Украйна удари Омския НПЗ – последната от 11-те руски бензинови рафинерии

🇷🇺⚔️🇺🇦 Украински дронове нанесоха исторически първи удар по Омския НПЗ, най-голямата петролна рафинерия в Русия и последното от 11 водещи бензинови производства в страната, което украинските пилоти на дронове отметнаха от списъка си. Заводът, собственост на „Газпром нефт“, е разположен на близо 2 500 км по права линия от държавната граница на Украйна – дълбочина, която до днес го държеше извън обсега на войната.

Ударът беше потвърден от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и Силите за специални операции (ССО) в официално изявление. По думите им Омският завод е „последният от 11-те най-големи производители на бензин в Русия“, поразен от украинските сили – рубеж, който затваря дълга кампания срещу горивния гръбнак на руската държава. По предварителни данни е ударена установка за първична преработка на нефт ЕЛОУ-АВТ-11 с проектна мощност от 8,4 млн тона суров петрол годишно. По оценки на независимия екип на Dnipro OSINT попаденията са легнали по технологичните колони на инсталацията. Въпросният компонент е тясното гърло на всяка рафинерия – без нея вторичните инсталации остават без суровина, което прави тъкмо тази установка непропорционално ценна спрямо нейния физически обем.

Ударната група е прелетяла около 3000 км по маршрута до целта, съобщиха ССО. Използвани са дронове FP-1 с обявен обсег до 3400 км. Разликата между трите числа не е противоречие, а различни измерения на едно и също нещо – правата от границата, изминатият заобиколен маршрут и таванът на платформата. Според Exilenova+, потвърдено с геолокация и анализ на руското независимо издание ASTRA, в завода са попаднали няколко дрона, което е довело до пожари в промишления комплекс. Кадрите, публикувани от Exilenova+, показват няколко огнища в рамките на съоръжението. Губернаторът на Омска област Виталий Хоценко потвърди, че дронове са достигнали северния промишлен район на Омск, без изрично да назове рафинерията – обичайното мълчание, което признава атаката, но премълчава пораженията.

Мащабът на поразения завод обяснява атаката е безпрецедентна. Омският завод преработва над 21 млн тона суров петрол годишно – около 10% от целия капацитет на Руската федерация и покрива около 50% от нуждите на Сибирския федерален окръг. Освен това той притежава един от най-високите показатели за дълбочина на преработка в цялата страна, близо 99%. Освен това захранва над половината търсене на моторно гориво в Сибирския федерален окръг и произвежда бензини с високо октаново число (АИ-92, АИ-95, G-Drive 100), дизел клас „Евро-5“, авиационен керосин от марките ТС-1 и РТ, както и широка гама масла и нефтохимия. Част от продукцията му отива за руската армия. Отделно от обема, заводът има качество, което го прави възлов за цялата руска преработка: той остава единственият производител на катализатори за каталитичен крекинг – ключовите материали за вторичната преработка в останалите рафинерии в страната. Тази монополна роля превръща Омск от една много голяма мишена сред многото в единична точка, чието трайно извеждане от строя би се усетило далеч отвъд собствения му портал.

До 6 юли Омският завод беше 1 от едва 2 предприятия сред 10-те водещи руски рафинерии, които никога не бяха достигани от украински ударни дронове. Другото остава Ангарската нефтохимическа компания в Иркутска област – още по-навътре в Сибир. Exilenova+ докладва още, че руски изтребители Су-57 заедно със самолети за радарно откриване и управление А-50 са били вдигнати над град Омск, за да прехванат въздушната заплаха, но не са успелида го сторят. Това твърдение беше подкрепено от множество видеа, заснети от местни жители. Епизодът илюстрира позната диспропорция – изтребител с декларирани поне на хартия способности от пето поколение, хвърлен срещу евтини ударни дронове, без ясен резултат.

Ударът по Омск беше нанесен в рамките на вълна от далекобойни удари срещу руска енергийна и военна инфраструктура. В същия период украинските сили съобщиха за успешни удари срещу Ярославския НПЗ, горивни терминали във Висоцк и Уст-Луга и дълъг списък от военни цели във временно окупирания Крим. Според скорошен анализ на Financial Times украинските дронове са поразили руски рафинерии поне 194 пъти през първото полугодие на 2026 г. и са постигнали рекорден месечен темп през май, допринасяйки за все по-критични смущения в снабдяването с гориво по необятната руска територия.

