Анализ: Етиопия обяви стратегическо партньорство с Пентагона без американско потвърждение

🇪🇹🛡️🇺🇸 Етиопия и САЩ се договориха да изградят всеобхватно стратегическо партньорство в сферата на отбраната и сигурността. Това обявиха на 21 август министерства на отбраната и външните работи на африканската страна. Изявлението последва двудневни консултации в Пентагона на 19 и 20 август с участието на делегация, ръководена от генерал-майор Тешоме Гемечу, ръководител на Дирекцията за външни отношения и военно сътрудничество. От американска страна не е публикувана официална информация за срещата. Нито Пентагонът, нито Африканското командване (AFRICOM) са излезли със съобщение, въпреки че командването публикува отчет за втората сесия на американско-анголския комитет за отбрана, проведена на 5 и 6 август.

Консултациите бяха проведени под ръководството на Брайън Дж. Елис, помощник-секретар по въпросите на Африка. Официалната му длъжност вече съдържа определението „по войната“, а не „по отбраната“. С указ 14347 от 5 септември 2025 г. Пентагонът получи правото да използва името Министерство на войната в кореспонденцията и публичните си съобщения. Юридическото наименование обаче остава Министерство на отбраната, тъй като единствено Конгресът има юрисдикция да го промени. Етиопското комюнике посочи три основи на бъдещото партньорство: защита на националните и взаимните интереси, взаимодействие с укрепване на доверието и съвместни усилия за мир и стабилност в региона на Африканския рог. Никъде не се споменава подписан документ.

Значението на съобщението произтича от рязката промяна спрямо доскорошното отношение на Вашингтон към етиопската армия като към клиент, за когото по презумпция се отказваха лицензи за оръжейни сделки. Службата за контрол на търговията с отбранителни стоки към Държавния департамент включи Етиопия към раздел 126.1 от Правилника за международна търговия с оръжие (ITAR) през ноември 2021 г. При посочения режим всяко заявление за лиценз бива отхвърлено по презумпция. Два месеца по-рано указ 14046 наложи целеви санкции заради хуманитарната и правозащитната криза в северната част на страната. По силата на указа са санкционирани четири структури и две физически лица, а самият документ остава в сила и днес.

На 11 май 2026 г. същата служба прекрати забраната. Автоматичният отказ беше заменен с разглеждане на всяко заявление поотделно, като се отчитат националната сигурност, външната политика, регионалната стабилност и положението с правата на човека. Възстановени бяха и лицензионните изключения, които не са достъпни за държавите, включени в раздел 126.1. На същия ден държавният секретар Марко Рубио прие етиопския външен министър Гедион Тимотеос. Разговорът им обхвана както партньорството в областта на сигурността, така и възможностите за търговско сътрудничество.

След това контактите бързо се активизираха. В края на юли AFRICOM и етиопските въоръжени сили откриха в Адис Абеба първия Африкански симпозиум по логистика и комуникации. В него участваха делегати от 40 държави и представители на повече от 25 американски компании. Сред изказалите се бяха командващият AFRICOM генерал Дагвин Андерсън, американският посланик Ервин Масинга и етиопският министър на отбраната Айша Мохамед Муса. На 17 август американски военни започнаха занятия в етиопския център за мироопазващи операции. На 19 август делегацията на Тешоме пристигна във Вашингтон.

Изваждането на Етиопия от раздел 126.1 не значи нито поръчка, нито дарение. Промяната премахва общата нормативна забрана на евентуални доставки на бронирани машини, боеприпаси, комуникации и резервни части, както и пред платеното обучение. Ударният авиопарк на Етиопия в момента не включва американски платформи. Изследване на Европейския съвет за международни отношения от февруари 2025 г. отбелязва подробно арсенала на Адис Абеба от 2021 г. насам: турски дронове Bayraktar TB2 и по-тежкия модел Akinci, китайски Wing Loong, доставени с посредничество от ОАЕ, и ирански Mohajer-6.

