Тръмп обяви стогодишна концесия върху 17 венецуелски находища с 65 милиарда барела

🇺🇸🛢️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че вече разполага с контрол върху мажоритарен дял от разработването на 65 млрд. барела доказани венецуелски петролни залежи. В публикация на Truth Social от 28 август той нарече споразумението „най-голямата петролна сделка в световната история“ и заяви, че то увеличава повече от два пъти резервите на САЩ, както и доставките, което ще доведе до съществено понижаване на цените на горивата за американците за дълъг период, без да струва нищо на данъкоплатците.

Описанието на договорката идва от Вашингтон и Каракас. Държавният секретар Марко Рубио и министърът на отбраната Пийт Хегсет са водили преговори с временния президент на Венецуела Делси Родригес, която предоставя права за следващите 100 години за разработката на 17 находища. Техен носител ще е съвместен проект между американското правителство и неназован частен оператор с опит в отрасъла.

Американската страна ще контролира 55% от ефективния добив чрез дялово участие и право да изкупува суровината по себестойност. Закупеният петрол ще захранва стратегическия резерв и ще покрива нуждите на въоръжените сили. Ако това описание бъде потвърдено, съвместното дружество ще се превърне във втория по големина корпоративен държател на доказани петролни запаси в света след Saudi Aramco.

Публично известното засега свършва дотук. Тръмп не уточни конкретните находища, от кои компании ще се експлоатират и по какъв механизъм САЩ ще упражнява своя контрол. Съвместният проект няма официално название, съотношението между дяловото участие и правото на изкупуване остава неуточнено, като засега не е посочено и кой ще поеме нужните инвестиции.

Според прогнозата на Рубио ще бъдат инвестирани 100 млрд. долара частен капитал и ще бъдат отворени хиляди високоплатени работни позиции. Родригес от своя страна очаква поне 209 млрд. долара приходи от данъци за венецуелската хазна. Това обаче остават очаквания на отделните страни по договора, не оценки на независим анализатор.

Твърдението за двоен скок подлежи на проверка. Доказаните запаси от суров петрол и кондензат възлизат на 46 млрд. барела към края на 2024 г. според Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA). Следователно обявените 65 млрд. барела наистина надхвърлят посочения обем. Те обаче се намират под суверенитета на Венецуела и се отнасят към американския баланс по силата на договорни права, а не по географски или геоложки причини. За Венецуела този обем представлява около 20% от националните 303 млрд. барела – най-големите доказани петролни запаси в света според статистиката на ОПЕК.

Разстоянието между вписания запас и извлечения барел не се скъсява само с поставянето на един подпис. Венецуела произвежда около 1,23 млн. барела петрол дневно по собствените ѝ данни – най-високото ниво от февруари 2019 г. насам и с 30% над отчетеното в началото на годината. Министерството на енергетиката на САЩ предлага сходна стойност: на 18 август подсекретарят Кайл Хауствайт изтъкна добив от около 1,25 млн. барела дневно. Независимите оценки от средата на месеца са една идея по-ниски – от 1,1 до 1,2 млн. барела. Целта на PDVSA е добивът да достигне 1,37 млн. барела дневно до декември, докато преди срива страната извличаше над два пъти повече.

Разликата от обявени запаси до реално подлежащ на добиване петрол произлиза и от геологията. Две трети от общите национални запаси са под формата на свръхтежък петрол от пояса Ориноко. Суровината е плътна и богата на сяра, не може да бъде транспортирана по тръбопровод, преди да бъде смесена с разредител, и изисква специално пригодени рафинерии.

Възстановяването на този отрасъл предполага капиталоемка инженерна работа с хоризонт от поне няколко години, а не просто отваряне на кран. Именно затова обявените инвестиции от 100 млрд. долара са условие за увеличаване на добива, а не автоматично следствие от подписването на договора.

