Белгия постави три задължителни условия за репарационния заем.

🇧🇪🇪🇺 Белгия постави своите три ключови условия, които Европейският съюз е необходимо да изпълни, за да се възползва от нейната подкрепа по предложения „репарационен заем“ за Украйна, финансиран от печалбите от замразените руски активи.

Белгийският премиер Барт Де Вевер изложи своята позиция в публикация в X, като предупреди, че използването на замразените руски средства, държани от белгийската клирингова къща Euroclear, може да има потенциално сериозни последици както за Белгия, така и за целия ЕС.

Де Вевер подчерта, че въпреки твърдата подкрепа на страната му за Украйна, сегашното предложение на ЕС трябва да бъде подобрено, за да бъдат намалени финансовите и правните рискове.

Премиерът настоява за „пълна взаимна отговорност за всички рискове“, като отбеляза, че по силата на двустранни инвестиционни договори претенциите за обезщетение при незаконно отчуждаване могат да надхвърлят значително реалната стойност на активите – включително лихви и пропуснати ползи.

„От наша гледна точка гаранциите трябва да покриват всички потенциални финансови задължения още от първия ден“, заяви той.

Белгия иска да се гарантира, че Euroclear ще разполага с достатъчно средства в случай на ответните мерки – било то съдебни искове, санкции, арбитраж и дори споразумение с руската централна банка.

Освен това тя настоява за пропорционален и справедлив принос от всички страни-членки, в които се съхраняват руски активи. Де Вевер изтъкна, че финансовата отговорност трябва да бъде споделена не само в Европа, а в идеалния случай и между всички членове на по-широката коалиция в подкрепа на Украйна.

„Логично е всички държави членки с руски активи да вземат участие в тази операция“, предположи той.

Де Вевер призна, че планът на Европейската комисия върви в правилната посока, но за момента все още не покрива минималните изисквания на Белгия. Все пак той потвърди силната подкрепа за Киев от страна на родината си:

„Ние сме лоялни към Украйна. Винаги ще избираме мира, свободата и демокрацията. Готови сме да правим жертви – но не може да се изисква от нашата държава невъзможното. Такава е позицията на правителството и се надявам да имам подкрепата на парламента.“

По-рано белгийският премиер заяви, че Русия няма да загуби войната в Украйна, описвайки подобни очаквания като „приказка и пълна илюзия“. По думите му именно поради тази причина замразените активи в крайна сметка ще трябва да бъдат върнати на Кремъл, след като войната приключи.

Белгийският премиер: Планът за репарации с руски активи е фундаментално порочен.

🇧🇪🇪🇺 Белгийският премиер Барт Де Вевер предупреди, че планът на ЕС да използва печалбите от замразените активи на Руската федерация за финансиране на голям „репарационен заем“ за Украйна е фундаментално порочен и може да остави Белгия да понесе по-голямата част от рисковете, съобщи Euractiv на 28 ноември.

В писмо от 4 страници до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирано от Euractiv, Де Вевер заявява, че предложението може да нанесе сериозни вреди върху репутацията на клиринговата къща Euroclear, чието седалище е Белгия. Тя разполага с около 214 млрд. долара от руските държавни активи, а ползите ще се разпределят между всички страни в ЕС. Той подчертава, че не е нито справедливо, нито устойчиво Белгия сама да носи правните и финансовите рискове.

Де Вевер се оплака и че Европейската комисия все още не е представила конкретен правен текст, а вътрешният „документ с варианти“ не решава притесненията на Белгия. Той повтори условията на Брюксел: държавите от ЕС трябва съвместно да гарантират ликвидност в случай на вдигане на санкциите срещу Русия, да поемат заедно отговорност за евентуални съдебни дела и да настояват други западни страни с руски активи да въведат подобни схеми.

В тон с предупрежденията на Европейската централна банка, белгийският премиер заяви, че планът може да накара инвеститорите да изтеглят средства от Euroclear и от пазарите в еврозоната, което ще засили системните рискове за еврото. Като алтернатива той призова правителствата в ЕС да дадат приоритет на неизползваните средства от сегашния бюджет за помощ на Украйна.

Де Вевер алармира, че прибързаното отпускане на обезпечен с активи заем, е възможно да усложни бъдещите преговори за мир – ЕС трябва да избере дали да остави активите замразени за следвоената реконструкция на Украйна, или да ги използва сега за подкрепа на военните ѝ усилия, но не и да се опитва да прави и двете едновременно.

По-рано стана ясно, че лидерите на Европейския съюз са отложили окончателното решение дали печалбите от замразените активи на руската централна банка да се ползват за помощ на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден отново през декември, след като Белгия изрази опасения за потенциална финансова отговорност по плана за заем от 163 милиарда долара.

НАТО започва мащабно военноморско учение във Финския залив.

📸 Снимка: Maria Strandvik / Yle

🇫🇮 Командването на обединените военноморски сили на НАТО (Allied Naval Command) заедно с ВМС на Финландия ще проведе международното учение Freezing Winds 25 в акваторията на Архипелагово море и Финския залив, както и териториалните води на Естония.

Целта на маневрите е отработване на взаимодействие при защита на морските комуникации и важна крайбрежна инфраструктура, а също така провеждане на съвместни операции в сурови климатични условия.

Предвиждат се тренировки по десантни операции, ракетни удари по море, използване на авиация и осигуряване на логистика съвместно с бреговите войски в условия на евентуално противодействие от страна на противника.

В учението ще вземат участие 20 бойни и спомагателни кораба и близо 5000 военнослужещи от 11 страни: САЩ, Финландия, Белгия, Дания, Естония, Франция, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша. Първа постоянна група за противоминни действия на НАТО също ще бъде включена.

САЩ изпращат две ротационни части на морската пехота в Европа (Marine Rotational Force Europe): военнослужещи от 2-ро експедиционно съединение и 6-и батальон за бойно осигуряване. Морските пехотинци ще участват в операциите рамо до рамо с Нюландската бригада на Военноморските сили на Финландия.

Тазгодишното издание ще се проведе между 29 ноември и 5 декември. В същия период на полигона Вуосанка във Финландия ще бъдат проведени международни учения Northern Axe 25 с участието на около 3000 военнослужещи, сред които 70 британски войници.

Развиващата се заплаха от джихадистки дронове за Запада.

Белгийски войници и полицаи патрулират в центъра на Брюксел миналия вторник.
📸 Снимка: Benoit Tessier/Reuters

Властите в Белгия разкриха заговор за терористична атака в Антверпен, включвал използването на дронове-камикадзе, което отбелязва тревожно развитие на джихадистката тактика. При операцията бяха арестувани двама заподозрени, набелязали за мишена премиерът Барт Де Вевер и други политически фигури, като нидерландският крайнодесен политик Герт Вилдерс, който временно прекрати предизборната си кампания заради заплахата.

При обиските са открити експлозиви, импровизирани взривни устройства, доказателства за опити с модифициране на дрон в оръжие и 3D-принтер, най-вероятно използван за изработка на части, които да позволяват на дрона да носи и доставя експлозиви. Случаят илюстрира нагледно колко опасно е станало сливането на лесно достъпни модерни технологии с терористични намерения – особено когато нужните технически знания се намират на клик разстояние, а интернет е пълен с пропаганда и ръководства „направи си сам“.

Цифровите следи на двамата задържани разкриват търсения за въоръжаване на безпилотни апарати и съобщения в криптираното приложение Threema, популярно сред салафитско-джихадистки групи. Това е поредният пример за сериозния скок в употребата на модерни средства от терористи и още веднъж напомня за спешната нужда от по-строг контрол и стратегически отговор на заплахата.

Експерти отдавна алармират, че бързото развитие на дроновете като резултат от войната в Украйна неизбежно ще подсили способностите на екстремистите. Въпреки това най-непосредствена заплаха остават лесно достъпните наръчници за превръщане на обикновени търговски дронове в оръжия – онлайн материали, които често вървят ръка за ръка с пропаганда от Ислямска държава и Ал Кайда, призоваваща именно към такива атаки.