Турция, Китай и Иран не обвързват сделките с правозащитни условия и сертификати за краен потребител от вида, който законодателството на САЩ изисква. Разглеждането на всяко заявление поотделно, с което беше заменен автоматичният отказ, не е формалност. При него се оценява и положението при правата на човека, докато етиопските въоръжени сили водят две вътрешни кампании, включващи удари по населени места. Всеки лиценз за ударна платформа ще бъде оценяван според същите критерии, които доведоха до включването на Етиопия в раздел 126.1 през 2021 г.

Това е първото съществено ограничение. Американската военна техника е скъпа, а достъпът до такава е обвързан с редица условия. Предлаганото от Анкара, Пекин и Техеран е по-евтино и не е придружено от същите ограничения. Мащабът на предишната американска програма е известен. През 2019 г. – последната година преди войната – над 300 етиопски офицери и подофицери преминаха през курсове, финансирани от САЩ. AFRICOM проведе на етиопска територи учението Justified Accord с най-големия контингент на САЩ в страната от 30 години насам. Тогавашното сътрудничество се изразяваше в обучение и военно присъствие, а не в доставки на бойни платформи. Единственото конкретно действие на САЩ този август е изпращането на екипа, който преподава международно хуманитарно право.

Вторият риск е свързан с Тиграй. На 20 август, докато етиопски офицери провеждаха втория ден от своите разговори в Пентагона, два дрона удариха Мекеле. Специализираната болница „Айдер“ прие 13 ранени от попадение в жилищния квартал Даеро, сред които имаше деца. Регионалното бюро за комуникации съобщи за четирима ранени при удара в района на църквата „Св. Мария“ и обвини федералното правителство. Адис Абеба не пое отговорност и не отговори на обвинението. Два дни по-рано друг удар край същия град е убил един човек, съобщи BBC. Армията не коментира случая.

Серията инциденти през август не започна в Мекеле. На 1 август битки с тежка артилерия и ударни дронове в западната част на региона принудиха стотици души, включително ранени бойци, да преминат границата със Судан. На 10 август представители на Тиграй обвиниха федералните сили за удари край Рая Аламата в южната част на региона. AFP съобщи за четирима ранени, а BBC Tigrinya цитира местните власти, според които трима души са били убити, а други седем са ранени. Според тези сведения две от попаденията са поразили училище, в което са се укривали бойци по време на ваканцията. Данните се разминават и нито една от версиите не е независимо потвърдена. Общото е, че обвиненията са насочени към федералните сили и остават без съдържателен публичен отговор от тяхна страна. Успоредно с това федералните части водят кампания срещу движението Фано в съседната област Амхара, където журналистически репортажи документират твърдения за поразени училища, болници и религиозни сбирки. Подписаното през ноември 2022 г. споразумение от Претория, прекратило бойните действия в северната част на страната, формално остава в сила, но на практика се намира пред разпад.

Сближаването между САЩ и Етиопия протича на фона на криза, която повишава стратегическото значение на Червено море. От края на февруари, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран, Ормузкият проток е практически затворен за търговското корабоплаване. В мирно време през него преминава около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Алтернативният маршрут за суровините от Залива към Европа минава по саудитския петролопровод до брега на Червено море, а оттам – през Баб ел-Мандеб и Суецкия канал. През същия тесен морски проход преминават около 15% от световната морска търговия и близо 30% от контейнерния трафик, включващ електроника, автомобилни части, машини, храни и торове. На 22 юли, след 9-месечно прекъсване, хутите подновиха нападенията срещу корабоплаването в района. Въпреки това Maersk, CMA CGM и Cosco подновиха или подготвят преминавания, а само за около 2 седмици през август MSC преведе 7 кораба през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб с изключени системи за автоматична идентификация. Всяко ново затваряне налага обикаляне около нос Добра надежда, повишава застрахователните разходи и удължава сроковете по целия маршрут между Азия и Европа, включително за товарите, предназначени за пристанища в Черно море.

По западния бряг на този стратегически проход са разположени Джибути и Еритрея. В непосредствения им тил е Етиопия – държава без собствен морски излаз и с най-многобройната армия в Африканския рог. През последните месеци Вашингтон води разговори едновременно с всички регионални участници. През април се появиха сведения за тайни преговори за отмяна на санкциите срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия, а на 4 август отрече да се изгражда коалиция срещу Етиопия. Камерън Хъдсън, работил по въпросите на Африка в ЦРУ, Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, определи подхода на САЩ като опит да преследват едновременно целите си в борбата с тероризма, достъпа до критични суровини, търговската дипломация, морската сигурност и да управлява регионално съперничество, което според него не разбира достатъчно добре.

