Орбан ще блокира помощта от ЕС за Украйна.

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан, известен противник на помощта за Украйна, вижда в новия мирен план на Белия дом удобен повод да блокира милиарди евро финансиране за Киев, съобщава POLITICO.

В писмо, изпратено в събота до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Орбан призовава ЕС незабавно да се включи към условията на американския план от 28 точки, който предвижда Украйна да се откаже от територии, да намали наполовина въоръжените сили, като в същото време Вашингтон да получи 50% от печалбите от реконструкцията на страната.

Намесата на унгарския премиер идва в момент, когато лидери на ЕС водят кризисни консултации, за да вземат решение как да отговорят на плана, изготвен от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф без участието на европейските съюзници и предвиждащ мащабни отстъпки пред ултиматума на Москва.

„Европейците трябва незабавно и безусловно да подкрепят мирната инициатива на Съединените щати. Освен че трябва да застанем зад президента на САЩ, сме длъжни без отлагане да започнем самостоятелни и преки преговори с Русия“, пише Орбан.

Освен Унгария, останалите 26 страни-членки „многократно и недвусмислено заявиха подкрепата си за Украйна. В момента има интензивна координация между европейските лидери, включително и партньори извън ЕС, за да продължим тази подкрепа въпреки последните събития“, отбеляза европейски служител, пожелал анонимност.

В същото писмо Орбан посочва, че страната му „не подкрепя предоставянето на каквато и да било нова финансова помощ за Украйна от страна на Европейския съюз“, както и че „не дава съгласие подобно решение да бъде взето от името и в рамките на ЕС“.

В Брюксел се водят преговори с държавите-членки относно начини, по които замразените руски активи да бъдат използвани за отпускане на заем за репарации в размер на 140 млрд евро в полза на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден на срещата на върха на 18 декември.

„За Украйна бързото споразумение за Заема за репарации е от ключово значение. Той осигурява предсказуемо финансиране от наличностите на замразените руски държавни активи, гарантира стабилност още от началото на 2026 г. и не натоварва допълнително данъкоплатците в ЕС“, заяви украинският посланик в ЕС Всеволод Ченцов.

Орбан последователно опитва да блокира военната и финансова помощ за украинската отбрана, като в същото време задълбочава своите връзки с Кремъл и се обявява против санкциите, които имат за цел да източат военната каса на Кремъл. Въпреки това Унгария вече е била изненадвана от променливата реторика на президента Доналд Тръмп към Русия, което я принуди да договори изключение от новите американски ограничения върху руския петрол.

Урсула фон дер Лайен и лидерите на водещите световни икономики участват в срещата на Г-20 в Йоханесбург, където „в кулоарите се водят изключително интензивни дипломатически усилия за мирния план в Украйна“, съобщи друг европейски служител. Президенти и премиери от страните членки на ЕС ще обсъждат предложенията и в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка, която ще се проведе в Ангола този понеделник.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отправи остри критики спрямо американското предложение по-рано тази седмица: „Натискът трябва да бъде върху агресора, а не върху жертвата. Награждането на агресията само ще породи нова агресия.“

Тръмп даде срок до четвъртък на украинския президент Володимир Зеленски да приеме плана. „Той ще трябва да го хареса, а ако не го хареса – ами, тогава нека продължават да се сражават, предполагам“, заяви Т Рейтър в петък.

Зеленски, чиято страна се готви да посрещне поредна зима на война след пълномащабната инвазия от февруари 2022 г., заяви, че Украйна преживява „един от най-трудните моменти“ в историята си и може да се изправи пред избора „да загуби достойнството си или да рискува да загуби ключов партньор“.

Тръмп е отказал на Унгария изключение от санкциите срещу руския петрол.

🇭🇺⚔️🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп разкри, че е отказал да предостави изключение от американските санкции върху руския петрол на Унгария, въпреки личната молба, отправена към него от премиера Виктор Орбан.

Тръмп потвърди пред репортери, че Орбан е настоявал да получи изключение, позовавайки се на зависимостта на страната му от доставките на руския петрол, осъществявани по тръбопроводи.

„Той поиска изключение, но ние не го дадохме – нито едно. Да, той ми е приятел, но поиска изключение“, призна Тръмп.

Ройтерс съобщи, че унгарският премиер се е надявал да убеди Тръмп да направи изключение за Унгария заради високата ѝ зависимост от руските енергийни доставки.

По-рано Орбан оповести публични намеренията си да обсъди въпроса по време на среща с Тръмп, насрочена за 7 ноември, на която ще потърси и по-широко икономическо споразумение със САЩ.

„Унгария е държава без излаз на море. Ние зависим от маршрутите, по които се доставя енергията – основно тръбопроводи. Трябва американците да разберат тази конкретна ситуация, ако искаме те да позволят изключения от санкциите срещу Русия“, отбеляза Орбан пред репортери преди броени дни.

По-рано беше съобщено, че Будапеща търси активно партньорство с Чехия и Словакия за създаване на своеобразен алианс в рамките на Европейския съюз, скептичен към Украйна – ход, насочен към полагане на основите на координирана съпротива срещу европейската подкрепа за Киев.

Конгресмени осъдиха решението на Пентагона да изтегли войници от Румъния

Американски военнослужещи и във 2-ра бригадна бойна група, 101-ва въздушно-десантна дивизия, разположиха гаубица във авиобаза Михаил Когълничану, Румъния, 1 май 2025 г.
📸 Снимка: Nathan Arellano Tlaczani/U.S. Army

🇺🇸🇷🇴 Майк Роджърс и Роджър Уикър, председателите на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената на САЩ, осъдиха решението за намаляване на военното присъствие в Румъния, определяйки го като „едностранно и неподготвено“.

В съвместно изявление те посочиха, че са против прекратяването на ротацията на американската армейска бригада, разположена в страната, и са поискали разяснения как ще бъдат компенсирани последиците от това решение.

Командването на американската армия в Европа обяви, че 2-ра бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия няма да бъде заменена след приключване на своя 9-месечен престой в Румъния, както и други страни от Черноморския регион.

Изтеглянето е част от новия стратегически фокус върху вътрешната сигурност и съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион, въведени от министъра на отбраната Пийт Хегсет

Двамата конгресмени подчертаха, че решението е било взето без да бъдат проведени консултации с Конгреса, въпреки приетите закони, които изискват такива промени да минат междинна оценка и да се извършват в координация с военните командвания.

