Руският суров петрол „Уралс“ с най-ниска цена от поне две години насам.

🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.

Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.

Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.

Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.

ЕС и Г-7 със съвместно изявление в отговор на мирния план на Тръмп за Украйна.

🇪🇺🤝🇺🇦 Лидерите на ЕС и Г-7 публикуваха съвместно изявление в отговор на мирния план за Украйна в 28 точки, подкрепен от американския президент Доналд Тръмп, като определиха предложението като възможна отправна точка, но с уговорката, че са необходими сериозни корекции.

В декларацията, публикувана от Европейския съвет в събота, се приветстват усилията на САЩ за постигане на мир в Украйна, но в същото време изразяват сериозни резерви относно ключови елементи от проекта.

Държавните глави изтъкват, че „границите не бива да се променят със сила“ и отхвърлят идеята за ограничаване на военния капацитет на Украйна, тъй като тези мерки биха я оставили уязвима пред бъдещи агресии.

Съвместното изявление беше подписано от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и държавните и правителствените ръководители на Канада, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство, Германия и Норвегия.

„Смятаме проектоплана за основа, която ще изисква допълнителна работа. Готови сме да се включим в тази работа, за да гарантираме устойчив мир в бъдеще“, се казва в документа.

Лидерите настояват всякакви разпоредби, засягащи ЕС или НАТО, да се одобряват от страните членки на тези организации, а не да се решават едностранно от САЩ, Русия или Украйна.

Мирната инициатива, за която първо съобщи Axios, предвижда официално признаване на руския контрол върху части от Донецка и Луганска област, ограничения върху военната сила на Киев и изтегляне на оръжия с голям обсег. В замяна на това на Украйна и ЕС се предлагат дългосрочни гаранции за сигурност.

Според информацията САЩ са призовали Киев да приеме плана до 27 ноември. The Wall Street Journal съобщава, че Вашингтон е отправил предупреждение, според което евентуален отказ ще доведе до спиране на разузнавателната и военна помощ за украинската отбрана.

Макар планът да има подкрепата на Тръмп, той беше посрещнат от остри критики в Украйна, ЕС и Конгреса на САЩ. Анализатори, цитирани от WSJ, алармират, че на практика предложението легализира руската окупация и отслабва способностите на Украйна да се защитава.

Западни медии забелязаха и езикови странности в текста на проекта – някои пасажи изглеждат предварително написани на руски език, което поражда допълнителни въпроси за авторството и истинските намерения зад документа.

В своето изявление лидерите на ЕС и Г-7 потвърждават непоколебимия си ангажимент към суверенитета на Украйна и продължаващата координация както с Киев, така и с Вашингтон.

„Използваме случая, за да подчертаем непоколебимата си подкрепа за Украйна. В идните дни ще продължим тясното сътрудничество с Украйна и Съединените щати“, подчертава съвместната декларация.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано европейски чиновници отправиха остри критики срещу специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф заради изявленията му във връзка със замразени руски активи. Служител на ЕС заяви пред POLITICO, че Уиткоф „трябва да посети психиатър“. Реакцията дойде в отговор на съобщения, че САЩ предлагат използването на средствата, които са държани в ЕС, а от Брюксел веднага напомниха, че Вашингтон „няма право да размразява активи, съхранявани в Европа“.

Ядрени учени на иранския режим са посещавали тайно Русия.

🇮🇷✈️🇷🇺 Учени на иранския режим, са направили тайно посещение в Русия в края на миналата година, където са се срещнали с военни специалисти в търсене на начини да постигнат напредък в усилията си за създаване на ядрено оръжие, съобщи в сряда Financial Times.

Позовавайки се на документи, до които вестникът се е добрал, се посочва, че гостуващите учени са от институции, които преди това са били замесвани в ядрени дейности. Посещението – от 7 до 11 ноември 2024 г. – е организирано от структура, която служи за прикритие на Организацията за отбранителни иновации и изследвания (SPND) на – военен орган, смятан от западни служители за основен двигател на иранската програма за ядрено оръжие.

Според FT това е било второто подобно пътуване през миналата година. По време на посещението иранците са се срещнали със санкционираната руска компания „Лазерни системи“, която разработва лазери както за граждански, така и за военни цели.

Освен това през февруари тази година Андрей Савин, бивш технически директор на „Лазерни системи“, а сега професор в Балтийския държавен технически университет, е пътувал до Техеран, където е участвал в срещи с лица, за които се смята, че имат връзки със SPND, и с представители на компанията DamavandTec, считана за поредното прикритие на SPND.

През октомври САЩ наложиха санкции на DamavandTec и на нейния изпълнителен директор Али Калванд, обвинявайки ги в опити да набавят материали, „приложими за разработването на ядрени взривни устройства“.

Никол Граевски от програмата за ядрена политика на фондация „Карнеги“ заяви пред FT, че тези срещи са „убедително доказателство, че Русия подпомага Иран в неговите изследвания, свързани с ядрено оръжие“, и отбеляза, че дейностите явно са били одобрени „на високо ниво и от руска, и от иранска страна“.

Бившият експерт от ЦРУ Джим Ламсън, сега старши научен сътрудник в Центъра за изследвания в сферата на разоръжаването „Джеймс Мартин”, коментира, че иранската делегация очевидно е търсела лазерни технологии и експертни знания, които да им помогнат „да валидират конструкция на ядрено оръжие, без да провеждат реален ядрен взривен опит“.

През август Financial Times съобщи за предишно пътуване на ирански ядрени специалисти, които са разглеждали руски обекти, действащи по технологии, подходящи за производството на ядрено оръжие.

Изданието, позоваващо се на официални писма, пътни документи и регистри на фирмени данни, Али Калванд и четирима негови служители са кацнали в Москва на 4 август 2024 г. представяйки се за консултанти от фирма в Техеран, въпреки че всички те влизат в страната с дипломатически паспорти, издадени само седмици по-рано. В руската столица посещават научна институция, която произвежда технологии с двойна употреба – както гражданска, така и свързана с ядрени оръжия.

