Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Етиопия получи първите изтребители Су-35 от Русия насред войната в Тиграй

🇷🇺✈️🇪🇹 Етиопия е приела първата си доставка на многоцелеви изтребители Су-35 от Русия, съобщи на 28 октомври премиерът на страната Абий Ахмед. Новината идва 5 седмици след като бунтовнически съюз, начело с Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), надигна оръжие срещу режима, и близо 4 седмици след като Еритрея прекъсна дипломатически отношения със страната. „Съобразно предишното ни споразумение с руското правителство днес приехме първите 12 изтребителя Су-35 от поколение 4++“, написа Абий в публикация на своя профил в Х, в която добави, че предстои доставка на 4 батареи от зенитно-ракетния комплекс С-400 „Триумф“.

Публикацията излезе в деня на откриването на третата среща на върха Русия–Африка, която се провежда в Москва на 28–29 октомври с личното участие на етиопиския премиер. Той отправи благодарности към „моя приятел, руския президент Владимир Путин“ за усилията му доставките да бъдат извършени с „една година преди договорения ни график“. По думите му с тяхното придобиване „Етиопия пое лидерството от страните в Субсахарска Африка“, а повишената готовност на армията дава на страната му „способността да възпира агресия превантивно“. Абий не обяви стойността на сделката, срока за доставка на С-400 и мястото, което ще приемеь новите самолети и батареите, отбелязва Reuters.

Презентацията на изтребителите пред етиопските официални лица е било проведено в Руската федерация. Кадрите, споделени от Абий, показват церемония по посрещането на официалните гости на руско летище, сертификат на „Рособоронекспорт“, държавния износител на оръжие в рамките на конгломерата „Ростех“, както и два изтребителя Су-35 с етиопското знаме на кила и бордови номера 2551 и 2552. „Вести“ съобщи, че представянето се е състояло на московското летище Жуковски, а партидата е била съставена от 2 броя изтребители. Колко машини обхваща цялата доставка, руската страна не уточнява. Абий също не сподели кога се очаква изтребителите да пристигнат на етиопска земя.

Генералният директор на „Рособоронекспорт“ Александър Михеев аргументира избора с богатия боен опит на изтребителя. „Самолетът е интересен и изборът му не е случаен. Той е една от най-добрите платформи, доказала се в условията на СВО във взаимодействие с ПВО и системи за електронна война“, каза той пред „Вести“. По думите му комплексът е нужен на етиопската армия „в днешната ситуация“.

Су-35 е дълбоко модернизиран свръхманеврен изтребител от семейството на Су-27, който според руските данни е от поколение 4++. Първият му чуждестранен клиент е Китай през 2015 г. Египет поръча Су-35 през 2018 г. и по-късно се отказа, а част от произведените за него бройки бяха доставени на Алжир, по данни на Army Recognition. Така до етиопската доставка единственият африкански потребител на Су-35 беше Алжир, северно от Сахара. Снимка на самолет с алжирски опознавателни знаци в страната се появи през февруари 2026 г. На това се основават думите на Абий за водачеството на юг от Сахара. Сред клиентите на С-400 са Китай, Индия и Турция.

Поръчката не изненадва онези, които следят руския оръжеен износ. На 3 октомври 2025 г. хакерската група Black Mirror разпространи 300 вътрешни документа на „Ростех“. В таблица, за която се смята, че е на КРЕТ, дъщерния концерн на „Ростех“ за авионика и електронна война, са вписани 48 изтребителя Су-35 за Иран. Там присъстват и 12 Су-57 и 14 Су-34 за Алжир, както и 6 Су-35 за Етиопия. Автентичността на изтеклите документи не може да бъде потвърдена по независим път. Абий сега говори за първите 12 единици, което възлиза на 2 пъти над вписаните тогава, без да назове общия брой по договора.

Бойната авиация на Етиопия има руско-съветски произход. Су-27 бяха въведени в състава на ВВС в края на 90-те години и бяха използвани интензивно във войната с Еритрея през 1998–2000 г. В средата на януари 2024 г. етиопските военни показаха 2 изтребителя Су-30К, които по-рано бяха на въоръжение в индийските ВВС. Изходът на конфликта в Тиграй през 2020–2022 г. обаче не се реши от пилотираната авиация. Според Reuters именно въздушната мощ, и особено масовата употреба на чуждестранни дронове, обърна хода на бойните действия в полза на централната власт.

Настоящата ескалация започна през септември, когато 7 въоръжени групи, ръководени от TPLF, официално  обявиха, че влизат в съюз с цел да свалят Абий. На 23 септември TPLF започна настъпателни действия, при което превзе няколко летища в Тиграй и атакува съседните области Афар и Амхара. Силите на федералното правителство отговориха с настъпление. В началото на октомври превзеха Мекеле, а TPLF потвърди, че се е изтеглил „временно“ от своята регионална столица към друго неуточнено място. Градовете Адуа и Адиграт бяха върнати без бой. Към 15 октомври федералните сили и съюзни милиции влязоха в Аксум, а по данни на ACLED еритрейски войски се изтеглят през граничния град Заламбеса.

Едновременно с това се изостри и конфликтът между двете страни. В писмо до Съвета за сигурност на ООН етиопският министър на външните работи Гедион Тимотеос заяви, че еритрейски войски са навлезли до 60 км навътре в Тиграй, определи това като „открит акт на агресия“ и се позова на член 51 от Устава на ООН, който признава правото на самоотбрана. Неговият еритрейски колега Осман Сале поиска заклеймяване на „осъдителното обявяване на война“ от Етиопия. В основата на спора остава отколешното искане на режима за осигурен излаз на Червено море: в Асмара се опасяват, че Етиопия се стреми да окупира пристанищния град Асаб. Международната кризисна група предупреди в средата на октомври, че двете страни са опасно близо до пълномащабна война помежду си.

В същото време Кремъл предложи да посредничи в усилията за постигане на мир. На 16 октомври руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов заяви пред „Известия“, че Русия е готова да бъде домакин на разговор между двете страни, включително по време на среща на върха. На 27 октомври руският топ дипломат Сергей Лавров повтори, че ако лидерите на Етиопия и Еритрея проявят интерес към дипломация, Москва ще осигури „всички възможности за организиране на контакт“. В Москва за срещата пристигна и еритрейският президент Исаяс Афеверки, като Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика, съобщи, че на 30 октомври руският президент ще разговаря и с него. Така в рамките на седмица Русия предава изтребители на едната страна и предлага да бъде домакин на преговори между двете.

