Индо-Тихоокеанското командване на САЩ получи заповед за демонстрация на сила.

Самолетоносачът USS Carl Vinson (CVN 70) участва в групово плаване по време на учението Rim of the Pacific край бреговете на Хавай, 26 юли 2025 г.
📸 Снимка: DVIDS

🇺🇸⚔️🇨🇳 Индо-Тихоокеанското командване на САЩ е издало вътрешна заповед за демонстрация на сила в отговор на последните прояви на китайска агресия в Южнокитайско море, съобщава CBS News, само ден преди дългоочакваната среща на президента Доналд Тръмп с китайския лидер Си Дзинпин, насрочена за четвъртък в Южна Корея.

Все още не е ясно дали и кога подобна операция би могла да се състои, тъй като военните действия често могат да бъдат отменени в последния момент. Въпреки това заповед за изпълнение, издадена от Индо-Тихоокеанското командване – най-старото и най-голямото бойно обединение в рамките на Пентагона, което контролира операциите на половината свят – нарежда на американските сили да проведат демонстрация с прецизен удар в отговор на засилващите се враждебни действия на Китай близо до оспорваните води. Други двама източници потвърждават, че операцията е подготвена като вариант, но е малко вероятно да бъде изпълнена.

Не е ясно какви цели биха били обект на евентуална атака с ракетни система HIMARS, но нейната цел е да изпрати ясен сигнал, че Вашингтон планира да се противопостави на засиленото китайско присъствие в региона и да защити това, което американските власти определят като филипински суверенитет и традиционни риболовни права.

Високомобилна система за реактивна артилерия M142 HIMARS е проектирана за прецизни удари по фиксирани цели, като например складове за боеприпаси или струпвания на войски. Произведена от американската Lockheed Martin, тя беше широко използвана по време на войната срещу тероризма в Афганистан и Ирак, а днес е особено ценена от Украйна в нейната борба срещу руската агресия.

Рифът Скарбъроу се намира в изключителната икономическа зона на Филипините в Южнокитайско море, но достъпът до него се контролира от Пекин след 2012 г., когато избухна напрежение между двете страни, което доведе до патова ситуация.

Присъствието на Китай в района постепенно се засилва, а неговата брегова охрана и т.нар. морска милиция редовно следят и тормозят филипински кораби и рибарски лодки. През септември 2024 г. екип на CBS News беше свидетел на агресивни действия на китайски военни кораби от борда на кораб на филипинската брегова охрана, ударен от китайски съд. По това време филипинският кораб беше на мисия за снабдяване на позиции в Южнокитайско море, но беше принуден да спре, след като беше обкръжен от китайски кораби.

Сателитни снимки с висока резолюция, публикувани по-рано този месец, показват плаваща бариера при входа на рифа Скарбъроу. Пенсионираният полковник от ВВС на САЩ Рей Пауъл, анализатор и директор на изследователската група SeaLight към Станфордския университет, публикува снимки в платформата X и заяви, че бариерата е била поставена от Китай.

Китай и Филипините са изграждали, а впоследствие и демонтирали временни бариери около рифа Скарбъроу и в миналото. Американски служител смята, че идеален момент за операцията на Индо-Тихоокеанското командване би бил преди началото на търговските преговори между Вашингтон и Пекин или преди последният да изгради по-трайна бариера на рифа.

През август два кораба на китайската брегова охрана и военноморски сили се сблъскаха край рифа, преследвайки кораб на бреговата охрана на Филипините. Няколко седмици по-късно Китай обяви план за създаване на „природен резерват“ в района, който веднага беше осъден от държавния секретар на Марко Рубио и възприет от Манила като поредна стъпка към затвърждаване на китайския контрол.

„Претенциите на Пекин, че превръща плитчината Скарбъро в природен резерват, са пореден опит за натиск, който има за цел да разшири необоснованите териториални и морски претенции на Китай в Южнокитайско море – за сметка на съседите му, включително като пречи на филипинските рибари да имат достъп до традиционните си води. Китайските действия в района подкопават регионалната стабилност“, заяви Рубио.

В неделя по време на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) в Куала Лумпур, президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши подкрепи думите на Рубио и осъди Китай, без да го спомене директно, за опитите му да накърни филипинския суверенитет чрез обявяване на рифа за „природен резерват“.

„Опитите на някои страни да наложат статут на така наречен „природен резерват“ върху плитчината Скарбъроу или Бахо де Масинлок, неразделна част от територията на Филипините, над която имаме суверенитет и юрисдикция, представляват откровено погазване суверенитета, но и на традиционните риболовни права на нашия народ“, заяви Маркос и допълни, че действията на Китай противоречат на международното право. Той се позова на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и на решението от 2016 г. на международния арбитраж относно Южнокитайско море, което отхвърли като нелегитимни претенциите на Пекин за „исторически права“ върху спорната територия.

