Масирана атака на украински дронове срещу Москва: петролна рафинерия отново в пламъци.

🇺🇦🎯🇷🇺 Тази сутрин жителите на Москва отново се събудиха подложени на най-тежката украинска атака с дронове срещу руската столица от самото начало на пълномащабната война, при което десетки експлозии огласиха града, а гъст черен пушек покрива небето над цели райони от града.

Десетки дронове бяха насочени към града в малките часове на нощта, докладваха кметът Сергей Собянин и местни мониторинг канали. Основна мишена на атаката отново беше петролната рафинерия в район Капотня, която беше поразена за втори път за последните 48 часа, което предизвика силни пожари в съоръжението.

В ранните часове на днешния ден Собянин обяви, че системите за ПВО са свалили 33 дрона, приближаващи се към Москва, и докладва за „леки щети“ по сграда в търговския център „Садовод“ в югоизточната част на града. В съобщението той обяви, че няма жертви, а екипи на спешна помощ работят на всички места на инцидентите.

Федерална агенция за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе временни ограничения за полети на летищата „Внуково“, „Шереметиево“ и „Жуковски“, разположени в периферията на Москва.

Снимки и видеа, публикувани от местни жители в социалните мрежи, показват десетки пожари и експлозии на няколко места в града. Telegram каналът Exilenova+ разпространи кадри, показващи горящите последни етажи на висока сграда, както и няколко пожара на различни точки от предприятието.

Този пореден украински удар срещу Москва идва по-малко от три денонощия след като тя порази петролната рафинерия на столицата с далекобойни дронове – операция, описана от украинския президент Володимир Зеленски като „справедлив отговор на руските удари“.

Отделна вълна от дронове беше насочена към град Гуково в Ростовска област, разположен само на няколко километра от границата с окупираната Луганска област. Местните жители съобщиха за силен пожар в района след попадение на дрон. Кадри от него също бяха разпространени в социалните мрежи. Мониторинг канал Exilenova+ съобщи, че е бил ударен петролен терминал в Гуково. Губернаторът на областта Юрий Слюсар заяви, че при удара е загинал един човек, а други двама са били настанени в болница след като са пострадали при атаката. Слюсар докладва за щети по локомотив и пожари в „два търговски обекта“, но не спомена нито дума за попадение в обект на петролната индустрия, нито уточни кои точно обекти са били подложени на атака.

Разположена близо до Азовско море и граничеща с Украйна, Ростовска област играе ключова логистична роля за военните усилия на Кремъл поради своята близост до фронтовата линия. Петролни терминали, рафинерии и друга инфраструктура в региона многократно са били обект на украински удари.

Според анонимни източници от руската индустрия, цитирани от Reuters, успешният украински удар срещу Москва преди два дни е принудил ръководството на рафинерията да обяви прекратяване на работата ѝ. По-предишна украинска атака на 17 май също спря временно производството в съоръжението.

През последните месеци Киев ескалира своята кампания за далекобойни удари по военни, индустриални и енергийни цели в Руската федерация, като дронове многократно достигат Москва и други региони на стотици и дори хиляди километри от най-близките украински позиции. В отговор руското военно командване подсили ПВО в столицата, където разположи допълнителни зенитно-ракетни комплекси „Панцир-СМД-Е“ върху покривите на цивилни сгради в Москва. Тези мерки не спряха украинските дронове от това да ударят града два пъти през последната седмица.

Украински дронове поразиха нефтена база „Полтавская“.

🇺🇦🔥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха атака с дронове срещу нефтена база „Полтавская“ в Красноармейски район на Краснодарския край на Руската федерация, което доведе до избухване на силен пожар на територията на предприето.

Според официалното изявление на регионалния оперативен щаб на страната-агресор, инцидентът е представен по традиционния начин – като следствие от „падане на отломки от свалени дронове“. Местните власти твърдят, че за гасенето на пожара са били мобилизирани поне 32 души личен състав и 7 единици специална техника. В момента няма данни за загинали или пострадали.

В същото време данните от международни системи за сателитен мониторинг на пожари регистрират изразени термични аномалии в района на обекта, което потвърждава точността и успешния характер на нанесения удар.

Ударената нефтена база изпълнява ключова роля в логистичната инфраструктура на региона, като се занимава пряко със съхранение, обработка и трансфер на бензин (АИ-92, АИ-95) и дизел. Обектът работи като междинно звено между рафинериите на компанията „Лукойл“ и мрежата от търговски бензиностанции (АЗС).

Заради инцидента и опасността от нови детонации, Спешните служби за сигурност на Руската федерация бяха принудени да затворят спешно движението за всички видове превозни средства по участъка от автомобилния път, свързващ станица Полтавская с хутор Трудобеликовски. На място продължават работата на специалните служби и аварийно-спасителни екипи.

Пожар в Афипския нефтозавод след украинска атака в Краснодарския край.

🇷🇺🎯🇺🇦 Една от най-големите петролни рафинерии в Южна Русия, Афипският НПЗ в Краснодарски край, избухна в пламъци през нощта в резултат на украински удар, който порази неговата площадка. Кадри от инцидента, публикувани онлайн от очевидци и потвърдени от международни медии, показват пожар на територията на завода.

Ройтерс по-късно съобщи, че огънят е потушен. Ударът не е изолиран успех, а поредния епизод от системната кампания на Киев срещу петролната индустрия и военно-промишления комплекс на Руската федерация, които през последните месеци изместват тежестта си от челните сектори на фронта към обекти дълбоко в руския тил.

Оперативният щаб на Краснодарски край се опита да представи пожара като страничен ефект от прехващането на въздушна заплаха: „В населеното място Афипски паднаха отломки от дрон. Като резултат възникна пожар на територията на нефтения завод“, гласи официално изявление, според което отломки от дрон са попаднали върху стопанска постройка, изпочупили прозорци и нарушили газопровод в жилищен квартал.

Украински мониторинг канали като Exilenova+ докладваха за попадение на крилати ракети и публикуваха голям брой кадри, заснети от местни жители, на които се виждат детонации и пожар на територията на завода, както и работа на зенитно-ракетни комплекси и мобилни огневи групи за ПВО.

Афипският НПЗ, разположен в Северски район южно от град Краснодар, притежава проектен капацитет от 6,25 милиона тона суров петрол годишно – близо 2% от целия капацитет на Руската федерация. Заводът произвежда бензин, дизелово гориво, газьол, вакуумен газьол, мазут, газокондензатни дестилати и сяра. Освен преработка той осигурява водоснабдяване, пречистване на отпадни води и пренос на електроенергия за съседни жилищни и промишлени зони, което прави всяко поражение проблем отвъд самото гориво. По данни на специализирани издания огънят е обхванал около 250 кв. метра, като е предизвикал тежки повреди по техническо оборудване, но без да засегне резервоарите за съхранение – детайл, който очертава ограничения непосредствен ефект на удара.

