Лукашенко разшири проверките на беларуската армия до мобилизационните механизми

🇧🇾🪖 Беларуският президент Александър Лукашенко спусна нова заповед във връзка с проверките на бойната готовност, според което те вече трябва да включват цялата армия и да достигнат механизми за мобилизация. „Вече го казах направо: армията трябва да бъде разтърсена, времето дойде. Цялата армия. Ще проверим всички. Чак до мобилизация“, подчерта авторитарният лидер на военен полигон „Обуз-Лесновски“ в Барановички район на Брестска област, цитиран от държавната агенция БелТА, а от чуждестранните издания – Kyiv Independent и „Медуза“.

Прегледът продължава от няколко месеца и се прехвърля последователно от един род войски към друг. По разпореждане на Лукашенко в момента се проверяват артилерийска бригада и части за свръзка, след като по-рано през същата процедура преминаха танкови и мотострелкови сили. Посещението на полигона беше посветено именно на войските за свръзка: министърът на отбраната Виктор Хренин докладва, че системата за управление на войските е изцяло трансформирана, а Лукашенко описа изоставането в информационните технологии, разузнавателните средства и електронната война като равносилно на смърт. Изискването му е инспекциите да възпроизвеждат условията на реалния бой, за да се види подготовката такава, каквато е.

Обхватът на наредбата включва системата за мобилизация, т.е. способността ѝ да призове и окомплектова резервисти, а не само до призоваване. „Готвим се за война, за да няма война“, каза Лукашенко на полигона, повтаряйки формула, използвана от него в продължение на години. Същия ден той заяви, че Беларус не се кани да напада никого, но е длъжна да подсигури сигурността на собствените си граници. По предаденото от Kyiv Post нападение срещу съседните държави би било равносилно на гибел за страната – формулировка от негова страна, която извежда основната причина за сдържаност от сметка за последиците, а не от добра воля.

Разграничението има покритие в поведението на Беларус през последните 4 години. През февруари 2022 г. той предостави собствената си територия, летища, военни бази и друга инфраструктура за операциите на руската армия в първоначалната фаза на нейната инвазия в Украйна и остава най-близкият неин съюзник в региона, но не е изпращала свои войски за участие в офанзива. Страната участва в логистиката на войната, без да поема нейните загуби, и нищо в обявеното на 11 септември не отменя досегашната сметка.

Към разговора за мобилизация беларуският диктатор включи личен пример. Роденият на 31 август 2004 г. най-малък негов син Николай служи като лейтенант, след като по-рано е бил призован лично от Хренин. бащата описа частта му като най-сложното подразделение в армията, но без да уточнява. Синът служи на общо основание, докато в свободното си време продължава да учи биотехнологии, неговата специалност от университета. Николай отбива наборна служба с офицерско звание, категория, отделна от провежданата мобилизация, за която баща му говори само броени минути по-рано. Жестът гледа навътре: в онзи момент, в който държавният глава обявява преглед на цялата армия, той показва собственото си семейство вътре в нея.

Докато инспекциите протичат в западната част на страната, в югоизточната върви строителство по график, обявен още преди година. Беларус формира 37-а десантно-щурмова бригада в Гомелска област, на около 40 километра от украинската граница, подчинявайки я на Силите за специални операции. Командващ ССО Александър Илюкевич заяви в ефира на на беларуското министерство за отбраната на 2 август, че батальон вече е сформиран. От началото на 2026 г. вече се изграждат втори батальон, войските за бойна поддръжка, ПВО, артилерия и разузнаване, докато прехвърлянето на бригадата в постоянния ѝ гарнизон бе предвидено за догодина. Подразделението по план трябва да е четвърто от този род в цялата страна, заедно с 103-та във Витебск, 38-а в Брест и 5-а в Марьина горка.

Гомелска област граничи в Черниговска област на Украйна и оттам минава направлението, по което руските войски се насочиха към Киев през февруари 2022 г. Базата, която се очаква да приеме бригадата, се строи от края на 2023 г. През август към нея се появи и жп връзка. Според документацията на проекта, с копие от която успя да се сдоби Общността на железничарите на Беларус на 24 август, в село Якимовка се изгражда отклонение за до 60 вагона, товарна платформа и рампа за разтоварване на колесна и верижна техника; възложител е Военният проектен институт. Рампата за верижна техника отличава обекта от обикновения товарен коловоз, защото обслужва точно разтоварването на бронирана техника от железопътен ешелон.

Киев обаче не докладва нищо за струпване на войски. Говорителят на Държавната гранична служба (ДПСУ) Андрий Демченко заяви в началото на септември, че в непосредствена близост до границата от беларуска страна няма формирования и няма ударна групировка, а обстановката се контролира от силите за отбрана. Рискът според него остава, но идва по друга линия: Русия продължава да притиска Беларус за по-дълбока интеграция на двете страни паралелно с участие във войната и именно този натиск създава възможност за ново нахлуване от територията на Беларус. ДПСУ докладва за по-плътно дронове присъствие, включително разузнавателни безпилотни летателни апарати кръстосващи надлъж и нашир въздушното пространство по границите на Житомирска и Ровненска област и камикдзе дрон, преминал откъм Беларус. От април месец украинският президент Володимир Зеленски насам говори за подобрявана инфраструктура и складове за боеприпаси от страната на Беларус, докато украинските власти поддържат специален граничен режим по 1 км ивица по държавните си граници с Русия и Беларус и укрепват фортификациите и минните заграждения в най-опасните участъци.

Натискът, за който говори Демченко, има и външно документиран контекст. The Economist съобщи на 30 август, позовавайки се на източници, близки до Кремъл, че след няколко седмици обмисляне през лятото Владимир Путин е избрал ескалацията: допълнителни 300–400 хиляди души, масиран удар по енергетиката на Украйна и по-агресивна хибридна кампания срещу съюзниците на Киев. Сведението се основава на анонимни източници на едно издание и не е потвърдено независимо, но съвпада по посока с описаното от граничната служба.

Реториката и строителството на територията на Беларус се развиват с различна скорост. Думите се движат бързо и са насочени навътре, към армия, чиято система за управление собственият ѝ министър описва като изцяло трансформирана, и към едно общество, на което се показва диктаторски син в строя. Материалната подготовка се придвижва бавно: бригада с един готов батальон, база, строена от 2023 г., и коловоз, тепърва полагащ се, при обявен гарнизон чак за 2027 г. Затова е малко вероятно обявеното тази есен да предхожда влизане на беларуската държава във войната срещу Украйна, а по-скоро обслужва програма, чийто край се разчетен за времето след сегашната кампания.

Оценката би се обърнала при няколко проверими неща: призоваване на резервисти с реални повиквателни вместо щабна проверка на списъците, изнасяне на втория батальон на бригадата преди края на 2026 г. и първите ешелони, разтоварени на новата рампа край Якимовка. Обратната посока, при която прегледът приключва с щабни учения, а гарнизонът при Гомел остава по обявения график, би означавало че в Минск продължават да строят бавно и да говорят бързо.

Френското външно разузнаване е разговаряло с председателя на беларуския КГБ

🇫🇷🤝🇧🇾 Висши служители на френската Генерална дирекция за външна сигурност (DGSE) са пътували до Минск към средата на юли за разговори, организирани специално с Иван Тертел, ръководител на беларуския Комитет за държавна сигурност (КГБ). Това съобщи онлайн изданието Intelligence Online, а беларуските „Хартия'97“ и REFORM.news споделиха информацията на 7 септември. Двете столици нито са потвърдили срещата, нито са я опровергали.

Срещата от юли допълва поредица срещи, при които френската страна постепенно разширява каналите си за комуникация с беларуското ръководство. На 5 и 6 февруари в Минск пристигна Брис Рокфьой, директор на дирекция „Континентална Европа“ в Министерство на външните работи на Франция и съпредседател на Минската група на ОССЕ по Нагорни Карабах до нейното разпускане през 2025 г. Той проведе разговори с беларуския заместник-министър на външните работи Игор Секрета, а ведомството му след това обяви, че подобни контакти често остават поверителни.

На 24 май френският президент Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко, в който според AFP го е предупредил за рисковете от евентуално директно въвличане на Беларус във войната срещу Украйна. В началото на юни, по сведения на агенция „Позирк“, която се позовава на дипломатически източник, до Минск е пътувал генералният директор на DGSE Никола Лернер. Според същия източник той е разговарял с Лукашенко.

Юлската визита се различава най-вече по избрания събеседник. Лернер е разговарял с президента, докато френската делегация през юли е насочила контакта директно към КГБ – институцията, която отговаря както за контраразузнаването, така и за сигурността на режима. Какво точно е било обсъждано, не е известно.

За юнския разговор са налице по-подробни сведения. „Позирк“ посочва като теми регионалната сигурност, запазването на неядрения статут на страната, недопускане на въвличането ѝ във войната срещу Украйна, освобождаване на политически затворници и перспективи за сътрудничество с Европейския съюз.

Разузнавателният канал позволява неща, които за официалната дипломация е трудно да постигне. Разговор между служби не изисква признаване на резултата от изборите през 2020 г., нито публична среща и снимка с ръкостискане, и не се превръща автоматично в политически въпрос за Европейския съюз. В същото време той осигурява директен достъп до институцията, ръководеща контраразузнаването и има пряко отношение към съдбата на задържани по политически случаи и такива, свързани със сигурността.

Френското външно министерство запази паралелно свой дипломатически канал: Рокфьой се срещна със заместник-министър, а не с държавния глава. Разузнаването, от своя страна, е получило достъп както до президента, така и до председателя на КГБ.

Натискът върху Лукашенко идва и от Москва. The Wall Street Journal съобщи на 24 юни, позовавайки се на осведомени лица, че от началото на годината Кремъл настоява беларуската държава да разшири участието си във войната – включително чрез предоставяне на територия за изстрелване на дронове срещу Украйна и откриване на нов фронт на запад, който да принуди Киев да отклони част от своите сили от източния фронт.

Според същата публикация Москва е разглеждала и възможността да използва Беларус в операции срещу съседни държави от НАТО, като средство за натиск върху Лукашенко е заплахата за намаляване на руската финансова подкрепа.

Нов фронт засега не е открит. В същото време Беларус е домакин на тактическо ядрено оръжие и през май участва в съвместна тренировка за бойната ѝ употреба. След нея президентът Владимир Путин обяви нови учения „Щит на Съюза“, планирани за 2027 г. Именно този баланс – руско военно присъствие без пряко включване на Беларус във войната – е онова, което Париж очевидно се стреми да запази.

Военната картина е по-ясно документирана, тъй като част от развитието беше обявено от самите беларуски власти. В началото на август командващият Силите за специални операции Александър Илюкевич съобщи, че в Гомелска област, която граничи с Черниговска, Киевска, Житомирска и Ровненска области на Украйна, се формира нова десантно-щурмова бригада.

