🇷🇺🚀🇺🇦 Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна разкри нови технически детайли за С-71К Ковер – руска крилата ракета с въздушно базиране, разработена от „Обединена авиостроителна корпорация“ за използване от изтребителите Су-57.
Публикувана в портала „War & Sanctions“, информацията включва интерактивен 3D модел, данни за основни компоненти и разбивка на електронни елементи. Отвъд идентифицирането на ново оръжие, данните сочат към цялостна еволюция в руската въздушна война, в която пилотирани бойни самолети, безпилотни ударни платформи, компактни крилати ракети и чуждестранна електроника се комбинират за разширяване на способностите за удари от дистанция срещу Украйна.
С-71К е използвана за първи път от руската авиация в края на 2025 г. и изглежда е един от първите проекти на ОАК за разработка на ракетна система. Този факт е ключов за нейното значение. Вместо Су-57 да се използва като стелт изтребител за завоюване на въздушно превъзходство, сливане на сензорни данни и въздушен бой на големи разстояния, новата ракета подсказва за усилия за превръщане на самолета в платформа за удари от дистанция. С прогнозен обсег до 300 км, ракетата ще позволи на руските плановици да нанасят удари извън обсега на зенитно-ракетните системи с малък и среден обсег, според височината, геометрията на пуска, радарното покритие и разположението на украинското ПВО.
Конструкцията на ракетата отразява прагматичен подход към разработката на оръжия с въздушно базиране. ГУР посочва, че С-71К използва 250 кг осколочно-фугасна авиобомба ОФАБ-250-270, интегрирана в носеща рамка на предната секция. Това показва, че оръжието не е изградено около нова специална бойна глава, а с адаптиране на налична бомба в архитектурата на задвижвана крилата ракета. Оперативно подобен полезен товар е подходящ за удари срещу фиксирани цели, включително инфраструктура, логистични възли, открити военни обекти, складове за боеприпаси, командни пунктове или летища. От гледна точка на аеродинамиката, интеграция на конвенционална бомба в предната част налага дизайнерски ограничения, свързани с центъра на тежестта, надлъжната стабилност и поведението при отделяне от самолета-носител.
Данните за корпуса сочат към дизайн, фокусиран в контрола на теглото, технологичността на производството и структурното подсилване, а не върху потвърдена ниска забележимост. Корпусът е изработен от многослоен материал на основата на стъклотекстолит с допълнително укрепване, а вътрешните елементи са изградени от алуминиеви сплави. Тази конфигурация може да помогне за намаляване на масата и опростяване на формите, осигурявайки достатъчна коравина. Наличните данни обаче не потвърждават, че самата С-71К е стелт ракета, тъй като ефективната повърхност на разсейване зависи от геометрия, дизайн на въздухозаборници и външни елементи. За Су-57 стойността не се крие в невидимото проникване на ракетата, а във възможността за пуск от по-безопасна дистанция.
Задвижването се осигурява от турбореактивен двигател Р500, произведен от „Рейнолдс“ ООД, която според ГУР е част от ОАК. Прогнозният обсег до 300 км се осигурява от главен и два странични горивни резервоара. Това доближава С-71К повече до компактна крилата ракета, отколкото до планираща авиобомба, тъй като тя поддържа активен полет след изстрелване и може да приближи целта по алтернативен маршрут, различен от оста на пуск. Тази разлика е важна за планирането на ПВО. Задвижвана ракета, изстреляна от тактическата авиация, може да усложни геометрията на заплахата ако се използва заедно с примамки, безпилотни системи и балистични ракети за претоварване на радарното проследяване.
Архитектурата за насочване и управление изглежда относително проста, включвайки в себе си полетен контролер, инерционна навигация и захранващ блок. Списъкът с компоненти включва акселерометри, жироскопи, сервозадвижвания и модули за измерване на въздушно налягане. Това говори за оръжие, оптимизирано основно за атаки по координати срещу фиксирани цели, а не срещу мобилни обекти, които биха изисквали сложна глава за самонасочване или връзка за корекция на данните в реално време.
Наличието на чуждестранна електроника придава на разкритията стратегическа тежест. ГУР твърди, че по-голямата част имат произход от САЩ, Китай, Швейцария, Япония, Германия, Тайван и Ирландия. Порталът изброи 40 компонента от производители като Analog Devices, Infineon Technologies, STMicroelectronics, Texas Instruments и други. За плановиците в отбраната това не е само въпрос на санкции, но и оперативен проблем: достъпът до електроника с двойна употреба съкращава цикъла на разработка в Русия.
Възможната бъдеща интеграция на С-71К с безпилотния самолет С-70 „Охотник“ е един от най-значимите елементи в доклада. Ако се реализира, „Охотник“ би могъл да действа като преден носител на ракети, което да позволи на руските сили да приближат платформа за пускове до защитеното въздушно пространство, без да излага на рискове своите пилоти. В по-широката концепция Су-57/С-70 пилотираният изтребител може да служи като координатор, докато дронът поема високорисков профил на изстрелване от по-изгодна позиция.
Това отразява промян в руската тактика под натиска на украинската ПВО, характеризираща се със сериозно разчитане на удари от дистанция и тактики на насищане, които да намалят излагането на риск на пилотирани самолети. С-71К се вписва в този модел, като добавя нов слой: компактна крилата ракета за екосистемата на Су-57. Вместо да разчита само на стратегически бомбардировачи или наземни ракети, Русия проучва гъвкав микс от удари, чрез който съвременни изтребители, безпилотни платформи и крилати ракети генерират множество оси на нападение срещу защитени цели.
Разкритието на ГУР сочи, че борбата с тази заплаха изисква не просто адаптация на ПВО, но и системно прекъсване на индустриални и логистични мрежи, които позволяват на Русия да трансформира авиационните си платформи в нови системи за дистанционни удари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар