Трима първи министри подписаха в Кардиф общ текст за завръщане в ЕС

🇬🇧📜🇪🇺 Политически лидери от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия подписаха общ документ, който обвързва напускането на Обединеното кралство с бъдеще в Европейския съюз. Меморандумът беше сключен в понеделник в Кардиф от Джон Суини, Рун ап Йоруерт и Мишел О’Нийл – първите министри на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, участващи в качеството на партийни представители. До тях се включи председателката на Шин Фейн Мери Лу Макдоналд. В документа се заявява, че „бъдещето на нашите нации принадлежи на Европейския съюз“.

Меморандумът за разбирателство отправя призив към британското правителство да планира, подготви и улесни конституционни промени в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Подписалите оспорват правото на централната власт да ги възпрепятства: „Нациите ни имат право на самоопределение. Никое правителство в Уестминстър няма право да блокира демокрацията или да подкопава принципа, че народите ни сами ще решат бъдещето си.“ Документът обхваща също енергетиката, икономиката и текущата координация между Шотландската национална партия (ШНП), Плайд Камри и Шин Фейн, но най-сериозно внимание си спечели позицията за ЕС.

Общата европейска цел обедини различни конституционни проекти. ШНП и Плайд Камри искат Шотландия и Уелс да станат независими държави, докато Шин Фейн се стреми към обединение на Северна Ирландия с Република Ирландия. Така заявката за завръщане в ЕС дава свобода на трите партии да формулират обща позиция, без да заличават разликите между крайните си цели.

Но пътят към членство в ЕС е различен. За Северна Ирландия перспективата при евентуално обединение с Ирландия изясни преди 9 години. На срещата на върха в Брюксел през април 2017 г. лидерите на ЕС приеха декларация, според която при обединение по механизма на Белфасткото споразумение цялата територия на обединена Ирландия ще бъде част от ЕС. Тогавашният ирландски премиер Енда Кени се позова именно на включването на Източна Германия през 1990 г.: европейското членство се разпростира автоматично над присъединената територия с разширяване на съществуваща страна членка. Шотландия и Уелс нямат такава пряка възможност. Като нови държави те биха преминали през процедура за кандидатстване, преговори по отделните глави, съгласие на всички 27 държави членки и ратификация във всяка от тях.

Политическите основи за срещата бяха положени след избори на 7 май тази година. Плайд Камри спечели 43 от 96 места в парламента на Уелс с 35,4% от вота и състави правителство на малцинството. Ап Йоруерт встъпи в длъжност на 12 май. В шотландския парламент Холируд, ШНП държи 58 от 129 мандата, а зелената партия, също подкрепяща независимостта, спечели рекордните 15. Двете партии притежават общо 73 места при нужни 65 за мнозинство. Меморандумът изтъква, че за първи път властта в трите части на Обединеното кралство извън Англия се оглавяват от политици, които подкрепят напускането му – чрез независимост или ирландско обединение.

Институционалната тежест на документа обаче е ограничена. Подписите са положени в партийно качество и не представляват общ ангажимент на трите правителства. Това ограничение разпали спор в Белфаст още същия ден. Заместник-първата министърка Ема Литъл-Пенджели от Демократическата юнионистка партия заяви, че О’Нийл не е поискала съгласието или разрешението ѝ за пътуването и подписването на документ в качеството си на първи министър. Тя я обвини, че използва длъжността за партийни цели. Спорът засяга съвместното упражняване на властта в Стормонт, седалище на институции на Северна Ирландия: първият министър и заместник-първият министър имат равнопоставени постове и действат заедно. Възражението на Литъл-Пенджели е, че О’Нийл не може еднолично да представя подобна позиция като позиция, идваща от изпълнителната власт.

Пречките пред самите референдуми са както правни, така и политически, а процедурите се различават. На 24 ноември 2022 г. Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че парламентът в Шотландия няма правомощие самостоятелно да насрочи референдум за независимост. Подобен въпрос засяга съюза между Шотландия и Англия, поради което от компетентността на Уестминстър. Посоченият път за предоставяне на необходимото правомощие е акт по член 30 от Закона за Шотландия. За Северна Ирландия Законът от 1998 г. за придаване на правна сила към Белфасткото споразумение, предвижда съвсем: британският държавен секретар за Северна Ирландия е длъжен да свика допитване, ако прецени, че е вероятно мнозинството да подкрепи обединение с Република Ирландия. За Уелс в документа не е посочен конкретен процедурен път, а ап Йоруерт не обяви срок за референдум.

Потенциална промяна в позицията на Лондон се очерта по-рано този месец, но последвалите изявления не я утвърдиха еднозначно. Анди Бърнам, оглавил правителството на 20 юли, заяви пред Камара на общините, че референдум в Шотландия може да се проведе, ако се организира „ясен консенсус“ за него. Последвало писмо до Суини обаче отново изключи възможността за допитване. Шотландският премиер се позовава на изказването пред парламента и настоя за гласуване в рамките на текущия мандат на Холируд, който изтича през 2031 г. Според него премиерът трябва да се придържа към казаното пред Камарата на общините. В Кардиф Суини отиде по-далеч и заяви, че Бърнам ще е последният премиер на Обединеното кралство.

Данните за обществените нагласи не дават достатъчно основание за подобна категоричност. Осреднените резултати от проучванията за първите четири месеца на годината показват приблизително равна подкрепа за независимостта на Шотландия и за оставането ѝ в Обединеното кралство. По отделния въпрос дали през следващите пет години трябва да има референдум 48% отговарят положително, 37% – отрицателно, а 15% нямат мнение. Поддръжниците на допитването имат преднина от 11 процентни пункта и са мнозинство сред изразилите позиция. Това обаче не установява дали е изпълнено успешно условието за „ясен консенсус“, за което Бърнам няма измерим критерий. Изборните резултати също показват значително представителство в противниците на нов референдум: Reform UK се нареди на второ място в Уелс с 34 мандата и дели второто място в Шотландия със 17. Партията се противопоставя на ново допитване, затова нейните места не могат да се прибавят към парламентарната подкрепа за такова гласуване.

Резерви към подхода на Шин Фейн изрази ирландският премиер Михал Мартин, според когото обединение изисква сериозна подготвителна работа, а не опростенческа реторика или поставяне на срокове. Дъблин не приема графика, който Шин Фейн предлага в Белфаст. Това е политическо ограничение пред проекта, който вече изясни европейската перспектива при осъществяването му.

Меморандумът не променя правната рамка. Той не задължава Уестминстър, не създава нова процедура и сам по себе си не дава основание за насрочване на референдум. Значението му се крие в координацията между трите партии. За шотландското допитване по-ключов е въпросът дали думите на Бърнам четири дни преди срещата в Кардиф действително означават готовност за условно съгласие. Разминаването с писмото засега не позволява това да се приеме за установена правителствена позиция.

При тези обстоятелства няма достатъчно сериозно основание да се очаква референдум в Шотландия в края на мандата през 2031 г. Перспективата би се превърнала в по-реалистична, ако Лондон изясни какво точно вижда „ясен консенсус“ и демонстрация на готовност да разреши допитване, а подкрепа за провеждане се увеличи устойчиво спрямо сегашните 48%. Официално искане от страна на Единбург за действие по чл. 30 би показало преминаване към конкретни процедурни действия, но решаващ ще е отговорът на британското правителство. 55% подкрепа от силна поредица проучвания би подсилила аргумента за референдум, но не представлява установен правен или договорен праг. В другата крайност, ако получат нов категоричен отказ от Бърнам, отпадане на темата от дневния ред на Холируд. Обществените нагласи могат да засилят натиска за гласуване, но не заместват нужните правни и политически решения.

Британският аеростат за ядрени заповеди към подводниците се откъсна над Йоркшир

🇬🇧📡 Привързаният аеростат, издигащ антената на британския резервен радиоканал за предаване на заповеди до подводниците с балистични ракети Trident, се откъсна на 4 септември по време на ежегодното учение на бившето летище Топклиф в Северен Йоркшир и часове по-късно се разкъса във въздуха край Норт Йорк Мурс.

За инцидента съобщи Byline Times на 8 септември в материал на Дънкан Кембъл, автор на War Plan UK и ветеран на британската разследваща журналистика по темата за ядреното планиране. Публикацията се базира на видеа и снимки от местната Facebook група North Yorkshire Weather Updates и на разкази на очевидци по магистрала A1. Министерство на отбраната е отказало да отговори на въпросите на изданието дали подозира намеса на чужда държава, дали отломките са прибрани и дали има пострадали, без да отрече самия инцидент.

По описаните от изданието кадри аеростатът започва да изпуска газ около 14:00 ч. Обвивката и опашните стабилизатори изглеждат частично спаднали, аеростатът се върти около въжето и в един момент почти докосва земята. Около 14:30 ч. въжето се къса. То изпълнява и ролята на антена: излъчващият проводник се спуска от балона до наземния предавател и е дълъг около 1500 метра. Горният му край, т.нар. коронен пръстен, първоначално остава закачен за балона, а впоследствие пада.

Около 15:00 ч. все още надутият и въртящ се аеростат започва бързо да набира височина над град Тирск. През следващите близо 4 часа вятърът го отнася на около 19 км на изток, докато обвивката се разкъсва на неустановена височина. Друг потребител на групата е заснел падането на останките в нива край село Амплфорт.

Това развитие е очаквано при свободно издигащ се хелиев балон: след загубата на въжето той набира височина, а с понижаване на външното налягане газът в обвивката се разширява, докато тя се разкъса. Кадрите обаче не показват какво е предизвикало първоначалното изпускане. Същия ден в Пенините и Йоркшир са съобщавани пориви на вятъра над 80 км в час, а пускането не е било отложено.

Системата се нарича Low Frequency Fall Back (LFFB) – резервна нискочестотна комуникационна система с кодово име SUNFLOWER. Според армейски публикации тя е поръчана от американската Lockheed Martin през 1999 г. и е въведена на въоръжение през 2003 г. като мощен предавател в нискочестотния обхват, проектиран да продължи да работи в нарушена среда след ядрен удар по Великобритания.

Радиовълните с ниска и много ниска честота са основен способ за поддържане на връзка с подводница, без тя да изплава над повърхността на водата. Те могат да проникват на метри под морската повърхност, като подводницата влачи дълга приемна антена след нея. Заради голямата дължина на вълните в този обхват е нужна и много дълга предавателна антена. Постоянните станции използват огромни мачти, а мобилният вариант издига проводника с аеростат.

Самият балон е последното звено във веригата, а не нейното начало. Според източник на Byline Times с пряк достъп до процедурите за предаване на заповеди за изстрелване два пъти седмично от кабинета на правителството и командването на военноморските сили се изпращат тренировъчни съобщения по много ниска честота, като на всяка стъпка се спазва правилото за двоен контрол от двама души.

На борда само офицерът по въоръжението и неговият заместник имат право да отворят сейфа с апаратура за декодиране на сигнала и ключовете за изстрелване. Постоянният предавател е станция Антхорн на брега на залива Солуей в Къмбрия – съоръжение на НАТО, управлявано от щаба в Нортууд, чийто предавател на честота 19,6 kHz служи за изпращане на заповеди към подводници.

Командният център, от който тръгва самата заповед, е бункерът Pindar под сградата на Министерството на отбраната в Уайтхол, свързан с тунел с Даунинг стрийт 10.

