Администрацията на Тръмп работи по споделена власт между фракциите в Либия.

🇺🇸🤝🇱🇾 Администрацията на Тръмп работи по модел за въвеждане на споделена власт, който да обедини враждуващите фракции в източна и западна Либия, докато в същото време отвори петролния сектор за американски компании, съобщи Financial Times.

Рамката предвижда Саддам Хафтар – син на маршал Халифа Хафтар, ръководител на Либийската национална армия – да оглави изпълнителен президентски съвет, докато Абдул Хамид Дбейба остава премиер на запад. Официални представители на САЩ прогнозират, че добивът може да бъде удвоен до 3 млн барела дневно до края на десетилетието.

Планът, който Financial Times описва, цели единна власт и консолидация на разпокъсаните институции между Триполи и Бенгази – бюджет, централна банка и петролна корпорация. Едновременно Вашингтон насърчава американски енергийни компании да разширят своето присъствие в страната. Прогнозата за добива стъпва върху ниска база: през 2025 г. той достигна до най-високото ниво от 12 години в размер на 1,37 млн барела на ден при петролни приходи от порядъка на 22 млрд долара, ръст от близо 15% спрямо предходната година.

Дипломатическият двигател зад инициативата е Масад Булос, старши съветник на президента Доналд Тръмп по въпросите на Африка, арабския свят и Близкия изток. Именно неговата совалкова дипломация между двете правителства на изтока и запада оформя контурите на договорката, чиито поддръжници представят по-скоро като допълнение, а не като заместител на политическия процес, ръководен от ООН.

Кой какво получава

Според версията, представена от Financial Times, която съвпада с текущите дипломатически разчети, Саддам Хафтар трябва да оглави нов изпълнителен президентски съвет вместо настоящия му председател Мохамед Менфи, а Абдул Хамид Дбейба би запазил премиерския пост в западната администрация.

По-ранна версия на същия план, завъртяла се в медийното пространство през пролетта, докладвана от Middle East Eye, посочи 35-годишния Хафтар като „президент" и говореше за смяна на болния Абдул Хамид Дбейба с неговия братовчед Ибрахим Дбейба на премиерския пост. Разминаването отразява еволюция на преговорната рамка, а не два потвърдени паралелни плана; конкретното разпределение остава предмет на договорки.

Логиката на модела е да обедини Либия около двете най-силни фамилии – Дбейба на запад и Хафтар на изток – като в същото време смени поколението на върха. Поддръжниците на плана настояват, че той е способен да стабилизира страната след години разделение, допълвайки усилията на ООН. Критиците поставят под въпрос дали двата лагера изобщо са готови да споделят властта и алармират, че дълбокото взаимно недоверие може да подкопае всяка договорка.

Отпорът у дома

Извън благосклонния прочит на западната преса, вътре в Либия инициативата на Булос беше посрещната с остра реакция. Висшият държавен съвет – международно признат консултативен орган, базиран в Триполи – отхвърли публично предложението за споделена власт още в началото на април 2026 г. Президентският съвет, чийто председател планът би изместил, също се обяви категорично против.

Най-категоричен беше Садик ал-Гариани, муфтия на Либия, който определи инициативата като „американска измама за заграбване на петрола" и „зловеща". Отпор се прояви и в Мисрата – родния град на Дбейба и една от опорите на въоръжените фракции на запад – където редица лидери на политическите и силови структури отхвърлиха както идеята за споделяне на властта с Хафтар, така и логиката на външно посредничество като цяло.

Появиха се и сведения за напрежение вътре в самата фамилия Хафтар – недоволство сред някои от синовете на военния лидер от концентрацията на власт в ръцете на Саддам – на този етап те остават непотвърдени, но илюстрират колко крехка е цялостната обстановка по високите етажи на фрагментирана Либия.

Енергийният залог

Паралелно с политическата рамка започнаха да се натрупват и ангажименти в сферата на енергетиката. През януари Либия сключи сделки за развитие на стойност над 20 милиарда долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies. По време на посещението на Булос в столицата Триполи на 23 юли 2025 г. Дбейба отправи предложение за мащабно стратегическо партньорство със САЩ на стойност около 70 млрд долара, което обхваща енергетика, минни ресурси, инфраструктура, здравеопазване и телекомуникации. Конкретният резултат от срещата е инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между американската компания Hill International и либийската Меллита.

Целта от 3 млн барела на ден остава прогноза на официални лица, а не конкретне ангажимент, обвързан с график. Нейното реализиране предполага повече от двойно увеличение на текущия добив, което може да се постигне с финансиране от Националната петролна корпорация, намаляване на корупцията и съгласуване на паралелните разходни структури – все условия, които самият план за обединение трябва да изпълни.

Какво вече се случи

Сред признаците за напредък, изтъкнати от американски официални лица, присъстват три конкретни стъпки. Първо, единен национален бюджет за тази година, подписан около 11 април. Съвместно изявление в негова подкрепа беше издадено от САЩ и още девет държави (Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция и Великобритания) – първи единен бюджет от над десетилетие. Второ – споразумения за финансиране на развитието на връзките между изтока и запада. Трето – участие на двете страни в ръководени от САЩ военни учения.

Едно от тези учение беше Flintlock 2026, което беше проведено под егидата на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) от 14 до 30 април, с две церемонии по откриването в Сирт (Либия) и Абиджан (Кот д'Ивоар). В тях участваха около 1500 военнослужещи от над 30 държави, а за първи път заедно застанаха военнослужещи от двете съперничещи страни в Либия – Правителството на националното единство (GNU) в Триполи, признато от ООН, и Либийската национална армия (LNA) в Тобрук на изток.

Хронология

• 23 юли 2025 г. – Масад Булос прие Абдул Хамид Дбейба в Триполи – стратегическо партньорство между САЩ и Либия за 70 млрд долара и инфраструктурно споразумение за 235 млн долара между Меллита и Hill International.
• Януари 2026 г. – Либия сключва сделки за развитие на стойност над 20 млрд долара с американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies.
• Началото на април 2026 г. – Висшият държавен съвет отхвърля предложението на САЩ за споделена власт изток–запад; Президентският съвет и муфтията ал-Гариани също се обявяват против.
• 11 април 2026 г. – подписан е единен национален бюджет за настоящата година; съвместно изявление в негова подкрепа от САЩ и още девет държави.
• 14–30 април 2026 г. – военни учения Flintlock 2026 под егидата на AFRICOM с участието на 1500 военни от над 30 страни. Първо съвместно участие с участието на изтока и запада на Либия.
• юни 2026 г. – Financial Times с описание на актуалната рамка: Саддам Хафтар начело на изпълнителен президентски съвет, а Дбейба премиер. Прогноза за удвояване на петролния добив до 3 млн барела на ден до края на десетилетието.

Кризата с горивата в Русия продължава да се влошава, 25 региона са с прекъснати доставки.

🇷🇺🚫⛽️ Федералното правителство в Русия облекчава екологичните стандарти за горивата, търгувани на вътрешния пазар – елемент от усилията за спиране на изострящия се недостиг на енергийни суровини, докато ежедневните украински удари продължават да нарушават работата на преработващия сектор в страната.

Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на публикация на руския ежедневник „Комерсант“ от 16 юни. Този ход идва в момент, когато стана ясно, че ударите по руската енергийна инфраструктура оказват много по-тежък  натиск върху доставките на гориво от първоначално очакваното. Според Ройтерс броят на атаките с дронове, насочени към петролни рафинерии в страната, се е удвоил от началото на 2026 г. Прекъсванията доведоха до пълно или частично спиране на дейността на няколко съоръжения и допринесоха за спад в производството на бензин, дизелово, керосин, мазут и други продукти.

Ройтерс съобщи, че руските власти за първи път са въвели мярката миналата есен в опит да спрат задаващия се остър дефицит на гориво. Тази политика позволява на конкретни рафинерии да снабдяват вътрешния пазар с гориво, което не отговаря на предварително установени екологични изисквания. Според доклада действието на това споразумение е било удължено на 1 май.

Съгласно занижените стандарти бензинът, продаван на руска територия, може да съдържа до 150 милиграма сяра на килограм (ppm). Вестникът отбелязва, че това ниво е приблизително 15 пъти по-високо от максимално допустимите граници в Европа, Китай и Индия. Ревизираните правила позволяват по-висока концентрация на ароматни въглеводороди в горивото, считани за токсични и свързвани с различни рискове за здравето.

Натискът над вътрешния пазар на горива изглежда нараства, като се съобщава за все по-висок брой региони на страната, изпаднали в ситуация на остър дефицит, последван от налагане на ограничения за максималното количество гориво, позволено да се закупи от едно лице. Прекъсвания в доставките на гориво и недостига на бензин вече са отчетени в поне 25 руски региона, с оглед на продължаващите украински удари по петролната индустрия, които продължават да изтощават руския енергиен сектор, съобщи The Moscow Times.

Броят на засегнатите региони нараства главоломно. В началото на юни за недостиг на гориво и рестрикции на продажбите имаше само в 15 руски региона. Сходни мерки бяха въведени във всички украински региони под руска окупация – Крим, Севастопол и части от Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области.

Влошаващата се ситуация е резултат от систематична украинска кампания, насочена към руските рафинерии. Между януари и май украински дронове са реализирали общо 38 успешни удара, докато 16 от атаките са били проведени само в рамките на май – най-високият месечен показател от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

По данни на OilX темповете на преработка в руските рафинерии като цяло са спаднали с 14% от началото на годината и остават с близо 20% под предвоенните нива.

Руски регионални служители предлагат разнообразни интерпретации на причините, довели до повсеместния дефицит. Временно изпълняващият длъжността губернатор на Белгородска област Александър Шуваев заяви, че проблеми с доставките в действителност съществуват, а губернаторът на Краснодарския край Вениамин Кондратиев отхвърли ситуацията като опит за всяване на „изкуствена паника“.

Доставките на гориво в окупираната част на Донецка област на практика са изчерпани, което засяга пряко не само цивилното население, но също и подразделенията на руската армия, които участват „специална военна операция“, алармира руския пропагандист „Romanov Light“, който споделя, че гориво се появява спорадично на отделни бензиностанции, но бива моментално изкупено. Той добави, че по цялата дължина на магистрала Донецк–Авило-Успенка към настоящия момент няма нито една бензиностанции с налично гориво. Ситуацията остава идентична в едноименния областен град.

По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.

82-ра въздушно-десантна дивизия на САЩ, остров Харг и скритата следа към Израел.

🇺🇸🪖🇮🇱 Когато към края на месец март Пентагонът обяви, че разполага 82-ра въздушно-десантна дивизия в зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM), изявлението прозвуча гръмко и в същото време недоизказано – гръмко, защото предстоеше основната сила за бързо реагиране на американската армия да бъде разположена в театър, където въздушните удари по Ислямската република навлизаха в пета седмица. Недоизказано, защото според американския разследващ журналист Кенет Клипенщайн, един вероятно ключов детайл е останал извън официалните изявления.

Според заповед за разполагане, с която той твърди, че се е сдобил, и според негов военен източник, участвал в планирането, част от десантчиците не поеха към американски военни бази в Персийския залив, а направо към Израел. Разполагането, според Клипенщайн, е свързано с нов съвместен план за извънредни ситуации, завършени през февруари, включващи операцията за поемане на контрола върху остров Харг и ивица земя по крайбрежието на Иран.

Стойността на този детайл се крие в онова, което прикриването му позволи. Запазвайки израелския компонент в тайна, Пентагонът се размина с обществения дебат, който при всички положения щеше да предшества съвместната сухопътна операция на САЩ и Израел срещу Иран – перспектива, която по онова време мнозина смятаха за напълно реална на фона на репортажи за сухопътна инвазия. По-важно е, че изборът на Израел като отправен пункт заобикаля най-деликатния логистичен проблем на цялата кампания: съгласието на арабските съюзници на САЩ в Персийския залив. Потенциална въздушно-десантна операция с начална точка на територията на Израел, не изисква нито една страна от региона да отвори бази – и точно затова, ако се вярва на твърдението на Клипенщайн, ще бъде именно 82-ра дивизия.

За да открием защо този избор е логичен, трябва да бъдем наясно какво е бригадата. 82-ра въздушно-десантна дивизия е създадена през 1917 г. и още в Първата световна война получава прозвището „All-American“, тъй като в нейните редици служат хора от всичките тогавашни щати – оттам и емблематичната нашивка с двойния инициал „AA“. През август 1942 г. се превръща в първата въздушно-десантна дивизия в историята на САЩ и нейното име е вписано в почти всяка голяма десантна операция на ХХ век: парашутният скок над Сицилия през юли 1943 г., десантът в Нормандия в нощта срещу 6 юни 1944 г., операция „Маркет Гардън“ в Холандия, отбраната на Бастон по време на Арденската офанзива. В следвоенната епоха дивизията е острието на американската „сила за бърза намеса“ – Гренада (1983), Панама (1989), войната в Залива (1991), Афганистан (2001) и Ирак (2003). Базирана във Форт Браг, Северна Каролина, в състава на 18-и въздушно-десантен корпус, тя поддържа Сили за незабавно реагиране – бригада с численост от около 3000 души, способна да се разгърне навсякъде по света в рамките на 18 часа. Именно тази бригада е в основата на разполагането през март.

Конкретната част, посочена в заповедта за Израел, носи собствена тежест в анализа. Елементите, изпратени по заповед от 7 април на „временна мисия“ в Израел, принадлежат на 2-ри батальон на 501-ви парашутно-пехотен полк, по-известен като батальон „Джеронимо“. Прозвището идва от 1940 г., когато парашутистите гледат филма Geronimo и редникът Обри Еберхарт се обзалага, че при скока ще извика името на апахския вожд, за да докаже, че не се страхува; възгласът се превръща в боен вик на всички въздушно-десантни сили на САЩ. През Втората световна война 501-ви полк се сражава при Карантан в Нормандия, превзема непокътнати мостовете при Вегел по време на „Маркет Гардън“ и се превръща в един от първите, влезли в бой при Бастон. Днес 2-ри батальон е част от 1-ва бойна бригада на 82-ра дивизия – т.е. точно от формацията, която съставлява Силите за незабавно реагиране.

