ЕС отвори още два клъстера за Украйна след закона за малцинствата

🇪🇺🔓🇺🇦 Европейският съюз отвори нови два клъстера в преговорите за присъединяване на Украйна, а именно „Вътрешен пазар“ и „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“. Така страната вече има отворени 4 от 6 клъстера – тематичните групи, в които ЕС подрежда преговорните глави. Двата нови обхващат общо 17 глави, така че броят на отворените достига 24 от 33 глави в клъстерите. Решението е взето след заседанието на Съвета по общи въпроси, на конференцията Украйна–ЕС – форматът, при който страните членки водят преговори със страната кандидатка. Обяви го Томас Бърн, министър по европейските въпроси на Ирландия, която е председател на Съвета до края на 2026 г. Молдова, която от юни върви по същия график, отвори същите два клъстера в същия ден на четвъртата конференция с ЕС. Вицепремиерът по европейската интеграция Кристина Герасимов, която обяви датата още на 12 октомври, представи стъпката като знак за единодушната подкрепа на държавите членки.

„Вътрешен пазар“ обхваща 9-те глави за свободното придвижване на стоки, работници, услуги и капитали, дружествено право, интелектуална собственост, конкуренция, финансови услуги и защита на потребители. В клъстер „Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“ влизат 8 глави: данъчно облагане, икономическа и фискална политика, социална политика и заетост, промишлена политика, митнически съюз, образование и наука. С отварянето им започват същинските преговори: Киев трябва да приведе своето законодателство в съответствие с правото на ЕС и да изпълни критериите за затваряне на всяка глава.

Развръзката дойде за няколко часа на 12 октомври. Върховната рада на Украйна прие със 266 гласа закона за образователните права на коренните народи и националните малцинства в рамките на едно заседание, като президентът Володимир Зеленски го подписа малко след вота. Законопроектът № 16119 беше внесен едва на 1 октомври. Унгария обвърза своето съгласие именно с този текст и нейният министър на външните работи Анита Орбан потвърди, че приемането му позволява двата клъстера да бъдат отворени още днес. Часове след гласуването Бърн обяви в X, че всички 27 държави членки са дали своето съгласие.

Законът въвежда статут на училище на национално малцинство. Получават го общообразователните учебни заведения, в които поне половината от учениците плюс един се обучават на малцинствен език, официален в ЕС, или на език на коренен народ на Украйна. Руският език остава извън законовия обхват. Министерството на образованието и науката очаква статутът да бъде получен от около 149 училища – близо 1,2% от всички в страната. Той не е безусловен: ако делът на учениците, обучавани на малцинствения език падне под прага от 20%, училището може да го загуби със съгласие на ведомството. Родителите пък биха могли да поискат повече предмети на украински, ако поне две трети от родителите в класа подкрепят искането. Училищата с този статут не могат да бъдат закривани или преобразувани без съгласие на министерството, а според него това засяга до 141 общински учебни заведения в Закарпатска, Черновицка, Одеска и Лвивска област. В този критерий е обхванат и българскияТ, който е официален език на ЕС. По последното официално преброяване от 2001 г. в Одеска област живеят около 3/4 от българите в Украйна.

Законът изпълнява договорка отпреди 4 месеца. В началото на юни унгарският премиер Петер Мадяр обяви постигнато споразумение с Киев за езикови, образователни, културни и политически права на унгарското малцинство в Закарпатието: Украйна се ангажира да възстанови системата от училища за малцинствата и да впише договореното в своето законодателство. След като беше приет окончателен план за действие от 11 точки, Будапеща позволи на 15 юни да бъде отворен първият клъстер, „Основи“, който от дълги години беше блокиран от правителството на Виктор Орбан, а на 14 юли последва и клъстер „Външни отношения“. За следващите два клъстера Будапеща поиска обещанието да бъде закрепено в закон. Решението е било спирано общо 4 пъти, последно на 8 септември, въпреки че още Унгария е предложила да оттегли ветото, ако Киев покаже напредък в защитата на етническите унгарци в Закарпатска област. Вицепремиерът по европейската интеграция Всеволод Ченцов, който пое поста от Тарас Качка през юли, посочи, че за да се отвори ще бъдат нужни отстъпки. Мадяр приветства закона във Facebook с думите, че той съществено ще улесни използването на родния език от унгарските деца в Закарпатието.

Transparency International Ukraine, местно звено на международната мрежа за борба с корупцията, определя новата стъпка като съществена по пътя на страната към ЕС, но предупреди, че общото темпо изостава от целите, поставени през юни 2026 г. „Значителна част от реформите по пътната карта тепърва предстои и това е шанс да покажем на Европа, че Украйна е способна да изпълнява задълженията си. Гласуването на закона за образователните права на националните малцинства показа, че когато има политическа воля, Радата може да приеме нужното решение на първо четене и в цялост в рамките на едно заседание“, заяви изпълнителният директор на организацията Андрий Боровик. Той използва бързината, с която беше приет поисканият от Будапеща закон, като мерило за темпото на промените, които изостават.

Обявявайки решението, Бърн отправи призив към Украйна да продължи реформите основно по клъстера „Основи“, който включва върховенството на правото, борбата с корупцията, публичната администрация и демократичните институции. По методологията на ЕС от 2020 г. този клъстер се отваря пръв и се затваря последен, а напредъкът по него определя общото темпо на преговорите. Следващата оценка се очаква в края на месеца. По данни на „Европейска правда“, която се позовава на служител на ЕС, ЕК ще одобри на 28 октомври ориентировъчни графици за членство на Черна гора, Албания, Украйна и Молдова заедно с годишните доклади за страните кандидатки. Графиците ще важат, ако те „запазят темпото на реформите“.

Неотворени остават клъстерът „Зелена програма и устойчива свързаност“ с главите за транспорт, околна среда, енергетика, трансевропейски мрежи и клъстерът „Ресурси, селско стопанство и сближаване“, който включва земеделие, безопасност на храните, рибарство, регионална политика и бюджетни разпоредби. Всяко следващо отваряне на клъстер и затварянето на всяка глава отново се нуждаят от пълно единодушие на 27-те държави членки, така че всяка от тях запазва право на вето до самия край на процеса. В началото на август Ченцов постави за цел преговорите да приключат до края на 2027 г. и я нарече „амбициозна, но напълно реалистична“. Той посочи още, че Украйна е готова да отвори останалите клъстери веднага щом се вземат политическите решения. Още през юни обаче Мадяр заяви, че Унгария е против ускорено членство, и говори за хоризонт от 10-15 години, след който страната му ще проведе правно обвързващ референдум за членството на Украйна.

Хронологията на 2026 г. сочи, че Унгария при Мадяр не блокира процеса по принцип, а разрешава всяка стъпка срещу конкретен насрещен ангажимент: първия клъстер срещу обещание, следващите два срещу закона, който го изпълнява. Киев изпълни ангажиментите си наистина бързо: от внасяне на законопроект до неговото подписване изминаха едва 11 дни. Законът обаче е отговор на спор, в който Унгария участва вече 9 години – от образователната реформа на Киев през 2017 г. Ако с него се изчерпват ангажиментите от юни, оттук нататък темпото ще зависи от работата на украинските власти по клъстер „Основи“, за която Бърн и Transparency International Ukraine предупреждават. Проверката ще дойде с клъстери 4 и 5. В случай че бъдат отворени до края на ирландското председателство на 31 декември без ново двустранно условие, това би показало, че тежестта е изцяло върху вътрешните промени. Ново искане от Будапеща или от друга столица би означавало, че всяка следваща врата към ЕС ще има своя собствена цена.

В Словакия откриха статуя на маршал Конев по предложение на Фицо

Паметник на съветския маршал Конев в Кружлова, Словакия. На откриването му присъства и руският посланик Сергей Андреев. 📸 Снимка:TASR

Руският президент Владимир Путин и словашкият премиер Роберт Фицо влизат в залата по време на своята среща в Кремъл в петък, 9 май 2025 г. 📸 Снимка: Alexander Nemenov/AP

🇸🇰🎖️🇷🇺 В Долината на смъртта край Дуклянския проход в североизточна Словакия беше открита статуя на съветския маршал Иван Конев, издигната по предложение на премиера Роберт Фицо. Откриването е дело на Словашкия съюз на антифашистките борци. Фицо не присъства заради вирусно заболяване, а правителството беше представено от министъра на земеделието Ричард Такач. Сергей Андреев, посланик на Руската федерация в Прага, отправи благодарности към словашкия премиер в словото си за инициативата, която според него е поел преди две години, съобщи местната агенция TASR.

Долината е място на ожесточените сражения от октомври 1944 г. в Карпатско-Дуклянската операция, която Конев ръководи като командващ 1-ви Украински фронт. Целта е да се подпомогне Словашкото национално въстание, като с нея започва освобождаването на Чехословакия. Кампанията завършва с успех, но с цената на десетки хиляди животи, най-вече на съветски, но и на чехословашки военнослужещи. Автор на статуята е словашкият скулптор Славомир Гибей, създател на символичния паметник на маршал Родион Малиновски в село Стари Теков, съобщи председателят на съюза Ярослав Демян. Към 5 октомври няма публични данни кой е платил паметника. Адриан Гужо, кмет на Кружлова и съпартиец на Фицо, отбеляза пред Korzár броени часове преди церемонията: „Дадохме само място и разрешение. Това не е наша дейност“. Всички нужни сведения имал съюзът.

Фицо и Путин заговориха за паметника в публичната част на своята среща в Кремъл на 9 май 2025 г. Първи го спомена руският президент: „Знам и за вашето предложение в Словакия да бъде издигнат паметникът на маршал Конев. Това е много благородно начинание, благодарни сме ви за него и ако ви трябва нещо от нас, готови сме да направим всичко“. Фицо потвърди, че идеята е свързана с Карпатско-Дуклянската операция, чиято годишнина Словакия отбеляза на 6 октомври 2024 г.

Най-остър политически тон внесе видеото на евродепутата Любош Блаха, заместник-председател на Смер, което той публикува във Facebook на 3 октомври. Блаха подчерта, че е щастлив, „че премиерът е изпълнил своето обещание и днес тук стои прекрасна статуя на този велик руснак“, както и че с радост виждал да се веят съветски знамена, а също и руски, тъй като Руската федерация е правоприемникът на Съветския съюз. След това се обърна към „фашистите на Запад“:

„Разпространявате русофобия, както някога нацистите. Искате да се разширявате на изток, както някога нацистите. Тласкате ни към война. Преди Вермахта, сега НАТО“, а врагът бил все един и същ – руснаците. „Нашето послание е ясно – никога срещу Русия“, каза Блаха и добави, че словаците искат мир.

Такач говори в различен тон. Паметникът не бил само за Конев, а за всички, дали живота си за свободата в този край, и „не можем да свързваме това, което се случва днес, с онова, което се е случвало преди повече от 80 години“. Блаха свърза паметника с днешния ден в публикация във : „Прогресивните варвари събарят статуите на героите, а ние, напротив, ги строим“. Пражкият район Прага 6 премахна собствената си статуя на Конев на 3 април 2020 г.

