Втори удар за месец по базата в Новоросийск, четирима загинали в града

🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха масиран удар по Новоросийск през изминалата нощ, а Генералният щаб на ВСУ съобщи, че сред поразените мишени е военноморската база – втори удар за по-малко от месец, при което избухнаха силни пожари на територията на базата и мазутния терминал на морското пристанище, както и взривове в районите на корабните стоянки; степента на щетите още се уточнява. Украинският президент Володимир Зеленски обяви на Telegram канала си, че са поразени терминал за товарене на петрол, обекти на военното пристанище и бойни кораби от състава на Черноморския флот на Руската федерация, носители на крилати ракети 3M14 „Калибър“. Москва запазва мълчание, но губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев докладва за 4-ма загинали в града, сред които дете, и 29 други ранени, 3-ма от които са в тежко състояние.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че операцията е била проведена съвместно. Центърът за специални операции „Алфа“ е действал заедно със Силите за безпилотни системи (СБС), Военноморските сили (ВМС), Главното управление на разузнаването (ГУР) и Държавната гранична служба (ДПСУ). Атаката засегна самата база и обекти на военното пристанище, няколко кораба на Черноморския флот, платформи за пуск на крилати ракети 3М14 „Калибр“, депа за съхранение на мазут и петролния терминал „Шесхарис“. Командващият СБС Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“, публикува отчет още в 6:00 ч. сутринта, в който заяви, че са потопени неуточнен брой плавателни съда на територията на пристанището, сред които ракетоносци. Производителят Fire Point обяви, че ударът е нанесен с дронове FP-1; Генералният щаб не посочва използваното средство.

Официалната версия на Москва по традиция обясни щетите с отломки от свалени дронове. Атаката започна късно снощи и продължи през по-голямата част от нощта. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко обяви, че отломки са паднали на територията на промишлени предприятия и жилищен блок, като няма пострадали. На сутринта Кондратьев съобщи за материалните щети: повредени са три частни къщи, пет жилищни блока, православен храм и детска градина. В 9-етажния блок на улица „Волгоградска“ през нощта избухна пожар, кадри от който бяха споделени от местни канали в Telegram. В Анапа отломки повредиха три къщи и детска градина, без да има пострадали. Пожари избухнаха още в гористи местности край Абрау-Дюрсо и Утриш. Министерството на отбраната заяви, че през нощта са свалени 596 дрона над 11 области, Краснодарския край, окупирания Крим и акваторията на Черно море, без да предложи разбивка по региони. „Фонтанка“ определи атаката от изминалата нощ в курортното селище Геленджик като най-интензивната досега от началото на войната, като противовъздушната отбрана е била активна до сутринта.

По геолокирани кадри от очевидци, Astra установи, че още в рамките на първия час след полунощ пожарът в пристанището е избухнал на площадката на „Новоросийски мазутен терминал“ – част от Новоросийското търговско морско пристанище, най-голямото в Руската федерация по количество на обработваните товари, и специализиран в съхранението и претоварването на мазут и светли петролни продукти с капацитет около 4 млн. тона годишно. По данни на Militarnyi е повреден поне един резервоар.

Под удар попадна и крайбрежието северно и южно от града. Според изявлението на Бровди операторите на СБС са унищожили палубен изтребител Су-33 и вертолет Ми-8 в Анапа, две радарни станции „Каста-2Е2“, обзорен радар за откриване на нисколетящи цели, и 92Н6, многоцелеви радар за насочване от състава на С-400 „Триумф“ край Геленджик, където действа 1-ви отделен център на СБС. Су-33 е палубен изтребител на руската морска авиация, проектиран за „Адмирал Кузнецов“ – единствения руски самолетоносач, който е извън строя от 9 години насам. Същият вид самолет на летище „Витязево“ край Анапа вече беше поразен веднъж на 23 август, заедно с МиГ-29 и разузнавателно-ударен дрон „Орион“, като тогава Генералният щаб потвърди удара. Бровди съобщи още за пожар на позиция на С-400 по крайбрежието на Черно море близо до Геленджик през нощта срещу 9 август. За атаките тази нощ в Анапа и Геленджик не са налични кадри, а руските власти признават единствено щетите по къщите в Анапа.

Ударът е вторият по базата за последните четири седмици. През нощта срещу 12 август Генералният щаб докладва за нанесени щети с различна тежест по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, малък ракетен кораб от проект 21631 „Буян-М“ и патрулния кораб от проект 22160 „Василий Биков“. СБУ добави радар 30Н6Е, петролна база „Грушовая“ и терминала „Шесхарис“ към списъка на поразените цели. През него минава основният поток от руския износ на суров петрол по Черно море – около 700 000 барела дневно. След удара през август съоръжението прекрати товарните дейности на 14 август, след което бяха подновени два дни по-късно, първоначално само с отделни танкери, по данни на Reuters. Тогава говорителят на Военноморските сили на Украйна капитан Дмитро Плетенчук обяви защо именно носителите на „Калибър“ са основна цел: само през юли от Новоросийск са извършени три ракетни удара по Украйна. Ден преди августовската атака Плетенчук нарече Новоросийск последното място, където Русия все още може да базира корабите на Черноморския флот, тъй като надеждното базиране в Кримския полуостров е напълно подкопано. На 4 септември той добави, че основната ремонтна база на флота остава именно там и не може да бъде използвана пълноценно, така че всеки кораб, задържал се на едно място за продължително време, се превръща в неподвижна цел.

Сведенията за базата са част от обобщен месечен отчет, публикуван от Бровди на същата сутрин. По данни от началото на септември оператори на СБС поразяват средно по 411 руски военнослужещи дневно спрямо 355 през август, което бележи ръст от 16%. Отделно таблото на СБС отчита 3395 поразени окупатора наред с общо 16 720 цели от всякакъв вид за първите 8 дни от месеца. Двете стойности не съвпадат аритметично със средния дневен показател от 411, а от публикуваните данни не става ясно дали причината е различен момент на отчитане или друга методика. Бровди обясни ръста с концентрацията на предно разположена руска пехота, най-вече в Добропилски район на Донецка област, в зоната на отговорност на 1-ви корпус „Азов“ на Националната гвардия. По отчета му от 1 август средното равнище през юли е било 374 поразени дневно, така че показателят за септември е най-високият за последните 3 месеца. В морската част на този отчет се посочват още 13 танкера от сенчестия флот, поразени в акваторията на Черно море, което доведе общия брой на поразените плавателни съдове в рамките на операция „МоЛоЧКа“ до 282. Бровди отбеляза, че корабоплаването в Азовско море и Керченския проток е парализирано. Това са вътрешни данни на СБС, събирани със записи от системата „Делта“.

Ударът не променя фронтовата линия, но значението му е другаде. Повторната атака увеличава рисковете и за Новоросийск – мястото, което Украйна определя като последната сравнително сигурна база за корабите на Черноморския флот. Двата удара в рамките на четири седмици сочат, че Киев може да удря многократно региона и да координира операция между пет структури.

Официалните изявления от руска страна се ограничават до традиционните твърдения за паднали отломки от дронове и не споменават нито дума за експлозиите по корабни стоянки, както и не уточняват причината за избухналите десетки пожари в града, пристанището, площадката на мазутния терминал и редица други места в региона. Оперативната асиметрия е очевидна: Украйна изразходва дронове, докато Русия трябва да защитава кораби и инфраструктура, разположена на фиксирани позиции.

Дрон удари гръцки танкер край Новоросийск след близо три седмици затишие

🇺🇦🛢️🇬🇷 Танкерът „Скирос“ беше ударен от дрон в Черно море в неделя вечерта, 16 август, малко след като натовари партида на морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) край Новоросийск. Атаката прекъсна близо 3-седмично затишие в участък и представлява първият удар по плавателен съд, обслужващ КТК, откакто в края на юли Вашингтон постигна договореност с Киев маршрутът да бъде пощаден. Позовавайки се на добре осведомени източници, Bloomberg разкри, че товарът е бил с руски произход.

Кадри, излъчени от гръцката телевизия „Скай“, показват как дронът прелита веднъж над района, връща се и поразява мостика на петролния танкер, където избухва пожар. Гръцката компания IMS със седалище Пирея, която управлява съда, съобщи, че няма пострадали и не е установено замърсяване. Размерът на щетите не е оповестен. „Скирос“ е танкер тип „суецмакс“ с товароподемност 159 021 тона, построен през 2009 г. Той плава под флага на Либерия, регистриран е на дружеството Canis Minor и събира 1 млн. барела. Данните от автоматичната система за идентификация (AIS) преди инцидента го показват на път към товарен терминал на КТК.

Никой не пое отговорност за атаката. Представител на Генералния щаб на Украйна заяви, че не разполага с информация, която да коментира. Моделът на действие обаче е познат, а Киев вече е публикувал собствени кадри от такива операции. На 1 август морски дрон удари танкер от тип афрамакс „Бурда“ край Таман, след което украинската страна споделя запис от удара. „Бурда“ също е управляван от IMS, което прави „Скирос“ втория съд на един и същ оператор от Пирея, поразен в рамките на две седмици. Флотът на компанията има численост от над 30 кораба.

Ударът през август край Таман беше повратен и по една друга причина. „Бурда“ е сред първите плавателни съдове извън руския сенчест флот, поразени открито, като в същата операция украински морски дронове потопиха контейнеровоза „Янина“, свързан с „Росатом“, на около 130 морски мили от Новоросийск. По този начин кампанията, започнала срещу сенчестия флот, вече достига до западен тонаж, който не е подложен на санкции и се използва по обичайни търговски договори.