Мащабът проличава от сравнението. Американските рафинерии преработват около 17 млн. барела дневно, а собственият добив на САЩ ще достигне рекордните 13,83 млн. барела през 2026 г. по прогнозата за август на EIA. Целият венецуелски добив възлиза на около 7% от американския капацитет за преработка. Дори при пълно удвояване биха се добавили малко над 1 млн. барела към дневните доставки на пазар, на който през третото тримесечие световните складови наличности намаляват средно с 3,8 млн. барела дневно.

Анализаторите, цитирани от Associated Press, очертават същото ограничение. Ейми Майърс Джафи допуска, че договорката може да е полезна в дългосрочен план, но отхвърля възможността тя да предизвика падане на цените по бензиноколонките преди предстоящия Ден на труда. Кевин Бук изтъква, че инфраструктурата във Венецуела се нуждае от цялостен ремонт, а възстановяването на производството няма как да настъпи изведнъж.

Обещанието за евтино гориво се сблъсква и с друга пазарна сметка. Ормузкият проток остава затворен от 28 февруари. На 16 август през критичния морски маршрут са преминали 12 плавателни съда в рамките на денонощие, спрямо обичайни 88–130 преди кризата, докато световните складови наличности продължават да намаляват. Сорт „Брент“ се търгува за около 85–89 долара за барел, американският бензин е поскъпнал с около 60% от края на февруари, а европейският дизел – със 70%. Основният непосредствен натиск върху цените идва от блокирания Ормуз и свиването на физическите доставки, а не от липсата на запаси, вписани в американския баланс.

Правната основа на концесията е едва на 7 месеца и вече се оспорва. Националното събрание прие нов закон за въглеводородите на 29 януари, а Родригес го подписа още на следващия ден. Законът замени 1389 нормативни акта, действали от 1943 г. насам, прекрати дългогодишния монопол на държавната PDVSA над производството, продажбите и ценообразуването и допусна частен капитал в сектора за пръв път от самото начало на чавистката епоха.

Временното правителство е начело на страната от 5 януари насам, след като специална операция на ЦРУ и Delta Force завърши с ареста на Николас Мадуро и неговото прехвърляне към федерален арест в Ню Йорк два дни по-рано. Al Jazeera смята, че посоченият модел за отдаване под наем би могъл да срещне съдебни и конституционни пречки във Венецуела, където държавата продължава да контролира основните дейности в петролния отрасъл.

Оттук идва главното възражение. Икономистът от Харвард и бивш венецуелски министър Рикардо Хаусман определи договора като срамен и постави под съмнение дали голяма американска корпорация би го приела сериозно при подобно ниво на политическа несигурност. Разногласието не е за самия частен капитал. През март опозиционният лидер Мария Корина Мачадо призова от трибуната на CERAWeek в Хюстън за цялостна приватизация на сектора. Спорът е кой има законното право да предоставя концесиите и колко устойчиви биха могли да бъдат те.

Историята предоставя сериозни основания за такива въпроси. След национализацията от 2007 г. ExxonMobil и ConocoPhillips напуснаха страната, докато Chevron, Repsol и Eni останаха и продължиха да работят и през годините на санкции.

Насрещният аргумент също има количествено измерение. 8 месеца от въвеждането на промяната в закона за облекчаване на санкциите и производството вече нараства, а функциониращото съвместно предприятие на Chevron добива по 260 000 барела дневно. Над половината от венецуелския добив е насочен директно в посока САЩ: на 18 август подсекретарят Хауствайт докладва доставки от повече от 500 000 барела дневно. Вашингтон изпраща обратно повече от 100 000 барела разредител дневно, с който свръхтежкият петрол се смесва, за да може да бъде транспортиран по тръбопровод.

През същия период Каракас подписа първите си договори за производство с американските компании Hunt Oil и SLB. Следователно реконструкцията не е хипотеза, а понастоящем е активен процес; разминаването се вижда в мащаба. Постигнатото досега се измерва в стотици хиляди барели на ден, докато очевидният ефект за американските бензиностанции изисква милиони – и то в срокове, които никой не е уточнил.

