Канада и скандинавските страни засилват сътрудничеството в Арктика

🪖❄️ Канада и петте скандинавски държави се споразумяха да задълбочат своето сътрудничество в сферата на сигурността в Арктика, отбранителната индустрия, устойчивата инфраструктура, както и подкрепата за Украйна по време на среща в Осло.

Това се посочва в съвместно изявление, подписано от министър-председателите на страните, публикувано в неделя, 15 март. Разпространен след разговорите между Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Дания, документът представя този ход като отговор на засиленото напрежение и нарастващи рискове за сигурността в Далечния север.

Властите поеха ангажимент да се срещат редовно и да разширят координацията в сферите на отбраната, икономическата сигурност, редкоземните елементи, изкуствения интелект, сателитните и космическите технологии и веригите за доставки.

Освен това те поеха ангажимент да укрепят способностите на НАТО за възпиране и отбрана в Арктика, като подкрепят засилената бдителност в региона и приветстват учения като Arctic Sentry, Arctic Endurance, Cold Response и Operation Nanook.

Те заявиха, че ще работят за увеличаване капацитета на военната индустрия, подобряване на оперативната съвместимост, реагиране на хибридни заплахи и разработване на технологии с двойна употреба.

„Ангажирани сме с усилията на НАТО за засилване на присъствието, възпирането и отбраната на Алианса в Арктика, както и за по-нататъшно развитие на силното сътрудничество в полза на всички съюзници“, гласи съвместното изявление.

Лидерите подчертаха, че сигурността на Украйна е неразделна част от европейската и евроатлантическата сигурност и призоваха членовете на „Коалицията на желаещите“ да увеличат подкрепата си за украинската отбрана в лицето на продължаващата руска агресия.

Обявлението съвпада със серия от мащабни учения на НАТО, провеждани в Далечния север. Едно започна на 9 март в северните региони на Скандинавия, в рамките на което Норвегия ръководи двуседмични маневри с участието на близо 25 000 военнослужещи от 14 държави от НАТО. Те са фокусирани върху подсилването на северния фланг на Алианса, подобряване на координацията в сурови зимни условия и тестване на скоростта на разгръщане.

Около 4000 военни от САЩ, Франция, Италия, Обединеното кралство и Швеция участват във финландския сегмент на учението. Американските сили в Европа описаха тренировките като част от широките усилия за разширяване на съюзническото присъствие в Арктика и укрепване на стратегическата позиция на НАТО в региона.

Учението беше предшествано от все по-редовни военни маневри във Финландия, откакто тя е пълноправен член на НАТО.

Шведските ВВС завършиха историческа мисия в Исландия в рамките на Arctic Sentry

🇸🇪🤝🇮🇸 Шведските военновъздушни сили успешно приключиха разгръщането си в авиобаза Кеплавик, Исландия, където изтребители JAS 39 Gripen изпълняваха мисията на НАТО по охрана на въздушното пространство (Icelandic Air Policing) като част от дейностите на Алианса в рамките на Arctic Sentry.

Това разгръщане беше исторически крайъгълен камък за страната, отбелязвайки първия път, в който оглавява мисия по Air Policing след присъединяването си към НАТО. 6 шведски изтребителя Gripen и над 110 души личен състав от авиокрило „Скараборг“ (F 7) бяха разположени в Исландия, поддържайки готовността на Алианса за реагиране при инциденти над острова.

„Службата в Исландия беше повод за гордост за нашия екип и за Швеция“, заяви подполковник Йохан Легард, командир на шведския контингент. „Операциите в Далечния север никога не са лесни – времето, разстоянията и условията постоянно подлагат на изпитание хората ни, но това е средата, за която се обучаваме у дома. Този престой ни даде и възможност да работим рамо до рамо с нашите датски и германски съюзници – различни самолети, но една споделена отговорност: опазването на въздушното пространство на НАТО в Арктика.“

Работейки в трудната арктическа среда, шведските екипажи поддържаха постоянна готовност, интегрирани в архитектурата за командване и контрол на НАТО под ръководството на Центъра за комбинирани въздушни операции в Юдем. Охраната на исландското небе се извършва от страните-съюзнички на ротационен принцип от 2008 г. насам, гарантирайки сигурността на този стратегически важен район в Северния Атлантик.

По време на мисията шведският отряд работи в тясно сътрудничество с други ВВС на съюзниците в региона, сред които датски изтребители F-35 и германски Eurofighter. Многонационалните сили засилиха присъствието на НАТО в Арктика, демонстрирайки как самолети от различни поколения и с различни способности могат да оперират безпроблемно в рамките на интегрираната система за ПВО и ПРО на Алианса.

Контингентът си партнираше тясно и с исландските власти за поддържане на осведоменост и гарантиране безопасността на гражданската и военната авиация. Това партньорство подчертава нарастващия принос на Швеция към колективната отбрана на НАТО след приемането ѝ в Алианса.

За нейните ВВС мисията демонстрира адаптивността на Gripen и опита на личния състав при работа в суровия климат отвъд северния полярен кръг. Проектирани и конструирани за взискателните метеорологични условия в Швеция, платформата Gripen и нейните екипажи са отлично пригодени за операции в студени, ветровити и отдалечени райони, подобни на тези в Арктика.

Дейността по Arctic Sentry подчертава нарастващото значение на Далечния север за колективната сигурност. Арктика и Северният Атлантик формират критичен стратегически коридор между Северна Америка и Европа, което прави региона жизненоважен за ранно предупреждение, наблюдение и колективна отбрана в рамките на Алианса, чието присъствие на НАТО гарантира стабилност, като същевременно поддържа свободата на движение по северните подстъпи към Алианса.

Докато инициативите като Arctic Sentry продължават да засилват присъствие и координация на разгръщания като това препотвърждават единството и бдителността на НАТО. Чрез многонационално сътрудничество и постоянна охрана на въздушното пространство, Алиансът поддържа надежден възпиращ фактор в географска зона с огромно стратегическо значение.

