Washington Post: Какво означава кампанията за Покровск за бъдещето

💡 Във вторник руският президент Владимир Путин обяви превземането на Покровск, което бележи кулминацията на 20-месечна настъпателна кампания, чиято крайна цел беше именно украинският град. Киев отрече, че той е паднал, и заяви, че войските му все още контролират северната му част.

Повечето военни експерти смятат, че Покровск в крайна сметка ще падне. Когато се случи, това ще може да бъде обобщено като пирова победа, която сама по себе си едва ли ще разплете отбраната на Украйна в източната част на страната.

Въпреки минималните тактически предимства, които окончателното падане на града ще предложи на руските сили, кампанията показа, че те се учат и адаптират, което би могло да докара сериозни проблеми на Украйна в близко и средносрочно бъдеще, освен ако не бъде адресирано.

До началото на пълномащабната инвазия Покровск имаше население от 60 000 души и едва 29,58 кв.км. площ. Въпреки че е малък град, той играе ключова роля поради близостта си до логистични линии за снабдяване: магистралата E-50 (една от три магистрали, които свързват Донецка област с останалата част от Украйна) и жп линия от контролираните от Украйна територии на областта до логистичния център Днипро и останалата част от страната – ключови за доставките на оръжие и провизии към фронтовите сили на Украйна.

Кремъл преувеличава значението на последния си успех, за да представи руското настъпление на бойното поле като неизбежно. Това внушение очевидно се отразява на някои членове от екипа на президента Доналд Тръмп, които се опитват да съставят предложение за мир, който да доведе до прекратяване на войната.

Но нищо не е неизбежно. Русия плаща висока цена за безмилостната си кампания в Донецк. През последните 20 месеца руските сили са напреднали само около 45 км по оста Авдеевка–Покровск. Руските сили са загубили танкове и друга бронирана техника в размер на най-малко пет дивизии (повече от 1000 бронирани машини и над 500 танка) в този сектор от фронта за целия период на настъпателната си кампания за превземане на Авдийвка през октомври 2023 г. до лятото на 2024 г.

Оттогава руските сили измениха тактиката си, като са намалили приоритета на механизираните настъпления в полза на мисии за проникване с малки пехотни единици, вероятно с цел запазване на бронирана техника, която се оказа лесна жертва на украинските дронове. Тази промяна им позволи да продължат напредъка си буквално пеша и с високи загуби.

Само в района на Покровск руските сили превзеха около 31 кв. км. през октомври тази година, като за същия период от време са загубили около 25 000 войници, според сведенията.

В този ред на мисли, падането на Покровск едва ли ще бъде последвано от успешен руски пробив на фронтовата линия. Силите, разположени там, сега добре обучени на изтощителна позиционна война, нямат капацитет да се придвижват бързо и да превземат повече територия. Със загуби, оценявани на най-малко 1 милион ранени и 250 000 убити, и с набор, неспособен да компенсира такива колосални загуби, Москва няма достатъчно войски за решителен пробив в мащаб – особено поради това, че Украйна поддържа гъста мрежа от полеви укрепления веднага западно от Покровск.

Въпреки това, в последната кампания руснаците демонстрираха нов успешен оперативен шаблон за превземане на украински градове: Първо, систематично влошаване на логистичните линии на Украйна с дронове, последвано от изпращане на пехотни щурмови и проникващи групи, от които се очаква да надвият изтощените защитници. По-конкретно, руската способност за отслабване на бойната позиция на Украйна чрез удари на средна далечина е тревожно развитие.

Украинската отбрана на крепостния пояс (Словянск, Краматорск, Дружковка и Константиновка) ще се усложни значително, ако тя бъде лишена от своите железници и магистрали, необходими за снабдяването на четирите опорни точки. Всъщност Русия вече прави опити да повтори уроците от Покровск. В началото на ноември Украйна спря железопътния трафик към Краматорск, вероятно поради заплаха от приближаващи руски дронове.

Украйна трябва да намери начин да противодейства на успешния руски шаблон. Трябва да внедри по-ефективни мерки срещу безпилотни заплахи в защита на тила, а едновременно с това да насочи по-добре своите удари по руските оператори на дронове. За да постигне това, Украйна ще трябва да подобри способностите си за нанасяне на удари по цели на средна далечина – на 60-90 км отвъд линията на контакт. Неуязвими към заглушаване дронове, които сега са разработвани от стартъп компании в Украйна, са част от решението.

Но за да спре наистина руснаците, западната помощ остава жизненоважна. За Киев е необходимо споделянето на разузнавателна информация да продължи, както и доставките на конвенционални оръжия за нанасяне на удари по цели на средна дистанция, като артилерия и ракети. Докато Русия продължава да реализира напредък на бойното поле, е малко вероятно да се стреми към смислени преговори за край на войната. Всичките дипломатически усилия от администрацията на Тръмп ще се окажат безплодни, докато напредъкът на Русия не бъде решително спрян.

Развиващата се заплаха от джихадистки дронове за Запада.

Белгийски войници и полицаи патрулират в центъра на Брюксел миналия вторник.
📸 Снимка: Benoit Tessier/Reuters

Властите в Белгия разкриха заговор за терористична атака в Антверпен, включвал използването на дронове-камикадзе, което отбелязва тревожно развитие на джихадистката тактика. При операцията бяха арестувани двама заподозрени, набелязали за мишена премиерът Барт Де Вевер и други политически фигури, като нидерландският крайнодесен политик Герт Вилдерс, който временно прекрати предизборната си кампания заради заплахата.

При обиските са открити експлозиви, импровизирани взривни устройства, доказателства за опити с модифициране на дрон в оръжие и 3D-принтер, най-вероятно използван за изработка на части, които да позволяват на дрона да носи и доставя експлозиви. Случаят илюстрира нагледно колко опасно е станало сливането на лесно достъпни модерни технологии с терористични намерения – особено когато нужните технически знания се намират на клик разстояние, а интернет е пълен с пропаганда и ръководства „направи си сам“.

Цифровите следи на двамата задържани разкриват търсения за въоръжаване на безпилотни апарати и съобщения в криптираното приложение Threema, популярно сред салафитско-джихадистки групи. Това е поредният пример за сериозния скок в употребата на модерни средства от терористи и още веднъж напомня за спешната нужда от по-строг контрол и стратегически отговор на заплахата.

Експерти отдавна алармират, че бързото развитие на дроновете като резултат от войната в Украйна неизбежно ще подсили способностите на екстремистите. Въпреки това най-непосредствена заплаха остават лесно достъпните наръчници за превръщане на обикновени търговски дронове в оръжия – онлайн материали, които често вървят ръка за ръка с пропаганда от Ислямска държава и Ал Кайда, призоваваща именно към такива атаки.

Особено тревожен е фактът, че в белгийския случай е използван 3D-принтер за изработката на компоненти за въоръжаване на дрон. Това е вторият такъв публично известен случай в западния свят, при който джихадисти използват 3D-принтери за подобна цел. През септември 2023 г. в Ковънтри беше осъден Мохамад ал-Баред, докторант по инженерство, успял да създаде прототип на камикадзе-дрон с фиксирано крило, частично отпечатан на 3D-принтер. Според обвинението безпилотният апарат е трябвало да носи експлозивна или химическа бойна глава за атака от името на Ислямска държава.

Комбинацията от евтини търговски дронове, достъпни 3D-принтери и онлайн ръководства снижи драстично прага за извършване на атака. Терористите и вдъхновените от тях самотни вълци вече могат съвсем спокойно от вкъщи да изработват специални части, които превръщат обикновен дрон в носител на боеприпас.

През последните години както Ислямска държава, така и Ал-Кайда публикуваха свои собствени ръководства за дронове и пропаганда с призиви за нападения срещу „меки цели“ в западния свят. През октомври 2023 г. ас-Сахаб, медийно крило на Ал-Кайда, похвали Хамас за клането на 7 октомври 2023 г. и прикани последователите си да насочат атаките си към посолства и военни бази с домашно произведени експлозиви, дронове и други методи.

„Ислямска държава – провинция Хорасан“ (афганистано-пакистанския клон) и онлайн мрежите в негова подкрепа засилиха пропагандата и стратегическите инициативи за използването на дронове, особено за нападения срещу значими събития. След заплахите около атентата в московската „Крокус Сити Хол“ през март 2024 г. фрази като „ако те притискат на земята, удряй ги от небето“ показват намерението им да ползват въздушни способности, за да заобиколят усилията за борба с тероризма.

Пропагандата насърчава и атаки с дронове срещу конкретни събития. През 2024 г. проповядващото за ИД издание „Ал Адият“ заплаши Олимпийските игри в Париж с изображение на дрон с боеприпаси, насочен към Айфеловата кула. Онлайн поддръжниците на терористичната групировка често подчертават ползата от „кухненски бомби“ и „търговски дронове“, което говори за преход към по-достъпни терористични инструменти. Към това можем да прибавим и поредицата „Съвременна война“ – ръководство за дронове в шест броя, което предлага изчерпателни инструкции за употреба на дронове при атаки. Тази комбинация от пропаганда и практически насоки бележи своеобразна еволюция в тактическия им репертоар и има потенциал да създаде сериозна заплаха за международната сигурност, особено при публични събития с масов зрителски интерес.

Терористичните групи отдавна разчитат на дронове, за да подобрят своите оперативни способности в конфликтните зони. Още в началото на новия век подкрепяните от Иран проксита (Хамас, Ислямски джихад и Хизбула) тестваха дронове за разузнаване и пропаганда, но по това време тя бяха силно зависими от ирански системи и нямаха непосредствен ефект на бойното поле.

Именно ИД се възползва през 2014 г. от растящата популярност на малките дронове, за да ги превърне в системен инструмент за наблюдение, пропаганда и атаки. Периодът беше белязан от бърза иновация в тероризма с дронове. ИД създаде специални звена, извършващи модификация на безпилотни апарати в оръжия, интегрирани за участие в битките, пускайки минохвъргачни снаряди по цели в Ирак и Сирия.