Затова първите проверими признаци няма да бъдат открити в политическата реторика. Те са четири: дали ще бъде публикуван подписан договор с назовани оператор и находища; дали в проекта ще бъде включен международен производител от първа величина, не единствено компании за петролни услуги и независими оператори като SLB и Hunt Oil; дали PDVSA ще надхвърли собствената си цел от 1,37 млн. барела дневно до декември; и дали Ормузкият проток ще бъде отворен. Покриването на първите три условия би превърнало обявените запаси в реално добиваем петрол. Четвъртото ще определи цената върху бензиновите колонки много преди тях.

📸 Снимка: Деца си играят в близост до рафинерията Амуай, част от преработващия център Парагуана, след като годините на недостатъчни инвестиции, повреди в оборудването и остър дефицит вече възпрепятстваха производството на гориво в страната, Пунто Фихо, Венецуела, на 5 май 2026 г. [Gaby Oraa/Reuters]

Масови разрушения и жертви след двойно земетресение във Венецуела.

🇻🇪🚨 Венецуела беше разтърсена от две последователни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5, описвани като едно от най-разрушителните сеизмични бедствия в модерната история на страната. Тежки разрушения са регистрирани в цялата странат, а множество кадри в социалните мрежи показват населението, обхванато от масова паника, да се евакуира към улиците. Трусът е засегнал дори отдалечени места в Амазония на 1700 км разстояние в южна посока.

В рамките на броени минути държавата беше разтърсена от феномен, известен като „сеизмичен дублет“ – две  земетресения с изключителен интензитет, възникнали непосредствено едно след друго. Първото има магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, последвано броени секунди след това от нов по-силен трус с магнитуд 7,5. В отговор властите във Венецуела незабавно обявиха извънредно положение, а предварителните компютърни модели на Геоложката топографска служба на САЩ (USGS) прогнозираха, че потенциалният брой на загиналите може да варира между 10 000 и 100 000 души.

Въпреки мрачните прогнози, властите все още не са излезли с официални окончателни данни за пострадалите. До момента се съобщава за около 30 загинали и стотици ранени, а спасителни операции тепърва ще започват в най-тежко засегнатите региони. Трусовете нанесоха сериозни щети на критична инфраструктура, което наложи незабавно затваряне на международното летище в столицата Каракас за граждански полети с цел инспекции за безопасност. Министърът на вътрешните работи Диосдадо Кабело потвърди за огромен брой разрушени сгради и тежки структурни повреди в столицата и призова жителите незабавно да напуснат постройките, тъй като вече са отчетени над 20 вторични труса.

Епицентърът е локализиран на 21 км от град Морон по крайбрежието на Карибско море, на плитка дълбочина от 10 км, което прави труса особено разрушителен. Сеизмичните вълни са били усетени в съседна Колумбия, както и на хиляди километри в Бразилия. Сред най-тежко засегнатите провинции са Ла Гуайра, Арагуа, Карабобо и Фалкон. Първоначалното предупреждение за цунами в Пуерто Рико и Американските Вирджински острови беше отменено от международните системи за известяване.

Дипломатическата мисия на САЩ в Каракас публикува официално изявление в платформата X, че следи отблизо ситуацията и отправи призив към гражданите си да избягват засегнатите райони, да стоят далеч от повредени сгради и да следят местните медии, за да получат актуална информация, докато спасителни екипи продължават претърсването на отломките.

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

Венецуела разреши учение с американски самолети над Каракас за 23 май.

🇺🇸🤝🇻🇪 Кабинетът на временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес разреши за тази събота, 23 май, евакуационно учение на посолството на САЩ в Каракас, което включва контролиран прелет на два американски военни самолета над столицата и кацане в дипломатическия комплекс. В официално изявление Министерството на народната власт за външните работи определи дейността като част от „редовните протоколи за дипломатическа сигурност и защита“, канализирана от Дирекцията за протокол, имунитети и привилегии.

