Първият германски F-35A излетя от Форт Уърт

🇩🇪✈️🇺🇸 Първият изтребител от пето поколение F-35A Lightning II, построен за Луфтвафе, беше вдигнат във въздуха на 8 септември от заводското летище на Lockheed Martin във Форт Уърт, щата Тексас. Той е предназначен за наследник изтребителя-бомбардировач „Торнадо“ в ядреното споделяне на НАТО. Излитането и кацането бяха заснети от авиационния фотограф Ерик Килпатрик, а кадрите публикува The Aviationist.

Самолетът носи тактическия код 35+01 и заводското обозначение MG-01. На кила са нанесени германското знаме в пълен цвят и обозначение GAFTTCOM USA – Германското командване за тактическа подготовка в САЩ, отговорно за обучението на германските пилоти и техническия състав на американска територия. Маркировката подсказва и къде ще бъде изпратена машината: първите германски F-35A няма да заминат директно за Германия.

Тази структура има над половин век история. Луфтвафе готви своите летци в САЩ още през 1970 г. Тогава в авиобаза Джордж, Калифорния започва обучението на немските пилоти за F-4 Phantom. След закриването на базата през 1992 г. подготовката се премества в Холоман, Ню Мексико, където германските екипажи се обучават на „Торнадо“ до 2016 г. Самото командване е сформирано на 1 юли 2016 г. с обединение под едно административно ръководство германските летателни учебни структури в САЩ и Канада, а през април 2019 г. се прехвърля в авиобаза Шепард, Тексас. Сега Ебинг поема тази роля за F-35.

Германия избра нейните F-35A да бъдат произвеждани във Форт Уърт, а Център за окончателно сглобяване и приемни изпитания в Камери, Италия. Но основни компоненти идват от Европа, включително Германия, Италия и Обединеното кралство. Официалното изявление на първия самолет е насрочено за 18 септември, така че първият му полет изпревари церемонията. Заводските изпитания следват техническата готовност на самолета, а не протоколния график.

Ходът на производството на 35+01 е документиран от компанията производител. Lockheed Martin обяви, че окончателният монтаж е започнал през март, двигателят Pratt & Whitney F135 е монтиран през май, а през август самолетът постъпва в цеха за нанасяне на окончателни покрития. На този етап машината получава поглъщащото покритие и окончателната окраска, които оформят конфигурацията ѝ с ниска забележимост. Самолетът напусна производствената линия към началото на септември и няколко дни по-късно е вдигнат във въздуха.

Германия поръча и пакет въоръжение. Той включва ракетите въздух-въздух AIM-120C-8 AMRAAM и AIM-9X Block II Sidewinder, управляеми авиобомби GBU-31 JDAM с проникваща бойна част BLU-109 и GBU-54 Laser JDAM, както и крилатите ракети с голям обсег AGM-158B/B2 JASSM-ER. Пакетът осигурява способности за въздушен бой, поразяване на силно укрепени наземни цели, нанасяне на удари от дистанция извън обсега на вражеската ПВО.

Първите 8 изтребителя от пето поколение на Луфтвафе ще са базирани в Ебинг край Форт Смит, в базата на Въздушната национална гвардия на Арканзас. Там немските летци, специалисти по въоръжение и наземен технически състав заедно с американски инструктори и военнослужещи от други съюзнически държави. Полша първа започна обучение в Ебинг, а Финландия достави своя първи самолет там на 20 януари.

Базата преминава трансформация към международен учебен център за F-35. Инженерният корпус започна строителството на учебна сграда за 74 млн. долара с 4 симулатора, а през август беше одобрен договор за още един обект на стойност 38,9 млн. долара. Освен германски, полски и финландски военнослужещи там ще се готвят сингапурски и швейцарски екипажи, а при разгръщане на пълната дейност се очакват до 400 души от постоянния персонал.

В Германия осемте изтребителя ще постъпят в 33-то тактическо крило в Бюхел, Айфел. Това е единствената германска част, която към днешна дата изпълнява своята част от мисията по ядрено споделяне с „Торнадо“. В Бюхел се съхраняват американски ядрени бомби, а екипажите на крилото са обучени за използването им при американски контрол. F-35A беше сертифициран за използване на бомбата B61-12 на 12 октомври 2023 г. и стана първият самолет от пето поколение, допуснат до тази задача.

Този фактор се оказва водещ при избора на самолет. Първоначално Германия обмисляше вариант за флот, изцяло от Eurofighter, след това смесен състав от F/A-18 Super Hornet и EA-18G Growler, но накрая се спря на комбинация от Eurofighter и F-35. Ключовото предимство на стелт машината е готовата му сертификация за B61, докато Super Hornet и Eurofighter биха изисквали значително повече време, тъй като тепърва трябваше да преминат такава процедура.

F-35A обаче няма да поеме всички роли на „Торнадо“, който в германски флот изпълни две различни задачи и замяната му е разделена между два самолета. Ядрената мисия минава към F-35A, а потискането на ПВО, което сега се изпълнява от Tornado ECR, ще се поеме от Eurofighter EK. Съкращението идва от германското elektronischer Kampf – електронна борба.

Бюджетната комисия одобри процес по преоборудването на 15 самолета с комплекс за електронна война Arexis на Saab, радар с активна фазирана антенна решетка ECRS Mk1 на Hensoldt и противорадарна ракета AGM-88E. Този вариант трябва да получи натовска сертификация до 2030 г. Така двете линии на замяната на „Торнадо“ трябва да приключат приблизително по едно и също време.

Трансформацията на летището в Бюхел е вторият голям разход по програмата и стойността поскъпна още веднъж. Първоначалната оценка беше около 700 млн. евро, следващата достигна 1,2 млрд., а последната – 1,948 млрд. евро. Министерство на отбраната обяснява увеличението с изисквания на САЩ за сигурността на обектите и ускорения строителен график: проектът трябва да бъде завършен за по-малко от половината от обичайния срок за строителство от подобен мащаб. Сградите се очаква да бъдат готови през октомври, така че инфраструктурата да може да поддържа летателна дейност от 2027 г.

Първоначалната поръчка включва 35 самолета. Бюджетната комисия на Бундестага одобри финансиране на 14 декември 2022 г. Официално посочената стойност възлиза на 10 млрд. евро с оръжието, поддръжката и резервните части. В рамките на програмата за чуждестранни военни продажби Държавният департамент на САЩ оцени пакета на 8,4 млрд. долара.

През 2025 г. Министерството на отбраната внесе 15 самолета за 2,5 млрд. евро, с което увеличи състава на руската бойна авиация до 50 единици. Разширяването се обсъжда на фона на отпадането на пилотирания компонент на европейския проект за изтребител от шесто поколение (FCAS). Канцлерът Фридрих Мерц е уведомил Еманюел Макрон за решението на 6 юни.

Графикът оттук нататък е плътен. Приемането на самолетите в САЩ започва тази година, разполагането им в Бюхел е предвидено за третото тримесечие на следващата година, а доставките ще продължат до 2029 г. Публичните източници се разминават относно началната оперативна готовност. The Aviationist посочи 2028 г. или година след пристигането на първите самолети в Бюхел, Janes се позовава служител от Бундесвера.

2030 г. е годината, в която „Торнадо“ предстои да изчерпи летателен ресурс с около половин век служба. Между пристигането на първите F-35A в Бюхел и извеждането на предшественика им остават около три години, през които преходът от единия тип към другия трябва да завърши без прекъсване на германското участие в ядреното споделяне.

Полетът на 35+01 е първият вече изпълнен етап от този график. И поне при него програмата изпревари протоколния календар: самолетът се вдигна във въздуха десет дни преди официалното си представяне.

Индия отказа Су-57 въпреки руската оферта за изходни кодове и двигател

🇮🇳✈️🇷🇺 Индия се отказа от най-модерния руския изтребител Су-57 в момента, в който Москва дава почти всичко, което някога е искала от една оръжейна сделка. Раджеш Кумар Сингх, секретар на Министерството на отбраната в Ню Делхи, заяви на 1 август пред Money Control, че изобщо не се обсъжда придобиването на нови самолети на „Сухой“.

„Не, не сме мислили за Сухои.“ Ресурсът отива другаде, обясни той, а именно в модернизация на вече наличния парк: „Активно разглеждаме модернизация на съществуващите Сухои, които произвеждаме по руски лиценз.“

Сингх не произнесе обозначение Су-57. Говори за нова версия на „Сухой“ и остави тълкуването на местните издания, които го направиха единодушно. Тежестта на изявлението идва не толкова от думите, колкото от позицията му: от 31 май Сингх ръководи и Организация за отбранителни изследвания и разработки (DRDO), която пое след изтичането на мандата на Самир Камат. Отказът идва от чиновника, който едновременно движи поръчките на индийските въоръжени сили и програмите, произвеждащи домашната алтернатива. През март същият човек още държеше опциите отворени и говореше, че окончателно решение няма.

Отказаната оферта беше максималната, която отбранителната индустрия на Русия е предлагала на когото и да било. Президентът Владимир Путин заяви през юли, че страната му е готова да достави незабавно между 36 и 60 машини; по-ранните съобщения говореха за първи транш от 36 до 40, тоест около две ескадрили. Сглобяването се предлагаше в предприятието на индийската държавна корпорация Hindustan Aeronautics Limited (HAL) в Насик, откъдето вече излизат Су-30МКИ. Ръководителят на Обединената авиостроителна корпорация (ОАК) Вадим Бадеха обяви пълен трансфер на технология. По съобщения на индийски издания пакетът включваше изходния код на радара, устройството на средствата за електронна борба, съвместна разработка на двуместен вариант и производство на двигателя „Изделие 177С“ в завода на HAL в Корапут. Нищо от това не купи решението.

Делхи избра три други неща. Първото е програмата „Супер Сухой“ – средносрочна модернизация на около 260 изтребителя Су-30МКИ, чиято първа фаза обхваща 84 борда и се оценява на около 7 млрд долара при заложен дял индийско съдържание 78%. В центъра стои радар с активна фазирана антенна решетка (AESA) „Вирупакша“, разработен от лабораторията на DRDO по електроника и радари върху галиев нитрид, с около 2600 приемно-предавателни модула. Интеграцията започва тази година в Насик и вдига Су-30МКИ до клас 4,5 с домашно далекобойно въоръжение и нова кабина.

Този избор има боен аргумент зад себе си. По време на операция „Синдур“ срещу Пакистан през май 2025 г. именно Су-30МКИ носеха свръхзвуковите крилати ракети „БраМос“: на 10 май индийските екипажи изстреляха около 15-18 от тях, по една на самолет, а Делхи заяви поразени единайсет пакистански военни обекта, сред които авиобазите Саргода и Нур Хан. Индия ускори модернизацията след тази операция. Модернизацията на платформа, доказала се в бой, струва по-малко и постъпва по-рано от нов тип, който тепърва трябва да се докаже.