Китай създава глобален орган в Хонконг „на нивото на“ Международния съд

📸 Снимка: Daily CPEC

🇨🇳⚖️ Китай подписа конвенция за създаване на международна организация за медиация със седалище в Хонконг в стъпка, която се разглежда като стратегическо средство за засилване на международния авторитет и утвърждаване на новосъздадената структура като еквивалент на Международния съд в Хага.

Този ход идва на фона на нарастващо геополитическо напрежение, задълбочено от глобалната търговска война, започната от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, както и от нарастващия риск от световна икономическа рецесия.

Новият орган за медиация цели да превърне Хонконг във водещ международен център за решаване на спорове между държавите. Според хонконгския лидер Джон Лий организацията ще има статут, сравним с този на Международния съд и Постоянния арбитражен съд в Хага.

На церемонията по подписването присъстваха представители на Индонезия, Пакистан, Камбоджа, Лаос и Сърбия, като се е очаквало участие от над 20 международни организации, сред които ООН, съобщи обществената телевизия RTHK.

Според презентация, показана по време на събитието, органът ще разглежда случаи между държави, между държави и граждани на други държави и между международни частни субекти. Подписването беше председателствано от китайския външен министър Ван И.

Анализатори смятат, че структурата може да засили глобалното влияние на Китай и да му осигури по-активна роля в световното управление. Според Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азия и Тихоокеанския регион в Natixis, инициативата е положителна за Хонконг, но изрази скептицизъм, позовавайки се на неуспеха на подобни арбитражни центрове в китайските градове Сиан и Шенжен.

„Хонконг е представен като алтернатива, но вярвам, че заематели или страни по договори в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ ще се чувстват по-слабо защитени днес“, коментира тя.

Въпреки това, според изследване на Queen Mary University of London, Хонконг споделя второ място със Сингапур след Лондон като предпочитаната арбитражна юрисдикция за 2025 г. Правосъдният секретар на Хонконг Пол Лам заяви, че новият орган ще помогне на града да преодолее трудности, произтичащи от „враждебни външни сили, стремящи се към дезинтернационализация и подкопаване на функционалността на Хонконг.“

Сградата на организацията ще се помещава в бивша полицейска станция в централния квартал Уанчай и се очаква да отвори врати в края на 2025 г. или началото на 2026 г.

Властите в Хонконг продължават своите усилия за възстановяване на международната роля на финансовия център след масовите протести през 2019 г. и строгите COVID ограничения, които нанесоха сериозни щети на туризма и търговията.

Повечето американци смятат, че страната им губи доверие по света при Тръмп, сочи проучване.

🇺🇸 Около 59% от американците смятат, че президентът на САЩ Доналд Тръмп срива доверието на страната им на глобалната сцена, според проучване на Ipsos, публикувано на 21 април.

Притесненията относно глобалното доверие в САЩ при Тръмп се споделят от приблизително една трета от републиканците.

Проучването разкрива нарастващо недоволство от политиките на Тръмп по множество въпроси. Общият му рейтинг на одобрение е 42%, най-ниският откакто се завърна в Белия дом през януари.

За разлика от по-сдържания му първи мандат, второто президентство на Тръмп предизвика шок в международната политика, тъй като президентът се нахвърли срещу приятелите и партньорите на САЩ и предприе действия за възстановяване на връзките с Русия.

Това е може би най-видимо в Украйна, страна, разчитаща на ключова военна и икономическа подкрепа от САЩ при предшественика на Тръмп, бившия президент на САЩ Джо Байдън.

Тръмп се отклони от недвусмислената проукраинска политика на Запада, представяйки САЩ като посредник, който се стреми да постигне прекратяване на огъня между Киев и Москва. Усилията му включват оказване на натиск върху Украйна чрез временно спиране на военната подкрепа, като същевременно се прилага много по-малко осезаем натиск върху Москва, с изключение на вербални заплахи за санкции и мита.

Русия дори беше една от малкото държави, за разлика от Украйна, държави от ЕС и други, които бяха изключени от широкообхватните „реципрочни“ мита на Тръмп, които накараха фондовите пазари да се сринат по света. Специалният пратеник на Тръмп Стив Виткоф се е срещал три пъти с руския президент Владимир Путин, често повтаряйки наративите на Кремъл за войната и настоявайки за икономическо сътрудничество.

Тръмп допълнително шокира международната общност, след като гласува многократно против предложенията в подкрепа на Украйна в ООН, присъединявайки се към страни като Беларус и Северна Корея. Той също така публично обсъди анексиране на територия от партньори на САЩ като Дания и Канада и директно оспори принципа на НАТО за колективна отбрана.

