Рекордът е в дизела, а върхът на суровия петрол остана в април

🇺🇸🛢️ Финансовият министър на САЩ Скот Бесент определи украинската кампания срещу руската петролна промишленост като източник на глобален енергиен шок. „В момента преживяваме енергиен шок. Украйна е решила, че иска да унищожи руските енергийни съоръжения. Това създава натиск върху цените в световен мащаб“, каза той пред Fox News на 2 септември, като посочи войната в Иран като съпътстващ фактор. Изказването дойде ден след като печалбата на американските рафинерии от преработката на дизел постави абсолютен рекорд.

Рекордът е реален и внушителен. На 1 септември крекът за дизел – разликата между цената на барел суров петрол и цената на произведеното от него гориво – премина 106 долара. Обичайното равнище на този показател е около една пета от тази стойност. Границата от 100 долара беше премината за пръв път през август, а маржовете от преработката в Атлантическия басейн достигнаха върховете си още през юли.

При суровия петрол обаче картината е различна. Брент се търгува по 94,86 долара за барел на 2 септември. Върхът от 126,41 долара беше достигнат в рамките на сесията на 30 април и остава с над 30 долара над текущата котировка. В навечерието на съвместната офанзива на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари барелът струваше около 72 долара. Цялото поскъпване се вмести между края на февруари и края на април, когато пазарът оценяваше риска от прекъсване на доставките през Ормузкия пролив; оттогава котировката върви надолу.

Вторият фактор, който Бесент спомена само мимоходом, се влоши рязко в последния месец. Примирието между Вашингтон и Техеран от април и меморандумът от юни доведоха до 60-дневно споразумение, чийто срок изтече на 17 август. Същия ден иранска група се качи на продуктовоза Amara край остров Кешм и го задържа, като чрез държавните медии се позова на неплатена такса и липсващо разрешение за транзит. Предишното задържане беше на 22 юни, когато Техеран отведе два контейнеровоза. В нощта на 18 август снаряд с неустановен произход порази машинното отделение на товарния кораб Minoan Dignity по време на неговото излизане от протока и уби главния механик.

Резултатът се вижда в трафика. Ормузкият проток е фактически затворен за търговско корабоплаване от 1 септември. Между 15 юли и 23 август през него преминават средно около 5 съда дневно, спад от близо 95% от предвоенния трафик. Останалото движение се извършва под военен ескорт и с изключени транспондери. Износът на суров петрол от Залива е спаднал с 47% – от около 17 млн. барела дневно през 2025 г. до близо 9 млн. през август. Директно през протока минават едва 2,2 млн. барела дневно по изчисления на Kpler.

Тъкмо тук се вижда ключовото разграничение. Дизеловите потоци от Персийския залив са с 80% под тези от миналата година, докато спадът при суровия петрол е 48%, показват данните на Kpler. Даан Стрейвен от Goldman Sachs посочва, че затварянето се оказва по-разрушително за горивата – и особено за дизела – отколкото за суровината, а световните запаси вече са под петгодишния си минимум. Jefferies формулира същия извод в едно изречение: напрежението на световния пазар се проявява в крековете, а не в суровия петрол.

Украинската част от сметката не е малка и заслужава собствените си числа. През юли руските заводи преработиха 3,6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от май 2002 г. Сезонната норма, около която преработката се движи между 2020 и 2025 г., е между 5,3 и 5,6 млн. барела дневно, тоест липсва близо една трета от обичайния обем. През същия месец бяха ударени 18 рафинерии при общо 30 нападения срещу заводи, танкери, пристанищни съоръжения и тръбопроводи. S&P Global оценява засегнатия преработвателен капацитет на около 40%.

На фона на световния баланс това тежи осезаемо. Международната агенция по енергетика (IEA) отчита през юли преработка от 80,9 млн. барела дневно – с близо 5 млн. под миналата година – и понижи прогнозата си за третото тримесечие с 370 000 барела дневно, като се позова както на ударите по руските заводи, така и на смущенията в Близкия изток. Световното предлагане се е свило с 4,3 млн. барела дневно за година, а през третото тримесечие се очертава дефицит от 1,8 млн. Руският дял в липсващата преработка е близо една трета. Дотук Бесент описва реално съществуващ механизъм.

При суровия петрол обаче същият механизъм действа в обратна посока. Ударът по рафинерия не намалява добива, а преработката, и част от непреработената суровина се насочва към износ с танкери. Морският износ на руски суров петрол от началото на 2026 г. се движи около 9% над най-високата годишна средна стойност, регистрирана след началото на пълномащабното нашествие. Спадът до 3,46 млн. барела дневно, отчетен като средна стойност за четириседмичния период към 23 август, дойде не от ударите по заводите, а от нападенията срещу танкери и черноморски пристанища. Кампанията, която Бесент сочи, изважда от световния пазар рафинирани горива, но едновременно с това добавя суровина.

Насрещният прочит има сериозни основания и не бива да бъде отхвърлян: отраслови анализатори свързват именно свиването на руската преработка с поскъпването на горивата в световен мащаб и с пренареждането на търговските потоци. Москва действително извади значителни обеми от пазара, като удължи забраната за износ на бензин и дизел от 1 август до 31 януари 2027 г. Още от септември обаче забраната допуска изключения, които позволяват на самите заводи – за разлика от търговците на дребно – да изнасят дизел, корабно гориво и газьол.

Практически тест на тази теза дойде още през лятото. През втората половина на юли ударите спряха за няколко седмици, операторите извършиха ремонти и увеличиха натоварването, а руският морски износ падна под 4 млн. барела дневно за първи път от шест седмици именно защото повече суровина влезе в заводите. Дизеловият крек обаче не се успокои: през август премина 100 долара, а на 1 септември постави нов рекорд. Паузата в украинската кампания не свали цената.

Има и трети източник на натиск, който Бесент не спомена. На 25 юли хутите обявиха атаки срещу енергийни обекти в Янбу и Джазан, след което Saudi Aramco спря рафинерията в Джазан с капацитет 400 хиляди барела дневно – един от най-големите производители на горива в региона. На 27 юли дронове поразиха източните саудитски съоръжения, сред които стабилизационния завод в Абкайк, най-големия в света. Джазан беше атакуван отново на 9 и 18 август. Тези обекти произвеждат именно дизела, чийто недостиг стои зад рекордния крек.

Изявлението на американския финансов министър е вярно по посока, но спорно по йерархия на причините. Много вероятно е основната тежест върху световните цени на горивата да идва от Ормуз, а украинската кампания да е втори по значение фактор, чието действие е концентрирано предимно в рафинираните продукти. Потвърждение на този прочит би било понижаване на дизеловия крек при отваряне на протока, докато ударите по руските рафинерии продължават; аргумент срещу него би било задържането на крека на рекордни равнища и след възстановяването на движението през Ормуз. Дотогава сметката, която американският потребител плаща на колонката, се определя от горивото, което не достига – а по изложените данни причината за този недостиг изглежда в много по-голяма степен свързана с Иран и Ормуз, отколкото с Русия.

Руски заселници изтеглят документите на децата си от кримските училища

Пешеходец в Евпатория използва фенерче, след като властите въведоха ограничение в доставките на електричество. 📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

Коли на опашка за гориво в Евпатория. 📸 Снимка: Alexey Pavlishak/Reuters

Горящи резервоари за гориво след нападение с дронове срещу Керч, Крим, миналия месец. 📸 Снимка: Vantor/Reuters

🇷🇺🧳 Руски семейства в Крим и окупираната част на Херсонска област изтеглят документите на децата си от местните училища само няколко седмици преди началото на новата учебна година, а част от тях вече са напуснали полуострова. Това заяви в интервю за „Крим.Реалии“ Сергей Данилов, заместник-директор на Център за средноизточни изследвания. Оценката му стъпва на лични контакти в Севастопол и Херсонска област, а не на статистически данни.

„Знам, че от Севастопол цяла група хора замина за Русия. Това са предприемачи. От Херсонска област семейства на служители на Росгвардия и на силовите структури се върнаха в Русия. Реално във всички случаи, които са ми известни, руснаците изтеглиха документите на децата си от местните училища“, казва Данилов. Засега те запазват жилищата си. „Вероятно разчитат да се върнат в бъдеще. Но към момента вече не са сигурни в предстоящата учебна година“, допълва той.

Според Данилов отливът ще се засили през есенно-зимния сезон и ще обхване както местни жители, така и руснаци, дошли след 2014 г. „Мнозина се страхуват от предстоящата зима в Крим, както руснаците, така и украинците, които чакат връщането на Украйна“, отбелязва той. Влошаването на времето според него ще подтикне още хора да заминават, тъй като през студения сезон животът без ток и вода с лоши комуникации ще бъде значително по-труден, отколкото през лятото. Продължаващите украински удари по руски военни обекти и логистика също ще оказват психологически натиск върху населението, смята Данилов, най-вече върху семействата с деца.

Инфраструктурната криза, върху която се основава тази прогноза, е добре документирана. Поставеният от Кремъл губернатор на окупационната власт на Крим Сергей Аксьонов и на Севастопол Михаил Развожаев подписаха на 26 юни укази за режим „извънредна ситуация“, активен до „до подобряване на обстановката“. Ден по-рано влезе в сила режим на временно ограничение на електричеството, а на 24 юни Севастопол бе изцяло без ток. От 21 юни продажбата на гориво за граждани е спряна, след като дотогава то се отпускаше по купони. На 22 юни Аксьонов забрани приема и настаняването на организирани детски групи в лагерите и санаториумите до 1 септември, а около 500 деца от „Артек“ бяха преместени в центъра „Смена“ в Анапа.

Оттогава положението не се е стабилизирало. В Севастопол режимът достигна до два часа ток на всеки шест, а на 17 юли Развожаев обяви, че вече е невъзможно електричество да се подава дори по шест часа дневно. Тролейбусите спряха, автобусите бяха разредени, а продажбите на велосипеди за всекидневно пътуване до работа скочиха. В северните райони електричеството липсва със седмици. Джанкой получава ток два пъти по два часа в денонощие, а в Джанкойски район местната администрация обещава по два часа „при техническа възможност“.

