Анализ: Сенатът договори 500% мита срещу Русия с широки изключения за Тръмп

🇺🇸 Двупартийна група сенатори постигна споразумение по законопроект, който дава на президента Доналд Тръмп правомощия да наложи базово мито от 500% върху вноса от Русия. Текстът предвижда и допълнително 100% мито върху стоките от петте най-големи клиенти на руски природен газ и суров петрол, както и върху петте държави, които най-активно помагат на Москва да заобикаля санкциите. Сделката беше обявена днес от Bloomberg, а процедурното гласуване в Сената е насрочено за същата вечер. Отделна разпоредба удължава действието на Закона за санкциите срещу Ислямска република Иран от 1996 г. до 2031 г. като поправка в последния момент ограничи срока на новото митническо правомощие до пет години.

Проектът, внесен на 16 юли под номер S. 5025, носи името „Закон за санкциониране на Русия „Линдзи О. Греъм“ от 2026 г.“. Той е кръстен на сенатора от Южна Каролина, който активно го прокарваше повече от година, преди да почине на 71-годишна възраст на 11 юли. Според предварително заключение на съдебния лекар в окръг Колумбия, причината за смъртта е аортна дисекация – пристъп, който Греъм е получил часове след своето завръщане от пътуване до Украйна. Водещ съвносител на инициативата е демократът Ричард Блументал от Кънектикът, а предложението стартира с подкрепата на повече от 60 сенатори в двете партии – брой, който надхвърля прага за преодоляване на процедурното блокиране (филибъстър). Малко преди смъртта си Греъм беше осигурил и подкрепата на Белия дом, което промени перспективите пред текста, останал без движение от пролетта на 2025 г. Възпоменателната церемония за Греъм в Капитолия беше насрочена за днес – денят, в който предложението влезе за разглеждане.

Първоначалната версия на законопроекта (S. 1241 от 1 април 2025 г.) събра 84 съвносители в Сената и 151 в Камарата на представителите, където беше внесен сходен текст. Въпреки това той остана блокиран, докато Белия дом търсеше канали за преговори с Москва; Тръмп го подкрепи публично едва през януари 2026 г. Тогавашната рамка предвиждаше мито от 500% на вноса от всяка държава, която купува руски петрол, газ, петролни продукти или уран. Настоящата версия е по-тясно специализирана и целенасочена: 500% върху самите руски стоки, влизащи директно в САЩ, и 100% върху вноса от петте най-големи купувачи на руски суров петрол или природен газ, както и върху петте основни посредници при заобикаляне на санкциите. Към тези мерки се добавят забрани за покупка на руски държавен дълг, за инвестиции в руската икономика и енергетика, финансови преводи към и от руското правителство, както и за износ на енергоносители към Русия.

По изчисления на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), към юни 2026 г. Китай реализира около половината от руския износ на суров петрол. Индия формира 36%, а Турция и ЕС – по 6%. Седмичните данни потвърждават това ядро: за седмицата до 15 юли Индия е внесла 16,8 млн барела руски суров петрол, Китай – 2,9 млн, а трите основни купувачи взети заедно – 20,4 млн. Ето защо мито от 100% върху вноса от Китай и Индия не е просто санкция срещу периферни участници, а оказва директен натиск върху два от най-големите търговски партньори на САЩ.

Поради тази причина тежестта на мярката се измества от самия размер на митата към въпроса кой решава дали изобщо ще бъдат наложени. Текстът дава на президента широки правомощия да прави изключения и да отлага прилагането на закона. Точно в тази част обаче, механизмът се сблъсква с практиката на самата администрация от последните пет месеца. След съвместната военна кампания с Израел срещу Иран на 28 февруари, Техеран на практика затвори Ормузкия проток. Тъй като през него минаваха 85–90% от вноса на суров петрол и втечнен газ за Индия, трафикът на танкери се срина с 97%. Отговорът на Вашингтон не беше затягане на мерките, а тяхното разхлабване: на 5 март Индия получи 30-дневно изключение и продължи да купува руски петрол. Още същия месец това облекчение беше разширено към всички купувачи и по-късно – подновявано месец за месец. До 11 май по този канал на международния пазар се реализираха около 300 млн барела руска суровина. Тези изключения изтекоха едва миналия месец, отбелязва Bloomberg.

Възраженията на демократите изхождат от същите факти, но водят до различни изводи. На 14 юли лидерът на демократите във финансовата комисия на Сената Рон Уайдън и неговият колега от комисията по бюджет и данъци в Камарата на представителите Ричард Нийл заявиха, че „няма съмнение, че правителството на САЩ трябва да предприеме по-твърди действия срещу купувачите на руска енергия, които подхранват неоправданата война срещу Украйна“. В същото време обаче, те описаха последния вариант на текста като „рецепта за хаос и по-високи мита“. Уайдън нарече митническите разпоредби „троянски кон“ – инструмент за облагане с до 100% на големи търговски партньори, включително съюзници. „Крайно опасно е да дават на Тръмп огромни нови митнически правомощия, особено след като видяхме пагубните последици от неговата корумпирана, хаотична и инфлационна митническа кампания“, написаха двамата. Рафаел Уорнок и Питър Уелч изразиха сходни опасения в Сената, като Уелч определи формулировките като предоставящи „на изпълнителната власт картбланш да прави каквото си иска и по каквато си иска причина“. 5-годишният срок на новото правомощие е компромисът, постигнат в отговор на тази съпротива.

Частта, касаеща Иран, беше добавена по настояване на Белия дом и отвори наново преговори, вече считани за приключени. Законът за санкциите срещу Иран от 1996 г. изтича през тази година; именно той служи като основание за налагане на вторични санкции на чуждестранни компании, които търгуват с Техеран, и удължаването му до 2031 г. запазва този инструмент непокътнат. Спорно е обаче дали това засилва реалния натиск. „Ако целта е да увеличим икономическият натиск към Иран, прикачването на допълнителни ирански разпоредби към закон за санкции срещу Русия едва ли ще промени нещо съществено“, обяви Брет Ериксън, управляващ директор на Obsidian Risk Advisors. Той предупреди и за икономическата цена на това затягане: „В момент, когато световните енергийни пазари остават под силен натиск, по-нататъшното свиване на предлагането носи риск от налагане на непропорционални разходи върху страни, които и без това понасят икономическите последици от днешната енергийна криза.“

Ормузкият проток остава фактически затворен: на 23 юли през него преминаха едва 10 кораба, в сравнение със средно 88 при нормален дневен трафик. Меморандумът, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския му колега Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан, временно отвори прохода – между 18 юни и 5 юли през него преминаха 513 съда (средно по 28 на ден). Договорката обаче рухна след ескалацията от 7–8 юли и подновените удари по Южен Иран. В момента Иран и Оман водят поредните преговори за възстановяване на корабоплаването. Цената на петрола следва тези резки колебания: сортът „Брент“ започна 2026 г. на 61 долара за барел, затвори първото тримесечие на 118 долара, а на 27 юли се търгуваше на нива около 88–90 долара, тъй като Тръмп заяви, че разговорите вървят добре. През март Международната енергийна агенция (МЕА) освободи 400 млн барела от аварийните си резерви, което представлява най-големия подобен ход в историята ѝ.

Дори при безпроблемно приемане, законът няма да влезе в сила скоро. Сенатът излиза във ваканция от 6 август, а Камарата на представителите вече се намира в лятна почивка и подновява работа чак на 31 август. Това отлага най-ранното влизане в сила на закона за началото на септември. Преди обявяване на сделката, ръководството на Сената не беше осигурило единодушно съгласие за ускорена процедура, а редовният ред изисква няколко дни пленарни заседания.

