Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.

Пентагонът: Разчистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме шест месеца

🇺🇸⚔️🇮🇷 Разчистването на морските мини, заложени от Иран в Ормузкия пролив, може да отнеме до шест месеца и е малко вероятно да започне преди края на войната. Това са заявили служители на Пентагона пред Конгреса, според публикация на Washington Post.

Оценката, споделена по време на секретен брифинг във вторник пред членове на Комисията по въоръжените сили към Камарата на представителите, подсказва, че икономическото въздействие на конфликта може да се разпростре далеч в бъдещето. Конгресмени и от двете партии са реагирали с разочарование, виждайки в това знак, че цените на петрола и бензина вероятно ще останат високи дори при постигане на споразумение.

Висш служител на Министерството на отбраната заяви, че част от мините са разположени дистанционно чрез GPS технология, което ги прави по-трудни за засичане, докато други са заложени от малки лодки, използвани от т.нар. „москитен флот“ на Иран.

Анализът на Пентагона контрастира с твърденията на президента Доналд Тръмп, който миналата седмица заяви в социалните мрежи, че Иран, „с помощта на САЩ“, е премахнал или в момента премахва всичките морски мини от пролива. Изявлението беше разтълкувано като част от усилията на администрацията да успокои пазарите и да даде сигнал, че сделка за край на войната може да е близо.

Иран започна да залага мини през март в хода на конфликта, докато САЩ и Израел извършваха въздушни удари. Тръмп предупреди Техеран, че ще бъде изправен пред тежки последици, ако не премахне мините, а министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че американските военни атакуват лодките, които участват в разполагането им, с „безмилостна прецизност“.

Въпреки тези усилия, официални лица признават, че подготовката на САЩ и Израел за потенциална блокада на пролива е била недостатъчна, позволявайки на Иран да наруши жизненоважен маршрут за световната търговия, дори при наложена от Вашингтон военноморска блокада на иранските пристанища.

Остава неясно как американските сили ще проведат мащабна операция по разминиране, въпреки че обсъждани варианти включват използването на хеликоптери, дронове и водолази.

Експерти алармират, че подобен график може да има сериозни икономически последици. Ричард Нефю, старши изследовател в Колумбийския университет и експерт по иранска дипломация, заяви, че усилия по разчистване с продължителност от шест месеца вероятно ще разтърсят пазара на нефт и газ поради опасения за сигурността сред застрахователи, собственици на кораби и екипажи.

„Няма да има много хора, желаещи да поемат този риск“, каза той и добави, че макар прекъсването да не спре напълно трафика, дори частичните ограничения могат да имат значителен ефект.

Иранският режим даде да се разбере, че ще продължава съпротивата. Председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф заяви, че проливът не може да бъде отворен на фона на това, което той описа като многократни нарушения на примирието, включително морската блокада от страна на САЩ. Той също така обвини Израел в ескалация на напрежението на множество фронтове.

Иранският президент Масуд Пезешкиан, считан за по-умерена фигура, заяви, че заплахите от САЩ и блокадата подкопават перспективите за смислени преговори.

„Иран приветства диалога и споразуменията и продължава да го прави“, написа той в изявление, публикувано на социалните мрежи, в което обвини Вашингтон в противоречива реторика и действия.

Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

ВМС на САЩ взеха на абордаж танкер с ирански петрол в Индо-Пасифика.

🇺🇸⚓️🇮🇷 Военноморските сили на САЩ са извършили операция по прехващане и абордаж на M/F Tifani, товарен кораб без държавна принадлежност, включен в санкционните списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ. Това съобщава в изявление Пентагонът, който публикува видео от качването на американските военнослужещи на борда.

Операцията е извършена в зоната на отговорност на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ (INDOPACOM), която обхваща Индийския и Тихия океан и прилежащите им райони. Командването не отговаря за Персийския залив и Ормузкия пролив, които попадат под юрисдикцията на Централното командване (CENTCOM) – детайл, който прави прехващането извън традиционно наблюдаваните маршрути на иранската контрабанда в Близкия изток. Въпреки голямото разстояние от териториалните води на Ислямската република, Пентагонът подкрепи действията си с твърдението, че Tifani е бил свързан с иранска контрабандна мрежа.

„Както ясно заявихме, ще полагаме глобални усилия за прилагане на морското право, за да разбием незаконните мрежи и да прехващаме санкционирани кораби, предоставящи материална подкрепа на Иран – навсякъде, където те оперират“, се посочва в изявлението на ведомството. „Международните води не са убежище за санкционирани плавателни съдове. Министерството на отбраната ще продължи да лишава незаконните участници и техните кораби от свобода на маневриране в морското пространство“, допълват от Пентагона.

Американската администрация обединява прилагането на санкционния натиск срещу Иран и свързаните с него милиции под общото наименование операция „Икономическа ярост“ (Economic Fury). Името е съзнателно ехо на операция „Епична ярост“ (Epic Fury) – обозначението на американските удари срещу ирански цели, провеждани от февруари 2026 г. насам. Обединяването на двете наименования в обща реторична рамка подчертава стремежа на Вашингтон да представи икономическите, военните и правоприлагащите инструменти като елементи от единна стратегия на натиск.

Прехващането на плавателни съдове без държавна принадлежност се опира на установени принципи от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), която допуска качване на борда на кораби, плаващи без флаг, в международни води. Този правен механизъм е използван от САЩ и съюзниците им многократно за операции срещу контрабандни мрежи – включително по маршрутите за пренос на ирански петрол и оръжейни компоненти, както е документирано в докладите на Експертната група на ООН по санкциите срещу Иран.

Изборът INDOPACOM да проведе подобна операция сигнализира и географско разширяване на американското морско правоприлагане срещу иранските логистични вериги отвъд Близкия изток – тенденция, която американски официални лица обвързват с доставките за партньори на Техеран в Азия, а според оценки на базирания във Вашингтон Институт за наука и международна сигурност (ISIS) включва и елементи от иранските ракетни и безпилотни програми.