Анкетата на Reuters и Ipsos беше проведена между 16 и 21 април и включваше 4306 възрастни американци.

Украйна се радваше на силна, двупартийна подкрепа в началото на пълномащабното нахлуване на Русия, но по-късно видяхме, че Републиканската партия става все по-скептична относно помощта за Киев.

Проучване от март показа, че повечето американци не одобряват начина, по който Тръмп се справя с войната и прегръдката му с Москва. По-скорошно проучване от април обаче потвърди разширяването на пропастта между републиканци и демократи, като първите виждат Русия все по-малко като противник и са по-малко загрижени за изхода от войната.

The Economist стартира The World Ahead 2025

🔮 Влиятелното англоезично издание The Economist стартира The World Ahead, специален брой на списанието, публикуван в края на всяка година, който разглежда най-актуалните теми, тенденции и събития, които ще оформят следващата година.

В брой №39 на The World Ahead се прогнозира година на несигурност и нестабилност с Тръмп в Белия дом, който ще преобърне световната търговия, икономика и геополитика. Изданието засяга широк спектър от области, но десетте ключови теми, обобщени от неговите страници, са както следва:

1. Изборът на Америка. Последиците от категоричната победа на Доналд Тръмп ще засегнат всичко – от имиграцията и отбраната до икономиката и търговията. Неговото мото „America First“ ще накара приятели и врагове да поставят под съмнение трайността на американските съюзи, което може да доведе до геополитически рокади, повишено напрежение и дори разпространение на ядрени оръжия.

2. Избирателите очакват промяна. Най-общо казано, действащите партии претърпяха провал в безпрецедентната вълна от избори през 2024 г. Някои от тях бяха изхвърлени (като в САЩ и Великобритания); други бяха принудени да влязат в коалиция (като в Индия и ЮАР); трети бяха тласнати към съвместно съществуване (като в Тайван и Франция). Така че 2025 г. ще бъде годината на очакванията. Ще успеят ли новите лидери да изпълнят обещанията си? Ще се променят ли лидерите на загубилите партии? Ако отговорът е не, може да последват вълнения.

3. По-широк безпорядък. Доналд Тръмп може да накара Украйна да сключи сделка с Русия и да даде на Израел свобода на действие във въоръжените конфликти му в Ивицата Газа и Ливан. По-транзакционната позиция на Америка и скептицизмът към чуждестранните обвързвания ще насърчат създаването на проблеми от „квартетът на хаоса“ – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – и повече намеса от страна на регионалните сили, по подобие на това, което се случва в момента в засегнатия от кризата Судан. Но не е ясно дали Вашингтон ще се противопостави на Пекин в евентуален конфликт за Тайван или в Южнокитайско море.

4. Перспективи за тарифиране. Доналд Тръмп може да накара Украйна да сключи сделка с Русия и да даде на Израел свобода на действие във въоръжените конфликти му в Ивицата Газа и Ливан. По-транзакционната позиция на Америка и скептицизмът към чуждестранните обвързвания ще насърчат създаването на проблеми от „квартетът на хаоса“ – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – и повече намеса от страна на регионалните сили, по подобие на това, което се случва в момента в засегнатия от кризата Судан. Но не е ясно дали Вашингтон ще се противопостави на Пекин в евентуален конфликт за Тайван или в Южнокитайско море.

5. Бум на чистите технологии. Правителството на Китай насърчи процъфтяващия износ на слънчеви панели, батерии и електрически автомобили, за да компенсира изоставащата местна икономика. Резултатът е налице – ръководен от Пекин бум на чистите технологии, с внедряване на слънчеви панели и мрежово съхранение, надминаващи прогнозите. И светът скоро ще научи дали глобалните емисии са достигнали своя връх.

6. След инфлацията. Централните банки на богатия свят отпразнуваха победата над инфлацията. Сега западните икономики са изправени пред ново предизвикателство: намаляване на дефицитите чрез увеличаване на данъците, намаляване на разходите или стимулиране на растежа. На мнозина вероятно ще им се наложи също да увеличат бюджетите си за отбрана. Очертават се болезнени икономически избори. Отвъд океана политиките на Тръмп ще влошат ситуацията: високите мита върху вноса могат да спрат растежа и да възобновят инфлацията.

7. Вековни въпроси. Америка току-що избра най-възрастния президент в историята си. Световните лидери побеляват, заедно с населението си. Очаквайте все повече дискусии за евентуални възрастови ограничения за политическите лидери. Междувременно Китай търси икономически възможности в един застаряващ свят. В части от Близкия изток е пълната противоположност, процъфтяващото младо население, съчетано с недостиг на работни места, крие рискове от нестабилност.