Пет дни преди сделката, Европейският съюз прие своя 21-ви пакет санкции – най-мащабният от 4 години насам. Решението от 23 юли добавя 218 нови субекта (48 физически лица и 170 организации). Мерките включват замразяване на активите на 94 банки и разширяване на забраните за трансакции към още 33 руски кредитни и финансови институции. Към вече вписаните 632 плавателни съда от „сенчестия флот“ са добавени още 41. За първи път санкциите обхващат агенция за набиране на екипажи, рафинерии в Русия и Беларус, както и над петдесет предприятия от военно-промишления комплекс, свързани с производството на далекобойни дронове. Таванът на цената на петрола е замразен на 44,10 долара за барел до 15 юли 2027 г. Основната разлика с американското предложение се крие в задействането: европейските санкции влизат в сила автоматично с приемането на пакета, докато американските мита зависят от преценката на един-единствен човек.

Затова самото приемане на закона и реалното му прилагане са два отделни въпроса. Гласуването в Сената тази седмица е сигурно предвид подкрепата на над 60 вносители и Белия дом, но неговото влизане в сила преди септември е малко вероятно. Още по-съмнително е дали новото правомощие ще се използва в пълен обем: само за пет месеца същата администрация издаде, разшири и поднови изключения за същия петрол, който законът цели да обложи. При това го направи в условията на пазар, който днес е много по-ограничен и напрегнат, отколкото беше през март.

Контрааргументът на скептицизма е, че именно широкото право на изключения прави мярката приложима. Президент, който има гъвкавостта да вдигне митото, може и достоверно да заплаши с него, а облекченията през март бяха по-скоро реакция на реален шок в доставките, отколкото жест към Москва. В подкрепа на този прочит са публичната позиция на Тръмп зад текста от януари насам и възстановяването на санкциите върху иранския петрол след провала на меморандума през юли. Слабото място на този аргумент обаче се крие в симетрията на механизма: правомощие, задействано по усмотрение, се и оттегля по усмотрение. А досегашната практика сочи, че везните се накланят към облекчаване на мерките всеки път, когато цената на барела тръгне нагоре.

Случаят „Бадра“: Украинска диверсия или медийна инсценировка в Ирак?

🇮🇶🛢️🇺🇦 Иракските сили за сигурност задържаха мъж със самоделно взривно устройство в багажника на автомобила си, предназначено за саботаж срещу петролното находище „Бадра“, където руската държавна корпорация „Газпром нефт“ притежава около 30% дял. Тази версия обикаля проруски и арабски канали цяла седмица. По време на разпита задържаният признал, че действа по указания на чужд гражданин срещу сумата от 2000 долара.

Вербуването е извършено в онлайн чат за търсене на работа, а хронологията на разговора е потвърдила, че акаунтът на поръчителя е регистриран с украински телефонен номер. Ако тази версия се потвърди, Ирак ще се окаже първия случай на трета страна, в която украинската кампания, насочена срещу руския петролен сектор, се проявява с взривно устройство на терен. Засега обаче сведенията пристигат не от официална иракска институция, а от каналите на проирански милиции.

Първата проследима публикация се появи около 20 юли в Telegram канал, свързан с „Ислямска съпротива в Ирак“ – коалиция, в рамките на която действат проиранските шиитски групировки, включително обявената от САЩ за терористична организация „Катаиб Хизбула“. Каналът публикува снимки на автомобил и мобилен телефон, но без да посочи името на задържания, датата на ареста и конкретната служба, извършила ареста. На 21 юли историята беше подета от базираното в Лондон пан-арабско издание Rai Al-Youm с дописката от кореспондента им в Багдад. Тя преразказва същите детайли: самоделно устройство местно производство в багажника, признанието за 2000 долара, чатовете за работа, през които мъжът е „подмамен и вербуван“ от чуждия куратор, и акаунта с украински номер.

Официален иракски орган не се посочва в дописката, а нейният финал преминава в откровена спекулация: „наблюдатели допускат“, че украинските служби са започнали да организират диверсии на руски петролни активи в трети страни. Два дни по-късно проруският сайт SouthFront препечатва същия текст под заглавие „Иракските сили осуетиха украински бомбен заговор“, а по-късно беше споделено от англоезични акаунти в X с твърдението, че „официални лица съобщиха“ – надграждане, каквото липсва дори в първоизточниците.

Официален Багдад запази пълно мълчание. Институтът MEMRI, който следи канали на милициите, изрично отбеляза, че иракските власти не са коментирали твърденията. Няма изявление нито от медийния орган на силите за сигурност, нито от Националната служба за сигурност – същата, която през седмицата охотно разпространи видео от разбиване на работилница за бойни дронове в Багдад. Киев също мълчи. Най-красноречиво обаче е руското мълчание: нито ТАСС, нито РИА „Новости“ са подели история с толкова очевидна пропагандна стойност. Трудно е да се допусне, че Москва би подминала потвърден украински опит за взрив на находище с руско участие и би го оставила да живее само в периферни канали.

Посочената цел е описана точно. Находището „Бадра“ в провинция Васит до границата с Иран, е едно от малките, но геологически най-сложните активи в страната. То разполага с около 3 млрд барела геоложки запаси, търговски добив от 2014 г. и капацитет от порядъка на 60 000 барела на ден – скромен на фона на гигантивяяяягет, но с напълно изградена инфраструктура и над 1000 иракски служители. Находището беше разработено от „Газпром нефт“ по 20-годишен сервизен контракт от 2010 г. След преструктурирането на руските задгранични активи компанията излезе от структурата през февруари 2025 г., а от началото на 2026 г. оператор е IC Badra Petroleum – дружество, което през веригата West Asia и Gazprom Middle East се затваря в ПАО „Газпром“.

Руският дял от около 30% е непокътнат. До него стоят корейската KOGAS (22,5%), малайзийската Petronas (15%), турската TPAO (7,5%) и иракската държавна aOil Exploration Companya (25%). Твърденията в каналите обаче сочат като оператор „Газпром нефт“ – наименованието отпреди корпоративната промяна.

Събитията от последните месеци правят хипотезата за „украинска следа“ логична. От февруари насам Киев нанася удари в дълбочина по руската петролна и оръжейна промишленост: крилатата ракета „Фламинго“ и далекобойните дронове достигнаха Воткинск в Удмуртия и на два пъти (на 5 май и 10 юни) удариха завода „ВНИИР-Прогрес“ в Чебоксари. От края на юни тече и обявената от Зеленски серия от далекобойни удари по Крим и руския тил. Кампанията срещу рафинериите свива капацитета за преработка с 42% и доведе до криза с горивата в цяла Русия.

Организационната готовност също е документирана: при рокадите през януари в Службата за сигурност на Украйна (СБУ), дългогодишният ѝ ръководител Васил Малюк беше пренасочен именно към асиметричните операции. Киев вече доказа, че има способност да действа надалеч. Нищо публично обаче не показва да е взето решение тази кампания да се пренесе към руски активи в трети страни. Украйна никога не е поемала отговорност за удар по руски петролен обект извън територията на Русия, а украинските официални канали подминаха иракската история с пълно мълчание.

В същото време новината се появи в момент, в който проиранските групировки се намират под най-силния вътрешен натиск от най-малко десетилетие. Правителството на премиера Али ал-Зайди постави ултиматум всички милиции да предадат оръжието си до 30 септември, като в края на юни задържа 47 души при акции в Зелената зона. Освен това петролният сектор помни априлските атаки с дронове срещу пет обекта на юг, приписвани именно на свързани с Техеран групи.

В тази обстановка разказът за осуетен чужд заговор срещу стратегически актив носи директни ползи за конкретни фактори, независимо кой го е лансирал: на близките до милициите структури той придава ролята на „щит“ на петролната инфраструктура, а за руската и иранската информационна среда осигурява образ на украински диверсант в трета страна.

Показателен е почеркът в признанията. Вербуването през онлайн чатове, анонимният куратор и еднократен изпълнител срещу възнаграждение от 2000 долара са най-разпознаваемият шаблон на дистанционните диверсии в тази война. В европейските съдебни зали обаче този модел се свързва предимно с руските специални служби: поредицата от присъди за палежи и саботажи в Полша, Чехия, Германия и Прибалтика от 2024 г. насам разкрива абсолютно същата схема, обикновено срещу няколкостотин до няколко хиляди долара. От друга страна, и украинските служби са използвали вербувани на място изпълнители в Русия. Изводът е, че този шаблон не сочи еднозначно към нито една посока – той е добре познат на всички служби и е изключително елементарен за инсцениране, тъй като акаунт с украински номер може да се придобие за броени минути.