Превръщането на граждански дронове в оръжия придоби глобална популярност като терористична тактика – от Ансар Аллах (хутите) в Йемен до Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (JNIM) в Сахел, групите все по-често нанасят безпилотните си удари в комбинация със сухопътни маневри. Последвалата поява на дронове с изглед от първо лице (FPV) позволи „камикадзе“ удари, при които вместо да хвърлят боеприпаси, те да се блъскат директно в целта, предизвиквайки взрив – още по-ефективна употреба на разликата между бързо развиващите се търговски инструменти и усилията за борба с тях.

Въпреки стотиците атаки с дронове в конфликтни зони по целия свят през последните години, в западните страни все още не е имало успешна атака с дрон от джихадисти. Това обаче далеч не означава липса на интерес към употребата им за външни операции (EXOPS). Многобройни насочени, улеснени или вдъхновени заговори в САЩ и Европа бяха осуетени именно заради включването на технологиите за дронове. Други предотвратени случаи включват лица в Европа, които закупуват дронове от името на терористични групи в Близкия изток.

В контекста на Съединенните щати първият такъв случай е на Резван Фердаус – дипломиран физик от Североизточния университет, вдъхновен от Ал-Кайда, който през 2011 г. планираше нападение на Пентагона и Капитолия с радиоуправляем самолет, пълен с експлозиви. Оттогава в САЩ има редица осуетени заговори, включващи безпилотни летателни апарати.

През 2017 г. сержант първи клас от армията, базиран в Хавай, радикализирал се сам, купи дрон и го предаде на агенти под прикритие на ФБР, представящи се за оперативни лица на ИД, с идеята да се използват за следене на американски войски в Близкия изток.

В Мичиган самопровъзгласил се „син на Ислямска държава“ два пъти се опита да замине за Сирия, години наред събираше дронове и правеше бомби, преди да бъде арестуван през 2017 г. след полагане на клетва към ИД.

През май 2025 г. 19-годишен бивш военнослужещ от Националната гвардия на Мичиган, радикализиран от ИД, беше задържан в деня, на който трябваше да извърши планирана от него масова стрелба във военна база, която преди това беше наблюдавал с дрон, за да проучи входовете и изходите за превозни средства.

В Европа последните пет години бележат рязък скок на джихадистки заговори, които въвличат употреба на дронове. През април 2020 г. германските власти арестуваха членове на таджикска клетка на ИД, планирала нападение срещу американската авиобаза Спангдалем и AWACS базата на НАТО. Заговорът включваше дронове с радио управление и парапланери с експлозиви, за да ударят базите. Членовете на клетката бяха изтеглили ръководства от Telegram канал на ИД с подробни инструкции за пускане на боеприпаси от дронове.

През 2017 г. в Дания бяха арестувани лица, купили дронове чрез международна верига за доставки на ИД, организирана от братята Суджан от Бангладеш. Те бяха изпратили до групировката материали като компоненти за дронове и инфрачервени камери.

През 2022 г. в Испания беше арестуван мароканец за планиране на насочвана от ИД атака с дронове срещу по футболен мач на стадион „Камп Ноу“ след бърза радикализация по време на локдауна от COVID-19.

През март 2025 г. Франция повдигна обвинение на 22-годишен младеж, който прекара около една година в териториите под контрола на ИД в Сирия и Ирак, в подготовка на терористичен акт с модифициран дрон, закупен от самия него. Лицето е проучвало как да го модифицира и поддържал връзка с вербовчик на ИД в Telegram.

Една също толкова тревожна тенденция на Стария континент е използването на организирани престъпни мрежи за закупуване на дронове от терористични групи. През 2023 г. властите в Дания откриха, че лица, свързани с бандата Loyal to Familia, са придобили дронове, способни да носят до 30 кг полезен товар, предназначени за извършване на терористични атаки от бойци на Хамас на „неизвестно място в Дания или чужбина“. Разследването показа, че членове на бандата са приемали поръчки от лидери на Хамас в Ливан.

През 2024 и 2025 г. при операция в цяла Европа (Испания, Германия, Франция и Великобритания) беше разбита логистична мрежа на Хизбула за доставка на дронове; бяха повдигнати обвинения на голям брой лица едновременно за членство в престъпна организация. Усилията за прекъсването на използване на интернет от терористи (TUI) за предотвратяване на атаки не могат да бъдат отделени от действията срещу онлайн платформите, където действията на терористични и престъпни фигури се пресичат или координират.

Пропагандата на ИД и последните осуетени заговори с дронове показват, че бойците считат военни, граждански и символични политически обекти за привлекателна цел. Докато заговорите обикновено целят максимална публичност и последвал психологически ефект, занапред мишена на такива атаки може да бъдат и по-стратегически важни обекти.

Както показаха последните прониквания на руски дронове във въздушното пространство на Европа, появите на дронове около летища могат да доведат до затваряне на пистите и големи каскадни ефекти над въздушния трафик и безопасността.

Атаките срещу авиационна инфраструктура като кули за въздушен контрол, са друг начин да бъде увеличено въздействието. По същия начин критични съоръжения, като електрически подстанции, пречиствателни станции за вода, транспортни възли, може да бъдат избрани, за да се усили ефекта отвъд непосредствената цел. Към момента основна тревога остават големите публични събития и меките цели, тъй като през последната година ИД публикува множество пропагандни материали с призиви за атаки срещу спортни събития, сред които Олимпийските игри през 2024 г. във Франция.

При тях бяха осуетени няколко терористични заговора, а над 3570 души бяха изключени от участие поради мерки за сигурност. Предстоящи събития като Световното първенство по футбол през 2026 г. в Канада, Мексико и САЩ съчетават висок потенциал за жертви с огромна публичност.

Най-спешната мярка за прекъсване на развиващата се заплаха от тероризъм с дронове срещу запада е да бъде ограничен достъпът до свободно съдържание, показващо как да се превърнат търговските дронове в оръжия. Това не е единствената крайно необходима реакция – средствата срещу дронове и прекъсването на веригите за доставки също са от значение, но основен приоритет трябва да останат усилията за премахване на ръководствата и отделянето на допълнителни ресурси за ограничаване на тяхното разпространение.

Сигналите за сътрудничество между организирани престъпни мрежи и терористични групировки за придобиване на желани технологии показват нуждата от ясна стратегия, която да отчита хибридните заплахи: само по себе си наблюдението на отделни видове заплахи вече не е достатъчно. Политици и анализатори трябва да проследяват развиващите се мрежи на участниците, хибридни партньорства и споделена инфраструктура, за да затворят системните пропуски, от които тези групи се възползват.

Съединените щати изтеглят 20 000 общо 60 000 войници в Европа.

🇺🇸🪖🇪🇺 В рамките на значителна промяна във военната си стратегия, Съединените щати са на път да изтеглят близо 20 000 от общо 60 000 войници, разположени на европейския континент в момента, твърди реномираното издание POLITICO.

Очаква се официалното съобщение да бъде направено в следващите седмици, което повдига въпроси относно ангажиментите на американската армия в чужбина и ландшафта на сигурността в Европа.

В следващите редове ще откриете анализ на Центъра за стратегически политически изследвания (COSPR), преведен на български специално за аудиторията на Frontline Monitor:

Текущата ситуация в Европа, белязана от ускореното укрепване на отбраната след руската инвазия в Украйна, отваря кратък прозорец за стратегическо пребалансиране. САЩ вероятно ще инициират поетапно изтегляне, намаляйки наполовина силите си, но ще запазят ключови военни способности. Тази целенасочена промяна ще принуди Европа да разчита повече на собствените сили, ще намали прекомерните ангажименти на САЩ и ще преобрази динамиката на сигурността в НАТО, но без да отслабва възпиращия потенциал или трансатлантическото единство.

В продължение на десетилетия колективната европейска отбрана беше по-скоро стремеж отколкото реалност. Днес моментът за реализиране на тази амбиция най-накрая настъпи. Инерцията на целия континент се засилва: години на постепенни стъпки към укрепване на отбранителните способности отстъпиха място на решителни действия в отговор на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.

Те се ускориха в първите шест месеца от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Европейските лидери обещаха рязко увеличение на отбранителните разходи на срещата на върха на НАТО през юни, повишавайки ангажиментите от 2 до 5% от БВП. За да бъдат изпълнени тези обещания, Европа въвежда нови механизми за финансиране и премахва дългогодишни пречки пред сътрудничеството в отбранителната индустрия.

Стратегически императив за промяна

Основната опасност сега е, че Европа може да загуби тази инерция, ако САЩ забавят очакваното изтегляне. И двете страни имат убедителни причини да искат укрепването на европейската отбрана да пожъне успех. САЩ ще могат да освободят сили, разположени на континента, за други операции и да оптимизират средства. Една по-способна Европа ще стане партньорът, от който Вашингтон се нуждае, като същевременно ще получи свободата да определя собствената си глобална стратегия.

За да се гарантира, че това пребалансиране ще бъде осъществено, администрацията на САЩ трябва да стартира съществено изтегляне на американски сили от континента сега, прехвърляйки бремето на конвенционалната отбрана върху Европа. Евентуално разколебаване рискува да затвърди една остаряла архитектура на сигурност за години напред.

Вашингтон трябва да изготви реалистичен и поетапен план, който да намали американските войски на континента наполовина за четири години, като същевременно запази незаменимите способности. Ако се осъществи внимателно, няма място за опасения, че това ще подкопае трансатлантическото партньорство или ще остави някоя от страните по-малко сигурна.

Кратък и критичен прозорец

Най-добрата възможност за Европа да поеме по-голям дял от отбранителното бреме е сега, а не след десетилетие, когато политическата воля може да се е разсеяла или криза на друго място да наложи внезапно изтегляне на САЩ.

Факторите, които правят това необходимо, няма да изчезнат. Конкуренцията с Китай и възходът на други сили трансформираха стратегическата реалност на Америка, която вече не може да поддържа глобалното военно превъзходство, на което се радваше преди. Разумът изисква преразпределение на активите и изтегляне от региони, където силите са по-големи от необходимото, какъвто е случаят в Европа.