В Евпатория и Джанкой бяха върнати уличните таксофони, за да могат хората да се свързват със спешните служби, когато мобилната мрежа не работи. В Алуща вода се подава два пъти по 4 часа без ясен график. В Ялта график изобщо няма. Пациенти на хемодиализния център във Феодосия съобщават, че процедурите им се прекъсват заради спиранията на електрозахранването. В нощта срещу 15 август удар по енергийни обекти в Западния енергорайон остави без ток нови населени места и върна ограниченията в Севастопол.

На този фон тече подготовката за 1 септември. Ръководителят на Държавния съвет Владимир Константинов заяви на 14 август, че е взето решение обучението да протече „в обичаен режим“ и училищата да получат всичко необходимо, включително с алтернативни източници на енергия. Самото уверение обаче съдържа уговорка: полуостровът продължава да живее в условията на извънредна ситуация, „нищо не може да се изключи“ и допълнителни решения може да бъдат вземани в хода на учебната година. В Севастопол пък отхвърлиха дистанционното обучение по обратната причина – че електричеството не е достатъчно и за него.

Запазването на жилищата не значи непременно намерение за връщане. Търсенето на имоти на полуострова спада от края на май, а профилът на купувача се е променил: вместо жители на Русия купуват най-вече местни и основно на вторичния пазар, посочва Николай Митянов от Кримския фонд за недвижими имоти. Търсенето на строящи се обекти е намаляло с около 30%, докато по Южния бряг в активна продажба все още има 33 жилищни комплекса. Именно в северната част, където обстрелите са по-чести и проблемите с тока и водата са най-тежки, цените са паднали значително, но дори на тези нива имотите трудно намират купувачи. Затова собственик, който не продава, невинаги непременно избира да задържи имота си.

Летният туристически сезон показва сходна картина на свиване. От 24 май до 6 юни хотелските резервации в Крим са спаднали с 31% на годишна база, а в Севастопол – с 40%. По данни на Travelline за същия период са отменени 79% от резервациите в Крим и 71% в Севастопол. Основателят на верига туристически агенции Алексан Мкртчян посочва съотношение от две нови резервации срещу 10 отменени и очаква полуостровът да загуби 3–4 млн. туристи за годината. Президентът на Руския съюз на туристическата индустрия Иля Умански определи сезона като провален и посочи три причини: общия спад на потребителската активност, поевтиняването на задграничните пътувания заради укрепналата рубла и транспортните сривове.

Потенциалният мащаб на подобен отлив не е малък. По оценка на Украинската Хелзинкска група за правата на човека от декември 2023 г. след 2014 г. в Крим са пристигнали до 800 000 руски граждани, докато около 100 000 украинци са напуснали полуострова. Последната публикувана руска оценка, от началото на 2025 г., определя населението на републиката без Севастопол на 1 901 113 души. Правозащитници описват руската държавна политика на заселване с конкретни стимули и механизми: облекчена ипотека и преместване на военни, полицаи, съдии, чиновници, медици и учители заедно с близките им. Семействата на служители на Росгвардия и на силовите структури, за които говори Данилов, принадлежат именно към този дошъл след анексията слой.

Задълбочаване на отлива през есента и зимата изглежда вероятно, но има и аргументи за по-предпазлив прочит. Алексей Рачков, собственик на кримска компания за недвижими имоти, отнася началото на спада към ноември 2025 г. и го определя като вече установена тенденция през февруари – т.е. преди енергийната криза. Той го поставя в контекста на общоруския спад на пазара: на форум в Сочи, на въпроса кой е излязъл на печалба за последните две години, никой от около 5000 строители и предприемачи в залата не вдигнал ръка. Местни жители пък казват, че който е искал да замине, го е направил отдавна. От тази гледна точка заминаванията, описани от Данилов, по-скоро ускоряват вече стартирал процес на ерозия, а не да поставят началото на нов.

Първата проверка на прогнозата ще дойде още след 1 септември. Ако тенденцията се задълбочава, следите ѝ би трябвало да се появят в броя записани първокласници и степента на запълване на учебните заведения, в това дали обещаният „обичаен режим“ ще се запази и през октомври и дали застоят на имотния пазар в северните райони ще премине в реални сделки при по-ниски цени. Обратната тенденция ще си проличи по същите показатели: запълнени класове, устойчив график на тока и завръщане на клиенти от Русия.

Пет рафинерии за седмица: СБУ затваря 40-дневната операция, Буданов я продължава

🇺🇦🎯🇷🇺 Пет руски рафинерии, авиобаза „Ханская“ край Майкоп с два унищожени изтребителя Су-35 и четири радарни станции в Краснодарски край – това са само част от отчетените успехи в рамките на последната седмица от 40-дневната кампания, насочена към създаването на условия, които да принудят Путин да седне на масата за преговори.

Нейният срок изтича в началото на август, но тя очевидно няма да спре дотук. Кирило Буданов, ръководител на Офиса на президента на Украйна, който до началото на януари беше ръководител на Главно управление на разузнаването (ГУР), заяви пред репортер на ТСН, че ударите ще продължат, но отказа да ги ангажира с конкретни срокове: „Ще продължим... Главното е резултатът.“

Операцията беше утвърдена от президента Володимир Зеленски на 25 юни и възложена на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) с обявената цел да подтикне Кремъл към прекратяване на военната му агресия срещу страната. Зеленски я описа като изпълнение на планове за налагане на „далекобойни санкции“ и „санкции със среден обсег“ – евфемизъм за мащабна кампания на ракетни и дронови удари по руския тил. Равносметката, която СБУ обяви на 3 август за периода от 27 юли до 2 август, е най-плътната от всичките ѝ шест седмици. Поразени са водещите рафинерии на Лукойл в Перм и Волгоград, както и трите рафинерии на „Башнефт“ в Уфа (УНПЗ, Новойл и Уфанефтехим), както и пристанищни съоръжения в Таман. На военното летище край Майкоп бяха унищожени не само двата Су-35, но и два учебни самолета L-39 Albatros, наред с депо за съхранение на гориво; в Евпатория бяха ударени два хангара и производствен цех на авиационния завод; в Краснодарски край са извадени от строя три радарни станции „Подлет-К1“ и една „Каста-2Е2“. От СБУ уточниха, че поместеният списък не претендира за изчерпателност.

Предходните седмици очертават същия почерк, но със значително по-широк географски обхват. На 24 юли украински дронове достигнаха линейна производствено-диспечерска станция „Субханкулово“ в Република Башкирия на около 1350 км от украинската граница, и мини-рафинерията „Новоспаски“ в Уляновска област, разположена на 900 км от границата с Украйна. Поразени са петролен терминал във Висоцк, Ленинградска област, рафинерията във Ярославъл, „1-ви завод“ в Калужка област, голям ракетен катер от проект 12418 „Молния“ във водите на Каспийско море, платформата за добив на газ „Филановски“ в същата акватория, два товарни кораба, подложени на международни санкции и радар на зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“ в покрайнините на Ростов на Дон. На 29 юли беше поразена и рафинерията в Рязан, въпреки че не работи от 15 май, когато украински дронове извадиха от строя нейните инсталации за първична обработка; кумулативният материален ефект там пада върху ремонтните срокве и резервоарния парк, а не действащ капацитет – такъв към настоящия момент няма.

Измеримият резултат от кампанията се забелязва най-отчетливо в горивния отрасъл. Още през първата седмица на юни преработката на петрол в Руската федерация падна под 4 млн барела дневно – най-ниското ниво от 2005 г. насам, сочат данни на Energy Intelligence. Към края на юли Financial Times оцени, че над 30% от действащите и 45% от номиналните мощности за преработка са изведени от строя, докато Генералният щаб на Украйна посочва 42,74% от общата проектна мощност. Обемите на производство на автомобилен бензин през юни спадна с над една четвърт спрямо година по-рано. Правителството наложи забрани върху износа на бензин и керосин, а от 8 юли и на дизел. От средата на юни почти всички федерални субекти от Калининград до Камчатка ограничиха свободната продажба на гориво по колонките: 40 литра на човек в Курганска, Омска и Самарска област; трийсет в Липецка, Саратовска и в Мордовия; 20 в Дагестан и 15 в Забайкалския край. Крим премина на купони още през първите дни на юни. Недостигът се покрива с внос, чиито обеми издават колко тежък всъщност е дефицитът: беларуските продажби на дизел се утроиха, Индия достави поне 60 000 тона гориво, водят се преговори с Казахстан, вчера беше извършена и първа доставка по море от Мароко.

На 16 юли The Guardian описа същата картина отвън: безкрайни опашки пред бензиностанции, една от които достигна 35 км, ежедневен режим на тока в окупирания Крим и вътрешно политическо напрежение заради липсата на достатъчно ефективни средства за ПВО. Професорът по стратегически изследвания Филипс О'Брайън формулира замисъла директно: основното е опитът да се предизвика петролна криза в Руската федерация. Този опит е успял на гражданския пазар. Дали е стигнал до бойните части, е много по-трудно да бъде проверено, защото купоните в Крим и ограниченията в Дагестан се разпознават лесно, а разходът на гориво в едно мотострелково съединение няма как лесно да изтече в публичното пространство.

По-надеждният показател за фронта идва отстрани. През юли руската армия е напреднала с 37,85 кв.км (по 1,22 на ден) – в оспорваните сектори проникването достига 121,56 кв.км. – при 455,74 кв.км през юли 2025 г. Темпът е паднал 12 пъти. Загубите за същия месец, обобщени от Института за изследване на войната (ISW) са 42 860 военнослужещи, което представлява абсолютния месечен рекорд до този момент в цялата война: по 353 загуби на 1 кв.км. превзета територия и 1132 на 1 кв.км. трайно окупирана земя. ISW обаче приписва бавното темпо преди всичко на операциите на украинските сили за отбрана, а не на дефицита на гориво из дълбокия тил. Двете обяснения не се изключват, но тежестта на второто остава непотвърдена.