Второто решение е френско. На 12 февруари 2026 г. Съветът за отбранителни поръчки (DAC) на Индия одобри принципното намерение за придобиване на 114 изтребителя Rafale по програмата за многоцелеви боен самолет: 18 в готов вид и 96 сглобени в Индия, на обща стойност около 40 млрд долара. Договорът се очаква през 2027 г., доставките – не по-рано от 2031 г.

Третото е Advanced Medium Combat Aircraft (AMCA), индийският проект за пето поколение. Министерството на отбраната обяви поръчка за пет летящи прототипа и един образец за статични изпитания за около 15 000 крора, а изпълнението беше поверено на частния сектор: Tata Advanced Systems, Larsen & Toubro и Bharat Forge. HAL отпадна по формален критерий, защото портфейлът ѝ от поръчки надхвърля трикратния годишен оборот. Първият прототип се очаква към края на 2028 г., постъпването на въоръжение – през следващото десетилетие.

Цената на този избор се измерва в празни ескадрили. Военновъздушните сили разполагат с 29 до 31 бойни ескадрили при разрешена численост 42, а изтеглянето на МиГ-21 през септември 2025 г. след 62 години на служба свали числото до най-ниското от 60-те години насам. Нито едно от трите избрани решения не вади нов борд на пистата преди началото на следващото десетилетие. Делхи приема поне още едно десетилетие с недостиг.

Отчетът на самия Су-57 не помага на продажбата. Броят произведени бройки остава спорен: оценките за 2026 г. се разминават между около 22 и над 40 серийни екземпляра, а The National Interest пресметна, че през 2025 г. Русия е доставила малко или нито един. Обявената цел от 76 машини до края на десетилетието си остава амбиция, чиито срокове вече веднъж се разместиха. Единственият публично обявен външен клиент е Алжир, 14 самолета по договор от 2021 г., първите от които бяха заснети в полет над страната през февруари. А начинът, по който машината воюва, говори повече от рекламата. Според данни на украинските ВВС и на отбранителни издания Су-57 действа като носител на крилати ракети Х-59 и Х-69, изстрелвани от 200 до 400 км навътре в руското въздушно пространство, от коридори при Курск, Крим и Азовско море. Единственият руски изтребител с намалена радарна забележимост не влиза в защитеното украинско небе.

На 23 юли един от тези изтребители се разби в Московска област. Министерството на отбраната докладва за техническа неизправност; украинската група „ИнформНапалм“ твърди, че загубата е директен резултат от комбинация между агентурна и киберакция, насочила разчета на ПВО комплекс срещу собствения му самолет. И двете версии нямат независимо потвърждение. Публичната реклама на производителя върви в обратната посока: Бадеха заяви на 3 юни, че Су-57 е единственият самолет от пето поколение, участващ в реални бойни действия, а Путин го определи като най-ефективния изтребител в света. Разбира се, и двете очевидно не отговарят на истината и пренебрегват над десетилетие реален опит на западни платформи от същото поколение – F-22 Raptor и F-35 Lightning II.

Към технологичния риск се добавя политическа цена. От 2 февруари търговското споразумение между САЩ и Индия влезе в сила, свалило американските мита върху индийския износ от 50 на 18%. Индия вече е под напрежение заради обсъжданото разширяване на ПВО арсенала със С-400 и шансовете това да задейства американския закон за санкции срещу противниците на САЩ (CAATSA), макар преговорите да са съобщени от индийски източници от сектора и да не са потвърдени официално. Поръчката на цял авиационен парк от санкциониран производител би била несравнимо по-сериозна мишена от една зенитно-ракетна система.

Числата на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) от март описват какво губи Москва. Руският оръжеен износ е спаднал с 64% за 5 години, а делът му в световните доставки е паднал от 21 на 6,8%. Индия остава най-големият руски клиент с 48% от този износ, но собственият му дял от вноса в Индия намаля от 70% през 2011–2015 г. до 40% през 2021–2025 г. В същото време Франция достигна 29%, а Израел – 15%. Отказът от Су-57 удря най-големия останал купувач в единствения сегмент, който руската индустрия все още продава като върхов продукт.

Разгръщането на J-20 край Хималаите засилва натиска върху индийската противовъздушна отбрана

🇨🇳✈️🇮🇳 11 китайски изтребителя Chengdu J-20, известни като „Могъщ дракон“, бяха забелязани на две летища по границата с Индия. Това е най-голямата концентрация на изтребители от пето поколение, регистрирана някога на китайска база в Хималаите. Сателитните снимки, заснети от Vantor, показват седем отделни машини на перона в Хотан, Синцзян, към 9 юли, и още четири на самолетна стоянка в Дамшунг, тибетската префектура Лхаса, към 25 юни.

Двете бази често се споменават заедно, но са от коренно различен тип. Хотан е разположена в Таримската котловина на 1424 метра надморска височина и действа като обект с двойно предназначение – гражданско и военно. Неговото значение произтича не от надморската височина, а от стратегическото му разстояние: летището е разположено на едва 389 км североизточно от Лех и на 245 км от индийската база Даулат Бег Олди в северен Ладак. Другата база на име Дамшунг се издига на Тибетското плато на около 4300 метра височина, на 344 км северозападно от Таванг в Аруначал Прадеш.

Тази разлика не е просто географска подробност. На тази височина въздухът е по-рядък спрямо морското равнище с близо една трета: реактивната тяга спада, разбегът се удължава, а всеки килограм гориво или въоръжение се откупва с допълнителни метри писта. Ето защо присъствието на четири стелт изтребителя там – при това с поставени покривала на кабините – говори много повече от техният брой. Тези машини са паркирани за продължителен престой, а не са просто транзитни.

„Седем J-20 в Хотан и четири в Дамшунг потвърждават, че операциите с изтребители от пето поколение от високопланински бази срещу Индия вече са стандартна практика за ВВС на НОАК“, заяви пред NDTV Самир Джоши, бивш боен пилот и съосновател на индийската компания за авиационни разработки NewSpace. „За индийските ВВС стелт заплахата на северния фронт вече е изходна реалност. Това изостря спешната нужда от сензори за откриване на такива цели, интегрирана противовъздушна отбрана и способности за прецизен удар от голямо разстояние.“

Тази оценка обаче стъпва само на два кадъра, заснети през две седмици – и тук е границата на онова, което сателитните изображения могат да докажат. Търговският спътник запечатва даден момент от времето, а не цялостен оперативен режим. Снимката не е окончателно потвърждение за постоянно базиране, а само за присъствие в деня на заснемането. Алтернативното обяснение, че става дума за планирана ротация или учение, съвпаднало с прелитането, не може да бъде напълно изключено само от изображенията.

Хипотезата за случайно съвпадение обаче олеква, когато кадрите се подредят в хронологията, която NDTV проследява вече десетилетие. През 2016 г. се появи първата снимка на J-20 на летище Даочен Ядин, отново в Хималаите; между 2020 и 2023 г. те бяха засичани многократно в Синцзян; през май 2024 г. NDTV показа снимки от Шигадзе, на 150 км северно от границата със Сиким, където американската компания All Source Analysis откри шест предполагаеми J-20. Всяко следващо наблюдение регистрира нова площадка и все по-голям брой машини. При подобна устойчива последователност е твърде вероятно, макар и не гарантирано, тълкуването на Джоши да е правилното: не става въпрос за демонстрация, а за установен работен процес, при който заснемането зависи единствено от честотата на сателитните прелитания.

В крайна сметка суровият брой на самолетите е по-малко важен от оперативния сигнал: Китай показва, че е способен да поддържа изтребители от пето поколение на западния оперативен театър, които да интегрира с наличната разузнавателна и ракетна инфраструктура.

Хотан и западният оперативен театър

Тези машини не са разгърнати на импровизиран терен. През юни 2021 г. The War Zone публикува съвместен анализ на сателитни снимки, според който по онова време Дамшунг дори не е съществувало като летище. То присъстваше сред писти, трасирани на голо поле, наред с Тингри в Тибет и Ташкурган в Синцзян. Наред с това Хотан получи втора писта със самостоятелна пътека за рулиране, нова зона за техническа поддръжка и подземен тунел; в Нгари Гунса бяха построени най-малко 12 укрепени хангара за самолети, в Лхаса – 24, а към разширения перон за бомбардировачи H-6 в Кашгар е добавена точка за зенитно-ракетни комплекси (вероятно HQ-9). Така за пет години Дамшунг измина пътя от обикновен изкоп на платото до модерна база, която приема изтребители от най-ново поколение.

Мащабът на производството дава отговор защо анализите сочат в тази посока. The War Zone отбелязва, че въздушният състав на J-20 е нараснал от около 50 машини през 2019 г. до близо 200 в края на 2022 г. Към края на 2025 г. темпът на производство достигна 120 самолета годишно. Към средата на 2026 г. общия му флот е някъде между 300 и 500 машини, разпределени в повече от дузина ескадрили от ВВС на НОАК, по различни оценки. Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI) прогнозира, че те ще достигнат 1000 единици до 2030 г.

„Способността да произвеждаш по 125 самолета годишно казва изключително много за производствения капацитет“, коментира пред NDTV маршалът от авиацията Нармдешвар Тивари, бивш заместник-началник на щаба на индийските ВВС по време на операция „Синдур“ през май 2025 г. „Те произвеждат изтребители с ритъма на цивилното самолетостроене, това е възможно само при напълно интегрирана верига доставки, стриктни производствени допуски от страна на всички подизпълнители и висококвалифициран персонал.“

При подобна численост на въздушния флот, тези 11 машини възлизат на едва 2-4% от наличния състав. Тягостният извод за Ню Делхи не произтича от броят им, а от факта, че заделянето им за хималайското направление не отслабва китайското разгръщане по другите стратегически сектори.

Оперативните ограничения и индийският отговор

Обратната страна на сметката е добре известна и не се е променила значително. Индия има 36 изтребителя Rafale, разпределени в две ескадрили, базирани в Амбала и Хасимара, и поне 260 машини Су-30МКИ, които все още очакват своята модернизация, наред с по-старите Mirage 2000 и МиГ-29. Нито един от тези видове обаче няма стелт. Военноморските сили са поръчали 26 палубни изтребителя Rafale M по договор за 7,5 млрд долара, а преговорите с Dassault за още 114 машини за ВВС варират в диапазона между 36 и 40 милиарда долара. Единственият собствен индийски проект за изтребител от пето поколение – AMCA – предвижда серийно производство едва около 2035 г., при условие че ключовите технологии преминат успешно летателните изпитания.

Зад тези числа се крие по-дълбок структурен дефицит: бойната численост на индийските ВВС възлиза на около 30 ескадрили при щатно заложени 42 – хроничен недостиг, съществуващ от години, който новите поръчки ще запълват бавно. От индийските ВВС отказаха коментар на запитването на NDTV.