Особено тревожен е фактът, че в белгийския случай е използван 3D-принтер за изработката на компоненти за въоръжаване на дрон. Това е вторият такъв публично известен случай в западния свят, при който джихадисти използват 3D-принтери за подобна цел. През септември 2023 г. в Ковънтри беше осъден Мохамад ал-Баред, докторант по инженерство, успял да създаде прототип на камикадзе-дрон с фиксирано крило, частично отпечатан на 3D-принтер. Според обвинението безпилотният апарат е трябвало да носи експлозивна или химическа бойна глава за атака от името на Ислямска държава.

Комбинацията от евтини търговски дронове, достъпни 3D-принтери и онлайн ръководства снижи драстично прага за извършване на атака. Терористите и вдъхновените от тях самотни вълци вече могат съвсем спокойно от вкъщи да изработват специални части, които превръщат обикновен дрон в носител на боеприпас.

През последните години както Ислямска държава, така и Ал-Кайда публикуваха свои собствени ръководства за дронове и пропаганда с призиви за нападения срещу „меки цели“ в западния свят. През октомври 2023 г. ас-Сахаб, медийно крило на Ал-Кайда, похвали Хамас за клането на 7 октомври 2023 г. и прикани последователите си да насочат атаките си към посолства и военни бази с домашно произведени експлозиви, дронове и други методи.

„Ислямска държава – провинция Хорасан“ (афганистано-пакистанския клон) и онлайн мрежите в негова подкрепа засилиха пропагандата и стратегическите инициативи за използването на дронове, особено за нападения срещу значими събития. След заплахите около атентата в московската „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г. фрази като „ако те притискат на земята, удряй ги от небето“ показват намерението им да ползват въздушни способности, за да заобиколят усилията за борба с тероризма.

Пропагандата насърчава и атаки с дронове срещу конкретни събития. През 2024 г. проповядващото за ИД издание „Ал Адият“ заплаши Олимпийските игри в Париж с изображение на дрон с боеприпаси, насочен към Айфеловата кула. Онлайн поддръжниците на терористичната групировка често подчертават ползата от „кухненски бомби“ и „търговски дронове“, което говори за преход към по-достъпни терористични инструменти. Към това можем да прибавим и поредицата „Съвременна война“ – ръководство за дронове в шест броя, което предлага изчерпателни инструкции за употреба на дронове при атаки. Тази комбинация от пропаганда и практически насоки бележи своеобразна еволюция в тактическия им репертоар и има потенциал да създаде сериозна заплаха за международната сигурност, особено при публични събития с масов зрителски интерес.

Терористичните групи отдавна разчитат на дронове, за да подобрят своите оперативни способности в конфликтните зони. Още в началото на новия век подкрепяните от Иран проксита (Хамас, Ислямски джихад и Хизбула) тестваха дронове за разузнаване и пропаганда, но по това време тя бяха силно зависими от ирански системи и нямаха непосредствен ефект на бойното поле.

Именно ИД се възползва през 2014 г. от растящата популярност на малките дронове, за да ги превърне в системен инструмент за наблюдение, пропаганда и атаки. Периодът беше белязан от бърза иновация в тероризма с дронове. ИД създаде специални звена, извършващи модификация на безпилотни апарати в оръжия, интегрирани за участие в битките, пускайки минохвъргачни снаряди по цели в Ирак и Сирия.

Превръщането на граждански дронове в оръжия придоби глобална популярност като терористична тактика – от Ансар Аллах (хутите) в Йемен до Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) в Сахел, групите все по-често нанасят безпилотните си удари в комбинация със сухопътни маневри. Последвалата поява на дронове с изглед от първо лице (FPV) позволи „камикадзе“ удари, при които вместо да хвърлят боеприпаси, те да се блъскат директно в целта, предизвиквайки взрив – още по-ефективна употреба на разликата между бързо развиващите се търговски инструменти и усилията за борба с тях.

Въпреки стотиците атаки с дронове в конфликтни зони по целия свят през последните години, в западните страни все още не е имало успешна атака с дрон от джихадисти. Това обаче далеч не означава липса на интерес към употребата им за външни операции (EXOPS). Многобройни насочени, улеснени или вдъхновени заговори в САЩ и Европа бяха осуетени именно заради включването на технологиите за дронове. Други предотвратени случаи включват лица в Европа, които закупуват дронове от името на терористични групи в Близкия изток.

В контекста на Съединенните щати първият такъв случай е на Резван Фердаус – дипломиран физик от Североизточния университет, вдъхновен от Ал-Кайда, който през 2011 г. планираше нападение на Пентагона и Капитолия с радиоуправляем самолет, пълен с експлозиви. Оттогава в САЩ има редица осуетени заговори, включващи безпилотни летателни апарати.

През 2017 г. сержант първи клас от армията, базиран в Хавай, радикализирал се сам, купи дрон и го предаде на агенти под прикритие на ФБР, представящи се за оперативни лица на ИД, с идеята да се използват за следене на американски войски в Близкия изток.

В Мичиган самопровъзгласил се „син на Ислямска държава“ два пъти се опита да замине за Сирия, години наред събираше дронове и правеше бомби, преди да бъде арестуван през 2017 г. след полагане на клетва към ИД.

През май 2025 г. 19-годишен бивш военнослужещ от Националната гвардия на Мичиган, радикализиран от ИД, беше задържан в деня, на който трябваше да извърши планирана от него масова стрелба във военна база, която преди това беше наблюдавал с дрон, за да проучи входовете и изходите за превозни средства.

В Европа последните пет години бележат рязък скок на джихадистки заговори, които въвличат употреба на дронове. През април 2020 г. германските власти арестуваха членове на таджикска клетка на ИД, планирала нападение срещу американската авиобаза Спангдалем и AWACS базата на НАТО. Заговорът включваше дронове с радио управление и парапланери с експлозиви, за да ударят базите. Членовете на клетката бяха изтеглили ръководства от Telegram канал на ИД с подробни инструкции за пускане на боеприпаси от дронове.

През 2017 г. в Дания бяха арестувани лица, купили дронове чрез международна верига за доставки на ИД, организирана от братята Суджан от Бангладеш. Те бяха изпратили до групировката материали като компоненти за дронове и инфрачервени камери.

През 2022 г. в Испания беше арестуван мароканец за планиране на насочвана от ИД атака с дронове срещу по футболен мач на стадион „Камп Ноу“ след бърза радикализация по време на локдауна от COVID-19.

През март 2025 г. Франция повдигна обвинение на 22-годишен младеж, който прекара около една година в териториите под контрола на ИД в Сирия и Ирак, в подготовка на терористичен акт с модифициран дрон, закупен от самия него. Лицето е проучвало как да го модифицира и поддържал връзка с вербовчик на ИД в Telegram.

Една също толкова тревожна тенденция на Стария континент е използването на организирани престъпни мрежи за закупуване на дронове от терористични групи. През 2023 г. властите в Дания откриха, че лица, свързани с бандата Loyal to Familia, са придобили дронове, способни да носят до 30 кг полезен товар, предназначени за извършване на терористични атаки от бойци на Хамас на „неизвестно място в Дания или чужбина“. Разследването показа, че членове на бандата са приемали поръчки от лидери на Хамас в Ливан.

През 2024 и 2025 г. при операция в цяла Европа (Испания, Германия, Франция и Великобритания) беше разбита логистична мрежа на Хизбула за доставка на дронове; бяха повдигнати обвинения на голям брой лица едновременно за членство в престъпна организация. Усилията за прекъсването на използване на интернет от терористи (TUI) за предотвратяване на атаки не могат да бъдат отделени от действията срещу онлайн платформите, където действията на терористични и престъпни фигури се пресичат или координират.

