🇷🇺🛢️ Руският суров петрол от марката „Уралс“ се продава на рафинерии в Индия на най-ниската цена от поне две години насам, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Новите американски санкции срещу водещите петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ са сложили край на изгодната сделка за индийските НПЗ, отбелязва агенцията.
Отстъпката за „Уралс“ спрямо референтния сорт „Брент“ с включени разходи за доставка достигна 7 долара за барел при партидите, които се товарят декември и ще пристигнат януари. Преди да бъдат въведени последните санкции тя беше около 3 долара за барел.
Според Bloomberg повечето индийски рафинерии се въздържат от поръчки на руски петрол с доставка след влизане в сила на санкциите и преминаха към доставчици от Близкия изток. На фона на поевтиняването обаче някои НПЗ в Индия отново проявяват интерес към руската суровина, но само от търговци, които не са в санкционните списъци. Все пак едва една пета от предлаганите сега партиди идват от компании, които не са засегнати от ограниченията.
Според изчисления на Reuters, публикувани на 24 ноември, приходите на руския бюджет от петрол и газ през ноември може да се свият с около 35% спрямо същия месец на миналата година – близо 520 милиарда рубли (6,59 милиарда долара), главно заради по-ниските цени на петрола и укрепването на рублата.
🇺🇸 Chevron, една от водещите американски петролни компании, проучва варианта да придобие задгранични активи на руския енергиен гигант „Лукойл“, съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източници.
Това развитие идва на фона на скорошно разрешение от Министерството на финансите на САЩ, позволяващо на потенциални купувачи да започнат преговори с руската компания за продажба на нейните международни операции.
„Лукойл“, която от октомври е обект на сурови американски санкции, има глобално портфолио на ориентировъчна стойност от 20 милиарда долара. Chevron се интересува предимно от активи, които съвпадат със наличните ѝ стратегически приоритети, а не от цялото портфолио. Компанията заяви, че спазва стриктно действащото законодателство, но отказа коментар по търговски въпроси.
Другите заинтересовани страни включват швейцарския инвестиционен фонд Carlyle и няколко други глобални играчи. Търговската къща Gunvor на руския бизнесмен Генадий Тимченко подаде оферта, която по-късно оттегли след критики по адрес на връзките ѝ с Кремъл.
Задграничните активи на руската компания включват три рафинерии в Европа, дялове в находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак, Мексико, Гана, Египет и Нигерия, както и мрежа от бензиностанции в Европа, Азия и Съединениет щати. Лукойл притежава 13,5% от находището Карачаганак и 5% от Тенгиз, разположени в Казахстан – ключови източници за Каспийски тръбопроводен консорциум с над 1,6 милиона барела петрол дневно.
🔙 Frontline Monitor припомня: Миналата седмица цената на основния сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си точка от над две години и половина насам, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.
🇷🇺🛢️ Основният сорт руски петрол „Уралс“ падна до най-ниската си цена от две години и половина насам миналата седмица, само няколко дни преди да влязат в сила санкциите на САЩ срещу двете най-големи руски петролни компании.
Миналия четвъртък цената на „Уралс“ от пристанище Новоросийск на Черно море достигна 36,61 долара за барел, отбелязвайки най-ниската стойност от март 2023 г. Тази тенденция се наблюдава и в Балтийско море, сочат данни на Argus Media. В петък цените леко се повишиха.
Спадът на цените ще окаже натиск върху финансовите резултати на руските петролни компании и ще намали приходите от данъци, постъпващи в хазната на Кремъл, с които той финансира войната си срещу Украйна. Приходите от петрол и газ съставляват около четвърт от държавния бюджет на Русия.
Търсенето на руски доставки на петрол на международните пазари спадна след като на 22 октомври администрацията на Тръмп включи „Роснефт“ и „Лукойл“ в черния си списък, за да окаже засилен натиск върху руския президент Владимир Путин да прекрати войната в Украйна.
Крайната дата за спиране на сделките с двете енергийни гиганти е 21 ноември, но някои рафинерии в Китай, Индия и Турция вече спряха покупките на руски петрол и търсят алтернативни доставки.
След обявяването на санкциите „Уралс“ започна да се търгува на значителни отстъпки в сравнение с международните бенчмаркове.
Данни на Argus сочат, че към края на миналата седмица отстъпките на „Уралс“ от двата региона достигнаха средно 23,52 долара за барел спрямо Брент, което е най-голямото разминаване от юни 2023 г. Това показва, че купувачите се притесняват да работят с руски барели. САЩ предупредиха за възможни вторични санкции срещу тези, които го направят.
Дори когато барелите стигнат до Китай и Индия, Уралс става с няколко долара по-евтин от Брент, като тази стойност не включва разходите за доставка, показват данните на Argus.
🇺🇦💥🇷🇺 Петролната рафинерия в Саратовска област на Руската федерация, беше атакувана от украински дронове, съобщават местни канали в Telegram, публикувайки кадри от експлозии в съоръжението.
Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин написа в Telegram, че дронове са повредили гражданска инфраструктура, но не потвърди дали самата рафинерия е била ударена. Руски медии съобщиха, че регионалното летище е въвело временни ограничения за полети след инцидента.
Саратовската нефтена рафинерия произвежда над 20 вида петролни продукти, включително бензин, дизел, мазут и битум. През 2023 г. заводът е преработил около 4,8 милиона тона суров нефт, според Генералния щаб на Украйна.
Саратов е важен индустриален център, разположен на около 150 км от границата с Казахстан и на около 600 км източно от най-близката фронтова линия в Украйна.
🇱🇹🚫🇷🇺 Литва ще прекрати всички доставки на руски петрол за Калининградска област с влизането в сила на санкциите срещу руските енергийни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ от страна на САЩ и Великобритания.
