Лукашенко: Силите за специални операции са разпръснати по границата с Украйна

🇧🇾🪖🇺🇦 Силите за специални операции на Беларус са разположени по границата с Украйна по лична заповед на президента Александър Лукашенко. Това обяви самият той по време на правителствено съвещание, кадри от което бяха публикувани в официалния канал „Пул Первого“ в Telegram. Според беларуския ръководител това дислоциране гарантира сигурността на страната и не е подготовка за офанзива – уверение, което Минск повтаря при всяко придвижване на войски на юг от началото на пълномащабната война.

„Всички, които не умеят да работят – в армията и на южната граница. В гората: там са нашите момчета. Силите за специални операции по моя заповед са разпръснати по украинската граница“, заяви Лукашенко пред събралите се ръководители.

Съвещанието беше посветено на кампанията за жътва, а военната тема изскочи неочаквано от стопанските въпроси. Лукашенко разпореди нарушителите на „трудовата дисциплина“ да се изпращат на военна служба, а след кратка подготовка – в силите за специални операции по южната граница. Той добави, че този подход трябва да бъде прилагна и към държавните служители, които не изпълняват задачите си. Нареждането беше адресирано пряко към министъра на отбраната Виктор Хренин.

Под израза „момчетата в гората“ Лукашенко има предвид най-боеспособния сегмент на въоръжените сили на страната. Командването на ССО обединява 38-а отделна гвардейска десантно-щурмова бригада (Брест), 103-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада (Витебск) и 5-а отделна спецназ бригада (Марина Горка). По оценка на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) това са към 6000 души.

Границата с Украйна се простира на 1100 км. Разпръснати по тази дължина, тези 6000 бойци подсигуряват едва по 5–6 души на километър при равномерно разположение – това представлява рядка наблюдателно-охранителна завеса, а не ударна групировка. За съпоставка: цялата беларуска армия наброява около 48 000 души активен състав. Така специалните сили се явяват нейният малоброен, но теоретично най-подготвен и мобилен компонент – същият, който Минск редовно демонстрира по време на съвместните учения с Русия.

Думата „разпръснати“ носи конкретно военно съдържание извън политическата реторика. Дисперсията е класически почерк на отбраната и оцеляването: разредените сили се поразяват значително по-трудно като цел, покриват по-широк периметър за наблюдение и прехващат диверсионни групи. Настъплението изисква точно обратното – концентрация на сили и средства в изходни райони, струпване на техника и плътни бойни порядъци. Доколкото описаната от Лукашенко картина отговаря на реалността, тя потвърждава уверенията му за дефанзивни мотиви: така се пази граница, а не се извършва пробив.

Тези уверения обаче не съществуват във вакуум. Изявлението идва на фона на засилена военна активност от беларуска страна, документирана с месеци от командването в Киев. На 25 юни, позовавайки се на данни от Службата за външно разузнаване, президентът Володимир Зеленски обяви, че Минск завършва работата по изграждане на военна инфраструктура в пограничните направления. Това включва пътища и складове за боеприпаси и гориво-смазочни материали в секторите Кобрин–Ковел, Иванава–Маневичи, Лунинец–Сарни, Речица–Коростен и Гомел–Чернигов.

Според същите данни се изграждат шест шосейни моста (през реките Припят, Днепър, Сож, Мухавец и Днепровско-Бугския канал), модернизира се 2766-ият склад за горива край Красни Бераг (Гомелска област) и продължава работата по 1405-ия артилерийски склад при Великая Горожа (Могильовска област). Украинската оценка е, че строителството се извършва под пряко руско влияние. В Киев не говорят за непосредствена подготовка за нападение, но следят обектите като индикатор за потенциален риск от бъдеща офанзива.

Пътищата, мостовете и складовете скъсяват логистичното рамо към граничната ивица и намаляват цената на всяко бъдещо военно решение – независимо кой и кога би го взел. В наличните данни няма индикация, че такова решение вече е взето, тъй като подготвяното настъпление се издава от струпване на войски и техника, каквото засега не се отчита.

Разликата между двете нива на картината обаче остава: разпръснатите отряди са маркер за отбрана днес, докато завършената инфраструктура е отворена опция за утре, чиято цена вече е платена.

Третият елемент от тази картина се развива в образователната система. Това лято в Беларус функционират 138 военно-патриотични лагера с капацитет за над 13 000 ученици в рамките на 198 смени. 47 от лагерите се намират в самите военни бази, а 33 действат денонощно, като юношите са настанени в поделения или палаткови лагери на територията им. За първи път тази година всички ученици от 10-ти клас преминават задължителен 10-дневен полеви лагер. Заповедта на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет на Могильов предвижда и визити във военно поделение №72471, където учениците се запознават с войнишкото ежедневие. Програмата включва строева, военно-тактическа и физическа подготовка, вечерни проверки и медицинско обучение.

Предложението провинилите се да обличат униформа допълва общия контур: в беларуската управленска практика армията е колкото отбранителна, толкова и дисциплинарна институция. Службата като наказание – за работника, който „не умее да работи“, и за чиновника, който не изпълнява задълженията си – вписва въоръжените сили пряко в социалния ред на режима. Така границата с Украйна се оказва едновременно военен рубеж и място за превъзпитание.

Този подход има своите корени назад във времето: още през 2015 г. Лукашенко подписа т.нар. „декрет за тунеядците“, който облагаше с такса гражданите без официална заетост. Десетилетие по-късно санкцията за липса на работа вече не е глоба, а казарма в граничните гори.

Разполагането на части край Украйна също не е нов феномен. През февруари 2022 г. руските военни колони напреднаха към Киев именно от територията на Беларус, използвайки летищата, горивата и железопътната мрежа на съюзника си. Оттогава Минск периодично придвижва войски към границата, винаги с уверението, че действа дефанзивно.

Цикълът се повтаря: разполагане, отбранително уверение, обявено изтегляне. Самият Лукашенко неведнъж обявяваше, че напрежението е туширано и че частите се завръщат в местата за постоянна дислокация. През октомври 2022 г. Минск и Москва обявиха разгръщането на съвместна регионална групировка войски, при което хиляди руски военнослужещи преминаха през беларуските полигони. През лятото на 2023 г. страната прие бойците на „Вагнер“ след метежа на Евгений Пригожин, а през септември 2025 г. на нейна територия се проведе съвместното стратегическо учение „Запад-2025“.

Беларуската армия така и не се включи пряко във войната със свои сили, но територията на страната остава на пълно разположение на Москва – включително чрез разполагането на руско тактическо ядрено оръжие и обявените от Кремъл планове за разполагане на ракетния комплекс „Орешник“.

Войнствената демонстрация на юг обаче съжителства с противоположна тенденция на запад. През 2025 г. Минск направи опит за дипломатическо размразяване с Вашингтон: Лукашенко разпореди освобождаване на десетки политически затворници след посещения на пратеници от Белия дом. В отговор САЩ облекчиха санкциите срещу националната авиокомпания „Белавиа“. С други думи, режимът поддържа отворени двете врати – руското военно домакинство и американския дипломатически канал – като частите по границата тежат и на двете везни.

Всичко това води до сдържана крайност в оценките. Настъпателна подготовка, видима в самите войски, на този етап липсва: разпръснатите отряди за специални операции не са инструмент за офанзива, а данни за съсредоточаване на маневрени съединения край границата липсват в наличните източници. Поради това настъпление от беларуска територия през близките месеци остава малко вероятно.

Материалният ефект обаче е налице: всяко раздвижване по северното направление принуждава Украйна да поддържа прикриващи сили по протежение на пет области (от Волинска до Черниговска). Това са войски, които отсъстват от активния фронт – съществен принос към руското военно усилие, който не струва на Минск нито един изстрел.

Тази оценка би се променила, ако граничните складове започнат да приемат оперативни запаси, а около новите пътища и мостове се появят концентрирани механизирани части с полеви лагери. Обратно – ново обявено изтегляне по познатия модел би я затвърдило напълно.

Беларус задължава ученици към задължителни военни сборове – без тях на могат да завършат.

🇧🇾🪖🎓 Гимназистите в Могильов заминават на задължителен многодневен лагер с казармен режим, който включва строева подготовка, военно-тактически занятия, вечерна проверка и отбой. По точно определен график те влизат в действаща войскова част, за да се запознаят отблизо с армейския бит и инфраструктура. Това се предвижда в заповед на отдел „Образование“ към градския изпълнителен комитет за тази година. Съдържанието на документа беше разпространено от BELPOL – обединение на бивши служители от беларуските силови структури, преминали към опозицията след протестите през 2020 г.