Нощната атака не се ограничи до завода. Властите и местните жители отчетоха мащабно въздушно нападение срещу множество цели в Краснодарския край, при което през нощта бяха ранени трима души. В областния град отломки от дрон удариха жилищна сграда и доведоха до пожар. „Отломки от дрон се удариха в жилищна сграда в Краснодар и предизвикаха пожар. На място работят аварийни и специални служби. По предварителни данни има двама ранени, на които се оказва цялата необходима медицинска помощ“, посочи губернаторът Вениамин Кондратиев. Трети човек е пострадал в Северски район, където според него са повредени и няколко къщи.

Заводът в Афипски е сред повтарящите се цели на кампанията. По-рано Генералният щаб на ВСУ докладва за успешно попадение с дрон в предприятието на 14 март, което причини силен пожар и нанесе щети по части от съоръжението. Нападения с последвали пожари бяха отчетени и през януари и през септември и ноември 2025 г. Ударът от 29 ноември 2025 г. беше потвърден чрез сателитни изображения, на които личат обгорени участъци и следи от взрив в производствения периметър.

Кампанията на Киев за дълбочинни удари по руските военни и промишлени обекти се води предимно с местно разработени дронове, но прибягва и ракети – както собствени, така и доставени от западните съюзници. При мащабна атака в нощта срещу 10 юни украински крилати ракети FP-5 „Фламинго“ поразиха ВНИИР-Прогрес в Чебоксари, Република Чувашия – завод за производство на навигационни и насочващи модули „Комета“ срещу заглушаване, вграждани в дронове „Шахед“, в балистични ракети „Искандер-М“ и крилати ракети „Калибър“, както и авиационните бомби с УМПК. Целта се намира на около 970 км от най-близката територия под контрола на украинските сили. „Фламинго“, дело на местната отбранителна компания Fire Point, се използва пестеливо от Киев, откакто беше представена миналото лято, а отчетената ѝ употреба нараства от ноември 2025 г.

Арсеналът на далекобойните удари не се изчерпва с дроновете и „Фламинго“. Украйна е нанасяла поражения и със собствено произведените противокорабни ракети „Нептун“, известни с потопяването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. – тогавашния флагман на Черноморския флот – както и с хибридните „ракети-дронове“ като „Пекло“ и „Паляница“. Други удари са разчитали на британските крилати ракети Storm Shadow, американските балистични ракети ATACMS и френско-италианските SCALP.

Украински удари по Самара и Чебоксари разширяват дълбочинната кампания срещу руския тил

🇺🇦💥🇷🇺 Серия от успешни удари рано сутринта днес отново изнесе далекобойната кампания на Украйна на близо 800 км дълбочина в Руската федерация – разстояние, което само допреди две години Москва смяташе за своя недосегаем индустриален тил.

По данни на Telegram канала Exilenova+ украински дронове са поразили Куйбишевската рафинерия в Самара, докато производствена площадка в Чебоксари, столицата на Чувашия, е била поразена от крилати ракети. Хронологията от изминалата нощ подсказва координиран замисъл: според губернатора на Самарска област Вячеслав Федорищев въздушна тревога е била обявена часове по-рано – индикация, че Киев е комбинирал ударни средства с различни профили през цялата нощ.

Куйбишевската рафинерия е една от трите мощности за преработка на „Роснефт" в Самарска област, заедно с Новокуйбишевска и Сизранска, което превръща региона в ключов гръбнак на руското производство на горива за нуждите на армията и за износ. Поразяването ѝ не е изолиран инцидент, а поредния епизод в систематична кампания за изтощаване на паричния поток и логистиката, които захранват войната. Тъкмо тази повторяемост, при която самарският възел е удрян нееднократно през последната година – превръща всеки нов инцидент по резервоарния парк от тактическо събитие в кумулативен натиск върху капацитета за ремонт и икономиката на застраховане на руската петролна индустрия.

Ударът по Чебоксари носи отделна логика. Негова цел е завода ВНИИР-Прогрес, известен като производител на навигационни и GNSS-модули (включително от семейството „Комета") за ударни дронове „Шахед", крилати ракети „Калибър" и балистични ракети „Искандер-М", а също така за авиационни бомби с УМПК. Ударът влиза във фина доктринална тенденция: пренасочване на огъня от платформите към тесните места във веригата на доставки, които правят руските прецизни боеприпаси устойчиви на електронно заглушаване.

Тези два удара не са изключение. Те се наслагват върху серия операции от началото на юни, които очертават паралелен натиск по две отделни оси: стратегическия енергиен и индустриален тил и оперативната логистика на окупирания юг. В нощта на 7 юни украинското командване потвърди поразяване на моста при село Чонгар, една от малкото сухопътни връзки между окупирания Крим и окупираната част на Херсонска област в залива Сиваш. Същата нощ Силите за специални операции. (ССО) на Украйна съобщиха за удар по петролното депо при Йеди Куйу в източен Крим. Ден по-рано, на 6 юни, пилоти на дронове от 3-ти полк на ССО заявиха, че са установили въздушен контрол върху участък от сухопътния коридор, по който Русия снабдява полуострова – твърдение, което очертава тенденция към трайно отричане на маршрути, а не отделни удари.

Хронологичната рамка придава на кампанията и ясно политическо измерение. На 3 юни, докато делегациите пристигаха за Петербургския международен икономически форум – витрината, с която Кремъл демонстрира предполагаемия си имунитет срещу санкциите и международната изолация, украинският президент Зеленски лично потвърди удар по нефтен терминал в Ленинградска област. Изборът на точния момент за удара трудно може да се тълкува като случаен: поразяването на енергийна инфраструктура край Санкт Петербург в деня на откриване на форума е ясен сигнал за реномето на руската икономическа стабилност пред чуждестранните инвеститори.

Сглобена в едно, картината от първите 10 дни на юни показва кампания, която вече не се изчерпва с отделни ефективни удари, а действа като устойчива и непрекъсната система на изтощение. Тя атакува едновременно три различни слоя на руското военно усилие – рафиниращия капацитет, който превръща суровината в гориво за фронта и генерира средства за продължаване на войната; отбранително-промишлени възли, осигуряващи производство на „мозъка" на прецизните оръжия; и сухопътните артерии, които поддържат окупацията на юг.