Вестникът не успя да установи точно какви технологии е търсил Иран, но отбеляза, че един от иранските специалисти Соруш Мохташами е експерт по неутронни генератори, компонент, който може да задейства детонацията при някои видове ядрени оръжия.

В писмо, изпратено от Калванд до руския учен Олег Масленников преди визитата, се отбелязва, че целта е „да се обсъдят и съгласуват техническите и производствените аспекти на разработката на електронни устройства“ и „да бъдат проучени възможните пътища за разширяване на научното сътрудничество“.

Според прегледаните от FT документи обаче пътуването е имало и вторична цел – закупуване на радиоактивни материали. През май 2024 г. Калванд изпраща писмо до руски доставчик на ядрени изотопи, в което иска три радиоактивни изотопа за „научно-изследователски цели“ в неуточнени количества: тритий, стронций-90 и никел-63.

И трите изотопа имат различни приложения при производството и изпитванията на ядрени оръжия. Все пак FT не откри доказателства, че Калванд някога е получил исканите материали.

В средата на юни Израел започна безпрецедентна въздушна кампания срещу Иран, която разпали 12-дневна война между двете страни, които си разменяха въздушни атаки, а Америка се включи за кратко с удари по подземните ядрени обекти на Ислямската република. Степента на щетите върху иранската ядрена програма остава спорна, като експертите дават твърде противоречиви оценки.

Иран, чиято държавна политика е основана на идеята за унищожение на Израел, отрича да има стремежи към ядрено оръжие, но обогатява уран до нива без мирно приложение, възпрепятства международните инспектори и разширява способностите на своите балистични ракети. Според Израел, малко преди военната му операция през юни, Ислямската република е преминала към стъпки на въоръжаване.

Chevron обмисля покупка на чуждестранни активи на „Лукойл“.

🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.

Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.

„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.

Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.

Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.

🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Основният сорт руски петрол падна до най-ниската си цена от над две години и половина.

🇷🇺🛢️ Основният сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си цена от две години и половина насам миналата седмица, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Миналия четвъртък цената на „Уралс“ от пристанище Новоросийск на Черно море достигна 36,61 долара за барел, отбелязвайки най-ниската стойност от март 2023 г. Тази тенденция се наблюдава и в Балтийско море, сочат данни на Argus Media. В петък цените леко се повишиха.

Спадът на цените ще окаже натиск върху финансовите резултати на руските петролни компании и ще намали приходите от данъци, постъпващи в хазната на Кремъл, с които той финансира войната си срещу Украйна. Приходите от петрол и газ съставляват около четвърт от държавния бюджет на Русия.

Търсенето на руски доставки на петрол на международните пазари спадна след като на 22 октомври администрацията на Тръмп включи „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния си списък, за да окаже засилен натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна.

Крайната дата за спиране на сделките с двете енергийни гиганти е 21 ноември, но някои рафинерии в Китай, Индия и Турция вече спряха покупките на руски петрол и търсят алтернативни доставки.

След обявяването на санкциите „Уралс“ започна да се търгува на значителни отстъпки в сравнение с международните бенчмаркове.

Данни на Argus сочат, че към края на миналата седмица отстъпките на „Уралс“ от двата региона достигнаха средно 23,52 долара за барел спрямо Брент, което е най-голямото разминаване от юни 2023 г. Това показва, че купувачите се притесняват да работят с руски барели. САЩ предупредиха за възможни вторични санкции срещу тези, които го направят.

Дори когато барелите стигнат до Китай и Индия, Уралс става с няколко долара по-евтин от Брент, като тази стойност не включва разходите за доставка, показват данните на Argus.

Citibank напусна Русия след продажба на местното си подразделение

Общински служител се опитва да изгони мъж, заспал на стълбите пред клон на Citibank в Москва, 2 април 2023 г.
📸 Снимка: Getty Images

🇺🇸🏦🇷🇺 Citibank, една от най-големите западни финансови институции, опериращи в Русия от 90-те години на миналия век, завърши излизането си на страната с продажбата на местното си дъщерно дружество на Renaissance Capital – финансова група, която някога беше собственост на милиардера и бивш кандидат за президент Михаил Прохоров, съобщи в сряда The Moscow Times.

Продажбата беше одобрена с указ, подписан от руския президент Владимир Путин, макар сумата по сделката да не е оповестена.

Citibank обяви плановете си за оттегляне от руския пазар още през 2021 г. – преди пълномащабната инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г. – и предприе постепенно свиване на дейността, припомня The Moscow Times.

Между 2022 и 2025 г. кредитният портфейл на Citi в страната намаля с цели 98%, докато депозитите от физически и юридически лица спаднаха до 150 пъти.

Банката прекрати всички услуги за дебитни карти, спря всички преводи чрез Системата за бързи плащания (руския аналог на VISA и Mastercard) и закри своя последен клон за физически лица в столицата Москва в края на 2024 г. До октомври тя прекрати и всичките операции със спестовни сметки, според The Moscow Times.

Повечето западни банки се опитват да напуснат Русия още от началото на пълномащабната инвазия в Украйна, но само някои от тях като френската Société Générale, нидерландската ING и американската Goldman Sachs и успяха да стигнат до сделки за продажба.

Raiffeisenbank остава най-голямата западна банка, която продължава да функционира в страната, но се намира под сериозен натиск от Кремъл, който блокира нейните опити да продаде бизнеса си, за да запази това, което Москва смята за жизненоважни „финансови мостове“ с Европа – ключов купувач на руски нефт и газ, отбелязва The Moscow Times.

По-рано беше съобщено, че руският филиал на Raiffeisen Bank International е извършвал транзакции за компании, доставящи материали за руската военна индустрия. Въпреки че през юли 2024 г. обяви намеренията си за значително намаляване на дейността си в страната, тя не се е оттеглила напълно.

Интервю на Ал-Шараа за Washington Post.

🇸🇾 След историческата първа визита в Белия дом сирийският президент Ахмед ал-Шараа даде в понеделник интервю за Washington Post. В разговор, продължил един час, той говореше чрез преводач и засегна теми като значението на възстановяването и отношенията на Сирия и Съединените щати.

