САЩ затягат примката: Край на петролните облекчения за Русия

🇺🇸🚫🇷🇺 Санкциите на САЩ срещу руския петрол отново са в сила, след като администрацията на Тръмп взе решение да не подновява изключението (waiver), издадено през март като извънредна мярка в отговор на сътресенията в глобалните доставки на суров петрол заради войната срещу Иран.

Министерството на финансите не отговори на запитването на Politico за коментар относно прекратяването на облекчението, но препрати към изявление на финансовия министър Скот Бесент, който нарече изключението „краткосрочна“ мярка.

Междувременно в репортажа на американското издание се посочва, че Москва все още разполага с множество инструменти за продажба на собствения си петрол.

„Още преди издаването на лиценза, санкционираният руски петрол намираше път до пазара, тъй като повече от година администрацията на Тръмп не беше налагала никакви санкции за противодействие на заобикалянето им от страна на Русия – независимо дали става дума за продажби на петрол или за критични доставки за военната машина на Кремъл“, заяви пред изданието неназован американски сенатор.

Представителят на украинския президент по въпросите на санкциите, Владислав Власюк, заяви, че властите в Киев подкрепят напълно решението да не бъде подновявано издаденото миналия месец изключение.

„Намаляването на приходите за Русия от нефт и газ е ключов инструмент в напредъка на усилията за мир“, каза той.

Мелони: Икономическият натиск върху Русия е най-силното оръжие за мир

🇮🇹 Икономическият натиск остава „най-ефективното оръжие“, за да бъде принудена Русия да сложи край на войната си срещу Украйна. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони в отговор на въпрос дали Европа трябва да облекчи забраната си за внос на руски газ.

Мелони говори в кулоарите на винен панаир, след като ръководителят на енергийната група Eni предположи, че ограниченията на ЕС трябва да бъдат преразгледани, докато блокът се бори с последиците от конфликта с Иран върху енергийните доставки.

Енергийните опасения в Италия и цяла Европа нараснаха, след като войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран доведе до затварянето на Ормузкия пролив за повечето кораби – ключов морски маршрут, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG).

„Икономическият натиск, който упражняваме върху Русия през последните години, е най-ефективното оръжие за подпомагане изграждането на мира, затова трябва да бъдем много внимателни как продължаваме напред“, каза Мелони пред репортери.

Москва е изправена пред забрана за внос на втечнен природен газ по краткосрочни договори от 25 април и по дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. Изпълнителният директор на Eni Клаудио Дескалци заяви, че не е ясно как ще бъдат заменени 20 милиарда кубически метра руски LNG.

Говорейки в северния италиански град Верона, Мелони, която утре предстои да срещне с украинския президент Володимир Зеленски в Рим, изрази надежда, че може да бъде постигнат напредък към мира преди влизането в сила на забраната.

Нейният съюзник, крайнодясната партия „Лига“, която често е изразявала проруски позиции, също я призовава да поднови доставките от Москва. Лидерът на партията Матео Салвини заяви днес, че е обсъдил с министъра на икономиката Джанкарло Джорджети неоповестен план за замразяване на цените на енергията на нивата преди избухването на войната с Иран на 28 февруари, но не предостави подробности за потенциално скъпата мярка.

Тръмп обяви морска блокада на Ормузкия проток: Цените на петрола и горивата рязко скочиха.

🇺🇸🛢️ Цените на петрола скочиха по-рано тази вечер, след като президентът Доналд Тръмп оповести, че ще предприеме блокада на Ормузкия проток след провала на мирните преговори с Иран, проведени през уикенда в Пакистан.

Американският суров петрол поскъпна с 8%, надхвърляйки $104 за барел. Международният бенчмарк Брент скочи с над 7% до $103 за барел. Цените на бензина на едро също скочиха с 6%, докато мазутът, индиректен показател за цените на самолетното гориво, отбеляза ръст от 10% в ранната търговия.

Фючърсите на акциите бележат рязък спад. Тези на S&P 500 паднаха с 1%, на Nasdaq 100 се понижиха с 1,3%, а фючърсите на Dow Jones потънаха с над 500 пункта.

