Куба в мрак: Пълно изключване на енергийната система заради блокада и срив на доставките

🇨🇺 Властите в Куба съобщиха за пълно прекъсване на електричеството в цялата страна – симптом на задълбочаваща се енергийна и икономическа криза в островната държава с 11-милионно население.

Хавана обвини за своите беди енергийната блокада на САЩ, след като през януари президентът Доналд Тръмп заплаши с налагане на мита върху всяка страна, която продава или предоставя петрол на властите на острова.

Министерството на енергетиката и мините съобщи за „пълно изключване“ на националната електрическа система и посочи, че е започнало разследване по случая.

В петък президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петролни доставки от над три месеца и работи на слънчева енергия, природен газ и ТЕЦ-ове, докато властите са принудени да отложат операциите на десетки хиляди пациенти.

Мащабна авария преди повече от седмица засегна западната част на острова, оставяйки милиони хора на тъмно.

Критично важните доставки на петрол от Венецуела бяха прекратени, след като САЩ атакуваха столицата Каракас в началото на януари и арестуваха тогавашния държавен глава Николас Мадуро.

Въпреки че Куба произвежда около 40% от своя петрол и генерира собствена енергия, това е недостатъчно за задоволяване на търсенето, а електрическата мрежа продължава да се разпада.

В петък Диас-Канел потвърди, че се водят преговори с правителството на САЩ в условията на влошаваща се обстановка в страната.

Ключово петролно пристанище в ОАЕ беше ударено от дронове.

🇦🇪 Атака с дронове срещу пристанище Фуджейра в ОАЕ, ключов глобален център за износа на суров петрол и горива, доведе до прекратяване на част от операциите по товарене на кораби с петрол.

През изминалата година Фуджейра е изнасяла средно над 1,7 млн барела на ден суров петрол и рафинирани горива според данни на Kpler, което се равнява на около 1,7% от дневното световно потребление.

Пристанището е разположено на Оманския залив, на около 70 морски мили от Ормузкия пролив. Той остава практически затворен заради войната срещу режима в Иран, което повишава значението на Фуджейра за глобалния пазар по време на настоящия конфликт.

През 2025 г. там са продадени 7,4 млн кубични метра корабни горива, което го нарежда на четвърто място в света след Сингапур, Ротердам и китайския Джоушан.

До началото на войната ОАЕ произвеждаха над 3,4 млн барела суров петрол на денонощие, докато сега имат тръбопровод с капацитет 1,5 млн барела дневно, който може да транспортира част от суровината и по този начин да заобиколи Ормузкия пролив.

Тръбата за суров петрол в Абу Даби (ADCOP), известна още като тръбопровода Хабшан–Фуджейра, пренася петрол от находищата на Абу Даби до пристанището Фуджейра, където се натоварва сръбския сорт Murban, продаван основно на клиенти в Азия.

Тъй като Ормузкият пролив е до голяма степен затворен за износ, съществени прекъсвания на Фуджейра ще принудят третия по големина производител на суров петрол в ОПЕК да спре голяма част от производството си.

Пристанището разполага със склад за съхранение от 18 млн кубични метра, което го прави сред водещите центрове в света за съхранение на суров петрол и горива, както и за операции по блендинг – комбиниране на различни нефтени компоненти за създаване на готови продукти, като бензин и бункерни горива, които отговарят на специфични стандарти.

В пристанището действат големи световни компании за съхранение, включително VTTI, Vitol, ADNOC, Vopak и други. Индустриалната зона на Фуджейра разполага с най-големия търговски капацитет за съхранение на рафинирани продукти в Близкия изток.

Рафинерията „Ланаз“ в Иракски Кюрдистан спря работа след масирана атака с дронове.

🇮🇶 Атака с дронове срещу рафинерия „Ланаз“ в покрайнините на Ербил в Иракски Кюрдистан доведе до избухването на мащабни пожари и нанесе тежки материални щети, съобщават местни източници.

Инцидентът доведе до незабавно спиране на производствените операции в свързаното петролно поле. Към момента няма официални данни за пострадали, но интензивността на огъня е наложила мобилизация на аварийните екипи в района.

Рафинерията „Ланаз“ е един от стратегическите обекти в автономния регион, разположена на магистралата между столицата Ербил и Гвар. Тя е проектирана с модерен капацитет за преработка на около 75 000 барела суров петрол дневно и произвежда основно високооктанов бензин, дизелово гориво и мазут по международни стандарти.