Оценката на Буданов за руското военно-политическо ръководство е по-категорична от неговите резултати. „Засега виждам, че те вярват, че ще постигнат целите по военен път. Това е погрешно твърдение и всички тези години го доказват“, подчерта той. „Войната по същество за тях се намира в задънена улица. Да, има някакви бойни действия – с придвижване, без придвижване, има и наше придвижване, но стратегически тя отдавна е в задънена улица.“ Числата от фронта подкрепят това описание: при 1132 загуби на всеки кв.км. Москва заплаща за минималния си напредък колосална цена, която не ѝ дава оперативен резултат. Онова, което те не подкрепят, е изводът за принудата. Самият Буданов ясно посочва, че Кремъл все още смята, че военното решение на поставените пред него цели е реалистичен сценарий. Запитан за предполагаемата мобилизация след изборите за парламент в Русия наесен, и целите зад нея, топ разузнавачът не отговори по същество: „Не бързайте, моля.“

Отпадането на крайната дата има оперативен смисъл. Ефектът от ударите по рафиниращите мощности се задържа единствено ако ремонтът изостава от тях – и точно върху сроковете на ремонта кампанията може да въздейства кумулативно. Рязанската НПЗ е христоматиен пример за това: прекратила работа на 15 май, тя беше ударена още веднъж на 29 юли, което отложи допълнително връщането ѝ, без да отнема нито един работещ барел. Обявеният срок предоставяше на Москва дата, след която да планира възстановяването на мощностите; премахването му отнема тази отправна точка.

Дворните кухни в Ялта показват как ударите по електромрежата преминават в гражданска криза

🇷🇺🚫⚡️ Окупационната администрация на Ялта започна да разгръща площадки за готвене в дворовете на жилищните блокове, а местните заведения за хранене бяха помолени да продават готови обеди по себестойност.

„При всяка негазифицирана жилищна сграда ще организираме площадки за готвене: поставяме печки, маси и палатки в дворовете“, съобщи на 27 юли Сергей Олефиренко, първи заместник-ръководител на градската администрация, в своя канал в Telegram. По неговите думи задачата обхваща над 1500 сгради: „Невъзможно е за един ден да обхванем над 1500 домове, но работата започна.“ Първата улична кухня заработи в двор на ул. „Блюхер“, захранена от 3 генератора, които захранват котлони и зарядни за мобилни телефони. Ялта се превърна в първият град на полуострова, който въвежда такава мярка.

Решението идва след месец, в който окупационната власт постепенно се отказа да обещава предвидимост. На 13 юли тя обяви режим „3 часа със, 3 часа без ток“; на следващия ден той беше отменен, защото нямаше електричество дори за този график. От 22 юли водата в Ялта се подава само вечер, между 19 и 22 часа, тъй като помпените станции висят на същата мрежа. Сергей Аксьонов, инсталираният от Кремъл губернатор на Крим, заяви публично, че точни графици няма да има нито за тока, нито за горивото, и призова жителите да не разпространяват украински съобщения за обстановката.

Причината за режима е кампания, която украинската армия обяви на 1 юли 2026 г. Силите за безпилотни системи (СБС) провеждат операция „Кримски рубилник off“, насочена срещу електрическата мрежа в Крим и останалите окупирани територии. Командващият Роберт Бровди, известен като „Мадяр“, вече регистрира 154 поразени енергийни обекта към вчерашния ден. Броячът върви на стъпки: 60 обекта за първите 10 дни, 83 към 18 юли, 96 към 19-и, 104 към 20-и, 136 към 24-и. Последната серия обхваща 18 обекта за 3 дни от 25 до 27 юли, от които 14 се намират в Крим. Наред с подстанция „Симферополска“ (330 kV) и „Бахчисарай“ (220 kV), поразена за втори път в рамките на 3 дни, в списъка влизат още местните възли „Алушта“, „Артек“, „Судак“, „Перевалне“, „Нива“, „Скворцово“ и „Ближни Камиши“. По украински данни последвалата авария е обхванала Симферопол, Бахчисарай, Судак, Алушта, Гурзуф и Феодосия. През изминалата нощ мониторинг каналите от Крим съобщиха за нова серия взривове край Феодосия, Симферопол и Керч и за поражения по магистралните трасета в района на Феодосия.

Руското опозиционно издание „Медуза“ сравни украинските данни с тези от програмата VIIRS Black Marble на NASA, която заснема нощната повърхност на Земята в оптичния и близкия инфрачервен спектър: към 3 юли нощната осветеност на Крим е 83% под априлската, т.е. почти шест пъти по-слаба. Картината изглежда неравномерна. Севастопол и Симферопол не падат под половината от обичайното осветление, докато Керч и Саки се задържаха около 20% от нормата, а Белогорски и редица други райони на практика изчезнаха от снимките. Разпределението очевидно следва практика за поставяне на приоритет при ръчно ограничаване на потреблението, при която административните центрове се изключват последни.

Същинската история не е броят на поразените обекти, а преминаването от военен ефект към системен недостиг на ток, вода, гориво и базови услуги в окупирания Крим.

Украинската кампания срещу мрежата

Операцията се води с ударни дронове със среден и голям обсег, а при последната серия Бровди изброи участващите звена:

• 9-и батальон „Кайрос“ от 414-а бригада „Птиците на Мадяр“
• 1-ви отделен център на Силите за безпилотни системи
• 412-а бригада Nemesis
• 413-и полк „Рейд“
• 20-а бригада „К-2“

Изборът на ударна платформа обяснява и профила на целите. Безпилотен апарат с бойна глава от няколко десетки килограма не е способен да срине централа с един удар, но е повече от достатъчен, за да извади от строя трансформатор, разпределително табло или маслен прекъсвач в открита подстанция, при това на цена, която позволява повторение всяка следваща нощ. Същите дронове поразяват и военни цели из Крим: през юли ударите засегнаха авиобази Саки и Гвардейско, радиолокационна станция „Небо-У“ край Белбек и зенитно-ракетни позиции в района на Керч. Обектите на ПВО, базите на Черноморския флот и летищата са зависими от същата разпределителна мрежа, която захранва кварталите на Ялта, и разполагат със свои собствени генератори за ограничен период от време.

Кризата не започна през юли. Проблемите с горивото се появиха в края на май, когато търговията с гориво в Севастопол беше ограничена с таван от 20 литра на човек. На 21 юни, след масирана атака по пристанище Керч, продажбата на горива спря напълно, а заедно с това изчезнаха токът и водата. Ден по-късно въведоха първите графици за изключване на електричеството, а на 26 юни окупационните власти обявиха режим на извънредна ситуация в целия Крим и Севастопол. Украинската ударна кампания завари система, която вече работеше на ръба.

Тежестта на ударите пада върху малка и предвидима база. След 2014 г. Крим е зависим от двете газови централи, построени специално за него, Балаклавската с около 250–315 MW и Таврическата с около 625, върху подводния кабел „Кубан–Крим“ с преносна способност до 400 MW и няколко слънчеви централи с общо около 260 MW инсталирана мощност, чиято мощност за отдаване пада до нулата нощем. Точката на преток „Кубан–Крим“, която свързва полуострова с руската енергийна система, беше поразена на 18 юли. В средата на юли ударът стигна и до Балаклавската ТЕЦ, където по данни на „Медуза“ пострадаха машинната зала и охлаждането на Siemens турбина, доставена в Крим през 2017 г. в разрез със санкциите на ЕС, което значи, че нито резервните части, нито фирменият сервиз са достъпни по легален път. Повреда в подстанция се отстранява за дни или седмици; повреда в генериращ агрегат от този клас, без достъп до производителя, се измерва в месеци и дори години.

Гражданският ефект

През ноември 2015 г. взривени ел. стълбове в Херсонска област откъснаха Крим от електрическата мрежа на Украйна и го оставиха седмици наред на аварийно захранване. Отговорът на Москва беше енергийният мост през Керченския проток, пуснат в края на същата година, а след него и две нови ТЕЦ, които трябваше да направят Крим независим от континента. 11 години по-късно същият полуостров е отново без ток, но по обратната логика. Тогава прекъсването дойде от една точка на входа и беше компенсирано с изграждане на нови мощности. Сега то се произвежда всяка нощ в десетки точки от вътрешната мрежа, а изграденото по онова време сега попада в списъка с целите.

Ударите не се фокусират само върху магистралните 330 kV, а слизат последователно до 220, 110 и 35 kV, т.е. до нивата, захранващи конкретни квартали и населени места. Повторното поразяване на „Бахчисарай“ в рамките на три денонощия показва, че отчетените цели не съвпадат с броя уникални възли, като в същото време показва натиск точно върху ресурс за ремонтиране: възстановен възел се връща в списъка с целите. При 154 отчетени поражения за 27 дни средният темп надхвърля 5 обекта на денонощие. Ремонтни бригади на „Крименерго“ работят по райони, до които достъпът зависи от същото гориво, което се продава в режим на ограничение. Съпоставката между темпото на украинските удари и ремонтния цикъл показва критично изоставане на възстановяването, но все още не унищожена мрежа: полуостровът получава ток, но на дажби, разпределяни ръчно и без обявен график.

Сезонният фактор не обяснява картината. Юли е пикът на потреблението в Крим заради климатизацията и туристическия наплив, а полуостровът се намира в структурен енергиен дефицит от 2014 г. Ако причината беше натоварването, спадът в осветлението щеше да се прояви като постепенно нарастване на аварийните изключвания през юни и юли. Сателитните данни обаче показват рязко стъпало от края на юни, а не плавна крива, и то съвпада по дати с обявените успешни украински удари; собственият график на окупационната власт се разпадна за часове след попаденията в Балаклавската ТЕЦ, а не в най-горещата седмица.

Военната стойност и нейните граници

Икономическата цена е трудна за пренебрегване дори от най-големите оптимисти. Своята дейност спряха „Кримски титан“ и содовият завод в Красноперекопск, комбинат „Дружба народов“ и оранжериен комплекс „Белогорски“ – производства, чиято технология не може да функционира с подобни прекъсвания. Руското издание „Т–Ж“ описа в свой репортаж от полуострова опразнени плажове и бензин от 145 рубли за литър, а украински медии съобщават за спад на хотелските резервации между 58 и 90%. Мобилната връзка минава на генератори, а разплащанията често са ограничени до наличните пари в брой.