Това стана ясно от репортаж, излъчен на 31 октомври от обществения радио-телевизионен оператор LRT.
Държавният железопътен оператор LTG обяви, че ще прекрати всички превози на санкционираните руски компании след изтичането на преходния период за приключване на съществуващите сделки на 21 ноември.
„В съответствие с регламентите за санкциите LTG няма да извършва транспортни операции, в които участват Лукойл или Роснефт, както и дъщерните им дружества или свързани с тях лица“, посочиха от компанията.
През 2024 г. LTG е превозила 371 000 тона петролни продукти между Русия и Калининград, които почти изцяло са били с произход от Лукойл. От началото на годината по същия маршрут са били доставени още 194 000 тона петрол на руския енергиен гигант.
Литовските железници посочиха, че спазването на западните мерки остава ключов приоритет за дружеството и неговите партньори.
По-рано беше съобщено, че Службата за сигурност на Украйна е извършила над 160 успешни удара по руски обекти за добив и преработка на петрол от началото на 2025 г.
🇭🇺⚔️🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че е отказал да предостави изключение от американските санкции върху руския петрол на Унгария, въпреки личната молба, отправена към него от премиера Виктор Орбан.
Тръмп потвърди пред репортери, че Орбан е настоявал да получи изключение, позовавайки се на зависимостта на страната му от доставките на руския петрол, осъществявани по тръбопроводи.
„Той поиска изключение, но ние не го дадохме – нито едно. Да, той ми е приятел, но поиска изключение“, призна Тръмп.
Ройтерс съобщи, че унгарският премиер се е надявал да убеди Тръмп да направи изключение за Унгария заради високата ѝ зависимост от руските енергийни доставки.
По-рано Орбан оповести публични намеренията си да обсъди въпроса по време на среща с Тръмп, насрочена за 7 ноември, на която ще потърси и по-широко икономическо споразумение със САЩ.
„Унгария е държава без излаз на море. Ние зависим от маршрутите, по които се доставя енергията – основно тръбопроводи. Трябва американците да разберат тази конкретна ситуация, ако искаме те да позволят изключения от санкциите срещу Русия“, отбеляза Орбан пред репортери преди броени дни.
По-рано беше съобщено, че Будапеща търси активно партньорство с Чехия и Словакия за създаване на своеобразен алианс в рамките на Европейския съюз, скептичен към Украйна – ход, насочен към полагане на основите на координирана съпротива срещу европейската подкрепа за Киев.
🛢️📈 ОПЕК има готовност да увеличи производството на петрол, в случай на недостиг на световните пазари след влизане в сила на новите санкции на САЩ, насочени срещу най-големите руски петролни компании Лукойл и Роснефт. Това заяви министърът на петрола на Кувейт Тарик Ал-Руми, цитиран от Ройтерс.
Санкциите, описани като най-строгите мерки на Вашингтон срещу руския бизнес от началото на инвазията в Украйна, доведоха до скок на световните цени на петрола с 5% и накараха Индия да обмисли намаляване на вноса от Русия, а според съобщеният китайските държави компании ще спрат вноса.
Ал-Руми посочи, че това „определено може да има положително въздействие върху цените“ и прогнозира нарастване на търсенето от производителите в Персийския залив. „Вече виждаме признаци за това“, каза той пред Ройтерс.
ОПЕК+, в който участва и самата Русия, произвежда половината от световния петрол. Той започна постепенна отмяна на продължили с години съкращения в производството, за да върне пазарния си дял и да отговори на високите нива на глобално търсене. Групата планира да увеличи производството със 137 000 барела на ден от ноември като част от предстояща корекция.
Frontline Monitor припомня: Министерството на финансите на САЩ обяви, че въвежда мащабни санкции, насочени срещу двете най-големи руски петролни компании Роснефт и Лукойл като мярка в отговор на „липсата на сериозен ангажимент от страна на Москва към мирния процес“ в Украйна.
Преди това стана ясно, че водещите китайски държавни петролни компании спират покупките на руски суров петрол по море в отговор на новите санкции на САЩ срещу двата най-големи руски производителя.
🇷🇺⛽️🇨🇳 Руските власти подготвят мерки за започване на внос на бензин от Китай и други азиатски държави, за да компенсират недостига на горива, който обхвана страната след атаките с дронове срещу големи заводи за преработка на нефт.
Москва планира да закупи бензин също от Южна Корея и Сингапур, съобщава вестник Комерсант. За целта е предвидено сваляне на вносните мита за горива, доставяни през конкретни пропускателни пунктове в Далечния Изток. В същото време държавата ще покрива разликата между световните и вътрешните цени за вносителите със средства от държавния бюджет.
Доставките ще бъдат извършвани от трите компании – Роснефт, Промсиреимпорт и ННК, което ще позволи пренасочването на около 150 хиляди тона бензин месечно от сибирските рафинерии към централните части на Русия.
Освен това правителството планира да увеличи вноса на бензин от Беларус и да премахне забраната за използване на монометиланилин – добавка, която повишава октановото число, позволявайки увеличаване на производството. Поради високата токсичност и риска за здравето, включително онкологични заболявания, тя е забранена в повечето страни по света, а в Русия се използваше до 2016 г.
Въпреки мерките за защита на енергийните обекти, все още има опасност от влошаване на ситуацията с доставките на нефтопродукти за вътрешния пазар, предупреди Комерсант, цитирайки писмо от вицепремиера Александър Новак до премиера Михаил Мишустин.
Към края на септември в страната са спрени рекордните 38% от общия обем мощности на НПЗ (338 хиляди тона на ден). Около 70% от тези прекъсвания са резултат от атаки с дронове, успяли да поразят 20 000 от началото на август.
