Ледоразбивачът „Адмирал Макаров“ гори за втори път по време на ремонт

🇷🇺🔥 Пожар обхвана румпелното отделение в кърмовата част на полярния ледоразбивач „Адмирал Макаров“, докато беше на кей в Кронщад за ремонт на главните двигатели на стойност близо 1 млрд. рубли. Това е вторият такъв инцидент на същия кораб за по-малко от две години и вторият, избухнал по време на ремонтни работи. Главното управление на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация (МЧС) за Санкт Петербург получи сигнал в 14:20 ч. местно време на 5 септември за адрес ул. „Петровска“ №2 – територията на Кронщадския морски завод.

Огънят е тръгнал от румпелното отделение – помещението в кърмовата част на кораба, където се намира механизмът на кормилното устройство. Първоначално регионалното управление на МЧС докладва за площ на огнената стихия до 100 кв. метра, а окончателното съобщение я намали до 80. В потушаването участваха 52 огнеборци и 10 специализирани автомобила. Откритият огън беше овладян към 16:31 ч. и около два часа по-късно ведомството обяви пожара за напълно потушен – малко над 4 часа след подаване на сигнал. Няма пострадали. Причината не е официално оповестена, като прокуратурата започна проверка за спазването на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните работи.

На конкретния адрес се намира Кронщадския морски завод, но още същия ден предприятието заяви, че не участва в ремонтните дейности. Пресслужбата на Обединената корабостроителна корпорация съобщи, че заводът не е привлечен като изпълнител по проекта: кеят е отдаден под наем на петербургското дружество „Галеон“, което извършва ремонта. Дежурните служби на предприятието са подали самия сигнал до МЧС и са съдействали при гасенето.

„Галеон“ е основното производствено дружество в холдинга „АНКОН“ и посочва в своите дейности ремонта на ледоразбивачи, спасителни кораби и сондажни платформи. Кронщадският морски завод е акционерно дружество и от април 2016 г. е част от Обединената корабостроителна корпорация. Обслужва както военни, така и граждански кораби и по негови данни за последното десетилетие през него са преминали повече от 100 кораба и други плавателни съда годишно. Площадката се намира на остров Котлин, разположен на 30 км западно от центъра на Санкт Петербург.

Така в ремонта участват три отделни страни с различни роли: „Росморпорт“ като собственик на плавателен съд и възложител, „Галеон“ като изпълнител и наемател на кея и Кронщадски морски завод като собственик на инфраструктурата, без да взима пряко участие в ремонта. Предстоящата прокурорска проверка ще бъде насочена към спазване на изискванията за пожарна безопасност при ремонтните дейности, не техническа оценка на щетите, нанесени от огнената стихия по кораба.

„Адмирал Макаров“ не е боен кораб. Той е цивилен ледоразбивач, собственост на федералното държавно унитарно предприятие „Росморпорт“, и носи името на вицеадмирал Степан Макаров, инициатора на първия в света арктически ледоразбивач. Черноморският флот разполага с фрегата от проект 11356Р със същото наименование, който беше поразен от украински дронове на пристанището в Новоросийск на 6 април 2026 г. Ледоразбивачът и фрегатата принадлежат към съвсем различни структури и действат в различни морета.

Ледоразбивачът е построен през 1975 г. по поръчка на Съветския съюз в хелзинкската корабостроителница на Wärtsilä по проект 1039. Той е вторият в серия от три кораба: „Ермак“ е построен през 1974 г., а „Красин“ през 1976 г. Има обща водоизместимост 20 247 тона и 134,84 метра дължина. Двигателната уредба развива 36 000 конски сили и му позволява да се движи непрекъснато през лед с дебелина до 1,5 метра със скорост два възела. Екипажът наброява 58 души.

Главните двигатели са Wärtsilä Sulzer 12ZH 40/48. Финландският производител напусна руския пазар през юли 2022 г. след продажбата на своето подразделение Wärtsilä Vostok на местния мениджмънт и обяви, че повече не носи отговорност за техническото обслужване на своето оборудване на територията на Руската федерация. „Росморпорт“ обяви ремонта на двигателите на търг през юли 2025 г. с начална стойност 996 млн. рубли и краен срок 30 ноември 2026 г. Работата се извършва в акваторията на Голямото пристанище на Санкт Петербург – с руски изпълнител и без участие на завода производител.

Ремонтът на главните двигатели не е единствен голям разход. През февруари 2026 г. „Росморпорт“ обяви отделна поръчка за около 165 млн. рубли за ремонт на помощните двигатели и спомагателното механично и електромеханично оборудване във връзка с периодичното освидетелстване от Руския морски регистър. Друга за около 214 млн. рубли е предвидена за подмяна на аварийно-предупредителната сигнализация – системата, която подава сигнал при отклонения в работата на корабните механизми.

Освидетелстването е периодична техническа проверка от класификационното общество. Без необходимото заключение корабът не може да получи документите, които му позволяват да излезе в море. Крайният срок и по двете поръчки е 23 декември 2026 г. Общата стойност на описаната модернизация и ремонт по кораб, построен преди половин век, надхвърля 1,3 млрд. рубли.

Мащабът на ремонта може да бъде обяснен с ролята, която плавателният съд трябва да поеме в Балтийско море. От самото начало „Адмирал Макаров“ е с пристанище на регистрация Владивосток. През 2017 г. той преминава към „Росморпорт“ и работи в Арктика. На 26 ноември 2025 г. предприятието го прехвърли от Арктическия към Северозападния басейнов филиал, където става 15-ият ледоразбивач и 55-ият плавателен съд в състава.

Задачата му е определена ясно: да води кораби през ледовете към руските морски пристанища в източната част на Финския залив по време на зимната навигация. Доковият ремонт вече е приключил – през май 2025 г. корпусът беше почистен и боядисан, конструкциите бяха проверени, а гребните винтове – ремонтирани. Пълното включване на „Адмирал Макаров“ в ледоразбивачната група на филиала обаче беше обвързано с приключването на регламентните работи, включително ремонта на главните двигатели.

Северозападният филиал обслужва Голямото пристанище на Санкт Петербург, Виборг, Висоцк, Приморск, Уст-Луга и Калининград. През зимната навигация 2024/2025 г. 13 негови ледоразбивача осигуриха транзита през ледовете на 1183 кораба. Приморск и Уст-Луга са големите износни пристанища по крайбрежието на Финския залив, а подходите към тях замръзват през зимата.

Целият флот от ледоразбивачи на „Росморпорт“ наброява 34 кораба. От тях 23 са линейни ледоразбивачи, способни да водят кораби през леда извън пристанищните акватории, докато останалите са пристанищни ледоразбивачи и влекачи с възможности на ледоразбивач.

Предишен пожар на борда на „Адмирал Макаров“ избухна на 26 ноември 2024 г. Тогава той се намираше на кей в Голямото пристанище на Санкт Петербург за ремонтни работи и се възпламени ацетиленова бутилка. Пострадали отново не бяха докладвани, а Северозападната транспортна прокуратура разпореди проверка за спазването на изискванията на законодателството за водния транспорт и на противопожарните правила.

Двата инцидента се случиха на разстояние от 21 месеца. И двата избухнаха по време на ремонтни работи и бяха последвани от дежурните проверки от прокуратурата, завършили без публично обявено окончателно заключение относно причините.

Какво точно е повредено при пожара от 5 септември, засега не е ясно. В румпелното отделение се намират кормилният механизъм, неговата хидравлика и свързаните кабелни трасета, а по график корабът трябва да бъде готов за зимната навигация.

Най-близкият проверим показател за последиците от пожара е ремонтният график. Срокът за ремонта на главните двигатели изтича на 30 ноември 2026 г. – само няколко седмици преди активното ледообразуване в източната част на Финския залив. Ако „Росморпорт“ успее да го спази, това няма да означава, че пожарът не е причинил достатъчни тежки щети, но ще покаже, че не са наложили съществено отлагане на основния ремонт. Ако срокът се измести или се появят нови ремонтни поръчки по кораба, това ще е ясен индикатор за по-сериозни щети, но само по себе си няма да доказва, че причината за забавянето е именно пожарът.

Полша разследва пожара в завода за дронове като чужда разузнавателна операция

🇵🇱🔥 Националната прокуратура на Полша започна разследване за участие в разузнавателна дейност на чужда държава срещу държавата и престъпление с терористичен характер във връзка с пожара, избухнал в нощта срещу 31 август в завода на WB Electronics в Скаржиско-Каменна. Делото се води от Малополския отдел на Департамента за организираната престъпност и корупцията в Краков.

По думите на говорителя Пшемислав Новак огънят е бил предизвикан умишлено с поставен заряд със запалими вещества, а причинените щети възлизат на поне 15 млн. злоти. Досега не са повдигнати никакви обвинения. Разследването се извършва съвместно от Агенцията за вътрешна сигурност (ABW) и областната дирекция на полицията в Келце, проверката участва Службата за военно контраразузнаване (SKW).

Сигналът е подаден в 0:23 ч. Огнището се намира в помещение на предприятието на ул. „Обувнича“, в монтажен участък до складовата част. Гасенето е продължило около два часа с участието на 5 екипа и 25 огнеборци. Заводът не е работел през нощта и няма пострадали. Малко преди самия пожар операторът на външната охранителна фирма е съобщил на полицията за активирани датчици на противовзломната защита. През деня периметърът е претърсен с кучета и дронове, оборудвани с термовизионни камери.

Според репортаж на RMF FM вътрешна охранителна камера е заснела лице, маскирано с „балаклава“, което носи раница и прескача оградата, след което подпалва едно от помещенията. По-късно край периметъра са открити раница и горнище. Записът и откритите вещи остават неофициални сведения: нито полицията, нито прокуратурата са ги потвърдили. На първия брифинг говорителят заяви, че не изключват умишлен палеж на мястото, но там не са открити запалителни вещества. Формулировката на прокуратурата от следобеда вече описва поставен заряд.