8. Ключов момент за AI. Това се превръща в най-големият хазарт в историята на бизнеса: над 1 трилион долара бяха инвестирани в центрове за данни за изкуствен интелект (AI), въпреки че компаниите все още не са сигурни как точно да го използват и нивата на приемственост са ниски (въпреки че много от служителите може просто да го използват тайно). Ще изгубят ли нервите си инвеститорите или AI ще докаже своята стойност с усъвършенстването на автономните системи и появявата на лекарства, разработени от изкуствен интелект?

9. Проблеми при пътуване. Глобалното движение на хора, не само на стоки, е изправено пред нарастващи стълкновения, а конфликтът разстройва авиацията в световен мащаб. Европа въвежда нови по-строги гранични проверки, а нейното Шенгенско пространство без граничен контрол се разпада. Реакцията срещу „свръхтуризма“ ще намалее през 2025 г., но въведени от много градове, от Амстердам до Венеция, ще останат.

10. Живот на изненади. С опити за убийства, експлодиращи уоки-токита и улавяне на гигантски ракети с метални перки във въздуха, един уроците на отиващата си 2024 г. е да очакваме неочакваното. Какви неправдоподобни звучащи неща могат да се случат през 2025? В секцията, озаглавена „Wild cards“ можете да откриете селекция от неща, за които да внимавате, сред които опустошителна слънчева буря, откриването на изгубени древни текстове – и дори нова глобална пандемия.

Иран привика руския посланик заради подкрепата на Москва за коридора Зангезур

Зангезурският коридор свързва основната територия на Азербайджан с Нахичеванската автономна република – автономен регион в състава на Азербайджан, който се явява негов ексклав.
🔍 Източник: TRT WORLD

🇮🇷⚔️🇷🇺 В понеделник, 2 септември 2024 г, Иран отправи остри критики към Русия за подкрепата ѝ към Азербайджан по отношение на претенциите му за безпрепятствен достъп до ексклава му Нахичеван посредством отваряне на транспортния коридор Зангезур през Армения - което на практика ще отнеме директния достъп на Иран до Армения.

Баку изискваше коридора в Южна Армения да свърже Азербайджан с неговия анклав Нахичеван, отделен от арменска територия. Москва и Баку искат Русия да наблюдава и контролира коридора, но Ереван и Техеран се противопоставят на подобна схема и твърдят, че дори да бъде установен транспортен маршрут, Армения трябва да има контрол над него.

На „среща“ в понеделник с руския посланик в Техеран, генералният директор на отдела за Евразия на иранското външно министерство изрази категоричното противопоставяне на Иран на „всякакви геополитически промени в Кавказ“.

Официалният представител на Ислямската република е казал на руския пратеник, че „зачитането на националния суверенитет, териториалната цялост и взаимните интереси на страните е гарант за траен мир и основа за регионално сътрудничество в Кавказ“, според съобщенията на външното министерство.

„На тази среща беше подчертано острото противопоставяне на евентуални промени в признатите международни граници и геополитическите промени в региона, както и необходимостта да се вземат предвид легитимните интереси и опасения на всички страни в региона“, се посочва още в изявлението.

Руският външен министър Сергей Лавров наскоро разгневи Иран, като изрази подкрепата си за създаването на спорния Зангезурски коридор по време на скорошната официална визита на Владимир Путин в Баку.

Иран винаги се е противопоставял на създаването на транспортен коридор, който ще лиши Иран от директния достъп до Армения, ако коридорът не се контролира от Ереван. На среща с арменския премиер Никол Пашинян на 30 юли върховният лидер Али Хаменей подчерта още веднъж позицията на Иран относно коридора, който той описа като „увреждащ“ интересите на Армения.

Миналия месец Ислямската република поздрави „правителството и народа на Украйна“ по повод Деня на независимостта на страната, в ход, който мнозина тълкуват като отговора на Техеран на новата геополитическа стратегия на Кремъл по отношение на Южен Кавказ.

През декември 2023 г. Москва също предизвика възмущение в Иран, подчертавайки подкрепата си за преговорите между Иран и ОАЕ относно трите спорни острова, разположени в Ормузкия пролив - Абу Муса, Големия Тунб и Малкия Тунб. Техеран привика руския посланик, след като Москва подписа съвместно изявление с арабските нации, в което се отправя призив за преговори.

Дългото забавяне на Русия в подписването на 20-годишно всеобхватно споразумение за сътрудничество с Иран въпреки помощта, която Иран предложи на Русия във войната й срещу Украйна, също не се хареса на властите в Ислямската република.

Защо Макрон неусетно отстъпи от позицията си на "ястреб" по отношение на Украйна?

📸 Снимка: Filip Singer/Shutterstock

🇫🇷🤝🇺🇦 През февруари президентът на Франция Еманюел Макрон разпали разгорещени дискусии, като обяви готовността си в бъдеще да разположи войски в Украйна. Скоро обаче той просто изчезна от радара, пише електронното списание на американския Quincy Institute for Responsible Statecraft.

Какво се промени? Оказва се, че за това поведение на френския президент има доста просто обяснение. Макрон иска да върви по свой път, но както винаги, възможностите му не са неограничени.

Тази драматична промяна на курса беше приветствана от мнозина в САЩ. Най-сетне една голяма европейска сила демонстрира желание да възроди либералния световен ред и да даде пример. Лъч надежда прониза мрака над обсадената Украйна: сега европейците ще поемат поне част от тежестта на САЩ за спасяването на така наречения "основан на правила ред“ - поне в собствения си двор.

Само че след това Макрон не само смекчи войнствената си реторика, но и не успя да предостави на Украйна значителна военна и финансова подкрепа, каквато подобава на статута на Франция като водеща икономическа и военна сила на Запада. Сериозно ли е намерението на Макрон да помогне на Украйна? Могат ли САЩ да му се доверят, че ще допринесе за спасяването на либералния световен ред?

Подходът на Макрон към външната политика

Противно на общото впечатление външната политика на Макрон не се ограничава до спасяване на либералния световен ред. Той се е учил в школата по международни отношения на Юбер Ведрин, френския външен министър (1997-2002 г.), който въведе термина „хипердържава“, критикуваше доминацията на САЩ в "момент на еднополюсност“ и се застъпваше за завръщането на "реалната политика“. Макрон уважава и възгледите на бившия премиер Доминик дьо Вилпен (2005-2007 г.), известен с твърдата си опозиция срещу войната в Ирак и западната интервенция. И накрая, Макрон черпи вдъхновение от бившия президент Никола Саркози (2007-2012 г.), който се застъпваше едновременно за укрепване на Европейския съюз, задълбочаване на членството в НАТО и сближаване и помирение с Русия. Макрон цени и уважава съюза със САЩ, но също така осъзнава, че интересите на Париж не винаги съвпадат с възгледите на Вашингтон.

Подобно на много свои предшественици, Макрон иска Франция да играе собствена роля, да остане значима на световната сцена и да продължи да бъде ангажирана с Русия, Китай и Глобалния юг. "Ще сложа край на неоконсервативната идеология, внесена във Франция“, заяви веднъж той.

Когато избухна конфликтът в Украйна, Макрон се опита да изиграе ролята на посредник. Той смяташе, че има достатъчно добри лични отношения с Владимир Путин, за да го направи. През 2017 г. той прие руския лидер в двореца Версай, оказвайки му рядка чест. А през 2019 г. Путин пристигна във френската президентска резиденция Форт Брегансон - знак, че отношенията са станали още по-лични.

Самият Макрон посети Путин в Москва в началото на февруари 2022 г., само няколко седмици преди началото на специалната военна операция на Русия в Украйна. А точно преди тази съдбоносна стъпка Макрон искрено вярваше, че с телефонния си разговор с Кремъл благополучно е предотвратил военните действия. Само че буквално на следващия ден Путин му се обади и го уведоми, че е признал независимостта на Донбас. Въпреки това, цял месец по-късно, той все още се обръщаше към Путин на „ти“ - във френската култура това е проява на приятелство и знак за неформално общуване. През юни Макрон предупреди Запада да не прави опити да унижава Русия - в разрез с твърдата позиция на Лондон и Вашингтон.

Какво се е промени?

Първо, промени се френската оценка на баланса на силите на бойното поле и вероятното развитие на конфликта. Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. френското разузнаване заключи, че Украйна безнадеждно губи, коментира германското издание. Неуспешната контраофанзива от лятото на 2023 г. "изяде“ най-добрите части на ВСУ, Русия попълва резервите си по-бързо от Киев, а западната подкрепа едва ли ще се върне към пика си от първите месеци на конфликта. Следователно, ако не настъпи чудодеен обрат, Западът ще трябва да приеме решителна руска победа.

Второ, наближаваха изборите за Европейски парламент през юни. Всички социологически проучвания предричаха съкрушително поражение на блока на президента на тях, тъй като Макрон нямаше с какво да се похвали през седемте си години на власт. Обширната програма за икономически реформи, обещана от него през 2017 г., трябваше да бъде изоставена заради бунта на "жълтите жилетки“ през 2018 г., последван от пандемията от коронавирус. Макрон се нуждаеше от аргументи, за да проведе кампанията за европейските избори. Затова той продължи да намеква за пряка френска намеса до 7 юни, "денят на размисъл“. Но към края на юни той се зарече, че няма да изпрати френски войски в Украйна в обозримо бъдеще.

