Стратегическият петролен резерв на САЩ се топи с невиждани темпове.

🇺🇸⛽️ Стратегическият петролен резерв на САЩ (СПР), изграден след петролното ембарго от 1973 г. като последен буфер срещу шокове в доставките, се изпразва с безпрецедентни темпове. Към 29 май обемът му спадна до 357,1 млн. барела – най-ниското му ниво от януари 2024 г. насам. В рамките на седмицата, приключила на 15 май, САЩ отчетоха исторически седмичен спад от 9,92 млн. барела, последван от още 9,1 млн. барела през следващите 7 дни. При текущите темпове резервът се намира на броени дни от това да спадне под нивото си от август 1983 г., когато е съдържал 351,78 млн. барела.

Въпреки че посочените нива изглеждат критични, те не са абсолютното дъно за века – по време на пазарните интервенции от страна на администрацията на Байдън през юли 2023 г. резервът беше изпразнен до 347 млн. барела. Истинският прецедент обаче се крие в прогнозираната крайна точка на настоящата кампания: пълното освобождаване на поетия ангажимент от 172 млн. барела се очаква да свие СПР до близо 243 млн. барела. Това е обем, който не е бил виждан от февруари 1982 г. Това са над 16 000 дни – период, който покрива почти цялото оперативно съществуване на резерва.

Аномален е механизмът, довел нещата дотук. За разлика от разпродажбите през 2022–2023 г., които изпразниха резерва от 579 до 347 млн. барела чрез директни и окончателни пазарни продажби, сегашното изтегляне е част от най-голямата координирана интервенция в историята на Международната агенция по енергетика (МАЕ). САЩ влязоха в ролята на глобален снабдител от последна инстанция, тъй като светът се оказа лишен от огромна част от износа през Персийския залив.

Спусъкът беше избухването на войната срещу Иран на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха операция „Epic Fury“, чийто първи удар ликвидира върховния лидер Али Хаменей в Техеран  и стотици фигури от висшата командна структура на режима. В отговор Техеран предприе безразборни удари с ракети и дронове по Израел, американски бази и съседни арабски държави (Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Кувейт).

В рамките на 48 часа след първите удари Ормузкият проток се оказа фактически затворен от Революционната гвардия. През него обикновено минават 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG). Блокадата парализира износа от региона, който се срина до под 10% от обичайните нива, и блокира 15-18 млн. барела на ден. Ситуацията се изостри допълнително, след като на 4 март QatarEnergy обяви форсмажор върху целия си износ на LNG след иранския удар по Рас Лафан. Това предизвика светкавичен скок в цените – сортът WTI скочи с близо 47% за 2 седмици, доближавайки 99 долара за барел, а МАЕ описа това като най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар.

Реакцията на МАЕ не закъсня: на 11 март 32-те страни-членки се съгласиха единодушно да освободят 400 млн. барела от спешните си запаси. Квотата на САЩ в това усилие е 172 млн. барела. Ключова разлика в настоящата стратегия на Вашингтон е използването на механизма на обмена (exchanges) вместо чисти продажби. Това са краткосрочни заеми в натура, които преработватели се задължават да върнат с премия в порядъка на 18-24%. Първият търг включваше 86 млн. барела от 3 обекта на СПР при минимална премия от 18–22% и прозорец за връщане между ноември 2026 г. и септември 2028 г.. На теория държавата ще си върне общо около 200 млн. барела. Енергийният секретар Крис Райт изрази надежда за бързо попълване на резерва в рамките на година, но анализи на RBN Energy сочат, че поради техническите ограничения при пълнене на каверните (най-много до 785 000 барела на ден), резервът ще се върне към предвоенните си нива от 414 млн. барела най-рано през юли 2028 г.

Към настоящия момент САЩ вече са освободили около 50 млн. барела от планираното. Тъй като тези обеми не се ползват само за вътрешния пазар, а и за поддържане на глобалната стабилност и съюзниците, Вашингтон се оказва в сложна позиция. Вътрешните буфери се стопяват. Петролната индустрия алармира, че с намаляване на държавния инвентар и спада на търговските запаси в Cushing до критични нива (близо до оперативния минимум от 20 млн. барела), пазарът става изключително чувствителен, при което може цените да реагират рязко на нов шок.

Физическите параметри на СПР също налагат ограничения, които често се интерпретират грешно. Спряганите цифри от 252 и 150 млн. барела не са геоложки лимити на изпомпване. Към тази пролет наличностите в СПР се състояха от 252 млн. барела кисел петрол (sour) и 150 млн. барела сладък петрол (sweet). В правно отношение, прагът от 252,4 млн. барела е наложена от закона граница, под която Департаментът по енергетика няма право да извършва т.нар. „ограничени изтегляния“ (limited drawdowns). Въпреки това при сериозна криза президентът има пълно право да нареди пълно изтегляне (full drawdown) без никакъв законов минимум. Историческият лимит от 150 млн. барела пък е заложен още през 1975 г. като изискване за минимално поддържан авариен обем. Геоложкият лимит всъщност е друг: резервът може да поддържа максимален дебит от 4,4 млн. барела на ден за максимум 90 дни, след което капацитетът на изпомпване започва да спада с изпразването на каверните.

Кризата се усложнява от факта, че заплахата далеч не е отминала. Въпреки че временно прекратяване на огъня беше въведено в началото на април, преговорите за дългосрочно споразумение са в застой. В средата на април САЩ наложиха морска блокада на иранските пристанища, а Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговския флот, като Иран отказва да възстанови свободното корабоплаване. Това значи, че събитието, източващо стратегическия буфер на САЩ, продължава, а самият инструмент бързо се доближава до критичната си точка.

Петролната криза извади наяве структурна асиметрия, прикривана дълго от успехите на шистовия добив в САЩ. Въпреки че рекордното производство (над 13 млн. барела на ден) направи САЩ нетен износител в мирно време, то не може да замени моментната стратегическа ликвидност на физическия резерв по време на геополитически кризи. Шистовият барел се добива по графици, подчинени на капиталови цикли, докато СПР реагира за няколко дни. Използването на националния авариен буфер за енергийна дипломация и стабилизация на глобалния пазар оголва икономиката на САЩ пред бъдещи вътрешни бедствия (например силен ураган в Мексиканския залив), а в същото време попълването на резерва ще отнеме години  и ще се случи на по-високи цени. Това изразходване бележи преломна точка, в която защитният инструмент на американската икономика се изразходва в конфликт с неясен край.

📸 Снимка: Резервоари за съхранение на суров петрол се виждат на снимка от въздуха в петролния хъб Кушинг в щата Оклахома, САЩ, 21 април 2020 г. (REUTERS/Drone Base/File Photo)

Френски изтребители Rafale прехванаха два руски Су-30СМ над Прибалтика.

🇫🇷✈️🇷🇺 Френски изтребители Rafale бяха вдигнати по тревога от авиобаза Шяуляй в Литва, за да прехванат два руски изтребителя Су-30СМ, навлезли във въздушното пространство на страната без полетен план. Генералният щаб на Въоръжените сили на Франция публикува кадри от операцията и уточни, че тревогата е била задействана в изключително кратък срок, тъй като руските самолети са навлезли във въздушното пространство на Прибалтика без разрешение, което е наложило реакция.

Су-30СМ е руски многоцелеви изтребител от поколение 4+. Това е същият тип самолет, който френските Rafale неотменно съпровождат, откакто на 31 март Франция пое от Испания мисията на НАТО по охрана на балтийското въздушно пространство (Baltic Air Policing). През април френските сили проведоха четири извънредни излитания в рамките на седмица, идентифицирайки и ескортирайки шест руски военни самолета, включително Су-30СМ и самолет за електронно разузнаване Ил-20М. Това последно прехващане, публикувано в профила на френската армия в социалните мрежи без уточнена конкретна дата (но с непосредствена актуалност), допълва модела на руската въздушна дейност по източния фланг на НАТО, ескалирала откакто Франция пое ротацията в региона.

Авиобаза „Шяуляй“, разположена на около 130 км от руската граница в централна Литва, действа като основен център на НАТО за въздушна охрана на балтийските държави от началото на мисията през 2004 г. – годината, в която Естония, Латвия и Литва се присъединиха към алианса, без да поддържат собствена бойна авиация.

Базата приема на ротационен принцип контингенти от съюзнически изтребители за периоди от четири месеца, като всеки от тях отговаря за непрекъснатата противовъздушна отбрана на трите балтийски държави. Франция разгърна 4 изтребителя Rafale B и над 100 военнослужещи, за да оглави настоящата ротация, а Румъния осигури паралелен принос. Френските екипажи в „Шяуляй“ оперират с контейнери за целеуказване Thales TALIOS, които позволяват визуална идентификация на самолети на големи дистанции, без да се налага приближаване в зоната на пряка видимост. Тази способност се оказа изключително полезна в балтийските условия, където Русия често изпраща самолети към въздушното пространство на съюзниците без транспондери, радио контакт или полетни планове.