Гръцкото корабоплаване усеща последиците най-силно. При същите съоръжения на 30 юли бяха ударени два танкера под гръцко управление. IMS, оглавявана от Мариос Ялуглу, добави „Скирос“ към своя флот тази година. Корабът е една от четирите придобивки на компанията от октомври насам на обща стойност около 150 млн. долара. Само за две седмици два нейни танкера бяха поразени – единият от морски, а другият от въздушен дрон.

Договоркатаа, поставена на изпитание от новия удар, беше постигната преди под три седмици. По данни на Financial Times вицепрезидентът Джей Ди Ванс е поискал от украинския президент Володимир Зеленски по време на телефонен разговор на 31 юли Киев да прекрати ударите по инфраструктурата на КТК и чуждите танкери, които я обслужват. Украйна се е съгласила при три условия: съдът да не е под украински санкции, да не е руска собственост и да не превозва руски товар. От този разговор до неделя нито един танкер при терминала не беше поразен.

Именно третото условие определя как може да се тълкува неделната атака. Bloomberg пише, че „Скирос“ е натоварил суров петрол с руски произход, което би го поставило извън защитата на договорката. Splash247 посочва, че произходът на товара остава непотвърден, а данните от AIS показват маршрут на танкера, но не и съдържание на товарните му танкове. Разликата е ключова: през КТК преминава предимно казахстански петрол, докато руският формира между 5 и 10% от износа по маршрута. Договорка, чиято граница минава през произхода на отделните барели, на практика оставя проверката в ръцете на страната, нанасяща удара.

Интересът на САЩ в конкретния маршрут е пряк. КТК извежда добива от казахстанските находища, в които дялове притежават Chevron и ExxonMobil, и осигурява около 2% от световните петролни доставки. Серията удари през юли сви износа в него от около 1,9 млн. до близо 1,3 млн. барела дневно. Казахстан се принуди да ограничи производството до степен, която Reuters определи като спад с повече от половината. Според Financial Times Киев е приел искането на САЩ, тъй като се надява да получи лиценз за производство на прехващачи за Patriot и няколкостотин ракети преди зимата.

Събитията от миналия месец обясняват защо САЩ изобщо се намесиха. Последното публично изявление на КТК за удар по танкер е от 30 юли. В 01:48 ч. московско време дрон удари „Нисос Сифнос“, плавал под флаг на Маршаловите острови, докато товареше на изнесеното товарно устройство №3 партида на Tengizchevroil – дъщерно дружество на Chevron. Пожарът в приемните манифолди бе потушен от екипажа и 3-те помощни плавателни съда на консорциума. Нямаше пострадали или разлив. Само през юли при съоръженията или на подстъпите към тях бяха поразени поне осем танкера, товаренето беше спирано неколкократно, а към края на месеца ръководството обсъди пълно прекратяване на работата, преди да реши да я продължи.

Натискът към Новоросийск не отслабна и след договорката. На 14 август Русия преустанови товаренето на съседния терминал „Шесхарис“ заради заплаха от дронове, а танкерът, който трябва да бъде зареден там, напусна района. През терминала минават 700 хил. барела руски петрол дневно, отделно от казахстанския поток през КТК. В понеделник Москва обяви, че е поразила три товарни кораба и танкери в Одеса, за които твърди, че са превозвали военни товари и гориво. Украинските власти съобщиха за повреден граждански кораб под флага на Того и четирима ранени в пристанището.

Атаката срещу „Скирос“ очертава границите на американския натиск. Той не прекрати кампанията, а само успя да промени леко условията, при които тя се води: Киев прие да не атакува самия маршрут и неговата инфраструктура, но запази правото да поразява руския износ независимо къде се товари. Така въпросът е изменен от това дали Украйна ще нанася удари край Новоросийск към онова какво се намира в товарните резервоари на отделните съдове. Съдържанието им обаче е обстоятелство, което САЩ и консорциумът не могат да установят отвън, докато купувачът и продавачът мълчат.

Възможно е обяснението да е по-просто от нарушаване на договорка. Киев има осезаема причина да я спазва: обещаният лиценз за производство на прехващачи струва повече от един танкер, а Генералният щаб не поема отговорност за атака, която би могла да осуети получаването му. При тази интерпретация целта е избрана премерено именно защото нейният товар е отговарял на условието, което допуска удар.

Конкурентното обяснение също намира опора в събитията през последните две седмици. Поразяването на два кораба на един и същ гръцки оператор в рамките на 14 дни е повторение, което трудно би могло да се счита единствено с произхода на отделните партиди. То по-скоро подсказва, че Киев е заменил ударите по инфраструктурата с атаки срещу тонажа, който я обслужва.

Проверката на двете хипотези вероятно ще дойде бързо и ще се основава на два видими признака. Първият е дали КТК ще публикува известие за удара и по този начин ще признае косвено удар за инцидент в своите съоръжения, вместо да го представи като произшествие в открито море. Вторият е дали натоварването при изнесените устройства ще продължи без прекъсване.

Ако консорциумът запази мълчание и корабите продължат да зареждат по график, разграничението според произхода на товара почти сигурно е запазено. Ако КТК отново спре работа, посредничеството от САЩ ще е изчерпало своя ефект за под един месец.

Украйна обяви разширяването на дълбочинните удари по Русия за приоритет

🇺🇦🚀🇷🇺 Разширяването на далекобойните удари по територията на Руската федерация вече е обявен приоритет на Министерство на отбраната на Украйна, заяви изпълняващият длъжността министър Евгений Хмара вчера вечерта на страницата на ведомството във Facebook, броени часове след като беше нанесен удар по военноморската база в Новоросийск. „Ще изключим руската военна машина – ще унищожим инфраструктурата, флота, логистиката, обектите на горивно-енергийния комплекс и предприятията, които работят за войната срещу Украйна“, каза той.

Хмара назова и структурите, които ще изпълняват тази задача: главнокомандващият на Въоръжените сили Михайло Драпатий, Генералният щаб, Силите за безпилотни системи, Службата за сигурност, останалите съставни части на Силите за отбрана и производителите на украинско оръжие. Последните не са просто протоколна добавка към списъка. Темпът на дълбочинната кампания зависи от серийното производство поне толкова, колкото от решенията на щаба, а поставянето на производителите заедно с оперативните структури в едно изречение приравнява производствения капацитет по значение с командването на операциите.

Курсът е фиксиран на съвещание при президента онзи ден. „Днес на съвещание, ръководено от президента, уточнихме следващите съвместни стъпки. Украинските операции ще са все по-трудни за противодействие. Украинското оръжие ще става само по-масово. Ударите – по-точни. Русия ще гори“, написа Хмара. Работата се извършва по задача на президента, добави той, а целта е Русия да бъде принудена към справедлив мир.

Хората, които поемат кампанията, заеха постовете преди по-малко от месец. Хмара дойде в Министерство на отбраната от Службата за сигурност (СБУ), която ръководеше временно, и беше назначен за изпълняващ длъжността министър на 17 юли, като Зеленски открои именно опита му в технологичните ударни операции. На 21 юли президентът обяви своето решение да назначи Михайло Драпатий като главнокомандващ вместо Олександър Сирски, а указ за назначението му беше издаден на следващия ден. За началник на Генералния щаб на 22 юли беше назначен и генерал-майор Игор Скибюк. Скибюк командваше 80-а десантно-щурмова бригада, участвала в освобождаването на Изюм по време на контраофанзивата в Харковска област през септември 2022 г. и Десантно-щурмовите войски след това. Заявката от 12 август идва именно от този нов ръководен състав и поставя ударите в оперативната и стратегическата дълбочина, а не непосредствено фронтовите действия, в центъра на обявения курс.

Операцията, описана от Хмара като уникална, се проведе в нощта на 12 август. Киев порази пристанището в Новоросийск с ракети „Нептун“, реактивни апарати „Паляниця“ и морски дронове, като според президента Володимир Зеленски трите вида ударни средства са били използвани за първи път в една и съща операция на повече от 300 км от фронтовата линия. Генералният щаб и Главното управление разузнаване докладваха поражения по 4 бойни кораба: фрегатите от проект 11356 „Адмирал Макаров“ и „Адмирал Есен“, патрулния кораб „Василий Биков“ и малкия ракетен кораб от проект 21631. Украинската страна съобщи и за попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Изборът на цел има своя предистория. Севастопол представляваше главната база на Черноморския флот, преди руското командване да се принуди да премести почти всички негови кораби към кубанския бряг, а Зеленски описа Новоросийск като последната голяма опора на руския военноморски флот в акваторията на Черно и Азовско море. Двете фрегати могат да носят крилати ракети „Калибър“, с които Русия нанася удари по украинските градове. Ако нанесените поражения са достатъчно тежки, за да наложат нов ремонт, това временно изважда съответните пускови платформи от бойния състав.

Цената за цивилното население на кубанския бряг е висока. Губернаторът на Краснодарски край Вениамин Кондратиев съобщи за 2 загинали и 12 ранени: 8-годишно момче в Източния район на Новоросийск, чиято къща е пробита от отломки при прехващане и чиито 6-годишен брат и майка са приети в болница, и мъж от крайбрежното село Волна. Поразени са 21 жилищни сгради, 4 предприятия и надлез в града. Кметът Андрей Кравченко обяви режим на извънредна ситуация, отвори пунктове за временно настаняване в две училища, пусна гореща телефонна линия за пострадалите и спря градския транспорт до сутринта. Министерството на отбраната на Руската федерация заяви, че за една нощ са били свалени 502 апарата от самолетен тип над 8 региона и акваторията на Черно море, от които над 30 в района на Севастопол.