Най-сериозният риск обаче остава не морето, а северната сухопътна граница на Етиопия. През февруари Международната кризисна група определи отношенията между Етиопия, Еритрея и Тиграй като буре, пълно с барут, и препоръча спешно създаване на неформални канали за комуникация между Адис Абеба, Асмара и Мекеле. Оттогава положението не се е подобрило. Етиопия и Еритрея продължават да натрупват войски от двете страни на общата си граница. Премиерът Абий Ахмед определи достъпа до Червено море като екзистенциален въпрос за страна с 140 млн души население и неведнъж посочи еритрейското пристанище Асаб като исторически етиопско. Асмара възприема тези изявления като заявка за нахлуване.

През май Египет и Еритрея подписаха споразумение за морски транспорт и потвърдиха своята позиция, че сигурността на Червено море е отговорност на крайбрежните страни. В отговор Адис Абеба обвини Кайро, че се опитва да я обкръжи и да прекъсне достъпа ѝ до морето. През същия месец се появиха и сведенията за американско сближаване с Асмара. Така отворената от САЩ през май възможност за оръжейни сделки е насочена към държава, която определя излаза си на море за въпрос на национално оцеляване, докато най-близкото до нея крайбрежие принадлежи на Еритрея.

Съществува обаче и по-прозаичен прочит на срещата във Вашингтон. През декември 2019 г. Пентагонът публикува отчет за деветото годишно заседание на двустранния комитет за отбрана, водено от тогавашния заместник-помощник-секретар Пийт Мароко и етиопския министър на отбраната Лема Мегерса, а докладът за него съдържаше почти същите думи за подновен ангажимент и разширено взаимодействие. Форматът е налице от години и сегашната среща може да е поредното заседание, което е представено от Адис Абеба в по-категоричен и политически натоварен тон за вътрешна и регионална употреба. В подкрепа на това стоят три обстоятелства: делегацията беше водена от шеф на служба, а не от министър; няма подписан документ; американската страна не потвърди публично постигнато споразумение.

САЩ планират исторически завой: Администрацията на Тръмп вдига санкциите срещу Еритрея.

🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.

Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.

Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.

Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.

Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.

Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.

В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.

По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.

Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.

Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.

Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.

Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.

Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.

Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.

Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“

Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.

Етиопски генерал се закани да върне излаза на Червено море.

🇪🇹⚔️🇪🇷 „Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани заради два милиона?“ – заяви военният лидер на Етиопия, поставяйки под въпрос справедливостта на липсата на излаз на море на страната.

Фелдмаршал Бирхану Джула, началник на Генералния щаб на Националните отбранителни сили на Етиопия, оспори справедливостта на това страната да е без излаз на море, като подчерта нуждата ѝ от мир, развитие и достъп до морето.

В речта си по повод 118-ия ден на етиопската армия в Школата за подготовка на военноморските сили на Етиопия Бирхану заяви: „Населението ни сега е 130 милиона. След 25 години то ще стигне 200 милиона. Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани в полза на общност от два милиона? Това не е справедливо. Не е в съответствие с международното право и не е логично.“

Той обвини историческите противници, че са лишили Етиопия от морски достъп, а същевременно призна минали вътрешни грешки. Началникът на армията обеща да укрепи отбранителните сили, да ускори развитието и да осигури морски достъп за страната.

Конфликтът между Етиопия и Еритрея има дълбоки исторически корени, свързани с колониалното минало и борбата за независимост на двете страни. Еритрея, която дълги години е била италианска колония, е обединена с Етиопия през 1962 г. след като има статут на автономна федерация за кратък период. Решение, наложено от император Хайле Селасие, предизвиква продължителна въоръжена съпротива, довела до една от най-дългите войни в Африка – 30-годишната война за независимост на Еритрея, приключила през 1991 г. с победата на Еритрейския народен фронт за освобождение и фактическото отделяне на страната.