Публичната версия на събитията започна да се оформя в края на март, когато New York Times съобщи, че висши военни ръководители обмислят разполагане на бойна бригада от 82-ра дивизия в подкрепа на американските операции срещу Иран. Според изданието частите трябвало да дойдат от Силите за незабавно реагиране, а една от разглежданите задачи беше „превземане на остров Харг“ – малък остров в Персийския залив, където минава около 90% от иранския износ на петрол. Подготовката започна седмици преди това: IDF внезапно изтегли 300 души от членния щаб на дивизията от планирано учение в Съвместния център за бойна подготовка в Луизиана, за да не бъде командният елемент, по думите на официални представители пред вестника, „хванат неподготвен, ако нещата ескалират“. Авторитетното издание The Aviationist проследи серия полети, излитащи от армейското летище „Поуп“, което обслужва Форт Браг, към Близкия изток, и съобщи, че командирът на дивизията генерал-майор Брандън Тегтмайер и щабът му са получили заповед за разполагане.

В информационното пространството обаче Израел отсъства. Пентагонът настоятелно говореше само за Зоната на отговорност (AOR) на CENTCOM – разтегливо понятие, което на практика покрива Близък изток – а пресата я цитира така, че подразделението нанася удари срещу американски бази в Кувейт и Катар. Заповедта от 7 април, която насочва елементи от батальона „Джеронимо“ към Израел, така и не намери място в публичния дискурс.

Когато най-сетне заговори открито за 82-ра дивизия, Пентагонът положи видими усилия да не спомене Израел. По време на брифинг на 5 май министърът на войната Пийт Хегсет и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн посветиха голяма част от времето си на Project Freedom – отбранителна операция, която според президента Тръмп поддържа свободно търговското корабоплаване в Ормузкия пролив и в която според брифинга участват над 15 000 военни.

Кейн изрично похвали дивизията за това, че нейни елементи синхронизират денонощно въздушните операции на най-малко 100 самолета над пролива. „Когато президентът и министърът имат нуждата от незабавна, мащабируема и смъртоносна бойна мощ в CENTCOM и другаде, All-American дивизия отговаря на повикването“, изтъкна той и описа парашутистите като готови „да скочат от самолети на ВВС в сухопътен бой и да вземат ключова територия, ако им бъде наредено, точно както техните предци сториха в Сицилия и Нормандия през Втората световна война, или да осигурят навлизане на следващите сили в театъра, както в Гренада и Панама“. Кейн добави предупреждение към Техеран: „Никой противник не бива да бърка настоящата ни сдържаност с липса на решимост.“

Точно това изказване – публично описание на готовност за окупация на чужда територия, поднесено успоредно с щателно премълчаване на израелския елемент – е в основата на тезата на Клипенщайн. Защо възниква подобна чувствителност за назоваване на Израел, след като САЩ вече признаха публично, че там са разгърнати ПРО и изтребители F-22? Журналистът предлага три обяснения. Първо, мащабът на военно партньорство отдавна надхвърля търговията с оръжие и взаимното „избягване на конфликти“. Второ, задълбоченият обмен на цели, според преценката му, да доближи Израел до статут на „шесто око“ в съюза „Петте очи“ (САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия) – формално Израел остава външен партньор, а не член. Трето, и най-съществено: назовавайки Израел би разкрил до каква степен американската атака по Иран всъщност е съвместна такава – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а отлично координирано партньорство на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове са факт, а не риторика. Трето, и най-съществено: назоваването на Израел би разкрило до каква степен една американска атака срещу Иран всъщност е съвместна атака на САЩ и Израел – не лично приятелство между Тръмп и Нетаняху, а добре сработено сътрудничество на работно ниво между военните, при което съвместните оперативни планове вече са факт, а не риторика.

Към момента на писане рота „Чарли“ към 2-ри батальон остава в Израел, откъдето близо два месеца не са излизали съобщения, твърди Клипенщайн. И точно тук е уместно да направим бърза уговорка: пълноценен парашутен десант по образец на Нормандия е малко вероятен, подобна операция не беше предприета дори в разгара на инвазията в Ирак през 2003 г. В същото време 1 лек пехотен батальон не е достатъчен нито за инвазия, нито за удържане на град. По-вероятно е разполагането да изиграе и функция на сигнализация към режима в Техеран, усилена точно от публичния театър на брифинга от 5 май.

И все пак значението на разкритието не се крие в това дали ще бъде извършен десант. То е в друго: съвместното планиране на сухопътна операция в Иран, планирана от Израел и САЩ е преминало от политическа близост към оперативна реалност – с план, завършен още през февруари, разположено мълчаливо на израелска земя. Изборът на Израел като отправна точка не е козметичен; той е точно механизмът, който позволява на Вашингтон да заобиколи съгласието на своите партньори в Залива и едновременно с това причината целият компонент да бъде скрит. Тежестта на един лек батальон е скромна – това признава и самият Клипенщайн. Тежи политическото измерение: сухопътен вариант срещу Иран вече стои подготвен на масата, без да е преминала нито през съгласие на партньорите в Залива, нито през публичен дебат.

Колко точен е бил изборът на Израел, демонстрираха събитията от началото на юни. На 2 и 3 юни Иран удари летище Кувейт и обекти в Бахрейн – същите страни, чието разрешение за хипотетична десантна операция в Залива би изисквала и които войната превръща в цели, а не надежден домакин. Дни по-късно, на 7 и 8 юни, ескалация се пренесе в Иран: след израелски удар по южните квартали на Бейрут, нанесен въпреки призива на Вашингтон за въздържане, Иран изстреля първия си ракетен залп срещу Израел от примирието насам, а израелски изтребители отвърнаха с нанасяне на удари по зенитно-ракетни комплекси на иранската ПВО и по петрохимическия комплекс в Махшахр. Двете страни обявиха, че спират, но всяка със свои условия за подновяване, а примирието между страните остава в сила само формално. Точно когато войната, за която тази опция беше подготвена, пламва отновно, предварително позиционираният и недеклариран сухопътен компонент придобива тежест, каквато не е имал до този момент след началото на април. А ако такава операция действително вече е подготвена, остава един не твърде уместен въпрос, с който Клипенщайн завършва – нямаше ли да е редно обществото да знае?

Петролът доближава $100 заради ескалацията между Иран и Израел, азиатските борси се сринаха.

🛢️💰📈 Цените на петрола отново се покачват, след като ескалацията на войната в Близкия изток отново тревожи търговците и засилва съмненията дали Ормузкия проток скоро ще бъде отворен.

Малко след 04:30 ч. източно американско време европейският сорт Брент, който е глобалният бенчмарк за петрола, поскъпна с около 4,8% до 97,52 долара за барел. Лекият суров петрол West Texas Intermediate (WTI) отчете сходен ръст, достигайки 94,82 долара за барел.

Поскъпването идва след размяна на въздушни удари между Израел и Иран от вчера насам, което бележи най-тежката ескалация на бойните действия от началото на примирието през първата половина на април. Цените на Брент вече скочиха със 7 долара за барел този месец, докато войната с Иран навлиза в своя 100-тен ден.

В неделя ОПЕК и нейните партньори се съгласиха да увеличат производствените квоти със 188 000 барела на ден в рамките на месец юли, се посочва в изявление на групата на производителите на петрол, която включва Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак и Оман. Това увеличение обаче е теоретично. На практика производството на картела се срина, тъй като износът остава до голяма степен блокиран.

В същото време фондовите пазари в Азия бележат спад, след като технологичните акции преживяха сериозни разпродажби. Южнокорейският индекс KOSPI се срина с цели 8,29%, докато японският Nikkei затвори с 3,85% надолу, а хонконгският Hang Seng загуби 1,22%.

