Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Саудитска Арабия финансира най-големия випуск на сомалийската армия от 1991 г.

🇸🇦🪖🇸🇴 Около 3000 войници на Сомалийската национална армия завършиха на 16 август 2026 г. почти едногодишно обучение в лагера Хананбуре в централния регион Галгадуд, най-многобройния випуск, обучен в страната, откакто централната власт се разпадна през 1991 г. Обучението е финансирано от Саудитска Арабия по споразумение за военно партньорство от февруари, за което Кралството пое ангажира да подготви до 5000 сомалийски новобранци. Dawan Africa цитира правителствени данни за 3146 завършили.

Церемонията беше ръководена от президента Хасан Шейх Мохамуд. Според The Eastleigh Voice, той описва постижението като доказателство за „възраждане на държавността и повторно изграждане на Сомалийска национална армия“. На парада присъстваха президентът на федералния щат Галмудуг Ахмед Абди Карийе, известен като Коркор, министърът на отбраната Ахмед Моалим Фики и началник-щаб на армията бригаден генерал Ибрахим Мохамед Мохамуд. Сред гостите бяха и саудитски военни командири, надзиравали част от програмата. Новобранците са привлечени от различни части на страната и според The Defense Post са преминали основна тактическа подготовка и обучение по военна дисциплина, право и боравене с оръжие.

Фики и саудитският министър на отбраната принц Халид бин Салман подписаха споразумението в Рияд на 9 февруари. Сомалийското министерство на отбраната го представи като укрепване на отбранителното и военното сътрудничество между двете държави, но пълният му текст не е оповестен. Курсът в Хананбуре е продължил почти година, следователно е започнал месеци преди подписването в Рияд. Италианският Il Sole 24 Ore, позовавайки се на неназовани източници, пише, че суданските военни инструктори са били в лагерите в Галмудуг още преди саудитското споразумение.

Източниците дават различни сведения за това кой точно е обучавал новобранците. The Defense Post изброява инструктори от Украйна, Румъния и Судан. Сомалийският сайт Caasimada, цитиран през юли от кенийския The Standard и етиопския The Reporter, пише за наети чуждестранни инструктори от Румъния, Украйна, Южна Африка и Колумбия. И The Defense Post, и Caasimada посочват украински и румънски инструктори, а колумбийците и южноафриканците не се споменават в описанието на The Defense Post и участието им не е потвърдено официално.

Споразумението беше сключено месец и половина след като на 26 декември 2025 г. Израел стана първата държава, признала Сомалиленд, областта на северозапад, която се обяви за независима през 1991 г. На 12 януари сомалийският Министерски съвет анулира всички споразумения с Обединените арабски емирства, включително за пристанищата, сигурността и отбраната, като се позова на „вредни действия“ срещу единството и суверенитета на страната. Емирствата държат 30-годишна концесия за пристанището Бербера в Сомалиленд и отказаха да подпишат съвместното арабско-ислямско изявление, осъждащо израелското признаване. На 16 януари Bloomberg съобщи, като се позова на свои източници, че Рияд подготвя окончателния вариант на споразумение за военна коалиция с Египет и Сомалия за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността в Червено море. Говорител на сомалийското правителство потвърди, че преговорите се водят.

Подобна роля в Сомалия е имал и Абу Даби. От 2014 г. Емирствата обучаваха стотици сомалийски войници, построиха учебни центрове и болница и плащаха заплатите на 2407 военнослужещи, съобщи тогава държавната агенция WAM. Програмата приключи през април 2018 г., след като сомалийските власти иззеха около 9,6 млн. долара в брой от емирски самолет на летището в Могадишу. Абу Даби заяви, че парите са били за заплатите на войниците, а Могадишу обяви, че поема обучението и издръжката на подготвените от Емирствата части.

В края на август и началото на септември етиопската регионална полиция спря колона от наети автомобили със сомалийски войници в Сомалийския регион на Етиопия и ги е отвела в столицата му Джиджига, твърдят кенийски и италиански медии. Оценките за броя на задържаните варират от около 180 до 900 души. Според Capital FM и The Standard те са част от контингент от около 3000 новобранци, обучавани повече от година в лагер в Галмудуг, който двете издания наричат Ханано. Съветникът по национална сигурност Ауейс Хаджи Юсуф потвърди, че войниците са преминали в Етиопия. По думите му те са били в разрешен отпуск, за да видят своите семейства, и са избрали етиопския маршрут, тъй като пътищата в самата Сомалия са под контрола на „Ал Шабаб“, сомалийския клон на „Ал Кайда“, определена за чуждестранна терористична организация от Държавния департамент на САЩ от 2008 г. Към средата на септември нито Адис Абеба, нито сомалийското посолство в Етиопия бяха дали подробно обяснение.

Случаят съживи твърдения, които Voice of Horn и BML Daily тиражират от юли, според които новобранците в Галмудуг са предназначени за фронта в Судан, където ще бъдат изпратени да воюват за въоръжените сили на страната срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF). Засегнатите страни не са ги коментирали, а Il Sole 24 Ore пише, че няма конкретни улики, че задържаните в Джиджига са пътували към Судан. Според италианското издание най-осезаемата връзка между лагерите в Галмудуг и суданската война към момента е присъствието на судански инструктори в тях. Ако твърденията се потвърдят, сомалийски военнослужещи, обучени със саудитски пари, биха се оказали от едната страна на съперничеството между Рияд и Абу Даби в Судан. Там Рияд подкрепя финансово, политически и дипломатически армията на генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, който обвинява Емирствата, че въоръжават и финансират RSF, воюващи срещу армията.

Програмата е тясно свързана и с вътрешния спор за властта. През март федералният парламент гласува за удължаване мандатите на президента и депутатите от 4 на 5 години. Опозиционният Съюз за бъдещето на Сомалия смята, че мандатът на Хасан Шейх Мохамуд е изтекъл на 15 май 2026 г. Самият той настоява, че мандатът му продължава до 15 май 2027 г. Федералните щати Пунтланд и Джубаленд прекъснаха диалога с Могадишу заради конституционните поправки. Според Caasimada около 2000 от новобранците произлизат от Пунтланд. Още през юли The Reporter отбеляза, че не е ясно дали те са набрани от федералните власти и дали след обучението ще се върнат да охраняват Пунтланд, а властите в Пунтланд не бяха заели позиция.

Сомалия се готви да поеме изцяло отговорност за своята сигурност, докато мисията на Африканския съюз се изтегля поетапно, отбелязва The Defense Post. Разрешението на Съвета за сигурност на ООН за Мисията на Африканския съюз за подкрепа и стабилизиране в Сомалия (AUSSOM) изтича на 31 декември 2026 г. По данни на Reuters Вашингтон е готов да подкрепи само свиване в рамките на 12 месеца на логистичната Служба на ООН за подкрепа в Сомалия (UNSOS) от януари, последвано от закриването ѝ. Държавният департамент заяви, че САЩ повече няма да финансират службата, чийто бюджет е около 500 млн. долара. The Defense Post добавя, че устойчивостта на новите части ще зависи от заплатите, от задържането на войниците на служба и от снабдяването на фронта с боеприпаси.

Хронологията показва, че Рияд се е включил в програма, която вече е била в ход. Курсът е започнал преди споразумението от февруари, а саудитското участие се изразява във финансиране и надзор. Инструкторите идват от други държави. Кралството не е и единственият покровител на сомалийските въоръжени сили. The Standard припомня споразумения за обучение и подкрепа с Турция, САЩ, ОАЕ, Египет, Еритрея и Уганда, а през януари Могадишу подписа отбранителен пакт и с Катар. The Reporter отбелязва опасения, че частите, подготвени по различни програми, използват различни методи, а лоялността им след завършването остава неясна. Дали саудитските пари изграждат армия, или още една отделна формация в нея, ще покажат три неща: дали завършилите ще бъдат разпределени в обявени бригади и изпратени срещу „Ал-Шабаб“, дали следващият випуск ще доближи тавана от 5000 души и дали Етиопия ще върне задържаните в Джиджига с обяснение, което съвпада с версията за отпуск.

Тиграйските сили превзеха летищата и настъпват в Амхара с бившия враг Фано

🇪🇹⚔️ Тиграйските сили са превзели летищата в Мекеле и Шире и водят сражения с федералната армия в съседните региони Афар и Амхара. Това обяви съветникът на етиопския премиер Гетачеу Реда. AFP и Reuters съобщават за сражения в Афар, позовавайки се на хуманитарни служители, дипломат и висш служител на федералните власти.