Русия представлява сериозна заплаха за Европа и САЩ, но не всички нейни способности заплашват пряко Америка. Руските ядрени оръжия, усъвършенстваните киберинструменти и тайните операции го правят; руските танкове и артилерия – не. Концентриране на американските ресурси в ядрената, кибер и „сивата зона“ на отбраната в комбинация със сухопътна отбрана в сферата на отговорност на европейските съюзници ще предложи устойчиво разделение на ангажиментите.

Войната в Украйна често е посочвана като оправдание за текущото ниво на американско присъствие на континента. И все пак с ангажирането на руските сили там, Кремъл не може сериозно да обмисля нападение срещу НАТО в продължение на години. Това създава възможност за Вашингтон и Европа да прехвърлят отговорността за конвенционалната отбрана, преди Русия да успее да се възстанови.

Пречки пред плавния преход

Стратегическата обосновка за изтегляне е ясна, но изпълнението ще е сложно. Някои американски сили са от съществено значение, особено за осигуряването на Северния Атлантик и поддържането на разузнаването с активи като самолети Rivet Joint, Global Hawk и P-8 и премахването им би било неразумно.

Някои военноморски сили също трябва да останат. Разрушителите от клас Arleigh Burke осигуряват радари за противоракетна отбрана, жизненоважни за европейската сигурност. Подводниците от клас Ohio, ключов компонент на американското ядрено възпиране, се нуждаят от достъп до европейските бази. Тези активи трябва да останат на позиции, дори ако сухопътните сили бъдат намалени.

Пълно изтегляне не е нито желателно, нито планирано. Едно поетапно, добре обмислено редуциране трябва да отчита нарастващата, но все още ограничена способност на Европа да запълва празнините, като същевременно управлява неизбежните рискове, без да излага съюзниците на ненужна опасност.

Осъществяване на изтеглянето

Процесът вероятно ще премине на фази, фокусирайки се над сухопътните и в далеч по-малка степен върху въздушните сили. Изтеглянето на силите, изпратени в Европа след 2022 г., ще намали силите в Европа от около 80 000 до нивата отпреди войната. Ескадрилата F-35, планирана да пристигне тази година, трябва да бъде включена в този етап.

Преструктурирането ще продължи с намаляване наполовина на настоящите американски сили, за да останат основно военноморски елементи, по-малко въздушни активи и ограничени сухопътни сили. Изтегляне на ротационната бронирана бригада в Източна Европа, артилерийските формирования, авиационната бригада, повечето от системите за противовъздушна отбрана с малък обсег и два от разрушителите от клас Arleigh Burke.

Повечето изтребители също могат да бъдат премахнати. Тази фаза трябва да бъде съпътствана от разговори с водещите европейски армии, като Франция, Германия, Полша и Обединеното кралство, относно назначаването на европейски върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, което да символизира поемането на отговорност от страна на Европа.

Останалите американски сили ще осигурят силен гръбнак: две бригади, поддържащи самолети, военноморски сили, силите за специални операции, противоракетна отбрана и разузнавателни способности. Един скромен американски принос за разширеното предно присъствие на НАТО в Източна Европа също трябва да продължи, за да успокои съюзниците.

Премерен риск, който си струва

Този план освобождава значителни активи на американската армия и военновъздушни сили за други театри. Той може да бъде коригиран през 2030-те години, когато условията се променят. Основният риск е Европа да не успее да поддържа инерцията си, оставяйки празнини. И все пак подобен риск е ограничен. Европа разполага с 1,3 милиона активни войници, сравнимо със САЩ, както и с модерни бойни самолети. Силите на НАТО вече са постоянно разположени в Прибалтика. Представянето на руската армия в Украйна разкри ограничените ѝ способности за бързо настъпление, от които някога се опасявахме. Някои активи като далекобойната артилерия и системи за противовъздушна отбрана ще бъдат трудни за бързо заместване. Независимо от това, рязко нарастващите бюджети за отбрана на Европа правят тези придобивания осъществими в следващите години, допълнени от инвестиции в дронове и други системи.

Към самостоятелна Европа

Един ясно артикулиран график за изтегляне на САЩ ще позволи на Европа да планира ефективно своите покупки. Първоначално тя ще продължи да купува модерни системи от САЩ, а Вашингтон трябва да улесни тези продажби и трансфер на технологии, за да ускори развитието на европейска отбранителна индустрия.

В крайна сметка, силна европейска позиция за самоотбрана ще възпира агресията по-убедително от една слаба Европа, зависима от американската подкрепа. Европа има най-голям интерес от защитата на собствената си територия. Епохата на необезпокоявано американско глобално военно господство приключи. Без смело преструктуриране, Вашингтон рискува прекомерна ангажираност, преразход и постепенно отслабване.

Редуцирането на американските сили на континента е съществен компонент от стратегическото пребалансиране. Ако се изпълни с яснота и фокус, ще запази НАТО, ще поддържа американско влияние и ще изгради една надеждна европейска отбрана, която ще бъде в полза както на Европа, така и на САЩ.

909 украински срещу 34 руски – на какво се дължи огромната разлика при размяната на загинали военнослужещи?

🇺🇦⚰️🇷🇺 По-малкият брой на телата на руски военнослужещи, възстановени от бойното поле и разменени впоследствие, не е пряко отражение на реалното съотношение на бойните загуби, а по-скоро е свързан с характера на руската настъпателна стратегия, условията по фронтовата линия и различията в подхода, по който институциите в двете страни се отнасят към жертвите на войната.

Настоящата тактика на Русия в източна Украйна разчита на масови пехотни щурмове, насочени към смазване на украинската отбрана с методите на изтощението, а не чрез маневрена война. Тези атаки често се провеждат срещу укрепени украински позиции и водят до тежки руски загуби в спорни или открити терени, които остават неосигурени.

Голяма част от атакуващите сили са слабо въоръжени и преминали минимално обучение, често мобилизирани от наказателни батальони, резервисти или етнически малцинства – фактори, допринасящи за ниската мотивация на държавните институции за връщане на телата им.

Когато тези военни загинат в сивата зона, те рядко биват изтегляни поради наличието на постоянна заплаха от дронове, артилерия и понякога снайпери. Дори украинските сили да бъдат свидетели на смъртни случаи, те често нямат сигурен достъп до телата в подобна тактическа обстановка.

Повсеместното използване на малки FPV дронове за наблюдение и удари често води до ликвидиране на руските щурмове още в зародиш, преди пехотата да достигне сивата зона. С течение на времето телата най-често се разлагат до неузнаваемост или се погребват от самите руснаци в импровизирани гробове недалеч от бойното поле, за което свидетелстват клипове.

За разлика от това, много от украинските жертви се дават по време на отбранителни действия или тактически изтегляния от позиции, които впоследствие се заемат от руските войски, което прави възстановяването на телата от страна на Украйна невъзможно. Руските части, контролиращи тези територии, може да не полагат усилия за идентификация или размяна на телата, но самият факт, че се намират във вече заети зони, ги прави по-достъпни за документиране и използване при преговори за размяна.

Освен това, институционалният подход на Русия към загиналите на бойното поле рязко се различава от този на Украйна. Властите в Киев поддържат специални екипи за търсене, често в координация с доброволци, неправителствени организации и съдебни експерти, занимаващи се с възстановяване и разпознаване на загиналите войници, което гарантира възможността за връщане или размяна на телата. В сравнение с тях Русия показва далеч по-малко прозрачност и често съвсем умишлено избягва да признае загиналите, особено във военни формирования, съставени от по-ниско чувствителните демографски групи.

Това разминаване се дължи на политиката на Кремъл за информационен контрол, чиято цел е да се ограничи осведомеността на руското общество за човешките загуби, а от там евентуално вътрешно недоволство. Поради това е твърде вероятно Русия да не настоява за размяна на тела в същата степен като Украйна, макар да не откривам конкретни сведения за подобен подход в преговорите за размяна.

Броят на възстановените и разменени трупове на руски и украински военнослужещи не е аномалия, а естествен резултат от руската война на изтощение, ниския приоритет към собствената пехота и сложната тактическа география на фронтовата линия.

Арктическият възход на Русия

Ядрената подводница "Северодвинск" на руския Северен флот по време на учение край базата "Западная Лица" за тестване на нов кораб за спасяване на подводници през 2014 г.
📸 Снимка: ТАСС

🇷🇺🇺🇸 Слънцето все още не беше изгряло над Исландия, когато председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Си Кю Браун се качи на борда на самолет за лов на подводници на ВМС за симулация на това как Съединените щати и техните съюзници се справят с нарастващата заплаха, която Русия представлява в Арктика.

Браун прекара два дни в Исландия, срещайки се с началниците на отбраната на Арктика, докато групата обсъждаше сигурността, както физическа, така и икономическа, на северната полярна област. Една арктическа нация не присъства: Русия, която не е получавала покана за конференция на началниците на отбраната на Арктика от нахлуването си в Украйна през февруари 2022 г.

Притесненията относно руската дейност в Арктика не са нови – Вашингтон има тези опасения, откакто Съветският съюз използва подводници-патрули, за да наложи властта си във водите на Северния Атлантик. Разликата сега е, че арктическите нации се сблъскват с все по-непредсказуем режим в Кремъл, откакто Владимир Путин започна пълномащабната си инвазия в Украйна, каза исландски служител пред американското издание The Washington Post при скорошно пътуване до региона.

„Не става въпрос само за възможностите на технологията, но и за намерението и затова е толкова важно да се наблюдава трафикът [на подводниците]“, заяви служителят пред USNI News по време на посещение в Исландия в средата на октомври. „Това е Русия, която е готова да поеме много повече риск, която всъщност всеки ден умишлено бомбардира цивилни в Украйна. Това е същото правителство, което прави това, както и да управлява подводниците и самолетите. Така че трябва да бъдем бдителни.”

Засилената военна активност на Москва в Арктика, включително опитите ѝ да промени владенията в Далечния север, добавя към предизвикателствата в региона.