Куба потвърди провеждането на преговори със САЩ в Хавана на фона на петролна блокада и заплахи

🇨🇺🛢️🇺🇸 Правителството на Куба потвърди за наскоро проведени разговори в Хавана с официални лица от САЩ, докато напрежението между двете страни остава високо заради енергийната блокада, наложена от Вашингтон на островната държава.

Алехандро Гарсия дел Торо, заместник-генерален директор по въпросите на САЩ в кубинското министерство на външните работи, заяви в понеделник, че американската делегация е включвала помощници на държавния секретар Марко Рубио, а кубинската – представители на ниво заместник-министри. Гарсия дел Торо отбеляза, че американската страна не е отправяла заплахи или крайни срокове, противно на някои слухове, тиражирани в американски медии. „Целият обмен премина с уважение и професионализъм“, заяви той.

В коментар за вестника на Кубинската комунистическа партия „Гранма“, той подчерта, че прекратяването на продължаващата трети месец петролна блокада е „основен приоритет“ за Хавана в преговорите. Той обвини Вашингтон в „изнудване“ заради заплахите за налагане на мита върху държави, изнасящи петрол за острова. „Този акт на икономическа принуда е неоправдано наказание за цялото население“, добави той, описвайки го като посегателство върху принципите на свободната търговия.

Според изданието Axios, служители от администрацията на президента Доналд Тръмп са провели поредица от срещи в Хавана на 10 април, включително с Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на бившия лидер на страната Раул Кастро. Това е първият случай от 2016 г. насам, в който американски дипломати летят до Куба в рамките на нов дипломатически тласък. Докладите сочат, че САЩ са поставили условия за продължаване на диалога: освобождаване на политически затворници, край на репресиите и либерализация на икономиката.

Ройтерс допълва, че предложенията на САЩ включват допускане на интернет терминалите Starlink на Илон Мъск и обезщетения за активи, конфискувани след революцията през 1959 г. Междувременно Тръмп намекна за военна интервенция и допусна, че Куба може да се окаже „следващата“ след действията му срещу Иран и Венецуела.

Международната общност реагира на ситуацията. Лидери на Мексико, Испания и Бразилия отправиха призив за „искрен диалог“. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна заяви, че нападение над Куба не може да бъде оправдано с правото на самозащита, тъй като не дава право на военна интервенция заради липса на съответствие в политическите системи.

Три ирански танкера пробиха американската блокада в Ормузкия проток

🇮🇷🛢️ Три ирански петролни танкера, пренасящи общо пет милиона барела суров петрол, се превърнаха в първите натоварени кораби, напуснали Персийския залив през Ормузкия проток след влизането в сила на американската блокада. Това съобщиха за АФП от компанията за проследяване на товари Kpler.

Корабите Deep Sea, Sonia I и Diona, които са под санкции от страна на САЩ, преминаха през стратегическия проток вчера. Те отплаваха от иранския остров Харг, след като бяха натоварени съответно на 2, 8 и 9 април, сочат данни на фирмата за морска логистика.

Иран блокира протока, ключов маршрут за световните доставки на петрол и втечнен природен газ, в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу Техеран на 28 февруари, които ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и голяма част от военно-политическото ръководство на режима. Вашингтон наложи блокада на иранските пристанища от понеделник, в условията на примирие, с цел да попречи на Техеран да изнася своя петрол.

Нито един ирански танкер не беше напускал Залива, натоварен със суров петрол, от 10 април насам.

От Kpler заявиха, че са използвали сателитни изображения, за да проследят корабите, и потвърждават пред AFP, че и трите плавателни съда са прекосили протока в сряда. Техните крайни дестинации са непотвърдени, но от няколко години насам и трите кораба обикновено транспортират товарите си до района на Сингапур.

В този регион са засечени прехвърляния на товари от кораб на кораб, при които суровината се премества на други танкери, насочени към Китай, показват данни на Global Fishing Watch и Kpler. Трите кораба последно са прехвърлили товари с ирански суров петрол край Сингапур през март.

Предишният товар на Deep Sea беше доставен от кораба Utopia Quest в пристанище Янтай, Северен Китай, на 30 март. Товарът на Diona беше доставен от Indigo Ray в петролен терминал на пристанище Дундзякоу, което също се намира в Северен Китай, на 10 април. Товарът на Sonia I е бил прехвърлен на Adeline G, чиято крайна дестинация остава неизвестна.

Пожарът в пристанище Туапсе продължава над 24 часа след украинския удар.

🔥 Руските аварийни служби продължават над денонощие да се борят с огнената стихия на територията на черноморското пристанище Туапсе, причинена от удар на украински дрон в нощта срещу четвъртък. Огънят обхвана терминала и рафинерията на „Роснефт“ – една от десетте най-големи такива в страната с годишен капацитет от 12 милиона тона суров петрол, съобщава The Moscow Times.

По данни на украинското военно разузнаване, цитирани от Kyiv Independent и United24 Media, дроновете са поразили дълбоководните стрели за товарене на петрол, тръбопроводи и резервоари в морския терминал. Пушекът от пожара се простря около 200 км над Черно море и може да бъде видян от космоса.

Губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратьев съобщи за две жертви – възрастна жена и момиче в тийнейджърска възраст, както и за няколко ранени, потърсили медицинска помощ. Петролен танкер, плавал под флага на Либерия, също е бил засегнат, а турският му капитан е хоспитализиран.

Терминалът в Туапсе е ключов за руския петролен износ със способностите си да натоварва до 17 милиона тона гориво годишно, а рафинерията на „Роснефт“ произвежда бензин, дизел, мазут и петрохимия за местния пазар и износ. Съоръжението е поразявано многократно при украински атаки в миналото. Министерството на отбраната на Руската федерация съобщи, че в нощта на атаката са свалени 207 украински дрона, без да обели и дума за поредната горяща рафинерия.