През септември още четири рафинерии спряха производство – „Кинеф“ в Ленинградска област, Рязанския НПЗ на „Роснефт“, Новокуйбишевски НПЗ и Астраханския ГПЗ на „Газпром“.
🇮🇶🤝🇸🇾 Ирак започна преговори с правителството на Сирия за възраждане на отдавна неактивния нефтопровод Киркук–Банияс, стратегически коридор, който в миналото е свързвал северните петролни полета на Ирак с крайбрежието на Средиземно море в Сирия.
Иракският заместник-министър на петрола Басем Мохамед Худайр обяви началото на официални разговори с Дамаск за възраждане на тръбопровода, като в същото време се водят консултации с американския енергиен гигант ExxonMobil за множество проекти за развитие на петролния сектор, които включват инвестиции в производствени полета, възстановяване на инфраструктура и модернизация на системи за износ и съхранение на петрол, според изявления, цитирани от държавната новинарска агенция (INA).
Петролопроводът Киркук–Банияс, построен през 1952 г., се простира на близо 800 км и разполага с капацитет за износ от 300 000 барела дневно. Той е сред най-старите експортни маршрути в Близкия изток, но е неактивен от десетилетия заради войни и политически сътресения. Възстановяването му сега е разглеждано като стратегическа стъпка, която може да осигури на Ирак допълнителен излаз към Средиземно море, а за Сирия – жизненоважна възможност за укрепване на крехката икономика чрез приходи от транзит.
Худайр отбеляза, че преговорите с Дамаск вървят паралелно с по-широките планове на Ирак за рехабилитация на вътрешната мрежа от тръбопроводи в северните и южните части на страната, както и за реконструкция на складовете за суров петрол.
Тези преговори следват среща на високо ниво между иракския заместник-министър-председател по енергетиката и министър на петрола Хаян Абдул Гани и неговия сирийски колега Мохамед Башир, проведена в Багдад на 12 август. По време на срещата двете страни обсъдиха създаване на съвместен технически комитет, който да оцени състоянието на съвместния тръбопровод и да проучи варианти за включване на международен консултант, който да определи дали подлежи на ремонт или изисква пълна подмяна.
Иракският министър подчерта значението на диверсификацията на експортните маршрути и посочи, че Банияс ще бъде алтернативна опция, която ще допълни тръбопровода Ирак–Турция до Джейхан и линията Киркук–Триполи към Ливан.
Преговорите със Сирия идват на фона на исторически пробив в експортните маршрути на Ирак от север. В събота в 6:50 ч. сутринта износът на суров петрол от Иракски Кюрдистан беше възобновен официално след прекъсване, продължило повече от две години и половина. Доставките на петрол от станция Пешкабур отново потекоха към турското пристанище Джейхан по силата на тристранно споразумение между Министерство на природните ресурси на Кюрдското регионално правителство, Федералното министерство на петрола на Ирак и международни петролни компании.
В рамките на споразумението ще бъдат изнасяни 190 000 барела суров петрол дневно, докато 50 000 барела ще останат за вътрешно потребление. Всички експортни количества вече се прехвърлят към държавната компания за маркетинг на петрол SOMO, управляваща продажбите на международните пазари.
Отварянето на клапите в Пешкабур възстанови ключовата енергийна връзка на Иракски Кюрдистан със Средиземно море. Процесът е наблюдаван съвместно от представители на Ербил и Багдад, като суровият петрол от всичките осем полета в региона се консолидира в петролната станция Хурмала, преди да бъде изпомпван към Пешкабур и нататък към Джейхан.
Хошманд Садик от Kurdistan24 посочва, че SOMO вече е подписала договор с водеща швейцарска търговска компания за маркетинг на кюрдския петрол. От Джейхан част от обемите ще се насочат към европейските пазари, а други ще бъдат изпратени към Северна Америка и други дестинации.
Докато Багдад придвижва напред разговорите с Дамаск за възстановяване на тръбопровода Киркук–Банияс, този ход подчертава стремежа му към диверсификация на своята карта за износ на енергия в момент, когато сътрудничеството с Иракски Кюрдистан възстанови жизненоважния поток към световните пазари. За Ирак, Сирия и Близкия изток като цяло резултатът от тези преговори може да отбележи нова ключова глава в пренареждането на геополитиката на петрола след десетилетия на конфликти и прекъсвания.
Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г. 📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari
🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.
„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.
Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.
Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.
Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.
Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.
„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.
„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.
🇦🇴🇨🇳 Нова вълна от насилие, породено от рязък скок в цените на горивата в Ангола, продължи три дни и засегна голямата като численост китайска общност в страната. Магазини бяха разграбени, фабрики затвориха, а хиляди китайски граждани избягаха от страната.
По данни на местни източници, размириците започнали след решението на правителството да намали субсидиите за бензина. Безредиците предхождат акцията от август, когато властите закриха 25 нелегални криптоферми и експулсираха 60 китайски граждани.
Добивът на криптовалути е забранен в Ангола заради огромното натоварване върху енергийната мрежа. Задържаните китайци получиха 24 часа да напуснат страната.
Видео, публикувано от BBC Zimbabwe и други медии, показва десетки китайски граждани на международното летище в столицата Луанда с куфари на колела. В него мъж се обръща към тях на португалски, а след това на английски добавя: „bye-bye“.
Ангола е дом на около 300 000 китайци – една от най-големите китайски общности в Африка. Те притежават фабрики, мини и магазини, участват активно в строителството и търговията. При избухването на насилието в края на юли бяха опустошени близо 100 китайски магазина в Луанда.
Експерти посочват, че атаките са естествен резултат от нарастващото недоволство от китайското присъствие, възприемано от мнозина анголци като експлоатация.