Нахлуването на Су-30СМ в балтийското въздушно пространство представлява по-тежка провокация в сравнение с разузнавателните и патрулните самолети, които по-често се появяват в докладите за извънредни прелитания в региона. Су-30СМ, произвеждан от корпорацията „Иркут“ и експлоатиран в значителни количества от Западния военен окръг на Руската федерация, е боен самолет, способен да носи полезен товар до 8000 кг с боен радиус от 1500 км. Това му позволява да действа в целия регион от авиобази в Калининград, Псковска и Ленинградска области. След прехващанията през април Military Watch съобщи, че френските пилоти, използващи контейнери TALIOS, са идентифицирали Су-30СМ, въоръжени с антирадарни ракети Х-31 – оръжия, специално проектирани за унищожаване на радарните системи на НАТО. Това е конфигурация на въоръжението, която анализаторите от Army Recognition определят като индикация за мисии, свързани с потискане на вражеската ПВО, а не с рутинна демонстрация на сила.

Дейността на руската бойна авиация в Балтийско море ескалира прогресивно след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. На 21 април самолети на НАТО от Франция, Швеция, Финландия, Полша, Дания и Румъния излетяха едновременно, за да прехванат руска формация над Балтийско море, която включваше два свръхзвукови бомбардировача Ту-22М3, ескортирани от 10 изтребителя – една от най-мащабните формации в цялата история на мисията. Руското министерство на отбраната определи този полет като планиран и законен, проведен над неутрални води. Позицията на НАТО беше, че самолетите са нарушили правилата, изключвайки транспондерите си, летейки без полетен план и отказвайки комуникация с ръководство на въздушно движение. Същият модел беше наблюдаван и при последното навлизане на Су-30СМ, описано във френската публикация.

Приносът на Франция към охраната на балтийското въздушно пространство от 3 месеца насам генерира видимо по-висок обществен отзвук в сравнение с повечето предишни ротации. Профилът за френски военни операции публикува редица видеоклипове и публикации в реално време за извънредни излитания, прехващания и ескорт. Няколко военни експерти отбелязаха, че това поведение в комуникацията е по-напористо от типичния подход на Франция към оперативната прозрачност. Седмицата с 4 извънредни излитания в рамките на 7 дни получи широк отзвук в специализирани медии в Европа именно защото французите избраха да документират и популяризират всяко прехващане, правейки видим оперативен ритъм, който преди това беше ясен за експертите, но достигаше рядко до широката публика.

Лавров обвини Европа в подготовка на атака срещу Русия и възраждане на нацизма под прикритие.

🇷🇺⚔️🇪🇺 Руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада, че води подготовка за нападение срещу Руската федерация, съобщи The Moscow Times на 22 май. Той упрекна Обединена Европа, че се опитва да изкорени руската цивилизация под прикритието на реваншизъм.

Твърденията бяха направени по време на поредица от публични прояви, в рамките на които топ дипломатът на Кремъл многократно представи западната подкрепа за Украйна като продължение на фашизма от годините на Втората световна война.

В интервю за ориентираната към младежта пропагандна медия „Детска редакция“ Лавров заяви, че западните сили сформират коалиция за унищожаването на страната.

„Сега, под същите знамена на нацизма и реваншизма, се създава общоевропейска група за атака срещу Русия не само с хибридни методи, но те мислят и за физическа атака“, отбеляза Лавров. „И начело на тази група не е Адолф Хитлер, него просто вече го няма, а Володимир Зеленски с неговите нацистки лозунги.“

Министърът на външните работи доразви тези твърдения по време на заседание на комисията по международно сътрудничество към Генералния съвет на партия „Единна Русия“, като стовари вината за руската война срещу Украйна изцяло върху западните елити, които той определи като глобалисти, предава The Moscow Times.

„Именно те, тези глобалисти, носят основната отговорност за факта, че смисълът на съществуването на сегашното украинско правителство стана изтреблението на всичко, свързано с Русия“, каза Лавров. „Западът щедро плаща и насърчава тази нацистка политика, настоявайки Украйна да продължи този неприемлив курс.“

The Moscow Times отбелязва, че Лавров освен това е изтъкнал, че коренът на войната се крие в историческата неспособност на Европа и Вашингтон да приемат Русия като независима глобална сила.

Говорейки на обществено-политически дебати за евразийската сигурност, той оприличи борбата на Кремъл с тази на авторитарните съюзници Китай, Иран, Беларус и Северна Корея – държави, които според него просто се опитват да водят независима политика въпреки западната намеса.

„Точно както преди 200, точно както преди 100 години, Западът не може да се примири със самия факт, че Русия съществуване като независим субект, който представлява цивилизационна алтернатива“, настоя Лавров.

Руският дипломат взе на прицел и германския канцлер, визирайки изявленията му във връзка с реформите в германските въоръжени сили. „Фактът, че канцлерът Фридрих Мерц заявява, че Германия трябва отново да бъде водеща военна сила в Европа, е задача с дългосрочна историческа перспектива“, каза Лавров. „Изглежда, че са предприети всички мерки в международното право, но идеологията на нацизма и практиката на нацизма се възраждат.“

Тези изявления идват на фона на застоя в дипломатическия напредък между Русия и САЩ. Наскоро Лавров обвини САЩ, че продължават „враждебната политика“ на предишната администрация. Той заяви, че въпреки постоянния диалог с американския президент Доналд Тръмп, Вашингтон поддържа икономическия натиск и е въвел нови санкции срещу руски петролни гиганти като „Лукойл“ и „Роснефт“.

Докато Кремъл продължава да настоява за дипломатически отстъпки, украински и западни представители редовно напомнят за историята на Москва с нарушаването на близо 200 международни споразумения – включително Будапещенския меморандум от 1994 г. Те твърдят, че Русия използва дипломатическите преговори единствено като тактическо забавяне, за да се подготви за по-нататъшни военни действия.

Пентагонът съкрати бойните си бригади в Европа и върна присъствието си до нивата от 2021 г.

🇺🇸 Пентагонът съкрати броя на американските бойни бригади, разположени в Европа, от четири на три, с което върна американското военно присъствие на континента до нивата му от 2021 г. Говорителят Шон Парнел обяви промяната в изявление, публикувано в платформата X на 20 май. Съкращаването доведе до временно забавяне в разполагането на американски войски в Полша.

От Пентагона определиха решението като резултат от „всеобхватен, многостепенен анализ“ на военното присъствие в Европа. Окончателното решение за разполагането на тези и други сили ще бъде взето след допълнителен преглед на стратегически и оперативни изисквания на САЩ, заедно с оценка на способността на съюзниците да се защитават самостоятелно на континента.

От Вашингтон подчертаха, че намаляването на бригадите съвпада с доктрината „Америка на първо място“ на администрацията на Тръмп и има за цел да подтикне членовете на НАТО да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Полша беше посочена като „пример за съюзник“.

„Полша показа както способност, така и решимост да се защитава сама. Останалите съюзници в НАТО трябва да последват нейния пример“, заявиха от Пентагона. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет разговаря за промяната със своя полски колега Владислав Косиняк-Камиш и обеща да запази силно военно присъствие в Полша.

Предишен доклад от 14 май отбеляза, че американската армия е отменила планирана деветмесечна ротация на над 4000 военнослужещи в Полша. Очакваше се разгръщането да включва 2-ра бронетанкова бригадна бойна група от 1-ва кавалерийска дивизия, известна като бригадата „Black Jack“.

Част от личния състав вече беше пристигнал в Полша, докато оборудването все още беше в транзит, когато по-мащабното преместване беше спряно. По това време полският военен министър и заместникът му Цезари Томчик отрекоха това да засяга Полша с твърдението, че промяната е свързана с американското присъствие в Германия.

WSJ: САЩ задържаха ирански танкер от „сенчестия флот“ в среднощна операция в Индийския океан.

🇺🇸⚓️🇮🇷 The Wall Street Journal съобщи в ексклузивен материал, че през изминалата нощ американски сили са задържали свързан с Иран петролен танкер, докато пресича водите на Индийския океан. Пентагонът и Централното командване на САЩ все още не са коментирали официално информацията.

Skywave от танкер от иранския „сенчест флот“, плаващ под фалшив флаг. Корабът е пуснат на вода през 2005 г. и според базата данни Equasis е продаден на неизвестен купувач през март 2025 г. Въпросната продажба съвпада като време с налагането на американски санкции срещу танкера, известен по онова време с името Blue Gulf. На 31 март 2025 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) наложи санкции на корабните компании United Tankers (Маршалови острови) и Lake View Ship Management Private Limited (Индия) заради участието им в търговия с ирански петрол.

По това време САЩ съобщиха, че танкерът е регистриран в Палау. Според Equasis в момента той е регистриран в Коморските острови (нелегитимна регистрация), а други бази данни твърдят, че плава под флага на Ботсвана.

The Wall Street Journal посочи, през февруари танкерът е бил натоварен с ирански петрол на остров Харг, след което се е насочил на изток. AIS сигналът му понастоящем показва, че е преминал през китайското пристанище Циндао и текущата му дестинация е Хор Факан. От изданието не успяха да потвърдят дали е бил разтоварен, но отбелязват, че корабът се е намирал в район, известен с трансферите на петрол от кораб на кораб.