Сателитни снимки показват горящи петролни резервоари на иранския остров Сири.

🇮🇷 Сателитни изображения от платформата Soar Atlas показват тежко повредени и горящи резервоари за съхранение на суров петрол на иранския остров Сири в Персийския залив. Капацитетът им възлиза на 1 милион барела или близо 20% от общия капацитет на острова от 4,5 милиона барела. Това съобщи Newsweek, позовавайки се и на изображения, заснети на 10 и 15 април от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.

Остров Сири е ключов възел в иранската офшорна петролна инфраструктура, където се обработва добивът от находищата Носрат, Есфанд, Сиванд, Дена и Алванд с дневен дебит от около 100 000 барела, като терминалът обслужва износа на суровата смес Sirri Blend.

Ударът е нанесен часове след влизането в сила на двуседмичното примирие между САЩ и Иран, обявено от президента Доналд Тръмп на 7 април. То беше постигнато по-малко от два часа преди крайния срок, който самият Тръмп постави на Техеран – с условие незабавно да отвори Ормузкия проток за безопасен транзит на търговските кораби. Иранският външен министър потвърди, че при спиране на ударите въоръжените сили ще прекратят отбранителните си операции и ще осигурят безопасно преминаване през протока за две седмици.

Около 06:30 часа на 8 април, близо осем часа след обявяване на примирието, на остров Сири и рафинерията на остров Лаван бяха регистрирани серия от експлозии. До момента нито една страна не е поела отговорност за ударите. Израел отрече участие, а Централното командване на САЩ (CENTCOM) отказа коментар. Ирански източници посочиха израелската служба за външно разузнаване „Мосад" като вероятен извършител.

OSINT експерти, цитирани от House of Saud, обърнаха внимание на друга версия – като възможна платформа бяха посочени изтребители Mirage 2000-9 от ВВС на ОАЕ, способни да достигнат Лаван от бази в Залива.

Иранският отговор дойде в рамките на час след постъпването на първите сведения за експлозии на Лаван и включваше масиран обстрел със 17 балистични ракети и 35 ударни дрона по ОАЕ, 28 дрона срещу петролни обекти в Кувейт и ракетни удари срещу Бахрейн, ранили двама цивилни в Ситра.

Лаван, вторият по големина ирански износен терминал след остров Харг, преработва 55 000 барела дневно и разполага с 5,5 милиона барела складов капацитет.

Инцидентите на Сири и Лаван поставиха под въпрос стабилността на договореното примирие още от самото му начало. Преговорите в Исламабад, проведени на 10 април между вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибафм организирани по инициатива на пакистанския премиер Шахбаз Шариф, бяха блокирани от спор във връзка с отговорността за ударите, съобщи тогава House of Saud. Ситуацията около остров Сири е поредният епизод от серията удари по енергийната инфраструктура на Иран, започнала с американския въздушен удар по остров Харг на 13 март и израелската атака по газовото находище Южен Парс и рафинерията в Асалуйе на 18 март. Тези удари последователно засягат стълбовете на иранската икономика и допълнително усложняват дипломатическите усилия за деескалация в региона.

Путин поиска обяснение за срива на руската икономика, докато Кремъл продава злато за първи път от четвърт век.

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин свика съвещание по икономически въпроси в Кремъл днес, на което потърси сметка от висши служители на правителството за ниските икономически показатели, които остават под прогнозите, не само на независими анализатори, но и на самите институции. Това е второто публично изявление на Путин във връзка с икономическата слабост на страната в рамките на един месец, съобщи The Moscow Times.

Данните за първите два месеца от годината сочат спад на БВП от 1.8% на годишна база. През януари свиването е 2.1%, през февруари — 1.5%. Руската академия на науките оценява спада за цялото първо тримесечие на около 1.5%, при положение че Централната банка беше прогнозирала ръст от 1.6%. Строителният сектор понесе най-тежкия удар, свиване от 16% през януари и 14% през февруари. Промишленото производство и преработващата индустрия също отчитат спад, макар и по-умерен.

Самият Путин посочи, че причините, изтъкнати от експерти, включват „календарни, метеорологични и сезонни фактори", през януари е имало два работни дни по-малко от година по-рано, а през февруари – един.

„Това, разбира се, са обективни обстоятелства, но е очевидно, че те не са единствените, определящи бизнес и инвестиционната активност в страната", цитира го пресслужбата на Кремъл.

Бюджетната картина е също толкова тревожна. Дефицитът за първите три месеца достигна 4.58 трилиона рубли и вече надхвърля заложената годишна цел от 3.79 трилиона. Приходите от петрол и газ, които са традиционният гръбнак на руския бюджет, са се сринали с 45% спрямо същия период на миналата година. Военните разходи за 2026 г. са заложени на 12.9 трилиона рубли, а реалните държавни разходи са скочили със 17% на годишна база.

За да покрие нарастващия дефицит, в началото на годината Централната банка предприе стъпка, до която не е опирала от 2002 г. – започна продажба на физическо злато от резервите си. През януари бяха продадени около 300 000 тройунции, а през февруари – още 200 000, общо около 15 метрични тона. Златните резерви на Русия паднаха до 74.3 милиона тройунции – най-ниско ниво от март 2022 г. Златото формира 47% от международните резерви на страната, оценявани на 809 млрд. долара към 1 март, въпреки че значителна част от тях е замразена поради западните санкции. Продажбите през януари са генерирали около 120 млрд. рубли (1.46 млрд. долара), а това е сума, която покрива едва малка част от дефицита.

