🇺🇸⚠️ Всеки собственик на кораб, който плаща такси на Иран за преминаване през Ормузкия пролив, дори те да са под формата на дарения за фондации като иранското дружество на Червения полумесец, рискува да му бъдат наложени наказателни санкции, предупредиха от Министерство на финансите на САЩ.
Ормузкият пролив е един от най-важните стратегически морски маршрути в света, който минават около 20% от световните обеми на суров петрол и втечнен природен газ, транспортирани по вода. Иран предложи въвеждане на такси за корабите, преминаващи през пролива, като част от пакета предложения за край на войната с Израел и САЩ.
В официално известие, публикувано от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите, се посочва, че са запознати с иранските заплахи към корабоплаването и исканията за плащания в замяна на безопасно преминаване през пролива.
Според OFAC исканията могат да включват различни варианти за разплащане, сред които дигитални активи, фиатна валута, офсетни сделки, неформален суап или плащания в натура, като номинално благотворителни дарения за Иранския Червен полумесец, фондация „Боняд Мостазафан“ или сметки на ирански посолства.
„OFAC издава това предупреждение, за да обърне внимание на американски и чуждестранни лица за рисковете от санкции при извършване на тези плащания или изискването на гаранции за безопасен транзит от иранския режим“, се посочва в съобщението. „Тези рискове съществуват независимо от начина на плащане.“
🇺🇦🎯🇷🇺 Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна нанесоха удар по летище „Шагол“ в Челябинска област на Руската федерация, при който се поразили няколко от най-модерните руски изтребители Су-57, става ясно от изявление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
Операцията, проведена на 25 април, е била насочена към обект, разположен на около 1700 км от държавните граници на Украйна – един от най-дълбоките удари на руска територия до момента във войната. Атаката е била насочена към ограничаване на руските способности за нанасяне на удари по украинската инфраструктура.
„Степента на щетите по самолетите все още се оценява“, гласи официално съобщение. Освен изтребителите от пето поколение Су-57, при атаката е бил засегнат и един двуместен изтребител-бомбардировач Су-34.
Aнализатори от мониторинг групата „Соняшник“ отбелязват значително увеличение в използването на Су-57 от август 2025 г. насам. Руските въздушно-космичаески сили изглежда са преминали към по-комплексни операции със смесени формации, в които Су-57 осигуряват прикритие на голяма височина с ракети въздух-въздух Р-77М, докато други самолети нанасят прецизни удари с крилати ракети Х-69.
Според данни от публични източници, Русия е започнала да тества и ново хибридно оръжие – Су-71К. Системата съчетава свойствата на маневрена крилата ракета и безпилотен апарат, проектирана специално за заобиколяне на гъстата ПВО мрежа на Украйна.
Междувременно Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна сигнализира за пропуски в режима на санкции срещу руската отбранителна индустрия. Според техен доклад, около една трета от фирмите, участващи в производствената верига на Су-34, все още не присъстват в санкционните списъци на Запада.
„Тези субекти продължават да имат достъп до жизненоважни чужди компоненти и технологии“, подчертават от разузнаването, призовавайки за по-строг контрол, тъй като настоящият достъп на руски компании до глобалния пазар подпомага директно производството и поддръжката на руския авиационен флот.
🇸🇪 Швеция конфискува товарен кораб, обвинен в незаконен транспорт на украинско зърно от териториите на страната, които се намират под руска окупация. Това обяви прокуратурата на скандинавската държава вчера, публикувайки видео от оперативните действия.
Плавателният съд, обозначен като Caffa, е бил задържан от шведските гранични власти на 6 март в Балтийско море в близост до град Трелеборг. По това време той е плавал по маршрут от Казабланка до Санкт Петербург. От 10 март корабът е под арест в рамките на разследване за нарушения на международното право и режима на санкции, наложен от Европейския съюз.
Шведските прокурори заявиха, че решението за конфискация е взето в отговор на искане за правна помощ от неуточнена чужда държава, която провежда досъдебно разследване за подозирана престъпна дейност.
„Чуждестранен орган поиска в Швеция да бъдат извършени конкретни следствени действия, сред които такива, свързани с кораба Caffa. Реших да конфискувам плавателния съд, за да може съдът да разгледа възможността за предаването му на друга държава“, заяви прокурор Хокан Ларсон.
Властите отбелязаха също, че корабът е оперирал под фалшив флаг, твърдейки, че е регистриран в Гвинея.
Според Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, корабът е натоварил зърно през юли 2025 г. в пристанището на Севастопол в окупирания Крим. Оттогава Украйна наложи санкции срещу плавателния съд заради участието му в незаконния износ на стоки от окупираните територии.
Очаква се шведски съдебен състав да прецени дали конфискуваният кораб може да бъде предаден на друга държава в рамките на текущите съдебни производства.
По-рано се появиха сведения, че пратка с откраднато украинско зърно няма да бъде разтоварена в Израел, след като според неназован израелски дипломат решението за отказ на товара от пшеница и ечемик, транспортиран от плаващия под панамски флаг кораб Panormitis, е било взето от вносителя, а не от израелските власти.
🇷🇺🚀🇺🇦 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна разкри нови технически детайли за С-71К Ковер – руска крилата ракета с въздушно базиране, разработена от „Обединена авиостроителна корпорация“ за използване от изтребителите Су-57.
Публикувана в портала „War & Sanctions“, информацията включва интерактивен 3D модел, данни за основни компоненти и разбивка на електронни елементи. Отвъд идентифицирането на ново оръжие, данните сочат към цялостна еволюция в руската въздушна война, в която пилотирани бойни самолети, безпилотни ударни платформи, компактни крилати ракети и чуждестранна електроника се комбинират за разширяване на способностите за удари от дистанция срещу Украйна.
С-71К е използвана за първи път от руската авиация в края на 2025 г. и изглежда е един от първите проекти на ОАК за разработка на ракетна система. Този факт е ключов за нейното значение. Вместо Су-57 да се използва като стелт изтребител за завоюване на въздушно превъзходство, сливане на сензорни данни и въздушен бой на големи разстояния, новата ракета подсказва за усилия за превръщане на самолета в платформа за удари от дистанция. С прогнозен обсег до 300 км, ракетата ще позволи на руските плановици да нанасят удари извън обсега на зенитно-ракетните системи с малък и среден обсег, според височината, геометрията на пуска, радарното покритие и разположението на украинското ПВО.