„Не можем да приемем промени в структурата на военните, извършени без задълбочен анализ и съгласуване с Конгреса“, заявиха Роджърс и Уикър. Те определиха Румъния като „силен съюзник“, който инвестира значителни средства в отбраната и освен това поема политически и икономически рискове, за да приюти американски сили и е домакин на база на НАТО.

Роджърс и Уикър алармират, че редуцираното присъствие може да насърчи по-нататъшната руска агресия, особено след като Букурещ разкри, че руски дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната през септември и е останал там за период от 50 минути.

„Решението изпраща погрешен сигнал към Москва в момент, когато президентът Тръмп се опитва да притисне Путин към траен мир в Украйна“, заявиха те.

Министерството на отбраната на Румъния потвърди, че около 1000 американски военнослужещи ще останат в страната, посочвайки„част от новите приоритети на президентската администрация“.

Стотици хиляди унгарци на митинг против Орбан.

🇭🇺 Стотици хиляди унгарци излязоха по улиците в митинги по повод националния празник на страната, отбелязвайки 69-години от въстанието срещу съветската власт през 1956 г. По време на шествията премиерът Виктор Орбан и опозицията се стремяха да покажат сила, мобилизирайки максимален брой поддръжници по-малко от шест месеца преди изборите.

Лидерът на опозицията Петер Мадяр призова за мирна смяна на режима и определи празника като най-важния след падането на комунизма, според вестник „Непсава“. Виктор Орбан заяви, че онези „заблудени хора“, които подкрепят смяна на правителството, подкрепят войната.

Според Мадяр мнозинството унгарци осъзнават, че страната върви по опасен път, който може да доведе до нова национална трагедия без коренна промяна в управлението. Той сравни сегашната ситуация начело на страната с репресивното минало на Унгария и предупреди, че в момента тя се управлява от режим, подобен на този на Янош Кадар, комунистически лидер в периода 1956-1989 г. Мадяр обвини правителството, че маргинализира и демонизира несъгласните с него, наричайки дисидентите „врагове“ и използвайки език на разделение, представяйки търсещите свобода като „престъпници“ и „насекоми“.

Той критикува управляващите, че се отклоняват от демократичните принципи на революцията от 1956 г. и обвини премиера, че концентрира властта в себе си, потиска пресата и налага контрол с всяване на страх. Мадяр отбеляза, че в ролята на млад опозиционер през 1989 г. Орбан се е обявил против диктатурата, но сега е създал сходна система за потискане на несъгласните с него.

44-годишният лидер, бивш член на „Фидес“, многократно спомена речта на Орбан от юни 1989 г. по време на погребението на Имре Наги, считана за началото на падането на комунистическата партия. В нея Орбан поиска изтеглянето на руските войски от Унгария.

Мадяр заяви, че страната може да остане свободна и независима само ако нейните лидери спрат да се подчиняват на чужди сили за политически облаги. Той отправи призив за лидерство, поставящо приоритет върху суверенитета на Унгария.

Освен това той повтори ангажиментите за изборите: възстановяване на независима съдебна власт, присъединяване към Европейската прокуратура, разкриване на досиетата на агентите, въвеждане на закон за национално помирение и политики за сигурност, суверенитет, демократични свободи, намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите и нов закон за защита на децата.

„След малко повече от 170 дни ще се събудим в свободна и усмихната страна“, каза той, имайки предвид предстоящите избори. „За това ще ни трябват смирение, човечност, упорит труд и много патриотизъм“, добави той, обявявайки ново турне „Пътят към победата“.

Повечето независими анкети показват двуцифрена преднина за „Тиса“, освен контролираните от правителството, които прогнозират леко предимство за „Фидес“.

„Фидес“ организира масов митинг, в който мобилизира избиратели от цяла Унгария, включително автобуси от малки селища. Опозиционните медии съобщиха за ваучери за храна и автомобили с украински и сръбски номера в Будапеща.

Поддръжниците на Орбан се събраха на моста „Маргарет“ откъм Буда и маршируваха до площад „Кошут“, където премиерът произнесе реч, в която изрази недоволство, че срещата на ЕС съвпада с празника, и замина за Брюксел след края на митинга.

Той описа митинга „Марш за мира“ като най-големия митинг в подкрепа на правителството, което нарече „най-голямото патриотично движение в Европа“, и призова за съпротива срещу Брюксел, който според него иска да въвлече Унгария във война.

Орбан нарече Унгария европейска столица на мира с „християнско, консервативно и национално“ управление и призова поддръжниците си да разговарят с „заблудените“ унгарци, които подкрепят смяна на правителството, твърдейки, че те подкрепят война.

Орбан сравни революцията през 1956 г. с настоящата борба срещу „либералните и глобални сили“ в Брюксел, които обвини в блокиране на мирните усилия на Тръмп за Украйна, въпреки отмяната на срещата Тръмп-Путин, която очевидно изненада правителството.

След края на митингите се разрази спор за посещаемостта им. Експерти и анализатори обсъждаха, като всяка страна твърдеше, че нейният митинг е бил по-мащабен. Социалните мрежи бяха залети със снимки и оценки. „Фидес“ запълни площад „Кошут“, а митингът на „Тиса“ изпълни площад „Героите“ и булевард „Андраши“. Снимка от самолет, показваща тълпата, стана вайрък.

А Мадяр отсече: „Ние сме мнозинството.“

Тръмп и Путин се съгласиха за среща в Будапеща.

🇺🇸📞🇷🇺 Американският президент Доналд Тръмп обяви, че е постигнал съгласие с Владимир Путин, с когото ще изпратят висши съветници на предварителни срещи следващата седмица, ръководени от държавния секретар на САЩ Марко Рубио, преди планираната среща на върха между двамата лидери в Будапеща, Унгария.

„В края на разговора се съгласихме, че следващата седмица ще бъде проведена среща на висшите ни съветници. След това с Путин ще се срещнем на предварително уговорено място – Будапеща, Унгария, за да видим дали можем да сложим край на тази „неблагородна“ война между Русия и Украйна“, написа Тръмп.

Той описа телефонния разговор като „много продуктивен“ и отбеляза, че е засегнал и последните събития в Близкия изток, двустранната търговия, както и работата с украинските деца на първата дама Мелания Тръмп:

„Путин ме поздрави, както и Съединените щати, за големия успех на мира в Близкия изток – нещо, което според него е вековна мечта... Путин благодари на първата дама Мелания за ангажимента ѝ към децата. Той беше много признателен и каза, че това ще продължи“, добави Тръмп, изразявайки надежда, че напредъкът на мирния план в Близкия изток може да помогне и на преговорите за край на войната в Украйна:

„Всъщност вярвам, че успехът в Близкия изток ще помогне в преговорите ни за постигане на край на войната между Русия и Украйна“, предположи той.