През 2024 г. властите затвориха две китайски предприятия – металургичен комбинат без лиценз, замърсявал местна река, и завод за производство на пластмаси, обвинен, че държи 113 анголски работници заключени в нечовешки условия. Рибари също се оплакват, че китайски траулери изчерпват рибните запаси.
Въпреки бурния икономически растеж, подхранван от Китай през последните две десетилетия, резултатът е дълбоко социално разслоение – най-богатите 20% печелят най-много, докато най-бедните почти не усещат ползите.
Ангола е водещият бенефициент на финансови средства по инициативата „Един пояс, един път“ – 68,6 млрд. долара за инфраструктура в периода 2000-2021 г. – сочат данни на AidData. Проектите включват новото международно летище „Антонио Агостиньо Нето“, открито миналата година – най-голямото летище извън Китай, финансирано с китайски пари, чийто капацитет възлиза на 15 милиона пътници и 600 000 тона карго годишно.
Ангола се ангажира да изплаща дълговете си с износ на петрол, но тъй като Китай даде приоритет на вноса от Русия и Близкия изток, Лунда изпитва затруднения да погасява своите задължения.
Друга причина за обществено недоволство е, че повечето инфраструктурни проекти се изпълняват от китайски фирми и работници, докато анголците най-често се наемани единствено за нискоквалифициран труд.
В някои случаи проектите се оказаха проблемни. През 2010 г. изграждането на Главната болница в столицата Луанда на стойност 8 млрд. долара доведе до нейното затваряне малко след откриването ѝ заради пукнатини, поставили под съмнение стабилността на сградата. Болницата отвори отново едва след мащабни и продължителни ремонти.
„Инвестициите на Китай не изпълниха високите очаквания за модернизация на технологиите и инфраструктурата в Ангола. Освен това много от пътищата, жилищата и сградите, построени от китайски компании, се отличават с изключително ниско качество“, пише анализаторът Сумие Йошикава в Eurasian Review.
🔥 Пожарът в рафинерията в град Новошахтинск в Ростовска област на Руската федерация продължава вече пети ден след украинската атака с дронове миналата седмица, съобщава изпълняващият длъжността губернатор на региона.
Рафинерията в Новошахтинск преработва суров петрол предимно за износ и притежава годишен капацитет от около 5 милиона тона, което се равнява на близо 100 000 барела дневно.
„Площта на пожара в завода за нефтопродукти в Новошахтинск вече е намалена. От 21 август огнеборците се борят с пожара в завода, който беше поразен в резултат на вражеска атака“, съобщи губернаторът Юрий Слюсар в публикация на своя Telegram канал в неделя.
По думите му в операцията за овладяване на ситуацията участват 412 служители на спешните служби и 150 единици техника, включително пожарни влакове.
През юли и август 2025 г. Украйна засили атаките си с дронове срещу руската петролна инфраструктура. Това е тактика, която тя прилага от 2024 г., за да наруши работата на руската военна машина и основния ѝ източник на приходи. Кампанията в последните месеци се отличава със стратегическа дълбочина, тъй като са ударени обекти, намиращи се далеч от фронтовата линия, и са нанесени значително по-мащабни и дългосрочни щети в сравнение с предишни атаки.
Хроника на атаките:
▪️ 2 август: Украински дронове удариха рафинерия Новокуйбишевск на „Роснефт“ в Самарска област, повреждайки ключова инсталация за преработка на суров петрол, която осигурява 80% от продукцията на обекта. Рафинерията е изведена напълно от експлоатация и се очаква да остане така най-малко един, а потенциално няколко месеца.
▪️ 2 август: Ударена беше Рязанската рафинерия, ключов доставчик на гориво за Централна Русия и столицата Москва. Две инсталации за преработка на суров петрол бяха повредени, поради което приемът на суров петрол през август беше намален до 60%.
▪️ 10 август: Украински дрон порази петролна рафинерия на „Лукойл“ в Република Коми в атака, поставила рекорд за разстояние - над 2000 км от границите на Украйна. Същия ден беше спряна дейността и на рафинерията на „Роснефт“ в Саратов.
▪️ 14 август: Рафинерията във Волгоград също беше поразена от дрон, което предизвика пожар и разлив на петрол. Това съоръжение, което произвежда бензин, дизел и авиационно гориво, осигурява 5,6% от общия капацитет за рафиниране на Руската федерация.
▪️ Края на август: Удари бяха нанесени срещу обекти в Ленинградска и Самарска област, включително Сизранския завод за преработка на петрол, специализиран в горива за руската армия. Атака с дрон срещу нефтопровод „Дружба“ спря временно доставките на суров петрол за Унгария и Словакия.
❗ Тези атаки извадиха от строя значителна част от индустриалния капацитет за рафиниране на територията на Руската федерация – най-малко 10%, а по-вероятно над 13% – и доведоха до остър недостиг на бензин в различни региони на страната. В отговор Русия спря износа на бензин в опит да стабилизира вътрешния пазар, но това не успя да предотврати рекордно високите цени на горивата на едро и дребно.
Най-мрачната прогноза за руската икономика
Ако украинските атаки продължат със сегашния си темп в близките няколко седмици, перспективите за руската икономика безспорно изглеждат мрачни, което ще изостри съществуващите уязвимости. Най-мрачната прогноза би включвала комбинация от преки и непреки икономически сътресения, водещи до задълбочаване на кризата.