Низходящата тенденция следва разпродажби на акции в САЩ от петък, водени също от технологичния сектор. Тогава силните данни за заетостта в САЩ, съчетани с по-високите цени на петрола, накараха трейдърите да увеличат своит залози за повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв по-късно през годината. Централните банки вдигат лихвите, за да се справят с високата инфлация, което оскъпява кредитирането за фирмите и свива апетита на инвеститорите към акции.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Стратегическият петролен резерв на САЩ се топи с невиждани темпове.

🇺🇸⛽️ Стратегическият петролен резерв на САЩ (СПР), изграден след петролното ембарго от 1973 г. като последен буфер срещу шокове в доставките, се изпразва с безпрецедентни темпове. Към 29 май обемът му спадна до 357,1 млн. барела – най-ниското му ниво от януари 2024 г. насам. В рамките на седмицата, приключила на 15 май, САЩ отчетоха исторически седмичен спад от 9,92 млн. барела, последван от още 9,1 млн. барела през следващите 7 дни. При текущите темпове резервът се намира на броени дни от това да спадне под нивото си от август 1983 г., когато е съдържал 351,78 млн. барела.

Въпреки че посочените нива изглеждат критични, те не са абсолютното дъно за века – по време на пазарните интервенции от страна на администрацията на Байдън през юли 2023 г. резервът беше изпразнен до 347 млн. барела. Истинският прецедент обаче се крие в прогнозираната крайна точка на настоящата кампания: пълното освобождаване на поетия ангажимент от 172 млн. барела се очаква да свие СПР до близо 243 млн. барела. Това е обем, който не е бил виждан от февруари 1982 г. Това са над 16 000 дни – период, който покрива почти цялото оперативно съществуване на резерва.

Аномален е механизмът, довел нещата дотук. За разлика от разпродажбите през 2022–2023 г., които изпразниха резерва от 579 до 347 млн. барела чрез директни и окончателни пазарни продажби, сегашното изтегляне е част от най-голямата координирана интервенция в историята на Международната агенция по енергетика (МАЕ). САЩ влязоха в ролята на глобален снабдител от последна инстанция, тъй като светът се оказа лишен от огромна част от износа през Персийския залив.

Спусъкът беше избухването на войната срещу Иран на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха операция „Epic Fury“, чийто първи удар ликвидира върховния лидер Али Хаменей в Техеран  и стотици фигури от висшата командна структура на режима. В отговор Техеран предприе безразборни удари с ракети и дронове по Израел, американски бази и съседни арабски държави (Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Кувейт).

В рамките на 48 часа след първите удари Ормузкият проток се оказа фактически затворен от Революционната гвардия. През него обикновено минават 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG). Блокадата парализира износа от региона, който се срина до под 10% от обичайните нива, и блокира 15-18 млн. барела на ден. Ситуацията се изостри допълнително, след като на 4 март QatarEnergy обяви форсмажор върху целия си износ на LNG след иранския удар по Рас Лафан. Това предизвика светкавичен скок в цените – сортът WTI скочи с близо 47% за 2 седмици, доближавайки 99 долара за барел, а МАЕ описа това като най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар.

Реакцията на МАЕ не закъсня: на 11 март 32-те страни-членки се съгласиха единодушно да освободят 400 млн. барела от спешните си запаси. Квотата на САЩ в това усилие е 172 млн. барела. Ключова разлика в настоящата стратегия на Вашингтон е използването на механизма на обмена (exchanges) вместо чисти продажби. Това са краткосрочни заеми в натура, които преработватели се задължават да върнат с премия в порядъка на 18-24%. Първият търг включваше 86 млн. барела от 3 обекта на СПР при минимална премия от 18–22% и прозорец за връщане между ноември 2026 г. и септември 2028 г.. На теория държавата ще си върне общо около 200 млн. барела. Енергийният секретар Крис Райт изрази надежда за бързо попълване на резерва в рамките на година, но анализи на RBN Energy сочат, че поради техническите ограничения при пълнене на каверните (най-много до 785 000 барела на ден), резервът ще се върне към предвоенните си нива от 414 млн. барела най-рано през юли 2028 г.

Към настоящия момент САЩ вече са освободили около 50 млн. барела от планираното. Тъй като тези обеми не се ползват само за вътрешния пазар, а и за поддържане на глобалната стабилност и съюзниците, Вашингтон се оказва в сложна позиция. Вътрешните буфери се стопяват. Петролната индустрия алармира, че с намаляване на държавния инвентар и спада на търговските запаси в Cushing до критични нива (близо до оперативния минимум от 20 млн. барела), пазарът става изключително чувствителен, при което може цените да реагират рязко на нов шок.

Физическите параметри на СПР също налагат ограничения, които често се интерпретират грешно. Спряганите цифри от 252 и 150 млн. барела не са геоложки лимити на изпомпване. Към тази пролет наличностите в СПР се състояха от 252 млн. барела кисел петрол (sour) и 150 млн. барела сладък петрол (sweet). В правно отношение, прагът от 252,4 млн. барела е наложена от закона граница, под която Департаментът по енергетика няма право да извършва т.нар. „ограничени изтегляния“ (limited drawdowns). Въпреки това при сериозна криза президентът има пълно право да нареди пълно изтегляне (full drawdown) без никакъв законов минимум. Историческият лимит от 150 млн. барела пък е заложен още през 1975 г. като изискване за минимално поддържан авариен обем. Геоложкият лимит всъщност е друг: резервът може да поддържа максимален дебит от 4,4 млн. барела на ден за максимум 90 дни, след което капацитетът на изпомпване започва да спада с изпразването на каверните.

Кризата се усложнява от факта, че заплахата далеч не е отминала. Въпреки че временно прекратяване на огъня беше въведено в началото на април, преговорите за дългосрочно споразумение са в застой. В средата на април САЩ наложиха морска блокада на иранските пристанища, а Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговския флот, като Иран отказва да възстанови свободното корабоплаване. Това значи, че събитието, източващо стратегическия буфер на САЩ, продължава, а самият инструмент бързо се доближава до критичната си точка.

Петролната криза извади наяве структурна асиметрия, прикривана дълго от успехите на шистовия добив в САЩ. Въпреки че рекордното производство (над 13 млн. барела на ден) направи САЩ нетен износител в мирно време, то не може да замени моментната стратегическа ликвидност на физическия резерв по време на геополитически кризи. Шистовият барел се добива по графици, подчинени на капиталови цикли, докато СПР реагира за няколко дни. Използването на националния авариен буфер за енергийна дипломация и стабилизация на глобалния пазар оголва икономиката на САЩ пред бъдещи вътрешни бедствия (например силен ураган в Мексиканския залив), а в същото време попълването на резерва ще отнеме години  и ще се случи на по-високи цени. Това изразходване бележи преломна точка, в която защитният инструмент на американската икономика се изразходва в конфликт с неясен край.

📸 Снимка: Резервоари за съхранение на суров петрол се виждат на снимка от въздуха в петролния хъб Кушинг в щата Оклахома, САЩ, 21 април 2020 г. (REUTERS/Drone Base/File Photo)

Военноморските сили на Франция са задържали танкер от руския „сенчест флот“.

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Военноморските сили на Франция са задържали петролния танкер Tagor, който е плавал от Русия и е обект на санкции по подозрение, че принадлежи към т.нар. руския „сенчест флот“. В операцията е участвал и Кралският флот на Великобритания.