С изграждането на дворни кухни окупационната власт за първи път съобразява ежедневието на местното население с режима на тока, вместо да го третира прекъсванията като изолирани инциденти. Дали това състояние ще се изостри, ще стане ясно от няколко признака. Ако графиците се възстановят и нощната осветеност тръгне обратно към стойностите през април, ремонтният ресурс е започнал да компенсира темпа на ударите. Ако вместо това практиката от Ялта се пренесе в Симферопол и Керч, а Балаклавската ТЕЦ не се завърне обратно в енергийната мрежа наесен, Крим влиза в отоплителния сезон с генерираща база, обречена на пълен колапс. С оглед на текущите реалности, второто изглежда почти неизбежно.

Рекорд преди забраната: Защо Европа се презапасява с руски втечнен газ?

🇪🇺💰🇷🇺 Европейският съюз е внесъл рекордните 9,89 милиона тона втечнен природен газ (LNG) от руския арктически завод „Ямал“ през първата половина на годината или с 18% повече спрямо същия период на миналата година и фактически представлява цялата продукция на съоръжението и то само броени месеци преди забраната върху дългосрочните договори да влезе в сила на 1 януари 2027 г.

Данните са на анализаторската компания Kpler, цитирана от Financial Times. Според паралелна оценка на организацията Urgewald, базирана на същата статистика, европейските пристанища са поели 136 от общо 140 товара, напуснали завода на полуостров Ямал – близо 97% от целия му износ за полугодието.

Кой купува най-много?

Най-големите купувачи за първите шест месеца са:

• Франция (3,6 млн. тона / 51 доставки)
• Белгия (2,9 млн. тона / 37 доставки)
• Испания (2,7 млн. тона / 34 доставки)

Най-натоварени са били терминалите в белгийския Зеебрюге и френските Дюнкерк и Монтоар. Стойността на тези доставки се оценява на около 5,96 млрд. евро – средства, които въпреки войната срещу Украйна и трите години на санкции продължават да текат към руския износител.

Средно през полугодието Европа е приемала над 55 000 тона ямалски газ дневно. Това далеч не е изолиран случай, а най-видимата част от по-голяма картина: общият внос на руски втечнен газ в ЕС е скочил с 11% на годишна база за полугодието, а на тръбопроводния – със 7% (като Унгария остава най-големият клиент по трасето на „Турски поток“).

Парадоксът на санкциите

Този рекорд не е пробив в санкционния режим, а следствие от собствения му график. Регламентът на ЕС за поетапно спиране на руския газ, приет на 26 януари 2026 г. като част от плана REPowerEU, забранява вноса по краткосрочни договори от 25 април 2026 г., но позволява дългосрочните да се изпълняват до 1 януари 2027 г.

В този междинен период купувачите правят точно това, което всеки изтичащ срок диктува –  предсрочно набавят максимални обеми по действащите контракти, преди вратата да се затвори окончателно. Онова, което отстрани изглежда като парадокс (вносът да расте на прага на забраната), всъщност е рационално търговско поведение: купувачите бързат да се възползват за последно от по-евтиния дългосрочен газ.

Белгийският терминал Зеебрюге, който разполага със специално обособено хранилище за ямалски газ, е най-натоварената входна точка за тези изпреварващи доставки. Точно затова енергийната зависимост не може да бъде прекъсната с едностранно политическо решение. Тя е здраво закрепена в дългосрочни договори на европейски компании (френската TotalEnergies, например, е сред акционерите в арктическите проекти на руската „Новатек“) и във физическа инфраструктура, проектирана специално за руския газ. Това не е въпрос на ежемесечно решение за покупка от Москва, а на договорна обвързаност, чийто срок изтича чак в началото на 2027 г.

Спасяването на азиатския пазар и взаимната зависимост

Докато европейският внос бележи ръст, азиатският се срина със 74% (до малко над 510 хиляди тона), а до Китай, най-близкия политически съюзник на Москва, са стигнали едва четири товара за цялото полугодие.

Причината не е в липсата на търсене, а в повишения риск: азиатските купувачи се отдръпват заради страх от санкции, поскъпване на застраховките и несигурност около морските превози. В резултат на това Европа поема обемите, които другите пазари отказват. Колкото по-плътно се затваря азиатската врата, толкова по-зависим от европейските терминали остава самият завод. Зависимостта в случая е двустранна: не само ЕС разчита на ямалския газ, но и руският проект зависи критично от европейската логистика.

Именно тази взаимна обвързаност прави рекорда толкова неудобен политически. В същото полугодие, през което ЕС подкрепя финансово и военно Киев и готви нови ограничителни мерки, той изпраща близо 6 млрд евро към „Новатек“ – най-големия независим руски производител на газ, контролиращ 50,1% от проекта. Тези приходи в крайна сметка захранват руския държавен бюджет, финансиращ военните действия.

„Европа продължава да осигурява пристанищата, услугите и логистиката, поддържащи руския арктически износ на газ в движение“, коментира Себастиан Рьотерс, санкционен експерт в Urgewald.

Какво предстои от 1 януари 2027 г.

Дали забраната ще нанесе реален финансов удар на Москва, или просто ще пренасочи търговските потоци, ще стане ясно едва след началото на 2027 г. Отговорът зависи от два ключови въпроса:

Способна ли е Европа да компенсира руските обеми? Тук прогнозите са по-скоро успокоителни. Повечето експерти са категорични, че ЕС ще успее да покрие недостига без сериозни сътресения в цените в резултат на вълната от нови проекти зад океана. САЩ, които вече осигуряват над половината от европейския внос на LNG, планират да прибавят над 50 млн тона годишен капацитет до края на 2027 г., което би могло да повиши дела им до 70%. Катар също разширява капацитета си с 31 млн тона от находището „Северно поле“.

„Спирането на руския внос ще има минимално отражение върху цените“, прогнозира Ан-Софи Корбо от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет.

Къде ще отиде газът, който Европа откаже да купува? Забраната няма да намали общото руско предлагане на световния пазар, а само ще го пренасочи към Азия. Проблемът за Кремъл обаче е, че там Русия ще се сблъска със същите бариери, които вече свиха азиатските ѝ продажби със 74%: логистични затруднения, застрахователни пречки, страх от вторични санкции и въведената от ЕС забрана за предоставяне на морски услуги за руски LNG от 1 януари 2027 г. (което изключва европейски застрахователи, пристанища и танкери от веригата).

Пренасочването към Азия няма да е нито лесно, нито безплатно. „Новатек“ ще трябва да транспортира суровината на по-далечни разстояния, при по-сложна логистика и почти сигурно – с голяма отстъпка в цената.

Примерът на „Арктик СПГ 2“

Как изглежда този негативен за Русия сценарий, „Новатек“ вече е наясно от опита си с друг свой проект – „Арктик СПГ 2“. Това е по-новото и голямо съоръжение на компанията, което е под директни американски санкции от края на 2023 г. и в момента почти не функционира. Западните партньори замразиха участието си (френската TotalEnergies отписа 4,1 млрд. долара инвестиции), а санкциите блокираха логистиката, което лиши проекта от танкери и застраховки. Резултатът е действащ завод, неспособен да пласира продукцията си. Точно този риск е надвиснал и над „Ямал“, ако загуби европейския пазар, преди да намери алтернатива.

Кой ще излезе победител?

Това ще проличи по няколко ясни индикатора догодина. Ако ямалските товари се върнат в Азия в предните си обеми, Русия е успяла да заобиколи ограниченията и загубата ѝ ще е единствено на хартия. Ако обаче европейските терминали се запълнят с американски и катарски газ без скок в цените, докато руският износ буксува заради логистични бариери, забраната ще е постигнала целта си.

Обратният сценарий – Европа да поиска изключения или отсрочки още през първата студена зима без руски газ – би доказал, че раздялата с руските суровини струва по-скъпо, отколкото Брюксел е готов да признае. Рекордните шест месеца на 2026 г. показват едно със сигурност: докато вратичката е отворена, политическите декларации и реалният внос се движат в коренно различни посоки.

Кубинската електросистема се срина изцяло – седми тотален колапс за 18 месеца

🇨🇺⚡🇺🇸 Цялата национална електрическа мрежа на Куба се разпадна днес – 7-ият тотален колапс на острова за 18 месеца и поредното потъване в мрак на 11-те милиона население посред най-тежката енергийна криза в новата история на страната.

Държавната компания „Унион Електрика“ (UNE) обяви настъпилото „пълно разкачване на Националната електрическа система“ и поясни, че е започнала разследване на причините, а до момента на срива не е била засечена авария в работещите блокове на ТЕЦ. Министерство на енергетиката и мините потвърди новината и обяви, че вече е започнало усилия по възстановяване, без да посочи срок.

Колапсът настъпи с оглед на генериращ дефицит, какъвто мрежата отдавна не понася. В рамките на деня държавният оператор прогнозира недостиг от порядъка на 2200–2230 мегавата срещу пиково търсене от 3100 мегавата – системата разполага с едва 1000. Извън строя са блокове 6 и 8 на ТЕЦ „Максимо Гомес“ в Мариел, блок 1 на емблематичната „Антонио Гитерас“ в Матансас (спирал 17 пъти от началото на 2026 г. съоръжението не е подлагано на основен ремонт от 2010 г.) и блок 6 на „Диес де Октубре“ в Нуевитас. Към това се добавяха 106 разпределени генериращи централи, спрели заради липса на гориво: близо 890 мегавата, които просто не присъстваха в системата.

Точно тук се вижда истинската анатомия на колапса. Непосредствената причина остава неизяснена: при тотално разкачване защитата изключва каскадно и мрежата пада до нула, но цялостната ситуация е ясна. Кубинската енергетика гние от години: съветски топлоцентрали, поддържани далеч отвъд своя проектен ресурс, без валута за резервни части и основни ремонти. Първият всеобхватен срив от подобни мащаби островът преживя през октомври 2024 г. Оттогава авариите зачестяват още повече, а интервалите между тях се скъсяват. Седем пълни колапса за година и половина не са поредица от независими инциденти, а симптом на изчерпана система, която работи на ръба на всеки следващ ден.