Той откровено коментира преговорите с Израел, сектантското насилие след войната и собствения си невероятен път – от ислямист в Ирак и лидер на сирийските бунтовници до първия сирийски държавен глава, който се среща с американски президент във Вашингтон.

Интервюто е съкратено и редактирано за по-голяма яснота.

Санкции и отношения със САЩ

Днес се срещнахте с президента Доналд Тръмп и с членове на Конгреса. Бихте ли споделили какви бяха целите ви за това пътуване и смятате ли, че ги постигнахте?

Най-важната цел е да започнем да градим отношенията между Сирия и САЩ, защото в последните сто години те не бяха особено добри.

Търсихме общите интереси между двете страни и установихме, че има много общи точки, върху които можем да стъпим – сигурност, икономика. Стабилността на Сирия ще се отрази на целия регион, както и нестабилността ѝ.

Стабилността е свързана с икономиката, а икономическото развитие – с вдигането на санкциите. Този разговор продължава от месеци и смятам, че постигнахме добри резултати. Все още чакаме окончателното решение.

Остин Тайс

Нашият колега Остин Тайс изчезна в Сирия. Бихте ли ни казали какво знаете за търсенето му, къде може да се намира и дали сте обсъждали случая с Белия дом и други във Вашингтон?

По време на войната, която предишният режим водеше срещу сирийския народ, имаме около 250 000 изчезнали сирийци. Сред тях са и хора с други националности, като Остин Тайс.

Когато стигнахме до Дамаск, веднага освободихме един американски гражданин от затворите и го предадохме на американските власти. Създадохме комисия за изчезналите; специално внимание обръщаме на американските граждани, изчезнали в Сирия, и координираме действията си с американските власти.

Срещнах се с някои от семействата на изчезналите, включително с майката на Остин Тайс. Тя е прекрасна жена. Запознах я и с моята майка, защото имаше сходна история. Бях в неизвестност седем години и всички мислеха, че съм убит – освен майка ми. Тя твърдо вярваше, че един ден ще се върна.

Миналото на Шараа като боец в Сирия и Ирак

Какво бихте казали на обикновения американец, който говори с конгресмена си за санкциите и се чуди: „Защо вдигаме санкциите на човек, който се е сражавал срещу САЩ?“

На първо място, борбата не е нещо срамно, ако е за благородни цели – особено ако защитаваш своята земя и хора, които страдат от несправедливост. Смятам, че това е нещо, за което човек трябва да бъде похвален. Участвал съм в много войни, но никога не съм причинил смъртта на невинен човек.

Който се сражава, трябва да има силен морален компас. Регионът пострада от политиките – западните и американските – и днес много американци са съгласни с нас, че някои от политиките бяха грешка и доведоха до безсмислени войни.

Сектантско насилие и малцинства в Сирия

Едно от опасенията на онези, които не искат да се вдигнат санкциите, е насилието, което все още продължава в страната ви. При режима се правеха опити да се настроят различните групи една срещу друга, но някои от тях още се бият. Как бихте отговорили на критиците, които казват, че не сте направили достатъчно, за да намалите това насилие, и какъв е планът ви, за да спрат атаките срещу малцинствата?

Сирия току-що излезе от жестока война и живя под диктатура и суров режим, който управлява страната 60 години. Сега сме в преходен период и в прехода условията, ситуациите и законите са различни от тези в стабилни държави.

Например Гражданската война в САЩ – след като свърши, всичко ли се стабилизира за една година? Или бяха нужни години? Ние сме в етапа на възстановяване на държавата, на възвръщане и изграждане на закона. Но не казвам, че в Сирия няма проблеми. Това не е краят на историята.

Има лични интереси на определени групи, които искат независимост или автономия. Някои от тези страни търсят оправдание за интересите си и използват своята деноминация или вяра като чадър.

Говорят за екзистенциална заплаха за тяхната деноминация и вяра. В Сирия сме в съвместно съжителство с различни групи, различни религиозни групи, от 1400 години. Още сме тук и разнообразието ни е запазено.

Борба с Ислямска държава

Все още имате Ислямска държава в източната част на страната. Американците казват, че борбата с нея е причината да са там. Бихте ли ни разказали за статуса на споразумението със Сирийските демократични сили (SDF), с кюрдските групи, и смятате ли, че САЩ и тези групи все още са нужни като сила?

Десет години воювахме с Ислямска държава без координация със западна сила или която и да е друга страна.

Днес Сирия е в състояние да поеме тази отговорност. Поддържането на разделена Сирия или наличието на военна сила, която не е под контрола на правителството, създава най-добрата среда за разцвет на ИДИЛ.

Смятам, че най-доброто решение е американските войски в Сирия да наблюдават интегрирането [на SDF в централните правителствени сили за сигурност]. Защитата на сирийска територия ще бъде отговорност на държавата.

Израел и Сирия

Сирия е подложена на многократни атаки от израелската армия. Освен това тя окупира сирийска територия и изглежда подклажда сектантство, особено сред друзката общност. Как планирате да защитите сирийския суверенитет не само от вътрешни, но и от външни сили?

Преди 50 години Сирия влезе във война с Израел. После през 1974 г. е постигнато споразумение за раздалечаване. То издържа 50 години. Но когато режимът на Асад падна, Израел го анулира. Те разшириха присъствието си в Сирия, изгониха мисията за наблюдение на ООН и окупираха нова територия.

От 8 декември насам са нанесли повече от 1000 въздушни удара в Сирия, сред които такива по Президентския дворец и Министерство на отбраната. Но тъй като искаме да възстановим Сирия, не отговорихме на тези агресии.

Настъплението на Израел в Сирия не идва от опасения за сигурността, а от експанзионистични амбиции. Израел винаги е твърдял, че се притеснява от Сирия заради заплахата от иранските милиции и Хизбула. Ние сме тези, които ги изгонихме от Сирия.

Водим преки преговори с Израел и изминахме добър път към споразумение. Но за да стигнем до окончателно споразумение, Израел трябва да се оттегли до границите си преди 8 декември.

САЩ са с нас в тези преговори, както и много международни страни подкрепят нашата гледна точка. Днес установихме, че г-н Тръмп също подкрепя позицията ни и ще настоява колкото се може по-бързо да се стигне до решение.