Конструкцията на ракетата отразява прагматичен подход към разработката на оръжия с въздушно базиране. ГУР посочва, че С-71К използва 250 кг осколочно-фугасна авиобомба ОФАБ-250-270, интегрирана в носеща рамка на предната секция. Това показва, че оръжието не е изградено около нова специална бойна глава, а с адаптиране на налична бомба в архитектурата на задвижвана крилата ракета. Оперативно подобен полезен товар е подходящ за удари срещу фиксирани цели, включително инфраструктура, логистични възли, открити военни обекти, складове за боеприпаси, командни пунктове или летища. От гледна точка на аеродинамиката, интеграция на конвенционална бомба в предната част налага дизайнерски ограничения, свързани с центъра на тежестта, надлъжната стабилност и поведението при отделяне от самолета-носител.
Данните за корпуса сочат към дизайн, фокусиран в контрола на теглото, технологичността на производството и структурното подсилване, а не върху потвърдена ниска забележимост. Корпусът е изработен от многослоен материал на основата на стъклотекстолит с допълнително укрепване, а вътрешните елементи са изградени от алуминиеви сплави. Тази конфигурация може да помогне за намаляване на масата и опростяване на формите, осигурявайки достатъчна коравина. Наличните данни обаче не потвърждават, че самата С-71К е стелт ракета, тъй като ефективната повърхност на разсейване зависи от геометрия, дизайн на въздухозаборници и външни елементи. За Су-57 стойността не се крие в невидимото проникване на ракетата, а във възможността за пуск от по-безопасна дистанция.
Задвижването се осигурява от турбореактивен двигател Р500, произведен от „Рейнолдс“ ООД, която според ГУР е част от ОАК. Прогнозният обсег до 300 км се осигурява от главен и два странични горивни резервоара. Това доближава С-71К повече до компактна крилата ракета, отколкото до планираща авиобомба, тъй като тя поддържа активен полет след изстрелване и може да приближи целта по алтернативен маршрут, различен от оста на пуск. Тази разлика е важна за планирането на ПВО. Задвижвана ракета, изстреляна от тактическата авиация, може да усложни геометрията на заплахата ако се използва заедно с примамки, безпилотни системи и балистични ракети за претоварване на радарното проследяване.
Архитектурата за насочване и управление изглежда относително проста, включвайки в себе си полетен контролер, инерционна навигация и захранващ блок. Списъкът с компоненти включва акселерометри, жироскопи, сервозадвижвания и модули за измерване на въздушно налягане. Това говори за оръжие, оптимизирано основно за атаки по координати срещу фиксирани цели, а не срещу мобилни обекти, които биха изисквали сложна глава за самонасочване или връзка за корекция на данните в реално време.
Наличието на чуждестранна електроника придава на разкритията стратегическа тежест. ГУР твърди, че по-голямата част имат произход от САЩ, Китай, Швейцария, Япония, Германия, Тайван и Ирландия. Порталът изброи 40 компонента от производители като Analog Devices, Infineon Technologies, STMicroelectronics, Texas Instruments и други. За плановиците в отбраната това не е само въпрос на санкции, но и оперативен проблем: достъпът до електроника с двойна употреба съкращава цикъла на разработка в Русия.
Възможната бъдеща интеграция на С-71К с безпилотния самолет С-70 „Охотник“ е един от най-значимите елементи в доклада. Ако се реализира, „Охотник“ би могъл да действа като преден носител на ракети, което да позволи на руските сили да приближат платформа за пускове до защитеното въздушно пространство, без да излага на рискове своите пилоти. В по-широката концепция Су-57/С-70 пилотираният изтребител може да служи като координатор, докато дронът поема високорисков профил на изстрелване от по-изгодна позиция.
Това отразява промян в руската тактика под натиска на украинската ПВО, характеризираща се със сериозно разчитане на удари от дистанция и тактики на насищане, които да намалят излагането на риск на пилотирани самолети. С-71К се вписва в този модел, като добавя нов слой: компактна крилата ракета за екосистемата на Су-57. Вместо да разчита само на стратегически бомбардировачи или наземни ракети, Русия проучва гъвкав микс от удари, чрез който съвременни изтребители, безпилотни платформи и крилати ракети генерират множество оси на нападение срещу защитени цели.
Разкритието на ГУР сочи, че борбата с тази заплаха изисква не просто адаптация на ПВО, но и системно прекъсване на индустриални и логистични мрежи, които позволяват на Русия да трансформира авиационните си платформи в нови системи за дистанционни удари.
🇪🇸🕵️🇷🇺 Проруски културни мрежи използват кампанията „Безсмъртният полк“ в Испания, за прокарване на наративи, оправдаващи руската агресия срещу Украйна, както и за събиране на средства в подкрепа на руските военни усилия, в пряко нарушение на санкциите, наложени от Европейския съюз.
Разследване на „Европейска правда“ разкри, че организаторите на инициативата в Испания, която публично е представяна като гражданско движение за съхраняване на историческата памет, участват активно в дейности, включващи събиране на помощи за руски военни части и разпространение на послания в подкрепа на руската агресия сред местните общности.
Според съобщенията, мадридският координатор Виктория Самойлова е помагала в организацията на пратки с провизии за подразделения на руската армия, разположени в окупираните територии на Украйна. В началото на 2025 г. помощ е била изпратена на медицинско подразделение на 25-а общовойскова армия, която участва в операции на територията на Харковска област.
Изданието обръща внимание и на ролята на Съюза на организациите на руските съотечественици в Испания и Андора (СОРС). Въпросната мрежа въвлича испански деца в кампании за писане на писма до руски войници, като материалите са изпращани на фронта по дипломатически канали.
Някои групи, свързани с тези мрежи, действат като културни или образователни центрове, но в същото време прокарват наративи, представящи руската военна доктрина като „отбранителна“, а инвазията в Украйна – като принудителна мярка.