„Балонът би бил нужен само ако всички останали комуникационни и резервни системи са отказали или са били унищожени“, казва източникът на изданието. „Смисълът на изпитанията е слабото звено да се открие по време на учението, а не в деня на кризата.“

Планът за истинска война е стар и сравнително прост. При опасност от ядрен удар колона от камиони и специално оборудвани машини трябва да напусне армейски склад в индустриална зона на Дънди и да се укрие в планините, далеч от градовете и вероятните цели. Ако оцеляло правителство реши да отговори на удар по страната, заповедта трябва да достигне колоната, която да излъчи предварително установените съобщения на ниската честота към потопените подводници.

Тази задача е възложена на свързочно подразделение от резервисти – 2 (City of Dundee) Signal Squadron в състава на 32 Signal Regiment. Частта е наследник на пункт за радиовръзка с агентите на МИ-6, построен през Втората световна война край Форфар и възстановен в началото на Студената война за радиообмен със спящи клетки във Варшавския договор.

През 1988 г. подразделението се премества в преустроен търговски склад до Източното гробище на Дънди, а през 1996 г. е натоварено с функцията на последен резервен канал за комуникация с Trident. Официално публично описание на частта споменава единствено защитени късовълнови комуникации. Ядрената ѝ роля се вижда само в армейските издания, цитирани от Кембъл.

Всяка година през септември същата колона пристига в Топклиф. Преди учението се издава известие за пилотите (NOTAM), с което се затваря въздушното пространство под 1800 метра в радиус от 3 морски мили. Известие на британската авиационна администрация от 2022 г. описва „учение с привързан неосветен балон“ за периода 4–16 септември – същия времеви прозорец, използван и тази година.

Войниците ограждат площадката, пълнят аеростата с хелий и по команда го издигат. След това учебни заповеди за удар се предават към подводница на патрул в Северния Атлантик. Според армейско списание при едно от ученията връзката е преминала и през щаба на американския флот.

Жителите на Тирск са свикнали да виждат аеростата в началото на учебната година и обикновено го вземат за метеорологичен балон. Тази година той е бил напълнен във вторник, 1 септември, а снимки от пътя A168 започват да се разпространяват в социалните мрежи още същия ден.

Секретността около системата отдавна е по-скоро условна. Основният принцип е патентован през 1984 г., пълното техническо описание, включително системата за захранване, е публикувано в доклад от конференция на НАТО през 1993 г., а списанието на Кралския свързочен корпус Wire поставя системата на корицата си през декември 2007 г.

През 2014 г. професионалното сдружение на корпуса, Royal Signals Institution, присъжда сребърен медал на щаб-сержант Джордж Кауън от Дънди за „ненадминат принос към оперативната ефективност на LFFB и за превръщането на уникална, неизпитана гражданска система в готова за разгръщане военна система, при осигурена надеждност в ядрената командна верига за изстрелване“.

В същите мотиви се посочва, че „повече от 8 години той е единственият офицер по управление на полета, способен да управлява системата в полет“. Така в продължение на години последният резервен канал на страната за връзка с подводниците е зависел от един аеростат, едно подразделение от резервисти и един човек, способен да го издигне и управлява. Служебният му мобилен номер е бил публикуван в известията за всяко пускане, а актуалното известие за Топклиф съдържа телефонни номера на текущите ръководители на полета.

Byline Times определя системата като „единствения“ авариен канал за предаване на заповед за ответен удар. Публично потвърждение за втори аеростат или резервна обвивка няма, а Министерство на отбраната не е съобщило дали и кога връзката ще се възстанови. Прозорецът на тазгодишното учение по обичайния календар приключва в средата на септември.

Изданието е попитало министерството дали подозира хибридна намеса зад инцидента, но не е получило отговор. Въпросът е поставен на фона на други европейски опасения за руски хибридни операции. През същата седмица германското правителство приписа на Русия опита за дронова атака срещу украински Ан-124 на летище Лайпциг/Хале от 4 август, като оценката беше подкрепена от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Паралелно с това британското правителство продължава обновяването на т.нар. „военна книга“ – секретен план за преминаване на държавата към режим на война. Работата по него беше обявена от Дарън Джоунс в парламента на 14 юли, а документът е бил преработван за последно през 2004 г.

Франция поддържа аналогична система – SYDEREC (Système de dernier recours, „система на последна инстанция“). Ескадрила 92.532 на Военновъздушните и космически сили на Франция, създадена през 2000 г. и базирана от 2016 г. в Авор, разгръща жични антени с привързани балони, за да достигне до подводници с балистични ракети, ако постоянните предаватели бъдат унищожени. Заповедта се предава от командния пост Jupiter под Елисейския дворец.

Кембъл завършва материала с документ отпреди 4 десетилетия. В него държавни плановици от времето на Маргарет Тачър разглеждат какво трябва да направи оцелелият ѝ наследник, ако всички комуникации бъдат унищожени.

„Това не е положение, за което лесно могат да се предприемат мерки“, пишат те, „но доводът е, че ако не го направим и руснаците установят това, няма да разполагаме с възпиране, което да остава убедително при всички обстоятелства.“

Разузнавателен меморандум сочи лагер край Габрово за обучение на руснаци

🇧🇬🪖🇷🇺 Тренировъчният център „Алфа-Метал“ в село Междене, Габровска област, е посочен за лагер, в който ветерани от специалните сили на западни страни обучават руски граждани и военнослужещи. Това се посочва в меморандум, изготвен за Австралийската служба за секретно разузнаване (ASIS) и предназначен за споделяне с партньорски държави в рамките на разузнавателния формат Five Eyes. Информацията беше огласена от The Telegraph, след като британското издание получи копие от него.

Меморандумът цитира разговори с трима австралийски граждани – двама бивши членове на специалните сили и действащ резервист, които твърдят, че са били поканени да станат инструктори в лагери в България и Сърбия, които приемат руски клиенти. Разговорите с тях са водени от посредник, чието име вестникът не разкрива от мерки за сигурност. На тази основа оценката стига до извод „с висока степен на увереност“, че запасняци от западни армии са наемани да обучават руснаци, сред които действащи военнослужещи.

За лагера в Междене се твърди, че наема инструктори с различен професионален опит – Special Air Service (SAS) на Обединеното кралство, Commando Regiment на Австралия, Navy SEALs в САЩ. Според меморандум след 2022 г. частни тренировъчни центрове на територията на Европа са продължили да приемат граждани на Руската федерацуя за курсове като „напреднала подготовка за близък бой“. Двамата бивши оператори твърдят, че настоящи служители на центъра са им съобщили за курсисти от Русия и през 2025 г.

Самата база е публична и лесна за намиране. „Международни центрове за специална подготовка по охрана и сигурност Алфа-Метал“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 11 август 2014 г. със седалище Габрово; управител и едноличен собственик е Димитър Друмчев. Сайтът на компанията описва терен от 30 хектара с полигон за бой в населено място, открито стрелбище, лекционни зали, общежитие и собствена летателна площадка с 535-метрова писта за излитане и кацане.

Дружеството е представено като българския клон на британската Alfa Metal Ltd. Ценоразписът потвърждава мащаба на дейността, описана от британското издание: курсът за снайперисти от второ ниво се извършва 4950 евро, курсът по лична охрана – 3 300 евро, а комбинираното обучение с дронове – 5 500 евро. Сред изброените клиенти на страницата „За нас“ са Gazprom International B.V. и „Газпром зарубежнефтегаз“.

Руската връзка е лесно проследима. Частното предприятие „Алфа Регион“ със седалище в Санкт Петербург поддържа страница на уебсайта си, озаглавена „Център за специална подготовка“, за чието съществуване Frontline Monitor може да потвърди. На нея е описан център, основан през 2006 г. в Габрово, с инструктори „с голям опит в специалните подразделения на армията и полицията в България, Русия, Гърция, Израел, САЩ и Украйна“. Предлага се още курс за частни военни изпълнители, предназначен за лица, които се намират в „нестабилни райони и райони с повишен риск“.

Това дословно е текстът, цитиран от The Telegraph като реклама на лагера. На сайта на „Алфа-Метал“ обаче към същата дата вече не се вижда препратка към „Алфа Регион“ – нито в английската, нито в българската, нито в руската му версия.

Отговорът на центъра пред The Telegraph минава на три етапа. Говорител заяви, че „Алфа-Метал“ никога не е наемал бивши членове на SAS, не поддържа контакт със Силите за специални операции и не е провеждал курсове с руснаци от началото на пълномащабната инвазия нахлуване в Украйна. Връзката с „Алфа Регион“ той обяснява със „сходство между имената на независими юридически лица“.

Когато журналистите му показват страница от сайта на самия център, в която е споменато за „партньорско споразумение“ с петербургската фирма, говорителят признава за „исторически професионални контакти“. Той отбелязва, че центърът е „започнал преглед на архивните маркетингови материали“, за да коригира „остаряло съдържание“. Официалното становище завършва с категорично отхвърляне на обвинението, че компанията използва или е използвала бивши членове на британския SAS или други западни специални сили за обучение на руснаци или на хора, които възнамеряват да воюват в Украйна на страната на Русия.

Две публични следи обаче заслужават отделно внимание. На промоционална страница за инструкторите си центърът е сложил снимка с емблемата на SAS, а преди половин година е публикувал в LinkedIn обява, през която търси „гражданин на Обединеното кралство“ със „силен оперативен опит и доказан инструкторски опит“. В нея се казва: „Понастоящем търсим опитен инструктор от SAS, който да се присъедини към екипа ни.“

В списъка на сайта фигурира и американски гражданин, който според своя публичен профил е служил 12 години в Командването за специални операции на Сухопътните войски на САЩ и в Националната гвардия на Тексас. Профилът му изброява парашутен курс и програма за подготовка на рейнджъри (1987), курс за операции в джунгла и подготовка за разузнавач-плувец (1988) и курс за далечно наблюдение (1990). The Telegraph не го назовава; профилът му е публично достъпен.

Тези следи сами по себе си не доказват, че бивш член на SAS реално е бил нает, нито че инструктори от западни държави са обучавали руски военнослужещи на българска територия от февруари 2022 г. насам. Те показват обаче, че центърът публично е търсил инструктор с опит в SAS, както и представя сред екипа си човек с опит в Силите за специални операции на САЩЩ.

Сред представители на SAS твърденията бяха посрещнати със скептицизъм. Няколко души от общността на полка споделиха пред The Telegraph, че подобна дейност би представлявала предателство спрямо основни ценности на елитната част. Неназован източник от високо ниво допълва, че не знае за ветерани, обучаващи руснаци: „SAS е малка общност и хората говорят. Ако някой правеше това, щяхме да знаем.“

Той оценява броя на ветераните от полка на около 5 000 души, срещу най-малко 25 000, които според него се представят за такива, защото „това стои добре в автобиографията им“. Фил Кампиън, бивш щаб-сержант от 22-ри полк на SAS, определя подобна дейност като неетична и допуска, че с нея би се заел само човек, който е „напълно отцепил се“ или е „движен от долара“.

Полковникът от резерва Дейвид Уайт отбелязва, че ветерани от специалните сили отдавна преминават към частния сектор за военно консултиране, но според него полкът не би проявил особено съчувствие спрямо ветеран, хванат да обучава руснаци. Британското министерство на отбраната отказва коментар по въпроси, свързани със специалните сили и разузнаването, и препраща към Закона за националната сигурност, който дава на службите и полицията инструменти „да откриват и осуетяват заплахи“.