Отговорът, който Ню Делхи подготвя, е от различен характер. На 12 ноември 2025 г. началникът на щаба на ВВС, главен маршал от авиацията Амар Прит Сингх, откри летището Мудх-Ниома в Източен Ладак, което се намира на 4200 метра надморска височина и на едва 23 км от Линията на фактически контрол (LAC), като приемането на изтребители там започна от началото на 2026 г. Препоръката на експерта Самир Джоши сочи в същата посока: инвестиции в сензори за засичане на цели с ниско радарно сечение, интегрирана ПВО и средства за нанасяне на удари от разстояние. Към тази отбранителна концепция спада и системата С-400, чиито първи дивизиони Индия получи през 2021 г. и чието използване Ню Делхи официално обяви през май 2025 г. Това е логиката на страна, която компенсира своето изоставане във въздуха с плътност на наземната инфраструктура и радарното покритие. Тази стратегия обаче има своята цена: летище на 23 км от фронтовата линия печели ценни минути за реакция, но е изключително уязвимо още при първия удар срещу него.

Хималайското направление не е единственото място, където ВВС на Индия се сблъскват с китайско оръжие. През май 2025 г. в 88-часовия конфликт с Пакистан след атентата в Пахалгам, изтребители J-10CE свалиха индийски самолети, сред които поне един Rafale; официални лица от САЩ потвърдиха за това пред Ройтерс още през първите дни на боевете. На 7 май 2026 г. китайската държавна телевизия CCTV излъчи интервюта с инженерите Джан Хън и Сю Да от института за самолетостроене към държавната корпорация AVIC, които разкриха детайли за техническата поддръжка, оказана на място на пакистанските сили. Това беше първото официално признание от страна на Пекин за пряка намеса на негови специалисти в конфликта.

Последиците за Индия

Два дни по-рано същата телевизия показа и експортния вариант на изтребителя от пето поколение J-35A. Според South China Morning Post, Пакистан е най-вероятният първи купувач на около 40 такива машини в рамките на пакет, който включва самолети за далечно радарно откриване и управление KJ-500 и системи за ракетна отбрана HQ-19 (въпреки че договорът все още не е обявен официално).

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), до 80% от пакистанския внос на оръжие в периода 2021-2025 г. има произход Китай. Ако тези сделки се реализират Индия ще се изправи пред изтребители от пето поколение по две отделни стратегически оси, при това доставени от един и същ източник – с обща логистика, уеднаквени ракети и пряка техническа поддръжка от китайски специалисти, както се видя през май 2025 г..

Всичко това се случва в момент, когато двустранните контакти между Китай и Индия официално отбелязват затопляне. Патрулното споразумение от октомври 2024 г. сложи край на противопоставянето на войските в спорните точки, натрупани след сблъсъците от 2020 г., и бе последвано от дипломатически контакти на високо ниво и възстановяване на преките връзки. Временното стабилизиране на сухопътната граница обаче не спря разширяването на военната инфраструктура зад нея – процес, който продължава с пълна сила и от двете страни. Спокойствието по планинските хребети и надпреварата в небето над тях се развиват заедно, без едното да изключва другото.

Ето защо тези 11 машини не променят за един ден фундаменталното съотношение на силите, но променят основното допускане, от което индийските военни плановици тръгват: въпросът вече не е дали китайските ВВС могат да разположат изтребители от пето поколение на Тибетското плато, а колко могат да поддържат и колко често.

Су-57 се разби при учебен полет на 50 километра от Москва

🇷🇺✈️💥 Су-57 – най-модерния боен самолет на Въздушно-космическите сили на Руската федерация и единственият руски изтребител, теоретично зачислен към пето поколение – се разби преди около час при учебен полет край село Луцино до Звенигород в Подмосковието, на 50 км западно от столицата. Пилотът е успял да катапултира и се намира извън опасност, изтребителят е летял без въоръжение, а на земята няма пострадали. Машина на стойност 2,2 млрд рубли по договора от 2019 г. е загубена не над бойното поле в Украйна, а при рутинен тренировъчен полет в сърцето на Московска област.

Самолетът е паднал в 13:49 ч. московско време в района на Москва река, а само 20-ина минути по-късно, в 14:10 ч. Министерството на отбраната потвърди официално инцидента. Ведомството съобщи единствено за „учебно-боен самолет“, разбил се „поради техническа неизправност при излитане“, без нито веднъж да назове типа. Назоваха го други: за Су-57 съобщиха популярният канал Mash, независимото издание Astra, канал „112“ и местният „Звенигород“, същото повториха и Z-блогъри като „Воевода вещает“, а от мястото на катастрофата тръгнаха снимки и видео с горящи отломки. Следственият комитет образува наказателно дело по чл. 351 от Наказателния кодекс – нарушение на правилата за полети или подготовката, а причини ще бъдат установени от комисия на военното ведомство.

Според версията на Mash пилотът е насочил падащата машина настрани от жилищните сгради на Луцино и е катапултирал в последния момент; очевидци, цитирани от местни издания, разказват, че изтребителят е избухнал едва след катапултирането. Никой официален източник не казва откъде е излетял самолетът, но географията стеснява отговора: Луцино е на около 15 км от авиобаза Кубинка, а думите „неизправност при излитане“ сочат, че самолетът е паднал минути след отделянето си от пистата. Излитане от Кубинка остава най-вероятното обяснение, макар да няма потвърждение за него.

Су-57 е витрината на руската бойна авиация – свръхзвуков многоцелеви изтребител със стелт елементи с названието Felon по класификацията на НАТО, разработен от конструкторско бюро „Сухой“ и произвеждан серийно в Комсомолск на Амур. Първият му полет е проведен през 2010 г. От 2017 г. използва двигатели от ново поколение, а по думите на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу изтребителите са минали и бойна проверка в Сирия. Замислен като руския отговор на американските F-22 и F-35, самолетът е предназначен да сваля въздушни цели в близък и далечен бой и да поразява наземни и надводни обекти, със заявена способност да преодолява съвременна ПВО. През май 2019 г. президентът Владимир Путин обяви, че въоръжените сили ще закупи 76 такива изтребителя до 2028 г. – сделка, която според статия на „Комерсант“ възлиза на около 170 млрд рубли, или по около 2,2 млрд рубли за самолет: по тогавашния курс около 35 млн долара. Западните оценки поставят реалната цена между 35 и 50 млн долара за брой.

Програмата обаче се движи по-бавно от обявеното, а днешната катастрофа далеч не е първата ѝ загуба. Първият сериен Су-57 трябваше да влезе в строя още към края на 2019 г., но именно той се разби на 24 декември 2019 г. при заводски изпитателен полет край Комсомолск на Амур; пилотът тогава катапултира успешно. Доставките реално започнаха през 2020 г. и до момента са налични няколко десетки самолета – само малка част от планираните 76. Машината, паднала край Луцино, е втората известна загуба на Су-57 при летателно произшествие – и първата на крачка от столицата.

Във войната срещу Украйна Су-57 е използван твърде пестеливо. През 2023 г. службата за разузнаване към Министерство на отбраната на Обединеното кралство съобщи, че участва в бойните действия поне от юни 2022 г. главно като носител на далекобойни ракети, изстрелвани от руското въздушно пространство: според оценката Кремъл съзнателно го държи далеч от украинската противовъздушна отбрана, тъй като свалянето на Су-57 над Украйна би дало на Киев и на Запада ценни отломки и тежък репутационен удар.

Войната обаче застигна Су-57 на земята. На 8 юни 2024 г. дронове на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна го поразиха на летище Ахтубинск в Астраханска област – първи известен удар по машина от този тип, потвърден със сателитни изображения, заснети преди и след удара. На 25 април 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна стигнаха много по-дълбоко: удариха авиобаза Шагол в Челябинск, на около 1700 км от границата, където Русия беше изтеглила част от своите скъпи изтребители именно за да ги скрие от дроновете. Сравнителни сателитни кадри, публикувани от Exilenova+, показаха общо 4 поразени машини по стоянките, сред тях Су-57 и Су-34; Киев обяви, че целта е да се подкопае способността на Русия да нанася удари по украинските градове. Дори Урал се оказа недостатъчно далеч.

Днешната загуба идва без украинско участие, но смалява същия и без това оскъден състав – при десетки налични машини всяка загубена е осезаем дял от него. Каква е причината – двигателят, конструкцията или подготовката на полета – ще установи разследването по чл. 351. Към вечерта на 23 юли Министерството на отбраната продължава да не назовава типа на падналия изтребител; мълчание, което снимките от бреговете на Москва река вече бяха запълнили.

Изтребители на НАТО тренираха кацане и излитане от магистрала във Финландия.

🇺🇸✈️🇫🇮 Изтребители пето поколение F-35B Lightning II на Корпуса на морската пехота на САЩ оперираха за първи път от магистрала във Финландия по време на съюзническото учение Ramstein Flag 2026, съобщи Army Recognition.

Два самолета от варианта F-35B, предназначен за късо излитане и вертикално кацане (STOVL), от състава на 224-та изтребително-щурмова ескадрила, 31-ва авиационна група, 2-ро авиационно крило, извършиха кацане и излитане от магистрална отсечка в Терво, Финландия. Операцията беше част от многонационално учение, проведено в периода 8-12 юни, в което взеха участие 19 държави и 15 оперативни локации.

Army Recognition посочва, че кацането на магистрала не е просто драматична визуализация на изтребители от пето поколение, използващи шосеен път като писта, а изпитание за това как самолетите на НАТО биха могли да продължат да летят в условия на война с висок интензитет.

Това има решаващо значение, тъй като стационарните военни летища биха били очевидни мишени при всяка мащабна конфронтация с Руската федерация. Писти, складове за гориво, укрития, командни пунктове и възли за ПВО и ПРО могат да бъдат ударени още в самото начало с ракети, дронове, електронна война, кибератаки или саботаж.

Отговорът, който НАТО тренира, е разпръсната въздушна война. Вместо да държи самолетите в няколко бази, които са добре известни на противника, алиансът тренира разпределение на изтребители, екипажи, гориво, екипи за поддръжка, оръжия и командни връзки в множество временни оперативни пунктове.

Army Recognition отбелязва, че този подход принуждава противника да решава много по-сложен проблем с целеуказването. Ако самолетите могат да се придвижват между магистрали, по-малки летища и временни предни бази, Русия ще трябва да открие и порази една много по-голяма и динамична мрежа, вместо шепа известни бази.

F-35B е особено подходящ за подобни операции поради своята способност за късо излитане и вертикално кацане. За разлика от F-35A, който Финландия избра за бъдещия си изтребителен флот, F-35B е специално проектиран да действа от десантни кораби, експедиционни бази и по-кратки повърхности, където може да няма налице пълноценни писти.

Но тези операции не се свеждат само до самолета. Базираната на магистрали авиационна мощ е зависима от цялостната верига за поддръжка около нея. 272-ра ескадрила за поддръжка на морската авиация подсигури предно въоръжаване и презареждане, като по този начин показа, че горивото, поддръжката, комуникациите, наземното обслужване, сигурността и бързата дислокация са това, което превръща един път във временно бойно летище.