Разследването разгласява случаи с посещения на испански деца в лагера „Артек“ в окупирания Крим, което е извършено в очевиден разрез със санкциите на ЕС срещу съоръжението, както и опити за набиране на хора за археологическа дейност на окупирания полуостров.
Според „Европейска правда“ тези дейности може да включват незаконно отнемане на украинско културно наследство. Докладът посочва случая на руския археолог Александър Бутягин, чиято екстрадиция в Украйна беше одобрена от съдебен състав в Полша през март 2026 г. заради разкопки в окупирания Крим. По-късно той беше освободен в рамките на размяна на затворници, според информация на Rzeczpospolita от 28 април.
Финансовата подкрепа за някои от тези структури се осигурява чрез „Правфонд“ – фондация, финансирана от кръгове, близки до Кремъл. На 21 април Съветът на ЕС наложи санкции на нея и медийна платформа Euromore, които бяха описани като част от информационна мрежа на Кремъл, насочена към европейска аудитория.
По-рано сходна инициатива на „Безсмъртния полк“ беше разкрита в САЩ, където руски граждани планираха да проведат шествие във Вашингтон по случай годишнината от края на Втората световна война. Събитието, включващо съветски символи и портрети на роднини, участвали във войната, беше предвидено да премине в близост до Белия дом и Мемориала на Втората световна война.
🇪🇺🇷🇺🇬🇫 Европейската космическа агенция (ESA) премахна ключови елементи от стартовата площадка за руските ракети „Союз-СТ“ на космодрума Куру във Френска Гвиана, с което на практика сложи край на оперативната роля на обекта в съвместните мисии с Руската федерация.
Според репортаж на Deutsche Welle от 25 април, разрушаването е включвало контролирана детонация на 52-метровата мобилна обслужваща кула, която беше част от инфраструктурата за изстрелване на „Союз“.
Бившият ръководител на пресслужбата на „Роскосмос“ Дмитрий Струговец, който публикува кадри от взрива, заяви, че преди него са били отстранени критични структурни компоненти. „Преди това бяха отрязани т.нар. ‘лале’ – четирите фермови опори, които държаха ракетата преди старта – и кабелните мачти“, написа той.
Останалата инфраструктура на обекта, включваща монтажно-изпитателният комплекс, жп линии, съоръжения за съхранение на течен кислород и системи за зареждане, ще бъде прехвърлена на френския стартъп MaiaSpace, свързан с Arianespace. Компанията планира да използва повторно до 80% от наличната инфраструктура за своя собствена програма за ракети-носители.
MaiaSpace разработва двустепенна ракета, наречена Maia, с версии за еднократна и частично многократна употреба. Очаква се тя да има дължина около 50 метра и диаметър 3,5 метра. Първата ѝ степен ще се задвижва от три метанови двигателя Prometheus, всеки от които генерира около 100 тона тяга, докато втората степен ще използва един двигател, оптимизиран за вакуум.
Според обявените по-рано спецификации, версията за еднократна употреба ще може да доставя полезен товар до 1,5 тона в слънчево-синхронна орбита, докато вариантът за многократна употреба ще пренася до 500 килограма. Системата може да включва и горна степен Colibri.
MaiaSpace вече е осигурила първоначални търговски споразумения, включително договор от 2025 г. с френската компания Exotrail и сделка от януари 2026 г. с Eutelsat за изстрелване на сателити OneWeb. Първото изстрелване на ракетата Maia в момента е планиран за 2027 г.
Демонтирането на стартовата площадка на „Союз“ следва колапса на 15-годишната програма за сътрудничество между ESA и „Роскосмос“, известна като „Союз в Куру“, в рамките на която бяха реализирани 26 успешни изстрелвания, преди да бъде прекратена в отговор на пълномащабното руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. След въвеждането на санкциите от страна на САЩ и ЕС върху руския космически сектор, „Роскосмос“ изтегли своя персонал и спря операциите на обекта.
Куру, разположен в близост до екватора, отдавна се счита за изключително изгоден за търговски изстрелвания поради допълнителната скорост, която ракетите получават от въртенето на Земята. Преминаването на обекта към програма под европейско ръководство отразява усилията на ESA и нейните партньори да заменят руските стартови мощности и да разширят независимия достъп до космоса.
По-рано структурен разпад на космодрума Байконур повреди единствената действаща стартова площадка, използвана за руските пилотирани мисии, потенциално прекратявайки полетите до МКС за период до две години. Инцидентът, причинен от взрив на двигател на ракета „Союз“, направи съоръжението непотребно и отбеляза първото прекъсване на този сегмент от руските способности от 1961 г. насам.
🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.
Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.
Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.
Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.
Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.
Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.
В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.
По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.
Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.
Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.
Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.
Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.
Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.
Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.
Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“
Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.
🇺🇸⚔️🇮🇷 ВМС на САЩ извършиха абордаж по „право на посещение“ на подложения на санкции танкер M/T Majestic X, превозвал ирански петрол, в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM). Това съобщи Министерство на войната на САЩ, уточнявайки, че корабът е спрян въз основа на статута си на плавателен съд без национална принадлежност.
Според данните за корабния трафик, цитирани от Associated Press, танкерът е засечен в същия район между Шри Ланка и Индонезия, където във вторник бе задържан друг танкер – M/T Tifani, с товар от около 2 милиона барела ирански суров петрол, натоварени на остров Харг на 5 април и преминали през Ормузкия проток на 9 април. И двата плавателни съда са били на път към Джоушан, основното китайско пристанище за внос на санкциониран петрол.
От Министерството на войната заявяват, че операциите по глобално морско правоприлагане ще продължат с цел „разстройване на незаконните мрежи и прехващане на кораби, които осигуряват материална подкрепа на Иран, където и да оперират те“. В позицията се подчертава, че „международните води не могат да служат за щит на санкционирани субекти“.
Министерството на външните работи на Иран вече определи абордажа на Tifani и предишно спиране на товарен кораб като „пиратство в морето и държавен тероризъм“, според изявление на негов говорител пред държавната телевизия.