Шведската брегова охрана взе на абордаж санкциониран танкер край Трелеборг

🇸🇪🚫🇷🇺 Шведската брегова охрана взе на абордаж в четвъртък вечерта 228-метров петролен танкер във водите на Балтийско море край Трелеборг, според местните власти. Предварително разследване беше започнато по случая за подозирани нарушения, свързани с липса на мореходна годност. Операцията се провежда с подкрепата на шведската полиция.

Танкерът Sea Owl I плава под флага на Коморските острови. Шведската брегова охрана подозира, че той не е вписан в техния корабен регистър, плава под фалшив флаг и следователно няма държава на флага, която да гарантира безопасността на борда. Корабът фигурира в санкционния списък на ЕС.

Общата ни оценка е, че рискът от дефекти в безопасността на борда е висок. На тази основа корабът не може да бъде допуснат за транзит, тъй като заплахите за морската безопасност и околната среда са твърде големи. Поради това съществува основание за намеса срещу кораба – заяви Даниел Стенлинг, заместник-началник на оперативния отдел в Шведската брегова охрана.

Sea Owl I беше спрян в териториалните води на страната от екипи на полиция и брегова охрана. Операцията е била предварително планирана.

В момента действията в морето продължават. Шведската брегова охрана разполага със служители на борда за извършване на претърсване и провеждане на разпити. На този етап разследването се отнася до отсъствието на годност за плаване. Възможно е да бъдат включени и други държавни институции в зависимост от развитието на процеса.

На 6 март Шведската брегова охрана, със съдействието на полицията, пое контрола над кораба Caffa близо до Трелеборг. По-късно Транспортната служба на Кралство Швеция наложи т.нар. „забрана за експлоатация“ на плавателния съд. Капитанът на Caffa е обвинен в редица нарушения, сред които подправяне на документи.

„Швеция защитава морското право и международния ред, за който сме се договорили съвместно. Отговорност на Бреговата охрана е да гарантира спазването на правилата в морето. Ще се намесваме срещу кораби, които ги нарушават и застрашават сигурността в нашите териториални води“, посочи допълни Даниел Стенлинг.

Финландия разрешава вноса на ядрени оръжия

🇫🇮 Финландия планира да отмени законодателната забрана, която възпрепятства допускането на ядрени оръжия в страната. Предложението свързва тази промяна с националната отбрана и партньорството със съюзниците от НАТО.

Планът е част от измененията в Закона за ядрената енергия на Финландия. Министърът на отбраната Анти Хакянен обяви предложението на пресконференция в Хелзинки в четвъртък вечерта. Настоящият закон, който датира от 80-те години на миналия век, забранява вноса, притежанието, производството и детонирането на ядрени експлозиви на финландска територия.

Сега правителството се стреми да премахне ограниченията от закона за ядрената енергия, както и да включи правилата за ядрените експлозиви в Наказателния кодекс. Ревизираната система все пак ще налага забрана на Финландия да произвежда, разработва или детонира ядрени оръжия.

Промяната ще позволи внос, трансфер и притежание на ядрен експлозив в страната, ако този ход е свързан с военната отбрана и партньорството в рамките на НАТО. Правителството заяви, че не планира разполагане на ядрени оръжия на своя територия.

Министърът на отбраната Хакянен заяви, че реформата е отговор на средата за сигурност, след като страната се присъедини към НАТО. „Законодателството не отговаря на нуждите на Финландия като член на Алианса“, каза той по време на брифинга. „Целта е да се осигури пълна защита за Финландия във всички ситуации.“

Той подчерта, че предложението не значи, че в страната ще бъдат разположени ядрени оръжия. Постоянното разполагане изисква отделен международен договор и одобрение от парламента и държавното ръководство на Финландия.

Реформата ще позволи транзита на ядрени оръжия през територията на страната при дадени обстоятелства. Министърът повтори, че Финландия не планира да приема ядрени оръжия и че ученията на НАТО на нейна територия не включват ядрени бойни глави.

Държавни служители смятат, че промяната цели да приведе законите в съответствие с общата практика сред държавите от НАТО. Абсолютни забрани, подобни на настоящото финландско законодателство, са рядкост в Алианса.

САЩ поддържат ядрени оръжия в няколко европейски държави от НАТО – Италия, Белгия, Германия Турция и Нидерландия. Франция и Обединеното кралство разполагат със собствени ядрени арсенали.

Франция от своя страна наскоро обяви план за разширяване на ядреното сътрудничество с някои съюзници. Властите във Финландия заявиха, че настоящото предложение за законодателни изменения не е свързано с тази инициатива.

Премиерът Петери Орпо оглавява коалиционното правителство, което стои зад плана за реформа, но настоява, че органите по отбраната са препоръчали законовата промяна. Това предизвика остри критики от опозицията. Депутатът от социалдемократите Йохан Кварнстрьом направи изявление, в което определи политиката им като безотговорна.

„Това бележи тъжна глава в историята на финландската политика за сигурност“, каза Кварнстрьом и също така разкритикува начина, по който правителството управлява процеса.

Опозиционни фигури смятат, че парламентът е получил ограничена информация преди публичното обявяване. Лидерите на парламентарни групи са били информирани само ден преди изявлението. Комисиите по външни работи и отбрана са получили информация малко преди провеждането на пресконференция.

Лидерът на Левия съюз Миня Коскела и председателят на комисията по външни работи от социалдемократите Йоханес Коскинен разкритикуваха липсата на предварителни консултации.

Хакянен защити подхода, тъй като това включва класифицирани данни и чувствителна политика в сферата на отбраната. „Въпросът не е идеологически. Предложението следва оценките на експерти по отбраната“, заяви той.

Министърът добави, че по време на законодателния процес парламентът ще получи класифицирани материали за сигурността, свързани с предложението.

Финландското разузнаване набира офицери с руски и китайски език

🇫🇮 Служба за сигурност на Финландия Supo, набира разузнавачи с приоритет на кандидатите с познания по руски и китайски език, съобщи обществената медия Yle.

Агенцията търси да наеме кандидати, владеещи чужди езици, които да работят в сферата на човешкото разузнаване (HUMINT). Оттам допълниха, че предишен опит в сферата не е задължителен.

„Надяваме се да привлечем кандидати с различен и разнообразен опит“, заяви в официално съобщение Пека Хилтунен, ръководител на Supo. Той добави, че способността за лесна адаптация и „сливане с околната среда“ е сериозно предимство.