Поради това двете хипотези запазват приблизително равни шансове за истинност. Между тях съществува и междинна възможност: да е извършен действителен арест на реален изпълнител, но украинската следа да е била допълнително прибавена или преувеличена според нуждите на момента.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Анализ: Заветът на Греъм – руските санкции чакат лична дума от Тръмп

🇺🇸 Два дни след внезапната смърт на сенатора Линдзи Греъм санкционният закон срещу Русия, прокарван от него в продължение на повече от година, отново излезе на преден план в Сената, но съдбата му остава в ръцете на един човек. Служител на Белия дом заяви пред CNN, че президентът Доналд Тръмп ще подкрепи приемането на пакета. Попитан същата вечер от журналистката на CNN Кейтлан Колинс дали ще подпише закона, самият Тръмп отговори уклончиво: „Да, обсъждаме го… Ще решим много скоро.“ На този етап недвусмисленият личен ангажимент отсъства, а именно него очакват сенаторите от двете партии, преди да пуснат закона в пленарна зала.

Разликата не е формална. „Всичко е в ръцете на един човек – когато президентът Тръмп реши, че е време да сложи край на войната в Украйна, да отдаде почит на паметта на Линдзи“, каза заместник-лидерът на демократите в Сената Дик Дърбин, който беше близък до Греъм. „Той трябва да каже, че го подкрепя лично.“

Уговорката издава натрупан опит: години наред Греъм повтаряше, че Белият дом стои зад закона му, но одобрението така и не се материализира в конкретна дата за гласуване. „Линдзи казваше преди време, че президентът го подкрепя, но това не значеше, че е готов да натисне спусъка… Не знам дали някога получихме напълно зелена светлина“, призна републиканецът Джон Хоувън.

Законопроектът „Sanctioning Russia Act“, внесен от Греъм и демократа Ричард Блументал още през 2025 г., дава на президента правото да наложи мита до 500% върху вноса от държави, купуващи руски петрол, природен газ и уран. Греъм обичаше да нарича пакета „съкрушителни“ санкции, способни да пресушат приходите, с които Москва финансира войната. В първоначалния си вид законът събра подкрепата на 85 от 100 сенатори – далеч над прага, който би обезсмислил всяко процедурно протакане – и вече бе приет от Камарата на представителите. Договорената с Белия дом версия обаче стеснява обхвата на санкциите и смъква максималната тарифна ставка под тавана от 500%; законодателният текст още не е публикуван, а редица сенатори признават, че не са го чели.

Дотук пътят на закона беше история на отлагането. Внесен преди повече от година, пакетът бързо събра над 80 съвносители от двете партии – числа, които в друга епоха биха гарантирали гладко приемане. Тюн обаче го държеше настрана от пленарната зала, за да остави на Белия дом поле да води собствената си кампания за натиск срещу Москва. През юни водената от демократите Камара прокара отделен закон за допълнителна военна помощ за Украйна и нови санкции, събирайки шест републикански гласа и един на независим – знак за широка, но разпръсната подкрепа, която досега не се сливаше в единен документ с президентски подпис под него.

Пробивът дойде в петък, 10 юли. Греъм, Блументал и колегите им Джийн Шейхин и Роджър Уикър обявиха в съвместно изявление, че са постигнали договорка с администрацията да придвижат обновената версия – „значителен напредък“ срещу онези, „които купуват руски петрол и природен газ и захранват военната машина на Путин“. Преговорите се водеха дни по-рано в Анкара с министъра на финансите Скот Бесент; в събота вечер Греъм лично извести Тръмп по телефона за резултата. Часове преди това сенаторът беше в Киев – десетото му посещение – където се срещна с президента Володимир Зеленски. „Договорихме се с Белия дом за версия на санкционния закон, която те ще подкрепят. Това значи, че ще стане закон“, посочи Греъм пред репортери, описвайки се като „по-оптимистичен от всякога, че имаме формулата да сложим край на тази война“. Договорката идва на фона на осезаемо затопляне между Тръмп и Зеленски: по-рано същата седмица срещата им в Анкара беше рязък отклон от предишните остри нападки на американския президент, който доскоро наричаше украинския лидер „неблагодарен“.

Малко след това дойде смъртта. Греъм, на 71 години, почина в дома си на Капитолийския хълм в събота вечер след, по думите на офиса му, „кратко и внезапно неразположение“. Предварителното заключение на съдебната медицина сочи аортна дисекация – разкъсване на стената на аортата. Окончателни изводи ще бъдат направени след допълнителни изследвания. По настояване на Тръмп губернаторът на Южна Каролина Хенри Макмастър назначи сестрата на сенатора, Дарлин Греъм Нордоне, да довърши мандата му; тя полага клетва днес. Републиканецът Рон Джонсън се очаква да поеме Бюджетната комисия, която Греъм оглавяваше. Зеленски определи покойния сенатор като „непоколебим защитник“ на украинската кауза.

В Сената смъртта отприщи рядко за последните години единодушие. Лидерът на републиканците Джон Тюн, който на моменти сдържаше сълзи в пленарната зала, определи приемането на закона с неговите 85 съвносители като „страхотна почит към наследството на Линдзи“. Лидерът на демократите Чък Шумер призова пакетът да влезе в зала „незабавно“ и предрече, че „ще мине с огромно мнозинство“; ветеранът републиканец Чък Грасли се присъедини към настояването за бърз вот. Демократът Кори Букър отбеляза, че одобрението би било начин „да покажем двупартийно сплотяване около нещо, за което той буквално използваше последния си дъх“. Блументал, който водеше преговорите с търговското представителство на САЩ, Белия дом и Министерството на финансите, се обяви за „напълно решен и посветен“ да прокара закона; в последния си дълъг разговор с него, спомни си сенаторът, Греъм ликувал от постигнатото споразумение и го определил като „изключително значимо постижение“. Демократът обяви, че ще потърси Тюн за график и нов републикански водещ съвносител на мястото на Греъм; конгресменът републиканец Джо Уилсън дори предложи законът да бъде наречен на самия сенатор.

Тук обаче инерцията се разминава с механиката. Гласовете никога не са били проблемът – пакетът има мнозинство отвъд всяко процедурно съпротивление и го имаше преди смъртта на Греъм. Ограничението е другаде: в готовността на един човек да се обвърже открито. Думата на неназован служител, че „Тръмп подкрепя закона“, е обещание на Белия дом, но не подпис на президента; а собственият му отговор пред камерите с уклончивото „ще решим много скоро“ спира точно преди обвързването. Тюн държеше пакета далеч от пленарната зала близо година именно защото този сигнал така и не се втвърди до ангажимент. Позицията на самия Тръмп към Москва варираше от помирителна до конфронтационна, тъй че уверение на негов сътрудник тежи дотолкова, доколкото бъде потвърдено следващото настроение на президента. Прецедентът тежи над сегашните уверения – неотдавна Тръмп отказа да подпише жилищен закон, който самият той беше одобрил. Обещание на администрацията и дума на президента не са едно и също нещо, а законът чака второто.

Дори публично одобрение не разчиства пътя докрай. Ранд Пол от Кентъки предупреди, че ще се бори срещу всеки опит за бърз вот: мита срещу Китай и Индия заради покупките им на руски петрол биха били „голямо сътресение за търговията и много опасни за световната икономика“, а дори смекчените ставки „може да се окажат катастрофа“. Той припомни колко малко са били обмислени последиците от войната срещу Иран върху петролните пазари – притеснение, което не е абстрактно: миналия месец Вашингтон остави да изтече лицензът, позволяващ на редица уязвими държави да купуват руски петрол по море. Времето също работи срещу закона – той се конкурира за пленарни часове със задължителния бюджет за отбрана и бюджетните закони, които трябва да предотвратят спиране на правителството, докато войната в Иран държи петролните цени под напрежение. Има и процедурно усложнение: оригиналният текст вече мина през Камарата, но сенаторите искат да го променят, което би върнало закона за нов кръг гласувания.