Обектът играе ключова роля за енергийната независимост на региона, осигурявайки горива както за местното потребление, така и за индустриални нужди.

САЩ нанесоха масирани удари по остров Харг – петролният терминал на Иран.

🚨 Президентът на САЩ Доналд Тръмп съобщи преди минути в Truth Social за безпрецедентни удари по остров Харг в Персийския залив – иранският терминал, през който минават около 90% от износа му на суров петрол или около 1,6 милиона барела дневно.

Ударите по Харг вероятно представляват първата фаза от планирана кампания, насочена към връщане на контрола върху морския трафик през Ормузкия проток и прекъсване на основния източник на приходи за иранския режим.

Разгръщането на силите за това вече е в ход. Само преди часове The Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на трима американски служители, че Пентагонът е разпоредил прехвърлянето на амфибийна бойна група начело с десантния кораб USS Tripoli и 31-ви експедиционен корпус на морската пехота с численост от 2200 морски пехотинци, от Япония към зоната на отговорност на Централното командване. Решението е одобрено от министъра на отбраната Пит Хегсет в рамките на операция Epic Fury.

Трафикът през протока се намира в колапс: от началото на месеца са преминали едва 77 кораба в сравнение с 1229 за същия период година преди година. От края на февруари Иран нанесе удари срещу 19 търговски кораба и пое отговорност за голяма част от тях.

Реториката на Тръмп в часовете преди удара по Харг подготвяше ясно почвата за ескалация. „Ние напълно унищожаваме терористичния режим на Иран – военно, икономически и по всякакъв друг начин. Иранският флот го няма, военновъздушните им сили вече не съществуват", написа той.

„Разполагаме с несравнима огнева мощ, неограничен боеприпас и достатъчно време", допълни той. В друга публикация Тръмп увери, че САЩ като най-големият производител на петрол в света печелят от покачването на цените, но от далеч по-голям интерес за него е да не допусне Иран да притежава ядрено оръжие.

Ако ударите действително са извели Харг от строя, Техеран на практика губи достъпа си до международния петролен пазар. Според анализ на CNBC, контролът върху острова би осигурил на САЩ естествена буферна зона спрямо континентален Иран и би представлявал стратегическа победа. В съчетание с разгръщането на морска пехота в района, картината сочи към начало на координирана операция за установяване на морско господство в Персийския залив – логично продължение на конфликта, започнал на 28 февруари с ударите на коалицията САЩ-Израел, обезглавили военно-политическото ръководство на Ислямската република, начело с върховния лидер Али Хаменей.

Битката за Ормузкия пролив: Сблъсъкът, който ще реши световното господство.

🌍🛢️⚔️ Войната в Близкия изток продължава вече две седмици и въпреки пълното военно превъзходство на САЩ и Израел, постигането на победа изисква осигуряване на значими политически резултати при свеждане на собствените загуби до абсолютен минимум.

В тази ситуация режимът в Иран се опитва да осуети подобна политическа победа с прекъсване на глобалното корабоплаване и доставките на петрол. Разпалвайки енергийна криза чрез намеса в международните морски пътища, Техеран се стреми да окаже натиск върху плановете на Тръмп за постигане на категорична победа в Иран.

Поради тази причина изглежда, че политическото ръководство на САЩ е решило да не позволи на Иран да действа безнаказано в Ормузкия пролив и Персийския залив, да отвори отново ключовия морски маршрут и да възстанови сигурната морска търговия.

Съответно Пентагонът е изправен пред изключително сложна мисия: да гарантира безопасността на петролни танкери и контейнеровози, участващи в международната търговия, докато преминават през тясното „гърло“ на Ормузкия пролив.

Според последните сведения Тръмп възнамерява да стартира операция, насочена към защита на търговските кораби в Ормузкия пролив. В момента обаче се извършва нужната подготовка за полагането на условията за подобна акция. Тези подготвителни действия включват:

• Унищожаване на позиции и съоръжения на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и Въоръжените сили на Ислямска република Иран (Артеш), разположени по южното крайбрежие на страната и прилежащите райони;
• Елиминиране на военната инфраструктура, разположена на иранските острови в Персийския залив;
• Унищожаване на основните плавателни съдове на иранския флот, но също така и бързоходните катери и минополагачи.