▪️ Остър недостиг на гориво и скок на цените: Продължаващите атаки биха парализирали способността на Русия да произвежда петролни продукти като бензин и дизел. Въпреки че Русия разполага с известен капацитет за съхранение на суров петрол, той е ограничен и бързо ще се изчерпи, което ще доведе до „излишък на суров петрол“, който страната не може да преработи. Това ще принуди Русия или да намали добива на суров петрол – пряк удар върху основните ѝ приходи от износ – или да изнася повече суров петрол на потенциално по-ниски цени. Във вътрешен план недостигът ще стане повсеместен, което ще засегне не само гражданския транспорт, но и селското стопанство и военната логистика. Цените ще продължат да се покачват, подхранвайки общественото недоволство и подкопавайки твърденията на Кремъл за икономическа стабилност.
▪️ Намаляване на приходите и бюджетен дефицит: Загубата на капацитет за рафиниране пряко влияе върху способността на Русия да изнася петролни продукти с добавена стойност. Въпреки че износът на суров петрол все още осигурява значителен дял от приходите на страната, неспособността за преработване в по-ценни стоки като дизел и бензин ще намали размера на общите приходи от износа. Това, в съчетание с падащите световни цени на петрола и наложените санкции от международната общност, ще задълбочи допълнително бюджетния дефицит на Русия. Правителството вече е изправено пред значителен такъв, а по-нататъшният спад на приходите от петрол и газ ще натовари способността му да финансира военните усилия и социалните програми.
▪️ Икономическа контракция и стагнация: Руската икономика показва признаци на забавяне още преди скорошната серия от украински безпилотни атаки. Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на Русия за текущата година, а Централната банка на Руската федерация прогнозира близък до нулевия растеж до края на годината. Продължаващите атаки вероятно ще тласнат икономиката към рецесия. Гражданските сектори отдавна вече се борят с високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка (отчасти поради привличането на военнослужещи за военните усилия в Украйна) и спад на инвестициите. Петролният сектор, който беше основен двигател на растежа по време на инвазията, сега е на прага на шок в предлагането, който вероятно ще доведе до свиване на икономическата активност.
▪️ Системна нестабилност: Съвкупният ефект от този натиск може да доведе до системна криза. Правителството може да прибегне до по-отчаяни мерки, като например контрол на цените, което в условията на пазарна икономика може да доведе до повсеместен недостиг и черни пазари, напомнящи за съветската епоха. Високата инфлация и отслабването на рублата, съчетани с нарастващите разходи за внос, допълнително ще намалят покупателната способност на руските граждани. Тъй като икономическите трудности стават по-видими и лични, те биха могли да увеличат общественото недоволство и да поставят под въпрос обществения договор, който е в основата на управлението на Путин.
В разигралия се мрачен сценарий продължаващите атаки, съчетани със насрещния вятър в икономиката и международните санкции, не само биха нарушили военните усилия на Русия, но и биха могли да предизвикат по-дълбока икономическа и социална криза, която да постави под въпрос стабилността на руската държава, макар последното звучи по-скоро като химера, с оглед на самосъзнанието на руското общество към днешна дата.
Международен контекст
Случаят с Новошахтинск подчертава уязвимостта на руската енергийна инфраструктура – ключов сектор за финансирането на нейната военна агресия срещу Украйна. Ограниченията върху руските петролни приходи вече играят важна роля в глобалната стратегия за отслабване на Кремъл. В този процес международните санкции, въведени и разширявани след 2014 г., остават решаващ фактор.
Администрацията на Доналд Тръмп изигра ограничена, но ключова роля в затягането на икономическия натиск над Москва, въвеждайки мерки в енергийния и финансовия сектор и разширявайки обхвата на санкциите срещу руските компании и олигарси. Изброените мерки, заедно със санкциите на ЕС и партньорските нации от Г-7, ускоряват изолацията на Москва от международните пазари и намаляват нейния достъп до критични технологии за добив и преработка.
Перспективата за още по-строги мерки, включително налагането на пълна забрана на износ на руски нефт и газ за определени пазари, има потенциала да подейства като катализатор на икономическия колапс, който да доведе до дестабилизация на режима в Кремъл.
🇮🇷 Представител на Върховния лидер на Иран призова за налагане на ограничения върху западните кораби в Ормузкия проток, заявявайки, че подобен ход ще повиши световните цени на петрола до 200 долара и ще нанесе икономически удар на противниците на Иран.
„Можем да наложим ограничения срещу САЩ, Франция, Великобритания и Германия в Ормузкия проток и да не им позволяваме да преминават“, заяви Хосеин Шариатмадари, представител на Али Хаменей в правителствения вестник Kayhan пред държавната телевизия.
„Само с обявяването на такова ограничение цената на петрола ще скочи до 200 долара, а на врага ще бъде нанесен най-големият икономически удар“, отбеляза той.
Това не е първият път, когато Шариатмадари повдига въпроса за използване на Ормузкия проток като лост. Миналата година след налагането на санкции срещу ирански авиокомпании от страна на ЕС, той призова за затваряне на пролива за петролни танкери и товарни кораби, идващи от „враждебни държави“.
По това време външният министър Абас Арагчи посочи, че Иран не е отправял подобна заплаха, въпреки че има капацитета да го направи. Други ирански държавни служители засегнаха темата след ударите на САЩ по ядрени съоръжения.
Затварянето на пролива би било пагубно за самата Ислямска република, предупреди държавният секретар на САЩ Марко Рубио през юни.
„Ако го направят, това ще е поредната им ужасна грешка. Това е икономическо самоубийство за тях“, каза той и призова Китай да окаже натиск на Техеран да се откаже от подобен ход.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отбеляза, че всяка една иранска блокада на пролива би била „изключително опасна“, докато министърът на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами го описа като „огромен акт на самонараняване, който прави дипломатическото решение още по-трудно“.
През Ормузкия проток преминава около 20% от световния износ на петрол. Иран никога не е правил опити да го затвори напълно, но е възпрепятствал корабоплаването, задържайки търговски кораби многократно.