Тръмп потвърди, че ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом на 17 октомври, за да обсъдят разговора с Путин и други свързани въпроси.

След края на разговора съветникът на Кремъл по външна политика Юрий Ушаков заяви, че руският президент е заявил пред Тръмп, че доставката на американските ракети Томахоук за Украйна „няма да промени ситуацията на бойното поле“ и ще подкопае двустранните отношения между Вашингтон и Москва, както и усилията за разрешаване на войната.

По-рано Тръмп заяви, че Америка разполага с „много Томахоук“ и заплаши, че руската икономика „ще се срути“.

Последният голям клиент на Газпром в Европа ще купува газ от Туркменистан.

🇭🇺🇹🇲 Унгария, един от най-големите клиенти на Газпром в Европейския съюз, изрази желание да започне внос на природен газ от Туркменистан, заяви заместник-държавният секретар по развитие на източните връзки на страната Адам Щифтер по време на посещение в Ашхабад.

„В енергийната сфера разчитаме на Туркменистан като надежден партньор. Унгария зависи от вноса на природен газ от различни държави, затова гледаме с голяма надежда и към Туркменистан. Надяваме се, че в близко бъдеще той ще стане доставчик на газ за Европа, и конкретно за Унгария“, каза Щифтер, цитиран от Интерфакс.

В четвъртък унгарският министър на външните работи Петер Сиярто обяви подписването на най-дългосрочния договор в историята на страната за доставка на втечнен природен газ с френската компания Engie, който ще бъде в сила до 2038 г., а общият обем на доставките ще достигне 4 млрд. кубически метра.

В началото на септември Унгария сключи и договор с британската компания Shell за закупуване на 2 милиарда кубически метра газ годишно. Доставките ще започнат през 2026 г., а споразумението е с продължителност 10 години. Газът ще се транспортира през Чехия и Германия.

Унгария и Словакия, които нямат излаз на море и внасят руски газ и петрол по тръбопроводи, досега се противопоставяха на пълния отказ от руските енергийни ресурси. Въпреки това, според водещия анализатор на Freedom Finance Global Наталия Милчакова, неочакваната промяна в тона на Будапеща относно възможността за внос на газ от други държави показва стремеж към диверсификация на доставките.

Все пак тя отбелязва, че все още не е ясно колко газ би могъл да достави Туркменистан и по какъв начин. „Ще трябва да се използва тръбопроводната инфраструктура на Азербайджан, който също има планове за износ на газ към Европа, или на Иран, с когото ЕС има сложни отношения заради санкциите. Друга възможност е доставките да преминават през „Турски поток“ въз основа на договор с Газпром, обясни Милчакова.

По изчисления на финландския аналитичен център CREA, в момента Будапеща харчи около 500 милиона евро месечно за внос на енергийни ресурси от Русия. През юли доставките на газ за Унгария възлизат на 285 милиона евро, а на петрол – на 200 милиона евро. Словакия също продължава да внася руски тръбопроводен газ, но в значително по-малки обеми – около 50 милиона евро месечно.

Унгария все още има действащ договор с Газпром за доставка на 4,5 милиарда кубически метра газ годишно до 2036 г.

Европа не трябва да се страхува от Русия, смята Виктор Орбан

🇪🇺🇭🇺 Европейският съюз няма причина да се страхува от Русия, тъй като е по-силен в отбранителните способности. Истинската опасност идва от икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност, заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от The Guardian.

Докато полският премиер Доналд Туск разговаряше с група журналисти, един от тях реши да извика въпрос към Орбан, който беше наблизо и отговаряше на унгарски репортери.

„Кой представлява основната заплаха за Европа?“ – извика журналистът, очаквайки отговор от унгарския политик.

„Това е провокация“ – отбеляза Туск в шегаджийски тон.

„Истинската опасност? Икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност“ – отговори унгарският премиер, обръщайки се към журналиста, който зададе допълнителен въпрос:

„Не е Русия ли?“ – попита представителят на медиите.

„Ние сме по-силни от Русия. Направете сравнение и се осланяйте на фактите. Над 400 млн. души сме, а Русия е около 130 милиона. Погледнете европейския БВП – той е голям. Русия е малка в сравнение. Ние, 27-те държави, харчим повече за военни разходи от руснаците. Така че защо да се страхуваме? Ние сме по-силни от тях“ – обясни Орбан и допълни, че европейските държави трябва да „се обединят и да защитават интересите си заедно“.

Преди няколко дни в интервю за унгарски подкаст Орбан заяви, че Русия „вече е спечелила“ войната срещу Украйна, въпреки че е слаба във военно и икономическо отношение. Той също така отбеляза, че ако руски дронове навлязат в унгарското въздушно пространство, те ще бъдат свалени.

По отношение на Украйна в момента унгарският премиер се опитва да блокира присъединяването й към ЕС и, според журналисти, вече е намерил съюзници по този въпрос.

Орбан: Украйна не е суверенна държава

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Украйна не е суверенна държава, коментирайки обвиненията, отправени от Киев, че унгарски дронове са нарушили въздушното пространство на страната.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разузнавателни дронове, които вероятно са дошли от Унгария, са навлезли за първи път във въздушното пространство на Украйна близо до границата между двете страни.

Будапеща отхвърли обвиненията, а нейният външен министър Петер Сийярто определи думите на Зеленски като „загуба на разсъдък“.

Въпреки това Орбан призна, че унгарски дронове може да са преминали в украинска територия.

„Имам доверие на министрите си, но, да кажем, прелетели са няколко метра оттам, и какво от това? Украйна не е независима държава, не е суверенна държава“, каза унгарският премиер в политическо токшоу в ефира на телевизионен канал, близък до правителството.

„Ние подкрепяме Украйна, Западът я подкрепя, даваме ѝ оръжие, но Украйна не трябва да се държи така, сякаш е суверенна държава“, допълни той. По думите му украинската държава е загубила една пета от територията си по време на войната с Русия, което е било „краят на нейния суверенитет.“

Към момента 19% от територията на Украйна се намира под руска окупация, което включва Крим, части от Донбас, превзети още в самото начало на конфликта през 2014 г. и допълнителни региони, превзети след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В отговор на изказването на Орбан, украинският външен министър Андрий Сибиха коментира, че унгарският премиер „остава опиянен от руската пропаганда.“

„Ще се радваме да чуем мислите му за държавния суверенитет и независимост, след като освободи зависимостта си от руската енергия, както многократно настояваха президентът на САЩ Доналд Тръмп и европейските партньори“, написа още Сибиха в X.