В същото време около 2200 морски пехотинци, специализирани в операции по завземане и контрол върху крайбрежни зони, са получили нареждане да се придвижат към Близкия изток заедно с десантни кораби.

Може да предположим, че тези сили са само част от ограничено сухопътно нахлуване, докато мобилизацията на основните сили вероятно ще бъде извършвана постепенно, преди да настъпи „часът Х“, когато ще бъде издадена заповедта за десант.

Разгръщането на частите на Морската пехота може да се случи в няколко посоки:

• Директно в тясното гърло на Ормузкия пролив – както в източния, така и в западния му сектор;
• На остров Харг и други острови, разположени в Персийския залив.

Десантите биха могли да се осъществят едновременно или по координиран начин, съобразно оперативните нужди.

В случай на сухопътна операция рискът от жертви неизбежно ще нарасне, което от своя страна вдига залозите за постигане на решителен резултат. Тежките загуби биха изисквали категорична победа. В противен случай подобен изход ще накърни тежко глобалната доминация на САЩ, а в същото време ще подкопае вътрешната стабилност на политическия фронт. Това може да тласне американското общество – вече чувствително към военните жертви – към по-силни изолационистки настроения, което е значителна стратегическа възможност за оста Русия-Китай-Иран.

Ето защо, при настоящите обстоятелства, изглежда практически невъзможно да се постигне значима победа в тази война без налагане на контрол върху Ормузкия пролив, в това число остров Харг – икономическото сърце на Иран в Персийския залив.

И двете страни разбират това добре и следващата ескалация вероятно ще се разгърне по южното крайбрежие на Иран и в островното бойно пространство на Персийския залив, където може да бъде решен крайният изход на конфликта.

САЩ разрешават покупката на руски петрол, блокиран в открито море.

🚨 САЩ ще позволят изкупуването на руски петрол, блокиран в международни води. Решението идва в момент, когато администрацията на Доналд Тръмп опитва да стабилизира глобалните цени на черното злато, които отбелязаха сериозен скок заради войната срещу Иран.

Временната мярка ще се прилага за товари, които вече са в транзит. Според министъра на финансите на САЩ, Скот Бесент, това ще ограничи финансовите ползи за Кремъл, който продължава своята военна агресия срещу Украйна, навлязла в петата си година.

Белият дом търси усилено механизми за укротяване на световните енергийни пазари, след като цената на петрола отново премина границата от 100 долара за барел – ниво, което не беше достигано през последните четири години. Скокът в цените на горивата е плюс за Русия, която генерира съществени приходи в размер на 150 милиона долара на ден.

Потребителите в САЩ също са изправени пред рязко поскъпване на бензина, което Бесент нарече „временно сътресение“.

В публикация на X Бесент определи смекчаването на санкциите като „тясно фокусирана, краткосрочна мярка“, която „няма да осигури значителна финансова облага за руското правителство, тъй като в огромната си част неговите приходи от енергия идват от данъци, налагани в момента на добива“.

Миналата седмица Вашингтон издаде специални разрешения, които позволяват на индийските рафинерии да купуват руски петрол, който вече се намира в танкери в открито море.

Обявлението, направено от Министерството на финансите идва само ден след като 172 милиона барела петрол от стратегическия резерв на САЩ бяха освободени с цел облекчаване на натиска върху енергийните пазари.

Ирански дронове поразиха петролно депо в Оман.

🇴🇲 Ирански дронове поразиха петролно депо в пристанището Салала в Оман, съобщават държавните медии на Султаната, докато иранският режим продължава да нанася умишлени удари по енергийни цели в Персийския залив в отговор на продължаващите атаки на коалицията САЩ-Израел.

„Източник от службите за сигурност съобщи, че няколко дрона са били свалени, докато други са ударили резервоари за гориво в пристанище Салала“, предава официалната Информационна агенция на Оман, според която няма данни за пострадали.

Частната компания за морска сигурност Vanguard Tech съобщи за временно преустановяване на дейността на пристанището след удара в южната му част.

Иран заплаши с цени на петрола от 200 долара след нови атаки в Персийския залив

🇮🇷 Военното командване на Ислямска република Иран заяви, че светът трябва да е подготвен за цени на петрола от 200 долара за барел, след като още три кораба бяха атакувани в блокирания залив.

Иран нанесе нов обстрел срещу Израел и цели в Близкия изток в сряда, демонстрирайки, че все още може да отвърне на удара и да прекъсне енергийните доставки, въпреки определяните от Пентагона като най-интензивни удари до момента срещу режима.