Ще се съгласи ли Сирия на демилитаризирана зона южно от Дамаск?

Да се говори за демилитаризиране на цял район ще е трудно, защото ако настъпи хаос, кой ще го пази? Ако тази зона бъде използвана от някои страни като плацдарм за удари срещу Израел, кой ще носи отговорност?

И в крайна сметка това е сирийска територия и Сирия трябва да има свободата да се разпорежда със собствената си земя.

Израел окупира Голанските възвишения, за да защити Израел, а сега налага условия в южна Сирия, за да защити Голан. След няколко години може да окупират центъра на Сирия, за да защитят юга. По този път ще стигнат до Мюнхен.

Отношенията с Русия

Бившият сирийски лидер е в Москва и по същество е защитаван от правителството на Владимир Путин. Повдигахте ли този въпрос пред руснаците? Поискахте ли той да бъде върнат, за да бъде съден за престъпленията си?

Десет години воювахме срещу Русия и това беше тежка, трудна война. Няколко пъти обявиха, че са ме убили.

Нуждаем се от Русия, защото е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Нуждаем се от гласа им на наша страна по някои въпроси и имаме стратегически интереси с тях. Не искаме да тласкаме Русия към алтернативни или други варианти в отношението ѝ към Сирия.

Въпросът с Башар ал-Асад е проблемен за Русия, а отношенията ни с тях – още сме в началото. Ще запазим правото си като сирийци да настояваме Асад да бъде изправен пред правосъдието.

Русия модернизира военните бази на Никарагуа, за което покрива всичките средства.

🇳🇮 През октомври Никарагуа стана петата държава, с която Украйна скъса дипломатически отношения от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Решението на Киев беше взето в отговор на системната подкрепа на Манагуа за руските политики и стандарти – подкрепа, за която Москва отделя големи ресурси.

Нарастващи военни връзки между Русия и Никарагуа

Един от примерите за това е договор между Министерството на отбраната на Руската федерация и подчинено предприятие „308-и авиационен ремонтен завод“ АД, сключен на 20 ноември 2015 г. Това не е търговско партньорство или експортна сделка, а държавна поръчка за извършване на работа на територията на Република Никарагуа.

Въпреки че формално изглежда като вътрешен договор между ведомство и негов подизпълнител, в действителност това споразумение се превърна в отправна точка за разширяването на руската военна инфраструктура в Централна Америка.

Ключова особеност на договора е фактът, че цялата работа е „предплатена 100% от средствата на Министерството на отбраната на Русия“ – т.е. се финансира изцяло от руския федерален бюджет, без никакво участие от страна на Никарагуа.

Руската подкрепа: Товарни самолети и авиационни съоръжения

Съществуването на този договор стана публично достояние благодарение на съдебни и счетоводни документи на руското правителство, получени от UNITED24 Media.

Само няколко години след като започна работа по проекта, Русия започна да прехвърля безвъзмездно на Никарагуа военни самолети Ан-26. Това е съветски двумоторен транспортен самолет, използван за превоз на товари и персонал. Във военното му приложение той обикновено служи за транспорт на войски и товари, включително боеприпаси, десант на парашутисти и медицинска евакуация. Освен това притежава специализирани модификации (като разузнаване, комуникации и други).

Друга серия от документи сочи, че изграждането на тази инфраструктура продължава през цялото следващо десетилетие. През 2019–20 г. дружеството в Иваново (областен център, североизточно от Москва) подписа няколко нови споразумения със своя подизпълнител – руската компания „Металон“ ООД, отговорна за строително-монтажните работи в Манагуа.

Анализ на платежни нареждания сочи, че руското министерство на отбраната е превело най-малко 23 милиона рубли за финансиране на строеж на бояджийско съоръжение за самолети Ан-26, официално обозначено като „ремонтен“ цех.

Между 2019 и 2023 г. руски държавни служители потвърдиха многократно за дейността на терен, както и за инсталацията на оборудване на военна база в Никарагуа.

Тези документи доказват, че Москва финансира умишлено на държавно ниво и изцяло със своите публични средства строежа на военна инфраструктура в Никарагуа.

Политическата ситуация в Никарагуа

Днес режимът в Никарагуа не само потиска собственото население, но и допринася за регионалната нестабилност, подхранвайки миграционните потоци към САЩ – причини, заради които той попадна многократно под американски санкции, насочени не само към местните структури и представители на режима, но и към руски субекти.

През 2024 г. САЩ наложиха санкции върху учебния център на Министерство на вътрешните работи на Руската федерация в Манагуа, както и на компаниите COMINTSA и Capital Mining.

„Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) продължава да ограничава режима на Даниел Ортега в Никарагуа и способността му да манипулира златната индустрия и да печели от корупционни операции“, се посочва в изявлението.

Министерството на финансите на САЩ уточни, че руският учебен център се намира в столицата на Никарагуа и отговаря за обучението на местните сили за сигурност на репресивни тактики, използвани от авторитарния режим в Кремъл. Американски служители описаха тази структура като ключов инструмент за репресии срещу гражданското общество в страната.

Никарагуа е сред малкото държави в Латинска Америка с изявени географски предимства като злато, туризъм, риболов и достъп както до Атлантическия, така и до Тихия океан. И все пак в продължение на десетилетия режимът на Ортега се отказва от тези възможности, за да консолидира собствената си авторитарна власт.

Въпреки потенциала си за развитие, 40% от населението на Никарагуа живее под прага на бедност, което кара младите хора да бягат масово към САЩ. Дали режимът на Ортега и неговите руски съюзници наистина се интересуват от икономическото развитие на страната, е риторичен въпрос.

В същото време Москва продължава да сътрудничи на диктаторски режими като този на Ортега по същия начин, както и по времето на Студената война: с финансова и военна подкрепа в замяна на политическа лоялност и признаване на нейната глобална програма за дестабилизация.

България готви национализация на "Лукойл".

🇧🇬 България предприема стъпки за поемане на контрола над рафинерията в Бургас, която е собственост на руския гигант „Лукойл“, за да я предпази от американските санкции към двете най-големи руски нефтени компании заради агресията срещу Украйна.