В същата област беларуската редакция на Радио Свобода документира строеж на военен полигон в района на село Якимовка, на около 40 км от границата, благодарение на документация, получена от Дружеството на железничарите на Беларус. Възложител е Военният проектен институт, а проектът предвижда отделен коловоз за 60 вагона и товарна платформа с рампа за колесна и верижна техника. Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ) реагира на новината в края на август.

Последната седмица от миналия месец показа почти едновременно активизиране както на западните, така и на руските контакти около Минск. На 25 август директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна на посещение в Москва без предварително обявление. Кремъл заяви, че не се е срещал лично с Путин, а с представители на руските разузнавателни служби. Същия ден в Минск беше руският първи вицепремиер Денис Мантуров.

На следващия ден секретарят на Съвета за сигурност на Беларус Александър Волфович обяви внезапна проверка на бойната готовност, при която една бригада трябваше да напусне своето място на постоянно базиране и да изпълни задачи без да е предварително запозната. Той заяви още, че в хода на проверката ще бъдат упражнявани способи за поразяване на противника, като се отчита опитът от бойните действия в Украйна и Иран. Самият Волфович свърза проверката с присъствието на Ратклиф в руската столица.

На 27 август Лукашенко замина за Русия. На 28-и се срещна с премиера Михаил Мишустин, а на следващия ден – с президента Путин. Пред Мишустин беларуският държавен глава определи положението по южната и западната граница на Беларус и Русия като обща задача за двете държави.

По време на пътуването и престоя на Ратклиф в руската столица САЩ поиска от Киев временно да сложи на пауза ударите с дронове срещу Москва и Санкт Петербург. Няколко дни по-късно The Economist съобщи, че след няколко седмици на разговори през лятото Путин е избрал да поеме към нова ескалация, включително с мобилизация на допълнителни 300 000–400 000 военнослужещи.

Между 25 август и 10 септември Военновъздушните сили и Силите за противовъздушна отбрана на Беларус провеждат оперативно-тактическо учение, чийто втори етап се състои на полигона „Ашулук“ в Южна Русия.

В публичните сведения за двустранните връзки между Франция и Беларус обаче липсва един потенциално важен случай. През април в Беларус е задържан французин на име Борис – пенсиониран армейски офицер, пристигнал със своята съпруга при нейни близки. По думите на семейството му той е снимал железопътни влакове – негово хоби от детските години, което може да се проследи по материалите, които е публикувал в специализирани издания. Над него прелетял дрон, след което бил задържан от милицията.

Срещу него няма повдигнато обвинение. Близките му твърдят, че нямат информация къде се намира и дали има достъп до адвокат, и са писали до Елисейския дворец. „Наша нива“ публикува случая на 24 юли – около седмица след визитата на френската делегация.

Хипотезата на Frontline Monitor е, че задържаният френски гражданин е бил сред темите на разговора през юли. Това звучи правдоподобно, но засега не е постъпвала публична информация, която да го потвърждава. Освобождаването на затворници вече е било част от описания дневен ред през юни; по време на срещата през юли в беларуски арест се е намирал френски гражданин без публична информация за повдигнато обвинение; а разговорът е бил организиран именно с институцията, която го държи.

Съществува и друга хипотеза. Тертел ръководи служба, чиято дейност е предмет на разследвания в Европа. През септември 2025 г. Чехия, Румъния и Унгария обявиха, че са разбили мрежа на беларуското КГБ, която е действала на територията на ЕС. Следователно разговор между DGSE и КГБ би могъл да е свързан именно с тази мрежа, а не с конкретен затворник. Двете хипотези не се изключват взаимно.

📸 Снимка: Генералният директор на  Никола Лернер по време на церемония по повод 10-ата годишнината от терористичните атаки в Париж и Сен Дени, при които загинаха 132 души, а стотици други бяха ранени. 13 ноември 2025 г. (Ludovic Marin, Pool via AP)

Беларус строи разтоварен фронт за 60 вагона на полигон в Гомелска област

🇧🇾🚂 Новият военен полигон в Гомелска област на Беларус ще може да приема армейски ешелони в оградената си територия. Проектът предвижда собствен подходен железопътен коловоз с капацитет за 60 вагона и товарно-разтоварен комплекс с висока платформа и 4 рампи за верижна и колесна техника. Документите бяха публикувани от „Общност на железничарите на Беларус“, цитирана от беларуската служба на Радио Свобода.

Обектът се изгражда в горски масив в Речицкия район, край гара Якимовка – междинна станция по линията Калинковичи–Гомел. Подходният коловоз №3а притежава обща проектна дължина 1238,28 метра и полезна дължина 1158 метра. Тези размери позволяват целият състав да влезе зад оградата на полигона, без да заема коловозите на гарата. Част от трасето преминава по стар насип, който не е използван от 30 години.

Товарно-разтоварният комплекс включва висока платформа, три странични рампи и една конзолна рампа. Проектната документация сочи, че той е проектиран за бързо разтоварване на колесна и верижна техника, а като възложител е записано държавното проектантско предприятие „Военпроект“. Официалното название на целия проект е „Строителство на полигон в Гомелска област“.

Полигон без собствена жп връзка трябва да се снабдява по шосе. Това налага ешелоните да се разтоварват на междинна гара, след което техниката да се придвижва по обществената пътна мрежа. Коловозът, който влиза зад самата ограда, премахва нуждата както от междинно претоварване, така и от последващ марш.

Поради това разтоварният фронт не показва какви точно задачи ще бъдат отработвани на полигона, а колко бързо тежката техника може да бъде разтоварена. Капацитетът му не зависи и от това коя част ще бъде разположена наблизо, тъй като съоръжението може да обслужва всеки ешелон, пристигнал по релсите.

Железопътната свързаност е била сред критериите още преди да е известна точната локация на полигона. Когато през декември 2023 г. местният разследващ проект „Мотолько помоги“ посочи 4 възможни места в Речицкия и Гомелския район, той определи две от тях като най-вероятни именно заради тяхната близост до налична жп инфраструктура и действащи обекти. Сред тях е 1393-ият склад за артилерийски боеприпаси.

Според сведения на проекта заданието за проектиране е проведено на 5 май 2022 г. – три седмици преди беларуският президент Александър Лукашенко да обяви създаването на Южното оперативно командване на въоръжените сили. Посоченият в заданието обхват е около 20 000 хектара, или 200 кв. км. Изданието отбелязва, че реалната застроена площ и територията на самия полигон ще бъдат значително по-малки.

Точното място е установено през януари 2026 г. с тръжна документация. Обектът заема горския масив на изток от селата Борхов и Якимовка, върху северната част от площадката на бившия 404-и ракетен полк и недалеч от границата с Черниговска област на Украйна.

Строителството е разделено на 3 етапа – инженерна, транспортна и железопътна инфраструктура. Според същата тази документация полигонът е предназначен за Силите за специални операции, а работата трябва да продължи поне до 2028 г.

Държавната инвестиционна програма отпуска за обекта 15 млн беларуски рубли за 2026 г. Финансирането нараства до 150 млн през 2027 г. и 245,7 млн през 2028 г. Следователно основният дял от разходите ще се съсредоточи през следващите две години. За 2026 г. са планирани изсичането на гората и подготовката на площадката, със срок до края на март. Спътникови снимки от 18 юли 2026 г. показват началото на работите по железопътната част.

Полигонът е само част от мащабна военна инфраструктура, изграждана в района. От 2023 г. в Гомелския район, на около 15 км от центъра на Гомел, се строи военен град за Силите за специални операции, който заема 66 хектара на територия с 5 изоставени детски лагера до село Нова Буда. В непосредствена близост се намира същият 1393-и артилерийски склад – войскова част 52208.

Държавните кадастрални карти обозначават източната част на комплекса като военен град, а западната – като учебно-тактическо поле. Строителството се изпълнява по инвестиционна програма за периода 2023–2027 г. Последната обявена поръчка е от ноември 2025 г. за над 13,7 млн рубли и срок за изпълнение до средата на юли 2026 г. През юни местни медии съобщиха, че част от сградите в комплекса са завършени.

Очаква се във военния град да бъде разположена 37-а отделна десантно-щурмова бригада. Създаването ѝ беше обявено на 1 август 2025 г. от тогавашния командващ Силите за специални операции генерал-майор Вадим Денисенко. Той свърза решението с нуждата от укрепване на южната граница, която определи като най-неспокоен.

На 2 август 2026 г. неговият наследник Александър Илюкевич уточни, че съединението ще се дислоцира до Гомел, на около 40 км от украинската граница. По думите му един батальон вече е сформиран, а до края на годината се очаква да и втори. Успоредно се формират артилерийски, зенитно-ракетни и разузнавателни части, както и такива за бойно осигуряване. Преместването в постоянния пункт за дислокация е планирано за догодина.

Полигонът и военният град край Нова Буда се вписват в по-широкото военно строителство, което Беларус развива от началото на пълномащабната война срещу Украйна. Според преброяване, направено от Радио Свобода преди учението „Запад-2025“, за 3 години в страната са изникнали 20 нови или модернизирани военни обекта. Сред тях са цели войскови части, летища, бази и зони за съхранение на ядрени оръжия. Според преценка на изданието военният град край Нова Буда е най-големият от тези обекти.

Графикът на проекта не подкрепя прибързани заключения за предстоящо военно разгръщане. Основното финансиране на полигона е предвидено за 2027 и 2028 г. Бригадата все още се комплектува, а прехвърляне към постоянната база е планирано за следващата година. Документите описват капацитет, който тепърва предстои да бъде изграден, а не части, които вече се придвижват към района. Самата бригада, за която се строи военният град, ще се премести там едва след като бъде окомплектована.

Не е съвсем ясно и кои формирования ще използват полигона. Още в първото си разследване по въпроса „Мотолько помоги“ го описа като полигон с общо предназначение на новото Южно оперативно командване, а не като учебно поле само на една бригада. Проектът се позова на мащаба на площадката и на обявените поръчки за картографиране в мащаб 1:5000. При такова предназначение разтоварният фронт би обслужвал ротации на различни съединения, а не само постоянно разположения наблизо гарнизон.

Ранен граничар при премълчано нападение разклати литовската гранична служба.

Литовски граничари откриха недовършен тунел за преминаване на мигранти от Беларус. (LRT)

🇱🇹🚧🇧🇾 Литовски граничар е бил ранен при сблъсък с мигранти на 26 юли по границата с Беларус, като оттогава насам е в болничен. В продължение на три седмици ръководството на Държавната служба за охрана на границата (VSAT) поддържаше версията, че никой не е пострадал в инцидента. Това разкри местното издание Lrytas на 14 август, а информацията получи потвърждение от Виталиюс Ягминас, председател на професионалния съюз на институциите за досъдебно разследване във Вилнюския окръг. Същия ден вътрешният министър Мартинас Кателинас заяви, че ако разгласеното се потвърди, не вижда възможност командващият Рустамас Любаевас да остане начело на службата.