Структурните проблеми надхвърлят текущата конюнктура. Според оценка на Meduza, моделът на икономически растеж от предходните години, базиран на увеличени заплати, потребителско търсене, жилищно строителство и импортно заместване, е до голяма степен изчерпан, а нови двигатели на растежа просто няма. Инвестициите са намалели с 2.3% през миналата година и се очаква спадът да продължи. Според Международния валутен фонд руската икономика ще нарасне с едва 0.8% през 2026 г. Bloomberg съобщи на 15 април, че Кремъл възнамерява да понижи допълнително прогнозата си до 0.7%.

Украинските удари по петролни терминали лишиха Русия от възможността да се възползва от скока на цените на петрола

Системната кампания на украинската армия срещу терминали за износ на петрол в Европейска Русия нанесе най-тежкото прекъсване на руския износ в съвременната история на страната. Според изчисления на Reuters, публикувани на 25 март, ударите са спрели най-малко 40% от капацитета за износ – около 2 милиона барела дневно. Към началото на април този дял е намалял до около 20%, но възстановяването остава твърде бавно и фрагментирано.

Основните цели на кампанията са трите ключови петролни пристанища в Европейска Русия. На Балтийско море терминалите Уст-Луга и Приморск, двете най-големи руски експортни точки по море, бяха поразени най-малко три пъти в рамките на пет дни в края на март, съобщи Euromaidan Press. При удара срещу Приморск в нощта на 22–23 март са запалени горивно депо, повечето товарни кейове и два танкера, а Генералният щаб на Украйна потвърди поражения както по резервоарния парк, така и по товарната инфраструктура, писа The Moscow Times. Уст-Луга, разполагащ с 33 горивни резервоара, спря износа за цяла седмица. Димът от пожарите беше видим от Финландия, а във водите на Финския залив се натрупаха поне 50 танкера в очакване на товарене, според данни на Reuters. На 7 април украински дронове отново удариха Уст-Луга, увреждайки експортна инфраструктура.

В Черно море на 6 април беше ударен терминалът Шесхарис в пристанище Новоросийск, възлов петролен хъб с капацитет от 700 000 барела дневно. Al Jazeera съобщи за директни попадения от украински дронове и мащабен пожар на територията на обекта. Два дни по-късно беше поразена нефтопомпена станция в Краснодарски край, обслужваща тръбопроводната връзка към Новоросийск. По сухопътните маршрути тръбопроводът „Дружба", по който Русия доставяше петрол на Унгария и Словакия, е фактически спрян от 27 януари след руски удар срещу него на украинска територия. Зеленски заяви на 10 април, че ремонтът ще е завършен „тази пролет".

Непосредственият ефект върху износа е драстичен. През седмицата 22–29 март износът на руски петрол се срина с 43% – от 4.072 на 2.318 милиона барела дневно, по изчисления на Bloomberg. Загубата на приходи само за тази седмица надхвърля 1 милиард долара, съобщи агенцията.

Тези удари създават парадокс за руския бюджет. Цената на сорта „Уралс“, паднала до около 40 долара за барел в началото на годината под натиска на западните санкции, се възстанови в резултат на ескалацията в Близкия изток и почти пълното затваряне на Ормузкия проток. Кремълският макроикономически център ЦМАКП повиши своята прогноза за средногодишна цена до 81.6 долара за барел. При нормален експортен капацитет подобно ценово ниво би донесло допълнителни 3–4 трилиона рубли (36.6–48.8 млрд. долара) приходи, пише Meduza.

На практика обаче Русия не може да реализира подобни постъпления, защото значителна част от физическата инфраструктура за износ е повредена или извън строя. Тръбопроводната система е претоварена, складовите мощности се запълват, а графикът за товарене за първата половина на април не е изпълнен, съобщи Reuters.

Единствените непрекъснати маршрути остават тези в Далечния изток – тръбата към Китай (Сковородино–Мохъ и Атасу–Алашанкоу) и морският износ от пристанище Козмино на Тихия океан. Заедно те осигуряват около 1.9 милиона барела дневно, но капацитетът им е твърде ограничен и не може да компенсира загубите на запад.

Въпросът доколко ударите засягат пряко бюджетните приходи е спорен. Русия облага добива, а не продажбата на петрол, което означава, че увреждането на пристанищата удря преди всичко компаниите, осъществяващи износа, докато фискалните приходи могат да останат частично защитени. Украински официални лица оспорват тази оценка, а енергийни експерти твърдят, че при трайно ограничен капацитет за износ компаниите неизбежно ще намалят добива, което в крайна сметка ще се отрази и на данъчната база.

Тръмп обяви морска блокада на Ормузкия проток: Цените на петрола и горивата рязко скочиха.

🇺🇸🛢️ Цените на петрола скочиха по-рано тази вечер, след като президентът Доналд Тръмп оповести, че ще предприеме блокада на Ормузкия проток след провала на мирните преговори с Иран, проведени през уикенда в Пакистан.

Американският суров петрол поскъпна с 8%, надхвърляйки $104 за барел. Международният бенчмарк Брент скочи с над 7% до $103 за барел. Цените на бензина на едро също скочиха с 6%, докато мазутът, индиректен показател за цените на самолетното гориво, отбеляза ръст от 10% в ранната търговия.

Фючърсите на акциите бележат рязък спад. Тези на S&P 500 паднаха с 1%, на Nasdaq 100 се понижиха с 1,3%, а фючърсите на Dow Jones потънаха с над 500 пункта.

„С незабавен ефект ВМС на САЩ, най-добрите в света, ще започнат процеса по блокиране на всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Също така инструктирах нашия флот да издирва и задържа всеки съд в международни води, който е платил такса на Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Ормузкият проток е сред най-важните водни пътища за петрол и други енергийни продукти като втечнения природен газ. Преди войната през него преминаваха стотици кораби дневно, пренасяйки енергийни ресурси към световния пазар, но през повечето време от началото на войната насам, под 10 кораба дневно успяват да преминат.