Пропагандата на ИД и последните осуетени заговори с дронове показват, че бойците считат военни, граждански и символични политически обекти за привлекателна цел. Докато заговорите обикновено целят максимална публичност и последвал психологически ефект, занапред мишена на такива атаки може да бъдат и по-стратегически важни обекти.

Както показаха последните прониквания на руски дронове във въздушното пространство на Европа, появите на дронове около летища могат да доведат до затваряне на пистите и големи каскадни ефекти над въздушния трафик и безопасността.

Атаките срещу авиационна инфраструктура като кули за въздушен контрол, са друг начин да бъде увеличено въздействието. По същия начин критични съоръжения, като електрически подстанции, пречиствателни станции за вода, транспортни възли, може да бъдат избрани, за да се усили ефекта отвъд непосредствената цел. Към момента основна тревога остават големите публични събития и меките цели, тъй като през последната година ИД публикува множество пропагандни материали с призиви за атаки срещу спортни събития, сред които Олимпийските игри през 2024 г. във Франция.

При тях бяха осуетени няколко терористични заговора, а над 3570 души бяха изключени от участие поради мерки за сигурност. Предстоящи събития като Световното първенство по футбол през 2026 г. в Канада, Мексико и САЩ съчетават висок потенциал за жертви с огромна публичност.

Най-спешната мярка за прекъсване на развиващата се заплаха от тероризъм с дронове срещу запада е да бъде ограничен достъпът до свободно съдържание, показващо как да се превърнат търговските дронове в оръжия. Това не е единствената крайно необходима реакция – средствата срещу дронове и прекъсването на веригите за доставки също са от значение, но основен приоритет трябва да останат усилията за премахване на ръководствата и отделянето на допълнителни ресурси за ограничаване на тяхното разпространение.

Сигналите за сътрудничество между организирани престъпни мрежи и терористични групировки за придобиване на желани технологии показват нуждата от ясна стратегия, която да отчита хибридните заплахи: само по себе си наблюдението на отделни видове заплахи вече не е достатъчно. Политици и анализатори трябва да проследяват развиващите се мрежи на участниците, хибридни партньорства и споделена инфраструктура, за да затворят системните пропуски, от които тези групи се възползват.

Бивш шеф на НАТО предупреди, че Украйна е изправена пред „вечна война“, освен ако ЕС не отпусне 160 милиарда долара помощ

🇩🇰🤝🇺🇦 Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен предупреди, че Украйна е застрашена от „безкрайна война“, освен ако европейските държави не увеличат рязко натиска върху Русия и военната помощ за Киев.

В интервю за The Guardian той заяви, че Европа трябва да премине отвъд обикновената реторика и да предприеме решителни стъпки, сред които отключване на замразените руски активи и укрепване на собствените си отбранителни способности.

„Ако не извършим сериозни промени в стратегията, ще се сблъскаме с безкрайна война“, каза той.

Расмусен призова европейските правителства да създадат щит от ракети и дронове на територията на НАТО, граничеща с Украйна, и да подготвят европейски сили за защита, които да се разположат след примирие или мирен договор.

Бившият шеф на Алианса настоя Европейският съюз да освободи 160 милиарда долара замразени активи на руската централна банка, държани в Euroclear в Белгия, за финансиране на отбраната на Украйна и нейното възстановяване след войната.

„Трябва да действаме сега. Правните дебати могат да дойдат по-късно“, каза той, предупреждавайки, че продължаващите забавяния само укрепват позициите на Москва.

Расмусен смята, че руският президент Владимир Путин ще обмисли преговори само при ясно военно превъзходство срещу него. Той също така предупреди, че Европа не може да разчита безкрайно на американското финансиране и доставки на оръжия, тъй като ангажиментът на Белия дом при нова администрация остава несигурен.

Расмусен обобщи, че без по-силно европейско лидерство – повече оръжия, ракети с голям обсег и незабавна финансова подкрепа – Украйна може да бъде принудена да води продължителна война с ниска интензивност, която постепенно изчерпва ресурсите ѝ.

Неизвестни дронове са засечени край военна база с американски ядрени оръжия в Белгия.

🇺🇸🇧🇪 Неизвестни дронове бяха засечени във въздушното пространство край авиобаза Клайн-Брогел в Белгия – обект, известен с това, че помещава американски ядрени оръжия, съобщи VRT NWS.

Белгийският министър на отбраната Тео Франкен потвърди, че „няколко дрона“ са били забелязани в близост до базата. Местните власти съобщиха, че за прехващането им е бил изпратен хеликоптер, но опитът е бил неуспешен.

„Изпратихме хеликоптер да ги прехване, но без резултат“, призна Стивън Матеи, кмет на град Пеер, където се намира базата. Той допълни, че системата е регистрирала между един и три безпилотни самолета.

Матеи посочи, че следващата седмица Министерство на отбраната ще проведе среща с местната полиция, за да анализира заплахата и „да вземе мерки, така че да можем да разпознаем и задържим операторите на дроновете“.

Местният вестник Het Belang van Limburg уточнява, че дроновете са били забелязани от служител в казармите на Клайн-Брогел. Полицията пристигнала на място, но не открила следи от тях. На този етап не е ясно дали те са прелетели директно над базата или само в близост до нея.

Клайн-Брогел е един от ключовите военни обекти в Белгия и помещава американски ядрени оръжия в рамките на споразумение на страната с НАТО. Съоръжението се подготвя и за приемането на нови изтребители F-35 от 2027 г.

🔙 Frontline Monitor припомня: Белгийски военни засякоха рояк от 15 дрона над учебен полигон за бойни стрелби на НАТО в Елзенборн, разположен по границата с Германия. Те са били открити по време на изпитания на система за засичане, а след това прелетели във въздушното пространство на Германия.

Министърът на отбраната на Белгия: Ще заличим Москва от картата, ако нападне НАТО.

🇧🇪⚔️🇷🇺 Белгийският министър на отбраната Тео Франкен излезе с остро изявление по адрес на Русия, в което предупреди, че Москва ще бъде заличена от картата, ако реши да нанесе удари срещу Брюксел.

В обширно интервю за De Morgen Франкен засегна редица горещи стратегически теми, сред които войната в Украйна, европейската отбрана, хибридната война и ядреното възпиране.

На въпрос дали се опасява, че руският президент Владимир Путин може да нанесе ракетен удар по Брюксел, отговорът му беше недвусмислен: „Не, защото тогава ще удари сърцето на НАТО и ние ще сринем Москва.“

Освен това той изрази категорична подкрепа за американското лидерство в НАТО и потвърди своята увереност в член 5 от Вашингтонския договор – клаузата за колективна отбрана, която стои в основата на Алианса.

На въпрос относно съмненията дали американският президент Доналд Тръмп би спазил член 5, белгийският министър каза: „Разбира се, че ще го спази. В Европа има огромно предубеждение към американското правителство. Защо да не го спази?“

Франкен призна, че се тревожи повече от евентуално използване на хибридна война от страна на Кремъл, а не толкова от перспективата от конвенционални атаки.

„Крилата ракета по Брюксел? Прилагане на член 5 е очевиден ход, независимо как го дефинираш. Путин няма да го стори. По-скоро се опасявам от сценарии в сивата зона: зелени човечета, които подклаждат рускоезичното малцинство в Естония срещу нацисткия режим. И преди да се усетиш, са анексирали парче от Естония“, предположи той.

Всеки белгиец, който се надява министърът на отбраната да демонстрира подкрепа за европейска отбрана, ще остане разочарован от думите му по темата. В интервюто той отправи остри критики към по-големите европейски държави, че „максимизират собствените си пазари“, и се усъмни как страни, които не могат дори да постигнат съгласие за съвместни поръчки на оръжие, биха могли да интегрират националните си армии.

„Който вярва в европейска армия, продава вятърни мелници. За щастие разполагаме с НАТО и то отново доказа своята ефективност с противовъздушната отбрана в Полша и Естония“, каза той.