Нито Абий, нито Михеев споделят срещу кого конкретно е насочена покупката. Су-35 и С-400 са създадени преди всичко за въздушен бой и отбрана срещу авиация и ракети – оръжия с най-сериозно значение срещу държава с авиация, докато в предишния военен конфликт в Тиграй решаващи бяха безпилотните летателни апарати. Сравнението показва, че доставката вероятно цели повече да поддържа равновесието с Еритрея, отколкото да подпомага сражения с TPLF. Хронологията на сделката обаче поставя под въпрос въпросния прочит. Ако изтеклата таблица е автентична и се отнася до същия договор, поръчката е била направена една година преди сегашните боеве и с тях съвпада не покупката, а ускоряването на доставката с година, за което Абий благодари на Путин. Разликата между 6 и 12 самолета обаче не позволява да се приеме, че става дума за една и съща сделка.

Доставката прави Етиопия първата известна държава със Су-35 на юг от Сахара в момент, в който нейната армия воюва в Тиграй, а отношенията с Еритрея са прекъснати. Пристигането на самолетите на летищата в Етиопия през следващите седмици ще покаже колко от тях наистина са били получени от ВВС. Ако кацнат и 12-те Су-35, Абий е описал изпълнена доставка; ако засега пристигнат само двата самолета от Жуковски, 12 ще се окаже броят на самолетите по сделката, което тепърва се изпълнява.

Тиграйските сили превзеха летищата и настъпват в Амхара с бившия враг Фано

🇪🇹⚔️ Тиграйските сили са превзели летищата в Мекеле и Шире и водят сражения с федералната армия в съседните региони Афар и Амхара. Това обяви съветникът на етиопския премиер Гетачеу Реда. AFP и Reuters съобщават за сражения в Афар, позовавайки се на хуманитарни служители, дипломат и висш служител на федералните власти.

Регионалното правителство на Тиграй обяви, че започва „отбранителна война“ срещу силите на премиера Абий Ахмед. Ethiopian Airlines прекрати полетите до Мекеле, Шире и Аксум заради „настоящата ситуация“ в региона, а според AFP и летището в Аксум се намира под тиграйски контрол. Боевете поставят под въпрос спазването на крехкото примирие, договорено в Претория през ноември 2022 г. след гражданската война, продължила две години и взела 600 000 жертви.

Първото обвинение дойде от Адис Абеба. „Ръководството на TPLF […] започна всеобхватна офанзива срещу позициите на правителството в Афар и Амхара“, съобщи Реда в публикация на Х днес сутринта. Съветникът на премиера е бивш ръководител в Народния фронт за освобождение на Тиграй (TPLF), който се раздели с партията и застана на страната на федералното правителство. По думите му фронтът е превзел летища, охранявани от федералните сили, и „очевидно е издигнал безотговорността на нови висоти“.

Летището в Мекеле е било охранявано от малък отряд на федералната полиция. Служител заяви пред AFP, че докато пътувал за работа, началникът му се обадил и наредил на служителите да се върнат, защото вече летището било превзето. Какво е станало с полицаите, не е известно.

Регионалното правителство на Тиграй представя действията си като отговор на федерално нападение. В изявление във Facebook то обвини армията в „интензивни бомбардировки“ на 22 септември с „авиация, дронове и артилерия“. То допълни, че е наредило на тиграйската армия да отблъсне нападението, което определя като „геноцидно нашествие“. В изявлението, цитирано от Reuters, то говори за „отбранителна война“. Говорителите на Абий и на федералната власт не отговориха на запитванията.

Сведенията за ескалация в Афар са по-конкретни от тези за Амхара. Двама хуманитарни служители казаха, че битките между TPLF и федералните сили са започнали късно вечерта на 22 септември в градовете Абала и Еребти. Абала се намира в планинския пояс по границата с Тиграй, където през последните месеци имало федерална база. Еребти е описан в сведенията като разположен на около 100 км навътре в Афар.

Чуждестранен източник от службите за сигурност съобщи, че Абала е под тиграйски контрол. Бивш висш функционер на TPLF посочи още Берахле, Мегале, Далул и Коноба като превзети и заяви, че федералните части „бързо отстъпват“. Агенцията не успя да потвърди тези допълнителни твърдения. „Очакваме да се разшири. Току-що пратихме камион с храна за разселените“, каза един от хуманитарните служители във връзка със сраженията. Кореспондент на Al Jazeera съобщи за обстрел по границата с Амхара и значително струпване на войски на различни участници в граничните райони.

Тиграйските сили не действат сами. В публикация, основана на сведения от четирима източници, Reuters съобщава, че бойците на TPLF се сражават заедно с местна въоръжена група в Афар и милицията Фано в Амхара. Фано обединява амхарски въоръжени групировки, които през войната от 2020–2022 г. воюваха на страната на Адис Абеба срещу TPLF, а от 2023 г. водят собствен бунт срещу федералната власт.

Днес Фано и TPLF се бият рамо до рамо в общ съюз. На 20 септември вечерта 7 въоръжени групи обявиха създаването на Съюз на етиопските народни сили за оцеляване с изрична цел да свалят Абий. Изявлението прочете лидерът на Фано Земене Касие по телевизия „Тиграй“ на TPLF: „Ние, народните сили, загрижени за оцеляването на народите на Етиопия, носим историческата отговорност да свалим този режим.“

В съюза участват и групи от Оромия, Афар, Бенишангул-Гумуз и Сомалийския регион. Някои от тях, посочва Reuters, продължават да имат териториални спорове помежду си. Етиопският медиен регулатор забрани на медиите да цитират телевизия „Тиграй“.

Промяна се очертава и в отношенията с Еритрея. По време на гражданската война Асмара изпрати войски срещу TPLF, които се биеха редом с етиопската армия. Сега говорителката на Абий, Билене Сеюм, твърди, че участниците в новия съюз отдавна координират своите действия с финансова подкрепа от Еритрея. Тя представя обявяването му като потвърждение на обвиненията на федералните власти. Асмара неведнъж е отричала да подкрепя етиопски въоръжени групи, а нейният министър на информацията отказа коментар по темата.

Алан Босуел, директор за Африканския рог в Международната кризисна група, разглежда сближаването между Еритрея и TPLF като вече настъпило и го свързва с войната в Судан. „Еритрея е много близка със суданската армия например, а отношенията между Етиопия и суданската армия също се влошават“, каза той пред Al Jazeera. Според него Етиопия се намесва все по-активно в кървавата война в Судан, поне по границата, на практика срещу суданската армия.

TPLF беше водеща сила в управлението на Етиопия от 1991 до 2018 г. Идването на Абий на власт го изтласка от централната власт. Противопоставянето прерасна във войната от 2020–2022 г., при която според оценка на посредника на Африканския съюз са загинали около 600 000 души. Около 1 млн. души остават вътрешно разселени, а ключови клаузи от мирното споразумение така и не са изпълнени.

Сраженията бяха подновени в края на 2025 г. През май, малко преди общите избори, TPLF разпусна т.нар. временна администрация и възстанови предвоенното управление в Тиграй. През юли премиерът заяви пред парламента, че TPLF се готви за нов конфликт. Правозащитни групи го обвиняват в принудително набиране на младежи от началото на годината, а към средата на септември федералната армия съобщи, че близо 300 тиграйски бойци са се предали доброволно в плен.