Цените на петрола, които скочиха по-рано тази седмица, се успокоиха, а фондовите пазари се възстановиха, тъй като инвеститорите за момента залагат, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще намери бърз начин да прекрати войната, която започна заедно с Израел преди близо две седмици.

Но досега няма отслабване на напрежението на терен, нито признаци, че корабите могат да преминават безопасно през Ормузкия проток. Там една пета от световния петрол остава блокирана в тесния канал по протежение на иранското крайбрежие в най-тежкото прекъсване на енергийните доставки от петролните шокове през 70-те години на миналия век насам.

„Пригответе се за петрол от 200 долара за барел, защото цената му зависи от регионалната сигурност, която вие дестабилизирахте“, заяви Ебрахим Золфакари, говорител на иранското военно командване, в коментар, адресиран към Съединените щати.

След като офиси на банка в Техеран бяха ударени през нощта, Золфакари заплаши, че Иран ще отговори с удари по банки, които правят бизнес със САЩ или Израел. Хората в Близкия изток трябва да стоят на 1000 метра разстояние от банките, добави той.

Висш израелски служител заяви пред Ройтерс, че израелските лидери вече признават в частни разговори, че иранският режим може да оцелее след войната. Други двама израелски служители споделиха, че няма индикации Вашингтон да е близо до прекратяване на кампанията.

СЗО предупреди за опасностите от „черен дъжд“ след ударите в Иран

🇺🇳 Световната здравна организация предупреди, че „черният дъжд“, замърсени валежи в резултат на емисиите от ударите срещу Иран, може да създаде сериозни рискове за здравето.

Говорителят на СЗО Кристиан Линдмайер заяви, че пораженията върху петролни обекти „предизвикват пожари и пораждат сериозни опасения относно качеството на въздуха“.

Складове за гориво, сред които петролното депо „Шахран“ в столицата Техеран, бяха поразени при въздушни удари, изхвърляйки гъсти кълба черен дим в атмосферата. Замърсяването накара местните власти да накарат гражданите да останат по домовете си през изминалия уикенд.

Когато валежите се смесят със замърсителите във въздуха, на земята пада отровен дъжд. Валежите могат да станат киселинни, когато водата реагира с газове като серен диоксид и азотни оксиди.

„Черният дъжд и съпътстващите го киселинни валежи наистина представляват опасност за населението“, предупреди Линдмайер.

Иранското дружество на Червения полумесец предупреди за опасност от „химически изгаряния на кожата и сериозни увреждания на белите дробове“ вследствие на „изключително опасните“ киселинни дъждове след атаката срещу депото в Шахран. Организацията призова населението да не излиза навън по време на и след валежи, последвали петролни експлозии.

„Дълбоко съм обезпокоен от последиците за здравето и околната среда, които хората ще понесат в резултат на тези петролни пожари, включително замърсяването от киселинни дъждове“, заяви във вторник Върховният комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк.

Иран вече се бори с тежка водна криза и жителите очакваха с нетърпение така нужните валежи. Киселинните и черните дъждове сега заплашват да увредят водните басейни, на които иранците отчаяно разчитат.

Петролни обекти в Бахрейн и ОАЕ бяха поразени от ирански дронове, което засили опасенията от по-мащабно замърсяване в целия регион. Според Линдмайер това може да има „дългосрочни последици“, а ситуацията бе описана като „опасна“.

Индия възобнови покупките на руски петрол заради кризата в Близкия изток

🇮🇳🤝🇷🇺 Рафинериите в Индия купуват милиони барели руски суров петрол с незабавна доставка, докато тя се опитва да се справи с недостига в доставките, предизвикан от конфликта в Близкия изток. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се наЧ шест източника, запознати с въпроса.

В продължение на месеци САЩ оказваха натиск върху страната да избягва покупката на руски петрол, тъй като Белият дом се стреми да ограничи финансовите потоци към руските военни усилия в Украйна. Индия е уязвима към шокове в енергийните доставки, тъй като петролните ѝ резерви покриват едва около 25 дни от търсенето. Страната получава близо 40% от своя внос на петрол от Близкия изток през Ормузкия пролив.

Индия беше основният купувач на руски суров петрол по море след инвазията на Москва в Украйна през 2022 г., но през януари местните рафинерии започнаха да намаляват покупките под натиска на Вашингтон.