Регионалното правителство на Тиграй обяви, че започва „отбранителна война“ срещу силите на премиера Абий Ахмед. Ethiopian Airlines прекрати полетите до Мекеле, Шире и Аксум заради „настоящата ситуация“ в региона, а според AFP и летището в Аксум се намира под тиграйски контрол. Боевете поставят под въпрос спазването на крехкото примирие, договорено в Претория през ноември 2022 г. след гражданската война, продължила две години и взела 600 000 жертви.

Първото обвинение дойде от Адис Абеба. „Ръководството на TPLF […] започна всеобхватна офанзива срещу позициите на правителството в Афар и Амхара“, съобщи Реда в публикация на Х днес сутринта. Съветникът на премиера е бивш ръководител в Народния фронт за освобождение на Тиграй (TPLF), който се раздели с партията и застана на страната на федералното правителство. По думите му фронтът е превзел летища, охранявани от федералните сили, и „очевидно е издигнал безотговорността на нови висоти“.

Летището в Мекеле е било охранявано от малък отряд на федералната полиция. Служител заяви пред AFP, че докато пътувал за работа, началникът му се обадил и наредил на служителите да се върнат, защото вече летището било превзето. Какво е станало с полицаите, не е известно.

Регионалното правителство на Тиграй представя действията си като отговор на федерално нападение. В изявление във Facebook то обвини армията в „интензивни бомбардировки“ на 22 септември с „авиация, дронове и артилерия“. То допълни, че е наредило на тиграйската армия да отблъсне нападението, което определя като „геноцидно нашествие“. В изявлението, цитирано от Reuters, то говори за „отбранителна война“. Говорителите на Абий и на федералната власт не отговориха на запитванията.

Сведенията за ескалация в Афар са по-конкретни от тези за Амхара. Двама хуманитарни служители казаха, че битките между TPLF и федералните сили са започнали късно вечерта на 22 септември в градовете Абала и Еребти. Абала се намира в планинския пояс по границата с Тиграй, където през последните месеци имало федерална база. Еребти е описан в сведенията като разположен на около 100 км навътре в Афар.

Чуждестранен източник от службите за сигурност съобщи, че Абала е под тиграйски контрол. Бивш висш функционер на TPLF посочи още Берахле, Мегале, Далул и Коноба като превзети и заяви, че федералните части „бързо отстъпват“. Агенцията не успя да потвърди тези допълнителни твърдения. „Очакваме да се разшири. Току-що пратихме камион с храна за разселените“, каза един от хуманитарните служители във връзка със сраженията. Кореспондент на Al Jazeera съобщи за обстрел по границата с Амхара и значително струпване на войски на различни участници в граничните райони.

Тиграйските сили не действат сами. В публикация, основана на сведения от четирима източници, Reuters съобщава, че бойците на TPLF се сражават заедно с местна въоръжена група в Афар и милицията Фано в Амхара. Фано обединява амхарски въоръжени групировки, които през войната от 2020–2022 г. воюваха на страната на Адис Абеба срещу TPLF, а от 2023 г. водят собствен бунт срещу федералната власт.

Днес Фано и TPLF се бият рамо до рамо в общ съюз. На 20 септември вечерта 7 въоръжени групи обявиха създаването на Съюз на етиопските народни сили за оцеляване с изрична цел да свалят Абий. Изявлението прочете лидерът на Фано Земене Касие по телевизия „Тиграй“ на TPLF: „Ние, народните сили, загрижени за оцеляването на народите на Етиопия, носим историческата отговорност да свалим този режим.“

В съюза участват и групи от Оромия, Афар, Бенишангул-Гумуз и Сомалийския регион. Някои от тях, посочва Reuters, продължават да имат териториални спорове помежду си. Етиопският медиен регулатор забрани на медиите да цитират телевизия „Тиграй“.

Промяна се очертава и в отношенията с Еритрея. По време на гражданската война Асмара изпрати войски срещу TPLF, които се биеха редом с етиопската армия. Сега говорителката на Абий, Билене Сеюм, твърди, че участниците в новия съюз отдавна координират своите действия с финансова подкрепа от Еритрея. Тя представя обявяването му като потвърждение на обвиненията на федералните власти. Асмара неведнъж е отричала да подкрепя етиопски въоръжени групи, а нейният министър на информацията отказа коментар по темата.

Алан Босуел, директор за Африканския рог в Международната кризисна група, разглежда сближаването между Еритрея и TPLF като вече настъпило и го свързва с войната в Судан. „Еритрея е много близка със суданската армия например, а отношенията между Етиопия и суданската армия също се влошават“, каза той пред Al Jazeera. Според него Етиопия се намесва все по-активно в кървавата война в Судан, поне по границата, на практика срещу суданската армия.

TPLF беше водеща сила в управлението на Етиопия от 1991 до 2018 г. Идването на Абий на власт го изтласка от централната власт. Противопоставянето прерасна във войната от 2020–2022 г., при която според оценка на посредника на Африканския съюз са загинали около 600 000 души. Около 1 млн. души остават вътрешно разселени, а ключови клаузи от мирното споразумение така и не са изпълнени.

Сраженията бяха подновени в края на 2025 г. През май, малко преди общите избори, TPLF разпусна т.нар. временна администрация и възстанови предвоенното управление в Тиграй. През юли премиерът заяви пред парламента, че TPLF се готви за нов конфликт. Правозащитни групи го обвиняват в принудително набиране на младежи от началото на годината, а към средата на септември федералната армия съобщи, че близо 300 тиграйски бойци са се предали доброволно в плен.

Въздушни удари предшестваха сегашната ескалация. Според данните на проекта ACLED етиопските военни са нанесли няколко удара с дронове по тиграйските сили през последните месеци. AFP отбелязва, че след 2022 г. федералните власти са увеличили производството на дронове, и посочва военното превъзходство като значително.

На 22 септември при въздушни удари по Аламата, в южната част на Тиграй, са загинали най-малко 14 души, докато други 22 са били ранени, според тиграйските власти. Кметът Могос Шиферау разказа пред BBC, че от около 03:30 ч. най-малко 5 дрона и 1 изтребител са нанесли над 21 удара. По думите му всички жертви са цивилни, а сред ударените обекти са две средни училища. Той заяви, че по време на предишната война сградите са служили за федерални бази, но сега са празни, тъй като учебната година още не е започнала. Адис Абеба не е коментирала.

Бюрото за африкански въпроси на Държавния департамент на САЩ осъди отделен удар с дрон, нанесен на 21 септември срещу католически конвой с хранителна помощ и призова за разследване.

„Ако все още не сме се върнали изцяло в нещо като пълномащабна война, сме много, много близо“, посочи Босуел. Според него създаването на съюз с обявена цел да свали правителството е „нещо много близко до обявяване на война“. Той предупреди и за все по-силното преплитане на регионалните конфликти, което описа като „една голяма регионална каша“.

Колегата му от Международната кризисна група Магнус Тейлър даде пред Reuters по-предпазлива оценка за възможностите на съюза. Според него съвместните действия могат да са възпрепятствани от слабостта на част от групите, разстоянията между тях и политическите им различия.

Сведенията за взаимодействие в Афар и Амхара 3 дни след обявяването на съюза сочат, че сближаването може да има и военно изражение. Самата хронология обаче не установява дали операциите са планирани съвместно, нито какъв е мащабът на координацията. За участие на групите от Оромия и Бенишангул-Гумуз в тези боеве в цитираните сведения няма данни.

Рискът от окончателно рухване на примирието е сериозен, но наличната информация не позволява уверена прогноза за следващите седмици. Сухопътно контранастъпление на федералните сили към Абала, удари с дронове по Мекеле или по-мащабни координирани действия на Фано в Амхара биха подкрепили оценката за преминаване към пълномащабна война. Сведения за еритрейски войски край границата с Тиграй биха изисквали отделна проверка за числеността, задачите и евентуалното им участие в боевете.

Възстановяване на полетите до Мекеле, преговори между федералното правителство и тиграйските власти с посредничеството на Африканския съюз или спиране на тиграйското настъпление при Абала биха могли да помогнат за ограничаване на ескалацията, ако са съпроводени и с намаляване на бойните действия.

Промяната в съюзите вече е съществена: преди шест години Адис Абеба, Асмара и Амхара воюваха заедно срещу Тиграй. Днес Фано и Тиграй обявяват пред себе си общата цел да свалят Абий, Reuters съобщава за съвместни бойни действия, а федералните власти обвиняват Еритрея, че финансира съюза. Остава неясно дали общият враг е достатъчен, за да осигури трайно военно партньорство между сили с тлеещи спорове помежду им.