Въздушни удари предшестваха сегашната ескалация. Според данните на проекта ACLED етиопските военни са нанесли няколко удара с дронове по тиграйските сили през последните месеци. AFP отбелязва, че след 2022 г. федералните власти са увеличили производството на дронове, и посочва военното превъзходство като значително.

На 22 септември при въздушни удари по Аламата, в южната част на Тиграй, са загинали най-малко 14 души, докато други 22 са били ранени, според тиграйските власти. Кметът Могос Шиферау разказа пред BBC, че от около 03:30 ч. най-малко 5 дрона и 1 изтребител са нанесли над 21 удара. По думите му всички жертви са цивилни, а сред ударените обекти са две средни училища. Той заяви, че по време на предишната война сградите са служили за федерални бази, но сега са празни, тъй като учебната година още не е започнала. Адис Абеба не е коментирала.

Бюрото за африкански въпроси на Държавния департамент на САЩ осъди отделен удар с дрон, нанесен на 21 септември срещу католически конвой с хранителна помощ и призова за разследване.

„Ако все още не сме се върнали изцяло в нещо като пълномащабна война, сме много, много близо“, посочи Босуел. Според него създаването на съюз с обявена цел да свали правителството е „нещо много близко до обявяване на война“. Той предупреди и за все по-силното преплитане на регионалните конфликти, което описа като „една голяма регионална каша“.

Колегата му от Международната кризисна група Магнус Тейлър даде пред Reuters по-предпазлива оценка за възможностите на съюза. Според него съвместните действия могат да са възпрепятствани от слабостта на част от групите, разстоянията между тях и политическите им различия.

Сведенията за взаимодействие в Афар и Амхара 3 дни след обявяването на съюза сочат, че сближаването може да има и военно изражение. Самата хронология обаче не установява дали операциите са планирани съвместно, нито какъв е мащабът на координацията. За участие на групите от Оромия и Бенишангул-Гумуз в тези боеве в цитираните сведения няма данни.

Рискът от окончателно рухване на примирието е сериозен, но наличната информация не позволява уверена прогноза за следващите седмици. Сухопътно контранастъпление на федералните сили към Абала, удари с дронове по Мекеле или по-мащабни координирани действия на Фано в Амхара биха подкрепили оценката за преминаване към пълномащабна война. Сведения за еритрейски войски край границата с Тиграй биха изисквали отделна проверка за числеността, задачите и евентуалното им участие в боевете.

Възстановяване на полетите до Мекеле, преговори между федералното правителство и тиграйските власти с посредничеството на Африканския съюз или спиране на тиграйското настъпление при Абала биха могли да помогнат за ограничаване на ескалацията, ако са съпроводени и с намаляване на бойните действия.

Промяната в съюзите вече е съществена: преди шест години Адис Абеба, Асмара и Амхара воюваха заедно срещу Тиграй. Днес Фано и Тиграй обявяват пред себе си общата цел да свалят Абий, Reuters съобщава за съвместни бойни действия, а федералните власти обвиняват Еритрея, че финансира съюза. Остава неясно дали общият враг е достатъчен, за да осигури трайно военно партньорство между сили с тлеещи спорове помежду им.

Еритрейската опозиция избра съвет в изгнание и се готви от Адис Абеба

🇪🇷🗳️🇮🇱 Еритрейското опозиционно движение „Бригада Нхамеду“ избра свой международен съвет от 51 души и започва подготовка за свалянето на президента Исаяс Афеверки, съобщава Haaretz. През август 1300 еритрейци гласуваха в зала в Нес Циона в централен Израел. По същото време подобни събирания се проведоха в още 17 общности по света, като местата в съвета са разпределени според големината на всяка от тях.

Подробностите представя Ран Шимони в репортаж от 20 септември, за който посещава склад в южен Тел Авив – един от центровете за организация на мрежата. Един от членовете на съвета на име Мулуе Султан заяви, че от изборите насам се провеждат заседания по три часа седмично, за да обсъждат финансиране, разпределение на отговорностите, базата в Етиопия и връзките с хората, останали в Еритрея.

Начело на движението е Бейене Герезгихер, който днес живее в етиопската столица Адис Абеба. Напуска Еритрея и попада в ръцете на трафиканти на хора в Либия през 2012 г. и година по-късно успява да стигне до Нидерландия. Три години след това започва да публикува ежеседмични обръщения към еритрейците в социалните мрежи и да посещава общностите им по света.

За финансите отговаря Давит Тефери, 43-годишен канадски бизнесмен от еритрейски произход, който разговаря с Haaretz от Вашингтон. В Израел организацията представляват Атаклити Абрахам Майкъл и Мулуе Султан. Ръководството вече има отговорници за финансите, дипломацията, организирането на общностите и военната дейност.

„Опозицията ни беше неефективна в последните 20 години. От 2022 г. насам се появи истинска опозиция, с нови лица, нови гласове и нови методи“, заявява Тефери.

Движението се противопоставя на 80-годишния Афеверки – един от водачите на войната за независимост от Етиопия, който управлява като президент от 1993 г. Еритрея никога не е провеждала национални избори, конституцията никога не е влизала в сила, а независимата преса е закрита. Наборната служба е безсрочна и за мнозинството от младите мъже и жени продължава години. Бригадата твърди, че представлява около 2 милиона еритрейци в изгнание и обещава, че ще ги върне у дома.

Присъствието в Етиопия дава на движението възможност да организира своята дейност в непосредствена близост до границите на Еритрея. Според докалд на Международната кризисна група от началото на 2025 г. Адис Абеба открито приема бригадата на собствена територия. През януари същата година тя организира конференция в етиопската столица, а през юни обяви официално своята подкрепа за Еритрейския фронт на синята революция. Синьото е отличителният цвят на опозицията на президента, а червеното – на неговите привърженици.

„Имаме свобода да действаме оттук“, уверява Герезгихер. Анализ на Armed Conflict Location and Event Data (ACLED) посочва, че Етиопия не само приема, но и финансира еритрейски опозиционни организации, една от които е „Бригада Нхамеду“. Той обаче не посочва конкретни суми или доставки за движението и сам по себе си не установява предоставяне на оръжие или обучение от етиопската армия.

Това присъствие съвпада с напрежение между Етиопия и Еритрея, които са струпали войски по общата си граница. Етиопският премиер Абий Ахмед многократно нарече еритрейското пристанище Асаб етиопско, а излаза на Червено море определя за въпрос от жизненоважно значение за страната си. През януари 2026 г. Адис Абеба обяви, че е заловила пратка боеприпаси от Еритрея, предназначена за въоръжените групи Фано в Амхара. Асмара отхвърли обвинението като измислено. Двете страни се обвиняват взаимно в предлагане на убежище на въоръжени противници на съседното правителство.

Именно в Етиопия ръководството на бригадата планира да изгради силата, с която да премине границата. Според Герезгихер диктаторът няма да им позволи да се върнат свободно. Лидерът казва, че движението още не е набирало хора, но твърди, че мнозина очакват да бъдат призовани.

„Готови сме за подходящия момент и мисля, че сме близо до него. Много близо.“

Изявлението на Герезгихер не уточнява на какъв етап се намира военната подготовка. Още на 27 май 2025 г. етиопският сайт Zobele Post съобщи, позовавайки се на анонимин източници, че движението е започнало военно обучение на две места в Етиопия, едното от които в региона Афар. Разминаването му с твърдението на лидера, че не са набирали активно хора, остава неизяснено.

Освен това организацията заяви, че има източници в Еритрея – от обикновени граждани до висши офицери и държавни служители. По нейни сведения стотици хиляди хора в страната гледат обръщенията на лидера въпреки ограничения достъп до интернет, а името на бригадата се появява със спрей по стени в Асмара, в училища и затвори.

В Германия дейността на местното крило е предмет на разследване за тероризъм. На 15 септември, пет дни преди публикацията на Haaretz, германската федерална прокуратура съобщи за ареста на двама души край Саарбрюкен и в Щутгарт по подозрение в членство в терористична организация – Brigade N’Hamedu Deutschland.

Според обвинението еритрейският гражданин Мерхави А. е бил неин генерален секретар, а германският гражданин Шимангус Т. – първият председател от началото на 2023 г. Прокуратурата уточнява, че крилото е основано през август 2022 г. с цел сваляне на режима. Тя го обвинява, че е организирало насилие срещу събития на привърженици на режима през 2022 и 2023 г. в Гисен и през септември 2023 г. в Щутгарт, като е приемало за допустимо и насилието срещу германската полиция. През лятото на 2024 г. групата е обявила, че прекратява насилствените действия извън Еритрея. Репортажът на Haaretz не споменава задържанията.

В Израел конфликтът прерасна в мащабни сблъсъци през септември 2023 г. в Тел Авив, когато фестивал на еритрейското посолство събра заедно противници на режима, облечени в синьо, и негови привърженици в червено. Приблизително по същото време сблъсъци имаше и в Швеция, Германия, Канада и САЩ. Доклад на специалния докладчик на ООН от май 2025 г. отчита поне 9 еритрейци, убити в Израел след събитията през септември 2023 г. Сред тях има както противници, така и привърженици на властите в Асмара.

Тефери казва, че никой в ръководството не е предвиждал насилието и че съжалява за него. В същото време той признава, че след сблъсъците ръководството е видяло в привързаността на еритрейците към родината възможност да ги организира политически. „Оттам започна да се оформя истински опозиционен апарат.“

Султан, който живее в Израел от 2008 г. и е сред малцината еритрейци с признат статут на бежанец, предлага полицията да снима присъстващите на събитията на посолството и да ги арестува. „Аз пръв подкрепям депортирането на привържениците на режима“, добавя той.

Паралелно с организирането на диаспората движението търси международна подкрепа. Тефери е участвал във Вашингтон в срещи с членове на Конгреса и служители на администрацията и публикува снимки от разговорите. През юни е сниман с републиканския конгресмен Рони Джаксън.

„САЩ, Израел и страните от Залива имат голям интерес от партньор в региона на Червено море“, твърди Тефери.

Герезгихер е по-предпазлив и признава, че контактите във Вашингтон все още не означават официално признание. „Сами няма да можем да извършим демократична революция в Еритрея. Нуждаем се от международна подкрепа.“

През същите месеци администрацията на Доналд Тръмп поддържа диалог с Асмара. През април се появиха сведения за тайни разговори за отмяна на американските санкции срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия. Така движението търси подкрепата на администрация, която в същото време разговаря с режима, което то иска да свали.

Последиците от опозиционната дейност засягат и роднините, останали в Еритрея. Докладът на ООН описва наблюдение и заплахи срещу еритрейци в изгнание и наказания срещу техни близки в страната. Атаклити, който живее в Израел от 2011 г. и днес работи като чистач на стълбища, разказва, че синът му е бил отведен от училище и държан в затвора две години, преди да избяга в друга африканска държава.

„Най-малкият ми син, на 14, е задържан до 17-годишна възраст, а оттам ще го вземат в армията“, казва той.

Герезгихер твърди, че режимът се е опитал да внедри свои хора в организацията, за да я разбие отвътре.

Към септември 2026 г. „Бригада Нхамеду“ има избран международен съвет, ръководство с разпределени отговорности и открито присъствие в Адис Абеба. Наред с политическата ѝ дейност има публични сведения за военно обучение и етиопско финансиране, но с различна степен на достоверност. Те не позволяват да се установят числеността, въоръжението и способностите на евентуални нейни подразделения.

Позицията на Етиопия би имала решаващо значение за изграждане на въоръжена сила на нейна територия. Открит конфликт с Еритрея би могъл да промени условията за дейността на бригадата, но не гарантира, че ще се превърне във военен фактор.

Независима проверка на сведенията за обучение, както и документирани оръжейни доставки или участие на етиопски инструктори, биха дали по-видима представа за реалната военна подготовка. Допускането на движението да действа открито в Етиопия вече е засвидетелствано, но при настоящата проверка не беше открит публичен акт за формалното му признаване като алтернативно правителство или представител на еритрейския народ. Това би било политически ход, военната помощ следва да се установи отделно и може да бъде осигурена и без такъв.

Анализ: Етиопия обяви стратегическо партньорство с Пентагона без американско потвърждение

🇪🇹🛡️🇺🇸 Етиопия и САЩ се договориха да изградят всеобхватно стратегическо партньорство в сферата на отбраната и сигурността. Това обявиха на 21 август министерства на отбраната и външните работи на африканската страна. Изявлението последва двудневни консултации в Пентагона на 19 и 20 август с участието на делегация, ръководена от генерал-майор Тешоме Гемечу, ръководител на Дирекцията за външни отношения и военно сътрудничество. От американска страна не е публикувана официална информация за срещата. Нито Пентагонът, нито Африканското командване (AFRICOM) са излезли със съобщение, въпреки че командването публикува отчет за втората сесия на американско-анголския комитет за отбрана, проведена на 5 и 6 август.

Консултациите бяха проведени под ръководството на Брайън Дж. Елис, помощник-секретар по въпросите на Африка. Официалната му длъжност вече съдържа определението „по войната“, а не „по отбраната“. С указ 14347 от 5 септември 2025 г. Пентагонът получи правото да използва името Министерство на войната в кореспонденцията и публичните си съобщения. Юридическото наименование обаче остава Министерство на отбраната, тъй като единствено Конгресът има юрисдикция да го промени. Етиопското комюнике посочи три основи на бъдещото партньорство: защита на националните и взаимните интереси, взаимодействие с укрепване на доверието и съвместни усилия за мир и стабилност в региона на Африканския рог. Никъде не се споменава подписан документ.