Двата случая са първите публично обявени прехващания на танкери с ирански петрол, извършени на над 2000 морски мили от Персийския залив – извън непосредствения периметър на въведената на 13 април блокада на иранските пристанища в Ормузкия проток. Блокадата беше разпоредена от президента Доналд Тръмп след провала на преговорите в Ислямабад на 11–12 април и се провежда под командването на адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ (CENTCOM). По данни на CENTCOM, цитирани от Stars & Stripes, в първите 24 часа от блокадата в операцията са участвали над 10 000 военнослужещи, повече от дузина бойни кораба и десетки летателни апарати; шест търговски кораба са били пренасочени обратно към ирански пристанища, без опити за пробив.
Прехващането на Majestic X показва, че правоприлагащият периметър на САЩ излиза далеч отвъд Персийския и Оманския залив и обхваща маршрутите към основните азиатски купувачи на ирански петрол. Според анализ на CNN пренасянето на въоръжената кампания в Индийския океан може да затрудни края на войната между САЩ и Иран, предвид потенциалното вплитане на интересите на Китай – основен купувач на иранския санкциониран износ.
Абордажът по „право на посещение“ е допустим съгласно член 110 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), когато военен кораб има основателни подозрения, че плавателен съд е без националност – статут, който често се използва от санкционираните ирански и руски „сенчест флот“, за да се избегне идентификация и застраховане. Практиката на прехващания на танкери, асоциирани с износа на ирански петрол, се засили след завръщането на администрацията на Доналд Тръмп към политиката на „максимален натиск“ спрямо Техеран.
Не е посочено какво е конкретното състояние на екипажа и товара на M/T Majestic X след абордажа, нито дали корабът ще бъде ескортиран до пристанище за задържане.
🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.
Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.
„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.
Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.
Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.
Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.
🇩🇪⛽🇷🇺 Германия готви първа стъпка за приватизация на Sefe, бивше дъщерно дружество на „Газпром“, конфискувано от федералните власти след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Това заяви днес главният изпълнителен директор на компанията, цитиран от Financial Times.
Securing Energy for Europe (SEFE) планира да набере 1,5-2 милиарда евро с увеличение на капитала, според изпълнителния директор Егберт Лаеге. Компанията управлява ключови енергийни активи като газохранилища, тръбопроводи и търговско звено със седалище в Обединеното кралство, известно в миналото като Gazprom Marketing & Trading. Планираното увеличение ще отбележи първото свиване на пълната държавна собственост на германското правителство.
Съгласно правилата на Европейската комисия, Берлин е длъжен да намали своя дял в Sefe с поне 75% до края на 2028 г. Лаеге отбеляза, че скорошното геополитическо напрежение, включително сътресенията, свързани с войната в Иран, са ускорили процеса на приватизация, подчертавайки значението на стабилните енергийни вериги. Повишаващите се цени на газа допълнително засилиха необходимостта от привличане на инвестиции.
„Обсъждаме с правителството дали то има предпочитания или ограничения, имайки предвид, че се намираме в решаващ момент за сигурността на доставките за Европа и Германия“, каза Лаеге.
След първоначалното увеличение на капитала се очаква правителството допълнително да намали участието си чрез други мерки, които могат да включват продажба на акции или публично предлагане (IPO). „Предвид краткото време, с което разполагаме, може би първично публично предлагане ще бъде трудно за нас, но това в крайна сметка зависи от пазарите и е решение на правителството“, добави той.
Въпреки спекулациите, че активите на Sefe могат да бъдат разделени и продадени поотделно, компанията възнамерява да запази основната си структура непокътната. Според Лаеге регулираната инфраструктура и търговският бизнес се допълват и трябва да останат под единен покрив.
Провеждат се и дискусии за потенциално сливане между Sefe и Uniper – друг германски вносител на газ, национализиран през 2022 г. след риск от колапс в резултат на спрените руски доставки. „Правителството разглежда този вариант“, каза Лаеге. „То притежава и двете компании, така че е логично да проучи дали обединението би създало повече стойност, но в момента работя при допускането, че процесът за Sefe ще бъде самостоятелен.“
Докато Германия се движи към частична приватизация, Молдова обмисля обратния подход – национализация на своята газова компания. Премиерът Дорин Речан е инструктирал правителството да започне подготовка за потенциална национализация на „Молдовагаз“ на фона на продължаващия спор с руския „Газпром“.
Руският енергиен гигант, който притежава 50% от компанията, предупреди, че може да спре доставките за Молдова от 1 януари, цитирайки неизплатени дългове. Властите в Кишинев отхвърлят подобни твърдения и обвиняват Русия, че използва енергийния натиск за дестабилизация на страната. В допълнение към дела на „Газпром“, около 13% от „Молдовагаз“ се държат от проруския сепаратистки регион Приднестровие, докато правителството на Молдова притежава 35,6%.
Промените в енергийните стратегии на Европа се случват паралелно с продължаващия санкционен натиск над свързани с Русия компании. САЩ предоставиха ново едномесечно изключение от санкциите за сръбската петролна компания NIS, контролирана от руски субекти. Това дава възможност на NIS да продължи работата си въпреки мерките срещу руския петролен сектор, въпреки че по-рано беше съобщено, че „Газпром нефт“ е получил срок за продажба на своя дял.
🇷🇺💰 Кремъл се готви да наложи допълнителен данък „свръхпечалба“ върху големите компании в опит да компенсира нарастващия натиск над руската икономика, свързан с войната срещу Украйна, съобщи Службата за външно разузнаване на Украйна.
Въпреки по-ранните предложения от страна на руски олигарси за доброволни вноски в държавния бюджет в подкрепа на финансирането на военните усилия, сега Кремъл обмисля налагането на задължителен „данък върху извънредните печалби“ за едрия бизнес.
Според разузнавателната оценка руските власти планират да въведат новия налог въз основа на финансовите отчети на компаниите за 2025 г. Предложената ставка би могла да достигне 20% – двойно повече от нивото, прилагано по време на предишната кампания през 2023 г.
Данъкът ще бъде насочен към печалбите, които надвишават средните нива, регистрирани между 2018 и 2019 г. и бяха използвани като референтна база и при предишните мерки за облагане на извънредните приходи за периода 2021–2022 г.