Франкен сподели и мислите си за Брюксел – обяви, че обича града, макар да призна, че връзката му с него е „любов и омраза“. Той подкрепи лидера на франкофонската либерална партия Жорж-Луи Бушè, който призова за разполагане на войници по улиците на белгийската столица, които да наблюдават горещите точки на наркотрафика.

„Ако не се справим с войната с наркотрафика и несигурността, брюкселският рак ще се разнесе към Фламандски Брабант. Трябва ли за това да има униформи по улиците? Е, ще има“, каза той.

Сделката на ЕС за замразените активи е спряна от Белгия, ново гласуване през декември

🇺🇦💰🇪🇺 Лидерите на Европейския съюз отложиха окончателното си решение за използването на печалбите от замразените активи на Централната банка на Руската федерация, с които да бъде финансирана помощ за Украйна.

Въпросът ще бъде разгледан още веднъж през декември, след като Белгия изрази опасения относно потенциална финансова отговорност, свързана с плана за заем от 163 милиарда долара, съобщи Bloomberg.

Според официални лица, запознати с дискусиите, лидерите на ЕС са възложили на Европейската комисия да подготви конкретни предложения, които да бъдат разгледани на следващата среща на върха. Съюзът се стреми да постигне споразумение до края на годината.

Белгия, където се намира клиринговата къща Euroclear, съхраняваща по-голямата част от замразените руски активи, настоява за по-стабилни гаранции, че няма да понесе правни или финансови рискове, свързани с инициативата.

По-рано беше съобщено, че ЕС се подготвя да възложи на Европейската комисия да изготви правно предложение за голям заем за Киев, подкрепен от печалбите от замразените руски държавни активи на територията на ЕС, след като Белгия даде сигнал, че няма да блокира схемата.

Преди това Украйна получи транш от 4,6 милиарда долара макроикономическа помощ, осигурена от замразени руски активи, в рамките на механизма за заеми ERA, съобщи украинският премиер Юлия Свириденко.

Нови споразумения и разширено сътрудничество подсилват ролята на Украйна в НАТО

Среща на министрите на отбраната на НАТО - Брюксел, 5 юни 2025 г.
📸 Снимка: NATO

🇺🇦 Нови споразумения на Украйна с Германия и Северно-Балтийската осмица, разширяване на партньорството в сферата на дроновете и планове за мащабни учения в Полша илюстрират нарастващата роля на Киев като стратегически партньор в дългосрочните усилия на НАТО.

На 15 октомври в Брюксел беше проведено 31-вото заседание на Контактната група за отбрана на Украйна във формат „Рамщайн“, на което присъстваха министрите на 50 държави. Срещата беше ръководена от министъра на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли и този на Германия Борис Писториу. На срещата присъстваха и американският секретар по отбраната Пийт Хегсет и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Украинският министър на отбраната Денис Шмигал изтъкна ключовото значение на форума като платформа за международна координация. „Срещата в Рамщайн остава най-важната платформа за координиране на международната военна подкрепа за Украйна. Нужни са решителни действия, с които да се увеличи натискът върху Русия и да се принуди да прекрати войната си“, заяви той.

По-късно Украйна и Германия сключиха меморандум за укрепване на двустранното отбранително партньорство, което Шмигал описа като „конкретна стъпка към отблъскване на руската агресия и изграждане на ефективен арсенал на демокрацията“. Той също така обяви меморандум в рамките на Северно-Балтийската инициатива, насочена към осигуряване на обучение и оборудване на бригадно ниво за украинските войски в Полша.

„Инициативата ще засили отбранителния потенциал на Украйна и ще приближи справедливия мир“, увери Шмигал. Тя включва 9 държави – Дания, Естония, Норвегия, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Полша и Швеция – и ще включва съвместна структура за подкрепа на Украйна чрез международната операция „Легио“.

Планът предвижда обучение на украински войски с инструктори от партньорски нации, осигуряване на оръжия на ниво бригада и участие на съвместни учения в Полша, насочени към задълбочаване на регионалните отбранителни връзки. Той подчерта и постоянно разрастващата се отбранителна база на Украйна, отбелязвайки нарастващия капацитет за производство на дронове.

„До догодина Украйна ще може да произведе до 20 милиона дрона – FPV, ISR и други, ако бъде осигурено необходимото финансиране от партньори. Благодарни сме на Обединеното кралство за активното сътрудничество по отношение на дроновете за прехващане и доставката на 85 000 дрона тази година.“

Украйна отправи призив към партньорите си за доставка на „противовъздушна отбрана“ – запас от ракетни прехващачи, с които да защитава цивилната и критична инфраструктура от руските удари.

„Благодарни сме на всички държави, потвърдили ангажиментите си да продължат да ни предоставят жизненоважна подкрепа за нашите въоръжени сили. Мирът в Украйна трябва да е справедлив, траен и защитен от международно единство“, обобщи Шмигал.

След срещата британският военен министър Джон Хийли подчерта нарастващата роля на Украйна в рамките на НАТО. „Опитът на Украйна предлага ценни уроци за съюзниците от НАТО – от бързото адаптиране на бойното поле до пионерските военни иновации. Украйна все повече се признава като ключов участник в обучението на НАТО и регионалната сигурност“, каза Хийли.

По-рано по време на срещата германският министър на отбраната Борис Писториус потвърди, че Германия ще предостави на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 2,3 милиарда долара.

Франция, Великобритания и Белгия проведоха съвместен патрул над Черно Море

🇫🇷🇬🇧🇧🇪 Френската армия обяви съвместна операция за въздушно наблюдение над Черно море, проведена на 24 юли в тясна координация с британските и белгийските сили.

Операцията е насочена към засилване на регионалната стабилност и гарантиране на сигурността на югоизточния фланг на Европа на фона на продължаващите опасения за достъпа до международното въздушно пространство и свободата на корабоплаване.

Мисията за наблюдение, проведена над „стратегическа зона“, включваше смесен въздушен пакет с участието на самолети на страни-членки на НАТО. Въпреки че не бяха оповестени допълнителни технически или оперативни подробности, изображенията, споделени от френската армия, включваха презареждане с гориво във въздуха, платформи за радарно наблюдение и ескорт на изтребители.

Една от снимките изглежда показва белгийски изтребител F-16 до френски самолет-цистерна, а друга изобразява самолет за ранно въздушно предупреждение и контрол (AEW&C) E-3 Sentry.

Френската армия подчерта стратегическите цели на разполагането, заявявайки, че мисията помага за „гарантиране на свободата на корабоплаване и достъпа до общи пространства“.

Мисията се провежда във време, когато въздушните дейности на НАТО в Черно море се засилват, отразявайки нарастващата загриженост на Алианса относно целостта на въздушното пространство, достъпа до море и потенциалната ескалация в оспорвани райони. Въпреки че в изявлението не се споменават конкретни заплахи, подобни многонационални патрули се разглеждат като възпиращо средство срещу враждебни нахлувания или нарушения на въздушното пространство в близост до окупирания Крим.

Докато силите на НАТО поддържат постоянно присъствие по източния фронт на Алианса, Франция, Обединеното кралство и Белгия увеличиха участието си в ротационни разполагания и интегрирани задачи по въздушна полиция. Те включват както рутинни патрули, така и дежурства с висока степен на готовност, предназначени за откриване и реагиране на неидентифицирани движения на самолети или морски дейности.

Иран екзекутира мъж, обвинен в шпионаж за Израел

🇮🇷⚔️🇮🇱 Иран е екзекутирал 41-годишен мъж, заловен през 2020 г. и осъден за шпионаж в полза на Израел, съобщават държавни медии.

Според информацията Педрам Мадани е бил обесен, след като Върховният съд на Иран е потвърдил смъртната присъда, издадена от по-ниска инстанция.