През 1993 г. тя официално обявява независимост след референдум, признат от международната общност. Така Етиопия, която дотогава разчита на пристанището Асаб за достъп до Червено море, остава без излаз. Отношенията между двете страни се влошават бързо, като през 1998 г. избухва кървав граничен конфликт заради спорния район Бадме. Войната продължава до 2000 г. и взема над 70 000 жертви, а въпреки подписаното мирно споразумение в Алжир, напрежението остава високо повече от десетилетие.

Едва през 2018 г. премиерът на Етиопия Абий Ахмед и президентът на Еритрея Исаяс Афеверки сключват мирно споразумение, което временно подобрява отношенията и носи Нобеловата награда за мир на Ахмед. Въпреки това, териториалните и стратегически амбиции са чувствителен въпрос, за което свидетелстват изказвания като това на фелдмаршал Бирхану, което подчертава, че темата за морския достъп отново се превръща в ключов за външната политика на Адис Абеба.

TPLF обвинена в принудителна мобилизация на фона на подновена подготовка за война

Патрул на Народния освободителен фронт на Тиграй (TPLF) в село Ади Чило в централен Тиграй, където след изгубена битка през февруари етиопски и еритрейски войници решават да си отмъстят и екзекутират повечето мъже в селото и техните близки. Много от жертвите са погребани в плитки гробове в близост до домовете им.📸 Снимка: Lynsey Addario/National Geographic

🇪🇹⚔️🇪🇷 Напрежението в етиопския регион Тиграй отново расте, след като се появиха съобщения за принудителна мобилизация, извършвана от водещата фракция на Народния освободителен фронт на Тиграй (TPLF) начело с Дебрецион Гебремихаел, повдигайки широки опасения от избухването на нова война.

Множество свидетели в населени места под контрола на TPLF твърдят, че млади мъже са задържани без предупреждение и прехвърлени към неуточнени военни съоръжения. Ситуацията е предизвикала стотици опити за бягство на млади мъже в опит да напуснат региона и да избегнат мобилизация.

Въпреки че твърденията остават непотвърдени, безпокойството се настани в етиопския политически пейзаж. Видният опозиционен деец Гебру Асрат многократно е изразявал тревогата си в интервюта за местни медии, обвинявайки TPLF, че работи в тандем с властите на Еритрея, познато на местно ниво като „Шабия“, готвейки се за война срещу федералното правителство в Адис Абеба.

Призракът на войната се завръща по-малко от три години след опустошителния конфликт на TPLF с федералното правителство, който отне живота на около 600 000 души и разсели милиони. В свое изказване пред етиопския парламентминистър-председателят Абий Ахмед отправи предупреждение за надвисналата заплаха. „Ако тази война започне, тя ще бъде по-лоша от последната“, предположи той и отправи призив към дипломатически и религиозни фигури да се намесят и предотвратят ново насилие.

В отговор високопоставена делегация от религиозни лидери пътува до Тиграй миналата седмица, за да се срещне при закрити врати с ръководството на TPLF. Резултатът от срещата остава неразкрит.

По време на пресконференция тази седмица началникът на Генералния щаб на Етиопия фелдмаршал Берхану Джула потвърди, че силите на TPLF разполагат с танкове и тежка артилерия – оборудване, което трябваше да предадат по силата на Споразумението от Претория, сложило край на войната от 2020-2022 г.

„Те не са изпълнили клаузата за разоръжаване“, заяви Берхану и заплаши с тежки последици при евентуално подновяване на военните действия.

Опасенията се засилват от това, което изглежда като пренареждане в геополитическия пейзаж на Африканския рог. Достоверни доклади твърдят, че границата между Еритрея и Тиграй по фронта Заламбеса тихомълком е била отворена отново, следвайки нарастващите признаци на координация между Еритрея и групата на TPLF, водена от Дебрецион. Техният съюз, наречен „Цемдо“, се счита за ключова промяна в регионалната динамика, предвид горчивото минало на TPLF с управляващата партия на Еритрея.

В самия Тиграй разделението е все по-видимо. Напрежението между съперничещи фракции на TPLF се задълбочава, особено по въпроса дали да се впусне в нова война. Гетачу Реда, бившият президент на временното управление на Тиграй и някога водеща фигура в партията, се е съюзил с федералното правителство на Абий Ахмед. За разлика от него, фракцията на Дебрецион гравитира към Еритрея и то публично, пораждайки вътрешни разделения, които според някои експерти отразяват по-широка борба за контрол над региона.