Сблъсъкът е станал в района на заставата Капчямиестис към Варенския граничен отряд, в Лаздийски район в южната част на Литва. Патрулът е засякъл по вибрациите в почвата тунел, изкопан под граничната линия откъм беларуска страна, и 4-ма служители устроили засада близо до изхода му. Когато първите преминали през тунела изпълзели навън, граничарите ги задържали и им сложили белезници. Тогава от тунела излезли около 20 души с тояги и камъни и се нахвърлили на четиримата служители. В крайна сметка засадата се е провалила, литовците били принудени да отстъпят, а нападателите се измъкнали обратно към Беларус заедно с четиримата вече задържани и оковани с белезници.

Според разказа на професионалния съюз част от нападателите сграбчили един от четиримата граничари и се опитали да го извлекат отвъд линията, към беларуска територия. Той успял да се изтръгне едва след като видели, че е въоръжен. Получил леки травми, поради което е временно нетрудоспособен. Ягминас отправи предпазлив упрек към командващия: не твърди, че Любаевас е излъгал, а допуска, че може да е сгрешил или да е бил подведен от подчинените си, при което отговорността за действията на службата все пак остава негова.

Самият тунел остава незавършен. Дълъг е 11 метра на територията на Литва и достига до точка на около 9,5 метра от физическата ограда, а вътре са открити изоставени инструменти и трупи за укрепване. Именно тук разстоянието до теленото съоръжение е съществено. През август 2022 г. Литва приключи 4-метрова ограда от бодлива тел по 502 км от границата с Беларус, но още тогава властите във Вилнюс признаха, че езерата, реките и блатата остават извън него. Копачите обаче не търсят тези незащитени водни отсечки. Тунелът минава под самата ограда и на практика обезсмисля нейната височина.

На 29 юли службата описа публично находката край село Пертакас: недовършен тунел, засечен в неделя вечер по вибрациите в почвата, с довлечени трупи, кофи и изкопан пясък край входа. Изявлението завършва с успокоение. „Тунелът беше недоизкопан, изходен отвор отвъд патрулната пътека нямаше, така че по този подземен маршрут нелегални мигранти или други лица нямаха възможност да проникнат в нашата страна“, гласеше то. За около 20 чужденци службата посочи само, че се оттеглили към Беларус, след като видели граничарите. В съобщението нямаше нито дума за тояги, камъни, белезници и принудително отстъпление. Седмица по-рано служителите на заставата Кабеляй бяха затрупали със земя друг ход край село Пиесчяй, който също все още нямал изход на литовска територия.

Случаят стана публично известен едва на 5 август, когато местният портал Delfi публикува информация за нападението. Премиерът Миндаугас Синкевичус, чието правителство пое властта в края на юни, също научи за случилото се от медиите. „Надявам се, че служителите са изпълнили дълга си, но неразгласяването на информация ми поражда въпроси“, каза той и възложи на Кателинас да установи защо кабинетът е научил с дни закъснение и дали граничарите са се защитили както трябва. Министерството на вътрешните работи разпореди служебна проверка на действията на ръководството.

Отговорът на службата беше процедурен. Говорителката Лина Лауринайтите-Григиене заяви, че сведенията са били публикувани в обем, съгласуван с прокуратурата. Любаевас определи случая като неразличаващ се съществено от други инциденти по границата и допусна, че оценката му може да е била погрешна. Два дни по-късно тонът му се втвърди: според него за инцидента е писано много, което не отговаря на реалността, нападение от мигранти не било регистрирано, а пробив през граничната линия също не е имало. „Нито един от тях не е пострадал, нито един от тях не е получил психологични травми“, посочи командващият за своите подчинени си и добави, че съпротива от страна на преминаващи и превозвачи се среща сравнително често. Професионалният съюз оспорва посочената версия и твърди, че след изтичането на информация Любаевас е свикал участвалите в засадата и им е указал да мълчат.

Действията на прокуратурата обаче сочат, че разследването обхваща значително по-широк кръг от събития и обстоятелства. Досъдебното производство за незаконно пресичане на държавната граница е започнато на 27 юли, а на 6 август Каунаската окръжна прокуратура го преквалифицира и разшири. Към първоначалната квалификация бяха добавени подготовка за незаконно превеждане на хора през граничната линия по чл. 21 и 292 от Наказателния кодекс и съпротива срещу длъжностно лице по чл. 286. Първата добавка измества част от фокуса от самите преминали към хората, организирали копаенето и придвижването през границата. Добавянето на чл. 286 означава, че разследващите работят и по версията за оказване на съпротива срещу държавни служители – обстоятелство, което влиза в очевидно противоречие с публичното твърдение на командващия, че нападение не е било регистрирано. Успоредно с това прокурорите проверяват действията на отговорните ръководители във VSAT, организирали и осъществявали наблюдението, контрола и охраната на границата, включително дали не са нарушили служебните си задължения. Делото се води от втори отдел за наказателно преследване на Каунаската окръжна прокуратура.

Тук възниква и институционалният конфликт: разследването се провежда от служители на същата служба, чието ръководство е обект на проверката. На 14 август Кателинас поиска този проблем да бъде разрешен. Същия ден министърът се срещна с главния прокурор и поиска прокуратурата да прецени дали делото да не бъде прехвърлено на друга компетентна институция, тъй като работата по него трябва да е всестранна, обективна и безпристрастна. Генералната прокуратура заяви чрез Милда Римке, че не разполага с данни за наранявания на пострадали при инцидента. Синкевичус призова да не се бърза с оценките за отговорността на Любаевас и да се изчакат резултатите от проверката. Срок за приключване не е обявен, а прокуратурата също не съобщава кога ще завърши разследването си.

Тунелите вече не са единично явление. Подобен случай беше регистриран и през юни, отново в участъка на Варенския граничен отряд, а през юли нови ходове вече бяха откривани през интервал от по няколко дни. В началото на август Любаевас съобщи пред агенция Elta, че през 2026 г. в Литва са открити около 10 тунела, през които мигранти са правили опити или са успели да влязат в страната, а най-дългият е около 25 метра. Засичат ги технически средства по трептенията на почвата, което обяснява и защо повечето са откривани недовършени: сигналът идва, докато копаенето продължава. Синкевичус нарече тунелите новоизмислена форма на незаконната миграция. Те са продължение на модела, прилаган от Минск от 2021 г. насам: потокът към литовския, латвийския и полския участък се насочва от беларуска страна, а всяко препятствие променя техниката, с която се търси обходът му. Оградата затрудни преминаването на открито; тунелите заобикалят именно това препятствие. В литовската и латвийската публична дискусия вече се допуска и по-тревожна интерпретация на същото явление – че подземните ходове могат да служат не само за превеждане на хора.

В нощта на 11 август тази техника се появи и в Латвия. Граничната охрана залови в енорията Скрудалиена, община Аугшдаугава, група от 15 души, преминали незаконно през границата от Беларус, а при изясняване на обстоятелствата беше открит подземен ход на десетина метра от оградата. Вътрешният министър Янис Домбрава определи случая като първи по рода си в държавата и обяви, че са задържани първите „инженери на подземни тунели“. Същия ден Рига започна операция „Вилкатис“ по източната си периферия, планирана до края на август. Координацията е поверена на Център за управление на кризи към Държавна канцелария, а изпълнението – на граничната охрана, държавната полиция и въоръжените сили, докато министерство на външните работи трябва да съгласува с Литва, Естония и Полша мерките срещу незаконните преминавания и вторичните придвижвания навътре в ЕС. Обменът на разузнавателна информация е обявен за централен елемент на операцията – знак, че отделните участъци на четирите страни се разглеждат като части от един и същ трансграничен проблем, а не като изолирани случаи.

Натоварването върху отделните граници обаче варира драстично. Граничните власти в Литва не допуснаха на неразрешени места 929 души от началото на 2026 г. до средата на юли, при над 1600 за цялата 2025 г., а от началото на кризата Вилнюс е върнал общо 25 500 незаконно преминали. Латвия отчита през 2026 г. близо 9500 пресечени опита за влизане. Разликата е над 10 пъти и показва накъде са изместили основната тежест на потока неговите организатори. Латвийският премиер Андрис Кулбергс формулира задачата на своята администрация директно: длъжни сме да направим всичко, за да направим Латвия непривлекателен избор. Точно затова литовският случай не се изчерпва с един ранен човек. Ако най-натоварената доскоро гранична служба в Прибалтика допуска задържани лица да се измъкнат обратно през границата заедно с белезниците им и след това не съобщава за станалото, съседните служби губят дори и предупредителния сигнал, върху който трябва да изграждат собствената си реакция.

Версията на командващия и тази на професионалния съюз се изключват една друга. Ако медицинското на граничаря от Капчямиестис потвърди, че е бил ранен при изпълнение на служебните си задължения, всяко едно твърдение, че никой не е пострадал, става несъстоятелно. Процедурното обяснение за съгласувания с прокуратурата обем на първоначално публикуваната информация също няма да обясни защо впоследствие ръководството е отрекло изрично наличие на пострадали, а кадровият въпрос за Любаевас ще стане реално неизбежен предвид заявената позиция на министъра на вътрешните работи. Ако документацията обаче потвърди подобно нараняване, остава версията на VSAT, че публикациите в медиите се разминават с разказа на самите участници, и тогава тежестта за доказване пада върху професионалния съюз. Дотогава срещу службата работи собствената ѝ хронология: за сблъсък с четирима нейни служители, при който задържани лица са се измъкнали обратно през границата с белезниците си, тя не съобщи нищо в продължение на 10 дни, а собственият ѝ министър вече обвърза оставането на командващия на поста с резултата от проверката.

111 091 разстреляни за 15 месеца: Полската операция на НКВД

🇷🇺⚔️🇵🇱 Преди 89 години, на 11 август 1937 г., народният комисар на вътрешните работи Николай Ежов подписва оперативна заповед № 00485, която нарежда пълната ликвидация на Полската военна организация в Съветския съюз и на нейните мрежи в промишлеността, транспорта и селското стопанство. Политбюро е одобрило текста два дни по-рано.

Организацията, която трябва да бъде ликвидирана, вече не съществува. Полската военна организация е основана от Юзеф Пилсудски през август 1914 г. и се саморазпуска през 1921 г., когато полската държава вече е факт. Съветските служби обаче поддържат тезата, че тя продължава да действа нелегално, и я включват в обвинителни актове поне от 1933 г. Заповедта превръща тази теза в административна задача със срок. Докато операцията продължава, по нея са осъдени 139 835 души; 111 091 от тях са разстреляни, а 28 744 са изпратени в лагер. Числата идват от собствената отчетност на НКВД и днес са публикувани от Института за национална памет на Полша.