„Тази операция беше проведена в Атлантическия океан, в открито море, с подкрепата на редица партньори, включително Обединеното кралство, и в строго съответствие с морското право. Недопустимо е плавателни съдове да заобикалят международните санкции, да нарушават морското право и да финансират войната, която Русия води срещу Украйна вече повече от четири години“, написа Макрон в социалната мрежа X.

По думите му тези плавателни съдове, които игнорират „дори най-елементарните правила за морска навигация, представляват заплаха за околната среда и сигурността на всички“.

По данни на услугата MarineTraffic, Tagor е отплавал от Русия (най-вероятно е приел товар от плаващо нефтено хранилище в района на Мурманск) и се е насочил към пристанище в западен Камерун.

Корабът плава под флага на Камерун и е под санкции на САЩ, Европейския съюз, Великобритания и Швейцария за превоз на руски петрол и петролни продукти. Това не е първият танкер от руския „сенчест флот“, задържан от Франция.

От есента на миналата година френските военни, съвместно със съюзници, задържаха танкерите Grinch, Boracay и Deyna. Всички те впоследствие бяха освободени. По-специално, танкерът Grinch, както заявиха френските власти, беше освободен след глоба от „няколко милиона евро“ поради неспособността на екипажа да обоснове използването на флага.

Тръмп решава в Ситуационната зала за съдбата на примирието с Иран.

🇺🇸🤝🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Ситуационната зала на Белия дом за съвещание със съветниците си, преди да вземе „окончателно решение“ дали да даде зелена светлина за удължаване на примирието с Иран.

Тръмп потвърди разговорите на високо равнище ден след като преговарящите на двете страни са постигнали предварително споразумение за удължаване на крехкото примирие с 60 дни и започване на нови преговори за ядрената програма на Техеран. Изготвящият се меморандум за разбирателство все още изисква одобрението на Тръмп и висшето ръководство на Ислямската република.

„Няма да се обменят пари до второ нареждане. Договорени са други въпроси с далеч по-малко значение. Сега ще проведа среща в Ситуационната зала, за да взема окончателно решение“, написа Тръмп в Truth Social.

В четвъртък вечерта вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че има предварително споразумение, но не е ясно дали Тръмп ще го одобри. „Трудно е да се каже кога точно или дали изобщо президентът ще го подпише“, каза Ванс пред репортери, като добави: „Водим преговори напред-назад по няколко формулировки“.

Иран не потвърди веднага сделката. По-рано днес министърът на външните работи Абас Арагчи призова САЩ да се откаже от това, което той определи като „прекомерни“ искания в преговорите за прекратяване на войната.

„Постигането на окончателно съгласие зависи от преустановяването на сегашното поведение на американската страна“, подчерта Арагчи в разговор с оманския си колега, в който осъди „прекомерните искания на САЩ, както и техните променливи и противоречиви позиции“.

Дипломатическият натиск идва в момент, в който примирието изглежда все по-крехко. Последната ескалация на напрежението назря преди по-малко от ден, когато Кувейт прехвана балистични ракети, изстреляни от Иран срещу американска военна база в страната, според Централното командване на САЩ.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещна днес с пакистанския министър на външните работи Ишак Дар, чиято страна се очерта като водещия посредник в мирните преговори. Нито един от двамата не обели дума пред репортерите, докато позираха за снимки в Държавния департамент.

Московската рафинерия спря работа след удар на украински дрон; атакуван е и завод на „Лукойл“.

🇷🇺 Московската петролна рафинерия временно прекрати производство след удар с украински дрон на 17 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на източници от местната индустрия.

Операциите в предприятието, собственост на „Газпромнефт“, разположено в югоизточната част на столицата, бяха прекратени с цел защита и намаляване на по-нататъшните рискове, въпреки че според докладите ударът е причинил минимални структурни щети по завода.

Източници на Ройтерс, пожелали анонимност, посочват, че рестартирането на мощностите за преработка се очаква да отнеме няколко дни. Рафинерията играе ключова роля в снабдяването на руската столица с гориво.

Кметът на Москва Сергей Собянин потвърди за инцидента и заяви, че дрон се е разбил близо до обекта. По предварителни данни, предоставени от градоначалника, при удара са ранени 12 души – предимно строителни работници, намиращи се близо до портала на завода.

Собянин подчерта, че основната преработвателна технология на рафинерията е останала непокътната. От „Газпромнефт“ не са отговорили на запитванията на Ройтерс за коментар относно атаката или спирането на работата.

Временното затваряне засяга един от най-значимите активи за производство на енергия в региона. По данни на индустрията през 2024 г. рафинерията е преработила 11,6 млн метрични тона суров петрол, произвеждайки 2,9 млн метрични тона бензин, 3,2 млн метрични тона дизел и 1,3 млн метрични тона битум.

Спирането на работата на предприятието съвпада с друг мащабен удар по руската енергийна инфраструктура тази седмица, когато украински дронове атакуваха рафинерия „Лукойл-Нижегороднефтеоргсинтез“ в Кстово, Нижегородска област – атака, потвърдена по-късно от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна.

Анализатори, работещи с публично достъпни източници, съобщиха, че ударът е поразил основна инсталация за преработка на нефт, предизвиквайки пожар на мястото. Рафинерията в Кстово е четвъртата по големина в Русия, която отговаря за близо 5 процента от общия капацитет за преработка на суров петрол в страната.

Kyiv Independent: САЩ не са удължили изключението за руския петрол.

🇺🇸🇷🇺 Твърденията, че САЩ са взели решение да удължат изключението от санкциите за руския петрол, транспортиран по море, не отговарят на истината, заяви американски служител пред Kyiv Independent.

Изявлението идва в отговор на публикация на Ройтерс, която цитира източник, запознат с темата, според когото Министерството на финансите на САЩ е взело решение за пореден път да удължи въведеното изключение, след като срокът му изтече на 16 май.

„Това е невярно“, заяви американски служител. Друг представител на администрацията потвърди, че към днешна дата изключението не е удължено.

Преди това изключението позволяваше на държавите да купуват руски петрол и петролни продукти, натоварени на плавателни съдове в периода от 15 април до 16 май, заменяйки предходно 30-дневно освобождаване, изтекло на 11 април.

По-рано сенатори от Демократическата партия заявиха, че първоначалното изключение, съчетано с повишените глобални цени на петрола по време на войната срещу Иран, е осигурило на Русия близо 150 млн долара на ден – общо над 4 млрд долара до изтичане на първото освобождаване, според оценки.

На 25 април министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви, че ново подновяване на изключението не се планира. Администрацията на Тръмп обаче веднъж поднови облекчаването на санкциите, въпреки че на няколко пъти излезе с публични изявления, че няма да го стори. Предишното удължаване се случи няколко дни след като Бесент по подобен начин заяви, че изключението няма да бъде подновено.

Войната в Близкия изток се оказа ползотворна за Руската федерация, която отчете повишени приходи в резултат на високите цени на енергията и засиленото търсене на нейните суровини.

Китай отхвърли резолюцията за Ормузкия проток ден след срещата Тръмп–Си

🇨🇳🇺🇳 Постоянният представител на Китай в ООН Фу Цун заяви в интервю за Pass Blue, че страната отхвърля внесения от САЩ и Бахрейн проект за резолюция на Съвета за сигурност с призив до Ислямска република Иран да прекрати поставянето на мини и ударите по преминаващи кораби в Ормузкия проток.