„С незабавен ефект ВМС на САЩ, най-добрите в света, ще започнат процеса по блокиране на всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Също така инструктирах нашия флот да издирва и задържа всеки съд в международни води, който е платил такса на Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Ормузкият проток е сред най-важните водни пътища за петрол и други енергийни продукти като втечнения природен газ. Преди войната през него преминаваха стотици кораби дневно, пренасяйки енергийни ресурси към световния пазар, но през повечето време от началото на войната насам, под 10 кораба дневно успяват да преминат.

„Възобновяването на преминаването през протока се превърна в най-спешния приоритет за пазара“, заявиха в неделя анализатори на суровини от JPMorgan Chase. „Очаква се последният танкер, преминал през Ормузкия пролив на 28 февруари, да достигне дестинацията си около 20 април, което ще отбележи момента, в който количествата отпреди затварянето ще бъдат напълно изчерпани от глобалната верига за доставки.“

Миналата седмица само 24 кораба преминаха през протока към океана. В петък преминаха едва два кораба, сочат данни на S&P Global Market Intelligence, споделени с NBC News. Нито един от посочените не е бил танкер за петрол или газ.

Тръмп направи съобщението рано в неделя, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс, заедно със специалния пратеник Стив Уиткиф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, летяха до Исламабад за участие в мирните преговори с лидерите на иранския режим в рамките на примирие с продължителност от две седмици.

Липсата на споразумение за край на войната или за деескалация на напрежението, съчетана със заплахата за блокада, попари краткотрайния оптимизъм на пазарите, че конфликтът може да приключи скоро.

„Тези събития подчертават, че САЩ и Иран са фокусирани към продължителен период на високо напрежение“, отбеляза Сара Бианки, главен стратег по международни политически въпроси в консултантска фирма Evercore ISI.

Миналата седмица цените на петрола паднаха с над 12% заради надеждите, че преговорите в Исламабад ще предоставят възможност на администрацията да започне да прекратява войната. Индексът S&P 500 се вдигна с 3,5% за седмицата.

Новият скок на петрола означава, че се очаква цените за потребителите да подновят своя ръст. „Цените на бензина вероятно ще започнат да се покачват отново“, написа в X анализаторът на GasBuddy Патрик Де Хаан. Поскъпването може да започне „още утре“, добави той. Цените на горивата вече са се увеличили с над $1,20 за галон от началото на войната, достигайки средна стойност за страната от $4,12, според данни на AAA.

Председателят на иранския парламент написа в неделя в X: „Наслаждавайте се на текущите цифри по бензиностанциите. С така наречената „блокада“, скоро ще си спомняте с носталгия за бензин от 4–5 долара.“

Самият Тръмп също заяви в неделя, че цените може да продължат да растат. Запитан от Fox News дали цените ще бъдат по-ниски до междинните избори, той отговори: „Мисля, че да. Може да са по-ниски, може да са същите или малко по-високи, но би трябвало да са около сегашните нива.“

В неделя вечерта Централното командване на САЩ изглежда внесе яснота в коментарите на Тръмп, заявявайки в изявление, че блокадата ще засегне само „морския трафик, влизащ и излизащ от ирански пристанища“. В изявлението се добавя, че американските сили „няма да пречат на свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“.

Централното командване уточни, че блокадата не е започнала веднага, както заяви Тръмп, а ще започне в 10 ч. сутринта източно време в понеделник.

„Ходът на Тръмп да обяви военноморска блокада на Ормузкия проток е на път да разпали отново избягването на риск през тази седмица“, каза Елиас Хадад, вицепрезидент по пазарна стратегия в инвестиционната банка Brown Brothers Harriman.

Хадад добави, че блокадата на Ормуз изглежда „по-скоро като преговорен гамбит за промяна на условията за достъп до протока, отколкото като трайна блокада“.

Куба на тъмно: как петролната блокада изостри хуманитарната криза на острова.