САЩ затягат примката: Край на петролните облекчения за Русия

🇺🇸🚫🇷🇺 Санкциите на САЩ срещу руския петрол отново са в сила, след като администрацията на Тръмп взе решение да не подновява изключението (waiver), издадено през март като извънредна мярка в отговор на сътресенията в глобалните доставки на суров петрол заради войната срещу Иран.

Министерството на финансите не отговори на запитването на Politico за коментар относно прекратяването на облекчението, но препрати към изявление на финансовия министър Скот Бесент, който нарече изключението „краткосрочна“ мярка.

Междувременно в репортажа на американското издание се посочва, че Москва все още разполага с множество инструменти за продажба на собствения си петрол.

„Още преди издаването на лиценза, санкционираният руски петрол намираше път до пазара, тъй като повече от година администрацията на Тръмп не беше налагала никакви санкции за противодействие на заобикалянето им от страна на Русия – независимо дали става дума за продажби на петрол или за критични доставки за военната машина на Кремъл“, заяви пред изданието неназован американски сенатор.

Представителят на украинския президент по въпросите на санкциите, Владислав Власюк, заяви, че властите в Киев подкрепят напълно решението да не бъде подновявано издаденото миналия месец изключение.

„Намаляването на приходите за Русия от нефт и газ е ключов инструмент в напредъка на усилията за мир“, каза той.

САЩ предложи половин година отлагане на санкциите за Германия.

Резервоари за суров петрол на компанията за преработка на нефт PCK, чийто мажоритарен собственик е руският гигант Роснефт в Шведт, Германия.
📸 Снимка: Hannibal Hanschke/Getty Images

🇺🇸🤝🇩🇪 САЩ са предложили на Германия отлагане за период от шест месеца на санкциите срещу Rosneft Deutschland – местния филиал на едноименния руски държавен петролен гигант, за да дадат на Берлин време да разреши задънената улица около собствеността на компанията, съобщи Bloomberg на 27 октомври.

Според държавни служители, запознати с преговорите, Вашингтон обмисля еднократен, неповторяем общ лиценз, който временно ще предпази Rosneft Deutschland от американските ограничения.

Министерство на икономиката на Германия обмисля обстойно идеята, която смята да обсъди допълнително на срещата на министрите на енергетиката и околната среда от Г-7 тази седмица в Торонто.

Мярката ще предотврати незабавни смущения в местния рафиниращ сектор, но ще увеличи натиска върху Берлин да намери дългосрочен решение преди изтичането на попечителството над активите на Rosneft през март 2026 г.

Германското правителство конфискува активите на дружеството в отговор на руското нашествие в Украйна през 2022 г. и многократно удължи държавния контрол, макар опитите за продажба – включително преговори с Катар – да се провалят, отбелязва Bloomberg.

Rosneft Deutschland притежава дялове в три германски рафинерии, сред които и PCK Schwedt до Берлин, обработващ около 12% от рафиниращия капацитет на страната, и дял в международния нефтопровод Transalpine.

Предложеното отлагане ще трае много по-кратко от 2-годишния лиценз, издаден от Обединеното кралство миналата седмица. Без изключение германското подразделение може да загуби достъпа до ключови клиенти след 21 ноември, когато влезе в сила последния пакет санкции на Белия дом, съобщава Bloomberg.

Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че остава оптимист, че двете страни ще се договорят за път напред.

Берлин се обяви против национализацията на активите поради опасения за ответни действия на Кремъл срещу германски фирми, работещи в Русия, и за поддържане на петролните доставки за Schwedt, който в момента разчита на казахстански суров петрол, транспортиран през руския тръбопровод „Дружба“.

По-рано унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че предстои да се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон следващата седмица, за да обсъдят начини за защита на Унгария от последиците от новите санкции срещу руския петрол.

Русия е доволна от подновения износ на кюрдски петрол.

Пламък се издига от комин на нефтено находище в Иракски Кюрдистан, 16 август 2014 г.
📸 Снимка: REUTERS/Azad Lashkari

🇷🇺🇮🇶 Русия е много доволна от подновения износ на кюрдски петрол, заяви външният министър Сергей Лавров пред Нами Абдула от Rudaw по време на пресконференция в ООН, проведена тази събота.

„Много сме доволни от това“, каза Лавров, като добави, че споразумението за износ означава „едно-единствено нещо – че кюрдите и арабите в Ирак могат да се разберат помежду си и да постигнат съгласие“.