Президентът Петер Пелегрини, председателят на парламента Ричард Раши и министърът на отбраната Роберт Калиняк, които в същия ден говориха на честванията на 82-годишнината от операцията, не дойдоха на откриването, отбелязва Denník N. На 4 октомври в предаването „O 5 minút 12“ на STVR депутатът от SaS Юрай Крупа попита Калиняк дали не му е неприятно, че на Дукла е открита статуя на съветски маршал, на което министърът отвърна с упрек, че опозицията не е дошла на Дукла да почете падналите войници.

Конев е спорна фигура и извън 1944 г. През 1956 г. в ролята си на командващ обединените въоръжени сили на Варшавския договор, той оглавява операция „Вихър“ – съветската интервенция на въстанието в Унгария, започнала сутринта на 4 ноември. На 1 ноември политбюро на КПСС го кани да изкаже мнение, в отговор на което той казва три кратки изречения, които документи от ноември 1956 г. на съветското ръководство, цитирани от историка Ян Адамец, записват така: „Будапеща е в ръцете на въстаниците. Анархията се шири, реакцията тържествува. Решение: интервенция“. През 1961 г. в навечерието на издигането на Берлинската стена, съветският лидер Никита Хрушчов му поверява надзора над съветските войски в ГДР. Унгарската партия „Форум“, която няма представители в парламента, призова Фицо още през май 2025 г. да се откаже от замисъла: според председателя ѝ Жолт Шимон Конев „е лично отговорен за потушаването на унгарското въстание през 1956 г.“ и носи лична отговорност за смъртта на хиляди унгарци.

Най-спорният епизод е 1968 г. – годината на съветската инвазия в Чехословакия. През 2018 г. посолството на Руската федерация в Прага заяви, че Конев напуска ръководните постове през април 1963 г. и оттогава е в групата на генералните инспектори на Министерството на отбраната; историкът Даниел Поволни говори за пенсиониране от 1963 г. Това не го държи далеч от Чехословакия през пролетта на 1968 г. На 8 май, три месеца преди нахлуването, в страната без предварително известие каца самолет с делегация, ръководена от Конев. Домакините разбират за това едва в последния момент. На министъра на националната отбрана генерал Дзур казват, че гостите идват да поздравят стария си боен другар Лудвик Свобода за избирането му за президент. Делегацията се разделя на три групи. Най-голямата, водена от Конев, обикаля чешките земи, а групите посещават заводи и гарнизони и трябва да опишат настроенията в страната. Историкът Йиржи Фидлер пише, че Конев „със собствената си личност осигурява прикритие на разузнавателното проучване на Чехословакия преди нахлуването на войските на Организацията на Варшавския договор“.

Когато през 2018 г. Словашко-руското дружество предлага паметник на Конев да бъде издигнат в Банска Бистрица, държавният Институт на паметта на нацията, изследващ тоталитарните режими, го оценява като нежелан и отбелязва, че през май 1968 г. маршалът пристига с делегация в Прага да провери състоянието на въоръжените сили на страната. Военният исторически институт пък посочва личните заслуги на Конев за подготовката и провеждането на Карпатско-Дуклянската операция. Областта и градът се отказват от идеята за паметник. Руското посолство отрича през 2018 г. Конев да е участвал в подготовката на инвазията и каза, че архивите не потвърждават подобен факт. Поволни оценява ролята му като второстепенна: донесенията на делегациите са само един от потоците информация към Москва, а Конев не играе никаква роля в самото нахлуване през август, предполага той. На 4 октомври Блаха определи твърденията за участието на Конев през 1968 г. като „тотална измама“.

Русия изгонва унгарски дипломати от три мисии, без да назове броя

🇷🇺🏛️🇭🇺 Русия разпореди група служители на унгарското посолство в Москва и генералните консулства в Санкт Петербург и Казан да напуснат страната в двуседмичен срок, без да съобщи колко души засяга мярката. Министерството на външните работи обяви решението на 1 октомври и го описа като ответна мярка за изгонването на 10 руски дипломати от Будапеща на 8 септември – първият подобен случай в страната от 2018 г.

Унгарският шарже д'афер Габор Гергич беше привикан в министерството на 1 октомври сутринта и получи „решителен протест“ срещу „безоснователното и откровено неприятелско искане“ на унгарските власти. Посолството се ръководи от повереник, тъй като Будапеща няма посланик в Москва от края на юли, когато отзова Норберт Конкой заедно с още 24 посланици, сред които тези във Вашингтон, Лондон и Киев.

„Унгарското правителство приема за сведение решението на руската страна, което оценяваме като ответна стъпка на предишната унгарска мярка. Унгария не е заинтересована от ескалация на дипломатическото напрежение, но остава при взетото по-рано решение, основано на мерки за националната сигурност“, заяви в отговор унгарското външно министерство, което отбеляза, че работата на мисиите в Руската федерация е осигурено без прекъсване, а дипломатическото присъствие на страната се запазва.

Министърът на външните работи Анита Орбан, която не е роднина на бившия премиер Виктор Орбан, обяви на 8 септември, че десетте лица са водили в Унгария дейност, „недопустима за дипломат според Виенската конвенция“, имайки предвид договора, който урежда статута на дипломатите. Решението дойде над четири години след масовите европейски експулсирания на руски дипломати. В първите два месеца след руското нахлуване в Украйна 25 държави от ЕС и НАТО изгониха над 400 руски дипломати, а Унгария не изгони нито един. Предишното ѝ публично изгонване през 2018 г. засегна един дипломат и беше жест на солидарност с Обединеното кралство след отравянето на Сергей Скрипал. Според разследващата мрежа VSquare през май вече след смяната на властта, Унгария е изгонила още един член на руската мисия, но без да го обяви.

Преди изборите през април независимото руско издание „Агентство“ преброи в посолството на Москва в Будапеща 47 служители, от които 15 свързани с руските разузнавателни служби. Изгонените са около една пета от този състав. Андраш Телкеш, бивш ръководен служител на унгарското разузнаване, каза пред BBC, че шпионската дейност е била разследвана още преди вота, но правителството на „Фидес“ не е позволило да се предприемат действия.

Публичната реторика на Кремъл на 8 септември беше по-остра от съдържанието на обявената днес мярка. На 8 септември говорителката на министерство на външните работи Мария Захарова обеща, че отговорът на „русофобското лоби в Будапеща“ ще бъде „твърд и болезнен“. Посланикът Евгений Станиславов нарече стъпката „безпрецедентна неоснователна ескалация“ и заплаши, че ще последва „достоен отговор“. След 23 дни обявеният отговор включва протест, група служители без уточнен брой и двуседмичен краен срок. Съобщението не предвижда закриване на посолството или на двете консулства и не обявява други мерки.

Практическият ефект на мярката зависи от броя на засегнатите служители, който остава неясен, и тяхното разпределение между трите мисии. Телкеш предупреди пред BBC още на 8 септември: „Ако в отговор от Москва бъдат изгонени 10 унгарски дипломати, това на практика ще затвори унгарското посолство там.“ Будапеща твърди, че мисиите ще продължат да работят. Броят на заминалите до средата на октомври ще покаже доколко ще бъде засегната работата на унгарските мисии.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изведе на преден план икономиката още същия ден. За евентуален ефект над икономическите връзки той каза пред журналисти: „За съжаление, не бих го изключил напълно.“ Песков призна, че сегашното унгарско ръководство се отнася към Москва много различно от времето на Виктор Орбан, и добави: „Все пак досега те бяха предпазливи с прибързаните стъпки в икономическите отношения. Логиката диктува те да продължат и се надяваме тази логика да надделее.“

През 2025 г. Унгария беше най-големият вносител на руски петрол и газ в ЕС, с покупки за 4,8 млрд. евро, по данни на софийския Център за изследване на демокрацията. Делът на руския суров петрол в унгарския внос е стигнал 93% при 61% през 2021 г. При газа делът е нараснал за същия период от около 60% до над 90%. Премиерът Петер Мадяр е определил 2035 г. като краен срок за тази зависимост, въпреки че ЕС е договорил прекратяване на вноса на енергоносители от Русия до края на 2027 г.

Дипломатическият спор се наслагва върху два големи икономически въпроса: бъдещето на АЕЦ „Пакш II“ и присъствието на OTP в Русия. Министърът на икономиката и енергетиката уточнява, че тогава ще приключи прегледът на разширението на АЕЦ „Пакш“ с два реактора ВВЕР-1200 на „Росатом“. Той обхваща договори, икономика на проекта и място на централата в енергийния микс, а след него кабинетът ще определи „дали тази централа ни е нужна, или не“. Паралелно най-голямата унгарска банка OTP ревизира присъствието си в Руската федерация и обмисля пълно изтегляне, съобщи Bloomberg. Изпълнителният директор Петер Чани посочи като причини „стратегическия интерес към балтийските страни и ограничен напредък в изтеглянето на допълнителни дивиденти от Русия през последната година“. OTP твърди, че политическите аргументи не играят роля в решенията ѝ.

Руското дъщерно дружество на OTP обслужва около 2 млн. клиенти на дребно и през първото полугодие на 2026 г. е донесло 18,3% от нетната печалба на групата. По собствена оценка на OTP продажба в настоящите условия би донесла загуба около 5% от пазарната стойност на бизнеса. Балтийският интерес, споменат от Чани, е Luminor, третата по големина банкова група в Естония, Латвия и Литва. През юли OTP се договори да я купи от консорциум, воден от Blackstone и норвежката DNB, в най-голямата сделка в историята си.

Сделката се разглежда от Европейската централна банка и финансовият надзор на Естония, които водят консултации с регулаторите в Литва и Латвия, а решение се очаква през следващите седмици, съобщава Bloomberg. Литовската централна банка отбеляза, че присъствието на OTP в Руската федерация повдига „основателни въпроси“, а естонският надзор определи руския бизнес на групата като една от основните теми в оценката. Естонският финансов министър Юрген Лиги беше по-остър и нарече това присъствие „морален позор“.

Засега Москва и Будапеща държат спора в дипломатическата плоскост. Руската страна не обяви никакви икономически мерки, а унгарската заяви, че няма интерес от допълнителна ескалация и не обяви ответна стъпка. Практическият ефект на обещания от Захарова „болезнен“ отговор ще зависи най-вече от броя на изгонените и отражението върху работата на мисиите. По-широк тест за отношенията ще бъдат прегледът на „Пакш II“ и регулаторното решение за покупката на Luminor, при което руският бизнес на OTP е една от водещите теми. Именно към икономическите връзки насочи вниманието Песков, заговаряйки за „логиката“ на взаимодействието.

📸 Снимка: Изглед през оградата на унгарското посолство в Москва, 29 март 2018 г. (REUTERS/Maxim Shemetov)

Украйна ще държи част от горивния си резерв в Унгария

🇺🇦⛽ Част от стратегическите запаси от гориво на Украйна може да се съхраняват в Унгария, близо до границата между двете страни. „Нафтогаз“ и MOL Downstream – звеното за преработка и търговия на унгарската MOL – подписаха меморандум за разработка на проект за хранилища за нефтопродукти, определени за украинския пазар. Документът беше подписан по време на първата среща на върха „Карпатска осморка“ в Ивано-Франкивска област. Това съобщи Сергий Федоренко, изпълняващ длъжността председател на управата на „Нафтогаз“, който ръководи компанията, откакто Сергий Корецки стана министър-председател на 16 юли.