Арктика е основна грижа за командващия флот адмирал Дарил Каудъл, отчасти поради липсата на способности за търсене и спасяване на американските военни, разширеното присъствие на търговски и военни кораби, опериращи в Арктика, когато ледът се топи, и твърдението на Китай, че е Арктическа нация.

Генерал Чарлз Куинтън Браун младши, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, се качва на борда на P-8 Poseidon край бреговете на Исландия, 10 октомври 2024 г.
📸 Снимка: U.S. Department of Defense

Русия е арктическа държава, която е толкова обширна, че северната ѝ граница съставлява около 40 процента от цялото арктическо крайбрежие. Русия иска да направи арктическите води свои, посочи Кодъл, подобно на това, което Китай направи в Южнокитайско море.

„Освен това „Далечният север“ остава първата отбранителна линия в способността ни за пълна спектърна отбрана на морската територия, която започва отвъд Арктическия кръг“, пише Каудъл в имейл до USNI News.

Исландия е основната връзка между арктическите държави на Северна Америка и тези в Европа, изтъкна исландският министър на външните работи Тоурдис Колбрун Рейкфьорд Гилфадоуттир. Освен това страната цени дългогодишните си отношения със Съединените щати, тъй като се явява тяхна ключова база за проследяване на руски подводници както от сушата, така и от водата.

Въпреки че Исландия няма армия, тя има възможности за осигуряване на наблюдение на въздуха, като същевременно разчита на американския флот за подводно наблюдение. Освен това Щатите разполагат с група военнослужещи, разположени във военновъздушната база Кефлавик, които изпълняват ежедневни полети с морски патрулно-разузнавателен самолет Boeing P-8A Poseidon във въздушното пространство над Северния Атлантик.

Проследяването на подводници в т.нар. „бездна Гренландия-Исландия-Великобритания“ – район, в който господстват суровите условия на Северния Атлантик – достигна своя апогей в периода на Студената война между Съветския съюз и Съединените щати и се засили отново през 2014 г. след незаконната анексия на Крим от Русия, заяви исландският министър на външните работи. Съвсем разбираемо, това продължава и в момента, докато тече и войната в Украйна.

„Виждаме и знаем, че те са доста силни в това отношение. И това трябва да ни тревожи“, каза тя.

Арктическите намерения на Русия

Атомният ледоразбивач "Ямал" от клас "Арктика" по време на отстраняването на руската пилотирана плаваща станция "Северен полюс-36", август 2009 г.
📸 Снимка: Russian Navy

Русия смята Арктика за свой морски приоритет номер едно, надминавайки Атлантическия океан, заяви бившият командващ 2-ри флот на САЩ вицеадмирал Дан Дуайър по време на конференция на Военноморската лига миналата година.

Москва „дава приоритет на Арктика като свое най-важно морско направление, като обещава да защитава тези води „с всички средства“. Това включва повишено внимание върху крайбрежието на Арктика, както и въвеждането на нови ракетни способности“, обясни той.

Това включва експлоатация на шест военни бази с двойна употреба, дузина летища и флот от най-малко 40 ледоразбивача.

Акцентът върху Арктика е не само военен, но все повече икономически, посочиха експерти пред USNI News.

Москва гледа на Арктика като на стратегически източник на енергия и природни ресурси, поради което Кремъл иска да продължи научните си изследвания в района, подчерта Павел Девяткин, старши сътрудник в Арктическия институт.

Освен това Русия иска да контролира морските маршрути на Северния морски път и да защитава както своите икономически интереси, така и интересите си в областта на регионалната сигурност чрез военно присъствие.

Военното присъствие на Русия в Арктика достигна своя връх по време на съветската ера. Новите увеличения на разходите за отбрана разшириха операциите в региона, но въпреки това все още се намира далеч под пика от Студената война, посочи Девяткин.

Позицията на Русия за Арктика по отношение на нейната отбранителна стратегия до 2023 г. е по-скоро вътрешнополитическа, отколкото оценяваща международното сътрудничество, изтъква той в статия за Арктическия институт, написана в съавторство с Никита Липунов.

Миналата година Русия преразгледа своята стратегия „Арктика 2035“, като взе страница от наръчника на Китай за Южнокитайско море. В новата ревизия на стратегията, Кремъл подчерта собствения си национален интерес в региона и вместо да работи с Арктическия съвет, ще работи индивидуално с всяка от страните.

Това се случва, когато другите арктически нации се отдръпнаха да работят с Москва в знак на протест срещу нейното нахлуване в Украйна. Докато Русия все още е член на съвети, които се фокусират върху икономическите проблеми в Арктика, тя не беше поканена на последните две срещи на началниците на отбраната на Арктика.

Вместо това Русия търси партньори извън Арктика, като Китай, посочи Девяткин.

„Арктика е чувствителен регион за Русия, тъй като е от решаващо значение за икономическите перспективи на Русия. Загубата на западни пазари и партньори създаде значителни проблеми за енергийните проекти в Арктика, но Русия ще продължава да прави големи инвестиции в региона (водени от някои от най-големите компании в страната) и е уверена в жизнеспособността на тези проекти в дългосрочен план “, подчерта той.

Войната в Украйна може да накара Русия да наблегне повече на Северния си флот, според статия в научното списание Polar Science. Черноморският флот, който претърпя огромни загуби срещу украинските сили, по същество е заседнал в Черно море, докато Балтийският флот на Русия сега е заобиколен изцяло страни-членки на НАТО.

„Базиран на Колския полуостров в европейската част на Арктика, Северният флот на Руската федерация е единственият неин флот, базиран в Европа с пряк достъп до Атлантическия океан, а от там и до световните океани“, се посочва в статията, в която се отбелязва, че Северният флот държи почти всички атомни подводници на Русия.

Арктическите страни искат да поддържат ниско напрежение в региона, каза Гилфадотир, но те също трябва да бъдат подготвени за повече шансове за грешни изчисления или недоразумения, които могат да доведат до военни действия.

Притесненията на арктическите страни

Карта на Арктическия регион със северния морски път в контекста на сравнение със североизточния и северозападния коридор.
🔍 Източник: NOAA

Безпокойството на САЩ и Обединеното кралство относно дейността на руските подводници в Арктика и Северния Атлантик непрекъснато нараства. През последната година официални лица от Великобритания споделиха, че вече стават редовни свидетели на руски подводници, опериращи около Обединеното кралство и в Ирландско море и то в по-голям брой.

Гилфадоуттир също намекна за повишена активност в наблюдението на руските подводници.

„Бих казала, че има основателна причина за засиленото наблюдение на подводниците около острова и в региона“, изтъкна тя.

Миналата година руската подводница „Казан“ (K-561) от клас Ясен-М, въоръжена с управляеми ракети за наземно нападение с голям обсег, отплава за учения в Карибите.

Възможностите на модерните руски ядрени щурмови подводници и способността им за нанасяне на удари по цели в Европа от Далечния север са били основната причина за възстановяването на 2-ри флот на Военноморските сили на САЩ.

Освен това Москва е разработила нов вид подводница на „Страшния съд“, която може да изстреля торпедо с размер на училищен автобус с ядрена бойна глава, предназначено да атакува големи пристанищни градове в Атлантическия океан.

Първият проект 09852 Белгород беше приет на въоръжение през 2022 г. като беше зачислен към Северния флот на Русия.

Претенциите на Китай

Интересна карта, илюстрираща арктическото продължение на глобалната стратегия за развитие на Китай „Един пояс, един път“.
🔍 Източник: The Straits Times

В резултат от това, че арктическите нации изолираха Русия в отговор на инвазията в Украйна, Кремъл търси партньорства с други страни, като Китай, каза Девяткин. Той посочи примери за съвместни учения на руски и китайски военни кораби близо до Аляска през 2022 и 2023 г. като ключови признаци на стратегическото сътрудничество между двете страни.

През лятото руски и китайски бомбардировачи проведоха съвместно патрулиране край бреговете на Аляска, а наскоро кораби на китайската брегова охрана бяха забелязани в Арктика с руската брегова охрана, каза той.

„От гледна точка на руските политици това учение може да се разглежда като ход в интерес на изграждането на връзки с Китай и изпращането на сигнал до западните арктически държави, че Русия „не е сама в Арктика“, каза Девяткин. „Въпреки това е малко вероятно Русия да позволи постоянно китайско военно присъствие в Арктика да съперничи на нейния собствен отбранителен комплекс в региона.“

Китай се стреми да бъде близка до Арктика страна, въпреки че не притежава физическа граница в региона. Пекин разшири изследванията си, като бреговата му охрана действаше в Берингово море в началото на октомври.

Нарастващото сътрудничество между Китай и Русия е проблем за Исландия. Въпреки че страната има дипломатически връзки с Китай, тя все още е загрижена за действията на Пекин, тъй като те са свързани с глобалния основан на правила ред, заяви Гилфадотир. Въпреки че Исландия е далеч от Южнокитайско море, агресията на Пекин в Западния Пасифик дава на Исландия основания за тревожност.

„Ако големите държави могат да правят неща, които не са в съответствие с международните закони и системи в други морета, това естествено трябва да ни тревожи като остров, заобиколен от море“, каза Гилфадотир.

По-малко лед, повече вода

Майка полярна мечка и малко дете, забелязани в Северния ледовит океан от екипажа на американския ледоразбивач на бреговата охрана USCGC Healy, 21 септември 2023 г.
📸 Снимка: U.S. Coast Guard

Освен заплахата, която Русия и потенциално Китай могат да представляват за Арктика, една от най-належащите тревоги са възможностите за търсене и спасяване, тъй като все повече трафик се насочва на север.

„Морският трафик през Беринговия проток и Северния морски път се увеличава в следствие на отдръпването на морския лед и променящите се икономически фактори на Русия след инвазията в Украйна, а това представлява риск за околната среда в отдалечен и негостоприемен регион“, гласи публикувано наскоро изявление за оперативната позиция на американската брегова охрана за 2024 г.