„Не смятаме, че съдържанието е правилно, нито че моментът е подходящ“, заяви Фу Цун, добавяйки, че е нужно „и двете страни да започнат сериозни и добросъвестни преговори“. Изявлението е направено в края на срещата между президента Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, на която според Белия дом двамата лидери се обединиха около мнението, че проливът трябва да бъде отворен, а Си се обяви срещу милитаризация на водния път и всякакъв опит за налагане на такса за транзит. Подобен проект на резолюция вече получи вето от Москва и Пекин през април.

Резолюцията е поредна стъпка от дипломатическия етап на най-мащабната криза в света от началото на 2026 г. На 28 февруари САЩ и Израел предприеха координирана военна кампания срещу Иран – близо 900 удара само за първите 12 часа по обекти на иранската ядрена програма, въздушна отбрана, ракетна и безпилотна програма, командни възли и политическо ръководство. Една от целите беше върховният лидер аятолах Али Хаменей, който беше ликвидиран още при първата вълна удари, извършена в ранните часове на деня. Кампанията, най-мащабна като обхват военна намеса на Запада в Близкия изток от инвазията в Ирак през 2003 г. – продължи около десет седмици и също така обхвана част от енергийната инфраструктура, петролни рафинерии, газови терминали и военноморски бази на Иран.

Военното ядро на кампанията беше проведено от САЩ и Израел с подкрепа от техните арабски партньори: ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт нанесоха собствени удари срещу Ислямската република и нейните прокси милиции в региона след първите ирански удари с балистични ракети. Обединеното кралство и Франция отказаха участие в ударите – британският премиер Киър Стармър декларира изрично, че Обединеното кралство няма да е страна в операциите – но британски изтребители бяха разположени в защитна роля за прехващане на ирански ракети и дронове в Катар, Йордания, Ирак и Кипър. E3 (Великобритания, Франция, Германия) излезе с декларация, която изрази подкрепа за „пропорционални отбранителни военни мерки“ срещу иранските ракетни удари по държави в Близкия изток. Иранският отговор обхвана масирани залпове от балистични и крилати ракети срещу Израел и американските бази в Персийския залив (Ал Удейд в Катар, Ал Дафра в ОАЕ, Манама в Бахрейн и т.н), които бяха спрени с висок процент на успеваемост от обединена въздушна и космическа отбрана. Техеран активира своята „Ос на съпротивата“, която включва хутите в Йемен, шиитски милиции в Иеак, остатъци от палестинските групи и отслабената Хизбула в Ливан.

Иранската блокада на Ормузкия проток започна едновременно с войната: морският трафик беше прекратен до голяма степен още в първия ден, а от началото на март ирански военноморски сили пристъпиха към оперативно поставяне на мини в пролива – от 10 мини на 9 март, според разузнавателни оценки, до десетки такива няколко дни по-късно. Иранската тактика съчета морски мини от съветско, китайско и севернокорейско производство,  морски дронове с взривен товар, нанасяне на удари с противокорабни ракети от мобилни брегови установки и опасни маневри на бързи нападателни катери на Революционната гвардия. Втора по-мащабна вълна миниране беше документирана в края на април, паралелно с внасянето на съвместния проект за резолюция от Бахрейн и САЩ. На 21 април представители на Пентагона информираха Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, че пълно разминиране на пролива може да отнеме до 6 месеца и подобна операция е малко вероятна, докато войната продължава. Това е първото оперативно блокиране на пролива от иранска страна и първото мащабно поставяне на мини в Персийския залив след т.нар. „танкерна война“ с Ирак през 1987–1988 г.

Ормузкият проток, с ширина от едва 39 км в най-стеснената си точка между Иран и Оман, осигурява транзит за около 20% от глобалните доставки на петрол (около 20 млн барела дневно) и около 25% от търговията с втечнен природен газ. През него преминава износът на Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, ОАЕ и самия Иран към пазарите в Източна Азия и Европа. Продължителната блокада предизвика двуцифрено поскъпване на горивата, в отговор на което се наложи спешно освобождаване на обеми от стратегически запасите на САЩ, Япония и Южна Корея и преориентация на азиатските вериги за доставки към алтернативни маршрути в Червено море и саудитската тръба Изток–Запад.

Усилията за връщане на свободата на корабоплаване минават през две паралелни. От една страна Обединеното кралство и Франция положиха основите на координирана инициатива от 30 държави за изграждане на коалиция за охрана на морския трафик в Ормузкия проток, чийто обхват наподобява „Prosperity Guardian“ в Червено море през 2023–2024 г. От друга страна проектът за резолюция в Съвета за сигурност, внесен съвместно от Бахрейн и САЩ, търси формално международно осъждане на иранската тактика и санкционна рамка. Двойната блокада от Китай и Русия в Съвета за сигурност възпрепятства именно втората писта, прехвърляйки усилието изцяло към оперативния модел на коалицията под британско-френско ръководство.

Двойното вето в Съвета за сигурност, наложено от Китай и Русия в подкрепа на Ислямска република Иран, стана обичаен модел преди началото на войната, но кампанията и блокадата го закотвиха като структурен елемент на постоянните членове. По време на самата кампания двете страни блокираха редица резолюции, които трябваше да осъдят безразборните ирански ракетни удари в региона. През април те блокираха резолюция, насочена към иранската тактика за употреба на морски мини, което отразява сближаването по оста Пекин-Москва-Техеран, оформено след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и разширено значително със стратегически споразумения – 25-годишно между Иран и Китай от 2021 г. и отделно между Иран и Русия от януари 2025 г..

Ролята на Бахрейн като съавтор на резолюцията не е случайна. Кралството е домакин на пети американски флот от 1995 г. и щаб на Combined Maritime Forces – многонационална структура от около 40 държави, отговарящи за охраната на морския трафик в Персийския залив, Аденския залив и Червено море. По време на войната флотът изпълняваше отбранителни функции (прехващане на ирански ракети, в координация с британски и съюзнически сили) и офанзивни (нанасяне на удари с крилати ракети срещу ирански крайбрежни обекти). Бахрейн също така често споделя саудитско-емиратската позиция в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) с искане за оказването на по-силен международен натиск спрямо режима в Техеран. Внасянето на проекта за резолюция заедно с Манама предлага авторитет на американската делегация, който нямаше как да има от изцяло западен състав на инициаторите.

Краткосрочните сценарии за развитие на ситуацията се подреждат по три оси. Първи – повторно блокиране на резолюцията от Русия и Китай с вето или процедурно отлагане, което оставя Иран без формално международно осъждане и запазва легитимността на остатъчната му тактика в пролива. Втори – приемане на смекчена версия на текста, която призовава „всички страни“ към сдържаност, която Москва и Пекин евентуално биха пропуснали в замяна на симетрично третиране на съвместната кампания на САЩ и Израел, започнала на 28 февруари 2026 г. Трети – преминаване на усилието изцяло към оперативния модел на британско-френската коалиция от над 30 държави, която работи извън рамките на Съвета за сигурност на ООН.

След срещата на високо равнище между Тръмп и Си на 14–15 май в Пекин, в която Китай декларира, че проливът трябва да остане отворен, най-вероятна е комбинация между първите два сценария – формално китайско-руско вето или процедурно блокиране на резолюцията, заедно с практически принос на Пекин за натиск срещу Иран да понижи поне видимите операции.