Формално проявата носи статут на палатков „оздравителен лагер“ – това е рамката за детския летен отдих, регламентирана с постановление № 509 на Министерски съвет от 15 юли 2024 г. Зад това название обаче е скрито военно съдържание. Документът си служи с терминология, която включва „учебно-полеви сборове“, „военно-патриотичен профил“, „строева подготовка“, „военно-тактически занятия“ и други. Дневният режим подрежда строевата и тактическа подготовка, физически натоварвания, медицинско обучение и уроците по военна история в строго разписание, което завършва с вечерна проверка и отбой. Отделен раздел урежда посещенията във в/ч 72471, където учениците се запознават с ежедневието на службата и инфраструктурата на базата. Макети на оръжия, стрелково оборудване и специализирани учебни кабинети фигурират в самия текст като обичайно училищно имущество – наред с чиновете и черните дъски.

Зад №72471 се крие 188-а гвардейска инженерна бригада, базирана в Пашково, в околностите на Могильов. Поделението отдавна е отворено за деца: според сведения на държавната агенция БЕЛТА на 23 януари 2026 г. то е приело около 150 ученици и студенти в Деня на отворените врати – с изложба на инженерна техника, демонстрации и възможност за изпробване на екипировка. На негова територия се провежда традиционен военно-патриотичен лагер за подрастващи, чиито занятия се ръководят от военнослужещи на бригадата. В изявление за сайта на градския изпълком заместник-командирът по идеологическа работа Антон Метелица открито определя тези лагери като отлична форма на професионално ориентиране – с надеждата една част от момчетата по-късно да постъпят на военна служба по договор.

Заповедта в Могильов не е местна инициатива, а прилагане на национална рамка, която влезе в сила през пролетта. От 2026 г. практическата част на дългогодишния училищен предмет „допризивна и медицинска подготовка“ е разгърната в задължителни 10-дневни учебно-полеви сборове с обем от 60 учебни часа след края на редовните занятия. Без преминати сборове нито един ученик не може да премине в 11-ти клас, като освобождаване се допуска само по медицински причини. Момичетата не участват в палатковите лагери, но са задължавани да преминат същите 60 часа практика по медицинска подготовка – в лечебни заведения, структури на Червения кръст или Министерство на извънредните ситуации. Указанията на Министерството на образованието от февруари и април 2026 г. очертават графика: лагерите с „военно-патриотичен профил“ работят от 26 май до 6 юни, а самите сборове се провеждат от 27 май до 5 юни. Документите не прикриват самия еталон: сборовете се провеждат „в условия, близки до тези във войскова част, с денонощен престой на учащите се“. Занятията на училищна база се допускат само по изключение, но отново с привличането на военни, техника и въоръжение.

Мащабът също е национален. Според данни на Министерство на отбраната, цитирани от „Еврорадио“, през това лято в страната действат 138 военно-патриотични лагера със 198 смени и 13 000 ученици капацитет. Държавната преса не само не спестява военния характер на новия формат, а го извежда на преден план: правителственият вестник „СБ. Беларусь сегодня“ отрази откриването на сбора в Могильов с репортаж за еърсофт в окопите, форсиран марш и печена сланина на огън. Самият градски лагер, който е разположен в санаторното училище-интернат с името  „Готови да служим на Родината!“, включва по програма тактическа, огнева и военно-медицинска подготовка, сглобяване и разглобяване на оръжие, прокопаване на траншеи и организирани посещения във войскова част.

За BELPOL тази заповед е поредния епизод в отдавна документирана тенденция. През октомври 2025 г. във Варшава обединението, заедно с Народното антикризисно управление на опозицията в изгнание, представи доклад, озаглавен „Деца без бъдеще“. Според него още към началото на 2023 г. на територията на страната действат 968 детски и младежки обединения с военно-патриотичен профил с 14 500 участници. Основният извод в доклада е, че милитаризацията на подрастващите „се гради върху страха на Александър Лукашенко от новото поколение, което може да отправи предизвикателство към властта му“ и представлява „стратегия за оцеляване на режима“.

Заповедта се появява в момент, в който армията, за която училището готви бъдещо попълнение, е обект на геополитическо договаряне между Минск и Москва. През юни Кремъл усили натиска върху Лукашенко за разширяване на беларуското участие във войната срещу Украйна. В анализ от Института за изследване на войната (ISW) се посочва, че Москва настоява да използва територията на Беларус за атаки на дронове, да поддържа заплаха по северната граница на Украйна (която да отклони украински звена от активни участъци на изток) и да разполага с Беларус като плацдарм за хибридни операции срещу съседните страни от НАТО. Основен лост за натиск е дълбоката икономическа зависимост на Минск, включително рискът от спиране на руските субсидии. Засега Лукашенко маневрира на ръба на прякото въвличане: след предупреждение от страна на Украйна, че ще бъдат подложени на удар, руските ретранслатори по беларуската граница, които увеличаваха обсега на управляемите дронове към Западна Украйна, спряха излъчване на 22 юни – без да е ясно дали са демонтирани, или само временно преустановени.

Двете линии обаче не бива да се разглеждат като пряка причина и следствие. Новата училищна рамка предхожда юнската ескалация: постановлението за палатковите лагери е от юли 2024 г., министерските указания са от февруари 2026 г., а лагерите приеха първите смени още в края на май. Каквото и да е искала Москва от Лукашенко през юни, лагерното лято на десетокласниците вече е било планирано. Индикаторите сочат не към външна поръчка, а към собствен, дългосрочен курс на режима.

Функцията на този курс се вижда ясно от самите документи. Десет дни строева и тактическа подготовка не могат да превърнат шестнадесетгодишно момче във войник – дирекната военна стойност на сборовете е минимална. За сметка на това обвързването на лагера с преминаването в 11-и клас превръща военната подготовка в задължителен етап от образованието на всяко момче. Денонощният престой в условия, близки до армейските, превръща армията от абстракция в преживяно ежедневие. А професионалното ориентиране към договорна служба, за което заместник-командирът на 188-а бригада говори открито, свързва лагерите пряко с попълването на въоръжените сили. Сравнението показва, че целта е най-вече вътрешнополитическа и дългосрочна: срещу поколението, което през 2020 г. изведе стотици хиляди по улиците, режимът изгражда училище, в което униформата е норма, а казармата – естествено продължение на класната стая.

Впрочем предметът „допризивна подготовка“ не е нов – съветската традиция на началното военно обучение никога не е изчезвала напълно от беларуското училище. Държавата провежда сборовете публично, с шумни тържествени откривания и медийни репортажи, представяйки ги като физическо закаляване и ориентиране в кариерен план. Новият елемент от тази година не е военно обучение само по себе си, а превръщането му в задължителен полеви формат с казармен режим и директно отражение върху образователното развитие – разликата между стандартен учебен предмет и задължителна повинност.

Доколко тази тенденция ще се задълбочава, ще проличи по няколко белега: дали опозиционни организации в изгнание ще открият аналогични заповеди в останалите области; дали ще се появи официално обвързване на лагерите с военните комисариати – форма на зачисляване на учениците; и дали през учебната 2026/2027 г. форматът ще се разшири отвъд 10-ти клас. По отношение на руското влияние индикацията е по-директна и мрачна: първият дрон, изстрелян срещу Украйна от територията на Беларус, би бил знак, че оказваният от месеци натиск все пак е дал резултат – и че армията, в която тези десетокласници предстои да влязат като наборници, вече не е страничен наблюдател на конфликта.

Майсторът на оцеляването: между Валдай и Пекин

🇧🇾🤝🇨🇳 Беларуският президент Александър Лукашенко пристигна на официално посещение в Пекин точно след разговорите с руския си колега Владимир Путин в резиденцията му „Валдай“. В китайската столица той беше посрещнат в държавната резиденция „Дяоюйтай“ с демонстративна сърдечност, което бележи рядък контраст с далеч по-сдържаната и според слуховете дори напрегната атмосфера на разговорите в Русия едва три дни по-рано.

Си Дзинпин го нарече „мой скъп приятел“, а публичното му изявление отправи послание, което трудно може да остане незабелязано в Кремъл. Китайският лидер изрично подкрепи суверенитета на Беларус. „Китай подкрепя Беларус в защитата на националния си суверенитет, независимост и териториална цялост, а също избора на път на развитие, съобразен със собствените ѝ условия“, отбелязва той според официалния протокол от срещата. Си описа двустранните отношения като „безусловно всеобхватно стратегическо партньорство“, което е достигнало „исторически връх“ и издържало „всяко изпитание на международните сътресения“.

Контрастът изпъква най-ясно в хронологията на последните дни. На 26 юни Лукашенко се проведе срещата си с Путин във „Валдай“ – резиденция, в която руският президент рядко приема чуждестранни държавни глави. След разговора нямаше съвместно изявление, а официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков предварително обяви, че изявления пред медиите няма да бъдат правени. Според официално комюнике двамата са обсъдили съвместни проекти, търговско-икономическо сътрудничество и регионална сигурност. За конкретните детайли на самия разговор обаче изтече малко информация. Самата дата на срещата е по-показателна от официалното комюнике – тя идва само дни след украински ултиматум във връзка с територията на Беларус, а също така след разкритието на Лукашенко, че е приел делегация на украинския президент Зеленски за разговори в Минск.

