🔥 Кадри, заснети от руски огнеборци в противопожарен автомобил, показват нагледно опустошителните последици от украинските удари срещу завода за преработка на нефт в Туапсе.
Кадрите разкриват апокалиптична картина: огромни стълбове гъст черен дим се издигат над предприятието, а на заден план бушуват интензивни пламъци в района на резервоарния парк. Очевидно е, че огнеборците работят в изключително тежки условия на задимена и опасна среда.
Кадрите потвърждават, че горящите нефтопродукти са изтекли от резервоарите, което е разпространило огъня към металните конструкции и тръбопроводи, оставяйки след себе си овъглени инсталации, които не подлежат на възстановяване.
🇺🇦🇷🇺 Украински дронове поразиха обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация, сред които рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" в Оренбургска област и пункт за управление на нефтопровод в Пермска област. И двата обекта се намират на повече от 1500 км от границите на Украйна.
Според руския канал „Астра“, който анализира геолокирани кадри от мястото на инцидента, ударът е поразил един от най-големите обекти за преработка на нефт в региона. Губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев потвърди, че "няколко промишлени предприятия" са били атакувани. Той заяви, че четири дрона са били прехванати и няма пострадали лица. На летище Орск бяха въведени временни рестрикции на полетите.
Експерти по OSINT идентифицираха мястото на удара на базата на видео, заснето край улица „Грозненская“, в непосредствена близост до съоръжението. Местните власти, включително кмета на Орск Артьом Воробьов, предупредиха жителите да останат в затворени помещения и да избягват прозорците.
Поразената рафинерия има капацитет за преработка на почти 6 милиона тона нефт годишно и произвежда бензин, дизелно гориво, мазут и керосин за нуждите на авиацията. Обектът е собственост на холдинга „Форте Инвест“, свързан с руския бизнесмен Михаил Гуцериев.
В отделен инцидент дронове атакуваха индустриални съоръжения в Пермска област. Според губернатора на региона Дмитрий Махонин един от обекти в Пермския муниципален район е бил поразен от дрон, при което е избухнал силен пожар. Работниците са евакуирани и няма пострадали.
Telegram каналът Exilenova+ уточни, че атаката е била насочена срещу станция за линейна производствена диспечеризация (СЛПД) - критичен възел в руската система „Транснефт“ за транспортиране, съхранение и разпределение на нефт. Видео и снимки, заснети от очевидци, показваха големи облаци черен дим и явление, което наблюдатели описаха като „нефтен дъжд“ в близкото село Башкултаево.
Системата „Транснефт“ свързва множество рафинерии и експортни маршрути, включително потоци към пермската рафинерия и други промишлени центрове. Подобни критични съоръжения са от стратегическо значение за енергийната логистика на Русия при поддържането на войната в Украйна.
Командирът на украинските безпилотни системи Роберт Бровди заяви в интервю за Би Би Си на 27 април, че руските региони на 1500-2000 км навътре в странатра вече не са „мирен тил“. Украинските дронове с далечен обсег все по-често поразяват критична инфраструктура, включително енергийни обекти, генериращи приходи за руската военна машина.
🔥 Огнената стихия, обхванала петролната рафинерия в Туапсе, изпрати стълб от изгорели газове, който се разпростира на близо 380 км навътре в Европейска Русия, покривайки небето над 3 големи областни центъра – Майкоп, Ставропол и Армавир.
Сателитни данни от метеорологичния радар на Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) потвърждават, че токсичният облак наближава Будьоновск, който се намира се на 400 км от мястото на атаката. Мащабът на изгорелите газове е толкова колосален, че се забелязват от спътници с ниска резолюция, които обикновено са неспособни да уловят събития на земната повърхност, освен ако нямат мащаба на екологична катастрофа.
Това, което виждаме в Туапсе, не е просто поредната индустриална авария в условията на война, а методична дисекция на енергийния гръбнак на Руската федерация. Заводът, собственост на „Роснефт“, е ключов възел за износа на петролни продукти през Черно море, а неговото парализиране нанася двоен удар – върху държавната хазна и върху логистичните вериги, захранващи Южния военен окръг. Когато димът от един стратегически обект задушава градове на стотици километри разстояние, войната престава да бъде телевизионна картина за местното население и се превръща в осезаема, задушаваща реалност. Оперативният обсег на този удар демонстрира системната неспособност на руската въздушна отбрана да защити небето над критичната си инфраструктура, въпреки наситеността на региона с комплекси от типа С-400 и „Панцир-С1“.
Стратегическият залог в Туапсе е свързан с капацитета за рафиниране. Руската петролна индустрия, въпреки санкциите, остава основният двигател на военната машина, но тя е архитектурно тромава и технологично зависима от западни компоненти, чиято замяна е бавна и скъпа. Унищожаването на инсталации за първична преработка на петрол в такива мащаби води до принудителен износ на суров петрол вместо на скъпи деривати, което автоматично свива маржа на печалбата за Кремъл. Всеки час, в който факлите над Туапсе горят, е час, в който руската икономика губи не само гориво, но и репутационен капитал като „енергийна крепост“.
В дългосрочна перспектива този инцидент е симптом на разширяващата се пропаст в руската сигурност. Възможността на украинските сили – или на диверсионни групи, действащи в синхрон с тях – да поразяват цели с подобна точност и да предизвикват икономически, логистични и екологични трусове с подобен интензитет, много скоро ще принуди военното ръководство в Москва да направи болезнен избор. Генералният щаб трябва или да изтегли дефицитни системи за ПВО от зоната на активни бойни действия в Украйна, за да охранява рафинериите, или да приеме реалността, в която градовете на Южна Русия ще продължат да осъмват покрити от черни облаци.
Динамиката на конфликта се измества от позиционна война в калните окопи на Донбас към паралелна война на изтощение срещу икономическите центрове. Ако допреди година-две ударите по цели на руска територия бяха спорадични и по-скоро символични, днес те влизат в рамките на доктрина за лишаване на врага от ресурси в реално време.