При това разположение най-вероятният сценарий е санкционният пакет да се придвижи бързо, ако Тръмп го подкрепи лично; тогава натрупаната воля за почит към Греъм и категоричното мнозинство ще свършат останалото за дни. Обратната посока е също толкова отворена: продължи ли президентското мълчание и последва ли отдръпване като при жилищния закон, пакетът отново ще затъне в познатата процедурна безтегловност, независимо от 85-те съвносители. Знак, че везната се наклоняват към приемане, би било изрично, публично одобрение от самия Тръмп – пост, изявление пред камери, недвусмислен призив към Тюн да внесе текста; знак в обратната посока – поредна седмица без дума от страна или разграничение на президента от договорената версия. Заветът на Греъм е готов да стане закон; отсъства единствено гласът, който самият той приживе така и не успя да изтръгне.

Греъм обяви договорка с Белия дом за закона за санкции срещу Русия

🇺🇸🤝🇺🇦 Сенаторът републиканец Линдзи Греъм обяви в Киев на 10 юли, че е постигнал договорка с Белия дом за дълго блокирания законопроект за санкции срещу Русия, която администрацията на Доналд Тръмп е готова да подкрепи – ход, който според него отваря пътя мярката да стане закон.

„Преди около 30 минути постигнахме споразумение с Белия дом за версия на закона за санкции срещу Русия, която те ще подкрепят. Това значи, че той ще стане закон“, заяви Греъм пред журналисти. Думите му дойдоха в рамките на съвместна позиция с републиканеца Роджър Уикър и демократите Ричард Блументал и Джийн Шахийн, а придвижването е потвърдено от множество международни медии.

Става дума за Закона за санкциониране на Русия (Sanctioning Russia Act, S.1241) – текст, разработван от Греъм и Блументал близо две години, който вече събра 85 съвносители в Сената. Гръбнакът му са мита от 500% върху вноса от държавите, които продължават да купуват руски нефт, газ и уран; замисълът е не да накаже самата Русия, колкото да откъсне купувачите, чиито плащания финансират войната. Греъм уточни, че целта пада върху пет държави, които заобикалят санкциите, изкупувайки руска енергия за препродажба, и лостът е насочен най-вече към Китай, Индия и Бразилия.

„Този закон е замислен да насърчи онези, които купуват руски петрол и газ, да потърсят нови източници на доставки“, каза сенаторът и добави, че на купувачите ще бъде дадено време и стимул да се преориентират, но че изборът си остава техен. Освен енергийния лост законът предвижда мерки в подкрепа на украинската отбрана, включително срещу балистичните ракетни заплахи – и механизми за санкции срещу страни, които печелят, като заобикалят действащите ограничения.

Сега предстоят гласувания в Сената и Камарата на представителите и подпис на президента. Скептицизмът тук е заслужен по историята на самия документ: внесен през 2025 г. и събрал 85 съвносители, той така и не стигна до гласуване, а Тръмп вече веднъж през януари беше обявяван за дал „зелена светлина“ на мярката, без това да я придвижи. Днешната договорка е най-сериозният сигнал досега, че инструментът би могъл да се придвижи напред.

Успоредно със санкционния натиск Греъм очерта и втора линия. По думите му в САЩ вече няма апетит за нова пряка военна помощ по стария модел на безвъзмездни доставки; вместо това той настоя тежестта да се измести към продажби и партньорства – „Европа е готова да купува американско оръжие и ние трябва да продължим да ѝ продаваме. Трябва да работим с Украйна по дроновете в наш собствен интерес“, подчерта сенаторът. В същия ден той говори за нуждата от „по-смъртоносна Украйна“ и за спешните ѝ потребности от ПВО, а нееднократно е предупреждавал, че изоставянето на страната би било „по-лошо от Афганистан“.

В същия дух Греъм предаде оценка, която приписа на президента: според него Тръмп разглежда Украйна като част от „печелившия лагер“ и е бил впечатлен от способността на украинците да преобърнат хода на войната. Сенаторът, който от самото начало на пълномащабната война през 2022 г. брани последователно проукраинска линия, наскоро призова и за предаване на Украйна на крилати ракети „Томахоук“ за отбрана.

Визитата, при която Греъм се срещна с президента Володимир Зеленски, беше посветена на съчетаването на двата лоста. Зеленски обвърза бойното поле и икономическия натиск в един и същ ход към развръзка с помощта на дипломацията: „Колкото по-силна е Украйна на бойното поле, толкова по-големи са шансовете дипломацията в крайна сметка да успее“, заяви той след разговора.

Договорката идва и на фона на предходно затягане по енергийната линия: на 16 май Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ остави да изтече изключението (General License 134B), което позволяваше сделки с руски суров петрол, вече натоварен на танкери преди влизането в сила на санкционните срокове – с което ограниченията бяха възстановени и засегнаха купувачи като Индия. Реалната проверка за новия закон ще дойде обаче ще стане ясно от разликата между обявената подкрепа и подписа. Дори и приет, текстът по замисъл дава на Тръмп правото да налага мита по собствена преценка, а не автоматично – тоест лостът остава в ръцете му и той сам ще решава дали и срещу кого да го задейства. А 500-процентни мита срещу най-едрите купувачи на руска енергия като Китай и Индия удрят и по американската търговия – цена, която администрацията досега избягваше да плати. Дали заплахата ще бъде наложена, а не само гласувана, е тестът, който тепърва предстои.

📸 Снимка: Греъм посети производствените мощности на украинската компания за дронове SkyFall по време на пътуването си до Украйна, където разгледа гамата бойни дронове на компанията и посочи, че по-тясното сътрудничество между САЩ и Украйна в сферата на безпилотните технологии остава в интерес на Америка, според изявление, публикувано от SkyFall на 11 юли.

Московската рафинерия няма да работи най-малко половин година.

🇷🇺🚫🛢️ Московската петролна рафинерия ще остане затворена поне още шест месеца, след като претърпя тежки щети по ключови инсталации в две атаки на украински дронове миналата седмица. Това съобщиха пред Ройтерс днес двама източници от индустрията. Това усложнява усилията на Москва да се справи с влошаващата се ситуация в страната, предизвикана от продължаващия дефицит на гориво.

Рафинерията, която се намира в южните покрайнини на руската столица, е най-големият доставчик на гориво за Московска област. Тя беше поразена на два пъти по-рано този месец от украински дронове, което наложи тя да прекрати дейност.

„Ремонтът ще отнеме поне половин година“, предупреди един от източниците в отговор на въпрос относно степена на щетите, понесени от Московската рафинерия, чието ръководство не пожела да отговори на искането за коментар.

Украйна засили своята кампания на удари по енергийна инфраструктура, поразявайки дронове с голям обсег. Междувременно Русия продължи да изстрелва ракети по обекти, свързани с енергетиката и отбраната, във и около украинските градове.

Украинските удари извадиха от строя значителна част от капацитета за рафиниране на петрол на територията на Руската федерация, което предизвика недостиг на петролни продукти, повишаване на цените на горивата и дълги опашки по вериги бензиностанции в почти всички региони в 11-те часови зони на страната.

Московският завод, който вече беше мишена на удари, макар и не толкова опустошителни, на няколко пъти от 2024 г. насам, е преработил 11,6 млн метрични тона петрол през 2024 г., произвеждайки 2,9 млн тона бензин и 3,2 млн тона дизел, показват последните налични данни.

Изправена пред криза с горивата, Москва обмисля забрана за износ на дизел. Това заяви вчера вицепремиерът Александър Новак. Междувременно вестник „Ведомости“ съобщи, че се обмисля внос на горива за справяне с дефицита, особено в Крим, където продажбите на бензин за граждани са временно преустановени.

Администрацията на Тръмп работи по споделена власт между фракциите в Либия.