„Предишният данък свръхпечалба донесе близо 318,8 млрд рубли в руския бюджет. В същото време компании от нефтената, газовата и въгледобивната промишленост бяха освободени от плащане, като основната тежест падна върху предприятия, занимаващи се с добив на руди, редки метали и фосфорити, и производството на чугун, валцована стомана, тръби, цветни метали и предприятията от сектора на търговията“, се посочва в изявлението.
Предложението за новия налог идва в момент на изострена финансова криза в Руската федерация. Според Службата за външно разузнаване, позоваваща се на данни от руското финансово министерство, бюджетният дефицит през първото тримесечие на 2026 г. е надвишил годишната цел с 20%, достигайки 4,576 трилиона рубли при планирани 3,786 трилиона за цялата година. Допълнителен фактор е спадът от 45,4% в приходите от петрол и газ в сравнение със същия период на 2025 г.
Икономистите посочват, че дори евентуалните печалби от износ на суровини е малко вероятно да покрият бюджетния недостиг. На този фон властите са принудени да търсят нови източници на приходи, включително вземайки на прицел бизнеси, които до момента са успели да останат печеливши.
Предложеният данък се появява в момент, когато общите икономически показатели говорят за нарастващо напрежение. Последните данни показват, че руската икономика е навлязла в етап на свиване за първи път от март 2023 г. и БВП е спаднал с 2,1% на годишна база през януари в сравнение със същия период на 2025 г.
Официални лица приписаха забавянето на няколко фактора, като по-краткия работен месец и студенотото време, което е повлияло значително на индустриалната активност. Секторът на строителството е особено засегнат, след като се сви с 16% след записан ръст от 6% година по-рано, когато по-меките зимни условия подпомогнаха дейността.
Въпреки тези обяснения, икономистите алармират, че общата тенденция сочи по-скоро към стагнация, а не към растеж, като повечето ключови сектори показват признаци на отслабваща активност. Влошаващата се икономическа обстановка се отразява в предложенията на руските олигарси, призоваващи за увеличаване на изискванията към работната сила.
Руският милиардер Олег Дерипаска предложи въвеждането на 12-часова, 6-дневна работна седмица, която по думите му представлява начин за ускоряване на икономическото преструктуриране на страната, съобщи The Moscow Times на 30 март.
В публикация на своите профили в социалните мрежи индустриалецът заяви, че страната му е изправена пред ограничени ресурси, поради което справянето с настоящата глобална криза се нуждае от рязко увеличение на интензивността на труда. Дерипаска предложи график „от 8 до 8“ – от 8 сутринта до 8 вечерта, включително в събота – заявявайки, че подобни мерки са от съществено значение за икономическото оцеляване на Русия.
🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.
Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.
Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.
„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.
Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.
За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.
Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.
Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола
Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.
Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.
В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".
Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.
Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.
На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.
Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.
Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.
🇺🇸🚫🇷🇺 Санкциите на САЩ срещу руския петрол отново са в сила, след като администрацията на Тръмп взе решение да не подновява изключението (waiver), издадено през март като извънредна мярка в отговор на сътресенията в глобалните доставки на суров петрол заради войната срещу Иран.
Министерството на финансите не отговори на запитването на Politico за коментар относно прекратяването на облекчението, но препрати към изявление на финансовия министър Скот Бесент, който нарече изключението „краткосрочна“ мярка.
Междувременно в репортажа на американското издание се посочва, че Москва все още разполага с множество инструменти за продажба на собствения си петрол.
„Още преди издаването на лиценза, санкционираният руски петрол намираше път до пазара, тъй като повече от година администрацията на Тръмп не беше налагала никакви санкции за противодействие на заобикалянето им от страна на Русия – независимо дали става дума за продажби на петрол или за критични доставки за военната машина на Кремъл“, заяви пред изданието неназован американски сенатор.
Представителят на украинския президент по въпросите на санкциите, Владислав Власюк, заяви, че властите в Киев подкрепят напълно решението да не бъде подновявано издаденото миналия месец изключение.
„Намаляването на приходите за Русия от нефт и газ е ключов инструмент в напредъка на усилията за мир“, каза той.
🇮🇹 Икономическият натиск остава „най-ефективното оръжие“, за да бъде принудена Русия да сложи край на войната си срещу Украйна. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони в отговор на въпрос дали Европа трябва да облекчи забраната си за внос на руски газ.
Мелони говори в кулоарите на винен панаир, след като ръководителят на енергийната група Eni предположи, че ограниченията на ЕС трябва да бъдат преразгледани, докато блокът се бори с последиците от конфликта с Иран върху енергийните доставки.
Енергийните опасения в Италия и цяла Европа нараснаха, след като войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран доведе до затварянето на Ормузкия пролив за повечето кораби – ключов морски маршрут, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG).
„Икономическият натиск, който упражняваме върху Русия през последните години, е най-ефективното оръжие за подпомагане изграждането на мира, затова трябва да бъдем много внимателни как продължаваме напред“, каза Мелони пред репортери.
Москва е изправена пред забрана за внос на втечнен природен газ по краткосрочни договори от 25 април и по дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. Изпълнителният директор на Eni Клаудио Дескалци заяви, че не е ясно как ще бъдат заменени 20 милиарда кубически метра руски LNG.
Говорейки в северния италиански град Верона, Мелони, която утре предстои да срещне с украинския президент Володимир Зеленски в Рим, изрази надежда, че може да бъде постигнат напредък към мира преди влизането в сила на забраната.
Нейният съюзник, крайнодясната партия „Лига“, която често е изразявала проруски позиции, също я призовава да поднови доставките от Москва. Лидерът на партията Матео Салвини заяви днес, че е обсъдил с министъра на икономиката Джанкарло Джорджети неоповестен план за замразяване на цените на енергията на нивата преди избухването на войната с Иран на 28 февруари, но не предостави подробности за потенциално скъпата мярка.