Правителството подготвя законодателство, което ще позволи назначаване на временен държавен администратор, който да управлява и да продаде рафинерията, контролирана от „Лукойл“, която е единствена по рода си в страната, съобщи Ройтерс.

Планът, разкрит от българското издание Mediapool, предвижда отнемане на правото на глас на „Лукойл“ и възможност за обжалване по време на процеса по продажба.

Лидерът на партия ГЕРБ и бивш министър-председател Бойко Борисов посочи, че законопроектът ще бъде внесен в парламента още тази седмица, като го определи като необходима мярка за защита на енергийната сигурност на България.

Според експерти ходът има за цел да бъдат избегнати потенциални прекъсвания на доставките и вторични санкции, след като САЩ и Великобритания включиха „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния списък миналия месец.

„Това гарантира стабилност и ограничава излагането на рискове от бъдещи санкции“, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от Ройтерс.

„Лукойл“ вече обяви рафинерията в Бургас за продажба по-рано тази година, като я оцени на около 2 милиарда долара, а швейцарската търговска компания „Гунвор“ беше посочена като потенциален купувач. Детайлите около това как „Гунвор“ би поела контрола обаче остават неясни.

Рафинерията в Бургас се смята за критична инфраструктура и преработва по 240 000 барела суров нефт на ден. София въведе за пръв път разпоредби за извънредно държавно управление на подобни активи през 2023 г., с което постави основата за сегашното предложение – заводът да продължи да работи под български надзор, ако натискът от санкциите се засили.

По-рано беше съобщено, че България ще прекрати транзита на руски газ догодина, обяви премиерът Росен Желязков по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН.

Молдова закрива т.нар. Руски културен център в Кишинев.

🇲🇩⚔️🇷🇺 Министерският съвет на Молдова одобри проекта за денонсиране на Споразумението на правителството на страната с това на Руската федерация за създаване и функциониране на културни центрове.

Документът, подписан през 1998 г., предвиждаше създаването на центрове на територията на двете държави с цел насърчаване на културния и научен обмен, но в момента Молдова няма свой културен център на руска територия.

„Руският културен център изобщо не беше културен – той беше прикритие за дейности, насочени към подкопаване на суверенитета на Република Молдова“, каза министърът на културата Кристиан Жардан по време на правителствено заседание.

Той отбеляза, че след руската инвазия в Украйна, както и в контекста на многократните опити за дестабилизация и непрестанните информационни атаки от страна на Москва срещу Молдова, това споразумение може да се използва като инструмент за разпространение на изопачени наративи от руска страна, което представлява риск за сигурността на страната.

Напомняме, че Руският културен център беше открит през 2009 г. въз основа на споразумение за създаване и функциониране на културни центрове, под прякото управление на руското посолство.

Центърът се финансира от агенция „Россотрудничество“, която е на пряко подчинение на Кремъл и попада под международни санкции. ЕС я определя като основната държавна агенция за проектиране на меката сила и хибридното влияние на Кремъл, включително популяризиране на т.нар. концепция „Руский мир“.

Руските компании навлизат в режим на оцеляване, според украинското разузнаване.

🇷🇺 Руският бизнес все по-често се сблъсква с тежки финансови затруднения, а много компании преминават в режим на оцеляване, се посочва в оценка на Службата за външно разузнаване на Украйна (СЗРУ), публикувана по-рано днес.

Според анализа на СЗРУ за третото тримесечие на годината основните проблеми за руските фирми са забавени плащания от партньори, намаляващо търсене и липса на оборотни средства.

Близо 39% от предприятията се оплакват от забавени плащания – ръст от 25% спрямо преди година. Търсенето на стоки и услуги е спаднало за 34% от бизнеса, докато 32% се сблъскват с недостиг на ликвидност.

Украинското разузнаване отбелязва и увеличение на логистичните проблеми – 15% от компаниите съобщават за прекъсвания, в сравнение с 10% по-рано през годината. В отговор 68% от фирмите са започнали да съкращават разходите, предимно административни (80%) и за услуги (37%). Още 15% са спрели инвестиционните програми и отложили плановете за разширяване.

Анкетираните ръководители на бизнеси описват цялостната икономическа обстановка като „трудна и несигурна“. Дори очакваното намаляване на основната лихва в страната през следващата година не вдъхва увереност. Вместо да се фокусират върху растеж, повечето компании дават приоритет на базови операции и финансова стабилност.

Експерти отбелязват, че скокът на неплатените фактури от 25% до близо 39% илюстрира дълбоката рецесия в руския корпоративен сектор. Ако тенденцията продължи, тя може да прерасне в системна икономическа криза, което подчертава кумулативния ефект от санкциите, недостига на капитал и спадащото вътрешно потребление.

По-рано Александър Харичев, висш служител в администрацията на руския президент, предупреди, че страната е застрашена от потенциална гражданска война, разпад на елитите и обществен колапс заради нарастващото вътрешно напрежение.

В статия, публикувана от РАНХиГС, той посочи демографския упадък, дехуманизацията и загубата на доверие в управлението като ключови заплахи, а същевременно защити войната срещу Украйна като начин за запазване на руския суверенитет.

Заместник-канцлерът на Германия призова за пълна забрана на руската стомана.

🇩🇪🚫🇷🇺 Заместник-канцлерът и министър на финансите на Германия Ларс Клингбайл отправи призив за пълна забрана на вноса на руска стомана в навечерието на предстоящата „Стоманена среща на върха“ в Канцеларията, съобщава германското издание Der Spiegel.

Клингбайл, който е представител на Социалдемократическата партия (SPD), обясни, че суровите стоманени плочи, произведени в Руската федерация и преработвани в ЕС, все още са освободени от санкции – ситуация, която е трудно да се обясни на работниците в местната стоманена индустрия.

Той е категоричен, че Европа се нуждае от „повече местно производство, ясен акцент върху климатично чиста качествена стомана, произведена в Германия и Европа“, и призова за отказ от отвъдморски дъмпинг и глобални капацитети. Според Der Spiegel сред ключовите теми ще бъде намаляването на разходите за енергия чрез система за индустриални цени на електроенергията.