„При постоянните руски удари по горивната ни инфраструктура разширяването на маршрутите за доставка и създаването на нови складови мощности извън обсега на удари са въпрос на стабилност за целия пазар“, написа Федоренко във Facebook. Според него хранилищата ще обслужват украинските нужди и ще укрепят трансграничната енергийна инфраструктура в полза на двете страни. В съобщение до пресата „Нафтогаз“ посочи целта като създаване на стратегически горивни резерви за Украйна. Меморандумът обаче включва съвместна разработка и възможна реализация на проекта. Капацитет, площадка, срок и финансиране не са обявени.

Предимството на предложеното място е свързано предимно с държавната граница. Закарпатска област на Украйна граничи с Унгария и също е далеч от фронтовата линия, но руските ракети достигат и дотам: през август 2025 г. две крилати ракети поразиха завода на американската компания Flex в Мукачево. Унгария е член на НАТО и ЕС и евентуален удар по хранилищата би означавало удар срещу територията на държава от двата съюза. Това би увеличило риска от ескалация за Москва. Съхраняването на запасите там би могло да намали опасността от атаки, като същевременно ги запази близо до украинския пазар.

Проектът е обявен преди зимата, за която Киев очаква поредната мощна вълна от удари с дронове и ракети по енергийната мрежа. Съхраняването на големи количества гориво на едно място крие риск от значителни загуби при удар по нефтобаза. Износът на част от резерва зад граница би намалило обемите, изложени на атаки в Украйна, но само по себе си не решава проблемите с доставките.

Само 7 месеца по-рано отношенията в тази сфера се развиваха в обратната посока. На 18 февруари още по време на правителството Виктор Орбан, Унгария и Словакия спряха износа на дизел за Украйна в отговор на прекратения транзит на руски суров петрол по „Дружба“. Нефтопроводът беше повреден от дрон край Броди на 27 януари, а транзитът беше подновен на 23 април. Предложението MOL да съхранява украински резерв на унгарска територия идва след смяната на властта в Будапеща: на изборите от 12 април партията „Тиса“ на Петер Мадяр спечели конституционно мнозинство, а на 9 май той положи клетва като премиер.

Сближаването с Киев има ясно очертани граници. Мадяр изключи военна помощ за Украйна и ускоряване на присъединяването ѝ към ЕС. В същото време на 1 юни правителството му оттегли унгарското вето върху Европейския механизъм за подкрепа на мира. На 12 юни, след успешно съгласие за правата на унгарското малцинство в Закарпатието, бяха открити преговорите по първата група глави за украинско членство в ЕС. Министър на външните работи е енергийната специалистка Анита Орбан, която няма роднинска връзка с бившия премиер. В интервю за Süddeutsche Zeitung на 4 август тя заяви, че Будапеща търси прагматични отношения с Москва.

Енергийната зависимост от Русия остава значителна. През 2025 г. оттам идват 93% от внасяния в страната суров петрол и 90% от газа, а отказът от руските енергийни доставки е планиран за 2035 г. Общият проект с „Нафтогаз“ не променя директно тази зависимост: хранилищата са предназначени за нефтопродукти за украинския пазар и не засягат снабдяването на унгарските рафинерии със суровина.

Инициативата има своя търговска логика. MOL доставяше дизел на Украйна до февруари, а съхранение на чужд стратегически резерв би могло да осигури на компанията дългосрочен клиент. Търговският интерес го имаше и по времето на Орбан, но износът беше прекратен с правителствено решение заради спор във връзка с нефтопровода „Дружба“. Сега MOL сключи меморандум за украинския резерв на среща на върха в Украйна, в която Унгария участва като член на регионалния формат.

По време на срещата бяха подписани и два меморандума с полската Orlen. Първи договор беше подписан с „Нафтогаз“ и обхваща възможни доставки на три танкера с втечнен природен газ през първото тримесечие на 2027 г. и допълнителни количества през месеците с пиково потребление. Orlen описва договорката като проучване на такива доставки, без твърд ангажимент за осъществяването им.

Вторият меморандум е между Orlen и „Укрнафта“ – дъщерно дружество на „Нафтогаз“ и водещата компания за добив на петрол в Украйна. Той предвижда доставки на нефтопродукти на стойност до 500 млн. долара. Двете страни ще обсъдят и предаване на употребявани автоцистерни на „Укрнафта“ за превоз на петролни продукти, както и преработка на украински суров петрол в рафинерии от Централна Европа.

Възможността за преработка в чужбина следва логиката на предложените унгарски хранилища. Украйна продължава да добива петрол, но нейните рафинерии са постоянна цел на руските удари. Ако суровината на „Укрнафта“ се преработва в Полша или съседни страни, едно от уязвимите звена във веригата би било изнесено извън Украйна, а обратно би се доставяло готово гориво. При реализиране на намеренията този добив би останал в страната, докато част от преработката и съхранението на запасите биха се извършвали зад граница.

„Нафтогаз“ свързва доставките от Orlen и със световната петролна криза, породена от събитията в Близкия изток. Според компанията те ще помогнат за стабилизация на логистика. Кризата започна на 28 февруари със съвместната военна кампания на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран и засегна световния пазар, от който Киев купува дизел и бензин. Това създава двоен риск: руските удари причиняват загуби на запаси в страната, а сътресенията в международното предлагане могат да оскъпят заместването им чрез внос. Обяснявайки газовите договорки с Orlen Федоренко постави акцент в продължаващите руски удари по продължаващите удари по собствените добивни мощности на „Нафтогаз“ правят надежден източник на газ и разнообразните маршрути за доставка – особено важни.

Договорките с MOL и Orlen бяха постигнати в рамките на новия регионален формат „Карпатска осморка“, който включва Украйна, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария, Австрия и Сърбия. Първата среща се проведе на 18-20 септември в Ивано-Франкивска област, включително с курорта Буковел. Участници бяха полският премиер Доналд Туск, сръбският президент Александър Вучич, румънският президент Никушор Дан и украинският президент Володимир Зеленски. По данни на организаторите са обявени инвестиции в размер на над 1 млрд. евро.

Засега няма обявен график, който да позволява да се очаква, че унгарските хранилища ще поемат гориво още тази зима. За напредък до пролетта биха свидетелствали конкретна площадка, определен капацитет и окончателно инвестиционно решение. Без тях проектът ще остане заявено намерение. Реални стъпки по изграждането му, съчетани с доставки на унгарски дизел за Украйна, биха показали, че политическото сближаване води до практическо сътрудничество в снабдяването с горива.

Откраднат Cessna към АЕЦ „Пакш“ вдигна унгарската дежурна двойка

🇭🇺✈️ 24-годишен мъж вдигна във въздуха чужд лек самолет от летището в Калоча и се насочи към АЕЦ „Пакш“ – единствената действаща атомна електроцентрала в Унгария. Радари на въоръжените сили на страната засекли полета почти веднага след отделянето на машината от пистата и дежурна двойка изтребители Gripen била вдигната от Кечкемет, заяви министърът на отбраната Ромулус Русин-Сенди във Facebook в събота преди обяд, уточнявайки че всичко е приключило само няколко минути късно, преди прехващачите да успеят да се намесят.

Самолетът извършил принудително кацане на слънчогледова нива в землището на Герйен, област Толна. Колесникът се откъснал и Cessna-та, чието крило е разположено над корпуса, се е наклонила и опряла на едната си страна. Пилотът е невредим. Двата изтребителя открили повредената машина и останали да кръжат над мястото, докато пристигнат спасителен хеликоптер и наземни спешни екипи. Към мястото са били изпратени и пожарникари. „Най-важното е, че по наличната ни информация няма пострадали хора“, написа Русин-Сенди.

АЕЦ „Пакш“ носи основната тежест на унгарската електрическа мрежа. В нея работят 4 реакторни блока ВВЕР-440 с обща мощност 1916 мегавата. По данни на World Nuclear Association централата произвежда близо половината от електрическата енергия в страната, с което се покрива около една трета от нейното потребление. Около площадката е обявена зона забранена за полети с радиус 3 км и горна граница 6000 метра. В нея могат да навлизат само военни въздухоплавателни средства. Подобни зони са установени и около обекти, при които падането на самолет само по себе си би създало сериозна опасност.

Разстоянията обясняват едновременно защо тревогата е била вдигната толкова бързо и защо реакцията на военните на практика е нямало как да спре полета. Летището Калоча–Фоктьо е разположено на около 7 км от реакторните блокове – т.е. на не повече от 4 км от границата на зоната. С нормална крейсерска скорост на едномоторен Cessna това разстояние се изминава за под две минути. Маршрутът пресича и река Дунав: самолетът е излетял от левия бряг, в област Бач-Кишкун, а централата и нивата, в която завършил полетът, се намират на десния.

Официално не е съобщено дали самолетът реално е навлязъл в забранената зона. Русин-Сенди посочва са само посоката – че машината се е отправила към Пакш. HVG, който пръв съобщи за случая, се позовава на собствени източници, според които самолетът е навлязъл във въздушното пространство над централата и там е извършил безразсъдни маневри, доколкото такива изобщо са възможни с машина от въпросния клас. Министерството на отбраната не отговорило на въпросите на изданието.

Мъжът е роден през 2002 г. в Сомор, малко село в северозападната част на страната. Според сведенията на полицията той се е намирал в нетрезво състояние, като се проверява дали е бил и под въздействие на други вещества. След кацането е изоставил самолета и тръгнал неориентиран по шосеен път № 512. Преминаващ шофьор спрял, за да му окаже помощ. Мъжът се качил в колата и се опитал да потегли с нея, но пътникът в автомобила го спрял навреме. Повиканите полицаи го задържали в рамките на минути. По-късно същия ден полицията публикува кадри от летището в Калоча и от нивата край Герйен, чрез които възстанови хода на случая.

Разследването се води от областните полицейски дирекции в Бач-Кишкун и Толна за самоволно отнемане на превозно средство и други престъпления. След разпита мъжът е бил оставен в ареста, а прокуратурата е поискала да му бъде наложена мярка „задържане под стража“.

Самолетът е Reims-Cessna F172N Skyhawk с регистрация HA-BJG, собственост на Best Fly Kft, като е понесла тежки повреди. F172N е вариант на Cessna 172, произвеждан по лиценз от френската Reims Aviation. Според сведения на Origo собственикът е наблюдавал от земята как откраднатият му Skyhawk се отделя от пистата.

Дежурната двойка изтребители не е била – и не е могла да бъде – решаващата преграда пред самия полет. Кечкемет се намира на близо 80 км от Пакш, а изтребителите могат да излетят едва след получаването на команда. Времето за реакция срещу нарушител, който е излетял само на няколко минути от потенциалната си цел, практически е нулево.