Значението на съобщението произтича от рязката промяна спрямо доскорошното отношение на Вашингтон към етиопската армия като към клиент, за когото по презумпция се отказваха лицензи за оръжейни сделки. Службата за контрол на търговията с отбранителни стоки към Държавния департамент включи Етиопия към раздел 126.1 от Правилника за международна търговия с оръжие (ITAR) през ноември 2021 г. При посочения режим всяко заявление за лиценз бива отхвърлено по презумпция. Два месеца по-рано указ 14046 наложи целеви санкции заради хуманитарната и правозащитната криза в северната част на страната. По силата на указа са санкционирани четири структури и две физически лица, а самият документ остава в сила и днес.

На 11 май 2026 г. същата служба прекрати забраната. Автоматичният отказ беше заменен с разглеждане на всяко заявление поотделно, като се отчитат националната сигурност, външната политика, регионалната стабилност и положението с правата на човека. Възстановени бяха и лицензионните изключения, които не са достъпни за държавите, включени в раздел 126.1. На същия ден държавният секретар Марко Рубио прие етиопския външен министър Гедион Тимотеос. Разговорът им обхвана както партньорството в областта на сигурността, така и възможностите за търговско сътрудничество.

След това контактите бързо се активизираха. В края на юли AFRICOM и етиопските въоръжени сили откриха в Адис Абеба първия Африкански симпозиум по логистика и комуникации. В него участваха делегати от 40 държави и представители на повече от 25 американски компании. Сред изказалите се бяха командващият AFRICOM генерал Дагвин Андерсън, американският посланик Ервин Масинга и етиопският министър на отбраната Айша Мохамед Муса. На 17 август американски военни започнаха занятия в етиопския център за мироопазващи операции. На 19 август делегацията на Тешоме пристигна във Вашингтон.

Изваждането на Етиопия от раздел 126.1 не значи нито поръчка, нито дарение. Промяната премахва общата нормативна забрана на евентуални доставки на бронирани машини, боеприпаси, комуникации и резервни части, както и пред платеното обучение. Ударният авиопарк на Етиопия в момента не включва американски платформи. Изследване на Европейския съвет за международни отношения от февруари 2025 г. отбелязва подробно арсенала на Адис Абеба от 2021 г. насам: турски дронове Bayraktar TB2 и по-тежкия модел Akinci, китайски Wing Loong, доставени с посредничество от ОАЕ, и ирански Mohajer-6.

Турция, Китай и Иран не обвързват сделките с правозащитни условия и сертификати за краен потребител от вида, който законодателството на САЩ изисква. Разглеждането на всяко заявление поотделно, с което беше заменен автоматичният отказ, не е формалност. При него се оценява и положението при правата на човека, докато етиопските въоръжени сили водят две вътрешни кампании, включващи удари по населени места. Всеки лиценз за ударна платформа ще бъде оценяван според същите критерии, които доведоха до включването на Етиопия в раздел 126.1 през 2021 г.

Това е първото съществено ограничение. Американската военна техника е скъпа, а достъпът до такава е обвързан с редица условия. Предлаганото от Анкара, Пекин и Техеран е по-евтино и не е придружено от същите ограничения. Мащабът на предишната американска програма е известен. През 2019 г. – последната година преди войната – над 300 етиопски офицери и подофицери преминаха през курсове, финансирани от САЩ. AFRICOM проведе на етиопска територи учението Justified Accord с най-големия контингент на САЩ в страната от 30 години насам. Тогавашното сътрудничество се изразяваше в обучение и военно присъствие, а не в доставки на бойни платформи. Единственото конкретно действие на САЩ този август е изпращането на екипа, който преподава международно хуманитарно право.

Вторият риск е свързан с Тиграй. На 20 август, докато етиопски офицери провеждаха втория ден от своите разговори в Пентагона, два дрона удариха Мекеле. Специализираната болница „Айдер“ прие 13 ранени от попадение в жилищния квартал Даеро, сред които имаше деца. Регионалното бюро за комуникации съобщи за четирима ранени при удара в района на църквата „Св. Мария“ и обвини федералното правителство. Адис Абеба не пое отговорност и не отговори на обвинението. Два дни по-рано друг удар край същия град е убил един човек, съобщи BBC. Армията не коментира случая.

Серията инциденти през август не започна в Мекеле. На 1 август битки с тежка артилерия и ударни дронове в западната част на региона принудиха стотици души, включително ранени бойци, да преминат границата със Судан. На 10 август представители на Тиграй обвиниха федералните сили за удари край Рая Аламата в южната част на региона. AFP съобщи за четирима ранени, а BBC Tigrinya цитира местните власти, според които трима души са били убити, а други седем са ранени. Според тези сведения две от попаденията са поразили училище, в което са се укривали бойци по време на ваканцията. Данните се разминават и нито една от версиите не е независимо потвърдена. Общото е, че обвиненията са насочени към федералните сили и остават без съдържателен публичен отговор от тяхна страна. Успоредно с това федералните части водят кампания срещу движението Фано в съседната област Амхара, където журналистически репортажи документират твърдения за поразени училища, болници и религиозни сбирки. Подписаното през ноември 2022 г. споразумение от Претория, прекратило бойните действия в северната част на страната, формално остава в сила, но на практика се намира пред разпад.

Сближаването между САЩ и Етиопия протича на фона на криза, която повишава стратегическото значение на Червено море. От края на февруари, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран, Ормузкият проток е практически затворен за търговското корабоплаване. В мирно време през него преминава около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Алтернативният маршрут за суровините от Залива към Европа минава по саудитския петролопровод до брега на Червено море, а оттам – през Баб ел-Мандеб и Суецкия канал. През същия тесен морски проход преминават около 15% от световната морска търговия и близо 30% от контейнерния трафик, включващ електроника, автомобилни части, машини, храни и торове. На 22 юли, след 9-месечно прекъсване, хутите подновиха нападенията срещу корабоплаването в района. Въпреки това Maersk, CMA CGM и Cosco подновиха или подготвят преминавания, а само за около 2 седмици през август MSC преведе 7 кораба през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб с изключени системи за автоматична идентификация. Всяко ново затваряне налага обикаляне около нос Добра надежда, повишава застрахователните разходи и удължава сроковете по целия маршрут между Азия и Европа, включително за товарите, предназначени за пристанища в Черно море.

По западния бряг на този стратегически проход са разположени Джибути и Еритрея. В непосредствения им тил е Етиопия – държава без собствен морски излаз и с най-многобройната армия в Африканския рог. През последните месеци Вашингтон води разговори едновременно с всички регионални участници. През април се появиха сведения за тайни преговори за отмяна на санкциите срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия, а на 4 август отрече да се изгражда коалиция срещу Етиопия. Камерън Хъдсън, работил по въпросите на Африка в ЦРУ, Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, определи подхода на САЩ като опит да преследват едновременно целите си в борбата с тероризма, достъпа до критични суровини, търговската дипломация, морската сигурност и да управлява регионално съперничество, което според него не разбира достатъчно добре.