🇺🇸🤝🇱🇾 Администрацията на Тръмп работи по модел за въвеждане на споделена власт, който да обедини враждуващите фракции в източна и западна Либия, докато в същото време отвори петролния сектор за американски компании, съобщи Financial Times.

Рамката предвижда Саддам Хафтар – син на маршал Халифа Хафтар, ръководител на Либийската национална армия – да оглави изпълнителен президентски съвет, докато Абдул Хамид Дбейба остава премиер на запад. Официални представители на САЩ прогнозират, че добивът може да бъде удвоен до 3 млн барела дневно до края на десетилетието.

Планът, който Financial Times описва, цели единна власт и консолидация на разпокъсаните институции между Триполи и Бенгази – бюджет, централна банка и петролна корпорация. Едновременно Вашингтон насърчава американски енергийни компании да разширят своето присъствие в страната. Прогнозата за добива стъпва върху ниска база: през 2025 г. той достигна до най-високото ниво от 12 години в размер на 1,37 млн барела на ден при петролни приходи от порядъка на 22 млрд долара, ръст от близо 15% спрямо предходната година.

Дипломатическият двигател зад инициативата е Масад Булос, старши съветник на президента Доналд Тръмп по въпросите на Африка, арабския свят и Близкия изток. Именно неговата совалкова дипломация между двете правителства на изтока и запада оформя контурите на договорката, чиито поддръжници представят по-скоро като допълнение, а не като заместител на политическия процес, ръководен от ООН.

Кой какво получава

Според версията, представена от Financial Times, която съвпада с текущите дипломатически разчети, Саддам Хафтар трябва да оглави нов изпълнителен президентски съвет вместо настоящия му председател Мохамед Менфи, а Абдул Хамид Дбейба би запазил премиерския пост в западната администрация.

По-ранна версия на същия план, завъртяла се в медийното пространство през пролетта, докладвана от Middle East Eye, посочи 35-годишния Хафтар като „президент" и говореше за смяна на болния Абдул Хамид Дбейба с неговия братовчед Ибрахим Дбейба на премиерския пост. Разминаването отразява еволюция на преговорната рамка, а не два потвърдени паралелни плана; конкретното разпределение остава предмет на договорки.

Логиката на модела е да обедини Либия около двете най-силни фамилии – Дбейба на запад и Хафтар на изток – като в същото време смени поколението на върха. Поддръжниците на плана настояват, че той е способен да стабилизира страната след години разделение, допълвайки усилията на ООН. Критиците поставят под въпрос дали двата лагера изобщо са готови да споделят властта и алармират, че дълбокото взаимно недоверие може да подкопае всяка договорка.

Отпорът у дома

Извън благосклонния прочит на западната преса, вътре в Либия инициативата на Булос беше посрещната с остра реакция. Висшият държавен съвет – международно признат консултативен орган, базиран в Триполи – отхвърли публично предложението за споделена власт още в началото на април 2026 г. Президентският съвет, чийто председател планът би изместил, също се обяви категорично против.

Най-категоричен беше Садик ал-Гариани, муфтия на Либия, който определи инициативата като „американска измама за заграбване на петрола" и „зловеща". Отпор се прояви и в Мисрата – родния град на Дбейба и една от опорите на въоръжените фракции на запад – където редица лидери на политическите и силови структури отхвърлиха както идеята за споделяне на властта с Хафтар, така и логиката на външно посредничество като цяло.

Появиха се и сведения за напрежение вътре в самата фамилия Хафтар – недоволство сред някои от синовете на военния лидер от концентрацията на власт в ръцете на Саддам – на този етап те остават непотвърдени, но илюстрират колко крехка е цялостната обстановка по високите етажи на фрагментирана Либия.

Енергийният залог

Паралелно с политическата рамка започнаха да се натрупват и ангажименти в сферата на енергетиката. През януари Либия сключи сделки за развитие на стойност над 20 милиарда долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies. По време на посещението на Булос в столицата Триполи на 23 юли 2025 г. Дбейба отправи предложение за мащабно стратегическо партньорство със САЩ на стойност около 70 млрд долара, което обхваща енергетика, минни ресурси, инфраструктура, здравеопазване и телекомуникации. Конкретният резултат от срещата е инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между американската компания Hill International и либийската Меллита.

Целта от 3 млн барела на ден остава прогноза на официални лица, а не конкретне ангажимент, обвързан с график. Нейното реализиране предполага повече от двойно увеличение на текущия добив, което може да се постигне с финансиране от Националната петролна корпорация, намаляване на корупцията и съгласуване на паралелните разходни структури – все условия, които самият план за обединение трябва да изпълни.

Какво вече се случи

Сред признаците за напредък, изтъкнати от американски официални лица, присъстват три конкретни стъпки. Първо, единен национален бюджет за тази година, подписан около 11 април. Съвместно изявление в негова подкрепа беше издадено от САЩ и още девет държави (Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция и Великобритания) – първи единен бюджет от над десетилетие. Второ – споразумения за финансиране на развитието на връзките между изтока и запада. Трето – участие на двете страни в ръководени от САЩ военни учения.

Едно от тези учение беше Flintlock 2026, което беше проведено под егидата на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) от 14 до 30 април, с две церемонии по откриването в Сирт (Либия) и Абиджан (Кот д'Ивоар). В тях участваха около 1500 военнослужещи от над 30 държави, а за първи път заедно застанаха военнослужещи от двете съперничещи страни в Либия – Правителството на националното единство (GNU) в Триполи, признато от ООН, и Либийската национална армия (LNA) в Тобрук на изток.

Хронология

• 23 юли 2025 г. – Масад Булос прие Абдул Хамид Дбейба в Триполи – стратегическо партньорство между САЩ и Либия за 70 млрд долара и инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между Меллита и Hill International.
• Януари 2026 г. – Либия сключва сделки за развитие на стойност над 20 млрд долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies.
• Началото на април 2026 г. – Висшият държавен съвет отхвърля предложението на САЩ за споделена власт изток–запад; Президентският съвет и муфтията ал-Гариани също се обявяват против.
• 11 април 2026 г. – подписан е единен национален бюджет за настоящата година; съвместно изявление в негова подкрепа от САЩ и още девет държави.
• 14–30 април 2026 г. – военни учения Flintlock 2026 под егидата на AFRICOM с участието на 1500 военни от над 30 страни. Първо съвместно участие с участието на изтока и запада на Либия.
• юни 2026 г. – Financial Times с описание на актуалната рамка: Саддам Хафтар начело на изпълнителен президентски съвет, а Дбейба премиер. Прогноза за удвояване на петролния добив до 3 млн барела на ден до края на десетилетието.

Кризата с горивата в Русия продължава да се влошава, 25 региона са с прекъснати доставки.

🇷🇺🚫⛽️ Федералното правителство в Русия облекчава екологичните стандарти за горивата, търгувани на вътрешния пазар – елемент от усилията за спиране на изострящия се недостиг на енергийни суровини, докато ежедневните украински удари продължават да нарушават работата на преработващия сектор в страната.

Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на публикация на руския ежедневник „Комерсант“ от 16 юни. Този ход идва в момент, когато стана ясно, че ударите по руската енергийна инфраструктура оказват много по-тежък  натиск върху доставките на гориво от първоначално очакваното. Според Ройтерс броят на атаките с дронове, насочени към петролни рафинерии в страната, се е удвоил от началото на 2026 г. Прекъсванията доведоха до пълно или частично спиране на дейността на няколко съоръжения и допринесоха за спад в производството на бензин, дизелово, керосин, мазут и други продукти.

Ройтерс съобщи, че руските власти за първи път са въвели мярката миналата есен в опит да спрат задаващия се остър дефицит на гориво. Тази политика позволява на конкретни рафинерии да снабдяват вътрешния пазар с гориво, което не отговаря на предварително установени екологични изисквания. Според доклада действието на това споразумение е било удължено на 1 май.