Топенето на ледените шапки означава повече вода, посочи вицеадмирал Нейтън Мур, командващ атлантическата зона на бреговата охрана, по време на дискусия във Военноморския институт на САЩ миналата седмица.

„Повече вода е това, което правим“, каза Мур.

Бреговата охрана, въпреки че не е част от Департамента на отбраната, управлява американските полярни ледоразбивачи.

За бреговата охрана по-малко лед в Арктика означава повече потенциален трафик. Това носи със себе си възможни проблеми, особено защото инфраструктурата за търсене и спасяване не е подготвена за преминаване на повече кораби през водите на региона.

Проблемът с търсенето и спасяването в Арктика е, че там няма много неща, които биха могли да стигнат бързо до кораб, в случай че възникне проблем. Ледът прави нещата трудни, също както и липсата на партньорски структури. Бреговата охрана работи със страни като Исландия, за да подсили наличните си способности.

Бреговата охрана на САЩ има изискване за осем ледоразбивача, за да оперира, но се бори да рекапитализира своя флот, тъй като програмата „Polar Security Cutter“ за нов клас катери за полярния регион е затънал в забавяния и преразходи.

Въпреки че Исландия няма армия, тя разполага с брегова охрана, която допринася за операциите по търсене и спасяване, каза Гилфадотир. Предпазните мерки са важни за всеки, който пътува в Арктика, заяви исландският служител, добавяйки, че в зависимост от времето дадена спасителна операция може да отнеме дни.

Канада също играе ключова роля в операциите, както и Финландия, която притежава голям флот от ледоразбивачи спрямо размера на страната, заяви адмирал Мур.

Липсата на възможности за търсене и спасяване от страна на САЩ означава, че американският флот като цяло не може участва в учения над полярната ледена шапка, заяви Кодъл. Възможностите за търсене и спасяване са проблем за всички арктически нации, особено след като шансът за увеличен търговски трафик нараства с намаляването на количеството лед.

„Нещо лошо ще се случи в Арктика“, каза Мур.

Отбрана на Тайван с украински особености: Уроци от войната в Украйна за Западния Пасифик.

🇺🇦🇹🇼 Войната в Украйна предлага много важни уроци за отбраната на Тайван при евентуална агресия от страна на Китайската народна република. Не трябва очевидните различия между театрите и воюващите страни да омаловажават ключовите промени в характера на войната, които се проявиха в Украйна и вероятно ще съпътстват към почти всички мащабни бъдещи въоръжени конфликти.

Някои уроци ще се прилагат директно, тъй като успешният морски десант винаги преминава в сухопътна операция. Други изискват абстракция и съществена адаптация, за да бъдат приложени към евентуален конфликт между Китай и Тайван. Пекин изучава въоръжените конфликти и стига до свои собствени заключения за това как да се подготви за бъдещ конфликт в Западния Пасифик и е необходимо Вашингтон, Тайпе и техните съюзници и партньори да направят същото.

📌 Войната в Украйна ни демонстрира в реално време радикалните промени в особеностите на съвременните въоръжени конфликти по пет основни начина:

1) Ефективността на интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана, дори в условията на масирани, интензивни и сложни въздушни атаки;

2) Способността на огромни купища от тактически дронове – милиони дронове, използвани от двете страни – да създават частично прозрачни бойни полета и да ограничат битката до позиционните ѝ форми;

3) Способността на смесени ракетно-безпилотни атаки, както с въздушни, така и с морски дронове, за постигане на убийства и дори катастрофални убийства на големи и второстепенни наземни бойци;

4) Разширяването на възможностите за електронна война (EW) до мащаби и ефекти, невиждани досега в историята на въоръжените конфликти;

5) Появата на изключително бърз цикъл на технологично-тактически иновации на бойното поле, воден до голяма степен от надпреварата между UAV и EW технологиите, която може да види големи промени, приложени по дългата 1000 километра фронтова линия в рамките на период от едва две-три седмици.

Въздушно-ракетната война

Както Русия, така и Украйна внедриха интегрирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО/ПРО) в отговор на все по-сложните атаки, комбиниращи крилати ракети с наземно и въздушно изстрелване, балистични ракети и безпилотни летателни апарати.

Тези системи се оказаха доста успешни в това да предотвратят постигането на решителни ефекти от която и да е от страните дори с масирани удари. Ефективността на ПВО/ПРО поставя под въпрос способността на която и да е страна да разчита на традиционните ракетни системи, за да проникнат до целите си – реалност, която трябва да доведе до преразглеждане на сценариите за въоръжен конфликт в Тайван, които предполагат, че големи пропорции от такива системи ще постигнат предвидения ефект.

И двете страни отговориха на разработването на тези ПВО/ПРО чрез иновативни ударни пакети и модели за постигане на временни предимства. Руснаците експериментират непрекъснато с различни комбинации от дронове, крилати ракети и балистични ракети, за да разузнават и проникват през украинската ПВО/ПРО.

Подходът им се редува между опити за насищане на защитите и откриване на уязвимости или слаби места, които да бъдат използвани. Двете големи атаки на Иран срещу Израел демонстрираха усилия, в случая неуспешни, за прилагане на някои от най-добрите руски практики.

Кривата на разходите във въздушната надпревара атака-отбрана се превърна в ключов фактор при проектирането на системите. Оскъдността, разходите и комплексността на масовото производство на ракети-прехващачи от висок клас принудиха Украйна (и Израел) да проектират ПВО/ПРО, които могат да разпределят най-евтините и налични системи за защита срещу цели, които са способни да унищожат, като същевременно запазят най-редките и скъпи системи за най-трудните заплахи – и да коригират динамично приоритизирането и интегрирането, когато характерът на атаките се променя.

Важните иновации често идват от използването на най-обикновени технологии. Украйна елиминира тежестта на свалянето на много дронове от скъпи системи, като изпрати мобилни огневи групи, оборудвани с огнестрелни оръжия, например.

Потенциалните бойци в тайванския сценарий са по-богати и по-способни да произвеждат големи количества изящни системи, но те вероятно ще се окажат ограничени от същите реалности – просто е по-лесно да се произвеждат масово евтини и по-малко сложни системи, с които да се преодолеят изящните защити , а защитниците трябва да могат да победят такива системи със собствени методи, които са сравнително прости и евтини. Следователно интегрираната ПВО/ПРО система трябва да бъде изграден в мисъл за алгоритмичното оптимизиране за цена, наличност и ефективност.

Милиони дронове

Мащабът на използването на безпилотни системи в Украйна е труден за интернализиране. Руснаците и украинците вероятно ще са разположили и използвали повече от три милиона дрона през 2024 г. Тези дронове варират от ръчни квадрокоптери с обхват от около 10 километра и квадрокоптери с по-голям обсег (обхват до 40-50 километра при режим за еднопосочна атака) до дронове с фиксирани крила с обхват над 2000 километра.

Съобщава се, че руснаците вече са използвали над 6000 безпилотни самолета от типа „Шахед“ с обхват до 2500 километра. Тези дронове изпълняват широк спектър от функции, но са особено трансформиращи в създаването на почти прозрачно бойно поле. Операторите на дронове могат да видят почти всяко отделно бронирано превозно средство и много малки пехотни единици на бойното поле във все по-интегрирани общи оперативни картини и могат да ударят почти всичко, което видят.

Това явление доведе войната до сегашния й позиционен характер, в който е почти невъзможно нито една от страните да постигне значителен оперативен напредък, освен ако не може да получи временен набор от предимства (за което повече по-долу).

Малките атакуващи дронове могат да постигнат както убийства на мисия (които елиминират целта временно), така и унищожаване на танкове и бронирани машини. По-големите дронове се използват заедно с ракети за постигане и на двете гореизброени. Дроновете все още страдат от ограничения и могат да заменят само частично традиционните артилерийски, ракетни и бомбени системи, но те са много по-успешни в масовото унищожаване на бронирана техника, отколкото в който и да е предишен конфликт.

Разпространение и плътност на безпилотни летателни апарати на бойното поле в Украйна.

Дронове в морето

Войната в Украйна е изключително необичайна, тъй като държава без фактически флот е нанесла големи морски поражения на велика сила. Военноморските сили на Украйна, използващи различни комбинации от морски и въздушни дронове и ракети, потопиха приблизително една трета от руския Черноморски флот (ЧМФ) и го изтласкаха от основната му база и щаб квартира в Севастопол до резервна база на повече от 320 километра на изток.

Украйна използва комбинация от безпилотни летателни апарати и противокорабни ракети, за да потопи флагмана на Черноморския флот – крайцера с управляеми ракети „Москва“, както и много от големите и второстепенните бойни кораби и подводници. Морските дронове до голяма степен отнеха възможността на ЧМФ за провеждане на операции в западната акватория на Черно море и принудиха руснаците да разработят и разположат широка тактическа и техническа защита на морските си активи. Украинските безпилотни лодки (USV) имат обхват да ударят руски позиции в източната част на Черно море, но украинските сили все още не са внедрили противовес за руската отбрана, особено използването на вертолети.

Електронна война

И двете страни инвестираха сериозно в средствата си за електронна война, създавайки внушителни нови възможности. Руснаците прекъснаха украинската контраофанзива през 2023 г. отчасти чрез разполагане на заглушители, които прекъснаха GPS сигналите в широк район, като в някои случаи напълно блокираха почти всички средства за електронна комуникация.

Системите за радио отбрана редовно прекъсват операциите на безпилотните системи на различни разстояния, а войниците от двете страни разполагат с персонални средства за радиоелектронна защита срещу дронове.

Съобщава се, че Украйна е овладяла използването на техника за радиоелектронна борба, за да спира операциите на руските дронове с фиксирани крила с голям обсег „Шахед“, като в голяма част от атаките разстройва ориентацията на значителен процент от изстреляните безпилотни летателни апарати.

Бърз цикъл на атака-отбрана

Развитието в електронната война (EW) доведе след себе си много бърза циклична надпревара с разработчиците на дронове, които постоянно намират начини да възстановят устойчивостта на комуникациите в лицето на новите постижения в областта.

