Иранският риал се срина до 1.3 милиона за долар.

🇮🇷 Иранският риал се срина до нов рекордно нисък курс от над 1.3 милиона за щатски долар, което задълбочи допълнително колапса на валутата под две седмици, след като за първи път премина границата от 1.2 милиона на фона на санкционен натиск и регионално напрежение.

Валутните търговци в Техеран посочиха курс от над 1.3 милиона риала за долар, което илюстрира скоростта на спада, започнал на 3 декември, когато иранската валута достигна новия си исторически минимум. Бързото обезценяване засилва още повече инфлационния натиск, което води до покачване на цените на храните и други стоки от първа необходимост и добавя още натоварване към семейния бюджет – тенденция, която може да се изостри от промяната в цената на бензина, въведена през последните дни.

Спадът настъпва на фона на привидно изоставените усилия за подновяване на преговорите относно ядрената програма на Ислямската република, а несигурността относно рисковете от нова ескалация на военния конфликт остава висока половин година след края на 12-дневната война срещу Израел. Много иранци се опасяват от възможността за по-широка конфронтация, която може да въвлече и САЩ, изостряйки допълнително пазарното безпокойство.

Икономиката на Иран се намира колапс след дълги години на международни санкции, особено след като американският президент Доналд Тръмп изтегли едностранно страната си от ядрената сделка с Техеран през 2018 г. Докато споразумението от 2015 г. беше прилагано, ограничавайки значително обогатяването на уран и иранските запаси в замяна на облекчаване на санкциите, риалът се търгуваше на около 32 000 за долар.

След като Тръмп се завърна в Белия дом за втори мандат през януари, неговата администрация поднови кампанията за „максимален натиск“, като разшири санкциите, насочени към финансовия сектор и енергийния износ на Ислямската република. Вашингтон започна отново да преследва фирми, участващи в търговия с ирански суров петрол, в това число продажби с отстъпка за купувачи в Китай.

Натискът се засили допълнително в края на септември, когато ООН отново наложи санкциите на Иран, свързани с ядрената програма, чрез механизма за „незабавно възстановяване“ (snapback), с което отново замразиха държавните му активи в чужбина, спряха оръжейните сделки и наложиха санкции, свързани с програмата за балистични ракети на Иран.

ЕС ускорява санкционирането на „сенчестия флот“.

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейският съюз реши да ускори процеса на санкциониране на плавателни съдове от „сенчестия флот“ на Руската федерация, които превозват руски петрол, като тези мерки вече няма да зависят от графика на общите пакети със санкции срещу Русия. Тази промяна към по-гъвкав и бърз подход беше обявена от дипломати на ЕС в Брюксел, съобщи DW.

Първата стъпка в този нов подход ще бъде предприета на 15 декември, когато се очаква Съветът по външни работи на ЕС да добави още около дузина кораба от сенчестия флот в списъкa със санкции. Докато този ход е очакван, 20-ият пакет от санкции, който включва повече мерки срещу Кремъл, все още е в начален етап на обсъждане и няма да бъде финализиран по време на тази среща.

Заради продължителния процес по прилагане на нови санкционни пакети, ЕС избра да действа бързо и добави кораби към списъка веднага след като бъдат открити. Дипломати подчертаха, че подходът ще позволи продължаване на ефективните действия срещу заобикалянето на санкциите от страна на Руската федерация. Неназован дипломат заяви пред DW, че въпросните мерки вече имат значително въздействие върху руската икономика.

ЕС вече ще може да налага санкции извън самите пакети със санкции и на лица, които подпомагат сенчестия флот. Тези решения обаче все пак ще изискват единодушно одобрение от Съвета на ЕС.

Министрите също така ще обсъдят засилване на инспекциите на кораби в териториалните води, вдъхновени от скорошното задържане от Франция на танкера „Boracay“, плаващ под знамето на Бенин. Френското законодателство позволява на военнослужещи да се качват на кораби, след което случаят се предава на прокуратурата. Въпреки това, не всички страни от ЕС имат подобна правна рамка и се очаква министрите да работят по разработването на единен европейски подход.

По-рано беше съобщено, че ЕС е наложил допълнителни санкции на Русия, специално срещу нейния т.нар. сенчест флот, след одобрението на посланиците на блока, съобщи Рикард Йозвяк, редактор в Радио Свободна Европа.

Новите мерки включват санкции срещу 9 физически и юридически лица, участващи в улесняване на операциите на флота, както и черен списък от 43 плавателни съда, свързани с него, който по-късно предстои да бъде официално одобрен.

Американски корпорации за чипове са обвиняеми за неспазване на санкциите.

Оперативно-тактически ракетен комплекс 9К720 „Искандер-М“ преминава през Червения площад в Москва по време на военния парад по случай победата над Нацистка Германия във Втората световна война, 9 май 2017 г.
📸 Снимка: Kirill Kudryavtsev/AFP via Getty Images

🇺🇦⚖️🇺🇸 Производителите на микрочипове Intel, Advanced Micro Devices и Texas Instruments са обвиняеми в поредица от съдебни дела, че не са успели да опазят своите технологии от руски оръжия, използвани за убиване и раняване на цивилното население в Украйна.

Тези компании и фирма, собственост на Berkshire Hathaway Inc. на Уорън Бъфет, демонстрирали „преднамерено невежество“, докато трети страни са препродавали ограничените чипове на Русия за захранване на дронове и ракети, в нарушение на санкциите на САЩ, се твърди в едно от петте дела, заведени в сряда в щатски съд в Тексас.