Еритрейската опозиция избра съвет в изгнание и се готви от Адис Абеба

🇪🇷🗳️🇮🇱 Еритрейското опозиционно движение „Бригада Нхамеду“ избра свой международен съвет от 51 души и започва подготовка за свалянето на президента Исаяс Афеверки, съобщава Haaretz. През август 1300 еритрейци гласуваха в зала в Нес Циона в централен Израел. По същото време подобни събирания се проведоха в още 17 общности по света, като местата в съвета са разпределени според големината на всяка от тях.

Подробностите представя Ран Шимони в репортаж от 20 септември, за който посещава склад в южен Тел Авив – един от центровете за организация на мрежата. Един от членовете на съвета на име Мулуе Султан заяви, че от изборите насам се провеждат заседания по три часа седмично, за да обсъждат финансиране, разпределение на отговорностите, базата в Етиопия и връзките с хората, останали в Еритрея.

Начело на движението е Бейене Герезгихер, който днес живее в етиопската столица Адис Абеба. Напуска Еритрея и попада в ръцете на трафиканти на хора в Либия през 2012 г. и година по-късно успява да стигне до Нидерландия. Три години след това започва да публикува ежеседмични обръщения към еритрейците в социалните мрежи и да посещава общностите им по света.

За финансите отговаря Давит Тефери, 43-годишен канадски бизнесмен от еритрейски произход, който разговаря с Haaretz от Вашингтон. В Израел организацията представляват Атаклити Абрахам Майкъл и Мулуе Султан. Ръководството вече има отговорници за финансите, дипломацията, организирането на общностите и военната дейност.

„Опозицията ни беше неефективна в последните 20 години. От 2022 г. насам се появи истинска опозиция, с нови лица, нови гласове и нови методи“, заявява Тефери.

Движението се противопоставя на 80-годишния Афеверки – един от водачите на войната за независимост от Етиопия, който управлява като президент от 1993 г. Еритрея никога не е провеждала национални избори, конституцията никога не е влизала в сила, а независимата преса е закрита. Наборната служба е безсрочна и за мнозинството от младите мъже и жени продължава години. Бригадата твърди, че представлява около 2 милиона еритрейци в изгнание и обещава, че ще ги върне у дома.

Присъствието в Етиопия дава на движението възможност да организира своята дейност в непосредствена близост до границите на Еритрея. Според докалд на Международната кризисна група от началото на 2025 г. Адис Абеба открито приема бригадата на собствена територия. През януари същата година тя организира конференция в етиопската столица, а през юни обяви официално своята подкрепа за Еритрейския фронт на синята революция. Синьото е отличителният цвят на опозицията на президента, а червеното – на неговите привърженици.

„Имаме свобода да действаме оттук“, уверява Герезгихер. Анализ на Armed Conflict Location and Event Data (ACLED) посочва, че Етиопия не само приема, но и финансира еритрейски опозиционни организации, една от които е „Бригада Нхамеду“. Той обаче не посочва конкретни суми или доставки за движението и сам по себе си не установява предоставяне на оръжие или обучение от етиопската армия.

Това присъствие съвпада с напрежение между Етиопия и Еритрея, които са струпали войски по общата си граница. Етиопският премиер Абий Ахмед многократно нарече еритрейското пристанище Асаб етиопско, а излаза на Червено море определя за въпрос от жизненоважно значение за страната си. През януари 2026 г. Адис Абеба обяви, че е заловила пратка боеприпаси от Еритрея, предназначена за въоръжените групи Фано в Амхара. Асмара отхвърли обвинението като измислено. Двете страни се обвиняват взаимно в предлагане на убежище на въоръжени противници на съседното правителство.

Именно в Етиопия ръководството на бригадата планира да изгради силата, с която да премине границата. Според Герезгихер диктаторът няма да им позволи да се върнат свободно. Лидерът казва, че движението още не е набирало хора, но твърди, че мнозина очакват да бъдат призовани.

„Готови сме за подходящия момент и мисля, че сме близо до него. Много близо.“

Изявлението на Герезгихер не уточнява на какъв етап се намира военната подготовка. Още на 27 май 2025 г. етиопският сайт Zobele Post съобщи, позовавайки се на анонимин източници, че движението е започнало военно обучение на две места в Етиопия, едното от които в региона Афар. Разминаването му с твърдението на лидера, че не са набирали активно хора, остава неизяснено.

Освен това организацията заяви, че има източници в Еритрея – от обикновени граждани до висши офицери и държавни служители. По нейни сведения стотици хиляди хора в страната гледат обръщенията на лидера въпреки ограничения достъп до интернет, а името на бригадата се появява със спрей по стени в Асмара, в училища и затвори.

В Германия дейността на местното крило е предмет на разследване за тероризъм. На 15 септември, пет дни преди публикацията на Haaretz, германската федерална прокуратура съобщи за ареста на двама души край Саарбрюкен и в Щутгарт по подозрение в членство в терористична организация – Brigade N’Hamedu Deutschland.

Според обвинението еритрейският гражданин Мерхави А. е бил неин генерален секретар, а германският гражданин Шимангус Т. – първият председател от началото на 2023 г. Прокуратурата уточнява, че крилото е основано през август 2022 г. с цел сваляне на режима. Тя го обвинява, че е организирало насилие срещу събития на привърженици на режима през 2022 и 2023 г. в Гисен и през септември 2023 г. в Щутгарт, като е приемало за допустимо и насилието срещу германската полиция. През лятото на 2024 г. групата е обявила, че прекратява насилствените действия извън Еритрея. Репортажът на Haaretz не споменава задържанията.

В Израел конфликтът прерасна в мащабни сблъсъци през септември 2023 г. в Тел Авив, когато фестивал на еритрейското посолство събра заедно противници на режима, облечени в синьо, и негови привърженици в червено. Приблизително по същото време сблъсъци имаше и в Швеция, Германия, Канада и САЩ. Доклад на специалния докладчик на ООН от май 2025 г. отчита поне 9 еритрейци, убити в Израел след събитията през септември 2023 г. Сред тях има както противници, така и привърженици на властите в Асмара.

Тефери казва, че никой в ръководството не е предвиждал насилието и че съжалява за него. В същото време той признава, че след сблъсъците ръководството е видяло в привързаността на еритрейците към родината възможност да ги организира политически. „Оттам започна да се оформя истински опозиционен апарат.“

Султан, който живее в Израел от 2008 г. и е сред малцината еритрейци с признат статут на бежанец, предлага полицията да снима присъстващите на събитията на посолството и да ги арестува. „Аз пръв подкрепям депортирането на привържениците на режима“, добавя той.

Паралелно с организирането на диаспората движението търси международна подкрепа. Тефери е участвал във Вашингтон в срещи с членове на Конгреса и служители на администрацията и публикува снимки от разговорите. През юни е сниман с републиканския конгресмен Рони Джаксън.

„САЩ, Израел и страните от Залива имат голям интерес от партньор в региона на Червено море“, твърди Тефери.

Герезгихер е по-предпазлив и признава, че контактите във Вашингтон все още не означават официално признание. „Сами няма да можем да извършим демократична революция в Еритрея. Нуждаем се от международна подкрепа.“

През същите месеци администрацията на Доналд Тръмп поддържа диалог с Асмара. През април се появиха сведения за тайни разговори за отмяна на американските санкции срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия. Така движението търси подкрепата на администрация, която в същото време разговаря с режима, което то иска да свали.

Последиците от опозиционната дейност засягат и роднините, останали в Еритрея. Докладът на ООН описва наблюдение и заплахи срещу еритрейци в изгнание и наказания срещу техни близки в страната. Атаклити, който живее в Израел от 2011 г. и днес работи като чистач на стълбища, разказва, че синът му е бил отведен от училище и държан в затвора две години, преди да избяга в друга африканска държава.

„Най-малкият ми син, на 14, е задържан до 17-годишна възраст, а оттам ще го вземат в армията“, казва той.

Герезгихер твърди, че режимът се е опитал да внедри свои хора в организацията, за да я разбие отвътре.

Към септември 2026 г. „Бригада Нхамеду“ има избран международен съвет, ръководство с разпределени отговорности и открито присъствие в Адис Абеба. Наред с политическата ѝ дейност има публични сведения за военно обучение и етиопско финансиране, но с различна степен на достоверност. Те не позволяват да се установят числеността, въоръжението и способностите на евентуални нейни подразделения.