Ограничаването на вноса от Русия помогна на Индия да избегне мита в размер на 25% и да сключи временно търговско споразумение със САЩ. Към момента не е ясно дали Съединените щати са разрешили на Индия да увеличи руските покупки, за да компенсира евентуални загуби на доставки от Близкия изток.

Източник, пряко ангажиран с въпроса, заяви, че Индия се е обърнала към администрацията на Тръмп с искане за одобрение на вноса на руски петрол поради конфликта с Иран.

Държавните рафинерии Indian Oil Corp, Bharat Petroleum Corp, Hindustan Petroleum Corp и Mangalore Refinery and Petrochemicals Ltd преговарят с търговци за незабавна доставка на руски товари, сочат източници на Ройтерс. Един от тях посочва, че до момента индийските държавни рафинерии са закупили около 20 милиона барела руски петрол от търговци.

Според данни от индустриални източници, за последно HPCL и MRPL са получили руски петрол през ноември.

Търговците продават руския сорт „Уралс“ (Urals) на Индия с надценка от 4 до 5 долара за барел спрямо сорта „Брент“ (Brent) с включена доставка до индийските пристанища през март и началото на април, твърдят трима от източниците.

Това е в рязък контраст с отстъпката от около 13 долара за барел за товарите, търгувани през февруари.

Преди началото на войната на 28 февруари, HPCL е закупила два товара руски петрол с отстъпка от 13 долара.

„Индийските рафинерии се завръщат на пазара... в наши дни проблемът е по-скоро в наличността на суровината, отколкото в цената“, коментира един от търговците, участващи в продажбите на руски петрол за Индия.

Същият източник добави, че компанията Reliance Industries също се е обърнала към него за закупуване на руски петролни товари с незабавна доставка.

По-рано през деня двама източници с преки познания по темата съобщиха, че рафинериите в Индия вече са започнали да черпят руски петрол от кораби, намиращи се край бреговете на страната, за да компенсират недостига на суров петрол от Близкия изток.

Второто най-голямо нефтено находище в Ирак спря добива.

🇮🇶 Иракската държавна компания „Basrah Oil Company“ разпореди пълно спиране на добива в нефтеното находище „Южна Румейла“, считано от 15 часа местно време днес. Според документи до оперативния отдел на находището, решението е продиктувано от блокирането на корабоплаването през Ормузкия проток вследствие на „екстремно опасни международни политически събития“.

Мениджърът по операциите на компанията обясни, че затварянето на протока е прекъснало корабоплаването и е възпрепятствало навлизането на танкери в басейна на Персийския залив. Това е довело до остър недостиг на плавателни съдове в южните пристанища на Ирак, което е наложило спиране на товаро-разтоварната дейност на част от терминалите. Невъзможността за износ е довела до запълване на складовите бази за суров петрол до критични нива, което налага спиране на изпомпването, за да избегнат претоварване на инфраструктурата.

Ормузкият проток е най-важната транзитна точка за енергийни суровини в света, през която преминава близо пета от глобалното потребление на петрол. Находището „Румейла“ е едно от най-големите в Ирак и в световен мащаб, а пълното прекратяване на дейността му е сериозен трус за енергийния баланс в региона.

Министерството на петрола на Ирак не е предоставяло прогноза за продължителността на спирането, тъй като ситуацията остава пряко обвързана с възможността за възстановяване на сигурността на превозите по море.

CENTCOM: Без присъствие на иранския флот в Оманския залив.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че неутрализирало присъствието на активи на военноморския флот на Иран в Оманския залив. Според официално изявление, публикувано в X, за два дни броят на иранските бойни кораби в акваторията е спаднал от 11 до 0.

Военните операции започнаха на 28 февруари, като според публикуваните видеокадри най-малко една корвета от клас „Джамаран“ е била потопена директно на кея в пристанище Чабахар от директно попадение на американска ракета. Останалите плавателни съдове от групата са били изтеглени или препозиционирани в опит да се избегнат по-нататъшни поражения, което на практика прекратява текущото иранско присъствие в залива.

Тази промяна в оперативната среда слага край на продължилото десетилетия системно осуетяване и атаки срещу международното търговско корабоплаване от страна на Техеран в този стратегически регион. CENTCOM заявяват, че свободата на придвижване остава фундаментален стълб на глобалния икономически просперитет от 80 години насам, обещавайки, че американските сили ще продължат активно да я защитават.