Стратегически значима обаче е не съдбата на който и да било отделен обект, а постоянството на украинския натиск – Киев разширява систематично и непреклонно географията на своите цели и принуждава Москва да разпределя все по-оскъдната си противовъздушна отбрана върху територия, която доскоро не изискваше никаква.

Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край след украински удар с дронове.

🇺🇦🔥🇷🇺 Огромен пожар избухна в петролна база „Полтавская“ на град Уст-Лабинск в Краснодарски край на Руската федерация, след като през изминалата нощ съоръжението беше поразено от украински дронове, съобщава независимото руско издание „Астра“, което уточнява, че базата е използвана за съхранение и дистрибуция на горива, с които се снабдява целия Краснодарски край и съседната Република Адигея.

Местните служби за спешна помощ съобщиха, че обхватът на пожара е достигнал около 5000 квадратни метра. Руски официални лица не са потвърдили публично причината за пожара. Предварителните доклади, цитирани от местните служби, показват, че няма жертви.

Базата е специализирана в съхранение и разпределение на бензин, дизелово гориво, керосин, мазут и втечнени газови продукти. Съоръжението е част от мрежата за снабдяване с гориво, която обслужва Южна Русия.

Ударът е поредния докладван такъв по горивно-енергийна инфраструктура в Краснодарски край. „Астра“ обяви, че по-ранни удари са били насочени към петролни складове, площадки за съхранение на гориво и терминали за износ в целия регион, включително съоръжения, ангажирани в обработката и транспорт на петролни продукти.

На 31 май украински крилати ракети „Нептун“ поразиха петролна рафинерия в Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация. Военноморските сили на Украйна съобщиха, че атаката е извадила от експлоатация две големи инсталации за преработка на суров петрол и е повредила обекти за съхранение на гориво, което доведе до намаляване на производствения капацитет на обекта и нарушения в доставките на гориво в Южна Русия.

Видео от пожара на борда на корветата „Бойкий“ в Кронщат.

🇷🇺🔥 Telegram каналът „Досье Шпиона“ публикува видео, вероятно заснето от руски военнослужещи за целите на вътрешен отчет, които показват последиците от удар с украински дронове срещу корветата „Бойкий“ (проект 20380), намираща се в сух док в Кронщат.

Кадрите показват, че в резултат на детонацията и последвалия пожар на борда, главната мачта се е срутила на надстройката заедно с монтираната върху нея радарна станция. Дори при наличието на техническа възможност за възстановяване, подобен ремонт би отнел години.

Случаят илюстрира колко уязвими са съвременните кораби при липса на адекватна противовъздушна отбрана. Вчерашният удар е доказателство, че за изваждането на една бойна единица от строя за продължителен период от време вече не са нужни сложни и скъпоструващи противокорабни ракети, а само няколко сравнително евтини дрона.

„С такива темпове, в перспектива, чрез ръцете на Украйна могат да започнат да изваждат от строя кораби не само в Черно и Балтийско море, но също така в Северния и Тихоокеанския флот, за да се отслаби максимално способностите ни за отбрана“, предупреди руският канал „Военный Осведомитель“.

Пожар в Саратовския нефтопреработвателен завод след среднощен удар с дронове.

🇺🇦🔥🇷🇺 Силен пожар гори в Саратовския нефтопреработвателен завод (НПЗ) в Руската федерация, след като през изминалата нощ украински дронове поразиха съоръжението, става ясно от съобщения на местни жители и сателитни снимки за засичане на термични аномалии.

Според губернатора на Саратовска област Роман Бусаргин, системите за противовъздушна отбрана са били активирани в отговор на нападение с дронове през нощта. Въпреки че Бусаргин съобщи за щети по цивилна инфраструктура и заяви, че няма пострадали, той не призна за удар по самата рафинерия.

OSINT анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че при нападението са нанесени щети по няколко ключови преработвателни мощности.

Според оценки, публикувани от мониторинговия проект „Falcon Insight Map“, сред засегнатите обекти може да са инсталации за каталитичен риформинг, атмосферно-вакуумна дестилация, висбрекинг и изомеризация. До момента липсва независимо потвърждение на докладваните щети.

Саратовският НПЗ е собственост на руската държавна петролна компания „Роснефт“ и се смята за една от най-старите работещи рафинерии в Русия. Наличните индустриални данни показват, че съоръжението има годишен капацитет за преработка на около 7 милиона метрични тона суров петрол, въпреки че отчетеният обем за 2023 г. е бил по-близо до 4,8 милиона тона.

Рафинерията преработва основно суров петрол сорт „Уралс“ от находища в Саратовска и Оренбургска област и произвежда бензин, дизелово гориво, мазут, битум и други нефтопродукти.

Разположението на завода на река Волга го превръща във важен логистичен център за доставка на горива за Централна и Южна Русия. Украински източници по-рано заявиха, че част от неговата продукция подпомага руската военна логистика, включително операции, свързани с близкото летище „Енгелс“, където са базирани бомбардировачи на стратегическата авиация.

По-рано Генералният щаб на ВСУ съобщи за удари по Волгоградския НПЗ и помпена станция „Ярославъл-3“ на 29 май. Според докладите атаките са предизвикали пожари и в двете съоръжения, включително в една от най-големите рафинерии в Южна Русия, както и ключов възел на нефтопровода „Сургут–Полоцк“.

Украински удар порази център за сглобвяване на дронове и обучение на пилоти.

🚨 Украински удар порази комплекс на шахта №9 „Ударник“ в град Снижне, окупираната територия на Донецка област, при което на територията на обекта избухна силен пожар. Според анализ от екипа на АСТРА, става дума за сградите на ул. „Ломоносов“ 40, открити по кадри, публикувани от очевидци. Според украинската група „Кибер Борошно“ там са функционирали работилници за сглобяване на безпилотни апарати и център за подготовка на оператори.

Шахта „Ударник“, известна още като шахта №9 към обединение „Снежноеантрацит“, спира добива на въглища преди повече от 10 години, а след 2015 г. започва поетапно закриване. Комплексът на въпросния адрес включва типична съветска индустриална инфраструктура – административни помещения, инженерни звена, съблекални и обслужващи сектори. След колапса индустрията за добив на въглища в окупираните части на Донбас редица такива обекти постепенно бяха преустроени за други нужди. Украински и руски наблюдатели нееднократно са коментирали употребата на изоставени индустриални площадки за логистични, складови и военни цели.