Позицията на Етиопия би имала решаващо значение за изграждане на въоръжена сила на нейна територия. Открит конфликт с Еритрея би могъл да промени условията за дейността на бригадата, но не гарантира, че ще се превърне във военен фактор.

Независима проверка на сведенията за обучение, както и документирани оръжейни доставки или участие на етиопски инструктори, биха дали по-видима представа за реалната военна подготовка. Допускането на движението да действа открито в Етиопия вече е засвидетелствано, но при настоящата проверка не беше открит публичен акт за формалното му признаване като алтернативно правителство или представител на еритрейския народ. Това би било политически ход, военната помощ следва да се установи отделно и може да бъде осигурена и без такъв.

Анализ: Етиопия обяви стратегическо партньорство с Пентагона без американско потвърждение

🇪🇹🛡️🇺🇸 Етиопия и САЩ се договориха да изградят всеобхватно стратегическо партньорство в сферата на отбраната и сигурността. Това обявиха на 21 август министерства на отбраната и външните работи на африканската страна. Изявлението последва двудневни консултации в Пентагона на 19 и 20 август с участието на делегация, ръководена от генерал-майор Тешоме Гемечу, ръководител на Дирекцията за външни отношения и военно сътрудничество. От американска страна не е публикувана официална информация за срещата. Нито Пентагонът, нито Африканското командване (AFRICOM) са излезли със съобщение, въпреки че командването публикува отчет за втората сесия на американско-анголския комитет за отбрана, проведена на 5 и 6 август.

Консултациите бяха проведени под ръководството на Брайън Дж. Елис, помощник-секретар по въпросите на Африка. Официалната му длъжност вече съдържа определението „по войната“, а не „по отбраната“. С указ 14347 от 5 септември 2025 г. Пентагонът получи правото да използва името Министерство на войната в кореспонденцията и публичните си съобщения. Юридическото наименование обаче остава Министерство на отбраната, тъй като единствено Конгресът има юрисдикция да го промени. Етиопското комюнике посочи три основи на бъдещото партньорство: защита на националните и взаимните интереси, взаимодействие с укрепване на доверието и съвместни усилия за мир и стабилност в региона на Африканския рог. Никъде не се споменава подписан документ.

Значението на съобщението произтича от рязката промяна спрямо доскорошното отношение на Вашингтон към етиопската армия като към клиент, за когото по презумпция се отказваха лицензи за оръжейни сделки. Службата за контрол на търговията с отбранителни стоки към Държавния департамент включи Етиопия към раздел 126.1 от Правилника за международна търговия с оръжие (ITAR) през ноември 2021 г. При посочения режим всяко заявление за лиценз бива отхвърлено по презумпция. Два месеца по-рано указ 14046 наложи целеви санкции заради хуманитарната и правозащитната криза в северната част на страната. По силата на указа са санкционирани четири структури и две физически лица, а самият документ остава в сила и днес.

На 11 май 2026 г. същата служба прекрати забраната. Автоматичният отказ беше заменен с разглеждане на всяко заявление поотделно, като се отчитат националната сигурност, външната политика, регионалната стабилност и положението с правата на човека. Възстановени бяха и лицензионните изключения, които не са достъпни за държавите, включени в раздел 126.1. На същия ден държавният секретар Марко Рубио прие етиопския външен министър Гедион Тимотеос. Разговорът им обхвана както партньорството в областта на сигурността, така и възможностите за търговско сътрудничество.

След това контактите бързо се активизираха. В края на юли AFRICOM и етиопските въоръжени сили откриха в Адис Абеба първия Африкански симпозиум по логистика и комуникации. В него участваха делегати от 40 държави и представители на повече от 25 американски компании. Сред изказалите се бяха командващият AFRICOM генерал Дагвин Андерсън, американският посланик Ервин Масинга и етиопският министър на отбраната Айша Мохамед Муса. На 17 август американски военни започнаха занятия в етиопския център за мироопазващи операции. На 19 август делегацията на Тешоме пристигна във Вашингтон.

Изваждането на Етиопия от раздел 126.1 не значи нито поръчка, нито дарение. Промяната премахва общата нормативна забрана на евентуални доставки на бронирани машини, боеприпаси, комуникации и резервни части, както и пред платеното обучение. Ударният авиопарк на Етиопия в момента не включва американски платформи. Изследване на Европейския съвет за международни отношения от февруари 2025 г. отбелязва подробно арсенала на Адис Абеба от 2021 г. насам: турски дронове Bayraktar TB2 и по-тежкия модел Akinci, китайски Wing Loong, доставени с посредничество от ОАЕ, и ирански Mohajer-6.

Турция, Китай и Иран не обвързват сделките с правозащитни условия и сертификати за краен потребител от вида, който законодателството на САЩ изисква. Разглеждането на всяко заявление поотделно, с което беше заменен автоматичният отказ, не е формалност. При него се оценява и положението при правата на човека, докато етиопските въоръжени сили водят две вътрешни кампании, включващи удари по населени места. Всеки лиценз за ударна платформа ще бъде оценяван според същите критерии, които доведоха до включването на Етиопия в раздел 126.1 през 2021 г.

Това е първото съществено ограничение. Американската военна техника е скъпа, а достъпът до такава е обвързан с редица условия. Предлаганото от Анкара, Пекин и Техеран е по-евтино и не е придружено от същите ограничения. Мащабът на предишната американска програма е известен. През 2019 г. – последната година преди войната – над 300 етиопски офицери и подофицери преминаха през курсове, финансирани от САЩ. AFRICOM проведе на етиопска територи учението Justified Accord с най-големия контингент на САЩ в страната от 30 години насам. Тогавашното сътрудничество се изразяваше в обучение и военно присъствие, а не в доставки на бойни платформи. Единственото конкретно действие на САЩ този август е изпращането на екипа, който преподава международно хуманитарно право.

Вторият риск е свързан с Тиграй. На 20 август, докато етиопски офицери провеждаха втория ден от своите разговори в Пентагона, два дрона удариха Мекеле. Специализираната болница „Айдер“ прие 13 ранени от попадение в жилищния квартал Даеро, сред които имаше деца. Регионалното бюро за комуникации съобщи за четирима ранени при удара в района на църквата „Св. Мария“ и обвини федералното правителство. Адис Абеба не пое отговорност и не отговори на обвинението. Два дни по-рано друг удар край същия град е убил един човек, съобщи BBC. Армията не коментира случая.

Серията инциденти през август не започна в Мекеле. На 1 август битки с тежка артилерия и ударни дронове в западната част на региона принудиха стотици души, включително ранени бойци, да преминат границата със Судан. На 10 август представители на Тиграй обвиниха федералните сили за удари край Рая Аламата в южната част на региона. AFP съобщи за четирима ранени, а BBC Tigrinya цитира местните власти, според които трима души са били убити, а други седем са ранени. Според тези сведения две от попаденията са поразили училище, в което са се укривали бойци по време на ваканцията. Данните се разминават и нито една от версиите не е независимо потвърдена. Общото е, че обвиненията са насочени към федералните сили и остават без съдържателен публичен отговор от тяхна страна. Успоредно с това федералните части водят кампания срещу движението Фано в съседната област Амхара, където журналистически репортажи документират твърдения за поразени училища, болници и религиозни сбирки. Подписаното през ноември 2022 г. споразумение от Претория, прекратило бойните действия в северната част на страната, формално остава в сила, но на практика се намира пред разпад.

Сближаването между САЩ и Етиопия протича на фона на криза, която повишава стратегическото значение на Червено море. От края на февруари, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран, Ормузкият проток е практически затворен за търговското корабоплаване. В мирно време през него преминава около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Алтернативният маршрут за суровините от Залива към Европа минава по саудитския петролопровод до брега на Червено море, а оттам – през Баб ел-Мандеб и Суецкия канал. През същия тесен морски проход преминават около 15% от световната морска търговия и близо 30% от контейнерния трафик, включващ електроника, автомобилни части, машини, храни и торове. На 22 юли, след 9-месечно прекъсване, хутите подновиха нападенията срещу корабоплаването в района. Въпреки това Maersk, CMA CGM и Cosco подновиха или подготвят преминавания, а само за около 2 седмици през август MSC преведе 7 кораба през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб с изключени системи за автоматична идентификация. Всяко ново затваряне налага обикаляне около нос Добра надежда, повишава застрахователните разходи и удължава сроковете по целия маршрут между Азия и Европа, включително за товарите, предназначени за пристанища в Черно море.