Надпреварата с дроновете и средствата за електронна война се движи изключително бързо, като е възможно значителни промени да бъдат внедрени по цялата фронтова линия, дълга 1000 километра, във времеви интервал от две-три седмици.

Развитието се извършва с различни темпове в три ключови области: платформи (най-бавно, като обикновено отнема месеци); електроника (по-бързо, често в рамките на няколко седмици); и софтуер (бързо, няколко дни).

И двете страни работят за намиране, а впоследствие и за блокиране на нови честоти, прескачане на честотата и други подобрени комуникационни системи. Към този моент нито една от страните не е намерила начин да си осигури дългосрочно предимство нито в EW, нито в комуникациите с дронове.

Нито една от страните не е разработила начин за премахване на усилията на дронове и електронна война в близкия бой, което обаче води до изключително високи нива на унищожени от приятелски огън дронове. Войниците инстинктивно свалят всеки дрон, който видят, а нито Русия, нито Украйна са въвели надеждна система, която да уведомява войниците дали дронът е приятел или враг.

Възможности на страните в Западния Пасифик (Китай, Тайван, Япония, Филипините) за покритие с дронове в рамките на чадър от 80 километра.

Последици за Тайван

Интегриран тактически разузнавателно-ударен комплекс (ТРУК) се появи от двете страни на бойната линия, състоящ се от дронове и традиционните ударни системи и комуникации, което за момента превърна успешната маневра на оперативно ниво в твърде скъпо начинание.

Тайван и Китайската народна република (КНР) биха могли да въведат подходящо модифицирани ТРУК за сухопътните сили, които ще се изправят един срещу друг в случай на успешен десант на КНР, но също и като част от техните морски операции.

Ограниченият обхват на най-разпространените дронове може да бъде компенсиран чрез използване на тайванския, японския и филипинския архипелаг в най-големия им потенциал. Разгръщането на десетки или стотици хиляди квадрокоптери с голям обсег в тези островни групи може да осигури почти непрекъснато покритие от Пенху (архипелаг в югоизточната част на Тайванския проток, край югозападния бряг на остров Тайван) до Кюшу (най-южния от основната група острови на Япония) с една-единствена дупка.

Допълването на квадрокоптерите с голям обсег с по-малки и далеч по-многобройни преносими квадрокоптери може да даде на отделните острови, сред които и Тайван, възможност за защита в дълбочина срещу морски десант или атака по вода.

Интеграцията на захранването на всички подобни системи може да помогне да се гарантира, че морското бойно пространство остава почти прозрачно чрез допълване на радарното и сателитното наблюдение с визуално такова от малка височина.

Фактът, че квадрокоптерите не могат да потопят кораби, не ги лишава от голяма потенциална полза за прекъсване на амфибийна операция. Хиляди дронове, обикалящи около пристигащите кораби, могат да ги объркат и дезориентират, да претоварят системите за насочване и защита и да атакуват уязвими компоненти за събиране на разузнавателна информация и комуникации.

Те може да са в състояние да постигнат унищожавания, достатъчно от които върху правилните цели биха могли да принудят изоставянето на идеята за амфибийна операция от страна на врага или да поддържат катастрофално унищожаване от други системи.

Тайван и неговите партньори също трябва да бъдат готови да се защитават срещу въвеждането на такива способности от КНР. Корабите например са отлични платформи за радиоелектронна война и могат да се използват за прекъсване на комуникациите на големи разстояния. Въздушните и морски дронове на КНР също могат да объркат, победят и да унищожат важни кораби и наземни системи на Тайван, Япония и Съединените щати.

Тайван и неговите партньори трябва да бъдат подготвени за необходимостта за изключително бърза и непрекъсната адаптация под обстрел, дори при сравнително кратък конфликт. Системите, с които и двете страни биха започнали войната, вероятно ще бъдат превърнати в неефективни или изцяло обезвредени, преди тя да приключи.

Крайният успех до голяма степен ще зависи от способността на страните за внедряване на иновации бързо и в мащаб и възползване от нововъведените иновации чрез динамично и гъвкави планиране на операции. Необходимостта от разгръщане на милиони дронове е равна на необходимостта от способности за бързото им производство, а не тяхното предварително съхраняване.

Украйна (и Израел) демонстрират, че свободните общества със стабилни центрове за иновации и способността и желанието да подкрепят децентрализираното въвеждане на иновации и изобретения, както и изключително гъвкавото планиране и провеждане на операции, могат да удържат много по-големи, а в случая на Украйна и много по-могъщи противници. Тайван трябва да почерпи пример от това, докато го проучва внимателно за подходите, които биха могли да бъдат използвани, за защита на Република Китай.

Агенти на ГРУ стоят зад мистериозния „Хавански синдром“, засегнал американски дипломати

Хотел Насионал в Хавана - едно от местата, на които за поърви път се проявява синдромът.

Мистериозно заболяване, което засяга американски дипломати през последните години, се смята, че е свързано с руско разузнавателно звено, информира Би Би Си. Служители, разположени по целия свят получават т.нар. "Хавански синдром". Те съобщават за необясними симптоми като замаяност и чувство на дискомфорт. Според съвместно разследване на The Insider, Der Spiegel и CBS's 60 Minutes, те може да са били подложени на руско звуково оръжие.

Москва отрича да е замесена, а представители на САЩ твърдят, че е малко вероятно вината да е на чужда сила. Но в своята оценка на "аномалните здравни инциденти" - представена миналата година - те не дават никакво алтернативно обяснение.

Те също така признаха, че има различни нива на доверие в оценката между различните разузнавателни агенции, участващи в нея. Името на явлението идва от кубинската столица Хавана - където през 2016 г. беше открит първият случай - въпреки че новият доклад предполага, че първите случаи може да са се случили в Германия две години по-рано.

Американски служители, засегнати от състоянието - включително служители на Белия дом, ЦРУ и ФБР - са се оплакали от замаяност, главоболие, затруднена концентрация и интензивен и болезнен звук в ушите. Отдавна съществува подозрение, че те са били поразени от насочена енергия или микровълни, изстреляни от скрити устройства - възможност, която беше призната в по-ранен доклад на американското разузнаване.

Карта на местата, на които е известно, че е възниквал досега хаванският синдром.

Новото медийно разследване твърди, че оперативни работници от руското военно разузнаване, известно като 29155, може да са се насочили към мозъците на американски дипломати с оръжия с насочена енергия. В него се казва, че има доказателства, че членове на звеното са се намирали в градове по целия свят в моменти, когато американски служители са докладвали за инциденти.

В рамките на разследването The Insider - сайт, посветен на Русия - съобщава също така, че офицерите от звено 29155 са били награждавани за работата си, свързана с разработването на "несмъртоносни акустични оръжия". Американски военен следовател, разглеждащ случаи на синдрома, заяви пред "60 минути", че общата връзка между жертвите на синдрома е "връзката с Русия".

Грег Едгрийн обясни: "Имаше някакъв момент, в който те бяха работили срещу Русия, бяха се фокусирали върху Русия и се бяха справили изключително добре". Той също така заяви, че официалната летва на САЩ за доказване на руско участие е била поставена твърде високо, тъй като страната му не е искала да се "изправи пред някои много трудни истини". Една от жертвите на синдрома - агент на ФБР - разказа в предаването "60 минути" за преживяното от нея, че е била ударена от мощна сила в дома си във Флорида през 2021 г.

"Бам, вътре в дясното ми ухо, беше като зъболекарско пробиване на стероиди", разказва тя в предаването. "Онова усещане, когато се доближи твърде много до тъпанчето? То е като това, умножено по 10." Жената, известна като Кери, каза, че накрая е загубила съзнание, а по-късно е имала проблеми с паметта и концентрацията.

В отговор на доклада американски представители заявиха пред CBS News, американския партньор на Би Би Си, че "ще продължат да проучват внимателно аномалните здравни инциденти", но повториха позицията си, че е "много малко вероятно чуждестранен противник да е отговорен".

Те обаче заявиха, че "не поставят под съмнение съвсем реалните преживявания и симптоми, за които съобщават наши колеги и членове на техните семейства", като заявиха, че работата им по подобни инциденти е приоритет.

Русия все още не е коментирала доклада.

NEW: A yearlong investigation by @InsiderEng, @60Minutes and @derspiegel has uncovered evidence suggesting that Havana Syndrome may have its origin in the use of directed energy weapons wielded by the Russian GRU’s infamous Unit 29155. https://t.co/i9tSdg9Ehh

— Michael Weiss (@michaeldweiss) March 31, 2024

🌎 Намерете ни във Facebook 🔹 Twitter 🔹 Telegram 🔹 YouTube

Нахичеван, азерския ексклав, който може да създаде нови проблеми за Армения

🗺️ Карта: TRT World

Докато репортажите от Южен Кавказ напоследък се фокусираха върху победата на Азербайджан в конфликта в Нагорни Карабах, е важно да се подчертае важното значение на Нахичеванската автономна република, която бързо се превърна в ключова за регионалната политика.

Малко известната автономна република в рамките на Азербайджан е още една последица от сталинистката тактика на „разделяй и владей“. След като си възвърна контрола над Нагорни Карабах, Баку не се поколеба да изрази желанието си за пряка сухопътна връзка със своя ексклав Нахичеван - намерение, което ще усложни още повече отношенията с ЕС и западните му партньори.

Този ексклав, граничещ с Армения, Турция и Иран, е разположен в предимно планински район, с изключение на равнините на запад и югозапад. Има население от 461 500 души, които са предимно азери, и площ от над 5000 квадратни километра. Като суверенна територия и неразделна част от Азербайджан, страна, ухажвана от ЕС и други европейски държави заради енергийните си ресурси, развитието в района не може да остане незабелязано. В тази статия ще обсъдим миналото на региона и какво може да крие бъдещето за автономната република.