Компанията представя случилото се по съвсем различен начин. Нейният говорител Ремигиуш Вилк го описа като „малък пожар“, засегнал едно помещение с площ около 60 кв. метра, и заяви, че производството може да се поднови веднага. В писмено съобщение групата подчерта, че „всички процедури и системи сработиха правилно“, огънят е потушен светкавично. Същия ден разследващите докладваха за унищожени помещения от склад и щети за над 15 млн. злоти, или около 3,5 млн. евро. Двете версии засега остават несъгласувани: никоя от страните не е обяснила разликата между засегнато помещение от около 60 кв. метра и щета над 15 млн. злоти, а WB Group не е публикувала собствена оценка на загубите.

Обектът е производственият център на WB Group в Скаржиско, открит през 2022 г., след като групата взима решение да удвои производството на два основни продукта. Единият е FlyEye – малък разузнавателен дрон за наблюдение на бойното поле, откриване на цели и коригиране на артилерийски огън. Другият е Warmate – барражиращ боеприпас, който патрулира над зададен район и се насочва към открита цел. В Скаржиско се произвеждат композитните корпуси и управляващи модули за летателните апарати, както и компоненти за наземни безпилотни машини. Халето е преоборудвано и оборудвано с машини за месец, първоначално с персонал от 30 души, а до края на 2022 г. центърът вече е произвел самостоятелно 200 системи.

На 28 май 2026 г. в Ожарув Мазовецки председателят на WB Group Пьотр Войчеховски и началникът на Агенцията по въоръженията ген. Артур Купстел подписаха три договора за полската армия. Единият е за 190 системи FlyEye, вторият – за над 400 броя Warmate, а третият – за 12 огневи модула на ударна система GLADIUS, в която разузнавателният апарат FT-5 работи съвместно с барражиращи боеприпаси и наземни командни модули. Доставките продължават до 2030 г. и се финансират по европейския механизъм SAFE. Украинските сили използват FlyEye от 2015 г., а Warmate – от 2017 г. WB Group е най-голямото частно отбранително предприятие в Полша.

Скаржиско-Каменна се намира на около 150 километра южно от Варшава и има оръжейна индустриална традиция от 1924 г., когато там е основана Държавната фабрика за боеприпаси. Днес в града е седалището на Mesko – производителя на преносимия зенитен комплекс Piorun и на боеприпаси, част от държавната Полска въоръжителна група.

Около 14:40 ч. на 30 август, по-малко от денонощие по-рано, в люблинския квартал Хайдув-Задембе изгоря двуетажна хала на JFG Composites, която произвежда композитни детайли за авиационната промишленост. Сградата с приблизителни размери 30 на 100 метра изгоря напълно, а над 40 пожарникари се бориха с огъня в продължение на няколко часа. Причината не е установена и разследването продължава под надзор от прокуратурата. Говорител на министерство на вътрешните работи заяви, че ще бъде проверена всяка възможна връзка между пожара в Люблин и този в Скаржиско.

Поредицата от пожари и подпалвания в европейската отбранителна промишленост се развива от пролетта. В нощта срещу 20 март 2026 г. в Пардубице, Чехия, изгоряха два производствени обекта на LPP Holding, където украинската Archer произвежда термовизионните мерници AT-300 за противотанковия комплекс „Стугна-П“. Огънят унищожи почти целия производствен капацитет, включително готова продукция. Отговорност пое неизвестна дотогава група с името Earthquake Faction, която представи предприятието като работещо за Израел, въпреки че такава обвързаност няма. Профилите на групата онлайн са създадени ден преди нападението. Задържанията по делото впоследствие обхванаха и Словакия, Полша и България.

На 10 август товарен автомобил се запали на площадката на „ЕМКО“ край Белица в Тревненско, а огънят предизвика детонация в складове със 155-милиметрови боеприпаси. Пострадали няма, а сред работните версии на разследването е и умишлено действие. Три дни по-късно избухна експлозия в барутния участък на KNDS Ammo Italy в Колеферо край Рим. В нощта на 15 август беше подпален заводът на Milrem Robotics в Талин, произвеждащ наземната роботизирана платформа THeMIS и бойния апарат VECTOR. Службата за държавна сигурност на Латвия образува дело на 16 август и до 18 август задържа трима свои граждани, като иззе и предмети, вероятно използвани при запалването. Естонският премиер Кристен Михал заяви, че се проверява възможно руско участие.

На 25 август словашката полиция задържа трима души заради подготовка за подпалване на завода на украинската Skyeton, който произвежда разузнавателни безпилотни апарати за западни клиенти. Двама от задържаните са латвийски граждани, третият е украинец, а единият е заловен в Хамбург. Иззети са смес от бензин и стиропор, инструменти, телефони, екшън камера и ръчно нарисувана карта на обекта. По оценка на разследващите по това време в предприятието са се намирали 70 души, а стойността на имуществото на площадката е била в размер на десетки милиони евро. Отговорност пое групата Global Citizens Against War 1984. Словашката полиция заяви, че задържаните са действали по чуждо указание, но възложителят не е установен. В Литва шестима души са обвинени за опит за подпалване на завод, който доставя на Украйна апаратура за радиочестотно сканиране. Литовската прокуратура определи мрежата като организирана отвън и действаща едновременно в няколко държави.

Полша има и отделна поредица от случаи, в които властите вече са посочили предполагаемия възложител. На 12 май 2024 г. изгоря търговският комплекс на ул. „Маривилска“ 44 във Варшава заедно с 1400 магазина и сервизни обекта. Вътрешният министър Томаш Сємоняк и правосъдният министър Адам Боднар обявиха, че подпалването е поръчано от руските специални служби и ръководено от установено лице на територията на Руската федерация. Част от изпълнителите бяха задържани, а останалите са идентифицирани и обявени за издирване. През ноември 2025 г. взрив разруши участък от железопътната линия Варшава–Люблин при село Мика – маршрут, по който преминава военният транзит към Украйна. Министър-председателят Доналд Туск посочи двама украински граждани, действали в интерес на руското разузнаване. Според обвинението целта е била дерайлиране на влак. По операция „ТОР“ бяха задържани 10 души.

Публичната част от отчета на ABW за 2024–2025 г. – първият подобен документ на агенцията от 12 години – показва и мащаба на явлението. За двете години са водени над 60 разследвания за шпионаж – ръст, който агенцията определя като безпрецедентен, при положение че през 90-те години подобните дела са били по няколко годишно. От началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна обвинения по член 130 от наказателния кодекс са предявени на 82 души.

Там, където има задържани, се очертава сходен профил. Изпълнителите са граждани на трети страни, вербувани на място: латвийци в Талин и Словакия, украинци във Варшава. В словашкия случай е иззета смес от бензин и стиропор, а в естонския – предмети, вероятно предназначени за запалване. И в Словакия, и в Талин действията остават в рамките на посегателство срещу имущество. Отговорност поемат групи, създадени дни преди съответното действие, с идеологическа обвивка, която не съответства на профила на целта. Самите цели са част от производствената верига на разузнавателните и ударните безпилотни системи, а не обекти по фронтовата линия.

The Telegraph съобщи на 23 август, позовавайки се на западни разузнавателни източници, че вербуването се извършва чрез посредници от криминалните среди и през Telegram, а плащанията са в криптовалута. Изпълнителите често дори не знаят за кого в действителност работят. Според същата оценка действията са калибрирани така, че да останат под прага на въоръжено нападение: посегателството се ограничава до имущество, а извършителят формално е частно лице без видима връзка с държавна структура. Този модел може да обясни и разликата в реакциите: Варшава и балтийските столици назовават Москва сравнително бързо, докато Берлин и Рим се въздържат от подобна квалификация.

Не всички случаи обаче сочат към един и същ възложител. Разследванията в Чехия и Естония проверяват възможно руско участие, но властите в България, Италия и Франция не са свързали своите случаи с Москва. „ЕМКО“ изключи човешка грешка, но само по себе си това не доказва умисъл. В Скаржиско засега няма нито задържан, нито съобщение за открити остатъци от запалителни вещества. Правната квалификация описва подозрението, по което се води делото, а не вече установен факт. Полските служби предупредиха и за възможна дезинформация около случая.

Взрив в цеха за пресоване на барут на KNDS Ammo Italy

🇮🇹💥🏭 Пожар, последван от взрив, засегна завода за боеприпаси на KNDS Ammo Italy в Колеферо, на около 50 км югоизточно от Рим, следобед на 13 август. Никой от близо 20 души на смяна не пострада. Тревогата прозвуча преди детонацията и хората бяха изведени от зоната, докладваха спасителните екипи пред ANSA. Ударната вълна се усети на разстояние до 30 км, а търговският комплекс във Валмонтоне беше евакуиран.

Взривът е станал в цеха за пресоване на барут и е останал локализиран в една част от площадката, където се произвеждат и съхраняват взривни вещества и снаряди. Теренът на дружеството, разположен при 4-ия км на пътя между Артена и Колеферо, е много обширен. Огнеборци работиха с часове по обезопасяването на района.

„Ситуацията е под контрол“, заяви кметът на Колеферо Джулио Каламита; в най-близкия квартал щетите се изчерпват със счупени стъкла. Президентът на регион Лацио Франческо Рока благодари на пожарникарите и екипите на спешната помощ. В часовете след произшествието не последва официално съобщение за екологични последици.

Разследване се води от следствен отдел на карабинерите във Фраскати заедно с териториално поделение в Колеферо. Прокуратурата във Велетри образува наказателно производство във връзка с пожара; дежурният прокурор трябваше да извърши оглед на място. Причината остава неустановена.

Колеферо е израснал около барута. Селището започва да се оформя след 1912 г., когато сенаторът Джовани Бомбрини и инженерът Леополдо Пароди Делфино превръщат някогашна захарна фабрика в долината на река Сако в завод за барут и взривни вещества, а самостоятелна община става едва през 1935 г. Днес там работят две големи предприятия – KNDS Ammo Italy и аерокосмическата Avio, която произвежда P120C, най-големия в света моноблочен твърдогоривен ракетен двигател, използван като първа степен на ракетата носител Vega C и като ускорител на Ariane 6.