Финландия е естествено място за тестване на тази концепция. Поради своята география и близост до Руската федерация, тя отдавна тренира разпределяне на бойни самолети по пътни участъци и временни алтернативни бази. След присъединяването към НАТО, този опит стана част от северната отбранителна позиция на алианса.

Учението показа още, че идеята е по-мащабна от един самолет или една държава. Испански F-18 и полски F-16 също взеха участие в сходни операции на финландски магистрали, което демонстрира широкия стремеж на НАТО да направи съюзническата въздушна мощ по-трудна за потискане.

Командването и контрола останаха централен елемент в учението, по време на което Обединеният център за въздушни операции в Бодьо, Норвегия, помогна за координирането на въздушните дейности, магистралните операции и сценариите за дълбоки удари. Децентрализирано базираните самолети може и да са физически разделени, но все пак трябва да получават задачи, да споделят данни, да избягват риска от приятелски огън и да действат в рамките на по-широката въздушна кампания на НАТО.

Маневрата разкри и конкретни ограничения на концепцията. Един изтребител пето поколение не може просто да кацне на който и да било път. Качеството на настилката, ширината на пътя, наличието на отломки, достъпът до гориво, комуникациите, местната сигурност, метеорологичните условия и възможностите за реакция при възникване на авария също имат значение. Профилите за вертикално или късо излитане на F-35B също могат да повлияят на горивото, полезния товар и генерирането на бойни полети.

По-рано парламентът на Финландия гласува за отмяна на забраната за ядрени оръжия на нейна територия – стъпка към по-твърдо възпиране срещу Русия, докато страната задълбочава интеграцията си с НАТО.

Сателитни снимки разкриха тежки щети в КнААЗ: Производството на Су-57 е под въпрос след мащабен пожар

🇷🇺🔥 Сателитни снимки, публикувани днес, предоставиха първото визуално доказателство, че пожарът от 11 април в авиационния завод в Комсомолск на Амур (КнААЗ) е нанесъл значителни структурни щети на цеха, отговорен за производството на композитни компоненти за корпуса на изтребителите Су-57.

Кадрите, публикувани от OSINT групата Exilenova+, показват срутени навътре покривни секции на цех №46. Това подсказва, че вътрешните щети са далеч по-тежки, отколкото липсата на официално руско изявление предполага. Сателитните снимки дават визуален израз на това, което досега се реконструираше единствено от видеа в социалните мрежи и кадри от земята. Срутването на няколко участъка от покрива е структурна повреда, която съответства на интензивен, продължителен пожар, а не на локализиран инцидент.

КнААЗ, компанията майка „Сухой“, Обединената авиостроителна корпорация и руските служби за извънредни ситуации не са издали никакво официално съобщение за пожара или последствията от него. Мълчанието на Москва сега се сблъсква с фотографски доказателства, които разказват собствена история.

Цех №46 не е склад или административна пристройка. Според оценка на Cyberboroshno, анализирала руската военно-промишлена дейност с наличните кадри, цехът е специализиран обект за производство на детайли от полимерни композитни материали, използвани в целия корпус на Су-57. Там се произвеждат 300 компонента, от които близо 100 са едрогабаритни, включително панели за елероните, въздухозаборници, флаперони, подови настилки и краищата на крилата. Тези части не са заменяеми с метални еквиваленти и не могат да се доставят бързо от алтернативен местен доставчик. Загубата дори на частичен достъп до тази продукция пряко нарушава сглобяването на корпуса на Су-57 в най-ранния и критичен етап.

За да разберем значението на този инцидент, е нужно кратко обяснение защо Су-57 е различен от по-старите руски изтребители. Това е единственият руски опит за изтребител от пето поколение, проектиран да намали радарната видимост и да се конкурира със западни самолети като американските F-22 и F-35. Успехът зависи от широката употреба на полимерни композитни панели – материали, по-леки от метала и оформени в геометрии, които разпръскват, а не отразяват радарната енергия. Те не могат просто да бъдат заменени с алуминий, без това напълно да унищожи стелт характеристиките на самолета. Цех №46 беше единственото място в Русия, където тези части се произвеждаха в мащаб за програмата.

Производството в Цех №46 е предимно ръчно, като едва през 2016 г. беше въведена частична автоматизация, включително лазерна система за маркиране на материали. Тази зависимост от квалифициран ръчен труд и специализирано оборудване означава, че дори физическата реконструкция на цеха не може да възстанови автоматично капацитета му – машините, инструментите и обучената работна ръка също трябва да се заменят.

КнААЗ работи под широкообхватни западни санкции – САЩ наложиха санкции на завода през март 2022 г., последвани от ЕС, което прави замяната на чуждо оборудване практически невъзможна по легален път. Всяка машина, унищожена в огнената стихия, не може да се замени законно със западно индустриално оборудване, което тласка Русия към по-бавни и скъпи местни алтернативи в момент, когато производствената линия най-малко може да си позволи забавяне.

Програмата Су-57 вече изпитваше затруднения с доставките още преди въпросния инцидент. Договор от 2019 г. предвижда 76 корпуса да бъдат доставени до 2027–2028 г. Неофициални оценки от края на 2025 г. сочат, че общият брой на Су-57 на въоръжение е между 20 и 25 самолета – малка част от първоначалните планове за програма, започнала летателни изпитания през 2010 г. През 2025 г. заводът е доставил само два изтребителя Су-57. При темп от два самолета годишно, разликата между договорените 76 бройки и реално произведеното от КнААЗ е огромна, а крайният срок 2027–2028 г. изглеждаше нереалистичен още преди цехът за композити да бъде изпепелен.

Щетите носят последствия и отвъд линията на Су-57. Съоръжението е критично и за серийното производство на Су-35С, макар че Су-57 е по-засегнат поради по-голямата си зависимост от композити. Су-35С е един от основните инструменти на Русия за попълване на загубите в Украйна и всяко забавяне добавя натиск върху вече претоварената авиационна индустрия.

Заводът КнААЗ е под нарастващ натиск от няколко посоки през последната година. През септември 2025 г. Украйна удари завода за инструменти „Скиф-М“ в Белгород – доставчик, чиито продукти захранват директно производството на „Сухой“ – с крилати ракети „Flamingo“. Сателитните снимки потвърдиха, че и четирите ракети са поразили обекта. Този удар, съчетан с пожара в КнААЗ, представлява поредица от тежки удари върху веригата за доставки, поддържаща най-модерната програма за изтребители на Русия.

Въздушното превъзходство в ерата на модерната ПВО: Уроците от Иран и Украйна.

🇺🇸 Анализ на пенсионирания генерал-лейтенант от ВВС на САЩ Дейвид Дептула, декан на Института за аерокосмически изследвания „Мичъл“, разглежда оперативното значение на докладвания удар по американски F-35 от иранска зенитно-ракетна система. Според него, макар да заслужава внимание, инцидентът в никакъв случай не бива да се тълкува като нещо повече от изолиран епизод в контекста на съвременната въздушна война.

Високотехнологичните бойни действия срещу способна, интегрирана система за противовъздушна отбрана (ПВО) винаги са криели рискове, а в исторически план тези рискове са се изразявали в значителни загуби на летателни средства. Забележителното в текущата война с Иран не е, че американски самолет е бил поразен, а че бойните загуби до момента са почти нулеви и липсват каквито и да е загуби на пилотирани самолети от вражески действия.

Това, което прави настоящата кампания особено значима, е мащабът на операциите на фона на липсата на загуби. Централното командване на САЩ заяви, че коалиционните сили са ударили хиляди цели на иранска територия – надхвърляйки 7800 обекта от началото на кампанията до момента. Подобно ниво на активност неизбежно предполага хиляди бойни полети в обсега на иранските зенитно-ракетни комплекси.

По време на Виетнамската война САЩ провеждаха непрекъснати операции срещу една от най-сложните ПВО мрежи за времето си – доставените от СССР ракети SA-2, гъсто разположена радарно управлявана зенитна артилерия и изтребители-прехващачи. Цената беше огромна. От 833 произведени изтребителя F-105, 382 бяха загубени в бой – близо 46% от целия инвентар. Войната отчете общо над 1700 загуби на бойни самолети с фиксирано крило. Те се случиха въпреки постоянната адаптация на тактиката, включваща поява на мисиите „Wild Weasel“, посветени на потискането на вражеската ПВО.

Изтощение от подобен мащаб не беше аномалия – то беше норма, характерна за въздушни операции с висок интензитет срещу ешелонирана отбрана. САЩ очакваха самолетите да бъдат сваляни, при това в значителни количества. Това беше цената за проникване в защитено въздушно пространство.

Иранската отбрана е модернизирано, но концептуално сходно предизвикателство: интегрирана система за ПВО (IADS) от няколко слоя, която включва радарни и инфрачервени зенитно-ракетни комплекси, мобилни пускови установки и припокриващо се сензорно покритие. Иранските системи,, вариращи от морално остарели платформи до по-модерни варианти местно производство, са проектирани да затрудняват достъпа и да налагат висока цена, а не да позволяват въздушно превъзходство.

В хода на многократните операции в зоната на действие на тези системи, американските и израелски бойни самолети не са понесли потвърдени загуби от иранската ПВО. Инцидентът с F-35 от 19 март, при който беше повреден, но успешно приземен, по-скоро потвърждава тази теза, отколкото да я опровергава. Той показва, че дори когато врагът постигне известна степен на тактически успех – проследяване, прехват и поразяване на самолет – резултатът не води до провал на мисията.

Това е определящата характеристика на модерната западна въздушна мощ: не неуязвимост, а оцеляване, съчетано с доминация.

Самолетите от пето поколение като F-35 са проектирани да оперират в оспорвана среда, съчетавайки стелт технология с напреднала електронна война, сливане на данни от сензори и мрежови операции. Стелт не значи невидимост в целия електромагнитен спектър, но драстично повишава вероятността за оцеляване и успех на мисията срещу напреднала ПВО. Тези качества са интегрирани в широка оперативна конструкция, която включва потискане (SEAD) и унищожаване на вражеската ПВО (DEAD), оръжия с голям обсег, кибер и електронни атаки и разузнаване в реално време.

Резултатът е не просто способност за проникване в интегрирана ПВО, а нейното систематично деградиране и доминиране.

Въздушното превъзходство, дефинирано като способност за провеждане на операции в дадено време и място без прекомерна намеса от страна на противника, а в много случаи и въздушно господство (опериране по желание по всяко време), са условията, позволяващи всички останали военни операции. Без едното или другото, всяка сила е уязвима.

Там, където е постигнато въздушно превъзходство, приятелските сили получават свобода на маневриране, възможност за прецизни удари и капацитет да оформят бойното поле по свое желание. Там, където липсва, характерът на войната се променя фундаментално.

Точно такъв е случаят в войната в Украйна, където нито една от двете страни не постигна превъзходство във въздух. За Русия това отразява комбинация от незадоволително представяне в операциите по SEAD/DEAD и провали в лидерството, обучението и координацията. За Украйна това отразява ограниченията в ресурсите и изтребителната авиация, както и разчитането на дефанзивна, основно наземна стратегия за ПВО, заедно със забележително устойчива и иновативна ешелонирана система за отбрана.