Фактът, че последиците от удара по Туапсе се приближават към Будьоновск – град със значима военна история и индустриална база – изпраща ясно послание до висшето ръководство в Кремъл, че няма индустриален гигант на руска територия, който да е имунизиран срещу украинското възмездие. Битката за енергийната доминация навлиза в своята най-гореща фаза, а черното небе над Южна Русия е само видимият признак за прегряването на системата, която започва да се пропуква под тежестта на собствената си агресия.
🚨 Украински дронове поразиха руската петролна рафинерия в град Туапсе на Краснодарския край през изминалата нощ, отбелязвайки трети успешен удар по ключовия обект в рамките на седмица, разпалил нова огнена стихия, съобщи руската опозиционна медия Astra.
Предварителен анализ на OSINT експерти, цитирани от изданието, предполага, че ударът е бил насочен към резервоарите, разположени в близост до инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-12.
Местните власти потвърдиха атаката и последвалия пожар, приписвайки инцидента на „падащи отломки“ след прехващане на украински дронове от средствата за противовъздушна отбрана. Спешните служби разгърнаха над 120 огнеборци и 39 единици специализирана техника за овладяване на пламъците.
Властите в града наредиха извънредна евакуация, след като в рафинерията избухна поредна огнена стихия, причинена от последния удар.
„Уважаеми жители на ул. Кошкина, ул. Пушкина и прилежащите преки! Поради риск от разпространение на пожара, администрацията на община Туапсе ви моли да се евакуирате“, гласи публикация в Telegram канала на кмета Сергей Бойко. Той добави, че жителите ще бъдат транспортирани с автобуси до пункт за временно настаняване, организиран в местно училище.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев също призова жителите моментално да напуснат района „от съображения за безопасност“, описвайки ситуацията като „мащабен пожар“ в рафинерията.
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди в изявление, че нощният удар е извършен от елементи на Силите за отбрана. Тази поредна опустошителна атака е част от системна кампания, насочена срещу инфраструктура за съхранение на горива, която вече понесе значителни щети през последните дни.
Анализ, базиран на сателитни снимки, разкрива, че украинските далекобойни дронове са унищожили или повредили сериозно повече от половината от капацитета за съхранение на горива в рафинерията в Туапсе. Според мониторинг група Exilenova+, публикувала изображения с висока резолюция на 26 април, огромни части от резервоарния парк изглежда са били поразени при поредицата от атаки.
Според отделна оценка, изготвена от мониторинг групата „Око Гора“, от общо 47 резервоара за съхранение с общ капацитет от близо 159 140 кубични метра, най-малко 28 са били или унищожени, или тежко увредени. От тях 24 резервоара или 52% от общия брой са напълно унищожени, докато 4 са понесли частични щети. Смята се, че към момента едва 18 резервоара остават непокътнати, което възлиза на 39% от общия му капацитет.
🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове удариха черноморското пристанище Туапсе през изминалата нощ, при което загина един човек, друг беше ранен и избухна мащабен пожар в петролно депо в Краснодарския край на Руската федерация, съобщиха местните власти.
Това е втората атака срещу обекта за по-малко от седмица. Предишен пожар на същото място горя дни наред и изискваше намесата на повече от 150 пожарникари и персонал за спешна помощ, за да бъде потушен.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че атаката е предизвикала пожар в пристанището и значителни щети в града от падащи отломки. Счупени са прозорци на училище, детска градина, църква, музей и жилищна сграда. Повреден е и газопровод.
„Един мъж загина. Друг е ранен и му се оказва медицинска помощ“, написа той в Telegram.
Независимата медия Astra съобщи, че основната цел е била петролната рафинерия в Туапсе, собственост на „Роснефт“ – единственото предприятие за преработка на петрол на руското черноморско крайбрежие и важен експортно ориентиран център. След удара е избухнал голям пожар в района на резервоарите за съхранение.
Рафинерията се счита за стратегически важна, тъй като е директно интегрирана с експортния терминал на пристанище Туапсе, образувайки комбиниран център за рафиниране и корабоплаване. По-голямата част от продукцията ѝ се изнася, което я прави критично звено в руската морска търговия с петрол, а не просто вътрешен доставчик на гориво.
Обектът вече беше ударен по-малко от седмица по-рано, на 16 април, когато пожар горя три дни, преди да бъде потушен само часове преди последната атака. Бяха разположени повече от 150 пожарникари и близо 50 единици техника.
Рафинерията в Туапсе преработва до 12 милиона тона суров петрол годишно и се нарежда сред десетте най-големи рафинерии в Русия.
През последните месеци украински дронове многократно поразиха големи центрове за износ на петрол като пристанищата Уст-Луга и Приморск на Балтийско море, които обслужват значителен дял от руския износ на петрол, както и петролния терминал в Новоросийск.
Смята се, че през март Русия е загубила близо 1 милиард долара в рамките на седмица след многократните удари по нейните балтийски пристанища.
Киев представя ударите по обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация като отговор на продължаващите ракетни атаки и обстрели с дронове срещу украински градове и като усилие за намаляване на приходите на Кремъл от износ на петрол, използвани директно за финансиране на войната му.
Кирило Буданов, ръководител на кабинета на президента Зеленски и бивш началник на украинското военно разузнаване, заяви, че атаките срещу петролните терминали на „Роснефт“ засилват позицията на Украйна в текущите преговори. Той отбеляза, че някои от съюзниците на Украйна са призовали за пауза в ударите с оглед на растящите световни цени на енергията.
В същото време Русия разшири усилията си за защита на критичната инфраструктура, включващи разгръщане на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, мобилизация на запасняци за формиране на мобилни огневи отряди и засилване на сигурността в големи промишлени обекти.
🔥 Жители на окупирания Мариупол съобщават за серия мощни детонации, последвани от пожар в Ричне, квартал в състава на Калмиуския район на града, предаде NV.ua. Съветникът на кмета в изгнание Петро Андрюшченко потвърди информацията в публикация на Telegram и докладва за множество експлозии и силен пожар, изпратил стълбове черен дим в атмосферата.
Андрюшченко и местни мониторинг групи разкриха, че поразеният обект е бил използван като съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове, конкретно тактически разузнавателни дронове и модифицирани дронове с изглед от първо лице (FPV), които са били предназначени за южните сектори на фронта. Обектът е разположен в промишлено-жилищна зона. Интензивността на пожара се обяснява с присъствието на литиево-йонни батерии и горивни компоненти, складирани на място, твърдят същите източници.
Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди нанасянето на серия от удари по руски военни цели в окупираните територии в рамките на координирана операция, проведена на 14–15 април, съобщи RBC Ukraine.
Сред успешните попадения, потвърдени от OSINT анализ, е склад за боеприпаси край село Терпиня в Запорожка област, склад за дронове край Хирне в Донецка област, както и резервоари за гориво и смазочни материали при Мариупол. Поразени са и две радарни станции 96Л6 от С-400 в Красногорско в окупирана Запорожка област и Небо-СВУ в Гвардийско в окупирания Крим. Генщабът заяви, че украинските сили „ще продължат да работят за системното намаляване на бойния потенциал на Русия".
Окупационните власти в Мариупол все още не са коментирали инцидента. Според местни източници, цитирани от Андрюшченко, руската управа е приписала дима на „контролирано изгаряне на растителност", но мащабите на реакцията на аварийните служби в Калмиуския район говори за поражение на значим военен обект. Местни структури на съпротивата заявиха, че ударът е резултат от координация с далекобойни ударни подразделения на украинската армия.
Пожарът предизвика допълнителни опасения за екологично замърсяване на протичащата наблизо река Калчик, чието състояние и без това се определя като критично. Според разследване на EcoPolitic и украинската агенция УНН, още преди настоящия инцидент реката е била превърната в блато заради нерегламентирано изхвърляне на отпадни води от окупационните власти. Във водите на Калчик и Калмиус са измерени превишения на хром 4–5 пъти и на манган до 10 пъти над нормата, а рибата масово измира. Al Jazeera описа водната криза в окупирания Донбас като „екологична бомба със закъснител". Пожар, при който горят литиево-йонни батерии и горивни компоненти, може да влоши допълнително химическия състав на водата в района.
Днешният удар е част от продължаваща кампания на украинската армия за нанасяне на удари по съоръжения на руските сили в окупираните територии. Само през март украинските сили поразиха над 151 000 вражески цели, а операциите с далекобойни дронове достигнаха разстояния над 1200 км, според данни от ежедневния брифинг на Генералния щаб. На 14 април, ден преди инцидента в Мариупол, украинските ВВС за първи път комбинирано използваха френски крилати ракети SCALP и американски прецизни бомби GBU-39 при удар срещу руска база за дронове на окупирана част от Донецка област, съобщи Kyiv Post.
🇷🇺🔥 Сателитни снимки, публикувани днес, предоставиха първото визуално доказателство, че пожарът от 11 април в авиационния завод в Комсомолск на Амур (КнААЗ) е нанесъл значителни структурни щети на цеха, отговорен за производството на композитни компоненти за корпуса на изтребителите Су-57.
Кадрите, публикувани от OSINT групата Exilenova+, показват срутени навътре покривни секции на цех №46. Това подсказва, че вътрешните щети са далеч по-тежки, отколкото липсата на официално руско изявление предполага. Сателитните снимки дават визуален израз на това, което досега се реконструираше единствено от видеа в социалните мрежи и кадри от земята. Срутването на няколко участъка от покрива е структурна повреда, която съответства на интензивен, продължителен пожар, а не на локализиран инцидент.
КнААЗ, компанията майка „Сухой“, Обединената авиостроителна корпорация и руските служби за извънредни ситуации не са издали никакво официално съобщение за пожара или последствията от него. Мълчанието на Москва сега се сблъсква с фотографски доказателства, които разказват собствена история.
Цех №46 не е склад или административна пристройка. Според оценка на Cyberboroshno, анализирала руската военно-промишлена дейност с наличните кадри, цехът е специализиран обект за производство на детайли от полимерни композитни материали, използвани в целия корпус на Су-57. Там се произвеждат 300 компонента, от които близо 100 са едрогабаритни, включително панели за елероните, въздухозаборници, флаперони, подови настилки и краищата на крилата. Тези части не са заменяеми с метални еквиваленти и не могат да се доставят бързо от алтернативен местен доставчик. Загубата дори на частичен достъп до тази продукция пряко нарушава сглобяването на корпуса на Су-57 в най-ранния и критичен етап.
За да разберем значението на този инцидент, е нужно кратко обяснение защо Су-57 е различен от по-старите руски изтребители. Това е единственият руски опит за изтребител от пето поколение, проектиран да намали радарната видимост и да се конкурира със западни самолети като американските F-22 и F-35. Успехът зависи от широката употреба на полимерни композитни панели – материали, по-леки от метала и оформени в геометрии, които разпръскват, а не отразяват радарната енергия. Те не могат просто да бъдат заменени с алуминий, без това напълно да унищожи стелт характеристиките на самолета. Цех №46 беше единственото място в Русия, където тези части се произвеждаха в мащаб за програмата.
Производството в Цех №46 е предимно ръчно, като едва през 2016 г. беше въведена частична автоматизация, включително лазерна система за маркиране на материали. Тази зависимост от квалифициран ръчен труд и специализирано оборудване означава, че дори физическата реконструкция на цеха не може да възстанови автоматично капацитета му – машините, инструментите и обучената работна ръка също трябва да се заменят.
КнААЗ работи под широкообхватни западни санкции – САЩ наложиха санкции на завода през март 2022 г., последвани от ЕС, което прави замяната на чуждо оборудване практически невъзможна по легален път. Всяка машина, унищожена в огнената стихия, не може да се замени законно със западно индустриално оборудване, което тласка Русия към по-бавни и скъпи местни алтернативи в момент, когато производствената линия най-малко може да си позволи забавяне.
Програмата Су-57 вече изпитваше затруднения с доставките още преди въпросния инцидент. Договор от 2019 г. предвижда 76 корпуса да бъдат доставени до 2027–2028 г. Неофициални оценки от края на 2025 г. сочат, че общият брой на Су-57 на въоръжение е между 20 и 25 самолета – малка част от първоначалните планове за програма, започнала летателни изпитания през 2010 г. През 2025 г. заводът е доставил само два изтребителя Су-57. При темп от два самолета годишно, разликата между договорените 76 бройки и реално произведеното от КнААЗ е огромна, а крайният срок 2027–2028 г. изглеждаше нереалистичен още преди цехът за композити да бъде изпепелен.
