от предишния състав и „трябва да се усъвършенства“.

Бюджетът е „един от ключовите закони“ на първата, есенна сесия, каза руският държавен глава и напомни, че пакетът вече е подготвен от правителството. „Трябва да бъдат финансирани всички национални проекти и федерални програми, а в същото време се запази макроикономическата стабилност“, заяви той и веднага добави, че социалните задължения на държавата ще бъдат изпълнени „в пълен обем“. Поиска и достатъчно средства за демографски задачи, жилищата и семейства с деца. После той уточни, че законът за бюджета „трябва да бъде балансиран, реалистичен“, и се обърна към депутатите: „Моля ви да не допускате никакъв популизъм, който ни разрушава отвътре. Грешките, особено сега, са абсолютно недопустими“.

Непосредствено след това заяви: „Русия не може като някои – няма да сочим с пръст – да тича по целия свят и унизително да проси подаяния с протегната ръка. Първо, защото, както вече казах, е унизително. Второ, никой няма да ни даде подаяния, това го знаем добре. И трето, най-важното: това не ни е нужно. Руската финансова система и икономика са в добро състояние“. Путин не назова за кого говори.

Проектът, внесен по разпореждане на премиера Михаил Мишустин, предвижда приходи от 43,3 трлн. рубли и разходи от 48,8 трлн. рубли за фискалната 2027 г. Дефицитът е 5,5 трлн. рубли (2,2% от БВП). За пенсиите проектът предвижда 2 индексации: според министъра на финансите Антон Силуанов осигурителни пенсии ще се вдигнат с 6,8% от 1 февруари и с още 3,3% от 1 април. Министерството на финансите обаче определя като „стратегически приоритет“ на бюджета финансирането на отбраната и сигурността и подкрепата за участниците във войната и семействата им, макар Силуанов да определи като първи приоритет изпълнение на социалните задължения. Сред мерките за икономии той посочи по-стриктното насочване на социалните помощи според нуждите на получателите. Заедно с останалите мерки икономиите надхвърлят 2 трлн. рубли годишно.

Отбраната е разделът с най-голям ръст спрямо досегашния план. Според документите, видяни от Reuters, за следващата година са заложени 17,1 трлн. рубли, или 35% от всички бюджетни средства – най-високата сума от началото на войната през 2022 г. Това възлиза на 27% повече от определените за същата година в действащия закон 13,5 трлн. рубли, т.е. 3,6 трлн. повече. За 2028 г. се предвиждат 16,6 трлн. рубли вместо досегашните 13 трлн. За 2029 г. са заложени 16,3 трлн. рубли; общата сума за трите години стига 50 трлн. Заедно с раздела „Национална сигурност“ средствата за армията, полицията и силовите структури са 21,4 трлн. рубли, или 43,9% от бюджета за 2027 г. Действителните военни разходи през 2026 г. са засекретени, а The Bell отбелязва, че част от увеличението вече е настъпила през 2026 г. и реалните разходи са много над заложените 12,1 трлн. рубли.

Средствата по останалите големи раздели, с изключение на лихвите по дълга, намаляват спрямо текущия закон дори номинално, т.е. в рубли, без да се отчита инфлацията, съобщава Reuters. През 2027 г. разходите за социална политика, включващи държавни пенсии, плащания на ветераните и помощи за майчинство са със 7% по-ниски, за образование – с 6%, а за здравеопазване – с 6,8%. Финансирането за националната икономика, което покрива пътища и субсидии за селското стопанство, спадат със 7,4%. Сравнението е със сумите, записани преди година за 2027 г. Утвърденият бюджет за 2026–2028 г. предвижда 7,2 трлн. рубли за социална политика през 2027 г. Намалението със 7% свежда тази сума до около 6,7 трлн. Разходите за лихви скачат с 21,6% спрямо досегашния план и достигат 9,4% от всички разходи. Фондация „Карнеги“ за международен мир отбелязва, че общите разходи са с 2,7 трлн. рубли по-високи от миналогодишния план за 2027 г., а разходите за отбрана скачат с 3,6 трлн. Така всички останали разходи, включително лихвите, остават с около 0,9 трлн. рубли по-ниски.

За покриване на увеличението, бюджетът разчита на икономии, нови данъци и заеми. Министерството на финансите предлага данъчни ставки от 13 до 22% върху дивиденти, лихви по депозити и различни пасивни доходи. Според изчисленията на ведомството данъкът върху свръхпечалбата на минните и металургичните дружества ще носи около 200 млрд. рубли годишно. Обемът на заемите през 2027 г. нараства с 43% до 7,7 трлн. рубли. Държавният дълг вече е 21,7% от БВП, а властите смятат за безопасно равнище от 20%. Reuters добавя, че новите данъци и високите тарифи за комунални услуги, обявени след изборите, са предизвикали гняв дори сред част от поддръжниците на Кремъл. Същите документи оценяват дефицита за 2026 г. на 3,2% от БВП срещу заложените в закона 1,6%. Очакваните приходи от петрол и газ са намалени от 8,9 на 7,6 трлн. рубли, а правителствената прогноза за растежа през 2027 г. е 1,4%.

Сравнението показва, че речта и проектът описват един и същ избор. Обещанието на Путин се отнася до изпълнение на задълженията, а не до размера на средствата по отделните раздели: пенсии се индексират два пъти, а средствата по разделите, включващи плащанията към гражданите, са под сумите от досегашния план. Общите разходи растат номинално с около 0,4% спрямо очаквания резултат за 2026 г. – 48,8 срещу 48,6 трлн. рубли – а пенсиите се индексират с 6,8%, колкото е инфлацията за 2026 г. Призивът да не бъде допускан „популизъм“ е отправен към депутати, които ще гласуват разпределение, оставящо гражданските разходи под досегашния план. Всяка поправка, която ги връща към него, изисква средства от отбраната, от данъците или заемите. Има и възражение, подкрепено с конкретни данни: Carnegie отбелязва, че бюджетът е по-строг от заложеното от Централната банка, при структурен първичен дефицит – без лихвите по дълга – от 0,6% от БВП. Силуанов пък определи като цел дефицит от 2% от БВП годишно през 2027–2029 г. Затова „реалистичен“ може да означава предвиденото движение на дефицита, а не запазване на средствата за отбрана. И в двата случая следствието е едно: Думата е приканена да не преразпределя сумите.

Зад обещанията за социална сигурност бюджетът очертава посоката към икономическа бездна: повече финансиране за войната, по-малко за образование, здравеопазване и гражданска икономика, а разликата се покрива с нови данъци и растящ дълг. На този фон особено мрачно за руския елит би трябвало да звучи твърдението на Frankfurter Allgemeine Zeitung: според висш дипломат директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е предал на Кремъл при посещението си в края на август предупреждение, че руската икономика няма да издържи войната, защото я очаква срив, подобен на довелия до разпадането на Съветския съюз. Това е разузнавателна оценка, а не присъда с известна дата. Но бюджетният избор на Кремъл е видим: Путин продължава да финансира войната, като прехвърля цената ѝ върху обществото и изяжда ресурсите за бъдещето му. Колкото по-дълго този курс се представя като защита на Русия, толкова по-дълбока става пропастта между оцеляването на режима и благополучието на страната.

Путин увеличи щатната численост на армията за четвърти път през 2026 г.

🇷🇺🪖 Владимир Путин увеличи щатната численост на Въоръжените сили на Руската федерация до 2 441 630 щатни бройки, от които 1 550 500 за военнослужещи. Указът беше подписан днес и влиза в сила в рамките на деня. Това задължава правителството да осигури на Министерство на отбраната допълнителните средства от бюджета, нужни за увеличението. Щатна численост е броят длъжности, които въоръжените сили имат право да поддържа, а не броят хора, които реално служат в нея.

Указът излиза 3 дни преди 1 октомври, крайния срок за внасянето на бюджета за 2027–2029 г. в Държавната дума. Според документи, с които се е запознала агенция Ройтерс, през следващата година отбранителните разходи ще достигнат 17,1 трлн. рубли вместо заложените досега 13,5 трлн. Увеличението е 27% и довежда разходите до най-високото им ниво, откакто започна войната. За 2028 г. проектът предвижда 16,6 трлн. при досегашни 13 трлн. Общо за периода 2027–2029 г. сумата възлиза на 50 трлн. Официално проектът все още не е публикуван.

Това е четвъртата промяна на армейския щат от началото на тази година. Указът от 4 март определи обща численост от 2 391 770 души, от които 1 502 640 за военнослужещи. На 12 юни щатът беше повишен отново до 2 399 130, от които 1 510 000 военни. Най-голямото увеличение беше подписано на 27 юли, когато бяха добавени 27 000 места, 25 000 от тях за военни. Според „Комерсант“ със същия указ за първи път от 2018 г. беше увеличен и цивилният щат, с 2000 места.