The Telegraph припомня, че действащите законодателства на Австралия и Обединеното кралство забраниха на ветерани от специалните сили да използват собствената си подготовка, за да помагат на чужда държава. По данни на вестника меморандумът вече е предмет на разследване в ASIS, но източник, близък до случая, очаква резултатите да бъдат споделени с властите в Лондон и Вашингтон.

Една от хипотезите, които The Telegraph предлага за това търсене на подготовка извън Русия, е недостигът на хора и натискът върху руската система за попълване и обучение на войските. Според оценка на Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) руската армия е понесла най-малко 1,4 млн. убити, ранени и изчезнали от февруари 2022 г. до юни 2026 г., а цитираните западни оценки за броя на убитите достигат 500 000.

На 29 август западни официални лица заявиха пред The Guardian, че руската армия жертва средно по около 6 000 души месечно повече, отколкото успява да набере, при приблизително 1 000 новопостъпили дневно. The Telegraph допуска, че проблемите с подготовката на попълненията може да са подтикнали руски военнослужещи да търсят курсове извън страната, за да подобрят уменията си или да компенсират недостатъци в първоначалното си обучение.

Това обаче е хипотеза на редакцията на британския вестник. Меморандумът, поне във вида, представен от британското издание, не посочва нито един конкретен руски курсист, военна част или маршрут от учебния център към фронта.

В България твърденията засега остават без публична институционална реакция. До днес следобед нито една българска медия не е отразила случая, нито Държавна агенция „Национална сигурност“, нито Министерството на вътрешните работи, нито Министерството на отбраната са коментирали лагер, който на собствения си сайт се представя като лицензиран от Националната агенция за професионално образование и обучение и като работещ с НАТО и ООН.

Именно българските институции могат да проверят на място най-съществения елемент от твърдението: кой е преминавал през полигона в Междене след февруари 2022 г. и с какви документи за самоличност.

Оценката в меморандума би получила значително по-силна подкрепа, ако разследването на ASIS посочи конкретни курсисти, дати или платежни следи, или ако българските служби установят руски граждани в регистрите на центъра. Обратно, тя би отслабнала, ако проверките не открият нищо отвъд разказите на австралийските източници и ако документацията за курсистите след 2022 г. не покаже нито един руски гражданин.

Джон Сойерс не очаква сериозно споразумение по Украйна преди пролетта на 2027

🇬🇧🎙️ Сериозно споразумение между Киев и Москва е малко вероятно да се постигне преди пролетта на 2027 г. и натрупаните военни и икономически щети за двете държави могат да отворят пътя към преговори едва в края на следващата година. Оценката е изложена от Джон Сойерс, ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6) през периода ноември 2009–ноември 2014 г. за събота на FT Weekend Festival годишния публичен форум на Financial Times в Лондон; изданието съобщи думите му следобеда.

Изказването съвпадна с първия сериозен опит за възобновяване на преговорите от близо половин година. В същата събота Стив Уиткоф и Джаред Кушнър прекараха три часа при Владимир Путин в Кремъл в опит да възстановят преките разговори, прекъснали в средата на март. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков определи срещата като „съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в дух на доверие“ и съобщи, че Уиткоф и Кушнър са поели ангажимент да предадат на Киев оценките, изложени лично от Путин. Президентът Володимир Зеленски предварително оповести, че дронове и ракети няма да се насочват към Москва по време на визитата, и призова руската армия да отвърне със същото. Обявената пауза в ударите започна в полунощ местно време.

Сойерс не уточни конкретна дата, но очерта две условия. Версия за резултатни разговори за прекратяване на огъня според него се появява само ако цената на войната продължи да нараства за Русия, и за Украйна, и ако руските войски не възстановят предишния си темп на настъпление. Засега и двете условия са налице.

Първото се вижда най-ясно в руския бюджет. Правителството в Москва понижи своята прогноза за ръста на БВП през 2026 г. до 0,4% при по-ранна оценка от 1,3%. Приходите от нефт и газ са намалели с повече от 1/4 заради санкции, по-ниски обеми на износа и щети по енергийната инфраструктура. Разходите за отбрана са съкратени само символично, а заедно с тези за национална сигурност поглъщат около 38% от бюджета. Заложеният дефицит е 1,6% от БВП, но вътрешни разчети на правителството допускат да достигне 3,5-4,4%.

Второто условие си проличава още по-ясно на фронта. През август руските сили са установили контрол над 90,35 кв. км украинска територия, или средно по 2,91 кв. км дневно, изчислява Институтът за изследване на войната (ISW). Ако към това се прибави инфилтрацията (проникването на малки пехотни групи) показателят достига 123,53 кв. км. За същия месец украинските части са възстановили контрол върху поне 129,81 кв. км, повече от територията, преминала под руски контрол или проникване. През август 2025 г. руската армия е завзела 505,55 кв. км — около пет пъти повече. ISW стига до заключение, че Москва не е съумяла да развие оперативен маньовър и да пробие украинската отбрана. Украинският проект DeepState стига до този извод по друг метод: при сегашния темп руските войски няма да овладеят цялата Донецка област нито през 2026, нито през 2027 г.

Данните за набирането на личен състав за руската армия сочат в същата посока. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви през юли, че в първото полугодие с Министерство на отбраната са подписани около 200 000 договора. Разчетът на германския икономист Янис Клуге и независимото издание IStories, основан на федералните плащания до новопостъпили войници, дава значително по-ниско число: 131 300 души за същия период, от които 71 200 през първото тримесечие и 60 100 през второто. За сравнение, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 42 020 загинали или ранени руски военнослужещи само през август — втори пореден месец с над 40 000. Според изчисление на ISW това значи около 340 загуби за всеки кв. км. завзета или инфилтрирана територия.

По преразказа на „РБК-Украйна“ Сойерс оценява посредническите усилия по-скоро положително, макар да има резерви към преговарящите. Главното препятствие според него са прекомерните руски искания. Путин съвсем наскоро заяви, че териториалните му претенции остават без промяна, а те са неприемливи за Киев. Предложението, с което Уиткоф и Кушнър пристигнаха в Москва, отново произхожда от украинска страна и не е ясно доколко се различава от предишните варианти.

Устойчив мир е „практически немислим“, докато в Кремъл на власт е Путин, смята Сойерс, според когото най-възможният изход в близък план е не сключването на мирен договор, а връщането към бойни действия с ниска интензивност (каквито бяха периода след 2014 г.), но не и прекратяване на войната. Така изглежда конфликтът в Донбас в периода от 2014 до 2022 г. фронтовата линия оставаше предимно статична, въпреки че обстрелите и локалните сражения продължаваха да се водят, а договорените по Минските споразумения прекратявания на огъня се разпадаха едно след друго.

Дипломатическият канал, който Уиткоф и Кушнър опитват да възстановят сега, има зад себе си месеци на постепенно затихване. Първите тристранни срещи бяха проведени в ОАЕ на 23–24 януари и 4–5 февруари. Те доведоха до обмен на 314 военнопленници (по 157 от всяка страна) – първия от 5 месеца. В Женева на 17–18 февруари военните преговарящи постигнаха напредък по механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Беше договорен и нов обмен за 5 март – 500 за 500.

Политическата част обаче остана блокирана заради настояването на Путин за пълен контрол върху Донбас. Киев отказа да отстъпи доброволно оставащата около 1/5 от Донецка област и обвърза всяка териториална отстъпка с референдум. На 21–22 март във Флорида се срещнаха единствено американската и украинската делегация, след като Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да участва. Оттогава тристранният формат не е възстановен. Началникът на Офиса на президента Кирило Буданов заяви на 27 август, че очаква преговори да се проведат отново през септември с американско участие.

Със сегашното ръководство на службата, която някога е оглавявал, Сойерс се разминава не по диагноза, а по хоризонт. Блез Метреуели в първата си публична реч като директор на MI6 на 15 декември 2025 г. описа Москва като „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“, обвини Путин, че протака преговорите, и изброи действията „точно под прага на войната“: кибератаки срещу критична инфраструктура, дронове над летища и военни бази, палежи и саботажи. Малко преди да напусне поста през септември 2025 г. неговият предшественик Ричард Мур заяви, че няма абсолютно никакви доказателства относно намерение на Путин да преговаря за мир. Нито едно от тези изказвания не съдържаше времеви хоризонт. Сойерс поставя такъв.

По същия преразказ Сойерс отбелязва и предизвикателствата на вътрешната политическа сцена в Киев, включително въпросите около мандата на Зеленски. Политическият фон реално остава напрегнат: през юли 6 поредни дни на протести в украинската столица и други градове след освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров бяха последвани и от смяна на главнокомандващия. Върховната рада утвърди новия министър на отбраната Йевгени Хмара на 19 август с 312 гласа, а изборите за президент се отлагат заради влязлото в сила военно положение.

Контрааргументът срещу тази картина се появи седмица по-рано. Според близки до Кремъл източници на The Economist, след няколко седмици обсъждания през лятото Путин е избрал курс към ескалация: 300–400 хиляди нови военнослужещи, масирани удари срещу украинската енергетика, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация на 30 август, и засилен натиск над съюзниците на Киев. Ако тези действия доведат до връщане на по-ранните темпове на руското настъпление, второто условие в оценката на Сойерс вече няма да бъде изпълнено. Тогава и хоризонтът 2027 г. би се изместил във времето, но не към скорошен мир, а напротив – към още по-продължителна война.

Джон Сойерс не очаква сериозно споразумение по Украйна преди пролетта на 2027

🇬🇧🎙️ Сериозно споразумение между Киев и Москва е малко вероятно да се постигне преди пролетта на 2027 г. и натрупаните военни и икономически щети за двете държави могат да отворят пътя към преговори едва в края на следващата година. Оценката е изложена от Джон Сойерс, ръководителят на британската служба за външно разузнаване (MI6) през периода ноември 2009–ноември 2014 г. за събота на FT Weekend Festival годишния публичен форум на Financial Times в Лондон; изданието съобщи думите му следобеда.

Изказването съвпадна с първия сериозен опит за възобновяване на преговорите от близо половин година. В същата събота Стив Уиткоф и Джаред Кушнър прекараха три часа при Владимир Путин в Кремъл в опит да възстановят преките разговори, прекъснали в средата на март. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков определи срещата като „съдържателна, конструктивна, изключително откровена и проведена в дух на доверие“ и съобщи, че Уиткоф и Кушнър са поели ангажимент да предадат на Киев оценките, изложени лично от Путин. Президентът Володимир Зеленски предварително оповести, че дронове и ракети няма да се насочват към Москва по време на визитата, и призова руската армия да отвърне със същото. Обявената пауза в ударите започна в полунощ местно време.

Сойерс не уточни конкретна дата, но очерта две условия. Версия за резултатни разговори за прекратяване на огъня според него се появява само ако цената на войната продължи да нараства за Русия, и за Украйна, и ако руските войски не възстановят предишния си темп на настъпление. Засега и двете условия са налице.