Учението пресъздава реакция на „медицински ситуации или катастрофални извънредни случаи“ и ще бъде проведено в координация с местните авиационни власти, отговорни за разрешението и надзора на полетите, и с други органи в протоколите за помощ и сигурност; местният клон на Червения кръст ще участва в евакуационния компонент.

Предоставеното разрешение е един от най-видимите оперативни жестове между двете страни след повторното отваряне на американското посолство в Каракас в началото на април и подновяването на дипломатическите връзки през март. Те бяха прекъснати през 2019 г. в пика на политическата криза в страната при първата администрация на Тръмп. Нормализацията напредна след операцията на 3 януари, при която Силите за специални операции на САЩ задържаха венецуелския президент Николас Мадуро в неговия комплекс Форт Тиуна в сърцето на Каракас и го прехвърлиха към ареста на Южния окръг на щата Ню Йорк.

Родригес пое временно президентския пост под политическо попечителство, координирано с Вашингтон, и още в първите седмици освободи политически затворници, отвори преговорите за сваляне на санкциите и прие диалог с Държавния департамент. На 1 април Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) извади Родригес от списъка със санкционирани лица, стъпка, която легитимизира оперативно нейната роля и беше тълкувана във Вашингтон като признание, че преходът е контролиран от двете страни.

Самият формат на учението на 23 май е оперативен сигнал. Прелетът на американски военни самолети над венецуелската столица и кацането им в периметъра на посолството без военна реакция от страна на боливарския режим консолидира публично, че небето над града е де факто достъпно за американски авиационни активи под легален дипломатически чадър. За първи път след 2019 г. се установява и тренира физически коридор за евакуация на американски персонал по време на криза, без той да минава през трета държава или през морски маршрут. Включването на Червения кръст придава хуманитарна рамка, но не променя оперативната същност: учението стандартизира процедура, която може да се задейства при бързо влошаване на обстановката със сигурността – независимо от източника на риск – улична нестабилност в столицата, реакция на остатъчни лоялни към Мадуро структури в силовите ведомства или регионална ескалация.

Дейността в Каракас се развива успоредно с продължаващия натиск върху Хавана. На 14 май директорът на ЦРУ Джон Радклиф пристигна в кубинската столица и проведе разговори с министъра на вътрешните работи, шефа на разузнаването и Раулито Родригес Кастро – внук на Раул Кастро и висш служител на режима. Според официално изявление от службата на Радклиф, визитата е целяла да предаде позицията на президента Тръмп, че е готов да обсъжда сериозно въпроси в сферата на икономиката и сигурността „само ако Куба направи фундаментални промени“. Визитата съвпадна с пълно изчерпване на запасите от гориво на режима, верижни прекъсвания на тока и протести в няколко града. На 20 май Министерство на правосъдието на САЩ повдигна обвинителен акт срещу Раул Кастро по случая „Brothers to the Rescue“ от 1996 г., при който две американски граждански самолета бяха свалени над Флоридския проток – стъпка, която затваря петмесечна санкционна верига срещу Хавана и формализира правния натиск.

Седмица преди визитата на Радклиф, на 17 май, Axios публикува материал по класифицирани разузнавателни данни, според които Куба е придобила най-малко 300 камикадзе дрона от Русия и Иран от 2023 г. насам и обмисля варианти за удари по базата в Гуантанамо, бойни кораби на американския флот и Кий Уест. Москва нарече публикацията „измислица“ и я определи като елемент от информационна война. Хавана не отхвърли изрично, че разполага с такива системи – заместник-министърът на външните работи Карлос Фернандес де Косио заяви, че САЩ „фабрикуват предлози за военна агресия“, което беше прочетено във Вашингтон като косвено потвърждение. Комбинацията от енергиен колапс, физическо присъствие на ЦРУ в столицата, обвинителен акт срещу Раул Кастро и публичен наратив за ударни дронове свива пространството на Хавана да маневрира с външни доставчици и оставя на режима тясно поле – преговори при американски условия или ускорена дестабилизация.