Разпореждането не изисква доказателства за членство в каквато и да е организация. Вместо това изброява категории: военнопленници от полската армия, останали в СССР; бежанци от Полша независимо кога са влезли в страната; политически емигранти и лица, разменени по политически причини; бивши членове на Полската социалистическа партия и други полски партии; поляци, заети в транспорта, съобщенията, армията, отбранителната промишленост и самите органи за държавна сигурност. Списъкът описва биографии, не деяния. Шестата категория не изисква дори конкретна биография: тя обхваща „най-активната част от местните антисъветски националистически елементи в полските райони“ и не определя нито произход, нито месторабота, нито действие. Определя преценка.

Оттук нататък задачата е категориите да бъдат превърнати в имена – и то в рамките на три месеца. Именно начинът, по който НКВД решава тази задача, прави кампанията разпознаваема дори на фона на останалите операции от Големия терор. Издирването минава през адресни бюра, паспортни служби, регистри на актовете за гражданско състояние и справочници на професионални и обществени организации. Най-краткият път обаче се оказва местният телефонен указател. Фамилното окончание започва да изпълнява ролята на разузнавателна следа: -ски и -вич са достатъчни, за да бъде отворено дело. В Ленинград служителите на управлението прелистват градските указатели и задържат близо седем хиляди души с полско звучащи имена. Огромната част от тях са разстреляни до десет дни след ареста.

Този срок не стига дори за формално дознание и точно затова № 00485 въвежда собствена процедура. Делата не стигат до съд. На местно ниво по тях се произнася двучленен орган – началникът на съответното управление и прокурорът – след което решенията се вписват в списъци. Те се подшиват в албуми и заминават за Москва, където са утвърждавани от Ежов и главния прокурор на СССР Андрей Вишински. Оттук идва и названието, с което историците описват този ред – „албумна процедура“. Решенията са разделени в две категории: първата означава разстрел, а втората – затвор или лагер от 5 до 10 години.

Обръщането на нормалния правен ред е пълно. Решението се нанася още в областното управление, преди да бъде поискано каквото и да било потвърждение от центъра. В Москва не се преглежда индивидуално дело, а се утвърждава списък. Самото решение на местно ниво е подписано от началника на управлението и съответния прокурор – същите служители, които отговарят за изпълнението на операцията. След като албумът бъде утвърден, екзекуциите се извършват незабавно.

Документът съдържа и клауза, която превръща операцията в самовъзпроизвеждащ се механизъм. Точка четвърта нарежда всеки, назован в признанията на вече арестуваните, да бъде задържан незабавно. Указателят дава първите имена; оттам нататък всеки разпит произвежда следващата партида, а посочените по време на него лица не се проверяват независимо извън рамките на самия разпит. Така първоначалният срок постепенно губи значение: операцията, планирана да приключи на 20 ноември 1937 г., е продължавана няколко пъти и машината спира едва в края на следващата година.

Полското направление е първата голяма национална операция, изградена по този модел. На 30 юли 1937 г., дванадесет дни по-рано, № 00447 поставя началото на масовата операция срещу бившите кулаци и криминално проявените, но тя работи с тройки по местоживеене и с предварително определени разчети по области. № 00485 добавя друг критерий: не социален произход и не съдебно минало, а националност. Именно този модел ще бъде възпроизведен в следващите десет разпореждания.

Делът на смъртните присъди отличава Полската операция и от останалите кампании. От 139 835 осъдени 111 091 получават смъртна присъда – близо 80 на сто. За сравнение, по № 00447 срещу бившите кулаци и „антисъветските елементи“, която обхваща значително повече хора, смъртните присъди са около 49 на сто. По всички единадесет национални направления, взети заедно, между 25 август 1937 и 17 ноември 1938 г. са осъдени 335 513 души, от които 247 157 са разстреляни, или 73,6 на сто. Само полското направление дава близо половината от екзекуциите по национална линия и около една шеста от всички разстрели по време на Големия терор, чийто общ брой е около 682 000.

Съпоставката с дела на поляците в населението показва същата непропорционалност. Те са около 0,4% от жителите на Съветския съюз, но сред разстреляните по време на Големия терор са приблизително всеки осми. В Съветска Украйна вероятността поляк да бъде арестуван през 1937 и 1938 г. е 12 пъти по-висока, отколкото за останалото население. Именно оттам идват и около 40% от жертвите на Полската операция, най-вече от районите край границата с Полша.

Демографската следа е също толкова отчетлива. При преброяването от 1926 г. в Съветския съюз са регистрирани 782 334 поляци. При следващото преброяване, през 1939 г., те са около 626 000. Осъдените по № 00485 са близо 140 000 – число, което при население от този порядък е еквивалентно на всеки пети.

Разстреляните обаче не са само етнически поляци и това ясно личи от статистиката на арестите. Сред практическите маркери, по които работят службите, са фамилията и енорията, а те невинаги съвпадат с етническия произход. В Белоруската ССР 47,3 на сто от задържаните по това направление са етнически беларуси. В целия Съюз белоруските католици са 14,2 на сто от арестуваните, украинците – 13,4 на сто, а руснаците – 8,8 на сто. Мнозинството от жертвите действително са поляци, но разпоредбата поразява всеки, чието име или църковна принадлежност го поставят в съответната графа.

Разрушаването не свършва с убитите. Четири дни по-късно, на 15 август 1937 г., Ежов подписва заповед № 00486. Тя не принадлежи към полското направление и не е издадена специално заради поляците: обхваща съпругите на всички осъдени „изменници на родината“ и предвижда за тях изпращане в лагер, по правило за срок от пет до осем години. По нея жените на разстреляните попадат в Акмолинския лагер в Казахстан, познат със съкращението АЛЖИР, чиито първи ешелони пристигат на 10 януари 1938 г. Децата под тригодишна възраст пътуват с майките си. По-големите са изпращани в приемници и домове, а определените като „социално опасни“ попадат в колонии и заведения със специален режим, където израстват в рускоезична среда и без връзка с произхода си. Имуществото на семейството се конфискува.

Тази политика не започва с № 00485. Полският национален район в Съветска Украйна, известен като Мархлевщина и създаден през 1925 г. западно от Житомир, е закрит през 1935 г. Аналогичният район в Беларус – Дзержинщина – съществува от 1932 до 1937 г. По същото време вървят и изселванията: 1500 семейства са изпратени от Съветска Украйна в Сибир през 1935 г., а на 28 април 1936 г. е взето решение за преселването на 15 000 полски и немски домакинства от Украинската ССР в Карагандинска област на Казахстан. Автономията е премахната, част от населението е изселена и едва след това идва масовият разстрел. Последователността е на политика, а не на паника.

№ 00485 се превръща и в образец. По нейния модел през следващите месеци започват германското, латвийското, финландското, естонското, гръцкото, румънското и харбинското направление – общо единадесет национални операции. № 50215 от 11 декември 1937 г. обхваща гърци, българи, румънци, иранци и афганистанци. Българското малцинство в Съветския съюз е официално регистрирано като под 100 000 души; по изчисления на български изследователи около 39 000 негови представители са репресирани между 1917 и 1939 г.

Към есента на 1938 г. неразгледаните албуми в Москва се натрупват до такава степен, че централното утвърждаване се превръща в тясното място на системата. На 15 септември Политбюро прекратява албумната процедура, а № 00606 създава особени тройки по области и републики, чиито решения вече не се нуждаят от потвърждение от Москва. През двата месеца до 15 ноември те се произнасят по делата на 93 137 души от всички национални направления и издават 63 921 смъртни присъди. Последната промяна в процедурата не я ограничава – тя я ускорява.

Кампанията спира на 17 ноември 1938 г., когато Политбюро приема закрито решение, с което премахва тройките и двойките и укорява НКВД за „сериозни недостатъци и изкривявания“ в работата. Формулировката прехвърля вината върху изпълнителите, без да поставя под въпрос самите разпоредби. Ежов е арестуван през април 1939 г. и разстрелян на 4 февруари 1940 г. Присъдите по албумите остават в сила.

Полският Институт за национална памет квалифицира Полската операция като геноцид и води разследване по нея. Сред историците тази квалификация остава спорна: част от изследователите разглеждат операцията като държавен терор срещу групи, подозирани в нелоялност заради близостта им до границата, а не като политика за унищожение на народ като такъв. Основният спор не е за мащаба на репресията, а за нейната квалификация, като и двете страни се опират на едни и същи основни архивни числа. Въпросът е как трябва да се съпоставят заявената цел на документа – борба с предполагаема шпионска мрежа – и критерият, по който операцията реално се прилага, включително фамилното име.

Това, което би могло да даде значително по-здрава основа на спора, е по-пълният достъп до документите. Албумите на регионалните управления и следствените дела по № 00485 се пазят във ведомствените архиви на Русия и в голямата си част остават затворени. „Мемориал“, който в продължение на три десетилетия съставяше именни бази на репресираните, беше ликвидиран с решение на Върховния съд на Русия в края на декември 2021 г. Затова разчетите за етническия състав по региони, около които минава част от спора, се основават на извадки, а не на пълния масив. Отварянето на регионалните фондове и публикуването на албумните списъци би позволило спорът да се води върху много по-пълна количествена основа; при сегашния достъп той много вероятно ще остане отворен.

Днес, 89 години по-късно, най-точните числа, с които разполагаме за Полската операция, продължават да идват от счетоводството на извършителя.

Литва откри трети тунел от Беларус под граничната ограда за две седмици

🇱🇹🚧🇧🇾 Недовършен подземен проход, прокопан от беларуска страна под физическата бариера, беше открит при село Латежерис в община Друскининкай от служители на заставата „Кабеляй“, съобщава Държавната служба за охрана на границата (VSAT) на Литва. Изкопът навлиза около 4 метра навътре в територията на страната на дълбочина близо 1,5 метра, укрепен е с трупи и дъски, а входът откъм Беларус е бил прикрит с маскировъчно платнище. Изходът на литовска територия така и не е пробит, затова никой не е успял да мине по него. След процесуалните действия граничарите го засипаха, а окръжната прокуратура на Каунас образува досъдебно производство.

Това е 12-ият регистриран опит за подземно пресичане на границата към Литва от началото на годината и третият тунел, който Варенският граничен отряд намира за по-малко от две седмици. На 23 юли служители на същата застава засякоха по вибрациите в почвата прокопаване край село Пиешчяй във Варенски район: коридор с диаметър около метър, дълъг около пет метра. Три дни по-късно застава „Капчямиестис“ откри в Лаздийски район, край брега на безименен поток и на 9,5 метра от бариерата, недовършена конструкция от около 11 метра с изоставени на място трупи, кофи и прясно изкопан пясък.

Нито един от трите не е бил довършен. Заедно обаче обясняват защо изобщо се копае. Оградата, под която минават, стои от края на август 2022 г.: 502 км мрежа и бодлива тел по граница, дълга 679 км. Тогавашният премиер Ингрида Шимоните обясни при завършването, че преграда по цялото протежение е невъзможна от фактическа гледна точка, защото линията пресича езера, реки и блата, както и че останалото ще се покрива с наблюдение. От март 2023 г. Вилнюс обявява, че цялата граница е под сензорен контрол. Резултатът личи от цифрите: през 2025 г. литовските власти спряха над 1600 души, опитали се да навлязат незаконно откъм Беларус, а от началото на 2026 г. до средата на юли числото е 929. От избухването на миграционната криза, предизвикана от режима на беларуския президент Александър Лукашенко през 2021 г. насам общият сбор е около 25 500.