Оманският залив е сред най-важните точки за световния енергиен пазар, свързваща Персийския залив и Арабско море чрез Ормузкия пролив – маршрут, където преминава огромна част от глобалния износ на петрол и втечнен природен газ. Поради това сигурността в района е пряко обвързана с предвидимостта в международните доставки и икономическата стабилност. Към момента иранските власти не са предоставили официален коментар относно изтеглянето на своите сили от залива.

Украински дронове атакуваха петролен терминал в Новоросийск

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове удариха петролен терминал в южния пристанищен град Новоросийск малко след полунощ в понеделник, съобщи опозиционият Telegram канал „Astra“, в резултат на което е избухнал мощен пожар в района.

По данни на кмета на Новоросийск Андрей Кравченко, при нападението са нанесени щети на четири жилищни сгради и има един ранен, като в изявлението му не се споменава петролният терминал.

„Към момента е известно за щети по още две многофамилни жилищни сгради и пет частни къщи. На два адреса са възникнали пожари, които в момента се потушават. По предварителни данни няма жертви“, съобщи по-късно той.

Украйна редовно нанася удари по военни и енергийни обекти дълбоко в руска територия и окупираните райони. Целта на тези атаки е да се отслаби бойната мощ на Русия, докато тя продължава своята война срещу Украйна.

Киев разглежда петролните съоръжения като легитимни военни цели, тъй като финансират пряко руската военна машина.

На 28 февруари петролна рафинерия в село Новоминская в Краснодарски край се запали след атака с камикадзе дрон, според сведения от Оперативния щаб на региона.

На предната нощ Украйна предприе атаки, поразили ТЕЦ в Белгородска област и петролно депо в окупираната Луганска област, стана ясно от съобщения на руски официални лица, както и кадри от очевидци.

Вносът на руски петрол в Индия спадна с 40%.

🇮🇳🛢️🇷🇺 Индия е намалила драстично вноса на руски петрол, като доставките през януари са спаднали с 40% спрямо декември и са се свили повече от двойно на годишна база. Това съобщава The Moscow Times, позовавайки се на данни от международната ценова агенция Argus и руски държавни медии.

Това са най-ниските обеми от юни 2022 г. насам, а дневните доставки са паднали до 859 000 барела (3,68 милиона тона). Спадът във вноса на руски петрол се дължи на засиления натиск от страна на САЩ, както и усилията на Индия да осигури изгодно търговско споразумение с Вашингтон.

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мащабно търговско споразумение с индийския премиер Нарендра Моди, в което двете страни се съгласиха да намалят митата, а Индия да преустанови покупките на руски петрол за сметка на повече доставки от САЩ и евентуално от Венецуела.

До януари делът на руския петрол в общия внос на Индия е паднал до 21,2% – най-ниското ниво от октомври 2022 г., когато страната започна масово да изкупува руски суровини заради войната в Украйна, пише The Moscow Times.

В момента Индия компенсира загубените обеми петрол от Близкия изток и конкретно от Саудитска Арабия, която се превърна в нейния основен доставчик. През февруари доставките от Кралството могат да преминат границата от 1 милиона барела дневно, което е най-високото равнище от ноември 2019 г. Освен това Индия поднови вноса на венецуелски петрол, като за април са планирани доставки на поне 6 милиона барела.

В отговор на това, в началото на февруари Тръмп премахна 25% мито върху индийските стоки, позовавайки се на ангажимента на Индия да прекрати прекия или косвен внос на руски петрол. Въпреки че индийските власти не са обявили официално пълно преустановяване на вноса, очаква се през пролетта той да бъде свит до 500 000–600 000 барела на ден.

Тази промяна е знакова, тъй като след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. Индия се превърна в най-големия купувач на руски петрол, възползвайки се от големи отстъпки в цената заради западните санкции.

Когато Западният свят наложи санкции и ценови таван от Г-7, Русия беше принудена да предлага огромни отстъпки, за да поддържа пазарите си. Според Съвета за външни отношения (CFR), индийските рафинерии охотно поглъщаха тези евтини барели, използвайки алтернативни корабни мрежи и не-доларови платежни механизми, за да заобиколят западните финансови рестрикции.