В Боливия паралелно се разгръща сценарий с обратна посока. От началото на май шествия на привърженици на бившия президент Ево Моралес и опозиционни групи блокираха пътища към столицата Ла Пас, с искания за 20% увеличение на заплати, осигуряване на гориво и отмяна на Закон 1720 за ипотеките върху земя. След шестдневен преход през Андите хиляди протестиращи влязоха в столицата на 18 май; в центъра ѝ избухнаха експлозии от динамитни патрони, а полицията използва сълзотворен газ. На 20 май държавният секретар на САЩ Марко Рубио публикува изявление в подкрепа на правителството на Родриго Пас със заявление, че САЩ „застават недвусмислено зад легитимното конституционно правителство на Боливия“. Департаментът, заедно с останалите държави от инициативата „Shield of the Americas“, издаде съвместна декларация, в която описа блокадите като опит за „подкопаване на конституционния ред“ срещу демократично избрано правителство. Подкрепата за Пас оформя втора ос на администрацията на Тръмп в Латинска Америка – задържане на десни администрации в момент на вътрешепнатиск, успоредно с разглобяване на дългогодишните авторитарни структури в Каракас и Хавана.

Военно-оперативната проекция на Вашингтон в полукълбото вече разполага с три отделни инструмента в активен режим. В Каракас се завършва физическата инфраструктура за поддръжка на нормализирана администрация – посолство, авиационен коридор, протокол за извличане. В Хавана се удържа икономическият капак, докато се изгражда правен и разузнавателен лост – посещение на ЦРУ, обвинение срещу Раул Кастро, публичен дронов наратив. В Ла Пас се отбранява политически съюзническа администрация чрез реторичен и многостранен натиск, без разполагане на сили. Трите случая се различават като техника, но споделят рамка: преустройство на западното полукълбо около концентрични кръгове на лоялност към Вашингтон.

Външните доставчици на оръжие и политическа подкрепа за тези режими понасят странични ефекти. Иранската програма за продажба на безпилотни системи в полукълбото губи основната си входна точка, ако Хавана се пренареди или изпадне в открит конфликт. Руското присъствие в Латинска Америка беше структурирано около три опорни точки – Каракас, Хавана, Манагуа – от които първата вече е изгубена, а втората е под пряк натиск. Бразилия и Мексико, които използваха диалога с Каракас и Хавана като инструмент за регионално балансиране, се оказват без посредници и пред бинарен избор – съгласие с американската рамка или фронтално противопоставяне без партньори в северната част на Южна Америка.

Прецедентите за този тип сигнализация през учение са документирани. Стандартизираните военни процедури около американските посолства в Панама през 1989 г., непосредствено преди операция „Just Cause“, установиха модел, при който дипломатическата сигурност тренира открито своя извличащ компонент дни преди по-широка интервенция. Аналогията не е тъждество – Венецуела вече има координирано с Вашингтон правителство – но самата форма на учението е известна на оперативните анализатори като предкризисен инструмент. В случая на Каракас той функционира двойствено: едновременно като жест на нормализация (Венецуела разрешава, не блокира) и като подготовка за сценарий, в който нормализацията се развали отвътре.

Тройката от събития – учението в Каракас, визитата в Хавана, изявленията за Ла Пас – образува звената на единна оперативна логика, а не съвпадение в календара. Каракас демонстрира довършването на първата фаза: смяна на режима, нормализация, физическо присъствие. Хавана е във втората фаза: икономическо удушаване, разузнавателен канал, правен инструмент. Ла Пас илюстрира третата фаза: консолидация на съюзническа администрация под натиск отвътре. Учението на 23 май не е външно събитие към тази верига; то е нейната видима част в столица, която само преди пет месеца беше столица на противника, и установява материалния шаблон, по който Вашингтон ще оперира в западното полукълбо през втората половина на 2026 г.

МВФ и Световната банка възобновяват отношенията си с Венецуела след 7 години

🇻🇪 Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че подновява официалните си отношения с Венецуела, които бяха прекъснати през 2019 г. Часове по-късно със сходно изявление излезе и Световната банка, което на практика нормализира достъпа на Каракас до двете ключови глобални финансови институции.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева определи решението като „важна стъпка, направена съгласно позициите на членовете на Фонда“, която позволява повторно ангажиране „по начин, който в крайна сметка може да бъде от полза за венецуелския народ“, гласи съобщение на институцията.