Supo посочи, че търси основно хора с отлично владеене на руски или китайски език. Кандидати с френски, испански или други по-рядко срещани езици също могат да бъдат разгледани. Службата заяви, че предлага постоянни позиции в множество свои офиси в цялата страна.

По-рано стана ясно, че по оценки на финландската служба за сигурност Русия продължава разузнавателните си операции срещу държавни институции, политически органи и критична инфраструктура във Финландия.

Службата предупреди, че Кремъл остава фокусиран върху събирането на данни и оказването на влияние върху цели, свързани с националната сигурност.

В анализа се посочва, че експулсирането на дипломати е намалило официалното руско присъствие във Финландия. Предупреждава се обаче, че руското разузнаване се е адаптирало, като разчита все повече на недекларирани оперативни работници, кибервъзможности, прокси мрежи и неофициално прикритие, за да поддържа шпионската си дейност в страната.

Датското разузнаване предупреждава за чужда намеса в предстоящите избори

🇩🇰 Разузнавателните служби на Кралство Дания предупредиха, че чужди сили може да направят опит да повлияят на парламентарните избори на 24 март, съобщи The Guardian на 28 февруари.

Службата за полицейско разузнаване (PET) и Службата за военно разузнаване (FE) разпространиха общо изявление относно тези рискове. Предизборната кампания може да бъде подложена на дезинформация и кибератаки.

Според двете ведомства целта може да бъде всяване на разкол или оказване на влияние върху обществения дебат. Те предупредиха за атаки, насочени срещу кандидати, партии или политически програми. Агенциите посочват, че основната заплаха идва от Русия, цитирайки подкрепата на Дания за Украйна. Те добавиха, че в тези действия могат да бъдат замесени и други държавни участници.

Разузнаването посочи натиска на САЩ по отношение на Гренландия като дестабилизиращ фактор и добави, че американският интерес е създал „нови международни разломни линии“, които Русия и Китай биха могли да използват. Премиерът Мете Фредериксен определи Русия като основна заплаха за Дания, но спомена и исканията на американския президент Доналд Тръмп за поемане на контрол над Гренландия.

Европейски правителства многократно са обвинявали Русия в опити за влияние върху избори чрез кампании за дезинформация и кибератаки. Разследващите свързват руски хакери с атаки срещу партии, парламенти и контрактори на изборни процеси, понякога последвани от селективно изтичане на информация. Официални лица смятат, че крайната цел е да се подкопае доверието, да се задълбочи поляризацията и да се затрудни европейската подкрепа за Украйна.

Норвегия прехвана руски бомбардировачи с ескорт от изтребител на акробатичен отряд.

🇳🇴✈️🇷🇺 Въоръжените сили на Норвегия потвърдиха, че два изтребителя F-35 са засекли и съпроводили два стратегически бомбардировача Ту-95МС и два изтребителя Су-35 от въздушно-космическите сили на Руската федерация, действали в международното въздушно пространство над Баренцово море като част от мисия на НАТО по охрана на небето.

Прехващането илюстрира усилията за мониторинг на въздушното пространство на НАТО в Северна Европа, където самолети на съюзниците често проследяват полети на руската далекобойна авиация, приближаващи се до въздушното пространство на Алианса. Официални лица описаха мисията като рутинна, но подчертаха ролята за гарантиране на сигурността в региона и поддържане на осведомеността за ситуацията.

„Днес два норвежки F-35 като част от мисия на НАТО засякоха и съпроводиха два руски стратегически бомбардировача Ту-95 и два изтребителя Су-35 в международното въздушно пространство над Баренцово море – рутинна дейност, но важна част от наблюдението и защитата на нашия регион“, се посочва в изявление на въоръжените сили.

Според изявлението руските самолети не са навлизали в суверенната територия на Норвегия. Мисиите по Air Policing на НАТО се извършват редовно с цел мониторинг на бойната авиация близо до границите на Алианса, както и осигуряване на способности за бърза реакция при приближаване на неизвестни или чужди самолети.

Публикуваните кадри подсказват, че един от изтребителите Су-35 принадлежи на руската пилотажна група „Руските витязи“. По време на полета той е носил ракети въздух-въздух, което показва бойна конфигурация, а не демонстрационен полет.

Су-35 е проектиран за въздушен бой и прехващане на големи разстояния. Въоръжен с ракети въздух-въздух, самолетът осигурява защитен ескорт за бомбардировачи, действащи в близост до наблюдаваното въздушно пространство, позволявайки на руската авиация да поддържа отбранително прикритие по време на патрули на далечни разстояния.

Норвегия ще предостави близо 8 милиарда долара на Украйна през 2026 г.

🇳🇴🤝🇺🇦 Общата подкрепа, която Норвегия ще предостави на Украйна до края на годината, възлиза на близо 8 милиарда долара, което представлява около 20% от цялата помощ, която се очаква тя да получи за 2026 г. Това обяви министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре по време на среща с медиите днес.

Стьоре подчерта, че от началото на руската инвазия Норвегия е еволюирала от държава, даряваща от собствените си запаси, до ключов партньор в изграждане на способностите на украинската отбрана.

„Днес ние сме важен поддръжник по отношение на това, от което имате най-голяма нужда в отбраната“, заяви той. Премиерът постави акцент върху норвежката помощ за местно производство на дронове, далекобойна артилерия и морска отбрана, отбелязвайки, че Норвегия е нация с богати морски традиции.

Освен военната помощ, Стьоре обсъди значението на ръста във военно-промишления комплекс на Украйна. Той отбеляза, че напредъкът на страната, базиран на прекия боен опит, е изключително ценен за нейните партньори. В рамките на това засилено сътрудничество, премиерът разкри, че с украинския президент Володимир Зеленски са се разбрали за установяване на стратегическо партньорство, което ще развие това още по-задълбочено.

Стьоре засегна и темата за нанесените щети по енергийната мрежа на Украйна, причинени от ракетните атаки на руската армия, по-специално върху системи за снабдяване с газ.