Съдебните искове, заведени от името на десетки украински цивилни от Майкъл Уотс и известната адвокатска кантора Baker & Hostetler, посочват пет атаки между 2023 и 2025 г. довели до смъртта на десетки хора. Твърди се, че в една от атаките са били използвани ирански дронове, съдържащи компоненти на Intel и AMD, а другите са били с руски крилати ракети Х-101 и балистични ракети „Искандер“.

„Тези компании са наясно, че технологията на чиповете им достига в Русия“, заяви Уотс по време на брифинг за медиите, проведен във Вашингтон. Уотс е опитен адвокат по дела за масови вреди.

AMD, Intel и Texas Instruments бяха потърсени за коментар от Bloomberg, но така и не отговориха на въпросите. В миналото те са заявявали, че спазват изцяло изискванията за санкции, прекратили са своите бизнеси в Руската федерация след избухването на войната и са водени от строги правила за наблюдение на спазването на правилата.

В показания пред Конгреса миналата година Шанън Томпсън, помощник главен юрисконсулт в Texas Instruments, заяви, че компанията „се противопоставя силно на използването на чиповете ни в руско военно оборудване“ и всякакви такива доставки „са незаконни и неоторизирани“.

Едно от делата е по обвинение във „вътрешна корпоративна небрежност“ заради предполагаеми пропуски в техните системи за контрол на износа и осуетяване на отклонените поръчки. Делата са заведени в Далас от Уотс от името на украински граждани. В сряда той нарече американските компании „търговци на смърт“, които превръщат американското законодателство за санкциите във фарс.

6-годишната София Холинска беше убита по време на най-голямата ракетна атака срещу гражданска инфраструктура в Лвов в цялата пълномащабна война. В ранните часове на 6 юли 2023 г. крилата ракета „Калибър“ удари жилищния комплекс, където живееше тя и нейното семейство. Малкото момиче беше трагично убито, докато си играело с детски камион на балкона, далеч от каквато и да е легитимна военна цел. Тя е една от десетте невинни жертви на руския тероризъм в Лвов през този ден – сърцераздирателен пример за невинните животи, унищожени от ракети, които често съдържат микрочипове западно производство.
📸 Снимка: Bloomberg

Компаниите „са позволили полупроводникови компоненти на ответниците да бъдат нелегално отклонени, включително от предвидими трети страни, към Русия и Иран и да бъдат вградени в прецизно управляеми боеприпаси и дронове, използвани срещу цивилни“, гласи обвинението в един от съдебните искове.

„Тези ответници знаеха, че това отклоняване се случва, но не са направили нищо, за да го спрат. Това е умишлено пренебрежение“, каза Дъстин Дау, адвокат от Baker & Hostetler, която ръководи група от над 1000 юристи в повече от дузина офиси отвъд океана.

Робърт Джулиан, друг адвокат от Baker & Hostetler, която възстанови милиарди за инвеститори, измамени от фигурата в схемата Понци Бърнард Мадоф, заяви, че „моята кантора счита случаят за толкова достоен и значим, колкото връщането на средствата, което имахме за инвеститори на Мадоф“, както и уреждането на спор за 13,5 милиарда долара за жертви на пожари след фалита на калифорнийската комунална компания PG&E.

Разследване на Bloomberg News миналата година показа, че дългогодишните санкции и контролът на износа не са успели да държат чипове от AMD, Intel, Texas Instruments и други далеч от ръцете на руските военни компании. Препродадените чипове са „мозъкът“ на дронове, планиращи бомби, системи за прецизна комуникация и балистични ракети „Искандер“, с които руската армия нанася обстрели срещу украинските градове, съобщи Bloomberg.

Правителството на САЩ многократно предупредо всички производители на чипове, че трябва да правят повече, за да спрат потока на чипове. Миналата година сенаторът Ричард Блументал заяви, че компаниите „обективно и съзнателно не успяват да спрат Русия да се ползва от използването на тяхната технология“.

В съдебните искове от сряда се посочва Mouser Electronics със седалище в Мансфийлд, Тексас, която Berkshire придоби през 2007 г. след придобиване на компанията майка на Mouser – TTI Inc, фокусиран върху продажбата и разпространението на полупроводникови компоненти. Mouser е обвинена, че е улеснила трансфер на чипове на Intel, Texas Instruments и други, към кухи фирми под контрола на руски посредници. Mouser и Berkshire Hathaway не отговориха веднага на искане за коментар.

Един от исковете посочва, че решенията и логистичните операции на Mouser са били „съществен вътрешен компонент на неправомерното поведение, което предвидимо е довело до нараняванията на ищците в чужбина“.

Делата са заведени в Тексас, тъй като чип компаниите и Mouser или са базирани там, или имат значителни операции в щата, показват съдебните документи. Продължаващата война е направила невъзможно завеждането на обвинения в съдебната система на Украйна, се отбелязва досиетата.

Делата са заведени в Окръжния съд на щата Тексас в град Далас. Те не бяха моментално видими в съдебния регистър вчера, но имейл, споделен от адвокатите на ищците, показа, че делата са били заведени. След като съдът ги обработи и приеме, те стават публично достъпни.

Администрацията на Тръмп заплаши международния съд в Хага с нови санкции ако не промени Римския статут.

🇺🇸⚔️🇺🇳 Администрацията на Доналд Тръмп иска Международният наказателен съд да измени своя учредителен документ – Римския статут, така че да няма право да разследва американския президент и най-висшите му служители, заяви анонимен представител на Белия дом, който заплаши с нови американски санкции срещу съда, ако той не се съобрази.