Указът от юли, влязъл в сила от началото на август, сам назова повода: сформиране на строителни войски. На 5 август Министерство на отбраната обясни, че въоръжените сили имат нарастваща нужда от военни и военно-социални обекти, а особените изисквания към строежа и режимът на секретност представляват трудност за гражданските изпълнители. Новосъздадените войски ще строят приоритетни и стратегически обекти на отбраната в цялата страна. За подготовката на кадри ведомството взе решение да възстановява  Военния инженерно-технически университет, който по плана трябваше да заработи на 1 септември. Строителните батальони на съветската и руската армия бяха закрити през 2000-те при министъра на отбраната Сергей Иванов, а работата им беше прехвърлена на граждански фирми.

Новият указ добавя 15 500 длъжности, като всичките са за военнослужещи, а цивилните остават със същата численост – 891 130. За разлика от текстът през юли, този не посочва причина. От март насам военният щат е нараснал с 47 860 места. Част от руските държавни медии, сред тях „Ведомости“, отчетоха ръст с 40 500 военнослужещи, защото сравниха с юнския указ, който новият документ формално заменя, а юлският само изменяше. Спрямо щата, действал от 1 август, стъпката е 15 500.

Указът от 28 септември е общо седмо увеличение от началото на пълномащабната война. Преди нея щатът предвиждаше малко над милион военнослужещи. Указът от септември 2024 г. увеличи броя им до 1,5 млн. През 2026 г. стъпките станаха по-малки и чести. Така от февруари 2022 г. насам военните длъжности се увеличиха с над 500 хиляди, т.е. с малко повече от половината.

Павел Лузин, старши научен сътрудник в Saratoga Foundation, смята, че поредното увеличение не означава непременно 15 500 повече във войската. „Това е разширение на хартия. Щатните бройки означават преди всичко финансиране, а съвсем не реални хора“, обясни той пред The Insider. Според него те „ту решават да възродят строителните батальони, ту създават някакви други структури“, а към всяка такава инициатива се добавят хиляди нови щатни бройки.

Честите промени според него може да се обяснят преди всичко с бюрократичен ред, при който различните структури подготвят и съгласуват документите по различно време. „Едни са успели да подготвят книжата и съгласуванията веднага, други не са успели. Оттам и указите през месец-два.“ Цифрата от 1,55 млн. военни по думите му не отговаря на действителната численост на армията: „Става въпрос за пари и длъжности в дългосрочен план, а не за реални хора.“ Изводът му е, че военните се стремят да си гарантират повишено финансиране за години напред, „независимо от войната“.

Темпът на попълване подкрепя тази оценка. Според Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, договор с Министерството на отбраната през първите шест месеца от годината са подписали около 200 000 души, а повече от 16 000 са заминали като доброволци на бойното поле. Медведев настоява, че нуждата от личен състав на въоръжените сили е изцяло покрити. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон обаче оценява притока през настоящата година на около 27 000 нови договора месечно, под онези 33 000, които следват от цифрата на Медведев. Според CSIS руските загуби от над 30 000 военнослужещи месечно вероятно го изпреварват. Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 301 030 убити и ранени в руските редици от 1 януари до 15 септември 2026 г. Дори при официалната цифра и дори ако част от ранените се завръщат на служба, то притокът и загубите се движат почти в равновесие, докато щатът расте с десетки хиляди бройки.

Бюджетът, от който новите длъжности ще се финансират, също се намира под натиск. Според документите, цитирани от Reuters, досега правителството е повишило очаквания дефицит за годината от 1,6 до 3,2% от БВП. Прогнозата за приходите от петрол и газ за годината е намалена от 8,9 до 7,6 трлн. рубли. Заемите за догодина ще скочат с 43%, до 7,7 трлн., а държавният дълг ще достигне 21,7% от БВП.

Щатът може да се окаже и подготовка за реален прираст. На 30 август The Economist съобщи, цитирайки анонимни източници, близки до Кремъл, че Путин е избрал ескалацията, поради което войската трябва да бъде попълнена с нови 300–400 хил. души и то за непосредствените цели в Донецка област. Авторитетното издание припомня, че те се привличат чрез натиск от регионалните власти и без нов мобилизационен указ, тъй като заповедта от септември 2022 г. никога не е отменяна. Указът от юли също свързва увеличението с конкретна нова структура, строителните поделения.

Новият указ обаче не посочва нито една структура и нито една причина, а съдържа изрично разпореждане за финансиране и излиза в седмицата на бюджета. При сегашния темп на попълване 15 500-те нови места много вероятно в близките месеци ще останат предимно бюджетна позиция, а хората, ако такива изобщо дойдат, ще дойдат след парите. Потвърждение за това би бил пети указ до края на тази година, отново без обосновка, при приток, който остава на нивото на загубите. Обратен знак би било обявявяването на изцяло нови съединения с назован състав и данни за привлечените по договор за девет месеца, които изпреварват загубите с десетки хиляди. Дотогава руската армия расте първо в бюджетния ред и едва после, ако изобщо, в строя.

Нидерландия заделя над 3 милиарда евро за Украйна през 2027 година

🇳🇱💰🇺🇦 Нидерландия ще отдели над 3 млрд. евро за военна помощ на Украйна догодина, а средствата ще отидат за поддръжка и ремонт на вече предоставена военна техника, за безпилотни системи и за противовъздушна отбрана. Конкретната сума се появи в проектобюджета, внесен от кабинета на Роб Йетен за гласуване в парламента на 15 септември, в традиционния нидерландски ден на бюджета – третият вторник на септември.

Сумата ще бъде предоставена в рамките на общ отбранителен бюджет от 28,9 млрд. евро. Министерството на отбраната в Хага разделя тези средства на две равни части: около 14,8 млрд. за личен състав, операции и подкрепа за Украйна, и около 14,1 млрд. за ново въоръжение, иновации и военна инфраструктура. Парите за Киев следователно не се добавят към националното превъоръжаване, а са вписани в него и правят около 10% от всичко, което Нидерландия ще похарчи за отбрана през 2027 г.

Обосновката, която ведомството изписва в самия документ, е кратка и пряка: Русия засилва ударите срещу Украйна и точно затова трайната нидерландска подкрепа остава решаваща. Същият мотив личи и в самите приоритети: поддържането на вече дадените системи в изправност, дроновете и въздушният щит отговарят на разход, който тече всеки ден, а не на еднократна доставка.

Съставът на този пакет обаче казва нещо и за самия донор. По време на срещата на върха на НАТО, която се проведе в Анкара на 7-8 юли министърката на отбраната Дилан Йешилгьоз-Зегериус заяви, че пряката военна подкрепа страната ѝ е стигнала предела си: питана за нови прехващачи за комплексите Patriot, тя отговори, че националните складове са напълно изчерпани. Нидерландия беше една от първите, дарили на Киев изтребители F-16, пускови установки за Patriot и артилерия, и днес именно това въоръжение липсва от нейните складове. Поради тази причина заделените 3 млрд. за 2027 г. се разходват като покупка, а не като предаване от складова наличност: чрез тях се купува от индустрията, плаща се на партньори и се поддържа въоръжение, което вече се използва на бойното поле в Украйна.

Тригодишният хоризонт е второто, което отличава този бюджет от годишните обявления до момента. Подът от 3 млрд. евро на година до 2029 г. беше закован още в коалиционното споразумение от 30 януари 2026 г. С него левицентристката D66 на Йетен състави правителство заедно с християндемократите и либералите, а към военното перо договорът добавя 400 млн. за други форми на военна помощ. Този вторник кабинетът потвърди подписа с първата бюджетна година от трите. За невоенното възстановяване той предвиди нови 327 млн. над по-рано заделените 878 млн.; парите отиват за енергийна мрежа, критична инфраструктура, хуманитарна помощ и частен сектор. Разликата за Украйна е практическа: плановиците в министерство на отбраната получават хоризонт отвъд една бюджетна година.

Механизмът, по който нидерландските средства стигат до фронта, е познат от август 2025 г. Тогава тя стана първата съюзническа държава, заплатила за американско оръжие за Украйна по новосъздадения списък на приоритетни нужди на НАТО (PURL) – пакет с компоненти и прехващачи за MIM-104 Patriot в размер на  500 млн. евро. Договорката беше постигната след телефонен разговор между президента Володимир Зеленски и тогавашния премиер Дик Схоф, а тогавашният министър на отбраната Рубен Брекелманс настоя да бъдат бързо доставени заради ескалиращите руски удари. Оттогава Хага е внесла общо около 1,163 млрд. долара по същия канал и е втората по размер на приноса след Норвегия.