Орбан, дългогодишен съюзник на Доналд Тръмп, е един от най-позитивно настроените към Кремъл европейски лидери и редовно блокира решения на ЕС за налагане на санкции на Москва в отговор на погазването на международното право и въоръжената ѝ агресия. Освен това премиерът на Унгария блокира процеса по присъединяване на Украйна към Евросъюза.

Не на последно място, Будапеща системно блокира решенията на ЕС за предоставяне на помощ за Киев – както военна, така и хуманитарна, и налага последователно вето на финансова подкрепа от ЕС, необходима за следвоенно възстановяване, енергийна сигурност и икономическа стабилност на Украйна, която от четири години насам води борба за своето оцеляване в условията на ежедневни руски атаки.

Унгария консумира около 8 милиарда кубически метра газ годишно и остава водещият клиент на руски газ в Европа. Повечето страни от съюза сведоха до минимум вноса от Москва в отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Унгария заяви, че Зеленски е „изгубил разсъдък“ след негов коментар за дронове.

🇺🇦🇭🇺 Разузнавателни дронове, навлезли във въздушното пространство на Украйна, може да са излетели от Унгария, за да проучат индустриалния потенциал на районите по западната граница на страната, заяви в петък президентът Володимир Зеленски, с което предизвика подигравателен отговор от Будапеща.

„Президентът Зеленски губи разсъдъка си заради антиунгарската си мания. Сега започва да вижда неща, които не съществуват“, написа унгарският външен министър Петер Сиярто в публикация в X.

Зеленски се позова на предварителна оценка на украинските военни относно активността на посочените разузнавателни дронове, но не уточни кога те са били засечени над граничния регион.

„Наредих цялата налична информация да бъде проверена и да се изготвят спешни доклади за всеки регистриран инцидент“, написа Зеленски в своя Telegram канал след проведена среща с висшето военно ръководство на страната в петък.

По-късно в дежурното си вечерно обръщение Зеленски спомена за „много странни инциденти“ на унгарската граница, във връзка с които разпоредил щателни проверки. Той обеща, че ако подобни дронове се появят отново, „ще се реагира подходящо в защита на нашата държава“.

Генералният щаб на ВСУ разпространи онлайн снимки на обекти, приличащи на дронове, които според тях са преминали държавната граница, нарушавайки украинското въздушно пространство.

Унгария е член на ЕС и НАТО – две организации, подкрепящи Украйна в нейната борба с руската агресия, но въпреки това двустранните отношения между Киев и Будапеща често са напрегнати.

След пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. много от големите украински индустриални компании, особено от източните и южните региони, се преместиха в Западна Украйна и други по-безопасни части на страната.

Унгарският премиер Виктор Орбан изрази скептицизъм към западната военна помощ за Украйна и поддържа по-близки отношения с руския президент Владимир Путин отколкото със съюзниците си от НАТО и ЕС.

По-рано в петък украинският външен министър Андрий Сибига съобщи, че е наложил забрана за влизане на трима висши унгарски военни в отговор на по-ранна забрана, наложена от Унгария на украински военни командири.

В Украйна живеят около 150 000 етнически унгарци, повечето от които се намират в Закарпатска област, граничеща с Унгария. Правителствата на двете страни периодично влизат в разногласия за правата на тази общност, особено по отношение на езика.

Унгарски JAS 39 Gripen ескортираха група руски изтребители в Прибалтика.

🇭🇺⚔️🇷🇺 Унгарски изтребители Gripen, базирани в Литва, бяха вдигнати под тревога, за да прехванат формация бойни самолети на руските въздушно-космически сили, приближавала се към въздушното пространство на НАТО по-рано днес. Това съобщи Обединеното въздушно командване на Алианса в официално изявление по-рано днес.

В него се уточнява, че група от пет руски военни самолета – Су-30СМ, Су-35С и 3 х МиГ-31БМ е била засечена по време на полет в непосредствена близост до съюзническо въздушно пространство над Балтийско море.

Машините не са спазвали международните протоколи за безопасност на полетите, което е наложило незабавна реакция на мисията на НАТО за охрана на въздушното пространство.

JAS 39 Gripen от състава на унгарските военновъздушни сили са били вдигнати от авиобаза Шяуляй в Литва, при което са идентифицирали руската формация западно от латвийското крайбрежие. След визуална проверка и съпровождане, руските самолети са се оттеглили, а унгарските изтребители са се завърнали обратно в базата си.

Мисията е част от постоянната операция на НАТО за защита на въздушното пространство, която предствлява колективна инициатива в мирно време, целяща да гарантира сигурността на страните членки. Тя функционира денонощно и има за цел да осигури бърза реакция на всяко неразрешено или потенциално опасно военно действие в близост до територията на алианса.

Охраната на въздушното пространство е ключов елемент от политиката на НАТО за възпиране в Балтийския регион, където съюзнически изтребители редовно прехващат руски бойни самолети, които летят без полетен план, включени транспондери или установена комуникация с органите за въздушен контрол на съответната страна.

Последният инцидент се вписва в контекста на продължаващо напрежение в Източна и Централна Европа, белязано от все по-чести срещи между руски и натовски самолети над Балтийско море. От алианса подчертават, че подобни мисии са рутинни, но необходими за поддържане на сигурността и целостта на въздушното пространство на НАТО.

Европейският съюз удължава санкциите срещу поддръжници на Русия

Знамената на Европейския съюз се веят пред централата на Европейската комисия в Брюксел, Белгия, 16 юли 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Yves Herman

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейският съюз постигна съгласие за удължаване с нови шест месеца на санкциите срещу повече от 2500 физически и юридически лица, обвинени в подкрепа на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и подкопаване на нейната независимост и териториална цялост.

Списъкът включва президента Владимир Путин, външния министър Сергей Лавров, висши военни, депутати, олигарси, пропагандисти, наемници и лица, отговорни за отвличането на украински деца от териториите под руска окупация – престъпление, за което Путин е издирван от Международния наказателен съд.

Посланиците на ЕС одобриха удължаването по време на среща в Брюксел, както потвърди датското председателство на Съвета на ЕС. Преговорите продължиха до последния момент, като успяха да се вместят в правния срок в последния момент.