Ако съдът не изпълни това искане, както и още две – да прекрати разследванията срещу лидери на Израел във връзка с войната в Газа и да приключи официално предното разследване за действията на американски войски в Афганистан – Вашингтон може да наложи санкции на още служители на съда и дори на самия съд като институция.

Налагането на санкции срещу МНС би означавало сериозна ескалация в американската кампания срещу институцията, която отдавна е обект на критики от политици в двете големи партии заради твърдения, че застрашава американския суверенитет.

Служител на Белия дом, говорил при условие за анонимност, заяви, че вече е предал исканията на страните-членки на съда, сред които и американски съюзници, както и директно на институцията. Съединените щати не са страна по Римския статут, с който през 2002 г. беше създаден съдът като съд от последна инстанция с правомощия да преследва дори действащи държавни глави.

Това искане и заплахата за подновяване на санкционната кампания срещу него досега не бяха оповестявани публично.

През ноември миналата година съдът издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху, бившия министър на отбраната Йоав Галант и лидера на Хамас Ибрахим ал-Масри за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Газа.

През март 2020 г. прокурорите на съда започнаха разследване за Афганистан, което включваше и възможни престъпления от страна на американски военни. От 2021 г. насам намали приоритета на американската следа, но официално не е прекратил разследването.

За да принуди трибунала да се откаже от тези дела, Вашингтон наложи санкции на 9 служители на съда по-рано тази година, сред които имаше съдии и прокурори. Досега обаче администрацията на Тръмп се въздържа от санкции срещу съда като юридическо лице – мярка, която би довела до тежки нарушения в ежедневната му работа.

„Съществува нарастваща тревога, че през 2029 г., когато мандатът на президента приключи, МНС може да насочи вниманието си към президента, вицепрезидента, министъра на отбраната и други висши лица и да започне наказателно преследване срещу тях. Това е неприемливо и няма да го допуснем“, каза служителят на Белия дом.

Всяка промяна в Римския статут за удовлетворяване на американското искане вероятно ще бъде бавен и сложен процес, който изисква одобрението на две трети от ратифициралите го държави.

„Измененията на Римския статут са изключителна прерогатива на държавите-членки“, заяви пресслужбата на МНС в отговор на въпроси на Ройтерс. Те не коментираха дали Вашингтон е отправял директно искане за имунитет от преследване за Тръмп.

Санкции срещу самия съд като институция биха могли да засегнат основни ежедневни дейности – от изплащането на заплати на персонала до достъпа до банкови сметки и обикновен софтуер.

МНС е единственият постоянен трибунал за военни престъпления в света, с 125 държави-членки, сред които целият ЕС, но без големи сили като САЩ, Китай и Русия.

Мандатът на съда му позволява да преследва физически лица за престъпления, извършени от тях или подчинени граждани на територията на държава-членка, а това включва действащи държавни глави.

Служителят на Белия дом не уточни действията, които биха могли да станат обект на разследване от съда. Той обаче спомена „отворени разговори“ в международните правни среди, че след края на мандата на Тръмп през 2029 г. той може да се насочи към него и най-близките му сътрудници.

„Решението е да променят Римския статут, за да стане абсолютно ясно, че нямат юрисдикция“, заяви служителят.

От септември насам американски военни нанесоха серия от смъртоносни удари по предполагаеми кораби за трафик на наркотици в Карибско море и източното крайбрежие на Латинска Америка, при които бяха убити над 80 души.

Членове на Конгреса заявиха, че ще разследват дали американската армия нарушава закона, след като стана ясно, че е нанесла повторен удар, при който са били убити двама оцелели от друг удар малко преди това. Белият дом защити действията ѝ като законни.

Попитан дали искането към съда е свързано с опасения от евентуално разследване за американски действия във Венецуела, той отказа да даде подробности. Двамата заместник-главни прокурори на международния съд заявиха пред Ройтерс, че не са получавали искания за разследване на действия на американските сили във връзка с Венецуела.

Евентуалното узаконяване на пълен имунитет за конкретни лица би се възприело като подриване на основополагащи принципи на съда и би изисквало одобрението на Асамблеята на държавите-членки.

Въпреки че повечето изменения изискват подкрепата на най-малко две трети от неговите членове, фундаментални промени в юрисдикцията на съда биха нуждаели от още по-голямо мнозинство, се казва в самия статут.

Руският суров петрол „Уралс“ с най-ниска цена от поне две години насам.

🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.

Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.

Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.

Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.

ЕС и Г-7 със съвместно изявление в отговор на мирния план на Тръмп за Украйна.

🇪🇺🤝🇺🇦 Лидерите на ЕС и Г-7 публикуваха съвместно изявление в отговор на мирния план за Украйна в 28 точки, подкрепен от американския президент Доналд Тръмп, като определиха предложението като възможна отправна точка, но с уговорката, че са необходими сериозни корекции.

В декларацията, публикувана от Европейския съвет в събота, се приветстват усилията на САЩ за постигане на мир в Украйна, но в същото време изразяват сериозни резерви относно ключови елементи от проекта.

Държавните глави изтъкват, че „границите не бива да се променят със сила“ и отхвърлят идеята за ограничаване на военния капацитет на Украйна, тъй като тези мерки биха я оставили уязвима пред бъдещи агресии.

Съвместното изявление беше подписано от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и държавните и правителствените ръководители на Канада, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство, Германия и Норвегия.

„Смятаме проектоплана за основа, която ще изисква допълнителна работа. Готови сме да се включим в тази работа, за да гарантираме устойчив мир в бъдеще“, се казва в документа.