Снижне пада под руска окупация още през 2014 г. и през годините се превръща в дълбок тилов район за руските въоръжени сили. Градът придоби популярност във връзка с международното разследване за свалянето на полет MH17, което установи, че именно от този район е бил придвижен зенитно-ракетният комплекс „Бук“, използван срещу самолета на Malaysia Airlines през юли 2014 г. През последните месеци Снижне все по-често попада под прицел на украинските далекобойни удари с дронове, насочени към обекти, които Киев и независими експерти по OSINT свързват с руската инфраструктура за производство, поддръжка и обучение на безпилотни системи.

До момента няма потвърдени сведения за жертви и поражения извън ударения комплекс. Публикуваните кадри показват мащабен пожар и плътен дим над сградата, но липсват независими данни относно дейността, която на практика се е провеждала вътре към момента на удара. АСТРА се ограничава до геолокация и потвърждение на пожара, без да прави изводи за конкретното предназначение на обекта. Твърдения за производствен капацитет за дронове и обучителен център идват само от „Кибер Борошно“ – достоверен източник с изграден авторитет в OSINT средите, което е равносилно на потвърден от втори независим източник. Руски официални структури не пожелаха да коментират публично предназначението на обекта.

Атаката се вписва в цялостната украинска стратегия от пролетта на 2026 г. срещу инфраструктура в дълбокия тил на руската програма за дронове. Вместо да се концентрира единствено над прехващането на дронове във въздуха, Киев все по-често се стреми да поразява производствените и логистичните звена зад тях – заводи, складове за компоненти, ремонтни бази и центрове за подготовка на пилоти. Сред вече атакуваните цели са индустриалната зона Алабуга в Татарстан и редица обекти в окупираните територии. Украински експерти бяха многократно убедени, че загубата на обучени пилоти може да има по-дълготраен ефект от унищожаването на техника, заменяна за IDF сравнително.

През зимата украински удари многократно засягаха обекти в окупираните части на Донецка и Луганска област, които общността свързваше с ремонт, склад или асемблиране на безпилотни системи. Използването на бивши индустриални предприятия за подобни дейности позволява на руските сили да разпръснат критични обекти в широк периметър широка мрежа от обекти, вместо да я концентрират в големи военни бази. Изоставените шахти и заводски комплекси предлагат готова електрозахранваща, транспортна и складова инфраструктура, което ги прави подходящи за подобна адаптация. В същото време тяхното местоположение често е добре известно и лесно проследимо чрез сателитни изображения и публични карти.

Показателен е и начинът, по който информацията за удара се разпространи в OSINT средата. АСТРА публикува визуално потвърждение и геолокация на обекта чрез кадри от очевидци, докато „Кибер Борошно“ добавя оценка за предполагаемото военно предназначение на комплекса. Подобен модел се наблюдава все по-често през последните години — независими OSINT екипи публикуват предварителни анализи и идентификация на цели още преди официални изявления от украинския генерален щаб.

Случаят със Снижне отразява и по-широк икономически процес в окупираните територии. Голям брой стари индустриални активи от съветската епоха — въгледобивни шахти, металургични предприятия и ремонтни бази — постепенно се превръщат в резервна инфраструктура под контрола на окупационните администрации. Използването им позволява по-ниски разходи и бързо адаптиране към военни нужди, без необходимост от изграждане на нови съоръжения. Но същевременно подобни обекти остават уязвими за украинско разузнаване и далекобойни удари именно заради фиксираното си местоположение и наличната индустриална инфраструктура.

На този етап остават възможни две основни интерпретации на удара. Ако впоследствие се появят допълнителни доказателства — вътрешни кадри, документи или признания от руски военни източници — това би затвърдило тезата, че е бил поразен реален елемент от руската мрежа за производство и обучение, свързана с дронове. При липса на подобни потвърждения инцидентът може да остане класифициран като удар по административен обект без ясно доказано военно предназначение. Засега наличната информация по-скоро подкрепя първата версия, макар доказателствата да не са окончателни.

По-широката тенденция е ясно очертана: украинските удари по цели в окупираните територии все по-често се насочват към инфраструктура, поддържаща руската война с дронове, а не само складове и щабове, а и производствени, ремонтни и обучителни звена. Шахта „Ударник“ е пореден пример как бивши граждански индустриални обекти постепенно се превръщат в част от военната логистика и съответно — в легитимни цели в рамките на конфликта.

Огромен пожар в Чернобилската зона след нападение с руски дронове „Шахед“

🇺🇦☢️🇷🇺 Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС) на Украйна потвърди, че голям горски пожар в зоната на отчуждение около АЕЦ „Чернобил“ е бил предизвикан от падналите отломки на два камикадзе дрона „Шахед“.

Инцидентът е станал по време на въздушната атака срещу Киевска област на 7 май. На следващия ден пожарът се е разпрострял на площ от близо 1100 хектара в пределите на резервата. Спешните екипи работят за неговото овладяване вече втори пореден ден, съобщава Deutsche Welle.

Огнената стихия се разпространява с бързи темпове заради силните пориви на вятъра и изключително сухото време. Усилията за потушаването му са значително ограничени, тъй като редица райони в гората са маркирани като опасни поради наличието на сухопътни мини.

„Ситуацията е усложнена допълнително от сухото време, силния вятър и заплахата в дадени минирани участъци от територията, което ограничава съществено възможността за провеждане на дейности по гасене. Конкретно в част от горските масиви работата временно е прекратена поради заплахата от взривоопасни обекти.“

Ръководството на Чернобилския радиационно-екологичен биосферен резерват съобщи, че на мястото, откъдето е тръгнал огънят, са били намерени „безопасни останки от два безпилотни летателни апарата“. Въпреки мащаба на бедствието и изгорелите газове, които се издигат над гората, нивата на радиация засега остават в допустими граници – между 0,19 и 0,35 микросиверта на час.

Министерството на вътрешните работи на Украйна внесе разяснения, според които радиационият фон не само в северната част на Киевска област, но и на територията на цялата страна, остава стабилен.

Забранената зона около АЕЦ „Чернобил“ обхваща площ от 2600 кв.км., която е почти необитаема след ядрената катастрофа на 26 април 1986 г. Въпреки че горски пожари в този регион са възниквали и преди, текущите бойни действия и наличието на експлозиви продължават да усложняват усилията за опазване на околната среда.

Пожар в рафинерията „Славнефт-ЯНОС" в Ярославъл след удар на украински дронове, осем руски летища бяха затворени.

🔥 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Славнефт-ЯНОС“ в близост до град Ярославъл през изминалата нощ, едно от водещите предприятия за преработка на нефт на руска територия, и доведе до избухването на силен пожар в рамките на завода, докато в самия град също беше регистрирана серия от мощни експлозии.