Щетите носят последствия и отвъд линията на Су-57. Съоръжението е критично и за серийното производство на Су-35С, макар че Су-57 е по-засегнат поради по-голямата си зависимост от композити. Су-35С е един от основните инструменти на Русия за попълване на загубите в Украйна и всяко забавяне добавя натиск върху вече претоварената авиационна индустрия.
Заводът КнААЗ е под нарастващ натиск от няколко посоки през последната година. През септември 2025 г. Украйна удари завода за инструменти „Скиф-М“ в Белгород – доставчик, чиито продукти захранват директно производството на „Сухой“ – с крилати ракети „Flamingo“. Сателитните снимки потвърдиха, че и четирите ракети са поразили обекта. Този удар, съчетан с пожара в КнААЗ, представлява поредица от тежки удари върху веригата за доставки, поддържаща най-модерната програма за изтребители на Русия.
🇷🇺 В Мясниковски район на Ростовска област е избухнал пожар на територията на химически склад, образувайки голям димен стълб, простиращ се на десетки километри.
В изявление на областното министерство на извънредните ситуации се посочва, че инцидентът е станал в село Крим, а на място работят аварийни екипи. Мащабите на щетите и евентуални данни за пострадали все още се уточняват.
Складовете попадат в непосредствена близост до Ростов на Дон – ключов логистичен възел за операциите на руската армия в Украйна. Складовете за горива и смазочни материали в региона са потенциални военни цели, което ги поставя в обхвата на украинските удари с дронове и ракети, ескалирали значително през последните месеци. Украинската армия редовно насочва своите удари срещу горивна инфраструктура на руска територия, за да наруши на снабдяването на фронтовите части.
🇻🇪 Огромен пожар избухна в петролен проект в източна Венецуела, където е разположен завод за преработка на петрол Petrocedeno, съобщават местните медии и източници в държавната компания PDVSA.
Заводите за преработка на суров петрол в пояса на Ориноко, основен регион на Венецуела за добив на петрол, са ключови за превръщането на тежкия суров петрол в сортове за износ в чужбина.
Работник от близък обект споделя, че преди избухването на пожара се е чула силна експлозия, поради това, че огънят е пламнал в непосредствена близост до дестилационната кула. Друг източник изрази съмнения, че огнената стихия вероятно се е разнесла и към завода за нафта.
Трети източник съобщи, че към мястото на инцидента са изпратени линейки, но засега няма официално потвърдени данни за пострадали. Извършена е евакуция на персонала от съоръжението.
🇺🇦💥🇷🇺 Петролната рафинерия в град Уфа, столицата на Република Башкирия, беше поразена рано тази сутрин от ударните дронове на Центъра за специални операции „А“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).
Башнафта-УНПЗ се намира на 1400 км от Украйна и представлява едно от водещите съоръжения за преработка на нефт в рамките на Руската федерация, осигуряващо гориво и смазочни материали за въоръжените сили, според източници на УНИАН в украинските спецслужби.
Според информацията след експлозиите на територията на завода са пристигнали пожарни екипи, а над обекта се е издигнал огромен стълб от черен дим. Според предварителни данни огнената стихия е възникнала в инсталацията за преработка на суров нефт ЕЛОУ-АВТ-6.
„Това е третата атака на СБУ в Башкортостан в последния месец, извършена на 1400 км разстояние от Украйна. Тези удари доказват, че в дълбокия тил на Русия няма безопасни места. СБУ е способна да достигне до всички обекти на вражеска територия, подпомагащи войната срещу Украйна“, заяви източник от СБУ.
По-рано на 18 септември далекобойни дронове на СБУ предизвикаха мощна експлозия в комплекса „Газпром Нефтохим Салават“, след удар по инсталацията ЕЛОУ-АВТ-4, която се явява ключова за първоначалното пречистване на нефта от вода и соли, преди той да бъде превърнат в бензин, дизел, керосин и мазут.
Шест дни по-късно, на 24 септември, дронове на СБУ отново поразиха въпросния комплекс, като по време на атаката бяха реализирани няколко точни попадения, предизвиквайки силен пожар и високи стълбове черен дим.
Тези атаки демонстрират все по-неоспоримите възможности на украинските специални служби за нанасяне на удари по стратегически обекти в дълбокия тил на Руската федерация, което усложнява значително логистиката и снабдяването на руските военни.
🇩🇪💥 В северната част на Мюнхен от ранните сутрешни часове протича мащабна операция на полицията и пожарната служба. На място са били изпратени и специални части, а също така и екипи за обезвреждане на взривове.
По информация на BILD са чути няколко експлозии, последвани и от изстрели. На пътното платно е открит напълно изгорял автобус, обвит в пожарна пяна.
Мъж е заложил експлозиви в къщата на родителите си, след което е запалил имота и е сложил край на живота си. Освен него е открита и друга жертва с огнестрелни рани, твърди немския таблоид.
На мястото на инцидента е открито мъжко тяло, а друг човек е с огнестрелни рани. Точните обстоятелства около инцидента засега остават неясни.
Мястото на инцидента е на улица Lerchenauer Straße. Районът е отцепен на широк периметър, а властите призовават жителите и шофьорите да избягват зоната или да използват обходни маршрути.
🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Газпром Нефтехим Салават“ в Република Башкирия на Руската федерация днес сутринта, според сведения на местните власти и източник на Kyiv Independent в Службата за сигурност на Украйна (СБУ).
„Газпром Нефтехим Салават“ е един от най-големите руски заводи за преработка на нефт, който е разположен в Република Башкирия, на около 1300 км от линията на съприкосновение в Украйна.
Украинските далекобойни дронове са поразили успешно инсталация за преработка на суров нефт ELOU-AVT-4 в центъра на комплекса, което е предизвикало масивна експлозия, според източник на СБУ.
Областният губернатор Ради Хабиров съобщи, че два безпилотни самолета са атакували обекта, което е довело до силен пожар. Не са докладвани жертви. Кадри, споделени от местни жители в Telegram, показват огромен стълб черен дим, издигащ се над завода.