Резултатът от оспорваното въздушно пространство оставя двете страни силно ограничени. Нито Русия, нито Украйна могат да провеждат продължителни, мащабни маневри под прикритие на въздушна мощ. В резултат на това конфликтът се превърна във война на изтощение, характерна с артилерийски и безпилотни дуели, статични фронтови линии и бавен териториален напредък на висока цена. Неспособността за доминация във въздуха наложи таван върху оперативното темпо и стратегическата маневра.

За разлика от това, американските и израелските операции срещу иранската ПВО показват как изглежда на практика въздушното превъзходство, преминаващо във въздушно господство. Самолетите не само оцеляват в оспорваното небе, но го правят, докато в същото време лишават врага от какъвто и да е смислен успех в оспорването на контрола над небето.

Основният извод не е, че съвременната въздушна война е лишена от риск. Винаги има риск, когато летите в зона на активни бойни действия. По-скоро става дума за факта, че САЩ и техните съюзници фундаментално промениха калкулацията на разходите. Докато в миналото високото изтощение беше приемано като цена за достъп, днешните сили са проектирани да свеждат загубите до минимум, докато в същото време увеличават максимално оперативния ефект.

Повреденият F-35 е напомняне, че заплахата е реална. Липсата на загуби обаче е доказателство за това колко далеч е стигнала въздушната мощ – и колко решаващо остава истинското въздушно превъзходство.

Пентагонът се опасява от китайски достъп до саудитските F-35.

🇺🇸✈️🇸🇦 Докато администрацията на Тръмп се опитва да финализира сделката за продажба на стелт изтребители F-35 на Саудитска Арабия, в разузнавателен доклад на Пентагона се изразяват опасения, че Китай може да се сдобие с технологията на самолета, ако сделката бъде осъществена, съобщават запознати източници, цитирани от Reuters.

Чиновници от Пентагона, проучили сделката, се опасяват, че технологията на F-35 може да бъде компрометирана от китайски шпионаж или заради партньорството в сигурността между Китай и Саудитска Арабия.

Тези рискове са описани в обширен доклад на Агенцията за разузнаване към Министерството на отбраната (DIA).

Администрацията на Тръмп и Саудитска Арабия работят по последните детайли на споразумение, според което американските отбранителни компании (Lockheed Martin, Raytheon и Northrop Grumman) ще предоставят 48 изтребителя F-35 и свързани с тях платформи за милиарди долари. Очакваше се министърът на отбраната Пийт Хегсет да одобри сделката, преди тя да премине през междуведомствен преглед.

Престононаследникът и фактически лидер на кралството Мохамед бин Салман трябва да проведе среща с президента Тръмп в Белия дом следващия вторник. Основните теми ще включват бъдеща сделка за F-35 и двустранен пакт за взаимна отбрана. Саудитска Арабия е най-големият клиент на американско оръжие в света.

Саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман написа в социалните мрежи, че се е срещнал с Хегсет, държавния секретар Марко Рубио и специалния пратеник за Близкия изток Стив Уитков.

„Прегледахме саудитско-американските отношения и обсъдихме начини за укрепване на стратегическото ни сътрудничество“, написа той.

Агенцията за военно разузнаване отказа коментар относно доклада си. Посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон не отговори на запитване.

„Няма да изпреварваме президента по отношение на разговорите, които предстоят“, се посочва в официално изявление на Белия дом.

Принц Мохамед и екипът му настояват Вашингтон да продължи преговорите за одобряването на помощ за развиване на гражданска ядрена програма – противоречив въпрос, който американски служители обсъждат, изпитвайки съмнения дали Рияд ще използва технологията за създаване на ядрено оръжие.

Администрацията на Тръмп, както и тази на Байдън, се опитваха да убедят Саудитска Арабия да нормализира отношенията си с Израел. Това обаче едва ли ще се случи скоро на фона на високия брой жертви от войната срещу Хамас в ивицата Газа и някои от позициите на израелските власти по отношение на палестинците.

Освен опасенията за достъп на Китай до технологията на F-35, продажбата поражда и въпроси за опасността от подронване на регионалното военно превъзходство на Израел, който е единствената страна в Близкия изток с тази напреднала изтребителна платформа, която използва за въздушните удари по Иран през октомври 2024 г. и юни 2025 г.

От Арабско-израелската война през 1973 г. американските политици се стремят да гарантират „качественото военно превъзходство“ на Израел в региона.

Китай и Саудитска Арабия имат известни военни връзки – китайската армия помага на Рияд да произвежда собствени балистични ракети и да придобива по-съвременни модели.

За Саудитска Арабия сдобиването с F-35, най-добрият американски изтребител, би предоставило огромно предимство в стелт технологията и способностите на пилотите да оценяват сложна бойна среда, обясни Гарет Дженингс от разузнавателната компания Janes.

„Накратко, F-35 е връх на западната бойна авиация – както по възможности, така и по престиж“, обобщи той.

Последната ярка демонстрация на напредналите способности на изтребителите от пето поколение се случи по време на 12-дневната война между Израел с Иран през юни. Макар израелската армия да не разкрива детайли, унищожаването на част от иранската ПВО с F-35 позволи на останалите израелски самолети „да действат над Иран почти безнаказано и вероятно изигра огромна роля за успеха на операцията“, отбеляза Дженингс.

Тръмп не пропуска възможност да се похвали със своите сделки с богатата на петрол Саудитска Арабия, особено в сферата на отбраната. През май Белият дом обяви, че е осигурил сделки за 600 млрд. долара, от които най-големият пакет е за 142 млрд. долара оръжие. Част от тях обаче вече бяха в ход още преди встъпването в длъжност на Тръмп.

Турция поръча шести прототип на изтребителя KAAN, ускорява тестовата фаза

Първия прототип на турския изтребител от пето поколение TAI Kaan, показващ поразителна прилика с други модерни американски самолети като F-22 или F-35.
📸 Снимка: Dimir/Wikimedia Commons

🇹🇷 Президентството на отбранителната промишленост (SSB), турският орган за обществени поръчки в сферата на отбраната, обяви поръчката на шестия прототип на своя изтребител KAAN.

Последната поръчка ще даде възможност на Turkish Aerospace Industries (TAI) да извърши редица критични тестови фази паралелно. Те включват експерименти в аеродинамичен тунел, стрес тест на околната среда, валидиране на авиониката, високоскоростни наземни тестове и изпитания на писта. Тези дейности се считат за ключови за подготовката на KAAN за евентуално производство и интеграция във Военновъздушните сили на Турция.

SSB заяви, че доставките на изтребителя от пето поколение KAAN на турските военновъздушни сили ще започнат поетапно след първоначалните прототипи, като всеки производствен блок ще включва постепенно по-напреднали възможности.

Един от най-критичните етапи на програмата включва интеграция на изцяло собствено разработен двигател. Процесът на интеграция, според турски отбранителни служители, напредва по график. Бъдещите итерации, Block 30 и Block 40, са предвидени да използват този местен двигател, като тестови полети и валидиране са планирани с развитието на технологията.

Първоначално стартиран през 2010 г., проектът KAAN се превърна в основен стълб на турските стремежи за самодостатъчност в отбранителната сфера и намаляване на зависимостта от чужди системи. Самолетът е проектиран като стелт изтребител, способен на свръхзвукови скорости и усъвършенствана бойна маневреност.

В световен мащаб само шепа нации разполагат с изтребители от пето поколение. САЩ са водещи със своите F-22 Raptor и нарастващ флот от самолети F-35 Lightning II. Китай и Русия ги следват със своите програми J-20, J-35 и Су-57. Според наблюдатели, турският KAAN е достоверен опит от страна на член на НАТО да разработи сравнима платформа.

Платформата разполага със стелт фюзелаж с вътрешен отсек за оръжия, модерна авионика и прогнозна максимална скорост, приближаваща Мах 2. Очаква се бойният му обхват да надхвърли 1000 км, позволявайки му да изпълнява както мисии за въздушно превъзходство, така и ударни мисии.

Ускореното развитие на KAAN беше предшествано от отстраняването на Турция от програмата F-35 през 2019 г. заради покупката на руската система за противовъздушна отбрана С-400, което принуди Анкара да удвои усилията за разработване на собствен изтребител, който първоначално беше замислен като допълнителна възможност към F-35.

През 2024 г. първият прототип на KAAN извърши успешен полет две години предсрочно, летейки 13 минути над столицата Анкара. Турските власти приветстваха постижението, описвайки го като пробив в аерокосмическите амбиции на страната.

Очаква се бъдещите производствени блокове на самолета да преминат от американски двигатели General Electric F110 към местно разработени силови агрегати. Turkish Aerospace Industries също си партнира с BAE Systems за осигуряване на инженерна подкрепа по време на ранната фаза на проектиране, въпреки че програмата остава предимно местна.

Анкара се надява да позиционира KAAN като потенциална платформа за износ към страни, които търсят напреднали бойни технологии извън сферата на влияние на САЩ. Доклади предполагат, че държави като Азербайджан, Индонезия и дори Украйна проявяват интерес към самолета в своите стремежи за модернизация на военновъздушните си сили.

За Турция платформата символизира нещо повече от технологична мощ. KAAN е съответствие с по-широката геополитическа стратегия на Анкара за разширяване на влиянието в Близкия изток, Централна Азия и Африка, паралелно със запазването на ролята си на ключов член на НАТО.

Поетапното развитие и интеграция на KAAN във Военновъздушните сили на Република Турция се очаква да продължи до началото на 2030-те години, а пълната оперативна готовност се предвижда до 2035 г.

Китайския J-35 срещу американския F-35: Задава ли се въздушен дуел от пето поколение?

🇨🇳✈️🇺🇸 Глобалната надпревара за военно господство достигна нови нива с дебюта на J-35A, най-новият китайски изтребител от пето поколение. Проектиран като директен противовес на американския F-35 Lightning II, този самолет подчертава нарастващите китайски амбиции  за установяване на надмощие във въздуха.

Докато двата самолета споделят известни прилики в дизайна и оперативните цели, те се различават значително по способностите си, включително въоръжение, отбранителни системи, задвижване и радарни технологии. Тези разграничения отличават уникалните стратегически приоритети на всяка от двете страни.

Представен на тазгодишното издание на международното авиошоу в Джухай, J-35A отбелязва най-новата стъпка в еволюцията на Китай в технологиите за стелт изтребители. Създаден от Shenyang Aircraft Corporation, той представлява усъвършенствана версия на своя предшественик FC-31, чийто първи полет беше през 2012 г.

Проектиран както за наземни мисии, така и за палубни операции от самолетоносачи, J-35A отразява амбициите на Китай да подобри стелт способностите си в множество области. Самолетът включва усъвършенствани технологии за електронна война и стелт функции, които го позиционират като стратегически актив за военновъздушните и военноморските сили на Китай.