Третото съображение се оказа Германия. В първите месеци на конфликта Берлин обяви неочаквано твърда позиция спрямо Русия и провъзгласи така наречената "повратна точка“, обещавайки исторически инвестиции в отбраната. Последното обаче разтревожи Франция и някои военни призоваха Макрон да сподели пред канцлера Олаф Шолц тревогата си от военното възраждане на Германия. Един от тях каза: „Не можем да кажем, че през последното столетие винаги сме се разбирали със страховитата германска армия“. С други думи, Париж не можеше да остане безразличен към една въоръжаваща се Германия.

В този контекст Макрон се опита да убие три заека с един куршум с февруарската си заплаха за военна намеса.

Първо, той се надяваше, че откритата заплаха за пряка намеса ще промени сметките и калкулациите на Кремъл. Макрон се надяваше, че изправен пред перспективата за пряка конфронтация със страна от НАТО, Путин ще стане по-сговорчив по отношение на дипломацията.

Второ, Макрон смяташе, че тази заплаха ще затвърди репутацията му на ефективен лидер на ЕС и Запада и противник на "руската агресия“, както и ще сплоти електората с патриотичен порив преди изборите за Европейски парламент.

И накрая, трето, той вярваше, че една ястребска позиция ще неутрализира стимулите на Германия да се превъоръжава. Френското лидерство би възпряло Берлин от предприемане на военни стъпки срещу Русия. Нещо повече, от тази гледна точка, дори ако Германия искаше да се утвърди по-силно, тя при всички случаи щеше да бъде изоставяща от Париж.

Макрон обаче никога не е имал сериозни намерения за пряка намеса в Украйна. Той само се надяваше, че гръмките му изявления ще накарат Путин да се почувства неудобно. Междувременно френските военни откровено предупредиха президента, че войските им не са в състояние да се противопоставят на много по-голямата и закалена в битки руска армия и че скромният експедиционен корпус със сигурност ще бъде унищожен, без да постигне нищо. Все пак ролята на спасител на Европа и "свободния свят“ можеше да повиши рейтинга преди изборите и да затвори кутията на Пандора, наречена германско превъоръжаване.

Партията на Макрон обаче претърпя поражение на европейските избори през юни. Тя загуби и парламентарните избори през юли, въпреки че поражението не беше толкова съкрушително, колкото мнозина се опасяваха.

Огромното мнозинство от френските избиратели е категорично против изпращането на войски в Украйна. Недолюбван от гласоподавателите, Макрон сега няма да рискува живота на стотици свои сънародници заради един далечен конфликт, който никой не желае. Освен това изтощението на Германия и САЩ вече доведе до рязко намаляване на финансовата и военната подкрепа за Киев. Франция досега не е изразила желание да ги замени в тази насока.

Дипломатическият трик на Макрон не му донесе почти нищо, тъй като Москва не се хвана на въдицата. Макрон освен това знае точно какво се харесва на Вашингтон и "превключва“ на правилната реторика всеки път, когато трябва да спечели подкрепата му. Но както винаги, Франция си остава своенравен съюзник със специалните интереси.

Франция продаде на Сърбия изтребители "Рафал"

Френският президент Макрон не чу опасенията относно връзките на Сърбия с Русия и сключи с Белград изгодни за Париж сделки за изтребители и ядрена енергия, отбелязва POLITICO след скорошната визита на Макрон в сръбската столица.

Споразуменията бяха сключени въпреки опасенията за ефекта от прегръдката между Париж и Белград, който поддържа близки отношения както с Москва, така и с Пекин, и продължаващите широкомащабни протести в Сърбия заради разширяването на нейните литиеви мини.

Макрон и сръбският му колега Александър Вучич присъстваха на подписването на 11 двустранни споразумения, включително изгодна сделка за 12 френски бойни самолета "Рафал", продажба на критични суровини като литий и разработване на гражданска ядрена програма за нарастващите енергийни нужди на Сърбия.

"Подписаното днес споразумение е исторически важно“, каза Макрон. "Виждам, че много хора се възмущават от факта, че Сърбия има отношения с Русия и Китай... но аз уважавам суверенитета на Сърбия“, цитира думите му POLITICO.

Изданието отбелязва, че най-важното е, че Сърбия разчита на Франция да я подкрепя винаги, когато е била притисната в ъгъла от други европейски нации. През май Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува в полза на Косово - бивша южна провинция на Сърбия, която обяви независимост през 2008 г. - да стане член на организацията.