Освен това беше съобщено за отделен удар по петролна рафинерия на територията на Волгоградска област през изминалата нощ, извадил съоръжението от експлоатация за неуточнен период от време.
Рафинерията във Волгоград, на около 450 км от бойното поле в Украйна, играе централна роля за осигуряването на гориво за нуждите на руската армия, отбелязват от СБУ. Заводът е най-големият производител на петролни продукти в Южния федерален окръг на Руската федерация, преработващ 15,7 милиона тона суров нефт годишно, което възлиза на 5,6% от общата преработвателна мощност на страната.
Противовъздушната отбрана е свалила 43 украински дрона през изминалата нощ, включително 23 над Ростовска, 11 над Волгоградска, 5 над Курска и 1 над Белгородска област и 3 над Крим, според сутрешния брифинг на руското министерство на отбраната, в който не се споменава за Башкирия.
Украинската армия ескалира атаките срещу руската петролна индустрия през изминалата година, което доведе до временни прекъсвания и влоши националният дефицит на горива. Киев разглежда руските рафинерии като законни военни цели, тъй като финансират и захранват военната машина, отговорна за руската агресия срещу Украйна.
🇺🇦💥🇷🇺 През изминалата нощ украински дронове поразиха петролната рафинерия в Кириши, град в Ленинградска област на Руската федерация, съобщи областният губернатор Александър Дрозденко.
Дрозденко посочва, че руската противовъздушна отбрана е прехванала три безпилотни самолета в района на съоръжението, но отломките на един от тях са попаднали на територията на завода, което предизвиква силен пожар. По думите му огънят е бил потушен и няма жертви.
Руският опозиционен канал Astra публикува кадри и снимки от очевидци, които показват голяма експлозия и пламъци, издигащи се от завода след атаката.
Комплексът в Кириши, известен като Киришинефтегорсинтез (КИНЕФ) е един от двата най-големи в страната с годишен капацитет за преработка от над 17 милиона тона суров петрол или 355 хиляди барела дневно, което представлява 6,4% от общия обем в страната. Заводът е разположен на над 800 километра от украинската граница.
Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна припомни и предишен свой удар по рафинерията през март 2025 г.
Последната атака идва малко след една от най-мащабните безпилотни атаки по Ленинградска област от началото на пълномащабната война. В нощта на 12 септември дронове на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) атакуваха Приморск – най-голямото руско петролно пристанище на Балтийско море.
Според източник на Kyiv Independent след удара в Приморск е избухнал пожар на един от корабите, както и в помпена станция, което е довело до временно преустановяване на петролните доставки.
През последната година украинските сили ескалираха атаките срещу руската петролна индустрия, което доведе до прекъсвания в работата ѝ и задълбочи недостига на гориво в много региони. Киев счита руските рафинерии за легитимни военни цели, тъй като финансират и поддържат военната машина на Москва.
🔥 Пожарът в рафинерията в град Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация продължава вече пети ден след украинската атака с дронове миналата седмица, съобщава изпълняващият длъжността губернатор на региона.
Рафинерията в Новошахтинск преработва суров петрол предимно за износ и притежава годишен капацитет от около 5 милиона тона, което се равнява на близо 100 000 барела дневно.
„Площта на пожара в завода за нефтопродукти в Новошахтинск вече е намалена. От 21 август огнеборците се борят с пожара в завода, който беше поразен в резултат на вражеска атака“, съобщи губернаторът Юрий Слюсар в публикация на своя Telegram канал в неделя.
По думите му в операцията за овладяване на ситуацията участват 412 служители на спешните служби и 150 единици техника, включително пожарни влакове.
През юли и август 2025 г. Украйна засили атаките си с дронове срещу руската петролна инфраструктура. Това е тактика, която тя прилага от 2024 г., за да наруши работата на руската военна машина и основния ѝ източник на приходи. Кампанията в последните месеци се отличава със стратегическа дълбочина, тъй като са ударени обекти, намиращи се далеч от фронтовата линия, и са нанесени значително по-мащабни и дългосрочни щети в сравнение с предишни атаки.
Хроника на атаките:
▪️ 2 август: Украински дронове удариха рафинерия Новокуйбишевск на „Роснефт“ в Самарска област, повреждайки ключова инсталация за преработка на суров петрол, която осигурява 80% от продукцията на обекта. Рафинерията е изведена напълно от експлоатация и се очаква да остане така най-малко един, а потенциално няколко месеца.
▪️ 2 август: Ударена беше Рязанската рафинерия, ключов доставчик на гориво за Централна Русия и столицата Москва. Две инсталации за преработка на суров петрол бяха повредени, поради което приемът на суров петрол през август беше намален до 60%.
▪️ 10 август: Украински дрон порази петролна рафинерия на „Лукойл“ в Република Коми в атака, поставила рекорд за разстояние - над 2000 км от границите на Украйна. Същия ден беше спряна дейността и на рафинерията на „Роснефт“ в Саратов.
▪️ 14 август: Рафинерията във Волгоград също беше поразена от дрон, което предизвика пожар и разлив на петрол. Това съоръжение, което произвежда бензин, дизел и авиационно гориво, осигурява 5,6% от общия капацитет за рафиниране на Руската федерация.
▪️ Края на август: Удари бяха нанесени срещу обекти в Ленинградска и Самарска област, включително Сизранския завод за преработка на петрол, специализиран в горива за руската армия. Атака с дрон срещу нефтопровод „Дружба“ спря временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.
❗ Тези атаки извадиха от строя значителна част от индустриалния капацитет за рафиниране на територията на Руската федерация – най-малко 10%, а по-вероятно над 13% – и доведоха до остър недостиг на бензин в различни региони на страната. В отговор Русия спря износа на бензин в опит да стабилизира вътрешния пазар, но това не успя да предотврати рекордно високите цени на горивата на едро и дребно.
Най-мрачната прогноза за руската икономика
Ако украинските атаки продължат със сегашния си темп в близките няколко седмици, перспективите за руската икономика безспорно изглеждат мрачни, което ще изостри съществуващите уязвимости. Най-мрачната прогноза би включвала комбинация от преки и непреки икономически сътресения, водещи до задълбочаване на кризата.