„Възобновяването на преминаването през протока се превърна в най-спешния приоритет за пазара“, заявиха в неделя анализатори на суровини от JPMorgan Chase. „Очаква се последният танкер, преминал през Ормузкия пролив на 28 февруари, да достигне дестинацията си около 20 април, което ще отбележи момента, в който количествата отпреди затварянето ще бъдат напълно изчерпани от глобалната верига за доставки.“

Миналата седмица само 24 кораба преминаха през протока към океана. В петък преминаха едва два кораба, сочат данни на S&P Global Market Intelligence, споделени с NBC News. Нито един от посочените не е бил танкер за петрол или газ.

Тръмп направи съобщението рано в неделя, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс, заедно със специалния пратеник Стив Уиткиф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, летяха до Исламабад за участие в мирните преговори с лидерите на иранския режим в рамките на примирие с продължителност от две седмици.

Липсата на споразумение за край на войната или за деескалация на напрежението, съчетана със заплахата за блокада, попари краткотрайния оптимизъм на пазарите, че конфликтът може да приключи скоро.

„Тези събития подчертават, че САЩ и Иран са фокусирани към продължителен период на високо напрежение“, отбеляза Сара Бианки, главен стратег по международни политически въпроси в консултантска фирма Evercore ISI.

Миналата седмица цените на петрола паднаха с над 12% заради надеждите, че преговорите в Исламабад ще предоставят възможност на администрацията да започне да прекратява войната. Индексът S&P 500 се вдигна с 3,5% за седмицата.

Новият скок на петрола означава, че се очаква цените за потребителите да подновят своя ръст. „Цените на бензина вероятно ще започнат да се покачват отново“, написа в X анализаторът на GasBuddy Патрик Де Хаан. Поскъпването може да започне „още утре“, добави той. Цените на горивата вече са се увеличили с над $1,20 за галон от началото на войната, достигайки средна стойност за страната от $4,12, според данни на AAA.

Председателят на иранския парламент написа в неделя в X: „Наслаждавайте се на текущите цифри по бензиностанциите. С така наречената „блокада“, скоро ще си спомняте с носталгия за бензин от 4–5 долара.“

Самият Тръмп също заяви в неделя, че цените може да продължат да растат. Запитан от Fox News дали цените ще бъдат по-ниски до междинните избори, той отговори: „Мисля, че да. Може да са по-ниски, може да са същите или малко по-високи, но би трябвало да са около сегашните нива.“

В неделя вечерта Централното командване на САЩ изглежда внесе яснота в коментарите на Тръмп, заявявайки в изявление, че блокадата ще засегне само „морския трафик, влизащ и излизащ от ирански пристанища“. В изявлението се добавя, че американските сили „няма да пречат на свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“.

Централното командване уточни, че блокадата не е започнала веднага, както заяви Тръмп, а ще започне в 10 ч. сутринта източно време в понеделник.

„Ходът на Тръмп да обяви военноморска блокада на Ормузкия проток е на път да разпали отново избягването на риск през тази седмица“, каза Елиас Хадад, вицепрезидент по пазарна стратегия в инвестиционната банка Brown Brothers Harriman.

Хадад добави, че блокадата на Ормуз изглежда „по-скоро като преговорен гамбит за промяна на условията за достъп до протока, отколкото като трайна блокада“.

САЩ започва действия по налагането на пълна блокада на Персийския залив.

🇺🇸🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи, че ще започне прилагането на пълна блокада на морския трафик от и към иранските пристанища в началото на новата седмица. Обявлението идва само часове след изказването на президента Доналд Тръмп, който нареди на ВМС да наложат блокада на Ормузкия проток, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви провал на преговорите от уикенда в Пакистан и заяви, че Иран е отказал да приеме условията относно ядрената си програма.

На оперативно ниво, два ракетни разрушителя на ВМС, USS Frank E. Peterson (DDG 121) и USS Michael Murphy (DDG 112), вече преминаха през протока и започнаха операции по разминиране на мини, положени от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).

Адмирал Брад Купър, командващ CENTCOM, заяви, че преходът е „начало на процеса по установяване на нов безопасен коридор" през протока и че маршрутът ще бъде споделен с търговското корабоплаване. По данни на командването подводни дронове ще се присъединят към операцията по разминиране „в идните дни". Две авионосни ударни групи, начело със самолетоносачите USS Gerald R. Ford и USS Abraham Lincoln, остават разгърнати в близост до Персийския залив.

Обединеното кралство обяви, че започва подготовка за разполагане на кораб, оборудван като платформа за автономни подводни дронове за издирване на мини, макар да не участва пряко във военните действия.

Решението за блокада идва след над шест седмици след като Ормузкият проток беше фактически затворен. Кризата започна на 28 февруари, когато съвместни въздушни удари на САЩ и Израел ликвидираха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. В отговор IRGC предприе атаки срещу търговски кораби, положи морски мини, въведе GPS заглушаване и наложи такса от над 1 милион долара на кораб за преминаване.

Според данни от Wikipedia към момента на обявяването на блокадата са документирани над 28 инцидента с търговски съдове с 12 загинали и изчезнали моряци и поне 16 повредени кораба. Трафикът през протока е спаднал с около 70%, а над 150 кораба са застанали на котва извън зоната на риск.

Иран е допуснал селективно преминаване за Китай, Русия, Индия, Ирак и Пакистан, но е блокирал достъпа за съюзниците на САЩ. Техеран не е признал водене на директни преговори с Вашингтон.

Последиците за световните енергийни пазари са сериозни. Цената на петрола Брент надхвърли 100 долара за барел още на 8 март и достигна 126 долара, а дубайският суров петрол достигна рекорден връх от 166 долара за барел на 19 март. Международната агенция по енергетика (IEA) отпусна 400 милиона барела стратегически резерви. Производството в Залива е намалено с над 10 милиона барела дневно – Саудитска Арабия ограничи своя добив с 20%, а Ирак – със 70%. Настоящата криза се смята за най-тежкото прекъсване на глобалните енергийни доставки от петролната криза от 70-те години на миналия век.