По западния бряг на този стратегически проход са разположени Джибути и Еритрея. В непосредствения им тил е Етиопия – държава без собствен морски излаз и с най-многобройната армия в Африканския рог. През последните месеци Вашингтон води разговори едновременно с всички регионални участници. През април се появиха сведения за тайни преговори за отмяна на санкциите срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия, а на 4 август отрече да се изгражда коалиция срещу Етиопия. Камерън Хъдсън, работил по въпросите на Африка в ЦРУ, Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, определи подхода на САЩ като опит да преследват едновременно целите си в борбата с тероризма, достъпа до критични суровини, търговската дипломация, морската сигурност и да управлява регионално съперничество, което според него не разбира достатъчно добре.

Най-сериозният риск обаче остава не морето, а северната сухопътна граница на Етиопия. През февруари Международната кризисна група определи отношенията между Етиопия, Еритрея и Тиграй като буре, пълно с барут, и препоръча спешно създаване на неформални канали за комуникация между Адис Абеба, Асмара и Мекеле. Оттогава положението не се е подобрило. Етиопия и Еритрея продължават да натрупват войски от двете страни на общата си граница. Премиерът Абий Ахмед определи достъпа до Червено море като екзистенциален въпрос за страна с 140 млн души население и неведнъж посочи еритрейското пристанище Асаб като исторически етиопско. Асмара възприема тези изявления като заявка за нахлуване.

През май Египет и Еритрея подписаха споразумение за морски транспорт и потвърдиха своята позиция, че сигурността на Червено море е отговорност на крайбрежните страни. В отговор Адис Абеба обвини Кайро, че се опитва да я обкръжи и да прекъсне достъпа ѝ до морето. През същия месец се появиха и сведенията за американско сближаване с Асмара. Така отворената от САЩ през май възможност за оръжейни сделки е насочена към държава, която определя излаза си на море за въпрос на национално оцеляване, докато най-близкото до нея крайбрежие принадлежи на Еритрея.

Съществува обаче и по-прозаичен прочит на срещата във Вашингтон. През декември 2019 г. Пентагонът публикува отчет за деветото годишно заседание на двустранния комитет за отбрана, водено от тогавашния заместник-помощник-секретар Пийт Мароко и етиопския министър на отбраната Лема Мегерса, а докладът за него съдържаше почти същите думи за подновен ангажимент и разширено взаимодействие. Форматът е налице от години и сегашната среща може да е поредното заседание, което е представено от Адис Абеба в по-категоричен и политически натоварен тон за вътрешна и регионална употреба. В подкрепа на това стоят три обстоятелства: делегацията беше водена от шеф на служба, а не от министър; няма подписан документ; американската страна не потвърди публично постигнато споразумение.

Анализ: Ударите край Ейл, мълчанието на Анкара и версията за Емирствата

🇸🇴🎯 Въздушните удари по крайбрежието на Пунтланд са дело на ОАЕ, а не на Турция, и имат за цел да ѝ припишат отговорност за смъртта на цивилни рибари. Това твърди Башир Хаши Юсуф, популярният сомалийски журналист и военен анализатор, броени часове след нова атака по същото крайбрежие, при която загинаха най-малко девет души.

Началото на поредицата от събития е на 17 август. 8 въоръжени мъже превземат товарния кораб „Лутуф“ на около 3,5 морски мили от Марея, окръг Ейл. Корабът плава под камерунски флаг и е собственост на турска компания. По думите на държавен служител в Могадишу, цитиран от Associated Press, той превозва оръжие, комуникационна и сателитна техника за турския военен учебен център в Могадишу.

Екипажът се състои от 10 души: 6 индийци, турчин, грузинец и 2 сръбски охранители. Пиратите го откарват към брега при Гармаал, в окръг Дангорайо, и го задържат там. Същата група е свързвана и с отвличането на кораба „Суорд“ през април. Пиратството по това крайбрежие отново е в подем, като само през последните месеци бяха отвлечени няколко търговски кораба.

На 18 август малка лодка доставя кат – стимулиращо растение, което се дъвче от местните. На връщане към сушата лодката е поразена от въздуха. Четирима мъже загиват, а двама ранени са откарани в Гароуе.

Службите за сигурност на Пунтланд първоначално описват мъжете като заподозрени пирати и посочват, че ударът е бил нанесен от турски дрон. На погребението в Гармаал два дни по-късно роднините на жертвите също обвиняват Турция и заедно с местните старейшини настояват, че убитите са рибари.

На 21 август Министерството на сигурността и разоръжаването на Пунтланд излезе с официално изявление, в което определя загиналите като мирни жители и иска обяснение от държавата, разпоредила удара, без да я назове. В документа са посочени два отделни случая (на 18 и 20 август) и се говори за удари, нанесени от чуждестранни бойни кораби срещу мирни хора и тяхното имущество. Вторият случай е описан като обстрел от море, а не като въздушен удар.

Бившият външен министър Абдисаид Мусе Али беше по-категоричен и още ден преди това обвини Турция в „клане“ на негови сънародници. Исканията на Гароуе се свеждат до 4 въпроса, изброени от WardheerNews: кой е извършил удара, кой го е разрешил, какви разузнавателни данни са го обосновали и уведомени ли са били властите на Пунтланд.

Министерството отправи и обвинение: според него зад възраждането на пиратството по това крайбрежие стоят външни сили и покровители с политическо и финансово влияние.

Отговорът на федералните власти в Могадишу пристигна на 22 август и придаде неочакван обрат на спора. Заместник-министърът на отбраната Омар Али Абди заяви пред журналисти, че властите са предварително уведомени за удара, защити операцията и попита с какви доказателства разполага Пунтланд, че убитите са цивилни, а не пирати.

Абди добави, че федералното правителство е законният орган, който разрешава действия срещу пиратски групи по сомалийското крайбрежие, и обеща изчерпателен доклад.

Анкара запазва мълчание. BBC се обърна към турското външно министерство на 19 август и получи отговор, че ведомството не разполага с информация за случилото се. Турция публично поиска освобождаването на „Лутуф“, но нито потвърди, нито отрече, че е нанесла удара.

Подобна практика не е нова. Турската държава досега никога не е поемала отговорност за конкретен удар в Сомалия, запазвайки мълчание дори когато местни общности съобщават за десетки цивилни жертви при удари на турски дронове. Дни преди случая в Гармаал онлайн бяха разпространени кадри, които показват жители на Югозападния щат да горят турско знаме в знак на протест срещу удари, отнели човешки живот и добитък.

Турското присъствие във водите край Сомалия е част от дългосрочна военна политика. На 10 февруари парламентът в Анкара поднови с още 1 година мандата за военноморско разгръщане и остави обхвата, продължителността и оперативните подробности да бъдат определени от президента. Мисията започва през 2009 г. и е най-продължителната задгранична операция на турския флот.

През април корабна група, включваща фрегатата TCG Gökova, десантния кораб TCG Sancaktar и корветата TCG Bafra, придружи сондажния кораб Çağrı Bey до Могадишу. Турция е доставила на сомалийската армия безпилотни апарати Bayraktar TB2 и Akıncı, както и ударни хеликоптери T129 ATAK.

Анкара получи и права за проучване на въглеводороди в сомалийския шелф, а за охраната на сондажната площадка изпрати елитни части. Тя поддържа стотици военнослужещи в страната и обучава сомалийски специални подразделения. Около отвлечения „Лутуф“ са били наблюдавани турски разузнавателни дронове и морски хеликоптери.

На 23 август ударите бяха подновени. По данни на местните власти, цитирани от Hiiraan Online, поне 9 души са загинали при Аргеегто, между селищата Джиифле и Динауда-Дигдиг в окръг Годобджиираан. Местното издание Puntland Post съобщава за до 7 жертви.

Нито държава, нито военна структура пое отговорност. В района е имало съобщения за присъствие на турски военни кораби, а „Лутуф“ е бил откаран наблизо няколко дни по-рано. Съдбата на десетимата моряци на борда остава неизвестна.

На този фон се появи твърдението на Хаши Юсуф. Той е бивш редактор на вестник Xog-Ogaal и от месеци последователно критикува политиката на Абу Даби. На 29 октомври 2025 г. той описа бързореагиращата сила на пунтландския президент Саид Абдулахи Дени като копие на суданските Сили за бърза подкрепа, финансирано, обучавано и въоръжавано от Емирствата. От Могадишу Юсуф пише и срещу по-широкото емирско присъствие в страната.