Лидерите настояват всякакви разпоредби, засягащи ЕС или НАТО, да се одобряват от страните членки на тези организации, а не да се решават едностранно от САЩ, Русия или Украйна.

Мирната инициатива, за която първо съобщи Axios, предвижда официално признаване на руския контрол върху части от Донецка и Луганска област, ограничения върху военната сила на Киев и изтегляне на оръжия с голям обсег. В замяна на това на Украйна и ЕС се предлагат дългосрочни гаранции за сигурност.

Според информацията САЩ са призовали Киев да приеме плана до 27 ноември. The Wall Street Journal съобщава, че Вашингтон е отправил предупреждение, според което евентуален отказ ще доведе до спиране на разузнавателната и военна помощ за украинската отбрана.

Макар планът да има подкрепата на Тръмп, той беше посрещнат от остри критики в Украйна, ЕС и Конгреса на САЩ. Анализатори, цитирани от WSJ, алармират, че на практика предложението легализира руската окупация и отслабва способностите на Украйна да се защитава.

Западни медии забелязаха и езикови странности в текста на проекта – някои пасажи изглеждат предварително написани на руски език, което поражда допълнителни въпроси за авторството и истинските намерения зад документа.

В своето изявление лидерите на ЕС и Г-7 потвърждават непоколебимия си ангажимент към суверенитета на Украйна и продължаващата координация както с Киев, така и с Вашингтон.

„Използваме случая, за да подчертаем непоколебимата си подкрепа за Украйна. В идните дни ще продължим тясното сътрудничество с Украйна и Съединените щати“, подчертава съвместната декларация.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано европейски чиновници отправиха остри критики срещу специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф заради изявленията му във връзка със замразени руски активи. Служител на ЕС заяви пред POLITICO, че Уиткоф „трябва да посети психиатър“. Реакцията дойде в отговор на съобщения, че САЩ предлагат използването на средствата, които са държани в ЕС, а от Брюксел веднага напомниха, че Вашингтон „няма право да размразява активи, съхранявани в Европа“.

Ядрени учени на иранския режим са посещавали тайно Русия.

🇮🇷✈️🇷🇺 Учени на иранския режим, са направили тайно посещение в Русия в края на миналата година, където са се срещнали с военни специалисти в търсене на начини да постигнат напредък в усилията си за създаване на ядрено оръжие, съобщи в сряда Financial Times.

Позовавайки се на документи, до които вестникът се е добрал, се посочва, че гостуващите учени са от институции, които преди това са били замесвани в ядрени дейности. Посещението – от 7 до 11 ноември 2024 г. – е организирано от структура, която служи за прикритие на Организацията за отбранителни иновации и изследвания (SPND) на – военен орган, смятан от западни служители за основен двигател на иранската програма за ядрено оръжие.

Според FT това е било второто подобно пътуване през миналата година. По време на посещението иранците са се срещнали със санкционираната руска компания „Лазерни системи“, която разработва лазери както за граждански, така и за военни цели.

Освен това през февруари тази година Андрей Савин, бивш технически директор на „Лазерни системи“, а сега професор в Балтийския държавен технически университет, е пътувал до Техеран, където е участвал в срещи с лица, за които се смята, че имат връзки със SPND, и с представители на компанията DamavandTec, считана за поредното прикритие на SPND.

През октомври САЩ наложиха санкции на DamavandTec и на нейния изпълнителен директор Али Калванд, обвинявайки ги в опити да набавят материали, „приложими за разработването на ядрени взривни устройства“.

Никол Граевски от програмата за ядрена политика на фондация „Карнеги“ заяви пред FT, че тези срещи са „убедително доказателство, че Русия подпомага Иран в неговите изследвания, свързани с ядрено оръжие“, и отбеляза, че дейностите явно са били одобрени „на високо ниво и от руска, и от иранска страна“.

Бившият експерт от ЦРУ Джим Ламсън, сега старши научен сътрудник в Центъра за изследвания в сферата на разоръжаването „Джеймс Мартин”, коментира, че иранската делегация очевидно е търсела лазерни технологии и експертни знания, които да им помогнат „да валидират конструкция на ядрено оръжие, без да провеждат реален ядрен взривен опит“.

През август Financial Times съобщи за предишно пътуване на ирански ядрени специалисти, които са разглеждали руски обекти, действащи по технологии, подходящи за производството на ядрено оръжие.

Изданието, позоваващо се на официални писма, пътни документи и регистри на фирмени данни, Али Калванд и четирима негови служители са кацнали в Москва на 4 август 2024 г. представяйки се за консултанти от фирма в Техеран, въпреки че всички те влизат в страната с дипломатически паспорти, издадени само седмици по-рано. В руската столица посещават научна институция, която произвежда технологии с двойна употреба – както гражданска, така и свързана с ядрени оръжия.

Вестникът не успя да установи точно какви технологии е търсил Иран, но отбеляза, че един от иранските специалисти Соруш Мохташами е експерт по неутронни генератори, компонент, който може да задейства детонацията при някои видове ядрени оръжия.

В писмо, изпратено от Калванд до руския учен Олег Масленников преди визитата, се отбелязва, че целта е „да се обсъдят и съгласуват техническите и производствените аспекти на разработката на електронни устройства“ и „да бъдат проучени възможните пътища за разширяване на научното сътрудничество“.

Според прегледаните от FT документи обаче пътуването е имало и вторична цел – закупуване на радиоактивни материали. През май 2024 г. Калванд изпраща писмо до руски доставчик на ядрени изотопи, в което иска три радиоактивни изотопа за „научно-изследователски цели“ в неуточнени количества: тритий, стронций-90 и никел-63.