Фактическото въвеждане на американската блокада маркира преход от прекъсването на морския коридор от страна на Иран към опит за налагане на контрол върху него от страна на САЩ и съюзниците, наред с всичките рискове от ескалация.

Саудитска Арабия възстанови износа на петрол през ключовия тръбопровод „Изток-Запад“.

🇸🇦🛢️ Саудитска Арабия възстанови пълния капацитет за изпомпване на нефт през тръбопровода „Изток-Запад“ до около седем милиона барела на ден, съобщиха властите в неделя. Това се случва броени дни след изготвянето на оценка на щетите в енергийния сектор, нанесени от атаките по време на конфликта с Иран.

Министерството заяви, че енергийните съоръжения и тръбопроводът, засегнати от иранските удари, вече са възстановени и работят с пълния си капацитет. В изявлението не се уточнява кой е извършил атаките, но през последните седмици кралството беше обект на множество ирански атаки с ракети и дронове.

Ударите нарушиха работата на ключови обекти за петрол, газ, рафиниране, нефтохимия и електроенергия в Рияд, Източната провинция и индустриалния град Янбу. В четвъртък кралството съобщи, че ударите са свили производствения капацитет с около 600 000 барела на ден, а пропускателната способност на петролопровода „Изток-Запад“ – с близо 700 000 барела дневно.

Тръбопроводът „Изток-Запад“ остана единственият маршрут за износ на суров петрол за страната след затварянето на Ормузкия пролив. Ройтерс съобщи в сряда, че Иран е атакувал обекта само часове след договаряне на примирието.

От министерството уточниха, че са възстановени обемите от находището „Манифа“, където производството по-рано беше намалено с около 300 000 барела на ден. Продължава работата по пълното възстановяване на капацитета на съоръжението „Хурайс“, чието производство спадна с още 300 000 барела след ударите.

Бързото възстановяване ще повиши „надеждността и непрекъснатостта на доставките за местните и световните пазари“, се казва още в изявлението.

Бюджетният дефицит на Русия за първото тримесечие надхвърли с 20% годишния план

🇷🇺 Бюджетният дефицит на Руската федерация за първото тримесечие на годината е достигнал 4,6 трилиона рубли, надхвърляйки с около 20% планирания годишен такъв в размер на 3,8 трилиона рубли, сочат предварителни данни на Министерството на финансите.

Това е сериозна дупка между заявените цели и реалните показатели, каквато не е отчитана от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. За сравнение, през 2025 г. дефицит за същия период е 1,96 трилиона рубли, през 2024 г. е 0,6 трилиона, а през 2023 г. е 2,4 трилиона. През 2022 г. бюджетът е приключил първото тримесечие с излишък.

Разходите за първите три месеца възлизат на 12,9 трилиона рубли, което представлява ръст от 17% спрямо същия период на миналата година. Приходите са 8,3 трилиона рубли, което е спад от 8,2%. Двигателят зад падането е сривът на приходите от петрол, които паднаха до 1,4 трилиона рубли, или с 45% по-малко спрямо миналата година. Постъпленията от други отрасли – 6,9 трилиона рубли – отбелязват ръст от 7,1%, но далеч не компенсират загубите от енергийния сектор. Министерството на финансите обясни нарасналия дефицит с „изпреварваща динамика на изпълнение на разходи", свързана с ускорено сключване на договори и авансово финансиране.

Бюджетът за 2026 г. е изграден при допускане за средна цена на руския петрол Уралс от 59 долара за барел. Според анализатори на „Алфа Банк", за да бъдат приходите равни на разходите, средната цена трябва да бъде 97 долара – ниво, което пазарът не е поддържал устойчиво. Временно покачване на цените на петрола след началото на военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари даде краткосрочен фискален отдушник. През март Москва дори отложи дискутирани съкращения от порядъка на 10% в „нечувствителни" бюджетни пера, съобщи The Moscow Times. Примирието между двете страни от 7 април обаче свали цените до под 100 долара, което отново постави на дневен ред въпроса за устойчивостта на приходната база.

Фондът за национално благосъстояние, който остава разполага с ликвидни средства от 3,9 трилиона рубли към 1 април, по данни на Министерството на финансите. През март от фонда са продадени китайски юани и злато на стойност 59,7 милиарда рубли за покриване на бюджетния дефицит. Анализатори на „Газпромбанк" предупредиха, че при запазване на текущите темпове на изразходване ликвидните резерви на фонда могат да бъдат изчерпани в рамките на година, съобщи United24 Media.

Нарастващият дефицит повишава вероятността от секвестър — принудително съкращаване на бюджетните разходи. Дори допълнителните приходи, очаквани през април, трудно биха запълнили натрупаната разлика, доколкото тя вече надхвърля целогодишния план. Възможностите на Кремъл да поддържа едновременно военни разходи на рекордни нива и социални ангажименти се свиват — фискалното пространство зависи все повече от фактори извън контрола на Москва, най-вече от глобалния петролен пазар.

Нов украински морски дрон с картечница забелязан при атака срещу Новоросийск

🇺🇦🌊🇷🇺 Непознат модел украински морски дрон, оборудван с дистанционно управляема картечна установка, беше забелязан по време на скорошен опит за нанасяне на камикадзе удар по руската военноморска база на пристанището в Новоросийск.

Кадри, изтекли онлайн от руски мониторинг канали, изглежда показват безпилотна лодка да се движи като част от по-мащабна вълна от ударни дронове, насочени срещу пристанището. Една от лодките, чийто вид не е срещан до този момент в публичното пространство, по-късно е била поразена от баражиращ боеприпас „Лансет“, преди да достигне съоръжението на Черноморския флот на Русия.