Танкерът е преминал през пролива Малака, като се появиха съобщения, че САЩ следят движението му. The Wall Street Journal твърди, че е бил взет на абордаж през нощта, докато се е намирал по средата на маршрута между Малайзия и Шри Ланка. Официално потвърждение от страна на САЩ все още не е издадено.

Задържането на кораба съвпада с действията на администрацията на Тръмп, насочени към допълнителен натиск в рамките на икономическата блокада на Ислямската република. Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи днес, че е пренасочило още един кораб, с което общият им брой става 89, и публикува видео от своите действия.

През април САЩ спряха други два танкера в Индийския океан – Majestic X и Tifani. За тях също беше отбелязано, че плават под фалшив флаг и участват в търговията с ирански петрол. Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) вече внесе в съда искания за конфискация на посочените танкери.

OFAC обяви, че налага санкции на 19 танкера, свързани с петролната индустрия на Ислямската република, като част от кампания, която администрацията нарече „Economic Fury“.

Киргизстан спря 50 компании за заобикаляне на санкциите срещу Русия под натиск от ЕС

🇰🇬🚫🇷🇺 Киргизстан спря дейността на 50 компании, обвинени в извършване на трансакции, свързани със санкционни рискове по отношение на Руската федерация. Това е първият известен случай от такъв мащаб в страната.

Според местното издание 24.kg, решението е издадено от Министерството на правосъдието в рамките на новия междуведомствен механизъм, насочен към откриване на компании, които участват в рискови външнотърговски дейности, свързани с усилията на Москва за заобикаляне на санкциите.

Съобщава се, че списъкът със закритите търговски субекти е съставен от Министерството на икономиката и търговията съвместно с други държавни агенции, които преди това са разглеждали случаи, свързани със схеми за заобикаляне на санкционния режим.

В официално изявление, цитирано от 24.kg, киргизките власти отбелязват, че мерките са въведени с цел защита на икономиката на страната от вторични санкции. В документа се твърди още, че няколко механизма за контрол са били одобрени „в интерес на западните партньори“, за да бъдат спрени нарушения на санкциите.

Този ход идва в отговор на засилен натиск от страна на Европейския съюз във връзка предполагаеми маршрути за реекспорт през Централна Азия. На 22 април Брюксел активира за първи път специален механизъм, насочен срещу заобикаляне на санкциите спрямо Киргизстан, ограничавайки износа на някои стоки с двойна употреба за страната.

ЕС твърди, че Киргизстан се е превърнал в основен транзитен канал за забранени продукти, влизащи в Руската федерация, въпреки по-ранните технически дискусии за затягане на граничния контрол, съобщава The Insider. Съобщава се също, че няколко местни логистични компании са загубили достъпа си до части от транспортната инфраструктура на ЕС.

По-рано ЕС наложи санкции на няколко киргизки банки, обвинени в подпомагане на усилията за избягване на санкционния режим. Киргизки служители многократно определяха тези мерки като неоправдани. През 2023 г. Министерството на външните работи призна, че се съобразява със санкциите „доколкото е възможно“.

Директорът на ЦРУ на изненадващо посещение в Куба: Тръмп засилва натиска над Хавана.

🇨🇺🤝🇺🇸 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф се срещна с висши кубински служители в Хавана в четвъртък, съобщи служител на службата, в рамките на изненадваща визита, проведена в период на извънредно напрежение между двете страни.

„Днес директорът Ратклиф се срещна с кубински служители, сред които Раулито Родригес Кастро, министъра на вътрешните работи Ласаро Алварес Касас и ръководителя на кубинските разузнавателни служби в Хавана, за да предаде лично съобщението на президента Тръмп, че САЩ са готови да се ангажират сериозно по въпросите на икономиката и сигурността, но само ако Куба направи фундаментални промени“, заяви служител на ЦРУ пред CBS News.

По време на срещата директорът Ратклиф и кубинските служители са обсъдили сътрудничеството в областта на разузнаването, икономическата стабилност и сигурността – „всичко това с оглед на факта, че Куба вече не може да бъде сигурно убежище за противници в Западното полукълбо“, заяви служителят.

В изявление, прочетено в ефир от държавната телевизия, кубинските власти потвърдиха срещата, заявявайки, че САЩ са я поискали.

„Предоставената от кубинската страна информация и проведените дискусии с делегацията на САЩ позволиха категорично да се докаже, че Куба не представлява заплаха за националната сигурност на САЩ, нито са налице легитимни причини за включването ѝ в списъка на страните, които уж спонсорират тероризма“, гласи изявление на кубинското правителство.

Окуражен от американската акция, довела до залавянето на сваления венецуелски лидер Николас Мадуро през януари, президентът Доналд Тръмп все повече насочва вниманието си към кампания за оказване на максимален натиск върху Куба, която месеци наред заплашва с предстоящи действия.

През последните седмици Тръмп заяви, че политическата система на Куба трябва да се промени „драстично“ и многократно декларира, че САЩ ще „направят нещо с Куба много скоро“. Докато говори във Флорида миналата седмица, Тръмп заяви, че след операцията в Иран „Куба ще бъде следващата“ и САЩ ще „поемат контрола над Куба почти веднага“.

Досега администрацията разчиташе на икономически тактики за оказване на натиск върху Куба. През януари Тръмп обяви план за налагане на допълнителни мита върху страни, които доставят петрол на Куба, обявявайки извънредно положение за националната сигурност по отношение на островната държава.

Блокадата, която прекъсна достъпа на Куба до чуждестранни петролни доставки, задълбочи енергийната криза на острова, тласкайки енергийната мрежа близо до колапс с масови прекъсвания на тока. След поредния срив министърът на енергетиката Висенте де ла О Леви нарече ситуацията с националната електрическа система „критична“ и предупреди: „Нямаме абсолютно никакво гориво; нямаме абсолютно никакъв дизел“.

По-рано този месец САЩ наложи нови санкции, насочени срещу членове на режима, които според Белия дом са „съучастници в държавна корупция или сериозни нарушения на човешките права, или са агенти, служители или материални поддръжници на кубинското правителство“, според информационен бюлетин, публикуван от Белия дом.

В интервю за ABC News миналата седмица кубинският външен министър Бруно Родригес предупреди, че САЩ са поели по „опасен път“, който може да доведе до „кръвопролитие в Куба“ в отговор на реторика на Тръмп за поемане на контрола над страната, и призна, че няма „никакъв напредък“ в преговорите между двете държави.

САЩ отричат твърденията на Иран за ракетен удар по техен кораб край Ормузкия проток

🇮🇷⚔️🇺🇸 Военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция не са атакували кораб на ВМС на САЩ край пристанищния град Джаск на Ормузкия проток, потвърди американски служител за The Jerusalem Post в понеделник следобед.

Опровержението идва, след като Fars News Agency съобщи, че две ракети са ударили фрегата на ВМС на САЩ, което я е принудило да се върне обратно. Според свързаната с Корпуса новинарска агенция ракетите са били изстреляни, след като САЩ са „нарушили протоколите за сигурност при преминаване и навигация край Джаск с намерението да преминат през Ормузкия проток“.

Инцидентът се случва, след като по-рано в понеделник ирански служители отправиха предупреждение, че предложението на САЩ за ескортиране и насочване на търговски плавателни съдове през Ормузкия проток би представлявало нарушение на примирието.

В изявление на централното военно командване „Хатам ал-Анбия“ се отправя предупреждение към ВМС на САЩ да не навлизат в Ормузкия проток. „Многократно сме заявявали, че сигурността на Ормузкия проток е под контрола на въоръжените сили на Ислямска република Иран и при всякакви обстоятелства безопасното преминаване трябва да бъде координирано с въоръжените сили.“

Изявлението изрично заплашва с нападение всички чуждестранни военни сили, по-конкретно американските, които се опитват да навлязат или да се приближат до протока. Освен това иранският флот представи карта на района на Ормузкия проток под техен контрол.

Районът започва на запад с линия между най-западната точка на иранския остров Кешм и емирството Ум ал-Кувейн в ОАЕ. На изток районът завършва с линия между иранската планина Мобарак и емирство Фуджейра.

Не стана ясно веднага дали и до каква степен заявената от тях зона на контрол се е променила.

Норвежки професор скандализира с изказване: „7 октомври е най-красивото събитие на века“.

🇳🇴🤝🇵🇸 Професор от норвежки университет нарече атаките на Хамас от 7 октомври „най-красивото нещо, случило в нашия век“, заяви професорът по мениджмънт на проекти Басам Хюсеин по време на лекция в Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU) в Тронхайм, организирана от Социалистическия форум.

В частта от лекцията си, посветена на конфликта в Близкия изток, Хюсеин нарече 7 октомври „най-красивото нещо, което се е случвало в нашия век“, добавяйки, че събитието е разкрило, че „не съществува такова нещо като израелско превъзходство“.