Според регионални източници разделението е както идеологическо, така и тактическо: лагерът на Реда се застъпва за възстановяване и политически диалог, докато страната на Дебрецион изглежда се готви за подновена военна конфронтация.

Въпреки нарастващата реторика, общественото мнение в Тиграй изглежда се отдалечава от войната. Много хора в региона, опустошени от жертвите на последния конфликт, са твърде уморени за нова вълна от насилие. Организации за защита на правата на човека и групи за мониторинг на конфликти също предупредиха за катастрофалните хуманитарни последици, ако в региона избухне нова война.

Докато Етиопия продължава да се ориентира в своето следвоенно възстановяване, потенциалното разпадане на мирното споразумение от Претория има потенциал да дестабилизира не само региона Тиграй, но и крехкия политически баланс в Етиопия и по-широкия регион на Африканския рог.

Федералното правителство досега се въздържа от провеждане на официална офанзива, но настоява, че всички опции са на масата, ако силите на TPLF нарушат мирната рамка. Наблюдатели посочват, че следващите няколко седмици ще бъдат критични за това дали крехкото спокойствие може да се запази – или Етиопия отново се връща към спиралата на войната.

Етиопия предислоцира тежки оръжия към границата с Еритрея.

🇪🇹⚔️🇪🇷 Напрежението между Етиопия и Еритрея отново ескалира, след като Националните сили за отбрана на Етиопия (ENDF) бяха забелязани да прехвърлят тежко въоръжение към границата с Еритрея в източната част на страната. Според местни медии, въоръжените сили на страната разгръщат танкове, артилерия и друго оборудване към района на Асаб – ключова локация на Червено море, намираща се на територията на Еритрея.

Маневрите, които се засилиха осезаемо в последните дни, се разглеждат като сериозна ескалация на влошаващите се отношения между двете страни. Въпреки че етиопското правителство все още не е коментирало официално, преразпределението на тежко въоръжение подхранва спекулации, че може да предстои военна конфронтация.

В скорошно интервю за еритрейската държавна телевизия „Ери ТВ“ президентът Исаяс Афверки обвини Адис Абеба, че се готви за война, и заяви, че получава военна подкрепа от 4 международни участника – ОАЕ, Израел, Франция и САЩ – като натрупва модерни оръжия с ежедневни доставки. Исаяс предупреди своите сънародници да не се паникьосват, но подчерта, че трябва да бъдат готови за всеки сценарий, дори Еритрея да не търси война.

Исаяс критикува правителството на Етиопия за това, че преследва конфронтационна „програма за достъп до морето“ – препратка към дългогодишната амбиция на премиера Абий Ахмед да осигури достъп на страната до Червено море. Еритрея многократно отхвърли възможността за провеждане на преговори по казуса, а наблюдатели смятат, че сега Адис Абеба е посегнала към военните опции.

На фона на нарастващия разрив стоят дългогодишни обвинения от Етиопия, че Еритрея въоръжава бунтовнически групи, активни в региони като Асмара и Оромия, където федералното правителство се сблъсква с въоръжени бунтове от десетилетия. Асмара отхвърля подобни твърдения, но етиопски официални лица наскоро отидоха по-далеч, обвинявайки я, че подкрепя фракции на TPLF на север в опит да дестабилизира Етиопия отвътре.

Въпреки нажежената реторика нито една от двете страни не е обявила официално война, въпреки че постоянното натрупване на войски и оръжия по границата предизвика тревога в наблюдатели, които предупреждават, че подновяване на конфликта между двете нации от Африканския рог може да има катастрофални последици за целия регион.

Подготовката за война между Етиопия и Еритрея е в своите „последни етапи“.

🇪🇹 Фракция на Фронта за народно освобождение на Тиграй (TPLF), водена от Дебрецион Гебремайкъл, пое контрол върху администрацията на град Адиграт в Етиопия и изгони всички служители, назначени от съперничеща фракция, водена временния президент на региона Гетачеу Реда, ескалирайки политическата безизходица в етиопския регион.