Съгласно занижените стандарти бензинът, продаван на руска територия, може да съдържа до 150 милиграма сяра на килограм (ppm). Вестникът отбелязва, че това ниво е приблизително 15 пъти по-високо от максимално допустимите граници в Европа, Китай и Индия. Ревизираните правила позволяват по-висока концентрация на ароматни въглеводороди в горивото, считани за токсични и свързвани с различни рискове за здравето.

Натискът над вътрешния пазар на горива изглежда нараства, като се съобщава за все по-висок брой региони на страната, изпаднали в ситуация на остър дефицит, последван от налагане на ограничения за максималното количество гориво, позволено да се закупи от едно лице. Прекъсвания в доставките на гориво и недостига на бензин вече са отчетени в поне 25 руски региона, с оглед на продължаващите украински удари по петролната индустрия, които продължават да изтощават руския енергиен сектор, съобщи The Moscow Times.

Броят на засегнатите региони нараства главоломно. В началото на юни за недостиг на гориво и рестрикции на продажбите имаше само в 15 руски региона. Сходни мерки бяха въведени във всички украински региони под руска окупация – Крим, Севастопол и части от Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области.

Влошаващата се ситуация е резултат от систематична украинска кампания, насочена към руските рафинерии. Между януари и май украински дронове са реализирали общо 38 успешни удара, докато 16 от атаките са били проведени само в рамките на май – най-високият месечен показател от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

По данни на OilX темповете на преработка в руските рафинерии като цяло са спаднали с 14% от началото на годината и остават с близо 20% под предвоенните нива.

Руски регионални служители предлагат разнообразни интерпретации на причините, довели до повсеместния дефицит. Временно изпълняващият длъжността губернатор на Белгородска област Александър Шуваев заяви, че проблеми с доставките в действителност съществуват, а губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев отхвърли ситуацията като опит за всяване на „изкуствена паника“.

Доставките на гориво в окупираната част на Донецка област на практика са изчерпани, което засяга пряко не само цивилното население, но също и подразделенията на руската армия, които участват „специална военна операция“, алармира руския пропагандист „Romanov Light“, който споделя, че гориво се появява спорадично на отделни бензиностанции, но бива моментално изкупено. Той добави, че по цялата дължина на магистрала Донецк–Авило-Успенка към настоящия момент няма нито една бензиностанции с налично гориво. Ситуацията остава идентична в едноименния областен град.

По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.

82-ра въздушно-десантна дивизия на САЩ, остров Харг и скритата следа към Израел.

🇺🇸🪖🇮🇱 Когато към края на месец март Пентагонът обяви, че разполага 82-ра въздушно-десантна дивизия в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM), изявлението прозвуча гръмко и в същото време недоизказано – гръмко, защото предстоеше основната сила за бързо реагиране на американската армия да бъде разположена в театър, където въздушните удари по Ислямската република навлизаха в пета седмица. Недоизказано, защото според американския разследващ журналист Кенет Клипенщайн, един вероятно ключов детайл е останал извън официалните изявления.

Според заповед за разполагане, с която той твърди, че се е сдобил, и според негов военен източник, участвал в планирането, част от десантчиците не поеха към американски военни бази в Персийския залив, а направо към Израел. Разполагането, според Клипенщайн, е свързано с нов съвместен план за извънредни ситуации, завършени през февруари, включващи операцията за поемане на контрола върху остров Харг и ивица земя по крайбрежието на Иран.

Стойността на този детайл се крие в онова, което прикриването му позволи. Запазвайки израелския компонент в тайна, Пентагонът се размина с обществения дебат, който при всички положения щеше да предшества съвместната сухопътна операция на САЩ и Израел срещу Иран – перспектива, която по онова време мнозина смятаха за напълно реална на фона на репортажи за сухопътна инвазия. По-важно е, че изборът на Израел като отправен пункт заобикаля най-деликатния логистичен проблем на цялата кампания: съгласието на арабските съюзници на САЩ в Персийския залив. Потенциална въздушно-десантна операция с начална точка на територията на Израел, не изисква нито една страна от региона да отвори бази – и точно затова, ако се вярва на твърдението на Клипенщайн, ще бъде именно 82-ра дивизия.

За да открием защо този избор е логичен, трябва да бъдем наясно какво е бригадата. 82-ра въздушно-десантна дивизия е създадена през 1917 г. и още в Първата световна война получава прозвището „All-American“, тъй като в нейните редици служат хора от всичките тогавашни щати – оттам и емблематичната нашивка с двойния инициал „AA“. През август 1942 г. се превръща в първата въздушно-десантна дивизия в историята на САЩ и нейното име е вписано в почти всяка голяма десантна операция на ХХ век: парашутният скок над Сицилия през юли 1943 г., десантът в Нормандия в нощта срещу 6 юни 1944 г., операция „Маркет Гардън“ в Холандия, отбраната на Бастон по време на Арденската офанзива. В следвоенната епоха дивизията е острието на американската „сила за бърза намеса“ – Гренада (1983), Панама (1989), войната в Залива (1991), Афганистан (2001) и Ирак (2003). Базирана във Форт Браг, Северна Каролина, в състава на 18-и въздушно-десантен корпус, тя поддържа Сили за незабавно реагиране – бригада с численост от около 3000 души, способна да се разгърне навсякъде по света в рамките на 18 часа. Именно тази бригада е в основата на разполагането през март.

Конкретната част, посочена в заповедта за Израел, носи собствена тежест в анализа. Елементите, изпратени по заповед от 7 април на „временна мисия“ в Израел, принадлежат на 2-ри батальон на 501-ви парашутно-пехотен полк, по-известен като батальон „Джеронимо“. Прозвището идва от 1940 г., когато парашутистите гледат филма Geronimo и редникът Обри Еберхарт се обзалага, че при скока ще извика името на апахския вожд, за да докаже, че не се страхува; възгласът се превръща в боен вик на всички въздушно-десантни сили на САЩ. През Втората световна война 501-ви полк се сражава при Карантан в Нормандия, превзема непокътнати мостовете при Вегел по време на „Маркет Гардън“ и се превръща в един от първите, влезли в бой при Бастон. Днес 2-ри батальон е част от 1-ва бойна бригада на 82-ра дивизия – т.е. точно от формацията, която съставлява Силите за незабавно реагиране.

Публичната версия на събитията започна да се оформя в края на март, когато New York Times съобщи, че висши военни ръководители обмислят разполагане на бойна бригада от 82-ра дивизия в подкрепа на американските операции срещу Иран. Според изданието частите трябвало да дойдат от Силите за незабавно реагиране, а една от разглежданите задачи беше „превземане на остров Харг“ – малък остров в Персийския залив, където минава около 90% от иранския износ на петрол. Подготовката започна седмици преди това: IDF внезапно изтегли 300 души от членния щаб на дивизията от планирано учение в Съвместния център за бойна подготовка в Луизиана, за да не бъде командният елемент, по думите на официални представители пред вестника, „хванат неподготвен, ако нещата ескалират“. Авторитетното издание The Aviationist проследи серия полети, излитащи от армейското летище „Поуп“, което обслужва Форт Браг, към Близкия изток, и съобщи, че командирът на дивизията генерал-майор Брандън Тегтмайер и щабът му са получили заповед за разполагане.

В информационното пространството обаче Израел отсъства. Пентагонът настоятелно говореше само за Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM – разтегливо понятие, което на практика покрива Близък изток – а пресата я цитира така, че подразделението нанася удари срещу американски бази в Кувейт и Катар. Заповедта от 7 април, която насочва елементи от батальона „Джеронимо“ към Израел, така и не намери място в публичния дискурс.

Когато най-сетне заговори открито за 82-ра дивизия, Пентагонът положи видими усилия да не спомене Израел. По време на брифинг на 5 май министърът на войната Пийт Хегсет и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн посветиха голяма част от времето си на Project Freedom – отбранителна операция, която според президента Тръмп поддържа свободно търговското корабоплаване в Ормузкия пролив и в която според брифинга участват над 15 000 военни.