Самата KNDS Ammo Italy е основана през 1948 г. като Simmel. Fiat я придобива през 1988 г., а британската Chemring Group – през 2007 г. за около 77 млн. евро. През 2014 г. дружеството преминава под контрола на френската Nexter, която по-късно става част от KNDS; днес компанията работи под името KNDS Ammo Italy. Изпълнителен директор е Паоло Реджиналди. Предприятието произвежда боеприпаси със среден и голям калибър за сухопътни и корабни системи, взриватели и компоненти за ракети, а също така твърди горива за космически носители, и е основен доставчик за корабните артилерийски системи на Oto Melara. По отчетни данни оборотът достига 109,5 млн. евро при печалба от 16,9 млн. Заетите са над 180 души, а продукцията се изнася в над 40 държави.

Значението на обекта за европейската верига за производство на боеприпаси нарасна през последните две години. През февруари 2026 г. Министерство на националната отбрана на Латвия поръча 155 мм осколочно-фугасни снаряди HE L15A1 за около 3,6 млн. евро без данък добавена стойност като част от разширяването на литовските артилерийски способности. Значително по-голямо финансиране идва от Европейския съюз: по програмата ASAP, създадена за увеличаване на производството на боеприпаси в Съюза, KNDS Ammo Italy води консорциума RALLO 3, на който са отпуснати близо 41,4 млн. евро за пет компании, от които около 24,6 млн. за италианската част.

Средствата се насочват към съседния Анани, на няколко километра от Колеферо, където дружеството изгражда предприятие за нитрожелатин – 11 сгради върху 35 хектара с проектна производителност до 150 килограма нитроглицерин на час. Регион Лацио приключи благоприятно разрешителната процедура през юни 2026 г. Произведеното в Анани е предвидено да бъде транспортирано до Колеферо, където се снаряжават боеприпасите.

Разрастването среща организирана съпротива в долината на река Сако. Местните сдружения изтъкват, че жилища се намират на 900 метра от бъдещия завод, че взривният материал ще бъде превозван по пътища между Анани и Колеферо, а районът и без това попада в списъка за екологично възстановяване, а самото производство на нитрожелатин отделя азотни оксиди и киселинни съединения. Синдикати сложиха акцент върху друг аспект: CGIL за Рим и Лацио заедно с федерацията Filctem поискаха не просто изясняване на причините за инцидента, но и измерване на качеството на въздуха след горенето на взривни вещества и други материали.

Инцидентите в този индустриален пояс не са рядкост. На 18 юни 2026 г. резервоар с разредител се взриви в барутен завод Propellenti във Фонтана Лири, без пострадали и щети; предполагаемата причина беше висока температура или отказ на вентилационни клапи. По-тежкият прецедент е на самата площадка в Колеферо: на 9 октомври 2007 г. експлозия в предприятието, тогава все още работещо под името Simmel Difesa, уби 1 работник и рани 13 души. Този път жертви няма, но обхватът на материалните щети и срокът, за който цехът ще остане извън строя, не са обявени.

Пожар в най-голямата рафинерия на руския Далечен изток, 6500 км от Украйна

🇷🇺🛢️🔥 Пожар обхвана спомагателно оборудване в най-голямото предприятие за преработка на нефт в Далечния изток на Руската федерация около 11 ч. местно време днес, преди да бъде потушен, като не се съобщава за пострадали. Пресслужбата на дружеството „РН-Комсомолски НПЗ“ заяви, че заводът не е прекъсвал работа по време на гасенето, горивата се отпускат в пълен обем и не са били отчетени превишения на пределно допустимите концентрации. Предприятието е назначило комисия, която да установи обстоятелствата около инцидента.

Комсомолск-на-Амур се намира на около 6500 км по права линия от най-близката украинска територия. Досегашният максимум на далекобойната кампания на Киев е около 2500 км – разстоянието от Харков до Омската НПЗ, поразена на 6 юли, която Силите за специални операции (ССО) на Украйна определиха като най-дълбокия удар за войната дотук. Съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щилерман посочва максимален обсег на поразяване от 3400 км за дрона FP-1. Дори заявените от производителя свойства покриват малко над половината от цялото разстояние до Хабаровски край. Никой в Киев засега не е поел отговорност, а украинските издания, отразили пожара, сами отбелязаха, че няма съобщения за въздушна атака над града.

Обсегът не е ограничение за наземна операция и в този смисъл разстоянието само по себе си не изключва диверсия. Засега обаче липсват признаците, които при подобни случаи обикновено се появяват в рамките на часове. Руските служби охотно разгласяват подобни разследвания и ги използват с информационна цел: през април Федералната служба за сигурност (ФСБ) съобщи за задържани руснаци, вербувани да взривят петролна рафинерия в Коми, а през юли обяви, че непълнолетни са били привлечени за диверсия в завод от отбранителната промишленост в Подмосковието. За Комсомолск няма съобщение за нито едно образувано наказателно производство, нито от някоя от службите. Има фирмена комисия и версия за отказ на оборудване.

Заводът работи от 1942 г. и остава основната горивна база на по-широкия регион: проектната му мощност е около 8 млн. тона годишно и на него се падат над 60% от преработката в Далечния изток. Суровината идва от находища по тръбопровода Оха–Комсомолск-на-Амур, както и от Западен Сибир. Продуктовата му номенклатура включва бензини и дизелово гориво от пети екологичен клас, както и корабно гориво със съдържание на сяра до 0,5% за тихоокеанското бункероване.

Същото предприятие гори за втори път за 16 месеца, като предишният случай беше по-тежък. На 10 април 2025 г. огънят засегна инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-3 с капацитет 15 700 тона дневно, или около 115 хиляди барела, и тя беше спряна аварийно. Местните аварийни служби заявиха, че нямат информация за причината, а заводът обяви възстановяване на пълния капацитет след включването на резервни мощности. Втората първична инсталация – ЕЛОУ-АВТ-2, с капацитет 7150 тона дневно – остава спряна от юли 2024 г.

Средата, в която работят въпросните инсталации, сама създава условия за аварии и без външна намеса. Технологиите в 40-те най-големи руски рафинерии идват от западни доставчици като UOP и ABB, които спряха доставките на резервни части и инженерната поддръжка. Заместителите са от по-ниско качество и достигат до предприятията по обиколни маршрути, а ремонт, който преди е отнемал седмици, вече може да се проточи с месеци. Сергей Василенко от фондация Carnegie описва ограничението просто: повреден съединител на BMW не се сменя с подобна част от „Лада“.

Украинската кампания държи малкото останали компетентни ремонтни бригади постоянно ангажирани с поразените заводи, което значи, че непоразените мощности продължават да се износват при ограничени възможности за ремонт. Към октомври 2025 г. дронове бяха повредили 16 от 38 водещи руски рафинерии, докато Международната агенция по енергетика отчете спад на обема на преработката с 500 хиляди барела дневно. Официалната версия невинаги съвпада с оценките на индустрията. Когато Илският НПЗ спря на 30 октомври 2025 г., дружеството се позова на планово техническо обслужване, докато отраслови източници посочиха санкционните ограничения и свития капацитет.

Мащабът на дефицита обяснява защо всеки пожар в руска рафинерия днес се възприема като възможен удар. Към юли 78 от 83 руски региона отчитаха недостиг на горива, а 38 въведоха ограничения в обемите,  продажбата, включително покупки според четен или нечетен номер на регистрационна табела в 6 области; кризата засяга около 50 млн. души. От 2 юли властите разрешиха на заводите да понижат еко стандарта на бензина от пети на трети клас, което допуска по-високо съдържание на сяра. Оценки за изведения от строя преработвателен капацитет се разминават според методиката: към края на юли Financial Times писа за над 30% от фактическите и 45% от номиналните мощности, Генералният щаб на Украйна обяви 42,74%, докато депутатката от Държавната дума Нина Останина призна почти една трета. Производството на бензин през юни се сви с една четвърт спрямо същия месец на 2025 г.

В същото денонощие в Русия горяха и други съоръжения, но причините бяха други. „Орскнефтеоргсинтез“ в Оренбургска област беше поразена от украински дронове рано сутринта днес, а от територията на Украйна дотам има 1576 км – разстояние, което украинските дронове покриват отдавна. Пожарите в ТЕЦ на Ангарск, отстояща на около 4540 км, и в Комсомолск-на-Амур останаха без обявена причина. За завода в Далечния изток това значи, че разследването засега се води от комисия, назначена от собственика, при спряна от две години инсталация ЕЛОУ-АВТ-2 и при липса на данни за външна намеса. Заключението на комисията може да излезе месеци по-късно, ако изобщо бъде огласено. Дотогава разстоянието от около 6500 км остава най-същественият аргумент срещу хипотезата за въздушен удар от украинска територия.

Пожар в института на „Роскосмос“, който помещава ЦУП и следи ГЛОНАСС

🇷🇺🔥 Пожар избухна около 13:00 ч. местно време в корпуса на Централния научно-изследователски институт по машиностроене (ЦНИИмаш). Това е водещото научно звено на държавната корпорация „Роскосмос“, разположено в Корольов, град в Подмосковието.

Сигнализацията се е задействала след задимяване, служителите са били изведени, а местните екипи са поискали подкрепление от московското управление на Министерството на извънредните ситуации и на мястото е изпратена автовишка. Над комплекса се издига тъмен дим. „Роскосмос“ съобщи във „Вконтакте“, че огънят е локализиран, заплаха за живота на хората и живеещите наблизо няма, а управлението на полета на руския сегмент на Международната космическа станция е под контрол на специалистите. Пострадали не са докладвани; до вечерта пожарът беше потушен.