Плавателният съд изглежда е оборудван с голям брой навигационни системи, включващо дори хардуер за сателитно насочване, заедно с бойна глава за еднопосочна мисия от тип „камикадзе“. Вторична експлозия, видима малко след първоначалния удар, очевидно подсказва, че лодката е пренасяла експлозиви на борда. Използването на натоварени с експлозив морски дронове срещу морското пристанище на Новоросийск е документирано и при предишни удари по активи на военния флот и пристанищни съоръжения в акваторията.

Това, което отличава този конкретен дрон, е видимата картечна станция с дистанционно управление, която е монтирана на корпуса на лодката. Оръжието изглежда е предназначено да помага за отбраната на съда по време на неговото приближаване към крайната цел, вероятно с поразяване на разузнавателни дронове или нисколетящи цели, които биха могли да го разкрият и потопят броени мигове преди сблъсъка.

Тази характеристика отговаря на посоката на развитие през последната година в украинската програма за морски дронове. Серията безпилотни апарати Sea Baby вече беше показана във въоръжени конфигурации, включващи стабилизирани картечни кули и ракетни установки. В снимки, публикувани онлайн, украинските служби за сигурност демонстрираха варианти, способни да пренасят по-тежки товари и дефанзивни оръжия за далекобойни операции във водите на Черно море.

Ранните версии бяха базирани изцяло на предполагаемата им роля като морски ударни дронове, натъпкани с екслозиви. Добавянето на картечна установка подсказва, че системите сега се адаптират, за да оцеляват по-дълго в оспорвани води, където и двете страни разчитат силно на дронове за наблюдение и атака.

Това е от особено значение в района на Новоросийск. Пристанището придоби жизненоважно значение, след като продължителна серия от успешни удари на украински ракети и дронове принудиха Москва да премести голяма част от дейностите на Черноморския флот далеч от неговия дом – Севастопол и Крим. Оттогава то се превърна в постоянна цел както за въздушни, така и за морски атаки с дронове.

В този конкретен случай кадрите показват, че въоръженият морски дрон не е успял да реагира достатъчно бързо на приближаващия „Лансет“. Боеприпасът е поразил съда, преди той да достигне района на аерогарата, а последвалата експлозия показва, че ударът вероятно е детонирал основната бойна глава на дрона.

Удар по нефтения терминал „Шесхарис": три точки на поражение, пълно спиране на товаренето

🛢️🚫🇷🇺 Украйна нанесе поредния удар с дронове по Претоварния комплекс „Шесхарис“ на пристанище Новоросийск, в рамките на който бяха регистрирани попадения в три отделни цели, чието поражение едновременно на практика парализира експортните операции на терминала.

Според наличните кадри, публикувани от руски медии и местни жители, и съгласно анализа на украинския OSINT канал CyberBoroshno, първият удар е засегнал Кей №1, където е регистриран най-мащабния пожар вследствие на нефтени разливи. Видео, публикувано от очевидци от източния бряг на Цемеската бухта, показва мащабен пожар в зоната на кея. Вторият удар е бил насочен към Кей №2. Третото попадение е поразило SCADA възлите и клапаните на тръбопроводната система, управляваща комерсиалния отчет и разпределение на нефтените потоци между кейовете.

SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition) системите осъществяват автоматизиран контрол върху налягане, дебит и маршрутизация на нефта от резервоарите към товарните ръкави. Без тях операторите на терминала не могат нито да измерват преминаващи обеми, нито да насочват нефта към конкретен кей – дори ако физическата му инфраструктура е непокътната, без функциониращ SCADA контрол товаренето е технически невъзможно.

Едновременното поражение на двата основни кея и на управляващите възли означава де факто спиране на товаренето. Терминалът разполага с 3 кея, способни да обслужват до 7 съда по едно и също време, но при два повредени и компрометирана система за контрол и разпределение третият кей не може да функционира самостоятелно в пълноценен режим.

Това се наслагва върху щетите от мащабната операция на СБУ на 1–2 март, при която бяха повредени шест от седемте нефтоналивни ръкава на „Шесхарис“, радарът за насочване на система С-300ПМУ-2 и зенитно-ракетен комплекс „Панцир-С2“. Още преди удара през април терминалът товареше „под планирания обем“, по данни на отраслови източници, цитирани от Reuters.

Това е най-големият нефтен терминал в южна Русия, собственост на АО „Черномортранснефт“, и обработва над 30% от руския износ на нефт. Според данни на Ballast Markets, терминалът притежава капацитет до 1,5 милиона барела дневно и обслужва танкери с водоизместване до 250 000 тона. При оперативен дебит от около 760 000 барела дневно, регистриран през октомври 2025 г., и цена на петрола над 100 долара за барел – ниво, надхвърлено в резултат от кумулативния ефект на украинските удари и конфликта около Иран, според OSW Centre for Eastern Studies – всеки ден престой на терминала означава потенциални загуби от порядъка на десетки милиони долари приходи от нефтени продажби. Петролните приходи формират около 25% от руския държавен бюджет, което превръща всяко прекъсване на износа в пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

По изчисления на Reuters, към края на март около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Последният удар вероятно ще задълбочи този спад. Възстановяването на SCADA инфраструктура е значително по-сложно и продължително от ремонта на физически повредени кейове и товарни ръкави – то изисква специализирано оборудване, калибриране и пускане в експлоатация, което при режим на санкции и ограничен достъп до западни индустриални компоненти може да отнеме седмици. Поражението на контролните системи, а не само на физическата инфраструктура, е показателно за нарастващата прецизност при избора на цели от украинска страна – ударът е планиран така, че да увеличи максимално много оперативния ефект, а не просто да причини видими щети.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни последици от атаката. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за паднали „отломки от БПЛА“ в две предприятия, а кметът Кравченко – за удар по жилищен блок в Южния район. Руските власти продължават да представят подобни атаки предимно през призмата на успешни прехващания, без да признават значими поражения по критична инфраструктура.