Спадащият поток обаче не означава спаднал натиск, а сменен метод. Затворената повърхност оставя само едно направление, а хоризонталната бариера няма как да го покрие: тя пази земята, не онова, което става на метър и половина под нея. Подземните проходи не са белег за пробита ограда, а за ограда, достатъчно ефективна, за да принуди организаторите към много по-бавен и много по-скъп метод. Досега нито един от 12 опита не е стигнал до изход в литовска територия.

Началникът на VSAT Рустамас Любаевас поставя отговорността отвъд самите копачи. Според него властите в Беларус или си затварят очите, или помагат активно за реализиране на плана: трупите и дъските, с които се укрепват сводовете, не биха стигнали до граничната ивица без съдействието на държавната гранична служба. Любаевас говори за десетки места по линията, където подобни изкопи биха могли да съществуват.

Полската граница показва мащаба, до който литовската още не е стигнала. През 2025 г. местната гранична охрана откри 4 тунела в Подляско войводство, а намереният край Наревка през декември беше действащ: висок около 1,5 метра, с вход на около 50 метра навътре в Беларус и изход на 10 метра навътре в Полша. По данни от електронното наблюдение там са минали около 180 души, включително афганистанци, пакистанци, индийци, непалци и бангладешци; 130 бяха задържани почти веднага, а броени дни по-късно – още 9 други. Заместник-министърът на вътрешните работи Чеслав Мрочек тълкува подобна находка като признание за високата ефективност на охраната: „Копаенето на тези тунели означава, че ефективността ни в спирането на миграцията е толкова висока, че беше решено да се докарат специалисти от Близкия изток, които да ги копаят.“ Ръководителят на полското вътрешно министерство Марчин Кервински уточни, че в прокопаването участват мигранти от Кюрдистан, но отговорността носят беларуските власти.

Литва пристъпва към поръчка на специализирана апаратура за откриване на подземни кухини, с която бяха намерени последните тунели. Тя беше донесена от служители на подляската секция на граничната служба на Полша, които участваха в разкопаването; министърът на вътрешните работи Мартинас Кателинас обяви след изпитанието, че страната ще я купи. „Работи, намери онзи тунел“, каза той. Апаратурата предстои да бъде предадена на граничните застави.

Копаенето е само един от няколко фронта по литовско-беларуската граница. От 2023 г. Вилнюс затвори 4 от 6 пропускателни пункта. През октомври 2025 г. контрабандни балони, пускани от територията на Беларус, наложиха да бъдат спрени полетите на Вилнюското летище цели пет пъти в рамките на месец, като в една нощ бяха засечени 66 летящи обекта, и правителството затвори и останалите два пункта. Засегнати бяха над 30 000 пътници и над 200 полета; пунктовете заработиха отново в средата на ноември. Лукашенко отвърна със заплахата, че може да спре сътрудничеството с Брюксел по миграционните въпроси.

Съседна Латвия се намира в още по-изострено положение. На 31 юли 2026 г. Рига затвори „Патерниеки“, единствения останал действащ пункт с Беларус, след като „Силене“ спря работа още през 2023 г. заради миграционния натиск. Обявената причина е техническа: отказ на информационните системи на пункта, заради който граничният контрол станал временно невъзможен. Латвийският център за реагиране при киберинциденти Cert.lv заяви, че няма признаци за външна намеса в тези системи. Три дни по-късно камионите пред пункта продължаваха да чакат.

Успоредно с това Литва изтегля навътре в страната онова, което не бива да стои по границата. Държавните стратегически запаси от храна, гориво и други критични материали се преместват в централните райони: към април 2026 г. 60% от складираното в крайграничните бази вече е изнесено, според Ауримас Гущюс от бюрото за планиране на отговорната агенция. След като бъдат построени две нови съоръжения в северна и централна Литва резервите за гражданска защита към Департамента за пожарна безопасност и спасяване ще бъдат преместени през 2027 г.. Едната, с площ близо 2000 кв. метра, се строи до летището в Шяуляй по договор за 2,3 млн. евро от края на февруари и трябва да е готова до лятото на 2027 г.

12 изкопа за 7 месеца, изнесени складове и затворени пунктове – всичко това описва една и съща граница, но не и задължително един и същ замисъл: подземните маршрути са дело на трафикантски мрежи, а самото изтегляне на запасите е военно планиране за сценарий на конфликт. Свързва ги географията и допускането, което Вилнюс вече прави съвсем открито: че линията с Беларус ще остане под натиск с различни средства, а всяко затваряне на един път отваря търсене на друг. Прокопаването е най-бавният и трудоемък от всички пътища и досега най-безрезултатният. Ако някой от следващите изкопи излезе от литовска страна, това ще е първият знак, че съотношението между бариерата и лопатата се е обърнало.

Нова беларуска десантна бригада увеличава натиска по северната граница на Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Беларус напредва с формирането на изцяло нова десантно-щурмова бригада, разположена в Гомелска област, непосредствено до границата с Украйна. Според министъра на отбраната Виктор Хренин вече са комплектувани отделни части, призован е личен състав и са назначени офицери. Това показва, че обявеният през август 2025 г. проект преминава от организационно решение към реални усилия за изграждане на постоянно военно съединение.

Става дума за 37-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада на Силите за специални операции на Беларус. Когато техният командващ генерал-майор Вадим Денисенко оповести създаването ѝ на 1 август 2025 г., той заяви, че един батальон вече е формиран и трябва да се превърна в активна бойна единица до края на същата година. По думите му решението е било взето за укрепване на южното направление, определено от Минск като най-напрегнатия участък от границата.

Новите сведения за набиране на офицери и личен състав са по-важни от предварителното съобщение за административно учреждаване на бригадата. Военно формирование може да съществува дълго време на хартия, с непълен щат, временно командване и ограничено количество техника. Назначаването на кадри за офицерски състав, създаването на подразделения и попълването с кадрови военнослужещи обаче са нужни стъпки към придобиване на реална способност за обучение, развръщане и изпълнение на задачи.

Това все още не доказва, че бригадата е достигнала пълна бойна готовност. Не са налични публични данни за нейната численост, степента на комплектуване, наличната бронира техника, артилерия, зенитно-ракетни комплекси, транспорт и запаси. Не е известно и каква част от призованите са предназначени за постоянен състав и колко от тях ще участват за ограничен период от времев мобилизационни мероприятия. Разликата е съществена: попълнен щат и проведени занятия не са равнозначни на сработено съединение, способно да води самостоятелно продължителни настъпателни действия.

Въпреки това трайното разгръщане на десантно-щурмова бригада в Гомелска област трансформира изцяло състава на силите, разположени по беларуския юг. Досега основните съединения към Силите за специални операции бяха концентрирани във вътрешността на страната: 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада в Брест, 103-а отделна гвардейска въздушнодесантна бригада във Витебск и 5-а отделна бригада със специално предназначение в Марина Горка. Новата част добавя постоянен маневрен компонент към направление, което след 2022 г. се охраняваше и усилваше чрез ротационни подразделения.

Гомелска област граничи с Киевска и Черниговска области в Украйна, но твърдението, че самата бригада се формира на 40 км от тях, се нуждае от по-точно местоположение. До този момент военното командване не е оповестило окончателен гарнизон и инфраструктура на всички подразделения. Град Гомел е значително по-далеч от държавната граница, докато южните части на областта стигат непосредствено до Украйна. По тази логика военната значимост зависи не само от областта, но и от конкретното място на разполагане на отделните батальони, складове, техника и пунктове за управление.

За Украйна най-непосредственият ефект е нуждата да следи още едно постоянно звено и да поддържа сили за противодействие на потенциални действия от северна посока. Една десантно-щурмова бригада може да се използва за гранична охрана, подсилване на конкретни участъци, операции на малки мобилни групи, демонстративно развръщане, както и ограничена операция срещу погранична зона. Подготовката на такъв вид способности създава военен проблем, дори бригадата никога да не премине границата.

Киев не може да планира само според най-вероятното намерение на Минск и трябва да отчита всички наличните способности, както и възможността беларуската територия отново да бъде предоставена на Русия. Това изисква разузнаване, инженерни заграждения, противодесантни резерви, противовъздушна отбрана и подразделения, които иначе биха могли да бъдат използвани по активните фронтове на изток и юг.

Този ефект обаче не трябва да се приравнява на подготовка за нов поход към Киев. Самостоятелна бригада не притежава нужния мащаб, за да повтори руската операция от февруари-март 2022 г. Тогава от беларуска територия към Киевска, Черниговска, Сумска и Житомирска област настъпи руска групировка, включваща десетки батальонни тактически групи, авиация, ракетни части, инженерни войски, логистика и командни структури. По-късни украински оценки посочваха близо 40 батальонни тактически групи в офанзивата за Северна Украйна.

Дори тази групировка не успя да превземе Киев и се оттегли от Северна Украйна в края на март и началото на април 2022 г. Оттогава Украйна изгради допълнителни укрепления, минирани зони и дефанзивни постове по северната граница. Районът между Беларус, Чернигов и Киев включва гори, реки, блатисти местности и ограничени пътни направления, които затрудняват разгръщането и снабдяването на големи механизирани сили. Теренът не прави настъплението невъзможно, но увеличава неговата зависимост от контрола върху основните пътища, инженерна поддръжка и непрекъсната логистика.

През май 2026 г. украински медии, позоваващи се на източници в силите за отбрана, оценяваха военното присъствие на Беларус по това направление на 1900 души и определяха непосредствения риск от мащабно настъпление като нисък. Същите публикации подчертаваха, че публично не се наблюдава концентрация на сили, сравнима с тази преди нахлуването през 2022 г. Тази оценка не изключва ограничени действия, но не подкрепя тезата, че новата бригада сама представлява ударна групировка за Киев.

По-сериозна промяна би настъпила, ако около 37-а бригада започнат да се събират руски части, полева логистика, инженерни звена, гориво, боеприпаси, армейска авиация и ПВО активи. Железопътни ешелони с бронетехника, разгръщане на полеви болници, командни пунктове и устойчиво струпване на десетки хиляди военнослужещи биха били много по-надеждни признаци за подготовка на голяма операция от самото формиране на беларуско съединение.

Засега публичните сведения сочат по-скоро постепенно укрепване на Силите за специални операции. При обявяването на 37-а бригада Денисенко съобщи също, че към тях се присъединява зенитно-ракетен полк, формира се реактивен артилерийски полк и се подготвя отделна бригада за управление. Реактивният полк по това време според него е бил готов приблизително на 70%. Тези промени сочат стремеж към по-голяма самостоятелност: десантните подразделения получават повече огнева поддръжка, защита от въздушни заплахи и командни способности.