Онова, което гори, е адресът, от който тръгва съветската ракетна програма. Институтът е учреден на 13 май 1946 г. като НИИ-88 върху площадката на бивш оръжеен завод, който в днешно време носи името на Сергей Корольов. Самият Корольов оглавява неговият отдел № 3 за далекобойни ракети – структурата, отделила се през 1956 г. като самостоятелното ОКБ-1, което извежда „Спутник“ и Гагарин в орбита. 80 години по-късно ЦНИИмаш остава главният изчислителен и изпитателен възел на руската космическа индустрия, в който се извършват системните изследвания, върху които се планира развитието на ракетно-космическата техника, и там се проверява надеждността на апаратите и топлинното им поведение при връщане в атмосферата.

Три функции обаче правят комплекса нещо повече от научен център. Първата е Центърът за управление на полетите, познат с руското съкращение ЦУП, където се води руският сегмент на МКС заедно с транспортни космически кораби „Союз“ и „Прогрес“. Втората е Информационно-аналитичният център за координатно-временно и навигационно осигуряване, който управлява цивилната инфраструктура на ГЛОНАСС, провежда независимия контрол над характеристиките на системата и координира международното сътрудничество в сателитната навигация. Т.е. институтът не просто ползва навигационната мрежа, а измерва и удостоверява колко точна е тя. Третата е ракетната: центърът съпровожда научно-технически разработките в тази област, включително хиперзвуковите. Чувствителността на тази работа личи от делото, което ФСБ отвори през юли 2018 г. срещу неговия служител Виктор Кудрявцев. Според версията на службата ученият е предал данни за хиперзвукови разработки на Института по хидродинамика „Фон Карман“ в Белгия, партньор по европейска програма FP7-SPACE. Кудрявцев отрече вината си, защитата му настояваше, че от повече от 20 години не е имал достъп до класифицирана информация, и той почина през 2021 г. на 78-годишна възраст, преди делото да стигне до присъда. През юни 2019 г. по същата линия беше задържан и Роман Ковальов, ръководител на центъра по топлообмен и аерогазодинамика в института.

Именно тази смес от гражданско и военно съдържание вкарва ЦНИИмаш в санкционните списъци. От 2022 г. институтът е под ограничения на САЩ, ЕС, Канада и още държави заради приноса му към руската агресия срещу Украйна. Мерките затвориха западните доставчици и научни партньорства, през които той работеше допреди това, включително точно каналът към програми на ЕС, около който се завъртя делото „Кудрявцев“. Едно от малкото направления, по които сътрудничеството оцеля, е самата МКС, и точно за него „Роскосмос“ побърза да успокои в деня на пожара. ГЛОНАСС е ядрото на този проблем, защото системата е гражданска по описание, но осигурява навигация и на ударни средства, използвани от руската армия срещу Украйна, а измервателната верига, която потвърждава точността ѝ, минава именно през Корольов.

Обстановката на самия 5 август прави официалната версия трудна за приемане на доверие. Източници на ТАСС в спасителните служби определиха възгоряването като техногенно и посочиха късо съединение, а от „Роскосмос“ обявиха, че причината ще се установи от вътрешна комисия след пълно разчистване на терен. Междувременно в небето над Подмосковието беше затваряно два пъти в рамките на едно денонощие. През нощта Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 475 свалени украински дрона в страната, а кметът на Москва Сергей Собянин съобщи първо за 8, а после за нови 2 апарата, унищожени по посока на столицата; Росавиация въведе ограничения в Домодедово, Внуково и Жуковски, които бяха снети към обяд. Следобед, вече след като огънят в Корольов беше пламнал, агенцията въведе нови забрани за Домодедово. Независимото издание „Важни истории“, което първо съобщи за случая в Корольов, посочи, че въздушните рестрикции над Подмосковието са предшествали съобщения за пожара, а такива ограничения се въвеждат при приближаващи дронове.

Корольов се вписва в поредица, която върви от седмици. В нощта на 20 юли украинските сили изпратиха над 400 дрона към Подмосковието и един от огньовете пламна в микрорайона Климовск в Подолск, на площадката на Централния научноизследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш) на „Ростех“, което разработва леко стрелково оръжие на руските сили за специални операции и транспортните контейнери за управляеми артилерийски снаряди. Същата нощ бяха засегнати Домодедово и Одинцовският окръг. Два дни преди това, на 18 юли, същата кампания подпали разпределителния комплекс на Wildberries в Електростал, чийто пожар гасиха четири денонощия.

Общото между тези обекти е местоположението. Корольов, Подолск и Електростал са предградия на север и юг от Москва, разположени във вътрешния ПВО пояс, изграден да пази столицата. Че той пропуска, вече е очевидно след ударите в Подолск и Електростал. Че пропуска малко, сочат цифрите от самата нощ срещу 5 август: 475 свалени апарата над цялата страна, от които Собянин отчете 100 по посока на Москва.

Материалната следа засега не подкрепя директно попадение. Огънят тръгва от сутерен, а удар от дрон би поразил покрив и горен етажи; площадката работи в сграден фонд от съветско време, а кабелни трасета са точно средата, в която късо съединение пламва без чужда помощ. Федералните власти обаче систематично свеждат реални удари до падане на отломки и вътрешни аварии, поради което официалните твърдения няма как да бъдат приети сериозно, а това не затваря въпроса, а само го отлага до заключения на комисия, чиито изводи почти сигурно няма да бъдат оповестени.

Анализ: A400M над Жиронд – военният транспорт влезе в пожара за осем дни

🇫🇷🔥 Военно-транспортен самолет Airbus A400M от състава на Военновъздушни и космически сили на Франция пусна около 20 тона забавител на горенето върху горския масив край Лакано (департамент Жиронд) следобед на 25 юли. Това е първото оперативно използване на този самолет срещу пожар в света. Заповедта беше издадена от министър-председателя Себастиен Льокорню, чиято канцелария обяви решението същата сутрин след извънредно съвещание с ключови министри. Airbus Defence и Командването на ВВС потвърдиха успеха на мисията на 26 юли, а екип на Reuters засне от хеликоптер ниското преминаване на самолета: дълга охрена следа, положена напречно на посоката на огъня.

Само осем дни по-рано тази способност не съществуваше в оперативен вид. На 17 юли министерствата на вътрешните работи и въоръжените сили сключиха споразумение с Airbus за експериментално оборудване на един A400M с комплект за въздушно гасене. Обучението на екипажите започна на 20 юли, като тогава двете ведомства прогнозираха първо ангажиране „в рамките на около 10 дни“. След второто изпускане край авиобаза 123 „Орлеан-Бриси“ на 24 юли, оперативният прозорец се сви наполовина – фронтът на пожара се придвижваше значително по-бързо от очакваното.

Системата е модулен резервоар, който се вкарва през задната товарен рампа и се демонтира веднага след приключване на задачата, позволявайки на машината да се върне към транспортните си мисии без трайни конструктивни промени. Капацитетът ѝ е 20 000 литра вода или забавител, които се изхвърлят за под десет секунди, а презареждането на земята чрез стандартни помпи отнема по-малко от десет минути. Товарът се пуска при скорост от около 125 възела и височина близо 45 метра (като част от изпитанията са провеждани и под 30 метра). При благоприятни условия едно преминаване покрива ивица с дължина от 400-500 метра и ширина близо 100 метра – обща площ между 40 000 и 50 000 кв. метра.

Тези показатели изглеждат внушително, но придобиват друг контекст, сравнени с ритъма на работа. A400M няма възможност да глисира и да загребва вода в движение: той трябва да кацне, да презареди и да излети отново. За разлика от него, амфибийните самолети презареждат от близки езера или от морето и се връщат над огъня за минути. Освен това габаритите на A400M ограничават броя летища, които може да използва, и усложняват координацията в общата ротация над задимен и турбулентен район. Поради това неговата роля не е пряка атака срещу пламъците, а полагане на дълги защитни линии със забавител пред фронта, които да възпрат стихията и да дадат време на наземните екипи да изградят отбранителна позиция. Правителството представи участието му като временно подкрепление, а не като заместител на специализирания флот – оценка, която техническите параметри напълно потвърждават.

Мащабът на това подкрепление обаче е показателен. Франция разполага с около 65 летателни средства за гасене: 12 самолета Canadair CL-415 със средна възраст около 30 години, 8 самолета Dash, 6 Air Tractor, 12 специализирани и 27 хеликоптера на департаментите и 3 разузнавателни самолета King Air. 12-те машини Canadair изсипват общо 72 000 литра с една вълна; единичен A400M пренася 30% от този обем наведнъж. Но това съотношение се отнася за единичен курс, а не за час работа: при равен брой ротации по-бързите амфибии имат предимство. В същото време подновяването на флота търпи забавяния: De Havilland Canada произвежда 22 нови самолета DHC-515 за 6 европейски държави, но доставките бяха отложени от 2026 за 2028 г., а според най-новите прогнози отиват към началото на новото десетилетие. Така остарелият флот ще продължи да носи основната тежест още няколко сезона.

Европейският резерв се намира в аналогично състояние. По данни на Deutsche Welle, 13 от общо 22 машини за борба с пожарите, налични за сезона по Механизма за гражданска защита на ЕС, вече са ангажирани във Франция и Испания. В района на Бордо са действали самолети и хеликоптери от Португалия, Хърватия, Чехия, Германия, Турция, Швеция и Словакия, след като Париж задейства механизма на 24 юли.

Резервите се изчерпваха бързо, тъй като Франция беше обхваната от едновременни пожари. Още на 25 юли министърът на вътрешните работи Лоран Нюнес определи изгорелите от началото на годината близо 98 000 хектара като исторически рекорд, а ден по-късно цифрата надхвърли 115 000 хектара. Пожар пламна още в гората Фонтенбло южно от Париж, а нови огнища на юг наложиха евакуацията на хиляди туристи в края на юли. Държавата преразпредели сили и от други сфери: финалният етап на колоездачната обиколка „Тур дьо Франс“ беше съкратен, за да бъдат пренасочени полицейски екипи към засегнатите региони. Президентът Еманюел Макрон мобилизира въоръжените сили в подкрепа на изтощените пожарникари и предупреди, че борбата със стихията ще продължи седмици.