Първото се вижда най-ясно в руския бюджет. Правителството в Москва понижи своята прогноза за ръста на БВП през 2026 г. до 0,4% при по-ранна оценка от 1,3%. Приходите от нефт и газ са намалели с повече от 1/4 заради санкции, по-ниски обеми на износа и щети по енергийната инфраструктура. Разходите за отбрана са съкратени само символично, а заедно с тези за национална сигурност поглъщат около 38% от бюджета. Заложеният дефицит е 1,6% от БВП, но вътрешни разчети на правителството допускат да достигне 3,5-4,4%.

Второто условие си проличава още по-ясно на фронта. През август руските сили са установили контрол над 90,35 кв. км украинска територия, или средно по 2,91 кв. км дневно, изчислява Институтът за изследване на войната (ISW). Ако към това се прибави инфилтрацията (проникването на малки пехотни групи) показателят достига 123,53 кв. км. За същия месец украинските части са възстановили контрол върху поне 129,81 кв. км, повече от територията, преминала под руски контрол или проникване. През август 2025 г. руската армия е завзела 505,55 кв. км — около пет пъти повече. ISW стига до заключение, че Москва не е съумяла да развие оперативен маньовър и да пробие украинската отбрана. Украинският проект DeepState стига до този извод по друг метод: при сегашния темп руските войски няма да овладеят цялата Донецка област нито през 2026, нито през 2027 г.

Данните за набирането на личен състав за руската армия сочат в същата посока. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви през юли, че в първото полугодие с Министерство на отбраната са подписани около 200 000 договора. Разчетът на германския икономист Янис Клуге и независимото издание IStories, основан на федералните плащания до новопостъпили войници, дава значително по-ниско число: 131 300 души за същия период, от които 71 200 през първото тримесечие и 60 100 през второто. За сравнение, Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) докладва 42 020 загинали или ранени руски военнослужещи само през август — втори пореден месец с над 40 000. Според изчисление на ISW това значи около 340 загуби за всеки кв. км. завзета или инфилтрирана територия.

По преразказа на „РБК-Украйна“ Сойерс оценява посредническите усилия по-скоро положително, макар да има резерви към преговарящите. Главното препятствие според него са прекомерните руски искания. Путин съвсем наскоро заяви, че териториалните му претенции остават без промяна, а те са неприемливи за Киев. Предложението, с което Уиткоф и Кушнър пристигнаха в Москва, отново произхожда от украинска страна и не е ясно доколко се различава от предишните варианти.

Устойчив мир е „практически немислим“, докато в Кремъл на власт е Путин, смята Сойерс, според когото най-възможният изход в близък план е не сключването на мирен договор, а връщането към бойни действия с ниска интензивност (каквито бяха периода след 2014 г.), но не и прекратяване на войната. Така изглежда конфликтът в Донбас в периода от 2014 до 2022 г. фронтовата линия оставаше предимно статична, въпреки че обстрелите и локалните сражения продължаваха да се водят, а договорените по Минските споразумения прекратявания на огъня се разпадаха едно след друго.

Дипломатическият канал, който Уиткоф и Кушнър опитват да възстановят сега, има зад себе си месеци на постепенно затихване. Първите тристранни срещи бяха проведени в ОАЕ на 23–24 януари и 4–5 февруари. Те доведоха до обмен на 314 военнопленници (по 157 от всяка страна) – първия от 5 месеца. В Женева на 17–18 февруари военните преговарящи постигнаха напредък по механизмите за наблюдение на евентуално примирие. Беше договорен и нов обмен за 5 март – 500 за 500.

Политическата част обаче остана блокирана заради настояването на Путин за пълен контрол върху Донбас. Киев отказа да отстъпи доброволно оставащата около 1/5 от Донецка област и обвърза всяка териториална отстъпка с референдум. На 21–22 март във Флорида се срещнаха единствено американската и украинската делегация, след като Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да участва. Оттогава тристранният формат не е възстановен. Началникът на Офиса на президента Кирило Буданов заяви на 27 август, че очаква преговори да се проведат отново през септември с американско участие.

Със сегашното ръководство на службата, която някога е оглавявал, Сойерс се разминава не по диагноза, а по хоризонт. Блез Метреуели в първата си публична реч като директор на MI6 на 15 декември 2025 г. описа Москва като „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“, обвини Путин, че протака преговорите, и изброи действията „точно под прага на войната“: кибератаки срещу критична инфраструктура, дронове над летища и военни бази, палежи и саботажи. Малко преди да напусне поста през септември 2025 г. неговият предшественик Ричард Мур заяви, че няма абсолютно никакви доказателства относно намерение на Путин да преговаря за мир. Нито едно от тези изказвания не съдържаше времеви хоризонт. Сойерс поставя такъв.

По същия преразказ Сойерс отбелязва и предизвикателствата на вътрешната политическа сцена в Киев, включително въпросите около мандата на Зеленски. Политическият фон реално остава напрегнат: през юли 6 поредни дни на протести в украинската столица и други градове след освобождаването на министъра на отбраната Михайло Федоров бяха последвани и от смяна на главнокомандващия. Върховната рада утвърди новия министър на отбраната Йевгени Хмара на 19 август с 312 гласа, а изборите за президент се отлагат заради влязлото в сила военно положение.

Контрааргументът срещу тази картина се появи седмица по-рано. Според близки до Кремъл източници на The Economist, след няколко седмици обсъждания през лятото Путин е избрал курс към ескалация: 300–400 хиляди нови военнослужещи, масирани удари срещу украинската енергетика, обявени от Министерство на отбраната на Руската федерация на 30 август, и засилен натиск над съюзниците на Киев. Ако тези действия доведат до връщане на по-ранните темпове на руското настъпление, второто условие в оценката на Сойерс вече няма да бъде изпълнено. Тогава и хоризонтът 2027 г. би се изместил във времето, но не към скорошен мир, а напротив – към още по-продължителна война.

Кремълски съветник посочи британските заводи за дронове като възможна цел

🇷🇺⚔️🇬🇧 Британски предприятия, които произвеждат дронове и компоненти за крилати ракети, могат да бъдат атакувани „не от Русия, а от неизвестни извършители“. Намекът за такива нападения отправи Андрей Фьодоров – бивш заместник-министър на външните работи на Руската федерация и настоящ съветник на президента Владимир Путин – в предаването Newsnight на BBC на 24 август. Думите му прозвучаха часове след като Лондон разреши споделянето на секретни данни за британските части от крилатата ракета Storm Shadow, за да подпомогне производството ѝ в Украйна.

„Нещо може да се случи с предприятия, със заводи, които произвеждат дронове за Украйна“, предположи Фьодоров в разговор с водещия Адам Флеминг. Попитан дали Кремъл изключва действия срещу британски оръжейни производители, той отговори, че не е изключено да има „полувоенни“ действия срещу тях. При последвалите въпроси посочи конкретно производството на дронове и компоненти за Storm Shadow. Според него Путин е подложен на „много сериозен политически и обществен натиск“ да предприеме мерки срещу Обединеното кралство. Относно международното право Фьодоров бе лаконичен: „Откровено казано, кого го е грижа днес за международното право?“

Използваният от него израз не се ограничава до пожар или взрив. Попитан какво конкретно има предвид, Федоров говори за посегателство срещу „конкретно предприятие или система“, което допуска физическа атака срещу производствена линия, но и намеса в мрежите, които я управляват.

Фьодоров не заема държавна длъжност, а Кремъл не потвърди думите му. Изявлението беше направено в британско студио, пред британска аудитория и от човек, от когото руската държава впоследствие може да се разграничи. Възможно е това да представлява единствено реторичен натиск: Фьодоров няма достъп до оперативните решения, а подобни предупреждения от полуофициални руски служители се появяват често, без непременно да бъдат последвани от действия. Описаният от него сценарий обаче наподобява модел, вече установен в британски съдебни производства.

Поводът е решение, обявено по-рано на същия ден в Киев. В Деня на независимостта на Украйна по време на първата си визита в чужбина като премиер, Анди Бърнам съобщи, че разрешава на MBDA да предостави класифицирана информация за британските компоненти на SCALP – френското название на същата ракета. Целта е Франция и Украйна да изградят производствена линия за нейното сглобяване. Решението се базира на лиценза, обявен от президента Еманюел Макрон на 13 юли, който позволява на Украйна да произвежда SCALP, зенитни ракети Aster 30 и планиращи бомби AASM.

Британското решение премахва ограничението върху споделянето на секретни данни, но не и препятствия от индустриална гледна точка. Storm Shadow е крилата ракета с публично деклариран обсег около 290 км и тандемна бойна глава, проектирана за проникване в укрепени и вкопани цели. Производството ѝ изисква малогабаритен турбореактивен двигател, инерциална система за насочване с корекция според релефа и образна инфрачервена система за автоматично разпознаване на целта в крайния участък от полета. Киев трябва да изгради това производство в условия не ежедневни руски атаки. Допълнително ограничение е носителят: наличните ракети се изстрелват от адаптирани щурмови самолети Су-24М, които отдавна не се произвеждат и са останали в ограничен брой.

За Киев стратегическият смисъл на това производство е по-голямата независимост. Готовите ракети биват доставени от британските и френските складове, а всяка партида зависи от отделно политическо решение. Собствената производствена линия има за цел да намали както зависимостта от чуждестранни запаси, така и нуждата от външно разрешение за всяка доставка. Обсегът обаче се запазва без промяна: с около 290 км Storm Shadow може да достига тилови летища и складове в окупираните територии и пограничните области на Руската федерация, но не и заводите по Волга и Урал. За по-далечни цели Украйна разчита преди всичко на своята крилата ракета „Фламинго“ и далекобойните си ударни дронове.

Заплахата има и потенциално конкретен адрес в Източна Англия. През февруари компания Ukrspecsystems откри производствена площадка в Милдънхол, графство Съфолк. Проектът предвижда инвестиция от 200 милиона паунда, завод с площ 11 000 кв. метра, до 500 работни места и полигон за изпитания и обучение в Елмсет. В Милдънхол се произвеждат разузнавателни дронове Shark и PD-2, а обявеният капацитет достига 1000 дрона от различни видове месечно. Няколко месеца по-рано, през ноември 2025 г., министерствата на отбраната на двете страни сключиха договор за лиценз за Octopus – евтин дрон-прехващач с електрическо задвижване, предназначен да сваля ударните „Шахед“ и „Геран“. Обявената цел е производство от порядъка на 2000 дрона месечно.

Британското участие в производствената верига на украински дронове не се изчерпва с едно предприятие. Лицензът за Octopus беше подписан в рамките на 100-годишното партньорство между Лондон и Киев от 16 януари 2025 г. и промени характера на британския принос. Той вече не се ограничава до готова техника от складове: на британска територия серийно се произвеждат системи, предназначени да постъпят директно в украинската ПВО.

Директен руски ракетен удар по такива площадки би означавал прекрачване на прага към открит военен сблъсък с НАТО. Те обаче могат да бъдат уязвими по друг начин. Става дума за промишлени халета, които често се охраняват като граждански обекти и са разположени близо до складове, подстанции и паркинги. За предизвикването на сериозен пожар не е нужна мащабна военна операция, а сравнително малка група за саботажи.