Точно тази по-широка реорганизация е по-важна от самото наименование „десантно-щурмова“. Беларус използва понятието „Сили за специални операции“ за формирования, които по своя размер, въоръжение и задачи включват не само малки групи със специално предназначение, но и въздушнодесантни и десантно-щурмови бригади. Новата част следователно не трябва да се представя като бригада с численост няколко хиляди диверсанти, предназначени непременно да бъдат хвърлени дълбоко в украинския тил. По-вероятен е профил е на леко или средно въоръжено мобилно съединение за бързо усилване, охрана на направление и ограничени настъпателни задачи.

При определени условия то може да бъде използвано и по-агресивно. Близостта до Черниговска и Киевска област позволява по-кратки срокове за придвижване към границата, отколкото при прехвърляне на войски от Витебск или Брест. Един постоянен гарнизон създава познание за местния терен, готова инфраструктура и възможност за предварително складиране на материали. Ако Русия отново разположи войски в Беларус, новата бригада може да охранява флангове и комуникации, да прикрива ключови обекти или да освободи руски подразделения за други задачи.

Няма обаче публично доказателство, че това е текущото предназначение на бригадата. Официалната беларуска версия е, че тя укрепва южната граница срещу заплахи от украинското направление. Минск периодично обвинява Киев в концентрация на сили, полети на дронове и други действия край границата, докато Украйна разглежда беларуската територия като потенциален плацдарм за Русия. Двете страни поддържат военни сили и укрепления в района, но тази взаимна предпазливост не доказва автоматично предстояща атака.

Има изцяло вътрешни причини, които също могат да дадат обяснение за формирането на частта. След 2022 г. южното направление придоби трайно значение за планирането на отбраната на Беларус. Създаването на постоянен гарнизон намалява нуждата подразделения от други региони да се изпращат на продължителни ротации покрай украинската граница. То позволява на Минск да превърне временните мерки в устойчива структура, без непременно да е взето политическо решение за участие във войната.

В същото време фактът, че Беларус не изпрати своята редовна армия в Украйна през февруари 2022 г. не дава гаранции за бъдещото ѝ поведение. Лукашенко вече предостави територия, летища, комуникации и логистична инфраструктура за руската инвазия. Беларуският режим остава военно и политически зависим от Кремъл в рамките на съюзната държава, а въоръжените сили на двете страни имат съвместно планиране и учения. Следователно Киев има основания да оценява не само беларуската бригада, а възможността тя да действа като част от по-голяма съвместна групировка.

Към настоящия момент 37-а бригада увеличава преди всичко местната военна способност на Беларус и разходите, които Украйна трябва да прави за защита на северната си граница. Тя може да представлява реална заплаха за погранични участъци, особено при внезапно усилване или използване за ограничени действия. Наличните сведения обаче не я превръщат в достатъчна сила за самостоятелна операция към Чернигов или Киев.

Лукашенко: Силите за специални операции са разпръснати по границата с Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Силите за специални операции на Беларус са разположени по границата с Украйна по лична заповед на президента Александър Лукашенко. Това обяви самият той по време на правителствено съвещание, кадри от което бяха публикувани в официалния канал „Пул Первого“ в Telegram. Според беларуския ръководител това дислоциране гарантира сигурността на страната и не е подготовка за офанзива – уверение, което Минск повтаря при всяко придвижване на войски на юг от началото на пълномащабната война.

„Всички, които не умеят да работят – в армията и на южната граница. В гората: там са нашите момчета. Силите за специални операции по моя заповед са разпръснати по украинската граница“, заяви Лукашенко пред събралите се ръководители.

Съвещанието беше посветено на кампанията за жътва, а военната тема изскочи неочаквано от стопанските въпроси. Лукашенко разпореди нарушителите на „трудовата дисциплина“ да се изпращат на военна служба, а след кратка подготовка – в силите за специални операции по южната граница. Той добави, че този подход трябва да бъде прилагна и към държавните служители, които не изпълняват задачите си. Нареждането беше адресирано пряко към министъра на отбраната Виктор Хренин.

Под израза „момчетата в гората“ Лукашенко има предвид най-боеспособния сегмент на въоръжените сили на страната. Командването на ССО обединява 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада (Брест), 103-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада (Витебск) и 5-а отделна спецназ бригада (Марина Горка). По оценка на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) това са към 6000 души.

Границата с Украйна се простира на 1100 км. Разпръснати по тази дължина, тези 6000 бойци подсигуряват едва по 5–6 души на километър при равномерно разположение – това представлява рядка наблюдателно-охранителна завеса, а не ударна групировка. За съпоставка: цялата беларуска армия наброява около 48 000 души активен състав. Така специалните сили се явяват нейният малоброен, но теоретично най-подготвен и мобилен компонент – същият, който Минск редовно демонстрира по време на съвместните учения с Русия.

Думата „разпръснати“ носи конкретно военно съдържание извън политическата реторика. Дисперсията е класически почерк на отбраната и оцеляването: разредените сили се поразяват значително по-трудно като цел, покриват по-широк периметър за наблюдение и прехващат диверсионни групи. Настъплението изисква точно обратното – концентрация на сили и средства в изходни райони, струпване на техника и плътни бойни порядъци. Доколкото описаната от Лукашенко картина отговаря на реалността, тя потвърждава уверенията му за дефанзивни мотиви: така се пази граница, а не се извършва пробив.

Тези уверения обаче не съществуват във вакуум. Изявлението идва на фона на засилена военна активност от беларуска страна, документирана с месеци от командването в Киев. На 25 юни, позовавайки се на данни от Службата за външно разузнаване, президентът Володимир Зеленски обяви, че Минск завършва работата по изграждане на военна инфраструктура в пограничните направления. Това включва пътища и складове за боеприпаси и гориво-смазочни материали в секторите Кобрин–Ковел, Иванава–Маневичи, Лунинец–Сарни, Речица–Коростен и Гомел–Чернигов.

Според същите данни се изграждат шест шосейни моста (през реките Припят, Днепър, Сож, Мухавец и Днепровско-Бугския канал), модернизира се 2766-ият склад за горива край Красни Бераг (Гомелска област) и продължава работата по 1405-ия артилерийски склад при Великая Горожа (Могильовска област). Украинската оценка е, че строителството се извършва под пряко руско влияние. В Киев не говорят за непосредствена подготовка за нападение, но следят обектите като индикатор за потенциален риск от бъдеща офанзива.

Пътищата, мостовете и складовете скъсяват логистичното рамо към граничната ивица и намаляват цената на всяко бъдещо военно решение – независимо кой и кога би го взел. В наличните данни няма индикация, че такова решение вече е взето, тъй като подготвяното настъпление се издава от струпване на войски и техника, каквото засега не се отчита.

Разликата между двете нива на картината обаче остава: разпръснатите отряди са маркер за отбрана днес, докато завършената инфраструктура е отворена опция за утре, чиято цена вече е платена.

Третият елемент от тази картина се развива в образователната система. Това лято в Беларус функционират 138 военно-патриотични лагера с капацитет за над 13 000 ученици в рамките на 198 смени. 47 от лагерите се намират в самите военни бази, а 33 действат денонощно, като юношите са настанени в поделения или палаткови лагери на територията им. За първи път тази година всички ученици от 10-ти клас преминават задължителен 10-дневен полеви лагер. Заповедта на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет на Могильов предвижда и визити във военно поделение №72471, където учениците се запознават с войнишкото ежедневие. Програмата включва строева, военно-тактическа и физическа подготовка, вечерни проверки и медицинско обучение.

Предложението провинилите се да обличат униформа допълва общия контур: в беларуската управленска практика армията е колкото отбранителна, толкова и дисциплинарна институция. Службата като наказание – за работника, който „не умее да работи“, и за чиновника, който не изпълнява задълженията си – вписва въоръжените сили пряко в социалния ред на режима. Така границата с Украйна се оказва едновременно военен рубеж и място за превъзпитание.

Този подход има своите корени назад във времето: още през 2015 г. Лукашенко подписа т.нар. „декрет за тунеядците“, който облагаше с такса гражданите без официална заетост. Десетилетие по-късно санкцията за липса на работа вече не е глоба, а казарма в граничните гори.

Разполагането на части край Украйна също не е нов феномен. През февруари 2022 г. руските военни колони напреднаха към Киев именно от територията на Беларус, използвайки летищата, горивата и железопътната мрежа на съюзника си. Оттогава Минск периодично придвижва войски към границата, винаги с уверението, че действа дефанзивно.

Цикълът се повтаря: разполагане, отбранително уверение, обявено изтегляне. Самият Лукашенко неведнъж обявяваше, че напрежението е туширано и че частите се завръщат в местата за постоянна дислокация. През октомври 2022 г. Минск и Москва обявиха разгръщането на съвместна регионална групировка войски, при което хиляди руски военнослужещи преминаха през беларуските полигони. През лятото на 2023 г. страната прие бойците на „Вагнер“ след метежа на Евгений Пригожин, а през септември 2025 г. на нейна територия се проведе съвместното стратегическо учение „Запад-2025“.

Беларуската армия така и не се включи пряко във войната със свои сили, но територията на страната остава на пълно разположение на Москва – включително чрез разполагането на руско тактическо ядрено оръжие и обявените от Кремъл планове за разполагане на ракетния комплекс „Орешник“.

Войнствената демонстрация на юг обаче съжителства с противоположна тенденция на запад. През 2025 г. Минск направи опит за дипломатическо размразяване с Вашингтон: Лукашенко разпореди освобождаване на десетки политически затворници след посещения на пратеници от Белия дом. В отговор САЩ облекчиха санкциите срещу националната авиокомпания „Белавиа“. С други думи, режимът поддържа отворени двете врати – руското военно домакинство и американския дипломатически канал – като частите по границата тежат и на двете везни.

Всичко това води до сдържана крайност в оценките. Настъпателна подготовка, видима в самите войски, на този етап липсва: разпръснатите отряди за специални операции не са инструмент за офанзива, а данни за съсредоточаване на маневрени съединения край границата липсват в наличните източници. Поради това настъпление от беларуска територия през близките месеци остава малко вероятно.

Материалният ефект обаче е налице: всяко раздвижване по северното направление принуждава Украйна да поддържа прикриващи сили по протежение на пет области (от Волинска до Черниговска). Това са войски, които отсъстват от активния фронт – съществен принос към руското военно усилие, който не струва на Минск нито един изстрел.

Тази оценка би се променила, ако граничните складове започнат да приемат оперативни запаси, а около новите пътища и мостове се появят концентрирани механизирани части с полеви лагери. Обратно – ново обявено изтегляне по познатия модел би я затвърдило напълно.

Беларус задължава ученици към задължителни военни сборове – без тях на могат да завършат.