▪️ Остър недостиг на гориво и скок на цените: Продължаващите атаки биха парализирали способността на Русия да произвежда петролни продукти като бензин и дизел. Въпреки че Русия разполага с известен капацитет за съхранение на суров петрол, той е ограничен и бързо ще се изчерпи, което ще доведе до „излишък на суров петрол“, който страната не може да преработи. Това ще принуди Русия или да намали добива на суров петрол – пряк удар върху основните ѝ приходи от износ – или да изнася повече суров петрол на потенциално по-ниски цени. Във вътрешен план недостигът ще стане повсеместен, което ще засегне не само гражданския транспорт, но и селското стопанство и военната логистика. Цените ще продължат да се покачват, подхранвайки общественото недоволство и подкопавайки твърденията на Кремъл за икономическа стабилност.
▪️ Намаляване на приходите и бюджетен дефицит: Загубата на капацитет за рафиниране пряко влияе върху способността на Русия да изнася петролни продукти с добавена стойност. Въпреки че износът на суров петрол все още осигурява значителен дял от приходите на страната, неспособността за преработване в по-ценни стоки като дизел и бензин ще намали размера на общите приходи от износа. Това, в съчетание с падащите световни цени на петрола и наложените санкции от международната общност, ще задълбочи допълнително бюджетния дефицит на Русия. Правителството вече е изправено пред значителен такъв, а по-нататъшният спад на приходите от петрол и газ ще натовари способността му да финансира военните усилия и социалните програми.
▪️ Икономическа контракция и стагнация: Руската икономика показва признаци на забавяне още преди скорошната серия от украински безпилотни атаки. Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на Русия за текущата година, а Централната банка на Руската федерация прогнозира близък до нулевия растеж до края на годината. Продължаващите атаки вероятно ще тласнат икономиката към рецесия. Гражданските сектори отдавна вече се борят с високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка (отчасти поради привличането на военнослужещи за военните усилия в Украйна) и спад на инвестициите. Петролният сектор, който беше основен двигател на растежа по време на инвазията, сега е на прага на шок в предлагането, който вероятно ще доведе до свиване на икономическата активност.
▪️ Системна нестабилност: Съвкупният ефект от този натиск може да доведе до системна криза. Правителството може да прибегне до по-отчаяни мерки, като например контрол на цените, което в условията на пазарна икономика може да доведе до повсеместен недостиг и черни пазари, напомнящи за съветската епоха. Високата инфлация и отслабването на рублата, съчетани с нарастващите разходи за внос, допълнително ще намалят покупателната способност на руските граждани. Тъй като икономическите трудности стават по-видими и лични, те биха могли да увеличат общественото недоволство и да поставят под въпрос обществения договор, който е в основата на управлението на Путин.
В разигралия се мрачен сценарий продължаващите атаки, съчетани със насрещния вятър в икономиката и международните санкции, не само биха нарушили военните усилия на Русия, но и биха могли да предизвикат по-дълбока икономическа и социална криза, която да постави под въпрос стабилността на руската държава, макар последното звучи по-скоро като химера, с оглед на самосъзнанието на руското общество към днешна дата.
Международен контекст
Случаят с Новошахтинск подчертава уязвимостта на руската енергийна инфраструктура – ключов сектор за финансирането на нейната военна агресия срещу Украйна. Ограниченията върху руските петролни приходи вече играят важна роля в глобалната стратегия за отслабване на Кремъл. В този процес международните санкции, въведени и разширявани след 2014 г., остават решаващ фактор.
Администрацията на Доналд Тръмп изигра ограничена, но ключова роля в затягането на икономическия натиск над Москва, въвеждайки мерки в енергийния и финансовия сектор и разширявайки обхвата на санкциите срещу руските компании и олигарси. Изброените мерки, заедно със санкциите на ЕС и партньорските нации от Г-7, ускоряват изолацията на Москва от международните пазари и намаляват нейния достъп до критични технологии за добив и преработка.
Перспективата за още по-строги мерки, включително налагането на пълна забрана на износ на руски нефт и газ за определени пазари, има потенциала да подейства като катализатор на икономическия колапс, който да доведе до дестабилизация на режима в Кремъл.
🇺🇦💥🇷🇺 Пожар избухна в завода за преработка на нефт в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация след атака на украински дронове през нощта срещу 21 август. Това съобщи Astra, популярен руски канал в Telegram, позовавайки се на местни източници и видеозаписи от атаката.
Град Новошахтинск се намира на около 10 км от руско-украинската държавна граница и на повече от 200 км от най-близката фронтова линия.
Местни жители съобщиха, че по време на атаката с дронове над града са били чути поне пет силни експлозии. Дронове са ударили местния завод за преработка на нефт, предизвиквайки голям пожар.
Видеокадри от предполагаемия удар показват стълбове от дим и пламъци, издигащи се от мястото на удара.
Съобщава се, че съоръжението в Новошахтинск произвежда близо 7,5 милиона тона нефтопродукти годишно, като е специализиран в производството на горива. Това не е първа украинска атака срещу завода, който беше мишена на дронове и в предишни нападения. През декември 2024 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Военноморските сили (ВМС) извършиха комбиниран удар по завода, който доведе до значителни материални щети в резултат на мащабна огнена стихия.
След нападението Генералният щаб на ВСУ отбеляза, че обектът в Новошахтинск е бил последната действаща рафинерия в Ростовска област.
По-рано украинската армия заяви, че при атаката през юли 2024 г. са били унищожени 1,5 милиона тона нефт и нефтени продукти на стойност 540 милиона щатски долара. Отделно заводът частично спря работа и след друга атака срещу него, извършена през март 2025 г.
Украйна редовно нанася удари от безпилотни самолети с голям обсег срещу промишлени и военни обекти в Руската федерация. Заводите за преработка на нефт, финансиращи и поддържащи руската военна машина, са чести мишени на тези атаки.
Според съобщения в медиите три руски рафинерии са намалили или прекратили дейност този месец след понасяне на сериозни щети от украински атаки с дронове. Bloomberg съобщава, че съоръжение на „Роснефт“ в Саратовска област е спряло приема на нефт след украински удар на 10 август.