„Израел продаде идея на еврейските мигранти. Нещо като 5-звезден живот на заселници. Казаха им: елате при нас. Тук ще получите най-прекрасния живот. Ще получите дом, къща, апартамент, кола, работа, финансирана от американците. И единственото нещо, което трябва да направите, е да служите в армията за 18 месеца. И това е всичко. След това можете да живеете. Можете да имате гражданство и всичко останало. Това е раят. 7 октомври доказа, че това изобщо не е вярно.“

„7 октомври показа, че колкото и да си силен, все пак имаш уязвими места. И един интелигентен палестински военен лидер с 400 души може действително да ги нарани сериозно. Така Израел заприлича на вид дракон – огромен дракон, бълващ огън във всички посоки, който е бил убоден с игла в задните части. Това е всичко. Една игла в задните части.“

Той също така заяви убеждението си, че амбициите на Израел надхвърлят това да е регионална сила и желае да „превземе Западната империя“.

„Помнете, че държавата Израел всъщност е продължение на европейския колониализъм, точно както САЩ, Канада и Австралия. Манталитетът е същият. И затова се опасявам, че планът на Израел е следният: да се наложи не просто като регионална, а като глобална сила.“

„Този поддръжник на Хамас не може да продължи да преподава“

Ейтан Халон, временно управляващ израелското посолство в Осло, нарече изказванията „шокиращо прославяне на терора“ и бе категоричен, че „този поддръжник на Хамас не може да продължи да преподава на норвежките студенти в NTNU“.

През 2016 г. Хюсеин е обявен за един от 10-те най-изтъкнати лектори в Норвегия. През 2023 г. той е отличен от NTNU като „изключителен преподавател-практик“.

През 2025 г. Управителният съвет на Студентското дружество в Тронхайм му присъжда почетно членство в знак на признание за „откритите му усилия за повишаване на осведомеността и мобилизация срещу продължаващия геноцид в Газа“.

Според кампания в GoFundMe, инициирана през 2024 г. от самия Хюсеин, той е роден в Джабалия, ивицата Газа, като се твърди, че семейството му все още живее там.

САЩ планират исторически завой: Администрацията на Тръмп вдига санкциите срещу Еритрея.

🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.

Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.

Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.

Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.

Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.

Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.

В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.

По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.

Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.

Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.

Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.

Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.

Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.

Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.

Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“

Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.

Франция създава трета армейска дивизия: Оперативният резерв поема защитата на националната територия.

🇫🇷 Сухопътните войски на Франция пристъпват към сформирането на трета дивизия, съставена предимно от резервисти, с основна задача оперативна отбрана на националната територия. Създаването на новото съединение беше потвърдено от началник-щаба на армията генерал Пиер Шил в кулоарите на форум по военна мисъл в понеделник.

Досега сухопътните войски разчитаха на две действащи дивизии (1-ва в Безансон и 3-та в Марсилия), от които само една беше официално декларирана като сила на разположение на НАТО, а другата се пазеше за защита на територията на страната или задачи на второстепенни театри. Според Шил тази конфигурация вече не отговаря на „спешността и радикалността“, наложени от влошената среда за сигурност и перспективата за голяма война пред Алианса до края на десетилетието. „Ако изпаднем в крайна ситуация, в която всички наши основни сили са изпратени на интервенция или са предислоцирани, например в Централна Европа, тази трета дивизия ще бъде мобилизирана на националната територия за защита на жизненоважни интереси и евентуално за оперативна отбрана“, обясни генералът.

Новото съединение ще стъпи върху бързо разширяващия се оперативен резерв и Националната служба, чиято стартова година е предвидена за септември 2026 г. Френската армия си поставя за цел 80 000 резервисти към 2030 г. и 105 000 към 2035 г., като над половината ще служат в Сухопътните войски, ресурс от порядъка на 40 000 до 50 000 бойци, подлежащи на структуриране, обучение и оборудване. Към септември 2025 г. редовно обличащите униформа резервисти са били 29 527 души, със средна възраст 38 години срещу 32 години в активния състав, посочи Шил.

Резервът вече се обучава в мащаб, насочен към мисията по оперативна отбрана. През октомври 800 резервисти участваха в учението „Вулкан“ в департамент Горна Лоара, където в продължение на седмица противодействаха на симулирани дестабилизиращи действия. Учението ORION, провеждано веднъж на три години, се използва за сработване между активните сили и резерва в „хибриден модел“, чието утвърждаване тепърва предстои.

Новата дивизия е тясно обвързана с концепцията за „боен гарнизон“ – частта от полка, която остава в тила като база, способна да „пази дома“. Тъй като половината от резервистите живеят на под 30 км от своето поделение, Сухопътните войски разчитат на сили за близост, пригодени да подпомагат органите за вътрешна сигурност, пожарните и медицинските служби при гарантиране на устойчивостта на населението.

Процесът тече от известно време. Преди две години всяка от седемте общовойскови бригади на армията получи указание да сформира резервен батальон за действие на територията на страната. Една година по-късно беше разпоредено същото и на бригадите за поддръжка и логистика. Резултатът е дузина резервни батальона, които ще позволят на Сухопътните войски да разполагат с резервна бригада още тази година, преди преминаването към по-високото ешелонно ниво – дивизията.

Изграждането ѝ, определено от Шил като „проект в развитие“, върви успоредно по няколко линии – адаптация на законодателството, организация и командна структура. Предстои да се реши въпросът кой защитава даден район, когато наличните сили са разгърнати другаде, и кой ще бъде комендантът на гарнизона. Армията клони към модела на интеграция на резервните елементи в съществуващите действащи полкове, вместо да създава изцяло нови структури като 24-ти пехотен полк – вариант, който би изисквал инвестиции в инфраструктура, трудно постижими при сегашното състояние на френските публични финанси.

Оборудването се третира като отделен приоритет. Бюджетът на резерва е нараснал с 30% в периода 2020-2025 г. Допълнителни 550 милиона евро са предвидени за екипиране както на резервистите, така и на доброволците от Националната служба. Целта е дивизията да бъде напълно оборудвана до 2030 г. с адаптирана екипировка от тип „DAGUE“ (Кама) – по-прост, но ефективен паралел на високотехнологичната система „SCORPION“, която стои в основата на дигитализацията на текущата сухопътна армия на Франция. Включва се опростена комуникация по радиото, индивидуално въоръжение и транспортни средства.

Решението се вписва в серия от стъпки на европейските армии за възстановяване на териториалния компонент на отбраната след десетилетия на ориентация към експедиционни операции. Германия, Полша и Прибалтика са ускорили разширяването на териториалните резерви и силите за отбрана, позовавайки се на риска, произтичащ от руската война в Украйна и потенциала за директен сблъсък между Русия и НАТО до края на десетилетието. С хоризонт 80 000 резервисти и пълен капацитет на новата дивизия до 2030 г. планирането е синхронизирано именно с този времеви прозорец.

Разузнаването на САЩ: Иран отказва смислени преговори и настоява за окончателно примирие.

🇺🇸🇮🇷 Няколко разузнавателни служби на САЩ са оценили през последните дни, че в момента режимът в Иран няма желание да участва в съществени преговори за прекратяване на войната, съобщава The New York Times, позовавайки се на американски служители.

Служителите заявяват пред американския вестник, че Ислямската република смята позицията си за силна и не смята, че трябва да се съгласява с исканията на САЩ за сделка. Те също така посочват, че макар да имат готовност да поддържат дипломатически канали, ръководителите на режима нямат доверие на Вашингтон и не вярват, че президентът Доналд Доналд Тръмп е сериозен в своите намерения за преговори.

Докато докладът се разпространява, висш ирански източник заяви пред Ройтерс, че страната ще настоява за гарантирано спиране на огъня за окончателно прекратяване на войната. Според източника посредници са се свързали с Иран във вторник, а дискусиите са били фокусирани върху продължаване на дипломацията. Той също така добави, че не са провеждани разговори за временно примирие през посредници.

В същото време Министерството на външните работи на Ислямската република обвини САЩ в поставянето на „максималистки и ирационални“ искания и отрече да се води преговори за примирие.

„Получени са съобщения с посредници, включително Пакистан, но няма преки преговори със САЩ“, заяви говорителят на министерството Есмаил Бакаи, цитиран от иранската студентска агенция ISNA. В коментари, излъчени по държавната телевизия, той добавя, че Иран е готов за всякаква атака, включително сухопътна инвазия.

Индо-Тихоокеанското командване на САЩ получи заповед за демонстрация на сила.

Самолетоносачът USS Carl Vinson (CVN 70) участва в групово плаване по време на учението Rim of the Pacific край бреговете на Хавай, 26 юли 2025 г.
📸 Снимка: DVIDS

🇺🇸⚔️🇨🇳 Индо-Тихоокеанското командване на САЩ е издало вътрешна заповед за демонстрация на сила в отговор на последните прояви на китайска агресия в Южнокитайско море, съобщава CBS News, само ден преди дългоочакваната среща на президента Доналд Тръмп с китайския лидер Си Дзинпин, насрочена за четвъртък в Южна Корея.