Нуждата от извънредни мерки възникна, тъй като пожарът в Жиронд надхвърли всичко, с което френската гражданска защита се беше сблъсквала досега. Огънят избухна на 22 юли край Сомос, северно от басейна Аркашон. До 25 юли, когато Льокорню разпореди излитането на A400M, бяха изгорели 30 000 хектара. До 27 юли засегнатата площ надхвърли 42 000 хектара (420 кв. км), което превърна този пожар в най-големия във Франция от 1949 г. насам. Около 220 000 души от 23 общини бяха евакуирани, вкл. цялото население на полуостров Кап Фере в пика на туристическия сезон. Поне 240 жилища бяха повредени или унищожени, а 126 пожарникари бяха ранени. В деня на първата мисия над Жиронд работиха поне 18 летателни средства, а към края на седмицата периметърът беше обходен от 2750 пожарникари и 23 самолета и вертолета. Към 30 юли фронтът остана неподвижен за трети пореден ден с 6 активни огнища (сред които при дюните Гран-Кро в Леж-Кап-Фере и южно от Лакано) – състояние на стабилизация, но не и на пълно овладяване.

Причина за екстремната динамика беше феномен, който френски пожарникари регистрират за първи път. В 18:20 ч. на 24 юли департаментната служба за пожарна безопасност засече пирокумулонимбус – буреносен облак, генериран от самия пожар. Облакът отслабна през нощта поради покачването на влажността, но се образува отново няколко пъти, включително на 25 юли. От Националната федерация на пожарникарите във Франция заявиха, че подобно явление не е регистрирано досега в страната. Говорителят на федерацията, подполковник Ерик Брокарди, обясни пред AFP: „Температурата в сърцевината на пожара се покачва толкова рязко, че топлината образува мощен издигащ се стълб, който се сблъсква с по-хладните въздушни маси във височина. Този контакт ражда пирокумулонимбус, който обаче е лишен от влага. Този димен облак формира собствена метеорологична система и всичко по пътя му се самозапалва.“ Той допълни, че в облака се генерират мълнии, които удрят разнесените от вятъра въглени по земята. Изследователят Жан-Батист Филипи уточни, че кратки подобни образувания са наблюдавани и при пожара в Ландирас през 2022 г., но при Жиронд явлението за първи път е засечено с радар във Франция и се е задържало за дълъг период.

Последиците от този феномен обясняват защо стандартният флот беше крайно недостатъчен. Възходящият поток засмуква въздух към огъня със скорост на вятъра до 160 км/ч и ускорява неговото разпространение до пет пъти (по изчисления на Филипи). Низходящите пориви разнасят горещи въглени, а мълниите могат да възпламенят нови огнища на разстояние до 100 км пред основния фронт. В Жиронд посоката на вятъра се промени последователно от северна на западна, южна, източна и отново северна.

„Фронтът се мести постоянно и пряката му атака е невъзможна“, заяви Брокарди пред френски медии. При подобен пожар, който сам генерира метеорологични условия и няколко едновременни фронта, хвърлянето на 6 тона вода директно върху пламъците има ограничен ефект. Полагането на половин километрова линия със забавител напречно на предполагаемия път на огъня се оказа далеч по-ефективна тактика. Така концепцията за използване на тежкия транспортен самолет съвпадна с характера на стихията по начин, недостъпен за по-малките специализирани машини.

Това заключение обаче не бива да създава погрешното впечатление, че кризата сама е родила тази нова способност. Airbus показа системата в Испания още през юли 2022 г., а изпитания за точност се проведоха в Ним през април 2025 г. Оценъчната работа между производителя, Центъра за военновъздушна експертиза и Генералната дирекция за гражданска защита върви от 2024 г., а споразумението е подписано на 17 юли – преди огънят да достигне предградията на Бордо. Пожарът просто ускори въвеждането в експлоатация с няколко дни. Свиването на очаквания 10-дневен срок до 5 дин е показателно за извънредната ситуация, но програмата предхожда бедствието и щеше да приключи успешно и без него.

Междувременно огънят застраши пряко отбранителната промишленост, свързана с френския ядрен щит. По данни на Defense News, площадката на Комисариата по атомна енергия в Льо Барп, където работи лазерът „Мегажул“ за изследване на ядрени оръжия, беше временно затворена при активни огнища на 7 км (а през уикенда – само на 4 км). Компанията ArianeGroup евакуира обектите си западно от Бордо: Кандал (на 12 км), Сен-Медар-ан-Жал (на 13 км) и Льо Айан (на 16 км), където се произвеждат двигателите за балистичните ракети за подводници M51. В Сен-Медар работи и Roxel (от групата MBDA) – доставчик на твърдогоривни двигатели за зенитните ракети Aster. Dassault Aviation премести критично оборудване от Мартиняс и Сеста (където се сглобяват крилата и се извършва финалният монтаж на изтребителите Rafale) към площадката в Мериняк и авиобаза 106, а по-голямата част от персонала беше пусната в престой при пожар на под 9 км. Thales също затвори завода си в Мериняк, произвеждащ авионика за Rafale и за военни хеликоптери.

Институционалната рамка за участие на армията в подобни ситуации не е нова. Протоколът „Хефестос“ урежда предоставянето на военни ресурси в подкрепа на гражданската защита от над 40 години. След опустошителните пожари през 2022 г. той беше преработен през пролетта на 2023 г., като действието му беше разширено върху цялата територия на страната и бе удължен часовият му обхват. От 2025 г. борбата с природни бедствия е включена и в задачите на операция „Сентинел“, която на свой ред се интегрира в „Хефестос“. За настоящия сезон около 600 военни спасители бяха предварително разположени за периода 30 юни – 1 октомври. Впоследствие Льокорню разпореди изпращането на още 500 военнослужещи, с което общият военен контингент достигна 1500 души, подкрепени от вертолети, разузнавателни дронове и инженерна техника.

Големият въпрос при подобно използване на ресурси не е финансов, а свързан с капацитета. Всеки A400M, изпълняващ противопожарни мисии, отпада от разчета за стратегически транспорт, медицинска евакуация или бързо реагиране при военна криза – а недостигът на тежък военно-транспортен авиационен капацитет в Европа е известен проблем. Докато природно бедствие и геополитическа криза не съвпаднат по време, този риск остава теоретичен; при застъпване обаче военно командване ще е изправено пред тежък избор. Неизяснени остават и редица оперативни въпроси: кой е собственик на модулните комплекти, кой обучава екипажите, кой сертифицира монтажа и по какъв ред се заявява такъв ресурс по европейски и двустранни механизми. При флот от над 25 самолета A400M само във Франция (и още десетки в други европейски държави), съвместната поръчка на противопожарни комплекти изглежда далеч по-рационална от индивидуалното купуване на скъпо оборудване, което ще се използва епизодично.

Ако сегашната тенденция се запази, експерименталният статут на системата най-вероятно ще отпадне и тя ще бъде вписана за постоянно в разчета за пожароопасни сезони – доказана ефективност в реални условия обикновено е достатъчен аргумент. Потвърждение за това би било разкриването на отделно бюджетно перо за покупка на комплекти, официално допълнение към протокола „Хефестос“ или интеграция на способност в общия резерв на ЕС. В противен случай, връщането на оборудването в тестови режим след октомври без последващи поръчки би означавало отстъпление. Лакмусът за успеха обаче няма да дойде от Париж, а от останалите оператори на самолета: ако Испания, Германия или Турция закупят свои комплекти преди следващото лято, първоначалното единично изпускане над Лакано ще се превърне в нова европейска практика.

Украински дронове удариха рафинерии в Славянск и Ярославска област.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове поразиха през изминалата нощ две ключови предприятия за преработка на нефт – рафинерията „Славянск ЕКО“ в Краснодарския край и завод в Ярославска област. Това съобщи в Деня на Конституцията президентът Володимир Зеленски. Двата обекта се намират съответно на около 300 км от фронтовата линия и на близо 700 км от украинската граница – обхват, поставящ голяма част от руския стратегически тил в зоната на поражение.

Украинските удари се вписват в систематична кампания, насочена към енергийния гръбнак на руската военна и цивилна икономика – серия далекобойни удари по рафинерии, горивни депа и нефтопроводи, чиято цел е не еднократен ефект, а трайно свиване на капацитета за рафиниране, захранващ армията и държавния бюджет.

„Денят на Конституцията на Украйна започна много точно за нашите воини. Тази нощ далекобойните санкции достигнаха две нефтени рафинерии в Русия“, пише Зеленски в публикация по повод националния празник. Той определи операциите като инструмент за натиск: „Продължаваме операциите, които отслабват способността на Русия да води тази война. Всяка наша далекобойна санкция намалява ресурсите, които захранват руската военна машина, и приближава поредната стъпка към мира. Ще продължим да отговаряме на руския терор.“

Руските регионални власти също признаха нощните атаки. Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за пожар в рафинерията в Славянск на Кубан, както и за повреди по електропровод и газопровод. „Славянск ЕКО“ е независим преработвателен комплекс с проектен капацитет до 5,2 млн тона суров петрол годишно; през 2023 г. заводът е преработил около 4,19 млн тона и остава един от ключовите експортно ориентирани рафиниращи активи в Южна Русия. Поразяването на обекта засяга както доставките на гориво, така и валутните постъпления, които поддържат военните разходи.

В Ярославска област властите потвърдиха отделна атака с дронове през нощта. Губернаторът Михаил Евраев обяви, че движението по магистралата от Ярославъл към Москва е временно ограничено. Рускоезични канали в Telegram посочиха, че сред целите е едноименната рафинерия, но местните власти не назоваха официално засегнатото съоръжение.

Ударите бележат третия ден на 40-дневна стратегическа операция, одобрена от Зеленски и провеждана от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), чиято цел е да се засили натискът върху Путин за прекратяване на войната. Кампанията се фокусира върху продължителни далекобойни удари по военни, логистични, енергийни и промишлени обекти, които поддържат руското военно усилие.