„Европа и САЩ ще станат нещастни“, ако Техеран ограничи потока на петрол, пише свързаният с Революционната гвардия вестник Javan в своя публикация от юли, позовавайки се на служител от корабоплаването. „Дори страни, които нямат връзка с войната между Иран и Израел, ще понесат загуби.“
Вестникът добави, че по-голямата нестабилност в Близкия изток ще повиши нивото на разходите за корабоплаване и застраховки в световен мащаб.
Иранската армия е натоварила морски мини на кораби в Персийския залив след израелските удари през юни, въпреки че мините не са разположени, съобщи Ройтерс. Според официални лица от САЩ, ходът показва, че Техеран обмисля сериозна ескалация, която може да осакати световната търговия.
Иранският парламент одобри мярка за затварянето на пролива през юни след въздушните удари на САЩ, съобщиха държавни медии, въпреки че мярката не е обвързваща.
🇷🇺⛽ Ситуацията с бензина в Приморския край на Руската федерация е все така критична. Гориво липсва не само по извънградски пътища, но и сред много от населените места в региона, след като туристическият наплив от Хабаровския край доведе до криза с бензина на федерална магистрала „Усури“, а местните се оплакват от огромни опашки по бензиностанции.
За справяне с недостига в някои райони на Приморски край бяха изпратени още допълнителни цистерни с гориво.
В Крим и Забайкалието бензинът се продава с талони. Жители на окупирания полуостров се оплакаха, че масовият АИ-95 е изчезнал напълно от повечето бензиностанции, а там, където все още го има, се продава предимно с талони, издадени от предприятия.
Поради редовните украински атаки с дронове срещу руските заводи за преработка на нефт, цените на бензина в страната от началото на годината са нараснали с близо 50%.
На търговете на Санктпетербургската стоково-суровинна борса на 18 август цената на марка АИ-92 по националния индекс, който отразява средната цена на горивото във всички водещи рафинерии, стигна до 71 516 рубли за тон, а АИ-95 – 80 430 рубли. Предишният рекорд беше поставен преди близо две години.
Кризата се изостря с наближаване на сезона за прибиране на реколтата, като запасите от гориво липсват и при независимите участници на пазара, споделя руският вестник „Комерсант“.
Експерти от индустрията прогнозират, че скокът в цените на горивата ще продължи през следващите месеци. Проф. Людмила Кривко от Института за международни икономически отношения, очаква през септември литър АИ-92 да струва между 60,55 и 72,10 рубли, а АИ-95 – между 61,00 и 78,50 рубли.
Успоредно на кризата с горивата, в руската автомобилна индустрия се задава отделна криза – най-големият производител в страната „Автоваз“ съобщи, че от септември заводът в Толиати минава на непълна работна седмица и ще се принуди да съкрати заплатите на служители в резултат на поредния рязък спад в продажбите.
🇷🇺⛽ Федералното правителство на Руската федерация планира да проведе извънредно заседание с представители на водещите петролни компании заради кризата на пазара на горива, където цените скочиха с близо 50% от началото на годината.
Събитието, на което ще присъства и вицепремиерът по енергетиката Александър Новак ще бъде проведено в четвъртък, 14 август, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на източници, запознати с подготовката.
По думите им ще се обсъждат мерки за ограничаване на ръста на дребно над нивото на инфлация. Според Федералната служба за държавна статистика „Росстат“ цените на бензиностанциите сега са с 11% по-високи спрямо миналата година, а общият индекс на потребителските цени е скочил с 8,2%.
Обсъжда се увеличаване на минималните обеми гориво за продажба на борсата, където цените на бензин Аи-95 поставят рекорди пети пореден ден. На 5 август тон „Премиум-95“ струваше 80 154 рубли, а на 9 август – 80 206 рубли. От началото на август ръстът е 7%, от началото на лятото – 32%, а от началото на годината – 47%.
Аи-92 е поскъпнал с 34% от края на декември, достигайки 69 390 рубли за тон – най-високо ниво от есента на 2023 г.
Причината за ръста е пълната липса на запаси на независимия пазар, заяви източник от сектора пред вестник Комерсант. Котировките вече са на нива, при които независимите бензиностанции търпят загуби от няколко рубли на литър при продажбата на закупено от борсата гориво.
Друг ключов фактор са нападенията с дронове срещу рафинерии, заяви управляващият партньор на търговеца „Пролеум“ Максим Дяченко. От началото на август са атакувани пет големи завода, а три от тях частично или изцяло са спрели производството.
На 2 август Новокуйбишевски НПЗ преустанови работа, а Рязански НПЗ, който е най-големият на „Роснефт“ и основен доставчик за московския регион, намали капацитета си наполовина. На 9 август Саратовски НПЗ спря приема на суров петрол след щети от безпилотен самолет.
„Интерфакс“ посочва, че властите обмислят по-радикални мерки, сред които административно замразяване на борсовите цени: ако котировките се вдигнат с над 10% от началото на месеца, стартовата цена за деня ще се връща на нивото от първо число. Федералната антимонополна служба предлага компаниите да бъдат задължени да продават на борсата 17% от производството си вместо сегашните 15%, но на предишно заседание на 5 август правителството отхвърли идеята.
Липсата на буфер в производството е друг фактор за поскъпването, тъй като обемите превишават само леко вътрешното търсене, коментира управляващият партньор на NEFT Research Сергей Фролов. Точните данни за производството на горива вече не са публични, след като властите прекратиха статистическите публикации миналата година. По оценки на Reuters през 2024 г. обемът на преработения петрол е спаднал до 267 милиона тона, което е най-ниското ниво за последните 12 години.
🇺🇸⚔️🇮🇳 Американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която се въвежда нови 25% мито на стоките, внасяни от Индия, в рамките на действията срещу заплахите за националната сигурност на САЩ, свързани с руските действия в Украйна, и е насочена към държави, които внасят руски петрол.