Списъкът с цели, изброен от Хмара, вече има отражение и върху работата на самото пристанище. 2 големи зърнени терминала в Новоросийск спряха дейност след атаката, съобщи Reuters. Износът на петрол през „Шесхарис“, най-големия руски терминал за износ на Черно море, беше прекратен още преди атаката да се състои: последният танкер е натоварен на 21 юли на фона на ударите в района, по данни на Bloomberg. През същия месец беше прекъснат и износът на Казахстан през Каспийския тръбопроводен консорциум, чийто морски терминал също се намира край Новоросийск; Астана поднови товаренето чак в края на юли, обяви Forbes Украйна. Изреждайки горивно-енергийния комплекс и логистиката сред приоритетните цели, Хмара описва засилване на вече съвсем реален ефект, а не само бъдещо намерение.

Новото в заявката не е самата кампания. Далекобойните удари вървят от месеци: на 24 юли крилата ракета „Фламинго“ проби покрива на цех във Вятското машиностроително предприятие „Авитек“ в Киров, на около 1200 км от границата, а производителят Fire Point публикува кадри от изстрелването. Заводът произвежда двигатели както за зенитно-ракетни комплекси „Тор“, така и за крилати ракети Х-101 – т.е. паралелно за едно от оръжията, с които Русия нанася удари по украинските градове, и за системите, проектирани да спират въздушните заплахи, насочени към руския тил.

Новото е, че Министерство на отбраната поема кампанията като собствен приоритет и изрично я обвързва с производството. Досега дълбочинните операции се провеждаха предимно от разузнавателните служби и президента. Министерството обаче управлява бюджет, поръчки, програми за производство и приемане на серийно въоръжение, а не само отделни операции. Именно това променя мащаба, в който заявеният курс може да бъде изпълнен.

Обсегът обяснява защо изпълнението му зависи в такава степен от украинските заводи. Западните системи не покриват по-голямата част от целите в този списък: ATACMS достига близо 300 км, Storm Shadow – около 290 км, докато обекти по Волга и Урал се намират на над 900 км от украинската граница. До подобни цели достигат украинските крилати ракети и далекобойни дронове, чието производство Хмара обеща да ускори допълнително. Затова заявката за по-масово оръжие ще се проверява преди всичко чрез производствения темп, а не чрез политическите разрешения на съюзниците, които и без това не определят употребата на украински системи срещу тази география.

Срещу тази интерпретация стои един устойчив факт: руската ПВО продължава да прехваща значителна част от ударните вълни (по собствените ѝ данни 502 апарата само за една нощ), като пораженията по корабите в Новоросийск сами по себе си не значат окончателното им извеждане от строя. Комбинираната атака обаче успя да достигне едновременно морски, пристанищни и противовъздушни цели, а според оценка на Хмара синхронът при употребата на няколко различни вида оръжие е затруднило значително руската отбрана.

Ударът по Новоросийск порази двете последни фрегати с „Калибър“ на Черноморския флот.

🇷🇺🔥⚓ Двете последни фрегати на Черноморския флот, способни да изстрелват крилати ракети 3M14 „Калибър“ от Черно море, са понесли нови щети при масирания украински удар срещу Новоросийск през изминалата нощ. При „Адмирал Макаров“ пораженията са в района на пусковите установки и задната надстройка, където се намират радарните системи, а при „Адмирал Есен“ е поразен районът на пусковите установки. Оценката публикуваха мониторинг проектите Exilenova+ и „Киберборошно“, които публикуваха съвместен анализ на сателитни снимки от пристанището.

Президентът Володимир Зеленски обяви удара сутринта на 12 август и го определи като уникална операция срещу военноморската база в Новоросийск – последния основен форпост на Черноморския флот, който се намира повече от 300 км от фронтовата линия. Той отбеляза, че реактивни дронове „Паляница“, крилати ракети Р-360 „Нептун“ и морски безкипажни катери са били използвани срещу предварително определени цели. Потвърдени са попадения по позиции на ПВО, кейове и инфраструктура на морското пристанище.

Съчетанието на различни средства демонстрира обсега и многопосочния характер на удара срещу базата. „Паляница“ е реактивна ракета-дрон с турбореактивен двигател и стартов ускорител. Тежи 320 кг, пренася бойна глава от 100 кг и има обсег до 650 км, като развива скорост около 900 км/ч на височина между 15 и 500 метра. Разработчиците я определят като средство за поразяване на стационарни наземни и надводни цели. Противокорабната ракета Р-360 „Нептун“ има обсег до 300 км и бойна глава от 150 кг, а по-новата ѝ далекобойна версия достига до 1000 км. Морските безекипажни комплекси добавят трето направление на атаката – откъм акваторията.

За мащаба на удара свидетелстват и съобщенията от руска страна. Министерството на отбраната отчете 502 свалени дрона от самолетен тип през нощта над Белгородска, Брянска, Калужка, Курска, Липецка и Орловска област, Краснодарския край, Крим и акваторията на Черно море. Губернаторът на Краснодар Вениамин Кондратиев съобщи за стотици безпилотни апарати, двама загинали (сред тях 8-годишно дете) и 12 ранени. По думите му отломки са паднали върху 21 жилищни сгради и 4 завода. Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко въведе извънредно положение и спря водоснабдяването. В Севастопол окупационният губернатор Михаил Развожаев съобщи за над 30 свалени апарата.

Оценката уточнява, че в акваторията на базата са поразени най-малко седем плавателни съда. Освен двете фрегати в списъка влизат миночистач от проект 266М, изследователски кораб „Виктор Чероков“, патрулен кораб от проект 22160 и неустановен съд за сухи товари. Възможно е разузнавателният кораб „Приазовие“ да е понесъл поражение по кърмата. Отделно анализатори отчитат няколко удара по инфраструктура на сушата, свързана с 4-та бригада подводници.

Оперативното значение на фрегатите идва преди всичко от 8-те пускови гнезда, с които е оборудвана всяка от тях. Корабите от проект 11356Р носят универсалния корабен стрелкови комплекс УКСК 3С14, от който се изстрелват крилати ракети „Калибър“ с бойна глава от 450 кг. След потъването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. „Адмирал Макаров“ пое ролята на флагман на флота. Третият кораб от серията – „Адмирал Григорович“ – остава извън Черно море от 2021 г. След като Турция затвори проливите за военни кораби съгласно Конвенцията от Монтрьо (1936), той не може да се върне и съответно не може да замени нито една от двете фрегати.

Историята на тези кораби е изпълнена от поражения, натрупвани в продължение на близо четири години. „Адмирал Макаров“ беше улучен за първи път на 29 октомври 2022 г. на рейда на Севастопол при първата в света комбинирана атака с въздушни и морски дронове. Зарядът се оказа малък, корабът получи пробойна в десния борд и се наложи да остане продължително време в ремонт.

„Адмирал Есен“ беше поразяван три пъти преди това лято: първо от ракета „Нептун“, след това от морски безекипажен комплекс, а на 2 март, при първия голям удар по военноморската база в Новоросийск, получи попадение в средната надстройка. Тогава детонираха гранатометите за пасивни смущения ПК-10, засегнати бяха комплексът за електронна война ТК-25 и радарите за подсветяване на целите МР-90 „Орех“, а според разчета на анализатори – и основната радарна станция „Фрегат-М2М“.

Атаката през март беше проведена съвместно от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и останалите компоненти на Силите за отбрана. Руски канали съобщиха за около 200 ударни безпилотни апарата, трима загинали и 16 ранени военнослужещи, докато източник от украинската служба посочи пред Радио Свобода 3 убити и 14 ранени моряци. Освен фрегатите тогава пострадаха миночистачът „Валентин Пикул“ и малките кораби за борба с подводници „Ейск“ и „Касимов“.

На 6 март Генералният щаб на ВСУ потвърди щети по двете фрегати след удара и посочи, че тяхната степен подлежи на допълнително уточнение. Месец по-късно, в нощта на 6 април, Силите на безпилотни системи поразиха „Адмирал Макаров“ най-малко два пъти. Първото попадение беше до кея, в района на вертикални установки УКСК 3С14, а второто – в носовата котвено-швартова част.

Военноморският експерт на Defense Express, капитан I ранг от резерва Володимир Заблоцки, заяви тогава, че пусковата установка е поразена откъм десния борд и не може да бъде възстановена в полеви условия. По думите му подмяната ѝ изисква заводски мощности, каквито в Черно море няма. Според неговата оценка „Адмирал Есен“ е останал „сляп“, а „Адмирал Макаров“ е загубил основната си функция.

Ударите по базата не се ограничават до бойни кораби. На 14 юли ВМС на Украйна съобщиха, че са потопили патрулния кораб на ФСБ „Изумруд“ край Новоросийск с морския безекипажен комплекс Сарган-3000, като има загинали и ранени сред екипажа. През юли пристанището въведе нощно ограничение за движението на съдове между полунощ и 5:00 часа.

На 6 август Министерство на отбраната на Обединеното кралство публикува сателитни снимки, на които три хибридни подводници от проект 636.3 се виждат полупотопени, а две от тях стоят покрити с метални конструкции за защита от дронове. Ден преди последната атака говорителят на украинския флот Дмитро Плетенчук определи Новоросийск като последното място в региона, където Русия все още държи корабите си. През юли той оцени общия брой на пусковите гнезда за „Калибър“ в целия флот на около 50 и добави, че прехващането на такива ракети вече се извършва с висок процент на успеваемост, макар бойната им глава да продължава да носи сериозна заплаха.

Британското разузнаване обобщи през февруари, че 4 години асиметрична съпротива от страна на Украйна са превърнали Черноморския флот в географски ограничен, материално отслабен и репутационно увреден инструмент. Според оценката му в акваторията са унищожени или повредени поне 25 големи бойни кораба.