Борбата за власт в рамките на TPLF, доминиращата политическа партия в Тиграй, се засили, след като елементи от въоръжените сили на региона обявиха решението си да разпуснат временната администрация и да започнат процес по преструктуриране.

Временната администрация на Реда отстрани трима генерали този понеделник по обвинение в планиране на преврат – генерал-майор Йоханес Волдегийоргис, генерал-майор Машо Бейене и бригаден генерал Мигбей Хайле.

Бюрото за мир и сигурност на Тиграй отхвърли решението за отстранване и заяви, че „не спазват закона и институционалните процедури“ и допълни, че решението е взето, защото „са започнали практически действия срещу престъпниците“.

Съобщава се, че на фона на политическия смут фракцията на Дебрецион е открила огън по район, наречен Ади Гудом. Подобни действия от TPLF за разграждане на администрацията на фракцията Реда се очакват в други градове, включително Ади Гудем, Майчеу,Едага Хамус и Сехарти, както и в регионалната столица Мекеле, според местни източници.

Онлайн изданието DNE Africa посочи, че временната администрация е отстранила генерал Фисеха Кидану, ръководител на Бюрото за мир и сигурност и допълни, че са пристигнали съобщения за престрелки в регионалната столица Мекеле.

Временната администрация обвини военните лидери в „ясно обявяване на преврат“ и предупреди, че действията им „се отклоняват от тяхната мисия“ и могат да „застрашат Споразумението от Претория“, насочено към стабилизиране на региона и посочиха, че подобни действия застрашават стабилността и усилията за поддържане на реда.

В допълнение към общата нестабилност в региона, напрежението между Етиопия и Еритрея също ескалира, подхранвайки страховете от нов конфликт.

🚨 Генерал-лейтенант Цадкан Гебретенсае, вицепрезидент на временната администрация на региона Тиграй, предупреди, че войната между Етиопия и Еритрея изглежда неизбежна, а подготовката за която достига своите „последни етапи“ и Тиграй е изложен на риск да се превърне в основно бойно поле.

„Всеки момент войната между Етиопия и Еритрея може да избухне“, написа Цадкан, който е бил бивш началник на щаба на Етиопските отбранителни сили, в коментар за The Africa Report, предупреждавайки, че конфликтът може да се разпространи извън двете страни, засягайки Судан и района на Червено море.

„Тиграй би предпочел да стои настрана от такъв конфликт и да насърчава мира“, отбеляза той, но допълни, че „опцията за мир се стеснява, оставяйки войната като единствена възможност“.

Той смята, че съюзът между Адис Абеба и Асмара „постепенно се е влошил“ след мирния договор от Претория, което превръща войната във все по-вероятен сценарий. „Подготовката е в последния си етап“, каза той, като предупреди, че след като достигнат определена точка, „става много трудно да ги задържим“.

Цадкан обвини Еритрея, че преследва „хищническо държавно поведение“ в стремежите си да „се възползва от страните около нея, особено Етиопия и Судан“ и заяви, че страната гледа на Тиграй като на „основната пречка“ пред амбициите си и се готви за война.

Той предупреди, че разделенията в Тиграй могат да усложнят допълнително ситуацията. „Тези във фрагментирания Народен фронт за освобождение на Тиграй (TPLF) и военните, които искат да защитят своите минали и настоящи злодеяния, биха предпочели да се защитят, като се присъединят към Исаяс в съюз“, пише той.

Той смята, че някои тиграйски лидери виждат Еритрея като важен инструмент за отстраняване на етиопския министър-председател Абий Ахмед, преди в крайна сметка да се обърнат срещу самата Еритрея. „Вкусът за власт с пълна безнаказаност не е напуснал тази група“, предупреди той, като ги обвини в „безразличие към съдбата на народа на Тиграй“.

Бившият президент на Етиопия Мулату Тешоме по подобен начин обвини президента на Еритрея Исаяс Аверки, че се опитва да „използва разделенията в рамките на TPLF“, за да отслаби мирното споразумение от Претория. В публикация за Ал Джазира от 17 февруари Мулату предупреди, че действията на Исаяс могат да „разпалят отново войната в Северна Етиопия“ и „да разкъсат цялото мирно споразумение“ и обвини Еритрея, че подкрепя и разпалва „разделенията в рамките на TPLF“ и „създава милиция в етиопския щат Амхара“, за да подкопае стабилността.