И трите изотопа имат различни приложения при производството и изпитванията на ядрени оръжия. Все пак FT не откри доказателства, че Калванд някога е получил исканите материали.

В средата на юни Израел започна безпрецедентна въздушна кампания срещу Иран, която разпали 12-дневна война между двете страни, които си разменяха въздушни атаки, а Америка се включи за кратко с удари по подземните ядрени обекти на Ислямската република. Степента на щетите върху иранската ядрена програма остава спорна, като експертите дават твърде противоречиви оценки.

Иран, чиято държавна политика е основана на идеята за унищожение на Израел, отрича да има стремежи към ядрено оръжие, но обогатява уран до нива без мирно приложение, възпрепятства международните инспектори и разширява способностите на своите балистични ракети. Според Израел, малко преди военната му операция през юни, Ислямската република е преминала към стъпки на въоръжаване.

Chevron обмисля покупка на чуждестранни активи на „Лукойл“.

🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.

Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.

„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.

Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.

Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.

🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Основният сорт руски петрол падна до най-ниската си цена от над две години и половина.

🇷🇺🛢️ Основният сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си цена от две години и половина насам миналата седмица, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Миналия четвъртък цената на „Уралс“ от пристанище Новоросийск на Черно море достигна 36,61 долара за барел, отбелязвайки най-ниската стойност от март 2023 г. Тази тенденция се наблюдава и в Балтийско море, сочат данни на Argus Media. В петък цените леко се повишиха.

Спадът на цените ще окаже натиск върху финансовите резултати на руските петролни компании и ще намали приходите от данъци, постъпващи в хазната на Кремъл, с които той финансира войната си срещу Украйна. Приходите от петрол и газ съставляват около четвърт от държавния бюджет на Русия.

Търсенето на руски доставки на петрол на международните пазари спадна след като на 22 октомври администрацията на Тръмп включи „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния си списък, за да окаже засилен натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна.

Крайната дата за спиране на сделките с двете енергийни гиганти е 21 ноември, но някои рафинерии в Китай, Индия и Турция вече спряха покупките на руски петрол и търсят алтернативни доставки.

След обявяването на санкциите „Уралс“ започна да се търгува на значителни отстъпки в сравнение с международните бенчмаркове.

Данни на Argus сочат, че към края на миналата седмица отстъпките на „Уралс“ от двата региона достигнаха средно 23,52 долара за барел спрямо Брент, което е най-голямото разминаване от юни 2023 г. Това показва, че купувачите се притесняват да работят с руски барели. САЩ предупредиха за възможни вторични санкции срещу тези, които го направят.

Дори когато барелите стигнат до Китай и Индия, Уралс става с няколко долара по-евтин от Брент, като тази стойност не включва разходите за доставка, показват данните на Argus.

Citibank напусна Русия след продажба на местното си подразделение

Общински служител се опитва да изгони мъж, заспал на стълбите пред клон на Citibank в Москва, 2 април 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇸🏦🇷🇺 Citibank, една от най-големите западни финансови институции, опериращи в Русия от 90-те години на миналия век, завърши излизането си на страната с продажбата на местното си дъщерно дружество на Renaissance Capital – финансова група, която някога беше собственост на милиардера и бивш кандидат за президент Михаил Прохоров, съобщи в сряда The Moscow Times.

Продажбата беше одобрена с указ, подписан от руския президент Владимир Путин, макар сумата по сделката да не е оповестена.

Citibank обяви плановете си за оттегляне от руския пазар още през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г. – и предприе постепенно свиване на дейността, припомня The Moscow Times.

Между 2022 и 2025 г. кредитният портфейл на Citi в страната намаля с цели 98%, докато депозитите от физически и юридически лица спаднаха до 150 пъти.

Банката прекрати всички услуги за дебитни карти, спря всички преводи чрез Системата за бързи плащания (руския аналог на VISA и Mastercard) и закри своя последен клон за физически лица в столицата Москва в края на 2024 г. До октомври тя прекрати и всичките операции със спестовни сметки, според The Moscow Times.

Повечето западни банки се опитват да напуснат Русия още от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, но само някои от тях като френската Société Générale, нидерландската ING и американската Goldman Sachs и успяха да стигнат до сделки за продажба.

Raiffeisenbank остава най-голямата западна банка, която продължава да функционира в страната, но се намира под сериозен натиск от Кремъл, който блокира нейните опити да продаде бизнеса си, за да запази това, което Москва смята за жизненоважни „финансови мостове“ с Европа – ключов купувач на руски нефт и газ, отбелязва The Moscow Times.

По-рано беше съобщено, че руският филиал на Raiffeisen Bank International е извършвал транзакции за компании, доставящи материали за руската военна индустрия. Въпреки че през юли 2024 г. обяви намеренията си за значително намаляване на дейността си в страната, тя не се е оттеглила напълно.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Русия модернизира военните бази на Никарагуа, за което покрива всичките средства.

🇳🇮 През октомври Никарагуа стана петата държава, с която Украйна скъса дипломатически отношения от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Решението на Киев беше взето в отговор на системната подкрепа на Манагуа за руските политики и стандарти – подкрепа, за която Москва отделя големи ресурси.

Нарастващи военни връзки между Русия и Никарагуа

Един от примерите за това е договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и подчинено предприятие „308-и авиационен ремонтен завод“ АД, сключен на 20 ноември 2015 г. Това не е търговско партньорство или експортна сделка, а държавна поръчка за извършване на работа на територията на Република Никарагуа.