🇨🇺 Репортаж на руската телевизия RTVI от Куба показва ежедневието на остров, потънал в енергийна криза. Хиляди хора чакат на километрични опашки за гориво. Болниците работят на прекъсвания, без стабилно електрозахранване. Семейства казват пред камерата, че се чувстват все едно са в лагер, а не на тропически остров.

Кризата е пряко следствие от петролната блокада, наложена от администрацията на Тръмп в края на 2025 г. През декември САЩ задържаха танкери с венецуелски петрол, предназначен за Хавана, а Мексико обяви „суверенно решение" да прекрати собствените си доставки, оставяйки Куба с 90% спад в общия обем на горивния внос, съобщи CNN. Към 30 януари островът разполагаше с петролни запаси за едва 15-20 дни. Стратегията на Вашингтон е описвана като „максимален натиск", а според New York Times това е първата ефективна блокада на Куба от Карибската криза насам.

Последиците са тежки и измерими. На 16 март националната електрическа мрежа колабира изцяло – трети подобен срив за четири месеца – оставяйки около 10 милиона души без ток, съобщи CBS News. Сривът беше предизвикан от авария в котел на ТЕЦ „Антонио Гитерас" в Матансас – най-големият обект от енергийната мрежа на острова. Когато централата излезе от строя, останалият капацитет се оказа крайно недостатъчен и мрежата се разпадна за минути. Към началото на 2026 г. 8 от 16-те термоелектрически централи на Куба не работят поради аварии и липса на гориво, по данни на IEEE Spectrum.

Отвъд тока кризата обхваща водоснабдяването, здравеопазването и хранителните доставки. Водните помпи, захранвани с дизел, спират. Болниците отменят планови операции. Хладилните складове губят хранителни запаси при продължителните прекъсвания. Експерти на ООН по правата на човека осъдиха изпълнителната заповед, налагаща горивната блокада, като предупредиха, че тя застрашава продоволствената сигурност и водоснабдяването на острова, съобщи Службата на Върховния комисар по правата на човека (OHCHR). На 7 март жители на части от Хавана излязоха на улиците, удряйки тенджери и палейки огньове — рядка проява на публично недоволство в Куба.

На 3 април Хавана освободи над 2000 затворници под натиск от Белия дом, който по-рано през седмицата разреши на руски танкер да достави гориво, представяйки жеста като хуманитарно изключение, а не като промяна в политиката, съобщи NPR.

Руски петролен танкер достигна Куба: Първа доставка от месеци на фона на енергиен колапс.

🇷🇺🛢️🇨🇺 Танкер под руски флаг, превозващ суров петрол, навлезе в изключителната икономическа зона на Куба в неделя, сочат данни от мониторинг на морския трафик, а това може да бъде първият внос на петрол за карибската държава от над два месеца насам.

Танкерът „Анатолий Колодкин“, който отплава от Приморск, зареден с 650 000 барела петрол сорт „Уралс“, може скоро да започне разтоварване в кубинското пристанище Матансас, ако не промени настоящия курс, сочат услугите за проследяване MarineTraffic и LSEG.

САЩ ефективно блокира всички превози на петрол към Куба в опит да окаже натиск върху режима в Хавана. Междувременно САЩ временно вдигнаха санкциите срещу Русия, за да подпомогнат петролните доставки, блокирани от Иран в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу режима в Техеран.

The New York Times потвърди, че руският танкер се е насочил към Куба, цитирайки американски служител, запознат със случая. В репортажа на изданието се посочва, че не е ясно защо администрацията на Тръмп позволява на пратката да премине.

Данните за мониторинг на кораби от LSEG също показват, че санкционираният танкер „Анатолий Колодкин“ е на път за Куба. Плавателният съд е отпътувал от руското пристанище Приморск с товар от около 650 000 барела суров петрол, макар че в репортажа на New York Times да се споменават 730 000 барела.

И в двата случая доставка на петрол в подобни обеми би донесла значително облекчение за Куба. По думи на президента Мигел Диас-Канел страната не е получавала внос на петрол от три месеца, което доведе до стриктно нормиране на бензина и задълбочи енергийната криза, предизвикала множество прекъсвания на електричеството в цялата островна държава.