Заповедта посочва, че Индия купува руски петрол, пряко или чрез посредници, подкрепяйки руските действия в Украйна. Това мито разширява предишни мерки, започнали през 2021 г. и 2022 г., които забраняват вноса на руски петрол и други продукти в САЩ. Новите тарифи ще влезат в сила от 27 август 2025 г. за вноса на индийски стоки, с изключение на онези, които вече се намират в транзит и ще пристигнат преди 17 септември 2025 г.
Митото ще се добави към съществуващите такси за внос от Индия, но няма да се прилага за стоки, освободени по други търговски разпоредби. САЩ ще наблюдават и други държави, внасящи руски петрол, и може да наложат сходни мита, ако открият нарушения. Тръмп може да промени мерките, ако Русия или други държави предприемат конкретни стъпки за намаляване на напрежението или ако засегнатите държави отговорят с ответни действия.
Държавният секретар и различните ведомства ще изпълняват заповедта, а митническата служба на САЩ ще следи за нейното спазване. Това може да доведе до сътресения в търговските отношения между САЩ и Индия, като повиши цените на някои стоки и засегне глобалните вериги за доставки.
Мярката е част от усилията на Белия дом за ограничаване на икономическата подкрепа за руската агресия срещу Украйна. Други държави, внасящи руски петрол, вероятно също ще се превърнат в обект на контрол, което може да доведе до нови търговски ограничения.
Горният указ беше оповестен веднага след като Уиткоф завърши срещите си в Москва и се качи на самолета. Консултациите бяха най-кратките в серията от такива срещи. Путин и Тръмп не са коментирали преговорите, а помощникът на руския президент Ушаков заяви:
„От наша страна конкретно по украинския въпрос бяха предадени някои сигнали, а съответните сигнали бяха получени и от президента Тръмп“.
Руският петрол съставлява 36% от вноса на суровини в Индия, според анализатори на CNN, които отбелязват, че страната купува петрол с огромна отстъпка, която традиционни доставчици не биха предложили.
Доставките за Индия са ключов елемент за поддържане на световните цени на петрола на по-ниско ниво, тъй като тя не конкурира западния свят за суровини от Близкия изток. В същото време след преработка част от руския петрол се изнася обратно за Европа, САЩ и Великобритания. Експерти призоваха страните от Г-7 да затворят тази вратичка.
Важно е да се отбележи, че всички тези мита не са пряко свързани с пакета от 100% санкции и мита, които Тръмп по-рано обеща да въведе срещу Русия в случай на пълен провал на мирните преговори.
🇦🇴⛽ Правителството на Ангола съобщи, че жертвите на безредиците, избухнали по време на масовите протести срещу скока в цените на горивата, са достигнали 22 души.
Безредиците избухнаха в понеделник, когато местни асоциации на микробусни таксита започнаха тридневна стачка срещу решението на властите да увеличи цената на дизела с една трета като част от усилия за намаляване на скъпите държавни субсидии и укрепване на публичните финанси.
Грабежи, вандализъм и сблъсъци с полицията започнаха в столицата Луанда, след което бързо се разпространиха в други провинции. В сряда президентът Жоао Лоренсо свика извънредно събрание на управляващия кабинет, на което получи актуални сведения за ситуацията със сигурността и реакцията на полицеските сили.
В официално изявление на президентството се съобщава за 22 загинали, 197 ранени и 1214 арестувани. 56 търговски обекта и 25 автомобила са били унищожени, а редица магазини и складове са разграбени.
„Съжаляваме за 22-та смъртни случая, сред които един полицай“, заяви министърът на вътрешните работи Мануел Омем.
Повечето търговски обекти и бизнеси в Луанда останаха затворени днес, като силите за сигурност патрулираха по улиците на столицата, които до голяма степен останаха празни, след като местните жители се прибраха по домовете. Единствените струпвания на хора останаха пред бензиностанции и магазини.
Телевизия Нзинга показа кадри на жени, оплакващи загинал на улица в централния район Казенга в столицата, докато група хора разграбва супермаркет наблизо. В репортажа не се посочва причина за смъртта на човека. В същия район млад мъж загина, след като беше уцелен от случаен куршум няколко часа по-рано.
Протести и безредици се проведоха и извън столицата, включително в град Хуамбо, на около 600 км северно от Луанда и крайбрежния град Бенгуела. Полицията в южния град Лубанго призна, че неин служител е застрелял 16-годишно момче във вторник. Тийнейджърът е бил част от група, направила опит да нахлуе в местния щаб на управляващата партия МПЛА.
Протестите от последните два дни са поредните в Ангола, след като решение за повишаване на цената на горивата от 300 на 400 кванзи (0,33 до 0,43 долара) за литър доведе до скок на разходите за живот на милиони бедни в страната, която е сред водещите производители на петрол в Африка.
След 2023 г. тя постепенно премахна субсидиите за горива, след като скок в цените на бензина предизвика смъртоносни протести, които властите са подклаждани от Международния валутен фонд. Според финансов министър на друга страна износител на петрол, миналата година субсидиите са възлизали на близо 4% от БВП. Инвеститорите следят внимателно усилията на страната за постепенно премахване на субсидиите.
„Инвеститори и международни финансови институции разглеждат реформата на субсидиите като доказателство за ангажимента на Ангола към сложни структурни корекции“, обясни Пиетер Ниестен, портфолио мениджър за дълг на нововъзникващи пазари в Нойбергер Берман, който очаква субсидиите за горива тази година да възлизат на 1,8% от БВП, допринасяйки за фискалния натиск.