Въпреки че формално изглежда като вътрешен договор между ведомство и негов подизпълнител, в действителност това споразумение се превърна в отправна точка за разширяването на руската военна инфраструктура в Централна Америка.

Ключова особеност на договора е фактът, че цялата работа е „предплатена 100% от средствата на Министерството на отбраната на Русия“ – т.е. се финансира изцяло от руския федерален бюджет, без никакво участие от страна на Никарагуа.

Руската подкрепа: Товарни самолети и авиационни съоръжения

Съществуването на този договор стана публично достояние благодарение на съдебни и счетоводни документи на руското правителство, получени от UNITED24 Media.

Само няколко години след като започна работа по проекта, Русия започна да прехвърля безвъзмездно на Никарагуа военни самолети Ан-26. Това е съветски двумоторен транспортен самолет, използван за превоз на товари и персонал. Във военното му приложение той обикновено служи за транспорт на войски и товари, включително боеприпаси, десант на парашутисти и медицинска евакуация. Освен това притежава специализирани модификации (като разузнаване, комуникации и други).

Друга серия от документи сочи, че изграждането на тази инфраструктура продължава през цялото следващо десетилетие. През 2019–20 г. дружеството в Иваново (областен център, североизточно от Москва) подписа няколко нови споразумения със своя подизпълнител – руската компания „Металон“ ООД, отговорна за строително-монтажните работи в Манагуа.

Анализ на платежни нареждания сочи, че руското министерство на отбраната е превело най-малко 23 милиона рубли за финансиране на строеж на бояджийско съоръжение за самолети Ан-26, официално обозначено като „ремонтен“ цех.

Между 2019 и 2023 г. руски държавни служители потвърдиха многократно за дейността на терен, както и за инсталацията на оборудване на военна база в Никарагуа.

Тези документи доказват, че Москва финансира умишлено на държавно ниво и изцяло със своите публични средства строежа на военна инфраструктура в Никарагуа.

Политическата ситуация в Никарагуа

Днес режимът в Никарагуа не само потиска собственото население, но и допринася за регионалната нестабилност, подхранвайки миграционните потоци към САЩ – причини, заради които той попадна многократно под американски санкции, насочени не само към местните структури и представители на режима, но и към руски субекти.

През 2024 г. САЩ наложиха санкции върху учебния център на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация в Манагуа, както и на компаниите COMINTSA и Capital Mining.

„Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) продължава да ограничава режима на Даниел Ортега в Никарагуа и способността му да манипулира златната индустрия и да печели от корупционни операции“, се посочва в изявлението.

Министерството на финансите на САЩ уточни, че руският учебен център се намира в столицата на Никарагуа и отговаря за обучението на местните сили за сигурност на репресивни тактики, използвани от авторитарния режим в Кремъл. Американски служители описаха тази структура като ключов инструмент за репресии срещу гражданското общество в страната.

Никарагуа е сред малкото държави в Латинска Америка с изявени географски предимства като злато, туризъм, риболов и достъп както до Атлантическия, така и до Тихия океан. И все пак в продължение на десетилетия режимът на Ортега се отказва от тези възможности, за да консолидира собствената си авторитарна власт.

Въпреки потенциала си за развитие, 40% от населението на Никарагуа живее под прага на бедност, което кара младите хора да бягат масово към САЩ. Дали режимът на Ортега и неговите руски съюзници наистина се интересуват от икономическото развитие на страната, е риторичен въпрос.

В същото време Москва продължава да сътрудничи на диктаторски режими като този на Ортега по същия начин, както и по времето на Студената война: с финансова и военна подкрепа в замяна на политическа лоялност и признаване на нейната глобална програма за дестабилизация.

България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Руските компании навлизат в режим на оцеляване, според украинското разузнаване.

🇷🇺 Руският бизнес все по-често се сблъсква с тежки финансови затруднения, а много компании преминават в режим на оцеляване, се посочва в оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), публикувана по-рано днес.

Според анализа на СЗРУ за третото тримесечие на годината основните проблеми за руските фирми са забавени плащания от партньори, намаляващо търсене и липса на оборотни средства.

Близо 39% от предприятията се оплакват от забавени плащания – ръст от 25% спрямо преди година. Търсенето на стоки и услуги е спаднало за 34% от бизнеса, докато 32% се сблъскват с недостиг на ликвидност.

Украинското разузнаване отбелязва и увеличение на логистичните проблеми – 15% от компаниите съобщават за прекъсвания, в сравнение с 10% по-рано през годината. В отговор 68% от фирмите са започнали да съкращават разходите, предимно административни (80%) и за услуги (37%). Още 15% са спрели инвестиционните програми и отложили плановете за разширяване.

Анкетираните ръководители на бизнеси описват цялостната икономическа обстановка като „трудна и несигурна“. Дори очакваното намаляване на основната лихва в страната през следващата година не вдъхва увереност. Вместо да се фокусират върху растеж, повечето компании дават приоритет на базови операции и финансова стабилност.

Експерти отбелязват, че скокът на неплатените фактури от 25% до близо 39% илюстрира дълбоката рецесия в руския корпоративен сектор. Ако тенденцията продължи, тя може да прерасне в системна икономическа криза, което подчертава кумулативния ефект от санкциите, недостига на капитал и спадащото вътрешно потребление.

По-рано Александър Харичев, висш служител в администрацията на руския президент, предупреди, че страната е застрашена от потенциална гражданска война, разпад на елитите и обществен колапс заради нарастващото вътрешно напрежение.