В 01:30 часа местно време властите в Ярославска област обявиха режим „безпилотна опасност“, губернаторът Михаил Евраев. Броени минути след това в областния град прозвучаха сирените за въздушна тревога, а около 02:23 часа местното население получи SMS известия от Единната държавна система за извънредни ситуации (РСЧС).

Украинският канал Exilenova+ в Telegram съобщи пръв за попаденията на ударни дронове в пределите на завода. Украинският журналист Дмитро Гордон от своя страна цитира Силите за отбрана на Украйна, според които ударът по „Ярославнефтеоргсинтез“ (ЯНОС) е нанесен с дронове, които иронично са наречени „санкционни“ – термин, използван в Киев за ударите по обекти на петролния сектор, разположени дълбоко в руския тил.

Заводът, разположен на около 700 км от фронтовата линия в Украйна и собственост на компанията „Славнефт“ от 2001 г. насам, притежава годишен капацитет от 15,7 млн тона суров петрол. Това далеч не е първият удар по съоръжението. На 28 март показателите на сателитната система FIRMS на НАСА регистрираха мащабен пожар на територията на предприятието в 03:33 ч. местно време, потвърден като последствие от украинско нападение с дронове. Според украински източници друго попадение в ЯНОС е било нанесено в края на април. Силен пожар, засегнал ключови компоненти на инсталацията, беше регистриран и на 1 октомври 2025 г.

В отговор на масираната украинска атака, при която най-малко 270 дрона нарушиха руското въздушно пространство, Росавиация съобщи, че осем летища прекратяват временно приема и изпращането на самолети – Внуково (Москва), Южний (Иваново), Грабцево (Калуга), Большое Савинов (Перм), Донское (Тамбов), Сочи, Череповец и Ярославъл. Само на московския аеропорт бяха отчетени най-малко 30 закъснели заминаващи рейса. Срокове за възобновяване на нормалния трафик не бяха оповестени.

Украинската атака с дронове срещу Ярославъл беше извършена два часа след „обявяване на примирие“, като по същото време вървеше паралелен опит за нападение срещу Москва.

Местната администрация на Ярославска област забрани изрично заснемането на работата на средствата за ПВО, полета на дронове, попаденията в петролната инфраструктура и местата на падане на отломки, както и публикуването на кадри от последствията онлайн. Местни предприятия работят „в обичаен режим“, според областното правителство, а Министерството на отбраната и силовите ведомства „водят работа по отразяване на атаката“.

Огнеборци заснеха кадри от вътрешността на изгорялата рафинерия в Туапсе.

🔥 Кадри, заснети от руски огнеборци в противопожарен автомобил, показват нагледно опустошителните последици от украинските удари срещу завода за преработка на нефт в Туапсе.

Кадрите разкриват апокалиптична картина: огромни стълбове гъст черен дим се издигат над предприятието, а на заден план бушуват интензивни пламъци в района на резервоарния парк. Очевидно е, че огнеборците работят в изключително тежки условия на задимена и опасна среда.

Кадрите потвърждават, че горящите нефтопродукти са изтекли от резервоарите, което е разпространило огъня към металните конструкции и тръбопроводи, оставяйки след себе си овъглени инсталации, които не подлежат на възстановяване.

Украински дронове атакуват руска нефтена инфраструктура на 1500 км дълбочина

🇺🇦🇷🇺 Украински дронове поразиха обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация, сред които рафинерия "Орскнефтеоргсинтез" в Оренбургска област и пункт за управление на нефтопровод в Пермска област. И двата обекта се намират на повече от 1500 км от границите на Украйна.

Според руския канал „Астра“, който анализира геолокирани кадри от мястото на инцидента, ударът е поразил един от най-големите обекти за преработка на нефт в региона. Губернаторът на Оренбургска област Евгений Солнцев потвърди, че "няколко промишлени предприятия" са били атакувани. Той заяви, че четири дрона са били прехванати и няма пострадали лица. На летище Орск бяха въведени временни рестрикции на полетите.

Експерти по OSINT идентифицираха мястото на удара на базата на видео, заснето край улица „Грозненская“, в непосредствена близост до съоръжението. Местните власти, включително кмета на Орск Артьом Воробьов, предупредиха жителите да останат в затворени помещения и да избягват прозорците.

Поразената рафинерия има капацитет за преработка на почти 6 милиона тона нефт годишно и произвежда бензин, дизелно гориво, мазут и керосин за нуждите на авиацията. Обектът е собственост на холдинга „Форте Инвест“, свързан с руския бизнесмен Михаил Гуцериев.

В отделен инцидент дронове атакуваха индустриални съоръжения в Пермска област. Според губернатора на региона Дмитрий Махонин един от обекти в Пермския муниципален район е бил поразен от дрон, при което е избухнал силен пожар. Работниците са евакуирани и няма пострадали.

Telegram каналът Exilenova+ уточни, че атаката е била насочена срещу станция за линейна производствена диспечеризация (СЛПД) - критичен възел в руската система „Транснефт“ за транспортиране, съхранение и разпределение на нефт. Видео и снимки, заснети от очевидци, показваха големи облаци черен дим и явление, което наблюдатели описаха като „нефтен дъжд“ в близкото село Башкултаево.

Системата „Транснефт“ свързва множество рафинерии и експортни маршрути, включително потоци към пермската рафинерия и други промишлени центрове. Подобни критични съоръжения са от стратегическо значение за енергийната логистика на Русия при поддържането на войната в Украйна.

Командирът на украинските безпилотни системи Роберт Бровди заяви в интервю за Би Би Си на 27 април, че руските региони на 1500-2000 км навътре в странатра вече не са „мирен тил“. Украинските дронове с далечен обсег все по-често поразяват критична инфраструктура, включително енергийни обекти, генериращи приходи за руската военна машина.

Последиците от удара срещу рафинерията в Туапсе се виждат от космоса.

🔥 Огнената стихия, обхванала петролната рафинерия в Туапсе, изпрати стълб от изгорели газове, който се разпростира на близо 380 км навътре в Европейска Русия, покривайки небето над 3 големи областни центъра – Майкоп, Ставропол и Армавир.

Сателитни данни от метеорологичния радар на Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) потвърждават, че токсичният облак наближава Будьоновск, който се намира се на 400 км от мястото на атаката. Мащабът на изгорелите газове е толкова колосален, че се забелязват от спътници с ниска резолюция, които обикновено са неспособни да уловят събития на земната повърхност, освен ако нямат мащаба на екологична катастрофа.