„Осигуряваме газ за украинските домакинства и индустрията. От 2022 г. насам са предоставени над 1,7 милиарда долара за инвестиции в ремонт и децентрализация на енергийния сектор и за енергийна ефективност и ядрена безопасност“, добави премиерът. Той потвърди непоколебимата подкрепа на страната си за усилията на Киев в сферата на дипломацията и постоянния ангажимент на страната си да помага на Украйна в постигането на мир, демокрация и суверенитет.

„Нашето послание е, че не може да има мир за Украйна без самата Украйна да бъде на масата на преговорите и да взема свободни решения“, подчерта Стьоре.

По-рано Норвегия достави мащабна пратка ракети земя-въздух NASAMS, с което подсили допълнително отбраната на страната срещу руската агресия.

Швеция задържа руски гражданин по искане на САЩ за нарушаване на санкциите.

🇸🇪👮🇷🇺 Службата за сигурност на Швеция (Säpo) е арестувала руски гражданин в Стокхолм в края на декември по искане на САЩ, след като е обявен за международно издирване миналото лято, а сега е изправен пред евентуална екстрадиция.

Според информация на TV4 Nyheterna, заподозреният е бил издирван от американските власти в продължение на шест месеца, след като му е повдигнато задочно обвинение от американски съд. Той е обвинен в тежки нарушения на санкционния режим, за които се твърди, че са извършени в САЩ в периода 2022-2023 г.

Акцията в Стокхолм е извършена въз основа на международна заповед за арест, издадена по искане на Съединените щати.

„Случаят се отнася до международна заповед за арест. Тъй като Службата за сигурност оказва съдействие на друга държава в нейно наказателно разследване, не можем да навлизаме в подробности“, заяви Джонатан Свенсон, прессекретар на Säpo, в интервю за TV4 Nyheterna.

Съобщава се, че разследването е насочило американските власти към Швеция, което е наложило намесата на Министерство на правосъдието. Ларс Хедвал, старши прокурор в Национално звено за сигурност, е взел решението Säpo да осъществи ареста.

Както предава TV4 Nyheterna, по време на операцията Säpo е претърсила жилището на заподозрения и е иззела няколко вещи, включително мобилни телефони. Претърсването също е извършено по искане на САЩ. Руският гражданин е бил задържан по същото време.

Окръжният съд в Стокхолм постанови мъжът да остане в ареста до вземането на решение за екстрадиция, което трябва да бъде одобрено от Главния прокурор, Върховния съд и в крайна сметка от шведското правителство.

В отделен случай Естонската служба за вътрешна сигурност е задържала блогъра Олег Беседин по подозрение в дейност срещу естонската държава и нарушаване на международни санкции, съобщава Postimees, позовавайки се на Главната прокуратура.

Следователите твърдят, че поне от 2022 г. насам Беседин е сътрудничил на лица, свързани с руските разузнавателни служби, и е участвал в руски операции за информационно влияние.

„В нашите годишни доклади и публични изявления и преди сме предупреждавали за заплахите за сигурността, свързани с дейността на Беседин. Сега има основания той да бъде заподозрян в извършването на държавно престъпление“, заяви Таави Наритс, заместник-генерален директор на Службата за вътрешна сигурност.

Властите подозират Беседин в многократно разпространяване на съдържание, произведено от руски медии, които са обект на санкции от Европейския съюз. Тези действия се считат за нарушение на ограничителните мерки на ЕС и според естонското законодателство се класифицират като престъпление срещу мира.

„В Естония ненасилствените дейности, насочени срещу Република Естония, които увреждат нашата независимост, суверенитет или териториална цялост, са наказуеми като държавни престъпления“, заяви главният държавен прокурор Таави Перн.

По-рано Обединеното кралство наложи глоба от приблизително 1,28 милиона долара на базираната в Лондон компания Superservice Ltd за нарушаване на санкциите, свързани с Русия. Глобата се отнася до търговска трансакция, включваща доставка на реактивно гориво, предназначено за използване от руски военни самолети.

Швеция предупреди за хибридни действия на беларуски монахини.

🇸🇪🤝🇧🇾 Швеция издаде предупреждение за сътрудничеството с беларуски монахини поради техните връзки с руската военна разузнавателна служба (ГРУ) и Московската патриаршия.

Украинският център за противодействие на дезинформацията съобщи на 2 ноември, че Църквата на Швеция официално е посъветвала енориите си да не приемат монахини от беларуския манастир „Св. Елизавета“.

„Изявлението подчертава, че тази организация е подчинена на Московската патриаршия, подкрепя руския режим и поддържа тесни връзки с ГРУ. Този ход е бил решен след като монахините започнаха да се обръщат към енориите с предложения за продажба на своите продукти на коледни пазари“, съобщава центърът в своя Telegram канал.

Шведските власти разглеждат дейностите на манастира като елемент от цялостната руска стратегия за хибридни операции в ЕС. Русия има богат опит в употреба на религиозни организации за събиране на разузнавателни данни, изграждане на влияние и разпространение на проруска пропаганда, прикрита зад „духовни посещения“.

Тези т.нар. „благотворителни“ и „културни“ инициативи създават привидна фасада на неутралност, докато в същото време могат да улесняват прикрити действия на руското разузнаване. В резултат на това Църквата на Швеция е ограничила достъпа на беларуските монахини до своите платформи.

По-рано стана ясно, че руска православна църква във Вестерос, Швеция, е под разследване от местни власти и служби за сигурност поради предполагаеми връзки с руското разузнаване. Това става на фона на засилващи се опасения в Европа за все по-широките хибридни военни тактики на Кремъл.

Швеция с нова мащабна инвестиция за IRIS-T SLS.

🇸🇪 Швеция продължава с нова мащабна инвестиция в наземната противовъздушна отбрана, като обяви допълнително финансиране от около 365 млн. долара, с което страната подсилва защитата си срещу дронове, хеликоптери, ракети и бързи самолети.

Обявлението беше направено в полка за ПВО в Халмстад (Lv 6), където министърът на отбраната Пол Юнсон се появи заедно с висши служители от въоръжените сили и Агенция за отбранителни материали (FMV).