Тази операция стъпва върху рязка ескалация, която Институтът за изследване на войната (ISW) проследява от март. По геолокализирани данни руската нефтена инфраструктура е понесла най-малко 18 удара през април, 33 през май и 28 само за първите три седмици на юни. Обхватът също расте: на 21 юни Зеленски съобщи, че новите дронове на украинската компания Fire Point са поразили цели на дълбочина до 2070 км, като в близко бъдеще ще достигат до 3000 км. 10 дни преди ударите по Славянск и Ярославъл,, 992 дрона атакуваха обекти в над 10 руски региона, сред които Московската петролна рафинерия, един от най-големите преработвателни заводи в страната.

Поразяването на „Славянск ЕКО“ и завод в Ярославска област в същата нощ показва логиката на кампанията в чист вид: не зрелищен единичен удар, а натрупване, което поетапно отнема на горивото и приходите от износ, върху които стъпва руската военна машина. С разширяващия се обсег на украинските дронове все по-малко рафиниращи мощности в европейската част на Русия остават извън обхват – а именно непрекъснатостта на тези удари, а не отделната им сила, определя тяхната стратегическа тежест.

Кадри от Москва: Руски войник взриви собствена петролна база при опит да свали дрон с ПЗРК.

🔥 Кадри, заснети от китайски гражданин, станал неволен свидетел на масираното украинско нападение в Москва от вчера сутринта, не просто са запечатали горящата рафинерия от нов ъгъл. Докато украинските дронове кръжат в небето над район Капотня, нито един от тях всъщност не удря депото за съхранение на петрол, в което капакът на един от резервоарите излита във въздуха.

Този зрителен ъгъл разкрива един доста интересен детайл. Незнайно защо руски военнослужещ стига до извод, че е съвсем разумна идея да изстреля ракета с топлинно насочване в непосредствена близост до рафинерията, която точно по това време е обгърната от пламъци.

По обясними причини преносимият зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) не успява да прехване украинския дрон и поради високата си скорост ракетата се забива директно в петролната база, което довежда до мощна експлозия.

Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.

Украински дронове поразиха нефтена база „Полтавская“.

🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха атака с дронове срещу нефтена база „Полтавская“ в Красноармейски район на Краснодарския край на Руската федерация, което доведе до избухване на силен пожар на територията на предприето.

Според официалното изявление на регионалния оперативен щаб на страната-агресор, инцидентът е представен по традиционния начин – като следствие от „падане на отломки от свалени дронове“. Местните власти твърдят, че за гасенето на пожара са били мобилизирани поне 32 души личен състав и 7 единици специална техника. В момента няма данни за загинали или пострадали.

В същото време данните от международни системи за сателитен мониторинг на пожари регистрират изразени термични аномалии в района на обекта, което потвърждава точността и успешния характер на нанесения удар.

Ударената нефтена база изпълнява ключова роля в логистичната инфраструктура на региона, като се занимава пряко със съхранение, обработка и трансфер на бензин (АИ-92, АИ-95) и дизел. Обектът работи като междинно звено между рафинериите на компанията „Лукойл“ и мрежата от търговски бензиностанции (АЗС).

Заради инцидента и опасността от нови детонации, Спешните служби за сигурност на Руската федерация бяха принудени да затворят спешно движението за всички видове превозни средства по участъка от автомобилния път, свързващ станица Полтавская с хутор Трудобеликовски. На място продължават работата на специалните служби и аварийно-спасителни екипи.

Пожар в Афипския нефтозавод след украинска атака в Краснодарския край.

🇷🇺🎯🇺🇦 Една от най-големите петролни рафинерии в Южна Русия, Афипският НПЗ в Краснодарски край, избухна в пламъци през нощта в резултат на украински удар, който порази неговата площадка. Кадри от инцидента, публикувани онлайн от очевидци и потвърдени от международни медии, показват пожар на територията на завода.

Ройтерс по-късно съобщи, че огънят е потушен. Ударът не е изолиран успех, а поредния епизод от системната кампания на Киев срещу петролната индустрия и военно-промишления комплекс на Руската федерация, които през последните месеци изместват тежестта си от челните сектори на фронта към обекти дълбоко в руския тил.

Оперативният щаб на Краснодарски край се опита да представи пожара като страничен ефект от прехващането на въздушна заплаха: „В населеното място Афипски паднаха отломки от дрон. Като резултат възникна пожар на територията на нефтения завод“, гласи официално изявление, според което отломки от дрон са попаднали върху стопанска постройка, изпочупили прозорци и нарушили газопровод в жилищен квартал.

Украински мониторинг канали като Exilenova+ докладваха за попадение на крилати ракети и публикуваха голям брой кадри, заснети от местни жители, на които се виждат детонации и пожар на територията на завода, както и работа на зенитно-ракетни комплекси и мобилни огневи групи за ПВО.

Афипският НПЗ, разположен в Северски район южно от град Краснодар, притежава проектен капацитет от 6,25 милиона тона суров петрол годишно – близо 2% от целия капацитет на Руската федерация. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво, газьол, вакуумен газьол, мазут, газокондензатни дестилати и сяра. Освен преработка той осигурява водоснабдяване, пречистване на отпадни води и пренос на електроенергия за съседни жилищни и промишлени зони, което прави всяко поражение проблем отвъд самото гориво. По данни на специализирани издания огънят е обхванал около 250 кв. метра, като е предизвикал тежки повреди по техническо оборудване, но без да засегне резервоарите за съхранение – детайл, който очертава ограничения непосредствен ефект на удара.

Нощната атака не се ограничи до завода. Властите и местните жители отчетоха мащабно въздушно нападение срещу множество цели в Краснодарския край, при което през нощта бяха ранени трима души. В областния град отломки от дрон удариха жилищна сграда и доведоха до пожар. „Отломки от дрон се удариха в жилищна сграда в Краснодар и предизвикаха пожар. На място работят аварийни и специални служби. По предварителни данни има двама ранени, на които се оказва цялата необходима медицинска помощ“, посочи губернаторът Вениамин Кондратиев. Трети човек е пострадал в Северски район, където според него са повредени и няколко къщи.

Заводът в Афипски е сред повтарящите се цели на кампанията. По-рано Генералният щаб на ВСУ докладва за успешно попадение с дрон в предприятието на 14 март, което причини силен пожар и нанесе щети по части от съоръжението. Нападения с последвали пожари бяха отчетени и през януари и през септември и ноември 2025 г. Ударът от 29 ноември 2025 г. беше потвърден чрез сателитни изображения, на които личат обгорени участъци и следи от взрив в производствения периметър.

Кампанията на Киев за дълбочинни удари по руските военни и промишлени обекти се води предимно с местно разработени дронове, но прибягва и ракети – както собствени, така и доставени от западните съюзници. При мащабна атака в нощта срещу 10 юни украински крилати ракети FP-5 „Фламинго“ поразиха ВНИИР-Прогрес в Чебоксари, Република Чувашия – завод за производство на навигационни и насочващи модули „Комета“ срещу заглушаване, вграждани в дронове „Шахед“, в балистични ракети „Искандер-М“ и крилати ракети „Калибър“, както и авиационните бомби с УМПК. Целта се намира на около 970 км от най-близката територия под контрола на украинските сили. „Фламинго“, дело на местната отбранителна компания Fire Point, се използва пестеливо от Киев, откакто беше представена миналото лято, а отчетената ѝ употреба нараства от ноември 2025 г.

Арсеналът на далекобойните удари не се изчерпва с дроновете и „Фламинго“. Украйна е нанасяла поражения и със собствено произведените противокорабни ракети „Нептун“, известни с потопяването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. – тогавашния флагман на Черноморския флот – както и с хибридните „ракети-дронове“ като „Пекло“ и „Паляница“. Други удари са разчитали на британските крилати ракети Storm Shadow, американските балистични ракети ATACMS и френско-италианските SCALP.

Украински удари по Самара и Чебоксари разширяват дълбочинната кампания срещу руския тил

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от успешни удари рано сутринта днес отново изнесе далекобойната кампания на Украйна на близо 800 км дълбочина в Руската федерация – разстояние, което само допреди две години Москва смяташе за своя недосегаем индустриален тил.

По данни на Telegram канала Exilenova+ украински дронове са поразили Куйбишевската рафинерия в Самара, докато производствена площадка в Чебоксари, столицата на Чувашия, е била поразена от крилати ракети. Хронологията от изминалата нощ подсказва координиран замисъл: според губернатора на Самарска област Вячеслав Федорищев въздушна тревога е била обявена часове по-рано – индикация, че Киев е комбинирал ударни средства с различни профили през цялата нощ.

Куйбишевската рафинерия е една от трите мощности за преработка на „Роснефт" в Самарска област, заедно с Новокуйбишевска и Сизранска, което превръща региона в ключов гръбнак на руското производство на горива за нуждите на армията и за износ. Поразяването ѝ не е изолиран инцидент, а поредния епизод в систематична кампания за изтощаване на паричния поток и логистиката, които захранват войната. Тъкмо тази повторяемост, при която самарският възел е удрян нееднократно през последната година – превръща всеки нов инцидент по резервоарния парк от тактическо събитие в кумулативен натиск върху капацитета за ремонт и икономиката на застраховане на руската петролна индустрия.

Ударът по Чебоксари носи отделна логика. Негова цел е завода ВНИИР-Прогрес, известен като производител на навигационни и GNSS-модули (включително от семейството „Комета") за ударни дронове „Шахед", крилати ракети „Калибър" и балистични ракети „Искандер-М", а също така за авиационни бомби с УМПК. Ударът влиза във фина доктринална тенденция: пренасочване на огъня от платформите към тесните места във веригата на доставки, които правят руските прецизни боеприпаси устойчиви на електронно заглушаване.