На 19 юни Зеленски даде седмица на Минск да изключи сигналните ретранслатори в Гомелска и Брестка област, които препредават сигнала за управление на руските дронове „Шахед“ по маршрута им към Северна Украйна. „Ако не ги махне, ще махнем всичко сами“, предупреди той. До 22 юни цялото оборудване беше спряло работа, а на 24 юни Зеленски обяви, че станциите са неактивни с уточнението, че все още не е известно дали Беларус е демонтирал, или само ги е изключил. В следващите дни Държавната гранична служба на Украйна докладва спад на полетите на дронове над Черниговска област. Какво точно се е случило със самата апаратурата на този етап е неясно. Едно нещо обаче е безспорно – този епизод постави Минск в сложна позиция между руския натиск за по-дълбока военна интеграция и украинската заплаха за директен ответен удар.

Именно в тази последователност – срещата с Путин във „Валдай“ без обективи, 72 часа след което тържествен прием в Пекин – мнозина разчитат добре познатия почерк на една политическа фигура, която отдавна наричат „майстора на оцеляването“. От идването си на власт през 1994 г. управлението на Лукашенко е белязано от опит за баланс между тежката зависимост на страната от Кремъл, особено в сферата на сигурността и енергетиката, с предпазливо отваряне към други центрове на влияние. След жестокото потушаване на протестите през 2020 г. и последвалата западна изолация това пространство за маневриране се сви драстично. Така Беларус изпадна в почти пълна зависимост от Москва, която оттогава се опитва да смекчи, без да я прекъсва.

Беларус послужи като плацдарм за руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г., но въпреки това така и не изпрати свои войски на фронта, въпреки периодичния натиск от Москва да отвори нов фронт на север или да задълбочи интеграцията в рамките на Съюзната държава. На беларуска територия вече са разположени руски тактически ядрени оръжия, а последните предложения на Путин предвиждат още по-тясно военно обвързване. Свикнал да разглежда Лукашенко като най-лоялния си съюзник, Кремъл възприема всеки признак на автономия като предизвикателство, което може да бъде последвано от сериозен натиск. Според някои по-крайни прогнози подобно поведение дори е възможно да постави под въпрос политическото оцеляване на беларуския диктатор.

Тълкуването, че бързото отпътуване за Пекин е опит за ограничаване на риска с търсене на противотежест на руското влияние и западните санкции, изглежда съвсем възможно, но не може да се разглежда като установен факт. То се базира на последователността на събитията и на очевидния контраст между двата приема, но не на публични сигнали за разрив с публичния му донор. Съществува и далеч по-прозаично обяснение. Визитата на Лукашенко е 17-ата му в Китай и имаше преди всичко икономически дневен ред. Индустриалният парк „Великий камък“ край Минск, изграден до голяма степен с китайски инвестиции, беше отбелязан като пример за успешно партньорство, а 2026–2027 г. бяха обявени за Години на промишлено сътрудничество – инициатива, подготвяна дълго предварително. Лукашенко отвърна със същия тон, изрази задоволство от китайските високи технологии в редица отрасли и от редовния политически диалог, а разговорите между двамата лидери продължиха повече от три часа. Напълно възможно е посещението да е било планирано много преди настоящото напрежение и да носи предимно икономически, а не геополитически заряд. Двете тълкувания обаче не са взаимно изключващи се. Дори една отдавна подготвена визита придобива различно политическо значение, когато се случва само седмица след дроновия епизод и три дни след необичайно дискретната среща във „Валдай“.

За Пекин демонстративната близост с Минск изпълнява няколко цели едновременно. Китай задълбочи своите отношения с Беларус като част от по-широката си евразийска стратегия и разглежда страната като надежден партньор в изграждането на многополюсен световен ред. Двустранната търговия продължава да расте и по последни данни вече се доближава до 8,86 млрд. долара, а китайските технологии и инвестиции помагат на Минск да смекчи последиците от западната изолация.

Именно затова акцентът на Си върху суверенитета, независимостта и териториалната цялост няма как да звучи случаен. Днес основният натиск върху суверенитета на Беларус не идва от запад, а от стремежите на Путин към все по-дълбока интеграция в рамките на Съюзната държава, с оглед на което изказването на Си може да бъде тълкувано като индиректно послание към Кремъл, а не към НАТО – знак, че китайската подкрепа във войната с доставки на стоки с двойна употреба и дипломатическо прикритие не е безусловно одобрение за безконтролно разширяване на руското влияние върху съседните държави. Китайският лидер не назова Русия, а реториката за защита на суверенитета е неизменна част от линията на китайската външна политика, но самият факт, че беше изречена именно в присъствието на най-зависимия от Кремъл съюзник, неизбежно ѝ придава тази политическа тежест.

Си вписа партньорството в цялостната визия на Китай с призив за ускоряване на инициативата „Един пояс, един път“, представи двете държави като „стабилизираща сила в размирен свят“ и традиционната критика срещу „хегемонистичното“ поведение, съчетана с призив за по-тясна многостранна координация. Това е реторика, която Пекин използва последователно – от Глобалния юг до Централна Азия.

За Минск обаче практическото измерение е далеч по-конкретно. В условията на западни санкции и ограничен достъп до пазари и технологии китайските инвестиции и оборудване осигуряват жизненоважен икономически буфер – пространство за маневриране, което самият Лукашенко нееднократно е определял като необходимо за „дишане“. Колкото по-силно се развива тази линия, толкова по-малко безалтернативна става зависимостта от Москва. Това обаче не значи, че тя може да бъде заменена. Нито сигурността, нито енергетиката могат да бъдат гарантирани от Китай в мащабите, в които го прави Русия. Именно затова тезата за пълноценен геополитически „завой към Пекин“ има своите естествени граници. Китай може да смекчи изолацията на Беларус, но не може да замени руския чадър – а Лукашенко вероятно осъзнава това по-добре от всеки външен наблюдател.

Полското разузнаване готви план срещу руски „зелени човечета“ в Балтика

🇵🇱⚔️🇷🇺 Външното разузнаване на Полша разработва като реален сценарий Русия да инсценира хибридна провокация срещу балтийските държави, използвайки войници без отличителни белези. Това е същата тактика със „зелени човечета“, чрез която Москва окупира Крим през 2014 година. Предупреждението отправи полковник Павел Шота, директор на Агенцията за разузнаване (AW), в първото си публично интервю за полското издание Rzeczpospolita от 29 юни.

Шота определя военната заплаха за Полша като реална и пряка, тъй като Кремъл разглежда Варшава и източния фланг на НАТО като основна пречка пред имперските си амбиции. Целта на подобна прикрита операция срещу страни от Алианса би била една: да се провери дали гаранцията за взаимна отбрана наистина работи на практика.

През 2014 година „зелените човечета“ бяха руски военнослужещи без национални обозначения, позволили на Москва седмици наред да отрича всякакво пряко участие в заграбването на Крим и войната в Донбас. Именно това правдоподобно отричане прави сценария опасен за НАТО днес. Член 5 от Договора на НАТО е разписан за реакция срещу конвенционална агресия, например танкове, пресичащи границата, а не срещу маскирани въоръжени мъже с неизяснен произход. Полското разузнаване сега третира съпоставима, скрита операция срещу Балтика като заплаха, за която трябва активно да се готви.

Шота подчертава, че Русия систематично мести червените линии, за да изпита реакцията на НАТО. Тъй като досегашните провокации срещаха предимно политически отговор, Москва вижда ниска цена в действията си и това я насърчава към бъдеща ескалация. В неговия прочит руският президент Владимир Путин е заложник на собствения си провал в Украйна и е тласкан към разширяване на конфликта. Кремъл е готов да пожертва руската икономика и благосъстоянието на хората, за да поддържа войната още няколко години, така че да я приключи при условия, които може да обяви за победа.

Полското разузнаване свързва тези рискове и със затягащата се хватка на Москва над Беларус. Там вече са изградени нови съоръжения, способни да приемат системи за доставка на ядрени бойни глави, включително новата балистична ракета със среден обсег „Орешник“, успоредно с провеждането на постоянни ядрени учения. Полша няма да остане пасивна, подчертава полковникът, и дава да се разбере, че ръководената от него служба разполага с инструменти за настъпателни действия, включително в киберпространството.

Тревогата на Варшава не е изолирана. Шведска парламентарна комисия по отбраната, в доклад, одобрен от правителството и всички парламентарни партии, отделно предупреди, че Русия може сравнително скоро да атакува държава от НАТО, за да тества решимостта на съюзниците. Натискът вече се усеща по източния фланг, където правителствата предупреждават, че хибридните атаки ще растат по брой и интензивност, особено във въздушното пространство на Алианса. В поредица от случаи руски средства за електронна война дори умишлено са пренасочвали украински дронове през границите към балтийските държави.