Все още не е ясно дали и кога подобна операция би могла да се състои, тъй като военните действия често могат да бъдат отменени в последния момент. Въпреки това заповед за изпълнение, издадена от Индо-Тихоокеанското командване – най-старото и най-голямото бойно обединение в рамките на Пентагона, което контролира операциите на половината свят – нарежда на американските сили да проведат демонстрация с прецизен удар в отговор на засилващите се враждебни действия на Китай близо до оспорваните води. Други двама източници потвърждават, че операцията е подготвена като вариант, но е малко вероятно да бъде изпълнена.

Не е ясно какви цели биха били обект на евентуална атака с ракетни система HIMARS, но нейната цел е да изпрати ясен сигнал, че Вашингтон планира да се противопостави на засиленото китайско присъствие в региона и да защити това, което американските власти определят като филипински суверенитет и традиционни риболовни права.

Високомобилна система за реактивна артилерия M142 HIMARS е проектирана за прецизни удари по фиксирани цели, като например складове за боеприпаси или струпвания на войски. Произведена от американската Lockheed Martin, тя беше широко използвана по време на войната срещу тероризма в Афганистан и Ирак, а днес е особено ценена от Украйна в нейната борба срещу руската агресия.

Рифът Скарбъроу се намира в изключителната икономическа зона на Филипините в Южнокитайско море, но достъпът до него се контролира от Пекин след 2012 г., когато избухна напрежение между двете страни, което доведе до патова ситуация.

Присъствието на Китай в района постепенно се засилва, а неговата брегова охрана и т.нар. морска милиция редовно следят и тормозят филипински кораби и рибарски лодки. През септември 2024 г. екип на CBS News беше свидетел на агресивни действия на китайски военни кораби от борда на кораб на филипинската брегова охрана, ударен от китайски съд. По това време филипинският кораб беше на мисия за снабдяване на позиции в Южнокитайско море, но беше принуден да спре, след като беше обкръжен от китайски кораби.

Сателитни снимки с висока резолюция, публикувани по-рано този месец, показват плаваща бариера при входа на рифа Скарбъроу. Пенсионираният полковник от ВВС на САЩ Рей Пауъл, анализатор и директор на изследователската група SeaLight към Станфордския университет, публикува снимки в платформата X и заяви, че бариерата е била поставена от Китай.

Китай и Филипините са изграждали, а впоследствие и демонтирали временни бариери около рифа Скарбъроу и в миналото. Американски служител смята, че идеален момент за операцията на Индо-Тихоокеанското командване би бил преди началото на търговските преговори между Вашингтон и Пекин или преди последният да изгради по-трайна бариера на рифа.

През август два кораба на китайската брегова охрана и военноморски сили се сблъскаха край рифа, преследвайки кораб на бреговата охрана на Филипините. Няколко седмици по-късно Китай обяви план за създаване на „природен резерват“ в района, който веднага беше осъден от държавния секретар на Марко Рубио и възприет от Манила като поредна стъпка към затвърждаване на китайския контрол.

„Претенциите на Пекин, че превръща плитчината Скарбъро в природен резерват, са пореден опит за натиск, който има за цел да разшири необоснованите териториални и морски претенции на Китай в Южнокитайско море – за сметка на съседите му, включително като пречи на филипинските рибари да имат достъп до традиционните си води. Китайските действия в района подкопават регионалната стабилност“, заяви Рубио.

В неделя по време на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) в Куала Лумпур, президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши подкрепи думите на Рубио и осъди Китай, без да го спомене директно, за опитите му да накърни филипинския суверенитет чрез обявяване на рифа за „природен резерват“.

„Опитите на някои страни да наложат статут на така наречен „природен резерват“ върху плитчината Скарбъроу или Бахо де Масинлок, неразделна част от територията на Филипините, над която имаме суверенитет и юрисдикция, представляват откровено погазване суверенитета, но и на традиционните риболовни права на нашия народ“, заяви Маркос и допълни, че действията на Китай противоречат на международното право. Той се позова на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и на решението от 2016 г. на международния арбитраж относно Южнокитайско море, което отхвърли като нелегитимни претенциите на Пекин за „исторически права“ върху спорната територия.

Китай създава глобален орган в Хонконг „на нивото на“ Международния съд

📸 Снимка: Daily CPEC

🇨🇳⚖️ Китай подписа конвенция за създаване на международна организация за медиация със седалище в Хонконг в стъпка, която се разглежда като стратегическо средство за засилване на международния авторитет и утвърждаване на новосъздадената структура като еквивалент на Международния съд в Хага.

Този ход идва на фона на нарастващо геополитическо напрежение, задълбочено от глобалната търговска война, започната от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, както и от нарастващия риск от световна икономическа рецесия.

Новият орган за медиация цели да превърне Хонконг във водещ международен център за решаване на спорове между държавите. Според хонконгския лидер Джон Лий организацията ще има статут, сравним с този на Международния съд и Постоянния арбитражен съд в Хага.

На церемонията по подписването присъстваха представители на Индонезия, Пакистан, Камбоджа, Лаос и Сърбия, като се е очаквало участие от над 20 международни организации, сред които ООН, съобщи обществената телевизия RTHK.

Според презентация, показана по време на събитието, органът ще разглежда случаи между държави, между държави и граждани на други държави и между международни частни субекти. Подписването беше председателствано от китайския външен министър Ван И.

Анализатори смятат, че структурата може да засили глобалното влияние на Китай и да му осигури по-активна роля в световното управление. Според Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азия и Тихоокеанския регион в Natixis, инициативата е положителна за Хонконг, но изрази скептицизъм, позовавайки се на неуспеха на подобни арбитражни центрове в китайските градове Сиан и Шенжен.

„Хонконг е представен като алтернатива, но вярвам, че заематели или страни по договори в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ ще се чувстват по-слабо защитени днес“, коментира тя.

Въпреки това, според изследване на Queen Mary University of London, Хонконг споделя второ място със Сингапур след Лондон като предпочитаната арбитражна юрисдикция за 2025 г. Правосъдният секретар на Хонконг Пол Лам заяви, че новият орган ще помогне на града да преодолее трудности, произтичащи от „враждебни външни сили, стремящи се към дезинтернационализация и подкопаване на функционалността на Хонконг.“

Сградата на организацията ще се помещава в бивша полицейска станция в централния квартал Уанчай и се очаква да отвори врати в края на 2025 г. или началото на 2026 г.

Властите в Хонконг продължават своите усилия за възстановяване на международната роля на финансовия център след масовите протести през 2019 г. и строгите COVID ограничения, които нанесоха сериозни щети на туризма и търговията.

Повечето американци смятат, че страната им губи доверие по света при Тръмп, сочи проучване.

🇺🇸 Около 59% от американците смятат, че президентът на САЩ Доналд Тръмп срива доверието на страната им на глобалната сцена, според проучване на Ipsos, публикувано на 21 април.

Притесненията относно глобалното доверие в САЩ при Тръмп се споделят от приблизително една трета от републиканците.

Проучването разкрива нарастващо недоволство от политиките на Тръмп по множество въпроси. Общият му рейтинг на одобрение е 42%, най-ниският откакто се завърна в Белия дом през януари.

За разлика от по-сдържания му първи мандат, второто президентство на Тръмп предизвика шок в международната политика, тъй като президентът се нахвърли срещу приятелите и партньорите на САЩ и предприе действия за възстановяване на връзките с Русия.

Това е може би най-видимо в Украйна, страна, разчитаща на ключова военна и икономическа подкрепа от САЩ при предшественика на Тръмп, бившия президент на САЩ Джо Байдън.

Тръмп се отклони от недвусмислената проукраинска политика на Запада, представяйки САЩ като посредник, който се стреми да постигне прекратяване на огъня между Киев и Москва. Усилията му включват оказване на натиск върху Украйна чрез временно спиране на военната подкрепа, като същевременно се прилага много по-малко осезаем натиск върху Москва, с изключение на вербални заплахи за санкции и мита.

Русия дори беше една от малкото държави, за разлика от Украйна, държави от ЕС и други, които бяха изключени от широкообхватните „реципрочни“ мита на Тръмп, които накараха фондовите пазари да се сринат по света. Специалният пратеник на Тръмп Стив Виткоф се е срещал три пъти с руския президент Владимир Путин, често повтаряйки наративите на Кремъл за войната и настоявайки за икономическо сътрудничество.

Тръмп допълнително шокира международната общност, след като гласува многократно против предложенията в подкрепа на Украйна в ООН, присъединявайки се към страни като Беларус и Северна Корея. Той също така публично обсъди анексиране на територия от партньори на САЩ като Дания и Канада и директно оспори принципа на НАТО за колективна отбрана.

Анкетата на Reuters и Ipsos беше проведена между 16 и 21 април и включваше 4306 възрастни американци.

Украйна се радваше на силна, двупартийна подкрепа в началото на пълномащабното нахлуване на Русия, но по-късно видяхме, че Републиканската партия става все по-скептична относно помощта за Киев.