Кейн изрично похвали дивизията за това, че нейни елементи синхронизират денонощно въздушните операции на най-малко 100 самолета над пролива. „Когато президентът и министърът имат нуждата от незабавна, мащабируема и смъртоносна бойна мощ в CENTCOM и другаде, All-American дивизия отговаря на повикването“, изтъкна той и описа парашутистите като готови „да скочат от самолети на ВВС в сухопътен бой и да вземат ключова територия, ако им бъде наредено, точно както техните предци сториха в Сицилия и Нормандия през Втората световна война, или да осигурят навлизане на следващите сили в театъра, както в Гренада и Панама“. Кейн добави предупреждение към Техеран: „Никой противник не бива да бърка настоящата ни сдържаност с липса на решимост.“

Точно това изказване – публично описание на готовност за окупация на чужда територия, поднесено успоредно с щателно премълчаване на израелския елемент – е в основата на тезата на Клипенщайн. Защо възниква подобна чувствителност за назоваване на Израел, след като САЩ вече признаха публично, че там са разгърнати ПРО и изтребители F-22? Журналистът предлага три обяснения. Първо, мащабът на военно партньорство отдавна надхвърля търговията с оръжие и взаимното „избягване на конфликти“. Второ, задълбоченият обмен на цели, според преценката му, да доближи Израел до статут на „шесто око“ в съюза „Петте очи“ (САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия) – формално Израел остава външен партньор, а не член. Трето, и най-съществено: назовавайки Израел би разкрил до каква степен американската атака по Иран всъщност е съвместна такава – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а отлично координирано партньорство на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове са факт, а не риторика. Трето, и най-съществено: назоваването на Израел би разкрило до каква степен една американска атака срещу Иран всъщност е съвместна атака на САЩ и Израел – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а добре сработено сътрудничество на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове вече са факт, а не риторика.

Към момента на писане рота „Чарли“ към 2-ри батальон остава в Израел, откъдето близо два месеца не са излизали съобщения, твърди Клипенщайн. И точно тук е уместно да направим бърза уговорка: пълноценен парашутен десант по образец на Нормандия е малко вероятен, подобна операция не беше предприета дори в разгара на инвазията в Ирак през 2003 г. В същото време 1 лек пехотен батальон не е достатъчен нито за инвазия, нито за удържане на град. По-вероятно е разполагането да изиграе и функция на сигнализация към режима в Техеран, усилена точно от публичния театър на брифинга от 5 май.

И все пак значението на разкритието не се крие в това дали ще бъде извършен десант. То е в друго: съвместното планиране на сухопътна операция в Иран, планирана от Израел и САЩ е преминало от политическа близост към оперативна реалност – с план, завършен още през февруари, разположено мълчаливо на израелска земя. Изборът на Израел като отправна точка не е козметичен; той е точно механизмът, който позволява на Вашингтон да заобиколи съгласието на своите партньори в Залива и едновременно с това причината целият компонент да бъде скрит. Тежестта на един лек батальон е скромна – това признава и самият Клипенщайн. Тежи политическото измерение: сухопътен вариант срещу Иран вече стои подготвен на масата, без да е преминала нито през съгласие на партньорите в Залива, нито през публичен дебат.

Колко точен е бил изборът на Израел, демонстрираха събитията от началото на юни. На 2 и 3 юни Иран удари летище Кувейт и обекти в Бахрейн – същите страни, чието разрешение за хипотетична десантна операция в Залива би изисквала и които войната превръща в цели, а не надежден домакин. Дни по-късно, на 7 и 8 юни, ескалация се пренесе в Иран: след израелски удар по южните квартали на Бейрут, нанесен въпреки призива на Вашингтон за въздържане, Иран изстреля първия си ракетен залп срещу Израел от примирието насам, а израелски изтребители отвърнаха с нанасяне на удари по зенитно-ракетни комплекси на иранската ПВО и по петрохимическия комплекс в Махшахр. Двете страни обявиха, че спират, но всяка със свои условия за подновяване, а примирието между страните остава в сила само формално. Точно когато войната, за която тази опция беше подготвена, пламва отновно, предварително позиционираният и недеклариран сухопътен компонент придобива тежест, каквато не е имал до този момент след началото на април. А ако такава операция действително вече е подготвена, остава един не твърде уместен въпрос, с който Клипенщайн завършва – нямаше ли да е редно обществото да знае?

Петролът доближава $100 заради ескалацията между Иран и Израел, азиатските борси се сринаха.

🛢️💰📈 Цените на петрола отново се покачват, след като ескалацията на войната в Близкия изток отново тревожи търговците и засилва съмненията дали Ормузкия проток скоро ще бъде отворен.

Малко след 04:30 ч. източно американско време европейският сорт Брент, който е глобалният бенчмарк за петрола, поскъпна с около 4,8% до 97,52 долара за барел. Лекият суров петрол West Texas Intermediate (WTI) отчете сходен ръст, достигайки 94,82 долара за барел.

Поскъпването идва след размяна на въздушни удари между Израел и Иран от вчера насам, което бележи най-тежката ескалация на бойните действия от началото на примирието през първата половина на април. Цените на Брент вече скочиха със 7 долара за барел този месец, докато войната с Иран навлиза в своя 100-тен ден.

В неделя ОПЕК и нейните партньори се съгласиха да увеличат производствените квоти със 188 000 барела на ден в рамките на месец юли, се посочва в изявление на групата на производителите на петрол, която включва Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак и Оман. Това увеличение обаче е теоретично. На практика производството на картела се срина, тъй като износът остава до голяма степен блокиран.

В същото време фондовите пазари в Азия бележат спад, след като технологичните акции преживяха сериозни разпродажби. Южнокорейският индекс KOSPI се срина с цели 8,29%, докато японският Nikkei затвори с 3,85% надолу, а хонконгският Hang Seng загуби 1,22%.

Низходящата тенденция следва разпродажби на акции в САЩ от петък, водени също от технологичния сектор. Тогава силните данни за заетостта в САЩ, съчетани с по-високите цени на петрола, накараха трейдърите да увеличат своит залози за повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв по-късно през годината. Централните банки вдигат лихвите, за да се справят с високата инфлация, което оскъпява кредитирането за фирмите и свива апетита на инвеститорите към акции.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Стратегическият петролен резерв на САЩ се топи с невиждани темпове.

🇺🇸⛽️ Стратегическият петролен резерв на САЩ (СПР), изграден след петролното ембарго от 1973 г. като последен буфер срещу шокове в доставките, се изпразва с безпрецедентни темпове. Към 29 май обемът му спадна до 357,1 млн. барела – най-ниското му ниво от януари 2024 г. насам. В рамките на седмицата, приключила на 15 май, САЩ отчетоха исторически седмичен спад от 9,92 млн. барела, последван от още 9,1 млн. барела през следващите 7 дни. При текущите темпове резервът се намира на броени дни от това да спадне под нивото си от август 1983 г., когато е съдържал 351,78 млн. барела.

Въпреки че посочените нива изглеждат критични, те не са абсолютното дъно за века – по време на пазарните интервенции от страна на администрацията на Байдън през юли 2023 г. резервът беше изпразнен до 347 млн. барела. Истинският прецедент обаче се крие в прогнозираната крайна точка на настоящата кампания: пълното освобождаване на поетия ангажимент от 172 млн. барела се очаква да свие СПР до близо 243 млн. барела. Това е обем, който не е бил виждан от февруари 1982 г. Това са над 16 000 дни – период, който покрива почти цялото оперативно съществуване на резерва.

Аномален е механизмът, довел нещата дотук. За разлика от разпродажбите през 2022–2023 г., които изпразниха резерва от 579 до 347 млн. барела чрез директни и окончателни пазарни продажби, сегашното изтегляне е част от най-голямата координирана интервенция в историята на Международната агенция по енергетика (МАЕ). САЩ влязоха в ролята на глобален снабдител от последна инстанция, тъй като светът се оказа лишен от огромна част от износа през Персийския залив.