Рафинерията в Рязан също редуцира своето производство наполовина, а заводът в Новокуйбишевск спря изцяло производството си на 2 август, съобщи Reuters.
🇸🇾 Огромна площ от овощни градини в планините Хамрин в иракската провинция Салах ад-Дин, които са собственост на ръководители в Силите за народна мобилизация (PMF), е обект на умишлен палеж, дело на неизвестни лица. Огнената стихия доведе до значителни щети по земеделската земя, която е актив от огромно значение за местното население.
На този етап самоличността на извършителите остава неизвестна, но подозренията падат върху терористите от Ислямска държава, които имат безкрайно досие на атаки срещу подобни цели, особено в тази част на страната. Друга хипотетична възможност е палежът да е дело на бивши земевладелци от местната сунитска общност, чиито мотиви може да са свързани с недоволство от спорове за собственост върху земеделска земя или сектантско напрежение.
⚔️ Иракската армия и Хашд аш-Шааби започнаха съвместна операция, насочена към останки на Ислямска държава, укриващи се в труднодостъпния терен на планинската верига Хамрин, заемаща части от провинциите Салах ад-Дин, Дияла и Киркук.
PMF разпространи изявление, в което уточнява, че офанзивата е проведена от три посоки на базата на точни разузнавателни данни с цел ликвидиране на останалите терористични клетки. Операцията започва със силен артилерийски и минометен обстрел по терористични цели и все още е в ход към момента на публикуване на доклада.
Известна със сложния си терен от пещери и мрежи от тунели, районът отдавна играе ролята на стратегическо убежище, логистичен център и тренировъчна база за джихадистки групировки, сред които Ислямска държава. Въпреки че беше победена и няма териториални владения в Сирия и Ирак, спящи клетки продължават да използват тези обширни и трудни пространства, за да се прегрупират и да атакуват силите за сигурност и критична инфраструктура, използвайки тактики от партизанска война.
🇷🇺⚖️📱 Руската полиция задържа две момичета, заснели видео за TikTok на фона на горящ нефтен склад в Сочи, основният курортен град на Русия, след като Украйна извърши мащабен удар.
Около 30 мощни експлозии предизвикаха огромен пожар в съоръжението, разположено до главното летище, използвано често от Владимир Путин. „Сочи претърпя атака с дронове от киевския режим снощи“, заяви губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев в Telegram.
Далекобойните дронове „Лютый“ доведоха до сериозни смущения на летището в Сочи, където над 50 туристически самолета бяха отклонени или забавени, а изчакващите пътници бяха евакуирани в подземно бомбоубежище.
Във видеото 21-годишната Даша и 19-годишната Карина се усмихват и пеят на песента „Малинов зора“ на Мияги пред отблясъците на пожара, причинен от атаката с дронове. Малко след неговото публикуване онлайн, то започва да се разпространява лавинообразно и е споделено от множество публични страници, призоваващи за техния арест, с който да бъдат принудени да се извинят за действията си. В крайна смекта полицията провежда разследване и момичетата са арестувани.
Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че отломки от дрон са ударили резервоар за гориво в нефтения склад, а 127 огнеборци са бориха с пожара в неделя, който по-късно беше потушен. Руските власти съобщиха, че атаката с дронове срещу рафинерията е една от няколкото, предприети от Украйна през уикенда.
Киев заяви, че ще засили въздушните си удари срещу Русия в отговор на увеличаването на руските атаки на нейна територия през последните седмици, които убиха десетки цивилни.
Междувременно Русия отново бомбардира ключов мост в южния украински град Херсон, като загина един мъж, съобщиха местните власти. Кадри показват как Русия разрушава жизненоважен пътен преход над река Днепър, прекъсвайки основна артерия към квартал Корабел в града. В близкия Николаев седем души бяха ранени и няколко къщи бяха разрушени. Украйна съобщи и за седем жертви при руските атаки в събота в регионите Херсон и източния Донецк.
Украйна не е коментирала ударите. Тя насочва атаките си към енергийната инфраструктура на Русия в отмъщение за продължителните руски бомбардировки на украинската енергийна мрежа през цялата война.
Късно в събота (2 август) имаше съобщения за експлозии и дим в близост до контролираната от Русия Запорожка ядрена електроцентрала в окупирана Украйна, най-голямата ядрена електроцентрала в Европа.
„Всяка атака в близост до ядрена електроцентрала – независимо от целта – носи потенциални рискове за ядрената безопасност и трябва да бъде избягвана. Отново призовавам за максимална военна сдържаност близо до ядрени съоръжения, за да се предотврати продължаващият риск от ядрена авария“, заяви генералният директор Рафаел Мариано Гроси.
През юли Тръмп заяви, че Путин има 50 дни, за да прекрати войната, или Русия ще се сблъска със строги мита върху петрола и други износи. В понеделник (28 юли) обаче Тръмп постави нов срок от „10 или 12“ дни. По-късно той определи нов краен срок, който изтича на 8 август.
🇸🇾🔥 Мащабни пожари, обхванали крайбрежните планински масиви на северозападна Сирия, унищожиха хиляди хектари гори и земеделски земи, разселвайки местните общности и подлагайки на изключително напрежение службите за спешно реагиране.
Докато пожарникарите навлизат в петия си пореден ден на борба с пламъците в пресечения терен на северна Латакия, ислямистка групировка пое отговорност за бедствието, пораждайки тревога относно поредната заплаха за и без това сложната ситуация със сигурността в страната.
Ислямистката групировка „Сарая Ансар ал-Суна“ публикува изявление в Telegram, според което нейни членове стоят зад пожара, избухнал в четвъртък в района Кастал в северна Латакия. В него се включва похвала, че пожарите са предизвикали „разселването на нусайрийците и са причинили наранявания от задушаване сред тях“.
По-рано групата пое отговорност за самоубийствения атентат на 22 юни 2025 г. в църквата Мар Елиас в Дамаск, при който загинаха 29 души, а десетки други бяха ранени. Въпреки това властите отхвърлиха групата като „фракция фантом“ без проверена структура или известно ръководство.