Държавната новинарска агенция IRNA съобщава, че Мадани е посещавал Израел и се е срещал с агенти на израелската разузнавателна служба Мосад, на които предавал класифицирани данни за сгради в Иран, в които били инсталирани съоръжения от „инфраструктурно значение“.

Съобщава се, че Мадани е получил възнаграждение под формата на чуждестранна валута и крипто, но не бяха предоставени допълнителни подробности.

IRNA твърди още, че Мадани се е срещал с представители на Мосад и в израелското посолство в Белгия. Израелската служба за сигурност не е направила официален коментар по случая.

През април Иран екзекутира и друг мъж, осъден за сътрудничество с Мосад и участие в убийството на полковник от Революционната гвардия в Техеран през 2022 г.

Швеция съди джихадист за смъртта на изгорения жив йорданския пилот

🇸🇪🇯🇴 Шведски прокурори повдигнаха обвинение на заподозрян за убийството на йордански военен пилот, пленен от Ислямска държава след като неговият самолет се разби в Сирия навръх Бъдни вечер през 2014 г.

26-годишният лейтенант Муат ал-Касасбе беше пленен, след като неговият F-16 падна в района на сирийския град Ракка, обявен от джихадистите за столица на техния халифат. По-късно той беше изгорен жив в клетка, а зверството беше заснето на камера и разпространено в интернет.

Обвиняем по случая е 32-годишният Осама Крайем, за когото се смята, че през септември 2014 г. пътува до Сирия, където започва да се бие за Ислямска държава. Процесът му започва на 4 юни в Стокхолм. Заподозреният вече е осъден във Франция и Белгия за терористични атаки.

Ал-Касасбе беше първият чуждестранен военен пилот, пленен от Ислямска държава от началото на въздушните удари на международната коалиция, водена от САЩ. Йордания, ключов съюзник на Вашингтон в региона, беше сред основните участници в коалицията, а това убийство изглежда имаше за цел да притисне страната да се оттегли.

Видео с убийството беше разпространено като джихадистка пропаганда. В него пилотът е облечен в оранжев гащеризон и видими следи от насилие по лицето, когато маскиран боец пали клетката. Убийството предизвика гняв в съседна Йордания, където крал Абдула II нареди в отговор да бъдат екзекутирани двама затворници от Ал-Кайда.

През 2022 г. обвиняемият беше осъден на 30 години затвор от френски съд за участие в атаките на Ислямска държава в концертна зала „Батаклан“, Стад дьо Франс и няколко заведения наблизо, в които загинаха 130 души. През март Франция депортира Крайем към Швеция за период от девет месеца за разследването и процеса, след което ще бъде върнат обратно във Франция.

През 2023 г. той беше осъден от белгийски съд на доживотен затвор за атентатите срещу метрото и летището на Брюксел през 2016 г., в които загинаха 32 души. В самия ход на делото стана ясно, че обвиняемият е бил във влака, но не е задействал експлозивите си, както и че атаките в Париж и Брюксел са били свързани с една мрежа на Ислямска държава.

Крайем е израснал в Росенгорд, жилищен квартал на шведския град Малмьо с висока престъпност и безработица, където повече от 80% от жителите са имигранти от първо или второ поколение.

„Беше известен на полицията заради кражби. Беше лесна мишена за радикализация – без работа и пари“, спомня си Мухамад Хоршид, ръководител на програма за интеграция през 2016 г.

Освен това той публикувал снимки от Сирия в социалните мрежи, включително една с автомат пред флага на Ислямска държава.

В апогея си групировката постави под свой контрол обширни територия в Ирак и Сирия, големи колкото половината от Обединеното кралство, и стана печално известна със своите жестокости, включващи брутални екзекуции и поробването на язидското малцинство.

През март 2019 г. Сирийските демократични сили (SDF), подкрепени от международната коалиция начело със САЩ, превзеха последното парче земя, контролирано от джихадистите – градчето Багуз, разположено в провинция Дейр ез-Зор, недалеч от границата с Ирак. Въпреки изгубения си териториален контрол, груприовката продължава да има спящи клетки, които извършват атаки.

Във вторник германски прокурори обявиха ареста на член на сирийските тайни служби при Башар ал-Асад, известен като Фахад А по обвинение в изтезания и убийства по време на повече от 100 разпита, проведени в периода 2011-2012 година, при които са загинали най-малко 70 затворници.

Двама души успяха да се промъкнат в склад за бронирана техника в Белгия.

🇧🇪🇮🇱 Най-малко двама души успяха да се промъкнат незабелязани във вътрешността на склад за бронирана техника на белгийската компания Oip Land Systems, заснемайки съхраняваното въоръжение на видео, което беше разпространено онлайн.

Както отбелязват авторите, собственик на склада е подразделение на отбранителна компания от Израел, произвеждащо разнообразие от авангардно военно и космическо оборудване.

Кадрите показват огромно помещение с военна техника на НАТО, включваща бронетранспортьори YPR-765, германски самоходни оръдия Gepard и австрийски танкове SK-105 Kürassier със 105 мм оръдие. Както отбелязват наблюдатели, някои бойни машини имат маркировка на КФОР, водените от НАТО международни мироопазващи сили и армия на Косово.

Военен осведомител, популярен рускоезичен канал в Telegram, припомнят, че през 2023 г. Украйна се обърна към Oip Land Systems за прехвърляне на самоходни противовъздушни оръдия Flakpanzer Gepard, базирано на корпуса на основен боен танк Leopard 1. Белгийският концерн обаче отказа да направи това, като се позовава на окаяното състояние на военното оборудване.

Омразната двайсеторка: Руските шпиони от ГРУ и СВР в Брюксел.

Портала на посолството на Руската федерация в белгийската столица Брюксел.
📸 Снимка: Beeld Marc Baert/De Morgen

🇷🇺🇷🇸 Дмитрий Йорданиди, дипломат от посолството на Руската федерация в Белгия, който беше отзован от Кремъл заради подозрения в шпионаж, е номиниран да оглави мисията в Белград на ОССЕ, най-голямата организация за сигурност в Европа.

Много от колегите му от руската дипломатическа мисия в Брюксел нямаха този късмет и бяха обявени за персона нон грата заради шпионската си дейност. Преди да стане дипломат, един от тях е работил в службата за специален контрол на ГРУ, занимаваща се със сеизмичен и инфразвуков мониторинг чрез сателити, друг е служил в специалните части на ГРУ в центъра „Сенеж“, а трети е живял в общежитието на консерваторията на ГРУ на улица „Народного ополчения“ в Москва.

Руската федерация номинира Дмитрий Йорданиди, бивш заместник-ръководител на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Босна и Херцеговина с богат опит на Балканите, за ръководител на мисията на организацията в Сърбия, според вътрешни документи на ОССЕ, предоставени на радио Свободна Европа.

Кандидатурата му идва на фона на обвинения от правителствата на САЩ и ЕС за злонамерените действия на Москва на европейския континент, всички държави в който са членки на ОССЕ.

Научихме, че 55-годишният Йорданиди е един от поне 20 руски дипломати, които тихомълком са напуснали Белгия, след като са били заподозряни от Белгийската служба за държавна сигурност (VSSE) за участието им в шпионаж. Бягството беше предшествано от списък на експулсираните, получен от Радио Свобода, съставен от белгийското разузнаване и независимо потвърден от три източника от разузнавателни служби на западни държави като част от съвместно разследване на Радио Свобода, уебсайта EUobserver, белгийския вестник De Morgen и списание Humo и френския вестник Le Monde.

Източници от няколко разузнавания потвърдиха, че 20-те предполагаеми шпиони в списъка, които преди това не са били публично споменавани, наистина са били принудени да напуснат страната. Един от източниците описа случилото се като „пролетно почистване“ след пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Белгийският ултиматум

Йорданиди, идентифициран от белгийското разузнаване като свързан със Службата за външно разузнаване (SVR), е единственият дипломат сред 20-те, който не е обявен за персона нон грата. Русия го отзова, след като Белгия даде да се разбере, че в противен случай ще го обяви за персона нон грата, разкри източник от разузнаването. Този статут е "черна точка" за всеки един дипломат и би затруднила изключително много бъдещата му кариера във всяка друга страна.