Основното забавяне дойде от Унгария и Словакия, които поискаха изключване на конкретни имена от черния списък. Въпреки че никой не беше премахнат по политически причини, неуточнен брой имена бяха извадени по технически причини. По-рано тази година Унгария успя да премахне трима души от списъка.

Датското председателство предложи промяна в процеса на подновяване на санкциите на 12-месечен цикъл, за да се намалят рисковете от забавяния заради вето – предложение, което беше отхвърлено, оставяйки в сила 6-месечния график.

Унгария и Словакия използват често правото на вето по време на дискусиите за санкциите, за да си издействат отстъпки – практика, разочаровала други държави членки на ЕС. Въпреки критиките си към политиката на санкциите, досега двете страни не са ги блокирали изцяло.

По-рано ЕС се опита да въведе 12-месечна рамка за санкции, която да защити замразените руски активи на стойност 210 милиарда евро от подобни заплахи от вето. Този опит също се провали.

Решението за удължаване на санкциите идва в светлината на координирани усилия между Вашингтон и Брюксел за засилен натиск срещу Кремъл. Докато Белият дом настоява за наказателни мита срещу купувачите на руски петрол като Китай и Индия, Европейската комисия финализира пакет от санкции под номер 19, който се очаква да включва мерки, насочени срещу руския „сенчест флот“ и компании, улесняващи заобикалянето на санкциите.

ЕС също така потвърди своя ангажимент към прекратяване на зависимостта от руски изкопаеми горива до края на 2027 г.

Чешките служби разкриха беларуска шпионска мрежа в Европа

🇨🇿🕵️🇧🇾 Службата за сигурност и информация на Чехия (BIS) съобщи, че е неутрализирала шпионска мрежа на Беларус, действаща на територията на Европа, в съвместна операция със службите на Румъния и Унгария.

Служител на посолството на Беларус в Прага беше определен от BIS като „разузнавателен офицер под дипломатическо прикритие“, в резултат на което беше обявен за персона нон грата. В Румъния пък беше задържан пенсиониран висш офицер от молдовските спецслужби, за когото се твърди, че е работил за Минск, предаде Беларуската служба на Радио Свобода.

Според BIS мрежата е изградена от Комитета за държавна сигурност на Беларус (КГБ), който се е стремял да създаде агентурна мрежа за събиране на разузнавателни данни в Европа. Министърът на външните работи на Чехия Ян Липавски написа в социалната мрежа X:

„Благодаря на BIS и чешката дипломация за разобличаването и наказването на беларуските агенти, занимавали се с шпионаж. Няма да позволим на агенти да се разхождат свободно из нашата страна и ще защитим Чешката република.“

Името на дипломата, който трябва да напусне Чехия в срок от 72 часа, не се съобщава публично.

🇲🇩 Друг предполагаем участник в мрежата е бивш заместник-директор на Службата за информация и сигурност на Молдова (SIS).

Румънската служба на Радио Свобода потвърди ареста на 47-годишен пенсиониран молдовски офицер, извършен от прокуратурата за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT). Той е с повдигнато обвинение в шпионаж в полза на Беларус и е разследван за държавна измяна с предаване на класифицирана информация, разкриха Настоящее время и Радио Свобода.

По данни на следствието заподозреният се е срещал с представители на КГБ в унгарската столица Будапеща два пъти през последната година.

BIS подчерта, че беларуските агенти активно са използвали възможността за свободно придвижване на дипломати из континента. В тази връзка шефът на чешкото контраразузнаване Михал Коуделка припомни предложението на Прага да бъде ограничено движението на акредитираните дипломати от Руската федерация и Беларус в рамките на Шенгенското пространство. Тази инициатива все още се обсъжда на равнище ЕС, но на този етап няма постигнат консенсус.

Беларус, военно-политически съюзник на Русия, засега не отговорил публично на обвиненията от чешките и румънските служби.

Унгария наложи забрана за влизане на Роберт Бровди заради атаката по нефтопровода „Дружба“

🇭🇺🇺🇦 Унгария реши да наложи забрана за влизане в страната и целия Шенген на командира на украинската военна част, отговорна за ударите срещу нефтопровода „Дружба“, съобщи на 28 август външният министър Петер Сиярто.

През последните седмици Украйна извърши поне три удара по нефтопровода, който доставя руски петрол за Унгария и Словакия, прекъсвайки временно операциите му.

Макар че Сиярто не назова поименно командира, срещу когото е мярката, политическият директор на унгарския премиер Балаж Орбан потвърди пред изданието 444, че това е Роберт Бровди – командир на Силите за безпилотни системи на Украйна.

Бровди, който е от унгарски произход и е известен с позивната „Мадяр“, призна, че неговата част е отговорна за атаките с дронове срещу нефтопровода, включително и за последния удар на 21 август срещу помпената станция в Брянска област.

Унгарският външен министър определи атаката като „удар по унгарския суверенитет“ и заяви, че е „застраши енергийната сигурност и почти наложи използването на стратегическите ни резерви“.

„Украйна отлично знае, че нефтопроводът Дружба е жизненоважен за енергийното снабдяване на Унгария и Словакия и че тези удари ни вредят много повече, отколкото на Русия,“ написа Сиярто в X.

Бровди отхвърли решението на Будапеща и обвини унгарското ръководство, че носи отговорност за руските удари по украинските градове, като „пълни мръсните си джобове със санкционирани евтини суровини“.

„Аз съм украинец и ще пристигна в родината на баща ми след вас. В Унгария има достатъчно истински унгарци и един ден те ще се погнусят от вас“, написа той в Telegram.

В изявлението си Сиярто не спомена и дума за масираната руска атака с дронове и ракети по Киев през изминалата нощ, убила най-малко 18 души, сред тях 4 деца, и ранила близо 40. Украинският външен министър Андрей Сибига заяви, че Будапеща „застава на грешната страна на историята“.

„Петер, ако руският тръбопровод е по-важен за теб от украинските деца, убити тази сутрин от Русия, това е морален упадък“, написа той в X.

„Ако Унгария наистина е затворила входа на страната и на целия Шенген за един от украинските военни командири, който е етнически унгарец и гражданин на Украйна, това може да предизвика единствено възмущение,“ заяви президентът Володимир Зеленски. Той добави, че министерство на външните работи е инструктирано да изясни случая и да „реагира съответно“.

Нефтопроводът „Дружба“ е един от най-големите в света и доставя руски петрол директно в Унгария и Словакия – единствените държави в ЕС, които все още купуват руски суров петрол чрез системата. През юли те са внесли съответно петрол на стойност 232 млн. долара и 196 млн. долара.