Съпровождането на бавен лек самолет също представлява отделно затруднение за свръхзвуков изтребител. За да остане край него, той трябва да лети на долната граница на допустимата си скорост. Дори в случай на дистанция, позволяваща прехващане, възможните действия срещу граждански самолет с човек на борда са ограничени, а най-крайните от тях изискват решение на политическо ниво. В случая друго, а не реакцията на военните, е прекратила полета.

И ресурсът за поддръжка на това дежурство е ограничен. Унгария има 18 изтребителя Gripen: 14 придобити по програмата от 2001 г. за лизинг с последващо изкупуване и още 4, поръчани през 2024 г. и въведени на въоръжение по-рано тази година. Само 5 дни преди случая край Калоча един от тях се разби край Солнок. Пилотът се катапултира и оцеля, а причината за инцидента все още се разследва. Въпреки това дежурство се поддържа денонощно независимо от ограниченията, които налага парк с подобен размер.

Съществува обаче и друг, подкрепен от фактите прочит. Задачата на дежурните сили никога не е била непременно да спрат нарушителя физически, а да го разпознаят, съпроводят и при необходимост да подпомогнат действията на останалите служби. Според разказа на самия министър точно това се е случило: изтребителите открили падналата Cessna и останали над мястото, докато пристигне помощ.

Типичният сценарий, за който е предназначено подобно дежурство, се разигра ден по-рано. На 28 август унгарските Gripen бяха вдигнати заради френски PA28, летял от Словения през Австрия към Чехия, без да поддържа връзка с гражданските органи за ръководство на въздушното движение. При подобен сценарий прехващането има смисъл, защото разстоянието осигурява достатъчно време за реакция.

Същинският пропуск в случая край Пакш е на земята – в охраната на малките летища. Зареден с гориво и очевидно достъпен самолет, оставен на площадка само на 7 км от атомна централа, представлява по-пряк риск от нарушение на въздушното пространство, на което дежурните сили биха могли да реагират навреме.

Унгарските власти очевидно са стигнали до същия извод. Още същия ден полицията и въздухоплавателната администрация предприеха обстойна съвместна проверка на летището в Калоча и обявиха, че ще обхване и останалите летища в страната.

Дали проверките ще доведат до реална промяна в режима за сигурност, ще стане ясно по два конкретни признака. Първият е дали ще бъдат въведени обвързващи изисквания за физическото обезопасяване на авиационните средства, съхраняването на ключовете и контрола на достъпа до пероните – или кампанията ще завърши само с поредица от проверки и констативни протоколи.

Будапеща обяви Русия за заплаха в указанията за делегацията си в ООН

🇭🇺📜🇷🇺 Унгарското правителство нареди на делегацията си в Общото събрание на ООН да осъди руската военна агресия и да отстоява териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Решение 1266/2026, подписано от премиера Петер Мадяр, беше обнародвано в официалния вестник Magyar Közlöny на 25 август и урежда поведението на унгарските дипломати през 81-вата сесия, която започва през септември. Der Spiegel съобщи за него на следващия ден.

Текстът е кратък и недвусмислен. В него се посочва, че Унгария „осъжда руската военна агресия“ и „изцяло подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници“, което признава и правото на Киев на самоотбрана. Отделна клауза дава и пряка оценка: „Поведението на Русия представлява заплаха за Унгария, Европа и световния ред.“ Наред с това заявява подкрепа за преговори, които биха донесли на Украйна „устойчив мир и дългосрочни гаранции за сигурност“. Решението не се изчерпва с Украйна. То задава унгарските позиции и по хуманитарното положение в Газа, по иранската ядрена програма, по реформата на ООН и по укрепването на ролята на Международния съд.

Документът добавя, че действията на Кремъл застрашават унгарското малцинство в Закарпатието – около 100 000 души в най-западната украинска област. Десетилетие наред същият аргумент работеше в обратна посока: правителството на Виктор Орбан го използваше, за да спира сближаването на Киев с ЕС заради украинското езиково и образователно законодателство. През юни 2026 г. Мадяр обяви договорка с Киев за разширяването на езиковите, културните, образователните и политическите права на етническите унгарци. Два месеца по-късно същата общност се появява в държавен акт като изложена на руска, а не на украинска опасност.

Последният път, когато темата стигна до гласуване, унгарската делегация застана на другата страна. На 24 февруари 2025 г. Общото събрание на ООН прие украинския проект за резолюция, осъдил пълномащабната инвазия, който настояваше за изтегляне на руските войски. Резултатът беше 93 гласа „за“, 18 „против“ и 65 въздържали се. Унгария гласува „против“ – в колона с Русия, Беларус, Северна Корея и САЩ, и единствена от ЕС в тази група. Указанията за септемврийската сесия задължават същата делегация да отстоява точно обратното.

Промяната на курса тръгва от изборите на 12 април 2026 г., когато партията „Тиса“ на Мадяр спечели 141 от 199 места в унгарския парламент. Победата сложи край на 16-годишното управление на Орбан. Още преди новият кабинет да встъпи в длъжност на 13 май, Съветът на ЕС завърши на 23 април замразения дотогава заем от 90 млрд. евро за Украйна. Унгарското вето отпадна два дни след като петролопроводът „Дружба“ беше възстановен и руският петрол към Унгария и Словакия потече отново, тоест още при управлението на Орбан. Същия ден Съветът прие и 20-ия пакет санкции срещу Русия, спиран месеци наред от Будапеща и Братислава по същия повод. На 1 юни унгарският посланик в Комитета по политика и сигурност съобщи, че страната оттегля ветото си върху Европейския механизъм за подкрепа на мира, инструментът, възстановил на държавите членки част от стойността на оръжието, предадено на Украйна от собствените им запаси.

Отпушената по този начин сума е 6,6 млрд. евро при натрупани неудовлетворени искания за над 40 млрд. Дни след съобщението ЕК отказа да потвърди отблокирането, а привеждането в действие изисква правни актове на Европейската служба за външна дейност и последващо одобрение от държавите членки. Ветото падна през юни; публично потвърждение, че средствата са преведени, към 26 август няма.

До средата на юни отпадна и последната унгарска пречка пред началото на преговорите. След договорката за правата на малцинствата от 3 юни Будапеща свали възражението и на 12 юни ЕС отвори първи клъстер с Киев – процедура, блокирана още от 2024 г.

Декларативната част на обрата е приключена. Материалната се движи бавно, а на места изобщо не мърда. Делът на руския суров петрол във вноса на Унгария е нараснал от 61% през 2021 г. до 93% през 2025 г. При природния газ движението е сходно: от 60% до 90% за същия период, според изчисленията на Центъра за изследване на демокрацията. Предизборната програма на „Тиса“ определя тази зависимост като системен риск, но поставя изхода от нея през 2035 г. – осем години след обвързващия срок, приет от Съвета на ЕС през декември 2025 г. за пълно прекратяване на вноса на руски петрол и газ.

Приемствеността личи и в 21-вия пакет санкции, приет на 23 и 24 юли 2026 г. вече при правителството на Мадяр. Той продължава специалното изключение за Унгария при покупката и вноса на руски и беларуски наситени ациклични въглеводороди по митническа позиция 2901 10. Срокът, който изтичаше на 25 юли, беше изтеглен до края на 2026 г.

Ядреният проект „Пакш II“, възложен на „Росатом“, също остава на място. Кабинетът обяви, че ще проведе ревизия на финансовите параметри и на рисковете за сигурността, но не и прекратяване. Строителството продължава: на 5 февруари 2026 г. беше излят първият бетон за пети блок, техническият праг, след който Международната агенция за атомна енергия отчита централата като намираща се в строеж. „Росатом“ заявява, че работи по график. Атомната енергетика дава около 40% от електроенергията в страната.

Външният министър Анита Орбан – енергиен експерт, издигнат от „Тиса“, без родство с бившия премиер – формулира линията пред Süddeutsche Zeitung на 4 август: „Търсим прагматично отношение с Москва.“ По време на същото интервю тя посочи като причина зависимостта от руския петрол и газ, както и договора с „Росатом“ за двата нови блока, а самото отношение описа като между суверенни държави, които зачитат интересите си без взаимна намеса.

Изявлението дойде ден след като „РИА Новости“ публикува необичайно личен коментар срещу Мадяр, в който се твърди, че Унгария върви към „две катастрофи“. Текстът завършва с въпрос дали разширението на „Пакш“ не излиза твърде скъпо – директна препратка към обявения преглед.

📸 Снимка: Sebastian Gollnow / dpa

Путин предрече разпада на Украйна и се нарече гарант на целостта ѝ

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руският президент Владимир Путин заяви, че Украйна „рано или късно“ ще изгуби западните си области, а земите, „принадлежали“ на Полша, Унгария и Румъния, ще си „дойдат на мястото“. В същото изказване той определи Руската федерация като „единствения гарант“ на териториалната цялост на Украйна. Думите му бяха изречени на 26 юли по време на среща с военни моряци в Санкт Петербург по повод Деня на Военноморския флот. За броени часове те обиколиха руските държавни агенции и украинските редакции – не заради събитие на терена, а заради откровеността, с която руският президент обяви разпада на съседната държава за въпрос на време.

Според стенограмата и видеото от срещата Путин определя западната част на Украйна като „подарък“ от Йосиф Сталин след Втората световна война, даден „в рамките на единна държава“. „Рано или късно Украйна ще изгуби тези западни земи, казва той, и онова, което е принадлежало на Полша, на Унгария, на Румъния – не утре, може би не вдругиден, година, две, десет, петнайсет, но всичко исторически ще дойде на мястото си“, казва той, след което добавя: „Имаше само един гарант за териториалната цялост на Украйна – това е Русия.“ Неговото изявление беше цитирано от РИА Новости, Интерфакс и ТАСС, докато украинските медии „Украинска правда“ и УНН го предадоха с забележката, че Путин „отново демонстрира познанията си по история“.

Твърдението за „единствения гарант“ влиза в директно противоречие с изречението, в което е поставено. В рамките му Русия е представена едновременно като силата, която пази целостта на Украйна, и като силата, чийто натиск ще я разпокъса – уверение, което самият Путин подкопава още с изричането му. Във връзка с Украйна терминът „гарант“ има съвсем буквален и юридически документиран смисъл, който сочи директно към Кремъл, но не в полза на тезите на Путин. През декември 1994 г. Русия, САЩ и Обединеното кралство подписват меморандум в Будапеща, с който Украйна се отказва доброволно от третия по големина ядрен арсенал в света, предавайки го на Русия. В замяна трите държави се задължават да зачитат суверенитета на Украйна, нейните граници и териториална цялост, както и да бъдат гарант за тях. Русия наруши това си задължение първо през февруари–март 2014 г. с анексирането на Крим, а след това с пълномащабната си инвазия на 24 февруари 2022 г. и обявеното присъединяване на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области през септември същата година. Така „единственият гарант“, за който говори Путин, се оказа тъкмо страната, която единствена потъпка гаранциите и сега окупира части от четирите анексирани области.