Сега Москва се опитва да върне Йорданиди в ОССЕ, международна организация с ключова роля в наблюдението на руската агресия в Украйна, която се опита да посредничи между Москва и Киев, преди нахлуването от февруари 2022 г.

В момента Дмитрий Йорданиди е включен в списък от осем кандидати за поста ръководител на мисията на ОССЕ в Сърбия. Крайният срок за кандидатстване беше 1 декември 2024 г. Други кандидати са представители на Гърция, Италия, Австрия, Канада, Италия и Словакия. За този пост е номиниран и още един руснак - Алексей Лиженков.

Русия номинира Йорданиди и за поста ръководител на програмния офис на ОССЕ в киргизката столица Бишкек и за подобна позиция в програмния офис на организацията в казахстанската столица Астана.

Както написа в социалната мрежа X Антон Шеховцов, изследовател на руското влияние в Европа и ръководител на Центъра за демократични принципи във Виена, в момента Москва полага усилия за укрепване на своето влияние в три страни от ОССЕ: Сърбия, Казахстан и особено Киргизстан. Според Шеховцов това се доказва от броя руски номинации за ръководни позиции в програмните офиси на ОССЕ в Белград, Астана и Бишкек.

„Обикновено една държава номинира един кандидат – или нито един, ако няма голям интерес да влияе върху определена програмна служба. Когато една държава номинира няколко кандидати, това е сигнал за силен интерес към определена страна“, обясни Шеховцов, отбелязвайки, че Русия е номинирала по двама кандидати за постовете на ръководители на офиси на ОССЕ в споменатите по-горе страни.

ОССЕ сподели в имейл, изпратен до редакцията на RFE/RL, че процесът на наемане и за трите позиции продължава и че организацията не може да коментира въпроса, позовавайки се на поверителността.

Назначенията на въпросните позиции се извършват от действащия председател на организацията, понастоящем министър на външните работи на Финландия Елина Валтонен. В процеса на подбор тя трябва да се консултира с висши настоящи и бивши служители на ОССЕ, както и със страните домакини на съответните мисии, обясни говорителят на ОССЕ Александра Тейлър пред RFE/RL.

„Имаме строг процес на подбор за всички наши позиции в ОССЕ, включително ръководители на мисии“, заяви Тейлър, но не успя да отговори кога ще бъдат известни резултатите от конкурса,

Дмитрий Йорданиди в Сараево, Босна и Херцеговина, 2021 г.

Москва многократно е обвинявана от длъжностни лица на западните страни в саботаж срещу дейността на централата на ОССЕ във Виена и злоупотреба с принципа на организацията за консенсус, включително за случаи, свързани с пълномащабната война срещу Украйна, която се превърна в най-големия и най-кръвопролитен конфликт в Европа след Втората световна война.

Поради руската съпротива специалната мисия за наблюдение на ОССЕ в Украйна беше закрита след пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Мисията продължи да съществува близо осем години след незаконното анексиране на Крим от Русия и подкрепата, оказана на проруските сепаратисти в района на Донбас.

Както показа разследване на Радио Свобода от март 2023 г., след началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна, Русия изпрати свои дипломати, експулсирани от страни-членки на ЕС по подозрение в шпионаж, в посолството в Сърбия, чийто президент Александър Вучич се стреми да поддържа традиционно силни връзки с Москва. През декември 2023 г. научихме също, че един от наблюдателите на ОССЕ на парламентарните избори в Сърбия е Александър Студеникин, руски дипломат, който беше експулсиран от Белгия през 2022 г. заради „незаконни и подривни действия срещу интересите и сигурността на ЕС“.

Парламентарната асамблея на ОССЕ, насърчаваща диалога сред отделните държави-участнички, призова през лятото на 2024 г. ръководството на организацията да инициира подходящи дискусии и прегледи, за да се отърве от разрушителното влияние на Русия.

Публичните появи на Йорданиди в белгийската столица бяха минимални. Той пристигна там през същата 2023 г. или няколко месеца преди да бъде отзован. Белгийският период на предполагаемия служител на СВР е в ярък контраст с неговата дипломатическа кариера, свързана преди всичко с Балканите.

Обществено достъпни записи показват, че през 2009 г. той е бил първи политически секретар в руското посолство в Сараево, а няколко години по-късно е оглавявал полевия офис на ОССЕ в Баня Лука, столицата на Република Сръбска, населена предимно със сърби автономна област в рамките на Босна и Херцеговина. След това заема поста заместник-ръководител на мисията на ОССЕ в Сараево и напуска позицията през втората половина на 2022 г. или началото на 2023 г. Източник на ОССЕ припомня, че Йорданиди е пристигнал в Белгия директно от Сараево.

През май 2013 г. той седна между руския президент Владимир Путин и външния министър Сергей Лавров по време на срещата им с тогавашния сръбски президент Томислав Николич, проведена в лятната резиденция на руския президент в черноморския курорт Сочи. На нея беше Александър Вучич, настоящ президент на Сърбия и тогавашен министър на отбраната и първи вицепремиер.

Дмитрий Йорданиди (третият отдясно) на среща между Владимир Путин и Томислав Николич

Шпиони на велосипеди

Сред останалите 19 руски дипломати от списъка на заподозрени шпиони, изготвен от белгийското разузнаване, компания на Йорданиди правеше Александър Ковалчук, който официално заемаше поста съветник в руското посолство в Брюксел.

Данните за местожителството му, изтекли онлайн, показват, че Ковалчук ​​е регистриран на адрес: Москва, ул. Народного ополчения, 50 – адреса на Военната академия към руското Министерство на отбраната. Академията е широко известна като "Консерваторията на ГРУ".

Списъкът с предполагаеми руски шпиони включва също така Сергей Черепанов, който е заемал длъжността втори секретар в посолството на Руската федерация в Брюксел. В изтекли документи на руското правителство се посочва, че преди това е работил в Академията на стратегическите ракетни сили в Москва и е бил регистриран на адрес, свързан с военно поделение 46179, където се намира службата за специален контрол на ГРУ, която се занимава със сеизмичен и инфразвуков мониторинг чрез сателити като част от 12-то главно управление на Министерството на отбраната, отговарящо за ядрената безопасност.

Екранна снимка от приложението за спортисти Strava.

Адресът на местожителство на Дмитрий Замогилних, друг изгонен руски дипломат, работил като технически персонал в посолството, е свързан с военно поделение 92154 от специалните части на ГРУ в затворения военен град Сенеж в Солнечногорск.

Няколко експулсирани служители на руското посолство в Белгия оставиха следи от престоя си в страната в приложението за спортисти Strava.

Така назначеният в посолството като „технически служител“ Сергей Гудилин редовно качваше тренировките си в приложението. По време на колоезденето си из белгийската столица Гудилин снима военни инсталации като радарната станция Бертем, „ключово съоръжение за националната отбрана и контрола на въздушното движение“ в Белгия. Според публично достъпната информация на съпругата му в руската платформа ВКонтакте семейството живяло в Италия от 2011 до 2015 г.

Гудилин няколко пъти е „харесал“ тренировките на друг служител на руското посолство в Белгия – Максим Царков, който според списъка, получен от RFE/RL, е работил там като трети секретар и служител на СВР. Последното колоездене на Църков е регистрирано в околностите на Брюксел на 7 септември 2023 г., а на 6 декември същата година беше на ски в Москва.

Част от експулсираните дипломати от руското посолство в Белгия вече са намерили нова работа в други дипломатически мисии на Руската федерация. Така търговският представител в Брюксел, а според разузнаването и служител на СВР, Андрей Кузнецов, в момента заема същата позиция във посолството в Малайзия, а бившият аташе на посолството в Брюксел Александър Вискребенцев, за когото също се смята, че работи за външното разузнаване, сега е аташе на руското посолство в Тайланд.