🇷🇺🔥 Сателитни снимки, публикувани днес, предоставиха първото визуално доказателство, че пожарът от 11 април в авиационния завод в Комсомолск на Амур (КнААЗ) е нанесъл значителни структурни щети на цеха, отговорен за производството на композитни компоненти за корпуса на изтребителите Су-57.
Кадрите, публикувани от OSINT групата Exilenova+, показват срутени навътре покривни секции на цех №46. Това подсказва, че вътрешните щети са далеч по-тежки, отколкото липсата на официално руско изявление предполага. Сателитните снимки дават визуален израз на това, което досега се реконструираше единствено от видеа в социалните мрежи и кадри от земята. Срутването на няколко участъка от покрива е структурна повреда, която съответства на интензивен, продължителен пожар, а не на локализиран инцидент.
КнААЗ, компанията майка „Сухой“, Обединената авиостроителна корпорация и руските служби за извънредни ситуации не са издали никакво официално съобщение за пожара или последствията от него. Мълчанието на Москва сега се сблъсква с фотографски доказателства, които разказват собствена история.
Цех №46 не е склад или административна пристройка. Според оценка на Cyberboroshno, анализирала руската военно-промишлена дейност с наличните кадри, цехът е специализиран обект за производство на детайли от полимерни композитни материали, използвани в целия корпус на Су-57. Там се произвеждат 300 компонента, от които близо 100 са едрогабаритни, включително панели за елероните, въздухозаборници, флаперони, подови настилки и краищата на крилата. Тези части не са заменяеми с метални еквиваленти и не могат да се доставят бързо от алтернативен местен доставчик. Загубата дори на частичен достъп до тази продукция пряко нарушава сглобяването на корпуса на Су-57 в най-ранния и критичен етап.
За да разберем значението на този инцидент, е нужно кратко обяснение защо Су-57 е различен от по-старите руски изтребители. Това е единственият руски опит за изтребител от пето поколение, проектиран да намали радарната видимост и да се конкурира със западни самолети като американските F-22 и F-35. Успехът зависи от широката употреба на полимерни композитни панели – материали, по-леки от метала и оформени в геометрии, които разпръскват, а не отразяват радарната енергия. Те не могат просто да бъдат заменени с алуминий, без това напълно да унищожи стелт характеристиките на самолета. Цех №46 беше единственото място в Русия, където тези части се произвеждаха в мащаб за програмата.
Производството в Цех №46 е предимно ръчно, като едва през 2016 г. беше въведена частична автоматизация, включително лазерна система за маркиране на материали. Тази зависимост от квалифициран ръчен труд и специализирано оборудване означава, че дори физическата реконструкция на цеха не може да възстанови автоматично капацитета му – машините, инструментите и обучената работна ръка също трябва да се заменят.
КнААЗ работи под широкообхватни западни санкции – САЩ наложиха санкции на завода през март 2022 г., последвани от ЕС, което прави замяната на чуждо оборудване практически невъзможна по легален път. Всяка машина, унищожена в огнената стихия, не може да се замени законно със западно индустриално оборудване, което тласка Русия към по-бавни и скъпи местни алтернативи в момент, когато производствената линия най-малко може да си позволи забавяне.
Програмата Су-57 вече изпитваше затруднения с доставките още преди въпросния инцидент. Договор от 2019 г. предвижда 76 корпуса да бъдат доставени до 2027–2028 г. Неофициални оценки от края на 2025 г. сочат, че общият брой на Су-57 на въоръжение е между 20 и 25 самолета – малка част от първоначалните планове за програма, започнала летателни изпитания през 2010 г. През 2025 г. заводът е доставил само два изтребителя Су-57. При темп от два самолета годишно, разликата между договорените 76 бройки и реално произведеното от КнААЗ е огромна, а крайният срок 2027–2028 г. изглеждаше нереалистичен още преди цехът за композити да бъде изпепелен.
Щетите носят последствия и отвъд линията на Су-57. Съоръжението е критично и за серийното производство на Су-35С, макар че Су-57 е по-засегнат поради по-голямата си зависимост от композити. Су-35С е един от основните инструменти на Русия за попълване на загубите в Украйна и всяко забавяне добавя натиск върху вече претоварената авиационна индустрия.
Заводът КнААЗ е под нарастващ натиск от няколко посоки през последната година. През септември 2025 г. Украйна удари завода за инструменти „Скиф-М“ в Белгород – доставчик, чиито продукти захранват директно производството на „Сухой“ – с крилати ракети „Flamingo“. Сателитните снимки потвърдиха, че и четирите ракети са поразили обекта. Този удар, съчетан с пожара в КнААЗ, представлява поредица от тежки удари върху веригата за доставки, поддържаща най-модерната програма за изтребители на Русия.
🇭🇺📂 Петер Сиярто, досегашният министър на външните работи на Унгария, е замесен в унищожаването на документи, свързани със санкциите на Европейския съюз. Това разкри победителят в изборите и бъдещ министър-председател на страната Петер Мадяр.
Сиярто не се е появявал на публични места от обявяването на изборните резултати. Наблюдатели отбелязаха, че той отсъства от групата официални лица, застанали до Виктор Орбан, когато официално призна поражението си. По-рано Bloomberg съобщи, че след вота Сиярто и други ключови сътрудници до голяма степен са се оттеглили от публичното полезрение.
По време на брифинга си Мадяр сподели подробности от бележка, която е получил относно местонахождението на министъра.
„Получих информация, че много хора смятат министъра на външните работи Петер Сиярто за изчезнал, тъй като не беше видян по време на речта на Виктор Орбан. Успокоявам всички – Петер Сиярто е жив и здрав: днес в 10 часа той се е появил в Министерство на външните работи, където руските хакери пребивават от години, заедно с Естер Гярмати. В момента те унищожават документи, свързани със санкциите“, заяви Мадяр.
Скорошни кадри, публикувани от изданието HVG, показват Сиярто в близост до сградата на Министерството на външните работи и търговията, докато се приближава към автомобил. Това беше първата му публична поява от неделя насам.