Географията допълнително изостря ситуацията. Сувалкският коридор – ивица с дължина 65 км между руския ексклав Калининград и Беларус – е единственият сухопътен път на НАТО към трите балтийски държави. Ако той падне, те остават напълно обкръжени. Именно тук се срещат правдоподобното отричане и Член 5, защото операция, която не може да се припише еднозначно на Москва, поставя Алианса пред тежкия избор между бавната политическа реакция и риска от мащабен военен конфликт.

Срещу тази тревожна картина стои по-сдържаният глас на Литва. Министерството на отбраната във Вилнюс заяви, че засега няма признаци Русия да готви широкомащабно конвенционално нападение срещу държавите от Прибалтика, макар заплахата от саботажи, палежи и удари по критична инфраструктура да остава висока. Литва определи съобщенията за военни провокации като опит за ескалация и за отвличане на вниманието от руските затруднения в Украйна.

Разликата между двата гласа обаче е по-малка, отколкото изглежда на пръв поглед. Логиката на полското разузнаване не предвижда пълномащабна инвазия, а по-скоро евтина, прикрита операция, която да провери единството на НАТО, без да задейства автоматичния отбранителен рефлекс. Докато струпването на войски няма как да остане незабелязано, то целта на малък, неназован отряд е точно обратното, да остане невидим. Истинският въпрос, който двете страни задават под различен ъгъл, е дали НАТО би разпознал хибридния ход навреме, преди отричането на Москва да се е превърнало в свършен факт на терен.

Лукашенко е участвал в необявена среща с Путин в резиденция „Валдай“.

🇷🇺🤝🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко е участвал в необявена среща с руския си колега Владимир Путин в неговата частна резиденция „Валдай“ в Новгородска област – място, което рядко се използва за разговори между официални лица. Срещата се е провела в петък, но беше обявена от двете страни публично едва след като Лукашенко се е завърнал в Беларус, съобщава РБК.

Данните от мониторинг на въздушния трафик (ADS-B) показват, че самолетът на беларуския държавен глава е излетял от международно летище Минск в 09:46 ч. московско време, след което е изключил своя транспондер над Тверска област, докато движението по магистрала М-11 в близост до резиденцията е било временно спряно.

Кремъл потвърди преговорите след техния край. Прессекретарят Дмитрий Песков заяви, че дискусиите са били фокусирани върху дневния ред на Съюзната държава – търговията, икономиката и регионалната сигурност, като допълни, че няма да бъдат предавани официални изявления за медиите. Непредвиденото посещение се проведе непосредствено след като Лукашенко публично поиска от руския посланик Борис Гризлов да въздържа Минск от въвличане в настоящите бойни действия.

Докладите сочат, че Кремъл използва финансови и правни механизми в рамките на Съюзната държава, за да окаже натиск върху Беларус за отваряне на втори фронт и интегрирането на нейни граждани в руската армия. Междувременно Лукашенко обяви, че наскоро се е срещнал с пратеници на украинския президент Володимир Зеленски.

Според Der Spiegel, ултиматумът на Зеленски е оказал сериозно влияние на „последния европейски диктатор“, който според информацията през седмицата се е страхувал повече от украински дронове, отколкото от руския президент.

Публичното предупреждение, отправено на 19 юни, даде строг 7-дневен срок за премахване на ретранслатори, разположени по границата с Украйна за насочване на руски дронове, под заплаха за директни военни действия от страна на Украйна. По-късно разузнавателни доклади разкриха, че оборудването е преустановило работа на 22 юни, още преди изтичането на крайния срок.

Преди това Лукашенко настояваше, че заема „миролюбива“ позиция спрямо Украйна, но заплаши, че характерът на войната ще се промени мигновено, ако Киев се опита да въвлече Беларус в боевете. Той разказа за скорошна среща в Минск с пратеници на Зеленски, от които е поискал да предадат неговото предупреждение до Киев.

Беларус пред война? Опозицията алармира за скрита мобилизация и подготовка от режима на Лукашенко.

🇧🇾🇺🇦 Обединеният преходен кабинет на Беларус предупреди, че президентът Александър Лукашенко вероятно се готви за директно включване в пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Органът на демократичната опозиция, основан от Светлана Тихановска, вече е внесъл подробен доклад по въпроса до украинския министър на външните работи Андрий Сибиха.

Това се посочва в публикувано днес обръщение на главния изпълнителен орган на беларуската демократична опозиция, създаден от Светлана Тихановская. Сред обявените му цели са възстановяване на конституционния ред в страната, както и подготовка за демократични избори.

Заместник-ръководителят на кабинета Павел Латушко предаде на Министерство на външните работи в Киев подробен доклад, който описва това, което опозицията определя като систематична подготовка за евентуално влизане във войната от страна на режима на Лукашенко.

Документът откроява 8 ключови индикации, които доказват, че беларуската власт все по-тясно се обвързва с военния дневен ред на Руската федерация. Това включва легализиране на „превантивните удари“. Те твърдят, че последните конституционни и военно-правни промени на практика са премахнали неутралния и безядрен статут на Беларус. Съобщава се, че новата военна доктрина от 2024 г. позволява превантивни удари в случай на това, което властите дефинират като „непосредствена заплаха“, а също така разполагане на въоръжените сили на Беларус в чужбина.

Докладът посочва мащабно разширяване на армията, където броят на военнослужещите на договор е скочил над 1,5 пъти от 2022 г. насам, докато мобилизационният резерв е оценяван на около 289 000 души. В близост до украинското направление се формира Южно оперативно командване с численост на личния състав, която може да надхвърли 80 000 души, успоредно със създаване на т.нар. „народно опълчение“, наброяващо около 150 000 души. Опозицията твърди още, че Беларус е въвела призовки чрез SMS и е разширила практиките за набиране на персонал, включително чрез зачисляване на затворници.

Друга очертана сфера е преминаването на икономиката на военни релси. Данни относно бюджета за отбрана показват, че той е скочил пет пъти за четири години, докато военната промишленост е напълно интегрирана с руската и поставена под строга секретност. Освен това само за 2024 г. над 4000 единици военно оборудване е било прието на въоръжение.

Документът акцентира и върху задълбочената интеграция между военните на двете страни, която се отличава с продължаващото присъствие на руски войски на беларуска територия, разполагането на тактическо ядрено оръжие и ракетна система „Орешник“ и обучение на беларуските сили от инструктори на ЧВК „Вагнер“.

Опасения буди мащабната милитаризация по границите на Беларус с Украйна, Полша и Литва, която включва изграждане на отбранителни укрепления и модернизация на инфраструктура, предназначена за поддържане на руската военна логистика. В доклада се цитира и въведеното задължително военно обучение в училищата, както и разширяването на военно-патриотичните програми за деца.

Освен това опозицията посочва мерки за гражданска готовност, включително нови протоколи за медицински триаж във военно време, инспекция на хиляди бомбоубежища в столицата Минск, закупуване на оборудване за защита на местните отряди на опълчението и зачестили тестове на системи за тревога.

Докладът обръща внимание на ускореното натрупване на стратегически резерви, което включва удвояване на задължителния запас от гориво и разширени списъци с гражданско оборудване, подлежащо на мобилизация. Според постановление на правителството от 15 май 2026 г. градският транспорт, собственост на предприятия, може да бъде реквизиран за военни конвои.

И накрая, авторите се позовават на провеждащите се мащабни военни учения от началото на годината, които по думите им се използват за тестване на системата за мобилизация, поддържайки натиск върху обществото.

Обединеният преходен кабинет подчерта, че представеният на Украйна доклад не просто документира тези събития, но и включва препоръки, насочени към предотвратяване на ескалация и възпиране на потенциална милитаризация от страна на режима на Лукашенко.

По време на своето посещение в Киев на 25 май Тихановска заяви, че украинската съпротива срещу руската военна агресия е водещ източник на сила и вдъхновение за беларуския народ. В съвместна пресконференция тя каза, че успехът на Украйна в продължаващата война е тясно свързан с перспективата за освобождение на Беларус от сегашното ѝ авторитарно ръководство.

Зеленски с ултиматум към Лукашенко: Има една седмица да премахне руското военно оборудване.

🇺🇦⚔️🇧🇾 Украинският президент Володимир Зеленски постави краен срок от една седмица на беларуския си колега Александър Лукашенко с ултиматум да бъде отстранена военната техника, използвана от руската армия за координиране на атаки по украинската граница.

Говорейки на съвместна пресконференция в Киев заедно с президента на Хондурас Насри Асфура, украинският държавен глава предупреди, че въоръжените сили на страната ще вземат директни мерки за елиминиране на оборудването, ако властите в Беларус не задействат процедурата в рамките на 7 дни.

Оборудването, разположено по протежение на границата с две области на Украйна, включва беларуски и руски ретранслатори на сигнал, монтирани на гранични кули. Според разузнаването на Киев тези устройства активно следят цели и коригират огъня, насочван срещу цели на украинска територия, което директно противоречи на публичните твърдения на Минск за неутралитет.