Проучване от март показа, че повечето американци не одобряват начина, по който Тръмп се справя с войната и прегръдката му с Москва. По-скорошно проучване от април обаче потвърди разширяването на пропастта между републиканци и демократи, като първите виждат Русия все по-малко като противник и са по-малко загрижени за изхода от войната.

The Economist стартира The World Ahead 2025

🔮 Влиятелното англоезично издание The Economist стартира The World Ahead, специален брой на списанието, публикуван в края на всяка година, който разглежда най-актуалните теми, тенденции и събития, които ще оформят следващата година.

В брой №39 на The World Ahead се прогнозира година на несигурност и нестабилност с Тръмп в Белия дом, който ще преобърне световната търговия, икономика и геополитика. Изданието засяга широк спектър от области, но десетте ключови теми, обобщени от неговите страници, са както следва:

1. Изборът на Америка. Последиците от категоричната победа на Доналд Тръмп ще засегнат всичко – от имиграцията и отбраната до икономиката и търговията. Неговото мото „America First“ ще накара приятели и врагове да поставят под съмнение трайността на американските съюзи, което може да доведе до геополитически рокади, повишено напрежение и дори разпространение на ядрени оръжия.

2. Избирателите очакват промяна. Най-общо казано, действащите партии претърпяха провал в безпрецедентната вълна от избори през 2024 г. Някои от тях бяха изхвърлени (като в САЩ и Великобритания); други бяха принудени да влязат в коалиция (като в Индия и ЮАР); трети бяха тласнати към съвместно съществуване (като в Тайван и Франция). Така че 2025 г. ще бъде годината на очакванията. Ще успеят ли новите лидери да изпълнят обещанията си? Ще се променят ли лидерите на загубилите партии? Ако отговорът е не, може да последват вълнения.

3. По-широк безпорядък. Доналд Тръмп може да накара Украйна да сключи сделка с Русия и да даде на Израел свобода на действие във въоръжените конфликти му в Ивицата Газа и Ливан. По-транзакционната позиция на Америка и скептицизмът към чуждестранните обвързвания ще насърчат създаването на проблеми от „квартетът на хаоса“ – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – и повече намеса от страна на регионалните сили, по подобие на това, което се случва в момента в засегнатия от кризата Судан. Но не е ясно дали Вашингтон ще се противопостави на Пекин в евентуален конфликт за Тайван или в Южнокитайско море.

4. Перспективи за тарифиране. Доналд Тръмп може да накара Украйна да сключи сделка с Русия и да даде на Израел свобода на действие във въоръжените конфликти му в Ивицата Газа и Ливан. По-транзакционната позиция на Америка и скептицизмът към чуждестранните обвързвания ще насърчат създаването на проблеми от „квартетът на хаоса“ – Китай, Русия, Иран и Северна Корея – и повече намеса от страна на регионалните сили, по подобие на това, което се случва в момента в засегнатия от кризата Судан. Но не е ясно дали Вашингтон ще се противопостави на Пекин в евентуален конфликт за Тайван или в Южнокитайско море.

5. Бум на чистите технологии. Правителството на Китай насърчи процъфтяващия износ на слънчеви панели, батерии и електрически автомобили, за да компенсира изоставащата местна икономика. Резултатът е налице – ръководен от Пекин бум на чистите технологии, с внедряване на слънчеви панели и мрежово съхранение, надминаващи прогнозите. И светът скоро ще научи дали глобалните емисии са достигнали своя връх.

6. След инфлацията. Централните банки на богатия свят отпразнуваха победата над инфлацията. Сега западните икономики са изправени пред ново предизвикателство: намаляване на дефицитите чрез увеличаване на данъците, намаляване на разходите или стимулиране на растежа. На мнозина вероятно ще им се наложи също да увеличат бюджетите си за отбрана. Очертават се болезнени икономически избори. Отвъд океана политиките на Тръмп ще влошат ситуацията: високите мита върху вноса могат да спрат растежа и да възобновят инфлацията.

7. Вековни въпроси. Америка току-що избра най-възрастния президент в историята си. Световните лидери побеляват, заедно с населението си. Очаквайте все повече дискусии за евентуални възрастови ограничения за политическите лидери. Междувременно Китай търси икономически възможности в един застаряващ свят. В части от Близкия изток е пълната противоположност, процъфтяващото младо население, съчетано с недостиг на работни места, крие рискове от нестабилност.

8. Ключов момент за AI. Това се превръща в най-големият хазарт в историята на бизнеса: над 1 трилион долара бяха инвестирани в центрове за данни за изкуствен интелект (AI), въпреки че компаниите все още не са сигурни как точно да го използват и нивата на приемственост са ниски (въпреки че много от служителите може просто да го използват тайно). Ще изгубят ли нервите си инвеститорите или AI ще докаже своята стойност с усъвършенстването на автономните системи и появявата на лекарства, разработени от изкуствен интелект?

9. Проблеми при пътуване. Глобалното движение на хора, не само на стоки, е изправено пред нарастващи стълкновения, а конфликтът разстройва авиацията в световен мащаб. Европа въвежда нови по-строги гранични проверки, а нейното Шенгенско пространство без граничен контрол се разпада. Реакцията срещу „свръхтуризма“ ще намалее през 2025 г., но въведени от много градове, от Амстердам до Венеция, ще останат.

10. Живот на изненади. С опити за убийства, експлодиращи уоки-токита и улавяне на гигантски ракети с метални перки във въздуха, един уроците на отиващата си 2024 г. е да очакваме неочакваното. Какви неправдоподобни звучащи неща могат да се случат през 2025? В секцията, озаглавена „Wild cards“ можете да откриете селекция от неща, за които да внимавате, сред които опустошителна слънчева буря, откриването на изгубени древни текстове – и дори нова глобална пандемия.

Иран привика руския посланик заради подкрепата на Москва за коридора Зангезур

Зангезурският коридор свързва основната територия на Азербайджан с Нахичеванската автономна република – автономен регион в състава на Азербайджан, който се явява негов ексклав.
🔍 Източник: TRT WORLD

🇮🇷⚔️🇷🇺 В понеделник, 2 септември 2024 г, Иран отправи остри критики към Русия за подкрепата ѝ към Азербайджан по отношение на претенциите му за безпрепятствен достъп до ексклава му Нахичеван посредством отваряне на транспортния коридор Зангезур през Армения - което на практика ще отнеме директния достъп на Иран до Армения.

Баку изискваше коридора в Южна Армения да свърже Азербайджан с неговия анклав Нахичеван, отделен от арменска територия. Москва и Баку искат Русия да наблюдава и контролира коридора, но Ереван и Техеран се противопоставят на подобна схема и твърдят, че дори да бъде установен транспортен маршрут, Армения трябва да има контрол над него.

На „среща“ в понеделник с руския посланик в Техеран, генералният директор на отдела за Евразия на иранското външно министерство изрази категоричното противопоставяне на Иран на „всякакви геополитически промени в Кавказ“.

Официалният представител на Ислямската република е казал на руския пратеник, че „зачитането на националния суверенитет, териториалната цялост и взаимните интереси на страните е гарант за траен мир и основа за регионално сътрудничество в Кавказ“, според съобщенията на външното министерство.

„На тази среща беше подчертано острото противопоставяне на евентуални промени в признатите международни граници и геополитическите промени в региона, както и необходимостта да се вземат предвид легитимните интереси и опасения на всички страни в региона“, се посочва още в изявлението.

Руският външен министър Сергей Лавров наскоро разгневи Иран, като изрази подкрепата си за създаването на спорния Зангезурски коридор по време на скорошната официална визита на Владимир Путин в Баку.

Иран винаги се е противопоставял на създаването на транспортен коридор, който ще лиши Иран от директния достъп до Армения, ако коридорът не се контролира от Ереван. На среща с арменския премиер Никол Пашинян на 30 юли върховният лидер Али Хаменей подчерта още веднъж позицията на Иран относно коридора, който той описа като „увреждащ“ интересите на Армения.

Миналия месец Ислямската република поздрави „правителството и народа на Украйна“ по повод Деня на независимостта на страната, в ход, който мнозина тълкуват като отговора на Техеран на новата геополитическа стратегия на Кремъл по отношение на Южен Кавказ.

През декември 2023 г. Москва също предизвика възмущение в Иран, подчертавайки подкрепата си за преговорите между Иран и ОАЕ относно трите спорни острова, разположени в Ормузкия пролив - Абу Муса, Големия Тунб и Малкия Тунб. Техеран привика руския посланик, след като Москва подписа съвместно изявление с арабските нации, в което се отправя призив за преговори.

Дългото забавяне на Русия в подписването на 20-годишно всеобхватно споразумение за сътрудничество с Иран въпреки помощта, която Иран предложи на Русия във войната й срещу Украйна, също не се хареса на властите в Ислямската република.

Защо Макрон неусетно отстъпи от позицията си на "ястреб" по отношение на Украйна?

📸 Снимка: Filip Singer/Shutterstock

🇫🇷🤝🇺🇦 През февруари президентът на Франция Еманюел Макрон разпали разгорещени дискусии, като обяви готовността си в бъдеще да разположи войски в Украйна. Скоро обаче той просто изчезна от радара, пише електронното списание на американския Quincy Institute for Responsible Statecraft.