Срещата на върха, свикана от канцлера Фридрих Мерц на 6 ноември, ще събере ключови фигури от индустрията и премиерите на провинции с производство на стомана, сред които Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Бранденбург и Саарланд. На нея също така ще присъстват самият Клингбайл, министърът на икономиката Катарина Райхе и министърът на труда Бербел Бас.

Бас обеща държавна подкрепа за стоманената индустрия, като отбеляза, че Германия ще инвестира в сектора и очаква компаниите да инвестират локално и да подкрепят работната си сила.

Frontline Monitor припомня: германският министър на икономиката Катарина Райхе пристигна в Киев, за да дискутира мерките за укрепване на енергийната устойчивост на Украйна и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на отбранителната индустрия на фона на засилените руски удари по гражданска инфраструктура в Украйна.

Литва спира транзита на руски петрол за Калининградска област.

🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.

Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.

Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.

„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.

През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.

Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.

По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.

Тръмп е отказал на Унгария изключение от санкциите срещу руския петрол.

🇭🇺⚔️🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че е отказал да предостави изключение от американските санкции върху руския петрол на Унгария, въпреки личната молба, отправена към него от премиера Виктор Орбан.

Тръмп потвърди пред репортери, че Орбан е настоявал да получи изключение, позовавайки се на зависимостта на страната му от доставките на руския петрол, осъществявани по тръбопроводи.

„Той поиска изключение, но ние не го дадохме – нито едно. Да, той ми е приятел, но поиска изключение“, призна Тръмп.

Ройтерс съобщи, че унгарският премиер се е надявал да убеди Тръмп да направи изключение за Унгария заради високата ѝ зависимост от руските енергийни доставки.

По-рано Орбан оповести публични намеренията си да обсъди въпроса по време на среща с Тръмп, насрочена за 7 ноември, на която ще потърси и по-широко икономическо споразумение със САЩ.

„Унгария е държава без излаз на море. Ние зависим от маршрутите, по които се доставя енергията – основно тръбопроводи. Трябва американците да разберат тази конкретна ситуация, ако искаме те да позволят изключения от санкциите срещу Русия“, отбеляза Орбан пред репортери преди броени дни.

По-рано беше съобщено, че Будапеща търси активно партньорство с Чехия и Словакия за създаване на своеобразен алианс в рамките на Европейския съюз, скептичен към Украйна – ход, насочен към полагане на основите на координирана съпротива срещу европейската подкрепа за Киев.

САЩ предложи половин година отлагане на санкциите за Германия.

Резервоари за суров петрол на компанията за преработка на нефт PCK, чийто мажоритарен собственик е руският гигант Роснефт в Шведт, Германия.
📸 Снимка: Hannibal Hanschke/Getty Images

🇺🇸🤝🇩🇪 САЩ са предложили на Германия отлагане за период от шест месеца на санкциите срещу Rosneft Deutschland – местния филиал на едноименния руски държавен петролен гигант, за да дадат на Берлин време да разреши задънената улица около собствеността на компанията, съобщи Bloomberg на 27 октомври.

Според държавни служители, запознати с преговорите, Вашингтон обмисля еднократен, неповторяем общ лиценз, който временно ще предпази Rosneft Deutschland от американските ограничения.

Министерство на икономиката на Германия обмисля обстойно идеята, която смята да обсъди допълнително на срещата на министрите на енергетиката и околната среда от Г-7 тази седмица в Торонто.

Мярката ще предотврати незабавни смущения в местния рафиниращ сектор, но ще увеличи натиска върху Берлин да намери дългосрочен решение преди изтичането на попечителството над активите на Rosneft през март 2026 г.

Германското правителство конфискува активите на дружеството в отговор на руското нашествие в Украйна през 2022 г. и многократно удължи държавния контрол, макар опитите за продажба – включително преговори с Катар – да се провалят, отбелязва Bloomberg.

Rosneft Deutschland притежава дялове в три германски рафинерии, сред които и PCK Schwedt до Берлин, обработващ около 12% от рафиниращия капацитет на страната, и дял в международния нефтопровод Transalpine.

Предложеното отлагане ще трае много по-кратко от 2-годишния лиценз, издаден от Обединеното кралство миналата седмица. Без изключение германското подразделение може да загуби достъпа до ключови клиенти след 21 ноември, когато влезе в сила последния пакет санкции на Белия дом, съобщава Bloomberg.

Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че остава оптимист, че двете страни ще се договорят за път напред.

Берлин се обяви против национализацията на активите поради опасения за ответни действия на Кремъл срещу германски фирми, работещи в Русия, и за поддържане на петролните доставки за Schwedt, който в момента разчита на казахстански суров петрол, транспортиран през руския тръбопровод „Дружба“.

По-рано унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че предстои да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон следващата седмица, за да обсъдят начини за защита на Унгария от последиците от новите санкции срещу руския петрол.

Визитата на руския пратеник в САЩ се превърна в провал за Кремъл

🇷🇺⚔️🇺🇸 Визитата във Вашингтон на Кирил Дмитриев, специален пратеник на руския президент Владимир Путин за инвестиции и икономическо сътрудничество, бързо се превърна в провал, белязан от остра и необичайна критика от висш американски служител.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент отхвърли твърденията на руския преговарящ за неефективността на новите санкции, като го нарече недвусмислено „руски пропагандатор“.

Дмитриев, директор на Руския фонд за директни инвестиции, пристигна в САЩ само дни след като администрацията на Тръмп наложи нови санкции върху водещи руски петролни и газови компании и отмени планирана среща на върха с Путин заради отказа на Русия да се съгласи на примирие.

Напрежението ескалира по време на предаването Face the Nation на CBS, при което Бесент оспори твърдението на Дмитриев, че новите американски санкции „няма да имат абсолютно никакъв ефект върху руската икономика“, а единствено ще доведат до скок в цените на горивата в САЩ.

„Нима наистина ще публикувате думите на руски пропагандатор?“, изтъкна Бесент, поставяйки под въпрос смисъла от излъчване на посланията на руския пратеник, който е ясно предупреждение за стратегията на Москва за информационно влияние.