Това, което виждаме в Туапсе, не е просто поредната индустриална авария в условията на война, а методична дисекция на енергийния гръбнак на Руската федерация. Заводът, собственост на „Роснефт“, е ключов възел за износа на петролни продукти през Черно море, а неговото парализиране нанася двоен удар – върху държавната хазна и върху логистичните вериги, захранващи Южния военен окръг. Когато димът от един стратегически обект задушава градове на стотици километри разстояние, войната престава да бъде телевизионна картина за местното население и се превръща в осезаема, задушаваща реалност. Оперативният обсег на този удар демонстрира системната неспособност на руската въздушна отбрана да защити небето над критичната си инфраструктура, въпреки наситеността на региона с комплекси от типа С-400 и „Панцир-С1“.

Стратегическият залог в Туапсе е свързан с капацитета за рафиниране. Руската петролна индустрия, въпреки санкциите, остава основният двигател на военната машина, но тя е архитектурно тромава и технологично зависима от западни компоненти, чиято замяна е бавна и скъпа. Унищожаването на инсталации за първична преработка на петрол в такива мащаби води до принудителен износ на суров петрол вместо на скъпи деривати, което автоматично свива маржа на печалбата за Кремъл. Всеки час, в който факлите над Туапсе горят, е час, в който руската икономика губи не само гориво, но и репутационен капитал като „енергийна крепост“.

В дългосрочна перспектива този инцидент е симптом на разширяващата се пропаст в руската сигурност. Възможността на украинските сили – или на диверсионни групи, действащи в синхрон с тях – да поразяват цели с подобна точност и да предизвикват икономически, логистични и екологични трусове с подобен интензитет, много скоро ще принуди военното ръководство в Москва да направи болезнен избор. Генералният щаб трябва или да изтегли дефицитни системи за ПВО от зоната на активни бойни действия в Украйна, за да охранява рафинериите, или да приеме реалността, в която градовете на Южна Русия ще продължат да осъмват покрити от черни облаци.

Динамиката на конфликта се измества от позиционна война в калните окопи на Донбас към паралелна война на изтощение срещу икономическите центрове. Ако допреди година-две ударите по цели на руска територия бяха спорадични и по-скоро символични, днес те влизат в рамките на доктрина за лишаване на врага от ресурси в реално време.

Фактът, че последиците от удара по Туапсе се приближават към Будьоновск – град със значима военна история и индустриална база – изпраща ясно послание до висшето ръководство в Кремъл, че няма индустриален гигант на руска територия, който да е имунизиран срещу украинското възмездие. Битката за енергийната доминация навлиза в своята най-гореща фаза, а черното небе над Южна Русия е само видимият признак за прегряването на системата, която започва да се пропуква под тежестта на собствената си агресия.

Украински дронове с трети пореден удар по рафинерията в Туапсе, местните власти наредиха евакуация.

🚨 Украински дронове поразиха руската петролна рафинерия в град Туапсе на Краснодарския край през изминалата нощ, отбелязвайки трети успешен удар по ключовия обект в рамките на седмица, разпалил нова огнена стихия, съобщи руската опозиционна медия Astra.

Предварителен анализ на OSINT експерти, цитирани от изданието, предполага, че ударът е бил насочен към резервоарите, разположени в близост до инсталацията за първична преработка ЕЛОУ-АВТ-12.

Местните власти потвърдиха атаката и последвалия пожар, приписвайки инцидента на „падащи отломки“ след прехващане на украински дронове от средствата за противовъздушна отбрана. Спешните служби разгърнаха над 120 огнеборци и 39 единици специализирана техника за овладяване на пламъците.

Властите в града наредиха извънредна евакуация, след като в рафинерията избухна поредна огнена стихия, причинена от последния удар.

„Уважаеми жители на ул. Кошкина, ул. Пушкина и прилежащите преки! Поради риск от разпространение на пожара, администрацията на община Туапсе ви моли да се евакуирате“, гласи публикация в Telegram канала на кмета Сергей Бойко. Той добави, че жителите ще бъдат транспортирани с автобуси до пункт за временно настаняване, организиран в местно училище.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев също призова жителите моментално да напуснат района „от съображения за безопасност“, описвайки ситуацията като „мащабен пожар“ в рафинерията.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) потвърди в изявление, че нощният удар е извършен от елементи на Силите за отбрана. Тази поредна опустошителна атака е част от системна кампания, насочена срещу инфраструктура за съхранение на горива, която вече понесе значителни щети през последните дни.

Анализ, базиран на сателитни снимки, разкрива, че украинските далекобойни дронове са унищожили или повредили сериозно повече от половината от капацитета за съхранение на горива в рафинерията в Туапсе. Според мониторинг група Exilenova+, публикувала изображения с висока резолюция на 26 април, огромни части от резервоарния парк изглежда са били поразени при поредицата от атаки.

Според отделна оценка, изготвена от мониторинг групата „Око Гора“, от общо 47 резервоара за съхранение с общ капацитет от близо 159 140 кубични метра, най-малко 28 са били или унищожени, или тежко увредени. От тях 24 резервоара или 52% от общия брой са напълно унищожени, докато 4 са понесли частични щети. Смята се, че към момента едва 18 резервоара остават непокътнати, което възлиза на 39% от общия му капацитет.

Удар по Туапсе: Украински дронове парализираха ключов руски петролен терминал на Черно море.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински дронове удариха черноморското пристанище Туапсе през изминалата нощ, при което загина един човек, друг беше ранен и избухна мащабен пожар в петролно депо в Краснодарския край на Руската федерация, съобщиха местните власти.

Това е втората атака срещу обекта за по-малко от седмица. Предишен пожар на същото място горя дни наред и изискваше намесата на повече от 150 пожарникари и персонал за спешна помощ, за да бъде потушен.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев заяви, че атаката е предизвикала пожар в пристанището и значителни щети в града от падащи отломки. Счупени са прозорци на училище, детска градина, църква, музей и жилищна сграда. Повреден е и газопровод.

„Един мъж загина. Друг е ранен и му се оказва медицинска помощ“, написа той в Telegram.

Независимата медия Astra съобщи, че основната цел е била петролната рафинерия в Туапсе, собственост на „Роснефт“ – единственото предприятие за преработка на петрол на руското черноморско крайбрежие и важен експортно ориентиран център. След удара е избухнал голям пожар в района на резервоарите за съхранение.

Рафинерията се счита за стратегически важна, тъй като е директно интегрирана с експортния терминал на пристанище Туапсе, образувайки комбиниран център за рафиниране и корабоплаване. По-голямата част от продукцията ѝ се изнася, което я прави критично звено в руската морска търговия с петрол, а не просто вътрешен доставчик на гориво.