През изминалата нощ бяха поразени петролните и зърнени съоръжения на порта. На петролния терминал „Шесхарис“ под обстрел попаднаха основните кейове, включително кей №1, който обслужва танкери клас Aframax и Suezmax. На сателитните снимки се виждат следи от горене, гасителна пяна и петролни петна във водата, а според анализа на мониторинг групите е поразен и танкер от клас Aframax по време на товарене.

Дейността на терминала и преди атаката беше силно ограничена. От края на юли товаренето на танкери е прекратено, а през първите 7 месеца на годината през комплекса са преминавали около 650 000 барела дневно – близо 20% от руския износ на петрол по море. Същият терминал беше тежко поразен през април, когато „Роснефт“ пренасочи суровина към рафинерията в Туапсе, а два от основните му кейове излязоха от строя. Делът на комплекса в руския износ на суров петрол е посочен на около 14%.

По зърнената линия последиците може да се окажат още по-тежки. На територията на Новоросийски завод за хлебни продукти се виждат множество поражения по хранилища, елеватори и транспортни съоръжения. През този обект преминават около 12% от руския износ на зърно. Другите два големи зърнени терминала в района изглеждат невредими на сателитните снимки, а трите заедно осигуряват около 40% от износа при положение, че близо 80% от руските доставки преминават през Азовско-Черноморския басейн.

Ройтерс обаче съобщи, позовавайки се на руски отраслови източници, че от строя са извадени два големи зърнени терминала. Фючърсите на пшеницата в Чикаго поскъпнаха с около 3% в деня на удара. Руската феддерация е най-големият износител на пшеница в света и изнася основната част от нея именно през Черно море. Руското браншово обединение алармира още миналия месец, че украинските удари могат да спрат зърнения износ по това направление.

Обратният процес вече е факт за Украйна: руските удари срещу кораби в Черно море са свили украинския износ на зърно със 76% през първите две седмици на август спрямо същия период година по-рано, според Министерство на земеделието на Украйна.

Според Financial Times Киев се е съгласил в края на юли, след искане на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, да не поразява инфраструктурата на Каспийския тръбопроводен консорциум и плавателни съдове които не са руски, ако те не са под украински санкции и не превозват руски товар. Не е известно атаката от изминалата нощ да е засегнала консорциума или танкерите, които зареждат от него.

Сборът от ударите през последните месеци е недвусмислен. Единствените фрегати, от които Русия може да изстрелва „Калибър“ от Черно море, са поразявани по три пъти всяка, при това в тяхната собствена база. Подмяната на повредена пускова установка изисква заводски мощности, а такива в тази акватория няма и не могат да бъдат осигурени отвън, докато проливите остават затворени.

Така корабите от този клас де факто отпадат от оперативната сметка, а възможностите на флота за подобни пускове се стесняват. Според анализа на Заблоцки от април Русия разполага за тази задача с два ракетни кораба и една подводница, при положение че друга подводница („Колпино“) наскоро бе извадена от строя от подводен дрон и срокът за ремонта ѝ остава неясен. Самите подводници стоят наполовина потопени под метални защитни конструкции – още един показател за руските опити да бъдат предпазени от украинските атаки.

Срещу този извод стои и друга възможност, за която има собствени индикации: и двете фрегати може да са били фактически извадени от бойната сметка още през пролетта. Заблоцки определи „Адмирал Макаров“ като загубил основното си въоръжение още през април, а Плетенчук тогава съобщи, че руснаците изобщо не извеждат кораби в акваторията. Ако това е така, новите попадения са нанесени по вече неподвижни цели или такива с ограничена боеспособност и непосредственият им оперативен ефект е по-малък от това, което подсказва самият брой на ударите. Разликата се крие в сроковете: всеки нов удар покачва необходимото време за ремонт на кораб, за който липсват подходящи ремонтни мощности в Черно море, и стеснява още повече избора на места, където той изобщо може да бъде укрит.

Анкара задържа транзита на търговски кораби към Новоросийск

🇹🇷🚫⚓️ Търговските кораби с направление към пристанище Новоросийск не получават разрешение за транзит към Черно море. Дирекцията за морска безопасност на Турция е уведомила няколко съда, че към момента не издава разрешения за подобни плавания през Дарданелите или се нуждае от повече време, за да разгледа техните заявления. На част от екипажите е съобщено, че ограничението важи и за курсовете към Украйна.

Това съобщи Bloomberg, позовавайки се на запознати с положението лица и на собствени данни от мониторинг на морския трафик. Официално обяснение не е предоставяно, а дирекцията препрати запитванията към Министерство на транспорта и инфраструктурата в Анкара, което не отговори.

Проливите не са затворени. В събота корабите за България, Румъния, Грузия и Турция продължаваха да се движат на север през Дарданелите. Ограничението се прилага според дестинацията, не за целия трафик: засегнати са именно направленията, в които се нанасят удари – Новоросийск и крайбрежието на Украйна.

Разрешението, чието издаване Анкара забавя, не произтича от Монтрьо. Конвенцията от 1936 г. дава пълна свобода на транзита за търговските съдове в мирно време, денем и нощем, под всякакъв флаг и с всякакъв товар, „без каквито и да е формалности“. Турция обаче администрира собствен режим за движението през проливите. Всеки съд подава предварителен план за плаване (SP-1), преди да влезе в зоната за докладване: 48 часа по-рано при дължина между 200 и 300 метра или газене над 15 метра и 72 часа при дължина 300 метра и повече. Центровете за контрол на движението в Истанбул и Чанаккале определят реда на самото преминаване. Именно на това административно равнище е възможно забавяне: срокът за разглеждане е част от процедурата и не изисква отделно обявяване. Ердоган заяви във вторник пред 16-ата конференция на посланиците в Анкара, че страната прилага Монтрьо строго, за да не се разпространи войната в региона. Няма публично позоваване на конкретна клауза от конвенцията, нито съобщение до корабоплаването.

По данни на Bloomberg забавянето идва на фона на засилващо се безпокойство в правителството на Турция заради ескалиращите руски и украински удари по кораби в акваторията на Черно и Азовско море. Пет дни по-рано, на 3 август, безпилотни летателни апарати атакуваха два кораба с турска собственост, след като напуснаха Новоросийск: „Яшар“ и „Надежда“. Външното министерство в Анкара съобщи на следващия ден, че сред ранените има турски граждани, че състоянието им се следи отблизо и че без предпазни мерки ескалацията в Черно море ще има „многостранни негативни последици, включително за продоволствената сигурност“. „Надежда“ пътуваше за Самсун и беше поразена на около 20 морски мили от Новоросийск. Всичките 22 души от екипажа бяха евакуирани на руския бряг, трима от тях в тежко състояние.

С тези два случая броят на поразените кораби с турска собственост или мениджър в Черно море от края на март възлиза на най-малко седем.

На 26 март морски дрон удари танкера „Алтура“ на турската компания „Пергамон денизджилик“ на около 14 морски мили от Босфора. Съдът превозваше 140 хиляди тона петрол от Новоросийск за Истанбул, машинното му отделение се напълни с вода, а 27-те души от екипажа останаха невредими. Танкерът е под санкции на ЕС като част от сенчестия флот.

На 7 юли беше поразен „Яса Полярис“ под флага на Маршаловите острови, управляван от турската „Я-Са танкер“ и чартиран от Chevron. Корабът е бил празен при удара край морския терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум пред Новоросийск. Ранени няма, а казахстанският износ през терминала не е засегнат. Консорциумът изнася 80% от казахстанския суров петрол и от началото на юли многократно прекъсва и възобновява товаренето, последно на 19 и 30 юли.

На 19 юли три руски крилати ракети поразиха „Голдън Лео“, товарен кораб под флага на Гвинея-Бисау с турски оператор, напускал пристанище в Одеска област с товар царевица. Загинаха 10 души – деветима членове на екипажа и украински лоцман, сред тях четирима индийски моряци. Съдът остана на вода една седмица и потъна на 26 юли. В отговор правителството в Ню Делхи внесе официална протестна нота.

На 22 юли дрон удари „Рейхан Саръ“, сухотоварен кораб под турски флаг, превозвал въглища от Руската федерация към Турция. Един моряк загина, а трима бяха ранени. Командирът на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна Роберт Бровди обяви в Telegram канала си, че на 21 и 22 юли неговите сили са поразили 13 кораба в Черно и Азовско море.

На 30 юли, малко след като напусна Черноморск с товар царевица, беше атакуван с дрон турският товарен кораб „АТА-2“.

Русия и Украйна вече отправиха собствени предупреждения за корабоплаването в противоположни посоки. На 22 юли Министерство на отбраната на Руската федерация предупреди всички видове плавателни съдове за опасност в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, включително в подходите към Новоросийск, като посочи заплахата от дронове. Два дни по-късно Министерството на външните работи на Украйна призова корабните компании временно да спрат плаванията до руските пристанища в Черно море и заяви, че Киев ще използва всички средства, за да подсигури свободата на корабоплаването и да защити своята пристанищна инфраструктура, позовавайки се на правото на самоотбрана по член 51 от Устава на ООН. Изпълняващият длъжността министър на външните работи Андрий Сибига определи кампанията на руската страна като икономически и хуманитарен терор и обвини Москва, че превръща Черно море във втори Ормузки проток.