От своя страна временният президент Делси Родригес определи подновяването като „голямо постижение на венецуелската дипломация“, цитирана от Al Jazeera.

Отношенията бяха замразени през 2019 г. в резултат на международното разцепление във връзка със спор за  легитимността на тогавашния президент Николас Мадуро и опозиционния лидер Хуан Гуайдо. На следващата година МВФ отхвърли искане на Каракас за спешен заем от 5 милиарда долара за борба с пандемията, докато последният кредит от Световната банка за страната е отпуснат през 2005 г.

Нормализацията идва след политически трусове в началото на годината, когато администрацията на Доналд Тръмп отстрани Мадуро чрез специална военна операция в Каракас, която го изправи пред редица обвинения от федерален съд в Ню Йорк, включително за наркотрафик и притежание на оръжия. На негово място властта пое Делси Родригес, а Вашингтон отмени санкциите срещу нея няколко седмици преди изявленията на двете институции – ход, който фактически ѝ даде международна легитимност.

Макар Венецуела да е член на МВФ и Световната банка още от 1946 г., това е първата цялостна икономическа оценка на страната от близо две десетилетия насам. Страната е затънала в едни от най-тежките финансови дисбаланси в света – около 60 милиарда долара в необслужвани облигации и общ външен дълг между 150 и 170 милиарда долара по данни, цитирани от BusinessWorld. Анализатори от JPMorgan изчисляват, че Каракас разполага и с около 5 милиарда долара в специални права на тираж (СПТ), които биха могли да се отключат при пълно възстановяване на отношенията.

Първоначално МВФ ще се фокусира върху събиране на базови данни и оценка на икономиката – стандартна процедура, която предхожда технически консултации и кредитни програми. Всеобхватно преструктуриране на суверенния дълг обикновено изисква нова кредитна програма с Фонда. Към момента на публикуване на тази новина нито информационното министерство, нито централната банка на Венецуела са коментирали развръзката.

Венецуела планира „отговорно увеличение“ на доходите на работниците от 1 май

🇻🇪 Временният президент на Венецуела Делси Родригес заяви, че ще направи „отговорно увеличение“ на доходите на работниците на 1 май. Тя поясни, че правителството се стреми да използва развитието на петролния и минния сектор, за да подобри заплатите.

Родригес не посочи конкретна цифра за предстоящото повишение. Базовата минимална заплата в страната остава на нивото от от март 2022 г. – 130 боливара месечно – сума, която се равнява на едва няколко цента. Въпреки това много държавни служители получават много повече с бонуси и други плащания, които могат да доведат месечните им доходи до около 150 долара.

„Нашата непосредствена, средносрочна и дългосрочна цел е постоянно и постепенно да върнем доходите на работниците с производствен растеж както в сектора на въглеводородите, така и в минното дело, които генерират незабавни приходи веднага след връщане на производството“, заяви Родригес в обръщение по държавната телевизия. Тя уточни, че вдигането на заплатите ще съобрази въздействието върху инфлацията, както и че страната ще продължи да „върви напред по този път“, докато се възползва от повече ресурси.

Родригес повтори призива за прекратяване на американските санкции срещу южноамериканската държава.

Двете страни поддържат по-топли отношения, откакто САЩ арестуваха президента Николас Мадуро в акция в сърцето на Каракас по-рано тази година. Оттогава администрацията на Тръмп работи с неговия заместник Родригес и се стреми да разшири американското присъствие във венецуелския петролен и минен сектор.

Родригес, която подкрепи последните законодателни стъпки за допускане на повече чуждестранни и частни инвестиции в двата сектора, заяви, че правителството ще създаде комисия, която да определи кои активи се считат за стратегически за държавата. Тя добави, че всеки, който призовава за приватизация на държавната петролна компания PDVSA, ще остане разочарован.