Емирското присъствие в Сомалия обаче отслабва от началото на годината. На 26 декември 2025 г. Израел призна Сомалиленд и стана първата държава, предприела такава стъпка след обявяването на независимостта му през 1991 г. Според публикации на Middle East Eye Абу Даби е съдействал за преговорите, довели до признаването, което предизвика рязко влошаване на отношенията с Могадишу.

На 8 януари сомалийският кабинет забрани на емирските военни и товарни самолети да използват въздушното пространство на страната. Четири дни по-късно правителството анулира всички споразумения с Емирствата, включително тези за пристанищата Бербера, Босасо и Кисмайо. На 10 февруари Сомалия и Саудитска Арабия подписаха споразумение за военно сътрудничество.

Оттогава емирската база в Босасо приема предимно евакуационни полети. Между началото на 2024 и началото на 2025 г. обектът беше разширен с нови хеликоптерни площадки, хангари за безпилотни апарати и радар с покритие от повече от 400 километра над Аденския залив.

В дните непосредствено след забраната Middle East Eye регистрира средно по шест транспортни самолета Ил-76 дневно, натоварени с персонал и тежка техника. Босасо се намира на брега на Аденския залив. Ейл, Гармаал и Джиифле са на индоокеанското крайбрежие, от другата страна на полуострова.

Тук версията на Хаши Юсуф се сблъсква с видимо противоречие. Ако ударите са били емирски и са целели да припишат на Анкара отговорността за чужди жертви, най-пряко засегнат би бил самият Могадишу – най-близкият сомалийски партньор на Турция и правителството, което през януари прекрати споразуменията с ОАЕ.

Вместо това федералните власти обявиха, че са били предварително уведомени, и защитиха операцията. За да бъде версията на Юсуф вярна, заместник-министърът на отбраната би трябвало да прикрива чужд удар, който уврежда интересите на собствената му страна.

Твърдението обаче не е напълно лишено от косвени основания. Никой не пое отговорност за нито един от случаите. Ударът на 18 август е бил нанесен от въздуха, а този на 20 август – от море, което означава, че са използвани различни платформи.

Обвинението на Гароуе, че зад пиратството стоят външни покровители, няма конкретно назован адресат и може да бъде отнесено към повече от една страна. Товарът на „Лутуф“ е представлявал турско имущество, което значи, че отвличането на кораба е прекъснало турска снабдителна линия, независимо кой точно стои зад него.

Спорът се развива на фона на вече дълбоко влошени отношения, включително по въпроса за риболова. На 5 юли Пунтланд забрани на турската компания SOMTURK – рибарското подразделение на военния пенсионен фонд Oyak – да работи във водите под юрисдикцията на региона, обявил едностранно своята независимост на 23 юли 1998 г. Лицензът беше издаден от Могадишу за цялата морска зона на Сомалия, без съгласуване с Гароуе.

Крайбрежието на Пунтланд е сред най-богатите риболовни зони в страната, а сезонът за жълтопера риба тон продължава от ноември до април. Анализаторът Рашид Абди описа действията на Анкара като подкрепа за Могадишу в конфликта му с ръководството на Пунтланд. Шест седмици по-късно на същото крайбрежие загиват четирима души, които администрацията на региона определя като рибари.

Рано сутринта на 5 август силите на Гароуе превзеха с щурм базата на Пунтландските сили за сигурност в Галкайо, а след това и техния щаб в Босасо. Въпреки името си формацията не е подчинена на властите на щата: създадена е през 2002 г. от ЦРУ като подразделение за борба с тероризма със седалище в Босасо, което през октомври 2024 г. беше обявено за част от Сомалийската национална армия, с финансиране и снабдяване от федералните власти. Пунтланд отхвърли решението с аргумента, че според конституцията нямат право да признават или разполагат въоръжени групи на територията на щата без неговото съгласие.

Така формирование, изградено извън командването на Гароуе, беше ликвидирано в рамките на седмица. 17 дни по-късно същата федерална власт, чиито съюзници бяха изтласкани от Галкайо, заяви, че именно тя е законният орган, който разрешава употребата на сила по крайбрежието на Пунтланд.

Оттук нататък въпросът кой е стрелял придобива по-голяма тежест от въпроса какво точно е било ударено, тъй като интересите на страните предполагат различни версии за предполагаемия извършител. Пунтланд печели политически, ако убитите са рибари, а нападателят е чужд и е действал без неговото разрешение. Могадишу печели, ако те са пирати, а операцията е разрешена от федералното правителство.

Хаши Юсуф предлага трета версия, според която Анкара е жертва на чужда постановка, а ОАЕ продължава да действа срещу интересите на сомалийската държава дори след изтласкването си от страната. Нито една от трите версии не може да бъде доказана само с политическо изявление. Необходима е материална следа.

За рибарите от Нугаал практическата разлика между трите версии е нулева. За Сомалия въпросът кой може да разрешава употребата на сила по нейното крайбрежие стои редом с въпроса кой командва въоръжените формирования на самия бряг. През август вторият спор вече се води с оръжие в Галкайо и Босасо.

Южен Судан поиска от Египет да закрие своята предна база в страната.

🇸🇸🇪🇬 Южен Судан поиска закриване на база, експлоатирана от египетската армия в Пагак, стратегически град в близост до границата с Етиопия. Този ход демонстрира промяна в баланса на силите в басейна на река Нил и ново геополитическо пренареждане с участието на Адис Абеба, Джуба и Кайро, съобщава „Almohagig“.

Обектът, описан от египетски представители като „предна оперативна база“, според съобщения е използван за обучение, техническа поддръжка и мониторинг на дебита на река Нил, особено във връзка с развитието около новия язовир „Велико възраждане на Етиопия“ (GERD).

Правителствен служител от Египет, цитиран от Al-Hurra, заяви, че разположеният в Пагак контингент е включвал „близо 260 души персонал, ангажирани с техническа поддръжка, военно обучение, мониторинг и координация на логистиката“. Градът се намира в южния щат Горни Нил, в изключително чувствителна зона на точката, която събира границите на Етиопия, Судан и Южен Судан.

Наблюдатели, цитирани от „Almohagig“, разглеждат решението на Джуба като част от по-широко пренареждане на съюзите в региона, особено във връзка с напрежението за водните ресурси на река Нил между държавите от горното и долното течение, както и развиващите се партньорства в сферата на сигурността в Африканския рог.

Посланик Фаузи Ашмауи, бивш помощник на министъра на външните работи на Египет, беше цитиран да казва, че съоръжението не е обикновена военна база, а „предна оперативна база“ за поддържане на стратегическо наблюдение по западната граница на Етиопия. Той настоява, че въпреки закриването ѝ, позициите на Египет в региона остават непокътнати, опирайки се на това, което той нарече „интегрирана система от стълбове на националната сигурност“ в Судан, Африканския рог и Червено море.

Въпреки това изданието съобщи, че решението отразява четири съвпадащи промени в стратегическите разчети на Южен Судан: включването му към Рамковото споразумение за сътрудничество в басейна на река Нил (CFA) в края на 2024 г.; нарастващата зависимост от алтернативни маршрути за износ на нефт и логистика през Етиопия с оглед на нестабилността в Судан; опасенията от превръщането му в арена на регионални прокси конфликти; и сигнал от страна на президента Салва Киир Маярдит в условия на икономическа криза и засилена конкуренция на вътрешната политическа сцена.

През февруари 2026 г. Южен Судан отправи публичен апел към Египет и Судан да се включат към CFA – договор за басейна на река Нил, замислен да насърчава справедлива и устойчива употреба на неговите водни ресурси между крайбрежните държави. Говорейки по време на честванията на Деня на Нил в Джуба, министърът на водните ресурси и напояването на Южен Судан Джеймс Мауич Макуач призова трите държави и Демократична република Конго да станат страни по споразумението, тъй като по-широкото участие ще засили регионалното сътрудничество и ще насърчи по-приобщаваща рамка за управление на споделената речна система.

CFA влезе в сила на 13 октомври 2024 г. след събирането на нужния брой ратификации и оттогава насам получи подкрепа от няколко страни по горното течение – Етиопия, Руанда, Уганда, Танзания и Демократична република Конго. Въпреки това Египет и Судан настоятелно отхвърлят договора, който според тях противоречи на отдавна установени споразумения за разпределение на водата, датиращи от колониалната епоха, които им предоставят мажоритарния дял от водите на реката.

Етиопия настоятелно подкрепя CFA. На брифинг през август 2025 г. официалният говорител на Министерство на външните работи Небиат Гетачеу описа сделката като „знаков правен инструмент“, регламентирал справедливо използване на Нил.