Върху тази вече рухнала основа ляга външният натиск – американската блокада на доставките на горива. От над три месеца насам островът без внос на петрол: дизел, мазут, бензин, авиогориво и втечнен газ, а неговият собствен добив покрива едва около 40% от нуждите. Голямата пробойна зейна с интервенцията на САЩ във Венецуела на 3 януари 2026 г.: свалянето на бившия президент Николас Мадуро и поемането на държавната петролна индустрия пресякоха доставките, които допреди месеци осигуряваха половината от петрола на Куба – около 35 000 барела на ден. От февруари американската брегова охрана започна да прехваща танкери на път за острова, а Вашингтон заплаши с мита всяка държава, която все пак продължи да изпраща гориво. В началото на май санкции удариха и GAESA – военно-търговски конгломерат, който държи около 40% от кубинската икономика – и затегнаха валутната примка още повече.

Ефектът върху обикновения кубинец отдавна надхвърлят статистиката. В началото на юли прекъсванията засегнаха около 72% от територията на страната, а при част от разпределителните вериги токът липсва за периоди до 33 часа. Възстановяването след тотален срив е технически бавно: операторите сглобяват първо регионални „микросистеми“ около критичните обекти, после към тях постепенно връзват едрите ТЕЦ – процес, който може да отнеме дни. Междувременно недоволството излиза на улицата. Само през юни в страната бяха отчетени 107 протеста, почти двойно повече от рекордните 54 през март, 82 от които бяха в Хавана; в неделя, часове преди срива, жители на столичния квартал Хайманитас блокираха улици заради денонощния мрак. Службата на ООН за правата на човека алармира, че дефицитът на горива вече разстройва наличието на питейна вода и храна, както и болничните заведения.

Здравната система понася удара най-осезаемо. Още през февруари Министерство на здравеопазването призна, че недостигът е разстроил акушерските прегледи и забавя ваксинация на новородени за десетки хиляди бременни, а всичките 46 кръвни центъра в страната работят с намален капацитет заради липса на реактиви и медикаменти – с пряко отражение върху трансфузиите при оперирани пациенти и децата на химиотерапия. Всеки тотален колапс превръща тези хронични дефицити в непосредствена опасност: болниците минават на аварийни агрегати, чието собствено гориво също е строго лимитирано, а водните помпи спират заедно с тока.

Дали този седми срив ще остане само поредното нощно затъмнение, или ще се окаже точката, в която търпението у жителите на острова се пречупва, ще покажат близките дни – първо колко бързо UNE ще вдигне мрежата, после дали улицата ще се задоволи с връщането на тока. Засега Куба чака на тъмно, а причините, които я оставиха там, няма да се вдигнат заедно с напрежението.

Полиция и Росгвардия патрулират бензиностанциите в Иркутск заради горивния дефицит

🇷🇺🇺🇦⛽ Наряди от Росгвардия и полицията започнаха патрули на бензиностанциите в Иркутска област, за да овладеят многочасовите опашки и да пресекат опити за презапасяване с гориво, съобщи The Moscow Times. Мярката идва броени дни след като губернаторът Игор Кобзев обяви повишена готовност заради недостига на бензин – административно състояние, което изпрати силовите структури да контролират реда пред колонките за пръв път.

На място служителите насочват автомобилите към конкретни колонки, ограждат периметъра и налагат строга забрана за наливане на гориво в туби извън резервоара на колата. Към полицията и гвардията са се включили служители на иркутската кметска администрация и на отдела за борба с икономическите престъпления, чиято задача е да спрат неоторизираното източване на гориво. По данни на руски държавни медии разгръщането е свило чакането пред бензиностанциите до 2-3 часа – от предишни забавяния от 9-12 часа.

Въведената мярка е насочена основно срещу прекупвачите. В рамките на денонощие органите на реда са задържали четирима души, направили опит да препродават бензин онлайн на спекулативни цени. В един от случаите е задържан 20-годишен жител на Иркутск, предлагал гориво в интернет платформа по 250 рубли (3,22 долара) за литър. Полицията е иззела от него десетки туби, които той е планирал да напълни на местна бензиностанция, преди да ги препродаде. Шофьорите, хванати да нарушават забраната за туби, подлежат на административна глоба от 1000 (12,8 долара) до 30 000 рубли (385,8 долара).

„Ситуацията с горивото в града остава напрегната“, отбеляза заместник-кметът на Иркутск Сергей Гаврин, според когото почти всеки водач се опитва да купи допълнителен бензин за резерв, което забавя колоните. Гаврин потвърди, че органите на реда ще поддържат денонощно присъствие на станциите, за да следят за спазването на правилата.

Иркутск не е изключение, а поредната точка по една разширяваща се карта. По-рано този месец шест руски региона въведоха авариен режим за разпределяне на горивото, за да осигурят с приоритет спешните служби и да ограничат спекулата; самият Кобзев нареди на „Роснефт“ да продава на частни лица до 50 литра дневно на автомобил. Към 24 юни най-малко 55 от 83-те субекта на Руската федерация съобщаваха за ограничения върху продажбите на бензин и дизел – задължителни или въведени от самите вериги.

Дефицитът има единна и добре документирана причина. Поредица от украински удари с дронове по руски рафинерии извади от строя между четвърт и една трета от рафиниращия капацитет на страната – над 20 удара от месец март насам, поразили 8 от 10 най-големи рафинерии. В първата седмица на юни преработката падна под 4 млн барела дневно – най-ниското ниво от 21 години насам. Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня беше ударена 2 пъти за 3 дни, на 16 и 18 юни, а по индустриални данни преработката там е спряна за месеци напред. На 28 юни президентът Владимир Путин за първи път призна „известен дефицит“ на гориво и обеща да подсили защитата на петролните обекти и да увеличи производството – ден, в който нов украински удар подпали поредната рафинерия.

Хронология на дефицита

• 31 май: Крим и Севастопол минават на купони за бензин – първата територия с режим на разпределяне.
• 3 юни: бензиностанции в Москва, Санкт Петербург и северна Русия въвеждат лимити на продажбите при опасения за общонационален недостиг.
• 16 и 18 юни: украински дронове удрят два пъти Московската рафинерия на „Газпром нефт“ в Капотня; преработката е спряна за продължителен период.
• 21 юни: пълна забрана за свободна продажба на гориво на физически лица в Крим и Севастопол – зареждат само спешни служби, полиция, градски транспорт и комунални работници.
• 22–23 юни: Омск, Иркутск, Бурятия и Забайкалски край въвеждат лимити от 20 до 40 литра на автомобил и забрана за туби; кризата стига Сибир.
• 24 юни: Най-малко 55 от 83-те регионални субекта съобщават за ограничения.
• 26 юни: Крим и Севастопол обявяват извънредно положение; независими преброявания дават около 56 региона с режим.
• 28 юни: Путин признава „известен дефицит“; Кобзев обявява режим на повишена готовност в Иркутска област.
• 29 юни: Полиция и Росгвардия започват денонощно да патрулират бензиностанции в Иркутск.

Руските власти представят опашките отчасти като резултат от паника и презапасяване, както призна и Гаврин, водачите купуват в резерв и сами удължават колоните. Но това е следствие от реален недостиг, който идва от загубения капацитет за рафинирнае. Това, че контролът върху на една бензинова опашка в Сибир – на хиляди километри от фронта – вече изисква полиция и Национална гвардия, илюстрира нагледно какви са мащабите на последиците от украинските удари. Признанието на Путин само огласи това, с което десетки региони вече се опитват да се справят с наряди, глоби и дневни дажби.

Московската рафинерия е понесла щети по инсталация за първична преработка.

🇺🇦🛢️🇷🇺 Украински дронове възпламениха ELOU-AVT-6 – централна инсталация за първична преработка на суров петрол в Московския НПЗ, разположен в столичния район Капотня, рано сутринта днес. Кадри от мястото на удара, публикувани от украинския канал Exilenova+ и официални изявления от украински представители фиксираха попадението на около 15 км от Кремъл.

Кметът на Москва Сергей Собянин призна удара още в първите часове, но се опита да го сведе до минимум: по думите му „един от дроновете повреди обект на Московската рафинерия", няма пострадали, а аварийните служби работят на място. Градоначалникът на Москва съобщи, че около 60 дрона, насочени към столицата, са били свалени – данни, които по традиция не могат да бъдат независимо потвърдени. Президентът Володимир Зеленски пое отговорност за операцията, поставяйки я в рамките на далекобойната принуда:

„Този път Московска област усети обсега на украинските далекобойни ударни способности. Рафинерия беше поразена на разстояние 500 км", написа той и благодари на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Силите за безпилотни системи (СБС), Силите за специални операции (ССО), Главно управление на разузнаване (ГУР) и Ракетните войски.

Защо ELOU-AVT-6 е критична. Поразената инсталация не е периферен резервоар, а представлява ядрото на целия цикъл на преработка. Тя обединява електрообезсолителен блок (ЕЛОУ) и атмосферно-вакуумна тръбна дестилация (АВТ) – тук суровият петрол се обезсолява и разделя на първични фракции: бензинови, дизелови, керосинови и мазутни, които едва след това постъпват за облагородяване към вторичните инсталации. Без да има функционираща първична дестилация рафинерията няма как да превръща суровия петрол в годни горива. Спирането ѝ на практика парализира целия завод надолу по веригата, без значение че съседните инсталации остават физически невредими. Кадрите показват вертикалните дестилационни колони, обхванати от пламъци и плътен черен дим, на фона на жилищните блокове на Капотня – нагледнаилюстрация на това колко навътре в московската тъкан е разположено съоръжението.

Собственост на „Газпром нефт", рафинерията в Капотня е най-голямото предприятие за преработка на нефт в Московска област. Според публични данни тя осигурява над една трета от пазара на гориво в столицата, като това включва около 40% от потреблението на бензин и близо 50% на дизела. Освен това заводът снабдява и всички летища около руската столица със самолетно гориво. В един от последните годишни цикли е отчетен обем на преработка от порядъка на 11–12 млн тона петрол. Удар именно по първичната му дестилация засяга не второстепенен възел, а входната точка на цялата тази верига.

Попадението идва в период на особено интензивни украински удари по обекти на преработващата индустрия в Руската федерация. По оценки на наблюдатели близо една трета от общия капацитет на страната, който е от порядъка на 2,1 млн барела дневно, вече е изведен извън строя в резултат на непрекъснати украински удари с дронове, а ограничения върху продажбите на бензин и дизел вече са въведени в над 25 региона, включително в Москва, Санкт Петербург и Татарстан. В последните дни украински дронове поразиха рафинериите „Танеко" и „ТАИФ-НК" в Нижнекамск, а тази сутрин беше опожарена петролна база „Полтавская“ в Краснодарски край. 