Тези два удара не са изключение. Те се наслагват върху серия операции от началото на юни, които очертават паралелен натиск по две отделни оси: стратегическия енергиен и индустриален тил и оперативната логистика на окупирания юг. В нощта на 7 юни украинското командване потвърди поразяване на моста при село Чонгар, една от малкото сухопътни връзки между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област в залива Сиваш. Същата нощ Силите за специални операции. (ССО) на Украйна съобщиха за удар по петролното депо при Йеди Куйу в източен Крим. Ден по-рано, на 6 юни, пилоти на дронове от 3-ти полк на ССО заявиха, че са установили въздушен контрол върху участък от сухопътния коридор, по който Русия снабдява полуострова – твърдение, което очертава тенденция към трайно отричане на маршрути, а не отделни удари.

Хронологичната рамка придава на кампанията и ясно политическо измерение. На 3 юни, докато делегациите пристигаха за Петербургския международен икономически форум – витрината, с която Кремъл демонстрира предполагаемия си имунитет срещу санкциите и международната изолация, украинският президент Зеленски лично потвърди удар по нефтен терминал в Ленинградска област. Изборът на точния момент за удара трудно може да се тълкува като случаен: поразяването на енергийна инфраструктура край Санкт Петербург в деня на откриване на форума е ясен сигнал за реномето на руската икономическа стабилност пред чуждестранните инвеститори.

Сглобена в едно, картината от първите 10 дни на юни показва кампания, която вече не се изчерпва с отделни ефективни удари, а действа като устойчива и непрекъсната система на изтощение. Тя атакува едновременно три различни слоя на руското военно усилие – рафиниращия капацитет, който превръща суровината в гориво за фронта и генерира средства за продължаване на войната; отбранително-промишлени възли, осигуряващи производство на „мозъка" на прецизните оръжия; и сухопътните артерии, които поддържат окупацията на юг.

Стратегически значима обаче е не съдбата на който и да било отделен обект, а постоянството на украинския натиск – Киев разширява систематично и непреклонно географията на своите цели и принуждава Москва да разпределя все по-оскъдната си противовъздушна отбрана върху територия, която доскоро не изискваше никаква.

Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край след украински удар с дронове.

🇺🇦🔥🇷🇺 Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ на град Уст-Лабинск в Краснодарски край на Руската федерация, след като през изминалата нощ съоръжението беше поразено от украински дронове, съобщава независимото руско издание „Астра“, което уточнява, че базата е използвана за съхранение и дистрибуция на горива, с които се снабдява целия Краснодарски край и съседната Република Адигея.

Местните служби за спешна помощ съобщиха, че обхватът на пожара е достигнал около 5000 квадратни метра. Руски официални лица не са потвърдили публично причината за пожара. Предварителните доклади, цитирани от местните служби, показват, че няма жертви.

Базата е специализирана в съхранение и разпределение на бензин, дизелово гориво, керосин, мазут и втечнени газови продукти. Съоръжението е част от мрежата за снабдяване с гориво, която обслужва Южна Русия.

Ударът е поредния докладван такъв по горивно-енергийна инфраструктура в Краснодарски край. „Астра“ обяви, че по-ранни удари са били насочени към петролни складове, площадки за съхранение на гориво и терминали за износ в целия регион, включително съоръжения, ангажирани в обработката и транспорт на петролни продукти.

На 31 май украински крилати ракети „Нептун“ поразиха петролна рафинерия в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация. Военноморските сили на Украйна съобщиха, че атаката е извадила от експлоатация две големи инсталации за преработка на суров петрол и е повредила обекти за съхранение на гориво, което доведе до намаляване на производствения капацитет на обекта и нарушения в доставките на гориво в Южна Русия.

Видео от пожара на борда на корветата „Бойкий“ в Кронщат.

🇷🇺🔥 Telegram каналът „Досье Шпиона“ публикува видео, вероятно заснето от руски военнослужещи за целите на вътрешен отчет, които показват последиците от удар с украински дронове срещу корветата „Бойкий“ (проект 20380), намираща се в сух док в Кронщат.

Кадрите показват, че в резултат на детонацията и последвалия пожар на борда, главната мачта се е срутила на надстройката заедно с монтираната върху нея радарна станция. Дори при наличието на техническа възможност за възстановяване, подобен ремонт би отнел години.

Случаят илюстрира колко уязвими са съвременните кораби при липса на адекватна противовъздушна отбрана. Вчерашният удар е доказателство, че за изваждането на една бойна единица от строя за продължителен период от време вече не са нужни сложни и скъпоструващи противокорабни ракети, а само няколко сравнително евтини дрона.

„С такива темпове, в перспектива, чрез ръцете на Украйна могат да започнат да изваждат от строя кораби не само в Черно и Балтийско море, но също така в Северния и Тихоокеанския флот, за да се отслаби максимално способностите ни за отбрана“, предупреди руският канал „Военный Осведомитель“.

Пожар в Саратовския нефтопреработвателен завод след среднощен удар с дронове.

🇺🇦🔥🇷🇺 Силен пожар гори в Саратовския нефтопреработвателен завод (НПЗ) в Руската федерация, след като през изминалата нощ украински дронове поразиха съоръжението, става ясно от съобщения на местни жители и сателитни снимки за засичане на термични аномалии.

Според губернатора на Саратовска област Роман Бусаргин, системите за противовъздушна отбрана са били активирани в отговор на нападение с дронове през нощта. Въпреки че Бусаргин съобщи за щети по цивилна инфраструктура и заяви, че няма пострадали, той не призна за удар по самата рафинерия.

OSINT анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че при нападението са нанесени щети по няколко ключови преработвателни мощности.

Според оценки, публикувани от мониторинговия проект „Falcon Insight Map“, сред засегнатите обекти може да са инсталации за каталитичен риформинг, атмосферно-вакуумна дестилация, висбрекинг и изомеризация. До момента липсва независимо потвърждение на докладваните щети.

Саратовският НПЗ е собственост на руската държавна петролна компания „Роснефт“ и се смята за една от най-старите работещи рафинерии в Русия. Наличните индустриални данни показват, че съоръжението има годишен капацитет за преработка на около 7 милиона метрични тона суров петрол, въпреки че отчетеният обем за 2023 г. е бил по-близо до 4,8 милиона тона.

Рафинерията преработва основно суров петрол сорт „Уралс“ от находища в Саратовска и Оренбургска област и произвежда бензин, дизелово гориво, мазут, битум и други нефтопродукти.

Разположението на завода на река Волга го превръща във важен логистичен център за доставка на горива за Централна и Южна Русия. Украински източници по-рано заявиха, че част от неговата продукция подпомага руската военна логистика, включително операции, свързани с близкото летище „Енгелс“, където са базирани бомбардировачи на стратегическата авиация.

По-рано Генералният щаб на ВСУ съобщи за удари по Волгоградския НПЗ и помпена станция „Ярославъл-3“ на 29 май. Според докладите атаките са предизвикали пожари и в двете съоръжения, включително в една от най-големите рафинерии в Южна Русия, както и ключов възел на нефтопровода „Сургут–Полоцк“.

Украински удар порази център за сглобвяване на дронове и обучение на пилоти.

🚨 Украински удар порази комплекс на шахта №9 „Ударник“ в град Снижне, окупираната територия на Донецка област, при което на територията на обекта избухна силен пожар. Според анализ от екипа на АСТРА, става дума за сградите на ул. „Ломоносов“ 40, открити по кадри, публикувани от очевидци. Според украинската група „Кибер Борошно“ там са функционирали работилници за сглобяване на безпилотни апарати и център за подготовка на оператори.

Шахта „Ударник“, известна още като шахта №9 към обединение „Снежноеантрацит“, спира добива на въглища преди повече от 10 години, а след 2015 г. започва поетапно закриване. Комплексът на въпросния адрес включва типична съветска индустриална инфраструктура – административни помещения, инженерни звена, съблекални и обслужващи сектори. След колапса индустрията за добив на въглища в окупираните части на Донбас редица такива обекти постепенно бяха преустроени за други нужди. Украински и руски наблюдатели нееднократно са коментирали употребата на изоставени индустриални площадки за логистични, складови и военни цели.

Снижне пада под руска окупация още през 2014 г. и през годините се превръща в дълбок тилов район за руските въоръжени сили. Градът придоби популярност във връзка с международното разследване за свалянето на полет MH17, което установи, че именно от този район е бил придвижен зенитно-ракетният комплекс „Бук“, използван срещу самолета на Malaysia Airlines през юли 2014 г. През последните месеци Снижне все по-често попада под прицел на украинските далекобойни удари с дронове, насочени към обекти, които Киев и независими експерти по OSINT свързват с руската инфраструктура за производство, поддръжка и обучение на безпилотни системи.

До момента няма потвърдени сведения за жертви и поражения извън ударения комплекс. Публикуваните кадри показват мащабен пожар и плътен дим над сградата, но липсват независими данни относно дейността, която на практика се е провеждала вътре към момента на удара. АСТРА се ограничава до геолокация и потвърждение на пожара, без да прави изводи за конкретното предназначение на обекта. Твърдения за производствен капацитет за дронове и обучителен център идват само от „Кибер Борошно“ – достоверен източник с изграден авторитет в OSINT средите, което е равносилно на потвърден от втори независим източник. Руски официални структури не пожелаха да коментират публично предназначението на обекта.

Атаката се вписва в цялостната украинска стратегия от пролетта на 2026 г. срещу инфраструктура в дълбокия тил на руската програма за дронове. Вместо да се концентрира единствено над прехващането на дронове във въздуха, Киев все по-често се стреми да поразява производствените и логистичните звена зад тях – заводи, складове за компоненти, ремонтни бази и центрове за подготовка на пилоти. Сред вече атакуваните цели са индустриалната зона Алабуга в Татарстан и редица обекти в окупираните територии. Украински експерти бяха многократно убедени, че загубата на обучени пилоти може да има по-дълготраен ефект от унищожаването на техника, заменяна за IDF сравнително.

През зимата украински удари многократно засягаха обекти в окупираните части на Донецка и Луганска област, които общността свързваше с ремонт, склад или асемблиране на безпилотни системи. Използването на бивши индустриални предприятия за подобни дейности позволява на руските сили да разпръснат критични обекти в широк периметър широка мрежа от обекти, вместо да я концентрират в големи военни бази. Изоставените шахти и заводски комплекси предлагат готова електрозахранваща, транспортна и складова инфраструктура, което ги прави подходящи за подобна адаптация. В същото време тяхното местоположение често е добре известно и лесно проследимо чрез сателитни изображения и публични карти.