Коридорът Пагак

Самият коридор придобива все по-голямо значение в свързаността между Етиопия и Южен Судан, особено чрез предложените инфраструктурни и енергийни трасета от Гамбела до Горни Нил. През май 2024 г. правителството на Южен Судан представи пред парламента договор за финансиране в размер на 738 милиона долара с Етиопия за модернизация на магистралата Палуч-Матианг-Майвут-Пагак – проект, за който Южен Судан е оформен като получател на кредита, докато Етиопия действа като финансист.

Година по-късно, през май 2025 г. военни командири от Етиопия и Южен Судан постигнаха съгласие да укрепят съвместните операции по общата граница на двете държави, които да се фокусират предимно върху „незаконни елементи“, контрабанда и трансгранична координация на сигурността. Разговорите се проведоха в самия Пагак, илюстрирайки нарастващата роля на града като важен пункт за сигурността и икономически възел между двете страни.

Двете държави поддържат стабилна дипломатическа инерция и през настоящата година, стъпвайки върху серия от ангажименти на високо равнище, насочени към засилване на политическото доверие, както и разширяване на икономическата интеграция между двете съседки.

През януари външният министър на Етиопия Гедион Тимотевос пътува до Джуба, където се срещна с президента Салва Киир и предаде специално съобщение от премиера Абий Ахмед. Според официални доклади разговорите са потвърдили „дългогодишното партньорство и споделените интереси“ между двете страни, които подчертали нуждата от засилване на сътрудничеството и подобряване на координацията по регионални и двустранни теми.

Дискусиите поставиха особен акцент в икономическата свързаност, включително разширяването на търговията, инвестиционните потоци и развитието на инфраструктура. Пътните и енергийните междусистемни връзки заеха централно място, отразявайки интереса на двете страни към свързването на техните пазари и подобряването на трансграничния достъп в подкрепа на целите за развитие.

Дипломатическият ангажимент продължи и през април, когато премиерът Абий Ахмед и президентът Салва Киир проведоха нови двустранни разговори, насочени към регионалните събития и споделените стратегически приоритети. Абий заяви, че двамата са „дали приоритет на икономическото сътрудничество, проучвайки начини за стимулиране на инвестициите и разширяване на възможностите чрез по-силни партньорства“, като в същото време са обменили актуални сведения относно вътрешния и регионалния напредък.

„Almohagig“ отбелязва, че загубата на присъствието на Египет в Пагак не означава непременно стратегическо отстъпление. Изданието съобщи, цитирайки Ашмауи, че Египет продължава със стремежа към координирано регионално влияние чрез съюзи с Еритрея, ангажираност с програмата за единство на Сомалия и партньорство със суданските въоръжени сили, наред с усилията за поддържане на натиск върху Етиопия в самите преговори за басейна на Нил.

Затварянето на обекта обаче се тълкува широко от наблюдатели като епизод от пренареждане на влиянието в басейна на Нил, където Етиопия, Южен Судан, Египет и Судан все по-често се включват в застъпващи се икономически, инфраструктурни и съюзи за сигурност.

Както обобщава „Almohagig“, ходът отразява навлизане на региона в „нова фаза на пренареждане на алиансите“, простираща се отвъд триъгълника Судан-Етиопия-Южен Судан в стратегическия театър на Африканския рог и Червено море, където конкуриращи се инфраструктурни коридори и партньорства за сигурност преформатират традиционните сфери на влияние.

Стратегически отношения: Първият посланик на Сомалиленд връчи акредитивните си писма в Израел

🇮🇱🤝🇸🇴 Отношенията между Израел и Сомалиленд са „стратегически“. Това заяви първият посланик на младата африканска държава Мохамед Хаги, връчвайки своите дипломатически акредитивни писма на президента Ицхак Херцог.

„Изградихме страхотни отношения, които са стратегически и ще проправят пътя напред за много неща във всички области – било то развитие, политическо сътрудничество, партньорство в сферата на сигурността и, разбира се, връзките между хората“, заяви той, цитиран от президентската резиденция.

Хаги сподели, че народът на Сомалиленд „високо оценява факта, че Израел стана първата държава, признала Сомалиленд през 1960 г., и отново, след 35 години независимост и суверенитет, Израел отново беше първата държава, която призна Сомалиленд“.

„Нашите отношения са уникални, защото не става дума просто за две правителства, а за народите на Израел и Сомалиленд“, посочи той. „В Сомалиленд може да видите много израелски знамена и хора, които ги развяват както по улиците, така и в селските райони.“

Израелският външен министър Гидеон Саар също прие Хаги след връчването на акредитивните писма. Саар заяви, че е поздравил Хаги по случай днешния Ден на независимостта на Сомалиленд.

„Ще продължа да изграждам отношенията със Сомалиленд!“, написа Саар в социалната мрежа X.

САЩ планират исторически завой: Администрацията на Тръмп вдига санкциите срещу Еритрея.

🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.

Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.

Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.

Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.

Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.

Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.

В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.

По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.

Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.

Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.

Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.

Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.

Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.

Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.

Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“

Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.

TPLF обяви възстановяване на властта в Тиграй, отменя мирното споразумение от Претория.

🇪🇹 Основната политическа сила в етиопския регион Тиграй, Народният фронт за освобождение на Тиграй (TPLF), обяви, че възстановява контрола си върху региона, с което на практика отменя мирното споразумение от Претория, сложило края на една от най-кръвопролитните войни на ХХI век. Изявлението беше публикувано в неделя в официалната страница на партията във Facebook.

TPLF отправя остри обвинения към федералното правителство на Етиопия в нарушения на споразумението от Претория, сключено през 2022 г. – сред които провокиране на въоръжени сблъсъци на територията на Тиграй, задържане на средства за заплатите на държавните служители в региона и удължаване на мандата на председателя на преходната администрация без консултации с партията. „Федералното правителство бърза отново да разпалва кървава война“, се казва в текста. В отговор TPLF заявява, че ще възстанови изпълнителната и законодателната власт на Тиграй на мястото на преходната администрация и ще „укрепва приятелските отношения с хора от съседните етиопски региони и страни“.

Гетачу Реда, бивш говорител на партията, станал председател на преходната администрация на Тиграй, преди да бъде сменен миналата година след вътрешно разминаване с TPLF и понастоящем съветник на премиера на страната Абий Ахмед, нарече изявлението „ясно отхвърляне“ на следвоенна рамка, наложена от Преторийското споразумение. „Международната общност трябва да действа, за да предотврати заплахата от катастрофален конфликт в регион, който не може да си позволи такъв“, написа той в X.

Гражданската война в Тиграй (2020–2022 г.) е сред най-смъртоносните конфликти на новия век. Академичните оценки, включително проучвания на изследователи от Гентския университет, цитирани в международни медии, поставят броя на загиналите в широкия диапазон от стотици хиляди души в резултат на пряко насилие, срив на здравната система и глад, като горната граница в някои изчисления достига 600 000 души. Войната избухна при прекъсване на отношенията между TPLF – партизанско движение, прераснало в партия, доминирала етиопската политика близо три десетилетия след свалянето на военния режим на полковник Менгисту Хайле Мариам през 1991 г. – и Абий Ахмед, чието назначение за премиер през 2018 г. сложи край на тази доминация. Абий получи Нобелова награда за мир през 2019 г. за помирението с Еритрея – парадоксално, именно Асмара впоследствие подкрепи Адис Абеба в тигрейската война.

Преторийското споразумение, постигнато в края на 2022 г. с посредничество от страна на Африканския съюз, предвиждаше сформиране на преходна администрация с диалог между страните, която да замести избраните регионални органи, докато се организират нови избори. Въпреки че имаше известен напредък в изпълнението, договорките бяха подложени на натиск през последните месеци, а от януари 2026 г. между въоръжените сили на TPLF и федералната армия, подкрепена от въоръжени милиции, избухнаха локални сблъсъци.

Федералното правителство публично потвърждаваше ангажимента си към споразумението и обвиняваше TPLF, че заговорничи срещу него заедно с Еритрея – независима от Етиопия от 1993 г. и водила граничен сблъсък между 1998 и 2000 г. Двете страни подписаха собствено мирно споразумение през 2018 г., а в тигрейската война Еритрея участва на страната на етиопската армия. По-късно Асмара реагира негативно на изказвания на Абий, че Етиопия – като континентална държава без излаз на море – има „право“ на достъп до Червено море; тази реторика, появила се публично през 2023 г., последователно нажежава отношенията между двете столици. TPLF и Еритрея отричат да действат координирано.