„Отбраната на Швеция трябва да бъде подсилена срещу заплахи като ракети, дронове и вертолети. Най-добрият начин за гарантирането на мир и свобода са инвестициите в отбраната. Тези поръчки допринасят и за растежа, работните места и сигурност на доставките. Освен това те ще позволят увеличение на производствените мощности в отбранителната индустрия“, се казва в съобщението.

Според FMV вече е подписан договор за 2 млрд. крони (210 млн. долара) за закупуване на пускови установки за ракети с малък обсег IRIS-T SLS, с което арсеналът от наземни системи за ПВО ще бъде разширен допълнително.

Още 1,5 млрд крони отиват за превозни средства и системи, които ще пренасят и интегрират новото оборудване в бригадната структура.

Пакетът включва:

• 16 пускови установки
• 8 радара с малък обсег Giraffe 1X (G1x)
• Командни машини на ниво взвод
• Командни машини на ниво рота
• Командни пунктове за ПВО
• Модернизация и интеграция на налични гъсенични установки IRIS-T SLS
• Резервни части
• Обучителни пакети

Новото оборудване ще бъде разпределено в Норботенски и Скараборгски полк, където ще бъдат създадени четири взвода за ПВО с малък обсег, както е предвидено в отбранителното решение за 2024 г. Тези звена ще осигуряват усилена защита на маневрените бригади в северна и централна Швеция.

Покупката е част от продължаващите усилия на страната за укрепване и модернизация на своята противовъздушна отбрана. За последните шест месеца бяха закупени ракети CAMM, системи за борба с дронове, подобрения за изтребителите Gripen и допълнителни зенитно-ракетни комплекси със среден обсег IRIS-T SLM. Цената на всичко изброено възлиза на около 2,1 млрд. долара.

Целта на Швеция е да изгради многослойна въздушна отбрана, способна да неутрализира заплахи на малка, средна и голяма дистанция – процес, който тя ускори в контекста на пълното присъединяване към НАТО.

НАТО започва мащабно военноморско учение във Финския залив.

📸 Снимка: Maria Strandvik / Yle

🇫🇮 Командването на обединените военноморски сили на НАТО (Allied Naval Command) заедно с ВМС на Финландия ще проведе международното учение Freezing Winds 25 в акваторията на Архипелагово море и Финския залив, както и териториалните води на Естония.

Целта на маневрите е отработване на взаимодействие при защита на морските комуникации и важна крайбрежна инфраструктура, а също така провеждане на съвместни операции в сурови климатични условия.

Предвиждат се тренировки по десантни операции, ракетни удари по море, използване на авиация и осигуряване на логистика съвместно с бреговите войски в условия на евентуално противодействие от страна на противника.

В учението ще вземат участие 20 бойни и спомагателни кораба и близо 5000 военнослужещи от 11 страни: САЩ, Финландия, Белгия, Дания, Естония, Франция, Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша. Първа постоянна група за противоминни действия на НАТО също ще бъде включена.

САЩ изпращат две ротационни части на морската пехота в Европа (Marine Rotational Force Europe): военнослужещи от 2-ро експедиционно съединение и 6-и батальон за бойно осигуряване. Морските пехотинци ще участват в операциите рамо до рамо с Нюландската бригада на Военноморските сили на Финландия.

Тазгодишното издание ще се проведе между 29 ноември и 5 декември. В същия период на полигона Вуосанка във Финландия ще бъдат проведени международни учения Northern Axe 25 с участието на около 3000 военнослужещи, сред които 70 британски войници.

Шведски изтребители прехванаха руски бомбардировачи Ту-22М3 над Балтийско море.

Военновъздушните сили на Швеция съобщиха, че изтребители от силите за бързо реагиране (QRA) са идентифицирали група стратегически бомбардировачи Ту-22М3 и придружаващи изтребители на руските въздушно-космически сили над Балтийско море.

„Вчера шведските QRA идентифицираха руски бомбардировачи Ту-22, придружени от изтребители Су-35, над Балтийско море. Мисията беше изпълнена в тясно сътрудничество с мисия за въздушно патрулиране на балтийските държави (Baltic Air Policing)“, гласи официално съобщение.

Към него е публикувана снимка на Ту-22М3, въоръжен с крилата ракета Х-32, по време на полет на голяма височина над Балтика.

Прехватът от шведска страна се случи по време на планирано учебно мероприятие, в което няколко руски бомбардировача Ту-22М3 излетяха от авиобаза Оленя на Колския полуостров. Самолетите, които в последните няколко месеца бяха прехвърлени от бази в Сибир, проведоха многочасов полет над Балтийско море, без да навлизат в националното въздушно пространство на друга страна.

По маршрута формацията беше наблюдавана на различни етапи от самолети на НАТО.

Мисията беше проведена в райони, където съюзническата авиация често следи за движение на руски бомбардировачи към въздушното пространство на Скандинавия. Швеция координира действията си с частите на Baltic Air Policing съгласно утвърдените протоколи за мониторинг и дежурства.

Ту-22М3 е стратегически бомбардировач с 2400 км боен радиус. Той може да носи крилати ракети Х-22 и Х-32, чиято далекобойност варира в зависимост от модификацията и типа бойна глава. Тези активи на руската авиация са често използвани за удари по наземни цели в Украйна.

Появата на тези машини над Балтика идва на фона на засилено наблюдение от НАТО върху руската активност в Северна Европа. През последната година Русия увеличи съществено своето присъствие на Колския полуостров, като по този начин платформи за далекобойни удари се оказват по-близо до въздушното пространство на Скандинавия.

Шведските ВВС подчертаха, че не са регистрирани опасни маневри, а руските самолети през цялото време са останали в международно въздушно пространство, а шведските изтребители са извършили визуална идентификация, поддържали са дистанционно наблюдение и след приключване на задачата са се върнали в базата си.

Норвежки наборници наблюдаваха северното сияние на борда на фрегатата Thor Heyerdahl

🇳🇴🌠 Северно сияние озарява небето над норвежката фрегата HNoMS Thor Heyerdahl (F-314), а млади момчета и момичета на наборна служба са заели позиция на нощната вахта. Тези удивителни кадри обиколиха интернет, за да ни напомнят особеностите на системата им за военна повинност.