Тезата за „подаръка“ също не издържа историческа проверка. Земите, които Путин представя като жест на великодушие от страна на Сталин, влизат в състава на Съветска Украйна не като дар, а след дълга поредица от анексии между 1939 и 1945 г. Източна Галиция с Лвов е част от междувоенна Полша до септември 1939 г. Тогава Съветският съюз я окупира по силата на таен протокол към пакта Молотов–Рибентроп – т.е. в пряко съглашение с нацистка Германия. Северна Буковина е отнета от Румъния в полза на СССР след съветския ултиматум от 1940 г., а Закарпатието – от Чехословакия през 1945 г. Логиката, която Путин предлага днес, всъщност възпроизвежда точно модела от 1939 г.: третиране на държавните граници като военна плячка, която се преразпределя между великите сили и се „връща по местата си“.

Поканата към Полша, Унгария и Румъния да гледат на суверенни територии на Украйна като на собствени не е нито нова, нито импровизирана. Твърдението, че трите страни се готвят да си разделят Украйна след нейното военно поражение, циркулира в руската информационна среда поне от 2022 г., когато Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация и лично нейният директор Сергей Наришкин заявиха, че Варшава планира да превземе западните части на Украйна. Аналитични центрове и платформи за проверка на фактите (сред които Фондация „Карнеги“, платформата на ЕС EUvsDisinfo и българският Factcheck.bg) определят този разказ как дезинформационен, с очевидната цел да вбие клин между Украйна и източния фланг на НАТО и да оспори правото на съществуване на украинската държава в нейните международно признати граници. Полша – един от най-твърдите съюзници на Киев – многократно е отхвърляла подобни намерения; Букурещ и Будапеща също нямат официални териториални претенции. Фактът, че агенция ТАСС придружи изявлението на Путин с материал със заглавие „Мнозина в Западна Украйна искат да станат част от Полша, Румъния, Унгария“, показва, че това послание се тиражира целенасочено от държавните канали.

Изказването идва в определен дипломатически контекст. Опитите за постигане на примирие през 2026 г. се провалиха един след друг: кратките прекратявания на огъня за Великден през април и за Деня на победата през май не издържаха, а отвореното писмо на Володимир Зеленски от 4 юни с предложение за незабавно спиране на боевете по линията на съприкосновение и размяна на пленници „всички за всички“ не доведе до пробив. Преговорите остават блокирани заради руския ултиматум Украйна да изтегли вoйските си от целия Донбас. С оглед на това думи, поставящи под въпрос не само анексираните области, а бъдещето на цялата украинска държавност, звучат не като случайно отклонение, а като публично обявяване на истинските цели, с които Москва влиза в преговорите.

Като прогноза за бъдещите граници думите на Путин нямат голяма тежест: разтегливите срокове „година, две, десет, петнайсет“ сами по себе си показват, залогът не е реална оценка, а политическа заявка, която е повтаряна многократно в миналото и винаги отхвърлена от останалите съседи. Неговото значение е друго. Един действащ държавен глава обявява изчезването на съседна страна за исторически предопределено, приканва три държави членки на НАТО и ЕС да се възползват от това, а си присвоява в същия дух ролята на защитник на нейната цялост – роля, която Русия пое официално с подпис през 1994 г. и откровено погази с оръжие през 2014 и 2022 г.

ЕС ще иска от новодошлите украинци документ за освобождаване от мобилизация

🇪🇺📜🇺🇦 Европейската комисия се готви да обвърже временната закрила за украински граждани с нов документ. Всеки, който кандидатства за този статут занапред, трябва да представи удостоверение, издадено от украинските власти, че не подлежи на мобилизация. Очаква се това изискване да бъде вписано в измененията на Директивата за временна закрила, които ЕК планира да приеме през юли. За това съобщи полското издание „Rzeczpospolita“, позовавайки се на полския заместник-министър на вътрешните работи Мачей Дужчик, който е отговорен и за политиката на миграция. „Работата по измененията е към края си. Полша ги подкрепя“, заяви той пред вестника.

Ограничението няма да засегне около 4,33 млн. украинци, които вече се ползват с временна закрила в ЕС (над 1,2 млн. от тях са в Германия, а близо 960 хил. – в Полша). Тези хора запазват и подновяват сегашния си статут. Новите правила се отнасят само до онези, които подадат молба, след въвеждане на промяната. Самата схема за временна закрила се удължава – предложението на ЕК от 26 юни продължава действието ѝ до 4 март 2028 г. В същото време рестрикцията за новите кандидати влиза в сила по-рано – от март 2027 г., веднага след изтичането на текущия период на режима.

На практика този праг отсява мъжете между 23 и 60 години, които украинският закон задължава да останат в страната заради военните им задължения. Изключенията в европейския документ повтарят тези във вътрешното законодателство на Украйна: хора с увреждания, признати за негодни за служба, бащи на три и повече деца под 18-годишна възраст, както и лица, полагащи постоянни грижи за болен близък. За да докаже правото си на изключение, кандидатът трябва да разполага с официален документ. За целта се разработва специалното приложение „Резерв+“. През него гражданите ще могат да изтеглят и разпечатат удостоверение, потвърждаващо правото им да напуснат страната съобразно военните им задължения.

Необичайната логика на това решение идва не от Брюксел, а от Киев. Украинските власти поискаха съгласието на всички страни членки за тези рестрикции. Целта е да се затвори каналът, по който мъже в мобилизационна възраст напускат страната и автоматично легализират престоя си в ЕС, което изтощава военния резерв, от който армията се нуждае все по-остро. Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер описа този баланс като опит да се помирят нуждата от закрила на хората и нуждата на Украйна да съхрани отбранителните си способности. Формално предложението все още предстои да бъде прието с квалифицирано мнозинство – нужни са гласовете на най-малко 15 от 27-те държави, представляващи поне 65% от населението на Съюза.

Полските данни онагледяват колко се стесняват възможностите за получаване на статут. През първите пет месеца на годината в Полша са подадени 992 молби за временна закрила, като 550 от тях са от мъже в наборна възраст. Варшава обаче е предоставила закрила едва на 78 украинци, от които само 8 са мъже. Според регистъра PESEL към 15 юни в страната живеят над 218 000 украински мъже на възраст между 18 и 65 години, а в целия Европейски съюз статут на временна закрила имат около 1,15 млн. украински мъже.

Някои държави вече не чакат общото решение. В края на юни датското правителство внесе законопроект, който да спре предоставянето на статут на украински мъже между 23 и 60 години, освен ако не докажат с документ, че са освободени от военна служба. Дания остава извън общата схема за временна закрила на ЕС, тъй като има договорено изключение от миграционната политика на Съюза. Въпреки това, след пълномащабната инвазия през 2022 г., страната изгради собствена, аналогична система, а новите правила ще важат за молби, подадени след 25 юни.

Унгария обаче върви в обратната посока. Дори Съюзът да приеме мярката, тя няма да попречи на Будапеща да дава убежище, заяви премиерът Петер Мадяр. Неговата фигура сама по себе си показва колко се е разместил политическият пейзаж, след като партията му „Тиса“ свали Виктор Орбан на изборите през април след 16 години на власт, печелейки конституционно мнозинство. Въпреки разрива с линията на Орбан, позицията на Мадяр по този казус показва приемственост. Той обещава закрила конкретно на етническите унгарци, които бягат от Украйна заради войната и мобилизацията. С това визира стотината хиляди унгарци в Закарпатието, чиито малцинствени права остават болезнена тема между Будапеща и Киев. Министърът на вътрешните работи Габор Пошфаи твърди, че заедно с още 6-7 държави Унгария няма да подкрепи предложението на Комисията.

В Германия, където в момента живее най-многобройната украинска общност, министърът на вътрешните работи Александер Добринт подкрепя мярката. Федералната служба за миграцията и бежанците (BAMF) от своя страна подчерта, че молбите ще продължат да се разглеждат индивидуално. Никой няма да получава закрила автоматично; решаващи остават основанията, изтъкнати от кандидата, и рискът, който би понесъл при завръщане – съгласно стандартите на Женевската конвенция и Директивата на ЕС за признаване на статут.

Обратът на европейско равнище настъпва в момент, когато националните законодателства вече започнаха да се пренастройват. По-рано полският президент Карол Навроцки подписа закон, който промени начина, по който страната подпомага бежанците от руската агресия. Инструментите за подкрепа бяха прехвърлени в общия Закон за закрила на чужденците, с което отпадна отделната правна рамка, действаща от самото начало на войната на 24 февруари 2022 г. Новият закон удължи правото на украински граждани да останат в Полша до 4 март 2027 г., но вписа помощта за тях в общия режим за чужденци. Това потвърди по-ранните сигнали на Навроцки, че специалното подпомагане ще бъде поетапно прекратено и украинците ще бъдат третирани като останалите национални малцинства.

Близо три години след като ЕС отвори вратите си с безпрецедентна лекота, тежестта на конфликта връща фокуса обратно към вътрешната логика на воюващата държава. Директивата, замислена да облекчи бягството от бомбите, все повече се превръща в инструмент, който да задържи мъжете в наборна възраст в обхвата на украинската мобилизация. За вече установилите се милиони граждани нищо не се променя. За онези обаче, които тепърва биха тръгнали, вратата се затваря, а от март 2027 г. през нея ще минават само хората, които носят писмено доказателство, че родината им ги пуска.

Краят на съветските витла в Солнок: Унгария затвори 50-годишна глава във военната авиация.

🇭🇺 Силите за отбрана на Унгария (Magyar Honvédség) изведоха от експлоатация последните хеликоптери от съветско и руско производство по време на официална церемония в авиобаза Солнок в сряда, с което отбеляза своя символичен и технологичен апогей.

В небето над авиобазата на 86-та хеликоптерна бригада „MH Kiss József", трите хеликоптера, които все още се намираха в летателна годност – среден тактически транспортен Ми-17 (бордов номер 702) и 2 тежки щурмови Ми-24П (бордови номера 334 и 332) – изпълниха своите прощални полети. С угасването на газотурбинните им двигатели ТВ3-117МТ унгарската военна авиация затвори една 48-годишна епоха на оперативна зависимост от източни платформи, кодифицирайки пълния преход на унгарските военни към единна, оперативно съвместима със структурите на Алианса архитектура.

Това не е просто модернизация на логистиката, а дълбока доктринална промяна в условията на геополитическа криза в Източна Европа и невъзможността за поддръжка на руски системи в условията на санкционни режими. Церемонията, емоционално описана от унгарските зрители със сълзите на командването и ветераните, бележи края на структурите, известни неофициално под позивните на своите подразделения – „Rubik“ за транспортния батальон и „Phoenix“ за батальона за огнева поддръжка. Макар и финалният полет да има чисто церемониален характер, реалният оперативен край за щурмовата авиация настъпи значително по-рано; последните си бойни стрелби с неуправляеми ракетни снаряди С-8 и 30-милиметрови автоматични оръдия ГШ-30-2 проведоха към края на октомври 2025 г. Ресурсът по летателна годност на последния хеликоптер изтече окончателно на 4–5 февруари 2026 г.