„Какво друго би казал, че санкциите ще бъдат ужасни и ще принудят Путин да седне на масата за преговори?“, попита той, подчертавайки неспособността на Дмитриев да говори истината.

Европейските медии дискутират дали това може да принуди руския президент да отстъпи по въпроса за Украйна.

Бесент описа подробно незабавните ефекти от санкциите, отбелязвайки, че Индия е „спряла напълно покупките на руски петрол“, а „много от китайските рафинерии също са прекратили своята дейност“.

Той отхвърли идеята, че руската икономика е имунизирана, като посочи, че приходите от петрол на Русия са намалели с 20% на годишна база, а новите мерки вероятно ще ги намалят с още 20-30%.

„Руската икономика е военна икономика. Растежът е практически нулев. Инфлацията, според мен, надхвърля 20 процента“, заяви Бесент и допълни, че петролът е това, което „финансира руската военна машина, и мисля, че можем значително да намалим печалбите ѝ“.

Критиците приветстват: „Време е да наречем нещата с истинските им имена“

Решението на администрацията на Тръмп да изобличи реториката на руския пратеник беше приветствано незабавно от застъпниците за по-твърда линия срещу Кремъл.

Висш помощник на републикански конгресмен заяви пред Kyiv Post, че решението на Бесент да нарече Дмитриев „руски пропагандатор“ е „добре дошъл ход“. Той подчерта, че „дръзките лъжи на Москва странно дълго време бяха допускани публично“, както и че е „време да наречем нещата с истинските им имена“.

Дъг Клайн от „Разом“, американска организация, която за защита на украинските интереси, отиде още по-далеч, като определи цялото посещение на Дмитриев като провал.

„Изглежда визитата на Дмитриев се провали, и с право. Кремъл има много красиви думи за САЩ, но ще са необходими реални действия, за да спре войната на Русия“, заяви Клайн.

„Красивите думи и още удари с дронове в Украйна доведоха до санкциите на Тръмп върху руския петрол, и се надявам да видим повече от това, съчетано с оръжия за Украйна, докато Русия не спре да воюва“, заяви той.

Мисията на Кремъл разкрита като „максималистични искания“

Анализ на Института за изучаване на войната (ISW) потвърди, че последното медийно турне на Дмитриев във Вашингтон, включително интервюта за CNN и Fox News, е било целенасочен опит за налагане на кремълски наративи в отговор на натиска от новите санкции и отменената среща на върха.

Въпреки че насърчава „конструктивен диалог“ и загатва за икономическо партньорство с проекти като тунел под Беринговия проток, основното послание на Дмитриев е, че „максималистичните искания на Русия остават непроменени“.

Освен това стана ясно, че Дмитриев е повторил тезите на Москва за разширяването на НАТО, което според нея е „екзистенциална заплаха“ и Западът трябва да се съобрази с интересите ѝ.

ISW описа опитите му за икономически диалог като изчислен ход за използване на икономически стимули, за да се притиснат САЩ да прекратят войната на условията на Русия.

Дмитриев, който многократно заяви, че представлява само икономически интереси, включи едно тънко и мрачно предупреждение, че „сигурността на целия свят“ е заложена на карта и „пълното унищожение на човечеството“ е близо – явен намек за възможностите на руския ядрен арсенал.

Визитата на Дмитриев, замислена да демонстрира сила и ангажираност към диалог, вместо това се превърна в платформа за американски служители и експерти да разобличат публично природата на военните цели на Кремъл и зависимостта му от разпространението на дезинформаци.

Засега единствената потвърдена среща на ниско ниво, която пратеникът на Кремъл успя да проведе, беше с републиканската конгресменка от Флорида Ана Паулина Луна. Дмитриев заяви в социалните мрежи, че тя организира инициатива за „парламентарен диалог“ между членове на Конгреса на САЩ и Държавната дума на Русия – твърдение, което беше отхвърлено от помощници на републикански конгресмени като „лъжа на пропагандатор“.

Путин изключи възможността за примирие в Украйна.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин изключи варианта за примирие в Украйна въпреки суровите американски санкции и отправи нова заплаха с „поразителен отговор“, ако западните съюзници на Украйна ѝ доставят крилати ракети Tomahawk, съобщи The Moscow Times.

Говорейки пред подбрани журналисти след участието си в конгреса на Руското географско общество, Путин отхвърли последните санкции, наложени вчера от Министерството на финансите на САЩ като „опит за оказване на натиск“, заявявайки, че „никоя уважаваща себе си държава не взема решения под натиск.“

Путин също така заплаши с решителен отговор, ако Киев получи далекобойни оръжия. „Ще дадем силен, ако не и поразителен отговор. Нека си помислят за това“, заяви той, обвинявайки Запада, че се опитва да ескалира войната.

По повод решението на президента Доналд Тръмп да отмени планирана среща на върха в Будапеща, той отбеляза, че срещата „вероятно е отложена“ и „има нужда от съответната подготовка, за да се избегне безсмислен резултат“, заяви Путин, цитиран от руски медии.

Frontline Monitor припомня: Новите мащабни санкции срещу руските петролни гиганти Лукойл и Роснефт са били наложени заради това, че „Путин е излъгал“ относно желанието си за мир в Украйна, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, цитиран от Fox Business.

ОПЕК е готова да запълни недостиг на пазара от санкциите срещу Русия.

🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.

Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.

Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.

ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.

Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.

Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.

Беларус търси диалог с Киев за прекратяване на войната в Украйна

Работна среща между президента на Беларус Александър Лукашенко и председателя на Комитета за държавна сигурност (КГБ) Иван Тертел, 29 юли 2020 г.
📸 Снимка: President of the Republic of Belarus

🇧🇾 Ръководителят на Комитета за държавна сигурност (КГБ) на Беларус Иван Тертел заяви, че агенцията му е готова да води диалог с Киев, за да бъде намерен „консенсус“ за прекратяване на войната с Русия, съобщиха беларуските държавни медии.

Думите на Тертел идват на фона на подновените усилия на страната за излизане от международна изолация, наложена от западните държави заради подкрепата на Минск за руската агресия срещу Украйна.