PURL се наложи като основният маршрут за придобиване на най-дефицитното въоръжение за украинската ПВО. Инициативата тръгна през юли 2025 г. и за първите 12 месеца събра близо 6,7 млрд. долара, с които финансира над 10 пакета въоръжение. Вносителите са 29: 26 държави-членки на Алианса и 3 партньорски нации извън него. Министерство на отбраната на Украйна оцени, че около 95% от прехващачите за Patriot, сред които най-модерните ракети PAC-3, навлизат в страната именно по тази линия. Механизмът обаче не догонва собствения си график. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте търсеше около милиард долара месечно, а през 2025 г. постъпленията спряха на 4,3 млрд. при цел от 5 млрд.. Първите четири месеца на 2026 г. добавиха между 700 млн. и милиард долара – темп, който при равни други условия дава по-малко от половината от исканото за годината.

Паралелно Нидерландия повишава мащабите на съвместно производство. На 8 септември, на заседание на Контактната група за отбраната на Украйна („Рамщайн“), Йешилгьоз обяви пренасочване на допълнителни 250 млн. евро за безпилотни технологии, с което нидерландският принос към инициативата „Drone Line“ се доближи до 1 млрд евро. Страната ще прати и допълнителни боеприпаси за изтребителите F-16, от които е предала общо 24 единици. Министърката обоснова разхода с ефекта на самите апарати: дроновете спират руските пробиви, а самолетите свалят дронове и крилати ракети.

Нидерландия остава една от държавите, натискащи за по-широк източник на пари. На 27 август тя подписа заедно с Швеция, Полша и Испания отворено писмо до Европейската комисия с искане да се проучат схеми за използване на замразените руски държавни активи, при които рискът ляга върху всички държави членки. Контекстът е известен. Зеленски поиска на 24 август от европейските съюзници допълнителни средства, за да издържи Украйна до края на годината, а недостигът в бюджета ѝ се оценява на 23,5 млрд. евро. В Анкара съюзниците поеха критичен ангажимент за военно оборудване, обучение и съдействие за  70 млрд. евро до края на годината и потвърдиха, че ще поддържат най-малко равностойно равнище и през цялата следваща година. Нидерландският дял в това общо усилие е около 4%.

Моделът, който Нидерландия изгражда, е устойчив дотогава, докогато парите намират какво да купят. Издръжката на вече доставена техника и съвместното производство в Украйна са разход, който може да се поеме от европейската индустрия без затруднения. Прехващачите за Patriot обаче идват отвъд океана, като сроковете по собствената поръчка на Нидерландия илюстрират колко дълга е опашката: без ускоряване на доставката тя би паднала към 2033 г. Почти пълната зависимост от PURL е затова най-несигурният елемент в схемата. Потвърждение за издръжливостта на схемата би било месечните постъпления по списъка да се доближат до търсения 1 млрд. долара през първото тримесечие на 2027 г. Ако нидерландските трансфери се изместят почти изцяло към дронове и ремонт, това би означавало, че американските прехващачи вече не се продават с нужния темп, независимо кой плаща за тях.

Япония започва разработка на хиперзвукова ракета за изстрелване изпод водата

🇯🇵🌊🚀 Япония планира да започне разработка на хиперзвукова ракета с подводен пуск – ход, който би прехвърлил способността за нанасяне на ответен удар върху носител, труден за поразяване при първоначална атака. Замисълът е бъдещото оръжие да може да се изстрелва както от подводници, така и от подводни дронове. Успоредно с това Токио ще проучва как тези апарати да бъдат пригодени за пуск на далекобойни ракети. За плановете съобщи агенция Kyodo в ранните часове на 19 август, позовавайки се на бюджетно искане на Министерството на отбраната за фискалната 2027 г.

Концепцията за подводен пуск не е новост в японските отбранителни планове. От декември 2022 г. Планът за изграждане на отбранителните сили предвижда далекобойно управляемо оръжие за подводници, чието серийното производство е обвързано с договор с Mitsubishi Heavy Industries. Принципът на пуск е известен: ракетата напуска торпедния апарат в капсула, достига повърхността, включва ускорителя си и продължава полета си във въздуха. Предвидени са и вертикални пускови установки за подводници, които освобождават носителя от зависимостта от торпедния апарат. Следователно новото в искането за 2027 г. не е подводният пуск, а хиперзвуковата скорост.

„Контраударна способност“ е термин от трите документа (Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и План за изграждане на отбранителните сили), приети през декември 2022 г. Тя означава правото и наличието на средства Япония да поразява пускови установки и командни възли на противника, ако срещу нея вече е започнала ракетна атака. Преди това притежаването на тази способност се смяташе за несъвместимо с отбранителната рамка на японската конституция.

Днес способността за ответен удар се осигурява предимно от наземни системи. Далекобойният вариант на противокорабна ракета „Тип 12“ завърши своите изпитания в Калифорния през есента на 2025 г. и постъпва на въоръжение в 5-и ракетен полк „земя–кораб“ в гарнизона Кенгун, префектура Кумамото. За фискалната 2027 г. се предвижда разполагането му и в гарнизона Фуджи, а корабният вариант се очаква в същия срок.

Наземната пускова установка обаче има известни координати и би била сред първите цели при размяна на удари. Именно тук си личи значението на подводния носител: точното местоположение на подводница или подводен дрон в морето не може да бъде предварително фиксирано. Това повишава шансовете средството за контраудар да остане годно за използване и след първоначалната атака.

Токио развива две направления за хиперзвуково оръжие. Първото е високоскоростен планиращ снаряд за отбрана на островите, получил през март служебното наименование „Type 25“. Той извежда планиращата бойна част, която след балистичен участък преминава в планиращ полет и се спуска към набелязаната цел с хиперзвукова скорост. Блок 1 има обсег от няколкостотин километра, а Блок 2Б с обсег около 3000 км се очаква през следващото десетилетие.

Второто направление залага на въздушно-реактивен двигател, който поддържа висока скорост през целия полет в атмосферата. Kyodo не уточнява от кое от двете направления ще произлезе подводният вариант.

Общият размер на бюджетното искане е около 8,9 трлн. йени. Това е най-високата стойност до момента, но прякото увеличение е сравнително малко. За текущата бюджетна година по съпоставимата разходна линия са предвидени 8 трлн. 809,3 млрд. йени, а целият бюджет за отбрана възлиза на 9 трлн. 35,3 млрд. йени. В тази сума влизат и 226 млрд. йени за преразпределението на американските сили и споразумението SACO.

По-голямото потенциално увеличение се съдържа в друга част на документа. Над 150 позиции са включени като „предметни искания“ – вписани са с наименование, но без определена сума, която ще бъде уточнена едва при съставяне на бюджета в края на годината. Правителствен служител допуска пред Kyodo, че така крайната стойност може да достигне 10 трлн. йени. И трите нови инициативи – подводното хиперзвуково оръжие, проучването за безекипажни апарати и евтиният ударен дрон – попадат именно в тази категория.

Министерството подрежда приоритетите си в три групи: „нови начини на водене на бой“ чрез дронове и изкуствен интелект, устойчиво водене на бойни действия при продължителна война и укрепване на производствената база заедно с подобряване на условията за служба в Силите за самоотбрана.

Изискванията за ударния дрон, който Токио иска да произвежда, са формулирани преди всичко с неговата цена и производствен модел: да бъде евтин, да се сглобява от граждански компоненти, да е годен за бързо масово производство и да има голям обсег. За ПВО се предвиждат дронове прехващачи, а за корабите – ударни апарати, предназначени за базиране на борда.

Обединеното оперативно командване, което от 24 март 2025 г. води сухопътните, морските и въздушните сили от единен щаб с численост от 240 души, ще получи система с изкуствен интелект за подпомагане на решенията и облачна среда за обмен на данни.

Заради засилената китайска активност, както пише Kyodo, Япония ще разшири безпилотното наблюдение по тихоокеанската страна на архипелага. Ще започне и проучване на нужната инфраструктура за действие на изтребителна авиация от Иото.

Островът, познат до преименуването си през 2007 г. като Иво Джима, вече има летище на Морските сили за самоотбрана, което американският флот използва за тренировки по кацане на палуба. Следователно става дума за създаване на условия за работа на изтребители, а не за изграждане на нова писта на празно място. На Иото японските части водят едно от най-тежките сражения срещу Морската пехота на САЩ по време на Втората световна война.

Сред мерките за укрепване на производствената база документът предвижда държавна собственост върху заводи за отбранителна продукция. Схемата не означава изземване на компаниите: държавата придобива и притежава обектите, но работата в тях остава поверена на частен изпълнител. САЩ прилагат същия модел при производство на 155-мм боеприпаси и F-35, а японското правителство подготвя нужните промени в законодателството за 2027 г.