Обектът вече беше ударен по-малко от седмица по-рано, на 16 април, когато пожар горя три дни, преди да бъде потушен само часове преди последната атака. Бяха разположени повече от 150 пожарникари и близо 50 единици техника.

Рафинерията в Туапсе преработва до 12 милиона тона суров петрол годишно и се нарежда сред десетте най-големи рафинерии в Русия.

През последните месеци украински дронове многократно поразиха големи центрове за износ на петрол като пристанищата Уст-Луга и Приморск на Балтийско море, които обслужват значителен дял от руския износ на петрол, както и петролния терминал в Новоросийск.

Смята се, че през март Русия е загубила близо 1 милиард долара в рамките на седмица след многократните удари по нейните балтийски пристанища.

Киев представя ударите по обекти от енергийната инфраструктура на Руската федерация като отговор на продължаващите ракетни атаки и обстрели с дронове срещу украински градове и като усилие за намаляване на приходите на Кремъл от износ на петрол, използвани директно за финансиране на войната му.

Кирило Буданов, ръководител на кабинета на президента Зеленски и бивш началник на украинското военно разузнаване, заяви, че атаките срещу петролните терминали на „Роснефт“ засилват позицията на Украйна в текущите преговори. Той отбеляза, че някои от съюзниците на Украйна са призовали за пауза в ударите с оглед на растящите световни цени на енергията.

В същото време Русия разшири усилията си за защита на критичната инфраструктура, включващи разгръщане на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, мобилизация на запасняци за формиране на мобилни огневи отряди и засилване на сигурността в големи промишлени обекти.

Съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове гори в окупирания Мариупол.

🔥 Жители на окупирания Мариупол съобщават за серия мощни детонации, последвани от пожар в Ричне, квартал в състава на Калмиуския район на града, предаде NV.ua. Съветникът на кмета в изгнание Петро Андрюшченко потвърди информацията в публикация на Telegram и докладва за множество експлозии и силен пожар, изпратил стълбове черен дим в атмосферата.

Андрюшченко и местни мониторинг групи разкриха, че поразеният обект е бил използван като съоръжение за сглобяване и съхранение на дронове, конкретно тактически разузнавателни дронове и модифицирани дронове с изглед от първо лице (FPV), които са били предназначени за южните сектори на фронта. Обектът е разположен в промишлено-жилищна зона. Интензивността на пожара се обяснява с присъствието на литиево-йонни батерии и горивни компоненти, складирани на място, твърдят същите източници.

Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна потвърди нанасянето на серия от удари по руски военни цели в окупираните територии в рамките на координирана операция, проведена на 14–15 април, съобщи RBC Ukraine.

Сред успешните попадения, потвърдени от OSINT анализ, е склад за боеприпаси край село Терпиня в Запорожка област, склад за дронове край Хирне в Донецка област, както и резервоари за гориво и смазочни материали при Мариупол. Поразени са и две радарни станции  96Л6 от С-400 в Красногорско в окупирана Запорожка област и Небо-СВУ в Гвардийско в окупирания Крим. Генщабът заяви, че украинските сили „ще продължат да работят за системното намаляване на бойния потенциал на Русия".

Окупационните власти в Мариупол все още не са коментирали инцидента. Според местни източници, цитирани от Андрюшченко, руската управа е приписала дима на „контролирано изгаряне на растителност", но мащабите на реакцията на аварийните служби в Калмиуския район говори за поражение на значим военен обект. Местни структури на съпротивата заявиха, че ударът е резултат от координация с далекобойни ударни подразделения на украинската армия.

Пожарът предизвика допълнителни опасения за екологично замърсяване на протичащата наблизо река Калчик, чието състояние и без това се определя като критично. Според разследване на EcoPolitic и украинската агенция УНН, още преди настоящия инцидент реката е била превърната в блато заради нерегламентирано изхвърляне на отпадни води от окупационните власти. Във водите на Калчик и Калмиус са измерени превишения на хром 4–5 пъти и на манган до 10 пъти над нормата, а рибата масово измира. Al Jazeera описа водната криза в окупирания Донбас като „екологична бомба със закъснител". Пожар, при който горят литиево-йонни батерии и горивни компоненти, може да влоши допълнително химическия състав на водата в района.

Днешният удар е част от продължаваща кампания на украинската армия за нанасяне на удари по съоръжения на руските сили в окупираните територии. Само през март украинските сили поразиха над 151 000 вражески цели, а операциите с далекобойни дронове достигнаха разстояния над 1200 км, според данни от ежедневния брифинг на Генералния щаб. На 14 април, ден преди инцидента в Мариупол, украинските ВВС за първи път комбинирано използваха френски крилати ракети SCALP и американски прецизни бомби GBU-39 при удар срещу руска база за дронове на окупирана част от Донецка област, съобщи Kyiv Post.

Сателитни снимки разкриха тежки щети в КнААЗ: Производството на Су-57 е под въпрос след мащабен пожар

🇷🇺🔥 Сателитни снимки, публикувани днес, предоставиха първото визуално доказателство, че пожарът от 11 април в авиационния завод в Комсомолск на Амур (КнААЗ) е нанесъл значителни структурни щети на цеха, отговорен за производството на композитни компоненти за корпуса на изтребителите Су-57.

Кадрите, публикувани от OSINT групата Exilenova+, показват срутени навътре покривни секции на цех №46. Това подсказва, че вътрешните щети са далеч по-тежки, отколкото липсата на официално руско изявление предполага. Сателитните снимки дават визуален израз на това, което досега се реконструираше единствено от видеа в социалните мрежи и кадри от земята. Срутването на няколко участъка от покрива е структурна повреда, която съответства на интензивен, продължителен пожар, а не на локализиран инцидент.

КнААЗ, компанията майка „Сухой“, Обединената авиостроителна корпорация и руските служби за извънредни ситуации не са издали никакво официално съобщение за пожара или последствията от него. Мълчанието на Москва сега се сблъсква с фотографски доказателства, които разказват собствена история.

Цех №46 не е склад или административна пристройка. Според оценка на Cyberboroshno, анализирала руската военно-промишлена дейност с наличните кадри, цехът е специализиран обект за производство на детайли от полимерни композитни материали, използвани в целия корпус на Су-57. Там се произвеждат 300 компонента, от които близо 100 са едрогабаритни, включително панели за елероните, въздухозаборници, флаперони, подови настилки и краищата на крилата. Тези части не са заменяеми с метални еквиваленти и не могат да се доставят бързо от алтернативен местен доставчик. Загубата дори на частичен достъп до тази продукция пряко нарушава сглобяването на корпуса на Су-57 в най-ранния и критичен етап.