От 2015 г. в страната действа всеобща наборна военна повинност – Норвегия е сред малкото страни в света, където жените се призовават задължително наред с мъжете. Освен Северна Корея и Израел, почти никой друг не прилага подобен модел.

С население от едва 5,4 милиона души тя просто не разполага с друг начин за поддържане на боеспособна армия ако не включва и дамите в задължителния призив. Доброволчеството и наборът само на мъже не биха могли да осигурят достатъчно личен състав.

„Това е част от ежедневието ни – сурови условия, студ, но невероятни гледки“, споделя един от младите моряци пред норвежки медии. За мнозина наборници службата на фрегатите в Кралския флот се превръща в първото им истинско приключение под полярното сияние.

Украйна започва историческо партньорство с Швеция.

🇺🇦🤝🇸🇪 Украйна ще започне обучение на пилоти и механици за Gripen E в началото на 2026 г. като част от историческо отбранително партньорство със Швеция, обяви президентът Володимир Зеленски на пресконференция.

Двете държави планират също да стартират съвместно производство на части и компоненти за самолети в Украйна до 2033 г. в сътрудничество с шведския производител Saab.

Дългосрочният договор предвижда доставка на 150 изтребителя Gripen – най-голямата военна сделка в историята на Европа.

Зеленски подчерта, че партньорствотоще укрепи противовъздушната отбрана на Украйна, но и ще постави основите на собствена аерокосмическа индустрия, която е способна да поддържа и модернизира съвременни западни самолети.

По-рано Украйна и Швеция се договориха да задълбочат партньорството в сферата на иновациите в отбраната, съобщи украинският министър на отбраната Денис Шмигал след подписването на писмо за намерения със шведския министър на отбраната Пол Йонсон в Стокхолм.

Норвегия вдигна два изтребителя F-35 заради руски Ил-20М над Баренцово море.

🇳🇴✈️🇷🇺 Норвегия е изпратила два от изтребителите си от пето поколение F-35 Lightning II, за да прехванат самолет за електронно разузнаване Ил-20 на руските въздушно-космически сили, прелитал над Баренцово море във вторник сутринта.

Жители на северния град Алта съобщиха за два силни взрива около 11:18 часа, последвани от вибрации в сгради и прозорци. Комадването на норвежките ВВС потвърди, че става дума за пукота на свръхзвуковата вълна, причинена от F-35, които са надхвърлили скоростта на звука по време на мисията.

„Мога да потвърдя, че два F-35 са летели и взривовете са възникнали при преминаване на звуковата бариера. Не мога да кажа повече в момента“, заяви пред Altaposten майор Стиан Роен, говорител на норвежките военновъздушни сили.

Самолетите са били изпратени в рамките на мисия за бързо реагиране (QRA), която се занимава с идентификация и мониторинг на неизвестни самолети, приближаващи въздушното пространство на Норвегия или НАТО. По време на полета норвежките F-35 са идентифицирали руския Ил-20 в международното въздушно пространство северно от Финмарк.

„Руският самолет беше засечен в международно въздушно пространство северно от Финмарк. Това бе рутинна операция без драматични елементи“, заявиха от командването на норвежката авиация.

Разузнавателни самолети на руските въздушно-космически сили като Ил-20 често патрулират в близост до границите на НАТО. През последните години съюзническата авиация често вдига във въздуха бойни самолети в близост до Обединеното кралство, Норвегия и Прибалтика.

По-рано Telegraph съобщи, че НАТО обмисля нови правила за ангажиране, които биха позволили на страните-членки да свалят руски самолети, носещи ракети, без предварително предупреждение, ако са във въздушното пространство на съюзниците. Предложението има за цел уеднаквяване на протоколите за реакция в рамките на алианса в отгоовор на зачестилите нарушения от руски самолети и дронове.

НАТО откри трети Комбиниран център за въздушни операции (CAOC) в Норвегия.

🇳🇴 НАТО откри официално новия Комбиниран център за въздушни операции (CAOC) в Бодьо, Норвегия, който се нарежда до досегашните два такива в Уедем, Германия и Торехон, Испания, играейки ключова роля в усилията за координация и управление на противовъздушната отбрана и въздушните сили на Алианса.

Комбинираните центрове за въздушни операции, или CAOC (да не се бъркат с 609-ия Център за въздушни операции на ВВС на САЩ в Катар) са многонационални командно-контролни възли за координация и управление на съюзническите въздушни средства и противовъздушна отбрана.

Бодьо поема отговорността за операциите в Скандинавия, подсилени от членството на Швеция и Финландия към НАТО, както и в Далечния Север, където руската авиационна активност близо до границите на НАТО е все по-честа. Първоначално базиран в самата въздушна база Бодьо, която вече е домакин на временно разположени CAOC, постоянният център ще се премести в близкото планинско съоръжение Рейтан, след като завърши подготвителната строителна дейност.

Дом на две ескадрили изтребители F-16 Fighting Falcon до 2023 г., ролята на Бодьо в норвежката въздушна отбрана беше заменена от главната въздушна база Йорланд след пристигането на F-35A Lightning II. Сега Бодьо ще поеме по-широка роля, наблюдавайки операциите на изтребителите за бързо реагиране на Кралските ВВС на Норвегия и съюзниците в НАТО, които ще инструктира за прехващане.

CAOC центровете на НАТО наблюдават до 30 000 въздушни движения в небето на Европа дневно. Първият такъв център беше създаден през 1993 г., обединявайки по-ранните отделни структури за атакуващи операции и противовъздушна отбрана. Персоналът се набира от всички страни-членки и от страната домакин. Освен това много държави в Алианса управляват Центрове за контрол и докладване (CRC), които заемат следващото ниво в командната верига и осигуряват фокусирано покритие в отделна държава или регион и управляват националните мисии за въздушна отбрана.

Прессъобщение за откриването гласи, че центърът в Бодьо ще внесе критичнo преимущество в архитектурата за въздушен команден контрол на НАТО, допълвайки, а не заменяйки наличните два центъра. Церемонията по откриването беше посетена от официални лица на НАТО, заедно със служители от Норвегия, Финландия и Швеция. Тя завърши с прелет на норвежките F-35A Lightning II.