Унгария, смятана за най-близкия до Москва съюзник в ЕС, многократно се обявява против опитите на Брюксел да прекрати напълно вноса на руска енергия и е заплашвала да блокира европейския път на Украйна.

Киев редовно нанася удари по военни и индустриални обекти в Руската федерация, в т.ч. петролни рафинерии, с цел да подкопае приходите на Москва и да отслаби способността ѝ да води войната.

Литва настоява ЕС да заобиколи Унгария в преговорите за членство на Украйна

🇱🇹🇪🇺 Литва призова ЕС да намери начин да заобиколи ветото на Унгария в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, като настоява за „решителни стъпки“. Това съобщи литовската обществена телевизия LRT на 27 август, цитирайки писмо, което е прегледала.

Унгарският премиер Виктор Орбан, чието правителство е широко възприемано като най-близко до Кремъл в европейския блок, многократно е възпрепятствал пътя на Украйна към ЕС.

В писмо, изпратено до столиците на ЕС миналата седмица преди неформална среща на външните министри в Копенхаген на 1 и 2 септември, Литва настоява блокът да предприеме конкретни стъпки, за да направи кандидатурата на Украйна за членство „осезаема и необратима“.

Според съобщенията Вилнюс предлага започване на преговори за присъединяване на техническо ниво с Украйна и Молдова без участието на Унгария, при условие че останалите 26 държави се съгласят. Официалното одобрение може да последва по-късно, ако Будапеща промени своята позиция или ръководството ѝ се смени, пише медията.

Според писмото бездействието може да отслаби обществената подкрепа в Украйна и да подкопае институционалната воля на страната за провеждане на реформи. Започването на преговори от своя страна би повишило морала на Украйна и би засилило инерцията за реформи, се казва в писмото.

По-рано през август президентът Володимир Зеленски заяви, че по време на скорошната си визита във Вашингтон е поискал от американския си колега Доналд Тръмп да помогне за предотвратяване на възпрепятстването от страна на Будапеща на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Той добави, че Тръмп е обещал екипът му да разгледа въпроса.

Politico съобщи, позовавайки се на неназован дипломат, че Тръмп е апелирал към Орбан да вдигне ветото и че това е променило динамиката.

Украйна кандидатства за членство в ЕС малко след като Русия започна войната си през 2022 г. и получи статут на кандидат в рамките на месеци.

Будапеща многократно блокира санкции срещу Русия и забави военната помощ за Украйна. През юни Съветът на ЕС не успя да приеме единодушно изявление в подкрепа на Киев, след като Унгария отново отказа да го подкрепи.

Почти всички държави членки на ЕС се съгласиха през юни, че Украйна е готова да открие клъстер „Основи“, но официалните преговори могат да започнат само с единодушното съгласие на всички 27 държави членки.

Украинска атака с дрон спря доставките за Унгария и Словакия по нефтопровода „Дружба“.

🇺🇦💥🇷🇺 Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съобщи, че е нанесен удар срещу инфраструктура на нефтопровода „Дружба“. По-рано днес от Унгария дойдоха съобщения, че в страната е спрял да постъпва руски петрол в резултат на удар по трансформаторна подстанция на руска територия. Доставките за Словакия също са спряни.

В изявление на щаба се посочва, че през нощта на 18 август подразделения на Силите за безпилотни системи на ВСУ са извършили удар срещу обект от инфраструктурата на тръбопровода, което води до възникване на пожар, а изпомпването на нефт по тръбата е спряло напълно, твърдят украинските военни.

Междувременно унгарският външен министър Петер Сиярто обвини Киев за атаката и заяви, че тя е предизвикала спиране на доставките на руски нефт.

„Украйна отново атакува нефтопровод, водещ към Унгария. Това доведе до спиране на доставките. Този пореден удар по нашата енергийна сигурност е възмутителен и неприемлив!“ – отбеляза той в публикация на X, без да уточнява кога и къде е станала атаката и за кой нефтопровод става въпрос.

Сиярто се позова на руския заместник-министър на енергетиката Павел Сорокин, който посочва, че специалисти работят на място за възстановяване на работата на трансформаторната подстанция, но все още не е ясно кога точно ще бъдат възобновени доставките на петрол.

Словашкият оператор Transpetrol също потвърди за прекъсване на доставките, цитиран от Reuters.

„Нашата компания няма по-подробна информация относно причината за спирането, което се намира извън територията на Словакия. Транспортът на петрол през страната се извършва съгласно плана за изпомпване“, увериха от компанията.

Министърът на икономиката на Словакия Дениса Сакова подчерта, че причината за прекъсването е повреда на руската трансформаторна подстанция – втора такава за под седмица, съобщава вестник Denník N. По думите ѝ електроснабдяването се очаква да бъде възстановено в следващите няколко дни, а доставките на петрол към страната не са застрашени.

Украинският външен министър Андрей Сибиха отговори на унгарските обвинения като написа в Х, че Будапеща „прави всичко възможно, за да запази своята зависимост“ от енергийните ресурси на Москва, въпреки руската агресия срещу Украйна.

„Сега можете да изпращате своите жалби и заплахи на вашите приятели в Москва“, предложи той.

Сиярто отговори, че Унгария се снабдява с петрол по нефтопровода „Дружба“ от десетилетия, като това е в интересите на Будапеща. Унгарският министър добави, че украинските атаки предизвикват редовни прекъсвания в доставките на петрол по този тръбопровод, което противоречи на унгарските интереси. Той също така напомни, че голяма част от електроенергията, доставяна на Украйна, идва от Унгария.

Специалният представител на Кремъл за инвестиционно-икономическо сътрудничество с чужди държави Кирил Дмитриев благодари на Сиярто за неговата позиция по въпроса за украинските атаки по „Дружба“.

„В свят, където има толкова малко яснота и толкова много изкривена информация, вашият глас прорязва мъглата“, написа той.

По-рано този месец, на 12 август вечерта украинските въоръжени сили нанесоха ракетен удар с HIMARS и безпилотен самолет по горивен обект в Унечския район на Брянска област, съобщава областният губернатор Александър Богомаз, според когото е възникнал пожар, който е потушен, докато един спасител е пострадал.

Богомаз не уточни дали обектът е свързан с нефтопровода „Дружба“, който има инфраструктура в в село Високо в Унечския район, където се намира линейната производствено-диспечерска станция „Унеча“. Оттам тръбата продължава към Беларус и се разклонява на север и юг, а едно разклонение води към Унгария през Украйна.