Отделно ще бъдат проучвани „тактически спътници с изкуствен интелект“ за обработка на данни, получени от космическо разузнаване. В Агенцията по придобиване, технологии и логистика се предвижда създаване на звено за разработване на спътници.

Фискалната 2027 г. е последна от петгодишния план, който е в сила от 2023 г. и разполага с около 43 трлн. йени. Бюджетът за нея обаче ще трябва да бъде съобразен с документи, които все още не съществуват. Кабинетът на Санае Такаичи възложи предсрочно преработване на трите документа за сигурност от 2022 г. и подготвя новите текстове до края на тази година. Експертен съвет по тях започна работа през пролетта.

Следователно бюджетното искане изпреварва доктрината, която трябва да го обоснове. Вероятно това обяснява и големия брой позиции без определена цена. „Предметните искания“ оставят възможност декемврийският бюджет да отрази изискванията на новите документи, вместо те да чакат следващия бюджетен цикъл.

„Предметното искане“ обаче е рутинен инструмент в японското бюджетиране при политически въпроси без постигнато решение и само по себе си не доказва доктринален завой. Този случай се отличава с мащабите си: над 150 позиции и правителствена оценка, която добавя повече от един трилион йени към първоначално поисканата сума.

Финансовата рамка вече е разширена, след като нивото от 2% от БВП беше достигнато две години преди поставения срок с допълнителния бюджет от декември 2025 г. Бялата книга по отбраната, представена от министъра на отбраната Шинджиро Коидзуми на 4 август, отчете разходи над 9 трлн. йени за първи път.

Решаващата проверка ще бъде през декември. Ако подводното оръжие бъде включено в проекта за бюджет на правителството с конкретна сума и график, това ще значи, че разработката е одобрена, а „предметните искания“ действително са послужили за предварително включване на приоритетите от новите документи за сигурност.

Ако оръжието остане без определена стойност или отпадне, тежестта ще се прехвърли изцяло в следващия петгодишен план. Неговият общ размер ще покаже дали сегашните 43 трлн. йени остават таван, или ще се превърнат в отправна точка.

Австрия удължава военната служба, но запазва компромисния модел на наборната система

🇦🇹🪖 Тристранната коалиция в Австрия реши да удължи наборната военна служба от 6 на 9 месеца – първото увеличение, откакто през 1971 г. страната тръгна по обратния път. Решението беше обявено от канцлера Кристиан Щокер (ÖVP), вицеканцлера Андреас Баблер (SPÖ) и министърът на външните работи Беате Майнл-Райзингер на 27 юли по време на летния министерски съвет в Шварценбергската казарма край Залцбург. Деветте месеца обаче не са непрекъснат казармен срок: ядрото на службата остава 6 месеца, към него се добавят 3 месеца задължителни учения. Част от тях се изкарват веднага след базовата подготовка, докато останалите са милиционни сборове, разпределени в рамките на 10 години. С това наборникът приключва своите задължения към навършването на 30 години.

Как се променя службата

Заедно с удължаването правителството обяви и пакет за привличане на новобранци. Възнаграждението се вдига от 625 на 1000 евро месечно, а за служещите се въвеждат и дни отпуск, чиито параметри тепърва ще се изработват. Новият режим ще важи за всички, които минават през наборната комисия от 1 януари 2027 г.

Най-дълго коалицията се пазари не за армията, а за цивилната заместваща служба, която за момента трае 9 месеца и чието удължаване NEOS отхвърли категорично. Компромисът бе намерен в последната минута: от 1 януари 2027 г. удължаването с 2 месеца ще бъде доброволно, а през първото полугодие след влизането в сила ще се проведе научно съпровождана оценка на мотивите, по които младите мъже избират между казарма и гражданска служба. От 2028 г. нататък се задейства автоматичен механизъм: падне ли бройката на наборниците с повече от 7,5% под 15 000, тоест под около 14 000, гражданската служба задължително се удължава с 2 месеца от следващата година. Двата допълнителни месеца се изкарват в същата организация, по съгласуван с нея и гъвкав във времето график.

„Така се гарантира, че Бундесхеерът ще има достатъчно новобранци, но и помощните организации ще имат достатъчно цивилни служители“, обобщи Щокер. Майнл-Райзингер, за която отпадането на задължителното удължаване е основното постижение, го формулира като залог „на политика, основана на доказателства“.

Обосновката на канцлера за този завой прозвуча по-остро от обичайното за австрийската реторика. „Условията за сигурност се промениха из основи през последните години, месеци и седмици“, заяви Щокер по време на пресконференцията в казармата. „Мечтата за траен мир в Европа се разби най-късно с руската агресивна война срещу Украйна.“ Той посочи и хибридните атаки и кибервойната като новия клас заплахи, а изводът му беше, че Австрия трябва в по-голяма степен да поеме грижата за собствените си способности и за защитата на населението.

Решението не е просто увеличение на срока, а опит да се разшири ресурса за мобилизация, без това да разруши политическият баланс между армията, гражданската служба и коалиционните партньори.

Коалиционният компромис

Реформата тръгва от армия със съвсем различен профил. Десетилетия наред австрийските въоръжени сили работеха главно като служба за гражданска защита: помагаха на спасителни екипи в случай на наводнения и горски пожари и патрулираха границата за задържане на нелегални мигранти. Спирането на настъпващи чужди войски не беше сред задачите, за които бяха окомплектовани, и самите власти признават открито, че армията не би издържала нападение отвън. Географията прави положението по-осезаемо. Австрия граничи с осем държави, шест от които са в НАТО: Германия и Чехия на север, Италия и Словения на юг, Словакия и Унгария на изток. Извън Алианса остават само Швейцария и Лихтенщайн.

Новото е посоката на движение. През 1971 г. с канцлера Бруно Крайски и предизборния лозунг „6 месеца стигат!“, наборната служба беше намалена от 9 на 8 месеца (6 месеца обучение и 2 месеца учения). През 2006 г. тогавашният министър на отбраната Гюнтер Платер (ÖVP) я сведе до сегашните 6, а задължителните учения бяха изцяло преустановени. През януари 2013 г. референдум затвърди самата повинност: 59,7% от всички гласували се обявиха срещу професионална армия при избирателна активност от 52,4%. Оттогава спорът вече не беше дали да има набор, а колко да струва той на държавата и младите мъже.

Комисията по наборната служба, създадена през 2025 г. от министъра на отбраната Клаудия Танер (ÖVP) и оглавена от Ервин Хамезедер, представи резултатите си на 20 януари 2026 г. и препоръча недвусмислено модела „Австрия плюс“: 8 месеца базова служба плюс 2 месеца учения. Този вариант остана подкрепен само от ÖVP. Приетият сега 6+3 възпроизвежда стъпаловидната конструкция на експертите, но не и нейните пропорции. Хамезедер, който присъства на представянето в Залцбург, го заяви директно: по същество това решение не е оптималното и не поражда въодушевление у него, но все пак представлява ключов напредък спрямо статуквото и стъпка, която ще придвижи австрийския Бундесхеер значително напред.

Военната необходимост

Същинското съдържание на реформата не е в числото 9, а във връщането на учебния цикъл на резерва. Reuters описва това като преминаване към резервистки модел, при който наборникът дължи последващи учения в 10-годишен хоризонт след края на базовата подготовка, тоест точно онова, което падна през 2006 г. Значението на тази промяна си проличава от структурата на австрийската армия. Според Армин Рихтер, председател на Съюза на милицията, над 60% от състава е формиран от милиционни войници, а войсковата подготовка и сборовете за тях липсват вече 20 години; през юни той описа милицията като такава, стигнала до точка на прекатурване. Ако механизмът заработи както е замислен, Австрия ще върне способността си да поддържа обучен резерв. Ефектът върху потенциала за мобилизация обаче идва бавно: първият випуск влиза от 1 януари 2027 г., а ученията му са разпределени през следващото десетилетие.

Срещу тази амбиция стои бюджетът. Разходите за отбрана растат, но много по-бавно от заложеното: 4,391 млрд евро през 2025 г. и 4,761 млрд през 2026 г. или 1,17% и съответно 1,25% от БВП. Правителството поддържа целта от 2% до 2032 г. и строителният план на армията (Aufbauplan 2032+) е сметнат с допускане за постепенно нарастване, при което бюджетът за 2028 г. трябва да стигне около 7 млрд. Реалната прогноза е 5,3 млрд за 2027 г. и малко над 5,4 млрд за 2028 г. Докладът за отбраната 2026/2027 на министерството, цитиран от „Die Presse“, го записва без заобикалки: планът ще бъде изпълнен в намален, съответно забавен вид, а планираното постигане на пълна отбранителна способност на страната се забавя. Генералният щаб е съставил списък с приоритети. Напред минават наземната ПВО със среден обсег, борбата с дронове, цифровизацията и инфраструктурата; отлагат се закупуването на бойни дронове, на нова артилерия и на ескадрила разузнавателни дронове с голям обсег, а финансиране на бойните машини на пехотата от ново поколение Ulan EVO засега няма. Отчита се и инфлацията: според доклада за реален ръст на покупателната способност не става дума, а за запазването ѝ.