Тръмп: „Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

🇺🇸🗳️🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви по време на пресконференция в Белия дом, че ако се кандидатира за президент на Венецуела, би получил „най-много гласове в историята на страната".

„Така че когато приключа с това", имайки предвид войната срещу Иран, „мога да отида във Венецуела", каза той в шеговит тон пред журналисти. Тръмп добави, че ще започне да учи испански: „Няма да ми отнеме дълго. Добър съм с езиците. Ще отида във Венецуела и ще се кандидатирам за президент."

Tой направи подобни изказвания и предходната седмица, когато в присъствието на държавния секретар Марко Рубио заяви, че е „човекът с най-висок рейтинг в проучванията" в страната от Латинска Америка и може да се изправи срещу Делси Родригес.

Непосредствено след тов обаче Тръмп премина към сериозен регистър и изрази задоволство от работата на „избрания президент", както нарече изпълняващата длъжността президент Родригес. Освен това той направи директен паралел с Ирак след 2003 г., за да обоснове своето решение да запази структурите на боливарския режим в Каракас.

„Помните ли Буш в Ирак? Уволни генералите, уволни полицията, уволни всички. И какво се получи? Хаос. И какво стана? Създаде се Ислямска държава. Тези генерали и тези войници се обединиха. При нас това няма да стане", аргументира се Тръмп. Тази линия на разсъждения от страна на Тръмп не е нова, тъй като още средата на януари, малко след задържането на Мадуро, американският президент използва идентичен аргумент, за да обясни защо администрацията му работи с Родригес вместо с венецуелската опозиция.

Тръмп определи ситуацията във Венецуела като успешна. „Влязохме, постигнахме голям успех. Военна мощ, невиждана досега", каза той, визирайки операция Absolute Resolve от 3 януари 2026 г. По време на операцията около 150 самолета, вдигнати във въздуха от 20 различни бази в Западното полукълбо, неутрализираха ПВО на Венецуела и нападнаха резиденцията на Мадуро в Каракас. За около два часа и половина президентът Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха задържани и транспортирани до самолетоносач, а впоследствие — до Ню Йорк, където им бяха повдигнати обвинения за наркотероризъм. При операцията загинаха между 75 и 100 души, според различни оценки – Washington Post посочи около 75 загинали военни, докато венецуелският вътрешен министър Диосдадо Кабейо заяви пред CNBC, че жертвите надхвърлят 100. Сред убитите бяха 32 кубински бодигарди, намиращи се на венецуелска територия, където отговаряха за личната охрана на Мадуро.

На 5 януари вицепрезидентът Делси Родригес положи клетва като изпълняваща длъжността президент пред Националното събрание – първата жена, упражняваща президентски правомощия в историята на Венецуела, съобщи Al Jazeera. Първоначално тя описа ареста на Мадуро като „варварство" и нарушение на суверенитета, но на следващия ден зае по-смирена позиция, предлагайки „програма за сътрудничество" със САЩ. Оттогава отношенията между Вашингтон и Каракас се затоплят осезаемо: на 1 април Министерството на финансите на САЩ свали санкциите срещу Родригес, наложени още през 2018 г. по време на първия мандат на Тръмп, след което американското посолство в Каракас, затворено от март 2019 г., беше насрочено да отвори отново врати тази седмица, съобщи Bloomberg.

Въпреки шеговития тон, изказванията на Тръмп за президентска кандидатура във Венецуела са юридически неосъществими — конституцията на страната изисква президентът да е венецуелски гражданин по рождение, а американското право забранява на действащ президент да заема чужда държавна длъжност. Зад реториката обаче стои по-съществен сигнал: администрацията на Тръмп разглежда Венецуела като пример за успешната смяна на режим, при който ключовите държавни структури са запазени, за да се избегне вакуумът на властта, довел до възхода на Ислямска държава в Ирак след 2003 г.

Кубински служители напускат Венецуела.