Лузофонската държава с над 36 милиона население страда от висок процент на инфлация, достигнал 20% през юни, докато равнището на безработица възлиза на около 30%, сочат данни на националния статистически орган.
🇱🇾🤝🇷🇺 Либия възнамерява да възобнови замразените договори с руски компании в петролния и газовия сектор, съобщи пред ТАСС представител на Президентския съвет на Либия, де факто държавния глава на страната.
„Виждаме обещаващи възможности за сътрудничество, особено в областта на възстановяването, сигурността и икономиката“, заяви официалният представител. Той подчерта, че в икономическата сфера „възобновяването на договори с руски компании в петролния и газовия сектор“ се разглежда като ключов приоритет.
По политическата линия представителят отбеляза, че Либия цени подкрепата на Руската федерация във външнополитическите форуми при защитата на единството и суверенитета на страната.
„Нееднократно сме призовавали, може би най-силно по време на срещата между двамата президенти в Санкт Петербург, за спешно подновяване на работата на съвместната комисия“, припомни той. Ал-Менфи се срещна с руския президент Владимир Путин по време на срещата на върха Русия–Африка в Санкт Петербург през юли 2023 г.
Присъствието на чуждестранни компании в Либия, включително руски фирми, значително намаля след 2011 г. поради нестабилност и продължаващи предизвикателства в енергийния сектор. Много договори бяха замразени през този период. През май 2024 г. либийският министър на инвестициите Елгайди Али Саиди Саад заяви по време на форума „Русия – Ислямският свят“ в Казан, че Либия е готова да сключи споразумение за изграждане на рафинерия на либийска територия с руската петролна компания „Татнефт“.
🇻🇪⚔️🇬🇾 Гвиански войници са атакувани три пъти в рамките на 24 часа в богатия на петрол граничен район, оспорван от съседна Венецуела, където лидерът ѝ Николас Мадуро обяви, ще проведе избори по-късно този месец, въпреки международната забрана.
Въоръжени мъже в цивилни дрехи са извършили три отделни нападения срещу военни патрули по река Куюни, която се намира в оспорвания регион Есекибо, съобщиха от Въоръжените сили на Гвиана (GDF).
„При всяка от атаките, Въоръжените сили на Гаяна реагираха премерено, като нито един военен не е пострадал“, се посочва в изявление, публикувано в четвъртък. Армията на страната подчерта, че ще „продължи да отговаря на актове на агресия по границата между Гаяна и Венецуела“.
И двете държави предявяват претенции към Есекибо – регион, който обхваща около две трети от територията на Гвиана и е дом на около 125 000 от общо малко над 800 000 граждани на страната.
Гвиана управлява територията от десетилетия и настоява, че границите на региона са определени от арбитражен съд още през 1899 г. Венецуела от своя страна смята, че река Есекибо, намираща се на изток от региона, представлява естествена граница, призната още през 1777 г.
Дългогодишният спор се възпламени отново през 2015 г., когато американският енергиен гигант ExxonMobil откри огромни находища на петрол в Есекибо. Напрежението достигна връхна точка през 2023 г., когато правителството в Джорджтаун започна да провежда търгове за концесии на петролни блокове в региона.
С откритията малката англоезична държава, бивша колония на Великобритания и Нидерландия, се сдоби с най-големите залежи на петрол на глава от населението в света. В отговор Венецуела организира референдум за претенциите си към територията, заплаши да анексира по-голямата част от региона, превръщайки го в 24-тия щат на Венецуела.
Освен това венецуелските власти обявиха, че Есекибо ще бъде включен в предстоящите на 25 май избори за губернатори, въпреки забраната на Международния съд на ООН за провеждането на вот в региона.
Въоръжените сили на Гаяна заявиха, че „остават решени да защитават териториалната цялост на страната“ и предприемат „всички необходими мерки за опазване на границите и поддържане на мира и сигурността в нашата обична родина“.
Напрежението беше временно успокоено след среща между президентите на двете страни през декември 2023 г. в близката островна държава Сейнт Винсент и Гренадини, на която двамата в крайна сметка стигнаха до съгласие да не прибягват до сила. Въпреки това, напрежението скочи отново през февруари 2024 г., когато Гвиана обяви, че шестима нейни войници са били ранени след засада в региона.
🇳🇪⚔️🇨🇳 Управляващата хунта в Нигер разпореди на трима китайски служители в петролния сектор да напуснат страната, съобщи Ройтерс, позовавайки се на двама анонимни източници, в поредния ход на военните правителства от региона за упражняване на засилен контрол над природните ресурси.
Тримата изгонени са директори на местните клонове на Китайска национална петролна корпорация (CNPC), Западноафриканска нефтопроводна компания (WAPCo) и съвместна петролна рафинерия (SORAZ), споделиха източниците.
На китайските служители бяха дадени 48 часа да напуснат страната. В петък близък до военните власти източник отбеляза, че китайските граждани вече се намират извън страната.
Другият източник, който е близък до засегнатите компании, обясни, че тримата са били помолени да напуснат заради спорове относно заплащането на местния персонал и темпото на работа по проекти.
В отделно развитие от миналата седмица министерството на туризма на Нигер отмени лицензията на китайски хотел в столицата Ниамей, позовавайки се на дискриминационни практики.
Миналата година Нигер подписа меморандум за разбирателство с CNPC на стойност 400 милиона долара, свързан с продажбата на суров петрол от нефтеното находище Агадем.
Хунтата в Нигер разкъса споразуменията за отбрана със Съединените щати и бившата колониална сила Франция. Властите поеха контрола и над урановата мина Somair на френската компания за ядрени горива Orano.
Военните правителства в Мали и Буркина Фасо по подобен начин са използвали правни спорове, за да установят по-голям контрол върху ресурсите, включително златото.