Историята на унгарския парк от съветски вертолети отразява динамиката на Студената война, която предшества сложен преход на страната към Западната сфера на сигурност. Флотът от щурмови вертолети Ми-24 бе въведен в експлоатация през 1978 г. и оперативният му дебют се състоя в рамките на мащабното учение на Варшавския договор „PAJZS-79“, последвано от първите реални бойни стрелби през 1980 г. При зенита на своята тактическа сила през 80-те години на миналия век, унгарските ВВС поддържаха едновременно 39 оперативни хеликоптера, а назад в годините през инвентара преминаха общо 46 вертолета от модификации Ми-24Д, В и П. Платформите акумулираха над 210 000 полета и близо 85 000 летателни часа, сформирайки същинско ядро за тактическата огнева поддръжка на сухопътните войски.

Паралелно с тях, от 1987 г. средният транспортен вертолет Ми-17 започна да осигурява десантно-транспортен, логистичен и медицински (MEDEVAC) капацитет на унгарската армия. Дълголетието му обаче е съпроводено от сериозни логистични и политически маневри. В периода 2018–2019 г. в опит да бъде удължен жизненият цикъл на техниката преди доставката на новите западни системи, Будапеща реализира спорна програма за основния ремонт на осем хеликоптера в 419-ти авиационен ремонтен завод в Санкт Петербург. Машините се завърнаха с реновирани силови установки, системи за адаптиране на кабината към очила за нощно виждане (NVG), както и специфичен черен камуфлаж. Този краткосрочен ход спечели известно технологично време на командването в Солнок, но контрастираше фундаментално с дългосрочната стратегия на НАТО за премахване на зависимостта от руски доставчици.

Архитектура на утрешния ден: Пълният преход към Airbus

Тактическата празнота, която оставиха съветските платформи, е изцяло компенсирана от мащабната програма за модернизация в рамките на отбранителния план Zrínyi, базиран изцяло на портфолиото на Airbus Helicopters. Оперативните профили на изведените ветерани се поемат от два вида хеликоптери, допълващи се взаимно:

• Airbus H145M: Лек боен хеликоптер (доставка на 20 броя в периода 2019–2021 г.), оборудван с оръжейна система HForce, предназначен за разузнаване, лека огнева поддръжка и тактически транспорт.
• Airbus H225M: Среден тактически транспортен хеликоптер с регулярни доставки, които заменят дълбокия транспортен и десантен капацитет на Ми-17. За нуждите на базовото и напредналото обучение на пилоти е използван лекият флот от AS350 Écureuil.

В символичен израз на тази технологична щафета се превърна самият прощален полет, при който последният унгарски Ми-17 беше ескортиран от двойка нови вертолети H225M. Както заяви командирът на 86-та вертолетна бригада подполковник Ковач Кристиан относно десетилетия на вярна служба в тежки метеорологични условия, крайната равносметка се свежда до пилотското усещане "ezt megcsináltuk" („това го направихме“).

На 17 юни 2026 г. източният фланг на НАТО се сбогува с още една реликва от годините на Студената война, като небет вече принадлежи изцяло на западните вертолети, а легендарните силуети на „Рубик“ и „Феникс“ са заели своето място на земята – като музейни експонати в златните страници на унгарската авиационна история.

Унгария призова руския посланик след масираните удари срещу Закарпатието.

🇭🇺⚔️🇷🇺 Новото правителство на Унгария привика руския посланик в Будапеща, след като руски дронове удариха Закарпатска област, разположена по западната граница с многобройно унгарско малцинство, която беше първата такава след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Министърът на външните работи Анита Орбан ще приеме посланика лично на 14 май и ще осъди атаката, като призове за прекратяване на войната, заяви премиерът Петер Магяр.

Масираното нападение включваше над 800 дрона, които бяха насочени срещу различни части на страната, като това бележи най-мащабната атака от началото на войната. В нея загинаха шестима души, десетки бяха ранени, сред които деца. За първи път беше ударен Ужгород – административен център на Закарпатието, разположен в непосредствена близост до границите на ЕС.

Реакцията на правителството в Будапеща бележи рязка промяна в унгарската позиция след победата на Магяр на изборите за парламент миналия месец. За разлика от неговия предшественик Виктор Орбан и проруските му симпатии, новият кабинет открито описва Кремъл като агресор и търси сближаване с Киев и западните страни.

Зеленски: Унгария върна активите на „Ощадбанк“ след дипломатическия скандал

🇺🇦🤝🇭🇺Украинският президент Володимир Зеленски обяви успешното връщане на средствата и ценностите на „Ощадбанк“, които бяха иззети от специалните служби на Унгария по-рано тази година, определяйки това като положително разрешаване на дипломатическия спор между двете съседки.

Активите бяха конфискувани през март по време на инцидент, при който унгарската страна задържа незаконно инкасатори на банката по време на пътуване от Австрия към Украйна. Въпреки че персоналът беше освободен малко след първоначалния инцидент, финансовите активи останаха под унгарски надзор до днес.

„Върнахме хората по-бързо, а сега средствата и ценностите вече са на украинска територия в пълен размер“, заяви Зеленски, описвайки решението като „важна стъпка в отношенията с Унгария“. Той похвали публично властите в Будапеща за сътрудничеството за деескалация на ситуацията и връщането на активите обратно в Киев. „Благодарен съм на Унгария за конструктивния подход и цивилизованата стъпка“, написа Зеленски.

Той също така похвали усилията на длъжностните лица, преговаряли за освобождаването на инкасаторите и имуществото на банката. „Благодаря на всички в украинския екип, които се бориха за справедливо решение и защитиха интересите на нашата държава и нашия народ“, заключи Зеленски.

Дипломатическото решение и връщането на активите са в рязък контраст с драматичните обстоятелства около тяхното конфискуване. През март тежко въоръжен отряд за борба с тероризма на унгарската полиция прехвана конвоя на „Ощадбанк“ близо до Будапеща, докато транспортираше пари в брой и злато от Австрия към Украйна.

След освобождаването инкасаторите обвиниха унгарските сили за сигурност в изтезания и жестоко отношение. Генадий Кузнецов, един от задържаните служители, съобщи, че екипът е бил държан с белезници над 28 часа, с маски на очите и с напълно отказана правна или консулска помощ, въпреки наличието на изрядни европейски митнически документи. Кузнецов сподели още, че е бил подложен на „принудително медицинско въздействие“, получавайки неоторизирани интравенозни инжекции, които сериозно са влошили здравето му, преди екипажът да бъде експулсиран обратно на украинска територия без своя товар.

Украйна подновява транзита по „Дружба“: Пътят към милиардите от Брюксел е открит

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна ще поднови транзита на руски петрол към Унгария и Словакия „в рамките на няколко часа“ днес, след приключването на ремонтните дейности по петролопровода „Дружба“, повреден при руска атака, съобщи представител на Киев пред АФП.

Тръбопроводът е в основен предмет на противопоставяне между Унгария и Словакия, които все още внасят руски петрол по него, и Украйна и Европейския съюз. Киев се надява, че възобновяването на доставките ще премахне последното препятствие пред осигуряването на 90 млрд евро подкрепа от Брюксел, която беше блокирана от отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан.

След като Украйна потвърди, че работата по тръбопровода е приключила, унгарският енергиен гигант MOL поиска около 100 000 тона петрол да бъдат изпратени по петролопровода към Унгария и Словакия, отбеляза украинският служител.

Транзитът беше планиран да започне около 11:00 ч. по Гринуич (14:00 ч. българско време).

„Мисля, че ще започнат по-рано, до няколко часа“, каза служителят пред АФП, говорейки при условие за анонимност.

Орбан задържаше крайно необходим заем от 90 милиона евро за Украйна като лост за натиск върху Киев да поднови доставките, обвинявайки страната в умишлено забавяне на ремонтите. Поражението му на изборите този месец се разглежда като събитието, проправило пътя за разблокиране на парите.

Украинският президент Володимир Зеленски не крие несъгласието си с факта, че някои страни-членки на ЕС все още купуват руски петрол и газ, които са ключовият източник на средства за Москва за финансиране на пълномащабната война срещу Украйна, която се намира в петата си година.

В разговор с репортери в Люксембург вчера, след като Киев съобщи за приключилия ремонт, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас сподели, че се надява сделката за заема да бъде постигната съвсем скоро.

„Очакваме споразумение до 24 часа. Не искам да урочасвам нещата. Надявам се всичко да мине добре... Дано всички пречки бъдат отстранени“, каза Калас.

Мадяр: Унгария ще изпълнява международните заповеди за арест спрямо всички чуждестранни лидери.

🇭🇺 Избраният за министър-председател на Унгария Петер Мадяр потвърди, че страната ще задържи всеки лидер, издирван от Международния наказателен съд (ICC), ако посети страната. Изявлението идва след като по време на предизборната кампания той обеща да отмени решение на досегашния премиер Виктор Орбан за оттегляне на Унгария от институцията.

Запитан от репортер как съчетава тази позиция със скорошната си покана към министър-председателя Бенямин Нетаняху, който е обект на заповед за арест от ICC заради обвинения във военни престъпления в Газа, да посети Унгария за национална церемония, Мадяр заяви, че след избирането си е разговарял с много световни лидери и е „поканил всички, без изключение, в Унгария за 70-ата годишнина от революцията през 1956 г.“

„Освен това изясних на израелския премиер, че няма да отстъпим, тъй като колегите ми проучиха въпроса и все още можем да спрем процедурата по напускане“, продължи той на унгарски език.

„Ако някой е член на ICC и на територията на страната ни влезе лице, което се издирва, то трябва да бъде задържано… всяка държава и правителствен ръководител са наясно с тези закони“, заяви той.

Краят на ерата „Орбан“ е факт: Кой ще бъде новият „размирник“ на ЕС?

🇪🇺 Виктор Орбан е аут, поради което короната на троянски кон на Кремъл в ЕС внезапно се оказа свободна. Това предаване на щафетата идва в деликатен момент, когато блокът залага на единство, за да прокара санкции, бюджети и други решения, изискващи единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време и веднага след поражението му предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

Години наред войнственият унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата за Украйна. След съкрушителната загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – дясноцентристка фигура, която вече подаде сигнал за готовност към по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни консенсуса. „Впечатлението ми е, че политическият бизнес модел на системния и структурен размирник се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но напускането на Орбан не означава, че Фон дер Лайен или Киев могат да спят спокойни. В Европейския съвет все още има шепа съюзници на Орбан и няколко потенциални нови „препъникамъни“. Ето ги и петимата лидери, които най-вероятно ще наследят ролята на Орбан като „черната овца“ на блока:

Верният съратник: Словашкият премиер Роберт Фицо

Фицо често беше в ролята на верен партньор на Орбан във ветото, включвайки се към откровено проруските му позиции за блокиране на санкции и изискване на изключения от заема от 90 млрд евро за Украйна. Сега той си остава най-близкият и може би последен приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересувам се от това да бъда конструктивен играч, но не за сметка на Словашката република“, подчерта той. Остава въпросът дали ще поеме щафетата от Орбан за блокиране на средствата за Киев, или ще се съобрази с общата линия.