Развитието на J-35A е постепенно, но съществено. Палубният вариант извърши своя първи полет през 2021 г., последван от наземния две години по-късно. Тези подобрения означават голям скок в модернизацията на ВВС и ВМС на Народната освободителна армия. Необичайно за китайските отбранителни проекти, първоначалната разработка на FC-31 беше частно финансирана, без пряка подкрепа от PLA, което сигнализира за промяна в подхода на нацията към военните иновации.

Междувременно САЩ продължават да използват F-35 Lightning II, произведен от Lockheed Martin, като гръбнака на своя флот от изтребители от пето поколение. F-35 демонстрира своята мощ в симулации и ограничени оперативни ангажименти, печелейки си репутация с усъвършенстваните си сензори, стелт и многофункционалност. С три отделни варианта, пригодени за различни профили на мисии (A, B и C), той остава крайъгълен камък на американското въздушно господство.

Въпреки визуалните прилики, J-35A и F-35 се разминават в някои критични зони. И двата самолета дават приоритет на стелт, включвайки елегантен дизайн с радарно поглъщане. Стелт способностите на F-35 обаче са подобрени от усъвършенствани материали и покрития, предлагащи предимство пред J-35A, който може да се сблъска с предизвикателства при възпроизвеждането на това ниво на производителност поради сложността на подобни технологии.

Способностите за стелт на J-35 и F-35 са сред най-критичните аспекти на техния дизайн, но въпреки това те подчертават различни технологични подходи и нива на зрялост. F-35 е широко смятан за златен стандарт в стелт технологията, използвайки усъвършенствани радар-абсорбиращи материали, сложни покрития и безпроблемни аеродинамични линии за постигане на изключително ниско радарно напречно сечение (RCS).

Неговият стелт е стриктно тестван и доказан в различни работни среди. За разлика от това, докато J-35 също така включва плавни линии, вътрешни оръжейни отделения и радар-поглъщащи материали, за да се сведе до минимум неговата RCS, цялостната му стелт производителност остава спекулативна поради недоказания характер на неговите технологии. Постигането на стелт ниво на F-35 е особено предизвикателство, защото включва не само дизайн, но и обширна интеграция на науката за материалите, производствената прецизност и оперативните тактики – области, в които Китай все още наваксва. По този начин, докато J-35 представлява значителен скок в развитието на китайския стелт изтребител, е малко вероятно той да отговаря напълно на всеобхватните стелт способности на F-35 в близко бъдеще.

Задвижването бележи друга област на диференциация. J-35A разчита на двойни двигатели WS-13 или, в по-ранните модели, руски двигатели RD-93, постигайки максимална скорост от Мах 1,8. За разлика от това, единичният двигател Pratt & Whitney F135 на F-35 осигурява превъзходна тяга и разширен оперативен обхват от 2220 километра, почти двойно повече от очаквания обхват на J-35A. Това стратегическо предимство позволява на F-35 да превъзхожда в мисии на дълги разстояния.

По отношение на огневата мощ, J-35A може да носи до 8 тона боеприпаси, комбинирайки вътрешни и външни полезни товари, за да поддържа известна степен на стелт. Той е оборудван с модерни китайски боеприпаси, включително ракети въздух-въздух от серия PL, противокорабни оръжия и системи за прецизно насочване въздух-земя. F-35, с малко по-голям вътрешен капацитет на полезен товар от 8,16 тона, включва усъвършенствани прецизни насочвани оръжия и се откроява с превъзходната си интеграция на сензори и ангажиране на заплахи на големи разстояния.

Електрониката и радарните системи допълнително разграничават двата самолета. F-35 е оборудван с авангардни системи като AESA радар AN/APG-81 и система с разпределена апертура (DAS), осигуряващи несравнима ситуационна осведоменост и засичане на целта. J-35A, въпреки че е оборудван с разработен от Китай AESA радар и инфрачервени системи за проследяване, все още не е доказал, че може да съперничи на интегрираните сензорни възможности на F-35.

Що се отнася до производството, J-35A се възползва от напредъка като 3D печат, който рационализира производството чрез намаляване на броя на компонентите с 50% в сравнение с по-ранните модели. Въпреки това, програмата F-35, със своята обширна глобална производствена мрежа и приемане от множество съюзнически нации, постави еталон за мащаб и ефективност. Предизвикателството пред Китай се състои в масовото производство на J-35A, комбинирано с поддържането на постоянно качество.

J-35A и F-35 капсулират две различни философии във въздушната война. F-35 набляга на стелт, обхват и технологична интеграция, докато J-35A се фокусира върху по-висока скорост, значителен полезен капацитет и потенциално намалени производствени разходи. Въпреки че J-35A представлява технологичен пробив за Китай, неговата бойна ефективност остава непроверена. Междувременно F-35, въпреки своите ограничения, вече се е утвърдил като критичен актив в съвременната въздушна мощ. Докато това съперничество се разгръща, тези самолети символизират технологичните амбиции и стратегическите приоритети на своите нации.

Пилотска грешка е предизвикала катастрофата на F-35 през септември 2023 г.

📸 Снимка: U.S. Navy/Dane Wiedmann

🇺🇸 Корпусът на морската пехота на САЩ съобщи, че е завършил своето вътрешно разследване на инцидента, довел до катастрофата на изтребител от пето поколение F-35B на стойност 100 милиона долара в окръг Уилямсбърг, след като пилотът безопасно катапултирал.

Разследването е стигнало до извода, че злополуката е резултат от пилотска грешка, според 2-ро авиационно крило на морската пехота. Катастрофата е станала следобед на 17 септември 2023 г.

Пилотът катапултира от самолета, докато се опитва да изпълни изкачване по време на пропуснат подход близо до съвместна база Чарлстън. След той като катапултира, полетът на неуправляемия самолет продължава още 11 минути и 21 секунди, преди да се разбие в селски район на около 120 километра североизточно от летището в окръг Уилямсбърг, уточниха военни служители.

Според становището на разследващите, пилотът е диагностицирал погрешно аварийна ситуация и е катапултирал от летящ самолет, въпреки че е било по време на силна дъждовна буря и самолетът е претърпял неизправности по електричеството и дисплея на самолета.

Решението за катапултиране е било неуместно, тъй като резервното полетно оборудване е давало точни данни, а резервното радио на самолета е било поне частично функциониращо, според разследващите.

Времето се оказва усложняващ фактор за инцидента, тъй като основното радио, транспондерът, тактическата система за въздушна навигация и системата за инструментален заход са отказали по време на електрическата неизправносет, обясниха служители.

Пилотът е бил квалифициран и актуализиран, а поддръжката на самолета е извършвана коректно, заключиха разследващите. Мястото на катастрофата е локализирано в около 16:45 часа на 18 септември 2023 г.

Няма наранявания, свързани със земята, от злополуката, но е причинила имуществени щети под формата на изгубена горска земя и култури, заключава разследването. В резултат на това не са препоръчани наказателни мерки.

Самолетът е F-35B Lightning II Joint Strike Fighter на Корпуса на морската пехота на САЩ. Пълното командно разследване можете да видите тук.

Алжир вероятно е първата страна, закупила руските изтребители Су-57.

📸 Снимка: Обединена авиостроителна корпорация (ОАК)

🇷🇺🤝🇩🇿 Усилията на Русия да осигури купувачи за своите стелт изтребители от пето поколение Су-57 „Felon“ може най-накрая да се увенчаят с успех, след като докладите сочат, че Алжир е близо до придобиването на модерния самолет. Страната планира да прехвърли остарелия си флот от МиГ-29 на Судан, като същевременно придобие неуточнен брой Су-57 и до 70 самолета Су-30.

Този ход може значително да подобри възможностите на военновъздушните сили на Алжир, като потенциално промени военния баланс в Северна Африка и повиши опасенията за регионална надпревара във въоръжаването. Съседни държави като Мароко и Тунис може да отговорят, като модернизират собствените си военни активи.

Остават въпроси относно способността на Русия да достави Су-57 и как африканските държави ще финансират такива скъпи придобивания, без да компрометират основни сектори като здравеопазването и образованието.

Обединената авиостроителна корпорация (ОАК), дъщерно дружество на руската държавна корпорация „Ростех“, положи големи усилия, за да намери купувачи за изтребителите Су-57, представяйки ги на множество оръжейни изложения в Азия и Африка, сред които встъпителното международно авиошоу в Египет този месец, където „Рособоронекспорт“, подразделението за чуждестранни продажби на „Ростех“, се надява най-накрая да си подсигури продажба на стелт изтребителя от пето поколение.

Усилията може би най-накрая са се отплатили, тъй като в понеделник се появиха съобщения, че Алжир е направил крачка напред към придобиването на произведените в Русия бойни самолети. Специализираното издание Defense Arabic съобщи през уикенда, че страната може да прехвърли остарелия си флот от руски изтребители МиГ-29 на Судан и да придобие неразкрит брой Су-57 заедно с над 70 изтребителя Су-30.

Алжирските военновъздушни сили получиха около 30 изтребителя МиГ-29 в края на 90-те години на миналия век като част от „тристранен договор с Русия и Беларус“, като очакваше те да поемат значително по-голяма роля в алжирските военновъздушни сили. Въпреки това, тази визия се промени, когато закупуването на по-модерните изтребители МиГ-29СМТ беше спряно през 2006 г., което доведе до връщането на самолета в Русия.

Алжир изрази интерес към Су-30МКА, след като придоби 16 от най-новите му експортни модели, но отдавна е спряган и като потенциален купувач на Су-57 – и може би една от малкото държави, които все още имат увереност, че Русия може да произведе и да достави самолета своевременно. Доскоро ОАК се бореше да организира серийно производство на изтребителите пето поколение, въпреки че Кремъл твърдеше, че това отдавна е факт.

BulgarianMilitary.com съобщи още, че Алжир постепенно извежда от експлоатация по-старите си самолети МиГ-29, след като е придобил повече от дузина по-модерни изтребители МиГ-29М заедно със Су-30МКА, превръщайки се в една от най-боеспособните военновъздушни сили на Северна Африка.

Остатъкът от по-старите МиГ-29 на Алжир може да бъде пренасочен към Судан, на фона на усилията на двете страни за изграждане на по-близки отношения, следвайки тенденцията Алжир да предоставя военна помощ на своите регионални партньори.

„Ако Алжир осигури Су-57 и Судан се сдобие с МиГ-29, военната и геополитическата динамика в региона ще се измести драматично“, обясни BulgarianMilitary.com, цитирайки военния експерт Александър Голц, според който Су-57 може да предостави на Алжир „значителни предимства във въздушните операции, укрепвайки статута му на преобладаваща сила в Северна Африка“.

Това може е сигнал за тревога в съседно Мароко на запад и Тунис на изток, а дори отвъд тях в целия регион и вероятно ще стимулира регионална надпревара във въоръжаването. Може би именно това е нещото, на което се надяват в Москва, тъй като от там са повече от склонни да предложат Су-57. Дали обаче ще успеят в действителност да доставят самолета, остава въпрос без отговор.