Франция беше сред страните, които блокираха окончателното гласуване в Съвета на Европа, позовавайки се на неадекватните усилия на Прищина по отношение на създаването на Асоциация на сръбските общини, политически орган, който трябва да представлява сръбското малцинство в Косово.

Всъщност френските външнополитически интереси са преди всичко икономически и финансови, отбелязва POLITICO.

Продажбите на оръжие от Сърбия на Израел поставят двустранните им отношения в светлината на прожекторите

📸 Снимка: Facebook/Prime Minister of Israel

🇷🇸🤝🇮🇱 Когато сръбският президент Александър Вучич говори на произраелско лобистко събитие във Вашингтон преди четири години, той гордо заяви, че подкрепата на Белград за Израел е желязна и може да бъде проследена до три десетилетия преди създаването на Израел през 1948 г, пише в своя статия онлайн изданието Middle East Eye.

Вучич твърди, че през 1917 г. сръбският представител във Вашингтон Миленко Веснич е подкрепил създаването на държава, наречена Израел, след подписването на Декларацията на Балфур, документ с дължина по-малко от 70 думи, който потвърждава подкрепата на Великобритания за еврейската родина.

„Има много неща, които можете да определите като общ знаменател между сърби и евреи“, отбелязва Вучич пред Американско-израелския комитет за връзки с обществеността (AIPAC), отдавна известен като една от най-влиятелните групи със специални интереси във Вашингтон.

„Претърпяхме същата ужасна съдба през Втората световна война в концентрационните лагери“, отбеляза той. „Ние обичаме еврейския народ, винаги сме имали страхотни отношения с него.“

Срещата на Вучич с AIPAC дойде в момент, в който Сърбия и Косово обмисляха план за нормализиране на икономическите отношения като част от сделка, постигната благодарение на посредничеството на администрацията на Доналд Тръмп.

Въпреки че Вучич и други видни сръбски официални лица отказаха да признаят независимостта на Косово, той беше убеден в ползите от сключване на икономическа сделка с американско посредничество.

Широко разпространено беше схващането, че евентуално икономическо споразумение ще накара САЩ да отворят офис на Корпорацията за развитие на финансите (DFC) в Белград, както и че може да има по-широки сигнали към инвеститорите и кредитните агенции, че Сърбия е отворена за бизнес.

Въпреки това, след споразумението, което беше подписано по-късно през 2020 г., Косово беше признато като независима държава от Израел и в отговор отвори посолството си в Йерусалим - ставайки първата държава с мюсюлманско мнозинство, която признава Ерусалим за столица на Израел.

Сръбски официални лица, включително Вучич, бяха възмутени от признаването на Косово от Израел и Сърбия, макар и тихомълком, понижи нивото си на представителство в Израел.

Докато политическите отношения изглеждаха напрегнати на повърхността, връзките, особено в сферата на отбраната, продължиха на пълни обороти.

Израелският вестник Haaretz и Balkan Insight наскоро разкриха, че Белград все още изнася значителни количества оръжия и боеприпаси за Израел и е увеличил износа тази година на фона на продължаващата война на Израел срещу Хамас в Ивицата Газа.

И двете публикации съобщиха, че Сърбия е изнесла оръжия на стойност най-малко 17,1 милиона щатски долара за Израел чрез израелски военни самолети, както и някои граждански самолети, използващи гръцкото въздушно пространство, вероятно пренасящи важни 155-милиметрови артилерийски снаряди, произведени от сръбската държавна оръжейна компания Krusik.

Източник, запознат с отношенията между двете страни, сподели, че износът на оръжие не е изненадващ: „Израел лобира пред администрацията на Вучич от години“, отбеляза източникът пред Middle East Eye.

Съгласувани интереси

Сърбия може да се похвали с най-голямата отбранителна индустрия в региона на Западните Балкани и военният й износ за 2021 г. се оценява на приблизително 1,2 милиарда щатски долара.

Известно е също така, че Белград изнася за други страни в Близкия изток, като докладите през 2018 г. показват значително възобновяване на продажбите за ОАЕ. Според предходни разследвания, ОАЕ са се съгласили на изгодни сделки за развитие на сръбската оръжейна индустрия.

През 2020 г. в интервю за Jerusalem Post Вучич заяви, че е възнамерявал да направи големи покупки на оръжие от Израел, добавяйки, че никой в ​​Сърбия не е чувал за палестинскоот движение, насърчаващо бойкот, лишаване от инвестиции и санкции, по-известно като BDS.

„Сърбия винаги ще прави всичко възможно, за да изравни интересите си с Израел“, каза той.