Един от най-старите градове

Името на региона идва от столицата му Нахичеван, основана около 1500 г. пр. н. е. като един от най-старите градове в района. По времето на Александър Македонски се е казвал Наксуана, а на арменски се казва Наксаван. Всъщност за арменците името на региона и града е свързано с библейската история за Ноевия ковчег, тъй като на арменски се превежда като „мястото на първите потомци“, т.е. където оцелелите от Великия потоп са акостирали, след като са достигнали планината Арарат.

Подобно на други региони в района на Кавказ, той е преминал през управлението на Персия, Рим, Армения, Монголия и Турция, преди да стане част от Русия през 1828 г. Районът е бил предимно азербайджански през последните векове. Така някои източници споменават, че до 1914 г. арменското население е намаляло с 40%, докато броят на азерите в региона се е увеличил с 60%.

Регионът Нахичеван не прави изключение от хаоса на революцията от 1917 г. и става сцена на кървави битки и чистки между арменци и азери, които оспорват контрола върху него. През 1918 г. регионът е окупиран от османските войски, които извършват кланета, като около 10 000 арменци стават жертви. По-късно османците се оттеглят, а британските войски се придвижват към района.

Съветизация

Когато Съветите пристигат в региона, „демократичните републики“ на Армения и Азербайджан продължават да воюват за господство върху него. През юли 1920 г. Червената армия нахлува и окупира района. Обявена е Нахичеванската автономна съветска социалистическа република, която от своя страна установява тесни връзки с Азербайджанската ССР. В опит да получат политическа подкрепа, болшевишките лидери на Армения обещават да интегрират Нахичеван, Нагорни Карабах и Зангезурския регион в Арменската ССР. В един момент това предложение бива подкрепено от Ленин и болшевишките лидери в Баку.

Съветите обаче провеждат референдум през 1921 г., на който 90 процента от населението на Нахичеван гласува да остане част от Азербайджанската ССР. Резултатът е потвърден от договора от 16 март 1921 г. между Турция и Съветска Русия. През 1924 г. получава статут на автономна република в състава на Азербайджанската ССР. По време на съветския период азербайджанското население в региона продължава да расте стабилно, докато арменското малцинство намалява от 15 процента през 1926 г. на 1,4 процента през 1979 г.

На 20 януари 1990 г. Върховният съвет на Нахичеванската АССР гласува за отделяне от СССР и интегриране в азербайджанската държава. След това същият този Върховен съвет ще избере Гейдар Алиев, бъдещият президент на независим Азербайджан, за лидер на региона. Така разпадането на съветския колос оставя региона част от независим Азербайджан. Регион, който бива обект на няколко блокади от страна на Армения, започвайки през 80-те години на миналия век и завършвайки в средата на 90-те години.

Стратегическа важност

Връщайки се към настоящето, възраждането на въпроса за ексклава Нахичеван отново изплува на дневен ред. Разбира се, това се случи, след като Азербайджан разгроми бойците от сепаратисткия регион Нагорни Карабах и върна контрола си върху територията му. Това обаче е особено вярно след посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в региона. По покана на президента на Азербайджан той направи изявление, в което подчерта значението на коридор, свързващ Турция и Азербайджан. Той също така предположи, че без арменска подкрепа може да пресече Иран. Този ход предизвика дискусии относно геополитическите му последици и по-широкото напрежение, което би могъл да предизвика в региона на Южен Кавказ.

Наскоро Politico писа, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен е предупредил малка група депутати, че неговият отдел проследява възможността Азербайджан скоро да нахлуе в Армения. Напоследък вероятността от ескалиране на напрежението намаля, тъй като Армения и Азербайджан изразиха намерението си да подпишат мирен договор през следващите месеци. Притесненията обаче продължават. „Западен Азербайджан“ - начинът, по който президентът на Азербайджан Илхам Алиев назова Армения, накара мнозина да повдигнат вежди. Междувременно усилията на Армения да засили връзките си със западните нации, въпреки че на нейна територия са разположени руски военни бази, добавят нов сложен слой към и без това напрегнатата регионална динамика.

Нахичеван обаче наистина притежава малка граница с Турция. Следователно, ако Азербайджан успее да преодолее разделението между основната си територия и ексклава, това ще установи пряка сухопътна връзка на Турция чак до Каспийско море на изток. В същото време Азербайджан ще такава с Турция, което ще му даде достъп до Черно море, Средиземно море и Европа. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече изрази подобна амбиция.

Разбира се, Армения изрази загриженост относно подобно развитие на нещата, опасявайки се, че това може да доведе до допълнителни териториални загуби, и обвини Азербайджан, че подкопава мирния процес, неизпълнявайки напълно споразуменията, свързани с региона. През последния месец Guardian отбеляза, че повече от 100 000 арменци са избягали от Нагорни Карабах, който наскоро беше завладян от Азербайджан.

Установяване на Зангезурския коридор

Зангезурският коридор е предложен сухопътен и железопътен маршрут, който ще установи директни връзки между Нахичеванската автономна република на Азербайджан и други региони на Азербайджан. Този коридор се счита за ключов инфраструктурен проект, който може да укрепи връзките между Турция и Азербайджан. Всъщност турският президент Ердоган, както винаги, иска Турция да доминира в Черноморския и Каспийския регион и има желание да превърне транспортните маршрути Зангезур и Лачин (свързващи Карабах и Армения) в „коридори на мира“. Този мир естествено ще облагодетелства Анкара геополитически и икономически.

Възможността Зангезурският коридор да минава през Иран повдигна въпроси. Освен това Турция заплаши Армения, че ако не сътрудничи с проекта, това може да доведе до възможността маршрутът на коридора да минава през Иран. Ердоган изрази оптимизъм относно желанието на Иран да участва в инициативата. Това е така, защото може да осигури преминаване от Турция към Нахичеван и по-широк Азербайджан. Това би представлявало "нова и изключителна териториална конфигурация", според Анадолската информационна агенция.

Турският журналист, написал тази статия, заявява, че „районът Зангезур първоначално е бил част от Азербайджан, въпреки че Съветите го подаряват на Армения през 20-те години на миналия век, оставяйки Азербайджан лишен от директен сухопътен маршрут до неговия ексклав Нахичеван.“ Източникът също така отбелязва, че коридорът ще бъде близо до или в съседство с границата на Армения с Иран, което би загрижило Техеран по отношение на проекта, пресичащ границата му с Ереван. По-рано Ердоган каза, че отварянето на коридора е „стратегически въпрос“ за Турция и е „много важно“ за връзките между Анкара и Баку.

С други думи, Азербайджан се превърна в сериозен играч на много голям транспортен пазар. Разбира се, реализацията на Зангезурския коридор е историческа необходимост. Затова казах, че това ще бъде направено, независимо дали Армения иска или не. Въпреки че в Армения се възприема като сериозна заплаха, ние нямахме такава представа. Просто е неизбежно. Рано или късно ще стане. Разбира се, искаме това да се осъществи скоро.

Каза азербайджанският лидер през 2021 г.

Също така, подписването на строителството на тръбопровода Igdir-Nakhchivan ще създаде условия за доставка на природен газ до азербайджанския ексклав по друг маршрут от Турция. Това ще допълни (или замени) доставките на газ от Иран.

Вместо заключения

Европейският съюз работи за диверсификация на своите енергийни източници и намаляване на зависимостта си от Русия за природен газ. Азербайджан, по-специално чрез Южния газов коридор, се превърна в стратегически партньор в това усилие. Що се отнася до САЩ, те имат първата възможност след падането на Съветския съюз да получат значителна опора в Южен Кавказ чрез преосмисляне на архитектурата на сигурността в региона. Участието на Русия в този сложен пъзел от регионална динамика обаче добавя още един слой сложност към ситуацията.

Русия, като важен регионален играч, следи отблизо ситуацията. Москва критикува справянето на Армения с конфликта в Нагорни Карабах и дори обвини арменския премиер Никол Пашинян, че следва прозападен дневен ред. Предложението за коридор Зангезур и потенциалното участие на Иран подчертават развиващата се динамика в региона на Южен Кавказ. Това също така показва, че Русия все още не обръща внимание на региона, тъй като Армения, някога една от страните, които бяха най-съгласни с руската политика, беше оставена да се оправя сама заради войната в Украйна.

Изявленията на президента Ердоган показват ангажимента на Турция за укрепване на връзките с Азербайджан и намиране на алтернативни маршрути, ако Армения не сътрудничи. Те обаче не изключват възможността за нови териториални придобивки, както все по-често се твърди в арменските среди. Тъй като напрежението продължава, регионални участници като Русия биха могли да играят ключова роля в повлияването на изхода от тези геополитически маневри. Всичко това ни задължава да наблюдаваме ситуацията в Южен Кавказ много внимателно през следващите месеци.

Статията първоначално е публикувана на румънски на уебсайта agora.md.
Превод на български език: Frontline Monitor

През 2023 г. Русия е произвела повече бойни самолети отколкото е изгубила - Binkov's Battlegrounds

Това видео обобщава загубите на руските военновъздушни сили през 2023 г. и ги сравнява с нивата на производство на всеки тип самолет през 2023 г. Това включва общото производство и загубите от началото на войната и се опитва да прогнозира производството през новата 2024 г., отговаряйки на въпроса може ли и кога Русия ще компенсира загубите си във войната.

Стратегически цели и капацитет на руската армия в Украйна през 2024 г.

📸 Снимка: Anatolii Stepanov/AFP/Getty Images

Руските сили вероятно ще достигнат своя пик в края на 2024 г., като през 2025 г. ще се увеличават материалните предизвикателства за поддържане интензитета на войната.

Поразяването на опита на Русия да подчини Украйна трябва да се основава на разбирането на това какво се опитва да постигне Русия, как възнамерява да постигне целите си и какъв е нейният капацитет за изпълнение на този план. Руската теория за победа премина през различни итерации в хода на войната, но сега Москва има ясен план за това как възнамерява да действа. Настоящата статия има за цел да очертае намеренията на Русия, за да осигури основа за планиране на начините, по които нейният план може да бъде разрушен. Очертаването на руските намерения и капацитет не представлява оценка на вероятността те да бъдат успешни.