Разбира се, Франция, САЩ, Обединеното кралство и други страни също биха могли да предложат бойни самолети на страните в региона. Това могат да направят и някои нови участници на сцената на авиационната индустрия – Индия, Турция и Южна Корея. Ако Алжир в крайна сметка реши да подсили своя въздушен флот, редица африкански държави също могат да се озоват на пазара на бойни самолети.

Но предвид цената на Су-57 и неговите алтернативи, основният въпрос ще бъде как тези страни могат да си го позволят, без да съкращават разходите си в други ключови сектори като здравеопазване и образование.

Изтребител F-35 Lightning II направи историческо кацане на магистрална ивица във Финландия.

🇺🇸✈️🇫🇮 На 4 септември 2024 г. (сряда) два изтребителя F-35 Lightning II на ВВС на САЩ извършиха историческо кацане на магистрална ивица във Финландия като част от ежегодното учение на военновъздушните сили на Финландия BAANA 2024.

Двата американски бойни самолета са причислени към 48-мо изтребително крило на Кралските военновъздушни сили (RAF) в Лейкънхийт, Обединеното кралство. Техните маневри демонстрираха напредък в способността на Алианса на НАТО да разполага въздушна мощ от нетрадиционни места.

Кацането на магистралната ивица край градчето Рануа отбеляза първия път в историята, когато американски изтребител оперира от магистрална ивица на територията на Финландия. По време на учението летците от Военновъздушните сили на САЩ разшириха възможностите за гъвкава бойна употреба, като научиха от своите финландски колеги операции и техники за кацане и излитане при възникване на неблагоприятни условия. В същия ден многоцелеви изтребител Eurofighter на германските Luftwaffe също взе участие в учението, като кацна за първи път на магистралната ивица в сърцето на Лапландия.

Генерал Джеймс Хекър, командир на ВВС на САЩ в Европа и Африка, приветства учението като важен крайъгълен камък в укрепването на оперативната гъвкавост на НАТО: „Успешното първо кацане на нашето пето поколение F-35 на магистрала в Европа е доказателство за нарастващите отношения и тясната оперативна съвместимост, които имаме с нашите финландски съюзници“

„Възможността да се учим от нашите финландски колеги подобрява способността ни за бързо разгръщане и използване на въздушна мощ от нетрадиционни места и отразява колективната готовност и гъвкавост на нашите сили“, допълни той.

Финландия, която се присъедини към НАТО едва през миналата година, играе все по-ключова роля в подобряването на способностите на алианса. Успешно проведеното кацане на магистралната ивица се основава на месеци съвместни тренировки, включително учение за превъзходство във въздуха 1v1 през юни, в което финландски пилоти се присъединиха към военновъздушните сили на осем други страни от НАТО, за да участват в симулации на бойни действия във въздуха, проведени във военновъздушната база Рамщайн в Германия.

Използването на магистрали като импровизирани писти е критичен компонент на концепцията ACE, която набляга на способността да се работи от децентрализирани места, предлагащи сурови условия. Успехът на учението подчертава готовността на НАТО да се адаптира към предизвикателствата на сложната среда и подобрява цялостната му отбранителна позиция. Докато алиансът продължава да се развива, тясната координация между американските и финландските сили ще остане крайъгълен камък на регионалната сигурност в Северна Европа.

Lockheed Martin представя първия полски F-35 следващата сряда.

🇺🇸🤝🇵🇱 Първият полски изтребител от пето поколение F-35A „Husarz“ е почти готов за полет. Американската корпорация Lockheed Martin представи запис на последните приготовления на самолета, който ще бъде най-модерният на въоръжение в полските военновъздушни сили.

Следващата сряда, 28 август, заводът на Lockheed Martin ще бъде домакин на официалната церемония по пускането на първия полски изтребител F-35A, обозначен като AZ-01. Това е символично събитие, в което готовият за полет самолет ще бъде официално представен пред широката публика.

„Вижте как се строи първият полски изтребител F-35! Ние сме една стъпка по-близо до разкриването на полския F-35A Husarz. Колко близо? Следващата сряда“ - гласи публикацията на официалния профил на F-35 в платформата X, като към нея бяха приложени и видеокадри от приготовленията.

Струва си да се отбележи, че полските F-35A няма да носят традиционната бяло-червена шахматна дъска, символ на полските военновъздушни сили. Вместо това, маркировките ще бъдат в нюанси на сивото, което е в съответствие със стелт технологията, както е показано в публикувания материал.

Няколко дни по-рано компанията производител публикува друго видео. В него тя обяви, че „първият полски F-35 е на път“. След това AZ-01 беше преместен в съоръжението за финална обработка, за да получи своето стелт покритие, което го прави труден за откриване от вражеските радари.

Първоначално полските F-35A ще бъдат разположени във военновъздушната база на Националната гвардия Ебинг, където полските пилоти ще преминат необходимият курс на обучение.

На 31 януари 2020 г. в Деблин ръководителят на Министерството на националната отбрана на Полша подписа договор за закупуване на 32 многоцелеви самолета пето поколение F-35 за военновъздушните сили на страната. Сделката на стойност 4,6 милиарда щатски долара включва доставка на самолети заедно с логистичен и обучителен пакет.

Китай разполага с 14 бригади изтребители от пето поколение J-20.

Изтребители пето поколение J-20 на военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай в плътна формация по време на летателно тренировъчно учение, 7 януари 2022 г.
📸 Снимка: China Military/Yang Pan

🇨🇳 Изтребителят от пето поколение Chengdu J-20 „Mighty Dragon“ е един от водещите проекти на китайската военна модернизация. Предназначен е да поддържа въздушното господство на Китай в Източнокитайско и Южнокитайско море и във високопланинския район на Хималаите.

Самолетът е проектиран да се бори с водещите американски изтребители, като F-22 и F-35. Близо 250 единици от него вече са построени, а над 200 са въведени в експлоатация. Очакванията са Военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай (PLAAF) да имат 400 самолета до 2027 г. по пътя към крайната цел от близо 1000 летателни единици до 2035 г.

Китай има една от най-големите икономики, която все още се разраства значително. Според Global Data Fixed-Wing Market Forecast за 2022-32 г., оценената текуща цена на J-20 е около 100 милиона долара на самолет. Очаква се общата програма да струва около 30 милиарда долара. Китай може да си позволи такива разходи, за да отговори на стремежите си към глобална власт.

Китай разбра, че за да прожектира сила и да стане глобален военен лидер, осъществяването на въздушно, морско и космическо господство е от решаващо значение. Следователно Пекин инвестира значително и в изграждането на самолетоносачи.

От няколко години е известно и публично признато, че Китай е изпреварил американския флот по брой бойни кораби. В скорошно свидетелство командирът на Индо-тихоокеанското командване на САЩ предположи, че Китай скоро може да има най-големите военновъздушни сили в света.

В момента се работи агресивно за пускането в експлоатация на Shenyang J-31, друг местен изтребител от пето поколение, който следва J-20. Сравнително по-малък, този подобен на F-35 самолет ще има палубна версия.

Китай също закупи почти цяла ескадрила изтребители Су-35 (24 самолета). Според някои твърдения причината за това е била основно за да се разбере по-нататъшното развитие на руското конструкторско бюро на Сухой.

Това може да му помогне да направи обратен инженеринг на още някои технологии, за да подобри своите Су-30МКК и подобните на тях изтребители. Но този многоцелеви самолет дава на PLAAF повече огнева мощ. Су-35С влезе на въоръжение в PLAAF през април 2018 г. и е базиран в провинция Гуандун в Югоизточен Китай.

Карта на всички въздушни бази, приютяващи изтребители J-20 на военновъздушните сили на Народната освободителна армия на Китай.
🔍 Източник: JanesINTEL

Китайски военни авиобази

Всяка страна изгражда своите въздушни бази, като взема предвид възприятието за дългосрочна заплаха. По същия начин най-новите самолети и други бойни средства са позиционирани в тези въздушни бази въз основа на настоящите заплахи.

Известно е, че Китай разполага с близо 150 военновъздушни бази. Над 100 от тях са на PLAAF, а много други са летища с двойна употреба в няколко различни военни региона и окръга в Китай. Китай е огромна страна, а със своите 400 000 души активен персонал и близо 3500 самолета от различни типове PLAAF е голяма по размер военновъздушна сила, която се нуждае от голям брой въздушни бази.

С такъв голям брой сателити за ISR (разузнаване, наблюдение и рекогносцировка) стана много лесно да се оцени разположението на въздушните бази и активите, разположени там. Голямо количество информация вече е достъпно чрез OSINT (разузнаване с отворен код), което може да бъде потвърдено от много независими източници. Тази статия разглежда предимно авиобазите с разположени в тях J-20 и Су-35.

176-та авиационна бригада, Дингсин

176-та авиационна бригада е в авиобаза Дингсин, Гансу, в пустинята Гоби близо до Монголия. Това е експериментално съоръжение за тестване и обучение в Западен Китай и първото звено, което получава самолети J-20 в етапа на първоначално производство с ниска скорост (LRIP).

Тя е част от Западното командване на театъра (WTC). Наричана от мнозина ​​свръхсекретната пустинна авиобаза на Китай, тя притежава големи ѝ перони, позволяващи експлоатация на над сто различни типа самолети.

Авиобазата в Дингсин отдавна е военен и център за тестване на оръжия. Тя поддържа развитието на тактика и въоръжение и напреднало обучение в сценарии с големи сили. Освен това разполага с агресорска ескадрила, включваща Су-30 и J-10, както и пълномащабни дронове за въздушни цели, преобразувани от по-стари варианти на МиГ.

Може да се нарече аналог на военновъздушната база Нелис в Съединените щати или комбинация от индийските TACDE (Tactics and Air Combat Development Establishment) и ASTE (Aircraft & Systems Testing Establishment).

Със сравнително уединена зона и голямо свободно въздушно пространство, Дингсин е идеалния регион за големите китайски учения за бойни и щурмови самолети, включително ежегодното състезание въздух-въздух „Golden Helmet“ и състезанието въздух-земя „Golden Dart“. Авиобазата също така поддържа учения за разполагане на големи сили (LFE) като „Red Sword“.

Въздушната база разполага с голям полигон наблизо, където се създават фалшиви цели от всякакъв вид. Там са разположени и наземни системи за ПВО и радиоелектронна борба.

111 изтребителна бригада, авиобаза Корла

Авиобазата е част от летище Корла Личенг. Намира се в провинция Синдзян, но в северната част на WTC, по-близо до Монголия. Въздушната база получи първите си изтребители J-20 през 2022 г., когато те бяха въведени по време на учения в Тибет и Хотан.

97-ма изтребителна бригада, авиобаза Дазу, Чунцин

Това е авиобаза с двойна употреба под командването на WTC и най-новата авиобаза, в която са разположени самолети J-20A. Чунцин е община в Югозападен Китай. Заедно с Пекин, Шанхай и Тиендзин, това е една от четирите пряко администрирани от централното правителство общини.