От 22 юли насам нито един чуждестранен търговски кораб не е влизал или излизал от Одеса, Черноморск и Пивдени. През юли Украйна отчита 35 атаки срещу съдове на кей и 22 срещу съдове в открито море, както и 67 удара по пристанищна инфраструктура; за цялата 2025 г. атакуваните кораби са били 14. Размерът на застрахователните премии за военен риск при транзитно плаване през акваторията достигна около 2% от стойността на съда – двойно над нивото две седмици по-рано, а дневната ставка за танкер надхвърли 300 000 долара при около 200 000 преди това. Пшеницата на борсата в Чикаго достигна най-високото си ниво от май 2024 г. именно през юли – малко над 7,09 долара за бушел.

Черно море не е единственият критичен морски маршрут под силен натиск върху световната търговия тази година. През седмицата до 2 август през Ормузкия проток преминаваха средно по 4 кораба дневно срещу около 90 за същия период на 2025 г. По оценка на ООН превозваният обем е спаднал с 96%, а износът на природен газ – с 95%. През пролива минават и торовете, от които зависи европейското зърнопроизводство, затова юлското поскъпване на пшеницата се влияе едновременно от ситуацията там и от тази в Черно море.

Мащабът на трафика, върху който се прилага забавянето, личи от статистиката на Анкара. През 2025 г. през Босфора са преминали 40 172 кораба, а през Дарданелите – 44 468, общо 84 640 за двата протока, съобщи министърът на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу. Само през Босфора са пренесени 422,8 млн. тона товари, от които 203,7 млн. тона опасни.

Турската тревога вече не се ограничава до Черно море. Комюникето на Съвета за национална сигурност от 6 август, който заседава под председателството на Ердоган, предупреди, че стратегическата безизходица във войната няма да бъде преодоляна чрез превръщането на Черно и Каспийско море в конфликтни зони, и призова воюващите страни да намалят напрежението. Споменаването на Каспийско море си има конкретен повод: през нощта на 25 юли украински дронове удариха платформата „Филановски“ на „Лукойл“, ракетния катер „Молния“ и товарните съдове „Порт Оля 2“ и „Бегей“, използвани за военни превози между Русия и Иран. Иранското външно министерство съобщи за един загинал моряк и заяви, че ударът не може да остане без отговор.

За България ефектът от мярката засега е обратен. Съдовете за Варна и Бургас минават свободно, а родните пристанища остават в част на Черно море, която се радва на значително по-нисък риск: към декември 2025 г. прегледите на надбавки за военен риск слагаха Констанца, Бургас и Турция на допълнителни 0,10-0,25% от стойността на кораба при 0,65–0,80% за руските и 0,45–0,55% за украинските пристанища. Оттогава общото равнище на премиите се е удвоило, но подредбата се е запазила. България е изложена на риск от друг характер. Зърнените кейове на Варна и терминалът „Росенец“ край Бургас, през който влиза суровина за „Лукойл Нефтохим“, зависят не от разрешенията в Дарданелите, а от готовността на корабните компании да изпращат кораби в северозападната част на Черно море. Досега физическото проявление на опасността по българското крайбрежие е било пасивно: през юни 2026 г. екип от Военноморска база Бургас унищожи части от дрон, открити от рибари на 14 морски мили източно от нос Колокита. Румъния премина този праг в края на юли, когато нейни F-16 свалиха дронове три денонощия подред – на 24, 25 и 26 юли – в района на Сулина и делтата на Дунав.

Подобен административен механизъм Анкара е използвала и преди. През 2022 г., след като санкциите на ЕС лишиха част от товарите от застрахователно покритие, тя поиска корабите да представят документи за валидност на застраховките си. И тогава инструментът не беше забрана, а допълнително изискване, чиято проверка забавяше преминаването.

Задържането на разрешенията не влияе директно върху самите удари. Дроновете и крилатите ракети не преминават през Дарданелите и не могат да бъдат ограничени чрез графика на истанбулския център за контрол на движението. Променят се обаче цената и предвидимостта за собствениците на плавателните съдове и чартьорите, и то най-силно за Новоросийск, защото пристанището изнася едновременно петрол и зърно, а алтернативен морски вход към Черно море не съществува.

Дали именно това е замисълът, не е известно. Няма турско изявление, което да го твърди, а Дирекцията за морска безопасност е органът, отговорен за контрола на движението и операциите по търсене и спасяване. При тази ситуация забавянето на разрешенията е непосредственият инструмент в ръцете на регулатора. В подкрепа на предпазния прочит стоят и думите на Ердоган за строгото прилагане на конвенцията, и текстът от 6 август, който призовава едновременно Москва и Киев да намалят напрежението, без да посочва една от двете страни. Двете обяснения не се изключват: рисковете са реални, а мярката е също и инструмент за пряко въздействие върху корабоплаването, който Анкара може да използва, без да излиза от собствената си правна рамка.

Кой от двата прочита е по-близо до действителността вероятно ще проличи в рамките на две седмици. Ако мярката е трайна, ще последва официално съобщение до корабоплаването или позоваване на конвенцията, а пристиганията и товаренето в Новоросийск ще спаднат осезаемо. Ако става въпрос за предпазна пауза, разрешенията ще бъдат възобновени в рамките на дни без отделно обявление, а движението на север към руските пристанища ще се върне към средното си равнище от юли.

Три танкера бяха поразени от дронове в Черно море край бреговете на Турция.

🌊💥🛢️ Три петролни танкера са били поразени от неизвестни дронове в Черно море близо до северната брегова линия на Република Турция. Това съобщи изданието Turkiye Today на 28 май, като се позова на корабната агенция „Трибека“.

Танкерът James II, плаващ под флага на Палау без товар, е бил ударен в машинното отделение на около 50 мили северно от Тюркели и на около 47 мили от Босфора. По време на инцидента на борда на плавателния съд е бил неговия 20-членен екипаж, уточниха местни медии.

„На мястото са изпратени лодки на брегова охрана. Докладвано е, че всички членове на екипажите и на трите плавателни съда се намират в добро състояние“, заявиха от агенцията.

При отделен, но свързан инцидент в същия район, други два танкера – Altura и Velora, и двата плаващи под флага на Сиера Леоне и също под баласт, са били ударени, докато са провеждали дейност по прехвърляне на товар от кораб на кораб.

Все още няма потвърждение от независими източници за произхода на безпилотните апарати, допълва медията.

Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна докладваха по-рано същия ден за нощна операция, насочена срещу инфраструктура на Черноморския флот на Руската федерация в окупирания Крим и Краснодарския край.

СБС са поразили руската фрегата „Адмирал Есен“ на пристанището в Новоросийск през нощта на 23 май, което е общо четвъртата атака срещу този кораб от началото на март месец насам, поясняват украински служители.

Командирът на СБС Роберт Бровди потвърди атаката с публикация във Facebook, в който я определи като част от непрекъснатите усилия срещу посочения кораб. „Орисан си да потънеш някой ден, краста такава – няма да се скриеш“, написа Бровди, обръщайки се директно към кораба.

Той изброи и други цели, поразени по време на същата операция. Сред тях са фрегата от проект 12356 близо до кей във военноморската база в Новоросийск, както и ракетна корвета на въздушна възглавница от проект 1239 в същата зона.

Бровди посочи, че СБС са ударили и ключова руска енергийна инфраструктура. Това включва двата терминала на нефтени комплекс „Шесхарис“ в Новоросийск и петролната база „Грушовая балка“, която той определи като най-големия петролен резерв в Кавказ с капацитет от около 1,2 милиона тона гориво.

В друга успешна операция по-рано този месец, проведена заедно със Службата за сигурност на Украйна (СБУ), бяха поразени два танкера от „сенчестия флот“ на Руската федерация в подходите на същото пристанище.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че ударите са част от украинската стратегия за налагане на „санкции“ срещу кораби, участващи в транспортирането на руски суров петрол в заобикаляне на западните ограничения.

Украински дронове отново посетиха Новоросийск: Избухна пожар в пристанището, властите блокират пътища.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха град Новоросийск в Краснодарски край на Руската федерация в петък вечерта, предизвиквайки силен пожар на местното пристанище, според изявления на местни служители и кадри от очевидци.

В района е регистрирана работа на мобилни отряди за противовъздушна отбрана, като в социалните мрежи бяха публикувани кадри от множество експлозии и опити за прехващане на дроновете.

Кметът на града Андрей Кравченко първоначално потвърди за нападението, а малко по-късно обяви и опасност от ракетен удар. Местните власти наложиха извънредни мерки за сигурност като блокиране на ключови пътни артерии в района.

„В района на крайбрежната алея от улица „Исаев“ до улица „Суворовска“ движението на превозни средства е преустановено! Разходките по крайбрежната алея са забранени! Транспортният трафик в посока Геленджик е спрян от кръстовището на улиците „Судостална“ и „Портова“, както и в посока Новоросийск откъм Кабардинка“, заяви Кравченко в официално съобщение.

По предварителни данни основните попадения са нанесени на територията на търговското пристанище в града, където е избухнал силен пожар. Новоросийск е сред водещите руски пристанища на Черно море и ключов хъб за износ на петрол и търговски стоки.

Местни жители в социалните мрежи изразиха недоволството си от създалия се хаос, като някои отбелязаха, че по време на въздушната тревога непълнолетни лица са карали скутери по улиците на града, чийто звук е близък до този на приближаващите дронове, което е довело до допълнителна паника.

Дронове удариха ключов петролен възел в Южна Русия: Краснодар и Крим останаха на тъмно.

💥 Дронове удариха ключова контролна станция на нефтопровод в Южна Русия през нощта, което доведе до мощен пожар, прекъснал захранването на обект с критично значение за транспорта на горива към Черно море, според руски източници и канали за мониторинг.