В статия, публикувана от РАНХиГС, той посочи демографския упадък, дехуманизацията и загубата на доверие в управлението като ключови заплахи, а същевременно защити войната срещу Украйна като начин за запазване на руския суверенитет.

Заместник-канцлерът на Германия призова за пълна забрана на руската стомана.

🇩🇪🚫🇷🇺 Заместник-канцлерът и министър на финансите на Германия Ларс Клингбайл отправи призив за пълна забрана на вноса на руска стомана в навечерието на предстоящата „Стоманена среща на върха“ в Канцеларията, съобщава германското издание Der Spiegel.

Клингбайл, който е представител на Социалдемократическата партия (SPD), обясни, че суровите стоманени плочи, произведени в Руската федерация и преработвани в ЕС, все още са освободени от санкции – ситуация, която е трудно да се обясни на работниците в местната стоманена индустрия.

Той е категоричен, че Европа се нуждае от „повече местно производство, ясен акцент върху климатично чиста качествена стомана, произведена в Германия и Европа“, и призова за отказ от отвъдморски дъмпинг и глобални капацитети. Според Der Spiegel сред ключовите теми ще бъде намаляването на разходите за енергия чрез система за индустриални цени на електроенергията.

Срещата на върха, свикана от канцлера Фридрих Мерц на 6 ноември, ще събере ключови фигури от индустрията и премиерите на провинции с производство на стомана, сред които Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Бранденбург и Саарланд. На нея също така ще присъстват самият Клингбайл, министърът на икономиката Катарина Райхе и министърът на труда Бербел Бас.

Бас обеща държавна подкрепа за стоманената индустрия, като отбеляза, че Германия ще инвестира в сектора и очаква компаниите да инвестират локално и да подкрепят работната си сила.

Frontline Monitor припомня: германският министър на икономиката Катарина Райхе пристигна в Киев, за да дискутира мерките за укрепване на енергийната устойчивост на Украйна и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на отбранителната индустрия на фона на засилените руски удари по гражданска инфраструктура в Украйна.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Тръмп е отказал на Унгария изключение от санкциите срещу руския петрол.

🇭🇺⚔️🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че е отказал да предостави изключение от американските санкции върху руския петрол на Унгария, въпреки личната молба, отправена към него от премиера Виктор Орбан.

Тръмп потвърди пред репортери, че Орбан е настоявал да получи изключение, позовавайки се на зависимостта на страната му от доставките на руския петрол, осъществявани по тръбопроводи.

„Той поиска изключение, но ние не го дадохме – нито едно. Да, той ми е приятел, но поиска изключение“, призна Тръмп.

Ройтерс съобщи, че унгарският премиер се е надявал да убеди Тръмп да направи изключение за Унгария заради високата ѝ зависимост от руските енергийни доставки.

По-рано Орбан оповести публични намеренията си да обсъди въпроса по време на среща с Тръмп, насрочена за 7 ноември, на която ще потърси и по-широко икономическо споразумение със САЩ.

„Унгария е държава без излаз на море. Ние зависим от маршрутите, по които се доставя енергията – основно тръбопроводи. Трябва американците да разберат тази конкретна ситуация, ако искаме те да позволят изключения от санкциите срещу Русия“, отбеляза Орбан пред репортери преди броени дни.

По-рано беше съобщено, че Будапеща търси активно партньорство с Чехия и Словакия за създаване на своеобразен алианс в рамките на Европейския съюз, скептичен към Украйна – ход, насочен към полагане на основите на координирана съпротива срещу европейската подкрепа за Киев.

САЩ предложи половин година отлагане на санкциите за Германия.

Резервоари за суров петрол на компанията за преработка на нефт PCK, чийто мажоритарен собственик е руският гигант Роснефт в Шведт, Германия.
📸 Снимка: Hannibal Hanschke/Getty Images

🇺🇸🤝🇩🇪 САЩ са предложили на Германия отлагане за период от шест месеца на санкциите срещу Rosneft Deutschland – местния филиал на едноименния руски държавен петролен гигант, за да дадат на Берлин време да разреши задънената улица около собствеността на компанията, съобщи Bloomberg на 27 октомври.

Според държавни служители, запознати с преговорите, Вашингтон обмисля еднократен, неповторяем общ лиценз, който временно ще предпази Rosneft Deutschland от американските ограничения.

Министерство на икономиката на Германия обмисля обстойно идеята, която смята да обсъди допълнително на срещата на министрите на енергетиката и околната среда от Г-7 тази седмица в Торонто.

Мярката ще предотврати незабавни смущения в местния рафиниращ сектор, но ще увеличи натиска върху Берлин да намери дългосрочен решение преди изтичането на попечителството над активите на Rosneft през март 2026 г.

Германското правителство конфискува активите на дружеството в отговор на руското нашествие в Украйна през 2022 г. и многократно удължи държавния контрол, макар опитите за продажба – включително преговори с Катар – да се провалят, отбелязва Bloomberg.

Rosneft Deutschland притежава дялове в три германски рафинерии, сред които и PCK Schwedt до Берлин, обработващ около 12% от рафиниращия капацитет на страната, и дял в международния нефтопровод Transalpine.

Предложеното отлагане ще трае много по-кратко от 2-годишния лиценз, издаден от Обединеното кралство миналата седмица. Без изключение германското подразделение може да загуби достъпа до ключови клиенти след 21 ноември, когато влезе в сила последния пакет санкции на Белия дом, съобщава Bloomberg.

Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че остава оптимист, че двете страни ще се договорят за път напред.