Над CAOC в командната структура на НАТО стоят Съвместните командвания на силите (JFC), които са общо три: Брунсум в Нидерландия, Неапол в Италия и Норфолк във Вирджиния, САЩ. Норфолк е най-новото от трите командвания, което беше открито през 2018 г. и наблюдава най-голямата област на отговорност – от целия източен бряг на САЩ и Канада през Атлантика чак до Великобритания, Исландия, Норвегия и Арктическия регион.

„Откриването на центъра отбелязва нов етап в демонстрацията на готовност и единство в НАТО. Заедно с Норвегия и AIRCOM, колективното планиране, интеграция и готовност ще продължат да еволюират и да допринасят за стабилността и сигурността в Европа, Атлантика, Високия Север и Арктика. Благодарен съм на Норвегия за сериозните им и целенасочени усилия в преследването на тази важна способност“, каза вицеадмирал Дъг Пери, командир на Съвместното командване на силите Норфолк, по време на церемонията.

„Задачата на мисията и нашата област на отговорност ще продължат да се увеличават, докато организацията зрее и расте. CAOC Бодьо ще предостави нужния принос към бъдещия модел на CAOC. Ще допринесем за надеждно възпиране за Алианса и ще бъдем готови да се бием, ако е необходимо“, заяви първият командир на центъра генерал-майор Трон Странд от Кралските ВВС на Норвегия.

„Днес откриваме критичен и ключов командно-контролен възел за по-нататъшното осигуряване на въздушното пространство на НАТО. НАТО е изключително благодарно на норвежците за домакинството на тази подобрена способност за C2 в Далечния Север“, отбеляза маршал Джони Стрингър от Кралските ВВС, действащ командир на Съюзническото въздушно командване на НАТО.

Откриването идва в момент, когато НАТО е изправено пред най-сложната ситуация в сферата на въздушната отбрана от десетилетия. Докато руската агресия в Украйна продължава, различни страни членки на НАТО докладваха инциденти с предполагаеми дронове, действащи в близост до летища и чувствителни обекти. Това беше предшествано от директното ангажиране на атакуващи дронове на руската армия, нарушили полската граница миналия месец, след което се разбиха или бяха свалени над суверенната територия в координирано усилие на НАТО. Това накара членовете на НАТО да засилят патрулите за противовъздушна отбрана в региона.

Продължават и разузнавателните полети с пилотирани самолети, като на 19 септември три руски изтребителя МиГ-31 нахлуха в суверенното въздушно пространство на Естония. Италиански стелт изтребители F-35, разположени в Полша в рамките на операцията на НАТО за подобрени въздушни патрули в Балтика, бяха изпратени да прехванат руските самолети, които се задържаха в естонското пространство за около 12 минути.

От другата страна на глобуса, изтребителите на ВВС на САЩ излитат на все по-честите мисии за прехващане на руски самолети, които все по-често навлизат в т.нар. Зона за идентификация на ПВО на Аляска (ADIZ). Самата ADIZ не е суверенна територия и Русия има право да лети в нея, макар че САЩ отговарят за контрола на въздушното движение, присъствието на бойни самолети без транспондери и без установена радиовръзка е потенциална опасност за гражданския и военния трафик. Освен демонстрация на сила, разполагането на изтребители за прехващане е начин за поддържане на постоянен контрол над руските самолети.

Съвпадението на полетите край Аляска и тези по източния фланг на НАТО в Европа кара мнозина да смятат, че те са умишлена провокация от страна на Москва. Нещо повече, един от тях се случи малко след забележителната реч на президента на САЩ Доналд Тръмп, в която той предложи на членовете на НАТО да свалят нахлули руски самолети и че Украйна може да си върне цялата територия, която досега е загубила от Русия.

Френската армия задържа танкер от руския „сенчест флот“ по подозрение в изстрелване на дронове

Френски войници на палубата на танкера Boracay – един от четирите кораба, свързани със сенчестия флот, разположени близо до бреговете на Дания по време на инцидентите с дронове.
📸 Снимка: Дамиен Майер/AFP/Getty Images

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френски военни са се качили на борда на петролен танкер, който е включен в списъка на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация и заподозрян, че е служил като платформа за изстрелване на дроновете, които миналата седмица доведоха до затваряне на летища в Дания.

Снимки показват военни на палубата на танкер с името BORACAY, който е използвал много имена и като един от четирите свързани кораба в Балтийско море при инцидента с дронове на 22 и 24 септември, които все още не са напълно изяснени.

Танкерът, плавал от руския петролен терминал в Приморск в Ленинградска област с товар от 750 000 барела суров петрол за Вадинар, Индия, е бил спрян от кораб на френските военни в неделя и пренасочен към Сен Назер в Западна Франция, докато разследването продължава.

Разследването е било започнато от френската прокуратура малко по-рано на същия ден. Президентът Макрон описа този ход като „добро решение“. На въпрос за танкера или инцидента, Кремъл заяви, че няма никакви данни за случая.

Стефан Келенбергер, прокурор в пристанищния град Брест в северозападна Франция, каза, че разследването е било започнато поради невъзможността на екипажа да докаже националността на кораба и отказа им да съдействат на разследването.

Танкерът BORACAY, плаващ под флага на Бенин, наскоро смени името си от „Пушпа“. Именно под това име той беше наблюдаван да плава на запад около Дания миналата седмица и беше установен от военноморски експерти като един от няколко свързани с Русия кораба, които може да са замесени в инцидентите с дронове.

Летището в Копенхаген остана затворено за около четири часа вечерта на 22 септември. Летище Олбор го последва само след два дни, когато в датското въздушно пространство отново навлязоха неизвестни дронове. Нито един от тях не беше свален, и макар Дания да сочи Русия като виновник, нейните разследващи не успяха да установят със сигурност кой носи отговорност.

Една от хипотезите е, че дроновете, почти сигурно по-големи модели с делта или фиксирани крила, са били изстреляни от един или няколко кораба в близост до бреговете на Дания, което е оставило твърде малко време на военните да реагират. Макар произходът на дроновете да не е окончателно потвърден, такива дронове могат да се изстрелят от катапулт, който може лесно да се пренесе към голям кораб.