Подобен пожар вече е имало. На 20 март 2024 г. изгоряха складови помещения в Лейтън, Източен Лондон, използвани от украински предприемач за съхраняване на помощи и терминали Starlink, предназначени за Украйна. Щетите бяха оценени на около 1 млн. паунда. В гасенето на пожара бяха въвлечени 60 огнеборци. Последва съдебно дело, в хода на което беше установено, че организаторът Дилън Ърл е получавал задачи от акаунт в Telegram, свързан с ЧВК „Вагнер“ на покойния Евгений Пригожин, като е действал в интерес на руското военно разузнаване. Ърл и Джейк Рийвс се превърнаха в първите лица, подведени към наказателна отговорност по силата на Закона за националната сигурност от 2023 г. Рийвс получи присъда от 12 години лишаване от свобода. Същият акаунт, известен като Privet Bot, е използван за подстрекаване към палежи и насилие и в други европейски държави.

Директорът на МИ5 Кен Маккалъм предупреди, че този механизъм става все по-рутинен, като британските служби често разкриват опити на чужди държави да възлагат наблюдение, саботаж, палежи или физическо насилие на британска територия. За посредници и изпълнители се използват хора от престъпните среди – от трафиканти на наркотици до дребни криминално проявени лица. При такава схема извършителят няма видима връзка с поръчалата операцията държава, а доказването ѝ може да отнеме месеци разследване.

Официалната руска реакция дойде отделно и беше насочена към друга категория обекти. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи британското решение като „изключително негативно“, заяви, че Лондон „участва в тази война на страната на киевския режим“, и добави, че руските въоръжени сили систематично събират данни за координатите на производствените площадки. По контекста на изявлението става дума за бъдещи ракетни производства в Украйна. Заплахата срещу обекти на британска територия остана изцяло в изказването на Фьодоров, което отговаря на установената руска практика.

Бърнам отговори на обвинението, че страната му подкладжда войната, с въпроса: „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ Той заяви, че ще продължи да подкрепя Киев въпреки „възмутителните заплахи“ от Русия.

Досегашните руски операции в Западна Европа бяха насочени основно към логистиката на военната помощ – складове, транспортни компании и товари по пътя към фронта. Обекти от ранга на Милдънхол изместват веригата една стъпка назад – към производството, което вече се извършва на територията на Обединеното кралство. Така се разширява и кръгът на потенциалните цели.

Ако моделът от Лейтън се повтори, първоначално инцидентът вероятно няма да изглежда като операция от руска страна. Той може да бъде възприет като обикновен пожар в промишлена сграда, чиято връзка да бъде установена чак месеци по-късно – след продължително разследване.

Бърнам отхвърли обвиненията в ескалация и разсекрети данните за SCALP

🇺🇦🚀 „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ – така британският премиер Анди Бърнам отговори на обвинението на Кремъл, че страната му налива масло в огъня, разкривайки пред Киев секретни данни за далекобойната крилата ракета Storm Shadow/SCALP. Репликата беше отправена от 24 август, Деня на независимостта на Украйна, който тази година бележи 35 години от нейното възстановяване и първата задгранична визита на Бърнам, откакто пое поста през юли.

Обвинението беше отправено часове по-рано от говорителя на руския президент Дмитрий Песков. Според него Обединеното кралство методично и последователно налива масло в огъня и постоянно крои планове, за да попречи на всякакъв напредък в мирното уреждане; Москва гледала на решението крайно негативно. Бърнам не влезе в спор за изявлението, а върна въпроса към причината на сегашната война: Русия започна пълномащбната инвазия и може да я прекрати във всеки един момент. Въпреки заплахите на Москва срещу неговата страна британската подкрепа за украинската отбрана ще продължи.

Зад размяната стои конкретно решение, обявено от правителството същия ден. То предостави разрешение на европейския производител на ракетата MBDA да предостави секретни данни за британските компоненти в SCALP, за да могат Франция и Украйна да изградят площадки за сглобяване в Украйна. SCALP е френският вариант на британската Storm Shadow; двата варианта стъпват на обща френско-британска технологична основа и се различават главно по националното съдържание и по интеграцията с носителя. Обединеното кралство първо предаде далекобойно ударно оръжие на Киев през 2023 г. Сегашната стъпка прехвърля не изделия, а част от документацията, по която те се сглобяват.

Технически SCALP остава оръжие с ясно очертан таван. Ракетата тежи 1300 кг, дълга е 5,1 метра и има проникващо-фугасна бойна глава, проектирана за поразяване на укрепени бункери и стационарни обекти с висока стойност; нейният обсег възлиза на 250 км – достатъчно за щабове, складове и логистични възли в оперативна дълбочина на окупираните области и пограничните области, но не и за заводите в Поволжието и Урал, откъдето излизат руските ракети. Именно там влиза втората британска програма „Project Brakestop“, по която се разработва евтино наземно изстрелвано оръжие с изисквано минимално разстояние 500 км за Украйна – допълнение към разсекретяването, обявено в същото правителствено съобщение.

Руската реакция премести мишената. Песков заяви, че въоръжените сили извършват съответната работа и събират данни, за да установят конкретните площадки за производство на такива ракети и на друга военна техника, и вземат мерки за тяхното унищожаване. Външният министър Сергей Лавров отиде дори по-далеч: Русия имала пълното право да разглежда открито обявеното пряко участие на британските ракетни войски в удари по нея като участие във войната, с всички произтичащи от това последствия. Поводът за думите му бяха съобщения от 15 август, че украинските войски използват британски дронове за удари в дълбочина на руска територия вече половин година.

Пред катедралата „Света София“ в Киев Бърнам сравни съпротивата на Украйна с британската борба срещу Нацистка Германия: неговата нация опази пламъка на европейската свобода през ХХ век, а Украйна държи този пламък през XXI. Пред Националната гвардия на Украйна определи страната като защитник на Европа и нейна предна линия, а не като тежест за сигурността. Подкрепата, която обеща, се разпада на три части: ПВО; способност за поразяване на руските ракети, преди да излетят към украинските градове, т.е. удари на големи разстояния; и санкции, отрязващи доставките за руската военна промишленост. „Така ще ускорим осъзнаването на онова, което всички вече знаем: Русия не може да спечели тази война.“ В своето писмено обръщение по повод годишнината Бърнам допълни, че сигурността на Украйна е сигурност и за неговата страна и че Лондон няма да отстъпи, докато не се стигне до справедлив и траен мир.

Следобед той ръководи първото си заседание на „Коалицията на желаещите“ заедно с Еманюел Макрон и Фридрих Мерц, а Володимир Зеленски водеше заедно с тях. Форматът беше създаден от Лондон и Париж при неговия предшественик Кир Стармър, а Бърнам наследи съпредседателство, без да го преформулира. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща беше в залата, заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска и останалите лидери се включиха с конферентна връзка.

Съвместното изявление осъжда руските удари по градове, критична инфраструктура и цивилни, довели до най-високия брой жертви сред мирното население от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Поразената през нощта срещу 20 август детска болница в Киев и ударите по културното наследство, сред което Киево-Печерската лавра. Лидерите се ангажираха да вдигнат помощта за отбраната на Украйна, да укрепят нейната ПВО като основне приоритет и да споделят технологии, включително с анти-балистика. По тяхната сметка санкциите, мерките срещу заобикалянето им и натискът върху сенчестия флот са лишили руската военна хазна от най-малко 495 млрд. долара от февруари 2022 г. насам.

Начело на дневния ред стоеше дефицита на ПВО. Президентът Володимир Зеленски поиска поне 300 прехващача за зимата и изнесе съотношението, което обяснява мотивите за това искане: 675 доставени американски прехващача за MIM-104 Patriot през 2023 г. срещу 264 предвидени за тази година. Отделно той настоя Европейският парламент да гласува освобождаването на 30 млрд. евро, обвързани с този вот. Британският принос от началото на войната достига 25 млрд. паунда, от които 16 млрд. са военна помощ.

Коалицията ще продължи да води подготовка на Многонационалните сили за Украйна за разгръщане, след като влезе в сила надеждно прекратяване на бойните действия, а лидерите повториха призива си Русия да приеме пълно и безусловно примирие по линията на съприкосновение.

Военният ефект от разсекретяването ще закъснее и най-вероятно ще остане значително по-малък от политическия. Правителственото изявление говори за линии за сглобяване, а не за производство, без да уточни кои възли ще се сглобяват в Украйна; окончателният монтаж сам по себе си не носи способността ракетата да бъде произведена. Обсегът също не е променян, а украинска крилата ракета „Фламинго“ носи деклариран обсег 3000 км. Затова стъпката изглежда предимно символична. Все пак тя променя: складът с готови ракети се унищожава веднъж, а линията за сглобяване се възстановява. Песков говори конкретно за площадки, а не за доставки.

Заплахата срещу тях е изпълнима, но не е нова. Съвместно изявление на коалицията описва руските удари по градове и критична инфраструктура като системни и засилващи се, т.е. кампанията, в рамките на която биха попаднали подобни обекти, вече протича. Затова е малко вероятно обявеното издирване на бъдещите обекти само по себе си да промени темпа ѝ през следващите месеци.

Лондон разреши данните за SCALP, сглобката в Украйна остава години напред

🇺🇦🤝🇬🇧 Обединеното кралство разреши на MBDA да предаде класифицирани данни за компонентите в крилатите ракети Storm Shadow/SCALP и с това отвори пътя на Франция и Украйна да изградят линия за сглобяване на оръжието на украинска територия. Британският премиер Анди Бърнам обяви своето решение в Киев на 24 август, Ден на независимостта на Украйна и първото му задгранично пътуване, откакто пое поста в края на юли.

SCALP е френското обозначение на ракетата, наричана от британските военни Storm Shadow. Зад тези две обозначения стои едно и също изделие на MBDA, което носи технология от двете държави, поради което не е възможно Париж да предаде сам онова, което принадлежи на Лондон. Думите, идващи от Даунинг стрийт 10 са категорични: правителството е дало своето съгласие компанията да разкрие класифицирани данни за британските компоненти, докато Украйна и Франция подготвят местните линии за сглобяване.

Оръжието стигна до украинските ВВС преди повече от 3 години. Тогавашният британски военен министър Бен Уолъс обяви доставката на 11 май 2023 г. и страната му стана първата, доставила на Киев далекобойно ударно средство; първите отломки от използвани корпуси се появиха в окупираната Луганска област още същата седмица. Носители са модифицирани щурмови самолети Су-24М, на които са монтирани пилони, свалени пенсионирани британски самолети Tornado GR4. Оттогава Storm Shadow станаха предпочитаното средство за нанасяне на удари от разстояние по обекти с висока стойност – командни пунктове, укрепени складове и подземни съоръжения, срещу които дроновете нямат достатъчна разрушителна сила. Запасите обаче се стопиха.

Конструкцията показва какво стои между предоставянето на разрешение и изготвянето на готова украинска ракета. Изделието тежи около 1300 кг при дължина от над 5 метра. Бойната глава BROACH на BAE Systems работи на 2 стъпки: кумулативен предзаряд пробива укритието, а основният заряд от 450 кг се взривява в него. Тягата идва от турбореактивния двигател Safran TR60-30, който дава 5,4 килонютона при собствено тегло от 66 кг. По маршрута ракетата се води от инерциална система на Thales в съчетание със спътникова навигация, докато в последния участък целта се разпознава от инфрачервена глава за самонасочване на Leonardo UK. Двигателят, навигацията, главата за самонасочване и бойният заряд идват от четири различни европейски производителя.