Украински дронове удариха нефтения терминал „Шесхарис" в Новоросийск

🔥 Пристанище Новоросийск отново е обхванато от пламъци след като стана мишена на серия от удари на украински дронове. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи, че „отломки от БПЛА" са паднали на територията на две предприятия в града, като в единия от случаит е възникнал пожар.

Кметът на Новоросийск Андрей Кравченко заяви, че отломки от прехващане на дрон са попаднали върху жилищен блок в Южния район, като информацията за пострадали се уточнява.

Независимото руско издание Astra, позовавайки се на OSINT анализ и кадри, публикувани от очевидец на източния бряг на Цемеската бухта, установи, че ударът е насочен към Претоварния комплекс „Шесхарис", най-големият нефтоналивен терминал в южна Русия. Обектът принадлежи на АО „Черномортранснефт", дъщерна структура на „Транснефт", и осигурява приемането, съхранението и експортното натоварване на суров петрол и нефтени продукти на танкери. Терминалът разполага с три кея, способни едновременно да обслужват до седем съда с водоизместване до 250 000 тона, и обработва над 30% от износа на руски нефт, по данни на специализираното издание Ballast Markets.

Атаката идва в период, в който „Шесхарис" все още не е възстановил пълния си капацитет след мащабната операция на Службата за сигурност на Украйна от 1–2 март. Тогава, според данни на Въоръжените сили на Украйна и потвърждение от сателитни снимки, бяха повредени 6 от 7 нефтоналивни ръкава на терминала, а заедно с тях – радарен комплекс 30Н6Е2 на ЗРК С-300ПМУ-2 „Фаворит" и ЗРК „Панцир-С2". Операцията беше проведена от центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ в координация с Граничната служба, Главно управление на разузнаването (ГУР), Силите за безпилотни системи и Силите за специални операции.

Новоросийск е най-голямото руско пристанище на Черно море с годишен оборот от около 155 милиона тона и над 1 500 визити от танкери годишно. В непосредствена близост до „Шесхарис" е морският терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), през който преминават около 80% от износа на казахстански нефт. Терминалът на КТК беше сериозно повреден при атака с морски дронове на 29 ноември 2025 г., което доведе до спиране на товаренето и дипломатическо напрежение между Астана и Киев – казахстанският министър на енергетиката нарече удара „неприемлем" и насочен срещу „изцяло гражданска критична инфраструктура" (US News).

Поредицата удари по нефтената инфраструктура на Новоросийск през последните месеци, включително с крилати ракети „Нептун", ударни БПЛА и морски дронове, е довела до сериозно ограничаване на експортен капацитет. По изчисления на Reuters, към края на март 2026 г. около 40% от руския капацитет за износ на нефт е спрян, а износът от Черно море е спаднал с 26% на годишна база. Новоросийск конкретно товари петрол „под планираните обеми" от атаката в началото на март насам. Комбинираният ефект от ударите и нарушенията на пазара заради конфликта между Иран и коалицията доведе до превишаване на цената от 100 долара за барел. Приходите от петрол формират около 25% от руския държавен бюджет, което прави инфраструктурата за износ в стратегическа цел с пряко въздействие върху способността на Москва да финансира военните си операции.

Руското министерство на отбраната не е публикувало конкретни данни за атаката от неделя вечерта. Днес то заяви, че 66 украински дрона са били унищожени над Краснодарски край. Федералните власти продължават да акцентират върху успешното прехващане, без да признават мащабните щети по ключова инфраструктура. Кметът на Новоросийск Кравченко напомни на жителите за забраната за заснемане и публикуване на снимки и видеа, разкриващи последиците от ударите.

Украински дронове удариха пристанище „Приморск“ и рафинерия на „Лукойл“ в Кстово.

🇺🇦💥🇷🇺 Украинските подразделения за дронове нанесоха удари по пристанище „Приморск“, свързано с „Транснефт“, и рафинерията на „Лукойл“ в Кстово през изминалата нощ. Това съобщи официалният канал на командващия Силите за безпилотни системи на Въоръжените сили на Украйна.

Роберт „Мадяр“ Бровди потвърди в своя Telegram канал, че украински дронове са поразили инфраструктура близо до пристанище Приморск, разположено на крайбрежието на Балтийско море, и са ударили рафинерия на „Лукойл“ в Кстово – едно от основните съоръжения на компанията.

Изявлението описва операцията като координиран удар по руския петролен сектор, извършен през нощта на 5 април. Видеа, разпространени онлайн от местни жители, показват интензивна работа на мобилни огневи групи по време на атаката, а над района се виждат експлозии.

Постът цитира думите на губернатора на Ленинградска област Александър Дрозденко, който потвърди, че „един от участъците на нефтопровода в района на пристанище Приморск е повреден“ и че се извършва „контролирано изгаряне“.

Що се отнася до удара в Кстово, Бровди отбеляза, че кадри от открити източници показват огромен пожар в рафинерията, докато руските официални лица публично описват последствията като „лек дим от отломки“.

В изявлението атаките са свързани с натиска върху руската горивна и логистична база и са представени като част от кампания за повишаване на цената на войната за Кремъл. Командирът обобщи операцията с думите: „Бием с върба, удряме портфейла на бункерния дядо с дронове“.

Докладваните удари съвпадат с последиците за руската инфраструктура за износ на петролни продукти на Балтийско море. Износът от терминалите в Приморск и Уст-Луга беше спрян, след като украински дронове повредиха съоръженията за товар и предизвикаха големи пожари миналата седмица.

Спирането засегна два ключови пункта, след като предишни атаки нарушиха работата на терминалите, като наложиха прекратяване на работата по обработка на петрол. Тези предишни удари повредиха съоръженията и на двете места, ескалирайки натиска върху един от основните руски експортни маршрути в Балтика.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.