Орбан: Украйна трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Русия.

🇭🇺 Унгарският министър-председател Виктор Орбан направи редица изявления за Украйна, като заяви, че тя трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Руската федерация.

Орбан отказа на Украйна правото на присъединяване към Европейския съюз, от което навремето се е възползвала родната му страна, позовавайки се на войната на Русия. Изявление унгарският премиер направи в своя профил на X.

Той за пореден път повдигна темата за Украйна и нейната интеграция в ЕС в поредно интервю, фрагмент от което публикува в своя акаунт. В него ръководителят на унгарското правителство, който систематично и последователно блокира решенията на ЕС относно помощта за Украйна, нейната интеграция и засилването на натиска върху руския агресор, предложи „стратегическо сътрудничество“ на Киев.

„Унгария предлага стратегическо сътрудничество с Украйна – прагматично, гъвкаво и основано на взаимни интереси, а не необратима интеграция. Членството на Украйна в ЕС ще пренесе войната в сърцето на Европа, а нашите семейства не трябва да се сблъскват с риск. Тези времена изискват спокойно разсъждение, а не театрални заплахи“, заяви Орбан и за пореден път пропусна да спомене, че войната е започната от Русия, към която той демонстрира сериозна привързаност.

„Днес съдбата на Украйна е такава, че тя е буферна държава, граничеща с Русия. Не сме готови да приемем такава съдба. Унгарците току-що избягаха от това. Ние също бяхме буферна страна по време на Студената война. Не бяхме част от Съветския съюз, но бяхме на западния периметър на Съветския съюз, на източния периметър на западния свят, но ние бяхме буфер. Ние не искаме да се връщаме към тази позиция. Украйна е в такава ситуация. Това може да е неудобно, може да не е добре и някой иска да се измъкне от това, но факт е, че страната не може да си смени адреса“, заяви унгарският премиер.

Това не е първият опит на Орбан да съчини аргументи относно недопустимостта на влизането на Украйна в ЕС. Така след разпространението от унгарските власти на тези за това как украинците „ще отнемат пари от унгарците“, Орбан заяви, че е против европейската интеграция на Украйна, защото не иска „да бъде в общност със страна, която представлява заплаха“. Москва пък, където унгарският премиер многократно е пътувал и то след началото на руската агресия, изглежда не е такава заплаха в неговите очи.

Освен това Орбан не иска да вижда украинската държава сред страните-членки на НАТО и описа недопускането на нейното членство в Алианса като „своя задача“.

В същото време той периодично се опитва ту да приспи европейската бдителност със заявления за руската военна слабост пред НАТО, ту да посее страх в европейците с твърдения, че Русия печели и Украйна и ≈Европа вече са загубили войната.

EDGE Group подписва споразумения за сътрудничество с Унгария за отбранителни системи

🇭🇺🤝🇦🇪 Базираната в ОАЕ компания EDGE Group подписа три големи споразумения с унгарската 4iG Space and Defence Technologies за съвместна разработка, локализация и маркетинг на модерни отбранителни системи на европейските и африканските пазари.

Договорите, финализирани по време на официално държавно посещение на ОАЕ в Унгария, отбелязват стратегически етап за EDGE, на фона на разширяващо се присъствие на компанията в страните членки на НАТО, като същевременно укрепва индустриалното сътрудничество с Унгария.

Според EDGE, партньорството ще се фокусира над ракетната система SKYKNIGHT, баражиращи боеприпаси SHADOW 25 и SHADOW 50 и усъвършенствани решения за контрол на въздушното движение. Тези системи са насочени към справяне както с асиметрични, така и с конвенционални заплахи, което ги прави силно адаптивни към регионалните нужди за сигурност.

„Сътрудничеството укрепва способността ни да предоставяме авангардни възможности, като в същото време насърчава индустриалния растеж в Европа и Африка“, гласи изявление на EDGE

Баражиращите боеприпаси SHADOW 25 и SHADOW 50, разработени от Abu Dhabi Autonomous Systems Investments (ADASI), предлагат възможности за нанасяне на прецизни удари по неподвижни цели. Проектирани за мисии с голям обсег и дълга издръжливост, те предоставят гъвкава опция за съвременните бойни полета, където бързото разгръщане и висока точност са от решаващо значение.

Системата за противовъздушна отбрана SkyKnight (SS-ADS) осигурява защита на вътрешния слой срещу редица въздушни заплахи, включително ракети, артилерия, минохвъргачки (RAM), балистични бомби и оръжия с голям обсег. EDGE отбеляза, че системата може да проследява и да поразява до 80 пристигащи цели едновременно, предлагайки защита както за статични обекти, така и за мобилни сили.

С висока степен на модулност SkyKnight може да се превозва в стандартни 6-метрови товарни контейнери, което позволява бързо разгръщане в предни райони или постоянна инсталация на критични обекти.

Чрез партньорството си с унгарската 4iG, EDGE напредва в стратегическата цел да се интегрира във веригите за доставки на НАТО и да разшири индустриалното партньорство със съюзниците в Европа.

Този ход следва по-широките усилия на EDGE за разработка на местни технологии и изграждане на партньорства, подкрепящи визията на ОАЕ да се превърнат в световен лидер в производството на модерни отбранителни продукти.

Партньорството ще проучи и съвместни възможности за научноизследователска и развойна дейност, както и инициативи за развитие на работната сила в двете страни, полагайки основите за устойчиво индустриално присъствие.

Словашкият външен министър заяви, че Русия „може би“ трябва да бъде простена

🇸🇰🤝🇷🇺 Министърът на външните работи на Словакия Юрай Бланар заяви, че руските престъпления „може би“ трябва да бъдат простени, а комуникацията с Москва да бъде възстановена, за да се сложи край на войната в Украйна.

Скандалното изказване на словашкия топ дипломат идва само два дни след като Братислава блокира новия пакет санкции на ЕС срещу Руската федерация. Това е пореден пример за разминаване между позицията на Словакия и подкрепата за Украйна, около която постигна консенсус по-голямата част от свободния свят.

В интервю за местни медии Бланар заяви, че конфликтът между Русия и Украйна не може да бъде решен по военен път и може да бъде предотвратен само чрез „дипломатически средства и спазване на международното право“.

„Нека се върнем към уважението към международното право и да търсим начини за комуникация с Руската федерация“, каза той в неделя.