Следователно производствената линия в Украйна означава окончателен монтаж на подсистеми, доставени отвън, а не самостоятелно производство. Каран Васил, анализатор в британската Sibylline, отбеляза пред Al Jazeera, че за оръжие от този клас между подписан договор и доставена партида минават около две години и че изработката вероятно ще остане зависима от разгъната международна верига доставчици. Изданието Defense Express очаква френският лиценз да бъде издаден до края на 2026 г. и отбелязва, че Украйна ще се превърне в първата страна, получила право за производство на ракетата извън оригиналния производител.

Не е неограничен и източникът, от който ще идват подсистемите. MBDA поднови производството на Storm Shadow и SCALP едва през 2025 г. – около 15 години след последната поръчка; при обявяването в завода в Стивънидж стояха 2 почти завършени ракети с все още отворени панели. Компанията удвои общия им обем между 2023 г. и края на 2025 г. и планира още 40% ръст тази година. Инвестицията зад този план е 5 млрд. евро до 2030 г. Междувременно европейските запаси изтъняха заради дългогодишните доставки към Киев. А изнесената версия, получена от Украйна, лети на около половината от обсега на британската: над 300 морски мили в служба на Кралските ВВС срещу близо 150 за експортния вариант.

Тежестта на украинските удари в дълбочина днес се носи от други средства за поразяване. Основната част пада върху евтините камикадзе дронове, които тръгват на стотици, дори случаи и на над 1000 км, с които да наситят ПВО и да поддържат постоянен натиск върху енергийна и промишлена инфраструктура на Руската федерация. Нейното министерство на отбраната съобщи за 8477 дрона и 26 крилати ракети „Фламинго“ в средата на август, изстреляни в рамките на седмица; числото е руско твърдение без независима проверка, но показва порядъка, в който работи кампанията.

„Фламинго“ е мярката за това какво Киев вече може сам. Ракетата на Fire Point се изстрелва от земя и носи декларирана бойна глава от 1150 кг на разстояние до 3000 км. В края на юли изпълнителният директор на компанията Ирина Терех съобщи, че цехът произвежда около 100 ракети месечно, а единичната цена вече е под 600 хил. долара. Изделието не замества Storm Shadow по точност и способност за пробив на укрепени цели, но декларираният му обсег надхвърля 10 пъти този на изнесения британски вариант и излиза от цех в Украйна, а не от чужд запас.

Обявлението дойде в ден, натоварен с дипломация. Бърнам ръководи първото си заседание на „Коалицията на желаещите“ в Киев заедно с френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Фридрих Мерц, с участието на около 35 държави; председателят на Европейския съвет Антонио Коща беше на място, докато заместник-генералният секретар на НАТО Радмила Шекеринска участва дистанционно. Начело на дневния ред стоеше дефицита на ПВО. Президентът Володимир Зеленски поиска поне 300 прехващача за зимата и изнесе съотношението, което обяснява мотивите за това искане: 675 доставени американски прехващача за MIM-104 Patriot през 2023 г. срещу 264 предвидени за тази година. Отделно той настоя Европейският парламент да гласува освобождаването на 30 млрд. евро, обвързани с този вот. Британският принос от началото на войната достига 25 млрд. паунда, от които 16 млрд. са военна помощ.

Британското разрешение допълва френската половина на сделката. В разговор със Зеленски, проведен на 22 август Макрон се ангажира да ускори доставките на зенитно-ракетни комплекси SAMP/T и да лицензира украинско производство както на прехващачите за нея, така и на крилатите ракети SCALP. Отделно от този проект британското министерство на отбраната провежда изпитания на 3 евтини наземни ударни системи по програмата Brakestop, съзнателно изчистени от американски компоненти и данни, оставяйки решението за тяхната употреба изцяло в британски ръце.

Кремъл отговори в същия ден – говорителят Дмитрий Песков заяви, че Обединеното кралство „методично и последователно налива масло в огъня“, и го обвини, че се опитва да осуети всеки напредък в уреждането на мира. Песков допълни, че Въоръжените сили на Руската федерация вече събират данни, за да се установят планираните производствени площадки. Запитан за упрека, Бърнам отговори: „Кой запали огъня? Това е въпросът, нали?“ Ден по-рано руският посланик в Лондон завърши мандата си, а Москва заяви, че връзките между двете страни се намират на безпрецедентно ниско равнище.

Политическата тежест на решението се стовари днес, промишлената ще дойде едва след няколко години. Киър Джайлс от британския мозъчен тръст Chatham House обясни пред Al Jazeera къде би се усетила тя: ако Украйна успее да произвежда достатъчно, ще може да намали броя на ракетите, които всяка нощ летят към нея, поразявайки самите пускови установки. Дотогава тя ще води кампанията си в дълбочина с дронове и с домашни крилати ракети, а Storm Shadow ще си остане изразходван ресурс, чието попълване зависи от европейски линии на производство. Ако сглобяването в Украйна наистина потръгне, то ще измести и целта: производството, което днес стои в Западна Европа извън обсега на руските обстрели, ще се окаже вътре в него.

Шест месеца британски дронове в дълбоките удари, Москва заплаши Лондон

🇬🇧⚔️🇷🇺 Британският премиер Анди Бърнам заяви, че продължава да подкрепя Украйна „сто процента“, след като руското посолство в Лондон заплаши, че страната му ще плати цена заради употребата на британски дронове за нанасяне на удари дълбоко в руска територия. Отговорът му дойде на 18 август по време на визита на автогарата в Улвърхамптън, като Бърнам не оспори сведенията за британските безпилотни апарати.

„Великобритания прави онова, което отдавна заявява, че ще прави: подкрепя Украйна на 100% срещу незаконната война на Владимир Путин“, каза Бърнам. „Не сме приятели само в добри времена. Ще бъдем до Украйна, когато тя има нужда от нас, и това няма да се промени.“

Публикацията, която предизвика размяната на реплики, излезе в The Sunday Times на 16 август. От половин година украинските въоръжени сили използват два вида британски еднопосочни ударни дронове срещу цели навътре в Русия, сред които петролните рафинерии във Волгоград и Ярославъл.

Първият е Nyan, продукт на Callen-Lenz, компания в състава на FalconWorks, технологичното подразделение на BAE Systems. Дронът лети с газотурбинен двигател, има размах на крилата 2,9 метра, максимална маса над 75 кг, бойна глава до 20 кг и обсег над 250 км. Вторият вид се изстрелва с катапулт и има обсег над 960 км, но производителят му не е назован по съображения за сигурност.

Икономическата логика зад използването на този клас оръжия обяснява защо Киев проявява силен интерес към тях. The Sunday Times оценява цената на един такъв дрон на 50 000 до 100 000 паунда, а една крилата ракета Storm Shadow струва над 750 000 паунда.

Според публикацията дроновете позволяват на Украйна да поддържа темпото на ударите срещу руската нефтена инфраструктура, логистични обекти и военни цели, без бързо да изчерпва ограничените си запаси от западни далекобойни ракети. През юни производителят обяви, че вече е доставил хиляди дронове Nyan, които се използват активно.

Рафинериите във Волгоград и Ярославъл са разположени дълбоко в руския тил. ЯНОС в Ярославъл – една от най-северно разположените големи рафинерии в Руската федерация – се намира на около 700–800 км от границите на Украйна. През 2026 г. комплексът е бил атакуван многократно, включително в нощта на 26 април и на 6 август.

Рафинерията на Лукойл във Волгоград, най-голямото предприятие в областта, е била поразявана поне 10 пъти от началото на пълномащабната война. Последният масиран удар по горивния комплекс на града бе извършен през нощта срещу 29 май. И двете предприятия се намират далеч отвъд обсега на фронтовата авиация и артилерията и на практика могат да бъдат достигнати само с далекобойни дронове.

Британското участие в тази кампания досега вървеше без публично признание. Callen-Lenz представи Nyan едва през юни, а използването на дрона при ударите по Русия не присъстваше в официалните изявления на британското министерство на отбраната. Украинското издание Defense Express посочва, че политическите ограничения, които доскоро държаха темата извън публичното пространство, вече не съществуват.

Украински военнослужещ разказва пред The Sunday Times, че при всеки пуск екипажите произнасят „Слава на Украйна“ и „Бог да пази краля“.

Реакцията на Кремъл бе оповестена в понеделник, 17 август, от руското посолство в Обединеното кралство, а не от Министерството на външните работи. Публикациите „потвърждават, че Лондон съзнателно избира ескалация на украинската криза“, се казва в изявлението. В него Великобритания е обвинена, че „се стреми да сдържа Русия и да ѝ нанесе максимални щети чрез посредник“.

„Действията на Лондон неизбежно ще доведат до последствия, за които трябва да отговаря“, продължава текстът. „Колкото по-дълбоко е участието му в конфликта и по-голяма е подкрепата му за терористичната машина на Киев, толкова по-висока ще бъде цената, която ще плати.“

В изявлението не се посочва конкретна ответна мярка. Отделно от него говорителката на руското външно ведомство Мария Захарова заяви, че безпилотни апарати с британски компоненти и конфигурация са били използвани за удари по руска територия, включително по горивно депо в Каменския район на Ростовска област.

Официалният отговор на Лондон остана в рамките на досегашната политика. Говорител на Министерството на отбраната заяви, че страната „стои рамо до рамо с Украйна“ и е решена да предоставя оборудването, от което Киев се нуждае, за да се защитава от „незаконното нашествие на Путин“.

Руската федерация не бива да се съмнява в решимостта на правителството да се противопоставя както на руската агресия срещу Украйна, така и на действията срещу Великобритания и нейните съюзници, добави говорителят. Във вторник, 18 август, парламентарният заместник-министър в Министерството на труда и пенсиите Лилиан Грийнуд заяви, че страната няма да бъде сплашвана по този начин.

Мащабът на тази подкрепа е видим от публично достъпните данни. На 18 юни, по време на заседание на Контактната група за отбрана на Украйна в Брюксел, Лондон обяви пакет на стойност 752 млн. паунда, който включва над 150 000 дрона от различни класове, над 350 зенитни ракети и радарни станции, които трябва да бъдат доставени до края на годината. Средствата идват от заема по механизма ERA на стойност 2,26 млрд. паунда.

През април британският ангажимент беше за доставката на поне 120 000 дрона. През юли самият Бърнам потвърди, че Лондон ще отделя 3 млрд. паунда годишно за военна помощ толкова дълго, колкото е нужно. Общото британско военно финансиране от февруари 2022 г. насам възлиза на около 16 млрд. паунда, а цялата предоставена подкрепа – на 25 млрд. паунда.

Nyan и неговият по-далекобоен спътник се включват в кампания, която вече се води с висока интензивност и се опира предимно на системи украинско производство. През юли обемът на нефтопреработката в Русия спадна до около 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. и приблизително една трета под сезонната норма.

От 18 юли насам при удари бяха поразени около 20 логистични центъра на Wildberries. Най-тежкият удар в тази серия беше нанесен на 16 август срещу комплекса в Коледино край Подолск, чиято площ е около 250 000 квадратни метра. При атаката беше използван украинския дрон FP-1, произведен от Fire Point.

Тази съпоставка показва, че приносът на Nyan и на неназования катапултно изстрелван апарат е реален, но само частичен. Интерпретацията, налагана от Москва, поставя Лондон в центъра на кампанията и приписва на британската подкрепа резултат, постигнат основно със системи украинско производство.