Какво се промени? Оказва се, че за това поведение на френския президент има доста просто обяснение. Макрон иска да върви по свой път, но както винаги, възможностите му не са неограничени.

Тази драматична промяна на курса беше приветствана от мнозина в САЩ. Най-сетне една голяма европейска сила демонстрира желание да възроди либералния световен ред и да даде пример. Лъч надежда прониза мрака над обсадената Украйна: сега европейците ще поемат поне част от тежестта на САЩ за спасяването на така наречения "основан на правила ред“ - поне в собствения си двор.

Само че след това Макрон не само смекчи войнствената си реторика, но и не успя да предостави на Украйна значителна военна и финансова подкрепа, каквато подобава на статута на Франция като водеща икономическа и военна сила на Запада. Сериозно ли е намерението на Макрон да помогне на Украйна? Могат ли САЩ да му се доверят, че ще допринесе за спасяването на либералния световен ред?

Подходът на Макрон към външната политика

Противно на общото впечатление външната политика на Макрон не се ограничава до спасяване на либералния световен ред. Той се е учил в школата по международни отношения на Юбер Ведрин, френския външен министър (1997-2002 г.), който въведе термина „хипердържава“, критикуваше доминацията на САЩ в "момент на еднополюсност“ и се застъпваше за завръщането на "реалната политика“. Макрон уважава и възгледите на бившия премиер Доминик дьо Вилпен (2005-2007 г.), известен с твърдата си опозиция срещу войната в Ирак и западната интервенция. И накрая, Макрон черпи вдъхновение от бившия президент Никола Саркози (2007-2012 г.), който се застъпваше едновременно за укрепване на Европейския съюз, задълбочаване на членството в НАТО и сближаване и помирение с Русия. Макрон цени и уважава съюза със САЩ, но също така осъзнава, че интересите на Париж не винаги съвпадат с възгледите на Вашингтон.

Подобно на много свои предшественици, Макрон иска Франция да играе собствена роля, да остане значима на световната сцена и да продължи да бъде ангажирана с Русия, Китай и Глобалния юг. "Ще сложа край на неоконсервативната идеология, внесена във Франция“, заяви веднъж той.

Когато избухна конфликтът в Украйна, Макрон се опита да изиграе ролята на посредник. Той смяташе, че има достатъчно добри лични отношения с Владимир Путин, за да го направи. През 2017 г. той прие руския лидер в двореца Версай, оказвайки му рядка чест. А през 2019 г. Путин пристигна във френската президентска резиденция Форт Брегансон - знак, че отношенията са станали още по-лични.

Самият Макрон посети Путин в Москва в началото на февруари 2022 г., само няколко седмици преди началото на специалната военна операция на Русия в Украйна. А точно преди тази съдбоносна стъпка Макрон искрено вярваше, че с телефонния си разговор с Кремъл благополучно е предотвратил военните действия. Само че буквално на следващия ден Путин му се обади и го уведоми, че е признал независимостта на Донбас. Въпреки това, цял месец по-късно, той все още се обръщаше към Путин на „ти“ - във френската култура това е проява на приятелство и знак за неформално общуване. През юни Макрон предупреди Запада да не прави опити да унижава Русия - в разрез с твърдата позиция на Лондон и Вашингтон.

Какво се е промени?

Първо, промени се френската оценка на баланса на силите на бойното поле и вероятното развитие на конфликта. Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. френското разузнаване заключи, че Украйна безнадеждно губи, коментира германското издание. Неуспешната контраофанзива от лятото на 2023 г. "изяде“ най-добрите части на ВСУ, Русия попълва резервите си по-бързо от Киев, а западната подкрепа едва ли ще се върне към пика си от първите месеци на конфликта. Следователно, ако не настъпи чудодеен обрат, Западът ще трябва да приеме решителна руска победа.

Второ, наближаваха изборите за Европейски парламент през юни. Всички социологически проучвания предричаха съкрушително поражение на блока на президента на тях, тъй като Макрон нямаше с какво да се похвали през седемте си години на власт. Обширната програма за икономически реформи, обещана от него през 2017 г., трябваше да бъде изоставена заради бунта на "жълтите жилетки“ през 2018 г., последван от пандемията от коронавирус. Макрон се нуждаеше от аргументи, за да проведе кампанията за европейските избори. Затова той продължи да намеква за пряка френска намеса до 7 юни, "денят на размисъл“. Но към края на юни той се зарече, че няма да изпрати френски войски в Украйна в обозримо бъдеще.

Третото съображение се оказа Германия. В първите месеци на конфликта Берлин обяви неочаквано твърда позиция спрямо Русия и провъзгласи така наречената "повратна точка“, обещавайки исторически инвестиции в отбраната. Последното обаче разтревожи Франция и някои военни призоваха Макрон да сподели пред канцлера Олаф Шолц тревогата си от военното възраждане на Германия. Един от тях каза: „Не можем да кажем, че през последното столетие винаги сме се разбирали със страховитата германска армия“. С други думи, Париж не можеше да остане безразличен към една въоръжаваща се Германия.

В този контекст Макрон се опита да убие три заека с един куршум с февруарската си заплаха за военна намеса.

Първо, той се надяваше, че откритата заплаха за пряка намеса ще промени сметките и калкулациите на Кремъл. Макрон се надяваше, че изправен пред перспективата за пряка конфронтация със страна от НАТО, Путин ще стане по-сговорчив по отношение на дипломацията.

Второ, Макрон смяташе, че тази заплаха ще затвърди репутацията му на ефективен лидер на ЕС и Запада и противник на "руската агресия“, както и ще сплоти електората с патриотичен порив преди изборите за Европейски парламент.

И накрая, трето, той вярваше, че една ястребска позиция ще неутрализира стимулите на Германия да се превъоръжава. Френското лидерство би възпряло Берлин от предприемане на военни стъпки срещу Русия. Нещо повече, от тази гледна точка, дори ако Германия искаше да се утвърди по-силно, тя при всички случаи щеше да бъде изоставяща от Париж.

Макрон обаче никога не е имал сериозни намерения за пряка намеса в Украйна. Той само се надяваше, че гръмките му изявления ще накарат Путин да се почувства неудобно. Междувременно френските военни откровено предупредиха президента, че войските им не са в състояние да се противопоставят на много по-голямата и закалена в битки руска армия и че скромният експедиционен корпус със сигурност ще бъде унищожен, без да постигне нищо. Все пак ролята на спасител на Европа и "свободния свят“ можеше да повиши рейтинга преди изборите и да затвори кутията на Пандора, наречена германско превъоръжаване.

Партията на Макрон обаче претърпя поражение на европейските избори през юни. Тя загуби и парламентарните избори през юли, въпреки че поражението не беше толкова съкрушително, колкото мнозина се опасяваха.

Огромното мнозинство от френските избиратели е категорично против изпращането на войски в Украйна. Недолюбван от гласоподавателите, Макрон сега няма да рискува живота на стотици свои сънародници заради един далечен конфликт, който никой не желае. Освен това изтощението на Германия и САЩ вече доведе до рязко намаляване на финансовата и военната подкрепа за Киев. Франция досега не е изразила желание да ги замени в тази насока.

Дипломатическият трик на Макрон не му донесе почти нищо, тъй като Москва не се хвана на въдицата. Макрон освен това знае точно какво се харесва на Вашингтон и "превключва“ на правилната реторика всеки път, когато трябва да спечели подкрепата му. Но както винаги, Франция си остава своенравен съюзник със специалните интереси.

Франция продаде на Сърбия изтребители "Рафал"

Френският президент Макрон не чу опасенията относно връзките на Сърбия с Русия и сключи с Белград изгодни за Париж сделки за изтребители и ядрена енергия, отбелязва POLITICO след скорошната визита на Макрон в сръбската столица.

Споразуменията бяха сключени въпреки опасенията за ефекта от прегръдката между Париж и Белград, който поддържа близки отношения както с Москва, така и с Пекин, и продължаващите широкомащабни протести в Сърбия заради разширяването на нейните литиеви мини.

Макрон и сръбският му колега Александър Вучич присъстваха на подписването на 11 двустранни споразумения, включително изгодна сделка за 12 френски бойни самолета "Рафал", продажба на критични суровини като литий и разработване на гражданска ядрена програма за нарастващите енергийни нужди на Сърбия.

"Подписаното днес споразумение е исторически важно“, каза Макрон. "Виждам, че много хора се възмущават от факта, че Сърбия има отношения с Русия и Китай... но аз уважавам суверенитета на Сърбия“, цитира думите му POLITICO.

Изданието отбелязва, че най-важното е, че Сърбия разчита на Франция да я подкрепя винаги, когато е била притисната в ъгъла от други европейски нации. През май Парламентарната асамблея на Съвета на Европа гласува в полза на Косово - бивша южна провинция на Сърбия, която обяви независимост през 2008 г. - да стане член на организацията.