Най-сериозният риск обаче остава не морето, а северната сухопътна граница на Етиопия. През февруари Международната кризисна група определи отношенията между Етиопия, Еритрея и Тиграй като буре, пълно с барут, и препоръча спешно създаване на неформални канали за комуникация между Адис Абеба, Асмара и Мекеле. Оттогава положението не се е подобрило. Етиопия и Еритрея продължават да натрупват войски от двете страни на общата си граница. Премиерът Абий Ахмед определи достъпа до Червено море като екзистенциален въпрос за страна с 140 млн души население и неведнъж посочи еритрейското пристанище Асаб като исторически етиопско. Асмара възприема тези изявления като заявка за нахлуване.

През май Египет и Еритрея подписаха споразумение за морски транспорт и потвърдиха своята позиция, че сигурността на Червено море е отговорност на крайбрежните страни. В отговор Адис Абеба обвини Кайро, че се опитва да я обкръжи и да прекъсне достъпа ѝ до морето. През същия месец се появиха и сведенията за американско сближаване с Асмара. Така отворената от САЩ през май възможност за оръжейни сделки е насочена към държава, която определя излаза си на море за въпрос на национално оцеляване, докато най-близкото до нея крайбрежие принадлежи на Еритрея.

Съществува обаче и по-прозаичен прочит на срещата във Вашингтон. През декември 2019 г. Пентагонът публикува отчет за деветото годишно заседание на двустранния комитет за отбрана, водено от тогавашния заместник-помощник-секретар Пийт Мароко и етиопския министър на отбраната Лема Мегерса, а докладът за него съдържаше почти същите думи за подновен ангажимент и разширено взаимодействие. Форматът е налице от години и сегашната среща може да е поредното заседание, което е представено от Адис Абеба в по-категоричен и политически натоварен тон за вътрешна и регионална употреба. В подкрепа на това стоят три обстоятелства: делегацията беше водена от шеф на служба, а не от министър; няма подписан документ; американската страна не потвърди публично постигнато споразумение.

САЩ планират исторически завой: Администрацията на Тръмп вдига санкциите срещу Еритрея.

🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.

Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.

Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.

Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.

Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.

Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.

В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.

По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.

Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.

Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.

Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.

Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.

Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.

Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.

Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“

Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.

Етиопски генерал се закани да върне излаза на Червено море.

🇪🇹⚔️🇪🇷 „Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани заради два милиона?“ – заяви военният лидер на Етиопия, поставяйки под въпрос справедливостта на липсата на излаз на море на страната.

Фелдмаршал Бирхану Джула, началник на Генералния щаб на Националните отбранителни сили на Етиопия, оспори справедливостта на това страната да е без излаз на море, като подчерта нуждата ѝ от мир, развитие и достъп до морето.

В речта си по повод 118-ия ден на етиопската армия в Школата за подготовка на военноморските сили на Етиопия Бирхану заяви: „Населението ни сега е 130 милиона. След 25 години то ще стигне 200 милиона. Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани в полза на общност от два милиона? Това не е справедливо. Не е в съответствие с международното право и не е логично.“

Той обвини историческите противници, че са лишили Етиопия от морски достъп, а същевременно призна минали вътрешни грешки. Началникът на армията обеща да укрепи отбранителните сили, да ускори развитието и да осигури морски достъп за страната.

Конфликтът между Етиопия и Еритрея има дълбоки исторически корени, свързани с колониалното минало и борбата за независимост на двете страни. Еритрея, която дълги години е била италианска колония, е обединена с Етиопия през 1962 г. след като има статут на автономна федерация за кратък период. Решение, наложено от император Хайле Селасие, предизвиква продължителна въоръжена съпротива, довела до една от най-дългите войни в Африка – 30-годишната война за независимост на Еритрея, приключила през 1991 г. с победата на Еритрейския народен фронт за освобождение и фактическото отделяне на страната.

През 1993 г. тя официално обявява независимост след референдум, признат от международната общност. Така Етиопия, която дотогава разчита на пристанището Асаб за достъп до Червено море, остава без излаз. Отношенията между двете страни се влошават бързо, като през 1998 г. избухва кървав граничен конфликт заради спорния район Бадме. Войната продължава до 2000 г. и взема над 70 000 жертви, а въпреки подписаното мирно споразумение в Алжир, напрежението остава високо повече от десетилетие.

Едва през 2018 г. премиерът на Етиопия Абий Ахмед и президентът на Еритрея Исаяс Афеверки сключват мирно споразумение, което временно подобрява отношенията и носи Нобеловата награда за мир на Ахмед. Въпреки това, териториалните и стратегически амбиции са чувствителен въпрос, за което свидетелстват изказвания като това на фелдмаршал Бирхану, което подчертава, че темата за морския достъп отново се превръща в ключов за външната политика на Адис Абеба.

TPLF обвинена в принудителна мобилизация на фона на подновена подготовка за война

Патрул на Народния освободителен фронт на Тиграй (TPLF) в село Ади Чило в централен Тиграй, където след изгубена битка през февруари етиопски и еритрейски войници решават да си отмъстят и екзекутират повечето мъже в селото и техните близки. Много от жертвите са погребани в плитки гробове в близост до домовете им.📸 Снимка: Lynsey Addario/National Geographic

🇪🇹⚔️🇪🇷 Напрежението в етиопския регион Тиграй отново расте, след като се появиха съобщения за принудителна мобилизация, извършвана от водещата фракция на Народния освободителен фронт на Тиграй (TPLF) начело с Дебрецион Гебремихаел, повдигайки широки опасения от избухването на нова война.

Множество свидетели в населени места под контрола на TPLF твърдят, че млади мъже са задържани без предупреждение и прехвърлени към неуточнени военни съоръжения. Ситуацията е предизвикала стотици опити за бягство на млади мъже в опит да напуснат региона и да избегнат мобилизация.

Въпреки че твърденията остават непотвърдени, безпокойството се настани в етиопския политически пейзаж. Видният опозиционен деец Гебру Асрат многократно е изразявал тревогата си в интервюта за местни медии, обвинявайки TPLF, че работи в тандем с властите на Еритрея, познато на местно ниво като „Шабия“, готвейки се за война срещу федералното правителство в Адис Абеба.

Призракът на войната се завръща по-малко от три години след опустошителния конфликт на TPLF с федералното правителство, който отне живота на около 600 000 души и разсели милиони. В свое изказване пред етиопския парламентминистър-председателят Абий Ахмед отправи предупреждение за надвисналата заплаха. „Ако тази война започне, тя ще бъде по-лоша от последната“, предположи той и отправи призив към дипломатически и религиозни фигури да се намесят и предотвратят ново насилие.