Москва вече използва тази реторика във връзка с друго британско оръжие. Когато през май 2023 г. Лондон обяви, че ще изпрати на Киев крилати ракети Storm Shadow, руското външно министерство определи това решение като крайно враждебно и заговори за безпрецедентно ниво на британско въвличане в конфликта.

След удар със Storm Shadow срещу завода „Кремний Ел“ в Брянска област Москва заплаши с принципно ново равнище на разрушения и жертви. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че изстрелването на ракетите би било невъзможно без участието на британски специалисти. Последвалите тогава руски мерки обаче останаха в дипломатическия регистър.

Затова тежестта на сегашната заплаха зависи от конкретното съдържание, което Москва ще придаде на думата „цена“. Изявлението дойде от посолството, а не от външното министерство, не посочи конкретна мярка и не беше придружено от призоваване на британския посланик. На този етап това го определя като реторичен ход, а не като реално действие.

Проверката през следващите седмици ще бъде дали Москва ще премине от реторика към конкретни мерки: санкции или други стъпки, насочени към Callen-Lenz и BAE Systems, доколкото такива изобщо са възможни, експулсиране на британски дипломати или инциденти с белези на хибридни операции на британска територия.

Ако не последва нито една видима мярка, а британските дронове продължат да участват в поразяването на руски рафинерии, това ще подкрепи извода, че реалните лостове, с които Москва разполага срещу Лондон, както обикновено се изчерпват с публичните заплахи.

Британски дронове поразяват руски рафинерии за пръв път

🇬🇧🛩️🇺🇦 Британски дронове поразяват промишлени и военни цели дълбоко в територията на Руската федерация – първи документиран случай, при който безпилотни апарати британско производство се използват за далекобойни удари във вътрешността на страната. Системите са произведени от две компании от Обединеното кралство, предадени са на Украйна и се използват в тази кампания от около шест месеца. Това съобщи британското издание The Sunday Times, позовавайки се на източници във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Едната платформа е Nyan – еднопосочен ударен дрон на Callen-Lenz, компания от структурата на BAE Systems и нейното технологично направление FalconWorks. Машината е с размах на крилото 2,9 метра и максимално излетно тегло над 75 кг, носи полезен товар под 20 кг, задвижва се от малък газотурбинен двигател, изстрелва се от пневматичен катапулт и има крейсерска скорост 120 възела. През февруари британското Министерство на отбраната възложи договор на стойност близо 5 млн. паунда за такива еднопосочни ударни системи за оперативна и учебна употреба. През юни Nyan беше изстрелян от експерименталния кораб XV Patrick Blackett на Кралския флот по време на учението Neptune Reach, а през юли морският му вариант беше показан на авиационното изложение във Фарнбъро. Втората платформа остава неназована по съображения за сигурност.

Сред целите, които The Sunday Times свързва с британските доставки, са петролни рафинерии край Москва, в Ярославъл и Волгоград, а Nyan е бил използван и срещу Белгород. Повечето далекобойни мисии ВСУ продължава да изпълнява със собствени дронове, но и британската техника е дала съществен резултат, посочва високопоставен украински военен източник. Успоредно с това украинската кампания все по-често обхваща и логистични обекти, включително складове на онлайн търговеца Wildberries, но публичната информация не позволява всеки такъв удар да бъде приписан конкретно на британска платформа.

Обявените характеристики на Nyan сами по себе си не покриват целия географски обхват на тези удари. Производителят посочва обсег над 250 км в зависимост от горивото и профила на мисията, докато част от рафинериите, свързвани с британските доставки, се намират на значително по-голямо разстояние от Украйна. Това прави вероятно част от по-дълбоките удари да са извършени с втората, неназована платформа, но наличната публична информация не позволява това да бъде установено категорично. The Sunday Times приписва ударите по рафинериите на британските доставки, без да уточнява коя от двете системи е използвана срещу всяка конкретна цел.

Използването на британската техника беше потвърдено пред BBC и от добре осведомен военен източник. Министерство на отбраната на Обединеното кралство не коментира конкретни платформи и се придържа към позицията, че ще продължи да предоставя на Украйна оборудването, от което тя се нуждае, за да се защитава от руската инвазия.

Икономическите щети от цялата далекобойна кампания The Sunday Times оценява на над 35 млрд. паунда. Публикацията обаче не посочва прозрачна методика или ясно идентифициран източник за изчислението, а числото значително надхвърля официалната украинска оценка. Главнокомандващият на ВСУ генерал Олександър Сирски обяви, че през първото полугодие на 2026 г. украинските Deep Strike системи са поразили 697 цели в Русия и са причинили преки и косвени икономически загуби за не по-малко от 6,1 млрд. долара. Двете оценки не могат да бъдат съпоставяни механично, тъй като не е ясно дали използват еднакъв период, обхват и методология. Дори след привеждането им към една валута разликата остава приблизително седем-осем пъти, поради което по-високата стойност следва да се приема като ориентировъчна оценка, а не като установен резултат.

Дроновете от Обединеното кралство са само малка част от много по-мащабна ударна кампания. Само през юни Силите за безпилотни системи на Украйна съобщиха за 2359 далекобойни бойни мисии срещу цели на 500 до 2000 км в руския тил, а нощните вълни вече достигат стотици апарати. На 6 юли украински дронове поразиха рафинерията в Омск – един от най-дълбоките удари от началото на войната, на около 2700 км от контролирана от Украйна територия. На 1 август Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи за удари по три предприятия на „Башнефт“ край Уфа, на около 1600 км от Украйна, а на 10 август беше поразена рафинерията TANECO в Нижнекамск. Няма публични данни ударите по Омск, Уфа и Нижнекамск да са свързани с британските доставки; наличната информация ги представя като украински операции.

Натрупаният ефект върху руската нефтопреработка вече е осезаем, макар оценките за мащаба му да се различават значително. Генералният щаб на ВСУ заяви към 4 юли, че 42,74% от общия капацитет на руските рафинерии е изведен от строя, докато оценките, приписвани на Международната агенция по енергетика, са значително по-предпазливи – над 20%. На практика кризата се прояви чрез ограничения върху продажбите на гориво в десетки руски региони, дълги опашки по бензиностанциите и проблеми със снабдяването от южната част на страната до Сибир и Приморски край. В Оренбургска област беше въведено нормиране, след като ударът по рафинерията в Орск принуди предприятието да спре напълно; според губернатора ремонтът може да отнеме до шест месеца. Част от недостига впоследствие беше смекчен чрез внос, пренасочване на доставки и облекчаване на стандартите за горивата, но проблемите не са изчезнали. Дори президентът Владимир Путин публично призна затрудненията за автомобилистите и бизнеса.

Складовете на Wildberries показват и втората посока на натиска. Търговецът е атакуван многократно от юли насам, а при масираната вълна срещу Москва и Московска област на 16 август руските власти съобщиха за около 600 дрона, насочени към столицата, като около една трета бяха прехванати над Московска област. При атаката беше подпален склад на Wildberries край Москва. Успоредно с това Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна заяви, че негови киберспециалисти са атакували цифрова инфраструктура на компанията на 10–11 август, нарушавайки основния ѝ дистанционен канал за обслужване на клиенти и частично дестабилизирайки платежната инфраструктура. Това остава твърдение на украинската страна. В стратегически план ударите по горивната инфраструктура ограничават наличния производствен ресурс, докато атаките срещу логистичните мрежи затрудняват придвижването на стоки и товари.

Доставките не са импровизирана реакция. На 15 април британското Министерство на отбраната обяви най-големия си пакет от дронове за Украйна дотогава – над 120 000 апарата през 2026 г. През юни Лондон качи планирания брой до 150 000. Същия месец бяха представени прототипи по Project Brakestop – сравнително евтини британски далекобойни крилати ракети, разработвани без американски компоненти, а през юли Великобритания обяви предоставяне на Украйна на интелектуалната собственост за системата Stone Cloak за електронно противодействие. Сравнението със Storm Shadow върви по друга линия. Британските крилати ракети се използват срещу цели на международно призната руска територия от ноември 2024 г., включително в Курска област, но са скъпи, запасите са ограничени и могат да бъдат използвани само в сравнително малки количества. Дроновете струват многократно по-малко и могат да се произвеждат серийно. От Nyan вече са произведени над 1000 бройки; системата е оперативно доказана на суша, а през лятото беше демонстрирана и в морска среда.

Промяната, която случаят маркира, е преди всичко в модела на западна подкрепа, а не в самия географски обхват на разрешените удари. Ограниченията върху употребата на британски и американски далекобойни оръжия срещу цели в Русия бяха смекчени още през ноември 2024 г. Новото този път е мащабът и видът на предоставяната техника. Вместо да разчита само на ограничен брой сложни и скъпи крилати ракети, Киев получава серийни и сравнително евтини ударни системи, които могат да бъдат включвани в значително по-масови операции. За руската ПВО това променя аритметиката: единичната крилата ракета е една задача, докато вълна от стотици по-евтини безпилотни летателни апарати паралелно натоварва радарите, огневите средства, мобилните групи и запасите от прехващачи.

Вероятно британското участие в украинската дронова кампания ще продължи да се разширява, без всички използвани системи да бъдат публично назовавани. Самото британско Министерство на отбраната отказва да коментира конкретните платформи, а The Sunday Times посочва опасения в британските отбранителни среди, че по-дълбокото участие може да е последвано от засилени руски ответни действия, включително кибератаки, разузнавателни и други хибридни операции. Москва отделно продължава да отправя заплахи във връзка с британската военна подкрепа за Украйна.

Анализ: Залужни обяви анексията за безсмислена и очерта нов силов блок

🇺🇦🛰️🇬🇧 Окупираната територия вече не носи нищо на онзи, който я е превзел. Сухопътният коридор до окупирания Крим, минаващ през Донецка и Запорожка област  – единствената стратегическа задача, която Путин успя да изпълни докрай – днес е път, по който дори „мишки не минават“. Това отбеляза в своята реч Валерий Залужни, украински посланик в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна в периода от юли 2021 до февруари 2024 г. Тя прозвуча на 7 август в Украинския кризисен медиацентър, в разговор с бившия посланик във Вашингтон Валерий Чали. Това не е просто реторика, а извод от сметка, която Залужни развива близо час и която четири дни по-рано въвлече украинската дипломация в най-острия ѝ вътрешен скандал за годината.

Механизмът, който описва, е преди всичко ценови. Ударът в средната дълбочина постепенно прераства в удар в голямата и го догонва по себестойност, а оттам нататък логиката става проста. Първо се извеждат от строя бензиностанциите. После се изчаква да потеглят цистерните и те също биват поразени, със средства, които не струват почти нищо. След тях идват тировете, след тировете – леките автомобили, докато връзката между градовете спре. Следващата операция, която според него руснаците вече прилагат, нарича „покрив“: от спътник се вижда голям покрив, следва удар с колосален ефект. Изводът е, че контролът върху земя вече не изисква непременно присвояването ѝ – достатъчно е тя да бъде обездвижена. Затова, според Залужни, окончателното превземане на Донецка област е загубило смисъл за Москва. Анексията също е изгубила всякакъв смисъл: превземаш територия, след което не можеш да правиш нищо с нея. Същата логика Киев е приложил първи – през 2023 г. разписва операция за дистанционна изолация на Крим, която американците тогава определят не просто като глупава, а като идиотска. Днес операцията работи.