Спусъкът беше избухването на войната срещу Иран на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха операция „Epic Fury“, чийто първи удар ликвидира върховния лидер Али Хаменей в Техеран  и стотици фигури от висшата командна структура на режима. В отговор Техеран предприе безразборни удари с ракети и дронове по Израел, американски бази и съседни арабски държави (Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Кувейт).

В рамките на 48 часа след първите удари Ормузкият проток се оказа фактически затворен от Революционната гвардия. През него обикновено минават 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG). Блокадата парализира износа от региона, който се срина до под 10% от обичайните нива, и блокира 15-18 млн. барела на ден. Ситуацията се изостри допълнително, след като на 4 март QatarEnergy обяви форсмажор върху целия си износ на LNG след иранския удар по Рас Лафан. Това предизвика светкавичен скок в цените – сортът WTI скочи с близо 47% за 2 седмици, доближавайки 99 долара за барел, а МАЕ описа това като най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар.

Реакцията на МАЕ не закъсня: на 11 март 32-те страни-членки се съгласиха единодушно да освободят 400 млн. барела от спешните си запаси. Квотата на САЩ в това усилие е 172 млн. барела. Ключова разлика в настоящата стратегия на Вашингтон е използването на механизма на обмена (exchanges) вместо чисти продажби. Това са краткосрочни заеми в натура, които преработватели се задължават да върнат с премия в порядъка на 18-24%. Първият търг включваше 86 млн. барела от 3 обекта на СПР при минимална премия от 18–22% и прозорец за връщане между ноември 2026 г. и септември 2028 г.. На теория държавата ще си върне общо около 200 млн. барела. Енергийният секретар Крис Райт изрази надежда за бързо попълване на резерва в рамките на година, но анализи на RBN Energy сочат, че поради техническите ограничения при пълнене на каверните (най-много до 785 000 барела на ден), резервът ще се върне към предвоенните си нива от 414 млн. барела най-рано през юли 2028 г.

Към настоящия момент САЩ вече са освободили около 50 млн. барела от планираното. Тъй като тези обеми не се ползват само за вътрешния пазар, а и за поддържане на глобалната стабилност и съюзниците, Вашингтон се оказва в сложна позиция. Вътрешните буфери се стопяват. Петролната индустрия алармира, че с намаляване на държавния инвентар и спада на търговските запаси в Cushing до критични нива (близо до оперативния минимум от 20 млн. барела), пазарът става изключително чувствителен, при което може цените да реагират рязко на нов шок.

Физическите параметри на СПР също налагат ограничения, които често се интерпретират грешно. Спряганите цифри от 252 и 150 млн. барела не са геоложки лимити на изпомпване. Към тази пролет наличностите в СПР се състояха от 252 млн. барела кисел петрол (sour) и 150 млн. барела сладък петрол (sweet). В правно отношение, прагът от 252,4 млн. барела е наложена от закона граница, под която Департаментът по енергетика няма право да извършва т.нар. „ограничени изтегляния“ (limited drawdowns). Въпреки това при сериозна криза президентът има пълно право да нареди пълно изтегляне (full drawdown) без никакъв законов минимум. Историческият лимит от 150 млн. барела пък е заложен още през 1975 г. като изискване за минимално поддържан авариен обем. Геоложкият лимит всъщност е друг: резервът може да поддържа максимален дебит от 4,4 млн. барела на ден за максимум 90 дни, след което капацитетът на изпомпване започва да спада с изпразването на каверните.

Кризата се усложнява от факта, че заплахата далеч не е отминала. Въпреки че временно прекратяване на огъня беше въведено в началото на април, преговорите за дългосрочно споразумение са в застой. В средата на април САЩ наложиха морска блокада на иранските пристанища, а Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговския флот, като Иран отказва да възстанови свободното корабоплаване. Това значи, че събитието, източващо стратегическия буфер на САЩ, продължава, а самият инструмент бързо се доближава до критичната си точка.

Петролната криза извади наяве структурна асиметрия, прикривана дълго от успехите на шистовия добив в САЩ. Въпреки че рекордното производство (над 13 млн. барела на ден) направи САЩ нетен износител в мирно време, то не може да замени моментната стратегическа ликвидност на физическия резерв по време на геополитически кризи. Шистовият барел се добива по графици, подчинени на капиталови цикли, докато СПР реагира за няколко дни. Използването на националния авариен буфер за енергийна дипломация и стабилизация на глобалния пазар оголва икономиката на САЩ пред бъдещи вътрешни бедствия (например силен ураган в Мексиканския залив), а в същото време попълването на резерва ще отнеме години  и ще се случи на по-високи цени. Това изразходване бележи преломна точка, в която защитният инструмент на американската икономика се изразходва в конфликт с неясен край.

📸 Снимка: Резервоари за съхранение на суров петрол се виждат на снимка от въздуха в петролния хъб Кушинг в щата Оклахома, САЩ, 21 април 2020 г. (REUTERS/Drone Base/File Photo)

Военноморските сили на Франция са задържали танкер от руския „сенчест флот“.

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Военноморските сили на Франция са задържали петролния танкер Tagor, който е плавал от Русия и е обект на санкции по подозрение, че принадлежи към т.нар. руския „сенчест флот“. В операцията е участвал и Кралският флот на Великобритания.

„Тази операция беше проведена в Атлантическия океан, в открито море, с подкрепата на редица партньори, включително Обединеното кралство, и в строго съответствие с морското право. Недопустимо е плавателни съдове да заобикалят международните санкции, да нарушават морското право и да финансират войната, която Русия води срещу Украйна вече повече от четири години“, написа Макрон в социалната мрежа X.

По думите му тези плавателни съдове, които игнорират „дори най-елементарните правила за морска навигация, представляват заплаха за околната среда и сигурността на всички“.

По данни на услугата MarineTraffic, Tagor е отплавал от Русия (най-вероятно е приел товар от плаващо нефтено хранилище в района на Мурманск) и се е насочил към пристанище в западен Камерун.

Корабът плава под флага на Камерун и е под санкции на САЩ, Европейския съюз, Великобритания и Швейцария за превоз на руски петрол и петролни продукти. Това не е първият танкер от руския „сенчест флот“, задържан от Франция.

От есента на миналата година френските военни, съвместно със съюзници, задържаха танкерите Grinch, Boracay и Deyna. Всички те впоследствие бяха освободени. По-специално, танкерът Grinch, както заявиха френските власти, беше освободен след глоба от „няколко милиона евро“ поради неспособността на екипажа да обоснове използването на флага.

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

Kyiv Independent: САЩ не са удължили изключението за руския петрол.

🇺🇸🇷🇺 Твърденията, че САЩ са взели решение да удължат изключението от санкциите за руския петрол, транспортиран по море, не отговарят на истината, заяви американски служител пред Kyiv Independent.

Изявлението идва в отговор на публикация на Ройтерс, която цитира източник, запознат с темата, според когото Министерството на финансите на САЩ е взело решение за пореден път да удължи въведеното изключение, след като срокът му изтече на 16 май.

„Това е невярно“, заяви американски служител. Друг представител на администрацията потвърди, че към днешна дата изключението не е удължено.

Преди това изключението позволяваше на държавите да купуват руски петрол и петролни продукти, натоварени на плавателни съдове в периода от 15 април до 16 май, заменяйки предходно 30-дневно освобождаване, изтекло на 11 април.

По-рано сенатори от Демократическата партия заявиха, че първоначалното изключение, съчетано с повишените глобални цени на петрола по време на войната срещу Иран, е осигурило на Русия близо 150 млн долара на ден – общо над 4 млрд долара до изтичане на първото освобождаване, според оценки.

На 25 април министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че ново подновяване на изключението не се планира. Администрацията на Тръмп обаче веднъж поднови облекчаването на санкциите, въпреки че на няколко пъти излезе с публични изявления, че няма да го стори. Предишното удължаване се случи няколко дни след като Бесент по подобен начин заяви, че изключението няма да бъде подновено.

Войната в Близкия изток се оказа ползотворна за Руската федерация, която отчете повишени приходи в резултат на високите цени на енергията и засиленото търсене на нейните суровини.