В отговор високопоставена делегация от религиозни лидери пътува до Тиграй миналата седмица, за да се срещне при закрити врати с ръководството на TPLF. Резултатът от срещата остава неразкрит.

По време на пресконференция тази седмица началникът на Генералния щаб на Етиопия фелдмаршал Берхану Джула потвърди, че силите на TPLF разполагат с танкове и тежка артилерия – оборудване, което трябваше да предадат по силата на Споразумението от Претория, сложило край на войната от 2020-2022 г.

„Те не са изпълнили клаузата за разоръжаване“, заяви Берхану и заплаши с тежки последици при евентуално подновяване на военните действия.

Опасенията се засилват от това, което изглежда като пренареждане в геополитическия пейзаж на Африканския рог. Достоверни доклади твърдят, че границата между Еритрея и Тиграй по фронта Заламбеса тихомълком е била отворена отново, следвайки нарастващите признаци на координация между Еритрея и групата на TPLF, водена от Дебрецион. Техният съюз, наречен „Цемдо“, се счита за ключова промяна в регионалната динамика, предвид горчивото минало на TPLF с управляващата партия на Еритрея.

В самия Тиграй разделението е все по-видимо. Напрежението между съперничещи фракции на TPLF се задълбочава, особено по въпроса дали да се впусне в нова война. Гетачу Реда, бившият президент на временното управление на Тиграй и някога водеща фигура в партията, се е съюзил с федералното правителство на Абий Ахмед. За разлика от него, фракцията на Дебрецион гравитира към Еритрея и то публично, пораждайки вътрешни разделения, които според някои експерти отразяват по-широка борба за контрол над региона.

Според регионални източници разделението е както идеологическо, така и тактическо: лагерът на Реда се застъпва за възстановяване и политически диалог, докато страната на Дебрецион изглежда се готви за подновена военна конфронтация.

Въпреки нарастващата реторика, общественото мнение в Тиграй изглежда се отдалечава от войната. Много хора в региона, опустошени от жертвите на последния конфликт, са твърде уморени за нова вълна от насилие. Организации за защита на правата на човека и групи за мониторинг на конфликти също предупредиха за катастрофалните хуманитарни последици, ако в региона избухне нова война.

Докато Етиопия продължава да се ориентира в своето следвоенно възстановяване, потенциалното разпадане на мирното споразумение от Претория има потенциал да дестабилизира не само региона Тиграй, но и крехкия политически баланс в Етиопия и по-широкия регион на Африканския рог.

Федералното правителство досега се въздържа от провеждане на официална офанзива, но настоява, че всички опции са на масата, ако силите на TPLF нарушат мирната рамка. Наблюдатели посочват, че следващите няколко седмици ще бъдат критични за това дали крехкото спокойствие може да се запази – или Етиопия отново се връща към спиралата на войната.

Етиопия предислоцира тежки оръжия към границата с Еритрея.

🇪🇹⚔️🇪🇷 Напрежението между Етиопия и Еритрея отново ескалира, след като Националните сили за отбрана на Етиопия (ENDF) бяха забелязани да прехвърлят тежко въоръжение към границата с Еритрея в източната част на страната. Според местни медии, въоръжените сили на страната разгръщат танкове, артилерия и друго оборудване към района на Асаб – ключова локация на Червено море, намираща се на територията на Еритрея.

Маневрите, които се засилиха осезаемо в последните дни, се разглеждат като сериозна ескалация на влошаващите се отношения между двете страни. Въпреки че етиопското правителство все още не е коментирало официално, преразпределението на тежко въоръжение подхранва спекулации, че може да предстои военна конфронтация.

В скорошно интервю за еритрейската държавна телевизия „Ери ТВ“ президентът Исаяс Афверки обвини Адис Абеба, че се готви за война, и заяви, че получава военна подкрепа от 4 международни участника – ОАЕ, Израел, Франция и САЩ – като натрупва модерни оръжия с ежедневни доставки. Исаяс предупреди своите сънародници да не се паникьосват, но подчерта, че трябва да бъдат готови за всеки сценарий, дори Еритрея да не търси война.

Исаяс критикува правителството на Етиопия за това, че преследва конфронтационна „програма за достъп до морето“ – препратка към дългогодишната амбиция на премиера Абий Ахмед да осигури достъп на страната до Червено море. Еритрея многократно отхвърли възможността за провеждане на преговори по казуса, а наблюдатели смятат, че сега Адис Абеба е посегнала към военните опции.

На фона на нарастващия разрив стоят дългогодишни обвинения от Етиопия, че Еритрея въоръжава бунтовнически групи, активни в региони като Асмара и Оромия, където федералното правителство се сблъсква с въоръжени бунтове от десетилетия. Асмара отхвърля подобни твърдения, но етиопски официални лица наскоро отидоха по-далеч, обвинявайки я, че подкрепя фракции на TPLF на север в опит да дестабилизира Етиопия отвътре.

Въпреки нажежената реторика нито една от двете страни не е обявила официално война, въпреки че постоянното натрупване на войски и оръжия по границата предизвика тревога в наблюдатели, които предупреждават, че подновяване на конфликта между двете нации от Африканския рог може да има катастрофални последици за целия регион.

Подготовката за война между Етиопия и Еритрея е в своите „последни етапи“.

🇪🇹 Фракция на Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), водена от Дебрецион Гебремайкъл, пое контрол върху администрацията на град Адиграт в Етиопия и изгони всички служители, назначени от съперничеща фракция, водена временния президент на региона Гетачеу Реда, ескалирайки политическата безизходица в етиопския регион.

Борбата за власт в рамките на TPLF, доминиращата политическа партия в Тиграй, се засили, след като елементи от въоръжените сили на региона обявиха решението си да разпуснат временната администрация и да започнат процес по преструктуриране.

Временната администрация на Реда отстрани трима генерали този понеделник по обвинение в планиране на преврат – генерал-майор Йоханес Волдегийоргис, генерал-майор Машо Бейене и бригаден генерал Мигбей Хайле.

Бюрото за мир и сигурност на Тиграй отхвърли решението за отстранване и заяви, че „не спазват закона и институционалните процедури“ и допълни, че решението е взето, защото „са започнали практически действия срещу престъпниците“.

Съобщава се, че на фона на политическия смут фракцията на Дебрецион е открила огън по район, наречен Ади Гудом. Подобни действия от TPLF за разграждане на администрацията на фракцията Реда се очакват в други градове, включително Ади Гудем, Майчеу,Едага Хамус и Сехарти, както и в регионалната столица Мекеле, според местни източници.

Онлайн изданието DNE Africa посочи, че временната администрация е отстранила генерал Фисеха Кидану, ръководител на Бюрото за мир и сигурност и допълни, че са пристигнали съобщения за престрелки в регионалната столица Мекеле.