Отказът на Китай да гласува в подкрепа на проект за резолюция срещу действията на Иран в Ормузкия проток не е изолиран ход, а закотвя резултата от войната и продължаващата блокада в нова дипломатическа плоскост, при която Москва, Пекин и Иран използват Съвета за сигурност като форум за защита на позицията на режима, превръщайки многостранната рамка от инструмент за разрешаване на кризи в арена на структуриран контрол, докато оперативната отговорност за отварянето на пролива се пренасочва към ad hoc коалиции с водеща роля на Обединеното кралство и Франция.

Гръцки танкер е сред малкото петролни кораби, прекосили Ормузкия проток.

🇬🇷🛢️ Гръцки танкер отплава от Персийския залив за Индия по-рано днес, след като прекоси Ормузкия пролив в един от малкото курсове на плавателни съдове, превозващи суров петрол през тесния воден път тази седмица, показват данни от проследяването на плавателни съдове.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до де факто затваряне на пролива, което блокира стотици кораби и предизвика безпрецедентни сътресения в глобалните енергийни доставки.

Плаващият под либерийски флаг танкер „Каролос“, който може да превозва до 1 милион барела петрол, плава към западното индийско пристанище Сика, след като прекоси Ормузкия пролив вчера, сочат анализи на Kpler.

Корабът е бил натоварен максимално след престой на петролния терминал на пристанище Басра на 10 май, сочи още анализът на Kpler. Специалистите по обработка на данни SynMax установиха, че газенето на кораба се е увеличило на 14 май, което е солидна индикация, че е приел товар.

Dynacom, базираната в Гърция компания мениджър на „Каролос“, която е един от основните гръцки участници в транспорта на петрол през пролива след избухването на войната в края на февруари, не отговори на запитване за коментар от страна на Ройтерс.

Отделно, танкер за суров петрол под панамски флаг на японската рафинираща група Eneos е преминал пролива в четвъртък, според данни за проследяване на морския трафик от LSEG.

Масови протести в Куба заради пълно изчерпване на резервите от гориво.

🇨🇺🚫🛢️ Протести избухнаха в цяла Куба в нощта срещу четвъртък, след като правителството на страната обяви пълното изчерпване на резервите си от дизел и мазут, съобщи Financial Times на 14 май.

Жители на столицата Хавана са блъскали по тенджери и са издигнали горящи барикади по улиците на града, което е предизвикало сблъсъци с полицията. Безредиците бяха предшествани от изявление на министъра на енергетиката Висенте де ла О Леви, който потвърди, че Куба няма останали запаси от гориво, което доведе до прекъсвания на тока с продължителност до 22 часа в няколко квартала.

Кубинските власти приписаха кризата на почти пълното енергийно ембарго, наложено от администрацията на президента Доналд Тръмп през последните четири месеца. Според Financial Times президентът Мигел Диас-Канел е описал ситуацията в страната като изключително напрегната, обвинявайки „геноцидната“ блокада от страна на САЩ.

Основният енергиен източник от Венецуела беше прекъснат в началото на януари след ареста на президента Николас Мадуро от американската армия. Последващите доставки от Мексико бяха прекратени под натиск и заплахи за въвеждане на мита от страна на Белия дом, оставяйки само една пратка от 700 000 барела руски суров петрол през март като единствената такава за Куба.

Недостигът на гориво засегна сериозно инфраструктурата на страната, което доведе до спиране на търговски полети, отмяна на операции в болниците и нарушени общински услуги. В отговор наскоро кубинският режим отмени тавана на цените на наличното гориво и разреши вноса от частния сектор, а цените на черния пазар скочиха до над 8 долара за литър.

Вашингтон отхвърли обвиненията относно причината за дефицита. Държавният департамент на САЩ обвини за кризата „провалите на корумпирания режим в Куба“ и заяви, че е предложил 100 млн долара „критична и спасяваща живота“ хуманитарна помощ, която е била отказана.

Пълното изчерпване на запасите от гориво идва в момент, когато комунистическите власти в Куба разчитат все повече на Кремъл, за да устоят на икономическите последици от затягащото се ембарго.

Роман Чекушов, заместник-министър на промишлеността на Руската федерация, обяви по-рано, че Хавана се готви да позволи на руски компании да управляват промишленото производство на фона на задълбочаващата се енергийна криза.

По време на скорошна среща в Хавана за обсъждане на енергийната сигурност, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков е дал уверения на президента Диас-Канел в дългосрочната солидарност на Москва, която „не може да ги остави на произвола на съдбата“ въпреки силния натиск от страна на Белия дом. Диас-Канел от своя страна е потвърдил непоколебимата си подкрепа за президента Владимир Путин.

Кувейт обвини Иран в опит за атака на стратегическо пристанище. Бахрейн осъди десетки за шпионаж.

🇰🇼⚔️🇮🇷 Кувейт обвини Иран в изпращането на отряд от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който е извършил неуспешна атака срещу негов остров в Персийския залив, където в момента се изгражда ново пристанище с финансиране от Китай.

Иран не призна веднага обвинението на Кувейт – страна, която беше обект на поредица от безразборни ирански удари по време на войната и дори по време на крехкото примирие, което все още се спазва в региона. Въпреки това, обвинението и продължаващите атаки носят риск от връщане обратно към ескалация на бойните действия.

Преговорите между Вашингтон и Техеран изглежда се намират в задънена улица, което също повишава риска от повторно избухване на конфликта.

Кувейт заяви, че отряд от 6-ма въоръжени лица от състава на IRGC се е опитал да проникне на остров Бубиян в северозападния ъгъл на Персийския залив близо до Ирак и Иран на 1 май, планирайки „враждебни действия“. Повече подробности не бяха представени публично.

Кувейтските власти съобщиха, че са арестували 4-ма от мъжете, докато 2-ма са успели да избягат, след като силите за сигурност са пресекли техния опит за инфилтрация. Кувейт уточни, че негов служител в сферата на сигурността е бил ранен при атаката, за която първоначално беше съобщено на 3 май без конкретни детайли.

Задържаните бяха посочени като двама морски капитани от Гвардията, един морски лейтенант и един сухопътен лейтенант от същата структура.

На остров Бубиян се намира пристанището „Мубарак ал-Кабир“, което се намира в процес на изграждане като част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Този проект по време на войната също беше мишена на ирански атаки. Кувейт не посочи причина за забавянето на информацията, свързваща нападението с Техеран.

Бахрейн осъди над 20 души за предполагаеми връзки с Иран

Междувременно прокуратурата в Бахрейн съобщи, че най-малко 24 души са получили ефективни присъди, след като са били признати за виновни в шпионаж и заговор с IRGC. 3-ма от тях ще излежават доживотни присъди, но всички останали са получили по-кратки присъди за дейности, свързани с Иран.

Бахрейн – островна държава, начело със сунитска монархия и преобладаващо шиитско население – осъди 10-ки свои граждани по обвинения, свързани с Техеран, от началото на войната. Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи твърдят, че Ислямската република поддържа клетки, които извършват шпионаж и помагат за целеуказване на територията на страната. Правозащитни групи обаче алармират, че по време на ескалацията на войната след 28 февруари 2026 г. Бахрейн е ескалирал своите репресии срещу дисиденти и шиити.

Украински дронове спряха работата на втората по големина петролна рафинерия в Русия

🇷🇺🛢️ Петролната рафинерия „Кириши“, втората по големина в Русия, преустанови работа в събота, след като украински дронове поразиха 3 от 4 установки за първична дестилация на суров нефт. Това съобщи Ройтерс във вторник, позовавайки се на двама източници от индустрията.