Показателен е и начинът, по който информацията за удара се разпространи в OSINT средата. АСТРА публикува визуално потвърждение и геолокация на обекта чрез кадри от очевидци, докато „Кибер Борошно“ добавя оценка за предполагаемото военно предназначение на комплекса. Подобен модел се наблюдава все по-често през последните години — независими OSINT екипи публикуват предварителни анализи и идентификация на цели още преди официални изявления от украинския генерален щаб.

Случаят със Снижне отразява и по-широк икономически процес в окупираните територии. Голям брой стари индустриални активи от съветската епоха — въгледобивни шахти, металургични предприятия и ремонтни бази — постепенно се превръщат в резервна инфраструктура под контрола на окупационните администрации. Използването им позволява по-ниски разходи и бързо адаптиране към военни нужди, без необходимост от изграждане на нови съоръжения. Но същевременно подобни обекти остават уязвими за украинско разузнаване и далекобойни удари именно заради фиксираното си местоположение и наличната индустриална инфраструктура.

На този етап остават възможни две основни интерпретации на удара. Ако впоследствие се появят допълнителни доказателства — вътрешни кадри, документи или признания от руски военни източници — това би затвърдило тезата, че е бил поразен реален елемент от руската мрежа за производство и обучение, свързана с дронове. При липса на подобни потвърждения инцидентът може да остане класифициран като удар по административен обект без ясно доказано военно предназначение. Засега наличната информация по-скоро подкрепя първата версия, макар доказателствата да не са окончателни.

По-широката тенденция е ясно очертана: украинските удари по цели в окупираните територии все по-често се насочват към инфраструктура, поддържаща руската война с дронове, а не само складове и щабове, а и производствени, ремонтни и обучителни звена. Шахта „Ударник“ е пореден пример как бивши граждански индустриални обекти постепенно се превръщат в част от военната логистика и съответно — в легитимни цели в рамките на конфликта.

Огромен пожар в Чернобилската зона след нападение с руски дронове „Шахед“

🇺🇦☢️🇷🇺 Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна потвърди, че голям горски пожар в зоната на отчуждение около АЕЦ „Чернобил“ е бил предизвикан от падналите отломки на два камикадзе дрона „Шахед“.

Инцидентът е станал по време на въздушната атака срещу Киевска област на 7 май. На следващия ден пожарът се е разпрострял на площ от близо 1100 хектара в пределите на резервата. Спешните екипи работят за неговото овладяване вече втори пореден ден, съобщава Deutsche Welle.

Огнената стихия се разпространява с бързи темпове заради силните пориви на вятъра и изключително сухото време. Усилията за потушаването му са значително ограничени, тъй като редица райони в гората са маркирани като опасни поради наличието на сухопътни мини.

„Ситуацията е усложнена допълнително от сухото време, силния вятър и заплахата в дадени минирани участъци от територията, което ограничава съществено възможността за провеждане на дейности по гасене. Конкретно в част от горските масиви работата временно е прекратена поради заплахата от взривоопасни обекти.“

Ръководството на Чернобилския радиационно-екологичен биосферен резерват съобщи, че на мястото, откъдето е тръгнал огънят, са били намерени „безопасни останки от два безпилотни летателни апарата“. Въпреки мащаба на бедствието и изгорелите газове, които се издигат над гората, нивата на радиация засега остават в допустими граници – между 0,19 и 0,35 микросиверта на час.

Министерството на вътрешните работи на Украйна внесе разяснения, според които радиационият фон не само в северната част на Киевска област, но и на територията на цялата страна, остава стабилен.

Забранената зона около АЕЦ „Чернобил“ обхваща площ от 2600 кв.км., която е почти необитаема след ядрената катастрофа на 26 април 1986 г. Въпреки че горски пожари в този регион са възниквали и преди, текущите бойни действия и наличието на експлозиви продължават да усложняват усилията за опазване на околната среда.

Пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС" в Ярославъл след удар на украински дронове, осем руски летища бяха затворени.

🔥 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в близост до град Ярославъл през изминалата нощ, едно от водещите предприятия за преработка на нефт на руска територия, и доведе до избухването на силен пожар в рамките на завода, докато в самия град също беше регистрирана серия от мощни експлозии.

В 01:30 часа местно време властите в Ярославска област обявиха режим „безпилотна опасност“, губернаторът Михаил Евраев. Броени минути след това в областния град прозвучаха сирените за въздушна тревога, а около 02:23 часа местното население получи SMS известия от Единната държавна система за извънредни ситуации (РСЧС).

Украинският канал Exilenova+ в Telegram съобщи пръв за попаденията на ударни дронове в пределите на завода. Украинският журналист Дмитро Гордон от своя страна цитира Силите за отбрана на Украйна, според които ударът по „Ярославнефтеоргсинтез“ (ЯНОС) е нанесен с дронове, които иронично са наречени „санкционни“ – термин, използван в Киев за ударите по обекти на петролния сектор, разположени дълбоко в руския тил.

Заводът, разположен на около 700 км от фронтовата линия в Украйна и собственост на компанията „Славнефт“ от 2001 г. насам, притежава годишен капацитет от 15,7 млн тона суров петрол. Това далеч не е първият удар по съоръжението. На 28 март показателите на сателитната система FIRMS на НАСА регистрираха мащабен пожар на територията на предприятието в 03:33 ч. местно време, потвърден като последствие от украинско нападение с дронове. Според украински източници друго попадение в ЯНОС е било нанесено в края на април. Силен пожар, засегнал ключови компоненти на инсталацията, беше регистриран и на 1 октомври 2025 г.

В отговор на масираната украинска атака, при която най-малко 270 дрона нарушиха руското въздушно пространство, Росавиация съобщи, че осем летища прекратяват временно приема и изпращането на самолети – Внуково (Москва), Южний (Иваново), Грабцево (Калуга), Большое Савинов (Перм), Донское (Тамбов), Сочи, Череповец и Ярославъл. Само на московския аеропорт бяха отчетени най-малко 30 закъснели заминаващи рейса. Срокове за възобновяване на нормалния трафик не бяха оповестени.

Украинската атака с дронове срещу Ярославъл беше извършена два часа след „обявяване на примирие“, като по същото време вървеше паралелен опит за нападение срещу Москва.

Местната администрация на Ярославска област забрани изрично заснемането на работата на средствата за ПВО, полета на дронове, попаденията в петролната инфраструктура и местата на падане на отломки, както и публикуването на кадри от последствията онлайн. Местни предприятия работят „в обичаен режим“, според областното правителство, а Министерството на отбраната и силовите ведомства „водят работа по отразяване на атаката“.

Огнеборци заснеха кадри от вътрешността на изгорялата рафинерия в Туапсе.

🔥 Кадри, заснети от руски огнеборци в противопожарен автомобил, показват нагледно опустошителните последици от украинските удари срещу завода за преработка на нефт в Туапсе.

Кадрите разкриват апокалиптична картина: огромни стълбове гъст черен дим се издигат над предприятието, а на заден план бушуват интензивни пламъци в района на резервоарния парк. Очевидно е, че огнеборците работят в изключително тежки условия на задимена и опасна среда.

Кадрите потвърждават, че горящите нефтопродукти са изтекли от резервоарите, което е разпространило огъня към металните конструкции и тръбопроводи, оставяйки след себе си овъглени инсталации, които не подлежат на възстановяване.

Украински дронове атакуват руска нефтена инфраструктура на 1500 км дълбочина

🇺🇦🇷🇺 Украински дронове поразиха обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация, сред които рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" в Оренбургска област и пункт за управление на нефтопровод в Пермска област. И двата обекта се намират на повече от 1500 км от границите на Украйна.

Според руския канал „Астра“, който анализира геолокирани кадри от мястото на инцидента, ударът е поразил един от най-големите обекти за преработка на нефт в региона. Губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев потвърди, че "няколко промишлени предприятия" са били атакувани. Той заяви, че четири дрона са били прехванати и няма пострадали лица. На летище Орск бяха въведени временни рестрикции на полетите.

Експерти по OSINT идентифицираха мястото на удара на базата на видео, заснето край улица „Грозненская“, в непосредствена близост до съоръжението. Местните власти, включително кмета на Орск Артьом Воробьов, предупредиха жителите да останат в затворени помещения и да избягват прозорците.

Поразената рафинерия има капацитет за преработка на почти 6 милиона тона нефт годишно и произвежда бензин, дизелно гориво, мазут и керосин за нуждите на авиацията. Обектът е собственост на холдинга „Форте Инвест“, свързан с руския бизнесмен Михаил Гуцериев.

В отделен инцидент дронове атакуваха индустриални съоръжения в Пермска област. Според губернатора на региона Дмитрий Махонин един от обекти в Пермския муниципален район е бил поразен от дрон, при което е избухнал силен пожар. Работниците са евакуирани и няма пострадали.

Telegram каналът Exilenova+ уточни, че атаката е била насочена срещу станция за линейна производствена диспечеризация (СЛПД) - критичен възел в руската система „Транснефт“ за транспортиране, съхранение и разпределение на нефт. Видео и снимки, заснети от очевидци, показваха големи облаци черен дим и явление, което наблюдатели описаха като „нефтен дъжд“ в близкото село Башкултаево.

Системата „Транснефт“ свързва множество рафинерии и експортни маршрути, включително потоци към пермската рафинерия и други промишлени центрове. Подобни критични съоръжения са от стратегическо значение за енергийната логистика на Русия при поддържането на войната в Украйна.

Командирът на украинските безпилотни системи Роберт Бровди заяви в интервю за Би Би Си на 27 април, че руските региони на 1500-2000 км навътре в странатра вече не са „мирен тил“. Украинските дронове с далечен обсег все по-често поразяват критична инфраструктура, включително енергийни обекти, генериращи приходи за руската военна машина.