„На кулите му има ретранслатори – руски ретранслатори, беларуски. Каква е разликата за нас? На територията му, по протежение на две области, граничещи с Украйна, има оборудване за корекция на огъня по украинското население. Може ли той да премахне това? Защо са тези думи, че не иска да бъде във войната? Нека изключат това оборудване. Мисля, че една седмица ще му бъде напълно достатъчна, за да го направи. Ако не го стори, ние ще го направим“, закани се Зеленски.

Предупреждението на украинския държавен глава бележи сериозна ескалация на напрежението по границата, докато Киев продължава да следи враждебните действия, които се извършват на територията на Беларус. При посещение в северния град Славутич на 21 май Зеленски координира стратегиите за гранична отбрана с местни лидери и отправи строго предупреждение към Беларус, заявявайки, че всякакви нови агресивни действия срещу Украйна ще доведат до тежки последици.

По време на своята среща с ръководители на общности от Киевска и Черниговска област Зеленски подчерта, че продължаващите усилия по изграждане на укрепления и разгръщането на допълнителни сили са предназначени специално за осигуряване на северната граница от потенциални заплахи, идващи от Беларус и Брянска област на Руската федерация.

Израел привика беларуския посланик заради изказване на Лукашенко за Холокоста и Газа.

🇮🇱⚔️🇧🇾 Посланикът на Беларус Юрий Ярошевич беше привикан от Министерство на външните работи на Израел по инструкции от министър Гидеон Саар, за да му бъде връчена протестна нота. Действията са в отговор на изявление, направено от беларуския президент Александър Лукашенко, които предизвикаха възмущение в Йерусалим.

По време на срещата Бар Тал даде да се разбере, че Израел се отнася изключително сериозно към думите на Лукашенко. Беларуският лидер отправи обвинения към „еврейско лоби“ и направи сравнения между ужасите на Холокоста и операциите на Израелските отбранителни сили (IDF) срещу терористични организации в Газа.

В интервюто за „Ал Арабия“, продължило около 90 минути, „последният европейски диктатор“ изрази мнение, че САЩ биха могли да окажат натиск върху Израел да спре своята „агресия“ в Ливан. Той посочи публичното несъгласие между американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху относно ударите в Ливан и отбеляза, че това „демонстрира пълната зависимост на Израел от САЩ“ и че израелският „така наречен купол“ ще бъде „пробит“ без американски ракети.

Лукашенко посочи, че „израелското лоби в САЩ е много мощно“, добавяйки: „Богати, влиятелни хора, те имат лостове за влияние“. Той обвини това лоби, че стои зад военната подкрепа за Украйна срещу Русия на Путин, който според него иска мир. Относно войната в Газа той заяви, че Израел си е „спечелил такава репутация в международната общност“ и попита: „Защо говорим за Холокоста, преживян от израелците, след като самите те са избили толкова много хора?“.

Пред „Ал Арабия“ Лукашенко заяви, че войните в Украйна и Близкия изток биха могли да приключат още тази година, ако „няколко души“ имат желание за това, и добави, че няма „военно решение“ за нито един от двата конфликта.

Относно ядрената програма на Ислямската република, беларуският президент подчерта, че неговата позиция е срещу разпространението на ядрени оръжия, но изтъкна, че иранският стремеж към такива от съображения за справедливост са „напълно в правото си“, имайки предвид факта, че Израел, Индия и Пакистан разполагат с тях.

Лукашенко заема поста президент на Беларус от 1994 г. и е един от най-дълго управлявалите държавни глави в света. През последните години той е обект на остри критики от страна на беларуската опозиция, западните държави и правозащитни групи, заради репресии срещу политически опоненти и погазване на гражданските свободи.

Израелски официални лица подчертаха, че твърденията на конспирации за „еврейско лоби“ са неприемливи и ги окачествиха като „антисемитска реторика“, която няма място в международния дискурс.

Лукашенко се извини на Зеленски: „Може би прекалих“.

🇧🇾🤝🇺🇦 Президентът на Беларус Александър Лукашенко се извини публично на украинския си колега Володимир Зеленски за предишни остри реплики, които е отправил по негов адрес. По време на своето интервю за Al Arabiya English той коментира миналите си критики към украинския държавен глава и се опита да даде контекст на думите си, съобщи „Главред“.

„Може би прекалих, но това беше отговор на негови изявления: „Да, имаме 500 цели, знаем къде се намира Лукашенко. Утре ще ударим с ракети и дронове.“ Аз мълчах. Дори всички се изненадваха, че мълча. Разбирах, че човекът е подложен на такъв натиск – млад човек, неопитен, не е военен. Може би нещо в главата му не е щракнало. Мълчах. Но когато започнаха да ме заплашват, бях длъжен да отговоря и на това“, каза Лукашенко.

„Ако Володимир Олександрович се е обидил, аз му се извинявам за тези думи. Може би не трябваше, като се има предвид, че все пак той воюва. Може би не трябваше да се изказвам толкова остро по въпроса. От друга страна обаче, той трябва да разбере това, което често казваме: каквото почукало, такова отговорило“, добави той.

Освен извинението, Лукашенко коментира опасенията от евентуалното разширяване на фронта на мащабната война на Русия срещу Украйна. Той подчерта, че Минск няма интерес военните действия да се прехвърлят на територията му. Според Лукашенко инфраструктурата на страната му би била силно уязвима при евентуални удари, като уверява, че на територията на Беларус вече са идентифицирани 500 потенциални цели.

„Беларус е много уязвима във военно отношение, ако Украйна започне да я атакува по същия начин, по който атакува Русия, защото за украинските войници Беларус е като на длан. Ние перфектно разбираме, че нашите основни обекти за жизнено осигуряване – производствени и логистични – ще попаднат под удар“, заяви той.

Лукашенко се спря и на скорошните си разговори с руския президент Владимир Путин, и увери, че Кремъл не вижда полза от директното участие на беларуските сили в избухналите враждебни действия. Той посочи, че ако бъде отворен нов фронт откъм Беларус, това би удължило линията на контакт с 1500 км – отсечка, която според него и двете страни биха отбранявали трудно.

Той алармира, че такъв сценарий може из основи да промени характера на ситуацията и потенциално да доведе до пряка конфронтация между съюза Русия-Беларус и НАТО.

„Разбираме, че влизането на Беларус във войната под каквато и да е форма, в тази ситуация, е недопустимо. То ще донесе повече вреда, отколкото полза“, категоричен е беларуският лидер, останал известен като последния европейски диктатор. Той потвърди, че няма намерения да започва военни операции срещу Украйна и припомни своите по-ранни, неосъществени предложения за преговори по време на първите седмици от инвазията.

„От страна на Беларус и особено от моя страна не бива да се очакват военни действия. Още от първите дни на войната му предлагах как да се споразумеем, как да сключим мир; ако ме беше послушал тогава, през 2022 г., днес изобщо нямаше да се говори за това къде да се спре на линията на съприкосновение“, заключи той.

След предупреждението от страна на командира на Силите за безпилотни системи на Украйна Роберт Бровди относно установяването на 500 потенциални цели в Беларус, Лукашенко отхвърли това изявление и обяви, че Минск е подготвил ответен отговор.

Той изтъкна, че украинските сили се стремят да избегнат допълнителен фронт, докато в същото време увери, че в отговор администрацията му също е изготвила собствен списък от 500 цели. По време на изказването си беларуският лидер изрично спомена, че му е известна една „много сериозна цел“ с точни координати, която се намира в близост до границата между двете страни.

Беларуският транспортен център в Минск превърнат в затворена военна зона.

🇧🇾🚂🪖 Военните структури в Беларус получиха на свое разположение цял етаж от Центъра за управление на трафика на Беларуските железници в Минск, създавайки перманентна, затворена военна зона в едно от ключовите съоръжения за управление на транспорта в страната.

Споразумението е описано подробно от беларуската мониторинг група „Общност на железопътните работници на Беларус“, която се позовава на собствени източници и съобщава, че военният контингент действа на обекта от около година.

В основата на групата са беларуските органи за военен транспорт – Службата за военни съобщения (ВОСО) към Министерство на отбраната, отговорна за организация и ескортиране на железопътни превози за армията. Това също така включва личен състав от комуникационни части, служби за защита на класифицирана информация и други помощни клонове на Въоръжените сили на Беларус. Тази промяна бележи преминаване отвъд предишния модел на спорадични посещения към пълна интеграция на военните в системата за управление на жп трафика.

На военните се предоставя целият осми етаж, който включва офиси с обща площ от 600 кв.км. – в сградата на ул. „Стекляний переулок“ в столицата, където се намира Центърът за управление на трафика, гласи докладът.