Русия забранява износа на бензин от 1 април заради ценовия натиск от войната в Иран

🚨 Русия въвежда всеобхватна забрана за износ на бензин от 1 април, която за първи път ще засегне производители на горива, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на представители от индустрията, участвали в съвещание при вицепремиера Александър Новак с директори на нефтените компании, завършило преди броени минути. Действащата в момента забрана засяга единствено търговците, които не произвеждат горива, и трябваше да бъде в сила до 31 юли.

Крайният срок на новата забрана не е бил обсъждан на срещата, но събеседник на „Интерфакс“ смята, че тя ще бъде въведена за период от три месеца. Евентуално ограничение на износа на дизелово гориво засега не се разглежда. Според „Ведомости“ Новак е наредил на Министерството на енергетиката да подготви проект на съответното правителствено постановление.

Решението идва в момент на сериозен натиск върху пазарите на горива, предизвикан от войната в Иран. По данни на Bloomberg цената на бензина на европейския пазар е скочила с 48% за последния месец: от 720 на 1 070 долара за тон. Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява случващото се като най-тежкото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар – потоците през Ормузкия проток са се свили от 20 милиона барела дневно до минимални обеми, а производствените загуби в Залива надхвърлят 10 милиона барела дневно. Цената на референтния сорт „Брент“ се движи около 120 долара за барел, близо до своя исторически връх от 147 долара, достигнат през юли 2008 г.

Парадоксът е, че Русия е сред малкото икономики, извличащи финансова полза от кризата. Скъпият петрол вдига приходите от износ на суров нефт и ѝ позволява да отложи планирани промени в бюджетния резервен фонд, което облекчава краткосрочния фискален натиск, отбеляза Carnegie Endowment for International Peace.

В същото време високите международни цени стимулират руските производители да насочват бензин към външните пазари вместо към вътрешния, което налага административна намеса.

По-рано Новак заяви на колегиума към Министерството на енергетиката, че страната трябва в най-кратки срокове да вземе мерки за осигуряване на вътрешния пазар с гориво. Новата забрана е поредната стъпка в тази посока – страната многократно е прибягвала до рестрикции върху износа на горива от 2024 г. насам, когато украинските удари по руски рафинерии доведоха до дефицит в множество региони.

Гори една от водещите американски рафинерии в Тексас.

🇺🇸🛢️ Експлозия разтърси петролната рафинерия на Valero Energy в Порт Артър, Тексас, преди около час, изпращайки стълб от черен дим и пламъци над индустриалния комплекс. Очевидци от околните квартали съобщиха пред KPLC News за силна експлозия, разтърсила домовете им.

Шерифът на окръг Джеферсън Зена Стивънс заяви пред KFDM, че вероятна причина за експлозията е авария в индустриален нагревател. Няма данни за пострадали. Властите издадоха заповед за укриване на място за западната част на Порт Артър като предпазна мярка.

Рафинерията в Порт Артър е една от най-големите в САЩ с преработващ капацитет от 435 000 барела суров петрол на ден, като произвежда бензин, дизелово и реактивно гориво. Всяко прекъсване в работата на обект от подобни мащаби има пряко отражение върху вътрешния пазар на горива.

Инцидентът се случва в момент на остра енергийна криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток и продължаващата военна кампания на САЩ и Израел срещу режима в Техеран. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) се закани, че „нито литър петрол" няма да премине през пролива от началото на конфликта на 28 февруари. Около 20% от световния износ на петрол преминава през този воден маршрут, а затварянето му беше описано от анализатори като най-мащабното прекъсване на енергийните доставки от петролната криза през 80-те години на миналия век.

Цените на суровия петрол от сорт Брент прескочиха 100 долара за барел на 8 март за първи път от 4 години, достигайки връх от 126 долара.

Последиците за американските граждани са непосредствени. Средната цена на галон обикновен бензин в САЩ достигна 3,91 долара, по данни на AAA – ръст от 25% спрямо същия период на миналата година и скок от 33% само за последния един месец от началото на конфликта. Goldman Sachs прогнозира, че през март и април средната цена ще се задържи около 98 долара за барел, преди евентуално да започне да спада.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.