🇧🇾🪖🎓 Гимназистите в Могильов заминават на задължителен многодневен лагер с казармен режим, който включва строева подготовка, военно-тактически занятия, вечерна проверка и отбой. По точно определен график те влизат в действаща войскова част, за да се запознаят отблизо с армейския бит и инфраструктура. Това се предвижда в заповед на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет за тази година. Съдържанието на документа беше разпространено от BELPOL – обединение на бивши служители от беларуските силови структури, преминали към опозицията след протестите през 2020 г.

Формално проявата носи статут на палатков „оздравителен лагер“ – това е рамката за детския летен отдих, регламентирана с постановление № 509 на Министерски съвет от 15 юли 2024 г. Зад това название обаче е скрито военно съдържание. Документът си служи с терминология, която включва „учебно-полеви сборове“, „военно-патриотичен профил“, „строева подготовка“, „военно-тактически занятия“ и други. Дневният режим подрежда строевата и тактическа подготовка, физически натоварвания, медицинско обучение и уроците по военна история в строго разписание, което завършва с вечерна проверка и отбой. Отделен раздел урежда посещенията във в/ч 72471, където учениците се запознават с ежедневието на службата и инфраструктурата на базата. Макети на оръжия, стрелково оборудване и специализирани учебни кабинети фигурират в самия текст като обичайно училищно имущество – наред с чиновете и черните дъски.

Зад №72471 се крие 188-а гвардейска инженерна бригада, базирана в Пашково, в околностите на Могильов. Поделението отдавна е отворено за деца: според сведения на държавната агенция БЕЛТА на 23 януари 2026 г. то е приело около 150 ученици и студенти в Деня на отворените врати – с изложба на инженерна техника, демонстрации и възможност за изпробване на екипировка. На негова територия се провежда традиционен военно-патриотичен лагер за подрастващи, чиито занятия се ръководят от военнослужещи на бригадата. В изявление за сайта на градския изпълком заместник-командирът по идеологическа работа Антон Метелица открито определя тези лагери като отлична форма на професионално ориентиране – с надеждата една част от момчетата по-късно да постъпят на военна служба по договор.

Заповедта в Могильов не е местна инициатива, а прилагане на национална рамка, която влезе в сила през пролетта. От 2026 г. практическата част на дългогодишния училищен предмет „допризивна и медицинска подготовка“ е разгърната в задължителни 10-дневни учебно-полеви сборове с обем от 60 учебни часа след края на редовните занятия. Без преминати сборове нито един ученик не може да премине в 11-ти клас, като освобождаване се допуска само по медицински причини. Момичетата не участват в палатковите лагери, но са задължавани да преминат същите 60 часа практика по медицинска подготовка – в лечебни заведения, структури на Червения кръст или Министерство на извънредните ситуации. Указанията на Министерството на образованието от февруари и април 2026 г. очертават графика: лагерите с „военно-патриотичен профил“ работят от 26 май до 6 юни, а самите сборове се провеждат от 27 май до 5 юни. Документите не прикриват самия еталон: сборовете се провеждат „в условия, близки до тези във войскова част, с денонощен престой на учащите се“. Занятията на училищна база се допускат само по изключение, но отново с привличането на военни, техника и въоръжение.

Мащабът също е национален. Според данни на Министерство на отбраната, цитирани от „Еврорадио“, през това лято в страната действат 138 военно-патриотични лагера със 198 смени и 13 000 ученици капацитет. Държавната преса не само не спестява военния характер на новия формат, а го извежда на преден план: правителственият вестник „СБ. Беларусь сегодня“ отрази откриването на сбора в Могильов с репортаж за еърсофт в окопите, форсиран марш и печена сланина на огън. Самият градски лагер, който е разположен в санаторното училище-интернат с името  „Готови да служим на Родината!“, включва по програма тактическа, огнева и военно-медицинска подготовка, сглобяване и разглобяване на оръжие, прокопаване на траншеи и организирани посещения във войскова част.

За BELPOL тази заповед е поредния епизод в отдавна документирана тенденция. През октомври 2025 г. във Варшава обединението, заедно с Народното антикризисно управление на опозицията в изгнание, представи доклад, озаглавен „Деца без бъдеще“. Според него още към началото на 2023 г. на територията на страната действат 968 детски и младежки обединения с военно-патриотичен профил с 14 500 участници. Основният извод в доклада е, че милитаризацията на подрастващите „се гради върху страха на Александър Лукашенко от новото поколение, което може да отправи предизвикателство към властта му“ и представлява „стратегия за оцеляване на режима“.

Заповедта се появява в момент, в който армията, за която училището готви бъдещо попълнение, е обект на геополитическо договаряне между Минск и Москва. През юни Кремъл усили натиска върху Лукашенко за разширяване на беларуското участие във войната срещу Украйна. В анализ от Института за изследване на войната (ISW) се посочва, че Москва настоява да използва територията на Беларус за атаки на дронове, да поддържа заплаха по северната граница на Украйна (която да отклони украински звена от активни участъци на изток) и да разполага с Беларус като плацдарм за хибридни операции срещу съседните страни от НАТО. Основен лост за натиск е дълбоката икономическа зависимост на Минск, включително рискът от спиране на руските субсидии. Засега Лукашенко маневрира на ръба на прякото въвличане: след предупреждение от страна на Украйна, че ще бъдат подложени на удар, руските ретранслатори по беларуската граница, които увеличаваха обсега на управляемите дронове към Западна Украйна, спряха излъчване на 22 юни – без да е ясно дали са демонтирани, или само временно преустановени.

Двете линии обаче не бива да се разглеждат като пряка причина и следствие. Новата училищна рамка предхожда юнската ескалация: постановлението за палатковите лагери е от юли 2024 г., министерските указания са от февруари 2026 г., а лагерите приеха първите смени още в края на май. Каквото и да е искала Москва от Лукашенко през юни, лагерното лято на десетокласниците вече е било планирано. Индикаторите сочат не към външна поръчка, а към собствен, дългосрочен курс на режима.

Функцията на този курс се вижда ясно от самите документи. Десет дни строева и тактическа подготовка не могат да превърнат шестнадесетгодишно момче във войник – дирекната военна стойност на сборовете е минимална. За сметка на това обвързването на лагера с преминаването в 11-и клас превръща военната подготовка в задължителен етап от образованието на всяко момче. Денонощният престой в условия, близки до армейските, превръща армията от абстракция в преживяно ежедневие. А професионалното ориентиране към договорна служба, за което заместник-командирът на 188-а бригада говори открито, свързва лагерите пряко с попълването на въоръжените сили. Сравнението показва, че целта е най-вече вътрешнополитическа и дългосрочна: срещу поколението, което през 2020 г. изведе стотици хиляди по улиците, режимът изгражда училище, в което униформата е норма, а казармата – естествено продължение на класната стая.

Впрочем предметът „допризивна подготовка“ не е нов – съветската традиция на началното военно обучение никога не е изчезвала напълно от беларуското училище. Държавата провежда сборовете публично, с шумни тържествени откривания и медийни репортажи, представяйки ги като физическо закаляване и ориентиране в кариерен план. Новият елемент от тази година не е военно обучение само по себе си, а превръщането му в задължителен полеви формат с казармен режим и директно отражение върху образователното развитие – разликата между стандартен учебен предмет и задължителна повинност.

Доколко тази тенденция ще се задълбочава, ще проличи по няколко белега: дали опозиционни организации в изгнание ще открият аналогични заповеди в останалите области; дали ще се появи официално обвързване на лагерите с военните комисариати – форма на зачисляване на учениците; и дали през учебната 2026/2027 г. форматът ще се разшири отвъд 10-ти клас. По отношение на руското влияние индикацията е по-директна и мрачна: първият дрон, изстрелян срещу Украйна от територията на Беларус, би бил знак, че оказваният от месеци натиск все пак е дал резултат – и че армията, в която тези десетокласници предстои да влязат като наборници, вече не е страничен наблюдател на конфликта.

Майсторът на оцеляването: между Валдай и Пекин

🇧🇾🤝🇨🇳 Беларуският президент Александър Лукашенко пристигна на официално посещение в Пекин точно след разговорите с руския си колега Владимир Путин в резиденцията му „Валдай“. В китайската столица той беше посрещнат в държавната резиденция „Дяоюйтай“ с демонстративна сърдечност, което бележи рядък контраст с далеч по-сдържаната и според слуховете дори напрегната атмосфера на разговорите в Русия едва три дни по-рано.

Си Дзинпин го нарече „мой скъп приятел“, а публичното му изявление отправи послание, което трудно може да остане незабелязано в Кремъл. Китайският лидер изрично подкрепи суверенитета на Беларус. „Китай подкрепя Беларус в защитата на националния си суверенитет, независимост и териториална цялост, а също избора на път на развитие, съобразен със собствените ѝ условия“, отбелязва той според официалния протокол от срещата. Си описа двустранните отношения като „безусловно всеобхватно стратегическо партньорство“, което е достигнало „исторически връх“ и издържало „всяко изпитание на международните сътресения“.

Контрастът изпъква най-ясно в хронологията на последните дни. На 26 юни Лукашенко се проведе срещата си с Путин във „Валдай“ – резиденция, в която руският президент рядко приема чуждестранни държавни глави. След разговора нямаше съвместно изявление, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков предварително обяви, че изявления пред медиите няма да бъдат правени. Според официално комюнике двамата са обсъдили съвместни проекти, търговско-икономическо сътрудничество и регионална сигурност. За конкретните детайли на самия разговор обаче изтече малко информация. Самата дата на срещата е по-показателна от официалното комюнике – тя идва само дни след украински ултиматум във връзка с територията на Беларус, а също така след разкритието на Лукашенко, че е приел делегация на украинския президент Зеленски за разговори в Минск.

На 19 юни Зеленски даде седмица на Минск да изключи сигналните ретранслатори в Гомелска и Брестка област, които препредават сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ по маршрута им към Северна Украйна. „Ако не ги махне, ще махнем всичко сами“, предупреди той. До 22 юни цялото оборудване беше спряло работа, а на 24 юни Зеленски обяви, че станциите са неактивни с уточнението, че все още не е известно дали Беларус е демонтирал, или само ги е изключил. В следващите дни Държавната гранична служба на Украйна докладва спад на полетите на дронове над Черниговска област. Какво точно се е случило със самата апаратурата на този етап е неясно. Едно нещо обаче е безспорно – този епизод постави Минск в сложна позиция между руския натиск за по-дълбока военна интеграция и украинската заплаха за директен ответен удар.

Именно в тази последователност – срещата с Путин във „Валдай“ без обективи, 72 часа след което тържествен прием в Пекин – мнозина разчитат добре познатия почерк на една политическа фигура, която отдавна наричат „майстора на оцеляването“. От идването си на власт през 1994 г. управлението на Лукашенко е белязано от опит за баланс между тежката зависимост на страната от Кремъл, особено в сферата на сигурността и енергетиката, с предпазливо отваряне към други центрове на влияние. След жестокото потушаване на протестите през 2020 г. и последвалата западна изолация това пространство за маневриране се сви драстично. Така Беларус изпадна в почти пълна зависимост от Москва, която оттогава се опитва да смекчи, без да я прекъсва.