„Нашият президент прави всичко възможно, за да стабилизира ситуацията в региона. Успяхме да балансираме интересите на страните в тази извънредно сложна ситуация, която има тенденция към ескалация“, каза Тертел в ефира на държавната телевизия Беларус 1.

„Убеден съм, че само със спокойни и мирни преговори и търсене на компромис, ще можем да разрешим тази ситуация“, продължи шефът на беларуските служби и добави, че „много зависи от украинската страна“.

В последните месеци Минск изпраща противоречиви сигнали за позицията си относно инвазията. По-рано този месец Лукашенко критикува остро Киев, обвинявайки го в провала на преговорите за край на войната и предупреди, че вероятно Украйна да „престане да съществува като държава“, ако Зеленски „не седне да преговаря и не действа спешно“.

Промяната в риториката на Минск по отношение на руската агресия идва на фона на борбата му със своята военна и икономическа зависимост от Москва, както и с желанието си да редуцира западните санкции.

Минск е изправен пред тежки политически и икономически санкции заради масови изборни измами на президентските избори през 2020 г. и заради това, че позволи на руските сили да извършват атаки срещу Украйна от беларуска територия в началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

По-рано този месец беларуски дипломати проведоха срещи с европейски официални лица в опит да подновят диалога относно ролята на Беларус в преговорите за примирие, както и за намаляване на санкциите.

Един европейски дипломат потвърди пред Ройтерс, че се е срещнал с бившия заместник-министър на външните работи на Беларус Юрий Амбразевич, който намекна, че Беларус може да участва в усилията за мир между Русия и Украйна и да играе роля в дискусиите за европейската сигурност.

Новината идва на фона на подновен диалог между САЩ и Беларус и изразена готовност от страна на Лукашенко да засили връзките, ако това е в полза на Минск.

През септември САЩ съдействаха в преговорите за освобождаване на 52 политически затворници от различни националности, задържани в Беларус и се съгласиха да свалят санкциите, наложени на беларуската държавна авиокомпания „Белавия“.

По-късно специалният пратеник на Белия дом Кийт Келог разкри, че целта на подновения диалог с Беларус е да бъдат „осигурени канали за комуникация“ с руския президент Владимир Путин, за да бъдат подновени усилията за прекратяване на войната в Украйна.

Лукашенко, който е известен като „последния европейски диктатор“, управлява Беларус от 1994 г. и е смятан за близък съюзник на Путин. Миналия месец двете страни проведоха военни учения Запад-2025, в които според Кремъл са участвали около 100 000 войници – демонстрация на сила, която повиши напрежението по източния фланг на НАТО.

Международното споразумение с Иран за ядреното оръжие официално приключи

🇮🇷 Международното споразумение с Иран, целящо да предпази света от разпространение на ядрено оръжие, официално приключи, след като Техеран обяви края на 10-годишния договор.

В събота Иран заяви, че вече не е обвързан от споразумението от 2015 г. официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA). Според него международните санкции бяха отменени в замяна на ограничения върху ядрената програма на Техеран.

„Отсега нататък всички разпоредби, включително ограниченията върху иранската ядрена програма и свързаните с нея механизми, се считат за прекратени“, заяви иранското външно министерство в изявление, но въпреки това страната „твърдо изразява ангажимента си към дипломацията“.

Подписана във Виена от Иран, Китай, Обединеното кралство, Франция, Германия, Русия и САЩ, сделката беше приветствана като възможност за прекратяване на дългогодишния дипломатически пат и начало на нова ера в отношенията между Иран и Запада.

Въпреки че договорът изтече официално в събота, той беше в разпад от години. През 2018 г., по време на първия си мандат като президент, Доналд Тръмп разгневи съюзниците си в Европа, като извади САЩ едностранно от сделката и възстанови санкциите. Той не харесваше споразумението, подписано от предшественика му Барак Обама, и се отказа от дипломацията заради Израел, заклет враг на Иран.

В резултат на изтеглянето Техеран започна да засилва ядрената програма. Опитите за връщане на сделката, ръководени от европейските държави, се провалиха, а въздушните удари срещу Иран от Израел и САЩ това лято сведоха надеждите за възраждане на сделката до исторически минимум.

След 12-дневната война през юни иранският парламент прие закон, с който отказва да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), ядрения инспекторат на ООН. Това накара подписалите договора Великобритания, Германия и Франция да задействат т.нар. механизъм за „бързо възстановяване“ (snapback), което доведе до повторното налагане на санкциите на ООН. Този механизъм позволява бързото и автоматично възстановяване на всички санкции, отменени по силата на споразумението, ако Иран наруши значително ядрените си ангажименти.

Санкциите на практика определиха за „ден на прекратяването“ 18 октомври – точно десетилетие след приемането на резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН – формалност.

Миналия месец, когато санкциите влязоха в сила, външните министри на Франция, Германия и Обединеното кралство заявиха, че ще продължат да търсят „ново дипломатическо решение, за да гарантират, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“.

Върховният представител на ЕС по външните въпроси Кая Калас заяви, че санкциите „не бива да бъдат краят на дипломацията“ и че „устойчиво решение на иранския ядрен въпрос може да бъде постигнато само чрез преговори“.

В понеделник Тръмп заяви, че желае мирно споразумение с Иран, който също изрази готовност за дипломация със САЩ, при условие че Белият дом предостави гаранции срещу военни действия по време на потенциални преговори.

Миналата седмица трите европейски сили обявиха, че ще се стремят да подновят преговорите за постигане на „всеобхватно, трайно и проверимо споразумение“.

Въпреки това отношенията между Запада и Иран остават обтегнати. САЩ наложиха значителни санкции, включващи опити да принуди всички държави да не купуват иранския петрол. Няколко кръга преговори с посредничеството на Оман по-рано тази година не успяха да постигнат пробив.

Миналата седмица иранският топ дипломат Абас Арагчи заяви, че Техеран „не вижда причина да преговаря“ с европейските сили, след като те задействаха механизма за бързо възстановяване на санкциите. Западните правителства и Израел отдавна обвиняват Иран, че се стреми да придобие ядрени оръжия – твърдение, което той отрича с твърдения, че програмата му е насочена изцяло към енергийни и граждански цели.