Федералното правителство на Ирак и регионалните власти в Иракски Кюрдистан поддържат тесни икономически връзки с Москва, която има няколко петролни компании, сред които Газпром Нефт, Лукойл и Роснефт, които оперират както в Кюрдистан на север, така и в петролните находища на Южен Ирак. Двете страни установяват дипломатически отношения още през 1944 г.

Износът на кюрдски петрол беше подновен през тръбопровода Ирак-Турция в събота, след успешно сключване на споразумение по-рано тази седмица, предшествано от повече от две години преговори с участието на регионалните власти на Иракски Кюрдистан, федералното правителство в Багдад и международни петролни компании.

Износът беше спрян през март 2023 г. след постановление на арбитражен съд в Париж, според което Турция е позволила на Ербил да изнася самостоятелно петрол от 2014 г. в нарушение на договора за тръбопровода с Багдад от 1973 г.

Лавров сподели, че е говорил лично с иракския външен министър Фуад Хюсеин и поддържа редовна комуникация с кюрдското ръководство.

„Много сме доволни, че кюрдите и централните власти насърчават диалог“, отбеляза той и добави, че Москва не желае „кюрдският въпрос да ескалира и да създаде проблеми за всички“. Той подчерта също, че с последното споразумение за износа на петрол Ербил и Багдад са показали, че могат да се разбират.

„Без национално съгласие държавите биха се разпаднали. Ербил и Багдад доказаха това, а ние активно подкрепяме този процес“, каза той.

Украински дронове удариха „Газпром Нефтехим Салават“ в Република Башкирия

🇺🇦💥🇷🇺 Украински дронове поразиха петролната рафинерия „Газпром Нефтехим Салават“ в Република Башкирия на Руската федерация днес сутринта, според сведения на местните власти и източник на Kyiv Independent в Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

„Газпром Нефтехим Салават“ е един от най-големите руски заводи за преработка на нефт, който е разположен в Република Башкирия, на около 1300 км от линията на съприкосновение в Украйна.

Украинските далекобойни дронове са поразили успешно инсталация за преработка на суров нефт ELOU-AVT-4 в центъра на комплекса, което е предизвикало масивна експлозия, според източник на СБУ.

Областният губернатор Ради Хабиров съобщи, че два безпилотни самолета са атакували обекта, което е довело до силен пожар. Не са докладвани жертви. Кадри, споделени от местни жители в Telegram, показват огромен стълб черен дим, издигащ се над завода.

Освен това беше съобщено за отделен удар по петролна рафинерия на територията на Волгоградска област през изминалата нощ, извадил съоръжението от експлоатация за неуточнен период от време.

Рафинерията във Волгоград, на около 450 км от бойното поле в Украйна, играе централна роля за осигуряването на гориво за нуждите на руската армия, отбелязват от СБУ. Заводът е най-големият производител на петролни продукти в Южния федерален окръг на Руската федерация, преработващ 15,7 милиона тона суров нефт годишно, което възлиза на 5,6% от общата преработвателна мощност на страната.

Противовъздушната отбрана е свалила 43 украински дрона през изминалата нощ, включително 23 над Ростовска, 11 над Волгоградска, 5 над Курска и 1 над Белгородска област и 3 над Крим, според сутрешния брифинг на руското министерство на отбраната, в който не се споменава за Башкирия.

Украинската армия ескалира атаките срещу руската петролна индустрия през изминалата година, което доведе до временни прекъсвания и влоши националният дефицит на горива. Киев разглежда руските рафинерии като законни военни цели, тъй като финансират и захранват военната машина, отговорна за руската агресия срещу Украйна.

Нефтопроводът „Дружба“ прекратява дейност от 1 януари 2025 г.

🚨🇺🇦 От 1 януари 2025 г. нефтопроводът „Дружба“, по който се осъществяват доставките на руски петрол за Унгария, Чехия и Словакия, спира да работи.

Това заяви Михайло Подоляк, съветник на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна, в ефира на онлайн предаването Новини.LIVE.

Настоящият договор за транзит на руски газ през Украйна е валиден до края на 2024 г. Нафтогаз многократно подчерта, че няма да продължи споразумението с Руската федерация. В момента се търсят алтернативни решения за подпомагане на работата на украинската газотранспортна система.

По време на последната пресконференция президентът Володимир Зеленски също заяви, че Украйна не възнамерява да удължава споразумението за транзита на руски газ, но е готова да разгледа исканията на европейските компании.

Подоляк отбелязва, че тъй като Украйна няма да удължи настоящия договор, редица европейски страни също ще загубят достъп до Роснефт и Росгаз.