Беларус послужи като плацдарм за руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., но въпреки това така и не изпрати свои войски на фронта, въпреки периодичния натиск от Москва да отвори нов фронт на север или да задълбочи интеграцията в рамките на Съюзната държава. На беларуска територия вече са разположени руски тактически ядрени оръжия, а последните предложения на Путин предвиждат още по-тясно военно обвързване. Свикнал да разглежда Лукашенко като най-лоялния си съюзник, Кремъл възприема всеки признак на автономия като предизвикателство, което може да бъде последвано от сериозен натиск. Според някои по-крайни прогнози подобно поведение дори е възможно да постави под въпрос политическото оцеляване на беларуския диктатор.

Тълкуването, че бързото отпътуване за Пекин е опит за ограничаване на риска с търсене на противотежест на руското влияние и западните санкции, изглежда съвсем възможно, но не може да се разглежда като установен факт. То се базира на последователността на събитията и на очевидния контраст между двата приема, но не на публични сигнали за разрив с публичния му донор. Съществува и далеч по-прозаично обяснение. Визитата на Лукашенко е 17-ата му в Китай и имаше преди всичко икономически дневен ред. Индустриалният парк „Великий камък“ край Минск, изграден до голяма степен с китайски инвестиции, беше отбелязан като пример за успешно партньорство, а 2026–2027 г. бяха обявени за Години на промишлено сътрудничество – инициатива, подготвяна дълго предварително. Лукашенко отвърна със същия тон, изрази задоволство от китайските високи технологии в редица отрасли и от редовния политически диалог, а разговорите между двамата лидери продължиха повече от три часа. Напълно възможно е посещението да е било планирано много преди настоящото напрежение и да носи предимно икономически, а не геополитически заряд. Двете тълкувания обаче не са взаимно изключващи се. Дори една отдавна подготвена визита придобива различно политическо значение, когато се случва само седмица след дроновия епизод и три дни след необичайно дискретната среща във „Валдай“.

За Пекин демонстративната близост с Минск изпълнява няколко цели едновременно. Китай задълбочи своите отношения с Беларус като част от по-широката си евразийска стратегия и разглежда страната като надежден партньор в изграждането на многополюсен световен ред. Двустранната търговия продължава да расте и по последни данни вече се доближава до 8,86 млрд. долара, а китайските технологии и инвестиции помагат на Минск да смекчи последиците от западната изолация.

Именно затова акцентът на Си върху суверенитета, независимостта и териториалната цялост няма как да звучи случаен. Днес основният натиск върху суверенитета на Беларус не идва от запад, а от стремежите на Путин към все по-дълбока интеграция в рамките на Съюзната държава, с оглед на което изказването на Си може да бъде тълкувано като индиректно послание към Кремъл, а не към НАТО – знак, че китайската подкрепа във войната с доставки на стоки с двойна употреба и дипломатическо прикритие не е безусловно одобрение за безконтролно разширяване на руското влияние върху съседните държави. Китайският лидер не назова Русия, а реториката за защита на суверенитета е неизменна част от линията на китайската външна политика, но самият факт, че беше изречена именно в присъствието на най-зависимия от Кремъл съюзник, неизбежно ѝ придава тази политическа тежест.

Си вписа партньорството в цялостната визия на Китай с призив за ускоряване на инициативата „Един пояс, един път“, представи двете държави като „стабилизираща сила в размирен свят“ и традиционната критика срещу „хегемонистичното“ поведение, съчетана с призив за по-тясна многостранна координация. Това е реторика, която Пекин използва последователно – от Глобалния юг до Централна Азия.

За Минск обаче практическото измерение е далеч по-конкретно. В условията на западни санкции и ограничен достъп до пазари и технологии китайските инвестиции и оборудване осигуряват жизненоважен икономически буфер – пространство за маневриране, което самият Лукашенко нееднократно е определял като необходимо за „дишане“. Колкото по-силно се развива тази линия, толкова по-малко безалтернативна става зависимостта от Москва. Това обаче не значи, че тя може да бъде заменена. Нито сигурността, нито енергетиката могат да бъдат гарантирани от Китай в мащабите, в които го прави Русия. Именно затова тезата за пълноценен геополитически „завой към Пекин“ има своите естествени граници. Китай може да смекчи изолацията на Беларус, но не може да замени руския чадър – а Лукашенко вероятно осъзнава това по-добре от всеки външен наблюдател.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Лукашенко е участвал в необявена среща с Путин в резиденция „Валдай“.

🇷🇺🤝🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко е участвал в необявена среща с руския си колега Владимир Путин в неговата частна резиденция „Валдай“ в Новгородска област – място, което рядко се използва за разговори между официални лица. Срещата се е провела в петък, но беше обявена от двете страни публично едва след като Лукашенко се е завърнал в Беларус, съобщава РБК.

Данните от мониторинг на въздушния трафик (ADS-B) показват, че самолетът на беларуския държавен глава е излетял от международно летище Минск в 09:46 ч. московско време, след което е изключил своя транспондер над Тверска област, докато движението по магистрала М-11 в близост до резиденцията е било временно спряно.

Кремъл потвърди преговорите след техния край. Прессекретарят Дмитрий Песков заяви, че дискусиите са били фокусирани върху дневния ред на Съюзната държава – търговията, икономиката и регионалната сигурност, като допълни, че няма да бъдат предавани официални изявления за медиите. Непредвиденото посещение се проведе непосредствено след като Лукашенко публично поиска от руския посланик Борис Гризлов да въздържа Минск от въвличане в настоящите бойни действия.

Докладите сочат, че Кремъл използва финансови и правни механизми в рамките на Съюзната държава, за да окаже натиск върху Беларус за отваряне на втори фронт и интегрирането на нейни граждани в руската армия. Междувременно Лукашенко обяви, че наскоро се е срещнал с пратеници на украинския президент Володимир Зеленски.

Според Der Spiegel, ултиматумът на Зеленски е оказал сериозно влияние на „последния европейски диктатор“, който според информацията през седмицата се е страхувал повече от украински дронове, отколкото от руския президент.

Публичното предупреждение, отправено на 19 юни, даде строг 7-дневен срок за премахване на ретранслатори, разположени по границата с Украйна за насочване на руски дронове, под заплаха за директни военни действия от страна на Украйна. По-късно разузнавателни доклади разкриха, че оборудването е преустановило работа на 22 юни, още преди изтичането на крайния срок.

Преди това Лукашенко настояваше, че заема „миролюбива“ позиция спрямо Украйна, но заплаши, че характерът на войната ще се промени мигновено, ако Киев се опита да въвлече Беларус в боевете. Той разказа за скорошна среща в Минск с пратеници на Зеленски, от които е поискал да предадат неговото предупреждение до Киев.

Беларус пред война? Опозицията алармира за скрита мобилизация и подготовка от режима на Лукашенко.

🇧🇾🇺🇦 Обединеният преходен кабинет на Беларус предупреди, че президентът Александър Лукашенко вероятно се готви за директно включване в пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Органът на демократичната опозиция, основан от Светлана Тихановска, вече е внесъл подробен доклад по въпроса до украинския министър на външните работи Андрий Сибиха.

Това се посочва в публикувано днес обръщение на главния изпълнителен орган на беларуската демократична опозиция, създаден от Светлана Тихановская. Сред обявените му цели са възстановяване на конституционния ред в страната, както и подготовка за демократични избори.

Заместник-ръководителят на кабинета Павел Латушко предаде на Министерство на външните работи в Киев подробен доклад, който описва това, което опозицията определя като систематична подготовка за евентуално влизане във войната от страна на режима на Лукашенко.

Документът откроява 8 ключови индикации, които доказват, че беларуската власт все по-тясно се обвързва с военния дневен ред на Руската федерация. Това включва легализиране на „превантивните удари“. Те твърдят, че последните конституционни и военно-правни промени на практика са премахнали неутралния и безядрен статут на Беларус. Съобщава се, че новата военна доктрина от 2024 г. позволява превантивни удари в случай на това, което властите дефинират като „непосредствена заплаха“, а също така разполагане на въоръжените сили на Беларус в чужбина.

Докладът посочва мащабно разширяване на армията, където броят на военнослужещите на договор е скочил над 1,5 пъти от 2022 г. насам, докато мобилизационният резерв е оценяван на около 289 000 души. В близост до украинското направление се формира Южно оперативно командване с численост на личния състав, която може да надхвърли 80 000 души, успоредно със създаване на т.нар. „народно опълчение“, наброяващо около 150 000 души. Опозицията твърди още, че Беларус е въвела призовки чрез SMS и е разширила практиките за набиране на персонал, включително чрез зачисляване на затворници.

Друга очертана сфера е преминаването на икономиката на военни релси. Данни относно бюджета за отбрана показват, че той е скочил пет пъти за четири години, докато военната промишленост е напълно интегрирана с руската и поставена под строга секретност. Освен това само за 2024 г. над 4000 единици военно оборудване е било прието на въоръжение.

Документът акцентира и върху задълбочената интеграция между военните на двете страни, която се отличава с продължаващото присъствие на руски войски на беларуска територия, разполагането на тактическо ядрено оръжие и ракетна система „Орешник“ и обучение на беларуските сили от инструктори на ЧВК „Вагнер“.

Опасения буди мащабната милитаризация по границите на Беларус с Украйна, Полша и Литва, която включва изграждане на отбранителни укрепления и модернизация на инфраструктура, предназначена за поддържане на руската военна логистика. В доклада се цитира и въведеното задължително военно обучение в училищата, както и разширяването на военно-патриотичните програми за деца.

Освен това опозицията посочва мерки за гражданска готовност, включително нови протоколи за медицински триаж във военно време, инспекция на хиляди бомбоубежища в столицата Минск, закупуване на оборудване за защита на местните отряди на опълчението и зачестили тестове на системи за тревога.

Докладът обръща внимание на ускореното натрупване на стратегически резерви, което включва удвояване на задължителния запас от гориво и разширени списъци с гражданско оборудване, подлежащо на мобилизация. Според постановление на правителството от 15 май 2026 г. градският транспорт, собственост на предприятия, може да бъде реквизиран за военни конвои.

И накрая, авторите се позовават на провеждащите се мащабни военни учения от началото на годината, които по думите им се използват за тестване на системата за мобилизация, поддържайки натиск върху обществото.

Обединеният преходен кабинет подчерта, че представеният на Украйна доклад не просто документира тези събития, но и включва препоръки, насочени към предотвратяване на ескалация и възпиране на потенциална милитаризация от страна на режима на Лукашенко.

По време на своето посещение в Киев на 25 май Тихановска заяви, че украинската съпротива срещу руската военна агресия е водещ източник на сила и вдъхновение за беларуския народ. В съвместна пресконференция тя каза, че успехът на Украйна в продължаващата война е тясно свързан с перспективата за освобождение на Беларус от сегашното ѝ авторитарно ръководство.