Берлин се обяви против национализацията на активите поради опасения за ответни действия на Кремъл срещу германски фирми, работещи в Русия, и за поддържане на петролните доставки за Schwedt, който в момента разчита на казахстански суров петрол, транспортиран през руския тръбопровод „Дружба“.

По-рано унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че предстои да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон следващата седмица, за да обсъдят начини за защита на Унгария от последиците от новите санкции срещу руския петрол.

Визитата на руския пратеник в САЩ се превърна в провал за Кремъл

🇷🇺⚔️🇺🇸 Визитата във Вашингтон на Кирил Дмитриев, специален пратеник на руския президент Владимир Путин за инвестиции и икономическо сътрудничество, бързо се превърна в провал, белязан от остра и необичайна критика от висш американски служител.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент отхвърли твърденията на руския преговарящ за неефективността на новите санкции, като го нарече недвусмислено „руски пропагандатор“.

Дмитриев, директор на Руския фонд за директни инвестиции, пристигна в САЩ само дни след като администрацията на Тръмп наложи нови санкции върху водещи руски петролни и газови компании и отмени планирана среща на върха с Путин заради отказа на Русия да се съгласи на примирие.

Напрежението ескалира по време на предаването Face the Nation на CBS, при което Бесент оспори твърдението на Дмитриев, че новите американски санкции „няма да имат абсолютно никакъв ефект върху руската икономика“, а единствено ще доведат до скок в цените на горивата в САЩ.

„Нима наистина ще публикувате думите на руски пропагандатор?“, изтъкна Бесент, поставяйки под въпрос смисъла от излъчване на посланията на руския пратеник, който е ясно предупреждение за стратегията на Москва за информационно влияние.

„Какво друго би казал, че санкциите ще бъдат ужасни и ще принудят Путин да седне на масата за преговори?“, попита той, подчертавайки неспособността на Дмитриев да говори истината.

Европейските медии дискутират дали това може да принуди руския президент да отстъпи по въпроса за Украйна.

Бесент описа подробно незабавните ефекти от санкциите, отбелязвайки, че Индия е „спряла напълно покупките на руски петрол“, а „много от китайските рафинерии също са прекратили своята дейност“.

Той отхвърли идеята, че руската икономика е имунизирана, като посочи, че приходите от петрол на Русия са намалели с 20% на годишна база, а новите мерки вероятно ще ги намалят с още 20-30%.

„Руската икономика е военна икономика. Растежът е практически нулев. Инфлацията, според мен, надхвърля 20 процента“, заяви Бесент и допълни, че петролът е това, което „финансира руската военна машина, и мисля, че можем значително да намалим печалбите ѝ“.

Критиците приветстват: „Време е да наречем нещата с истинските им имена“

Решението на администрацията на Тръмп да изобличи реториката на руския пратеник беше приветствано незабавно от застъпниците за по-твърда линия срещу Кремъл.

Висш помощник на републикански конгресмен заяви пред Kyiv Post, че решението на Бесент да нарече Дмитриев „руски пропагандатор“ е „добре дошъл ход“. Той подчерта, че „дръзките лъжи на Москва странно дълго време бяха допускани публично“, както и че е „време да наречем нещата с истинските им имена“.

Дъг Клайн от „Разом“, американска организация, която за защита на украинските интереси, отиде още по-далеч, като определи цялото посещение на Дмитриев като провал.

„Изглежда визитата на Дмитриев се провали, и с право. Кремъл има много красиви думи за САЩ, но ще са необходими реални действия, за да спре войната на Русия“, заяви Клайн.

„Красивите думи и още удари с дронове в Украйна доведоха до санкциите на Тръмп върху руския петрол, и се надявам да видим повече от това, съчетано с оръжия за Украйна, докато Русия не спре да воюва“, заяви той.

Мисията на Кремъл разкрита като „максималистични искания“

Анализ на Института за изучаване на войната (ISW) потвърди, че последното медийно турне на Дмитриев във Вашингтон, включително интервюта за CNN и Fox News, е било целенасочен опит за налагане на кремълски наративи в отговор на натиска от новите санкции и отменената среща на върха.

Въпреки че насърчава „конструктивен диалог“ и загатва за икономическо партньорство с проекти като тунел под Беринговия проток, основното послание на Дмитриев е, че „максималистичните искания на Русия остават непроменени“.

Освен това стана ясно, че Дмитриев е повторил тезите на Москва за разширяването на НАТО, което според нея е „екзистенциална заплаха“ и Западът трябва да се съобрази с интересите ѝ.

ISW описа опитите му за икономически диалог като изчислен ход за използване на икономически стимули, за да се притиснат САЩ да прекратят войната на условията на Русия.

Дмитриев, който многократно заяви, че представлява само икономически интереси, включи едно тънко и мрачно предупреждение, че „сигурността на целия свят“ е заложена на карта и „пълното унищожение на човечеството“ е близо – явен намек за възможностите на руския ядрен арсенал.

Визитата на Дмитриев, замислена да демонстрира сила и ангажираност към диалог, вместо това се превърна в платформа за американски служители и експерти да разобличат публично природата на военните цели на Кремъл и зависимостта му от разпространението на дезинформаци.

Засега единствената потвърдена среща на ниско ниво, която пратеникът на Кремъл успя да проведе, беше с републиканската конгресменка от Флорида Ана Паулина Луна. Дмитриев заяви в социалните мрежи, че тя организира инициатива за „парламентарен диалог“ между членове на Конгреса на САЩ и Държавната дума на Русия – твърдение, което беше отхвърлено от помощници на републикански конгресмени като „лъжа на пропагандатор“.