Репортажи на разследващи журналисти посочиха други два търговски кораба: ASTROL-1 и OSLO CARRIER-3, плавали в района по това време, както и руския военен кораб „Александър Шабалин“, заснет от екипа на датски таблоид на хеликоптер южно от Лангеланд, в западната акватория на Балтийско море.

Отделно проникване се случи в небето над Северна Германия миналата седмица. Според официална оценка, цитирана в репортаж на Der Spiegel, дронове, за които се смята, че провеждат разузнаване, са прелетели над военни обекти и инфраструктура в северната провинция Шлезвиг-Холщайн.

В сряда датският премиер Мете Фредериксен заяви, че Европа е изправена пред хибридна война, имайки предвид проникванията на дронове над Дания и Полша през септември. „От европейска гледна точка, има само една държава, която е готова да ни заплашва, и това е Русия“, добави тя.

Украински специалисти са в Дания за съвместни учения за противодронова борба.

🇩🇰🤝🇺🇦 Украински военни специалисти пристигнаха в Дания за участие в съвместни учения за борба с дронове. Поводът са последните сигнали за нарушения на въздушното пространство от неизвестни безпилотни апарати, съобщиха властите в скандинавската държава в понеделник.

Тренировката „Криле на отбраната“ ще обедини украински и датски военни сили в отработване на мерки срещу безпилотни летателни апарати, отбеляза Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна.

В рамките на седмица участниците ще изпълнят практически задачи, ще обменят опит и ще укрепят способността си да се защитават от дронове и въздушни заплахи.

„Подобни учения са важна стъпка за засилване на оперативната съвместимост между Въоръжените сили на Украйна и Дания и правят нашите държави по-силни в общия стремеж към мир и сигурност в Европа“, заявиха от украинския генщаб.

На 30 септември президентът Володимир Зеленски потвърди, че украински военни са започнали мисия в Дания с цел да споделят челния си опит в противодействието на заплахи от дронове.

„Украйна притежава най-актуалния опит в Европа и именно нашите специалисти и технологии биха могли да се превърнат в ключов елемент от бъдещата европейска „стена срещу дронове“ – мащабен проект за сигурност в небето“, заяви държавният глава.

Зеленски допълни, че резултатите от датската мисия ще послужат като основа на по-широко сътрудничество с други европейски нации в сферата на противодроновата отбрана.

Учението се провежда след серия от инциденти с дронове, които доведоха до временно спиране на работата на летища в Дания и породиха тревога относно сигурността на въздушното пространство. Последният от тях беше на 28 септември, когато датските въоръжени сили съобщиха, че са засекли безпилотни апарати над военни обекти на територията на страната.

Украинските специалисти бяха поканени да споделят своя доказан опит и иновации в сферата, след като четири години се борят с пълномащабната руска инвазия, започнала на 24 февруари 2022 г.

Дания остава един от най-твърдите поддръжници на Украйна от началото на войната, предоставяйки военно оборудване и инвестирайки сериозно в украинската отбранителна индустрия, включително в съвместно производство на дронове.

Дания придобива оръжия за далекобойни удари в отговор на руската заплаха.

Датският премиер Мете Фредериксен, вицепремиерът и министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен и външният министър Ларс Льоке Расмусен обсъждат отбранителни мерки в отговор на руската заплаха, Копенхаген, 17 септември 2025 г.
📸 Снимка: Ritzau Scanpix/Emil Nicolai Helms via REUTERS

🇩🇰 Датският премиер Мете Фредериксен обяви, че страната ѝ ще закупи оръжия с далечен обсег в отговор на нарастващата руска заплаха за датската и европейската сигурност.

„Няма съмнение, че Русия ще бъде заплаха за Дания и Европа в продължение на много години“, каза Фредериксен пред журналисти, наричайки решението „промяна в парадигмата на датската политика за отбраната“.

Новината идва на фона на засилено укрепване на военните способности на европейските държави, предизвикано от руската агресия в Украйна и опасенията от възможен сблъсък на Москва с НАТО.

Датският премиер подчерта, че не съществува непосредствена заплаха от нападение срещу Дания и добави, че оръжията са създадени, з да служат като средство за възпиране, не като такова за водене на настъпателна война.

Министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви, че оръжията могат да включват дронове и ракети, способни да поразяват цели дълбоко в противниковата територия. Стойността на сделката не беше разкрита.

Членът на НАТО от Северна Европа отбеляза, че решението е в отговор на искане на алианса и ще допринесе за целта на Европа да може да се защитава самостоятелно до 2030 г.

Откакто се върна на поста си през януари, американският президент Доналд Тръмп оказва натиск на останалите страни-членки на НАТО да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност и за отбраната на Украйна.

Русия, която продължава да води пълномащабна война срещу Украйна и редовно нанася въздушни удари срещу нейните градове, описа датските планове като „чисто безумие“.

„Никой, никъде по света, никога не е обмислял публично да заплашва ядрена сила. Тези изявления несъмнено ще бъдат взети под внимание“, заяви Владимир Барбин, посланик на Руската федерация в Дания.

Миналата седмица Дания обяви и планове за придобиване на произведена в Европа противовъздушна отбрана на рекордната стойност от 9 млрд. долара, включително системата с далечен обсег SAMP/T.

Страната също така укрепва отбраната на Гренландия, своята автономна територия в арктическия регион, която Тръмп предложи да анексира, при което получи категоричния отказ на Копенхаген.

„Ние сме в процес на историческо възраждане на датската отбрана и е естествено да разглеждаме непрекъснато как най-добре бихме могли да защитим Дания и да дадем своя принос за сигурността на нашите съюзници“, заяви Поулсен на 17 септември.

Войната между Русия и Украйна подчертава значението както на многослойната противовъздушна отбрана, така и на способността за поразяване на въздушни заплахи на противника, преди да успеят да атакуват, отбеляза датското Министерство на отбраната.

Дания е твърд поддръжник на Украйна от началото на пълномащабната агресия през февруари 2022 г. Оттогава насам тя достави изтребители F-16, самоходни гаубици CAESAR и танковете Leopard 1 както и инвестирайки значително в украинската отбранителна индустрия.