Други членове на отиващата си администрация също остават извън полезрението. Макар Орбан да произнесе кратка реч в неделя вечер, описвайки загубата на изборите като „болезнено поражение“, неговото присъствие в социалните мрежи след това заглъхна. Местните медии по-рано подчертаха отсъствието на Сиярто, посочвайки, че докато повечето лидери на „Фидес“ и членове на кабинета са присъствали на речта, външният министър не е бил там. Последната му активност в социалните мрежи е регистрирана следобед в неделя, 12 април.
След последните парламентарни избори Петер Мадяр, лидер на партията „Тиса“, заяви, че новото правителство на Унгария ще продължи преговорите с Владимир Путин на прагматична основа, по-конкретно по отношение на енергийните доставки.
В интервю Мадяр призна, че въпреки необходимостта страната да намали зависимостта си от руския петрол и газ, диверсификацията не може да се постигне незабавно. Той увери, че няма да има политически съгласувания с Москва, отбелязвайки знаково, че двете нации „няма да станат приятели“.
След като осигури това, което описа като историческа победа, сложила край на управлението на Виктор Орбан, Мадяр каза пред поддръжници в Будапеща, че истината най-накрая е победила „кампаниите от лъжи и омраза“.
🇪🇺🤝🇷🇺 Държавите-членки на Европейския съюз са увеличили значително вноса си от водещия руски проект за втечнен природен газ (LNG) „Ямал“ през първото тримесечие на годината, съобщи по-рано днес Financial Times.
Ръстът е продиктуван от силен натиск върху глобалните доставки, предизвикан от продължаващия конфликт в Близкия изток. Данни на групата за изследвания в енергетиката Kpler сочат, че вносът от сибирския обект на Ямал е скочил със 17% до 5 милиона тона в периода между януари и март, в сравнение със същия период на 2025 г.
Този масивен приток е довел до това страните от ЕС да похарчат близо 2,88 милиарда евро (3,38 милиарда долара) за руски газ, според изчисления на екологичната организация с нестопанска цел Urgewald. Скокът в европейската зависимост от Москва идва в момент, когато доставките на катарски LNG пресъхнаха поради щети по енергийната мрежа в Персийския залив и контрола на Иран върху критичния Ормузки проток.
Ормузкият проток е стратегически важен морски коридор между Персийския и Оманския залив и открития океан. Той е вероятно най-важният маршрут за транзит на енергия в света, като през него преминават 20% от глобалната търговия с LNG, предимно от големи износители като Катар и ОАЕ.
Тъй като не съществуват жизнеспособни алтернативни морски и тръбопроводни маршрути за този газ, всяка блокада, военен конфликт и геополитическо напрежение в протока незабавно блокират огромни количества. Това директно предизвиква сериозен недостиг на доставки и бърз скок на цените на световния пазар, който засяга тежко енергозависимите икономики в Азия и Европа, пише Службата за енергийна информация на САЩ (EIA).
„Всички цифри показват зависимостта на Русия от европейския пазар“, заяви Себастиан Рьотерс, активист в Urgewald, посочвайки, че европейските купувачи в момента не проявяват „никакво желание“ доброволно да спрат покупките на руски LNG. Блокът е поел зашеметяващите 97% от всички товари от Ямал през първото тримесечие, приемайки 69 от общо 71 пратки, според FT.
Спадът в доставките за Азия се дължи отчасти на забраната на ЕС за прехвърляне на руски LNG между кораби в европейски пристанища, което остави ЕС като основен потребител.
Въпреки подновения финансов поток за Кремъл, Брюксел поддържа позицията, че не смята да преразглежда планираната пълна забрана върху вноса на руски LNG, която трябва да влезе в пълна сила през януари 2027 г.
Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен наскоро защити предстоящото ембарго, заявявайки, че би било критична грешка да се повтори миналата силна зависимост на блока от руската енергия. Въпреки това, тъй като нивата на съхранение на газ в Европа остават под нормалните средни стойности преди летния сезон за запълване на хранилищата, непосредствената реалност сочи, че Москва печели активно от трусове в глобалната енергетика, причинени от кризата в Близкия изток.
Внезапният скок на разходите на ЕС за втечнен газ от Ямал демонстрира критична уязвимост в стратегията на ЕС за санкции срещу Русия. Докато Брюксел се ангажира публично да лиши военната машина на руския президент Владимир Путин от финансиране, блокадата на Ормузкия проток от Иран принуди европейските купувачи да се върнат право в обятията на Москва. Тази динамика илюстрира как Кремъл използва успешно геополитическия хаос в Близкия изток.
Докато Украйна активно атакува руски петролни рафинерии, за да осакати икономиката на агресора, сумата от 3,38 милиарда долара, дадена на Русия за LNG само за три месеца, подкопава усилията на Киев за удари в тила и подчертава спешната нужда ЕС да осигури алтернативни енергийни източници преди забраната от догодина.
🇷🇺 Бюджетният дефицит на Руската федерация за първото тримесечие на годината е достигнал 4,6 трилиона рубли, надхвърляйки с около 20% планирания годишен такъв в размер на 3,8 трилиона рубли, сочат предварителни данни на Министерството на финансите.
Това е сериозна дупка между заявените цели и реалните показатели, каквато не е отчитана от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. За сравнение, през 2025 г. дефицит за същия период е 1,96 трилиона рубли, през 2024 г. е 0,6 трилиона, а през 2023 г. е 2,4 трилиона. През 2022 г. бюджетът е приключил първото тримесечие с излишък.
Разходите за първите три месеца възлизат на 12,9 трилиона рубли, което представлява ръст от 17% спрямо същия период на миналата година. Приходите са 8,3 трилиона рубли, което е спад от 8,2%. Двигателят зад падането е сривът на приходите от петрол, които паднаха до 1,4 трилиона рубли, или с 45% по-малко спрямо миналата година. Постъпленията от други отрасли – 6,9 трилиона рубли – отбелязват ръст от 7,1%, но далеч не компенсират загубите от енергийния сектор. Министерството на финансите обясни нарасналия дефицит с „изпреварваща динамика на изпълнение на разходи", свързана с ускорено сключване на договори и авансово финансиране.