Това е единствената пряко администрирана община, разположена дълбоко във вътрешността на страната. Дазу е квартал на Чунцин. Авиобазата е само на 150 километра от Чънду, където се произвеждат J-20. Намира се на около 830 километра от индийския щат Аруначал Прадеш, обект на териториалния спорове между Китай и Индия.

9-та авиационна бригада, авиобаза Уху

9-та изтребителна бригада е базирана във военновъздушната база Уху, провинция Анхуей. Наричана „елитът на всички елитни дивизии в PLAAF“, единицата управлява J-20 и е водещата изтребителна авиационна единица във военновъздушните сили на Източното командване на театъра (ETC). Известна също като бригадата Ван Хай, единицата и нейните предшественици бяха първите звена на PLAAF, които използваха оперативно изтребителите Chengdu J-7, Сухой Су-27, Сухой Су-30МКК и Chengdu J-20.

Базата в Шанхай отговаря за защитата на финансовата столица на страната. През януари 2019 г. бригадата стана първата оперативна единица, оборудвана с J-20, заменяйки Сухой Су-30MKK, с който оперираше от 2001 г. насам. Бригадата завърши изцяло прехода към J-20 през първата половина на 2021 г. като разполага с между 24 и 30 самолета.

8-ма авиационна бригада, авиобаза Чансин

8-ма авиационна бригада е част от ETC и е разположена в авиобаза Чансин. Тя получи първите си изтребители J-20 през 2022 г. Освен това се намира много близо до Шанхай и е важна въздушна база за източния фронт срещу Окинава, Япония. Тя е отговорна за конфликта в Източнокитайско море и Тайванския пролив.

По-рано наричана 3-та въздушна дивизия, шестдесет и трима пилоти от това звено са участвали в Корейската война от 1950–1953 г., като са извършили общо 3465 полета с 87 въздушни победи над вражески самолети и бойни загуби на 27 самолета.

41-ва авиационна бригада, авиобаза Уишан

41-ва авиационна бригада, част от военновъздушната база Уишан, получи своите J-20 през 2023 г. Тя е част от ETC. Намира се в китайската провинция Фудзиен, разположена на 960 километра от въздушната база Кадена, Окинава, в Япония, която сега разполага с американски самолети F-22.

Новите J-20 могат да заменят по-старите самолети Shenyang J-11A и J-11BS, които също биват експлоатирани от бригадата. В нея потенциално могат да бъдат добавени няколко многоцелеви бойни самолета Shenyang J-16.

Основен активен оператор на J-20 в ETC

ETC разполага с три бригади J-20 и беше първият театър на бойното командване, който ги получи. Обхватът му включва югоизточен Китай (включително финансовия център Шанхай), Източнокитайско море и Тайван. Командването на театъра редовно провежда въздушни операции около Тайван и проектира въздушна мощ над Източнокитайско море към Западния Тихоокеански регион и Япония.

J-20 участваха в учения около Тайван, включително военното учение на PLA „Joint Sword-2024A“ през май 2024 г. Учението имаше за цел да проектира въздушна мощ над Източнокитайско море.

56-та изтребителна бригада, авиобаза Джънджоу

56-та изтребителна бригада е част от авиобазата Джънджоу в провинция Хенан. Джънджоу е столица и най-голям град в провинция Хенан в централната част на Китай. Това е единствената формация J-20 в Централното командване на театъра (CTC). Почти на еднакво разстояние от Шанхай и Пекин и на 430 километра източно от Сиан, той обхваща региона между тях.

5-та авиационна бригада, авиобаза Гуйлин Танян

5-та авиационна бригада, авиобаза Гуйлин Танян, е част от командването на южния театър (STC). Намира се недалеч от Шенжен, модерен метрополис в югоизточен Китай, свързващ Хонг Конг с останалата част континента. Получи първите си J-20 през 2021 г.

1-ва авиационна бригада, авиобаза Аншан

Първа авиационна бригада, авиобаза Аншан е в командването на Северния театър (NTC) и е най-близката база до Северна Корея. Намира се много близо до Шенян, където се помещава самолетостроителната корпорация, разработваща J-31B, която също така произвежда Shenyang J-11 - китайския вариант на руския Су-27, многоцелевия военноморски изтребител Shenyang J-15 и многоцелевия ударен изтребител Shenyang J-16.

172-ри авиационен полк в авиобаза Канчжоу

172-ри авиационен полк авиобаза Канчжоу, Хъбей, е тренировъчен полк южно от Пекин. Освен това притежава самолети J-16, J-10 и Су-30МКК, предназначени да защитават столицата.

4-та авиационна бригада, Фошан

4-та авиационна бригада, Фошан, провинция Гуангдонг, е част от командването на Южния театър (STC). Разположена е много близо до Хонконг и Макао. Janes Defense съобщи, че въздушната база е внедрила J-20 в допълнение към съществуващите J-11.

Други вероятни подразделения с J-20 – Противоречиви доклади

54-та въздушна бригада в авиобаза Чансин беше последно с Су-30МКК, но някои анализатори съобщиха, че те са били заменени с изтребители J-20. 8-а авиационна бригада от същата авиобаза вече разполага с J-20, така че това е малко вероятно.

По същия начин се появиха противоречиви доклади, че 55-та авиационна бригада в авиобаза Джининг, Шандонг също е преминала към J-20, но за това не съществува ясни доказателства. Малко вероятно е да са верни съобщенията, че 131-ва изтребителна бригада също се е превърнала в J-20. Бригадата последно е използвала J-10.

По същия начин 98-ма изтребителна бригада за последно е използвала J-11, J-16 и Су-27 във въздушната база Байшийи, Чонгчин, и няма потвърждение, че е преминала към J-20. Във всеки случай 97-ма изтребителна бригада в Дазу, Чунцин, вече е преобразувана. 95-та изтребителна бригада преминава към J-16, поради което може би погрешно някои съобщават за J-20.

Изводи за местоположенията на J-20.

Повечето от J-20 са разположени на източното крайбрежие, с лице към Източно и Южнокитайско море. Основният приоритет е обединението на Тайван. Основната заплаха за това идва от САЩ и техните съюзници в Западния Пасифик. Следователно ETC и STC са тежко въоръжени с J-20. WTC, който е най-големият театър (географски по-голям от Индия), също има три въздушни бригади J-20, с които покрива цялата граница с Индия.

Въпреки че постоянните въздушни бази са малко далеч от Линията на действителния контрол (LAC), J-20 са били забелязани да работят в Тибет. Съвсем наскоро шест изтребителя J-20 бяха видени на летището с двойно предназначение Шигаце в Тибет. J-20 по-рано са действали от Хотан и Кашгар в провинция Синдзян, недалеч от Ладак.

Китай укрепва инфраструктурата и съоръженията за логистична поддръжка във въздушните бази в близост до LAC. Повече въздушни бази ще могат да поемат операции с J-20. Във всеки случай, с дозареждане във въздуха, J-20 могат да летят от бази много по-дълбоко.

Междувременно военновъздушните сили на САЩ отчитат присъствието на нарастващ брой J-20 по източното крайбрежие на Китай. Су-35С също са в състава на STC. САЩ продължават да разполагат F-22 и F-35 в региона. Надпреварата ще стане по-агресивна, след като J-31 също влезат в експлоатация през следващите 4-5 години.

Румъния се очаква да подпише договор за 32 изтребителя F-35A до тази есен.

📸 Снимка: U.S. Air Force

🇷🇴🤝🇺🇸 Румъния е готова да придобие модерни изтребители F-35 от САЩ. Министърът на отбраната Ангел Тилвар обяви на 16 юли 2024 г., че планира по-късно тази година да подпише споразумение с американското правителство за придобиване на 32 многоцелеви изтребители от пето поколение на Lockheed Martin на приблизителна цена от 6,5 милиарда долара. Договорът ще включва не само самолетите, но и цялостна логистика, услуги за обучение, летателни симулатори и боеприпаси.

F-35A Lightning II, вариантът за конвенционално излитане и кацане (CTOL) на F-35, е пето поколение многоцелеви стелт изтребител, разработен от Lockheed Martin за ВВС на Съединените щати и съюзниците. F-35A полетя за първи път на 15 декември 2006 г. и влезе на въоръжение във ВВС на САЩ през август 2016 г. Към 2024 г. са произведени и доставени стотици F-35A с планове за още хиляди в САЩ и международни партньори. Основното производствено съоръжение на Lockheed Martin се намира в Форт Уърт, Тексас и се поддържа от глобална верига за доставки.

F-35A комбинира усъвършенствани способности за стелт с най-новата авионика и сензорна технология, което му позволява да работи в среда с високо ниво на заплаха, която по-старите изтребители не могат да оцелеят. Той разполага с радар AESA, усъвършенствани възможности за електронна война, за откриване и заглушаване на вражески радари и комуникации и високоскоростна мрежа за данни, включително Multifunction Advanced Data Link (MADL). Самолетът е проектиран за широк спектър от мисии, включително въздушно превъзходство, наземна атака и разузнаване. Неговият вътрешен оръжеен отсек допринася за неговия стелт профил, способен да носи комбинация от ракети въздух-въздух, ракети въздух-земя и умни бомби. F-35A също непрекъснато получава надстройки на софтуера, за да подобри възможностите си и да се адаптира към възникващи заплахи.

Член на НАТО от 2004 г. и също така член на Европейския съюз, Румъния има желание да модернизира военната си техника на фона на нарастващото регионално напрежение. Държавата, която споделя 650-километрова граница с Украйна, претърпя няколко инцидента със сигурността, включително попадането на фрагменти от руски дронове на нейна територия, докато Москва продължава да извършва въздушни атаки срещу украинските пристанища по делтата на река Дунав. В отговор на това Румъния обяви през юни ангажимента си да дари система за противовъздушна отбрана Patriot на Украйна, като част от по-широката подкрепа на НАТО, включваща пет такива системи и други стратегически единици за противовъздушна отбрана.

Придобиването на изтребителите F-35 е част от дългосрочната отбранителна стратегия на Румъния. Първата доставка на тези самолети се очаква не по-рано от 2030 г. Междувременно Румъния подобри способностите на своите военновъздушни сили, като интегрира 32 употребявани изтребителя F-16 от Норвегия, добавяйки към 17-те, придобити от Португалия от 2016 г. насам. Тези мерки подчертават усилията на Румъния да поддържа стабилна отбранителна позиция в регион, белязан от нарастваща нестабилност. От 2022 г. Румъния проявява интерес към придобиването на F-35A и план за придобиване на стойност 6,5 милиарда долара вече беше обявен през ноември 2023 г.

Тази покупка бележи историческо събитие за Румъния, тъй като представлява най-големият отбранителен договор в историята на страната. Министърът на отбраната потвърди, че през септември миналата година до Вашингтон е изпратено писмо-заявка, с което е иницииран процесът на придобиване на самолетите F-35A. Отговорът от Съединените щати ще очертае рамката за предстоящия договор, като постави началото на значително надграждане на въздушните бойни способности на Румъния.