САЩ „реанимира“ иранския петрол в морето заради блокадата на Ормузкия пролив

🇺🇸🛢️🇮🇷 Администрацията на Тръмп обмисля премахване на санкциите върху иранския петрол в открито море като спешна мярка срещу тежките трусове в Персийския залив и високите цени на енергията.

Планът, представен в четвъртък от финансовия министър Скот Бесент, предвижда освобождаване на 140 млн барела на световния пазар с вдигане на ограниченията над вече натоварени плавателни съдове. Решението идва в момент, когато Белият дом търси изход от критичната ситуация около Ормузкия пролив, който остава фактически блокиран  от 28 февруари насам.

Тук има много детайли за изясняване, пише Bloomberg.

Първо, хаотичното предлагане на идеи, идващо от Белия дом. Това е напомняне за това колко трудно е да се поддържат ниски цени на петрола, когато някои от водещите производители в световен мащабн не могат да извлекат суровия си петрол от земята и да го прекарат през Ормузкия пролив, който е ефективно блокиран.

След това идват практическите въпроси. САЩ вероятно могат да издадат изключение (waiver), което вдига санкциите върху морския превоз на ирански суров петрол, точно както направиха за подобни руски товари. Но това не означава, че ще се появят нови купувачи за този петрол.

На практика целият петрол на Иран се изкупува от китайски клиенти, предимно от независими рафинерии, които желаят барели на ниски цени. Изключение от страна на САЩ би разширило кръга от купувачи — на теория. Реално обаче отстъпките биха се свили, като всеки нов купувач ще бъде изправен пред сложната задача да структурира сделките и да плаща, докато много други ограничения срещу Иран остават в сила.

Налице остава и неудобният факт, че бенефициентите на всяка продажба все още се намират в Техеран.

Накрая идва и схващането, залегнало в решението на Скот Бесент: идеята, че доставките по море са неизчерпаем източник. Иран наистина увеличи обема на товарите в открито море с ескалацията на геополитическо напрежение. Но това количество в момента намалява.

Обемът на суровия петрол и кондензата, съхранявани в танкери в морето, е спаднал с темп от 1,8 милиона барела дневно от началото на войната в последния ден на февруари, сочат данни на Vortexa и сега възлиза на 78 милиона барела, около една трета от които са ирански.

По-високата цифра на Бесент вероятно се отнася до петрола „на вода“. Това е по-широк показател, който включва вече продадени товари, които не са непременно налични. Това не променя посоката на събитията, нито променя бързо свиващия се брой опции, с които разполага Белият дом.

Клиентите в Азия са изкупили най-голямото количество американски петрол от около три години насам, защото затварянето на Ормузкия пролив стимулира търсенето на алтернативи на суровината от Персийския залив. Серия от продажби през последните няколко дни увеличи количеството на американския петрол, насочен към Азия за зареждане през април, до около 60 милиона барела, според търговци, запознати със сделките, а това е най-високата месечна стойност от април 2023 г. насам, показват данните на Kpler Ltd. и Vortexa.

Руски танкери плават към Куба в опит да заобиколят морската блокада.

🇷🇺⚓️🇨🇺 Два руски танкера с енергийни продукти изглежда са отплавали към Куба, броени дни след като островната държава премина през едно от най-тежките прекъсвания на тока в своята история, отчасти резултат на американската морска блокада. В същото време Министерството на външните работи на Руската федерация излезе с ново изявление, в което се отбелязва, че ще „осигури на Куба нужната подкрепа“.

Енергийната криза се задълбочи прогресивно, откакто САЩ се намесиха във Венецуела и спряха нейния износ на енергия за Куба. Мексико, което доскоро подкрепяше Хавана, също преустанови енергийните доставки под заплахата от нови мита от страна на САЩ.

Президентът Доналд Тръмп отново насочи вниманието си към островната държава, след като наложи му пълно енергийно ембарго от първите дни на новата година. САЩ изглежда са спрели няколко танкера, които са били насочени към острова, след като през декември задържаха плавателен съд, отплавал от Венецуела. Последна голяма доставка на гориво за Куба беше потвърдена на 9 януари; въпреки че един-два малки танкера изглежда са успели да достигнат дестинацията, остана неясно дали те са били натоварени. В момента Куба произвежда едва около 40% от енергийните си нужди и разчита критично на внос.