Бюджетът за 2026 г. е изграден при допускане за средна цена на руския петрол Уралс от 59 долара за барел. Според анализатори на „Алфа Банк", за да бъдат приходите равни на разходите, средната цена трябва да бъде 97 долара – ниво, което пазарът не е поддържал устойчиво. Временно покачване на цените на петрола след началото на военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари даде краткосрочен фискален отдушник. През март Москва дори отложи дискутирани съкращения от порядъка на 10% в „нечувствителни" бюджетни пера, съобщи The Moscow Times. Примирието между двете страни от 7 април обаче свали цените до под 100 долара, което отново постави на дневен ред въпроса за устойчивостта на приходната база.
Фондът за национално благосъстояние, който остава разполага с ликвидни средства от 3,9 трилиона рубли към 1 април, по данни на Министерството на финансите. През март от фонда са продадени китайски юани и злато на стойност 59,7 милиарда рубли за покриване на бюджетния дефицит. Анализатори на „Газпромбанк" предупредиха, че при запазване на текущите темпове на изразходване ликвидните резерви на фонда могат да бъдат изчерпани в рамките на година, съобщи United24 Media.
Нарастващият дефицит повишава вероятността от секвестър — принудително съкращаване на бюджетните разходи. Дори допълнителните приходи, очаквани през април, трудно биха запълнили натрупаната разлика, доколкото тя вече надхвърля целогодишния план. Възможностите на Кремъл да поддържа едновременно военни разходи на рекордни нива и социални ангажименти се свиват — фискалното пространство зависи все повече от фактори извън контрола на Москва, най-вече от глобалния петролен пазар.
🇻🇪 Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че ще направи „отговорно увеличение“ на доходите на работниците на 1 май. Тя поясни, че правителството се стреми да използва развитието на петролния и минния сектор, за да подобри заплатите.
Родригес не посочи конкретна цифра за предстоящото повишение. Базовата минимална заплата в страната остава на нивото от от март 2022 г. – 130 боливара месечно – сума, която се равнява на едва няколко цента. Въпреки това много държавни служители получават много повече с бонуси и други плащания, които могат да доведат месечните им доходи до около 150 долара.
„Нашата непосредствена, средносрочна и дългосрочна цел е постоянно и постепенно да върнем доходите на работниците с производствен растеж както в сектора на въглеводородите, така и в минното дело, които генерират незабавни приходи веднага след връщане на производството“, заяви Родригес в обръщение по държавната телевизия. Тя уточни, че вдигането на заплатите ще съобрази въздействието върху инфлацията, както и че страната ще продължи да „върви напред по този път“, докато се възползва от повече ресурси.
Родригес повтори призива за прекратяване на американските санкции срещу южноамериканската държава.
Двете страни поддържат по-топли отношения, откакто САЩ арестуваха президента Николас Мадуро в акция в сърцето на Каракас по-рано тази година. Оттогава администрацията на Тръмп работи с неговия заместник Родригес и се стреми да разшири американското присъствие във венецуелския петролен и минен сектор.
Родригес, която подкрепи последните законодателни стъпки за допускане на повече чуждестранни и частни инвестиции в двата сектора, заяви, че правителството ще създаде комисия, която да определи кои активи се считат за стратегически за държавата. Тя добави, че всеки, който призовава за приватизация на държавната петролна компания PDVSA, ще остане разочарован.
🇺🇦🌊🇷🇺 Непознат модел украински морски дрон, оборудван с дистанционно управляема картечна установка, беше забелязан по време на скорошен опит за нанасяне на камикадзе удар по руската военноморска база на пристанището в Новоросийск.
Кадри, изтекли онлайн от руски мониторинг канали, изглежда показват безпилотна лодка да се движи като част от по-мащабна вълна от ударни дронове, насочени срещу пристанището. Една от лодките, чийто вид не е срещан до този момент в публичното пространство, по-късно е била поразена от баражиращ боеприпас „Лансет“, преди да достигне съоръжението на Черноморския флот на Русия.
Плавателният съд изглежда е оборудван с голям брой навигационни системи, включващо дори хардуер за сателитно насочване, заедно с бойна глава за еднопосочна мисия от тип „камикадзе“. Вторична експлозия, видима малко след първоначалния удар, очевидно подсказва, че лодката е пренасяла експлозиви на борда. Използването на натоварени с експлозив морски дронове срещу морското пристанище на Новоросийск е документирано и при предишни удари по активи на военния флот и пристанищни съоръжения в акваторията.
Това, което отличава този конкретен дрон, е видимата картечна станция с дистанционно управление, която е монтирана на корпуса на лодката. Оръжието изглежда е предназначено да помага за отбраната на съда по време на неговото приближаване към крайната цел, вероятно с поразяване на разузнавателни дронове или нисколетящи цели, които биха могли да го разкрият и потопят броени мигове преди сблъсъка.
Тази характеристика отговаря на посоката на развитие през последната година в украинската програма за морски дронове. Серията безпилотни апарати Sea Baby вече беше показана във въоръжени конфигурации, включващи стабилизирани картечни кули и ракетни установки. В снимки, публикувани онлайн, украинските служби за сигурност демонстрираха варианти, способни да пренасят по-тежки товари и дефанзивни оръжия за далекобойни операции във водите на Черно море.
Ранните версии бяха базирани изцяло на предполагаемата им роля като морски ударни дронове, натъпкани с екслозиви. Добавянето на картечна установка подсказва, че системите сега се адаптират, за да оцеляват по-дълго в оспорвани води, където и двете страни разчитат силно на дронове за наблюдение и атака.
Това е от особено значение в района на Новоросийск. Пристанището придоби жизненоважно значение, след като продължителна серия от успешни удари на украински ракети и дронове принудиха Москва да премести голяма част от дейностите на Черноморския флот далеч от неговия дом – Севастопол и Крим. Оттогава то се превърна в постоянна цел както за въздушни, така и за морски атаки с дронове.
В този конкретен случай кадрите показват, че въоръженият морски дрон не е успял да реагира достатъчно бързо на приближаващия „Лансет“. Боеприпасът е поразил съда, преди той да достигне района на аерогарата, а последвалата експлозия показва, че ударът вероятно е детонирал основната бойна глава на дрона.