🔙 Frontline Monitor припомня: Приходите на Русия от изкопаеми горива са паднали с 27% в сравнение с нивата отпреди инвазията. Въпреки продължаващата зависимост от „сенчестия флот“ танкери от полезни изкопаеми горива са спаднали с 19% на годишна база, достигайки общо 193 милиарда евро в четвъртата година от войната. ЕС също значително намали своята зависимост от руски енергийни източници, а вносът на руски петрол в съюза през 2025 г. е спаднал с 36% спрямо година по-рано.

Руският танкер SEA HORSE плава към Куба в опит да пробие блокадата на САЩ

🇷🇺⚓️🇨🇺 Руският танкер SEA HORSE, превозващ близо 200 000 барела руско гориво, плава през Атлантическия океан на път за Куба в опит да пробие блокадата, наложена от Съединените щати.

Корабът, който се очаква да пристигне в началото на март, носи жизненоважни за острова горива, сочат данни на фирмата за морско разузнаване Kpler Ltd. Страната изпитва остър недостиг на ресурси за готвене, транспорт и производство на електричество и буквално се бори да „задържи светлините включени“. Наличното електричество е спаднало драстично от началото на годината, а сателитни снимки показват, че нивата на нощно осветление са намалели с до 50%.

Натискът над Хавана се засилва от края на миналата година, когато САЩ задържаха кораб с венецуелски суров петрол за Куба. След последвалия арест на венецуелския диктатор Николас Мадуро, администрацията на Тръмп незабавно разпореди на останалото временно правителство да спре доставките на петрол за комунистическия остров. Тръмп заплаши с мита и всяка държава, която снабдява Куба с гориво, което накара Мексико също да спре пратките.

Куба, която не произвежда значителни количества петрол, зависи изключително много от вноса на горива и суров петрол за работата на своите рафинерии.

Sea Horse е бил натоварен с трансфер „кораб-кораб“ край бреговете на Кипър и вероятно пренася близо 200 000 барела руски газьол, заяви Мат Смит, водещ петролен анализатор в Kpler. Терминът „газьол“ в широк смисъл се отнася до дизелови горива, използвани в транспорта и енергетиката.

Остава неясно дали Sea Horse ще успее да пробие блокадата на САЩ, с която до момента са задържани най-малко девет кораба, участващи в незаконния транспорт на санкциониран петрол.

Русия, от своя страна, е обект на все по-строги международни санкции зарада агресията срещу Украйна. Както САЩ, така и ЕС засилиха действията си по конфискуване на танкери от „сенчестия флот“, който поддържа потока от санкционирани барели.

Американското военно присъствие в Карибския басейн на практика прекъсна голяма част от петролните доставки за Куба. По-рано този месец танкерът Ocean Mariner, използван за превоз на горива до острова, промени курса си и в момента сигнализира Бахамите като крайна дестинация, сочат данните за движението на плавателните съдове. Корабът с 30 000 барела дизел на борда е натоварен в колумбийското пристанище Баранкиля, според транспортен доклад, цитиран от Bloomberg.

През януари Куба не е получила никакъв петрол за първи път от десетилетие насам. Страната е приела известни количества през декември, които би трябвало да стигнат за още няколко седмици, отбелязва Рохит Ратод, старши петролен анализатор във Vortexa Ltd.

„Бих им дал време до края на март, преди горивата напълно да свършат“, прогнозира той.

Разкриха мащабна мрежа за контрабанда, прехвърлила руски петрол за 90 милиарда долара

🇷🇺🇦🇪 Мрежа за контрабанда, разкрита чрез софтуерен гаф на имейл сървър, е прехвърлила руски петрол за най-малко 90 милиарда долара, заемайки централна роля във финансирането на войната в Украйна. Това съобщи Financial Times днес.

Изданието посочва, че е открило 48 привидно независими компании, действащи от различни физически адреси, за да прикрият на произхода на руския петрол – по-конкретно суровина, свързана с руския държавен гигант „Роснефт“. Мрежата е разобличена заради това, че всичките компании са използвали един-единствен частен имейл сървър.

Правната връзка между субектите остава неясна, но дружествата изпълняват специфични роли: една група изкупува товарите, а друга ги продава на пазари като Индия и Китай, като някои пратки се пренасочват през трети локации, като например ОАЕ.

Външният министър на Латвия Байба Браже заяви, че мрежата прави „почти невъзможно“ прилагането на таван на цените на петрола, както и че „цялата екосистема трябва да бъде санкционирана“.