Оттук идва числото, което най-пряко опира до удължената служба. За изпълнението на строителния план са нужни 28 000 работни места за военни и цивилни, което изисква щатните бройки да нараснат от сегашните 21 842 на 25 200 до 2032 г., по 800 годишно през 2027 и 2028 г. Кадровият план засега не предвижда такъв ръст, а напротив, залага съкращаване на цивилните бройки. Три допълнителни месеца учения на всеки един випуск означават повече инструктори, повече време на полигона и повече казармен капацитет при състав, който не расте. Финансовият министър Маркус Мартербауер предупреди преди министерския съвет, че допълнителни средства за реформата няма да се отпуснат; Щокер отвърна само, че решение ще се намери.

Политическите и кадровите ограничения

Остава и парламентарната сметка. Удължаването на гражданската служба изисква двутретично мнозинство в Националния съвет, т.е. гласове от опозицията, а разговорите с нея още не са започнали. И двете партии в опозиция реагираха отрицателно. Херберт Кикъл от FPÖ нарече договореното „поредния гнил компромис“ и доказателство за пълната неспособност на управляващата коалиция да действа, а военният говорител на партията Фолкер Райфенбергер определи правителството като негодно, а Давид Щьогмюлер от Зелените сведе резултата до „разместване на цифрите по месеците“ и поиска възнаграждението на гражданските служители да бъде вдигнато наравно с това на наборниците. Отказът на FPÖ обаче не е отказ от удължаване като такова: през юни партията подкрепяше именно 8+2. Пътят към мнозинство от 2/3 минава през отваряне на коалиционния компромис, който трите правителствени партии сглобяваха до последната минута, и точно това го прави труден.

Три проверими белега ще покажат дали обявеното в Залцбург ще се превърне в способност. Първият е дали законопроектът ще стигне до Националния съвет навреме, за да влезе в сила от 1 януари 2027 г. – датата, с която е обвързан целият механизъм. Вторият е числото 15 000: първата оценка на набора през 2027 г. ще покаже дали 1000 евро и добавения отпуск привличат достатъчно добровол, или ще задейства автоматично удължаване на гражданската служба. Третият е кадровият план. Не тръгнат ли щатните бройки нагоре с 800 годишно, няма да има кой да проведе допълнителните месеци учения. Александър Ван дер Белен, върховен главнокомандващ на Бундесхеера, приветства компромиса и отправи призив за неговата бърза реализация. Завоят е първи такъв от 1971 г. насам, но обучението на три допълнителни месеца от всеки випуск опира до инструктори, полигонно време и щатни бройки, а те засега не се увеличават.

📸 Снимка: Самоходна гаубица M109 на военния тренировъчен полигон Аленщайг, Австрия. (APA-Images / Lukas ILGNER)

Анализ: Британският план за £298 млрд залага на дронове и хибриден флот.

🇬🇧⚓ Обединеното кралство публикува дълго отлагания План за отбранителни инвестиции (DIP) – нова програма за около £298 млрд за следващите 4 години, чийто център на тежестта е решителен завой към безпилотни и автономни системи и Кралски флот от „хибриден“ тип, който се отказва от тежкия разрушител Type 83 в полза на по-малки кораби, замислени като плаващи командни възли за рояци дронове.

Документът, представен пред депутатите от новия министър на отбраната Дан Джарвис, разписва разходните ангажименти на Лондон в дълги срокове и обещава отбранителните разходи да достигнат 2,7% от БВП до края на десетилетието – с 0,4% пункта над нивото от 2024 г., когато премиерът в оставка Киър Стармър встъпи в длъжност.

„Централната цел на този план за отбранителни инвестиции, който публикувахме днес, е да гарантираме, че те имат снаряжението и технологиите, които са им необходими за трудната работа, която искаме от тях“, каза Джарвис пред законодателите, визирайки военнослужещите. Зад тази формула обаче стои много по-голяма промяна от поредното увеличение на бюджета: планът на практика обявява смяна на философията, по която Великобритания смята да строи въоръжените си сили – далеч от шепата едри, скъпи и уязвими платформи, към разпределена маса от по-евтини, автономни и разходни системи на сушата, в морето и във въздуха.

Най-ясно това личи в морето. Лондон се отказва от планираните разрушители Type 83, които трябваше да наследят сегашните Type 45 за противовъздушна отбрана, и вместо тях ще поръча поне шест „общи бойни кораба“ (Common Combat Vessels), замислени не като самостоятелни огневи платформи, а като управляващи центрове, които действат в тандем с въздушни, надводни и подводни дронове, които разширяват обсега и огневата мощ, без да раздуват екипажа или цената. Едновременно с това отпада и фрегатата Type 32. За по-широката концепция за хибриден флот, построена около принципа „с екипаж, където се налага, без екипаж, където е възможно“, както го формулира висш британски представител преди обявяването, DIP заделя около £1,5 млрд; първите кораби се очакват в началото на следващото десетилетие. Логиката, която Министерство на отбраната изтъква, е пряка: вместо да концентрира способността в малък брой големи и скъпи плавателни съдове, флотът ще смеси екипажни и безекипажни единици и така ще се доближи до темпото и характера на съвременната война.

Гръбнакът на този обрат е „дроновата трансформация“ – инвестиция от над £5 млрд в автономни системи за трите вида въоръжени сили, представяна като най-голямата от този род в британската история. Замисълът е свързана, гъвкава сила, в която ударни дронове летят редом с армейски хеликоптери, нови безпилотни апарати правят бойните самолети на Кралските ВВС по-трудни за откриване, а флотът става хибриден. Под този общ покрив има конкретни пера: £650 млн за евтини, разходни автономни системи и барражиращи боеприпаси; £220 млн за проекта NYX, който трябва да създаде въоръжени автономни дронове за съвместна работа с ударните хеликоптери AH-64E Apache; £150 млн за безпилотни сухопътни машини; и £200 млн за антидрон отбрана – отделно перо, което признава, че същата технология вече е заплаха, тъй като е в ръцете на противника.

Във въздуха най-ефектните числа са другаде. £8,6 млрд отиват за Глобалната програма за боен авиационен флот (GCAP) – шесто поколение изтребител, разработван съвместно с Италия и Япония и познат на острова като Tempest. Към него планът добавя нова местна програма за „съвместни бойни самолети“ (Collaborative Combat Aircraft) – безпилотни апарати, които да летят редом с пилотираните машини, с обещание за летящ демонстратор „поне до 2030 г.“. Колкото и новаторска да изглежда тази амбиция, тя не е първият британски опит за безпилотен ескорт: през 2022 г. Лондон закри проекта Mosquito със същата цел, преценявайки, че по-нататъшните вложения вече нямат „особен смисъл“. Наред с това сегашният Eurofighter Typhoon получава £1,1 млрд за модернизация и поддръжка, а страната се готви да приеме първите F-35A с двойно предназначение – способни да носят и ядрен заряд – които трябва да влязат на въоръжение в началото на 2030-те; договорът за произовдство обаче още не е подписан. Не всичко във въздуха е финансирано: планът изрично праща разузнавателния самолет Shadow R1 в „предсрочно изваждане от експлоатация“.

На сушата картината е по-конвенционална, но не по-малко скъпа: £2,2 млрд за нови бронирани машини Boxer с колесна формула 8×8, £1,1 млрд за завършване производството на модернизираните основни бойни танкове Challenger 3 и над £500 млн за лека мобилна машина – наследник на Land Rover – и за ново бронирано 6×6 средство за тежко защитена мобилност.

Под всичко това обаче зее финансова пролука, която прави плана едновременно амбициозен и компромисен. Тези допълнителни £15 млрд са далеч под £28 млрд, които първоначално поискаха от отбраната – разлика от около £13 млрд, която оставя зейнали дупки в редица програми и слага следа за съмнение върху сроковете. Тук си струва да се отдели наблюдаваното от онова, което то значи. Планът несъмнено е сигнал за намерение – доктринален избор в полза на масовост, автономност и оцеляемост с разпределение, а не с допълнителна броня. Но самата способност е години напред: демонстраторът на безпилотен ескорт се обещава чак „до 2030 г.“, общите бойни кораби – за началото на 2030-те, договорът за F-35A още не е поставен на хартия, а прецедентът с Mosquito напомня колко лесно демонстраторите умират между бюджетните цикли. С други думи, DIP днес е по-скоро заявена траектория, отколкото доставена способност.