Изказването вероятно щеше да остане професионално военно наблюдение, ако три дни преди това същото лице не беше предизвикало инцидент. На 3 август, по време на годишното съвещание на ръководителите на украинските задгранични мисии в Киев, Залужни получава въпрос за Обединените експедиционни сили, но започва отговора си с Алианса: „Около 12 години лично се занимавах с това да усвоим стандартите на НАТО и всяка година слушах приказки, че ето-ето ще влезем. Никога, за съжаление, няма да влезем.“ Думите му обиколиха украинските и световни медии, откъснати от въпроса, който ги е предизвикал. Министерството на външните работи уточни, че думите са извадени от контекста, защото отговорът се е отнасял предимно за JEF, чиято рамкова държава е Обединеното кралство. На 4 август беше обвинен от РБК-Украйна, че като държавен служител работи срещу курса, записан в Конституцията. На 7 август Залужни затвори историята с едно изречение: „Аз не съм казвал такова нещо. Но слагам запетая: с мисълта, формирана от украинските медии, съм съгласен напълно.“

Тежестта на тези думи идва от лицето, което ги произнася. През 2019 г. именно той разработва реформата, която прехвърля украинската система за управление на стратегическо нио върху принципите и стандартите на НАТО и води до промени в цели 37 законодателни акта. „Спечелих си толкова врагове, че дори не можете да си представите“, казва той за тази работа и се самоопределя като най-големия привърженик на западния съюз във въоръжените сили на страната. Днешната му позиция не е отказ от НАТО, а диагноза: „НАТО все още е в доктрината от края на Втората световна война. Ние сме в космоса.“

Логиката зад изречената диагноза е техническа и Залужни я излага като военен теоретик. Първо се появява оръжието. След него възникват формите и способите за употребата му, после организационната структура. Оръжието, способите и структурата заедно формират нова доктрина, която на свой ред определя различен ред на подготовка, друго финансиране, друга промишлена политика и оттам – планиране на отбранителните способности за 5, 10 и 20 години напред. Танкът е изобретен през 1915 г. и от този момент до блицкрига на Гудериан изминава четвърт век; оттогава, изтъква Залужни, по същество той не се е променил. Дронът, по неговата периодизация, е изобретен през 2023 г., а доктрината за неговата употреба още не е завършена дори в Украйна, тъй като самото оръжие търпи непрекъснати промени. Западният военен съюз няма нито едно звено от тази верига, смята той.

Залужни продължи с една истина, твърде неудобна за партньорите на Киев. Към днешна дата Въоръжените сили на Украйна са приложили всички видове въоръжение и доктрините за тяхната употреба с изключение на крилатите ракети „Томахоук“, ядреното оръжие, самолетоносачите и F-35. „Ресурсът е изчерпан. Русия намери противодействие на всичко това.“ Началото е HIMARS, който по думите му освобождава Херсонска област и месец по-късно вече е безполезен. Оттук идва въпросът, който всъщност разбуни високите етажи на ръководството в Киев: ако Алиансът се разпусне утре, какво прави Украйна с Конституцията си? Курсът към членство в НАТО и ЕС е записан в основния закон през февруари 2019 г. и обвързва всички държавни служители, в това число посланика, който поставя под въпрос практическата му стойност като инструмент за сигурност.

Предложението, което Залужни всъщност прави, не изисква промяна на Конституцията. Украйна трябва да влезе в блок, а под „блок“ той разбира политическо обединение с икономически и военен компонент, а не просто военен договор. Кандидатът е конкретен: Обединените експедиционни сили (JEF) – предвождана от Обединеното кралство група от 10 скандинавски и балтийски страни, учредена с декларация за намерения на срещата на върха в Уелс през септември 2014 г. Това е блок в рамките на НАТО, казва той. Задачите му днес са други, но могат да бъдат пренаписани, а човекът, който го е създал, още е жив.

Прецедентът, който Залужни посочва, са Швеция и Финландия: намираш се вътре в Алианса и оттам градиш съвсем друга организация. От ноември 2025 г. насам Украйна е разширен партньор на JEF и първата страна извън десетката с такъв статут, а Зеленски вече изяви готовност за пълноправно членство. Залужни обаче предлага нещо по-амбициозно от присъединяването – самата рамка да промени своето предназначение. И без това Европа налива огромни средства в отбранителни разработки и поръчки. Според него логичният подход е чрез тях страните в Северна Европа, наред с Украйна, да се изградят като ядро и първообраз на въоръжените сили на обединена Европа.

Пречката, която той прогнозира като проблем номер едно, е управленска. Без централизирано управление и механизъм за прилагане цялата конструкция губи смисъл. „Много трудно е да бъде обяснено на господин Кубилюс“, подхвърля той по адрес на литовския еврокомисар по отбраната и космическото пространство, който тиражира идеята за Европейски отбранителен съюз с постоянна армия и Съвет за сигурност на ЕС. Червената линия е очертана изрично: Киев не бива и няма да поема ролята на частната военна компания на стария континент. Основата на европейските сили може да се гради върху украинския опит, но не за сметка на самата Украйна.

Чали, който е водещ на дискусията, отговаря с най-силното възражение, което тази позиция среща в Киев. Субрегионалните съюзи вътре в Алианса не противоречат на членството в него, а такива формати има пет-шест – от Букурещката деветка до френско-британските сили за Близкия изток. За украинците обаче този съюз е ориентир не само в сферата на отбраната, а също и за посоката на развитие на държавата. Затова, произнесен публично, военният довод се възприема от част от аудиторията като избор на геополитически път. Залужни се съгласява напълно. Германските и френските представители, добавя Чали, посрещат тези формати с възражение, че размиват съюза; насрещният довод е, че има стратегическо направление, което трябва да бъде покрито. Опасността, която самият Чали назовава, е Киев да остане между два силни блока и отново да попадне в буферна сива зона.

Изборът на съюз при Залужни не е сантиментален, а стъпва на сметка за нужните способности. Бъдещата война, както той я определя, ще се води в огромни цифрови полета, в които действат роботи, управлявани от човек или с „разум“ на борда. За да бъдеш готов за нея, трябва да разполагаш със способности в пет среди: на водата и под водата, на сушата, във въздуха, в космоса и в самите цифрови полета, които трябва едновременно да се създават и защитават.

Инвентаризацията за Украйна е безмилостна. На водата може да действа, но с помощта на партньорите; на сушата – с минимална помощ; във въздуха не може нищо; в космоса не може нищо; а за цифровите полета липсват редкоземните материали, необходими за електрониката. Изходите са два. Или кредит от порядъка на сто милиарда и собствена космическа програма, която да осигури дистанционно наблюдение на Земята, навигация и защитена спътникова връзка денонощно, или съюз, в който същите способности се предоставят от други държави. Отговорът се връща там, откъдето започва: Норвегия има суровините, Великобритания има космическите способности, а Нидерландия, както допълва Чали, произвежда машините, с които се правят чиповете.

Британската част от разговора обяснява защо Лондон е центърът на цялата конструкция. От Брексит насам Залужни работи при седем британски премиера, но позицията на страната е непоклатима. Отговорът защо е получил от Найджъл Фарадж: Украйна не е подкрепяна от Стармър или от Фарадж, а от Великобритания като държава и от хората, които я населяват. Под тази устойчивост стои инфраструктура, която не е само дипломатическа: военнопленници от двете световни войни, първите мигранти след разпада на Съветския съюз и общност, организирана още от 40-те години на миналия век.

Затова Залужни предупреждава и срещу идеята украинците на острова да бъдат прибрани у дома: посятото там ще даде плод след 50 години. Тази близост не му пречи да бъде откровен в оценката си за британската военна система. Командно-щабните учения, на които е присъствал там, според него демонстрират култура и философия на водене на бойни действия на равнището на украинската армия от 2009 г. „А те гълтат пари. Разказват на избирателите си, че са в безопасност. Създават илюзия, която не отговаря на нищо.“

Оттук изложението излиза извън европейската рамка. Старият световен ред остана в миналото, алармира Залужни, а събитията около Иран го показаха: освен усилията на САЩ не се видяха никакви действия на ЕС. От 2024 г. страницата е обърната и за Украйна, защото безкрайната война на изтощение няма как да донесе победа нито за Киев, нито за Москва, докато за света тя е начало на открита борба за смяна на правилата.

Залужни очаква изостряне към 2027 г. – точно две десетилетия след онази реч на Путин на Мюнхенската конференция. Изходът, който вижда, не се решава в Киев. Нужно е глобално решение: нова Ялта с изцяло нови правила, тъй като изградените след 1945 г. системи вече не издържат на натоварването. В идеалния случай това би бил Потсдам; в лошия – Брест-Литовск, договор, от който всички са недоволни и който само положи основите на следващата война. Условия за подобно решение според него има само и единствено в Пекин и Вашингтон. Въпросът е кой ще започне пръв.

Спешността произтича от същата технологична промяна, която според Залужни обезсмисля анексията. Изключителното право да се употребява сила, което след 1945 г. принадлежеше на два блока, днес вече е достъпно за всички. Утре може да бъдат достатъчни решение, взето в Австралия, и два натиснати бутона, за да унищожат бойни роботи например цялата енергетика на Полша. Не е необходима мобилизация, обществото не трябва да бъде предварително подготвяно, а прагът за започване на военни действия пада почти до нула. Правила за машините, които могат да воюват, няма – както през 1947 г. все още не е имало правила за ядреното оръжие.

Оттук идва и предупреждението, с което генералът рамкира всичко останало. Ако Киев размени сигурност за топлина в домовете или за икономическо развитие, както през 1994 г., единственото разумно след това е да изнесеш децата и внуците си. През следващите 50 години Украйна ще се интересува преди всичко друго от своята сигурност – но сигурност, позволяваща икономическо развитие и възможна само при подходяща политическа и стопанска среда.

Слабото място на цялата конструкция е именно там, откъдето започва. Ако превзетата земя действително е загубила стойност, това не си личи по никакъв начин в поведението на Русия. Покровск е под руски контрол от февруари 2026 г., а през юли руските сили напредват с 45,96 кв. км в покровското направление и с 34,67 кв. км към Добропиля, след като през юни загубиха позиции в двете направления. Институтът за изследване на войната (ISW), който води сметката, описва поставения срок за обкръжаването на т.нар. „укрепен пояс“ като крайно нереалистичен.

Възможното обяснение е, че територията е загубила икономическа стойност, но е запазила политическата. Тя остава валутата, с която ще се плаща на масата, ако до глобално решение изобщо се стигне. Едното не изключва другото: сухопътният коридор може едновременно да е практически непроходим и да фигурира като актив в бъдещ договор.

Практическото следствие за Киев е по-неудобно от официалната позиция. Конституционният курс остава политическата котва на Украйна към Запада и това не се оспорва дори от Залужни. Като самостоятелен инструмент за сигурност обаче, според логиката на изложението му, той е изчерпан: 12 години усвояване на стандарти са произвели армия, изпреварила доктрината, върху която са изградени тези стандарти.

Системата, която ще пази Киев, според тази концепция ще се изгражда в по-малък формат – около дадени задачи и конкретни държави, а не около покана, която не идва. Пълноправно членство в JEF през близките година-две обаче е твърде слабо вероятно, тъй като форматът е обвързан с Северния Атлантик, Крайния север и Балтийско море, а разширяването му изисква съгласието на 10 столици. По-вероятният път минава през надграждане на разширеното партньорство от ноември 2025 г.