На следващата година той откри официален клон на сръбската правителствена агенция, Сръбската търговска камара в Йерусалим.

Мая Белош, старши изследовател в Белградския център за политика на сигурност, каза, че прагматичната и опортюнистична външна политика на Вучич включва продажба на оръжие на Израел и Украйна.

„За сръбските политици Израел се разглежда като врата към администрацията на САЩ и подобряване на двустранните отношения със САЩ“, каза тя.

Едно любопитно измерение на отношенията на Вучич с Израел са собствените му предизборни кампании.

Асаф Ейсин, израелски политически консултант, съветва сръбския президент от 2004 г., когато той ръководи кампанията за кмет на Белград, която Вучич губи само с 4000 гласа.

„Ейсин е мой приятел от почти десетилетие. Той ми помогна тогава, помага ни сега и винаги ще ни помага“, заявява Вучич пред сръбската медия Nova.

Изданието съобщи, че Ейсин е работил по президентската кампания на Вучич през 2017 г. заедно с друг израелски политически консултант Арон Савив, който е собственик на компанията Saviv Strategies and Campaigns.

На официалния си уебсайт Савив каза, че през 2017 г. е „помогнал на Вучич да спечели президентските избори в Сърбия“.

Освен това има и още една връзка: Шавив е ръководител на предизборната кампания на израелския премиер Бенямин Нетаняху през 2015 г. Междувременно Ейсин е съветник в предизборната кампания на израелския президент Исак Херцог същата година.

Дипломат от региона, пожелал да остане анонимен, изрази скептицизъм относно твърдението, че Вучич продава оръжия на Израел поради политически съображения, наричайки го преувеличение.

„Белград е тотално банкрутирал и продава оръжие на когото може.“

В очакване на втори мандат на Тръмп

Никола Лунич, изпълнителен директор на базирания в Белград Съвет за стратегическа политика, също омаловажи значението на връзките на кампанията на Вучич с Израел, отбелязвайки, че Израел и Сърбия не се радват на топли отношения вследствие на едностранното признаване на Косово от страна на Израел.

„[Израелците, които съветват Вучич], са професионалисти, работещи за предизборни кампании, не съм сигурен, че това включва някаква политическа преданост или външнополитическа цел“, каза той.

По-рано тази година обаче, когато на 26 февруари бяха изпратени оръжейни пратки от Белград за Израел, Вучич проведе телефонен разговор с Нетаняху, който описа сръбския президент като „истински приятел“.

„Изразих своята благодарност за непоколебимата му подкрепа, както на думи, така и на дела“, заяви Нетаняху в социалната медийна платформа X, по-известна в миналото като Twitter.

„Чрез тези продажби и връзки с израелски политици и лобисти, сръбският президент има за цел да се утвърди като важен партньор на Западния свят на Балканите и да спечели по-голямо влияние върху лицата, вземащи решения там, особено тези в Съединените щати“, каза Белош.

Лунич, също бивш сръбски военен офицер, изрази предположение, че подобно на непреките продажби на боеприпаси от Сърбия на Украйна, по всяка вероятност оръжията за Израел също са били прехвърлени чрез трети страни.

„Без съмнение Белград притежава сертификати за краен потребител и не поемаме отговорност за по-нататъшното им използване“, заяви Лунич.

„Някои чуждестранни компании може да купуват тези оръжия, но ние няма как да знаем в коя държава ги препродават, независимо дали включва Израел или не.“

Лунич добави, че продажбите на оръжия за Украйна са били извършени по подобен начин, чрез компании, които не са пряко свързани с Украйна.

Освен това съществуват политически съображения, които според анализаторите са по-важни за Вучич отколкото продажбата на оръжие.

Сръбският лидер често отбелязва как бабата и дядото на Тедор Херцл, основателят на ционизма, са родени в Белград и все още почиват в еврейското гробище в града, както и че страната му е първата, приела законопроекта за реституция на имуществото от Холокоста, което позволява на правителството да плаща 30 милиона евро на еврейските общини за имотите без живи наследници.

Анализаторите смятат също, че Вучич знае как умело да използва международната ситуация в своя полза.

„Израел не гласува за резолюцията на Общото събрание на ООН относно геноцида в Сребреница, докато Сърбия, от своя страна, не се присъедини към страните по изявлението на Римския статут в подкрепа на Международния наказателен съд като независима и безпристрастна институция“, каза Белош, добавяйки, че вероятно Вучич очаква Тръмп да бъде преизбран за втори мандат и възнамерява да спечели благосклонността му, ако това стане факт.

„Ако Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, връзките на Сърбия с Израел биха могли да се засилят, което допълнително ще укрепи връзките между глобалната популистка десница“, добави Белош.