Трима служители на ЕС заявиха пред Financial Times, че направените констатации могат да се превърнат в основа за по-строги санкции, а пратеникът на ЕС по въпросите на санкциите Дейвид О’Съливан каза, че блокът наблюдава „все по-сложни модели“, насочени към заобикаляне на мерките.

Financial Times уточнява, че е разкрил 442 уеб домейна, чиито публични регистрации показват използването на един-единствен имейл сървър – mx.phoenixtrading.ltd, което е индикация за споделени бек-офис функции. Документи, свързани от вестника със списъка с домейни, показват руски износ на петрол на обща стойност над 90 милиарда долара.

Голяма част от суровия петрол е вписвана под общи названия като „експортна смес“ (export blend), а повечето дружества нямат сайтове и данни за контакт в домейните си. Вестникът смята, че реалната цифра е значително по-висока, защото митническите данни са непълни, а проучването е приложило консервативен подход при броенето на участниците и пратките.

„Използването на лабиринт от 50 компании е стар трик от 90-те години. Така бъдещите олигарси трупаха състояния и избягваха данъци“, коментира Сергей Вакуленко, бивш ръководител на стратегията в „Газпром нефт“.

„Изненадващо е обаче, че една мрежа е станала толкова голяма и важна за Роснефт. Очаквах повече на брой фиктивни структури“, добави той.

По-рано стана ясно, че новите американски санкции срещу Роснефт и Лукойл са накарали водещи клиенти да спрат покупките, което е довело до спад в морските превози на руски суров петрол и ръст в обемите петрол, съхранявани в танкери в морето.

Руският суров петрол „Уралс“ с най-ниска цена от поне две години насам.

🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.

Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.

Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.

Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.

Chevron обмисля покупка на чуждестранни активи на „Лукойл“.

🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.

Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.

„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.

Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.

Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.

🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Основният сорт руски петрол падна до най-ниската си цена от над две години и половина.

🇷🇺🛢️ Основният сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си цена от две години и половина насам миналата седмица, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.

Миналия четвъртък цената на „Уралс“ от пристанище Новоросийск на Черно море достигна 36,61 долара за барел, отбелязвайки най-ниската стойност от март 2023 г. Тази тенденция се наблюдава и в Балтийско море, сочат данни на Argus Media. В петък цените леко се повишиха.

Спадът на цените ще окаже натиск върху финансовите резултати на руските петролни компании и ще намали приходите от данъци, постъпващи в хазната на Кремъл, с които той финансира войната си срещу Украйна. Приходите от петрол и газ съставляват около четвърт от държавния бюджет на Русия.

Търсенето на руски доставки на петрол на международните пазари спадна след като на 22 октомври администрацията на Тръмп включи „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния си списък, за да окаже засилен натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна.

Крайната дата за спиране на сделките с двете енергийни гиганти е 21 ноември, но някои рафинерии в Китай, Индия и Турция вече спряха покупките на руски петрол и търсят алтернативни доставки.

След обявяването на санкциите „Уралс“ започна да се търгува на значителни отстъпки в сравнение с международните бенчмаркове.

Данни на Argus сочат, че към края на миналата седмица отстъпките на „Уралс“ от двата региона достигнаха средно 23,52 долара за барел спрямо Брент, което е най-голямото разминаване от юни 2023 г. Това показва, че купувачите се притесняват да работят с руски барели. САЩ предупредиха за възможни вторични санкции срещу тези, които го направят.

Дори когато барелите стигнат до Китай и Индия, Уралс става с няколко долара по-евтин от Брент, като тази стойност не включва разходите за доставка, показват данните на Argus.

Саратовската петролна рафинерия беше ударена от дронове.

🇺🇦💥🇷🇺 Петролната рафинерия в Саратовска област на Руската федерация, беше атакувана от украински дронове, съобщават местни канали в Telegram, публикувайки кадри от експлозии в съоръжението.

Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин написа в Telegram, че дронове са повредили гражданска инфраструктура, но не потвърди дали самата рафинерия е била ударена. Руски медии съобщиха, че регионалното летище е въвело временни ограничения за полети след инцидента.

Саратовската нефтена рафинерия произвежда над 20 вида петролни продукти, включително бензин, дизел, мазут и битум. През 2023 г. заводът е преработил около 4,8 милиона тона суров нефт, според Генералния щаб на Украйна.

Саратов е важен индустриален център, разположен на около 150 км от границата с Казахстан и на около 600 км източно от най-близката фронтова линия в Украйна.