Западът трябва да намери начин да сътрудничи с Русия, продължи Бланар: „И може би дори да ѝ се прости всичко, което се е случило.“

Словашкото правителство начело с министър-председателя Роберт Фицо запази своите отношения с Москва през цялото време, докато повечето лидери на страните в ЕС и останалите западни държави прекъснаха контактите след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Фицо дори присъства като официален гост на парада на Червения площад в Москва на 9 май 2025 г. по случай Деня на победата и се срещна лично с руския президент Владимир Путин.

Същевременно тази седмица словашкият премиер заяви, че не възнамерява да се среща с украинския президент Володимир Зеленски в близко бъдеще.

„Не виждам причина да се срещна с украинския президент“, заяви Фицо пред словашката телевизия STVR. „Срещата ми със Зеленски няма смисъл, защото той ме мрази“, добави той.

Словакия се присъедини към Унгария в усилията за саботиране на 18-ия пакет санкции на ЕС срещу държавата-агресор – за първи път от началото на войната. Освен това Фицо прекъсна доставките на военна помощ за Украйна малко след встъпването си в длъжност през 2023 г.

Въпреки това словашкият премиер подкрепя присъединяването на Украйна към ЕС, тъй като според него то „носи повече ползи, отколкото недостатъци за Словакия“.

ЕС прие четири нови пакета от санкции срещу Русия заради войната в Украйна

Колона от товарни влакове и вагони след забраната на Литва за транзит на стоки под санкции от ЕС през руския анклав Калининград на Балтийско море, 21 юни 2022 г.
📸 Снимка: REUTERS/Vitaly Nevar

🇪🇺⚔️🇷🇺 Европейската комисия обяви, че е приела четири нови пакета от санкции срещу Русия във връзка с войната в Украйна. Сред тях е 17-ият пакет, насочен срещу „сенчестия флот“ на Москва, заедно с мерки, свързани с химическите оръжия, нарушенията на човешките права и хибридните заплахи.

ЕС и западните му съюзници постепенно затягат мерките срещу руския „сенчест флот“ от танкери и свързаните с него лица, заобикалящи ценовия таван на руския суров петрол, наложен от страните от Г-7 в края на 2022 г. Таванът позволява продажбата на руски петрол на трети страни със западни застрахователни услуги, при условие че цената не надвишава 60 долара за барел. Затегнатите мерки започват да оказват ефект, като тази седмица ЕС ще настоява за по-нисък ценови таван по време на срещата на финансовите министри от Г-7 в Канада. Износът на петрол и газ е основен източник на приходи, с които Русия финансира войната си в Украйна.

Новите мерки ще засегнат над 130 юридически и физически лица. В рамките на 17-ия пакет ЕС ще наложи санкции на 75 нови субекта, сред които голямата петролна компания „Сургутнефтегаз“, застрахователна компания за корабоплаване и четири фирми за управление на сенчестия флот, действащи в ОАЕ, Турция и Хонконг.

Европейските дипломати обсъждаха за кратко налагането на санкции срещу дубайския клон на „Литасцо“, търговското звено на втората по големина руска петролна компания „Лукойл“, но то беше изключено от списъка поради противопоставяне от страна на Унгария и липсата на солидна правна основа. Все пак, дубайското корабно звено на компанията – „Ейгер Шипинг ДМСС“ – беше включено в списъка.

Добавени са още 189 плавателни съда, от които 183 са петролни танкери, с което общият брой на санкционираните съдове достига 324. ЕС води диалог с държави, които предоставят регистрации на танкери, за да ограничи използването от Москва на т.нар. „флагове на удобство“, регистрирани в държави, различни от тези на действителните собственици. В последния пакет са включени флагове от африкански държави като Сиера Леоне, Габон и Коморските острови, карибски и тихоокеански острови, Индия, Азербайджан и дори Сан Марино, европейска държава без излаз на море.

Пакетът затяга мерките за продажба на стоки с двойна употреба – продукти или технологии, които могат да бъдат използвани от руската военна индустрия – и включва в списъка субекти, подкрепящи руския военно-промишлен комплекс в Китай, Беларус и Израел.

Изтече сензационен аудиозапис, според който Орбан може да воюва на страната на Русия.

🇭🇺 Изтече сензационен аудиозапис от 2023 г., който хвърля светлина върху рязката промяна във военната доктрина на Унгария, която според някои означава, че тя дори може да воюва на страната на Русия. В него министърът на отбраната Криштоф Салай-Бобровнички отбелязва, че тя преминава към „военен режим (фаза 0)“, изоставяйки досегашната си ориентация към мир.

„Петото правителство на Орбан взе решение да изгради наистина ефективни, боеготови въоръжени сили. Това означава скъсване с нашата предишна мироопазваща дейност“, продължава министърът в изтеклия запис. Той обяснява, че процесът на „обновяване“ – масово освобождаване на обучените от НАТО висши офицери е „най-лесният начин да се прекъсне с мирната нагласа“ и да се мине към „фаза нула по пътя към война“.

Назначението на генерал-лейтенант Габор Бьорьонди на поста началник на Генералния щаб е част от въпросната трансформация. Според Салай-Бобровнички той е натоварен с изпълнение на новата стратегия, насочена към изграждане на армия, „готова за бой“.

Записът беше разпространен публично на фона на слухове за изтекъл класифициран документ, за който се смята, че „някакъв военен план“, който „определено е против мира по съдържание“. Той съдържа и фрази като: „Ще прекъснем този процес напълно... Със старата мирна нагласа, с която имахме дързостта да живеем и публично, и като млади хора.“

Контекстът прави разкритията още по-експлозивни. През април същата година NBC News разкрива американски разузнавателен доклад, според който унгарският министър-председател Виктор Орбан вече е възприемал Съединените щати като „основен противник“. Наред с това, Унгария задълбочава връзките си с Русия и Китай, подкопавайки единството в рамките на НАТО и ЕС.

Националната военна стратегия на Унгария от 2023 г. твърди, че страната не счита нито една страна за враг, но отбелязва необходимостта от модернизация на армията поради „нестабилната регионална среда“ и войната в Украйна.

Острите противоречия между официалната реторика и тона, чут в изтеклите записи, моментално предизвикаха тревога. В социалните мрежи и международната преса започнаха да изникват въпроси като: „Срещу кого е този военен режим? Срещу Украйна? Румъния?“, докато политически критици настояват за санкции срещу кабинета на Орбан.

Ако думите на Салай-Бобровнички бъдат официално потвърдени, Унгария ще се окаже в уникална и деликатна позиция – член на НАТО, който говори открито за „фаза 0 по пътя към война“, с което ще се изолира все повече от евроатлантическите си партньори.