Еритрея отхвърли обвиненията, наричайки ги „дръзко твърдение“, което цели да „рационализира дневен ред за подстрекаване на война“, и твърди, че вътрешните кризи в Етиопия не трябва да се изнасят навън.

„Безбройните проблеми, които затрудняват региона, произхождат от Етиопия, а не другаде“, каза Йеман Г. Мескел, министър на информацията на Еритрея, който отхвърли твърденията за военно присъствие в Етиопия и заяви, че споразумението от Претория е „вътрешен етиопски въпрос“.

Цадкан посочи, че евентуалното подновяване на войната би имало „опустошителни последици“ и предупреди, че „когато войната приключи, географията на държавите, както ги разпознаваме сега, няма да бъде същата“. Той прогнозира „големи политически промени в района на Африканския рог и Червено море“, особено ако глобалното внимание е фокусирано другаде, като например в „Украйна, Русия, Близкия изток и Демократична република Конго“.

Цадкан смята, че най-добрият вариант на Тиграй е да „предотврати войната“ и да настоява твърдо за „пълното прилагане на споразумението от Претория“. Той призова правителството на Етиопия и международните партньори „да се намесят и да предотвратят нова катастрофална война в единадесетия час“.

Той обаче предупреди, че „ако усилията за възпиране на войната претърпят провал, най-краткото прекратяване на войната с всички средства – военни или дипломатически – е в най-добрия интерес на Тиграй и региона.“

Етиопия настоява за достъп до морето, въпреки несъгласието на съюза Египет-Еритрея-Сомалия

🔍 Източник: The National

🇪🇹⚓🇸🇴 Етиопия е твърдо решена да получи достъп до море въпреки нарастващия потенциал за конфронтация със съседните страни, заяви фелдмаршал Бирхану Джула, командир на Етиопските национални отбранителни сили (ENDF), в ход, който може отново да предизвика политически съревнования между държавите от Африканския рог.

Главнокомандващият на етиопската армия описа липсата на достъп до морето като „несправедлива“, отбелязвайки, че търсенето на Адис Абеба е „признато като справедлив въпрос в международната общност“. Освен това той отбеляза 129-годишнината от победната битка при Адуа в италианско-етиопската война.

„Въпрос на време е да станем членове на общността на Червено море“, посочи той само няколко дни след като Етиопия и Сомалия започнаха технически преговори в Анкара относно искането за достъп до море от страна на властите в Адис Абеба.

„Не се готвим за малки безредици; готвим се да се защитаваме срещу външна агресия“, посочи той, потвърждавайки отново ангажимента на страната си да гарантира своите национални интереси чрез мирни средства. „Изграждаме армия, която не само защитава срещу агресия, но и възпира врага“, допълни той.

Миналата седмица египетският външен министър Бадр Абдел-Ати и президентът на Еритрея Исаяс Аверки повториха, че отхвърлят каквото и да е участие на страни отвъд крайбрежието на Червено море в осигуряване на сигурността и управлението на района – ход, насочен очевидно към Етиопия.

Абдел-Ати и Аверки са изразили това мнение след дискусия между двете страни относно последните събития в региона, според изявление на египетското външно министерство от събота.

Египет, Еритрея и Сомалия основаха тристранен съюз след среща на върха, проведена някъде през 2024 г. Тристранният комитет на министрите проведе първото си заседание в Кайро през януари.

След срещата Абдел-Ати подчерта на съвместна пресконференция с колегите си от Сомалия и Еритрея, че нито едно военно или военноморско присъствие на държава без излаз на Червено море няма да бъде прието. Двете страни отхвърлят упорито намесата в суверенитета и териториалната цялост на Сомалия.

Етиопия сключи споразумение със Сомалиленд за достъп до 20-километрова крайбрежна ивица от Червено море в замяна на признаването на отцепилата се държава за суверенна нация, но Сомалия се обяви категорично против подобни намерения и призова за международна намеса.

Турция обаче се намеси, сключвайки споразумение за диалог.