Временната администрация обвини военните лидери в „ясно обявяване на преврат“ и предупреди, че действията им „се отклоняват от тяхната мисия“ и могат да „застрашат Споразумението от Претория“, насочено към стабилизиране на региона и посочиха, че подобни действия застрашават стабилността и усилията за поддържане на реда.

В допълнение към общата нестабилност в региона, напрежението между Етиопия и Еритрея също ескалира, подхранвайки страховете от нов конфликт.

🚨 Генерал-лейтенант Цадкан Гебретенсае, вицепрезидент на временната администрация на региона Тиграй, предупреди, че войната между Етиопия и Еритрея изглежда неизбежна, а подготовката за която достига своите „последни етапи“ и Тиграй е изложен на риск да се превърне в основно бойно поле.

„Всеки момент войната между Етиопия и Еритрея може да избухне“, написа Цадкан, който е бил бивш началник на щаба на Етиопските отбранителни сили, в коментар за The Africa Report, предупреждавайки, че конфликтът може да се разпространи извън двете страни, засягайки Судан и района на Червено море.

„Тиграй би предпочел да стои настрана от такъв конфликт и да насърчава мира“, отбеляза той, но допълни, че „опцията за мир се стеснява, оставяйки войната като единствена възможност“.

Той смята, че съюзът между Адис Абеба и Асмара „постепенно се е влошил“ след мирния договор от Претория, което превръща войната във все по-вероятен сценарий. „Подготовката е в последния си етап“, каза той, като предупреди, че след като достигнат определена точка, „става много трудно да ги задържим“.

Цадкан обвини Еритрея, че преследва „хищническо държавно поведение“ в стремежите си да „се възползва от страните около нея, особено Етиопия и Судан“ и заяви, че страната гледа на Тиграй като на „основната пречка“ пред амбициите си и се готви за война.

Той предупреди, че разделенията в Тиграй могат да усложнят допълнително ситуацията. „Тези във фрагментирания Народен фронт за освобождение на Тиграй (TPLF) и военните, които искат да защитят своите минали и настоящи злодеяния, биха предпочели да се защитят, като се присъединят към Исаяс в съюз“, пише той.

Той смята, че някои тиграйски лидери виждат Еритрея като важен инструмент за отстраняване на етиопския министър-председател Абий Ахмед, преди в крайна сметка да се обърнат срещу самата Еритрея. „Вкусът за власт с пълна безнаказаност не е напуснал тази група“, предупреди той, като ги обвини в „безразличие към съдбата на народа на Тиграй“.

Бившият президент на Етиопия Мулату Тешоме по подобен начин обвини президента на Еритрея Исаяс Аверки, че се опитва да „използва разделенията в рамките на TPLF“, за да отслаби мирното споразумение от Претория. В публикация за Ал Джазира от 17 февруари Мулату предупреди, че действията на Исаяс могат да „разпалят отново войната в Северна Етиопия“ и „да разкъсат цялото мирно споразумение“ и обвини Еритрея, че подкрепя и разпалва „разделенията в рамките на TPLF“ и „създава милиция в етиопския щат Амхара“, за да подкопае стабилността.

Еритрея отхвърли обвиненията, наричайки ги „дръзко твърдение“, което цели да „рационализира дневен ред за подстрекаване на война“, и твърди, че вътрешните кризи в Етиопия не трябва да се изнасят навън.

„Безбройните проблеми, които затрудняват региона, произхождат от Етиопия, а не другаде“, каза Йеман Г. Мескел, министър на информацията на Еритрея, който отхвърли твърденията за военно присъствие в Етиопия и заяви, че споразумението от Претория е „вътрешен етиопски въпрос“.

Цадкан посочи, че евентуалното подновяване на войната би имало „опустошителни последици“ и предупреди, че „когато войната приключи, географията на държавите, както ги разпознаваме сега, няма да бъде същата“. Той прогнозира „големи политически промени в района на Африканския рог и Червено море“, особено ако глобалното внимание е фокусирано другаде, като например в „Украйна, Русия, Близкия изток и Демократична република Конго“.

Цадкан смята, че най-добрият вариант на Тиграй е да „предотврати войната“ и да настоява твърдо за „пълното прилагане на споразумението от Претория“. Той призова правителството на Етиопия и международните партньори „да се намесят и да предотвратят нова катастрофална война в единадесетия час“.

Той обаче предупреди, че „ако усилията за възпиране на войната претърпят провал, най-краткото прекратяване на войната с всички средства – военни или дипломатически – е в най-добрия интерес на Тиграй и региона.“

Етиопия настоява за достъп до морето, въпреки несъгласието на съюза Египет-Еритрея-Сомалия

🔍 Източник: The National

🇪🇹⚓🇸🇴 Етиопия е твърдо решена да получи достъп до море въпреки нарастващия потенциал за конфронтация със съседните страни, заяви фелдмаршал Бирхану Джула, командир на Етиопските национални отбранителни сили (ENDF), в ход, който може отново да предизвика политически съревнования между държавите от Африканския рог.

Главнокомандващият на етиопската армия описа липсата на достъп до морето като „несправедлива“, отбелязвайки, че търсенето на Адис Абеба е „признато като справедлив въпрос в международната общност“. Освен това той отбеляза 129-годишнината от победната битка при Адуа в италианско-етиопската война.

„Въпрос на време е да станем членове на общността на Червено море“, посочи той само няколко дни след като Етиопия и Сомалия започнаха технически преговори в Анкара относно искането за достъп до море от страна на властите в Адис Абеба.

„Не се готвим за малки безредици; готвим се да се защитаваме срещу външна агресия“, посочи той, потвърждавайки отново ангажимента на страната си да гарантира своите национални интереси чрез мирни средства. „Изграждаме армия, която не само защитава срещу агресия, но и възпира врага“, допълни той.

Миналата седмица египетският външен министър Бадр Абдел-Ати и президентът на Еритрея Исаяс Аверки повториха, че отхвърлят каквото и да е участие на страни отвъд крайбрежието на Червено море в осигуряване на сигурността и управлението на района – ход, насочен очевидно към Етиопия.

Абдел-Ати и Аверки са изразили това мнение след дискусия между двете страни относно последните събития в региона, според изявление на египетското външно министерство от събота.

Египет, Еритрея и Сомалия основаха тристранен съюз след среща на върха, проведена някъде през 2024 г. Тристранният комитет на министрите проведе първото си заседание в Кайро през януари.

След срещата Абдел-Ати подчерта на съвместна пресконференция с колегите си от Сомалия и Еритрея, че нито едно военно или военноморско присъствие на държава без излаз на Червено море няма да бъде прието. Двете страни отхвърлят упорито намесата в суверенитета и териториалната цялост на Сомалия.

Етиопия сключи споразумение със Сомалиленд за достъп до 20-километрова крайбрежна ивица от Червено море в замяна на признаването на отцепилата се държава за суверенна нация, но Сомалия се обяви категорично против подобни намерения и призова за международна намеса.

Турция обаче се намеси, сключвайки споразумение за диалог.