Стратегически цели на Русия

Русия все още поддържа стратегическата си цел да подчини Украйна. Сега тя вярва, че печели. Условията за капитулация, които понастоящем се предлагат от руските посредници, включват Украйна да предаде територията, която вече е под руски контрол, както и Харков, а в някои варианти и Одеса; да се съгласи да не се присъединява към НАТО; и да има държавен глава, одобрен от Русия. Единствената значителна отстъпка, която Русия предлага, е това, че останалата част от Украйна може да се присъедини към ЕС.

Процесът, чрез който Русия цели да постигне този резултат, се състои от три етапа. Първият изисква продължаване на натиска по цялата дължина на украинския фронт, за да се източат боеприпасите и резервите от личен състав на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Успоредно с това усилие руските специални служби имат за задача да сломят решимостта на международните партньори на Украйна да продължат да предоставят военна помощ. След като военната помощ бъде значително ограничена, така че украинските запаси от боеприпаси да бъдат изчерпани, Русия възнамерява да започне по-нататъшни настъпателни операции, за да постигне значителни - макар и бавни - успехи на бойното поле. След това тези успехи ще бъдат използвани като лост за натиск срещу Киев, за да се наложи капитулация при руските условия. Хоризонтът на планиране за изпълнението на тези цели, който осигурява изходните данни за руското генериране на сили и промишлени мощности, е победата да бъде постигната до 2026 г.

Изключително важно е да се разбере, че руските цели могат да се разширят при успех, и като се има предвид, че Кремъл е нарушил почти всички важни споразумения както с Украйна, така и с НАТО, няма никаква гаранция, че дори ако Русия получи желаното от преговорите, впоследствие няма да се опита да окупира физически останалата част от Украйна или да бъде окуражена да използва военна сила другаде.

Военният капацитет на Русия

Руската армия започва 2023 г. със силно дезорганизирани сили в Украйна, които се състоят от приблизително 360 000 военнослужещи. До началото на украинската офанзива през юни 2023 г. броят на военнослужещите нараства до 410 000 души и става по-организиран. През лятото на 2023 г. Русия създава тренировъчни полкове по границата и в окупираните територии и след бунта на силите на Вагнер се стреми да стандартизира своите части, прекъсвайки предишната тенденция към формиране на частни армии. Към началото на 2024 г. руската оперативна група сили в окупираните територии се състои от 470 000 войници.

Руските сили се върнаха към традиционния съветски боен ред от полкове, дивизии и обединени армии, но бяха значително променени под нивото на полка. Батальоните са организирани като линейни и щурмови батальони и са с тенденция да действат в ротни групи, които се сражават в малки, разпръснати отряди. Това отразява не само адаптацията към условията на бойното поле, но и недостига на обучени офицери, способни да координират по-големи формирования, като понастоящем значителна част от руските младши офицери са повишени в чин и получават съкратено офицерско обучение, понякога с продължителност до два месеца.

Руските войски продължават да понасят значителни загуби, но въпреки това увеличава размера си. Действието в по-голям мащаб позволява на руските военни да предприемат мерки, които гарантират целостта на фронтовата линия. По принцип подразделенията могат да бъдат изведени от строя, след като са понесли до 30 % загуби - моментът, в който се преценява, че са неефективни - и след това се възстановяват. Въпреки, че в момента не се провежда широкомащабно настъпление, руските части имат за задача да провеждат по-малки тактически атаки, които като минимум да нанасят стабилни загуби на Украйна и да позволяват на руските сили да завземат и задържат позиции. По този начин руснаците поддържат постоянен натиск върху редица точки.

Въпреки че стремежът на руската армия да увеличи числеността си до 1,5 млн. души не е осъществен, в момента вербовчиците постигат почти 85% от поставените им цели за набиране на войници, които да се сражават в Украйна. Поради това Кремъл смята, че може да постигне целта си до 2025г.

Що се отнася до бойната техника, руснаците разполагат с приблизително 4780 артилерийски установки, от които 20% са самоходни, 1130 РСЗО, 2060 танка и 7080 бойни бронирани машини, състоящи се предимно от МТ-ЛБ, БМП и БТР. Те продължават да се поддържат от 290 хеликоптера, от които 110 са бойни, и 310 бързи самолета. Тези набори от оборудване са ограничени по отношение на начина, по който могат да бъдат използвани, поради недостига на боеприпаси, особено за ключови видове като 220 мм ракетни системи за залпов огън (MLRS) и променливата наличност на 152 мм боеприпаси. Някои комплекти, като бързата авиация, са ограничени от наличието на пилоти с достатъчен опит за изпълнение на ключови мисии. Загубите на руски въздушни екипажи - включително операторите на свалените Ил-20 и А-50У възлизат на 159 души, което предвид неравномерността на летателните часове в руските ескадрили е сериозна загуба на капацитет. Независимо от това руските Въздушно-космически сили (ВКС) могат да продължат да извършват значителен брой полети и да доставят боеприпаси. Цялостната оценка е, че макар да е малко вероятно качеството на руските сили да се повиши, ВКС могат да поддържат значително ниво на изтощаване на противниковите сили и руснаците ще могат да поддържат стабилен темп на атаките през цялата 2024 г.

Промишлен капацитет на Русия

Що се отнася до капацитета на руската промишленост за поддържане на текущите операции, Русия значително мобилизира отбранителната си промишленост, като увеличи смените и разшири производствените линии в съществуващите съоръжения, както и възстанови работата на спрени преди това заводи. Това доведе до значително увеличение на производствената продукция. Например, Русия доставя на своите сили приблизително 1 500 танка годишно, както и приблизително 3 000 бойни бронирани машини от различни типове. По подобен начин се е увеличило и производството на руски ракети. В началото на 2023 г. например руското производство на балистични ракети "Искандер" 9М723 е шест на месец, като наличните запаси от ракети са от 50 боеприпаса. Към началото на 2024 г. Русия не само е използвала значителен брой от тези ракети всеки месец от лятото на 2023 г. насам, но и е увеличила запасите си до близо 200 балистични и крилати ракети "Искандер" 9М723 и 9М727. Подобна картина може да се наблюдава и при други основни типове ракети като Kh-101.

Въпреки тези постижения Русия е изправена пред значителни ограничения по отношение на дълготрайността и надеждността на промишлената си продукция. Така например около 80 % от танковете и другите бойни бронирани машини не са ново производство, а са ремонтирани и модернизирани от руските военни запаси. Броят на съхраняваните системи означава, че макар Русия да може да поддържа постоянна продукция до 2024 г., тя ще започне да установява, че превозните средства се нуждаят от по-съществено обновяване.

Друга уязвимост на сложните руски оръжия, като например ракетите, е голямата зависимост от компоненти, произведени от Запада. Въпреки че Русия поддържа стабилни доставки на необходимите компоненти поради непоследователния и безразличен подход към санкциите, възприет от западните държави, един по-последователен подход за противодействие на руската отбранителна промишленост би могъл да наруши линиите за доставки. Дори при съществуващия погрешен подход цената на компонентите се е увеличила с 30 % за руския отбранителен сектор и той е успял само да стабилизира доставките, а не да ги разшири, въпреки допълнителните инвестиции в тази насока.

Може би най-сериозното ограничение за Русия обаче е производството на боеприпаси. За да постигне стремежа си за значителни териториални придобивки през 2025 г., руското министерство на отбраната (МО) е оценило промишленото изискване за производство или доставка на приблизително 4 млн. 152-милиметрови и 1,6 млн. 122-милиметрови артилерийски снаряди през 2024 г. Руската промишленост е докладвала на МО, че очаква да увеличи производството на 152-мм снаряди от около 1 млн. през 2023 г. до 1,3 млн. през 2024 г. и да произведе само 800 000 122-мм снаряди за същия период. Освен това руското МО не смята, че може да повиши значително производството през следващите години.

Това означава, че за да осигури достатъчно ресурси на въоръжените сили, Русия трябва - в краткосрочен план - да продължи да използва оставащите 3 милиона складирани боеприпаси, въпреки че голяма част от тях са в лошо състояние. За да компенсира допълнително недостига, Русия е подписала договори за доставка и производство с Беларус, Иран, Северна Корея и Сирия.

Заключения

Руската теория за победата е вероятна, ако международните партньори на Украйна не успеят да осигурят необходимите ресурси за ВСУ. Въпреки това, ако партньорите на Украйна продължат да предоставят достатъчно боеприпаси и подкрепа за обучението на ВСУ, за да позволят притъпяване на руските атаки през 2024 г., тогава е малко вероятно Русия да постигне значителни успехи през 2025 г. Ако през 2025 г. Русия няма изгледи да постигне успехи, като се има предвид неспособността ѝ да подобри качеството на силите за настъпателни операции, тогава следва, че тя ще се бори да принуди Киев да капитулира до 2026 г. След 2026 г. изхабяването на системите ще започне съществено да намалява руската бойна мощ, а руската промишленост може да бъде достатъчно разрушена до този момент, поради което перспективите на Русия ще намаляват с течение на времето. Последното би изисквало партньорите на Украйна да демонстрират компетентност в мерките си, насочени към противодействие на руската отбранителна мобилизация.

Възприемането на подход, целящ да осигури съпротива на Украйна до 2025 г., не само подкопава теорията на Кремъл за победа, но и осигурява достатъчно време за установяване на рационален процес на мобилизация и обучение на ВСУ, така че тя да започне да превъзхожда качествено руските сили, дори ако те продължат да увеличават общия си брой. Това е от решаващо значение за създаване на възможности за продължаващо застрашаване на руските позиции и по този начин за принуждаване на Русия не само да търси преговори, но и действително да преговаря за прекратяване на войната при благоприятни за Украйна условия.

Автор: Джак Уотлинг, Ник Рейнолдс, Royal United Services Institute (RUSI) 🔗
Превод на български: Информационна агенция БГНЕС 🔗

* Royal United Services Institute (RUSI) е най-старият в света и водещ мозъчен тръст в областта на отбраната и сигурността в Обединеното кралство.