Въпреки опровержението от страна на държавата, твърденията на групата хвърлиха мрачна сянка върху сирийската лятна криза с горските пожари, която според експерти рискува да се превърне в национална екологична катастрофа.
Министерството на извънредните ситуации и бедствията обяви създаването на съвместна полева оперативна зала в координация с няколко местни неправителствени организации. Оперативният център е натоварен с подпомагането на логистични и наземни операции за потушаване на пожари, според министър Раед ал-Салех.
Министърът потвърди в публикация на Х, че оперативната група вече е разположила водоноски, координира екипи от обучени доброволци пожарникари и е мобилизирала тежко оборудване за изкопаване на противопожарни просеки в опит да ограничи разпространението на пламъците. „Благодарни сме на всеки доброволец и всяка организация, която ни помага в тези изключително трудни обстоятелства“, написа той.
Но предизвикателствата остават огромни, тъй като теренът е коварен, а променливите ветрове в комбинация с рекордно високите летни температури възпрепятстват овладяването на огнената стихия. Усилията се усложняват допълнително от различни останки от доскорошни бойни зони, включително мини и невзривени боеприпаси, които представляват смъртоносе риск за спешните екипи, работещи в района.
Според изявление, публикувано от Сирийската програма за изменение на климата (SPCC), повече от 3000 пожара са избухнали в цялата страна от началото на 2025 г. Над 5700 хектара земеделски земи и горски масиви са погълнати от пламъци, а пожарните екипи са претоварени отвъд всякакъв капацитет.
В изявлението на SPCC се призовава сирийското правителство да обяви извънредно екологично положение в цялата страна, както и да започне всеобхватни реформи, включително разработване на системи за ранно предупреждение и сателитно наблюдение, включване на местните общности в превантивните усилия, правна отговорност за лица, признати за виновни в умишлен палеж, както и финансова помощ за засегнатите семейства и подкрепа за залесяване за зависимите от горите фермери.
Групата също така призна „пряката логистична подкрепа от Турция“, която според съобщенията включва самолетна помощ и обучен противопожарен персонал, който действа чрез трансгранична координация.
Докато „Сарая Ансар ал-Суна“ остава слабо разбрана, тя отразява предизвикателствата, пред които е изправена Сирия след падането на Асад, където множество фрагментирани групировки, някои родени от дезертьорства, други подкрепени от транснационални мрежи, тестват границите на способността на държавата да гарантира сигурност и стабилност.
Екологичният тероризъм има потенциал да се превърне в повтаряща се тактика в региони, където климатичната уязвимост се пресича с политическата нестабилност. Крайбрежните гори на Сирия, често описвани като „зелените дробове“ на страната, страдат от десетилетия на пренебрежение, дърводобив и негативно въздействие на войната. Умишленото им унищожаване би довело до последици за поколения напред.
За общностите в Северна Латакия, много от тях алауити и християни, които доскоро притежаваха влияние при династията на Асад, огнената буря съживи дълбоките им страхове от подновяване на сектантското насилие.
Докато димът продължава да се издига от западните планини на Сирия и миризмата на горящ бор се носи във въздуха, страната е изправена пред си поредното изпитание. Може ли тя да потуши не само пламъците, които унищожават горите ѝ, но и екстремистката идеология, която заплашва да разпали по-дълбоки разделения? Само времето ще покаже...
🇷🇺🔥 Мащабен пожар избухна днес сутринта в предприятието на КамАЗ в Набережние Челни, Република Татарстан на Руската федерация. Огромен стълб от черен дим се издига от различни части на града.
Към този момент причините и обстоятелствата около възникването на огнената стихия не са известни. Местните жители потвърдиха сведенията за пожар на територията на научно-техническия център „Камаз“. Към 10:00 ч. местните власти и представители на компаниите не са дали изявление по темата. Очевидци обаче предполагат, че пожарът е възникнал в района на една от работилниците.
Заслужава да се отбележи, че ден преди това в Република Татарстан беше обявена въздушна тревога във връзка с атака на безпилотни самолети. Въпреки това, към момента е неизвестно дали пожарът е свързан с атаката с дрон.
Предприятието е специализирано в производството на превозни средства за въоръжените сили на Руската федерация. В Набережни Челни беше построен монтажен цех специално за военни нужди през 2014 г.
Frontline Monitor припомня: Безпилотни самолети на Службата за сигурност на Украйна поразиха две ключови отбранителни предприятия на територията на Руската федерация в нощта срещу 7 май. Дроновете поразиха завода „Базалт“ в Московска област, произвеждащ въоръжение и боеприпаси за руската армия, както и „Сплав“ в Тулска област, единственото руско предприятие, разработващо реактивни системи за залпов огън.
Москва заяви, че украинските въоръжени сили са изстреляли 447 далекобойни безпилотни самолети и ракети по цели на руска територия през изминалата нощ в „най-масираната атака“ срещу страната от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Поради заплахата от атака с дронове мобилният интернет е прекъснат в повече от 30 руски града.
🇮🇷🔥 Мощна експлозия избухна в иранския град Кередж, последвана от пожар в електрическа централа „Монтазере Гаем“, която е ключов доставчик на електроенергия за западната част на столицата Техеран.
Iran International публикува любопитни кадри в социалните медии, показващи пламъци и гъст дим, издигащи се над съоръжението. По данни от иранските власти, инцидентът е причинен от мълния, паднала по време на буря в района, ножарът обаче продължава да бушува, а димът вече започна да покрива околните райони.
В непосредствена близост до нея се намират имоти на „Кала Електрик“, свързана с Организацията за атомна енергия на Иран. Компанията се занимава основно с технологии, свързани с обогатяване на уран чрез центрофуги.
По данни на очевидци, около 20:40 ч. местно време жители на Кередж са чули силна експлозия, след което системите за противовъздушна отбрана в западен Техеран са били активирани. По-късно там са били забелязани бойни самолети на ниска височина. Съобщава се и за земетресение, но не става ясно дали то е причинено от експлозията или обратното.
Медии, свързани с подкрепяната от Иран терористична групировка Хизбула, цитират официални лица в Иран, според които прекъсванията на тока в района са резултат от лошото време.