Вътре етажът е преустроен: няколко стаи са преградени, а бивша конферентна зала е разделена с паравани на отделни работни зони. Достъпът за обикновените служители на железниците е отнет, а влизането е възможно само със специален пропуск, който се издава единствено на тесен кръг от проверени хора, чията бройка не е известна.

Денонощен въоръжен пост, обслужван от военнослужещите, които живеят там, сега охранява входа, а самите изходи към стълбището на етажа са запечатани. Асансьорът все още стига до осмия етаж, но този изход е само за военен достъп; служителите от деветия етаж вече са принудени да излизат на седмия етаж и да изкачват два етажа пеша.

Точният брой на военнослужещите, разположени в центъра, не е обявен публично, въпреки отделни източници, според които бройката възлиза на 20-30 души, което значително надвишава нуждите на рутинното ескортиране на жп превози, което предполага по-широка роля в рамките на транспортния възел.

Само по себе си присъствието на военни в центъра не е нещо съвсем ново. Първоначалният проект на сградата имаше предвидена стая на шестия етаж за комендантството на военните съобщения, но това бе споразумение с ограничение от едва няколко работни места.

Сегашното присъствие се различава фундаментално по своите мащаби, а източници проследяват изграждането на затворената структура назад във времето до преди около година, когато подготовката за „Запад-2025“ беше в разгара си.

Центърът за управление на трафика води оперативната диспечерска дейност за цялото железопътно движение: контрол на влакове и координация с гари, регионални депа и съседните жп администрации. Въпроси, свързани с военния транспорт, вече се насочват директно към разположените на място офицери, съкращавайки веригата за одобрение и стеснява кръга на осведомените лица.

Промяната идва на фона на продължаващите военни жп превози и употребата на жп мрежата за руски интерес, заедно с цялостно затягане на военния контрол над транспортната система на Беларус.

В действителност в главния център за управление на мрежата е обособена затворена военна зона, забранена за почти целия собствен персонал на железниците. Това представлява преход от просто координиране на военния транспорт с железниците към постоянно военно присъствие в рамките на един от основните обекти за контрол.

Използването на беларуската жп мрежа за прехвърляне на руски военни товари започва да привлича сериозно обществено внимание. Транспортни записи показват, че голям руски военен влак, десетки платформи и вагони, сред които един, проектиран за експлозивни материали, е пристигнал в близост до бившето летище „Кричев-6“ в Източна Беларус в края на декември 2025 г.

Пратката, изпратена от руския ракетен полигон „Капустин Яр“, е свързана с балистичната ракетна система с среден обсег „Орешник“, като месеци по-късно не е регистрирано обратно движение.

Лукашенко: Военно нападение срещу Беларус ще промени изцяло характера на войната в Украйна/

🇧🇾 Не дай си Боже да бъде извършено военно нападение срещу територията на Беларус, тогава войната в Украйна ще придобие напълно различен характер. Тов заяви президентът Александър Лукашенко в свое изявление пред журналисти в кулоарите на срещата на върха на ЕАИС в Астана на 29 май.

„В Украйна не е имало беларуски войници и никога няма да има. Това никога няма да се случи. Никога! Ние нямаме войници там и никога няма да имаме. Той знае това, украинските военни също го знаят“, подчерта той в отговор на изявлението на президента Володимир Зеленски, според което са установени около 500 евентуални цели на територията на Беларус. „Нека Володимир Александрович [Зеленски] ме извини, но това са просто някакви празни приказки“, заяви беларуският държавен глава.

Той подчерта, че украинските военни не искат война с Беларус и напълно осъзнават, че нямат нужда от още 1500 км фронтова линия. Според него Киев е тласкан към подобни агресивни изявления от европейските си партньори: „Европейците го притискат да прави такива изявления. Как така те ще защитават Украйна, а самата Украйна ще мълчи? Затова той изтърсва такива неща.“

„А след това той уж поканил нашите „тихомирни и безделници“, както се казва. Радвам се, че ги е поканил. И благодаря на руснаците, които забелязаха това, чух го по РТР. Добре е, че обърнаха внимание на нашата т.нар. опозиция. Те не са опозиция. Те са бандити. Надяват се да обучат екстремисти сред беларуси, украинци, поляци и литовци, а след това да нахлуят и да превземат някои районни центрове. Не дай си Боже да бъде предприето военно нападение срещу Беларус от която и да е територия, тогава войната в Украйна ще придобие съвсем различен характер“, заплаши Лукашенко, известен като „последния европейски диктатор“.

Украйна укрепва границата си с Беларус след предупреждения за потенциално разполагане на руски войски.

🇧🇾 Беларуският президент Александър Лукашенко може да позволи  на Руската федерация във всеки един момент да разположи войски в предварително подготвени бази, въпреки че на този етап няма отчетено такова струпване.

Андрий Демченко, говорител на Държавната гранична служба на Украйна (ДПСУ), направи тази оценка по време на телевизионно участие, в което подчерта, че Киев трябва да поддържа укрепени позиции по цялата си северна граница. Той акцентира, че това изискване обхваща всеки регион, който граничи с Беларус – от Волин на запад до Чернигов на изток.

„Трябва да имаме силни отбранителни позиции по цялата дължина на границата с Беларус. Това се отнася за Волинска област, Черниговска област, както и за други региони, които граничат с тази страна“, заяви той.

Демченко увери, че средствата за наблюдение не са засекли струпване на вражески сили в непосредствена близост до границата. Той обаче предупреди, че Москва може да го направи по всяко едно време, като Беларус предостави своята територия и инфраструктура за подобен ход.

„Към момента, съдейки по техническите средства за наблюдение, които използваме, не виждаме сили, които вече да са съсредоточени в непосредствена близост до нашата граница“, добави той.

Изявлението му идва в период на подновено напрежение по оста Киев-Минск. Съветът за сигурност на Беларус обвини Украйна в многократни опити за удари с дронове по граничната инфраструктура. Секретарят на съвета Александър Волфович упрекна Киев, че само за последната седмица повече от сто украински дрона са навлезли във въздушното пространство на страната.

Демченко призова да не се реагира на подобни твърдения, като в същото време настоя, че трябва страната да остане в готовност за всяка форма на ескалация. Той предупреди, че Минск може да използва тези обвинения, за да оправдае по-широка агресия.

През последните седмици укрепването на северната граница на Украйна беше разширено в западния ѝ участък. Отбранителните мерки бяха подсилени на територията на Ровненска, Житомирска и Волинска области, където местните власти координират действията си директно с централното ръководство.

Същите усилия са съсредоточени на изток в Киевска и Черниговска област, които граничат както с Беларус, така и с Брянска област на Руската федерация. Изграждането на укрепления и разполагането на допълнителни части са насочени именно там – в същото направление, от което Русия започна своята пълномащабна война в Украйна през февруари 2022 г.

Светлана Тихановска в Киев: Победата на Украйна е пътят към свободата на Беларус.

🇧🇾🤝🇺🇦 Лидерът на беларуската опозиция Светлана Тихановска пристигна в Киев на първото си официално посещение в Украйна, където заяви, че украинската отбрана срещу пълномащабната инвазия на Русия е жизненоважен източник на решимост и вдъхновение за беларуския народ.

На пресконференция Тихановска подчерта, че победата на Украйна е тясно свързана с бъдещото освобождение на Беларус от настоящия авторитарен режим, съобщи държавната медия „Суспилне“ на 25 май.

По време на визитата беше потвърдено също, че украинският учен Ярослав Чорногор, лектор в Националния университет „Киево-Могилянска академия“, е назначен за посланик със специални поръчения за Беларус в Министерството на външните работи на Украйна, който ще отговаря за отношенията с демократичните сили в страната.

„Въпреки руския терор Украйна удържа фронта, демонстрира решителност, вдъхновява целия свят и, разбира се, на първо място беларусите. Победата на Украйна е и пътят към свободата на Беларус“, заяви Тихановска.

Опозиционният лидер обясни, че основната цел на нейното пътуване до Киев е била ясно да демонстрира, че народът на Беларус стои твърдо зад независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

В същото време тя открито призна, че беларуският диктатор Александър Лукашенко е превърнал своята нация в съучастник във военната агресия на Москва.

„Лукашенко е узурпатор, който загуби изборите. Той не представлява беларусите и служи изцяло на интересите на Кремъл и имперска Русия. Но Беларус не е Русия. И беларусите не са неудобни режими. Беларусите стояха с вас рамо до рамо, загиваха в окопите от 2014 г. насам. Хиляди беларуси се обявиха против войната, а стотици остават арестувани заради подкрепата си за Украйна“, добави тя.

По време на срещите си Тихановска разговаря с украински официални представители, за да начертае бъдещото сътрудничество между Киев и демократичните институции на Беларус. Тя потвърди, че регионалната сигурност и дългосрочната стабилност зависят от установяването на свободна и суверенна беларуска държава.