Миналия месец Фицо предупреди, че може да наложи вето на транша от 90 милиарда евро за Киев на мястото на Орбан, ако той загуби изборите. В продължение на месеци Унгария блокираше изплащането на средствата, договорени на срещата на върха през декември, заради спор с Киев за ударения тръбопровод „Дружба“, който пренасяше руски петрол към Централна Европа. В понеделник Мадяр даде уверение, че не планира да саботира решенията на ЕС.

Тъй като тръбопроводът все още не работи, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че той няма да бъде готов преди края на април, въпросът сега е дали Фицо ще изпълни заплахата да поеме щафетата от Орбан и да блокира средствата, или ще се съобрази с общата линия на ЕС. Досега словашкият държавен глава винаги е отстъпвал по въпроса за санкциите и се е включвал към съвместните изявления на ЕС в подкрепа на Украйна.

„Мисля, че те ще съзнават много добре рисковете и последствията от избора на път, подобен на неговия“, заяви цитираният по-горе дипломат от ЕС.

Популистът милиардер: Чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „Чешкия Тръмп“, вече демонстрира своите орбанистки наклонности. Бабиш беше единственият, заедно с Фицо, който поиска изключения за заема за Украйна и призова за ограничаване на помощта за нейната отбрана. Той също така призова за свиване на подкрепата за Киев, макар и в крайна сметка да не стигна дотам да спре чешката инициатива за доставка на боеприпаси за Украйна.

Бабиш, чиято коалиция включва анти-зелената партия „Мотористи“, е взел на прицел и климатичните политики на ЕС. Той критикува схемата за търговия с въглеродни емисии, която според него убива чешката индустрия.

Вместо да блокират всичко наред, се очаква десните лидери в Съвета да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато ги сравняваме с „водещото мислене сред останалите европейски лидери“, сподели европейски дипломат.

Еквилибристът: Италианският премиер Джорджа Мелони

Мелони върви по опасно тънка линия на прагматизъм в отношенията с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години. Тя балансира между своята дясна, националистическа политика и проевропейската си позиция в международните дела. Обединявайки сили с лидери като датския премиер Мете Фредериксен, тя се опитва да затегне миграционните правила на ЕС чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм.

Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Друг обаче алармира, че тя произлиза от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.

„На последното заседание на Европейския съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, сподели вторият дипломат, визирайки признанието на италианския държавен глава пред колегите ѝ, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка.“

Завръщащият се популист: Словенецът Янез Янша

Бившият многократен премиер на Словения, десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност да влиза в конфликти с журналисти, зае второто място само с един мандат разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионски скандали. Докато преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.

Понякога наричан „мини-Тръмп“, той с удоволствие би се включил към разрастващия се клуб на популистите в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между него и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други теми, Янша пламенно подкрепя украинското членство в ЕС и посети Киев още през 2022 г. в първите дни на пълномащабната инвазия, за да покаже своята подкрепа.

Българският жокер: Румен Радев

Бившият български президент подаде оставка през януари, за да постави началото на нов проект и да се яви на парламентарните избори тази неделя. Според проучванията на социолози той е напът да спечели, което би било потенциален пробив след годините на политическа парализа в София.

Това обаче може да се окаже проблем за Украйна и нейните европейски съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната срещу Русия и аргументира тезата си, че увеличаването на военната помощ от ЕС или „наливането на още оръжия“ в Киев не е решението. Той също така обвини европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива, довела до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите на Радев към Кремъл предизвикаха остър отговор от Зеленски по време на сблъсък между двамата лидери в президентския дворец в София през 2023 г. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи си българска територия?“, попита тогава Зеленски. Видимо смутеният Радев трудно намери сили за отговор.

Петер Мадяр: Унгария няма да блокира заема на ЕС за Украйна, но няма и да участва в него

🇭🇺💰🇺🇦 Новият министър-председател на Унгария Петер Мадяр заяви, че няма да блокира пакета от заеми на Европейския съюз за Украйна в размер на 90 милиарда евро, но същевременно потвърди, че страната няма да участва в механизма.

Според „Европейска правда“, на пресконференция с чуждестранни медии в Будапеща днес, Мадяр е отговорил на въпроси относно заема, на който преди това налагаше вето отиващият си премиер Виктор Орбан.

„Не съм сигурен за какво изобщо говорим. Тъй като през декември, на заседанието на Европейския съвет, Орбан гласува Унгария да не участва в този заем и Европейският съвет го одобри. Унгария, Чехия и Словакия не участват в заема от 90 милиарда евро, така че той не засяга нашата страна. Така беше одобрено“, каза Мадяр.

Той добави, че смята да повдигне въпроса в дискусии с останалите европейски лидери, но даде да се разбере, че позицията му остава непроменена.

„Лично аз съм съгласен, че Унгария не трябва да участва в този механизъм. Унгария е в много трудно финансово състояние и нашата задача е да си върнем средствата от ЕС, които ни принадлежат. Не можем да поемаме още заеми. Но решението вече е взето от Европейския съвет през декември, така че не разбирам защо този въпрос трябва да се повдига отново“, заяви той.

Мадяр също така критикува променливата позиция на предишната власт по ключови теми и посочи, че неговата администрация ще се стреми към последователност.

„Ще се опитаме да бъдем последователни и честни в нашата комуникация и няма да променяме позицията си на всеки шест месеца“, каза той.

Междувременно бъдещото правителство на Унгария планира да поддържа диалог с руския президент Владимир Путин, но само на практическо ниво, фокусирано върху енергийните нужди, каза още Мадяр.

„Ще трябва да седнем на масата за преговори с руския президент. Географията нито на Русия, нито на Унгария ще се промени. А нашата енергийна зависимост също ще остане за известно време“, продължи новият премиер.

Мадяр призна нуждата от намаляване на зависимостта от руската енергия, а в същото време обърна внимание, че диверсификацията не може да се случи за една нощ. Той също така подчерта, че продължаващият контакт не предполага по-тесни политически връзки, добавяйки: „Няма да станем приятели“.

В допълнение, Украйна започна да прави стъпки към Унгария относно възможността за политически ангажимент на високо ниво след парламентарните избори, които доведоха лидера на опозицията на власт.

Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че страната му е дала сигнал за готовност за евентуална комуникация между президента Володимир Зеленски и Петер Мадяр. Коментирайки развитието, Сибига каза:

„Вярваме, че сме получили правилните европейски сигнали от тази страна, които отварят нови възможности за нас и дават шанс да започнем нова добросъседска глава в споделената ни история. Хората заслужават такива открити отношения.“

Петер Мадяр: Петер Сиярто унищожава документи за санкциите след изборната загуба на „Фидес“.

🇭🇺📂 Петер Сиярто, досегашният министър на външните работи на Унгария, е замесен в унищожаването на документи, свързани със санкциите на Европейския съюз. Това разкри победителят в изборите и бъдещ министър-председател на страната Петер Мадяр.

Сиярто не се е появявал на публични места от обявяването на изборните резултати. Наблюдатели отбелязаха, че той отсъства от групата официални лица, застанали до Виктор Орбан, когато официално призна поражението си. По-рано Bloomberg съобщи, че след вота Сиярто и други ключови сътрудници до голяма степен са се оттеглили от публичното полезрение.

По време на брифинга си Мадяр сподели подробности от бележка, която е получил относно местонахождението на министъра.

„Получих информация, че много хора смятат министъра на външните работи Петер Сиярто за изчезнал, тъй като не беше видян по време на речта на Виктор Орбан. Успокоявам всички – Петер Сиярто е жив и здрав: днес в 10 часа той се е появил в Министерство на външните работи, където руските хакери пребивават от години, заедно с Естер Гярмати. В момента те унищожават документи, свързани със санкциите“, заяви Мадяр.

Скорошни кадри, публикувани от изданието HVG, показват Сиярто в близост до сградата на Министерството на външните работи и търговията, докато се приближава към автомобил. Това беше първата му публична поява от неделя насам.

Други членове на отиващата си администрация също остават извън полезрението. Макар Орбан да произнесе кратка реч в неделя вечер, описвайки загубата на изборите като „болезнено поражение“, неговото присъствие в социалните мрежи след това заглъхна. Местните медии по-рано подчертаха отсъствието на Сиярто, посочвайки, че докато повечето лидери на „Фидес“ и членове на кабинета са присъствали на речта, външният министър не е бил там. Последната му активност в социалните мрежи е регистрирана следобед в неделя, 12 април.

След последните парламентарни избори Петер Мадяр, лидер на партията „Тиса“, заяви, че новото правителство на Унгария ще продължи преговорите с Владимир Путин на прагматична основа, по-конкретно по отношение на енергийните доставки.

В интервю Мадяр призна, че въпреки необходимостта страната да намали зависимостта си от руския петрол и газ, диверсификацията не може да се постигне незабавно. Той увери, че няма да има политически съгласувания с Москва, отбелязвайки знаково, че двете нации „няма да станат приятели“.

След като осигури това, което описа като историческа победа, сложила край на управлението на Виктор Орбан, Мадяр каза пред поддръжници в Будапеща, че истината най-накрая е победила „кампаниите от лъжи и омраза“.

Будапеща няма да спи тази нощ.

🇭🇺🎉 Десетки хиляди унгарци заляха улиците на Будапеща тази нощ за спонтанни празненства по повод победата на Петер Мадяр, които се превърнаха в грандиозно парти на открито. „Будапеща буквално се взриви от празненства. Всичко свърши за Виктор Орбан след 16 години", заяви кореспондентката на Al Jazeera Степ Васен от улиците на унгарската столица.

Централният площад „Батяни" остава в епицентър на вечерта. Още от следобеда симпатизанти на Тиса се стичаха на площада с одеяла и храна за пикник, наблюдавайки резултатите на гигантски екрани. С всяко ново обявяване на данни тълпата реагираше все по-бурно, а когато проекциите надхвърлиха прага от две трети, площадът избухна в овации, съобщи El-Balad. Атмосферата приличаше повече на фестивал, отколкото на изборна нощ – хората бяха натъпкани един до друг и посрещаха всяко число с викове.

По улиците шофьори натискаха клаксони и пускаха на висок звук знакови песни срещу правителството на Орбан, докато пешеходците маршируваха, скандирайки и крещейки. Празникът се прехвърли в метрото на Будапеща, където пътниците спонтанно запяха и аплодираха новия премиер, създавайки сцени, които бързо станаха хит в социалните мрежи.

На брега на Дунава Мадяр излезе пред тълпата от десетки хиляди с реч, задала тона на новата ера: „Тази нощ истината надделя над лъжата. Днес спечелихме, защото унгарците не питаха какво може родината да направи за тях, а какво те могат да направят за родината си. Вие намерихте отговора. И го изпълнихте."

Тълпата развяваше унгарски знамена, а множеството скандираше „Ruszkik haza!" (Руснаци, вън) – лозунг на революцията от 1956 г., който придоби ново значение, описвайки сближаването на Орбан с Кремъл.