Обратният прочит на същите факти е не по-малко защитим и заслужава да се изговори: че разпределената маса е толкова доктринален избор, колкото и бюджетна принуда. 13-те млрд под исканото правят евтините безпилотни рояци не просто модерни, а единствените, които се побират в плика – а отказът от Type 83, Type 32 и Shadow R1 изглежда поне отчасти като съкращаване под финансов натиск, преоблечено в красивия език на иновацията. Двете не се изключват; вероятно истината е смес, в която необходимостта и доктрината сочат в една и съща посока, което прави обрата по-лесен за продаване.

Че този обрат изобщо стигна до публикуване, се случи въпреки нестихващата политическа буря. Именно спорът за размера на бюджета взе главата на предшественика на Джарвис: министърът на отбраната Джон Хийли подаде оставка на 11 юни и заяви, че средствата по плана не достигат за нуждите на сигурността, а заедно с него си тръгна и министърът по въоръжените сили Ал Карнс. Джарвис, дошъл от Министерство на вътрешните работи, прекара първите си дни в длъжност в „префокусиране“ на документа така, че да постави приоритет върху бързото снабдяване на войските с най-новото оръжие, включително за елитните командоси. Сега над самия план виси и следващата неизвестна: според обявеното Стармър е на път да предаде властта на Анди Бърнам, определян за бъдещ министър-председател, а запитан вчера, премиерът отказа да каже дали Бърнам е одобрил документа.

Точно тази несигурност прави издръжливостта на DIP, а не съдържанието му, истинския въпрос за следващите седмици. Планът разписва ангажименти до края на десетилетието, но мнозинството, което го е създало, се сменя – и нищо в наличните данни не гарантира, че следващият кабинет ще наследи приоритетите заедно с креслата. Засилване на тезата, че планът ще оцелее, би било публично одобрение от Бърнам и подписани договори за производство на общите бойни кораби и F-35A през първите месеци на новия кабинет. Обратният сигнал – отлагане или преразглеждане на тези поръчки – би оголил DIP като документ, надживял кабинета на Стармър. Британия обяви накъде иска да тръгне отбраната ѝ; дали парите и политическата воля ще издържат до доставката, ще покаже не речта от вторник, а първият бюджетен цикъл след смяната на върха.

Руската армия изяжда 46% от федералния бюджет на страната и налага орязване на гражданските сектори.

🇷🇺💰 Военните разходи на Русия за първото тримесечие на настоящата година достигат пореден рекорд от 5,908 трилиона рубли, според изчисления на Янис Клуге, научен сътрудник в Германския институт за международна сигурност и въпроси на отбраната (SWP) със седалище в Берлин, въз основа на данни на Министерството на финансите на Руската федерация.

В сравнение със същия период на миналата година разходите за въоръжените сили и производство на оръжие са скочили с 29,9%, спрямо две години по-рано – с 68,7%, спрямо три години – със 129%, сравнено с първото тримесечие на 2022 г. – цели 4,6 пъти.

В резултат на това за първи път от началото на пълномащабната война срещу Украйна военните разходи вече достигат 46% от общия размер на федералния бюджет. С други думи, всяка втора рубла е отишла за армията, подчертава Клуге.

Както става ясно от изчисленията му, руската военна машина е „изяждала“ средно по около 2,7 млрд рубли на час и 65 млрд рубли дневно – сума, която е сравнима с годишния бюджет на Новгородска и Орловска области (съответно 69 и 61 милиарда рубли). Месечните разходи, които възлизат на около 2 трилиона рубли, са повече от годишния бюджет на цялата система за висше образование в Русия, който възлиза на около 1,7 трилиона, и на всички руски региони, с изключение на Москва.

Основният ръст на военните разходи отива по секретни пера: техният обем е нараснал от 3,4 на 4,9 трилиона рубли в края на първото тримесечие. В резултат на това 38,2% от всички бюджетни разходи са засекретени (12,8 трилиона рубли).

Забележително е, че разходите за военната агресия срещу Украйна нарастват, въпреки че в самия бюджета е заложено тяхното незначително съкращаване – от 7,8% на 6,2% от БВП, обръща внимание Клуге. На практика обаче през първото тримесечие военният бюджет набъбна до 12% от БВП.

По всичко личи, отбелязва Клуге, че военните разходи през 2026 г. ще са значително по-високи от онези през миналата година: до 9-10% от БВП в края на годината, раздувайки бюджетния дефицит в първото тримесечие, който възлизаше на 4,6 трилиона рубли, а до края на май достигна 6 трилиона.

За да покрие нарастващата сметка на войната, Министерство на финансите направи предложение да замрази разходите по гражданските пера до края на годината година с 2,9 трилиона рубли, отбелязва Financial Times, позовавайки се на неуточнени руски ведомствени източници. Ако разходите не бъдат ограничени, по оценка на ведомството при „негативен сценарий“ преразходът на бюджета до края на годината може да достигне 4 трилиона рубли.

За да поддържа дефицита под контрол, според данни на американското издание, Министерство на финансите на Руската федерация е предложило да се извърши секвестър на бюджета за целия текущ 3-годишен период по всички пера, с изключение на военните. Освен близо 3-те трилиона рубли тази година, под „замразени“ трябва да попаднат разходи за 5,4 трилиона рубли през 2027 г. и 7,1 трилиона рубли – през 2028 г.

Войната срещу режима в Иран и скокът в цените на петрола ще донесат на Москва допълнителни приходи, но обемът им е значително по-нищожен от нужните 3% от БВП, за да бъде затворена „дупката“ в отбранителните пера, оценява Клуге.

Според личните му изчисления, с натрупване от февруари 2022 г. до момента инвазията в Украйна е струвала на руските данъкоплатци 53,079 трилиона рубли, или 746,6 милиарда долара. Тази сума покрива 28 години от текущите разходи на бюджета за здравеопазване, 30 години от разходите за образование и вековния бюджет на регионални субекти като Красноярския край или Свердловска област.

Bloomberg: Военните разходи изправят Русия пред ръба на фалита, финансисти алармират Путин.

🇷🇺📉💸 Висши държавни служители са предупредили руския президент Владимир Путин, че разходите за войната срещу Украйна ще тласнат руската икономика към фалит, съобщава Bloomberg.

Служители в Министерство на финансите и Централната банка са заявили пред Кремъл, че текущото ниво на планираните разходи за отбрана може опасно да увеличи дефицита в държавния бюджет, твърдят източници, запознати с въпроса, и документи, прегледани от американското издание.

Служителите, чиято тревога относно състоянието на руската икономика и бюджет нараства през последните месеци, са предложили съкращения на разходите за отбрана, посочват източниците. По думите им е трудно да се укрепят обтегнатите публични финанси на страната, без да се намери допълнителна ефективност.

Разногласията сред политиците обаче означават, че висши служители в Министерството на отбраната и някои кръгове в Кремъл, решени да придвижат напред военните цели на Путин, настояват за запазване на текущите военни разходи. Те аргументират позицията си с това, че евентуално съкращаване би навредило сериозно на икономиката, тъй като твърде много предприятия зависят от договори, свързани с армията.

Путин е поискал от служителите на финансовото ведомство да измислят съкращения на разходи в други пера от бюджета, преди да се насочат към отбраната, споделят част от лицата, близки до въпроса. На всички тях е гарантирана анонимност, за да обсъдят опасенията, чийто мащаб не е публично оповестен. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на запитването за коментар.

Военното ръководство настоява за още

Министерство на отбраната не просто се обявява против предложени съкращения, но и изисква допълнителни средства за финансиране на военната агресия срещу Украйна, твърдят двама души, близки до федералното правителство. Военните разходи ще трябва да нараснат, за да се покрие недостиг от до 3 трилиона рубли (36 милиарда долара) през тази година, допълват те.

Путин е наясно с бюджетния натиск както миналата, така и настоящата година, така че трудностите не са били изненада за него, твърдят източниците. Мащабът на евентуалните съкращения на бюджета зависи единствено от Путин, тъй като нито едно важно бюджетно решение не се взема без неговото одобрение и той служи като краен арбитър, описвайки това като желязно правило.

При съставянето на бюджета за 2026 г. служителите са осъзнали, че от второто полугодие може да се появи остър недостиг на финансиране в размер на 1,2-1,5 трилиона рубли – средства, които вероятно ще се окажат крайно необходими за военния сектор. По онова време е имало надежди, че войната в Украйна ще приключи след срещата на върха в Аляска миналия август между Путин и Тръмп, което би превърнало намаляването на разходите за отбрана през втората половина на 2026 г. в разумно предположение, според фигури, близки до висшия ешелон в Кремъл.