„За нас е много важно Украйна да вижда в една свободна Беларус бъдещ партньор и съсед, а не заплаха. Само свободна, демократична Беларус ще стане фактор за стабилност и сигурност в региона, а не инструмент на агресивната политика на Кремъл. Нуждаем се от повече взаимен диалог, повече контакти между хора, експерти, гражданско общество и демократични институции. Путин и Лукашенко направиха всичко, за да унищожат приятелските отношения между нашите народи, но нашата задача е непременно да ги възстановим“, заключи тя.

Тихановска пътува със специален влак по покана на президента Володимир Зеленски и бе придружена от делегация от висши опозиционни фигури, включително заместник-ръководителя Павел Латушко.

При пристигането си групата бе посрещната на гарата от Ярослав Чорногор, украинския посланик със специални поръчения, след което Тихановска отиде директно да отдаде почит на гроба на беларуската доброволка Мария Зайцева, загинала в битка срещу руските сили.

Макрон се обади на Лукашенко за първи път от началото на войната.

🇫🇷📞🇧🇾 Президентът на Франция Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко. Това стана ясно от изявление на пресслужбата на беларуския държавен глава, цитирано от беларуската служба на Радио Свобода.

Според Минск разговорът е бил иницииран от френска страна, а Елисейският дворец към момента на излизане на този материал не е правил коментар. Това е първият известен директен телефонен разговор между двамата лидери от 20 и 26 февруари 2022 г. насам, които се състояха в навечерието и непосредствено след началото на пълномащабната война в Украйна.

Разговорът е обхванал „регионални проблеми", отношенията на Беларус с Европейския съюз и конкретно тези с Франция. Други официални детайли не съобщават от беларуската страна.

Радио Свобода цитира известния историк и политически коментатор Александър Фридман, според когото тази инициатива на френския лидер, обаждане в неделен ден, е сигнал за нарастваща тревога в Париж. Според него настоящата дипломатическа активизация на Макрон може да означава, че „заявленията на Киев за заплахата от Беларус следва да се възприемат по-сериозно".

Фридман изгражда прочита си върху последните контакти между двете столици, които съвпаднаха с най-острия предвоенен и ранен военен етап. Тогава западните столици се опасяваха, че под натиск от Кремъл Лукашенко ще включи беларуската армия директно във войната срещу Украйна, а ЕС дискутираше сценария за разполагане на руско ядрено оръжие на беларуска територия. Самият Лукашенко по това време нарече „фейк" опасенията от подобно разполагане.

Военно-политическо ръководство на Украйна от своя страна вече отправи публични предупреждения, свързани с евентуална ескалация по границата с Беларус. Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски заяви на 19 май, че сухопътни настъпателни операции на руската армия от територията на Беларус са напълно реалистичен сценарий.

Подобен сценарий вече беше реализиран веднъж през първите седмици на руската инвазия от февруари 2022 г. Евентуално повторение би изисквало предварителна концентрация на жива сила и логистика, която сателитните наблюдатели и западни разузнавания биха открили още в ранната фаза на изграждане. Към днешна дата такова струпване не е регистрирано в публично достъпните източници. Оценката на Сирски следва да се тълкува като индикативна оценка на риска, не като констатация на мобилизация, която понастоящем е в ход.

Русия стартира 3-дневни ядрени учения с 64 000 военнослужещи часове преди срещата в Пекин.

🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация започна тридневни мащабни учения с ядрени оръжия с участието на 64 000 военнослужещи и 7800 единици военна техника. Маневрите стартираха броени часове преди заминаването на президента Владимир Путин на официално посещение в Китай. Официалното изявление на ведомството гласи, че ученията са насочени към проиграване на сценарий за използване на нестратегически и стратегически ядрени сили при отразяване на евентуална външна агресия.

Оперативният обхват на ученията включва разгръщането на повече от 200 ракетни установки, подкрепени от авиационни разчети, бойни кораби и подводници на Военноморските сили. В рамките на 3-дневния прозорец са програмирани пробни и учебно-бойни пускове на балистични и крилати ракети от редица бази в страната. Тези действия се развиват точно три месеца след официалното прекратяване на договора „Нов СТАРТ“ през февруари, което окончателно отстрани последните двустранни количествени и инспекционни лимити между Москва и Вашингтон, оставяйки двата водещи стратегически ядрени арсенала на планетата с нулев външен мониторинг за първи път от края на Студената война.

Настоящото разгръщане илюстрира нарастващата разлика между руската ядрена реторика и техническата реалност на стратегическия арсенал. Докато политическото ръководство в Москва използва маневрите за демонстрация на висока бойна готовност, разузнавателни и оперативни данни сочат системни технически забавяния и неуспешни изпитания на ключови активи от ядрената триада. Пример за това са дефектите при тестовете на междуконтинентална балистична ракета РС-28 „Сармат“, чието оперативно въвеждане беше многократно отложено поради инженерни трудности и липса на специализирани компоненти. Поради тези дефицити Кремъл е принуден да разчита на удължаване на ресурса на съветските системи „Воевода“ и „Топол-М“, прикривайки системните проблеми с интензивни медийни кампании.

Практическият отговор на тези технически ограничения се фокусира над ускорено разгръщане на мобилната балистична ракета със среден обсег „Орешник“ (реално модификация на РС-26 „Рубеж“) на територията на Беларус, което започна през декември 2025 г. Системата притежава капацитет за разделящи се бойни глави с индивидуално насочване (MIRV), като пренася 6 бойни блока, всеки от които съдържа по 6 суббоеприпаса. Разполагането на тези комплекси на бившето военно летище „Кричев-6“ в източната част на Беларус предлага оперативна устойчивост чрез жп разклонения за прехвърляне на пусковите установки. С оперативен обсег до 5470 км, тези активи поставят под директна заплаха логистичната и командната инфраструктура на НАТО в Полша, Литва и Латвия, като бойната им ефективност беше демонстрирана с конвенционални удари по цели в Украйна през ноември 2024 г. и януари 2026 г.

Провеждането на маневрите непосредствено преди двустранната среща на върха в Пекин е насочена към позициониране на Русия като равностоен ядрен суверен, който разполага с независими инструменти за глобално възпиране, засилвайки преговорните позиции на Москва спрямо нейния основен икономически партньор. Интеграцията на Беларус в руския ядрен чадър с актуализираната доктрина институционализира присъствието на тактически ядрени активи по границите на страни-членки на НАТО. Разпадането на договора „Нов СТАРТ“ се използва като прецедент за елиминиране на прозрачността и преминаване към непроверимо разгръщане на ядрени компоненти. Този подход утвърди контролираната ядрена ескалация като постоянна оперативна линия за блокиране на стратегическата инициатива на Запада и ограничаване на военната помощ за Киев.

Военен камуфлаж под прикритието на екология: Защо Беларус затвори горите по границите с Украйна и НАТО?

🇧🇾🪖🇷🇺 Властите в Беларус въведоха официална забрана за посещение на гористи местности в 19 района на страната. Това съобщи генерал-майор от запаса и бивш заместник-началник на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Виктор Ягун, според когото най-голямо внимание привлича факта, че повечето райони се намират в близост до границите с Украйна, Полша и Литва, пише „Главком“.

Ягун посочи, че формално става дума за мерки срещу пожари и сезонни ограничения, но самата конфигурация на затворените територии и тяхната концентрация в гранични зони принуждават ситуацията да се разглежда и във военно-политическа плоскост. Той обясни, че в практиката на съвременната война тези ограничения често се използват за „осигуряване на скрито придвижване на войски, разгръщане на полева логистика, създаване на временни складове за боеприпаси и гориво, изграждане на командни пунктове и инженерни позиции“.

Освен това, подобни мерки позволяват да се сведат до минимум „рисковете от изтичане на информация чрез заснемане на движенията на техника и личен състав“.

Генералът обърна специално внимание на факта, че тези ограничения се появиха „на фона на изявления от украинското разузнаване за активизация на военната инфраструктура на територията на Беларус и засилване на интензивността на съвместната военна дейност между Минск и Москва“. По думите на Ягун в момента могат да се отделят „две основни потенциални направления“, където тези действия могат да имат военно значение.

Първото е украинското направление. Бившият заместник-председател на СБУ посочи, че най-голямо внимание привлича южната и югозападната част на Брестка област, която граничи с Волинска и Ровненска области на Украйна. „Именно този участък е важен от гледна точка на украинската логистика, тъй като през Волин минава значителна част от транспортните и железопътните маршрути, които осигуряват доставките на западна военна помощ“, написа той.

Ягун открои два възможни сценария. Първият е „създаване на заплаха във Волинско направление, по-специално в района на Ковел и Луцк“. Дори и без мащабно настъпление, обясни генералът, самата поява на риск от удар от страна на Беларус принуждава Украйна „да поддържа значителни резерви на северната граница и да разтегли своите сили“. Вторият сценарий е свързан със сектора „Сарни-Ровно-Вараш“, чието стратегическо значение се определя „както от наличието на критично важна жп инфраструктура, така и от мястото на Ровненската АЕЦ“.