Активността на избори достигна 80%, абсолютен рекорд в историята на Унгария след края на Студената война и знак за дълбочината на мобилизацията срещу режима на Фидес. При 97,35% преброени секции Тиса спечели 53,6% от вота и 138 от 199 места в парламента, което е равно на конституционно свръхмнозинство. Фидес-КДНП падна до 37,8% и 55 мандата, загуба от 80 места спрямо предходния парламент.

За много от присъстващите нощта имаше историческо измерение отвъд конкретния вот. Писателят Андраш Петьоц заяви пред PBS, че усещането му напомня за 1989 г. и падането на комунистическия режим – „същото нещо". Едва ли сравнението е пресилено: тогава унгарците свалиха наложена отвън система, сега – изградена отвътре.

Орбан загуби. Унгария избра Европа.

🇭🇺 16-годишното управление на Виктор Орбан приключи с тежко поражение на парламентарните избори днес. Партията Тиса на Петер Мадяр получи 53,66% от гласовете и 138 от 199 места в Националното събрание – конституционно свръхмнозинство, което надхвърля прага от 133 депутати, необходим за промяна на основния закон.

Фидес-КДНП на Орбан спечели 37,75% и 55 места – срив от 80 мандата спрямо 2022 г. Дясно-популисткото движение „Нашата родина" на Ласло Тороцкай взе 5,9% и 6 места. Нито една друга формация, включително бившите опозиционни партии МСЗП и Демократическа коалиция, не преодоля петпроцентовата бариера.

Избирателната активност достигна 79,46% – най-високата от падането на комунизма и с близо 10 пункта над нивото от 2022 г. Предишният рекорд беше поставен през 2002 г. при 70,5%. Тиса спечели 95 от 106 района в страната.

Орбан се обади на Мадяр, за да го поздрави, преди да излезе пред привържениците си в Будапеща. „Ясно е, че отговорността и възможността да управляваме не бяха дадени на нас", каза той и определи резултата като „болезнен", но „еднозначен". Добави, че Фидес ще служи на унгарската нация и от опозиция и обеща: „Никога няма да се откажем." Това е първото електорално поражение на Фидес от 2010 г. насам, след четири поредни свръхмнозинства.

Мадяр обяви победата от брега на Дунава в Будапеща, сред шампанско и сълзи на своите симпатизанти. „Приветствам най-силния мандат в историята на унгарската демокрация", заяви той. В директна препратка към Орбан, който след победата си през 2022 г. заяви, че тя „се вижда и от Луната", Мадяр добави: „Нашата победа може и да не се вижда от Луната, но се вижда навсякъде в Унгария." Посланията му очертаха ясен курс: пълно възстановяване на участието на Унгария в Европейския съюз и НАТО и край на онова, което той нарече „предателство на унгарските интереси чрез обвързване с Русия".

Реакциите от Брюксел и европейските столици бяха незабавни и еднопосочни. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен написа, че „сърцето на Европа бие по-силно в Унгария тази вечер" и че „една страна си връща европейския път". Еманюел Макрон се обади лично на Мадяр и заяви, че изборът показва „привързаността на унгарския народ към ценностите на Европейския съюз". Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че очаква „съвместна работа за силна, сигурна и обединена Европа". Испанският министър-председател Педро Санчес обобщи с „Днес Европа печели". Президентът на Литва Гитанас Науседа написа: „Голяма победа за Унгария. Голяма победа за Европа."

Украинският президент Володимир Зеленски поздрави Мадяр за „убедителната победа" и заяви, че Киев е „готов за срещи и градивна съвместна работа в полза на двата народа, мира, сигурността и стабилността в Европа". Сигналът е съществен – при Орбан Будапеща блокираше заем от 90 млрд. евро на ЕС за Украйна, поставяйки условия за възобновяване на руските петролни доставки по тръбопровода „Дружба".

Изборният ден не протече без обвинения за нарушения и от двете страни. Фидес оповести 639 случая на нередности и 74 полицейски доклада, подадени чрез партията, като кабинетният секретар Балаж Орбан (без роднинска връзка с Виктор Орбан) говори за „купуване на гласове и сплашване", свързани с Тиса. Тиса от своя страна съобщи за около 60 нередности.

Преди изборите документален филм, озаглавен „Цената на гласа", твърдеше, че Фидес е организирал масово купуване на вот в поне 53 избирателни района, засягащи до 600 000 гласоподаватели, чрез плащания в брой, дърва за огрев, достъп до лекарства и дори синтетични наркотици. Международен наблюдател заяви, че не е установил нарушения, които да поставят под съмнение крайния резултат. Съвместната мисия на ОССЕ/ОДИХР и ПАСЕ разгърна над 350 наблюдатели, а пълното им становище бе насрочено за 13 април. В предварителен доклад от 27 март мисията вече беше отбелязала, че свързани с правителството субекти притежават 87% от цялата политическа реклама в Google и Meta, и изрази безпокойство от законовата разпоредба, разрешаваща фотографиране на бюлетини – практика, която улеснява верификацията при купен вот.

Отделно възникна въпрос и за самата мисия: унгарски граждански организации поставиха под съмнение безпристрастността на наблюдателите от ОССЕ ПА, след като стана известно, че Дария Боярская – бивш личен преводач на Владимир Путин – е назначена на ключова координираща позиция.

Победата на Мадяр е забележителна и заради скоростта, с която беше изградена. Още до началото на 2024 г. той беше вътрешен човек на режима – бивш съпруг на министъра на правосъдието Юдит Варга и приближен  до кръга на Орбан. През февруари 2024 г., на фона на скандала с президентското помилване на осъден за съучастие в детско насилие, Мадяр публично скъса с Фидес, подаде оставка от всички свързани с кабинета постове и обвини режима в системна корупция. За под две години той създаде Тиса и я превърна във водеща опозиционна сила. Бившата му съпруга и по-късно бившата му приятелка Евелин Фогел го обвиниха в домашно насилие – твърдения, които той отхвърли като „пропаганда, организирана от хора около Орбан".

Икономическата обстановка работеше срещу Фидес. Инфлацията в Унгария достигна 25% през 2022–2023 г. и беше най-високата в ЕС, като цените на храните скочиха с около 50%. Европейската комисия замрази 18 млрд евро кохезионни фондове (около 10% от БВП) заради нарушения на върховенството на закона. Transparency International нареди Унгария като най-корумпираната държава в Съюза. Разследване на CNN разкри нагледно кръгово кръстовище за 1,5 млн. долара, водещо в нищото, като символ на злоупотребата с публични средства от свързани с Орбан олигарси.

Дни преди изборите вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс посети Будапеща в очевиден израз на подкрепа за Орбан, а Тръмп написа, че администрацията му е „готова да използва пълната икономическа мощ на САЩ, за да укрепи унгарската икономика". След поражението Ванс заяви, че Вашингтон „разбира се" ще работи с победителя. Наблюдатели отбелязаха, че интервенцията се оказа контрапродуктивна.

Тиса е част от Европейската народна партия (ЕНП) – същото семейство, към което принадлежат фон дер Лайен, Мерц и Доналд Туск. Свръхмнозинството означава, че Мадяр може да управлява без коалиционен партньор и дори да променя конституцията – инструмент, който Орбан използваше системно, за да наклони институционалния баланс в своя полза. Очаква се новият кабинет да деблокира замразените фондове от ЕС, да вдигне ветото на помощта за Украйна и да възстанови конструктивното присъствие на Будапеща в Съвета на ЕС. По въпроса за ускорено членство на Украйна в Съюза Мадяр остава предпазлив, но позицията му във връзка с руската агресия е повече от категорична.

16 години Орбан доказваше, че „нелибералната демокрация" може да е устойчив управленски модел в сърцето на Европа. На 12 април 2026 г. унгарските избиратели го опровергаха с рекордна избирателна активност и двойно по-силен мандат от този, с който бе свален.

Краят на ерата Орбан? Унгария гласува на исторически избори с поглед към Запада

🇭🇺🗳️ Унгарците пишат история на изборите днес, избирайки „между Изтока и Запада“, а опозиционната партия „Тиса“ ще спечели вота. Това заяви нейният лидер Петер Мадяр пред журналисти, след като даде своя глас в избирателна секция в Будапеща.

Мадяр подчерта, че всеки глас има значение на тези парламентарни избори, които могат да доведат рекордна избирателна активност. Той също така призова гражданите да съобщават за всякакви нередности, на които се натъкнат по време на гласуването, добавяйки, че „изборните измами са много сериозно престъпление“.

Днешният вот би могъл да сложи край на 16-годишното управление на премиера Виктор Орбан, да разтърси Русия и да предизвика трусове в десните среди отвъд океана, включително в Белия дом, начело с президента Доналд Тръмп.

Орбан, национал-популист и евроскептик, изгради модел на „нелиберална демокрация“, разглеждан като образец от движението на Тръмп „Make America Great Again“ (MAGA) и неговите почитатели в Европа. Много унгарци обаче се умориха от 62-годишния Орбан след три години икономическа стагнация и високи разходи за живот, на фона на олигарси, близки до властта, трупащи несметни богатства.

Проучвания на общественото мнение сочат, че партия „Фидес“ на Орбан изостава със 7-9% от изгряващата опозиционна партия „Тиса“ на Петер Мадяр, която събира около 38-41%. Вотът за 199-местния парламент започна в 6:00 ч. местно време и трябва да приключи в 19:00 ч.

„Мисля, че се нуждаем от промяна в страната. Имаме нужда от подобрение на обществените нагласи; изпълнени сме с напрежение в много сфери, а сегашното правителство само подхранва тези настроения“, сподели 27-годишният Михай Бачи, след като даде гласа си за „Тиса“ в избирателна секция в Будапеща. Социолозите прогнозират, че изборите могат да доведат до рекордна активност. „Важно е да се върнем към нашия западен ангажимент – оттам започна и „Фидес“ преди много време. Възможно е да се върнем към западния път и без тях.“

Изборите се следят внимателно в Брюксел, тъй като много партньори в ЕС критикуват Орбан, приятел на руския президент Владимир Путин и близък съюзник на Тръмп, заради това, което те наричат ерозия на демократичното управление, медийната свобода и правата на малцинствата в Унгария. За източната съседка Украйна поражението на Орбан може да означава деблокиране на заем от Европейския съюз в размер на 90 милиарда евро, жизненоважен за нейната отбрана. Това също така би лишило Кремъл от неговия най-близък съюзник в ЕС.

Орбан представи изборите като избор между „война и мир“. По време на кампанията правителството му заля страната с плакати, предупреждаващи, че лидерът на „Тиса“ Мадяр ще въвлече Унгария във войната на Русия с Украйна – нещо, което той категорично отрича. „Очаквам неделните избори с най-добри надежди“, каза Орбан пред поддръжници в родното си място Секешфехервар. „Ако познаваме добре себе си, страната си и собствения си народ, тогава трябва да кажа, че в неделя унгарците ще гласуват за сигурността.“