Финансовата дупка на Русия предизвика гняв миналата седмица от страна на висш член на долната камара на Държавната дума, въпреки че Валерий Гартунг, който оглавява Комисията за защита на конкуренцията, отрече да е използвал вулгарни думи от парламентарната трибуна. В изказването си той припомни хиперинфлацията, преживяна от Русия след краха на Съветския съюз. „Какво ще правим по въпроса?“, попита той. „Ще печатаме пари ли, или какво? Като през 1992 г., когато цените се вдигаха с 30% всяка седмица? Разбираме, че това не е решението.“

Кремъл налага нов данък „свръхпечалба“, руската икономика се свива, а олигарси искат 12-часов работен ден.

🇷🇺💰 Кремъл се готви да наложи допълнителен данък „свръхпечалба“ върху големите компании в опит да компенсира нарастващия натиск над руската икономика, свързан с войната срещу Украйна, съобщи Службата за външно разузнаване на Украйна.

Въпреки по-ранните предложения от страна на руски олигарси за доброволни вноски в държавния бюджет в подкрепа на финансирането на военните усилия, сега Кремъл обмисля налагането на задължителен „данък върху извънредните печалби“ за едрия бизнес.

Според разузнавателната оценка руските власти планират да въведат новия налог въз основа на финансовите отчети на компаниите за 2025 г. Предложената ставка би могла да достигне 20% – двойно повече от нивото, прилагано по време на предишната кампания през 2023 г.

Данъкът ще бъде насочен към печалбите, които надвишават средните нива, регистрирани между 2018 и 2019 г. и бяха използвани като референтна база и при предишните мерки за облагане на извънредните приходи за периода 2021–2022 г.

„Предишният данък свръхпечалба донесе близо 318,8 млрд рубли в руския бюджет. В същото време компании от нефтената, газовата и въгледобивната промишленост бяха освободени от плащане, като основната тежест падна върху предприятия, занимаващи се с добив на руди, редки метали и фосфорити, и производството на чугун, валцована стомана, тръби, цветни метали и предприятията от сектора на търговията“, се посочва в изявлението.

Предложението за новия налог идва в момент на изострена финансова криза в Руската федерация. Според Службата за външно разузнаване, позоваваща се на данни от руското финансово министерство, бюджетният дефицит през първото тримесечие на 2026 г. е надвишил годишната цел с 20%, достигайки 4,576 трилиона рубли при планирани 3,786 трилиона за цялата година. Допълнителен фактор е спадът от 45,4% в приходите от петрол и газ в сравнение със същия период на 2025 г.

Икономистите посочват, че дори евентуалните печалби от износ на суровини е малко вероятно да покрият бюджетния недостиг. На този фон властите са принудени да търсят нови източници на приходи, включително вземайки на прицел бизнеси, които до момента са успели да останат печеливши.

Предложеният данък се появява в момент, когато общите икономически показатели говорят за нарастващо напрежение. Последните данни показват, че руската икономика е навлязла в етап на свиване за първи път от март 2023 г. и БВП е спаднал с 2,1% на годишна база през януари в сравнение със същия период на 2025 г.

Официални лица приписаха забавянето на няколко фактора, като по-краткия работен месец и студенотото време, което е повлияло значително на индустриалната активност. Секторът на строителството е особено засегнат, след като се сви с 16% след записан ръст от 6% година по-рано, когато по-меките зимни условия подпомогнаха дейността.

Въпреки тези обяснения, икономистите алармират, че общата тенденция сочи по-скоро към стагнация, а не към растеж, като повечето ключови сектори показват признаци на отслабваща активност. Влошаващата се икономическа обстановка се отразява в предложенията на руските олигарси, призоваващи за увеличаване на изискванията към работната сила.

Руският милиардер Олег Дерипаска предложи въвеждането на 12-часова, 6-дневна работна седмица, която по думите му представлява начин за ускоряване на икономическото преструктуриране на страната, съобщи The Moscow Times на 30 март.

В публикация на своите профили в социалните мрежи индустриалецът заяви, че страната му е изправена пред ограничени ресурси, поради което справянето с настоящата глобална криза се нуждае от рязко увеличение на интензивността на труда. Дерипаска предложи график „от 8 до 8“ – от 8 сутринта до 8 вечерта, включително в събота – заявявайки, че подобни мерки са от съществено значение за икономическото оцеляване на Русия.

Путин поиска лични дарения от олигарсите за финансиране на войната и стабилизиране на бюджета

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин е поискал от олигарсите да направят дарения за федералния бюджет в опит да стабилизира финансовото състояние на страната, докато продължава инвазията в Украйна. Това съобщи Financial Times, позовавайки се на трима източници, запознати с въпроса.

Думите на руския президент пред голяма група видни бизнесмени в четвъртък ясно показаха намерението му да преследва войната до победен край, въпреки нарастващото напрежение върху бюджета на Кремъл, отбелязва британското издание.

Путин е заявил, че Русия ще продължи да се бори, докато не превземе останалите части от Донбас, които се намират извън неин контрол, твърдят двама от източниците. Той счита решението е нужно, тъй като Украйна е отказала да се изтегли едностранно от Донбас по време на последните преговори с посредничеството на САЩ.

Руският президент е подкрепил това, което счита за компромисно предложение – превръщането на Донбас в „демилитаризирана зона“ или подкрепяна от САЩ „специална икономическа зона“, но се е отказал от това, след като Украйна е дала да се разбере, че доброволното предаване на региона е „червена линия“.

Искането на Путин към олигарсите е поредния опит за „изтръскване“ на руския бизнес, за да се помогне за осигуряването на огромните разходи на страната за отбрана – и първият път след пълномащабната инвазия, в който Путин отправя молбата директно и лично.

От началото на годината Кремъл увеличи ДДС с 2 процентни пункта до 22% в опит да събере допълнителни 600 млрд рубли за 3 години от малкия и средния бизнес. През 2023 г. федералното правителство събра 320 млрд рубли по силата на еднократен данък от 10% върху свръхпечалбите на някои големи компании.

В четвъртък министърът на икономиката Максим Решетников заяви, че тази година планира нов такъв данък, ако рублата продължи да отслабва. Миналата година разходите за отбрана на Кремъл скочиха с 42% до 13,1 трлн. рубли.

Независимото издание The Bell съобщи първо за думите на руския президент към бизнеса. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отговори веднага на запитване за коментар.

Личното обръщение на Путин към руските олигарси прави отказа им почти немислим. Руският бизнес елит се сплоти около президента въпреки опасенията относно войната и нейното отражение върху икономиката.

Поне двама от бизнесмените са отговорили, че с удоволствие ще направят доброволни вноски за бюджета, твърдят запознати. Олигархът Сюлейман Керимов, за когото се смята, че е свързан със спорното поглъщане на водещия онлайн търговец Wildberries, заяви, че е готов да внесе 100 млрд рубли. Металният магнат Олег Дерипаска също се съгласи да даде своя принос.

Ожесточената война с дронове на фронтовата линия спря почти напълно руското настъпление в Донбас, който остава бастион на украинската отбрана от пролетта на 2014 г. и доведе до рязък скок на жертвите в руските редици. Последният кръг на мирните преговори през януари удари на камък заради ултиматумите на Кремъл за доброволно предаване на източния украински регион. Въпреки разочароващото представяне на руската армия за тези четири години война, Путин все още настоява за постигане на целите, поставени през февруари 2022 г.

Бюджетният дефицит на Русия за януари и февруари нарасна до над 90% от прогнозната цифра за годината, тъй като американските санкции принудиха страната да продава петрола си с големи отстъпки и отблъснаха купувачите.

Кремъл получи кратък тласък от допълнителни приходи в размер на 150 милиона долара дневно от петрол, след като САЩ и Израел започнаха войната си срещу режима в Иран преди близо месец. В четвъртък Русия заяви, че вече не продава основния си сорт „Уралс“ с отстъпка спрямо референтния сорт „Брент“. На 12 март Вашингтон обяви, че въвежда временно облекчение на санкциите срещу износа на руски петрол.

Руското министерство на финансите планираше да затегне правилата за насочване на приходите от петрол в изчерпания Фонд за национално благосъстояние преди избухването на войната в Близкия изток. Путин обаче каза на олигарсите, че трябва да използват свръхпечалбите, за да укрепят балансите си, според Александър Шохин, президент на Руския съюз на индустриалците и предприемачите.

Шохин заяви пред журналисти, че Путин се надява войната в Иран да приключи до „три-четири седмици“ и предупреди министерството на финансите и бизнеса „да не разчитат, че тези извънредни приходи ще траят дълго“.