Малко преди днешния удар беше съобщено, че в самата рафинерия са започнали да изключват мощности още преди дроновете да достигнат целта – индикация, че служителите на предприятието са очаквали предстоящия удар с усещане за неизбежност.

Стойността на това попадение не се крие толкова в текущата щета, колкото в избора на точка на поражение. Първичната дестилация е тясното място на всяка петролна рафинерия: докато вторичните инсталации могат да се заобиколят или забавят, без работеща ELOU-AVT суровият петрол просто няма откъде да влезе в цикъла на производство. Това обяснява и очевидното разминаване в оценките – украинската страна описа удара като попадение на „сърцето" на завода, докато Собянин опита да омаловажи понесените щети, споменавайки вяло за поразен „обект". Дори при предпазливо отчитане на щетата изборът на цел сочи към системна логика, а не към случайно попадение.

Самият факт, че украински дронове преминаха през най-плътно отбранявания въздушен периметър в Руската федерация и успяха необезпокоявано да поразят стратегически завод, разположен на едва 15 км от Кремъл, измества въпроса от това дали украинските дронове са способни да достигнат Москва към това колко дълго ключовите ѝ горивни мощности могат да поемат повторни удари. Мащабите на пораженията и сроковете за възстановяване ще станат ясни през следващите дни, а по всичко личи, че дефицитът на горива единствено ще се изостря.

В Севастопол държавният месинджър MAX се превърна в пропуск до бензиновата колонка.

🇷🇺⛽️ Окупационната администрация на Севастопол въведе режим на нормиран достъп до гориво, с който можеш да заредиш с удостоверение, но не с обичайния талон, а с персонален QR-код, който може да бъде генериран само през националния месинджър MAX. Лимитът е 20 литра на автомобил веднъж седмично, изплащани на станциите на мрежата ТЭС. Плащането в брой беше прекратено в целия Крим още на 4 юни.

На пръв поглед това е поредната административна реакция на верижния дефицит, който украинските удари по рафинерии и логистика наложиха на Крим през цялата пролет. Но самата архитектура на мярката – обвързване на жизненоважен ресурс с конкретна софтуерна платформа, контролирана от държавата – измества събитието към сферата на дигиталната принуда, и именно затова заслужава по-внимателен прочит.

Хартиените талони, които традиционно обслужваха зареждането по време на криза, бяха изведени от употреба, а единственият начин за достигане до седмичния лимит стана ботът в MAX. Гражданинът, изправен пред празна колонка, няма друг избор пред себе си освен да инсталира приложението, което Кремъл от година избутва като свой „суверен" стандарт за онлайн комуникация. Точно тук се откроява разликата между предлагане и принуда: приложението не се рекламира, а се поставя на изхода на снабдителната верига като турникет. Доказателството за това, че натискът работи, се вижда от темпото – първата партида кодове в Севастопол беше изчерпана за под час, което едновременно илюстрира мащабите на дефицита и едновременно с това на принудата, която самият дефицит придава на платформата.

Точно тази логика, според анонимни източници на Telegram канала INSIDER-T, привлича вниманието на властите, които  виждат в модела от окупирания Крим не аварийна импровизация, а шаблон за следваща вълна в усилията за налагане на приложението, който може да бъде възпроизведен в цялата страна. Схемата беше потвърдена от редица източници, включително държавните РИА Новости Крим и независимото бюро „Крим.Реалии" на Радио Свобода.

Каквато и да е първоначалната подбуда, схемата носи в себе си вътрешно противоречие, което я прави крехка именно там, където би трябвало да е здрава. На 3 юни, едва 3 дни преди старта на кодовете в Севастопол, Apple премахна MAX от App Store, съобразно режима на санкции, без да уточни кои точно. По думите на министъра на цифровото развитие Максут Шадаев ограничението е засегнало над 20 млн потребители в Руската федерация; Вече инсталираните копия продължават да работят, но онези, които нямат приложението или са го премахнали, не могат да го върнат по стандартния начин и са пренасочени към RuStore, Google Play и фирмените магазини на Huawei, Samsung и Xiaomi.

За притежателите на iPhone това значи, че достъпът до гориво зависи не само от наличието на такова, но също от теоретичната възможност за инсталация на платформата, в която се издава кодът. По този начин държавата обвързва разпределението на дефицитен ресурс с приложение, чийто канал за дистрибуция беше прекъснат за значителна част от потребителите само няколко дни по-рано.

Случаят в Севастопол очертава тенденция, надхвърляща въпросния казус за горивото. Принципът на обвързване на достъпа до базови услуги с конкретна държавна цифрова среда се изпитва в умален, но показателен мащаб: окупиран регион, белязан от хроничен дефицит на жизненоважен ресурс представлява удобна лаборатория, тъй като съпротивата на потребителя е минимална, когато алтернативата е празен резервоар. Ако кримският модел действително бъде кодифициран като шаблон, логиката му няма причина да се придържа само до дефицита на гориво. Всеки нормиран ресурс – от субсидия до запис за услуга – може да бъде прокаран през същия турникет.

Междувременно сблъсъкът с премахването от App Store показва границите на подхода: суверенната платформа е толкова устойчива, колкото е устойчив каналът, по който достига до устройството, а този канал остава уязвим на външни решения, които Москва не контролира и ще продължат да бъдат в неин ущърб докато води агресивна война срещу Украйна. Севастопол демонстрира едновременно и амбицията на модела, и неговата ахилесова пета – и тъкмо поради тази причина заслужава внимание отвъд тесните рамки на една регионална логистична криза.

Директорът на ЦРУ на изненадващо посещение в Куба: Тръмп засилва натиска над Хавана.

🇨🇺🤝🇺🇸 Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф се срещна с висши кубински служители в Хавана в четвъртък, съобщи служител на службата, в рамките на изненадваща визита, проведена в период на извънредно напрежение между двете страни.

„Днес директорът Ратклиф се срещна с кубински служители, сред които Раулито Родригес Кастро, министъра на вътрешните работи Ласаро Алварес Касас и ръководителя на кубинските разузнавателни служби в Хавана, за да предаде лично съобщението на президента Тръмп, че САЩ са готови да се ангажират сериозно по въпросите на икономиката и сигурността, но само ако Куба направи фундаментални промени“, заяви служител на ЦРУ пред CBS News.

По време на срещата директорът Ратклиф и кубинските служители са обсъдили сътрудничеството в областта на разузнаването, икономическата стабилност и сигурността – „всичко това с оглед на факта, че Куба вече не може да бъде сигурно убежище за противници в Западното полукълбо“, заяви служителят.

В изявление, прочетено в ефир от държавната телевизия, кубинските власти потвърдиха срещата, заявявайки, че САЩ са я поискали.

„Предоставената от кубинската страна информация и проведените дискусии с делегацията на САЩ позволиха категорично да се докаже, че Куба не представлява заплаха за националната сигурност на САЩ, нито са налице легитимни причини за включването ѝ в списъка на страните, които уж спонсорират тероризма“, гласи изявление на кубинското правителство.

Окуражен от американската акция, довела до залавянето на сваления венецуелски лидер Николас Мадуро през януари, президентът Доналд Тръмп все повече насочва вниманието си към кампания за оказване на максимален натиск върху Куба, която месеци наред заплашва с предстоящи действия.

През последните седмици Тръмп заяви, че политическата система на Куба трябва да се промени „драстично“ и многократно декларира, че САЩ ще „направят нещо с Куба много скоро“. Докато говори във Флорида миналата седмица, Тръмп заяви, че след операцията в Иран „Куба ще бъде следващата“ и САЩ ще „поемат контрола над Куба почти веднага“.

Досега администрацията разчиташе на икономически тактики за оказване на натиск върху Куба. През януари Тръмп обяви план за налагане на допълнителни мита върху страни, които доставят петрол на Куба, обявявайки извънредно положение за националната сигурност по отношение на островната държава.

Блокадата, която прекъсна достъпа на Куба до чуждестранни петролни доставки, задълбочи енергийната криза на острова, тласкайки енергийната мрежа близо до колапс с масови прекъсвания на тока. След поредния срив министърът на енергетиката Висенте де ла О Леви нарече ситуацията с националната електрическа система „критична“ и предупреди: „Нямаме абсолютно никакво гориво; нямаме абсолютно никакъв дизел“.

По-рано този месец САЩ наложи нови санкции, насочени срещу членове на режима, които според Белия дом са „съучастници в държавна корупция или сериозни нарушения на човешките права, или са агенти, служители или материални поддръжници на кубинското правителство“, според информационен бюлетин, публикуван от Белия дом.

В интервю за ABC News миналата седмица кубинският външен министър Бруно Родригес предупреди, че САЩ са поели по „опасен път“, който може да доведе до „кръвопролитие в Куба“ в отговор на реторика на Тръмп за поемане на контрола над страната, и призна, че няма „никакъв напредък“ в преговорите между двете държави.

Ето защо Иран избра да атакува ОАЕ.

🇮🇷🚀🇦🇪 ОАЕ поеха основния удар от атаките на Иран по време на войната в Близкия изток през март и април. Вчера те отново се превърнаха в мишена на удари от Ислямската република, почти месец след влизане в сила на примирието между Иран и САЩ. Никоя друга държава не беше ударена и за момента примирието като цяло се спазва. Ето част от причините, поради които Техеран реши да атакува именно Емирствата.

Контрол върху енергийните доставки

Въпреки смущенията, свързани с войната, ОАЕ продължават да изнасят повече суров петрол за световните пазари от своите съседи, които разчитат на затворения в момента Ормузки проток. Именно тръбопроводът им във Фуджейра, разположен на Оманския залив и изграден специално за заобикаляне на Ормуз, беше атакуван в понеделник, заедно с танкер, свързан с Емирствата в близост до протока. Цените на петрола скочиха.