🇻🇪🇨🇺 Кубински служители по сигурността и лекари напускат Венецуела, след като Каракас беше подложен на силен натиск от САЩ за прекратяване на най-значимия ляв алианс в Латинска Америка от десетилетия насам, съобщи Ройтерс, позовавайки се на 11 източника, запознати със ситуацията.

Временният президент на Венецуела Делси Родригес е поверила личната си охрана на венецуелски телохранители, според четири от източниците, за разлика от сваления президент Николас Мадуро и неговия предшественик, покойния президент Уго Чавес, които разчитаха на елитни кубински части.

Според властите в Хавана 32-ма кубинци са убити при военната атака на САЩ, при която на 3 януари беше заловен Мадуро. Тези войници бяха част от мащабно споразумение за сигурност между Каракас и Хавана, започнало в края на първото десетилетие на века. Чрез него агенти на кубинското разузнаване се внедриха в редиците на армията и страховитото венецуелско звено за контраразузнаване DGCIM, което беше от ключово значение за потушаването на вътрешната опозиция.

„Кубинското влияние беше абсолютно жизненоважно за оцеляването на чависткото правителство“, коментира Алехандро Веласко, доцент по история в Нюйоркския университет и експерт по въпросите на Венецуела.

В структурата на DGCIM някои кубински съветници вече са отстранени от постовете си, твърди бивш служител на венецуелското разузнаване. Част от кубинските медицински работници и съветници по сигурността са отпътували от Венецуела за Куба с полети през последните седмици, споделят двама от източниците.

Източник, близък до управляващата партия във Венецуела, заяви, че кубинците си заминават по разпореждане на Родригес заради натиска от страна на САЩ. Останалите източници не уточняват дали кубинците са принудени да напуснат от новото венецуелско ръководство, дали си тръгват по собствено желание или са отзовани от Хавана.

Решението за отстраняване на кубинците от президентската гвардия и контраразузнавателното звено не е било съобщавано до този момент.

Мадуро обвини Аржентина в план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес

🇻🇪⚔️🇦🇷 Венецуелският лидер Николас Мадуро отправи остри обвинения към аржентинското правителство, което по думите му е дирижирало план за покушение на вицепрезидента Делси Родригес и друга „терористична дейност“, за което са били задържани общо 125 души, които Мадуро описва като „чуждестранни наемници”.

По време на среща с граждански, полицейски и военни власти в столицата Каракас, държавният глава отбеляза, че тази група хора е тръгнала “от Южна Америка с конкретни планове да се опита да посегне на живота на вицепрезидента”, и назова поименно аржентинския президент Хавиер Милей като пряко отговорен за “насилствените планове”.

Мадуро описа случващото се в последните дни като “международна фашистка агресия” срещу която освен това „е водена, финансирана и насърчавана от американския империализъм“.

От своя страна министърът на вътрешните работи и правосъдието Диосдадо Кабело обясни, че 125 заловени терористи от 25 различни националности, сред които венецуелци, са имали първа мисия да атакуват Родригес.

„Това беше първата информация, която дойде при нас и оттам насетне започна разследването, бяха арестувани, преследвани са, изправени са пред съда, както е уместно“, посочи вътрешният министър и добави, че те са имали “специфични задачи да атакуват обществени услуги, терористични актове и да атакуват лидерите на Боливарската революция”.

През декември венецуелската прокуратура обяви разследване срещу аржентинските министри на външните работи и сигурността, съответно Херардо Вертейн и Патриша Булрих, във връзка със случая с жандармериста Науел Гало, който беше арестуван през декември на венецуелска земя, като според властите в страната е предприел “сериозни действия, заплашващи сигурността” на страната.

В петък венецуелското правителство обяви разполагането на 1200 военни в цялата страна с цел „гарантиране на мира“ в навечерието на встъпването в длъжност на президентството на 10 януари, когато Мадуро и опозиционният лидер Едмундо Гонсалес Урутия, който претендира за победа на изборите през юли, казват, че ще положат клетва като следващия президент на Венецуела.