Регионалният залог е значителен. Етиопия е втората по население държава в Африка с над 120 милиона жители, а Тиграй е област с около 5–6 милиона души, заемаща ключово стратегическо пространство по северния коридор към Червено море. Рогът на Африка преживява съчетана криза: продължаваща гражданска война в Судан от април 2023 г., хронична нестабилност в Сомалия и напрежение между Етиопия и Сомалия след меморандума от януари 2024 г. между Адис Абеба и Сомалиленд за достъп до пристанището Бербера. Възстановен фронт в Тиграй би разтърсил именно този баланс и би отворил възможност за пряко въвличане на Еритрея, както и за странични последствия за съюзническите отношения на Адис Абеба със западните партньори и с държавите от Залива, активни в региона.

Съгласно преценки на специализирани организации, проследяващи ситуацията в Рогa на Африка – включително Международната кризисна група – състоянието на Преторийското споразумение беше влошено до степен, правеща възобновяването на бойни действия реалистичен сценарий при липса на политическа интервенция. Декларацията на TPLF, ако бъде реализирана на терен, отваря именно такъв сценарий: възстановяването на паралелни регионални органи в Тиграй ефективно блокира механизма за разрешаване на спорове, заложен в преходната формула, и прехвърля тежестта обратно върху силовите средства.

Ескалация в Сомалия: Политически разрив и тежки сражения в Югозападния щат

🇸🇴 Ситуацията в Югозападния щат на Сомалия се влоши рязко през последните дни, като прерастна от политическо противоречие в открит военен конфликт. Регионът е обхванат от напрежение, след като местното ръководство влезе в пряка конфонтация с федералната власт в столицата Могадишу.

Във вторник следобед президентът на Югозападния щат Абдиазиз Мохамед Лафтагарийн кацна с частен полет от Етиопия в Байдао, столица на щата и втори най-голям град в страната. Важна подробност, която илюстрира мащабите на кризата, е фактът, че самолетът е кацнал директно на летище „Шаати Гадууд“, като е заобикалил столицата Могадишу. Обикновено международните полети задължително спират в столицата за митнически и граничен контрол, но действията на Лафтагарийн показват пълно незачитане на федералния авторитет.

Преди пристигането си, Лафтагарийн е посетил Джеда, Саудитска Арабия и Адис Абеба, Етиопия. Пътуването му е свързано с търсене на регионална подкрепа в конфликта с федералния президент Хасан Шейх Мохамуд. Основните точки на сблъсък са изборните процеси и предложените конституционни промени, които според лидерите на регионите концентрират твърде много власт в ръцете на централното правителство. Поради това администрацията в Байдао официално преустанови отношенията си с Могадишу.

Напрежението бързо ескалира в насилие. В ранните часове на съботната сутрин тежки сражения избухнаха в град Кансахдере и околностите му. Сили, нарекли се „Фронт за освобождение на Югозапада“, атакуваха сили за сигурност, верни на президента Лафтагарийн.

Според свидетели, в продължение на часове градът е бил арена на интензивни сражения с леко стрелково и тежко въоръжение. Местни източници съобщават за жертви и от двете страни, а предварителни доклади сочат, че опозиционните сили са успели да поемат контрола върху града. Към момента нито една от двете страни не е излязла с официално изявление за промени върху териториалния контрол, но ситуацията остава критична.

Цивилното население в Кансахдере е парализирано от страх. Търговските обекти са затворени, а семействата от най-засегнатите квартали започнаха да бягат в търсене на безопасност. Това отваря нов фронт на вътрешен конфликт в момент, когато Сомалия прави отчаяни опити да се стабилизира след десетилетия на хаос.

Сомалия е организирана на федерален принцип, но балансът на отделните щати с централната власт остава изключително крехък. Югозападният щат е ключов регион, поради което разривът в отношенията на Могадишу с Лафтагарийн, заедно с появата на нови въоръжени групировки, крие риск от по-мащабна гражданска война, която би подкопала и борбата срещу терористичната групировка Ал-Шабаб.

Африканският рог е на прага на регионален конфликт.

🌍 Конфликтите в Африканския рог стават все по-смъртоносни и тясно свързани, отчасти поради засилената роля на „средните сили“ в Близкия изток, както наричат държавите от Персийския залив и Турция, както и засилената конкуренция помежду им.

Гражданската война в Судан, която навлиза в четвъртата година на катастрофална разруха, е най-красноречивият пример. Войната отне живота поне 150 000 души, отприщи геноцид над цивилното население и стана най-тежката хуманитарна и бежанска криза в света. Конфликтът остави 21 милиона души в продоволствена криза, доведе до необходимост от доставки на помощ за 15 милиона деца и разсели 14 милиона души.

Судан се превърна във възможност за злонамерени актьори като ислямистки групировки, Иран и Русия. Външната намеса на т.нар. средни сили несъмнено допринесе за продължителността и мащабите на конфликта. Доставените отвън дронове безразборно избиват безброй судански цивилни и позволяват на двете страни да продължат своята брутална война, в която извършват безнаказано огромен брой военни престъпления.

Судан обаче не е единственият конфликт в региона, който тези средни сили обострят, а съперничеството рискува да подхрани хоризонтална ескалация в Червено море и Африканския рог. Гражданската война в Судан е само един от пет големи конфликта и политически кризи в региона, които са в основата на текущия геополитически сблъсък между африкански и средни сили. Клановите федерални спорове в Сомалия, етническото напрежение в Етиопия, стремежът ѝ за излаз на море и язовирът „Велико етиопско възраждане“ (GERD) нагнетяват още повече усещането за напрежение. Конкуренцията между средните сили се проектира върху тази африканска динамика, преплитайки и усложнявайки предизвикателствата пред сигурността. В резултат на това вероятността политическите спорове да прераснат в насилие нарасна, въоръжените конфликти ескалираха, а вътрешните проблеми се превърнаха в регионални кризи.

САЩ и партньорите им трябва да деескалират нарастващото напрежение и да избегнат пълномащабна регионална прокси война. Те са в уникална позиция да обединят партньорите от региона като неутрален посредник. Кабинетът на Тръмп трябва да се възползва от това положение и да стане посредник за всеобхватни решения между своите партньори в Африка и Близкия изток, които да създадат условия за стабилност в дългосрочен план. Това означава отхвърляне на преобладаващата в региона нагласа за „игра с нулев резултат“ и стремеж към компромиси, които насърчават взаимноизгоден растеж.

Разговорите обаче невинаги са достатъчни и САЩ трябва да са готови да окажат осезаем натиск върху партньори, чиито действия носят дестабилизация на региона. Годините на американско нехайство за действията на средните сили в Африка (в името на мира и сигурността в Близкия изток) се оказаха неуспешни, позволявайки напрежението да настрои съюзници един срещу друг и заплашвайки да дестабилизира цялото Червено море. Провалът крие риск от конфликт, който може да се окаже пагубен за интересите на САЩ и от двете страни на Червено море и вероятно би причинил катастрофално хуманитарно бедствие.

Един регионален конфликт би могъл да принуди САЩ да избират между ключови съюзници в региона и да отклони вниманието им от насърчаването на американските интереси, като морската сигурност, борбата с тероризма и възпирането на Иран. Противниците на САЩ, сред които Иран, Ал-Кайда, Ислямска държава и Русия, веднага са се възползвали от създадения вакуум. Последната голяма война в Етиопия доведе до близо 600 000 жертви, докато регионална война би отприщила дестабилизираща бежанска криза в и без това претоварените съседни държави, а вероятно и по целия свят. Тези опасности биха разсеяли САЩ от конкуренцията с Китай и Русия в другите части на света, както и от американските интереси в Западното полукълбо.

Настоящият доклад цели да подпомогне отговорните фактори в усилията за мир, очертавайки стратегическите възгледи на средните сили в Африканския рог и анализирайки как взаимодействието между тях и широкия регион оформя динамиката на сигурността. Много е писано за средните сили в Африка и конкуренцията между тях. Този доклад е базиран на досегашни изследвания, надграждайки ги, за да отрази бързо развиващата се обстановка.

Освен това малко трудове предоставят цялостен поглед, който да свързва всички тези нишки, особено ключовата роля на африканската динамика. Регионалните участници имат собствена воля и действията им основополагащи за оформянето на текущата регионална конкуренция и отношенията със средните сили. Този доклад се стреми да запълни тези празнини и да предостави актуална и задълбочена основа, върху която международната общност да изгради един по-кохерентен и проактивен подход за укрепване на регионалната стабилност и от двете страни на Червено море.

🔍 Целият доклад