Малко преди атаките флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) публикува карта, показваща „нова зона на контрол в Ормузкия проток“, която включва Фуджейра, въпреки че тя се намира извън водния път. Този ход съвпадна с началото на американския „Проект Свобода“ за възстановяване на корабоплаването през протока. Моментът подсказва, че Иран демонстрира воля и способност да наруши енергийните потоци в целия регион.

Отношения с Израел

Войната сближи Израел и ОАЕ. Официални лица очакват връзките да се задълбочат, а източници твърдят, че Израел е предприел безпрецедентната стъпка да достави на своите системи за противоракетна отбрана на Емирствата и да разположи войски в арабска страна за първи път в историята. Това се случва в момент на очевидно стратегическо пренареждане, отдалечило ОАЕ от неговите традиционни арабски и мюсюлмански съюзници поради това, което те описват като „плах отговор“ на иранските атаки.

Малко след удара срещу ОАЕ, ирански военен източник, цитиран от агенция Tasnim News Agency, заплаши, че Абу Даби „ще научи урок, който никога няма да забрави“, ако се превърне в „пешка на Израел“.

„Ако искат да повторят грешката от 40-дневната война, ние напълно ще се откажем от сдържаността и ще третираме това ционистко гнездо като част от ционисткия режим“, заяви иранският военен източник.

САЩ затягат примката: Край на петролните облекчения за Русия

🇺🇸🚫🇷🇺 Санкциите на САЩ срещу руския петрол отново са в сила, след като администрацията на Тръмп взе решение да не подновява изключението (waiver), издадено през март като извънредна мярка в отговор на сътресенията в глобалните доставки на суров петрол заради войната срещу Иран.

Министерството на финансите не отговори на запитването на Politico за коментар относно прекратяването на облекчението, но препрати към изявление на финансовия министър Скот Бесент, който нарече изключението „краткосрочна“ мярка.

Междувременно в репортажа на американското издание се посочва, че Москва все още разполага с множество инструменти за продажба на собствения си петрол.

„Още преди издаването на лиценза, санкционираният руски петрол намираше път до пазара, тъй като повече от година администрацията на Тръмп не беше налагала никакви санкции за противодействие на заобикалянето им от страна на Русия – независимо дали става дума за продажби на петрол или за критични доставки за военната машина на Кремъл“, заяви пред изданието неназован американски сенатор.

Представителят на украинския президент по въпросите на санкциите, Владислав Власюк, заяви, че властите в Киев подкрепят напълно решението да не бъде подновявано издаденото миналия месец изключение.

„Намаляването на приходите за Русия от нефт и газ е ключов инструмент в напредъка на усилията за мир“, каза той.

Мелони: Икономическият натиск върху Русия е най-силното оръжие за мир

🇮🇹 Икономическият натиск остава „най-ефективното оръжие“, за да бъде принудена Русия да сложи край на войната си срещу Украйна. Това заяви италианският премиер Джорджа Мелони в отговор на въпрос дали Европа трябва да облекчи забраната си за внос на руски газ.

Мелони говори в кулоарите на винен панаир, след като ръководителят на енергийната група Eni предположи, че ограниченията на ЕС трябва да бъдат преразгледани, докато блокът се бори с последиците от конфликта с Иран върху енергийните доставки.

Енергийните опасения в Италия и цяла Европа нараснаха, след като войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран доведе до затварянето на Ормузкия пролив за повечето кораби – ключов морски маршрут, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG).

„Икономическият натиск, който упражняваме върху Русия през последните години, е най-ефективното оръжие за подпомагане изграждането на мира, затова трябва да бъдем много внимателни как продължаваме напред“, каза Мелони пред репортери.

Москва е изправена пред забрана за внос на втечнен природен газ по краткосрочни договори от 25 април и по дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. Изпълнителният директор на Eni Клаудио Дескалци заяви, че не е ясно как ще бъдат заменени 20 милиарда кубически метра руски LNG.

Говорейки в северния италиански град Верона, Мелони, която утре предстои да срещне с украинския президент Володимир Зеленски в Рим, изрази надежда, че може да бъде постигнат напредък към мира преди влизането в сила на забраната.

Нейният съюзник, крайнодясната партия „Лига“, която често е изразявала проруски позиции, също я призовава да поднови доставките от Москва. Лидерът на партията Матео Салвини заяви днес, че е обсъдил с министъра на икономиката Джанкарло Джорджети неоповестен план за замразяване на цените на енергията на нивата преди избухването на войната с Иран на 28 февруари, но не предостави подробности за потенциално скъпата мярка.

Тръмп обяви морска блокада на Ормузкия проток: Цените на петрола и горивата рязко скочиха.

🇺🇸🛢️ Цените на петрола скочиха по-рано тази вечер, след като президентът Доналд Тръмп оповести, че ще предприеме блокада на Ормузкия проток след провала на мирните преговори с Иран, проведени през уикенда в Пакистан.

Американският суров петрол поскъпна с 8%, надхвърляйки $104 за барел. Международният бенчмарк Брент скочи с над 7% до $103 за барел. Цените на бензина на едро също скочиха с 6%, докато мазутът, индиректен показател за цените на самолетното гориво, отбеляза ръст от 10% в ранната търговия.

Фючърсите на акциите бележат рязък спад. Тези на S&P 500 паднаха с 1%, на Nasdaq 100 се понижиха с 1,3%, а фючърсите на Dow Jones потънаха с над 500 пункта.

„С незабавен ефект ВМС на САЩ, най-добрите в света, ще започнат процеса по блокиране на всички кораби, опитващи се да влязат или излязат от Ормузкия проток. Също така инструктирах нашия флот да издирва и задържа всеки съд в международни води, който е платил такса на Иран“, написа Тръмп в Truth Social.

Ормузкият проток е сред най-важните водни пътища за петрол и други енергийни продукти като втечнения природен газ. Преди войната през него преминаваха стотици кораби дневно, пренасяйки енергийни ресурси към световния пазар, но през повечето време от началото на войната насам, под 10 кораба дневно успяват да преминат.

„Възобновяването на преминаването през протока се превърна в най-спешния приоритет за пазара“, заявиха в неделя анализатори на суровини от JPMorgan Chase. „Очаква се последният танкер, преминал през Ормузкия пролив на 28 февруари, да достигне дестинацията си около 20 април, което ще отбележи момента, в който количествата отпреди затварянето ще бъдат напълно изчерпани от глобалната верига за доставки.“

Миналата седмица само 24 кораба преминаха през протока към океана. В петък преминаха едва два кораба, сочат данни на S&P Global Market Intelligence, споделени с NBC News. Нито един от посочените не е бил танкер за петрол или газ.

Тръмп направи съобщението рано в неделя, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс, заедно със специалния пратеник Стив Уиткиф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър, летяха до Исламабад за участие в мирните преговори с лидерите на иранския режим в рамките на примирие с продължителност от две седмици.

Липсата на споразумение за край на войната или за деескалация на напрежението, съчетана със заплахата за блокада, попари краткотрайния оптимизъм на пазарите, че конфликтът може да приключи скоро.

„Тези събития подчертават, че САЩ и Иран са фокусирани към продължителен период на високо напрежение“, отбеляза Сара Бианки, главен стратег по международни политически въпроси в консултантска фирма Evercore ISI.

Миналата седмица цените на петрола паднаха с над 12% заради надеждите, че преговорите в Исламабад ще предоставят възможност на администрацията да започне да прекратява войната. Индексът S&P 500 се вдигна с 3,5% за седмицата.

Новият скок на петрола означава, че се очаква цените за потребителите да подновят своя ръст. „Цените на бензина вероятно ще започнат да се покачват отново“, написа в X анализаторът на GasBuddy Патрик Де Хаан. Поскъпването може да започне „още утре“, добави той. Цените на горивата вече са се увеличили с над $1,20 за галон от началото на войната, достигайки средна стойност за страната от $4,12, според данни на AAA.

Председателят на иранския парламент написа в неделя в X: „Наслаждавайте се на текущите цифри по бензиностанциите. С така наречената „блокада“, скоро ще си спомняте с носталгия за бензин от 4–5 долара.“

Самият Тръмп също заяви в неделя, че цените може да продължат да растат. Запитан от Fox News дали цените ще бъдат по-ниски до междинните избори, той отговори: „Мисля, че да. Може да са по-ниски, може да са същите или малко по-високи, но би трябвало да са около сегашните нива.“

В неделя вечерта Централното командване на САЩ изглежда внесе яснота в коментарите на Тръмп, заявявайки в изявление, че блокадата ще засегне само „морския трафик, влизащ и излизащ от ирански пристанища“. В изявлението се добавя, че американските сили „няма да пречат на свободата на корабоплаването за съдове, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“.

Централното командване уточни, че блокадата не е започнала веднага, както заяви Тръмп, а ще започне в 10 ч. сутринта източно време в понеделник.

„Ходът на Тръмп да обяви военноморска блокада на Ормузкия проток е на път да разпали отново избягването на риск през тази седмица“, каза Елиас Хадад, вицепрезидент по пазарна стратегия в инвестиционната банка Brown Brothers Harriman.

Хадад добави, че блокадата на Ормуз изглежда „по-скоро като преговорен гамбит за промяна на условията за достъп до протока, отколкото като трайна блокада“.

Куба на тъмно: как петролната блокада изостри хуманитарната криза на острова.

🇨🇺 Репортаж на руската телевизия RTVI от Куба показва ежедневието на остров, потънал в енергийна криза. Хиляди хора чакат на километрични опашки за гориво. Болниците работят на прекъсвания, без стабилно електрозахранване. Семейства казват пред камерата, че се чувстват все едно са в лагер, а не на тропически остров.

Кризата е пряко следствие от петролната блокада, наложена от администрацията на Тръмп в края на 2025 г. През декември САЩ задържаха танкери с венецуелски петрол, предназначен за Хавана, а Мексико обяви „суверенно решение" да прекрати собствените си доставки, оставяйки Куба с 90% спад в общия обем на горивния внос, съобщи CNN. Към 30 януари островът разполагаше с петролни запаси за едва 15-20 дни. Стратегията на Вашингтон е описвана като „максимален натиск", а според New York Times това е първата ефективна блокада на Куба от Карибската криза насам.