Русия харчи за армията значително повече от официално обявеното

🇷🇺💰🇩🇪 Руската федерация има значително по-високи разходи за война и отбрана, отколкото твърдят официалните данни в последните години. Това показват числата от анализ на Федералната разузнавателна служба (BND), публикуван днес.

От началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. руският бюджет за отбрана нараства рязко всяка година.

Освен това начина, по който Москва тълкува понятието „разходи за отбрана“, е коренно различен от дефиницията на НАТО. Обширен анализ на BND върху бюджетните данни разкрива, че военният бюджет през последните години е бил с до 66% по-голям от представяното. Неотчетените разходи се отнасят например до строителни проекти на Министерството на отбраната, ИТ проекти на армията или социални плащания за близките на военнослужещи.

По този начин през 2025 г. военните разходи са отговаряли на половината от общия бюджет и на около 10% от икономическото производство на Руската федерация.

Посочените средства се използват не само за бойните действия срещу Украйна, но и за ускорено изграждане и разширяване на военния капацитет – по-специално в близост до източния фланг на НАТО. В тези цифри конкретно се материализира нарастващата заплаха за Европа от страна на Русия.

Камарата на представителите на САЩ приема законопроект за отбрана.

🇺🇸 Камарата на представителите одобри с гласуване на всеобхватен законопроект за политика в сферата на отбраната, разрешаващ 900 милиарда долара за военни програми, включително увеличение на заплатите за войските и основен ремонт на начина, по който Министерството на отбраната закупува оръжия.

Законопроектът беше приет категорично с 312 срещу 112 гласа, като идва в момент на нарастващо напрежение между Конгреса, контролиран от републиканците, и администрацията на президента Доналд Тръмп относно управлението на армията.

Законът за Разрешаване на Националната Отбрана (NDAA) обикновено има двупартийна подкрепа, а междувременно Белият дом даде сигнал за „силна подкрепа“ на задължителното законодателство, която заявим, че е в унисон с дневния ред за национална сигурност. Въпреки това, в законопроекта от над 3000 страници са скрити няколко мерки, оказващи натиск върху Министерство на отбраната, включително искане за допълнителна информация относно ударите по лодки в Карибския басейн и подкрепа за съюзниците в Европа, включително за Украйна.

Като цяло, мащабният законопроект предвижда 3,8% скок на заплатите за много военнослужещи и подобрени условия в жилищата и съоръженията на военни бази. Той също така постига компромис между политическите партии – намаляване на усилията в сферата на борбата с климатични промени и многообразие, съгласно програмата на Тръмп, а същевременно увеличава и надзора на Конгреса над Пентагона и отменя няколко стари военни разрешения. Някои твърдолинейни копейки обаче се жалват, че законопроектът не прави повече за намаляване на ангажиментите на САЩ в чужбина.

„Имаме нужда от боеспособна, подготвена и смъртоносна бойна сила, защото заплахите за нашата нация, особено тези от Китай, са по-сложни и предизвикателни от когато и да е било в последните 40 години“, заяви конгресмен Майк Роджърс, председател на Комисията по въоръжените сили на Камарата от Републиканската партия.

Законодателите, които контролират военните, заявиха, че проектът за законодателство ще промени начина, по който Пентагонът закупува оръжия, с акцент върху скоростта след години на забавяне от страна на отбранителната индустрия. Това остава ключовия приоритет и за министъра на отбраната Пийт Хегсет. Конгресмен Адам Смит, водещият демократ в комисията по въоръжените сили, нарече законопроекта „най-амбициозният опит за реформа на придобиванията, който сме предприемали“.

Въпреки това, Смит изрази съжаление, че законопроектът не прави толкова, колкото биха искали демократите, за да ограничи администрацията на Тръмп, но го нарече „стъпка в правилната посока към връщане на авторитета на Конгреса“.

„Най-голямото ми притеснение е, че Пентагонът, начело с министър Хегсет и президента Тръмп, просто не се отчита пред Конгреса или пред закона“, изрази опасения той.

Сега законопроектът се насочва към Сената, където лидерите работят по неговото приемане, преди законотворците да напуснат Вашингтон за празнична почивка. Няколко сенатори и от двете страни на спектъра отправиха остри критики към законопроекта за това, че не прави достатъчно за спиране на военните полети над Вашингтон. Те настояваха за реформи след сблъсък във въздуха тази година между армейски хеликоптер и пътнически самолет, при който загинаха всички 67 души на борда на двете машини близо до Национално летище „Роналд Рейгън“ във Вашингтон. Националният съвет за безопасност на транспорта и семействата на жертвите също изразиха своята съпротива на тази част от законопроекта, повдигайки опасения, че това би направило въздушното пространство по-опасно.

📑 Ето какво предвижда законопроектът за отбраната, докато преминава през Конгреса

Видеозаписи от удари по лодки и надзор от Конгреса

Законодателите включиха разпоредба, която би намалила бюджета за пътувания на Хегсет с една четвърт, докато Пентагонът не предостави на Конгреса необработени видеозаписи от ударите срещу предполагаеми лодки за трафик на наркотици близо до Венецуела. Законодателите отстояват ролята си на надзор, след като при удар на 2 септември американската армия е извършила повторен удар по двама оцелели, които са се държали за лодка, която е била частично унищожена.

Законопроектът също така изисква от Хегсет да позволи на Конгреса да прегледа заповедите за извършване на ударите.

Потвърждаване на ангажимента към Европа и Корея

Продължаващата подкрепа за Украйна и други съюзници в Източна Европа беше под съмнение през последната година, но законодатели включиха някои позиции, насочени към запазване на подкрепата на САЩ за противодействие на руската агресия в региона.

Законопроектът за отбраната изисква Пентагонът да поддържа най-малко 76 000 военнослужещи и базово оборудване в Европа, освен ако не бъдат консултирани съюзниците от НАТО и не бъде взето решение, че подобно изтегляне е в интерес на САЩ. Обикновено на континента се намират около 80 до 100 000 американски войници. Освен това той разрешава финансиране в размер на 400 милиона долара годишно в следващите две години за производство на оръжия за изпращане в Украйна.

Включена е и разпоредба за запазване на разполагането на американски войски в Южна Корея, като е определено изискване за минимален праг от 28 500 военнослужещи.

Съкращения на инициативи за климата и многообразието

Законопроектът прави съкращения от 1,6 милиарда долара в разходите, свързани с изменението на климата, съобщи Комисията по въоръжените сили на Камарата. Оценки на американските военни установиха отдавна, че изменението на климата представлява заплаха за националната сигурност, тъй като много бази са връхлитани от урагани или чести наводнения.

Освен това законопроектът би спестил 40 милиона долара с отмяна на служби, програми и обучения за многообразие, справедливост и приобщаване (DEI), съобщи комисията. Предстои закриването на длъжности като т.нар. „главен директор по въпросите на многообразието“.

Отмяна на резолюцията за войната в Ирак

Конгресът поставя официален край на войната в Ирак чрез отмяна на разрешението за инвазията от 2003 г. Поддръжниците на отмяната в Камарата и Сената отбелязват, че тя е от ключово значение за осуетяването на евентуални злоупотреби и утвърждаването на Ирак като стратегически партньор на САЩ.

Резолюцията от 2002 г. рядко е била използвана през последните години. Но първата администрация на Тръмп я цитира като част от правното основание за нанасянето на целенасочен удар с дрон, който ликвидира иранският генерал Касем Сюлеймани в столицата Багдад на 3 януари 2020 г.

Окончателно премахване на санкциите срещу Сирия

Конгресът ще премахне окончателно американските санкции, наложени срещу Сирия, след като администрацията на Тръмп отменивременно много от наказателните мерки, които дълги години бяха в сила при управлението на бившия режим.

Законодателите наложиха сурови икономически санкции на страната през 2019 г. като наказание на бившия диктатор Башар ал-Асад за нарушения на човешките права по време на гражданската война, продължила близо 14 години. Тя приключи през декември 2024 г. с падането на бившия режим като резултат от светкавична офанзива на коалиция от ислямистки групировки, водена от Хаят Тахрир ал-Шам, доведе до свалянето на режима на Башар Асад, и бягството му към Москва.

Застъпниците на окончателната отмяна заявиха, че е малко вероятно международните компании да инвестират в проекти, нужни за реконструкция на страната, докато е налице заплаха от връщане на санкциите.

Липса на покритие за ин витро оплождане (IVF)

Демократите отправиха критики към председателя на Камарата Майк Джонсън за премахването на разпоредба от законопроекта за разширяване на покритието на ин витро оплождането за военните на активна служба. По-ранна версия на проекта включваше медицинска процедура, известна като IVF, която помага на хора, изправени пред безплодие, да имат деца.