Второто потенциално направление, което експертът посочи, е западното, свързано с т.нар. Сувалкски коридор. „Става дума за тесния участък между Беларус и Калининградска област на Руската федерация, който свързва балтийските страни с основната територия на НАТО“, уточни Ягун и напомни, че във военните оценки на НАТО това направление „от много години се смята за едно от най-уязвимите в системата за сигурност на Алианса“.

Експертът добави, че концентрацията на затворени райони в западната част на Беларус „теоретично създава условия за скрито разгръщане на сили близо до полската и литовската граница“. В същото време той подчерта, че към момента ситуацията не трябва да се тълкува като директен признак за неизбежна опасност, тъй като Беларус и Русия могат „умишлено да създават атмосфера на постоянна военна заплаха в северно направление, без да имат намерение да преминават към незабавни активни действия“.

Основната цел на тези действия, обясни експертът, е да се принудят Украйна, Полша и страните от Прибалтика „да поддържат значителни сили по протежение на границите, разпилявайки резерви, ПВО ресурси и логистични възможности“.

„На дадения етап става дума по-скоро за формиране на условия и възможности, отколкото за потвърдено намерение за незабавно използване на сила“, обобщи Ягун.

🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Беларус стартираха днес военни учения за разгръщане на руско тактическо ядрено оръжие в полеви условия. Маневрите се провеждат в тясно сътрудничество с военното ръководство на Руската федерация.

Италия задържа беларуска гражданка по искане на Минск

🇮🇹⚖️🇧🇾 Италианските власти задържаха през февруари 34-годишната беларуска гражданка Карина Зданевич-Спихалска на летище Орио ал Серио в Бергамо по искане на беларуските власти, съобщи местното издание Il Giorno.

Основание за задържането е заповед за арест, издадена през 2021 г. от заместник-прокурора на град Брест по дело за умишлен фалит. След задържането жената е прекарала пет дни в ареста в Бергамо, след което е освободена при условие да се регистрира и да остане на територията на Италия.

Зданевич-Спихалска заяви пред изданието, че обвиненията към нея са „неверни и умишлено фабрикувани с цел преследване на хора“, които, подобно на нея, вече не живеят в Беларус и се обявяват против режима. „В моята страна няма свобода; имам приятели, хвърлени в затвора заради участие в протестите от 2020 и 2021 година, които така и не се завърнаха“, добави тя.

Прокуратурата на Бреша отхвърли искането за екстрадиция. Генералното консулство на Полша в Милано даде препоръка при разглеждане на случая да се вземат предвид рисковете, на които е изложена обвиняемата при екстрадиция в Беларус, тъй като има двойно беларуско-полско гражданство. Апелативният съд на Бреша ще разгледа делото през юни.

„Италианската съдебна система разбира последиците от това дело“, заяви адвокатът ѝ Пиеро Порчани, който изрази своята увереност в благоприятния изход от съдебния процес. Той настоява известието за издирване да бъде премахнато незабавно от базата данни на Интерпол, което да предотврати подобни случаи в бъдеще.

 

📽️ Архивни кадри: Хиляди протестиращи се събраха в Минск, за да се обявят против президента Александър Лукашенко, в най-голямата демонстрация, откакто той поиска шести мандат седмица по-рано, 16 август 2020 г. Общественото недоволство беше смазано с масови репресии и арести. (Vasily Fedosenko/Reuters)

Беларус започва подготовка на конкретни части за бойни условия.

🇧🇾 Президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че ще проведе „селективна мобилизация“ на военни части и ще ги подготви за евентуални бойни действия след мащабна инспекция на въоръжените сили.

Лукашенко е направил изявлението на среща с министъра на отбраната Виктор Хренин. На нея официалните лица са обсъдили резултатите от последните проверки на бойната готовност, кадровите промени в армията, както и планирането на бъдещата отбрана на Беларус, според БелТА.

„Ще мобилизираме селективно части, за да ги подготвим за война. Дай Боже, това да бъде избегнато“, обясни той. Изказванията идват на фона на мащабни усилия за военна модернизация на страната и нарастващ акцент върху бойна готовност, системи за електронна война, дронове и капацитет за мобилизация.

Над 6000 резервисти участваха в последния кръг от инспекции и учения на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Беларус. Местните власти заявиха, че маневрите за оценка на готовността на войските, логистиката и мобилизационните процедури са в ход.

Ден по-рано Лукашенко проведе друга среща, посветена на държавната програма за въоръжаване на Беларус 2026–2030 г., където бяха обсъдени бъдещите придобивки и разходи за отбрана. По време на срещата заяви, че Беларус трябва да подготви оръжия и военни системи, адаптирани към собствения ѝ терен и оперативни условия, като същевременно подчерта ролята на електронната война и безпилотните летателни апарати в съвременните конфликти.

Той също така изтъкна, че само въздушните удари са недостатъчни за спечелването на войни, заявявайки, че „без наземна операция това е невъзможно“, докато в коментарите съвременните военни конфликти.

Беларус остава най-близкият военен съюзник на Русия по време на пълномащабната война на Москва срещу Украйна, позволявайки на руските въоръжени сили да използват нейната територия за операции, обучение и разгръщане. Беларуските войски обаче официално не са влизали в бойни действия в Украйна.

По-рано украинският президент Володимир Зеленски съобщи за засечена „специфична дейност“ от страна на Беларус по северната граница на страната, включваща инфраструктурни дейности и изграждане на позиции за артилерия. Той увери, че украинските сили наблюдават всичко и при необходимост ще реагират.

Напрежение на север: Украйна наблюдава „специфична активност“ по границата с Беларус.

🇺🇦⚔️🇧🇾 Украйна регистрира това, което президентът Володимир Зеленски определи като „специфична дейност“ в участъци от северната си граница с Беларус, привличайки вниманието към потенциалното развитие на ситуацията в района. Според изявление, публикувано от Зеленски във Facebook на 2 май, активността е била наблюдавана от беларуската страна на границата.

„Вчера беше забелязана доста специфична активност в определени райони по границата между Украйна и Беларус – от беларуска страна. Записваме всичко внимателно, контролираме всичко и при необходимост ще реагираме“, заяви Зеленски в обръщението си, записано на видео. Той добави, че страната остава готова да защити своя суверенитет и предупреди, че „всеки, който бива въвлечен в каквато и да е агресивна дейност срещу Украйна, трябва да разбере това“.

Зеленски не уточни точния характер на дейността. Неговите думи обаче следват предишни изявления, в които той предположи, че Русия може да се опита да въвлече Беларус още по-дълбоко във войната срещу Украйна. През април той докладва, че в близост до границата са наблюдавани инфраструктурни дейности, сред които изграждане на пътища, водещи към Украйна, и създаване на артилерийски позиции.

Отделно Андрий Коваленко, директор на Центъра за противодействие на дезинформацията, заяви в Telegram, че всички движения по границата с Беларус се наблюдават, а евентуални действия по това направление вероятно ще бъдат ограничени по обхват, предполагайки, че „най-много могат да се случат незначителни провокации“.

🔙 Frontline Monitor припомня: Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) започнаха да изграждат ешелонирана отбрана по северната граница – от водохранилището на Киев до Суми, достигаща до 100 км в дълбочина. Тези укрепления са проектирани така, че да попречат на руските войски да създадат буферна зона и включват нови средства за борба с FPV дронове с оптични влакна.

 

📸 Снимка: Украински войници от 120-ти батальон за териториална отбрана участват в учения по границата с Беларус в района на Чернобил, 16 март 2024 г. (Getty Images)

Украйна изгражда внушителен отбранителен вал от Киев до Суми.

🇺🇦🛡️ Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изграждат непрекъсната отбранителна линия с укрепления по северната граница на страната с Русия и Беларус, простираща се от Киевското водохранилище до град Суми.

„Посветили сме значителни сили и ресурси, за да сме сигурни, че тази линия ще бъде изградена в най-кратки срокове“, сподели в интервюто си за „Укринформ“ Васил Сиротенко, ръководител на инженерните войски към Командването на Силите за поддръжка.

Според Сиротенко целта е да се попречи на руските войски да установят т.нар. „буферна зона“ по протежение на границата и да отблъснат украинските сили от ключови отбранителни позиции. За разлика от предишните усилия за укрепване, съсредоточени в непосредствена близост до фронта, новата отбранителна стратегия се разпростира далеч отвъд тях.

Позиции се изграждат не само в първите 20 км навътре от фронта, а също на различни места на дълбочина до 100 км във вътрешността на страната, създавайки ешелонирана отбрана. Проектът предвижда и нови мерки за борба с руските дронове с оптично управление, които се превръщат в нарастваща заплаха на бойното поле.

По-рано OSINT експерти разпространиха оценка, според която руските провали на бойното поле са отворили прозорец от допълнително време, в което Украйна да укрепи и разшири отбранителния вал в няколко посоки от фронтовата линия.