Последиците са тежки и измерими. На 16 март националната електрическа мрежа колабира изцяло – трети подобен срив за четири месеца – оставяйки около 10 милиона души без ток, съобщи CBS News. Сривът беше предизвикан от авария в котел на ТЕЦ „Антонио Гитерас" в Матансас – най-големият обект от енергийната мрежа на острова. Когато централата излезе от строя, останалият капацитет се оказа крайно недостатъчен и мрежата се разпадна за минути. Към началото на 2026 г. 8 от 16-те термоелектрически централи на Куба не работят поради аварии и липса на гориво, по данни на IEEE Spectrum.

Отвъд тока кризата обхваща водоснабдяването, здравеопазването и хранителните доставки. Водните помпи, захранвани с дизел, спират. Болниците отменят планови операции. Хладилните складове губят хранителни запаси при продължителните прекъсвания. Експерти на ООН по правата на човека осъдиха изпълнителната заповед, налагаща горивната блокада, като предупредиха, че тя застрашава продоволствената сигурност и водоснабдяването на острова, съобщи Службата на Върховния комисар по правата на човека (OHCHR). На 7 март жители на части от Хавана излязоха на улиците, удряйки тенджери и палейки огньове — рядка проява на публично недоволство в Куба.

На 3 април Хавана освободи над 2000 затворници под натиск от Белия дом, който по-рано през седмицата разреши на руски танкер да достави гориво, представяйки жеста като хуманитарно изключение, а не като промяна в политиката, съобщи NPR.

Руски петролен танкер достигна Куба: Първа доставка от месеци на фона на енергиен колапс.

🇷🇺🛢️🇨🇺 Танкер под руски флаг, превозващ суров петрол, навлезе в изключителната икономическа зона на Куба в неделя, сочат данни от мониторинг на морския трафик, а това може да бъде първият внос на петрол за карибската държава от над два месеца насам.

Танкерът „Анатолий Колодкин“, който отплава от Приморск, зареден с 650 000 барела петрол сорт „Уралс“, може скоро да започне разтоварване в кубинското пристанище Матансас, ако не промени настоящия курс, сочат услугите за проследяване MarineTraffic и LSEG.

САЩ ефективно блокира всички превози на петрол към Куба в опит да окаже натиск върху режима в Хавана. Междувременно САЩ временно вдигнаха санкциите срещу Русия, за да подпомогнат петролните доставки, блокирани от Иран в отговор на съвместните удари на САЩ и Израел срещу режима в Техеран.

The New York Times потвърди, че руският танкер се е насочил към Куба, цитирайки американски служител, запознат със случая. В репортажа на изданието се посочва, че не е ясно защо администрацията на Тръмп позволява на пратката да премине.

Данните за мониторинг на кораби от LSEG също показват, че санкционираният танкер „Анатолий Колодкин“ е на път за Куба. Плавателният съд е отпътувал от руското пристанище Приморск с товар от около 650 000 барела суров петрол, макар че в репортажа на New York Times да се споменават 730 000 барела.

И в двата случая доставка на петрол в подобни обеми би донесла значително облекчение за Куба. По думи на президента Мигел Диас-Канел страната не е получавала внос на петрол от три месеца, което доведе до стриктно нормиране на бензина и задълбочи енергийната криза, предизвикала множество прекъсвания на електричеството в цялата островна държава.

Русия забранява износа на бензин от 1 април заради ценовия натиск от войната в Иран

🚨 Русия въвежда всеобхватна забрана за износ на бензин от 1 април, която за първи път ще засегне производители на горива, съобщи „Интерфакс“, позовавайки се на представители от индустрията, участвали в съвещание при вицепремиера Александър Новак с директори на нефтените компании, завършило преди броени минути. Действащата в момента забрана засяга единствено търговците, които не произвеждат горива, и трябваше да бъде в сила до 31 юли.

Крайният срок на новата забрана не е бил обсъждан на срещата, но събеседник на „Интерфакс“ смята, че тя ще бъде въведена за период от три месеца. Евентуално ограничение на износа на дизелово гориво засега не се разглежда. Според „Ведомости“ Новак е наредил на Министерството на енергетиката да подготви проект на съответното правителствено постановление.

Решението идва в момент на сериозен натиск върху пазарите на горива, предизвикан от войната в Иран. По данни на Bloomberg цената на бензина на европейския пазар е скочила с 48% за последния месец: от 720 на 1 070 долара за тон. Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява случващото се като най-тежкото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар – потоците през Ормузкия проток са се свили от 20 милиона барела дневно до минимални обеми, а производствените загуби в Залива надхвърлят 10 милиона барела дневно. Цената на референтния сорт „Брент“ се движи около 120 долара за барел, близо до своя исторически връх от 147 долара, достигнат през юли 2008 г.

Парадоксът е, че Русия е сред малкото икономики, извличащи финансова полза от кризата. Скъпият петрол вдига приходите от износ на суров нефт и ѝ позволява да отложи планирани промени в бюджетния резервен фонд, което облекчава краткосрочния фискален натиск, отбеляза Carnegie Endowment for International Peace.

В същото време високите международни цени стимулират руските производители да насочват бензин към външните пазари вместо към вътрешния, което налага административна намеса.

По-рано Новак заяви на колегиума към Министерството на енергетиката, че страната трябва в най-кратки срокове да вземе мерки за осигуряване на вътрешния пазар с гориво. Новата забрана е поредната стъпка в тази посока – страната многократно е прибягвала до рестрикции върху износа на горива от 2024 г. насам, когато украинските удари по руски рафинерии доведоха до дефицит в множество региони.

Гори една от водещите американски рафинерии в Тексас.

🇺🇸🛢️ Експлозия разтърси петролната рафинерия на Valero Energy в Порт Артър, Тексас, преди около час, изпращайки стълб от черен дим и пламъци над индустриалния комплекс. Очевидци от околните квартали съобщиха пред KPLC News за силна експлозия, разтърсила домовете им.

Шерифът на окръг Джеферсън Зена Стивънс заяви пред KFDM, че вероятна причина за експлозията е авария в индустриален нагревател. Няма данни за пострадали. Властите издадоха заповед за укриване на място за западната част на Порт Артър като предпазна мярка.

Рафинерията в Порт Артър е една от най-големите в САЩ с преработващ капацитет от 435 000 барела суров петрол на ден, като произвежда бензин, дизелово и реактивно гориво. Всяко прекъсване в работата на обект от подобни мащаби има пряко отражение върху вътрешния пазар на горива.

Инцидентът се случва в момент на остра енергийна криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток и продължаващата военна кампания на САЩ и Израел срещу режима в Техеран. Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) се закани, че „нито литър петрол" няма да премине през пролива от началото на конфликта на 28 февруари. Около 20% от световния износ на петрол преминава през този воден маршрут, а затварянето му беше описано от анализатори като най-мащабното прекъсване на енергийните доставки от петролната криза през 80-те години на миналия век.

Цените на суровия петрол от сорт Брент прескочиха 100 долара за барел на 8 март за първи път от 4 години, достигайки връх от 126 долара.

Последиците за американските граждани са непосредствени. Средната цена на галон обикновен бензин в САЩ достигна 3,91 долара, по данни на AAA – ръст от 25% спрямо същия период на миналата година и скок от 33% само за последния един месец от началото на конфликта. Goldman Sachs прогнозира, че през март и април средната цена ще се задържи около 98 долара за барел, преди евентуално да започне да спада.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.

САЩ „реанимира“ иранския петрол в морето заради блокадата на Ормузкия пролив

🇺🇸🛢️🇮🇷 Администрацията на Тръмп обмисля премахване на санкциите върху иранския петрол в открито море като спешна мярка срещу тежките трусове в Персийския залив и високите цени на енергията.

Планът, представен в четвъртък от финансовия министър Скот Бесент, предвижда освобождаване на 140 млн барела на световния пазар с вдигане на ограниченията над вече натоварени плавателни съдове. Решението идва в момент, когато Белият дом търси изход от критичната ситуация около Ормузкия пролив, който остава фактически блокиран  от 28 февруари насам.

Тук има много детайли за изясняване, пише Bloomberg.

Първо, хаотичното предлагане на идеи, идващо от Белия дом. Това е напомняне за това колко трудно е да се поддържат ниски цени на петрола, когато някои от водещите производители в световен мащабн не могат да извлекат суровия си петрол от земята и да го прекарат през Ормузкия пролив, който е ефективно блокиран.

След това идват практическите въпроси. САЩ вероятно могат да издадат изключение (waiver), което вдига санкциите върху морския превоз на ирански суров петрол, точно както направиха за подобни руски товари. Но това не означава, че ще се появят нови купувачи за този петрол.

На практика целият петрол на Иран се изкупува от китайски клиенти, предимно от независими рафинерии, които желаят барели на ниски цени. Изключение от страна на САЩ би разширило кръга от купувачи — на теория. Реално обаче отстъпките биха се свили, като всеки нов купувач ще бъде изправен пред сложната задача да структурира сделките и да плаща, докато много други ограничения срещу Иран остават в сила.

Налице остава и неудобният факт, че бенефициентите на всяка продажба все още се намират в Техеран.

Накрая идва и схващането, залегнало в решението на Скот Бесент: идеята, че доставките по море са неизчерпаем източник. Иран наистина увеличи обема на товарите в открито море с ескалацията на геополитическо напрежение. Но това количество в момента намалява.

Обемът на суровия петрол и кондензата, съхранявани в танкери в морето, е спаднал с темп от 1,8 милиона барела дневно от началото на войната в последния ден на февруари, сочат данни на Vortexa и сега възлиза на 78 милиона барела, около една трета от които са ирански.

По-високата цифра на Бесент вероятно се отнася до петрола „на вода“. Това е по-широк показател, който включва вече продадени товари, които не са непременно налични. Това не променя посоката на събитията, нито променя бързо свиващия се брой опции, с които разполага Белият дом.

Клиентите в Азия са изкупили най-голямото количество американски петрол от около три години насам, защото затварянето на Ормузкия пролив стимулира търсенето на алтернативи на суровината от Персийския залив. Серия от продажби през последните няколко дни увеличи количеството на американския петрол, насочен към Азия за зареждане през април, до около 60 милиона барела, според търговци, запознати със сделките, а това е най-високата месечна стойност от април 2023 г. насам, показват данните на Kpler Ltd. и Vortexa.