В рамките на ескалацията на далекобойните удари, Украйна атакува руската петролна индустрия непрекъснато в продължение на два месеца – от тръбопроводи и пристанища до рафинерии и танкери, с цел подкопаване на руската военна икономика на стойност 3 трилиона долара.

И двете страни в конфликта използват рояци от дронове, за да поразяват ключова инфраструктура дълбоко зад фронтовата линия. Губернаторът на Ленинградска област Александър Дроздено заяви, че рафинерията е била атакувана, което е довело до избухване на пожар в промишлената зона на града.

Двамата източници, говорили с Ройтерс при условие на анонимност заради чувствителността на ситуацията, потвърдиха, че 3 от 4 установки за дестилация са повредени. Тези установки са фундаментална част от всяка рафинерия и без тях тя не може да функционира.

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) потвърди удара. Кремъл квалифицира подобни атаки като тероризъм, докато Украйна заявява, че се защитава от руската агресия срещу страната, която се намира в петата си година.

Рафинерията „Кириши“, намираща се на около 800 км от украинската граница, вече претърпя няколко удара от украински дронове от началото на годината. Източниците посочват, че е трудно да се прецени времето, нужно за ремонт, като отбелязват, че са повредени и редица вторични съоръжения.

Годишният капацитет на рафинерията възлиза на 20 милиона метрични тона, или около 400 000 барела на ден. През последните години тя преработва към 18 милиона тона годишно, което представлява около 7% от руските обеми на рафиниране на нефт и я прави един от ключовите доставчици на дизелово гориво за вътрешния пазар и за износ.

Ето защо Иран избра да атакува ОАЕ.

🇮🇷🚀🇦🇪 ОАЕ поеха основния удар от атаките на Иран по време на войната в Близкия изток през март и април. Вчера те отново се превърнаха в мишена на удари от Ислямската република, почти месец след влизане в сила на примирието между Иран и САЩ. Никоя друга държава не беше ударена и за момента примирието като цяло се спазва. Ето част от причините, поради които Техеран реши да атакува именно Емирствата.

Контрол върху енергийните доставки

Въпреки смущенията, свързани с войната, ОАЕ продължават да изнасят повече суров петрол за световните пазари от своите съседи, които разчитат на затворения в момента Ормузки проток. Именно тръбопроводът им във Фуджейра, разположен на Оманския залив и изграден специално за заобикаляне на Ормуз, беше атакуван в понеделник, заедно с танкер, свързан с Емирствата в близост до протока. Цените на петрола скочиха.

Малко преди атаките флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) публикува карта, показваща „нова зона на контрол в Ормузкия проток“, която включва Фуджейра, въпреки че тя се намира извън водния път. Този ход съвпадна с началото на американския „Проект Свобода“ за възстановяване на корабоплаването през протока. Моментът подсказва, че Иран демонстрира воля и способност да наруши енергийните потоци в целия регион.

Отношения с Израел

Войната сближи Израел и ОАЕ. Официални лица очакват връзките да се задълбочат, а източници твърдят, че Израел е предприел безпрецедентната стъпка да достави на своите системи за противоракетна отбрана на Емирствата и да разположи войски в арабска страна за първи път в историята. Това се случва в момент на очевидно стратегическо пренареждане, отдалечило ОАЕ от неговите традиционни арабски и мюсюлмански съюзници поради това, което те описват като „плах отговор“ на иранските атаки.

Малко след удара срещу ОАЕ, ирански военен източник, цитиран от агенция Tasnim News Agency, заплаши, че Абу Даби „ще научи урок, който никога няма да забрави“, ако се превърне в „пешка на Израел“.

„Ако искат да повторят грешката от 40-дневната война, ние напълно ще се откажем от сдържаността и ще третираме това ционистко гнездо като част от ционисткия режим“, заяви иранският военен източник.

Япония получи първа доставка на лек суров петрол от САЩ след началото на кризата в залива.

🇯🇵🛢️🇺🇸 Япония прие първата си доставка на американски суров петрол от началото на иранската криза, която наруши доставките от Близкия изток. Танкерът OTIS разтовари около 910 000 барела лек суров петрол (West Texas Intermediate) в рафинерия край Токио след 35-дневно плаване през Панамския канал и Тихия океан.

Суровият петрол ще бъде транспортиран чрез подводен тръбопровод до рафинерията на Cosmo Oil (дъщерно дружество на Cosmo Energy Holdings) в префектура Чиба, където ще бъде преработен към петролни продукти като бензин и пуснат на пазара.

Доставеното количество покрива по-малко от дневната консумация на страната, поради което правителството на премиера Санае Такаичи се опитва спешно да увеличи доставките от източници извън Персийския залив с оглед на кризата в региона след началото на военната кампания на Израел и САЩ срещу Ислямска република Иран и последвалата блокада на ключовия морски маршрут.

По данни от Министерство на икономиката, търговията и индустрията (METI) на Япония, около 90% от вноса на петрол в страната традиционно се покрива от доставчици в Близкия изток – предимно Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Кувейт. На практика всички изброени доставчици използват маршрута през Ормузкия проток, а неговата блокада изправи енергийната сигурност на страната пред първото ѝ тежко логистично сътресение от петролния шок през 70-те години.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

Русия спира петрола от Казахстан за Германия по „Дружба“ от началото на май.

🇷🇺🚫🇰🇿 Русия ще преустанови износа на петрол от Казахстан към Германия по тръбопровода „Дружба“, считано от 1 май, съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима източници от индустрията, според които коригиран график за износ на петрол вече е изпратен на Казахстан и Германия.

Спирането на казахстанските потоци ще внесе допълнителна несигурност в енергийните доставки на Германия в период, белязан от нарушени доставки от Близкия изток заради войната в Иран – само няколко години откакто десетилетните енергийни връзки с Русия бяха прекъснати в отговор на нейната военна агресия срещу Украйна.

Износът на петрол от Казахстан за Германия през петролопровода „Дружба“ възлиза на 2,146 милиона метрични тона (около 43 000 барела на ден) за миналата година, което е ръст от 44% спрямо 2024 г. и 730 000 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Пълното прекратяване би премахнало около 17% от обработвания капацитет (до 12 милиона тона годишно) на германската рафинерия PCK в североизточния град Швед – една от водещите в страната, чието гориво захранва 9 от 10 автомобила в региона на Берлин и Бранденбург.

Руското министерство на енергетиката не отговори веднага на запитването за коментар. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не е запознат с подобно решение за спиране на износа. „Ще се опитаме да проверим това“, каза Песков пред репортери по време на ежедневния конферентен разговор.

Политическите и бизнес отношения на Русия с Германия са обтегнати заради конфликта в Украйна. Доставките на руски петрол бяха прекратени след началото на войната, а през 2022 г. федералното правителство в Берлин постави под държавно попечителство местните подразделения на руския енергиен гигант „Роснефт“.

От 2023 г. Казахстан доставя петрол за PCK през северното разклонение на „Дружба“, което преминава през Полша, но доставките бяха многократно прекъсвани от атаки на украински дронове срещу руския участък на тръбопровода.

Говорител на полския оператор PERN сподели пред Ройтерс, че компанията е готова да транспортира петрол за неруските акционери на PCK през пристанището в Гданск, ако бъде поискано. Сред акционерите в рафинерията в Швед са „Роснефт“ и Shell.