Атаката беше насочена към линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Кримская“, разположена в Краснодарски край, съобщи Astra. Съоръжението е ключов елемент от основната тръбопроводна мрежа на Руската федерация и играе критична роля за изпомпването на петрол и петролни продукти към пристанище Новоросийск, както и към рафинериите „Илски“ и „Афипски“.

След удара е избухнал пожар в електрическа подстанция, разположена на обекта. Подстанцията със 110 kV, която захранва помпената станция, се е запалила, а жителите съобщават за временно прекъсване на тока в района.

Регионалният губернатор Вениамин Кондратиев заяви, че дронове са ударили региона, но както традицията повелява, щетите бяха приписани на „падащи отломки“. Освен това той съобщи за един загинал цивилен.

Отделни разкази на очевидци сочат, че най-голям брой експлозии са станали край град Кримск, в близост до който е разположено военно летище. Съобщава се за най-малко 20 оглушителни експлозии в рамките на около час. В небето са били видяни ярки проблясъци, вероятно свързани с работата на противовъздушната отбрана и нисколетящи дронове.

Според опозиционни издания, анализирали кадри от мястото, ударът е попаднал директно в подстанцията на територията на нефтената помпена станция.

Станция „Кримская“ е част от руската мрежа от тръбопроводи, управлявана от „Черномортранснефт“, която служи като ключов възел за транспортиране на петрол в Южна Русия. Прекъсването на работата ѝ може да засегне потоците както към маршрутите за износ по вода, така и вътрешните рафинерии.

По-рано избухна пожар и в терминал за петролни продукти във Феодосия, във временно окупирания Крим, след съобщения за среднощна атака с дронове. Сателитни данни от системата за мониторинг на пожари на НАСА (FIRMS) откриха топлинни аномалии, отговарящи на пожар върху голяма площ от съоръжението, което потвърждава местоположението на пламъците.

Местни жители посочват, че жп прелезите в близост до терминала – по Керченското шосе и улица „Федко“ – са били временно затворени след инцидента. Очевидци съобщават, че сиянието от пожара е било видимо на разстояние над 20 км.

Нов украински морски дрон с картечница забелязан при атака срещу Новоросийск

🇺🇦🌊🇷🇺 Непознат модел украински морски дрон, оборудван с дистанционно управляема картечна установка, беше забелязан по време на скорошен опит за нанасяне на камикадзе удар по руската военноморска база на пристанището в Новоросийск.

Кадри, изтекли онлайн от руски мониторинг канали, изглежда показват безпилотна лодка да се движи като част от по-мащабна вълна от ударни дронове, насочени срещу пристанището. Една от лодките, чийто вид не е срещан до този момент в публичното пространство, по-късно е била поразена от баражиращ боеприпас „Лансет“, преди да достигне съоръжението на Черноморския флот на Русия.

Плавателният съд изглежда е оборудван с голям брой навигационни системи, включващо дори хардуер за сателитно насочване, заедно с бойна глава за еднопосочна мисия от тип „камикадзе“. Вторична експлозия, видима малко след първоначалния удар, очевидно подсказва, че лодката е пренасяла експлозиви на борда. Използването на натоварени с експлозив морски дронове срещу морското пристанище на Новоросийск е документирано и при предишни удари по активи на военния флот и пристанищни съоръжения в акваторията.

Това, което отличава този конкретен дрон, е видимата картечна станция с дистанционно управление, която е монтирана на корпуса на лодката. Оръжието изглежда е предназначено да помага за отбраната на съда по време на неговото приближаване към крайната цел, вероятно с поразяване на разузнавателни дронове или нисколетящи цели, които биха могли да го разкрият и потопят броени мигове преди сблъсъка.

Тази характеристика отговаря на посоката на развитие през последната година в украинската програма за морски дронове. Серията безпилотни апарати Sea Baby вече беше показана във въоръжени конфигурации, включващи стабилизирани картечни кули и ракетни установки. В снимки, публикувани онлайн, украинските служби за сигурност демонстрираха варианти, способни да пренасят по-тежки товари и дефанзивни оръжия за далекобойни операции във водите на Черно море.

Ранните версии бяха базирани изцяло на предполагаемата им роля като морски ударни дронове, натъпкани с екслозиви. Добавянето на картечна установка подсказва, че системите сега се адаптират, за да оцеляват по-дълго в оспорвани води, където и двете страни разчитат силно на дронове за наблюдение и атака.

Това е от особено значение в района на Новоросийск. Пристанището придоби жизненоважно значение, след като продължителна серия от успешни удари на украински ракети и дронове принудиха Москва да премести голяма част от дейностите на Черноморския флот далеч от неговия дом – Севастопол и Крим. Оттогава то се превърна в постоянна цел както за въздушни, така и за морски атаки с дронове.

В този конкретен случай кадрите показват, че въоръженият морски дрон не е успял да реагира достатъчно бързо на приближаващия „Лансет“. Боеприпасът е поразил съда, преди той да достигне района на аерогарата, а последвалата експлозия показва, че ударът вероятно е детонирал основната бойна глава на дрона.

Украински дронове поразиха фрегата „Адмирал Макаров" в Новоросийск и буровата платформа „Сиваш" в Черно море

🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове нанесоха удари срещу две стратегически руски цели, фрегатата „Адмирал Макаров", базирана в пристанището на Новоросийск, както и плаваща сондажна платформа „Сиваш" в Черно море.

Операцията срещу бойния кораб е извършена от 1-ви оперативен център на Силите за безпилотни системи (СБС), с планиране и координация от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), съобщи командирът на СБС Роберт Мадяр в своя канал в Telegram. Първоначално беше съобщено, че поразената цел е била фрегатата „Адмирал Григорович", но по-късно информацията беше коригирана, че ударът е бил нанесен по „Адмирал Макаров", носител на същите крилати ракети „Калибър".

„Адмирал Макаров" е фрегата от проект 11356, въведена в експлоатация през 2017 г. в Черноморския флот на Руската федерация. Корабът е въоръжен с осем пускови установки за крилати ракети „Калибър-НК" с обхват до 2500 км, зенитно-ракетен комплекс „Штил-1" с 24 ракети и 100-мм оръдие А-190. След потъването на крайцера „Москва" през април 2022 г. тя пое ролята на де факто флагман на Черноморския флот. Според Мадяр зенитните ракети от борда на фрегатата са били изстрелвани по време на подхода на дроновете, но не са успели да предотвратят поражението. Степента на щетите е в процес на уточняване от разузнаването.

Успоредно с удара по кораба, дронове на 413-и полк „Рейд" от СБС, съвместно със силите за дълбочинно поразяване на Военноморските сили на Украйна, атакуваха сондажната платформа „Сиваш", разположена недалеч от Голицинското газово находище в Черно море, е била многократна мишена на украински удари. Русия я използва като наблюдателен пост, ретранслационен възел за комуникации и позиция за системи за електронна война и ПВО с малък обхват, насочени срещу инфраструктурата в Одеска и Николаевска област. През март при подобна операция там беше унищожен руски хеликоптер Ка-27 – първият известен случай на поразяване на хеликоптер от FPV дрон, изстрелян от надводен дрон.

В по-широк план, нощта беше белязана и от мощен удар по нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск, който е сред най-големите хъбове за износ на петрол в южна Русия, както и краен пункт на тръбопроводите на държавната „Транснефт". Според независимия руски канал ASTRA и украинското издание Exilenova Plus най-интензивен пожар е избухнал на първия кей на терминала, като е бил поразен и вторият. Системите SCADA за компютърно управление на съоръжението също са били засегнати, а терминалът няма да може да продължи товаренето поради повредената инфраструктура. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев потвърди удара, но в характерния си стил го описа като „падане на отломки от безпилотници" и съобщи за осем ранени, включително две деца, както и повреди по жилищни сгради.

Това не е първият удар по „Адмирал Макаров" през последните месеци. На 2 март Генералният щаб на ВСУ потвърди удари по две фрегати от Черноморския флот („Адмирал Есен" и „Адмирал Макаров") при масирана атака с дронове срещу военноморската база в Новоросийск, в която използвани около 200 ударни дронове. В резултат на нападението „Адмирал Есен" понесе критични поражения, които го лишават от способността да бъде пускова платформа за крилати ракети „Калибър", по данни на източник от СБУ, цитиран от Kyiv Post.

Новоросийск се утвърди като основна оперативна база на Черноморския флот, след като серия украински удари срещу Крим принудиха значителна част от руските кораби да бъдат предислоцирани. Постоянните атаки по пристанищната и военноморската инфраструктура на града обаче сочат, че преместването не е осигурило очакваната защита.

Удар по нефтения терминал „Шесхарис": три точки на поражение, пълно спиране на товаренето

🛢️🚫🇷🇺 Украйна нанесе поредния удар с дронове по Претоварния комплекс „Шесхарис“ на пристанище Новоросийск, в рамките на който бяха регистрирани попадения в три отделни цели, чието поражение едновременно на практика парализира експортните операции на терминала.

Според наличните кадри, публикувани от руски медии и местни жители, и съгласно анализа на украинския OSINT канал CyberBoroshno, първият удар е засегнал Кей №1, където е регистриран най-мащабния пожар вследствие на нефтени разливи. Видео, публикувано от очевидци от източния бряг на Цемеската бухта, показва мащабен пожар в зоната на кея. Вторият удар е бил насочен към Кей №2. Третото попадение е поразило SCADA възлите и клапаните на тръбопроводната система, управляваща комерсиалния отчет и разпределение на нефтените потоци между кейовете.

SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition) системите осъществяват автоматизиран контрол върху налягане, дебит и маршрутизация на нефта от резервоарите към товарните ръкави. Без тях операторите на терминала не могат нито да измерват преминаващи обеми, нито да насочват нефта към конкретен кей – дори ако физическата му инфраструктура е непокътната, без функциониращ SCADA контрол товаренето е технически невъзможно.

Едновременното поражение на двата основни кея и на управляващите възли означава де факто спиране на товаренето. Терминалът разполага с 3 кея, способни да обслужват до 7 съда по едно и също време, но при два повредени и компрометирана система за контрол и разпределение третият кей не може да функционира самостоятелно в пълноценен режим.

Това се наслагва върху щетите от мащабната операция на СБУ на 1–2 март, при която бяха повредени шест от седемте нефтоналивни ръкава на „Шесхарис“, радарът за насочване на система С-300ПМУ-2 и зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“. Още преди удара през април терминалът товареше „под планирания обем“, по данни на отраслови източници, цитирани от Reuters.

Това е най-големият нефтен терминал в южна Русия, собственост на АО „Черномортранснефт“, и обработва над 30% от руския износ на нефт. Според данни на Ballast Markets, терминалът притежава капацитет до 1,5 милиона барела дневно и обслужва танкери с водоизместване до 250 000 тона. При оперативен дебит от около 760 000 барела дневно, регистриран през октомври 2025 г., и цена на петрола над 100 долара за барел – ниво, надхвърлено в резултат от кумулативния ефект на украинските удари и конфликта около Иран, според OSW Centre for Eastern Studies – всеки ден престой на терминала означава потенциални загуби от порядъка на десетки милиони долари приходи от нефтени продажби. Петролните приходи формират около 25% от руския държавен бюджет, което превръща всяко прекъсване на износа в пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

По изчисления на Reuters, към края на март около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Последният удар вероятно ще задълбочи този спад. Възстановяването на SCADA инфраструктура е значително по-сложно и продължително от ремонта на физически повредени кейове и товарни ръкави – то изисква специализирано оборудване, калибриране и пускане в експлоатация, което при режим на санкции и ограничен достъп до западни индустриални компоненти може да отнеме седмици. Поражението на контролните системи, а не само на физическата инфраструктура, е показателно за нарастващата прецизност при избора на цели от украинска страна – ударът е планиран така, че да увеличи максимално много оперативния ефект, а не просто да причини видими щети.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни последици от атаката. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за паднали „отломки от БПЛА“ в две предприятия, а кметът Кравченко – за удар по жилищен блок в Южния район. Руските власти продължават да представят подобни атаки предимно през призмата на успешни прехващания, без да признават значими поражения по критична инфраструктура.

Украински дронове удариха нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск

🔥 Пристанище Новоросийск отново е обхванато от пламъци след като стана мишена на серия от удари на украински дронове. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи, че „отломки от БПЛА" са паднали на територията на две предприятия в града, като в единия от случаит е възникнал пожар.

Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко заяви, че отломки от прехващане на дрон са попаднали върху жилищен блок в Южния район, като информацията за пострадали се уточнява.

Независимото руско издание Astra, позовавайки се на OSINT анализ и кадри, публикувани от очевидец на източния бряг на Цемеската бухта, установи, че ударът е насочен към Претоварния комплекс „Шесхарис", най-големият нефтоналивен терминал в южна Русия. Обектът принадлежи на АО „Черномортранснефт", дъщерна структура на „Транснефт", и осигурява приемането, съхранението и експортното натоварване на суров петрол и нефтени продукти на танкери. Терминалът разполага с три кея, способни едновременно да обслужват до седем съда с водоизместване до 250 000 тона, и обработва над 30% от износа на руски нефт, по данни на специализираното издание Ballast Markets.

Атаката идва в период, в който „Шесхарис" все още не е възстановил пълния си капацитет след мащабната операция на Службата за сигурност на Украйна от 1–2 март. Тогава, според данни на Въоръжените сили на Украйна и потвърждение от сателитни снимки, бяха повредени 6 от 7 нефтоналивни ръкава на терминала, а заедно с тях – радарен комплекс 30Н6Е2 на ЗРК С-300ПМУ-2 „Фаворит" и ЗРК „Панцир-С2". Операцията беше проведена от центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ в координация с Граничната служба, Главно управление на разузнаването (ГУР), Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции.

Новоросийск е най-голямото руско пристанище на Черно море с годишен оборот от около 155 милиона тона и над 1 500 визити от танкери годишно. В непосредствена близост до „Шесхарис" е морският терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), през който преминават около 80% от износа на казахстански нефт. Терминалът на КТК беше сериозно повреден при атака с морски дронове на 29 ноември 2025 г., което доведе до спиране на товаренето и дипломатическо напрежение между Астана и Киев – казахстанският министър на енергетиката нарече удара „неприемлем" и насочен срещу „изцяло гражданска критична инфраструктура" (US News).

Поредицата удари по нефтената инфраструктура на Новоросийск през последните месеци, включително с крилати ракети „Нептун", ударни БПЛА и морски дронове, е довела до сериозно ограничаване на експортен капацитет. По изчисления на Reuters, към края на март 2026 г. около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Новоросийск конкретно товари петрол „под планираните обеми" от атаката в началото на март насам. Комбинираният ефект от ударите и нарушенията на пазара заради конфликта между Иран и коалицията доведе до превишаване на цената от 100 долара за барел. Приходите от петрол формират около 25% от руския държавен бюджет, което прави инфраструктурата за износ в стратегическа цел с пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни данни за атаката от неделя вечерта. Днес то заяви, че 66 украински дрона са били унищожени над Краснодарски край. Федералните власти продължават да акцентират върху успешното прехващане, без да признават мащабните щети по ключова инфраструктура. Кметът на Новоросийск Кравченко напомни на жителите за забраната за заснемане и публикуване на снимки и видеа, разкриващи последиците от ударите.

Русия оборудва изследователски кораби с анти-дрон защити в Новоросийск.

🇷🇺 Русия е добавила мрежи против дронове на един от изследователските кораби на Министерство на отбраната, заснет в черноморското пристанище Новоросийск, илюстрирайки нарастващото безсилие на руската отбрана в лицето на украинските безпилотни заплахи – във въздуха, на сушата и в морето.

Според репортаж на Defense Express, корабът за океанографски изследования „Ладога“ (проект 11982) е забелязан с наскоро монтирани защитни структури по време на скорошна церемония на военноморските сили. Кадри от събитието по отбелязване на годишнината от пускането на вода на подводницата „Великий Новгород“ неволно разкриха кораба редом с други плавателни съдове в пристанището.

Анализатори посочват наличието на множество допълнителни защити по „Ладога“, включително метални решетки, монтирани около мостика, камуфлажни мрежи на големи секции от палубата и видима система за електронна война.

Военноморският експерт H I Sutton също обърна внимание на промените с предположение, че са въведени конкретно в отговор на украинските удари с дронове.

Официалното предназначение на кораба е океанографски изследвания, търсене и спасяване и поддържащи мисии. Въпреки това, мащабът на камуфлажа, особено върху носа и точките за достъп до палубата, може да е индикация за наличие на допълнително оборудване на борда. Това би могло да включва радарни системи или платформи за електронно разузнаване, макар да остава неясно дали покритията са за маскировка или с чисто отбранителна цел.

Техническите оценки, цитирани от Defense Express, сочат, че инсталираните системи за електронна война са ефективни срещу малки FPV дронове, но се представят с ограничен успех срещу ударни безпилотни апарати с голям обсег, управлявани по сателитна връзка. Това предполага, че по-модерните украински системи все още представляват сериозна заплаха.

Защитните решетки, често наричани „козирки“, могат да намалят негативното въздействие на малки дронове камикадзе, като предизвикат детонация преди директен контакт с критични части на кораба. Ефективността им срещу далекобойни безпилотни системи с по-тежки бойни глави обаче е неясна. Изданието отбелязва, че украинските морски и въздушни дронове все по-често използват мощни заряди, а някои от тях носят много по-голям експлозивен товар от стандартните FPV платформи. В такива сценарии тези структурни изменения сами по себе си не могат да осигурят смислена защита за екипажа или бордовите системи.

Според Defense Express, подобни руски кораби са използват извън декларираните им изследователски роли. През февруари разузнавателен кораб изстреля дрон към френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ в близост до териториални води на НАТО. Тази ситуация предполага, че кораби като „Ладога“, въпреки официалното си предназначение, е много вероятно да поддържат военни, разузнавателни или хибридни дейности в открито море.

Украински дронове атакуваха петролен терминал в Новоросийск

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха петролен терминал в южния пристанищен град Новоросийск малко след полунощ в понеделник, съобщи опозиционият Telegram канал „Astra“, в резултат на което е избухнал мощен пожар в района.

По данни на кмета на Новоросийск Андрей Кравченко, при нападението са нанесени щети на четири жилищни сгради и има един ранен, като в изявлението му не се споменава петролният терминал.

„Към момента е известно за щети по още две многофамилни жилищни сгради и пет частни къщи. На два адреса са възникнали пожари, които в момента се потушават. По предварителни данни няма жертви“, съобщи по-късно той.

Украйна редовно нанася удари по военни и енергийни обекти дълбоко в руска територия и окупираните райони. Целта на тези атаки е да се отслаби бойната мощ на Русия, докато тя продължава своята война срещу Украйна.

Киев разглежда петролните съоръжения като легитимни военни цели, тъй като финансират пряко руската военна машина.

На 28 февруари петролна рафинерия в село Новоминская в Краснодарски край се запали след атака с камикадзе дрон, според сведения от Оперативния щаб на региона.

На предната нощ Украйна предприе атаки, поразили ТЕЦ в Белгородска област и петролно депо в окупираната Луганска област, стана ясно от съобщения на руски официални лица, както и кадри от очевидци.