Нарастваща заплаха

20 заподозрени руски шпиони, чийто списък беше прегледан от Радио Свобода, напуснаха Белгия през 2023 г. Освен тях преди тях бяха експулсирани и 48 членове на руските делегации в НАТО и ЕС, базирани в Брюксел. Един от тях е Денис Павлов, който беше прехвърлен от руската мисия в ЕС да работи в Африка, за да установи връзки с представители на службите за сигурност на ЦАР след смъртта на Евгений Пригожин.

„Белгия иска да поддържа нормални дипломатически отношения с Русия, но не може да позволи тези отношения да бъдат използвани за шпионски цели“, посочи Пиер Стевърлинк, говорител на белгийското външно министерство, в отговор на искане за коментар, отправено от RFE/RL.

След началото на пълномащабната руска война срещу Украйна през февруари 2022 г. страните от НАТО експулсираха общо над 700 руски дипломати, много от които бяха заподозрени за шпиони. Западни експерти обаче алармират, че заплахата от Москва продължава да се развива.

„Видяхме известно редуциране в способностите за провеждане на разрушителни разузнавателни операции в нашите страни, но това вече е възстановено“, каза пред EUobserver Джеймс Апатурай, помощник генерален секретар на НАТО по иновациите, хибридните операции и кибернетичното пространство.

Той отбеляза, че Москва е изместила фокуса си към онлайн вербуване на служители и все повече включва престъпни групи и нищо неподозиращи лица в саботажни дейности.

Щаб-квартирата на Главно разузнавателно управление (ГРУ) в Москва

„Вербуваните по този начин често дори не осъзнават за кого работят. Те извършват палежи, дерайлират влакове, нападат имоти на политици – зад всичко това стои руското разузнаване“, обясни Апатурай.

Миналия месец немското списание Der Spiegel разкри, че според германски следователи поредица от вандалски атаки срещу леки автомобили в страната са били поръчани и финансирани от руски изпълнител и извършени под прикритието на екологичен активизъм.

Прокуратурата в германския град Улм съобщи за ареста на четирима заподозрени във връзка с повече от 100 акта на вандализъм, включително изливането на пяна в изпускателните тръби на автомобили. Сред задържаните присъстват лица от Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина.

През януари полският премиер Доналд Туск обвини Русия, че планира терористични атаки срещу неупоменати цели, използвайки въздушен транспорт. Изявлението му дойде след два инцидента в Литва и Обединеното кралство, в които колети на DHL се подпалиха в складове без обяснима причина.

„Няма да навлизам в подробности, но мога само да потвърдя основателността на опасенията, че Русия е планирала актове на въздушен тероризъм не само срещу Полша, но и срещу въздушни превозвачи по света“, отбеляза Туск на пресконференцията тогава.

Москва отхвърли категорично обвиненията на западните правителства, че стои зад терористични атаки, включително палежи, отравяния и атаки срещу лица, които не харесва на Запад.

Безредици в Киншаса, протестиращи нападнаха чуждите посолства.

🇨🇩 Стотици протестиращи в Киншаса нападнаха сградите на чуждите посолства, настоявайки за незабавни действия срещу бунтовниците от движение М23 в източната част на страната, а местната полиция използва сълзотворен газ, за ​​да ги разпръсне.

Демонстрантите атакуваха дипломатическите мисии на няколко страни, сред които САЩ, Франция, Белгия, Япония и Руанда, като настояват за спиране на настъплението на бунтовниците. Атакувани са също посолствата на Кения и Уганда, според журналисти от Associated Press, които предават от мястото на събитието.

Полицейските сили използваха сълзотворен газ, за да спрат протестното шествие, чиито участници според съобщенията са плячкосали и подпалили част от сградите на дипломатическите мисии.

Силите за сигурност на страната се опитваха да забавят офанзивата на бунтовниците, подкрепяни от Руанда, които навлязоха в Гома, столица на провинция Северно Киву. Движението М23 е само една от около 100-те въоръжени групи, борещи се за плацдарм в богатия на минерали регион.

„Осъждаме лицемерието на международната общност, която трябва да каже на Руанда да прекрати тази авантюра“, заяви Тимотей Чишимби, един от протестиращите.

Белгия засилва сътрудничеството си с НАТО чрез многонационално учение в Румъния.

🇧🇪🤝🇷🇴 В резултат от нарастващите предизвикателства за сигурността, пред които е изправен съвременният свят, международното сътрудничество се превърна в по-решаващо от всякога. В отговор на руската агресия срещу Украйна през 2014 и 2022 г. НАТО засили своите мерки за възпиране по източния си фланг, разполагайки няколко многонационални тактически групи. В съседна Румъния войски от различни страни работят заедно за укрепване както на своята колективна сигурност, така и оперативната съвместимост, особено тази на Белгия.

По време на неотдавнашна демонстрация в Чинку румънски хеликоптери Puma, френски танкове Leclerc и белгийски минохвъргачни единици показаха оперативната сила на многонационалната тактическа група на НАТО, подчертавайки способността на тази единица да мобилизира сили, които комбинират опит и огнева мощ на бойното поле.

Тактическата група в Румъния, ръководена от Франция, в момента включва белгийски части, като в бъдеще се планира към нея да бъде включена и испанска рота. От юни тази година белгийският пехотен батальон 1C/1Gr, подсилен със специализирани инженерни, артилерийски, комуникационни, медицински и логистични елементи, представлява ядрото на белгийския принос към Алианса.

Според френския полковник Жан Мишлен, командир на поделението, многонационалната група има пред себе си две основни мисии. От една страна, има за цел да възпре всяка потенциална агресия по източния фланг на НАТО. От друга страна, е необходимо да бъде в постоянна готовност за заемане на отбранителна позиция в случай на пряка заплаха за територията на НАТО, особено в Румъния.

Всеки контингент носи специфични умения, базирани на неговите възможности. Френският, който включва в себе си тежка механизирана пехотна част, допълва леката пехота на белгийската рота. По този начин се създава взаимно допълване, което укрепва ефективността и гъвкавостта на групата.

Полковник Мишлен подчерта значението на многонационалната структура, позволяваща на НАТО да демонстрира напреднало тактическо сътрудничество. Подобно колективно присъствие спомага за утвърждаване на възпиращата позиция на Алианса, демонстрирайки способността на членовете му да действат координирано, когато са изправени пред потенциални заплахи.

Франция, като лидер на тази група, е партньор на Белгия и в програма за моторизирани способности (CaMo) – двустранен проект, целящ съгласуване на моторизирания капацитет на двете страни, което води до засилена интеграция на румънска земя.

Белгийският подполковник Ван Дайк, командир на 1C/1Gr и старши национален представител на белгийския отряд, поясни, че целта на интеграцията на белгийската рота в ръководената от Франция тактическа група е да се постигне сътрудничество на ниво, близко до това на изцяло национална структура.

„Работата заедно в дългосрочен план ни позволява да преодоляваме предизвикателства, като езикови различия или несъгласувани ИТ системи. След четири месеца постигнахме пълна интеграция в групата, въплъщавайки духа на програмата CaMo.“

Тази демонстрация бележи кулминация в мисията на белгийския отряд в Румъния. „Ротацията беше успешна. За четири месеца достигнахме оперативно ниво, което ни позволява да приключим разполагането си с гордост“, заяви подполковник Ван Дайк. Батальонът 1C/1Gr се очаква скоро да бъде заменен от военнослужещи от 12/13-ти линеен батальон, продължавайки ангажимента на Белгия към мисията за колективно възпиране.

Демонстрирайки способността на съюзническите сили за синхронизирано действие, разполагането в Румъния укрепва европейската сигурност и консолидира връзките между отделните страни в НАТО и то в период на повишено геополитическо напрежение.