В изявление, публикувано днес, руското външно министерство изрази „дълбоката си тревога от ескалиращото напрежение около Куба и засиления външен натиск“. Москва определя ситуацията като „изкуствено създадена атмосфера на конфронтация“, като в същото време потвърди своята непоколебима солидарност с острова.

Дипломатическата реакция идва след изказване на Тръмп пред репортери в Белия дом, според което би имал „честта да превземе Куба“ и може да „прави каквото си поиска с нея“. След него говори държавният секретар Марко Рубио, който посочи провалите в политиката на кубинското правителство и отправи призив за смяна на режима. От своя страна Хавана призна за водени преговори със САЩ и по-рано тази седмица обяви, че отваря икономиката си за повече чуждестранни инвестиции.

Русия отговори индиректно на изявленията от Белия дом, позовавайки се на „явна намеса“ и изрично подчерта дългогодишното търговско, икономическо и финансово ембарго на САЩ.

Миналия месец беше съобщено, че танкерът Sea Horse, плаващ под флага на Хонконг изглежда се е насочил в посока Куба, след като е бил натоварен с руски газ, но спря мистериозно и запази позиция в открито море, без да се приближава до острова. Системата за проследяване LSEG обаче съобщи за Ройтерс, че съдът изглежда е подновил курса си към Куба.

Компанията за морско разузнаване TankerTrackers.com заяви пред Financial Times, че според нейни оценки Sea Horse е натоварен с 27 000 тона руски газ и може да акостира в Куба до понеделник, 23 март. Допълнително се посочва, че плаващият под руски флаг танкер за суров петрол „Анатолий Колодкин“ със 100 000 метрични тона на борда се очаква да пристигне на 4 април.

Разузнавателната платформа Kpler също потвърди, че двата плавателни съда превозват енергийни ресурси от Русия към Куба. Общият обем възлиза на около 730 000 барела гориво. Financial Times описва доставката като „значителен спасителен пояс“, макар да признава, че покрива само малка част от общите нужди на страната.

Междувременно 10 от 11-те милиона жители на Куба очакват спешно облекчение. Репортажи сочат, че липсата на ток в началото на седмицата е парализирала доставките на питейна вода и съхранението на храна, тъй като водните помпи и хладилните инсталации са спрели да работят. Вече наложените ограничения върху горивата продължават да засягат сериозно ежедневния живот на острова.

Куба в мрак: Пълно изключване на енергийната система заради блокада и срив на доставките

🇨🇺 Властите в Куба съобщиха за пълно прекъсване на електричеството в цялата страна – симптом на задълбочаваща се енергийна и икономическа криза в островната държава с 11-милионно население.

Хавана обвини за своите беди енергийната блокада на САЩ, след като през януари президентът Доналд Тръмп заплаши с налагане на мита върху всяка страна, която продава или предоставя петрол на властите на острова.

Министерството на енергетиката и мините съобщи за „пълно изключване“ на националната електрическа система и посочи, че е започнало разследване по случая.

В петък президентът Мигел Диас-Канел заяви, че страната не е получавала петролни доставки от над три месеца и работи на слънчева енергия, природен газ и ТЕЦ-ове, докато властите са принудени да отложат операциите на десетки хиляди пациенти.

Мащабна авария преди повече от седмица засегна западната част на острова, оставяйки милиони хора на тъмно.

Критично важните доставки на петрол от Венецуела бяха прекратени, след като САЩ атакуваха столицата Каракас в началото на януари и арестуваха тогавашния държавен глава Николас Мадуро.

Въпреки че Куба произвежда около 40% от своя петрол и генерира собствена енергия, това е недостатъчно за задоволяване на търсенето, а електрическата мрежа продължава да се разпада.

В петък Диас-Канел потвърди, че се водят преговори с правителството на САЩ в условията на влошаваща се обстановка в страната.