Франция беше сред страните, които блокираха окончателното гласуване в Съвета на Европа, позовавайки се на неадекватните усилия на Прищина по отношение на създаването на Асоциация на сръбските общини, политически орган, който трябва да представлява сръбското малцинство в Косово.

Всъщност френските външнополитически интереси са преди всичко икономически и финансови, отбелязва POLITICO.

Продажбите на оръжие от Сърбия на Израел поставят двустранните им отношения в светлината на прожекторите

📸 Снимка: Facebook/Prime Minister of Israel

🇷🇸🤝🇮🇱 Когато сръбският президент Александър Вучич говори на произраелско лобистко събитие във Вашингтон преди четири години, той гордо заяви, че подкрепата на Белград за Израел е желязна и може да бъде проследена до три десетилетия преди създаването на Израел през 1948 г, пише в своя статия онлайн изданието Middle East Eye.

Вучич твърди, че през 1917 г. сръбският представител във Вашингтон Миленко Веснич е подкрепил създаването на държава, наречена Израел, след подписването на Декларацията на Балфур, документ с дължина по-малко от 70 думи, който потвърждава подкрепата на Великобритания за еврейската родина.

„Има много неща, които можете да определите като общ знаменател между сърби и евреи“, отбелязва Вучич пред Американско-израелския комитет за връзки с обществеността (AIPAC), отдавна известен като една от най-влиятелните групи със специални интереси във Вашингтон.

„Претърпяхме същата ужасна съдба през Втората световна война в концентрационните лагери“, отбеляза той. „Ние обичаме еврейския народ, винаги сме имали страхотни отношения с него.“

Срещата на Вучич с AIPAC дойде в момент, в който Сърбия и Косово обмисляха план за нормализиране на икономическите отношения като част от сделка, постигната благодарение на посредничеството на администрацията на Доналд Тръмп.

Въпреки че Вучич и други видни сръбски официални лица отказаха да признаят независимостта на Косово, той беше убеден в ползите от сключване на икономическа сделка с американско посредничество.

Широко разпространено беше схващането, че евентуално икономическо споразумение ще накара САЩ да отворят офис на Корпорацията за развитие на финансите (DFC) в Белград, както и че може да има по-широки сигнали към инвеститорите и кредитните агенции, че Сърбия е отворена за бизнес.

Въпреки това, след споразумението, което беше подписано по-късно през 2020 г., Косово беше признато като независима държава от Израел и в отговор отвори посолството си в Йерусалим - ставайки първата държава с мюсюлманско мнозинство, която признава Ерусалим за столица на Израел.

Сръбски официални лица, включително Вучич, бяха възмутени от признаването на Косово от Израел и Сърбия, макар и тихомълком, понижи нивото си на представителство в Израел.

Докато политическите отношения изглеждаха напрегнати на повърхността, връзките, особено в сферата на отбраната, продължиха на пълни обороти.

Израелският вестник Haaretz и Balkan Insight наскоро разкриха, че Белград все още изнася значителни количества оръжия и боеприпаси за Израел и е увеличил износа тази година на фона на продължаващата война на Израел срещу Хамас в Ивицата Газа.

И двете публикации съобщиха, че Сърбия е изнесла оръжия на стойност най-малко 17,1 милиона щатски долара за Израел чрез израелски военни самолети, както и някои граждански самолети, използващи гръцкото въздушно пространство, вероятно пренасящи важни 155-милиметрови артилерийски снаряди, произведени от сръбската държавна оръжейна компания Krusik.

Източник, запознат с отношенията между двете страни, сподели, че износът на оръжие не е изненадващ: „Израел лобира пред администрацията на Вучич от години“, отбеляза източникът пред Middle East Eye.

Съгласувани интереси

Сърбия може да се похвали с най-голямата отбранителна индустрия в региона на Западните Балкани и военният й износ за 2021 г. се оценява на приблизително 1,2 милиарда щатски долара.

Известно е също така, че Белград изнася за други страни в Близкия изток, като докладите през 2018 г. показват значително възобновяване на продажбите за ОАЕ. Според предходни разследвания, ОАЕ са се съгласили на изгодни сделки за развитие на сръбската оръжейна индустрия.

През 2020 г. в интервю за Jerusalem Post Вучич заяви, че е възнамерявал да направи големи покупки на оръжие от Израел, добавяйки, че никой в ​​Сърбия не е чувал за палестинскоот движение, насърчаващо бойкот, лишаване от инвестиции и санкции, по-известно като BDS.

„Сърбия винаги ще прави всичко възможно, за да изравни интересите си с Израел“, каза той.

На следващата година той откри официален клон на сръбската правителствена агенция, Сръбската търговска камара в Йерусалим.

Мая Белош, старши изследовател в Белградския център за политика на сигурност, каза, че прагматичната и опортюнистична външна политика на Вучич включва продажба на оръжие на Израел и Украйна.

„За сръбските политици Израел се разглежда като врата към администрацията на САЩ и подобряване на двустранните отношения със САЩ“, каза тя.

Едно любопитно измерение на отношенията на Вучич с Израел са собствените му предизборни кампании.

Асаф Ейсин, израелски политически консултант, съветва сръбския президент от 2004 г., когато той ръководи кампанията за кмет на Белград, която Вучич губи само с 4000 гласа.

„Ейсин е мой приятел от почти десетилетие. Той ми помогна тогава, помага ни сега и винаги ще ни помага“, заявява Вучич пред сръбската медия Nova.

Изданието съобщи, че Ейсин е работил по президентската кампания на Вучич през 2017 г. заедно с друг израелски политически консултант Арон Савив, който е собственик на компанията Saviv Strategies and Campaigns.

На официалния си уебсайт Савив каза, че през 2017 г. е „помогнал на Вучич да спечели президентските избори в Сърбия“.

Освен това има и още една връзка: Шавив е ръководител на предизборната кампания на израелския премиер Бенямин Нетаняху през 2015 г. Междувременно Ейсин е съветник в предизборната кампания на израелския президент Исак Херцог същата година.

Дипломат от региона, пожелал да остане анонимен, изрази скептицизъм относно твърдението, че Вучич продава оръжия на Израел поради политически съображения, наричайки го преувеличение.

„Белград е тотално банкрутирал и продава оръжие на когото може.“

В очакване на втори мандат на Тръмп

Никола Лунич, изпълнителен директор на базирания в Белград Съвет за стратегическа политика, също омаловажи значението на връзките на кампанията на Вучич с Израел, отбелязвайки, че Израел и Сърбия не се радват на топли отношения вследствие на едностранното признаване на Косово от страна на Израел.

„[Израелците, които съветват Вучич], са професионалисти, работещи за предизборни кампании, не съм сигурен, че това включва някаква политическа преданост или външнополитическа цел“, каза той.

По-рано тази година обаче, когато на 26 февруари бяха изпратени оръжейни пратки от Белград за Израел, Вучич проведе телефонен разговор с Нетаняху, който описа сръбския президент като „истински приятел“.

„Изразих своята благодарност за непоколебимата му подкрепа, както на думи, така и на дела“, заяви Нетаняху в социалната медийна платформа X, по-известна в миналото като Twitter.

„Чрез тези продажби и връзки с израелски политици и лобисти, сръбският президент има за цел да се утвърди като важен партньор на Западния свят на Балканите и да спечели по-голямо влияние върху лицата, вземащи решения там, особено тези в Съединените щати“, каза Белош.

Лунич, също бивш сръбски военен офицер, изрази предположение, че подобно на непреките продажби на боеприпаси от Сърбия на Украйна, по всяка вероятност оръжията за Израел също са били прехвърлени чрез трети страни.

„Без съмнение Белград притежава сертификати за краен потребител и не поемаме отговорност за по-нататъшното им използване“, заяви Лунич.

„Някои чуждестранни компании може да купуват тези оръжия, но ние няма как да знаем в коя държава ги препродават, независимо дали включва Израел или не.“

Лунич добави, че продажбите на оръжия за Украйна са били извършени по подобен начин, чрез компании, които не са пряко свързани с Украйна.

Освен това съществуват политически съображения, които според анализаторите са по-важни за Вучич отколкото продажбата на оръжие.

Сръбският лидер често отбелязва как бабата и дядото на Тедор Херцл, основателят на ционизма, са родени в Белград и все още почиват в еврейското гробище в града, както и че страната му е първата, приела законопроекта за реституция на имуществото от Холокоста, което позволява на правителството да плаща 30 милиона евро на еврейските общини за имотите без живи наследници.

Анализаторите смятат също, че Вучич знае как умело да използва международната ситуация в своя полза.

„Израел не гласува за резолюцията на Общото събрание на ООН относно геноцида в Сребреница, докато Сърбия, от своя страна, не се присъедини към страните по изявлението на Римския статут в подкрепа на Международния наказателен съд като независима и безпристрастна институция“, каза Белош, добавяйки, че вероятно Вучич очаква Тръмп да бъде преизбран за втори мандат и възнамерява да спечели благосклонността му, ако това стане факт.

„Ако Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември, връзките на Сърбия с Израел биха могли да се засилят, което допълнително ще укрепи връзките между глобалната популистка десница“, добави Белош.