Два танкера от руския сенчест флот горят в Черно море.

💥 Експлозия порази танкер от руския „сенчест флот“ в Черно море близо до Босфора преди два часа, което предизвика пожар в машинното отделение. Започната е спасителна операция за 25-членния екипаж на борда.

Дирекцията по морски въпроси на Турция уточни, че празният танкер Kairos е пътувал към руското пристанище Новоросийск, когато е докладвал за „външен удар“, предизвикал пожар на 28 морски мили от турския бряг.

Източник, запознат пряко със случая, съобщи, че в по-източната част на Черно море е регистриран взрив и на втори танкер – Virat.

Според данни на LSEG и двата съда фигурират в списъка на корабите, срещу които са наложени санкции заради пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Корабната агенция Tribeca съобщи, че плаващият под флага на Гамбия Kairos е бил празен, когато се е случил инцидентът. По първоначални сведения корабът вероятно се е натъкнал на мина и има опасност да потъне. Към мястото са изпратени спасителни влекачи и кораби на бреговата охрана.

„Състоянието на 25-те души на борда е добро. Спасителни екипи се насочват в района за евакуация на екипажа“, се посочва в съобщение на Дирекцията по морски въпроси на Република Турция.

Част от екипажа вече е евакуиран от минаващ наблизо кораб, съобщи източник от корабоплаването. Движението на корабите през Босфора продължава нормално, уточниха от агенцията.

Руски десантен кораб – на буксир в пристанище Новоросийск след украински удар.

🇺🇦⚓️🇷🇺 Сателитни снимки, заснети във вторник, показват ударен боен кораб от Черноморския флот, теглен от два влекача в пристанището на Новоросийск след последната украинска атака с дронове.

Кадрите бяха публикувани от OSINT анализатора Том Байк, според когото плавателният съд най-вероятно е голям десантен кораб от проект 1171.

Той поясни, че едновременното използване на два влекача и характерното движение на кораба вероятно сочат към сериозни поражения. Анализът му съответства на по-ранни украински твърдения за успешни удари по руска военноморска инфраструктура в Черноморския регион.

По време на масирана атака с дронове срещу Краснодарски край беше улучен руски десантен кораб на пристанището в Новоросийск, съобщи украинското издание „Громадске“, позовавайки се на източник от Службата за сигурност на Украйна. Въпреки че руското министерство на отбраната запазва мълчание по темата, описаните действия по изтегляне на плавателния съд предполагат, че оперативната му готовност е сериозно нарушена.

Десантните кораби от проект 1171 са проектирани за амфибийни десанти с директно стоварване на войски и техника на необорудвани брегове. Те могат да превозват бронирана техника, включително танкове. Оцелелите активни кораби в Черноморския флот от този клас са „Николай Филченков“ и „Орск“.

Том Байк уточни, че руските военноморски сили често изместват корабите си в пристанищата, за да минизират рисковете от повторни атаки. Последните снимки обаче показват очевидни признаци на беда – корабът най-вероятно се прехвърля за подлагане на ремонт.

🔙 Frontline Monitor припомня: Украйна нанесе координирани удари по ключови обекти на енергийната мрежа и руската армия, сред които и авиационен завод „Бериев“ в Таганрог, където са базирани самолетите А-50 и Ту-95 и според съобщенията е унищожен рядък лазерен самолет А-60.

Новоросийск беше поразен от мощен украински ракетен удар.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна нанесоха вълна от масирани удари с дронове и крилати ракети по град Новоросийск в Краснодарския край, най-голямото руско пристанище на Черно море през нощта, при което бяха поразени нефтен терминал, зенитно-ракетен комплекс С-400, товарни кораби в пристанището и други цели, в резултат на което избухнаха силни пожари в няколко точки.

Ударите засегнаха петролната база в комплекс „Шесхарис“, който представлява един от водещите трансшипинг обекти, използвани като пунктове за трансфер на нефт и нефтопродукти за южната част на Руската федерация. Ударите нанесоха сериозни материални щети и избухване на няколко пожара едновременно в различни точки на града.

Терминалът в Новоросийск е сред най-важните пунктове за износ на руски петрол – крайна точка на тръбопроводите, управлявани от руската държавна компания „Транснефт“, най-голямата в световен мащаб тръбопроводна компания.

РИА Новости уточни, че при масирания обстрел с безпилотни самолети е улучен и цивилен кораб в пристанището, от чийто екипаж са били ранени трима души. Към момента на публикуване Frontline Monitor не можа да потвърди независимо тази информация.

Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за противодействие на дезинформацията в Украйна, коментира атаката в социалните мрежи:

„Това е нефтеният терминал в Новоросийск след удара. А през това време Русия атакува жилищни сгради и енергийна инфраструктура“, написа той в Telegram.

Ударът по Новоросийск идва на фона на масирана руска атака срещу Киев, включваща безкрайни вълни от дронове и ракети, при която най-малко 14 души бяха ранени, а десетки жилищни блокове бяха опожарени.

Новоросийск е ключов логистичен и енергиен възел за Руската федерация в Черноморския регион и многократно е бил мишена на тежки украински удари. Киев счита за легитимни военни цели всички заводи за преработка на нефт и петролни съоръжения в Руската федерация, тъй като те са ключови източници на финансиране за агресивната война на Русия.

Продължава масираната украинска атака с дронове срещу Москва.

🇺🇦✈️🇷🇺 Продължава масираната украинска атака с дронове срещу Москва, в резултат на което повечето летища в областта продължават да са затворени.

AMK Mapping, цитира собствени източници, според които Украйна е изстреляла над 400 безпилотни самолета срещу Русия от снощи насам, което я прави най-голямата атака с дронове, извършена от двете страни от началото на войната.

Досега са регистрирани най-малко шест удара, включително срещу две авиобази и различни научноизследователски и производствени предприятия, свързани с отбранителната индустрия на Руската федерация.

Освен това, най-малко 5 противокорабни ракети „Нептун“ са изстреляни от Одеса към Новоросийск в Краснодарски край, където е базиран Черноморският флот на Русия, но всички те бяха свалени в близост до окупирания Крим.

Украински самолети Су-24 и МиГ-29 задействаха сирени за въздушна тревога в Крим, Ростовска област и Краснодарски край поради заплахата от пускове на крилати ракети Storm Shadow, но такива не бяха регистрирани и самолетите се върнаха обратно в своите авиобази.

В допълнение към всичко това, украински безпилотни лодки (USV) бяха активни в акваторията на Черно море. Те могат да носят FPV дронове, пускови установки за ракети земя-въздух и реактивни системи за залпов огън (MLRS). Възможно е FPV дронове да са били насочени към Крим.

В Новоросийск беше въведено извънредно положение.

🇺🇦💥🇷🇺 Кметът на Новоросийск, най-големият черноморски пристанищен град на Руската федерация, обяви извънредно положение по-рано днес, след като масирана атака с дронове порази зърнения терминал на пристанището, както и редица стопански и жилищни сгради, ранявайки петима души.

Нямаше незабавен коментар от Украйна, чиито военновъздушни сили заявиха, че през изминалата нощ руската армия е атакувала с общо 183 ударни безпилотни самолети и 2 балистични ракети.

Андрей Кравченко, кметът на Новоросийск, беше заснет да оглежда щетите по три жилищни сгради във видео, публикувано в официалния му канал в Telegram. Видеото показва отломки, разпръснати пред жилищни сгради, смачкан лек автомобил, избити прозорци и балкони, висящи от фасадата на сградите.

Кравченко уточни, че един от ранените е жена и се намира в болница в тежко състояние. Две деца също са ранени, според доклад на местните власти.

Вениамин Кондратьев, губернатор на Краснодарския край, заяви, че отломки от падащи дронове са попаднали в три складови помещения в зърнен терминал в Новоросийск, предизвиквайки пожар. По думит му никой не е пострадал.

„Дело Груп“, компанията собственик на повредения зърнен терминал, заяви в изявление, че е в ход почистване и че пожарът там е потушен.

„Терминалите на ДелоПортс функционират нормално в съответствие с вътрешните инструкции и инструкциите на съответните органи и агенции“, съобщиха от компанията.

Украински военноморски дрон свали руски изтребител Су-30.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински морски дрон е свалил модерен изтребител Су-30 от въздушното крило на Черноморския флот на Руската федерация, на около 50 километра западно от Новоросийск, използвайки модифицирана ракета въздух-въздух Р-73.

Миналата година украинските инженери оборудваха своите морски дронове с ракети въздух-въздух Р-73. Обикновено тези съветски ракети се използват срещу самолети, за да свалят други самолети и хеликоптери, но са чести случаите, когато системи за противовъздушна отбрана са създадени върху този тип боеприпаси (например NASAMS с AIM-120). Разполагането на Р-73 на морските дронове е отговор на руската тактика за брегова отбрана, използваща хеликоптери и самолети.

В резултат на това бяха свалени два хеликоптера, но руският флот така и не промени тактиката си. Поради това вчера мощен и скъп многоцелеви изтребител като Су-30 беше изпратен, за да отблъсне масирана атака с морски дронове. В резултат на това е свален, а екипажът не е могъл да бъде спасен по конвенционални методи. Изпращането на спасителни хеликоптери е рисковано, тъй като те щяха да бъдат свалени по същия начин, а корабите биха станали лесна плячка за самите лодки-камикадзе.

Това принуждава руското командване да извърши операцията по търсене и спасяване на пилотите с цивилен кораб за сухи товари. И всичко това се случва недалеч от Новоросийск, дори не говорим за бреговете на окупирания Крим.