НАТО започва годишните си ядрени учения Steadfast Noon.

🇺🇸🇬🇧🇩🇰🇧🇪🇳🇱 НАТО започва годишните си ядрени учения Steadfast Noon на 14 октомври, включващи бойни самолети, способни да носят ядрено оръжие, но не и бойни оръжия.

Ученията ще продължат две седмици и в тях ще участват над 2000 военнослужещи и 60 самолета от осем авиобази. Те ще се проведат в Белгия, Холандия и във въздушното пространство над Дания, Обединеното кралство и Северно море, като 13 страни от НАТО ще изпратят самолети за участие.

Рутинните учения идват на фона на повишено напрежение, след като Русия промени ядрената си доктрина, намалявайки прага за ядрен отговор.

Руският президент Владимир Путин многократно е отправял ядрени заплахи срещу Украйна и нейните западни партньори от началото на пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. Заплахите не успяха да се материализират и Русия продължава да води своята тотална война, без да използва ядрения си арсенал.

„Ядреното възпиране е крайъгълният камък на сигурността на съюзниците“, каза генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

„Steadfast Noon е важен тест за ядреното възпиране на Алианса и изпраща ясно послание към всеки противник, че НАТО ще защитава и защитава всички съюзници.“

Ученията включват различни самолети, включително бомбардировачи, ескортни изтребители, самолети за зареждане с гориво и самолети, способни да водят разузнаване и електронна война.

Тази година първият F-35A от холандските военновъздушни сили беше обявен за готов да изпълнява ядрени задачи.

Антъни Блинкен: Започна прехвърляне на първите F-16 от Дания и Нидерландия към Украйна.

Многоцелеви изтребители F-16 на Кралските военновъздушни сили на Нидерландия извършват полет като част от медийна демонстрация, илюстрираща как Air Policing мисията на НАТО осигурява защита на въздушното пространство на съюзниците, 4 юли 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Piroschka van de Wouw

🇺🇦✈️ Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен потвърди по-рано днес, че е започнало прехвърлянето на дългоочакваните изтребители F-16 към Украйна.

Дания и Холандия вече започнаха да прехвърлят самолетите, а Белгия и Норвегия се ангажираха да предоставят допълнителни самолети, се казва в изявление на Белия дом.

„Докато говорим, трансферът на изтребители F-16, идващи от Дания от Холандия, е в ход“, заяви Блинкен на срещата на върха на НАТО във Вашингтон по повод 75-ата годишнина на основаването на Организацията на Северноатлантическия договор.

„Тези самолети ще летят в небето на Украйна това лято, за да се уверим, че тя може да продължи да се защитава ефективно срещу руската агресия“, каза той.

Блинкен също така разкри, че НАТО работи върху „невероятно стабилен пакет“, който ще бъде оповестен през следващите няколко дни.

В съвместно изявление на лидерите на САЩ, Холандия и Дания се съобщава, че холандското и датското правителства са в процес на даряване на американски изтребители F-16 на Украйна с подкрепата на САЩ.

„Процесът на прехвърляне на тези F-16 вече е в ход и Украйна ще лети с тях това лято. Не можем да предоставим допълнителни подробности в момента поради опасения за оперативната сигурност“, се казва в съобщението.

„Ангажираме се с по-нататъшното подобряване на въздушните способности на Украйна, което ще включва ескадрили от модерни многоцелеви изтребители от четвърто поколение F-16. Коалицията възнамерява да подкрепи тяхната поддръжка и въоръжение, както и допълнителното свързано с тях обучение на пилотите за подобряване на оперативната им ефективност“

Белгийски медии: Русия шпионира в Северно море с цивилни плавателни съдове

🇷🇺👀 Русия извършва шпионаж в Северно море с цивилни плавателни съдове, съобщават днес белгийски медии, позоваващи се на данни от журналистическо разследване и цитирани от БТА.

Отбелязва се, че подозрителните движения са засечени в райони, където преминават подземни съобщителни и захранващи кабели, както и край ветрогенераторни паркове и тръбопроводи.

Разследването е проследило 945 движения на 200 руски плавателни съда, като в повечето случаи е установено приближаване на по-малко от един километър от чувствителна морска инфраструктура. Преди месец бе съобщено, че от началото на годината край белгийските брегове са били засечени поне пет кораба, за които има съмнения, че служат за разузнаване.

От Белгийската служба за морска безопасност уточняват, че става все по-трудна преценката кои плавателни съдове служат за шпионаж, защото за целта вече се използват не само военни и изследователски, но и риболовни кораби. Говорител на службата пояснява, че най-често съмнения будят плавателните съдове, които внезапно намаляват скоростта на движение. От белгийското правителство допълват, че в шпионска дейност са заподозрени и китайски кораби с двойно предназначение.

Медиите уточняват, че основната част от подозрителните движения са били засечени непосредствено преди руското нападение срещу Украйна преди две години. Допълва се, че със събраните данни Русия лесно би могла да прецени къде да извърши саботажи.

В края на април миналата година в белгийския пристанищен град Остенде се състоя среща на няколко държави от ЕС, които се обединиха за съвместен добив на енергия от Северно море. В срещата участваха Белгия, Дания, Германия и Нидерландия, които решиха да свържат своите енергийни системи още по-тясно, за да се противопоставят на опитите на Русия за т. нар. енергийно изнудване. Към тях се присъединиха също Франция, Великобритания, Ирландия, Норвегия и Люксембург.

Цялото разследване може да бъде намерено на следния адрес: Almost 200 Russian ships suspected of spying in the North Sea.

A400M на кралските военновъздушни сили извършиха своеобразен десант над Нормандия в навечерието на 80-ата годишнина от операция „Нептун“

🇬🇧🤝🇫🇷 На 5 юни 2024 г., в навечерието на 80-ата годишнина от началото на операция „Нептун“, три военно-транспортни самолета Airbus Atlas C1 (A400M) на Кралските военновъздушни сили (RAF) извършиха своеобразен десант, сваляйки парашутисти над Санървил в Нормандия, точно на изток от Каен, пресъздавайки емблематичния десант от Втората световна война.

Спускането с парашут, което отбеляза първото публично показване на възможностите за разгръщане на парашутисти на A400M от самолет на RAF от този тип, включи скок на парашутисти от 16-а въздушно-щурмова бригада на британската армия едновременно от двете странични врати на самолета.

Трите A400M на RAF, които излетяха от авиобазата в Бриз Нортън, графство Оксфордшър, бяха последвани от военно-транспортни самолети C-130 Hercules на американските военновъздушни сили и A400M на белгийските военновъздушни сили, които също спуснаха парашутисти от съответните формирования.

По този начин беше възпроизведено постижението, извършено в ранните часове на 6 юни 1944 г. от стотици транспортни самолети Douglas C-47, летящи от Англия, които доставиха три дивизии от британски и американски парашутни войски на плажовете на Нормандия.

Войските на британската 6-та въздушнодесантна дивизия всъщност кацнаха на север от Санървил, за да осигурят пресичания над канала Каен и реките Дивс и Орн. Операцията на пилотния въздушно-десантен полк на британската армия, който изпрати 2-ри лек пехотен полк на Оксфордшир и Бъкингамшир за превземане на мостовете на река Орн и канала Каен, се счита за един от най-впечатляващите въздушни подвизи на Втората световна война.

Вицемаршал от авиацията Марк Флеуин, офицер от авиацията, командващ група № 1 на кралските военновъздушни сили на Великобритания, заяви:

„Днес е много специален ден. Трогателно е да си спомним жертвите, направени от нашите предци в дръзката мисия, която освободи Западна Европа от продължилата 4 години хватка на нацизма.“

A400M, който е на въоръжение в RAF от 2014 г. и може да носи полезен товар до 37 тона. Сертифициран е да десантира до 116 парашутисти, по 58 на всяка от двете врати. RAF оперира флот от 22 такива самолета.