За да разберем значението на този инцидент, е нужно кратко обяснение защо Су-57 е различен от по-старите руски изтребители. Това е единственият руски опит за изтребител от пето поколение, проектиран да намали радарната видимост и да се конкурира със западни самолети като американските F-22 и F-35. Успехът зависи от широката употреба на полимерни композитни панели – материали, по-леки от метала и оформени в геометрии, които разпръскват, а не отразяват радарната енергия. Те не могат просто да бъдат заменени с алуминий, без това напълно да унищожи стелт характеристиките на самолета. Цех №46 беше единственото място в Русия, където тези части се произвеждаха в мащаб за програмата.

Производството в Цех №46 е предимно ръчно, като едва през 2016 г. беше въведена частична автоматизация, включително лазерна система за маркиране на материали. Тази зависимост от квалифициран ръчен труд и специализирано оборудване означава, че дори физическата реконструкция на цеха не може да възстанови автоматично капацитета му – машините, инструментите и обучената работна ръка също трябва да се заменят.

КнААЗ работи под широкообхватни западни санкции – САЩ наложиха санкции на завода през март 2022 г., последвани от ЕС, което прави замяната на чуждо оборудване практически невъзможна по легален път. Всяка машина, унищожена в огнената стихия, не може да се замени законно със западно индустриално оборудване, което тласка Русия към по-бавни и скъпи местни алтернативи в момент, когато производствената линия най-малко може да си позволи забавяне.

Програмата Су-57 вече изпитваше затруднения с доставките още преди въпросния инцидент. Договор от 2019 г. предвижда 76 корпуса да бъдат доставени до 2027–2028 г. Неофициални оценки от края на 2025 г. сочат, че общият брой на Су-57 на въоръжение е между 20 и 25 самолета – малка част от първоначалните планове за програма, започнала летателни изпитания през 2010 г. През 2025 г. заводът е доставил само два изтребителя Су-57. При темп от два самолета годишно, разликата между договорените 76 бройки и реално произведеното от КнААЗ е огромна, а крайният срок 2027–2028 г. изглеждаше нереалистичен още преди цехът за композити да бъде изпепелен.

Щетите носят последствия и отвъд линията на Су-57. Съоръжението е критично и за серийното производство на Су-35С, макар че Су-57 е по-засегнат поради по-голямата си зависимост от композити. Су-35С е един от основните инструменти на Русия за попълване на загубите в Украйна и всяко забавяне добавя натиск върху вече претоварената авиационна индустрия.

Заводът КнААЗ е под нарастващ натиск от няколко посоки през последната година. През септември 2025 г. Украйна удари завода за инструменти „Скиф-М“ в Белгород – доставчик, чиито продукти захранват директно производството на „Сухой“ – с крилати ракети „Flamingo“. Сателитните снимки потвърдиха, че и четирите ракети са поразили обекта. Този удар, съчетан с пожара в КнААЗ, представлява поредица от тежки удари върху веригата за доставки, поддържаща най-модерната програма за изтребители на Русия.

Химически склад гори в Ростовска област.

🇷🇺 В Мясниковски район на Ростовска област е избухнал пожар на територията на химически склад, образувайки голям димен стълб, простиращ се на десетки километри.

В изявление на областното министерство на извънредните ситуации се посочва, че инцидентът е станал в село Крим, а на място работят аварийни екипи. Мащабите на щетите и евентуални данни за пострадали все още се уточняват.

Складовете попадат в непосредствена близост до Ростов на Дон – ключов логистичен възел за операциите на руската армия в Украйна. Складовете за горива и смазочни материали в региона са потенциални военни цели, което ги поставя в обхвата на украинските удари с дронове и ракети, ескалирали значително през последните месеци. Украинската армия редовно насочва своите удари срещу горивна инфраструктура на руска територия, за да наруши на снабдяването на фронтовите части.

Петролна рафинерия гори във Венецуела.

🇻🇪 Огромен пожар избухна в петролен проект в източна Венецуела, където е разположен завод за преработка на петрол Petrocedeno, съобщават местните медии и източници в държавната компания PDVSA.

Заводите за преработка на суров петрол в пояса на Ориноко, основен регион на Венецуела за добив на петрол, са ключови за превръщането на тежкия суров петрол в сортове за износ в чужбина.

Работник от близък обект споделя, че преди избухването на пожара се е чула силна експлозия, поради това, че огънят е пламнал в непосредствена близост до дестилационната кула. Друг източник изрази съмнения, че огнената стихия вероятно се е разнесла и към завода за нафта.

Трети източник съобщи, че към мястото на инцидента са изпратени линейки, но засега няма официално потвърдени данни за пострадали. Извършена е евакуция на персонала от съоръжението.

Петролната рафинерия в град Уфа беше поразена от украински дронове.

🇺🇦💥🇷🇺 Петролната рафинерия в град Уфа, столицата на Република Башкирия, беше поразена рано тази сутрин от ударните дронове на Центъра за специални операции „А“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

Башнафта-УНПЗ се намира на 1400 км от Украйна и представлява едно от водещите съоръжения за преработка на нефт в рамките на Руската федерация, осигуряващо гориво и смазочни материали за въоръжените сили, според източници на УНИАН в украинските спецслужби.

Според информацията след експлозиите на територията на завода са пристигнали пожарни екипи, а над обекта се е издигнал огромен стълб от черен дим. Според предварителни данни огнената стихия е възникнала в инсталацията за преработка на суров нефт ЕЛОУ-АВТ-6.

„Това е третата атака на СБУ в Башкортостан в последния месец, извършена на 1400 км разстояние от Украйна. Тези удари доказват, че в дълбокия тил на Русия няма безопасни места. СБУ е способна да достигне до всички обекти на вражеска територия, подпомагащи войната срещу Украйна“, заяви източник от СБУ.

По-рано на 18 септември далекобойни дронове на СБУ предизвикаха мощна експлозия в комплекса „Газпром Нефтохим Салават“, след удар по инсталацията ЕЛОУ-АВТ-4, която се явява ключова за първоначалното пречистване на нефта от вода и соли, преди той да бъде превърнат в бензин, дизел, керосин и мазут.

Шест дни по-късно, на 24 септември, дронове на СБУ отново поразиха въпросния комплекс, като по време на атаката бяха реализирани няколко точни попадения, предизвиквайки силен пожар и високи стълбове черен дим.

Тези атаки демонстрират все по-неоспоримите възможности на украинските специални служби за нанасяне на удари по стратегически обекти в дълбокия тил на Руската федерация, което усложнява значително логистиката и снабдяването на руските военни.